"През следващите три години на България са необходими 1.6 млрд. долара външно финансиране. От тази сума МВФ ще даде приблизително половината", заяви Ан Макгърк. Срещу договорената с фонда програма финансирането от оставащите около 800 млн. долара ще бъде осигурено от другите официални кредитори - Световната банка и Европейския съюз. За целта трябва да се свика среща на донорите, която традиционно се провежда в Брюксел. Първоначалните намерения на правителството бяха срещата да е преди заседанието на борда на директорите на фонда, т.е. някъде в края на август или началото на септември. Кратките срокове са доста съмнителни.
Финансирането от останалите официални кредитори също е доста неясно. Световната банка вече си има одобрена стратегия за България, която предвид бюрократичните трудности във Вашингтон трудно може да бъде променена в рамките на следващите 6 месеца. По-значителната част от финансирането според тази програма е съсредоточено през първата половина на 1999 г. и то е обвързано със строги структурни критерии за приватизация. При Европейския съюз бюрокрацията е още по-голяма. Още през пролетта на 1997 г. той реши да отпусне 250 млн. екю заем в подкрепа на платежния баланс на България, но го обвърза с такива условия, че първата половина получихме едва в началото на 1998 г., а вторият транш още не е отпуснат. Малко е вероятно, че преди да сме изпълнили условията за вторите 125 млн. екю, можем да разчитаме на други заеми от ЕС.
Така че като цяло договарянето на тригодишното споразумение е нещо много хубаво, но оттук нататък до реализацията на цялата програма има още много работа да се върши.
Накратко
Финансовият министър Муравей Радев закри със специална заповед звената "Ревизии на големите данъкоплатци" в териториалните данъчни управления в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. Службата за големите данъкоплатци в Русе се закрива, такава се създава във Враца. За големи данъкоплатци ще се считат фирми, които имат оборот за 1997 г. над 2.5 млрд. лв., платили са данъци за над 100 млн. лв. и имат дълготрайни материални активи за над 1 млрд. лв. Очаква се броят на големите данъкоплатци да намалее от 1215 на около 700.
Приходите по изпълнението на републиканския бюджет към 31 юли възлизат на 2.512 трилиона лева, разходите са за 2.276 трилиона лева, съобщиха от финансовото министерство. Превишението на приходите над разходите е 236 млрд. лева. Приходите в централния републикански бюджет са били 2.462 трилиона лева, разходите - 2.314 трилиона лева, като превишението е 148 млрд. лева. Към 31 юли превишението на приходите над разходите по общинските бюджети е било 36 млрд. лева. Собствените приходи на общините са 548 млрд. лева, а нетните трансфери - 242 млрд. лева. Разходите на общините до 31 юли са били 790 млрд. лева.
Финансовият министър Муравей Радев ще внесе в Министерския съвет в понеделник основните параметри на бюджета за следващата година. Това съобщи г-н Радев пред БНР в петък. На същото заседание ще бъдат внесени и бюджетните параметри за следващите три години.
Централната банка отне правото на покупко-продажба на валута на "УИН-12" ЕООД, тъй като е привличала парични средства от граждани и е сключвала договори за депозит. ЕТ "Мила-Георги Момчев" също остава без разрешение, защото не е регистрирала сключените сделки по операциите с валута. Заради неподаване на пълна информация в БНБ и неспазване на изискванията за сигурност на МВФ още 29 фирми са загубили правото на покупко-продажба на валута.
Турската Демирбанк е направила постъпки за получаване на лиценз за дейност в България. Банката е превела около 4 млн. марки по набирателна сметка в софийския клон на "ИНГ Барингс", като по този начин е отговорила на изискването по Търговския закон за депозит от 25% от капитала на новоучредяващо се дружество. С такава сума очевидно Демирбанк възнамерява да стартира с 16 млрд. лева капитал.
Изпитите за квалификация на данъчните служители ще се проведат най-вероятно през октомври, съобщи финансовото министерство. Тестовете ще представляват закрити въпроси с посочени вероятни отговори. Данъчните ще могат да ползват всякаква литература по време на изпита. На провалилите се поради уважителни причини ще бъде дадена възможност да се пробват втори път.
Ирак отново прекрати работата на оръжейните инспектори
Главният оръжеен инспектор на ООН Ричард Бътлър информира Съвета за сигурност в четвъртък за своите неуспешни разговори в Багдад, след като Ирак промени позициите си и обяви, че ще прекрати сътрудничеството си със специалната комисия на ООН, която Бътлър оглавява. Разговорите в Багдад пропаднаха през седмицата, когато Бътлър отказа да приеме искането на първия министър Тарик Азис и да обяви, че всички оръжия на Ирак за масово унищожение са били проверени. Приключването на работата на комисията щеше да даде възможност на Съвета за сигурност да прекрати ембаргото, наложено на Ирак след нахлуването в Кувейт през 1990 г. Това не стана, защото Бътлър заяви, че все още не разполага с доказателства, за да твърди, че Ирак е изпълнил резолюциите на ООН и не притежава или разработва ядрени, химически, биологични и балистични ракетни системи. Точно когато Бътлър се върна в Ню Йорк, Багдад обяви, че възнамерява да прекрати сътрудничеството си с оръжейните инспектори на ООН, ако съставът на специалната комисия, инспектираща военните му обекти, не бъде основно променен. Това свое искане Ирак аргументира с твърдението, че комисията в сегашния й състав обслужва единствено интересите на САЩ и Великобритания. От Багдад обвиняват Вашингтон, че под негово влияние комисията никога няма да приключи своята работа и санкциите, наложени срещу Ирак, ще продължат да действат за неопределен срок от време. Ирак оповести, че иска комисията да има нов ръководител, който да бъде еднакво приеман от всички петнайсет страни - членки на Съвета за сигурност. Ирак иска още главната квартира на комисията да бъде преместена от Ню Йорк в Женева или Виена, за да бъде дистанцирана от пряко американско влияние. Багдад заяви още, че все пак ще позволи на ООН да продължи да упражнява ограничен военен мониторинг чрез вече инсталираните специални камери за наблюдение на военните обекти като гаранция, че суверенитетът на Ирак няма да бъде нарушаван. Бътлър заяви пред журналисти при връщането си в главната квартира на ООН, че е инструктирал комисията по разоръжаване да продължи текущата си работа. Той потвърди, че инспекторите на ООН са изпълнявали своите задължения в нормален ритъм до сряда сутринта, когато се е провела срещата с иракските власти. Бътлър, който отказва да използва думата криза, за да опише настоящите проблеми между Ирак и оръжейната комисия на Обединените нации, прекара повече от час в разговори с генералния секретар на ООН Кофи Анан за мисията си в Багдад. Анан отложи с 24 часа плануваното си пътуване до Португалия, за да присъства на състоялия се в четвъртък брифинг, на който Бътлър информира Съвета за сигурност за възникналите проблеми, както и на последвалата дискусия. В резултат Съветът за сигурност подготви декларация, чрез която приканва Ирак да възобнови разговорите и съвместната си работа с оръжейните инспектори. Тази умерена форма на реакция цели да не възникнат още в началото разногласия между петнайсетте, което се случва обикновено когато на дневен ред са проблемите с Ирак.
Драматични промени тресат сектора на финансовите услуги
Понапълнелите от тлъстите комисиони брокери на Wall Street преминаха на диета с появата на киберборсите. Системата на киберборсите засича стотици хиляди заявки купува със заявки продава на финансови инструменти едва за една милиардна част от секундата - несравнимо по-бързо, а следователно и далеч по-евтино от търговията на традиционните фондови пазари, в основата на които са простосмъртните брокери.
Търговията по мрежата с посредничеството на брокери вече се възприема като проява на лош вкус. Новата порода електронни инвеститори иска своята, лишена от присъствието на борсовите агенти, фондова търговия с директен достъп до ценните книжа, която по същество представлява обикновена предметна търговия.
Песимистите за безоблачното бъдеще на новата форма на борсова търговия защитават тезата за силни флуктуации на борсовите индекси в резултат на многократно по-бързо осъществяваната търговия. Подобни притеснения не се споделят от членовете на Комисията по търговия с ценни книжа, според които законите, регламентиращи функционирането на традиционните фондови борси, остават валидни и за киберпазарите. Различното е в допълнителните чисто технически изисквания към киберборсите като наличие на достатъчен капацитет за посрещане на поръчките.
Новата система не е съвсем безобидна. Ниските транзакционни разходи могат да изкушат инвеститорите да пренебрегнат задължителните анализи преди предприемането на каквато и да е било инвестиция. Дори и най-добрите могат да бъдат неприятно изненадани, ако пропуснат да напишат домашното си. Интернет изобилства от необходимата за финансови анализи информация и инвеститорите няма да имат оправдание за демонстрирания мързел.
Вината за нежеланието на инвеститорите да плащат високи комисиони за съветите на традиционните брокери трябва да се търси в самите трудещи се на Wall Street. Всичко, което инвеститорите получават срещу раздялата с колосални суми под формата на възнаграждения за експертите от Wall Street, са безкрайните препоръки, насърчаващи покупките на ценни книги. Брокерите обаче остават безмълвни за момента, в който клиентите им трябва да се освободят от закупените финансови инструменти, за да реализират обещаните от тях капиталови печалби, които да осмислят големите комисиони. Единственият начин брокерите да се задържат в бизнеса е да си възвърнат доверието на инвеститорите - една почти непосилна задача в епохата на киберекспанзията. Явно е дошло времето позабравилите се брокери да се понапънат за парите си.
Стратегията на Клинтън "няма въпроси - няма отговори" може да се провали
По-малко от две седмици остават до 17 август - деня, в който Бил Клинтън трябва да даде показания за разследването по обвинение в принуда за лъжесвидетелство на бившата служителка в Белия дом Моника Левински. Преди да свидетелства по скандала, президентът Бил Клинтън трябваше да присъства на важна среща, организирана от Демократическата партия, на която да се дискутират перспективите пред изборите през есента. Според официална информация, дошла от Белия дом, на тази среща Клинтън нямал намерение да обсъжда скандала за секс и лъжесвидетелство, който със сигурност ще бъде водеща тема по-късно този месец, и съпартийците му вероятно нямало да искат от него разговори по този въпрос. Самата среща се проведе в сряда и на нея бяха дискутирани социалната сигурност, проблемите на здравеопазването и образователната сфера. По-късно Клинтън се присъедини към вечеря, организирана с цел набиране на средства за предстоящото стартиране на предизборната кампания на демократите. Информацията, дошла от Белия дом, че на срещата няма да бъде обсъждана темата Левински, се потвърди и президентът успя да си спести неудобните разговори.
Докато Клинтън провежда стратегия в стил "няма въпроси - няма отговори", в Капитолия Лени Брюър, адвокатът, който е натоварен с защитата на Клинтън, бе призован и се яви за втори път да даде показания по скандала за лъжесвидетелство. Върховният съд на САЩ постанови, че адвокатите на президента Клинтън трябва да се явят като свидетели и да дадат показания пред съдебното разследване по повод твърденията, че бившата служителка на Белия дом Моника Левински е била принуждавана да мълчи за връзката й с президента Клинтън. Върховният съд отхвърли искането на Белия дом Брюър и другите правителствени адвокати да не дават показания, защото са защитени от привилегията да пазят правата на клиента си и ако го направят, ще нарушат правото му на конфиденциалност. Скандалът Клинтън - Левински е тема, чието разискване започва в коридорите на Конгреса и завършва заедно с края на телевизионните програми, тема на деня във Вашингтон от месец януари, когато за пръв път бяха разпространени новините за аферата на президента с бившата служителка на Белия дом. Клинтън и Левински бяха призовани да дадат показания по делото за сексуален тормоз на Пола Джоунс, като и двамата отрекоха под клетва да са имали сексуални отношения, като Клинтън дори заяви публично, че никога не е лъгал никого. Разследването вървеше относително безшумно, докато през миналата седмица Левински предаде на правосъдието дреха, която може да съдържа ДНК, като доказателство за сексуални отношения между нея и президента. Според телевизионния канал NBC експерти от ФБР са завършили първата серия от тестове върху дрехата и са започнали втора за потвърждаване на резултатите. След като получи имунитет от обвинението, Левински е готова да даде показания за предполагаемата й сексуална връзка с президента Клинтън. Източници, близки до случая, твърдят, че Левински ще отрече пред съда, че й е било наредено да лъже, че е нямала сексуални отношения с Клинтън. Дългоочакваните показания на Моника Левински автоматично могат да опровергаят твърденията на Клинтън, че никога не е имал сексуални отношения с нея. Левински ще дава показания без присъствието на адвокатите си.
Голяма част от политиците от Демократическата партия обвиняват Клинтън за загубения от Демократическата партия контрол и в двете камари на американския Конгрес през 1994 г. Те също го обвиняват, че е съсредоточил усилията си в президентската кампания през 1996 г., на която бе преизбран, за сметка на изборите през 1994 г. След като бе преизбран, Клинтън направи доста за увеличаването на подкрепата на американците за Демократическата партия, но от нейните среди се опасяват, че скандалите за сексуален тормоз, и по-специално този с Левински, ще провалят шансовете им да спечелят изборите през ноември. Загубата на тези трети междинни избори могат да провалят дългосрочно техните бъдещи планове. Независимо от всичко обаче голяма част от политиците от средите на демократите продължават да търсят помощта на президента, за да осигурят финансиране на изборните си кампании, и той отново ще трябва да им даде помощта си за набирането на 300 000 долара за стартиране на изборната кампания. Всъщност на вечерята, организирана в сряда за събиране на средства за предизборната кампания на демократите, дали заради присъствието на Клинтън или не, бяха събрани едни милион и двеста хиляди долара - сума, която надминава предварителните очаквания. В отговор на това Клинтън очаква подкрепата на съпартийците си в трудния за него момент и я получава, след като някои от конгресмените заявиха, че независимо от всичко те ще подкрепят президента докрай. Барни Франк, представител от Масачузетс на демократите в Конгреса, дори обвини медиите за маниакалността, с която отразяват сексскандалите около Клинтън, и каза в шоуто на Лари Кинг по CNN, че всичко това отклонява вниманието от много по-важни теми като образованието и икономиката. Сенаторът Либерман от Кънектикът пък си послужи с литературни похвати, като каза, че има два свята - единият нормален, в който президентът работи както винаги, а другият е този, в който наблюдаваме драмата на предизвикателствата, пред които е изправен президентът.
NBC съобщи в сряда, че Моника Левински ще свидетелства за многобройни сексуални контакти с президента Клинтън в неговия частен кабинет. Според някои юристи засега предполагаемият импичмънт на Клинтън е невъзможно да бъде избягнат, след като прокурорът Кенет Стар приключи разследването. Още повече че ходът на проучването бе ускорен през миналата седмица и прокурорът Стар е поставен под силен обществен натиск за бързо разрешаване на случая.
Особено силен е интересът към случая от средите на Републиканската партия, където биха били особено доволни от дискредитацията на Клинтън. Сенаторът от Републиканската партия Арлън Спектър дори призова обвинението да приключи доклада си възможно най-бързо, след като президентът Клинтън даде показания. "Ще бъде много вредно за общественото мнение, ако се даде възможност на коментаторите да спекулират с възможните резултати от свидетелските показания, докато Конгресът изчаква истинските факти от приключването на вашия доклад", се казва в писмо на сенатора до прокурора Стар.
Руският финансов крах ще повлече след себе си цяла Европа
Германия е държател на 40 процента от външния дълг на Русия, който възлиза на 150 милиарда долара. Германия е най-големият кредитор на Русия, а същевременно германският износ за Полша е по-голям от този за Москва. Най-голямата европейска икономика, германската, може да се срути под натиска на тези кредити, особено имайки предвид, че основната тежест ще поеме правителството в Бон, а не частният сектор.
Падането на желязната завеса през 1989 г. създаде политическа и икономическа буферна зона между Германия и Русия и премахна статута на Германия на държава от предната линия, разделяща две коренно различни политико-икономически системи. Същевременно икономиките на държави като Полша, Чехия и Унгария в момента зависят много по-малко от търговията си с Русия, отколкото от търговията със страните от Европейския съюз. От своя страна германските банки имат кредити в Русия на стойност 29.88 милиарда долара, сравнено с едва 7.55 милиарда долара кредити в Русия от страна на американски банки. Същевременно германските банки са раздали кредити в Азия на стойност 47.2 милиарда долара - какво ще се случи, ако финансовата криза в Русия и Азия доведе до положение тези кредити да не могат да бъдат обслужвани? Отговорът е прост - германските банки ще последват примера на японските, т.е. ще фалират.
Германските банкери обаче все още гледат на Русия като на доста по-малък проблем например от Индонезия. Най-голямата германска банка, Deutsche Bank, през миналата година задели 1.4 милиарда марки провизии, за да се защити от загубите от азиатските кредити, но и досега нейните специалисти не смятат, че трябва да се повишат провизиите за руските кредити на банката. Втората по големина германска банка, Dresdner Bank, наскоро увеличи провизиите си за рискови кредити с 250 милиона марки, за да покрие рисковите си кредити в Азия, а кредитите й в Русия - на стойност 680 милиона марки - имат едва 60 процента рисково покритие.
Повечето икономисти засега са на мнение, че опасността от руска финансова криза, която да повлече след себе си и германската икономика, а следователно и икономиките на цяла Европа, не може да настъпи преди 2002 г. Годишните плащания по руския външен дълг ще нараснат до значителните 20 милиарда долара през 2002 г. според клаузите на наскоро подписаните кредитни споразумения и вероятно тогава ще настъпи големият крах в руската икономика, имайки предвид нейните темпове на растеж. Голямата опасност идва от това, че по-голямата част от германските кредити за Русия са покрити от държавни гаранти, така че при евентуалното спиране на плащанията по тези кредити те ще трябва да бъдат поети от правителствения бюджет в Бон.
През 1997 г. германският износ за Русия е на стойност 16.4 милиарда германски марки, докато вносът е на стойност 17 милиарда марки. Общият износ на Германия за страните от Централна и Източна Европа, включително Русия, е за 92 милиарда марки, а вносът е на стойност 75 милиарда марки. Основният германски внос от Русия са природен газ, петрол и суровини, а доставките досега не са почувствали влиянието на руската икономическа криза. Все пак трябва да се има предвид, че след голямата петролна криза през 70-те години Германия диверсифицира зависимостта си от внос на енергоносители в достатъчна степен, за да се смята, че една бъдеща икономическа криза в Русия няма да се отрази в дългосрочен план на германската икономика.
Явно икономистите на Международния валутен фонд обаче имат друга идея за бъдещето на руската икономика, след като се впуснаха в една, меко казано, рискована кредитна операция в Русия. Въпреки че се надигат все повече гласове в защита на тезата, че МВФ се е провалил при опита си да реши азиатската финансова криза, международната кредитна институция отпусна 11.2 милиарда долара на Русия - третият по големина кредит, отпускан до този момент. Дори хората от МВФ признават, че няма убедителни гаранции, че този кредит ще успее да изправи на крака тежко задлъжнялата страна, но политическото значение на Русия е толкова голямо, че никой не вижда алтернатива. Финансовият министър на Съединените щати Робърт Рубин написа писмо до Нют Гингрич, лидер на доминирания от републиканците американски Конгрес, в което всичко се казва в прав текст: "Нашият интерес от успешна политическа и икономическа реформа в Русия е огромен. Срив на рублата без съмнение ще засили позициите на руските противници на реформата, сред които са крайните националисти и комунистите, както и олигархията, която иска да защити някои свои специални интереси. " Ако рублата се срине отново, това вероятно наистина ще е краят на посткомунистическата руска история, най-малкото защото миньорите вече са на палатки пред Кремъл.
Американците, основен спонсор на Международния валутен фонд, имат основания да наливат свежи пари в руската икономика, защото една Русия в продължаваща финансова криза със сигурност ще бъде по-затворена за външния свят и протекционистично настроена и със сигурност ще отстоява външнополитическа линия, доста различна от тази на Вашингтон. Вероятната дълбока руска финансова криза ще се разпростре над цяла Централна и Източна Европа, което ще има значение за американските политически и икономически интереси в региона. Самите руснаци също безусловно се нуждаят от средствата на МВФ - президентът Елцин подписа указа за приемането на кредита рекордно бързо, а правителството иска от Държавната дума, долната камара на парламента, да се събере по-късно през този месец, за да обсъди мерките, нужни за отпускането на следващия транш от кредита.
Допълнителните средства означават, че Русия е получила три от седемте най-големи кредита, отпуснати от МВФ. Сумата възлиза на 22.6 милиарда специални права на тираж, квази валутата на МВФ, което възлиза на 30 милиарда долара по сегашен курс. Вторият по големина длъжник на МВФ, Мексико, е получил кредити на стойност 21.3 милиарда специални права на тираж, но за доста по-дълъг период от време, още от началото на 50-те години, докато Русия стана член на МВФ едва през 1992 г. На МВФ и на правителството във Вашингтон им остава единствено надеждата, че този път заемът наистина ще свърши работа и руската икономика, без да е процъфтяваща, ще се закрепи на ръба на краха. Но докато американците все пак притежават лостове, които да смекчат последиците от евентуален финансов крах на Русия, на правителствата в Източна Европа като че ли им остава само надеждата.
Новото правителство в Япония - поредното азиатско разочарование
Последните дни на миналия месец потвърдиха опасенията, че чудото в Япония и този път няма да се състои. На 30 юли азиатският консерватизъм и безрезервното подчинение на по-висшите в йерархията, твърде неадекватно определяни от някои азиатски лидери (премиера на Малайзия Махатир Мохамад) като универсални ценности, се проявиха в пълна степен в избора на наследника на провалилия се в усилията си да изведе японската икономика от състоянието на рецесия бивш премиер Риутару Хашимото. Старейшините в управляващата Либералдемократична партия (ЛДП) си нарочиха външния министър в кабинета на Хашимото и официален лидер на най-голямата фракция в ЛДП Кейзо Обучи за министър-председател на Япония, с което на практика предопределиха избора на по-младите в голямата японска политика.
Валутните пазари посрещнаха новината с петгодишен минимум на японската парична единица спрямо германската марка и шестседмичен спрямо американския долар, малко под нивото от осемгодишния минимум, достигнат в средата на юни, когато Федералният резерв под натиска на президента Бил Клинтън и финансовия министър Робърт Рубин, загрижени за цените на американските съкровищни бонове, в случай че японските финансови институции в търсене на ликвидност решат да поразредят портфейлите си от първокласни облигации на американското правителство на стойност приблизително 400 млрд. долара, интервенира на валутния пазар съвместно с японската централна банка. Спадът в цените на дълговите книжа означава и по-висока доходност за притежателите на тези облигации. Иначе казано, нараства цената на обслужването на американския дълг. Подобно развитие със сигурност няма да се хареса във Вашингтон въпреки бюджетния излишък (първият в последните три десетилетия), който се очаква американската икономика да генерира през настоящата фискална година. Този факт много добре се съзнава и от властите в Токио, които не пропускат да го напомнят на администрацията на Клинтън винаги, когато се заговори за новия по-висок американски дефицит в търговията между двете най-големи икономики в света. Американските притеснения са свързани и с примамливата капиталова печалба, която маржът между настоящия разменен курс от 145 йени за долар и нивата от 80-85, на които една голяма част от книжата са били закупени, би осигурил, в случай че бъде реализирана продажба.
Поражението на либералдемократите на изборите за горна камара на парламента на 12 юни трябваше да покаже на старейшините в ЛДП, че след петгодишно лутане между взаимно изключващи се фискални проекти, силно регулиран финансов сектор, почти нулеви лихвени проценти по депозитите в търговските банки и спестовните схеми на японските пощи, многобройни скандали за корупция на най-високо ниво в държавната администрация търпението на електората може да ерозира дори и в Япония. Те не пожелаха да разберат и още нещо - поредната чисто козметична замяна на неуспелия премиер с друг добър ученик на някой от значимите седемдесетгодишни играчи в ЛДП, в конкретния случай това е бившият министър-председател Нобору Такешита, е без потенциал за въздействие върху избирателите. Най-популярният японски финансов всекидневник "Нихон кейдзаи шимбун" и всекидневниците "Майничи шимбун" и "Йомиури шимбун" публикуваха в първите дни на миналата седмица резултатите от независими социологически проучвания, неизменно присъстващи от началото на 60-те години при всяка промяна в управлението на страната, според които близо половината японци не одобряват новия премиер и формираното от него правителство.
Настроенията покрай избора на Обучи не бяха само тъжни. Крехката опозиция в японския политически спектър се захвана с подготовката на предсрочни общи избори за началото на последното тримесечие на настоящата година, които реално могат да завършат с пробив в управлението на либералдемократите. В интервю за сп. BusinessWeek най-ярката политическа фигура на опозицията Нато Кан заяви, че водената от него основна опозиционна сила, Демократическата партия, няма да подкрепи законовата рамка, регламентираща реформите на Обучи в банковата система и публичните финанси. С мнозинството на ЛДП в долната камара на парламента Обучи с лекота ще прокара пакета от промени във финансовото законодателство, но ако хората на Нато Кан и представителите на набиращата все повече влияние комунистическа партия в горната камара проявят характер, стартирането на оздравителните мерки ще получи двумесечна отсрочка след внасянето им в парламента. А времето определено не работи за управляващите в Япония.
Инфраструктурните проекти и данъчните облекчения, замислени от Хашимото, на стойност 16 трилиона йени (111 млрд. долара при 144 йени за долар) остават приоритет и на Обучи в борбата с рецесията, при това увеличени с 10 трилиона йена. Новият елемент в програмата на Обучи е стимулиране на ръст на индекса на потребителските цени, т.е. наливане на инфлация в дефлиращата японска икономика. Това донякъде обяснява и назначаването на привърженика на разхлабената монетарна политика Киичи Миядзава за финансов министър, с когото се свързва спукването на японския финансов мехур в края 1991 г. Новият Мистър Йена пое финансовото министерство през 1986 г., за да го напусне пет години по-късно след скандал с неправомерно придобиване на акции от компанията Recruit срещу политически услуги. През юли 1992 г. Миядзава се завърна на бял кон във властта, доказвайки още веднъж, че корупцията в Япония е начин на живот. Единствения провал на общи избори в следвоенната история на страната либералдемократите отчетоха по време на мандата на Миядзава като министър-председател на страната, продължил едва 13 месеца.
Преминаването от дефлация към инфлация чрез повишаване на стойностите на паричните агрегати по пътя на крупни покупки на централната банка на Япония на държавни ценни книжа от търговските банки в страната, а оттам и в реалния сектор и/или задействане на правителствената печатница на йени ще доведе до свиване на реалните лихви, тоест ще бъде постигнат подобен на намаляването на лихвените проценти ефект върху икономиката, но по далеч по-фин начин.
Инфлацията е и начин за намаляване на дълговото бреме на японците без алтернатива след обявените в края на юли намерения на агенциите Moody's, Standard&Poor's и Fitch IBCA да преразгледат и най-вероятно да понижат кредитния рейтинг по дълговите правителствени книжа, ползващи се към днешна дата с най-високия възможен рейтинг ААА. Ако това стане, Япония ще трябва да заделя повече финансови средства от бюджета за лихвите по външния дълг, които ще включват по-висока рискова премия, съответстваща на по-ниския рейтинг.
Новият прочит на азиатските ценности на 30 юли, допреди година считани за основата на бурното икономическо развитие на Източна Азия, придаде завършен вид на новия световен финансов ред - американско-европейско благоденствие за сметка на все по-задълбочаващата се азиатска икономическа драма.
Кризата в Косово прерасна в хуманитарна катастрофа
В края на миналата седмица говорителят на Държавния департамент Джеймс Рубин в своя декларация каза, че югославският президент Слободан Милошевич е уверил американския посланик в Белград Кристофър Хил, че ще поеме персонална отговорност за осигуряване на обещания пълен достъп за планираната мисия на дипломатически наблюдатели за Косово. Милошевич обеща пред Хил, че ще бъде дадена възможност на албанците, напуснали жилищата си поради водените боеве, да се завърнат по домовете си. Също според Рубин Милошевич е информирал делегацията на ЕС, че военната офанзива в Косово е спряна. Всъщност операцията на югославската армия за етническо прочистване и възвръщане на Косово под сръбски контрол, за която Милошевич бе казал, че е приключила в четвъртък, продължи до края на седмицата. В резултат на сръбските атаки са убити над 500 цивилни албанци в домовете им, като са екзекутирани цели семейства и около една шеста от албанското население на Косово е прогонено от домовете им. Всичко това се случи, след като Милошевич категорично бе обещал, че от атаките на сръбската армия няма да пострада цивилното население.
След като през миналата седмица сръбската армия успя временно да си възвърне контрола в по-голямата част от Косово, режимът на Милошевич започна да изчаква какъв ще бъде ефектът от тези действия и да демонстрира готовност за дипломатическо решаване на кризата. На среща на външните министри на Югославия и Македония югославският външен министър Йоканович заяви, че всички въпроси в Косово трябва да бъдат решавани мирно и с политически методи, като се зачитат суверенитетът и целостта на Сърбия и Югославия. Срещата потвърди нарастващите опасения за разрастване на косовския конфликт в Македония и сръбското правителство побърза да си осигури подкрепата на бившата югославска република срещу разрастването на кризата. Близо една трета от населението на Македония е от албански произход и официалните власти в Белград са обезпокоени от нарастващата подкрепа за косовските албанци.
От друга страна, атаките на сръбската армия срещу цивилно население радикализират претенциите на албанските сепаратисти. Техният лидер Ибрахим Ругова преди по-малко от месец бе заявил, че е наясно, че международната общност не подкрепя по принцип създаването на независимо Косово и според него за провинцията е удачен вариант, при който тя да получи широка автономия в рамките на Югославия. След последните акции срещу цивилно население обаче Ругова, за когото се твърди, че е умерен политик, каза, че е дошло време да бъде призната независимостта на Косово, както и да бъде защитена с помощта на международната общност. От средите на най-радикалната и най-сепаратистки настроената от всички албански фракции - Армията за освобождение на Косово, са категорични, че Сърбия никога вече няма да постави Косово под контрол. Те са убедени, че международната общност разбира това и рано или късно ще се намеси в конфликта на тяхна страна.
Реакциите, провокирани от неизпълнените обещания на Милошевич, са изключително остри, но въпреки признанието, че ситуацията в Косово започва да излиза от контрол, западните дипломати имат различия за степента на намеса и използването на военна сила за спиране на насилието в Косово. Без да навлиза в детайли, говорителят на Държавния департамент на САЩ Джеймс Рубин заяви, че НАТО трябва да може да се намеси много бързо в Косово и се надява, че Милошевич разбира това. Според него е наложително политическите лидери на страните от НАТО да решат дали са необходими действия срещу Милошевич. През май външните министри на страните от НАТО се обърнаха към военните експерти за изработване на план за разполагане на военни части на алианса в Албания и Македония, но под натиска на Русия Западът реши да изчака. Търпението на НАТО обаче едва ли ще продължи дълго, след като на среща с дипломати от ЕС през миналата седмица Милошевич каза, че офанзивите на сръбската армия са приключили, и само двадесет и четири часа по-късно етническото прочистване и атаките срещу цивилно население продължиха.
Позицията на ЕС, изразена от австрийския външен министър Волфганг Шусел, чиято страна председателства ЕС, обаче е по-мека. Шусел е категоричен, че не може да се говори за възможно военно решение, а само за решение на конфликта, изработено чрез преговори. Според него ЕС е изпратил ясно послание към Милошевич и очаква той да изпълни обещанието си за спиране на разрастващото се насилие срещу невоенни обекти на албанците в Косово. Германският външен министър Клаус Кинкел беше пределно ясен и изчерпателен в изявление, отправено към двете страни на 31 юли. Според него продължаващите военни действия от страна на косовските албанци ще ги лишат от симпатиите на международната общност. Кинкел предупреди албанците, че трябва да се отърват от трите си илюзии, а именно, че могат да получат независимост, военна подкрепа от страна на НАТО и военна победа над сръбските сили. Становището на Кинкел включва възможността НАТО да гарантира евентуално бъдещо споразумение за автономията на Косово, защото според него позицията на Милошевич не е обвързана с възстановяване на мира и реда в Югославия. Кинкел потвърди още, че НАТО обсъжда превантивно разполагане на войски в Албания в рамките на програмата "Партньорство за мир". Независимо от разногласията в позициите на страните от ЕС и САЩ и Русия обаче все повече се налага тезата, че има поне два фактора, които ще направят военната намеса в Косово задължителна. Те са влошаването на проблема с бежанците и нарастването на несигурността в региона.
Реалностите, потвърдени и от западната реакция, са повод за не особено оптимистични очаквания за бъдещото развитие на косовската криза и на сигурността в региона. Те се състоят в следното: първо, всеки опит от страна на албанските сепаратисти за организирана или спонтанна съпротива ще доведе до нови жертви или до разрастване на насилието предимно за сметка на цивилното албанско население, без това да му донесе подкрепата на Запада. Очевидно е, че предупреждението на Кинкел към сепаратистки настроените албански фракции изразява точния начин, по който в Европейския съюз възприемат албанците в Косово. Второ, също очевидно, въпреки всички уверения на сръбските официални власти, че искат мирно уреждане на конфликта, Сърбия ще продължи да избива цивилно албанско население и да разрушава албански селища независимо с какви средства. Действията на Белград потвърждават тезата, че Милошевич и сподвижниците му са твърдо решени да сложат край на косовската криза единствено по пътя на смазване на съпротивата на албанците. И докато преди месец признаването на Армията за освобождение на Косово за страна в преговорите означаваше създаване на възможности за радикализация на албанската позиция и затрудняване на преговорите, сега сръбските атаки срещу цивилно население ще създадат ново напрежение и нови трудности пред стартирането на мирните преговори и ще ги направят изключително трудни, ако не и невъзможни.
Предлаганите мирни варианти за даване автономия на Косово са очевидно неприемливи за официален Белград, докато в преобладаващата си част населението на Косово остава албанско. Етническото прочистване и военните действия целят установяване на дългосрочен сръбски контрол над провинцията при намалени до минимум възможности за албанска съпротива. По всяка вероятност Белград ще направи всичко възможно да отложи мирното решаване на конфликта до момента, в който плановете за възстановяването на сръбския контрол над тази провинция бъдат постигнати. Реализацията на такъв сръбски проект за Косово води до следните последици: продължаване на конфликта до трайно прогонване на максимален брой албанци извън границите на Югославия и установяване етническо статукво, максимално приемливо за Сърбия; избягване на босненския сценарий за даване на автономия или независимост на Косово; обричане на региона на все по-засилваща се нестабилност и хуманитарна катастрофа, породена от възможния огромен бежански поток; ескалация на напрежението поради силното албанско присъствие в Македония и границата на Югославия с Албания. Всичко това прави твърде вероятна намесата на военни сили на НАТО в конфликта. Въпросът е дали дипломатите разполагат с достатъчно време за намиране на компромисно решение между различните позиции и няма ли да се забави прекалено дълго международната намеса и кризата в Косово да излезе извън всякакъв контрол.
Възкресението на израелско-палестинския мирен процес получи отсрочка
Само месец след като бе направен поредният опит да бъде възстановен израелско-палестинският мирен процес, замрял през март 1997 г., двустранните преговори между страните в конфликта отново удариха на камък през последната седмица на юли. Нищо ново под слънцето. Петдесетгодишните кървави пазарлъци между евреи и араби продължават въпреки усилията на американската дипломация като посредник в преговорите да сложи край на близкоизточния кошмар - терористични удари срещу евреите в окупираните през 1967 г. територии на Западния бряг (последният терористичен акт завърши трагично за двама евреи в началото на миналата седмица), бездържавността на палестинците и разрастващите се антиизраелски настроения в арабския свят, на чиято основа се гради национализма в тези държави. Провалът на мирния процес означава и нови огромни суми, заделяни от бюджета на Израел за въоръжаване и поддържане на големи военни части, а с това и формиране на хроничен дефицит в държавната хазна и всички последствия от него върху икономическото състояние на страната. Въпреки надигащото се недоволство сред обикновените американци ежегодният финансов поток в размер на 3 млрд. долара от Вашингтон към Тел Авив, отпускан под натиска на влиятелното еврейско лоби в американския Конгрес, ще продължи да подпомага евреите и занапред.
Първият явен сигнал за неуспеха на американската дипломатическа мисия бе отказът на Израел да подкрепи създаването на Международния наказателен съд в средата на миналия месец в Рим. Третирането на прехвърлянето на цивилно население на държава окупатор, каквато безспорно е Израел, на територията на окупираната страна като военно престъпление логично се оказа неприемливо за властите в Тел Авив. Талантът на израелския премиер Бенямин Нетаняху да създава врагове се прояви съвсем навреме чрез предложената от него израелска модификация на американския план за уреждане на арабско-израелския конфликт, за да пропилее окончателно възможността най-накрая Израел да сключи примирие с палестинците. Две години по-рано Нетаняху, без да напряга мускули, срина изграденото от 1992 г. нататък за доказване истинността на поговорката "и вълкът сит, и агнето цяло" в близкоизточен вариант.
Анонсираното от първия дипломат на САЩ Мадлин Олбрайт предложение за удовлетворяване и на двете страни в конфликта предвиждаше по-нататъшното изтегляне на израелски войски от Западния бряг и предаване на 13% от окупираните територии на палестинските власти, срещу което последните се ангажират да изкоренят всякакви терористични групировки и да засилят мерките за сигурност. Тринайсетте процента се видяха много на Нетаняху, който склони да свие територията на Израел едва с 10 на сто. Върху останалите 3 процента до предложените от Вашингтон 13 Нетаняху предвижда да строи природен резерват, който да служи за зона на сигурност, свободна от палестински селища.
Развитието на арабско-израелските преговори разигра в Израел познатия сценарий на противопоставяне на религиозните хардлайнери в многообразната управляваща дясна коалиция на опозицията и поддръжниците на мирния процес сред хората на Нетаняху, а самият министър-председател бе поставен в ролята на балансьор. Крехкото парламентарно мнозинство от един глас в 120-местния парламент изисква от Нетаняху да се съобразява с капризите и на националистите, и на опозицията. С първите - защото разполагат с необходимия потенциал да сринат правителството, в случай че еврейската държава се раздели дори и с един инч от окупираните територии на Западния бряг, а с вторите - защото са в състояние да влязат в съглашение с първите, за да поемат управлението на държавата. Логично е в подобна политическа обстановка всеки един ход от общонационално значение на Нетаняху да бъде атакуван с процедура по гласуване на вот на недоверие на правителството.
Точно това се случи на 29 юли, последния работен ден от лятната сесия на парламента, преди да се събере отново в края на октомври. Депутати от опозиционната лейбъристка партия внесоха за гласуване предложение за разпускане на парламента, което е първата стъпка за провеждането на предсрочни избори. Привкусил загубата, Нетаняху нареди на депутатите от управляващата коалиция да не участват в гласуването. Въпреки това четирима от тях, включително и бившият финансов министър Дан Меридор, гласуваха при това в подкрепа на политическите опоненти на премиера. С 60 гласа за срещу 6 против опозицията прокара предложението си. Според основния закон на страната, за да се стигне до разпускане на парламента, опозицията трябва да надделее в други три аналогични гласувания, които ще се проведат веднага след края на лятната ваканция на парламента - тримесечен период, достатъчен както за Нетаняху, така и за опозицията да наклонят везните на анемичния баланс в израелското политическо пространство в своя полза.
Застоят в близкоизточния мирен процес засили интензитета на вербалните престрелки между президента на Израел Езер Вайцман и Нетаняху. Изпълняващият чисто представителни функции Вайцман настоя за незабавни предсрочни избори. "Логиката ми подсказва, че двете общности сме достигнали онзи момент, в който по-нататъшното протакане на конфликта вече не е опция. Единственото правилно решение на израелско-палестинския казус е одобряването на американския план и от двете страни. Изпуснем ли този момент, едва ли ще има следващ."
Десетте процента на Нетаняху са неприемливи за палестинците още повече след американските признания за правото им да разширят териториалното си присъствие в Близкия изток с 13%. Сериозността на вътрешните политически главоболия на Нетаняху и поизнервената напоследък американска дипломация много скоро ще ревизират стратегията на протакане на Нетаняху, прикрита зад проблемните три процента.
Интересът към инвестиционните бонове засега е слаб
От 20 юли, когато беше обявен стартът за регистрацията на гражданите за участие във втората вълна на раздържавяването срещу инвестиционни бонове, до началото на този месец малко над 20 хил. души са купили регистрационните си талони. Още толкова граждани са си купили само формулярите, без да ги подават в бюрата, но са ги взели, за да ги разгледат. Най-много регистрации са направени в София - около 9000, на второ място е Варна с близо 3400, а на трето е Сливен с 3100. В почти всички градове според информацията на ЦМП броят на регистрациите при цена 1000 лв. (за ученици, студенти, войници и пенсионери) е средно два пъти по-висок от броя на регистрациите, при които е платена пълната такса в размер на 5000 лв. В сравнение с първата вълна на процеса интересът към инвестиционните бонове сега едва ли е по-слаб. Тогава обаче големият брой граждани се регистрираха към края на периода, през който това беше възможно. Сега трябва да се има предвид, че крайният срок за закупуване на талоните е краят на 2001 г. Това заедно с факта, че Центърът за масова приватизация не е изнесъл информация за дружествата, които ще се продават на търговете, прави доста песимистична прогнозата за бъдещия интерес на гражданите. Фактически единствено наличието на ангажимент от страна на държавата за това кога какви акции ще бъдат раздържавявани на централизираните търгове би могло да изпълни със смисъл приватизацията срещу инвестиционни бонове.
Според служители в пощите "скоро трябва да излязат списъците на предприятията, които ще се предлагат на търговете". Засега обаче от държавната администрация пазят в дълбока тайна имената на предприятията. "Имаме вариант на списък с предприятията за търговете на ЦМП. Техният брой е около 50. Въпреки че всички са от ресурса на Агенцията за приватизация (АП), искаме да ги съгласуваме и с останалите приватизиращи органи", обясни през миналата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
Според уверенията на Любомир Георгиев, изпълнителен директор на ЦМП, първият централизиран търг ще се проведе в началото на септември. Ако това се окаже вярно обаче, държавата няма да даде достатъчно информация и така гражданите ще останат излъгани. Възможност да спечелят ще имат само тези, които имат допълнителна информация и време за реакция. Инициативни организации вече успяха да формират цена на един регистрационен талон с 250 хил. инвестиционни бона, която е в размер на около 30 000 лв. За разлика от предишната вълна сега при разпореждането с инвестиционните бонове има повече степени на свобода. Единият от вариантите е лицензираните инвестиционни посредници да вземат за управление бонове (това е разрешено от сега действащия закон), а в договорите с клиентите си да вписват клаузи за условията на прехвърляне на акциите, които ще бъдат придобити впоследствие. Други възможности са боновете да бъдат внасяни в работническо-мениджърски дружества или пък да се сключват предварителни договори с пенсионни фондове. Последните все още не са регламентирани от закон, което обаче само улеснява желаещите да учредят такова дружество.
По информация от ЦМП засега няма регистрирани РМД. В една от наредбите, които регламентират втората вълна на боновото раздържавяване, юридическите лица, които използват инвестиционни бонове, трябва да имат регистрация в ЦМП. Това, че засега няма регистрирани такива дружества, все още нищо не значи. Според пресцентъра на ЦМП вероятната причина е, че гражданите, които желаят да прехвърлят боновете си на РМД, още не са получили т.нар. квитанция-потвърждение на регистрацията. Тя трябва да бъде изпратена на домашния им адрес в срок до 22 дни от датата на подаване на талона за регистрация. Все още не се прави регистрация и на инвестиционни посредници и на пенсионни фондове. Според пресцентъра на ЦМП посредниците ще могат да започнат да се регистрират в края на август, защото едва тогава се очаква да бъде приета Наредбата за реда за провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции.
Промишленото министерство ще осъществи 200 сделки за основни пакети до края на годината
Лъчезар Колев, началник на отдел "Продажби - 1" в Министерството на промишлеността, пред "Капитал"
Според вас какво пречи на приватизацията?
- Това, което много хора не разбират, е, че приватизацията не е прост процес, защото зависи от много хора и много институции. Ако вземем за пример етапите на процеса, още от самото начало приватизацията зависи от добросъвестността и добронамереността на управителите на дружеството, които трябва да дадат ясна, точна и бърза информация за неговото състояние, за да може министерството да прецени дали има пречки за откриване на процедура за приватизация. Премълчаването, скриването или неточностите в тази информация понякога пречат много.
Приватизацията много зависи и от общините и областните управители. С разделението на собствеността на държавна и общинска с конституцията и със законите през 1991 г. и 1996 г. започнаха да се пораждат проблеми. В началото те бяха чисто законодателни, защото беше трудно да се квалифицира кое е държавна и кое общинска собственост в една държава, в която години не може да бъде забравен член първи на конституцията от тоталитарно време. Личното ми убеждение е, че много общини започнаха да се стремят към увеличаване на своята собственост. Един от примерите е с община Созопол при приватизацията на Риболовна база - Созопол. В този случай общината настояваше старото риболовно пристанище, сто процента държавна собственост, и по-точно теренът към него, който е изключително атрактивен, да бъдат превърнати в автогара въз основа на една фалшива скица дори без да има приет регулационен план.
Общините обикновено се намесват в напреднал стадий на приватизационна процедура, атакуват министерството с различни искания и естествено ние като добросъвестни продавачи сме длъжни да спрем процедурата по раздържавяване, докато проблемът се разреши.
Реституцията не беше ли също голям проблем?
- Да, изправяме се пред конфликт между два процеса, които фактически водят до едно и също нещо - раздържавяване на активи. Проблемът е в това, че след реституционните закони от 1992 г. следваха Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) и Законът за собствеността и ползването на земеделски земи, където се казваше, че обезщетяването на бивши собственици на разрушени сгради, преустроени постройки и различни движими вещи ще става по друг закон. Такъв е Законът за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ), или Законът "Лучников". Проблемът е, че той се появи едва през 1997 г. и уреди алтернативност и многовариантност на обезщетяването, като дори даде възможност на бившите собственици да се откажат от вече получено обезщетение и да поискат друго. През зимата и пролетта на тази година това много затрудни приватизацията, защото не само беше необходимо да се изяснява вещно-правният статут на активите при спорните сделки, но дори не се знаеше броят на акциите за продажба.
Случи се така, че за да бъдат възстановени правата на една група хора - бившите собственици, бяха нарушени интересите на друга група лица - инвеститорите. Конституционният съд веднъж се произнесе за промени в Закона "Лучников", наскоро имаше и нови изменения и допълнения, но те в никакъв случай не решават проблема, който продължава да стои пред всички приватизиращи органи. Трябва да се намери начин за промяна на закона, без да бъдат накърнени правата на тези, които имат право на обезщетение, така че процесът на приватизация да продължи и темповете му да бъдат ускорени.
Единствено общините и реституцията ли пречат или има и липса на интерес към българските предприятия?
- Третият голям проблем е финансовото състояние на дружествата. Оказа се, че голяма част от тях имат неизяснени или неизвестни в балансите задължения към държавата, към търговски банки и доставчици. Това също е фактор, който, от една страна, влошава състоянието на предприятията, от друга, възпрепятства инвеститорския интерес, а от трета (като резултат от първите две), забавя приватизацията. Не е решен проблемът с договори за финансиране с валутни кредити отпреди 1989 г., които са един вид операции между външни банки, държавата и бившата Българска външнотърговска банка. В много случаи тези задължения са просрочени, за много от тях погасителната давност по Закона за задълженията и договорите е изтекла, но Булбанк продължава да иска погасяването им. В договорите се случва често да има формулировки, че са сключени с устно нареждане от генералния секретар на партията. Проблемът е много наболял за държавата, за Булбанк и за дружествата. Малко се говори за него, но той трябва да бъде решен час по-скоро. Лично според мен като юрист голяма част от задълженията би следвало да са вече уредени с преобразуването на външния дълг на страната и издаването на прословутите брейди-облигации. Това обаче не ни дава отговор на въпроса защо е това тайнствено мълчание от страна на Булбанк, БНБ и Министерството на финансите и защо вземанията, които де юре са отдавна погасени, се претендират без изгледи да бъдат получени.
Това означава ли, че и в промишленото министерство ще има сделки за един лев?
- Сделки за един лев в МП е имало и сигурно ще има. Не е възможно при коректно отразяване на финансовото и технологичното състояние на предприятията да настояваме упорито на някаква цена, при положение че предприятието е затънало в дългове, не работи и има нужда от свежи пари. Държавата има нужда от постъпления от приватизация, но още повече има нужда от работещи предприятия.
Каква част от приватизационната си програма за 1998 г. ще успее да изпълни министерството?
- Не е тайна и зам.-министър Гетова на няколко пъти го е казвала - може би екипът на министерството надцени своите възможности или подценихме трудностите на приватизацията и нейната подготовка. В никакъв случай резултатите за първите шест-седем месеца на годината не са лоши. Само за този период сме продали толкова, колкото за цялата минала година. В момента се създава организация на вътрешен контрол и отговорност за всяка приватизационна сделка, така че до края на годината да успеем да сключим още около 200 сделки за основни пакети. По брой сделки това прави около три четвърти от програмата. Целта ни е обаче по договорени плащания да достигнем обем, близък до предвиденото, защото това е много важно за държавата и за бюджета. Не е невъзможно, защото всички тези дружества имат правни анализи и готови оценки или те се правят в момента.
Защо по толкова много сделки няма кандидати за купувачи?
- В държавата се усеща липса на инвеститори и на финансови ресурси. Има наистина български инвеститори, които преди няколко години са реализирали приватизационна сделка за промишлено предприятие и сега идват за втора или трета сделка. Но има краен брой частни фирми и огромен брой държавни предприятия. Естествено е, че се стига до насищане на пазара.
Само липсата на интерес от частни фирми ли е причината да се сключват толкова сделки с работническо-мениджърски дружества (РМД)?
- В този случай понякога като спасително решение идва и РМД. То не е панацея за приватизацията на губещите дружества, но е фактор, който, от една страна, носи икономическа и социална справедливост, а от друга страна, дава възможност да се намери купувач за тези дружества. Това обаче от своя страна създава една непрекъсната нагласа в самите РМД, че ако участват в приватизацията, техният избор като купувачи е предопределен. Мога да дам много примери, когато РМД не печели, защото офертата му не е най-добрата. Понякога обаче шансовете му са добри, защото същият екип е управлявал дружеството добре, това му дава възможност да направи добра бизнеспрограма, да даде най-добрата цена и в крайна сметка да убеди екипа на министерството в своите възможности. Това, което повечето РМД не могат да разберат, е, че работническо-мениджърската приватизация не е вид или начин на приватизация, тя е просто начин на плащане.
Има ли развитие по отдавна отлаганите сделки за "Шуменско пиво" и "Българска захар" - Долна Митрополия?
- За "Шуменско пиво" в Държавен вестник e публикувано решение за удължаване на срока за подаване на оферти. Дружеството е включено в целевия списък и от него очакваме добри приходи. Чуждестранният интерес е подновен и надявам се, че този път ще го продадем.
За "Българска захар" разговарях с един специалист от Агропромпроект, който е проектирал захарните заводи. "Българска захар" е едно чудесно дружество с модерна технология, проблемът му е, че е огромен. Предприятието има капацитет да преработва суровина, колкото ако се засее половината територия на България със захарно цвекло. А производство на цвекло няма. В тази приватизация стратегическите инвеститори са относително ясни, особено след като са преустановени възможностите за контрабандно внасяне на суровина. Решението не е в това да се появи спекулативен инвеститор. Трябва ние да търсим купувач - с директен маркетинг и реклама.
Има ли сделки, за които се очаква висок интерес?
- Започва приватизацията на дружества, за които предстои да се учредява концесия. В понеделник (10 август - б.а.) изтича срокът за подаване на оферти за "Бентонит". Освен това предстои и приватизацията на "Нефтошисти". Това са добивни и отчасти преработвателни дружества. Към дружествата, за които трябва концесия, определено има интерес, което е нормално, защото всеки концесионен обект е своего рода монопол върху определен обект или находище.
Министерството на строителството закри десет приватизационни процедури
През миналата седмица със заповед на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в Държавен вестник, бяха отменени заповедите за откриване на приватизационните процедури на десет дружества. Това са "Домостроене" - Бургас, "Шуменска крепост" - Шумен, "Енергостроймонтаж" - Козлодуй, "Пътни строежи" - Пловдив, "Домостроене" - Силистра, "Хидрострой - Рилци" - Дупница, "Търговско-рекламен център по строителство" - София, "Изкуство" - Троян, "ДДФ - Бдин" - Видин и "Заводски строежи - Девня" - Девня. Прекият ефект от това решение на министерството на строителството е, че допълнително се забавя приватизацията, която и без това върви с незадоволителни темпове.
Според официалната информация от министерството на строителството процедурите са закрити, защото след ревалоризацията на активите капиталът на предприятията се е вдигнал и те влизат в границата, в която дружествата трябва да се продават от Агенцията за приватизация. Тоест става дума единствено за смяна на приватизиращия орган. Според отдел Приватизация във ведомството, проблем няма, защото при тези процедури така или иначе не се е стигало до събиране на оферти - следователно няма отхвърлени купувачи. Държавните служители обясниха, че министерството и агенцията са се уточнили и за това кой ще продава останалите предприятия и са изготвили списък със съответното разпределение.
Според запознати с хода на сделките в министерството на строителството за някои от тези предприятия е имало заявен интерес от повече от един кандидат-купувачи. Според източниците в някои от случаите е възможно да става въпрос за толериране на работническо-мениджърски дружества. При подобно закриване на процедурите обаче, което не е задължително по закон, е трудно да се проследят истинските мотиви на приватизаторите. Сигурно е само, че това е доста удобен начин да се правят промени в правилата по време на самата игра. Обявените проценти, методът на приватизация, минималните цени и т.н. винаги стават различни след евентуално откриване на нови процедури.
Агенцията пак ще продава "Химко" през есента
"За "Химко" вече няма да преговаряме с никого, защото ще го пуснем отново за продажба чрез конкурс", съобщи през изминалата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Заповедта се очаква да бъде обнародвана до няколко седмици. Желязков засега отказа да съобщи началната цена, по която ще се продава заводът. "Ще я видите в Държавен вестник", допълни той.
Ъруин Брейч, собственик на "Стелар глобал корпорейшън" (който се провали като купувач на "Химко") заяви, че възнамерява да предложи приблизително 60-65 млн. долара за контролния пакет от предприятието. Според него този път наддаването ще е при по-неблагоприятни условия. Освен това трябва да се има предвид, че заради предишните преговори "Стелар" загуби 200000 долара от депозита и още поне толкова за хонорари на канадските адвокати. "Миналия път АП предложи за продажба 67%, този път ще са само 57% от капитала на дружеството. Освен това няма да има възможност за ползване на данъчна ваканция, както при предишната приватизационна процедура", коментира Брейч.
Всъщност при прекратените преговори за "Химко" се предлагаха не 67%, а точно 57%, но имаше уговорка, че купувачът ще получи правото да придобие неизкупените преференциални акции. Няма теоретична пречка подобно условие да бъде предвидено и при конкурс. По отношение на загубената възможност за данъчна ваканция, Брейч очевидно има предвид отмяната на закона за данък върху печалбата, който позволяваше предприятия, приватизирани до края на 1997 г., да ползват данъчни облекчения до пет години.
"Основните конкуренти на "Химко" на международните пазари ще бъдат торовите заводи на Русия и Украйна", заяви Брейч. Той допълни, че е уговорил бъдещата реализация на продукцията на "Химко" в свой разговор с Едвин Сугарев, който е бивш посланик в Монголия. "Следващият пост на Едвин Сугарев ще бъде в Индия. Според него торовете ще бъдат основният износ на България за Индия", заяви канадският инвеститор. По собствените му думи той се е срещал и с представителката на Международния валутен фонд за България Ан Макгърк, която подкрепила намеренията му да купи "Химко".
По данни на Брейч през последната една година задълженията на "Химко" са 33.5 млн. долара, от които 88% са краткосрочни задължения, по-голямата част от тях към Булгаргаз. "В тези 33.5 млн. долара е включена и дължимата лихва към Булгаргаз в размер на 3.41 млн. долара. Имам сведения, които трябва да проверя, че има да се плаща и наказателна лихва в размер на още 6 млн. долара", каза Брейч. Според него предстои да се договори дали "Химко" ще трябва да плати дължимия на държавата дивидент в размер на 2.15 млн. долара. Брейч освен това възнамерявал да направи оздравителен план за предприятието, което в момента губело по 3 млрд. лв. на месец, и да провери какви активи притежава "Химко" във варненското и ломското пристанище.
Дойче банк ще прави предварителна селекция на кандидатите за БТК
Готови са оценката и правният анализ на компанията
Консултантът по продажбата на БТК - Deutsche Bank UK (бел.ред. - това е новото име на лондонската инвестиционната банка на Дойче банк - Дойче Морган Гренфел) ще прави предварителна селекция на кандидат-купувачите на компанията, за да улесни работата си по избора на инвеститор. Преди седмица инвестиционната банка е депозирала предложение в Агенцията за приватизация, според което, за да участват в наддаването за БТК, телекомуникационните оператори, кандидат-купувачи, трябва да отговарят на три условия. Първото е да имат годишни приходи на линия не по-малко от 300 долара, второто - да имат минимум 2 млн. линии и третото, което все още не е одобрено окончателно от агенцията е определен обем приходи за миналата година. На предложените от Дойче банк критерии отговарят около тридесет телекомуникационни оператори, а гръцката OTE, която официално заяви, че ще участва в наддаването, е на едно от последните места в тази класация. В анализа за приватизацията на БТК, който беше изпратен през юли в Министерския съвет, консултантът Дойче банк се ангажира да установи контакт с над 100 потенциални купувача, но изброи като възможни стратегически партньори PTT Telecom (Холандия), OTE (Гърция), Deutsche Telekom (която има общо дружество с Дойче банк, а тя е 100% собственик на консултантът по продажбата), Telekom Italia, Matav (Унгария), Frans Telekom, TeleDenmark, SBC Communications (САЩ), Telefonica (Испания) и British Telekom. От изброени в доклада до правителството стратегически партньори всички отговарят на предложените от консултанта условия. Със сигурност обаче ще стане ясно дали тези компании ще участват в наддаването за българския телеком, едва когато закупят информационния меморандум за БТК.
Ако до средата на август агенцията одобри условията за кандидатстване, още този месец консултантът ще започне работата си по пресяването на кандидатите. Преди седмица заедно с предварителните критерии за участие в наддаването Дойче банк депозира в агенцията правния анализ и оценката на БТК. Очаква се АП да одобри информационния меморандум за БТК до края на август, в който ще бъдат описани основните параметри на сделката - пакет акции, който ще бъде продаден (това, което все още не е решено е дали ще бъдат раздържавени 51 или 67% от компанията), ще стане известно и дали втория GSM-оператор ще бъде продадена в пакет с БТК. Още по време на предварителните разговори PTT Telekom и France Telekom бяха заявили на консултанта по сделката, че не биха проявили интерес към БТК, ако не вземат участие във втория цифров мобилен оператор.
Агенцията трябва да публикува официално съобщение за наддаването и едва след това да започне закупуването на информационния меморандум и преговорите с кандидатите. Според Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, се очаква решението за метода на приватизация да бъде обнародвано в Държавен вестник на 15 август. В такъв случай срокът за подаване на оферти ще бъде до 30 ноември, а през декември се очаква да бъде избран купувач, с когото да се преговаря по параметрите на приватизационния договор.
Още отсега е известно, че основните изисквания на потенциалните инвеститори са получаването на управленския контрол върху компанията, гъвкавост за преструктуриране, индексиране на тарифите на БТК и съкращения на служителите. Другите специално отбелязани изисквания на потенциалните купувачи са гаранции за политическа стабилност и уверение, че независимо от бъдещи правителствени промени, договорите с купувача ще останат в сила.
"Словенски Люденице" е избрана за купувач на "Русенската корабостроителница"
През изминалата седмица посредникът по продажбата на "Русенска корабостроителница" - Ди Еф Си (DFC), обяви, че за купувач на предприятието е избран "Словенски Люденице" (СЛК). Това е словашката корабостроителна компания със седалище в Комарно. В съобщението на Ди Еф Си се казва, че посредникът ще продължи преговорите със спечелилия кандидат и в началото на септември ще представи проект за приватизационен договор пред надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
Въпреки изявленията на приватизационния посредник изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков не се изказа много ласкаво за направения избор. "Получихме доклада на Ди Еф Си за "Русенската корабостроителница". Констатирахме нередности по правния анализ и постигнахме съгласие с посредника те да бъдат отстранени", каза през изминалата седмица Захари Желязков. Според него основният недостатък в правния анализ е, че не са заделени акции за удовлетворяване на реституционни претенции, защото според Ди Еф Си земята, към която има иск от бивши собственици, не влиза в активите на предприятието. Агенцията освен това имала твърдото намерение да провери работата на посредника и най-вече анализа на офертите. "Таблицата на Ди Еф Си за класация на предложенията на потенциалните купувачи съдържа едва пет позиции, а тази, която в момента ние подготвяме, е с 20 позиции", заяви Желязков.
Това не е първото негативно изказване на изпълнителния директор на АП по адрес на работата на Ди Еф Си. Най-вероятно то е в резултат на цялостното неодобрение на държавната администрация по отношение на самостоятелността, към която част от външните консултанти се стремят. Първоначално агенцията имаше намерение да прекрати и да започне нова приватизационна процедура за "Русенската корабостроителница", защото обнародваното в Държавен вестник решение за метода на приватизация на предприятието беше от името на посредника, а не на АП. Последваха обвинения към Ди Еф Си, че срокът за подаване на оферти за корабостроителницата е бил прекалено кратък и трябва да се обяви нов срок, както и че докладът на посредника бил представен в насипно състояние.
Обявената приватизационна процедура за "Русенската корабостроителница" беше за 80% от капитала, които да се продават чрез преговори с потенциални купувачи. Ди Еф Си получи три оферти. Според неофициална информация посредникът почти веднага е отхвърлил офертата на българското дружество Корабоимпекс, защото в нея се е предвиждало да се осъществи покупка на обособена част от корабостроителницата, а не на предлагания пакет. След това в продължение на близо два месеца Ди Еф Си преговаряше с немското дружество H+S и със СКЛ, които предлагаха доста близки параметри в офертите си.
Класиралият се на второ място участник H+S според съобщението на DFC е консорциум, създаден от две немски компании. Едната е корабно-брокерска компания, която в момента е партньор на "Русенската корабостроителница", а другата е средно голяма производствена компания с интереси в корабостроенето.
Една от вероятните причини да бъде предпочетена офертата на СКЛ е, че в началото на 90-те години словашката корабостроителница е преодоляла същите проблеми, които в момента има и "Русенската корабостроителница". Такива са висока задлъжнялост и липса на средства за финансиране на строителството на кораби. По-късно обаче немската фирма се е преструктурирала и от 1992 г. досега е построила повече от 60 кораба за западни клиенти.
Цената, по която СЛК ще придобие мажоритарния пакет от корабостроителницата, вероятно ще бъде обявена едва след подписването на сделката. По всяка вероятност тя ще включва обслужване или изплащане на дълговете на предприятието (около 9 млн. долара към Държавния фонд за реконструкция и развитие и около 3 млрд. лв. към бюджета). Единствената официална информация за параметрите на офертата засега е, че през следващите пет години СЛК възнамерява да инвестира в "Русенската корабостроителница" 12 млн. долара за модернизация на оборудването и за обучение на служителите.
Накратко
Правителството гласува през миналата седмица решение за включване на стъкларския завод "Дружба" - Пловдив към списъка на предприятията за целева приватизация, средствата от който влизат в бюджета или се използват за погасяване на външния и вътрешния дълг. Продажбата на 51% от капитала на "Дружба" беше сключена преди две седмици с "Барек овърсийз лимитид", в която мажоритарен акционер е най-големият гръцки производител на стъкло "Юла глас". Цената на сделката е 20 млн. долара.
Ливанската компания "Джафко груп" се интересува от възможностите за участие в приватизацията на "Химко", "Свилоза" и "Агрополихим", съобщи пресцентърът на промишленото министерство.
Агенцията за приватизация (АП) представи доклад по елементите на матрицата на споразумението с Международния валутен фонд (МВФ), които касаят приватизацията, съобщи през изминалата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Според него МВФ се е отказал от изискването си 50% от държавните активи да бъдат приватизирани до края на годината. "Сега остана ангажимента до края на годината министерствата да приватизират 50% от ресурса си. Според мен това е реално да стане едва в началото на 1999 г.", заяви директорът на АП. В споразумението с МВФ ще залегне ограничаване на преференциите на работническо-мениджърските дружества (РМД) чрез два възможни варианта - като не се допуска разсрочено плащане при продажбата на предприятия от списъка за целева приватизация (както е предвидено и в промените на закона за приватизация), или като се приема методика за оценяването на офертите чрез дисконтиране на посочената цена в зависимост от предложения срок на плащане. Според Желязков коефициентите на дисконтиране ще бъдат между 0.63 и 0.68.
"Номура" не се яви на интервю в повторния конкурс за избор на приватизационен агент за пула "Булгартабак". От офиса на "Номура" са уведомили Агенцията за приватизация (АП) с факс, че екипът на фирмата няма да може да дойде в уговорения ден. Интервютата с представители на другите двама класирани кандидати - "Мерил Линч" и "Кредитанщалт инвестмънт" обаче не са били отложени, за да се изчака "Номура". "При това положение трябва да се вземе решение дали да се дисквалифицира "Номура" или да се даде възможност на техния екип да се яви в друг ден. Вторият вариант обаче означава, че другите двама кандидата ще бъдат в неравнопоставено положение", обясни Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
Общинска фирма "Метрополитен" не е подавала самостоятелна оферта за хотел "Космос" в Слънчев бряг, а отново в консорциум с други две лица, както и за хотелите "Бисер" и "Бор", съобщи Стоян Братоев, изпълнителен директор на фирмата. С това той опроверга съобщението на конкурсната комисия в деня на отварянето на офертите, 6 юли, че има самостоятелна оферта на "Метрополитен" за "Космос". Въпреки изтъкваното съдружие с частни лица, участието на "Метрополитен" в приватизационен конкурс противоречи на закона за приватизация, затова още преди няколко седмици общинската фирма оттегли офертите си.
Техноимпортекспорт плаща 1.43 млрд. лева дивидент на държавата
Външнотърговската организация Техноимпортекспорт (ТИЕ) ще преведе 90% от реализираната печалба за 1997 г. като дивидент на държавата, реши общото събрание на дружеството през миналата седмица. Останалите 10% ще бъдат заделени във фонд "Резервен".
ТИЕ е обявен за раздържавяване през април миналата година по време на управлението на служебното правителство. В момента приватизационната процедура на практика е замразена. Сред потенциалните кандидат-купувачи, проявили интерес към фирмата, беше Мултигруп.
Държавата в лицето на Министерството на търговията и туризма притежава 99.3% от капитала на ТИЕ. Останалата част е опосредствана държавна собственост чрез фирма "Консолид комерс", която държи 0.7%.
Техноимпортекспорт приключи миналата година с печалба в размер на 1.588 млрд. лв. По-голямата част от нея е формирана от положителни курсови разлики в резултат на разблокирането на валутния депозит на ТИЕ в Булбанк. Загубата от основна дейност на външнотърговската фирма е 222 млн. лева.
След взетото на общото събрание решение дружеството трябва да плати на държавата 1.43 млрд. лв. под формата на дивидент. По данъчнооблагателни актове ТИЕ дължи още около 1 млрд. лева, за които се водят съдебни спорове. Единственият начин Техноимпортекспорт да покрие дълговете си е за пореден път да използва депозита си в Булбанк, смятат експерти. През 1997 г. той беше на обща стойност 5.5 млн. долара, но след няколко неуспешни сделки в края на миналата и началото на тази година депозитът е намален на около 2.5 млн. долара.
Дружеството има несъбрани вземания от арабски страни, възлизащи на около 15 милиона долара.
"Девня цимент" увеличава капитала си
Акционерите на "Девня цимент" са гласували на общо събрание на 31 юли увеличение на капитала на дружеството чрез апортна вноска, съобщи добре осведомен източник. Засега няма официална информация за стойността на апортната вноска и за новия размер на капитала на дружеството.
Събранието освен това е взело решение да освободи досегашния председател на управителния съвет на "Девня цимент" Алфонсо Кадавал и е избрало на негово място Младен Георгиев, секретар на Съвета по структурна реформа.
В момента испанският циментов холдинг "Инисиативас естратехикас"(Iniciativas Estrategicas) е мажоритарен собственик на "Девня цимент". На 21 януари т.г. компанията завери пред нотариус изкупуването на последните 5% от дяловете на "Марвекс", които все още не бяха нейна собственост. Дотогава те бяха притежание на българската фирма ЕЛВА ООД. От своя страна "Марвекс" притежава 70% от завода за цимент и клинкер "Девня цимент". Сделката за покупка на контролния пакет на циментовия завод беше сключена през миналата година при цена 44.450 млн. долара. Тогава в "Марвекс" основни съдружници бяха ЕЛВА с 20% и испанската компания "Молтурасион де гранелес" (Molturacion de Graneles). Контролният пакет на последната се притежава от "Инисиативас естратехикас". След сключването на приватизационната сделка "Молтурасион де гранелес" прехвърли дела си в "Марвекс" на "Инисиативас естратехикас".
Общото събрание на "Девня цимент" е било проведено преди десетина дни в Мадрид. Първоначално то беше насрочено за първи юни, но впоследствие отложено с решение на надзорния съвет за 31 юли със същия дневен ред. Младен Георгиев е представлявал държавата, която след продажбата на мажоритарния пакет остана собственик на 30% от капитала на "Девня цимент". Според запознати изборът на Младен Георгиев за председател на управителния съвет е в замяна на неговия глас за увеличаването на капитала в полза на испанското дружество. Отстраняването на Алфонсо Кадавал от ръководството на "Девня цимент" от своя страна е част от политиката за неговото освобождаване от отговорни длъжности в дружества, в които акционер е испанската фирма "Инисиативас естратехикас". Кадавал беше съдружник във фирмата заедно с богатата испанска фамилия Ривера, но според осведомени е влязъл в конфликт с партньорите си и е бил отстранен от досегашните му ръководни постове.
Увеличението на капитала на "Девня цимент" по всяка вероятност е в полза на мажоритарния собственик "Марвекс" (тоест "Инисиативас естратехикас"), който по този начин допълнително увеличава притежавания пакет . Според Търговския закон при увеличение на капитала (независимо дали чрез апортна вноска или чрез нова емисия) по-малките акционери могат да се откажат от правото си да придобият новите акции. Това решение обаче трябва да бъде взето с мнозинство от три четвърти от гласовете на общото събрание. Вероятно именно това е причината при последното общо събрание да се разчита на гласовете на държавата, тъй като към момента на събранието испанският собственик е притежавал 70% от капитала на "Девня цимент", което е под три четвърти от всички гласове.
С решение на надзорния съвет на "Девня цимент" от 19 май капиталът на дружеството веднъж вече беше увеличен от 483.1 млн. лв. на малко над 1 млрд. лв. Тогава всички акционери имаха право в едномесечен срок от обнародването на решението в Държавен вестник да запишат полагащата им се част от новите акции. Уставът на "Девня цимент" предвиждаше, че надзорният съвет може да взима решения за увеличаване на капитала до определен размер чрез издаване на нови акции (такава възможност за овластяване на надзорния съвет е предвидена в Търговския закон). Новият капитал вероятно още не е внесен и регистриран, тъй като срокът за записване на акции от желаещите акционери тече до 17 август.
Накратко
"Ъшъклар холдинг" с регистрация в Истанбул спечели търга на Агенцията за приватизация за остатъчния дял в размер на 23% от капитала на "Целхарт" - Стамболийски. Според съобщението на пресцентъра на АП купувачът е работническо-мениджърско дружество (РМД). Цената на сделката е 2.1 млн. долара, а договорът трябва да бъде подписан до 17 август. Предприятието произвежда целулоза и хартия и изнася около една пета от продукцията си. Чистата печалба за миналата година е 84.9 млн. лв., а продажбите са на стойност 3.3 млрд. лв. На 19 ноември миналата година "Ъшъклар холдинг" (Isiklar Holding) изкупи чрез борсата (но не като РМД) пакетите на четири приватизационни фонда, които бяха придобили акции в предприятието по линия на масовата приватизация. Тогава турският холдинг придоби общ пакет от 238 926 акции, или 54.25% от капитала на предприятието.
Изпълнителният директор на "Горубсо" Митко Хаджиев през миналата седмица опроверга твърденията за тенденциозни съкращения в предприятието и обяви, че новите назначения стават само въз основа на конкурси. Хаджиев дори заяви, че ще съди за клевета Асен Чаушев, председател на Генералната централа на браншовите синдикати, според когото в "Горубсо" се извършва етническо прочистване и се уволняват българи, за да се назначават на тяхно място служители от турски произход.
Работническо-мениджърското дружество "Юта - 97" купи 24% от капитала на русенското предприятие "Юта", съобщи пресцентърът на Агенцията за приватизация. "Юта" произвежда технически текстил и тапицерия. Приватизационният договор беше подписан миналия вторник, 4 август. Цената на сделката е 350 хиляди долара. Купувачът ще ползва полагащото му се по закон право на десетгодишно разсрочено плащане. 6.6 % от акциите на "Юта" са предназначени за изкупуване от служителите при преференциални условия, 2.4% са предвидени за удовлетворяване на реституционни искове; 67% от капитала на "Юта" са раздържавени по линия на масовата приватизация, като след третата тръжна сесия най-големи пакети са притежавали бившите приватизационни фондове "Булстрад" (34%) и "Напредък" (17.5%).
"Видахим" няма да работи до сряда, 19 август, съобщи през изминалата седмица Иван Ванков, изпълнителен директор на предприятието. Според него в момента в складовете на фирмата има залежали автомобилни гуми и полиамидни влакна на стойност около 2 млрд. лв. Очаква се испанската фирма "Полиседа" да потвърди поръчката си за пробно производство на влакна в един от заводите на "Видахим".
Провали се конкурсът на Агенцията за приватизация за продажбата на 67% от капитала на "Родопа - Шумен" ЕАД, след като нито една оферта не беше подадена до изтичането на срока на 3 август. Началната офертна цена беше 1.9 млн. долара. Според новата наредба за конкурсите при обявяване на следващ конкурс АП има право да намали началната цена. Предприятието произвежда и търгува с месни произведения.
Има подадени писма за намерения за участие в приватизацията на "Агрополихим" от две нови чужди фирми, съобщи през изминалата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според него обаче преговорите за продажбата на мажоритарен пакет от капитала на торовия завод на норвежката компания "Норск хидро" са много напреднали и заявеният интерес от нови кандидати не означава, че това са потенциални инвеститори. Финализирането на сделката с "Норск хидро" обаче по всяка вероятност ще зависи от това дали държавата е готова да поеме отговорността за миналите екологични замърсявания на "Агрополихим". "В закона за околната среда има текст, според който купувачите на предприятия не носят отговорност, това е ясно. Проблемът е там, че след смяната на собствеността и самите приватизирани дружества не трябва да носят отговорност", коментира Желязков.
Акциите на "Петрол холдинг" са най-търсени на пазара
През изминалата седмица най-големият реален интерес беше към акциите на "Петрол холдинг груп (бивш ПФ "Петрол"). През седмицата имаше постоянен интерес и всекидневно се търгуваха обеми в размер на около 1000 - 2000 акции. Цените обаче достигнаха тавана 3000 лв. към средата на седмицата, след което започнаха "поканите" за сваляне на цената. През петък тя падна до около 2700 лв., но се очаква и през следващата седмица търговията да продължи със същите темпове. Според брокери обаче скоро най-вероятно цената ще се понижи с още нeколкостотин лева.
Причината за повишения интерес към акциите на" Петрол" най-вероятно е свързана с изкупуването им от лица, близки до учредителите на бившия приватизационен фонд. Техните мотиви естествено са свързани с желанието за овладяване на холдинговата структура, за която са отговорни. Публикациите в пресата им се отразиха по-скоро положително поради две причини. На "скандалните" разкрития през седмицата във връзка с акционерната структура на капитала на "Петрол" едва ли може да се гледа сериозно, защото същите изводи биха могли да се направят по отношение на почти всички останали бивши приватизационни фондове. Достатъчно е само на материалите в пресата да се сменят имената на холдинга и свързаните с него фирми. Второ, защото се появиха в момент, когато вече беше необходимо цената да започва да пада. Този процес е естествен, защото, от една страна, портфейлът на фонда вече не е толкова атрактивен, а от друга, раздаденият дивидент беше смешно нисък.
На капиталовия пазар се запази тенденцията от летните месеци, през които се търгуват съвсем малки обеми ценни книжа. Обемите се колебаеха около 100 и 200 млн. лв. на ден с изключение на вторник, когато оборотът надхвърли един млрд. лв. Това обаче беше в резултат единствено на сделка с пакет акции (42 000 броя) на "Елкабел". Фактически сделката беше кросова на Кредитна банка, така че постигнатата цена в размер на 21 хил. лв. не отразява пазарната стойност на тези книжа. До края на седмицата окончателно изчезна интересът към това дружество. Което е логично предвид факта, че почти всички акции от него са събрани у двама-трима мажоритарни акционери и кросовите трансфери най-вероятно представляват само прехвърляния между фирми на една и съща структура.
В четвъртък пък оборотът на борсата падна дори и под 100 млн. лв. В петък търговията като цяло беше доста вяла и единствено няколко относително големи кроса спомогнаха за реализирането на не съвсем ниски обеми. Интересна сделка от миналата седмица беше реализирана с акции на "Доверие обединен холдинг" (бивш ПФ "Доверие"). В сряда "Евър", който е финансов посредник, свързан с "Доверие", продаде 18 348 акции на цена 4870 лв. Според брокери купувачът е Юнионбанк. Участниците на пазара си спомнят, че банката проявява постоянен интерес към акциите на този бивш приватизаицонен фонд.
Повечето от останалите акции запазиха нивата си от предишните седмици. Само за "Соди" в началото на седмицата имаше признаци за покачване на акциите до над 22 хил. лв., но по-късно акциите се върнаха на предишните си нива.
За "Албена" може да се очаква да се качи поради предстоящото общо събрание и добрите резултати на дружеството през предходната година. "Антибиотик" - Разград, се качи с около 10% и в петък достигна ниво от 24 800 лв. за акция. Според брокери към предприятието има външен интерес независимо от не особено добрите му финансови резултати.
След като около месец краен клиент купуваше акции от "Варненска корабостроителница" на нива малко под 20 000 лв., пазарът се върна на предишните си нива и в петък затвори на 17 000 лв. Стабилни остават, както винаги, Нефтохим между 24 500 и 25 000 лв. "Полимери" също се търгуваха стабилно между 10 000 и 10500 лв. Държавата пуска Химмаш за приватизация през борсата
От понеделник на "Българска фондова борса - София" ще бъдат пуснати за продажба 60% от акциите на хасковското предприятие "Химмаш" АД. Борсови посредници по продажбата ще бъдат финансовите къщи "7М" и "Фикс +". Минималната цена, на която ще бъдат пуснати акциите от предприятието и която е определена от Министерството на промишлеността, е в размер на 3 хил. лв. Капиталът на дружеството е в размер на 665.674 млн. лв., а акциите са с номинал 1000 лв. Всички акции са обикновени, поименни, с право на един глас в общото събрание на акционерите.
След "Елкабел" това е второто предприятие от Министерството на промишлеността, което ще бъде раздържавявано през борсата. За "Елкабел" посредници бяха "БРИБАНК" и "Елана". От промишленото министерство още през миналото лято заявиха намеренията си да приватизират по този начин общо четири предприятия. Останалите две, които бяха обявени тогава, са "Конструкционни изделия" - Ботевград, от което ще се продават 56%, и "Крепежни изделия" - Пловдив, с 36%.
Една от очевидните разлики между "Елкабел" и Химмаш е, че за първото предприятие имаше по-голям интерес от страна на инвеститорите. По време на централизираните търгове на масовата приватизация пакетът, който беше пуснат от "Елкабел" (в размер на 25%), беше изцяло изкупен. Около 20% придоби ПФ "Мултигрупелит" и впоследствие Мултигруп беше основният купувач на акции от предприятието. За сравнение от Химмаш, от който на масова приватизация бяха предложени също 25%, бяха изкупени 0.66%, като нито един приватизационен фонд не е проявил интерес към това предприятие. Заради раздадените безплатни акции държавното участие в момента е в размер на 96.84%. Въпреки липсата на интерес към хасковското дружество по време на боновото раздържавяване участници на капиталовия пазар смятат, че все пак интерес към него ще има, макар и без да може да се сравнява с интереса към "Елкабел".
Според информационния меморандум на предприятието, който е подготвен от борсовите посредници, Химмаш е производител на апарати и съоръжения от неръждаема и въглеродна стомана за химическата, биотехнологичната и хранително-вкусовата промишленост, фармацевтичната и парфюмерийната промишленост, енергетиката, металургията, строителството. Сред продуктите на предприятието са различни по предназначение резервоари, силози и бункери за насипни материали, реактори, ферментатори, топлообменници, водонапорни съдове, металоконструкции с общо предназначение и др. В меморандума е записано още, че предприятието реализира продукцията си единствено на вътрешния пазар. За 1996 г. дружеството е завършило със загуба в размер на около 30 млн. лв., за 1997 г. е било на печалба - около17 млн. лв., а за първото шестмесечие на тази година има реализирана продукция на стойност около 600 млн. лв., като печалбата е в размер на около 3 млн. лв. Марката поскъпна рекордно на международните пазари
Изминалата седмица започна с рекордно ниски нива за японската йена спрямо долара и марката в резултат на ниския рейтинг на новия японски премиер Кейдзо Обучи и опасенията, че това ще попречи на провеждането на планираните структурни реформи в страната.
В понеделник японската валута се срина до 81.71/81.74 за марка, най-ниското ниво от октомври 1992 г. Спрямо долара йената поевтиня до рекордно ниските за последните седем седмици 145.67/145.72 и единствено слуховете за възможна координирана интервенция долар/йена попречиха на по-нататъшния срив. Проучване на общественото мнение показа, че за краткото си управление като министър-председател Обучи си е спечелил недоверието на 52 на сто от японците, а 70 процента заявиха, че искат ново правителство в рамките на следващата една година. В същото време надеждността на японския кабинет получи ниска оценка и от международните инвеститори, след като Standard & Poor понижи кредитния рейтинг на четири големи японски животозастрахователни компании, а индексът Nikkei се срина с 1.31 процента в понеделник.
Във вторник японският финансов министър Киичи Миядзава заяви, че на определен етап не е изключена интервенция в подкрепа на йената. Миядзава не спомена приемливата гранична стойност на поевтиняването на йената, но според него ключово ниво за интервенция ще бъде 146 йени за долар.
Германската валута започна седмицата на нива 1.7760/1.7780 за долар.
В сряда марката получи сериозна подкрепа, след като индексът Dow Jones падна с 300 пункта, което е третият по големина срив от създаването на борсовия индекс досега.
Основните причини за спада на цените на акциите на основните американски компании бяха акумулираните загуби от понижената конкурентоспособност на американските стоки на азиатските пазари и подновените обвинения за сексуален тормоз срещу президента на САЩ Бил Клинтън. В резултат на това марката поскъпна до 1.7707/1.7710 за долар. Временното поевтиняване на долар/марка бе използвано от японския финансов министър Миядзава за вербална интервенция в полза на йената. Миядзава заяви, че правителството възнамерява да предложи на парламента пакет от мерки за данъчни облекчения в размер на над шест трилиона йени с цел повишаване на вътрешното потребление в страната и стимулиране на икономическия растеж. Йената поскъпна до 144.02/144.07 за долар и остана стабилна на тези нива до края на седмицата.
В същото време бордът на Bank of England не одобри очакваното повишаване на основната лихва поради опасения за забавяне на темпа на производствената активност на страната. Основен индикатор, който подкрепи тези опасения, бе спадът на продажбите на дребно през летните месеци и очакваното през август рекордно ниско равнище за последните три години.
С това се понижи цената на британската лира, която достигна в четвъртък рекордно ниските за последните два месеца 2.8813 марки.
Дилъри очакват марката да остане относително стабилна в краткосрочен план в очакване на финансовата равносметка от сътресенията на американските капиталови пазари и развитието на кризата в Югоизточна Азия.
Левът поевтиня спрямо марката
През изминалата седмица левът леко поевтиня спрямо германската марка и се търгуваше в рамките на 995.20/995.50 за марка.
Основната причина за това бе повишената левова ликвидност на банките, които получиха преводите на бюджетни средства за месечното изплащане на пенсии и социални помощи.
В същото време крайни клиенти използваха поевтиняването на долар/марка на международните пазари и активно купуваха долари. Покупките на долари бяха атрактивни за фирмите, тъй като поради рязкото поевтиняване на щатската валута се осчетоводяваха до 20 лева на долар печалби от курсови разлики със сделки под официалния курс на БНБ за деня.
Активизирането на търговията долар/лев подкрепи поскъпването на марка/лев, тъй като банките покриваха нарасналото търсене на долари с покупки лев/марка и арбитраж марка/долар на външните пазари.
В резултат на поевтиняването на долара на международните пазари левът поскъпна до 1757 за долар в четвъртък от 1773 в началото на седмицата.
Приток на бюджетни средства понижи депо-лихвите
В началото на седмицата овърнайт-депозити се търгуваха на 3.0-3.2 на сто годишно, преминаха през 2.8-3.0 процента във вторник и бяха 2.5-2.8 процента в четвъртък.
Лихвите по ресурс със срок до една седмица в понеделник бяха 3.3-3.5 и достигнаха до 3.0-3.2 процента в четвъртък.
В началото на периода лихвите бяха сравнително високи, тъй като банките покриваха падежите на депозити след регулацията на минималните задължителни резерви в понеделник.
Понижаването на цената на левовия ресурс в края на седмицата се дължеше главно на притока на свежи левове от бюджета за касовото плащане на пенсии и социални помощи от банките.
В резултат на това търсенето на левов ресурс рязко спадна, банките главно предоговаряха стари депозити, а оборотът от търговия с междубанкови депозити падна до 8.8 милиарда лева в четвъртък.
Обемът на репо-сделки също се понижи до 10.9 милиарда лева в четвъртък, след като бе достигнал до 30.7 милиарда лева във вторник.
Доказателство за значителното подобряване на левовата ликвидност на банките бе и понижаването на доходността на продадените през седмицата от Министерството на финансите две емисии тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева.
С намаляването на доходността на тримесечните книжа основният лихвен процент се понижи до 5.16 на сто годишно, след като пет поредни седмици бе без промяна 5.20 процента.
С оглед на традиционно ниската активност на крайните клиенти през летния период може да се очаква, че лихвите по междубанковите депозити няма да се повишат поне до средата на месеца, когато предстоят преводите на текущите месечни авансови данъчни вноски на фирмите към бюджета.
Българските брейди-облигации поевтиняха
През изминалата седмица цените на българските брейди-книжа значително се понижиха в сравнение с предходните периоди поради изтеглянето на големи по обем вложения на международни инвеститори от дълговите инструменти на страните в преход.
Инвеститорите скъсяваха позициите си поради задълбочаването на финансовата нестабилност в Русия и срива на цените на щатския капиталов пазар във вторник, когато Dow Jones се понижи с 3.41 на сто.
Най-голям спад през седмицата отбелязаха руските Prin и Ian, които достигнаха до рекордно ниските за всички времена нива от 38.250 и 46.000 цента съответно.
В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 77.125 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 75.375 цента, а в нейния край котировките купува бяха 74.375 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в началото на седмицата по 73.250 цента, преминаха през 70.250 цента, за да стигнат в края на периода до 69.875 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB поскъпнаха от 63.750 цента в началото на седмицата до 60.125 в четвъртък.
Накратко
Падат цените на петрола.
Световните цени на петрола спаднаха в сряда, след като новините за рязкото увеличаване на запасите от суров петрол в Съединените щати компенсираха новините за промяната в отношенията между ООН и Ирак. Позициите на цените на брента паднаха с 23 цента по-ниско и достигнаха 12.47 долара за барел в 11 часа и 10 минути гринуичко време. Тази цена е със седем долара по-ниска от миналогодишната средна цена. Повече данни за увеличаването на запасите показват трудностите, които производителите изпитват при свиването на производството, в усилията да защитят доходите си. Суровите запаси от петрол в САЩ, най-големия консуматор на петрол в света, са понастоящем с 34 милиона барела повече в сравнение с миналата година.
Златото тръгна надолу.
Цените на златото спаднаха през сутрешната сесия на европейските пазари в четвъртък, но без да предизвикат голямо безпокойство сред дилърите. Фиксингът на златото сутринта бе 286.85 долара за унция, което бе по-ниско от предишния следобед, когато фиксингът се бе установил на ниво 287.90 долара за унция. Временните цени, по-ниски сутринта, се покачиха и опитаха да преминат нивото от 288.00 долара за унция, но срещнаха съпротива и впоследствие регистрираха бърз спад до нива 286.75 и 287.25 и затвориха на нива 287.70 и 288.20 долара за унция.
"Роял Дъч Шел груп" увеличава печалбата си.
Англо-холандският петролен гигант "Роял Дъч Шел груп" съобщи за 17-процентно увеличение на печалбите си в четвъртък, дължащо се на спадането на цените на петрола. Въпреки това от концерна заявиха в специална декларация, че ефектът от по-ниските цени на петрола и икономическият спад в азиатско-тихоокенския регион в известна степен оказват противоположен ефект на реструктурирането на бизнеса и на развитието на компанията. От "Шел" заявиха още, че перспективите за цените на петрола, които паднаха с 26 процента, или с 4.75 долара на барел, което е с около една четвърт от цените преди една година, зависят от допълнителното производство и доставките, договорирани със страните от ОПЕК.
Канада иска спиране на субсидиите за пшеница в Европа.
Директорът на най-големия в света износител на пшеница и ечемик обвини ЕС в четвъртък, че отпуска субсидии за отглеждане на пшеница, когато в целия свят има излишъци от производство на пшеница. Според Лорни Хен, изпълнителен директор на Канадския борд за пшеница, страните от ЕС оказват поддръжка на производителите чрез отпускането на големи субсидии, които ги насърчават да произвеждат пшеница, когато пазарите са преситени от предлагане на такъв вид продукция. Според него, ако на производителите на зърнени култури в Канада бъде гарантирана цена от 5 долара на бушел плюс 171 долара на акър държавни субсидии, те ще вложат всички отпуснати средства в производството на пшеница. Канадският борд за пшеница, чиито годишни доходи от продажбата на пшеница варират от четири до шест милиарда долара, съобщи, че ще лобира сред канадските политици за поставяне на въпроса за субсидиите пред ЕС.
Много жилища в строеж, малко са завършени
За първите шест месеца на годината въведените в експлоатация жилища са 2207, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо първото полугодие на 1997-а има лек спад в броя на готовите апартаменти, когато въпреки тежката икономическа криза в страната са били предадени 2853 жилища.
По-слаба в сравнение с първото полугодие на миналата година е била активността и на строителството в обществения сектор. Ако през първите шест месеца на 1997-а са въдени в експлоатация 538 жилища, то до края на юни построените жилища от държавни ведомства и общини са едва 386 броя. От тях 333 са общинска собственост и 53 са апартаментите, изградени с държавни пари.
По принцип оживлението в строителството настъпва едва през втората половина на годината. Тогава вече има и по-реална картина за изпълнението на общинските и ведомствените бюджети. Макар че тази година в бюджетите на общините залегнаха средства за строителни мероприятия, реално те ще стартират едва след като кметствата отчетат изпълнение по останалите бюджетни пера. През годините общините и държавата постепенно се оттеглиха като инвеститори в жилищното строителство. Притистнати от разходи за заплати, за социални дейности, подръжка и ремонт на инфраструктурата, общините отделяха все по-малко средства за завършване на жилищно строителство. Държавните ведомства също бяха поставени в условията на все по-ограничена бюджетна издръжка. Общините намалиха директното финансиране на строителството и възприеха схемата на предоставяне на жилищните блокове за довършване от строителни фирми срещу отстъпване на определен брой апартаменти.
Така постепенно на строителния фронт останаха предимно частните строители. Последните обаче изпитаха сериозни затруднения през миналата година с цените на новото строителство, които се повлияха от спада на цените на имотите въобще. Предприемачите трябваше да продават жилищата на безценица и с парите да финансират завършването им. Затова през миналата година много строителни предприемачи не се заеха с нови обекти и все още продават апартаменти от по-рано завършени блокове. Със стабилизирането на цените на имотите от средата на тази година има шанс инциативата отново да тръгне, смятат специалисти от строителния бранш. Този път обаче частните предприемачи със сигурност ще бъдат доста по-премерени в цените на строителството си.
Въпреки тежката минала година от януари до края на юни, частниците са въвели в експлоатация 1821 апартамента, сочат данните на статистиката. Делът на частния сектор в общия брой на въведените в експлоатация жилища достига близо 83 на сто. Традиционно по-голям е делът на индивидуалното строителство, където се отчита, че са завършени 1448 жилища. Новопостроените апартаменти от частни предприемачи са 373.
През първите шест месеца на годината е започнато строителството на 3568 жилища. Това е два пъти по-малко в сравнение със същия период на миналата година. По-малкият брой на жилищата, които тепърва ще се изграждат, вероятно се дължи на немалкия обем незавършено строителство. От януари до юни жилищата в строеж са били 68 149 броя.
Срокове
Променя се информацията, подавана до управленията за социално осигуряване
До 10 август фирмите ще трябва да подават платежни нареждания и искания за плащания до държавното обществено осигуряване по нови правила за попълване на формулярите. Новият стандарт за задължително вписване на реквизити се отнася за параграфите от документите "основание за плащане" и "още пояснения". Промените са в сила от 1 юли, но тъй като голяма част от фирмите не са известени за новите изисквания, през юли социалното осигуряване е приемало и документи по старите стандарти. Промените водят до отпадане на осигурителния номер, като на негово място се вписва Булстат на фирмата. Работодателите вече няма да са задължени да пишат данъчния си номер. Няма да се вписват и думите "средносписъчен състав". В платежните нареждания празни остават позициите 10 - 10 и 15 - 15. От едно до девет се вписва кодът на осигурителя. Това е кодът на Булстат без буквата към него. От 11 до 14 се нанася параграфът по приходите на фонд "Обществено осигуряване". Той се взема от единната бюджетна класификация. В мястото от 16 до 19 се нанася месец и година. С това се отбелязва началото на периода, за който се внася осигурителната вноска. Краят на този период се попълва в пространството между 21 и 24. Аналогично се попълват исканията за изплащането на детски или болнични, като вместо приходните се вписват разходните параграфи от бюджетната класификация.
Другата новост се отнася за реда "още пояснения". В пространството от едно до пет са предвидени три варианта на вписване в зависимост от основанията за изплащане. Това са броят деца, за които се изплащат месечните добавки; дните, които покриват обезщетенията от фонд "Обществено осигуряване", и броят на случаите, за които се изплащат еднократните помощи.
Работодателите внасят до десето число на всеки месец осигуровките за предходния месец. Платежните нареждания се адресират до съответните управления на социалното осигуряване.
Към промените в начисляваните отчисления от работодателя се прибавя и новият размер от 4.5 на сто на вноската във фонд "Професионална квалификация и безработица". Вноската е в сила от 1 юли. Работодателят ще плаща 3.6 на сто, а 0.9 на сто са за сметка на работника. Досегашният размер на вноската бе пет на сто.
Студентски кредити ще вземат завършилите поне първи курс
За кредит за обучението си могат да кандидатстват студенти, които са завършили поне първи курс. Досега заеми се отпускаха на завършилите трети и четвърти курс. Към момента за студентски заеми може да се кандидатства единствено пред ДСК. Кандидатите за кредити могат да бъдат студенти, които следват редовно. Това означава, че освен държавната поръчка и студентите платено обучение са потенциални кредитоискатели. Друго условие е наличието на българско гражданство. Няма пречки кандидатите да имат двойно гражданство, стига едното от тях да е българско. Кредити ще се разрешават единствено на студенти с успех не по-малък от 4.00 от предходната година и ненавършили 25 години към датата на разрешаване на заема. За кредит може да кандидатства студент от висше учебно заведение, което попада в списъка, одобрен от Министерството на образованието. В списъка са 29 държавни ВУЗ-а, пет частни университета и седем висши военни училища. Би трябвало във всеки клон на ДСК на видно място да са извадени списъкът с ВУЗ-овете и част от условията по кредита. Не се разрешава на студентите от колежите към тези 41 висши учебни училища да кандидатстват за кредит.
За кредит се кандидатства в началото на всеки семестър. Няма пречка по време на учебната година да се подадат документи за кредит и да се изплаща такъв за остатъка от семестрите. Кандидатите попълват молба, удостоверение и договор за кредит, които са по образец. Удостоверението се издава от съответния университет. То удостоверява студентското състояние на кандидата и трябва да покаже формата на обучение, курса и успеха. Удостоверението се взема от самия университет. То се различава от издаваните уверения, които се представят пред студентските общежития, градския транспорт и БДЖ. Процедурата по разрешаване и отпускане на кредита започва с представянето на същото удостоверение пред съответния клон на ДСК. Молбата и договорът се набавят от самата ДСК, където се кандидатства за заема. В договора се описват условията по погасяване на кредита и неговият размер. Максималния кредит е 7 млн. лв. Конкретният размер на кредита се определя от сумата за издръжка и заплащаните такси за обучение. В молбата се определя видът на кредита. Кредитите са за издръжка, за семестриални такси и комбинация от двете. ДСК определя максимален размер на кредита за издръжка от 80 хил. лв. месечно. Сумите за издръжка се отпускат за девет месеца от 1 октомври до 30 юни. Те се изплащат от ДСК на всеки три месеца по 240 хил. лв., когато кредитът е за издръжка. Парите се превеждат по лична сметка на студента в ДСК, където се намира висшето училище. Студентът може да посочи сметка в друга банка, на която да се преведе сумата по кредита. Не е ясно дали за този банков превод студентът ще дължи някаква такса и ако има - в какъв размер. Преведените суми могат да се теглят в брой или чрез дебитна електронна карта. Ако решите да теглите парите си чрез дебитни карти, но все още нямате издадена такава карта, може да кандидатствате за издаване пред девет банки - Биохим, Булбанк, Българска пощенска банка, ДСК, ОББ, Кредит Експрес, Първа инвестиционна банка, ПИМБ и ЦКБ. За издаване на дебитни карти се подготвят Хебросбанк и Експресбанк. За издаване на карта от ДСК ще ви изискат минимален остатък от 3 хил. лв. по картата (внася се при издаването й), като таксата за самото издаване е в размер на 463 лв., плюс годишна такса за управление на парите по влога от 1500 лв. Всяко теглене на пари от сметката ви чрез дебитна карта ще ви струва 200 лв. Парите, които можете да теглите чрез електронната карта, стоят на разплащателен влог в ДСК, който се олихвява с 0.3 на сто годишно. Дневният максимум за теглене на суми е 200 хил. лв. В договора за издаване на дебитна карта може да се определи и по-висок лимит. За разлика от сумите за издръжка семестриалните такси се заплащат единствено безкасово. На практика студентът няма достъп до парите по кредита. Сумите се превеждат по банков път след представяне от студента на удостоверение по образец, в което са вписани размерът на таксата и номерът на банковата сметка на висшето училище. Кредитът може да се ползва до семестриалното завършване на студента.
Успехът на студента се контролира от касата, като, в случай че той спадне под 4.00, започва предсрочно погасяване на отпуснатите суми. До 30 октомври и 30 март на всяка година получилите кредит трябва да представят в клона на касата, където е сключен договорът за кредит, удостоверение за успеха си от предходния семестър. Тъй като в някои университети семестрите започват по-късно от началото на октомври и през втората половина на март, касата поставя по-гъвкаво условие за представяне на удостоверение за студентско състояние. Получилите кредит се задължават да подадат информация за обучението си до 30 дни от началото на всеки семестър. Непредставянето в срок на това удостоверение води до преустановяване на ползването на кредита, като следващо възобновяване на получаването на суми не се допуска. Ако студентка прекъсне следването си поради майчинство, изплащането на кредита се прекъсва. Кредитирането се възобновява при продължаване на следването в рамките на срока за ползване на кредита.
Длъжници по кредита са студентът, един съдлъжник (които са страна по договора за заем) и двама поръчители. Няма изискване съдлъжникът или поръчителите да са роднини на студента. Поръчителите трябва да гарантират, че ще платят вноските по кредита, в случай че по някаква причина студентът и съдлъжникът не изпълнят задълженията си по договора. Договорът за кредит се сключва със студента и с един съдлъжник, за когото спестовната каса изисква доказване на платежоспособност. Съдлъжникът, а при необходимост и другият съпруг, трябва да получава чист месечен доход, от който след заделяне на една и половина минимална работна заплата за всеки член на семейството да остава доход поне равен на месечната погасителна вноска по кредита, който ще бъде разрешен. Кредитът се разрешава по местоживеене или месторабота на съдлъжника. Студент от Стара Загора, учещ в София, ще трябва да сключи договора за кредит в Пловдив, ако неговият съдлъжник работи или живее в Пловдив.
Кредитът се обезпечава с ипотека на недвижим имот. Ипотеката е върху жилищен или вилен имот. От спестовната каса прилагат обезпечителен марж не по-малко от 150 на сто спрямо размера на кредита. Когато кредитът се обезпечава с ипотека, осигурителният марж се пресмята спрямо ипотечната цена на имота. Ипотечната цена се изчислява, като от среднопретеглената коригирана пазарна цена се приспаднат 30 на сто. Тези цифри на практика означават, че размерът на кредита ще бъде максимум до 46.69 на сто от пазарната цена на имота. Ако кандидатствате за максималния размер на кредита от 7 млн. лв., имотът ви трябва да има пазарна стойност не по-малка от около 15 млн. лв. Върху длъжника или съдлъжника тежи задължението да застрахова имота в полза на ДСК. Сумата, за която се застрахова имотът, трябва да е с 25 на сто по-голяма от стойността на заема. За обезпечение може да послужи и залог на влог в лева или валута на съдлъжника или на трето лице. Може да бъдат заложени и държавни ценни книжа, но с условието да са закупени от ДСК. По този начин касата може да контролира покупко-продажбата на книжата. Кредитът задължително се обезпечава и с поръчителство на двама платежоспособни поръчители.
Първата вноска по погасяване на главницата на кредита трябва да бъде направена най-късно шест месеца след първата дипломна сесия. Срокът за издължаване на главницата е до 5 години. Допуска се погасяване на главницата по време на следването. Кредитът се олихвява с лихвен процент, определян от управителния съвет на ДСК. Този процент е увеличената с два пункта лихва по кредитите за текущо потребление. В момента начисляваната лихва по студентските кредити е 18 на сто годишно. В периода на ползване на кредита съдлъжникът или студентът заплаща на всеки 30 дни лихвата, начислявана върху отпуснатата част от кредита. На практика вноските ще растат с увеличаване на ползването на кредита. Те се заплащат касово или безкасово. При семестриална такса от 320 хил. лв. месечното задължение ще е равно на 4800 лв., или 19 200 лв. за четири месеца. За същия период при първоначално ползване на кредит за издръжка студентът ще дължи общо 12 000 лв. Ако лихвата не бъде платена в срок, върху ползваната част от кредита се начислява санкционираща лихва. Тя е равна на сумата от действащия лихвен процент и наказателна надбавка в размер на пет на сто.
Ако по време на ползване на кредита студентът или съдлъжникът не платят три дължими лихви, кредитът става предсрочно изискуем и трябва да се издължи в 90-дневен срок. В противен случай се пристъпва към събирането му по съдебен ред. Същата процедура важи и в случай, че съдлъжникът или студентът не внася в продължение на три месеца погасителни вноски или натрупа закъснение, равно на три месечни погасителни вноски, след като е започнало издължаването на главницата по кредита. Издължаването на усвоения кредит се извършва с месечни анюитети. Те включват главницата и лихвата по кредита.
Уловът на риба се подчинява на правила и забрани
Уловът на риба се подчинява на строги правила. Изисквания и забрани диктуват параметрите на действие и при промишления, и при спортния риболов. Всяка година министърът на земеделието определя режима след съгласуване с екоминистерството и ловно-рибарския съюз. Така става ясно кой, кога и при какви условия има право да лови риба. Нарушителите могат да отнесат солидни глоби. Непознаването на законовите разпоредби не е извинение.
Първият Закон за рибарството у нас е приет преди 115 години непосредствено след Освобождението. Тогава е създадена и Държавната инспекция по рибарство. Законът, изцяло повлиян от традициите на Русия в тази област, изобилствал с русизми. Сега действащият Закон за рибното стопанство е от 1982 г. "В най-силните години за отрасъла (1980-1985) у нас се ловяха 20-25 хил. тона черноморска риба годишно. Този улов е над 10 пъти по-малък от улова само на хамсия в Турция например. От Дунав и от блатата край реката всяка година се вадеха по 4 000 т риба", уточнява инж. Николай Кисьов, началник на Държавната инспекция по рибарство към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Сладководното рибовъдство се развива в специалните рибовъдни стопанства (ферми) и в язовирите. "До 1989 г. в страната има 23 държавни предприятия по рибовъдство с 85 рибовъдни обекта. Около половината от тези обекти са вече приватизирани. Новите стопани (независимо от липсата на оборотни средства и на условия за кредитиране) демонстрират завидни амбиции и размах", коментира инж. Кисьов. Държавните язовири са над 250. Част от тях се стопанисват от "Язовири и каскади" ЕАД, останалите са под "шапката" на ЕАД "Напоителни системи" към земеделското министерство. Над 2000 язовира доскоро бяха в системата на бившите ТКЗС. Сега с тях се разпореждат главно общините, но повечето са напълно безстопанствени. Очаква се новото законодателство в тази област да запълни нормативните празноти.
"Сериозен проблем пред отрасъла са намаляващите ресурси от основни видове риби. Някои (като черноморската скумрия например) са напълно изчезнали. Запасите от други са се свили 3-5 пъти", припомня началникът на инспекцията. "В тежко състояние са ресурсите от калкан и есетрови риби и се вземат спешни мерки за стабилизирането им. В последните няколко години средногодишният улов на риба от Черно море е около 3000 тона. От тях на копърката (цацата) се падат около 40%, около 50 тона е уловът на калкан, показват данните", пресмята инж. Кисьов. В нашето море се ловят и около 6 хил. тона рапани на година. Средният улов на риба от Дунав е около 1000 тона годишно, половината се пада на толстолоба. През 80-те години уловът на сладководната риба е бил общо 15 хил. тона. Тази година се очаква около 5000 тона добив на риба от рибовъдните стопанства и язовирите.
Промишленият улов на риба и други водни животни може да се извършва само след получаване на разрешително за тази дейност. Документът се издава за всяка календарна година от поделенията на Държавната инспекция по рибарство по места. Кандидатите плащат определена сума. Средствата се внасят по безкасов път по сметката на инспекцията и голяма част от тях се използват за охраната, контрола и възпроизводството на рибните ресурси. Кандидатите за лиценз трябва да представят данни за уловите си през предходната година. Те трябва да депозират и специален дневник (тетрадка), който се заверява с печата на съответната районна инспекция по рибарство. Дневникът е неразделна част от разрешителното. Получилите лиценз задължително вписват уловите на риба по видове и количество. Те са длъжни да представят тетрадката за проверка при поискване от контролните органи. При неспазване на това задължение нарушителите се санкционират, а при повторно нарушение може да се стигне и до отнемане на лиценза.
Кандидатите трябва да декларират използваните от тях риболовни уреди по видове, количества и др. пред съответните районни инспекции по рибарство или пред районните дирекции по горите. Контролните органи пломбират или маркират тези уреди за сметка на техните собственици. Ако това не е сторено, немаркираният или недекларираният уред, с който се работи във водоема, се конфискува от контролните органи.
Всички организации и лица, които извършват риболов, са длъжни да събират и до края на всяка календарна година да представят пред Държавната инспекция по рибовъдство и Националния статистически институт обобщена статистическа информация за уловената от тях риба (водни животни) по количества и видове. Събраната информация се ползва само за целите на националната и международната риболовна статистика. Ако това изискване не е изпълнено (или информацията е невярна), виновните могат да бъдат наказани, включително и чрез отнемане на разрешителното за риболов най-малко за една година.
Уловът на определени видове риба е забранен през размножителния период. Хващането на калкан например е забранено от 15 април до 14 юни. През останалия период на годината е разрешен риболовът само с калкански мрежи със стъпка на окото (разстоянието между два съседни възела на мрежата) не по-малка от 180 мм. Всяка година от 15 април до 15 май е забранено хващането на попчета с мрежени риболовни уреди. Промишленият им улов е забранен изобщо през цялата година в акваториите на пристанищата и буните с отдалеченост един км от бреговата ивица. Изключение се прави за т.нар. далянски огнища и за спортния риболов с единична спортна въдица. Във всички акватории на Черно море е забранен уловът на риба и други водни животни чрез използване на всякакви дънни (тралиращи и драгиращи) средства и приспособления. Употребата на взривни, отровни или зашеметяващи вещества и устройства за хващане на риба е също забранена. Не се разрешава риболовът в радиус до 500 м от местата за вливане на топлите води на ТЕЦ "Варна" във Варненското езеро.
Зоните на специалните ферми за отглеждане на миди (до 100 м от техните конструкции) са обявени за "води за рибовъдство", в които се извършва естествено възпроизводство на местните видове риби. В тези зони риболовът не е разрешен и те се охраняват от лицата, които ги притежават или стопанисват.
Режимът във водите на река Дунав се подчинява на специална спогодба, подписана от крайдунавските държави. Всяка година има частична етапна забрана за улов на дунавската скумрия и обща пълна забрана за всички останали видове риби за срок от 33 дни през април-май. Срокът може да се удължава до две седмици със заповед на Държавната инспекция по рибарство при наличието на данни за промяна в хидробиологичния режим, които биха повлияли върху процеса на естествено размножаване на рибите.
Промишлен риболов може да се извършва в големите държавни язовири (с водна площ при максимален обем над 2000 дка) в специално определени за целта зони. Малките язовири (с водна площ при максимален обем до 1000 дка) и средните язовири (с площ до 2000 дка) са "води за рибовъдство", в които промишленото ловене на риба се извършва при определени от инспекцията условия. Правото да се извършва промишлен риболов в язовирите от всички категории се ползва срещу главното задължение на стопаните да зарибяват водоемите и да ги охраняват. Всяка година Държавната инспекция по рибовъдство актуализира и оповестява нормативите за зарибяване по видове риби. И при вътрешните водоеми е в сила забрана за промишлен риболов през размножителния период за срок до 47 дни. В реките и планинските езера за спортен (любителски) риболов и в определените за същата цел държавни язовири ("Беглика", "В. Коларов", "Дженевра", "Искър", "Кавал тепе" ("Широка поляна"), "Кула", "Мечка", "Огоста", "Тополница" и бент "Панчарево") промишленият улов е забранен през цялата година. Съществуват забрани и за извършването на работни манипулации във водите на Дунав и Черно море с уредите за промишлен риболов (мрежи, сетки, кърмаци, дифани, даляни и др.) от 22.00 до 03.00 ч през лятото и от 19.00 до 04.00 ч - през зимата.
Не се разрешава хващането, превозването, пренасянето, продаването и купуването на маломерна риба с размери по-малки от допустимите. Тези размери се определят със заповед на министъра на земеделието. Изкупуването, превозването и продажбата на риба (включително от внос и за износ) би трябвало да се извършват задължително при наличие на документи за произход и ветеринарно свидетелство. В тях трябва да се съдържат данни за продавача, купувача, превозвача, за количеството, видовия състав и състоянието на рибата при нейното закупуване (прясна, охладена под лед, замразена, жива).
Глоба от 10 000 до 100 000 лв., но не по-малко от петорния размер на причинената вреда, заплашва този, който лови риба без лиценз или в нарушение на режима за риболов. Специална наредба определя размера на обезщетенията за причинени вреди на рибното стопанство. Тези обезщетения се плащат отделно от глобите. За ловене на риба в размножителния период наказанието е от 25 000 до 200 000 лв., но не по-малко от петорния размер на причинената вреда. Глоба от 50 000 до 400 000 лв. очаква тези, които хващат риба с отровни, взривни или зашеметяващи вещества или устройства. Наказанието е същото и ако се ловят защитени от закона или маломерни риби. Санкциите растат, ако нарушението се повтори в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, и може да достигнат до 800 000 лв. или до отнемане на разрешителното.
