Или търговете (тест за интелигентност), или боновете в РМД
Вместо да отпуши приватизацията, така замисленото от управляващите боново раздържавяване всъщност може би ще й подейства стагниращо. Максимата, че колкото едно нещо е по-просто, толкова по-гениално е то, в случая с модела за втора вълна на масовата приватизация действа с пълна сила, но в обратната посока. Правилата са сложни, отделните детайли са много и несъгласувани помежду си, а на всичко отгоре за обикновения човек е ясно, че е невъзможно да спечели.
Капаните за този, който все пак реши да играе на търговете, са много. Първо идва ред на хаоса в разплащателните средства. Законотворците от парламента на два пъти приравняваха към инвестиционните бонове различни инструменти, с които се обезщетяват бивши собственици на одържавени земи и имоти. Но със законите е като във вица за чукчата, който не бил читател, а бил писател. Група депутати, които решили да пишат закон за земята, но са чували за някакви бонове, решават, че това е изходът на проблема какво става, когато е невъзможно да се обезщети даден бивш собственик. И си казват: "Ще ги обезщетим с онези бонове по онзи закон. " Кръстили ги поименни компенсационни бонове, вероятно защото си мислели, че другите едва ли имат по-различни имена. С изричен текст в своя закон те приравняват своите бонове към приватизационните. От друга страна написали свои правила за това какъв е редът за прехвърлянето на компенсационните бонове. Сега положението е толкова сложно, че юристите се чудят кой от законите важи, що се отнася за ограниченията при прехвърлянето - законът за приватизацията или законите за връщането на земите и горите. При връщането на имотите по закона на Лучников нещата са само малко по-добри. Тъй като Лучников чете повече, той знае, че има ограничения за прехвърлянето на инвестиционните бонове и в закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти е записано, че няма ограничения в прехвърлянето на жилищните компенсаторни записи и на компенсаторните записи. Те могат да се прехвърлят, продават, даряват и т.н. До съгласуване в имената обаче не се е стигнало.
Все пак въпросът с разплащателните средства е само началото. Количеството документи, формуляри и декларации, които трябва да се попълнят в пощата, за да се регистрират инвестиционните бонове, а по-късно и за участие в централизираните тръжни сесии, е умопомрачително. Има срокове за изчакване дали е извършена регистрацията, ново ходене до пощата и т.н. Следващият етап е участието в търговете, където цените се определят по среднопретеглената цена от всички класирани оферти. Въпросите за манипулирането на цените, за възможностите да се подаде оферта и да не се купи след това и за това дали е справедливо участникът в търга да плаща по друга цена, а не по заявената от него, са толкова сложни, че само шефът на Центъра за масова приватизация (ЦМП) и група тесни специалисти могат да ги разберат. Успокоението дойде от един служител на Министерския съвет, който каза: "Няма проблем, защото Любомир Георгиев (изпълнителен директор на ЦМП - б.а.) може да докаже справедливостта на този подход с формули. " Няма спор, че при предишните търгове, макар и несправедливи, нещата бяха доста по-елементарни.
Всъщност като се има предвид редът за провеждането на търговете заедно с това, че такива, както по всичко изглежда, няма да има до края на годината, човек започва да се пита някой въобще искал ли ги е. От цялата сложна плетеница едно-единствено нещо е относително по-просто - да се внесат боновете в РМД. Не е необходимо дори да се увеличава капиталът на дружеството, а боновете могат и да се оформят като заем. Толерирането на РМД май се спазва с най-голяма последователност от сега управляващите.
Има и още една възможност - да се акумулират бонове от инвестиционните посредници. Но засега не е ясно дали си заслужава да инвестираме в събиране на бонове, защото все още не се знае кои предприятия кога ще се раздържавяват на централизираните търгове. Всъщност появиха се съмнения, че има и такива посредници, които вече знаят.
Масово чудене вместо масова приватизация
За да балансират между липсата на вътрешен ресурс и нуждата от бърза приватизация, в Източна Европа се появиха различните разновидности на бонова, ваучерна или масова приватизация. Процес, при който правителството определяше списък от предприятия и банки за продан и раздаваше на населението достатъчно количество инвестиционен ресурс, за да се приватизират. В България нещата бяха сходни и първата вълна на масова приватизация все още е с най-сериозен принос в общия дял на раздържавяването. Правителството на ОДС, за да компенсира изоставането, реши да слее процесите на масова и касова приватизация в един, който нарече масова касова приватизация. Както е видно вече година по-късно, очакваната експлозия от сделки изобщо я няма. Засега само проблемите от двата процеса са се удвоили и обединили. А управляващите продължават да се чудят как да изпълнят изискванията на МВФ за бързи продажби, като не пускат почти нищо на централизираните търгове срещу инвестиционни бонове. Населението пък се чуди защо да участва, след като не е ясно нито кога, нито за какво ще се наддава.
Когато се каже втора вълна на масовата приватизация, почти всеки си представя, че това е нещо малко по-различно от първата вълна, но горе-долу същото. Истината обаче е, че между двете вълни почти няма общи неща. На теория концепцията и в двата случая е да се ускори раздържавяването, като се създаде ресурс, с който може да се купуват предприятия. Организацията на втората обаче оставя впечатлението, че възможността гражданите да придобият акции от дружествата е по-скоро теоретична.
По време на първата вълна правоимащите, които взеха решение да участват в нея, трябваше да се регистрират в пощите, след което повечето от тях записаха срещу боновете си по 25 акции от някой от лицензираните 81 приватизационни фонда. Малка част от гражданите, които бяха закупили бонови книжки (около 3 млн. и 400 хил. души) предпочетоха да участват пряко в централизираните търгове, за да придобият акции от конкретни предприятия в списъка за масова приватизация. Те естествено спечелиха значително повече от акционерите на приватизационните фондове. Все пак почти всички участници в първата вълна спечелиха поне някакви малки суми. Макар че парите, които получиха участниците в процеса, в никакъв случай не могат да се нарекат справедливо възмездяване, те очевидно са достатъчни, за да предизвикат нов интерес към така наречената втора вълна на масовата приватизация. Двете вълни обаче нямат почти никаква прилика освен инвестиционните бонове, което е наименование на новоемитираното разплащателно средство.
В провеждането на двете вълни чисто практически разликите са няколко. Докато преди гражданите имаха право да се регистрират за участие в продължение само на около три месеца, сега периодът започна в средата на месец юли и ще свърши в края на 2001 г. Съответно с удължаването на срока се наложи да се увеличи и броят на търговете. По време на предишната вълна бяха проведени три централизирани тръжни сесии, а сега техният брой е неопределен. Първоначално управляващите уверяваха, че при втората вълна ще бъде провеждан централизиран публичен търг всеки месец. Това обещание вече очевидно не се спазва, но проблемът всъщност е друг. Няма фиксиран конкретен ангажимент за това кога ще има търгове и колко ще бъдат те. И макар че правоимащите вече могат да се регистрират в пощите и да заверят сметките си с инвестиционни бонове, към момента не е известно кога ще се проведе дори първият централизиран публичен търг. Това прави процеса доста по-неопределен и хаотичен в сравнение с първата вълна, а хаосът се допълва от другата огромна разлика. При предишната вълна имаше предварително изготвен и приет от Народното събрание списък на предприятията и броят на акциите от тях, които задължително бяха предложени на търговете. Сега такъв списък няма, макар че Международният валутен фонд вече постави като изрично условие да се състави списък преди провеждането на първия търг. Към момента единственият ангажимент, който, е поет в закона за приватизацията е, че на централизираните публични търгове задължително трябва да бъдат предложени по 5% от акциите, собственост на държавата, във всички предприятия, за които има взето решение за приватизация след влизането в сила на последната поправка в закона (7 април 1998 г. - б.а.). Строго погледнато това означава, че трябва да бъдат предложени акции от почти всички предприятия, които досега не са приватизирани. Несигурността обаче в огромна степен се задълбочи през миналата седмица, когато стана ясно, че се обсъжда на правителствено ниво, при предстоящата промяна в закона за приватизацията, да отпадне изискването да се пуснат на търговете поне по 5% от всяко предприятие.
Освен инвестиционните бонове в размер на по 250 хил. лв., които се полагат на всеки от правоимащите във втората вълна, към боновете се приравняват и още три вида книжа. Това са компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи, които ще бъдат емитирани по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, и поименните компенсационни бонове, които ще се емитират по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. За да може собственикът на тези книжа да ги използва по приватизационното им предназначение, той трябва, след като получи удостоверение за размера на обезщетението си, да отиде в съответния пощенски клон и да направи вписване в регистрационния си талон. Така боновата му сметка ще бъде заверена с допълнителни инвестиционни бонове.
Фундаментална разлика с първата вълна е свързана с другите възможности на собствениците на инвестиционни бонове, освен да играят с тях пряко на търговете. При новата вълна боновете вече са унифицирано платежно средство, с което може да се заплащат всякакъв вид приватизационни сделки. Преди възможностите за инвестиции с бонове бяха да се прехвърлят на роднини, да се внесат в приватизационен фонд или да се упълномощи трето лице, което има право да направи инвестиционния избор от името и за сметка на собственика. Сега приватизационните фондове не съществуват. Алтернативата на това да се участва пряко на търговете е боновете да се внесат в работническо-мениджърско дружество например (ако съответното лице отговаря на изискванията на закона) или пък да се внесат в пенсионен фонд. Тези фондове ще бъдат регламентирани в закона за допълнителното пенсионно осигуряване, който предстои да бъде приет на второ четене в Народното събрание. Според идеята на законодателя с правото, което се дава на фондовете да участват в приватизацията срещу инвестиционни бонове, се дава възможност на хората, близо до пенсионна възраст, да осигурят за себе си допълнителен доход, като направят вноски не в пари, а в бонове. Другата възможност за гражданите, според сега действащия закон, е те да упълномощят лицензирани инвестиционни посредници, които да управляват боновете им.
Така се очертават три вида дружества, които имат възможност да акумулират бонов ресурс. Това са РМД, пенсионни фондове и инвестиционни посредници. Заради унифицирането на разплащателните средства в приватизацията тези дружества могат да предпочетат, вместо да използват ресурса си за участие в търговете (за които и без това не се знае нищо конкретно), да участват с бонове в касови сделки на приватизиращите ведомства. Усложнение има единствено при тълкуването на възможностите за инвестиции на РМД. Тези дружества, според Центъра за масова приватизация с набраните бонове могат да участват единствено в касова сделка за самото предприятие, от чиито работници и мениджъри са учредени. Въпреки това според юристи, които се занимават с приватизацията, в закона няма изрично записано ограничение за РМД да участва в тръжна сесия или касова сделка и за други предприятия.
От така изброените възможности за участие в предстоящата вълна на раздържавяване срещу инвестиционни бонове е ясно, че процесът вече е значително усложнен от гледна точка на възможните избори за участие. От друга страна, обединяването на механизмите за плащането по всички видове приватизационни сделки се обяснява от управляващите като опростяване, което ще доведе до цялостно ускоряване на раздържавяването.
Целите на боновото раздържавяване.
Основната цел на първата вълна беше да се приватизира голяма част от активите, собственост на държавата - бързо и без да се търсят постъпления. Според различни оценки между 10 и 15% от държавните активи са станали частни в резултат на провеждането на масовата приватизация. В настоящата ситуация проблемът с нежеланието на приватизиращите органи да продават се допълва от липсата на интерес от страна на чужди инвеститори. Поради това, че няма частни капитали, които да се инвестират в предприятията, емитирането на инвестиционни бонове е възможност да се увеличи ресурсът, който може да бъде използван в приватизацията.
Въпросът е дали това е достатъчно, за да се ускори приватизацията. Според новите условия, които МВФ е поставил, до края на първото тримесечие на следващата година трябва да са приватизирани 50% от активите собственост на държавата (смятани на база 31 декември 1995 г.), а до края на 1999 г. да станат частни 70% от активите. Очевидно това е една амбициозна задача, защото от началото на приватизацията (през 1994 г.) досега са раздържавени само около 25% от активите, половината благодарение на масовата приватизация, чието провеждане отне близо две години. Сега за година и половина трябва да се раздържави два пъти повече. Ясно е обаче, че управляващите залагат на създаването на нов ресурс, с който могат да се извършват плащания по всички приватизационни сделки. В тази връзка централизираните публични търгове очевидно все още не влизат в сметките за ускоряване на раздържавяването, което личи от факта, че липсва каквото и да е развитие по конкретните въпроси за провеждането им. При първата вълна ускоряване на процеса се получи точно защото пакети от много предприятия бяха пуснати срещу фиктивно разплащателно средство и в резултат голяма част от българските граждани станаха собственици на акции. При втората емисия на инвестиционни бонове би могло да има ускоряване на приватизацията само в резултат на ускоряване на касовите сделки, защото проблемът е, че има голямо предлагане, но потенциалните купувачи нямат пари.
Със сегашния темп на уточняване на детайлите относно провеждането на централизираните публични търгове оптимистичната прогноза гласи, че до края на годината ще има най-много един търг. Тогава е ясно, че след като до края на първото тримесечие на следващата година трябва да се раздържавят 25% от активите, незначителна част от тези акции ще станат собственост на гражданите. Предвид въпросителните около списъците на предприятията, които ще се продават на търговете, не е сигурно и какви точно акции ще имат възможност да придобият индивидуалните участници на търговете. Така става съмнителна и другата особено съществена цел на раздържавяването чрез провеждане на централизирани публични търгове - създаване на капиталов пазар.
Доста съществен резултат от първата вълна на масовата приватизация е възникването на пазар на ценни книжа. Това стана, след като голяма част от българите придобиха акции от бившите държавни предприятия. Поради ниската инвестиционна култура, а също и заради липсата на инвеститорски интерес в момента пазарът на ценни книжа е доста вял, неликвиден и нестабилен. Той не отразява реалното състояние на предприятията и на икономиката. Според управляващите с предстоящите търгове се цели и това - да се създаде допълнителен обект за търговия на пазара. Методите за постигането на тази цел обаче са малко насилствени - почти всички бивши държавни дружества ще станат публични, след като се приеме новият закон за ценните книжа. В противоречие с това тенденцията на чуждите инвеститори, които стават мажоритарните собственици на български предприятия, е да затварят дружествата и да ги спират от търговия на борсата. Това всъщност е последица от липсата на доверие към пазара.
Но най-същественото е какви акции ще бъдат пуснати, ако все пак търгове бъдат проведени. За да развива капиталовия пазар, държавата трябва да даде възможност на гражданите да придобият акции от големи и атрактивни предприятия. Управляващите обещаха, че ще пуснат акции от такива дружества като Булгартабак, БТК, ДЗИ, Булбанк и др. Но ако акциите, които могат да се придобият на търговете, са от губещи и неатрактивни предприятия, хората нямат интерес от това да стават собственици в тях.
Кога може да се спечели.
Вероятността хората да придобият акции например от Булбанк засега изглежда доста мъглява. Така че възможността на собствениците на бонове да спечелят се свежда до вариантите да станат собственици на акции от РМД (най-реалистичния вариант) или от пенсионен фонд. Също така очаква се лицензираните инвестиционни посредници да организират схеми за акумулиране на бонов ресурс. И в трите случая рискът на хората да бъдат излъгани, подобно на това, което се случи с акционерите на приватизационните фондове, е доста голям. При пенсионните фондове рискът е свързан с това доколко добронамерено и компетентно ще бъде управлението на дружеството. Идеалният резултат е ако фондът наистина успее да управлява активите си така, че да може да осигури необходимата доходност за изплащането на договорените пенсии. Във всички случи обаче фондовете трябва да са много консервативни по отношение на инвестициите в ценни книжа от българския пазар, които са високорискови.
Към акциите на работническо-мениджърските дружества се очаква да има по-висок интерес в зависимост от това на кое предприятие е собственик съответното РМД. В закона обаче съществуват доста ограничения за структурата на акционерния капитал на този вид дружества, така че не е ясно доколко ще има търсене на акциите на работниците. Освен това практиката показва, че в повечето случаи, за да се постигне контрол в тези дружества, инвеститорите прибягват до схеми с увеличаване на капитала.
В случаите, когато боновете се управляват от инвестиционни посредници, има по-голям потенциал за добра инвестиция. Посредниците практически не са задължени да купуват акции само чрез търгове и могат да участват в касови приватизационни сделки, като избират атрактивни предприятия. Те обаче ще могат да участват само за мажоритарни пакети в конкуренция с останалите купувачи.
В сравнение с приватизационните фондове от първата вълна, никоя от горните три възможности за участие в приватизацията срещу инвестиционни бонове не е по-малко рискова. Още повече че възможностите за директно придобиване на акции от атрактивни предприятия засега изглежда ограничена.
Как става регистрацията на инвестиционните бонове от втората вълна
От 20 юли гражданите, които са навършили 18 години, имат право да се регистрират, за да получат 250 хиляди инвестиционни бона, с които могат да участват във втората вълна на масовата приватизация. Както и при предишната вълна, това става в пощенските клонове по местоживеене. Регистрацията струва 1000 лв. за учениците, студентите, войниците и пенсионерите, и е безплатна за децата сираци и оставените за отглеждане в детски домове (те имат право да получат бонове и без да са навършили пълнолетие). За всички останали правоимащи физически лица цената е 5000 лв. Талонът за регистрация на физически лица, както и талонът за регистрация чрез упълномощено лице, попечител или настойник струват по 250 лв., които се плащат извън таксата за регистрация. Всички формуляри, свързани с регистрацията, прехвърлянето и разпореждането с инвестиционните бонове, се купуват в пощенските клонове. Те могат да се попълнят на място и да се подадат веднага, а може да се купят и да се попълнят извън пощата. Освен талон за регистрация гражданите трябва да попълнят и две декларации - едната е, че не са били осъждани за тежки престъпления по Наказателния кодекс, а другата - че не са кредитни милионери. Регистрацията се прави срещу документ за самоличност. В случаите, когато гражданите имат право на регистрация при по-ниската тарифа, те трябва да го докажат чрез удостоверение от учебно заведение за учeщите, военна книжка (заедно със служебна бележка от командира на поделението) за военнослужещите или с удостоверение от пощенската станция или от Националния осигурителен институт - за пенсионерите.
Талоните за регистрация са в три екземпляра. Един от тях се изпраща в съответния регионален център за въвеждане на данните в единната база на ЦМП, един се пази в регистрационното бюро и третият остава за самия гражданин. Номерът на талона съвпада с номера на сметката с инвестиционни бонове, която се открива на всеки регистриран гражданин в ЦМП. В срок до 22 дни от датата на подаване на талона за регистрация гражданите трябва да получат по пощата на домашния си адрес квитанция - потвърждение на регистрацията. В случай че не получат документа в определения срок, гражданите могат да потърсят информация дали регистрацията им е извършена правилно в регистрационното бюро, където са подали талона си, или в Центъра за масова приватизация. Формално няма краен срок за регистрацията на инвестиционните бонове, но тя става безсмислена след 31 декември 2001 г., защото това е датата на изтичане на валидността на боновете. Инвестиционните бонове са безналични. Това значи, че гражданите не получават ценна книга, а придобиват право да се разпореждат със сметка от 250 хиляди инвестиционни бона. Информацията за тези бонове и извършените трансфери от гражданите се съдържа в регистрите на Центъра за масова приватизация.
Как се получават компенсаторни записии компенсационни бонове
Компенсаторни записи се дават за обезщетение на лицата, които са бивши собственици на одържавени имоти. Когато собствеността не е била реално върната на гражданите по различни причини (например защото имотът е станал публична държавна собственост, придобит е добросъвестно от трето лице или съществуващите сгради са претърпели значителни промени), те имат право на компенсаторни записи, съсобственост, акции или дялове от дружеството, в активите на което влиза техният имот. С предстоящата промяна в закона за приватизацията, която вероятно ще стане факт от средата на септември, бившите собственици вече ще имат право на обезщетение само чрез компенсаторни записи.
За да получат компенсаторни записи, бившите собственици трябва най-напред да установят кое е дружеството, в активите на което са включени техните одържавени имоти. След това се подава молба за обезщетение пред министерството, в системата на което влиза това дружество. Когато имотът не е в активите на определено дружество, молбата се подава пред областния управител. В случаите, когато е невъзможно да бъде реално върната собствеността върху отчуждени жилища или парцели, се издават специални жилищни компенсаторни записи. По възможностите за използване те с нищо не се отличават от компенсаторните записи, но могат да се използват и за закупуване с предимство на държавни и общински жилища.
Ако ресорното министерство (съответно областният управител) вземе решение да уважи искането на гражданина за обезщетяване чрез компенсаторни записи или жилищни компенсаторни записи, то издава заповед, с която възлага на вещо лице да оцени реституционната претенция. Разходите по оценката се заплащат от бившия собственик и след това му се възстановяват като допълнителна част от обезщетението. Оценката на обезщетението чрез компенсаторни записи струва между 10 хил. и 30 хил. лв., като за особено сложни експертизи тарифата може да се увеличи с още 50% от първоначално предвидената стойност. Гражданите трябва да преведат сумата за възнаграждение на вещото лице по сметка на министерството до една седмица от получаването на съобщението, че техният иск е уважен.
До един месец след приключването на оценката министерството или областният управител трябва да издадат на обезщетения бивш собственик временно удостоверение за притежаване на компенсаторни записи. На гражданина се открива т.нар. партида, която на практика представлява сметка с компенсаторни записи. Тъй като компенсаторните записи са приравнени на инвестиционните бонове, те могат да се използват за придобиване на акции на предприятия на централизираните публични търгове, участие в пенсионни фондове, работническо-мениджърски дружества и плащания по приватизационни сделки. Компенсаторните записи по закон са налични (за разлика от инвестиционните бонове) и трябва да бъдат отпечатани върху специална хартия на купюри от 100 хил. лв., 1 млн. лв. и 10 млн. лв. Отпечатването на записите се очаква да стане едва през 1999 г., а дотогава временните удостоверения ги заместват напълно. Компенсаторните записи могат да се прехвърлят многократно и свободно (не само между роднини, както при инвестиционните бонове), т.е. те могат дори да се продават. Поименните компенсационни бонове са друг вид обезщетение, което се дава на бивши собственици на земя (преди създаването на кооперативни стопанства), която не може да им бъде върната реално. Те на практика също са приравнени на инвестиционните бонове, защото с тях може да се участва в приватизацията. С поименните компенсационни бонове освен това може да се придобиват земи и гори от държавния фонд. Те могат да се прехвърлят еднократно между роднини по права и съребрена линия до втора степен и да се наследяват.
Бившите собственици на земи, които искат да бъдат обезщетени с компенсационни бонове, трябва да подадат заявление пред съответната поземлена комисия или по изключение пред министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Комисията (съответно министърът) трябва да определят паричния размер на обезщетението и броя на поименните компенсационни бонове, без да е необходимо бившите собственици да заплащат оценката. Размерът на обезщетенията се определя по текущи пазарни цени, които трябва да бъдат приети с правителствена наредба. Срокът за определяне на обезщетението е в рамките на няколко месеца и се различава в отделните случаи. Обезщетението се получава под формата на удостоверение за притежаване на поименни компенсационни бонове, издадено в два екземпляра. Използването на поименните компенсационни бонове за плащания в приватизацията или закупуване на земи и гори се отразява в удостоверението като разход.
По-добре да дойдат сините каски
Разрастването на икономико-политическите скандали в България обикновено има здрава вътрешна логика. Винаги всичко започва от икономически интерес - разбутва се нещо, от което някой прави пари (каналът за внос на захар през Бургас). След това засегнатата страна (в случая Мултигруп) обявява, че всички са маскари и никой не е по-почтен, просто някой друг иска същия кокал. (Тиражирането на слуха за ново Г-13, в което освен познати имена от бизнеса "влязоха" вътрешният министър, шефът на НСБОП, че и издателите на в. "Капитал" Иво Прокопиев и Филип Харманджиев.)
Това е първата фаза на леките скандали. "Захарният" обаче не е от тях.
Тъжното за държавата България дойде, когато миналата седмица конфликтът между изпълнителната власт и групировките се превърна в конфликт между властите. За да стане нещо в България, обикновено трябва повод. Бургаските афери дадоха повод на прокуратурата отново да се сети за Красимир Стойчев и го обяви за издирване. Нищо чудно да се стигне отново и до "Сапио".
Поредният челен сблъсък между старите врагове Бонев и Татарчев се състоя по повод използването на баретите при проверка в Мултигруп. Прокуратурата очевидно ще е особено внимателна за гражданските права на Илия Павлов, а шансовете на изпълнителната власт за успешен и окончателен край минават през официалното освидетелстване на Татарчев.
Другата възможност е или да помолим САЩ за няколко ракети в Бургас и в София, или да се обърнем към ООН да прати наблюдатели да накарат Бонев и Татарчев да живеят и работят заедно и сини каски да пазят границата ни.
Държава, Данъци, Такси
Данъчна администрация - партньор на данъкоплатците. Монополите - под контрол. Нотариалното обслужване - на пазарни принципи... Все обнадеждаващи послания от обнадеждени министри преди малко повече от година. Един обективен поглед отгоре - примерно от министерски прозорец, сигурно би открил значителни постижения в тези области. Един обективен поглед от низините обаче би забелязал и доста по-различни неща.
Данъчна реформа, навлизането на частни нотариуси в сделките с имоти, модернизацията и предстоящата приватизация на БТК, са все хубави неща, с които е нормално да отчитаме червени точки по пътя към нормална пазарна икономика. Но те едва ли греят особено редовия данъко(таксо)платец, на когото само в рамките на една седмица му се налага да се реди на до болка познати опашки пред телефонните каси, да снове като трудолюбива мравка от сутрин до здрач между дома и данъчната служба, да се чуди има ли нотариуси, или няма нотариуси, които да му изповядат сделката.
И Главно управление на данъчната администрация, и БТК, и правосъдното министерство хвърлиха доста усилия през изминалата седмица да обяснят, че всъщност проблеми нямало. И че се вземали "навременни" мерки за решаването на същите тези несъществуващи проблеми!.
Обективната оценка би трябвало да отчита, че в условията на повсеместни реформи и дефицит на време, грешките и пропуските са неизбежни. Лошото е, че все още е жив манталитетът на отговорните фактори - полуофициално (при това постфактум) да обявиш "те такова животно нема".
Няма нищо по-нормално от това държавата да иска да си събере данъците, БТК - таксите за проведени разговори, частните нотариуси - своите тарифи. Само че всичко това би трябвало да става по нормален начин.
Принципът, че много трудно се гради, къде-къде по-лесно се руши, би трябвало да е известен не само на обикновения дюлгерин, но и на строителите на най-нова България. Едномесечният тормоз покрай данък сгради почти сигурно е убил и малкото поникналите кълнове на доверие у данъкоплатците, че държавата най-сетне се превръща в техен коректен партньор.И изграждането на доверието очевидно трябва да започне отначало. А междувременно укриването на данъци ще продължи да бъде национален спорт в България.
Когато има полза от списъците, тях ги няма
Основната мотивация за участието в централизираните публични търгове на раздържавяването срещу инвестиционни бонове (при положение че те бъдат насрочени) ще дойде от информацията за предлаганите акции. Смисълът на търговете е, от една страна, да се даде възможност на гражданите да придобият акции от самите предприятия, а от друга, това е механизъм, който значително ускорява процеса. Тези две необходимости породиха и самото раздържавяване срещу инвестиционни бонове.
За успеха на търговете обаче от изключителна важност е предварителната информация за намеренията на държавата. Неслучайно съвсем наскоро Международният валутен фонд постави изричното условие държавата да състави преди провеждането на първия търг списък с пакетите от предприятията, които ще се предлагат. Без такъв списък е немислимо закупуването на инвестиционни бонове, защото планирането на участието е невъзможно. А самото наддаване в търговете заприличва на лов на пъдпъдъци. Газиш нивата и дебнеш. Ако нещо хвръкне, стреляш, без да е сигурно нито че нещо ще хвръкне, нито че ще уцелиш.
Проблемът със списъка е, че няма конкретна институция с твърд ангажимент да го състави и наложи. Преди около две седмици Центърът за масова приватизация (ЦМП) разпространи първата демоверсия, която обаче имаше някои фатални несъвършенства. Едното е, че този списък е далече от окончателния си вид и е съставен основно чрез разсъждения, които всеки може да направи на базата на текста в закона. Според него държавата е длъжна да приватизира на централизираните търгове поне по 5% от собствеността си във всички дружества, за които има взето решение за приватизация след 7 април (датата на влизането на поправката в закона в сила). Конкретно колко процента ще се продават от всяко предприятие в списъка е невъзможно да се разбере. Може да са 100%, а може и нула. Освен това съвсем вероятно е да се окаже дори, че това ще важи и за абсолютно всеки търг, ако в закона се приеме промяната, която се обсъжда в момента - да отпадне изискването за петте процента.
Според самия Център за масова приватизация оповестеният списък непрекъснато се допълва. Това обаче по никакъв начин не променя безсмислието му. Излиза, че институцията, която трябва да организира и проведе търговете, не е в състояние да контролира процеса и да дава необходимата информация.
Реакцията на представителите на министерствата във връзка с така разпространения списък показа пълна липса на координация между ведомствата. "Не знам откъде е излязъл списъкът с около 96 предприятия, който беше публикуван в някои вестници. В него например фигурират предприятия, за които в момента имаме процедура за касова приватизация. Нашето притеснение е, че в тези случаи потенциални купувачи ще сметнат, че ще могат да придобият акции от тези предприятия на търговете, и ще се откажат да участват в касовата приватизация. От друга страна, в този списък няма предприятия, за които с Агенцията за приватизация сме съгласували да се предлагат пакети от акции на централизираните публични търгове", каза Валентин Гълъбов, началник на приватизационния отдел в Министерството на транспорта. Той допълни имената на някои от липсващите в списъка предприятия като "Автотрафик" - Бургас, "Транспорт - Гарант"; "Капитан Петко войвода" - Кърджали, "Филтранс" - Пловдив, "Атлас" - Димитровград.
Според Добромир Банев, началник на приватизационния отдел в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, "в списъка от 96 предприятия няма дружества от системата на земеделското министерство. В момента все още се уточняват земеделските предприятия, които ще се предлагат на централизираните публични търгове. По този въпрос имахме среща с вицепремиера Божков, вероятно предприятията ще бъдат уточнени до няколко дни".
Вероятно заради настъпилия хаос, от една страна, а от друга - заради изричното условие на МВФ, през миналата седмица Министерският съвет определи междуведомствена комисия, която трябва да състави истинският списък. В нея влизат зам.-министрите, които отговарят за приватизацията в различните министерства, и представители на другите институции, които имат отношение към приватизацията. Това са Любомила Георгиева, зам. изпълнителен директор на ЦМП, Стоян Тодоров, зам. изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, Георги Прохаски - съветник на вицепремиера Александър Божков и член на Съвета по структурна реформа, Пламен Орешарски зам.-министър на финансите. Проблемът с тази комисия обаче е същият като с ЦМП. В никой закон не е записано, че решенията й са окончателни и не подлежат на промяна. А всеки списък, който е неокончателен, е напълно излишен.
Основният въпрос за бъдещите инвеститори в ценни книжа, който трябва да намери отговора си от предприятията, които ще се предлагат на търговете, е дали бъдещите собственици ще могат да разчитат на ликвидност на придобитите книжа в близко бъдеще. Дори и в предварителния вариант на списъка прави впечатление, че в него липсват предприятия с висока пазарна капитализация, за които може да се очаква активна търговия на борсата. Въпреки уверенията на приватизаторите, че акциите от всички големи предприятия като БТ, БТК, НЕК също ще се предлагат срещу инвестиционни бонове до 2001 г., засега няма никаква гаранция и яснота кога какви пакети от тях ще бъдат предложени. Затова например би било прибързано да се правят сметки, че трябва да се изчаква в инвестициите. При евентуалното им пускане на търговете обаче трябва да се има предвид, че интересът към тях ще бъде голям, защото ще има възможност за бърза продажба на борсата. Именно затова е вероятно цените на тези акции да бъдат доста завишени и печалбите от акции на БТ например да бъдат неколкократно по-ниски от тези реализирани от една бонова книжка по време на първата вълна.
При всеки опит за прогнозиране на търсенето на книжа от тези предприятия трябва да се имат предвид две основни предпоставки - реалното финансово състояние на предприятието и намеренията на настоящия или бъдещия мажоритарен собственик в дружеството. Според статистиката за 1997 г. финансовото състояние на по-голямата част от предварително оповестените дружества може да се приеме като добро. В предложения досега списък около 3/4 от предприятията отчитат положителен финансов резултат. Според наредбата за провеждане на търговете за всяко предприятие трябва да се състави съкратен проспект, в който ще бъдат включени балансите на дружествата от последните три години, а за последната от тях - до тримесечието, прехождащо датата на съставяне на проспекта. Отчетените резултати за 1996 и 1997 г. обаче трябва да се приемат изключително внимателно и да се вземе предвид инфлационният характер на натрупаните в началото на миналата година печалби от курсови разлики. Друг важен момент при оценката на финансовото положение на предлаганите предприятия са ниските коефициенти, с които бяха ревалоризирани активите на предприятията и което автоматично води до по-ниски амортизационни отчисления за периода. Като се вземат предвид и нуждите от инвестиции и обновяване на оборудването, които изпитват повечето от тези предприятия (особено тези от строителството), очакванията за доходи от дивиденти в близко бъдеще стават илюзорни. В повечето от тези дружества държавата просто не е имала възможност да прави големи инвестиции. В резултат на това към момента мощностите им са силно амортизирани. Други предприятия като тези от туристическия бранш - "Орбита", "Болкан холидейс" и голям брой местни туристически фирми - отдавна са загубили своя предишен пазарен дял в отрасъла. Техните истински активи (договори, връзки с клиенти, търговска марка, изключителни права за представителство и т.н.) през последните 8-9 години са били обект на скрито приватизиране, най-често от страна на работещи в самото предприятие. В резултат предприятията в сегашния им вид представляват интерес единствено като притежавани материални активи (офис и оборудване).
С проблема "липса на дивиденти" от иначе печеливши по отчетни документи предприятия вече се сблъскаха много от акционерите от масовата приватизация, които придобиха акции от значително по-големи и атрактивни дружества (като "Соди" - Девня, "Химко" - Враца, "Антибиотик" - Разград). При тях въпреки отчетените добри финансови резултати за миналата година дивиденти за акционерите не бяха разпределяни. Акционерите в изброените дружества обаче имаха възможността да се освободят от акциите си на борсата, докато за инвеститорите в книжа от предложените досега предприятия това ще е далеч по-трудно. Основната причина за това е, че сегашните предприятия не попадат в групата на активно търгуваните дружества на пазара на ценни книжа. И при най-благоприятния вариант за развитие на пазар през следващите години за тях активно търсене от страна на сериозни инвеститори трудно би могло да се очаква.
Разпределението на собствеността в предприятията е другото важно обстоятелство за индивидуалните участници в търговете, тъй като от интереса на сегашния или бъдещия мажоритарен собственик на дружеството ще зависи и доколко активна ще бъде търговията с тези акции на пазара. Досегашната практика показва, че интерес към акции от по-малки предприятия има най-вече при започнало изкупуване от страна на мажоритарния собственик с цел окрупняване на пакетите. Много от досегашните изкупувания обаче бяха продиктувани от предвидените в ТЗ възможности за налагане на определени решения на общите събрания с мнозинство от 3/4 от капитала. Ако някои от тези текстове в Търговския закон отпаднат за публичните дружества (след приемането на новия закон за ценните книжа), мотивация на мажоритарния собственик за изкупуване на големи пакети акции на пазара ще остане само ако той има желание да превърне дружеството в затворено и да го отпише от регистъра на публичните дружества. В новия проектозакон за публичното предлагане на ценни книжа е предвидено това да става чрез търгово предложение към останалите акционери. Според сега съществуващия проект на закона, ако даден акционер придобие над 95% (пряко или чрез свързани лица) от капитала на дадено дружество, той има право да отправи търгово предложение към останалите акционери.
Ситуацията от гледна точка на собствеността е значително по-ясна при тези предприятия, които вече са приватизирани. Такива от досега определените са общо 57, като раздържавеният чрез масова приватизация дял варира между 25 и 67 процента. При закупуване на акции от останалите предприятия обаче индивидуалните инвеститори ще бъдат в неизгодната ситуация, при която няма да знаят какво ще е бъдещото разпределение на собствеността - какъв дял ще бъде придобит от мажоритарен собственик и какъв ще отиде у други индивидуални акционери. Изключително важно за бъдещите акционери е и дали дружествата, в които ще придобият акции, ще бъдат впоследствие вписани в регистрите на публичните дружества и кога. Вписването ще им осигури защитата в случай, че мажоритарният собственик реши да "затвори" дружеството и да остане едноличен собственик. От тази гледна точка е изключително важно също така дали новият закон за ценните книжа ще приеме определение, което да постави всички дружества от втората вълна в регистрите на публичните дружества.
Старите заглавия на новия сезон
По всичко личи, че новият политически сезон изпревари календарната си премиера. Още преди депутати и министри да изтърсят плажния пясък от ваканционните си куфари, в София разнопосочни случки подадоха сигнали, че есента се очертава не по-малко гореща.
Нови теми на терена всъщност няма, но старите скандали дотолкова са набрали отрицателна енергия, че развръзката може да дойде въпреки желанието на участниците в тях.
Левият квартет - социалисти, социалдемократи, евролеви и лейбъристи, афишираха готовност за власт, но успяха да пътуват с колективен билет до Солун. По нищо все още не личи дали ще станат алтернатива на управляващите, но затова пък старите дрязги вече избиват като родилни петна по лицето на новата левица. Ако фантазията и силите им стигнат само до вот на недоверие за правителството, значи пак са изтървали лятната ваканция за преговор.
На "Раковска" не дават видимост, че нещо е смутило лятната им фиеста, но след захарната вихрушка в Бургаската митница на Бисеров ще му се наложи да измисли някакво допълнение към устава на СДС. Или поне някакъв правилник, който да предвиди механизъм на казуса - сваляне на политическо доверие. И колкото по-рано и по-безкомпромисно го направи, с толкова ще ограничи щетите за синята партия.
Отсега е ясно, че изпращането на баретите на адресите на Мулти ще нажежи дебата за правомощията на главния прокурор и този път никой няма да си позволи отлагане на закона за съдебната власт. Но колкото и да е непоколебимо мнозинството, ще му трябват повече аргументи от психодосието на Татарчев. От един момент нататък като нищо главният прокурор може да засъди Бонев - ако не за друго, то за посегателство върху човешките му права.
Тези не нови дотам сюжети ще бъдат оцветени от политиката, че местните избори ще дойдат като глътка свеж въздух за данъкоплатците.
Стоянов и Елцин разговаряха на четири очи в Кремъл
Президентите на България и Русия Петър Стоянов и Борис Елцин разговаряха близо двайсет минути на четири очи. Срещата между двамата се проведе в четвъртък, в най-тържествената зала на Кремъл - представителния кабинет. На брифинга след нея стана известно, че Петър Стоянов поставил въпросите за включването на България в преференциалната митническа схема на Русия и за изплащането на руския дълг от 100 млн. долара, част от който ще бъде издължен с резервни части за българските военни самолети МиГ.
Петър Стоянов заяви след срещата, че България и Русия имат политическата воля да оставят зад гърба си досегашните недоразумения и да започнат решаването на всички въпроси. Борис Елцин посочи, че сега не е време да се търсят вини и виновни, а трябва да се търсят повече начини за решаване на назрелите проблеми. "Ние с президента Петър Стоянов се харесахме и се разбрахме", заяви Елцин.
Официалното посещение на българския президент в Русия започна в сряда със среща с кмета на Москва Юрий Лужков, на която двамата обсъдиха сътрудничеството в областта на икономиката и културата и възможностите то да се разширява не само между градовете, но и на регионално равнище. Според Лужков 30% от новото строителство в Руската федерация е в Москва. Двадесет процента от него ще градят български фирми и предимно Главболгарстрой.
Преди това се проведоха разговори между външните министри Евгений Примаков и Надежда Михайлова с акцент кризата в Косово и възможните решения на конфликта. "Руската политика на Балканите е насочена към осигуряване на стабилност и териториална цялост на всички съществуващи сега държави в региона, включително България. Защото, ако допуснем, че дестабилизиращите тенденции в Косово излязат от контрол, това ще се отрази и на България", заяви Евгений Примаков. Той подчерта, че българските мерки спрямо Косово имат подкрепата на Русия. Според руската страна не са изчерпани все още средствата и възможностите на диалога за решаване на този проблем. Всяко забавяне обаче води до негативи и радикализация.
Надежда Михайлова подчерта, че в този момент България не вижда директна заплаха за себе си. "Това, което ни тревожи е, че дестабилизацията в региона създава лош инвестиционен климат и поставя под въпрос реализацията на големите инфраструктурни проекти, които са от голямо значение за България. Затова нашата страна подкрепя усилията на международната общност за туширане на конфликта", каза тя.
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев проведе среща с президентите на "Газпром" Рем Вяхирев и на Лукойл Вагит Алигиров. На срещата с Вяхирев е било уточнено, че до 20% от доставяните годишни количества природен газ ще се изплащат със строителни услуги, одобрени са конкретните списъци на проектите и започва работата. "Рем Вяхирев се ангажира при срещата си с премиера на Украйна Постовойтенко, която ще се проведе в началото на септември, да се финализират разговорите за изплащането на украинския дълг от 120 милиона долара", каза Евгений Бакърджиев. Украйна ще изплати дълга си под формата на 1.250 млрд. куб. метра природен газ.
Обсъдена е възможността Булгаргаз и "Топенерджи" да изграждат заедно газопреносна мрежа с ниско налягане в България. Става въпрос за сътрудничество на двете фирми за реализация на проекти за битова газификация. Формулата, по която ще се реализира това сътрудничество, още не е уточнена. Уточнени са сроковете, в които трябва Булгаргаз да приключи с изграждането на договорените участъци от транзитната газопреносна система. На 31 октомври ще бъде приключено изграждането на лупинг "Странджа" и отсечката до турската граница. До края на годината ще бъде предадена 37-километровата отсечка от трасето Стара Загора-Ихтиман.
Евгений Бакърджиев и президентът на "Лукойл" са обсъдили петролните пазари, количествата каспийски нефт, които ще могат да се транзитират, и всички възможни трасета, които се разработват като проекти за неговото транзитиране.
"Лукойл" има опит в купуването и съвместното управление на големи рафинерии като Нефтохим. Лукойл купи рафинерията в Румъния. Оттук насетне ще работим съвместно върху бъдещето на Нефтохим", каза Бакърджиев след срещата. Вицепремиерът припомни, че Рем Вяхирев обяви липсата на интерес от страна на "Газпром" към нефтопровода Бургас - Александруполис. "Всяко трасе е удачно, когато има точен икономически анализ. Такъв анализ за Бургас - Александруполис не е представен", заяви Евгений Бакърджиев. През септември ще има срещи по проекта за втори петролопровод "Бургас-Вльора" (АМБО). Ще се проведат консултации между България, Македония и Албания и американския бизнесмен Тед Фергюсън. В началото на октомври се очаква да бъде подготвен протокол за започване на проучванията.
След срещата между Петър Стоянов и министър-председателя на Русия Виктор Черномирдин стана ясно, че е отправена покана към българския премиер Иван Костов да посети Москва.
Накратко
Японската фирма "Интернешънъл хоспитъл сървис ко" е получила право от БНБ да придобие 50.01% от капитала от 15 млрд.лева на търговска банка "Кредит експрес", съобщиха осведомени източници. От централната банка отказаха обаче да обявят официално колко процента от банката ще притежават другите акционери на банката - "Булстрад", "Лейди ВСМ" и "АУК". Очаква се това да стане в началото на тази седмица, когато изтича срокът, до който "Кредит експрес", БТИБ и БИБ трябва да изпълнят изискванията на БНБ, поставени им в края на юли месец.
БСП променя принципа на работа на ВС от експертен в мениджърски. Така шефът на организационния отдел Васил Калинов обясни предстоящите съкращения в щата на ВС. В петък Изпълнителното бюро обсъди от работещите 135 човека в централата на "Позитано" 20 да останат 70 до 90 човека.
Министерството на външните работи не подготвя закон за дипломатическата служба, заяви говорителят на министерството Радко Влайков. Когато бъде приет закона за държавния служител, към него ще се изготвят нормативни актове, които да уреждат дейността на българските дипломати и мисиите ни по света.
Шугъргейт продължава с нови арести
Нов задържан има по така наречената захарна афера. Това е 50-годишната Йонка Филипова, съпруга на собственика на фирмата ЕТ "Сиви-Иван Сиви". Преди време фирмата беше обявена от шефа на ГУ "Митници" Пламен Минев за най-големия длъжник на държавата от несъбрани митни сборове. По негови изчисления тя е внесла у нас над 20 000 тона контрабандна захар и с това е завлякла бюджета с над 14 милиарда лева.
Арестуваната Йонка Филипова е въртяла всички дела на фирмата, тъй като собственикът Иван Сиви е с три инсулта, твърдят от МВР. Сегашното обвинение срещу нея е за фиктивен износ, като по този начин е присвоила от държавата над 3,5 милиарда лева ДДС. Бизнесдамата е задържана при съвместна операция на Националната следствена служба и Националната служба за борба с организираната престъпност в един от трите офиса на фирмата в столицата. На Филипова е наложена мярка за неотклонение задържане под стража. Според оперативни данни на МВР ЕТ "Сиви-Иван Сиви" има връзка с търговската реализация на захарта, внесена от "Бартекс" АД, съобщиха от пресцентъра на вътрешното ведомство.
Костов и Симитис обсъдиха зона за свободно придвижване
Създаването на зона за свободно придвижване, обхващаща 25-километровата погранична ивица, обсъдиха премиерите на България и Гърция Иван Костов и Костас Симитис. Това стана по време на еднодневното работно посещение на Иван Костов в Атина в сряда.
Предвижда се хората от двете държави да могат да преминават свободно границата, без да са нужни работни или туристически визи. Идеята за създаване на такава зона е била предложена от гръцка страна. За нейното осъществяване обаче ще е нужно съгласието на страните от шенгенската група, посочиха от правителствената пресслужба.
Българското правителство ще приеме постановката на гръцката страна, че изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис е частен проект с много висока степен на важност за двете страни, заяви Иван Костов след срещата. Той допълни, че е поел ангажимента България да търси участието на руски фирми, които да гарантират доставките на петрол за транспортиране. Това ще стане още по време на официалното посещение на президента Петър Стоянов в Москва. Гърция ще подкрепи компаниите, които се ангажират с проекта, но няма да поеме риск при изпълнението му, подчерта гръцкият премиер.
Иван Костов е представил пред Костас Симитис пакет от документи по повишаване на безопасността на 1-4 блок на АЕЦ "Козлодуй", програмата за модернизация на 5-и и 6-и блок, както и информация за ядрените съоръжения, хранилището за съхранение на радиоактивни отпадъци и националната мрежа за радиационен мониторинг. "За целия период на работа на атомната централа там не е имало нито една авария, а родните инциденти са с най-ниско ниво по скалата на Международната агенция за атомна енергия", заяви Иван Костов. Той уверил гръцкия си колега, че България непрекъснато повишава степента на ядрената си безопасност в съответствие с международно поетите ангажименти.
Данните за АЕЦ "Козлодуй" ще бъдат разгледани от гръцката комисия по атомна енергия, а оценката на гръцкото правителство по безопасността на централата ще бъде представена в Европейския съюз.
На срещата между двамата премиери е бил констатиран напредък в работата по изграждането на трите нови гранични връзки между двете страни Гоце Делчев - Драма, Кърджали - Комотини и Рудозем - Ксанти.
Заплашиха с бомба американски кораб
Анонимен терорист съобщи за поставено взривно устройство на акостиралия във Варна американски кораб "Ла Сал", на които се намираше командващият Шести американски флот вицеадмирал Даниел Мърфи. Сигналът бил получен около 20.20 часа в сряда, когато мъжки глас съобщил на развален английски за бомбата, която по неговите думи щяла да бъде взривена до 1 час. Районът на Морската гара в радиус от 2 км по вода и суша бил незабавно отцепен от части на РДВР и Военна полиция. След щателно претърсване на района от американски и български специалисти взривното устройство не е открито. Извънредните мерки за сигурност продължиха и на следващия ден. Пристанището остана отцепено, а районът беше наблюдаван и от въздуха с хеликоптери. Официално военните отказаха да потвърдят информацията за заплахата. " Мерките за сигурност, които предприехме, са валидни за всички бази и кораби на САЩ след атентатите срещу наши посолства", обясни вицеадмирал Мърфи.
По случая е образувано следствено дело срещу неизвестен извършител, съобщиха от Прокуратурата. Морската гара и околността ще останат под охрана до отплаването на американския флагман.
Лек жребий за българските отбори в Европа
Лек жребий изтеглиха трите български отбора за първия кръг на европейските турнири. Шампионът на България "Литекс" ще играе с австрийския "Грац", а ЦСКА ще срещне швейцарския "Сервет" в турнира за купата на УЕФА. "Левски" (Сф) ще има за съперник датския "Копенхаген" в турнира за Купата на носителите на купи.
"Литекс" намери място в турнира за купата на УЕФА, след като отпадна от предварителния кръг на Шампионската лига. С отслабен състав ловчанлии загубиха реванша срещу "Спартак" (Москва) с 2:6, след като в първия двубой паднаха 0:5 в Бургас и на практика нямаха шансове за класиране. На жребия в Монако "Литекс" избягна среща със силни отбори като "Монако" (Фр), "Андерлехт" (Бел), "Фиорентина" (Ит), шампиона на Швейцария "Грасхопър" и "Хайдук" (Сплит).
ЦСКА нанесе първа победа на лидера в норвежкото първенство "Молде" от началото на годината. Отборът на Димитър Пенев се наложи с 2:0 в реванша от втория предварителен кръг за купата на УЕФА с голове на Милен Петков и Валентин Станчев. Първият двубой бе завършил 0:0. ЦСКА можеше да се срещне с бившите европейски шампиони "Цървена звезда" и с "Астън Вила", както и с ексносителя на купата на УЕФА "Шалке 04". Съперникът му "Сервет" е лидер в Швейцария с пет победи, равен и загуба.
"Левски" можеше да срещне и по-лек съперник за КНК, след като отстрани с общ резултат 9:2 "Локомотив 96" (Беларус). "Копенхаген" обаче е тим от средна европейска класа. Той се движи на пето място в датското първенство с две победи, два равни мача и една загуба от пет кръга. "Този съперник е по-добър от "Челси", "Нюкасъл" и "Пари Сен Жермен", но слаби отбори вече няма", заяви треньорът на сините Вячеслав Грозни.
Елцин и Клинтън ще се срещнат в Москва във вторник
Руският президент Борис Елцин и американският президент Бил Клинтън ще се срещнат в Москва през следващата седмица. Определените дни за срещата са вторник и сряда. Официалните разговори ще се състоят в Кремъл, а двамата големи ще имат официална вечеря във вторник. Очаква се Елцин и Клинтън да дадат обща пресконференция след края на втория ден от разговорите. Клинтън планира също срещи с руски политически лидери по време на своята визита, въпреки че подробности за неговото намерение не бяха обявени официално. Най-важната тема, която ще бъде обсъждана на двустранната среща, е руската икономическа криза. Клинтън ще иска уверения, че новото руско правителство на Черномирдин няма да изостави курса на пазарни реформи въпреки дълбоката криза, поради която руската рубла ежедневно губи позиции. Руското правителство вече преструктурира изплащането на краткосрочния външен дълг на страната и Елцин ще иска подкрепа от Клинтън за по-голяма международна финансова помощ и увеличаване на инвестициите в Русия. Твърде е възможно и подписването на второстепенни икономически спогодби между двете страни.
Друга тема ще бъде контролът върху оръжията. Очаква се Клинтън да се опита да повлияе на руската Дума за ратифицирането на договора СТАР 2 - за намаляване на ядрените ракети на САЩ и Русия до 3500 във всяка страна. Въпреки досегашните апели на Елцин депутатите от Думата отказват да ратифицират договора и мотивират решението си с политически причини. Очаква се още двамата президенти да обсъждат ново споразумение СТАР 3 за още по-драстично съкращаване на ядрените арсенали на двете страни.
Други теми, които ще се обсъждат, са: ядрената сигурност, разширяването на НАТО, конфликтът в Косово, проблемите с Ирак и Афганистан и актуалната за Америка тема за международния тероризъм, по която се очаква Клинтън да иска съдействието на Москва.
Маргарет Тачър прогнозира победа за лейбъристите през 2002 г. Маргарет Тачър прогнозира през тази седмица в интервю за лондонския "Таймс", че управляващата Лейбъристка партия ще спечели следващите парламентарни избори, които ще се състоят през месец май 2002 г. Според Тачър сегашният лидер на консерваторите Уилям Хейг няма никакъв шанс да спечели следващия вот и обвини политиците консерватори, които прекратиха управлението й през 1990 г., че са отслабили консервативната партия. "Те дадоха шанс на лейбъристите. Този процес не може да бъде преобърнат в рамките на едни избори", каза Маргарет Тачър. Нейният заместник Джон Мейджър успя да спечели изборите през 1992 г., но през 1997 г. Консервативната партия претърпя провал на парламентарния вот през май. Политиката, която провеждаха правителствата на Тачър през тяхното почти дванайсетгодишно управление, донесе уважение на консерваторите, но самата Тачър никога не е била особено харесвана заради безкомпромисните й методи на работа. Въпреки това тя все още е обожавана и има силно влияние в дясното крило на консервативната партия, където много политици сравняват нейния борбен стил с мекостта на Джон Мейджър и Уилям Хейг. За радост на сегашния лидер на консерваторите Уилям Хейг Тачър каза, че няма шанс да се върне в активната политика, макар в британската политическа практика това да се е случвало два пъти, при Уилям Гладстон и при Уинстън Чърчил. Според Тачър обаче Консервативната партия разполага с достатъчно добри млади политици. Въпреки всичко Тачър продължава да критикува позицията на Хейг, че Великобритания трябва да влезе в европейския валутен съюз до десет години. Маргарет Тачър, която през октомври ще навърши 73 години, понастоящем живее в Швейцария.
САЩ арестуваха двама от заподозрените за бомбените атентати
Заподозрените за поставяне на бомба пред американското посолство в Найроби бяха отведени в САЩ, където ще бъдат съдени за убийството на 12 американци от общо 253 души убити при бомбените експлозии преди двайсет дни. Обвиняемият Мохамед Рашид Дауд ал Оухали е хвърлил граната по охраната на американското посолство, когато помощните коли и съоръжения са се опитвали да предотвратят експлозията, станала на 7 август. Докато Оухали дава показания пред федералния съд, американски официални власти потвърдиха, че втори заподозрян също ще бъде подведен под отговорност пред федералния съд. Оухали е роден в Кения и точната му възраст засега е неизвестна. Той е слаб и висок, с черна къдрава коса, брада, мустаци и изглежда между 20 и 30 годишен. Оухали е признал, че е присъствал на събрания и митинги, водени от Осама бин Ладен, включително и на събранието в Кхост, Афганистан, след което Бин Ладен даде интервю за СNN. Оухали е потвърдил също, че има ясна представа за "фатуа", религиозен декрет на Международния ислямски фронт, подписан от Бин Ладен и имащ за цел избиването на американци по целия свят.
И за двамата заподозрени се твърди, че са свързани с един от основните лидери на ислямския тероризъм Осама Бин Ладен. Роденият в Саудитска Арабия милионер Бин Ладен е обвиняван от САЩ за финансирането на многобройни терористични актове, включително и на бомбените нападения срещу американските посолства в Кения и Танзания. Оухали напусна Кения в сряда вечерта и се яви пред федералния съд в Ню Йорк в четвъртък. Вторият заподозрян се казва Мохамед Салик Одех и беше арестуван в Пакистан, в деня на бомбените експлозии и след това беше депортиран в Кения.
Според официалните американски източници двамата е по-вероятно да бъдат осъдени на доживотен затвор, отколкото да получат смъртно наказание. Главният прокурор на САЩ Джанет Рино оповести на специална пресконференция, че залавянето на двамата обвинени в тероризъм е плод на едно от най-широкообхватните и трудни криминални разследвания в американската история. Според Рино САЩ ще преследват всеки отговорен за бомбените атентати, докато справедливостта бъде постигната.
Американският президент Бил Клинтън в изявление, направено от Едгартаун, Масачузетс, прикани оторизираните органи да продължат разследването и борбата срещу насилието. Според него е била направена важна крачка, но голямата борба срещу тероризма тепърва започва. Клинтън потвърди, че САЩ са се ангажирали дългосрочно в борбата си с терористичните групировки, независимо от това какви усилия ще им струва това и колко време ще отнеме.
Директорът на ФБР Луис Фрий също потвърди думите на президента, че разследването ще продължи и каза още, че ФБР преследва редица от заподозрени за участие в двата атентата. Фрий съобщи още, че при посещението си в Кения миналата седмица е постигнал договорености с кенийските власти за общи действия по залавянето на заподозрените.
Българският късмет на Бенджи
Много се говори за бездомните кучета, но съвсем малко е свършено, категорични са четири англичанки, които живеят в България. Те ежедневно наблюдават как нашите кучешки приятели се разболяват, разхвърлят отпадъци, нападат хора, разнасят непоносими миризми и създават опасности за уличното движение. Работата в британското посолство в България запознава Доон Уивър, Клер Мичел, Пат Дръздейл и Паромита Влайчева, които са луди по кучетата и затова създават в края на миналата година Дружество за закрила на уличните кучета.
Проблемът със скитащите кучета у нас напомня сценарий на сериал, който всяка година има своята завръзка, развитие, кулминация, но не и развръзка. Някои от епизодите често се повтарят. "Лошите" герои от екипа на д-р Палашев са следствени за хайките срещу уличните песове. Бившият председател на Фондацията за закрила на животните д-р Чакъров е изгонен от приюта в Лозенец. От своя страна "добрите" пак убеждават, че предстои (от две години) изграждането на приют в Слатина, преустройване на лечебницата в Мировяне, повторното откриване на ремонтирания пансион в центъра на София, протестират срещу акциите по отравяне и бизнеса с кучешки кожи.
Зловещата статистика за хиляди нападнати и ухапани от улични песове столичани, за ежедневните операции на кучешка тения в Пловдив и това лято събуди познатите настроения. Но позициите отново са крайни. През юли Столична община е поръчала проучване, за да улови нагласите, тревожността и значимостта на проблема с бездомните кучета. Повечето от столичани, разпитвани по телефона, споделят любовта си към кучетата, но възприемат уличните песове като заплаха за здравето и като постоянен "шумов замърсител". Според допитването гражданите са настроени агресивно - 53% са за незабавно премахване на бездомните лаещи, а 47% настояват да бъдат оставени на свобода.
Съдбата на кучетата без дом зависи от общинари, ветеринари, служители на ХЕИ и природозащитни организации. За българските събратя на телевизионния бездомник Бенджи се грижи и главният прокурор на републиката, въпреки че неговият най-добър приятел е домашната котка Микаела. Иван Татарчев е председател на Националната фондация за защита на животните (НФЗЖ), която от четири години стопанисва приюта за кучета във Враждебна. Обитателите на клетките са около 40, като се делят на постоянно живеещи и временно пребиваващи. Вторите престояват там по една седмица след операция или раждане. Викат им "междублокови кучета". Патронажът над тях са поели все още неизпатили си граждани, които заплащат разноските по кастрацията и ваксинирането. Операцията по стерилизиране на кучетата струва около 40 хиляди лева, но гражданите заплащат по свое желание до 10 хиляди. Новородените кученца се евтанират с инжекции. Същата участ сполетява неизлечимо болните и злонравните песове. По-агресивните бездомници лесно си намират стопанин и работа, защото са търсени за пазачи. Обитателите на железните клетки в приюта сами се охраняват. Денят на късметлиите сред скитащите лаещи започва със сутрешна разходка, а по обяд е единственото ядене. "По-добре от хората се хранят. Ядат кайма, зеленчуци, бял хляб. Много добре ги гледаме", убеждава ветеринарната лекарка и приготвя инжекциите с ваксини. Някои от кучетата живеят в приюта от 4 години и не искат да го напуснат, дори ако бъдат харесани за домашен любимец. Луксозните колибки не им допадат и те сами се завръщат зад разбитите решетки на кучкарника. Месечната издръжка на кучетата струва около 20 000 лева и хуманното желание на стопаните на приюта толкова дълго да се грижат за едни и същи кучета изглежда странно. Парите се събират от спонсори, помощи на чужди фондации, дарения на граждани и фирми. Кучетата нямат нужда от GSM-телефони, но чиниите се пълнят и с финансовата подкрепа на "Мобилтел", дует "Ритон" носят от време на време салам, заради имидж или от любов се отзовават и други известни люде.
"Никога не са протестирали, че някой е постъпил зле с магаре, котка, овца или друго животно. Всички се занимават само с кучета, защото знаят че Столична община отпуска пари за кучетата, което ме кара да мисля, че тях ги интересуват повече парите, а не животните", каза заместник-кметът Борис Спиров за организациите, които работят за кучетата с любов. Столичният кмет Стефан Софиянски през седмицата се закани, че подхваща бездомните кучета, които са се размножили до сто хиляди. От НФЗЖ твърдят, че кучетата са не повече от 30 000. Статистиката от преброяването на бездомните четириноги, възложено на кметовете по райони, се губи по коридорите на общината. Градоначалникът със сигурност ще спечели гласове за предстоящите местни избори ако предпочете да защити хората от нарастващата лаеща напаст и тогава да мисли за правата на животните.
Програмата на общината предвижда да се улавят бездомните кучета, женските да се кастрират, евтаназия за болните и опасните, а останалите след обезпаразитяване ще се пускани обратно на улицата. Никой обаче не носи отговорност за стреса и проблемите, когато гражданите са ухапани от бездомно псе. Според общинари парите, които отиват за ваксинирането на "татуираните" от кучешки зъби столичани, могат да се използват за старите хора, инвалидите, сираците. Хората на Софиянски се оплакват, че заради писмата на някои природозащитници сега им е отказана обещаната финансова помощ от Германия. Докато хората се карат, някои от малките скитници получават
Български помияри стават отличници в швейцарските училища за кучета. В страната на кравата Милка бездомните кутрета попадат благодарение на Дружеството за защита на животните от Витентур. Швейцарците плащат всички разходи по транспортирането и бъдещите домашни любимци, ваксинирани, обезпаразитени и снабдени с паспорт, отлитат към новите си стопани. В Швейцария предпочитат да осиновят питомци от приютите, вместо да си изберат куче с родословно дърво и порода, затова понякога има недостиг на улични кучета. За няколко години над 500 кученца са сменили българското си гражданство.
Английските дами от Дружеството за закрила на уличните кучета са ентусиазирани да образоват българското население за ползата от кастриране на кучетата. "В Англия няма да видите кучета по улиците, ветеринарната служба веднага ги прибира и след седмица се подлагат на евтаназия. Проблемът тук е много сериозен и затова искаме да помогнем", разказа Доон Уивър. Тя е пристигнала в България с един африкански бездомник, а сега компания му правят още четири български четириноги. След котешко-кучешкото шоу през юли на 12 септември Доон и компания организират "Бал на кучетата". Богатите домашни любимци ще подпомогнат уличните си събратя, като техните стопани платят по 20 долара куверт за благотворителното парти с танци. Със събраните пари ще се отпечатат постери, книжки и материали, които да обясняват на българите ползата от ваксинирането и че кастрацията и стерилизацията е най-ефективният метод за разрешаване на проблема "кучета без дом". Най-много захвърлени кучета на Острова има няколко седмици след Коледа, когато живият подарък е пораснал, започва да прави бели, вече не е толкова желан и се озовава на улицата. Правата на кучетата в Англия са гарантирани от различни законодателни актове.
Българският Бенджи още дълго ще чака Закона за защита на животните. Въпреки че според природозащитниците докато НС не постанови, че "никой няма право да убива, измъчва, удря, прегазва, пренатоварва, преуморява, дразни, плаши или малтретира по какъвто и да е начин животни", бездомните псета и танцуващите мечки ще препречват пътя ни към ЕС. Два законопроекта бяха внесени в парламентарната комисия за околната среда през зимата от сините депутати Петър Георгиев и Александър Хаджийски (настоящ шеф на Националния статистически институт). Най-доброто от идеите ще се включи в окончателния вариант. Не е ясно кога обаче народните избраници ще гласуват правата на животните, сред които и тези на бездомните кучета. Нелепо ще е обаче ако този закон изпревари Закона за закрила на детето.
Проектът предвижда размножаването на уличните четириноги да се ограничава чрез стерилизация, специални условия за прилагането на евтаназия, изграждане на приюти и създаване на общински фондове за защита на животните, в които да постъпват и 20% от данъка за домашните любимци.
Докато започнат парламентарните дебати за кучешките права, проблемите ще се решават кой както прецени за добре. Във Варна действа дружество, сред чиито цели е "да формира правилно отношение на хората към бездомните животни". В Пловдив неправителствена организация е провела мини-референдум за проблема с бездомните кучета. В представително социологическо проучване 91% от запитаните жители на южния град искат радикални мерки и повече от половината настояват за евтаназия. В Русе и Габрово приятели на българския Бенджи протестират срещу търговците на кучешки кожи. Природозащитниците обвиняват кмета на Габрово Николай Дачев, че се опитва да даде градския кучкарник на официално регистрирани кожарски фирми. Той обаче иска съгражданите му да посрещнат новата учебна година без злонравни и болни бездомници по улици и градинки. Ако фирмата, спечелила конкурса, не се справи, няма да получи обещаните пари.
Американският Бенджи си търси стопанин чрез снимка в Интернет, немски бездомни псета отправят словесни послания в мрежата за бъдещия най-добър приятел. Докато общинари и защитници преминат от словесни двубои към съвместни действия, Шаро без дом продължава да скита между улиците и кучкарника, навърта се край месарските магазини и води борба за храна с клошарите. В сегашните епизоди на сериала страхът от лаещите надделява над грижата за кучетата без дом.
Докога така ще я караме?
Проблем има, виновни няма
"Държавата се е оттеглила напълно от своите функции, държавата практически липсва, ние трябва да върнем държавата на хората" - с тази теза започна управлението си сегашното правителство. И тя имаше своите основания - както институционални, така и чисто психологически. Войната, която изпълнителната власт обяви на сенчесто-криминалния капитал с цел "отвоюване на държавата от мафията", не можеше да не срещне и разбирането, и подкрепата на обикновения гражданин. Същият този обикновен гражданин обаче е изправен сега пред едно от най-сериозните си изпитания в стремежа да разбере кой пример трябва да следва - този на президента, който показва как, кога и къде трябва да бъде съвестен данъкоплатец, или онзи на финансовия министър и данъчните служби, които показват как, кога и къде той дори и да иска, не може да спази закона.
Защото именно огромното мнозинство от българите се държат тези дни като примерни данъкоплатци - 36 на сто от софиянци, без да са законово задължени за това, активно са търсили информация за дължимите от тях суми. В същото време противоречивите медийни изявления на уж отговорни политически лица демонстрират само едно - как държавата е на практика най-големият нарушител на закона. Убедеността в това надхвърля главозамайващия процент от деветдесет на сто от столичани. Което показва, че същината на проблема съвсем не е в техническата страна на "грандиозното начинание" (междувпрочем, в нейното обсъждане също има не малка доза цинизъм, като например твърденията, че ще се правят списъци на чакащите през нощта на 31 август, за да могат те да платят с отстъпка). Проблемът е в особеното разбиране за основния постулат на всяко демократично общество - а именно, защо ако гражданите не спазват закона, те трябва да бъдат санкционирани, а държавата - не. Ако няма възможност да плати данъците си, гражданинът не може нито с предна, нито със задна дата да промени закона, а държавата - може. Може да "измъкне" сама себе си от проявената безотговорност без никакви санкции. За никого. Тук е вторият сериозен социален проблем, който настоящият казус повдига. "Е ли примерният данъкоплатец и просветен гражданин, съзнаващ своята сила и правото си да изисква отговорност? " Почти полярното разпределение на софиянци: 60 на сто, обявяващи се "за оставки на едно или друго равнище", а 40 на сто - "против реални санкции", е свидетелство, от една страна, за ненакърнената на практика политическа подкрепа за управляващите, но от друга, за жилавостта на синдрома "проблем има - виновни няма" в общественото съзнание. Надали обаче и на него ще може да се разчита безкрайно дълго. Тъй като нормализирането на държавата, възвръщането към специфичните й функции, ще изисква освен отвоюването й от мафията, и отвоюването й от всички нейни функционери, които са безотговорни както спрямо закона, така и спрямо нейните граждани.
Данните са от представително за пълнолетното население на гр.София проучване, проведено в периода 24-26 август от социологическата агенция Alpha Research, по поръчка на вестник Капитал.
ДСК не е финансирала кандидат за депутат
В бр. 33/22-28 август 1998 г. на в. "Капитал" в рубриката "Държавно управление" е публикувана статия "". В нея името на ДСК се свързва с "ломските далавери" в бизнеса с корабите в Лом и предизборната кампания на депутата от ОДС Димитър Димитров.
По този повод искаме да изразим нашето несъгласие с представените данни и анализи в публикацията на автора Иван Михалев относно кредитите, отпуснати от ДСК, както и с опитите да се свързва името на Държавна спестовна каса с предизборните борби на политическите партии.
ДСК действително е разрешила кредит на фирма "Ломтурист", но на 03.07.1991 г. чрез клон "Христо Ботев"- София, а не през 1997 г. чрез ДСК - Лом. Разбирате, че не е възможно тези пари да бъдат предназначени "за избирателната кампания на кандидата за депутат по това време Димитър Димитров", както се твърди в авторския материал. Размерът на отпуснатите средства е 42 млн. лв., от които са усвоени 40 839 хил. лв., което представлява и непогасена главница до момента. Към 31.07.1998 г. размерът на лихвата е 217 529 хил. лв. В справката за кредитните милионери към 28.02.1998 г. дължимата от фирма "Ломтурист" лихва е 212 млн. лв. Право на отговор
Спрете лъжите в "Капитал"
За съжаление за втори път през месец август се налага да коментираме публикации във Вашия вестник, в които вместо с факти, се борави с неистини и дезинформация.
Когато вестник "Капитал" писа, че строителното ведомство спирало приватизационни сделки и получи отговора от МРРБ, очаквахме поне елементарното извинение, дължимо за тиражиране на недостоверна информация. Вместо това в поредния брой 33 на в."Капитал" на стр.15 под заглавието "" на читателската аудитория отново бяха предложени поредните импровизации на тема "Хайде пак да пъхнем под вола теле".
В интерес на справедливостта, която заслужава българският читател, и този път ще предоставим точната и вярна информация, касаеща договорите за доставка на руски природен газ, цените за крайни консуматори и ситуацията с българските торови заводи. Без импровизации!
В предлаганите в началото на 1998 г. от Сашо Дончев едно- и 5-годишни договори доставните цени на Исакча, масово рекламирани в българската преса, бяха 89.50 долара на 1000 куб.м. Газоизмервателната станция Исакча обаче е в района на украино-румънската граница. За да бъде доставен природният газ до който и да е наш консуматор, върху обявената по-горе цена се прибавя транспортна такса за пренос през румънска територия, плюс 5% вносно мито, плюс такса за пренос през територията на България, плюс 22% ДДС. С натрупването на всички разходи крайният потребител би получавал газа на цена в размер на 135 долара на 1000 куб.м. Сегашната доставна цена за потребителите е 117 долара за всеки 1000 куб.м природен газ. Разликата е в размер на 18 долара или 15.38% - т.е. с толкова по-малко плащат потребителите в България след постигнатите на 27 април т.г. договорености между Булгаргаз и "Газпром".
Всеки третокласник в нормално българско училище, правейки обратната сметка, след като приспадане съответните разходи и данъци, ще се убеди, че цената, по която Булгаргаз купува в момента на Исакча, е от порядъка на 77 - 78 долара на 1000 куб.м. Т.е. под 80 долара, както обеща вицепремиерът Евгений Бакърджиев след подписването на меморандума с Рем Вяхирев и договорите между Булгаргаз, "Газекспорт" и "Топенерджи".
Явно обаче колегите от в. "Капитал" изобщо не са си направили труда да извършат необходимите елементарни аритметични операции. И направо заявяват: "просто няма начин при базова цена 82.5 долара за 1000 куб.м (тя беше обявена неофициално) и формула за определяне на реалната цена на доставката, която отчита понижаването на цените на нефтопродуктите, да се получи сегашната стойност на газа за консуматорите. " Изводът от горното умозаключение за в."Капитал" е повече от категоричен: "Договорът Бакърджиев - Вяхирев май ще се окаже неизгоден".
Реалните цифри и елементарните аритметични засичания въобще липсват. Може би защото в."Капитал" изобщо не се интересува от истината и реалните цифри, а преследва някаква по-особена цел. Която в случая напълно се покрива с поведението на жълтата преса, без да пропусне дори и онази изтъркана трибуквена думичка.
В коментара по условията на плащанията и гарантирането на доставките и транзита на руски природен газ вестникарските редове на "Капитал" добиват скриптящо жълта окраска.
Някой бил казал, че за доставките се предвиждало "100% авансово плащане един месец предварително". Да, ама НЕ! Казаното от някого някъде го няма нито в комплекта документи по доставките, нито в реалните разплащания с руския партньор.
Друг пък бил споделил, че по договорите за доставките и за транзита Булгаргаз бил увиснал с 30-40 милиона долара ефективна банкова гаранция, до които националната газова компания нямала достъп при никакви условия, но руският й партньор можел да тегли. И отново НЕ! Написаното относно гаранциите също няма нищо общо с реалните факти. И с истината! Банкови гаранции и за транзита, и за доставките НЯМА!
Въпросът тук явно не допира до някакви привиждащи се някому банкови гаранции или авансови плащания в размер на десетки милиони долари. Въпросът отново се свежда до тиражираната информация и нейната достоверност. И до ползваните източници.
След като никой никога не е отказвал информация на журналистите от в."Капитал", след като всички факти и цифри относно природния газ са били и са на тяхно разположение, учудващо е защо ползват за източници на информация хора, които не само не са в час, но може би не са ходили и на училище?
Наистина ситуацията в тях в момента е доста тревожна: огромна финансова задлъжнялост към доставчици (главно към Булгаргаз) и стагнация на международните торови пазари. Действително огромната въпросителна пред заводите е в цената на природния газ, който те ползват за суровина. Да се коментират обаче цени от порядъка на 55-56 долара на краен нашенски потребител е повече от абсурдно. Защото такава цена до консуматор означава 33.4 - 34.2 долара на 1000 куб.м на Исакча. А оттам до източника на природния газ са няколко хиляди километра. За транспортирането през които трябва да се плаща. И нищо чудно, стигайки до находището в Ямбург, стойността да е отрицателна - т.е. собственикът на газа освен енергийната суровина да предоставя и определена сума, за да бъде тя докарана до румъно-украинската граница и продавана там за 33-34 долара.
Такива цени на природния газ няма нито в Европа, нито в приказките от 1001 нощ. Жалко, че ги има във в."Капитал"!
България получава природния газ по цени, приравнени и по-ниски от тези на останалите европейски държави. И продава газа на вътрешния пазар също на съизмерими или по-ниски цени (вж. таблицата).
Друг е въпросът, че българските предприятия - мастодонти са оборудвани предимно с допотопна техника. Съоръженията и поточните линии са амортизирани, а по енергоемкост нямат равни (нямаме информация за Виетнам и Северна Корея). Именно затова западните инвеститори не се изпопребиват да купуват български предприятия.
Разбира се, българското правителство се опитва и ще продължава да търси решение на проблемите, свързани с губещите производства и предприятия. И в това отношение всяко добронамерено професионално съдействие и подкрепа са в интерес на държавата ни.
Колко добре би било по този начин да постъпваха и колегите от в."Капитал"... Но ако не можеш или не желаеш да си полезен, поне не се опитвай да вредиш. В противен случай след всяка публикация на Галина Александрова и Иван Михалев ще се налага да ползваме правото си на отговор, да пишем опровержения, да публикуваме азбучни истини. А нашата цел не е тази. Тогава каква е целта на коментираните публикации? Или по-точно - кой поръчва тази музика? И кой плаща?
А къде сме ние.
Средни цени за промишлени потребители в Западна Европа за м.юли 1998 г. по сп.European Gaz Markets.
Кабинет на заместник министър-председателя Евгений Бакърджиев.
Апокалипсис в Девня догодина
Варненският регион държи първо място в поредицата свлачища и наводнения, които ни сполетяха през последните години. Щетите за страната се изчисляват на десетки милиарди лева, като делът на областта в тази печална статистика е относително най-висок. За възстановяване на щетите и реално решаване на този проблем, имащ пряко отношение и към туристическата ни индустрия, са нужни огромни средства. Постоянната правителствена комисия за защита населението от бедствия и аварии вече гласува 913 милиона лева за свлачищата. Според областния управител Добрин Митев още 700 милиона се очакват от министерството на г-н Бакърджиев. Областният управител се надява, че правителството ще даде подобаваща част на Варна и от 50-те милиона екю, които е обещала ЕБВР за свлачищата у нас.
Може да дойдат пари, но при едно условие - да се харчат не за последствията, а за ликвидиране на източниците, които ги пораждат. Това важи и за големите производствени аварии, които продължават да вземат човешки жертви. На всичко отгоре очевидно е, че ни липсва и адекватно на кризисните ситуации поведение, рационална организация и опит в ликвидирането на подобни бедствия.
Затова в рамките на инициативата "Партньорство за мир" и с широкото участие на специалисти от страни, членки на НАТО, през следващата година в Девня ще се проведе голямо международно учение за ликвидиране на крупни последствия при бедствия, аварии и катастрофи. Декор на този планиран ад ще бъдат районите на девненската фирма "Полимери" и пристанище Варна-запад, където ще се разиграе библейският апокалипсис в съвременен вариант. За оглед на терена, определен за учението, и за запознаване с плана за неговото провеждане на място пристигна дори шефът на отдела за аварийно планиране при кризисни ситуации при Пентагона. През октомври пак във Варна и пак по същия повод ще се проведе семинар с участието на страни членки на Северноатлантическия пакт. Така тези, които не са свидетели на станалите у нас бедствия, ще могат да ги видят на живо, събрани в едно. И да извлекат нужната поука и полза. Тя също струва пари, много пари.
Залежали идеи изпратиха президента в Москва
Поуката от проведените през седмицата консултации между политическите сили и президента за неговото посещение в Русия може да бъде само една - подобни консултации трябва да бъдат напълно закрити. Ако качеството на тезите е на такова ниво, то поне да бъдат спестени изявленията и телевизионните репортажи колко значимо е събитието. Само така няма да се разваля впечатлението на публиката за новото начало на националното съгласие във външната политика.
Иначе аудиенцията на "Дондуков" 2 бе подготвяна с много претенции. Тя трябваше да демонстрира политическия гръб, който да подсигури Стоянов при разговорите му в Кремъл. В случая парламентарната декларация за българо-руските отношения явно не беше достатъчна и от президентството потърсиха допълнителен диалог с политическите сили.
БСП и евролевицата използваха тази нормална технология, за да влязат в любимата си роля на национално отговорни сили, поза, в която застават и на заседанията на Консултативния съвет по национална сигурност.
По принцип идеята за консултации на политиците не е лоша, като се има предвид публично демонстрираният разнобой в мненията по всеки въпрос от външната и вътрешната политика. Но само в случай, че има какво да предложат на държавния глава. Сигурно по тази причина на Георги Първанов не му се искаше много да прекъсва отпуската си, а Александър Томов дълго се двоумеше за какво точно ще се говори на "Дондуков" 2. Ахмед Доган май стори най-разумното - остана под плажните чадъри на Анталия и липсата му сигурно щеше да остане и незабелязана, ако Луджев не се беше обадил да напомни за присъствието си. Доган явно знае от опит, че от разговорите няма как да извлече полза, докато пренебрегването му може да бъде напомнено от време на време на президента.
От изявленията след срещата стана ясно, че лидерите на БСП и евролевицата са единни по това, че Московската визита на Стоянов не трябва да се отлага, независимо от политическата ситуация в Русия. Всъщност реалните предложения на Първанов и Томов са отдавна известни, чак застояли - участие на руския бизнес в приватизацията на български фирми, либерализация на търговията между двете страни, изпълнението на големите инфраструктурни проекти, излъчването на ОРТ и естествено бартери на български стоки срещу руски енергоносители. Как всички тези благопожелания могат да се осъществят в условията на жестоката руска криза, естествено никой не каза. Ако българските политици бяха прочели например мнението на руската асоциация на търговските банки, че немонетарните плащания, т.е. бартерите трябва да бъдат премахнати, нямаше да си позволят фриволни изявления.
Но когато тезите са стари, а успехите на Първанов и Томов в контактите им с Русия са пожелателни, друго не може да се очаква. Подобни бяха и предложенията на Жельо Желев, който дойде на "Дондуков" 2 със самочувствието на най-опитния политик в българо-руските отношения. С томчето "В голямата политика" под ръка старият лидер на СДС посъветва Стоянов да назначи посланик със специални правомощия за Русия, за да се демонстрира приоритетното отношение на българската политика към Москва. Тази идея била почерпена от собствения опит на Желев, по чието време Иван Пушкаров бе спец в Русия и ОНД, а Иван Станков - в САЩ и Западна Европа. Никой обаче не си спомня за успехите на Пушкаров, макар че може и да не е бил най-подходящата фигура. Другата препоръка на Желев бе вече традиционното изчистване на наслоенията от миналото. Според бившия обитател на президентството България трябва да покаже разбиране към интересите на Москва към Балканите. По думите му през 1991 г. Елцин обещал да помогне за решаването на проблема с митата, но в последвалите трудности и за двете страни ценните идеи отшумели. Не е ясно при сегашните трудности в Кремъл как Желев може да обоснове оптимистичните си прогнози, след като изброените от бившия президент проекти се точат още от неговия мандат.
Както често става, пожеланията на парламентарната опозиция са само прелюдия към заключението, че на фона на очакваните "положителни резултати" от президентското посещение в Русия, изпълнителната власт не е достатъчно активна. Първанов вече изпробва модела след посещението си в Китай, когато заяви, че чудесната декларация подписана от Стоянов в Пекин не е продължена от ясна правителствена политика, от което България губи един огромен пазар. Русия обаче е доста по-силен аргумент. Според Първанов причините за "залежаването" на конкретни инфраструктурни проекти са изявленията на представители на изпълнителната власт от началото на годината.
Разговорите при президента поне дадоха възможност на опозицията преди новия политически сезон да напомни, че отдавна е предупреждавала за неадекватната политика на мнозинството. В този стил ексвъншният министър Георги Пирински написа в иначе смислената си статия във в. "Дума": "Но важното е българската страна да разполага със солидно обоснована цялостна позиция за перспективното развитие на българо-руското сътрудничество в новите условия. В такъв случай навярно резултатите не биха закъснели". Вероятно именно поради задълбоченото си осмисляне на международната политика Пирински не успя да осигури на Виденов нито едно официално посещение на запад от Белград.
Поредните консултации попаднаха в омагьосания кръг на преповтарянето на стари идеи, които от време на време се възраждат, за да покажат съществуването на реални възможности в конкуриращите се посредници.
Социалдемократически страсти пред Солунската митница
След почти година и половина двоумение лидерите на евролевицата, БСП, БСДП и ОБТ решиха да "съчетаят крачките си с тези на европейската социалдемокрация".
В общи линии така трябва да звучи и основната новина от Солун, където Александър Томов, Георги Първанов, Петър Дертлиев и Кръстьо Петков заедно участват в летния университет на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Учебната програма на четиримата лидери е на тема "Социалдемократическите предизборни коалиции". Въпреки наименованието на сбирката от изявленията на левия квартет става ясно, че той няма намерение да се учи. По думите на Томов срещата е "по-скоро знакова" и наистина място на провеждането й е символично - в беломорския град, популярен у нас най-вече с прословутата си митница. Оттам обаче и четиримата очакват да получат твърде различни неща.
Още при официалната презентация на идеята БТА пусна очевидно сгрешената информация: "В пресклуба на БТА ще се състои съвместна пресконференция на лидерите на коалиция Евролевица, БСП, БСДП и ОБТ преди срещата в Солун". Сякаш за да опровергаят агенцията, Дертлиев и Петков влязоха от едната страна на залата за пресконференцията, а Томов и Първанов от другата. Ефектът едва ли е търсен умишлено, но той само потвърждава разстоянието, което още дели претендентите да олицетворяват социално ангажираната политика в България. Концепцията Петков-Дертлиев в общи линии гласи: "На обединените християндемократи (СДС) ние ще противопоставим най-вероятно две обединени левици - социалистическа и социалдемократическа". За Александър Томов обаче "няма историческо време, а процесът на обединение вече не може да бъде спрян, а който изпадне, то си е за негова сметка".
"Това ще е вечеря, на която не трябва да се придава особен политически характер", каза Томов, който по принцип беше противник на задграничната среща. Пръв радетел на разговорите под егидата на ПЕС беше Кръстьо Петков, който заедно с Дертлиев отказа да отиде в Ксилифор, където БСП и евролевицата направиха първия си демарш в стил "обединена опозиция". Родният лейбърист беше радетел на принципа "да седнем лидерите и да се разберем". Тогава Томов разкри, че всъщност в Солун щяла да се състои просто вечеря с ПЕС и всички договорки трябва да станат на родна почва. Ден преди срещата в Солун обаче евролевият лидер каза със самочувствие: "Аз съм сценаристът".
Перспективата евролевите да придобият по-голям авторитет, особено на фона на родните си конкуренти, е цел доста привлекателна за тях. Още повече че "все пак социалдемократи управляват в цяла Европа". Пред Томов не стоят проблемите с вътрешнопартийна опозиция, партията му вече стабилно гравитира около 4%-ната бариера за влизане в парламента (освен ако някой не реши да променя избирателния закон, естествено). Европейският полет на евролевицата ще бъде демонстриран и пред останалите лидери от квартета - Елена Поптодорова е поканена да изнесе лекция пред летния университет на ПЕС. Единствената "позитивна" задача пред бореца срещу авторитарната власт е, без да поема конкретни ангажименти, да получи обещанието за излизане на БСДП от СДС и евроревю на "линията 4 февруари" в БСП, така че партньорството с Първанов да продължи. Сценарият на евролевия лидер обаче е далеч от този на другите му партньори.
За Георги Първанов "тази среща ще направи стъпка към катализация на опозиционния характер на българската левица". Всъщност Първанов повтори отдавна известния призив на БСП за общи действия в парламента срещу управляващото мнозинство. Лидерът на БСП дори покани финансовия министър Муравей Радев и аграрния Венцислав Върбанов "да си стягат куфарите". Не стана ясно какво точно е искал да каже шефът на "Позитано" 20, но вероятно то трябваше да продължи изявите на Руси Статков (най-активния соцдепутат), който призова за нов вот на недоверие. Първанов обаче определено не бе ентусиазиран, още повече че останалата социалдемократическа троица прояви по-скоро скептицизъм. Кръстьо Петков дори каза, че "ако се почне с дребните неща, ще се попречи на едрите".
Всъщност за Първанов посещението е повече тест, отколкото търсене на някакви реални резултати. Солунската вечеря ще предизвика Красимир Премянов и неговия "Открит форум" да поискат сметка на лидера си "защо отстъпва политическо пространство", още повече че бившият шеф на червените депутати вече предупреди Първанов да не поема никакви задължения. Изявленията на Томов, че няма да позволи завръщането на неокомунистите (кръгът около Виденов), определено ще изпробват разположението на силите в БСП. Отсега е ясно, че "януарците" няма да постигнат нищо, но пък Първанов ще трябва да доказва доколко е лидер, т.е. как се справя с "безкомпромисната опозиционност".
Според Петков "в Солун ще става дума за властта". Това странно изявление противниците на експрофсъюзния лидер обясняват с предстоящите местни избори, които са последен срок ОБТ да докаже съществуването си. Засега обаче Петков успя заедно с Дертлиев да роди "социалдемократически съюз". Обединението вече бе подплатено от създадения от партийните фондации "Социална България" на ОБТ и "Янко Сакъзов" на БСДП общ фонд "Атанас Москов". Чрез него ще се набират средства за възстановяването на "Свободен народ", който се очаква да тръгне отново от октомври. Според запознати с делата на БСДП и ОБТ фондът ще бъде начин финансово стабилната партия на Петков да подпомогне бедния си политически партньор. Иначе "Атанас Москов" ще финансира и проекти за обединение на социалдемократическите сили в България. Двамата доктори са водили разговори за коалиране с евролевицата, но те са останали по-скоро с пожелателен характер.
Срещата в Солун вече предизвика скандал в БСДП. По искане на ПЕС лидерите на четирите български партии трябва да бъдат придружени само от по един експерт. По този повод претенции за участие в срещата проявиха и хората, които поискаха извънреден конгрес в партията. Те заявиха, че Дертлиев трябва да отпътува за Солун в компанията на техен представител, който да изложи пред ПЕС вижданията и на тази част от БСДП, която не споделя позициите на председателя.
Ябълката на раздора е членството на БСДП в ОДС, което е причина социалдемократите да останат извън ПЕС, тъй като са в рамките на дясна партия. Под водачеството на Йордан Нихризов, Григор Шишков, депутати от ОДС и Теодор Дечев, бивш конкурент на Дертлиев за поста лидер на БСДП (сега зам. социален министър) се готви извънреден партиен конгрес, на който може да бъде сменен неизменният лидер на социалдемократите.
Председателката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова също напомни на Дертлиев, че БСДП е партньор на СДС и има свои представители във властта. Това обаче едва ли има значение, след като Дертлиев вече каза, че няма да се кандидатира за поста ("е, да ме свалят тогава, ако могат"). За мястото си вече, макар и не официално, той е определил бившия посланик на България в Испания Мишел Петков. Въпреки че от БСДП опровергават тази информация, Мишел Петков е назначен за шеф на редколегията на вестник "Свободен народ", което подсказва за доверието, с което се ползва пред Дертлиев.
Засега всичко говори, че Дертлиев може да остане почетен председател на БСДП или да заеме поста на председател на подготвяния социалдемократически съюз. Това е и резервен ход от страна на стария социалдемократ - ако новото ръководство не се съобразява с принципите на ПЕС и Социнтерна, или с други думи - с неговите "завети", хората на Дертлиев ще имат възможност да се оттеглят достойно в нови партийни води. Остатъкът от БСДП пък можел да сподели съдбата на СДП като присъдружена организация в СДС. Оптимисти от средите на социалдемократите обаче се надяват на "интересни процеси" в СДС, които да подкрепят бъдещия социалдемократически съюз. По-вероятното обаче е съюзът да си остане само дует между БСДП и ОБТ.
Според българската традиция срещите между левите винаги са избивали на "теоретически дискусии", които в крайна сметка стигат винаги до личните амбиции на лидерите. Те обаче едва ли могат да бъдат примирени, което още дълго ще води до много "срещи и раздели". И докато за БСДП и ОБТ участието в различни кръгли маси е начин да покажат, че все още съществуват, то за БСП и евролевите присъствието в общественото съзнание е важно за имиджа на алтернативата на ОДС, която между другото се изготвя вече цяла година - с този темп обаче поне още една.
Операция "Жълта книжка" клати стола на Татарчев
Есенният политически сезон започна преждевременно с нова офанзива за дискредитирането и отстраняването на главния прокурор Иван Татарчев. Този път мнозинството вероятно ще приложи нов и доста нетрадиционен похват срещу кривналия от синята пътека македонстващ обвинител - тактика с хипократов привкус.
Изглежда, МВР ще се опита да докаже, че Татарчев е психически лабилен и не може да изпълнява задълженията си. Вътрешното ведомство използва момента, когато висшият обитател на Съдебната палата кандидатства за разрешително за ловно оръжие. Съгласно действащите разпоредби всеки кандидат за документа трябва да премине и през психотест в болницата на МВР. Според вътрешния министър Богомил Бонев, когато главният прокурор се явил на процедурата, се оказало, че той не е годен за оръженосец. МВР-шефът бил потресен от резултатите в психотеста на обвинител номер едно. Според него Татарчев се намирал в "трайна невъзможност да изпълнява задълженията си". Точно това е и дословният текст на едно от условията за преждевременно отстраняване на главния прокурор от длъжност. Записано е в член 129 на конституцията - шефът на обвинението си отива, ако поради тежко заболяване не може да изпълнява задълженията си за срок, по-голям от една година. Бонев се зарече да предаде заключенията на психолозите от МВР-болница на Висшия съдебен съвет, за да видят магистратите какъв човек управлява Главна прокуратура. Съдебният съвет е единственият орган, който при дадени условия може да махне Татарчев преждевременно.
Вътрешният министър Бонев обаче ще е принуден да докаже, че Татарчев е имал психологически проблем през последните 12 месеца. Възможно е той да се позове и на Закона за съдебната власт, въпреки че е норма с по-нисък ранг от конституцията. Там в член 29 е записано, че главният прокурор може да бъде махнат от Висшия съдебен съвет "при трайна фактическа невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване", без да се упоменават някакви срокове. В такъв случай обаче Татарчев със сигурност ще се сети да атакува тази разпоредба на Закона за съдебната власт пред Конституционния съд и има реални шансове да успее.
Бонев ще има сериозни проблеми и когато убеждава магистратите, че заключението на МВР-болница е обективно. Здравното заведение е поделение на вътрешното ведомство и съответно е на йерархично подчинение на министъра. При това психолозите на МВР не са лекари и не се намират под моралното запрещение на хипократовата клетва. Единственият начин да се разбере дали главният прокурор действително има психопроблеми е той да се подложи на допълнителни тестове от независими експерти. А това е почти толкова вероятно, колкото и да подаде оставка преждевременно.
Искането на Бонев надали ще се увенчае с успех пред Висшия съдебен съвет. В действащата нормативна уредба не е уточнено нито кой може да иска махането на обвинител номер едно по здравословни причини, нито по какъв начин трябва да стане това. В нормативния акт няма нито разрешение, нито забрана постъпките за отстраняването да бъдат предприети и от орган на изпълнителната власт. Съдебният съвет обаче надали ще иска да създаде такъв прецедент, тъй като подобни искания в бъдеще могат да завалят и от други ведомства и за други магистрати. Дори Татарчев да не се прости с поста си, в общественото пространство ще остане, макар и недоказано, обвинението на МВР, че той има психопроблеми.
Всъщност обвиненията срещу главния прокурор в нервни разстройства дойдоха след скандала с операцията на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) и Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) срещу офисите на Мултигруп в София. Миналата сряда вътрешното министерство неприятно сюрпризира Илия Павлов и подчинените му, когато около 15 часа трима оперативни работници проникнаха с антитерористи в помещенията на корпорацията, за да проверят входящата и изходящата й кореспонденция във връзка с доставките и експедицията на захар. Офицерите от НСБОП заедно с трийсетина "качулки" трябва да видят дали в архивите на Мултигруп има документи, свързани с дейността на "Бартекс", "Бартекс Кристал" и "Бартекс Трейдинг". При операцията служителите на МВР представят писмо No 5877.98 на шефа на отдел "Следствен надзор" в Главна прокуратура Ангел Ганев, според което "при отпочване на проверката да се подканят длъжностните лица от проверяваните обекти да представят исканите и търсени документи и за представянето им да се съставят документи за доброволно предаване". На практика това не е заповед за обиск, претърсване и изземване. Според прокурора от Главна прокуратура Михаил Дойчев, който в момента изпълнява функциите на заместник на Татарчев, служителите от Мултигруп щели да представят на НСБОП документите без каквато и да е съпротива. Не така мислят обаче от МВР. Според докладите на вътрешното ведомство оперативните работници нямало да могат да свършат работата си, без да бъдат ескортирани от баретите. Присъствието на антитерористите стана причина за шумен скандал с прокурорите. Когато видял маскираните командоси, Илия Павлов наредил на своите адвокати веднага да се оплачат в Главна прокуратура. Половин час след началото на акцията в офиса на Мултигруп на бул. "връх" 59-А пристигна прокурорът Ангел Ганев и неговият шеф Михаил Дойчев.
Депутатите от мнозинството, които имат известни резерви към предложените промени в Закона за съдебната власт, вероятно ще предпочетат да загърбят своето особено мнение, вместо да бъдат заклеймени като бранители на мултаците в обвинението. В този смисъл малко допълнително напрежение в отношенията между изпълнителната власт и прокуратурата ще действа като стягане на сините партийни редици преди есенната парламентарна сесия. По всичко личи, че юридическите стратези на "Раковски" 134 подготвят почвата за това, което само се намекваше при обсъждането на промените в Закона за съдебната власт - подмяната на Висшия съдебен съвет, който в общи линии има последната дума за почти всичко в правораздаването. След действията на Татарчев обаче парламентарната опозиция ще се намира в доста тежка позиция, когато се опитва да отстоява каузата си за ненамеса в работите на съдебната власт.
Лявото пространство между Евклид и Лобачевски
Във "Философия на историята" Хегел разказва, че йезуитите в Южна Америка напомняли нощем на индианците дори съпружеските им задължения. На левите формации в България не е необходимо да им се напомня за необходимостта от подобен род връзки. При всеки удобен случай помежду си те взаимно се подсещат. Лявата йезуитщина обаче им пречи да признаят, че отношенията им са в такова състояние, че все още ги държи далече един от друг.
В най-новата ни история обединението вляво винаги е било трудна задача. Един от споровете между тесни и широки социалисти е бил как да се явят на избори - самостоятелно или в коалиция. Единният, народният или отечественият фронт, както по-късно милитаристично са били назовавани левите коалиции, все някак си не са се получавали. Изключение прави периодът на тоталитарния социализъм. Все пак естеството на политиката сочи необходимостта от ляво консолидиране. Естествено това събитие някога ще се случи, колкото и сакраментално да звучи в някои от средите, от които зависи. Въпросният процес обаче прилича на политическо обезпаразитяване. Известно е, че когато такова обезпаразитяване не е било навременно, впоследствие трае с години и е съпътствано с не особено приятни усещания. Ярък пример за това е случаят с БСП. Електоратът на социалистите очаква по-скоро война, а ръководството на партията подготвя някаква "Ялтенска конференция" в Солун. В същото време нито един от лидерите на БСП не се осмелява да каже какво в крайна сметка е партията в идеологически, организационен, парламентарен и персонален план. Комунистическа, социалистическа или социалдемократическа е? Решила ли е най-после принципно въпроса за прехода? Без да се предефинира, в политически план БСП ще продължи да прилича на наклонената кула в Пиза. Хем все още е права, хем всички очакват всеки момент да се срути. От друга страна бързото обединение за евролевицата е опасно за самата нея. Преди да е демонстрирала достатъчно категорично и контрастно собствения си профил, тя рискува да се прикачи отново към до болка познатия анфас на родителката си. В едно по-далечно бъдеще обаче, при евентуални парламентарни избори, предизборната коалиция би донесла на евролевите много повече, отколкото заслужават. И то за сметка на БСП. Останалите субекти от лявата фамилия зависят изцяло от взаимоотношенията между социалистическата партия и евролевицата. Един от вероятните механизми за интеграция между тях е инспирираният от евролевицата съюз между "малките социалдемократи" - евролевица, Обединен блок на труда и БСДП. Това от своя страна би стимулирало разцеплението в БСП с последващо изолиране на комунистическите и социалистическите циклопи в нея. Изолатите, от своя страна ще оформят ултра-лявата част, която априори е обречена на маргинално политическо съществуване. Политическият анализ сочи, че тази хипотеза може да се осъществи не по-рано от 2001 г. Нещо повече. Въпреки заявеното желание на всички за обединение вляво, никой от основните играчи в момента няма полза от това.
Първанов (най-слабият лидер на БСП в последните години) все пак си дава сметка, че от въпросното обединение най-много ще загуби неговата партия и се стреми да намали цената, като отлага въпроса. От дълго време насам той работи на принципа отложената битка е спечелена битка. Томов в същото време има нужда от електората на БСП, но е притеснен от атавистичното му мислене. Кръстьо Петков се изживява като българския Бернщайн с тезата си, че след два мандата на ОДС все ще дойде и левият завой. Дотогава Обединеният блок на труда може и да се оформи като някакъв фактор. И най-накрая Дертлиев, който също не желае да подари европейската си социалдемократична легитимност, без да е сигурен, че няма да бъде изигран. Образно казано, левият брак по сметка е на етап пазарене за зестрата, а задачата на левия интегритет е все още нерешима поради многото неизвестни.
Видът, в който се намират всички леви организации, впрочем по неволя, ще ги накара да извървят пътя на ОДС. Ако те са внимавали, в общи линии биха могли да прогнозират бъдещето си. С необходимата, разбира се, в такива случаи апроксимация. В крайна сметка налице е парадоксът, в който леви партии с дълга история (БСДП и БСП) са принудени да се учат от младите, но модерни десни формации. Защото в политиката, ако не позволиш на времето да те води, то започва да те влачи.
Историята на левите идеи в страната ни има достатъчно мрачна слава. Опитите на левите да превърнат България в рай винаги са завършвали с това, че я превръщат в ад. Може би затова БСП е осмото име на партията на Благоев!
В този смисъл левият пространствено-времеви континиум все още остава изкривен и в него аксиомите на Евклид са невалидни. Затова в Солун левите лидери би трябвало да си спомнят, че сбора на ъглите в един политически триъгълник е равен на 180 плюс едно на ум от Лобачевски.
Започна есенното преброяване на фуражките
Задава ли се смяна на поколенията в Българската армия? Изглежда, един по един военачалниците от епохата на коравия и консервативен генерал Тотомиров започват да залязват. От 1 септември Генералният щаб има още един зам.-шеф. Това е бившият началник на отдел "Инженерни войски" ген. Тенчо Добрев. Отсега нататък той ще бъде човекът, който ще отговаря за цялото материално-техническо осигуряване на войската. До момента тази длъжност се заемаше от полк. Митко Анев, който наследи креслото от разследвания за злоупотреби бивш зам.-шеф на ГЩ ген. Любен Пехливанов. Ген. Добрев си спечели симпатиите на цивилното и военното ръководство с доброто представяне на българските инженерни взводове в Босна и съвместното учение с националната гвардия на щата Тенеси за възстановяване на болницата в Трън.
През следващите няколко месеца заместникът на Михо Михов по снабдяването може би ще седне на най-горещия стол в армията. През ген. Добрев ще преминават всички кандидатури за доставка на ново въоръжение, техника и вещево имущество. Той ще има решаващата дума и когато се решава въпросът коя бойна техника на Българската армия е остаряла и трябва да бъде продадена от Военно-икономическия блок. Ако обаче работата със стандартизацията на армията ни по натовски тертип се затлачи, най-напред ще изхвърчи точно генерал Добрев.
Въпреки хроничното безпаричие в армията в момента тече може би най-активното преразпределение на военна собственост и държавни поръчки в сферата на отбраната от десетилетия насам. От една страна тече разместване на поделенията и прочистване на застоялите армейски запаси от времето на Варшавския договор, а от друга - покупка на апаратура по натовски образец. Едно от основните технически изисквания за приемането ни в Северноатлантическия съюз е уеднаквяване на системите за командване и комуникации. Това автоматично означава и закупуване на съвместима със западните стандарти съобщителна техника, компютри и софтуер. Дори в момента върви търг на военното министерство за закупуване на комуникационна апаратура на стойност 58 милиона долара. Пет международни консорциума от фирми се съревновават за правото да оборудват с електроника Карловската механизирана бригада от Силите за бързо реагиране и хората на ген. Добрев ще имат доста тежък глас при разглеждането на кандидатурите от тръжната комисия.
Есенните кадрови промени в армията засегнаха и командващите на Сухопътните войски и Военновъздушните сили ген. Гиньо Тонев и ген. Стефан Попов. Двамата освобождават постовете си и остават само началници на главните щабове в двата вида въоръжени сили. Смяната на двамата беше, общо взето, предвидим ход. Ген. Попов наследи Михо Михов в бойната авиация, но демонстрира твърде мек характер за предстоящата хирургическа намеса в структурата на армията. Ген. Тонев беше едно от основните действащи лица в единствения голям военен скандал през последната година - уволняването на ракетния генерал Ангел Марин. С това на практика са сменени командирите и на трите вида въоръжени сили от времето на предишния генщабен шеф, тъй като на Гергьовден беше подменен и началникът на бойния флот. Засега не се състоя предвиденият кадрил в армейските специални служби. Началниците на разузнавателно управление към ГЩ и Военното контраразузнаване ген. Ангел Кацаров и полк. Господин Манолов засега запазиха местата си. Очакваше се, че след като ВКР премина към министъра на отбраната, поне неговият началник ще бъде подменен с по-верен кадър.
Кой ще получи покана за НАТО е още открит въпрос
Проф. Хелмут Зоненфелд от института "Брукингс" във Вашингтон пред в. "Капитал"
Предстои ли според вас следващо разширяване на НАТО и какво може да повлияе на подобно решение?
- Официалната позиция на НАТО е, че процесът е отворен. Натовската спогодба не налага ограничения в броя на страните членки, съществуват критерии, свързани с евентуалното членство, които са включени в десета глава от спогодбата. Има и други, разработени от самата организация, които бяха публикувани преди две години. Става дума за политически, икономически и военни стандарти, на които бъдещите членки трябва да отговарят, за да бъдат поканени в НАТО.
Не мога да отговоря на въпроса коя ще е новата страна, приета в близко бъдеще, и не мисля, че някой изобщо може да каже. Не вярвам на слуховете, че вече е бил даден знак кои ще са новите поканени по време на срещата на НАТО през април догодина във Вашингтон. Страни като Франция например искат тогава да бъдат поканени още страни. След обширен и сложен дебат в американския сенат се ратифицира онази част от спогодбата, засягаща приемането на нови страни членки. Въпреки че повечето от сенаторите бяха "за", това си остава едно разискване. Не съм сигурен дали в момента във Вашингтон съществува готовност за още подобни обсъждания. Въпросът кои са следващите страни, които скоро ще получат покани за членство, все още си остава въпрос. Личното ми мнение е, че би било много неразумно подобен процес да се насилва, защото новите членки трябва да покрият критериите, за които стана дума. Да си дадат реална сметка за нещата и да се вгледат още по-дълбоко в себе си, за да могат да станат истински партньори в организация като НАТО.
Самата организация също би трябвало сериозно да си направи самооценка, защото Чехия, Полша, Унгария идват до голяма степен неподготвени, тъй като освен всичко друго НАТО развива собствена култура, собствена военна стратегия. Така че може би е добре тези три страни да видят с очите си нещата отвътре, да станат свидетели на процеса, преди да започнат истинската работа като партньори в пакта. Аз съм за бъдещо разширяване на НАТО и Европейския съюз, само че това е процес, който ще отнеме време и не може да бъде завършен за една нощ.
Може ли позицията на Русия, която остава непроменена, да окаже влияние на решението на страните членки?
- Русия не е привърженик на разширяването на НАТО най-вече заради балтийските страни. Но голямо напрежение се усеща и в други европейски страни членки на организацията, особено ако Естония стане член на ЕС. Русия е много чувствителна и към разширяване на НАТО към бившите членки на Варшавския договор, особено към страните, които доскоро бяха част от СССР, и никога няма да преглътне този факт. След президентските избори начело на Русия ще застане нова политическа фигура, чиято позиция все още не е известна, но според мен и в бъдеще основна грижа на Москва ще си останат най-вече балтийските републики.
Но и в САЩ има гласове за замразяване на процеса. дали това не е начало на политика, която се оформя преди президентските избори?
- Не смятам, че има американци, които да са показали недоволство от бъдещото разширяване на НАТО само защото Съединените щати не желаят да поемат ангажименти за още страни в пакта или пък защото вече няма да е ясно кой е големият враг. Ако вицепрезидентът Гор бъде избран на следващите избори за президент, не мисля че в политиката на Белия дом ще настъпят големи промени. Зависи кой ще бъде издигнат от страна на републиканците за кандидат за поста, но така или иначе промени не се очакват. Така че президентските избори в Америка няма да ускорят процеса на разширение на НАТО.
До каква степен войната в Косово може да стане допълнителен аргумент за по-различно отношение към разширяването на пакта?
- Съществува риск за разпространение на конфликта в Косово, и то по-голям, отколкото в Босна, така че е нормално целият регион да е разтревожен. В Косово нещата са много сложни, защото там има толкова много партии, че НАТО трябва да преговаря с тях непрекъснато. Организацията е особено загрижена за целия регион и независимо от това дали България е в НАТО или не може да й се наложи да се включи в конфликта. Ако страната стане член на НАТО, ще й бъдат дадени същите гаранции като на останалите й съседки и при евентуална атака ще може да разчита на допълнителна помощ. Но ако очаквате специални преференции, не мисля, че има такива.
Изясни ли се американската позиция по въпроса за автономията на Косово?
- Не знам, такава бъркотия е там! Имаме страшно много проблеми, които са трудни за разрешаване. По принцип не една и две западноевропейски страни толерират варианта по-голяма автономия за Косово от 1989 г. Никой не застава зад независимостта на района. В момента по-голямата част от хората в Косово желаят независимост. Затова първо трябва да изпратим делегация, която да прецени положението там. Говорим за деликатен дипломатически ход, който да помогне за събирането на албанските представители със сърбите.
Но Москва също претендира за водеща роля в разрешаване на конфликтната ситуация.
- Ако руснаците застанат на масата за преговори, това би усложнило сериозно нещата. Затова пък представителите на ООН ще внесат значителен баланс и ще се противопоставят на независимостта. Междувременно сърбите продължават с военните действия, които предизвикват огромен поток бежанци и сериозни икономически проблеми. Идеалното разрешение би било автономия като в Черна гора, но за момента албанците не са готови за това. В същото време няма начин да бъде оказан натиск от страна на международните сили, тъй като Русия ще се противопостави, а европейците не биха го направили без нас. Така че е трудно да се намери разрешение на проблема. За момента са най-подходящи дипломатически стъпки като изпращане на наблюдатели. И тъй като те ще се нуждаят от защита, там могат да се разположат и военни части, но това ще е всичко. Не вярвайте на този, който ще ви каже, че разполага с разрешение на проблема в Косово.
