Сред ромите расте ново поколение
Николай Кирилов, председател на фондация "Рома" - Лом, пред в. "Капитал"
Какво е "Рома"?
- Организацията е учредена през 1996 г. от мен и група млади хора. По принцип всички са от ромски произход. Една от основните идеи беше организацията да включва инициативни младежи с добро образование, позитивен имидж сред хората, сред кварталите. Приоритет на организацията е образованието. Преди да започнем да работим, направихме допитване до ромското население за техните нужди и приоритети. На първо място те поставиха проблема с безработицата. След това беше проблемът с образованието и квалификацията на ромското население. На трето място - подобряването на инфраструктурата и начина на живот в ромските квартали.
Има ли конфликт между ромската общност и българите в Лом?
- Лом е един от спокойните градове в България. До този момент не е имало конфликти с изключение на нещата, които навсякъде могат да се случат и между българи, и между цигани. Мога твърдо да кажа, че не са на етническа основа, но в последно време в тази икономическа пропаст, в която са изпаднали хората, започва едно разграничаване, отдръпване, страх от другите и затваряне в самите себе си, което ни притеснява, защото в един момент не знаем накъде могат да избият тези неща.
Донякъде етнически конфликти и неразбирателство има там, където има непознаване. Ромската и българската култура не се познават.
Кои са най-характерните черти на ромската култура?
- Характерна е привързаността към семейството и фамилията, рода. Желанието на циганите да живеят заедно, в затворени групи и общности е заради страха да не бъдат претопени.
За някои ромите са като талисман - пеят, свирят, весели са и им е леко на душата - така ли е наистина?
- Вярно е, че при ромите да свирят и играят е генетично заложено. Почти всеки ром може да свири, аз също съм музикант - бях професионален пианист. Когато пеят и свирят, забравят за проблемите, защото ромското население има проблеми почти във всички сфери - жилищни проблеми, училищни проблеми, безработица, здравеопазване. Това, че са били откъснати от естествената им среда, е допринесло за тези проблеми сега.
А коя е естествената им среда?
- Ромите са музиканти, танцуват, преди са били и занаятчии - моят дядо е имал частна ковачница, която му е била взета през 50-те години, нямаме документи за това. Те го откъсват от средата и го правят стругар при положение, че той никога не е работил като стругар, бил е ковач. Ако е била запазена традицията в семейството, защото занаятът се предава от семейство на семейство, от деди на внуци, сега занаятът щеше да се е запазил и те щяха да бъдат много по-мобилни. Можеха да си намерят и работа - това е естествената им среда. В семейството ми са били ковачи и са се занимавали с животни, а след това ги вкарват в заводите - това не е нормалната им среда.
Може ли да се каже, че българите са враждебно настроени и циганите са подложени на дискриминация?
- Хората, които са расисти, избиват някакви комплекси. Мнозинството винаги се нуждае от група хора, на която да си го изкарва. Можеш да презираш другия и да казваш, че е по-нисш, когато не го познаваш и подценяваш неговите качества. Когато си добър човек, търсиш доброто в другия, когато си лош, търсиш лошото. За съжаление в продължение на много години хората получаваха много отрицателна информация за ромите. Хора, които не са имали допир с ромите освен от информацията в медиите, е съвсем нормално да имат негативно отношение. Когато попитам един случайно срещнат човек какво мисли за циганите, първото нещо, което ще каже, е, че сме крадци, убийци. В следващия момент обаче ще каже за комшията си циганин, че е много добър, че взима от него сол. Когато той опознае хората и потърси положителното в тях, ще види, че всяка етническа група има своите качества, достойнства, слаби страни. Сега сред ромското население расте ново поколение, което се опитва да работи по проблемите на етноса си и се опитва да изгради позитивен имидж. Стремим се да покажем, че в нашите среди има не само престъпници. Има хора, които знаят да свирят класика, не само чалга. Те говорят чужди езици, работят на компютър.
Има ли ромски елит?
- Има. За съжаление в много случаи ромът забравя, че е ром, и започва да се отрича от произхода си.
Смятате ли, че политиците в България злоупотребяват с мизерията на ромите?
- Ромите се използват само преди избори, след това всички забравят своите предизборни обещания. След подписването на конвенцията за защита на малцинствата сегашното правителство и президентът доказаха, че са готови и имат желание да направят нещо. Това го декларират навсякъде, по срещи и разговори с нас. Ромите трябва да съумеят да използват ситуацията, да не пропуснат момента. Проблемът е, че в някои случаи ромите са пасивни.
Учи ли им се на ромите?
- Учи им се, но проблемът е в ценностната им система и в това, че те не виждат възможности за реализация. Летвата сред ромското население е много ниска, просто трябва да се вдигне, да се даде възможност да се изкарат напред хората, които искат да се променят, да получат образование и те да покажат на другите пътя. Повечето от младите хора осъзнаха нуждата от това да имат добро образование. В повечето случаи обаче нямат възможност. Причините, които ги дърпат назад, са различни - икономически, семейство, средата, в която живеят.
Обидна дума ли е циганин?
- Не.
А откъде тогава произтича проблемът с употребата й?
- Оттам, че преди години думата циганин се използваше като нещо отрицателно. Някои от родителите плашеха децата с циганката, която ще мине и ще ги прибере в чувала. Детето расте с мисълта, че циганин е нещо лошо и това е тенденция в европейски мащаб. Като "циганската работа" например. Само че ние, циганите, казваме обратното - българска работа. Затова хората, които работят в европейски мащаб, са преценили, че е по-добре думата да се смени с ром.
Какви групи цигани живеят в България?
- Доста групи цигани живеят в България. В моя край живеят две - цоцомани и калайджии. Има и трета, но много малка група - сръбски цигани. Те са дошли от различни места, живеят в различни квартали и са достигнали различна степен на развитие. Ако посетите Лом, в четирите различни квартала ще видите четири различни картини. Кварталът, в който живея, се нарича Калайджийската махала, въпреки че в момента там няма нито един калайджия. Образованието е на много по-преден план, нивото е по-високо, къщите са по-подредени. В другите квартали ще видите съвсем друго нещо - ще видите, че семействата са много големи, децата са по 10-12, посягат на лепило, живеят в абсолютна мизерия. Това са различни квартали с различни групи цигани.
Езиците също са различни, нали?
- Те не са различни, т.е. не се различават тотално. Има някои думи, които се различават. В калайджийския примерно има много повече думи, които са навлезли от българския език, докато останалите са много по-запазени, по-затворени. Ползват се думи за неща, които ги няма в нашата история, в нашата традиция. Например в циганския език няма дума за самолет, така че все трябва да използваме дума, дошла отнякъде другаде. Ромският език е отворен, приема думи и се влияе от езика на страната, в която живеем. В Европа, когато се срещам с други цигани, нямаме проблеми - говорим един език, диалектите не са проблем.
Къде сте учили?
- Учил съм икономика, завършил съм маркетинг и мениджмънт, след това бях една година в Американския университет в Благоевград в подготвителен курс по английски език. Преминал съм и 10-12 курса на Съвета на Европа за различни дейности.
Кой ви мотивира да учите, да направите академичен скок, с какъвто и немного българи могат да се похвалят?
- Отговорът е средата, в която живея.
Примерът ви дали е заразен за други ваши близки?
- За една година успях да привлека покрай мен освен екипа, който е от 6 души, още 25 доброволци младежи. Помагаме на около 10-15 студенти роми - когато имат проблеми, те се допитват до нас. Някои не разбират нашата работа - според тях тя трябва да е свързана с осигуряване на ежедневната прехрана. Една от философиите на нашата организация и на нашите партньори е такава - ние сме против раздаването, защото то формира готованщината у хората, а готованщината не носи развитие. Ние търсим развитие. Стремим се с малки стъпки да постигнем голямо развитие.
Какво трябва да се случи след ратифицирането на Рамковата конвенция за малцинствата?
- Конвенцията носи със себе си редица неща, примерно изучаването на майчин език, което до този момент повдига редица спорове. В нея изрично е споменато, че той задължително трябва да се изучава, въпреки че конвенцията има препоръчителен характер, а не задължителен. Едва след като се приеме от парламента, може би ще има задължителен характер. Но самото подписване на тази конвенция, желанието да се приеме, е акт на протегната ръка за съвместна работа и на това, че се признава една голяма група хора в България, че се дават големи възможности на хората да видят, че за тях се мисли по различен начин, не както досега. Това е основното. Всичко опира до добра воля, а самото й ратифициране и това, че ще се приеме, е добра воля. За нас това е много по-важно. Готовността да се работи заедно.
Значи сте оптимист за бъдещето?
- Абсолютно. Ако не съм оптимист, няма да работя.
Кючекът не поврежда CD-рома
Толерантното отношение и грижата за малцинствата биха могли да подпечатат визата на България за Европейския съюз. Президентът Стоянов подписа Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, а председателят на парламента Йордан Соколов прогнозира, че ратифицирането й от Народното събрание ще бъде събитието на есенния политически сезон. Текстът на междудържавния договор за малцинствата се оказа апокрифен - всички говорят за него, без почти никой да го е чел. В действителност важната бумага ангажира парафиралите я държави с онова цивилизовано отношение към "несвоите" граждани, което да им помага да живеят като "бели хора".
В Страсбургския документ за малцинствата се казва, че "страните се задължават да приемат, където е необходимо, подходящи мерки с оглед поощряване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на пълно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национално малцинство, и тези, принадлежащи към мнозинството. В това отношение те надлежно отчитат специфичните условия на лицата, принадлежащи към национални малцинства". В следващия от 32-та члена на конвенцията made in Europe е залегнало изискването "страните да поощряват условията, необходими за лицата, принадлежащи към национални малцинства, за да поддържат и развиват своята култура, и да съхраняват съществените елементи на своята идентичност, а именно своята религия, език, традиции и културно наследство". Държавите, дали своя "автограф" на демокрацията, "трябва да поощряват равни възможности за достъп до образование на всички нива за лицата, принадлежащи към национални малцинства". "Страните създават условията, необходими за ефективното участие на лицата, принадлежащи към национални малцинства в културния, социалния и икономическия живот и в държавните дела, особено в тези, които ги засягат", четем в рамковата конвенция.
Дали циганите са малцинство (според някои умове национално малцинство е онова, което има собствена държава, но живее на територията на друга страна) или са етническа група, като че ли не е от особено значение. Факт е, че ромите в България са около 700 000, по данни на Съвета на Европа от 1993 г. Както е вярно, че в някои доклади на чуждестранни организации и на автори с акредитивни писма България получи черни точки заради лошото третиране на циганите, наред с "истинските" представители на т.нар. национални малцинства.
Преди около месец Националният изпълнителен съвет на СДС (НИС) реши да предостави на хората от малцинствата възможност да работят в структурите на държавната администрация. Управляващата партия избра за "добре дошли" - варианти за длъжности на представителите на етносите в полицията, митниците, данъчните служби. "Трябва да има интеграция на тези общности в централната власт, в областните и общинските администрации, както и в партийните структури", обясни тогава премиерът Иван Костов. Сините казаха, че икономическият растеж е затруднен от продължаващия процес на дезинтеграция на етническите общности, затова приобщаването им към държавния организъм ще започне с политически средства и по административен път. След случката в Джебел, когато стачкуващите турскоезични работници не разбраха какво им говори, Костов заяви, че освен за работните места във властовата йерархия на държавата той ще настоява още за възстановяване на стипендията за висше образование, държавна поръчка за тийнейджърите от етническите и религиозните малцинства. "Нито една партия няма споразумение за съвместно действие с ромите. Всичко остава на ниво предизборна манипулация. Нищо не е мръднало след това", казва Стефан Стефанов, председател на столичната фондация "Ромско бюро". И добавя: "СДС трябва да работи с ромите. Точно заради отношението си към малцинствата България не е пробила във външните структури."
СДС най-накрая възприе хрумването да разработи дългосрочна програма за интегриране на етническите и религиозните малцинства в обществено-политическия и икономическия живот в страната. Това дойде след съвсем прясното признание на министър-председателя Костов: "истината е, че досега не сме имали такава политика и резултатът е плачевен".
Рома означава човеци. Освен наименованието на етноса в неговите условия на живот няма нищо друго, което да потвърждава достойнството му на общност от хора или граждани. Положението на ромите е бедствено. Вярно е, че проблемите и на българите не са малко, но, gitanes-драмата е в това, че те са в омагьосан кръг: нямат работа, не могат да издържат децата си и да ги пращат на училище, наследниците остават неграмотни, трудно говорят български и пак, поради липса на образование или квалификация, става почти невъзможно и за тях те да си намерят работа. Ако средната за страната безработица достига най-много 18%, сред циганите тя прехвърля 95%. Неравнопоставеност има дори в бедността и това е една от причините циганите да се нуждаят от специални програми. Най-ниско платеният труд, който те полагаха в държавните предприятия и който не изискваше особена подготовка или познания, сега също става дефицитен, защото държавните фабрики хлопват кепенци. Циганите продължават да са на класическите постове на хамали, чистачи, копачи, но това едва ли може да изхрани многолюдния етнос или да формира у тях чувство за полезност. "И ние също искаме да сме във вашето общество и да сме добре образовани и културни - не само ние, а и нашите деца, да сме добри. Много хубаво идват при нас политиците, но обещанията с тях си отиват. Само когато имат избори, тогава идват да ни уважават, да ни хранят. А имаме много хора прости, много невъзможни, много безработни, които изобщо не може дори да си изкарат хляба - просят, а искаме да не сме такива", декларира ромът Тоньо.
Много често отчаянието и липсата на нормален вариант за физическо оцеляване карат ромите да крадат (не че гепаческият ген им е чужд) или да се бутнуват и да прибягват до крайности като самозапалването в Лом, заради неизплатените социални помощи. "Как може да ми говорят за интеграция в обществото, като ми отказват възможността да работя и да си храня семейството", диви се млад мъж от ромски произход. Според експерти съществуват възможности ромите да получат някакви задачи в бюрата по заетостта, а ако техни представители, се докоснат до местната власт ще видят, че парите за социални помощи наистина не стигат и така ще станат по-активни, по-градивни. "Закрепи ли се една група, тя дърпа и останалите", коментират запознати с ромския нрав. Опитът досега показва,че циганите-полицаи, да речем, съвестно си вършат работата. Което означава, че с малко усилие и повече доверие от страна на държавата ромите могат да преодолеят рождената при повечето от тях липса на отговорност и да престанат единствено да искат. Ако се заложи на младите роми, които искат да учат, да облагородят средата си, държавата само ще спечели, когато те работят и имат самочувствието на граждани, които вършат нещо полезно и от които нещо зависи.
Циганите са неграмотни и това също ги обрича на мизерия. През последните години ромски деца масово отпадаха от училище - това вече оформя ново поколение невежи, които няма да могат да се състезават на пазара на труда. В ромските квартали има обособени училища само за ромски малчугани, но проблемът е, че програмите там са за българчета. А децата на Есмералда първо трябва да научат български език, преди да започнат да рецитират "Родна реч". Липсата на пари за учебни пособия, често дори за облекло, е причина специалните училища да пустеят. Напоследък с парите от западни фондации българските неправителствени организации, посветили се на работа с ромите, осъществяват проекти, чиято крайна цел е да върнат хлапетиите в училище. Използват се извънкласни форми - закуска или обяд за малките, които сядат на чина. "Негативният ефект, който ще изпитаме от неграмотността, ще бъде огромен", твърди Антонина Желязкова, шеф на Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия. И тук държавата в лицето на Министерството на образованието също е длъжник - ако не друго, то поне може да ползва акумулираните от третия сектор опит и инерция при задържането на невръстните роми в училище. А това е нещо, от което цялото общество ще има полза.
Идеята на правителството за "издърпване" на хора от малцинствата в структурите на държавното управление е абсолютно неприложима, без дългосрочно да се помисли за това как те да получат шанс да си отворят сами прозореца към света. "Ако пък искат представители на ромите да се занимават с политика, това значи те да минат през специално обучение. Не всеки може да прави политика - успява този, който знае как да изисква решение на проблема си, който знае от кого може и от кого не може да търси взаимодействие и на каква цена. Ако щете, дори те трябва да знаят как да се обличат", коментира ромски лидер.
Сигурно всички са чували за решението на партията от 70-те години циганите да бъдат асимилирани. За целта традиционните за тях катуни на открито бяха насила нанесени в панелни апартаменти. (Символът на циганите е синьо-зелено знаме с колело в средата. Истинският ром е познат с пътя, вечното движение, услугите, които той предоставя на местното население). Жизненонеобходимото за циганския етнос съжителство накуп поне с цялата фамилия беше почти изцяло преработено навремето от заповедта ромските семейства да бъдат не повече от три във всеки вход и задължително да живеят на първия етаж. Тогава тръгнаха легендите за паркиран на балкона кон и огън, запален в хола.
Днес в цялата страна циганските махали отново са на мода. Те обикновено са в поясната част на градовете и си приличат по кошмарните условия - липса на достатъчно площ, незаконни постройки, нечовешки хигиенни условия заради отсъствието на вода, канализация, ток. Проблемите са тежки и всеизвестни - затова може би няма кандидат-депутати, които да не са обещавали нормална инфраструктура на кварталите, отпушване на тръби и премахване на бунищата между барачките. За сведение клетвите за ред и цивилизованост, изглежда, ще са актуални за доста кампании напред.
"За да има процес на сближаване, трябва да се започне от най-приятните страни на тези, които живеят заедно", обяснява ром философията на междуетническия комфорт.
"Цигани окървавиха Кюстендил", "Извратен циганин се щрака в порносцени с ученички", "Мургави помляха рейс в центъра на София", "Циганка сплеска черепа на любовника си" - това са все автентични заглавия от столични вестници. Ромските водачи са убедени, че това избирателно цедене на черни краски по страниците на вестниците е вече дискриминация. "Циганите крадат, за да си нахранят децата, а не да стават милионери. Кражбите на циганина са дребни - това са и кражбите, които най-лесно се хващат и пълнят затворите. Другите престъпници спокойно могат да си пият кафето с Татарчев и да си лекуват зъбите", казва образован циганин.
Роми обясняват, че усещат враждебно отношение непрекъснато. "Особено като търсиш работа, дискриминацията е на всички нива - при ЕТ, по различните предприятия, в държавните бюра по труда. Щом си циганин, те режат. Недоверието и неразбирането са пълни", твърдят безработни. Бял кахър е фактът, че на доста места има частни заведения, в които е забранено да се сервира на роми.
Българка разказва, че била свидетел на това как циганка извикала по един от няколкото телефона в махалата линейка за съпруга си, който имал сърдечен пристъп. Вероятно издайническата й дикция е забавила "Бърза помощ", защото когато след сума време нашенката звъннала за кола на същия адрес, тя пристигнала само след пет минути.
Циганите официално се водят 4% от българското население. Те са чешити, които сами сочат слабостите си - лениви, барутлии, много емоционални, лабилни, без излишно чувство за отговорност или трайни трудови навици. Добре. Част от тази серия пасва национално и на българите. Немотивираната непоносимост няма да ни помогне - те по принцип живеят затворено и са си напълно самодостатъчни. Това, което трябва да искаме за тях, е шанс да си осигуряват прехраната по нормален начин, без да се налага задължително да крадат, за да оцелеят. Ако джебчийстват "за спорта" обаче - има си закони.
Целият ромски етнос трудно ще се промени отвън - това не може да стане нито с "ку-клукс-клан"-наказания, нито с административни актове на правителството. Промяната ще се случи отвътре, с мисионерската работа на читави и грамотни млади хора. Циганската интелигенция започва да се чува (тук не става въпрос за CD-rom), благодарение на различните проекти, финансирани отвън, все повече тийнейджъри с ромски произход учат, пътуват и се оглеждат и в паспортите им не пише кошничар, копанар, железар, йерлия, кардараш. Пише просто "българин". Другото остава на нас.
Циганската престъпност между джебчийството и наркотрафика
"Крадем от немотия бе, бате, да нахраним циганчетата, че от три дни не са яли хляб! " - това е най-честото оправдание, когато джебчия или крадец е хванат на местопрестъплението. Безспорно циганското население в България е едно от най-бедните в момента. Както е и безспорно, че средно 30 на сто от престъпленията в новата ни история се извършват от роми. Причините за тази изключителна криминална активност са много и най-различни. И само една от тях е бедността.
Още през 1995 г. неправителствени организации и фондации у нас заподозряха в разпространяваните от МВР статистически данни "расистки изблици" и вътрешното министерство престана да "отличава" извършителите на престъпление като роми, турци и т.н. От това естествено престъпността сред циганското население не спадна.
Учени криминолози често са на различни мнения защо престъпността сред ромското население е толкова голяма. Една от основните тези е, че "циганската престъпност" е голяма, защото изобщо престъпността у нас е голяма. Други учени търсят причината в биологически фактори - генетическа детерминираност на престъпното поведение, трети отдават това на социалната микросреда и т.н. И нито една от тези теории не може да бъде приемана нито еднозначно, нито безспорно. Според статистически данни всеки трети извършител на джебчийска или взломна кражба, грабеж или сводничество е ром, всяко четвърто изнасилване, блудство или измама също е дело на човек от тази общност. Всяко трето убийство също е дело на циганин.
Едно изследване от 1921-1922 г. в България, когато престъпността безспорно е била много по-ниска, показва, че 402 престъпления на 100 000 души са извършени от цигани, 252 от арменци и 242 от българи. Значи още тогава престъпността сред циганите е била близо два пъти по-голяма, отколкото сред българите. Криминалната активност на ромите е особено висока в градове като Сливен, Враца, Ловеч, Монтана, Разград, Търговище, Пазарджик - места, където има концентрирано циганско население.
Сред циганските общности има цели родове, които винаги са се занимавали с джебчийство. При тях децата от малки са изучавани да пребъркват незабелязано по джобовете на минувачите. В миналото джебчиите основно са били мъже, но днес за това се използват главно деца и момичета, които се оказват значително по-сръчни в този занаят. Сега мъжете са начело на джебчийските кланове, които взимат задигнатото от дребните крадци. Които и най-често попадат в затвора.
Много от циганските родове не смятат за престъпление джебчийството. "При една малка част от циганите (може би не повече от 5-6%, изключително от скитащите и сега техните внуци) по отдавнашна традиция и старовремски цигански морал дребната кражба, измамата не само не се е смятала за престъпление, а обратното - на тях се гледа като на достойнство и чест. Когато са продавали момичета при брак, цената, т.нар. баба хак, се определяла от това доколко невестата е опитна и сръчна крадла, смее ли и доколко гадае", пише в студията "За престъпността сред циганите" Господин Колев. Студията е публикувана в книгата "Взривът на престъпността в България". (Трябва да се отбележи, че авторът е противник на тезата за отделяне на циганската престъпност от общата престъпност и че "нивото на престъпността сред ромите е функция на престъпната ситуация сред българската общност".)
Факт е обаче, че и днес близо 90 на сто от джебчийските кражби в страната продължават да са дело на роми. Един от най-известните цигани у нас сега - Кирил Рашков, наричан Цар Киро, също е натрупал богатството си с кражби, а неговата снаха Костадинка е съдена 12 пъти за джебчийство.
И кражбите на добитък са цигански специалитет. Особено в районите, където има компактно циганско население, селяните масово се оплакват от ромските набези по стада и домашен добитък. Ако преди години ромите са били изявени конекрадци, в по-ново време те се специализираха в кражбите на овце и крави. Полицейските сводки от Северна България са пълни със заловени ромски банди, които отмъкват домашни животни направо с камиони от обори. След това животните се транжират и продават на месни търговци. Стигна се дотам в райони като Врачанския и Монтанския населението да организира своеобразни опълченски дружинки, които да вардят селата от набезите на ромите. През 1995 г. в с. Маломир, Врачанско, дори се стигна до жертви, след като местни платиха на мутри да се разправят с циганската махала след серия от кражби на животни.
Една от най-печелившите престъпни дейности, с която започнаха да се занимават ромите след 10 ноември 1989 г., е кражбата на цветни метали. Изкупуването на вторичните суровини беше монополизирано от цигански босове, които предаваха скрап и цветни метали на държавните фирми или пък изнасяха навън претопената готова суровина. Сред циганските общности се изградиха организации на крадци на дребно, прекупвачи и търговци. Така започнаха масово да крадат от държавни предприятия метали, режеха жици от далекопроводи, късаха телефонни кабели, които струваха десетки милиони левове, изгаряха обвивките и предаваха медта за вторични суровини, окрадоха дори решетките на канализацията, защото били от чугун, крадяха се релси. При бума на кражбата на цветни метали не останаха пожалени и паметниците на национални герои по парковете и дори надгробни плочи. Десетки цигани останаха по жиците с високо напрежение заради безсмислени рискове.
С развиването на свободната търговия и занижения контрол цели цигански общности започнаха да произвеждат алкохол менте. В квартали и села бяха създадени манифактурни производства на фалшива ракия, водки, уиски. Полицията разби стотици подобни работилници, но и днес тази дейност продължава. От ментетата естествено забогатяха малцина от циганската общност, които нарекоха себе си барони, без да имат потомствено право над това. Кирил Рашков, който се титулува Цар Киро, е най-изявената фигура в този бизнес. Не трябва да се подминават обаче и ромите от Северна България, където също кипеше трескав труд по правенето на фалшификати.
Макар богатството на Цар Киро да идва от търговия и кражба със злато и сребро още по времето на тоталитаризма, заради което той лежи няколко пъти в затвора, производството на алкохол менте го направи наистина благородник. Почти цялото село Катуница, където Рашков живее, се препитаваше с правене на ментета. Размахът на ромския владетел наистина е впечатляващ - той внася цели цистерни със спирт за производство на фалшификати, а когато настанаха тежки времена за ментетата, той си построи собствена фабрика и започна да произвежда съвсем законно ракия с получен лиценз по своя технология.
Модерните престъпления като рекет, кражби на автомобили, наркотрафик никога не са били преобладаващи сред циганското население. Може би единствено във валутните измами пред чейнджбюрата ромите са по-напористи. През 1995 г. обаче, когато Кръстника на българската мафия Иво Карамански излезе от затвора, направи опит да създаде по-модерна организация, която да действа ефективно и в тези области. Три години по-късно според полицейски източници ефективно присъствие на роми се чувства единствено във вътрешния наркотрафик, но не и в рекета и автокражбите. Карамански няколко пъти прави изявления, че ще създаде синдикат на ромите, че ще осигури работни места и т.н. на циганското население. От това не се получи нищо фундаментално, а опитът му да направи от мургавите- застрахователи тотално се провали. Идеята му за синдикат дойде след разрива му с най-близкия му бодигард - Георги Янков, наричан още Жоро Черния или Жоро Циганина, през лятото на 1995 г. Жоро Черния имаше влияние сред силовите цигански структури и след като се отцепи от Карамански заради кражбата на няколко коли, създаде свои силови бригади.
Също с помощта на роми Карамански опита да завладее боклукчийския бизнес на столицата. Полицейски източници твърдят, че Кръстника е вкарал цигани в наркопласьорската мрежа в столицата. Но е известно, че с наркотици се занимават и други хора от обкръжението му, с които той се раздели. Източници от МВР твърдят, че циганският квартал Факултета е наводнен с хероин на сравнително ниски цени и с ниско качество. Парадоксът обаче е, че там не се наблюдава повишена консумация на дрога.
Присъствието на цигани във всички престъпни дейности наистина е осезателно. Но не може да не се отбележи, че ромите, с малки изключения, са на най-ниското стъпало в криминалната йерархия. Статистиката показва, че ромите имат водещо място единствено в т.нар. конвенционална престъпност. Те са по-скоро автори на престъпления, които не изискват висока организираност, не вършат крупни финансови измами, убийствата, които са тяхно дело, са по-скоро на битова основа. Повечето от престъпленията, които вършат, са за задоволяване на собствените нужди, а не за да забогатеят. Което естествено не е оправдание.
Смъртта на Живков-нещо ще липсва
Всички толкова бяха свикнали с Тодор Живков, че вестта за смъртта му освен оценки предизвика странното чувство, че нещо от ежедневието ще липсва. Вестта за смъртта на бившия "партиен и държавен лидер" дойде между новината за спиране на "Дума" (бившето "Работническо дело") и решението за смяна на парите. "Дело" няма да съобщи новината, както някои години на 1-ва страница, а стотинката пак ще се върне, но вече като част от омразния за Живков капиталистически оборот на стоки и пари. Няма вече нито кой да пречи на процесите в БСП, нито кой да опредметява спомените за илюзиите, че реалният социализъм ще се осъществи в България.
Иначе Живков беше нормалният лидер на държава, оставена от великите сили в съветската сфера на влияние. С достатъчно качества, за да оцелява на ветровете от Москва и отвътре, с достатъчно цинизъм, за да прилага задушаващите норми на червените идеолози на практика в обществото. Живков има много грехове, но защото беше на власт дълго, много хора ще го запомнят и с добро. В това няма нищо странно. Тато не беше нито по-лош, нито по-добър от другите източноевропейски диктатори. Залогът е как тези три осакатени поколения българи да са пълноценни в новата среда. Те бяха научени да крадат и мързелуват, да чакат някой да им уреди нещо даром или назаем от Съюза или от Запад.
Всъщност, ако смъртта на Живков може наистина да натъжи с нещо, е, че десет години след като беше свален от власт, не бяха достатъчни за новите управници на България да докажат (както навсякъде в Източна Европа), че времето на Живков е било по-лошо. Че хората могат да са по-сигурни и да живеят по-добре в свободно общество и при пазарна икономика. Ако това не се случи, вече не Живков ще е виновен. А на него, лека му пръст.
Има ли разлика между партийния и борческия рекет
Очевидно се появяват пропуквания в декларираната борба с рекета от страна на СДС. Изнудванията от сини депутати на местни директори на държавни фирми във Видин е явен сигнал за това. Преди това подобни оплаквания се чуха и от Бургас, Шумен, Дупница. Провинциалните народни избраници искат да се облажат на държавен гръб с пари, мобифони и привилегии, за това са готови да режат глави. От една страна, това е корупция, от друга, изнудване - все тежки престъпления по силата на Наказателния кодекс. След една година управление на СДС мравките в сините редици започват да надигат глава и да топят плахо хоботчета в кацата с мед, която техни съпартийци контролират. Но избират познатите прийоми на мутрите - заплахи, настаняване на техни охранителни фирми в печелившите предприятия, и парите - кеш. Само дето не са извадили още бухалките. Както е описано в марксизма за спираловидното развитите на обществото, това е същата история, само че по-съвременен етап.
Лидерът на СДС Иван Костов трябва да си дава сметка, че разложението, тръгнало от първите редици на синята партия, започва да взима застрашителни размери. Каквито и да са успехите на центъра, те не могат да компенсират разложението по места. Практиката показва, че обикновено на втората година на управлението безгласните народни избраници се усещат, че и те трябва да употребят за себе си властта. А кратката ни парламентарна история показва, че след ускоряването на този процес започват проблемите за управляващото мнозинство.
Уморената "Дума"
Колко отдавна изглежда времето, когато привържениците на лявата идея в България бяха разстроени от новината, че министър-председателят Жан Виденов не ще и да чуе за свое гостуване в редакцията на "Дума". Сега е ясно, че този вътрешнопартиен инцидент, който тогава не беше раздухан, е бил първият повей на бурята, която се развилня след това в БСП. Тя отнесе партийната обич към Виденов, но както се видя през седмицата, в крайна сметка не пощади и наследника на "Работническо дело"(виж стр.51).
Редовият социалист вероятно още не може да проумее защо стана така, че вестникът, който беше подпомаган и от пенсионери, и от "Орион", не успя да си осигури средствата за отпечатване точно в деня, когато трябва да се даде оценка на отишлия си Живков. Малко е вероятно столетницата да не е спастрила някой друг лев, с който да подпомогне своя колективен "агитатор, пропагандист и организатор", та да стигне до унизителното молене за отсрочка от класовия враг в лицето на Иван Костов.
За какво говорят фактите, че партийните пари секнаха точно в момента, когато Първанов е в Китай, че нито един "възмутен редови социалист" не протестира пред финансовото министерство например, че Продев невъзмутимо продължава отпуска си, когато неговият кораб потъва? Най-вероятно за това, че по законите на добрата драматургия се подготвя моментът, когато партията ще събере средства и ще осигури вътрешнопартиен компромис за издателската линия на една нова "Дума",която вероятно ще бъде предвождана от завръщащия се на розов кон в журналистиката Петьо Блъсков.
Ромите работят за "идеалната цел" да си помагат сами
Експерти по човешките права са настоявали пред американския Конгрес администрацията на президента Клинтън да използва силната си позиция в НАТО, за да накара страните от Източна и Централна Европа да подобрят отношението си към циганите. Съобщението е на вестник "Вашингтон таймс". Статията от 26 юли е озаглавена "Експерти по човешките права говорят открито за циганите. Заради лошото си отношение към малцинствата източноевропейските страни може да останат извън НАТО". "Тези страни не бива да бъдат приемани в съюза", настоява Джеймс Голдстън, който е директор по юридическите въпроси на Европейския център за правата на ромите със седалище в Будапеща.
Центърът е международна правна организация, която защитава човешките права на ромите и е създадена през 1996 г. по модел на българското сдружение Проект "Права на човека".
Проект "Права на човека" е посочван като едно от най-активните ромски сдружения с идеална цел в нашата страна. През 1992 г., когато започва дейността си, това е първата правозащитна ромска организация не само в България, но и в региона на Централна и Източна Европа. "Основната ни цел е да наблюдаваме спазването на човешките права на ромите, да документираме случаи на нарушения и да осигуряваме правна помощ на ромите", обобщи дейността изпълнителният директор Савелина Данова. Юристите на Проект "Права на човека" подготвят и документите за жалби в Европейския съд. Делото "Асенов срещу България", което е първото дело на циганин от Европа срещу полицейско насилие, вече се разглежда от съдебния орган на Съвета на Европа. Работата си сдружението финансира по проекти на програма "Демократична мрежа" (най-голямата отпусната безвъзмездна помощ е от 50 000 долара), програма "ФАР - демокрация", Съвета на Европа и частни фондации.
Сред неправителствените организации често се говори, че циганските проекти получават финансиране приоритетно и по-лесно. "Ромските организации действително имат предимство при финансирането, но много хора не разбират смисъла на това предимство. Когато една организация директно в устава си е написала, че работи за правата на малцинствата и е съставена от представители на тези малцинствени групи, тогава тя автоматично по своята мисия получава повече точки в програми за спазване правата на човека. На ромите не се дават пари, защото са бедни или защото са роми", обясни Никола Йорданов, консултант към програма "Демократична мрежа".
От ромските организации обаче определят като басни разпространяваните в обществото слухове за купищата пари, които се изсипват при тях. "Има много ромски сдружения, защото ромите отсъстват от реалния политически живот и третият сектор остава единствената им публична сфера за изява", каза програмният директор на Проект "Права за човека" Румен Русинов.
Ромските организации с идеална цел се увеличават непрекъснато, но много малка част от тях действат ефективно и дългосрочно. Някои съществуват като "сдружения-проект", като прекратяват или прекъсват работата си след изтичането на финансираната дейност. Донорите, които отпускат пари, следят с повишен контрол отчетите на циганските фондации, но нарушения почти липсват. В повечето ромски неправителствени организации (НПО) работят и български специалисти - счетоводители, юристи, консултанти. Проблемите възникват от вътрешни конфликти или от честата смяна на ръководствата на организациите, което води до клониране на сдруженията. Мултиплицирането на циганските дружества е свързано и с факта, че ромите са най-бързо увеличаващото се малцинство в Европа, с което нарастват и проблемите за разрешаване.
Лично по препоръка на Джордж Сорос във фондация "Отворено общество" от 1996 г. е създадена програма "Рома", бюджетът й за последните две години е общо 216 000 долара, а през тази година разпределяната сума е 100 000 долара. Средствата отиват в четири основни направления - за бизнеспроекти с цел разкриване на работни места, образователни програми, проекти за хигиенизация на гета и в областта на културата. Финансово подкрепени са проекти за курс за фотомодели и манекени и изложба-ревю, "хигиенизация на кв. "Буковлък" (Плевен) и създаване на екологична култура и средова равнопоставеност", производство на нестандартни картонени опаковки, създаване на миниавтомивка, обучение на деца от малцинствата по английски език в Американския университет в България. Координаторите по програмата оценяват, че в сравнение с много български организации ромските действат по-ефективно, защото решават конкретни проблеми.
Женското дружество "Рома" в Пловдив се занимава с изхранването на анемични деца в кв. "Столипиново". Сдружението за ефективни граждански алтернативи (С.Е.Г.А.) е сред най-активно работещите по социалното приобщаване на ромите. Неотдавна за своята ефективна дейност в Пловдив, София, Сливен и Лом те получиха наградата на Европейския съюз и САЩ за приноса си в изграждане на гражданското общество в България.
Фондация "Ромско бюро" - София, търси работа на безработни роми, с което са свързани най-големите трудности, защото се случва работодател да поиска за чистачка жена с висше образование само за да не каже директно, че не иска работници цигани. "Ромско бюро" осигурява и социални помощи срещу труд. За една седмица циганите, които се включат в почистването на квартала си, получават по 10 долара. Всеки ден фондацията контактува с партньори по международната електронна поща "Романет", по която тази седмица изтече новината, че Световната ромска организация започва подготовката на конгрес на циганите, който ще се проведе в Цюрих през 2000 г. Фондация "Развитие на гражданското общество" (ФРГО), която разпределя средствата по програма ФАР, досега е финансирала 32 проекта, ориентирани към ромското население. Най-много са подкрепените проекти в Пловдив, София, Сливен.
Полицаи от ромски произход се грижат за реда в ромския квартал "Надежда" в Сливен. Там е изграден полицейски участък по програмата "Полицейска дейност с гражданска насоченост" на ноу-хау фонда към британското посолство. Една от насоките на програмата е подобряване на взаимоотношенията полиция - етнос. Експериментът, провеждан съвместно с лондонската полиция и полицията на уелското графство Гуент, е приключил успешно. Сега полицейският участък работи и с бюрото по труда. Намирането на работа на циганите се приема като превантивна мярка срещу извършването на престъпления. Неформалните контакти на ромските сержанти спомагат за разрешаването на проблемите на територията на квартала и полицейското насилие над циганите е непознато.
Докато чуждите експерти продължават да настояват за строги мерки срещу неспазването на човешките права на циганите, ромите у нас са се заловили с идеалната цел да си помагат сами, с организирането в обществени съвети, бюра, фондации, въпреки че само техните усилия не са достатъчни, за да се разрешат проблемите на всички.
Новата идеална цел е на група от ромски организации и специалисти ромолози, които по инициатива на Проект "Права на човека" са подготвили програма "За равноправно участие на ромите в обществения живот на България". В момента тя се обсъжда от циганските сдружения в цялата страна и след техните препоръки ще бъде изготвен окончателният вариант. Идеята е програмата да се превърне в дългосрочна стратегия за решаване проблемите на ромите и да бъде приета от правителството.
Мултикупонът не можа да събере властта
"Има само един полуминистър - Иван Шиляшки", сподели разочарованието си от присъстващите на купона по повод 10-годишнината от основаването на Мултигруп Венци Димитров в разговор с политолога Огнян Минчев. Въпреки че на летище София председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки беше сред най-нетърпеливите гости, той бързо напусна партито, след като чукна наздравица с шефа на "Мулти" Илия Павлов. Бившият му заместник и настоящ изпълнителен директор на Булгаргаз Кирил Гегов обаче остана до късно в компанията на Николай Вълканов, изпълнителен директор на празнуващата корпорация.
Вместо шефа на "Газпром" Рем Вяхирев на тържеството, за да поздрави рожденика и корпорацията му, пристигна неговият заместник Богдан Бодзуляк. С кратки поздравителни речи пред микрофона застанаха и заместник-парламентарният шеф Александър Джеров, кметът на Варна Христо Кирчев и изпълнителният директор на "Топенерджи" Сергей Пашин.
Официалната част на купона, прекъсвана от технически гафове, включваше раздаването на мулти-оскари за учредителите на холдинга, за допринеслите за създаването на "корпорацията" и нейното развитие. Членовете на сформирания отбор от верни служители и приятели беше представен от Илия Павлов като съставен "от хора от плът и кръв, родени по тези земи". "Мултигруп е една реализирана мечта на едни обикновени малки хора с много голямо желание. " След това бившият борец беше поздравен от Валя Балканска и група "Акага". Любопитни летовници наблюдаваха от терасите на хотела партито и се радваха на зарята, изстреляна под звуците на "Многая лета". Ширин Доган поздрави семейство Павлови от името на клуб "Приятелите на Мултигруп" със стихотворението на Киплинг "Ако". Кинорежисьорът Веселин Мирчев, един от учрудетелите на Мултигруп, си спомни пред микрофона как една вечер преди десет години едно момче подскачало до него, "ръкомахаше и ми казваше ние ще имаме хотели, ще имаме холдинги, ще имаме банки, ще имаме самолети, ще имаме всичко, каквото трябва да има в една голяма икономика. Аз казвах "да", но не ми се вярваше как ще стане. Това момче беше Илия Павлов". Явно затова и много от гостите бяха довели децата си, за да научат урока на шефа на Мултигруп - "стараехме се да се движим по учебници, но пътеводител беше нашето желание. Американската мечта".
Втория GSM-оператор за България получи Илия Павлов като подарък от Камен Воденичаров, Мартина Вачкова и Тончо Токмакчиев. Шегата на екипа на "Каналето" беше придружена от надуваем мобифон. "Догодина, ако слушат, може и БТК, и в краен случай трети GSM- оператор", обещаха още каналджиите. На купона не се забеляза нито един хъш.
В скромно украсената градина на "Грандхотел Варна" се разхождаха още Ахмед Доган, Драгомир Драганов, Емилия Масларова, Любомир Филипов, Йордан Лечков, Ренета Инджова, Иван Гарелов, Валя Ахчиева. При сформиралия се "клуб на интелектуалците" - проф. Андрей Пантев, Вили Цанков, Иван Маразов, Гиньо Ганев и Анна Сендова, по-късно приседна и госпожа Дарина Павлова. Честта да похапнат на масата на семейство Павлови освен Богдан Бодзуляк и руския посланик Леонид Керестеджиянц имаха главният редактор на "Стандарт" Юлий Москов и Александър Джеров.
Шведските маси, барбекюто и марковите питиета оправиха настроението на някои от гостите, които бяха забравили поканите си и имаха проблеми с бодигардовете на входа. Момчетата от охраната препращаха към проверка "по списъка" личния приятел на Илия Павлов - Димитър Джамов, Дим Дуков, евродепутата Георги Дилков-Лорда.
"Столипиново": "Да хвърлят една бомба да не се мъчим"
Ако сте чували нещо за това какво представлява "Столипиново" - не вярвайте. На живо нещата са поне сто пъти по-зле. Пловдивската "циганска махала" е място, където бездомните хора са повече от безприютните кучета. Там броят на гладните надхвърля този на безработните, а цените на лекарствата за болните "водят" с една нула месечните доходи на техните семейства. Сателитните чинии, "поникнали" на къщите за разтуха, пък са повече от съдовете в т.нар. домакинства.
В "Столипиново" живеят над 30 000 души, като две трети от тях изповядват исляма и определят себе си като турци. Останалите са роми християни. Характерното е, че жителите стоят доброволно затворени между пределите на гетото, а някои от тях почти никога не го напускат. Българите, които са пожелали, отдавна са изселени оттам.
На мястото на някогашната малка мюсюлманска махала днес се вижда разнебитен пейзаж от бараки, схлупени постройки и хралупоподобни конструкции от кирпич, велпапе, пластмаса и тенекия. Тук-там стърчат олющени блокове, има и няколко истински къщи - с покрив, врата и стени. Многолюдните семейства спят на земята, малцина са обзаведените с изтънял дюшек (шалте) или паянтово легло. Цялата фамилия спи на пода, като сардели.
Кварталът е толкова плътно и в същото време небрежно застроен, че прилича на претрупан с изкуствени хотели и къщи амбалажен район от "Монополи". Там постройките са предимно на човешки бой височина, доста от обиталищата са като скачени съдове - влиза се от едно помещение в друго през дупки или коридори, измайсторени от шперплатови и други плоскости. Смрадта е всепроникваща. Въпреки "направи си сам"-концепцията на комплекса общината е сложила имена на "улиците", нищо че много от тях не могат да се идентифицират, а освен това повечето фасади не са достатъчно стабилни, за да им бъдат закачени табелки. Да се говори за инфраструктура в "Столипиново" е като да се търси магистрала насред царевичак. Махалата е зодия водолей - там вода шурти навсякъде. Жените перат черги, дечурлига борят жегата, като си поливат главите с шишета, някои тръби сълзят, но няма кой да поправи течовете.
В ефира е полифония от маанета и чалга. Чува се ритмичното стоварване на ковашкия чук върху нажежената подкова. Майки с чисто голи деца заобикалят натръшканите в прахта песове. По лъкатушните улици се чуват свади, песни, разговори. Наизлезли пред "къщите" стопанки нареждат: "Всички гладни, боси - винаги така е било. Работа няма, животът скъп. Ние сме турци, те дават само на ромите помощи, джанъм. " "Аз съм захар-болна, мъжът ми е инвалид. Таванът ще ни падне скоро", вие грохнала старица. Кръшна съседка добавя: "Българите всичките са бизнесмени, госпожо, а мъжът ми излезе от войник и работа няма. Спалнята ще ни утрепе. Болни деца имаме - никой не взима мярка, жив зян сме. Защо не ни давате работа, душа?"
Докато яка циганка пъди малките ромчета, които искат да се снимат с нея край дома съборетина, комшийка с белег на гърлото се сеща: "По-добре да хвърлят една бомба да измрем да не се мъчим."
За да забрави мъчнотията и диагнозите на близките си гетото използва всеки случай, за да се повесели. Сватба, Гергьовден, раждане, изпращане на войник са всеобщите празници - шумни, дълги, с всички салтанати. Децата са на особена почит в гетото - всяка троха отива за тях.
Част от немирните "талисмани" отскоро ходят в местната детска градина. Това е благодарение на усилията на фондация за регионално развитие "Рома - Пловдив", подпомогната от С.Е.Г.А. Като мине през тематично украсените кътове ("Аз танцувам" - декориран с вестникарски снимки на Майкъл Джексън; "Който пее, зло не мисли"; "Моето семейство" - цяла стена, налепена с примерна схема на родословно дърво), гостът стига до занималнята. Там децата ръфат кренвирши и диня, а след това сядат в кръг и започва шоуто. "Пляс-пляс, ръчички", запознаване с букви и цифри.
В това време майките и по-големите им сестри се червят на сексуалните беседи на индийския д-р Кабир, организирани специално за жените от гетото.
Безработните мъже убиват времето, като си бъбрят, седят на припек пред къщата, майсторят нещо, татуират се или пък... играят шах. "Важна е не етническата, а социалната принадлежност, до която ни е докарала държавата - българите също ровят по кофите", разсъждава циганин с турско самосъзнание от "Столипиново", докато мести топа.
Видински директори обвиниха СДС-депутати в рекет
Осем директори на държавни фирми във Видин написаха писмо до Иван Костов, че са били рекетирани от депутати от СДС, съобщиха на пресконференция от КТ "Подкрепа". Сините народни избраници Величко Йонов и Александър Маринов ги изнудвали да заплатят известна сума, за да останат на поста си. Директорите били назначени, след като СДС дойде на власт, затова трябвало да се отблагодарят на сините. Според д-р Константин Тренчев на уволнения директор на свободната безмитна зона във Видин Николай Тодоров са били поискани 15 000 DM, за да продължи да бъде начело на фирмата. Според синдикалиста печалбата на свободна безмитна зона - Видин, за първото полугодие била над 1 милион лева, но въпреки това финансовият министър Муравей Радев уволнил директора, защото отказал сумата на видинските депутати.
Директорите на държавни фирми били изнудвани да купуват мобифони на депутатите, да заменят ведомствената полиция с близки на депутатите охранителни фирми и да плащат софрите на Йонов и Маринов. Премиерът Иван Костов обеща да приеме оплакващите се и ако наистина сините депутати са виновни, те да понесат всички отговорности за действията си. Междувременно д-р Константин Тренчев е сезирал главния прокурор Иван Татарчев за рекета на видинските депутати.
Двамата депутати били на почивка в момента и не бяха открити за коментар по обвиненията на директорите на фирми. Това е вторият публичен скандал, в който депутати са обвинявани за рекет на шефове на държавни фирми. Веднага след идването на СДС на власт през миналата година от Бургас също дойдоха оплаквания, че хора на сините са обикаляли държавните предприятия и са искали рекет от директорите им, за да останат на власт. Една от скандалните фигури в черноморския град - Антон Петров-Кабата, дори беше заловен на пътя между Малко Търново и Бургас, след като директорът на горското стопанство в града се оплака, че е бил рекетиран от него за 10 000 долара.
Взривиха БМВ в центъра на София
Бомба потроши бяло БМВ в центъра на София на 3 август по обeд. Бомбата била задействана при запалването на двигателя. Собственикът на лимузината Пламен Хинковски се отърва с леки рани и уплаха. Полицаи твърдят, че адската машина е поставена само за сплашване. 34-годишният бизнесмен, който работи в "NTI холдинг", вероятно е дължал пари на някого, който иска да му напомни за дълга, коментираха спецченгета. Пламен Хинковски е акционер в приватизирания "Винпром" - Поморие, и фирма "Черноморско злато". Наскоро обаче той е напуснал печелившата фирма заради неизяснени отношения. Освен това Хинковски дължал доста пари заради нереализиран проект за хотел в подножието на Витоша, където били "заровени" поне 1 милион долара.
Фараонът Иво Недялков плаши с гладна стачка
В началото на седмицата Иво Недялков заплаши, че започва гладна стачка, след като не беше уважена молбата му за промяна в мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека. Това е шестата отхвърлена молба. Мотивът е, че делото е върнато за доразследване от Софийската градска прокуратура на Националната следствена служба в началото на май. Според съда съществува и реална опасност осъденият да се укрие. Обвиненият в завличане на 360 милиона лева от вложителите на "Ийст-уест интернешънъл" заплаши председателката на Седми състав в Софийския градски съд с думите: "Моята смърт ще тежи на вашата съвест!"
"Ла Страда" ще се бори срещу трафика с жени
Международната програма "Ла Страда" за предотвратяване на трафика на жени от Централна и Източна Европа откри офис в София. Тригодишният проект се финансира от Европейската общност и холандското правителство. България е петата държава, в която се осъществява този проект. Останалите са Чехия, Полша, Украйна и Холандия.
Над 10 000 българки са принудени насилствено да проституират в Европа, казаха от "Ла Страда". Според тях България заема едно от челните места в нелегалния трафик на бели робини. Според информации на Международната организация за миграция - IOM, през 1995 г. жените, жертви на трафика за страните от Европейския съюз, са около 50 000. България често е и транзитна страна за трафик на проститутки от Русия, Украйна и други страни на бившия Съветски съюз. От нашата страна тръгват канали за Гърция, Италия, Чехия, Унгария, Австрия и Холандия. Момичетата за проституиране са примамвани с доходна работа в чужбина или просто отвличани от различни места в страната. След това те биват продавани на сводници в столицата и прехвърляни в чужбина. Малцината жертви, които са успели да се измъкнат от подобно робство и да се завърнат в България, биват отхвърлени от обществото, смятат от "Ла Страда".
Програмата , която се осъществява от Фондация "Асоциация Анимус" и Женския алианс за развитие, ще провежда кампания за предотвратяване на трафика за жени, ще насочва вниманието на институциите и медиите върху проблема. Тя ще оказва и подкрепа на жертвите на трафика чрез създаване на институции за социална и психологическа помощ.
България и Германия ще си сътрудничат в правосъдието
"В лицето на Германия България има твърд поддръжник за членството ни в Европейския съюз и изключването ни от негативния списък", каза при завръщането си от Бон министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев. Двудневната официална визита на правния министър беше по покана на федералния министър на правосъдието Едзард Шмит-Йорциг. По време на посещението двамата министри подписаха декларация за сътрудничество между своите ведомствата. Те обсъдиха и българската инициатива ЕС да представи многостранен договор на базата на Европейската конвенция за прането на мръсни пари. По предложение на министър Гоцев идеята ще бъде внесена в ЕС от България и Германия.
Българският правосъден министър запозна държавния секретар на Министерството на вътрешните работи на Германия Курт Шелтер със законодателните мерки, които София предприема в борбата с организираната престъпност.
България ще бъде поканена на предстоящото съвещание на шенгенския съюз по негативния списък през септември, съобщи след завръщането си Васил Гоцев.
Русия получи 1.5 млрд. долара от Световната банка
Световната банка одобри заем от 1.5 млрд. долара за Русия, от които първият транш от 300 млн. долара незабавно ще постъпи по сметка на правителството в руската централна банка. Финансовата инжекция се отпуска, за да подпомогне правителството на Кириенко в извършването на оздравителните реформи в банковия и частния сектор и да повиши събираемостта на данъците. Заемът е част от финансовия пакет на Международния валутен фонд на стойност 22.6 млрд. долара и е израз на международната подкрепа за президента Елцин и правителството.
Според условията на заема Русия се ангажира да извърши значителни промени в газовия монополист "Газпром" и енергийната индустрия - предоставяне на достъп до руските газопроводи на несвързани с "Газпром" производители на газ, международен одит на оператора на газопроводите "Транснефт", нов данъчен режим и подобряване общата ефективност на енергийния сектор. Промяна в структурата на "Газпром" не е предвидена. Заемът трябва да бъде изплатен за седем години вместо традиционните седемнайсет за подобни кредити на Световната банка. През първите три години правителството ще изплаща само лихвите по кредита.
От Световната банка и МВФ заявиха, че бъдещите траншове от финансовия пакет за Русия ще се определят от хода на икономическата реформа в страната. През следващите 18 месеца финансовата помощ за Русия от Световната банка може да достигне общо 6 млрд. долара.
"Структурната реформа на руското правителство в този й вид ще осигури условията, необходими за висок ръст на икономиката. Доверието на инвеститорите е функция от стриктното придържане на правителството към реформата", каза директорът на Световната банка за Русия Майкъл Картър.
Моника Левински даде показания пред съда
В четвъртък бившата стажантка в Белия дом Моника Левински даде свидетелски показания пред съда във връзка с предполагаемата й сексуална връзка с американския президент Бил Клинтън.
Показанията на Левински са продължили повече от шест часа при закрити врати. Отпаднала и бледа след края на показанията, 25-годишната Моника остана безмълвна за репортерите. По-късно говорителката й Смит направи изявление, в което се казва: Моника отговори истинно и изчерпателно на въпросите, зададени й днес. Тя и семейството й са щастливи, че тази история е към своя край. Смит не разясни дали и кога Левински ще свидетелства отново.
Източник, близък до Моника, заяви пред Ройтерс, че Левински е била готова да разкрие, че е имала в действителност сексуална връзка с Клинтън, която и двамата не са искали да се разчува. Според същия източник Моника никога не била принуждавана от Клинтън да лъжесвидетелства. По всяка вероятност Моника е отговаряла на въпроси, свързани с тъмносинята рокля, която се изследва в лабораториите на ФБР за следи от семенната течност на Клинтън или други доказателства за сексуална връзка между двамата. Левински е представила на съда касети от телефонния й секретар, в които се разпознава гласът на Клинтън.
Клинтън неколкократно е заявявал публично, че не е имал сексуална връзка с Моника Левински.
Оздравителната програма на Обучи - една позната история
Премиерът на Япония Кейдзо Обучи заяви в петък, че до две години Страната на изгряващото слънце ще излезе от финансовата криза. На извънредна сесия на парламента в петък Обучи представи план за стимулиране на икономиката, централно место в който заемат намаляването на данъците с повече от 6 трилиона йени (41.3 млрд. долара при 145 йени за долар), в това число и постоянно по-ниски подоходни данъци в размер на 4 трилиона йени и допълнителните правителствени фондове от 10 трилиона йени, предназначени за инфраструктурни проекти. Необлагаемият годишен минимум от 4.9 милиона йени няма да бъде занижен. Съответно с 15 и 6 процента се намаляват ефективните данъчни ставки върху най-високите доходи и корпоративната печалба, достигайки съответно 50 и 40 на сто. По-ниските подоходни данъци влизат в сила от първи януари на следващата година, а новите корпоративни налози от първи април, когато е началото на фискалната 1999 г. Обучи заяви, че ще използва проекта на правителството на Хашимото за изчистване на лошите кредити от банковата система. В речта си Обучи на практика не каза нищо по-различно от своя предшественик, с което предизвика спад в борсовите индекси и нов срив в разменния курс на йената.
"Не откривам нов елемент в стабилизационната програма на Обучи. И все пак трябва да го поздравим за намаляването на данъчната ставка на най-високите доходи", сподели Майкъл Налдрет, икономист в Dresdner-Kleinwort Benson.
С перка над държавата
Ъруин Брейч - човекът, когото работниците в "Плама" преди два месеца бяха готови да пребият с камъни, през миналата седмица беше посрещнат от тях като желан гост. Той кацна с вертолет на поляната край "Плама", помаха с ръка и обясни, че е пристигнал просто за да каже "хелоу". "Това е най-скъпото хелоу, което съм получавала досега", коментира Лили Тодорова, която от една седмица е синдик на затъналата в дългове плевенска рафинерия. Брейч, който е собственик на офшорните фирми "Стелар глобал корпорейшън" и "Интернешънъл екуитис" и в момента претендира, че притежава "Плама", от своя страна се зарадва, че е направил впечатление и е доказал сериозните си намерения.
Вертолетът, с който Брейч изуми работниците в "Плама", беше нает от частната фирма "Хели еър". Машината обаче отвсякъде беше изписана с надписи Авиокомпания "Балкан". Малко преди излитането канадският инвеститор от индийски произход беше притеснен, че полетът ще бъде отменен. Причината била, че за кацане с вертолет край "Плама" е необходимо разрешение от Министерството на отбраната. По думите на Светослав Божков, шеф на "Хели еър", военните отначало отказали да разрешат полета, но малко по-късно обявили, че "всичко е о'кей".
Индо-канадецът се качи в 15-годишния МИ-8 без капка притеснение. Пилотите на вертолета обясниха, че няма никаква опасност, защото руските вертолети са изключително надеждни, а животът на една машина е средно около 25 години. "Така че можем да го караме поне още десет", поясни капитанът. Машината обикновено се движи на височина около 800 м и взема разстоянието от София до Плевен максимум за 40 минути. Усещането е както в самолет, единствената разлика е, че във вертолета шумът е поне три пъти по-силен.
Според хора от неговия екип хладнокръвието на Брейч се дължеше на факта, че е имал случаи доста често да пътува с вертолет. В България обаче той беше принуден да отложи планирания полет до "Плама" с два дни, защото се оказа, че "Хели еър" не разполага с достатъчно свободни хеликоптери. Причината е, че част от тях се използвали за снимките на филма с шведския екшънактьор Долф Лундгрен. "Е, ако държите да вземем Долф Лундгрен с нас, ще го направя шеф на инсталации в "Плама", пошегува се Брейч преди полета.
По собствените думи на индо-канадеца истинската му цел била да види от птичи поглед два от най-големите български заводи - врачанския "Химко" и "Плама". Той възнамерява отново да наддава за "Химко", след като през юни тази година преговорите с Брейч за химкомбината бяха прекратени, но наесен се очаква заводът отново да бъде пуснат за продажба. В потвърждение на инвеститорските намерения на индо-канадеца вертолетът на няколко пъти се завъртя над "Химко", докато Брейч и помощникът му Пол Далиуол наблюдаваха през тесните прозорчета грозните инсталации на завода и си водеха бележки.
"Отказах се да кацаме в "Химко", защото директорът на завода и без това е две седмици в отпуска", обясни Брейч. Вероятно заради отпускарския период той още не се е срещнал и с вицепремиера Александър Божков, който в момента отмаря на Шабла. Брейч беше в доста приятелски отношения с Божков (наричан от него Саша) след посещението на вицепремиера в Канада. По-късно обаче Божков публично заяви, че според него Брейч няма сериозни намерения и не може да се вярва на обещанията му, че ще пристигне в България.
Въздушната обиколка беше повторена и над "Плама", където инвеститорът внимателно разгледа зловещите открити нефтени резервоари и цистерните с отровни газове. По-късно той обясни, че е искал да види изключително модерната инсталация за производство на пластмасови опаковки и варели за масла. Бръмченето на машината над инсталациите на завода ни най-малко не промени безлюдния пейзаж, но за сметка на това кацането предизвика същински фурор. Вертолетът елегантно се приземи на зелена площ, покрита с магарешки тръни, точно до високата административна сграда на "Плама". Пред нея веднага се насъбра групичка от хора, част от които очевидно се досещаха кой пристига. Друга част от любопитните се появи по прозорците на билдинга, за да наблюдава пристигането. Дали случайно или не в момента на приземяването на хеликоптера пред администрацията на рафинерията паркира и полицейска кола.
Брейч невъзмутимо се запъти към входа на "Плама", поздрави сърдечно любопитното малцинство и прегърна през рамо един от специалистите на завода, който успяваше да върже краен брой английски думи без граматика. Директорът на "Плама" също се оказа отпускар, но Брейч пожела да се срещне с наскоро назначените синдици, които в момента са истинските управители на рафинерията.
Вертолетното пътешествие от миналата седмица всъщност е второ посещение на Брейч в "Плама". Първата му визита беше седмица по-рано, обясниха синдикалните шефове в рафинерията. Тогава всички били доста изненадани, но само толкова. И докато преди два месеца работниците озлобени викаха "къде е тоя Брейч, нека само дойде тука", защото го обвиняваха за отдавна неплатените си заплати, сега го възприемат със симпатия.
"Не искаме пак да го излъжат, тези от "Евроенерджи" са такива мошеници, че могат учебник да напишат", каза Огнян Петков, представител на работниците. Съчувствието към Брейч в "Плама" е всеобщо. Канадският инвеститор е обяснил, че обещаните от него 600 хил. долара за заплати в "Плама" са били откраднати от бившия евробанкер Тим О'Нийл. Той водеше в България преговори от името и за сметка на Брейч, но впоследствие беше уволнен. В момента Брейч защитава тезата, че притежава офшорната фирма "Герезон", която пък е собственик на "Евроенерджи", а "Евроенерджи" - на "Плама". По българското право обаче собственикът на офшорката е Тим О'Нийл, въпреки че по западното законодателство е придобил акциите от името и за сметка на тогавашния си шеф Брейч.
Длъжни сме да ви предупредим, че според пресата една швейцарска фирма преговаря с "Евроенерджи" да купи "Плама", загрижено заявиха синдикалистите и синдикът Лили Тодорова по време на преговорите. Много ви благодаря, знам за това, но аз съм собственик на "Евроенерджи" и изобщо нямам намерение да препродавам "Плама", отвърна Брейч.
Това, което по собствените му думи предстои да направи до края на август, е да докаже с документи собствеността си върху рафинерията, да доведе технически специалисти, които да преценят какъв суров петрол е нужен за пускането на "Плама", да започне да изплаща дълговете на рафинерията. И евентуално дори да пусне завода, преди да е започнал студеният сезон. В "Плама" почти никой не вярва. И най-големите скептици обаче се показаха навън, за да помахат на вертолета на излитане.
Накратко
Новият заместник-министър на външните работи е Марин Райков. Той заема мястото на Бойко Мирчев, който подаде оставка по собствено желание през юли. Досега Марин Райков е бил постоянен представител на България в Съвета на Европа, а сега ще отговаря за връзките ни с Югоизточна Европа и Русия.
Министър-председателят Иван Костов се срещна през седмицата с посланика на Република Македония Никола Тодорчевски, за да го информира за резултатите от проверката за митническото облагане на внасяните от Македония стоки. "Митническото третиране на вашите стоки става по режима на най-облагодетелствана нация", съобщи премиерът. Двамата се договориха сътрудничеството при реализацията на проекта за коридор No8 да бъде обсъдено на среща между посланика и вицепремиера Евгений Бакърджиев.
Асоциацията на младите юристи е подготвила проект за промени в Закона за допитване до народа. Младите прависти акцентуват върху възможностите за местно самоуправление. Едно от предложенията им е да се намали необходимият брой гласоподаватели, които могат да инициират местен референдум, от 1/4 на 1/10 от общия брой на избирателите.
Капитализъм по български
Две формули представят най-точно разликата между натуралната размяна (стока - пари - стока) и характерната за капитализма пазарна размяна (пари - стока - пари прим). Именно примът във втората формула изразява натрупването на капитал. В последните години зеленчукопроизводители, консервни комбинати и управляващи успяха така да разбъркат елементите на двете формули, че "капитализмът" в аграрния ни сектор понастоящем най-ясно се изразява от формулата краставици - пари - краставици прим. Но за разлика от капитала краставиците не могат свободно да променят формата си. И когато количеството (или примът) не е съобразено с нуждите на пазара, излишъкът просто изгнива на полето. Което в пазарни термини означава банкрут (или поне загуби) за собственика. Въпросът е успяха ли участниците да си извлекат поуки в крайна сметка.
Паралелни проучвания сред столичани и производители от най-силно засегнатите райони регистрират удивително единодушие за причините за кризата. И двете групи акцентират (с разлика в степените) върху слабостите в официалната аграрна политика. Зеленчукопроизводителите наблягат най-вече на липсата на своевременна информация от страна на Министерството на земеделието, но същевременно демонстрират липса на нагласа към търсене на информация. Факт е, че повечето не разполагат с предварителни договори, а засяват срещу уговорки с представители на фирми изкупвачи, осигурили им семена. Когато решават какво ще отглеждат, се ръководят от факта, че районът е традиционен производител на домати и краставици. Традиция и пазарни принципи обаче са две различни неща.
На второ място, подавляващо мнозинство от производителите не познава нуждите на консервните комбинати. И явно точно тук Министерството на земеделието ще трябва да концентрира усилията си, защото да се разчита информацията да стига до селото единствено чрез фирмите изкупвачи (които при това са заинтересовани от продажбата на семената) е, меко казано, нелогично.
Високата себестойност и залежаването на продукцията в консервните комбинати отново напомни, че тези предприятия се нуждаят от истински собственици, приток на свежи капитали и модернизация. Вместо това усилията са насочени към спешно реализиране на златните (от гледна точка на цените им) консерви. За което се ползва познат прийом - централизирано гарантиране на изкупуването. И ако допреди десетина години мобилизираха армия, училища и гражданство с цел прибиране на реколтата, понастоящем се мобилизират армия, училища и здравни заведения с цел изяждането на реколтата.
Но дори и да си изядем консервите, това най-много да разчисти малко място в комбинатите за следващата реколта. Въпросът е, че при аграрна политика с поглед до следващата реколта лошите земеделски години ще са традиция, а добрите - изключение. При това изключение, платено от джоба на данъкоплатеца. Като миналогодишната зърнена реколта например.
Данните са от изследване, представително за столицата, и дълбочинни интервюта с производители от Бургаска област, проведени от агенция ALPHA RESEARCH LTD. в периода 3-5 август по поръчка на в-к "Капитал".
Михаил Михайлов оневинява нечистата си съвест
По повод на публикацията от Михаил Михайлов в уважавания от мен в."Капитал" (бр.30, 1-7 август 1998) категорично заявявам:
Никога не съм изричал "превърналото се в афоризъм възклицание", което авторът М.Михайлов злонамерено "цитира" на страниците на вестника. Категорично отричам авторство над "крилатата фраза", с която недобросъвестни журналисти по обясними причини манипулираха общественото мнение по времето, когато бях вицепремиер.
Грубо преднамераната "асоциация" (и вплитайки моето име), която авторът прави, разсъждавайки за "успоредните светове" в медийното пространство, е по-скоро нескопосан опит на М.Михайлов да оневини собствената си нечиста съвест за съмнителни деяния по времето, когато беше секретар на комисията към КПД, която раздаваше лицензите на електронните медии. А защо не и лекомислен опит да прикрие нечистоплътно законотворческо поведение от времето, когато беше парламентарен съветник към медийната комисия, изработила прословутия закон за радиото и телевизията "Гордостта на Клара"?
Независимо какъв е отговорът на този въпрос и какви некоректни аналогии прави М.Михайлов в манипулативните си писания, българската общественост навярно добре помни нравствената (и не само нравствената) цена, с която АСП вкара свои хора в структурите на властта.
Апропо, авторството на "крилатата фраза" принадлежи на тези доморасли "политици" от АСП, хищнически използвали властта за лично забогатяване, което недвусмислено се доказва от днешния им социален статус.
Защо Тодор Живков беше в правителствена болница?
За мъртвите добро или нищо, но с какво Тодор Живков е заслужил да умре сред лекарските грижи в правителствена болница?
Майка ми почина през 1995 г. горе-долу от същото заболяване. Тя бе негова връстничка, но за разлика от него бе обичана и уважавана от хората, с които си имаше работа. Благодарение на черния си за комунистите произход (руски емигранти) не напредна в кариерата и умря като всеки среден пенсионер.
Беше на легло 6 месеца преди смъртта си, през това време 3 пъти бе посетена от лекар от поликлиниката. Даже лекарят, който дойде да констатира смъртта й, го направи от вратата, без да я докосне. След това, когато започнах да я преобличам, установих, че тя има още пулс, не за много дълго, но все пак. Три месеца след това на нейно име се получи писмо, с което я викаха да се яви пред лекарска комисия за установяване на инвалидност.
Тук аз просто ви описвам съдбата на болшинството пенсионери. Човекът, на когото те отчасти (и то от голяма част) дължат съдбата си, умря сред грижите на лекари и сестри в правителствена болница. С какво го е заслужил? И има ли в цивилизованите страни медицински заведения, подобни на правителствена болница, в които управляващите да получават евтино скъпи грижи?
Партията ни не е креатура
господин главен редактор,
Председателският съвет на партия Земеделски съюз не приема за нормален начина, по който Вашата авторка Мина Рудоземска отрази проявите на партията ни. И двата материала - (4-15 февруари 1998 г.) и (4 юли 1998 г.), красноречиво говорят, че тя или не знае, или не желае да се позовава на достоверни факти.
Да се сливат различните земеделски формации в една силна земеделска партия е въжделение на десетки хиляди земеделци и българи - въжделение, което носи исторически заряд и неотложна актуалност. За жалост тази реална тенденция става обект на недоброжелателно тълкуване на страниците на Вашия вестник.
Земеделският съюз в документите си точно обосновава тенденцията към единение на земеделските сили и може да се каже, че вече успешно я провежда. Убедени сме, че това е необходимо на България, че е защитимо и най-вече, че с днешна дата е реализуемо политическо намерение. То може да подразни само противниците на демокрацията и кариеристите в земеделското движение. "Проскубаната абревиатура" е първото име на нашата близо стогодишна партия, която поведе селяните срещу непосилния данък - десятък. Тази първа партия се казваше Земеделски съюз.
Как да тълкуваме квалификацията на Мина Рудоземска "поликреатура", отнесена към Земеделския съюз? Като инертно изплъзнала се заради писането "по принцип срещу" или е откровен израз на омраза? Сами съдете: чия креатура може да бъде партия, в която членуват основатели с по 15-20 години "стаж" по комунистическите лагери и затвори? Или Вие имате и защитавате Ваша версия, която настояваме да чуем.
Затова пък авторката, изглежда, е "влюбена" в г-н Георги Андреев, с когото надълго и нашироко се занимава и в двата материала. Естествено изборността й е тенденциозна и едностранна, следователно неистинна. Не я интересуват нито действителните обстоятелства, нито авторите на отстраняването му навремето от България. Прекалено елементарно е някой да приеме, пък и да повярва, че той "дърпал конците" в Земеделския съюз. В ръководството на този съюз има достатъчно политически зрели и достойни хора, към които най-малко може да се отнесе подобна обида.
Прочие, материалът изобилства с крещящи лъжи: че г-жа Тадаръкова е говорител на Земеделския съюз, а тя дори не членува в него; че акад. Тагавов "снабдява Черноморието със зарзават и фрукти"; че г-н Тадаръков бил заявил, че "премиерът се плаши от него, защото е третият по заможност бизнесмен в България"; че синът на Г.Андреев, Андрей Андреев, е управител на "Дарукар" ООД и т.н. От твърде мръсен гьол пие вода авторката ви, г-н главен редактор... С голямо съжаление отбелязваме, че вестникът, който зае мястото си в пресмедийното пространство с обективния си и внушаващ истинност тон на списване, без всякакво съмнение започва да му изневерява. Няма защо да ви казваме, че подобен тюрлю гювеч от лъжи, обиди, злонамерени и долнопробни инсинуации - явно плод на политическа и журналистическа некомпетентност
и/или на нечия злонамереност, води само до отблъскване на читателите на в."Капитал".
Бихме се радвали, господин Прокопиев, ако вестникът ви уважава обективния, коректния, културния тон на общуване с читателя. Общественото служене го изисква.
Тодор Живков - щастливият диктатор
Тодор Живков не би трябвало да е недоволен от съдбата си. Той беше щастлив диктатор, който успя да задържи здраво властта до деня, в който заедно със символа си - Берлинската стена, окончателно рухна социалистическата система. Колкото и да изглеждаше жалък и неадекватен с полуотворена уста на ноемврийския пленум на БКП, Живков се спаси от горчивата участ на някои от своите колеги. Горбачов беше затрупан жив под отломките на собственото си творение - перестройката, Чаушеску беше застрелян като куче, Едвард Герек беше изкомандван от Ярузелски да сдаде властта, смъртоносен тумор покоси Хонекер, който трудно замени затвора с емигрция в Чили.
Бившият български партиен лидер и държавен глава в крайна сметка не беше принуден и не прие да отговаря за катастрофалното състояние на страната в края на едноличната си власт. Вероятно защото успяваше да поддържа в управлението, както и в обществото, критичното и деликатно равновесие между недоволните и облагодетелстваните от управлението му.
Политическата причина за оцеляването на генсека и спокойната му есен в Бояна беше, че дълго след 10 ноември истинската власт в България остана в ръцете на старателно отгледания от самия него първи и втори партиен ешелон, които предпочитаха да не използват при разчистването на таените си с години противоречия ножа с две остриета, наречен Живков.
В икономически план облагодетелстваните от историческия указ 56 не искаха обществото да научава истината за "първия им милион", която от устата на най-добре информирания човек в тоталитарна България щеше да бъде със силата на присъда над прохождащия "националноотговорен капитал". Икономическата тема беше изчерпана с няколко задочни реплики между Живков и кръстника на новите бизнесмени Андрей Луканов за истинския размер, причините и годините, в които е натрупан българският външен дълг. Далеч по-важните въпроси за авторството и отговорността за "тезисите", за "юлската концепция", за "смяната на собствеността", за "ограничаването на атрибутите на властта" и за всички екзотично звучащи днес експерименти бяха спестени на Живков. Просто защото разговорът би трябвало да бъде по същество - за избора на икономическите приоритети на България, за специализацията й в СИВ, за качеството на управлението, за убийствените икономически и народопсихоложки последици от миграционната вълна от селото към града, за унищожаването на корените на родното земеделие.
Всичко това за късмет на Живков беше по-малко интересно на народа, който вече предпочиташе шоуто на синьо-червения дуел и все още държеше в ръцете си спестяваното от десетилетия. Постепенно намаляващият гняв на хората беше изпуснат в една зле скалъпена съдебна сага, от която в крайна сметка Живков излезе оправдан, но не заради смехотворните откровения за единственото одеяло и кърпените чорапи. Както призна по-късно едната от адвокатките на бившия първи Рени Цанова, още от самото начало е било ясно, че повдигнатите обвинения няма да могат да издържат в съдебната зала. Което вероятно е било предвидено... Още там - пред камерите в залата на Темида, започнаха да се появяват първите, плахи отначало, кълнове на неугасващата любов към Тато. Аня Пенчева и други нейни колеги заявиха, че не се срамуват, че са получили от партийния лидер нови апартаменти. Дългогодишният флирт на автора на априлската линия с ревниво наглежданата от него "социалистическа художествено-творческа интелигенция" даваше плодове. От ловната писателска дружинка с Емилиян Станев, Йордан Радичков и целуващия ръката му "бард" на семейство Любомир Левчев през съпругите на писателите, които чакаха реда си, за да танцуват с Първия на почивната станция на Съюза на писателите край Варна, до любимите му златни момичета на Нешка Робева - никой не беше забравен от вниманието на Живков.
Дори приближения по спиритическа линия на Людмила Живкова художник Светлин Русев беше анатемосан за участието си в Русенския екологичен комитет заедно със Соня Бакиш - "другарката" на съратника на Живков от партизанските години Станко Тодоров.
Макар нелегалният Янко да не е бил в първата линия на комунистическата съпротива, безспорно тогава, а и по-късно, му помагат изключително комбинативният ум, правешката хитрост и здравата психика. Железните нерви позволиха на Тодор Живков да преодолее без видими последици смъртта на скромната си съпруга д-р Мара Малеева, загадъчната кончина на амбициозната си дъщеря Людмила, грандиозните планове за чиято кариера бяха започнали да се осъществяват, и провала на сина си Владимир. В личен план компенсация за тежките удари на съдбата бяха обичта на преуспяващата му внучка Евгения и бонвиванският живот на зет му Иван Славков, който с олимпийско спокойствие дразнеше и продължава да дразни властниците.
Управленското си дълголетие Тодор Живков дължеше в голяма степен и на умението да бъде дорогой товарищ за няколко последователни господари на Кремъл - от Хрушчов през Брежнев (най-вече) до Андропов и Черненко. Сделката с тях беше дълготрайна, защото беше проста - българският лидер получаваше легитимност за властта си, евтина енергия, сигурни пазари за некачествени български стоки. Срещу това той заплащаше с пълна подкрепа за Москва на идеологическия и дипломатическия фронт, което осигури на България зловещия прякор 16-а съветска република. Живков винаги следваше исканата от МИД (руското външно министерство) външнополитическа линия, която парадоксално, но само на пръв поглед, му позволяваше да се прегръща с "другаря Караманлис", но не и с идеологическите му братовчеди от съседна Югославия.
"Медените" десетилетия с Кремъл завършиха, когато на власт дойде Михаил Горбачов. Тогава Живков произнесе крилата фраза "да се снишим, докато бурята отмине", и издаде нечуваното дотогава указание медиите да не следят отблизо перестройката, тъй като "ние вече имаме юлската концепция, ха-ха". Политическата присъда на Живков беше издадена от Кремъл и Петър Младенов и Андрей Луканов бяха тези, които я донесоха в София преди пленума на 10 ноември.
Живков беше щастлив диктатор, защото след свалянето му имаше рядката привилегия да чува и да вижда около себе си отново величаещи го, но вече без оркестрация и изгода, българи. Наистина наследниците на убитите в Скравена и Белене или на Георги Марков, както и изпратените на "екскурзия" български турци не бяха сред хората, които на Предела целуваха ръка на Живков и го наричаха бащице, или сред политиците и журналистите, които отново изпитваха тръпката да бъдат поканени от Тато на чаша кафе във вилата на ул."Секвоя", за да признават след това, че той "наистина си е човек от народа". И днес същите тези хора да казват: "За починалите - добро или нищо..."
Орсов отрича да е получавал пари от примата на "Орион"
Бившият депутат от БСП Златимир Орсов е отрекъл пред съда в ЮАР да е имал финансови взаимоотношения с Веска Меджидиева. Това съобщи другият свидел по делото в Белвил, Кейптаун, Красимир Кънев, председател на Българския хелзински комитет (БХК). Той и Орсов бяха призовани в Южноафриканската република от адвоката на Меджидиева Ф. Питерсън на негови разноски (т.е. на разноски на Меджидиева). Според шефа на БХК, който е превеждал по време на разпита на бившия депутат, Орсов подробно е бил разпитан за финансовите си взаимоотношения с групировката "Орион".
Красимир Кънев твърди, че бившият депутат от БСП е отрекъл пред съда да е имал "преки финансови взаимоотношения" с примата на "Орион", но в същото време е обяснил, че той е автор на концепцията за създаването на Българската земеделска и промишлена банка (БЗПБ) и е подпомогнал земеделските кооперации, които са учредители на банката. "С нея (Веска Меджидиева, бел.ред.) финансови взаимоотношения не съм имал, познавам я от април 1995 г.", обясни самият Орсов, който миналия вторник призна, че е бил разпитван от обвинението по тази тема. Връзките си с БЗПБ бившият депутат обяснява така: "Бях председател на консултативния съвет, не съм бил служител на банката. Възнаграждение получавах. То беше... беше..., в момента не помня точно колко. Беше символично".
Орсов смята, че Меджидиева предварително е осъдена в България и причините да напусне страната са "политическият характер на делото, което се водеше срещу нея, и това, че тук, в България, тя по никакъв начин няма да получи безпристрастен съд". Според Красимир Кънев Орсов е заявил още пред съда в Белвил, че спрямо Веска Меджидиева "съществуват предубеждения в цялото общество, че съществува една медийна кампания" и че те ще се отразят на делото.
Шефът на БХК обясни, че примата на "Орион", която е присъствала през цялото време на тридневното съдебно производство, "е много притеснена и много уплашена от възможността да се върне в България". Той обаче смята, че делото няма да приключи скоро, тъй като процедурата е много дълга. "Доколкото разбирам, има проблеми и с искането за екстрадиция, и с разрешението за екстрадиция, което е дал президентът Мандела, и с всички други комплекси от проблеми, които са свързани с този случай", обясни Красимир Кънев.
Самият Кънев е бил призован като свидетел, за да опише състоянието на местата за задържане и местата за лишаване на свобода, където Меджидиева евентуално би попаднала, ако бъде екстрадирана от южноафриканските власти. "Това, което казах, е, че местата за задържане варират по качество и по тип като най-неблагоприятни са местата за задържане в Националната следствена служба, а най-благоприятни са в затвора, тъй като специално за затвора в Сливен, който е единственият женски затвор, казах, че там общо взето, ситуацията е добра. Казах също така, че в много отношения нормативната уредба, по-специално на арестите на Националната следствена служба, не отговаря на минималните стандарти на ООН за третиране на задържани и на лишени от свобода и описах ситуацията конкретно с различни аспекти на материалните условия на задържането в различните видове места за лишаване от свобода. Казах също така, че различните арести варират по тип и по качество. Питаха ме специално за това каква е вероятността да попадне в някои от тях. На мен обаче ми беше трудно да отговоря на този въпрос", обясни председателят на БХК.
Третият българин, който присъства на делото в ЮАР, беше прокурорът от Главна прокуратура Антон Гиргинов. След завръщането си от Южноафриканската република той заяви, че неговата мисия там се е състояла в това да подпомага колегата си Брус Морисън, зам. главен прокурор на Кейптаун, който се е явявал по делото, а освен това, за да бъде разпитан за процесуалните условия в България. Според Гиргинов в ЮАР знаели много малко за България и затова искали да се уверят, че примата на "Орион" няма да бъде подложена на нечовешко третиране, ако бъде екстрадирана от страната. "Тримата южноафрикански адвокати на Веска Меджидиева вероятно са искали да докажат с призованите свидетели, че у нас правата на човека не са добре защитени, но не се получи", обясни след завръщането си прокурорът.
След решението на съда в Кейптаун Меджидиева ще може да обжалва пред втора инстанция и според Гиргинов може да минат още няколко месеца, докато примата на "Орион" бъде изправена пред български съд.
Татарчев търси заслужен отдих във ВМРО
"По наша информация през 1991 г. Татарчев е правил опит да регистрира политическа партия ВМРО. Може да се провери в протоколите на съда. Идеята тогава била съгласувана с Петър Баков и Христофор Дзавела. Замислената партия имала убийствено ненормален устав - там били предвидени тайни кръгове, срещи в дълбоки пещери и т.н. " Това каза за "Капитал" македонски активист, пожелал да остане анонимен. Твърдението можеше да бъде подминато без особено любопитство, стига да не беше актуалният пинг-понг на главния прокурор със собствената му организация на тема редно ли е ВМРО да е партия или не. ВМРО е регистрирана като организация с идеална цел, но има и политическо представителство, чрез което участва на избори и като партньор в парламентарната коалиция ОДС.
През март Татарчев заяви, че докато е почетен председател на ВМРО, няма да позволи организацията да се превърне в политическа партия, в противен случай това би означавало ВМРО да се подчини на определени политически сили, независимо кои са те.
В интервю от миналата седмица потомъкът на Христо Татарчев обясни: "ВМРО никога не е била политическа организация... В тежки моменти за народа ВМРО може да подкрепи определена политическа сила, но тя никога не се е връзвала с някоя политическа фракция. Депутатите от ВМРО трябва задължително да бъдат независими. Не могат да бъдат придатък на никоя политическа сила, независимо дали тя се намира вляво или вдясно", повтаря обвинител номер едно пред в. "24 часа".
ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация) e учредена през декември 1990 г. с опашката СМД (Съюз на македонските културно- просветни дружества в България). Регистрирана е по Закона за лицата и семейството. По устав е "общонационална надпартийна организация". Председател в онзи момент е доц. Димитър Гоцев. Притеснението на някои от бунтовническия заряд на "р"-то в абревиатурата Гоцев коментира така: "ВМРО-СМД не е политическа организация. Платформата на съюза определя основната му цел като пълното и безвъзвратно разрешаване на македонския въпрос върху основата на историческата истина, политическата справедливост и международните договори за правата на човека". През 1991 г. е "рожденият ден" на хрумването ВМРО от обществена организация да се превърне в политическа партия, аналогична на ДПС. Две години по-късно членовете на Изпълнителния комитет на ВМРО обявяват намерението си да се разделят с опаковката на културно-просветна дейност и да се ангажират по-целенасочено с вътрешните политически проблеми. По това време председател на македонската организация е Стоян Бояджиев, секретар - Красимир Каракачанов, Анатолий Величков е в изпълнителния орган на организацията. На 1 септември 1994 г. ВМРО-СМД правят "заявка" за минимум трима депутати в бъдещия парламент. Приблизително със същата дата е анонсът, че 90 на сто от местните структури не желаят ВМРО да става политическа партия, но са съгласни тя да даде гръб на формация или коалиция, която защитава вътрешните и външните национални интереси на България. Така ВМРО наруши традиционната си политическа неангажираност и стана коалиционен партньор на СДС "с цената на някои компромиси".
Иван Татарчев е почетен член на ВМРО-СМД от конгреса в Кюстендил '95. Тогава
На конгреса в Петрич през февруари 1997 г. ВМРО си избра за лидер Красимир Каракачанов, а Татарчев осъмна като почетен председател.
В часовото интервю отпреди дни главният прокурор призна, че избирането му за почетен председател на ВМРО и периодът след това е "едно голямо разочарование", защото никой от досегашното ръководство не го е потърсил нито веднъж за участие в заседание, "нито за каквото и да било друго съдействие". Откровенията завършват така: "Нямам информация как се използват и къде отиват средствата на ВМРО. Имам сигнали за нечист бизнес около имотите на ВМРО".
"Главният прокурор два пъти праща проверки с аргумента, че има сигнали за нарушения. И двата пъти - през септември 1997 г. и след това в края на миналата година от икономическата полиция се произнесоха, че няма данни за извършени престъпления", каза за "Капитал" Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО. Организацията на харамиите наследи доста имоти, които отдава под наем. "За всеки един от тях имаме договори, и то не фиктивни, а изгодни за организацията. Можете да ги видите", заявиха от "Пиротска" 5.
По думите на "комитите",
За новото поколение македонски активисти целите на ВМРО по дефиниция са повече политически. Оттам и средствата за постигането им не могат да бъдат културно-просветни (вечеринки по читалищата и литературни четения, да речем), а трябва да са адекватни на съвременното развитие на ситуацията.
ВМРО подкрепя СДС от 1992 г., когато на втория тур на президентските избори застана зад кандидатурата на Желев. "Тогава Татарчев беше известен като "синия прокурор" - добър приятел с Филип Димитров, Васил Гоцев, Светослав Лучников, Йордан Соколов. Защо тогава не възропта
Според запознати конфликтът между Татарчев и новите ВМРО-лидери може да бъде датиран около случая "Роко". Кърджалийският мошеник разгоря фитила на войната между вътрешния министър Бонев и главния прокурор. ВМРО застанаха на страната на Бонев, като се аргументираха, че това е единствено принципната позиция. Освен това източници от "Пиротска" 5 твърдят, че Татарчев и преди ареста е познавал Роко, защото в началото на 1997 г. лично бившият ВМРО-депутат Евгений Еков бил водил няколко бизнесмени от Кърджали при главния прокурор с подписка срещу "рекетьора" Ерджан Рашид-Роко.
"В началото се опитахме да бъдем посредници в конфликта изпълнителна - съдебна власт. Не се получи и се оттеглихме като фактор, който желае да бъде посредник. При всички случаи не сме причастни в този конфликт и не сме на ничия страна, защото този конфликт за нас беше вреден и излишен. Още повече в края на краищата Татарчев е почетен председател на ВМРО не заради качеството му на главен прокурор и е главен прокурор не защото е почетен председател на ВМРО. От друга страна, известни са нашите добри отношения както с министъра на вътрешните работи, така и с министър-председателя, така че сме в много деликатна ситуация", заяви пред "Капитал" преди около месец Красимир Каракачанов.
В самото начало на следващата година мандатът на Иван Татарчев като главен прокурор на републиката изтича. По същото време ще е и конгресът на ВМРО. Изглежда естествено Татарчев да мечтае след "пенсионирането" си да се отдаде на занимания в набралата политическа инерция и самостоятелност македонска организация. Това обаче трудно ще стане, след като отсега систематично я "замерва" със забележки - нещо, което може да го лиши дори от 40-те гласа, които на миналогодишния конгрес в Петрич опитаха да подкрепят неговата кандидатура за лидер на ВМРО.
Миналата седмица Иван Татарчев заяви, че раздор по върховете на ВМРО няма. Сигурно е така, защото за конфликт трябват двама.
Бузлуджа или ийстсайдска история
Делегати от 43-ия конгрес на БСП, неполучили думата на соцфорума, се събраха "да си кажат" в Казанлък. Жан Виденов, Дончо Конакчиев, Румен Гечев, Валентин Вацев и други предани на партията активисти събра домакинът Красимир Премянов в местния Дом на науката и техниката. Докато червените "правоверни" се занимаваха в града на обикновения локум, официалното БСП-ръководство подиша въздух на Бузлуджа.
Така вътрешнопартийните противоречия разцепиха соцелита на две. Aктивните контакти между ръководството на БСП и лидерите на Евролевицата получиха внезапен, но не и неочакван отговор от страна на хардлайнерите в столетницата. На усилените опити за създаване на обединен ляв център, които изкристализираха на срещите в Арбанаси и Лесидрен, хората от кръга Виденов - Премянов отговориха с контраакцията в Казанлък.
