Освен че ще кроят държавния бюджет за 1999 г., парламентаристите ще прегледат отчета '96 на БНБ и този на ДСК, който е получен в НС миналата седмица.
Председателят на Народното събрание спомена, че "има хубави сигнали за промени в данъчните закони, и то в насока намаляване на данъчни ставки". По думите му ДДС наистина ще бъде намален от 22 на 20%.
"Шапката" на парламента не изключва възможността от промени в конституцията, защото "там има текстове, които очевидно могат да бъдат подобрени". "Въобще през следващата сесия никак няма да се скучае", обеща Йордан Соколов.
Приключването на четвъртата сесия на парламента беше отпразнувано с обяд в Дипломатическия клуб в Горна баня, даден от Йордан Соколов за началниците на софийски всекидневници.
Наздравиците за края на политическия сезон продължиха в градината на Министерския съвет. Там домакинът Иван Костов благодари на депутати и министри за това, че са издигнали авторитета на политиците в България.
СДС готви Великата октомврийска конференция
"Идеята за седемте комисии се приема добре, одобряват се начинът, по който ще се излъчват делегатите от местните клубове, и дневният ред на конференцията", съобщи лидерът на СДС Иван Костов след посещението си при благоевградските сини. Премиерът добави, че е усетил готовност у политическите филиали на СДС за основния дебат на националната конференция.
Националната конференция на бившата коалиция е насрочена за октомври. Двудневният форум ще е посветен на местните избори, окончателното завършване на партийното строителство и промените в устава на СДС. Преждевременният интерес обаче се поддържа и от нововъведението на Националния изпълнителен съвет - работата на конференцията да протече в седем предварително избрани комисии. Седемте групи, в които от "Раковски" 134 са разпределили депутати, министри и регионални представители, ще бъдат профилирани така, че да покриват основните политически и организационни приоритети на управляващата партия.
На конференцията местата "reserve" по устав са за съставите на НИС, националния съвет и контролния съвет. Освен това в междинния форум ще участват целокупните общински и регионални СДС-ръководства, свой представител ще има и всеки низов син клуб.
"Преди конференцията ще се съберем и ще изготвим общо мнение по въпросите от дневния ред", каза за "Капитал" организационният секретар на СДС - Бургас. След пререгистрацията на всички членове на сините ППО и потягането на структурите от квартално ниво нагоре остава партията на лъвчето да бъде бетонирана с правила. Затова и обсъждането ще гравитира около правата и задълженията на сините активисти. По "важност и компетентност" ще бъдат описани и "домашните" на по-горните етажи в СДС-конструкцията. Присъдружните организации вероятно също ще бъдат предмет на дискусии в НДК през октомври. "СДС не е имал никога проблеми с двойното членство на негови членове в други политически организации, които приемат идеите и програмата на съюза. Никога не сме имали такъв проблем, той и сега не съществува за нас", обясни синият лидер.
Появилите се слухове за това, че СДС има намерение да прекрои по нов начин коалицията ОДС, организационният секретар Христо Бисеров коментира с "не". Запитан остава ли в сила уговорката от Каденабия за запазване на формулата ОДС на местните избори, Бисеров отговори "да".
Местните избори плюс въпроси, които представляват общ интерес в организационно и в кадрово отношение, ще обсъждат регионалните структури на СДС от рило-родопския край и от Североизточна България на регионални конференции на 5 и 6 септември.
"СДС би желал регионалните и общинските ръководства да имат максимална свобода и демократично право да правят сами политиката, която считат за най-добра", каза Иван Костов. По думите му работа на местните организации е кой каква коалиция да прави и какви кандидати да излъчва. От тази гледна точка на "Раковски" 134 са оптимисти за местните избори.
"Десет разлики" между контрола и диалога с властта
Първата среща на избиратели с техните депутати от 25-и софийски многомандатен район, организирана от фондация "Желю Желев", показа, че опитите на българското гражданско общество за контрол над властта засега остават в сферата на пожеланията. Актовата зала на 40 СОУ в ж.к. "Люлин" събра в началото на седмицата трима от общо дванадесетте депутати (сред които Стефан Савов, Красимир Каракачанов, Станка Величкова, Иван Глушков), избрани в района, и трийсетина гласоподаватели от тези, за които можем да кажем "той беше добър избирател, най-добрият в района, седеше на първия ред вляво... " на всяка среща. Активните избиратели, предимно от третата възраст, затрупаха проф. Юлиян Буров (СДС), Николай Камов и Георги Дилков-Лорда (евролевица) с въпроси "защо се качва цената на сиренето и защо не намалят тази на хляба". Те довериха на народните избраници личните си проблеми за жилища, наеми, сгрешени телефонни сметки и споделиха надеждите си за "скорошни парламентарни избори". Почти три часа намерилите "подходяща" публика пенсионери отегчаваха депутати и организатори. Гражданската инициатива отстъпи пред личните S.O.S.-молби на малцината избиратели. Единствените проблеми в ресорите на народните представители бяха за патентния данък, лицензите за търговска дейност и борбата с престъпността.
Първоначалното намерение на фондацията да организира "Граждански форум за контрол на парламентарната дейност на народните представители" се трансформира в "Граждански форум за диалог с депутатите". Според идеята на форума като "диалогично пространство" замисълът се осъществи: гражданите говориха, депутатите си водиха записки, включваха се от време на време с отговори и поемаха обещания. "Изпратете ми документите", поръча на представителите на дружеството на инвалидите "Здраве" бившето ченге Георги Дилков-Лорда, когото някои от жителите на "Люлин" титулуваха с прякора на Боян Петракиев - Барона. "Обадете ми се. Не мога да ви осигуря жилище, но поне ще ви помогна да си подадете документите в общината" обеща и проф. Буров. Експерименталният характер на проекта се хареса на депутатите. "Бихме били по-полезни, ако се дискутираше законодателната програма, но не можем да очакваме от тези хора да говорят за висока политика", оправда питащите Николай Камов. Според него ефективното влияние и сформирането на популярните "групи за натиск" у нас се отлага, защото "колко години ни делят от гражданското общество на Запада".
"Чувството на взаимна зависимост" между депутат и избирател, което търсят да постигнат с проекта във фондация "Желю Желев", всъщност е реалната възможност за законодателни инициативи и промяна на политиката от гражданите. "Здравейте, депутати, аз съм вашият избирател" и под лупа наблюдавам дейността ви в парламента е посланието, което сега проектът отправя с рекламния си знак. В бюлетина "През прозореца" координаторите правят опит за контрол над дейността, като подробно отбелязват законотворческите инициативи, направените изказвания и предложения на всеки "техен" депутат. За диалога обаче остават само учтивите фрази, похвали и благодарности. Според телефонното допитване сред гражданите на "Люлин", което фондацията е провела в началото на юли, 36% от жителите на комплекса казват, че не се интересуват от дейността на своите избраници, почти половината от населението обаче са съгласни, че гражданите трябва активно да изразяват мнение по създаването, обсъждането и приемането на законите. Затова от неправителствената организация са категорични, че за есенната сесия ще променят стратегията си.
В противен случай форумът, чрез който "общественото мнение се превръща във върховен авторитет, контролиращ политическата власт" (по думите на социолога Румен Димитров), остава само добре замислен проект.
Как Бонев иска да прилага закона си
Богомил Бонев направи следващата крачка към почти пълната централизация на структурите в МВР. Той се захвана да събере на едно място повечето поднормативни документи, по които работи вътрешното ведомство. След като си написа нов закон за МВР по свой образ и подобие, Бонев се зае да слива в един документ всички правилници, наредби и инструкции, по които работят в момента подопечните му спецслужби и полицията. Крайният продукт се нарича Правилник за приложение на Закона за МВР и в момента чака премиерския параф в Министерския съвет.
Още в началото на документа е записано, че вербуването на външни сътрудници за нуждите на полицията и спецслужбите ще се определят с отделна наредба. В момента начинът за привличане на агенти е полупубличен. Информаторите на МВР се делят на два вида - извънщатни служители и секретни сътрудници. И докато правата и задълженията на първата категория са строго заковани в официална наредба, начинът за набиране на тайните агенти и техните функции са определени в поверителна разпоредба. Извънщатните служители се набират само доброволно, могат да получават възнаграждение от фонд "Борба с престъпността" или да работят безвъзмездно, трябва да отговарят на изискванията за офицер от МВР и се ползват с неговите права. Те подписват и декларация за мълчание, носят служебна карта, изпълняват задачи на вербувалата ги структура и имат право да носят оръжие. Дали Бонев ще регламентира публично и статута на тайните сътрудници все още не е ясно.
Документът има вид на общообразователно четиво и напътствие за самите полицаи и оперативни работници от спецслужбите. Правилникът съдържа текстове, които сякаш са създадени за някои от най-спорните операции на МВР, като например задържането на Роко с фалшиви банкноти или пък преждевременната атака на нарколабораторията в софийското село Опицвет. Документът дори дава указания какво трябва да правят граничните полицаи на речните граници, когато по една или друга причина коритото на реката се измести (като например спора с Турция за течението на река Резовска). "Държавната граница на Република България, преминаваща по река, не се премества както при изменения на очертанията на техните брегове или нивото на водата, така и при отклонение на коритото на реката в една или друга страна, ако това не е уредено с други споразумения", е записано в правилника.
Читателят на правилника може да научи на човешки език какво се крие зад енигматични буквени съчетания като НСС, НСБОП, НСП, както и какво означава "Гранична полиция" или пък "Жандармерия". Най-сериозно внимание е обърнато на службата за борба с мафията (НСБОП) и контраразузнаването (НСС). Националната служба "Сигурност", или НСС, се превръща не само в защитник на поверителната информация и стратегическите обекти в страната, но и в нещо като кадровик на държавния апарат. Кадрови офицери от контраразузнавателното ведомство ще дават разрешения за работа в обекти или с информация, които имат някакво отношение към националната сигурност. Стратегическите държавни органи и организации ще се одобряват от Министерския съвет. Към всяко от тях ще се създаде обособено звено за сигурност, където ще се назначават и оперативни работници от НСС. Контраразузнаването ще може да контролира и работата на недържавните организации, които по някакъв начин имат отношение към стратегическите интереси на България. Всеки от кандидатите за работа в стратегически обект и вече назначените служители минават през щателни проверки от НСС. Ресорният офицер трябва да съобщи становището си до 10 дни. Отказът на контраразузнаването не се мотивира и не подлежи на обжалване. На отхвърления кандидат или уволнения не се съобщава, че решението е от съображения за сигурност. Основанията за отказа на контраразузнаването, или освобождаването, са пет: чуждо или смесено гражданство, ненавършени 18 години, присъда за умишлено престъпление от общ характер, психическо заболяване или подозрение във връзки, заплашващи националната сигурност. Работещите в стратегическа организация може и да са чужденци, но те трябва да са потенциални купувачи на предприятие от отбранителната промишленост или техни представители. Те обаче трябва да подпишат декларация, че задължително ще предоставят достъп до дружеството и информация за него на Националната служба "Сигурност".
В Правилника за приложение на Закона за МВР е записано и по какъв начин да става достъпът до поверителна информация. Степените на секретност ще са три - секретно, строго секретно и строго секретно от особена важност. Те се определят от автора на съответния документ. Неговият началник може да повиши, понижи или премахне нивото на секретност. Тайната информация може да се предоставя на висшите органи на държавната власт само чрез вътрешния министър, неговия главен секретар и секретаря, който ресорно отговаря за НСС. Останалите държавни ведомства трябва да се обърнат писмено към директора на контраразузнаването, който преценява дали съответните секретни данни са в компетенцията им или не. За сметка на това пък всеки български гражданин е длъжен незабавно да предоставя информация на контраразузнавач, ако тя му бъде поискана.
В правилника на Богомил Бонев се изясняват и всички ресори на оперативните работници от Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП). Освен борбата с мафията НСБОП ще се занимава с престъпленията, извършени срещу и от висши държавни администратори, хора от дипломатическия корпус или пък представители на международни организации у нас. Антимафиотите ще се занимават с български терористични организации, с връзките им със сродни структури зад граница и с лова на чужди терористи у нас. Както и досега, НСБОП ще трябва да разкрива всички престъпения по наркотрафика, контрабандата с оръжие, сделките с радиоактивни материали, търговията с хора, пласирането на крадени коли, рекета, фалшификаторството или хазарта. В ресора на НСБОП влиза и корупцията в държавната администрация.
Принципно ново положение в Правилника за приложение на Закона за МВР е статутът на граничната полиция и жандармерията. Доскоро двете структури имаха по-скоро военни функции и не бяха на ти с оперативната дейност. В по-голяма степен това се отнася за граничните полицаи, които поеха от контраразузнаването паспортно-визовия контрол на пропускателните пунктове и бяха натоварени да следят и пресичат дейността на контрабандистите и така наречените каналджии. По новия закон граничните полицаи са натоварени не само да охраняват границата, но и да разследват. Според правилника при екстрени ситуации те ще могат да ползват безплатно държавни, обществени и частни превозни средства на територията на своя граничен район, ако това се наложи. В тези случаи граничните полицаи ще могат свободно да преминават и през частни нежилищни имоти, дори собственикът да не е съгласен.
Покрай правилника Богомил Бонев иска да прокара и някои нови разпоредби, които имат чисто материален характер. С постановлението на правителството ще се определят и таксите, които МВР ще събира за издаването на разрешенията за охранителна дейност. Онези, които се занимават с лична охрана на физически лица, ще трябва да платят 200 000 лева на полицията, за да извършват дейността си. Двойно повече ще струва разрешителното за охрана на обекти или СОТ-услуги. Половин милион лева е цената на документа за онези, които искат да изпълняват всички охранителни услуги. Допълнително 100 000 лева струва защитата на жп обекти и плавателни съдове, както и охранителни услуги извън района на РПУ-то, което е одобрило лиценза. Продължаването на вече издадено разрешително е 50 на сто от базовата цена на услугата. Охранителните фирми трябва да доплащат и по 5000 лева за всеки новоназначен бодигард.
Бонев въвежда и месечни такси за използването на информацията от електронните бази данни на МВР. Таксата за достъпа до базите данни на граничния контрол е 400 000 лева месечно, 200 000 лева - на КАТ, 100 000 лева - на централния регистър, 10 000 лева - справката за фирми.
Слух сваля Мозер
Анастасия Мозер смята да се оттегли от поста главен секретар на БЗНС през есента, съобщиха преди дни източници от "Врабча". Това щяло да стане на редовния конгрес на земеделския съюз, който по устав се провежда на 7 и 8 ноември. След скандалите в агроорганизацията около последните парламентарни избори Анастасия Мозер оглави частта от съюза, която днес съществува юридически като БЗНС-Народен съюз. Акостиралият с още трима юнаци (Георги Пинчев, Димитър Божанов, Жеко Стоянов) в синята парламентарна група Петко Илиев получи като награда от демократите старата регистрация на БЗНС, в която обаче като шеф вече фигурираше самият той.
Въпреки уговорката от Каденабия, че коалицията ОДС остава непроменена за местните избори, между сините и техните партньори има напрежение. Хората на Мозер продължават да се чувстват пренебрегнати, защото управляващите рядко зачитат мнението им.
Клюката от миналата седмица гласи, че обтегнатите отношения на земеделците на Мозер с ръководството на СДС са причина двете земеделски групи в рамките на ОДС да започнат да обсъждат обединителни стъпки помежду си. От страна на петковистите разговорите водел Димитър Божанов, Стефан Личев бил ангажиран от страна на Мозер.
"Не ограничаваме хората си - те са свободни да водят разговори. Но дори аз не мога да преговарям, ако не съм оторизиран и няма решение за това", коментира за "Капитал" Петко Илиев.
"Желание или опити за обединение с хората на Петко Илиев няма. Преговори също няма. За мен такива обединителни тенденции са невъзможни, защото се разминаваме по цели и по начини за тяхното постигане", обясни Моньо Христов от БЗНС-Народен съюз. Той добави, че не долавя у дъщерята на Гемето никакво настроение да се оттегля. "В нашия устав няма мандатност, просто има избор на ръководство, който се провежда на две години", каза Христов.
Свалянето на Мозер от шефското място върви комплект с имената на евентуалните й приемници. Старата и най-сериозна номинация за главен секретар е името на земеделския министър Венцислав Върбанов. Напоследък обаче той срещал отпора на другия мераклия за агроначалник - Стефан Личев. Лагерът на Петко Илиев и Георги Пинчев не може да има претенции към стола на Мозер, затова пък е съсредоточен във вечния двубой между двамата беловласи Макс и Мориц.
Особено любопитна е интригата с Тодор Кавалджиев. Шефът на кабинета на вицепрезидента Николай Ненчев бил фаворитът за главен секретар на Кавалджиев, подкрепяли го още Петко Илиев и Жеко Стоянов. Апетит за върховния пост в БЗНС имали и младите земеделци, които смятат, че, ако прокарат кандидатурата на шефа на Земеделския младежки съюз Христо Габров, ще успеят да реанимират 98-годишната организация и да сменят затворническото поколение политици.
"Нито имам намерение да се махам, нито някъде в организацията са изразили желание за това. Нито имам намерение да ставам посланик", заяви пред "Капитал" Анастасия Мозер. Тя и нейните земеделци се срещнали с Петър Стоянов, за да му напомнят, че вицепрезидентът е деполитизиран и не трябва да се меси в работата на политическите партии. "Кавалджиев иска да пробутва своя антураж за постове в БЗНС", оплака се Мозер.
БЗНС-Народен съюз, общо взето, били доволни от министър Върбанов - "човекът се мъчи да си върши работата".
Земеделската лидерка искала да обърне внимание на премиера Костов, че "депутатите от неговото БЗНС" непрекъснато отправят нападки към Венцислав Върбанов. "Никой няма нужда да създава нови фронтове в управляващите среди - това е голяма грешка", твърди Анастасия Мозер.
Стратегията за престъпността - много и добри пожелания
Един гарван стоял на върха на една скала. Изведнъж под него изскочил запъхтян заек, преследван от лисици. Пред него имало река, от едната страна на пътеката имало пропаст, от другата - непристъпната скала. Заекът се спрял и паникьосан запитал птицата: Гарване, какво да правя, ако ме хванат лисиците, ще ме изядат. Преплувай реката, посъветвал го гарванът. Не мога, казал заекът, лисиците плуват по-бързо от мен и ще ме разкъсат. Тогава прелети над пропастта, посъветвал гарванът. Нямам крила, отговорил заекът. Е, аз само ти давам стратегията, казал гарванът и отлетял.
Общо взето, този виц определя смисъла на Националната стратегия за противодействие на престъпността, която беше разпространена в медиите миналата седмица. Този тъй дългоочакван от обществото документ наистина създава представата на цялостно, завършено и смислено творение. Може би затова са малко коментарите по него. Той обаче не посочва инструментариума за осъществяването й, а както е известно, държавата ни в този момент не разполага с кой знае какви възможности и ресурси. В стратегията за противодействие на престъпността има прекалено много пожелания и твърде малко осъществими неща. Доста терминология и незначително съдържание.
Стратегията очевидно има историческа стойност, защото е непреходна. Тя би била валидна за всяко време и всеки обществен строй и това е основната й слабост. Още в преамбюла, където премиерът обосновава необходимостта от подобен документ, си личат птичият поглед, от който е обхваната картината на престъпността в страната и причините за слабото, й противодействие. Ако криминогенната обстановка, анализът и прогнозите за нея имаха по-конкретни очертания, и предложенията, и тяхното изпълнение щяха да приемат реални и конкретни очертания.
"Управляващите търсят причините за негативните резултати в борбата срещу престъпността извън слабостите на своето управление", смята един от основните критици на стратегията, бившият секретар на МВР Цвятко Цветков. Според него причината за така представената стратегия е в нейните цели. "Тъй като няма реални резултати в борбата с престъпността и такива в скоро време не се очакват, управляващите ги отлагат чрез представяне на стратегията, т.е. резултатите ще станат реалност, когато се изпълнят задачите на стратегията."
Стратегия за престъпността обаче безспорно е необходима, защото, ако не друго, тя е политически аргумент, който може да бъде цитиран, размахван и дори изпълняван, когато може. Макар че обществото ни вече има опит в представянето, ако не на стратегии, то на програми, които никога не бяха изпълнени. А все пак програмата е нещо далеч по-конкретно от стратегията. От 1994 г. досега не е имало година, през която да не е приет подобен документ за борба с престъпността, независимо кой е на власт. През 1994 г. главният секретар на МВР Коста Богацевски беше разработил една доста обстойна програма с конкретни изпълнители и срокове, с препратки към съответните ведомства и министерства. Печално известният МВР-шеф при Виденов Любомир Начев също имаше такава програма. И приемникът му Николай Добрев предложи неотложни мерки и т.н. Теоретично в тези документи имаше доста рационални неща, но нито един от тях не беше изпълнен. Практиката всеки един управляващ да започва всичко отначало си личи и в приетия от този Министерски съвет документ.
В основната част стратегията е разбита на отделни пасажи, където най-общо е посочена необходимостта от едно или друго действие или законодателна инициатива. Там има и неща, които вече са започнали да се правят или пък се очаква да станат факт - като финансовата полиция, единната информационна система за престъпността, промените в съдебната система, югоизточния център за борба с наркотрафика и т.н. - неща, вече дебатирани в обществото и срещнали неговото одобрение, които очевидно ще бъдат реализирани.
Дори от първия прочит на стратегията си личи, че тя е правена под европейски погледи. Една основна част от същината й е посветена на видовете престъпност, заради които Европа ни натиска отдавна, като нелегалната миграция, контрабандата на наркотици, провеждането на рестриктивна визова политика за граждани от рискови държави, ограничителния режим за нашите престъпници, прането на мръсни пари. В това няма нищо лошо, напротив. Лошото е, че тези елементи доминират над основния - превенцията на престъпността. Старите криминолози твърдят, че превенцията е основата за реалното противодействие на престъпността. В стратегията естествено има една отделна точка, която е посветена на този елемент, но там постановките са по-скоро фигуративни, отколкото чертаещи някаква тактика за реално осъществяване на генералната превенция срещу престъпността. В този пасаж има и такива общи препоръки като "разработване на конкретни програми и методики за установяване, ограничаване и неутрализиране на криминогенните фактори от икономически, социален, етнически, религиозен или друг характер... разработване на програми за трудова заетост, социална защита на безработните и социално слаби слоеве и на рискови групи сред младите хора". Нещо като да построим по-добър свят. В тази точка управляващите значително са олевели от декември миналата година, когато се приемаше докладът "Антимафия". Тогава БСП критикува остро доклада на сините, защото не е засегнал обществено-икономическите причини за бума на престъпността, и дори излезе с алтернативен документ. Естествено осъществяването на подобен глобален социален проект, който да зачеркне различията в обществото, е невъзможно дори за развитите демокрации.
За сметка на това в стратегията е обърнато доста голямо внимание на репресията и повишаването на строгостта на наказанията. Специалистите неведнъж са посочвали, че завишаването на наказанията не води до очаквания резултат. Прилагането на законите естествено е част от превенцията, но екипът, който е правил стратегията (според осведомени не повече от 6-7 души), очевидно е изпуснал необходимия баланс. А в раздела за реформата на съдебната система премиерът се изживява повече като партиен, отколкото като държавен ръководител, защото съвсем открито е заявил какво ще се направи със съдебната власт, за да започне тя да функционира по - ефективно - изявление, което все пак е приоритет на законодателя, а не на администратора.
По друг начин стои разделът за борба с корупцията - там за съжаление личи пълно разминаване между желаното и извършеното. Тръгвайки от принципната постановка, че държавата трябва да има повече регулативни функции, в стратегията е записано: "Оптимизиране на административните функции, въвеждане на прозрачни административни процедури, максимално ограничаване на разрешителния режим" - все неща, които са доста далеч от сегашните действия на кабинета.
И в този документ организираната престъпност продължава да е неясен обект за управляващите. Макар че за нея са отделени най-много подточки от всички раздели - общо 12, мафията така и не приема конкретни очертания. Залегналите жалони в борба срещу мафията подсказват, че и тук екипът, който е разработвал стратегията, си е служил само и единствено с принципни понятия от чужди консултанти, идващи често на гости в страната ни, вместо да визира специфичните прояви и характеристики на организираната престъпност у нас. Изобщо управляващите продължават да виждат българската мафия само и единствено в "дебелите вратове".
Осъществяването на тази стратегия би означавало да се възвърне държавността в България. И това е целта й. Една доста тежка и непосилна задача за когото и да било, особено от гледна точка на бързите резултати, които се очакваха в битката с престъпността.
В желанието си да обхване цялата обществено-икономическа характеристика на престъпността стратегията на Костов казва прекалено много и излишни неща, които размиват акцентите на документа и нейната етапност.
Въпрос предизвиква и нежеланието на Министерския съвет да предложи за одобрение стратегията в парламента. Има очевидно противоречие в думите на премиера - от една страна, изготвянето на стратегията е възложено от парламента с препоръките на доклада "Антимафия" през декември 1997 г., от друга, той не се чувства длъжен да се отчете каква работа е свършил. Разглеждането на стратегията в пленарната зала при всички случаи щеше да я обогати или най-малкото щеше да придаде по-голяма политическа стойност на документа. Както стана с гласуваната Концепция за национална сигурност. Факт е, че на основата на приетата от Народното събрание Концепция за национална сигурност Иван Костов успя да мотивира и да "узакони" създаването на Съвета за национална сигурност към Министерския съвет, докато в стратегията няма подобна необходимост. Както и това, че гласуването на такава стратегия отново щеше да предизвика дебат по престъпността. Но в стратегията на доста места е посочено какви действия трябва да извършва парламентът, за да се бори единно с престъпността. Макар пожелания са и към съдебната власт, която също е независима. На практика излиза, че премиерът Костов, който е вносител на тази стратегия, е върховен суверен на нацията, който дава "синята нишка" в действията на една или друга власт, което между другото личи и в самото изготвяне на стратегията, която е правена само и единствено от изпълнителната власт.
Общественото мнение не виси по дърветата, а се произвежда
Социологът Андрей Бунджулов пред в. "Капитал"
Как стана така, че в центъра на няколко скандала напоследък като Шенген, отмирането на президентските правомощия и други се оказаха политолози? Те сякаш иззеха ролята на политиците.
- Политологията у нас се ражда мъчително в посттоталитарното или в демократичното общество. Политологията, политолозите, политическият анализ са нещо сравнително ново за българските условия, те тепърва намират своето място и това е предизвикателство както пред самите политолози, така и пред медиите, пред политиците и пред обществеността. Не мисля, че нещо драматично е станало. Не съм съгласен с тези, които твърдят, че политологът е някакво божествено същество, отвъд доброто и злото, от чиято уста трябва да говори само "обективността", "истината", "незаинтересоваността". Това е по-скоро входният билет на политолога. Той така може да пласира своя дискурс, своя анализ само ако говори като такъв, но това не означава, че всъщност политологът и политологията са нещо, несвързано с властта и политиката.
Не се ли наместват политолозите в ролята на decision makers, т.е. вместо политологът да бъде само коментатор, да се опитва и да прокарва някакви решения?
- Оформят се структурата на политическото поле, на политическата игра, всеки със своите залози. Медиите, журналистите, политолозите, политиците, социолозите, всички ние правим общественото мнение като артефакт. Общественото мнение не виси като круши по дърветата, то се прави, то се произвежда. Колкото и цинично да звучи това.
Не се ли притеснявате, че се обвързвате с някаква политическа сила и че самият вие сте един от тези, които създават новото ляво пространство?
- Проблемът не е да се притесняваме, че се обвързваме с дадена политическа сила, а как става това. Този, който твърди, че има някакъв абсолютно независим политологически дискурс или политологическа позиция, той просто или е некомпетентен, или заблуждава общественото мнение. Въпросът е как да се гарантира такава минимална зависимост - независимост, че политологът да не е просто едностранчив критик или апологет, а да запазва някакви критични дистанции дори и в собствената си партийна или политическа привързаност и същевременно, като прави и най-абстрактните си политологически анализи, да знае, че те са вкоренени в някаква политическа привързаност.
Да, но в последно време вие станахте повече строител на лявото, отколкото негов критик... - Трябва да се построи нещо, за да се критикува, или трябва да се строи, критикувайки това, което строиш. Просто трябва да приемем, че тези два процеса протичат заедно и са свързани.
В крайна сметка това не започва ли да изкривява някак си обществения дебат, когато се създава някаква такава илюзия, създават се схеми?
- Един дебат е винаги дебат, в който присъстват илюзии и схеми. Въпросът при политолога е в това той да удържа своята вкорененост в тези илюзии и схеми, да не вярва прекалено много на това, което говори, т.е. да запазва някаква дистанция. Проблемът не е в това, че политологът не трябва да бъде част от политическата игра, той не може да не бъде такава част, въпросът е да запазва дистанция към тази игра, т.е. да играе.
Но през януари 1997 г. много хора влязоха в тази игра, после като че ли не можаха да се откъснат и се получи така, че те вече се превръщат в говорители на някакво мнение. На какво се дължи това според вас - на тяхното желание да се обвържат или по-скоро те са влезли в играта и не могат да се откъснат?
- Не знам дали политологът трябва като Макиавели или като Токвил да падне от властта, за да може да започне да пише своите политологически изследвания. Мисля, че късният политолог в края на ХХ век е човек, който активно участва в конструирането на политиката. Проблемът е, пак повтарям, в това да държи сметка за своето участие. Просто това е честната позиция на политолога - не да казва "а не, аз нямам нищо общо с това, аз съм отвъд доброто и злото", а просто ясно да заяви, да направи прозрачни връзките, които има, политическата или социалната поръчка, която има към себе си. Защото съвременната политология се прави като резултат от политически и социални поръчки и връзки. Нека да дискутираме върху механизма на тези поръчки, това за мен е основното, а не че политологът е независима, странна птица.
Добре, а кой отправя поръчката за новото ляво пространство?
- Според мен поръчката за новото ляво пространство се отправя от няколко посоки. Първо, това е дефицитът на ляво в гражданското общество. Лявото е структурно необходимо и политологът като учен, като аналитик, като критик на действителността не може да не си зададе въпроса за баланса в обществото, в политическия живот. Второ, според мен поръчката бе отправена от провала на самата левица в лицето на БСП като управляваща партия. Тук се отвори един вакуум. Не бива да се смята поръчката като рецидив от миналото, от тоталитарните времена, когато викаха в някакъв отдел някакъв човек и му казваха да напише някакъв материал. Вече поръчките не са в такъв вид. Те са много по-опосредствани, те, така да се каже, протичат като процес на интуиция, която се оформя в неправителствени организации, във фондации, в самото гражданско общество, и мисля, че това е нормално.
Добре, но тази интуиция не вкарва ли в пространството някакви понятия, които са неразбираеми?
- Обикновеният гражданин не е експерт естествено. Той трудно се ориентира в тези неща, но той не е и профан. Ние не трябва нито да го идеализираме, нито да го подценяваме. Мисля, че той все повече започва да разбира какво се случва. В политическия език откриваме много неща, които обикновеният човек не разбира или от които му е писнало. Просто те са вече девалвирали в неговото съзнание. Например демокрация, пазарна икономика са неща, от които на обикновения човек му е писнало. Това не означава, че той не ги разбира или че те не са нужни в обществото. На него просто му е писнало от самите политици, но това е друга тема. Думата социалдемокрация пък е натоварена с едни ореоли от миналото, там някъде Благоев, Янко Сакъзов, лозето на Габровски, комунисти, социалдемократи, той изобщо не разбира какво става в съвременната социалдемокрация. Тук трябва да има просвещение. Обикновеният гражданин трябва да разбере за какво става дума, че това не е лозето на Габровски, че това не е Бузлуджа, че това не е спорът Янко Сакъзов - Димитър Благоев, а нещо съвършено друго. Виждате пред какъв проблем е изправен политологът, той трябва да отчита, че езикът е изхабен и същевременно редица понятия и думи имат съвършено ново значение за света, за които той обаче няма чувствителност, които той не разбира.
Не се ли връщаме към проблема, че интелектуалците на Изток тук искат да имат някаква мисия, докато на Запад не е толкова характерно това, там имат по-скоро професия, не мисия?
- Да, да, точно така. То се наслагва и в лявото, в самата левица, тъй като самата левица е свързана с проект. Тепърва политологът на Изток, и в България по-конкретно, трябва да се опитва да усвоява западната позиция на политологично мислене, т.е. да се превръща вече в професионалист, който не иска кой знае какво и не очаква кой знае какво, който си върши работата.
Колегите ви, които съветват СДС, изглеждат сякаш по-практични, по-експертни, занимават се по-малко с мисионерски проекти. Това не е ли по-полезно за една партия?
- Не зная дали са по-практични. Видях няколко много интересни подхвърляния там, за новия човек, за новия ръководител, видях, че фабриката за илюзии по някакъв начин трудно се закрива. Мисля, че и там прекалено много се генерират проекти и мисионерско мислене, т.е. проблемът ни е общ. Кога все пак тези български интелектуалци ще започнат да вършат по-конкретни неща, кога те ще станат всъщност интелектуалци според вас?
- Най-интересният въпрос. Когато се нормализира политическото поле, когато то стане автономно, когато в него вътре има автономни субекти: медии, журналисти, политолози, социолози, коментатори, всички ние, които правим общественото мнение, всеки си знае своето място, своята роля. И когато, което е много важно, в това поле никой не властва окончателно и безвъзвратно, няма монополна конфигурация, т.е. няма ситуация, при която да се диктуват от едно място правилата на играта. Тогава според мен ние ще имаме условия за професионализъм не само в политологията, но и във всичките елементи на това поле. Защото това е игра на залози, просто трябва да има автономност, ясни прозрачни правила, за да може тази игра да протича нормално.
Кой обаче ще създаде нормалната обстановка в крайна сметка? Времето или някой трябва да го вкара в проект отново?
- Мисля, че проект не е нужен, мисля, че времето ще създаде тази игра, и мисля, че икономиката, експанзията на икономическите правила, нормативност и рационалност във всички останали полета ще нормализира всяко едно от тях.
Точно в момента отново има опит политиката да влезе в икономиката, вече има такъв афоризъм - навремето депутатите искаха да бъдат съветници на някой бизнесмен, сега бизнесмени искат да бъдат съветници на някой депутат. Отново се обсебва икономиката от политиката, не само от управляващите.
- Това е така, защото в България просто има дефицит на реформи. Реформата не е завършила. Няма все още истински реформи, няма пазар, няма пазарна икономика и всичко зависи твърде много от депутатите. През няколко години има едно преразпределение на ресурсите и тогава бизнесът и икономическите агенти отиват при политическите, тъй като политическите агенти диктуват правилата на играта. Когато с това се приключи, тогава и политиката, и икономиката ще се отлеят едно от друго. Отделен въпрос е, че по принцип не може да има чиста икономика. Мисля, че политиката така или иначе ще влияе върху икономиката, но въпросът е как.
Корпоративният отговор на кризата
Ако пазарът е изтощен още в зародиша си и мафиотизиран, ако държавната администрация е доминирана от клиентелизъм и блокирана от кланови интереси, ако в обществото господстват аморфните форми на традиционалистка солидарност - кои са тогава възможните опорни точки за успешна модернизация в България в края на ХХ век? Не е достатъчно да кажем - тези опорни точки са островите на модерен стопански и обществен живот, съхранени и оцеляващи в трудните условия на днешна България. Необходимо е да си дадем ясна сметка в какъв модел на взаимодействие помежду си тези острови на модерния свят могат да изнесат тежестта на прехода към едно ново състояние на обществото, съответстващо на съвременните стандарти на европейската цивилизация. В историята на ХХ век има един утвърден модел за преодоляване кризите на развитието - моделът на плуралистичния или авторитарния корпоратизъм.
Защо фашизмът в Италия се радваше на голяма обществена подкрепа през 20-те години на века въпреки своя репресивен характер? Един от отговорите на този въпрос е следният: защото на мястото на доминираните от мафията полулегални стопански структури режимът на Мусолини утвърди рестриктивната, но открита и регламентирана със закон корпоративна система на стопански отношения.
В началото на 30-те години САЩ преживяваха най-тежката стопанска криза от основаването си. Социалната дезинтеграция и политическото напрежение взривоопасно нарастваха. "Новият курс" на Рузвелт изведе Америка от кризата. Само за първите сто дни от своето встъпване в длъжност новоизбраният президент прокара с желязна настойчивост стотици нови закони и нормативни актове, утвърждаващи предприемачите, синдикатите, обществените организации и финансовите структури като организирани групови интереси в една нова корпоративна структура на обществен диалог и съгласие.
Аналогични бяха стъпките на първите следвоенни правителства в разрушената Западна Европа след 1945 г. Прословутата "социална държава", за чието бащинство претендират и социалдемократи, и консерватори, и либерали, е по своята същност продукт на една цялостна система на национален (а не партиен) консенсус, изграден върху ясни и публични ангажименти на основните групови интереси към каузата на националното възстановяване. Тези ангажименти формират гръбнака на демократичната корпоративна система на съвременните индустриални и постиндустриални общества в Европа. Възникнала като отговор на криза, корпоративната система в Европа и Америка се съхранява и значително допринася за просперитета на западните общества и през златните десетилетия на 50-те и 60-те години. Неоконсервативната рационализация на стопанските отношения от 80-те години постави под въпрос резултатите на корпоративния консенсус, но не успя в значителна степен да подрони неговите институции - социалната държава, трипартизмът в индустриалните отношения, преразпределителните функции на държавата.
Корпоративната система демонстрира ефективността си не само в развития западен свят. През 60-те и 70-те години режимът на Реза Пахлави в Иран осъществяваше амбициозна стратегия за модернизация на страната. В ход бе съвкупност от програми за стимулиране на пазарните и обществените позиции на тези социални слоеве, чиято култура и интереси са в подкрепа на модернизацията. Всички обществени организации, търговски сдружения и младежки асоциации бяха обект на авторитарен корпоративен контрол, изграждащ стратегията на модернизация като взаимодействие на определен тип обществени отношения. Шахът загуби битката в полза на радикалния ислям, но причините за това се крият не толкова в корпоративния характер на неговата стратегия, колкото в авторитарните средства за нейното осъществяване в една често враждебна културна среда.
Каква би била приложимостта - и ползата - от развитието на
Преди всичко нека успокоим съмнението, че корпоратизмът е равносилен на антидемократизъм. Съществуват исторически прецеденти на подмяна на демократичен режим със система на авторитарен корпоративен контрол - фашистка Италия, Иран. Но успешните форми на корпоративен обществен консенсус са извън всяко съмнение в западните демокрации от втората половина на нашия век. Корпоративната система не оспорва базисната легитимност на парламентарната демокрация като механизъм на представителство на гражданите в управлението на страната. Корпоратизмът означава преди всичко признание, че във все по-сложната социална действителност на модерното общество все по-голямо значение има представителството на групови, а не само на индивидуални граждански интереси. Взаимодействието между организираните групови интереси и държавата се осъществява чрез легитимните органи на държавната власт в една демократична система - парламент, изпълнителна власт, държавна администрация, общински съвети.
Как работи една система от корпоративни взаимоотношения? Във всяко общество има множество групови интереси, конкуриращи се помежду си или сътрудничещи си в осъществяването на определена цел или кауза. Кой може да бъде посредникът между тях, за да получи всеки дължимото? Класическият либерален отговор е: пазарът. Но има поне два типа случаи, когато пазарът не може да помогне. Първо, когато съперничещите си интереси са много големи и добре организирани - тогава конкурентният пазарен сблъсък "на живот и смърт" между тях би имал катастрофални последици за обществото. Второ, когато самият пазар е почти удушен от мафиотски контрол, както и от допазарни, натурални, кланово-патриархални модели на производство и размяна. В първия случай в качеството си на посредник влиза държавата - демократичната държава. Тя смекчава конкурентния сблъсък на пазарните гиганти в система на макроикономически контрол върху условията на пазара, контрол, който действа на практика в система на организирани взаимоотношения между стопанските агенти и държавата. Държавното посредничество между работодатели и синдикати е класическият първообраз на тази корпоративна система. По-късно като страни на корпоративно взаимодействие се включват все по-разнообразни групови интереси - стопански, граждански, етнически, за да се стигне до днешното състояние на плуралистичен корпоративен натиск върху структурите на демократичната държава, който изразява много по-пълно съдържанието на демократичния политически процес на Запад, отколкото външно легитимните отношения гражданин - държава и разделени власти, доста поизпразнени от реално съдържание.
В Източна Европа и особено
Това обстоятелство само по себе си е причина за високата степен на политическа нестабилност в региона, където общественият договор между гражданина и управляващите е най-често продукт на мимолетно идеологическо въздействие, а не на добре калкулиран рационален интерес. Този интерес по правило съществува, организиран в многообразие от референтни групи. Но проблемът на България не свършва дотук. Блокадата на стопанската реформа и политическата нестабилност при нас се пораждат не само от липса на ясно очертани и легитимни групови интереси, но преди всичко от подмяната на легитимните пазарни взаимодействия с мафиотска структура на икономиката, възпроизвеждана от съюза между полузаконни стопански агенти и корумпираната и неефективна държавна администрация. Може ли тук да помогне класическата формула на представителната демокрация? Не, сама по себе си тя е безпомощна да помогне и българското ходене по мъките след 1989 г. е най-ясното свидетелство за това. Нещо повече - на фона на формално действащото демократично управление все повече се задълбочават тенденциите и вземат връх процесите на антимодерна и антидемократична реставрация на примитивните форми на кланово традиционалистка солидарност. Може ли нещо да се направи?
Ако има силно и решително демократично правителство - може. Необходима е стратегия на системна и интензивна подкрепа от страна на държавата на всички тези интереси и форми - реални и потенциални - на модерен стопански и социален живот в страната, които все още изразяват като структура и дейност модерния характер на обществените отношения в България. Тази подкрепа трябва да има характера на организирана система на плуралистично корпоративно взаимодействие. Нека веднага избегнем едно страшно подозрение - пишещият тези редове ни най-малко не предлага на почитаемото правителство да подбере "своите хора", "своите групировки" и "своите неправителствени организации" и да ги обяви за "модерните" интереси срещу тези на всички останали - "изостанали" групи и интереси. Една модерна и демократична корпоративна система дефинира правила, принципи и норми, а не субекти на участие в диалога държава - гражданство - пазар. Именно тези принципи и модели на открито, прозрачно, състезателно и нормативно определено взаимодействие между държавния и груповия интерес в една плуралистична и корпоративна система могат и трябва да изградят модерна алтернатива на социално взаимодействие в българското общество - алтернатива, която да отвоюва социални пространства от настъпващите за реванш до модерни форми на социална зависимост и социална аморфност.
По същество корпоративна система в България съществуваше през целия период след консолидирането на новосформираната мафия през 1991-93 г. Това беше - и все още е -
За този тип корпоративна система е характерен нелегитимният статут на всички участници в нея и по-точно разминаването между легитимния им статут и реалната им дейност. Държавният чиновник трябва да защитава националния интерес, а защитава личния или груповия си интерес. Бизнесменът не продава, а рекетира. Застрахователят не поема щетите, а предизвиква щетите на застрахования. Първата стъпка към нормализация на обществените отношения и взаимодействието на интересите в обществото е принуждаването на всички социални агенти да играят легални нормативни роли. И тъй като голямата част от тях не желаят или не могат да го направят, изключително важно е новите правила на играта да бъдат вкарани в действие между всички тези социални актьори, които искат и могат да облекат своите групови интереси в публични законови рамки. Това може да бъде направено от правителство, което съзнателно заема ролята на безпристрастен посредник, а не на страна в състезанието на груповите интереси. Една от основните причини за провала на всички български правителства след 1990 г. е разделянето на групировките на "наши" и "други". Един групов интерес има стимул да остане в пространството на законна дейност само ако има гаранции, че същите правила важат и за неговите конкуренти.
И сега - по-конкретно! България има огромен проблем със стремглавото западане на своето селскостопанско производство. Опитвало ли се е правителството - днешното или бившите - да влезе в контакт с асоциациите на селскостопанските производители, фермери или членове на законни кооперации, да проучи техните мнения, интереси, искания? Да договори оптимална политика в отрасъла, която да е съобразена както с фермерския, така и с националния интерес? Не, няма такива системни опити (може би има спорадични?). Може би няма легитимни фермерски асоциации? Ами ако няма, час по-скоро трябва да се създадат! Не от правителството, но с неговата подкрепа и с ясното съзнание за ползата от такива асоциации. Този пример може да бъде умножен по всички основни стопански ресори в страната. Те трябва да притежават свое легитимно представителство на всички основни интереси, съдържащи се в тях в системен диалог с правителството.
България има тежки проблеми с образованието в страната. Колко работни срещи има проведени между Съюза на българските учители (има ли все още такъв?) и държавните институции в ресор образование? Какво е равнището на институционализация на университетските интереси в спорадичния диалог с държавата? А на интересите на научната общност? Лекарският съюз бе по-добре представен в дебатите по здравеопазването. Днес да, а утре? Има ли регламентирана система на обмен на мнения и позиции между интересите на гилдията и държавния интерес?
Корпоративната плуралистична система на взаимоотношения държава - общество носи най-малко две ползи и на държавата, и на обществото. На първо място, тя стимулира конкуренцията между груповите интереси за придобиване на определен ресурс под държавно посредничество. Тази конкуренция е допълнителна спрямо конкуренцията на пазара. А когато пазарът е мафиотски монополизиран или удушен в зародиша си, както е в България, тази конкуренция е заместващ механизъм, стимулиращ обществения прогрес. На второ място, и още по-важно - корпоративното плуралистично взаимодействие дава на държавата пряка обратна връзка за състоянието на обществото, което управлява. Тази възможност е особено ценна, когато държавната администрация отдавна е престанала да обслужва собственото си правителство с информация за резултатите на неговото управление. Конкуриращите се групови интереси носят тази информация като същност на собственото си послание към държавата посредник.
И накрая няколко думи за конкретните форми на плуралистичен корпоративен обмен. Те са различни според националните традиции. В България тепърва трябва да се изпробват алтернативни възможности. Има една специфика на ситуацията у нас обаче, която ще окаже ключово въздействие: българската държава, правителството ще трябва тепърва да убедят и себе си, и българските граждани в предимствата на една подобна - законна и открита
Българската държава трябва целенасочено да стимулира и подпомага изграждането и дефинирането на многообразните групови интереси на модерното общество у нас. Въвлечени целенасочено в системата на плуралистичния корпоратизъм, тези интереси сами по-късно ще намерят пътя си за пълноценна пазарна реализация.
В България има не само препятствия по пътя на този тип корпоративна модернизация. През последните 10 години в страната се създадоха силни граждански организации, които могат да играят ролята на зрели корпоративни агенти в дебата с държавата. Страната все още притежава организирана средна класа от експерти професионалисти, борещи се срещу своята маргинализация в една мафиотска икономика на мизерия и тотално опорочени ценности и стимули. Ако не успеем да оползотворим тези ресурси днес, блатото на традиционалисткия балкански посткомунизъм ще ни залее необратимо по пътя към третия свят.
Златните стаи на РВД излязоха и незаконни
Скандалът около строежа на хотелския комплекс на Копитото през изминалата седмица получи нова насока. Оказва се, че с източените около 8 милиона долара държавни пари от фонд "Ръководство на въздушното движение" (РВД) на всичкото отгоре се финансира един незаконен строеж. Това, че в сряда Висшият експертен екологичен съвет безпроблемно одобри направената оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) по реконструкцията на хотелския комплекс "Копитото", не опровергава тази теза. В самата аргументация на ОВОС има съществени пропуски и груби нарушения на законодателството, което подсказва, че неговата цел в действителност е да узакони строежа, който още със старта си влиза в конфликт със закона, и да прикрие нарушенията на цяла верига от висши държавни служители.
В официално становище на Зелената партия, поискано от зам.-министъра на околната среда Марияна Лукова във връзка с обсъждането на ОВОС, е записано, че хотелският комплекс "Копитото" е узаконен неправомерно.
"Наглостта, с която обектът е започнат и продължава да се изпълнява в нарушение на законите, говори за степента на корумпираност на такива органи като столичната община, Министерството на околната среда и водите и областната управа", твърди шефът на зелените Александър Каракачанов в писмо до парламентарната комисия за противодействие на престъпността и корупцията. Министерството на Евгений Бакърджиев също не е упражнило необходимия контрол и противодействие и по този начин е съдействало на беззаконието. Което до голяма степен потвърждава твърденията, че лично вицепремиерът е бил покровител на проекта, по който РВД придоби правото да ползва десет стаи за осем години срещу осем млн. долара. Каквито и да са стаите, след като бъдат построени, те наистина излизат златни на бюджетното ведомство.
Хотелският комплекс "Копитото" е купен от ЕТ "Пламен Найденов" през април 1995 г. за 280 хиляди долара. Скоро след това собственикът разгръща мащабно строителство върху и около него, като надстроява съществуващия ресторант на няколко етажа, изгражда две пристройки на по три и четири нива и допълнителен обект на 500 кв. метра. Всичко това е започнато без нито един от изискваните от законите на страната документи. При това обектът е в защитена територия.
Едва в началото на тази година, когато се вдигна шум около този строеж, управителят на Софийска област Веселин Стойков сключва договор с ЕТ "Пламен Найденов" за учредяване на право на пристрояване и надстрояване. По договора това право обхваща разгърната площ 5006 кв.м. Реално обектът се строи на повече от 5500 кв.м. Според Каракачанов подписаният от областния управител договор е нищожен, защото липсва съгласие от Министерството на околната среда и водите, както изисква Законът за защита на природата.
След като въпросът с незаконното строителство на Витоша беше поставен в парламента, на 21 април 1998 г. главният архитект на София Стоян Янев е издал акт за узаконяване на хотелски комплекс "Копитото" на основание чл.162 от Закона за териториалното и селищното устройство. Той гласи, че "строежи или части от строежи, извършени в отклонение на одобрените проекти, разрешение за строеж и други строителни книжа се узаконяват от органа, който е издал или е следвало да издаде разрешение за строеж, ако са допустими по разпорежданията и териториално-устройствените планове, които са действали по време на извършването им или след това, като се представят необходимите проекти". Този член е неприложим в случая, защото не се касае за отклонение от одобрени проекти, а за липса на всякакви проекти и разрешения. Разрешението за строеж е издадено от управление "Архитектура и благоустройство" едва на 6 май 1998 г. Очевидно е, че актът за узаконяването е с по-ранна дата от тази, на която е дадено решението за строеж и са одобрени строителните книжа.
Изводът, който може да се направи от тази необичайна любов на държавното чиновничество към проекта на едноличния търговец и десетте стаи на РВД, е, че най-вероятно става въпрос за протекция от доста високо ниво. Това обяснява и защо Пламен Найденов изобщо не се стряска от разпореждането на Държавната инспекция за строителен контрол от 14 април т.г. да се спре работата по обекта. Едноличният търговец продължава да строи и в момента.
Според еколозите одобрената оценка за въздействие на околната среда е небрежна и неточна.
Основният проблем, който не е решен в нея, е предстоящото увеличаване на нуждата от вода за комплекса. Това ще наложи нови водохващания, които от своя страна ще доведат до цялостна промяна на околната среда в негативна посока.
Без внимание остава фактът, че има незаконно изсечена и изравнена площ около 700-800 кв.м, скалните маси не са извозени, а са насипани по наклона. В долната част са струпани отсечените дървета, главно бук и трепетлика. За корекция на трасето на електропровода също са изсечени дървета и храсти на площ около 350-600 кв.м.
Не се предвижда финансиране за биологична рекултивация на засегнатите от изкопните работи терени, пречиствателната станция е с малък капацитет и няма да бъде осигурен необходимият пречистващ ефект по отношение на фосфора и азота, няма сключен договор за извозване на отпадъците от пречиствателната станция.
Тоест оценката не се прави по изискванията на законодателството, което действа в момента, а според хипотезата, че ще бъде приет удобният закон, който постфактум ще уреди ЕТ "Пламен Найденов" и неговите високопоставени покровители.
Зелената партия е подготвила пакет от документи за нарушенията по хотелския комплекс "Копитото" и в близките дни те ще бъдат внесени в комисията против корупцията и в Главна прокуратура, съобщи шефът на зелените Александър Каракачанов. "Очевидно е съзнателното нарушение на законите от редица високопоставени служители в името на облагодетелстването на определени личности. Нещо повече - стига се и до опити за промяна на законодателството и нагаждането му с цел решаване проблемите на фирми, увреждащи и използващи природата за лично ползване", коментира Каракачанов. Той обясни, че ще поиска проектът на закон за защитените територии да не се разглежда в парламента, докато комисията срещу престъпността и корупцията не се произнесе по въпроса с Копитото. Междувременно Зелената партия ще заведе съдебно дело срещу съответните институции, допуснали нарушенията. По Закона за опазване на околната среда зелените като обществена организация имат това право. Най-вероятно към тях ще се присъединят и четирите екологични организации, чиито представители в сряда зам.-министърката на околната среда Лукова изгони по доста скандален начин от заседанието за обсъждане на оценката за въздействие върху околната среда.
Отказваме заема от ЕИБ, за да се уреди Главболгарстрой.
В края на миналата седмица приключи посещението на представители на Европейската инвестиционна банка в главно управление "Ръководство на въздушното движение" (РВД). Задачата им беше да направят преглед на документацията и процедурата по търга за изпълнител на единния център за управление на въздушното движение и на решението на тръжната комисия в полза на Главболгарстрой.
Скандалът около международния търг на РВД гръмна в средата на юли, след като ЕИБ отказа да признае за победител Главболгарстрой. "Най-фрапиращ е фактът, че още в самото начало, без да се проверят офертите, седем компании, сред които шест чужди, са били отхвърлени чисто формално. Ние не смятаме, че е проведен честен международен търг", обяви тогава шефът на пресофиса на ЕИБ за страните от Централна и Източна Европа Макс Меснер. Той заяви също, че банката настоява за нова тръжна процедура и ако това не стане, няма да финансира проекта. "Най-важното условие за финансирането е именно провеждането на честен търг по международните правила", каза Макс Меснер.
Проверката, по всичко личи, не е променила първоначалната оценка на ЕИБ за коректността на търга. Хората на банката си тръгнаха в мълчание. Извиненията, които някои среди очакваха от ЕИБ за "недипломатичния" й тон и невярната оценка на състава и решенията на тръжната комисия, не се състояха. Явно е, че банката няма какво да прибави към предишното си становище. Според финансовия шеф на РВД Антонина Костова при проверката не са открити никакви нарушения в процедурата. "Ще се разберем с банката", заяви г-жа Костова и в интервю за "Свободна Европа". Според хора от РВД обаче проверяващите изрично са потвърдили недоволството от елиминирането на западните компании преди търга и искането за нова тръжна процедура.
В този момент е започнал пазарлъкът с международната институция. От РВД, най-вероятно съгласувано с транспортното министерство, са предложили да финансират втория етап от изграждането на обекта със собствени средства, т.е. да се откажат от втория транш по договорения кредит и банката да финансира само третия етап. Излиза, че за да се уреди Главболгарстрой, съответните среди от държавната администрация са готови на всичко, включително да оттеглим ангажиментите си по договор с финансова институция. На ЕИБ разчитаме за реализирането на голяма част от инвестиционните проекти, които наскоро утвърди същата тази администрация.
От банката още нямат становище по предложението на българската страна. Според Макс Меснер официалното становище на банката най-вероятно ще бъде готово до септември.
Министърът на транспорта Вилхелм Краус беше изненадан неприятно от тази информация, тъй като очакваше становището на банката още тази сряда. "Окончателно банката не се е произнесла и по същество търгът още не е приключил", заяви министър Краус и с този аргумент не пожела да коментира схемите за финансиране. Той обаче потвърди плановете за финансиране на втория, а и на третия етап от проекта със средства от извънбюджетния фонд "Ръководство на въздушното движение".
"Креди Суис" ще продава 22-те ВЕЦ
Липсата на закон за енергетиката блокира приватизационните проекти
На 27 юли Агенцията за приватизация подписа договор за посредничество по продажбата на предприятията от първия етап на пула "НЕК" с избрания приватизационен агент "Креди Суис фърст Бостън" (Credit Suisse First Boston), съобщиха от АП. Регистрацията на фирмата е във Великобритания. До една година приватизационният агент трябва да намери купувачи за 22-те ВЕЦ от първата група. Освен това трябва да даде и цялостна програма за преструктурирането на НЕК.
Колкото и да е добър консултантът, на него ще му бъде много трудно да изпълни поръчката при
Към това се добавя и практиката на държавно регулиране на цената на тока. Най-важното за един инвеститор е гаранцията за връщане на инвестираните средства и възможността да реализира съответна печалба. Това може да стане с подходящи тарифи и достъп до износа на ток. При сега действащия закон това не може да стане. Проектът на новия енергиен закон така и не можа да стигне дори до Министерския съвет, да не говорим за парламентарната зала. А се предвиждаше той да бъде гласуван от депутатите още в началото на годината. Наскоро вицепремиерът Евгений Бакърджиев обясни, че вече два пъти връща проекта и според него екипът на Шиляшки не е способен да се справи с тази задача. "Енергетиката - министерство, и аз - министър" - това е лаконичното определение, което даде Бакърджиев за водещия принцип на Шиляшки в подготвения проект.
Експертно становище по проектозакона също сочи, че в този вид текстовете не са еднозначно определени. Единствената насоченост е суперцентрализация на дейностите по управление, регулация, контрол и финансови средства в лицето на министър на енергетиката и енергийните ресурси. Разделите за регулация на газовия и топлоенергийния сектор са неясни, на места - несъвместими, с преплитане на свръхцентрализация и невъзможна за сегашния етап от развитието на страната либерализация. Разделът за енергийната ефективност е пожелателен, описващ вече издадени актове по съществуващата Агенция за енергийна ефективност.
За по-голяма категоричност, яснота и прозрачност на правната регламентация на енергийния отрасъл се препоръчва следният модел: общ устройствен закон за електроенергетиката и специални закони за газа, топлоенергетиката, енергийната ефективност, преработката, транспортиране и търговията с нефт и нефтопродукти.
Това означава, че в никакъв случай не може да мине само с фризирането на съществуващия проект, а трябва да се започне отново почти от нулата. По тази причина той не можа да влезе в лятната парламентарна сесия. Няма гаранции, че това ще стане и през зимната. Интересно е на каква база ще прави консултантът програмата за преструктуриране на електроенергийния отрасъл при това положение.
Съществува и друг парадокс. Комитетът по енергетика фактически има програма за преструктуриране и приватизация на НЕК, която е съгласувана с МВФ. Какво ще прави тогава консултантът с ангажимента си да прави нова - алтернативата е да препише съществуващата или да напише нещо, което няма да можем да приложим. Според
До края на годината трябва да се въведе самостоятелно счетоводство във всички производствени поделения и в електроразпределителните клонове. До края на 1999 г. трябва да се разработят и утвърдят нормативните, организационните, технологичните и финансовите изисквания за въвеждането на модела "единствен купувач". В същия срок трябва да има утвърдена нова тарифна система за пренос, разпределение и продажба на електрическа енергия.
До края на 2000 г. определени клонове трябва да се отделят в самостоятелни стопански и юридически единици и системата трябва да се преструктурира по модела "единствен купувач".
Програмата за приватизация на НЕК през следващите три години предвижда след продажбата на 22-те ВЕЦ да се приватизират още 41 малки ВЕЦ. До края на тази година трябва да се обяви процедура за приватизация на ТЕЦ "Русе-изток" (400 мегавата) и на ТЕЦ "Марица 3" (170 мегавата). През второто полугодие на следващата година трябва да се обяви процедура за приватизация на ТЕЦ "Бобовдол". До края на 1999 г. трябва да се предостави възможност за концесия на въгледобивните мини при приватизацията на двете топлоелектрически централи.
За тази година е заложен търгът за определяне на инвеститор за изграждане на заместващи мощности до 600 мегавата в ТЕЦ "Марица-изток 1". Търгът беше обявен, но определянето му като търг е твърде условно, след като стана известно наличието на иницииращ партньор с много сериозни преференции пред останалите кандидати. Резултатите все още не са известни.
До края на септември трябва да бъде сключен договорът за създаване на смесено дружество за рехабилитация и производство на електрическа енергия с участието на ТЕЦ "Марица-изток 3" (840 мегавата). Кандидат за участие в смесеното дружество е американската компания "Ентерджи".
До края на този месец трябваше да бъде обявен и търг за рехабилитация и подмяна на горивната база за използване на алтернативно гориво на три блока по 210 мегавата на ТЕЦ "Варна". До 2001 г. се предвижда да бъде създадено и смесено дружество за производство на електрическа енергия с участие на варненската ТЕЦ.
От 2001 г. се предвижда да бъдат пуснати на борсата акции от обособените смесени производствени и електроснабдителни акционерни дружества.
Схема за финансиране на инвестиционната програма на НЕК АД.
Билковата далавера взема жертви
Самоделна тротилова бомба гръмна миналия уикенд в дома на билкаря Добри Панев в Дупница. Пламъците от последвалия огън изгориха голяма част от изкупената от него продукция - предимно жълт кантарион и липа. Според пострадалия щетите от нападението възлизат на 10 милиона лева. Самият Панев обясни, че наказателната акция срещу него е дело на конкуренти, от които и преди това получавал заплахи. След този случай Добри Панев спял всяка вечер в задния двор на къщата си, за да спаси и малкото му останали билки, разказаха съседи.
Случаят в Дупница стана причина да се заговори за нова билкова война. Нови играчи се опитват да изтикат старите билкари от бизнеса с лечебните растения, обясняват хора от бранша.
Истерията по събирането на жълтия кантарион тази година отново нарои фирмите, които се занимават с този бизнес. Според местни търговци изкупвателните пунктове само в района на Дупница са над 40 и повечето от тях работят нелегално. Конкуренцията е огромна и затова се стига до конфликти. Подобни силови методи за разчистване на терена има всяка година, но за тях рядко се разчува. Самият Добри Панев припомни, че преди три години известният местен изкупвач на билки Николай Иванов бил принуден да се изсели с цялото си семейство от Дупница, след като конкуренти на три пъти поставяли взривни устройства в къщата му.
От тези случки става ясно, че под повърхността на наглед хуманния билкарски занаят се раздават непочтени удари. Конкуренцията става все по-голяма, защото и печалбите са големи, а инвестициите - нищожни. По тази схема за едно лято може да бъде натрупано цяло състояние. Това обяснява защо силните в бизнеса в момента са фирми, които нямат нищо общо с билкарството. За тях работят силови структури, които завардват горските пътеки, плашат берачите със саморазправа, а понякога посягат и на конкурентите. Борчетата не работят за своя сметка, а са наети само да организират изкупуването. След това стоката се предава на частни фирми, които я изнасят в чужбина. Според старите билкари голямата борба сега е точно в междинното звено - при изкупвачите.
"На практика повечето планински поляни в Троянския балкан вече са разпределени между силови групировки", заяви шеф на външнотърговска фирма. Макар че се знае за кои мутри може да се бере на определена територия, надпреварата за билките нерядко води до сблъсъци, съпроводени с престрелки и ръкопашни схватки. Формалната причина за това са таксите, които кандидатите предварително плащат на местните лесничейства, обясняват местните хора. В разрешителните задължително се отбелязват количеството билки и мястото, на което ще бъдат събирани. Впоследствие се оказва, че в този район "работи" друга фирма. Подобен конфликт за билки е стоял в основата на разразилите се преди няколко дни сблъсъци около хижа "Лозана" над село Столетово, разказаха свидетели.
От гледна точка на еколозите проблемът не е в групировките, които изкупуват събраните билки, а в самите берачи. Когато билкосъбирането беше монопол на ЦКС, два пъти годишно се провеждаха курсове за обучение. Сега такова изискване няма, хората, които се занимават с тази дейност, са предимно от ромското население и безработни. За да изкарат повече пари, те вадят стръковете с корените. Това унищожава възобновителните пъпки и обрича билката на изчезване, защото няма как да бъде продължен процесът на вегетация през следващия сезон, обясняват природозащитниците.
Жълтият кантарион, който е хит това лято, е масова билка и го има в изобилие по високите части на планините и в райони на сечища. Той не е в групата на защитените растения и пред събирането му няма наложени ограничения. Заради дивия начин, по който се изскубва билката обаче, в Министерството на околната среда и водите усилено се говори, че догодина кантарионът може да бъде забранен. Безконтролното бране принуди наскоро екоминистерството да изпрати спешни проверки в Троянския балкан, Тетевенско и Априлци. Предвижда районът на Централния балкан, който е определен за народен парк, да бъде охраняван дори с хеликоптери, съобщиха от МОСВ.
"Ако циганите не събират билки, ще ходят да крадат", разсъждава шеф на една от големите външнотърговски фирми. Негови колеги също са против налагането на забрани. Търговците са готови да протестират и срещу вдигането на таксите, с които се разрешава брането на билките. Поводът е огласената преди седмица нова тарифа, която предстои да бъде одобрена от правителството. Тя предвижда сегашната такса от 1.50 лв. за килограм кантарион да скочи на 100 лева. Според търговците така държавата само ще спре един добър бизнес, който се явява единствено средство за препитание на голяма част от планинското население, което по принцип и е най-бедно.
Оказва се, че никой от хората в билкарския бизнес у нас не знае с точност защо се търси толкова масово жълтият кантарион. Фирмите изнасят ценната билка и не се интересуват кое кара европейците да лудеят по нея.
Една от причините за повишения интерес към билките е западането на бизнеса с гъбите, обясняват експерти. Климатичните условия тази година са неблагоприятни, падналите валежи в Родопите и Балкана са малко и търговията с горски гъби не върви. Много от фирмите, които до миналата година се занимаваха с това, сега насочиха интереса си към кантариона.
Факт е обаче, че тазгодишният билков бум се дължи и на повишеното търсене на лечебни растения. Причината за това са най-нови разработки във фармацията и внедряването на нови фитопродукти в Америка. В сравнение с миналата година изкупната цена на кантариона в Германия и Испания сега е скочила близо два пъти. Освен това и офертите на тамошните фирми са много повече, обясняват хора от бранша.
Според някои билкари информацията, че кантарионът се използва за съставка на чудотворното хапче за повишаване на потентността виагра, е само слух. От жълтия кантарион всъщност се извлича веществото хиперицин, за което фармацевти твърдят, че има антидепресивно действие. В Америка от него се правят специални медикаменти, които действат почти като наркотиците, но не са забранени, тъй като са на билкова основа, твърди представител на една от фирмите, които масово изнасят кантарион за Европа. Най-големите лаборатории за извличане на хиперицина са в Германия и Испания и затова износът е насочен предимно натам. Местни лаборатории извличали ценната съставка и я препродавали в САЩ.
Германските фирми имат строги изисквания за качеството на билките. Изисква се минималното съдържание на хиперицин в тях да не пада под 0.6%. Корените и примесите от други билки намаляват това съдържание и от месец насам има масови случаи на рекламации от чуждестранни фирми. Заради неправилното бране били връщани цели камиони със сухи билки, каза търговец. Според него оплакванията на чуждите партньори рушат имиджа на старите фирми в бранша.
Билките, гъбите и дивите горски плодове все още са едни от малкото продукти, за които
За да изнесе и най-малкото количество кантарион или манатарки, всяка фирма трябва да получи удостоверение за износ, в което се отбелязва къде ще бъде изнесена билката, какво количество и на каква цена.
Според търговското министерство търговията с диви горски продукти зад граница от началото на тази година е скочила с 83%. Това са данните от първото тримесечие на годината, когато са били изнесени билки на обща стойност 4.3 млн. долара. Бумът в износа обаче започна през последните един-два месеца. Само от април досега са заявени за износ билки и гъби на обща стойност 45.2 млн. долара. Това надхвърля близо два пъти средния износ на диви горски продукти през минали години. (По данни на търговското министерство през 1996 г. изнесените билки са били за 20.6 млн. долара, а гъбите - 8.8 млн. долара. През 1997 г. износът е бил съответно за 21.6 и 9.5 млн. долара.)
С цените на кантариона се спекулира много, казват от фирмите, които търгуват с него в чужбина. Според тях тиражираните суми от 10-12 германски марки за килограм суровина не са верни. "Истината е, че килограм суха билка от екстра качество не може да бъде продаден над 7 марки", заявиха от Булгарплодекспорт, една от малкото останали държавни фирми в билковия бизнес. От тази цена комисионерите в чужбина задържат около една марка.
Когато се пресмята печалбата на фирмите, трябва да се има предвид също, че един килограм суха билка се добива от близо три килограма и половина зелена маса. При сегашните изкупни цени от 1000-1300 лева за свежите стръкове, един килограм сух кантарион у нас излизал на изкупвачите 4-4.5 германски марки. Все пак фирмаджиите признават, че печалбите от износа на билките са доста добри и това е причината за острата конкуренция при изкупуването.
За да изнасяш билки, не се изисква кой знае какво. Достатъчно е да имаш удостоверения за съдебна и данъчна регистрация, идентификационен номер по Булстат и договор със задграничен партньор за износа на билките.
По-старите фирми са в бизнеса от пет-шест години и са добре известни зад граница. Зад повечето от тях - "Тракия-експорт", "Витафрукт - Виолета Драганова", СД "Да Да Да - Нерезов и Ангелов" и др., стоят бивши служители на ЦКС и Булгарплодекспорт. Те имат свои утвърдени партньори на Запад и затова изнасят по традиция най-големи количества, не крият шефовете им.
Лидер в търговията с билки и гъби зад граница е и дъщерната фирма на Мултигруп "Мултифрут" АД. Фирмата осъществява активен износ от 1994 г. и според запознати владее района на Ямбол. Седемдесет процента от акциите на "Мултифрут" се държат от "Мултигруп България" АД, а останалите 30% са собственост на друга дъщерна фирма - "Бартекс" ООД. Управител на фирмата все още е Спартак Жаров, който отскоро оглави и мениджмънта на корпорацията.
Според хора от бранша "Мултифрут" от доста време се конкурира в износа с хората на Гриша Ганчев. Неговата фирма "Литекспорт" ООД търгува с билки от 1993 г. и според конкуренти има много силни позиции в Испания, където пласира продукцията. Основен съдружник във фирмата е "Литекс комерс" ООД - Ловеч.
През тази година с износа масово се захванаха фирми, в чийто предмет на дейност не фигурират билкопроизводството и търговията с лечебни растения. Те изнасят и най-големи количества, твърдят запознати. Повечето от фирмите са новосъздадени, а и чиновниците няма как да разберат какво стои зад имената им. За удостоверения за износ кандидатстват най-различни фирми - от износители на цветни метали до книгоиздатели, каза служител в държавно ведомство.
Как ще търгуваме със страните от ЦЕФТА и с Турция
От 17 юли България вече е член на Централно европейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). В многостранното споразумение влизат Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Румъния. От 1 януари 1999 г. постепенно в преходен период до 1 януари 2002 г. България ще либерализира търговията си с промишлени и селскостопански стоки с останалите страни от ЦЕФТА. България вече има споразумения за зони за свободна търговия с Чехия, Словакия и Словения и с тях схемата на търговия на практика остава непроменена. С влизането на споразумението в сила от догодина по-скоро ще се премахнат митническите бариери в търговията с другите членки на ЦЕФТА - Полша, Унгария и Румъния.
Текстовете на споразумението, както и новите мита за страните от ЦЕФТА ще бъдат публикувани през есента в специализирани издания на Министерството на търговията и туризма, както и във вестника на ведомството "Търговски вестник". В края на годината новите мита ще влязат и в митническата тарифа за следващата година.
При влизането в сила на споразумението около 80 на сто от промишлените стоки ще бъдат с нулеви мита при внос и износ. Само за определен кръг стоки при вноса е договорена по-бавна либерализация в преходен период до 2002 г. Това са преструктуриращи се промишлени отрасли, както и направления, в които са направени инвестиции, за които са поети ангажименти пред инвеститорите, че ще се защитават в определени срокове. При договореностите е постигнато по-бавно да падат митата при внос на текстилните изделия, черните метали, химическите продукти, гуми, ел. крушки, електроника и др. Схемата на намаляване на митата за повечето от останалите стоки предвижда през първата година тарифите да се намалят с 40% спрямо стандартните, през втората година - с 60 на сто, и през третата година - 80%. От началото на 2002 г. митата се премахват напълно.
Страните от ЦЕФТА предоставят на България благоприятни условия при износ на химически продукти, електрокари, касови апарати, стругове, телфери, селскостопанска техника, електромотори. Средното намаление на митата при износ на промишлената ни продукция е с 9.6 процентни пункта. Тоест, ако сега средната митническа ставка за промишлените стоки в страните от ЦЕФТА е 15 на сто, то от началото на следващата година средната стойност на митото ще бъде 5.4 на сто.
При селскостопанските стоки са приети три схеми за либерализация. Това са три списъка от стоки - стоки с нулеви мита, стоки с общодоговорени мита за всички страни в ЦЕФТА и селскостопанска продукция, чиито мита падат по-бавно и се съгласуват между всеки две страни в двустранни протоколи.
В първата листа влизат т.нар. нечувствителни селскостопански стоки, които още от началото на следващата година ще се търгуват безмитно. Това са едър рогат добитък, свине, твърда пшеница, семена, кюспета и трици, рибни консерви, цветя, какао, цитрусови плодове, подправки, фасул, патладжани, червен пипер, храна за кучета и котки и др. Във втората листа попадат т.нар. средно чувствителни селскостопански стоки, които се търгуват между страните от ЦЕФТА при единни намалени мита (виж таблицата). Средните мита за тези стоки в ЦЕФТА са между 9 и 15 на сто.
С най-бавни темпове ще падат митата на така наречените чувствителни селскостопански стоки, които всяка страна защитава. Митата и квотите при тези стоки се съгласуват между всеки две страни поотделно. Митата остават непроменени или пък се правят намаления на митата в рамките на определени тарифни квоти или пък по-ниски мита се дават без ограничения в количествата. По-важните стоки от тази листа са колбаси, сирене, яйца, олио, захар, шоколад, лук, краставици, грах, домати, картофи, грозде, ябълки, бира, алкохолни напитки, вино, цигари, тютюн. "Договорили сме намаления на митата в рамките на големи количества при износа на вино, тютюн, цигари, пресни плодове, сирене", обясниха от търговското министерство. Обикновено за тези стоки митата ще бъдат 50 на сто по-ниски от местните мита, които страните прилагат за най-облагодетелствана нация. Митата за тези стоки ще са от 15 до 25 на сто. За Полша например е договорен износ на 85 000 хектолитра вино с мита, наполовина по-ниски от стандартните. Средногодишният износ на вино за Полша е около 90 000 хектолитра.
За митата на чувствителните стоки преговорите текат най-трудно, защото всяка страна се стреми да постигне намалени мита за повече свои стоки. При влизането на България в ЦЕФТА Полша поиска групи стоки, които са в листата на общодоговорените мита, да попаднат в листата на чувствителните й стоки и тя да определя митата им. В крайна сметка останалите страни от ЦЕФТА приеха съкратен вариант на искането на Полша с изключения за четири групи стоки, които да важат до 1 януари 2001 г. Това са пилешко месо, доматено пюре, ябълков сок, кисели краставички.
Листите със стоките с нулеви и общодоговорени мита не могат да бъдат променяни във времето. Единствено по взаимно съгласие две страни могат да предоговорят мита и квоти за третата група - чувствителни селскостопански стоки.
От началото на следващата година ще бъде либерализиран и търговският режим между България и Турция. Митническите ставки за промишлени и за селскостопански стоки ще се понижават постепенно в период до 2002 г. "Договорихме зоната за свободна търговия с южната ни съседка при максимално изгодни за нас условия", обясняват специалисти от търговското ведомство. Само около 10 на сто от износа ни на промишлена продукция за Турция ще бъде с мита, които постепенно ще падат. Турция започва да сваля митата си от средно 7.6 на сто, докато България от 15-16 на сто, коментират експерти. Това на практика означава, че нашият експорт на промишлена продукция на практика вече е либерализиран.
За разлика от турската протекция България ще защитава с мита по-голям дял промишлени стоки. В преходния период до 2002 г. ще се защитава вносът от Турция на стоки от леката промишленост - обувна, текстилна, кожухарска и килимарска индустрия, продукти на машиностроенето, електрониката и преструктуриращи се отрасли.
По-бавна ще бъде либерализацията на търговията със селскостопански стоки между двете страни. И при земеделските стоки нашата протекция е по-силна от турската. Схемите за освобождаване на търговията със селскостопанска продукция предвиждат да се дават намалени мита в рамките на определени квоти или пък да се предоставят митнически преференции за неограничени количества. Ако Турция дава възможност за около 60 на сто от стоките, които изнасяме, да ползваме намалени мита в рамките на квоти, България допуска това само за около 10 на сто от стоките от внос. С по-ниски мита в рамките на определени количества от Турция ще се внасят цитрусови плодове, зехтин, маслини. В замяна на реципрочен принцип българските износители ще внасят в Турция при облекчени митнически условия слънчоглед, мед, пчелен восък, посадъчен материал, фасул, орехи, кетчуп, минерална вода, вино. За тези стоки митата ще бъдат с около 10-15 на сто по-ниски от досегашните. Има договорена квота за износ за Турция на 150 000 тона сирене, както и на цигари.
България няма да предоставя намалени мита за яйца, пилешко месо, брашно, мая, маргарин, консервирани домати, шоколад, прясно грозде. Турция пък не иска да предостави по-ниски мита за дадени количества при внос на сухо мляко, нахут, ориз, консервирани домати, ориенталски тютюн.
След разпадането на СИВ България изгуби един от основните си пазари. Ако преди 1989 г. стокообменът със страните от Централна и Източна Европа е възлизал на 3.5 млрд. долара годишно, през последните години обемите са многократно по-малки. За 1997 г. износът за страните от ЦЕФТА е едва 3.5 на сто от общия износ на страната, а стокообменът в числа - 413.33 млн. долара. От 1993 г. насам страните от ЦЕФТА търгуват помежду си при облекчени условия, което съвсем естествено изолира България от тези пазари. Сега с присъединяването към ЦЕФТА българските стоки имат по-добра възможност да навлязат на пазар със сто милиона потребители. Със създаването на зоната за свободна търговия с Турция България излиза и на нов 60-милионен пазар.
С отварянето на пазарите става все по-актуален въпросът за конкурентността на българските стоки. "България все още е страна с ниски покупателни възможности и няма опасност да се увеличи вносът от страните от ЦЕФТА, тъй като няма потенциал за това", смятат експерти от търговското министерство. Според тях селскостопанската продукция в тези страни е на цени, близки до нашите, и с транспортните разходи едва ли чуждите стоки ще останат по-евтини от нашите. По-скоро има опасност от турските земеделски стоки, чието производство се дотира от държавата и може да влезе в България на по-ниски цени. В Турция например държавата поема 100 на сто разходите за поливане на селскостопанската продукция.
Премахването на бариерите в търговията се очертава да се отрази положително върху салдото на България със страните от ЦЕФТА, смятат експертите от търговското ведомство. Основание за това дават тенденциите в промяната на стокообмена на България със страните от ЦЕФТА, с които България вече има зони за свободна търговия. Ако през 1996 г. вносът от Словения е бил 7 млн. долара, през 1997 г. - първата година на зоната, стойността му е вече 11 млн. долара. Българският износ за Словения обаче нараства от 4 на 14 млн. долара и в момента търговското салдо с тази страна е положително. От 1996 г. насам, когато подписахме споразумения за свободна търговия с Чехия и Словакия, вносът от тези страни се запазил, докато износът за Словакия се е увеличил, но пък има спад на експорта за Чехия. Има вероятност вносът от страните от ЦЕФТА да се увеличи за сметка на преструктуриране на вноса от Европейския съюз, смятат от търговското министерство. Условията, при които ще търгуваме със страните от ЦЕФТА, са като схемите, по които освобождаваме режима със страните от ЕС.
На излизането ни на пазарите на ЦЕФТА и Турция се гледа като на възможност за повишаване на инвеститорския интерес. Твърди се, че турците са направили големи отстъпки в митата с ясната идея, че турските инвеститори в страната ще могат да излязат при облекчени условия на европейските пазари.

