Правешката идеология - смяна на системата, не и на строя
Хората, които "градяха" реалния социализъм в епохата на Живков, обикновено свързваха системата с характерната усмивка и гръмогласното "ха-ха-ха" на Тато, а витиеватите фрази от учебниците по ДИАМАТ (диалектически материализъм) оставяха само за кандидат-номенклатурчиците.
От безкрайните концепции, тезиси, стратегии и съображения, дали простор на творческия гений на бившия Първи, практически няма спомен. За няколко поколения българи обаче те бяха рамката, в която живяха, подложени на постоянния експеримент, наречен накрая "строеж на развитото социалистическо общество", каквото и да значеше това за тях. Едва ли някой може да каже как точно Живков си е представял "социализъма". Сигурното е само, че е виждал себе си начело.
В мемоарите на най-близките сътрудници на Живков никъде не се споменава за участие на Първия в разгорещени идеологически дискусии. Може би единствената му намеса е била свързана със спора около фундаменталния въпрос кога възниква развитото социалистическо общество. Доста трезво политикът от Правец отхвърля необходимостта от уточняване - нека учените спорят, не е необходимо гражданите да бъдат тревожени с разсъждения относно идеала на победилото народно управление. Не решава въпроса и фактът, че идеологическите конструкции и практическата им реализация в България се пренасят почти огледално от СССР. На този фон Живков е особено горд от Априлския пленум през 1956 г., родил прословутата "априлска линия". Пленумът се провежда под прякото въздействие на ХХ конгрес на КПСС, развенчал мита за Сталин, а Живков се оказва най-бързо ориентиралия се български комунист, който може да изпълни поръките на Хрушчов. В новата линия обаче няма нищо ново, а стенограмите така и остават неотворени. Според доц. Искра Баева това се дължи на простия факт, че по време на заседанието освен борба за власт нищо друго не се случило. Взело се е решение за "дечервенковизация" и за връщане към ленинските принципи на вътрешнопартийно строителство, принципи, по традиция определяни от новия генсек.
Априлската линия е нарочена да играе ролята на липсващата програма на Живков. С нея той с лекота обяснява всички предприемани стъпки. Мъглявината, забулваща правата линия, предизвиква постоянни шизофренични въпроси кое е правилното и няма ли да сгреша. С това до голяма степен може да се обясни и податливостта на влиянието на тайните служби в България, които за мнозина дават верните отговори от последна инстанция.
В десетилетието след ноември 1989 г. всички икономически и социални перпетуум-мобилета от предходните 33 години най-често биват оправдавани с едноличната власт на Живков. Както става ясно от спомените на Коста Чакъров и Нико Яхиел, сътрудници на Живков в неговия личен кабинет, той винаги е вземал решенията си след консултации с различни екипи, естествено подбрани по негово собствено усмотрение. Всъщност Живков рядко е бил творец на идеите, които са били предлагани, той само е избирал между предложените тази, която най-много е пасвала на неговата нагласа.
Стабилността на режима си остава основна грижа за Живков, а тя според теорията на комунистическото строителство се гради на партийния монопол върху политическата система, идеологията и икономиката. Диктатурата на пролетариата е основната идеологема на всички комунистически партии, въпреки високопарните фрази. В мемоарите си Живков заявява, че винаги е мислил как да смени системата, но не и строя.
В привидната абсурдност на това твърдение се корени обяснението на продължилите близо пет десетилетия експерименти.
Неяснотата на идеологията винаги се прикривала под формата на концепции и тезиси, които естествено са променяни приблизително на всеки десет години, като междувременно са модифицирани от десетки нови "Насоки... ". Всички те се застъпват едни други във времето и според някои бивши партийни функционери целта е била да не се остави възможност да се прецени ефектът от тях. Постоянните промени в структурите на икономиката и държавата са целели и създаването на известна нестабилност, за да не може да се утвърди елит, който да конкурира партийния.
Опитите с държавата и обществото стават перманентни, тъй като (за разлика от другите братски страни) Живков твърдо вярва, че системата е вечна. В Полша, Унгария и отчасти в Чехословакия, подготовката за промените към по-пазарно стопанство започват още през 60-те, и то именно от управляващите комунистически партии. Дори Румъния на Чаушеску се опитва да води самостоятелна политика, за което е ухажвана от западните демокрации, въпреки мизерията и преследванията, на които са подложени румънците.
България също прави "икономически реформи", но те остават само в сферата на промяната на приоритетите, като се хвърлят всички сили за запазване на системата. Още през 1954 г. на 6-ия конгрес на БКП се взима решение да се намалят темповете на индустриализация и да се обърне повече внимание на потребителските стоки. През 1967 е приет т.нар. Нов икономически механизъм (НИМ), в който се говори дори за пазар, печалба, самостоятелност на производителя. Неколкократните опити за икономическо разведряване обаче се сблъскват с дилемата "власт - ефективност", като естествено приоритет се отдава на първото. Например НИМ е утвърден на Юлския пленум на БКП през 1968 г., но след Пражката пролет всички постулати са забравени. За Тодор Живков слободия, подобна на НИМ, е виновна за събитията в Чехословакия, които заплашиха режима. По тази причина според Искра Баева Живков става един от най-активните привърженици на интервенцията в Прага.
Всъщност подкрепата на съветския курс осигуряваше на Живков известна ненамеса във вътрешнопартийните дела, икономическа помощ и дори лична подкрепа, особено по времето на Застоя на Брежнев.
Близостта със СССР според изследователи на най-близкото ни минало не се дължи само на доверието, което Живков е имал в Москва. България често е била използвана като експериментално поле за проверка на идеите на Госплана, срещу което София е получавала известни облаги. Живков се ръководи от поговорката "В малка държава голяма грешка не може да стане", което до известна степен може и да разсее мита за умението да изтръгва всичко от съветските ръководители. "Новият икономически механизъм" е трябвало да провери ефективността нов модел НЕП, призван от Кремъл да възроди ленинския компромис в икономиката.
Обвързаността със Съветския съюз, въпреки облагите които се предоставяха, роди и неефективния икономически модел, който естествено рухна след кризата в самия СССР. Идването на Михаил Горбачов промени изцяло принципа на отношенията между членките на СИВ и безплатните подаръци за България започват да намаляват.
Тогава в екипа на Живков (доколкото е пресилено да се смята, че сам той е авторът) се ражда идеята за нова икономическа политика, която да изведе страната от кризата, в която затъва. Така през юли 1987 г. се ражда последната концепция на Живков - Юлската, която трябвало да предложи нов модел на социализма. Основата на новата партийна програма е самоуправлението. В документите се говори и за разделянето на партийния от държавния апарат. Най-същественото предложение обаче е трудовите колективи да се превърнат в стопани на собствените си предприятия, а това, което концепцията не признава гласно, е, че стопанските ръководители ще станат собственици. (В някакъв смисъл това може да се смята за ембрионалната идея за работническо-мениджърска приватизация.) Практически трансформацията от Юлската концепция не е осъществена, но за сметка на това през януари 1989 г. се ражда Указ 56, който формално дава възможност за частна инициатива.
Той официализира и смесените фирми, създадени в началото на 80-те години от разузнаването, за да бъде избегнато технологичното ембарго, наложено на СИВ от Запада. Идеологията на "червените пари" вече е родена.
Целта на новите идейни насоки е, без практически да изменя съществуващата система, да се даде по-голям простор на стопанската номенклатура, за да може тя да реализира възможностите, предоставени от служебното й положение. В книгата си "Тодор Живков и личната власт" Нико Яхиел описва последните експерименти на Живков по следния начин: "С други думи, целта бе така да се реформира икономиката, така да се преустрои социалното управление и да се демократизира страната, така да са изведе комунистическата партия от положението й на "етаж" в системата на властта, че едновременно... да се съхрани едноличната власт на Живков".
Живков продължи сталинския тоталитаризъм
проф. Стоян Михайлов пред в. "Капитал"
Вие бяхте един от малкото висши партийни ръководители в България, които бяха отстранени поради идеологически причини. В какво се състоеше вашето инакомислие?
- Работата ми в партийния апарат беше временно отклонение от основната ми насоченост в науката. А постулатите на марксистката методология и вътрешната свобода на личното мислене бяха формирали у мен самостоятелност на мисълта, неподвластна на меркантилни съображения и властнически натиск. Това всичко на определен етап ме вкара в конфликт с живковизма, който според мен беше модификация на сталинисткия тоталитаризъм. Като властваща посредственост живковизмът не любеше самостоятелността, защото на първо място той поставяше интересите на личната власт. Всичко, което се отклоняваше от тези интереси, през призмата на живковизма изглеждаше чуждо и съмнително и беше идеологически оценявано като отклонение от априлската линия, от марксизма-ленинизма, като ревизионизъм, заставане на позициите на врага и т.н. Но Живков беше хитър властник - той не сменяше партийните ръководители с идеологически аргументи, а главно с два рода мотиви от по-ниско ниво, нямащи идеологически характер - некадърност или отрицателни факти в биографията. Когато издигнеше някого за ръководител, Живков го представяше като умен и кадърен, а когато го сваляше - за неподготвен. Освен това се изнасяха от досиетата предварително известни отрицателни факти от биографията.
Не можеше ли да изразите несъгласието си с линията, която тогава се прокарваше, с подаване на оставка например?
- Подаването на оставка е израз на разграничение само ако публично се декларира и обоснове. Различията си по съществените въпроси за така наречената юлска концепция, за темповете на икономическия ни растеж, за етрополския прокурор и други изразих пред Политбюро, пред Централния комитет, пред журналисти и други. По други въпроси изложих критичните си мнения в книги, в известното интервю на Петко Симеонов с мен, публикувано в списание "Социологически проблеми". Това ставаше публично достояние и влияеше върху общественото мнение. Тази самостоятелност на мисълта и критичност е разглеждана от живковизма като опасност за него. Иначе нямаше да бъда разработван от прословутия Шести отдел към Шесто управление на Държавна сигурност, възглавяван от нашумелия сега неомилиардер Димитър Иванов, който ме следи от пролетта на 1987 г., и да се правят политически провокации срещу мен - лозенското писмо в "Работническо дело" срещу мен и др. В онези години идеологическите вътрешнопартийни дебати, доколкото ги е имало, не бяха ли без значение за обикновените хора и дори за партийните функционери? Какво беше конкретното им отражение върху провежданата политика?
- След утвърждаването на личната власт на Тодор Живков през 1962 г. ръководството на БКП не е имало идеологически спорове. Официално се изхождаше от марксизма-ленинизма, но на практика от него се използваха само ония положения, които не противоречаха на личната власт. Главното средство за регулиране на общественото мнение и политическото поведение беше политическата линия, която у нас след 1962 г. се назоваваше априлска линия. В партийното ръководство спорове "за" и "против" априлската линия не са водени, а конкретното й съдържание се определяше в края на краищата от личната власт на Тодор Живков.
Кой беше арбитър в ограничените спорове?
- Приемането на управленските решения по вътрешната и външната политика се правеше по инициатива или по съгласуване с Тодор Живков. В страната можеше да стане само онова, което е предприела или благословила личната власт. Създаването на русенския комитет за екологична защита на 8 март 1988 г. силно изплаши Политбюро не защото създаваше някаква пряка опасност за властта, такова нещо нямаше, а защото възникна без намесата и без съгласието на личната власт. Русенският комитет наруши принципа на личната власт. На конгресите на БКП, на пленумите на ЦК, Политбюро цареше безусловна апология към Тодор Живков. Същото се повтаряше и в обществените организации. Любомир Левчев дори целуваше ръка на Тодор Живков като на Исус. Така че арбитърът на всички -като персонификация на личната власт, беше Тодор Живков.
Доколко идеологическите спорове бяха родени в България или привнесени отвън?
- Поставени от Рузвелт и Чърчил в сферата на влияние на Съветския съюз след войната, у нас не можеше да не се установи обществено устройство, повтарящо основните особености на сталинския тоталитаризъм в Съветския съюз. Идеолого-политическата линия на световната социалистическа система се ковеше в КПСС. Всеки опит за разграничаване водеше до конфликти - Югославия, по-късно Китай. Тодор Живков отлично беше усвоил правилото - ако те поддържа съветското ръководство, няма вътрешна сила в България, която може да те свали, защото през цялото време БКП е възпитавала апологетично отношение към СССР, към Сталин, към политиката на КПСС, в което се състои една от нейните исторически отговорности. Живковизмът строго се придържаше към това правило и когато Тодор Живков се размина с Горбачов, неговото време свърши. Но това ни най-малко не означава, че живковизмът не е имал възможност за инициативи и собствени решения, някои от които се посрещаха с недоверие от съветското ръководство.
Може ли да се твърди, че в онази епоха идеологическите постулати са били приспособявани към личните качества, възгледи и интереси на отделните лидери?
- Да, естествено. Всичките качества на ръководителите на социалистическите страни се вливаха в тъканта на социалните процеси и даваха своето отражение върху техния облик. Това е моето основание да нарека общественото устройство у нас през периода 1956 - 1989 г. живковизъм.
Как самият Живков, който явно беше с ограничен интелектуален капацитет, плуваше в идеологическите води?
- Струва ми се доста добре. В това между другото се проявяваше неговият талант на политик. Той последователно се придържаше към съответни жалони от политико-идеологическо естество - вярност към КПСС и СССР, благословене на първия съветски ръководител, идеализация на партията, поддържане на образа на врага в международните отношения.
Самият той в каква степен формираше "правилния" курс?
- Курсът на живковизма, погледнат перспективно-исторически, не бе правилен. Неговите възможности за модернизация на страната се оказаха ограничени и скоро този курс вкара страната в криза, която придоби тотален характер - икономическа, политическа, нравствена. Живков играеше решаваща роля в определянето на политиката на България, която той държеше неотстъпно в орбитите на съветската политика.
Всъщност големите колебания около началото на т.нар. развито социалистическо общество не показваха ли, че в крайна сметка не е съществувал ясен идеологически мироглед?
- Аз не смятам, че концепцията за изграждането на развито социалистическо общество нямаше основания. Нейното разработване бе стъпка за внасяне на реализъм в политиката след неколкократните проваляли си опити за скокове. Тази концепция е израз на усилия на приспособяване към новите социални реалности, но тя не засягаше ключовите характеристики на сталинисткото тоталитарно общество. С други думи, политико-идеологическата линия не проникваше в дълбочина на социалистическото общество и представяше за социализъм общество, което в основните си черти и насоченост не можеше да бъде наречено така. И то рухна безпрецедентно в Съветския съюз и Европа или се преустройва из корен в Китай.
Всъщност идеологията не се ли използваше по-скоро за прикриване на реални интереси?
- Идеологията винаги обосновава интересите на определена класа и власт, в това число прикрива нейните недъзи и грешки. С пълна сила това важи и за идеологията на живковизма, в по-широкия смисъл на думата на сталинисткия тоталитаризъм.
Интервюто взеха Илин СТАНЕВ, Веселин ДРЕМДЖИЕВ.
Стоян Михайлов е бивш завеждащ отдел "Идеологическа политика" и секретар на ЦК на БКП. Отстранен е от всички длъжности през 1988 г. "С тебе сме, бе. Води ни! Води ни!"
Почти половин век от живота на българските творци е преминал под сянката на едно желязно определение - социалистически реализъм. Синтезиран, смисълът му може да бъде намерен в енциклопедиите от онова време: "Метод на художествено правдиво изображение на обективната действителност, която е неразривно свързана с борбите и идеите на БКП."
Запитани какво на практика е означавало това, днес писатели, художници, музиканти, режисьори обикновено обобщават с една дълга въздишка: "Младите не могат да си представят абсурдите на онова време. " Следват дълги, понякога нелепи, понякога комични спомени за годините на соцреализма, на априлския повей, на буржоазното влияние, на страха... Крикор Азарян обобщава социалистическия реализъм като "лъжата, доведена до естетика", а Радой Ралин дава своето определение в епиграма:
"Фелдфебел командва ни безспирно:
Свободно! Мирно!
Свободно! Мирно!"
Историята на тези близо петдесет години е хроника на опитите на творците да заобикалят налаганата идеологическа норма, да издуват с нея платната на личната си кариера или просто да я използват за обикновен донос срещу по-свободолюбивите си колеги.
Парадоксално е, че социалистическият реализъм, който десетилетия убеждава хората на изкуството, че човекът е преди всичко социално творение, че мисията им е да подпомагат борбата на прогресивното срещу ретроградното, поставя на изпитание най-индивидуалните черти на характера им, когато е трябвало да направят избора си - "за" или "против" естетизираната лъжа.
Независимо дали се признава или не от теоретиците на социалистическия реализъм, в неговото съществуване има два големи периода, които обаче не са обусловени от идейни, а от чисто политически причини.
Омекотяването на железните изисквания за спазването на "партийността" в литературата и изкуството настъпва с десталинизацията след ХХ конгрес на КПСС и българската му реплика - Априлският пленум на БКП, чието бащинство по-късно Живков си приписва. До това разчупване на ледовете в литературата, в театъра, в киното, в изобразителното изкуство, буквалното пресъздаване на комунистическите идеи се изисква безпрекословно - формата не трябва да засенчва посланието на съдържанието, което естествено плътно се придържа към класово-партийния възглед за света. Това е времето на Орлин Василев и Георги Караславов, на типа скулптури, които могат да се видят по паметника на Съветската армия в София, на актьорите с "издялани" волеви лица, които излъчват класова безкомпромисност, на песните единствено в маршов или валсов ритъм. За онези години и за критериите, по които са се подбирали студентите във ВИТИЗ, Тодор Колев обича да иронизира: "Ако Чарли Чаплин се беше явил, щяха да го скъсат... " Всеки прочит на световната класика в театъра трябва да бъде поставен така, че да звучи като исторически откъс, който да не насочва към вечните въпроси на човечеството, които нямат нищо общо с комунистическия идеал. Всяка постановка на западен автор трябва да съдържа критика на капитализма, на буржоазията.
Изобразителното изкуство не прави изключение - Любомир Левчев разказва как е насочвал съпругата си, художничката Дора Бонева, към важната за комунистическата партия тема - индустриализацията: "Докато нейните колеги рисуваха голо тяло, аз й предлагах да рисува гола земя. И тя зъзнеше с мен сред снежното кремиковско поле. Наклаждах й малко огънче от изгнил кофраж, който се валяше навсякъде. Обяснявах й колко тайнствено красив е силуетът на цеха за студено валцоване и я оставях да рисува, докато аз си свърша великата комсомолска работа. Когато се връщах, от миглите й висяха замръзнали сълзи, но ми се усмихваше. Ние вярвахме в мъртъв Бог, без да подозираме дори."
Мъртвият "Бог" обаче не е бил безобиден. Всички творци, дори след априлския "пролетен" повей са под постоянната заплаха някой верен, повратлив критик да ги обвини в отстъпление от партийната линия, която продължава да бъде ясно определена в съзнанието само на малцина от върхушката на ЦК. На творците обаче вече е разрешено да слязат на земята и да обърнат внимание на обикновения човек, да загърбят идеята в името на формата, доколкото им позволи чесността, смелостта и критиката. Изгрява звездата на артистичните прояви на младите тогава художници Светлин Русев, Енчо Пиронков, Георги Баев. Появяват се и младите "пера" Ив.Радоев, Й.Радичков, Ст.Цанев, Г.Мишев, Г.Данаилов. Край брега на морето Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова правят от Бургаския театър сцената, от която, според В.Цанков, отправят "предизвикателство срещу ретроградността и политическия сумрак", защото "социалистическият реализъм не присъстваше при нас като понятие". Умрелият "Бог" обаче не прощава такива опасни волности и помита с един удар драматичния експеримент.
С годините настроението на партийния фелдфебел постоянно се мени и той редува идеологическите команди - "Равнис, мирно. Равнис, мирно". Когато изплашеният Хрушчов анатемосва Вознесенски, Евтушенко и Неизвестни, Живков разпорежда във всеки един окръг да бъде заклеймен по един български "виновен" поет... По-късно, когато социалистическият лагер навлиза в бавните води на Брежневия застой, творците забравят сталинските примки и само пикове като Пражката пролет или появата на "Солидарност" събужда партийната бдителност и остротата на властта към хората на музите. Междувременно, както призна пред "Капитал" един от талантливите български писатели, "приспособявахме се към тоягата. Нямаше алтернатива". Верните на партията критици като Юлиян Вучков и Владимир Каракашев (те раздават правосъдие всяка неделя от телевизионния екран) не са затруднени особено - някои от театралите бързат превантивно да донесат "горе" за еретични замисли за постановки. Защото властта държи не само тоягата, но и моркова и знае как да се отблагодарява. Според Вили Цанков, щом предложили работа на Методи Андонов в София, "той веднага заряза бургаската идея и побягна. Там, в Сатиричния театър, направи кариера с добри успехи, с добри артисти. По-късно стана голям любимец на бай Тошо, на мама Мара и на Людмила. Прие ЦК да го толерира навсякъде. Това беше типичен случай на голяма кариера".
Типичните случаи с течение на годините стават все повече - от Левчев до Калоянчев и от Джагаров до Русев. Много са и изпадналите в немилост. Застрахованите срещу гнева на вожда са единици, което прави борбата за висшето благоволение още по-яростна, а нощите преди 24 май, когато се раздават званията "заслужил" и "народен" - тягостно дълги.
Живковата бдителност обаче трудно бива приспивана. "Борбата, особено в киното, беше за всяка дума", спомня си Георги Мишев. Павел Писарев, като директор на Киноцентъра, дойде през нощта, за да ми каже, че на първата - закрита - прожекция на филма "Шапка на тояга" в Боровец, един от присъстващите генерали изсумтял: "Какво значи това - шапка на тояга? " На другия ден между предложените от сценариста 25 нови заглавия за филма Писарев избира "Момчето си отива". Това обаче е нищо в сравнение със съмненията на творческите идеолози, които не можели да преглътнат, че ученикът Ран е влюбен в женената Невена Коканова. Бил е заснет и за щастие отпаднал вариант, в който Кирил Господинов е неин брат, а не съпруг.
И докато някои от филмите или пиесите минават "на магия" през иглените уши на соцреализма, други виждат бял свят без проблеми след дискретни срещи на участващите актриси с Живков или след почти мини-спектакли пред него. В театралните среди още се говори за това как постановката на "Сако от велур" е получила благословията на Живков, след като актьори от Сатиричния театър го посетили с потупвания по рамото и успокоителни клетви: "С тебе сме, бе! Води ни! Води ни!"
Това е времето, когато Хавел още не е президент, но е дисидент, когато чешките писатели бойкотират вестниците и изданията, когато полските драматурзи трупат "в чекмеджето". България има само своя Георги Марков.
Талантите в страната се похабяват в безсмислените битки с вятърните идеологически мелници, моралът е безпощадно засегнат от осъждането на Солженицин от непрочелите го писатели, честните са изключението, което доказва правилото за безпощадните кариеристи.
Днес почти няма български творец, който да не съжалява за погубените усилия и талант в надхитряването с церберите на социалистическия реализъм. Някои обясняват загубената битка с това, че не са имали, както чехските си колеги, моралната подкрепа на католическата църква или материална помощ на полските интелектуалци от силното емигрантство на Запад.
Най-безболезното, макар и лъжливо, обяснение за творческата съвест обаче продължава да бъде успокоението, че битката с "Бога" (дори мъртъв) е била обречена... Държавна сигурност крепеше властта на Живков
Кой крепи толкова дълго Тодор Живков на власт? Защо в България не се случиха събитията, които периодично разбунваха Чехия, Унгария, Полша? Как човекът от село Правец успя повече от 30 години да се задържи начело на БКП и държавата, докато в останалите страни от източния блок, дори и в Съветския съюз, се сменяха генерални секретари и хората по върховете?
Две са социалистическите страни, в които диктаторите не позволиха някой да надигне глава срещу тях - България и Румъния. Защото и в двете бяха изградени мощни репресивни тайни служби, които задушаваха още в зародиш всякакво инакомислие и опит за промяна. Румънската "Секуритате" и българската Държавна сигурност бяха подчинени изцяло на двамата вождове на партията Чаушеску и Живков, крепиха ги на върха десетилетия, изградиха мощни агентурни мрежи от доносници и изнудваха по различни начини инакомислещите, извършваха тайни операции, убийства, контрабанда.
След падането от власт на Тодор Живков много бивши кадри на Държавна сигурност и приближени до диктатора написаха книги и изложиха своите разсъждения. Техните свидетелства не могат да се тълкуват еднозначно, но пък повдигат завесата на репресивната машина на тоталитарна България.
Повечето автори, които изследват структурите и делата на Държавна сигурност в управлението на страната, започват винаги от създаването на Шести отдел в Шесто управление, или така наречената политическа полиция, през 1967 г., защото смятат, че тя е причината за повечето репресии в България. Всъщност Живков е използвал цялата структура на Държавна сигурност за личните си цели. Още от 1944 г. репресивните органи лягат в основата на цялата постройка на тоталитарната държава. Мнозина все още си спомнят за лагерите и терора на ДС до 1960 г. Изграждането на репресивния апарат, подчинен единствено и само на Тодор Живков, наистина започва след решението на ЦК на БКП от 18 декември 1966 г. за борба с идеологическата диверсия на противника. Година по-късно със заповед 3728 от 17 ноември 1967 г. Шесто управление става факт като част от Комитета за държавна сигурност. Това е реакцията на Тодор Живков срещу зачестилите брожения срещу властта му. Още през 1960 г. седмина антифашисти и членове на БКП пишат писмо до Централния комитет, в което критикуват политиката на Тодор Живков. Групата на седемте е разбита и изключена от партията. Пет години по-късно следва заговорът на Иван Тодоров-Горуня, чиято цел е свалянето на Живков. След разкриването му Горуня се самоубива, а останалите участници в него - ген. Цвятко Анев, ген. Любен Динов, Цоло Кръстев са арестувани. Според съветника на Тодор Живков Нико Яхиел "важно събитие в процеса на укрепването на едноличната власт на Тодор Живков е заговорът, организиран от Горуня... Това е най-силната организирана съпротива срещу него и личната власт в цялата му политическа кариера. Тя му предостави удобен повод да се избави от редица отговорни дейци, критично настроени към него, и да направи кадрови промени, които да улеснят засилването на връзките между партийните органи и органите на Министерството на вътрешните работи и Комитета за държавна сигурност". След заговора на Горуня през 1968 г. възниква втори заговор, оглавяван от журналистите Борис Темков и Михаил Докторов.
Политическата полиция, или 6-и отдел на Шесто управление, е трансформираният 13-и отдел на Второ главно управление в Държавна сигурност (контраразузнаването), който се е занимавал с "борба с идеологическата диверсия , контрареволюционни, националистически и др. прояви".
"Трийсет и пет години Тодор Живков работеше еднолично и на никого не позволяваше да надникне в работата на армията и на органите за сигурност, пише в книгата си "Вторият етаж" Костадин Чакъров. Хората, които крепяха тази система и ръководеха нейния въоръжен юмрук, бяха армейски генерал Добри Джуров, генерал-полковник Велко Палин и Мирчо Спасов. Те разгромиха вече коментирания заговор и изгониха от МВР стотици офицери през 1966-67 г. В органите на МВР почти 20 години Мирчо Спасов беше зам.-министър. Нему беше поверена оперативно-агентурната дейност и той се отчиташе лично на Тодор Живков. Мирчо Спасов всъщност беше човекът, който сменяше министрите на вътрешните работи и притежаваше целия контрол над министерството."
За мрачната роля на Мирчо Спасов - заместник-министър на МВР от 1957 г. до 1983 г., когато се пенсионира като първи зам.-министър на вътрешните работи, се изписаха много неща. Вече е известна ролята му за лагерите през 50-те и 60-те години. Но малко е известно, че той играе основна роля в ликвидирането на заговора на Горуня. Според свидетели навремето Мирчо Спасов дълги години е главен екзекутор на системата. На него Живков поверява всички операции, свързани с разгрома на политическите си противници, и дела с по-особен характер. Това, което никой не отрича на Живков, е, че умело е боравел с информацията, която е получавал по различни канали - партийни и милиционерски, и своевременно е правел кадрови размествания, свалял е тези, които са заплашвали властта му, и е издигал други - декларирали верността си. За да остане на власт, бившият първи използва всички средства на Държавна сигурност и създава конкуренция между различните управления в нея. Не е случайно, че начело на всяко едно управление Живков поставя свои другари или доказали му се кадри. За техни заместници пък е поставял хора, които не ги долюбват, и по този начин е държал всеки един от шефовете на служби в напрежение.
"Живков единствен получаваше без ограничения дипломатическата и агентурната информация, контролираната информация и бюлетините за обстановката в страната. При това я четеше сам, до късно през нощта. Събираше всякаква информация за хората около себе си - лична, интимна, служебна. В тази насока той беше облекчен, защото много хора бяха ангажирани да се клеветят един друг. Той обичаше много да противопоставя хората около себе си", пише в книгата си Костадин Чакъров.
Освен че мести като пешки хората по върха на държавата, Живков периодично "критикува нездравите елементи в обществото" и инспирира съдебни процеси, в които назидателно посочва нарушителите на социалистическия морал. Макар и все още непроучвани, известни са процесите срещу хомосексуалистите през 70-те години, срещу зам.-министрите и Тексим, срещу корумпирани магистрати, срещу интелигенцията и т.н. Съдебните процеси срещу тези групи тогава са забулени в тайна, защото Живков много добре е осъзнавал, че не трябва да "произвежда мъченици на системата".
Естествено едно от най-мрачните дела, в които България беше замесена и която тайна Живков отнесе в гроба си, е убийството на писателя Георги Марков. Всички свидетелства досега сочат, че убийството на писателя е станало по поръка на Тодор Живков. В едно скорошно интервю във в. "Труд" Маркус Волф, един от най-информираните шефове на разузнавателни служби в бившия източен лагер, допълва, че българските тайни служби били едни от най-жестоките към "изменниците на режима", а когато видел чадър, се сещал за "българския чадър". По времето на Живков различните управления на Държавна сигурност изградиха паралелна система и замесиха България в контрабанда на оръжие, наркотици и психотропни вещества, подпомагането на терористични групи. Наивно е да смятаме, че някой е смеел да прескочи благословията на Първия, за да върши подобни престъпления. Фундаментална е ролята на Държавна сигурност и в преименуването на българските турци, предизвикало масовото им изселване, което окончателно настрои света срещу България, и в разгрома на екопротестите в градинката пред "Кристал" и т.н.
Живков отнесе в гроба доста спомени за тайните на българските тайни служби. След смъртта му много хора - слуги и потенциални жертви на изнудване, ще си отдъхнат.
Цялото правителство отличник?
Правителството в добро темпо започна да отмята по етите като предварителни условия ангажименти към Международния валутен фонд (МВФ). Либерализация на външната търговия, график за повишаване на цените на тока и парното, правила и лимити за издаване на гаранции от държавата - всички тези мерки са част от предусловията на фонда, за да може тригодишното споразумение с България да се гледа още в края на септември. Малко по-колебливо правителството подходи към мерките, предвидени в областта на приватизацията. Поради концентрацията на интереси очевидно преференциите за РМД ще се отнемат в няколко тура. От двата инвестиционни посредника за Булбанк и Екпресбанк засега е известен само този на варненската банка.
Най-голямата изненада дойде обаче от инвестициите. Оказа се, че в тригодишната прогноза за макрорамка правителството е намалило три пъти сумите, които планира да инвестира през държавния бюджет. Така инвестиционната програма изглежда изпълнима и без да заплашва данъкоплатците, че ще работят само за мостове, летища и пътища, които Главболгарстрой ще строи.
Намаляването на държавните инвестиции означава също, че ще се разчита на частните - както си му е ред в една пазарна икономика, т.е. пак сме в изходно положение. Каква е средата за бизнес и какъв е инвестиционният климат у нас. Ако се съди по направените ефективно инвестиции - никакъв. Инвестиционният климат няма да се създаде с аритметична инвестиционна програма на правителството, а с реални мерки, които да създадат стимули и комфорт за развитие на частния сектор. Очевидно трудното предстои. Сегашното негласно враждебно отношение на управляващите към частника трябва да остане в миналото. Ако няма частни инвестиции, няма да има икономически растеж, няма ли растеж, и тази програма ще остане поредното неизпълнено добро намерение и толкова. До следващата "инвестиционна програма".
Намери ли си мястото "Мулти" накрая
Чудото стана. Това, което всички знаеха от много отдавна, но никой не си позволяваше да цитира, официално е факт. Мултигруп е престъпна групировка. Около две години бяха нужни на тази власт, за да достигне до формални доказателства на този факт, а не да се задоволява с определения като "действия на ръба на закона", "мафиотска групировка" и т.н. Пред Мултигруп има два варианта за действие - или да плати наложената й глоба от 23 млрд. лева, или да се разграничи от "Бартекс". И двете неща са невъзможни. За толкова пари в брой Илия Павлов ще трябва да посегне на фондовете в лихтенщайнските си фондации, а разграничаването от "Бартекс" е практически невъзможно. Фирмата е собственост на "Бартекс" и "Мултигруп - България", а шефът на захарните операции Спартак Жаров наскоро беше назначен за втори човек в групировката на мястото на изгонения Радослав Ненов (Вероятно Жаров е получил поста заради големите си "успехи" с вноса на захар).
Все пак разграничаването вероятно ще е предпочитаната политика на боса на "Мулти", защото вестниците вече услужливо започнаха да пишат, че той също правел разследване. Явно е сменил репертоара, защото в такива случаи Илия Павлов започва да повтаря до наизустяване, че в корпорацията работят 25 хиляди души, че дава стипендии на студенти и има няколко милиарда долара оборот. Тези лустросани изречения в случая очевидно няма да му помогнат, ама никак.
Само от контрабандата на захар нанесените щети на държавата са 52 млн. марки за последните четири години. Като се вземат предвид и другите дейности на Мултигруп... Скандалът е голям тест и за Иван Костов. Ясно е, че част от далаверите са ставали и по времето на неговото правителство. Ясно е, че такава огромна далавера не може да се организира без големи подкупи и че не е достатъчно да са ангажирани само хората на местно равнище. Колко напред ще стигне премиерът, при положение че следата, по която трябва да се движи, е очевидна и тя води към върховете на синята партия.
Нефтохим заклещен между монопола и пазара
Правителството, независимо от многобройните си декларации за привързаност към пазарната реформа, трудно се разделя с монопола. Показателен е случаят с Нефтохим.
Миналото лято на монополиста Нефтохим уж му либерализираха цените. Което означава, че цената на бензина вече трябва да се определя от правилата на пазара. В рафинерията обаче разбраха освобождаването на цените буквално, тоест единствено като увеличаване. В резултат, когато по цял свят цените на горивата започнаха да падат, у нас те скочиха нагоре. По света поевтиняването на горивата бие рекорди. У нас рекордът е обратен - в поскъпването.
Миналата година правителството по същество направи голямата крачка - преодоля дългогодишната съпротива срещу свободното ценообразуване. Казвайки "а", то обаче забрави, че трябва да каже и "б". Защото свободните цени са полезно нещо, но само когато има реален пазар. Пускайки един голям монополист на свободния пазар, трябва да му се осигури и конкуренция. Алтернативата е държавата да наложи правила, които да го накарат да зачита и интересите на потребителя. По отношение на Нефтохим не беше направено нито едно от двете. Да либерализираш цените на единствения производител на горива в страната и да продължиш да ограничаваш вноса на конкурентните продукти може да се коментира само еднозначно - държавата изкуствено налага монопола на Нефтохим на вътрешния пазар.
Както се оказа, за всяко управление е удобно да се възползва от възможностите, които предоставя монополът за контрол върху определени производства и отрасли. Това най-малкото прави възможни спасителните операции в тежки за правителството моменти. Такъв беше случаят с житния бартер, който Нефтохим реализира по времето на Виденов. Рафинерията "спаси" житния баланс на страната, като натрупа милиарди левове загуби, а чии джобове е напълнил, не се знае. Сегашната администрация пък явно използва последната възможност да изстиска от Нефтохим пари преди приватизацията. Къде точно отиват парите, пак не е ясно. Скандалите около "Юкос петролеум", "Литекс" и други доставчици, а сега и договарянето с "Манесман" показват, че не всичко в сделките на Нефтохим е прозрачно и чисто, и съвсем не е приключено със схемите за източване на големите държавни фирми в посока към лични и партийни джобове и каси.
700 кг кокаин заловиха митничари във Варна
Рекордно количество кокаин заловиха митничари на пристанище Варна в четвъртък. Митничарите открили бялата стока в контейнер, който пристигнал в пристанището от Перу през Амстердам. Акцията по залавянето е започнала рано сутринта и е завършила около 21 часа. Дрогата е била укрита в пакети с формата на кашкавалени пити. Според изявлението на шефа на НСБОП Кирил Радев, митничарите предварително са имали информация за кокаина в кораба, а акцията е съвместна разработка на варненското звено за борба с организираната престъпност. Според други откриването е станало случайно при рутинна проверка, след като митничар забелязал повредена пломба на контейнера, но това е малко вероятно, предвид такава огромна пратка. Според митнически източник кокаинът е бил общо 688 кг. Това е най-голямото количество дрога, което някога е откривано в България, стойността му се изчислява на около 600 милиона долара. Товарът на кораба е собственост на чужда фирма и по първоначални данни няма информация за замесени наши фирми, а стоката е пътувала транзит, като полицията не уточнява крайния й получател.
Осведомени източници отрекоха дрогата да е пътувала към Украйна по един от разкритите неотдавна канали. В края на миналата година митничарите от Варна пропуснаха по молба на украинските спецслужби пратка с 500 кг кокаин, която пак идваше от Перу, за да разкрият крайния получател в Украйна.
От началото на годината досега по българските граници са предотвратени 17 случая на контрабанда и са заловени 99 434 кг. наркотици, от които 94 кг. са хероин и едва 1384 кг кокаин.
Накратко
За официални лектори на 44-ата генерална асамблея на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА) са поканени председателят на Парламентарната комисия по външна и интеграционна политика Асен Агов и президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси. Участието си на форума на АТА, който ще се проведе през есента в Лисабон, вече са потвърдили президентът на Португалия Жоржи Фернанду Бранку ди Сампаю, генералният секретар на НАТО Хавиер Солана и върховният главнокомандващ Обединените сили на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк.
Български войници ще се включат в учението на НАТО "Коопърейтив бест ефърт '98" по програмата "Партньорство за мир" от 10 до 18 септември на територията на Република Македония. По време на учението, което се организира от Обединените сили на НАТО, военнослужещи от 25 държави ще отработват операции по поддържане на мира.
Експерти от швейцарската организация за насърчаване на търговията, които гостуваха у нас по покана на Българската стопанска камара, посетиха през седмицата фирми, работещи в областта на машиностроенето, електрониката и текстила. Швейцарците ще финансират четири проекта за представяне на българската промишленост на панаирите в Базел, Франкфурт, Хановер, Париж и Милано.
Започна строежът на пряката жп връзка с Македония
Започнаха строителните работи по изграждането на пряката железопътна връзка между България и Македония. Проектът е част от общоевропейския транспортен коридор No8, свързващ Черно и Средиземно море. Той ще позволи да бъдат рязко намалени разходите за превоз на товари от пристанищата Варна и Бургас до Македония. Вече няма да се налага железопътните композиции за Скопие да минават през Югославия.
През изминалата седмица беше положено началото на строежа на българска територия. Първоначално ще бъде осъществен вторият етап от проекта, за който вече е осигурено финансиране от 900 000 екю по програма ФАР на Европейския съюз. Предвижда се до средата на 1999 г. да бъде извършен основен ремонт на жп гарата в Гюешево и да бъде построена нова сграда за митническите и граничните служби на двете страни. Както обикновено в инфраструктурните проекти, изпълнител на строителните работи е Главболгарстрой. Фирмата е била определена след търг, в който са участвали общо 11 български и една македонска фирма, съобщи заместник-министърът на транспорта Петко Табаков.
Като следваща стъпка от реализацията на проекта ще започне изграждане на нова жп линия с дължина 2.5 км до границата с Македония. Предвижда се и преустройство на гаровите коловози и съоръжаване на гарата в Гюешево със съвременна сигнализационна уредба. Последният етап включва довършване на граничния тунел и рехабилитация на изградената до момента отсечка от него.
Общата стойност на всички строителни работи на българска територия е оценена на 10 млн. долара. Около 5 млн. от тях са разчетени в средносрочната инвестиционна програма на правителството. Останалите 4 млн. долара се очаква да бъдат осигурени след 2001 г. Причините за смъртта на 14-те войници остават неизяснени
Почетен караул застана на паметника на 14-те войници край Горнобански път в деня, в който се навършиха 3 години от злополуката. Офицери, приятели и роднини се събраха на 11 август да почетат паметта на загиналите, а президентът Петър Стоянов изпрати венец.
"Транспортни войски трябва да се закрият", поискаха от комитета на майките на загиналите войници и за пореден път настояваха да разберат кой е виновен за смъртта на синовете им. Шефът на ГУ "Транспортни войски" полк. Йордан Димитров обясни, че договорът със строителната фирма, наела войниците, бил перфектен. Името на фирмата обаче продължава да се крие. Полк. Йорданов напомни и за издадената от него заповед, с която забранява служещите да работят след 17.30 часа и през почивните дни.
На 11 август 1995 г. край разклона за кв. "Филиповци" в камион ГАЗ изгоряха 14 войници от Транспортни войски. Делото по случая беше прекратено още през 1996 г. поради липса на извършител, а през февруари 1998 г. материалите от разследването на обстоятелствата около злополуката са предадени на НСБОП. Причините за намесата на антимафиотите вероятно се крие в една от версиите за катастрофата - че шофьорът е бил прострелян, и в появата на Иво Карамански минути след катастрофата на местопрестъплението.
Делото за убийството на С. Михнева приключи
Делото за разстрела на бившата счетоводителка на "Булгарлизинг" Стефанка Михнева приключи миналата седмица, съобщи следователят от НСлС Митко Димитров. Софиянците Явор Велчев и Валентин Григоров са обвинени в отвличане, изнудване и убийство.
В края на миналата година двамата бандити разпознали по снимка в пресата издирван за банкова измама, който се оказал приятел на сина на Стефанка - Теодор Михнев. По съобщенията те разбрали, че издирваният Атанас Дишкелов е извършил банкова измама през август 1996 г. за 15 милиона лева. Двамата убийци се досетили, че в измамата има пръст и счетоводителят от Булбанк Теодор Михнев и решили да го изнудват.
Според разследването Михнев и Дишкелов регистрирали три фантомни фирми с фалшиви паспорти и с подправени документи изтеглили сумата от централния клон на Булбанк и от клона на "Руски паметник" в столицата. Следователят Митко Димитров твърди, че мозъкът на операцията бил счетоводителят в Булбанк Теодор Михнев. Едва 15 месеца след банковата измама по случая било образувано следствено дело. Докато търсела начин да издири измамниците, полицията пуснала по телевизията и пресата размазани снимки от камерите в Булбанк. На тях Явор Велчев и Валентин Григоров разпознали Атанас Дишкелов, с когото били в една компания преди време. Двамата убийци се досетили, че в аферата е замесен и Теодор Михнев, в чийто апартамент живели известно време преди година. Те отвлекли счетоводителя от Булбанк и го скрили в апартамент две денонощия. За освобождаването му поискали от майка му - Стефанка Михнева откуп от 50 000 германски марки, иначе щели да го предадат на мутрите. Двамата убийци знаели, че семейството на Михнева имало много пари, защото мъжът й някога работил в чужбина. Михнева обаче измамила похитителите на сина си като им дала чанта само с 5 400 марки. Тогава Велчев и Григоров решили да отвлекат самата Михнева и да искат откупа от сина й, който бил по-мек и се огъвал при заплахи. Убийците наели вила в Панчарево, където да скрият счетоводителката, коли и бодигардове, на които казали, че ще охраняват пари и нападнали Стефанка Михнева в парка пред дома й в столичния квартал "Хиподрума" на 28 януари 1998 г. Около 19.45 Велчев пресрещнал Михнева пред блока и с насочен пистолет я повел към една от наетите коли. Предполага се, че по пътя Михнева е направила опит да се измъкне, а побеснелият бандит е стрелял от упор в главата й. Докато влачел трупа й по снега, за да го скрие, случаен минувач зърнал лицето на убиеца и той захвърлил бившата счетоводителка на "Булгарлизинг" и избягал.
Двайсет и девет годишният Явор Велчев и 30-годишният Валентин Григоров ще отговарят пред съда по чл. 213 а, ал. 2 от Наказателния кодекс за изнудване и отвличане, последвани от убийство.
Синът на жертвата Теодор Михнев и Атанас Дишков ще отговарят по друго дело за банкова измама в особено големи размери.
Връщат Барона в България
Боян Петракиев-Барона ще бъде екстрадиран в България, след като министърът на правосъдието на Чехия даде съгласието си в официално писмо до Министерството на правосъдието. Боян Петракиев е следствен по 5 дела за грабеж, кражба, изнудване и побой. Той избяга от страната, след като през 1995 г. главният прокурор Иван Татарчев го освободи от следствения арест заради стоматологични проблеми. Екстаридарането на Барона беше поискано от Иван Татарчев и правосъдния министър Васил Гоцев на 2 юни 1997 г. Месец преди това Барона получи четиримесечна присъда от Пражки районен съд. Мафиотът бе лишен от свобода по обвинение за незаконно пребиваване в Чехия и фалшиви документи. От ведомството на Васил Гоцев съобщиха, че екстрадирането ще се извърши от Главна прокуратура и Интерпол.
Започва ремонтът на площад "Славейков"
Частната строителна фирма "Крам комплекс" ООД спечели конкурса на Столична община за реконструкция на пл. "Славейков". Офертата е била избрана между пет предложения. От "Крам комплекс" бяха най-добре подготвени с планове и мостри", обясни председателят на общинската комисия за конкурса Тодор Тодоров. "Крам комплекс" е предложила цялостно изграждане на обекта, което включва строително-монтажни работи и изработване на елементи от дизайна.
Ремонтът на най-голямата книжарница на открито в София започва на 20 август и се предвижда да завърши на 30 септември. Тогава на площада ще бъдат разположени 132 маси за продажба на книги и 3 за вестници и списания. Те ще се отдават под наем чрез конкурс. Срокът за подаване на документите и офертите за участие е до 18 август.
В писмо до президента и премиера, представено на пресконференция в петък, част от книгоразпространителите протестираха срещу скъпите документи и условията на конкурса. Спечелилите търга ще сключват договор за три години, като на две вноски ще трябва да изплатят сумите по ползване на съоръженията, които по груби сметки са между 2000 и 3000 долара, твърдят разпространителите.
Ремонтът ще протече на два етапа. До приключването му част от търговците ще разположат своите сергии пред кината "Глобус" и Ново кино "Славейков", а останалите - на временен пазар пред стадион "Юнак".
Временната импортна такса отпада в началото на 1999 г. Временната такса по вноса ще бъде премахната от 1 януари 1999 г., а не от 1 юли 2000 г., както се предвиждаше досега. Решението беше гласувано на последното заседание на правителството. Отмяната се дължи на постигнатата финансова стабилизация и значителното подобрение в платежния баланс, заяви търговският министър Валентин Василев.
Временната импортна такса в размер на 5% от митническата облагаема стойност на стоките беше въведена от кабинета "Виденов" в средата на 1996 г. Тя се начисляваше при всеки внос независимо от страната на произхода, включително и от страните, с които България има сключени споразумения за свободна търговия.
Мярката целеше да осигури подкрепа на платежния баланс, като таксата се начисляваше отделно от дължимите мита. От нея бяха освободени само 17 вида стоки, които традиционно внасяме от чужбина: суров нефт, природен газ, електрическа енергия, каменни въглища и брикети, лигнитни въглища, коксове и полукоксове от каменни въглища или от лигнит, ядрено гориво, медни руди и концентрати, необработен алуминий, химическа дървесна маса, поливинилхлорид, памук, фармацевтични продукти, нерафинирана захар от захарна тръстика, пшеница, царевица за фураж и брашно от пшеница.
Предвиждаше се размерът на таксата да намалява постепенно по предварително гласувана схема. По този начин тя беше намалена на 4% от 1 юли 1997 г., а от юли т.г. стана 2%. С преждевременното й отменяне ще бъде изпълнено и изискването на Международния валутен фонд за премахване на ограниченията във вносно-износния режим.
Заедно с решението за отпадането на импортната такса кабинетът гласува и премахване на договорните цени на 15 основни вида хранителни стоки. Сред тях са млякото, сиренето, кашкавалът, брашното, всички видове месо и малотрайни колбаси. В бъдеще търговците сами ще определят на какви цени да продават стоката си, а няма да са задължени да се договарят за това с производителите.
На практика това означава пълно освобождаване на вътрешния пазар, коментира търговският министър. Според него договорните цени са изиграли своята положителна роля при високата инфлация в началото на миналата година. В момента няма никакви причини ограниченията върху търговията да съществуват, посочи Валентин Василев.
Увеличиха се шансовете за мирно решаване на конфликта в Косово
Косовските албанци излъчиха контактна група, която да възобнови мирните преговори с Белград, след като сръбските сили се разправиха с по-голямата част от сепаратистките албански групи. Белград реагира благосклонно на тази новина, но политическите лидери на етническите албанци все още не са в състояние да се договорят с екстремистката Армия за освобождение на Косово, което си остава един от главните проблеми пред изработването на единна албанска позиция и даването на зелена светлина на мирните преговори. Така за пореден път Армията за освобождение на Косово поставя под съмнение плановете за приключване на насилието и изработването на мирно решение на конфликта след половингодишни военни действия. Западните дипломати притиснаха основния лидер и президент на непризнатата република Косово Ибрахим Ругова да събере и представи група за преговори, след като през май той взе решение за прекратяване на преговорите с Белград. Ругова каза, че ситуацията в Косово е много опасна и поради това трябва да бъдат започнати преговори. Югославският премиер Никола Сайнович приветства изявлението на Ругова като надеждно за спиране на насилието. Според него това е правилна стъпка на косовските албански политически партии, защото съществуващите проблеми не могат да бъдат решавани чрез употребата на насилие. Британският външен министър Робин Кук каза, че Милошевич трябва да отговори по подобаващ начин на албанската инициатива. Американският специален пратеник Хил, който оглавява международната група за посредничество в Косово, каза пред журналистите: "С формирането на тази група за преговори албанците демонстрираха готовност да се ангажират с провеждането на преговори, които да доведат до изработване на приемливо решение на конфликта."
Оцелелите от холокоста ще получат компенсации от застрахователните компании
Най-големият швейцарски застраховател се съгласи в сряда да уреди неизплатените суми и застраховки за живот и имущество на жертвите на холокоста ден след като швейцарските банки се съгласиха да задоволят подобни искания на стойност 1 милиард и 250 милиона долара. "Цюрих иншурънс ко. " е първият европейски застраховател, съгласил се да предостави своите документи на международна комисия с предназначение разрешаване на претенциите на жертвите на холокоста. Споразумението беше обявено в отделни декларации, представени в четвъртък от асоциации от Ню Йорк, Флорида и от асоциация по регулиране на застраховането. "Въпреки ограниченото развитие на застрахователния пазар в Европа по време на Втората световна война ние се съгласихме да помогнем за ускоряването на процеса на намирането на решение", каза изпълнителният директор на "Цюрих иншурънс ко. " в свое изявление. Според компанията американските застрахователни пълномощници очакват и други европейски застрахователни компании да се присъединят към усилията им за решаване на този въпрос. Американските официални власти се надяват, че международната комисия ще успее да изработи механизъм, който да уреди неразрешените въпроси и исканията на оцелелите от холокоста срещу европейските застрахователи. Според Нюйоркския застрахователен департамент, след като швейцарските банки са се съгласили да изплатят компенсации, това трябва да направят и застрахователните компании.
МВФ предупреди Япония да не забавя оздравяването на икономиката
МВФ предупреди Япония в четвъртък, че лошите моменти за йената може и да не свършат, ако правителството не предприеме незабавни стъпки за съживяване на замиращата икономика и ако не стабилизира банковата система. В доклад, изготвен две седмици след встъпването в длъжност на премиера Обучи, МВФ твърди, че Япония не е взела достатъчно мерки за стимулиране на ударената от рецесия втора по големина в света икономика. Премиерът Обучи обяви миналия петък планове за намаляване на данъците, но каза още, че ще бъде нужно известно време за съживяване на икономиката. МВФ настоява за цялостна данъчна реформа и от фонда заявяват, че е нужно по-голямо намаляване на данъците за японските компании. Според експерти на фонда растежът на японската икономика за 1998 г. ще бъде нисък, като рискът от спад е значителен. На японското правителство се препоръчва още да намали временно данъчната тежест върху потребителите, за да стимулира търсенето в краткосрочен период от време. Японските краткосрочни лихвени проценти са приемливи за момента, но няколко директори на големи компании заявиха, че има нужда лихвеният процент да бъде намален по-късно през годината, ако планираното намаляване на данъците и другите спешни мерки не успеят да предотвратят икономическия спад.
Българинът - деноминиран или демонизиран
Българинът е човек видял и препатил. Но противно на логиката, вместо да попретръпне с времето, след всяка нова изненада той става все по-плашлив и мнителен. Може би и затова за деноминация се заговори отрано - една година преди самото събитие. Една година, дадена за психотренинг и подготовка с цел избягване стреса у населението. Уместно решение, защото значителна част от хората (52%) сега се отнасят с една или друга степен на подозрителност към наглед съвсем простата операция по премахването на три нули от банкнотите.
Демонизацията на деноминацията най-често се поражда от факта, че "те такова животно има" и някои дори на два пъти са го срещали. Именно сред най-възрастните страхът от отрицателен ефект при предстоящата (поредна за тях) смяна на парите нараства до 35%. Сравнението показва,че при хората под 40 години този дял е два пъти по-малък. Подобни ясни възрастови разлики в отношението към паричната реформа се запазват и по отношение на предполагаемите й ефекти.
Като цяло две трети от всички столичани очакват облекчение във всекидневните си разплащания, но почти такава е частта и на опасяващите се от нарастване на цените. Тук констатираме и втората възрастова диференциация в мненията - подобен страх споделят 45% от хората под 40 години срещу 65% от тези над 50 години. И обратно - със завишен оптимизъм 32% от по-възрастните столичани очакват деноминацията да спомогне за залавяне на укритите доходи. Вероятно защото все още помнят как паричната реформа може да се използва и за експроприация на събраното под дюшеците. По-младите със своите 19% са по-скоро скептици в този аспект. Вероятно защото те пък добре знаят, че мръсните пари отдавна са под швейцарски дюшеци.
Разликата във възрастите може да се открие дори и в подхода, с който всеки смята да се справи със страховете си. Младите предпочитат да се отбият до чейнджбюро. И ако средно 38% от столичани пак ще обръщат левовете в долари и марки заради предстоящата деноминация, подобна стъпка ще предприемат 64% от хората под 30 години (при едва 16% от най-възрастните). Хитът пък сред старата генерация ще е кавър, но не на Сашка Васева, а на добре познатата стара песен, наречена банков влог. Такъв ще открият 25% от тях (срещу 6 на сто при поколението на Интернет).
Ето как липсата на повече информация и натрупаният отрицателен опит през годините събуждат страховете и извикват демонични видения дори при една сравнително безобидна операция. Обединявайки ни около валидното за всички ни житейско прозрение "Страх лозе пази".
Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено в периода 10-12 август от агенция ALPHA RESEARCH LTD. по поръчка на в. "Капитал".
Софиянци нямат нужда от общинските бюрократи
"Няма местна власт", - заяви министър-председателят Иван Костов в интервю по радио "Свободна Европа" на 21.05.1998 г. и аргументите му бяха непоклатими.
През последните години в масовото съзнание на хората реформите в страната се отъждествяваха с действията на държавния глава. Така беше при Желю Желев, така отчасти е и сега. Това е обяснимо - ниската правна култура на населението не му позволява да разбере напълно разликите между 3-те власти по конституция. Кабинетът Костов направи успешен опит да се разграничи от третата власт - съдебната.
Обществото като цяло е в неведение и към другата независима и самоуправляваща се власт - местната изпълнителна власт. Като независима тя се подчинява само на разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и се обективира чрез действията и разпорежданията на кметовете на общини и кметства. Самоуправляваща се, местната изпълнителна власт има изключителни правомощия по на пръв поглед дребни и обикновени неща в живота на хората - улицата, площада, магазините, обществения транспорт, кино, театър, училища и др., т.е. във всичко това, което изгражда и определя бита и облика на градовете и селата ни в страната. Уредбата й чрез ЗМСМА от 1991 г. преследваше важни и неотложни задачи - активизиране инициативата по места чрез модерните способи на самоуправлението. За съжаление очакванията не се оправдаха. В днешното си състояние местната изпълнителна власт е пред пълен провал.
Един красноречив пример в това отношение е състоянието на столичния град. И при администрирането на проф. Янчулев, и сега за София се говори само в бъдеще време. Няма дори един решен проблем на милионния град. Липсват каквито и да е приоритетни посоки в работата на общината, не се говори за идеали и визии, за бъдещето на столицата, а години наред се спекулира с обективни причини като недостиг на бюджетни средства и слабо самофинансиране. Избраните от гражданите 24 районни кмета почти при всяко свое действие са постфактум, а в много общини административното обслужване е тромаво и неефективно.
София постепенно придобива белезите и облика на типичен ориенталски град от турско-арабски модел, налагащ бит и среда, които неминуемо изграждат в младото поколение и ориенталски манталитет. Ориенталщината в София започва още със слизането от влака на централната жп гара. Предгаровият площад е средище на повече от 580 търговски обекта в азиатски стил - от сергии с книги до сергии със зеленчуци; баничарски работилници в съжителство с колбасарници; стълпотворение на преминаващи и пазаруващи; кучета, мръсотия, благодатна почва за просия, проституция и престъпления. За чужденец от запад тази картина е опасна и отблъскваща. Подобно нещо не се среща никъде на запад, даже на централната жп гара в Белград има не повече от 2-3 павилиона за вестници и напитки, така е и в Милано, Цюрих, Мюнхен и др. Примитивно и непрофесионално е оправданието на общинарите, че по този начин се осигуряват работни места. Неколкостотин метра към центъра, около Лъвовия мост, основно кръстовище на столицата, общината е струпала по тесните тротоарни площи на бул. "Мария Луиза" десетки павилиони и сергии, където хора, коли и трамваи едва се разминават. Джебчиите и проститутките тук са вездесъщи, а само на няколко метра от тези места са разположени сгради на безучастното МВР.
На площад "Св.София" (бивш "Ленин") в непосредствена близост до респектиращата фасада на Съдебната палата, между модерната банка "Биохим" и чуждестранния ресторант "Гудис" от години целодневно "стачкуват" около 100-300 души представители на трудовата борса за строителни работи. Това са млади мъже с лош външен вид, лошо облечени, с раници и торби на рамо, чакащи някой да ги наеме на работа за деня. Трудови борси има и във всеки голям американски град - Ню Йорк, Чикаго, Лос Анжелис и др., но там общинските власти не могат и да си помислят да разрешат те да се разполагат на централни места, още повече пред здания на една от най-респектиращите институции - щатските съдилища. Места за това се определят в закусвални и кафенета в периферията на градовете. Общинската администрация и това не забелязва, а специален закон не е необходим.
На основни софийски булеварди и улици -" Хр.Ботев", "Раковски", "Стамболийски", "Симеон", " Мария Луиза" общината е разположила, като е издала разрешения за стотици търговски обекти - тип дюкяни, без да са спазени елементарните изисквания за култура на обслужване и санитарно-хигиенни условия. Голяма част от търговските обекти са в мазета с вход направо от тротоара, нещо което може да се срещне само в Истанбул и други турски градчета. Стопани са главно знайни и незнайни турски и арабски фирми с типичните за техния свят ярки реклами в розово и жълто и надписи за търговия на дребно и едро, внос и износ, нещо което отдавна е отречено и забравено от уредените страни в Европа. Така разположена търговската мрежа в централната част на София затруднява потреблението, зареждането на магазините и създава задръстване и повсеместни опашки по тротоарите, каквато е типичната картина по ул. "Граф Игнатиев", "Витоша", "Алабин", "Симеон" и др. И тук основно обяснение на общината е, че се създават работни места, а че вървим към Азия не се интересуват.
Една от печелившите фирми в София е общинската "Паркинги и гаражи". Нейните "паяци" доста активно действат и набират приходи по сметката й. Навсякъде в света вдигането на автомобилите, паркирани на забранени места, се наказва с глоба, но основната цел е превантивна - да се научат хората да не паркират в бъдеще там.
България е единствената страна в света без гробище за старите автомобили. Сега само в централната част на града по улици и тротоари има над 15 000 безстопанствени, ограбени или изоставени леки коли. Идеята да се изчистят улиците от тях витае от 10 години. Доскоро оправдание за бездействието беше, че няма законодателна уредба за това. В САЩ гробищата на старите автомобили са едно огромно преимущество за хората с ниски доходи. Оттам те се снабдяват с нужните им автомобилни части само срещу символично заплащане от 1-2 долара за отделна част.
Общественият транспорт в София е организиран като в африканска страна - далеч от съвременните норми за удобство, бързина и практичност при пътуването. В космополитния 11-милионен Чикаго например кръстосват стотици автобусни линии, качването в които става само от вратата на водача, на когото се показват карти или се перфорира билетът, а всички други врати служат само за слизане. Безупречен ред, качване и слизане без нерви. Общината и това не може да проумее, даже и след като проучванията сочат, че повече от 90% от пътуващите в столичния град ползват карти, и създава армия от контрольори. За бездомните кучета да не говорим.
Незаконното строителство е един от болните въпроси на столичната община. На 200-300 м от НДК по бул., "България" израснаха многоетажни и особено привлекателни и тихи квартали -"Лозенец","Стрелбище","Бели брези" се застроиха бързо с жилища тип "полисите в Римската империя от началото на нашето хилядолетие" и по-сетнешните италиански квартали - блок до блок, балкон срещу балкон. Човек с право се пита, кой одобрява архитектурно-строителния проект, а се знае много добре, че нормативната уредба - законът за териториално и селищно устройство, почива на основата на социалистическата философия за градоустройство и обществена среда. В чудните жилищни квартали (сабърби) край Чикаго - "Евънстон", "Скуоки", "Винетка", "Хайленд" парк и др., общинските власти разрешават строителство само на 3-4 типа къщи и никакви други самодейни измишльотини, както е у нас. Всеки щат в САЩ спазва подобен принцип при застрояването и затова българин попаднал в тези земи се чувства удивен, като във вълшебен свят. А тези въпроси са в изключителна компетенция на местната изпълнителна власт. Каква отговорност носи тя за поколенията, за държавата изобщо.
Години наред общинската администрация в София имитира дейност. Социалистическият експеримент от 1988 г. за образуваните 24 общински (от 2 години - райони) ръководства се утвърдиха с един немногозначителен признак - бюрокрация. Обществото няма нужда от тях.
Софиянецът е реалист преди всичко. Никой не иска за ден-два в столичния град да израснат десетки многоетажни подземни и надземни гаражи, автомагистрали, метро, хотел "Хилтън", но е тъжно, а и поколенията няма да ни простят, че допускаме псевдоспециалисти, псевдокапацитети и стопроцентови аджамии да превръщат града ни далеч от понятията за европейски и западен град. Няма друг начин България да се превърне в европейски тип модерна държава, ако не започнем от малкото, с привеждане в ред на дребните неща.
Европейският съюз отново обяви АЕЦ "Козлодуй" за опасна
Европейският съюз споделя тревогата на Гърция за опасността от АЕЦ "Козлодуй", уведомихме българското правителство да спазва приетия от него график за изключване на опасните ядрени мощности и сме против искането за ревизиране на някои разпоредби от споразумението за оценка на ядрената безопасност. Това се казва в цитирано от гръцкия вестник "Катимерини" писмо на председателя на Европейската комисия Жак Сантер до министъра на развитието на Гърция Васо Папандреу. Писмото е по повод искане на министър Папандреу за незабавно затваряне на централата.
Жак Сантер сочи, че Европейската комисия ще продължи усилията за възможно най-бързо спиране на първите четири ядрени реактора на АЕЦ "Козлодуй". Според "Катимерини" Комисията на ЕС в момента обсъждала българското искане за отпускане на заем от Евроатом за покриване на част от разходите по модернизацията и повишаването на безопасността на пети и шести реактор на централата. Това щяло да улесни изключването на останалите четири реактора.
"Атомната централа в Козлодуй в никакъв случай не е на по-ниско ниво на безопасност от другите в Европа. Тя е сигурна и необходима на България. Има вероятност да поискаме по дипломатически път писмото на Жак Сантер", заяви пред БТА председателят на съвета на директорите на НЕК проф. Константин Шушулов.
Да си поиграем на... държава
"В момента оформяме проекта за коалиция, а в съседната зала се провеждат изборите за президент и парламент. Вчера на националния референдум за избор на форма на държавно управление гласувахме в полза на президентска република. Ще изберем министри на финансите, на вътрешните работи, на образованието и културата, на правосъдието, на околната среда и информацията", обяснява момчето пред компютъра, записвайки поредната точка от коалиционното споразумение между партиите от София и Кърджали.
Докато българските политици са в отпуск, тийнейджъри създадоха държава (в държавата), за да тренират желаната си бъдеща професия. В Националния детски екологичен център в с. Ковачевци се роди президентската република Лагерия. Бившият пионерски комплекс събра за две седмици ученици, които участват в проекта "Симулация на създаването и функционирането на съвременна демократична държава".
Някогашната база на ЦК на ДКМС е построена през 1984 г. в родното място на патрона на пионерската организация Георги Димитров. Там са се провеждали лагер-школи, политически кръжоци, университети, интернационални младежки конференции за изучаване живота и делото на "великия вожд" и пропагандиране на димитровските добродетели сред пионерите. Младите димитровци изучавали целите, задачите и символите на пионерската организация, а комсомолците - по-важни моменти от историята на Партията, защото "общественият строй е заинтересован децата и младежите да раснат с будно обществено и политическо съзнание".
В същите зали днес 16-18 годишни момичета и момчета, които не са били в четите "Чавдарче", обсъждат проектозакони, обединяват и коалират партии, гласуват за първи път в живота си, слушат лекции по "организационно управление", учат се как да решават конфликти, защото дори в "Мечо Пух за управлението" пише, че "управлението е Много Важна Тема".
Идеята за симулирането на демократична държава е на Националната школа по мениджмънт за средношколци и по думите на организаторите е първият подобен опит не само в България, но може би и в света. "В Америка има симулации на съдебни процеси, в Германия - на ООН, но не знаем досега да е правена симулирация на държава. Идната година предвиждаме да създадем две държави, за да упражним и външнополитическите отношения, а сред възможните форми на управление ще включим и монархия", каза директорът на школата и член на Конституционния съвет Людмил Ковачев. В Конституционния съвет влизат ръководителите на проекта, а неговата роля е на надзорен, контролиращ орган.
В Ковачевци пристигнаха четири партии - Съюз на новите демократи (СНД) от Горна Оряховица, "Оазис" - София, "Зараза" - Кърджали, и "Пиргос" - Бургас, които официално се учредиха и регистрираха през първия ден. В приетите партийни устави учениците смесиха желанието за "демократична, национално мощна и социално справедлива Лагерия" с въжделенията си за "ускорено интегриране на България в европейските и евроатлантическите структури" и "развитие на модерна пазарна икономика". Според правилника на "Пиргос" всеки дееспособен български средношколец може да се включи в изграждането на силно ученическо общество, но е длъжен да има "поведение, което да не злепоставя името на партията". Младите политици бързо трансформираха първоначалния партиен квартет в по-познатия двуполюсен модел. Те отхвърлиха хипотезите за оформяне на ляво и дясно пространство в бъдещия парламент, но се разделиха на консерватори и либерали. Традиционалистите от Горна Оряховица и Бургас се обединиха в СНД, а новаторите "Зараза" и "Оазис" потвърдиха намеренията си за следизборна коалиция.
Предизборната кампания започна като състезание "Бързи, смели, сръчни", в което отборът на новите демократи поведе. В деня преди изборите лагерът осъмна с белите плакати на СНД, чиито послания бяха заимствани от популярната политическа пропаганда. Те приканваха гражданите на Лагерия да гласуват с оранжевата бюлетина за "истинския президент. Името - което дава гаранция за вашия по-добър живот! Човекът - който ще се превърне в обединител на нацията! Личността - която ще изгради положителния имидж на държавата". Демократите бяха заложили и на ключовата фраза от предизборната кампания на българския президент Петър Стоянов - "Той е! ". Глаголът се спрягаше в полза на 18-годишния Стоян Славчев от Горна Оряховица.
Отговорът на "Оазис - Зараза" се появи в следобедните часове с аналогични, но цветни плакати, които иронизираха текстовете на СНД. Коалиционните партньори предлагаха за президент "лицето - което и да искате, не може да забравите! Човекът - който винаги идва навреме. Личността - която се забива в съзнанието ви като пирон в кисело мляко".
"Притеснени сме от млечното послание - не е особено литературно, не звучи приятно", смята председателката на СНД, 17-годишната Марияна Петкова. Кандидат-президентът Стоян Славчев се гневеше, че иронията на опонентите му цели объркване на избирателите. СНД подаде жалба с настояване некоректните плакати да бъдат свалени или променени. Съдията (Конституционният съвет) обаче разреши спора в полза на "Оазис - Зараза" с мотивите, че посланията са различни по своя смисъл и начин на формулиране. Коалицията се зарадва на първата си победа, спечелена благодарение на чувството за хумор и смелостта да експериментират, обещавайки не "по-добро настояще", а "по-добри спомени".
В деня на избора най-нетърпеливите избиратели се струпаха пред залата веднага след закуска не защото вотът е задължителен, а доведени от гражданската си отговорност. "Член съм на партията, не мога да не гласувам", усмихваха се съвестни партийци, докато някои от кандидат-депутатите се появиха пред урните минути преди да приключи изборният предиобед. Тийнейджърите светкавично правеха своя избор. От 225 граждани на република Лагерия правото си на вот упражниха 223-ма. Кандидат-президентът "с главно П" на "Оазис - Зараза" Данаил Марков спечели със 148 гласа. "Сухият режим" в Лагерия обаче не позволи в чест на победата да гръмне шампанско.
Феновете на "оазиса за заблудени души" и на "заразените" с политическа треска осигуриха на софийско-кърджалийското обединение квалифицирано мнозинство и в парламента. Общо 34-ма синьо-зелени депутати влязоха в НС на Лагерия срещу 11 "нови демократи". След като си стиснаха приятелски ръцете, загубилият кандидат Стоян Славчев прогнозира, че ще се постараят да си вършат работата като опозиция, но "ако има за какво да се захванем, може да помислим и за преврат срещу президента".
По правилата на политическата игра след изборите официално беше подписано и коалиционното споразумение между "Оазис" и "Зараза", с което партньорите си разпределят местата в правителството, Върховния съд и Прокуратурата на република Лагерия. Образец на документа са били част от текстовете от предизборното споразумение на ОДС. Младите държавници обаче категорично се разграничиха от родната политическа действителност. "Не е привлекателен реалният политически живот. Няма политици, които харесвам или уважавам", сякаш предварително се бяха уговорили да отговарят гражданите на Лагерия. Дори и най-активните от тях си признаха, че не се интересуват много-много от политика, но играта на държавници и депутати им допада, защото могат да "видят как стават нещата там горе".
Парламентът на Лагерия първо гласува Конституцията на републиката и правилник за работата си, избраха се временни комисии и председател точно както е в една истинска държава. Част от тийнейджърите бяха забравили, че само симулират избори и управление, и искрено се разочароваха от загубата. Чуха се дори обвинения, че резултатите са били предизвестни, а коалиционното обединение между София и Кърджали е лишило изборната борба от интрига. Както в истинска държава обаче, апатичните граждани, които предпочитат да играят карти и се интересуват само от дневния режим, значително надвишаваха ентусиазираните политически запалянковци. В резиденцията на Конституционния съвет няколко лидери и партийни активисти обсъждаха работата на Народното си събрание, позициите си по законопроекти, докато останалите потропваха пред вратата на стола за обяд.
Президентът на Лагерия Данаил Марков, който мечтае да управлява в "стил Рузвелт", пое ангажиментите по сформиране на правителството, съгласуване на бюджета, обнародване на законите с любимата си мисъл "Винаги върши нещата по най-краткия път" (Джон Стайнбек). Неговата дясна ръка - секретарят на "Оазис" Стоян Иванов беше избран за парламентарен шеф.
Никой от българските държавници (покани са получили президентът Петър Стоянов, премиерът Иван Костов, парламентарното ръководство, министърът на образованието Веселин Методиев, на държавната администрация Марио Тагарински) не намери време да отскочи на 60 километра от София, за да посети Лагерия и да се запознае с евентуалните си наследници.
Българската политическа история от последните години най-ясно се отрази в позицията на младите управници каква не искат да бъде тяхната държава - без обремененост от миналото, "да няма разделяне на привилегировани управляващи и манипулирани управлявани", да няма "приятелски кръгове" и граждани без самочувствие. Подготвените закони за държавния бюджет, за данъците и таксите, приоритетните проекти за обществения ред и полицията им гарантират друга държава поне за две седмици. Докато свърши играта.
Предстоящите местни избори - "някой не е в час"
"Любимият израз на Доган, който използва и в политиката - че някой не е в час, този път май се отнася за него. " Това каза лидер от средите на ДПС по повод амбицията на Сокола движението да се наложи на изборите за местни органи на властта в петдесет общини в страната, като по този начин се превърне във втора политическа сила по места след БСП. Междувременно Екатерина Михайлова, председател на синята парламентарна група, "заплю" за ОДС 115 от всичките 255 общини.
Мераците на съпредседателя на Обединението за национално спасение днес са неосъществими поради това, че неговата организация е по-скоро куха, структурите й хващат паяжини, а немалко вътрешни на движението активисти се оттеглят в полза на Инициативния комитет за обновление на ДПС с водач Гюнер Тахир.
Ахмед Доган говори за ДПС в момента като за "една организация, която има 26 общини, 600 местни кметове и около 1000 общински съветници". Според депутата от ОДС Гюнер Тахир обаче 6 от общинските кметове са на Инициативния съвет за обновление на ДПС, близо 180 от селските кметове също са се противопоставили официално на политиката на централното ръководство, а по-прецизната аритметика "деноминира" ДПС-общинарите по места - според Тахир реално те са не повече от 800, като 120 са подкрепили инициативата за обновление.
На местни избори '99 хората на Гюнер Тахир ще издигнат свои кандидатури, което би могло допълнително да подбие шансовете на Ахмед-Догановите фаворити.
