На следващия ден повечето парламентаристи мислеха, че председателят на комисията не е разбрал какво трябва да се предложи. Знаел е, че рекламата трябва да се ограничи и че лицензирането на частната национална телевизия играе някаква роля в това. По принцип има логика да се наложат подобни ограничения, но чак след старта на бъдещата медиа. Така че почти всички мислеха, че бай Стоян, както го наричат някои от съпартийците му, се е объркал кое след кое следва. В този момент обаче в интригата се намеси и министър-председателят. "Това е много естествено предложение. Парламентът ще прецени как точно ще бъде гласувано - може и не точно в този вид, но то е издържано от гледна точка на това да се създаде конкурентна среда", заяви той. Според Костов БНТ ще се справи и без реклами в праймтайма, тъй като ще излъчва само една програма. "Втората честота ще бъде продадена и така парите, които държавата отпуска за двете честоти, ще отиват само в едната", обясни премиерът. Той смята, че именно рекламният монопол на БНТ прави "всички да се чувстват нещастни - включително политиците, включително тия с предаванията там". Приемането на текста "Райчевски" според Костов ще спре вътрешната "черна" приватизация на държавната медиа. "За каква публицистика, за какви новини и въобще за какви нормални предавания ще говорим, ако има реклама. Съвсем ясно е кой ще задава и идеите, и участниците, и темите на предаванията... Нали видяхме как единици станаха много богати в БНТ точно защото бяха приватизирали това най-гледано време", попита реторично премиерът.
След публичната подкрепа на Костов стана ясно, че предложението на Райчевски не е подтикнато от липсата му на каквито и да е познания в областта на медиите и е съгласувано с партийните и държавни ръководители. СДС-депутатът Сашо Стоянов изпадна в немилост пред съпартийците си. В края на миналата седмица Стоян Райчевски дори "нареди" в парламентарните кулоари на основния автор на медийния проект на правителството доц. Нели Огнянова да не контактува с него. Юристката трудно сдържа смеха си и едва ли прие съвсем насериозно "заповедта".
За разлика от нея ръководството на БНТ реагира без никаква усмивка на
Има един стар виц, който подхожда на следващия епизод от драмата. В зоопарка пред клетката на щрауса стои табела, на която пише: "Не плашете щрауса - подът е от бетон. " По същия начин пред кабинета на Иван Попйорданов би могло да се запише: "Не плашете генералния директор - подава си оставката. " Именно с този ход заплаши отново телевизионният шеф миналата седмица. Той прекъсна отпуската си и дойде в парламента, за да каже пред журналистите, че не е очаквал "такава балтия". "Очаквахме ограничения, но чак пък толкова - не", заяви генералният директор. Според него приемането на този вариант е равносилно на закриване на БНТ. "Може да бъдете сигурни, че до края на август официално ще си подам оставката, ако се гласува това предложение", каза Попйорданов и допълни, че няма да е в състояние да гарантира нормалното развитие на националната медиа.
Безспорно е, че ограничение върху рекламите в БНТ трябва да има. Логиката е, че държавната телевизия в момента се финансира и от държавния бюджет, и от реклами, а в бъдеще - и от такси. Частните електронни медии пък могат да разчитат на приходи само от реклама, което ги поставя в доста неравностойно положение. Така че, за да има реална конкуренция, трябва спирачка пред клиповете по БНТ.
За да се говори за реална конкуренция, обаче първо трябва да има реален конкурент. Абсурдно е да се казва, че се подкрепя частната национална телевизия, преди всъщност тя да се е родила. Предложенията за ограничителни текстове в бъдещия медиен закон предизвикаха подозренията, че всъщност конкурсът за частната национална телевизия е предрешен. Освен за БНТ в проекта има и текст, който забранява рекламата по кабелните електронни медии. Ако и двете идеи бъдат приети, рекламодателите, които искат да пускат клиповете си по някаква телевизия, могат да се насочат единствено към регионалните ефирни медии. Така подозренията, че премиерът Костов дава сериозно предимство на столичната "Нова телевизия", звучат доста основателно.
И от гледна точка на рекламодателите предложението на управляващите би могло да доведе, ако бъде прието, до неприятни последици. Всъщност за периода до лицензирането на частната национална телевизия у нас няма да има рекламоносител, чрез който може бързо и лесно да се достигне до голяма част от населението. Пълният хаос, който вероятно би настъпил на пазара, ще се допълни от изискването за всички електронни медии, което със сигурност ще бъде прието от парламента, да не могат да се излъчват повече от 12 минути реклама на час. Това вероятно ще доведе до повишаване на цените в доста от тях.
Като най-вярна се очертава хипотезата, че с предложенията за ограничаване на рекламите по БНТ управляващите целят да "спрат кранчето" на водещия от "Панорама" Иван Гарелов и да накарат генералния директор на медиата Иван Попйорданов сам да си отиде. Напоследък той си спечели доста врагове сред близките до управляващите среди. Именно те, водени от собствени интереси, лобирали пред политическите си приятели за смяната на тв шефа. Дали обаче Попйорданов наистина ще подаде оставката, или ще се бори да запази поста си, независимо от изявеното на два пъти желание да се оттегли, все още не е ясно. Другата цел на поправката "Райчевски" според тази хипотеза е да се спрат парите на Иван Гарелов. Именно той бил един от хората, приватизирали праймтайма, за които Костов говори миналата седмица, смятат привържениците на това обяснение за странните действия на управляващите.
Независимо какво точно е обяснението за предложенията на депутатите - дали подкрепата на "Нова телевизия" за национален лиценз или свалянето на Иван Попйорданов, ясно е, че управляващите не печелят нищо друго освен голяма черна точка, защото целта на бъдещия закон за радиото и телевизията е да направи така, щото да се нормализира пазарът на електронните ни медии. Сега обаче приемането на закона се използва за решаване на съвсем конкретни политически проблеми. От това може и да печелят управляващите и техните приближени, но всички останали губят. Най-малкото като зрители.
Стоян Райчевски пред БНР.
Интернет не може да продължава да разчита само на Америка
Тези дни в Силиконовата долина има две основни теми за разговор - падащите цени на процесорите и възходящият ръст на акциите на Интернет-компании. Двете неща са пряко свързаните - когато едното върви нагоре, другото със сигурност ще пада надолу. Но въпросът е кога ще се случи това. Но вероятността цените на процесорите да се покачат е минимална, лошите продажби в Азия, пряко следствие от азиатската финансова криза, както и намаляващите поръчки от производителите на персонални компютри ще доведат до дългосрочно падане на цените на чиповете. Същевременно инвеститорите като че ли се опитват да забравят, че развитието и печалбите на Интернет-компаниите са в пряка зависимост от прогресивното разпространение на персоналните компютри и появата на нови устройства за връзка с глобалната мрежа, независимо дали това ще са телефонни устройства или устройства, които пренасят Интернет до екрана на телевизора.
Повечето от персоналните компютри по света в момента нямат достъп до Интернет и вероятно никога няма да имат. Това са относително стари компютри, на които им липсва скорост, памет или модем или пък интересът на собствениците им към глобалната мрежа тепърва трябва да бъде събуден. Така че в много голяма степен приходите на Интернет-компаниите от реклами или електронна търговия и услуги директно ще зависят от продажбите на нови персонални компютри. Ако инвеститорите обвързват интереса си към тези компании с възможните техни печалби, те трябва много внимателно да следят цените на процесорите.
Същевременно възходящият ръст на цените на акциите на технологичните компании се подхранва от учудващо големия брой малки компании, които влизат в Интернет-бизнеса, и - още по-учудващо - се справят удивително добре. Един от последните примери е компанията Inktomi, чийто възход започна, когато списание Wired, едно от най-реномираните в индустрията, взе тяхната технология за търсене за своята Интернет-страница. По-късно Microsoft, а наскоро и Yahoo! приеха софтуера на Inktomi за своите сайтове. Технологията на Inktomi се базира на паралелните компютри, използването на много обикновени компютри, за да се достигне мощта на суперкомпютър. Най-удивителното е, че основателите на компанията, двама учени от Университета "Бъркли", разработват технологията от чисто академични подбуди - за да демонстрират възможностите на паралелния компютинг. А възможността от това да се прави бизнес просто се натрапва.
Раждането на Интернет-икономиката е вече факт и не става въпрос само за това, че Интернет позволява да се заобикалят телефонните компании и международни разговори на стойност стотици милиони долари да се осъществяват през мрежата - Интернет променя баланса на международния комуникационен трафик. В момента Интернет се развива главно благодарение на американските данъкоплатци, които на практика платиха за създаването на мрежата, и американските компании, които изградиха основната част от инфраструктурата на Интернет. В краткосрочен план този дисбаланс вероятно няма значение. Но ако Интернет наистина ще се развива като основното комуникационно средство на близкото бъдеще, трябва да има много по-рационална система за поделяне на разходите по изграждането и поддръжката на мрежата. Голямата надежда е, че това все пак ще стане естествено, а не чрез държавно регулиране, многонационални споразумения и всичката онази бюрократщина, от която световната мрежа засега успява да се опази.
Успоредните светове
Опит за изследване на социалната шизофрения
Напоследък в съвременна България се забелязва нещо уникално - почти мирно съжителстват два успоредни свята: светът на реалностите и на желанията. Светът на реалностите сме всички ние, с нашите ежедневни проблеми, мъки и радости. Докато светът на желанията е населен предимно от политици и нормативни актове. Естествено, както става ясно от заглавието, между двата свята няма пресечна точка. И този извод за съжаление важи за всички сфери от нашия живот. Но тъй като темата на деня са медиите, ще си позволя да разгледам успоредните светове в частта "Електронни медии".
Частни радиостанции, които благодарение на по-голямата си гъвкавост, разбирай нужда от по-малки инвестиции, успяха да отвоюват от държавното радио една значителна аудитория. И съм убеден, че по-голямата част от радиослушателите могат и живеят без държавното радио, което в наши дни служи единствено за прозорец към света на желанията. Прозорец, на който застават нашите политици, за да ни кажат всъщност колко хубав е нашият живот. И единственото по-хубаво от нашия живот днес е нашият живот утре. Естествено, ако те ни управляват. Някои радиостанции се изхитриха дотам, че успяха да разширят обхвата си до степен, застрашаваща монополизма на държавното радио, което иде да покаже, че българския медиатор закон или беззаконие не може да го спрат.
Българските електронни медии почти 5 години действат в нормативен вакуум. Което, ако, от една страна, не им помагаше, от друга, не им пречеше да пълнят със съдържание и смисъл извоюваните от тях тесни рамки. Въобще ситуацията в радиото е направо оптимистична в сравнение с тази в телевизионната действителност.
Една държавна телевизия с два канала, един от друг по-интересни и съдържателни! Но ако програмата им няма с какво да ги отличи, в едно отношение те са уникални - това са единствените телевизионни канали в България с национален обхват. Тоест БНТ е един абсолютно официализиран монополист, единственият, който не го лови Законът за конкуренцията. И винаги когато опозицията твърди, че няма нищо по-лошо от програмата на правителството, ми се иска да ги посъветвам да погледнат програмата на БНТ. А може би управляващите точно затова така ревностно я поддържат, за да може да има поне една програма, по-лоша от тяхната.
Те са точно толкова частни, колкото и телевизии, защото се гънат по волята на тези, от които зависи лицензирането им като национални. Естествено и при тях има особености.
Така например за "Нова телевизия", която от ден на ден става все по-лоша, с всеки изминат ден все повече се говори, че ще вземе национален лиценз, и неволно си задавам въпроса: да не би това да е задължително условие по пътя към лиценза?
И ако трябва да бъда справедлив, бих се съгласил с твърдението на Стефан Димитров, че той не прави удобна и послушна на правителството телевизия. Защото, за да бъде удобна и послушна една телевизия, тя трябва преди всичко да бъде телевизия! Засега обаче "Нова телевизия" е само удобна и послушна. И, общо взето, в момента прилича на химна си - безлична и незапомняща се!
Когато гледаш телевизия "Седем дни", неволно си казваш: "Седем дни и нито ден повече. " Когато аз гледам телевизия "Седем дни", също така неволно си спомням превърналото се в афоризъм възклицание на небезизвестния вицепремиер Нейчо Неев, комуто принадлежи крилатата фраза: "...й майката на тая държава, след като аз съм й вицепремиер! " Защото... й майката на тая частна телевизия, ако "Седем дни" ще е опозицията! Какво става по телевизия "Седем дни", ако може да се разбере нещо от лошокачествената картина - плюем правителството на всяка цена и с всички средства. И не толкова правителството, колкото СДС. Скоро очаквам прогнозата за времето на телевизия "Седем дни" да започне с думите: "По време на управлението на Иван Костов България бе сполетяна от незапомнени горещини, което нямаше да се случи, ако премиер беше Георги Първанов."
Тъжна работа!
Това е телевизията днес, в реалния свят. А какво става там, в света на добрите намерения? Там е държавната телевизия с нейните 2600 служители. С тяхното вековно и съкровено желание нещо да се случи и промени. Със същата надежда и упование българинът е чакал някой да го освободи от турско робство. Още повече че днешният ден е пълен с Дядо-ивановци.
И като че ли всичко това ни е малко, та сега и закон ни приемат.
По повод закона ми се иска да разкажа един виц:
"Казали му на Иван Костов, че медиите били недоволни от това, че Иван Костов ще раздава лицензите. Като разбрал това, Иван Костов казал: "Като не щат Иван Костов да ги раздава, ще ги раздава министър-председателят. Ако и той не им харесва, ще назнача някой друг да ги раздава."
Така че, братя и сестри медиатори, дошло и времето на голямото раздаване!
На кого обаче ще се дава? Да погледнем дереджето на двете единствени частни телевизии!
На първата собственикът е сърбин, който е полагал неистови усилия да се хареса на всяко правителство, независимо от цвета му.
На другата собственик е фалирал банкер с "богата обща култура".
На едната директор е композитор, бивш шеф на "успешната" БНТ. На другата - бивш преподавател по гражданска отбрана, верен войник на партията.
Информационната политика на двете медии също заслужава особено внимание. В едната шета жена, обзета от реваншистки настроения, а в другата даже не знаем кой! Когато се говори за национална частна телевизия и се каже: "Най-вероятно национален лиценз да вземе еди-коя си телевизия", обикновено доводите в подкрепа на това твърдение ни препращат към класическия пасаж от "Златният телец", където Паниковски обяснява на Шура Балаганов тайната на нелегалния милионер Корейко: "Отлял си златни гири човекът, боядисал ги черни и си мисли, че никой няма да се сети."
След този риторичен въпрос всички усърдно кимаме с глава в знак на съгласие. И защо се учудваме, че така става в медийното пространство? Че нали половината ни политици и управляващи са били избрани не заради личните си качества, а поради липса на по-добри кандидати.
Че нали сума ти правителства се задържаха толкова дълго поради липса на алтернатива. И колко пъти в отговор на категоричния извод "Тоя за нищо не става! " сме чували още по-категоричното "Ами, друг няма!"
Защото изборът се състои в това да имаш между какво и какво да избираш. В противен случай си живееш в успоредния свят и се правиш, че ти е добре.
А пък животът винаги ти дава възможност, за да понасяш тоя свят, да плюеш по един друг, успореден, който няма нищо общо с твоя.
Михаил Михайлов е генерален директор на телевизия "София кабел". Преди това беше шеф на "Нова телевизия", която напусна след шумен скандал с нейния собственик Дарко Таминджич. По време на служебното правителство на Стефан Софиянски Михайлов беше негов съветник по въпросите на медиите. Двамата са работили заедно и по времето на кабинета на Филип Димитров, когато сегашният столичен кмет беше председател на КПД, а Михайлов - секретар на комисията към комитета, която раздаваше лицензите на електронните медии. В миналото Народно събрание сегашният шеф на "София кабел" беше съветник към медийната комисия, изработила сегашния закон за радиото и телевизията - "Гордостта на Клара".
Накратко
Финансовата комисия на американския Сенат () одобри законопроект, който налага двегодишен мораториум върху събирането на данъци върху Интернет-базирани дейности, а специална комисия на Сената през това време ще се запознае в дълбочина с проблема, за да бъде изградена цялостна концепция по въпроса. Законът, прокарван от сенатора от Демократическата партия Рон Уайдън, ще забрани всички нови данъци и такси върху достъпа до Интернет, както и върху стоките и услугите, които се получават онлайн.
Компанията IBM () обяви, че от следващия месец пуска на пазара моделите от серията G5, които ще са с 15 процента по-бързи, отколкото бе планирано първоначално. Големите корпоративни машини от серията S/390 G5 Parallel Enterprise Servers, които се очакваше да изпълняват 900 милиона инструкции в секунда, ще бъдат на пазара със скорост от 1 040 милиона инструкции в секунда, което ги прави първия подобен компютър в света. Компютърът работи на 500 MHz, като вътрешната скорост на процесора е 15GB в секунда и използва 8MB от Level 2 кеш памет, интегрирана в процесора.
През седмицата компанията Network Associates () обяви, че ще купи за около 130 милиона долара CyberMedia (), производител на софтуер за диагностика. Софтуерното поделение на Network Associates, McAfee, ще излезе с предложение да изкупи всички обикновени акции на CyberMedia при цена 9.50 долара за акция. Сред продуктите на CyberMedia са First Aid - програма, предназначена да оправя най-често срещаните проблеми при операционната система Windows; Oil Change, която инсталира последните ъпгрейди и драйвери; UnInstaller, която деинсталира програми, и Guard Dog Deluxe, която е програма за сигурност.
В началото на седмицата производителите на компютри влязоха в нов етап от ценовата война, като Gateway () смъкна с до 9 процента цените на преносимите си компютри от серията Solo. Моделът 9100XL, който има DVD II, цифров модем TelePath, две литиево-йонни батерии и Microsoft Office 97 Small Business Edition, ще се продава за 4299 долара вместо за 4599. Новите модели от серията E-Series 3200, които имат поддръжка за Desktop Management Interface 2.0, Wired за Management 1.1 и Wake-up-on-LAN, както и карта за интегриран мрежови интерфейс и 300-MHz Pentium II процесор, ще се продават за 1,150 долара. Компанията Micron Electronics () пък намали цените на персоналните компютри от серията Millennia. Моделът Millennia C300, който е с 266-MHz Celeron процесор, е с базова цена от 900 долара.
Сериозни грешки в програмния код на продукти на Microsoft
През последните седмици продуктите на компанията Microsoft () дадоха сериозни грешки, като бяха открити пет сериозни проблема, застрашаващи потребителите. Последният проблем е свързан с възможното изтриване на твърдия диск, когато се ползват продуктите за електронна поща на Microsoft - Microsoft Outlook и Outlook Express, както и Netscape Communicator на Netscape, единствено потребителите на продукта за електронна поща Eudora на Qualcomm не са засегнати от проблема. Грешка в програмния код позволява на външен потребител да изпрати съобщение по електронна поща, което съдържа програмен код, даващ команди до твърдия диск. Междувременно Microsoft пусна специална програма, която оправя проблема - за Microsoft Outlook 98 програмата се намира на адрес (), а за Outlook Express на адрес (). Клиентите на Netscape ще трябва да изчакат появата на Netscape Communicator 4.06, който ще се появи през август, за да решат проблема си.
Само преди две седмици бе открита сериозна грешка в програмния код на Microsoft Internet Information Server, който е част от популярния пакет Windows NT BackOffice, която сериозно застрашава скриптиращата част от сървърния пакет. През миналата седмица пък бе открита грешка в програмния код на самата операционна система Windows NT. Така наречената привилегирована атака - файл, който бе разпространен по Интернет - позволява на потребители, които нямат права на системни администратори, да имат достъп до мрежови ресурси, които по принцип се смятат за защитени.
Дори продукти, които още не са стигнали до потребителите, се оказаха с грешки - от Microsoft вече бяха обявили, че Exchange Server 5.5 Service Pack 1.0 е готов за пускане на пазара, когато неочаквано компанията го върна в лабораториите за доработка, а през тази седмица бе открита нова грешка, която отново е свързана със системата за изпращане на съобщения в продуктите от серията Exchange Server 5.х. Независимата лаборатория за тестване на програмни продукти Internet Security Systems (ISS) X-Force () обяви преди няколко дни, че хакер може по мрежа да накара да изгърми Microsoft Exchange Server 5.x, спирайки работата на електронната поща и други услуги, но без това да е съпроводено със загуба на данни. Microsoft и ISS са работили върху проблема няколко седмици преди да бъде пуснато официалното съобщение за грешката в програмата.
Бърза развръзка в националния музей
Директорът на Историческия музей в Кюстендил Иля Прокопов се класира пред досегашния шеф на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров в конкурса, който министерството на културата обяви за престижния пост.
Прокопов не скри, че е изненадан от решението на комисията по избора, но допълни, че смята предстоящото му назначаване на този пост за нормален етап от кариерата му на археолог и нумизмат. Димитров от своя страна не прикри раздразнението си и нарече конкурса "фарс", а приемника си "момче от провинцията", който идва в НИМ, за да го превърне в руина. Пред медиите той не спести и това, което мисли за старите си врагове министър Емма Москова и шефа на управление "Музеи" А. Бенбасат.
Словоохотливият бивш директор обяви и това, с което смята да се занимава оттук нататък. Желанието си да се впусне в политиката той свързва с "лявата идея, на която симпатизирам". Въпреки че пред в. "24 часа" се обявява за "етатист", Божидар Димитров допълва, че би направил частен музей на "друг човек, защото съм наемен работник". Така изброените перспективи случайно или не се пресичат с днешната политическа дейност на бившия шестак и бивш шеф в Мултигруп Димитър Иванов, който сега е в генералското движение. Освен това той винаги е признавал, че иска да направи частен музей от богатата си антична колекция, която с неясния си произход скандализира археологическата общност в България.
По ирония на съдбата в това отношение двамата могат да разчитат на косвената помощ на Прокопов, който се обявява за нов закон за музеите и културните ценности, разрешаващ съществуването на частни музеи. Според него "трябва да бъдат създадени условия за опазването на културното ни наследство, което да остане в България", а след това с изложби по света да носи дивиденти.
Много е вероятно обаче новият директор на Националния исторически музей, въпреки че идва от Кюстендил, да не зарови томахавката във "войната за съкровищата", която неговият предшественик водеше с музеите от страната. На въпрос на "Капитал" дали ще подкрепи връщането на Рогозенското съкровище във Враца и дали приема идеята за децентрализираното съхраняване и излагане на археологическите ценности Иля Прокопов отговори: "има ли значение към кой музей ще бъдат институционално прикрепени те, при положение че са национална собственост? " Според бъдещия директор на НИМ "регионалните музеи имат краеведческа роля" и въпреки че трябва да получават "приходите от авторските права" на големите и ценни археологически експонати, те трябва да бъдат излагани там, където могат да бъдат видени от максимален брой посетители. Сиреч в София. Това със сигурност не звучи като музика в ушите на бившите му колеги от страната.
Иля Прокопов не разкрива подробности от програмата си за развитието на НИМ и по-специално за това как вижда преместването му в резиденция "Бояна", защото концепцията му "със спечелването на конкурса стана собственост на министерството на културата". Той смята обаче да представя експонатите на музея в собствена Интернет-страница и да догони световните тенденции в музейното дело, което все повече изглежда като спектакъл, в който посетителите участват.
Шенген и българското гражданско общество
Дискусиите около проблема с шенгенските визи биха могли да прераснат в една крайно необходима вече обществена дискусия чрез преоценка на нашето място в структурите и в системата на Европа, както и на съпоставимостта и съотносимостта на нашите обществени традиции с тези на други европейски страни.
По различни исторически причини в България досега не е имало възможност да се създадат истински гражданско-обществени структури, да се създаде общество. Първоначалното развитие от края на миналия век до тридесетте години остава предимно на нивото на аграрно-общностния принцип, при който общността защитава интересите си спрямо държавата и не се изгражда отговорност към държавните структури. Тази андрешковщина може да произлиза от липсата на идентификационни подходи между държава и общност, обяснението й може да се търси и в бездънната дупка на петвековното робство (какви ли не оправдания за настоящето извличаме оттам), в липсата на феодалните градове-държави, развили ценностите на градския живот, или пък в липсата на идентификация с империята. Едно е ясно - в България уважение към институционалността в нейната държавна форма не съществува. Страх от нея - да, но не и респект. Германецът (французинът, австриецът) също невинаги се е идентифицирал с историята си, дори може да протестира срещу закони пред и във парламента, но ги спазва, докато те са валидни (ако не е престъпник). Съществуват и обичайни права и задължения, наложили се от столетия, свързани с отминали закони. Например всеки да почиства улицата пред дома, респективно пред магазина си. Тук първо законът (по-точно глобата) са задължили гражданите, а след това се е появило съзнателното отношение към чистотата.
В България се спазват или защитават общностните интереси. Българинът особено се гордее, ако е надхитрил държавата... или комшията: "имал си пари, платил си". През последните пет десетилетия, а и днес в съзнанието на много хора държавата се идентифицира с партийния апарат. Това води до страх или до заобикаляне на законността и институционалността. Вярно е, че корпоративни интереси съществуват и в развитите западни общества, но те не могат и не бива да изпадат в законово противоречие с обществените. Нито тоталитарната държава с нейната централизирана пирамидална структура, нито посттоталитарният период с неговото анархично разпадане в самотни електрони и браунови частици успяха да създадат условия за изграждане на истинско гражданско общество, в което на хоризонтален и вертикален принцип да се създават множество равноправни обществени структури, комуникиращи помежду си и структуриращи обществото.
В България обществото, доколкото то съществува, има доверие на казаното (и обикновено то е вярно), но няма доверие на написаното. Дори и самите пишещи. У приемащата страна пък се събужда известният в психоанализата double bind effect - ако се повярва на едното съобщение, се неутрализира другото. От приказките за върколаците, разказвани в отминали векове от уплашени слугинчета в полутъмни соби, до политическите клюки във влака, автобуса, на спирката, опашката или кръчмата разликата е само в съдържанието, не и в отношението. На тях се вярва повече, отколкото на просвещението и написаното слово. То се използва само за претекст, за да се търси зад неговата структура някакъв втори пласт на истинност. Колко неща се написаха например в българската преса за интервюто на посланик Потика, но никъде нямаше точен цитат от негово изказване. Все се търси какво някой е искал да каже, а не какво е казал.
От друга страна, тоталитаризмът значително подпомогна запазването и затвърди старите аграрно-обществени структури. Той неутрализира доверието към формите на масова комуникация, като ги постави в служба на партията-държава. Дълги години четяхме между редовете, а информацията, която смятахме за истинна, се предаваше от уста на уста. Медиалността, масовата комуникация в нейното разнообразие е не само власт, тя е и форма за поддържане и изграждане на структурите на обществото. Тя осъществява взаимовръзката между отделните органи на обществото - както централни, така и крайни, насища ги с информация, поддържа жизнеността им. Ако тази информация е лъжлива, ненадеждна, отровена, ако няма доверие в кръвообращението на обществото, тогава и обществото като структура не може да функционира. Медиалността трябва да свързва различните йерархични структури на обществото, да ги насища с информация. В момента чрез незавършените или несъздадени граждански структури остават празни пространства, запълвани от най-неочаквани и причудливи форми.
В България има много забравени от обществото пространства и пример са именно т.нар обществени места. Цели улици в крайни или странични квартали без осветление и с разбит асфалт са забравени от Бога и задраскани от обществото. Стълбищата в блокове са най-често срещаният и показателен пример: домовете са чисти, уредени, понякога дори богато или кичозно обзаведени, но по стълбищата - драсканици по стените и парапетите, липсва осветление. Най-често чуваното обяснение е, че чистачката искала по 400 или 600 лева на месец от семейство, а семействата не можели да се споразумеят. Истинската причина е в това, че семействата се чувстват у дома си, след като прекрачат прага на апартамента си, а не като застанат пред дома си. Фактът, че тези уродливи блокове са опротивели, е обяснение, но не и оправдание за грозните гледки. За сравнение в подобни блокове в Германия ежемесечно се събират средства от живеещите за поддържането дори на фасадите на сградите.
В България чувството за родно място, да си "у дома" се е стеснило до панелите на апартаментчето и е напуснало свободните пространства. В някои градове тези свободни пространства се преоткриват и усвояват от аграрно-предприемаческия дух - в централни градски квартали, по дворове и балкони блеят козички и зреят домати, в междублокови пространства горят огньовете на бурканиадата.
Впрочем тази аграрно-родова същност в нашето общество улесни оцеляването ни в посттоталитарния период. Тя до голяма степен ни се внушава още от преподаваната в училище литература и от съпътстващата я теория. В тях селската идентичност се представя като изконно българска, а градът като нещо чуждо и враждебно. Малко са описаните добри градски традиции, липсва традиционно отношение към градското пространство като към родно. Поколения литератори и литературоведи вече израснаха само в града, но призракът на дивдядовската леля броди из литературното ни пространство. А именно градът е пространството на обществените структури в противовес на родовите и общностно-корпоративните, тук се създава мрежата от взаимозависимости, които гражданинът трябва да приеме.
Това гражданско общество в момента в България е в процес на изграждане. Трябва първо да бъдат преоткрити забравените и загубени граждански пространства, да изградим системата, с която да се съобразяваме, и структурите, в които да вградим гражданската си отговорност. Това не е въпрос само на възпитание, а преди всичко на институционализиране. И в това отношение примерът на развитите граждански общества може да ни послужи.
Не е достатъчно само да изразяваме желанието или нежеланието си за влизане в Европейския съюз според това дали ни е изгодно или не и според политическите дивиденти от дебата. Необходимо е обществено обсъждане на смисъла и на пътя, който трябва да бъде изминат, защото засега все някой някого пита кога ще ни приемат. Не е необходимо да питаме кога ще влезем, а как и защо ще влезем - какво означава европейската интеграция, как ще се интегрираме в политическо, икономическо и културно отношение, както и какъв ще бъде нашият принос в тази интеграция и от какво ще трябва да се откажем.
Това, което в момента липсва в медийното ни пространство, е открито обсъждане на плюсовете и минусите, на необходимостта от интеграционни процеси, на нивата, на които те трябва или биха могли да се осъществят. Един такъв диалог ще допринесе и за осмисляне и осъзнаване на граждански отговорности. И в това отношение не е достатъчно да очакваме от политиците да поведат този диалог - партньори в един такъв разговор би трябвало да бъдат неправителствените организации и "обикновените" граждани. Това е предизвикателство към медиите, които по този начин могат да преразпределят медийното си пространство и да отпратят изнасилванията, кражбите и убийствата от заглавните страници на полагаемото им се място и рубрика.
Българите имат още много неща за осмисляне. Не е необходимо да се копира, необходимо е да се изгражда нашето гражданско общество - чрез знание и познаване на структурите на другите общества, чрез уважение към себе си и към другия, чрез обмяна на опит. В този смисъл се надявам, че когато сами осмислим правата си, ще осмислим и задълженията и отговорностите си.
Артистичният Лондон е във властта на еклектиката
В Лондон идването на лятото никога не предизвиква пауза в културния живот. Британската столица привлича хората на изкуството независимо от сезона. Най-големите имена от света на изкуството или начинаещи артисти винаги разбунват духовете с провокативни изяви.
В областта на изобразителните изкуства могат да се видят от компютърни копия на прочути шедьоври или приятни за окото, неангажиращи пейзажи и натюрморти, подходящи за всеки дом, та чак до баснословно скъпи оригинали на стари майстори, както и произведения на съвременни световноизвестни художници, които също се оценяват високо на пазара.
Диференциацията обаче е строга и ясна. Конкуренцията съществува между галериите, заложили в програмите си сходни цели.
Немного на брой, но твърде влиятелни са т.нар. публични, некомерсиални пространства, финансирани от различни институции, които от своя страна подпомагат млади художници в първоначалните им изяви. Това, разбира се, не означава, че тези галерии не организират изложби и на утвърдените имена в изобразителното изкуство. Такъв е случаят с галерия "Уайтчапъл" (Whitechapel art gallery) - независимо пространство, едно от водещите културни средища в Лондон, където в различни години свои произведения са излагали артисти от ранга на Брус Науман, Лучио Фонтана, Люсиен Фройд, Тони Краг и др. Най-много частни галерии има около "Бонд стрийт" - една от най-скъпите улици в Лондон. Там се намират и най-известните комерсиални пространства, които продават творби на съвременни художници от "семейството" на артистите, част от истинския свят на изкуството или т.нар. art-world.
В източния край на града - "Ийст енд", са разположени по-голямата част от non-profit галериите (включително и "Уайтчапъл"). Разбира се, това разделение не е строго, отчасти то е продиктувано и от високите наеми на недвижимите имоти. Обиколка из галериите на Източен Лондон крие тръпката на откривателството и приключението поради стряскащата обстановка на изоставени сгради и неподдържани улици, населени с емигранти от цял свят. Заобикаляйки поредната купчина смет, решеният на всичко арткритик или обикновен любител се озовава пред изключително представителна фасада, издържана в духа на най-новите тенденции в архитектурното оформление. Излишно е да се споменава перфектното оборудване на залите, съобразено с нуждите на едно модерно изложбено пространство. Тази част на града от няколко години е и мястото, където както известни, така и начинаещи художници са уредили ателиетата си, демонстрирайки презрението си към лукса и празната суета.
До този момент обаче примерите на искрено презрение на артистите към парите могат да се преброят на пръстите на едната ръка. Фактът, че значителен брой от изложбите, показвани в британската столица, са на живопис, се дължи на това, че днес живописта се котира високо в средите на колекционерите. Съвсем отделен е въпросът доколко показваното е адекватно на претенциите за качество, задълбочена мисъл и професионализъм.
Общата тенденция е към голямоформатна живопис, инспирирана от попкултурата, динамиката на урбанизираното общество, естетиката на билбордовете, касовите филми и секса във всичките му разновидности. Изкуството на повечето от авторите трудно може да се класифицира единствено като концептуална, абстрактна, реалистична или хиперреалистична живопис. Властта на еклектиката е тотална. Ето няколко от художниците, представящи в момента свои изложби в Лондон: Лари Питман в Института за съвременно изкуство (ICA), Ед Руша в "Антъни д'Офе галерия" (Anthony d'Offay Gallery), Ричард Филипс в "Стивън Фридман галерия" (Stephen Friedman gallery), Анджела де ла Круз в "Антъни Уилкинсън галерия" (Anthony Wilkinson gallery).
За значението, което се придава на този класически вид в изобразителното изкуство, говори и ежегодният престижен конкурс за портрет, организиран от Националната портретна галерия (National Portrait gallery), в който могат да участват само млади британски художници. Наградите си заслужават: първа - 10 000, втора - 5000, и трета - 3000 бритaнски лири.
Едно от забележителните събития, отново свързано с живописта, е изложбата на великия модернист Марк Шагал, озаглавена "Любовта и сцената", в Кралската академия на изкуството.
Другият полюс в съвременната изобразителна дейност представя японката Марико Мори в небезизвестната галерия "Серпънтайн" (Serpentine gallery). Нейната изложба представлява впечатляващ апотеоз на мултимедиата и интерактивното изкуство, станал възможен благодарение на най-новите компютърни технологии и многото пари. Фееричната смесица между MTV-естетика и традиционна далекоизточна чувственост вероятно е магическата формула на големия успех, който младата художничка, бивш фотомодел, жъне по световните артсцени в последните години.
Важно културно събитие представлява и значителната по обем - около 40 произведения - ретроспективна изложба на Брус Науман в галерия "Хейуърд" (Hayward Gallery) в "Роял фестивал хол". Брус Науман е един от големите художници, представители на авангарда след Втората световна война. Без да претендира за строга и последователна хронологичност, експозицията представя някои от най-забележителните му, шокиращи и провокативни, видео- и неонови инсталации, както и рисунки и фотографии, създадени в период от тридесет години.
"Чувствителности. Съвременно изкуство от Централна Европа" се нарича обширната изложба, организирана от Европейската академия за изкуства, Лондон, и курирана от Музея за модерно изкуство Лудвиг във Виена. В нея са показани художници от Австрия, Полша, Чехия, Унгария, Босна, Хърватско, Словакия и Словения в опит да се представи разнообразието на художническите търсения в областта на неконвенционалните форми в техния специфичен културен и исторически контекст. Подобен интерес в интелектуалните среди на Запада е оправдан, доколкото всички участващи страни (с изключение на Австрия) доскоро стояха зад желязната завеса.
Накратко казано, Лондон - този изключителен град, предоставя по всяко време на годината и на професионалисти, и на любители огромен брой значими културни събития в състояние да заинтригуват и най-преситеното съзнание.
Как да изберем стар автомобил
Все по-малко българи имат финансовата възможност да си купят нов автомобил. Това показва най-точно статистиката на официалните вносители на световните фирми. За разлика от другите източноевропейци нашенецът е обречен в необозримото бъдеще да бъде потенциален купувач на кола втора, трета, че дори четвърта употреба. Дори популярните в миналото лади в магазина не падат под 10 милиона лева. Това дава възможност на стотици еднолични "дилъри" да внасят огромно количество употребявани коли от най-различни модели и марки, бензинови или дизелови, компактни или внушителни лимузини. Най-вече с твърде различни цени и състояние.
Как да разпознаем "перлата" от "ментето", изминало незнаен брой километри по европейските пътища?
Най-важното е да знаете точно какво искате и колко пари можете да отделите. Сведете вашия избор до няколко марки и модели. Така ще ви е по-лесно да се оправите в джунглата на пазара или сред обявите във вестниците. Преди да купите, вижте колкото се може повече коли от един модел. По този начин ще добиете представа за различното състояние на всяка кола и съответно разликата в цените. Най-добре е да прегледате харесания от вас автомобил в сервиз на съответната фирма. По-добре рискувайте някой лев повече за този преглед, който обаче може да разкрие ловко прикрити невероятни премеждия, сполетели иначе лъскавото возило.
Полезен е и приятел-познавач. Ако продавачът се дърпа и намира хиляди причини да не прегледате обстойно колата, откажете веднага - нещо мирише в тази сделка. Първо проверете документите на собственика и на колата. Наистина ли тя е негово притежание, или пък има съответното пълномощно за продажба? Знайте, че перфектна кола втора употреба няма. Внимателният преглед е по-скоро начин да откриете някои дефекти, които да се калкулират (свалят цената). Иначе може да се окаже, че през следващите няколко месеца ще хвърлите още поне четвърт от стойността за допълнителни ремонти.
Питайте още в началото за сервизна книжка (надлежно подпечатана) или друг документ, като периодичните технически прегледи, който да удостовери истинския пробег на возилото.
Прегледайте обстойно и внимателно, без да бързате, каросерията. Блести ли боята като нова, или има вече наченки на корозия. Разликата в цветовете между някои детайли, например врата и калник, показват, че този автомобил е претърпял инцидент и частта е пребоядисана допълнително. Еластични ли са още гумените уплътнения на предното и задното стъкло, има ли по стъклата драскотини? Проверете дали вратите, предният и задният капак се затварят лесно, без сила? Ако не, възможно е автомобилът да е претърпял и по-тежка авария. Ако седалките са с калъфи, свалете някой от тях, най-добре на шофьорската седалка. Така ще видите истинското състояние на тапицерията. Повдигнете и постелките на пода, сухо ли е, няма ли ръжда? Повдигнете автомобила на крик или го качете на канал. Разгледайте внимателно "коремчето" му - има ли следи от ръжда или заварки? Как е ауспухната система, пропуска ли дим? Дори ако всичко блести с нов черен антикорозионен грунд, възможно е само след месеци краката ви да пропаднат през пода. Капе ли масло от двигателя и скоростната кутия? Влажни ли са амортисьорите и спирачните цилиндърчета? Свалете някое от предните колела и вижте състоянието на спирачните дискове и накладките - нокътят ви лесно трябва да мине по диска, без да се задържа. Отворете капака на двигателя. Работи ли спокойно моторът, пуши ли ауспухът? Сухи ли са водните съединения и радиаторът, капе ли масло от капака на клапаните? Не се подлъгвайте от прясно измит мотор - явно нещо се крие зад тази наглед безплатна услуга от собственика. Има ли вода в разширителния съд на охладителната система? Отворете капачката и ако видите подозрителни черни следи от масло или чуете характерно бълбукане, бягайте далеч: изгоряла е гарнитурата на цилиндровата глава.
Хванете предното колело в горната му част и силно го разклатете - луфт не трябва да има. Равномерно ли са износени гумите? Можете ли на място да въртите лесно волана от край до край? Лесно ли се пали, дори студен, двигателят? Поема ли газ, без да угасне? Чувате ли подозрителни шумове от някой детайл? Превключете поред всички предавки на място при натиснат амбриаж. Става ли лесно, без сила?
Обезателно направете не много късо пробно пътуване по различни по вид и настилка улици. Внимавайте за особени шумове. Ускорява ли лесно колата, спират ли едновременно и четирите колела? Трепери ли воланът в ръцете ви при рязко спиране от висока скорост? По възможност за малко пуснете кормилото - занася ли колата наляво или надясно? Накрая изпробвайте всички светлини, вентилатора на парното, чистачките. Сега е ред на пазарлъка и ако всичко е наред, на опашка пред нотариуса.
Грижите за градинската почва
Всички прекрасни идеи на ландшафтния архитект, всички наши желания и усилия се нуждаят от плодородна почва - в най-директния смисъл на думата. Омаята на двора, красотата и на най-скъпите и ценни декоративни видове са немислими без нея.
Най-често теренът около новопостроения ни дом е отрупан с остатъци от строителни материали. Още по-лошо е, ако те са леко позаровени. Особено вредни за корените на растителността са остатъците хоросан. Възможно е парцелът да е осеян с множество камъни, пънове, бурени. Част от камъните могат да участват в композирането на градината - скален кът, калдъръм, каменна пътека, вада и др. Останалите камъни, късове бетон, парчета тухли можем да използваме за основа на алеи и площадки. Ненужните отпадъци се извозват до определените сметища или се закопават. Върху тях се натрупва поне 50 см слой плодородна почва. При строителство на свободни терени депонирането на безценния хумус е задължително.
При високи насипи или дълбоки изкопи добре е отдолу да се поставят строителните и други отпадъци и отгоре 25 см слой глинеста и песъчливо-глинеста почва. Тя ще играе ролята на подпочва, ще задържа частично влагата и хранителните вещества. Ако направо се насипе върху такива рохкави насипи плодородна градинска пръст, водата ще отнесе бързо хранителните вещества и те ще се загубят в отпадъците. При важни и представителни зелени пространства неподходящата подпочвата може да се отстрани, като се запази хумусният слой. Това е скъпа процедура, но с благоприятно отражение върху бъдещето на растителността. Добре подготвеният почвен субстрат трябва да осигури оптимални условия за кореновата система и пълноценно развитие на надземния хабитус.
Често е необходимо подобряване на почвата. Терени с бедни песъчливи почви се обогатяват с оборски тор, компост или хумус. При създаване на тревен килим върху чакълести почви се насипва 20-25 см плодороден слой. При засаждане на дървета и храсти от изкопаните дупки се изваждат камъните и неподходящата почва и се внася торна пръст.
Тежките глинести почви се подоряват с пясък, оборски тор, компост или торф. Киселите почви се варуват и се внася прегорял оборски тор. Заблатените почви се дренират и подсушават. При възможност целият терен се изорава или прекопава с права лопата, обработва се с култиватор, подравнява и валира.
Химиотерапията подпомага раковите операции
Химиотерапия, която предхожда хирургическа операция на рак на гърдата, позволява да бъде избягната мастектомия при някои пациентки, съобщават американски учени в най-новия брой на месечното издание Journal of Clinical Oncology. Изследването, което е било направено с 1532 пациентки, е показало, че при новата техника при 67.8 на сто от жените, засегнати от болестта, е възможно да бъде избягнато цялостното премахване на гърдата.
В противния случай - при тези, при които не е била приложена химиотерапия преди операцията, само при 59.8 на сто от случаите е било възможно да се избегне премахването. Според авторите на изследването тези положителни резултати се дължат на факта, че химиотерапията намалява размера на тумора преди операцията. Всичко това обаче за съжаление няма нищо общо с надеждите за оздравяване.
Рибена чорба
Много кулинари смятат рибената чорба за "върха на сладоледа". Тук ви предлагам един от най-лесните варианти.
Продукти:
Предварителна подготовка
Почиствам рибата, махам главите и перките. Нарязвам лука едро, картофите и морковите - на кубчета. Обелвам кожата на доматите (най-лесно това става, ако ги пусна за 30 сек в кипяща вода) и ги нарязвам на парченца.
Готвене.
Варя рибата в 1 л вода на средно силен огън десетина минути, докато омекне. Изваждам я, почиствам я от костите и я нарязвам на малки парченца. Запържвам лука в олиото 4-5 мин. Добавям прецедения през цедка рибен бульон и след като кипне, слагам останалите зеленчуци, солта, вегетата или кубчето бульон. Оставям супата да къкри 20 мин. Добавям рибата, лимоновия сок, лютивия пипер, целината, босилека и магданоза и варя на тих огън още 5 мин. Сервирам супата гореща.
Десетте най-продавани книги
Данните са от продажбите в мрежата на книжарници "Хеликон" за периода 27.07 - 31.08.1998 г.
В ( ) е отбелязано мястото, което книгата е заела миналата седмица, а в [ ] e даден броят поредни участия в класацията.
Варненският кмет се сърди, че не го познават
Кметът на Варна Христо Кирчев посети миналата неделя комплекса "Слънчев ден" край Варна в компанията на млада дама. Те избраха заведението "Терасата", което се намира точно на входа на комплекса. Кметът се настани видимо недоволен, защото на идване точно пред комплекса е бил спрян на специално поставена за сезона бариера и за паркинга му поискали 1000 лева за час. Ядосан, че на са го разпознали, кметът викна в заведението мъжа от бариерата. "Така всеки може да си сложи по едно въженце и да се направи бариерка, за да събира пари", обясняваше нервно Кирчев. По-късно вечерта за въпросната бариера е трябвало да отговаря и шефът на комплекса "Слънчев ден". Варненският кмет му казал, че "така за нещо, за което той дори не знае, може да го обвинят в корупция", и дал ултиматум или бариерата да се махне, или пък да се получи разрешение за нея по каналния ред. За да оправи лошото настроение на кмета Кирчев, собственикът на "Терасата" положи доста усилия. Той се опита да развесели кмета, като му обясни, че "той не е построил хотел, а една барачка, за да доставя удоволствие на хората". През цялата вечер той наобикаляше скъпия гост и лично го питаше доволен ли е от обслужването и от музиката. За разлика от други вечери музиката този път беше изискана - Брамс и унгарски танци, отбелязаха по-честите посетители на бара. Под тези ритми Кирчев пи водка "Абсолют", а младата дама с него беше на уиски. Въпреки че през лятото животът се пренася на морето, варненският кмет явно все още не е станал известна личност за разлика от колегата си Софиянски. След мъжа на бариерата и млада летовничка не разпозна високопоставената личност - тя го помоли като обикновен простосмъртен да й направи снимка с нейните приятели. Кметът се отзова на поканата, но явно му беше неприятно, че го обезпокоиха.
Кандидат-богаташ ще топи българския дълг
Бившият бодигард в СДС полк. Пенчо Кулев отново привлече вниманието към себе си на пресконференция в БТА тази седмица с твърдението, че има наследство в САЩ от 14.8 млрд. долара, което "не е само личен, а национален и политически въпрос". Кандидат-милиардерът се оплака, че американското посолство не го пуска да отиде в Америка, за да погребе майка си. Той твърди, че ако стъпи на американска земя, ще влезе във владение на наследството си.
Ако военният получи достъп до парите си, по-голямата част от които са в недвижими имоти, ще осъществи инвестиционна програма в полза на България, която ще включва 7 стъпки. "Три и половина милиарда долара ще заделя за правителството, за да отхвърлим срамните условия на МВФ и Световната банка, ще уредя изплащането на дълга на Ирак към България, 14 млн. ще отделя за симпозиуми, а 70 млн. ще бъдат изразходвани за петте религии в страната и други", обеща полковникът.
Интересите на недоказания милиардер се е захванал да защитава Николай Колев-Босия, председател на Българската лига за правата на човека, и още трима специалисти по икономика и право. Голямата сума зад океана е завещание на полк. Кулев от неговата майка осиновителка, която е била женена за богат грък от класата на покойния Онасис.
Диалектика
Остра размяна на реплики между президента на "Нефтохимик" ХРИСТО ПОРТОЧАНОВ и шефа на Професионалната футболна лига ВАЛЕНТИН МИХОВ бе резултатът от избора на Христо Бонев за треньор на националния отбор по футбол и недопускането на камерите на БНТ на мача "Литекс" - "Халмщад". Бургазлията пръв поде атака към бившия си колега в изпълкома на БФС. Той нарече Михов пияница и комарджия, който в нетрезво състояние продал за 100 долара на медиите отчета на Бонев за провала на световното първенство. Михов пък обвини мустакатия бос, че е разследвал Зума за взимане на подкупи. Представителят на УФА за България обеща да си изкара хубава ваканция на морето с парите, които ще вземе, след като осъди Порточанов за клевета.
С червени шалчета "ЦСКА" се бяха екипирали всички членове на управителния съвет на клуба, които от официалната ложа на стадион "Българска армия" изгледаха реванша на червените с "Белшина" (Беларус) от турнира за купата на УЕФА. Почти цялото ръководство без президента Илия Павлов се бе изсипало на стадиона. Сред тях се открояваше дясната ръка на "Мулти"-президента ДИМИТЪР ДЖАМОВ, който в опита си да подчертае своята привързаност към отбора на Димитър Пенев бе облякъл и червена фланелка с емблемата на ЦСКА. Шефът на "София кабел" и член на клубната управа Михаил Михайлов изслуша на крак мнението на Пената за двубоя на официалната пресконференция.
Собственикът на "Нова телевизия" ДАРКО ТАМИНДЖИЧ беше забелязан да обядва тази седмица с шефа на Главно управление "Митници" ПЛАМЕН МИНЕВ. Регионалната медиа имаше проблеми с временния внос на скъпата си техника и явно ръководството на телевизията търси подходящ начин, за да ги обсъди с компетентните органи.
Столичната улица "Иван Асен II" за пореден път заприлича на бойно поле. След като кметството с не особено успешния си опит да пренареди кълдаръма в района предизвика недоволството на квартала, и австрийската банка "РАЙФАЙЗЕН" реши да се поупражнява в парализиране на движението около "ИВАН АСЕН II". Няколко пъти строителите, наети от чуждестранната финансова институция, безпардонно разкопават улицата и блокират близките преки, за да могат да се свържат с градската топлофикация. "Райфайзен" разполага новата си щаб-квартира за България срещу опустошената от строежа градинка на "Иван Асен II". Транспортният ад в района е пълен, тъй като общината пък е разкопала бул. "Евлоги Георгиев" от "Орлов мост" до "Оборище" и незнайно защо не разрешава подхода на возила откъм моста по "Иван Асен II".
Главният прокурор ИВАН ТАТАРЧЕВ за пореден път се опита да върне в България първата дама на приятелския кръг "Орион" Веска Меджидиева. Миналата седмица съдът в Кейптаун отново гледа искането на страната ни за екстрадицията на изрусената соцприма. Искането на прокуратурата се защитава от зам. главния прокурор на ЮАР Джим Морисън. Очаква се решение, което може да бъде обжалвано и пред Върховния съд на Южноафриканската република.
Виц на седмицата.
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев се възнесъл на небето. Пред врата на рая го спрял Свети Петър и го запитал: Момче, този хотел на Витоша с басейна твой ли е ? Мой е, отговорил вицепремиерът. А тези апартаменти в София твои ли са ? Мои са, признал Бакърджиев. А тези сметки в швейцарски банки пак ли са твои ? Да, казал мининистърът. Тази вила на Златните също е твоя, нали, продължил светецът. Моя е, казал вицепремиерът. Този джип на сина си, ти ли му го подари, пак попитал Свети Петър. Аз, признал Евгений Бакърджиев.
Е, момче, страхувам се, че тука вътре няма да ти хареса, казал светията.
По-доброто начало на "Литекс" и ЦСКА
Традициите не са това, което бяха за българските участници в европейските клубни турнири по футбол. Двата отбора, които започнаха участието си, "Литекс" и ЦСКА, не спазиха традицията от последните години да отпадат още след първите два мача. И двата тима бяха на крачка от поредния провал, но този път имаха и малка доза късмет.
Шампионът "Литекс" постигна сериозен успех, като отстрани шведския "Халмщад". Причините са няколко. С успеха си над шведския тим ловчанлии си осигуриха поне още два кръга в европейските турнири. В следващия двубой те ще срещнат изключително силния отбор на "Спартак" (Москва). Ако погледнем реално, "Литекс" няма почти никакъв шанс. Още повече с трима наказани футболисти в защита в първия двубой. Преодоляването на московския тим е повече в сферата на мечтите. Отдавна е известно, че отборите от Русия са толкова добре подготвени, че участието им в основната фаза на Шампионската лига е гарантирано. В същото време е трудно да се мисли, че някой ще позволи на български състав да се добере до големите пари. Така че една загуба от "Спартак" в никакъв случай няма да бъде трагедия, още повече че веднага след това "Литекс" отива в първия кръг на турнира за купата на УЕФА.
Подобно нещо трябваше да направи Георги Василев начело на ЦСКА миналата година. Тогава успех над "Стяуа" щеше да изправи "червените" срещу ПСЖ, а след това да ги изпрати поне за още два мача за купата на УЕФА.
Димитър Димитров сложи край на комплекса на провинциалните отбори у нас, че не могат да се борят на европейска сцена. Миналата година начело на "Нефтохимик" той се докосна до следващия кръг на турнира за купата на УЕФА, но малко не му достигна да отстрани "Бран". Сега ефектът на дебютанта е елиминиран още в зародиш. Успехът на "Литекс" е ценен и с това, че успя да се справи с отбор от Швеция, и по-конкретно с "Халмщад". Тази страна няколко години поред имаше представител в Шампионската лига чрез ИФК "Гьотеборг", а българите имат навика напоследък да губят от шведи на всякакви нива. Така беше и с националния отбор, така бе и с "Локомотив" (Сф) в мачовете със същия този "Халмщад" преди три години. Нещо обаче този път не стана така, както го бяха смятали шведите. Те подцениха резултата от първата среща, в която "Литекс" взе добра преднина с 2:0. Вярваха, че могат да направят каквото си поискат, дори ако се наложи да помага и съдията. Не бяха далеч от истината. Шведският шампион успя да върне пасива от два гола още до почивката на реванша у дома, като почти през цялото време подлагаше българите на безмилостни атаки. Немалка бе заслугата за втория гол на главния рефер, който отмени засада на помощника си. Футболистите на "Халмщад" удариха и две греди, в други положения само късметът спасяваше "Литекс" от фатално трето попадение.
В един момент всичко се обърна тотално в полза на ловчанлии. Резервата Стефан Юруков, който вкара втория гол в първия мач, спаси съотборниците си с гол в 76-ата минута. Това попадение пречупи домакините и те се отказаха да вкарват още два гола, колкото им бяха необходими, за да продължат. Освен че показаха борбеност, играчите на "Литекс" имаха и много слабости. Димитров ще трябва да се справя с многото наказани в защита и със склонността на халфовете да се огъват в трудни моменти. В същото време той разполага с отлични нападатели, които са в състояние от нищо да направят гол.
Задачата на ЦСКА с белоруския "Белшина" бе много по-лека, но след четири години без победа в евротурнирите феновете на този отбор бяха готови на всичко. И на стадион "Българска армия" не мина без голямо треперене. ЦСКА бързи си осигури преднина от два гола, които след нулевото равенство в първия мач бяха напълно достатъчни. И когато трябваше да падне третият гол и мачът да свърши, една ситуация обърна нещата с главата надолу. След центриране на Мартин Петров в 50-ата минута Румен Христов уцели от волле напречната греда. В ответната контраатака Балашов намали. Гостите си повярваха, че могат да направят нещо, а им трябваше само още един гол. Играчите на ЦСКА пък се уплашиха, че наистина може да станат за срам, ако получат втори гол, и се сковаха. Играта вече не вървеше, трудно се създаваха голови положения. Беларусите много по-лесно стигаха до наказателното поле на червените, които трудно изнасяха топката. След 50 добре изиграни минути, в които българският отбор демонстрира зрелищен нападателен футбол, настъпиха 40 тягостни минути на треперене. Напрежението на футболистите се предаваше на публиката и обратно. Резервите на Димитър Пенев не се оказаха толкова сполучливи, колкото бе стартовият му състав. Единственият проблематичен пост бе десният бек, където висящият с един жълт картон Емил Кременлиев игра страхливо и оттам дойдоха повечето опасности пред вратата на Ивайло Иванов. Бившият национал все пак си изпроси втори жълт картон и може би за добро на ЦСКА няма да играе в първия двубой от следващия кръг.
Още преди мача се знаеше, че завърналият се начело на отбора Димитър Пенев гради симпатичен състав. Най-любопитното бе присъствието на млади футболисти. Те не изневериха на доверието му. Мартин Петров бе един от най-добрите на терена заедно с Георги Йорданов и Здравко Радев. Пенев знаеше, че с толкова много нови играчи няма да има блестящ отбор толкова рано. "Знаете, че моят стил е нападателната игра. С всяка тренировка и всеки мач този отбор ще става още по-добър. Просто му трябва време - младите да натрупат опит, старите да се поогледат и да се ориентират в обстановката. Държа младите и по-опитните да имат много добър контакт на терена", заяви Пенев и не е далеч от целите си.
Най-важното за двата български отбора в тези срещи, е че успяха да си върнат самочувствието. Липсата му в последните години им пречеше да пробият на европейска сцена. ЦСКА и "Литекс" вече преодоляха комплекса "Европа", наред е "Левски".
Заплахи срещу наредбите в двубой за волейболистка
Пореден скандал за състезателните права на волейболист с участието на "Левски Сиконко" излезе наяве миналата седмица. Шефовете на волейболен клуб "Марица" обявиха, че ще спрат всичките си пет състезателки в девическия национален отбор, ако не получат правата на талантливата разпределителка Любка Дебърлиева. Всъщност това изявление на президента Аврам Топузов е чиста проба инсинуация, тъй като "Марица" има само четири състезателки в националния тим. Дебърлиева вече е на "Левски".
За първи път от много време федерацията по волейбол взима адекватно решение по скандал за спорен състезател. Именно според разпоредбите на новия трансферен правилник "Левски Сиконко" получава правата върху спорната Дебърлиева въпреки някои нечовешки опити девойката да бъде склонена да остане в Пловдив.
Случаят "Дебърлиева" започва по време на републиканското първенство за девойки, където тя играе за "Марица". Шефовете на "Левски" я набелязват и започват да водят разговори с Топузов. "Казахме му, че имаме интерес към това момиче, и му предложихме различни варианти за решение", каза президентът на "Сиконко" Данчо Лазаров. Един от тях е "Марица" да получи разпределителка от "Левски", за да си реши проблемите на този пост. В същото време 17-годишната Дебърлиева изявява желание да играе в "Левски". "Тя не иска да играе в "Марица" и смята, че за нея ще е по-добре да се развива като волейболистка в "Левски". Изрично е и желанието на майка й Любка да играе в "Левски", тъй като тя е непълнолетна", твърди инж. Лазаров.
За да стане това според новия трансферен правилник, софиянци трябва да платят компенсация от 15 милиона лева, което и правят. Дебърлиева се обръща с молба до Арбитражната комисия за становище и мнението е, че от този момент нататък тя е състезателка на "Левски". След което й се издава нова състезателна карта.
С това обаче проблемите на момичето не свършват, а тепърва започват. Президентът на "Марица" отказва да приеме разпоредбата на Арбитражната комисия и подава молба до апелативната за ново решение по случая. Такава обаче в БФВ има само по документи. Управителният съвет решава, че няма смисъл да я образува, тъй като съществуването на Арбитражната комисия се обезсмисля. Така решението на арбитража остава единственото валидно до момента.
В същото време Топузов използва и други методи за "убеждение". След решението на случая Дебърлиева се премества да живее в София в квартира с още две състезателки на "Левски Сиконко". Една вечер Топузов идва, принуждава я да си събере багажа и да напусне апартамента. С лека кола е закарана в апартамента на Топузов и към 5.30 часа на следващата сутрин е принудена да напише молба, с която иска да се върне в Пловдив. През цялото време върху нея е оказван психологически тормоз. Най-невинните заплахи са били, че няма да завърши училище, което и става. И до днес тя не е получила отпускно въпреки изричното нареждане на зам.-министър на просветата. В процеса на обработка обаче тя е заплашвана, че ще й бъдат счупени краката и повече никога няма да може да играе волейбол. "Някоя трябва да изгори и това ще си ти", е била най-често повтаряната фраза.
Още на следващия ден Дебърлиева се връща в София и пуска писмо до волейболната федерация, в което обяснява при какви условия е написала молбата за връщане в "Марица". "Тази сутрин се събудих в 5.30 часа и под натиск и диктовка на г-н Топузов бях заставена да подпиша молба за връщането ми в "Марица". Тя не изразява истинската ми воля. Желая да се състезавам за "Левски Сиконко". С настоящето писмо моля да считате, че оттеглям молбата си за връщане в "Марица", която написах не по своя воля", пише Дебърлиева до федерацията.
Няколко дни по-късно обаче БФВ й спира правата на основание на член от същия нов трансферен правилник. Той очевидно противоречи на члена, по който е решен случаят, но дава вратичка на "Марица" да иска преразглеждане на случая. Седем дни след като "Левски" получава новата й състезателна карта, Любка е със спрени права. Това става въпреки решението на Арбитражната комисия, че точката за плащането на компенсаторната сума има императивен характер.
Факт е, че недоразуменията в трансферния правилник водят до редица скандали с участието на "Левски Сиконко". Така беше в случая за Ивайло Стефанов, така е и сега. И ако тогава не беше съвсем ясно кой е прав, сега е очевидно, че "Левски" са изпълнили всички условия, за да притежават младата волейболистка.
Соколов отстъпи място за по-удобен треньор
Стефан Соколов е своеобразен рекордьор сред всички свои колеги, които са се захващали с мъжкия национален волейболен отбор. Той е първият от 13 години насам, който си тръгна, преди да бъде уволнен - най-вероятно за да отстъпи място на някой по-удобен.
За себе си Соколов е морално удовлетворен. Той успя да прекрати една връзка, която и двете страни искаха. Мустакатият специалист го направи първи, което би трябвало да доведе до болка в ответната страна - управителния съвет на волейболната федерация. Или поне така е в любовните връзки. Тук обаче сърдити няма. Може би защото шефовете на БФВ отдавна чакаха да дойде мигът, в който Соколов ще освободи поста (независимо дали доброволно, или чрез уволнение).
Това не можа да стане след европейското първенство миналата година, когато по традиция националите се провалиха. Не мина и подготвяният провал за Световната лига, когато най-спорният, но и най-опитен разпределител в момента Николай Василев бе изваден от отбора по съмнителни причини. Тогава Василев стана изкупителната жертва на готвената чистка, която бе предотвратена само от железните правила на Международната федерация по волейбол. Комплотът за лигата не мина, защото Соколов се застъпи за разпределителя и постави ултимативно условието да бъде върнат в лигата. Срещу това той бе принуден да се разпише, че гарантира класиране на полуфиналите. В група с Куба и Испания това си бе рисковано.
Соколов рискува и успя. За да може той да контролира положението и да направи една много важна крачка - да си отиде по свое желание.
Причините са много, но на повърхността остана само най-безболезнената за всички засегнати в рокадата. Соколов обяви пред членовете на УС и пресата, че се оттегля по здравословни причини. "Изчерпан съм 100 процента. Нервната ми система е разбита", заяви бившият треньор на "Славия" и ЦСКА. Това е съвсем нормално, когато се работи в ненормална обстановка. Той обаче никъде не обяви защо му е разбита нервната система, а само го загатна.
През цялото време като национален треньор Соколов бе подложен на невероятен натиск от шефовете на родния волейбол и това е основната причина да му разбият нервната система. От няколко години стана традиция за национален селекционер да се избира човек, който ще може да изпълнява поръчки. И то не толкова на президента на федерацията Валентин Заяков, колкото на хората около него - тези, които дават парите, за да може Заяков да е шеф на БФВ. Така беше и в случая със Стефан Соколов. Като бивш треньор на "Славия" той трябваше да изпълни някои поръчки. Или както ги наричат напоследък - да извърши подмладяване на отбора. Още повече че много от младите състезатели са израснали до определено ниво именно под негово ръководство и е съвсем нормално да ги прокара в националния тим. Някои от тях обаче се оказа, че имат таван. Такъв е случаят с Христо Модев-Плавника. Той е много добро момче и много иска да стане нещо от него, но то не става. Модев седя цяла пролет на резервната скамейка в шампиона "Славия", защото се оказа, че нивото му не е много високо. Странно обаче той се появи в титулярните 12 на Соколов за първите срещи на националите от Световната лига в Испания и Куба. Там бе безобразно слаб и естествено Соколов реши да не рискува главата си, като се провали в оставащите мачове, и заложи на Христо Цветанов.
Случаят "Модев" е само един от многото. Подобен бе и случаят "Василев", когато пак някой от ръководството на федерацията искаше Соколов да се провали. Същият е и случаят "Ивайло Стефанов", за когото се загатна след мачовете в Испания и Куба. Влезлият в съдебни спорове с "Левски Сиконко" играч направи много силни мачове и наистина заслужаваше да бъде титуляр в отбора. Неприятно впечатление сред колегите му обаче остави покровителството на Валентин Заяков. Именно той е бил човекът, който е настоявал Стефанов да играе като титуляр и дори на един от мачовете в Куба се е скарал на Соколов по този въпрос. Във волейболните среди усилено се носи мълвата, че Заяков не е пуснал волейболиста даром в австрийския "Донаукрафт". От което страда самият Стефанов, защото за играта му започва да се съди не по отличните му качества, а по отношенията му с президента на федерацията.
При този, а може би и още по-голям натиск, не е ненормално, че нервите на Соколов са разбити. Той вероятно щеше да събере сили да изкара и световното първенство в Япония през ноември, но имаше ли смисъл? Той отново щеше да се бори при определянето на състава, тъй като се очертава шампионатът също да бъде много сериозен пазар за играчи. В същото време Соколов отново щеше да бъде дебнен за провал, тъй като очевидно с демонстрираната независимост вече не е удобен. И ако по традиция отборът се бе провалил, той щеше да бъде изгонен, както всичките му предшественици.
Името на новия старши треньор бе доста изненадващо. Наследникът на Соколов се казва Георги Василев и е известен с това, че не успя да класира националния отбор за олимпийските игри в Барселона. Очакваше се за поста да се избира между двама много близки на кръга около "Славия" треньори - Георги Чолов и Цано Цанов. Ако един от тях бе заел поста, щеше да е пределно ясно защо. Цанов зае освободения пост на спортен директор по мъжко направление във федерацията, а Чолов остава в "Славия". Василев бе останал малко в сянка напоследък, така че не може да му се лепне веднага етикетът "кукла на конци". Но той е бил един от вариантите за заместник на Соколов още през зимата, когато Заяков заплашваше екстреньора с уволнение.
Още с встъпването в длъжност Василев обяви, че ще има кадрови промени в националния отбор. Ако една от тях е връщането на Модев в националния, ще отпаднат всякакви съмнения кой дърпа конците в тима. Последните информации гласят, че чистката ще включва братята Людмил и Найден Найденови, Ивайло Гаврилов и разпределителя на "Левски" Николай Найденов. За Любо Ганев нищо не е сигурно, защото лично президентът на ФИВБ Рубен Акоста държи той да играе на големи първенства. Любо бе включен в отбора за Световната лига именно заради натиска на президента на Международната федерация, въпреки че миналата година се отказа от участие в тима. Самият Любо отдавна вече не играе за парите в националния отбор, тъй като договорите му с италианските тимове са гарантирани, а успешно потръгна и бизнесът му в България.
Кризата в Полша върви в наша полза
Българският национален отбор може да започне по-късно участието си в европейските квалификации, ако не бъде разрешена кризата в Полската футболна федерация. ФИФА заплаши, че ще изхвърли страната от изяви на международно ниво, заради конфликта между Министерството на спорта и шефовете на местния футболен съюз. Новият отбор на Христо Бонев трябва да срещне поляците на 5 септември в мач на ст. "Нефтохимик" в Бургас.
Кризата започва да придобива заплашителни за полския футбол размери. Спортният министър Яцек Дебски отказа да се оттегли от битката въпреки заплахите на ФИФА, че страната ще бъде изхвърлена от световния футбол. Подобно нещо ще направи и УЕФА, ако до 7 август не бъде възстановен старият изпълнителен комитет. Той бе освободен от Министерството на спорта и туризма за незаконни дейности. Седми август е последният срок, в който двете спорещи страни трябва да се разберат, но засега няма изгледи това да стане.
"Ако нищо не бъде постигнато до този краен срок, ФИФА и УЕФА могат да суспендират незабавно Полската футболна федерация за неограничен период от време", съобщи в официално становище ръководството на ФИФА.
Подобно наказание ще означава край на участието на полските клубове и националния отбор в международни мачове, включително и европейските клубни турнири. До крайната мярка се стигна заради невъзможността скандалът да се реши по друг начин. През май Дебчек уволни цялото ръководство на федерацията с обяснението, че са некомпетентни. Той изгони изпълкома, защото не позволи на хората му пълен достъп до документацията на асоциацията по време на официално разследване. Шефовете на ПЗПН признаха, че наистина са скрили някои документи, но обвиниха министъра, че е преиграл.
ФИФА и УЕФА изпратиха съвместна делегация във Варшава от 19 до 21 юли, за да намери изход от ситуацията. Според техните правила националните асоциации трябва да са независими от правителствата.
Шефовете на футболната федерация са приели плана на ФИФА, но президентът на отдела по спорт и туризъм предложил несъвместими за правилата на организацията условия. Дебски обеща да върне шефовете на ПЗПН при условие, че предоставят всички документи на следствието и се докаже тяхната невинност. За ФИФА това също бе неприемливо. "Статусът на ФИФА не отговаря на законите в Полша", заяви Дебчек и обеща да назначи нова федерация. В писмо до Сеп Блатер той заплаши, че ако полските отбори бъдат изхвърлени от световния футбол, той ще се обърне към международен съд. "Заплашват ни с изваждане от международните мачове, но ако това стане, ще си търсим правата в граждански съд или международен арбитраж", каза Дебски.
"Ако полските отбори бъдат извадени от международни изяви, това ще е цената, която ще платим за възстановяването на полския футбол", каза говорителят на министерството Павел Кржиковски.
Подобна идея да се захване с управниците в българския футбол има и спортният министър Цвятко Барчовски.
Допингът уби "Тур дьо Франс"
Когато френски митничари откриха допингиращи препарати у масажиста на "Фестина", изглеждаше, че ще сме свидетели на поредния случай на употреба на допинг в големия спорт. Никой не предполагаше, че в деня преди откриването на "Тур дьо Франс" ще се сложи началото на най-големия скандал в 85-годишната история на най-голямото колоездачно състезание в света. Показното отстраняване на "Фестина", последвалите обиски на други отбори и стачките на състезатели доведоха само до две неща - тоталното разбиване на имиджа на "Тур"-а и нови въпросителни около употребата на допинг в големия спорт. Впоследствие се оказа, че и двете неща не са случайни.
С годините, освен че стана най-престижното състезание в колоезденето, "Тур дьо Франс" стана и най-комерсиалното. Там се събират най-добрите отбори с най-силните си състезатели. Преди три години тогавашният номер 1 в този спорт Мигел Индурайн пропускаше редица състезания, за да бъде напълно готов именно за обиколката на Франция. Тя предлагаше най-трудните етапи из Пиренеите и Алпите и бе станала символ на пълното физическо изтощение. В същото време тази слава донесе и много пари - от реклами, спонсори и телевизионни права. Тази година организаторите раздават 2.52 милиона долара като награден фонд. Крайният победител получава 362 000 долара, всяка етапна победа носи 50 000 франка (8333 долара). Състезанието е едно от най-гледаните в Европа, където колоезденето е най-силно развито. Традиционно милиони фенове на велосипедите окупират телевизионните екрани в очакване на развръзката.
Именно апетитите за големите пари около "Тур"-а са една от версиите за провала на състезанието. Според най-големия италиански вестник "Гадзета дело спорт" групировка, която има интерес да поеме организирането на обиколката, е предизвикала умишления й саботаж тази година. Под огън е поставен консорциумът "Амаури", чийто шеф е Жан-Клод Кили. Освен "Тур дьо Франс" тя организира по-големите колоездачни състезания във Франция и автомобилното рали "Париж - Дакар". Организаторите нямаха вина за повечето скандали, но всички пасиви останаха за тяхна сметка. Когато преди началото на състезанието гръмна скандалът с "Фестина", те бяха хората, които изхвърлиха от участие целия испански отбор.
Всичко започна, когато масажистът на "Фестина" Вили Вьот бе задържан от митничари с 400 опаковки с допингиращи препарати. В чантата му бяха намерени два вида вещества - анаболите ЕПО, които стимулират производството на червени кръвни телца и по този начин спомагат за кръвообращението, и хормони на растежа за увеличаване на мускулната маса. Масажистът бе разпитван от френската полиция и преди четвъртия етап скандалът започна да придобива сериозни размери. Вьот натопил шефа на тима Бруно Русел и доктора Ерик Рикарт, че са го принудили да купи големи количества стимуланти от Германия и Швейцария. И двамата бяха арестувани и принудени да дават показания в съда. Русел призна, че е обичайна практика в отбора да се дават стимуланти, за да се избегне самоволното им взимане от състезатели. "По този начин се опитвахме да ги предпазим от употребата на вещества, които могат да увредят здравето им", заявил Русел. Той бе подведен под отговорност за внасяне и разпространение на забранени препарати, както и за организиране на употребата им. Признанията му обаче се оказаха достатъчни за шефа на обиколката Жан-Мари Льоблан да изхвърли целия отбор преди седмия етап, за да се сложи край на "нездравия климат", който обхванал състезанието още от първия ден. "За мен етиката в спорта и моралът на "Тур"-а са най-важни", заяви той.
Това бе първият голям удар по състезанието. В тима на "Фестина" има не един добър колоездач. Лидер е един от любимците на френската публика Ришар Виранк, който в последните години е неизменно най-добър катерач. Там е световният шампион Лоран Брошар, както и един от асовете на съвременното колоездене Алекс Цюле, който премина от ОНСЕ едва миналата година. Тази година 30-годишният швейцарец виждаше пред себе си реален шанс да се бори за първото място, но нямаше късмет. Шест от деветте състезатели са французи и в страната на "Тур дьо Франс" това е един от най-популярните отбори, въпреки испанското му финансиране. Големият гаф на организаторите всъщност бе, че извадиха отбора от участие, без да е регистрирана употреба на допинг. Всички колоездачи на "Фестина" минаха през кръвни проби, които се оказаха отрицателни. Така основание за тяхното изваждане се оказаха само анаболите в чанта и признанията на техния шеф. "Никога не съм взимал ЕПО, а само възстановителни медикаменти", заяви Паскал Ерве. По-късно обаче четирима негови колеги признаха, че са взимали допинг. От целия отбор само той, Виранк, Дидие Рус и австралиецът Нийл Стивънс се обявиха за невинни. И до доказването на противното са такива. Затова Виранк заплаши, че ще даде организаторите на съд за пропуснати ползи. "Аз бях един от фаворитите, но ме изхвърлиха, без да са ме хванали с допинг. Това е нечестно и отивам в съда", каза Виранк.
Случаят с "Фестина" обаче съвсем не бе краят на допингскандала. Междувременно някой се сети, че през март в колата на холандския тим ТВМ са били открити същите препарати. Президентът на международния колоездачен съюз Хайн Вербруген призова да се започне разследване и заплаши отбора, че ще го последва съдбата на "Фестина". Три дни по-късно френската полиция по време на закуска прибра за разпит четирима служители в отбора - ръководителя, заместника му, доктора и механика. На следващия ден бе претърсен и хотелът на отбора, където бяха намерени допинг и препарати за неговото прикриване. Директорът на ТВМ Сеес Прим и докторът Андрей Михайлов бяха арестувани.
Изхвърлянето на "Фестина" и тормозът върху останалите тимове доведе до първата стачка преди старта на ХII етап, когато колоната забави старта с два часа. Лидер на недоволството бе лидерът в ранглистата през последните две години Лоран Жалабер. Това бе само предупреждение към ръководството на състезанието да оставят колоездачите на мира. Впоследствие обаче се оказа, че положението вече е извън контрол.
Четири дни по-късно полиция отново обискира хотела на ТВМ и прибра четирима състезатели за допингтестове. Те прекараха три часа в болницата в Албервил, където бяха подложени на различни проверки за забранени вещества. Малко преди полунощ бяха върнати в хотела. Камион на друг отбор - "Биг Мат", бе задържан на границата край Албервил заради наличието на някакви медикаменти. Този случай сложи край на търпението на състезателите и те обявиха стачка по време на 17-ия етап. Цялата колона от 133 души спря на 33.5-ия километър, свали си номерата и премина в туристическо темпо по трасето. Етапът бе отменен, защото според правилата състезател без номер не може да бъде класиран. "Искаме с нас да се отнасят като със спортисти. Няма да стартирам, докато полицията не ни гарантира спокойствието", заяви лидерът и всеобщ любимец Парко Пантани.
"Не мога да карам в подобна обстановка на постоянно съмнение, в която ни третират като престъпници", заяви Жалабер. Неговият тим ОНСЕ напусна състезанието, след което бе последван от испанските "Келме", "Виталичио" и "Банесто", и "Ризо Скоти". В "Тур"-а не остана нито един испански отбор. Въпреки това проверките не престанаха. Близо 100 полицаи тършуваха из стаите на ОНСЕ, "Казино", "Ла Франсез де жу" и "Полти". За разпити бяха прибирани състезатели, сред които и Кралят на планините Родолфо Маси от "Казино". В неговата стая също бяха намерени забранени вещества. Холандската и белгийската колоездачна федерация пуснаха съвместна декларация срещу методите на разследване на френската полиция.
В крайна сметка отново се отвори дебатът за употребата на допинг. За всеки е ясно, че всички пият забранени медикаменти, но изгарят малцина. Случаят с канадския лекоатлет Бен Джонсън от 1988 г. все още е пример как може да се провали кариерата на всеки спортист.
Допингът в колоезденето, както във всички други спортове, не е от вчера. Според Армин Майер от "Фестина" повече от 100 състезатели трябва да бъдат изхвърлени от "Тур"-а заради употребата на забранени вещества. Колегата му Цюле пък обясни, че за никого не е тайна допингирането в този спорт. "В този бизнес съм отдавна и знам какво става. И не само аз, всички знаят - състезатели, спортни директори, организатори, функционери, журналисти. Като състезател се чувстваш хванат от системата. Имах избор - или да съм колоездач, или да се върна към бившата си професия, художник. Допингът просто е част от професионалното колоездене", заяви Цюле.
Употребата на анаболи сред професионалните колоездачи е система, заяви швейцарският доктор Жерал Гремио. "Деветдесет и девет процента от колоездачите са допингирани, включително и тези, които участват в "Тур дьо Франс", каза той.
Жалабер потвърди, че наистина колоездачите се тъпчат с хапове, но това го изисква професията им. Не е възможно да въртиш педалите всеки ден по 200 км и три седмици да си свеж. "Много момчета не могат да си позволят да изостават, защото това ще им се отрази на заплатата. Естествено, че е по-добре да взимат по 10 000 долара вместо по 3000", заяви той.
Бившият британски колоездач Греъм Обри заяви, че преди време е бил поканен от колеги участници в "Тур дьо Франс" да участва в техния кръжец, в който те под докторски контрол взимали забранени медикаменти. Той трябвало да даде 3300 долара за купуване на лекарствата. "Спортът трябва да бъде изчистен. Много ми е жал за състезателите, които са в психологическа зависимост от допинга", заяви британецът.
Шефовете на световния спорт обещаха да направят световна конференция по въпросите за допинга след зачестилите скандали. Проблемът е нерешен от десетилетия, а от случая "Бен Джонсън" насам става все по-сложен. Срещата ще се проведе под патронажа на Международния олимпийски комитет (МОК), който в последните години се стремеше да утилизира наказанията за допингпровинения в различните спортове. Дори президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч се обяви за легализирането на някои препарати, които подобряват общото състояние на спортистите. "Този проблем трябва бързо да намери решение, защото става все по-трудно да се справяме с него", заяви шефът на лекоатлетическата федерация Примо Небиоло. Той разкритикува колоезденето, волейбола и тениса, че не са приели общите превила на МОК преди пет години и сега страдат от това. Те били допуснати до олимпиадата в Атланта по милост, но очевидно вече трябвало да вземат по-строги мерки. В същото време обаче шефовете на МОК си дават ясна сметка, че трябва по-ясно да обяснят какво е допинг, защото са застрашени от вълни от съдебни дела, на които може би няма да издържат. Затова и Самаранч вече говори за признаването на веществата, които не увреждат здравето. "Листата със забранените медикаменти трябва драстично да бъде намалена. Ако някое вещество уврежда здравето, да бъде забранено, ако само помага за подобряване на постиженията - да остане", заяви той.
Каквото и да решат босовете на МОК, "Тур дьо Франс" вече няма да е същият. Той ще бъде запомнен най-вече с ненормалното отношение към спортистите. Италианци и испанци сравниха атмосферата с времето на Пиночет в Чили и обвиниха Франция в полицейщина. Поне това можеше да бъде предотвратено. Защото едва ли Франция ще е държавата, която ще се пребори с употребата на забранени стимуланти в колоезденето. Но тя можеше да продължи да бъде страната с най-хубавото състезание в този спорт. Вече не е.
