За улеснение на приватизиращите органи беше променен и текстът за компенсаторните записи. В закона е записано, че когато акциите и дяловете от търговски дружества не са достатъчни за обезщетяване на бившите собственици, те трябва да получават компенсаторни записи. Те все още не са отпечатани (и няма да бъдат отпечатани до края на годината). Преди промяната това означаваше, че ако акциите, предвидени за удовлетворяване на реституционни искове, се окажат недостатъчни, приватизиращият орган трябва да преразгледа решението си и да намали пакета, предвиден за касова продажба.
Сегашната промяна, която позволява купюрите на компенсаторните записи да бъдат заменени с временни удостоверения, обаче има и страничен ефект. Тя ще реши проблема с недостигащите акции, но същевременно ще увеличи масата на непаричните средства, с които може да се участва в раздържавяването. Това означава, че в бюджета ще влизат още по-малко реални приходи от приватизацията. По смисъла на закона за приватизацията компенсаторните записи са инвестиционни бонове, но за разлика от тях могат да се прехвърлят свободно. И тъй като засега само работническо-мениджърските дружества имат интерес от използването на инвестиционни бонове, на практика това означава още по-големи възможности за увеличаване на техния ресурс при участие в приватизацията.
Акции на фондове се търгуват предимно на извънборсовия пазар
По-голямата част от търговията с акциите на бившите приватизационни фондове продължава да се извършва на извънборсовия пазар на ценни книжа. Статистиката от Централния депозитар за трансферите на ценни книжа, извършени през инвестиционни посредници за последните четири седмици, показва, че 85% от трансферите са извършени с акции на фондове, които не са листвани на "Българска фондова борса - София". Първите четири места по брой трансфери заемат холдингите "Ем Джи Елит холдинг" (бивш ПФ "Мултигрупелит"), Българска холдингова компания (бивш Българо-холандски приватизационен фонд), "Орел инвест" и индустриален холдинг "България" (бивш ПФ "България"). Прехвърлените акции на досега листваните на временния С пазар на борсата четири бивши приватизационни фонда - "Петрол холдинг груп", "Доверие обединен холдинг", "Мелинвест холдинг" и "Добруджа холдинг" - заемат едва 15% от общия брой акции, които са сменили собствениците си.
Причините за активното изкупуване на акциите на определени фондове от физически лица (при тези сделки няма задължение за преминаване през борсата) са основно две. Една от тях е възможността да се реализират по-големи печалби, като се купува на извънборсовия пазар на много ниска цена, а се продава на значително по-висока цена на борсата. Дори дадено дружество да не е прието за търговия на борсата, печалбата би могла да стане още по-висока след евентуално листване, защото по време на изкупуването на акциите дребните акционери нямат и минимален ориентир за пазарната цена на книжата им. Възможността за по-голяма печалба важи особено за акциите на по-големите и атрактивни фондове като "Българска холдингова компания", Индустриален холдинг "България", "Ем Джи Елит холдинг" и др. Така например повишението на цените и търгуваните обеми на акциите от "Доверие обединен холдинг" след стартирането на търговията с тях показа, че е възможно за сравнително кратък срок да се инкасира печалба между 20% и 40%.
Друга причина за повишения интерес към акциите на някои бивши фондове е в раздробеността на акционерната собственост. Обикновено неголям процент от капитала е достатъчен да се влияе върху избора на управителни органи. Така чрез сравнително малки инвестиции се придобива контрол върху огромни по размер активи. Точно по тази причина например през последните месеци се наблюдава огромен интерес към акциите на бившия ПФ "Мултигрупелит". След конфликта между Радослав Ненов и Илия Павлов за контрола върху дружеството търсенето на акции от извънборсовия пазар рязко нарасна. Очевидно групата около Илия Павлов печели значителна преднина. През миналата седмица в Държавен вестник излезе съобщение, че група акционери на над 10% от капитала на "Ем Джи Елит холдинг" (от имената става ясно, че са от приближените на Илия Павлов) свикват общо събрание на 3 септември. Това значи, че кръгът около Илия Павлов, след като е успял да събере от пазара пакет над 10%, е решил да проведе ново общо събрание, за да затвърди контрола си във фонда, без да зависи от решението на съда за легитимността на последното събрание. То беше оспорено именно заради реда, по който беше свикано.
В сега действащото законодателство не е обърнато внимание на защитата на акционерите от действия на управителните органи, които са във вреда на дружеството. Забавянето на новия закон за публичното предлагане на ценни книжа (в който се предвижда акционери, притежаващи повече от 5% от капитала на едно публично дружество, да имат право да предявяват съдебен иск към управителните органи) на практика дава допълнителен гратисен период за развихрянето на злоупотреби зад гърба на акционерите.
Според комисията по ценните книжа вече се наблюдават и случаи, в които прехвърлянето на собствеността върху акциите става чрез измами. Тяхното зачестяване напоследък стана причина както комисията, така и шефове на фондове да започнат да призоват дребните акционери за повече внимание при подписването на пълномощни за разпореждане с акции. Според комисията акциите се измъкват от собствениците им най-често, като лицата, които карат акционерите да подписват пълномощни, включват в клаузите и текстове, които дават право на разпореждане с акциите, включително и за продажба. Тези измами са станали възможни заради ниската инвестиционна култура и липсата на елементарни юридически познания на хората. Текстовете, под които се подписват измамените акционери, са различни - за упражняване на правата по депозитарните разписки или за получаването на такива, за замяна на временните удостоверения с депозитарни разписки, за прехвърляне на собствеността върху акциите, за представляване пред държавните органи и т.н.
"Не подписвайте пълномощни, ако не знаете какво пише в тях или не сте сигурни в преценката си", призова през миналата седмица шефът на Комисията по ценни книжа и фондови борси Радослав Цончев. Това популистко изявление обаче е абсолютно безполезно за дребните акционери, на които така или иначе им липсват достатъчно познания, пък и интерес, за да управляват книжата си. Вместо да дава безполезни съвети на хората, комисията би трябвало да се съсредоточи например върху това да изгради най-после този публичен регистър, който по закон институцията трябва да поддържа. Така поне тези, които наистина възнамеряват да участват на капиталовия пазар, ще могат да добиват по-достоверна информация за състоянието на дружествата и да взимат по-правилни решения. Другото нещо, върху което хората на Цончев биха могли да се съсредоточат, ако наистина се чувстват загрижени за съдбата на дребните акционери, е да предотвратят поне някои от схемите за източването на фондовете. Вече почти не остана бивш приватизационен фонд, чиито шефове да не са решили успешно проблема с прехвърлянето на активите на свое име под една или друга форма.
ТЪРГОВИЯ ПРЕЗ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПОСРЕДНИЦИ ЗА ПЕРИОДА 29 ЮНИ - 24 ЮЛИ.
Фирма на Румен Биков иска да купи ИЦМ
Фирма "Ровотел" АД с управител Румен Биков (бивш министър на промишлеността) е подала в промишленото министерство писмо за намерение за участие в приватизацията на "Институт по цветна металургия" ЕАД, съобщи Лиляна Кривенчева, член на борда на директорите на предприятието. Според нея кандидат за приватизацията на института е и работническо-мениджърското дружество, но има вероятност то да участва съвместно с "Ровотел" АД или Румен Биков да има дял в РМД.
"Ровотел" АД (с 20% акционерно участие на Румен Биков и 80% на пловдивската фирма "Прайм инвестмънт тръст" - която пък е създадена от шефове на фалиралата ТСБанк) е основен кредитор на предприятието. Фирмата вече е подала иск за неизплатените дългове в Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата. Решенията на този съд са задължителни за двете страни според договор помежду им. Според Кривенчева задълженията на ИЦМ към "Ровотел" АД са натрупани от неизпълнение на неизгоден за предприятието договор от 1996 г. за производство на близо 200 хиляди силициеви пластини на стойност 300 хиляди долара. Според нея още при самото сключване е било ясно, че договорът е неизпълним, защото цеховете за производство на пластини не били годни за производствена дейност. Единствената изпълнена по договора поръчка била за 700 пластини.
Исканата неустойка от страна на "Ровотел" е за близо 1.6 млрд. лв. За сравнение дълготрайните активи на предприятието след ревалоризацията са на стойност близо 1.257 млрд. лв. Това на практика означава, че "Ровотел" има възможност да стане собственик на предприятието по схемата дълг срещу собственост или чрез обикновена приватизационна сделка, като по-голямата част от цената не бъде платена, а заменена срещу опрощаване на задължението.
Конкурсът за хотели на "Слънчев бряг" приключва без публичност
Избраните купувачи в конкурсите за 18 хотела и три ресторанта на "Слънчев бряг" все още не са обявени, въпреки че това трябваше да стане в 14-дневен срок от отварянето на офертите - тоест до 20 юли. През изминалата седмица пресцентърът на търговското министерство съобщи, че победителите в конкурсите ще станат ясни едва след като с тях бъдат сключени договорите за продажба на обектите. Причините били, че приватизационният отдел в МТТ се опасявал от гафове или че някой от избраните купувачи може да се откаже, затова било в полза на министерството засега да не се съобщават победителите. В същото време неофициално се знае, че министърът на търговията и туризма Валентин Василев е подписал част от заповедите за избор на купувачи.
Междувременно стана ясно, че за хотел "Космос" (за който бяха подадени най-много оферти - единадесет) избраният купувач е "Балтов тревъл" ООД. Това е фирмата, която предложи най-висока цена - 521 хил. долара. Информацията беше изнесена от основния конкурент - "Даунтаун" ООД - София, който предлагаше по-ниска цена - 350 хил. долара, но най-висока стойност на бъдещите инвестиции - 13.5 млн. долара. Причината за високия интерес към хотела е, че той е разделен от плажа само с една алея и лицевата му страна е към морето, а в същото време началната цена е относително ниска - 270 хил. долара.
"Заповедта на министър Василев за избор на купувач е подписана на 29 юли. От министерството ни казаха, че са ни я изпратили по пощата, но още не сме я получили. Съобщиха ни, че сме отхвърлени, защото доминиращият критерий бил цената", каза Божидар Петров, изпълнителен директор на "Даунтаун" ООД. Той призна, че същинското намерение на "Даунтаун" обаче не било да придобие "Космос", а да получи право на строеж върху терена на обекта и да построи нов четиризвезден хотел.
Според Петров приватизацията на "Космос" е обвързана с тази на съседния хотел "Глобус". В плана на "Слънчев бряг" било записано, че "Глобус" (който още не е обявен за приватизация) ще се модернизира, а "Космос" ще се превърне в прилежащ към него рехабилитационен център. Според Петров в такъв случай отсега е ясно, че собственикът на "Космос" и на "Глобус" ще бъде един и същ. Консултантът на "Даунтаун" Спас Русинов коментира: "В конкурса за "Космос" указанието към близките фирми беше да удвоят цената. Ние знаехме, но не искахме да се състезаваме по цена, а по инвестиции". Русинов обаче отказа да обясни от кого е било дадено указанието и към кои фирми и допълни само, че тази информация се разпространявала в София и в "Слънчев бряг". На въпрос как оценява работата на конкурсната комисия от търговското министерство Спас Русинов заяви: "Това е беззаконие и грубо нарушение на етиката при провеждането на конкурса. В нашия случай комисията пренебрегна две от приоритетните условия - инвестиции и работни места".
Фирма "Метрополитен", която е собственост на Столичната община, оттегли офертата си за участие в приватизацията на три хотела на "Слънчев бряг" с писмо до Министерството на търговията и туризма (МТТ) от 10 юли. Причината е, че участието й очевидно не се вписва в законовото определение за приватизация, според което тя представлява прехвърляне на акции, дялове или обособени части на фирми с под 50% държавно или общинско участие.
Столичният общински съветник Цветана Лалова е поставила към кмета Стефан Софиянски въпроса защо "Метрополитен" е участвала, в конкурсите за трите хотела без знанието на столичния общински съвет и в противоречие със закона за приватизацията. С писмо от 22 юли кметът отговаря, че причината за участието е да се осигури почивна база на служителите на фирмата. Поради краткия срок за оформяне на конкурсните документи обаче не е било възможно да се направи подробно проучване на юридическите проблеми, свързани с участието. В писмото от Софиянски освен това се казва, че "Метрополитен" е получила "положителен коментар" за своето участие от Ромео Доков, началник на управление "Държавно участие и приватизация в туризма" в МТТ.
"Метрополитен", която се занимава със строежа на столичното метро, подаде самостоятелна оферта за покупката на хотел "Космос", а за "Бор" и "Бисер" - в консорциум с ЕТ "Румяна Върбанова - Камура" и Ивайло Дуловски, който участва като физическо лице. Според протокол от заседание на управителния съвет на общинската фирма няма взето решение за самостоятелно участие в конкурса за хотел "Космос", а само за хотелите "Бор" и "Бисера" (в съдружие). В доклада си пред управителния съвет Стоян Братоев, директор на фирмата, е заявил, че са водени предварителни разговори с фирма "Метрополитен" в Санкт-Петербург и че необходимите средства за участието в покупката на хотелите могат да се осигурят чрез авансово отдаване за няколко години на част от стаите, без да се използва издръжката на общината.
При отварянето на офертите стана ясно, че консорциумът на общинската фирма е лидер само в наддаването за хотел "Бисер" с начална цена 120 хил. долара, защото е предложил цена 161 444 долара. В писмото си до МТТ Стоян Братоев моли фирмата да се оттегли от конкурса за трите хотела, за да не пречи на участието на останалите съдружници, като внесеният депозит бъде зачетен от тяхно име. Впоследствие двамата съдружници щели да възстановят на общинската фирма дължимата част от сумите.
Общински обекти в София ще се продават на търг и при единствен кандидат
Столичната община по подобие на държавните приватизиращи органи вече ще провежда търгове и в случай че има само един кандидат. Това предвиждат промените в Наредбата за реда и условията за провеждане на търгове, конкурси и преговори за сключване на сделки по придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, които общинските съветници одобриха през миналата седмица. Според новите текстове на разпоредбата при явяване на единствен кандидат началото на тръжната процедура ще се отлага за два часа. След това търгът ще се провежда и ако не се появи конкурент, кандидатът ще печели по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от минималната обявена.
Досега търг не се провеждаше, ако в определения срок се регистрира само един кандидат. Това се случваше често при търговете за продажба и учредяване на вещни права върху общинска собственост - както за некомерсиални обекти като болници и частни училища, така и за икономически по-рентабилни обекти, обясниха от общината. "Това се използваше от някои некоректни кандидати, които закупуват книжа, но при единствен конкурент и не се явяват в деня на търга", пише в мотивите си за промените в наредбата Асен Дюлгеров - секретар на общината и шеф на надзорния съвет на Агенцията за приватизация.
Промените в наредбата предвиждат също, че когато за даден обект не се яви кандидат, се обявяват нов търг, конкурс или преговори. За да се привлече интерес, началната цена може да бъде намалена, но не повече от 40 на сто от предишния й размер.
Отново по примера на АП и приватизиращите министерства столичната община ще продава чрез упълномощаване на посредници. Според новия текст на наредбата за реда и условията за провеждане на търгове, конкурси и преговори могат да се използват посредници при продажбата на общински жилищни имоти, терени и обекти с незавършено строителство на разпореждане към общината (тази разпоредба не засяга обекти, които се продават от Столичната общинска агенция за приватизация според разпоредбите на закона за приватизацията).
"Вместо общината да прави разходи за процедурите по продажба, това могат да го направят посредниците за своя сметка и след това под формата на комисиона от реализацията на сделката да ги възстановят. Възнаграждението им ще е по договаряне, но едва ли ще надхвърля нормалните разходи, които общината би направила, ако само извършва продажбата", обясни Дюлгеров. За трудно продаваеми обекти посредниците ще помогнат и със специфичен опит, какъвто служителите от общината може да не притежават, допълни секретарят на общината.
В практиката на столичната община вече има подобни прецеденти, когато бе упълномощена общинска фирма да извърши тръжни процедури за остатъчни терени при строителството на метрото.
Наредбата предвижда да има материални стимули за участниците в тръжните комисии. Възнагражденията им ще се определят със заповедта за назначаването на комисията. Според Асен Дюлгеров по този начин общинската администрация ще бъде мотивирана да продава бързо и на възможно най-висока цена.
"Кремиковци" e със 2.6 млрд. лв. печалба за полугодието
През първите шест месеца на годината "Кремиковци" е произвел 930 686 тона стомана и има 2.6 млрд. лв. печалба, съобщи изпълнителният директор на завода Дилян Димитров. Според него в момента предприятието работи с 93% от проектната си мощност. Задълженията на "Кремиковци" са в размер на близо 80 млн. долара. Те са предимно краткосрочни оборотни кредити и дългосрочни дългове по Закона за уреждане на необслужваните кредити.
"Фактът, че "Кремиковци" работи с почти целия си капацитет, е необикновен за един стоманодобивен завод от Централна и Източна Европа. Това ще бъде и едно от предимствата за успешната му продажба", коментира Майк Митън, шеф на "ВС Аткинс" (WS Atkins), който е посредник за приватизацията на предприятието заедно с "Райфайзен инвестмънт" (Raiffeisen Investment) .
През миналата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, подписа информационния меморандум на "Кремиковци". Документът вече се предлага на потенциалните инвеститори и до края на миналата седмица бяха купени шест меморандума. "Очакваме да продадем общо около десет", заяви Майк Митън. Той обаче отказа да съобщи кои фирми са купили меморандуми.
Срокът за подаване на оферти за 71% от акциите на "Кремиковци" изтича на 18 септември. Според Митън ще има няколко етапа на офериране, като в първия кръг предложенията няма да се оценяват въз основа на предложената цена. През октомври и ноември потенциалните купувачи на "Кремиковци" ще имат възможност самостоятелно да направят проучване на завода, а през декември посредникът ще избере купувач, с когото ексклузивно да продължи преговорите.
Стратегията за приватизация на "Кремиковци" предвижда след сключването на сделка новият собственик да има възможност да преструктурира завода, като препродаде излишните дейности. "Например купувачът едва ли ще иска да има целия транспортен отдел, с който разполага "Кремиковци" в момента", заяви Митън. Физическото преструктуриране на предприятието на практика вече е започнало, като за една от обособените части дори кандидатства работническо-мениджърско дружество. "Това е напълно нормално, но в случая няма да бъде позволено на дружеството да ползва полагащите му се по закон право на разсрочено плащане и издължаване чрез инвестиционни бонове", каза Емил Георгиев, шеф на управление "Приватизация" в завода.
Накратко
Европейската банка за възстановяване и развитие отпусна заем от 28.5 милиона долара на българската винарска фирма "Домейн Бойар". Освен със заем банката участва и в закупуване на акции от капитала на дружеството в размер на два милиона долара. В проекта чрез акционерно участие са включени и Barings Central European Investments B.V., холандската фирма за търговия с вино Baarsma и Boyar International Ltd. Целият проект ще струва 61.5 милиона долара и предвижда модернизация и разширяване на два винзавода - "Винпром"-Шумен, и "Винис"-Ямбол, и изграждане на нов завод около Сливен. След модернизацията се предвижда капацитетът на "Домейн Бойар" да нарасне от 27 000 тона грозде през 1997 на 65 000 тона през 2002 г. Агенцията за приватизация подписа договор за продажба на пакет от 33 860 акции (25% от капитала) на "Кораборемонтен завод Бургас" АД на фирма "Приват инженеринг" ЕООД. Договорената цена на сделката е 555 хиляди долара. Според договора половината от сумата трябва да се плати в брой в деня на подписване на договора, а останалите 50% - до 45 календарни дни от подписването на сделката в държавни дългосрочни облигации. От останалия дял 67% бяха предложени по време на масовата приватизация, 6.6% при преференциални условия на работещите в предприятието и 1.4% за реституционни искове. Около 44% от продукцията на завода е за износ. Заводът произвежда резервни части и детайли за кораби и извършва поддържане на корабни съоръжения.
Агенцията за приватизация подписа договор за приватизация на 78% от капитала на Полиграфически комбинат "Димитър Благоев - 2" ЕООД. Купувачът е работническо-мениджърското дружество "Полиграфически комбинат" АД, в което участват 281 работници и служители от комбината. От останалите 22% от капитала 20% са предназначени за продажба при преференциални условия на работещите и 2% - за удовлетворяване на реституционни искове. Цената на сделката е 17.55 млн. германски марки. Началната вноска от 10% следва да бъде платена до 45 дни от подписването на договора, а останалите 90% за срок от шест години с едногодишен гратисен период. Купувачът се задължава в срок от три години да запази предмета на дейност на дружеството, да направи инвестиции в размер на 5.7 милиона марки и да запази средносписъчния брой на заетите лица.
Агенцията за приватизация подписа договор за продажба на пакет от 61 226 акции на "Слънчеви лъчи" АД - Провадия, на работническо-мениджърското дружество "Маслодобивно дружество - Провадия" АД, в което участват 385 работници и служители, или 91% от персонала на предприятието. Цената на пакета, който представлява 51% от капитала на дружеството, е 5.450 милиона марки. Според договора 10% от сумата следва да бъде платена в деня на подписване на договора, а останалите 90% за срок от десет години с едногодишен гратисен период. От останалите акции 25% бяха предложени за изкупуване по време на първата вълна на масова приватизация, 15% - за преференциално изкупуване, и 5% за удовлетворяване на реституционни искове. Задълженията на купувача са да запази предмета на дейност на дружеството, да направи инвестиции в размер на 3.571 милиона германски марки и да запази средносписъчния брой на заетите лица.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството сключи през изминалата седмица две приватизационни сделки с работническо-мениджърски дружества. "АСИ - Главпроект 95" стана собственик на 80 % от капитала на "АСИ - Главпроект" - София, срещу 339.3 млн. лв. и ангажименти за бъдещи инвестиции през следващите четири години в размер на 130 млн. лв. "Чирпанстройинвест" придоби 80% от капитала на "Чирпанстрой" срещу 414.5 млн. лв. и бъдещи инвестиции през следващите пет години в размер на 100 млн. лв. Пивоварните отчетоха 30% ръст на продажбите
Продадените количества бира от тринадесетте пивоварни завода у нас през първите шест месеца на 1998 г. са 1.7 млн. хектолитра (1 хектолитър = 100 литра), което е с 30% повече спрямо същия период на миналата година, съобщиха от Съюза на пивоварите в България. Прогнозите за цялата година са това съотношение да се запази и общото количество продадена бира да е около четири милиона хектолитра. Продадените количества за 1997 г. са малко под три милиона хектолитра. Само три български пивоварни завода - "Загорка", "Астика" и "Каменица", са работили със 100% от производствените си възможности през периода. За пивоварните "Ариана" и "Плевенско пиво" тези стойности са около 90%, а за останалите пивоварни варират между 75% и 90%. Въпреки повишението на потреблението и направените допълнителни инвестиции в производството в приватизираните предприятия все още потреблението в страната е далеч от продадените седем милиона хектолитра през 1988 и 1989 г. Основната част от продажбите на българските пивоварни през първата половина на годината е осъществена на българския пазар. За външни пазари са изнесени общо около 2% от произведените количества. Най-голям относителен дял на износа имат "Астика" (12%), "Шуменско пиво" (5%), "Загорка", "Плевенско пиво" и "Леденика". Износът на бира в момента е предназначен предимно за страните от ОНД, Румъния и Македония. Минимални количества "Астика" и "Загорка" са изнесени за Великобритания и САЩ. Статистиката показва увеличение с около 6% на относителния дял на наливното пиво в общите продажби.
Пивоварната промишленост е един от малкото отрасли, в който преструктурирането вече е в крайната си фаза. Собствеността в почти всички предприятия от отрасъла е частна. Единствената пивоварна с открита процедура за приватизация остана "Шуменско пиво". Според статистиката около половината от мощностите в отрасъла са приватизирани чрез касова приватизация, 35% чрез масовата приватизация и около 15% от работническо-мениджърски дружества. Три от най-големите пивоварни завода - "Астика", "Каменица" и "Бургаско пиво" - станаха собственост на белгийската фирма "Интербрю", като в момента общият пазарен дял на трите фирми е 31%. Общият пазарен дял на "Ариана" и "Загорка", собственост на гръцката компания "Брюинвест", е 30% (виж графиката).
Според информация от съюза на пивоварите в момента за производството на бира у нас се използва изцяло български пивоварен ечемик. Изкупуването на суровината става по цени, близки до международните - около 80-85 долара на тон. Около 50-60% от използваните количества хмел се внасят отвън. Повишаване на изкупните цени на суровините спрямо тези от миналата година не се очаква, поради което и цената на бирата също не се очаква да върви нагоре.
Книжата на "Доверие" раздвижиха официалния пазар
За периода 24 - 30 юли оборотът на официалния пазар на борсата нарасна значително спрямо предходния период, като бяха регистрирани сделки с акции на обща стойност 316 милиона лева. Те бяха сключени почти изцяло на временния С пазар, където от началото на изминалата седмица се търгуват акциите на още един бивш приватизационен фонд - "Добруджа холдинг" АД. С акциите на новото дружество бе сключена само една сделка за 80 хиляди акции на цена 266 лева за акция с номинал 100 лева. Основната част от оборота на офииалния пазар (над 85%) се дължи на сделки с акции на "Доверие обединен холдинг". В резултат на активната търговия цените се повишиха с около 7% спрямо предишния период. Изтъргувани бяха 56 614 акции на холдинга на цени между 4100 и 4870 лева за акция, като през последните дни се запази тенденцията за увеличаване на цените. "Доверие" е и дружеството с най-голяма пазарна капитализация на официалния пазар - 32.1 милиарда лева.
Въпреки активната търговия с акциите на "Доверие" все още на официалния пазар се извършва малка част от общата търговия на борсата. По-забележим интерес има към акциите на "Петрол холдинг груп", които през миналата седмица се търгуваха на цени, около 25% по-високи отпреди. Значително по-слаб остава интересът към акции на "Мел инвест холдинг" - бяха изтъргувани само 440 акции на цени между 2628 и 2896 лева за акция. Сделки с книжа на БРИБ имаше с минимални количества - общо 76 акции смениха собствениците си. Цените, на които се търгуват книжата на банката, остават стабилни на нива между 20 500 и 21 000 лева за акция.
На заседанието си в края на миналата седмица съветът на директорите на борсата взе решение да допусне до търговия на временния С сегмент на официалния пазар акциите на Индустриален холдинг "България" АД (бивш ПФ "България"). За търговия са регистрирани всички 17 500 000 акции на дружеството с право на глас. Акциите са с номинал 1000 лева, а емисионната стойност на тези акции ще бъде 1300 лева. Според брокери към акциите на бившия фонд се очаква сравнително голям интерес поради активната търговия на извънборсовия пазар досега. Около 83 процента от капитала на холдинга е собственост на акционери - юридически лица от структурата на "България холдинг". Това са ЗПАД "България", което притежава пряко 9.96% и чрез свързани лица 20.71% от гласовете в общото събрание на акционерите, "България холдинг" АД с 8.9% пряко участие и участие чрез свързани лица 20.71% от капитала, ЗАД "Енергия" АД с 2.97% пряко участие и 20.71% чрез свързани лица и ЗАД "България живот" АД с 1.89% и чрез свързани лица 20.71% от гласовете.
Портфейлът на холдинга включва мажоритарни дялове в "Елпром ЗЕМ" АД (51%), "Химремонтстрой" АД (52.26%), ХЕМ - Плевен (52.17%), ЗММ - Сливен (50.52%), Варненска корабостроителница (18%), КРЗ "Одесос" (18.35%) и др. Друго дружество, допуснато до официалния пазар, е "Химмаш" АД - Хасково. Регистрирана за търговия е цялата емисия от 665 674 акции с номинал 1000 лева. От тях 60% са собственост на държавата и ще се раздържавяват чрез борсата. Датата на първа котировка е 10 август.
Спада интересът към акции на туристическите комплекси
За периода 24 - 30 юли през свободния пазар на борсата преминаха книжа на обща стойност над пет милиарда лева. Най търгувани бяха книжата на тютюневите предприятия. Най-големи трансфери бяха регистрирани с акции на "Булгартабак холдинг" - на обща стойност 1.3 милиарда лева. Общо 21 119 акции на цени между 61 900 и 63 000 лева за акция преминаха през борсата. Сделките с акции на тютюневи предприятия са с най-голям относителен дял от 26% в общите обеми (виж графиката). Тези данни обаче трудно биха могли да се приемат за индикатор на инвестиционна активност, насочена към определен сектор от икономиката, тъй като поради малките регистрирани обеми стойностите лесно се влияят от единични трансфери. Пример за това е търговията с 42 667 акции от хартиено-целулозното предприятие "Техарт" - Мизия, на цени между 3200 и 5400 лева за акция. Освен регистрираните прехвърляния на два големи пакета, собственост на бивши приватизационни фондове, почти липсва търговия с тези акции, както и на друго атрактивно дружество от отрасъла - "Целхарт", Стамболийски.
Цените на акциите на трите големи туристически комплекса - "Албена", "Дюни" и "Слънчев бряг", регистрираха спадове между 3% и 20% спрямо предишните си нива, като се търгуваха символични количества акции. Причина за слабия интерес са информациите за ниска посещаемост на големите туристически комплекси. Според експерти българските комплекси губят своята конкурентоспособност спрямо тези от съседните страни. Шефовете на комплекса "Албена" например обявиха, че посещенията на руски туристи, които бяха основна част от гостите на комплекса през изминали години, са намалели значително и за в бъдеще комплексът ще разчита предимно на български клиенти. Въпреки че обобщена информация за сезона все още липсва, атрактивността на акциите на големите български туристически комплекси очевидно пада и това личи както по изтъргуваните количества, така и по цените (виж таблицата на стр.42).
По-високи цени бяха регистрирани при сделки с акции на "Соди" - Девня. Бяха регистрирани единични сделки на цени около и над 30 000 лева за акция, но малки пакети акции се търгуваха без промяна в цените - около 22 100 лева за акция. Поради извършените сделки на по-високи цени средната цена за периода е с около 25% по-висока от предишната седмица. Общо 581 акции на друго активно търгувано химическо предприятие - "Химко", Враца, бяха изтъргувани на цени между 21 000 и 22 000 лева на акция. През борсата премина и пакетът на "Ем Джи Елит холдинг" от 10 326 акции на "Варненска корабостроителница" на цена около 19 000 лева за акция. Пакетът представлява 0.5% от капитала на корабостроителницата.
Брокери: "Борсата злоупотребява с монополното си положение"
През миналия четвъртък брокерите, които търгуват на пода на "Българска фондова борса - София" пуснаха подписка помежду си, с която се обръщат към Съвета на директорите на институцията с молба да преустанови глобите, които им се налагат ежедневно по най-различни поводи. Служителите в инвестиционните посредници са изчислили, че глобите, които плащат на борсата ежемесечно са равни на таксите, които плащат общо за всички реално извършени трансфери. "Не стига, че високата комисиона (0.2% - б.а.) е без аналог в другите държави, ами трябва да плащаме още толкова пари за глоби. Те в повечето случаи са резултат от технически грешки, а в други случаи дори не са и по наша вина", коментира пред "Капитал" изнервен брокер. Подписката е била подписано от около 25 представители на инвестиционни посредници (тоест почти всички, които са присъствали този ден на борсата) и е предадена на шефовете на институцията.
Проблемът е в правилника за работа на борсата, според който за всеки ден закъснение, в който по дадена сделка не е осъществено реално прехвърляне на акциите, виновната страна трябва да плати глоба в размер на 0.5% от стойността на сделката, но не по-малко от 50 хил. лв. Според брокери много често се случва, когато става въпрос за прехвърляне на съвсем малко акции, минималната глоба в размер на 50 хил. лв., като се натрупа за няколко дни да надхвърли сумата на самата сделка. Търговците на акции признават, че вината за закъсненията в повечето случаи е в тях. В своя защита обаче те твърдят, че много често става въпрос само за технически грешки, които често се мултиплицират от неефективната работа на Централния депозитар и на самата борса. Според тях решението е шефовете на борсата да приемат по-ефективен правилник, с който лесно да се изчистват очевидни технически грешки. Освен всичко друго, начина, по който се глобяват участниците в търговията с ценни книжа е много несправедлив по отношение на потърпевшата страна. Излиза, че купувачът, който реално губи ако прехвърлянето на акциите се забави, не получава никакво обезщетение. Глобата я взима борсата за да си докара два пъти по-големи доходи. "Това си е чиста злоупотреба с монополно положение", каза представител на инвестиционен посредник. Той допълни, че работата на институцията може да се сравни само с тромавата бюрократичност и безогледност на държавната администрация.
Кризата в Япония оскъпи долара на световните пазари
В началото на изминалата седмица щатската валута се търгуваше на 142.30/35 йени и 1.7890 марки.
Основният определящ фактор за търговската активност на международните валутни пазари за периода бе избирането на ново правителство на Япония. В понеделник избраникът на управляващата Либералдемократическа партия Кейзо Обучи публично пое ангажименти за данъчна реформа, която би довела до икономическо оживление в страната. Заедно с това в началото на седмицата управителят на Bank of Japan Масаро Хаями заяви, че Япония ще поддържа сериозно присъствие на финансовите пазари.
Това подкрепи йената до 140.85/141.44 във вторник, а марката спрямо долара поскъпна до 1.7690/1.7717.
Щатската валута допълнително бе притисната от разразилия се с нова сила скандал по обвиненията в сексуално насилие срещу президента на САЩ Бил Клинтън. Поскъпването на йената и марката спрямо долара продължи до четвъртък, когато щатската валута се върна на нива 1.7802 марки и достигна 143.00/50 йени.
На първо място, доларът бе подкрепен, след като Бил Клинтън запази доверието на американците въпреки отправените обвинения. Според експерти шансовете за задълбочаване на кризата в Белия дом на този етап са минимални. Последните проучвания показаха, че средният американец би простил прегрешенията на президента на фона на развитието на страната, която отбеляза най-добри икономически показатели за последните 30 години.
От друга страна, дори противниците на Клинтън не показаха особен ентусиазъм от новата атака на независимия следовател Кенет Стар, тъй като, дори ако се стигне до най-крайната мярка - импичмънт на президента, мястото му до края на мандата ще бъде заето от вицепрезидента Ал Гор, което ще осигури сериозно предимство на Демократическата партия при следващата кандидатпрезидентска надпревара.
Високото доверие в щатската администрация през седмицата рязко контрастираше с перспективите пред новия министър-председател на Япония Обучи. В четвъртък той обяви, че финансов министър в неговото правителство ще бъде ветеранът Киичи Миядзава. Високият международен авторитет на 78-годишния Миядзава обаче не успя да разсее опасенията за финансовата стабилност на страната. Западните инвеститори поставиха под съмнение възможността Миядзава, които е бил 13 пъти министър в различни правителства от 80-те години досега, да се справи с безпрецедентната икономическа криза в страната в кратки срокове. Обещанията за намаляването на данъка върху общия доход с общо шест трилиона йени и освобождаването на още 10 трилиона йени от бюджета за стимулиране на вътрешното потребление бяха приети скептично поради рязкото влошаване на основните макроикономически показатели на Япония.
Особено важна роля в този аспект изигра прогнозата на правителствената Агенция за икономическо планиране, която предвиди, че броят на безработните през юни ще премине границата на рекордните 4.1 на сто. Ключовата роля на този фактор е пряко обвързана и с огромните несъбираеми кредити на японските банки - според официални данни възлизащи на около 87.5 трилиона йени. Евентуална правителствена инициатива за изчистване на тези лоши кредити би довела до верижни фалити в строителния сектор, който е най-големият длъжник на банките. В строителството са концентрирани 11 процента от работната сила на Япония, а строителните фирми имат и много силно лоби в управляващата Либералдемократическа партия.
Именно по тази причина опасността от висока безработица е основното предизвикателство за новия японски кабинет, който ще трябва да избира между непопулярните структурни реформи и запазване на досегашното статукво и постепенна стабилизация на базата на ограничени фискални стимули. Присъствието на Миядзава в правителството осигурява известна приемственост с управлението на бившия премиер Риутару Хашимото и дава основание да се предполага, че кабинетът на Обучи ще разчита на втория подход и това без съмнение ще гарантира силна позиция на долара спрямо йената в близките няколко месеца.
Споразумението с МВФ подкрепи брейди-книжата
Основните фактори, които оказаха влияние върху търговията с български брейди-облигации през изминалата седмица, бяха преговорите между Международния валутен фонд и правителството за сключването на тригодишно кредитно споразумение и прогнозите за икономическото развитие на Русия.
Преговорите с МВФ доведоха до очакваното споразумение, тъй като, от една страна, правителството не може да приеме бюджет за следващата година без предвидените средства от МВФ. От друга, след постигането на финансова стабилизация фондът не можеше да си позволи евентуален провал на валутния борд в България, който би поставил под съмнение инициативите на МВФ във всички останали страни в преход.
Обстановката в Русия също бе благоприятна за българските брейди-книжа, след като правителството на Сергей Кириенко успя да постигне баланс между социалното недоволство в страната и исканията на кредиторите за затягане на бюджетните разходи.
Според експерти най-ниската точка на обезценка на руските дългови инструменти вече е достигната и в бъдеще може да се очаква единствено поскъпване. Основание за това бе успешната инициатива за разсрочване на около 4.4 милиарда долара от предстоящите плащания по вътрешния дълг на страната. С това задълженията на правителството през идните три месеца намаляха на 12 милиарда долара, които лесно могат да бъдат покрити с одобрения първи транш от МВФ на стойност 11.2 милиарда долара. Допълнителен стимул за повишаването на доверието в Русия е и фактът, че въпреки колосалните като абсолютна сума задължения на страната външният дълг все още е доста под 50 на сто от брутния вътрешен продукт.
Кириенко успя да принуди и гиганта "Газпром" да започне да погасява задълженията си от около два милиарда долара към бюджета, с което сложи началото на планираното повишаване на приходите от данъци и такси. Засега основният проблем за Москва ще бъде изчистването на лошите кредити на предприятията, които възлизат на 1.07 трилиона рубли (173 милиарда долара).
В този аспект решаваща роля ще има степента на изпълнение на поетите към кредиторите ангажименти за ускорена структурна реформа и промени в законодателството, които да улеснят ликвидирането на неплатежоспособните стопански субекти.
В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 77.500 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 77.125 цента, а в нейния край котировките купува бяха 77.750 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в началото на седмицата по 73.125 цента, преминаха през 73.625 цента, за да стигнат в края на периода до 74.125 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB поскъпнаха от 63.000 цента в началото на седмицата до 63.500 в четвъртък.
Междубанковите депо лихви се повишиха
В началото на седмицата овърнайт депозити се търгуваха на 2.6-2.8 на сто годишно, преминаха през 2.7-3.0 процента във вторник и бяха 3.0-3.1 процента в четвъртък.
Лихвите по ресурс със срок до една седмица в понеделник бяха 2.8-2.9 и достигнаха до 3.2-3.3 процента в четвъртък.
Основната причина за поддържането на относително високи лихвени нива през периода бе наближаването на крайния срок за регулация на минималните задължителни резерви на банките в БНБ за месец юли - 3 август.
Допълнителен натиск върху пазара оказа и повишеното търсене на ресурс от крайни клиенти, които плащаха месечни заплати и премии за второто тримесечие и изчистваха междуфирмени разплащания.
Дисбаланс имаше и по отношение на плащанията и падежите на ДЦК през седмицата.
Министерството на финансите плати общо около 7.1 милиарда лева лихви и главници по ДЦК, а банките трябваше да платят закупените на 24 юли тригодишни лихвени облигации с номинал един милиард лева и двете емисии тримесечни и шестмесечни сконтови книжа, продадени на аукциони от министерството в понеделник.
Дилъри очакват понижаване на лихвените равнища през текущата седмица след регулацията на минималните резерви. Основание за това дава традиционно ниската активност на крайните клиенти в края на лятото.
Освен това банките ще получат и свежи пари от бюджета за касово изплащане на пенсии и социални помощи, които ще повишат левовата ликвидност на пазара през първите десет дни на август.
Прогнозите са за нива от 2.0-2.5 процента годишно по овърнайт депозити и 2.5-2.8 на сто за депозити със срок от седем до десет дни.
Левът остана скъп спрямо марката
През изминалата седмица левът се търгуваше на нива 995.00/995.30 за марка при силен превес на предлагането на марки както от банки, така и от крайни клиенти.
Банките повишаваха левовата наличност по сметките си в БНБ с оглед на предстоящата регулация на месечните минимални задължителни резерви.
Свитото търсене на марки на пазара бе причина банките да продават почти само на БНБ на фиксирания спот-курс от 995 лева за марка, а при сделки с по-кратки вальори се търгуваше на нива 994.80/90.
Крайните клиенти приключваха междуфирмените си разплащания в края на месеца и това изтегли допълнителен левов ресурс от банковата система.
В резултат на поевтиняването на долара на международните пазари левът поскъпна до 1757 за долар в четвъртък от 1770 в началото на седмицата.
Големи вносители купуваха долари на нивата, близки до 1760, но търсенето бе сравнително слабо като обем и не доведе до сериозни сътресения на пазара.
В краткосрочен план дилъри очакват левът да поевтинее спрямо марката, тъй като по всяка вероятност банките ще пренасочат част от ресурса си към вложения в марки след регулацията на минималните резерви.
Основание за тези прогнози бе и търсенето на ограничени обеми валута в четвъртък с по-дълъг вальор на 995.25/30 лева за марка.
Очакваното поскъпване на марката вероятно ще бъде ограничено поради ниската активност на пазара в края на лятото и кешовия приток на валута от туристическия сектор.
Накратко
Саудитска Арабия замразява изпълнението на правителствени проекти.
В секретен правителствен документ властите в силно засегнатата от срива в цените на петрола Саудитска Арабия декларират, че няма да сключват сделки за нови проекти, стойността на вече подписаните договори за петролни проекти ще бъде намалена с 10% и ще ограничат до минимум държавните покупки. Документът е първият ясен сигнал за намеренията на правителството да се справи с продължителния спад в цените на черното злато - основен източник на приходи за бюджета на страната. Според декрета всички одобрени, но все още неподписани от правителството проекти за финансовата 1998 г. няма да бъдат стартирани. Правителствените агенции, независимо дали са цивилни или военни, няма да попълват овакантените работни места с нови служители до края на годината, а в сферите на образованието и здравеопазването длъжностите ще бъдат закрити.
Индонезия получава безвъзмездно 1.5 млн. тона пшеница от САЩ.
Индонезия ще получи 1.5 млн. тона пшеница от САЩ по силата на програма за подпомагане на югоизточноазиатската държава, обявена в началото на юли от американския президент Бил Клинтън. Министърът на икономиката Гинандхар Картасасмита заяви, че правителството ще продаде американската пшеница на вътрешния пазар съгласно проект за ограничаване на бедността. Картасасмита отказа да разкрие цената, по която ще се продава пшеницата на местните търговци. Отделно от това количество Индонезия ще закупи 745 хиляди тона пшеница от САЩ, Канада и Австралия по цени в интервала 129.24/171 долара за тон.
Нов земеделски фонд стартира в Румъния.
Фонд с капитал 23 млн. долара бе формиран в Румъния. Той ще кредитира целево мелниците и хлебозаводите в страната. Аграрният министър Дину Гаврилеску заяви в четвъртък, че вносните мита за пшеницата и брашното се увеличават съответно с 25 и 45%. Първоначално правителството възнамеряваше да повиши митата с 15 и 25 на сто, а фондът да е с капитал от 115 млн. долара, с които да се внесе пшеница от чужбина. Новите по-високи мита ще влязат в сила до края на годината, като целта им е подпомагане на румънските фермери, засегнати от липса на финансов ресурс и нарастване на производствените разходи, довели до поскъпването на пшеницата до 140 долара на тон - цена, значително по-висока от световните. Въпреки влошените атмосферни условия през последните месеци в румънското аграрно министерство са оптимисти за тазгодишната реколта - 5.7 млн. тона.
Руското правителство втвърдява курса кум петролните компании.
Енергийният министър на Русия Сергей Генералов заяви, че перлата на руското петролопроизводство "Лукойл", както и гигантите в сектора "Сиданко" и "Онако" могат да бъдат отрязани от правото да изнасят петрол заради неплатени данъци. И други петролни компании не са се издължили към бюджета, но техните износни квоти служат за обезпечение на дълговете към държавата.
Парите от приватизацията в София отиват за нови дялови участия
Справката за изразходваните средства през полугодието от Специализирания общински приватизационен фонд, в който постъпват парите от приватизацията в София, показва, че най-голямо е финансирането на общинските бизнесначинания. За Общинската банка, Общинската застрахователна компания, общинската охранителна фирма и др. са отишли два пъти повече пари от изхарчените средства за реконструкция и ремонти в столицата. Управителният съвет на фонда определя като приоритетни за финансиране от фонда социалните дейности и акционерните участия в общински предприятия, срещу които се погасяват несъбираеми задължения на общинските предприятия.
Специализираният общински приватизационен фонд започва годината с наличност от 8.947 млрд. лева. За първите шест месеца на 1998 г. приходите във фонда възлизат на 7.314 млрд. лева, от които 7.247 млрд. лева са постъпили от Столичната общинска агенция за приватизация и 67 млн. лева приходи от лихви по депозити и разплащателни сметки, отчетоха шефовете на фонда пред общинските съветници дейността му през първите шест месеца на годината.
Разходите на фонда за полугодието са 9.170 млрд. лева. От тях най-много средства, 5.821 млрд. лева, са насочени в портфолиото на фонда, парите от което са предназначени да се реализират в участия на общината в доходоносни предприятия, включително и необщински, както и за формиране на инвестиционен портфейл от ценни книжа. С парите от фонда е попълнено увеличението на капитала на Общинската банка (4.178 млрд. лева). За Общинската застрахователна компания са отпуснати 303 млн. лева, за общинската охранителна фирма "Егида - София" ЕАД - 800 млн. лева, и за участието на общината в Български пенсионен фонд са отпуснати 60 млн. лева.
За полугодието за ремонти и реконструкции на инфраструктурата в София фондът е отпуснал 2.693 млрд. лева. Парите са насочени най-вече за възстановяване на улици, здравни заведения и социални центрове, както и за довършване на жилищно строителство (виж таблицата). В годишната програма на фонда по това перо са залегнали разходи от около 4.670 млрд. лева. "При амбициозната инвестиционна програма на кметството, което заделя от бюджета 60 млрд. лева през 1998 г., Специализираният общински приватизационен фонд ще има само подпомагащ характер", е записано в годишния план на фонда.
До средата на годината заемообразно с цел финансова стабилизация Специализираният общински приватизационен фонд е отпуснал средства за "Траурен обреден дом" ЕООД и е увеличен капиталът на общинската стоматологична клиника "Юниордент". За покриване на задължения на "Хотели" ЕАД към Минералбанк са отпуснати средства в размер на 339 млн. лева. Във фирмата останаха неатрактивните хотели, след като през последните две години по-голяма част от добрата хотелска база беше извадена и продадена на обособени части.
"От началото на тази година Специализираният общински приватизационен фонд вече може ясно да определи приоритетните инвестиционни проекти, които да финансира", е записано в отчета на управителния съвет на фонда за дейността му през първите шест месеца на годината. Досега икономическите условия в страната и негативното им отражение върху общинските финанси караха фонда да отпуска по-скоро средства, вместо да провежда целенасочена инвестиционна политика, обяснява шефът на управителния съвет на Специализирания общински приватизационен фонд Кристиян Каршалъков.
В понеделник Столичният общински съвет гласува фондът да отпусне средства за довършителни работи за подпорна стена и мост над река Бистришка, за финансиране на консервационно-реставрационни работи на базиликата "Света София", за реконструкция на детска градина No 5, за довършване на общински жилища, както и за пречиствателната станция "Бистрица".
Държавен вестник
Срокове
Данъчни актове се обжалват пред данъчната администрация и съда
Често данъчна ревизия или проверка завършва с издаването на ревизионни документи, които определят допълнително данъчно задължение на данъкоплатеца. Възможността да се оспори една констатация и решение на данъчните органи важи както за фирми, така и за граждани. На практика обжалването се използва предимно от фирми. Интерес от оспорване имат лицата, чието допълнително постановено данъчно задължение е в сравнително големи размери.
Данъкоплатците могат да обжалват първо пред началника на Териториалното управление на данъчната администрация (ТУДА), после пред окръжния съд и след това пред Върховния административен съд.
Редът за обжалване на актове за констатации и данъчно-облагателни актове е описан в законите за данъчното и административното производство. По административен ред може да се оспори съдържанието на документ. Жалбата се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се обжалва. В жалбата се посочват органът, до който се подава, името и адресът на жалбоподателя, актът, който се обжалва, органът, който го е издал, оплакванията и искането на жалбоподателя. Към жалбата се прилагат и писмените доказателства, на които жалбоподателят се позовава. С нея може да се иска събирането на доказателства за факти и обстоятелства, които не са били взети предвид при издаването на акта или са настъпили след издаването му. Предпоставки за обжалване на актовете са липсата на фактически и правни (например форма) основания за издаването им.
Актът за констатации предхожда данъчно-облагателния акт (ДОА), като мотивира неговото издаване. В него се съдържа предложение до началника на данъчната служба да издаде ДОА. Жалби против направените в акта констатации се правят в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването става пред началника на данъчната служба, която е издала акта. Данъчните са задължени също в двуседмичен срок да се произнесат по възражението. Началникът на данъчната служба е задължен писмено да се произнесе, в случай че отхвърля възраженията на данъкоплатеца. ДОА се издава в срок от 30 дни след изминаване на сроковете по обжалване на акта за констатации. Една от възможностите за възражения е липсата на компетенция на органа, издал акта. Облагателните актове се издават от началниците на данъчните служби, а в тяхно отсъствие - от длъжностното лице, което е определено със заповед на началника на главното управление на данъчната администрация да го замества. ДОА се издава и в случаите, когато не е подадена декларация в срок. С връчването на ДОА започва да тече нов срок от 14 дни, в който могат да се правят възражения. Началникът на данъчната служба, чрез когото е подадена жалбата до ТУДА, е длъжен в 14-дневен срок от получаването й да я изпрати заедно с данъчната преписка на началника на териториалното данъчно управление. Три са възможните резултати от обжалване пред началника на ТУДА. Най-неблагоприятният вариант за данъкоплатеца е началникът да потвърди акта. Вторият вариант е да се измени размерът на задължението по акта, което теоретично може да е в увеличение или в намаление. Началникът на ТУДА може да отмени ДОА, с което отпада и данъчното задължение. Решението си началникът на ТУДА, трябва да изготви също в двуседмичен срок. Решението се съобщава на жалбоподателя в 7-дневен срок от постановяването му. То може да се обжалва в традиционния 14 - дневен срок пред окръжния съд. Жалбата се подава чрез началника на териториалното данъчно управление, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с данъчната преписка на съда. Съдът се произнася по законосъобразността на акта с решение, което подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд. Съдът може да постанови отмяна на ДОА при липса на компетентност на издаващия орган; неспазване на установената форма; съществени нарушения на административно-производствените правила; противоречия с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Сроковете за обжалване не премахват задължението да се плати данъкът. Данъчното задължение е изискуемо по закон, а не в резултат на издаване на ДОА. Понякога фирмите плащат предварително допълнително определеното задължение, въпреки че го обжалват. Ако след това ДОА бъде отменен, то данъчната администрация би трябвало да върне сумата заедно с лихвите по нея. Когато с данъчен облагателен акт се определи по-голям данък от текущо или авансово внесения, разликата се внася в 15-дневен срок от съобщаването му. За забавено плащане се начислява лихва от 0.1 на ден, което е 36% годишно, плюс основния лихвен процент на БНБ за съответния период.
При липса на доброволно плащане ДОА подлежи на принудително изпълнение. То може да бъде постановено още с издаването на ДОА. Изпълнението по акта може да бъде спряно от началника на ТУДА или съда. Съдиите не са задължени да посочат конкретно основание за спиране, което е добра възможност за легално избягване плащането на данъка. Със спиране на изпълнението се прекратява начисляването на наказателна лихва.
Започва нова инвестиционна програма на фонд "Земеделие"
"Млад земеделец" е най-новата инвестиционна програма на фонд "Земеделие". Ако се занимавате със земеделие и сте на възраст до 35 години, можете да кандидатствате за преференциални кредити по тази програма.
Максималният размер на един кредит е 15 млн. лв. Средствата могат да бъдат изразходвани за покупка на малогабаритни трактори и прикачен инвентар например. В този случай срокът на погасяване е до 30 месеца, от които до 12 месеца е гратисният период. Програмата кредитира покупката на племенни и/или продуктивни животни. Ако парите бъдат използвани за закупуване на бременни юници например (до осем на брой), заемът трябва да бъде възстановен в срок до 36 месеца (от тях до 12 са гратисни). Ако се купуват свине майки (до 35), срокът за погасяване е до 24 месеца, в т.ч. гратисен период до 9 месеца. При покупка на овце майки (до 80) парите трябва да бъдат върнати до 30 месеца (до 12 от тях са гратисни). Година и половина е срокът за издължаване на кредита, ако той се използва за покупка на кокошки носачки (до 1500). В този случай гратисният период е до три месеца.
До 30 месеца е срокът за връщане на инвестиционния заем по програма "Млад земеделец", ако парите послужат за покупка на машини и съоръжения, свързани с отглеждането на животни. Гратисният период е до една година. За ново строителство, свързано с производство на растителна и/или животинска продукция, се отпускат средства при срок на погасяване до 42 месеца (в т.ч. гратисни до 12). Младите земеделци могат да разчитат и на суми за създаване на лозя и овощни градини до 15 дка. Срокът за връщане на заема е до 78 месеца. От тях до 48 могат да бъдат гратисни.
До 66 месеца е срокът за издължаване на кредит, използван за покупка на земя за създаване или разширяване на земеделско производство. Гратисният период в случая е до две години. Отпускат се средства и за обучение, квалификация и преквалификация, свързани с реализация в земеделието. В този случай парите трябва да бъдат възстановени в срок до 42 месеца, от които гратисни до една година.
"Млад земеделец" е шестата инвестиционна програма на фонда. Вече стартираха "Земеделско начало", "Българска ферма", "Развитие", "Планинско земеделие" и "Екоземеделие" (за които "Капитал" вече писа). За кредити по тези програми могат да кандидатстват физически и юридически лица, които са регистрирани като земеделски производители в съответното управление "Земеделие, гори и аграрна реформа". Задължително условие е стопаните да нямат стари дългове към фонда. Кандидатства се само за един кредит по една програма до пълното му издължаване. Ако имате неизпълнени задължения към фонда, губите право да сключвате договори за следващите две години от датата на окончателното връщане на вече взетия заем.
Управителният съвет на фонд "Земеделие" прие някои промени във вече обявените условия за финансиране, за да направи кредитите по-достъпни. Във всички стари програми отпада изискването за минимум обработваема земя от кандидата, а в три от тях - за собствено финансово участие на земеделския производител в реализацията на проектите. Едновременно с това в петте програми е добавена възможността да се отпускат средства и за ново строителство, свързано с производството на растителна или животинска продукция.
В "Земеделско начало" отпада границата за обща стойност на кредита (досега той бе фиксиран на 5.625 млрд. лв.) и за собствено участие в проекта. И от кандидатите по програма "Планинско земеделие" вече няма да се изисква собствено участие в кредитиране на начинанието. Досега земеделските стопани трябваше да осигурят най-малко 25% свои средства от общия размер на заема. В "Земеделско начало", "Българска ферма", "Планинско земеделие" и "Екоземеделие" е добавена възможността да се отпускат средства и за покупка на земя за създаване или разширяване на производството. Срокът за връщане на кредита в този случай е до 60 месеца.
Три програми ("Земеделско начало", "Планинско земеделие" и "Млад земеделец") са с таван до 15 млн. лв. за един проект. Това означава, че по тях ще могат да се разрешават кредити по места, без да е нужно разрешението от централата на фонда.
Около 90 млрд. лева е общият ресурс, с който разполага фонд "Земеделие" през 1998 г. От тях 30 млрд. лева е държавната субсидия, превеждана на фонда от бюджета, а 51.268 млрд. лева са очакваните постъпления от приватизацията.
От всички средства във фонда 54 млрд. лева са предвидени за инвестиционно кредитиране. Тази сума обхваща всички одобрени инвестиционни програми. По данни на фонда през първата половина на годината са отпуснати кредити за едва 4 млрд. лева.
13 млрд. лева са разчетените средства за субсидии и поемане на лихви по оборотни кредити през тази година.
Достъпът до лизингово финансиране е по-лесен от банковия кредит
В периоди на финансова криза нараства относителният дял на лизинговото финансиране на придобиването на активи, за сметка на алтернативните източници на капитал, какъвто е банковият кредит, показва изследване на международни финансови институции. В последната година и половина банките в България дотолкова затегнаха дисциплината по отпускането на заеми, че се очаква от кредитоискателя да подсигури банката срещу рискове двойно и тройно на стойността на заема. При лизинга получателят не взима пари в кеш, за да ги изразходва за определена цел, а ползва актив, срещу което плаща периодични вноски. Плащанията се извършват към лизингова компания (лизингодател), която е отдала актива за ползване. Предимствата пред банковия кредит са по-облекчените условия за получаване на необходимия актив. Срокът за разглеждане на искането за лизингово финансиране и сключването на договор средно е наполовина по-кратък от времето за отпускане на банков кредит. Практиката в България показва, че при по-голямата част от лизинговите сделки като гаранция пред лизингодателя за изпълнение на договора служи не обезпечение, а застраховка на актива и лизинговите плащания. Ползваният актив се застрахова срещу различни рискове от лизингополучателя в полза на лизингодателя. Самата лизингова компания застрахова вземанията си от лизингополучателя. Различните лизингови компании се отличават в счетоводните документи, които изискват от кандидата за финансиране, но в повечето случаи периодът назад във времето е по-кратък, отколкото при банките. Обикновено на лизингополучателите ще им изискват документи, които да установяват финансовото състояние на фирмата за последните един-два годишни периода, докато банките проучват фирмените показатели за три-четири години назад. По нашето право основните видове лизинг са оперативен (експлоатационен) и финансов. Оперативният лизинг е много близък до договора за наем - предоставеният актив не става собственост на лизингополучателя. При финансовия лизинг собствеността на актива може да преминава върху лизингополучателя след изплащане на последната вноска, ако лизингополучателят желае това. Този вид лизинг е нещо средно между договора за наем и договора за разсрочено разплащане. От една страна, лизингополучателят не е юридически собственик на актива, но го заприходява в баланса си като дълготраен материален актив. От друга страна, за всяко плащане се издава отделна фактура. При всяко отделно плащане на вноската, лизингодателят (ако е регистриран по ДДС) начислява на получателя ДДС. Предмет на лизинга могат да бъдат различни дълготрайни активи, като най-често това са машини, производствени съоръжения, транспортни средства и земеделска техника. Лизингополучател може да си поръча и вносно оборудване, въпреки че плащаните мита, косвени данъци и транспортни разходи допълнително оскъпяват услугата.
Лизингът е финансова услуга, която може да се предлага от всяко търговско дружество. За извършването на лизингово финансиране не се изисква специално разрешение. Самото предоставяне на тази услуга придава качеството "небанкова финансова институция". В Закона за банките се казва, че тези дружества се регистрират в БНБ. Към момента там са се регистрирали 25 компании, предимно финансово-брокерски къщи. Никой не може да определи колко фирми, извън регистрираните в БНБ, осигуряват лизингово финансиране. Съществуват и компании с предмет на дейност единствено лизингово финансиране. Предимството при тях е специализацията в предлагането само на тази услуга. Към момента няма законова основа да се осъществява специализиран контрол върху дейността на лизинговите компании. Върху тях тежи съмнението, че чрез тези фирми се заобикаля банковият кредит, тъй като няма изисквания за гаранции, обезпечения, ликвидност, капиталова адекватност на лизинговата компания. Донякъде тази ситуация се обяснява с факта, че рискът остава не за клиентите (лизингополучателите) на компанията, а за нейните акционери и донорите на капитал.
Най-често изискваните документи са копия от данъчната и съдебната регистрация, удостоверение за регистрация по Булстат. На лизингополучател може да му бъдат поискани информация за текущите банкови сметки, данни за настоящи банкови заеми и лизингови договори. Към документите трябва да се прибавят и счетоводният баланс и отчетът за приходите и разходите. Когато лизингът засяга инвестиционно оборудване, нараства изискваната информация за фирмата. В някои случаи лизингополучателят трябва да подготви данни за реализацията на продукцията или услугите, което включва сведения както за вътрешния, така и за външния пазар, разбити по вид стока, количество, цена, клиенти. Кандидатът за лизингово финансиране трябва да представи и бизнесплан, в който подробно да опише предвижданията си за бъдещото развитие на фирмата; прогнозите за реализирана продукция, разходи и себестойност. По Закона за мерките срещу изпирането на пари лизинговите компании са сред институциите, които трябва да събират сведения от клиентите, което ще става чрез изискването на удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация. Това удостоверение важи само за един месец, като за издаването му са необходими 15 дни. Допълнителни документи, които да се представят през лизингодателите, може да постанови правилникът за прилагането на закона. При самото сключване на лизинговия договор лизингополучателят трябва да представи и учредителния документ - устав за АД и кооперация, дружествен договор (СД, КД и ООД) и учредителен акт за ЕООД.
Лизингополучателят изплаща стойността на получения актив чрез периодични вноски на предварително договорена дата. Размерът на вноските се определя още със сключване на договора за лизинг. Някои компании изискват авансова вноска, която се плаща при сключване на сделката, и е необходимо условие, за да се отдаде активът на лизингополучателя. Обикновено авансовата вноска се прилага за лизинговане на автомобили. Вноската варира, но най-обикновено е между 20 и 40 на сто от стойността, за която е закупен активът от лизингодателя. Останалите 60-80 на сто се разпределят на вноски през различен период. Плащанията могат да са месечни или тримесечни. Прекъсване на плащанията може да се договори за определен период и при дадени условия, като лизингополучателят след това ще дължи допълнителна лихва върху неплатените в срок суми. Обикновено вариантите за изплащане на вноските са два: на равни погашения или утежнени през началния период, за сметка на по-малка начислявана надбавка. В изплащаните от лизингополучателя суми се включва размерът на данък добавена стойност. С пример ще илюстрираме схема на изплащане. Нека стойността на актива, без ДДС, е 24 900 хил. германски марки. Авансовата вноска е определена на 22%. Реално изплатеният аванс е 6679.5 DM. Кредитът за издължаване остава на стойност 18 615 DM. Срокът на изплащане е 24 месеца. Месечните вноски са за 775.63 DM, или 946.27 DM с включен ДДС. Вноските обхващат главницата по кредита и начисляваната надбавка от лизинговата компания. Надбавката зависи от разходите по сключването и управлението на договора. В нея се включва цената на привлечения капитал от лизинговата компания, както и процентът печалба за лизинговата компания. Основните източници на капитал са банковият кредит и оборотният капитал на самата фирма. Надбавката във фирми, които лизинговат автомобили, е около 16 на сто. Логичен е въпросът как лизинговата компания изисква 16% надбавка над кредита, при положение че плаща на банката около 21 на сто. Лизингополучателят плаща 16 на сто, но върху по-голяма база - цената на придобиване на актива. Ако за цена на придобиване на един актив се приеме 100 млн. лв., авансовата вноска ще е 30 млн. лв. (при 30 на сто) и лизинговата компания ще трябва да си осигури 70 млн. лв., за да закупи актива, който ще лизингова. Цената на кредит от банка ще бъде около 21 на сто върху тези 70 млн. лв., или 14.7 млн. лв. Лизингополучателят плаща 16 на сто върху 100 млн. лв., което е 16 млн. лв., или с 1.3 млн лв. повече, отколкото компанията плаща на банката. Към цената, която плаща лизингополучателят, трябва да се прибави и премията по застраховката. При транспортни средства се сключва пълно каско. Макар да не е истинската форма на лизинг, финансирането по този начин на транспортни средства заема най-голям дял като брой сделки от общото лизинговане. Някои от вносителите на автомобили са създали собствени лизингови къщи. Тяхната надбавка е почти двойно по-ниска, но общата сума за изплащане понякога надвишава дължимите вноски към външни за износителите компании. Застраховката трябва да покрива целия живот на лизинговото финансиране, което изисква подновяване на имуществените застраховки всяка година. Премията по нея е в зависимост от покритите рискове и от характера на актива. Тя е 9 на сто от покупната цена с ДДС за микробуси; около 5-6 на сто за товарни автомобили; 3-3.5 на сто за стари автомобили и от 8 до 11 на сто за нови автомобили. Премията при 100 млн. лв. покупна цена за един актив ще е 10.980 млн. лв. на година.
Сравнението с цената на банковия кредит дава основание да се направи изводът, че при кредита се изискват солидни обезпечения, задълбочено се проверява кредитната и финансовата история на фирмата и се плаща лихва в рамките над 15%. При финансирането чрез лизинг се плаща малко по-висока парична сума, но лизингополучателят има по-лесен достъп до финансирането. От него не се иска да предоставя обезпечения и не се проверява така задълбочено финансовото състояние на фирмата за дълъг период назад. Застрахователните компании се съгласяват да гарантират срещу рискове транспортни средства, защото те са по-високо ликвиден актив в сравнение с инвестиционно оборудване. Финансовият лизинг, подобно на банковия кредит, позволява на лизингополучателя да начислява амортизации върху актива, които са един от източниците за вътрешно финансиране на фирмата.
Най-разпространена форма на лизингово финансиране има в областите производство на облекла и обувки, селско стопанство, транспортни средства, хранително-вкусова промишленост, металообработване, дървообработване, производство на строителни материали и машини, винопроизводство и животновъдство. За лизинг кандидатстват най-често малки и средни компании, тъй като се предполага, че по-големите фирми имат достъп до по-евтин ресурс. Добра "услуга" върши лизингът на новоприватизирани предприятия. Обикновено в договорите за приватизация, купувачите се задължават да направят определен размер инвестиции, за каквито се смятат финансирането на дейността на фирмата чрез лизинг. При финансирането чрез лизинг на инвестиционни съоръжения обикновено с най-голяма тежест от данните за фирмата са продължителност на дейността (най-малко две години), добре разработеният пазар на стоките и услугите и професионалният опит на ръководителите на фирмата. Понякога се поставя гъвкавото условие предоставеното на лизинг оборудване да не надвишава 40 на сто от активите на кандидата. Лизинговането на инвестиционно оборудване се доближава повече до банковия кредит. Тъй като то е по-рисково, премията по застраховане на актива и изплащането на вноските е по-висока. Рискът зависи от степента на ликвидност на актива. Самата реализация на една машина или производствен конвейер е почти невъзможна. Затова лизинговите компании понякога са принудени да сключват договор за обратно изкупуване с първоначалния продавач на актива. Въпреки по-високия риск при лизинга на производствено оборудване не се изисква обезпечение, което да служи като гаранция за изплащане на вноските. Срокът за изплащане на дължимите вноски е по-дълъг в сравнение с лизинговането на транспортни средства - обикновено до 4 години. Това от своя страна води до намаляване на надбавката над сумата за изплащане. В началото на март надбавката бе 12.3 на сто при четиригодишен срок на изплащане, сега тя е 10.5 на сто. Недостатък на финансиране на инвестиционно оборудване чрез лизинг е невъзможността да кандидатства новосъздадена фирма, която търси средства за развиването на нова дейност. Банките могат да финансират подобна фирма, но при много солидни обезпечения.
Сравнителна характеристика между финансов лизинг и банков кредит.
Предстоящо
Какво предвиждат досегашните програми
1. "Земеделско начало".
Отпускат се кредити до 15 млн. лв. за един проект. Средствата могат да бъдат използвани за:
2. "Българска ферма".
Отпускат се кредити за реализация на инвестиционни проекти до 100 млн. лв. Изисква се собствено участие на кандидата минимум 10% от общата стойност на проекта. Максималният размер на кредита не може да надвишава 90 млн. лв. Средствата могат да бъдат използвани за:
3. "Развитие".
Отпускат се кредити за реализация на инвестиционни проекти до 260 млн. лв. Изисква се собствено участие на кандидата минимум 30% от общата стойност на проекта. Максималният размер на кредита не може да надвишава 182 млн. лв. Средствата могат да бъдат използвани за:
4. "Планинско земеделие".
Отпускат се кредити до 15 млн. лв. Могат да кандидатстват само тези, които развиват дейност в планински региони. Средствата могат да бъдат използвани за:
5. "Екоземеделие".
Отпускат се кредити за реализация на инвестиционни проекти до 80 млн. лв. Изисква се собствено участие на кандидата минимум 25% от общата стойност на проекта. Максималният размер на кредитите не може да надвишава 60 млн. лв. Средствата могат да бъдат използвани за:
Победителят за национална частна телевизия ясен най-рано през януари
Преди да бъде открита процедура за лицензиране на частна телевизия с национален обхват, КПД трябва да приеме около 16 наредби и да бъде назначена държавната комисия по далекосъобщения, съобщи миналата седмица председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински.
Според новия Закон за далекосъобщенията, комисията трябва да бъде избрана най-късно един месец след влизането в сила на закона, но КПД не може да приеме наредбите по-рано от средата на октомври, смята Славински. Според него обаче процедурата, по която ще бъде избран победителят в конкурса за първата недържавна национална електронна медиа, може да бъде съкратена до три месеца, т.е. най-рано през януари 1999 г. ще стане известен бъдещият собственик на частната тв. Според експерти подготвителният период за старта на национална частна телевизия е около шест месеца, което означава, че алтернативата на БНТ ще се роди най-рано през юли.
След среща с председателя на КПД миналата седмица, на която е станало ясно, че комитетът няма готовност да открие процедура за частна национална тв, премиерът Костов е поискал от парламентарната група на СДС да отложи приемането на медийния закон за септември, съобщи пред "Капитал" депутат от управляващото мнозинство. Идеята на премиера е била да стартира процедурата за частния канал веднага след приемането на закона, но след консултации е предпочел да бъде отложено гласуването му в НС, вместо да бъде отлаган стартът на процедурата за частната тв. Според окончателния вариант на Закона за далекосъобщенията, който беше гласуван миналата седмица, частните електронни медии ще получават лиценза за дейността си от Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) след одобрение на кабинета.
За да стартира национална частна тв, ДКД трябва да направи предложение до Министерския съвет за издаване на лиценза, на което кабинетът е задължен да отговори в срок до един месец. Ако МС приеме предложението на КПД, със свое решение трябва да определи предмета и срока на лиценза, начина на издаването й - с конкурс или търг, конкурсните книжа, размера на лицензионните такси и срока, в който държавната комисия по далекосъобщения трябва да организира търга или конкурса. Със заповед на премиера се определя съставът на комисията, която ще провежда търга или конкурса, в която задължително трябва да бъдат включени членове на ДКД и представители на НСРТ. Председател на комисията по закон е председателят на държавната комисия по далекосъобщенията. Комисията провежда състезанието и класира кандидатите в него, след което предлага на Министерския съвет "да вземе решение за определяне на лицето, спечелило конкурса или търга". В едномесечен срок правителството определя победителя и възлага на държавната комисия да издаде лиценз. Решението на кабинета подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Окончателният вариант на закона на практика предоставя на премиера изключително широки правомощия при избора на бъдещия собственик на частната тв, но и цялата отговорност за това решение, тъй като той участва пряко в избора на победителя в състезанието.
Накратко
Дванайсет синдикални и професионални организации на работещите в БНТ искат в писмо до Йордан Соколов оставката на шефа на медийната комисия Стоян Райчевски заради предложението му да отреже рекламите в най-гледаното време по държавната медиа. В обръщение до президента Стоянов те го молят да наложи вето върху закона, ако предложеният текст остане на второ четене. В коридорите на телевизията се носи приказката, че това било декларация на "неработещите" в БНТ. Преди да замине за Канада, Петър Стоянов отправи молба към журналистите след завръщането му да изкажат своето мнение по медийния закон.
Тази година програма "Медии" на "Отворено общество" не предвижда директно финансиране на медии. Приоритетно се получават средства за участие в международни форуми и журналистически сдружения. През миналата година програмата е имала бюджет от 282 000 долара, който е бил изразходван за специализации на български журналисти в престижни медийни центрове в САЩ, Би Би Си, школи и семинари. Основни задачи на програмата са усъвършенстване и квалификация на българските журналисти, осигуряване на качествена връзка с Интернет, както и на юридическа помощ при новоприетите в страната закони. В допълнение фондацията планира съвместна работа с факултетите по журналистика в българските университети с цел усъвършенстване на образованието в тази област.
Деканът на факултета по журналистика към СУ "Климент Охридски" ще води предаване по радио "Алма матер". "Радио свят" ще върви всяка неделя следобед, като г-н Димитров ще кани известни водещи, редактори и репортери от чужди радиостанции. "Алма матер" пуска и тийнейджърско предаване - "Наопаки", което ще бъде водено от деветокласници от столичното училище.
Полтическото предаване "Екип 4" спира за месец август. Водещите Светла Петрова, Боряна Димтрова и Елена Йончева ще бъдат в отпуска. На 30-и беше последното издание на рубриката, продуцирана от Иван Гарелов. "Екип 4" ще тръгне отново на 1 септември.
Кандидат-журналистите писаха по темата "И богатите плачат" на изпита в СУ. на изпита по журналистика бяха допуснати да се яват 432-ма кандидат-студенти. В началото на август е писменият изпит по журналистика. Кандидатите се борят за 45 места в специалността обществени комуникации и 50-в журналистика.
Регионалният вестникарски пазар се развива бавно
Въпреки предварителните прогнози, че регионалният вестникарски пазар ще се промени, след като ВАЦ започна да издава своите притурки, засега няма съществени промени. "Според мен ВАЦ все още не са успели да пробият на регионално ниво", каза за "Капитал" Йовка Атанасова, управител на вестник "Старозагорски новини". Тиражът на всекидневника все още е непроменен, а да се вдига цената на изданието или пък на рекламните му тарифи въобще не може да се мисли. "Германците предлагат цветни реклами в притурките си към "24 часа" и "Труд", което за нас е абсолютно немислимо. Положението се затруднява и от факта, че въпреки валутния борд цените на консумативите, хартията и печата се повишават. Освен това от 1 август РЕП вдигна тарифата за разпространението на вестниците. Не мога да не се съобразявам с пазара. Затова не мога да направя вестника по-скъп, което в перспектива не е добро", казва Йовка Атанасова.
"Седмичните притурки на ВАЦ се пишат в стил 80-те години. Вадят се стари истории и архивна информация, която вече е излизала. Лично аз очаквах, че ще пробият по-силно, но те не взеха най-добрите журналисти, въпреки че предложиха добри пари", казва Йовка Атанасова.
"Те на практика не са ни конкуренти и не мога да кажа, че ни влияят съществено. Имат отделни реклами, като повечето идват от София. Поначало на рекламния пазар има стагнация и затова приходите от рекламите не са съществени", каза за "Капитал" Илко Овчаров, управител на "Народно дело".
От 5 февруари във Варна и Бургас започнаха да излизат новите 8-странични приложения към вестниците "24 часа" и "Труд" отделно за двата морски града. Вестниците обхващат също и теми от областта Добрич, която включва Балчик, Шабла и Каварна. Първоначалната идея беше, след като тръгнат веднъж седмично и покрият рекламния пазар, да започнат да излизат всекидневно по време на сезона. Засега поради технически затруднения това не може да се направи. Много вероятно е през есента да се увеличи честотата на излизане на притурките. Първоначалните планове на ВАЦ предвиждаха според изявления на Ерих Шуман, собственик на германската групировка, отпечатване на 8 до 9 издания за цялата страна. "Това ще стане обаче постепенно, стъпка по стъпка, за другите градове. Ще чакаме изграждането на новата печатница и чак тогава ще може по-спокойно да развием нещата в желаната посока", каза преди време управителят на ВАЦ за България д-р Петер Щерцинг. "Има бизнес, затова идват тук. Това е опит на ВАЦ да монополизират рекламния пазар. Те ще се опитат да се вклинят сред останалите издания", каза преди време за "Капитал" Илко Овчаров, който държи 3/4 от пазара на местните всекидневници. Другите две ежедневни издания в морската столица са "Черноморие" и излизащият от началото на януари "Черноморие днес".
От 5 юни в Стара Загора също започна да излиза поредното регионално приложение на германската медийна групировка ВАЦ. То се казва "Тракия" и излиза като притурка на "24 часа" и "Труд".
Германците все още не са решили къде да построят новата печатница, която ще трябва да поеме по-големите тиражи. В момента Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) води дело срещу немската групировка. ВАЦ е обвинена, че е злоупотребила с монополното си положение на вестникарския пазар. Шефът на КЗК Николай Павлов преди време заяви официално, че вестникарският концерн е монополист и на рекламния пазар у нас. Докато не бъде решено делото, ВАЦ няма да предприемат никакви действия за разширяване на инвестициите си у нас.
Райчевски поиска оставката на Попйорданов със закон
Представете си как би звучала следната новина: "Правителството, водено от загрижеността си за частните банки, внесе в парламента проект за закон, с който се забранява на Булбанк да приема депозити и да извършва разплащания, докато не бъде приватизирана. " Или пък такава новина: "Депутат от икономическата комисия предлага на парламента да забрани със закон на Булгаргаз да доставя газ, докато не се либерализира пазарът и не се създаде конкуренция. " Звучат абсурдно. Следващата новина обаче е истинска.
Шефът на медийната комисия Стоян Райчевски предложи, комисията му гласува, че телевизията трябва да спре да излъчва реклами в най-гледаното време, докато не възникне частна телевизия. На следващия ден премиерът Костов го подкрепи с обяснението, че няма по-нормално нещо от това да се спре тайната приватизация на рекламата в най-търсеното време, като се забрани самата реклама.
Предложението на председателя на медийната комисия Стоян Райчевски да не се излъчват реклами в най-гледаното време на БНТ първоначално беше прието просто като поредното объркване на вече станалия пословичен с некомпетентността си депутат от СДС. По-късно през изтеклата седмица обаче стана ясно, че зад идеята на бургаския народен представител за промяна в медийния законопроект всъщност се крият конкретни политически интереси.
Скандалът за рекламите в най-гледаното време на държавната телевизия цели свалянето на Попйорданов от поста генерален директор на БНТ и "спиране на кранчето" и демотивиране на телевизионния журналист Иван Гарелов, смятат няколко различни източника, някои от които близки до управляващите.
Интригата, взривила за пореден път рекламно-медийния пазар, започна миналия понеделник. На извънредно заседание на Комисията по културата и медиите Райчевски изненада и опозиционните депутати, и съпартийците си с предложението в праймтайма на БНТ да няма никакви реклами до лицензирането на частна национална телевизия. "Целта на предложението е да се привлекат средства за създаването на частен национален канал", обясни бургаският депутат на колегите си. Сашо Стоянов (народен представител от СДС), възмутен от идеята на своя началник, я нарече "неграмотна" и напусна шумно заседанието. Кворумът в комисията беше нарушен и депутатите бяха принудени да прекъснат работата си. Така и не стана ясно дали предложението на Райчевски е прието с легитимен брой гласове.
