Стоян Николов и Мултигруп едва не стигнаха до война през 1995 г., когато мултаците се опитаха да наложат чрез мутри висока цена на захарта по борсите, излязла от вече техния завод в Камено.
Другата скандална фирма, чието име се свързва с контрабандата на захар, е "Вълна М 2" на тетевенския бизнесмен Милен Ганев. През тази фирма също са преминали десетки хиляди тона контрабандна захар. Всъщност Милен Ганев беше човек на СИК и Интергруп. Сикаджии прекарваха през фирмата захарта, която пласираха на българския пазар. В началото на пролетта на миналата година Ганев изчезна с около 7 милиона долара на акционери от СИК и други дребни играчи в захарния бизнес. Сикаджии го бяха обявили за издирване, взеха му няколко луксозни автомобила и му продадоха имотите. Осведомени твърдят, че събраната сума ги удовлетворявала. Наскоро Милен Ганев е бил забелязан под чадърите на Северното Черноморие. Тетевенският захарен бос се издирва и заради дългове към Първа частна банка и други кредитори. Той дължи на ПЧБ близо 18 милиарда лева, а общите му дългове са за 21 милиарда лева.
Вероятно същият канал за внос на захар се е ползвал и от структурите на "Литекс". Близки до ловешкия борец Гриша Ганчев закупиха русенския завод "Захар био" преди две години. Странното е, че "Литекс" дълго време са вкарвали захарта през бургаското пристанище вместо през Варна, където транспортът би им излизал по-евтин. Предполага се, че това е свързано именно с разработения канал за контрабанда през Бургас. Бургаски митничари твърдят, че "Литекс" вече престанали да внасят през пристанището и са започнали да вкарват захар през Варна. Според хора, запознати с разследването, фирмите на "Литекс" обявявали, че внасят нерафинирана захар, чието мито е 10 на сто, а вкарвали в страната рафинирана захар, чието мито е 40 %.
Четвъртият основен играч на захарния пазар в момента е турската "Бейпар шугър", която закупи девненския захарен завод "Марицонопол". Хора от бранша твърдят, че на турската фирма има наложени санкции от Световната асоциация на търговците на захар заради неизплатени задължения към френската фирма "Витол". Че девненският завод е под лупа, говори и изявлението на Богомил Бонев, че в скоро време ще изнесе данни и за техни нарушения. Според други източници турската страна все още не е платила завода, а освен това дължала и 7 милиона долара на Експресбанк.
Първанов в страната на антидогматизма
"Ние сме твърдо за европейска интеграция, но в Азия има много ресурси, които можем да използваме". Това беше финалната фраза на Георги Първанов, с която той се опита да обобщи поуките от завършилата далекоизточна обиколка в Китай и Виетнам на делегацията на БСП.
"Можем само да завиждаме на инвестициите в тези две страни", каза шефът на "Позитано" 20 и подчерта, че неговото пътуване до Пекин и Хо Ши Мин е било със силен експертен заряд, като се е говорило за конкретни проекти. Не стана много ясно кои са били проектите и експертите (Първанов и "спеца" по Русия Иван Генов, вероятно), но за това пък соцлидерите изясниха, че в Китай не гледали с догматизъм на отношенията си с други страни. Двамата социалисти уточниха, че в посетените страни се извършва последователна политика на реформи - социализъм с китайска специфика след XV конгрес на ККП, а във Виетнам - политика на отворени врати.
Първанов отново демонстрира китайската зараза в БСП, която беше обхванала партията по времето на Александър Лилов. Неин плод бяха различните идеологически еквилибристики от рода на демократичен социализъм или пък социална демокрация, от които Първанов все още не се е отказал. По-важното в случая трябваше да бъде внушението, че реформи в правилна посока могат да се извършват независимо от вида на политическата система. Намекът бе насочен към управляващите (а може би и към вътрешнопартийните опоненти), които отново изпуснали момента след подписаната от президента много добра декларация за двустранните отношения в Китай.
Това пък даде повод за междуинституционална закачка - същото щяло да стане и в Москва, тъй като посещението на президента Стоянов не било подготвено добре от изпълнителната власт, за което от ПГДЛ първи сигнализирали.
Сигурно на Първанов му се искало някой да го потупа по рамото и да му каже колко полезна работа е свършил в Китай и Виетнам като част от "активизираната външна политика към Азия". Само че в антидогматичен Пекин си нямат, например Авдеев, който да оцени приноса на отделни политически партии към двустранните отношения.
Промяната в реда на помилванията - нов експеримент?
В лятното затишие около реформите на съдебната система министърът на правосъдието Васил Гоцев анонсира поредната, може би експериментална, идея за промени - този път изненадващо в полето на президента.
В началото на седмицата вестник "Демокрация" цитира министъра, според когото се обмисляло създаването на специален съдебен състав, който да се произнася преди президента за помилванията на осъдени лица. Специалният състав щял да помага на президента, за да получава той по-обективна информация, за да се прецизират данните, които подава затворническата администрация. Освен с помилванията съдът щял да решава и молбите за предсрочно освобождаване и прекъсвания на наказанията на затворници.
От пресцентъра на министерството уточниха, че не ставало въпрос за официално изявление, а е била цитирана реплика от непубликувано интервю на Гоцев. Така че идеята на министър Гоцев вероятно щеше да си остане в сферата на правните еквилибристики, ако не дойде изненадващата новина от официоза "Демокрация". Предположението, че министърът се е изказал фриволно, не звучи достоверно, още повече че той предполага и промяна в Наказателнопроцесуалния кодекс (вероятно става въпрос за член 74).
Поредната демонстрация на реформизъм в съдебната система прилича по-скоро на станалото вече традиционно медийно сондиране на обществената реакция преди едно или друго предложение официално да бъде промоцирано.
В случая юристи коментираха, че идеята на правния министър води след себе си Според експерти помилването е въпрос, който е изключителен прерогатив на държавния глава и съдът не може да се намесва в работа на президента. Когато съдът преценява дали едно лице да бъде освободено от затвора, може да се говори за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на наказанието. Помилването е акт на милост във всички конституционни системи и формално не зависи от никакви обективни предпоставки. За своята преценка държавният глава носи само своята обществена отговорност. С други думи, ако се приеме трактовката на Гоцев, се орязва едно от основните правомощия на президента, макар че едва ли министърът се е водил по вече прословутата фраза "да ти отмре институцията".
Обвиненията към Желев или Кавалджиев са до голяма степен неоснователни. Молбите за помилване се разглеждат от специална комисия, която обсъжда отделните случаи и дава предложение на президента. Взетото решение окончателно се утвърждава от него. В комисията, в която от основаването й през 1992 г. са се сменили няколко човека, по правило винаги е имало лекар и специалисти в областта на наказателното право, а началникът на местата за лишаване от свобода Здравко Трайков е постоянен неин член.
Има много спекулации, че президентската милост се дава по-лесно от съдебната. По принцип, след като затворникът е излежал половината от наложеното му наказание, той има право да поиска условно предсрочно освобождаване от съда. Голяма част от осъдените обаче се обръщат направо към държавния глава с надеждата за по-благосклонно отношение. Всъщност скандално помилваната по здравословни причини Гергина Рашкова е имала официално удостоверение от кмета на населеното място, в което живее, че няма противообществени прояви, и две медицински експертизи. Експерти смятат, че претенциите на обществото и на изпълнителната власт трябва да бъдат насочени именно към организациите, които подават сведение към държавните институции. Дори специализиран съдебен състав да се произнася за намаляване на наказанието, той използва и ще трябва да използва тези сведения, така че няма никаква гаранция за по-обективна процедура.
Виенската връзка и червените пари - 1
Откъде минава дирята на "червените пари", на милиардите долари, които тайните служби на Източния блок изнесоха на запад в годините преди и непосредствено след политическата промяна? Как политическото ръководство в Москва и КГБ са се готвили за промяната в ГДР и в Източна Европа, инсталирайки свои хора на подходящи места? Журналистът от "Берлинер цайтунг" Андреас Фьорстер от години проучва тази тема, изнасяйки включително и факти, свързани с дейността на българските тайни служби и техните фирми на запад. Новата му книга "По следите на богатството на Щази - Виенската връзка" е посветена на виенския канал за препиране на червени пари, по който особено активна е източногерманската Щази. В тази публикация ще стане дума за историята на Виенската връзка и за действията на Москва и КГБ в навечерието на промяната в ГДР - две теми, които имат пряко отношение и към България, където в края на 80-те години се развиват аналогични процеси.
В пролога на книгата си Андреас Фьорстер привежда няколко косвени доказателства за наличието на огромна сума пари, няколко милиарда марки, изнесена от източногерманските тайни служби на запад - пари, които до днес обслужват интересите на бившите партийни величия и на многобройната армия от безработни шпиони. Ето и примерите, посочени от Фьорстер:
Сред заслужили другари и бивши служители на Щази непрекъснато се разменят визитни картички на различни лихтенщайнски и швейцарски фирми, които отпускат с невероятно ниска лихва кредити за създаване на фирми. И още - винаги в срок се заплащат сметките на всички скъпи адвокатски кантори, които защитават интересите на обвиняеми от бившата компартия, от Щази и от икономическата империя на Шалк-Голодковски "КоКо" в рамките на многогодишни тежки процеси. Дори нещо повече - в крайна сметка и за обвиняемите остава по някоя и друга марка, с която те въртят собствен бизнес.
Семейството на последния бивш генерален секретар на ГЕСП Егон Кренц например през 1995 г. искаше да купи един парцел в Бранденбург за два милиона марки и като гаранция предложи на банките доста необичаен залог - ценни произведения на изкуството, попаднали кой знае откъде в ръцете на Кренц.
За наличието на голяма сума пари, депонирани в чужбина от Щази, говорят и разкритите до момента транзакции в чужбина. Знае се, че стотици милиони марки са потънали в гъсталака от преплетени банкови преводи по различни сметки на запад. Офицери от Щази и функционери на ГЕСП, които са в състояние да обяснят движението на сумите, мълчат като риби.
Най-големите суми в периода около политическата промяна се насочваха към Виена или по сметки на австрийски бизнесмени в Швейцария и Лихтенщайн. В това няма нищо чудно, защото именно кадрите на Австрийската комунистическа партия и определени виенски бизнесмени още през 80-те години бяха избрани от Щази - и по-точно от Главното разузнавателно управление на Маркус Волф - като потенциални помагачи, които при криза ще прикриват гърба на комунистическото ръководство на ГДР.
Шпионската централа в Източен Берлин още през 50-те години се заиграваше в австрийската столица. Тогава се използваха връзките, създадени по време на общото изгнаничество в Москва, където бяха възникнали многобройни тесни контакти между германски комунисти и австрийски другари. Онези австрийски комунисти, които бяха оцелели в сталиновите чистки, след войната се наместиха на високи постове в партийния апарат или пък навлязоха в частния бизнес, за да въртят парите на своята партия. Коминтернът постепенно се беше превърнал в нещо като търговска организация, в
В този картел активно участват ГЕСП и нейната маша, министерството на държавната сигурност, или Щази. В Австрия източногерманците вербуват агенти, издирват доверени лица, купуват си фирми. След обединението на Германия през 1990 г. германските следствени органи подхванаха следите, водещи към Виена. Те обаче не разполагаха нито с достатъчно хора, нито с достатъчно техника, за да водят равна борба срещу професионалните измамници и симулатори от някогашната тайна служба, която чак до самото си разпускане през 1990 г. се смяташе за една от най-безскрупулните в света.
Следователите дълго време не можеха да разчитат на ефективна политическа подкрепа. Политиците в Бон бяха прекалено загрижени за гражданския мир в страната и се бояха, че в ръцете на бившите чекисти може би се намират много компромати, тъй че бяха готови по-скоро да се откажат от няколкото милиарда марки - пари на бившата ГДР, изнесени зад граница. Политическото ръководство на страната взе присърце този въпрос едва през миналата година. Внезапно федералният канцлер лично се захвана с въпроса за червените милиарди, а неговият координатор на тайните служби Бернд Шмидбауер пришпори агентите, държавните служители и следователите с настояването за конкретни резултати. Шмидбауер повтаря до изнемога едно и също: върховен приоритет има разкриването на т.нар. виенска връзка.
Следите от тази виенска връзка още са налице. Те водят към група от търговци, адвокати, политици и агенти на тайните служби, които поддържат връзки на най-високо политическо равнище във Виена, Бон, Тел Авив и Москва и управляват една империя, в чиято гъста мрежа по цял свят оперират многобройни фирми. Империя, която има свои клонове в Русия, Израел, Германия, Полша, България, Швейцария, Лихтенщайн, САЩ, Франция и Великобритания. Империя, която редом с легалния си бизнес - например търговия с дървен материал и текстил - върти сделки с оръжие, с мръсни пари и суровини, след което влага огромни суми в недвижими имоти, казина, в партии и политици.
В годините преди Втората световна война, когато Коминтернът изплете из цяла Европа мрежа от фирми на прикритие, с чиято помощ се финансираше международното комунистическо движение. В годините след войната, когато банди контрабандисти нелегално прекарваха от Берлин през Виена и Цюрих цветни метали и автомобили, сребро и наркотици, цигари и алкохол и по този начин набавяха спешно необходимата валута на източногерманската компартия, на Щази и на съветските тайни служби.
Следите водят и към осемдесетте години, на които е посветено това разследване. Тоест към времето, когато източногерманското комунистическо ръководство напразно се опитва да предотврати политическото и стопанското крушение на ГДР. Когато Хонекер и неговите приближени ги побиват тръпки от свежия вятър на перестройката.
Когато
За този ден Хикс, тоест - политическата промяна в ГДР, пък и в цяла Източна Европа - най-усърдно се готвят тайните служби на Варшавския договор начело с КГБ, твърди на базата на много документи Андреас Фьорстер. В следващи публикации ще стане дума за съвсем конкретни финансови и икономически операции, които предприемат тайните служби по трансформацията на политическата власт в икономическа. Как обаче се подготвя този преход на политическо равнище във все още съществуващия тогава соцлагер? Примерите, които авторът дава за ГДР, носят, макар и косвено, много информация и за събитията в България през 1988-1989 г. Още от 1986 г. една малка групичка около члена на източногерманското политбюро Вернер Фелфе се опитва да събере съюзници срещу могъщия Ерих Хонекер. В нея влизат Егон Кренц, министър-председателят Вили Щоф, шефът на Щази Ерих Милке и други. Кренц, който поддържа тесни връзки с Москва, държи Горбачов в течение чрез съветския посланик в Източен Берлин Кочемасов.
Не стои без работа и Държавната сигурност на Ерих Милке. През същата 1986 г. Щази изготвя подробен план за действие в т.нар. час нула, тоест - след евентуална вътрешнополитическа криза. Милке издава няколко заповеди, от които до днес е запазено само министерското разпореждане номер 6 от 1986 г. за "действията на офицерите за специални поръчения". Заповед номер 8 от същата година, която и до ден-днешен не може да бъде открита, съдържа задълженията на тайните агенти на Щази и указания за тяхното оцеляване, в случай че дойде "най-лошото".
Хората, участвали в разпускането на Щази след падането на Стената, цитират бивши офицери от Държавна сигурност, които са чели тази заповед. Според тях в случай на политическа промяна т.нар. офицери за специални поръчения трябвало да поемат контрола над всички налични имущества и да ги изнесат от страната с помощта на партньори вътре в ГДР или в чужбина.
От Кремъл внимателно следят какво става в Източен Берлин. През 1988 г. съветското ръководство вече е наясно, че Германия ще се обедини. Налице са два варианта за това обединение: или предпазливо, еволюционно сближаване на двете германски държави, включващо определени международни споразумения и бавно демократизиране на ГДР, или бързо обединение, предизвикано от спонтанно народно движение. Стратезите в Кремъл обаче се опасяват, че вторият вариант може да доведе до дестабилизиране на Централна Европа и до международна криза.
Кремъл не вярва, че заговорниците около страхливия Кренц, ортодоксалния комунист Милке и престарелия Вили Щоф ще се превърнат в челен отряд на перестройката в ГДР. Необходимо е сиреч да се мобилизира "втората редица" - една група от необременени функционери, които да поемат кормилото и да спечелят общественото мнение на своя страна, за да предотвратят народно движение "отдолу". Тоест - необходимо е да се намеси КГБ.
На 8 август 1988 г. т.нар. германски отдел на Първо главно управление на КГБ изпраща в Берлин своя представител Борис Лаптев. Мнимият съветник към посолството начаса се захваща със секретните си дела и още на втория ден събира в една вила група мъже и жени. Официално това са служители в съветското посолство, журналисти и учени, а неофициално - членове на свръхсекретната резидентура на КГБ в Берлин, така наречената група "Луч", за която включително и вътре в КГБ знаят само малцина.
В един доклад на германската Служба за защита на конституцията (контраразузнаването) от 1992 г., който се позовава и на информация от електронното разузнаване на американската тайна служба NSA, се твърди, че групата "Луч" имала следната задача: "Да спечели като сътрудници на КГБ граждани от тогавашната ГДР, които са на високи позиции в сферите на науката, техниката и политиката и по този начин да ускори релевантните обществено-политически процеси в страната."
Според германските контраразузнавачи под впечатлението на очертаващата се социално-културна и политическа промяна в ГДР групата "Луч" започва да променя приоритетите си с поглед към бъдещето. Така хората на КГБ престават да се занимават с вербовката на западни агенти и се насочват към изграждане на мрежа от доверени лица в Източна Германия. При това те не се интересуват толкова от високопоставени функционери на ГЕСП, защото след евентуалната политическа промяна такива хора тъй или иначе ще слязат от сцената. Съветските разузнавачи насочват вниманието си главно към технократи от средните мениджърски равнища на държавното управление, политиката и икономиката в ГДР, които биха имали добри перспективи и биха били особено полезни в една бъдеща нова Федерална република Германия.
Костов превръща политическата власт на своите в икономическа
Бившият секретар на МВР Цвятко Цветков пред в. "Капитал"
Г-н Цветков, миналата година предрекохте гладни бунтове в края на зимата, които ще разклатят управлението на Костов. Май сгрешихте в прогнозата си?
- Тогава бях цитиран неправилно, че съм предричал бунтове. Това, което бях изразил пред журналисти, е, че някой иска под формата на борба с престъпността да предизвика уличен натиск върху противниците на управлението. Например отиваме и започваме да викаме пред някоя голяма корпорация, дали ще е Мултигруп, дали ще я някоя друга: мафия, мафия! Някой искаше да организира демонстрации против престъпността, но насочвайки ги срещу еди-какво си. Не съм казал, че ще има напрежение срещу управлението. Прогнозирах, че в България ще има парламентарни избори през 1999 г. и държа на тази си прогноза.
И на какво се базира тя?
- Най-малкото на две неща: първо, изчерпване на възможностите да се постигне нещо чрез това управление. И второ, докато управлението има достатъчно активи, да загуби с малко едни бъдещи избори, за да не бъде прекалено преследвано след това.
Защо мислите, че правителството на Костов вече е изчерпало своите възможности?
- То е изчерпано откъм идеи, тъй като реално те са рамкирани от МВФ, а вътре в тези рамки свободният ход е минимален. Но по-силното е, че има напрежения, които притискат управлението и ограничават значително свободния му ход. И на трето място, всеки политик, който мисли и за след управлението си, не използва ходове, които могат да го лишат от доверие. Парадоксалното е, че от тези трите неща се забавят реформите.
Къде виждате натиск над управляващите, при положение че кабинетът на Костов изживя една комфортна година?
- Вътрешни и чужди фактори правят опити да преразпределят ползването на собствеността. От друга страна е използването на собствеността от тези, които реално имат възможност да извършат това преразпределение. Вярно е, че имаше политическа стабилност, но в нейните рамки има вътрешно напрежение, вътрешен натиск на гладните и малко имащите от СДС да получат повече. От една страна е менгемето на своите, които искат да получат нещо на основата на това, че участват във властта. Второто е менгемето на външните фактори, които реално се намесиха в собствеността - в едни по-големи приватизационни сделки по времето на сегашното управление. Имаше натиск отвън, свързан с разпределяне на собствеността и последващите изстисквания от получилите я или в развиването й. От трета страна има съпротивата на тези, от които се взима, които вече бяха получили възможност да участват в изпомпването и изстискването на собствеността. От четвърта страна съществува недоволството и съответният натиск на отстранените засега от властта - опозицията. За да задоволиш натиска на своите, трябва да ограничиш или да отнемеш от другите. В този сложен конгломерат менгемето около Костов е много тежко. Ако той се измъкне читав от този натиск, може би ще управлява и по-дълго.
Все по-често управляващите са обвинявани в корупция, в същото време правителството заявява готовност за борба с престъпността. има ли разминавания между декларациите и реалността?
- Опитът да разплетеш криминогенността на близкото минало, в която не можеш да изличиш участието и на вчерашната опозиция, и на вчерашните управляващи, и на днешните управляващи е напразен. Така се създава един криминогенен фон и натиск. Тези, които сега искат да получат или разпределят собствеността, често престъпват закона. Корупцията е този елемент на управлението, при който получаваш срещу даване на възможност. Това е същината на нещата и затова е много трудно на сегашното управление, защото не може да вдигаш от едната страна байрака, че ще се разправиш с всички, които престъпват законите, а от друга страна да не си в състояние да се разправиш с апетитите на своите.
Това ли е причината да няма уличени в корупция сред управляващите ?
- Това е една от причините да няма уличени не само сред сега управляващите, уличени няма и от вчерашните управляващи. Има само приказки, но няма минали през цялата процедура следствие - съд. Управлението ни затова го няма, защото са много скачените съдове. За да задоволиш и създадеш опора на своето управление, която да те пази, след като паднеш евентуално от властта, неминуемо трябва да дадеш по-големи възможности. Сред тях е и създаването на криминална ситуация.
Доколкото разбирам, обвинявате сегашните управляващи в това, в което беше обвиняван Андрей Луканов - че превръща политическата власт в икономическа, така ли е?
- Да. Костов предава на свои икономическата власт, като разчита след това това да бъде икономико-политическата му база и че те ще бъдат послушни. По същия начин, по който Луканов се заблуди, че ще бъдат послушни тези, на които даде, за да се превърне в онова, за което е критикуван и той, и БСП, и изобщо лявото управление - превръщането на политическата власт в икономическа. Костов сега го повтаря. Той се мъчи, и за мен това е сизифовски труд, да превърне политическата власт в икономическа еднозначно. Само за своите. Не е възможно. Колкото и да хитрува, в добрия смисъл на думата, с политиката на моркова и тоягата. Разумното управление трябваше да създаде една по-широка политико-икономическа основа на реформите и на властта.
Имат ли конкретни лица интересите, които в момента трансформират политическата власт в икономическа?
- Имат. Не в правителството, а в управлението. Правителството е еманация на управлението. Те се структурират в политическото пространство. С конференцията през октомври Костов ще се опита да завърши първоначалното структуриране на СДС като партия. И вече в политическото пространство ще присъства един субект, който ще има много по-голяма физиономия във всяко едно отношение.
Но по-важното значение е на реалните икономически субекти. В момента с изключение на отделни покупки на българската икономическа територия от чужди фактори няма големи реални български икономически субекти. В икономическото ни пространство няма стабилни субекти, които работят на територията на България и осъществяват връзката между страната и международните икономически субекти. Няма стабилност - битката е кой колко да вземе. Сред новите управляващи има много гладни и много посредствени. Тяхната философия е: Каквото мога - да докопам и да го пазя с всички сили. Ако мога да го разширя, берекет версим. И третото е в институционалното пространство - смени, смени... Има ли боричкания на групи вътре сред управляващите?
- Трябва да се разграничат много внимателно две неща - доколко има имитация на груповост, за да се неутрализира противникът, в добрия смисъл, и доколко има реална груповост. Моето лично мнение е, че една голяма част от публичността е имитационна - това са враждите Петър Стоянов - Костов; Костов - Бакърджиев; Костов - Софиянски; Бисеров - Цонев - Костов; Соколов - Лучников, Бонев помежду тях. Една голяма част от тях е имитационна, свързана с желанието на другите да я има, което се проектира чрез медиите. Има и реално съществуване на груповост... В тези групи, които очертахте?
-... и то е базирано главно на отношенията власт - икономическа територия и получаването от тези, с които съм по-свързан. Мисля, че Костов много добре контролира това, особено добре контролира второто: групите в неговия лагер, стремежите на групите в неговия лагер и, общо взето, управлява. Но при него има една голяма грешка - за мен тя е опитът лично да контролира всичко. В съвременното управление няма такъв феномен. Костов няма още избистреност за онзи екип, на който може да има сто процента доверие. Въпросът при Костов е доколко той ще задоволи своите манипулатори отвън като човек, който по някакъв начин трябва да отговори и на техните интереси, и доколко ще съумее да управлява своите. Тук е големият конфликт и той се диктува от неразпределеността на икономическата база.
Вписват ли се в тези анализи жалбите на директори на държавни фирми, че сини депутати са ги рекетирали?
- Политическият рекет в момента е много моден и Костов с основание се опитва да контролира апетитите на средния и нисък свой партийно-управленчески кадър, но това му се изплъзва. Примери за това наистина има много и този политически рекет се извършва по един брутален и недостоен начин. Масова практика в момента в страната е завоюването от управляващите на икономическата територия на местно средно ниво. Тези процеси няма кой да ги контролира. Това е другото менгеме, което натиска Костов отдолу.
Тези процеси не създават ли криминогенна ситуация?
- Нестабилността в политиката, икономиката и институциите създава идеалната атмосфера, в която се развива криминогенността. Организираната престъпност така или иначе щеше да се ситуира. Въпросът беше до каква степен ще й се позволи да проникне там, откъдето реално идва силата на организираната престъпност - властта и легалната икономика, т.е. съединяването на сенчестата с легалната и проникването на организираната престъпност в реалната власт.
Премиерът редовно декларира готовност да се справи с организираната престъпност и сенчестата икономика.
- Малко наивно е. Сенчестата икономика е спътник на всяка икономика. Който иска да ми докаже, че контрабандата например не се контролира достатъчно от силната и притежаваща възможностите за това държава и не се регулира, ще звучи малко несериозно. Контрабандата е част от икономиката. Организираната престъпност е икономически феномен, който в определен момент може да помогне да се изтегли развитието на всяка държава. Примери за това има от 20-те и 30-те години през Втората световна война, та до ден днешен.
Възможно ли е през есента Костов да смени министри ?
- Според мен той е готов да се раздели с някои от екипа си. Костов има достатъчно информация, която, ако бъде огласена публично, автоматично означава да се раздели с хора от екипа. Той вече си позволява да удря второстепенни фигури, но не е вкарал никого в затвора. А че има далавери, за които да си отидат хора, включително и министри, затова няма проблеми. И колкото по-късно го направи, толкова по-голям ще е рефлексът върху него. И рано или късно за него ще излезе, че ги е пазил. И в момента съществуват неща, с които Костов може да бъде свален. Едното е финансирането на Костов и неговата партия. По тази схема беше свален например Вацлав Клаус в Чехия.
Тръгва приватизацията на фабриките за лекарства
Няма пречки за финализирането на сделките за "Фармация" и "Трояфарм", и подписването на договорите може да се очаква още през септември, съобщи вицепремиерът Александър Божков. Той потвърди, че Дойче банк купува двата фармацевтични завода.
За интереса на известната банка към българската фармацевтика беше съобщено за първи път в средата на юли. Дойче банк няма да приватизира лекарствените фабрики директно, а чрез фирмата "Балканфарма", в която банката е придобила мажоритарно участие. "Балканфарма" беше одобрена от Агенцията за приватизация за купувач на 55% от акциите на "Фармация", а наскоро и за същия пакет от акции на "Трояфарм".
Според Божков Дойче банк възнамерявала да препродаде фирмите и най-вероятно вече има споразумение с евентуален бъдещ купувач. От фармацевтичните заводи пък споделят опасения, че "Фармация" и "Трояфарм" могат да се превърнат във втора "Плама", ако впоследствие банката бъде извадена от схемата.
Раздвижването по сделките с фармацевтичните фирми започна след изваждането им от "Фармахим холдинг". Министерството на промишлеността изкупи акциите от участията на холдинга в предприятията. Сега акциите на фармацевтичните заводи отново са собственост на държавата, с изключение на до 10-процентните дялове, които бяха раздържавени с инвестиционни бонове. Това направи възможна продажбата на обявените за приватизация пакети от 55 процента за фирмите "Фармация" и "Трояфарм".
Вицепремиерът Божков съобщи, че
Александър Божков заяви, че "Фармахим"-НИХФИ ще остане държавна, докато се реши въпросът с търговските марки и лицензите. Техният собственик сега е "Фармахим". "Фармация" - Дупница например е принудена да плаща на "Фармахим" по 12 000 долара роялти (такса за ползване на права) на препарат за периода на регистрация. Предприятието произвежда над 150 препарата.
Експертите от бранша смятат, че тъкмо сега е времето да бъде решен проблемът с марката и лицензите, тъй като предстои пререгистрация на лекарствените средства. Въпросът на чие име да се регистрират лекарствата още не е повдигнат официално. Фабриките обаче вече заявиха, че искат собствена регистрация. Напоследък се прилагаше компромисно решение - в регистрацията се вписва и марката "Фармахим", и името на завода производител.
В рамките на консултативния съвет по химия, който в момента бистри стратегията за опазване на торовите заводи, е създадена специална работна група, която ще мисли и
Общото при двата бранша е проблемът с пазарите. При фармацевтичните заводи обаче той все още е в по-мек вариант, тъй като се касае само за отстъпване от предишни позиции, главно на руския пазар. Според шефа на "Фармация" Венцислав Бичаков проблемът с руския пазар не е проблем на високите мита и такси, а проблем на маркетинга. Затова повечето компании от фармацевтичната индустрия у нас вече планират създаване на собствени маркетингови звена или търсят руски дистрибутори, които добре познават и владеят пазара. Досега имаше пълен отказ от страна на производствените фирми да се занимават с търговия.
(брутна) за 1997 година, стана ясно след общото събрание на акционерите на дружеството през миналата седмица. Дружеството е реализирало продукция за 67.5 млрд. лева - близо 10 пъти повече спрямо 1996 г. На вътрешния пазар са реализирани продажби за над 35.5 млрд. лева. В България фирмата работи с 226 дистрибутора. Реализирани са 192 различни продукта, от тях 96.94 процента са готови лекарствени форми.
Продажбите на вътрешния пазар формират 52.6 процента от общия оборот на фирмата. Това показва намаляване на относителния дял на вътрешния пазар в продажбите на "Фармация" с около 12 на сто.
"Причините за свиването на продажбите на вътрешния пазар са две. Първата е
Износът на "Фармация" се осъществява чрез преки доставки на задгранични клиенти и чрез търговски фирми-посредници на базата на комисионни договори. Дистрибуторите за външния пазар са около 103. Продажбите зад граница формират 47.4 на сто от общия оборот на фирмата. В сравнение с 1996 г. в доларово изражение износът е нараснал с 51.3 процента. В същото време през миналата година цените на експортната продукция се понижиха средно с около 18 процента. Това намаление се компенсира с увеличените физически обеми на експорта, обясни шефът на "Фармация".
През миналата година за първи път фирмата реализира доставки на препарати под формата на полуфабрикати (насипен продукт) за партньори от Русия и Югославия по договори за коопериране. Засега тези сделки имат малък относителен дял в продажбите на "Фармация" - около 1 процент. В бъдеще обаче те могат да се окажат перспективни поради тенденцията в много страни да се налагат нетарифни ограничения за защита на местните производители.
Страните от ОНД продължават да заемат основно място във външните пазари на фирмата. Относителният дял на ОНД за миналата година е около 80 процента, като основният дял е на Русия с около 64 процента. Относителният дял на ОНД нараства за сметка на намаляване на пазарното присъствие на фирмата в страните от Западна Европа (намаление от 14 на около 5 процента). Делът на страните от Централна Европа в експротната листа на "Фармация" също е намалял от 8 на 2 процента и на Прибалтика от 7.7 на 4 процента. Делът на съседните балкански държави се запазва в рамките на 4-5 процента.
Структура на капитала на "Фармация"-Дупница.
Морският флот - курс неизвестен
Стратегията за преструктуриране на "Параходство Български морски флот" ЕАД е готова и ще започне да се изпълнява наесен. Предвижда се от капитала на дружеството постепенно да бъдат отделени агентирането, заводът за ремонти (ОКТОФ), радиостанциите и отделът за кадрово осигуряване на флота, съобщиха от Министерството на транспорта. След обособяването се предвижда четирите звена да бъдат предложени за приватизация, а ако не се намерят купувачи - да бъдат ликвидирани.
Неизпълнението на програмата за структурна реформа във флота беше официалната причина за уволнението на доскорошния генерален директор на параходството Иван Борисов. Той беше сменен със заповед на транспортния министър Вилхелм Краус от 17 юли т.г. Заедно с него си отиде и председателят на съвета на директорите Христо Несторов.
Според Пенко Клочков, началник на отдел "Воден транспорт" в Министерството на транспорта и член на борда на директорите на фирмата, Иван Борисов е бил запознат със стратегията за реформи във флота, но не е предприел конкретни действия за изпълнението й. По неговите думи всички набелязани дейности са несвойствени за един корабособственик и затова следва да бъдат извадени от капитала на параходството. В действителност обаче изброените звена са твърде апетитни, защото до една могат да бъдат много печеливши и отсега се знае, че интересът към тяхната приватизация ще е много голям. В същото време морски специалисти твърдят, че тези продажби са лишени от всякакъв икономически смисъл и дори, че идеята за отделянето им е "чиста лудост" на фона на задаващите се проблеми за търговския ни флот.
22.245 млрд. лева е печалбата на "Параходство Български морски флот" (ПБМФ) преди облагане с данъци за първите шест месеца на годината. Фирмата е платила 15 млрд. лева данъци към хазната и няма нито един лев просрочен кредит, сочат данните към края на полугодието. Подобни бяха финансовите й резултати и в края на миналата година, когато беше отчетена печалба от 10 млрд. лева.
Параходството продължава да бъде и в челото на държавните предприятия, реализиращи най-големи приходи от продажби на стоки и услуги. По последни данни на финансовото министерство фирмата заема петото място по този показател. Пред нея се нареждат само Нефтохим, НЕК, Булгаргаз и "Кремиковци", а зад нея са други големи монополисти като "Петрол", БТК и др. Въпреки очевидно добрите финансови показатели в последно време проблемите за търговския ни флот се задълбочават. Причините за това може да се търсят както в недостатъчно добрия мениджмънт, така и в липсата на държавна политика в областта на корабоплаването, което превръща ПБМФ в структура с постепенно затихващи функции.
Според вече бившия изпълнителен директор Иван Борисов една от грешките на държавата е в начисляването на ДДС върху тайм чартърите (отдаването на кораби под наем за определен период от време). Това е дейност, от която търговският ни флот формира по-голямата част от приходите си. По света морският превоз не е приравнен към обикновените договори за наем и по този начин корабособствениците не плащат косвен данък. Тази разлика в данъчните режими принуждава ПБМФ да плаща за своя сметка дължимия ДДС, което прави фирмата неконкурентоспособна пред чуждите корабни фирми.
Вторият проблем за ПБМФ е в облагането на задграничните пари на капитаните и моряците. По сегашното законодателство 70% от левовата равностойност на разходите за задгранични възнаграждения се прибавят към финансовия резултат на дружеството и се облагат с данък печалба. По този начин разходите на фирмата към бюджета скачат нетно с близо 30%. Според изчисленията на ръководството на флота допълнителните разходи за година по този показател се равняват на нов средноголям кораб. Тези средства са жизненоважни за флота и вместо да влизат в хазната, биха могли да се инвестират в нови съдове, коментират хора от фирмата.
Въпросът със заплащането във флота е изключително важен и по друга причина - защото изправя фирмата пред реалната опасност от обезлюдяване. В последно време напускането на капитани, старши помощници и навигатори стана почти неудържимо. На наши кораби капитаните получават 2100 долара месечно, докато чужди компании им предлагат суми от порядъка на 3200-3500 долара, а при химикаловозите - и двойно повече.
Заради липсата на достатъчно екипажи се отказват или забавят рейсовете. По тази причина химикаловозът "Кастор" престоя повече от месец на бургаското пристанище. Доскоро на пристанище Варна се търсеше капитан и за кораба "Капитан Петко войвода". Според представители на параходството във всеки един момент стоят бездействащи между 5 и 10 кораба. А неизпълнението на договорени рейсове носи все по-големи щети от пропуснати товари.
Като най-голям проблем за параходството обаче се сочи твърде високата средна възраст на корабите, която надхвърля 20 години. В парка на ПБМФ в момента има плавателни съдове и на повече от 30 години. Това увеличава неимоверно разходите за поддръжката на флота. Отделно е проблемът със застрахователните компании, които искат двойно по-високи суми за застраховане на по-старите съдове.
Изискванията на всички корабни регистри по света са за извършване на доков (малък) ремонт на всеки две години. Задължително е всеки кораб да преминава през класов (основен) ремонт, включващ сертифициране на всички основни възли и механизми, на всеки 60 месеца. Въпросът с поддръжката на старите кораби беше допълнително усложнен с въвеждането на новите ICM-кодове за безопасност. Те са в сила от 1 юли т.г. за трамповите кораби (за сухи насипни товари) и танкерите. За останалите видове кораби изискванията ще влязат в сила през 2000 г. Според мнения на морски експерти това ще наложи два пъти повече ремонти в сравнение със сегашните.
От 1993 г. досега в ПБМФ бяха бракувани 20 кораба, сред които и пътническите ветерани "Георги Димитров" и "Георги Кирков". За повишаването на средната възраст на парка обаче не е достатъчно само нарязването на изхабени съдове за старо желязо. Фирмата спешно се нуждае от инвестиционни кредити за попълване с нови кораби. Все още се търсят пари и за двата 21 000-ни кораба "Царевец" и "Трапезица", които се строят във Варненската корабостроителница.
Ако параходството не предприеме мерки за подновяване на корабния парк, има реална опасност в един момент водещите компании да отказват за поемат застраховките на наши кораби. Може да се стигне и до затваряне на някои пристанища за кораби с български флаг, предупреждават специалисти.
На фона на всичко това отделянето на печеливши звена по-скоро ще задълбочи проблемите на дружеството, отколкото ще му помогне, смятат експерти. Според шефове и синдикални лидери в ПБМФ мотивът за изваждане на несвойствените дейности се използва само за прикритие на апетитите на частни фирми и политически лобита към тях. В тази връзка едно от най-често споменаваните имена е това на Пенко Клочков.
Ако стратегията бъде реализирана, параходството ще бъде натоварено с голям обем допълнителни разходи, тъй като ще се налага да плаща за същите услуги на външни фирми по пазарни цени, предупреждават от флота. Това важи особено за агентистката дейност, от която в момента ПБМФ пести по 1.2 млн. долара на година.
Агентирането е услугата по сключване на всички договори от името на кораба по време на неговия престой в пристанище. Това включва разплащанията за превози на товари, за снабдяване с продукти, горива, части, оформяне на митнически и други документи. Агентистката дейност е особено привлекателна, защото плащанията за услугата се извършват авансово и не се изисква голям начален капитал за започване на бизнеса за разлика от чартирането (наемането на кораби).
Не по-малко апетитна хапка е и т.нар. менинг - отделът за кадрово осигуряване на флота, в който се извършва набирането на екипажите за морски рейсове. Това звено е от особено важно значение за оцеляването на ПБМФ, особено при все по-задълбочаващия се недостиг на капитани и моряци. Ако картотеката с имената и данните на близо 4800 души от плавсъстава на параходството мине в частни ръце, има реална опасност от кадрово източване на фирмата, предупреждават синдикалисти.
По същия начин стои въпросът и с приватизацията на радиостанциите на държавната фирма, както и на Отдела за комплексно техническо обслужване на флота (ОКТОФ), в който се извършват ремонти за милиони долари на година. Опити за неговото приватизиране се правят още от 1987-88 г. Една от причините за това е уникалната техника за ремонт на корабни контейнери, каквато не притежава нито един друг завод по българските пристанища.
Според морски специалисти единственото звено, което може да бъде приватизирано, без да се навреди на фирмата, е бункероването (зареждането на корабите с гориво, храна, вода и други консумативи). Корабите под български флаг все още се считат за българска територия и при зареждане с горива им се начисляват ДДС и акцизи. Заради несъвършенства в законовата уредба българските кораби не се ползват с интернационален статут дори когато са на международно плаване. По тази причина всички български плавателни съдове зареждат с корабно гориво в Турция и Гърция, обясняват моряци.
Всъщност отделянето и приватизирането на обслужващите дейности на морския флот не би било никакъв проблем и няма да предизвиква никакви съмнения, ако заедно с тях се приватизира и самият морски флот. Тогава няма да има възможност по традиционната схема от държавните предприятия да изтичат пари към частни обслужващи фирми.
През есента започва разпродажбата на "Океански риболов"
Фактическата ликвидация на "Океански риболов" може би ще стартира още тази есен, съобщи ликвидаторът на фирмата г-н Терънс Картър, съдружник в "Ърнст енд Янг" - Лондон. След няколко неуспешни опита да реши проблемите на риболовната компания с местни сили Министерството на промишлеността обяви международен търг за избор на ликвидатор на риболовния ни флот. Търгът беше спечелен от консултантската компания "Ърнст енд Янг" и от април тя започна да подготвя ликвидацията на дружеството. Междувременно поредният арест на кораб, собственост на "Океански риболов" (корабът "Албена" беше задържан от властите в Гърция), и все още неплатените заплати на работниците периодично стават повод за изостряне на напрежението и за протести от ощетените моряци и техните семейства.
"Океански риболов" към този момент. Около 3.8 млн. долара са неплатените от години заплати на моряците. Стопанска банка има претенция за 1.7 млн. долара. Има задължение към Експресбанк по внесена от банката гаранция в Лондонска банка в размер на 460 хил. долара. Останалите задължения са към държавата и други кредитори.
"Вярвам, че съвместно с Министерството на промишлеността, с което установихме добри контакти, през следващите три-четири месеца ще успеем да решим много от проблемите на "Океански риболов" и ще постигнем задоволителни резултати за хората, на които са нанесени щети - моряците, на които не са изплатени заплатите, и банките, към които дружеството има задължения", заяви г-н Картър.
Активите на дружеството ще бъдат оценени и подготвени за продажба чрез международен търг. Сделките ще се одобряват от отдел "Ликвидация" в Министерството на промишлеността.
"В Бургас има много материални запаси - риболовни мрежи, въжета и др. Те биха били необходими за една риболовна флотилия. Но след като вече няма да има такава, те не са нужни и продажбата им ще започне веднага", обясни ликвидаторът на фирмата.
Според г-н Картър продажбата на дълготрайни материални активи на "Океански риболов" най-вероятно ще започне още през тази есен. Фирмата притежава шест кораба - три от тях са в Бургас, един е арестуван в Гърция, а останалите два в момента се намират около западния бряг на Африка. "Океански риболов" притежава също хотел и кейовата стена в Бургас. В края на май мениджърът по експлоатацията на фирмата кап. Костадин Патранесков обяви, че фирмата "Океански риболов" струва около 10 млн. долара, ако бъде купена в пакет заедно с пристанището, хладилната база и хотел "Атлантик". Ако не се намери купувач за цялото предприятие, то ще се продава на парче, обясни кап. Патранесков. В този случай обаче моряците щели да получат част от парите си, а за останалите ще бъдат обезщетени с компенсационни бонове.
"За съжаление на България тези кораби са приети само в някои води. Не е вероятно те да бъдат приети на европейските пристанища, тъй като нарушават екологичните стандарти. На практика разполагаме с шест кораба, с които може да се започне някакъв бизнес. Но това би могло да стане около бреговете на западна Африка", смята г-н Картър.
Най-вероятно основните активи на фирмата - кораби, хотел и кейова стена, ще се продават поотделно. В момента се проучва дали трябва да се предоставя концесия за кейовата стена. Съоръжението и земята, на която е построено, са собственост на "Океански риболов". Концесия, ако е необходимо, може да се даде за правото на ползване на акваторията или за експлоатация на кея, обясни ликвидаторът Терънс Картър. Според него европейски фирми са проявили интерес за купуването на хладилния склад на територията на пристанището. Потенциален инвеститор е и организация, регистрирана в Нигерия, в която "Океански риболов" има участие. Кандидатите за закупуване на шестте кораба са главно от Европа и Южна Африка.
Скандалът с поредния арестуван кораб, собственост на "Океански риболов", започна през март тази година. Корабът е даден под наем на испанска фирма. Тя е наела екипажа. Единствената връзка с "Океански риболов" е собствеността му върху кораба.
"Албена" беше арестувана в Гърция по обвинение, че е скъсала един от подводните електрически кабели. Въпросът е отнесен в съда. Междувременно испанската компания наемател не изпълнява задължението си да доставя необходимите провизии на екипажа, който не може да излиза от кораба.
Г-н Картър заяви, че са започнали преговори със застрахователите на "Албена" и на екипажа. Направени са предложения на гръцката страна за решаване на проблема.
"Застрахователите на "Океански риболов" ще предоставят гаранция на Гръцката електрическа компания, която се надявам, че гръцката страна ще приеме. Изисква се обаче испанската страна да поеме част от допълнителните разходи по освобождаването на кораба. Ако се постигне договореност, остава съдът да освободи кораба", съобщи г-н Картър. Той обясни, че вече са се споразумели с испанците да изпълняват ангажимента си за снабдяването на моряците.
"Ако бъде реализирана продажбата на корабите и те се използват за търговска цел, тези кораби ще имат нужда от екипаж. Ние не можем да задължим новия собственик да наеме определени хора, но можем да препоръчаме сегашните екипажи, които познават добре корабите. Кейовата стена също няма да изчезне. Хората тук познават това съоръжение най-добре. Така че е възможно да се създаде ново действащо предприятие. Персонал ще трябва и за хотела. Смятам, че хората трябва да запазят работата си, защото са добри професионалисти", заяви ликвидаторът на фирмата.
През 1996 г. бургаският окръжен съд опита да обяви "Океански риболов" в несъстоятелност и да назначи синдик, както разпорежда Търговският закон. Върховният съд обаче върна отново дружеството в процедурата на ликвидация по искане на един от кредиторите - териториалното данъчно управление в Бургас, което предяви претенции към три от етажите на административната сграда на "Океански риболов". Етажите са продадени без търг на фирмата "BS - фиш" за 35 хил. долара. Претенцията на данъчните по това време според някои източници е за 270 хил. долара.
През миналата година при поредната смяна на ликвидаторските екипи за ликвидатор беше назначен бившият ни шарже д'афер в Сингапур Красимир Грудов. След три дни той се оттегли заради телефонни заплахи. Следващият ликвидатор беше капитан Патранесков. Той предложи "Океански риболов" да се обособи на две независими предприятия. Едното да управлява пристанището с прилежащата инфраструктура, складовете и хладилника плюс концесия за кейовата стена. Второто предприятие ще работи с шестте плавателни съда. Този проект също не се осъществи. Според експерти от Министерството на промишлеността проблемът "Океански риболов" е комплексен и решаването му е много трудно. Затова е потърсена помощта на външен консултант, който със своя опит и с широките си международни контакти би могъл да реализира по-успешни сделки при ликвидацията на дружеството.
Общата газопреносна инфраструктура е основен приоритет на ЕС
Сред природните енергийни източници газът е най-млад по промишлена употреба, но има най-големи перспективи за следващото столетие. Преди 50 години в света почти нямаше газов добив и газова търговия. Днес участието на газа в световния енергиен баланс е около 20%, като делът му нараства с най-бързи темпове в сравнение с другите енергийни източници.
Има много причини природният газ бързо да стане най-търсеният и употребяван природен енергиен източник в Европа и света. Съставът на природния газ в комбинация с неговата икономическа рентабилност го правят много атрактивно гориво. Комбинацията на газово гориво и нови горивни технологии дава голяма ефективност и помага за по-пестеливо използване на природните ресурси. Газът има екологични предимства - изгаря почти пълно и с минимално отделяне на замърсяващи компоненти, неговото доставяне до консуматорите също е с минимално въздействие върху природната среда. Цените на газа са конкурентни, тъй като са привързани към тези на нефта, който е главният конкурент на газа като гориво. Гарантираността на снабдяването на Европа е добра - има богати запаси в Европейския съюз (ЕС), разнообразни са възможностите за доставка от Норвегия, Великобритания, Русия, Северна Африка, Югозападна Азия и Близкия изток.
Световният добив на природен газ през 1997 г. е около 2300 милиарда м3. Три четвърти от него е консумиран от страните производители. Другата една четвърт е продадена зад граница. Около 80% от експортирания газ е по трансгранични газопроводи. Останалите 20% е втечнен и доставен чрез специални LNG танкери. Русия е най-големият световен износител на газ, чийто дял в световния газов експорт е около 37%. Като най-големи световни вносители на газ се очертават Германия и САЩ, които общо купуват около 1/3 от световния газов експорт.
Към 1997 доказаните световни извлекаеми запаси от природен газ са общо около 142 000 милиарда м3. Основавайки се на съвременната консумация (за база е взета 1997 г.), тези запаси ще стигнат за още около 60 години. Но доказаните запаси в новооткритите и проучвани газови находища през миналата година са достатъчни да компенсират използвания газ. Според прогнозните експерти, ако се включат и някои допълнителни извлекаеми запаси в сметката, годините, обезпечени с газ, нарастват над 150.
През 1997 г. в Западна Европа са използвани около 350 милиарда м3 газ. Това е с 1.5 % по-малко в сравнение с консумацията през 1996 г. Основната причина за снижението е мекото време в Европа, довело до значително по-малка употреба на газ за отопление. Появата на нови индустриални клиенти компенсира само частично това намаление. През последните 5 години газовата консумация в Западна Европа е нараснала с 26%. Страните от Европейския съюз изградиха солидна база за газов транспорт със стратегическо разнообразяване на източниците за снабдяване. През 1997 г. доставеният газ в Западна Европа достигна общо 360 милиарда м3. Разликата между доставения и употребения газ е била инжектирана в подземни газохранилища или експортирана в Централна и Източна Европа.
В момента само около половината от газовите нужди на ЕС се задоволяват със собствени запаси. Допълнително 12% се експортират от Холандия, Великобритания и Дания към другите страни на ЕС, 10% идват от Норвегия, а 17% се внасят от Русия и 12% от Алжир. В отделните страни на ЕС балансът между потребностите и собствените ресурси е твърде различен. Холандия и Великобритания се самозадоволяват със собствен газ и имат достатъчно запаси да експортират, а страни като Белгия, Финландия и Швеция изцяло зависят от внесения газ. В Германия газодобивът покрива около 21% от потребностите, около 33% се внасят от Русия, а останалите 46% идват от запасите на ЕС (от Холандия - 27 %, от Норвегия - 16 % и от Дания и Великобритания - останалото).
Значението на газа за различните европейски страни е различно. Участието на газа в енергийния баланс на Гърция и Португалия е по-малко от 1%, но в Холандия е почти 50%, а в Германия - 20.5%. В Италия и Холандия газът е основно гориво за електроцентралите, докато във Франция и Германия той се използва сравнително малко за тези цели. Участието на газа в енергийния сектор на Източна Германия се увеличи от 8.5% през 1990 г. до 27% през 1997 г. По консумация на газ Източна Германия заема трето място в ЕС след Холандия и Великобритания. Шейсет и два процента от всички домове в Източна Германия се отопляват с газ, а 75% от всички новодомци избират газа като средство за отопление.
Основен ограничаващ фактор за още по-широкото използване на природния газ като най-ефективен енергиен източник е неговото доставяне до потребителите. Засега най-бързият и ефективен способ за неговото транспортиране е чрез газопроводи. Но за техническото изграждане на газопроводна инфраструктура от природните находища до консуматорите е необходимо много време и огромни капиталовложения.
Единствената алтернатива на газопроводната система е втечняването (утилизацията) на газа и превозът му с NLG танкери. Но това засега е технически скъпоосъществима технология (изисква специални NLG терминали и танкери), която повишава цената на течния газ. Затова разширяването и интеграционното подобряване на газопроводната мрежа в Европа ще бъде основният ключ за нарастване на газовото потребление.
Широкообхватната международна газопроводна мрежа в Европа е построена през последните 20 години основно на търговски и проектен принцип. Газопроводната мрежа свързва три континента (Европа, Азия и Африка) и доставя газ до Западна Европа от находищата в Северно море, Западен Сибир и Северна Африка. Управителният съвет на ЕС реши да съдейства за изграждането и развитието на трансевропейска транспортна, телекомуникационна и енергийна инфраструктура. Последната представлява суперрегионални електрически и газопроводни линии.
Територията на Източна Германия е със стратегическа позиция в изграждането на единна и ефективна трансевропейска газопроводна мрежа. Тя е съединителна зона между източно - и западноевропейската газоенергийна система.
В Източна Германия оперира газоснабдителната компания "Вербунднец газ" (ВНГ), разполагаща с широка газопроводна система с дължина около 9000 км. ВНГ има няколко подземни газови хранилища с общ капацитет над 2.2 милиарда м3 и с тях подсигурява газоподаването през пиковите периоди. В Източна Германия преди обединението можеше да се внася газ под високо налягане само от Русия чрез газоразпределителната станция "Сайда" на чешко-германската граница. След обединението вече бяха необходими повече връзки със западноевропейската газопроводна система - за разнообразяване и обогатяване на газоснабдяването и прекъсване на едностранната зависимост от Русия. През 1991 г. започва изграждането на разпределителната станция "Вицерода" в Тюрингия (Югоизточна Германия), а през 1992 г. и на станцията "Стейниц" в Саксония (Югоизточна Германия). В същото време е подписан нов снабдителен договор с норвежки и западногермански производители. Въпреки това Русия остава най-големият газов доставчик за "Вербунднец газ". ВНГ транзитира норвежки газ до Чехия с 20-годишен договор, подписан на 1 май 1997 г. От март 1993 г. доставя газ от Германия за Долна Силезия (Югозападна Полша) съвместно с полската компания за нефт и газ. Свързващите газопроводи между ВНГ и севернобохемската "Газуъркс" подават газ в двете посоки.
Газът стана номер едно в увеличаващия се европейски и световен енергиен потенциал и ще остане такъв през следващия век. Според оценките на ЕВРОГАЗ в Западна Европа търсенето на газ ще нарасне с около 50 % през 2020 г. Очаква се участието на газа в енергийния баланс на ЕС да достигне 30% през 2020 г., а в оперирания от ВНГ регион се прогнозира това да стане още през 2005 г. Най-много от увеличаващите се прогнозни консумации на газ в бъдеще се очаква да има в електропроизводителния сектор. Средното дялово участие на газа в европейското електропроизводство ще нарасне от 21% до 26.5%, но това ще зависи от възприетата политика (например субсидиите за използване на въглищата).
Откриването на чиренското газово находище край Враца през 1963 г. поставя началото на българската газова индустрия. През 1965 г. започва ускореното изграждане на сегашното "Химко" ЕАД. Поради бързо разширяващата се консумация на природен газ през 1971 г. започва строежът на магистрален газопровод от бившия Съветски съюз към България. В нашата страна е изградена пръстеновидна газопроводна система с отклонения, а от 1986 г. се изграждат транзитните газопроводи към Турция (в експлоатация от 1987 г.), Гърция и Македония. Общата дължина на газопроводите е 2200 км, а максималният им капацитет сега е около 40 млн. м3/ ден. и 16 милиарда м3/ год. След промишленото изчерпване на чиренското газово находище то е преоборудвано през 1974 г. в подземно газохранилище с промишлен капацитет около 400 млн. м3 и засега е единствено на Балканския полуостров.
Делът на газа в енергийния баланс на страната е около 16% и се използва от повече от 180 фирми и предприятия. Сегашните ни годишни потребности от газ са около и над 5 милиарда м3/ год. Националният добив задоволява едва 1%, всичко останало е внос от Русия. Годишният добив на газ у нас през 1968/69 г. надхвърли 0.5 милиарда м3/ год., но през последните десет години е от порядъка на 60-40 млн. м3/ год. Това драстично намаление на националния добив е свързано с изтощаването на намерените газови запаси у нас и рязкото съкращаване на геоложките проучвания за откриване на нови находища.
Почти е подготвено подписването на споразумение за промишлената експлоатация на откритото през 1993 г. морско газово находище "Галата". Неговите запаси са около една четвърт от сегашните годишни потребности на България. Но добивната му ефективност се определя още от голямата близост на консуматора - заводите около Девня, и възможността да се трансформира след промишленото му изтощаване в подземно газохранилище с много важна стратегическа позиция - в близост до транзитния газопровод към Турция.
Според прогнозите през 2010 г. консумацията на природен газ у нас ще бъде около 8.5-10 милиарда м3/ год., а транзитът към съседните балкански страни - около 30 милиарда м3/ год. Това обуславя необходимостта от увеличаване и модернизация на газопреносната ни система. Необходимо е също да се разшири чиренското газохранилище и построяването на поне още едно. Много добри възможности за това има в подземната солна мина край Провадия и в находището "Галата". Трябва да продължи търсенето на нови газови ресурси в нашата страна - перспективите за нови газови открития са по-големи от нефтените. Те са свързани главно с по-южните зони на Северна България (в т.ч. Предбалкана и Балкана), където продуктивните пластове от района на Плевен залягат на по-големи дълбочини, с по-старите палеозойски скални комплекси, с черноморската ни акватория и с Южна България (Бургаската низина).
Консорциум ще съветва за приватизацията на Булбанк
"Мерил Линч" имаше големи шансове, но отпадна заради експерти извън Европейския съюз
Кредитанщалт (Creditanstalt) в консорциум с "Креди Сюис Фърст Бостън" (Credit Suisse First Boston) и "Артур Андерсън" (Arthur Anderson) са избрани за инвестиционни посредници по приватизацията на Булбанк, съобщиха правителствени източници. Кандидатите са изпратени за одобрение в Европейската комисия в Брюксел, като тези дни се очаква тя да съобщи дали одобрява консорциума.
"Принципно Брюксел има традиция да разглежда такива предложения в срок от 3-4 седмици, но България няма време и процедурата се свежда до седмица", обясниха от офиса на Европейската комисия у нас. До петък на обяд в представителството й не беше получено потвърждение от централата в Брюксел. "Вероятно официалният отговор ще пристигне в понеделник", коментираха от офиса в България.
От представителството на програма САРА в България отказаха коментар до избора на инвестиционния посредник, обяснявайки, че не могат да правят изявление, докато не дойде официално потвърждение от Брюксел. Самият директор на програмата САРА за България Георги Папломатас освен това в момента е в отпуска, обясниха от представителството.
Доскоро се смяташе, че инвестиционната банка "Мерил Линч" (Merrill Lynch) има най-много шансове да спечели в избора за посредник на Булбанк. Тя обаче отпадна от кандидатите за посредници, тъй като част от експертите в екипа, който бе предложен за работа по проекта, не бяха представители на страните от Европейския съюз. Тъй като проектът за инвестиционен посредник се финансира от програмата ФАР на Европейския съюз, екипите трябва да са предимно от гражданите на ЕС.
Разходите по посредника по приватизацията на Булбанк се поемат от програмата САРА към ФАР, както е и при избрания съвсем наскоро посредник за Експресбанк.
Преди няколко месеца се обсъждаше и възможност средствата за консултанта по приватизацията на Булбанк да се заделят от Банковата консолидационна компания заради противоречия с някои изисквания по програмата. Изпълнителният директор на БКК Петър Жотев тогава изказа опасение, че според изискванията на програмата държавата няма да има последен глас кой да купи Булбанк. Малко по-рано и самият председател на Булбанк Чавдар Кънчев заяви, че може да се мисли за модел, при който България сама да финансира разходите по посредника. "За целта може да се използва дивидентът, който ще платим на БКК за 1977 г.", беше обяснил г-н Кънчев на пресконференция по повод резултатите на банката от изтеклата година.
Впоследствие обаче се реши разходите на инвестиционния посредник за приватизацията на Булбанк да се поемат от програмата САРА към ФАР. Междувременно Георги Папломатас бе обяснил, че БКК ще има последната дума при избора на купувач за Булбанк и може да се откаже от предложения от посредника инвеститор.
Принципно избраният посредник трябва да изпълни подготвено от БКК задание, включващо одит и оценка на финансовото състояние на банката. Консултантът също така намира инвеститори и участва в оформянето на най-добрите оферти.
Ще помогнат ли стратегиите на загиващите торови заводи
Договорът Бакърджиев - Вяхирев май ще се окаже неизгоден
Ликвидиране на губещи производства, временно спиране на отделни инсталации, продажба на обекти от съпътстващите дейности, намаляване на персонала са част от мерките, които трябва да осигурят временна стабилизация на торовите заводи. Те са включени в първия етап от програмата за преструктуриране на държавните химически предприятия, която беше одобрена миналата сряда.
До 15 септември трябва да бъде разработена по-дългосрочна стратегия за преструктуриране на дружествата, която ще обхване мерките в отрасъла до 2001 г., заявиха от промишленото министерство. Почти сигурно в нея ще бъдат предвидени за закриване още поточни линии и цели производства. "Някои от фирмите може да отидат и към производства в несъстоятелност", заяви заместник-министърът на промишлеността Стефан Ставрев.
Изцяло ще бъдат закрити производствата на концентрирана азотна киселина, "Пластмаси" и "Блочен полиметилкрилат" в Агробиохим. Изпълнителният директор на предприятието трябва да предложи до края на август схема, по която ще бъдат използвани съоръженията от ликвидираните производства.
Временно ще бъдат спрени цеховете "Бели сажди" и "Технически фосфати" в Агробиохим, както и производството на капролактам в същото предприятие. В Агрополихим ще спре производството на стабилизирана амониева селитра, а в Неохим ще бъдат затворени поточната линия "Органичен синтез" и завод "Химик". Сегашните цени на произвежданите от тези звена продукти носят само загуби на дружествата и затова се е стигнало да решение за консервирането им. Срок за това не е предвиден, то ще продължи, докато цените на съответните продукти не се повишат.
Решено е също да бъде удължен срокът за принудително спиране на производството на карбамид в "Химко", което формира около 96 на сто от приходите на дружеството. Врачанският комбинат затвори карбамидното производство преди два месеца. Първоначалното намерение беше то да се възстанови през септември, но цените на карбамида по света остават ниски и пускът на инсталациите ще бъде отложен с няколко месеца.
Оздравителната програма предвижда освобождаване от странични за основната дейност на предприятията производства. Те ще бъдат продавани като обособени части или като обикновени материални активи. Директорите на торовите заводи трябва да извършат спешен преглед и на съществуващите неизползвани дълготрайни активи, суровини и материали и да предприемат процедура за бързата им реализация.
До края на месеца трябва да бъде решен проблемът с предстоящите съкращения. Според програмата преструктурирането ще засегне около 2100-2200 души от общо 10 200 заети в четирите торови завода. Част от освободените работници ще бъдат пускани в принудителен неплатен отпуск. За други ще бъдат търсени възможности за алтернативна заетост. Това може да стане, като бъдат прекратени договорите с външни фирми за извършвани услуги, а дейностите им да се поемат от освободения собствен персонал.
Ръководствата на четирите предприятия се задължават да подпишат споразумения със социалните партньори. С тях ще бъде обявен мораториум върху новите назначения в торовите заводи и ще се пристъпи към освобождаване на работниците и служителите, придобили право на пенсия.
В момента цената на газа на Булгаргаз е 96.5 долара за 1000 кубически метра. С начисляването на ДДС тя се повишава с 22% и торовите заводи купуват основната си суровина по 117 долара за 1000 куб. метра. Това са официалните данни на промишленото министерство. Според разчетите на ведомството предприятията ще работят без загуба, а е възможно дори да реализират малка печалба при цена на газа 80 - 87 долара на 1000 куб. метра. За "Химко" таванът е по-нисък - около 68-70 долара на 1000 куб. метра. Специалисти от врачанския комбинат обаче смятат, че и тези сметки не са верни. В момента цената на карбамида на международните пазари е около 85 долара на тон. Делът на газа в себестойността на карбамида е около 60-65%. За да има продукцията на "Химко" себестойност 85 долара на тон, при 100% натоварване на мощностите цената на газа трябва да бъде около 55-56 долара на 1000 куб. метра, твърдят експерти от комбината.
На международните пазари такава цена на газа няма. Затова все по-често се лансира тезата, че най-вероятният изход за торовия завод във Враца е да бъде купен от компания, която притежава собствен газ. Според някои източници стойности от този порядък може да има само при директна доставка от "Газпром" за "Химко".
Промишленото министерство е поело да съдейства за изпълнение на ПМС 121 от тази година, което предвижда изготвяне на правила за диференцирани цени на природния газ и тяхното прилагане. Идеята е газът, който се използва като суровина, да бъде по-евтин от този, който се купува за енергийни нужди и в обществения сектор. Предложенията за тези правила трябва да бъдат готови още до 1 септември. В тяхното изготвяне ще участват експерти от торовите заводи, Министерството на търговията и туризма, Комитета по енергетика и Булгаргаз.
Успоредно с изготвянето на тези правила ще бъдат активизирани преговорите с Булгаргаз за осъществяване на доставки на газа при режим временен внос. Тази схема може да поевтини стойността на синьото гориво с около 7-8 долара на 1000 кубически метра газ за сметка на митните сборове, при нея не се начислява и ДДС. Това обаче няма да реши проблема, тъй като цените пак няма да бъдат конкурентни и проблемът с пазарите остава.
Въпросът за временния внос на газ ще се разисква едва след като се направи реална оценка на възможностите за износ на готовата продукция, заяви Стефан Ставрев.
Засега не е известно как ще бъде посрещната идеята от страна на Булгаргаз. Още повече че и четирите предприятия са с натрупани големи задължения към държавната газова фирма. Според последните данни на промишленото министерство към 31 юли общият размер на дълговете на всички торови заводи към Булгаргаз е 117.4 млрд. лева. (В същото време предприятията продължават да дължат 10.8 млрд. лева и към НЕК.)
Една от препоръките на консултативния съвет е да се финализират бързо преговорите между торовите заводи и Булгаргаз по съгласуване на погасителните планове за натрупаните към 30 юни дългове. От промишленото министерство ще настояват издължаването да бъде разсрочено максимално във времето.
Ще се водят преговори за намаляване на наказателните лихви по просрочените задължения на предприятията към газовата фирма. Сега тези лихви варират между 0.15% и 0.30% на ден за различните дружества. Междувременно шефовете на четирите предприятия трябва да ускорят събирането на техните вземания. Общо за всичките предприятия сумата на несъбраните вземания достига близо 50 млрд. лева.
Обясненията за високите цени у нас могат да бъдат две. Едното е, че сме сключили с руснаците неизгоден договор както по отношение на цената на доставките, така и по условията на плащане. Просто няма начин при базова цена 82.5 долара за 1000 куб. метра (тя беше обявена неофициално) и формула за определяне на реалната цена на доставката, която отчита понижаването на цените на нефтопродуктите, да се получи сегашната висока стойност на газа за консуматорите. Това обяснява защо
Оказа се също, че руснаците са ни наложили доста тежки условия по плащанията и гарантирането на доставките и транзита. Договорът за доставките предвижда 100% авансово плащане един месец предварително, банкова гаранция плюс ефективна гаранция в размер на стойността на месечната доставка, от която руската страна може да тегли при нужда. С такива гаранции Булгаргаз се е задължил и по договора за транзита. Месечните доставки за Булгаргаз са около 15 -20 млн. долара. Това означава, че националната ни газова компания блокира за един доста дълъг период от време 30-40 млн. долара, до които при никакви условия няма достъп, но руският й партньор може да тегли. Това, заедно с авансовото плащане, не може да не се отрази на цената, при положение че Булгаргаз почти не разполага със собствени свободни средства поради огромния размер на несъбраните си вземания и трябва да ползва кредити, за да работи нормално.
Вторият вариант е, че при сегашната методика цената на газа се раздува на базата на неоправдано големи разходи, включително лихвите по ползваните кредити.
Има и още един немного известен детайл - при вноса на газа в страната Булгаргаз не плаща дължимия данък върху добавената стойност, но начислява ДДС при продажбите на предприятията. При тази ситуация ефектът от схемата за временен внос, ако тя изобщо бъде одобрена, ще бъде минимален, тъй като ще се спестяват само митни сборове.
Резултатът от тези договорни и финансови гимнастики е предрешената смърт на торовите комбинати. От това обаче ще загуби най-много самият Булгаргаз. Газовата компания печели от продажбите. Със затварянето на "Химко", Агробиохим, Агрополихим и Неохим тя обаче ще загуби най-големите си клиенти. Високата търговска надценка едва ли ще може да компенсира намалението на приходите от свитото потребление.
При разработването на програми и стратегии за торовата ни индустрия вече трябва да се отчита и още един фактор - девалвацията на рублата. Тя ще стимулира руския експорт, в това число и на минералните торове. Поради ниските вътрешни цени на газа и практиката предприятията да не плащат на "Газпром" Москва изнася големи количества торове на дъмпингови цени.
"България инвест" получи разрешение за операции в чужбина
Търговска банка "България инвест" (бившата Ямболска банка) е получила от БНБ на 31 юли лиценз за операции в чужбина, съобщи изпълнителният й директор Красен Киряков. На 6 септември се очаква банката да се включи и в автоматизираната система за разплащания в чужбина S.W.I.F. T (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunications). Преди това разрешение "България инвест" работеше с наследения от Ямболска банка вътрешен лиценз. Срокът от получаване на решението до включване към S.W.I.F. T. е необходим за настройване на системите на самата банка.
"България инвест" не взе решение за увеличение на капитала, както бе предвидено в дневния ред на проведеното в края на миналата седмица извънредно общо събрание. Това не се наложи, тъй като банката е имала над 10 млрд.лева капиталова база към 30 юни (тоест е изпълнила изискванията на наредбата за капиталовата адекватност). Към увеличението на капитала е щяло да се тръгне само ако банката не е постигнала този резултат, съобщи изпълнителният й директор. Реално внесеният капитал на банката е 11.5 млрд.лева, уточни г-н Киряков.
Общото събрание е избрало за заместник-председател на банката Атанас Табов, съобщи г-н Киряков. Акционерите освен това са гласували Теменужка Газдова, досегашен член на съвета на директорите, да стане изпълнителен директор в борда на "България инвест". За нов член на съвета на директорите е избрана и Снежана Христова, която преди това е работела в Общинска застрахователна компания.
Печалбата на "България инвест" към полугодието е над половин милиард лева, уточни г-н Киряков. Капиталовата й адекватност е била над 60% към полугодието - при изискване за 8% към края на миналата година и 10% в края на тази година. "България инвест" вече е приела на обслужване големи клиенти, сред тях са БДЖ и НЕК, съобщи г-н Киряков.
Накратко
Атанас Тилев, член на Съвета на директорите на застрахователно дружество "Витоша" АД е подал молба да бъде освободен от заемания от него пост с мотив продължително отсъствие от работното място. Молбата му е одобрена единодушно от съвета на директорите на компанията. Насрочено е извънредно общо събрание на акционерите на 25 август, за да бъдат гласувани промените в управителното тяло на дружеството.
Австрийската застрахователна компания "Герлинг" АД Виена е проявила интерес към участие на българския застрахователен пазар. Все още не е уточнено дали и по какъв начин това ще стане - чрез участие в българско застрахователно дружество или чрез свой клон в страната. Интерес е бил проявен и от чешки и швейцарски компании. Някои от тях са имали желание да се включат в животозастраховането в България, но впоследствие са се отказали заради високия данък върху застрахователните премии. В момента в България данъкът върху премиите възлиза на 7 на сто, като няма диференциация за общото застраховане и застраховките "Живот".
Основният лихвен процент намаля с 0.04 процентни пункта до 5.12 на сто от сряда миналата седмица. Досега действащата лихва бе в размер на 5.16%. Лихвеното равнище е определено на база достигнатата доходност на тримесечни безлихвени съкровищни бонове, постигната на аукцион на Министерството на финансите в началото на миналата седмица. В него са взели участие 12 финансови институции - първични дилъри.
В началото на изминалата седмица Централна кооперативна банка започна да изплаща втората част от валутните влогове на граждани във фалиралата Балканбанк. Според стария Закон за гарантиране на влоговете гражданите получават валутните си вложения на четири части. Цялото изплащане на сумите става за период от две години на равномерни интервали от шест месеца.
Министерството на финансите преведе на общините през изминалата седмица 11.209 млрд. лв. От началото на годината общият размер на субсидиите възлиза на 286 млрд. лв., като общите субсидии са за 255 млрд. лв., а целевите - 31 млрд. лв. Извънредно общо събрание свиква Българска инвестиционна банка на 14 септември. В дневния ред на обнародваното в Държавен вестник съобщение фигурират две точки - увеличаване на капитала на банката и разни. От кабинета на изпълнителният директор на БИБ Пеньо Хаджиев обясниха, че причината за общото събрание е в пряка връзка с преговорите за прехвърляне на акции от БИБ, притежание на Европейската банка за възстановяване и развитие на другия голям акционер в БИБ - Търговска банка на Гърция. Участието на ЕБВР в Българската инвестиционна банка е 35%, а на гръцката банка - 26% от капитала. Към 30 юни БИБ имаше капиталова база от 8.9 млрд. лева при изискуем размер от 10 млрд. лева. БНБ поиска от банката до 31 август да постигне изискуемия размер от собствен капитал.
Златото отново приближава критичната граница от 500 марки за тройунция
Цената на златото отново започна да притеснява с доближаването си до критичното за резерва на Българска народна банка ниво. В закона за БНБ е записано, че една тройунция злато (1 тройунция е равна на 31.1035 грама) се оценява на 500 германски марки. Това означава, че ако цената му падне под фиксираната в закона (500 хил. лв. за тройунция), Централната банка ще трябва да направи преоценка на златния си резерв. Евентуална преоценка на златото ще се отрази на намаляване на резерва на БНБ, а това ще доведе до намаляване на депозита на Управление "Банково" в "Емисионно". Депозитът на банковото управление представлява буфера на валутния борд, с който активите превишават паричните задължения на Централната банка. В момента в актива на управлението има 1.26 млн. тройунции злато.
В края на миналата година също се наблюдаваше сериозен спад на цените на златото. От около 330 долара за тройунция през лятото на 1997 г. цената му достигна 300 долара в края на годината. Тогава специалисти на златния пазар отбелязаха, че това е най-ниското равнище, достигано за последните 12 години. А към края на миналата седмица цената на златото на международните пазари беше около 284.4 долара за тройунция. Това прави около 509 марки. Ако цената на златото на международните пазари падне с още около 5 долара, тя ще падне до нива под 500 марки.
Още от края на миналата година прогнозата за златния пазар предвиждаше продължаване на спада на цените. Основен фактор за това станаха многото централни банки, които предлагаха златния си резерв за продажба. Поради повишеното предлагане естествено се стигна и до понижаване на цените на пазара. А и започна да се води задочен диалог между икономистите дали златото е най-удачната и сигурна инвестиция на средства. Големите колебания в цените му по-скоро навеждат на мисълта, че вложените в жълтия метал средства не винаги гарантират доход и сигурност. Според прогнозите на най-големите песимисти цената на златото през тази година може да падне дори до нива от 250 долара за тройунция (по сегашното съотношение долар/марка това прави около 447 марки). Ако тази прогноза се сбъдне, Централната банка ще отчете загуби от курсови разлики за 53 марки на всяка тройунция.
Отрицателната разлика от евентуална преоценка на златния резерв на БНБ ще се отрази и на вноската на Централната банка в бюджета. Тя така или иначе е доста ниска, а ако трябва да се отчисляват отрицателни курсови разлики, ще стане съвсем минимална.
Акционерите на "Кредит eкспрес" постигнаха договореност
"Акционерите на ТБ "Кредит eкспрес" АД постигнаха договореност помежду си относно разпределението на акционерното участие в набрания капитал на банката. В близки дни управление "Банков надзор" на Българската народна банка ще бъде уведомено за постигнатото споразумение", се казва в съобщение, подписано от пълномощници на акционерите на банката - председателя на съвета на директорите й Славка Иванова и адвокат Свинаров, разпространено до медиите в петък. Г-жа Иванова се явява пълномощник на "Лейди ВСМ", на новия кандидат за дял в банката - "Интернешънъл хоспитъл сървис ко", и на дребни акционери в "Кредит eкспрес", съобщиха осведомени източници.
Адвокатът е представлявал един от основните акционери на банката - "Булстрад".
Въпросният текст слага начало на официалното разрешение на въпроса за участието на акционерите на "Кредит експрес" в капитала й, който детайлно бе разказан от шефката на "Банков надзор" на БНБ Емилия Миланова на нарочна пресконференция за изпълнението на изискването за капиталовата база на банките, дадена преди повече от месец.
Като съществен аргумент за неизрядността на "Кредит eкспрес" тя бе изтъкнала неяснотата около въпроса по колко процента от капитала на банката искат да притежават както основните й стари акционери - "Булстрад" и "Лейди ВСМ" , така и новият кандидат за дял от банката - японската фирма "Интернешънъл хоспитъл сървис ко". Последния инвеститор бе поискал 51% от капитала, като срещу това бе посочил сумата от 5.100 млн. марки. Тя обаче е изчислявана върху капитал от 10 млрд. лева, "но такава цифра в "Кредит експрес" няма", обясни г-жа Миланова. Тя уточни, че банката е регистрирала капитал от 15 млрд. лева, поради което исканите 51% отговарят приблизително на сумата от 7.6 млн. марки.
От друга страна "Булстрад" , който е държал 34% в капитала от 2.2 млрд. лева, окончателно е заявил желание да запази дела си и при новото увеличение, каза шефката на "Банков надзор". Тогава тя допълни, че "Лейди ВСМ" с дял от 55% в "Кредит експрес" също е искала да запази участието си до такъв процент. "Като събера всички числа, те стават доста над 100%", коментира тогава шефът на "Банков надзор". Още тогава обаче тя уточни, че всичко това не означава, че няма да преговарят с новия кандидат, за да се постигне разрешение на въпроса.
Като друг проблем при "Кредит експрес" бе изтъкнат начинът, по който е формирана капиталовата база. "Кредит експрес" била изпратила отчет за капиталовата си адекватност, в който се посочва, че капиталовата база е от порядъка на 10.150 млрд. лева, каза г-жа Миланова. Този резултат обаче е получен, след като от сумата от 5.100 млн. марки, които японската фирма била превела в банката, са взети 2.7 млрд. лева, за да се постигне въпросният размер на собствен капитал. За това обаче не е било поискано разрешение на БНБ, каза тогава шефката на "Банков надзор". По нейни сметки от обявената от "Кредит експрес" тогава капиталовата база трябва да се извадят около 2 млрд.лева, тоест тя падаше под исканите 10 млрд. лева.
Кой иска да сложи ръка върху Трансимпекс
Най-голямата фирма за безмитна търговия - Трансимпекс, от две седмици има нов началник, след като на 3 август транспортният министър Вилхелм Краус уволни досегашния изпълнителен директор Борис Халачев.
Смяната стана без много шум, тъй като по време почти съвпадна с поредицата смени на стопански ръководители. Вероятно се е разчитало рокадата да остане незабелязана на фона на масовите кадрили в държавните предприятия. Според синдикалистите във фирмата обаче уволнението е било извършено в нарушение на нормативни актове, за което те са алармирали прокуратурата. Междувременно служителите на Трансимпекс се готвят за ефективни протести, в случай че не бъде удовлетворено искането им за възстановяване на Борис Халачев за изпълнителен директор. Това се посочва в протестна декларация, подписана от над 300 работещи в централното управление и клоновете на фирмата във Варна, Бургас, Русе и Видин.
Освен валутна търговия Трансимпекс извършва и доставки на гориво и продукти за корабите по морските и речните пристанища. Основна дейност на дружеството е и експортът на морски специалисти зад граница, който се осъществява по дългосрочни договори с утвърдени партньори в Близкия изток. Част от приходите на фирмата идват и от поемането на външнотърговското обслужване на големи държавни предприятия като БДЖ, мини "Марица-изток", мини "Бобовдол" и др. Все пак търговията с вносни стоки в зоните за митнически контрол по границите си остава основното перо за постъпления на Трансимпекс ЕАД. Фирмата практически наследи "Кореком" във валутните продажби у нас, след като правителството на Димитър Попов забрани търговията в твърда валута на територията на страната.
През 1992 г. Трансимпекс получи след търг правото да стопанисва 17 от общо 31 търговски обекта по граничните КПП, международните летища и пристанища в цялата страна. Малцина сега си спомнят, че срещу тогавашния министър на финансите Иван Костов имаше дори упреци, че е нарушил Закона за защита на конкуренцията, осигурявайки почти монополно положение за държавната фирма.
Стабилните пазарни позиции у нас и в чужбина гарантираха положителните финансови резултати на Трансимпекс през последните години и я запазиха като едно от малкото изцяло печеливши държавни предприятия. За 1997 г. дружеството внесе 7 млрд. лева данъци в хазната, а други 2 млрд. лева бяха преведени като дивидент на държавата. За постигнатите финансови резултати шефовете на Трансимпекс бяха удостоени с диплом на Българската търговско-промишлена палата за "най-добра българска външнотърговска фирма".
Според специалисти позициите на Трансимпекс във валутната търговия няма да пострадат особено и с новия Закон за митниците, който влезе в сила на 6 август т.г. В него беше записано, че от митни сборове се освобождават само стоките, търгувани за валута по аерогарите и пристанищата. Облагането на "Дюти фри"- магазините по сухопътните ни граници, беше най-оспорваният текст при гласуването на закона преди шест месеца. Сини депутати обясниха мярката със засиления трафик на контрабандни стоки през тях. Още тогава беше ясно, че промяната толерира крупните играчи и ще лиши от бизнес около двайсетина по-малки фирми.
Странното обаче е, че практическото прилагане на тази забрана е отложено. Вероятно спирането на валутната търговия ще зависи от това кой ще приватизира Трансимпекс. Не е тайна, че Борис Халачев участваше в работническо-мениджърско дружество, кандидатстващо за покупка на Трансимпекс. През май миналата година обаче транспортният министър Краус закри приватизационната процедура. Според запознати може да се очаква в близките месеци да бъде открита нова. В тази връзка във фирмата усилено се говори, че уволнението на Халачев е първа стъпка към нейната бъдеща приватизация.
За "Б.Н. К." се знае, че се ползва с политическата подкрепа на министри от правителството. Във връзка с нейните отношения с властта често се споменава и името на един от вицепремиерите. Преди време фирмата получи незаконно правото да развива безмитна валутна търговия на граничния КПП Калотина. Според други търговци за целта фирмата на бившия футболист е получила разрешение от Министерството на финансите да ползва лицензите на "Изотимпекс" и "Балкантурист"- Калотина.
Подобно преотстъпване на лицензи за безмитна търговия по границите по принцип е забранено, но това се заобикаля с договори за съвместна дейност. Явно и за Веселин Балевски не е проблем. Най-малкото защото съпругата му - Мими Балевска, е секретарка на финансовия министър Муравей Радев. Тези дни стана известно, че по подобен начин "Б.Н.К" е "спечелила" и конкурса за ползване на безмитния магазин за валутна търговия на авиокомпания "Балкан" на софийското летище, като е изместила не кого да е, а дъщерно дружество на самата авиокомпания.
Според източници от Трансимпекс уволнението на Халачев е било предизвикано и от нарушени интереси на частни фирми, извършващи бункероване (зареждане на кораби) на ломското пристанище. Конкретно се сочи името на видинската фирма "Петком" ЕООД. Смята се, че фирмата е била включена в бизнеса с корабите в Лом не без помощта на местния депутат от ОДС Димитър Димитров.
"Петком" е регистрирана от Видинския окръжен съд през 1994 г. с предмет на дейност търговия на едро. По съдебна регистрация неин собственик и управител е Петруна Василева Първанова. Според източници от Лом в действителност зад фирмата стои кредитният милионер Георги Георгиев. Неговата фирма "Ломтурист" получава през 1997 г. два необезпечени кредита от ДСК и Минералбанк. В Лом се носят усилени слухове, че парите изобщо не са били използвани за изпълнение на бизнесплановете на "Ломтурист", а са послужили за избирателната кампания на кандидата за депутат по това време Димитър Димитров.
Така или иначе двата кредита не са върнати и в началото на тази година фирмата попада в списъка на кредитните милионери. Срещу името на "Ломтурист" са записани задължения от 252 млн. лева към ДСК (40.839 млн. лева главница и 212.007 млн. лева лихви) и 1.8 млн. лева към Минералбанк (346 хил. лева главница и 1.536 млн. лева лихви). Георгиев започва да търси начини за връщането на кредитите. Междувременно срещу бившия управител на клона на фалиралата Минералбанк в Лом започва следствие, което трябва да установи защо парите са били отпуснати без обезпечение.
През март т.г. "Петком" изненадващо се намесва в бизнеса с корабните горива в Лом. Според публикации в местния вестник "Лом прес" това е станало с помощта на политическа подкрепа. Споменава се отново името на Георги Георгиев, който се е представял за упълномощен представител на фирмата. "Многократно бизнесменът е демонстрирал близките си отношения с ломския депутат от ОДС Димитър Димитров като гаранция за безпроблемна дейност", пише вестникът.
В подкрепа на твърденията за здравия политически гръб на "Петком" служат поредицата от нарушения при обслужването на кораби, извършени от фирмата. Тъй като тя разполага само с една автоцистерна, зареждането на корабите е ставало главно с плаващи цистерни, монтирани на шлеп. Самият шлеп е бил доставен на "Петком" от намиращия се в ликвидация ломски драгажен флот "Алмус". Според местните хора шлепът е бил бракуван доста преди "Петком" да започне бизнеса си с него. Заради опасността от инциденти фирмата многократно е получавала нареждания да прекрати зареждането на кораби по вода.
На 4 май Държавната инспекция по корабоплаване - Лом, забранява на видинската фирма да зарежда плавателни съдове, освен ако това се извършва с автоцистерни от брега. Пред в."Лом прес" шефът на ДИК-Лом Вергил Занков заявява, че не иска да пречи на която и да е фирма да зарежда корабите по Дунава, но няма да допусне необезопасена бензиностанция, която може да доведе до екокатастрофа в района.
Малко след тази забрана шефът на ломския клон на фирмата Ивайло Симеонов, който е бил назначен на поста в началото на годината след указание на транспортния министър Вилхелм Краус, предприема странна предприемаческа инициатива. В разговор с шефове на фирмата в София той иска разрешение да отдаде под наем две от автоцистерните на държавната фирма на частната "Петком". Симеонов мотивирал предложението си с факта, че цистерните и без това бездействат заради конкуренцията между двете фирми. Според източници от Трансимпекс отказът на Халачев да разреши подобно толериране на конкурентната частна фирма е една от причините за последвалата смяна.
Случаят Трансимпекс удивително напомня за други подобни уволнения в транспорта - "Параходство Български морски флот", пристанищата, Деспред... Навсякъде въпросът е един и същ - толкова ли са много печелившите държавни предприятия, че да бъдат разбутвани заради интересите на сини лобита?
Двама директори на БТИБ няма да продължат в "Кредитна"
В случай че се наложи да се решава какъв ще е статутът на изпълнителните директори на Българска търговска и индустриална банка Веселин Ранков и Огнян Енчев в бъдещата нова банка, която ще се получи от вливането на БТИБ в "Кредитна", това ще се решава от надзорния й съвет, заяви прокуристът на Кредитна банка Любомир Филипов. Той уточни, че за това няма нужда от насрочване на общо събрание, каквато информация бе разпространена през изминалата седмица.
Едва ли на надзорния съвет ще се наложи да дискутира такъв въпрос, тъй като Енчев и Ранков не смятат да работят в новата банка и в "Кредитна" добре го знаят, съобщиха източници от БТИБ.
Що се отнася до евентуални съмнения от страна на Кредитна банка за състоянието на БТИБ, то отливът на клиенти от БТИБ е съвсем естествен, тъй като процедурата по вливането се проточи, допълниха от БТИБ. Грешно било да се мисли обаче, че клиентите, за които става дума, са предимно акционерите на БТИБ, тоест, че те са си прехвърлили оборотите в други банки, обясниха от БТИБ. Коментарът бе направен по повод обяснение от Кредитна банка, че тя е разчитала винаги на акционерите си и в банката не е прието оборотите им да са вън от нея.
В момента процесите по съдебната регистрация на процедурата по вливането текат успоредно от двете банки. И БТИБ, и "Кредитна" са подали нужните документи към съответните им съдийски състави. Впоследствие документите на БТИБ се прехвърлят към съдийския състав на "Кредитна", тъй като тя е приемащата банка. Централната банка даде срок на БТИБ, която не успя да постигне нужния размер на собствен капитал, да се влее в "Кредитна" до 31 август тази година. Половин година след вливането двете банки ще продължат да правят отделни баланси и отчети.
Новият синдик на Добруджанска банка получи документацията й
Четирима кандидати досега са предявили интерес към покупката на Добруджанска банка, заяви бившият й синдик Явор Зартов. Смяната на синдици в банката се наложи, тъй като според Търговския закон синдици могат да са само физически лица, а досегашните синдици на "Добруджанска" бяха юридически - "Явор Зартов" АД и международната компания "BDO Binder". Г-н Зартов отказа да назове имената на кандидатите за банката, тъй като съществували договори за конфиденциалност. Въпреки заявения интерес към "Добруджанска" в отчета на синдиците се казва, че е изготвен меморандум за продажбата на банката, но до момента нямало заявен сериозен интерес.
Новият синдик на Добруджанска банка Антония Ганчева получи в края на седмицата в Добрич официално документацията на банката от двамата бивши синдици.
Приходите от погасяване на кредити и от отдаване на имущество в момента превишават разходите за банката. "Добруджанска" е погасила кредити чрез наеми от четири почивни станции и приходи от активи на предприятия, които са нейна собственост. Досегашните синдици на банката не са приели предявени вземания от кредиторите. Държавна спестовна каса оспорвала в съда отказа да й бъдат върнати около 4 млрд. лева. От "Кембъроу" - фирмата на основния акционер на банката Красимир Михайлов, пък още не били предявили иск за предоставени от нея 1.5 млн. долара. Финансовият министър Муравей Радев е изпратил до окръжния съд на Добрич молба с предявено вземане от банката, като искът е за 3.129 млн. долара и 3.199 млрд. лева. Това представляват сумите по издадените удостоверения на вложители, които са гарантирани от държавата.
Силовите застрахователи окончателно губят шанс за застрахователния пазар
След хиляди недоизказани изречения и недомлъвки през изминалата седмица за пръв път официално лице каза на глас думите: "Силовите застрахователи ще се простят с лицензиране. " Директорът на Дирекцията за застрахователен надзор Христо Христов потвърди дълго предполаганата теза, че борците ще бъдат оставени извън застрахователния пазар. Досега само се говореше и се предполагаше, но никой не пожела публично да потвърди или да отхвърли подобно твърдение.
Всичко започна с приемането на процедурата по лицензиране на застрахователите. Още тогава една от тезите бе, че по този начин ще се направи опит да се прочисти пазарът от трайно настанилите се в него криминални структури. Никой обаче не беше наясно как ще се отсеят желаните от нежеланите на пазара.
В края на март тази година изтече последният срок, в който заварените дружества трябваше да представят своите документи за одобрение в Дирекцията за застрахователен надзор (ДЗН). Всички известни като силови застрахователи направиха опит за трансформация - едни тайно, други явно. ВИС-2 обяви доброволната си ликвидация, като се опита да запази в тайна връзката си с новопоявилото се застрахователно дружество "Планета инс". Друг трибуквен застраховател също смени името си, но го направи публично - СИК бе заменено от "Юнион инс". Името на застрахователното дружество на бившите барети "Спартак" също претърпя малка метаморфоза и стана "Левски Спартак". Компаниите заложиха на идеята, че смяната на името ще помогне и за смяната на имиджа, но номерът не мина при нито една от тях.
След това Националният съвет по застраховане започна да разглежда предложенията на ДЗН за даване на лицензи. Напрежението дойде, когато през юни дирекцията предложи за лицензиране "Юнион инс", "Планета инс", "Левски Спартак", "София инс" и "София - живот", а националният съвет ги отхвърли. Според дирекцията документите на дружествата са били изрядни и не е имало законова база да им бъде отказан лиценз.
Националният съвет върна документите за доразглеждане. Тогава вътрешният министър Богомил Бонев е заявил, че нито една молба за разрешително на застраховател няма да влезе за разглеждане без специален параф от неговото министерство. При връщането на молбите не бяха одобрени и документите на двете дружества на Мултигруп "София инс" и "София - живот", което още повече засили съмненията, че се касае за целенасочена политика срещу структури, имащи допирни точки с престъпния свят. За мултидружествата най-вероятно причината за отказ на лиценз ще бъде, че акционерите имат неуредени задължения към държавата.
Много вероятно е още на това заседание на Националния съвет по застраховане хората, от които зависи лицензирането, да са знаели, че няма да бъде даден лиценз на тези дружества. Въпреки това членовете на съвета върнаха документите за доразглеждане, а не отказаха лиценза на проблемните застрахователи. Едва месец по-късно бяха предложени промени в Закона за застраховането, за да се намери още една възможност за отказване на лиценз. Промените целят да не бъдат допуснати на застрахователния пазар дружества - трансформирани заварени застрахователи, чрез преименуване, преобразуване или вливане, които не изпълняват изискванията на закона, са мотивите, приложени към тогава все още проекта за изменение на Закона за застраховането. При обсъждането на промените в икономическата комисия и в пленарна зала многократно бе изтъкнато, че те се правят с цел да бъде отрязан достъпът на силовите застрахователи до пазара въпреки смяната на имената и различни трансформации на капитала.
Самият отказ на лиценз не би трябвало да е проблем, защото директорът на ДЗН заяви: "Националният съвет по застраховане не е длъжен да обосновава отказа на лиценз на дадено застрахователно дружество. " Освен това, веднъж взето, решението не може да се обжалва пред никаква инстанция, което значи, че е окончателно.
Скоро след гласуването на промените в Закона за застраховането последва нова партида лицензирани дружества, в които отново не успя да влезе нито един застраховател със съмнителна история. Това още повече подхрани убеждението, че подобни застрахователи няма да получат достъп до пазара. Единствено изключение прави одобрението на документите на "Бул инс" - компания, зад която стои "Нове холдинг" на Васил Божков. Но и при тази вълна раздадени лицензи никой не пожела да коментира или констатира факта, че мутрите остават извън пазара. Много вероятно е решението на този проблем да бъде взето най-накрая на следващото заседание на Националния съвет по застраховане, което ще се проведе в близките седмици. Така ще се приключи веднъж завинаги със спора трябва ли силовите застрахователи да са на пазара или не. Ако не трябва, защо и ако са престъпници, защо не са в затвора. А ако трябва да бъдат на пазара - това ли е най-добрият начин те да останат под контрол.
Усъвършенстването на БИСЕРА ще облекчи управлението на ликвидността
Проект за нов банков стандарт за сетълмент в БНБ (системата за плащания, осъществявани, фиксирани и контролирани в централната банка) е разработен от Комитета по разплащателни и информационни системи, който бе създаден на общото събрание на Банксервиз в края на януари.
