Позакъснялата информация за състояла се през април тайна среща между представители на генералското движение в партията , дейци на Евролевицата и малка част от ИБ на БСП, предизвика остра реакция в соцсредите. Според оповестилия я СДС-депутат Велислав Величков на явката е била установена необходимостта от по-тесни взаимоотношения между двете леви политически формации. Било обсъдено, че ще e добре на 43-я конгрес за председател на партията да бъде избран човек, който ще работи по посока на желаното сближаване. Според същия източник през юни била проведена втора среща , на която леви политолози и социолози представили доклад, прогнозиращ, че на следващите парламентарни избори БСП и Евролевицата не могат да спечелят парламентарно мнозинство,дори ако се явят на тях заедно. Въпреки това била лансирана тезата, че ще е добре да се подготви евентуално юридическо сливане между двете партии и създаването на нова, която да обедини по-качествения състав на евролевите с количествено по-многобройната членска маса на БСП. Според специалистите около 70% от актива на БСП и 90% от евролевите биха подкрепили създаването на нова партия. Очакванията са 15-20% от симпатизантите на столетницата "да се влеят" в комунистически партии и движения. Срещата в Арбанаси също е част от плана. На нея е изработена обща парламентарна стратегия, за да могат феновете на двете партии да започнат да мислят едни за други като за свои хора. Местните избори ще са тренировка на сухо за предстоящото обединение. На тях двете партии ще проведат съвместни кампании или ще се явят с общи листи. Окончателното сливане е планирано за 2000 г., за да съвпадне с настъпването на новия век и да даде повод за издигане на социалдемократически лозунги, които да легитимират новосъздадената партия пред сродните й европейски формации. Макар двете партии да се противопоставиха категорично на хипотезите, че опитите за сближаване вървят по предварително изготвен план, срещата в Казанлък сякаш ги потвърди. Премянов обвини избраното на конгреса ръководство на партията, че изпълнява таен сценарий за унищожаването й. Към неговите обвинения се присъединиха Клара Маринова, Румен Гечев, Дончо Конакчиев, които предложиха да се създаде комитет за "спасяване на комунистическата идея". На фона на тяхното явно недоволство неясно остана мълчанието на Жан Виденов, който мъдро се измъкна с максимата, че "човек трябва от време на време и да слуша". За сметка на това Премянов демонстрира завидна политическа активност и самочувствие като отправи недвусмислен намек, че очаква от Първанов да си подаде оставката и му даде за пример проявилият в това отношение безподобно политическо мъжество Виденов. Макар като формален повод за срещата в Казанлък да бяха посочени проблемите на партийния орган "Дума", така и не стана ясно каква точно беше нейната цел. Срещата завърши с набързо съчинена декларация, която призовава към "неуморна работа за свикване на нов конгрес и спасяването на БСП от предатели".
Европейската инвестиционна банка поиска преразглеждане на офертите от скандалния търг
Доставките за РВД със задна дата се освободиха от данъци, мита и такси
Европейската инвестиционна банка е настояла да бъдат разгледани и офертите на чуждестранните участници в търга за втория етап от проекта за изграждане на единен център за управление на полетите. Преди две седмици у нас пристигнаха двама представители на ЕИБ, които трябваше да направят преглед на документацията и на работата на тръжната комисия. На 30 юли транспортният министър Краус получил от банката писмо, в което е обобщена официалната позиция на банката във връзка с избухналия скандал.
"Обща позиция на банката и българската страна е, че търгът още не се смята за приключил и следователно още няма избран победител", каза Краус.
Скандалният международен търг бе обявен в рамките на проекта за изграждане на единен център за управление на въздушното движение. Сега трябваше да бъде избран изпълнителят на втория етап от проекта. За участие в търга се явиха девет кандидати - консорциум, начело с германския строителен концерн "Валтербау", австрийските компании "Илбау", AST и "Фьост Алпине", френската "Електрисите модерн", немската "Линднер" в консорциум със "Сименс" и българските Главболгарстрой, "Монолит 3" и Техноекспортстрой.
Тръжната комисия класира на първо място Главболгарстрой. Преди това обаче беше елиминирана всяка конкуренция. Всички чуждестранни кандидати бяха отстранени още на предварителния тур. Поради това финансовите и техническите параметри на техните оферти въобще не бяха допуснати за разглеждане от тръжната комисия. Така на самия търг Главболгарстрой остана да се конкурира с неизвестната "Монолит 3" и естествено спечели.
По настояване на Европейската инвестиционна банка ще бъдат разгледани отново някои от отхвърлените първоначално оферти на 7 от общо 9-те кандидати. Това са основно чуждестранните компании. Банката е поставила условия в процедурата да участва задължително представител на ЕВРОКОНТРОЛ, както и европейска фирма, специализирана в извършването на консултантски услуги в областта на въздухоплаването. Според транспортния министър банката е приела предложението на РВД това да бъде британската компания "Вектор", която извършваше надзора върху изпълнението на първата фаза от строежа на единния център за управление на полетите.
Зад дипломатичния тон личи непроменената позиция на финансистите, които преди около месец обявиха търга за компрометиран. Основното възражение на ЕИБ беше срещу подхода към чуждестранните компании, които до една бяха елиминирани по формални причини още при първото пресяване на кандидатите. Сега ще бъдат преразгледани именно формалните основания, при които са били отстранени предварително седемте чуждестранни фирми, уточни Краус. Ще бъдат разгледани същинските оферти на тези от фирмите, в чиито документи няма големи отклонения от изискванията за участие в търга.
Предстои РВД и консултантът да изпратят писма до всички участници, с които ще бъде поискано удължаване на срока на банковите гаранции. След това ще започне прегледът на офертите. Тръжната комисия ще бъде в същия състав.
Това компромисно решение обаче едва ли е най-доброто в случая, защото междувременно настъпиха някои
Според променения наскоро Закон за гражданското въздухоплаване "не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнението на проекти, свързани с гражданското въздухоплаване, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България и когато стойността на дължимия данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с гражданското въздухоплаване, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България". Доставките за РВД попадат в тази група.
Тази мярка е икономически оправдана от гледна точка на това, че няма логика държавата да начислява данъци, мита и такси, като същевременно увеличава кредитните си задължения. В същото време обаче търгът е обявен при предишните условия и кандидатите са калкулирали в офертите си данъчните начисления и таксите. Сега условията за формиране на офертната цена са променени значително. Това е от голямо значение, тъй като близо 80% от втория етап на проекта представляват доставки на материали и оборудване. Проектът за сградата е с високи технологични изисквания и голяма част от материалите, оборудването и електрониката трябва да се внасят отвън.
В същото време какво гарантира, че някои от кандидатите не са били запознати предварително с проекта и на тази база са формирали по-ниски цени. Фактът, че беше направено всичко, за да се уреди изборът на Главболгарстрой дори с цената на международен скандал, оправдава тези подозрения. Не е случайно, че в скандала бяха намесени имената на вицепремиера Евгений Бакърджиев и още няколко министри от правителството, които протежират Главболгарстрой.
"Промените в Закона за гражданското въздухоплаване нямат отношение към проведения търг, тъй като законът ще влезе в сила от 1 януари 1999 г. Когато са били подавани офертите, още не е било ясно дали ще бъде приет законът в този му вид", обясни министър Краус.
Достатъчно е обаче да се знае от сигурен източник, че синьото мнозинство застава зад проекта, за да се прогнозира с голяма степен на вероятност безпроблемното минаване на поправката в парламентарната зала.
Колкото до влизането в сила на закона, вярно е, че като цяло той ще действа едва от началото на следващата година. Освобождаването на доставките от данъци и мита обаче по изключение влиза в сила със задна дата - от 1 януари 1998 г. Евроинтеграцията е най-вече воля за реформи
На 10 август се навършват десет години от установяването на дипломатически отношения между България и Европейската общност - днес Европейски съюз.
България беше последната европейска държава, членуваща в СИВ, която започна да развива отношенията си с ЕИО. Това стана едва през втората половина на 80-те години. Сравнително бързо обаче София успя да сключи и успешно изпълни няколко споразумения за либерализация на търговията, а след това да договори и Европейско споразумение за асоцииране.
Ускореното и успешно българско участие в процеса на евроинтеграция логично доведе до решението на Европейския съвет в Есен през 1994 г. Отношението към България и към вишеградските страни, осъществили значително по-бързо и ефективно вътрешните си реформи, беше изравнено. Нещо повече - с влизането в сила на европейското споразумение България ускори дейността си за интеграция и през 1995 г. стана "отличникът" сред асоциираните страни в отношенията с ЕС.
Благодарение на асоциирането днес ЕС е най-големият търговски партньор на България и което е още по-важно - България има висок международен статут. Отношенията с Европейския съюз поставят страната ни в категория, различна от тази, която определя геостратегическото й положение, степента на икономическо развитие или военната мощ. Това се забелязва и уважава от другите и е благоприятен фактор, практическата полза от който тепърва ще се усвоява. В този смисъл нито една държава или организация на държави не може да предложи това, което България получава от връзките си с ЕС.
Един от важните резултати на тези първи десет години на отношенията е, че България осъзна, обяви и започна да осъществява своя стратегически национален интерес - присъединяването към Европейския съюз. От това, което България ще направи през следващото десетилетие в отношенията си с ЕС, зависи дали нашата страна действително ще се утвърди като свободна, демократична и просперираща държава с достойно място в международните отношения, т.е. дали България ще заприлича на страните - членки на ЕС. Днес отговорът на този въпрос все още не е еднозначен. Защото България все още не прави достатъчно, за да подготви и осъществи присъединяването си към съюза. На практика се получава, че днес България е по-далече от реалната перспектива за пълноправно членство в съюза, отколкото преди десет години. Нещо повече -
През 1988 г. Европейската общност току-що бяха приели в своите редици Испания и Португалия, които все още се съвземаха след десетилетията диктаторски режими и чиито макроикономически показатели бяха значително по-лоши от тези на държавите членки. По това време, по данни на ОИСР, макроикономическите показатели на България бяха напълно съизмерими с тези на двете средиземноморски страни. Дори показателите на Португалия бяха по-лоши от българските.
През 1998 г. Европейският съюз вече се е уголемил с още три държави - Австрия, Швеция и Финландия, които като степен на развитие на демокрацията и пазарната икономика изглеждат непостижимо далече от България, която все така продължава да се реформира, приватизира и преструктурира.
За да не се задълбочава още повече пропастта, която днес отделя България от ЕС, е необходим трезв и честен разговор в обществото. Отговорността за неговото провеждане е на тази част от политическата класа, която в момента е на власт и има отговорността ускорено да съкрати разстоянието и да направи реалност членството на България в ЕС. Още повече че ЕС даде формалното право на България да работи за пълноправно членство в съюза.
За това е необходимо обаче България да изпълни копенхагенските критерии, които изискват:
Приближаването към ЕС разкри пълния обхват и сложността на изискванията за членство в съюза. България днес знае много повече за Европейския съюз и членството в него, отколкото преди десет години.
От друга страна обаче, в България независимо от това кой е на власт периодически се повтарят тенденции, които пречат и правят по-трудно присъединяването към ЕС. Това ясно се очертава и при сегашното управление. Правителството на ОДС е първото в най-новата история на България, което възприе и обяви правилната принципна постановка, че присъединяването към ЕС е преди всичко въпрос на вътрешната политика и реформите в България. Както и че европейската интеграция на страната зависи от пълноценното участие на всички в този процес. На практика обаче тази постановка не се спазва.
Нещо повече - сегашното правителство на България твърде рано в своя първи мандат започва да проявява
Най-сериозният признак за това, че нещо не е наред с европейската интеграция на страната, е фактът, че тези, които трябва да правят политиката на България с ЕС, не се занимават с проблема. Става дума за самия Министерски съвет.
Още през юни миналата година Министерският съвет си възложи да провежда всеки месец по едно специално заседание, посветено изключително на проблемите на отношенията между България и ЕС. Тринадесет месеца по-късно правителството има проведено едно такова специално заседание - на 5 февруари т.г. Това, че кабинетът не спазва собственото си решение, освен другите негативни последствия води вече до опасно обособяване в рамките на държавната администрация на все нови и нови "центрове" за национална координация на работата с ЕС. Очевидно е, че не само министри, но и техни заместници се опитват институционно да си осигурят
Когато към Министерския съвет няма нито звено, нито експерт по европейската интеграция, тенденцията към обособяването на "губернии" може да омаломощи националните усилия за подготовка за членство в ЕС. При това в много ранен етап на тази дейност. Такава е опасността от придаването на нетипични функции на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Това е прецедент, несъществуващ дори в ЕС. Прави чест на експертите в държавната администрация, които ясно се обявиха срещу тази тенденция. Сега е нужна съответната реакция от най-високо ниво на изпълнителната власт.
Една такава намеса би оказала благотворно влияние и върху практически несъществуващото Министерство на държавната администрация. То би трябвало да се съсредоточи върху това в България да бъде създаден институционен капацитет за членство в ЕС. Като начало може да се разгледа въпросът за работата по програмата ФАР на национално ниво. В момента с нея се занимава един експерт във ведомството на националния координатор - министъра на външните работи.
Изброените проблеми показват, че в правителствените кръгове няма разбиране за особения характер на правенето на политика по отношение на ЕС. Това е констатацията и на експертите на програма СИГМА на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, чиято цел е да подобри управлението на най-високите нива на държавата. В доклад на СИГМА от юни т.г. се посочва, че "...на българските политици трябва да бъде обяснено, че работата с ЕС има своите особености и изисква специална процедура и... ефективен механизъм за правене на политика..."
Още по-сериозен проблем пред подготовката на България за членство в ЕС поставя лошото законотворчество като цяло и конкретно в областта на европейската интеграция.
Основен негов проблем у нас е, че все още няма работеща система за оценка на
Ефективно работещ механизъм за такава оценка няма нито в Министерския съвет, нито в Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция, нито в Народното събрание. Възниква въпросът кой и как издава изискваните сертификати за съответствие. Затова ще бъде трудно да се разчита на положителна оценка по сближаване на българското законодателство с правото на ЕС, което е още един основен критерий.
По-голямата беда е, че лошото законотворчество не позволява устойчиво функциониране на институциите на демокрацията и създаването на нормална пазарна среда. Именно това е главната пречка за разгръщане на предприемаческата инициатива на българските граждани и за увеличаване на преките чуждестранни инвестиции. Това е и благоприятната среда за развитие на корупцията, с която България започва да става пословична в очите на външните наблюдатели.
Естествено е да се зададе въпросът как е възможно да се скриват от вниманието на българската общественост такива базисни проблеми в европейската интеграция на страната при положение, че в България непрекъснато се говори за европейска интеграция. Възможно е, защото се говори, но всъщност не се казва нищо. Не се казва дори на Министерския съвет, дори на премиера, дори на президента, дори на парламента. Обективната сложност и напрежението, които нормално съпровождат работата с ЕС, в наши условия водят до скриване, изопачаване и манипулиране на информацията за действителното състояние на нещата. Това се съпровожда с обратно
Причината за тези изкривявания е това, че хората, на които е поверена европейската интеграция, а това на практика у нас са заместник-министрите, са функционално неграмотни. Констатацията е на самата Европейска комисия. В един доклад от юни т.г. тя посочи, че "Съветът по европейска интеграция - най-високото административно ниво за работа по европейска интеграция в България... е съставен от заместник-министри, които като цяло нямат знания и опит в областта на европейската проблематика... и затова ще е полезно да им бъде организирано едно добре фокусирано обучение... ". Така и до днес България няма своя "Г-н Европа". Това, от една страна.
От друга, вместо незабавно да се атакуват проблемите, се предпочита отлагането, приглаждането, прикриването. Резултатът е, че с течение на времето проблемите не се решават от само себе си, натрупва се критична маса, която се взривява под формата на "изненади" и скандали. Що се отнася до външния аспект - отношенията с ЕС и държавите членки, просто няма по-лош вариант на поведение от този.
Началото на следващите десет години в отношенията между България и ЕС ще бъде поставено от първия доклад на Европейската комисия за хода на подготовката на страната за членство в съюза. Този доклад ще бъде представен на Европейския съвет във Виена. Ако прецени, че България постига напредък, Европейският съвет може да открие преговори за присъединяване на България към съюза, като свика междуправителствена конференция. Това е единствената процедура, по която България може да започне преговори.
Парадоксалното днес е, че вече се чуват мнения на ключови политически лица в администрацията, че не е реалистично да се очаква в скоро време такова решение от ЕС. Малко вероятно е тази позиция да е резултат от решението на Министерския съвет, който определи 2001 г. като пределна дата за започване на преговори за членство. Впрочем това решение бе незабавно интерпретирано в съюза като желание на България да забави реформите. По-скоро зад прокарваната изчаквателна позиция се крие нежелание да се работи активно и стремеж да се осигури комфорт.
В случая с България изчаквателната позиция е вредна - почти толкова вредна, колкото разпространяваната теза, че България няма интерес от бързо присъединяване към ЕС. България не само че няма друг интерес, тя няма друг избор, защото никой не предлага алтернатива на интеграцията в ЕС. Десетте години на отношения с Европейския съюз показаха на практика, че след като сближаването с ЕС е възможно, и присъединяването към съюза е осъществимо. За това обаче са необходими знания за ЕС, умения за работа със съюза и най-вече воля за реформи. Само така ще може да се формулира българска позиция пред ЕС и да се отстоява изискването съюзът също да изпълнява своите ангажименти по отношение на България. Само така ще може да се осъществява реално взаимодействие с ЕС. Защото България и ЕС гледат в една посока и това е най-голямото постижение през първите десет години в нашите отношения.
Акция "Консерви" ще потушава зеленчуковите бунтове
Бюджетът ще отпусне 12 милиарда лева за оправяне на проблемите с реализацията на зеленчуците от новата реколта, реши през седмицата междуведомствена група под ръководството на вицепремиера Веселин Методиев. Парите ще бъдат отпуснати на трите министерства - на труда и социалната политика, на образованието и науката и на здравеопазването. С тях те ще изкупят зеленчукови консерви за социалните домове, училищата и болниците.
През последните седмици цените на зеленчука паднаха рязко и това предизвика социално напрежение в различни краища на страната, изразено в аграрни бунтове, изсипване на тонове корнишони по пътищата и искания за оставки на земеделския министър.
Вицепремиерът Методиев и останалите участници в междуведомствената група пресметнали, че социалните домове имат нужда от 7000 тона консерви за зимата, за които са нужни 9.587 милиарда лева. На около 3.5 млрд. лева пък възлизали нуждите на училищата. Консерви за около 2 млрд. лева ще изкупи и армията, но средствата за тях няма да са от бюджета, защото сумата и без това е предвидена в бюджета на Министерството на отбраната за тази година, обясни Върбанов.
За да бъдат отпуснати бюджетните пари, трябва да има решение на правителството. Очаква се това да стане в понеделник. Предвижда се кабинетът да определи и срокове, в които посочените ведомства ще трябва да изкупят консервите. Идеята е с около 30% от парите да бъдат изкупени миналогодишни консерви. Срокът за това ще бъде до края на август. Така преработвателните фабрики, които от доста време бездействат поради липса на оборотни средства, ще получат пари за изкупуване на зеленчуци от новата реколта. Според Върбанов това ще става от районите, където има най-голямо предлагане на зеленчуци, цените са най-ниски и има най-голямо социално напрежение. Изкупеният зарзават ще бъде преработен отново на консерви, които трябва да бъдат продадени на социалните домове, болниците и училищата до края на октомври.
Около проблема със зеленчуковите излишъци и залежалите консерви се вдигна много шум през последните седмици. Цените на зеленчуците продължават да падат заради свръхпредлагане и заради това, че консервните предприятия на практика не изкупуват суровина. През последните години фабриките загубиха голяма част от своите пазари зад граница заради неконкурентоспособността на българските буркани със стерилизирани краставички и бутилки кетчуп. Пазарът за българските консерви беше отрязан допълнително от високите изкупни цени на зеленчуците през миналата година, които оскъпиха неимоверно продукцията и тя стана непродаваема както у нас, така и в чужбина. В същото време доматите и корнишоните родно производство не отговарят на стандартите на Европейския съюз и поради това квотите за внос на пресни зеленчуци в общността по традиция остават неизползвани.
Министерствата на промишлеността и на земеделието тепърва ще определят от кои консервни фабрики да се изкупува залежала продукция, заяви Върбанов след заседанието на междуведомствената група. Това няма да е лесно, като се има предвид, че почти всички дружества от отрасъла имат проблеми с пласирането на миналогодишните буркани със стерилизиран зарзават. Все още не е ясно и по какви цени училищата и болниците ще купуват залежалите миналогодишни консерви. Най-вероятно това ще става по калкулираната от предприятията себестойност, която надвишава значително пазарните цени на консервите в момента. В противен случай би възникнал въпросът откъде ще бъдат покрити загубите на предприятията от наложените ценови разлики.
Подобни сложни схеми с неясен ефект правителството приложи преди време и при ликвидирането на пазарни аномалии със зърното, сиренето и кашкавала. Тогава с изпълнението им беше натоварен Държавният резерв. По правило тези решения се обявяват за еднократни и временни, но след време схемата се повтаря. С подобни палиативни мерки само се прикриват истинските проблеми и се отлага тяхното решаване. А те са свързани с неефективността на производството и липсата на реално пазарно ценообразуване.
Във връзка със срива на зеленчуковия пазар миналия понеделник правителството забрани с постановление временния внос на зеленчуци. С него се спира временният внос на домати, лук, гъби, корнишони и още 12 вида зеленчуци до 31 октомври т.г. На фирмите, осъществили тази година временен внос на зеленчуци за доработка и преработка, се дава срок от 30 дни да го закрият.
Това решение на правителството също беше оправдано с натрупаните големи количества нереализирана продукция в консервните комбинати. Според Върбанов с него се пресичат "всички възможности за дъмпинг на български зеленчуци". По мнение на експерти обаче тази мярка също ще има съмнителен ефект върху пазара, защото е закъсняла. Отделен въпрос е, че налагането на ограничения във външнотърговския режим противоречи на ангажиментите, поети от страната ни пред Международния валутен фонд.
Според агроспециалисти далаверата с временния внос се практикува в началото на годината, когато у нас се предлагат недостатъчни количества оранжерийни зеленчуци и пазарът е незадоволен, а цените - високи. Тогава значителна част от внесените на временен внос зеленчуци, които по принцип би трябвало да бъдат преработени на консерви, се пускат за продажба на вътрешния пазар в прясно състояние. Тъй като за тези зеленчуци не са платени ДДС и митнически сборове, те се явяват нелоялна конкуренция на родните домати и краставици. През лятото, когато на пазара излязат полските домати и краставици и цените се понижат, същите фирми изкупуват български зеленчуци и ги изнасят под формата на кетчуп или буркани със стерилизирани краставички.
Всъщност проблемът с временния внос на зеленчуци може да се окаже по-голям, отколкото се очакваше предварително. В понеделник земеделският министър заяви, че данните на ГУ "Митници" за осъществения временен внос са противоречиви и не се знае с точност за какви количества става въпрос. След заседанието на работната група във вторник Венцислав Върбанов каза, че през юли на временен внос в страната са влезли 70 тона зеленчуци. Според официалната справка на ГУ "Митници", предоставена на "Капитал", излиза, че за месеците април, май и юни у нас са били внесени на временен внос общо 760 тона зеленчуци.
По данните на митниците по процедурите на режим No 7 (временен внос с обратен износ в променено състояние) от началото на април до края на юни т.г. са внесени 282 870 килограма зеленчуци, главно домати, лук и гъби. Стойността на всички внесени стоки по митническите документи е 211 559 663 лева (117 856 долара). По режим No 8 (временен внос с обратен износ в непроменено състояние) за същите три месеца са влезли в страната 478 210 килограма картофи, домати, краставици, лук и зеле. Стойността на този внос е 131 530 880 лева (73 503 долара). Освен това са били внасяни зеленчуци и по т.нар. режим No 9 (обратен внос). Той се прилага, когато търговец не успее да реализира изнесената преди това от България продукция. Според справката на митниците по този начин на вътрешния пазар са били върнати 5304 килограма пресен лук и гъби на стойност 29 594 224 лева (16 500 долара).
Очакванията на земеделския министър Върбанов са, че принудителното закриване на временния внос ще намали предлагането на зеленчуци в страната и оттам ще се повишат изкупните цени. Това обаче едва ли ще стане или поне не веднага. Решението на правителството влиза в сила от деня на обнародване в Държавен вестник и така едномесечният срок за закриване на временния внос ще съвпадне със средата на септември. По този начин раздвижване на пазарите на зеленчуци в страната може да има чак в края на лятото, а проблемът с ниските цени на зеленчуците е сега.
Залежали количества консерви.
НАТО е клуб на демокрацията
Самюъл Хоскинсън*, бивш зам.-шеф на Националния съвет по разузнаване на САЩ, изпълнителен директор на "Джеферсън Уотърман интернешънъл", пред в. "Капитал"
Какво ви води в България?
- Дойдох за разговори с вашето правителство във връзка с интереса, проявен от него по въпроса за присъединяването на България към НАТО, и основно заради помощта, която моята компания може да осигури в случая. Аз съм изпълнителен вицепрезидент на фирмата "Джеферсън Уотърман интернешънъл". От офиса във Вашингтон ръководим основната си дейност връзки с обществеността, като задачата ни е да подпомагаме предимно чужди правителства, които чрез нас представят проблемите си пред широка публика. За да съм по-точен, става дума за лобиране в американския Конгрес, работа с администрацията на президента Клинтън, с Държавния департамент, в Белия дом, Министерството на отбраната, както и за контакти с медиите - от пишещи журналисти до организации за проучване на общественото мнение.
Смятате ли, че ще има ревизия на американската позиция по отношение на втората вълна за пакта?
- Втората вълна не може да бъде определена като сигурна. В Мадрид този въпрос се обсъжда нашироко, но във Вашингтон мненията, свързани с така наречената втора вълна, са на двата полюса. За разлика от американското правителство, което определено е осигурило подкрепата си, Конгресът стои на твърда опозиция. Неговата роля в случая е особено важна заради обвързаността му със Северноатлантическия пакт, така че мнението на конгресмените има дори по-голяма тежест от това на Клинтъновата администрация. То е повлияно от някои от силните на деня в САЩ - бившия съветник по въпросите на сигурността Брент Скаукрофт, бившия сенатор Нан, Холид Бейкър, бивш лидер на мнозинството в Конгреса по време на мандата на президента Рейгън, наред с още хора, които са се обединили около тази идея, готови да я отстояват още десет години, ако е необходимо. Тези мъже са ръководени от сериозните съмнения, че на този етап едно евентуално разширяване би било незряло. Така че първото нещо, което трябва да се уточни за момента, е дали втората вълна е факт и аргументите "за" не се приемат много сериозно. Проблемът има две лица и първото от тях засяга България - трябва да се реши съществува ли втората вълна.
Как се приема разширяването на НАТО от американските данъкоплатци? Склонни ли са те да финансират защитата на американските национални интереси в Централна и Източна Европа?
- Много злободневен въпрос! Мисля, че средният американец е доста объркан по отношение на разширяването на НАТО. След като студената война е вече минало, те продължават да си задават въпроса кой е врагът, къде е той. Бившият Съветски съюз се разпадна, създаде се Русия, с нея се поддържат връзки и обикновеният човек не е много наясно, а и не го интересува, как ще се развият нещата в бъдеще. За съжаление и в тази част на света, Централна и Източна Европа, хората не са особено впечатлени от разширяването на пакта. Като изключим определен кръг от различни етнически групи като американците с гръцки или полски произход, никой друг не се интересува от проблема. Хора като мен, които години наред са правили проучвания в международен мащаб, смятат, че Съединените щати трябва да останат ангажирани както финансово така и политически, във всички части на Европа. Има и такива, които не ги е грижа за ситуацията, така че дебатът в страната все още не е приключил.
Конфликтът в Косово ще повлияе ли върху разширяването на НАТО?
- Ситуацията в Косово е истински кошмар за много от стратезите във Вашингтон. Те се притесняват, че конфликтът може да се задълбочи и да доведе до много по-сериозни последствия, които да навредят на отношенията в целия район в бъдеще. За съжаление формулите за решение на проблема не са много. Наистина сме загрижени, но как тази грижа ще намери израз по отношение на разширяването на НАТО е много трудно да се предскаже. Всеобщо е мнението, че това са проблеми на целия свят и че САЩ не бива да се намесват прекалено надълбоко в тях. Аз бих оспорил това.
Съществуват ли съмнения, че разширяването на НАТО би могло да доведе до изтичане на стратегическа информация на пакта от новите членове към трети страни?
- Според мен това не е съществен проблем. Основната пречка в случая е, че НАТО трябва да реши какво иска да бъде. Това обаче няма да бъде разрешено или изчистено скоро. В определени аспекти то прилича на Съединените щати в наши дни, които се стараят да определят бъдещата си роля наред с въпроси, свързани с тъй наречените операции извън зоната на действие. Всичко, което бе направено в Босна, е прецедент за организация като НАТО. Това повдига и други въпроси като редно ли е НАТО да се ангажира с разрешаването на криза в Близкия изток или конфликта в Косово. Все проблеми, които трябва да бъдат изяснени и въпреки че се обсъждат, единодушие не съществува. По-интересното според мен е, че все още много от страните - членки на НАТО, не осъзнават напълно ползата от организацията - за страни като България тя е особено важна не толкова в политически или военен аспект, колкото от икономическа гледна точка. Защото заговори ли се веднъж за вас като за добри стопани, със стабилно правителство, което развива икономиката, страната ще стане много по-привлекателна за чужди инвестиции от цял свят. За западните правителства ще е ясно, че сте отговорили на определени критерии. НАТО е клуб на демокрацията - в това го превърнаха неговите членки. Това е най-голямата облага за един член на организация като НАТО. Според мен България е застанала на една много солидна основа, която ще окаже влияние във Вашингтон по въпроса за бъдещото членство на страната в НАТО. И все пак това не е достатъчно - вашият случай трябва да бъде представен много внимателно и умно, пред подходящите хора в най-подходящото време.
Имат ли желание и готовност българските държавни мъже да ползват услугите на вашата фирма?
- Вашите хора знаят какъв е проблемът и това, от което се нуждаят, е шанс. Фирми като моята го осигуряват - шансове за представяне пред медиите, администрацията и най-вече пред американския Сенат, който гледа с критично око на тези неща. Когато някой има подобен проблем, обикновено се обръща към професионалисти като нас, защото ние осигуряваме прекрасна публика. Хората, с които разговарях, не отказаха да помогнат и всеки един беше готов да продължава и в бъдеще. Така че това, което ни оставаше, беше да разработим по-подробно предложенията и плана за действие, които администраторите да проучат и осмислят напълно. Според мен те са готови да приемат това, което предлагаме. Просто въпрос на бюджет и най-вече на подробни планове за бъдещето. Следващата седмица ще изготвя и изпратя обратно план за действие.
Кои са опорните точки на този план?
- Планът се състои от три компонента: първо, правилното лобиране в американския Конгрес и най-вече пред ключови фигури от Сената. Това аз наричам директно и индиректно лобиране. Директното представлява акт, при който човек на фирмата, или аз, звъни на някой от сенаторите, докато индиректното значи работа със служителите, която е много важна в Конгреса, организиране на посещения в страната на ключови сенатори, това е една цяла сфера от организирани действия. По отношение на медиите ще се концентрираме върху образователните програми, които да представят реалността не само в България, но и в целия регион. Ще се наблегне на усилията за развитие на демокрацията на свободния пазар. По този начин една държава може да бъде представена и от добрата, и от лошата си страна, като тук не става дума за пропаганда. Говорим за опознаване, в което хората ще могат да вникнат и ще разберат, преведено на техния език, поставено в техните рамки, ако щете. Така че работим доста с медиите, разчитаме на вестници като "Вашингтон пост" например. Освен това особено важни администратори са канени във Вашингтон или Ню Йорк, където се организират различни новинарски програми, а по-късно те имат грижата да ги насочат към масовата аудитория в американския ефир. Има няколко доста добри държавни канала, които ползваме, успяхме да осигурим и представяне по сателита, което значи появяване на десет различни пазара. Няма проблеми с администрацията на Клинтън - те са добре информирани. Президентът Клинтън даде няколко обещания на вашия президент, свързани с приемането ви в НАТО, сигурен съм, че ще направи това, което зависи от него. Повече усилия хвърляме в Конгреса, така че това са двата приоритета - медиите и Конгресът. На второ място остава Клинтъновата администрация, в зависимост от характера на проблема.
В България съществува идея да се създаде съвет по национална сигурност към правителството, който да координира дейността на всички спецслужби. Запознат ли сте с това намерение? Как функционира системата за контрол на тайните служби в САЩ?
- Това е основен проблем за всяко правителство. Отбраната и разузнаването са много важни звена на всяко общество. Те са в основата на механизма, който позволява на хората да водят мирно съществуване. Те трябва да бъдат контролирани и координирани по няколко начина. Чрез комисии в парламента и законодателство, което да следи за това вършат ли добра работа при условие, че се понася сериозна отговорност, и то на най-високо ниво. Координацията е уместна, за да не се получава дублиране на задълженията, а механизмите на одобрение са вече установени за особено деликатни въпроси, които да бъдат разрешавани отговорно и професионално, без да бъдат нарушавани правата на гражданите. Това е основната задача на комисията по сигурността.
Хрумват ли ви предложения за някои реформи в българските тайни служби?
- Не смея да твърдя, че знам толкова, че да давам съвети за реформа.
Говорим за това как подобна система може да се отърве от тоталитарните си маниери.
- Не бих препоръчвал това, мисля, че вече сте загърбили този период. Основният фактор е да се създаде ефективен и отговорен разширен механизъм както в изпълнителната власт, така и в парламента. Това дава сигурност, след което вече висшите постове могат да се заемат от честни хора, доказали своята отговорност през годините, които да поддържат добри отношения с политическия елит на страната. Много е важно хората, ангажирани с това, да са професионалисти, които да знаят докъде стигат възможностите, къде са границите. Те не трябва да ги превишават и ако го правят, да бъдат строго санкционирани. Затова разузнавателните служби трябва да се гордеят не с проблема, а с неговото разрешаване. Ако спазват това правило, работата ще върви отговорно и ефективно.
Интервюто взе Ива РУДНИКОВА.
* Като висш член на Съвета по национална сигурност в Белия дом Самюъл Хоскинсън е работил с трима американски съветници по национална сигурност - Хенри Кисинджър, Брент Скаукрофт и Збигнев Бжежински.
Парична реформа - добре, но защо
Деноминация на българския лев, което ще махне три нули от парите, подготвя правителството. Предвижда се на 1 юли 1999 г. да бъдат пуснати в обращение нови левове, в които един нов лев ще бъде равен на 1000 стари. Паричната реформа веднага придоби очевидно търсеното като ефект популярно обяснение - "един лев става равен на една марка". Решението е било обсъждано дълго време между управителния съвет на БНБ и правителството, но беше оповестено след заседание на Съвета по валутна политика миналия четвъртък.
Двата вида левове - нови и стари, ще фукционират паралелно до края на 1999 г. След 1 януари 2000 г. редовно платежно средство ще бъдат само новите левове. От тази дата в продължение на няколко години сегашните банкноти ще бъдат свободно обменяни в нови, обясниха от правителството. Промяната цели да се опрости работата с парите и да направи българския лев удобен за разплащания, гласи официалното съобщение.
От правителството и БНБ очевидно са решили да не ползват определението "парична реформа" за паричната реформа, наричайки я деноминация. Действително срещу тази дума в някои български речници фигурира намаляване на номиналната стойност на паричните знаци, но международно такова понятие не е популярно. Правилният термин за задраскването на нулите по-скоро е ревалоризация на парите (също толкова непопулярна чуждица) или поне преденоминация - което не е икономически термин, но поне смислово означава промяна на номиналната стойност.
Иначе навсякъде по света подобни операции се наричат с по-общото "парична реформа" или "обмяна на парите".
Очевидно, че управляващите искат да избягнат аналогиите с последните две парични реформи през петдесетте и шестдесетте години, от които не всички пазят добри спомени.
"Замяната е чисто техническа и не ощетява никого. Левът няма да промени покупателната си способност, защото цените също ще се намалят 1000 пъти", обяви управителят на БНБ Светослав Гаврийски.
Според него промяната няма да засегне и реалния фиксиран курс на лева към марката, макар че ще се наложи промяна в закона за БНБ. Един нов лев ще е равен на една германска марка, обяви Гаврийски.
Решението за обмяна на парите е колкото логично, толкова и неочаквано. Подготвяната парична реформа е следствие от макроикономическата стабилизация, заявиха от правителството и БНБ. Така и не стана ясно обаче кое налага смяната на платежните средства да бъде предприета в този момент. Задоволителен отговор на този въпрос не беше даден нито от Иван Костов, нито от Светослав Гаврийски.
Премиерът заяви, че "новият български лев ще бъде израз на здравината на финансовата система на страната". Според него идеята за смяна на парите е била представена пред Международния валутен фонд и Световната банка още по време на семинара в Сандански през март т.г.
"Въпреки че не е необходимо да става, ние сме ги информирали още в Сандански. Така че този акт е изцяло вътрешен - махаме трите инфлационни нули", коментира премиерът.
Според Светослав Гаврийски решението за деноминацията на лева е напълно логично след хиперинфлацията в началото на миналата година. Отлагането досега е било необходимо, за да се види доколко е трайна макроикономическата стабилизация, която настъпи след въвеждането на валутния борд.
"След стабилността, която има вече една година и половина, и след очакванията, които са потвърдени от анализаторите и от международните финансови институции, това е един естествен акт", заяви Гаврийски.
Стабилизацията, за която говорят управляващите обаче, е по-скоро резултат от действието на валутния борд, отколкото следствие от трайни икономически процеси. Още повече че реалният сектор си остава в постоянна криза. При това положение извършването на парична реформа носи повече рискове, отколкото сигурност за икономиката.
Предвижда се промяната в номиналната стойност на лева да бъде извършена със специален закон. Проектът ще бъде изготвен от правителството, съгласувано с управителния съвет на централната банка. Всички операции по въвеждането на новите парични знаци и извеждането на старите ще бъдат осигурени от БНБ. Централната банка ще бъде задължена да проведе и мащабната кампания по популяризирането на осъществяваната парична реформа.
Новите банкноти ще бъдат изцяло изработени в новата печатница на БНБ, заяви управителят на централната банка. Според него за отпечатването на новите купюри на банката ще са й нужни допълнително около 10 млрд. лева.
За производство на банкноти и монети БНБ е използвала 15. 603 млрд. лева през 1997 г., което е представлявало 53% от общо възлизащите на 29.411 млрд. лева разходи за издръжка на текущата й дейност за 1997 г. Оказва се, че регулярната сума за производство на пари плюс "извънредната" за нови почти ще се равни на всички разходи, които е направила БНБ през последната отчетна година.
Реално разходите по предвижданата парична реформа ще надхвърлят значително споменатите 10 млрд. лева. Освен харчовете по изземването на старите и пускането на новите пари подобни радикални промени неминуемо гълтат и огромни разходи за медийно разясняване, за промяна на счетоводните форми в търговията, дори и за промяната на стотиците нормативни актове, която смяната на парите ще наложи.
Средният живот на една банкнота е около три години. Това зависи от номинала и от техническото изпълнение на купюрите. БНБ и сега отпечатва нови емисии и изземва от обращение старите. С отпечатването наведнъж на новите банкноти през следващите три-четири години разходите на БНБ за печатане на пари ще намалеят рязко, обясни Светослав Гаврийски.
Според Иван Костов отписването на трите нули от сегашните парични средства ще донесе няколко положителни ефекта - ще облекчи разплащанията в страната, ще намали разходите на БНБ за издръжка на паричното обращение и ще снижи разходите на бюджетните организации и фирмите.
Един от търсените ефекти от смяната на парите ще бъде намаленият брой на монетите и банкнотите в обращение. Наличието на много платежни средства сега оскъпява преброяването, обработката, съхранението и транспортирането на парите, заявиха от БНБ.
По данни на централната банка количеството на банкнотите в обращение е нараснало от 540 млн. броя в края на 1996 г. на 804 млн. броя в края на 1997 г. В края на юни т.г. броят на банкнотите в обращение е бил 634 млн. броя.
Голямата инфлация в началото на 1997 г. доведе и до рязък скок в стойността на парите в обращение. По данните на БНБ общата стойност на паричните средства е скочила от 138.175 млрд. лева към края на 1996 г. на 1 419.810 млрд. лева към края на миналата година. В края на юни т.г. парите в обращение са били общо 1490.178 млрд. лева, сочи справката.
С въвеждането на новите левове вместо сегашните осем купюра (от 100, 200, 500, 1000, 2000, 5000, 10 000 и 50 000 лева) вероятно ще останат само четири, съобщиха от БНБ. Паричните знаци с по-малки номинали ще бъдат под формата на монети.
"Паника не трябва да има. Естествено е, че ще има спекулации по този въпрос. Моля всички граждани да бъдат спокойни, никой няма да бъде ощетен. Това не се прави с цел изземване на пари или на конфискация", заяви Светослав Гаврийски.
Според управителя на БНБ смяната на парите няма да повлияе отрицателно нито върху инфлацията, нито върху останалите макропоказатели. "Никакво значение не може да има за развитието на икономиката. Това е един технически акт, който само ще стабилизира ситуацията", посочи Гаврийски.
Въпреки уверенията на шефа на БНБ обаче уедряването на парите неминуемо ще породи натиск за повишение в цените, особено на тези от тях, които след реформата ще се измерват в стотинки. Причината за подобен ефект от смяната на паричната система може да бъде и чисто психологическа - просто увеличението няма да се усеща от хората. Същият ефект беше регистриран и през април 1994 г., когато беше въведен ДДС. Промяната на данъчния режим доведе до ръст на инфлацията в рамките на един месец, независимо че отново от всички страни се чуваше, че няма основания за ръст на цените.
В крайна сметка отпадането на трите нули от сегашните пари ще има и скрит политически ефект: вместо 4000 лева килограм сирене вече ще струва 4 лева, а един хляб - около 50 стотинки. Така правителството едновременно ще реши един чисто психологически проблем на по-възрастната част от населението и ще отнеме едно от най-силните оръжия на опонентите си от опозицията. Политици от БСП продължават по инерция да спекулират, като сравняват днешните цени с тези отпреди 10 ноември 1989 г. По странна ирония решението за смяната на парите дойде точно в деня, в който се разбра за смъртта на Тодор Живков.
С паричните реформи могат да се проследят и други цели. При тоталитарните икономики това е било силно средство за еднократно преразпределение на натрупаните спестявания. При много обмени съотношението 1 към 1 е било допустимо само за суми до някакъв размер, над него обмяната е означавала пълна или частична загуба за по-богатите хора. Обяснението за това най-често е изземване на несправедливо заграбените от буржоазията богатства и директно преразпределяне на спестяванията на населението в полза на по-бедните и държавата. И при сегашната обмяна на парите се чуха гласове, че над определен размер сумите не трябва да се обменят в обявеното съотношение 1:1000, но те не бяха приети сериозно. Една такава мярка със сигурност би пропъдила всички инвеститори и предприемачи, защото нарушава неприкосновеността на частната собственост.
Друг възможен ефект от паричните реформи е при режими с фиксирани и централно определяни цени мащабът на цените да се изменя различно от съотношението, с което се обменят парите. Такава е реформата в България през 1952 г. Тогава за по-бедните 100 стари лева са се сменили за 3 нови, докато мащабът на цените се е променил 25 към 1. По този начин директно е била понижена покупателната способност на населението. При свободни цени, каквито са българските в момента, такъв пряк ефект от обмяната на парите е теоретично невъзможен.
Обявената българска парична реформа действително е само технически акт, който ще има значителен политически и психологически ефект, ще облекчи оборота, но дали ще го поевтини е трудно да се прецени отсега. Все още не е ясно дали българската печатница за пари ще може да бъде подготвена да отпечата новите емисии, и дали печатането в чужбина няма да оскъпи обмяната. Освен това голяма част от парите в оборот ще се заменят с нови монети, а сеченето им е свързано с големи първоначални разходи. Като цяло от обмяната на парите ще има много повече ползи, но дали цената й я прави приоритет точно сега. Защото разходите на БНБ директно ще се отразят на по-малката й вноска в бюджета. По подобен начин в началото на 90-те централната банка похарчи стотици милиони долари за ненужна печатница за пари, която все още не се ползва сериозно по предназначение. Безспорно пред реформата стоят доста по-тежки и по-важни проблеми, за които могат да се изхарчат парите за паричната реформа. Паричното обращение можеше да се поевтини просто ако се видоизменят скъпите модели банкноти, които са в оборот в момента.
Болници и поликлиники ще се регистрират като фирми
Приватизацията на здравните обекти ще може да стартира след приемането на закона за лечебните заведения. Проектът, който още е в работна фаза, предвижда поликлиниките и болниците да се регистрират по Търговския закон и Закона за кооперациите. Статутът на търговски дружества дава възможност на здравните заведения да бъдат приватизирани, като решението се взема от собственика. Раздържавяването ще се извършва по реда, регламентиран в закона за приватизация, но министърът на здравеопазването ще дава съгласие при решенията за преобразуване, смяна на собственика или закриване на болнично заведение.
По Търговския закон няма да се регистрират центровете за спешна медицинска помощ и трансфузионна хематология, психиатричните заведения и ведомствените болници, които остават на бюджетна издръжка. Болничните ЕООД или ЕАД ще изискват и нов тип ръководители, чиято квалификация е посочена в закона. "Забравете за избиране от колектива. Директорите на болничните заведения ще се назначават след конкурс, по правилата, зададени от Търговския закон. Проблемът с ръководителите е доколко ще намерим хора с медицинска и мениджърска квалификация", каза министърът на здравеопазването доц. Петър Бояджиев.
Бъдещият закон за здравните заведения разграничава болничната и доболничната помощ, а в доболничната помощ се отделят първичната и специализираната помощ. Стратегията на здравното министерство е тежестта да се прехвърли от болничната върху доболничната помощ.
Според статистически данни всеки българин минава средно 5 пъти годишно през поликлиниките, а 20% от населението постъпва в болница. По данни от западноевропейските страни хоспитализацията на пациентите там е най-много 10-12%, което показва, че досега у нас извънболничният сектор не действа достатъчно ефективно. По думите на здравния министър "прехвърлянето на повече ангажименти по диагностиката и лечението към доболничната мрежа ще освободи скъпия болничен сектор от несвойствени за него услуги".
Законопроектът предвижда и създаването на районни и национална здравна карта. Районните карти включват броя, вида и дейността на лечебните заведения по географски райони и предложенията за преструктурирането им. Националната карта се създава на базата на районните и ще представя оценка на националните здравни приоритети и минималния брой заведения, които се предлагат на Националната здравноосигурителна каса за задължително сключване на договори. По националната здравна карта, която ще се актуализира на всеки пет години, ще се вземат решения къде какви здравни заведения да работят.
Информацията от здравните карти и методиката за акредитация ще служат за издаване на задължителни за здравните заведения лицензи. Очаква се подготвеният нормативен документ да бъде одобрен от МС през септември, съобщи доц. Бояджиев.
Столичната община се отказва от блокиращата квота в "Хилтън"
Участието на столичната община в капитала на "Компанията за луксозни хотели", която ще строи хотел от веригата "Хилтън" в центъра на София, e намалено до 21.64 на сто. Това е било решено на общото събрание на акционерите на дружеството в края на миналата седмица.
Досега общината участваше в капитала на дружеството с 40 на сто от акциите.
В момента капиталът на "Компания за луксозни хотели" е 20 250 000 долара. Намалението на участието на общината се наложило след оценка на апортната вноска от 10.240 декара земя, с която влиза в дружеството, пише в докладната записка до Столичния общински съвет на представителя на общината Георги Георев в общото събрание на акционерите на компанията. Първоначално беше предвидено да се строи на 24 декара от територията на Южния парк. Апортната вноска е оценена с определение на Софийския градски съд на 8 060 775 000 лв., приравнени на 4 394 000 долара. По-ниската оценка на апорта налага и намаляването на участието на общината в дружеството, обясняват експерти.
За сметка на намаленото участие на общината в "Компания за луксозни хотели" като нов акционер с 18.36 на сто от капитала на дружеството влиза строителната фирма Главболгарстрой.
Участието на Главболгарстрой в смесеното дружество за строителство на "Хилтън" се предвиждаше още при общото събрание на компанията през септември миналата година. Тогава председателят на Столичния общински съвет Антоан Николов и председател на съвета на директорите на "Компанията за луксозни хотели" обяви, че "общината ще отстъпи част от акциите си на Главболгарстрой, но при всички случаи ще запази блокираща квота от 34 на сто". Сега, близо една година по-късно, се оказва, че общината губи блокиращата си квота, а процентите й падат до 21.64 на сто.
В последния вариант на разпределение на капитала по-малко от първоначално предвиденото акционерно участие има и от френска страна. Вместо "Феал ентернасионал" в смесеното дружество влиза "Сибекс интернешънъл". От "Компанията за луксозни хотели" обясняват, че "Феал ентернасионал" се е вляла във фирмата "Сибекс интернешънъл", която също е от групата на "Компани женерал дез'о". "Сибекс интернешънъл" обаче участва в новото разпределение на акционерното участие с 40.30 на сто от капитала на смесеното дружество. Досега "Феал ентернасионал" държеше от капитала на хотелиерската компания 60 на сто. Намалението на участието на френската страна се прехвърля на "Хилтън интернешънъл", която вече ще има 19.70 на сто от акциите на смесеното дружество. В първоначалания вариант "Хилтън" беше заявил около 4 на сто от капитала на дружеството. По принцип "Хилтън" дава името си на хотелите, осигурява мениджмънта им, но никога досега не е участвала с пари в изграждането им.
Според подписаното кредитно споразумение за "Хилтън" през декември осъществяването на целия проект се определяше на стойност от 46.700 млн. долара. Основната част от парите от около 26.3 млн. долара трябваше да дойдат като кредит от Международната финансова корпорация, която е част от Световната банка. Останалите инвестиции в строителството трябваше да се осигурят от останалите акционери, но без общината. В докладната пред Столичния общински съвет за общото събрание обаче се посочва, че сумата, която корпорацията ще отпусне, е в размер на 39 млн. долара.
Строителството на хотела започва от началото на септември. В момента върви последно съгласуване в управление "Архитектура и градоустройство" на строителните книжа и скици. Според последните проекти хотел "Хилтън" ще бъде на 10 етажа. Французите поемат ангажименти и за блогоустрояване на пространството около хотела.
Строителството ще се извършва от Главболгарстрой, която с влизането си в дружеството си осигури поръчката без търг и конкурс. За да получи пряко възлагане на строителство по същата схема, Главболгарстрой влезе със столичната община в смесеното дружество "Дружество за развитие на летище София" АД. Но след като стана ясно, че основната част от финансирането ще се осъществи от Европейската инвестиционна банка и по линия на програмата ФАР на Европейския съюз, вариантът с прякото възлагане отпадна и изпълнението на отделните етапи на обекта ще се възлага с международен търг. На него "Дружество за развитие на летище София" ще може да участва при равни условия с останалите кандидати.
Структура на капитала на "Компания за луксозни хотели" АД.
При печалба под 10% НЕК не може да изпълни инвестиционната си програма
Професор Константин Шушулов, председател на съвета на директорите на НЕК АД, пред в. "Капитал"
Удовлетворяват ли ви новите цени на електроенергията, залегнали в меморандума с Международния валутен фонд?
- В преговорите с МВФ значителна част заемаше енергетиката и по-специално електроенергетиката. Нашироко се дискутираха цените на електроенергията в тригодишен период. Ние смятаме, че заложените в меморандума цени преди всичко са съобразени с възможностите на България през този период както от гледна точка на платежоспособността на населението, така и от гледна точка на другите институции - на социалното министерство за подпомагане на социалнослабите слоеве от населението и на Министерството на финансите за осигуряване на един приличен бюджет на страната. Не е тайна, че бюджетът на Република България се прави от няколко значими фирми и една от тези фирми е НЕК. Следователно получаването на добра печалба е задължително условие, за да може да функционира бюджетът и оттам да разпределя средства за бюджетните разходи.
Миналата година НЕК реализира голяма печалба и при досегашните цени на електроенергията и това често се използва като аргумент срещу повишаването на цените... - Когато на 24 юли миналата година в НЕК дойде новото ръководство, компанията имаше значителни дългове. Принудихме се да съкратим някои дейности и да въведем строг режим на икономии при изразходване на средствата, в резултат на което успяхме да приключим годината без каквито и да е дългове и дори със значителна печалба. Тази печалба не може да бъде поддържана през следващите години по няколко причини. Първо, през последните 8-9 години в електроенергийния сектор не са направени абсолютно никакви инвестиции с изключение на осми блок на ТЕЦ "Марица-изток 2". Ние трябва да поддържаме тази система и именно с тази цел сме подготвили инвестиционна програма, която дава възможност по-нататък българската държава да има осигурена енергия за един продължителен период. Втората причина - ние сме в групата на ядрените държави в света, имаме АЕЦ "Козлодуй" и трябва да се грижим за нашата ядрена енергетика. Съгласно международните правила трябва да осигурим няколко специализирани фонда - фонд "Ядрена щета", фонд "Ядрена безопасност", както и да създадем фонд, който да осигурява ядрено-горивния цикъл. Тези фондове за пръв път се формират през тази календарна година, те са държавни, не са към Националната електрическа компания и ще започнат да се попълват от 1999 г. нататък непрекъснато до извеждането на ядрените съоръжения от експлоатация. За извеждането на ядрените реактори от експлоатация също има отделен фонд. Извеждането на един ядрен блок струва от порядъка на 60-70 милиона долара. Освен това от 1999 г. започваме да плащаме значителни лихви по редица заеми от Световната банка, Европейската инвестиционна банка, ЕБВР и др. Главниците ще дойдат малко по-късно, но лихвите се трупат. През 1997-1998 г. сме заплащали много малка част от тези лихви. Всичко това утежнява дейността на компанията, но се прави с цел да се подобри състоянието на съоръженията чрез тяхната рехабилитация, за да се гарантира сигурна и безопасна експлоатация на енергийната система.
Кога потребителят ще бъде наясно колко струва токът на една или друга централа и защо плаща именно 3.5 цента за киловатчас, а не например 2 или 5 цента?
- Разполагаме с данни за себестойността на електроенергията за всяка една централа. Това обаче е себестойност на изхода на централата високо напрежение, без да е претърпяла никакви трансформации. Обикновено това е 110, 220 или 400 киловолта. След като се транспортира до съответното населено място, тази електроенергия трябва да бъде трансформирана в зависимост от потребителите - населението ползва 220 волта. Загубите при тази трансформация са от порядъка на 14%, а с кражбите - около 20%. Така че себестойността на произведената електроенергия не може да се сравнява непосредствено с продажната цена на електрическата енергия. Освен това има загуби при преноса. Всички тези загуби се отчитат и в крайна сметка се получава цена, която покрива разходите и осигурява на НЕК печалба от около 10%. Когато печалбата е под 10%, не може да се извършва ремонтната и инвестиционната дейност.
Кои проекти от инвестиционната програма ще се финансират със собствени средства на НЕК?
- Инвестиционната ни програма за тригодишния период, който съгласувахме с МВФ, е много тежка. Тя включва значителни чужди инвестиции, нещо, което не е правено досега. Предвижда се също финансиране със собствени средства и използване на кредити. Най-малката част ще бъдат кредитите, а най-голям дял ще имат привлечените чужди инвестиции. Това вече е в ход. Самата електрическа компания инвестира в редица проекти и мога да изброя по-значимите от тях - подмяна на турбини в старата част на ТЕЦ "Марица-изток 2", изграждането на предприятие за нискорадиоактивните отпадъци в АЕЦ "Козлодуй", усъвършенстване на хранилищата за отработилото ядрено гориво и разширяването им за по-дългосрочното му съхранение. Трябва да инвестираме също в язовир "Яденица", който е втори язовир под ПАВЕЦ "Чаира" и без него централата не може да работи с пълна мощност. Преносните и разпределителните мрежи също са изцяло на гърба на компанията. Това са значителни инвестиции. Най-значимият проект, който ще се реализира с чужди инвестиции и ще започне още от есента на тази година, е изграждането на заместваща мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1". Тази есен ще подпишем договор с външен инвеститор за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток 3". С цел привличане на чужди инвестиции обявяваме и търг за рехабилитация на ТЕЦ "Варна". По-нататък ще последват и други проекти.
По какви схеми ще се работи с победителите в международните търгове?
- Използваме различни схеми, при което се съветваме с външни консултанти. В ТЕЦ "Марица-изток 1" ще се прилага моделът ВОТ за 15 години. Той е инвестирай, построй, експлоатирай и предай за 1 долар след 15 години. Тоест през този период фирмата, която инвестира, трябва да си върне инвестицията с лихвите и да получи някаква печалба, която ние сме длъжни да следим да не е повече от 8-10%. Схемите, които ще използваме в ТЕЦ "Марица-изток 3" и ТЕЦ "Варна", са джойнт венчър. Ще правим съвместно дружество и за да бъде частно това дружество, 50% в капитала му ще бъде чуждата инвестиция. Ако инвестицията е по-малка от активите, които е апортирала НЕК, външният инвеститор трябва да откупи имуществото на НЕК, докато участието му стигне 50%. По-нататък НЕК вероятно ще пристъпи към продажбата на акции от своя дял в капитала.
По какви правила ще работят 22-та ВЕЦ, които бяха обявени за приватизация, след като бъдат продадени?
- Всички малки ВЕЦ, в това число и тези, които са обявени за приватизация, имаме и някои вече приватизирани - едни чрез реституция, други закупени или построени от частни инвеститори, работят, като продават енергията си на НЕК винаги, когато искат. Те нямат практическо значение в общия баланс на енергийната ни система. Освен това електроенергията им е много евтина, тъй като те са с много дълъг период на амортизации. Няма никакви проблеми да изкупуваме енергията от тях, както и от други централи с възобновяеми източници, които са с малки мощности.
Липсата на нов закон за енергетиката е сериозна пречка за продажбата на енергийни обекти... - Проблемът с енергийния закон също беше дискутиран с МВФ. В най-първичен вид, след като е разгледан от заинтересованите ведомства в България, проектът на закона трябва да бъде внесен във Вашингтон до 5 септември за съгласуване с МВФ. Това означава, че проектът трябва до края на август да влезе в Министерския съвет. Мисля, че не по-късно от края на октомври или ноември България ще има закон за енергетиката.
Интервюто взе Галина Александрова.
Държавно-обществената комисия за определяне на енергийните цени прие в четвъртък предложенията на Комитета по енергетика за поскъпване на енергийните продукти за периода 1998 - 2001 г. Министерският съвет ще одобри предложението в понеделник.
Парното, въглищата и брикетите за населението поскъпват с 30% още през септември тази година. Цената на електроенергията ще се повиши с 14 на сто от 1 януари 1999 г., след което през юли се предвижда още един скок с 10%.
От юли 2000 г. трябва да се въведат регионални цени на парното за населението. Тогава се либерализират и цените на въглищата. Най-късно през 2002 г. ще се освободят цените на брикетите.
От двата варианта, предложени от енергийното ведомство, беше избран този, който предвижда по-плавно поскъпване на тока за населението. Ако парламентът приеме по-ниска ставка на ДДС, цените на енергоизточниците също ще се намалят със съответния процент.
Чуждите компании искат повече гаранции за рисковите инвестиции
На 27 юли 1998 г. с решение на Министерския съвет в полза на британската фирма "Болкан експлорърс" бяха променени условията по сключения през 1991 г. договор за проучване и добив на нефт и газ в блок 1 от българския черноморски шелф, намиращ се до град Шабла. Шабла е едно от трите проучвани в момента находища на газ и нефт в шелфа заедно с Галата край Варна и при устието на река Ропотамо на юг от Бургас. Блок No1 - Шабла, се разработва от българския клон на британската фирма "Болкан експлорърс лимитид" въз основа на лицензионен договор от 1991 г., който в средата на 1996 г. беше преоформен в концесионен.
Условията на първоначалния лицензионен договор между българската държава и БЕ ООД включват 7-годишен проучвателен период, 25 години период за добив и 50% на 50% дялово участие на двете страни при т.нар. пренесен интерес. Според този принцип българската страна не инвестира нищо и всички разходи през проучвателния период се поемат от чуждестранния партньор, които той си възстановява по време на добива. Обикновено държавите запазват своя пренесен интерес само в проверени находища от стратегически характер.
Договорът предвижда по време на проучвателния период БЕ ООД да плаща на държавата ежегодно 125 долара на кв. километър такса площ плюс допълнителни субсидии за обучение на специалисти и за техническо оборудване. Според същия договор при направено търговско откритие за периода на добива българската държава е длъжна да прехвърли дяловото си участие на българска търговска фирма, която от своя страна трябва да й плаща концесионно възнаграждение, премии за започване на добива, данъци и такси.
След напредване на проучвателните работи последователното напускане на "Бритиш газ", "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" показа, че България не е и няма да бъде Норвегия на Балканите и интересът на големите компании, специализирани в търсенето на нефтени и газови находища, ще намалява. А тези, които все още остават у нас, ще искат повече гаранции за вложените рискови инвестиции. Повечето от тях поставиха въпроса за промяна в условията на концесионния договор. Целта е западната компания да придобие мажоритарно участие. От една страна, това й гарантира реално влияние при взимането на решения, при управлението на проучвателната и добивната дейност и при разпределянето на печалбите. От друга страна, се осигурява възможност за привличането на друг външен партньор, с който да бъде поделен рискът. През май миналата година концесионерът БЕ ООД предложи
След покриване на разходите концесионерът е длъжен да прехвърли 50% от добития нефт на държавата или в 30-дневен срок да преведе валутния еквивалент в МОСВ. Експерти коментират, че при 65% дялово участие БЕ ООД имат интерес да добиват нефт край Шабла, без да търсят друг партньор, каквото намерение са имали преди промяната в условията.
Стартът на проучванията в блок No1 край Шабла и на блок No3 край Галата е еднакъв, но развръзката е различна. С лицензионен договор за проучване и добив на нефт и газ от октомври 1991 г., трансформиран през 1996 в концесионен, световноизвестните компании "Тексако", "Ентърпрайз ойл" и ОМВ стъпват в България. "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" имат по 20% дялово участие, ОМВ - 10%, българската държава има 50% пренесен интерес, а останалите условия по договора са сходни с тези за Шабла.
Шест години по-късно, през 1997 г., "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" обявиха, че продават своите дялове. Официалната версия е пълната липса на търговски интерес поради маломерността на находището. Общият обем на газа се оценява на около 1.5 млрд. куб. метра, а при евентуално откриване на второ находище запасите могат да нараснат до 2.8 млрд. куб. метра. В първия случай експлоатацията на находището би продължила 6-7 години, а във втория - 13-14, което е чувствително по-малко от предвидените в закона 25 години.
Ултимативното решение на двете компании за продажба на дяловете им на трети лица създаде напрежение в българската правна система, тъй като в Закона за концесиите такъв казус не беше предвиден. Според него правото на концесия се предоставяше с оглед на личността на концесионера, което означава, че правата му не могат да се прехвърлят на трети лица. Изходът беше намерен с
Според нея правата на концесионерите могат да бъдат прехвърляни на трети лица след одобрение на Министерския съвет. Освен че е световна практика, прехвърлянето на дяловете ще осигури експлоатацията на находището от по-малки и по-гъвкави компании и държавата само може да спечели от това.
След почти едногодишни пазарлъци "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" продадоха 20-процентните си дялови участия на регистрираната в Люксембург фирма "Петреко". При новата схема "Петреко" притежава 34%, ОМВ - 16%, а държавата остава с 50% участие. Последваха нови пазарлъци, този път за фирмата, която да поеме дяловото участие на българската държава. Кандидати бяха Булгаргаз и "Дав - България", която беше представена като част от английската група "Дав", чийто шеф е бившият министър на енергетиката лорд Грей. "Петреко" също е в структурата на тази групировка.
Непосредствено след изясняване на новата структура новият оператор "Петреко" и ОМВ отправиха настойчиво искане за намаляване на държавния пренесен интерес и за промяна на останалите условия по договора по подобие на случая Шабла.
Междувременно правителството определи Булгаргаз за приемник на българския дял по време на евентуален добив. Според условията на договора българският кандидат трябва да бъде одобрен от двете чужди компании. Експерти смятат, че след година и половина застой перспективите пред Галата са относително добри, а пролетта е реалистичен срок за започване на реален добив. Очаква се решението на кабинета за промяната в структурата на участията и намаляване дела на българското участие, представлявано от Булгаргаз.
В продължение на шест години фирмата "Ентърпрайз ойл" прави проучвания на блок No6 от българския черноморски шелф. През юни 1997 г. англичаните предлагат нови условия по договора с българската страна, включващи премахване на държавния пренесен интерес, намаляване на такса площ и удължаване на проучвателния период. Българското правителство не се съгласи с новите предложения, "Ентърпрайз ойл" не намери подходящ партньор, с който да раздели инвестиционния риск при продължаване на работата по находището, и в края на миналата година напусна страната.
Булгаргаз заяви интерес към находището, но когато перспективите станаха реални, газовата компания показа колебание и преговорите бяха прекратени. Не е тайна, че Булгаргаз едва ли би могъл да се натовари с голяма по размер рискова инвестиция, тъй като не разполага с необходимия паричен ресурс.
През февруари т.г. министър Евдокия Манева внесе в кабинета предложение за обявяването на нов конкурс за предоставяне на концесия за проучване и добив на блока край Ропотамо. През март Министерският съвет реши, че ще бъде обявена процедура за предоставяне на концесия. На ход е Комитетът по енергетика, който единствен има право да обяви новия конкурс.
Засега такъв конкурс не е обявен. Известно е обаче, че интерес към Ропотамо проявяват 3 фирми, които най-вероятно изчакват приемането на закона за подземните природни богатства. Очаква се в него да бъде застъпен принципът на първия заявител, липсващ в Закона за концесиите и гарантиращ концесия на фирмата, която първа подаде пълния набор от документи. Фирмите изчакват още и защото не знаят параметрите на находището и не са в състояние да изготвят финансово-икономически анализ. Освен това съществува възможност държавата да се съобрази с някои предложения по промяна в условията на договора, водещи до намалена такса площ, намалено концесионно възнаграждение и редуциране на пренесения интерес на държавата до 25%.
При това положение е възможно отново да прояви интерес и напусналата "Ентърпрайз ойл", която разполага с най-пълна информация за обекта, смятат експерти от управлението по геология към МОДВ. Според тях е вероятно Ропотамо да привлече вниманието на някои от опериращите на блок No1 и No3 фирми - БЕ ООД и "Петреко". Ясно е обаче едно - българска фирма трудно би заделила твърде високите рискови капитали.
БНБ подписа документите за вливането на БТИБ в Кредитна банка
Всички зависещи от БНБ документи по вливането на Българска търговска и индустриална банка в Кредитна банка са готови и са изпратени до двете институции, заяви шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова в средата на тази седмица. Централната банка постави през юли срок до 31 август за вливането на БТИБ в "Кредитна" с уточнението, че в този срок процедурата принципно трябва да е приключила. Сега предстои да се поиска регистрация от Софийския градски съд, обясниха от Българска търговска и индустриална банка. По отношение формалната регистрация в съда може да се изчака и след края на август, уточниха от БНБ.
Самата операция по вливането на БТИБ ще доведе до заличаването на кредитната институция. Шест месеца след приключването на процедурата по вливането обаче двете банки трябва да правят отделни баланси и отчети. В момента юристите на БТИБ обмисляли как трябва да се оформи този казус, тъй като по това време търговска и индустриална банка юридически няма да съществува. Централната банка е готова с прогнозите как ще изглежда обобщеният баланс при вливането, съобщиха от институцията още миналия месец.
БТИБ започна да преговаря за вливането си в Кредитна банка, след като стана ясно, че няма да може да отговори на изискването на БНБ за капиталова база от 10 млрд. лева до 30 юни. Схемата по вливането предвижда акционерите на БТИБ да получат акции по принципа "лев за лев", тоест една акция с номинал от 10 хиляди лева на БТИБ ще се замени с 20 акции на Кредитна банка, които са с номинал 500 лева.
ALICO надви за "Пощенска" с ангажимент към вероятни задължения
Офертата на Националната банка на Гърция за акции и капитал е по-висока с 2 млн. долара
Срещу 38 млн. долара за пакета акции на Банковата консолидационна компания в Пощенска банка (равняващи се на 78.23% от капитала й) и 20 млн. долара под формата на инвестиции през първата година в капитала й Американската животозастрахователна компания ALICO съвместно с "Консолидейтид еврофинанс холдингс" бе избрана за купувач на държавната ни кредитна институция. През седемте години след датата на изпълнението на договора новият собственик се задължава да запази 100% акционерното си участие. Допълнително правителството ще получава в течение на 5 години и процент от печалбата на банката. "Има едно ново предложение, което приехме от тях - това е, че за следващите 5 години 10% от печалбата ще се предоставя на правителството след данъчно облагане", заяви финансовият министър Муравей Радев след заседанието на съвета на директорите на БКК за избор на най-добрата оферта. "Тоест ние сме своеобразен акционер в печалбите на тази банка", обясни г-н Радев. Той уточни, че предложената от ALICO цена за "Пощенска" е изцяло кешова.
Офертата на втория кандидат за покупка на "Пощенска" - Националната банка на Гърция (НБГ), за акциите и инвестицията в капитала като обща сума е била с 2 млн. долара по-висока от тази на ALICO, стана ясно от обявените от регионалния й директор за Балканите Христос Кацанис параметри. НБГ е предложила 35 млн. долара цена за акциите на "Пощенска", 20 млн. долара инвестиции в капитала за първата година и 5 млн. долара за втората година. Той подчерта още, че в офертата на Националната банка на Гърция е било заявено, че тя се ангажира да запази за 10 години мажоритарното си участие в "Пощенска".
Предложението на "Номура интернешънъл" за цена на акциите на банката е било 24.100 млн. долара. От японската институция обаче не коментираха колко са смятали да предложат за увеличение на капитала на банката, преди да се откажат от търга. "Номура интернешънъл" реши да не подава трета оферта за банката в дадения до 16 часа на 31 юли срок с обяснението, че позицията й е била безвъзвратно компрометирана заради станалите публично достояние офертна цена и друга търговска информация.
По отношение на договора между "Български пощи" и "Пощенска", който се яви проблем при преговорите с "Номура интернешънъл", офертите на НБГ и на ALICO не предлагат никакво изменение по отношение на сега действащия документ, обясниха от банковия холдинг.
"Ако се прави извод, като се сравнят просто предложените от Американската животозастрахователна компания и от Националната банка на Гърция оферти за цена на акции и инвестиция в капитала, той ще е неправилен", коментира изпълнителният директор на БКК Петър Жотев. Това в особена степен важало за оферираните размери на инвестицията, тъй като това е нещо, което касае новия собственик, допълни той. На второ място след цената на акциите БКК е взела предвид равнището на твърденията и гаранциите, които холдингът трябва да поеме. И в двете оферти е присъствала клауза за покриване на бъдещи задължения на банката, които сега не са заложени, но могат да излязат на повърхността. Различие обаче е имало във финансовото изражение на лимита, над който купувачът не се ангажира да покрие задължението. Предложената от НБГ сума беше пет пъти по-малка, отколкото на американците, каза изпълнителният директор на банковия холдинг. Все пак той уточни, че се надява да не се наложи да се плати и лев заради задължение от подобен характер, тъй като портфейлът на "Пощенска" е чист.
На 14 август съветът на директорите на БКК ще предложи на победителя в търга да подпише договора за покупко-продажба на "Пощенска". Предвижда се Американската животозастрахователна компания и "Консолидейтид еврофинанс холдингс" да закупят по 50% от дела на БКК.
Банките получиха запитване за подготовката за 2000 г. БНБ разпрати до търговските банки запитване как върви подготовката им по посрещането на т.нар. проблем 2000 г., свързан с пренастройката на компютърните системи. Проблемът се е зародил още в зората на създаването на компютрите, когато с цел да се икономиса място в паметта им са отстранени първите две цифри от четирите, с които отбелязваме годините. С настъпването на 2000 г. компютрите няма да я различават от 1000 г., тъй като и двете завършват с две нули.
Банките трябва да предприемат мерки, за да защитят институцията си и акционерите си от загуби, произтичащи от компютърните системи, се обяснява в писмото на БНБ. Необходимостта подготовката да се осъществи навреме изисква да се направи проект като стратегическа цел на всяка банка. С този проект в изключителна степен трябва да се ангажира ръководството на съответната банка, съветват от БНБ. В писмото се предупреждава, че доста финансови институции, които все още не са започнали да решават въпроса, може да се окажат в невъзможност да завършат нужните промени в системите си.
Заради това банките трябва да се ориентират върху реконструкцията на системите, които считат за критични. За такива се считат системите, които трябва да работят на всяка цена, за да може банката да осъществява своите най-основни функции.
Според БНБ решаването на въпроса "2000 г." трябва да обхване няколко съществени елемента като разработване на стратегия, организационна осведоменост, обновяването на системите и оборудването, въвеждане на вече изпробвани системи и планиране на извънредни обстоятелства.
В писмото си БНБ дава срок до 30 септември тази година на търговските банки да й предоставят информация докъде са стигнали с подготовката за преодоляването на рисковете от проблема на 2000 г. БНБ: рейтингът по CAMEL е за нуждите на надзора
Споменаването на абревиатурата CAMEL от шефа на надзорния съвет на Общинска банка Любомир Павлов наскоро провокира интерес сред доста негови колеги, въпреки че въпросната система за рейтинг на кредитни институции е разработена от Банката за международни разплащания в Базел преди години. Без принципите й не може да се мине при анализ на кредитна институция, но сравнителната непопулярност на системата идва от обстоятелството, че служи изключително за целите на банковия надзор, тоест не предполага публичност на данните. Обратна насоченост имат други рейтингови листи, регулярно публикувани например в списанията "Юромъни" (Euromoney) или "Инститюшънъл инвестър" (Institutional investor). "Винаги съм бил против БНБ да прави рейтинг на търговските банки за публични цели", коментира висш чиновник от централната банка. По CAMEL-методиката се прави текущ рейтинг на банките, докато при публичните класации базата са официално публикувани одитирани баланси и отчети за приходите и разходите. Това е още една съществена разлика между двата подхода, пряко следствие от различията в преследваните цели. Чрез публикуваните класации в специализираните издания се информират вложители и клиенти за финансовото състояние на институцията.
CAMEL-системата е обвързана с ред директиви на Европейския съюз за работа на кредитните институции и се прилага от всички високо развити в банково и финансово отношение страни. Разбиването на абревиатурата CAMEL означава: C - капиталова адекватност, А - качество на активите, M - мениджмънт, E - качество и размер на приходите, L - ликвидност. На база на резултатите от тези показатели се прави и заключение за състоянието на банката, основаващо се на цифрова скала от 1 до 5, като за разлика от традиционния начин на оценки тук единицата показва най-добри показатели, докато петицата е равносилна на най-нисък рейтинг. Окончателното формиране на оценката за дадена банка се получава от резултатите от 5-те показателя, но подходът не е средно аритметичен, а се преценява значимостта на всеки един от показателите.
Значимостта на първия показател - капиталовата адекватност (съотношение между собствения капитал и общия рисков компонент), най-общо следва от това, че качеството и размерът на риска от дейността на банката определят и колко над минимално изискуемия капитал банката трябва да поддържа (у нас лимитът е 10 млрд. лева). При това положение може да се получи така, че банката да има необходимата капиталова адекватност от 8% за края на 1997 г., но БНБ да й поиска повече собствен капитал. Само преди две седмици например БНБ поиска от Българска инвестиционна банка да увеличи капиталовата си база на над 10 млрд. лева, тъй като формирането й е било свързано с поява на данъчен риск.
Съществени компоненти при оценката на капиталова адекватност по CAMEL-методиката са равнището на собствения капитал (първичен и допълнителен), структурата и размерът на общия рисков компонент и в частност на проблемните активи, качеството и стабилността на приходите и способността реално да се преценят рисковете. Естествено по отношение на C-критерия се следи и как се спазва наредбата за капиталова адекватност, в която до известна степен са "разтворени" изброените компоненти.
A - показателят за качеството на активите, от една страна, следи количеството на риска, свързан с кредити и инвестиции, друга недвижима собственост и задбалансови сделки. От друга страна, се изследва дали правилно е претеглен рискът на активите и заделени ли са съответно достатъчно провизии. При оценката на качеството на активите CAMEL-методиката обръща внимание и на кредитната политика на банката, дял на преструктурирани, просрочени и необслужвани кредити в актива и влиянието върху резултата. У нас в най-концентриран вид изискванията към качеството на активите съществуват в наредбата за големите кредити, както и в наредбата за оценка на рисковите експозиции на банката.
Третият елемент от CAMEL - мениджмънтът, дава оценка за възможностите на ръководствата на банките да следят и управляват риска, както и да гарантират стабилността на институцията. Сред важните задължения на ръководителите на банката са упражняване на ефективен контрол върху дейността на институцията, поддържане на надеждна политика. Съществен елемент е и предприемане на действия, които правят невъзможно използването на средства от банката за лична изгода. В България на това се държи изключително много, тъй като съществен принос за фалита на редица търговски банки изигра именно източването им отвътре. В този контекст в предвижданите промени в Закона за банките се предвижда всяко допуснато превишение на размера на кредита, разрешен за ръководство и за служители на банка (съответно 10% и 3% спрямо внесения капитал), да се приспада от собствения капитал на банката. Съществен детайл при M-оценката е способността на мениджмънта да предвиди и реагира на евентуални рискове. Изследва се и степента, до която ръководството е податливо на силно влияние или концентрация на власт.
Четвъртият елемент от CAMEL-методиката - приходите, се наблюдават не само като количество, но и доколко това може да е трайна тенденция от резултатите. Презумпцията е, че освен обема и произходът на приходите може да се компрометира от лошо управление на кредитния риск. Качеството на приходите може да се влоши и от нереални очаквания за допълнителни печалби, както и от недобре предвидени разходи и бизнесстратегии. Оценката на приходите зависи от това как не се влияят от пазарните рискове като лихвен, ценови, валутен и други.
Оценката на последния показател - ликвидността, изисква не само текущото й следене, но и какви са бъдещите източници на свеж ресурс по отношение на нуждите от финансиране. При оценка на този показател се изследват възможностите на банката да посреща ликвидни нужди, без това да има негативен ефект върху институцията. Съществено е и банката да притежава активи, които при нужда бързо могат да се обърнат в парични средства. При оценката на ликвидността се вземат предвид и тенденциите и стабилността на депозитите, както и способността на ръководствата да създават надеждни планове за непредвидено финансиране.
Сравнително скоро абревиатурата CAMEL се допълва и от едно S, което е индикатор за системен риск, който кредитната институция може да генерира при проблеми с финансовото й състояние. Създаването на една от най-новите наредби на БНБ - за кредитиране на банки в левове срещу обезпечение в случай на "възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система", дава принципите за реакция при негативна оценка на S-показателя.
Бюджетни организации без възможност да раздуват разходите си
Министерският съвет реши да намали броя на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити на 30. Миналата година те бяха 75. Първоначалното предложение на финансовия министър бе те да са 35. Петте отпаднали от окончателния списък преминават под бюджетния контрол на надзорните им министерства. В групата на петте са Държавният резерв, Българската академия на науките, Патентното ведомство, Съветът за взаимно осигуряване и управлението на затворите. Под "бюджетен кредит" законодателството ни разбира всяка парична сума от бюджета, която дава право на съответната организация да извършва разходи. Първостепенни разпоредители са министерствата, по-значимите държавни институции, националните радио и телевизия, Сметната палата, Висшият съдебен съвет и Националната здравноосигурителна каса. Бюджетите на първостепенните разпоредители се одобряват от Народното събрание по предложение на правителството. Самите първостепенни разпоредители приемат плановете за разходи и приходи на второстепенните разпоредители. С по-слабия контрол върху разходването на средствата се обяснява борбата една бюджетна организация да стане първостепенен разпоредител. От следващата година първостепенни разпоредители няма да са 12 болници, дипломатическите представителства на България в чужбина, Агенцията за чуждестранни инвестиции и няколко държавни комитета. Главната прокуратура, Националната следствена служба и съдилищата ще имат свои бюджети, но в рамките на общия план за разходи и приходи към Висшия съдебен съвет. Министерството на финансите ще одобрява бюджетните сметки на данъчната и митническата администрация, Държавния финансов контрол, Комисията по ценни книжа и Агенцията за икономически анализи и прогнози.
Всички министерства са подкрепили принципно проекта, като единствено културното ведомство се е въздържало от цялостно становище. Културният министър Емма Москова е напомнила, че Патентното ведомство е издало нищожно количество патенти в областта на културата, с което е допринесло за определянето му като второстепенен разпоредител. Правителството не взе под внимание нежеланието на социалното министерство да поеме финансовия товар на Агенцията за чуждестранна помощ (определена за второстепенен разпоредител към него). Министър Нейков бе предложил агенцията да премине под шапката на администрацията на президента.
За драстично намаляване на разпоредителите с бюджетни кредити отдавна настояваха международните финансови институции. Това се налага, за да се осъществява по-близък контрол върху разходването на бюджетни средства. В началото на юни на извънредно заседание министрите решиха в държавния бюджет за 1999 г. първостепенните разпоредители да са значително по-малко. Решението е част от програмата за усъвършенстване управлението на публичните финанси в страната, декларира финансовият министър Муравей Радев. Ранното внасяне на предложението и приемането му от министрите се обяснява с желанието на правителството да изготви бюджета за следващата година много преди края на текущата. По закон правителството е задължено да внесе в парламента проекта за бюджет до края на ноември.
За да се утвърди автономията на университетите, министрите приеха те да останат първостепенни разпоредители. Техният брой се намалява от 38 на 36. И през следващата година ще се запази съществуващият ред за финансиране на организациите с идеална цел, за които са определени субсидии от сегашния бюджет.
Трансформирането на някои организации от първостепенни към второстепенни разпоредители изисква промяна в значителен брой нормативни актове. Затова кабинетът определя срок до 4 септември, в който тези учреждения трябва да направят предложения за измененията в съответните нормативни актове.
Банките ще отчитат кредитите над 10 млн. лева от септември
От 20 януари следващата година търговските банки ще започнат да получават данни на общата кредитна задлъжнялост на клиентите си и свързаните с тях лица към банковата система. Това се обяснява в обнародваната в петъчния брой на Държавен вестник Наредба за централен кредитен регистър на банките. Общата кредитна задлъжнялост по смисъла на наредбата е задължението на едно физическо или юридическо лице към всички банки. Извън информация за задлъжнялостта на собствените си клиенти търговските банки ще могат да получават удостоверения с данни за отделни клиенти и свързаните с тях лица срещу заплащане на такса.
Първите си отчети с данни за кредити на клиенти и свързани с тях лица, които поотделно или заедно са в размер на 10 или повече млн. лева търговските банки трябва да подават в регистъра към 30 септември тази година. Кредитите в чуждестранна валута се преизчисляват в левове по курса на БНБ. Отчитането на кредитите ще става по отчетна стойност, като се посочват и начислените провизии.
За да се идентифицират свързаните лица при отпускане на кредити, търговските банки се задължават да изискват от кандидатите си за заеми писмена декларация с актуални данни за свързаността им с други лица. Кредитополучателите ще предоставят и данни за наличието и размера на кредитната задлъжнялост на свързаните лица. Цялата тази информация банките трябва да актуализират на всеки шест месеца, предвижда наредбата.
Както при обработването на данните по закона за информация за необслужваните кредити, така и по отношение на информация от банките за регистъра, БНБ няма да може да извършва никакви корекции. Централната банка ще може да публикува обобщени данни от регистъра за статистически нужди, без да се индивидуализират банките и клиентите им.
Фирмите използват едва 59% от капацитета си
Оптимизмът за развитието на промишлеността намалява през последните месеци, показва изследване на Националния статистически институт сред ръководителите на държавни и частни предприятия. Проучването е направено към началото на юли. Мнението на анкетираните се подкрепя от негативната тенденция в развитието на някои показатели за промишлеността. Намалява средното натоварване на мощностите за периода април - юни в сравнение с второто тримесечие на 1997 г. Трябва да се има предвид, че макроикономическата среда през миналата година бе най-лоша от началото на реформите. Това дава допълнителна тежест на данните за неблагоприятното развитие на промишлеността. Фирмите използват 59 на сто от капацитета си, с три процента по-малко от предходната година. Само едно на всеки десет предприятия е използвало напълно възможностите си за производство. Натоварването на оборудването в частния сектор е над средното - 64 на сто, но отново по-малко, отнесено към миналогодишните равнища.
Липсата на достатъчно търсене като основна пречка за развитието на търговията на дребно са посочили 57 на сто от анкетираните. В сравнение с началото на юни търговците таят все по-малки надежди за увеличаване на продажбите им през следващите месеци.
Изследването на статистиците показва, че се подобряват условията за извършване на строителна дейност. Производството в отрасъла е осигурено с поръчки за три месеца напред, декларират от статистиката на база на получените данни.
Като по-благоприятна в сравнение с началото на годината се определя бизнессредата в отрасъла транспорт. С повече от една трета се е увеличило времето, през което се използват транспортни средства. Като най-големи пречки за развитието на отрасъла шефовете на транспортни фирми определят остарелите превозни средства и несигурността в икономическата среда.
Експерти на статистическия институт са провели допитване до 150 специалисти в различни области на икономиката и управлението, което дава някаква база за определяне размера на скритата икономика в страната. Основните фактори за развитието на неконтролираните бизнесдейности са тежестта на данъчното облагане, недостатъчната активна позиция на държавата, бавният ход на приватизацията и високата безработица, цитира един от изводите вестник "Статистически барометър". Едноличните търговци, упражняващите свободни професии, частните учители и лекари, които се характеризират с ниско ниво на организация, ограничен капитал и наетите при тях лица са без договори, са групирани в т.нар. неформален сектор. Най-често укриването на неформалните дейности се извършва, като не се регистрират част от приходите, отчитат се недействителни разходи и не се отразяват заплатите на служителите. Анкетата на НСИ показва, че делът на скритата икономика през 1996 г. е 28 на сто, а през миналата година е нараснал до 31 на сто. Строителните и търговските фирми най-често крият броя на служителите си.
Въпреки положителното изменение на нетния размер на приходите от продажби от 5 830 млрд. лв. за първата половина на годината увеличението в реално изражение от 7.8 на сто се дължи около 70 на сто на търговията с автомобили и горива. Относителният дял на частния сектор в общите приходи по текущи цени е нараснал от 74 на сто през януари - юни 1997 г. до 79.2 на сто през същия период на тази година.
Какво обещахме на МВФ
Правителството на премиера Иван Костов отбеляза като значителен успех договарянето на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Според шефката на мисията на МВФ за България Ан Макгърк бордът на директорите ще одобри споразумението през септември.
Въпреки оптимистичните изказвания и прогнози съществуват редица съмнения в изпълнението на предварително набелязания график.
В договореностите с МВФ са включени предварителни условия, които трябва да бъдат изпълнени до края на август, за да може точката за България да влезе в дневния ред на борда на директорите на фонда през септември. Голяма част от условията са изпълнени. Колкото и странно да е, споразумението може да закъснее заради неуредици в банковия сектор. До края на август при всички положения Банковата консолидационна компания трябва да продаде Пощенска банка. В същия срок централната банка трябва да отнеме лицензите на банките, които не бяха набрали 10 млрд. лева капитал до края на юни, разбира се, ако те не са влезли в нормата и в този допълнителен срок. До 31 август трябва да е сигурно, че всички банки са постигнали и поддържат капиталова адекватност поне 8%. Всички тези изисквания стоят отдавна пред правителството и представителите на международните финансови институции нееднократно правеха компромис за закъсненията. Все по-малко вероятно обаче изглежда да бъде направен нов компромис.
Също до края на август трябва да бъдат обявени консултантите по приватизацията на Булбанк и Експресбанк. По това изискване може да се допусне известна отсрочка, защото нещата не зависят от българските власти, а от Европейската комисия, която трябва да одобри избраните консултанти.
Като предварително условие фондът е поставил и премахването на данъчните преференции от Закона за чуждите инвестиции. Облекчения за чуждите инвеститори ще има по специфичните данъчни закони. Те ще бъдат според препоръките на специалната мисия на ФИАС (Foreign Investment Advisory Service - дъщерна организация на Световната банка, която се занимава с климата за чужди инвестиции в отделните страни). Представители на ФИАС бяха в България в началото на юли. Според представители на правителството те обаче все още не са дали доклад с конкретните си препоръки. След като го направят, кабинетът ще трябва да предложи на парламента изменения в Закона за чуждите инвестиции. Надеждите са това да стане до края на август. Иначе споразумението може да се забави.
Едно от важните условия на стенд-бай споразумението е да бъдат подписани всички договори с посредници за пуловете. След като в края на миналата година бяха обявени общо десет пула, в момента има подписани договори с приватизационни агенти само за пет от тях - "Химическа промишленост", "Туризъм", "Металургия - 1", "НЕК - 1 етап" и "Електроника". Все още няма официално избран посредник за продажбата на пула "Тютюнева промишленост" (тоест Булгартабак), както не е обявен и консултантът за пула "Машиностроене - 2" (пет предприятия от военно-промишления комплекс). За пула "Балканкар" избраният посредник е "Прайс Уотърхауз", но според официалната информация от Агенцията за приватизация подписването на договора се отлага, защото пулът е труден и приватизационният агент започнал да се разколебава. Пулът "Металургия - 2", който се състоеше само от два пакета - от технологично свързаните предприятия "Тежко машиностроене" - Радомир, и "Лекоко", беше развален с правителствено решение, въпреки че Международната финансова корпорация (IFC) предлагаше да консултира продажбата. За пула "Машиностроене -1" пък се оказа, че няма кандидати за посредници, затова сега АП обмисля да продава обособени части от петте предприятия.
Условието за договорите за пуловете стои още от последното стенд-бай споразумение. Заради бавното му изпълнение последните два транша закъсняха с три месеца. Извинението на властите беше, че процедурата по избора им изисква време и не зависи изцяло от правителството, а от външни фактори.
Макар че не е изрично посочено в документите на фонда решението на правителството да забрани временния внос на зеленчуци, то може да предизвика негативен отклик във Вашингтон. Според международните финансови институции България трябва да либерализира напълно земеделската и търговската си политика, като премахне всички ограничения в тези области. При преговорите в края на юли нашите представители успяха да извоюват известно разсрочване във времето, т.е. да премахват ограниченията постепенно, а не веднага, както настояваше МВФ. Едва ли обаче във Вашингтон ще погледнат с добро око на тази нетарифна мярка за ограничение на вноса, приета два дни след отпътуването на мисията.
Като основен проблем в по-дългосрочен план по споразумението изниква приватизацията. МВФ тръгна по стъпките на Световната банка и записа показател, който трябва да е изпълнен, за да даде поредния транш. В бюджета за следващата година ще бъдат записани 250-300 млн. долара приходи от приватизация. В средата на 1999 г. трябва да са продадени 50% от дълготрайните активи, а до края на следващата година - 70%. Това практически означава, че трябва да бъде продадено всичко, защото останалите 30% са активи, които са забранени за приватизация - примерно тръбопроводите, газопроводите, атомната електрическа централа, железните пътища. При положение че от началото на процеса до момента сме приватизирали няма и 30%, е трудно да се повярва в бума от продажби през първата половина на следващата година. Въпреки че тогава изтичат договорите с посредниците по големи сделки. Междувременно обаче задлъжнялостта на предприятията непрекъснато се увеличава, а цената им намалява. В държавните предприятия няма свежи инвестиции. Въпреки това поставената в бюджета цел е лесно постижима при продажбата на 2-3 големи дружества - примерно Нефтохим и Булбанк или, да речем, Българската телекомуникационна компания. "Приватизацията напоследък се бави", призна и Ан Макгърк. Тя обаче си обяснява този факт с нежеланието на чуждите капитали да инвестират в нововъзникващи пазари, уплашени от кризата в Азия и Русия.
През тригодишния период ще имаме балансиран бюджет. Това означава, че той ще е с нулев дефицит. За следващата година се предвижда при необходимост да има до 2% от БВП дефицит, за да се тушират някои проблеми, възникващи от структурните реформи - компенсация на освободените служители, предприватизационно саниране и други.
Ръстът за тази и следващите години ще е 4-5%. Инфлацията за 1998 г. се очаква да е 9%, но според министъра на финансите Муравей Радев ще е по-ниска. Средногодишната минимална заплата ще се увеличи с 25% през 1999 г. Средната заплата - с 20%. За 2000 и 2001 г. нарастването на средните доходи ще се договаря допълнително. Валутният курс за бюджетните нужди ще е 1800 лева за долар. Редица икономисти обаче предупреждават за очертаващ се дефицит в платежния баланс в резултат на очаквания бум в инвестициите за следващите години. Правителството ще трябва стриктно да следи състоянието на платежния баланс, защото в условията на валутен борд възможностите му за реакция при влошаване са силно .
