"Сега" вече има тираж над 40 000 броя, като изпреварва "Седем дни спорт", "Стандарт", "Новинар", Земя", "Демокрация", "Пари" и "Струма".
След като постъпи принципно с "Дума", макар след толкова дълго отлагане, ИПК "Родина" не може да си позволи друг подход към останалите вестници, ако не иска да бъде обвинен в пристрастност.
Държавен вестник
Михаил Михайлов: Уволни ме член на кабинета
Генералният директор на "София кабел" Михаил Михайлов беше уволнен миналата сряда от собствениците на частната медиа. "Може да се наложи да се разделим", обяснил преди две седмици мажоритарният акционер в "София кабел" Величко Найденов на Михайлов. За уволнението обаче Михайлов твърди, че научил от новините на "Нова телевизия". "Ако трябва да кажа има ли член на правителството отношение към моето уволнение, мога да кажа твърдо да", заяви пред "Капитал" Михаил Михайлов. "Не съм още член на кабинета. Истината е една - ние с Мишо не се разбрахме и се разделихме", коментира собственикът на "София кабел" Величко Найденов.
"Зад моето уволнение не стои правителството. Правителството си има състав, тези хора имат три имена. Ще искам среща с премиера Костов, защото чувствам застрашено правото си на мнение и правото си да работя това, което харесвам. Тъй като ситуацията не е еднозначна и не се чувствам достатъчно свободен, за да кажа достатъчно открито всичко, на мен ми е по-лесно да кажа кой не ме е уволнил. Сигурен съм, че не ме е уволнил Иван Костов, сигурен съм, че не съм уволнен, защото съм човек на Софиянски - аз не съм ничий човек. Моето уволнение не е и политическо, защото аз не съм политическа фигура. Не съм субект в политическото пространство, тъй като съм бил, съм и ще бъда безпартиен", заяви Михайлов.
Изявлението на бившия секретар на Комисията за радиочестоти и телевизионни канали, че е уволнен от член на кабинета, веднага бе свързано с името на вицепремиера Евгений Бакърджиев, който според добре осведомени източници е бил причината и за уволнението на Михайлов от софийската "Нова телевизия". Собственикът на "София кабел" обаче отрича това. Според него причината е, че двамата не са постигнали споразумение по важни въпроси и това наложило отстраняването на Михайлов. Логично е обаче, дори да има намеса от страна на Бакърджиев или близкото му обкръжение в уволнението на шефа на "София кабел", собствениците да не признават това. Кабелният оператор няма лиценз за излъчване на територията на София, а Бакърджиев е ресорният зам. министър-председател по телекомуникациите и от него в голяма степен зависи съдбата на "София кабел".
Протекционизмът няма да помогне на рекламния пазар
Най-големият телевизионен рекламодател от началото на годината в България е "Интербрю". Белгийският концерн е рекламирал само в БНТ. С малка разлика след него до края на юли са рекламните бюджети на "Проктър и Гембъл" и "Кока-Кола". Те са разпределили общите си суми между БНТ и "Нова телевизия" в приблизително съотношение 3 към 1. Рекламодателите с бюджети около 500 000 DM разчитат на националния обхват на БНТ. Парите за телевизионна реклама под 150 000 DM са насочени в регионалните частни телевизии - "Нова телевизия" и "7 дни". Списъкът на рекламодателите на телевизия "7 дни" е своеобразен и съдържа имена, които не могат да се открият сред рекламиращите в други телевизии.
Различието в списъка на рекламодателите за всяка телевизия потвърждава постигната самобитност и различния профил на зрителската аудитория. Техният ефир би се пренаситил много и би ги направил негледаеми, ако те поемат големите кампании от БНТ при равнището на сегашните им рекламни тарифи. Ако медиите реагират логично и повишат тарифите си, тогава високите цени няма да отговарят на обема на аудиторията им и показателите за ефективността на излъчените реклами ще се снижат. Повишаването на тарифите би се отразило и на общото разпределение на рекламните бюджети и по отношение на пресата и радиостанциите.
Идеята да се поставят ограничителни условия за насочването на парите за реклама с очакването за поява на нова национална телевизия противоречи на основните принципи на медиа-планирането. То винаги се прави спрямо определената от рекламодателя целева група. В този контекст "нова частна телевизия с национален обхват" все още не казва всичко съществено на този, който трябва да похарчи пари, за да продаде своите продукти.
Единствено в сферата на догадките остава отговорът на въпроса кой всъщност ще гледа тази нова телевизия. Профилът на аудиторията на една електронна медиа зависи от нейната програмна политика и от качеството, с което тя ще бъде реализирана. Дори и да се възпроизведе програмната схема на БНТ, не е сигурно, че социодемографската структура на новата зрителска аудитория ще повтори вече съществуващата. Може само да се предполага дали новата медиа ще заинтересува цялото население или само една част от него - например по-младата му част.
А ако програмната политика на новата медиа бъде нещо ново и непознато досега и аудиторията й се прегрупира по непознат досега начин? Очевидно е, че само с предположения не могат да се планират и реализират пари за реклама. Стъписването на рекламния пазар би осуетило осъществяването на маркетинговите стратегии, би възпрепятствало и затруднило въвеждането на нови продукти на нашия и без това беден пазар.
Възможностите да се регулира рекламният пазар дори и от страна на държавата не са малки. Най-напред това би могло да стане чрез провеждането на определена ценова политика от БНТ. Изключително високите тарифи в най-гледаното време автоматично и бързо биха пренасочили рекламодателите към регионалните медии с по-ниски тарифи.
Появата на нова частна телевизия безспорно ще повлияе на нормализирането на медийния и рекламния пазар у нас. Но в същото време ще създаде и нови проблеми. В най-голяма степен то ще се отрази отрицателно на регионалните ефирни и кабелни телевизии. Те в момента с доста интересна и сложна организация успяват да компенсират липсата на частна телевизия с национален обхват, да осигурят средства за съществуването си и да докажат, че пазарните принципи са най-добрият регулатор и на медийната ситуация.
Идеята за държавен протекционизъм по отношение развитието на свободни медии у нас може да се реализира не само законодателно, но и с други разнообразни механизми. Например детайлизирането на данъчните закони, преференциите при кредитирането на електронните медии, по-дългите гратисни периоди биха се оказали ефективни стимули за свободните медии.
Рекламният пазар е сложна система и промяната дори на един неин параметър се отразява на останалите елементи. Каква ще бъде величината на всяка една последица могат да кажат само специалистите.
Накратко
Компанията Sprint () стартира експериментална услуга, която ще позволява на клиентите на компанията да осъществяват международни телефонни разговори, IP-мрежата на Sprint на по-ниски цени. Услугата ще се предлага за ограничено време на потребители в Атланта, Далас, Сан Франциско и Сиатъл, като разговори ще могат да се водят с цялата територия на Щатите, както и с Пуерто Рико, Вирджинските острови, Индия, Япония, Южна Корея, Тайван и Мексико сити.
По-късно този месец производителят IBM () ще пусне на пазара новия си корпоративен сървър RS/6000 модел S70, който е оборудван с новото поколение процесори RS-64. Освен това компанията планира да намали с до 30 процента цените на компютрите от новата серия. Новият процесор работи на 262 MHz, а кеш-паметта му е удвоена до 8MB. Новият модел RS/6000 може да има до 16GB RAM, като основната шина на паметта работи при скорост от 125 MHz.
Компанията Adobe Systems Inc. () обяви стартирането на програма за намаляване на производствените разходи, закриването на 300 работни места в световен мащаб и реорганизация на висшия мениджърски състав на компанията. Очаква се свиването на разходите да доведе до спестяване на 50-60 милиона долара годишно. Според президента на Adobe Systems Inc., Чарлс Гешке, продажбите на компанията само са спаднали с 40% на годишна база само в Япония. Ако се прибавят и разходите по преструктурирането, компанията може да завърши това тримесечие и със загуба, сравнено с нетна печалба от 53.4 милиона долара през същото тримесечие на миналата година.
Софтуерната компания Symantec () скоро ще пусне на пазара Norton AntiVirus 5.0, както и Norton AntiVirus 5.0 за Windows NT Server, който е правен специално за операционната система на Microsoft. Новата версия на продукта позволява заразен с вирус файл или програма да бъдат изолирани, докато не бъдат изчистени. Предвидена е и нова опция - "scan and deliver", която позволява заразен файл да се изпрати по електронна поща в централата на компанията, където файлът да бъде възстановен. Инсталацията на Norton AntiVirus 5.0 на дискети ще струва 49.95 долара, а версията за Windows NT Server ще се продава за 499.95 долара за 10 работни станции. И двата продукта излизат на пазара на 20 август, като през първата година след закупуването им обновяването на антивирусните файлове е безплатно.
Производителят Novell () съобщи, че доставката на IP-базираната операционна система NetWare 5 ще започне навреме и не по-късно от 20 септември. В нея е решен проблемът 2000 и е подобрена версията на Novell Directory Services, включително поддръжка на третата версия на Lightweight Directory Access Protocol.
Щадете колата на разбит път
Дум, дум, дум - този шум е до болка познат на българския автомобилист. Едва ли има по-лоши и разбити улици и пътища в друга европейска страна. Естествено това силно влияе на всички носещи части на колата. Не е тайна, че автомобил, изминал повече от сто хиляди километра в чужбина, е много по-запазен от свой събрат, навъртял 30 000-40 000 километра у нас. Как да запазите в най-голяма възможна степен вашето превозно средство сред джунглата от дупки и бабуни?
Карайте концентрирано. Отдалеч преценете дали можете да избегнете препятствието или максимално да намалите скоростта, дори да спрете. В противен случай най-малкото ще е изкривена джанта или спукана гума. Избягвайте нощното кормуване.
Редовно проверявайте налягането на гумите. Всеки втори шофьор кара колата си с много меки гуми, което допълнително скъсява живота им. Избягвайте качването по бордюри. Често преглеждайте за едностранно износване на предните гуми. В такъв случай или ако кормилото ви при движение напред стои малко накриво, трябва да регулирате предницата на електронен стенд.
Свалете предното колело и прегледайте частите на окачването и кормилното управление. Гумените тампони, щанги и ябълковидни и шарнирни болтове не трябва да имат голям луфт или да са напукани. Ако амортисьорът е овлажнен от изтичащо масло, значи плаче за замяна. Изберете подсилени или газови амортисьори - те издържат почти два пъти по-голям пробег.
Ако чувате неприятно трополене от задната част на колата, дошъл е моментът за подмяна на гумено-металните втулки на окачването на задния амортисьор. Ако и той е влажен, също е необходима смяна. Помнете, че винаги се подменят и двата амортисьора на предния или задния мост.
Скърцат ли вратите на вашата кола, особено когато минавате по неравности? Първо намажете с глицерин обилно гумените уплътнения на вратите. Ако и това не помогне, притегнете със здрава отвертка болтовете на бравите. Продължава ли скърцането, трябва да смените щифтовете на пантите на вратите. За това обаче е необходим добър стругар и опитен майстор шлосер.
Невидимата разлика между герба и "Кока-Кола"
"Заповядайте на събитието, което ще ви накара да се почувствате част от историята на страната ни! " С тези думи, напомнящи известния клип на цигари, директорът на "Бояна филм" Евгений Михайлов покани в понеделник следобед журналисти да присъстват на "монтажа на герба на фасадата на сградата на президента" - "първото публично място, където националният символ ще бъде изложен". Десет минути преди обявения час с нов факс до медиите директорът на киноцентъра съобщи, че "поради провеждащите се в сградата на президентството мероприятия и срещи на президента на Република България се отлага монтажът на герба". Истинската причина за несъбитието беше съобщена малко по-късно от Петър Стоянов и думите му прозвучаха като плесница: "Забраних да бъде поставен какъвто и да е герб на фасадата на президентската администрация. " Според държавния глава причината за неговото решение е, че се очаква Министерският съвет да одобри пластичното изображение на държавния символ, по което трябва да бъдат направени всички останали гербови изображения, преди да бъдат поставени на различни места в страната.
Твърде вероятно е позицията на Петър Стоянов да се дължи на това, че като юрист той е вникнал в същността на неособено сложния проблем с държавния герб, но не желае публично да взема страната на авторите Чапкънов и Гогов в спора им с правителството и в частност с министър Тагарински. Според страната на авторите с всяко следващо свое действие в този конфликт министърът на държавната администрация дава все нови аргументи на художниците и на техните юристи от сдружението за защита на интелектуалната собственост "Иза Арт", които подготвят делото срещу министерството за защита на авторските права на Гогов и Чапкънов. В интервю за "Хоризонт" Марио Тагарински заяви, че при определянето на производителите на герба трябва да има "състезание", при което "да се спазват разпоредбите на законите за държавните и общинските поръчки". Не е известно обаче с "Бояна филм" да е имало преговори или фирмата да е участвала в търг или конкурс за изработката на пластиката на герба.
Привидната усложненост на спора, който постоянно захранва медиите, се дължи на подмяната на въпроса за авторските права на Чапкънов и Гогов с въпроса за определянето на производителите на герба в различни разновидности. За да бъде отпечатан, отлят или възпроизвеждан по какъвто и да е начин един запазен знак, това трябва да бъде съобразено със съществуващ стандарт - графичен, цветен, пластичен. Той се създава от авторите, които имат право на възнаграждение за този си интелектуален труд. Следващата крачка се състои в това, че потребителят на продукта (в случая държавата), след като откупи авторските права и придобие стандартите, се разпорежда с него по начин, какъвто намери за добре (и съобразен със законите, разбира се).
Сегашният скандал със сигурност не би възникнал, ако Евгений Михайлов не беше предложил на министър Тагарински пластичен вариант на герба, изработен в "Бояна филм". Въпреки клетвите си за патриотичност, морал и липса на корист директорът на "Бояна филм" не може да даде смислен отговор на въпроса защо киноцентърът се опитва да бъде фактически съавтор на Гогов и Чапкънов, а не просто производител на изображения на герба, спечелил това право чрез изгодна оферта в честно състезание с други кандидати, които искат да възпроизвеждат съгласно стандарта оригинала на авторите, съхраняван от собственика му - държавата.
Още по-необясним е фактът, че министърът на държавната администрация предпочита да говори предимно от позиция на силата с двамата автори, вместо да ги помоли да приведат трите варианта на създадения от тях герб в съответствие с първоначалната им илюстрация, придобила юридическа сила след публикуването й едновременно със закона за герба.
Конфронтацията на властта с Гогов и Чапкънов ескалира дотам, че имената на двамата автори бяха заличени от министерското постановление, което регулира използването на герба, а всякакви въпроси за тяхното възнаграждение бяха отсечени от корен с юридическо тълкуване, че те губят авторските си права с факта на публикуването на илюстрацията на техния проект в Държавен вестник. По-свободните и горчиво-шеговити интерпретации на този факт, които се чуват в артистичните среди, гласят, че става въпрос за национализация на авторските права на двамата художници и че по тази логика държавата може да използва за свои нужди дори и звездата на "Мерцедес", ако я публикува в Държавен вестник.
Според специалистите, запознати с детайлите на възпроизводството на графични и пластични модели, големите проблеми на администрацията и на "Бояна филм" едва сега започват. Елементарното съпоставяне в еднакъв мащаб между графичното изображение на герба от илюстрацията към закона за герба и графичното изображение, прието от правителството с постановление от 16 юли т.г., показва, че те се разминават в размерите си, което отново е несъответствие спрямо илюстрацията, имаща силата на закон. Изводът е, че гербът, който е изработен от "Бояна филм" (по илюстрацията в закона), не би трябвало да бъде одобрен от Комитета по стандартизация, защото не съответства на образеца, който му е предоставен на оптичен носител от правителството.
Това е най-малката беда. По-неприятен е фактът, че държавата не разполага с изработен от авторите стандарт за пластичната форма на герба и това на практика може да доведе до разпространяването на самоделни "вариации върху цветно изображение", които да са различни на фасадата на всяко кметство например.
Това вероятно не притеснява министър Тагарински, който отново по "Хоризонт" каза, че "всеки български автор, който е достатъчно талантлив да изработи пластичен вариант на герба, който да има пълна съвместимост и разгърнат в плоскост да покрива 100 процента графичното изображение, което е в закона, може да го направи".
Тук проблемът е как ще се оценява "достатъчният талант", който да определя обемното решение, материалите и другите важни подробности при изработването на най-представителната форма на държавния символ. Не е ясно. "Кока-Кола" има указания за изобразяването на запазената й марка с обем на средно голям роман. Което вероятно е невидимата разлика между проспериращата американска фирма и злополучния български герб.
Държавата трябва да обоснове пред съда отказа на информация
Дейвид Хаас, кореспондент на "Индианаполис стар" във Вашингтон, пред вестник "Капитал"
Г-н Хаас, какъв беше общественият дебат при приемането на закона за достъпа до информация в САЩ?
- Още от края на Втората световна война в американското общество започнаха усилията в подкрепа на приемането на един такъв закон, но Конгресът предприе действия едва в средата на 60-те години и през 1966 г. беше приет законът за достъп до информация. Реално повече от 20 години продължиха усилията да бъде убеден Конгресът да приеме такова законодателство. И едно от нещата, които промениха нагласите в полза на приемането на този закон и доведоха до практическа промяна, беше военната повинност през 60-те години. По време на Виетнамската война предимно хора от малцинствата и социално слаби бяха мобилизирани в армията и съответно изпращани във Виетнам, където за съжаление много от тях бяха убити. Тогава редица журналисти, които бяха идейни противници на тази война, започнаха да търсят начини да разберат механизма на набиране на войниците в армията и защо малцинствата и социално слабите са толкова непропорционално представени. Те искаха официално информация от съответната държавна служба, която се занимаваше с военните набори, за броя на наборниците, за действително мобилизираните, за социалното им положение, но не я получаваха. Това, разбира се, далеч не беше единственият случай. Основната сила, която пречеше през всичките тези години за приемането на закон за достъпа до информация, не беше някаква активна съпротива, а по-скоро инертност. САЩ бяха съществували като демократична държава повече от 150 години без специално законодателство за достъп до информация. И резонно се задаваше въпрос защо трябва и защо точно сега да приемаме такъв закон. Разбира се, и тези, които имаха контрол върху информацията - правителството, държавната администрация, прекрасно знаеха, че тази информация е власт и не бяха толкова склонни да я дадат. В някаква степен в основата на тяхното отношение е и един дълбоко залегнал патернализъм. Хората, които управляват, са дълбоко убедени, че те знаят най-добре кои са истинските интереси на обществото, какво трябва да се направи и не на последно място каква информация трябва да получават хората. Но с промяната на обществените настроения след Виетнамската война и това трябваше да се промени.
Заработи ли този закон, след като беше приет?
- Не веднага. Това, което обаче промени нещата в положителна посока, бяха промените в закона от 1974 г., когато беше ясно заложен принципът, че държавната администрация е тази, която трябва да обоснове отказа да предостави информация. От този момент в тежест на администрацията беше при обжалване на отказите в съда да докаже, че има основание да не дава информация. А и след 1974 г. продължи натискът за допълнително променяне и усъвършенстване на закона, но трябваше да минат 20 години, преди да се стигне до новите изменения от 1996 г. Натискът за промените този път дойде от необходимостта да бъдат включени и електронните бази данни в приложното поле на закона. До 1996 г. администрацията тълкуваше разпоредбите на закона като създаващи задължение за предоставянето единствено на информация, която е на хартиен носител. Това, което този закон промени, е изричното включване на електронните бази данни в кръга на информация, която държавната администрация е длъжна да предостави. Освен това законът от 1996 г. задължи отделните държавни институции да създадат специални читални, в които най-често изискваната информация да бъде достъпна без предварителна заявка, както и да създадат Интернет-страници с най-често исканата информация. Като пример това са доклади за чистотата на въздуха, водата, разследвания на ФБР за известни престъпления, към които има особено голям интерес, и други. Освен това държавната администрация е задължена да организира също така и електронен достъп до информация.
Електронният достъп изключително облекчава търсенето на информация?
- Да. И което е по-важно, този закон дава право за получаване на информация от всеки един. Не само от американски граждани. Вие като българка имате същите права да изисквате информация от американската администрация, каквито имам и аз. Но този закон е приложим единствено по отношение на федералното правителство, не и на щатските правителства и общинските администрации. Освен това той се прилага по отношение само на изпълнителната власт, не и по отношение на съдилища и Конгреса. В развитието на това законодателство има и още един важен закон, който беше приет през 1974 г. Това е законът за опзаването на личната информация. С навлизането на новите технологии стана все по-ясно, че държавната администрация е в състояние да събира изключително много информация за отделния индивид, без той да може да провери дали тази информация е законно събрана и дали е достоверна. Целта на тоза закон от 1974 г. беше да намери решение именно на този проблем. Този закон обаче е добър пример за това как понякога резултатът от добрите намерения може да бъде не толкова добър. Проблемът е в това, че законът за орпазването на личната информация даде едно допълнително основание на държавната администрация да отказва информация. Един пример. В САЩ федералното правителство отпуска кредити на фермерите за сеитба, които те после връщат като реализират реколтата. В редица случаи обаче тези кредити не се връщат. Ако поискате информация от администрацията за имената на тези фермери, те ще откажат, позовавайки се на закона за личната информация. Ще ви кажат размера на кредита, колко време не е обслужван, града, дори улицата на която живее човекът, но няма да ви кажат името. А това са бюджетни пари и на мен ми се струва, че данъкоплатецът има право да знае имената на тези, които не са се издължили на бюджета.
Коя информация стана достъпна след приемането на този американски закон?
- По принцип информацията с която работи държавната администрация. Но да дам някои конкретни примери. В САЩ например федералното правителство има правомощията да регулира домовете за стари хора, да поставя определени изисквания и да извършва проверки. Това важи и за въздухоплавателната индустрия и за много, много други дейности. Докладите от тези проверки са достъпни за всеки по силата на този закон. При самолетни катострофи например се събира огромна по количество информация в хода на разследването на причините за катастрофата. Това са томове с оргинални документи, които преди този закон не бяха общодостъпни. Друга важна категория информация, която стана достъпна вследствие на закона е информацията за околната среда. Повечето частни предприятия са задължени да предоставят информация на администрацията за степента на замърсяването на въздуха и водата, което предизвикват. Тази информация, чрез държавната администрация е достъпна за всеки.
Целият бюджет на администрацията, на държавната власт до последния долар е публичен. Благодарение на този закон може да се разберат условията на всяка една поръчка, доставка или услуга, получена от държавна институция. Всеки договор на държавна институция с частна компания за това какви услуги се предоставят и срещу какви цени е общодостъпен.
Благодарение на това законодателство например се разбра, че военновъздушните сили са плащали по 600 долара за седалките на тоалетните, които нормално на пазара струват 30 долара.
Оставя ли законът области, за които държавата не е длъжна да предоставя информация?
- Девет са изключенията от задължението за предоставяне на информация, които предвижда законът. Тези изключения са информация, свързана с националната сигурност, армията, отбраната, следствени действия.
Например при атентата в Оклахома бяха разпитани хиляди хора, но достъп до информация има само до показанията на свидетелите, които се явиха пред съда. Друга област, която също не е публична, е информацията, която е търговска тайна.
А стана ли по-успешна работата на журналистите благодарение на това законодателство?
- Tози закон е в помощ само на тези журналисти, които разследват работата на федералните институции. Съществуват и редица технически трудности при използването му. Изпълнението на едно искане за предоставяне на информация отнема време, а публикуването на материала невинаги може да бъде отложено. Но в някои конкретни области този закон съществено се отрази върху работата на журналистите. Разбира се, голяма част от истински "сочната" информация е трудна за получаване и трябва да се полагат особени усилия, за да бъде намерена. И законът за достъп до информация далеч не е най-силното оръжие за нейното намиране. Независимо че имаме такъв закон от 1966 г., едва сега през 1998 г. ние за първи път разбрахме какъв е бюджетът на ЦРУ. До този момент се считаше, че това е информация, чието публикуване би застрашило националната сигурност, и беше защитена информация. Едва сега, след обжалване на отказа на ЦРУ в съда, беше официално публикуван бюджетът. Но понякога законът много помага в конкретни разследвания. Когато разследваме някой влиятелен бизнесмен, ако той е собственик или съсобственик на радио или телевизия, това ни дава достъп до голяма по обем информация за него. За предоставянето на радио- или телевизионен лиценз е задължително да се даде пълна информация за бизнес и собственост. Това се прави за избягване на монопол върху тези ? медиите. Като страничен резултат от това обаче цялата информация за обственика може да бъде получена по силата на закона от държавната администрация.
Разбира се, законът няма много да ви помогне там, където е най-трудно да се прави журналистическо разследване - в криминалните случаи.
Linux - чудната рожба на Интернет
Повечето хора, познаващи историята на Интернет, глобалната компютърна мрежа, са на мнение, че един от най-великите шедьоври на мрежата е същевременно въплъщение на основната идея на Интернет - възможностите на глобално комуникиращия свят. Подпомаган от хиляди програмисти и хакери от цял свят, 27-годишният финландец Линус Торвалдс създаде преди шест години един нов свят - операционната система Linux. Повечето хакери създават програми, търсещи грешки в други програми, или програми, разрушаващи защитния код на други приложения. Линус създаде може би съвършената хакерска програма, операционна система, която може да бъде променяна.
Историята на Linux започва през 1991 г. като типично забавление за програмисти - програма, която да работи като безплатна версия на комерсиалната - и доста скъпа - операционна система Unix върху персонален компютър с 4 MB RAM. Към днешна дата се смята, че Linux е инсталирана на над 3 милиона компютри по света. Доставчиците на Linux твърдят, че повечето от най-големите американски корпорации вече са си купили версии на операционната система, но същевременно смятат, че едва ли ще допуснат компютрите на многомилионните си компании да работят със софтуер, създаден от една световна група идеалисти.
Естествено, ако се сравни със 100-те милиона инсталирани копия на операционната система Windows или с над 50-те милиона потребители на операционната система на Apple Macintosh, разпространението на Linux не изглежда толкова впечатляващо. Трябва да се има предвид обаче, че Linux натрупа 3 милиона потребители за половината от времето, което бе необходимо на другите операционни системи, за да достигнат тази бройка. Linux се доставя безплатно, а от един компактдиск могат да бъдат инсталирани стотици персонални компютри и именно това е причината, поради която операционната система е популярна в страни, където персоналният компютър получи широко разпространение през последните години - Южна Африка, Куба, Мексико, Словения, Хърватска, Русия, България, Индия, Пакистан, Никарагуа, Филипините и Боливия. Същевременно някои от тези държави разполагат с много и добри програмисти, така че Linux и приложенията за нея постепенно ще се подобряват.
Историята на Linux има много аспекти. Това е и личната история на Линус Торвалдс, един от най-известните световни хакери, програмист, който е успявал сам да се справи с програмни задачи, които нормално се решават от цели екипи професионални програмисти. Това е и историята на Интернет като модел за разпръснато сътрудничество. Нещо повече - Linux е модел за създаването на един огромен програмен код, който е очевидното доказателство за раждането на кибернацията, на една изключително солидарна и свързана социална среда, която живее и работи чрез Интернет. Това, което обединява всички тези хиляди програмисти, разпръснати по целия свят, е стремежът да се създаде най-добрата световна операционна система, система, която да е по-добра от всяка една комерсиална версия на Unix, система, работеща практически на всяка хардуерна платформа и безкрайно гъвкава, тъй като всеки програмист може да променя по свое усмотрение програмния й код. Целта е даже още по-голяма - създаването на операционна система, която да е равностойна на Windows NT и да притежава реален мултитаскинг, виртуална памет, мрежови библиотеки, поддръжка за TCP/IP мрежи и всичко останало, което притежава продуктът на Microsoft. Много специалисти са на мнение, че Linux е наистина единственият сериозен конкурент на Windows NT, единствената значима алтернатива на монокултурата на Microsoft и единствен носител на идеята за право на технологичен избор при операционните системи.
Същевременно Linux стъпва на твърде хлъзгава почва. Каквито и да са предимствата на тази операционна система, въпреки че е абсолютно безплатна, Linux ще трябва да спечели доверието на бизнеспотребителите, за да може да се опита да измести продуктите на Бил Гейтс. Независимостта им от монополиста Microsoft е източник на гордост за създателите на Linux, но в същото време те открито изразяват опасенията си, че Linux може да повтори съдбата на разпространявания безплатно Интернет-браузър Mosaic, който бе асимилиран от комерсиалния си събрат на Netscape.
Самият създател на Linux Линус Торвалдс описва създаването на програмата не като изграждането на едно добре обмислено начинание, а като комбинация от експерименти, идеи и малки парчета програмен код, които постепенно се събират в едно органично цяло. Първите и най-важни години от създаването на Linux Торвалдс прекарва, работейки на ексцентричния и малко известен британски компютър Sinclair QL-машина, пусната на пазара през 1984 г., която има доста недостатъци и сривове в работата си, но има и едно основно преимущество - това е компютър, който има истински мултитаскинг, което позволява хакерство на високо ниво. Но това, което е решаващо за раждането на Linux, се случва през 1990 г., когато Торвалдс довършва дипломната си работа в университета на Хелзинки - по това време там е инсталирана машина MicroVAX, работеща под Ultrix, една от многобройните версии на Unix. Всъщност, освен че се използва в повечето университетски лаборатории, Unix обслужва по-голяма част от корпоративните нужди за върхови компютърни технологии, а на практика целият Интернет и досега върви на Unix.
Операционната система Unix е създадена през 1969 г. в лабораториите Bell на AT&T, а през 70-те години става любима платформа на най-известните световни хакери като Кен Томпсън, Денис Ричи и Бил Джой. През 1993 г. AT&T продава Unix на Novell, които препродават продукта на Santa Cruz Operation през 1995 г. В момента варианти на Unix доставят компании като SCO, IBM, Digital, HP и Sun, което пък води до силно фрагментиране на пазара и съответно много ниска конкурентност спрямо продуктите на Microsoft.
А през 1990 г. Линус Торвалдс е силно загрижен от това, че машината, на която работел в университета, не можела да обслужва повече от 16 потребители едновременно, налагало му се да чака някой да освободи терминала си, за да може неговата заявка да бъде обработена. Именно по това време той си купува първия персонален компютър, но инсталиран не с операционната система MS-DOS, а с Minix, малка версия на Unix, създадена от професор Андрю Таненбаум. Всъщност Minix е с много ограничени възможности, създадена просто, за да обучава студентите как се правят компютърни операционни системи. Линус започва да експериментира с Minix, създавайки базата за собствената си операционна система. През лятото на 1991 г. на Линус му се налага да изтегли няколко файла от Интернет и тогава разбира, че му трябва специален драйвер, за да може да пише и чете на диска - и той сяда и го написва. След това написва собствена програма за файлова организация на Minix - това е рождената дата на Linux. След което Linux вече е достъпен за потребители на FTP-сървъра на Хелзинкския технологичен университет. През януари 1992 г. едва около стотина души притежават инсталиран Linux, но именно тези хора са решаващи за бъдещето на операционната система - това са напреднали хакери, всеки от които изпраща своите поправки и подобрения на програмния код на Linux, за да се превърне в наистина работеща операционна система.
Именно отвореността на Linux може да изиграе лоша шега на тази иначе нелоша операционна система. Постоянното развитие на системата и добавянето на нови функции могат в един момент да доведат до претрупаност, твърде много големи програми да извършват твърде много маргинални операции, затормозяващи работата на операционната система. Освен това срещу Linux е Бил Гейтс с милиардите на Microsoft зад гърба си и с почти неограничени възможности да развива и подобрява своя Windows. Но истината - поне засега е, че Linux, може би най-успешната рожба на Интернет, се очертава като един от най-сериозните конкуренти на Windows.
Десетте най-продавани книги
Данните са от продажбите в мрежата на книжарници "Хеликон" за периода 10.08. - 14.08.1998 г.
В ( ) е отбелязано мястото, което книгата е заела миналата седмица, а в [ ] e даден броят поредни участия в класацията.
За един благороден елен, подгонен от варненска хайка
Наскоро варненските общинари решиха да свалят табелките от една улица, на които бе изписано името на Асен Разцветников. Очевидно не са знаели кой е всъщност този българин. Някой им е казал, че е комунист - така ли? - кво търси тогава в синята морска столица! Никой не си е спомнил за "Тръгнал кос с дълъг нос през гората гол и бос", за "Седнала в градина под дърво калина", за "Под липите сам-самотен" или дори за "Аз си имам две съседки"... За да се сетиш, трябва някога да си го знаел, да си го учил или поне да са ти го казали, чели или изпели през първите ти седем години. Варненските общинари са зле с първите седем години, щом не знаят, че Асен Разцветников е Връх в българската литература за деца. Класик, чието име ще живее, докато на тази земя има оцелял поне един българин!
Той се ражда преди сто и една година в горнооряховското село Драганово, в семейството на богатия селянин Петко Коларов. Подчертавам богат, специално за варненските неопартизани, които работят със стария класово-партиен аршин, когато премерват талантите на България. Четиридесет и пет години нашата култура бе мачкана от чепика на комунистическия класов подход, всички други истински критерии за ценностите биваха отхвърляни или замитани под партийно-идейната черга и когато нещо истинско и голямо не се побираше в рамките на социалистическия реализъм, срещу него тръгваше ловна хайка. (Справка: "Тютюн" на Д.Димов, "Хайка за вълци" на Ивайло Петров, разказите на Радичков, епиграмите на Радой Ралин...)
Първите стъпки на поета Разцветников съвпадат с размирните години след Първата световна война: покруса от загубите във войните, бедност, обезверен народ, олевяване на младите поколения, увлечения по революционните лозунги за "вечна правда", "вечна обич", за "обнова" на "старий свят"... Първите му стихотворения са в модната гама на така наречената пролетарска поезия; по форма някои не отстъпват на стиховете на Смирненски, по виртуозност дори ги превъзхождат ("Удавници", "Степ"). В "Каин" Разцветников за пръв път в онези години интуитивно усеща, че причина за братоубийствените събития след 1923 г. е намесата на външна сила, съзнателно разпалваща вражда и омраза между свои... И след увлечението по утопичните фрази и кухата "идейна" поезия той се отдръпва и рязко сменя посоката - навътре към човешката душа, към нейните вълнения, възторзи, отчаяния, възход и падения. Негова стихия става словото, българският език - неизчерпаем извор от думи, в чието подреждане той стига до перфекционизъм.
Естествено партийните критици не са доволни от него, партията, вярна на мафиотския си принцип, не прощава на тия, които са били в нейните редици. Той е изключен (1924 г.!), обявен за ренегат, анатемосан до края на дните му. Той се превръща в "подплашен елен, подгонен от неумолим ловец", както пише за Разцветников неговият приятел Ангел Каралийчев.
Превратът на 9 септември 1944 г. го заварва в София. От родния му край го търсят "революционери" - да му видят сметката. Ремсисти вървят подире му по софийските улици и хвърлят камъни "по ренегата" (един критик ще напише след години в някакво изследване: "Кой знае защо след народната победа Разцветников заболя от мания за преследване. "). Каква мания, когато след теб вървят и хвърлят камъни, отварят пощата ти, подслушват телефона ти, връщат ръкописите ти от издателствата! Единствено му е разрешено да пише залъгалки за малките. Умира от левкемия през 1951 г. Но и след смъртта му сякаш продължава ходът на злощастната му орисия: урната с праха му дълго време стои зад една врата в съюза на писателите. От ЦК още не е дошло нареждане какъв вид погребение да бъде организирано. Урната стои месеци, може би и години - никой точно не може да каже кога чистачката, без да знае, при едно почистване я изнася навън и я хвърля в боклука.
Още един ярък български талант остава без гроб. Изгубват се следите му. За да останат в голямата ни литература, в крехкия културен слой, изграден с много труд, дарба и любов от малкото българи като Асен Разцветников.
Колко е крехък този слой показва и случаят с варненските обществени дейци, избрани да подреждат стопанските, обществените и културните дела на големия град. Заслужава си да се мисли върху начина на тяхното излъчване, подбор и избор - една селекция, която по своите печални резултати не стои по-горе от интелектуалното равнище на неуката чистачка, затрила завинаги праха на поета. Господ да ги съди! Но докато дойде този час, обществото ни ден по ден ще се лишава от личности и духовни примери, от дълбоките, изящни тонове, багри и звуци на българската душа, недоловими от мобифонното ухо на съвременника. За да остане само нецивилизованият рев на хайката.
Живата вода в градината
Водата е най-голямата жива магия в нашата градина. Тя привлича неудържимо всички, особено е очарователна, когато се движи - чрез фонтани, водопади, каскади, чрез традиционните български вади и каменни чешми. Водата е не само естетическа наслада, спомен от планинския бистър поток или ледниково езеро - тя дарява живот, прохлада, динамичен акцент дори при малки пространства. При съвременните технологии и изолационни материали водните площи днес могат спокойно да се приютят в нашата скромна градина. В магазините ще намерим леко изолационно фолио, помпи, подводно осветление, готови форми, чрез които сами, без тежък бетон можем да си построим мечтаната водна площ.
Решението е предимно пейзажно, с неправилни очертания, допълнени с естествени камъни и растителност. Разполага се в най-видимата и посещавана част на градината. За да остане водата бистра и да не позеленява от водорасли, площта трябва да е минимум 3-4 кв. м, дълбочината 45 см, ако ще се обитава от живи риби - 60 см. Необходимо е да се вземат всички предпазни мерки за малките деца - опасността идва от електричеството, което захранва помпите и осветлението.
Очертаното легло на водната площ се изкопава, моделира се на няколко нива, покрива се с пясък за предпазване на поливинилхлоридното изолационно фолио. Пълни се постепенно с вода, която притиска фолиото към формата. Ивица от 15 см се закрепва за брега чрез шпилки, излишното фолио се изрязва с ножица. Отгоре върху ръба се подреждат плоски камъни. Необходимо е брегът да се нивелира. Обикновено околното пространство се затревява, допълва се с цветя, интересни форми на дървета и храсти, малък скален кът. На дъното в съдове се поставя водна растителност (защо не и водни лилии). С помощта на немски или италиански безшумни потопяеми помпи (цената им е неколкостотин марки), различни дюзи, струйници и филтри можем да "научим" водата да извира от някой интересен камък-скала, да си направим малък фонтан, дори водопад. Нежният шум на стичащата се вода отморява слуха. Изключително ефектно е подводното осветление с цветен филтър.
Ако през градината преминава естествен или приютен по някакъв начин поток, можем да засадим иглики, блатна незабравка, омайничета, хемерокалис, красивите функии (Hosta), астилбе, кала, лобелия, ирис, мента, вероника, полигониум и пр. Не е лесно да се опитоми водата, но живецът, който тя ще привнесе в градината, е неизразим.
Суецкият удар на Аристотел Онасис
Реализираха се и най-съкровените надежди на Аристотел Онасис в обществен план. Бе завладял онова чудато общество, към което се бе устремил. Съчетанието от енергичност, личен чар и загадъчност, превърнало го в такъв могъщ магнат, го наложи като една от най-очарователните нови знаменитости на това общество. Той наистина беше знаменитост, ала с много проблеми. Сближаването с петролните компании не доведе до онзи грандиозен обрат в ангажиране на корабите му, който беше очаквал, и повече от половината му ипотекирана търговска флота продължи да бездейства. Единствено на Коста Грацос можеше да довери силните си тревоги, единствено най-старият му приятел знаеше колко болезнена е мъката му. Дълбоко в себе си той се опасяваше, че Ариевият инстинкт за бизнес най-накрая му е изневерил. "Нюхът на Ари към сделката беше толкова безпогрешен, че Грацос (чиято гениалност се дължеше на доброто му образование и трезвата преценка) го смяташе за "нещо като магьосник. Само че сега май големият му номер ще излезе провал. Само някакво чудо можеше да го спаси. По ирония на съдбата чудотворецът се оказа Джон Фостър Дълес.
Сутринта на 19 юли 1956 г. държавният секретар информира посланика на Египет във Вашингтон д-р Ахмед Хюсеин, че правителството на САЩ, нервирано от провокативния флирт на Абдел Абдел Насър със Съветския съюз, е взело решение да изтегли подкрепата си за язовира в Асуан. Само часове след оповестяването на това решение Рандолф Чърчил позвъни на Ари, предричайки, че като ответна мярка Насър ще се опита да национализира Суецкия канал, жизненоважния път на западния свят към Изтока. И министър-председателят Антъни Идън (мижитурката Идън, както го наричаше Чърчил) няма да допусне Египет да сложи ръка на канала без битка. Очевидно, ако положението в Близкия изток се дестабилизира, то пътят на петролните доставки за Европа и САЩ принудително трябваше да заобикаля нос Добра надежда и ставаше двукратно по-дълъг, отколкото през Суец.
Рандолф Чърчил пиеше твърде много и повтаряше най-циничните клюки. Макар че често се наслаждаваше на неговата пияческа компания (веднъж се явиха за телевизионно интервю в Лондон толкова пияни, че продуцентът бе принуден да симулира, че прави запис на разговора), намираше социалните му контакти за полезни, а добре информираните му бръщолевения за забавни. "Рандолф започна да става досаден, не можеш да се отървеш от него, спомня си Найджъл Нилсън. Независимо от това обаче Ари внимателно се вслушваше във всяка негова дума.
Когато през октомври 1956 г. войната за Суец избухна на два фронта - с англо-френска офанзива по канала и с нахлуването на Израел през Синайския полуостров, Ари бе единственият корабопритежател, чиито кораби в по-голямата си част бяха на разположение и готови да се възползват от трескавото търсене на съдове за превозване на петрола покрай нос Добра надежда. Петролните компании, които заговорничеха да изхвърлят Ари от бизнеса и да го разорят (като сведат капацитета му до нулев обем, както призна впоследствие официален представител на Държавния департамент), сега се боричкаха помежду си, за да наемат неговите танкери, надувайки пазарните цени от четири долара за тон до повече от шейсет долара.
Парите започнаха да валят в количества, каквито Ари не си бе представял и в най-грандиозните си мечти. "Богатството ще падне от най-големите танкери, бе твърдял той винаги и сега го доказваше, като правеше по два милиона долара от еднопосочен чартърен курс от Персийския залив до Европа. Войната трая кратко, но каналът остана блокиран от разбитите кораби и за маршрута около Африка бяха необходими двойно повече танкери само за да се осигурят основните доставки от петрол на Западна Европа. "Петролните компании замисляха да унищожат Ари, а го направиха един от най-богатите мъже в света, казва Коста Кониалидис. Но когато световният индекс "Уърлдскейл (нещо като "Дау Джоунс за корабните котировки) скокна от 220 на рекордното 460, Ари остана необяснимо сляп за факта, че този бум няма да трае вечно. Към края на годината Грацос започна да го умолява да се откаже от спотовия пазар и да се заеме с някои по-сигурни и доходоносни чартъри, каквито му предлагаха компаниите. Не беше леко да убедиш човек, натрупал на спотовия пазар за по-малко от шест месеца седемдесет и пет-осемдесет милиона долара, да се отстрани от масата. "Сега съм близко до целта, Коста, вече аз командвам парада. Нещата са в ръцете ми дори без да си давам усилия. Защо по дяволите да се отказваме сега, контрираше Ари с усмивка, изпълнена с дръзка самоувереност.
Беше убеден, че каналът ще остане затворен още дълго време, може би години наред. Под влияние на Грацос попечителите на "Юнайтед стейтс виктори кериърс (VC) в Ню Йорк, назначени от Министерството на правосъдието съгласно условията на споразумението, поеха инициативата и в началото на 1957 г. ESSO ангажира десетина танкера с договор за трийсет и девет месеца. Ари рипна до тавана, като разбра, спомня си някогашен служител от VC. - Коста остана напълно спокоен. Чух го да казва: Ще говорим за това след три месеца, Ари. Той беше човек с много стил и притежаваше всичкия такт на този свят. "Каналът бе открит през април 1957 г. Индексът "Уърлдскейл се срина до 100. "Предсказанията ти бяха верни. Аз сгреших, призна Ари пред Грацос насаме. Тези думи обаче едва ли приличаха на извинение към човек, успял да спаси милионите му.
Беше готов да омаловажи срива на пазарите след суецката криза като "част от играта. В жизнена средна възраст той бе сигурен, че най-добрите години му предстоят, непрестанно търсеше нови предизвикателства, нови битки. Новата баница, към която посегна, беше ТАЕ, гръцките национални авиолинии. Но изпусна парчето. Министър-председателят Константин Караманлис, чиято дясна партия Национален радикален съюз бе дошла на власт с изборите през 1956 г., решен да впрегне богатството и целия ноу-хау на корабопритежателите от гръцки произход, насърчи Ари да вземе по-малка, губеща авиокомпания (само с дванайсет DC-3 и един DC-4) за някакви си два милиона долара. Ниаркос подписа контракт за изграждането на внушителна корабостроителница в Скараманга в покрайнините на Атина - сделка, която Ари се надяваше да пипне за себе си. Понякога имам чувството, че ме движи само омразата към тоя кучи син Ставрос, призна той пред Грацос на сутринта, след като узна, че зет му е лапнал корабостроителницата. И все пак разочарованието от загубата на Скараманга беше нищожно на фона на голямата придобивка - да притежава национална авиолиния, която той веднага преименува в "Олимпик еъруейз. Прикривайки тържеството си, той продължи да изстисква, изсмуква и придобива някои изумително щедри концесии от правителството, което отчаяно се стремеше да окуражи богатите гърци, живеещи зад граница, да инвестират в гръцката индустрия. Караманлис бе предупреден какво да очаква, но той пренебрегна предупрежденията. Министър-председателят държеше да има национална авиолиния с международен престиж и Ари бе човекът, който можеше да го осъществи. Но досега Караманлис не бе преговарял с такъв партньор. По време на разговорите при закрити врата Ари изискваше концесия подир концесия: като компенсации от правителството за всички загуби, нанесени от неофициални стачки; компенсации за загуби от трансатлантически полети; право за репатриране на печалби; освобождаване от летищни такси в Гърция; право за безмитен внос на средства за производство; ползване на правителствени заеми до 3.5 милиона долара при фиксирана лихва от 2.5%; тотално освобождаване от корпоративни данъци; тотална забрана на трансатлантически чартъри на други авиолинии. Оригиналният му монопол върху гръцката гражданска авиация, в това число обслужването и зареждането на всички чуждестранни линии, бе продължен до 2006 г. Тези преговори бяха мъчителни за гръцките политици, които скоро се усетиха, че от хаоса и безредиците, които Ари очевидно предпочиташе пред точните и откровени бизнесразговори, той винаги излизаше победител. Само за миг настроението му се променяше от неустоима веселост до необясним гняв". Всяка съпротива срещу неговите искания още повече втвърдяваше ината му. А за мен какво остава - "този въпрос при всякакви положения му се струваше най-важен, казва правителствен служител, участвал в преговорите. Караманлис предпочете да не обръща внимание на поведението на Онасис в замяна на добре свършената работа.
Ала ръководенето на една параходна компания беше твърде различно от управлението на пътническа авиокомпания. И докато поставяше условия в Атина, Ари търсеше всичката възможна помощ от Париж. Искам да ми помогнеш да изправя "Олимпик еъруейз на крака, обърна се той към Франсис (Том) Фабр, стар познат от Ню Йорк, който ръководеше френската авиолиния UTA. С меден глас, лъжовно разсеян вид и слабост към английския туид Том Фабр познаваше Ари само като плейбой. Сега за първи път се сблъска със сериозната страна на Онасис. Беше наистина впечатлен. След две години си свободен, напускаш - каза му Ари. - Няма да имам повече нужда от тебе. Такава е уговорката. Идваш или не. " Прямотата на това предложение, дори безкомпромисността, с която беше поднесено, развесели и заинтригува французина. Но иначе идеята да превърне "Олимпик" в стабилна международна компания беше предизвикателство, което допадаше на темперамента му. Освен това правилно прецени, че за две години могат да се изпробват достатъчно добре възможностите за бизнессътрудничество с човек като Ари.
През 1957 г. международната дейност на "Олимпик еъруейз" започна с полети Лондон - Париж - Атина - Никозия - Бейрут два пъти седмично. Застарелите витлови самолети бяха подкрепяни от три DC-6B, наети от UTA на Фабр. Неговата компания осигуряваше и техническото поддържане и административна помощ. След две години, точно в деня, в който Фабр и Ари си бяха стиснали ръце в парижкия офис на UTA, французинът се оттегли. Много е умен, но поуличному умен - казва след време Фабр. Ако Ари имаше някакво образование, щеше да бъде с вързани ръце и крака от правилата... докато сега пренебрегваше всякаква общоприета етика, не се съобразяваше с разни дребни законови положения и морални норми.
"Олимпик не беше щастлива компания. Пък и на Ари твърде бързо му омръзна от нея. Гордостта обаче не му позволяваше да се оттегли, както често заплашваше, и то главно за да изцеди нови концесии от Караманлис, чиято вяра в Онасис като финансов катализатор оставаше непоклатима. Колкото повече писка, толкова по-яко държи юздите, казва за Ари Ниаркос, който ламтеше да сложи ръка върху авиокомпанията. "Олимпик залиташе от криза в криза, без организационна концепция, без интегрирано ръководство, без инвестиционна стратегия. След десетилетие на значително разширение на международните полети приходите останаха в относителна стагнация. Но Аристотел Онасис единствен на света можеше да се похвали, че притежава национална авиокомпания.
Гръцка зеленчукова супа
Идеалната супа за летния сезон. Гръцкият номер в нея е, че се слага натрошено бяло сирене.
Продукти.
Предварителна подготовка.
Почиствам и измивам зеленчуците. Нарязвам лука не много ситно, чесъна - на филийки, зелето - на ивички, морковите, целината и картофите - на кубчета. Попарвам доматите, обелвам кожата им и ги нарязвам на парченца.
Готвене.
Загрявам зехтина в тенджера на средно силен огън. Запържвам лука и чесъна 2 мин, като разбърквам с дървена лопатка. Добавям морковите и целината и задушавам още 5 мин. Слагам и зелето и разбърквам нови 5 мин. Прибавям картофите и задушавам още 5 мин. Сипвам и доматите, разбърквам още 1-2 мин и наливам бульона. Оставям супата да къкри на тих огън около 20 мин или докато всички зеленчуци омекнат. Свалям супата от огъня, поръсвам я с натрошено сирене, чер пипер и магданоз и сервирам.
Красимир Стойчев успешно имитира Джо Кокър
В началото на тази седмица рожденият ден на вестник "Стандарт" събра както обикновено много гости на зелената поляна в дипломатическия клуб в Горна баня. Главният редактор Юлий Москов, облечен в строг тъмносин костюм, приемаше поздрави и целувки в началото на моравата. Сред първите гости бяха социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, вицепрезидентът на Мултигруп Стоян Денчев, медийният депутат Стоян Райчевски, бившият шеф на БНТ Хачо Бояджиев.
Малко след началото пристигна и вицепремиерът Александър Божков, който беше избрал за вечерта полуелегантния стил - джинси и памучна риза с къс ръкав. Явно в добро настроение и отпочинал, специалистът в приватизацията след задължителните светски поздрави дълго време остана с Поля Станчева, шефка на пресцентъра на парламента.
Очевиден интерес сред многобройните гости предизвика и появата на министър Богомил Бонев и Нона Йотова, облечена в бяла туника. Двамата бяха желана компания на Александър Томов, Божков, кмета Софиянски. Повечето главни редактори на другите издания бяха уважили 6-ата годишнина на "Стандарт" - Валери Найденов и Венелина Гочева, Тошо Тошев, бившият вече шеф на "София кабел" Мишо Михайлов, който през цялото време се движеше с две момичета под ръка и събираше одобрителните погледи на мъжката част от гостите. Жени Калканджиева също беше на купона и през цялото време около нея имаше рояк обожатели. По едно време и евродепутатът Александър Томов също беше забелязан да кръжи около шефката на "Визаж".
Атракцията на вечерта беше певческата изява на Красимир Стойчев. Облечен с къси панталони и пъстра риза стил "Версаче", бившият питомец на английската гимназия взе микрофона и запя в съпровод на оркестъра. Напомняйки за Джо Кокър, Стойчев пя рок-класика. С викове "Краси, Краси" публиката го насърчаваше. Според хора със слух издателят на "Стандарт" се представи добре. Стойчев обеща бутилка уиски "Чийвас" на този, който пръв се хвърли в басейна. Естествено веднага се намери желаещ, но от персонала.
"Левски" и "Литекс" продължават, ЦСКА - чака
Толкова добро представяне на българските клубни отбори в европейските турнири отдавна не е имало. "Литекс" и "Левски" със сигурност продължават в следващия кръг. ЦСКА е на една крачка, но тя може и да се окаже твърде тежка.
Хитът на мачовете през миналата сряда бе победата на "Левски" с 8:1 над "Локомотив '96" в предварителния кръг на турнира за КНК. Беларуският отбор бе толкова анонимен, колкото и съперниците на сините през последните няколко години. Именно след срещите с "Левски" за българския запалянко имената на "Олимпия" (Любляна) и "Слован" (Братислава) започнаха да говорят много. Историята от последните години този път не се повтори. Виновни за това бяха колкото футболистите на "Левски", толкова и противникът му на ст. "Васил Левски".
"Локомотив '96" се оказа много посредствен отбор дори и за българските стандарти. За нападателната тройка Георги Иванов - Георги Борисов - Дончо Донев не бе никакъв проблем да отбележат пет гола още през първото полувреме. Защитата на гостите се объркваше от скоростните атаки на "Левски" и често увисваше в опитите си да прави изкуствени засади. В полузащитата пък нямаше никой и тя не успяваше реално да противостои на идеите на сините халфове. При това положение защитата пред Димитър Иванков нямаше никакви проблеми.
По-характерното от друг път бе непримиримостта към съперника и желанието да се постигне максимален успех. В други години лоша шега изиграваше примирението след първия гол, което водеше до отпускане и отдаване на инициативата на другия отбор. Сега футболистите гонеха голямата голова разлика, която ще им гарантира класирането за първия кръг на турнира. Презастраховката не е излишна, макар че е трудно да си представим вариант "Левски" да загуби в реванша. Носителите на купата на България вкараха три гола през второто полувреме, въпреки указанията на треньора Вячеслав Грозни да успокоят топката. "Исках от момчетата да покажат, че могат да контролират играта, а не да се хвърлят непрекъснато в атака. Все пак в неделя ни предстои сериозен мач с ЦСКА и трябваше да се запазим физически", заяви украинецът.
Трудно е да се повярва, че липсата на получилия червен картон Красимир Димитров ще се отрази негативно в реванша. По-нормалното ще бъде "Левски" да гони отново победата, за да подобри коефициента на българските отбори в евротурнирите.
Без проблеми за класиране в следващия кръг е и шампионът "Литекс" въпреки тежката загуба с 0:5 от "Спартак". Тя може да даде отражение само върху психиката на футболистите, които започнаха двубоя в Бургас с добро самочувствие от успеха над шведския "Халмстад". "Литекс" изигра силно първо полувреме, но само толкова. Халфовете и нападателите създаваха положения пред вратата на гостите, но не успяха да вкарат гол. "Спартак" се държа на терена като един от грандовете в европейския футбол и последвалата драма през втората част бе логичен резултат от отличното взаимодействие между възпитаниците на Олег Романцев. Руснаците първо разстроиха шампионите ни с гол в 55-ата минута, а десет минути по-късно ги нокаутираха. Нападателите на "Спартак" търпеливо чакаха момента, когато и без това едва скроената защита на "Литекс" ще се пропука. Последните три попадения дойдоха вече когато ловчанлии не виждаха повече смисъл от този сблъсък.
Независимо от изхода на втория двубой "Литекс" продължава в първия кръг на турнира за купата на УЕФА вече като поставен отбор в схемата. Това означава, че може да разчита на по-слаб съперник дори от "Халмстад" и на шанс да продължи напред.
Голям героизъм направи отборът на ЦСКА срещу лидера в норвежкото първенство "Молде", като успя да устиска 0:0 при гостуването във втория предварителен кръг от турнира за купата на УЕФА. Резултатът бе изненада за всички - и за треньора на норвежкия тим Бракстад, и за наставника на българите Димитър Пенев. "Молде" няма загуба от 17 кръга и рядко му се случва да завърши наравно в едно от най-котираните първенства в Северозападна Европа.
Димитър Пенев обаче отново успя да излъже противниците. Той извади отбор, в който половината футболисти бяха централни защитници, но това не се отрази на резултата. Вярно е, че българите не бяха равностойни на терена, но пък и норвежците не успяха да създадат много голови положения. Най-сериозните опасности бяха в първата и последната минути на двубоя, през останалото време домакините разчитаха на безадресни центрирания в наказателното поле. Там Здравко Радев обезличи напълно гиганта Лунд и не позволи опасности пред смаяния в този мач вратар Ивайло Иванов.
Абсолютната изненада бе включването като десен защитник на Галин Иванов, който от осем месеца не е влизал в игра. Преди да се контузи, той също се подвизаваше като централен защитник или опорен халф, но в Норвегия се наложи той да запълва дупките в дясната зона на отбраната в отсъствието на наказания Емил Кременлиев и контузения Михаил Юмерски. "След като не допусна гол в този мач, защитата заслужава добра оценка", заяви Пенев.
За второ поредно гостуване нападателите се оказаха неподготвени да решат мача. Както и в срещата с "Белшина" в Минск, така и сега те имаха възможност да реализират, но не повярваха, че могат да го направят. Когато в 80-ата минута Владимир Андонов получи идеална възможност да вкара, той реши да прехвърли отговорността на Мартин Петров. Той пък не очакваше да получи топката и атаката пропадна.
Резултатът от този мач не гарантира на ЦСКА леко преминаване в следващата фаза на турнира. Във втората среща в София възпитаниците на Пенев ще имат да решават много по-сложни задачи. Освен че не трябва да получат гол, те ще трябва и да вкарват. Досега те не са успели да докажат убедително, че могат да правят двете неща едновременно.
Започна битката за феновете на НБА
Преговорите между собствениците на клубове и баскетболистите от НБА удариха на камък и шансовете сезонът да започне навреме намаляха драстично. Възможно е въобще да не започне. Какво ще правят феновете на една от най-популярните професионални лиги през това време? Отговорът на този въпрос започна да вълнува много хора - ръководството на НБА, собствениците на клубове и тези, които са извън играта, но искат да участват в нея.
Преговорите, които бяха първи за последните 45 дни, бяха прекъснати от представителите на лигата и няколко собственика на клубове. Първи залата напусна комисионерът на НБА Дейвид Стърн. "Направихме стъпка назад. Те заявиха, че искат да видят как ще тръгне съдебното решение на спора и тогава ще преговарят", заяви вицекомисионерът Ръс Граник. Баскетболистите заведоха дело да им се изплащат заплатите по време на локаута, защото той е наложен, преди да са се провели разговори.
Срещата в Ню Йорк продължи 1 час и 45 минути. Стърн и Граник напуснали, когато представителят на профсъюза на баскетболистите започнал да им изнася лекции как лигата ще се провали, ако клубовете не отстъпят. Стърн е известен с лошите си отношения с двама от адвокатите на профсъюза. Разговорите помежду им понякога свършват с викове и обвинения на висок глас. Реално досега не е постигнат никакъв напредък по най-важния въпрос - какъв дял от печалбите могат да получат играчите като заплати. "Те реагираха като 4-годишната ми дъщеря. Не можахме да направим нито една крачка напред", заяви един от най-популярните играчи, Карл Малоун.
Очевидно собствениците на клубове и ръководството на лигата все още не се опасяват, че може да се получи зрителски отлив, както след стачката на бейзболистите през 1994/95 г. Мнозина наблюдатели обаче смятат, че феновете може да обърнат гръб на баскетбола, както преди това направиха на бейзбола. "Историята с бейзбола трябваше да бъде урок за всички подобни лиги, но очевидно не е успяла", заяви легендарният в миналото баскетболист Уилт Чембърлейн.
Двата предишни локаута през 1995 г. (за три месеца) и през 1996 г. (за няколко часа) не се отразиха върху популярността на спорта. Тогава лигата спря работа между двата сезона и не се стигна до отменянето на нито един мач заради трудови спорове. В бейзбола обаче стачката дойде точно преди началото на плейофите и доведе до масово недоволство. То повлече след себе си загуби от 1 милиард долара за клубове и играчи и спад от 20 процента в посещаемостта.
По подобие на предишните два поредният локаут в НБА засега няма отражение върху обикновените зрители, които са съсредоточени върху развитието на първенството по бейзбол, световното първенство по футбол и началото на шампионата по американски футбол. Проблемите обаче ще дойдат, ако противоречията не бъдат изгладени до септември, което може да доведе до отмяна на предсезонните лагери и отлагане на старта на сезона на 3 ноември. Дейвид Стърн смята, че 20 януари е крайният срок за започване на сезона и ако не бъде спазен, той ще бъде отменен. Засега нови разговори не са насрочени. "Освен играчите, другите много важни хора в нашия спорт са зрителите. Обичам бейзбола, но не искам на нашия спорт да му се случва същото като на бейзбола", заяви Малоун.
Борбата за феновете обаче няма да е толкова лека и ръководството на НБА направи първи реверанс към най-ревностните си запалянковци. Явно осъзнал, че спорът за новия таван на заплатите може да продължи с месеци, Дейвид Стърн обеща да възстанови разходите на зрителите за билети за новото първенство. В края на всеки месец лигата ще изплаща на целогодишните абонаменти неоползотворената сума с 6 процента лихва. Тези зрители, които са платили за вход за отделни мачове, ще получат цялата сума или възможност за пренасрочване.
Следващият сезон трябваше да е първият, в който започва да тече четиригодишният договор за телевизионните права между НБА, Ен Би Си и Ти Ен Ти на стойност 2.64 милиарда долара. Според контракта отборите ще получат 23 милиона долара на година, независимо дали се играят срещи или не. Очаква се именно с тези средства да бъдат покрити загубите от нереализираните билети.
Малко след като преговорите в НБА се провалиха, бе обявено създаването на нова професионална лига - Международната баскетболна асоциация (МБА). Шефовете й си поставят за цел да конкурират НБА, като избегнат проблемите й. Те предлагат нова формула на собственост върху играчите. Баскетболистите ще подписват договори директно с лигата, а не с осемте участващи клуба. Това ще позволи отборите да бъдат с изравнени възможности независимо от техните финансови възможности, смята вицепрезидентът на МБА Пол Марта, бивш генерален мениджър на футболния "Сан Франциско 49-ърс" и хокейния "Питсбърг пингуинс". Необичайното споразумение предвижда също така централизиран мениджмънт и маркетинг на тимовете. Предвижда се шампионатът да започне през ноември 1999 г. в осем американски града - Балтимор, Синсинати, Албъкерк, Джаксънвил, Лас Вегас, Ричмънд, Сан Диего и Тампа Бей. Синсинати вече бе домакин на отбора от НБА "Роялс" до 1972 г., когато се премести в Канзас сити.
Шефовете на МБА се надяват лигата да се разрасне до 20 отбора от целия свят през следващите няколко години. Редовният сезон ще се играе в 64 мача, докато в НБА те са 82. Лигата ще бъде отворена за всички мъже над 18 години, които не участват в колежанското първенство и не са успели да намерят място в НБА. Задължително ще е участието поне на един чужденец в отбор. Възможно е някои играчи да поискат да се преместят в НБА, след като са показали възможности в новата лига, смята изпълнителният директор Арт Киприани. "Има много хора, които не могат да влязат в университети и трябва да работят", заяви той. Драфтът за набор на играчите ще бъде следващото лято. От 10 000 баскетболисти студенти в НБА влизат незначителна част и останалите ще могат да попълнят новата лига, смятат организаторите. Заплатите ще бъдат шестцифрени, но в долните граници.
НБА не се притеснява, че ще загуби своите привърженици, заяви говорителят Брайън Макантайър. "Не гледаме на МБА като на сериозен съперник. Ние подкрепяме всяко ново начинание в този спорт и им желаем късмет", заяви той. Шефът на Международната лига Киприани обаче смята новото образование за алтернатива на НБА. "Това е една нова професионална лига, а не някаква второстепенна", каза той.
Волейболистите седнаха на преговори
Волейболните национали започнаха преговори с ръководството на федерацията за увеличаване на премиите и намаляване на глобите при участия в големи първенства. Двете страни се събраха за първи път около една маса миналия четвъртък, след като ден преди това парламентьори на играчите не бяха допуснати до заседанието на управителния съвет на БФВ.
За първи път от много време национали и ръководство обсъждат финансовите въпроси на отбора. Практиката обикновено бе БФВ да изпраща договори на всички състезатели в началото на всяка година с обяснението, че ако не ги подпишат, няма да играят в държавния отбор. Тъй като всички играчи са разделени в различни страни, те обикновено нямат практиката да се обединят около едно общо мнение и се подчиняват на условията на федерацията. "Никога досега не сме имали възможност да поставим нашите условия, защото никога не сме били събрани при подписването на договорите. Те идват и ти трябва да го подпишеш такъв, какъвто е", заяви новият капитан на тима Петър Узунов.
По този начин бяха подписани и сегашните контракти, които важат от 13 април до 28 ноември. В тях са фиксирани премиите и евентуалните глоби при неизпълнение на поставените задачи на стойност 15% от заработеното през годината. "Искаме да променим условията, за да не връщаме по-големи суми, отколкото сме получили като награди", каза Узунов.
Причина за недоволството са глобите за провала на европейското първенство миналата година. Целият тим трябваше да събере 15 000 долара, но засега своя дял е внесъл само масажистът Максим Михайлов. Неговата глоба е най-малка, защото и премията му е минимална. Останалите играчи и треньори обаче не са съгласни да се лишат с толкова сериозна сума. Всеки от играчите има да плаща около 1500 долара. Решение по случая не бе взето, защото това е от компетенцията на управителния съвет. Волейболистите обаче получиха правото да внесат предложение за изменение на сегашното положение. "Ще се съберем всички по-опитни в отбора и ще решим какво да предложим. Естествено е да искаме отмяна на цялата глоба, но може да се разберем и за намаление от 50 процента", каза Узунов. Някои негови колеги директно недоволстваха, че въпросът се отлага за неопределеното бъдеще и може да не бъде решен в полза на състезателите.
Остава да виси и проблемът с таксата за разрешение за трансфер в чужбина. По решение на управителния съвет на БФВ тя бе вдигната на 4000 долара. Националите искат за тях тя да се намали. Някои от членовете на УС на федерацията обаче са склонни да настояват за обратното. Тезата им е, че тези волейболисти получават по-добри договори именно защото играят в националния отбор и привличат вниманието на по-силните клубове.
Обсъждането на новите договори между играчи и федерация ще започне скоро, смята Узунов. "Ще искаме промени в много членове, след като ги прегледаме обстойно", каза той. До края на световното първенство в Япония обаче националите ще бъдат подвластни на вече подписаните контракти. Единствени Ивайло Гаврилов и Мартин Стоев нямат договори и по този начин стават неподвластни на глоби. Ако обаче си вземат премиите за участието в световната лига, които се очакват най-рано на 23 септември, тогава ще влязат в общата сметка и при евентуално налагане на нови наказания.
Федерацията ще подпише трудови договори с тези състезатели, които играят в чужбина и не са осигурявани от бившите им клубове в България. Такива са играчите на "Славия" и тези, които държат състезателните си права.
"Ривиера" конкурира Евксиноград
Луксозният черноморски курорт "Ривиера" на Златни пясъци има всички шансове да бие правителствената резиденция Евксиноград по брой на почиващи властимеющи и атрактивни личности. Курортът край Варна е собственост на работническо-мениджърско дружество, финансирано от банкера Емил Кюлев. След като вътрешният министър Богомил Бонев, придружаван от Нона Йотова, изкара почти пълна курортна смяна в "Ривиера" и миналия понеделник отново зае креслото си на ул. "Шести септември", в началото на седмицата там е бил забелязан и вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Спорадично по алеите на "Ривиера" шляпа и бившият шеф на Булгаргаз Васил Филипов, който обаче спял в друг хотел на "Златните" извън оградите на луксозното курортно селище. Пак в "Ривиера" се подвизава и председателят на Столичния общински съвет Антоан Николов. Според осведомени нощувка в луксозния хотел "Империал" струва 100 долара, а цената на апартамент е 280 долара. По същото време премиерът Иван Костов отдъхва в Евксиноград. Премиерът обаче не харесал спортната база на правителствената резиденция за новото си увлечение - тениса, и затова посетил кортовете в Морската градина на Варна.
"Мобилтел" ще доплаща, за да получи акции в "Левски"
"Левски" (Сф) най-накрая намери спонсор, който да отговаря на решенията на учредителното събрание на акционерното дружество със същото име. Президентът на синия клуб Томас Лафчис и изпълнителният директор на компанията за мобилни телефони "Мобилтел" Владимир Грашнов подписаха договор за пет години на стойност 1.5 милиона долара. Според изискванията на акционерите новият спонсор трябваше да вкарва по 200 000 долара на година в касата на "Герена".
Преговорите се проточиха по-дълго от очакваното, а обявяването на сделката бе отложено с една седмица. Официалното сключване на договора стана ден преди "Левски" да излезе с новите екипи и емблемата на спонсора в първия си официален мач за сезона срещу беларуския "Локомотив '96". "Предпочитахме да стигнем бавно, но сигурно до този договор", заяви Грашнов.
Основната причина за този контракт според него е опитът на сродните GSM-оператори в чужбина в спонсорството на футболни клубове. "Спортинг" (Лисабон), "Пари сен Жермен", румънските "Стяуа" и "Рапид" и английски клубове разчитат на подкрепата на местните компании за безжични телефонни услуги.
Какво получава "Мобилтел"? Като начало фирмата ще трябва да плати 1.5 милиона долара през следващите пет години. Това не е задължително да стане на равномерни вноски по 300 000 долара годишно, заяви Грашнов. При успехи на отбора компанията ще помага допълнително с премии за играчите. "Мобилтел" ще получи правото да купи 20 процента от акциите на "Левски". "Спонсорството не означава, че получаваме автоматично правото върху тези акции. Това вероятно ще стане в бъдеще. Вероятно ще плащаме акциите по номинал", заяви Грашнов. Засега "Мобилтел" няма да купува акциите, но няма и да се откаже от тях.
Компанията ще има право на свой представител в съвета на директорите. Фактът, че "Мобилтел" притежава сравнително голям дял в професионален футболен клуб "Левски" АД, не означава, че ще се опитва да влияе върху управлението му. "Няма да се намесваме пряко в ръководството на клуба. Той си има президент. Не сме от тези, които претендираме, че разбираме от футбол, за да се бъркаме в работата на Лафчис", твърди Грашнов.
Засега GSM-операторът не разчита на сериозна възвращаемост на вложенията. Спонсорството на "Левски" било само поредната стъпка от рекламната стратегия за привличане на повече клиенти. Любовта между "Левски" и "Мобилтел" се заражда за втори път. Още в зората на GSM-услугите в България двете фирми бяха свързани със спонсорски договор. Решаваща за връзката бе страстта към "Левски" на Красимир Стойчев, собственик тогава на "Цитрон GSM". Тя обаче бързо се разсъхна заради некоректно отношение от страна на спонсора, който купи нов автобус за "Левски" и забрави да го плати. По-късно и останалите клаузи в договора между двете страни не бяха изпълнени.
Лафчис и ръководството на синия клуб отдавна търсеха заместник на предишния спонсор ВИС-2, от който клубът извлече само пасиви. Лафчис очакваше силовите застрахователи да му помогнат да се пребори с останалите групировки във футбола, но това не стана. Той успя само да си навлече гнева на обикновените запалянковци.
Диалектика
Изказването на финансовия министър МУРАВЕЙ РАДЕВ за надеждността на бюджета за 1999 г. в Министерския съвет бе нарушено от силен грохот в задните редици, причинен от падането на журналист от стол. Дискретна проверка показа, че срутването не е било нарочно, а резултат от счупване на стола, върху който е седял репортерът.
За първи път в историята на тениса българи спечелиха световна титла. Зам. главният редактор на вестник "7 дни спорт" МИХАИЛ ДИМИТРОВ и ТИХОМИР ТИНЧЕВ (БНТ) станаха шампиони на двойки на 20-ото световно първенство за журналисти в Умаг в Хърватско. Българите спечелиха титлата след решителна игра с италианците Марко Франкаланчи - в. "Република", и Адалберто Минаци - в. "Венеция", които бяха сразени 6:1 и 6:1.
Директорът на Дирекцията по застрахователен надзор ХРИСТО ХРИСТОВ бе забелязан да вика в подкрепа на футболния отбор на "Левски" на мача в четвъртък срещу "Локомотив '96" (Витебск). Представители на все още нелицензирани застрахователи изразиха надежда, че увлечението на шефа на дирекцията няма да навреди на скорошното получаване на заветното застрахователно разрешение. ЗД "Витоша" АД, ЗАД "Левски Спартак" и "Планета инс" (наследник на бившия основен спонсор на "Левски" ВИС 2) свързват надеждата за лиценза с подкрепата на г-н Христов за синия отбор.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ излезе в отпуска от началото на миналата седмица, но въпреки това се появи в понеделник в Министерския съвет за приемането на поправките в закона за приватизацията. "Аз съм в отпуска, но щом трябва, ще отговарям", пошегува се той по повод на множеството журналистически въпроси на излизане от пресцентъра на МС. Няколко дни преди това Желязков свика брифинг в Агенцията за приватизация, на който съобщи, че излиза във ваканция, но "от това животът в агенцията не спира, само става по-весел". Директорът на АП призна, че имало идея през август ведомството официално да спре работа заради отпускарския период, но тя била отхвърлена.
Бившият селекционер на националния отбор по футбол и сегашен треньор на ЦСКА ДИМИТЪР ПЕНЕВ отряза журналист на "Нощен труд" след завръщането на отбора от норвежкия град Молде в ранните часове на миналата сряда. Пената нахокал репортера с думите: "нали си от "Нощен труд", защо ми задаваш толкова сериозни въпроси". С друг свой бисер той изрази недоволството си от лошата поддръжка на базата на ЦСКА от собственика - Министерството на отбраната. "Вместо тренировка ще изпратя момчетата да поработят за общофизическа подготовка, като изчистят с кофи басейна на Панчарево", заявил Пенев.
ЖЕНИ КАЛКАНДЖИЕВА най-накрая успя да се пребори да стане организитор на конкурса за красота, откъдето тръгна шеметната й кариера. Президентката на "Визаж" обяви през седмицата, че на 12 септември в Слънчев бряг ще короняса най-хубавата българка. През април обаче за Мис България '98 беше коронясана Наталия Гуркова. Така че за първи път тази година ще имаме две мис Българии. Запознати твърдят, че "Визаж" поема организацията на състезанието, тъй като след смъртта на Васил Папазов никой друг не може да се справи с такова голямо събитие. В момента трескаво текат регионалните конкурси в цялата страна.
Началникът на националното радио АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ изпрати Александър Велев-младши на почивка в Дома на журналистите на Златни пясъци. Детето е на море с майка си. Преди това таткото се беше погрижил да осигури на наследника си дълга почивка с баба му на Поморие.
ВИЦ НА СЕДМИЦАТА:
БАН съобщи за завършилите пълни изследвания на т.нар. функция на Костов. Целта на задачата е била да докаже, че винаги съществува реално число, което се прибавя или респективно изважда от получените при социологически изследвания данни, за да се достигне до желания от правителството резултат.
Укротяването на опърничавия Тити Папазов
Бившият президент на "Славия" и собственик на най-скъпите български баскетболисти Константин (Тити) Папазов вече е на заплата към "Левски". Той ще бъде новият треньор на отбора, което беше неговата съкровена мечта в последно време. Папазов я постигна, след като склони на условията на сегашното ръководство на синия клуб в лицето на президента Васил Нинов и спонсора "Ники стар".
Само преди две седмици Папазов влезе в словесна престрелка с шефа на надзорния съвет на Балканска универсална банка и го обвини, че иска съсипването на "Левски". Тити се явяваше като месия за току-що влезлия в А група отбор. Миналата сряда той прие безусловно всички условия на президента на клуба.
"Бяха направени компромиси и от двете страни", заяви Данка Петрова, която водеше преговорите от името на спонсора "Ники стар" и президента Нинов. Изглежда обаче, повече компромиси е направил Тити.
Папазов искаше много неща, получи малко. Той предлагаше четирима състезатели на "Славия" срещу заплата от 20 000 германски марки на година. Като добавка Папазов държеше той да е треньорът на този отбор, в който участие трябваше да вземе и Георги Младенов. Неговите изисквания били 40 000 долара заплата. Президентът на "Левски" бе склонен да направи компромис по много въпроси, но не и с високите заплати на играчите и Тити да бъде треньор. "По-добре да дам парите за играчите и Младенов, но клоун като Тити не искам", заяви Нинов.
Престрелката по пресата и опитите на хора от ръководството на баскетболния клуб да влияят със съвети едва не отказаха Нинов от президентския пост. Обаче ден преди общото събрание, което трябваше да разреши кризата, Папазов клекна.
Тити, известен с буйния си нрав, заради който непрекъснато търпи наказания от федерацията, все пак става треньор. Срещу това той прави редица отстъпки. Папазов става служител на клуба с договор, който регламентира всички негови права и задължения. Най-важното от тях е, че се отказва напълно от "Славия" и няма да има нищо общо с отбора от "Овча купел". "Троянски коне не ни трябват", е официалното становище на "Левски". Всъщност истината е малко по-различна. Нинов и хората му не искаха Папазов да има нещо общо със "Славия", защото така щеше да запази правата върху на четиримата състезатели. С идването в "Левски" Папазов носи и състезателните права.
Една от причините Тити да бъде нежелан като треньор е липсата на опит. Досега той бе благодетел на "Славия", но със селекцията и подготовката на отбора се занимаваха последователно специалисти като Росен Барчовски и Стоян Божанков. Идеята му да бъде треньор по баскетбол се родила през последната година. "Преди петия мач на "Чикаго" срещу "Юта", когато нямах билет, си казах: ако успея да вляза в залата, от мен ще стане треньор. И аз успях да гледам двубоя на живо. Вярвам в Господ и знам, че това бе сигнал да се захвана с треньорство. До две години смятам да стана селекционер на националния отбор", заяви Папазов. Желанието му беше да започне кариерата си в "Левски" - клубът религия за него. Нинов още дълго вероятно щеше да отказва да вземе Папазов за треньор. Той се бе подсигурил вече с човек за този пост - Иван Колев от Ботевград, бивш национален селекционер. Тити обвини Колев, че върти интригите и чрез влиянието му върху президента работи за съсипването на клуба. "Иван Колев бе намесен неправилно в скандала. Той не беше страна и нямаше нищо общо с мнението на г-н Нинов", обясни Данка Петрова.
Все пак банкерът склони да вземе Папазов за треньор може би защото негов помощник ще бъде Румен Пейчев. Бившият треньор на ЦСКА е име сред баскетболните специалисти в България и може перфектно да покрива гърба на някой новобранец. Освен това ексцентричният бивш президент на "Славия" може да бъде уволнен, ако покаже, че няма нужните качества да заема треньорския пост.
Това са само най-значителните клаузи в договора на Папазов. Освен това той се задължава да пази благоприличие и да не се изявява в ролята си на клоун. Папазов също така има ограничение върху медийните изяви, които трябва да бъдат съобразени с мнението на ръководството.
Новият треньор на сините баскетболисти прие неговите играчи от "Славия" да преминат в "Левски" за по-скромни заплати. Първоначалното му изискване за по 20 000 марки заплата за четиримата най-известни състезатели е било категорично отхвърлено и те са подписали за много по-малки суми. Договорите им са дългосрочни, което гарантира, че няма да могат да напуснат лесно. При първите разговори между Папазов и Нинов експрезидентът на белите е предложил двамата да бъдат съдружници в управлението на "Левски". Тити щял да участва с апортна вноска от 80 000 германски марки - четирима играчи по 20 000 марки. "Още тогава Васил Нинов му обясни, че това е невъзможно, защото не желае да бъде съдружник с никого и цената е нереална. Ние за помощ не сме молили", заяви г-ца Петрова. Сега Нинов владее положението на много по-ниска цена.
Защо все пак Тити Папазов толкова много държеше да се върне в "Левски"? Той започна разговорите с много нереални изисквания и все пак се предаде пред условията на Нинов.
Едната наистина много основателна причина е, че "Левски" е в кръвта на Тити. Той е закърмен с мисълта за синия клуб и както се шегуват някои, "не е ясно какъв е цветът на кръвта във вените му". Амбицията му да се върне в "Левски" е толкова голяма, че мисълта за обратното е в състояние да го разплаче. "Винаги съм казвал, че ако със "Славия" постигна едно ниво, възможностите на "Левски" при същите условия са много повече. "Левски" има публиката и атмосферата, която никой друг отбор я няма", казва често той.
Това обаче не е единствената причина. Тити Папазов е останал без пари и вече не може да си позволи да издържа "Славия", защото няма с какво. Застрахователната компания ВИС-2, която не получи лиценз, няма намерение да влага пари в баскетбола и Тити е изправен пред много сложната задача да намери средства. Той неслучайно няколко пъти заяви, че е готов да стане спонсор на "Левски" на мястото на сегашното ръководство, ако получи същите преференции, каквито и Васил Нинов. А те са две петна по 100 кв.м на "Герена" за бензиностанции. "Много хора не са запознати какво пише в договора със спортния клуб "Левски" и затова си мислят, че двете петна са много привлекателни", твърди Данка Петрова. Според нея фирмата "Ники стар" ще наеме тези петна за 3 години, като през това време ще плаща наем и ще трябва да вложи доста голяма сума за изграждането на бензиностанциите.
Бюджетът на "Левски" за новото първенство все още не е готов, но се очаква по груби сметки да бъде към 200 хиляди германски марки.
