На общинските избори в повече от половината от общините се готвят да спечелят Обединените демократични сили - поне такива политически "заклинания" правят неговите лидери. БСП вероятно ще запази немалка част от провинциалните си позиции. Уговорката от Каденабия за консервиране на коалицията ОДС (съставена от седем политически формации) и общо участие в локалния вот остава. Напоследък обаче се чуват гласовете на партньорите за общо взето самостоятелни кандидатури, съобразени на различните места с географията на демократичната подкрепа. Подценяването на силите "на своите" лесно може да доведе до случаи като този в Стамболийски, където кандидатът на ВМРО стана кмет на първи тур със спечелени 74% от гласовете.
Модата в коалициите догодина, изглежда, ще е да са по-широки в отделните региони, в зависимост от баланса на силите.
Твърденията на Сокола, че може да спечели кметски места в Разград, Силистра и Шумен, любителите на локум коментират като смехотворни. "Доган може да се надява на кметове само ако се коалира с БСП", е мнението на негов бивш сподвижник.
Въпреки тежките спомени с партията на Доган някои в сините среди не изключват възможността за служебна прегръдка с ДПС на местните избори. Шефката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова каза, че е мислима коалиция СДС-ДПС. "Ако се наложи взаимодействие със СДС по места, това ще бъде с ясно очертаване на правилата, отговорностите и ангажиментите", задочно коментира Ахмед Доган. Самият Костов играе по нервите на Доган, като не пропуска да се появи в смесените райони, особено там, където има проблеми с изкупуването на тютюна. Тахир също отбелязва плодотворното въздействие от посещенията на премиера и вредата, която нанася на електората отсъствието на ДПС от властта.
Основните гласове за коалиция ОДС-ДПС идват от градове като Шумен, където ДПС има силно влияние. Идеята на ОДС е, че без турските вотове ще трябва в най-добрия случай да се явят на трилотаж - БСП, ОДС и ДПС. Тогава в тези градове най-големи шансове да спечели би имала социалистическата партия. В Кърджали, бастионът на Доган, също се заговори за затопляне на отношенията между сините и ДПС. На специална пресконференция единственият СДС-депутат от града на Роко опроверга този слух, като припомни, че всички досегашни коалиции между двете общински централи преди местни или парламентарни избори са доказали, че е безпредметно да се залага на тази формула. "Освен това от половин година в Кърджали е реален факт съвместното управление в общината между ДПС и БСП", каза депутатът. Интригата завърши с твърденията, че на "Раковски" 134 е постъпила достоверна информация, че между ръководители на движението и БСП в Кърджали е било постигнато споразумение за общо участие в предстоящите местни избори и издигане на единна кандидатура за кмет на общината. Лидерът на ДПС в Кърджали Рамадан Каракаш каза, че е абсурд да се мисли за "годеж" между ДПС и БСП и повтори, че на този етап ДПС има съвсем други коалиционни приоритети - партиите от Либерално-демократичен съюз, с които било съвсем нормално да тръгне заедно към местните избори. (ДПС е учредител на либералния алианс заедно с "Нов избор", Либерално-демократичната алтернатива и Свободната радикалдемократическа партия.) Доган обаче едва ли залага сериозно на формулата с Желев и Луджев - новото центристко формирование е безгръбначно, що се отнася до истински структури и гласове. По повод очакваните търкания по върховете на алианса Желев заяви - "за мен съществува един по-голям проблем от персоналните взаимоотношения - превръщането на ДПС в либерална формация". Целта на новата формация била именно да се изгради алтернатива на днешното мнозинство, в чиито действия "отново се повтарят някои елементи от управлението на Виденов", по думите на бившия държавен глава. Междувременно Димитър Луджев разтръби, че си прави клубове из цялата страна.
По-прагматично изглеждаше сближаването на ДПС с евролевицата. Ахмед Доган определи като пилотна дискусията между двете политформации на тема местна власт. Това примъкване обаче се оказа несподелена любов - лидерът на евролевите Александър Томов опроверга Доган, като каза, че не се формирал общ център в българското политическо пространство, а той и Доган имали само някои близки идеи. Целта на Томов е да играе сам, където с който стане - БСП, ДПС, ОДС, без да закрепостява "лястовицата" в някое предизборно гнездо, още повече че финансовите му възможности вече привличат погледите на лишените от спонсорство партии.
"Явно е, че Иван Костов от гледна точка на едноличния си режим се страхува от всяка реална и потенциална алтернатива не само в централната власт, но и в местните структури", каза преди време Доган. И добави: "Премиерът знае, че СДС няма да се наложи на местните избори и мисли, създавайки такива проблеми, да елиминира всякакъв вид алтернатива", заяви съпредседателят на ОНС. Той имаше предвид подготовката на СДС за местните избори - намерението кметовете в населените места с до 4000 души да бъдат назначавани от общинските съвети, броят на общинарите от своя страна да бъде намален драстично. Последното хрумване, посветено на местните избори, беше България да бъде разделена на 28 области вместо сегашните девет. Решението е записано преди дни от кабинета с изменения в Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Ако промените бъдат одобрени от парламента, новото административно деление на страната ще влезе в сила от 1 януари 1999 г. (Границите и центровете на новите области изцяло съвпадат с тези на бившите окръзи.) Така един областен управител ще отговаря за много по-малко общински съвети, но за сметка на това надзорът му над тяхната работа ще бъде много по-концентриран, т.е. изпълнителната власт разширява периметъра си надолу по места.
"България е свободна страна, всеки се коалира с когото си иска и мечтае каквото си иска за местните избори. Всеки прави политика както я може, както я разбира", сложи точка премиерът Иван Костов.
Арестуваха главата на врачанския октопод
Босът на една от най-големите хазартни империи в България Валтер Папазки беше арестуван след тайна операция на Дирекция на националната полиция преди седмица във Враца. Двайсет и девет годишният хазартен бос е обвинен в поръчката на две убийства, но е много вероятно след разследването наяве да излязат и други негови престъпления. С ареста на скандалния бос на игралните зали "Империал" във Враца стана по-спокойно, но врачани вече са пуснали подписка до общината да се закрият хазартните клубове на Папазки.
Разплитането на престъпната дейност на Валтер Папазки започва, след като полицията задържа физическите убийци на Валентин Алексиев-Лисицата. Преди няколко месеца в полицията доброволно се предават Стефан Димитров и Велин Василев. Това са двамата килъри, които са стояли в лимузината, от която е стреляно срещу Лисицата сутринта на 12 февруари 1996 г. на столичната улица "Иван Хаджиянев" до Трето основно училище. Тогава 25-годишният врачанец, който е смъртен враг на Папазки, пада убит от автомат "Калашников". При аутопсията на трупа му са преброени 8 куршума в областта на гърдите, гърба и крака.
Валентин Алексиев-Лисицата е една от силовите фигури във Враца. Син на бивш полковник от МВР, той беше близък до тогавашния представител на ВИС-1 във Враца фирма "ПиП" и след това до неофициалния представител на ВИС-2 Иван Петков-Гуньо. Името му често се спрягаше като момче за мокри поръчки на ВИС. През 1994-1995 г. Враца е разделена условно на две групировки, които гравитират към трибуквените застрахователни компании ВИС-2 и СИК. Хората на Валтер Папазки са близки до СИК (неофициални източници твърдят, че Папазки е "дръпнал напред" в хазартния бизнес с пари на сикаджии). Конкуренцията на борческите фирми в столицата се проектира в старопланинския град с характерната за врачани ожесточеност. Желанието за надмощие в града води до серия от битки и стрелби по барове и дискотеки, взривявания и отвличания. Папазки се опитва да си разчисти пътя и да стане най-мощния хазартен бос в района и очевидно успява. Преди обаче да реализира своите мечти, той е трябвало да се справи с 25-годишния Валентин Алексиев. Лисицата е обвинен за отвличането на Гилдия Генова. Медицинската сестра беше похитена от хората на Валентин Алексиев през пролетта на 1995 г. заради дълг на мъжа й, но успя да избяга от рекетьорите. Седмица след това Лисицата отвлече Валтер Папазки, който тогава играе в комбина с мъжа на Гилдия Генова - Иван, и дори подпомага полицията. Заради двете отвличания Валентин Алексиев влиза в затвора за 3 години и половина. Той обаче е пуснат поради болест в края на 1995 г. и се укрива заедно с жена си в София. Според осведомени източници Лисицата вече е знаел или поне се е досещал за подготвяната му от Папазки участ. След убийството една от версиите беше, че то е поръчано от Валтер Папазки.
Когато двамата килъри се предават, те посочват като собствен бос Емилиян Цанов. Месец след това и той е арестуван от полицията. Мотивите на двамата съратници да се предадат са, че Цанов вече е подготвял убийството на всеки един от тях. И тримата, на чиято съвест очевидно лежат и други убийства, са наркомани и тази им слабост ги правела зависими от парите и боса им. Според полицейското досие на Емилиян Цанов той е бил заподозрян в убийството на тийнейджър още преди 15 години, когато и той е бил ученик. Поръчката за убийството на Лисицата групата на Цанов получила чрез доверения човек и съдружник на Валтер Папазки във фирмата му "Колониал груп" и собственик на дискотека "Галакси" в Мездра Искрен Ценов. След изпълнението на поръчката тримата убийци са получили и сумата. Според една информация Папазки е платил 60 000 марки за убийството на Лисицата. Други източници твърдят, че сумата е била 100 000, от които Искрен Ценов заделил за себе си 40 000. Така или иначе довереният човек на Папазки е бил заподозрян, че прибира за себе си част от парите. Ценов прави една фатална грешка - той запознава убийците на Лисицата с Валтер Папазки и така неговото посредничество става излишно. Освен това съдружникът става опасен за хазартния бос с информацията, която има за повечето му далавери, и става излишен и опасен. Според източници от следствието Искрен Ценов е убит по поръчка на Валтер Папазки на 11 януари на площад "Суми" във Враца. Убийците му са същите, които с неговото посредничество са ликвидирали Лисицата. За убийството на Ценов отново са били платени около 60 000 марки.
Валтер Петров Папазки владее хазарта в целия Врачански край без конкуренция, игралните му зали са осеяли и други окръжни градове. Той регистрира първата си фирма за хазарт ЕТ "Валтер Папазки" през 1993 г. с основна дейност залагания и хазарт. През 1997 фирмата става ЕООД. Именно заради желанието му да владее целия край стават и битките с представителите на ВИС в града, хората на Иван Петков-Гуньо. През следващата година Папазки регистрира фирмата за автомобилни превози "М.П.Т.П. трейдинг - ООД - Враца". Съкращенията са първите букви на фамилните имена на останалите съдружници във фирмата - Калин Младенов, Папазки, Цветан Таков и Петър Петров. Другата фирма на Папазки, регистрирана през 1995 г., е "Национал груп" за търговия с хранителни стоки, чийто управител е Петър Петров. Във фирмата Папазки държи 60 на сто, а останалите съдружници - Петров, Даниел Костов, Пламен Антонов и Венцислав Станев по 10%. През 1996 г. Валтер Папазки регистрира още една фирма за търговия с хранителни стоки - "Колониал груп" - ООД, където съдружник е и убитият Искрен Ценов. Папазки отново държи 60 на сто от фирмата. Това са само част от фирмите на Валтер, които изграждат империята му от 1993 г. досега.
В номенклатурата на тези фирми освен хазарта са всички останали дейности, които Папазки е успял да завладее - хранителни магазини, дискотеки, транспорт. По-особено внимание заслужват фирма "Национал груп", където съдружници са Даниел Костов, Пламен Антонов и Венцислав Станев. Тримата участват заедно с почти равни дялове във фирма "Проксима - 3 ООД", регистрирана в Русе с основна дейност производство на електронни елементи. Източници от полицията във Враца твърдят, че при обиските, които са извършени миналата седмица, е била открита и работилница, в която в игралните машини са се подменяли платките, от които зависи изплащането на печалбите. Така, вместо да изплаща 70 на сто печалба за клиента, а 30 на сто за собственика, съотношението ставало обратното, което нарушава узаконените правила на хазарта. Други пък твърдят, че фирмата съвсем легално произвежда автомати за хазарт и платки за тях.
По неофициални данни арестуваният е собственик на над 60 игрални зали в страната. Само от януари до края на май тази година неговата фирма "Валтер Папазки" ЕООД е получила разрешение за откриването на 14 зали за хазарт, съобщиха от Комисията по хазарта към Министерството на финансите. 4 от тях са във Враца, по 2 в Бяла Слатина, Лом, Козлодуй, Кнежа и по една в Роман и Мизия. Според отлично осведомени Папазки бил доста близък с вече бившия шеф на Комисията по хазарта към Министерството на финансите Георги Георгиев. Връзката била осъществена чрез СИК, с който Папазки е в много добри отношения. Твърди се дори, че голяма част от игралните зали са "партия" със съдружници в СИК. Според полицейски източници последната открита от Папазки игрална зала в столицата на бул. "Мария Луиза" е 50 на сто собственост на Стоил Савов от Интергруп, икономическата структура на СИК.
Очевидно след убийството на Валентин Алексиев-Лисицата и оттеглянето от активна рекетьорска дейност на висаджията Иван Петков-Гуньо, Папазки е станал едноличен бос на региона. Ако се съди по географията на разкритите през тази година игрални зали, не е останало градче във Врачанско, където империята му да не е стъпила. Когато националната полиция реализира акцията си успява, да задържи - приближените на Папазки - Петър Петров, бодигарда му Анимир Веселинов и бившия полицай от РПУ-Враца Даниел Тодоров - син на полк. Тодор Тодоров, доскорошен шеф на сектор "Криминална полиция" в РДВР - Враца. Бившето ченге Даниел Тодоров е бил уволнен преди време заради връзки с "империалци" и ръководел наказателните акции заедно с брата на Папазки - Георги Георгиев - Културиста. Осведомени източници от МВР твърдят, че има достатъчно доказателства за връзки на Папазки с един от сега действащите шефове на районно полицейско управление във Врачанския регион. Според в. "24 часа" районният съдия във Враца Пламен Петков късно през нощта след акцията на полицията в дискотеката на "Империал" ходил да иска обяснения защо Папазки и хората му са арестувани. "Демокрация" пък писа, че хора от "партия с пурпурен цвят" събират пари за подкупи на магистрати. Синият вестник очевидно намеква за парите, които е налял хазартният бос по време на местните избори, когато кмет на Враца става човек на БСП. Веднага след ареста на Папазки в града бяха разлепени афиши със снимката на издирвания брат на Валтер Папазки и негова дясна ръка Георги Георгиев- Културиста, който успя да се измъкне от полицейската засада със следния текст: "Националната полиция издирва толерирания от врачанската полиция Георги Георгиев-Културиста". Очевидно, че босът е успял да уплете в мрежите си голяма част от местните правоимащи, ето защо акцията на криминалистите от ДНП е била пазена в пълна секретност до последния момент.
Империята на Папазки няма да остане сиротна. Неговият брат Георги Георгиев-Културиста, който е обявен за национално издирване от полицията, все още се укрива. Още когато е станало ясно, че тримата поръчкови убийци са прибрани в ареста на националното следствие, Папазки е разпределил ролите, ако бъде задържан за по-дълго, така че империята и дейността на фирмите да продължат да функционират. Според информации в пресата поне 30 свидетели са готови да свидетелстват за поръчковото убийство на Лисицата, вероятно и други хора ще се престрашат да се оплачат от заплахите и побоищата, на които са били подлагани от мутренската империя на двамата братя.
Михаил Неделчев брои дисидентите, Желев - рицарите на кръглата маса
Според българския тълковен речник понятието дисидент означава "инакомислещ човек, който изразява несъгласие с господстващата идеология и се противопоставя на установената обществена система". Значението на тази нашумяла в посткомунистическото ни битие дума и нейното практическо използване станаха причина за поредното разделение на политическите ветерани. Формален повод за разразилата се задочна медийна дискусия даде инициативата за съставянето на Международен речник на дисидентите от Източна Европа. Проектът се финансира частично от Американския държавен национален фонд. Решението за съставянето му било взето през 1996 в Подкова Лесна край Варшава, където се били събрали най-известните дисиденти от бившия соцлагер. На срещата България била представена от Михаил Неделчев - председател на движение "Гражданин", към което беше създаден център за изследване на антикомунистическата съпротива и дисидентското движение в България. Екип на движението бил натоварен да определи 30-имата българи, които ще влязат в елитния справочник. Първоначално за българските дисиденти били отпуснати 20 бройки, но на едно от последните заседания програмният съвет на проекта отпуснал още 10 места. В речника ще влязат общо 1120 имена на дисиденти от всички източноевропейски страни. Скандалът се разрази около критериите, по които са били определени удостоените с присъствие в речника. Те обаче били формулирани още на първото заседание на инициативния комитет. Според тези критерии дисиденти не са инакомислещите вътре в рамките на комунистическата партия, нито онези, които са критикували системата след процеса на преустройството. Другото важно изискване, на което трябва да отговаря всяка предложена личност, е около нея и възгледите й да се е създала публичност, идеите да са придобили гражданственост. Тази формулировка на понятието дисидент обаче не допадна на някои от българските общественици, които не се вписаха в изискванията и поради това изгубиха шанса да "подвържат" името си в представителното издание. Д-р Тренчев, Петър Манолов, Николай Колев-Босия и Чавдар Кюранов протестираха остро срещу системата на квалификация и определената квота от 30 души. Според Николай Колев-Босия е "пълна идиотщина американци да определят колко са били дисидентите у нас". Йордан Василев пък допълни, че не може да се загърби фактът, че в България има и много "анонимни" жертви на системата, които не трябва да бъдат забравени. В обращение отново влязоха партийното членство и агентурното минало на някои от включените в списъка лица като д-р Желев, Георги Марков, Ахмед Доган. Атаки съсредоточиха и заелите се да осъществят проекта Михаил Неделчев и Силвия Борисова. "Не можем да включим всички, противопоставили се по някакъв начин на системата", обясни главният редактор на сп. "Демократически преглед". "Важното е да се даде представа за мащабите на дисидентството в България, да се представят хора от различни социални групи и да се докаже, че страната ни не е била просто верен сателит на Съветския съюз. Дисидентството е "живот-не-в-лъжата". Разбира се, няма абсолютни критерии, но ние сме се опитали да подберем личности, които са били митологизирани, чиито текстове са активизирали опозиционни настроения. В този ред на мисли е съвсем естествено в нашата селекция да попаднат Блага Димитрова, д-р Желев, Георги Марков."
Идеята за съставяне на речник на дисидентите се превърна в поредното преброяване на бащите на демокрацията. Част от тях обаче продължават да са втори бащи. Около "Кристал" винаги е имало неясна навалица, затова и участниците в екосъбитията отстъпиха на самотитулованите бунтари. Когато преди по-малко от три години, през ноември, в ресторанта символ "Яйцето" банкет трябваше да събере бившите формали, се оказа, че сред гостите вместо интелектуалците преобладават застрахователите и едрите бизнесмени. Тогава един от учредителите на "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството" - Петко Симеонов, обясни така присъствието в университета на шефа на Мултигруп: "Илия Павлов е богат човек. Той стана такъв, след като си отиде Живков, а Живков си отиде, защото ни имаше нас. " Другите от "нас" според паметливи свидетели на премиерата на демократичните процеси са Блага Димитрова, Радой Ралин, Невена Стефанова, Николай Василев, Александър Каракачанов, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Елка Панова, Алексей Шелудко, Снежа Аврамова, Иван Николов, Александър Миланов, Копринка Червенкова и др. Истината за събитията от 1988 г. насам ще продължава да излиза наяве. Според осведомени съвсем скоро предстои издаването на протоколите от кръглата маса. Анотациите към тях ги пише бившият президент Желю Желев. А дали българските "колеги" на Вацлав Хавел ще бъдат картотекирани в речник, може да се окаже не чак толкова важно.
Премянов пак на старта
"Ако в документа (обръщение от кръглата маса "100 - дни след конгреса на БСП" - бел. ред.), виждате това намерение, въпросът ви е правомерен. " По този начин отговори Красимир Премянов на предположението, че организираната кръгла маса в Казанлък, паралелно с официалните социалистически празненства на Бузлуджа, е подготовка за нов конгрес на БСП. Инициативният комитет "Открит форум", учреден в града на българската роза, целял само да подготви следващата сбирка на делегатите на последния 43-и конгрес на БСП. По новия устав на столетницата те запазват правомощията си, висшият форум на БСП остава постоянно действащ и ново заседание може да се свика с 1/3 от гласовете на делегатите.
По подобен маниер Премянов започна лансирането на кандидатурата си за лидер на партията преди година, когато даде паралелна пресконференция с ръководството на "Позитано" 20. Поводът пак беше празничен - лесидренската среща на БСП, евролевицата, БСДП и ОБТ. Тогава бившия шеф на ПГДЛ обвини наследилото го ръководство, че съсипва партията, и между другото обяви, че още не е решил дали да бъде издигната кандидатурата му за партиен лидер.
В сегашното развитие на сюжета остава да се чака само кога червеният комбинатор ще събере достатъчно подкрепа, за да се престраши да поиска събирането на конгрес. Премянов даде заявка за това, като обяви, че реформите отгоре надолу не са дали ефект и нещата трябва да се обърнат наопаки.
Заедно с традиционното вече заиграване с низовите структури от "Открит форум" обявиха, че се извършва кадрови погром на столетницата - експертите към Висшия партиен съвет били пуснати в неплатена отпуска, а междувременно им било обяснено, че поне 50 процента от тях ще си отидат. Това беше директна атака към шефа на червения организационен отдел Николай Добрев, с когото Премянов има стара вражда, засега завършила с обвинението, че е сдал властта. Добрев освен това се счита и за един от основните организатори на генералското движение в БСП, което определено възникна, за да спре завръщането на Жан Виденов и Красимир Премянов на "Позитано" 20.
Според Георги Захариев, един от организаторите на казанлъшката сбирка, политиката за свиването на организационните структури била умишлена и "в някои елити могат да искат да превърнат партията в политическо джудже и те да се изживяват като пожизнени сенатори". Премянов допълни съмишленика си и каза, че БСП трябва да престане да подарява своето пространство на другите леви партии.
Всъщност това беше намек към предстоящата среща в Солун на Партията на европейските социалисти (ПЕС), на която са поканени БСП, евролевицата, БСДП и ОБТ. "Аз трябва да изразя своята загриженост от срещата в Солун, където ще ни потупат по рамото. " Опасенията на Премянов са, че в беломорския град столетницата трябва да говори с останалите леви на равна нога пред ПЕС, което пък ще разруши модела на бившия шеф на червените депутати за центристката БСП, около която да гравитират социалдемократите и комунистите, за чието обединение Премянов нямал нищо против. Затова препоръката му към Първанов била да не се обвързва с чужди модели.
Въпреки "доброжелателните" съвети в средата на септември "Открит форум" смята да проведе ново събиране, "за да реагира на събитията от Солун".
Не е съвсем сигурно обаче дали срещата в южната ни съседка няма да бъде използвана само като повод опозиционерите в БСП да съгласуват позициите си. Премянов публично даде срок до октомври - ноември "Позитано" 20 да разработи задълбочена алтернатива на сегашното управление, което тогава щяло да навлезе в криза. Явно тогава ще започнат по-сериозните атаки към Първанов ("защото след местните избори ще е късно"), тъй като всяка алтернатива може да бъде определена като недостатъчно задълбочена. И ако екипът на Първанов не се "справи", организаторите на казанлъшката среща щели да предложат на партията и обществото истинската алтернатива на управлението.
Отговорът на кризата е не корпоративен, а пазарен
В брой 30 "Капитал" публикува статията на Огнян Минчев . Днес предлагаме част от мненията, които читателите изказаха по темата на статията.
В статията си Огнян Минчев поддържа идеята, че е необходимо създаването на множество групи за натиск, които да насочват действията на властта съобразно своя интерес в рамките на националния интерес. Всичко това звучи прекрасно, само че обикновено интересите на групата противоречат на интересите на обществото.
Това твърдение би могло да се илюстрира с един прекрасен пример. Наскоро г-жа Ан Макгърк предложи да се закрие фонд "Земеделие". От икономическа гледна точка това би било много правилно решение, защото:
1. По-голямата част от субсидиите, които фондът дава, се получават от относително богати земеделски стопани. Възниква въпросът защо държавата трябва да дава пари (субсидия) на някой, който притежава активи на стойност 5 млрд.лева. Нима този човек не може да плати изцяло пазарната лихва по ползвания заем? Защо е необходимо правителството да раздава джобни пари на тези хора? Нима самотните майки или инвалидите по-малко се нуждаят от средства? По същество фонд "Земеделие" е една сложна схема за трансфериране на доход от бедните средностатистически данъкоплатци към относително богати земеделски стопани.
2. С голяма степен на достоверност е твърдението, че администрацията на фонда е корумпирана: субсидията получава този, който даде най-големия подкуп (или е приятел на Големите шефове).
3. С политиката си фондът изкривява нормалната пазарна среда и причинява неефективно инвестиране на капитала: влагат се средства в отрасли и дейности, за които има преференция, а не там, където това е най-продуктивно. В резултат се намаляват възможностите за икономически растеж, което е вредно за обществото като цяло.
4. Земеделските производители се поставят в изкуствена среда, която толерира тяхната ниска производителност и неконкурентоспособност (това е политика, която вреди на потребителите, т.е. на обществото).
5. Фонд "Земеделие" е инструмент за държавна намеса в отрасъла. Тази държавна намеса намалява ефективността на производството и потреблението и често води до катастрофални резултати. Примерно през миналата година държавата определи високи изкупни цени на зеленчуците и зърното. В резултат преработвателните предприятия се задръстиха с непродаваеми и скъпи консерви (зърно). Това доведе до свръхпроизводство на зеленчуци (зърно) през тази година и до срива на техните цени. Пострадаха производителите през тази година и потребителите през миналата година.
Може да продължим с изброяването, но по-добре да спрем дотук. Нека сега да се обърнем към групите за натиск: асоциациите на селскостопанските производители, фермери или членове на законни кооперации, както и към всякакви специалисти по въпросите на селското стопанство, включително министъра на земеделието г-н Върбанов. Тяхното почти единодушно мнение е, че фондът в никакъв случай не трябва да се закрива, защото ще се намалят възможностите за трансфериране на доходи към тях. Чиновниците няма да могат да взимат подкупи, богатите земеделци няма да могат да взимат джобни пари, обикновените земеделци няма да бъдат "защитени" от по-ефективните външни конкуренти, министърът на земеделието няма да може да назначава подходящи лица на работа във фонда и т.н.
От този пример, както и от десетки други примери може да се изведе емпирично твърдението, че общественият интерес противоречи на интереса на групите за натиск. Освен това по правило в дебата групите за натиск надделяват над обществото като цяло.
Възниква въпросът защо това трябва непременно да е така. Отговор дава г-н Дейвид Фридман, преподавател по икономика в Чикагския университет. Според него хората са "рационално неинформирани", докато групите за натиск, наопаки, са "рационално информирани" за своите интереси.
Както се вижда, активността на групите за натиск не се ограничава само до селското стопанство. Практически във всички сфери на икономиката на България можем да открием ефективно действащи лобита, които принуждават държавата да взима неправилни, а понякога и доста глупави решения, които по принцип трансферират доходи към групата или пък ограничават навлизането на конкуренти в отрасъла. (Това увеличава печалбите на фирмите, които са вече вътре в отрасъла.)
Примерно в Закона за счетоводството пише, че всички главни счетоводители трябва да имат висше образование. Това е смехотворна разпоредба (държавата казва на собственика на отсрещната бакалия кой да му води счетоводството). Очевидно целта на занятието е да се ограничи конкуренцията между счетоводителите (отпадат тези със средно образование). По-ефективни ограничители на конкуренцията са т.нар. разрешителни или лицензионни режими (в България те са около 160). По принцип свободният достъп до пазара увеличава конкуренцията и действа понижаващо на цените. Това е доста приятно за потребителите (обществото), но доста неприятно за производителите (организирани в легитимни асоциации). Ето защо последните оказват натиск върху правителството и налагат своите интереси във вреда на "рационално неинформираното мнозинство". В резултат днешната българска държава се занимава с лицензиране на туристическите фирми, таксиметровите шофьори, хотелиерите, търговците на зърно и т.н. Благоприятна странична последица от това е възможността съответният отраслов министър да регулира и контролира всичко, каквото му дойде на ума.
Това са причините, поради които не е възможно да съществува "правителство, което съзнателно заема ролята на безпристрастен посредник, а не на страна в състезанието на груповите интереси". Чисто и просто състезание няма. От едната страна стоят организирани и гръмогласни лобита. От другата страна е обществото: "рационално неинформирано" и поради това поддаващо се на въздействието на заинтересованото малцинство.
В този ред на мисли може да се стигне до простичкия извод, че отговорът на кризата е не корпоративен, а пазарен. Т.е. повече пазар, по-малко корпоративни интереси и държавно регулиране, по-малко данъчни облекчения, субсидии, дотации, защитни мита и други сложни механизми за преразпределение на доходите - все неща, характерни за "корпоратизма", какъвто го описва г-н Минчев.
Право на отговор
Строителното министерство не забавя приватизацията
В брой 31 на в."Капитал" на стр.35 е публикуван материал със заглавие .
Самото заглавие е некоректно, тъй като се цитира заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за отменяне на заповеди за откриване на процедура за приватизация на десет (10) търговски дружества, без да се цитират решения на Агенцията за приватизация No719 от 09.06.1998 г., No724 и No725 от 10.06.1998 г. (публикувани в ДВ, бр.76 от 03.07.1998 г.), с които се откриват процедури за приватизация на двадесет (20) търговски дружества от системата на министерството и се упълномощава министърът на регионалното развитие да подготви и сключи приватизационните сделки. Цитираните дружества в статията са включени в тези решения. Това е рутинна процедура, произтичаща от Закона за изменение и допълнение на ЗППДОП от 7 април 1998 г., съгласно който органът по чл.3 за предприятия с балансова стойност на дълготрайните им активи към 31 декември 1997 г. над 350 милиона лева се явява Агенцията за приватизация. За изброените 10 търговски дружества във вашата публикация не беше определен начинът на продажба и съгласно параграф 29 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗППДОП (ДВ, бр.89/1997) процедурите за приватизация не може да бъдат приключени от МРРБ.
Не може да се твърди, че със заповедта на министъра се забавя приватизацията, тъй като решенията на Агенцията за приватизация дават законова възможност започнатите действия по откритите главно през 1997 г. процедури да продължат. Така например за "Домостроене" ЕООД - Бургас, "Пътни строежи" АД - Пловдив, и "Изкуство" ЕАД - Троян, начинът на продажба е определен и публикуван в Държавен вестник, броеве 85, 90, 93, и в момента се предоставя задължителната информация на потенциалните купувачи, като интересът към дружествата е значителен. Предстои публикуване начина на продажба за още четири дружества - "Шуменска крепост" АД - Шумен, "Енергостроймонтаж - ПС -Козлодуй" ДАД - Козлодуй, "Домостроене" ЕООД - Силистра, и "Хидрострой - Рилци" ЕАД - Дупница. За останалите три дружества предстои приемането на приватизационните оценки. Твърдението на автора, че става въпрос за възможно толериране на работническо-мениджърски дружества, не почива на никакви факти, тъй като още не е разгледана нито една оферта на потенциален купувач.
Считаме, че подобни публикации действително могат да отблъснат потенциалните купувачи на цитираните от Вас търговски дружества, за които не е публикуван начинът на продажбата им.
13 юли 1998 г. Ръководител пресслужба.
П. Михайлова.
Бележка на редакцията: Публикуваният в миналия брой текст за министерството на строителството съдържаше следния пасаж:
"Според официалната информация от Министерството на строителството процедурите са закрити, защото след ревалоризацията на активите капиталът на предприятията се е вдигнал и те влизат в границата, в която дружествата трябва да се продават от Агенцията за приватизация. Тоест става дума единствено за смяна на приватизиращия орган. Според отдел "Приватизация" във ведомството проблем няма, защото при тези процедури така или иначе не се е стигало до събиране на оферти - следователно няма отхвърлени купувачи. Държавните служители обясниха, че министерството и агенцията са се уточнили и за това кой ще продава останалите предприятия и са изготвили списък със съответното разпределение."
Либералното възражение срещу корпоратизма
България вече осем години преживява мъчителен преход от общество, в което индивидът беше безкрайно потиснат, несвободен и несамостоятелен, към общество, в което той може да усети силата си и да повярва в себе си. Става дума за коренна трансформация на нашето общество по посока на свободата (либерализмът цени най-високо свободата, изпитва доверие в индивида, разбира силата на човешкия потенциал, служещ на живота, опитва се да създава закони, които благоприятстват разгръщането на способностите на всички работещи за своя успех хора, разглежда частната собственост като двигател на просперитета както на индивидите, така и на обществото като цяло), която единствена може да ни даде плодовете, стандарта на богатото и доволното от себе си общество, а човекът няма да пропилява без особен смисъл енергията си. По пътя на дълбоката трансформация застават безкрайно много пречки от икономически, социален, исторически, психологически и пр. характер, които все още не можем да преодолеем, а вероятно ще преодоляваме десетилетия наред.
Да погледнем сега на тази основа казаното и предлаганото от г-н О. Минчев.
Той изхожда от разбирането, че съществуват два модела за преодоляване на кризите - на плуралистичния и на авторитарния корпоративизъм, или корпоратизъм. Той поначало се свежда до отчитане на значението на груповите граждански интереси, които в някаква степен противопоставя на индивидуалните. Корпорация всъщност е точно това: обединение на индивиди за постигането на някаква групова цел, т.е. за удовлетворяването на един групов интерес. Държавата трябва да стане посредник между корпорациите, които така или иначе съществуват и сега, да легализира самите корпорации и отношенията между тях, да смекчи конкурентния сблъсък между тях, "който иначе би имал катастрофални последици за обществото".
В страни с либерална икономика, с традиции в регулирането на индивидуалната активност и с преобладаването на легитимна частна собственост "корпоративното взаимодействие" се явява необходимо допълнение на отношенията индивид - държава, което само може да подсили ефективността им. Но дори и там корпорациите се опитват да изместят, да "изтласкат" индивидуалната заинтересованост и да паразитират върху нея, извличайки облаги - без значение дали законно или незаконно. Ще дам един пример, за да се разбере за какво става дума.
Представете си една търговска улица, на която много индивиди, ръководейки се от частния си интерес, са открили магазини, търгуват и извличат печалби. Това е нормалното, условията са еднакви за всички, но някои проявяват по-голяма предприемчивост и способности и затова успяват, а други се провалят. Тази динамика на пазарната ситуация се поддържа от либералния модел в неговата чистота. Когато на улицата се появи група от рекетьори ("застрахователи"!), е налице корпорация от мафиотски тип, която започва да паразитира върху печалбите на индивидуалните собственици. Ако пък самите търговци решат да се асоциират в сдружение за защита на груповия им интерес, е налице друг тип корпоративност, която впрочем не е особено практична (не е ясно защо конкуренти ще искат да се подпомагат!) и единствено може да донесе известни изгоди на учредителите си, превърнали се отново в паразитиращи върху индивидуалната предприемчивост бюрократи от особен разряд. Може да се появят и корпорации и на купувачите, на просяците и пр., и така "корпоративната мрежа" на г-н Минчев е налице. За да напредне животът на тази улица, по неговото предложение остава "държавата" (в лицето на кмета!) да стане агент-посредник, който да помири противоречията между корпорациите от различен вид и да легитимира отношенията им. Какво ще се окаже всеки разбира - държавата нищо няма да спечели, единствено държавните лица могат да извлекат някой дивидент под формата на подкупи, т.е. корупцията ще получи още един тласък.
Държавата като цяло обаче не е нещо различно от описания модел на "улицата", явяваща се обществото. Корпоративната система дори и в нормални общества паразитира плуралистично и смуче сили от жизнената дейност на индивидите, тя облагодетелства само тънък слой от "лидери" на груповите интереси (синдикални дейци, полумафиотно обогатяващи се, групировки, облагодетелстващи една върхушка от докопали се до власт мениджъри и пр.) и е безинтересна за разчитащите на себе си и свободни индивиди. Насърчаването на корпоративното в среда, в която индивидуалното не е постигнало себе си и не се е разгърнало, ще доведе до парализиране на свободната инициатива и до пораждането на форми, които са рудимент на комуналния живот, на фалшивия живот в комуната, познат ни до болка.
Далеч съм от мисълта, че г-н О. Минчев иска точно това, но обективно резултатът е такъв. "Груповото" като "по-малко социално" от самата "социалност", която имахме при комунизма, съвсем не е за предпочитане от "либералната индивидуалност", която впрочем никога не сме имали, но която ни е съдбоносно потребна днес, когато към края на ХХ век ни се налага да се модернизираме като общество. Без здрава основа, която дава единствено свободната активност на "индивидуалния човек", разполагащ със себе си и с живота си, не могат да се появят и жизнеспособни корпорации - дори и да са потребни. Но какво ще се роди и какво трябва да съществува в едно общество, ще реши самият живот, т.е. свободните индивиди, поставени в човешки условия. Трябва да имаме по-голямо доверие към човека - ако е свободен, за него невъзможно няма... До октомври енергийният закон ще влезе в пленарната зала
Иван Шиляшки, председател на Комитета по енергетика, пред в. "Капитал"
Притеснява ли ви, че поскъпването на цените на енергийните продукти ще се усети най-остро от хората точно в периода на кампанията за местните избори?
- Ние имаме широка програма за представяне на нашия план за действие, който включва преструктуриране, премахване на субсидиите и финансово оздравяване на енергийните дружества през периода 1998-2001 г. По този начин ще можем да кажем на хората конкретно какво предвижда този план в електроенергетиката, въгледобива, в топлофикационните дружества и да им обясним, че това е необходима мярка. Състоянието на трите подотрасъла беше анализирано много детайлно. Действията, които предвиждаме, се базират именно на състоянието на енергийния отрасъл, в който от 7- 8 години практически не са инвестирани средства. Голяма част от производствения ресурс, особено в областта на електроенергетиката, е с вече изтекъл или изтичащ срок на експлоатация и изисква бързи мерки за рехабилитация на мощностите. Необходими са също така активни действия за непрекъснатото повишаване на безопасността на ядрените реактори в АЕЦ "Козлодуй" и за опазването на околната среда. Много е важно хората да разберат, че този план за действие дава конкретната схема за насочване на инвестициите към най-важните обекти. Изготвен е много добър баланс на електропотреблението, корелиращ с ръста на брутния вътрешен продукт, с макроикономическото развитие на страната. Смятам, че хората ще ни разберат.
Меморандумът с МВФ предвижда бърза либерализация на енергийния пазар и трансформация на държавната собственост в частна. Кога ще бъде готов законът, който ще направи възможно това?
- Окончателният вариант на закона за енергетиката вече е почти готов. Предполагам, че към края на септември или началото на октомври той ще влезе в пленарната зала. Стратегията е за по-дълъг период и условно е разделена на три етапа - до 2001, до 2005 и до 2010 г. Тригодишният план за действие е част от нея. В стратегията ние залагаме на преструктурирането на отрасъла и неговите сектори и на приватизацията, за да можем да създадем условия, които заедно с пазарните механизми на проектозакона да осигурят невъзвратимост на този процес и сигурност за участието на външните инвеститори в този процес. Тригодишният план в окончателния му вид, който придоби след дискусиите със Световната банка, с МВФ и с Европейската комисия, е много полезен за нас. Ние бяхме тръгнали към едно много по-плавно, по-плахо преструктуриране и приватизиране на отделните сектори в отрасъла. Но в плана за действие в тригодишния период стигнахме до много по-динамичен и по-оптимален процес на преструктуриране и приватизация. В Националната електрическа компания се предвижда обособяването на електроразпределителните клонове в самостоятелни търговски субекти до края на 1999 г., на електропроизводствените клонове до средата на 2000 г. и на елпреносното предприятие като самостоятелен търговски субект. По този начин подготвяме системата да премине към модела "единствен купувач". Тук влизат също независимите производители, които ще се създадат след търга за "Марица-изток 1" по схемата БОТ, джойнт-венчърът между НЕК и евентуално американската компания "Ентерджи" за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток 3" - един проект, който вече е в напреднала фаза. Приватизационна процедура ще бъде обявена за ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Марица 3". Предвиждаме също възможността за приватизация и на ТЕЦ "Бобовдол" заедно с концесия върху мините. През следващите три години ние действително ще преструктурираме НЕК, така че още през 2001 г. да се създадат пазарни условия в този сектор. Проектозаконът за енергетиката предвижда равен достъп на всички енергопроизводители до преносното предприятие "единствен купувач". Във въгледобива предвиждаме активен процес на преструктуриране и на ликвидиране на непроизводствените дейности още до края на тази година. До края на тази и през 1999 г. програмата предвижда ликвидиране на губещите участъци и рудници, създаване на ефективна структура на рудниците в отделните комплекси и даване на концесия за тях заедно с топлоелектрическите централи в съответните региони. В топлофикациите с новите ценови нива целим финансовото оздравяване и стабилизиране на производствените предприятия за период от 8-10 месеца, след което ще започне процес на трансформиране на топлофикациите в общински търговски дружества с участие на частни български и външни инвеститори, които да влеят свежи капитали за модернизацията и реконструкцията както на преносната мрежа, така и на производствените мощности.
За външните инвеститори в електроенергетиката е от голяма важност въпросът ще имат ли достъп до износа на електроенергия при новото законодателство.
- България е малка страна, нашата електропреносна мрежа е единна, ние се стремим да създадем вътрешен конкурентен пазар в преходния период на модела "единствен купувач". Този модел предвижда само юридическото лице "единствен купувач" да изкупува електроенергията и да я продава на електроразпределителните клонове и само той ще може и да я изнася. В този период не предвиждаме достъп до мрежата и възможност да се сключват директни договори на други купувачи с трети страни. Това е елемент на доста остра дискусия. Много развити европейски страни, сред които Германия, Франция, Италия, не си позволяват пълно либерализиране на пазара. Енергетиката е стратегически приоритет на всяка държава и тя сама оценява доколко и кога да влезе в либерализирания европейски пазар на енергийни ресурси.
Как приемате оценката на вицепремиера Бакърджиев, че подготвянето на проектите на закон и енергийна стратегия се оказала задача с повишена трудност за екипа "Шиляшки"?
- По време на екипната ни работа с вицепремиера, отговарящ за енергетиката, такава оценка не съм получавал. Той добре знае какво наследство заварихме в отрасъла, че от опитите да се прави закон и стратегия черно на бяло нямаше нищо, което да е предложено и да звучи като завършен и готов за разглеждане проект. Мога да кажа, че по първоначалните проекти на закон и стратегия за енергетиката бяха направени някои забележки и уточнения, те се преработват и този процес се наблюдава от вицепремиера. Така че не виждам база за такава оценка и смятам, че г-н Бакърджиев такава оценка няма.
Има ли конфликт Бакърджиев - Шиляшки?
- Вижте, много е сложен енергийният отрасъл, като започнем от въглищата, знаете тежките аварии в рудниците, електроенергетиката и големия НЕК с многото клонове и проблеми с ценовата политика, производствените програми, топлофикациите и снабдяването на населението с топлоенергия, което е и регионален проблем, който касае и Министерството на регионалното развитие, газът с проблемите около "Топенерджи", с дългосрочните договори за доставки. Около тези неща винаги хвърчат искри. Въпреки това аз смятам, че работим екипно, че сме от един отбор. Може да има информация за отделни дребни противоречия, и то не между нас като личности, а между отделните елементи на материали, на разсъждения, за която аз не зная, но която се тиражира в медиите. Смятам обаче, че работим много добре и така ще работим.
С подписването на газовите договори като че ли се решиха основните противоречия между българското правителство и "Газпром". Съществува ли опасност от ново изостряне на напрежението заради закъснението в графика за разширяване на транзита към Турция?
- И аз смятах, че може да се стигне до ново изостряне на отношенията по тази причина. Поканихме ръководителя на "Топенерджи" г-н Пашин и разговаряхме с него за изпълнението на договорните ни задължения по разширението на транзитния газопровод към Турция. След няколко срещи постигнахме договореност и за проектите, и за самото изпълнение. Също така снощи (четвъртък, 6 август) бях във Варна на среща с част от ръководството на "Газпром". Г-н Бодзуляк и г-жа Розенова пристигнаха за юбилея на Мултигруп и с тях уточнихме още някои елементи по тези договорни отношения. Общо е становището, че с новия съвет на директорите вече ще може да се създаде екипност, която ще позволи както по-бързо да изпълним ангажиментите си по инвестиционната програма, така и да се рехабилитира газопреносната ни система, в която от години не е инвестирано. Поставих още един въпрос, който стои нерешен дълго време - издължаването на Украйна по Ямбург. От руска страна приеха, че решаването на въпроса се бави между Украйна и Русия независимо от подписания тристранен протокол. Те обещаха, че от 1 септември издължаването ще започне реално. Това е около 1.240 млрд. куб. метра газ, който ще получим за тригодишен период. Обсъдихме и въпроса като част от доставките на газа български стоки да отидат на руския пазар. Представителите на "Газпром" приеха да съдействат за това.
Газовият сектор липсва в плана за действие. Означава ли това, че няма да се бърза с либерализирането на този пазар?
- Тук за либерализация се говори единствено в битовата газификация. Смятаме, че трябва да се създадат общински акционерни дружества за битова газификация. Нейният дял сега е много малък, но този процес ще върви и той е заложен в нашата програма. Що се касае до външните доставки и пазарат на едро - ние имаме засега един доставчик в лицето на "Газпром", имаме и естествен монопол в лицето на Булгаргаз. Смятаме, че е разумно от гледна точка на нашата икономика Булгаргаз да остане единствен вносител и разпределител на едро и през следващите години, докато се намери алтернативен източник на доставки. Ние търсим такива варианти. След един месец ще подпишем меморандум с "Шел" за участие в проекта за газопровода от Туркменистан през Турция за Западна Европа. С подписването на меморандума през септември ще започнат и проучвателните работи. В доста активни разговори сме и с "Рургаз" и "Ромгаз" за възможна доставка на ограничени количества от газа, който пристига в Западна и Централна Европа от Северно море и от Алжир. Проектът е за свързването ни с европейската мрежа по най-кратката отсечка, мисля, че е при Никопол и Турну Магурели. Когато това стане, вече може да се мисли за премахване на естествения монопол на Булгаргаз при доставките на природен газ в страната.
Какво ще се прави за решаването на проблема с несъбраните вземания на Булгаргаз?
- Аз ще го кажа и по-остро - не само на Булгаргаз, а и на НЕК. Това наистина е тежък въпрос, ние не бягаме от отговорност и търсим възможности за неговото решаване. Длъжници са големите металургични предприятия, химическите заводи, на входа и на изхода на които в предходните години на управление на комунистите бяха застанали групировки, които изсмукваха капиталите им. Сега ние искаме да намерим механизъм за решаване на този въпрос. Предвиждаме да направим оценка и досие на всяко предприятие - какво представлява то, какви са възможностите му, дали има външни пазари, собствените му активи. Това ще покаже дали можем да предложим тези вземания чрез търг или конкурс на потенциални инвеститори и други посредници, от които да си получим вземанията при съответен дисконт и разсрочено издължаване. Получаването на тези свежи пари ще бъде много важно при напрегнатия инвестиционен процес, който планираме. Търсим и други възможности за решаването на този проблем. Мога да добавя само, че всичко това ще става прозрачно, на базата на конкурси.
Струва ли Нефтохим 140 млн. долара
До края на годината Нефтохим ще изплати всичките си стари задължения към държавния бюджет, съобщи Едит Гетова, зам.-министър на промишлеността и председател на директорския борд на бургаската рафинерия в интервю за в. "Стандарт". Според заместничката на Александър Божков рафинерията е направила график за издължаване, според който всеки месец трябва да внася в хазната между 52 и 54 млрд. лева. В края на миналата година Нефтохим дължеше на бюджета 356 млрд. лева. За шест месеца рафинерията успя да намали този дълг само 90 млрд. лв. Сега бургаският комбинат дължи на бюджета около 266 млрд. лева, т.е. през следващото полугодие трябва да погаси почти три пъти по-голяма сума.
По предварителни разчети за първите шест месеца Нефтохим реализира печалба от около 24 млрд. лева. Освен борча към държавата обаче рафинерията има задължения и към доставчици и банки, които общо надхвърлят 500 млрд. лева. Общата равносметка сочи един доста скромен резултат от дейността на нефтохимическия комбинат на фона на огромните приходи, които той реализира от раздутите цени на горивата.
Продължаващият спад на международните цени на петрола почти не се отрази на ценовите нива на местните бензини. Рекордно високите запаси от горива в Европа и САЩ драстично свалиха цената на суровия петрол в Лондон. През миналата седмица септемврийските контракти за петрол сорт брент достигнаха най-ниските си стойности от 10 години насам - 11.85 долара на барел. Августовските цени на газьол достигнаха 12-годишен минимум - около 101 долара на тон. Цената на безоловните бензини падна до 145-148 долара за тон.
У нас бензинът на Нефтохим е около 250-260 долара на тон, а с всички данъчни начисления и с дистрибуторския процент в бензиностанциите цената му нараства повече от два пъти.
От Нефтохим заявиха, че няма основания за преразглеждане на цените и тяхното намаляване до края на годината. Това означава, че големият оперативен марж ще бъде един от основните източници за покриване на дълговете. Другият източник са вземанията, които са около 150 млрд. лева, ако комбинатът успее да си ги събере.
Напоследък се заговори за доклад, с който ръководството на рафинерията запознава принципала Александър Божков с идеите си за нова ценова политика. До момента няма официално изявление нито от Нефтохим, нито от промишленото министерство какви ще бъдат параметрите на тази политика. Неофициално се споменава за две предложения на Нефтохим - да се увеличи търговската отстъпка и да се прехвърлят на дистрибуторите ДДС и таксите за пътищата и за екология, които по закон се внасят в бюджета от Нефтохим.
Зад паравана на загриженост за успешната приватизация на предприятието.
Пазарът на Нефтохим може да се срине само при доставката на 25 000 тонен танкер с гориво, твърдят експерти. Не е известно до момента да е направена наистина голяма сделка от внос, което не говори за пазарно поведение и при дистрибуторите. Всъщност в момента Нефтохим още се държи на пазара благодарение на лоялността на държавния дистрибутор "Петрол" и на още няколко едри дистрибутори на горива, сред които и "Шел". Защото дори с високите защитни мита
Като се начислят всички мита, такси и дължими данъци, при база производствената цена на Нефтохим за вносителя остава печалба над 40 долара на тон. При по-скъпите бензини печалбата от вноса достига дори 100 долара на тон, твърдят вносители. Затова не е странно, че много фирми вече се пробват във вноса.
Големите дистрибутори имат необходимия капитал и складове за съхраняване на горивата, но внасянето на големи количества би могло да навреди на отношенията им с ръководството на рафинерията, а оттам и на общия им бизнес в дългосрочен план. Поради това те все още се въздържат да правят големи доставки отвън. При "Петрол" най-вероятно е в употреба и обичайният правителствен натиск. По-малките дистрибутори пък нямат необходимата база и най-вече разполагат с малко пари. Засега горивата се внасят основно от Гърция и Румъния с цистерни или с малотонажни танкери. Според шефове на рафинерията този внос не застрашава Нефтохим, който държи над 90% от вътрешния пазар.
Според някои данни обаче само за седем месеца пазарният дял на рафинерията се е свил близо два пъти. Твърде вероятно е той да се намали драстично още в следващите месеци в резултат от настъплението на "Лукойл" в региона. Руската нефтена компания нае депото за съхранение на нефтопродукти, намиращо се на територията на свободната безмитна зона в Русе. "Лукойл" внася горива от петролните рафинерии в Румъния, които се претоварват в безмитната зона и се експортират за Западна Европа. Част от горивата обаче най-вероятно ще се насочат и в България и със сигурност ще бъдат по-евтини от производството на Нефтохим.
Наскоро общото събрание на акционерите на Нефтохим одобри по принцип сключването на договор с "Манесман" за реконструкция на инсталацията "Каталитичен реформинг-2". Касае се за проект на стойност около 40 млн. долара, голяма част от който е свързан с доставка на оборудване.
В прессъобщение на Нефтохим по повод на започналите разговори с немската фирма, като основно предимство на нейната оферта се сочи предложената схема за финансиране, при която не се иска държавна гаранция. В същото време стана известно, че "Манесман" предлага нов вариант на проекта. Освен поисканите от Нефтохим проектиране и доставка на оборудване германците предлагат да изградят инсталацията "под ключ". При този вариант строителните и монтажните работи ще се изпълняват пак от български фирми, "Манесман" само ще поеме контрола върху техническото изпълнение на проекта и ще включи във финансовата схема допълнителни средства за строително-монтажните работи, т.е. Нефтохим ще се задължи към германците с доста по-голяма сума. Според експертните оценки при този вариант ще се увеличат човекочасовете за шефмонтаж и това ще оскъпи инсталацията с 10-15%.
Няма логика да се реализира такава сделка при положение, че рафинерията е в процедура на приватизация и се очаква да бъде продадена още през тази година. Естествено е при тази ситуация да се изчака купувачът да избере технологията, оборудването и доставчика и съответно да плати.
Схемата за финансиране от "Манесман" не предвижда държавна гаранция, но изисква сериозно обезпечение плюс контрол върху част от износа. Това слага ограничения върху бизнеса на бъдещия собственик. В същото време той ще бъде натоварен с една голяма инвестиция, която в крайна сметка може да се окаже икономически неефективна.
Доскоро за най-вероятен купувач се смяташе консорциумът между "Шел", "Газпром" и "Лукойл", който се сочеше като фаворит в сделката за "Роснефт". Приватизацията на "Роснефт" обаче се провали, след като руското правителство определи твърде висока цена за контролния пакет от 51% от акциите на петролната компания. Алиансът между "Газпром", "Лукойл" и "Шел" беше развален още преди това. Наскоро "Газпром" отново обяви, че няма да участва в търг за "Роснефт".
Позицията на "Шел" по отношение на "Роснефт" все още е неопределена. Що се отнася до Нефтохим обаче, тя изглежда ясна в контекста на цялостното оттегляне на британско-холандската компания от нефтопреработването и бизнеса с нефтопродукти на Балканите. В средата на юни "Шел" обяви, че възнамерява да продаде своя пакет акции в размер на 24% в единствената частна рафинерия в Турция и бизнеса си с горива в страната. Малко след това и в нашата преса се появиха съобщения, че "Шел" се изтегля от България. От "Шел - България" не потвърдиха тоталното си оттегляне от бизнеса с горива у нас, но е ясно, че става въпрос за преразпределяне на пазари и промяна в търговската политика на компанията "Шел", която най-вероятно ще насочи инвестициите си в други обекти. Наблюдатели на турския пазар смятат, че причината за отказа на "Шел" е загубата на пазари. В Турция това става заради увеличаващия се приток на по-евтини ирански и иракски дизелови горива чрез гранична търговия. У нас през последните месеци също се увеличава по-евтиният внос на горива от Гърция и от Румъния. Според наши експерти най-вероятният купувач на Нефтохим в момента е "Лукойл", който стратегически навлиза в региона. Руската петролна компания вече купи рафинерии в Румъния, неотдавна заяви намерение да купи рафинерия и в Македония, а вероятно и в Сърбия. представители посещават вече няколко пъти нашата страна, имаха среща и с министър-председателя Иван Костов, на която поискаха гаранции за своите инвестиции.
Пет милиона лева струва лиценз за туроператор
Туроператорите ще плащат най-скъпо за получаването на лиценз - 5 милиона лева. Разрешителните за туристическа агентска дейност ще се издават срещу 2.5 млн. лева, за хотелиерство и ресторантьорство лицензът е съответно 2 млн. лева и 1 млн. лева, 200 хиляди лева струва издаването на удостоверение за категоризация за най-малките хотели - до 30 места. Документът за хотели с до 150 места е двойно по-скъп, 750 хиляди лева ще плащат за категоризация собствениците на хотели с до 300 места. При по-големите хотели - от 300 до 500 места, собствениците ще плащат 1.1 млн. лева. Това предвиждат одобрените от кабинета Наредба за лицензиране на туристическата дейност и тарифа за таксите, събирани от Министерството на търговията и туризма за издаване на удостоверения за категоризация на туристическите обекти.
Лицензи ще се издават за туристическите дейности хотелиерство, семейно хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска дейност и туристическа агентска дейност. За всяка дейност се изисква отделен лиценз. Лицензите ще бъдат безсрочни. Удостоверенията за категория са тригодишни. За издаването на удостоверенията се иска декларация за платени данъци, такси и други държавни вземания, лиценз за продажба на алкохол и цигари, справка за професионална и езикова квалификация на персонала.
Между момента на подаване на заявлението за лиценз и издаването му ще изтичат максимум три месеца. През първите два от тях Централна експертна комисия по лицензиране и категоризация ще разглежда документите и ще има право да разглежда документите, да прави проверки по тях и да изисква от търговците отстраняване на непълноти. При положително решение на комисията министърът на търговията и туризма издава заповед и до един месец лицензът се вписва в специален публичен регистър.
Лицензираните търговци ще имат задължението да водят дневник за настанените лица и реализираните нощувки, а туроператорите ежегодно ще трябва да подават декларации за годишния си оборот. При положение че по-малко от 50% от оборота е реализиран от туроператорска дейност, туроператорът трябва да върне своя лиценз.
Лицензът ще се отнема също и в случаи на некачествено обслужване, отклонение от предмета на дейност и при издаване на неверни документи. Други основания за отнемане на лиценз ще бъдат сключване на договори с нелицензирани търговци, както и извършването на дейност в некатегоризирани обекти.
Според Закона за туризма, който влиза в сила от 24 август, на категоризиране подлежат хотелите и другите места за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. След съгласуване с регионалната туристическа организация кметовете на общините ще категоризират хотелите, мотелите, къмпингите и бунгалата с категория "една звезда", семейните хотели (пансионите), частните квартири, обявени за настаняване на туристи, заведенията за хранене и развлечения извън хотелите и другите места за настаняване с категория "една звезда" и "две звезди". Всички останали обекти ще бъдат категоризирани от министъра на търговията и туризма.
Енергийните цени ще растат на всеки шест месеца
От 1 септември тази година до 1 април 2001 г. на всеки шест месеца фиксираните цени на енергоносителите плавно ще нарастват. Това предвижда одобрената от правителството тригодишна програма за изменение на цените на електроенергията, топлоенергията, въглищата и брикетите. Целта е в края на периода енергийните цени напълно да се либерализират.
Кафявите и лигнитните въглища за енергийни цели поскъпват с около 15% и от 1 юли 1999 г. цените им ще бъдат либерализирани. Година по-късно следва либерализация на цените на въглищата за населението и на топлоенергията. За топлоенергията ще бъдат въведени регионални (общински) цени в зависимост от ефективността на местните топлоцентрали и от цените на енергоносителите в региона. Последни ще спрат да растат цените на електроенергията за населението и за индустрията, като на 1 април 2001 г. първите ще стигнат 87.50 лева с ДДС, или 4.86 цента, а вторите - 88 лева, или 4.89 цента.
Тези параметри бяха договорени с мисия на МВФ при подготовката на проекта за тригодишно споразумение с правителството. Крайната цел на ценовата реформа е въвеждането на пазарни цени, даващи възможност за пълното покриване на разходите за производство, рехабилитация и развитие на енергийните предприятия и преустановяване на прякото и кръстосано държавно субсидиране на енергийните продукти.
Според доклад на Комитета по енергетика нарастването на цените на местните въглища се обуславя от изоставането на цените на въглищата за енергийни нужди от цените на вносните; изоставане на цените на въглищата за населението от производствените им разходи; натрупване на огромни задължения поради ниските действащи цени; необходимост от средства за повишаване на безопасността във въгледобива и за заплащане на отчуждени земи за откритите рудници. Следващите стъпки ще бъдат свързани с намаляване на производствените разходи, повишаването на производителността на труда, преструктуриране, приватизация и отделяне на несвойствените дейности.
При електроенергията поскъпването трябва да покрие и разходите, свързани с ядрената безопасност и финансирането на инвестиционната програма на НЕК, възлизаща на 2 175 млрд. лева собствени средства до 2001 г. включително.
Обявен е търг за рехабилитация на ТЕЦ "Варна"
Националната електрическа компания обяви търг за рехабилитация на трите най-стари блока на ТЕЦ "Варна" и реализирането на проект за смяна на горивната база. Варненската топлоелектрическа централа има шест блока по 210 мегавата, които са въведени в експлоатация на два етапа - първите три в периода 1968-1969 г., а останалите през 1977-1979 г. Всички блокове са проектирани за изгаряне на нискореактивни антрацитни въглища от Украйна. Проектът на централата и цялото оборудване са внос от бившия СССР.
Според оценката на експертите на НЕК основното оборудване на първите три блока е физически и морално амортизирано, с изтекъл срок на експлоатация и ниска ефективност. Доставките на проектно гориво не са гарантирани. Запасите на енергийни въглища в Украйна намаляват, освен това те се добиват основно по подземен способ и това ги оскъпява. Това стана причина през последните години да се договарят доставки от Виетнам и други страни. Другият проблем е, че нискореактивните въглища излъчват много вредни емисии и централите, които ги ползват, са един от големите замърсители на околната среда.
Очаква се рехабилитацията на блоковете да удължи срока им на експлоатация с 18-20 години. В проекта трябва да се заложи и повишаване на енергийната ефективност при работата на трите блока. Предвижда се също реализиране на проект за промяна на горивната база, при която централата ще може да изгаря въглища с по-широк диапазон на горивно-технически характеристики. Според някои експерти това ще бъдат високореактивни въглища, каквито могат да се доставят от Индонезия, Русия, САЩ и други страни. Тези въглища имат също по-добри екологични характеристики, тъй като емисиите от серен двуокис, въглероден окис, азотни окиси, тежки метали и пепел са много по-незначителни в сравнение с украинските. Поради това не е необходимо да се инсталира сероочистваща инсталация, което значително ще намали бъдещите разходи на централата.
Според експертната оценка стойността на проекта е 110 млн. долара. Изискването на НЕК е рехабилитацията да започне в средата на 1999 г. и да завърши през 2002 г. Срокът за реализирането на проекта в първите два блока е 12 месеца, а за третия блок - 8 месеца. Според председателя на директорския борд на НЕК Константин Шушулов най-вероятно проектът ще се реализира чрез смесено дружество между електрическата компания и фирмата, която ще спечели търга. Предвижда се чуждият инвеститор да има 50-процентно участие в капитала на дружеството, което ще е парично. НЕК ще участва с апорт на дълготрайни активи на централата. Ако инвестицията е по-малка от активите, външният инвеститор трябва да откупи имуществото на НЕК, докато участието му стигне 50%.
Уличиха Мултигруп в контрабанда за милиарди
Фирмата на Мултигруп "Бартекс трейдинг" и близки до нея са внесли общо 305 914 тона захар при различни митнически нарушения за периода 1994-1998 г., стана ясно след осеммесечно разследване на НСБОП в Бургас. Общите щети, нанесени от захарната афера, изчислена от митнически инспектори са 52 милиарда лева, каза шефът на НСБОП ген. Кирил Радев. Над 140 000 тона от тях са влезли в завода на "Мулти" в Каменово.
Фирмите "Бартекс", "Ман шугър" и ЕТ "Сиви - Иван Сиви" ще бъдат глобени общо с 23 милиарда лева за нарушен временен внос, стана ясно още вчера. Глобата на "Бартекс трейд" е 7.6 милиарда лева по Закона за митническите нарушения, "Ман шугър" трябва да заплати 2.3 милиарда лева за нарушения при временен внос на 4700 тона захар, а едноличният търговец "Сиви - Иван Сиви" ще трябва да внесе в хазната 14 милиарда глоба за нарушенията при вноса на 14 000 тона захар. При направената проверка в завода "Бартекс - Кристал", където трябвало да има 60 000 тона захар на временен внос, били открити едва 18 000 тона, каза министър Богомил Бонев на пресконференция в Бургас. Липсите на 42 000 тона означавало, че те са пласирани на вътрешния пазар.
НСБОП разследва захарната фирма на корпорацията Мултигруп "Бартекс - Кристал" - Камено, за контрабанда на захар от началото на годината. Според информация от разследването фирмата е внесла 10 кораба със захар по различни схеми. Шефът на НСБОП ген. Кирил Радев заяви в пресата, че това е "класически пример за добре организирана престъпна дейност". В аферата имало замесени 13 митничари от Бургаската районна митница, които подправяли документи или обмитявали товара по по-ниски тарифи. Ген. Радев и министър Богомил Бонев заминаха в края на седмицата за Бургас, където разследваха аферата на място. За черноморския град отпътува и шефът на ГУ "Митници" Пламен Минев. Трима митничари и двама полицаи от Транспортната полиция вероятно ще бъдат уволнени за връзки с каналите за контрабандна захар. В Бургас се заговори, че шефът на служба "Сигурност" в РДВР - Бургас, също ще бъде сменен заради занижен контрол.
Заводът за захар в Камено беше купен от Мултигруп през 1993 г. за 140 милиона лева плюс 156 милиона задължения. Оттогава досега Мултигруп няколко пъти беше атакуван, че не изпълнява следприватизационна програма, скрепена с договора за покупка. Шеф на завода е Спартак Жаров, който беше издигнат до поста изпълнителен директор на Мултигруп, след като вицепрезидентът Радослав Ненов беше изгонен от корпорацията. Заводът отдавна е подозиран в контрабанден внос. От 1994 г. досега на няколко пъти бяха извършвани проверки. Схемите, които ползва дъщерната фирма на корпорацията Мултигруп, са няколко. Част от корабите със захар изобщо не били обмитявани. В. "Труд" посочва два конкретни случая за кораби с общо 50 000 тона нерафинирана захар, чиито документи за обмитяване изобщо липсват в Митница - Бургас, т.е. били са внесени контрабандно . В същото време стоката била извозена от фирмата на захарния завод "Бартекс - трейдинг". Другата схема, която ползвали от "Мулти" за укриване на мита и такси, била чрез обявяване на минимални количества, а от корабите били разтоварвани няколко пъти по-големи количества. Третата схема, която разследва полицията, е чрез обявяването на ниска фактурна стойност на вноса. Тя беше засечена през лятото на миналата година, когато тогавашната зам.-шефка на ГУ "Митници" Елка Владова обяви, че два кораба на "Бартекс" са внесли захарта с фалшиви фактури. След това премиерът Иван Костов открито обвини Мултигруп в контрабанда по националната телевизия. Разминаванията били засечени по борсовите цени на захарта и обявените стойности, което усъмнило митничарите. Разследването обаче се забави, защото чуждата фирма - продавач на захарта, не изпрати оригиналните фактури на ГУ "Митници", а междувременно корабите бяха освободени с разрешение на Владова. В края на 1997 г. сегашният шеф на ГУ "Митници" Пламен Минев каза, че са получили оригиналните документи, и заяви, че Мултигруп обявявали по 150 долара на тон захар, а оригиналните фактури били за 250, от което корпорацията спечели 2.5 милиона долара. Следващият, използван от "Бартекс" и други фирми, номер за спестяване на мита е чрез временен внос. Това е и доказаната практика, за която "Бартекс" ще трябва да платят глобите. Вместо захарта да се реекспортира обаче, тя била продавана в страната, а в митницата се представяли фалшиви документи, че захарта е напуснала страната. Митничари, запознати със статистиката на реекспорта, твърдят, че ако е вярно всичко по документи, Македония трябвало да бъде зарината от захар, защото най-често реекспортът се извършвал към югозападната ни съседка.
В четвъртък са били разпитани 13 митничари от районната митница, чиито лични печати стояли под някои от документите за освобождаване на товара. Съставен бил и списък на пристанищни работници и служители на "Бартекс", които имат отношения към внесената захар. Съмненията идвали оттам, че повечето кораби със стока на "Бартекс" са акостирали в пристанището, когато на смяна са били едни и същи служители. В Бургас се говори, че е много възможно сегашният шеф на Митница Бургас Симеон Симеонов да бъде свален от поста, въпреки че той е на тази длъжност от април 1997 г. Симеонов беше назначен за началник с протекциите на бургаския депутат Йордан Цонев, след като предшественикът му Здравко Караджов беше освободен от поста с прокурорско постановление, тъй като той също е разследван по няколко сделки. Симеонов е в отпуска до началото на септември. Неговата длъжност временно се изпълнява от зам.-шефа на бургаската митница Иван Цанов.
В четвъртък срещу захарния завод на Мултигруп тръгна нова атака - шефът на Икономическата комисия в парламента Никола Николов обвини "Бартекс", "Литекс" и "Бейнар шугър" - Девня, че са създали захарен картел, чрез който диктували монополно цените. Според Николов трите фирми, които контролират производството и доставките на захар в България, са съакционери във фирма "Дженерал трейдинг". Създаването на компанията станало след срещи в Турция и в седалището на Мултигруп в Бистрица. Според шефа на Икономическата комисия в парламента това е грубо нарушение на антимонополното ни законодателство и затова щяла да бъде уведомена Комисията по конкуренцията.
Цяла седмица захарният завод "Бартекс - Кристал" не работи. Едва в петък заводът започна да обработва кораб с нерафинирана захар, доставен от фирма "Елкабел", която също е притежание на Мултигруп. Предполага се, че "Бартекс" са нямали финансов ресурс и затова са внесли суровината през "Елкабел".
От Мултигруп няколко дни отказваха коментар по случая, но признаха, че Илия Павлов два пъти е бил в Бургас по аферата и е имал срещи в митницата. В края на седмицата от корпорацията изразиха позиция, че атаката срещу Мултигруп е подета от "идентифицирани икономически субекти в страната" с "активното съдействие на отделни представители на държавната администрация". Според позицията на Мултигруп тя била за "стриктно спазване на пазарните принципи на развитие на българската икономика".
В Москва в края на лятото
След като проблемите с газа поне видимо изглеждат решени, посещението на президента Петър Стоянов в Москва сякаш напълно пасва на отпускарския сезон (28 август). И това не е каламбур - руската страна дълго време отказваше да обсъжда сериозните проблеми, така че изгледаше, че полетът отново може да бъде отложен за по-работно време (още повече че ресорният зам.-министър на външните работи Бойко Мирчев бе уволнен преди по-малко от месец). Все пак визитата на Стоянов в Москва вече бе отлагана и бързането сигурно е оправдано.
В понеделник на "Дондуков" 2 се събра експертна група, която трябва да подготви посещението на президента в Москва в края на този месец. Самият Стоянов заяви, че очаква визитата му да излезе извън рамките на церемониалността и затова в състава на осемчленната група експерти са включени представители на Министерството на външните работи, на търговията и туризма и на земеделието. Тя се ръководи от заместник-министъра на външните работи Антоанета Приматарова и от секретаря на президента по външнополитическите въпроси Владимир Филипов. Според Стоянов първото официално посещение на български държавен глава в Русия трябва да постави фундамент на двустранните отношения, лишен от стари предразсъдъци и ненатоварен с нови идеологеми.
От това доста общо изявление става ясно, че в Москва президентът ще се опита да играе ролята на неангажираната страна, предоставяща "добри услуги" (международноправен институт, осигуряващ най-благоприятни условия за преговори между спорещи страни). Фактически Стоянов има предимството, че остана единственият български политик, който досега не се е намесвал в споровете около българо-руските отношения, дори избягваше да демонстрира собствени интереси около газовите доставки.
Новият цикъл на българо-руските преговори ще бъде белязан от две съществени промени, настъпили в Москва. Първо, новият премиер Кириенко се ползва с много по-малка свобода на действие и отговаря пряко на президента Елцин, за разлика от предшественика си Черномирдин. Договореностите между двамата президенти по-лесно могат да бъдат осъществени на междуправителствено равнище, но най-важните евентуални тарифни облекчения ще зависят от руската Дума, която не е особено благосклонно настроена към Елцин.
Вторият, сигурно по-значим факт, е кризата в Русия, която засега е потушена със заем от 22.6 млрд. долара от МВФ, но и с обещания пред международните финансови институции за нови рестрикции в руската бюджетна и търговска политика. В антикризисната програма на Кириенко особено се набляга на повишаване събираемостта на митата и акцизите (основни пера в руския бюджет), както и на премахването на всички търговски преференции.
Предимството на президента при срещите му с руските държавници винаги е определяно като входната врата за българското правителство към Кремъл. С изключение на недоразумението, което се получи след неформалния разговор между българския президент и вече бившия руски премиер Черномирдин на икономическия форум в Давос, когато дойде съобщението, че Стоянов е подкрепил оставането на "Овергаз" (близка до Мулти и "Газпром") в "Топенерджи". Благоприятните разговори бяха обяснени с позицията на президента, която била по-приемлива за руската страна от тази на правителството.
Този път Стоянов реши да се презастрахова и обяви, че основната цел на посещението ще бъде уреждането на среща между министър-председателите на България и Русия, както и подготовката за поредната сесия на смесената правителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. Президентът дори допълни, че особено разчита на помощта на правителството за успешното протичане на посещението си.
Засега в правителството обаче няма яснота кой от министрите ще придружава Стоянов и на какво ниво ще бъдат неговите срещи. Ако това не бъде уточнено скоро, амбициите на президента за повече от отпускарско посещение може да се окажат илюзорни.
Засега със сигурност се знае, че ще бъдат подписани три спогодби - в областта на екологията, за сътрудничество между граничните служби и в областта на културата. Освен това Стоянов добави, че до месец август може да бъде подготвена и четвърта спогодба за сътрудничество между министерствата на правосъдието.
На пръв поглед споразуменията изглеждат маловажни, но те дават възможност да се излезе извън рамките на чисто политическото посещение, което може да предизвика повече спорове, отколкото решения. По-важното е, че газовата драма няма да доминира върху посещението на президента, което ще даде възможност за разговори и по другите проблеми, които чакат решение.
Либерализацията на взаимната търговия е въпрос, който заедно с газовите спогодби, се проточи още от началото на 90-те. В момента българските вносители в Русия плащат много по-високи мита от Турция, Македония, Сърбия, Словения, Румъния, тъй като за разлика от тях София попада в графата на развитите страни и не може да се възползва от националната преференциална система на Русия за намаляване на митата и митническите такси. Преминаването ни в групата на развиващите се страни или пък договарянето на митнически облекчения само за някои групи стоки е въпрос, който на няколко пъти се повдига пред Москва. Руснаците са категорични, че няма законов начин това да стане и с ясното съзнание за неосъществимостта й периодично излизат с идеята за създаване на зона за свободна търговия между двете страни, тъй като България не може да направи компромис поради ангажиментите си към Световната търговска организация и ЕС. Кризата в Русия от последните седмици прави още по-невероятно решението на този казус, така че доста странно звучат твърденията на президента, че посещението му ще окаже "своеобразна помощ и за българските селскостопански производители". Много вероятно отново да бъде подписан поредният документ за намерения, който не обвързва с нищо страните, още повече че между търговския министър Валентин Василев и посланик Леонид Керестеджиянц се проведе среща, на която двете страни се информираха взаимно за възможностите за увеличаване на стокообмена. Засега единствената по-реална възможност е бартерът, но не е много сигурно дали този начин на разплащане ще е по-изгоден за страната.
Руският дълг (100 млн. долара) към България от времето на СИВ също може да бъде разгледан, още повече че Москва го признава, бе подписано цялостно банково споразумение, но до момента от стоките, с които трябва да се погасява задължението, нищо не е пристигнало. Много е вероятно нашата страна да направи опит да промени условията по погашението (по спогодбата от 1995 г. оборудване за авиацията - 48 млн. долара и машиностроителна продукция за "Кремиковци" 52 млн. долара) с други, по-актуални стоки. Това обаче може да постави под въпрос трудно постигнатото споразумение.
Междувременно от следващата седмица на "Дондуков" 2 се предвижда да започнат и срещите с политическите сили в страната. "Не бих искал отношенията между България и Русия да бъдат подвластни на каквато и да е политическа конюнктура", заяви президентът по повод предстоящите консултации, които е по-вероятно да не родят нищо ново, но поне ще намалят напрежението между конкуриращите се претенденти за посредници в българо-руските отношения. Стоянов може да използва контактите си с партийните лидери, за да разсее някои наднормени очаквания от посещението му в Русия.
Купувачът на БТК ще стане известен на 30 ноември
Миналия петък Агенцията за приватизация обнародва в Държавен вестник решението си за продажба на 51% от акциите на телекомуникационната компания. Продажбата на пакета акции от БТК ще стане чрез преговори с потенциален купувач, а условията, на които трябва да отговорят инвеститорите, са да оперират телекомуникационна мрежа, свързваща над 2 млн. абоната или да притежават компании, чиито общи приходи от линия надхвърлят 300 долара. В наддаването могат да участват международни и чуждестранни финансови институции, ако към датата на подаване на офертите си са създали консорциум с телекомуникационен оператор, който отговаря на критериите за участие в преговорите. Другото условие за участието на финансови институции е да докажат, че управляват капитал от минимум 50 млн. долара.
От 16 август тече срокът, в който кандидатите за купувачи на БТК трябва да изпратят "писмо за интерес" до консултанта по сделката Дойчебанк - Лондон. В него трябва да бъдат приложени документи, които да доказват, че кандидатът отговаря на условията за участие в преговорите.
След 15 септември кандидатите, които отговарят на условията, ще трябва да платят 10 000 долара, за да получат информационния меморандум и документацията за преговорите.
Паралелно с процеса на подаване на документите консултантът по продажбата Дойчебанк - Лондон ще води предварителни преговори с кандидатите по съдържанието на трите договора, които трябва да подпише бъдещият купувач - контракт за покупко-продажба, договор за управление и договор между съдружниците.
Според консултанта потенциалните инвеститори не са проявили интерес към продажбата на 67% от акциите на БТК, тъй като с пакета от 51% те получават всички права за управление, които представляват интерес за тях. По настояване на АП и членове на правителството Дойчебанк- Лондон е направила проучване сред потенциалните инвеститори за възможностите да бъдат продадени 67% от акциите. Според консултанта по сделката при продажбата на 51% ще бъде постигната най-висока цена за една акция.
Ликвидирането на зеленчуковата криза ще струва 14 млрд. на бюджета
Държавата ще отпусне 14.1 млрд. лева за изкупуване на зеленчукови консерви от училища, социални домове и други ведомства на бюджетна издръжка, реши правителството. Първоначално се предвиждаше за целта да бъдат похарчени 12 млрд. лева, но в последния момент сумата е била коригирана. Парите ще бъдат осигурени от преизпълнението на приходите в държавния бюджет, обявиха от Министерството на финансите.
Причината за спешното харчене на бюджетни средства за презапасяване с консерви е продължаващото свръхпредлагане на зеленчуци в страната, което от дълго време поддържа ниски цените на основните видове зарзават. До правителственото решение се стигна, след като зеленчукопроизводители на няколко пъти демонстративно изсипаха по пътищата на страната тонове непродадени корнишони, а заради бунтовете политически опоненти поискаха оставката на земеделския министър Венцислав Върбанов. За решаването на зеленчуковия проблем под ръководството на вицепремиера Веселин Методиев беше сформирана цяла междуведомствена група, обединяваща няколко министерства и ведомства.
Най-голяма част от сумата ще бъде предоставена на социалните домове. Те ще получат консерви за 9.2 млрд. лева. Други 3.5 млрд. лева са предвидени за училищата. Останалите пари ще бъдат поделени между майчините домове и затворите, обясниха от правителството.
Съгласно решението с консерви ще бъдат презапасени още армията (Министерството на отбраната), МВР и войските към Министерството на транспорта. За тях са предвидени общо 3.5 млрд. лева. Тази сума е разчетена в бюджетите на отделните ведомства, но вместо през четвъртото тримесечие, ще бъде похарчена сега. По този начин крайната сума за изплащането на консервите ще достигне 17.6 млрд. лева.
Договорите за изкупуването на консервите ще се сключват от самите министри, гласи правителственото решение. С 30 на сто от заделените средства трябва да бъдат платени консерви от миналогодишната реколта. Срокът за това е 30 август. С останалите пари ще бъдат поръчвани само консерви от новата реколта, като договорите за тях трябва да се подпишат до края на октомври. В решението на кабинета е посочено, че това ще става само при условие, че фабриките имат сключени договори за изкупуване на суровина от зеленчукопроизводители.
Въпреки че парите вече са отпуснати, още не е ясно по какви цени ще бъдат плащани консервите. Този въпрос изобщо не е бил обсъждан на правителственото заседание, каза заместник-министърът на земеделието Георги Каркъмов.
Проблемът с цените е най-съществен в случая, защото според решението на правителството купуването на консервите трябва да става по изискванията на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки. Това означава, че за доставките трябва да бъдат обявени конкурси и на базата на подадените оферти да бъдат избрани преработвателните предприятия, предлагащи най-изгодни цени. Публичното офериране е единственият начин да бъде гарантирано, че бюджетните средства ще бъдат изхарчени ефективно.
Вместо това правителството е определило списък от 37 фабрики - потенциални изпълнители, с които министрите ще трябва да сключват договори. При това в решението не са посочени критериите, по които са подбирани предприятията. От промишленото министерство съобщиха само, че списъкът е бил изготвен по информация за натрупаните в различните фирми консервни излишъци от миналата година. Възможно било в следващите няколко дни част от посочените фирми да бъдат извадени, а други да бъдат добавени по преценка на министрите на земеделието и на промишлеността.
След всичко това възниква въпросът какъв е смисълът от цялата операция. Според земеделския министър Венцислав Върбанов включването на преработвателните предприятия в схемата цели да отпуши пазара на зеленчуци, което косвено да повиши изкупните им цени и да намали социалното напрежение сред производителите. Консервната ни промишленост обаче от дълго време е в тежка криза. Проблемите на фабриките не са само във високите вносни мита в Русия и ОНД. Истината е, че предприятията са абсолютно непригодни към изискванията на външните пазари. Фирмите не притежават елементарни търговски познания - като се почне от липсващите маркетингови проучвания за търсенето на една или друга стока и се стигне до неспазването на изискванията на сертифициране на продукцията. При това положение наливането на бюджетни средства няма да помогне с нищо на отрасъла. Отделен въпрос е дали бюджетните излишъци трябва да се харчат точно за такива цели.
Ще добива ли България метал в океана
Въпросът ще може ли България да добива метал от дъното на Тихия океан стана отново актуален. Преди седмица правителството пак е обсъдило проблема за членството на страната в международната организация "Интерокеанметал", която притежава концесия за проучване и добив на метали от океанското дъно. В крайна сметка министрите са решили да бъдат отпуснати необходимите суми за изплащане на забавяните досега дялови вноски за 1997 и 1998 г., както и да бъдат осигурени средства за следващите години на членство в организацията. Междувременно експертна комисия към промишленото министерство трябва да даде отговор доколко оставането ни в "Интерокеанметал" е икономически оправдано.
Международната съвместна организация "Интерокеанметал" (ИОМ) е създадена на базата на междуправителствена спогодба, подписана на 27 април 1987 г. от България, Виетнам, ГДР, Куба, Полша, СССР и ЧСФР. Целта на организацията е търсене, проучване и промишлен добив на полиметални конкреции (сферични топки, образували се от вулканична дейност на дъното на океана).
Според наши експерти учредяването на организацията е било предизвикано главно от политически съображения по време на студената война. Консорциумът от соцдържави е трябвало да се противопостави на мощни западни компании с интереси в добива на стратегически суровини от океана. Още преди да започне същинската работа обаче, част от държавите обявяват своето напускане. През 1989 г. първа от организацията излиза Виетнам, последвана на следващата година от ГДР. През 1992 г. Русия става правоприемник на СССР в нея, а от 1993 г. наследници на несъществуващата ЧСФР са Чехия и Словакия. Към днешна дата участнички в организацията са България, Русия, Полша, Чехия и Словакия, а Куба е със статут на наблюдател.
В международен юридически аспект дейността на ИОМ е регламентирана от приложението на Конвенцията на ООН по морско право и на Споразумението по прилагане на част XI от същата конвенция. По смисъла на този документ ИОМ е регистрирана като "първоначален инвеститор" и има изключителното право да осъществява икономическа дейност в определения й за това район в Тихия океан с площ 150 000 кв.км.
Извършените проучвания доказват наличието на големи количества метали по дъното на океана. През юли 1992 г. генералният секретар на ООН издава на ИОМ съответния сертификат, с който по-нататъшната дейност на организацията се регламентира с изпълнението на няколко задължителни условия. Най-важното от тях предвижда определено по срокове "отказване" на съответно 20%, 10% и 20% от площта на регистрирания първоначален район в полза на Международния орган по морско дъно към ООН. На практика територията, на която ИОМ получава правото да добива метали, е намалена на 75 000 кв.км.
Според оценки на международни учени рудоносното поле "Кларион - Клипертон" в Тихия океан, в което се намира и районът на "Интерокеанметал", е уникално заради наситеното разпространение на полиметални конкреции. Находището е богато на никел, мед, кобалт, манган, молибден, цинк, кадмий, олово. Извършените до момента проучвания показват, че с прилагането на усъвършенствани технологии е възможно извличането още на сребро, беридий, хром, живак. Установено е също наличието на някои редки метали като лантан, церий, неодим и самарий, които почти не съществуват в естествен вид на повърхността на Земята.
Неслучайно в този район на океана са съсредоточени интересите на най-развитите в промишлено отношение държави, които се надпреварват за получаването на концесии. Като "първоначални инвеститори" в съседство с района на "Интерокеанметал" са регистрирани Китай, Япония, Русия, Франция, Южна Корея и др. Освен тях потенциални инвеститори със заявени участъци са и четири международни консорциума - OMI, OMCO, OMA, Konnekot Consortium, създадени от компании, банки и корпорации на САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Белгия, Холандия, Италия и Япония.
Добивът на полиметални конкреции от океанското дъно зависи от развитието на науката, тъй като към настоящия момент не съществуват патентовани технологии както за извличането на самите конкреции на повърхността, така и за преработката им и добива на чистия метал от тях. Най-напреднали с развитието на подобни технологии са Китай и Япония. Твърди се, че Япония планира да извърши първите изпитания на своя добивна система още до края на 1998 г. По експертни оценки съществува възможност експерименталният добив да започне още до края на века.
Въпреки очевидния интерес към тихоокеанските проекти по света у нас
Освен това бившият Комитет по геология и минерални ресурси в продължение на години не плаща редовно задълженията на страната ни към организацията, което по правило води до санкции.
"Предвид на нерегулярните плащания на дяловите вноски към българското участие съществува традиционно резервирано отношение", сочи в свой доклад до бившия Комитет по геология и минерални ресурси представителят на страната ни в ИОМ Вълкана Стоянова.
Стари дългове на страната ни в размер на 1 млрд. полски злоти и 4.961 млн. преводни рубли стават причина за първия конфликт на България с останалите държави - членки на организацията, през 1994 г. Поради липса на средства правителството на Ренета Инджова решава задълженията да бъдат компенсирани с изтеглянето на единия от двамата постоянни български представители в организацията. Тази схема и до днес продължава да се оспорва от останалите страни.
Според устава на ИОМ организацията се финансира чрез равни годишни вноски по 150 000 долара на всяка от страните. Тези суми се оказват проблем единствено за България. Стигна се дотам, че в началото на тази година заради неплатени годишни вноски ни беше отказано председателството на организацията, въпреки че по устав беше наш ред. В резултат на всичко това интересите на България може да бъдат силно нарушени с предвижданите изменения в устава на организацията, твърдят наши специалисти. Предлага се да бъде отменено условието за пълен консенсус при вземането на решенията за дейността на ИОМ. В бъдеще се предвижда да бъдат лишени от право на глас страните, които са били предложени за санкции.
В началото на тази година бившият заместник-министър на околната среда и водите Кирил Човиков изпраща за съгласуване доклад, в който се предлага България да задейства оттеглянето си от проекта "Интерокеанметал".
Предложението е мотивирано с липсата на "конкретни данни за определени приходи до момента" и с факта, че евентуални приходи от дейността на организацията България може да очаква чак в далечното бъдеще.
Предложението за напускане среща категоричното несъгласие на министерствата на външните работи и на финансите. И двете министерства определят подобно решение като преждевременно и подчертават необходимостта от по-задълбочен анализ на обстоятелствата около участието на България в ИОМ. В подкрепа на това МВнР сочи продължаващата активност на страните и международните консорциуми в рамките на Международния орган по морско дъно.
"За продължаващия интерес към "Интерокеанметал" говори и фактът, че молба за членство в организацията е подала Украйна, докато никоя от досегашните страни членки не е заявила намерение да я напусне", изтъкват от външно министерство. В допълнение се посочва също, че "липсата на приходи до този момент е по-скоро доказателство за пасивността на нашата страна в дейността на "Интерокеанметал" и едва ли следва да се разглежда като аргумент за прекратяване на нашето участие в организацията."
Всъщност напускането на проекта в този момент ще донесе само загуби на България. В устава на организацията не е предвидена процедура за отказ на една от страните, което изключва и възможността за получаване на компенсации на вложените средства или за право на идеална част от имуществото на организацията. Това означава, че ако България обяви оттеглянето си сега, ще загуби изцяло до момента суми.
