Сегашният вариант на БИСЕРА - банковата интегрирана система за електронни разплащания, е показал достатъчна надеждност при работа и при ситуация на ликвидна криза, когато в системата се нареждат внушителен брой чакащи плащания, сроковете за осъществяването на всяка операция също са приемливи, констатират експертите.
В момента обаче банките получават окончателни сведения за плащанията на следващата сутрин, като текущата информация е само за плащанията, които те са направили, но не и за тези, които са наредени към тях, което естествено пречи на текущата ликвидност. Това от своя страна води до презапасяване с налични пари. По данни на БНБ към края на юни 1.258 трилиона лева, или 17% от активите на банките на стойност 7.323 трилиона лева, са парични средства. При сегашната висока ликвидност в банките (която в голяма степен говори за въздържане от кредитиране) свръхзапасяването заради неяснота за наредените плащания не е проблем, но евентуалното раздвижване на кредитирането би могло да се отрази върху печалбите и ликвидността на банките. Проблем в момента е и обстоятелството, че доста операции като преки междубанкови трансфери, разплащания с ДЦК сега се правят ръчно, извън БИСЕРА, което естествено затруднява БНБ и търговските банки. В сегашната ситуация освен това БНБ не може да следи текущо сетълмента, което би й дало възможност да реагира по-рано при поява на ликвиден проблем в банките. Не на последно място за усъвършенстването на БИСЕРА е и интегрирането към евростандартите, като едно от основните изисквания за включване към монетарния съюз е унифициране на платежните системи. В европейската общност се работи по платежни системи на принципа на брутен сетълмент в реално време. Именно това е едно от новите предложения, като препоръката е да се запише, че БИСЕРА е електронна система за брутен сетълмент в реално време. Това означава, че всяко плащане е индивидуално, без изчистване на дебитни плащания срещу кредитни плащания. Освен това се препоръчва съобщенията с инструкции за плащанията и окончателният сетълмент да се правят непрекъснато през сметките на банките в продължение на целия ден. Усъвършенстването на БИСЕРА предвижда и начини за отстраняване на ръчните операции, като идеята е в системата за сетълмент като отделни банкови единици да се включат и небанкови единици - главно първични дилъри, със свои разплащателни сметки в БНБ, както и тези, които имат разрешение за посредническа дейност при разплащанията - БОРИКА и Централният депозитар.
Предлага се и системата да осигурява в реално време информация на всяка централа на търговска банка и на БНБ за всичките банки за движението на сетълмента, тоест наличностите по разплащателни сметки, информация за одобрените плащания от банката и към нея, както и на наредените, но неизвършени плащания поради ликвиден проблем. Освен това се предлагат и ред процедури, за да се намалят опашките от чакащи плащания.
Новата система ще даде възможност на търговските банки да управляват по-ефективно своята ликвидност и да нямат нужда от поддържане на свръхрезерв в БНБ, най-малкото поради това, че той не се олихвява, т.е. е напълно недоходоносен актив. При БНБ облекчението ще дойде от отпадане на ръчните операции, както и от възможността да реагира много по-навреме на евентуални ликвидни затруднения на банките.
Мирните преговори - шанс за Косово
Усилията да се постигне мир в Косово набраха скорост, след като сръбските власти поканиха етническите албанци да започнат преговори в четвъртък за слагане край на шестмесечните кръвопролития в югославската провинция. Поканата бе отправена от ръководителя на сръбския екип за преговори и премиер на страната Ратко Маркович. Мирните преговори трябва да започнат в четвъртък в два часа след обед в Прищина. В писмо до Фехмет Агани, координатор на петчленния албански екип, Маркович е изразил удовлетворение от факта, че преговорите ще бъдат подновени.
Сръбското предложение за подновяване на преговорите дойде в същия ден, в който американският министър на отбраната Уилям Коен каза, че САЩ няма да предприемат самостоятелни действия, за да сложат край на боевете между албанските сепаратисти и сръбските войски в Косово. Въпреки това Коен прикани за съвместни действия на страните от НАТО за уреждане на косовската криза. Кристофър Хил, главният американски координатор за Косово, очаква да се срещне с албанската група за преговори, определена от политическия лидер на мнозинството албанци Ибрахим Ругова. Съединените щати и другите западни държави упражниха сериозен натиск върху косовските албанци да сформират екип, който да е в състояние да възобнови мирните преговори, прекратени от Ругова през юни, когато сръбската армия започна мащабна офанзива, целяща етническо прочистване на провинцията. Освен натиска, оказан върху албанците, Западът предприе и действия в посока подготовка на сили на НАТО за намеса в Косово, ако сръбските власти откажат преговорите и продължат военните операции. Части на НАТО започнаха в понеделник шестдневно учение в Албания, а командващи от пакта заявиха, че са обсъдени планове, за да се покаже на воюващите страни, че НАТО са готови да се намесят. Сръбските официални власти запазиха мълчание относно маневрите на НАТО, но наблюдателите в Косово отбелязаха повишаване на напрежението и увеличаване на полетите на сръбските военновъздушни сили.
Албанската страна заяви, че очаква сръбските атаки да спрат преди започването на мирните преговори. Продължилата четири седмици офанзива на сръбската армия успя да доведе до превземането на почти всички бази на армията за освобождение на Косово. Според много наблюдатели се е разбил и митът за армията на албанските сепаратисти, чиито възможности са били силно надценявани.
Действително е възможно кризата в Косово вече да е преминала своя пик, след като режимът на Милошевич успя да изпълни програмата си максимум за прочистване на провинцията, а албанските сепаратисти очевидно не разполагат с възможности да се противопоставят на официален Белград. Ескалацията на несигурността в региона може да бъде спряна, но бъдещите трудности ще бъдат изключително от хуманитарно естество поради разрушенията и огромното множество от албанци, прогонени от сръбската армия.
Конго отново изригна
Почти преди две години Руанда и Уганда помогнаха за сформирането на съюз на демократичните сили за освобождение на Конго, избирайки Лаурент Кабила за негов ръководител. Рискованото начинание беше учудващо успешно. С малко помощ от свои приятели, чието число нарасна в деня, когато Кабила влезе в Конго, той успя да свали от власт диктатора Мобуту. Сега тези приятели се обърнаха срещу него и използвайки същата тактика, са решили да сформират ново бунтовническо движение.
Сега Кабила се намира в лоши позиции. Когато дойде на власт, думите му бяха обнадеждаващи. Той се представи като либерален политик, зачитащ човешките права, който ще съживи икономиката и в резултат на всичко това спечели изборите. Всъщност Кабила засили авторитарния трибализъм, затвори устите на своите опоненти, провали се в изпълнението на обещаните икономически реформи, отблъсна чуждите инвеститори и хората, които му помагаха. Той тръгна с афиширано доброжелателство както навън, така и вътре в страната, но упорито и некомпетентно прахоса кредита си на доверие. Кабила се отнесе презрително към искането на ООН да се разследват масовите кланета на бегълци и започна своя марш към властта.
Трябва ли съседните държави да се намесват в такива случаи? По време на студената война този въпрос не би бил задаван. Тогава африканските правителства, действайки като пълномощник на едната или другата страна, често заставаха зад бунтовнически движения и преминаваха чужди граници, но никога без височайша подкрепа. Сега обаче Африка е изправена пред въпроса да решава своите собствени проблеми. Евентуална гражданска война в Конго може да погълне цялата Централна Африка. След това може да се очаква катастрофа, в която хиляди хора да намерят смъртта си.
Кабила едва ли ще бъде свален толкова лесно, колкото това стана с Мобуту. По време на своето управление старият диктатор нямаше почти никаква поддръжка. Кабила също не се радва на голяма поддръжка, но около него има много хора, които има какво да загубят, ако той бъде свален. Вторият проблем е, че ако зад бунта срещу Кабила стоят тутси, той ще бъде разглеждан и отблъскван като инвазия. Тутси разглеждат Конго като свое, защото са живели там, преди да бъдат очертани национални граници и когато не е имало гражданство. Десетилетията на правителствена пропаганда обаче са ги заклеймили като чужденци. На твърденията на бунтовниците, че са жители на Конго и че техният лидер не е тутси, няма да има кой да повярва. Така че Кабила може да разиграва успешно националистическата карта. Централна Африка е регион, в който такива съперничества имат дълбоки корени и политическите лидери ги използват. В крайна сметка резултатът от бунта винаги ще бъде в полза на хората с оръжие в ръката, а не на демокрацията.
Руски застраховател най- вероятно ще придобие контролния пакет в ЗК "Юпитер"
Дирекцията за застрахователен надзор еще внесе на следващо заседание на Националния съвет по застраховане предложение да се разреши на регистрираното в Русия дружество "Гранит Виена" АД да придобие над 5 на сто от капитала на застрахователна компания "Юпитер". На заседание на Националния съвет в средата на юли молбата на "Гранит Виена" бе отхвърлена заради съмнения, че се занимава с охранителна или сходна на нея дейност. Законът за застраховане забранява на компании, занимаващи се с охрана, да бъдат акционери в застрахователно дружество. Това бе и мотивът за отхвърляне на представената молба.
След направения отказ обаче руското дружество представя в Дирекцията за застрахователен надзор допълнителни документи, доказващи, че не извършва забранена според Закона за застраховане дейност. От Дирекцията твърдят, че с направената от тях проверка се е установило, че вноските, с които дружеството ще се включи в капитала на "Юпитер", са с доказан произход. Установено е и че застрахователна компания "Гранит Виена" няма задължения към държавата. Допълнителната информация е дала възможност да се преразгледа становището на Националния съвет и да се разреши на руския застраховател да придобие пакет от акции, по-голям от 5% в капитала на българското дружество. "Гранит Виена" е изявило желание да придобие малко над 55% от акциите на "Юпитер".
Очаква се на следващото заседание на Националния съвет да преразгледа позицията си и да даде официално разрешение на руския застраховател.
Най-вероятно съветът ще разгледа и молбата на Българо-френското застрахователно акционерно дружество "Елит" за вливане в Застрахователна компания "Юпитер". В периода на подготовката на документите за лицензиране на заварени застрахователи двете дружества потвърдиха подобно желание и се предвиждаше след вливането новата компания да се казва "Юпитер Елит". Застрахователно дружество "Елит" в момента е с почти изцяло френски капитал. При неговото създаване контролният пакет от акции се държеше от Елитбанк, която бе една от последните банки, пометени от вълната банкови фалити от края на 1996 и началото на 1997 г. След преминаването на всички процедури в капитала на ЗК "Юпитер" ще участват едновременно руски и френски капитали.
Бюджетен дефицит и нарастваща икономическа криза съпътстват реформите в Казахстан
Повечето неразвити пазарно ориентирани икономики имат сходни проблеми. Най-общо те се състоят от няколко пункта: нерентабилна икономическа структура, нестабилност на банковия сектор, ниско ниво на чужди инвестиции и нестабилен частен сектор, развита нелегална икономика, висока степен на задлъжнялост и бюджетен дефицит. Казахстан също не е изключение от тази група държави. Бившата съветска република притежава големи запаси от нефт и полезни изкопаеми и това помогна на страната да стане най-големият получател на чуждестранни инвестиции от държавите в бившия съветски блок. Въпреки всичко обаче това не можа да предпази икономиката на страната от финансовите трусове в Азия и от спада на стоковите пазари. Твърде вероятно дори е неприятностите за Казахстан да се увеличават.
Правителството на страната не е способно да постигне съгласие по въпроса за необходимите мерки за преодоляване на спада на приходите и намаляването на бюджетния дефицит. На фона на всичко това мениджърите на големите петролни компании и профсъюзните лидери, които се противопоставят на политиката на реформи на правителството, загатват, че широко разгръщащото се социално недоволство може да избухне и това да доведе до политически трусове в страната. Много от мениджърите на компании се оплакват, че данъчната политика на правителството ги принуждава да намаляват заплатите. Тези оплаквания имат ефект, защото в Казахстан има висока степен на безработица. Страната има обширна територия и населението й е само 16.7 милиона души, но въпреки това слабите икономически показатели обричат хората на нисък жизнен стандарт. Казахстан не прави изключение от другите страни от бившия Съветски съюз, където работещите в държавни предприятия с месеци не получават заплатите си. Това често води до протести и сцените на често повтарящи се стачки не са необичайна гледка в Казахстан. Най-често стачкуват работещите в тежката металургия, която е сред губещите отрасли в икономиката. Предприятията не притежават свободни средства в наличност и в реалния сектор много често се прибягва до бартерни сделки. Профсъюзните лидери постоянно обвиняват чуждестранните инвеститори за икономическите трудности, които изпитва казахстанското правителство. Вместо да започнат да решават купчината проблеми, официалните власти са в състояние на постоянни институционални и персонални конфликти. Това увеличава с всеки ден опасността от изригване на широка вълна от социално недоволство.
Прогнозите на казахстанското правителство за бюджетните приходи за 1998 г. са в размер на 2.6 милиарда долара, което е с около 7.6 процента по-ниско ниво от очакваните приходи. Спадащите цени на петрола нанасят допълнителни щети на казахстанската икономика, въпреки че износът на петрол не е главният експорт на страната. Ниските цени на световните пазари обаче правят неконкурентен относително скъпия петрол, добиван в Централна Азия. Въпреки това държавният антимонополен комитет не се съгласи с плановете за консолидация на петролния сектор и преструктурирането му, което ще го направи по-рентабилен. Това прави почти невъзможно оцеляването на петролната индустрия в Казахстан.
Проблемите в икономическата сфера са в голяма степен предопределени от политическата среда и състоянието на политическите институции в страната. Политическите партии преследват конюнктурни интереси и не могат да се обединят в усилията си да накарат държавния апарат да работи ефективно. Правителството всява допълнителен смут с неадекватните си решения. То се опита да запълни дупките в бюджетния дефицит миналия месец, като принуди производителите на нефт да плащат пътни такси за превозването на своите продукти.
Въпреки неадекватната икономическа политика Казахстан има шансове да се измъкне от икономическото тресавище. Това стана възможно след договорения със Световната банка заем от 230 милиона долара, който трябва да осигури програмата на правителството за институционални и политически реформи. Реформите имат за цел да повишат бюджетните приходи чрез подобряването на условията за мобилизиране на ресурсите и създаване на по-добра рамка на правителствените разходи, което да доведе до по-ефективно използване на ограничените ресурси. Така например от бюджета ще бъде извадено привилегированото субсидиране на населението за жилищни нужди.
По време на първата година от стартирането на икономическия преход правителствените приходи и разходи намаляха балансирано в Казахстан. През периода 1993 -1996 г. правителствените приходи спаднаха от 37 процента до 22 процента от БВП. Текущите разходи намаляха от 29 до 25 процента. Съвкупното производство на Казахстан рязко спадна през тези години. Бюджетният дефицит стигна 7 процента от БВП през 1994 г., а през 1996 г. беше ограничен до 3.1 процента. Правителствените задължения за неизплатени заплати и пенсии достигнаха до 5 процента от БВП.
На фона на мрачните икономически показатели споразумението за реформи и отпуснатият от Световната банка заем от 230 милиона долара са известен повод за оптимизъм в Казахстан. Програмата ще подпомага правителството в четири области: реформиране на административната структура и развитие на услугите в частния сектор; реформиране на бюджетния процес, свързано с данъчната система, правителственото снабдяване, бюджетния обхват, достъпа до финансова информация, изготвянето и изпълнението на бюджета и финансовия контрол; укрепване на финансирането на публичния сектор чрез икономическо и финансово оценяване на проектите, подобряване на политиката на външни заеми и започване на приготовления за дългосрочна инвестиционна програма; реформиране на политиката на привилегировано отпускане на субсидии за жилищни нужди.
Административните реформи имат за цел да преструктурират държавния сектор според пазарните изисквания и да съобразят разходите с данъчните възможности на страната. Реформите в бюджетния процес се очаква да повишат данъчната събираемост и контрола върху приходите и разходите. Този аспект от планираните реформи предвижда също прекратяване на покриването на социалните разходи от бюджета. Изготвянето на дългосрочна инвестиционна програма, която отговаря на финансовите възможности на Казахстан, според експертите на Световната банка е ключов момент в подобряването на управлението на публичните финанси. Прекратяването на привилегированото закупуване на жилища със субсидии от бюджета ще улесни неговото изпълнение. Програмата за институционални и политически реформи ще продължи 20 години, като за заемите, които ще бъдат отпускани, е предвиден петгодишен гратисен период, като парите се отпускат на три транша. Досега Световната банка е отпуснала близо 1.2 милиарда долара на Казахстан по различни проекти.
Ако казахстанското правителство спазва условията на програмата, Световната банка е предвидила нов заем в размер на 1 милиард долара, който ще бъде отпуснат на Казахстан през следващите три години.
И президентите имат личен живот
Телевизионно обръщение на американския президент към нацията
Добър вечер. Днес от тази зала и от този стол дадох показания пред независимия прокурор и Голямото жури. Отговорих на въпросите им, простиращи се и върху личния ми живот, които нито един гражданин на Съединените щати не би желал да му бъдат зададени, изчерпателно и истинно.
Поемам отговорността за всички мои действия - публични и лични. Ето защо тази вечер говоря пред вас. Както знаете, през януари ми бяха зададени въпроси за отношенията ми с Моника Люински. Тогава отговорих точно и пълно от юридическа гледна точка, без да давам допълнителна информация, която не бе потърсена от мен. В действителност аз имах неподходяща връзка с госпожица Люински. Наистина неуместна връзка - личен провал, за който аз изцяло поемам отговорността. Но аз заявих пред Голямото жури, заявявам го и пред вас сега - никога не съм принуждавал когото и да е било да лъжесвидетелства, укрива или унищожава съдебни доказателства или пък да предприема други незаконни действия.
Наясно съм, че както публичните ми твърдения, така и мълчанието ми по случая са оставили погрешни впечатления. Разочаровах много хора, включително и съпругата си. Искрено съжалявам за това. Единственото, което мога да кажа, е, че за тези мои деяния бях мотивиран от няколко фактора: на първо място исках да предотвратя неловкото положение, резултат от моето собствено поведение. Второ, бях силно загрижен за потенциалните отражения върху семейството ми. Фактът, че всички тези въпроси бяха отправени в едно политически мотивирано съдебно преследване, което оттогава бе прекратено, също оказа въздействие върху отговорите ми.
Имам сериозни аргументи против разследването на независимия прокурор, започнало със сделки отпреди 20 години - сделки, в които независима федерална агенция не откри доказателства за неправомерни действия от моя страна или от страна на съпругата ми.
Разследването на независимия прокурор се разпростря и върху сътрудниците ми, приятелите ми, а по-късно и върху личния ми живот, за да се обърне днес срещу самия независим прокурор. Всичко това продължи твърде дълго, струваше твърде скъпо и нарани твърде много невинни хора.
Сега този проблем е между мен и хората, които най-много обичам - дъщеря ми и съпругата ми и нашия бог. Решен съм да го разреша и ще направя всичко необходимо за това. Нищо не е по-важно за мен в личен план. Но този въпрос е личен и аз ще запазя семейния си живот само за семейството си. Това е единствено наша работа и ничия друга. Дори и президентите имат личен живот.
Крайно време е да се отърсим от порочната практика да надничаме и да се месим в личния живот на другите и да се захванем със съществените неща в обществения живот на нацията. Твърде дълго страната ни бе разтърсвана от този скандал. Всичко, което мога да направя, е да поема отговорността си в него. И аз го правя. От този момент нататък трябва да погледнем напред. Предстои ни изключително много работа - да решаваме истински проблеми, да се противопоставим решително на престъпността и тероризма.
Именно затова ви моля тази вечер да загърбим изминалите седем месеца и да насочим вниманието си към предизвикателствата и възможностите на следващия век на Америка. Благодаря ви и лека нощ.
Поведението на Клинтън - според протокола
Писмените показания на Моника Люински за делото срещу Клинтън, заведено от Пола Джоунс
На 19 декември 1997 г. получих съдебна призовка да дам следствени показания за заведеното от Пола Джоунс дело срещу президента Уилям Джеферсън Клинтън. Не познавам Пола Джоунс и не разполагам с информация за случилото се в хотел "Екселсиор" на 8 май, 1991 г. или други факти във връзка с нейния случай.
Постъпих като стажантка в Белия дом през лятото на 1995 г. През декември получих възможността да работя в правния отдел като сътрудник. Задълженията ми включваха да водя кореспонденцията на Белия дом. Четири месеца по-късно приех да работя като асистент в Министерството на отбраната, където останах до 26 декември 1997 г. В момента съм безработна и съм в процес на търсене на нова работа.
По време на престоя си в Белия дом съм срещала президента Клинтън няколко пъти. Храня огромно уважение към президента, който в мое присъствие винаги се е държал в съответствие с изискванията на протокола.
Никога не съм имала сексуална връзка с президента, той никога не е изисквал такава от мен и никога не ми е предлагал работа или други облаги в замяна на сексуален контакт. Бил Клинтън никога не е настоявал за моето освобождаване от Белия дом в резултат на мой отказ за желана от него сексуална връзка. Не познавам други жени, които да са имали сексуална връзка с президента, да са били изнудвани със заплахата от уволнение или други неблагоприятни последствия.
Случаите, в които съм виждала президента, след като напуснах Белия дом през април 1996 г., бяха официални срещи между представители на Министерството на отбраната, където тогава работех, и Бил Клинтън. На тези формални срещи винаги са присъствали и други хора.
Тъй като не разполагам с информация, която би могла да бъде от значение за случая Пола Джоунс, помолих адвоката си да предостави тези писмени показания на ищеца. Призовката да свидетелствам в този процес считам за груба намеса в личния ми живот, особено в настоящия важен за мен момент на търсене на работа.
Декларирам, че казаното по-горе от мен под клетва отговаря на пълната истина.
Ниските цени на петрола родиха British Petroleum Amoco
Нов играч проби във висшата петролна лига в началото на миналата седмица. Второстепенните доскоро British Petroleum и Amoco обединиха ресурсите си на 11 август, за да създадат трансатлантическия петролен гигант BP Amoco с 14.8 млрд. барела резерви на суров петрол и природен газ и печалба от 6.5 млрд. долара за 1997 г., нареждащ се непосредствено след лидерите в сектора Royal Dutch/Shell Group и Exxon. Ако сделката не бъде осуетена от регулативните органи в ЕС и САЩ и от акционерите на двете компании, британци и американци ще осъществят сливане на стойност 53 млрд. долара - най-голямото индустриално обединение в световната история.
Процесите на сближаване между компаниите в петролната индустрия през последните десет години се ограничаваха единствено до формирането на смесени дружества, които да осигурят достъп на част от тях до все още неразработени петролни полета и вече съществуващи преносни мрежи (международни консорциуми на най-големите в Каспийско море и Западна Африка), а за други - евтин финансов ресурс за осъществяване на енергийни проекти и експлоатация на залежите от петрол и природен газ ("ЛУКойл", "Сиданко", "Азербайджан ойл", "Казахстан ойл"). Имаше и такива, които търсеха по-голяма ефективност само с обединяването на каналите си за реализация на крайните петролни продукти (British Petroleum и Mobil, Shell, Texaco и Saudi Arabian Oil Co.). Високите цени на петрола, установени в края на 80-те години (началото на последния подем в енергийния сектор - индустрия със силно изразена цикличност), подсилени допълнително в началото на 90-те от близкоизточния иракско-американски конфликт, прераснал в хронична криза, вляха огромни приходи в петролните компании. Финансово мощни, компаниите в сектора инвестираха в скъпоструващи енергийни проекти, без да се налага да заемат ресурс от финансови институции и дългови пазари или да се разделят с независимостта си, консолидирайки активи и пасиви.
Празненството в сектора бе помрачено в края на миналата година, когато световните цени на петрола дръпнаха силно надолу под натиска на азиатската икономическа криза, меката зима в Северна Америка и Западна Европа, последица от природния феномен Ел Ниньо, тънките сметки и безкрайните надлъгвания между държавите - производителки на петрол, членуващи в ОПЕК, и неконтролируемите действия на големите производители, нечленуващи в петролния картел - Норвегия, Мексико и Русия. Ликвидната криза в Източна Азия и отказът на местни и чужди банки да откриват акредитиви в полза на търговците за внос на петролни продукти свиха силно азиатския пазар, а ежемесечно договаряните от началото на годината по-ниски производствени квоти в ОПЕК останаха единствено на книга. В края на ноември 1997 г. енергийните министри на страните - членки на картела, подведени от неточни анализи за движението на цените през 1998 г. в тесни граници около двайсетте долара, решиха да вдигнат производствения таван в рамките на ОПЕК с 10%, или увеличаване на дневното производство с 2.5 млн. барела.
Фючърсните контракти за септември, отчитащи развитието на конфликта в Ирак и наличните запаси на петрол, се сключваха в края на миналата седмица на цени от 13.80/90 долара за барел - близо 7 долара под цената на миналогодишните септемврийски фючърси според статистиката на Международната енергийна асоциация. Световните запаси на суров петрол към 31 юли са достигнали нивото от 1986 г., когато спот-цените на петрола се сринаха под 11.70 долара за барел. Майкъл Ротман, главен експерт в Merrill Lynch за енергийния сектор, очаква низходящият курс на цената на черното злато да продължи поне до края на следващата година.
Загубата от 7 долара на всеки продаден барел суров петрол, все още затвореният за западните петролни компании Близък изток, високата себестойност на добивания в Северно море, Мексиканския залив и шелфа на Западна Африка петрол и нарастващото влияние на националните петролни компании на Венецуела, Азербайджан, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства поставиха на дневен ред необходимостта от мащабно съкращаване на производствените разходи и генериране на значителни финансови средства за разработване на нови петролни полета - цели, непостижими чрез създаването на смесени компании. Сливанията, разтърсващи почти всички останали индустрии в последните две години, но крайно непопулярни сред петролните компании, са на път да разместят пластовете и в енергийния сектор. Най-гъвкави се оказаха шефовете на British Petroleum и Amoco. Очакванията им са новата BP Amoco да намали разходите си с 2 млрд. долара в период от две години след момента на финализиране на сделката. Половината от спестените финансови средства ще дойдат от съкращаване на 6000 от общо 99-те хиляди, заети в окрупнената компания. Раздялата с нерентабилни стопански дейности ще укрепи финансовото състояние на BP Amoco. Новата компания ще трябва да затвори и дупката от 20 млн. долара в обединената хазна, потънали в руската "Сиданко", където British Petroleum притежава дял от 10%.
Пазарната конюнктура в сектора налага разширяването на висшата лига. Желаещи да се наредят сред гигантите са Mobil, Chevron, Texaco и Philips Petroleum. За наблюдателите остава интригата кой с кого и за колко.
British Petroleum.
British Petroleum стартира на 14 април 1909 г., регистрирана от англичанина Уилям Дарки в Лондон под името Anglo-Persian Oil Company. Двайсет и шест години по-късно компанията е пререгистрирана като Anglo-Iranian Oil Company, за да приеме настоящото си име през 1954 г. През 1901 г. правителството на Иран дава концесия за експлоатиране на местни петролни полета на инвеститора Уилям Дарки, който изнесе първите количества суров петрол от Иран през 1912 г. Създадената в началото на века от Anglo-Persian Oil Company петролна рафинерия "Абадан" си спечелва славата на най-голяма в света в края на 30-те години. Властите в Иран прекратяват временно концесията на Дарки в периода 1951-1953 г. През 1914 г. правителството на Великобритания придобива мажоритарен дял в компанията и поема ръководството на компанията. На първи януари 1955 г. British Petroleum се преструктурира в холдингова компания. В началото на 1977 г. британската администрация намалява значително дяловото си участие в British Petroleum, предлагайки акциите си на дребните инвеститори. Окончателно петролната компания преминава в частни ръце в края на 80-те години.
Освен в Иран BP разработва петролни кладенци и създава рафинерии и в други държави. Основните са в залива Прудхоу в Аляска и в британския сектор в Северно море, където през 1965 г. екипите на BP разкриват първите залежи на природен газ с търговско значение, а през 1970 г. и големи залежи от суров петрол. През 70-те години BP прояви интерес към американската Standard Oil Company, която закупи през 1987 г. за близо 8 млрд. долара. Стъпвайки и на американския пазар, BP се нареди сред най-големите петролни компании в света със своите общо 650 дъщерни компании и смесени дружества.
Amoco.
Amoco произлиза от сливането между петролните компании Standard Oil, Канзас, и Standard Oil, Индиана, 1948 г., погълнала десет години по-рано Standard Oil, Небраска - всичките резултат от решението на Върховния съд в САЩ през 1911 г. да бъде раздробена основаната през 1889 г. от Джон Рокфелер американска петролна империя Standard Oil. След края на първата световна война Standard Oil, Индиана, закупува богати на петролни залежи земи в Канзас, Луизиана, Арканзас и Оклахома. По-късно, през 1925 г., Standard Oil стъпва в Мексико и Венецуела, а през 1949 и в Канада. През 1962 г., вече под името Amoco, базираната в Чикаго петролна компания разширява петролните си резерви с количества от Суецкия канал, Северно море, Тринидад и други 40 точки от земното кълбо. Въпреки това дейността на компанията в Съединените щати поглъща повече от половината й активи. Освен с добив, транспортиране и дистрибуция на петрол и петролни продукти Amoco е сред лидерите и в добива на природен газ и минерали.
Никога не съм имал интимна връзка с Моника Люински
Извадка от показанията на Клинтън по делото "Пола Джоунс"
Адвокатът на Пола Джоунс: Имали ли сте извънбрачна сексуална връзка с Моника Люински?
Бил Клинтън: Не. Не съм имал.
- Ако тя е споделила с някого, че е имала с вас сексуална връзка, започнала през ноември 1995 г., може ли това да се класифицира като лъжа.
- Със сигурност не е истина. Това не би могло да бъде истина.
- Мисля, че използвах определението "сексуална афера". За да няма недоразумения, имали ли сте сексуална връзка с Моника Люински в смисъла на значението на този термин, дадено от съда.
Робърт Бенет, адвокат на Клинтън: Възразявам, ваше превъзходителство. Клиентът ми не си спомня.
Сюзан Райт, съдия: Твърде кратък период от време измина, за да не си спомня. Можете да зададете отново въпроса си, като покажете междувременно определението на свидетеля.
Бил Клинтън: Никога не съм имал сексуална връзка с Моника Люински. Никога не съм имал каквато и да е била връзка с нея.
Определението за сексуална връзка на съда: сексуална връзка е всеки умишлен контакт с гениталиите, ханша, гърдите и бедрата на друг човек с цел предизвикване на сексуално желание в него.
"Истина" е мръсна дума в Белия дом
Линда Трип за сексуалната връзка на президента Клинтън с Моника Люински
За това, че избрах трънливия път на истината, аз си спечелих ненавистта на администрацията на президента Клинтън, официални представители на която ме обвиниха, че изпълнявам политическа поръчка. Същата тази администрация, която в момента е насочила усилията си да ми създаде имидж на алчна служителка в Белия дом, чието хоби е да плете мрежи от скандали от всякакъв характер, преди това ме е удостоявала с възможно най-високата оценка за качествено свършена работа, многобройни похвални грамоти и парични награди.
Като дългогодишен служител в Белия дом в администрациите на Буш и Клинтън моето основно задължение бе да служа на президентството като институция, а не на отделни личности или политически формации.
До януари 1998 г. никога не съм участвала в скандал, насочен срещу авторитета на настоящата администрация. Тъй като естеството на работата ми изискваше ежедневен контакт с президента Клинтън и неговите съветници, аз, заедно с много други служители в Белия дом, получих съдебни призовки от независимия прокурор Кенет Стар да свидетелствам за различни съдебни разследвания, включително аферата "Уайтуотър", трагичната смърт на Винс Фостър и "Травългейт".
Никога не бих свидетелствала по своя воля в делото "Пола Джоунс". Бях призована да дам показания за вероятните сексуални връзки на президента с Катлийн Уийли и други жени.
Върху мен бе оказан натиск да участвам пряко волята ми в план за укриване на действителния характер на връзката между Моника Люински и президента Клинтън. През последните 15 месеца Моника споделяше с мен всеки един детайл от връзката им. Дори присъствах на нощно телефонно обаждане на президента. Виждала съм подаръците й от Клинтън, прослушала съм и много от записаните телефонни разговори между Моника и президента.
След медийните изяви на адвоката на президента Робърт Бенет през август, в които той предупреждаваше американското общество, цитирам, "на нея (Линда Трип) не може да й се вярва", почувствах, че ще се изложа на огромен риск, ако представя истината в показанията си. Тогава се обърнах към прокурора Стар, който в хода на предишните негови разследвания, в които свидетелствах, ме убеди във високия си професионализъм и силно развито чувство за справедливост.
Сексуалните скандали в Белия дом ме вдъхновиха да напиша фактологическа книга за ежедневието на Белия дом в периода на администрациите на Буш и Клинтън, от която обикновените хора сами да направят изводи за живота на върха. Малко след появата на идеята за подобен проект потенциалната заплаха да загубя работата си, ако бъде реализиран, както и неизяснени въпроси за стила и формата на книгата ме принудиха да се откажа от намеренията си.
Бъдещето на изключително високопоставени и влиятелни хора зависи от това дали истината ще получи трибуна. Системният психологически тормоз, граден на заплахи от най-различно естество, заплашва да срине авторитета на съдебната система. Никой не трябва да бъде заставян да укрива истината, при това под съдебна клетва, и да бъде заплашван от уволнение в случай, че тя, истината, не работи за тези на върха.
Като майка, чиито деца са почти връстници на Моника, се ужасих и продължавам да се ужасявам от емоционалния тормоз, на който Моника е била подложена в продължение на две години. Покрусена съм от жалката кампания, целяща да дискредитира Моника. Тя е едно умно, чувствително и мило момиче, което за нещастие е направило погрешен избор. Моника не се е натрапвала. Тя бе поканена. Добър или лош, моралът на Моника си е неин. Не трябва да допускаме да бъдем принуждавани да отстояваме в съдебните зали правото си на личен живот в свободна Америка. Убедена съм, че когато фактите проговорят, истината ще възтържествува.
Бил Клинтън срещу американската демокрация
Американският конгресмен Пол Макхейл има репутацията на прям и откровен бивш морски пехотинец. На 18 август той бе първият и засега единствен член на Конгреса от Демократическата партия, който призова своя съпартиец и президент на Съединените американския щати Уилям Джеферсън Клинтън да подаде оставка или да се изправи срещу процедурата по импийчмънт. Причината не е в това, че Клинтън призна, че е имал интимни отношения с бившата служителка в Белия дом Моника Люински, това всъщност е второстепенно, въпреки че много издания по света вдигнаха тиражите си покрай въпросната афера. Пол Макхейл поиска оставката на президента поради това, че е създаден опасен прецедент, при който държавен служител е останал на поста си, след като е дал лъжливи показания под клетва. Казано по-просто, става въпрос за истината, а не за секса. Или както се изрази самият Макхейл: "Нямам абсолютно нищо лично срещу президента. Аз съм човек, който вярва, че президентът е мъж с огромен талант, искрена любов към родината, но притежаващ някои трагични и еднакво равни на талантите му недостатъци. " Очевидно проблемът опира не само до истината, а и до това доколко един президент може да бъде и реален жив човек с всичките си недостатъци, поне по времето, в което е начело на държавата.
На 17 август целият свят разбра, че американският президент Бил Клинтън е имал неразумна, според собствените му думи, връзка с Моника Люински, след като преди това бе отрекъл пред съда някога в живота му да се е случвало подобно събитие. Тогава, когато Клинтън отрече за връзката, му повярваха - кой би поставил думите на една бивша секретарка над тези на президента на Съединените американски щати. Сега Клинтън е тотално дискредитиран, по средата на втория си президентски мандат и няколко дни, преди да навърши 52 години. За незапознатите, в речта си към американския народ на 17 август, Клинтън заяви, че по време на първите си съдебни показания, в които отричаше за сексуална връзка с Люински, думите му са били юридически акуратни. Което отново е гавра с истината. Не може да има нищо акуратно, независимо дали юридически или не, в думите на един човек, който преди време заяви на същия този американски народ буквално следното: "Никога не съм имал сексуална връзка с тази жена, Моника Люински. " Самият Клинтън призна, че е имал сексуална връзка с нея, опитвайки се да избяга от обвиненията в лъжесвидетелстване зад формулировката "юридически акуратни". Но казано с други думи, президентът на Съединените щати призна, че е лъгал под клетва. Дори нещо повече, той призна, че е излъгал американския народ в изявление по националната телевизия.
Иначе американският президент излезе във ваканция, за да изглади семейните си отношения и да се подготви за предстоящите неприятности. Защото неприятностите за Бил Клинтън тепърва започват. Засега един-единствен конгресмен от Демократическата партия иска оставката на президента. Засега малцина конгресмени от Републиканската партия искат оставката на Клинтън. Но цялата Републиканска партия очаква доклада на независимия прокурор Кенет Стар, който води делото "Люински", за да поиска оставката на президента. Този доклад ще бъде готов най-рано през септември, което пък означава, че работата на президентската администрация във Вашингтон ще бъде на практика парализирана в този период. Освен това, макар че две трети от американските избиратели смятат, че след публичното признание и разкаяние на Клинтън делото "Люински" трябва да бъде прекратено, по различен начин стои въпросът със съдебното разследване относно това дали президентът е лъжесвидетелствал или не. А при едно такова разследване, ако то се състои и се докаже, че Клинтън е лъгал под клетва, не може да помогнат емоционални мотиви като думите на вицепрезидента Ал Гор, който заяви след речта на Клинтън: "Горд съм от него, защото той е велик президент. " Въпросът за величието се решава от историята, а не от емоцията - Ричард Никсън си остава един от великите американски президенти, въпреки че е спорен и като личност, и като политическа фигура. Ричард Никсън засега е и единственият американски президент, който е подал оставка под заплахата от импийчмънт. А историята, освен че решава проблема с величието, доста често се повтаря - Никсън подаде оставка заради лъжесвидетелство по аферата "Уотъргейт".
Но има и една друга истина. В политическите кръгове във Вашингтон, сред членовете на Конгреса и на политическите партии, сред коментаторите на световните медии проблемът с делото "Люински" очевидно е сериозен. Той е толкова по-сериозен, имайки предвид, че Америка, освен че е практическият световен икономически и политически лидер, се опитва да бъде и морален такъв. Другата истина е, че извън Вашингтон, окръг Колумбия, повечето американци заявяват, че им е омръзнало да чуват името Люински и че е крайно време страната да се заеме с това, което й е работата, т.е. да се развива - а в крайна сметка именно тези избиратели направиха Клинтън президент за втори път. И вероятно точно това отношение на обикновения американски избирател ще спаси Клинтън и от процедурата по импийчмънт, и от подаването на оставка. Американската икономика се развива изключително успешно по време на втория президентски мандат на Клинтън, а в крайна сметка това е най-важното за онзи американец, който плаща данъци и има избирателни права. Естествено заслугата не е на Клинтън, а на редица хора около него, но трябва да се признае, че дори и качеството да подбираш добре министрите и съветниците си също заслужава уважение.
Но трябва да се има предвид и това, че невинаги американските конгресмени се съобразяват с изследванията на общественото мнение, такива примери има немалко в законодателната дейност на Конгреса. Сенаторът от Оклахома Джеймс Инхоф вече заяви, че веднага след като прокурорът Кенет Стар довърши своя доклад, Конгресът ще трябва да излезе с ясна позиция. "Когато дойде този момент, за членовете на Конгреса ще бъде важно да оставят настрани социологическите изследвания и да си спомнят за върховния си дълг да защитават конституцията и върховенството на закона. " И тогава големият въпрос, който ще си задават в Белия дом е колко конгресмени ще заемат позицията на Инхоф. Засега Нют Гингрич, лидер на републиканското мнозинство в Камарата на представителите, долната камара на парламента, изчакват да проучат най-новите изследвания за рейтинга на президента, както и доклада на Стар. Тяхната скрита идея е, че президентът Клинтън вече дотолкова е затънал без чужда помощ, че не е нужно да се създава впечатление, че републиканците са подлели вода на Клинтън.
Каквато и да бъде съдбата на Бил Клинтън през следващите месеци, очевидно е, че решението за бъдещето му като президент на Съединените щати трябва да бъде взето на основата на върховенството на закона. Иначе така дълго натрапваната представа за американската демокрация никога вече няма да бъде същата. А Бил Клинтън със сигурност ще остане в историята, самата история ще реши с какво.
Пропука се тънкият лед, крепящ мирния процес в Северна Ирландия
В понеделник шефовете на полицията в Северна Ирландия и Република Ирландия се срещнаха, за да обединят усилията си в залавянето на заподозрените за взривяването на избухналата в северноирландския град Оума бомба, която уби 28 човека и се превърна в най-кървавия атентат в Северна Ирландия през последните 30 години. Британският премиер Тони Блеър и ирландският министър-председател Ахерн също обещаха да проведат съвместни действия срещу терористите, за които се предполага, че са малка група радикални републиканци, които се противопоставят на мирния процес.
Историята на републиканското движение на ирландския остров през целия XX век изобилства от разцепления. Всеки път, когато ирландски републикански лидер е търсил варианти за започване на конвенционална политика, се е стигало до конфликт с тези, които вярват, че обединението на Ирландия може да бъде постигнато единствено по пътя на въоръжена борба. През 1921 г. Майкъл Колинс разделя републиканците, след като подписва англо-ирландски договор, който води до отделяне на Ирландия, но не и до пълна независимост. Колинс разглежда договора, подписан с Лойд Джордж, като междинна стъпка към независимост за цяла Ирландия. Това решение поражда големи несъгласия сред ирландците и довежда до избухване на гражданска война. Привържениците на договора начело с Колинс започват да воюват срещу противниците му, водени от Едмон де Валера. През 1927 г. Де Валера дава повод за разделение на републиканското движение, когато като ръководител на опозиционната партия "Фиана Фейл" влиза в парламента, който неговите съмишленици - крайните републиканци, отказват да признаят.
Крайните от ИРА - пюристите, искат да постигнат обединение на Ирландия по пътя на въоръжената съпротива, но Валера остава безкомпромисен. През 1969 г. ИРА отново се разцепва на две, когато част от по-радикалните й членове слагат край на принципа на умереността в ирландския парламент и започват окупационна стачка. Умереното крило на ИРА е обвинявано от опонентите си, че използва конвенционални политически средства. През 1986 г. радикалните се разделят, когато Джери Адамс изоставя принципа на умереността в ирландския парламент. Сформира се републиканската партия "Шин Фейн", чието военно крило понастоящем е познато като приемник на ИРА. По-рано тази година "Шин Фейн" промени изцяло позициите си, като прие мирния процес, което Джери Адамс представи като стъпка по пътя на обединението на Ирландия. Това решение беше взето през май и веднага бе последвано от реакция на недоволните крайни членове на ИРА, които създадоха фракцията "Истинска ИРА", и обещаха "военна машина" против Британия. Те обвиняват Адамс, че си играе на Колинс и Де Валера.
Повечето специалисти в областта на Северна Ирландия посочват като отговорни за бомбените атаки републиканците-дисиденти, които се противопоставят на мирния процес. Те са разделени на три основни групи, които са се обособили в процеса на разделението на републиканското движение през последните три десетилетия. Главните заподозрени за бомбения взрив в Оума са терористи от групата "Истинска ИРА", която бе основана миналия октомври, след като бивш главен интендант на военното крило на ИРА се противопостави на мирната стратегия на "Шин Фейн", организирайки тайно събрание на военните структури на ИРА. Действайки сама или в тайно споразумение с други групировки, "Истинска ИРА" осъществи многобройни бомбени атаки в последните месеци в опит да прекрати мирния процес. Някои от опитите бяха пресечени, други доведоха до експлозии в центровете на различни градове, но до експлозията в събота нямаше убити хора. Предишните бомбени атентати, извършени от "Истинска ИРА", бяха съпроводени с точни и ясни предупреждения - нещо, което не може да се каже за взрива в събота. Ето защо някои експерти в областта на сигурността считат, че е възможно взривът да не е имал за цел да засегне хора, а това да е станало в резултат на грешка.
Въпреки това полицията твърди, че вниманието е било умишлено отвлечено към друг обект, а хората съзнателно са били насочени към мястото на взрива. "Истинска ИРА" привлича недоволни републиканци, предимно от южните части на страната, и по груби сметки сега има около 100 активни членове. За нея се твърди, че е установила своята база в Република Ирландия. Тази група е считана за отговорна за серия от атаки, предприети напоследък. "Истинка ИРА" поддържа тесни контакти с други две дисидентски републикански групи. Това са "ИРА - приемственост" и "Ирландска национална освободителна армия" (ИНОА). ИНОА е сформирана през 1975 г. предимно от членове на ИРА, несъгласни с всякакво прекратяване на въоръжени действия. За "ИРА - приемственост" се счита, че е свързана с "Републиканска Шин Фейн", която се отцепи от главната партия през 1986 г. и отрича да има военно крило. Силите за сигурност свързаха двете групировки с бомбените атаки в Мойра и Портдаун извършени през февруари тази година.
Според британската преса лидерът на "Шийн Фейн" Джери Адамс трябва да помогне на службите за сигурност да хванат извършителите на атентата. Той също трябва да призове за прекратяване на наказателните операции и да заяви ясно, че конфликтът е свършил и в Северна Ирландия е започнал процес на мирно съжителство. През тази седмица британската преса фокусира вниманието си върху ключовата роля на "Шин Фейн" и Джери Адамс върху развитието на ситуацията. Много от водещите британски вестници пледират за преразглеждане на програмата, която предвижда освобождаване на голяма част от осъдените дейци на ИРА. "Таймс" твърди, че тя "ще засегне и обърка много хора на ирландския остров, които не правят никаква разлика между различните републикански групировки". Джери Адамс осъди за пръв път по недвусмислен начин бомбените атентати, но "Таймс" коментира: "Сега те трябва да потвърдят думите си с дела. Г-н Адамс трябва да направи всичко, което е в рамките на неговите възможности, за да прекрати действието на военните групировки, съставени от крайни републиканци, като съдейства на ирландското и британското правителство в преследването на бившите му колеги". "Дейли Телеграф" предупреждава, че "Истинска ИРА" ще взриви мирния процес и добавя, че ако Адамс наистина е изоставил пътя на терора, той ще предостави пълна информация на властите, натоварени със случая. Скептиците твърдят обаче, че "Шин Фейн" и Адамс няма да окажат съдействие на властите въпреки официално изразеното от тяхна страна неодобрение на атентата, защото "Истинска ИРА" върши мръсната работа за тях. Според "Гардиън" атаките ще продължат, "защото новите споразумения обещават много, поради което стават предмет на атаки". Вестниците насочват вниманието си и към движението за суверенитет - група, която се противопоставя на сегашните условия на мирното споразумение. В неделя обаче от неговите среди отрекоха всякаква връзка с "Истинска ИРА".
Британският премиер Тони Блеър, който прекъсна отпуската си, за да посети Северна Ирландия, веднага след атентата заяви, че започващата инициатива за сигурност и обединените усилия на британското и ирландското правителство са сериозен ангажимент за продължаване на мирния процес. Според него двете правителства ще работят заедно и ще направят всичко възможно, за да осигурят изпълнението на поетите споразумения. Действията против дисидентите сега вероятно ще бъдат ускорени и концентрирани в пограничните райони, като ще се използват повече войски за претърсване и ще бъде засилен надзорът върху симпатизантите на дисидентстващите групи. Вече бе разкрито от службите за сигурност, че водещ член на "Шин Фейн" от Западен Белфаст е провеждал разговори с лидер на "Истинска ИРА" и го е увещавал да спре бомбените атаки.
Когато дойде на власт след 18-годишно прекъсване, лейбъристката партия демонстрира увереност за решаването на проблемите и разделението в Северна Ирландия. След постигнатия известен напредък обаче, мирният процес навлезе в задънена улица главно по вина на двете северноирландски общности - републиканци и юнионисти. Сега пред правителството на Блеър стои въпросът дали не е изчерпало възможностите си за влияние върху процесите, протичащи в Северна Ирландия. Републиканските и юнионистките общности са консервирани в продължение на няколко десетилетия и пред тях не стои въпросът за отварянето им една към друга. Републиканците искат обединение с католическата Република Ирландия, докато юнионистите са за оставане на Северна Ирландия в рамките на Обединеното кралство. Военизираните крила на различните групи от двете страни на бариерата трудно могат да бъдат разформировани, което означава, че бъдещето на Северна Ирландия по всяка вероятност ще се развива по начин, който наподобява много усещането, което изпитва някой, който върви по много тънък лед.
Срокът за подаване на оферти за ДЗУ е удължен до 15 октомври
Агенцията за приватизация удължи до 15 октомври срока за подаване на оферти за пакета от 48% от акциите на ДЗУ - Стара Загора. Първоначално офертите трябваше да се подадат най-късно на 1 септември, но промяната се наложила заради големия интерес към дружеството. По неофициална информация засега няма подадена оферта за участие в преговорите, но това е естествено, защото кандидат-приватизаторите винаги подават офертите си в последния възможен ден заради съмнения в честността на приватизационния процес. Депозитът за участие в преговорите за ДЗУ е 100 хиляди долара. Според вътрешните правила за водене на преговори на Агенцията за приватизация (които важат и за посредниците, ако това е записано в договорите) депозитът трябва да е в размер до 10% от минималната цена или от дълготрайните активи на обекта за приватизация. Посредник за продажбата на ДЗУ е немската компания "Роланд Бергер енд партнърс" (Rolland Berger & Partners). На купувача най-вероятно ще бъде дадена възможност да придобие мажоритарен пакет, защото в решението за приватизацията е записано, че той може да придобие държавните акции, които са останали след продажбата на преференциални акции и удовлетворяването на реституционните искове. За продажба при облекчени условия са обявени 13% от акциите на ДЗУ.
Според изпълнителния директор на ДЗУ Иван Стаев единственият купувач, който е проявил сериозен интерес към ДЗУ, е унгарската компания "Видеотон". Представители на "Видеотон" вече са посетили старозагорската фирма, за да се запознаят на място с производството. В началото на тази седмица за Унгария заминават седем представители на ДЗУ начело с изпълнителния директор.
Очаква се обаче и бившият приватизационен фонд "Мултигрупелит" (сега "Ем Джи Елит холдинг") да подаде оферта за участие в преговорите. Мултигруп отдавна проявява интерес към дейността на ДЗУ, а освен това бившият приватизационен фонд е закупил информационния меморандум на предприятието. Възможно е обаче намеренията на шефовете на холдинга да са се променили след последните събития и очакваните финансови затруднения за "Мулти". Според източници от агенцията другите потенциални инвеститори са фирми от САЩ, Сингапур и Тайван.
В началото на тази седмица трябва да бъде проведено заседание на директорския борд на задокеанското дружество на ДЗУ - "ДЗУ текнолоджи корпорейшън", със седалище в Съни Вейл, Калифорния. На това съвещание обаче по всяка вероятност пак ще присъстват само представители на ДЗУ, който е собственик на 64% от акциите. На заседанието на съвета на директорите, което е било свикано за миналата седмица, не са се явили представители на "Централ вексел банк" (собственик на 20% от капитала) и седемте американски акционери - физически лица, които притежават останалата част. На това заседание трябва да се вземе решение за намиране на изход от тежкото финансово положение на американския филиал на дружеството. Според Иван Стаев на това събрание най-вероятно ще се вземе решение за упълномощаване на изпълнителния директор на филиала Петър Петров да търси нов инвеститор или друг механизъм за спасяване на дружеството. Досега имало интерес към участие в дружеството, но конкретни оферти не са били представяни. Главният интерес към дружеството идва от притежаваните от филиала патенти за производство, тъй като в него на практика няма други активи.
Участниците в търговете ще плащат акциите по среднопретеглена цена
През миналата седмица Министерският съвет прие наредба, която регламентира реда за организиране и провеждане на централизираните публични търгове, на които ще се продават акции срещу инвестиционни бонове. Така вече няма юридически пречки пред провеждането на първия централизиран търг, който първоначално се предвиждаше да се проведе в началото на септември. Напоследък обаче стана ясно, че септември е прекалено амбициозен като срок.
Наредбата внася яснота относно конкретния начин, по който участниците в боновото раздържавяване ще могат да наддават за предприятията. Освен че моделът на втората вълна на този тип раздържавяване е коренно различен от първия, редът за провеждане на търговете и за класация на заявките също е съвсем нов. Според наредбата, след като приключи срокът за приемане на заявките, Центърът за масова приватизация (ЦМП) трябва да обработи данните от допуснатите до класиране заявки за търга. От цените на всички участници се изчислява среднопретеглена цена за акциите на всяко предприятие. Участниците, чиито заявки са класирани успешно на търга, трябва да платят акциите по среднопретеглена цена. За сравнение при предишните търгове на масовата приватизация заявките на участниците се удовлетворяваха по низходящ ред и всеки плащаше цената, която сам е заявил. С новия подход има опасност от прекалено завишаване на цените (защото участниците ще знаят, че впоследствие по всяка вероятност ще платят по-ниска цена), а това ще доведе до бързо и неефективно изчерпване на боновия ресурс. От друга страна е спорно доколко е справедливо да се отнема правото на участниците да определят сами цената, на която са склонни да придобият дадени ценни книжа.
В наредбата се регламентира дейността на междуведомствена комисия, която трябва да препоръча на приватизиращите ведомства дружествата и броя на акциите от техния капитал, които могат да бъдат приватизирани на даден централизиран публичен търг. Министерствата от своя страна трябва да изготвят и предадат в ЦМП информационен проспект за съответното дружество, което ще се раздържавява срещу инвестиционни бонове.
Преди всеки централизиран търг ЦМП трябва да обнародва в Държавен вестник съобщение с данни за всяко дружество, чиито акции ще се предлагат за продажба. Съобщението трябва да съдържа още начална дата и срок за приемане на заявките. Според предварителния текст на наредбата съобщението трябва да предхожда началната дата за приемане на заявките най-малко с 10 работни дни. Този текст обаче е бил оспорен, защото срокът не е достатъчен, за да се регистрират за участие гражданите, които ще решат да участва в търга, след като видят какви акции ще се предлагат на него.
Накратко
Агенцията за приватизация обяви нова минимална цена от 38.1 милиона долара за пакета от 57% от акциите на "Химко" - Враца. Според правителствени източници след последната корекция на исканата цена за акциите на врачанския комбинат в AП е бил заявен интерес от потенциални купувачи, които се очаква да участват в предстоящия конкурс. Не така стои обаче въпросът при останалите торови предприятия. Вече е известно, че кандидатът за "Агрополихим" гр.Девня - норвежката компания "Норск хидро", няма да даде повече от 1 долар за акциите на предприятието. Дори и на тази цена обаче сделката е под въпрос заради поисканите от купувача различни ангажименти от страна на държавата. През изминалата седмица стана известно, че другият голям торов завод - "Агробиохим" - Стара Загора, най-вероятно ще бъде продаван на части. Другият вариант бил дружеството да бъде приватизирано от работническо-мениджърско дружество, тъй като липсвал всякакъв интерес от външни кандидати.
Една оферта е подадена след изтичане на срока за подаване на оферти за пакет от 65% от акциите на "Руно-Г" ЕООД гр. Габрово, съобщи Агенцията за приватизация. Методът на продажба е публично оповестен конкурс. Предмет на дейност на предприятието е изкупуване и първична обработка на вълна, както и производствена и търговска дейност.
Фирмата "Роланд Бергер енд Партнърс", която е приватизационен агент за "ЗММ" - София, "Теспом" - Габрово, "Чавдар" - Ботевград и "Микропроцесорни системи" - Правец е удължила срока за подаване на оферти до 15 октомври. Досега той беше до 1 септември. Според неофициална информация от Агенцията за приватизация най-вероятният купувач на "Микропроцесорни системи" е работническо-мениджърско дружество. Възможно е обаче за дружеството да наддават две такива дружества - на стария и на новия изпълнителен директор. Малко вероятно е за завода в Правец да наддават външни инвеститори.
На 1 септември изтича срокът, в който могат да се подават оферти за участие в търга за пакет от 21% от капитала на "Елма" - Троян. В началото на следващия месец изтича и срокът за участие в покупката на миноритарни пакети от "Формопласт" АД гр.Кърджали и "Изида" АД, гара Елин Пелин.
Министерството на промишлеността подписа най-голямата си приватизационна сделка досега. Пакет от 78% от акциите на концесионното дружество "Бентонит" ЕАД - Кърджали бяха продадени за сумата от 19.145 млрд. лева. Купувачът е консорциум между работническо - мениджърското дружество "Бентонит - 98" и частната фирма "Катекс" - Казанлък.
От началото на годината до 15 август МП е подписало общо 208 приватизационни сделки. От тях 66 са за мажоритарни пакети от предприятия, за миноритарни са 52, за остатъчни - 28, а за обособени части са подписани 22 сделки.
"Плама" може да се уреди с нов собственик
Консорциумът "Норуиджиън ойл трейдинг" (Norwegian Oil Trading) и "Андре и сие" (Andre & Cie S.A.) подписаха през седмицата меморандум с Агенцията за приватизация. С него агенцията като страна по договора за приватизация на "Плама" дава принципното си съгласие за прехвърлянето на всички акции от предприятието, притежание на "Евроенерджи холдинг" ООД, на дружество, в което ще бъдат представени тези две фирми.
Според меморандума преди окончателното финализиране на сделката за "Плама" новото дружество се задължава да сключи договор с кредиторите на рафинерията и да го представи в АП. Купувачът се задължава също да осигури необходимите финансови ресурси за възстановяване производството в "Плама", за закупуване на суровини и оборудване. След преговори със синдикатите в агенцията трябва да бъде представен и план за трудовата заетост за период от три години. От АП съобщиха, че Norwegian Oil Trading и Andre & Cie S.A. ще поемат правата и задълженията по съществуващия приватизационен договор с "Евроенерджи" от 1996 г. след подписване на анекс между новия купувач и агенцията.
Координаторът на новите кандидати за "Плама" Бони Бонев заяви пред "Капитал", че се предвижда те да придобият целия пакет от акции на рафинерията, собственост сега на "Евроенерджи". Вече било постигнато споразумение с "Евроенерджи" за всички условия, включително и финансовите, на бъдещата сделка. Според Бонев окончателното финализиране на продажбата може да се очаква в началото на септември. Преди това представляваните от него фирми трябвало да изпълнят поредица от условия, едно от които е било и това за сключването на меморандум с АП.
До две седмици кандидат-купувачите на "Плама" ще бъдат готови с програмата си за инвестиции в рафинерията. Тя щяла да съдържа две части - с предвижданите мерки за първите шест месеца и за следващите пет години. Според разчетите на Norwegian Oil Trading и Andre & Cie S.A. за пуск на рафинерията ще са нужни между 8 и 10 млн. долара. В тези суми не са включени нужните средства за доставка на нефт. Според Бони Бонев до 1 октомври трябва да започне поетапното включване на инсталациите в "Плама". Рафинерията ще продължи да произвежда всички видове нефтопродукти, които е произвеждала и преди. За около 80% от маслата ще се търсят пазари в съседните страни, Русия, Украйна, Грузия, Молдова и средиземноморския басейн. Предвижда се и производство на горива за вътрешния пазар.
Един от неизяснените въпроси около подготвяната поредна сделка за "Плама" продължава да е този за собствеността над "Евроенерджи". Източници от Съдебната палата съобщиха през изминалата седмица, че във фирменото отделение на Софийския градски съд още не е регистрирана последната искана промяна в дружествените дялове на холдинга.
В края на юни управителят Тимоти О'Нийл внесе заявление до съда, с което настояваше дяловете на офшорната фирма "Герезон ентърпрайзис" от "Евроенерджи" (99%) да бъдат прехвърлени на останалите съдружници. Съдиите обаче са открили нередности по документите и затова молбата все още не е разгледана, поясниха от СГС. На практика това означава, че реален собственик на "Герезон", а оттам и на "Евроенерджи" и "Плама" е канадецът Ъруин Брейч. Преди време обаче неговият бивш служител Тим О'Нийл заяви на пресконференция, че фирмите на Брейч, сред които е и "Герезон", са обявени в несъстоятелност.
"На този етап потвърдена истина е, че "Евроенерджи" е собственик на "Плама". Нашата информация, потвърдена от всички възможни институции, е, че Тимоти О'Нийл продължава да е управител на "Евроенерджи" и е упълномощено лице да води преговорите с нас", коментира Бони Бонев.
Според официалната справка за новите кандидат-купувачи на "Плама" Norwegian Oil Trading притежава собствена фабрика за масла в Клайпеда, Литва. Фирмата извършва дистрибуция на химически продукти на фирмата Exxon в прибалтийските и скандинавските страни, както и дистрибуция на отоплително и дизелово гориво в Норвегия с търговска марка Pemco и Esso. Норвежката фирма извършва и търговия с рафинирани нефтопродукти в Източна Европа и страните от бившия Съветски съюз.
Швейцарската компания Andre & Cie S.A. е учредена през 1877 г., като в началото на дейността си е развивала търговия с хранителни продукти. В сделката за "Плама" компанията ще участва чрез отдела си за финансиране и търговия FINCO, специализиран в търговията със стоки, бартерни договори, тристранни операции, насърчаване на промишлени проекти, краткосрочно и средносрочно финансиране. Отделът работи и в областта на търговията със суров петрол, петролни продукти, електроенергия и въглища, финансиране на проекти за средни и големи предприятия от енергодобива, обновяване на рафинерии и др. Борсата, която може да бъде дестабилизирана и с 50 хил. долара
Крехката борсовата търговия в България преживя през миналата седмица първото си по-сериозно сътресение. То се изрази в спад между 10 - 15% на цените на почти всички ликвидни дружества. В отделни случаи акциите на някои дружества се понижиха и с над 20%. Частична стабилизация на пазара се забеляза през последните два дни от седмицата, когато маржовете се разтвориха, а цените се задържаха около новите си нива. От общата тенденция не бяха повлияни единствено акциите на неликвидните дружества, с които практически няма ежедневна търговия.
Едно от обясненията за това, което се случи през миналата седмица беше, че спадът на цените на българските корпоративни ценни книжа е резултат от финансовата криза в Русия. Намаляването на доверието към руския пазар се отразило и на доверието към развиващите се пазари като цяло и затова е възможно това да предизвика оттеглянето на чуждите инвеститори не само от България, но и от останалите държави с прохождаща демокрация. Някои от брокерите обаче изразиха съмнения, че връзката на българския фондов пазар със ситуацията в Русия е толкова тясна. Според представители на инвестиционни посредници за момента чуждите инвеститори у нас все още не са започнали масирано да продават акциите от портфейлите си. Въпреки това, особено към края на седмицата, на борсата се появи предлагане в големи количества на акции от някои предприятия, за които се знае, че се държат от чужди инвеститори.
Успоредно с тезата за влиянието на руския пазар още в понеделник се появиха и слухове, че срива на цените е бил предизвикан от Българо-руската инвестиционна банка - БРИБанк, която е започнала голямо предлагане на акции от портфейла си и акции на свои клиенти. От банката обясниха, че това е нормално поведение в резултат на задълбочаващата се криза на световните финансови и стокови пазари, и на кризата в Москва. Коментарите на борсата бяха, че банката е повишила предлагането с цел да се опита първа да реагира на събитията в Русия. Твърде възможно е в продажбите да има и чисто спекулативен елемент, защото предлагането от БРИбанк в края на седмицата спря, а банката реализира и няколко покупки. Очакванията са, че след международната стабилизация, пазарът у нас вероятно бързо ще се възстанови. Имаше обаче разминавания в твърденията за предлагането от страна на БРИБ, които бяха свързани с размера на продажбите, както и дали институцията продава от собствения портфейл или това са акции на клиенти. Според брокери в пресата действията на БРИБанк малко се надценяват, защото не се отчитат продажбите на клиентски пакети, които банката само формално прекарва през борсата.
През последните дни от седмицата предлагане имаше и от страна на други големи посредници като "Елана", "Хеджър" и някои от чуждите банки като ING например. В петък вече нямаше реални сделки, а само кросове. Голямата разлика между офертите купува и продава, с която завърши пазара, беше напълно логична, след като търговците са почувствали дестабилизация.
Основното, което трябва да се има предвид, когато се прави анализ на българския пазар на ценни книжа, е неговия обем. За да се правят изводи добре е да се има предвид например, че за първите четири дни на миналата седмица общо сумата, за която се сключиха сделки беше в размер на малко над милиард и половина лева. Само в два от четирите дни обемът на пазара е бил над 500 млн. лв. и то главно заради кросови сделки, предварително договорени извън пода на борсата. В петък пазарът беше изцяло от кросови сделки и отново обемът беше около 300 млн. лв. Фактически обемът на реалната търговия е около 100, най-много до 150 млн. лв на ден. При това положение е очевидно, че всеки от участниците на българския пазар с малко по-голям портфейл може да повлияе на цените със смешни суми в случай, че вземе решение да купува или продава акции в малко по-големи размери.
На теория пазарът на корпоративни ценни книжа е място, откъдето компаниите могат да се финансират с относително не много скъп ресурс. За целта обаче на пазара трябва да има голям брой реални инвеститори. В огромна степен стабилността на този вид тържища се осигурява от дребните акционери, които влагат спестяванията си в ценни книжа. Спекулантите са вторичен ефект от съществуването на огромен брой инвеститори и те правят ликвидността по-висока, като поемат голяма част от риска. Българският пазар на ценни книжа е деформиран, защото на него има много спекуланти, съвсем малко реални инвеститори и почти никакви портфейлни и дребни инвеститори. При това положение стабилността на цените е съмнителна и може да бъде променена с незначителен ресурс.
Всъщност ситуацията на фондовия пазар в момента е резултат на много фактори, между които и ситуацията в Русия. Летният период също е от огромно значение за ниските обеми, а оттам и за нестабилността на търговията. Борсата няма и една година, откакто започна да функционира и е трудно да се каже дали ниският обем на реалната търговия няма да се задържи за в бъдеще. Поради факта, че никой не вярва истински в българския пазар на ценни книжа, единствената причина той да съществува е очакването на спекулантите държавата да продължи да обвързва приватизацията с борсата. Досегашните обеми са в резултат главно на това, че имаше търсене от реални инвеститори на пакети от дружества, които бяха раздържавени срещу инвестиционни бонове. Колкото повече се намесва собствеността в тези дружества, толкова по-малко пари минават през борсата. В момента търсене има главно за акции от предприятия, където приватизацията на мажоритарния пакет предстои. Донякъде помага и политиката на държавата, която обявява, че ще направи публични всички дружества, за които предстои раздържавяване, което създава очаквания за допълнителен ресурс на капиталовия пазар. Така обаче има опасност да се окаже, че борсата е временна - докато свърши приватизацията. Вече ясно се очертава тенденцията чуждите инвеститори да затварят предприятията веднага,след като придобият достатъчен контрол в тях. Преди време представител на белгийската компания, която е собственик на Медодобивния комбинат в Пирдоп даде доста точна оценка като обясни желанието да затвори дружеството с думите: "Ние не искаме акциите на МДК да се търгуват на пазар, който може да се манипулира с 50 хиляди долара".
Държавата върна "Гоце Делчев БТ" в системата на "Булгартабак холдинг"
"Гоце Делчев БТ" отново е в системата на "Булгартабак холдинг", след като на общото събрание държавата гласува притежаваните от нея 245 хиляди акции от дружеството да бъдат внесени в капитала на холдинга. Капиталът ще бъде увеличен със същия брой акции - тоест цялата нова емисия ще бъде поета от държавата. След гласуваното увеличение общият брой на акциите на холдинга е 7 367 222. Делът на държавата, представлявана от Министерството на търговията и туризма (МТТ), се увеличава с около 1% до 93.25%. На събранието бяха гласувани и някои промени в устава на холдинга.
Акциите, които Министерството на търговията, апортира в капитала на холдинга, представляват 51.04% от капитала на "Гоце Делчев БТ". Заедно с притежаваните преди това книжа "Булгартабак холдинг" вече е собственик на общо 78.34% от капитала на гоцеделчевското дружество. От останалия капитал около 4% е собственост на приватизационни фондове и индивидуални акционери, а 3.31% са частно акционерно участие от емисия през 1994 г. Преработвателната фабрика в Гоце Делчев беше извадена от капитала на холдинга през декември и придоби статут на независим производител. Мотивите за изваждането тогава бяха, че Агенцията за приватизация е обявила процедура за приватизация и е в процес на преговори със сериозен купувач. До сделка обаче не се стигна, защото американската компания "Сокотаб" и представители на МТТ не успяха да се договорят за цената и инвестициите в предприятието.
Увеличаването на капитала на "Булгартабак холдинг" бе извършено по същата схема, по която бяха внесени и дяловете на всички останали тютюневи предприятия. В края на миналата година капиталът беше увеличен от 2.4863 млрд. лв. на 7.1222 млрд. лева и сега държавата има пряко акционерно участие само в едно тютюнево предприятие - "Видин БТ", в което е собственик на 28.19% от капитала.
Чрез включването на "Гоце Делчев БТ" в капитала на холдинга очевидно се цели да се увеличи атрактивността на тютюневия монополист с оглед на предстоящата приватизация. На 14 август тази година Агенцията за приватизация избра консорциумът "Дрезднер Клайнуърт Бенсън" (Dresdner Kleinworth Benson - London) и "Кредитанщалт инвестмънт банк" (Creditanstalt Investment Bank - Wien) за консултанти по стратегията за приватизация на холдинга.
Друго важно обстоятелство, което може да повиши пазарната цена на тютюневия монополист, е фактът, че предстои две смесени фирми с преобладаващо участие на БТ да започнат производство на територията на ОНД. Според шефа на управителния съвет на холдинга Бойко Кишков двете предприятия в Русия и Украйна трябва да започнат работа до три месеца. Пускането им ще увеличи конкурентоспособността на продукцията на руския пазар и ще избегне плащането на импортни такси и по-високи мита. Основните конкуренти на Булгартабак са изнесли производството си на територията на ОНД по същата схема.
И двете смесени предприятия, чието пускане предстои, са с мажоритарно участие на българската страна. "Слънце - Стара Загора БТ" е собственик на 77% от предприятието "Булгартабак - Белгород", в което инвестициите до момента са 3.5 милиона долара. Предвижда се заводът да преработва нарязани български тютюни и при достигане на пълно натоварване на мощностите да произвежда по 5000 тона цигари "Родопи" и "Интер" годишно. Инвестициите в другото предприятие "Булгартабак Полтава" са 7.5 милиона долара. Българският участник е "Благоевград БТ" с 80%, а "Полтава трансстрой" е собственик на останалите 20%.
"Ъшъклар холдинг" купи и остатъчния дял от "Целхарт" - Стамболийски
Агенцията за приватизация (АП) и турската компания "Ъшъклар холдинг" (Isiklar Holding A.S. - Istanbul) подписаха през миналата седмица договор за продажба на остатъчния пакет от 101 291 акции, представляващи 23% от капитала на "Целхарт" АД, гр. Стамболийски. С това общият дял на турския холдинг възлиза на 83% от капитала на дружеството. През ноември миналата година фирмата купи пакетите на четири приватизационни фонда и придоби 54% от капитала на "Целхарт". Сумата, която купувачът плaти тогава за четирите пакета, беше около 6 млн. долара. За сегашния пакет в размер на 23% цената беше 2.1 млн. долара. Тоест средно цената на акция е около 20 долара. Оставащите около 6% от акциите са били изкупени от работниците за около 15 000 лв. за акция. Към момента държавното участие е 10%, които са предвидени за удовлетворяване на реституционни претенции. Останалите акции са собственост на индивидуални участници в масовата приватизация.
Според договора с АП сумата от 2.1 милиона долара трябва да бъде платена по следния начин - 50% в срок от пет работни дни от подписването, а останалите - до 45 календарни дни в държавни дългосрочни облигации по вътрешния или външния дълг. Чрез използването на облигации по външния дълг се постига редукция на цената между 20 и 25%, с което реалната цена, която новият мажоритарен собственик ще плати при сегашните пазарни цени на облигациите, е около 1.5 милиона долара.
"Целхарт" е монополист в страната при производството на хартиени опаковки, употребявани в мелничните предприятия, циментови заводи и консервни комбинати. Голяма част от производството се изнася в съседните страни и Близкия изток. Според информацията от Агенцията за приватизация "Ъшъклар холдинг" е разработил общ инвестиционен проект на стойност 44.6 милиона долара заедно с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация от групата на Световната банка. Средствата ще се използват за разширение и модернизиране на съществуващите производствени мощности и подобряване на качеството. Участието на двете финансови институции е с по 15.4 милиона долара. От предприятието обаче отказаха да дадат повече подробности за проекта.
Според работещи в предприятието на 10 юли тази година е гласувано решение за ликвидация на работническо-мениджърското дружество "Целхарт инвест", което е било създадено с цел участие в приватизацията. То не е успяло да подаде оферта за пакета от 23%.
Накратко
Министърът на промишлеността Александър Божков назначи за изпълнителен директор на консервен комбинат "Ягода" - Ямбол, Стоян Маринов, управлявал дружеството в периода 1995-1997 г. От 12 август тази година работещите в комбината бяха в стачка с настояване за смяна на ръководството, изплащане на неизплатените от седем месеца заплати и осигуряване на работа. Според новото ръководство между тях и синдикатите е подписано споразумение, с което новите шефове се задължават да се разплатят с работниците до четири месеца и да подпишaт споразумение с кредиторите за разсрочено погасяване на дълговете на фирмата.
Правителството даде концесия върху част от крайбрежната плажна ивица на "Слънчев бряг" АД - Несебър. Общата концесионна площ на морски плаж "Слънчев бряг" е 328 150 кв. метра с дължина на плажната ивица 5404 метра и средна ширина 60 метра. Срокът на концесията е десет години. След подписването на договора концесионерът ще трябва да плати еднократно сумата 20 милиона лева. Концесионната сума за 1998 г. е 1.520 млрд. лева, като първата вноска трябва да бъде платена в срок от тридесет дни от подписване на договора. Десетгодишната концесионна сума се изчислява на базата на минималната работна заплата за страната към 1 май на текущата година и се изплаща на две вноски през годината - 30 на сто до 31 май и 70 на сто до 30 ноември всяка година. Според договорите за концесия концесионерът няма право да събира входни такси за морския плаж и е длъжен да осигурява за посетителите санитарно-хигиенни съоръжения, питейно водоснабдяване и плажни принадлежности. Договорът трябва да бъде сключен в едномесечен срок от обнародването на правителственото решение в "Държавен вестник". В случай на неподписване в определения срок, концесионерът трябва да се определи с конкурс.
"Нефтохим" е изплатил от началото на годината 260 милиарда лева от задълженията си към държавата, съобщиха от дружеството. Общият размер на задълженията в началото на годината е 356 милиарда лева. Разработен е план за погасяване на задълженията според който ai e?ay ia aiaeiaoa месечно ще бъдат заделяни по 54 млрд. лева за погасяване на задълженията.
И капиталът на "Енергокабел" беше увеличен под условие
Общото събрание на софийското предприятие "Енергокабел" АД гласува увеличение на капитала на дружеството с около два милиарда лева до 2.3 млрд. лв., съобщиха акционери. Според решението новата емисия трябва да бъде изкупена по номинална стойност от 1000 лева за акция от три юридически лица. Първото от тях е досегашният собственик на 51.8% от капитала "ИД Капитал" AД, който трябва да придобие акции от новата емисия за около 1 милиард лева. Другата половина от емисията ще бъдат изкупени от две външни компании - американска и английска. Ако увеличението на капитала до 2.3 милиарда лева бъде регистрирано в съда, държавното участие в дружеството ще намалее от 19.5% преди увеличението на 2.62%, а общо на индивидуалните акционери, придобили акции от масовата приватизация - от 9.46% на 1.27% от капитала.
Според участници в събранието от изминалата седмица на него са били представени 280 694 акции (90.77% от капитала). От тях за увеличението са гласували общо 220 160 акции (78.43% от представения капитал). В подкрепа на увеличението на капитала са гласували представителите на "ИД Капитал" и двама пълномощници, които според акционери са представлявали бившия приватизационен фонд "Златен лев". Последните са гласували с акции за около 13% от капитала. Ден преди общото събрание през борсата премина пакет от 40 000 акции на "Енергокабел", собственост на инвестиционното дружество "Златен лев". Против увеличението са гласували представителят на Министерството на промишлеността и няколкото присъстващи миноритарни акционери.
Нередностите при увеличението на капитала според акционери са в тази част от Търговския закон (ТЗ), която изисква преди общото събрание да бъдат представени на разположение материали за проекторешенията. Според тях такива материали не са били раздадени, а в предварително раздадения дневен ред е записано единствено предложение за увеличение на капитала, без да е указано, че то ще бъде в полза на определени лица и на определена цена. В раздадените предварителни материали по дневния ред е било записано увеличение на капитала под условие с около 3% в полза на английската фирма "Ренхолд инвестмънт лимитед". Според ТЗ въпроси извън тези от официално обявения в Държавен вестник дневен ред могат да бъдат разисквани само ако на събранието са представени 100% от акциите на дружеството. Такова мнозинство на събранието не е имало. Според юристи обаче не е ясно дали разликата между обикновеното увеличение на капитала и увеличението под условие е достатъчно съществена, за да бъде спомената в Държавен вестник. Тоест само съдът може да реши дали в случая решението на общото събрание за увеличаване на капитала под условие е взето правомерно.
Кросови сделки поддържат търговията на борсата
През изминалата седмица на свободния пазар на борсата бяха регистрирани повишени обеми на търговията в сравнение с предишната седмица. По-големите изтъргувани обеми обаче се дължаха предимно на кросови сделки с големи пакети акции. Сравнително голям пакет от около 31 000 акции на туристическия комплекс "Албена" премина през борсата на цена от 11 750 лева за акция. Според брокери пакетът, който представлява 1% от капитала на дружеството, е бил продаден от БРИБанк и е купен от мениджърите на дружеството, които са и мажоритарни собственици в него. След тази сделка цените на акциите на "Албена" започнаха да падат и в края на седмицата офертите купува достигнаха най-ниските си нива досега - 8000 лева за акция.
Голям пакет от 40 000 акции на "Енерго кабел" - София, премина през борсата един ден преди общото събрание на дружеството, на което бе гласувано увеличение на капитала в полза на мажоритарния собственик и две чуждестранни компании. Пакетът е собственост на инвестиционното дружество "Златен лев", а най-вероятният купувач е някоя от облагодетелстваните от увеличението на капитала фирми. Поради липсата на време за получаване на документите за собственост върху придобитите акции на общото събрание са присъствали пълномощници, които са подкрепили увеличението на капитала. Общата стойност на извършения трансфер през борсата е 370 милиона лева.
Голям пакет от акции на "Плевенско пиво" премина през борсата през последния ден от седмицата на средна цена 12 500 лева за акция. Пакетът представлява 8.25% от капитала на дружеството. След като преди два месеца през борсата преминаха пакетите на Българска холдингова компания и фонд "Плевен", единственият голям акционер в плевенската пивоварна остана бившият приватизационен фонд "Надежда", който притежава около 15% от капитала. Според брокери сделката представлява формално прехвърляне на акции, изкупени от инвестиционен посредник от работещите в предприятието, на името на мажоритарния собственик "Пивоварна Плевенско пиво". Причините за преминаването през борсата са, че по закон всички сделки между юридически лица трябва да преминават през борсата.
Липсата на търсене и песимистичните очаквания на брокерите доведоха до понижаване на цените на дружествата с голяма пазарна капитализация. Това понижаване беше средно между 5 и 10% спрямо предишната седмица. Акциите на "Булгартабак холдинг", които предишната седмица задържаха цени от над 60 000 лева за акция, също паднаха средно с около 5%. След кратко задържане на нива от около 21 000 лева акциите на "Соди" - Девня, също паднаха до 17 000 лева за акция. На по-ниски цени се търгуваха и акциите на "Полимери", "Химко", "Варненска корабостроителница", Нефтохим. Повишение на цените беше регистрирано единствено при кросови сделки с големи пакети акции на слабо търгувани дружества.
На официалния пазар продължава търговията предимно с акции на бивши приватизационни фондове. Продължава свиването на изтъргуваните обеми и на двата сегмента. С акции на БРИБанк беше сключена само една сделка при символичното количество от пет акции на цена от 20 750 лева за акция. Една сделка беше сключена и с акции на "Елкабел", макар и на малко по-висока цена от предишната. Акциите на всички бивши приватизационни фондове се търгуваха на по-ниски цени, като спадът е между 1 и 10% спрямо предишната седмица.
От началото на седмицата стартира и търговията с акции на индустриален холдинг "България". За периода 17-20 август бяха сключени сделки с 12 800 акции на холдинга на цени между 1200 и 2100 лева за акция. Най-активна беше търговията с акции на "Петрол холдинг груп" - общо 17 200 акции на средна цена 2553 лева за акция. Потвърдиха се очакванията за сравнително активна търговия с тези акции. Според брокери обаче тази активност е свързана предимно със среди от самите фондове, което означава, че интересът към тях няма да продължи дълго време.
Падането на цените на двата пазара на борсата не се отрази особено на котировките, обявени от инвестиционните посредници за изкупуване от физически лица. Според брокери обаче е възможно при продължаване на спада в цените тези котировки да бъдат коригирани още в началото на тази седмица.
Доларът остана стабилен на световните пазари
Левът остана непроменен към марката
Основните събития, които определяха настроението на валутните пазари през изминалата седмица, бяха финансовият срив в Русия и скандалът Клинтън-Люински в САЩ.
В понеделник руското правителство разшири коридора на рублата, което на практика означава ефективна девалвация и в същото време обяви 90-дневен мораториум по главницата на част от външния дълг.
Развитието на кризата оказа негативно влияние върху марката, която традиционно се приема като най-зависима от обстановката в Русия.
В резултат на това доларът поскъпна до 1.7995 марки и за кратко премина границата от 1.80.
По-нататъшното поскъпване на долара бе ограничено, тъй като според експерти действията на Москва са били до голяма степен предвидени от германските банки, които са натрупали необходимите провизии за неутрализиране на риска и са намалили до минимум нетната си кредитна експозиция към Русия.
В същия ден президентът на САЩ бе подложен на безпрецедентен в историята на страната разпит за връзката му с Моника Люински. Доларът отслабна временно спрямо йената до 145.75/85 в края на търговията на европейските пазари, но бързо възстанови позициите си от над 146 йени при отварянето на пазара в САЩ.
Основна причина за това бе, че след показанията на Клинтън, в които той призна връзката си с Люински, доверието в американската администрация остана високо.
Емоционалното обръщение на Клинтън към нацията събра рекорден брой американци, които според проучванията на общественото мнение одобриха разкаянието на своя президент. Клинтън не пропусна да уточни, че продължилото четири години ровене в личния му живот е струвало на данъкоплатците над 40 милиона долара. Освен това бе оповестена и информацията, че независимо от похожденията на президента американското правителство е успяло да намали търговския дефицит на страната с 8.9 през юни до 14.15 милиарда долара, което бе далеч по-добро от предвиждането 15.4 милиарда долара. В същото време месечната инфлация за същия период остана в рамките на очакваните 0.2 процента.
В края на седмицата йената леко поскъпна до 142.80/90 за долар поради слухове, че японската централна банка готви интервенция, с която да се сложи началото на стабилизацията на йената на нива под 140 за долар.
Основание за това бяха изявленията на високопоставени японски финансисти, които заявиха, че правителството планира да използва големи по размер бюджетни средства за постигане на бърза финансова стабилизация. Един от проектите, които вероятно ще бъдат одобрени в близко бъдеще е финансирането на сливането на Long-Term Credit Bank of Japan (LTCB) и Sumimoto Trust and Banking Co.
Очаква се операцията, която включва и изчистване на лошите кредити на LTCB на стойност между 500 милиарда и един трилион йени.
В четвъртък председателят на централната банка на Русия Сергей Дубинин каза, че големите банки имат проблеми, но призова руснаците да не теглят депозитите си. Той обеща 100 процентова гаранция на вложенията.
Очаква се през текущата седмица кризата в Русия да бъде основен фактор, който да повлияе на валутните пазари. Ключово значение ще има реакцията на руските депутати на извънредната сесия на Думата и евентуалното преразглеждане на финансирането на страната от МВФ.
Кризата в Русия почти не се отрази на нашия валутен пазар и котировките лев/долар продължиха да се влияят единствено от международните пазари.
Отрицателно въздействие имаше върху книжата по вътрешния и външния дълг на страната като валутните ЗУНК-ове поевтиняха с около пет цента до 61-61.25 в началото на периода, но възстановиха позициите си до четвъртък.
Защитата на националната ни валута от страна на валутния борд засега е стабилна и никой не очаква някакви трусове.
Търсенето на валута леко превишаваше предлагането през седмицата, тъй като банките получиха свежи пари от лихви и падежи на ДЦК в размер на общо над 32 милиарда лева.
Средствата бяха насочени главно към покупка на валута, след което някои от банките се възползваха от относително ниските цени на валутните ЗУНК-ове и инвестираха свободния си ресурс в дългови книжа.
Левът остана силен спрямо марката на нива около 995.10/15 в началото на седмицата и 995.00/10 при затварянето на пазара в четвъртък. Котировките спрямо долара се движеха от 1786 лева за долар в понеделник, през 1793 лева в сряда до 1790 лева в четвъртък.
Очаква се през текущата седмица да се повиши предлагането на валута, тъй като банките ще трябва да регулират левовата си наличност, за да покрият изискванията на БНБ за минималните задължителни резерви към 3 септември.
Българските брейди-книжа поевтиняха драстично
В края на миналата седмица пазарът на дългови ценни книжа успя леко да се стабилизира и падането на цените бе временно спряно. Кризата в Русия продължи да оказва влияние върху пазара, но натискът вече не е толкова голям. В началото на тази седмица руското правителство обяви 90-дневен мораториум на плащанията по външния дълг и това доведе до първоначално замиране на търговията, особено с руски книжа.
Котировките на IAN и PRIN се понижиха, но повечето от участниците на пазара изчакваха по-нататъшното развитие на събитията. В средата на седмицата цените на повечето дългови книжа отново започнаха да падат и достигнаха до рекордно ниски равнища.
Временната и краткотрайна стабилизация на дълговия пазар се отрази и на котировките на българските брейди-облигации, които леко поскъпнаха в края на миналата седмица. Във вторник обаче те вече бяха достигнали най-ниските си нива през тази година.
След леко покачване в сряда последва нов срив и в четвъртък късно вечерта наше време котировките отново отбелязаха рекордно ниски нива.
Обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 58-59 цента при нива в края на миналата седмица от над 70 цента.
Котировките на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха относително стабилни в края на миналата и началото на тази седмица, но това се дължеше на факта, че на тях почти не се обръщаше внимание. Под влияние на общия срив на пазара обаче и техните цени тръгнаха надолу и завършиха седмицата на 45.5 цента купува и 51 цента продава.
Облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се купуваха по 54 и се продаваха по 56 цента, или с около 15 на сто по-ниско от нивата в края на миналата седмица. Според дилъри цените на тези книжа са най-показателни за доверието или недоверието на инвеститорите към българските дългови облигации.
Спадът на цените на българските брейди-облигации не оправда прогнозите на експертите, които предполагаха стабилизация и дори поскъпване.
Междубанковите депо-лихви леко се понижиха
Лихвите по овърнайт депозити леко паднаха в началото на седмицата до 3.0-3.2 на сто в сравнение с 3.0-3.3 в края на миналата седмица. Това се дължеше на намаляло търсене на ресурс от крайни клиенти, които вече бяха уредили текущите си данъчни вноски. Лихвите по депозити за срок до една седмица също паднаха и бяха 3.3-3.5 процента срещу 3.3-3.6 в петък.
Министерството на финансите плати през седмицата около 32.3 милиарда лева лихви и главници по ДЦК и това повиши левовата ликвидност. Дори и плащането на продадените от министерството две емисии сконтови ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева не се отрази на банките. Ниското търсене на ресурс от финансовия сектор понижи още лихвите в средата на седмицата. Овърнайт депозитите се разменяха на 2.9-3.1 на сто, а депозитите за срок до една седмица се търгуваха на 3.3-3.4 процента.
В края на седмицата по-големите банки започнаха да търсят ресурс, но на пазара нямаше предлагане. Липсата на предлагане се обяснява с факта, че повечето от банките предпочитат да поддържат минималните си задължителни резерви, а не да търсят по-скъп ресурс в края на месеца.
Основният лихвен процент падна до 5.12 на сто годишно от 5.16 процента за периода 5-18 август.
Накратко
Израел преговаря с "Мобил ойл" за съвместни проекти.
"Сонол Израел лтд. ", израелски енергиен дистрибутор, е в процес на разговори с "Мобил ойл корп" за евентуално сътрудничество. "Мобил ойл корп" е една от най-големите енергийни компании в световен мащаб и понастоящем търси възможности за разширяване на бизнеса си в нови насоки. "Сонол" и "Мобил" са имали съвместни дискусии, на които са обсъждали различни варианти и форми на сътрудничество. Дискусиите още не са достигнали до степен, в която се обсъждат конкретни параметри по евентуалните споразумения. Говорител на "Гранит Хакармел инвестмънт", на чиято "Сонол" е дъщерна компания каза, че това е цялата информация, която ще бъде представена по евентуалните разговори засега. "Сонол" експлоатира и оперира с повече от 180 енергийни станции в Израел и е третият по големина енергиен дистрибутор в Израел. Миналия месец контролът върху "Гранвил" придоби израелската "Боровиц-Моузес инвестмънт" и установената в Холандия "Гленкор интернешънъл АГ".
Колебливо движение на цените на кафето.
Лондонската фючърсна борса за кафе очаква нови възможности, за да качи цената на кафето на нива, по-високи от 1.675 долара за тон през следващите есенни пазарни сесии. Според търговците за изминалия месец и половина се е появила тенденция към повишаване на цените и ако тя се задържи такава, те действително ще се повишат, но ако тази тенденция бъде прекъсната, може да се стигне до спад на цените до 1.500 долара за тон. Брокерите заявяват в ежедневните си доклади, че скокът на цените, регистриран във вторник, може да бъде отдаден в голяма степен на покриването на къси позиции на септемврийските фючърси.
Ценните метали запазват стабилни курсове.
Златото, среброто, платината и паладиумът показват тенденция към повишаване през 1998 г. поради различни причини, според изследване на Ройтерс, направено специално за ценни метали от няколко агенции в различни части на света. Според изследването средната годишна цена на златото ще бъде 300 долара за унция, на среброто - 5.34 долара за унция, докато средната годишна цена на паладиума ще бъде 393 и респективно 197 долара за унция. В прогнозите се отбелязва още, че средната цена на златото ще спадне с близо десет процента спрямо миналогодишната, докато цената на среброто може да се повиши с десет процента, а за паладиума прогнозите са, че ще запази средната си цена.
Австралия губи позициите си в търговията със захар.
Австралия ще трябва да търгува производството си на захар по-агресивно и с по-голяма гъвкавост, след като бразилският износ осъществи нашествие на далекоизточните търговски пазари. Австралийските производители изпуснаха голяма сделка, когато Индонезия закупи 516 хиляди тона захар на 12 август и са продали само 230 хиляди тона в края на месец юли. Индонезийските покупки са почти изцяло доставени от Бразилия, която е предложила малка отстъпка за фючърсните сделки. Според търговците Индонезия може да се завърне на пазара за нови покупки между 100 и 200 хиляди тона захар след последната голяма покупка от 750 хиляди тона.
Голямо е предлагането на ново строителство в Пловдив
Леко се е повишил интересът от страна на купувачите към недвижимите имоти в Пловдив от началото на месеца. Това е второто оживление в града за годината и посредниците го обясняват с приключването на кандидатстудентската кампания. Една от тенденциите, която наблюдават хората от бранша, е, че от две-три години насам все повече родители предпочитат да купят жилище за своите деца, вместо да наемат. Това е причината т.нар. есенно оживление на пазара, характерно за средата на септември и началото на октомври, да започва малко по-рано от обичайното. Купувачите в Пловдив търсят предимно монолитни жилища независимо от големината им, затова и за града на тепетата не може да се каже, че предпочитаните за покупка жилища са двустайните или тристайните.
Без резки колебания се движат цените от началото на годината, като през последните седмици се наблюдава леко покачване. След застоя в търговията с имоти през първите два- три месеца на 1998 г. това е второто покачване на цените в града, като първото беше в началото на пролетта, отчитат посредниците. Това, което прави впечатление, е прекалено високото предлагане на ново строителство, което достига почти 50% от офертите на пазара. Към покупка на ново жилище обаче хората се ориентират едва когато са убедени, че сградата е на етап завършена, или поне е минала Акт 15 и Акт 16.
Цените на жилищата в центъра на Пловдив за монолитно строителство се движат от 260 до 320 долара за кв.м, като долната граница се отнася предимно за стари монолитни жилища, повечето от които се нуждаят от основен ремонт. Новото строителство е доста по-скъпо и то се включва в горната граница. Между 190 и 220 долара за кв.м искат собствениците на панелни жилища в града. В широкия център на Пловдив цените на монолитното строителство са в границите от 220 до 260 долара за кв.м. След централната градска част най-предпочитан за пловдивчани е квартал "Кършиака" и цените там се доближават до тези в широкия център. Монолитното строителство се предлага от 200 до 260 долара за кв.м, като най-скъпи са жилищата, намиращи се около панаирното градче. Панелните жилища в този район се предлагат от 160 до 190 долара за кв.м в зависимост от състоянието на жилището. Цените на монолитните жилища в квартал "Въстанически" се движат от 190 до 220 долара за кв.м., като горната граница се отнася предимно за новото строителство, характерно за този квартал. Панелните жилища там се движат в рамките на 150 - 190 долара за кв.м. Много се строи в момента и в квартал "Христо Смирненски" - предимно монолитни сгради. Цените на апартаментите, монолитно строителство, там са от 190 до 220 долара за кв.м, а панелните жилища, които са преобладаващи за квартала, се предлагат от 150 до 170 долара за кв.м. Малко по-ниски са цените на оферираните за продажба жилища в квартал "Тракия" - там за монолитно жилище цената на квадратен метър е от 170 до 190 долара, а панелните апартаменти се предлагат от 130 до 160 долара за кв.м. Най-ниски са цените на продаваните панелни жилища в квартал "Изгрев", където в зависимост от това в коя негова част попада апартаментът цената му от горна граница 110 долара за кв.м. може да падне до 60 долара за кв.м. Между 110 и 130 долара на кв.м са офертните цени на монолитните жилища в квартала, който посредниците условно разделят на три части в зависимост от степента на изграденост на инфраструктурата му и качеството на изградените сгради.
Предлаганите за продажба търговски площи са предимно ново строителство, като цената им зависи от етапа, на който се намира строежът. Готови търговски помещения в центъра на град Пловдив се предлагат за продажба от 600 до 1000 долара за кв.м., в широкия център на града цените са от 500 до 700 долара на кв.м, а в "Кършиака" от 300 до 600 долара за кв.м.
Липсва интерес към покупката на парцели в Пловдив, което е и причина за лекото понижаване на цените им. Най-високи са цените на предлаганите за продажба незастроени площи в "Кършиака" - от 160 до 220 долара за кв.м, в широкия център на града парчетата земя са предлагат от 100 до 180 долара за кв.м. Най-евтино се предлагат парцелите в квартал "Христо Смирненски" - от 20 до 45 долара за кв.м.
Наемният пазар в Пловдив все още е в летния си застой. Съвсем леко са се повишили цените в сравнение с предходните месеци и в момента средната наемна цена е 2-2.5 долара за кв.м. Гарсониера може да се наеме за 60 долара на месец по кварталите, до 80 долара в широкия център на града, малко по-високи са цените на двустайните жилища (70 до 90 долара), а тристайните се движат от 90 долара в периферията до 250 долара в центъра. За офиси се търсят предимно жилища на партерен или първи етаж, обикновено двустайни, и цените им варират от 130 до 180 долара за месец. Търговски площи се търсят предимно по главната търговска улица, като цената им там достига до 50 долара за кв.м, но оферти за отдаване почти няма. Между 10 и 15 долара на кв.м е цената на магазините, отдавани под наем в по-тихите улички около центъра.
Държавен вестник
Календар на деловите прояви през октомври
Срокове
След AMEX, Eurocard и Diners вече и VISA става достъпна за българи
От септември 1996 г. в България се обслужват международните карти на Mastercard и EUROPAY. От края на 1997 г. банкоматите в страната са отворени и за картовите продукти на VISA. От май тази година банкоматите на БОРИКА приемат и картите JBC. Финансово те се обслужват от ОББ. Вече започва надпреварата между банките за издаването на самите международни карти, а не само за извършване на финансовите плащания по тях. Засега международни дебитни и кредитни карти се издават от Международна банка за търговия и развитие, ОББ, "Дайнерс клуб България", Първа инвестиционна банка и Булбанк. От две седмици продукт на VISA се предлага от Булбанк. Картата може да се използва за теглене на пари от банкомати и за платежни операции от ПОС- терминали. Тя е дебитна, макар че може да съществува и в кредитен вариант. Картата се авторизира изцяло по електронен път от издателя, което значително намалява риска от злоупотреби. VISA Classic, Business, Gold и Electron предстои да се издават и от ОББ.
Засега VISA Electron се издава само от Булбанк. Класическата карта VISA е кредитна и с подпис. Притежателите на дебитни карти могат да теглят пари от банкомати в страната и чужбина и да заплащат стоки и услуги чрез електронни терминални устройства (ПОС) до наличността по тяхната сметка в банката, издател на картата. Единственото условие е банкоматите да са маркирани с някои от знаците VISA, VISA Electron или Plus. Парите се теглят в местната валута за страната. Независимо че сметката ви е доларова, от банкоматите в България теглените пари ще са в лева. Долари може да се теглят от ПОС- терминали в банки. Банките изискват във всеки един момент по сметката на картодържателя да има минимален остатък. Минималната сума за VISA Electron на Булбанк е 500 долара. Парите по картата са депозирани на разплащателна сметка. Годишната лихва за валутна разплащателна сметка в щатски долари е 2.5%. Общата сума на таксите за издаването на картата е 22 долара. 20 долара ще ви струва самото издаване на VISA Electron. За откриване на разплащателната сметка се плаща 2 долара. Тегленето на пари от банкомат ще струва 2.5 долара плюс 10 на хиляда (т.е. 1%) от теглената сума. Така за изтеглена сума от 200 долара ще бъдат удържани общо 4.5 долара. Ако взимате пари на гише от електронен ПОС-терминал на друга банка, ще трябва да се разделите с 3 долара плюс 10 на хиляда (10 промила) от сумата. Когато теглите пари от банкомат и ПОС-терминал на Булбанк, ще платите само 1%. Въведен е дневен лимит от общо 600 долара за две тегления от банкомат, т.е. максималната сума, която може да се изтегли еднократно, е 300 долара. Седмичният лимит е до 9600 долара при ограничение от 45 транзакции, като това включва и нареждания чрез ПОС-терминали. По принцип в договора между банката - издател на VISA, и картодържателя може да се предвиди ползването на овърдрафт, като в случая с VISA Electron, издавана от Булбанк, не съществува тази възможност. Овърдрафтът разрешава на клиента да тегли суми до определен размер над депозираната. Той се договаря индивидуално.
От края на септември, издаваните местни карти Cirrus и Maestro от ПИБ ще могат да се използват и в чужбина. На практика картата ще е покрита с левова сметка. Независимо че сметката е в левове, теглената сума в чужбина ще е в местната валута. По принцип това е задължително за всички страни, въпреки това някои ПОС-терминали в България са обявени като доларови. Картата на ПИБ ще е само дебитна. Операции ще могат да се извършват от банкомати и от ПОС. Използването на картата ще се извършва само след въвеждането на ПИН. Това се налага, защото нашите карти са базирани само на ПИН, т.е. няма възможност да се доказва самоличността на картопритежателя при операцията чрез подпис. Очаква се условията по издаването на картата да не се променят въпреки възможността да се използва в чужбина. Таксата за издаване сега е 5 хил. лв. За транзакции вътре в страната се плаща по 200 лв. Навън използването на картата ще струва около 2 долара на всяка транзакция.
Международни карти "Америкън експрес" (AMEX) се издават от Международна банка за търговия и развитие. По принцип картата е кредитна, но в нашите условия се приближава повече до дебитния си вариант. Може да се кандидатства за четири вида AMEX-карти - зелена, фирмена, златна и платинена. За всяка от тях се иска гаранция от съответно 5000 (за първите две), 10 000 и 50 000 долара. С картата могат да се правят разплащания в над 200 обекта на територията на страната, предимно хотели, ресторанти, магазини, туристически бюра. Месечните разплащания на картодържателя са само до размера на гаранцията (сумата, която стои блокирана от банката - издател на картата). В чужбина картодържателите на AMEX могат да теглят пари от банкомати на организацията. Такива банкомати в България все още няма. До края на годината банкоматите на БОРИКА ще започнат да обслужват и картите на АMEX, увери Александър Матрозов, управител на БОРИКА, националната система за разплащания с използване на карти. Сега банкоматите в страната са отворени за всички продукти на VISA и Mastercard/Eurocard. Първоначалната такса, плащана при издаването на картата, е 217 долара. Тя включва 100 долара едногодишна такса, откриването на валутна разплащателна сметка и превода на гаранцията в системата на "Америкън експрес". Годишната такса за златната карта е 200 долара. Отделно от това държателите на AMEX плащат всеки месец по 15 долара за превод на парите им до централата на "Америкън експрес" за Европа, която е в Брайтън, Англия. За сметка на това не се плащат други такси при извършване на транзакциите. Веднъж месечно картодържателят получава извлечение за изразходваните чрез картата пари, които трябва да покрие. Върху гаранцията, която стои замразена в банката, се плаща лихва от 3.75 годишно. При анулиране на картата гаранцията се получава в рамките на три месеца. Валидността на картата е около година и половина. Издадените карти в България от 1991 г. са около 400 на брой. Те се ползват предимно от хора с чести пътувания в чужбина.
Три вида международни Eurocard/Mastercard кредитни карти се издават от ОББ. Това са стандартна, сребърна и златна, като последните две могат да се издават както за фирми, така и за граждани. Годишната такса за картите е съответно 45, 100 и 150 долара. Таксите за транзакции варират в зависимост от това дали се тегли от банкомати, или се извършват плащания чрез ПОС-терминали и от това дали транзакцията се извършва в страната или в чужбина. Издадените карти са над 300 на брой. По света по-разпространени са картовите продукти на VISA в сравнение с тези на Eurocard/Mastercard - те заемат около 60% от всички транзакции и издадени карти. Картодържатели могат да са български граждани и фирми, които имат най-малко съдебна регистрация в България. Разплащателната сметка при бизнескартите може да се захранва от фирмата, но картата се ползва от определено физическо лице. При теглене на пари в брой се използва ПИН. Когато се правят търговски плащания, съществуват два варианта на авторизация - с подпис и с ПИН-код. Видът на картата се определя от клиента и е свързана с размера на гаранционния депозит, с който трябва да се обезпечи издаването на всяка карта. Чрез кредитните карти може да се плаща при пътувания в чужбина или да се теглят пари от банкомати. Сумата по разрешения кредит е до 70 на сто от размера на гаранционния депозит. Сумата по гаранционния депозит се олихвява с лихвения процент по едномесечните срочни депозити. Валидността на картата е 12 месеца. Предвижда се валидността да се увеличи на две години.
Чисто кредитна карта издава и "Дайнърс клуб България" АД с лиценз от Diners club International. Картата може да се използва в 176 търговски обекта в България. Предлагат се четири вида карти - фирмена, бизнес, лична и семейна. Фирмената се ползва от предварително определено физическо лице, но разходите се покриват от дадена фирма. Бизнескартата е предназначена за еднолични търговци и по-малки фирми. Семейната карта се издава на член от семейството (пълнолетен) като допълнителна карта към сметката на вече съществуваща карта. Сумите, до които могат да се извършват плащания, не са обвързани с гаранцията по картата. Те зависят единствено от разрешението за авторизация от издателя. Картодържателите плащат само еднократна вноска за всяка карта и годишна членска вноска, които са в долари. За фирмените и бизнескарти вноските са еднакви, съответно 150 и 50 долара. Еднократната такса за личната карта е 100 долара, докато членската вноска е както при първите две. При семейната карта се дължи единствено такса за членство от 25 долара. При транзакции с използването на Дайнърс-карти се плаща единствено при теглене на пари от банкомати - таксата варира до 5% от теглената сума. Два пъти месечно се изпраща извлечение за изразходваните средства с кредитната карта. В срок от петнадесет дни картодържателят трябва да преведе сумите по сметка на фирмата издател. При неспазване на срока се начислява валутна наказателна лихва от 20% годишно. При всяко следващо напомняне за дължими суми се взимат нови 10 долара.
Опитът в бизнеса с дебитни и кредитни карти показва, че авторизирането на картовата транзакция само чрез подпис върху лист от импринтер е твърде рисково, защото няма надеждна гаранция срещу злоупотреби. Търговците могат да нареждат плащания от банки, без реално държател на карта да е извършил плащане. Вторият начин за злоупотреба е при липсата на он-лайн авторизация и при наличието само на черен списък от невалидни карти. Третият случай включва фалшифициране записа на магнитната лента.
Очаква се от началото на 1999 г. да се удължи валидността на картите като изискване, наложено от самите международни картови организации. Досега обикновено срокът на използване е от една до две години. Той се определя от продължителността на записа на магнитната лента. От началото на следващата година Europay въвежда срок на валидност пет години. Затова вече нашите банки поръчват карти с магнитна лента, която има сравнително дълга трайност на записа. Очаква се някои от луксозните продукти на VISA да имат също петгодишна валидност. Предстоящото въвеждането на чип (с дълъг живот) в картите гарантира и по-голямата трайност на записа.
Без съобщение данък сгради се плаща само в данъчната служба
Чрез пощите, банките и на гише са трите начина за плащане на дължимите данък сгради и такса смет. Данъчните съветват получилите съобщения да плащат чрез пощите или банките. Поради развитата клонова мрежа много от хората вероятно ще ползват ДСК. Плащането чрез ДСК ще ви струва 610 лв., от които 110 лв. са ДДС. В сумата се включват двете плащания, т.е. не се дължат отделни такси - веднъж за данъка върху недвижимите имоти и втори път таксата за битови отпадъци. Проверка по клоновете на спестовна каса показа, че служителите не са единни в мнението дали се дължи една или две такси. Броят такси зависи от броя на банковите сметки, на които се изпращат парите, твърдят от касата. Според някои служители преводът е един, но се обработват две вносни бележки. Според други вносната бележка е една, тъй като данъкът и таксата се изпращат към една и съща данъчна служба. Това означава, че се попълва една вносна бележка, а сумата се изпраща до две банкови сметки. Таксата е твърда и не зависи от разстоянието до адреса на плащането. Без значение е и размерът на изпращаната сума. Със сигурност служителите от касата ще ви изискат към искането за превод да приложите и съобщението от данъчната служба. На практика от вас се иска долният край от съобщението, в който отрязък са посочени размерът на дължимите суми, данните за данъкоплатеца и банковите сметки на данъчната служба по местонахождението на имота. От ТБ "Биохим" ще ви поискат 488 или 610 лв. в зависимост от това дали сметката на получателя е в Биохим или не. Плащането може да се извърши и от съществуваща сметка в банката. Споменатите такси важат за един или повече имоти, които се намират в едно населено място. Повечето служители на банките декларират, че превод не могат да извършат, без към него да е приложено съобщението за дължимите вноски. Съществуват и такива, които обясняват, че биха приели плащане без наличието на съобщение, стига да се знаят номерът на банковите сметки и адресът на данъчната служба по местонахождението на имота и размерът на дължимите данък и такса. Очевидно въпросът дали да се изисква съобщение при превод ще се решава на място в различните клонове на банките, но в по-голямата част от случаите то ще ви е необходимо. Банките няма да поемат отговорност за достигане на парите до данъчните служби, в случай че са сгрешени номерата на банковите сметки. Данъчните съветват гражданите да си пазят бележките за наредения превод, с които след това могат да доказват плащането на данъка. При внасяне на сумата чрез пощенски запис или по банков път данъчните служби няма да изпращат квитанции. От значение е кога е заверена сметката на данъчната служба, а не кога е изпратена самата сума. От ДСК съветват плащането да се извърши най-късно до петък, 28 август, за да може със сигурност да бъде заверена сметката на данъчните. Обикновеният запис по пощите струва 830 лв. за сума от 10 хил. лв. на превода. Данъчните са се договорили с пощите цената на записа при плащане на данъка да е 23 лв. на всеки 1000 лв., което означава, че за същата сума от 10 хил. лв. ще се плаща 230 лв. Въпреки това проверка сред служители на пощите показва, че те ще искат такса от 530 лв. за превод на стойност от 20 хил. лв. По договора с данъчните данъкоплатците би трябвало да платят 460 лв. Парите, изпратени до данъчните по пощите, ще пристигнат след два дни.
При липса на съобщение данъкът и таксата могат да се платят в данъчната служба, в която се намира имотът. От службата ще ви искат единствено ЕГН. Плащането на гише ще извършите само ако не ви откаже предварително евентуалната опашка. Единственият вариант да се намалят опашките в данъчните служби би било поредното удължаване на срока. Дали ще има нов срок ще стане ясно през тази седмица. "Единствено ако значителна част от съобщенията не са разпратени, ще направим предложение за удължаване на срока", увери Йордан Цонев, председател на бюджетната комисия на Народното събрание. Промяната на срока е свързана с изменение в Закона за местните данъци и такси.
Фирми, които наемат безработни, ползват законови преференции
Предприемачите, които наемат на работа определени категории безработни, могат да ползват преференции, предвидени в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (в сила от 1 януари 1998 г.). Приетият неотдавна правилник за прилагане на закона уточнява реда, по който шефовете на фирми могат да получат обявените суми за издръжка на работната сила.
Право на преференции имат всички предприемачи, които наемат безработни до 28-годишна възраст с висше образование и до 24-годишна възраст със средно или по-ниско образование. Работодателят трябва да ги назначи на трудов договор за срок не по-малък от една година при пълно работно време. Срещу това той има право да получава от фонд "Професионална квалификация и безработица" (ПКБ) суми в размер на минималната месечна работна заплата плюс дължимите върху нея вноски по фонд "Обществено осигуряване" и ПКБ за всяко назначено на работа лице. Средствата могат да се получават за срок не по-дълъг от шест месеца. Безработните трябва да удостоверят, че не са работили на друго място след завършване на училището или университета.
От облекченията могат да се ползват и шефове на фирми, които наемат сираци до 28-годишна възраст, както и безработни с трайно намалена трудоспособност с висше образование на възраст до 28 години и със средно (по-ниско) образование не по-възрастни от 24 години. Условието е те да бъдат ангажирани във фирмата на трудов договор за срок не по-малък от две години. Изисква се също работодателят да не пристъпва към съкращения на вече работещи в предприятието заради новоназначените безработни. В този случай предприемачът ще получава суми за всеки нает за времето, през което е бил на работа, но не повече от една година. Размерът е известен - минималната месечна работна заплата плюс дължимите върху нея вноски за фонд "Обществено осигуряване" и ПКБ.
Законът предвижда преференции и за бизнесмени, които наемат безработни с трайно намалена трудоспособност, при условие че във фирмата работят 50 или по-малко работници и служители. На наетите трябва да се осигури поне едногодишна работа на трудов договор. Облекченията са същите - ежемесечни суми в размер на минималната работна заплата плюс дължимите осигурителни вноски за всяко лице за срок не по-дълъг от шест месеца. Същите привилегии очакват и шефа на фирма, в която се трудят 50 и повече работници и служители, ако наеме безработни с трайно намалена трудоспособност над определения в Кодекса на труда норматив за трудоустроени (от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народното стопанство). Назначението трябва да е поне за едногодишен срок. Работодателят получава преференциите до половин година.
Облекчения се предоставят и на предприемач, който наема за временна, сезонна или почасова работа безработни инвалиди. В този случай от фонд ПКБ се превеждат суми в размер на минималната месечна работна заплата, пропорционално на отработеното време, плюс дължимите осигурителни вноски. Срокът за получаване на парите не може да бъде по-дълъг от шест месеца.
Този, който наема безработни на непълно работно време за срок не по-малък от три месеца, може да разчита на суми в размер на 50% от минималната часова работна заплата плюс дължимите вноски за фонд "Обществено осигуряване" и фонд ПКБ за всяко лице за времето, през което е било на работа. Сумите могат да се получават максимум шест месеца, и то при условие че не се намалява средносписъчната численост на персонала на предприятието.
Преференции ползват и работодатели, които наемат продължително безработни (с редовно поддържана регистрация в бюрата по труда повече от 12 месеца). Изискването е новоназначените да са на трудов договор за срок не по-малък от шест месеца . Предприемачът може да разчита на сумите от фонд ПКБ не повече от три месеца.
Специални облекчения се дават и на работодател - едноличен търговец, който открива нови работни места, за първите пет насочени от бюрата по труда безработни лица. Той може да получи 12-месечни вноски по фонд "Обществено осигуряване" и фонд ПКБ. Условието е новоназначените да работят на трудов договор на пълно работно време и техните места да бъдат запазени поне две години.
Работодателите могат да разчитат на преференции само за времето, в което наетият е на работа. Ако работникът или служителят ползва платен отпуск, който се заплаща от средствата за работна заплата, възнагражденията в този случай са за сметка на предприемача.
Работодателят трябва да заяви в съответното бюро по труда свободните работни места във фирмата. В заявката той уточнява изискванията за образование и квалификация, дали предлаганата работа е временна, сезонна или почасова. Когато става въпрос за безработни инвалиди, предприемачът трябва да опише условията на труд във фирмата, за да се прецени дали те съответстват на здравословното състояние на кандидатите.
Ръководителите на фирми попълват и писмено искане (молба) за насочване на безработни на обявените свободни места. Следва сключване на договор по образец с бюрото по труда. В бюрото ще поискат фирмено решение за регистрация на работодателя и удостоверение за актуално състояние на фирмата, издадено от съда. Договорът може да се сключва само от лицето, което представлява официално фирмата. В срок от пет работни дни след подписването предприемачът трябва да сключи трудови договори с насочените безработни и да представи документите в бюрото по труда.
Ако бизнесменът наема на работа безработни сираци до 28-годишна възраст, трябва да бъде приложен смъртен акт за удостоверяване смъртта на родителя. Работодателят прилага документ за базисната численост на персонала (в случаите, когато се изисква да няма уволнения на вече работещи заради устройването на безработни). Ръководителят на предприятието може да удостовери числеността на работещите във фирмата, като представи екземпляр от официалната статистическа отчетност за броя на работниците и служителите, заверен от съответната териториална статистическа служба. За документ може да послужи и копие от разплащателната ведомост за съответния месец, заверено от ръководителя на фирмата и подпечатано. Признава се и документ за осигурените лица, издаден от районното управление "Обществено осигуряване".
Сумите се превеждат по банков път всеки месец. На едноличните търговци, които получават 12-месечни осигурителни вноски за първите пет наети лица, парите могат да се превеждат всеки месец, на три месеца или годишно в зависимост от условията на сключения договор. Предприемачът е длъжен да представя всеки месец до 10-то число в бюрото по труда заверено копие от ведомостта за начислените средства за работна заплата и за дължимите суми във фонд "Обществено осигуряване" и фонд ПКБ. Трябва да бъде депозирано и ксерокопие на разплащателната ведомост (или официална справка) за изплатените поименно средства на наетите безработни лица. Изискват се и заверени копия на платежни нареждания и банкови извлечения за направени осигурителни вноски за лица, за които работодателят ползва преференции.
