Споразумението с МВФ - въпросите остават
В края на изминалата седмица правителството и Международният валутен фонд най-накрая постигнаха съгласие по текста на тригодишното споразумение. След множество обрати и мъртви точки буквално в последния момент бяха направени взаимни компромиси и дойде развръзката.
Още във вторник премиерът Иван Костов призна за трудности в определянето на цената на тока. Представителите на МВФ настояваха за по-значително увеличение още от първи септември или от първи октомври тази година, докато правителството все пак успя да ги склони поскъпването да е от началото на следващата. "Електроенергията ще поскъпне средно с 8.95% от 1 януари 1999 г., с още 4.33% - от 1 юли 1999 г., с 3.60% от 1 януари 2000 г., с 2.68% от 1 юли 2000 г. и с 3.30% от 1 април 2001 г.", заяви председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. Известно е също, че цената на топлоенергията и въглищата ще се увеличи с 30% от есента на тази година. Обявеното поскъпване за електроенергията е средно. Според Шиляшки в понеделник ще бъде решено конкретното увеличение в цените на тока за населението и фирмите.
Друг парлив проблем бяха тарифните ограничения пред вноса на бензини. МВФ настояваше за тяхното отпадане още от третото тримесечие на тази година, докато правителството държеше на тяхното запазване. Според участници в преговорите е постигнат компромисен вариант, предложен от кабинета, ограниченията да се запазят до приватизацията на бургаската рафинерия Нефтохим.
Друг основен проблем при разговорите беше политиката на доходите, реформата в пенсионното и здравното осигуряване. Според хората от МВФ предвижданите от правителството мерки могат да доведат до недостиг на средства в осигурителните фондове. Това би забавило увеличението на пенсиите и би могло да затрудни републиканския бюджет, който трябва да покрива недостига в него. Недостигът на средства се усилва и от факта, че от средата на 1999 г. ставката на отчисленията за социално осигуряване намалява за сметка на въведената здравна осигуровка. Приходите и разходите на здравното осигуряване също имаха нужда от защита.
Правителството разчита на увеличение на приходите в осигурителния фонд заради планираното увеличение на минималната работна заплата. Според социалния министър Иван Нейков постъпленията от частния сектор са ниски, защото той масово се осигурява на минимална заплата, въпреки че реалните доходи там са по-високи. Затова макар заетите в държавния сектор да са под 50%, на тях се падат над 90% от постъпленията в осигурителния фонд. Ан Макгърк обаче заявила, че проблемът трябва да се реши, като стриктно се издирват и наказват работодателите, които нарушават закона, като не плащат осигуровки върху действителните доходи.
Скокът на минималната заплата, както и увеличението на средната заплата биха могли да създадат натиск в държавните предприятия за вдигане на възнагражденията. Допълнителен аргумент против вдигането на заплатите бил и фактът, че те не са подкрепени със съответни структурни реформи в бюджетната сфера.
В края на краищата според участници в преговорите била постигната договореност за по-ниска средна заплата от първоначално исканите от министър Нейков 75 000 лева. В началото обаче Ан Макгърк настоявала да няма никакво увеличение на минималната заплата. Компромис бил постигнат и за увеличението на заплатите през 2000 и 2001 г. "Надяваме се тригодишното споразумение с МВФ да бъде внесено в борда на директорите на фонда през септември. През октомври г-жа Макгърк ще дойде пак в България за окончателно съгласуване на макрорамката и бюджета за следващата година", заяви министърът на финансите Муравей Радев. Самата Макгърк призна, че в общи линии няма противоречия по макрорамката и проектобюджета. Преди време премиерът Иван Костов заяви, че в бюджета за 1999 г. вероятно ще бъде заложен до 2% дефицит. Предполага се, че следващата година ще е последната с бюджет, в който приходите са под разходите. Оттам нататък се очаква поне балансиран бюджет.
Данъчната политика беше едно от нещата с най-малко противоречия, още повече че скоро се очаква специална мисия на МВФ по данъчните въпроси. Отсега е ясно, че ДДС ще бъде намален на 20% през 1999 г., ще стане по-нисък и данъкът върху доходите, за да компенсира личната здравноосигурителна вноска. Премахването на всички преференции беше прието като принцип, както и събирането на останалите облекчения единствено в данъчните закони.
Основният проблем тук обаче е с предприятията с просрочени плащания на данъци. От фонда настояват да се ограничи нарастването на просрочията, което ще удари най-вече големи компании като Булгаргаз, Нефтохим, "Кремиковци" и Български държавни железници.
Приватизацията беше един от сериозните проблеми при преговорите. Позицията на фонда е, че скоростта на раздържавяването не трябва да се забавя и правителството трябва да поеме сериозни ангажименти в тази област. И то за големи предприятия. Резервите на външния свят са свързани предимно с изоставането в приватизацията. "Постигнато е споразумение по макрорамката. Това е добре, но главното е, че ангажиментът на правителството към структурните реформи не е пълен. Ако не се забележи напредък по структурните реформи, това ще бъде отрицателен сигнал", твърди пред Ройтерс бившият представител на България в МВФ Петър Ботушаров, сега шеф на изследванията за Източна Европа в Банк Бостън.
При разговорите имало известни спорове по това дали преференциите за работническо-мениджърските дружества трябва да останат дори за предприятия с активи под 350 млн. лева. По настояване на фонда ще бъдат доста орязани възможностите на пенсионните фондове.
Особен проблем ще бъдат изолираните предприятия. Тук най-вероятно ще се наложи да бъде удължено действието на специфичния закон до средата на следващата година. В противен случай предприятията от група Б ще трябва да преминат на подчинение на отрасловите министерства (както смята правителството) или пък да бъдат ликвидирани (както настоява фондът). Несъстоятелността обаче е практически невъзможна, защото за голяма част от предприятията са сключени договори с приватизационни посредници, които изтичат в средата на 1999 г. Има съмнения дали България ще изпълни ангажиментите, които е поела пред МВФ за жизненоважния период до 2001 г., твърдят анализаторите пред Ройтерс. "Правителството ще поеме известни ангажименти, както направи последния път. Въпросът е дали ще ги изпълни", заяви Жолт Пап, старши икономист за европейските нововъзникващи пазари в "Уорбург Дилиън Ред".
От друга страна, МВФ е длъжен да успее в България след провала в Югоизточна Азия и последвалото свиване на ресурсите. Джулиет Сампсън, анализатор на нововъзникващите пазари в Банк Америка, смята, че МВФ държи много на България, частично защото реформите в Русия се бавят. "Смятам, че те искат да изглеждат твърди, но вече става ясно, че имат двоен стандарт, защото позволяват на някои страни много повече отклонения, отколкото на България", казва Сампсън, цитирана от Ройтерс.
Откритият търг гарантира равни условия за кандидатите по проектите на ФАР
Веселина Любенова, изпълнителен директор на програма ФАР "Трансгранично сътрудничество", пред в. "Капитал"
ФАР отказа да отпусне за България 3 млн. ЕКЮ заради неусвоени средства по програмата. Кои проекти касае това решение?
- Трябва да уточним, че програмите по линия на ФАР в България са много - почти във всяко министерство или комитет има програма ФАР, която обслужва предмета на дейност на съответното ведомство. Така че не мога да кажа визираните 3 млн. ЕКЮ конкретно, за която точно програма се отнасят. Едно е сигурно, че не се отнасят за програма "Трансгранично сътрудничество", която е към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Какво отличава програмата "Трансгранично сътрудничество" от останалите програми на ФАР?
- Програмата е насочена изцяло към финансиране и реализиране предимно на инфраструктурни проекти между България и Гърция. Това е програма, която покрива трансграничната зона, която обхваща Южна България на юг от Дупница, следвайки границата с Гърция и аналогична територия от гръцка страна. Огледалната програма от гръцка страна в случая е ИНТЕРРЕГ. В тази територия се изпълняват големи инфраструктурни проекти - усъвършенстване на пътната и транспортната инфраструктура, проекти в областта на околната среда, укрепване бреговете на реките, наблюдение на качеството на водите на общите реки. Имаме проекти в областта на ядрената безопасност. Това е единственият проект, който всъщност не е териториално разположен в зоната на трансграничното сътрудничество. По този проект се предвижда изграждане на депо за съхранение на ниско- и среднорадиоактивни отпадъци в атомната централа "Козлодуй". Освен това имаме проекти в областта на телекомуникациите за изграждане на оптичен кабел между Хасково и Кавала. По текущата програма най-големият проект е за електрификация на железопътната линия Дупница - Кулата. Това е един комплексен проект, при който 131км жп линия ще бъде електрифицирана, модернизирана, рехабилитирана, така че да отговаря на стандартите на Европейския съюз. Този проект вече стартира с назначаването на независимата супервизия, а към края на тази година ще подпишем договор с фирмата изпълнител. През февруари-март следващата година този проект ще започне да се реализира.
Защо тази програма се провежда само с Гърция, а не включва например Турция или други съседни страни?
- Програмата наистина е за трансгранично сътрудничество с Гърция, тъй като Европейският съюз създава трансгранични програми между страни, членки на съюза, със съседни страни, които не са членки на ЕС. В това отношение България може да развива такива трансгранични програми с инфраструктурни проекти само с Гърция, като единствена наша съседна страна, членка на ЕС. Съществуват разновидности на трансгранични проекти и програми, които са между България и останалите наши съседки, но те не включват такива големи инфраструктурни проекти.
Какви проекти ще включва новият меморандум с ЕС, който подготвяте?
- Тази есен ще бъде подписан финансовият меморандум за 1998 г. В него се включват няколко много големи проекта. Такъв е проектът за рехабилитация на четвърти и осми трансевропейски коридор в тази част от тях, която влиза в трансграничната зона. За четвърти коридор това е отсечката от Дупница до Кулата, за осми коридор - от Хасково до Свиленград. Меморандумът обхваща и изграждането на новия граничен преход Гоце Делчев - граница, който е залегнал в нашата програма. Това са 13 км чисто нов път, който ще се изгради там заедно със самия контролно-пропускателен пункт на границата. Освен тези големи проекти меморандумът за 1998 г. предвижда да започне проектирането на автомагистрала с направление София - Кулата - Солун. Този проект ще бъде продължен и във финансовия меморандум за 1999 г., когато ще се осъществи втората фаза на проектирането на тази магистрала. Това ще е първият проект, който ще бъде финансиран, включително самото изграждане на магистралата, по линия на структурните фондове на ЕС от 2000 г. нататък.
За каква сума става въпрос в меморандума и каква част от отпуснатите досега средства по тази програма са усвоени?
- Програмата обхваща период от пет години и общият й бюджет е 140 млн. ЕКЮ. До момента по действащите финансови меморандуми са отпуснати 48 млн. ЕКЮ за 1994 и 1995 г. Тази сума ще бъде усвоена изцяло до края на тази календарна година. Като казвам изцяло усвоена, имам предвид, че ще бъдат сключени всички договори за изпълнение по тези два финансови меморандума. За 1998 г. финансовия меморандум предвижда сума от 51 млн. ЕКЮ за проектите, които посочих - рехабилитация на пътищата, автомагистралата и граничния преход. За 1999 г. остават 41 млн. ЕКЮ. Парите по финансовите меморандуми се използват за подготовка и за реализация на проектите. Това означава, че се финансират предпроектните проучвания, самото проектиране и последващата реализация на проекта. Някои от проектите от българска страна са подготвени изцяло до етап същинско проектиране и парите по линия на програмата се използват най-вече за самото строителство. Но когато проектът е много голям и неговата подготовка изисква много време и експертни усилия, ЕС също отпуска пари и финансира подготовката на проекта. Както става в случая с автомагистралата, където те финансират отначало докрай цялата реализация на проекта.
При отпускането на тези пари поставят ли се условия за съфинансиране от българска страна?
- Да, по принцип програмата ФАР като цяло предвижда съфинансиране от българска страна, което най-грубо варира между 15 и 25%. Това съфинансиране е специфично за всеки проект и се осъществява в подготовката на проектите от българска страна - проектирането, отчуждаването на земите е българска контрибуция към проектите. Първата част на проекта за изграждане на оптичния кабел Хасково-Кавала, от София до Варна и от Варна до Хасково, е българска контрибуция, която вече е изпълнена. Тази част от оптичния кабел е изградена изцяло с български средства, втората част - от Хасково до Кавала, пък е контрибуция на ФАР. Има и такива комбинации.
Как стои във вашата програма проблемът с неусвоените в определения период средства?
- Проблемът с усвояването на парите в програмата за трансгранично сътрудничество е съществувал в последните три или четири години. Програмата е създадена през 1994 г. До лятото на 1997 г. парите по тази програма не са били усвоени. Затова се е наложило преразглеждане на програмата и нейните приоритети, намаляване броя на проектите и тяхното окрупняване с оглед по-лесното реализиране на програмата. Причините за това слабо усвояване на парите по програмата са комплексни. Включително сривът на банковата система през 1996 г. е допринесъл много за неусвояването на средствата. Почти 5.5 млн. ЕКЮ на програмата са били блокирани в Балканбанк в края на 1996 г. и това продължи до края на миналата година. Предишното българско правителство почти нищо не е могло да направи по този въпрос. В края на 1997 г. новото правителство предприе бързи мерки по този въпрос и тези пари бяха възстановени от държавата и постъпиха по банковите сметки на съответните програми. Не само по нашата програма имаше блокирани пари - общо 9.5 млн. ЕКЮ по линия на програма ФАР в България бяха блокирани в банките, обявени в несъстоятелност.
Кога ще се подписва меморандумът за 1999 г. и кои проекти включва той?
- Той ще бъде подписан рано през пролетта на 1999 г. Този меморандум ще обръща внимание и на проекти в областта на околната среда. В момента подготвяме голям проект за изграждане на три пречиствателни станции за отпадни води в градовете Стара Загора, Хасково и Димитровград за очистване на водите в басейна на р. Марица. Той ще бъде финансиран не само от програма ФАР, а и от ЕИБ. В този меморандум е включено и изграждането на втори граничен преход при Маказа. Там ще бъде изграден 17 км нов път до границата с Гърция. Имаме желание да включим в програмата за 1999 г. и комплексен проект за усъвършенстване на инфраструктурата, дооборудване и обучение на персонала на всички съществуващи и нови ГКПП-та с Гърция. Това са пунктовете при Кулата, Ново село и новият пункт на линията Гоце Делчев - Драма.
От 2000 г. програма ФАР трябва да се прекрати. Ще има ли друга подобна програма за финансиране на приоритетни проекти в страните, които кандидатстват за членство в ЕС?
- Програмата ФАР е със затихващи функции и оттук нататък много програми в много български министерства постепенно ще бъдат закрити. Една част от тях ще останат да функционират и да финансират малки проекти в сферата на дейността на съответните ведомства, като приоритет ще бъде даден на институционалното изграждане на тези ведомства. Големите проекти в областта на инфраструктурата ще бъдат финансирани от ЕС от 2000 г. до 2006 г., както се предвижда, по линия на така наречените структурни фондове на ЕС. В България конкретно програмата, която ще финансира изграждането на големи инфраструктурни обекти в областта на транспорта и на околната среда, е програмата ИСПА (ISPA). Също така съществува и програма, насочена изцяло към селскостопанския сектор - програмата САПАРД (SAPARD). Тези две програми реално ще влязат в действие от 2000 г. до 2006 г. или до влизането на България в ЕС, ако тази дата е преди 2006 г. Това е условието на ЕС. По тях започва още тази есен подготвителна програма, която е гласувана и одобрена.
Какви са механизмите за възлагане на проектите, финансирани по линия на ФАР и след това от структурните фондове на ЕС?
- Механизмите разграничават начина на възлагане на проекти съобразно стойността. Но тъй като всичките наши проекти са големи и надвишават 1 млн. ЕКЮ, те влизат в една и съща категория. Това означава, че се възлагат след провеждането на открит международен търг в рамките на Европа. В този търг могат да участват фирми от страни, членки на ЕС, и от останалите страни, които са бенефециенти на средства по ФАР. Това са още 13 страни от Централна и Източна Европа и остров Кипър. Откритият международен търг предполага и гарантира равни условия за всички кандидатстващи фирми, няма никакви рестриктивни условия по отношение на българските фирми, както понякога се твърди. Понякога същността на самия проект и неговата величина може би косвено елиминират българските фирми от гледна точка на това, че всяка фирма трябва да внесе съответната банкова гаранция, която е процент от стойността на търга. За големите проекти от порядъка на 40-50 млн. ЕКЮ една 10-процентна банкова гаранция е почти непосилна за българските фирми. Това е единственото, което може косвено да ги елиминира. Но дори и да не спечелят търговете, българските фирми почти винаги участват като подизпълнители, което е заложено по принцип като задължение към западните кандидати при нашите търгове, осигуряващо на нашите фирми немалък пазар.
Банките са в регулациите, но вън от кредитния пазар
Данните от сборния баланс на търговските банки към полугодието за пореден път показват, че системата се намира в траен кредитен застой и целите на институциите в основни линии се изчерпват с това да покриват изискванията на Закона за банките и наредбите на БНБ.
Единственото по-забележимо мърдане на показателите отразява действията на някои търговски банки по достигане на капиталова база от 10 млрд. лева, както и масовото трансформиране на годишната печалба в капитал от банки, които нямат проблем с равнището на собствения капитал.
576.268 млрд. лева е бил основният капитал на банките за полугодието, сочат данни от сборния им баланс. Това е с 208.400 млрд. повече от края на март, когато основният капитал е бил 367.868 млрд. лева. За сравнение през предишния тримесечен период декември - март, нарастването на основния капитал е само с 29.460 млрд. лева. Общо капиталът (основният и допълнителният) в края на юни е 603.767 млрд. лева при 394.503 млрд. лева към март. Нарастването на смесения капитал се е отразило в намалението на вземанията по записани дялови вноски в баланса, което показва трансформацията на "отчетените" в актива решения за увеличение на капитала в реални вноски. Размерът на записаните дялови вноски от 118.095 млрд. лева към март пада до 70.055 млрд. лева към полугодието. Това "осъществяване" на намерения за увеличение на акционерно участие идва главно от 14-те търговски банки, които трябваше да увеличат капиталовата си база до изискваните 10 млрд. лева. Самата позиция "вземания по записани дялови вноски" занапред вероятно ще търпи по-често промени, и то в посока намалението на отбелязаната сума, тъй като в бъдещия закон за банките се предвижда срок от шест месеца за реални вноски по новоемитирани акции. Ако в дадения срок вноските не се извършат, капиталът ще се намалява с невнесената част, предвиждат промени в Закона за банките.
Нарасналата сума на основния капитал в сборния баланс към юни в голяма степен се дължи на взетите от търговските банки решения за отнасяне на печалба към капитал. В това отношение балансът отразява както решенията за трансформиране на годишна печалба в капитал, така и на текуща. От последното се възползваха банки, които нямаха възможност да постигнат капиталова база от 10 млрд. лева чрез акционерни вноски. Съществено условие в този случай беше въпросната сума да не е обект на бъдещи потенциални данъчни задължения. Що се отнася до банки, които са дали своя принос за "набъбването" на капитала чрез годишна печалба, достатъчно е да се спомене само Булбанк, която трансформира по-голяма част от печалбата на обща стойност 162.4 млрд. лева в капитал.
172.577 млрд. лева е нетният резултат на банките към средата на годината, като печалбата е 176.277 млрд. лева, а загубата е 3.700 млрд. лева. В края на март надвишението над загубата е било 116.981 млрд. лева, или юнският резултат бележи нарастване от 55.6 млрд. лева.
Нетният приход от лихви в края на юни е бил 156.839 млрд. лева, докато разходите за икономически елементи са възлизали на 159.260 млрд. лева, което показва, че
Същата тенденция се наблюдаваше и в края на март, когато нетният лихвен марж - 79.873 млрд. лева, дори надвишаваше с 3.592 млрд. лева разходите по икономически елементи.
Нетният резултат от курсови разлики към 30 юни е бил 56 млрд. лева, докато направените разходи за провизии на вземания са били 120 млрд. лева, или от курсови разлики е било възможно да се покрие малко над 45% от разходите за провизии, докато през март възможността за такъв тип покритие е била над 97%. Това ще изисква все по-голям дял от разходите за провизии да се правят от ефективни парични вноски, което е положително заради кешовия произход на средствата, твърдят експерти от централната банка. Самите разходи по провизии по вземания от март до юни са нараснали с 42.723 млрд. лева. Една от причините за увеличението може да се търси в променящото се, макар и в малка степен, съотношение между лева и чуждите валути, в които са отпускани кредити, т.е. налагало се е допровизиране. Друга причина за нарастването на провизиите е начисляването на 3% до 5% специфична провизия върху нетната стойност на редовните кредити с цел покриване на неидентифицирани рискове от загуби, обясняват от БНБ.
Резултатите сочат, че срещу един лев капитал стои около 40 стотинки текущ положителен финансов резултат, твърдят експерти от БНБ. Принципно показателите говорят за
Продължава да се запазва наложената от месеци тенденция на над 90% покритие на привлечените средства в пасивната част на баланса от високоликвидни активи - парични средства, ДЦК и вземания от банки и други финансови институции, което говори, че основна цел на банките е да са максимално защитени от евентуални процеси на по-активно теглене на депозити. Другото възможно обяснение е страхът от кредитиране на реалния сектор. Като процент от всички активи на банката най-нискодоходните - парични средства, левови ДЦК и левови депозити в банки и финансови институции в лева, са заемали дял от 28% от актива - както беше и през март месец.
По сборния баланс към юни вземанията от нефинансови институции и други клиенти са се увеличили едва с 67 млрд. лева спрямо март, докато през периода декември - март нарастването е близо двойно по-голямо - 112 млрд. лева. Освен невъзможността на банките да намерят сигурен субект за предоставяне на кредит, минималното увеличение на дадените заеми в някаква степен е и резултат от погашенията, направени по закона "Каракачанов", твърдят от БНБ. Според банкери от търговски банки обаче,
Накратко
Финансовото министерство преведе на 27 юли 131.4 млн. долара лихви по поредните лихвени купони на българските брейди-облигации. Сумата е преведена на Ситибанк, която е агент по изпълнението на споразумението между България и банките - кредитори от Лондонския клуб.
Представители на "Банков надзор" от БНБ са започнали инспекция в ДСК в началото на изминалата седмица, съобщиха от спестовната каса. Планира се проверката, която е само в централата на касата, да приключи в рамките на един месец, като в края на октомври трябва да приключи процесът на преструктуриране на ДСК.
Две трети от банкнотите от 50 лева и една трета от тези по 20 лева вече са в касите на централната банка, съобщи главният касиер на БНБ Любен Иванов. Тези хартиени номинали излизат от обращение от събота, 1 август. Към 30 юни тази година в обращение са били 1.991 млрд. лева от банкноти от 20 лева и 3.385 млрд. лева от банкноти от 50 лева. Смяната на хартиени 20 и 50 лева с метални цели намаление на разходите за производството им. За банкнотите разходите са около 50 лева за бройка, докато монетата се сече срещу 30 лева.
Решение за увеличение на капитала от 10.3 млрд. лева на 15 млрд. лева взеха акционерите на Общинска банка на общото й събрание във вторник. Увеличението ще стане с участието само на досегашни акционери, столичната община запазва дела си от 67% в капитала на банката. Въпросът с придобиването на дял от 3% в капитала на Общинска банка от "Банк Москв " все още не е решен, съобщи председателят на надзорния съвет на банката Любомир Павлов. Той обясни, че кметът Стефан Софиянски наскоро лично е изпратил до градоначалника на Москва Юрий Лужков писмо с молба за съдействие по този въпрос.
Печалбата на Хебросбанк към полугодието е 13.6 млрд. лева след авансово плащане на данъците върху нея. Основната част от резултата е от получени лихви от кредити, от депозити в други банки и от приходи от държавни ценни книжа. Капиталовата адекватност на банката към края на юни възлиза на 21%, при изискване за 8%. От предоставените през 1997 г. зърнени кредити в размер на 26 млрд. лева са направени погашения за 22 млрд. лева.
Промени в Закона за банките, свързани с дейността на синдиците, ще внесе лидерът на Зелената партия Александър Каракачанов в началото на септември, съобщи той. Проектът му ще съдържа предложение БНБ да има право на подробна информация за работата на синдиците, да може да сезира съда за нарушения на синдиците, както и да се изисква задължително становището й при завеждане на съдебно дело, свързано със съответната банка. В момента синдиците извършват ред нарушения, като едно от тях е цедиране на вземания, обясни лидерът на Зелената партия.
"Мерил Линч" отпадна от търга за консултант за Булбанк
"Мерил Линч" е отпаднал от търга за избор на консултант по приватизацията на Булбанк, съобщиха източници от инвестиционната банка. Според тях отказът е бил заради наличието в екипа им на експерти извън Евросъюза, което не се предполага от условията по търга. "Ще направим възражение в Брюксел, тъй като считаме отказа за формален, а освен това и недостатъчно коректен", коментира представителят на "Мерил Линч".
Съвсем наскоро ръководителят на програмата САРА (програмата следи как се оползотворяват отпуснатите от ФАР средства за процедурата по избора на консултант) Георги Папломатас обяви, че е направен първоначален избор за инвестиционен съветник за приватизацията на Булбанк, но отказа да назове името му. Договорът с документите на класирания на първо място кандидат е изпратен в Брюксел, откъдето трябва да се получи окончателен отговор дали кандидатурата му се приема. Това вероятно ще стане в началото на септември, обясни г-н Папломатас.
Сред състезаващите се да бъдат избрани за консултанти по приватизацията на Булбанк бяха "Уест Мърчън банк", "Ротшилд енд Фанд", Ю Би Ес, "Мерил Линч", "Ей Би Ен Амро", "Бенкърс тръст" и други.
МВФ иска по-строги регулации за пенсионните фондове
Законът, който регламентира осигуряването за допълнителна доброволна пенсия, ще бъде приет едва през есенната сесия на Народното събрание, въпреки че негов проект бе одобрен на първо четене от депутатите, стана ясно през миналата седмица. Забавянето се дължи на възраженията на представители на МВФ и Световната банка и приемането на нов закон за ценните книжа. От международните финансови институции настояват за по-големи гаранции за осигуряващите се и за отмяна на преференциите на пенсионните фондове във втората вълна на масова приватизация. Те "настоятелно препоръчват" пенсионно-осигурителното дружество да бъде отделено не само счетоводно, но и юридически от пенсионния фонд (в него се акумулират вноските на осигуряващите се). Българската страна се е съгласила на това искане, но все още не е ясно под каква форма ще стане юридическото разделение. Също с цел да се гарантира сигурна доходност върху вноските на осигурените проектозаконът предвижда ограничения при инвестирането им. Дружествата ще са задължени да инвестират "не по-малко от 50 на сто от активите на пенсионния фонд в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, или вземания по банкови депозити". За пенсионно-осигурителното дружество остава ограничението да придобива не повече от 10 на сто от акциите на един емитент със средства от пенсионния фонд, набран от инвестиционни бонове.
Донякъде се изясни, поне като идеология, въпросът за данъчното облагане на вноските и изплащаните пенсии. Предложението е да се възприеме принципът да не се облага на входа, а на изхода. Това означава, че ще се предоставят данъчни преференции за вноските, докато изплащаните пенсии ще се включват в облагаемия доход. Пенсията по задължителното държавно осигуряване ще остане изключена от облагаемите доходи.
Докато правителството и МВФ преговаляха за това как да се регулират фондовете, те продължиха да провеждат събрания за да изпълнят в аванс изискваните от бъдещия закон 3 млрд. лева минимален капитал. Въпреки че закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване се очаква да влезе в сила през септември или октомври, осигурителните дружества бързат да приведат дейността си поне според текстовете на проекта за закон. Това ще им позволи да кандидатстват за лиценз веднага след създаването на Държавната агенция за осигурителен надзор. Опитът на застрахователните компании показва, че по-ранното лицензиране води след себе си и повече клиенти.
През изминалата седмица бяха проведени общи събрания на акционерите на два пенсионни фонда - ПФ "Мултигруп" и ПОД "Съгласие". Във фонда на Мултигруп настъпиха промени в надзорния съвет. Акционерите решиха да бъде освободен от съвета Радослав Ненов и да бъде заменен от Иво Христов. Това е третият управителен орган, от който излиза Ненов след холдинга Мултигруп и приватизационния фонд на групировката. Акционерите на фонда са 10 на брой, като всеки от тях ще държи по 10 на сто дялово участие. Сред тях са "Мултигруп България" АД, "Овергаз инк" и "Бартекс" АД. Единственият акционер, който не е видимо свързан с групировката, е "Клипер" АД. От фонда декларираха, че броят на осигуряващите се е надхвърлил 5 хиляди души, въпреки че осигурителното дружество бе регистрирано през февруари тази година.
Другото акционерно събрание през седмицата бе на пенсионно-осигурителното дружество "Съгласие". "Взето бе решение да увеличим капитала на 3 млрд. лв.", каза изпълнителният директор Григор Димитров. Като основни акционери се очертават Булбанк, "Орел Г холдинг" и Българската стопанска камара. Никой няма да държи мажоритарен дял от капитала, като дори Булбанк и "Орел Г холдинг" няма да притежават повече от половината от акциите на фонда. Очаква се при новата конфигурация на акционерите осигурителното дружество да предприеме по-агресивна стратегия за привличане на осигуряващи се за допълнителна доброволна пенсия. ПОД "Съгласие" е сред учредителите на асоциацията на доброволните пенсионни фондове в страната заедно с Български пенсионен фонд, ДПФ "България", ПОК "Доверие" и ПОД "Сила". Преди седмици за нов член на асоциацията бе приет и Кооперативният пенсионен фонд.
Нулева инфлация за юли сочат предварителните данни на статистиката
Предварителните данни показват нулева инфлация за юли, каза през изминалата седмица председателят на Националния статистически институт Александър Хаджийски. За шестте месеца на годината тя е 2.3 на сто. Неблагоприятна конюнктура очертава спадът с 0.7 на сто за същия период в сравнение с полугодието на миналата година на приходите от продажби на предприятията в промишлеността. Намалението се дължало изцяло на преработващата промишленост, където спадът е с 2.5 на сто. Най-голям спад се отчита в продажбите на рафинирани нефтопродукти с близо 22 на сто. На другия полюс, най-голямо увеличение на продажбите с над 77 на сто има в производството на транспортни средства. През изминалия юни приходите от продажби на промишлените предприятия са с 4 на сто по-малки в сравнение с юни 1997 г. Вгорчавайки празника на управляващите за изминалата година от управлението им и от въвеждането на Валутния борд, стопанските ръководители от промишлеността определят стопанката конюктура в отрасъла като по-неблагоприятна в сравнение със същия период преди година. Горчивината се засилва, като се има предвид каква ненормална негативна обстановка имаше през първите месеци на 1997 г. Основните проблеми за предприятията са недостатъчното търсене на продукция и конкурентния внос. Въпреки това, продажбите на дребно през юни са нарастнали с 1.7 на сто спрямо май. Продажбите на хранителни стоки заемат 37.7 на сто от изразходваните средства от потребителите за покупки на дребно.
Средна работна месечна заплата от 180 575 лв. за месец юни, отчита НСИ. Двама от всеки трима работещи получават заплати, по-ниски от средната за страната. Заплатите в държавните предприятия са средно с 49 хил. лв. по-високи от частния сектор. В частните фирми през юни средната заплата е 150 256 лв. според националната статистика.
Заплатите в организациите на бюджетна издръжка са средно 136 758 лв., което е по-ниско от заплащаните възнаграждения през април и май. От началото на годината средната работна заплата е нараснала в номинално изражение с около 13 на сто. С два пункта над средното ниво е увеличението на заплатата в обществения сектор. Статистическите данни показват, че увеличението на заплатите е неравномерно в различните отрасли на икономиката. Най-слабо са се повишили заплатите в добивната индустрия - само с 8 на сто. Най-много, с около 30 на сто, е нараснала средната заплата в строителството. Краят на месец юни дава основание на статистическия институт да направи изводи за състоянието на безработицата за първата половина на годината. Отчита се незначително нарастване на броя на заетите в резултат на развитието на частния сектор. Четиридесет на сто от работещите са заети в недържавния сектор.
Относително изменение на приходите от продажби в промишлеността през януари - юни 1998 г. в сравнение със същия период 1997 г. "Номура" се отказа от "Пощенска" заради компрометирана позиция
Засилващите се през последните месеци индикации за проблеми в разговорите между Банковата консолидационна компания и "Номура интернешънъл" за покупка на "Пощенска" най-сетне придобиха официален вид чрез отказа на японския кандидат за участие в поредния търг, който насрочи банковият холдинг. До 16 часа в петък кандидатите за приватизация на банката - Национална банка на Гърция, Американска животозастрахователна компания и "Номура интернешънъл" (по последната класация на БКК), трябваше да подадат своите оферти. Сред тях не присъстваше "Номура", която в специално писмо обясни причината за отказа си. В него се казва, че "въпреки добронамерените от страна на "Номура" преговори с БКК бордът на банковия холдинг взе решение да поднови търга. Като директна последица от това неочаквано решение и от факта, че оферираната от "Номура" цена, както и друга специфична търговска информация от пакета станаха публично достояние, стигнахме до заключение, че позицията на "Номура" в преговорите е безвъзвратно компрометирана". Като резултат от това "Номура" с нежелание реши да се оттегли от третия търг, обясняват вече бившите японски кандидати.
Знаците, че събитията ще се развият по подобен начин, особено силно се почувстваха през изминалата седмица чрез размяна на съобщения до медиите от БКК и от "Номура". В началото на седмицата изпълнителният директор на БКК Петър Жотев изтъкна в съобщение до медиите: "Моята категорична увереност е, че през август 1998 г. Българска пощенска банка ще бъде приватизирана. " Поводът за това изказване, както се отбелязва във факса, е заявеното от Рандал Дилард, управляващ директор за Централна и Източна Европа в "Номура интернешънъл", съмнение, че до края на годината ще се продаде която и да е българска банка. На изказването на Жотев "Номура" реагира още следващия ден, като заяви (пак чрез факс), че е прочела "с огромен интерес изявлението на Петър Жотев и се радва да научи, че той е убеден в приватизирането на БПБ през август". Представители на "Номура" изрично обясниха, че преводът на български е коректен, ироничният тон не е резултат от погрешен превод.
След така развилите се събития кандидати за "Пощенска" остават Националната банка на Гърция и Американската животозастрахователна компания (съвместно с "Консолидейтид юрофайнанс холдинг"), тъй като до 16 часа в петък те подадоха офертите си.
На 5 август БКК на свое заседание трябва да прецени коя оферта е по-подходяща. На този етап евентуална пречка за провеждането му е обстоятелството, че двама от борда на БКК - вицепремиерът Александър Божков и подуправителят на БНБ Емилия Миланова, по това време са на море.
Шефът на Националната банка на Гърция Христос Кацанис заяви по повод своята нова оферта, че е "много по-добра и още по-силна". Гръцката банка нямала възражения по отношение на договора между "Пощенска" и "Български пощи", увери той. Според договора "Пощенска" плаща около 1.800 млн. марки годишно за услугата на "Български пощи". Именно този договор бе лансиран от БКК дълго време като проблем при разговорите с японците. Заиграването с този въпрос активно продължи и тази седмица. "Номура интернешънъл" предложи на БКК договора за приватизацията на банката да бъде подписан под условие, според което в рамките на 120 дни от подписването до изпълнението на договора трябва да се подпише нов договор с "Български пощи", обяснява във факса си г-н Жотев. Изводът за БКК от това е, че съдбата на "Пощенска" ще остане неясна в продължение на следващите четири месеца, тъй като няма да има гаранции за развоя на отношенията между "Номура" и пощите. "Номура" от своя страна пък обясни, че споразумението с пощите никога не е представлявало пречка за приключване на приватизационния процес. Допълнително японският кандидат заяви, че дори смятал да влее значителни капитали в "Пощенска" с цел бъдещото развитие на продуктите, които може да се предлагат чрез пощенската мрежа. Всичко това обяснява искането на "Номура" да се споразумее с пощите за срок, по-дълъг от настоящия период от една година, бе уточнението на японският кандидат, преди да се реши да се откаже от "Пощенска". Съществен елемент от отговора на "Номура" бе обяснението, че "за нас новото споразумение с пощите винаги е било детайл, който може без проблем да приключи и след подписването на договора с БКК". Зад това пролича желанието на "Номура" да се застрахова срещу възможността БКК да изтъква неразбирателства, които японският инвеститор не смята за ябълката на раздора.
На фона на продължаващите месеци наред писмени и устни уточнения и обяснения от страните, ангажирани с продажбата на "Пощенска", Американската животозастрахователна компания се стреми да стои настрана. Този подход доказа, че е печеливш още декември миналата година, когато американците тихомълком успяха да отложат срока за подаване на оферти за "Пощенска", за да подготвят своята. Още тогава неофициално се твърдеше, че "Номура" и Националната банка на Гърция са пратили до БКК писма, в които възразяват на отсрочката. Сегашната покана към американската компания да даде оферта за "Пощенска", след като "Номура" загуби статут на предпочитан кандидат, отново стана повод да се говори за по-специалното отношение на БКК към американската компания. В края на миналата седмица Клаус Мансфелд, представител на "Номура интернешънъл", припомни, че вторият кандидат влиза в преговори, в случай че предпочетеният не удовлетвори продавача. Вместо това обаче "да участва в преговори беше допуснат и третият кандидат", отбелязва Мансфелд.
Всичко това предполага, че напрежението около "правилата на играта" по всяка вероятност ще продължи, независимо че "Номура", която се проявява като най-активна в протестите си, в крайна сметка се отказа. Развръзката може да резонира както в тиха обида от страна на отпадналите, така и до решение за по-категорични изказвания, които от своя страна може да провокират допълнителни процедури по продажбата на "Пощенска".
Кабинетът гласува заем от 60 млн. ЕКЮ за "Транзитни пътища III"
България ще получи 60 млн. ЕКЮ от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) под формата на заем за ремонт и доизграждане на пътища и съоръжения от главните транзитни коридори, включени в проекта "Транзитни пътища III", реши Министерският съвет в началото на изминалата седмица. Кабинетът ще предложи на парламента да даде мандат за преговори и предварителни консултации за кредитиране на проекта, за да се постигне принципно споразумение и подписване на договор с ЕИБ.
Направленията, които са обхванати в 12 групи обекти с обща дължина 600 км, трябва да бъдат реконструирани и въведени в експлоатация до 2001 г. При наличието на кредита от ЕИБ програмата ФАР ще осигури допълнително 30 млн. ЕКЮ за проект, а чрез фонд "Републиканска пътна мрежа" се предвижда да се осигурят 43 млн. ЕКЮ.
Срокът за погашение на заема от ЕИБ е 20 години с петгодишен гратисен период, като схемата на възстановяването предвижда изплащане на главницата чрез еднакви вноски. За да се отпусне първият транш на заема, трябва да е установена организация на управлението на проекта, тоест компетенциите на звеното за изпълнението му към ГУП трябва да покриват изискванията на самия проект. Второ условие за отпускане на транша е инженерните консултантски услуги на място да бъдат приемливи за ЕИБ.
Проектът "Транзитни пътища III" се предхожда от "Транзитни пътища II", сключен през 1996 г., финансиран от ЕИБ с 60 млн. ЕКЮ, от програмата ФАР с 30 млн. ЕКЮ и от държавния бюджет с 43 млн. ЕКЮ. Той включва изграждане на нови 900 км от основната пътна мрежа. Преди това, през 1993 г., бе сключен и проектът "Транзитни пътища I", като финансирането му беше в размер на 43 млн. ЕКЮ от ЕБВР и 21 млн. ЕКЮ от ЕИБ. Той от своя страна включва рехабилитация на 750 км участъци от основната пътна мрежа.
Съществено завършените обекти по най-ранния проект са 750 км, а по втория - 100 км, като други 800 км са в процес на изграждане и договаряне.
Държавата пое и дълга на Булбанк към Полша
Правителството реши държавата да изплати на Полската централна банка дълг от 123.557 млн. марки. Кабинетът даде мандат на министъра на финансите Муравей Радев да води преговори и да подпише споразумението, което после трябва да бъде ратифицирано от парламента. Погасяването ще започне от 2005 г. и ще трае до 2010 г. Лихвата ще се плаща два пъти годишно. Тя ще е равна на 6-месечния ЛИБОР в марки. Агент по плащанията ще бъде Булбанк.
Задължението е на Булбанк, но според решението на правителството то е обявено за държавен дълг. Кабинетът използва за това стар вот на Народното събрание още от 1992 г. През периода 1989-1990 г. по времето на управлението на ген. Войчех Ярузелски Полската централна банка праща на "сигурен" депозит в тогавашната Българска външнотърговска банка 25 млн. долара и 44 млн. марки. С мораториума върху външните си задължения от 29 март 1992 г. БВТБ (сега Булбанк) спира и плащането на лихви по тези депозити. Оттогава натрупаните прости лихви са 10.8 млн. долара и 22 млн. марки. При влизането в сила на споразумението България се задължава да плати 15% от натрупаните лихви, а останалите 85% се капитализират. Преди това обаче то трябва да бъде подписано и ратифицирано от парламентите на двете страни.
Напоследък официално или неофициално правителството на Иван Костов започна да урежда множество дългове - към бившата ГДР (който беше уреден изцяло), към Италия и Испания (търговски задължения, които досега не признавахме за държавни), сега и към Полша. Досега сякаш преговорите по тези въпроси бяха в застой, защото нямаше политически интерес от тяхното уреждане. До сключването на сделката с банките - кредитори от Лондонския клуб, и дума не можеше да става за тяхното уреждане. По-късно при управлението на БСП политиката на протакане продължи, като оправданието беше липсата на средства. Доскоро Международният валутен фонд подкрепяше страната ни да отказва да удовлетворява претенции по тези задължения. От около година насам обаче правителството открито заяви намерението си да се присъединим към ЦЕФТА и Европейския съюз. Европейските държави оказаха силен натиск в международните финансови институции. Финансовата стабилизация изигра мечешка услуга на правителството и то беше принудено да я потвърждава, като поема нови и нови ангажименти. Отказът с оправданието "нямаме пари" вече не върви. И докато в случая с Германия, Италия, Испания, а скоро и с Австрия стремежът е да нямаме проблеми с членовете на Европейския съюз, то публична тайна е, че Полша беше поставила условието да се уреди проблемът с депозита на централната й банка, за да се съгласи да ни приемат в ЦЕФТА.
Това, че правителството е признало едно задължение, е едната беда, другата е, че парите се изплащат при условия, доста по-изгодни за Полша от постигнатите с други кредитори. Банките - кредитори от Лондонския клуб, дадоха голяма редукция и разсрочване между 15 и 20 години. Подобна схема се договаря и с двете банки на бившия СИВ. При официалните кредитори от Парижкия клуб разсрочването е 8 години. Източногерманският дълг от 507 млн. преводни рубли стана на 334 млн. марки с 10 години разсрочване.
На Италия и Испания се предлагат различни схеми, които също предвиждат някаква отстъпка заради факта, че това са задължения на автономни търговски дружества, макар и държавни. На Полската централна банка обаче й се признават 100-процентово главници и натрупани лихви. Изобщо задълженията ни към банки от бившия соцлагер се изплащат изцяло. Трите руски задгранични банки, които отказаха да се присъединят към брейди-сделката, получиха 100-процентово обезщетение за около 900 млн. долара вземания от България. Те бяха прехвърлени първо на "Внешекономбанк" и после на Руската централна банка, след което с тях беше намален около 1 млрд. долара дълг на бившия СССР към България по клиринговата сметка.
Булбанк също може да бъде доволна от предстоящото споразумение, защото отписва от баланса си още един, макар и спорен, пасив. При това в хода на разговорите бяха отхвърлени варианти, при които най-голямата българска търговска банка споделяше с бюджета част от бремето по връщането на дълга.
Фирмите ще са с един регистрационен номер
Номерът по БУЛСТАТ ще стане единен идентификационен код (ЕИК) в страната, реши правителството в началото на изминалата седмица. Изискването за въвеждане на единен идентификационен номер присъстваше още в предишното споразумение с Международния валутен фонд. То е записано като предварително условие за тригодишното споразумение. Договорката беше до края на юли правителството да вземе решение за въвеждането на единствен номер и до края на годината да осъществи намеренията си.
Идеята на представителите на МВФ е фирмите да имат само един номер, както гражданите имат само един ЕГН. Така контролът от всички държавни органи ще бъде далеч по-улеснен от сегашния. Ще се спестят и редица разходи на търговците и другите юридически лица, защото те ще се регистрират само на едно място. Сега примерно фирмите имат данъчен номер, който обаче не се използва от митниците, пред които важи БУЛСТАТ. Социалното осигуряване разполага със собствен номер, въпреки че практически ползва БУЛСТАТ.
Предвижда се достъпът до регистъра да е безплатен за всички държавни органи. Те ще могат да разполагат с цялата информация за интересуващите ги субекти.
Основният недостатък на БУЛСТАТ е, че той е деветцифрен, а останалите системи поддържат 10-цифрени номера. След решението на правителството ЕИК ще бъде 10-цифрен. "Няма нужда от пререгистрация на фирмите. Те просто ще трябва в един момент да прибавят една нула пред номера си", обясни шефът на НСИ Александър Хаджийски. В системата на националната статистика вече има регистрирани над 500 000 субекта. Преимуществото на БУЛСТАТ е, че регистрира всички субекти, а не само фирмите, регистрирани по Търговския закон и Указ 56 за стопанската дейност. Недостатъкът му е, че дава различни номера на клонове, представителства, физически лица, осигурители и самоосигуряващи се. "И по-нататък ще има отделен номер за клонове на фирми и представителства на чужди компании", обясни Хаджийски. Според него обаче ще има връзка между номера на фирмата майка и поделенията, нещо като подномер.
Друг недостатък на БУЛСТАТ е, че не актуализира информацията след получаването на номер. След въвеждането на единната система ще трябва да се заделят средства за осъвременяването на данните. Заменянето на данъчния номер с БУЛСТАТ също няма да излезе без пари на данъчната администрация.
Предвижда се по-нататък правителството да направи проект за закон, с който ще се уредят всичките подробности, както и заличаването на другите номера. Според източници от правителството е бил поставен тримесечен срок на председателя на НСИ да внесе проекта за закон.
На самото заседание на правителството министърът на финансите Муравей Радев внесъл алтернативно предложение да се създаде агенция за единна регистрация на стопанските субекти, която да използва съдебния регистър "Делфи". Той се поддържа от "Информационно обслужване" АД. Принципал на това дружество отскоро е министърът на финансите. Преди държавният дял в него се представляваше от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Започнаха мирните преговори в Косово
Европейският съюз инициира среща с югославския президент Милошевич в четвъртък с цел ускоряване на процеса за намиране решение на косовския конфликт. Инициативата на ЕС дойде, след като сръбските позиции се засилиха поради успешни акции на югославската армия. Сега ключов въпрос за дипломатите е дали тежките загуби, понесени от косовските албанци, ще ги накарат да преодолеят нежеланието си за мирно уреждане на кризата или новото статукво поставя едната страна в прекалено силни позиции, а другата в прекалено слаби, което може да попречи на започването на мирните преговори. Съперничество между лидерите на албанците и дългогодишното отчуждаване между общностите на сърби и албанци също може да направи искания мир в Косово по-труден за постигане от този в Босна.
Възможности за започване на разговори се появиха в сряда, когато високопоставен западен дипломат заяви, че армията за освобождение на Косово обмисля поканата да включи свои представители в групата за преговори с Белград. Основният албански лидер Ругова също счита, че е налице напредък при опитите да се формира единен албански партиен фронт с общи позиции, в който да участва и армията за освобождение на Косово. Косовският конфликт може да се окаже най-големият след разпада на бивша Югославия, поради присъствието на албанци в Македония и съседството на Косово със самата Албания. Желанието за дипломатическо решаване на кризата се засилва поради настъпването на зимния сезон, който може да доведе до хуманитарна катастрофа и масови потоци от бежанци, което ще дестабилизира обстановката в цяла Югоизточна Европа.
Според независимия белградски ежедневник "Дневни телеграф" след офанзивите на сръбската армия сепаратистите от армията за освобождение на Косово контролират едва една десета от територията на Косово, докато преди това са упражнявали контрол върху 50 процента от провинцията. Ругова иска чуждестранна военна намеса за спиране на сръбските сили, които атакуват граждански обекти с цел дезинтегриране на албанските общности и етническо прочистване на отделни територии. Според него западните сили няма да приемат създаването на независимо Косово поради възможността появяването му да дестабилизира обстановката в региона, но биха подкрепили искане за широка автономия на Косово в рамките на сегашните югославски граници. Белград предложи да бъде обсъждана автономията на Косово, но преговорите пропаднаха поради неспособността на отделните албански фракции да изработят общи позиции и да излъчат група за преговори. Един от обсъжданите варианти предвижда включване на армията за освобождение на Косово в групата за преговори с цел засилване на контактите със сепаратистки настроените албанци, без да й бъде предоставяно лидерско място.
Ранно предупреждение
Когато бъдат написани учебниците по история на ХХI век, "Шехаб-3" може да се окаже в списъка на ранните предупредителни знаци, които учениците запомнят за големите катастрофи. Балистичната ракета със среден обсег, която Иран изпробва, е точно това - предупреждение, че ракетната заплаха вече е тук, а не е отдалечена на години.
По време на драмата "Шехаб-3" вицепрезидентът Гор се оказа в Русия, играейки в още една сцена от театъра на абсурда, наречен контрол върху въоръжението. Това е вид дипломатическа драма, която използва повтарящи се безсмислени диалози и сюжети, на които им липсва логическо или реалистично развитие. През последните 30 години всяко действие в това продължаващо шоу беше построено около една смешна тема - контролът върху въоръжението функционира.
И така, театърът продължава в Москва, където г-н Гор, четейки от обичайния сценарий, изрази загрижеността на САЩ за предаването на руски ракетни технологии на Иран и други страни и подписа две споразумения за мирното използване на ядрената енергия. Междувременно повече от 20 държави упорито работят върху подобряване на ракетния си потенциал и Северна Корея изнася комплекта "Нодонг" от типа "Направи си сам ракета", какъвто използва Иран за създаването на "Шехаб-3".
Не толкова отдавна заплахата беше масирана съветска ракетна атака, но днес тя по-вероятно ще бъде една или две балистични ракети, оказали се в ръцете на пресметлив национален лидер или правителство, решени да действат извън цивилизованите норми. Какво общо имат остарелите идеи за контрол върху въоръжението с тези реалности? Може ли някой сериозно да предположи, че единственият начин да се попречи на строителството на нови ирански ракети е да се поканят аятоласите в най-хубавите женевски хотели за дълги преговори на маси, покрити със зелено сукно?
Какви изгледи има, че Иран ще се съгласи дори без да поеме задължение да предаде това, което има сега? Това, което има, е ракета със среден обсег, която може да достигне американските съюзници Турция, Израел, Саудитска Арабия и Египет. И ако някой друг се добере до ракета, способна да достигне Сан Франциско, Хонолулу или Ню Йорк, какво "споразумение" може да го накара да я предаде?
Фактът, че САЩ нямат абсолютно никаква защита срещу нападение с балистични ракети, е неприемливо голям отрицателен стимул за враговете на страната. Начинът да бъдат спрени не е чрез подписване на нови архаични договори, а чрез създаване и разполагане на национална система за противоракетна защита колкото се може по-бързо, след като следващият президент встъпи в длъжност.
Продължават разместванията в телекомуникациите
През 1996 г - 120 години след като Александър Бел каза: "Г-н Уотсън, елате тук" - първите думи, произнесени по новото му изобретение - телефона, световният телекомуникационен пазар достигна оборот от 650 милиарда долара, а прогнозата е, че през 2001 г. той ще достигне оборот от 1 трилион долара. Въпреки че през последните години се появиха много нови продукти и услуги, все още не могат да бъдат задоволени най-взискателните клиенти - мултинационалните компании. Обслужването на тези глобални клиенти е основната задача на съвместното предприятие, което ще изградят AT&T и British Telecommunications, най-големите телефонни компании в САЩ и Великобритания. Сближаването между двата гиганта идва в момент, когато повечето телекомуникационни фирми от световен мащаб се борят за място под слънцето, обединявайки се помежду си и изкупувайки по-малките си конкуренти.
Въпреки всичките си различия AT&T и ВТ имат нещо общо помежду си - новата им история започва през 1984 г. Тогава по решение на антимонополните органи американците са принудени да се разделят със седемте регионални телефонни оператора, а на Острова правителството на Маргарет Тачър започва една от най-големите приватизационни сделки, продавайки акции на ВТ. Под ръководството на Робърт Алън AT&T се издигна до седмо място сред производителите на компютри, но така и не успя да се почувства удобно в този бизнес. След приемането на телекомуникационния закон през 1996 г., увеличаващ конкуренцията в отрасъла, компанията реши да концентрира усилията си върху телефонните услуги и преноса на данни, създавайки оператор за мобилни телефони и достъп до Интернет. Беше сложен край на компютърното начинание и научните изследвания. Въпреки това AT&T си остана истински динозавър, който трудно се адаптираше към съвременните бизнесусловия за недоволство на двата милиона свои акционери. Повратният момент дойде с назначаването на Майкъл Армстронг за изпълнителен директор през ноември 1997 г. Бившият шеф на Hughes Electronics прекрати новите назначения, обеща да съкрати персонала с 20 хиляди души и обвърза заплащането на 75% от мениджърите с представянето на компанията. През тази година той направи първите си две покупки, които засилиха позициите на AT&T - за 11.3 милиарда долара беше закупена компанията Teleport Communications, която се е специализирала в бизнесуслугите, а за 48 милиарда беше взета една от най-големите фирми за кабелни телевизионни услуги - Telecommunications Inc. Освен това бяха сключени договори с Интернет-фирмите Lycos, Excite и Infoseek.
По същото време ВТ се изправи срещу увеличилата се конкуренция във Великобритания от страна на местни и чужди фирми. В отговор компанията подобри мрежата си и закри 100 хиляди работни места. През 1994 г. ВТ закупи 20% от втория по големина оператор на международни разговори в САЩ MCI, с която създадоха фирмата Concert. В момента Concert осигурява глобално покритие за 3800 корпоративни клиенти и носи приходи от един милиард долара годишно. В желанието да увеличи присъствието си в САЩ ВТ предложи да закупи MCI срещу 24 милиарда долара, но загубите на MCI я принудиха да свали предложението до 19 милиарда. От това се възползва компанията WorldCom, която предложи 37 милиарда долара, от които ВТ ще получи 7 милиарда за своя дял. След сливането на WorldCom и MCI ВТ се нуждаеше от партньор, който да разпространява услугите на Concert в Северна Америка и да й помогне да стъпи в Щатите, където телефонният бизнес се оценява на 100 милиарда долара годишно. Усилването на WorldCom се оказа удар и за AT&T, която сериозно изостава от новата компания в най-бързо развиващата се област - Интернет. Най-добрият отговор на предизвикателствата се оказа съвместната дейност
"Създаването на новата фирма ще бъде чудесна новина за нашите клиенти, които знаят, че ние можем и ще успеем", заяви председателят на ВТ сър Иейн Валънс. "Съвместните предприятия са като брак, в който трябва да има обща цел в живота. " Компанията, която засега няма име, ще бъде базирана в източните части на САЩ, в нея ще работят пет хиляди души и ще притежава собствен борд на директорите и оперативно ръководство. ВТ и AT&T ще притежават по 50% от компанията, въпреки че американците ще предоставят два пъти повече материални активи. Засега става въпрос само за съвместно предприятие и не се споменава възможно сливане. Очаква се през първата пълна година на функциониране - 2000 г., съвместното предприятие да достигне приходи от 10 милиарда долара и печалба от един милиард, които след това ще нарастват с 15% годишно. Основните области, в които ще действа компанията, са създаване на комуникационни мрежи за мултинационалните компании и институции; задоволяване на всички комуникационни потребности на компании от определени сектори на икономиката - финанси, петрол, информационни технологии, управление на международните кореспондентски връзки на ВТ и AT&T, включително транзитната и разпределителната дейност, което ще я превърне в "доставчик на доставчиците", осигуряващ услуги на едро за телекомуникационните компании и Интернет-доставчиците.
Окончателното приключване на сделката се спъва от съществуващите договорености на ВТ и AT&T с други компании. Така едва след приключването на сливането на WorldCom и MCI ВТ ще обяви AT&T за дистрибутор на Concert за САЩ, а американската фирма възнамерява да приключи участието си в съюза WorldPartners и договора с Unisource съответно през 1999 и 2000 г. В същото време стратегическото партньорство между ВТ и AT&T може да се разшири, включвайки един или два японски телефонни оператора. Япония е вторият по големина телефонен пазар в света и вече преживя първата вълна от сливания след либерализацията на отрасъла през миналата година. Говорител на KDD, най-големия международен оператор в страната, заяви, че фирмата ще се присъедини към новото съвместно предприятие, но местните конкуренти се съмняват в успеха на този ход, след като AT&T се отказва от сътрудничество с KDD в рамките на WorldPartners. Дори без KDD британо-американското сближаване ще бъде обект на особено внимание от страна на антимонополните органи в Европа и отвъд океана в период, когато телекомуникациите по цял свят се либерализират. Европейската комисия вече обеща да използва критериите, които е прилагала към другите съвместни предприятия. Това ще забави разглеждането на случая, защото няма да бъде използвана процедурата по сливанията, която предвижда твърди срокове в рамките на пет месеца, а ще бъде приложен член 85 от Маастрихтския договор, което може да отнеме много повече време.
Реакцията на новината за сделката между ВТ и AT&T беше светкавична. Два дни след съобщението за създаването на новата фирма беше обявено сливането на Bell Atlantic Corp. и GTE Corp. в размер на 55 милиарда долара, което ще доведе до създаването на телекомуникационен гигант, предлагащ пълен набор от услуги. Размерът на обединената компания, която ще запази името Bell Atlantic Corp., може да предизвика отрицателна реакция във Вашингтон и щатските столици, които да доведат до призиви към новия колос за продажба на част от активите. Обединенията на потребителите вече забиха тревога, че подобни обединения, които станаха възможни след приемането на телекомуникационния закон, ограничават конкуренцията, а не я стимулират. Сред специалистите обаче мегасливанията пораждат положителни отзиви. Бившият председател на Федералната комуникационна комисия Рийд Хандт очаква в САЩ да се оформи триумвират от SBC Communications Corp.-Ameritech Corp., AT&T-TCI и Bell Atlantic-GTE, които ще бъдат достатъчно големи, за да навлязат на регионалните пазари и да се конкурират един с друг.
Големите играчи в Европа също са спокойни за бъдещето си. В навечерието на сделката между AT&T и ВТ най-големите континентални компании France Telecom и Deutsche Telekom обявиха, че ще разменят по 2% от акциите си. Двете компании заедно с американската Sprint създадоха през юни 1995 г. фирмата Global One, която предлага единно решение за нуждите на бизнесмени и потребители от цял свят. Германците, които обявиха нарастване на нетната печалба с 18% през първите шест месеца на годината, отрекоха съобщенията, че се готвят да се присъединят към Bell Atlantic след приключване на сливането с GTE. "Ние не се страхуваме от конкуренция, ние я искаме, защото тя ще увеличи размера на пазара", заяви говорителят на France Telecom. Какво означава разширяване на пазара, показа приватизацията на бразилската телекомуникационна компания Telebras, в която участваха 38 фирми, а сред спечелилите се оказаха Telefonica de Espana, MCI и Telecom Italia.
Основни данни за компаниите за 1997 г. (милиарди долари).
Сто дни по-късно Сергей Кириенко си остава загадка
Стоте дни, които изминаха от избирането на Сергей Кириенко за премиер на Русия, се оказаха недостатъчни за преценка на 36-годишния министър-председател. През тези три месеца министър-председателят приличаше на героя от първата руска хай-тек електронна игра - вълкът, който лови яйца, падащи от четири страни. Кириенко, който сигурно е завиждал на многоръките индийски богове, трябваше да се справи едновременно с недоверието на обществото, бушуващата финансова криза, стачките и релсовите блокади, неизплатените пенсии и заплати, проблемите с приватизацията, събирането на данъците и още няколко по-незначителни проблема. Променливият успех, с който се справяше Кириенко, не позволява да се определи с точност дали той е късметлия, добрал се случайно до пост No2 в държавната йерархия, или е талантлив администратор и икономист, способен да гарантира светло бъдеще за Русия. Неизяснената същност на премиера му донесе прякора Киндер сюрприз - шоколадово яйце, в което се крие играчка изненада.
Когато при избирането му Кириенко се сравни със сапьор, който има право само на една грешка, едва ли е предполагал, че ще намери толкова мини и капани, заложени в руската икономика при управлението на предшественика му Виктор Черномирдин. Най-голямата бомба, която заплашваше да взриви не само икономиката, но и общественото спокойствие, се оказа заплахата от девалвация на рублата и критическото състояние на вътрешния дълг. Въпреки кризисното положение правителството първоначално отричаше необходимостта от външна финансова помощ, но рязкото обезценяване на държавните облигации и намаляването на валутния резерв принуди Русия смирено да протегне ръка към международните организации. Западът се смили и широко разтвори кесията си, но той щеше да направи това и ако премиерът се казваше Черномирдин или Владимир Жириновски например.
Въпреки това Кириенко провъзгласи получените милиарди за "първата икономическа победа" на кабинета, потвърждавайки, че, когато няма добри новини, дори и не дотам лошите вести могат да бъдат представени като добри. Моментът на истината за кабинета ще настъпи през ноември, когато според премиера трябва да се почувстват резултатите от антикризисната му програма. Той обяви, че до 1 ноември разходите в бюджета ще бъдат покрити изцяло от приходите в него, и обеща да подаде оставка, ако приетата програма се окаже неуспешна. Ако получените 22.6 милиарда долара са върхът в управлението на Кириенко, то неуспехът на приватизационната програма е големият му минус. В най-голямата сделка за годината кабинетът не успя да продаде "Роснефт" при условията, утвърдени от Черномирдин, и с неоправдано упорство веднага предложи компанията на втори търг, почти не отчитайки спада в световните цени на петрола и намалялото доверие на инвеститорите към Русия. Задаващият се нов провал принуди правителството да отложи с три месеца края на конкурса, но няма гаранция, че това ще доведе до успешното му приключване. Неясна е съдбата на продажбата на 25% минус две акции от капитала на руската телекомуникационна компания "Связьинвест", а трудности се очакват и при раздържавяването на 5% от "Газпром".
Сблъсъкът между правителството и газовия монополист в началото на юли се превърна в едно от най-забележителните събития за стоте дни на Кириенко, защото се отличава от цялостното поведение на кабинета. Причината за гнева на премиера беше много благородна - "Газпром" не плаща дължимите данъци и дори не спазва споразумението, което му позволява да плаща по-малко. Затова трябва да бъдат блокирани сметките и имуществото му, а делът, който е даден за доверително управление на Рем Вяхирев, да бъде върнат в държавни ръце. В крайна сметка всичко завърши с нова договореност, която увеличава задълженията на "Газпром" към бюджета, но вдигна заплахата над собствеността му. По-късно Кириенко призна, че не се е съветвал с президента, преди да заповяда атаката срещу неблагодарния "Газпром", въпреки че всеки ден двамата обсъждат по телефона текущата ситуация. Началото на настъплението срещу най-голямата руска компания без съгласието на Елцин от премиера, който реално няма тежест в обществото, показва пораснало самочувствие или опасение, че замислената акция може да бъде блокирана в своя зародиш, ако за нея научат в президентската администрация или в кръговете около държавния глава. Елцин явно се предовери на своя премиер, на когото сам разреши по-голяма независимост. В първия момент президентът подкрепи действията на премиера, но след като се запозна с подробностите, би отбой и заяви, че не може да става дума за блокиране на сметки и имущество. Това разминаване си остана единствено в кратката история на правителството и като цяло не помрачи впечатлението от синхрона между Кириенко и Елцин.
Опитът за разправа с "Газпром" е интересен и с това, че ознаменува началото на кампания срещу богатите компании. Вместо да закрие неефективните си предприятия и да ускори процедурата по банкрута на частните компании, държавата предпочита да рекетира състоятелните фирми, най-вече от енергийния сектор, за да попълни бюджета. Всички те са длъжници на хазната, но в същото време имат да получават големи суми от държавата, която не бърза да покрива своите задължения. По този начин правителството задържа нарастването на безработицата, но поставя на тежко изпитание малкото жизнеспособни предприятия. Отхвърлянето на част от антикризисните законопроекти в парламента принуди президента да отмени предвижданото намаление на акциза за транспортиране на нефт, което предизвика първите признаци на недоволство сред бизнесмените. Осемте най-големи петролни и газови компании в съвместно заявление обвиниха кабинета, че под натиска на МВФ провежда политика, която ще доведе до тежки социални последствия през следващите месеци.
Правителството на Кириенко разкри един тревожен факт от руската действителност - липсата на достатъчно подготвени специалисти, които да поемат управлението на страната на най-високо ниво. Провъзгласеният като най-млад, най-технократски и най-реформистки кабинет бързо разбра актуалността на мисълта на Бащата на народите "Кадрите решават всичко" и постепенно започна да свиква под знамената "старите муцуни". Бившият министър на финансите Борис Фьодоров застана начело на данъчната служба и се закани да прибере всички налози. След него Анатолий Чубайс оглави енергийния монополист РАО "Е С России" и беше назначен за специален представител на президента в преговорите с международните финансови организации. Уволнението на министъра без портфейл Евгений Ясин подхрани слуховете, че Чубайс може да се върне в правителството за трети път, въпреки че през март беше освободен със специален указ на президента. Списъкът на подходящите реформатори се оказа недостатъчно дълъг и Кириенко трябваше да бръкне дълбоко в запасите от славното съветско минало. За шеф на суперминистерството на промишлеността и търговията беше назначен комунистът Юрий Маслюков, бивш председател на "Госплан", могъщата планова организация на СССР. Кадровият дефицит е шанс за Кириенко, който няма приемлива алтернатива като премиер и само сериозна издънка може да доведе до смяната му преди президентските избори. А дотогава може би ще се разбере какво се крие в "Киндер сюрприз"-а.
Американската икономика - феномен на последните петдесет години
Полугодишен доклад на президента на Федералния резерв Алан Грийнспан пред банковата комисия на американския Сенат
Икономическите резултати през първите шест месеца на годината продължават да впечатляват - стабилен ръст в производството и заетостта, ниски ценови нива, умерени дългосрочни лихвени равнища. Наред с добрите новини обаче има и лоши. Високата заетост и нарастващото вътрешно потребление подхранват инфлационния потенциал в икономиката на САЩ. От друга страна, спадът на инвестициите спрямо рекордно високите обеми в края на миналата и началото на настоящата година ще компенсира до известна степен ефектите от горните два фактора. Влияние в същата посока ще окажат и проявленията от азиатската икономическа и финансова криза (срив на американския износ за страните от азиатско-тихоокеанския регион), чийто интензитет се очаква да нараства през следващата половин година. След анализ на икономическата обстановка в страната и вариантите за развитие на финансовата криза в Азия решихме да запазим непроменени параметрите на лостовете на паричната политика в периода януари-юли на 1998 г. Остава обаче опасността от рязък скок в цените вследствие на повишаване на производствените разходи като конкретна последица от нов по-нисък процент на безработицата в страната.
Когато през февруари се явих пред вас, аз акцентирах върху коригиращия потенциалната инфлация ефект на азиатската криза като определящ монетарната политика на Федералния резерв. Оживлението в американската икономика през 1996 г. и особено през миналата година породи необходимостта от допълнителни ресурси и в частност от трудови ресурси. След като заетостта достигна рекордно високи нива, във втората половина на 1997 г. логично се стигна и до изпреварващ ръст на вътрешното потребление над темпа на нарастване на дългосрочния производствен потенциал на икономиката. Превишението на консумираните блага над произведените изисква допълнителни ресурси. Азиатската криза чрез намаляване на атрактивността на американските стоки и услуги за страните в региона се очертаваше като лекарството за прекъсване на този неблагоприятен цикъл. Невъзможността да бъде измерена силата на въздействие на кризата в Азия върху американската икономика, както и да бъде определен времевият хоризонт на проявление на азиатските трусове прави фактора азиатска криза на практика неподатлив за анализиране.
Вярно е, че свиването на производството и намаляването на доходите в някои азиатски икономики надминаха дори очакванията на песимистите за скорошното възстановяване на икономиките в района. Азиатските финансови пазари колабираха, повличайки след себе си и тези в развиващите се икономики, с което икономическото стабилизиране в Азия получи отсрочка. Азиатската криза в комбинация с поскъпването на долара през 1997 г. влоши търговския ни баланс в първото тримесечие на настоящата година. Въпреки това реалният БВП не само не забави темповете си на растеж, но и достигна ръст от 5.5% на годишна база към 31 март 1998 г. Обемът на частните инвестиции дръпна рязко нагоре, печалбите скочиха, а търсенето на стоки и услуги бе изключително силно.
Оптимизмът за бъдеща ниска безработица, високи доходи и печалби, нарастващо съотношение богатство - доходи, минимални финансови разходи и сриващи се цени на високотехнологичните продукти увеличиха апетита на домакинствата и корпорациите за потребителски и капиталови стоки. Очакванията за бурен икономически растеж увеличиха и запасите от материали и готова продукция, които добавиха процент към ръста на БВП за първите три месеца на 1998 г. Ниската цена на финансовия ресурс позволи на икономическите агенти да заемат почти неограничено. С получените кредити се финансираха покупки на акции, чиито цени поскъпнаха рязко въпреки някои, разобличаващи прогнозите за висока възвращаемост от операции с ценни книжа, доклади. Паричните агрегати също поеха възходящ курс. Загрижеността ни за нивото на инфлацията растеше пропорционално на натрупването на аргументи за прегряването на икономиката в зимните месеци на годината.
Все повече се налага тезата, че кризата в Азия чрез по-ниските дългосрочни лихвени равнища в САЩ в резултат на предпочитанията на инвеститорите към финансови инструменти, деноминирани в американски долари, и поевтиняването на стоките и услугите са сред основните причини за бума в потреблението в страната ни и особено в силно чувствителния към измененията в лихвените проценти сектор на недвижимите имоти. Експанзията във вътрешното търсене повиши заетостта, а оттук и производствените разходи. Независимо от това инфлацията остана незначителна. За да предотвратим завихрянето на инфлационната спирала, трябва да се концентрираме не върху текущата икономическа обстановка, а да насочим погледите си месеци напред. Това бе и основният мотив Федералният резерв да алармира обществеността през март за реалната инфлационна заплаха.
Въпреки че статистическите данни за националния доход, макропоказателите и паричните агрегати за второто тримесечие на 1998 г. са все още непубликувани, растежът на БВП, изглежда, се е сринал спрямо нивото от първото тримесечие. Производството в General Motors почти замря в резултат на стачката на служителите в автомобилостроителната компания, което ще отнеме половин процент от БВП. От частичната налична информация, с която разполагаме, правя извода, че обемът на запасите от материали и продукция е коригиран в посока занижаване. Задълбочаването на азиатската криза влоши още повече търговския ни баланс през последните няколко месеца.
Трябва да призная, че прочитът на съставляващите реалния БВП елементи породи прогнози за спад в БВП в периода април - юни след скока през първото тримесечие на 1998 г. Подобни прогнози със силно вероятностен характер трябва да се приемат с необходимата доза скептицизъм.
През първата половина на годината производственият капацитет растеше с нарастването на инвестиции в икономиката ни, а прирастът на произведеното количество стоки загуби от нивото си през 1997 г. главно поради свиване на глобалния пазар на промишлени стоки и азиатските икономически трусове. В същото време заетостта на трудовите ресурси се увеличи драстично - милион и половина американци се присъединиха към заетите в икономиката. През второто тримесечие безработицата се срина до 4.5 на сто, достигайки най-ниското ниво през последните три десетилетия. Корпорациите проявиха изключителна гъвкавост в инициативите си да задържат служителите си - повишаване на основната работна заплата и разработването на различни системи на премиално заплащане. Високите трудови разходи естествено резултираха в себестойността на продукцията. Печалбите обаче запазиха нивата си в резултат на нарастването на приходите на корпорациите, генерирани от по-високата производителност.
През първите три месеца регистрирахме минимална инфлация. Въпреки ръста на икономиката индексът на потребителските цени, както и по-широките ценови индекси упорито щурмуваха по-ниски равнища през всеки следващ месец. В основата на ниската инфлация са повишеният производствен капацитет, евтиният внос в резултат на силния долар и сривът в цените на суровия петрол. Инфлацията в сектора на услугите, по-слабо зависим от международните пазари, се задържа на нивото от предкризисния период в Азия - три на сто.
Би било погрешно да се правят изводи за нивото на инфлацията от анализа само на един ценови индекс. Ето защо в изчисляването и прогнозирането на инфлацията Федералният резерв освен индекса на потребителските цени анализира значително по-голям брой индекси на цените, всеки от които е строго специфичен и има своите предимства и недостатъци. Верижният ценови индекс, измерващ личното потребление, невключващо консумацията на хранителните продукти и енергия, се повиши с 1.5% през първото тримесечие - значително под 2.3-те процента ръст на индекса на потребителските цени за същия период. Тези ценови индекси, все още силно непопулярни в трудовите бюра, статистическата информация на които се базира единствено на индекса на потребителските цени, отстраняват някои доста досадни неточности. Изводът от анализа на Федералния резерв е наличие на ниска инфлация.
Данните за увеличаване на производителността формираха очаквания за по-високи корпоративни печалби, което намери израз в рязкото покачване на цените на акциите. В контекста на минимална инфлация и ниска цена на финансовия ресурс високите борсови индекси се оказаха импулсът за заделяне на по-голяма част от доходите на икономическите агенти за потребление, което на свой ред стимулира производството, довело в крайна сметка до скок в заетостта. От края на 1994 г. до днес домакинствата увеличиха благосъстоянието си с 12.5 трилиона долара именно в резултат на галопиращите цени на финансовите активи. Въпреки че едва един нищожен процент от тези нереализирани капиталови печалби беше трансформиран в покупки на стоки и услуги, производителите увеличиха обемите и честотата, на поръчките на материали, необходими за производствените процеси. Стабилността на цените през последните години и очакванията за запазване на тази тенденция и в бъдеще осигуриха стабилност и във финансовите пазари, а следователно и по-нисък риск за инвеститорите. При тези условия инвеститорите станаха по-малко склонни да търсят допълнителна рискова премия за предоставените от тях кредити. Всичко това доведе до бум в инвестициите - двигателят на икономическия растеж.
Ниските лихви по ипотечните кредити през последните две години позволиха на много семейства да закупят жилища и да финансират обслужването на дълговете си. Още една предпоставка за силен ръст на потреблението. Настоящите високи ценови нива на акциите и минималният диференциал между цената на банковите депозити и цената на кредита няма да могат да бъдат поддържани, в случай че икономическият ръст падне под текущото ниво.
Ефектите от бурното икономическо развитие върху трудоспособните американци бяха огромни. Стотици доскоро обречени на хронична безработица американци получиха възможността да прекъснат черната серия от откази от потенциални работодатели, а много други повишиха конкурентоспособността на трудовия пазар след участие в програми за преквалификация.
Положителното влияние на икономическото оживление не подмина и публичните финанси. Данъчните постъпления от облагането на корпоративните печалби и реализираните капиталови печалби, от една страна, и ограничаването на държавните разходи, от друга, генерираха първия бюджетен излишък в държавната хазна от трийсет години насам. Превишението на данъчните приходи над разходите означава и ръст на спестяванията в националното стопанство. Това предполага и ниски дългосрочни лихвени проценти, които ще улеснят формирането на капитала и ще намалят бремето на задлъжнялостта. От това доколко ще успеем в усилията си да поддържаме и в бъдеще бюджетен излишък до голяма степен ще зависи икономическото ни благоденствие в следващите години.
Както споменах в предишния ми доклад пред вас, настоящата икономическа ситуация, съчетаваща високи темпове на икономически растеж с ниска инфлация, е икономически феномен на последните петдесет години - толкова, колкото е и моята икономическа практика. И въпреки че причините за настоящата обстановка са комплексни, аз отдавам постигнатото преди всичко на стабилната икономическа политика, провеждана от Конгреса и правителството, чиито усилия се материализираха в краткосрочен бюджетен излишък, а оттук и ръст на спестяванията и инвестициите в национален мащаб. Систематично прилаганата монетарна политика на Федералния резерв на стабилност на ценовите равнища осигури дългосрочен ръст на икономиката. Поетият от Федералния резерв курс генерира благоприятен макроикономически климат за бум на инвестициите в производството и иновационните технологии, което в крайна сметка повиши значително жизнения стандарт на американците. Сега пред нас стои нелеката задача да продължим да поддържаме комбинацията от солиден икономически растеж при минимална инфлация, без да допуснем прегряване на икономиката.
Блеър затегна хватката във властта
Едва в началото на миналата седмица, 15 месеца след като лейбъристите наследиха торите в управлението на Великобритания, премиерът Тони Блеър се освободи от бремето на една от традициите в Лейбъристката партия, според която правителство в сянка автоматично става правителство и на Обединеното кралство в пълния му състав в случай на изборна победа. Безупречните първи шест месеца на последното лейбъристко правителство (предишното залезе преди 18 години) се оказаха допълнителен аргумент Блеър да отложи неизбежното пренареждане на състава на кабинета, което да му позволи да затегне хватката във властта.
На 28 юли Блеър се раздели с четирима от министрите на някогашния опозиционен кабинет, никой от които не принадлежи към т.нар. възлови министерства, което потвърждава тезата за политически мотивирани размествания като необходима стъпка за установяването на мощно лоби на блеъристите в правителството за сметка на свиване на влиянието на браунистите с център финансовият министър Гордън Браун. Ключовите постове на хората на Браун в правителството станаха причина в края на миналата година да се заговори за номиналното управление на Блеър.
Други десетина министри на всички нива в администрацията на Блеър ще бъдат приведени в жертва за каузата на амбициозния министър-председател на Острова. Цената за укрепване на позициите на Тони Блеър на настоящия етап платиха социалният министър Хариет Харман, министърът на транспорта Гевин Странг, министърът на благоустройството Дейвид Кларк и първият човек в министерството на промишлеността и търговията Маргарет Бекет. Мотив за уволнението на министрите, различен от този за лансиране на доказали своята лоялност към премиера Блеър лейбъристи, се открива единствено при Хариет Харман, чийто гаф с отрязването на финансовите помощи за семействата с един родител и застоя в социалната реформа и в частност неуредиците в пенсионната система (държавните пенсионни задължения във Великобритания са далеч по-малки от тези в континентална Европа, а едва половината от пенсионерите в страната ползват държавни пенсии) концентрира разочарованието от едногодишното управление на лейбъристите.
И както повелява една друга британска традиция, в същия ден новите министри Питър Менделсон, Алистър Дарлинг, Джон Рейд и Франк Фийлд съответно на промишлеността и търговията, социалните грижи, транспорта и благоустройството гастролираха видимо доволни пред десетки телевизионни камери и стотици любопитни лондончани на "Даунинг стрийт" 10. Освен тях по централната лондонска улица се разходи и бившият аграрен министър Джак Канингам - Блеър разшири състава на правителството с длъжността координатор между отделните министерства, която ще се заема от близкия до него Джак Канингам, който не храни особено топли чувства към Гордън Браун. А на двамата ще им се налага по-честичко да работят заедно оттук нататък. Блеър проби и във финансовото министерство с рокадата на досегашния заместник на Гордън Браун, Ник Браун, с бившия просветен министър и ултраблеърист Стефан Байърс - ход, в основата на който стои доста спорният фискален проект на финансовия министър, обявен на 14 юли за увеличение на бюджетните разходи за образованието и здравеопазването с 5 на сто годишно в следващите три години. В абсолютно изражение това означава, че държавната хазна ще олекне в периода 1999 - 2002 г. с 40 млрд. британски лири (65.75 млрд. долара).
Големият удар на Блеър е назначаването на архитекта на предизборната кампания на Лейбъристката партия, върнала лейбъристите във властта след осемнайсетгодишно лутане из политическия спектър на Обединеното кралство, Питър Менделсон, известен с прозвището Принца на мрака сред крайно левите в управляващата партия. От 1994 г. насам, когато Тони Блеър пое ръководството на Лейбъристката партия, всяко едно по-значимо решение на премиера носи почерка на Менделсон. Присъствието на Менделсон в правителството като търговски и индустриален министър, освен че нарушава статуквото между блеъристи и браунисти в полза на първите, е и ясен сигнал за желанието на Блеър Великобритания да се присъедини към единната европейска валута по време на неговия мандат. В края на миналата година усилията на проевропейски настроения Блеър да прокара участието на Острова в Европейския валутен съюз до 2002 г., когато са следващите общи избори във Великобритания, не успяха да пробият сред браунистите, които яростно се противопоставиха на идеята монетарната политика на Обединеното кралство да се определя от Франкфурт.
Разхлабването на фиска, пък било то и за благородни каузи като подобряване нивото на образование (намаляване на броя на учениците в една паралелка под 30 и увеличаване на придобилите университетско образование британци с 500 хил. до 2002 г.), повишаване на заплатите на учители и преподаватели в държавните училища и университети, както и на заетите в системата на държавното здравеопазване в условията на значителен инфлационен потенциал в икономиката на Великобритания, разпали допълнително конфликта между Тони Блеър и Гордън Браун. Експанзията на британската икономика през изминалите шест години с темпове, изпреварващи дългосрочния производствен потенциал на икономиката, и противното на икономическата логика въздържане на торите от увеличаване на лихвените равнища в началото на миналата година в очакване на изборите, които и без това загубиха, посяха семето на инфлацията. За да ограничи инфлацията до заложените в бюджета 2.5 на сто годишно, получилата през май 1997 г. независимост от финансовото министерство в определянето на лихвените равнища централна банка на Англия на 4 юни коригира за шести път в рамките на една година основния лихвен процент, фиксирайки го на 7.5%. Към 30 май индексът на потребителските цени на годишна база е 3.5%. Големият лихвен диференциал между Великобритания и все още незасегнатите от азиатската криза европейски икономики и САЩ тласна британската лира рязко нагоре, което удари износа на британски стоки. Складовете на компаниите на Острова се изпълниха с непродаваема продукция, което се отрази на печалбите им. Производствените планове бяха преразгледани в посока занижаване, а фондовете за инвестиции изтъняха до ниво едва забележимо над нулата. Много скоро това развитие ще рефлектира и върху безработицата в страната, което ще върне усмивките по лицата на торите. Според наблюдателите британската икономика е на крачка от рецесията, а Блеър едва в края на юли се реши да поеме нещата в свои ръце.
Кипър отново се изправи пред заплахата от война
"Ако задачите, с които съм натоварен, са изпълнени в установения срок от време, аз не очаквам социалната сфера да постави някакви проблеми пред кипърското правителство по време на разговорите за присъединяване. " Това са думи на европейския комисар за социалното дело и заетостта Флин, казани след посещението му в Никозия на 20 юли. Според кипърския министър на заетостта Мошутас посещението на Флин е било важно събитие в процеса на присъединяване на страната му към Европейския съюз. Еврокомисарят подчерта сферите, в които Кипър трябва да осъществи напредък. Първата е тази на заетостта и трудовото законодателство. Според Флин средната норма на безработицата за страната от 3.4 процента е задоволителна, но предупреждава, че трябва да се обърне внимание на прекалено бързия темп на нарастване на населението. Освен това Кипър трябва да започне процес на приравняване на трудовото си законодателство с направленията, в които то се развива в страните от Европейския съюз. Флин призна, че планът за социална дейност на общността е бил добре разбран на острова, и е докладвал, че кипърските власти са дали обещание, че липсващите елементи ще бъдат попълнени в годината, предшестваща влизането на Кипър в ЕС. Втората сфера, в която е нужен напредък, е икономическата. Европейският комисар отбелязва, че бюджетният дефицит е нараснал през последната година. В отговор на това кипърското правителство е уверило Флин, че ще извърши нужните корекции, които са необходими, за да може до 2000 г. Кипър да покрие критериите от Маастрихт, а именно бюджетен дефицит до 3 процента от брутния вътрешен продукт. Що се отнася до процента на инфлацията (прогнозната инфлация за 1998 г. е 2.5 %) и нивото на държавния дълг, съотнесен спрямо БВП, показателите на Кипър са удовлетворителни. Според еврокомисаря Флин трябва да бъдат направени корекции и в ставката на ДДС. Нормата на ДДС в Кипър понастоящем е 8 процента, докато средната норма на ДДС за Европейския съюз е 15 процента.
Подготовката на Кипър за членство в ЕС се развива в условията на постоянен вакуум за сигурността в региона. Евроинтеграцията на Кипър, на която бе дадена зелена светлина, макар и постижима, не може да се използва като панацея за решаването на проблемите на острова. Нещо повече - Европа едва ли би се съгласила да интегрира безпроблемно зона на несигурност и потенциални конфликти, каквато в момента е Кипър. Така че актът на влизане в ЕС трябва да бъде предшестван от решаването на най-важната част от проблемите, свързани с разделението на острова и с изработването на приемлив за международната общност статут на северната му част. Намирането на работещи варианти обаче е затруднено от твърдите позиции на двете страни. На 21 юли правителството на Кипър изрази готовност да се присъедини към инициираните от ООН преговори за намиране решение на кипърския проблем, основано на резолюцията на Съвета за сигурност, приета на 29 юни 1998 г. Един от възможните сценарии за интеграция на острова бе предложен от кипърското правителство. Той се изразява в отправената от президента Клиридис покана към турската част от острова за паралелно присъединяване на двете общности към ЕС. Позициите на правителството бяха изложени от външния министър Касулидис на срещата му с представител на председателството на ЕС. Според Касулидис на срещата не са възникнали нови идеи. Кипърското правителство не отдава преимуществено значение на начина, по който всяка от страните в преговорите вижда своя статус, а на изискването разговорите за по-нататъшната съдба на острова да бъдат основани резолюциите на ООН.
Правителството на Кипър се надява, че формулата, предложена от Клиридис, ще даде преимущество на Кипър при преговорите. Това е и условието, поставено към кипърските турци, при изпълнението на което гръцката част ще участва в разговори за бъдещето на острова. Предмет на разговорите между Кипър и ЕС е била и сигурността в региона. Обстановката около Кипър стана доста напрегната, когато отношенията между Гърция и Турция се обтегнаха до крайност поради одобрението от гръцка страна на обявените от кипърското правителство планове да закупи и разположи на своя територия руски противовъздушни ракети. Турският министър-председател Йълмаз дори направи изявление при посещението си в турската част на острова, с което открито заплаши Кипър с война. В отговор на това външният министър Касулидис обяви, че правителството на Кипър е готово да направи необходимите постъпки, за да защити страната.
Лидерите на кипърските турци също имат собствени планове за бъдещето на региона. Лидерът на отделените турски територии Денкташ заяви, че турското малцинство на острова иска да постигне по-висока степен на независимост и да установи своя собствена валута. Предвижда се тя да бъде версия на турската лира, която понастоящем е в обращение в отделените територии и на нея да бъде поставен печат с надпис "Пари на кипърските турци". Турската държава в Северен Кипър е под частично ембарго от страна на ЕС и е силно интегрирана с турската икономика. Въвеждането на новата валута е възможност за по-нататъшно еманципиране на турската част от острова и крачка към постигане на по-висока степен на независимост от Турция. Стъпка в тази посока е и настояването на Денкташ за международно признаване на отделения Северен Кипър преди присъединяването му към инициираните от ООН разговори за намаляване на напрежението и решаване проблемите на острова.
Турският анклав в северната част на Кипър обяви своята независимост през 1983 г., но бе признат единствено от Турция. Останалата част от света признава правителството на кипърските гърци като единствената легитимна административна структура на острова. Кипър е разделен след 1974 г., когато турски войски завладяха северната му част, в отговор на преврата, организиран от кипърските гърци и подпомогнат от тогавашния военен режим в Атина. Международните усилия за обединяване на острова се провалиха и това поставя бариера пред подобряването на отношенията между Анкара и ЕС. Допълнителен повод за влошаването им бе решението за включване на Кипър в групата на страните, започващи процес на присъединяване към ЕС, както и решението за отлагане на приемането на Турция. На срещата в Кардиф британският премиер Тони Блеър се опита да смекчи позицията на ЕС спрямо Турция, но от гръцка страна наложиха вето на проекта му. Това бе последвано от изявление на Месут Йълмаз, според което в Кардиф е бил постигнат твърде скромен прогрес. Главните препятствия, спиращи присъединяването на Турция към ЕС, са позицията й относно кипърското статукво и системното нарушаване на човешките права. Турция не присъства на срещата в Кардиф и Йълмаз заяви, че това ще се повтори и на следващата среща, домакин на която е Австрия. Анкара очаква промяна на позицията на ЕС спрямо кандидатурата й за членство и даде да се разбере, че може да ревизира отношението си към европейските структури, ако резултатите от следващата среща на 15-те не са удовлетворителни за нея. Йълмаз е изложил алтернатива като резервен вариант, в случай че ЕС отново блокира присъединяването на Турция. Тя се изразява във възможността Анкара да преразгледа и промени дългосрочно баланса и ориентацията във външната си политика. Турция може да измести стратегическите си приоритети и да преориентира своите усилия за изграждане на бъдещо партньорство в посока Русия, САЩ и Япония.
Кипърското гръцко правителство настоява пред международната общност, че противовъздушните ракети са му нужни за защита на острова, но Турция заявява, че ще третира гръцки Кипър по същия начин, по-който той възприема турския анклав в северната част на острова. Правителството в Анкара заплаши да атакува ракетите, ако те бъдат разположени на острова, докато Гърция твърди, че подобна атака би създала условия за започване на война. Намерението на Кипър да закупи ракетите обтегна отношенията между Гърция и САЩ миналата седмица, след като гръцкият външен министър Пангалос обвини американския президент Клинтън, че е изрекъл големи лъжи, когато в предизборната си кампания е обещал да реши кипърския проблем. Това изказване бе последвано от призив към американците от гръцки произход да не подкрепят изборните кампании в САЩ, защото според Пангалос е практика в областта на външната политика кандидатите за президент на САЩ да дават лъжливи обещания с цел да си осигурят гласовете на многобройните представители на имигрантските общности.
Проблемите започнаха след официален протест на американския посланик в Атина, предизвикан от думите на Пангалос и отказа да посети Гърция на американския специален координатор за Кипър Томас Милър, чиято задача е да възобнови преговорите между кипърските гърци и турци. Според гръцките власти американските инициативи нарушават решенията на ООН и това е довело до задънена улица. Независимо от многото американски инициативи, Гърция официално заяви, че кипърският проблем може да бъде решен без американско посредничество. Атина е недоволна и от нежеланието на Вашингтон да използва влиянието си за оказване на натиск върху Турция, както и от факта, че американците не са съгласни с плановете на Кипър да закупи от Русия ракети С-300. Гръцката страна възприема турското присъствие в Северен Кипър като окупация и според нея при решаването на конфликта трябва да се отчита този факт. Поради това Гърция не приема изявления като това на говорителя на Белия дом Маккъри, че по отношение на Кипър трябва да се говори по-скоро за конфликт, отколкото за инвазия. Те се отчитат в Атина като промяна на статуквото и като подкрепа за турската позиция в кипърския спор.
Може да се твърди, че кипърският въпрос навлиза в нова фаза, в която се увеличават неизвестните при бъдещите преговори, макар да не е изключен вариант, при който именно това да улесни интеграцията на острова.
Накратко
Министерският съвет прие през миналата седмица промяна във вътрешноустройствения правилник на Агенцията за приватизация. Тя предвижда отделите "Маркетинг" и "Връзки с обществеността" да се слеят в общо звено, наречено "Информация и връзки с обществеността". Според правителствения пресцентър мотивите за сливането са да се подобри информационната дейност и процесът на приватизация да стане по-прозрачен. Министерският съвет обаче не разгледа очакваните промени в закона за приватизацията. Според запознати причината е, че приватизиращите органи още не са се споразумели помежду си каква да бъде границата на активите, от която зависи дали определено предприятие ще се продава от АП или от ресорното министерство.
Комисията по икономическа политика в парламента през миналата седмица отложи заседанието, на което се предвиждаше да бъде обсъждан законът за публичното предлагане на ценни книжа, който трябва да замени сега действащия закон за ценните книжа. Това означава, че законът, а с него и така чаканата защита на дребните акционери се отлагат за есента.
Комисията по ценните книжа лицензира през миналата седмица още четири инвестиционни посредника. Това са "Бултренд брокеридж" ООД - София, "Източни финанси" ООД - София, "Експандия България" АД - Пловдив и "Загора Финакорп" АД - Стара Загора. С лицензирането на новите посредници общият брой на инвестиционните посредници, лицензирани от комисията, е 80.
Общо 127 души са издържали изпита за придобиване на правоспособност за брокер на ценни книжа. Общият брой на явилите се кандидати беше 150. Издържалите изпита няма да получат в близките три месеца своите сертификати поради предстоящата промяна в името на комисията. От догодина брокерите няма да могат да участват в борсовата търговия, ако не са изкарали с успех изпита.
Няма подадени оферти за участие в преговорите за продажба на 125 770 акции от капитала на "Пивиконсерв" ЕАД, съобщи пресцентърът на Агенцията за приватизация. Срокът изтече миналия вторник (28 юли), а началната офертна цена беше 650 хил. долара. Предметът на дейност на предприятието включва производство на консерви и търговия с плодове и зеленчуци.
Агенцията за приватизация сключи през изминалата седмица договора за продажбата на 51% от "Оргахим" на "Уайтбийм холдингс лимитид" (Whitebeam Holdings Limited) срещу 8.9 млн. долара.
Агенцията за приватизация подписа договор за продажбата на пул "НЕК" с приватизационния посредник Credit Suisee First Boston (Europe) Limited. Срокът за изпълнение на договора е 12 месеца.
Чакат се подобрения на офертите за "Балкан"
"Проведохме преговори с трите кандидата за авиокомпания "Балкан", поискахме обяснения към офертите и евентуално предложения за подобряване на параметрите", съобщи за "Капитал" в края на изминалата седмица Мая Ангелова, представител за България на посредника за продажбата на "Балкан" - "Тройханд Остойропа бератунг" (ТОБ). Според нея до средата на август ще бъде обявен избраният купувач, с когото ще продължат преговорите по приватизационния договор.
Според запознати първите преговори с трите кандидат-купувача (мениджърското дружество "Балкан еър", "Российский авиационн й консорциум" и "Еър България") са били проведени в рамките на един ден, като първо е било поканено мениджърското дружество "Балкан еър". И трите потенциални купувача са изразили готовност за "доуточняване" на офертите си.
Според източник от Агенцията за приватизация офертата на "Еър България" е била подадена от Бони Бонев от Международната банка за търговия и развитие. Бони Бонев беше консултант на швейцарското дружество "Андре и сие", което преди няколко месеца беше заявило интереса си да придобие и управлява плевенската рафинерия "Плама". Дружеството "Еър България" също е с швейцарска регистрация, като акционери в него са две дружества на Мултигруп. По непотвърдена информация консултант на "Еър България" е "Прайс Уотърхауз" (тя от своя страна беше консултант на провалилите се купувачи на "Химко" и "Плама" - "Стелар глобал корпорейшън" и "Интернешънъл екуитис инк", собственост на индо-канадеца Ъруин Брейч).
Според неофициална информация Международният валутен фонд е поставил условие приватизационната сделка за авиокомпанията да бъде подготвена до 30 септември. Това е едно от предприятията, чиято продажба се смята за решаваща за подписването на тригодишното споразумение между българското правителство и фонда.
Данните от поправения последен одит на "Балкан" от Кей Пи Ем Джи сочат, че загубата от основна дейност на авиокомпанията през 1997 г. е около 9.7 млн. долара. За сравнение - загубата от основна дейност за 1996 г. е била над 46 млн. долара.
Парламентът ускорява приватизацията чрез промени в закона за реституцията
През изминалата седмица парламентът гласува промяна в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, която според замисъла трябва да даде повече възможности на правоимащите да извлекат полза от реституционните си искове. Най-подчертаваната от авторите промяна е, че компенсаторните записи, които все още не са отпечатани, засега ще бъдат замествани от поименни временни удостоверения. Те (както и компенсаторните записи) могат да бъдат използвани за участие в приватизационни сделки, придобиване на акции от приватизирани дружества или на държавни ценни книжа от "приключили емисии" (според текста на закона). На теория това трябва да обезщети бившите собственици на имоти, като веднага им осигури доходи от дивиденти например (ако станат акционери) или от лихви (ако решат да придобият ДЦК). Другата промяна в подобен леко популистки стил е, че право на обезщетяване вече ще имат и собствениците на разрушени или преустроени постройки, ако на тяхно място има нови сгради или съоръжения, включени в активите на определено дружество.
Промените в закона бяха предизвикани от оплакванията на приватизиращите ведомства, че сегашната уредба на реституцията пречи на приватизационните сделки. Според приватизаторите проблемът сега е, че докато не се изясни колко акции или дялове от капитала на предвидено за раздържавяване дружество ще бъдат заделени за удовлетворяване на реституционни искове, не е ясно и какъв пакет от акции може да бъде предложен за касова продажба.
Най-много такива случаи има в промишленото министерство, което е принципал на най-голям брой търговски дружества. Според служители във ведомството там нерядко се стига до отлагане на сделка, докато се изяснят реституционните претенции, а междувременно потенциалните инвеститори загубват интерес към предприятието. Точно такъв беше случаят с "Шуменско пиво". То беше обявено за приватизация от промишленото министерство в края на 1997 г. и дори бяха насрочени преговори с потенциални купувачи за последните дни на декември. По това време няколко потенциални купувача, включително и две чужди компании, бяха подали оферти за придобиване мажоритарен пакет от пивоварната. Впоследствие преговорите бяха отложени, защото правният анализ на предприятието се оказа лош и в него не бяха включени част от реституционните претенции. През пролетта на тази година, след изясняване на претенциите, промишленото министерство отново предложи "Шуменско пиво" за продажба, но и досега няма кандидати за пивоварната въпреки постоянното удължаване на срока за продажба.
Бившите собственици, чиито имоти не могат да бъдат върнати като реална собственост, по закон се обезщетяват със съсобственост върху идеални части, чрез акции, дялове или компенсаторни записи. За да стане това, тези лица трябва да подадат иск за обезщетяване до министерството - принципал на дружеството, в което се намира съответният имот, или до областния управител. Исканията, които бъдат уважени, се предават за оценка от вещи лица. От оценката зависи колко акции, дялове или компенсаторни записи ще получи бившият собственик.
Досега една от основните причина за отлагането на приватизационни сделки беше именно оценяването на реституционните искове, защото не беше ясно кой трябва да плати на вещите лица - заинтересованият собственик или приватизиращият орган (от фонда за покриване на разходите за приватизацията). Според сега приетата промяна разходите за експертизи от вещи лица могат да се заплащат от собствениците или от техните правоприемници. Впоследствие разходите ще бъдат включени в стойността на обезщетението. Текстът предизвика остър спор в пленарна зала между депутата от демократичната левица Михаил Миков и идеолога на реституцията Светослав Лучников. Според Миков възможността собствениците сами да плащат за оценката ще им позволи да настояват за нейното завишаване пред вещите лица. Лучников обаче заяви, че това не може да стане, защото оценката ще става по тарифа, утвърдена от финансовото министерство.
