Законът за приватизацията ще ограничи преференциите за РМД
През изминалата седмица правителството одобри поредните промени в закона за приватизацията. Най-важната от тях е, че за пръв път, вместо да се разширяват, се ограничават преференциите за работническо-мениджърските дружества (РМД). Едната поправка, която засяга РМД, гласи, че Министерският съвет ще определя списък от предприятия, при приватизацията на които не се допуска плащане с непарични платежни средства и разсрочено плащане. Другата поправка предвижда, че при класиране на предложенията на РМД офертната цена се дисконтира с оглед установяване на настоящата стойност при норма на дисконтиране 10% годишно. На практика този текст означава, че колкото по-голямо разсрочване на плащането иска купувачът, толкова по-ниска е сегашната стойност на предложената от него цена.
Ограничаването на преференциите за РМД е в съответствие с изискванията на Международния валутен фонд (МВФ), който постави за подписването на тригодишното споразумение значителен брой условия, свързани с приватизацията.
Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, призна, че ограничаването на преференциите е по настояване на МВФ. "Специално за работническо-мениджърската приватизация експертите на фонда в началото бяха дезинформирани. Ние ги убедихме, че в историята на АП няма случай, когато РМД да е спечелило срещу сериозен чужд инвеститор", допълни той. Според Желязков МВФ отначало настоявал за пълно премахване на преференциите на РМД, но след като се запознал със статистическите данни на АП, останало само искането за ограничаване на преференциите в случаите, когато мениджърските екипи наддават в конкуренция.
Установяването на настоящата стойност на цената, която предлагат РМД, беше станало вътрешна практика на АП по времето на предшественика на Захари Желязков - Александър Съботинов. Дисконтирането беше залегнало в специална таблица с показатели за оценка на офертите, която представляваше приложение към тогавашните вътрешни правила на АП за водене на преговори. За улеснение в таблицата бяха изчислени коефициентите на дисконтиране за различните периоди на разсрочване, като при максималния срок от 10 години коефициентът беше 0.624. Използваната норма на дисконтиране (както е залегнало и в сега готвените промени на закона за приватизация) също беше 10%. Малко след идването на Желязков като изпълнителен директор на АП вътрешните правила за водене на преговори, а с тях и дисконтирането на офертите, бяха отменени с мотива, че това противоречи на закона за приватизацията. Като юрист Желязков прецени, че според сега действащия закон разсрочването не е част от офертата на едно РМД, а е негово право, което се прилага, ако (и след като) то бъде избрано за купувач.
В промишленото министерство в началото на тази година също се подготвяше наредба, в която беше заложено дисконтиране на офертите на РМД, но тя не беше одобрена от министъра на промишлеността Александър Божков със същия аргумент - че противоречи на закона. Ведомството все пак има опит в изчисляването на т.нар. настояща стойност, защото от близо година и половина оценява офертите на потенциалните купувачи, като дисконтира бъдещите инвестиции (отново при норма на дисконтиране 10%). По този начин за всеки от кандидатите се изчислява настояща стойност на предложените инвестиции (в офертите инвестициите са с различен размер по години). След това настоящата стойност на инвестициите влиза с определено относително тегло в общата оценка на офертата.
Въпреки опита на приватизиращите органи в дисконтирането Захари Желязков продължава да изпитва съмнения относно справедливостта на методиката. "Моето притеснение е, че тези коефициенти не са достатъчно прецизни и обосновани. Мисля, че те трябва да се изчисляват на база на лихвата. Не съм наясно с тези неща, но ми казаха, че това са финансово-счетоводни методи, които са достатъчно ясни и еднозначни", заяви през изминалата седмица изпълнителният директор на АП.
Често срещано притеснение сред висшите служители на приватизиращите ведомства е, че дисконтирането на офертите е несправедливо, защото РМД така или иначе плащат лихва. Някои от приватизаторите разсъждават, че в такъв случай върху цената, предложена от РМД, първо трябва да се начисли и лихвата за бъдещи периоди (която очевидно е неизвестна величина) и едва след това да се прилага дисконтиране. От икономическа гледна точка обаче е нелогично да се прави връзка между олихвяването като цена на кредита и дисконтирането като начин за определяне на настоящата стойност.
Другата основна бариера пред РМД ще бъде т.нар. списък на атрактивни предприятия, за които мениджърските екипи на практика няма да могат да наддават. Този списък е предвиден чрез нова редакция в същия текст от закона за приватизацията, чрез който досега беше уредена целевата приватизация. В него се казваше, че това е списък на предприятия, от които средствата се използват за намаляване на държавния дълг и попълване на фонда за защита на влоговете. Сега обаче текстът се обезсмисля, тъй като чрез новите промени в закона за приватизацията 90% от приходите от приватизацията постъпват направо в държавния бюджет.
Идеята за списък на атрактивни предприятия съществува отдавна, но досега на практика противоречеше на закона за приватизацията. Никола Николов, председател на икономическата комисия в парламента, неведнъж е заявявал, че работническо-мениджърската приватизация е приложима само за около 1200 предприятия, за които няма други купувачи и които осигуряват поминъка в малките градчета. Неговото становище беше, че не трябва да се допуска РМД да купуват атрактивни дружества, за които има шанс да бъдат купени от чужди инвеститори.
Предвиденият списък на предприятия, които не са за РМД, ще включва всички предприятия, които влизаха досега в списъка за целева приватизация. "Атрактивните предприятия ще се определят на база проявен инвеститорски интерес", коментира по този повод Захари Желязков. Той допълни, че още не е решено дали новата редакция на текста за списъка да влезе в сила от момента на обнародване на промените в закона в Държавен вестник или от началото на следващата година.
Твърдението, че атрактивните предприятия ще зависят от инвеститорския интерес, на практика означава, че техният списък (както и този за целева приватизация) ще бъде отворен, тоест правителството винаги ще може да добавя към него предприятията, за които постъпват писма за намерения или оферти от стратегически инвеститори. Моментът на влизане на този текст в сила от своя страна ще определи дали ще бъдат спрени подготвяните сделки с РМД за предприятия от сегашния списък за целева приватизация (ако текстът започне да се прилага примерно от края на септември) или напротив, сделките с РМД ще бъдат форсирани, за да приключат до края на годината (ако текстът започне да се прилага от началото на следващата).
До края на изминалата седмица текстовете на закона все още се редактираха в правния отдел на Министерския съвет и на АП. Промените не са готови в окончателен вариант, защото по време на правителственото заседание към текста били направени множество допълнения. Пресцентърът на АП съобщи, че редакцията на закона ще може да се смята за окончателна, след като бъде одобрена от премиера Иван Костов, вицепремиера Александър Божков и от Захари Желязков. Според запознати не е изключено законът повторно да се обсъжда за доизясняване на правителственото заседание този понеделник.
Върховният съд прекрати делото за "Слънчев ден"
Делото на "Слънчев ден инвест", заведено във Върховния административен съд (ВАС) срещу решение на надзорния съвет на Агенцията за приватизация, приключи без резултат. Това става ясно от решение на ВАС от 15 юли, според което производството се прекратява и искът се оставя без разглеждане. На практика решението на ВАС позволява на АП да обяви нова продажба на мажоритарния пакет от курорта "Слънчев ден".
"Слънчев ден инвест" е работническо-мениджърското дружество (РМД) на "Слънчев ден". То подаде исковата молба във ВАС, след като в началото на април надзорният съвет на АП отказа да одобри сделката за продажбата на 55% от "Слънчев ден" АД на РМД. Конкурсът за мажоритарния пакет от капитала на курортното дружество беше прекратен и така приватизацията на "Слънчев ден" се провали за втори път. Отхвърлянето на сделката беше прецедент, тъй като от две години насам надзорът на АП не е отказвал да утвърди приватизационен договор с купувач, предложен от изпълнителния директор на агенцията. Официалните мотиви на надзорниците бяха, че параметрите на офертата на "Слънчев ден инвест" не са обвързани с финансовите резултати на курорта, банковата гаранция не отговаря на изискванията на АП и не е доказан чистият произход на средствата. Цената, която предложи РМД за 55% от "Слънчев ден", надхвърляше близо три пъти минималната цена, обявена в конкурса - 5.7 млн. долара.
"Очаквах това решение на ВАС. Така и би трябвало да бъде, защото надзорният съвет се е произнесъл не като орган на власт, а като договаряща страна. Решението на ВАС създава сигурност за всички участници в приватизацията", коментира Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. Той допълни, че обратното би означавало да се оспори правото на надзора да утвърждава или отхвърля приватизационни договори в зависимост от своята преценка за надеждността на купувачите.
Лиляна Василева, изпълнителен директор на курорта и на едноименното РМД, през изминалата седмица отказа да коментира хода на делото във ВАС. Тя не пожела да съобщи дали дружеството ищец се е възползвало от правото си на обжалване. След обявяването на решението на надзора през пролетта Василева заяви: "Ние не сме свързани с никакви политически личности и може би това е проблемът. " Тогава тя прогнозира, че вероятно ще бъде уволнена като шеф на курортния комплекс, но засега продължава да заема поста. Това потвърждава един от слуховете във връзка с непрекъснато провалящата се и спорна приватизация на "Слънчев ден" - че това е начин за сегашните мениджъри да се задържат максимално дълго на местата си.
Акционери оспорват апортната вноска на "Кнауф" в "Гипсфазер"
Акционери на видинския завод "Кнауф Гипсфазер" оспорват по съдебен път извършеното през миналата година увеличение на капитала на дружеството чрез апортна вноска от страна на мажоритарния собственик "Кнауф" - Австрия. Тогава общото събрание на дружеството гласува увеличение на капитала чрез апорт на оборудване на стойност три милиарда лева срещу нова емисия акции, която да бъде изкупена по номинал от мажоритарния собственик. Според акционерите не е била спазена процедурата на увеличение на капитала чрез апорт, при която се предоставя оценка на непаричната вноска на разположение на акционерите преди провеждането на общото събрание.
На събранието, проведено на 1 юли 1997 г., беше взето решение за увеличение на капитала чрез апорт на оборудване за три милиона германски марки. Решението на общото събрание беше да бъде издадена нова емисия от акции, които да бъдат изкупени от "Кнауф" по номиналната им стойност. Оценка на оборудването обаче не е била представена предварително и е била назначена след събранието от съда. Мнението на назначените от съда експерти е, че стойността на оборудването, апортирано от "Кнауф", е значително по-малка - 1.637 млн. марки. Решението на съда по искането за вписване на увеличението в регистрите е да се допусне увеличение само до тази стойност, като се оставя правната възможност при следваща апортна вноска да се допусне увеличение на капитала до 3 милиарда лева.
В края на миналата година акционерите загубиха делото срещу "Кнауф" пред Видинския съд. Сега те заявяват намерение да внесат обжалване пред Върховния съд. Според юристи обаче нередността на увеличението на капитала е не в липсата на предварителна оценка на апортната вноска, а в решението на Видинския съд за вписване на увеличението. Според Търговския закон практиката при несъвпадане на оценките на вноските в капитала е вноската да бъде оттеглена или да бъде допълнена чрез парична вноска до гласуваната от общото събрание стойност.
Държавата търси инвеститор за "Захарни заводи" - Горна Оряховица Министерството на промишлеността (МП) усилено търси нов акционер за "Захарни заводи" АД в Горна Оряховица, който да налее свежи пари в изпадналото в тежко финансово състояние дружество. Вариантът за приватизация, който се предлага от сегашните шефове на завода и от промишленото министерство, е привличане на нов стратегически собственик чрез увеличение на капитала под условие, като новата емисия от акции бъде изкупена изцяло от инвеститора. Според държавните чиновници този начин на приватизация е по-подходящ за "Захарни заводи" заради огромните му задължения към банки и държавния бюджет и поради обстоятелството, че след увеличението на капитала инвестираните средства ще останат на разположение на предприятието.
Привличането на външен инвеститор е идея на сегашното ръководство на фирмата начело с директора Румен Иванов, съобщи акционер в "Захарни заводи". Предложеният от тях нов акционер според неофициална информация е английската фирма "Ман шугър". Държавният глас на общото събрание е решаващ, тъй като 75% от акциите на дружеството все още са държавна собственост. Приватизационна процедура за "Захарни заводи" беше открита през септември 1997 г. и след по-малко от два месеца беше закрита. След това Агенцията за приватизация упълномощи МП да извърши приватизацията. Задълженията на "Захарни заводи" към края на 1997 г. възлизат на 19.257 млрд. лева, а загубата за миналата година е 5.1 млрд. лева.
Проекторешение за увеличаване на капитала беше предвидено за обсъждане на последното общо събрание през юли тази година, но беше отложено. Според присъствали на събранието мотивът за отлагането, изложен пред акционерите, е бил свързан с технически проблеми при оценката на вноската на новия акционер. Според Валентин Груев от МП, обаче кандидатурата на "Ман шугър" е била отхвърлена с аргумента, че липсва информация за кандидата и сделката е очевидно непрозрачна. Интересното е, че на 4 септември обаче шефовете на завода свикват общо събрание, на което отново е предвидена точка за увеличение на капитала под условие.
Неясното в случая са критериите, по които приватизиращото ведомство (в случая МП) решава предприятието да бъде раздържавено чрез увеличаване на капитала, а не чрез процедура за приватизация. При обявяване на търг, конкурс или преговори може най-малкото да се установи какъв е реалният инвеститорски интерес към предприятието. Недостатъкът на предлагания метод е един и повече от достатъчен - при този начин на раздържавяване липсва прозрачност за целия процес. Когато се търси инвеститор, който да изкупи нова емисия акции, не е ясно как се събират предложенията на заинтересованите, как се оценяват и как се прави окончателният избор. Няма прозрачност и при оценката на непаричната вноска (ако има такава) и определянето на цената, по която да бъдат придобити акциите от новата емисия. Последното е изключително важно, тъй като от цената на придобиване на акциите зависи и относителният дял на бъдещия собственик. При инвестирането например само на един милион германски марки в капитала на дружеството и изкупуването на новата емисия акции по номинал новият собственик би придобил дял от капитала, близък до квалифицирано мнозинство от 67%.
Странно е, че се избира такава форма на раздържавяване, след като в момента има открити процедури за приватизация на предприятия в много по-тежко финансово положение от това на "Захарни заводи". Липсата на интерес от страна на инвеститори при тях се компенсира с по-ниска цена на следващия търг, конкурс или преговори, което теоретично може да доведе и до приватизация за един долар.
Накратко
Загубата на "Видахим" за първите шест месеца на годината е пет милиарда лева, съобщи новият изпълнителен директор на завода Иван Ванков. За цялата минала година тази загуба е била 465 милиона лева. Задълженията към доставчици, кредитори и държавния бюджет са в размер на тридесет милиарда лева. Производителността на завода за гуми в комбината е спаднала до 17 на сто, а на завода за полиамидни влакна до 19 на сто. "Новото ръководство води преговори с чуждестранна фирма за изкупуване на цялата продукция на завода за полиамидни влакна", съобщи новият изпълнителен директор. Ако сделката се сключи, производителността на полиамидния завод се очаква да се покачи с около 30-40%. Интерс към приватизацията на полиамидния завод е проявила испанската фирма "Полиседа", която е подготвила проект за пробно производство. В края на миналия месец във "Видахим" са били съкратени 700 души, а до края на годината ще бъдат съкратени още 300 съгласно оздравителната програма на предприятието. В момента във "Видахим" работят 4041 служители.
Курортът "Албена" е готов със специална програма, за да посрещне последното за ХХ век пълно слънчево затъмнение, обяви днес търговската директорка на курорта Маргита Тодорова. Районът около Шабла, Балчик и Албена е идеалната зона в Европа за наблюдение на пълната сянка, която ще се спусне над земята на 11 август 1999 г. Затъмнението ще бъде в пика на туристическия сезон. Според проучване на туроператори редките природни явления били притегателен център за богати летовници.
"Химко" - Враца, възстанови производството на течен амоняк, аргон, азот, кислород и течен въглероден двуокис след успешно приключил тринадесетдневен капитален ремонт, съобщиха от дружеството. От 10 август започнаха и пусковите операции на втори реформинг. Производството на газове и течен амоняк е печелившо за комбината за разлика от производството на основния продукт - карбамида, осигуряващ 90 процента от приходите на "Химко". Поради трупащите се всеки месец загуби и задължения към Булгаргаз карбамидните инсталации бяха спрени на 1 юли и се предвижда да влязат в експлоатация не по-рано от месец септември. Четиридесет долара на тон урея са загубите за "Химко" при стопроцентно натоварване на карбамидните мощности. Общо задълженията на комбината за първото полугодие, включително и тези към Булгаргаз, възлизат на 55 милиарда лева.
Слабата търговия на официалния пазар на борсата продължава
Около 85% от предложения за търговия през борсата пакет акции на "Химмаш" - Хасково, беше изкупен в самото начало на предлагането им на временния С сегмент на официалния пазар. Общо 340 075 акции на дружеството бяха прехвърлени през първия ден на официална търговия на средна цена 3043 лева за акция. Общата сума на трансфера е в размер на 1.035 млрд. лева. След тази сделка търговия с акции на "Химмаш" почти нямаше. Според брокери след кросовата сделка, в която продавачи са били и двата инвестиционни посредника по продажбата - "7М" и "Фикс плюс", пакетът вече се намира в един инвеститор, който в момента притежава най-малко 51% от капитала на дружеството. Очакванията на пазара за активна търговия с останалите акции (около 9% от капитала) не са големи. Ниският интерес пролича и от липсата на купувачи в края на седмицата, когато офертите продава бяха 3100 лева за акция, но сделки не се сключиха. Бързото приключване на публичното предлагане на хасковското дружество означава, че на временния С сегмент отново ще се разчита предимно на търговия с акции на бивши приватизационни фондове.
От началото на тази седмица на борсата излиза още един бивш приватизационен фонд - "Индустриален холдинг България". Според неофициална информация на първото заседание на съвета на директорите на борсата след ваканцията ще се обсъжда допускането за търговия на нови фондове, между които с най-голям интерес се очакват акциите на "Ем Джи Елит холдинг" АД (бивш приватизационен фонд Мултигрупелит). Въпреки активната извънборсова търговия с тези акции през последните месеци обаче се очаква търсенето постепенно да намалее. Причината за това е информацията, че след кампанията за изкупуване на акции чрез Кредитна банка и събиране на пълномощни от акционери група физически лица (между които шефът на Кредитна банка Ивайло Божков и представителят на Мултигруп за Бургас Янчо Патриков) вече има събрани над 10% от акциите на "Ем Джи Елит холдинг". Постигането на границата от 10% означава, че тази група ще може без проблем да свика общо събрание на акционерите на холдинга и по-нататъшното изкупуване засега е лишено от смисъл. Това очакване се потвърждава и от обявените цени на инвестиционните посредници, които са доста под обявената от "Кредитна банка" цена от 400 лева за акция с номинал 100 лева.
За периода между 7 и 13 август акциите на другите холдинги, листвани на временния сегмент на официалния пазар, се търгуваха слабо. Общият обем на търговията беше 1.118 млрд. лева, от които на сделки с акции на бивши фондове се падат едва 82.8 млн. лева. Липсваше интерес към акции на "Добруджа холдинг" АД, а акциите на трите останали холдинга се търгуваха на по-ниски цени в сравнение с предишния период. Най-голям спад в цените бе регистриран при акциите на "Мел инвест холдинг" - близо 25% спрямо нивата от предишната седмица. Ниските цени на акциите се запазиха и в края на седмицата, когато сделките се сключваха на нива около 2000 лева за акция.
След спиране на търговията с акции на единственото засега дружество на официалния А пазар - "Елкабел", цените се повишиха, но изтъргуваните количества бяха малки - общо 150 акции на цени между 21 394 и 22 519. През периода 7 - 13 август сделки с акции на БРИБАНК не бяха регистрирани. Офертите продава в края на седмицата бяха на цени 20 750 лева за акция с номинал 10 000 лева, а купува - около 19 000 лева за акция. Според брокери липсата на интерес към атрактивни книжа като тези на "Елкабел" и БРИБАНК се дължи не толкова на лятно затишие или на конюнктурата на международните финансови пазари, колкото на въздържането на всички чуждестранни инвеститори от покупки на книжа на нашия пазар. Този период на изчакване по всяка вероятност ще продължи и след приемането на новия закон за ценните книжа, който се очаква да бъде обсъждан в парламента през есента.
По-важните причини за липсата на интерес са лошите макроикономически показатели на страната, както и липсата на яснота за списъка от предприятия, чиито акции ще се предлагат на централизираните публични търгове срещу инвестиционни бонове. Тъй като получените срещу инвестиционни бонове акции ще могат да бъдат продавани веднага след придобиването им на капиталовия пазар, сериозните инвеститори вероятно предпочитат да изчакат и да се възползват от евентуално падане на цените в резултат на по-високо предлагане.
Значението на чуждестранните инвеститори за нашия пазар на ценни книжа от отварянето на борсата в края на миналата година беше и си остава голямо. Този интерес е на практика единственият сериозен фактор за движение на цените на акциите, тъй като на пазара български институционални инвеститори на практика няма, а масовите инвеститори изпитват силно недоверие към капиталовложения в ценни книжа. Поради тези причини не се очаква сериозно раздвижване на пазара в близките месеци, освен при решение за ново раздържавяване на атрактивно дружество през борсата или при предлагане на акции от големите дружества на първия централизиран търг, който поне по предварителните разчети трябва да се проведе в началото на септември.
Продължават изненадите за акционерите на бившия Българо-холандски ПФ
В края на август може да има ново скандално събрание на "Българска холдингова компания"
На 31 август тази година е насрочено извънредно общо събрание на акционерите на "Българска холдингова компания" АД, град София. Публикуваното обявление в Държавен вестник е от името на съвета на директорите на дружеството, а предвиденият дневен ред обхваща редица важни въпроси, които са от значение за бъдещето на дружеството и засягат всички акционери - увеличение на капитала под условие, промени в устава на дружеството, освобождаване от длъжност на членовете на надзорния и управителния съвет, избор на нови ръководни органи.
Странното в обявлението още от пръв поглед е, че събранието е насрочено на адрес бул."Витоша"120 в София, което е обикновена жилищна кооперация и очевидно не разполага с подходящо помещение за провеждане на общо събрание. Проверката в съдебните регистри показва, че под името "Българска холдингова компания" в Софийски градски съд има регистрирани две дружества с едно и също наименование. Едното от тях е бившият Българо-холандски приватизационен фонд (фирмено дело 13765/1996г.) регистриран в Софийски градски съд, който по решение на общото събрание от 26 януари беше преобразуван в "Българска холдингова компания" АД, град София. Другата фирма с такова наименование е регистрирана също в Софийски градски съд (фирмено дело 1144/1998г.) първоначално под името "Българска иновационна компания" ООД. В нея съдружници са три физически лица - Асен Христов, Ангел Мангараков и Кирил Бошов. По-късно тя е преобразувана като "Българска холдингова компания" АД, а в състава на надзорния и управителния съвет влизат освен тримата досегашни съдружници и Ян Тушим (председател на съвета на директорите на Евробанк), Роман Фечик (член на борда на директорите на Евробанк) и Димитър Димитров.
При наличието на две фирми с еднакви наименования за акционерите на бившия Българо-холандски приватизационен фонд е неясно кой и защо свиква така обявеното общо събрание. Според Асен Христов оглавяваната от него "Българска холдингова компания" АД е регистрирана една седмица преди пререгистрацията на Българо-холандския фонд под същото име. "Обявеното събрание няма нищо общо с бившия фонд и на него ще се разискват изцяло вътрешни проблеми", каза за в "Капитал" Христов. Според юристи обаче при така публикуваното съобщение в Държавен вестник на практика е възможно на 31 август да се проведе общо събрание на акционерите, на която и да е от двете компании. Практиката около общите събрания на бившите приватизационни фондове досега доказва, че не е проблем вписването на каквото и да е решение в регистрите при наличието на достатъчно влияние в съда. Тоест, практически не е изключено насроченото събрание да се превърне в събрание на своя близнак - бивш приватизационен фонд, след което решенията да бъдат вписани в съдебните регистри. Още повече, че според присъствали в сградата на НДК по време на скандалното събрание през януари идеята за името на преобразувания в холдинг бивш приватизационен фонд е дошла не от друг, а именно от групата акционери около Евробанк.
Тези догадки се допълват и от факта, че на предишното скандално общо събрание на Българо-холандския фонд групата акционери около Евробанк е притежавала около половината от представения на събранието капитал. Това прави общо около 750 - 800 хиляди акции. При положение, че те все още разполагат с пълномощни за тези акции, трудно може да се намери друг акционер, който да се противопостави на вземането на обявените в дневния ред решения.
Подозренията на акционерите на бившия приватизационен фонд се засилват и от факта, че през последните две седмици практически е невъзможно да влязат във връзка с централния офис на "Българска холдингова компания"АД в София. От началото на август в стария офис на ул. "Кузман Шапкарев"1 в София, е поставено съобщение за акционерите, в което се казва, че "Българска холдингова компания" се е преместила на нов адрес. В информацията пише обаче, че дружеството ще е на разположение на акционерите от 15 септември, т.е. две седмици след обявеното общо събрание. На оставените няколко телефони за връзка с бившия фонд през последната седмица отговаря единствено охраната на Пощенска банка.
Дори и насроченото общо събрание на фирмата със същото име да мине без особени последици, буди недоумение обстоятелството, че сегашните шефове на фонда не правят никакви усилия да разяснят на многобройните си акционери загадката с обявеното в Държавен вестник общо събрание и да разсеят техните основателни подозрения. Не така обаче се процедираше в предишни ситуации, когато ръководството на "Българска холдингова компания" трябваше да се противопостави на масовото изкупуване на акции и упълномощаване от страна на акционерите. Тогава бяха използвани средствата за масово осведомяване, за да се призоват акционерите да не продават акции и да не подписват пълномощни.
Бившият Българо-холандски приватизационен фонд е един от фондовете, чиито акции са обект на най-усилена търговия на извънборсовия пазар в момента. Засега липсва реална оценка на портфейлите на фондовете. Според експерти стойността на активите, придобити от Българо-холандския фонд, е една от най-високите. В портфейла на фонда влизат пакети от акции от атрактивни дружества от туризма, химическата и тютюнева промишленост. Това обстоятелство, както и фактът, че акциите му все още не се търгуват на борсата, са достатъчно основание за активно изкупуване на акциите от страна на лица, които са заинтересувани от по-силно влияние при вземането на решения на общите събрания.
Акционерите на фонда все още помнят скандалите на предишното общо събрание, когато след среднощно гласуване и протести от страна на акционери беше избрано сегашното ръководство на "Българска холдингова компания". Тогава за много от редовите акционери не стана ясно по какъв механизъм бяха събрани пълномощните, според които на събранието са били представени общо 68 600 акционери. Липсата на текуща информация продължава да захранва съмненията на акционерите за нередности около фонда, на който са доверили своите инвестиционни бонове.
Левът поевтиня спрямо долара
През изминалата седмица левът поевтиня спрямо долара, отразявайки поскъпването на щатската валута спрямо германската марка на международните пазари.
В началото на седмицата един долар се разменяше за 1765 лева на вътрешния междубанков пазар, премина през 1785 късно в сряда и достигна 1778 в края на седмицата.
Спрямо марката левът се търгуваше в тесен спред на 995.00/10 през цялата седмица.
Според дилъри основният купувач на марки през периода е била централната банка на фиксирания спот-курс купува от 995 лева за марка.
Основната причина за относително високото ниво лев/марка бе превесът на предлагането на валута от страна на крайни клиенти, които трябваше да покрият месечните си авансови данъчни вноски в средата на месеца.
Очаква се през текущата седмица предлагането на валута да продължи да надвишава търсенето поради предстоящите големи по обем изходящи касови плащания на пенсии и социални помощи на банките.
Цените на акциите на свободния пазар отново тръгват надолу
Цените на големите дружества на свободния пазар през миналата седмица отново тръгнаха надолу след кратко стабилизиране в началото на месеца. Единствено акциите на дружеството с най-голяма пазарна капитализация, "Булгартабак холдинг", регистрираха минимално покачване на средните цени от 0.01% спрямо предишния период. Акциите на тютюневия холдинг бяха и най-активно търгуваните през периода, след като общо 6808 акции смениха собствениците си на цени между 60 720 и 62 000 лева за акция.
Въпреки че тези цени са с около 5% по-ниски от най-високите нива, регистрирани досега, стабилната цена в този момент е показателна за наличието на голямо търсене на акции на Булгартабак на фона на всеобщия спад на цените на всички други големи дружества. Поддържането на интерес към акциите на Булгартабак през седмицата е логично с оглед на предстоящото общо събрание на холдинга в началото на тази седмица и очакванията за по-нататъшно развитие на приватизацията му. Акциите на повечето от другите тютюневи предприятия обаче с малки изключения последваха всеобщата тенденция за понижаване на цените. Според брокери разликата в интереса към акции на холдинга и отделните тютюневи предприятия е нормална и се дължи на краткосрочните очаквания за печалба от инвестиции в акции на холдинга, от една страна, и несигурната пазарна позиция на българските тютюневи предприятия на руския пазар.
През миналата седмица на свободния пазар беше регистриран и рекордно нисък обем на изтъргуваните акции - малко над 60 милиона лева. Причините за спада на обемите и на цените на свободния пазар са идентични с тези на официалния пазар, тъй като разделението на пазарите на Българска фондова борса - София, на официален и свободен съвсем не отговаря на качеството или на пазарната капитализация на дружествата.
От дружествата с голяма пазарна капитализация най-голям спад на цените отбелязаха "Албена" (-28.77% спрямо предишната седмица), Агробиохим (-25%), Агрополихим (-24.23%) "Соди" (-4.9%). Акциите на останалите активно търгувани дружества също регистрираха понижение макар и с по-ниски стойности (виж таблицата на стр.42). Възстановяването на дейността на част от производството в "Химко" - Враца, не се отрази сериозно на очакванията на пазара. Акциите на врачанския химически завод продължават да се търгуват на цени между 18 000 и 21 000 лева за акция. Средната цена за периода беше 19 973 лева, което представлява 3.61% по-ниска цена от предишния период. След достигането на най-високата си цена досега от над 20 000 лева за акция цените на "Варненска корабостроителница" също поеха надолу и в края на периода се търгуваха между 16 300 и 18 500 лева за акция. Изтъргуваните количества акции също не бяха големи - общо около 380 акции за периода 7 - 13 август.
Финансовата нестабилност на Русия и Япония повиши цената на долара
Доларът започна седмицата на нива 146.44/49 йени и 1.7798/03 марки. Търгуваните обеми долар/йена в началото на седмицата бяха сравнително малки, тъй като инвеститорите изчакваха евентуална инициатива от страна на японския министър-председател Кейдзо Обучи за постигане на съгласие с опозиционните партии по прилагането на рестриктивни мерки за оздравяването на икономиката на страната. Това продължи до вторник сутринта, когато надеждите за предприемане на решителни мерки от страна на правителството за гарантиране на финансовата стабилност бяха пометени от масирани продажби на деноминирани в йени активи. Поводът бе новината за безнадеждното финансово състояние на корпорацията Mita Industries, която поиска съдебна защита срещу кредиторите си. Индексът Nikkei се срина с 1.28 на сто, а йената достигна до рекордно ниското за последните осем години ниво от 147.63 за долар. Поевтиняването бе рекордно и спрямо другите основни валути - 82.72 за марка - най-ниско за последните пет години, и 240.70 за британска лира - най-ниско за последните шест години. Сривът на йената оказа негативно влияние върху финансовите пазари в Азия и хонконгският индекс Hang Seng падна с 3.62 на сто във вторник, а източник от китайското правителство съобщи, че не е изключено юанът да бъде девалвиран, за да се компенсира негативното въздействие на азиатската икономическа нестабилност.
В средата на седмицата йената получи подкрепа от изказването на министър-председателя Обучи, който заяви, че по-нататъшното поевтиняване на йената ще има доста негативни последици в глобален мащаб. От своя страна заместник финансовият министър Ясуке Сакакибара уточни, че японското правителство ще действа агресивно на валутния пазар в подкрепа на националната си валута и въпросът е не дали, а кога ще има интервенция от страна на Bank of Japan. Това подкрепи йената до нива 146.98/00 за долар, но по-нататъшното й поскъпване бе ограничено поради сравнително малката вероятност японската банка да излезе на пазара преди началото на септември.
В същото време доларът поскъпна рязко спрямо марката поради задълбочаването на кризата в Русия.
Финансовият срив започна с изтегляното на чуждестранни инвеститори от деноминирани в рубли активи. Кулминацията настъпи в четвъртък, когато до обед акциите на московската борса паднаха с 15 на сто, а до затварянето на пазара загубиха още 6.5 процента от стойността си и достигнаха до рекордно ниски за последните две години нива. В същото време Standard & Poor понижиха кредитните рейтинги на част от основните руски компании като "Ростелеком" и "Лукойл".
Държавната телевизия ОРТ започна вечерните си новини с думите "това бе черният четвъртък на Русия."
Руската централна банка се намеси в защита на рублата с налагането на рестрикции за закупуване на долари от банките.
Това допълнително засили опасенията на инвеститорите за възможно пълно блокиране на валутната търговия с ограничаването на конвертируемостта на рублата. Финансистът Джордж Сорос призова Русия да девалвира рублата с 15 до 25 процента и да я фиксира при условия, близки до валутен борд. Подупрaвителят на руската централна банка Денис Кисельов заяви, че еднократната девалвация няма да реши проблемите пред руското правителство. Финансови експерти обаче прогнозират, че очакваният натиск върху рублата в краткосрочен план може да се окаже непосилен за централната банка, която похарчи над 1.4 милиарда долара под формата на интервенции само в рамките на последната седмица. С това валутните резерви на Москва намаляха до 17 милиарда долара и девалвацията на рублата може да се окаже единственият възможен изход от ситуацията. Президентът Борис Елцин се срещна с министър-председателя Сергей Кириенко и поиска спешни мерки за спиране на финансовия срив и понижаване на социалното напрежение в страната. В същото време Кириенко бе притиснат и от МВФ, който само преди месец одобри отпускането на 22.6 милиарда долара за Русия. Управляващият директор на фонда Мишел Камдесю не пропусна да напомни на премиера за поетите ангажименти за рестриктивни фискални мерки, които трябва незабавно да се приложат независимо от социалната цена. Очаква се именно поради тези ангажименти да се наложи извънредно свикване на руската Дума, която спешно да приеме пакет от законопроекти, регламентиращи непопулярните мерки.
Задълбочаването на кризата в Русия понижи цената на марката до 1.80 за долар рано в четвъртък, тъй като Германия е най-големият кредитор на Русия в сравнение с останалите развити индустриални страни.
Все пак в края на седмицата германската валута леко поскъпна до 1.7857/67 за долар, тъй като инвеститорите приеха, че на този етап положението в Русия няма повече накъде да се влошава.
Не е изключено руските реформатори да получат и допълнителна международна подкрепа, тъй като за западните страни Кириенко представлява единствената алтернатива на лидера на комунистите Генадий Зюганов, който бързо набира популярност сред недоволните от икономическата криза руснаци.
Междубанковите депо-лихви се повишиха
В началото на седмицата овърнайт-депозити се търгуваха на 2.5-2.7 на сто годишно, преминаха през 2.7-2.8 процента във вторник и бяха 2.8-3.0 процента, с отделни сделки на 3.2 на сто в четвъртък.
Лихвите по ресурс със срок до една седмица в понеделник бяха 3.0-3.2 и достигнаха до 3.4-3.5 процента в четвъртък.
Лихвите се повишаваха постепенно през периода с наближаването на крайния срок (17 август) за текущото месечно плащане на данъци от крайни клиенти.
В същото време плащанията на редовните седмични аукциони допълнително понижиха левовата ликвидност на банките.
Общият номинал на продадените на аукциони в понеделник от финансовото министерство тримесечни и едногодишни сконтови ДЦК бе 20 милиарда лева, а общите приходи от падежи на ДЦК за банките бяха едва около 6.9 милиарда лева.
Според дилъри междубанковите лихви ще останат без промяна през текущата седмица, тъй като през периода предстоят падежи на ДЦК с номинал над 32 милиарда лева, а изходящите плащания на банките са за две емисии тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева и една емисия двугодишни облигации с номинал пет милиарда лева.
Очаква се превесът на входящите средства да бъде насочен към предстоящото касово плащане на пенсии и социални помощи.
Българските Брейди-книжа рязко поевтиняха
Изминалата седмица бе критична за дълговите инструменти на всички страни поради силно негативното влияние на срива на руския дълг. Продължаващата финансова нестабилност в Русия доведе до голямо по обем изтегляне на чуждестранни инвестиции от страната.
Moody's Investors Service и Standard & Poor потвърдиха опасенията на инвеститорите за стабилността на руската икономика, като преразгледаха както кредитния рейтинг на страната, така и рейтингите на отделни компании.
В четвъртък Moody's понижи кредитния рейтинг на страната на В2 от В1 и в същото време понижи рейтингите на 11 руски банки. Standard & Poor от своя страна понижи от стабилни на негативни рейтингите на осем от основните руски компании, като Ростелеком и Лукойл.
Финансовата нестабилност на Москва принуди по-вечето от големите международни инвеститори да изтеглят вложенията си в дългови книжа на страни в преход и да ги насочат към по-сигурните американски 30-годишни облигации. Българските брейди-облигации също поевтиняха, но спадът бе не бе толкова драматичен в сравнение с руските PRIN и IAN поради положителните очаквания за развитието на България след постигането на споразумението с МВФ, което ще осигури на страната 1.6 милиарда долара през идните три години. Доказателство за това е и фактът, че българският капиталов пазар на практика не бе повлиян от сътресенията в Русия.
В същото време унгарските корпоративни книжа паднаха с 10.53 на сто през седмицата, понижението на чешкия индекс PX50 бе 3.58 процента.
Опасенията на инвеститорите засегнаха и Хърватско, където индексът Crobex падна с над 11 на сто за периода а румънските акции се сринаха до рекордни за последните две години нива.
В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 72.125 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 69.375 цента, а в нейния край котировките купува бяха 66.500 цента. Облигациите заменили просрочените плащания IAB се котираха в началото на седмицата по 66.500 цента, преминаха през 64.375 цента, за да стигнат в края на периода до 62.125 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB поевтиняха от 60.500 цента в началото на седмицата до 51.750 в четвъртък.
Очаква се българските брейди-облигации да се стабилизират на нивата от края на седмицата дори и при продължаващо падане на руските книжа. В подкрепа на тези очаквания са намеренията на борда на МВФ да подпише още пред септември тригодишното споразумение с България предвид стабилната икономическа обстановка у нас. Ако това стане, според дилъри има възможност и за поскъпване на книжата по българския външен дълг.
Дилъри очакват оборотът на дълговите пазари да се понижи през текущата седмица в очакване на евентуална подкрепа от западните страни за правителството на Кириенко. Въпреки досегашното забавяне на структурните реформи, много вероятно е развитите индустриални страни отново да отпуснат средства за Москва, тъй като нарастващото социално недоволство е особено благоприятно за популярността на лидерa на комунистите Генадий Зюганов като единствена алтернатива на Кириенко.
Западните правителства определено биха предпочели в Кремъл да остане младият реформатор, дори и с цената на значителни финансови средства.
Накратко
British Petroleum погълна Amoco за 48.2 млрд. долара.
Ако сделката между BP и Amoco, сключена през миналата седмица, бъде одобрена от акционерите на двете компании и не бъде блокирана от регулативните органи, новата компания BP Аmoco ще се нареди преди Exxon и непосредствено след лидера в индустрията Royal Dutch/Shell по показателите обем производство и петролни залежи. Очакванията на партньорите в BP и Аmoco са за намаляване на разходите на петролния гигант с 2 млрд. долара до края на 2000 г. Шест хиляди от общо 93-те хил. работни места ще бъдат съкратени. Ръководството на BP доказа в началото на 90-те, че знае как да свие разходите. Тогава те направиха това, като намалиха значително заплатите на заетите в компанията. Подобен ход ще предприемат и днес.
Акционерите на BP ще притежават 60% от новата компания, а тези на Amoco ще придобият останалите 40%. Централният офис на BP Amoco с пазарна капитализация в момента на обявяване на сделката 110 млрд. долара ще бъде в Лондон. Обединените приходи на BP и Amoco ще позволят финансирането на петролни проекти, без да се налага заемането на ресурс, с което ще намалят общите разходи за производство. Освен това по-голямата финансова мощ ще постави новата BP Аmoco в по-благоприятна ситуация от конкурентите в надпреварата в търговете за разработване на петролни залежи.
BP Amoco ще бъде най-големият производител на петрол в САЩ - черното злато ще бъде добивано основно в Аляска и Мексиканския залив, както и в 48 американски щати. В Европа окрупнената компания ще продава петролни продукти единствено с търговската марка на BP, а в САЩ бензините ще носят името Amoco.
Венецуела разпродава алуминиевите си заводи.
Правителството на Венецуела ще проведе разговори поне с две компании, потенциални купувачи на заводи за производство на алуминий, преди да направи трети опит да приватизира алуминиевата индустрия, оценявана на 1.55 млрд. долара.
Последният срок за компаниите, заинтересовани да участват в приватизацията в сектора да заявят твърдото си участие в търга през септември, бе 12 август. Правителствен източник заяви, че алуминиевият комплекс се нуждае от инвестиции в размер на 600 млн. долара, за да поддържа мощности, произвеждащи 650 хил. тона годишно.
Ако не се намерят купувачи, правителството ще стартира агресивна оздравителна програма, която ще включва спиране на част от производствените линии и освобождаване на работници.
Цената на захарта остава стабилна.
Спекулативни продажби на захар от инвестиционни къщи компенсираха покупката на 521 хил. тона захар от правителството на Индонезия. Според анализаторите цените на фючърсните контракти в началото на следващата седмица ще се изменят в тесни интервали около цените в края на миналата седмица.
В предстоящите два месеца единствената по-голяма покупка, която би довела до промяна в цените на захарта, ще дойде от Индонезия, ако местната правителствена хранителна агенция "Булог" одобри вноса на допълнителни 100-200 хил. тона през септември.
Оживление в търговията с недвижимости в Бургас
В последните месеци има раздвижване на пазара на имоти в Бургас. Предлагането е достатъчно богато, а търсенето на недвижимости вече излиза от застоя, в който беше близо половин година. От началото на 1998 г. пазарът на имоти беше блокиран от въвеждането на новите данъчни оценки и новите равнища на местни данъци при прехвърляне на имоти. Известността от края на юни за новите данъчни оценки рефлектира и върху стабилизиране на цените на имотите. Неяснотата в първите месеци на годината се бе отразила в лек спад в стойностите на имотите в Бургас, отчитат брокери от "Диаком".
Търсенето за покупка на жилища е предимно за големи апартаменти с гаражи в идеалния център на Бургас, както и за по-малки жилища в топлофицираните квартали на града. Има търсене за двустайни и тристайни апартаменти в най-скъпия квартал на Бургас, който е и в най-голяма близост до морето - квартал "Лазур". Там сделките за двустайните апартаменти са в диапазона - 14 000 до около 16 000, а за тристайните жилища - от 20 000 до над 23 000 долара.
В идеалния център на Бургас реални сделки за нормални жилища се сключват на цени от 280 до 300 долара за квадратен метър. Гарсониерите в най-централната част на града се търгуват в диапазона от 14 000 до 15 000 долара, двустайните апартаменти - от 18 000 до 20 000 долара, а тристайните - от 27 000 до 30 000 долара. За луксозните жилища в идеалната част на града цените вече скачат на 340-380 долара на квадрат. За широкия център на морския град цените на едностайните жилища се движат средно от 8550 до 10 500 долара. В най-близките до центъра квартали "Възраждане" и "Братя Миладинови" цените на жилищата се движат съответно от 180 до 210 долара на квадратен метър и 200 до 220 долара на квадрат.
Най-голямо е търсенето на гарсониери и двустайни жилища в топлофицираните квартали на Бургас - "Славейков", "Зорница", "Изгрев". В "Славейков" цените на гарсониерите са в диапазона от 8500 до над 9 000 долара, а двустайните в този квартал се продават на цени от 11 000 до 12 000 долара. В кв. "Зорница" цените на апартаментите приблизително съвпадат с тези в кв."Славейков". Най-ниски са стойностите на цените на недвижимостите в кв."Меден рудник". Там имотите се търгуват за около 120-140 долара на квадрат.
За последните три-четири месеца на наемния пазар се забелязва тенденция към повишаване на наемите с около 10-20%. Те очакват наемните нива да се качат още малко и да се стабилизират в края на есента. По принцип летният сезон е най-активното време за смяна на жилище под наем с друго, а повишеното търсене нормално рефлектира в по-високи наеми.
Трудно е да се намерят свободни магазинни помещения в най-оживените търговски улици на Бургас. На сравнително добри места в идеалния център наемите на търговски площи са за около 20-25 долара на квадрат на месец. За магазини в най-централната част на града брокерите отбелязват търсене, като не липсва обаче и предлагане на свободни помещения. В широкия център наемите за търговските помещения се движат в рамките на 4-10 долара на квадрат на месец.
Има засилен интерес за наемане на по-малки жилища в топлофицираните квартали на града. Гарсониери рядко се предлагат за наемане, а наемът на двустайните жилища в тези райони се движи от 60 до над 70 долара на месец. В суперцентъра на града се търсят за наемане обзаведени апартаменти. Наемите на двустайните апартаменти там са в рамките на 100-130 и повече долара на месец.
(Капитал).
Депозитите с реален доход
За първите седем месеца на годината срочните депозити в банките са донесли на вложителите положителен реален доход от 0.85%. Срочен влог от началото на януари от 10 млн. лв. е нараснал в номинално изражение средно до 10 165 000 лв. в края на юли. Изчистено от инфлацията, номиналното увеличение на сумата по влога от 165 хил. лв. се равнява реално на 85 хил. лв. Това означава, че вложената сума не само е запазила покупателната си равностойност от началото на годината, но дори е била увеличена с 85 хил. лв. До края на юни спестителите бяха на реална загуба от влоговете си в банките. Дотогава капитализираната лихва по срочните депозити бе 1.42%, докато натрупаната инфлация възлизаше на 2.3%. Така се получаваше отрицателна реална лихва от 0.92%, т.е. покупателната способност на всеки 10 000 депозирани лева бе спаднала с 92 лева.
От отрицателна реалната лихва по срочните депозити стана положителна, след като през юли бе регистрирана инфлация от минус 1.5 %. Така инфлацията за периода януари - юли е 0.8%, съобщи Националният статистически институт. В същото време капитализираната лихва е 1.65%. Най-голямо намаление за хранителните стоки се отчита при яйцата - 7.7%. Намалението в цените при хляба е 1.1%. Киселото мляко и рибата са се купували по-евтино средно с 1.9%. През юли най-чувствително са намалели цените на зеленчуците. Доматите са поевтинели с 62.5%. Краставиците са се купували с 34.7% по-евтино. Продавачите са пласирали на по-ниски цени зелето, картофите и морковите.
Националната статистика е регистрирала покачване на цените на сиренето, кашкавала, ябълките, цитрусовите плодове. Незначително са се повишили цените на захарта, олиото и гроздовите ракии. Само с 2.9% се е увеличила цената на бирата през юли.
Срокове
Данък сгради се плаща дори при липса на съобщение
До 20 август за провинцията и до 25 август (за повечето данъчни служби) за София да се чака получаване по пощата на съобщенията за дължимия данък върху недвижимите имоти и таксата за битови услуги, съветват от Главно управление на данъчната администрация. След това гражданите да звънят в данъчните служби, за да разберат сами размера на данъка и таксата. Необходимо е да се търси съдействието на данъчната служба, на чиято територия е съответният имот, а не по местожителството на данъкоплатеца (в случаите, когато двете служби не съвпадат). Данъкът се плаща в първата служба, независимо че декларациите се подаваха по местожителство. Половината от задълженията се плащат до 31 август. Отстъпка от 5% се ползва при заплащане на пълния размер на данъка и таксата. Датите за проверка на размера на задълженията варират в зависимост от готовността на съответната данъчна служба. Най-добре е да се проверява на място в самата служба дали е завършила обработката на данните. Ако това е така, може да заплатите данъка и таксата, без да чакате съобщението. В този случай трябва сами да се осведомите за размера на задълженията. Дори и при неполучено съобщение столичани от общините "Средец", "Красна поляна", "Витоша" и "Люлин" ще могат да плащат имотния данък от 20 август. Регистрираните имотни декларации до 31 май са 3.7 млн., докато приложенията към тях са с 200 хил. по-малко. С цел да се улесни плащането на данъка, Главно управление е изпратило писмо до началниците на териториалните управления, с което ги задължава да информират на всеки два-три дни за това къде, кога и как ще се заплащат данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци. Информацията за данъкоплатците ще достига чрез местните телевизия, радио, преса и най-вече чрез информационните табла в данъчните служби. Подаваната информация трябва да съдържа данни кои данъчни служби са приключили обработките и са разпратили съобщенията. Гражданите с имоти на територията на тези данъчни служби, които не са получили своите съобщения, трябва да направят справка в службата за размера на задълженията си. Очаква се данъчните служби от понеделник да работят от 7.00 до 19.30, дори и в почивните дни.
От Главно управление напомнят, че в отрязъка, предназначен за връщане в данъчната служба при заплащането (долната част от съобщението), се съдържа цялата необходима информация за самото плащане. Данъчните съветват получилите съобщения да плащат максимално бързо, за да се избегне образуването на опашки за плащане пред службите в края на месеца. Освен на гише в данъчната служба плащането може да се извърши по банков път или чрез пощенски превод. Номерът на банковата сметка на данъчната служба се съдържа в съобщението. При липса на съобщение номера може да разберете и по телефона.
Допълнителни съобщения в пресата по места ще има за имената на гражданите, чийто адрес не е точен и не може да се установи чрез ЕСГРАОН, с молба да се обадят в данъчната служба по местонахождението на имота. Само в София върнатите съобщения от пощите са около 2-3% от всичко разпратените. Причините за това са различни - от липса на споменатото лице на посочения адрес до липса на декларирания номер на улицата или апартамента.
Предвижда се за селските райони да се направят графици за събирането на данъка и таксата. Графикът ще определя гражданите от кое населено място на коя дата и в какво работно време могат да платят на каса в съответната данъчна служба. При разнасянето на съобщенията по селата пощенските служители ще напомнят, че плащането може да се извърши и в съответния пощенски клон, което в повечето случаи ще изисква по-малко средства от транспортните разходи до данъчната служба.
Кой какво печели от процедурата по несъстоятелност
Обявяването в несъстоятелност на една фирма обикновено е синоним на затриване, на разпиляване, на свършек. Нормативното уреждане на несъстоятелността в Търговския закон обаче дава възможност от процеса на "унищожение" на фирмата да се извлекат ползи, да се излезе с достойнство и удовлетворение.
Независимо че материята е разработена подробно, практиката по обявяването на фирми в несъстоятелност не е чак толкова богата. Казусите са колкото общи, толкова и специфични, нерядко противоречиви. Дори юристи понякога не правят разлика в основни моменти на производството по несъстоятелност.
Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и да даде възможност за оздравяване предприятието на длъжника. В целия процес, детайлно обхванат в Търговския закон, се вземат предвид интересите на кредиторите, на длъжника и на работещите във фирмата.
Първата фаза е откриване на производството по несъстоятелност. Понякога то става с прекратяване, а по-често - с продължаване дейността на предприятието, но вече под контрола на синдика. Този въпрос решава единствено съдът в зависимост от конкретния случай.
Незадължителна, но съществена част от процедурата е изготвянето на оздравителен план за дружеството. С него може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието, специален ред за осребряване на имуществото или извършването на други действия и сделки с цел запазването на фирмата. "Идеята е да не се стигне до разпиляване имуществото на длъжника. Във всяка фирма освен парични, търговски и т.н. активи има и много други ценности, които са неизмерими в пари. Разпродажбата на едно предприятие като старо желязо е изключително нецелесъобразна, погледнато и обективно (защото се губи една стопанска структура), и субективно (от гледна точка на длъжника)", коментира адвокат Мариан Абрашев от "Георгиев, Тодоров и съдружие".
Осребряването на имуществото на длъжника е последната фаза от процедурата по обявяване в несъстоятелност. Тя се прилага в случаите, когато не са одобрени оздравителни мерки за предприятието. С получените средства от продажбата се удовлетворяват кредиторите по ред, установен от закона.
Обявяването в несъстоятелност позволява на длъжника да се оттегли с достойнство. Банкрутът на една фирма е естествено явление - в едно пазарно общество винаги има по-добри и по-лоши, печеливши и губещи. Може да си изряден в бизнеса (или поне да се опитваш да бъдеш такъв), но макроикономическата ситуация да те "изправи на нокти". И тогава започват проблемите. Драстичният скок на долара в началото на 1997 г. и фалитът на банките например "обърнаха колата" на мнозина предприемачи.
Ако дружеството е затънало до шия в дългове, всеки ден на съществуване означава трупане на нови задължения. Обявяването в несъстоятелност слага точка на агонията. В този случай процедурата, макар и болезнена, е най-доброто решение, показва практиката. За предприемача това е единствен начин да приключи взаимоотношенията си със служители, партньори, кредитори. Понякога след продажбата на активите и след удовлетворяването на всички кредитори остават пари и за собственика на фирмата. Обявяването в несъстоятелност дава възможност на добросъвестните длъжници да спазят закона и да не попаднат под наказателни удари. Известно е, че според Наказателния кодекс търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 15-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет милиона лева. Същото е наказанието и за лицата, които управляват и представляват търговското дружество и кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. Ако към дружеството се приложи оздравителен план, това е глътка въздух за предприемача, която може да се окаже спасителна. За съжаление процедурата създава удобства и за недобросъвестните длъжници. Те използват пропуските в законодателството и липсата на практика, за да забавят производството.
Обявяването в несъстоятелност е една от ефикасните възможности кредиторът да влезе в правата си и да защити интересите си. Продажбата на активите на фирмата му позволява да върне поне част от средствата си, което е за предпочитане пред възможността да не получи нищо. Когато приключи процедурата по несъстоятелността и се докаже, че едно вземане е несъбираемо, кредиторът може да го отпише от баланса си.
Ако сте кредитор, добре е да се консултирате със специалисти как да защитите интересите си. Всеки е длъжен сам да гони правата си. Трябва да се интересувате от статута на длъжника, да предявите претенциите си в предвидените от закона срокове. Ако ги предявите в по-късен етап от време, пак ще получите част от парите си, но ако вече е имало разпределение на средства, закъснелите не могат да искат преразпределение. В закона много точно е описан редът на вземанията. Най-напред се изплащат вземания, обезпечени със залог или ипотека. "Възможността да си по-напред в списъка на кредиторите зависи и от периода много преди откриването на процедура по обявяване в несъстоятелност - тогава, когато се установяват търговски взаимоотношения, когато се сключват търговски договори. Често в търговската практика при сключване на сделка се разчита повече на джентълменското споразумение между контрагентите, отколкото на детайлно разработения договор. А именно договорените обезпечения определят реда за удовлетворяване на кредиторите. Законодателството предвижда достатъчно гаранции, за да се предпазиш от недобросъвестни партньори още на етапа сключване на търговска сделка", припомня Мариан Абрашев.
При несъстоятелността се продават активи, без купувачът им да наследява пасиви. При всяка друга процедура (приватизация, ликвидация, преструктуриране) новият собственик наследява почти всички стари взаимоотношения (дългове, договори, неустойки и т.н.) Често той се оказва в капан, защото минусите са повече, отколкото е очаквал (или е знаел). При продажба на активи на фалирала фирма новият собственик започва с нови шансове. А това на практика е начин за преструктуриране на икономиката.
Предстоящо
Синдикът е пресечна точка за всички стрели
Галя Кольовска, председател на Асоциация "Български синдик", пред в. "Капитал"
Как се става синдик?
- Не съществува ясно дефинирана част кой, кога и как може да стане синдик. Доскоро нямаше дори дефиниция за ценза на синдика. С последните промени в Търговския закон бе сложен ред в критериите. Синдиците завършват специални квалификационни курсове. Задачата на тази група специалисти е много тежка - по волята на съда те поемат правата на управителните органи на дружеството и трябва да доведат докрай процедурата по удовлетворяване на кредиторите, което е свързано с продажбата на имуществото на фирмата.
Какви качества трябва да притежава синдикът?
- Изискват се много умения. Синдикът трябва да е не просто юрист или икономист. Той трябва да притежава известен управленски опит, за да се справи със задачата успешно, иначе ще му бъде трудно да доведе процедурата докрай.
Добре ли е това, че министърът на правосъдието ще одобрява списък със синдиците?
- Ограниченията, които се налагат за образование и ценз на синдиците, са важни и в това отношение списъкът е начин да се оповести, че вписаните в него лица отговарят на изискванията. Но по принцип всеки списък у нас се превръща в чиновническа бариера. Изискват се куп документи, предполага се чакане, утвърждаване и т.н. Без съмнение трябва да има някакъв ред, защото досега за синдици се назначаваха и хора със средно образование.
Има ли наплив от кандидати за синдици?
- Наплив няма, защото дейността е конфликтна. Съдът е в чудо, защото няма достатъчно подготвени хора за тази дейност. Много от добрите специалисти се дистанцират заради конфликта на интереси. Синдикът е пресечна точка за всички стрели - от съда, от длъжника, от кредиторите, от институциите. Няма гаранция даже за заплащането на труда на тези хора. Работата е деликатна. Когато синдикът трябва да уреди статута на един едноличен търговец например, това засяга и семейството на търговеца. Така че взаимоотношенията са много сложни. С поправките в закона се оказа, че много от действащите синдици не отговарят на новите изисквания и трябва да бъдат сменени спешно. А процедурите са започнали. Всяка процедура е различна и изважда на бял свят казуси, за които не сме подозирали. Ситуацията не е лека.
Общото мнение е, че процедурата по обявяването в несъстоятелност е доста тромава.
- Да, съдебната процедура е тежка, трудна, бавна. У нас няма специален съд по несъстоятелност. Но колкото и да обвиняват съда, че бави процедурата, той не може да прескача стъпките, описани в закона. Само законодателят може да ги промени.
Има ли опасност имуществото на длъжника да бъде продадено на безценица?
- По принцип такава опасност винаги има. Но какво значи безценица? Продават се вещи и активи, за които в повечето случаи няма купувачи, особено платежоспособни, защото купувачите трябва да разполагат с реални, кешови пари. Продажбите се извършват основно чрез търг по реда на ГПК. Понякога се създават чисто административни пречки. Хубавото е, че това са публични продажби със съответните условия, оценки и т.н. Винаги ще се намерят хора, които ще коментират, че продажбата на имуществото на длъжника е по измислена цена. Но такива коментари са неизбежни.
Може ли имуществото да се осребри по-бързо?
- Само ако се промени законодателната уредба. По света се допускат и други форми на разпродажба - аукцион например, публичен търг, но в рамките на часове. Тогава продажбата се извършва бързо, на място. Бавната процедура по осребряването означава повреди по имуществото, кражби, остаряване. При нас процесът се влачи с месеци и когато приключи, нерядко се оказва, че някой от купувачите вече се е отказал.
Новите нотариални такси влизат в сила от 15 август
Правителството прие новите размери на нотариалните такси, които се предвижда да влязат в сила от 15 август. Обявеното намаляване на абсолютната сума на нотариални такси не се отнася за всички плащания. Нещо повече - част от новите такси са неколкократно по-високи от досега действащите. Приемането на таксите създава условия за вписването на частните нотариуси в специалeн регистър. Това ще позволи частният нотариат да започне нормална работа от 1 октомври, смятат от правосъдното министерство. Новите такси ще се събират от държавните нотариуси след 15 август до стартирането на частните нотариални кантори.
Окончателният проект на тарифата за таксите бе одобрен на заседание на правителството миналия понеделник, след като вече веднъж кабинетът върна за доразглеждане проекта. Липсата на тарифата правеше невъзможно започването на работа на частните нотариуси. Законът предвижда частната нотариална дейност да замени държавната не по-късно от 1 октомври тази година. Въпреки законовото изискване новата тарифа не бе съгласувана с Нотариалната камара. Все пак от Министерството на правосъдието декларираха, че се е постигнал "разумен баланс между интересите на нотариусите и интересите на гражданите". Липсата на съгласуваност бе оправдана с неголямата разлика между предложените и одобрените такси.
Досегашните такси бяха местни и държавни. Размерът им и начинът за събирането им се определяха в тарифа към Закона за държавните такси и Закона за местните данъци и такси. Приемането на нова тарифа се наложи от различния ред за заплащане на нотариалните услуги, който е предвиден в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Най-общо, предвидените такси са три вида: обикновени такси; такси, чийто размер се формира въз основа на удостоверения материален интерес, и такси, определяни в зависимост от изразходваното време от нотариуса. На практика нотариалните такси са хонорарът на нотариусите за свършената от тях работа. Таксите са точно фиксирани в тарифата и не могат да се договарят между частния нотариус и клиентите. Според кандидати за частни нотариуси това няма да попречи да се дават "под маса" по-големи суми от административно определените с цел услугата да стане по-бързо например.
Актуализираният проект бе приет без особени изменения от министрите с изключение на намалението на някои от предложените такси. Бе намалена първоначално предвидената такса за констативните нотариални актове за собственост на земеделски земи от 15 хил. лв. на 10 хил. лв. Досега гражданите плащаха 2% от тарифната оценка на имота. За имотите съществуваха две оценки - тарифна и данъчна. Първата се определя от общината и обикновено е по-малка от данъчната. Пропорционалните ставки на новите такси ще се прилагат към данъчната оценка на имота. По-ниският процент такса по новата тарифа ще се прилага към по-широка база, което дава и по-голяма абсолютна сума на таксата. В Закона за нотариусите е записано, че пропорционалните нотариални такси се събират според удостоверявания материален интерес или изразходваното време и имат определен минимален размер. Материалният интерес е онази сума, която се приема за стойност на имота, прехвърляните вещни права или на самата услуга. При прехвърляне право на собственост върху вещи удостоверяваният материален интерес е пазарната цена на вещта; при замяна - на по-скъпата вещ; при договор за доброволна делба - на всички дялове. При прехвърляне на право на строеж материалният интерес е 90% от пазарната цена на мястото. При наем за материален интерес се приема пазарната наемна цена, която би могла да се вземе за целия срок на ползването, а ако не е посочен - за 3 години. В случаите, когато установеният материален интерес и данъчната оценка се различават, нотариалната такса се събира върху по-високата от двете. Има редица изключения от общия ред за установяване на материалния интерес. При сделка с моторно превозно средство за такъв се приема стойността, по която МПС е застраховано. При учредяване на търговско дружество от значение е размерът на капитала. Добре е да се знае, че при изменения и допълнения на сделки и документи материалният интерес е само този, който се удостоверява за промените. Цялостно удостоверяването на материалния интерес е посочено в Закона за нотариусите.
От материалния интерес и данъчната оценка зависи размерът на дължимата нотариална такса. За разлика от досегашната твърда такса от 2% новата тарифа предвижда процентни ставки, които намаляват процентно с увеличаване на стойността на сделката. За сделка на стойност над 100 млн. лв. таксата е 1 млн. лв. плюс 0.4 на сто за горницата над 100 млн. лв., но не повече от 3 млн. лв. Освен нотариалната такса ще се дължи и местен данък, който е в досегашния размер от 2% от данъчната оценка. Третата заплащана такса е за вписване. Тя е 0.1 на хиляда от определената цена.
За сравнение между плащаните такси досега и тези след 15 август ще дадем два примера. Първият е покупка на апартамент от 48 кв.м и мазе в столичния квартал "Дружба" 2. Тарифната оценка е 4 818 900 лв. Данъчната оценка е почти четири пъти по-висока - 18 411 800 лв. Плащаният данък и в двата случая е 368 236 лв. Останалите такси са за 102 487 лв. Общата дължима сума е била 470 723 лв. Новите изисквания налагат нотариални такси от 160 559 лв. и такса по вписване за 18 411 лв. Всичко дължимите суми са 547 207 лв., или с над 76 хил. лв. повече от условията по старата тарифа.
Вторият пример се отнася за продажба на 130 кв.м дворно място в идеалния център на София. Данъчната оценка на имота е 14 500 000 лв. Само за сравнението може да се изключи размерът на данъка, който е един и същ и в двата случая. Досега нотариатът е събирал 59 079 лв., докато новата нотариална такса е 141 000 лв. плюс 14 500 лв. за вписване. Разликата от над 96 хил. лв. отново е в ущърб на клиента.
По новите правила частните нотариуси ще покриват района на съответния районен съд. В Нотариалната камара се води регистър, в който се вписват нотариусите, техните помощници и стажанти. За да бъде легитимен един нотариус, той трябва да е вписан в регистъра на Нотариалната камара. Всеки може да направи справка дали интересуващият го нотариус е вписан в регистъра. Ако например имате доверие в някой адвокат или досегашен държавен нотариус, с когото сте работили, но не знаете адреса на новата му кантора, това може да научите от регистъра.
*Таксите за непълен час се събират като за пълен час, като преди извършването на услугата нотариусът е длъжен да посочи приблизително необходимото му време.
Накратко
Главният редактор на свиленградския вестник "Старият мост" Николай Колев бе осъден за обида и клевета от кмета на града. Градоначалникът Атанас Атанасов заведе дело срещу журналиста още през юли 1997 г. по повод дописка със заглавие "Бяс пося бездомно куче в Свиленград". В материала се коментира липсата на противобясна ваксина в града. Журналистът ще обжалва.
Вестниците "Стандарт" и "7 дни спорт" ще се продават отново в Пловдив, след като в петък местните разпространителски фирми отмениха обявения преди две седмици бойкот. Скандалът избухна, когато в центъра на Пловдив изненадващо се появиха шест нови павилиона. Оказа се, че те са били поставени от "Вест 1", собственост на "Нюз холдинг". Фирмата планирала да постави общо 60 свои павилиона в града под тепетата. В знак на протест "Братя Герини", "Куриер 5" и още шест местни фирми спряха продажбата на вестниците. Техните шефове обвиниха "Вест 1" в нелоялна конкуренция и заявиха, че софийската фирма цели да се настани брутално на изградения от тях пазар. В отговор главният редактор на "Стандарт" Юлий Москов заяви, че вестникарският бизнес в Пловдив е монополизиран, и намекна, че разпространението на вестници се командва от мафия.
Асоциацията на рекламните агенции в България ще изготвя проект на закон за рекламата. Липсата на закон за рекламата е довела до приемането на абсурдни текстове в Закона за защита на конкуренцията. Това неизбежно ще доведе до пренасочване на инвестиции от големи чужди компании в съседни страни. Очаква се в началото на 1999 г. проектът да бъде внесен в парламента.
Константин Тренчев е завел дело срещу журналистката от вестник "Софийски новини" Силвия Борисова, както и срещу главния редактор на изданието Димитър Любенов. Причината била материал, в който се казва, че лидерът на "Подкрепа" ще отпадне от списъка на родните дисиденти заради някогашното си членство в БКП.
Правилник за външна продуцентска дейност се подготвя в момента от ръководството на БНР, стана ясно след вчерашното заседание на управителния съвет на радиото. Правилникът ще бъде готов до две-три седмици.
Българското правителство е осъзнало необходимостта от регламентиране и разширяване на правото на достъп до информация и вече работи в тази насока. С тези думи съветникът по печата и културата в Американския център в София Хатчесън откри в началото на тази седмица конференцията "Различни подходи към законодателството, свързано с достъпа до информация".
"Дума" може да бъде съдена
"Ако не се стигне до края на тази седмица до окончателно споразумение с вестник "Дума", ИПК "Родина" ще търси правата си по съдебен ред", каза за "Капитал" изпълнителният директор Румен Спасов. "Естествено не желаем да се стига до такива драстични мерки, но ако не бъдат платени текущите задължения, ще се наложи да потърсим правата си по силата на договора, който е бил сключен между две търговски дружества", уточни шефът на печатницата. Скандалът между червения вестник и държавната печатница периодично са разгаряше през последните месеци. "Дума" държеше първенство по натрупани дългове, както "24 часа", преди да бъде продаден на ВАЦ. Когато ИПК спря левия вестник, ръководството на БСП търсеше около седмица изход от положението.
Решението дойде с прехвърлянето на "Дума" в печатницата на германската групировка. Шефовете на ВАЦ са поставили обаче условие вестникът да бъде 16 или 32 страници и таблоиден формат. Издателите се съгласяват поради липса на други възможности, в движение - за четири часа, променят формата. Според източници от полиграфическия комбинат главният редактор се е противопоставял на тази промяна на вестника, докато журналистите и издателят са били съгласни. Така "Дума" излезе отново, но без да си е изчистила сметките с държавната печатница.
Печатницата на ВАЦ е единствено конкурентна на ИПК "Родина", но графикът за печатане не е най-подходящ за издания с малък тираж. Така например в деня на погребението на Тодор Живков "Дума", която има заявен час за печат в 17.30, за да предаде цялата церемония, премества графика в два през нощта, след като излизат 500-те хиляди бройки на "24 часа" и "Труд". Това намалява тиража на "Дума" наполовина - 15 000 при обичаен 30 000 броя.
"Очаквам "Дума" да плати тази седмица, каквато ни е уговорката, и ако не го направи, едва ли ще излиза. Ние предлагаме добри условия за печат, но по никакъв начин не може да позволим закъснения в плащането. Засега нямаме по-дългосрочен договор, защото искаме да видим как ще си партнираме", каза за "Капитал" д-р Петeр Щерцинг, управител на ВАЦ.
Цитираният в пресата дълг на "Дума" от 186 млн. лева е с падеж до 31 юли. А общото задължение на вестника е 635 млн. по погасяване на дълга и 57 млн. текущи задължения, уточни Спасов. По този начин той опроверга Стефан Нинов, член на Изпълнителното бюро на БСП, който на пресконференция миналата седмица каза, че дългът на изданието е само 186 млн. лева, които социалистическият вестник може да издължи с хартия.
"Дума" трябваше да си плати дълговете. Те получиха писмо, след това последва предупреждение, че ако не си погасят дълга, ще бъдат спрени, казва Румен Спасов. Вярно е, че издателите предложиха да се уреди дългът с хартия, но ние заявихме, че това може да става само частично. Другата част трябва да бъде с пари, защото ние също имаме текущи сметки, които не можем да покрием с бартери. Сега разговорите продължават, но до споразумение не се е стигнало."
Ръководството на "Дума" очаква ИПК "Родина" да приеме тяхното предложение да се издължат само с хартия. Но това е по-малкият проблем. Трудно може да бъде взето перспективно и трайно решение за съдбата на вестника, след като и на "Позитано", и в журналистическата колегия на "Дума" мненията са понякога диаметрално противоположни.
Въпреки това миналата седмица Румен Овчаров предпочете да обвини управляващите, като заяви, че случаят "Дума" не е финансов проблем, а нагледен пример за политически цинизъм: "В своя отговор до БСП Иван Костов е казал, че не може да се ангажира с "Дума". А на любимите си вестници "Стандарт" и "Демокрация" министър-председателят е съдействал финансово. "Стандарт" е получил чрез реклама 90 000 долара, а "Демокрация" - 126 000 долара."
"Не бива да се спекулира с някаква политическа намеса. Това не е първото разсрочено плащане, което "Дума" не си плаща, и това са отношения между търговски фирми", уточни Спасов. Около 680 млн. лева са общо задълженията на другите вестници към държавната печатница. Предстоят разговори и с другите длъжници за уреждане на отношенията.
Вестниците "Новинар", "Стандарт", "7 дни спорт" и "Демокрация" са в първи в списъка. Някои от тях нарушават споразуменията, а други не извършват текущите плащания. "Демокрация", "Земя" и "Меридиан мач" спазват споразумението, но правят текущи сметки. Отличници са "Струма", "Пари" и "Сега", които си плащат редовно.
