Оставането ни в организацията има не само икономически аспекти. С навлизането на проекта във фаза добив на метали дейността на ИОМ ще се увеличи и необходимостта от привличане на нови фирми, изпълнителки на конкретните поръчки, ще нарасне. Това ще даде шансове на български фирми да се включат в реализацията на самия добив на металите.
Участието ни в такъв мащабен проект освен всичко друго носи и стратегическо присъствие в бизнес, който е пресечна точка на интересите на могъщи компании. Дори и в момента то има ефект като възможност за достъп и участие на наши учени и специалисти в разработването и прилагането на уникални технологии. Отделен е въпросът доколко и как у нас се използват възможностите за трансфер на ноу-хау и за правене на пари от наука.
Общите запаси на конкреции в рудоносното поле "Кларион -Клипертон" са оценени на около 20 млрд. тона, като за 5 млрд. тона от тях съществува потенциална възможност да бъдат добити. По експертна оценка запасите на отделни метали в този район на океана са сравними с общите запаси на земята (например никел и манган), а запасите на кобалт надхвърлят три пъти всички земни ресурси на този метал. Важна особеност на конкрециите е високата средна концентрация на металите в тях: при мангана - 28.6%, при никела - 1.3%, при медта - 1.2%, при кобалта - 0.21%, при желязото - 6.6%.
133 млн. ЕКЮ трябват за доизграждането на транзитната пътна мрежа
Сто трийсет и три млн. ЕКЮ са необходими за стартирането на проекта "Транзитни пътища 3", показват разчетите на Главно управление на пътищата (ГУП) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) заяви интерес за кредитиране на проекта с 60 млн. ЕКЮ. Наскоро правителството одобри предложението за сключването на кредитно споразумение с банката. Останалата част от парите ще се осигурят по линия на програма ФАР на Европейския съюз, която отпуска 30 млн. ЕКЮ финансова помощ за разработване на проект и 43 млн. ЕКЮ от държавния фонд "Републиканска пътна мрежа".
В момента в сектора пътища се изпълняват два проекта за рехабилитация на основната пътна мрежа - "Транзитни пътища 1" и "Транзитни пътища 2". Те се финансират от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Европейската инвестиционна банка при условията на съфинансиране със средства по програма ФАР и на държавния бюджет в договорено съотношение. Финансовият договор за проекта "Транзитни пътища 1" беше сключен през 1993 г. с ЕБВР за 43 млн. долара и с ЕИБ за 21 млн. ЕКЮ и включва рехабилитацията на 750 км участъци от основната пътна мрежа. Проектът "Транзитни пътища 2" се финансира от ЕИБ чрез кредитно споразумение за 60 млн. ЕКЮ, което беше подписано през 1996 г. По него по линия на ФАР се осигурява съфинансиране от 30 млн. ЕКЮ, а от държавния бюджет - 43 млн. ЕКЮ. Проектът включва нови 900 км от основната пътна мрежа. Финансовите договори за двата проекта са гарантирани от българската държава.
Проектът "Транзитни пътища 1" вече е пред окончателно приключване, тъй като предвидените 750 км вече са завършени. По проекта "Транзитни пътища 2" е завършена работата по 100 км, останалите 800 км са в процес на изграждане и договаряне. Този проект трябва да приключи до 2000 г. Всички участъци, включени в двата проекта, са разположени по трасетата на европейските транспортни коридори.
Извън обхвата на двата проекта остават важни участъци от пътната мрежа, които са с национално и европейско значение. Те са обединени в проекта "Транзитни пътища 3", за който се договаря новото финансиране. Направленията, които трябва да бъдат реконструирани и въведени в експлоатация до 2001 г., са обхванати в 12 групи (лотове) с обща дължина около 600 км. За повечето от тези обекти са направени необходимите проучвания и технически проекти. До края на годината ще бъде изготвена и тръжната документация.
Кредитът, който ни отпуска Европейската инвестиционна банка, е с 20-годишен срок на изплащане и 5 години гратисен период. Обслужването на българското участие по проекта "Транзитни пътища 2" е съвместимо с плащането на лихвите и вноските по вече усвоените кредити по "Транзитни пътища 1", смятат експерти на фонд "Републиканска пътна мрежа".
МВФ охлади инвестиционните планове на кабинета
Участието на бюджета в инвестиционната програма е спаднало над три пъти
Планираните в бюджетите за три години напред брутни инвестиции възлизат на 8.311 млрд. долара. Само преди месец в публично обявената инвестиционна програма до 2001 г, правителството бе разчело инвестиции за 11. 090 млрд. долара за следващите три години. Още тогава инвестиционната програма беше посрещната с неодобрение от МВФ, главно заради твърде високите ангажименти на бюджета в нея. На чиновниците от фонда им се стори, че програмата е доста амбициозна и на практика неосъществима. Затова седмици по-късно, при преговорите за тригодишното споразумение, бяха договорени брутни инвестиции с 2.779 млрд. долара по-малко. В макропрогнозата се предвижда с бюджетни средства да се финансират инвестиции за 1.157 млрд. долара. Инвестиционната програма разчиташе държавният бюджет да осигури 4.417 млрд. долара. Това означава, че директното участие на държавата в брутните инвестиции намалява над три пъти или с 3.260 млрд. долара в сравнение с първоначалните намерения на правителството. Средният дял на инвестициите през бюджета като дял от брутния вътрешен продукт е около 2.5%.
Известна компенсация на намаленото бюджетно участие финансовото министерстерство е потърсило в увеличаване на частните инвестиции. В програмата си от средата на юли кабинетът прие инвестициите от частния сектор да възлизат на 2.963 млрд. долара. Сега в тригодишната макропрогноза са заложени частни инвестиции за 5.270 млрд. долара. Финансовото ведомство стига дотам, че прогнозира частните фирми да инвестират 2.150 млрд. долара през 2001 г., като само месец преди планираното число бе 1.024 млрд. долара. В допълнение на изменените инвестиционни планове правителството одобри и друго изискване на фонда - да се ограничат държавните гаранции. Общият размер на предоставените държавни гаранции годишно не може да надвишава 20% от очакваните приходи в бюджета. Освен това общият размер на всички действащи държавни гаранции не трябва да надхвърля 20% от брутния вътрешен продукт за годината или 5 058 млрд лв. за 1999 г. Основният мотив на фонда за рестриктивната мярка е, че държавните гаранции са потенциален източник на увеличаване на държавния дълг.
Прогнозата за основните макроикономически показатели за следващите три години. Тази прогноза е основата за изготвянето на държавния бюджет за 1999 г. Най-много брутни инвестиции от следващите три години се прогнозират през 2001 г. - 3.121 млрд. долара, което е 18% от БВП. Финансовото министерство е разчело макропрогнозата при курс от 1800 лв. за щатски долар и за трите години. Най-голямо отклонение от исканото в правителствената инвестиционна програма и одобрената макрорамка от МВФ има за следващата година. Фондът е успял да свали прогнозата на правителството с повече от 1 млрд. долара. Заложените в бюджета инвестиции са за 2.459 млрд. долара, докато инвестиционната програма предвиждаше 3.515 млрд. долара.
Предвижда се реален ръст в брутния вътрешен продукт (БВП) на страната средно от 4.8 на сто през трите години. Очакванията са през 2001 г. БВП да достигне 31.205 трилиона лв. в номинално изражение. За трите години министрите прогнозират недостиг до 2 на сто на бюджетни приходи, които да покрият разходите на държавния бюджет. Финансовият министър очаква общата сума на вътрешния и външен дълг към 2001 г. да е около 60% от БВП.
Основният лихвен процент ще стигне от 7.3 на сто в края на следващата година до 8.0 на сто през 2001 г. Прогнозираната инфлация ще се движи от 7.4 на сто, през 6.1 на сто до 5.4 на сто. Така начисляваната реална доходност по тримесечните ДЦК, изчистена от инфлацията, ще бъде отрицателна само през първата година - 0.1 на сто. Положителна ще е тя през останалите две години - съответно 1.8 и 2.6 на сто. Изчисленията за някои бюджетни приходи и разходи са правени при курс 1800 лв. за американски долар. Финансовото министерство е ползвало валутната прогноза на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Не става ясно кое е в повече от доларовите приходи и разходи и как евентуалната промяна на този курс ще се отрази върху бюджетната прогноза.
Преговорите с МВФ по основните макроикономически показатели завършиха точно навреме. В четвъртък Ан Макгърк си замина и в понеделник миналата седмица финансовият министър ги внесе за одобрение в Министерския съвет. След това за две седмици основните фигури в изготвянето на бюджета - Муравей Радев и неговият първи заместник Димитър Радев излизат в отпуск. С връщането им ще започне оформянето на бюджета по детайлни приходи и разходи на различните институции. На бюджетните организации е даден срок до 4 септември да приготвят предложения за своите сметки за следващата година. "През октомври г-жа Макгърк ще дойде пак в България за окончателно съгласуване на макрорамката и бюджета за 1999 г.", заяви преди две седмици министърът на финансите Муравей Радев. Надеждите на правителството са да внесе целия проект за бюджет в Народното събрание докъм 20 октомври. Преди това депутатите ще трябва да са приели новите материални данъчни закони.
В началото на есенната сесия парламентът ще загрее от данъчни закони. За промени чакат законите за ДДС, за облагане доходите на физическите лица, за корпоративното подоходно облагане, за акцизите, за данъчната администрация, за данъчното производство. Отсега е ясно, че ДДС ще бъде намален на 20% през 1999 г. "Има плаване в данъчните приходи, но няма ясно изразена тенденция", потвърди финансовият министър промяната в бъдещия принос на отделните данъци в общите бюджетни приходи. Намалението на ставката по ДДС ще свали постъпленията от данъка. "Приходите ще достигнат нивото от 1994 г., когато бе въведен данъкът", поясни Димитър Радев. "Намаляването на данъка върху физическите лица ще има по-голям размер, отколкото здравноосигурителната вноска", обяви намеренията за промени в данъчната област Муравей Радев. Предвижда се от 1 юли 1999 г. да се въведе здравноосигурителна вноска от 6%. За да не се увеличи общата данъчна тежест, ще се предложи намаляване на останалите осигурителни вноски. Засега не е ясно как ще изглежда прогресивната скала за облагане доходите на физическите лица. Очаква се да се намали ставката за ниските доходи.
Финансовото министерство предвижда растеж от 4.5, 4.8 и 5.1 на сто, разположен съответно през трите години. Предпоставките за неговото постигане финансовият министър представи в доста общите формулировки "поддържането на стабилна и създаването на конкурентна икономическа среда, както и постепенното намаляване на държавната намеса в икономиката". Експертите на финансовото министерство виждат източниците на растежа основно в повишаване на вътрешното търсене и в увеличаването на износа. Предвижда се приносът на вътрешното търсене да намалява относително спрямо приноса на износа за растежа.
Вътрешните спестявания, без в тях да се включват спестените бюджетни средства, ще са 2.453 трилиона лева през тази година. Според прогнозата те ще нараснат с 500 млрд. лв. само до края на следващата година. Очакваният основен лихвен процент за 1999 г. е с около 2% по-висок от сегашния - 5.26% капитализирано. При инфлация от 7.4% се получава почти нулев реален доход по краткосрочните ДЦК. Намаляващият темп на инфлацията и увеличаващите се лихви по държавните книжа обуславят положителна реална лихва за 2000 и 2001 г., съответно от 1.8% и 2.6% годишно. Реалният доход по срочните банкови депозити ще е незначително по-малък от лихвата по книжата. "Лихвените равнища при едни по-дългосрочни емисии биха могли да достигнат тези стойности", каза при представянето на прогнозата финансовият министър. Правителството явно ще търси начини да намали търсенето на тримесечните ДЦК, с което ще увеличи с необходимите му проценти начисляваната доходност по тях. "Няма да е чак толкова лошо, ако те не бъдат достигнати", побърза да се застрахова Муравей Радев. Опасенията на финансовия министър могат да се сбъднат, в случай че не се появят достатъчно атрактивни алтернативни инструменти за инвестиране. "Във всички случаи няма да има вече отрицателни реални лихви", оптимистично коментира г-н Радев.
Макроикономическа рамка 1999г. - 2001 г. *в млн. щатски долари.
Накратко
Субсидия на общините на стойност от 4.75 млрд. лв. преведе през изминалата седмица Министерството на финансите. С това общата сума на получените субсидии от началото на годината до момента възлиза на 276.1 млрд. лв. От тях общите субсидии са за 244.92 млрд. лв., докато целевите субсидии са на стойност 31.18 млрд. лв. С 4.3 на сто се е увеличил делът на приходите от данъци през първите шест месеца на 1998 г. в сравнение със същия период от миналата година, съобщи финансовото министерство. Относителният дял на данъчните приходи към брутния вътрешен продукт е 10.3% при 6.0% за 1997 г. Регистрираните фирми по ДДС са намалели с около 50% при новия праг от 75 млн. лв. Въпреки това процентът на приходи по ДДС към БВП се е увеличил от 1.88% през 1997 г. до 3.82% за първата половина на тази година.
Тарифата за таксите, събирани в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството публикува Държавен вестник в сряда. Новите такси за преминаване на пътни превозни средства с чуждестранна регистрация и с българска регистрация по републиканската пътна мрежа влизат в сила от 12 септември. Таксите за съгласуване на проекти за издаване на разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения и пътни връзки ще са в сила от 1 януари 1999 г. За чужди леки автомобили таксата ще е 10 долара, за автобуси с повече от 8 плюс 1 места, включително мястото на водача, ще се заплаща такса от 60 долара.
Държавната субсидия за един храноден в студентските столове към "Студентски столове и общежития" ЕАД ще е 2080 лева, предвижда нова точка в Постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 1998 г., публикувано в Държавен вестник. Предвидени са и 1380 лева средно за режийни разноски. За един леглоден към същото дружество са планирани 550 лева средно за разноски. Тези изменения влизат в сила от 1 януари 1998 г. Списък от 374 синдици одобри със заповед тази седмица министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев , съобщиха от пресцентъра на министерството. Списъкът е направен според промените в Търговския закон и е отворен по своя характер, което означава, че в него ще може да се вписват още синдици, след като бъдат одобрени. Крайният срок, в който министърът на правосъдието и правната интеграция трябваше да утвърди и обнародва в Държавен вестник списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани от съда за синдици, изтича на 23 август.
Въвеждат се правила за отпускане на държавни гаранции
По всичко личи, че на безконтролното отпускане на държавни гаранции ще бъде сложен край. Миналия понеделник правителството одобри списък с изисквания, на които трябва да отговарят проектите, кандидатстващи за държавно гарантирано финансиране.
Актът цели да се установяват ясни правила, по които оттук нататък държавата ще гарантира фирмени кредити. Целта е поеманите гаранционни ангажименти вече да бъдат обвързани с реалните възможности на бюджета, посочиха от Министерството на финансите.
През последните години държавата гарантираше кредити на министерства, ведомства, общини, държавни предприятия и банки без ясни критерии за това. Подобна практика създаваше възможност за неконтролирано нарастване на вътрешния и външния дълг на страната. По тази причина преди време Международният валутен фонд ни направи забележка, че в условията на валутен борд с това не може да се продължава и трябва да бъде създаден строен механизъм за поемане на финансови ангажименти на държавата към частни кредитори.
Първата стъпка за това беше приетото в края на миналата година постановление 482, което засегна гарантирането на кредити, получени от чуждестранни финансови източници. В него беше записано, че заемът не се гарантира от държавата, ако Народното събрание не е дало съгласие за сключване на гаранционно споразумение по него и то не е ратифицирано със закон. Към това беше добавено, че държавата не поема задължения, включително и за бъдещи периоди, по кредити, които не са одобрени от парламента. Сегашното решение на правителството цели да сложи ред и във вътрешнодържавното кредитиране, обясни Муравей Радев.
Определянето на правила за държавно гарантиране на заеми явно е свързано и със средносрочната инвестиционна програма, която беше одобрена наскоро от кабинета. Това личи от степенуването на изискванията, залегнали в правителственото решение. Първото условие, на което трябва да отговарят проектите, кандидатстващи за държавна гаранция, е да са част от програмата на правителството или да са в структуроопределящи отрасли на икономиката.
Искането за получаване на държавна гаранция вече трябва да се придружава от проект за кредитно споразумение и анализ за очакваните резултати за икономиката на страната и за опазването на околната среда. Проектите трябва да са с доказан капацитет за погасяване на заема, пише в решението на правителството, без да е посочена конкретна методика, по която ще се преценява това.
Фирмата, кандидатстваща за държавна гаранция, трябва да е "с доказана стопанска репутация и положителни показатели за рентабилност, ефективност, ликвидност, степен на задлъжнялост, капиталова адекватност и липса на просрочие при обслужването на съществуващи заеми", гласи друго изискване. В бъдеще при отпускането на гаранции ще се изисква и обезпечение съгласно обичайната банкова практика. Задължителна ще бъде и застраховката на имуществото на получателя на кредита.
В постановлението на кабинета изрично е посочено, че усвояване на държавна гаранция ще има само при условие, че титуляр на вземането - банка или друг вид кредитна институция, е предприел всички необходими мерки и действия за събиране на парите си от кредитополучателя.
Съгласно постановлението на правителството общият размер на предоставените държавни гаранции не може да надвишава 20% от очакваните приходи в републиканския бюджет за съответната година. Освен това общият размер на всички действащи гаранционни ангажименти на държавата не трябва да надхвърля 20% от брутния вътрешен продукт за годината. Министерството на финансите ще предлага всяка година лимити за поемане на държавни гаранции. Конкретните суми ще бъдат фиксирани в закона за държавния бюджет за съответната година.
Цената на реформата - 10 млрд. лева и колко?
По направени от БНБ изчисления за паричната обмяна ще са нужни 10 млрд. лева над обичайния разход за издръжка на паричното обращение. Разчетите показват, че "цената на тази мярка ще надвиши обичайните разходи по издръжката на паричното обращение на Българска народна банка с около 10 милиарда лева", заявява подуправителят на БНБ Валентин Цветанов пред "Дарик радио".
В отчета за изпълнението на бюджета на БНБ за 1997 г. разходите за издръжка на паричното обращение са възлизали на 15.8 млрд. лева, а в бюджета за 1998 г. се планира те да са 24.1 млрд. лева. Известните под шифър 1000 въпросни разходи са за производство на банкноти и монети, стопански материали, унищожаване на банкноти и наемане трезори и други разходи. От БНБ бе обяснено, че надвишението от 10 млрд. лева в близките години ще се компенсира, като от един момент нататък издръжката на паричното обращение реално ще намалее. "Това нещо (предвиденият нов разход - бел.ред.) се вписва в утвърдения от Народното събрание бюджет на Българската народна банка, доколкото ние ще ограничим някои предвидени по план разходи до края на тази година и в началото на следващата... ", обяснява г-н Цветанов. БНБ може да изменя бюджета си по отношение на сумите по разходите за текущата дейност на банката и за инвестиционната си дейност, като увеличенията по отделните видове разходи не може да надскачат 20% от одобрената сума.
През 1997 г. за производство на банкноти и монети са разходвани 15.603 млрд. лева, тази година са планирани 23 млрд. лева. От пресцентъра на БНБ обясниха, че решението за обмяна на парите естествено ще спре предстоящи (в рамките на тази година) разходи за производство на старите банкноти и монети. От друга страна обаче, именно тази позиция от разходите за паричното обращение ще се натовари заради производството на новите пари. От БНБ уточниха, че тази година ще се произведе само част от нужните средства. Що се отнася до самата цена за производство на една монета и една банкнота, подобна информация влиза в списъка на фактите, сведенията и предметите, които съставляват държавна тайна, обясниха от пресцентъра на БНБ. Във въпросния списък е отбелязано, че обект на държавна тайна са "редът и начините за печатане на парични средства". Засега в обращение са твърдения, че производството на една банкнота ни струва около 5 цента, но те изглеждат силно занижени, а и не е сигурно, че отпечатването на парите в българска печатница ще снижи по принцип цената. Що се отнася до монетите, тяхното производство е около три пъти по-евтино от това на банкнотите, обясниха от БНБ. Икономията ще се търси и в резултат от намалението на броя на банкноти и монети, който по данни на БНБ към 30 юни е бил съответно 634.2 млн. броя и 942.4 млн. броя. Според финансовия министър Муравей Радев догодина ще имаме около 200 млн. броя нови банкноти, което е малко повече от традиционно печатаните всяка година книжни номинали за подмяна на старите. Предвижда се да се секат повече монети, като според подуправителя на БНБ Мартин Заимов за страна като нашата е нормално монетите да са в порядъка на 1 млрд. броя в обращение. От официално водения брой монети от БНБ обаче 582 млн. броя се водят само на хартия, тъй като това са несъществуващите в обращението монети от 10, 20 и 50 стотинки .
Прави впечатление, че в приетия бюджет на БНБ за 1997 г. са били предвидени да се разходят 144 млн. лева за унищожаване на банкноти, но в отчета за годината срещу тази позиция стоят нула лева, което вероятно означава, че такава дейност не е извършена. В бюджета на БНБ за тази година са предвидени 25 млн. лева за унищожаване на банкноти, като в сумата очевидно не е взета предвид работата около смяната на парите. Едно толкова масирано унищожаване на пари, което ще е резултат от обмяната на парите, също ще глътне много средства. Според пресцентъра на БНБ унищожението на банкноти и монети ще е по същата технология, както и сега - първите се пресоват, вторите се претопяват. Допълнително утежнение се очаква да дойде от онази част от изработените банкноти и монети, които съществуват под формата на резерв. "Запасът от нови банкноти и монети, който БНБ сега поддържа, за да подменя изхабените и повредените, е минимален", твърдят от БНБ.
Печатницата е с капацитет да отпечата 5-7 номинала годишно, т.е. технически затруднения не се очакват, обясняват от БНБ. Присъщите средства за печатането на банкнотите обаче могат да се окажат подводен камък, най-малкото поради липсата на традиция в печатането на банкноти, още повече с обороти, които изисква паричната реформа. В задачите, които си поставя БНБ за инвестиционната си дейност през 1998 г., на първо място е поставено "довършване на печатницата на БНБ и нейното пълноценно пускане в действие през годината" (обяснението е в текста на проектобюджет на БНБ за 1998 г., изпратен до председателя на Народното събрание). Действително основните разходи по печатницата бяха направени през 1997 г., но общата сума на заделяните разходи за нея едва ли ще клони към намаление при положение, че предстои обмяна на парите. Според специалистите българската печатница все още е далеч от времето, когато ще може изцяло със свои кадри и ресурси да печата българските пари.
Паричните реформи в България - "меч на справедливостта"
Между 10 и 16 март 1947 г. в България се прави парична обмяна, като се обменят банкноти с номинали над 200 лева. Средствата под тази граница се обменят в налични пари при отношение 1:1, като останалите преминават по блокирана сметка. Само след месец се приема законът за еднократен данък върху имуществото, като резултатът е свиване на парите в обращение почти тройно. Обмяната на старите пари се прави в съотношение 1:1, но гражданите, които сменят над 15 000 лева, са обложени с данък, прогресивно движещ се от 5% до 70%. Налогът започва от първата сума от 5000 лева над въпросните 15 000 лева.
През 1952 г. се приема постановление на Министерски съвет за провеждане на паричната реформа, която се базира на неограничена обмяна на парите в съотношение 100 лева (стари) за 1 нов, но същевременно се променя мащабът на цените в съотношение 25:1. Вложенията на гражданите до 50 хил. лева в спестовните каси се преоценяват в съотношение 100:3, от тази сума до 200 хил. лева - 100:2, а над 200 хил. лева 100:1. Парите на държавните и кооперативните предприятия са заменени в съотношение 100:4, а наличностите на частни предприятия по банкови сметки - 200:1. По същество това си е била чиста национализация на спестяванията на частните фирми.
Нова парична реформа се извършва на 1 януари 1962 г. отново чрез постановление на Министерския съвет. Тогава се сменя мащабът на цените, като се увеличава 10 пъти. Парите в обращение се сменят при съотношение 10:1. Установяват се нови официални курсове на лева към рублата и на долара, като 1 рубла става равна на 1.30 лева, а 1 долар получава равностойността на 1.17 лева. В съотношение 10:1 се преизчисляват заплатите, други трудови възнаграждения, пенсии и влогове. Смята се, че тази реформа е скрита девалвация на лева, тъй като златното му съдържание се увеличава не 10 пъти, което съответства на мащабите на цени и доходи, а едва 5.8 пъти.
По-малко милионери в Русия.
Последната (засега) парична реформа в Русия стартира на 1 януари тази година с отпадането на три нули от рублите. Според решението на управляващите старите и новите рубли ще бъдат в сила до 1 януари 1999 г., а централната банка на Руската федерация ще продължи да обменя старите банкноти с нови до края на 2002 г. Пускането на новите рубли цели главно да улесни руснаците при пазаруването. Независими коментатори отбелязват, че преди паричната реформа посещението на магазините се е превръщало в сложно упражнение по аритметика за обикновения руснак и не е било възможно без помощта на калкулатор. След 1 януари т.г. всички магазини са били задължени да връщат рестото при покупки само в нови рубли, дори ако клиентът е плащал със стари.
Смяната на парите повиши и самочувствието на руснаците. На 1 януари т.г. недостижимият щатски долар беше приравнен на 5 рубли и 80 копейки, макар че само ден преди това се обменяше срещу цели 5800 стари рубли. "Децата ни вече ще могат да осмислят поговорката "копейка по копейка - рубла", коментира тогава президентът Елцин.
Одобриха консултантите за приватизацията на Експресбанк
HSBC Investment bank от Лондон в консорциум с "Делойт и Туш - България" са подписали договор за консултанти по приватизацията на Експресбанк, съобщиха източници от Европейската комисия. Консорциумът е получил одобрение за консултант на "Експрес" от централата на Европейската комисия в Брюксел. Преди това HSBC Investment bank и "Делойт и Туш" са били избрани от наша страна. Избраните приватизационни консултанти се предвижда да получат 1.1 млн. екю твърд хонорар от програмата ФАР. Избраните консултантите ще получат и процент от сумата от продажбата на "Експрес", при положение че се постигне сделка, съобщиха от Европейската комисия.
Искането за одобрение беше изпратено в Брюксел доста отдавна и напоследък дори се смяташе, че потвърждението ще се отложи за септември, след като свършат летните отпуски.
Банковата консолидационна компания обяви още преди месеци условията за кандидатите за консултанти по продажбата на Експресбанк. Сред тях беше изискването консултантите да продадат на стратегически инвеститор акции между 67% и 80% от дела на Банковата консолидационна компания в "Експрес" (който е 98% от капитала й). Част от останалите акции трябваше да се пласира чрез фондовата борса, а друга да се предостави на мениджърите.
В листата от кандидат-консултанти по продажбата на Експресбанк освен лондонската банка фигурираха Кей Пи Ем Джи ( KPMG), "Артур Андерсън" (Arthur Anderson), Дрезднер банк (Dresdner bank), "Мерил Линч интернешънъл" лимитед"(Merril Lynch International limited) и други.
Преди да се тръгне към тази схема за продажба на "Експрес", за банката се бореха "Райфайзенбанк" и южнокорейският концерн "Деу". Докато течаха преговорите с тези кандидати, "Експрес" не беше предлагана за продажба публично. "Райфайзенбанк" се отказа да предложи цена и се оттегли от приватизационната сделка, обяснявайки това с данъчните неясноти и диспута, който водела с БНБ във връзка с увеличението на капитала си, обясни тогава изпълнителният директор на БКК Петър Жотев. Чуждата банка беше предложила да поеме Експресбанк на мениджърски договор и по-късно да предложи цена, но това е било отхвърлено от БКК. За другия кандидат пък беше разгласено, че е предложил много ниска цена. Освен това корейците в последния момент обявили, че се нуждаят поне 90 дни, за да получат разрешение от правителството си за инвестицията в българската банка, което значително удължава времето за финализирането на сделката.
6 застрахователни компании с лиценз
Компаниите, получили лиценз за застрахователна дейност, стават 21 на брой, след като миналия понеделник Националният съвет по застраховане (НСЗ) издаде шест нови разрешения. Лицензираните компании са: "Ей Ай Джи България - ЗПД" АД, ЗК "Български имоти" АД, ЖЗК "Български имоти" АД, ЗК "Витоша - живот" АД, "Интерамерикан България" АД и ВЗК "Медик-център". Прави впечатление, че само месец след като прояви интерес за присъствие на българския застрахователен пазар, разрешение за дейност получи дружеството със 100% гръцки капитали "Интерамерикан България" АД. То и ВЗК "Медик-център" са в процес на учредяване. Акциите на гръцкото дружество са разпределени между "Интерамерикан Хеленик асистънс иншурънс къмпани" с 49.9% от капитала и "Интерамерикан Хеленик лайф иншурънс къмпани" с останалите 50.1%. След сериозното акционерно участие в наши банки гръцки фирми се настаняват и на застрахователния пазар. Само преди седмица гръцката фирма "Консолидейтид партнърс" заедно с "Америкън интернешънъл груп" (Ей Ай Джи) бяха определени за новия собственик на Българска пощенска банка. Американският инвеститор е единственият акционер в "Ей Ай Джи България - ЗПД" АД. Американците станаха 100% собственици на дружеството преди седмици, когато Националният съвет по застраховане отказа да разреши на ПИМБ да придобие 10% от капитала на застрахователната компания. След последните лицензи животозастрахователните компании са седем, докато извършващите имуществено застраховане са двойно повече. На последното заседание на националния съвет се получи и първият отказ за лиценз на заварен застраховател - взаимозастрахователната кооперация "Добруджа живот". Директорът на държавния надзор Христо Христов отказа да съобщи мотивите за отказа. Националният съвет се позовава на чл.30, ал.2 и ал.4. Една от възможните причини за отказа е, в случай че прогнозата, програмата, планът, общите условия или тарифите не защитават интересите на застрахованите или не гарантират изпълнението на задълженията на кооперацията. Освен това взаимозастрахователната кооперация не е изпълнила и "други изисквания на закона". Г-н Христов също не коментира защо "Витоша живот" АД бе лицензирано, след като един от основните му акционери - имуществозастрахователното "Витоша" АД, все още не е получил разрешение за извършване на дейност.
Към момента единствената лицензирана взаимозастрахователна компания е "Медик-център". Тя е със седалище Велико Търново и е заявила извършването на смесено животозастраховане. За застрахователен лиценз кандидатстват други две взаимозастрахователни компании - "Потенциал" и "БГ План". Други две оттеглиха документите си. Това са "Живот инс" - Сливен, и "Юнайтид Фам" - Велико Търново. Освен издадените лицензи НСЗ разреши на "Български войн" АД и "Пол инс" АД да се влеят в ЖЗК "Български имоти" АД, а "Международен застрахователен институт" АД - в общозастрахователното "Български имоти" АД.
Разрешение за дейност очакват още 10 акционерни дружества. Сред тях са нарочените за наследници на силовите застрахователи "Юнион инс" АД, ЗК "Планета инс" АД, ЗК "Аполо и Болкан ко" АД и ЗАД "Левски Спартак". Освен тях досега извън лицензираните остават големите частни компании ЗД "Витоша" АД и "София инс" АД.
Междувременно в Държавен вестник бяха обнародвани промените в Закона за застраховане, въз основа на които ще се отказва лиценз на дружества, имащи активи, внесени от лица, извършващи охранителна дейност. С изчакването на промените в закона се обяснява дългото забавяне на произнасянето по лицензирането на споменатите четири дружества.
В обнародваните промени се съдържа текстът, който задължава застрахователните посредници и помощници да имат висше образование. Текстът бе приет по предложение на Руси Статков, депутат от ПГДЛ. Очаква се през есенната парламентарна сесия депутатите да отменят приетия от тях преди време текст.
Дружества, получили разрешение за извършване на застрахователна дейност.
Данъчната реформа на Обучи няма да стимулира японската икономика
Предложените от премиера на Япония Кейдзо Обучи промени в данъчната система на страната могат и да окажат оздравителен ефект върху стагниращата икономика. В дългосрочен аспект обаче намаляването на данъчната ставка за най-високите доходи от 65 на 50% и свиването на данък печалба с 6 на сто до 40% няма да бъдат достатъчни за постигането на оздравителен ефект. Дори коригиран с 15%, налогът върху максималните доходи остава значително по-висок от този в съседните на Япония азиатски държави.
В началото на 60-те години Япония имаше едни от най-ниските данъци сред богатите индустриални държави. От 1965 г. обаче общото данъчно бреме нарасна от 18.3 на 30% от БВП. Това обяснява и последвалото ежегодно намаляване на темпа на икономическия растеж, който от средно 9.2 на сто преди 70-те години падна до един-два процента през 90-те.
За да стимулира икономиката, Обучи трябва да ревизира предложението за 50-процентно намаление на данъка за японците, получаващи най-високи доходи, до ниво, близо до това в САЩ - 39%. А защо не и до това на азиатския отличник Сингапур - 30%, или още по-добре - до 15-те процента в Хонконг. Това ще създаде благоприятен климат за повишена предприемаческа активност и ще пренасочи финансов ресурс към разпадащата се инфраструктура в Япония.
Убийствената данъчна ставка за най-високите доходи не изчерпва пукнатините в данъчната система на страната. Компаниите заделят между 68.9 и 78.7% от облагаемите им печалби за националния и местните бюджети. Капиталовите печалби с изключение на реализираните от сделки със земя се третират като бизнесдоходи и се облагат с посочените ставки.
Данъчната тежест на подоходните данъци на населението не позволява на повечето японци да натрупат достатъчно средства, с които да започнат собствен бизнес. Не е рядкост японец, чиито доходи предполагат най-високия данък общ доход след всички възможни данъчни задължения и плащания по социални осигуровки, да внася в бюджета 92.17% от месечните си доходи. Дори и най-бедните, попадащи в зоната на десетпроцентната ставка, стигат до раздялата с 52.17% от доходите си.
Гвоздеят в неадекватната японска фискална политика бе увеличаването на 3-процентовия потребителски данък на 5% през април 1997 г. В първото тримесечие след това безумно деяние втората по големина икономика в света се сви с 11.2% на годишна база, след като в тримесечието, преди допълнителните 2% да влязат в сила, икономиката растеше с 6.6 на сто. Много икономисти виждат в увеличаването на потребителския данък основната причина за настоящото икономическо неблагополучие на Япония.
Ако Обучи намери необходимия политически кураж да прокара още по-ниски данъци, японската икономика ще получи реален шанс да излезе от рецесията.
През септември започва търг за строител на железницата Дупница - Кулата
В средата на септември ще се открие международният търг за избор на фирма, която ще извърши реконструкцията и електрификацията на железопътната отсечка Дупница - Кулата. Консултант по проекта е компанията "ДЕ консулт" в консорциум с френските фирми "Луи Берже" и "Систра", гръцката "Традемко" и "СТК инженеринг" - България. Консорциумът спечели обявения от Министерството на регионалното развитие и благоустройството международен търг за избор на консултант през март 1998 г. Това е най-големият инфраструктурен проект, който се намира пред реален старт по линия на програмата "Трансгранично сътрудничество" на ФАР. Българската железопътна линия Видин (Лом) - София - Кулата е част от трансевропейския коридор No 4 (Берлин/Нюрнберг - Прага - Будапеща - Арад - Видин (Лом) - клон Арад - Букурещ - Констанца/София - Солун/Истанбул), който беше посочен като приоритетен проект на втората паневропейска транспортна конференция в Крит. Железопътната линия Дупница - Кулата е стратегическа отсечка от този коридор, която обаче още не е електрифицирана и не отговаря на европейските стандарти за качество на превозваческите услуги. Проектът за нейното модернизиране предвижда реконструкция и електрификация на близо 140 км железопътно трасе плюс изграждането на 10-километрово отклонение от гара Генерал Тодоров до гара Петрич. Допълнително ще бъдат изградени две нови подстанции, които ще захранват контактната мрежа на железницата от местната електрическа мрежа 110 киловата. Предвижда се модернизиране на телекомуникационната мрежа по линията и подобряване на автоматизираната осигурителна система. Проектът включва също строителство на нови и рехабилитация на съществуващите надземни и подземни железопътни съоръжения - мостове, тунели, подпорни стени и др. Предвижда се също подобряване на изолацията и отводняването.
Целта на проекта е да бъде увеличен капацитетът на линията и да се повиши средната скорост на движение на влаковете по този маршрут до 100 километра в час. Очаква се подобрената пропускателност и сигурност на пътя и по-доброто качество на услугата да допринесат за увеличаване на трафика по тази линия.
На този етап търгът се подготвя от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, програма "Трансгранично сътрудничество" на ФАР и БДЖ. Изготвен е примерен проект от фирма "Транспроект" и въз основа на него се формира ориентировъчна цена на проекта и се изработва тръжната документация. Търгът беше обявен в средата на юни, в момента се приемат офертите на кандидатстващите фирми, съобщи г-н Ринг, директор на проекта от "ДЕ консулт". Тръжната сесия ще бъде открита на 14 септември.
Оценката за резултатите от търга трябва да бъде готова до 25 септември. Следва процедура на одобряване на спечелилата фирма от София и Брюксел. Според предварителния график на консултанта "ДЕ консулт" съгласуването трябва да приключи до 22 декември. Предвидено е строителните дейности да започнат от 16 февруари следващата година. Паралелно ще се движат строителните дейности и работата по електрификацията и изграждането на телекомуникационната мрежа и автоматизираната осигурителна система. Според предварителните разчети те трябва да приключат през първото тримесечие на 2001 г. Проектът се финансира изцяло по линия на програма ФАР "Трансгранично сътрудничество" на Европейския съюз. Съществена подробност е, че трябва да се включим в проектите на ФАР и да сключим договора до края на годината. В случая се касае за осигурени средства по финансовия меморандум с ЕС за 1995 г., които страната ни щеше да загуби окончателно, ако търгът не се проведе до края на тази година. "Това е един от най-големите проекти по програмата "Трансгранично сътрудничество" на ФАР и показва добро взаимодействие между Европейския съюз и българското правителство. Запазването на парите от минали меморандуми и използването им за този проект е един от най-големите успехи на това правителство и на вицепремиера Бакърджиев", заяви г-н Ринг.
Условията на търга предвиждат при изпълнението на проекта като подконтрактори да бъдат ангажирани български строителни фирми. Очаква се около 80 процента от работата на този обект да се извърши от местни компании, обясни г-н Ринг.
Отсечката Дупница - Кулата е много важна за страната и за региона като част от коридор No4, който при София се свързва с другия важен паневропейски коридор No 8. Перспективността на този път се доказва от проучвания на трафика, които сочат, че потокът от стоки по този път нараства в сравнение с миналата година. Очаква се, че благодарение на подобрените технически и експлоатационни условия част от стоките и пътниците, които досега се превозваха по шосе, ще се прехвърлят към железопътния превозвач. Предварителните оценки на необходимите инвестиции показват, че това решение е икономически ефективно.
Приоритетни коридори в Централна и Източна Европа (железопътен транспорт):
Косово е в опасност
За стотици хиляди хора, които бягат от настъпленията на югославската армия, няма голям избор между една или друга сръбска офанзива. На цивилното население в Косово се дават няколко часа, за да се изтегли по повредените пътища. Лошото положение на 200 000 прогонени от домовете си албанци, около десет процента от населението на провинцията, все още се увеличава. На фона на всичко това светът се проваля в опитите си да спре насилието. Ако огледаме земното кълбо, ще бъде лицемерно да твърдим, че има нещо необичайно в тактиката на сръбската армия. Навсякъде - от Колумбия до Кюрдистан и Кавказ, армии се справят със сепаратистите бунтовници, като изтръгват из корен общностите, които ги подпомагат. Стотици хиляди сърби претърпяха такова отношение в последните месеци на хърватската и босненските войни. Точно както преди Босна, така днес и косовският пример е подигравка с идеята, че Европа е по-демократична откогато и да било. Ако се съди по изявления на западни дипломати, сръбските офанзиви предизвикват различни оценки. Някои действия щяха да предизвикат намеса на НАТО, а други се обявяват за законни атаки срещу сепаратистите. Подобно разделение не съществува. Милошевич оправдава всичките си действия, като казва, че ги води против Армията за освобождение на Косово. Но неговите атаки са смъртоносни за много хора и последствията ще се влошат с настъпването на зимата и сраженията ще доведат до дестабилизация на целия балкански регион. Операциите, които започнаха в Централно Косово през втората половина на юли, бяха подминати мълчаливо от западните правителства. Зад тази политика стоят няколко очаквания. Едното беше, че албанската страна ще приеме преговори, ако бъде изложена на сръбски атаки. Другото беше, че Милошевич е казал истината, когато заяви пред ЕС, че сръбските атаки са приключили. Тези надежди не се оправдаха и на запад започнаха да обсъждат намесата на НАТО. НАТО може да успее да прекрати конфликта без военни действия, но изчакването е загуба на време. Да се накарат сърби и албанци да постигнат компромис, няма да бъде лесно. Западът беше прав да кара албанците да сформират хомогенна група за преговори с реалистични искания. Вероятно ще е лесно те да бъдат убедени да приемат някои неща, но сред тях не е отказът от независимост на Косово. От друга страна, да се дава на Милошевич възможност да изгони десетки хиляди хора не е най-правилният път да се постигне компромис. Международните сили трябва да изпреварят събитията, вместо да вървят след тях. Независимо дали НАТО ще се намеси или не, Западът трябва да постигне работеща формула, която да освободи Косово от диктата на Белград, без да се стигне до създаването на велика Албания, и едновременно с това да защити правата на сръбското малцинство и свещените за него места.
Главболгарстрой пак ще строи на летище "София"
Италианската фирма "Итал страде" (Ital strade) и Главболгарстрой ще извършат реконструкция на пътническия терминал на летище "София". Предвижда се изграждане на топла връзка между сега съществуващите салони за заминаващи и пристигащи пътници, ВИП и залата за вътрешни полети на летището. Проектът включва още построяването на нов паркинг на два или три етажа на мястото на сегашния, съобщи изпълнителният директор на "Летище София" ЕАД Здравко Величков.
Проектът ще бъде реализиран по Закона за концесиите от смесено дружество, което ще бъде създадено специално за целта. В него ще участват летището, Главболгарстрой и "Итал страде". Още не са уточнени процентите на дялово участие, тъй като проектът е във фаза идеен план и липсва финансова обосновка.
Според Здравко Величков строежът на новите съоръжения ще бъде по схемата БОТ (построй, експлоатирай, предай). Предвижда се след завършването им смесеното дружество да получи правото да стопанисва паркинга и търговските площи за определен срок. От "Итал страде" са представили предварителни разчети, според които инвестициите ще възлязат на 20 млн. долара. Фирмата предлага срокът на експлоатация на пътническия терминал и паркинга да бъде до 2006 г. Офертата на "Итал страде" не е съобразена с плановете за генерална реконструкция на летището. Според тях в средата на 2002 г. трябва да заработи новият пътнически терминал, който ще бъде с капацитет 2.5 млн. пътници годишно. Предвижда се старият терминал да бъде закрит, а сградите да се използват за помещения на митническите и летищните власти, за офиси и търговски обекти, съобщиха от летище "София". Закриването на стария терминал щяло да направи невъзможно изплащането на инвестициите. Още повече че към новия пътнически терминал ще има голям паркинг, което обезсмисля разширяването на стария. "Итал страде" е получила срок до края на септември да представи подробна икономическа обосновка на проекта, като се съобрази с генералния план за реконструкция на летището.
Според шефа на летището Здравко Величков търсенето на изпълнители на проекта е станало чрез "задание" до търговски представителства и посолства у нас. На поканата за участие се отзовали общо девет фирми и консорциуми, които закупили документи, съдържащи данни за проекта. Това са: Tomen Corporation; Argos Ital strade; Airsys, ATM, GTM, BNV; Главболгарстрой; BRV; Brown&Root; Hallibirton; C.J.Sarantopulos; BDF. Освен "Итал страде" оферта е подала и една американска фирма, специализирана в строежа на многоетажни паркинги, но според шефа на летището нейните документи не са били пълни.
Главболгарстрой не участва в проекта самостоятелно, защото той е свързан с финансиране на самия изпълнител, каза пред "Капитал" вицепрезидентът на фирмата Евгени Маринов. Според него Главболгарстрой и "Итал страде" са постигнали споразумение за съвместно участие още преди да изтече срокът за подаване на офертите. Италианската фирма е поела ангажимента да осигури парите. Тъй като фирмата е държавна, тя ще може да разчита на държавно кредитиране от италианската финансова институция "Симекс", каза вицепрезидентът на Главболгарстрой.
Създаването на смесеното дружество явно цели да се ползват преференциите, предвидени в закона за приватизация. По закон Министерският съвет може да предоставя без търг или конкурс концесия на дружества, в които държавни фирми имат акционерно или дялово участие с номинална стойност над 300 млн. лева, съставляващо не по-малко от 25% от капитала на дружеството. Първоначално италианците предлагали летището да държи 20% от дяловете в смесеното дружество, но им било обяснено, че ако това стане, смесеното дружество ще трябва да участва в конкурс на равни начала с други потенциални инвеститори.
Използването на смесени дружества в последно време се превръща в удобен механизъм за налагане на предпочитани фирми в големи инфраструктурни проекти, за които по принцип се изисква тръжна или конкурсна процедура. По подобен начин преди време беше създадена "топла връзка" между летище "София", столичната община и частната Главболгарстрой. Те създадоха Дружество за развитие на летище "София", което се предвиждаше да получи облекчен достъп до изпълнението на генералния план за реконструкция на летището. Въпреки усиленото лобиране за това дружество се разбра, че ремонтът на летището ще бъде възложен след открита тръжна процедура.
Името на Главболгарстрой нашумя напоследък и покрай скандала с търга за втория етап от строежа на единен център за управление на полетите. По-голямата част от финансирането на проекта е от Европейската инвестиционна банка. С помощта на политически протекции тръжната комисия класира на първо място Главболгарстрой, но ЕИБ отказа да признае резултатите и заплаши, че ще оттегли финансирането. Банката не е съгласна с начина, по който са били формално отстранени седем от деветте фирми, и по този начин е бил предопределен изборът на Главболгарстрой. Миналата седмица стана известно, че по настояване на ЕИБ предстои преразглеждане на офертите.
Потъна ли американската икономика, или просто пазарна корекция
Отдавна позабравени въпроси си зададоха американците в първата седмица на август. Спадът от 3.4% (299 пункта) в борсовия индекс Dow Jones на 4 август до 8497.58 пункта - 9% под регистрирания месец по-рано абсолютен максимум, достиган някога в борсовата търговия в САЩ, върна инвеститорите в есента на 1987 г., когато само за няколко часа на 19 октомври Dow Jones се срина с 25%. Биковете (инвеститори, които залагат на тенденцията на нарастващ курс на цените на акциите) официално признаха поражението си. Излезли на къси позиции, мечките (инвеститори, чието поведение се определя от очакванията за спад в борсовите индекси) трупаха богатство за сметка на неприятно изненаданите бикове, чиято агония се усилваше с всяка тяхна продажба на акции, целяща минимизиране на неизбежните загуби.
Не е ли време за мутация и задейства ли се колелото на бизнесцикъла, отричано напоследък от някои икономически светила, се питаха предимно американците в началото на месеца, докато президентът на Федералния резерв Алън Грийнспан не отделяше поглед от мониторите с надеждата низходящата корекция в цените на акциите и финансовите деривати да се ограничи до 20 на сто - техническата граница, падането под която би означавало нов триумф за мечките. Грийнспан е наясно, че ще бъде главният виновник за евентуален борсов крах с твърдо отстояваната позиция през последните две години да не бъдат повишавани лихвените проценти в САЩ. Именно настоящото минимално равнище на лихвите в комбинацията с ефектите от азиатската финансова криза и неясното бъдеще на Европейския валутен съюз основно поради несъответствието във фазите на икономическата цикличност на прегряващите периферни икономики и излизащите от рецесия Германия и Франция и задаващата се фискална война между отделните страни членки осигуриха впечатляващите резултати на американската икономика - оазис за инвеститорите.
Рекордно високите цени на акциите увеличиха богатството на американците от 1995 г. насам, макар и само на хартия, с повече от 12 трилиона долара. Според изследване, публикувано в сп. Business Week, всеки един допълнителен счетоводен долар към цената на акциите увеличава стойността на покупките с 4 цента. Логично последва бум в потреблението и необходимост от огромни инвестиции за поддържането на производство, което да генерира съответстващо на търсене на стойност 480 млн. долара предлагане. В резултат на това заетостта скочи рязко, което формира един крайно нееластичен трудов пазар, стесняващ лостовете на работодателите за намаляване на производствените разходи. С този проблем първи и най-силно се сблъскаха шефовете в автомобилния гигант General Motors, изправени пред нарасналата конкуренция на японските автомобилни компании, чийто поевтинял внос в САЩ вследствие на слабата йена сви продажбите на американски автомобили. Нееластичният трудов пазар в краткосрочен аспект резултира и в изпреварващ ръст на трудовите възнаграждения над темпа на икономическия растеж през второто тримесечие на настоящата година - сериозна предпоставка за наливането на инфлация в най-голямата икономика в света.
Рекордните борсови индекси повлякоха след себе си и други рекордни стойности. През първите шест месеца на годината американците са спестили едва половин процент от доходите си - най-ниското ниво от времето непосредствено преди Великата депресия от 1929 г. - момент от историята, за който нито един жив американец не иска да си спомня. Вярно е, че спестовността в Съединените щати не се радва на успех (максимумът от почти 8% бе достигнат в годините между 1950 и 1989), но при колапс на Dow Jones, който със сигурност ще бъде последван и от срив в цените на недвижимите имоти, липсата на заделени финансови средства като основен източник на инвестициите ще означава рецесия за САЩ.
Безпрецедентното съчетаване на минимална инфлация със стабилен ръст на икономиката като че ли притъпи банкерския консерватизъм на Грийнспан. Анализът на няколко фактора поставя на дневен ред въпроса за предстояща низходяща корекция на високите цени на ценните книжа, чийто размер никой не е в състояние да предвиди.
На първо място е високият коефициент на цените на акциите към приходите от тях, който достигна стогодишен максимум през юни. Статистиката за спад в производството и корпоративните печалби едновременно с ръст на заетостта и доходите на населението за първите три месеца на годината, прогнозите за второто тримесечие, затвърждаващи тази тенденция, и слабият охладителен ефект на азиатската икономическа криза върху американското национално стопанство повишиха инфлационните очаквания и опасенията от рецесия. Логично е потенциалът за спад в икономиката да принуди инвеститорите да пренасочат част от вложените в портфейли от американски акции финансови средства към Лондон и Франкфурт. Реализираните за целта продажби допълнително ще окажат натиск върху цените на акциите.
Казусът "Стар - Клинтън" за сексуалните подвизи на американския президент като такъв и свързаното с тях все още недоказано лъжесвидетелстване под съдебна клетва има вероятност да завършат с импичмънт и подобно на отстраняването на Никсън през 1974 г. от най-висшия държавен пост в САЩ да доведат до борсов колапс. Влошаването на и без това нездравословните иракско-американски отношения в началото на месеца и решимостта на Съединените щати да нанесат военен удар срещу Ирак, в случай че Багдад не вдигне забраната за пълен достъп на оръжейните експерти на ООН до иракски обекти, също ще натиснат надолу котировките на акциите.
Някои други фактори обаче работят за Грийнспан. Задълбочаващата се азиатска икономическа криза, силният долар и сдобилите се наскоро с правото да прехвърлят финансови средства свободно зад граница японци ще налеят свеж ресурс в американския фондов пазар и ще предотвратят по-нататъшния спад в котировките.
Повишените инфлационни очаквания, а следователно и опасенията от увеличаване на лихвените проценти, ще фаворизират пазара на акции за сметка на дълговия пазар на държавни ценни книжа. Причина за предстоящото оттегляне на инвеститорите от държавните облигации е превишението от 63 млрд. долара на приходите в бюджета над разходите, което правителството очаква да реализира в края на настоящата фискална година. Бюджетният излишък означава и рязко свиване на облигациите, емитирани от правителството. Първоначално това ще доведе до повишеното им търсене, което естествено ще вдигне цената им и в крайна сметка ще доведе до спад в доходността им.
От отговора на въпроса комплексното влияние на кои фактори ще надделее не зависи само бъдещето на американската икономика в следващите няколко години. В случай че корпоративна Америка се сгромоляса и Япония е вече на дъното, бъдещето на глобалната икономика в нейната цялост изглежда доста мрачно.
Русия отново тръгна към финансовото дъно
"Въпросът за фалит на Русия просто не стои на дневен ред", заяви през седмицата руският заместник министър-председател Виктор Кристенко и добави, че няма опасност страната да спре плащанията по външния си дълг. Пазарите обаче са на противно мнение, а книжата по руския външен дълг се търгуваха на рекордно ниски нива през седмицата, пряко следствие от спадналото доверие към правителството, което засега не се справя с провеждането на обещаната икономическа реформа. Самият Кристенко обяви, че правителството в Москва няма да излиза скоро на международните капиталови пазари с емитиране на евробонове, като най-ранната емисия, на сравнително малка стойност, може да се очаква най-рано през октомври тази година. "Ще се провали ли програмата ни за финансиране на бюджета през следващата година? Не, няма. Основните източници за финансиране не са свързани с емитирането на еврооблигации на международните пазари", продължи успокоителната си реч Кристенко. Дилърите слушаха внимателно, но малцина споделят мнението му.
Пазарът на руски дълг и корпоративни ценни книжа се срина почти по същото време, по което Кристенко се опитваше да успокои пазара. Лихвите по руски дългосрочни и средносрочни държавни ценни книжа скочиха до 115-130 процента годишно, след като в началото на седмицата се търгуваха при нива от 95-100 процента. Основният борсов индекс в Москва, RTS1-Interfax, се срина до ниво от 109.48 пункта, най-ниската му стойност от май 1996 г., а акциите на петролните компании пострадаха най-много заради продължаващия спад на цените на петрола в световен мащаб. Сред основните причини за краха бяха спадащото доверие в правителството на Сергей Кириенко и ширещите се слухове за възможна девалвация на рублата. Вярно, кредитът от МВФ на стойност 22.6 милиарда долара вече бе договорен, но инвеститорите искат да видят конкретни резултати от икономическата програма на Кириенко. Повечето анализатори на руските пазари твърдят, че заемът от МВФ просто дава на Москва между три и четири месеца отсрочка, за да закрепи фискалния си дисбаланс.
Акциите на най-големите руски компании, предимно от енергийния сектор, спаднаха с по около 10 процента, като акциите на РАО "Е С России" паднаха с 11.9 процента до 0.0885 долара за акция, а тези на най-голямата частна петролна компания - ЛУКойл" - понижиха стойността си с цели 19.9 процента до 5 долара за акция. Междувременно определящите нивата на пазара фючърси за петрол "Брент" на Международната петролна борса в Лондон достигнаха най-ниското си ниво от 10 години насам, а именно 11.90 долара за барел. Тези ценови равнища не само ще намалят значително руските приходи от износ на петрол, но ще засегнат и други сфери на икономиката, защото правят страната не толкова атрактивна за чуждите инвеститори. Освен това Русия е в процес на продажба на дялове от големи държавни петролни компании, приходите от които трябва да попълнят издънения бюджет, а при сегашната ситуация цената на тези дялове значително ще се понижи.
В момента в Москва се работи върху план за продажбата на малко над 5 процента от газовия монополист РАО "Газпром", компанията, която като данъкоплатец набавя една четвърт от данъчните приходи на Русия. Същевременно тече търг за продажбата на контролния пакет от 75 процента плюс една от акциите на петролната компания "Роснефт", началната цена е 1.6 милиарда долара плюс поемането на задължение за бъдещи инвестиции от 62.5 милиона долара. Продажбата на "Роснефт" ще бъде изключително трудна при настоящите световни цени на петрола - първият търг през май се провали, след като не бе получена нито една оферта, а срокът на втория търг бе удължен до 27 май заради опасенията, че ситуацията ще се повтори. За продажба са обявени и няколко по-малки компании - в средата на седмицата президентът Борис Елцин подписа указ за продажбата на дялове от "Востсибнефтегаз", Eastern Oil Co., "Сибур", "Тюмен ойл", "КомиТЕК" и Норси ойл".
Но докато големите компании като РАО "Газпром" и "Лукойл" винаги могат да намерят потенциални инвеститори просто поради това, че са компании в първата световна десетка в своята област, то за малките компании ще е много трудно да привлекат чужди инвеститори при сегашните ценови равнища на петрола. Един от проблемите е, че руските производители на петрол имат някои фиксирани разходи като митата за износ на суровината, които не се смъкват едновременно със смъкването на цените на петрола. За да станат отново привлекателни за инвеститорите, малките компании трябва да намалят производството си, затваряйки петролните кладенци, които работят на загуба, или да предприемат мерки за сериозно намаляване на разходите си, за да устоят на ниските цени на петрола.
Размерът на кризата, пред която е изправена страната, очевидно взема катастрофални размери, след като дори Джордж Сорос в края на седмицата излезе с предложение за девалвация на руската рубла и въвеждането на валутен курс, който да е фиксиран спрямо долара или еврото. В писмо до в. "Файненшъл таймс" той каза, че руската финансова криза е "достигнала крайната си фаза", а въвеждането на валутен борд в страната не е най-доброто решение, но "при сегашните обстоятелства това е най-ефикасният начин за стабилизиране на ситуацията". Според Сорос Русия се нуждае от валутен резерв в размер на 50 милиарда долара, за да може валутният борд да работи нормално, а курсът, при който трябва да се фиксира рублата, трябва да е между 15 и 25 процента по-нисък от настоящия, за да се отговори на последиците от спада на цените на петрола. В момента валутният резерв на Москва възлиза едва на 17 милиарда долара, като Международният валутен фонд и Световната банка ще осигурят още 17 милиарда долара за попълване на резерва. Сорос пък призова страните от Г-7 да дадат още 15 милиарда долара на Русия, които да бъдат изразходвани за връщане на доверието на инвеститорите - според него всяко отлагане на подобно финансиране ще има катастрофални последици.
Дори правителството във Вашингтон се събра на извънредно заседание, за да обсъди последиците от кризата в Русия и начините за преодоляването й. Говорителят на Белия дом П. Дж. Крули обяви, че президентът Бил Клинтън е имал среща с представители на Националния икономически съвет и Националния съвет по сигурността, на която е говорено за руските икономически проблеми. "Мисля, че президентът Клинтън има пълно доверие в президента Елцин и министър-председателя Кириенко и неговия реформаторски екип, че те знаят как да се справят със ситуацията. А ние продължаваме да следим работата им в тази посока много внимателно. " Абсолютно сигурно е, че Вашингтон следи ситуацията в Русия много внимателно, както е сигурно, че не само Вашингтон върши това. Защото, ако финансовата криза в Русия стигне дъното, то азиатската криза ще изглежда като лек грип пред нея.
Ще стигнат ли палатките за длъжниците в Украйна
Украинският президент Леонид Кучма издаде специален декрет, който трябва да стартира неотложни мерки по намаляване бюджетния дефицит от 3.3 до 2.5 процента от БВП на страната. Тези действия са необходими на Украйна, за да постигне договореност с МВФ за получаване на заем от 2.2 милиарда долара, сума, която бе съгласувана по принцип на разговори между фонда и официалните власти в Украйна миналия месец. След издаването на президентския указ бюджетните разходи ще бъдат намалени с 2.2 милиарда долара. Украйна спешно се нуждае от нов външен заем, както и от ново дългосрочно споразумение с МВФ, след като страната се намира на границата на икономическата криза. Парламентът още не е приел бюджета за тази година, държавните предприятия не са изплащали заплати месеци наред, а централната банка трудно ще успее да запази националната валута от обезценяване. Събираемостта на бюджетните приходи също е затруднена и по този повод премиерът Пустовойтенко заплаши длъжниците със сериозни санкции. Той се обърна с остро изказване към мениджърите и изпълнителните директори на големите компании, като ги заплаши, че ще построи палатков лагер и ще ги настани да живеят в него, докато не платят задълженията си към бюджета.
Пустовойтенко, който ръководи и украинския комитет за гражданска отбрана, потвърди на 7 август, че не се шегува, когато със сериозен тон заяви на заседание на кабинета, че 3 хиляди палатки са приготвени близо до Киев да приютят длъжниците. Тези заплахи дойдоха, след като на 5 август премиерът направи опит да събере неплатените данъци, като заключи 2 хиляди мениджъри на предприятия в двореца "Украйна" в Киев. Този опит за повишаване на събираемостта на данъците обаче не успя да удовлетвори Пустовойтенко, след като бяха събрани едва 40 милиона долара при положение, че сумата на задълженията към бюджета достигна 4.5 милиарда долара. Въпреки мрачните икономически реалности официалните власти в Украйна са уверени, че страната им ще получи нов заем от фонда. Намаляването на бюджетния дефицит от 3.3 до 2.5 процента от БВП обаче е основен елемент от програмата на МВФ за Украйна, при изпълнението на който може да бъде получен нов заем.
Правителството скоро заяви, че Украйна е в състояние да посрещне всички плащания по правителствените облигации както навън, така и вътре в страната. Това уверение бе необходимо за запазването на доверието към Украйна, която през август има плащания в размер на 450 милиона долара по едногодишни облигации към японската банка "Номура" и още 500 милиона долара към вътрешни кредитори. Лоши новини за икономическото и финансовото състояние на страната дойдоха, когато кредитната агенция Japan Raiting and Invesment Information Inc. обяви, че кредитният рейтинг на Украйна ще се влоши, ако бившата съветска република не успее в опитите си да получи нов дългосрочен заем от МВФ. Според агенцията, ако преговорите с фонда се провалят, това ще окаже неблагоприятен ефект върху националната икономика и ще намали инвестиционния интерес към страната.
Японската рейтингова агенция съобщи на 17 юли, че вече е намалила оценката си за рейтинга на външния дългосрочен дълг на Украйна от BB+ на BB. В своя декларация рейтинговата агенция съобщава още, че има съмнения за това кога МВФ ще отпусне нов дългосрочен кредит на Украйна. Кредитната линия на фонда за страната бе спряна през март тази година, когато правителството не успя да изпълни условията на МВФ по отношение на фискалната политика. В доклада на агенцията се препоръчва още провеждането на рестриктивна монетарна политика, за да може Украйна да се справи със стремително нарастващия текущ дефицит и да предотврати възможността обезценяването на националната валута да окаже негативно влияние върху икономиката и публичните финанси.
Правителството бе принудено да увеличи дълговете на страната в резултат на обемистия бюджетен дефицит. През първите четири месеца на 1998 г. бюджетните постъпления възлязоха на сумата от 2 милиарда долара (рамката на бюджета за 1998 г. е 10.5 милиарда долара), докато обслужването на дълга и плащанията възлязоха на 2.35 милиарда долара. Бюджетните постъпления намаляха в резултат на неплащане на данъци и отлагането на приватизационните планове, които бяха оценени на около 2.5 милиарда долара. Премиерът Пустовойтенко призна, че приватизационните постъпления от януари до март възлизат на 107 милиона долара на фона на прогнозираната годишна приватизационна рамка, която се очаква да възлезе на 500 милиона долара. През първата половина на 1998 г. краткосрочните задължения на правителството бързо нараснаха. Бюджетният дефицит беше финансиран главно чрез продажбата на правителствени ценни книжа. През 1996 г. инвеститорите притежаваха ценни книжа на стойност 1.9 милиарда долара. През 1997 г. държавните задължения се повишиха на 5.6 милиона и през април 1998 г. на 6.5 милиона долара. За девет месеца правителството изкупи ценни книжа за около 2.16 милиарда долара, а през юни тази година - на стойност почти 250 милиона долара. Освен общата задлъжнялост и високия лихвен процент лихвите по правителствените облигации и по другите правителствени задължения понастоящем са около 60 процента.
Чуждите инвеститори, които държаха половината от дълговете през миналата година, през последните месеци са продали между 10 и 25 процента от ценните си книжа. Това принуди централната банка да похарчи около 1 милиард долара, за да защити украинската валута от обезценяване, като парите за това бяха осигурени чрез чуждестранни заеми. След като наскоро бе получен заем от 1 милиард долара, сега правителството иска да получи нов 2.5-милиарден заем, за да изплати задълженията си по правителствените облигации и чуждестранните си задължения за следващите няколко месеца. Сега външният държавен дълг на Украйна възлиза на 12 милиарда долара, като за сравнение през 1994 г. е бил 450 милиона долара. Украйна навлиза в омагьосан кръг, защото нуждите от пари за изплащане на текущи задължения не позволяват отделянето на средства за инвестиции за развитието на икономиката. В производствения сектор има остър недостиг на кредити. През 1997 г. търговските банки са предоставили по-малко дългосрочни заеми на предприятията, отколкото през 1994 г., когато инфлацията беше по-висока (през 1997 г. инфлацията в Украйна е 10.1 процента, а през тази година се очаква тя да бъде още по-ниска). Падежът на повечето дългосрочни заеми е ограничен до една година и кредитополучателите са принуждавани да осигурят гаранции, превишаващи с 20 процента стойността на искания от тях кредит. Около 30 процента от печалбите на банките идват от некредитна дейност, предимно от търговски сделки или в краен случай от предоставяне на краткосрочни заеми на привилегировани клиенти. За 1997 г. украинският БВП е спаднал с 3.2 процента спрямо предходната година, а за периода 1991 - 1998 г. с близо 60 процента. След този дълъг период на спад през първите пет месеца на тази година БВП регистрира растеж от 0.1 процента, сравнен със същия период на миналата година. Сега БВП на Украйна е почти 17.4 милиарда долара, но докато през 1995 г. 12 процента от производствения сектор е официално обявен за губещ, числото през следващата година е съответно 30 процента и 45 процента през 1997 г. През периода януари - май на тази година броят на губещите предприятия е нараснал до 51 процента от общите производствени мощности.
На сериозни критики е подложено и нивото на корупцията. Според професор Мейс, консултант на киевския вестник "Ден", парламентаристите публично продават своите гласове, а вътрешното министерство не е разкрило нито един сериозен случай на закононарушение. Специалните полицейски агенти, натоварени с разследването или шпионирането, се появяват, представят се и започват да се оплакват колко лошо е платена работата им. В това време сенчестата икономика дава около 60 процента от БВП по информация на началника на данъчната служба на Украйна Азаров. Според него размерът на сенчестата икономика е между 13 и 15 милиарда долара, като най-голям дял имат търговските операции, извършвани директно в долари. При това оттеглянето на пари от легалната икономика продължава. Развитието на нелегалната икономика затруднява събирането на данъците и задълбочава бюджетния дефицит. Несъбираемостта на данъците за първите пет месеца на 1998 г. се е увеличила съответно с 25 процента за ДДС, 15 процента за акцизите и с 87 процента за таксите от концесии за петрол и добив и транзит на природен газ.
Недостигът на пари за заплати и пенсии е нараснал и се оценява на около 2 милиарда долара. Държавата дължи само на заетите във въгледобива 1.1 милиарда долара. Миньорите не са получавали заплати средно около девет месеца по данни на Министерството на въгледобива. Според изчисления на Световната банка средната цена на продукцията на въглища в Украйна е 50 долара за тон, докато цените на международните пазари са около 35 долара за тон. Предприятията в производствения сектор са се превърнали в мрежа, чиято главна характеристика е вътрешната задлъжнялост на всеки. В областта на въгледобива само четири от общо 250 мини в Украйна са печеливши, а само 50 от мините могат да работят на печалба, ако бъдат преструктурирани. Това обаче ще доведе до социални вълнения, защото само в областта на Донецк работещите във въгледобива са около 13 процента от работната сила. Задлъжнялостта на държавата към пенсионерите също нарасна в началото на юни и достигна 800 милиона долара.
На 19 юни президентът Кучма подписа 17 спешни икономически указа, имащи за цел повишаване на данъчната събираемост, намаляване на държавните разходи и стимулиране на производството. Той предупреди парламента, че кризата ще подкопае стабилността на националната валута. В средата на юли от МВФ бяха категорични, че ако Украйна не започне да изпълнява програма за кардинални икономически реформи, тя няма да получи нови кредити. Правителството в Киев преговаря за получаването на тригодишен заем от 2.3 милиарда долара при облекчени условия, който да бъде последван от подписването на ново стенд-бай споразумение като предишното, което Украйна не успя да изпълни. При среща на министъра на икономическите реформи на Украйна с представители на МВФ той е заявил, че са нужни 30 дни, за да бъде приета в парламента нова рамка за провеждането на икономически реформи. Според него най-важно е приемането от парламента на бюджета за 1998 г. В политическата сфера препятствия пред разработването и стартирането на оздравителна икономическа програма поставя сегашната конфигурация от политически партии в парламента, много от които имат догматични икономически разбирания и подлагат на постоянна обструкция структурните реформи в икономиката, както и опитите за реформа на данъчната система и стартирането на силна приватизационна програма. Положението, в което се намира Украйна сега, бе обобщено най-ясно от вицепрезидента на САЩ Ал Гор. При посещението си в Киев той отправи много ясно послание към украинските политици. Той каза следното: "Аз съм сигурен, че ако Украйна се ангажира с изпълнението на сериозна програма за икономически реформи, международната общност е готова да отговори на това с нова финансова подкрепа."
Накратко
Правителството прие през изминалата седмица, че границата на активите, от която зависи дали определено предприятие ще се продава от Агенцията за приватизация или от министерството принципал, ще бъде 1 млрд. лв. Разпоредбата е част от предстоящите промени в закона за приватизацията, които бяха обсъждани на правителствено заседание. Министерският съвет освен това прие, че когато има сключена приватизационна сделка или се подготвя такава, бившите собственици на одържавени имоти вече няма да бъдат обезщетявани чрез съсобственост, а само чрез акции, дялове и компенсаторни записи. Одобрена беше и очакваната промяна в закона за приватизацията, според която по преценка на приватизиращите органи ще могат да бъдат отписвани част или всички задължения на приватизираните предприятия по Закона за уреждане на несъбираемите кредити. Поправката гласи, че ако задълженията на дружествата към дълготрайните им активи са в съотношение 0.5 до 1, могат да се отписват до 50% от дълговете по ЗУНК, ако съотношението е от 1 до 4 - до 75%, и ако е над 4 - до 100%.
Българо-руската инвестиционна банка е избрана за посредник по пула "Машиностроене - 2", съобщи официално пресцентърът на Агенцията за приватизация. Пулът включва пет предприятия от военнопромишления комплекс - "Трема" ЕАД - Трявна, "Агротехника" ЕАД - Карлово, "Пима" ЕАД - Михайловград, "Арсенал" ЕАД - Казанлък, "Бета" ЕООД - Червен бряг. Другите два кандидата за посредници за "Машиностроене - 2" бяха "Кей Еф Ем инк" (KFM Inc.) - САЩ, и консорциум на "Чех юнион капитал" АД и "МММ" ЕООД.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков е подписал на 7 август решение за обявяване на конкурс за продажбата на 57% от акциите на "Химко" - Враца. Според текста на документа оферти ще се приемат в едномесечен срок от датата на обнародването на решението в Държавен вестник.
Работническо-мениджърското дружество "Китка - 1" спечели търга за 25% от капитала на стъкларския завод "Китка" - Нови пазар, след като се оказа единственият участник в наддаването. Цената на пакета от акции е 802 950 долара. Купувачът ще се възползва от полагащото му се по закон право на 10-годишно разсрочено плащане. Първите десет процента от цената ще бъдат платени в брой, а останалата част - наполовина в брой и чрез ЗУНК-облигации.
Министерството на търговията и туризма подписа през изминалата седмица договори за продажбата на седем обекта от курорта "Слънчев бряг". Сделките са за ресторант "Харпун" на цена 291 500 долара и с купувач СД "Хит - 90", за хотел "Люляк" с цена 421 000 долара и купувач "Марея - М" - София , за хотел "Фрегата" срещу 601 000 долара с купувач софийската фирма "Тайх Типа", за хотел "Морска звезда" срещу 401 000 долара с купувач "Дунав импекс" АД - София, и за хотел "Родопи" с цена 467 500 долара. Купувачът на хотелите "Тракия" (915 000 долара) и "Корал" (171 000 долара) е бургаската фирма "Черно море хотелс мениджмънт". Новите собственици на седемте обекта са български юридически лица, които са обещали да повишат категорията.
Векът на тероризма започна три години по-рано
Следващият XXI век ще бъде века на тероризма и насилието. Тази теза споделят много световноизвестни специалисти в областта на сигурността и международната политика. Въпреки категоричността на тази прогноза, точно сега има сериозна причина да си спомним за нея. Причината са атентатите срещу американските посолства в Танзания и Кения и заплахите срещу американски дипломатически представителства, които изместиха другите събития от първото място в новините на телевизионните компании по целия свят.
Експлозиите близо до американските посолства в Найроби и Дар ес Салам са последните от серия атаки срещу американски обекти, започнали в началото на 80-те години. През 1983 г. фундаменталист-самоубиец се взриви в американското посолство в Бейрут, убивайки 63 души, сред които имаше 16 американци. През следващата година в Източен Бейрут беше взривена нова бомба срещу американски официален обект. Пакет с експлозив бе взривен пред сградата на посолството на САЩ, убивайки 11 души. Дискотека в Западен Берлин, посещавана от американски военни, бе подложена на експлозия през 1986 г. Бомбата уби двама американци и рани още 200 души.
През 1988 г. Либия бе обвинена за взривяването на самолет "Локхийд", пътуващ от Лондон за Ню Йорк, в който загинаха 259 пътници и екипажът на самолета. Показна атака в Банкок, Тайланд, през 1994 г. бе осуетена - бе заловен саморъчно направен експлозив с такава големина, че е нужен камион, за да бъде превозен. Той бе предназначен за взривяване на израелското посолство. През 1995 г. в Саудитска Арабия 5 души бяха убити по време на атака срещу американски военни части в Риад. На следващата година 19 души от състава на американските военновъздушни сили бяха убити от голяма, пренесена в камион бомба в Ал Кобар.
Според Джон Болтън, бивш помощник държавен секретар на САЩ, в бъдеще могат да се очакват и други бомбени атентати като тези в столиците на Кения и Танзания. Въпреки че основните подозрения за евентуалните извършители бяха концентрирани върху екстремистки групировки от ислямския свят, няма преки доказателства, че атентатите са дело на ислямски екстремисти. Членовете на ислямските военизирани групировки са озлобени срещу Америка заради поддръжката й за Израел и твърдят, че американските войски в Саудитска Арабия оскверняват ислямските свети места. Според Болтън САЩ са изложени на опасността да бъдат основна мишена на ислямските терористи, за които програма минимум е да принудят САЩ да се изтеглят от Близкия и Среден Изток. Някои специалисти в областта на сигурността посочват, че в основата на последните бомбени атентати е възможно да стои Иран. Въпреки хипотезите няма преки доказателства за извършителите на атентатите. Държавният департамент на САЩ съобщи, че хората натоварени с разследването проверяват всички възможни сигнали, но отказват да спекулират с това кои са евентуалните извършители. Един от заподозрените е саудитският милионер Осама Бин Ладен, за когото се твърди, че се е установил в Афганистан. Той наскоро предупреди САЩ да изтеглят военните си сили от Саудитска Арабия и заплаши с атаки по американски военни и цивилни обекти. Бин Ладен предупреди, че ако САЩ не се изтеглят от арабския свят, срещу тях ще започне свещена война. Съществуват хипотези, че Бин Ладен е член на нов международен ислямски фронт, създаден в последните месеци от саудитски, египетски и други мюсюлмански групи имащи за цел освобождаването на трите свети за мюсюлманите места - Мека, Медина и Ерусалим. Твърде възможно е поради огромните рискове, които крият организацията и реализирането на атентатите срещу израелци в Ерусалим или срещу американци в Саудитска Арабия, фронтът да е избрал тактиката да атакува американски обекти, които се намират в по-периферни региони. В интервю за CNN през март 1997 г. Бин Ладен твърди, че "нашият основен проблем е американското правителство". Според него саудитското правителство управлява под субординацията на САЩ и това е отличителен белег за целия арабски полуостров. Бин Ладен твърди, че обвързването на саудитския режим със САЩ е действие против исляма, защото разрушава всички аспекти на обществения живот в страната и поставя сегашното саудитско правителство извън ислямската религиозна общност.
Махер Отман, журналист от арабския вестник "Ал Хаят" твърди, че много терористични организации са базирани извън родните си страни и са толкова широко разпространени, че е трудно да бъдат проследени и идентифицирани. Бившият американски помощник-секретар по отбраната Лоурънс Коб пък казва, че неформални структури на такива групи могат да водят твърде интелигентно своите действия. Според него те отдавна са преминали националните граници и разполагат с огромни частни капитали. Коб твърди, че новият тероризъм може да бъде спрян единствено с усилията на международната общност. Отвореността на националните граници, свободата на движение на хора и капитали прави проследяването и контрола над радикалните организации от всякакъв характер много труден. В неразвития свят страни като Афганистан, където спазването на международните норми е екзотично пожелание, са прекрасен обект за изграждане на база за екстремистки организации. Бомбените атаки в Източна Африка са най-пресният пример за начина, по който се развива феноменът тероризъм, както и за непрестанното му увеличаване в световен мащаб. За начало на тероризма на XXI век може да бъде посочена 1993 г., когато шест човека бяха убити в Световния търговски център в Ню Йорк. Според специалистите в областта на тероризма това е бил първият официален знак, че в света започва да се налага нова форма на терор - използването на големи собственоръчно направени бомби, поставяни и възпламенявани без предупреждение от войнстващи групировки, които действат самостоятелно или с много слаба държавна поддръжка.
Няколко са причините, поради които САЩ са мишена за ударите на ислямския тероризъм. Първата е постоянната американска подкрепа за Израел още от създаването му. Арабският свят и до днес отказва да се примири със съществуването на Израел и счита, че то осквернява Ерусалим, който според него е едно от трите свети за мюсюлманите места. Именно напрежението между арабския свят и Израел е в основата на близкоизточния въпрос и поражда постоянна несигурност в региона. Ако въобще е възможно, намирането на компромисно решение на този проблем е от ключово значение за постепенното изграждане на стабилност в тази част на света. Втората причина за ударите срещу САЩ е глобалната роля на Америка в световната политика, изискваща американско присъствие в тези региони, които са разглеждани като зони на нестабилност в утвърждавания от Америка международен ред след разпадането на системата на студената война. Американските икономически и външнополитически интереси изискват присъствието на САЩ в Близкия Изток, което е в противовес с представите на повечето от арабските страни за политическия и военния баланс в региона. Самото американско присъствие в ислямския свят и влиянието на САЩ върху част от арабските страни поражда постоянна несигурност в региона.
От друга страна, оттеглянето, на САЩ от Близкия Изток е немислимо в обозримо бъдеще поради две причини: първата е, че ако САЩ се оттеглят дори частично от арабския свят, това ще наруши рязко баланса в международната политика и на практика ще постави под съмнение, ако дори не прекрати, водещата роля на Америка в международните отношения; втората е, че оттеглянето на САЩ едва ли ще доведе до повишаване на стабилността в региона. Отслабването на американското влияние в Близкия Изток може да доведе до появяване на конфликти между арабските страни или до други трудно предвидими последици, които биха били потенциална заплаха както за сигурността в този регион, така и в глобален мащаб. Третата причина за избора на САЩ за враг номер едно е наличието и съчетанието в арабския свят на три фактора: авторитарни режими икономическа и социална изостаналост и нарастваща бедност поради демографското развитие на региона. На авторитарните режими е нужен външен враг, който да понесе отговорността за икономическата изостаналост и да канализира социалното недоволство навън. Четвъртата причина за бунта срещу САЩ е ролята на Америка на най-голям производител и разпространител в света на популярна култура. Широко прокламираните либерални ценности са несъвместими с ислямския светоглед, продуктите на попкултурата завладяват арабските страни, като по този начин рушат социалните основи на ислямската цивилизация. Апелите за спазването на човешките права и равноправието на половете поставя фундаменталистки настроените ислямски общности пред две възможности - или да бъде разрушена тяхната социална и светогледна система... или да застанат в нападателна позиция.
Саддам се опъна на петролното ембарго
Несъстоялият се през февруари американо-британски пустинен гръм в Персийския залив наложи временно затишие в близкоизточния конфликт между Вашингтон и Багдад, все още официално минаващ за проблем между ООН и Ирак, в основата на който е иракското тълкуване на резолюциите на ООН. Неизбежното напрежение в района, включително и нов военен парад на американски и британски военни части, а защо не и на една по-широка антииракска коалиция, се очакваше не по-рано от началото на октомври, когато ръководителят на екипа на ООН от оръжейни експерти в Ирак Ричард Бътлър трябваше да представи доклад за състоянието на военната мощ на Ирак в частта й биологически и химически оръжия за масово унищожение. Независимо какво точно щеше да напише в доклада си Бътлър, недоволни във всички случаи щеше да има - САЩ - ако не бъде открито химическо и биологическо оръжие и невъзможността оттук да бъдат продължени санкциите на ООН срещу Ирак, в които Съединените щати виждат начина Саддам да изгори в размириците и палежите, в резултат на крайното обедняване на местното население. При подобно развитие естествено е САЩ да търсят начини за запазването на статуквото, при което нервите на Саддам да не издържат. В случай че експертите на ООН представят доказателства за потенциалната възможност на Ирак да се намеси сред значимите играчи на международната сцена под заплахата от употреба на оръжия за масово унищожение, то още дълго време Саддам няма да има достъп до финансов ресурс под формата на приходи от износа на петрол (основно приходно перо в бюджета), които да укрепят пагубния, но неосъзнат от иракчани авторитарен режим на Саддам.
Драмата бе подновена на 3 август, когато Бътлър не се поддаде на натиска на външния министър на Ирак Тарик Азис преждевременно да докладва в централата на ООН, че осемгодишните проверки в Ирак не доказват наличието на химически и биологически оръжия и трябва да бъдат незабавно прекратени и последвани от вдигане на петролното ембарго. Два дни по-късно Саддам екзалтира фанатизираното местно население, което гореше американски и британски национални флагове, с отказа да сътрудничи на експертите на ООН, забранявайки внезапните проверки в непроверени обекти на територията на страната. Надзорът ще продължи, но ще бъде ограничен единствено до безсмисленото наблюдение на вече проверени 460 обекта, представляващи интерес за ООН от близо стотина оръжейни експерти на ООН, 120 дистанционно контролирани камери и около 15 сензора за следене на активността в тези обекти. Властите в Ирак твърдят, че са унищожили биологическите си оръжия - 16 бойни глави "Ал Хюсейн" с botulinum toxin, 5 с antrax и 4 с aflatoxin, 100 зенитни ракети R-400 с botulinum toxin, 50 с antrax и 7 с aflatoxin, създадени в периода 1990 - 1998 г. Това обаче се разминава с позицията на оръжейните инспектори на ООН и американското военно министерство, според които Багдад се е разделил едва с 60% от въпросните оръжия.
Ричард Бътлър обясни поведението на Саддам и Азис с това, че в Ирак явно са предусетили, че хората му са били близо до не особено приятни разкрития за наличния арсенал от биологически и химически оръжия за масово унищожение. В интервю за NBC държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт на 9 август заяви, че Съединените щати, като постоянен член на Съвета за сигурност към ООН, ще блокират евентуално решение за вдигане на санкциите срещу Ирак ако Багдад не осигури по-нататъшен пълен достъп на оръжейните експерти до заподозрените обекти. "Санкциите на ООН срещу Ирак не могат да бъдат вдигнати без категоричното съгласие на Вашингтон за това. Многократно сме заявявали нашата позиция - готови сме да използваме военна сила, ако това е единственият начин да укротим военните амбиции на Ирак. С отказа да сътрудничи на екипа от оръжейни експерти на ООН Саддам Хюсеин се заключи в клетка, захвърляйки ключа далеч от себе си. " Британският й колега Робин Кук обвини Саддам, че отново е подхванал игричката си на котка и мишка, и изрази идентична на американската позиция.
Единствената реална възможност Саддам да се отърве от петролното ембарго е да експлоатира в най-пълна степен съществуващите напоследък разногласия между постоянните страни - членки на Съвета за сигурност - в началото на годината Русия, Франция и Китай се противопоставиха на САЩ и Великобритания за въздушен удар срещу Ирак, което обаче не им попречи да изпълнят с присъствието си Персийския залив. Няколко месеца по-късно Вашингтон срещна подкрепата само на Пекин в опитите да блокира стартирането на Международния наказателен съд, преследващ военните престъпления и престъпленията против човечеството. В първите дни на настоящия месец Саддам отново се прояви като хитър играч и даде възможност на французи, китайци и руснаци да оспорят американската хегемония в голямата политика. Покрай това обаче Саддам направи и една доста досадна грешка - поиска ново ръководство на специалната комисия към ООН за разоръжаване на Ирак, ЮНСКОМ, преместването на централата на комисията от Ню Йорк в Женева или Виена и замяната на австралиеца Ричард Бътлър с руски или френски дипломат, традиционно добронамерени към Багдад. На капризите на Саддам за промени в специалната комисия за разоръжаване на Ирак от химически и биологически оръжия за масово унищожение към ООН генералният секретар на международната организация Кофи Анан отвърна доста язвително: "Нито един държавен глава, нито едно правителство, нито една държава членка на организацията не може да налага преструктурирането на ООН."
Пропуснали възможността през 1991 г. в операцията "Пустинна буря" окончателно да наложат регионалните си петролни интереси и да разобличат идеята на ислямистките фундаменталисти за създаване на могъща ислямска държава, която да преразгледа новия световен ред в антизападен нюанс, Съединените щати се впуснаха да поправят грешката си в началото на годината. Поводът бе втвърдената линия на Багдад относно продължаващите вече осем години проверки за наличието на химически и биологически оръжия на територията на Ирак и обвързаното с тях петролно ембарго. Военният удар срещу Ирак, осуетен от активността на генералния секретар на ООН Кофи Анан и разцеплението сред петте страни - членки на Съвета за сигурност, възникнало в резултат на преследване на собствените си интереси в енергийния и оръжейния сектор, пренебрегнати от Съединените щати от позицията на единствена световна суперсила, съвпадна с амбициите на независимия американски прокурор Кенет Стар да избави иначе далеч не толкова консервативното американско общество от сексуално разпуснатия си президент. За да отмести общественото внимание от личността си, Клинтън бе поставен пред необходимостта да поднесе на американците нещо по-парливо, което той успешно направи чрез раздухването на суматохата по подготовката на един военен удар срещу Ирак, убеден, че ще свърши работа дори и да не се стигне до предприемането му.
На подобно развитие сме свидетели и днес. Агресивното поведение на Мадлин Олбрайт и изявленията за евентуален удар срещу Ирак следват подновената в края на миналия месец заплаха от импичмънт за президента Клинтън - Стар сключи сделка с Моника Левински да получи свидетелските й показания за предполагаемата интимна връзка с Клинтън срещу имунитет от съдебно преследване. Независимият прокурор проби и сред висшите магистрати, които дадоха съгласието си да бъдат призовани пред съда като свидетели служители в Белия дом и най-приближените до Клинтън.
Ако се приеме, че крайната цел на проверките не е нищо повече от отлагане на момента за вдигане на петролното ембарго, наложено преди осем години от ООН под диктата на САЩ, водещи до системно обедняване на местното население, а оттук - до вътрешни размирици и в крайна сметка до падането на режима на Саддам, се оказва, че допускането е твърде наивно. Нищетата и бедността в Ирак, представяни на местното население като конкретна последица от санкциите срещу Багдад, засилват антизападните настроения и в частност омразата на иракчани към Вашингтон, а това несъмнено бетонира режима на Саддам. В централата на ООН трябва да си зададат въпроса оправдан ли в такъв случай бюджетът на търсещите експерти.
Ако пък в ООН са убедени, че Ирак притежава химически и биологически оръжия за масово унищожение и действителната цел на проверките е унищожаването им, то явно в Организацията на обединените нации са подвластни на американско-британските манипулации. Очевидно е, че ако Ирак е разполагал с подобни оръжия, периодът от осем години, а и условията за проверките на екипите на ООН до февруари 1998 г. (неразполгане с пълен достъп до заподозрените обекти), са били достатъчни за безпроблемното освобождаване от въпросните оръжия за масово унищожение и заличаване на доказателствата за тяхното съществуване.
Изглежда, единственият начин светът да се освободи от присъствието на Саддам Хюсеин и всички злини на "режима Саддам" е естествената му смърт. А дотогава печелившите от надлъгването остават производителите на суров петрол.
Официално обявените от Багдад видове и количества биологически и химически оръжия, с които Ирак е разполагал през последните 8 г. Източник: доклад на ЦРУ.
Предстоящото раздържавяване изостря апетитите към авиокомпания "Балкан"
Опит за класически екшън, придружен с медийни заплахи и кореспонденция до министерства, демонстрираха през изминалата седмица ръководствата на летище "София" и авиокомпания "Балкан". Повод за скандала бяха натрупаните дългове между двете държавни фирми. Според запознати обаче истинската причина за конфликта са старите апетити за изваждане на печелившите дейности от структурата на авиокомпанията.
Във вторник шефът на летище "София" Здравко Величков заяви на пресконференция, че "Балкан" има 2.5 млрд. лева дългове към летището - 2.2 млрд. лева от тях са нови задължения, натрупани само за периода от април досега, посочи той. По-голямата част от сумата е от летищните такси, които авиокомпанията неправомерно задържала за себе си.
Същия ден се разбра, че от летището са предложили сделка за замяна на дълга срещу собственост. От аерогарата са поискали да им бъдат прехвърлени софийският хотел "Плиска" и цехът, в който се приготвя храната за самолетите (т.нар. кетъринг). По същия начин преди време летището е придобило варненския хотел "Космос", фирмата за продажба на билети "Балкан еър тур", стадион в близост до летището и няколко склада, в които "Балкан" е съхранявала авиационно имущество. Стойността на обектите била оценена от KPMG на 2.562 млрд. лева и така авиокомпанията е покрила частично дълга си от 2.9 млрд. лева, обясни Здравко Величков.
Прехвърляне на собствеността върху "Плиска" е невъзможно, защото хотелът продължава да е ипотекиран срещу стари дългове, коментираха от авиокомпанията. Собствеността върху цеха за храна пък е поделена между "Балкан" и фирма "Спартак". Авиокомпанията държи само 50% в него, като участва с апорт на сгради и машини.
Освен хотел "Плиска" и кетъринга от летище "София" са поискали още каргомагазията и магазина за безмитна валутна търговия за екипажите, съобщи източник от "Балкан". Тези обекти са атрактивни, защото носят постоянни приходи и са печеливши за разлика от останалите дейности на авиокомпанията. Опити за тяхното прехвърляне към летището се правят от дълго време, като се смята, че зад тях стои лично транспортният министър Вилхелм Краус. Според запознати това е и една от причините за смяната на Валери Доганов с Филип Мустаков. Проблемът е, че част от тези обекти са включени в информационния меморандум на "Балкан" и всякакви сделки с тях трябва да получат одобрението на инвестиционния посредник "ТОБ - Спийдуинг". Мая Ангелова, представител на "Тройханд Остойропа бератунг" (ТОБ), отказа да коментира изявленията за прехвърляне на активи по схемата дълг срещу собственост.
Интригата в конфликта дойде от предупреждението, че летище "София" ще спре обслужването на самолетите на "Балкан" от 15 август, ако дотогава дълговете на авиокомпанията не бъдат уредени. Това е станало с писмо на Здравко Величков до Филип Мустаков още на 3 август. В отговор шефът на "Балкан" алармирал за опасността финансовото и транспортното министерство, като поискал те да станат арбитри в спора.
В писмото до Муравей Радев и Вилхелм Краус ръководството на "Балкан" сочи, че летище "София" също има дългове към "Балкан". Според пресцентъра на авиокомпанията размерът на задълженията на летището е 2.850 млн. долара. Тази сума е натрупана за последните три години основно от нанесени щети върху самолети на "Балкан" по вина на летищните власти, както и от загуби на багажи и повреди на товари.
В сряда транспортният министър Вилхелм Краус успокои духовете, като заяви, че до спиране на полетите няма да се стигне. "Ако трябва, ще си отменя отпуската, но екшън няма да има", каза той. На следващия ден управата на летището разпространи чрез БТА официално съобщение, в което се казва, че писмата с предупреждения до "Балкан" са рутинни и са били изпращани многократно до принципала с цел подсещане на авиокомпанията, че трябва да си обслужва дълговете. В същото съобщение шефът на летището Здравко Величков декларира, че не "възнамерява да спира обслужването на авиокомпания "Балкан".
Независимо от успокояващите изявления според запознати "Балкан" продължава да е в доста тежко финансово състояние. До края на август авиокомпанията трябва да изплати около 13 млн. долара дългове, от които 9 млн. долара са към международната самолетна организация JATA.
От бъдещия собственик на "Балкан" се очакват инвестиции в размер на 200 млн. германски марки, заяви министърът на транспорта Вилхелм Краус. Той отново повтори, че цената няма да има значение при продажбата на авиокомпанията. Важно било купувачът да изплати огромните дългове на "Балкан" и да гарантира изпълнението на инвестиционната си програма. Това означава доставка на най-малко 3-4 съвременни аероплана на първо време, посочи Краус. Новите самолети задължително трябвало да притежават сертификат за полети в Европа и да могат да се обслужват от ръкавите на летищата. Тези изявления на транспортния министър веднага бяха изтълкувани като знак, че руският кандидат "Внуковские авиолинии" няма да има шанс при приватизацията на "Балкан", тъй като новият модел ТУ 204 не отговарял на тези условия.
Институтът "Адам Смит" потвърди правомощията на посредниците
Институтът "Адам Смит" в Лондон е направил тълкуване на договорите на приватизационните агенти и е стигнал до извода, че от юридическа гледна точка посредниците имат пълното право да продават, съобщи добре осведомен източник. Агентите са ограничени само от окончателния подпис на Агенцията за приватизация под договора с избрания купувач. Становището на института обаче е, че този подпис не трябва да бъде отказван, без да се посочват сериозни причини за това.
Експертите на института освен това са подготвили документ за правителствената информационна служба, в който се акцентира върху негативните възприятия на участниците в приватизационния процес.
Запитването за тълкуване на правата на чуждите посредници е било направено преди няколко месеца от вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков. Вицепремиерът негласно подкрепя чуждите консултанти и това е един от начините да проявява противоречията си със Захари Желязков, новия шеф на АП.
Обемът на правомощията на посредниците е заложен в текст от Меморандума за разбирателство между българското правителство и Европейската комисия. Текстът в споразумението гласи, че "българското правителство поема ангажимента да даде на приватизационните агенти пълна власт да приватизират и в частност да им даде пълни правомощия, самостоятелност и отговорност за извършването на всички действия, които бъдат преценени за необходими за финализирането на приватизационния процес в рамките на определения срок".
Меморандумът е подписан в края на юни миналата година и представлява споразумение, според което Европейската комисия се съгласява да отпусне 6.6 млн. ЕКЮ за частично финансиране на договорите на посредниците за 27 предприятия. Българското правителство поема ангажимента да приватизира или ликвидира тези предприятия в рамките на 20 месеца след сключването на договорите с посредниците.
Официалното становище на АП, често изразявано от Захари Желязков, е, че приватизационните агенти са упълномощени само да подготвят приватизационната сделка, тоест да свършат техническата работа. Надзорът на агенцията прие решение, че ще разглежда и утвърждава всички сделки с предприятия, поверени на посредниците. "Нямаме никакви различия по въпроса, че упълномощените посредници трябва да извършват всички действия на приватизиращия орган. За да прецени дали да се сключи сделката обаче, АП трябва да се запознае с пълния анализ и с всички подадени оферти", заяви в края на май Захари Желязков след помирителна среща между представителите на агенцията, на избраните приватизационни агенти и представителя на програма САРА Георги Папломатас. Тогава Желязков призна, че току-що е получил меморандума за разбирателство и още не се бил запознал с него.
"Постоянно каним представител на АП да присъства на преговорите, които водим с потенциални купувачи, и изобщо на всяка стъпка от приватизационната процедура. Така при финализирането на сделката агенцията ще има представа за свършеното. В противен случай започването на цялостна проверка и евентуални искания за промени в това, което сме договорили с избрания купувач, означава връщане на приватизацията в самото начало", коментира представител на приватизационен агент. Той призна, че отношенията на посредниците с АП са се подобрили, но допълни, че оценява сегашното положение като затишие пред буря.
Според запознати е малко вероятно АП да промени искането за цялостна проверка на работата на посредниците независимо от тълкуването в полза на тяхната самостоятелност. Становището на агенцията е, че меморандумът за разбирателство с Европейската комисия няма задължителна сила за определяне на обема на правомощията на приватизационните агенти, коментира чужд консултант. Ясно е, че в такъв случай представителството на Европейската комисия спокойно може да заяви, че също не се счита за обвързано с текста за финансиране в размер на 6.6 млн. ЕКЮ.
Агенцията за приватизация опитва да ограничи корупцията
Членовете на комисиите, които подготвят и сключват приватизационни сделки в Агенцията за приватизация, имат право на допълнителни възнаграждения. Това е записано във вътрешноведомствена заповед на изпълнителния директор на АП Захари Желязков от юни. Максималното възнаграждение, което може да получи член на приватизационна комисия за определена сделка, е 21 минимални работни заплати, или приблизително 1 млн. лв. Заповедта на Желязков вероятно е опит да се реализира отдавнашната идея за увеличаване на доходите на служителите на АП като начин за ограничаване на корупцията. Приватизационните шефове неведнъж са изтъквали зависимостта, според която колкото по-високи доходи имат държавните служители, толкова по-малко са склонни към корупция. На практика обаче е малко вероятно допълнителните възнаграждения по определена сделка да се окажат достатъчно високи, за да мотивират пълната безпристрастност на членовете на приватизационните комисии - особено в случаите, когато цената по сделката е няколко милиона долара и има силно заинтересовани кандидат-купувачи.
Според заповедта на Желязков сделките в АП имат подготвителна фаза (през нея трябва да се направят правният анализ и оценката на приватизираното предприятие) и окончателна фаза. Окончателната фаза от своя страна се състои от основен етап, който обхваща периода от обявяването на метод за продажба до подписването на първия протокол на комисията след отварянето на офертите, и завършващ етап, който приключва с парафирането на приватизационния договор. Подготвителната фаза не може да бъде по-дълга от пет месеца. Срокът на окончателната фаза е най-много осем седмици, ако методът е търг, до 13 седмици - при конкурс, и до 16 седмици - при преговори с потенциални купувачи.
Допълнителните възнаграждения за членовете на комисии са изчислени в минимални работни заплати към датата на плащането им. Броят на заплатите е различен за отделните етапи на приватизация и зависи от балансовата стойност на дълготрайните активи на продаваните предприятия след ревалоризацията от края на миналата година. Членовете на комисията получават допълнително възнаграждение дори и в случаите, когато приватизационната сделка се провали заради липса на подадени оферти или когато няма класиран купувач. Тогава им се изплащат дължимите минимални заплати за подготвителната фаза и за основния етап от окончателната фаза. Това трябва да стане в срок до седем дни, след като изпълнителният директор на АП утвърди представения му протокол за свършената работа. Когато сделката е успешна, членовете на комисията получават цялото възнаграждение до седем дни от момента на прехвърляне на продадената собственост.
Възнаграждението може да бъде значително по-ниско от предвиденото, когато експертите в комисията не спазят сроковете за отделните фази, записани в заповедта на Захари Желязков. Техният допълнителен доход за всяка от фазите се намалява с два процента за всеки ден закъснение. В случаите, когато някоя от фазите е просрочена с повече от 30 дни, членовете на комисията изобщо не получават възнаграждение за работата по нея.
АП демонстрира намерение за ускоряване на приватизация чрез съкратени срокове и в новите вътрешни правила за водене на преговори. Те бяха приети преди около месец, но не бяха представени в подробности с аргумента, че са за служебно ползване. От тях става ясно, че когато методът за приватизация е преговори с потенциални купувачи, при всички възможни удължавания максималният срок за сключване на приватизационен договор след момента на започване на продажбата (обнародването на решението за метод в Държавен вестник) е 133 дни. В правилата се предвижда, че срокът за подаване на оферти не може да бъде по-дълъг от 30 дни от датата на обнародване на решението в Държавен вестник. Ако няма постъпили предложения или има само една оферта, този срок може да бъде удължен по преценка на изпълнителния директор на АП до 14 дни от датата на обнародване на решението за новия срок. Когато има достатъчно предложения, комисията трябва до една седмица да класира кандидатите по всички показатели на офертите и да предложи на изпълнителния директор мотивиран протокол за класацията. Директорът от своя страна трябва до една седмица от получаване на протокола да определи потенциалните купувачи, с които ще се водят преговорите. От този момент на избраниците се дава 45 дни срок, в който те трябва да сключат приватизационния договор. По обективни причини се допуска удължаване на срока за сключване на договора с още 30 дни. Ако до преговори е допуснат само един потенциален купувач, тогава срокът за уточнения по приватизационния договор не може да бъде по дълъг от 30 дни.
В правилата за преговори е предвидена санкция за избрания купувач под формата на задържане на депозита, ако по негова вина приватизационният договор не бъде сключен в определения 30-дневен срок.
Служителите на агенцията, които са членове на комисията за преговори, носят дисциплинарна отговорност за спазването на правилата. Ако не изпълняват задълженията си, те могат да бъдат сменени като членове на комисията (независимо на какъв етап е приватизационната сделка) по предложение на съветника на изпълнителния директор по хода на приватизационния процес.
