За България опасностите са в дългосрочен план
Финансовата криза в Русия засега не води до никакви сериозни последствия в икономиката на България. Влиянието й обаче със сигурност ще се усети в по-дългосрочен план. В момента единствената реакция е рязкото поевтиняване на дълговите ни книжа и лекото покачване на долара.
Девалвацията на рублата и очакванията за отлив на инвеститорите от развиващите се пазари рязко променят пазарната среда - не само в Русия, а в глобален мащаб, което няма как да не даде отражение върху икономиката на България. Инвеститорите, които са склонни да влагат средства в икономиките в преход, ще направят преоценка на нивото на риска, което доскоро бяха склонни да поемат. След събитията на руския финансов пазар те ще са по-резервирани към рисковите пазари (в които влиза и България по оценки на кредитните агенции) и естествено ще очакват по-висока възвращаемост от вложените там средства. Това означава, че доходите, които длъжниците ще трябва да плащат, ще бъдат по-високи. Кризата в Русия за развиващите се страни означава, поне в момента, оскъпяване на външното финансиране. Проблемът на България след стабилизацията ще бъде, че няма да бъде конкурентна по доходи и цени на акциите на Азия и Русия, а в същото време няма да е толкова стабилна и привлекателна като Полша, Чехия и Унгария.
Българските еврооблигации.
Проблем, който се изправя непосредствено пред българската икономика, е, че кризата в Русия влошава конюнктурата за планираната емисия български еврооблигации. Моментът става неподходящ за пускането им на международните пазари, защото дълговите ценни книжа на икономиките в преход бележат спад в цените си заради руската криза. В края на миналата седмица българските брейди-облигации се търгуваха със 13-17% над дохода по 30-годишните американски ценни книжа. При евентуална емисия сега държавата ще трябва да плаща твърде висок доход по новите дългови инструменти. По-добрият вариант е да не се емитират облигациите сега, а да се изчака по-подходящ момент, когато цената ще бъде изгодна за България.
Непосредствено след новините от Русия миналия понеделник котировките на акциите на българската борса спаднаха с около 10%. Въпреки това трудно може да се каже, че това е директно предизвикано от финансовия срив на руската икономика. Много малко вероятно е неразвит борсов пазар като българския да се повлияе от чисто пазарни очаквания. Все пак интересът към български акции ще бъде дългосрочно повлиян от бягството на инвеститори от рисковите пазари.
Германската марка и българският борд.
Основните притеснения през седмицата бяха свързани с прогнозите, че девалвацията на рублата ще окаже натиск за девалвации по целия свят. Полската злота, чешката крона и унгарският форинт отслабнаха с по няколко процента към долара. В четвъртък планове за девалвация обяви и първата страна в Латинска Америка - Венецуела. Най-големите опасения са свързани с опасността да девалвират последователно Бразилия и след това Китай. Ако това се случи, със сигурност ще има верижен ефект на натиск върху валутите на всички държави с плаващи валутни курсове. Тогава левът, фиксиран към марката, ще се окаже твърде силна валута. Това със сигурност ще направи индустрията ни неконкурентна, а вътрешният пазар ще бъде залят със стоки от внос. В по-дългосрочен период това ще оказва натиск за девалвация и на лева. Частично този ефект ще се компенсира единствено от спадането на марката към долара.
Книжата по външния ни дълг.
Един от основните ефекти на руската финансова криза е поевтиняването на дълговите книжа на икономиките в преход. Тази тенденция не подмина и българските брейди-облигации. Котировките им през последния работен ден (петък, 14 август) преди официалните съобщения за събитията в Русия бяха сравнително високи. Обезпечените облигации с отстъпка (DISCs) се търсеха на цена 54.500 цента за долар, а се предлагаха на цена 57.000-57.250 в петък миналата седмица.
Спад се наблюдаваше и в цените на облигациите, заменили просрочените лихви (IABs), и облигациите с първоначално намалени лихви(FLIRBs). В петъка преди кризата IABs се търсеха на нива 63.375 цента и се продаваха по 66.750-70.000 цента. Във петък миналата седмица цената на IABs падна до 50.000 цента търси и 51.250 цента продава. Нивата на FLIRBs също претърпяха спад и се търсеха на 40.000 цента, а се продаваха на 42-45.000 цента в края на миналата седмица.
Толкова ниски нива на българските брейдита не е имало от времето на азиатската криза. Спадането на цените на дълга позволява на българските финансови власти да предприемат ефективни мерки по оптимизиране на неговото обслужване като частично обратно изкупуване.
Стокообменът с Русия.
Негативни последици за страната ни от финансовата криза могат да се очакват най-вече за стокообмена между Русия и България. Прогнозите са, че така или иначе ниският стокооборот ще продължи тенденцията си към намаление за сметка на българския износ. По последни данни, предоставени в месечните отчети на БНБ, стокообменът между двете страни намалява. За първото тримесечие на тази година износът на България за Русия е намалял с 16.7 млн. долара до 72.7 млн. долара спрямо януари-март предходната година. За същия период се наблюдава и намаление на руския внос в България с 45 млн. долара, като общата сума за първото тримесечие на 1998 г. възлиза на 254.4 млн. долара. За миналата година България има отрицателно търговско салдо с Русия.
Девалвацията на рублата ще направи по-евтин руския износ и това е стимул за неговото нарастване. В същото време обаче вносът в Русия се оскъпява. Като се прибавят високите мита върху импорта, слабата конкурентност на българските стоки и лошият им маркетинг, те стават непродаваеми на руския пазар.
Немислимо е сега да се иска от руската страна да намали едностранно митата си за внос на български стоки. По-вероятно е в защита на рублата Русия да въведе допълнителни ограничения върху вноса от други страни.
Членове на българската делегация, която ще придружава президента Петър Стоянов за Москва, обясниха, че имат намерение да водят преговори за износ на българска селскостопанска продукция срещу доставките на руски газ. Бартерът обаче едва ли е най-добрият механизъм за решаване на проблемите във взаимната търговия. Бартеризацията на икономиката на Русия е една от предпоставките за днешните й финансови проблеми. Би било голяма грешка, ако се допусне тя да се прехвърли и в търговските отношения на двете държави.
Джордж Сорос си поигра и с руската рубла
С едно кратко писмо до в. Financial Times от 13 август Джордж Сорос срина руския валутен и фондов пазар, след тях тръгнаха надолу пазарите в Централна и Източна Европа, а след тях и развитите пазари в западната част на континента. Всъщност достатъчно бе финансовият всекидневник да бе публикувал само първото изречение от писмото на Сорос - "Крахът на руските финансови пазари достигна крайната си фаза". По-късно се появи версията, че писмото е послужило като сигнал за инвестиционните фондове на Сорос да започнат атаката си срещу руската рубла. Това не е така, просто защото Сорос със сигурност не контактува с мениджърите на своите фондове чрез писма по вестниците. Ако е имало скрита цел (а не просто излагане на фактите и опит да се помогне със съвет на управляващите в Москва), то тя е била насочена навън, извън инвестиционните фондове на самия Сорос - да се срине доверието в руската финансова икономика и в руската икономика като цяло.
Всъщност това, което написа Сорос на хартия, се случи и в действителност: Той каза, че рублата трябва да се девалвира с между 15 и 25 процента, тя падна с 20 процента. Той поиска руснаците, след въвеждането на валутен борд, да могат да купуват деноминирани в рубли руски държавни ценни книжа, правителството на Кириенко обяви, че пуска поредица от нови такива инструменти, включително и за граждани. Той твърдеше, че само преди две седмици руската финансова система е можела да бъде спасена със 7 милиарда долара, в момента, според Сорос, цената е 15 милиарда долара и продължава да расте (руското правителство оценява нуждата си от финансови средства приблизително на 13 милиарда долара). А думите на Сорос, че фалитът или хиперинфлацията в Русия ще имат разрушителни финансови и политически последици, едва ли някой би се наел да оспори.
Дали Джордж Сорос изпрати въпросното писмо с чистото намерение да даде предупредителен сигнал на световната финансова и политическа общност. Със сигурност, не. Два дни след писмото му във в. Financial Times инвеститорите се редяха на опашка за акции на инвестиционния фонд Quantum, лидерът във финансовата империя на Джордж Сорос. Дилърите в Лондон изпълняваха поръчки на инвеститори, които плащаха 13 процента премия за акции на фонда, три процентни пункта повече отколкото седмица по-рано. Мистичният ореол на Сорос като най-добрия прогнозист на финансовите пазари бе затвърден, а той проведе успешна рекламна кампания на самия себе си в световен мащаб.
Самият Сорос се оправда, че не е имал никакви намерения да дава тласък на срива на рублата и че няма къси позиции в руски рубли. Истината е обаче, че институционалните инвеститори в момента са особено заинтригувани от хедж-фондовете, какъвто е и Quantum. Глобалните макрофондове като Quantum напоследък са едни от най-добре представящите се в една несигурна финансова среда в световен мащаб. Въпреки че Quantum е затворен, нетъргуван на борсата инвестиционен фонд, разликата между него и останалите големи хедж-фондове е, че негови ценни книжа могат да се търгуват ежедневно чрез избрани от самия Сорос брокери.
Наричат Сорос човекът, който срина британската лира, след като през 1992 г. игра успешно с 10 милиарда долара срещу британската национална валута, използвайки момента на излизането й от Европейския валутен механизъм. Митът за него се роди тогава и като всеки мит не отчита някои събития, случили се преди и след 1992 г. През 1987 г. например той не успя да предвиди и да се възползва от световния крах на фондовите пазари, а през февруари 1994 г. Quantum загуби 600 милиона долара само за един ден, залагайки на къси позиции в японски йени. В едно интервю преди това той бе казал, че американско-японското търговско споразумение ще помогне на долара да се качи до 115-120 йени за долар - всъщност доларът падна до около 80 йени за долар. Тази година обаче онези, които са поверили парите си на Джордж Сорос, могат да бъдат доволни, нетните активи на Quantum са се увеличили с 19.9 процента от началото на годината. А някои забележки на Сорос относно положението в Русия значително помогнаха за този забележителен ръст.
Съвместно изявление на руското правителство и централната банка на Русия
Кризата на световните финансови пазари съвпадна с началото на възстановяването на руската икономика. В резултат на влошената външноикономическа ситуация и незадоволителното положение с бюджетните приходи проблемът с управлението на държавния дълг рязко се влоши. Разходите по покриването и обслужването на по-рано емитирани държавни ценни книжа в комбинация с ниското ниво на данъчните приходи се превърна в непреодолимо бреме за държавния бюджет. Руското правителство е длъжно да редуцира вътрешния дълг, да намали федералните бюджетни разходи и да вземе външни кредити. Спадът на валутния резерв на страната продължава, а банковата система започна да изпитва известни затруднения. При тези обстоятелства правителството и централната банка смятаме за нужно да предприемем серия от мерки, насочени към нормализацията на финансовата и бюджетната политика.
1. Смятано от 17 август централната банка въвежда политика на плаващ валутен курс в рамките на нов валутен коридор, чиито граници са между 6 и 9.5 рубли за долар. Централната банка ще интервенира за предотвратяването на резки колебания на курса и ще използва лихвената си политика в подкрепа на тези цели.
2. Държавните ценни книжа (ГКО и ОФЗ), чиито падеж е преди 31 декември 1999 г., ще бъдат заменени от нови ценни книжа. Докато завърши процесът на замяна, търговията с ГКО и ОФЗ ще бъде спряна.
3. В съгласие с Хартата на МВФ правителството и централната банка въвеждат временни рестрикции върху валутните трансфери, извършвани от резиденти на Руската федерация. От 17 август 1998 г. се въвежда 90-дневен мораториум върху обратното изплащане по кредити, отпуснати от нерезиденти на Руската федерация, върху изплащането на застрахователни премии по заеми, обезпечени с държавни ценни книжа и върху изпълнението на срочните валутни контракти, с които са хеджирани инвестициите в рублеви ценни книжа. Същевременно се въвежда забрана за инвестиции на нерезиденти в рублеви инструменти със срок на падеж до една година.
4. Правителството и централната банка гледат на стабилното функциониране на банковата, счетоводната и разплащателната система на Руската федерация като на един от основните си приоритети. С тази цел ние поддържаме създаването на пул от най-големите руски банки, за да се запази стабилността на междубанковите разплащания. Същевременно централната банка смята да предприеме мерки за засилване на руската банкова система и възнамерява да покани стабилни руски и водещи чужди банки за участие в този процес.
5. Правителството на Русия, за да съживи финансовия пазар, ще започне да емитира краткосрочни ценни книжа с падеж между една и две седмици. Спектърът на ценни книжа за граждани ще бъде разширен.
6. Правителството и централната банка призовават парламента да предприеме законодателни мерки за осъществяването на по-строг контрол върху изтичането на чуждестранна валута извън страната. Същевременно изпълнителната власт възнамерява да предприеме спешни мерки в тази сфера в рамките на своите правомощия.
7. Правителството отново призовава Държавната дума да се събере на извънредно заседание преди края на август, за да се приемат ключовите закони, имащи отношение към навременното изплащане на пенсиите и заплатите в бюджетната сфера; да се създаде юридическа процедура за спасяване на банките и затягане на контрола и регулацията на валутния режим.
Ханке: Сорос е прав
Професор Стив Ханке, писмо до главния редактор на в. Financial Times
Сър Джордж Сорос е прав. Русия отчаяно се нуждае от финансови средства и бързо оздравяване на банковата система, оздравяване, при което валутният борд може да предложи лекарството. Рублата е слаба валута. Само през 1997 г. руснаците продадоха рубли за повече от 13 милиарда долара в кеш. Самото руско население в момента има в себе си 40 милиарда долара. Това е сума, два пъти по-голяма от сумата на рублите, които са в обращение.
Тези цифри са наистина впечатляващи, особено като се има предвид, че руснаците не могат легално да използват американски долари за търговски разплащания. Освен това руските банки са толкова слаби, колкото и рублата. Нещо повече, руската банкова система технически е в състояние на фалит. За да се справи с валутния проблем и банковата криза, Русия трябва да приложи стъпките, които написах през 1993 г. в книгата си "Руската валута и финанси: реформа чрез подхода на валутния борд":
Това бяха точните ми препоръки и към бившия президент на Индонезия Сухарто по-рано тази година. Ако президентът Елцин не успее да се възползва от тези съвети, рублата ще завърши пътя си там, където завърши пътя на индонезийската рупия, а г-н Елцин ще се присъедини към г-н Сухарто в клуба на рано и насила пенсионираните президенти.
Единственият шанс е в сериозната политика
Бившият руски министър-председател Виктор Черномирдин, лидер на движението "Наш дом Русия", пред радио "Ехо Москва"
Русия е изправена пред много сериозна и заплашителна ситуация сега. Мерките, които държавните лидери вземат, за да овладеят ситуацията, се виждат от всички. Разбира се, приемането на тези мерки е необходимо. Начинът, по който се прилагат тези мерки, обаче е нещо различно. Разширяването на границите, в които може да се движи валутният курс на рублата, е правилен ход. По-важното в случая е, че в момента централната банка на Русия има възможността да държи валутния курс под седем рубли за долар. За закрепването на това положение трябва да бъде направено всичко възможно.
Това е първото нещо, което трябва да се направи. Второто е, че трябва да се приемат отговорни и сериозни мерки, за да се издигне авторитетът на хората във властта. Мисълта ми е, че доверие в институциите ще има едва тогава, когато всеки руснак чувства, че властите знаят какво вършат. И тогава хората ще започнат да мислят за това как голяма част от проблемите им да се решат локално, а не централно. Това е единственият път, по който това може да се случи. Никакви действия и мерки няма да доведат до никакви резултати, ако не са потвърдени и подкрепени от мерки, които да възстановят доверието в институциите. Смятам, че това е основната и най-сериозна задача, която е на дневен ред сега.
Ще повторя, ще съм много доволен да видя решителни действия от страна на президента, на първо и главно място, а също така и извънредно заседание на Държавната Дума. В момента всички, които притежават държавна власт, трябва да предприемат решителни действия и да покажат, че Русия може да се справя с проблемите си, използвайки всички лостове и видове на властта. Бих искал руснаците и Русия да знаят как да се справят с проблема и да вярват в неговото решаване.
Нуждаем се от хора, които са достатъчно наясно с нещата, за да могат ясно да заявят накъде върви ситуацията - че сега е лошо и трудно време, че така ще бъде и утре, че така ще бъде и вдругиден. На всички трябва да им е ясно какво следва оттук нататък. Нуждаем се от верните хора във властта, защото има твърде много неща, които трябва да бъдат извършени. Не трябва да се отлага, отлагането на решенията в момента е невъзможно. Всеки ден на отлагане сега е лош. Вижте, сега сме средата на август и всичко в страната е объркано, но ако решенията се отлагат каква ли ще бъде ситуацията през септември или октомври.
Това, от което не се нуждаем в този момент, е губенето на време или политическите игрички. Нуждаем се от сериозна политика - това е единственият шанс. Все още не се е случила трагедия. Сега все още разполагаме с всичко необходимо, за да спрем процеса и трябва да сторим това. Подчертавам още веднъж - необходимо е да се направят промени и няма защо да се боим от тях.
Русия повлече света към дъното
Случва се някоя държава да девалвира валутата си. Случва се някоя държава да обяви фалит. Но да се случат и двете неща едновременно е възможно единствено в Русия. Дали тоталният крах на руската финансова система е изненада - не би трябвало, след като руската икономика на практика не функционираше в продължение на 70 години. В продължение на този период руският военноиндустриален комплекс бълваше огромно количество оръжия, а цивилната икономика се задъхваше. Седем десетилетия на централнопланирана икономика доведоха страната до положение, при което повечето индустриални предприятия бяха губещи, недостигът на потребителски стоки бе отчайващ, черният пазар процъфтяваше и нещо още по-лошо, нито един руснак не вярваше в икономиката на собствената си страна.
Перестройката на Михаил Горбачов донесе измамната илюзия, че ще доведе след себе си по-добра производителност, конкурентоспособност и в крайна сметка ще превърне Русия в една просперираща нация. Очакванията за подобен развой на събитията се засилиха, след като Борис Елцин стана президент на страната, въпреки че през цялото време на своето управление той не можа да се справи нито с корупцията, нито с олигархията, нито да въведе върховенството на закона като основен управленски принцип.
Излъгани очаквания.
Само преди година и половина Световната банка излизаше с прогнози, че 1998 г. ще бъде годината, в която Русия ще тръгне нагоре и ще постигне относителна икономическа стабилност. Сега, в средата на 1998 г., Русия е на ръба на окончателен финансов крах, по-голяма част от легалните търговски сделки се извършват на бартер, а руският фондов пазар изгуби 75 процента от стойността си от началото на годината досега. До края на тази година Русия има плащания по краткосрочните си дългове на стойност 24 милиарда долара, а резервите на централната банка се стопиха до 13.6 милиарда долара. През първата половина на 1998 г. руският износ е на стойност 35.4 милиарда долара, т.е. спад от 13 процента спрямо същия период на миналата година. Износът извън страните от Организацията на независимите държави е спаднал с 14 процента до 28 милиарда долара, а този за страните от ОНД е на стойност 7.4 милиарда долара, което е спад от 6.2 процента.
В разгара на кризата Държавната дума се събира на извънредно заседание, но в краткосрочен план много малко може да бъде постигнато. Дори уверенията на Борис Елцин, че той твърдо ще се противопостави на девалвацията на руската рубла успяха да задържат курса на националната валута само за два дни - след това официално бе обявена 20-процентната девалвация на рублата, която следваше пазарния курс. Русия в момента консумира последиците от собствената си неуспешна икономическа политика, съчетани с ударната вълна на азиатската финансова криза и резкия и дългосрочен спад на цените на петрола и металите. А да неутрализира тези проблеми не е по силите и възможностите на руското правителство.
Самотни в кризата.
Кризата в Русия бе генерирана и от невъзможността или нежеланието на правителството да затегне традиционно ниската данъчна дисциплина в страната. Федералното правителство в Москва събира около 10 милиарда рубли данъчни приходи месечно. Другите източници на бюджетни приходи качват тази сума до около 22 милиарда рубли месечно. Същевременно правителството изразходва 8 милиарда рубли месечно за обслужване на дълга си и 10 милиарда рубли за изплащане на заплатите в бюджетната сфера. Което означава, че всички останали разходи като здравеопазване, образование, инфраструктурни проекти остават жалките за мащабите на страната 4 милиарда рубли на месец. Освен това липсата на доверие в местната икономика и нуждата от изпиране на средствата от незаконен бизнес доведоха до изтичането на огромни суми в твърда валута извън пределите на страната. Очевидно в краткосрочен план решение на тези проблеми няма, а слабите позиции на рублата още повече стимулират изнасянето на капитали от Русия.
За онова, което се случи в Русия, има и по-дълбоки, външни причини. Русия е оставена сама на себе си - това бе негласното послание на страните от Г-7, което също спомогна за девалвацията на рублата и обявяването на мораториум по руския дълг. Естествено Москва ще продължи да получава траншове по договореното с Международния валутен фонд споразумение на стойност 22 милиарда долара, ако правителството на Сергей Кириенко успее да изпълни условията на фонда за затягане на данъчната и фискалната дисциплина. Истината обаче е, че дни преди официално да обяви фалит Русия поиска допълнителна помощ от Г-7, която й бе отказана. А самата ситуация е доста показателна за новата геополитическа ситуация - на Русия бе отказана помощ десетилетие след края на Студената война в момент, когато цялата световна икономика е заплашена от рецесия и в момент, когато лидерите на страните от Г-7 трябва да се справят със сложни процеси като сексскандалите около американския президент Бил Клинтън, които могат да доведат до оставката му, въвеждането на единната европейска валута на Стария континент и продължаващата без изгледи за подобрение криза в японската икономика.
В края на миналата седмица Борис Елцин е имал 40-минутен разговор с американския президент Бил Клинтън, след като публикуваното във Financial Times писмо на Джордж Сорос, в което се казва, че кризата в Русия е достигнала дъното, срина руския валутен и фондов пазар с 20-30 процента. За какво са говорили двамата президенти - Елцин е поискал допълнителна финансова помощ, а Клинтън е отговорил, че самият Елцин трябва да вземе спешни мерки, без да пророни нито дума за исканите от Елцин пари. Дори правителството във Вашингтон, което е сред най-твърдите поддръжници на Елцин, отказа да даде средства на Москва.
Теоретиците на краха.
А основанията на най-развитите индустриални държави да откажат помощ за Русия и да препоръчат на правителството в Москва да се справя с проблема с помощта на средствата от МВФ и собствената си политическа воля са очевидни, макар че и на Запад има две мнения по въпроса. Защитниците на първото мнение твърдят, че Русия, оставяйки настрани ядрената й мощ и площта на територията й, в момента има незначително икономическо значение в световен мащаб. Руската икономика според тях е по-малка от тази на Холандия, а руският фондов пазар е една играчка за хора обичащи откровения риск. Те казват, че опасността германските банки (които са най-големите руски кредитори) да фалират е минимална, защото по-голямата част от тези дългове са защитени от германското правителство, а Русия поема едва 2 процента от германския износ. Защитниците на тази теория твърдят, че постоянните отстъпки пред исканията на Москва водят единствено до това, че страната се превръща в бездънна яма за изливане на финансови средства, окуражавайки правителствата на други развиващи се страни да искат все повече помощи.
Защитниците на противната теза казват, че руският икономически крах ще доведе до положение, при което азиатският финансов грип ще изглежда като лека настинка и ще породи такива социални безредици, които ще доведат до раждането на нова диктатура в Русия, при това диктатура, въоръжена с достатъчно ядрени ракети. Освен това една продължителна криза в Русия ще повлече след себе си вълна от трусове на фондовите и стоковите пазари в Централна и Източна Европа, а след това и в страните от Европейския съюз. Всъщност последиците от краха на рублата вече не са само теоретични - основните световни фондови индекси спаднаха с нива от порядъка на пет процентни пункта, икономиката на Венецуела, която много наподобява руската заради зависимостта си от износа на петрол и съответно приходите от петрола, също е на прага да се срине, а венецуелското правителство разпродава почти на безценица държавните предприятия, за да си осигури свежи средства, с които да отложи момента, в който и Венецуела ще обяви девалвация. Засега Китай твърди, че няма да девалвира юана, но опасността това да се случи вече е доста реална, имайки предвид какви загуби търпи китайската икономика от унищожителните наводнения, залели половината от страната и продължаващото влияние на азиатската финансова криза върху стабилността на местната икономика.
На Русия трябва да се помогне и поради една друга причина - стабилната национална валута е фундаментална нужда за развитието на пазарна икономика и демократично управление не само в Русия, а и във всяка една държава в света. Без стабилна валута всички идеи за данъчна реформа са обречени на неуспех. Не трябва да се забравя също, че именно хиперинфлацията доведе Хитлер на власт в Германия.
А опасността от хиперинфлация в момента изглежда абсолютно реална - рублата се срина с близо 30 процента на местния валутен пазар, търговците на едро вече започнаха да вдигат цените на вносните стоки, а руската банкова асоциация излезе с изявление, в което се казва, че 200-250 от общо 1500 руски банки са заплашени от незабавен фалит. Централната банка изразходва 4 милиарда долара в защита на рублата, преди да се откаже от борбата, след което започна да налива средства в няколко от най-големите руски банки, за да спаси поне тях от фалит.
Смъртта на банките.
Чужденците, притежатели на руски краткосрочни държавни ценни книжа, ще получат според оздравителния план на руското правителство около една трета от това, което ще получат местните притежатели на такива книжа, а това ще намали за дълъг период от време източниците на частно чуждо финансиране за правителството в Москва, освен че ще дестабилизира и другите развиващи се пазари. На третия ден след избухването на кризата една от най-големите московски инвестиционни къщи, Brunswick Warburg, уволни около една трета от служителите си, около 90 процента от тях бяха руснаци, останалите - чужденци. Много от другите инвестиционни компании, които се развиваха с безумни темпове през 1996-1997 г. също започнаха съкращения. В един кратък промеждутък от едва две години руският фондов пазар премина през фазата от най-добре представящия се пазар в света до най-бързо спадащия. В момента руският фондов пазар фактически не функционира, а само преди две години някои от уволнените сега брокери заработваха 7-цифрени комисиони само от една единствена сделка.
Агенцията за кредитни рейтинги Standard&Poor's вече обяви, че смъква дългосрочния валутен рейтинг на Русия от В- на ССС. Малко след това световната рейтингова агенция Thomson Bankwatch излезе със съобщение, че намалява рейтинга на Русия от В+ на В- и смъква краткосрочните рейтинги за национална валута на 15 руски банки, сред които са и едни от смятаните за големи на пазара като "Автобанк", банка "Менатеп", банка "Российский кредит", "Инкомбанк", МФК и "Ренесанс капитал".
Самите търговски банки пък публикуваха открито изявление, в което искат от правителството освен въвеждането на фиксиран плаващ валутен курс и да се забранят немонетарните разплащания в руската икономика, да се повиши ефективността на работата на държавната администрация на всички нива, намаляване на държавните разходи и изработване на работещ механизъм за обявяване във фалит. В края на миналата седмица руските търговски банкери се събраха в околностите на Москва, за да решат какво да правят в ситуация, при която не е сигурно, че държавата може да осигури подкрепа дори за онези малко на брой руски банки, които се занимават предимно с приемането на депозити от населението. Десетината най-големи руски частни търговски банки, предимно московски, създадоха нещо като пул за взаимно подпомагане, който ще разчита и на подкрепа от централната банка. През миналата седмица обаче централната банка се провали в опита си да помогне на деветата по големина руска банка, "СБС-Агро банк" - въпреки подкрепата на централната банка агенцията Standard&Poor's смъкна дългосрочния кредитен рейтинг на "СБС-Агро банк" и на още три банки от новосъздадения пул - "Алфа банк", "Инкомбанк" и "Российский кредит" - до ниво NM ("Not Meaningful" - "Незначителни"). Единствената банка, която правителството няма как да не подкрепи, е "Сбербанк", бившата съветска спестовна банка, която все още държи милиони спестителни влогове и има клонове във всички градове на Русия. Вече се появиха слухове, че световните финансови институции, включително Международният валутен фонд, ще поискат от правителството да преструктурира руския банков сектор, поставяйки много от най-големите банки под надзора на централната банка. След това ще последва сливането им с други финансови институции или рекапитализация.
Хватката на олигархията.
За изпълнението на една такава програма обаче е нужно ясно и открито заявено политическо желание, а в една ситуация, когато опозицията има доста силни позиции в законодателната и изпълнителната власт, такава програма трудно може да бъде приведена в изпълнение. Парадоксалното в случая е, че голямата опасност идва не от страната на лявата опозиция - комунистите, които доминират долната камара на парламента и които целият свят сочи с пръст като една от най-големите злини за бъдещето на Русия. Голямата опасност идва от олигархичната опозиция. След като Виктор Черномирдин, който сам бе част от олигархията и почти неприкрито обслужваше нейните интереси, бе свален от поста министър-председател, въпросната олигархия изпрати сигнал чрез собствените си медии, в който почти в прав текст се казваше, че се нуждае от "по-управляем" и "по-евтин" президент. А точно срещу опозиция от този тип е изключително трудно да се пребори дори държавата с цялата си мощ - това не е опозиция на идеи, дори не е опозиция на социални групи. Специфичното на тази опозиция е това, че тя е опозиция на малка група хора (в руския случай това е т.нар. Г-7, група на седемте най-могъщи финансисти и индустриалци, контролиращи и голяма част от централните руски медии, които всъщност платиха и за преизбирането на Борис Елцин за втори президентски мандат), които са забогатели с помощта на властта и са готови да обърнат гръб на тази власт, за да запазят позициите си при новата власт. Така че перспективите за бъдещето развитие на Русия могат да бъдат наречени всякакви само не и оптимистични.
Между най-лошото и катастрофалното.
Това, което се случи в началото на седмицата - крах на валутния и фондов пазар, извънредно правителствено заседание, девалвация на рублата, мораториум по част от дълга, въвеждане на редица финансови и валутни рестрикции - всъщност бе един типично руски избор между най-лошото и катастрофалното, избор, който традиционно почти всички държавници в Русия са правили. На заседанието на правителството миналата неделя премиерът Сергей Кириенко и неговият кабинет решиха, че няма какво друго да сторят освен да изберат най-лошото - все пак не катастрофалното. Изборът им, освен че бе много лош за рублата, бе много лош и в психологически аспект - той дойде в момент, когато самите руснаци бяха почти повярвали, че имат национална валута, която струва повече от хартията, на която е отпечатана; момент, в който руснаците бяха започнали да вярват, че вече имат някакво макар и бледо подобие на собствена финансова система. Все пак поведението на руското правителство в случая бе мъдро, каквито не бяха много от предишните решения на кабинета в Москва. По-добре бе валутният резерв на страната да се използва за провеждането на една контролирана девалвация, отколкото да се изливат долари от централната банка в защита на позициите на рублата - позиции, които не можеха да бъдат защитени при никакви обстоятелства, а резултатът, след като доларите бяха изчерпани, щеше да бъде окончателният крах на руската национална валута.
Това че Русия достигна до ситуация, в която да избира между най-лошото и катастрофалното, най-вероятно ще има една много сериозна последица - че това е само началото, а не краят на една изключително тежка икономическа и политическа криза. А когато дори в Москва си дават сметка, че няма сила или личност, която да спре развитието на кризата, това е доста сериозен сигнал. Защото почти винаги в най-новата световна история, когато Русия е преживявала подобен крах, са започвали световни войни или на прага е чукала поредната глобална икономическа рецесия.
Затова реакцията на световната общност по повод на руската криза вече изглежда малко закъсняла. Бюрократите от ЕС обявиха, че ще могат да се съберат на руска тема едва през септември. МВФ подкрепи програмата на руското правителство през зъби, и сега се очаква заедно с групата на Световната банка да обявят разширението на пакета помощи за Русия. Публична тайна е че след операциите в Азия, възможностите на фонда са ограничени. Затова най-много и най-реалистично е Русия да разчита на САЩ и Г-7. Клинтън пристига в Москва на 1 септември и вероятно няма да пропусне да "спаси" от финансова катастрофа Русия и да рискува отново комунисти да вземат властта във втората ядрена сила в света.
Жега
Августовска жега налегна родината. Потни полицаи погнаха мутри, застрахователи, убийци, контрабандисти, митничари и корпорации. Босът на ВИС-2 Жоро Илиев се издирва, самоковският бандит и сводник Юри Галев също се е покрил, врачанският хазартен сайбия Валтер Папазки е обвинен за поръчител на поне две убийства, Спартак Жаров се пържи в собствения си захарен сос. Heat!*
На какво се дължи тази невероятна активност на вътрешното министерство. Атаката срещу Мултигруп през този август може би има връзка с предстоящото посещение на президента Стоянов в Русия. За мултаците се твърди, че имат стабилни позиции в Русия и все още контролират икономическите отношения с "братушките". Подобни атаки срещу "Мулти" имаше и при някои от етапите на газовата криза. Резултатът беше разлъката между "Топенерджи" и Газпром. Но пък Илия Павлов се кълнеше, че корпорацията му ще участва в плащанията на природния газ чрез български стоки.
Смятаният за близък на сините управляващи Жоро Илиев пък май е жертва на вътрешните борби в СДС. Буйният нрав на бившия борец сам даде повод на Бонев да го "пусне" за издирване. Заслугите на ВИС-2 за някои от изборните победи на екипа на Евгений Бакърджиев бяха щедро отплатени от общината чрез спечелени търгове, терени и т.н благини. Може би е дошло време да се спре с авантата, или пък това е предупреждение към някои от членовете на правителството, че играта се променя. Информационният момент е повече от удобен - в държавата всички са на почивка, няма политически новини, няма депутати в парламента, изобщо само да реализираш разработки.
От друга страна, наближава октомври и конференцията на СДС, на която ще трябва да се отчита управлението на синята партия за година и половина. А там сигурно ще се зададе въпросът - какво става с борбата с престъпността и мафията и кой от едрите риби е зад решетките.
Така че е време за жътва.
*жега (англ.).
Изборът на новото поколение
И новото поколение продавачи се върти във все същия порочен кръг на приватизацията. Точно преди една година Агенцията за приватизация заявяваше твърдата си позиция, че всички преговори за "Химко" при цена под 100 млн. долара са немислими. През този период купувачите даваха около 80-90 млн. долара. Миналата седмица агенцията преизчисли позицията си. Новото условие се оказа минимална цена в размер на 38.1 млн. долара. Всъщност "Химко" е само едно поредно "Соди". БТК пък е следващото очебийно доказателство на факта, че цената не е константна величина във времето. А агенцията е един непреходен пример за това, че държавата е лош собственик, лош мениджър и лош търговец.
Слава богу, че има не един изход от тази ситуация.
Първа възможност: В най-кратки срокове (например до края на 1999 г., както е предвидено в програмата за приватизация на правителството) да бъдат раздържавени 90% от икономиката. Просто не трябва много-много да се мисли за цената. Механизмите са ясни - търгове и борса. Пазарът сам ще се погрижи за останалото. И без това цената на всяко отделно предприятие пада и след две години ще е почти нулева спрямо тази, която можеше да вземем, ако бяхме направили приватизация преди пет години например.
Втора възможност: Държавата вместо да продава предприятията (тъй като това искрено не й се иска), може да започне да ги управлява. В края на краищата по света има толкова много примери за това как и публичната собственост може да бъде печеливша. Няма монополни ограничения, няма нерешими финансови проблеми. Само трябва да се намери подходяща форма на управление. Това би се отразило добре и на бюджета, и на безработицата, и на другите социални затруднения. Всъщност при такова развитие ще има доста доволни.
Трета възможност: Ако все пак става въпрос за пари, но държавата да не трябва да управлява - да се направи експроприация. После да се влезе пак в цикъл приватизация и т.н. ...
Нито едно от горните не е приемливо?
Четвърта възможност: Пийте само ПЕПСИ (Изборът на новото поколение).
"Позитано" замина на курорт, някой да е забелязал?
"Стискаме палци на президента Петър Стоянов за предстоящото му посещение в Москва", каза Георги Първанов в стил национален консенсус. Но вместо да се срещне със Стоянов за договорените преди това консултации, председателят на БСП предпочете да опреснява връзките между двата народа под чадърите на "Слънчев бряг".
Не е ясно от какво точно е недоволен Първанов, но тайната на отсъствието му може да се търси по-скоро в нежеланието на левите да поемат какъвто и да бил ангажимент. След това ще е доста по-лесно да тиражират пророчествата си за поредния провал или неуспех.
Дали това ще бъде матрицата на фонда, дали Русия, всъщност няма особено значение - ако социалистите седнат на една маса с останалите политически сили, има опасност никой да не ги забележи. Пък и в момента съвсем не е сигурно, че в БСП някой може да каже нещо различно от гениалната констатация, че в Китай има много чужди инвестиции или пък че в Русия има финансова криза. Затова пък неприсъствието със сигурност стана медийна новина.
Виж, отсъствието на Ахмед Доган е повече от нормално. Бившият парламентарен балансьор вече си няма групировка, за която да лобира на "Дондуков" 2, а и на "Мулти" точно сега не й е нито до газ, нито даже до Русия.
Само Александър Томов склони. Дори да не стане дума за Русия, ще бъдат обменени мнения по някои "нововъзникнали въпроси".
И банкери от МБИР тръгнаха към ареста
Бившият шеф на Международната банка за инвестиции и развитие (МБИР) Иван Евлогиев и прокуристът й Георги Колев бяха арестувани през тази седмица. Двамата са обвинени в престъпление по служба по чл. 282 от Наказателния кодекс, за което се предвижда затвор до 8 години.
Евлогиев бе задържан още във вторник след обиск в офиса на фирмата му "Компакт" в Димитровград, като според запознати са били иззети документи, нееднозначно уличаващи го в престъпление. Ден по-късно в Столичната следствена служба бе извикан и прокуристът на банката.
Фирмата на Евлогиев е създадена през 1990 г., като впоследствие тя става първият регистриран български холдинг, специализиран в областта на черната и цветната металургия и енергетиката. Иван Евлогиев е известен и в спортните среди в качеството си на президент и спонсор на димитровградския баскетболен клуб "Компакт".
"Компакт" фигурира в списъка на кредитните милионери със задължения от 41.9 млрд. лева към ТСБанк и 7.3 млрд. лева към самата МБИР. Самият Евлогиев е бил подсъдим и през 1992 г. в качеството си на директор на КБУ "Раковски", като към него е било повдигнато обвинение за злоупотреба в особено големи размери. Две години по-късно обаче той е оправдан по това дело. В момента се води и следствие за това как "Компакт" е успяла да придобие вериги от магазини в Хасково, Димитровград и Стара Загора.
След поставянето на МБИР под особен надзор Иван Евлогиев съобщи, че група акционери, представлявани от самия него, изплащат средства на вложители на банката. Впоследствие се оказа, че по този начин Евлогиев се е опитал да отпише кредити, отпускани от негови фирми. Квесторите на банката обаче отказаха да приемат такава операция.
Накратко
Българският премиер Иван Костов получи покана от министър-председателя на Гърция Костас Симитис. Визитата е насрочена за 26 август. По време на еднодневното работно посещение двамата премиери ще обсъдят българо-гръцките взаимоотношения и ще очертаят приоритети за бъдещето двустранно сътрудничество между България и Гърция.
Американската агенция за международно развитие направи дарение от 24 000 долара за четири регионални общински асоциации. Помощта е отпусната по програма "Инициатива местно самоуправление", която годишно разпределя 31 милиона долара за преструктуриране на местната икономика и подпомагане на дребния бизнес в България.
Заради недостиг на дребни пари в касите на централната банка започва отпечатване на нова банкнота от 5000 лева. Новата купюра, която предстои да бъде пусната в обръщение, ще е с приблизителните размери на сегашната малка банкнота от 10 000 лева. Ще бъдат пуснати само десет милиона броя, които са достатъчни до смяната на парите през юли 1999 г. Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще се срещне на 24 август в "Златни пясъци" с изпълнителните директори на морските курорти "Ривиера", "Слънчев ден", "Златни пясъци", "Албена", за да обсъдят туристическия сезон за лято '98 по северното Черноморие.
Заловиха 10 чужденци за контрабанда на 1,6 млн. долара
Осем холандци и двама англичани са арестувани за контрабанда на близо 3 милиона долара. Шест от тях бяха арестувани миналия вторник на аерогара София, докато опитвали да изнесат 1,6 милиона в куфари с полет през Франкфурт до Амстердам.
Съвместната акция на "Икономическа полиция", контраразузнаването и митницата е започнала след сигнал за ценна пратка от 4 милиона долара, която е пристигнала от холандската "Рабобанк" в българската ОББ. Предварителните данни били, че валутата ще бъде изнесена контрабандно от България. Ценната пратка била изпратена на името на холандския гражданин Ван Зедерфелд Корнелис. Според разследването той изтеглил парите от ОББ и ги раздал на петимата холандци и един англичанин, задържани на летището. Чужденците пристигнали у нас преди седмица очевидно за да приемат пратката с валута. Те се опитали да декларират сумите едва след митническата проверка.
Корнелис е женен за българка от Шумен. Той беше арестуван миналата сряда в Ботевград с още 200 000 долара, съобщи на пресконференция зам.шефът на Националната полиция полк. Милчо Яшев. Други трима чужденци - един англичанин и двама холандци били арестувани в квартира в столицата. Тримата също били част от контрабандистите на валута. У тях били намерени още 1 милион долара. Десетимата чужденци са в ареста на Първо столично РПУ. Все още се гадае каква е целта на операцията с получаването на парите от Холандия и отново връщането им там. Подозренията са, че става въпрос или за пране на пари, или за укриване на доходи. Срещу задържаните е предявено обвинение по чл. 251 от Наказателния кодекс за нарушение на митническия режим.
Костов ще се срещне с Кириенко до края на годината
До края на годината ще има среща между Иван Костов и Сергей Кириенко, това стана ясно след срещата на президента Петър Стоянов с руския посланик Леонид Керестеджиянц.
Руският дипломат опроверга предположенията, че визитата на българския държавен глава, която е запланувана за 27-29 август, може да бъде отложена поради кризата в Русия. Според Керестеджиянц визитата на Петър Стоянов в Москва трябва да зачеркне всичко, което пречи на нормалните отношения между двете страни. "Трябва да се освободим от стария багаж, подозрението и комплексите. Руската страна не се обръща назад, а гледа в бъдещето. Не е нужно Стоянов да очарова Русия, защото ние добре познаваме и него, и България", каза посланикът по време на срещата с президента.
Ден по-рано Леонид Керестеджиянц се срещна и с вицепремиера Евгений Бакърджиев. Двамата обсъдиха предстоящата визита на президента и конкретната програма на Бакърджиев, в която са предвидени и няколко срещи с водещи руски енергийни компании. Делегация от над 100 български бизнесмени ще придружава Петър Стоянов и членовете на правителството в руската столица.
На 27 август ще бъдат двустранните срещи между министрите на външните работи, на земеделието и между вицепремиерите. Предстои да бъдат подписани междуправителствена спогодба за сътрудничество в борбата с незаконните финансови операции и прането на мръсни пари, спогодби за сътрудничеството по граничните въпроси и в областта на околната среда.
По време на срещата Евгений Бакърджиев е представил на Керестеджиянц предложението на премиера Костов срещата му с министър-председателя Кириенко да е до края на годината и руската страна се е съгласила.
Младежки бизнес форум започва в Габрово
Под егидата на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта и с подкрепата на Европейския съюз на 20 август в Габрово бе открито третото издание на Балкански младежки фестивал "Младостта на Балканите". За първи път по време на фестивала ще бъде организиран и Балкански младежки бизнесфорум. Ще бъде предоставена възможност на младите хора от региона да установят контакти в сферата на младежката трудова заетост. Организирани са срещи -дискусии между студенти, икономисти, представители на държавни и частни институции, НПО и медии върху проблемите за професионалната реализация на младите специалисти в Балканските страни. Форумът си е поставил за цел да дискутира въпросите, свързани с условията за професионална реализация, информационен обмен, сътрудничество и международен обмен, условия за младежко предприемачество и т.н.
Досега са заявили участие над 700 представители от девет държави. Във фестивалната програма, която ще продължи до 25 август, са включени концерти, изложби, дискусии и пикник.
Правителството индексира цените на тютюна с 2.3%
Минималните изкупни цени на едролистните тютюни от реколта 1998 г. ще бъдат индексирани само с 2.3%, колкото е официално обявената инфлация от началото на годината, реши миналия понеделник правителството. Това означава, че завишението на минималните цени за различните класи от двата сорта тютюн - "Виржиния" и "Бърлей", ще бъде между 30 и 80 лева за килограм.
Преди седмица от Асоциацията на тютюнопроизводителите настояха размерът на индексацията да бъде 15-18% заради поскъпването на материалните разходи за производство.
Индексирането на минималните изкупни цени на тютюна се извършва съгласно механизъм, определен със Закона за тютюна и тютюневите изделия. Минималните цени се определят въз основа на пресметнатите производствени разходи, които включват трудовите и материалните разходи, плюс процент рентабилност. За тютюна от сорт "Виржиния" той е 18%, а при "Бърлея" - 16%.
Според земеделското министерство към момента на индексацията няма повишение на цените на материалите и механизираните услуги за производство с изключение на водата за напояване, чиито цени са различни в отделните райони на страната. При една част от материалите, като горива, ел.енергия и полиетилен, цените остават постоянни, а при препаратите за растителна защита дори се наблюдавало поевтиняване, в резултат на определените квоти за безмитен внос от началото на годината и понижения курс на долара спрямо лева.
Законът за тютюна и тютюневите изделия беше приет през 1996 г. Задачата му беше да осигури защита на тютюнопроизводителите от високата инфлация. Законът предвижда два пъти в годината - в срок до 15 юли за едролистните тютюни и до 15 октомври за ориенталския тютюн, земеделското министерство да предлага на правителството индексирани минимални изкупни цени. Стабилизирането на макроикономическите фактори, което настъпи с въвеждането на борда, направи излишен досегашния начин на ценообразуване. Депутати от управляващото мнозинство подготвят в момента нов закон, който ще бъде внесен на есенната сесия на парламента. Една от промените ще засегне именно ценообразуването на тютюните, съобщиха от земеделското министерство.
Преговорите за площад "Славейков" продължават
15-минутна блокада на трамвайното движение организираха книготърговците на площад "Славейков" миналата седмица. Те протестират срещу обявения конкурс за даване на маси под наем, който ще влезе в сила след 20 септември. Според продавачите на книги обявената цена от 1560 щатски долара за използване на съоръженията на площад "Славейков" е непосилна за тях. Те изразиха съмнения, че конкурсът на общината ще бъде спечелен от непочтени бизнесмени, които по този начин ще изперат парите си. Над 160 недоволни продавачи са изготвили петиция до Константин Тренчев, която е внесена в централата на КТ "Подкрепа". Кметът на община "Средец" Емилиян Тодоров ще преговаря в началото на следващата седмица със собственици на книгоразпространителски фирми и управители на издателства по условията на договора за наемането на масите. Книготърговците искат да се удължи с 10 дни срока за приемане на документите за търга за наемане на масите. Договорите на спечелилите търга да са за една, а не за три години, настояват също търговците.
Унищожиха кокаин за над 1 милиард долара
С два бронетранспортьора на Националната следствена служба и при изключителни мерки за сигурност 681.12 кг кокаин бяха докарани до Завода за горещо валцуване в Кремиковци. Наркотикът изгоря в нагревателните пещи на предприятието в петък сутринта.
Кокаинът беше открит на 13 август на пристанище Варна-изток, укрит в контейнер с дънкови облекла. Тогава бе образувано дело срещу неизвестен извършител, но вече има арестувани, продължават и проучванията на няколко български и чужди фирми.
Пратката е превозена от Варна до София с военен вертолет. По цени на черния пазар стойността на изгорения кокаин е 1.2 милиарда долара. Според шефа на ГУ "Митници" контейнерът с наркотика е минавал транзитно през България към Испания.
Финансовата криза в Русия съкрати ваканцията на депутатите
В петък депутатите в държавната Дума се събраха за извънредна сесия. От пресцентъра на Кремъл заявиха, че докато руските народни избраници обсъждат настоящата ситуация в Русия, президентът Борис Елцин ще наблюдава морски военни учения край Мурманск (полуостров Кола).
След уверенията, че няма да допусне девалвацията на рублата само три дни преди това да се случи, Елцин е в центъра на общественото недоволство в Русия. Цените на акциите на руския фондов пазар и рублата продължиха да падат през миналата седмица след девалвацията на 17 август и борсовия крах дни по-рано. Опозицията надигна глас за оставките на Елцин, премиера Сергей Кириенко и на шефа на централната банка Сергей Дубинин. "Нещата в Русия няма да потръгнат, ако Елцин не се оттегли", заяви лидерът на руските комунисти Генадий Зюганов.
На противоположния полюс на политическия спектър либералите от "Яблоко" също изразиха разочарованието си от действията на Елцин и правителството. "Президентът не предприема нищо, за да сложи край на кризата. Преценката му за ситуацията в Русия се разминава значително от реалността. ", каза лидерът на "Яблоко" Григорий Явлински.
Източник от правителството заяви, че до голяма степен кризата е резултат от фактори, които са извън контрола на министрите и президента - икономическите проблеми в Азия и колапса на световните цени на петрола, основно перо в руския бюджет. Опозицията също бе посочена като възпрепятстваща икономическата стабилизация в страната с отказа да гласуват в Думата всички антикризисни законопроекти, включително и данъчните, възприемани като ключови за излизане от кризата.
САЩ удариха терористи в Афганистан и Судан
Съединените щати нанесоха ракетни удари срещу бази на терористи в Афганистан и Судан на 21 август, за да пресекат подготвяните нови терористични антиамерикански акции след бомбените атентати срещу американските посолства в Кения и Танзания преди две седмици, отнели живота на повече от 260 души, от които 12 американци.
Американските ракети са унищожили комплекс в покрайнините на Картоум, официално считан за фармацевтичен завод. Пострадали са поне десет души, като не е ясно дали американската атака е довела до жертви в столицата на Судан. Разгневена тълпа от ислямисти е щурмувала опразненото посолство на САЩ.
От Белия дом обявиха, че във "фармацевтичната" фабрика е бил произвеждан използваният в химическите оръжия за масово унищожение паралитичен газ VX и опровергаха тезата, че в основата на военния удар е желанието на президента Бил Клинтън да отвлече вниманието на американците от сексуалния скандал с Моника Люински. "Наредих да бъде извършен ракетен удар срещу бази на терористи, представляващи непосредствена заплаха за националната ни сигурност. ", каза американският президент Бил Клинтън в телевизионно обръщение към нацията.
Над 50 ракети "Томахоук" са били изстреляни от американски военноморски бази в Червено море, повечето от които по цели в Афганистан. Сред поразените цели е и вече бивше летище в източната част на Афганистан.
Традиционните съюзници на САЩ побързаха да обявят подкрепата си за военната интервенция и я определиха като част от глобалните усилия да бъде победен тероризмът. Ирак и Либия обаче обвиниха Съединените щати, че с тези акции влизат в ролята на международен терорист.
Директният диалог между страните в косовския конфликт е невъзможен
Директният диалог между страните в косовския конфликт е невъзможен.
В Прищина американският дипломат Крис Хил заяви в четвъртък, че дипломатическата му мисия в южната провинция в Сърбия не е да установи директен мирен диалог между сръбските власти и албанските сепаратисти в Косово, а да стесни пропастта между тях като организира дипломатически совалки. Хил е посланик на Съединените щати в съседна Македония, оторизиран от Вашингтон да посредничи между сърби и етнически албанци в Косово. "Искам да подчертая, че не се опитваме да съберем заедно страните в косовския конфликт. Целта ни е да посредничим в един задочен конструктивен диалог. ", заяви Хил.
В края на миналата седмица Хил разговаря с лидера на косовските албанци Ибрахим Ругова, вицепремиера на Югославия Никола Саинович и руския посланик в Югославия Юри Котов.
Според западните дипломати в настоящата обстановка на продължаващи военни действия в Косово прекият контакт между сърби и косовски албанци не е най-добрият начин за разсичане на косовския възел. "Както сърбите, така и албанците имат свои решения за проблема в Косово. Това, което правим в момента, е да запознаваме страните в конфликта с позицията на тези от другата страна на барикадата. ", каза висш западен дипломат.
Косовските албанци настояват за пълна независимост от остатъчна Югославия, а в Белград са склонни да предоставят на Касово само статут на частична автономия. Това разминаване във вижданията за бъдещето на Косово прави директните преговори на практика безсмислени на този етап. Адем Демачи, бивш политически затворник и лидер на Парламентарната партия на Косово, сподели пред представители на западната дипломация, че въоражената борба ще даде по-добри резултати от безрезултатните до този момент мирни преговори. Демачи и неговата партия не бяха сред учредителите на непризнатия от Белград и Запада парламент на Косово.
От средата на юли сръбската армия интервенира в Косово, за да изтласка Армията за освобождение на Косово от главните пътни артерии към безлюдните планински анклави. Директните разговори остават пожелание, докато етническите косовски албанци виждат във въоръжените действия единствения начин да постигнат независимост от Сърбия.
Българските sleepers* живеят в Бойчиновци
"Все едно ми е дали ще живея, или ще умра. " Така 16-годишният Димитър обясни защо няма да се качи в спасителната лодка, а ще предостави шанса на някой друг, докато в групата по психотренинг в поправителния дом в Бойчиновци разиграват въображаемата ситуация "Спасението" (от 13 души, сред които бременна жена, близнаци, свещеник, лекар, трябва да бъдат спасени 8). Димитър е в дома от 2 години и 5 месеца, но все още не е осъден по обвиненията в кражби. Само 55 момчета от общо 139 в детския затвор са осъдени, 45 са подсъдими, а 39 са обвиняеми според последната статистика.
Поправителният дом в Бойчиновци е основан през 1956 г. за момичета и момчета, лишени от свобода. През 1967 г. момичетата са преместени в женския затвор в Сливен. До "началото на демокрацията" домът е подчинен на МВР, а сега е в структурата на Главно управление на местата за лишаване от свобода към Министерството на правосъдието. Законът за изпълнение на наказанията разграничава затвор и поправителен дом, но домът в Бойчиновци от години е известен на обществото като детския затвор, въпреки че детството на много от момчетата на възраст от 14 до 18 години е свършило с убийството, изнасилването или кражбите, заради които са попаднали в ареста.
"В арестите е по-лошо - по няколко човека в помещение 2 на 3 метра, хвърлят храната като на кучета, бият, не може да се пуши... ", това е откровение, което често може да се чуе сред момчетата в "приемната". Всеки новопристигнал, след като облече тъмносините работнически дрехи, се настанява в "приемната" за адаптиране, което продължава до месец. След това непълнолетните престъпници се озовават в зона А, Б или В. Зад буквения код всъщност се крие означение на трите етажа. В затворническия жаргон попадат и "РЦ" - рецидивист, "СР" - строг режим, а "2 часа каре" означава разходка навън.
Сега в лятната жега "карето" е между 17 и 19 часа, когато повечето момчета се отдават на спортните си страсти, като предимството е за футбола. Преди месец на зеления терен са разгромили гостуващите им американски ученици. В баскетбола обаче достойно са отстъпили на сънародниците на Майкъл Джордан. Ако ги нямаше телените огради около игрищата и решетките по прозорците на сградата, отвън затворът трудно би се различавал от някогашните пионерски лагери.
Денят в Бойчиновци започва в 6.30 часа сутринта по сигнал на дежурния надзирател. Според началника на дома Йордан Стефанов целта е
След закуска всички са на училище, а през ваканцията - на работа. Години наред са ги превъзпитавали най-често чрез наказания. Сега образованието трябва да помогне на момчето от детския затвор да се интегрира в обществото.
"Грешките на тийнейджърите не бива да ги преследват цял живот. Ако обществото отхвърли тези момчета, те отново ще тръгнат срещу него. Много важно е те да придобият умения, които ще им помогнат да си намерят работа", каза секретарят на ноу-хау фонда към посолството на Великобритания Боб Синклер. По програмата за българо-британско партньорство на фонда преди месец английският посланик Роджър Шорт е дарил на поправителния дом машини за цеха по дървообработване на стойност 12 000 долара. Някои от момчетата си тръгват от дома с тапия за мебелист, шлосер или стругар.
В цех "Ракита" шест момчета под ръководството на двама възрастни затворници плетат столчета и масички. "Най-много за два дни правя една табуретка. Харесва ми. Днес завърших и курса по готварство, а другата седмица ще се явя на изпита. Любимото ми ядене е с пилешки бутчета", разказва 19-годишно момче, което излежава седемгодишна присъда за убийство. Извършилите тежки престъпления остават безмълвни дори към поздрава "здравей". Някои, чиито дела още не са гледани в съда, не говорят, защото така са ги инструктирали адвокатите им. Но за всички е тежко да си спомнят момента, в който са объркали живота си. "Най-мъчително е през третия месец, особено при убийците. Започват кошмарни преживявания и те търсят някого, с когото да говорят. Сериозни са и проблемите с наркоманите. С тях и с хомосексуалистите работим по специална програма", обясни Васка Узунова, която от дълги години е психолог в поправителния дом.
Часовете след обяда са за занимания с психолозите. Личното време е вечер между 20 и 22 часа. Може да се гледа телевизия или видео, някои четат. Библиотеката се попълва най-вече от дарения, но вместо "Илиада" младежите предпочитат Стивън Кинг или Гришам, затова разчитат на близките си да им ги донесат. По-малките предпочитат Винету и капитан Немо. Има и фенове на "Кръстника" на Марио Пузо. Почти половината от момчетата обаче са неграмотни, затова се е наложило да бъде организиран летен ограмотителен курс. Преди време "Библията за деца" е била сред най-заеманите от библиотеката книги. Тогава всеки петък в поправителния дом с китари пристигали момчета и момичета от Евангелистката църква в Монтана. По-късно с тях започнали да се промъкват и хора, които търсели връзка с подсъдимите, затова ръководството забранило беседите. На четвъртия етаж в момента се изографисва параклисът. "Това ще е полезно място за момчетата. За себе си мисля, че съм се поправил. Надявам се за Коледа да изляза. Тук изкарах курса за шлосер, но навън ми предстоят матури в техникума и... искам да следвам", признава 20-годишно момче с присъда за изнасилване, докато разбърква боите на художника.
"Големите радости" за момчета са кинопрожекциите в неделя, представленията на кукления театър от Монтана, фестивалите с песни и танци по зони. "Най-хубаво е, когато сме навън и когато ме водят на дело, тогава се качваме във влака и виждам много хора", споделят момчетата с мярка за неотклонение задържане под стража. Може би най-любимото занимание на грамотните е да пишат писма. Ако имат пликове, изпращат послания с надежди и молби до президента, министър-председателя, купища писма са адресирани и до главния прокурор, но единствено заместник-министърът на правосъдието Златка Русева е отговорила и посетила поправителния дом. Епистоларни послания и покани получават и Сашка Васева, "Каналето", "Хъшове".
Поправителният дом има собствено стопанство, стадо овце, свинекомплекс, крави (една от които закупена със специално дарение от шведски гражданин), а тази година са ожънали и 100 тона жито. По този начин в затвора подпомагат изхранването на децата, защото парите от бюджета не стигат. "Организирахме и курс за бояджии, за да можем да продължим с ремонта на сградата", обясни началникът на дома. На втория етаж вече са забравили олющената мазилка. На четвъртия се подготвя и кабинетът на психиатъра.
Неразрешимите проблеми засега са свързани със законодателни недомислици. След като има документ за завършен клас момчето задължително трябва да се запише в следващия клас, дори да не може да чете или пише, което обезсмисля обучението му. Освен това непълнолетните могат да се обучават на занаят, но не могат да работят. До Министерството на правосъдието е отправено и предложение дори след навършване на 20 години момчетата да доизлежават присъдите си в Бойчиновци, като работят в цеховете и помагат за издръжката на детския затвор. "Искаме при нас да бъдат привеждани и младежи от 23 до 25 години с дълги присъди, които желаят да завършат средното си образование", обясни началникът Йордан Стефанов.
"Обвинен съм несправедливо за грабеж. Чакам делото, но много се притеснявам, защото имам една условна присъда за побой", навежда глава 17-годишният М.М. , който е в "приемната" от 15 дни. Новопристигналите бързо се информират и за случаите на бягства: "Тук преди месец избягали три момчета, но много бързо ги заловили."
Според изискванията на ООН в дипломите, които издава училището към поправителния дом "Св. Св. Кирил и Методий" (бивше "А. С. Макаренко"), не трябва да се споменава, че младежите са били в затвор. През последните години в поправителния дом все по-често гостуват дарители и представители на неправителствени организации. Бойчиновци е включен в проекта "Пролет в затвора", в съвместни програми на Младежки център за инициативи и консултации, Български институт за човешки отношения, фондация "Бъдеще за България". Сред най-големите спонсори на детския затвор е и Българският червен кръст. По-важно от дарените инструменти според външни психолози обаче е човешкото отношение към техните питомци.
Над входа към спалните помещения между портретите на Ботев и Левски е изписано: "С престоя си тук се научи да се трудиш и живееш честно и стани истински човек. " До Бойчиновци рядко стига информация колко са научили този урок, освен ако някое момче не се върне отново в детския затвор.
Иначе тук всяка седмица пристига поне един непълнолетен престъпник.
*sleepers на американски жаргон означава момчета, които са били в поправителен дом.
Безалтернативност не означава нормализация
Ако проследим динамиката в мненията на столичани относно политиката на правителството през последната година, ще се оформи (типично по нашенски) леко абсурдна картина. Докато положителните оценки постепенно са отстъпвали пред отрицателните, убедеността, че този кабинет ще изкара мандата си докрай е... нараствала. Преведено на обикновен език обаче това не звучи чак толкова абсурдно. Харесват или не правителството и неговата политика, столичани все по-често са на мнение, че няма кой да заеме неговото място.
Това не е нещо ново. През последната една година тази тенденция беше етикирана от някои политолози ту като "слабост на политическия опонент", ту като "липса на алтернатива на официалната политика", а напоследък по-често като "знак, че политическият живот и у нас се е нормализирал". Но в какво всъщност се състои т.нар. нормализация?
На първо място, липса на политическа алтернатива - че опозиция отдавна няма, това го разбраха "и кучетата на село". Дезинтегрирана, подобно на пъстрата палитра от икономически интереси и кръгчета, които се опитва да представлява, тя е изцяло зависима от управляващото мнозинство. Но алтернатива няма и защото алтернативни идеи не се раждат, което е нормално, когато за нови лица в опозицията минават добре познатите стари - уморените коне не е нужно да бъдат убивани, те просто умират сами. Не на последно място алтернатива не може да се роди и от средите на управляващите, които добре съзнават, че овладяването на властта е по-сигурно, ако в нея не се допускат инакомислещи. В последна сметка резултатът от всичко това се тълкува като потвърждение на тезата, че официалната линия е единствено възможната.
На второ място, за период от година и три месеца с поредица от стъпки или "битки" - "за зърното", "за газа", "за пиратските СD" и т.н., кабинетът първо очерта основния си противник, а след това методично го нокаутира. Последната акция срещу "Бартекс" само потвърди наложилото се впечатление, че дори и Иперията все по-трудно отвръща на ударите. А това не може да не впечатлява обикновения гражданин.
В крайна сметка, когато "нормализацията" на политическия живот се сведе до липса на алтернативни центрове на власт и липса на алтернативни политически концепции, е в реда на нещата и най-смелата прогноза за бурна политическа есен да се свие до очакване за смяната на този или онзи министър. Въпросът е с кого. Защото политиката ще продължава да отблъсква свежите лица дотогава, докогато пребиваването в нея се възприема и от управляващи, и от управлявани като пребиваване в Солунската митница.
Междувременно ще се променят само етикетите. И когато "липса на политическа алтернатива" започне да звучи тревожно, терминът "нормализация" идва, за да внесе необходимото успокоение: "Комунизмът си отиде, спете спокойно деца..."
Данните са от представителни за пълнолетното население на столицата изследвания, проведени през месец август 1997 г. и 1998 г. от агенция ALPHA RESEARCH Ltd. по поръчка на в."Капитал".
Заплахата върху въгледобива продължава
Има нещо много жилаво в българската въгледобивна промишленост. Въпреки всички издевателства, девет години занижени фиксирани цени, системно неосигурявани субсидии, липса на инвестиции и какво ли не още въгледобивът е сред малкото индустриални отрасли, чиито показатели са близки до равнището на 1988-1989 г. Но... заплахите срещу него продължават.
В тъй наречената матрица (превод от английски, автор - неизвестен) е записано: "Поетапно премахване на държавните субсидии за въгледобива и затваряне на неефективните мини в съотвествие с плана за действие - срок края на 1999 г. " Само три реда по-нагоре е противоречието: "Либерализиране на цените на въглищата за стопански нужди... до края на 1998 г."
Не ни е известно какво мисли г-жа Макгърк за факта, че в Германия, Франция и Испания подземният добив на въглища се дотира нонстоп от Втората световна война насам, но като че ли трябва да се потърсят методи и средства проблемът със субсидиите у нас най-после да намери своето решение.
Въгледобивната промишленост всъщност е системно ограбвана чрез ценовата политика на правителствата от всички цветове. Мощният монополист НЕК винаги е успявал да надделее при определяне на фиксираните цени. През периода 1993-1995 г. на два пъти цените на електроенергията бяха повишавани при замразяване цената на енергийните въглища. В този период дълговете на НЕК и топлофикационните дружества към въгледобива достигнаха близо 40 млрд. лева. А това бяха много пари, при това по незнайни правила на играта върху тези пари никога не е начислявана лихва.
Безумното решение 480 на кабинета на Жан Виденов, взето потайно на 14.05.1996 г., вкара и въгледобива, и енергетиката в списъка за изолация. И нещо повече - четири от въгледобивните дружества се включиха с това решение в списъка за ликвидация. Списък 1 и списък 2 заминаха веднага за седалището на МВФ във Вашингтон. И все още са там.
Да натикаш в изолация предприятия, които дълги години са работили на занижени фиксирани цени, въпреки че купуват всичко необходимо по пазарни свободни цени, е пълно безобразие. Но как да се излезе от това положение?
Близко до ума е, че намаляване на субсидиите може да стане чрез ценови промени. За съжаление фиксираната цена на енергийните въглища, определена през лятото на 1998 г., беше замразена цяла година и това се отрази крайно неблагоприятно на търговските дружества.
Освен това определение базови цени от 50 долара на тон условно гориво (т.у.г.) за кафявите въглища и 30 долара на т.у.г. за лигнитните въглища изобщо не се достигаха през целия период за замразяването на цените, 1997-1998 г. Поради промени в курса на валутата и други причини кафявите въглища се реализираха за около 43-44 долара , а лигнитите - за 25-25.5 долара. Ощетяването на въгледобива беше огромно.
През същия период се внасяха въглища, чиято стойност заедно с транспортните разходи достигаше 62 долара на т.у.г. При това в себестойността на нашите въглища са включени около 30% данъци, социални осигуровки и отчисления за ПКБ, които остават в страната и от които се изплащат пенсии, помощи за безработни, болнични отпуски и др. Някакъв процент данъци и осигуровки има и в цената на вносните въглища, но... той ползва хора от Индонезия, Украйна, Виетнам.
Може да се направи изводът, че не само текущите, но и базовите цени трябва да бъдат коригирани. За кафявите въглища коригираната цена би трябвало да е около 57 долара на т.у.г. За лигнитните въглища случаят е по-особен. Няма никакви сериозни основания нито от техническа, нито от икономическа или търговска гледна точка да се поддържа такава голяма разлика между лигнитите и кафявите въглища. В случая НЕК се е наложил и винаги е успявал да третира мини "Марица изток" и софийските лигнитни мини като полубезплатни дойни крави. На световния пазар лигнити не се продават, но практиката в Германия, Гърция и другаде говори, че цените на лигнитите би трябвало да бъдат малко по-ниски от тези на останалите типове въглища, разбира се, при приравнена калоричност.
В цитирания в матрицата план за действие за цените във въгледобивната промишленост се предвижда едно минимално увеличение за кафявите въглища до 52 долара и замразяване на това равнище до либерализацията на цените. За лигнитите е предвидено равнище дори по-ниско от базовите 30 долара до края на настоящата година, а след това достигане на базовата цена.
В заседанието си, проведено на 6 август т.г., Държавно-обществената комисия за определяне цените на горивата и енергията реши цената на енергийните въглища да се увеличи с 10.6%. Ако правителството не увеличи този процент, няма съмнение, че въгледобивът ще изпита неимоверни трудности и вероятно ще колабира още през есента. За покриване на инвестиционните програми изобщо не може и да се мечтае, просто мините няма да могат да поемат и текущите си задължения.
Като допълнение на неблагоприятните обстоятелства, МВФ поиска енергийният фонд да бъде закрит още в края на годината. Това ще спука единствения спасителен пояс за бранша. А освен всичко друго това е фондът, който съгласно правителствените решения, взети след експлозията в мини "Бобовдол", може да осигурява технически и лични средства по безопасността на труда. Можем да си представим каква обстановка ще стане след закриването му.
Настъпилият рязък спад на енергийната консумация поради спирането на много индустриални обекти вкара цялата въгледобивна промишленост в неизпълнение на разчетите за добив. Това, комбинирано с погрешната ценова политика на Комитета по енергетика, може да смачка производителите на въглища.
Ако правителството не се намеси и не наложи промени в баланса на електропроизводството АЕЦ - ТЕЦ и не преразгледа критично досегашната си ценова политика, последиците могат да бъдат много лоши. При това, за разлика от временно спрени военни или машиностроителни заводи, подземните въглищни мини спират... завинаги.
Силовото застраховане да не прерасне в друг вид престъпност
Доста приказки се изприказваха относно работата на Националния съвет по застраховане. Членовете на съвета имаха и все още имат трудната задача да отсеят така наречените опашати структури, които не са откъснали (според министър Бонев) своите опашки, за да се премахне познатото "силово" застраховане. Цели се с един удар да се съборят два заека - хем ще се освободи пазар за чужди застрахователи (така желани от кабинета), хем електоратът ще похвали правителството за успешната му борба със силовите групировки. Дали това не е нож с две остриета?
По-запознатите знаят, че застраховането като дейност заема може би около една трета от общата дейност на компании като ВИС, СИК и др. Известно е, че тяхната дейност е свързана още с управлението на заведения, магазини, охранителни фирми, бензиностанции, автокъщи, чейнджбюра, банки под имената на други фирми, които ще останат незасегнати от каквото и да било решение на Националния съвет по застраховане. С ликвидирането на застрахователната дейност управленските кадри - между другото хора професионалисти в своята работа - ще бъдат насочени към някои от по-горе посочените незасегнати фирми, дружества и др. На улицата обаче ще останат така наречените нисши ешелони или мутрите, които, останали без закрила, ще върлуват из страната като афганистанските ветерани в Русия. Може да се очаква какво ще стане с кражбите на коли и имущество в цялата страна.
Или както е казал народът, дето е текло, пак ще тече. Престъпността едва ли ще намалее, печалбата на бившите шефове (преквалифицирани) - също. А от натрупаните капитали може да се очаква създаването на корпорации от типа "Мултигруп", които едва ли ще създават по-малко неприятности на управляващите.
Господа членове на Националния съвет по застраховане, вярно е, че идват местни избори, но мислете и за по-нататък.
Право на отговор
Неточности или изопачаване на истината
Уважавам и чета с удоволствие вестник "Капитал", който е известен със задълбочените анализи и коментарни рубрики. Икономическият анализ е много хубаво нещо, когато се прави от икономически грамотен човек, който не изопачава факти и числа, за да ги подчини на заключението на своя анализ. За съжаление точно това се е получило в анализа на Галина Александрова ("", бр. 32). Невярно е написаното, че от общо 356 милиарда дълг към бюджета в края на миналата година Нефтохим е погасил само 90 милиарда. От началото на годината изплатихме 266 милиарда, а за остатъка от дълга имаме погасителен план за 52-54 млрд. на месец, който стриктно изпълняваме. Тези факти бяха официално огласени на пресконференция в деня на общото събрание на акционерите на "Нефтохим" на 24.07.1998 г. Същите факти бяха вярно чути и отразени в печатни и електронни медии в цялата страна.
"... В момента Нефтохим още се държи на пазара благодарение на лоялността на държавния дистрибутор "Петрол" и на още няколко едри дистрибутори, сред които и "Шел". Трудно е да заставиш такива големи пазарни субекти като "Петрол" и "Шел" да действуват единствено водени от своята лоялност към някого. Истината е, че "Петрол" и "Шел" купуват горива от Нефтохим, защото нашите продукти са качествени за разлика от вносните. Затова този, който държи на своето име и реноме, купува горива от Нефтохим. Що се отнася до цените на нашите продукти, те са най-ниски в Балканския регион и са на 50% от тези в Западна и Централна Европа. Никоя от европейските страни не намали цените на горивата поради спад в цените на нефта.
"Освен борча към държавата обаче рафинерията има задължения към доставчици и банки, които общо надхвърлят 500 млрд. лева. " В действителност Нефтохим ползва оперативен кредит от около 110 млрд. лева за обслужване на плащания към доставчици на нефт, НЕК и Булгаргаз. Този кредит не е дълг, тъй като няма просрочия в плащанията. Продължаваме регулярно да погасяваме и задълженията си към заема от Световната банка.
"Договорът с "Манесман" - поредната схема за източване на Нефтохим. " Това е доволно любопитно твърдение. Предложеният от "Манесман" вариант за "под ключ" не бе представен като контрапункт на "поискан" от Нефтохим традиционен вариант за проектиране и доставка на оборудването. От самото начало Нефтохим нямаше предпочитан вариант за договор. Ние поискахме варианти за договор със съответните цени, за да вземем най-доброто решение. Вариантът "под ключ" е изгоден с това, че предвидената сума за изграждане е твърде разумна и тя ще влиза в кредита, който ще се осигури от "Манесман". За Нефтохим остава единственото задължение да осигури от собствени средства 15% от общата сума на кредита след подписване на договора. Финансирането ще се извърши от Дойче банк, като кредитът е застрахован от застрахователната агенция на немските инвестиции в чужбина "Хермес". Това е единствената инвестиция в "Нефтохим", която се реализира без държавна гаранция. Възстановяването на кредита ще започне след 30-месечен гратисен период и ще се извърши със 17 полугодишни вноски, или за осем и половина години след изграждането на инсталацията. Самият проект за изграждане на нов "Каталитичен реформинг" е резултат от приетата от правителството на Република България Национална програма за постепенно преустановяване производството и употребата на оловни бензини в страната, а не за да ощети бъдещия собственик на Нефтохим. На проекта бе даден ход след получено одобрение от приватизационния посредник "Артур Андерсен".
"140 млн. долара цена за Нефтохим препоръчал консултантът "Артур Андерсен" преди седмица. " При последното си посещение в Нефтохим на 3 август 1998 г. г-н Пол Ратбоун, ръководител на проекта за "Артур Андерсен", отказа да се ангажира с каквато и да било прогноза за предварителна цена, като поясни, че цената ще бъде обявена от Агенцията по приватизация след представяне на информационния меморандум, който в момента се изготвя. Същото становище г-н Ратбоун поддържаше и в интервю, излъчено по БНТ.
Трудно ми е да приема толкова много неточности като неволни грешки. В същото време ми е трудно да приема, че вестник "Капитал" греши нарочно. Къде е истината?
Контрабандните канали се създават от служебни лица
Никола Николов, председател на Икономическата комисия в парламента, пред "Капитал"
Г-н Николов, преди повече от година вие първи от лидерите в ОДС подехте кампанията срещу контрабандата. Какво ви провокира тогава?
- В началото на управлението на ОДС трябваше публично да се обявят далаверите, които се правят по българските граници. Ние като управляващи съвсем ясно трябваше да дадем сигнал, че въвеждаме ред в плащането на данъци и такси по нашата граница. Това желание и тези намерения бяха положителен сигнал към инвеститорите. Ако ние докажем, че искаме да въведем ред в плащането на данъци, такси, мита, това означава наистина да създадем реална конкурентна среда.
Конкретният повод, от който бях силно провокиран тогава, беше една среща със собственика на "Якобс". Той ми каза: "Извинявай, но когато аз отивам да инвестирам в една страна, първо влизам в магазин за кафе, виждам колко струва моето кафе там и съм наясно дали съм конкурентен в тази страна или не съм. Влязох в България и установих, че България е страната, в която за мен е най-евтино да си купувам собственото кафе, защото то очевидно беше влязло без да са платени мита, такси, данъци. " От това бях провокиран през миналото лято, когато дадох тази пресконференция. На нея казах също, че захарта например е най-масовата контрабанда, правена в България. Каквото е положението със захарта, такова е и с ориза. Фирмата "Кремер" е купила "Българска оризарна" в Пловдив, има съвсем същия проблем с конкурентността, която е в България, и с други страни, които внасят египетски ориз, без да плащат мита и такси. Междувпрочем оризът също се внася през бургаското пристанище.
Подобно е и положението с горивата?
- Подобно е положението и с кафето, ориза, захарта и отчасти горивата, които са с една и съща схема - с всички масови и оборотни стоки. Функционирането на тази схема изисква съществуването на организиран контрабанден канал.
Другият вид контрабанда е контрабандата, която се прави със скъпоструващи стоки. Такъв беше например хасковският случай със заловените тирове цигари. Или, да речем, бялата техника. Там просто е достатъчно да прекараш един тир през границата, за да направиш удар, като си плащаш единствено на едно или на две-три лица, за да прокараш стоката си.
Плащаш достатъчно висока част от печалбата, вероятно около 30% от дължимите данък добавена стойност, на мита и такси на някой митничар и това е. Забравяте и двамата за случая, нито ти го познаваш, нито той теб. По-страшната и по-типичната контрабанда, която си е направо институционална корупция, е тази с организираните канали. Такъв е случаят със захарта.
Едва ли дребните митничари могат сами да организират и защитават такива канали.
- Хората, които ги създават, са достатъчно високопоставени в системата. И не само те, обикновено и наблюдаващите ги органи са в схемата, за да се преодолява контролът. Един такъв канал може да бъде изграден само с много висша подкрепа и с много голяма доза сигурност, че няма да бъдеш наказан, след като бъдеш уловен. След като веднъж е създаден, каналът функционира, въпреки че хората, от които зависи, се сменят. Например схемата за контрабанда на захар е работила при три правителства. Контрабандният канал е работил при три правителства, без да броим служебните, и е нямало трус, след като са били сменяни хора на ключови позиции. В този смисъл шефът на бургаската митница Симеон Симеонов не е създал канала, а е бил назначен, за да го продължи и използва. Абсурдно е, когато се сменят шефът на митницата и шефът на сигурността в Бургас, схемата да продължи да функционира без никакъв трус.
Излиза, че "Бартекс" е една от фирмите, които са използвали вече съществуващия канал?
- Не можем да твърдим, че "Бартекс" сам е създал съществуващия канал за контрабанда. Аз твърдя, че "Бартекс" и останалите фирми са се възползвали от този канал за контрабанда, а той е създаден от служебни лица. Те са били заинтересовани от огромните печалби, рушвети, които се извличат от тази дейност. Доказателството на тази теза е, че не само "Бартекс" се е възползвал от този канал, а и други фирми, които са му конкурентни на пазара на захар.
Кое е по-големият проблем - контрабандата и ощетяването на бюджета или свързаните с това отношения на корупция?
- През юли миналата година обърнах внимание на това, че ще бъде много добър знак за инвеститорите, ако се справим с контрабандата. В този вид, в който се разкри далаверата за захарта, аз поставям като водещ проблема с корупцията. Съществуват вериги отношения, които са отношения на корупция и които наистина създават възможност за ощетяване на държавата с десетки милиарди левове. Най-страшното е, че тези канали функционират с висше покровителство. В такива мащаби контрабандата очевидно не може да се организира от чиновници на ниско ниво. Съвсем наивно и подвеждащо е да мислим, че каналът е изграден от двама-трима митничари и от двама-трима полицаи. Не може да е така, ако не са ангажирани техните началници и дори началниците на техните началници. Каналът е изграден първо внимателно, бавно, при което в него са включени високопоставени служители, които са имали гаранцията от съответните ведомства и от съответните контролиращи ги органи, че ще бъдат покровителствани, за да върви далаверата.
Тези канали на контрабанда са независими от политическата воля, което означава, че тези канали не са политически, а са канали на корупция. Но те от друга страна представляват голям политически проблем, т.е. ние като политическа сила трябва да се справим с тази корупция. От нефинансовите фактори, които задържат или ограничават конкуренцията на пазара, които ограничават инициативността и предприемчивостта, корупцията е най-значителният и политически най-чувствителният проблем, независимо от това какви политически фигури са участници, стимулирали, подпомогнали или несъзнателно участвали в подобни схеми на корупция. Особено важно е да има радикална развръзка, когато става въпрос за казуси, в които от корупция е заразена дейността на цели институции.
Основно захарта е влизала контрабандно, като се е облагала върху фактури с по-ниска от реалната стойност. Това е една сравнително проста схема.
- Проблемът с митническата облагаема стойност е най-сериозният. За съжаление дори и в най-новия закон за митниците той никъде не е решен прецизно. Никъде в света не може да има противоречие между фактурната стойност, по която се прави митническото облагане, и текущите цени, особено когато стоките са борсови. Достатъчно точно може да се изчисли - плюс-минус 10% стойността на съответна борсова стока - колко е цената в съответния момент, в съответното пристанище по света. Така че според мен се налага в новия митнически закон да се реши проблемът с митническата облагаема стойност поне за борсовите стоки. Не може за митническа облагаема стойност да приемаме фактурната стойност, когато се внасят борсови стоки.
Накъде ще се разраства скандалът със захарта? Дотук ли ще спре?
- Той като скандал е изчерпан вече, но силно се надявам, че последствията ще бъдат по цялата верига. Където и да свършва тя. Който и да се е облагодетелствал, който и да е събирал пари и каквото и да е правил друго, трябва да си понесе последствията. Това е особено важно за нас като политическа сила. Заблуждаващо е също да се визира само "Бартекс". Освен "Бартекс" в контрабандата са участвали много други къде по-дребни, къде по-едри риби. Схемите винаги са или внос по намалена митническа облагаема стойност, или въобще необмитяване, скриване. Например за скриването на един кораб се изисква участие по веригата на хора от пристанището, на хора от държавната инспекция по корабоплаването, на спедитори и на съответните контролиращи ги специални органи и т.н. Просто една такава далавера изисква една страшно дълга верига. Затова тези далавери се бяха превърнали в една обществена тайна в Бургас и на другите места по границата - поради факта, че в тях участват много хора на различни нива. Всички те трябва да си понесат последствията.
Врачанската хазартна империя - трупове без край
Ще се окаже ли разкритата банда от наемни убийци, свързани с врачанския хазартен бос Валтер Папазки, сатрап на убитите босове от подземния свят ? Папазки беше арестуван на 5 август след акция на сектор "Тежки престъпления" на националната полиция. Неговият брат Георги Георгиев-Културиста избяга и сега се издирва. Срещу Валтер Папазки, който е бил следен и подслушван повече от 6 месеца от полицията, е повдигнато обвинение, че е поръчал убийствата на Валентин Асенов-Лисицата и бодигарда му Искрен Ценов. Повод за ареста му станаха признанията на двама наемни убийци - 27-годишният Стефан Рангелов и 26-годишният Велин Добрев. Те се предадоха в полицията преди няколко месеца, а техният тартор Емилиян Цонев беше арестуван по-късно. Килърите признали пред следователите, че те са извършителите на убийствата на Лисицата и Ценов по поръчка на Папазки. По-късно стана ясно, че двамата също е трябвало да бъдат убити и затова се предали.
В началото на миналата седмица в. "24 часа" пусна гръмкото заглавие, че килърите вероятно са извършители и на другите поръчкови убийства като това на боса на ВИС-2 Васил Илиев, на Георги Николов-Мечката, на Пламен Иванов-Фалконети и дори са заложили бомбата на бистришко шосе, която за малко не уби шефа на Мултигруп Илия Павлов на 18 юни миналата година. В историята бяха замесени и бившият шеф на борбата Димитър Джамов, който трябвало да помогне на Папазки да излезе от ареста и някакъв загадъчен руски наемен убиец - Стьопа, който едва ли не е дошъл с Влака на дружбата да разчиства подземния свят... Другото място, където се срещат такива добре навързани и всеобхватни конструкции, е само в криминалните романи на Христо Калчев.
Сензационните съобщения принудиха разследващи от Националната полиция да дадат специална пресконференция, на която да заявят, че единствените доказани убийства на столичните килъри са на Валентин Алексиев и Искрен Ценов. Запознати с разследването обаче твърдят, че от изредената в пресата редичка от покойници има шанс да се докаже единствено, че убийството на Фалконети е работа на тази група от наемни убийци. Първоначалните версии за убийството на Пламен Иванов пред ресторант "Олимп" в столицата в началото на миналата година е, че той е замесен в трафика с наркотици и неговите убийци са кюрди. Осведомени обаче твърдят, че по същото време Фалконети е влязъл в конфликт с представители на СИК, чиято креатура са врачанските хазартни босове Папазки и Жоро Културиста и е възможно поръчката да е дошла от офиси в столичния хотел "Орбита". И това е другата версия, по която върви разследването.
Засега нямало никакви данни арестуваните наемни убийци да имат някакво отношение към убийството на Васил Илиев, Мечката и атентата срещу Илия Павлов, твърдят източниците от полицията, заети с разследването, които обаче обещаха още кървави разкрития от делата на врачанската империя. Междувременно беше намерен трупът на човек от охраната на "Империал" във Враца - Цветозар Ценов-Зари. Тялото беше намерено на 14 август от овчар във Врачанския балкан, а смъртта настъпила след счупване на врата. В началото на миналата седмица бяха арестувани и двама охранители от силовата структура на "Империал" - Цветан Сандов-Ценката и Тодор Кръстев.
По същото време се пусна слух, че поръчител на убийството на Лисицата е негов приятел, който избягал в САЩ. Златко Златков, който бил приятел на Валентин Алексиев, му дължал 300 000 долара и затова станал съучастник в покушението. Златков се обади по телефона във вестниците и даде интервюта от Америка, че няма нищо общо със случая и да го оставят на мира.
Всекидневниците веднага свързаха разкритията с битка за територии в хазарта преди време и сега, заради настъпващите турски босове в игралния бизнес. Подобна хипотеза не е за изключване, но не e и много правдоподобна, защото хората от хазарта обикновено се стремят клиентите им да играят в спокойна обстановка и предпочитат да си плащат за това на който трябва. Освен това обемите на хазартния бизнес в България все още не са толкова баснословни, както се предполага.
В този контекст се свърза и издирването на наследника на ВИС - 2 Георги Илиев от МВР. Официална съобщение обаче засега няма. Известният с буйния си нрав бивш борец, според радио "Свободна Европа", което цитира вътрешния министър Богомил Бонев, се издирва за въоръжен грабеж и опит за убийството в казиното на хотел "Рила" в столицата.
Според очевидци Георги Илиев пристигнал в петък късно вечерта в казиното с компания и бодигардовете си и седнал на играе на рулетката. Шефът на "ВАИ холдинг" обаче бързо загубил 40 000 долара (според други информации сумата е 10 000 долара). Тогава Георги Илиев поискал кредит от казиното, но му било отказано. Ядосан, бившият борец избухнал и започнал да крещи, че в казиното мамят, че са мошеници, изтеглил пистолета от кръста на бодигарда си и стрелял във въздуха и в твърдия плот на рулетката. От рикошета на куршума едно от крупиетата било одраскано по ръката. И други висаджии постреляли във въздуха, но пострадали няма. След това компанията на Георги Илиев напуснала необезпокоявана казиното, като събрали чиповете от масата.
От казиното, което е собственост на шефа на "Нове холдинг" - Васил Божков, извикали полиция, но когато тя дошла, нямало никой от хората на Илиев. Според в. "24 часа" крупието отишло в "Пирогов", но не казало истинското си име. Полицаите обаче го издирили и той дал показания. Показания и информация за инцидента дали и други хора от персонала, а междувременно близкият до "Нове холдинг" в. "Труд" писа, че Жоро Илиев е бил обявен за персона нон грата в казиното на хотел "Рила".
Августовската офанзива на полицията и обявеното издирване на президента на "ВАИ холдинг" съвсем не попречи на бизнесделата му. Докато журналистите се питаха къде е Георги Илиев, общината в Кюстендил обяви, че фирмата му е спечелила на търг общински терен от 5 дка в центъра на града, където бившият борец смятал да строи спортна зала.
Шугъргейт - набедени и виновни
Скандалите с контрабандата на захар могат да разместят пластовете преди конференцията на СДС
За една седмица центърът на захарния скандал се отмести от Мултигруп към замесените в далаверата политици от СДС. Стана ясно, че "Мулти" не е единственият трафикант на захар. Разбра се, че по този начин през контрабандния канал в Бургас е влизала практически цялата захар за вътрешния пазар. Освен "Мулти" станаха известни и имената на други няколко фирми, подозирани в далавера. Турската "Бейнап", собственик на захарния завод в Девня, "Литекс", който контролира завода в Русе, и още няколко по-дребни играчи, които или са работили на ишлеме, или са използвани за пощенски кутии. Акцията срещу "Мулти" беше малко театрално изиграна, за да излезе едва ли не, че групировката е единственият трафикант. Всъщност Мултигруп е най-големият трафикант, но има и други. По неизвестни причини те бяха прикрити при първоначалните съобщения, което подсказва, че всъщност скандалът със захарта може да прерасне и в политически. Вестник "Сега" допусна, че шефът на бюджетната комисия в парламента е политическият покровител на захарния канал, защото бил свързан с "Мулти" отпреди. Цонев опроверга връзка с Илия Павлов, но не отрече, че шефът на бургаската митница е бил негова кандидатура.
Все пак по всичко личи, че августовската офанзива на МВР срещу Мултигруп този път може да се окаже успешна. Въпросът е докъде ще стигнат силите на вътрешното министерство и митницата да се справят с разкритията и дали длъжностни лица от корпорацията ще бъдат подведени под арест. Все още не е ясно дали изпълнителният директор на групировката Спартак Жаров ще бъде задържан, въпреки че в четвъртък целия ден той е бил разпитван от служители на НСБОП. Жаров е шеф на завода в Камено още от неговото купуване от Мултигруп през 1994 г. Въпреки неминуемата му намеса в контрабандата на захар Илия Павлов не посмя да го извади от управителния съвет на фирма "Бартекс" при общото събрание на фирмата миналата сряда. Ако Жаров бъде прибран в ареста, това наистина ще е първият високопоставен шеф в групировката, срещу когото е повдигнато обвинение, и то за такава крупна далавера. Не е ясно доколко подписите на Жаров стоят под документите за внос на захар. На разпита в четвъртък Спартак Жаров само е отговарял на въпрос, но срещу него не е било повдигнато обвинение. Осведомени твърдят, че основните контрабандни количества със захар всъщност са чрез дъщерната фирма "Бартекс трейдинг". Причините за снизходителното отношение на Илия Павлов към Жаров може да се търсят в две посоки - едната е, че Жаров знае прекалено много, а другата е, че Илия Павлов лично е одобрявал схемите за внос на захар. А по-вероятно - и двете.
Източници от групировката твърдят, че са виждали подобни документи, разписани лично от Илия Павлов. За подобни документи твърди и списание "Сега". Според списанието през юни месец шефът на НСБОП Кирил Радев е получил копие от оферта до централата на Мултигруп, в която се предлага схема за укриване на част от вноса на захар и спестяване на митническите такси. Документът бил от 1994 г. и уж бил резюлиран от финансовата директорка с "не", но върху полученото копие в НСБОП нямало никаква резолюция.
Срещу Спартак Жаров вече има издаден акт за нарушение на чл. 52 от Закона за митниците заради липсващите 12 000 тона захар, вкарани на временен внос. Същите актове има издадени и на фирмите "Сиви Иван Сиви" и "Маншугър", които са вкарали захарта за преработка на ишлеме. ЕТ "Сиви Иван Сиви" е фирмата, която дължи най-много мита и такси на държавата. Според изявлението на шефа на митниците Пламен Минев тя трябва да плати над 14 милиарда лева глоба заради липсващите 20 000 тона захар на временен внос. Мистериозният едноличен търговец Иван Филипов Сиви, който се оказва най-големият контрабандист на захар, е регистрирал фирмата си още през 1995 г. в София. 61-годишният търговец има още една фирма, която е събирателно дружество, но в регистрацията липсват други съдружници.
Все още не е завършила обещаната проверка на Мултигруп в завода им в Камено. Илия Павлов обеща, че ще изнесе данни за нарушения, ако има такива. Той обвини и шефа на бургаската митница Симеон Симеонов, че е забавил нарочно оформянето на документите на два кораба със захар на "Бартекс" и така е нанесъл щети, за което фирмата щяла да го съди.
Ударът срещу захарния бизнес на Мултигруп наистина е голям, защото заводът на "Бартекс", освен че продава захар на вътрешния пазар, като реализира огромни печалби заради спестените мита и такси, снабдява и още десетина завода и консервни фабрики на корпорацията от хранително-вкусовата промишленост с евтина суровина. Така че третият удар срещу Мултигруп след изгонването на групировката от газовия бизнес и производството на пиратски компактидискове от ДЗУ ще е също толкова тежък.
Добре осведомени източници твърдят, че премиерът Иван Костов е имал среща с лидери на СДС в неделя преди офанзивата на МВР и е дал директива този път да се стигне докрай в разследването и всеки да си получи заслуженото. Това обаче е въпрос не само на желание, но и на възможности.
Скандалите около контрабандния канал за захар в Бургас отново разтресоха политическото пространство. В броя си от миналия четвъртък вестник "Сега" обвини бургаския депутат Йордан Цонев, че бил близък на Мултигруп, защото продал хотел "Бриз", когато бил шеф на общинската приватизация. Вестникът се позовава на бивш високопоставен служител на корпорацията. Цонев пък отговори, че с тази сделка е "подредил" "Мулти", защото цената, която общината получила за хотела, е висока, а хотелът не струва нищо. Напрежение се очакваше и след като шефът на митницата Симеон Симеонов беше арестуван миналата седмица за притежаване на наркотици. Малцина повярваха, че това е истинската причина Симеонов да прекара 6 дни в ареста, защото беше доказано, че 150-те грама хашиш са останали от предшественика на Симеонов Здравко Караджов, който е следствен по няколко дела за престъпления по служба. По-скоро се очакваше, че Симеонов е замесен в захарната контрабанда и се е очаквало той да "пропее" в ареста за замесените високопоставени политически и държавни фигури. Междувременно започналата проверка в ГКПП - Малко Търново, където Симеонов е бил началник, преди да поеме бургаската митница, изглежда, ще докаже участието му във вноса на пилешки бутчета. Заради тази контрабанда беше арестуван в четвъртък митничарят Николай Шаров. Симеонов обаче беше освободен от ареста след решение на бургаския съд. Действително името на Йордан Цонев беше най-често споменаваното име на лидер на СДС, забъркан в скандала, и очакванията бяха, че Симеонов ще бъде човекът, който ще разкаже за неговата роля. Това обаче не се случи. Според последните информации двамата са успели да преодолеят разрива помежду си, като Цонев е помогнал Симеонов да излезе от следствения арест, а митничарят е отложил скандалните разкрития. Едва ли съществуват някакви формални доказателства или свидетелски данни за участие на Цонев в захарния канал, но той не може да избяга от политическата отговорност за назначенията в Бургас. Публична тайна е, че шефовете на почти всички ключови фирми, служби и ведомства в Бургас са съгласувани или предлагани от Йордан Цонев. Очакванията сега са, че точно захарният скандал ще катализира процесите в СДС преди есенната конференция на партията.
Очакванията за нови арести бяха заради разпространените информации, че не е възможно такъв грандиозен канал да стои скрит в продължение на 5 години от началниците в града и да няма замесени. Слуховете се подхранват и от евентуалното уволнение на шефа на контраразузнаването в Бургас Калин Димов.
8-месечното разследване на НСБОП има и един друг основен момент, който се пропуска. Каналът за захар в Бургас е работел безотказно повече от 5 години. Разкритията показват как за това време чрез контрабанда беше разсипана цялата захарна индустрия на България. През бургаския канал са преминавали количества захар не само на Мултигруп, но и на други скандални фирми.
Още през 1995 г. в бургаското следствие бяха заведени четири дела срещу фирмата на председателя на футболен клуб "Славия" "Дискавъри 93" Стоян Николов. Обвиненията срещу "Дискавъри" бяха именно за неплащане на мита и такси при вноса на 4 карга със захар. Делата обаче бяха потънали в бургаското следствие и едва след ареста на Николов в края на февруари тази година за невърнат кредит от 40 милиона марки от ТСБанк те бяха изискани от черноморския град в столицата. Името на Стоян Николов се свърза с Дилян Буновски - Дорон. Именно той е човекът, който поема голяма част от фирмите на Дорон, когато той влезе в ареста. Освен това Николов се свързва и с "Прайм инвестмънт тръст", икономическа структура на ТСБанк.
