Компромисът с фонда - ново доверие на кредит
Не може да се твърди категорично кой е бил по-притеснен от излезлите в сряда съобщения, че преговорите с МВФ зациклят.
Българското правителство съсредоточи всичките си усилия в края на политическия сезон към пространни дебати с надеждата, че ще подпише с фонда. И това, разбира се, ще бъде съкрушителна победа преди отпуските над неверниците от опозицията.
Фондът отдавна е поел на ръчен контрол всичко в България, но едно ново отлагане на преговорите с България за есента би имало крайно лош международен отзвук за международната институция. МВФ имаше спорна програма за Азия, мина по ръба в Русия. Един провал дори и в страна като България би дал храна за статиите на все по-многобройните критици на институцията. Ето защо в четвъртък двете преговарящи от непримирими позиции бързо направиха редица компромиси, които доведоха до приемане по принцип на рамката на споразумението.
Най-голямата опасност, както след миналогодишното споразумение, е правителството да не реши, че реформата сама ще се извърши и предприятията ще се самоприватизират. Не по-малка е опасността фондът да си затвори и другото око и българският преход съвсем да остане без надзор. Иначе споразуменията са стабилно нещо, но не и когато и двете страни се съмняват, че ще изпълнят поетите ангажименти или не са убедени, че това, което се записва в програмата, е правилното. Не пролича голям ентусиазъм у министрите да провеждат пазарни реформи. Те се запъваха на всяка мярка, която насърчаваше конкуренцията и отнемаше власт на държавните чиновници. Така че и този път реформите остават обещани за след споразумението. Дотогава България ще си стои на 31-во място в класацията на "Форбс" по демократичност на достъпа до капитали. Страната попада в групата държави, където политиците и олигархиите контролират достъпа до капитали. Това и липсващите чужди инвестиции за пореден път доказват, че инвеститорите не дават доверие на кредит като Ан Макгърк.
Урокът на "Тур дьо Франс"
Когато Франция изживяваше футболната еуфория от победата си на мондиала, рейтингът на празнуващия с народа си президент Жак Ширак хвърчеше нагоре. В същото време министър-председателят Жоспен беше този, който прие по-спокойна и мъдра позиция - знаеше, че след "пиянството на един народ" винаги идва утрото, когато старите проблеми изглеждат още по-отвратителни, защото еуфорията не ги е отнесла.
Никой не очакваше обаче, че радостта на французите ще бъде полята със студен душ толкова бързо и че ударът по националното самочувствие ще дойде от любимата им рожба - "Тур дьо Франс" (). Към потресаващите разкрития за масово допингиране на състезателите се прибави и обвинението на италианците и испанците към Франция в полицейщина заради грубостта на силите за сигурност.
Естествено рейтингът на френския президент няма да пострада от рухването на "Тур"-а. Просто защото Жак Ширак няма нищо общо със сенчестата страна на съвременния спорт, която е пряко свързана с не особено честното печелене на много пари. Но така или иначе проблемът спорт - допинг - пари остава. Това трябва да бъде добър урок за флиртуващите със спортните успехи популисти по целия свят. Както и за тези, които не допускат съмнения в съществуването на тъмни и прикрити от блясъка на успеха страни в спорта.
А във френското посолство в София вероятно нито един българин не е позвънил, за да изрази недоволството си от допинг- скандала на "Тур дьо Франс".
Приватизация ли?
Част от българската администрация бърка приватизацията с обикновената продажба или мисли, че е това е точният синоним на раздържавяване. По-голямата част от народа пък мисли, че приватизирам означава придобивам, а още по-често - присвоявам, както личи от жаргонната употреба на глагола.
Казусът "общинска фирма наддава за държавна собственост" при това положение очевидно не може да стресне никого. Странно е, че прочитането на член първи от закона за приватизацията, в който се дава определение на процеса, изисква специални юридически консултации за шефовете на една от най-големите общински фирми (). В такъв случай и те като борците ще трябва да престанат да говорят без адвокат. Още по странно е, че в същото време шефът на управление "Държавно участие и приватизация в туризма" в търговското министерство не е чел закона и не знае определението за приватизация.
Като че ли не е нужно човек да е учил латински, за да знае, че приватизация означава преминаване към частна собственост. Както и не е нужно човек да е юрист, за да има представа от законите, с които му се налага да работи постоянно. Според един от основните принципи на правото незнанието на законите не е оправдание за тяхното нарушаване. В противен случай всеки престъпник можеше да бъде оправдан само защото не е чел Наказателния кодекс.
Уникалността на българската приватизация обаче се състои в перманентната наглост, с която държавни и общински чиновници обясняват добрите си намерения. Като аргумент за нарушаването на закона за приватизация в случая например се посочва "положителният коментар" в тази насока от висш служител на търговското министерство. Добре известно е освен това, че приватизиращите органи често и безсрамно нарушават срокове, определени със закон (например 14-дневния срок по наредбата за конкурсите, в който трябва да бъде избран победител), както и всевъзможни разпоредби, които очевидно не се вписват в чиновническия поглед за определена приватизационна сделка. Лошото е, че когато представителите на държавата правят каквото си искат, това се нарича съблюдаване на спецификата на всяка отделна сделка, а когато инвеститорите настояват за справедливост по международните стандарти, на които са свикнали, това се нарича несъответствие с българското законодателство.
Зеленчукова напаст притисна българското село
Невиждано изобилие и убийствено ниски цени на плодове и зеленчуци хвърли в паника българското село. Проблемът, който набираше сила от дълго време, през изминалата седмица доби национални мащаби. Разбра се, че страната е буквално зарината от огромни количества домати и корнишони, за които няма пазар. От затруднената реализация производителите ежедневно трупат загуби, защото продажните цени не покриват разходите по отглеждането на реколтата.
Хаосът по пазарите и тържищата затвърди впечатлението, че след годините, прекарани в парникови условия, българското земеделие е абсолютно неспособно да се пригоди към условията на освободения пазар. Непрекъснатите пазарни сътресения се оказаха най-трайната характеристика на селското стопанство след въвеждането на валутния борд. От състояние на дефицит в дадена година по правило следва свръхпроизводство през следващата.
Порочната формула засегна поне по веднъж всички основни селскостопански продукти - зърното, млякото, месото, а сега и зеленчуците. Всъщност една година след борда земеделието се оказва отрасълът, който е най-неподготвен за осъществяваната реформа и може да повлече към дъното цялата икономика.
В търсенето на причините за кризата отново пролича и вечната слабост на земеделското министерство - липсата на адекватна информация.
Въпреки очевидното свръхпредлагане на зеленчукова продукция по пазарите в страната от министерството продължават да твърдят, че то не се дължи на по-голямо производство в сравнение с миналата година. Данните на агроведомството дори показвали, че добивите от основните видове зеленчуци дори са по-ниски от миналата година. Спадът при краставиците спрямо 1997 г. е от 104 хил. т на 60 хил. т, при пипера - от 179 хил. т на 120 хил. т, при картофите - от 463 хил. т на 400 хил. т. Агростатистиката отчита увеличение на производството само при доматите - от 227 хил. тона на 280 хил. тона.
Тези данни са силно деформирани и не отразяват реалната картина в страната, смятат експерти. Дори и най-бегъл поглед по пазарите на страната би могъл да послужи за доказателство на подобна теза. От земеделското министерство обясниха, че в обявените количества не са включени данни за производството в личните стопанства. А според специалисти именно в това е проблемът, защото близо 70% от произвежданите зеленчуци са от т.нар. лични стопанства.
Миналата година производството на зеленчуци беше слабо, главно поради влошените климатични условия. Лошата реколта оскъпи продукцията и преработвателните комбинати бяха принудени да купуват корнишоните и доматите на цени, два-три пъти по-високи от тези в съседните страни, припомнят специалисти. Добрите печалби подлъгаха производителите, българският селянин си каза "има далавера в тая работа" и масово се втурна да сее зеленчуци. После изведнъж се оказа, че добивите са по-големи от търсенето, и така се стигна до свръхпредлагане на домати и краставици в разгара на лятото.
Всъщност натрупването на огромни количества зеленчуци дойде и от
Българските консерви, които в годините на социализма бяха символ на родната индустрия и едно от основните ни експортни пера, отдавна вече не са желани зад граница. Непрекъснатата загуба на пазари през последните години очерта трайна тенденция на свиване на производството на зеленчукови и плодови консерви, а оттам - и на намалено търсене на суровина от страна на преработвателните предприятия. Симптомите на кризата са общи за целия отрасъл, а не само за малкото останали държавни фирми.
Анализът показва, че за последните осем години производството на зеленчукови консерви е спаднало три пъти, а на плодовите - седем пъти. Производствените мощности на българските консервни фабрики са за общо 950 000 тона готова продукция годишно. Докато в годините преди 1989 г. натоварването на предприятията е било средно 65-70 на сто, в момента те работят с едва 20 на сто от капацитета си, сочат данните на Министерството на промишлеността.
Неконкурентоспособността на българските консерви се дължи на много фактори. Най-важният от тях е формираната висока себестойност на готовата продукция. Причините за това са много - малкият капацитет на производство на отделните фабрики, ниската степен на механизация на труда, остарялото оборудване. Без големи инвестиции фабриките просто са обречени на бавна смърт. В същото време извършената ревалоризация на активите и свързаните с нея по-големи амортизационни отчисления изведоха на загуба повечето фирми.
Според специалисти фалитът на консервните комбинати беше заложен още с миналогодишните високи изкупни цени, които направиха произвежданите консерви непродаваеми и задръстиха складовете на повечето предприятия със залежала стока. По данни на промишленото министерство най-големи количества стерилизирани краставички са натрупани в заводите "Фрукто" - Сливен, (550 т), "Кетчуп-фрукт" - Айтос, (550 т), "Филикон" - Пловдив, (300 т), "Булконс" - Първомай, (220 т), "Левина" - Търговище, (165 т) и др. Излишъци на доматените пюрета и кетчуп има в "Булконс" (100 т), "Загора-фрукт" 75 т/, "Вида-плод" (30 т) и др. Натрупаните излишъци и липсата на оборотно финансиране на практика изключват консервните комбинати от пазара на зеленчуци през тази година. Ще се изкупува само по предварително сключени договори, заявиха от едно от предприятията.
На проведеното национално съвещание в земеделското министерство производители обвиниха държавата за
От ГУ "Митници" засега отричат да има нелегален внос, макар че техен представител призна, че по принцип това е възможно заради занижения контрол по границите. Данните на митниците обаче сочели, че у нас се внасят предимно ранни зеленчуци, когато вътрешното производство не е способно да задоволи пазара. Според митническата справка от началото на годината у нас са били внесени само 1620 т домати, което е незначителна част в сравнение с общия обем на предлагане в страната.
Според търговци има още една схема, по която се подбиват цените на българските зеленчуци - осъществяваният временен внос. Правилникът за приложение на Закона за митниците позволява стоки, предназначени за реекспорт в изменено състояние, да бъдат внасяни на временен внос за срок от 3 месеца. Това дава възможност на отделни фирми да внасят скъпи домати в началото на годината и да ги продават изгодно в страната, защото в цените им не се начисляват митнически сборове и такси. През лятото, когато вътрешните цени на зеленчуците паднат, същите фирми купуват евтини български домати и ги изнасят под формата на кетчуп и доматено пюре.
Макар че е възможно подобни схеми да се прилагат и в момента, те не могат да прикрият по-големия проблем -
Раздутите производствени разходи продължават да тежат на българските производители. Повечето стопанства у нас са малки частни ферми. Това осигурява добър социален буфер при ръста на безработица и поддържаното ниско равнище на доходите, но прави производството неефективно. Вина за това има и държавата, която дълго време не само че не стимулираше пазарното поведение на земеделските стопани, но и го притъпяваше чрез система от механизми за регулиране на цените и вносно-износния режим.
През миналата седмица производители отново призоваха държавата да се намеси и да разреши проблема с реализацията на реколтата, като определи минимални изкупни цени на основните видове зеленчуци. Наложи се заместник-министърът на земеделието Димитър Димитров да обяснява, че държавата не може да изкупи излишния зарзават, а и няма как да наложи на частните търговци на какви цени да купуват.
Фактът, че отново се разчита единствено на държавната помощ, доказва, че най-важната част от аграрната реформа - промяната в манталитета, още не е започнала. Нормализирането на отношенията вероятно ще продължи още дълго, но трябва веднъж завинаги да се разбере, че на администрирането на търговията трябва най-после да бъде сложен край.
Освобождаването на пазара само по себе си не е панацея. Задачата на държавата сега е да формира възможно най-благоприятна среда за развитие на бизнеса. Когато липсват добре отработени правила дори и помощта на държавата повече пречи, отколкото помага. Случаят със зърното е най-красноречивият пример за това.
Търговията в Петрич тази година е с главата надолу
В Петрич се "добива главно тютюн, но произвеждат още памук, сусам, мак, ориз, зеленчуци, овошки, вина". Така е било в началото на века според българската енциклопедия на братя Данчови. Други източници добавят към традиционно отглежданите в региона култури още фъстъци, смокини, ягоди, кестени, нарове... Това лято хората в Петричко, които от години разчитат на зеленчукопроизводството, изхвърлят продукцията си. По селата са останали необрани площи с домати, зеле, тиквички. "Зелето го зарязахме на нивата. Платили сме 140 000 лева за семена, а изкупната му цена падна на 40 лева за килограм. Какво да спечелим? " Търговците на борсата са единодушни, че в сравнение с предходните години тази е най-зле. "Годината е нулева. Лани беше по-добре, а по-малко ниви съм гледал", оплаква се производител от Петрич. Именно увеличените посеви със зеленчуци се сочат като причина за ниските изкупни цени. Местните търговци обаче отричат да са засели по-големи количества от обикновеното. Но в Петрич има нови производители, които за първи ("и последен") път отглеждат домати. Безработицата в региона е висока, а и много от жените са се отказали да работят на безценица в гръцките шивашки цехове. Затова се връщат към зеленчукопроизводството, което в околните села е семеен бизнес. Поне десетина тийнейджъри прекарват лятната си ваканция на тържището, приседнали край щайги с домати и чували с патладжани, в очакване на купувачи. В късния следобед отчаяни производители, които не са реализирали продукцията си, надигат бутилки с бира или мастика.
"Изнудвачите", както производителите наричат изкупвачите, идват сутрин. Тогава край борсата спира и тир с македонски чушки, които се предлагат на по-ниски цени. "Внасяха и картофи, които са с по-лоши вкусови качества, но са по-едри. " Сега има само македонско грозде на цена 1800 лева.
Модерното "Тържище за плодове и зеленчуци - Петрич" е открито преди три месеца. То е изградено със средства на програма ФАР на място, където дотогава е имало импровизирана борса. Тя и сега продължава да действа извън оградата. Вместо на щандове стоката е наредена в каруците, около колите и в камионите. В заграденото циментирано пространство за сергия се плаща 900 лева на ден, месечният абонамент е 12 750 лева, а за свободно място - 600 лева. Търговците с автомобили обаче броят 2100 лева дневно. Продаващите на борсата протестират срещу безплатно разположилите се конкуренти отвън. Затова общинският съвет предвижда да се въведат такси за всички търговци в радиус от два километра от пазара. Очаква се те да бъдат гласувани през септември. Дотогава сигурно ще се увеличат и празните щандове на тържището. Хората не виждат смисъл да "подаряват" труда си на прекупвачите. Цената на доматите на борсата в момента е от 100 до 150 лева. В началото на сезона килограм от червения зеленчук, внесен преди векове в Европа от Америка, е струвал 1200 лева. При сегашните цени обаче търговците дори няма да успеят да покрият разходите си. "Търговията тази година е надолу с главата. 100 лева е една дъвка и 100 лева кило домати. Догодина няма да произвеждаме. Ще лежим! Занапред земята да е пуста", заканва се възрастна жена от село Карналово, седнала в каруца пълна с домати. Производителите се оплакват, че се грижат за зеленчуците като за деца, а сега се налага да ги изхвърлят. Те не планират производството предварително, защото и фирмите в региона нямат такава практика. "И друга година съм ги продавал така, но сега търсенето е слабо, защото има и внос. Грешката не е в производителите, а в управата. Тия горе не подсигуряват пазари, износ", разсъждават селяните над препълнените касетки. Цените не са написани никъде, но пазарлъкът обикновено завършва в полза на прекупвачите от Благоевград, Банско, София, Кюстендил. На борсата има всичко: лук, чесън, чушки - люти и нелюти, дини, праскови, домати. Философията на повечето зеленчукопроизводители в Петричко е "трябва да се сее, за да се оцелее", дори догодина да отглеждат само заради собствени нужди. Други се усмихват: "Догодина ще сеем нещо друго, например канабис. Затова не вкарват в затвора. Ако те хванат, ще го изрежат и толкова. " До доматени бунтове в този край още не се е стигнало. "За да изхвърля домата, трябва да си изхвърля хляба, затова дори на 80 лева ги откарвам във фабриката. " Опашки по един километър се оформят сутрин пред консервния комбинат в града и въпреки че последните дни изкупната цена в завода е паднала на 70 лева, не всички успяват да се вредят. Парите кеш се получават след месец, а по желание можеш да направиш бартер - пресни зеленчуци срещу консерви. Директорът на фабриката Петър Андонов, който от 40 години е в бранша, счита, че предлаганите от тях цени трябва да задоволяват производителите, защото те изкупуват доматите с по-ниско качество. "Петричка праскова" ЕАД се радва на силен дипломатически интерес. По различно време в комбината са гостували посланиците на Русия, Израел, ЮАР. Деветдесет процента от продукцията от години заминава за руските пазари. Руснаците похапват "Джем из персик"(сладко от праскови, което в ценовата листа на български също фигурира като "Джем праскови"), "Жарданиера" (салата от всичко, което има в градината). Любимите на руския потребител "Лечо" и "Ловджийска салата" тази година се произвеждат само със зеленчуци "Made in Bulgaria", докато миналото лято бурканите са се пълнели с македонски чушки и домати. "Имаме известни количества нереализирана продукция, останала от миналата година. Но това не ме притеснява и затова смятаме да не я продаваме на безценица. В момента имаме разговори с руски партньори и може да успеем да я пласираме в близките дни", каза директорът на завода Петър Андонов. Той се надява скоро да започнат да вакуумират зеленчуци, но това е скъпа инвестиция и без участието на чужда фирма е невъзможна. Гръцки предприемач от година ползва мощностите на комбината. Петдесет жени от Петричко по цял ден навиват гръцки сармички и ги редят в кутии с етикет "Крит" - "Произведено от Аланфуудс" (Produced by ALANFOODS). Всъщност лозовите листа са внесени от Турция, останалите продукти са гръцки, така че само трудът и подготовката са български. Заводът, който е готвен за приватизация, търси всякакви възможности за печалба, защото идеята е раздържавяването да се извърши от работническо-мениджърско дружество. В момента в предприятието работят около 120-130 човека, като има и сезонни работници, но много от съоръженията стоят неизползвани заради липсата на финансови средства.
Срещу консервния комбинат е плодохранилището, където преди години са се съхранявали праскови, домати и грозде за бившите соцстрани. Сега хладилните помещения не работят, а част от складовете са дадени под наем на частни фирми или се използват за реекспорт от гръцки търговци на зеленчуци. "В нашия регион в момента няма какво да се подготви за износ. Доматите, за които казваме, че са много, са болни. Това, което се отглежда на полето, идва късно и не може да се съхранява. Малко са фирмите, които се занимават с тази рискована дейност", каза Христо Арнаудов, управител на фирма "Агроюг 94" ООД, която стопанисва плодохранилището.
Големият износител на пресни зеленчуци в региона са петричките оранжерии. Част от тях се отдават на акорд. "Миналата година печалбата ми от декар и половина домати беше 800 000 лева, но за това лято не знам. Когато предавах първите домати, пазарната им цена беше 2000. " Сред работниците обаче се говори, че ще им ги изплатят по 120 лева, а корнишоните по 30 лева. Над 300 000 тона домати са изнесени за Босна, но през последната седмица там се изхвърлят стотици килограми корнишони, които застояват. Негодните краставици потъват във водите на близкия рибарник. "Изхвърлят ги при рибите във водата, защото краставиците не стават за нищо. Има много продукция тази година и всички изхвърлят", обясниха през оградата работниците в рибарника. Перифразирайки думите на Джани Родари ("Приключенията на Лукчо"), изглежда, в този край "всичко живо е в роднински връзки с някой зеленчук".
Традиционните някога за Петричко сусам, смокини, нарове днес почти не се произвеждат, но около града се експериментира с насаждения от киви. В Петрич тази година се очаквало свръхпроизводство на праскови, но реколтата е слаба заради унищожителната градушка. Засега на борсата вкусният плод се продава за 600 лева килограмът, дините са 250 лева.
Каручки, стари лади и москвичи, натоварени с щайги и чували, си проправят път между тировете и хвърчащите луксозни автомобили по шосето между Петрич и София. Производителите търсят по-добър пазар, защото по столичните сергии рекламата "Домати от Петрич" или "Петрички праскови" гарантира цени по 400-500 лева за килограм домати и до 1400 за прасковите.
Ще спаси ли Елцин българските корнишони
Президентът Петър Стоянов ще спасява положението със зарзавата, научиха изнервените производители и търговци на зеленчуци и зеленчукови консерви по време на срещата в аграрното ведомство в сряда. При посещението си в Москва президентът щял да настоява да получим квоти за безмитен внос на храни, обясни министър Венцислав Върбанов. Експертите вече работели по подготвянето на офертите, правел се преглед на залежалите консерви. Според Върбанов, ако се постигне споразумение с Русия, нещата ще се оправят.
По време на приема на "Дондуков" 1 премиерът Иван Костов разкритикува политиката на собствения си екип в сектора за износа към Русия и подчерта, че това сериозно затруднило пазара на плодове и зеленчуци. Малко изненадващо Костов обяви, че също залага на договорка между президентите на България и на Русия.
След почти осемгодишни безуспешни усилия на търговските ни експерти и на всички досегашни правителства да договорят преференциален режим за внос на български стоки, вече би трябвало да е ясно колко илюзорни са сметките за смекчаване на ограниченията на Москва само и специално за българския внос. Според руското законодателство цялостна промяна в митническата и акцизната политика се прави само с решение на Думата. С президентски указ могат да се дадат преференции за единични сделки.
Да приемем, че президентът Елцин в знак на внимание към госта махне с ръка и каже: "От днес българските огурци да влизат без мито. " Какво би решило това?
В складовете на консервните комбинати вероятно ще се отвори малко място за консерви от новата реколта. Но сезонът така или иначе вече ще е минал. Поканата на Стоянов е за края на август. Докато се задвижи бюрократичната машина в двете страни, ще мине и септември. А хората изхвърлят продукцията си сега.
В същото време основните проблеми на българското производство, в това число на плодове, зеленчуци и консерви, остават нерешени. А те са неконкурентността на българските стоки на външните пазари - като цени и като качество, лош маркетинг или по-точно пълната му липса и неадекватната реакция на нашите производители.
Миналата година лукът вървеше по 1200 лева килото и тази година всички сеят лук. Цената му падна на 200 лева. Същото е с доматите и корнишоните. От години те са в листата на основните ни експортни стоки, особено при търговията с Русия. Сега износът им е спаднал застрашително. Вътрешното потребление също се е свило до критични размери. Хората обаче произвеждат.
Такъв подход няма вече дори в страните, които ни партнираха в СИВ. Обичайната практика в държавите от ЦЕФТА например е производителят да сключва договор с преработвателен завод или търговец на едро. На тази база той планира производството си и получава кредити от банките за торове, за семена и препарати. На базата на реализираната продажба и експорт пък получава съответните субсидии, ако държавната политика в сектора предвижда такива и хазната може да си ги позволи.
У нас се работи без план, без познаване на възможностите, условията и изискванията на външните пазари. Това, което знае и помни нашият производител, е, че държавата трябва да изкупува продукцията му и да му дава добра цена за нея, пак държавата трябва да се грижи за износа и за проучването на пазарите.
На село търговец става вече мръсна дума. Разправят се легенди за рекет и за интереси на прекупвачи и на групировки, за полулегален и нелегален внос на плодове и зеленчуци, който убивал родното ни производство. Никой не иска да приеме простия факт, че при пазара всеки сам си носи риска за кривите сметки и проявената некомпетентност.
Започнахме да губим руския пазар от разпадането на СИВ. През 1989 г. у нас са произведени 305 хил. тона зеленчукови и 290 хил. тона плодови консерви. Основната част от тях е изнесена по посока към Москва. През 1993 г. износът за Русия е толкова малък, че зеленчуковите и плодовите консерви изпадат от листата на основните ни експортни стоки за този пазар. През 1994 г. общият експорт на двата вида консерви е едва 91.4 хил. тона. След известно повишение на експорта през 1995 и 1996 г. - до около 126 хил. тона, отново започва тенденция на спад. Миналата година сме изнесли 106 хил. тона зеленчукови и плодови консерви.
Производството на плодове и зеленчуци у нас е силно зависимо от консервната промишленост, а тя от своя страна е изключително зависима от експортните възможности. Една от причините е, че потреблението в страната няма стоков характер и се задоволява в много голяма степен с приготвяни в домашни условия консерви и компоти. Именно по тази причина загубването на традиционните пазари се оказа катастрофа за консервната индустрия. През миналата година производството на зеленчукови консерви е намалено три пъти спрямо 1989 г., а на плодовите - над 7 пъти.
Като основни причини за спадането на износа за Русия и бившите страни в СССР обикновено се сочат високите вносни мита, които правят продукцията ни непродаваема. При тези митнически условия внасят в Русия консервите си и много от конкурентите на нашите фирми и ги продават успешно, измествайки ни от пазара. А това е признак, че адвалорните (процентните) мита и статутът ни на развита страна не са единственият фактор за трудната реализация на българските стоки.
Високата себестойност прави непродаваеми консервите с щемпел Made in Bulgaria. Затова страната ни, която допреди години беше основният износител на аграрна продукция в региона, сега е на път да се превърне в консуматор на вносни селскостопански стоки. От 1995 г. започва тенденция към намаляване на износа на всички продукти.
С традиционно най-добра реализация на чуждите пазари - освен пресните плодове и зеленчуци и консервите от краставички, домати и грах тук влизат алкохол, сирене и други млечни продукти, маслодайни семена и др. А тъкмо по това време България получи облекчен пазарен достъп до европейските пазари във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз и Световната търговска организация.
Големият парадокс е, че плачем за пазари, а не изпълняваме квотите за преференциален внос, които ни отпуска Европейският съюз.
Основната аргументация за намаления износ към Европа е действащата в съюза система за защита на местните производители от внос на плодове и зеленчуци от страни нечленки, каквато е България. Наистина в ЕС има ограничения във вноса, чиято задача е да се сложи бариера пред достъпа на тези стоки до пазарите на общността през активния период от годината, когато производството е най-голямо. Тези периоди при повечето агропродукти съвпадат с активния период за България и това е неблагоприятно за нашите износители, сочи анализът на агроминистерството. Ограничителните мерки на ЕС включват адвалорни мита и референтни цени за защита на т.нар. чувствителни стоки. Вносът на пресни плодове и зеленчуци в ЕС се облага с адвалорни мита съобразно митническата тарифа на общността, като за отделни плодове и зеленчуци се определят сезонни мита.
Съгласно постигнатите договорености в Европейското споразумение за определени количества (квоти) пресни зеленчуци и плодове действащите мита са намалени или се определя безмитен внос. Статистиката обаче показва, че преференциалните квоти са използвани изцяло само в единични случаи, и то само при някои продукти - оранжерийни краставици, замразени зеленчуци, някои временно консервирани плодове, ядки. По оценката на самото министерство това е незначителна част от предоставените ни квоти.
Не използваме квотите за оранжерийни домати, краставици, пипер, гъби, картофи, дини и други плодове и зеленчуци.
За периода 1 юли 1996 - 30 юни 1997 г. на страната ни е предоставена квота за безмитен внос в страните на ЕС за 2625 тона картофи и неограничени количества при намалено мито - 20% от основната митническа ставка. Изнесени са 47 тона, т.е. квотата е изпълнена едва на 1.8%, сочи анализ на Министерството на земеделието и горите. За периода 1 юли 1997 - 30 юни 1998 г. ни е определена квота за безмитен внос за 2750 тона картофи за консумация и неограничени количества при намалено мито. До края на 1997 г. са изнесени около 4 тона.
За същите периоди на България са предоставени квоти за внос в страните на ЕС съответно на 5250 и 5500 тона домати при намалено мито. До юни 1997 г. са изнесени само 28 тона, а до края на миналата година - около 20 тона, което е съответно 0.5% и 0.4% изпълнение на квотата.
Дадена ни е същата преференциална квота за внос на 945 тона ябълки за периода юли 1996 - юни 1997 и 990 тона ябълки за периода юли 1997 - юни 1998 г. През първия период са изнесени едва 61 тона. До края на миналата година за ЕС е експортиран по-малко от 1 тон, показва статистиката на земеделското ведомство.
Истината е, че българските продукти са с толкова висока себестойност и незадоволително качество, че дори при преференциален внос не могат да се състезават със стоките на конкуренти, натоварени с всички данъчни и митнически тежести. Те отдавна губят състезанието и на вътрешния ни пазар по абсолютно същите причини.
Вторият фактор е недоброто качество и непривлекателният външен вид. Европа има технически изисквания и система от стандарти за всеки продукт. Те съдържат определения за продукта и разпоредби, отнасящи се до качеството, търговския вид, маркировката, както и пояснения за минималните изисквания към продукта. Големи са изискванията и към опаковката, при това не само към атрактивния й вид, но и използването на отговарящи на хигиенните изисквания и нетоксични продукти. Малко са българските стоки, при които тези изисквания се спазват.
Вярно е, че системата на експортния маркетинг на пресни плодове и зеленчуци действа в условията на силни финансови ограничения и липса на експортно кредитиране и стимулиране. Вярно е обаче и това, че липсата на професионализъм и ударите под пояса между българските износители често намаляват ефективността на износа и водят до загуба на традиционни пазари. Като правило износителите не познават добре пазарните механизми, действащи на пазарите в ЕС, поради което не ползват предимствата, които дава споразумението с общността, е записано и в анализа на земеделското ведомство. Измислената война между производители и прекупвачи пък е причината да не се прилага достатъчно печелившата схема за интегриране на износители и производители, което включва ползването на площи и оранжерии под аренда, доставка от търговците на нови сортове зеленчуци, които се търсят на европейските пазари, на торове, препарати, опаковки, по-гъвкава реакция на пазарните тенденции.
Съществуват също така проблеми с допълнителната обработка и маркетинга на плодовете и зеленчуците след тяхното прибиране. Липсват достатъчно технически средства за оразмеряване, сортиране и подходящо опаковане на експортната продукция и това също е причина за нейната неконкурентност. Това се отнася не само за европейските, но и за руския пазар, който вече няма нищо общо с всеядността на екссъветските републики.
През последните години България окончателно загуби традиционните си пазари в Европа за основния продукт от аграрния ни износ - доматите. Пазарите в Австрия, Чехия и Германия според експерти вече са затворени за нас. Кетчупът е единственият доматен продукт, при който износът нараства. На пазара на доматени продукти се конкурираме с Италия, Турция, Гърция, Франция, Испания, Португалия. Според експертните оценки качеството на доматените консерви и продукти до голяма степен е в съответствие с изискванията на европазарите, но отстъпва сериозно на конкуренцията по отношение на цени, опаковки, етикети и външна атрактивност. Почти ни забравиха и пазарите на арабските страни, където преди години са изнасяни значителни количества доматени и други зеленчукови консерви.
През последните години с администрирането на производството и цените, държавата допринесе съществено за неефективността на производството в аграрния сектор. Селскостопанските производители се подпомагаха чрез система от цени, субсидии, данъци, кредити и т.н. От 1995 г. насам по Закона за защита на земеделските производители се определяха защитни изкупни цени на основните видове селскостопански продукти - пшеница, царевица, захарно цвекло, картофи, мляко, месо. Останалите производства обаче също искаха подходящи цени от държавните консервни комбинати. Производителите произвеждаха с мисълта да вместят разходите си в изкуствено определената цена, без да правят опити да ги оптимизират.
В резултат изживяхме кризата с недостига на житото, последва недостиг в производството на пресни зеленчуци. Тази година изкупните цени отпаднаха, но аграрният пазар направо се разпадна. Производителите засяха с миналогодишните спомени за дирижираните от държавата високи цени, като си подбраха продуктите, които тогава се харчеха бързо и струваха най-скъпо. Какво са калкулирали в цените не е ясно, факт е, че в момента има в изобилие и жито, и краставици, и домати, но заради високите цени никой не купува нито у нас, нито в чужбина.
При тази ситуация надеждите за благоприятни резултати от подписаните наскоро споразумения за присъединяването ни към ЦЕФТА и за свободна търговия с Турция най-вероятно ще се окажат прибързани. Вярно е, че по този начин България получава достъп до преференциалните режими за преференциална търговия между централноевропейските страни и с южната ни съседка, която ни представи значителни концесии за внос на селскостопански стоки при облекчени мита. Опитът от изпълнението на преференциалните квоти на Европейския съюз, неуредиците в производството и експортната ни политика и прекалено дългият преход, който така и не ни доведе до пазарно мислене и поведение, по-скоро подсказват нови разочарования, при това не само на зеленчуковия фронт.
Неуспелият купувач на "Химко" и "Плама" отново преговаря за двата завода
Ъруин Брейч, собственик на "Стелар глобал корпорейшън" (кандидат-купувач на "Химко") и на "Интернешънъл екуитис" (компанията, която придоби "Евроенерджи" и така стана собственик на "Плама") отново започна преговори за двата завода през изминала седмица.
По собствените му думи Брейч е пристигнал в София на 19 юли. Заедно с адвокатите си в България той имал множество срещи в Агенцията за приватизацията (АП) с цел да поднови преговорите за "Химко". Брейч дори предложил да внесе допълнителен депозит за "Химко" в размер на 2.8 млн. долара и тъй като от миналата година внесъл 200 хил. долара, общата сума на депозита да стане 3 млн. долара. От АП обаче любезно му отказали продължаване на преговорите, като му обяснили, че в момента се прави нова оценка на химическия комбинат и предстои да бъде обявена нова процедура за приватизация. "Отново ще наддавам за "Химко", като този път ще предложа ефективна цена 60 и 65 млн. долара. Предишният път предложих 84 млн. долара. Тогава дълговете на завода бяха около 10 млн. долара, а сега са около 30 млн. долара, затова цената трябва да е по-ниска", каза пред "Капитал" Ъруин Брейч.
Миналата сряда Брейч е посетил и "Плама", за да се срещне със служителите и синдиците на рафинерията. Междувременно плевенският съд обяви предприятието в неплатежоспособност и назначи синдици. Ъруин Брейч обаче продължава да твърди, че ще пусне "Плама" да работи и ще подготви схема за изплащане на нейните дългове. "Сега всичко зависи от двамата синдици. Мисля, че те са изключително добри специалисти и ще вземат вярното решение", коментира канадецът от индийски произход. "Водил съм преговори с швейцарската компания "Андре", която искаше да купи "Плама". Преговаряхме за продажба на моите акции от рафинерията, но аз казах, че засега не зная колко струват. С "Андре" сме говорили и за съвместно управление на рафинерията", каза още Брейч.
"Ще остана в България още три-четири седмици, като през това време ще се срещам отново с адвокатите си, с експерти и с представители на правителството. Освен това ще пътувам до рафинерията в Констанца, Румъния. Имам интерес и към нея", заяви Ъруин Брейч. Той допълни, че очаква пристигането на Бил Брикер, бивш изпълнителен директор на петролната компания "Дайъмънд Шаймрок" (Diamond Shamrock). Брикер имал повече от 30 години опит в петролния бизнес и щял да работи в екипа от технически специалисти за пускането на "Плама".
Накратко
Парламентарна делегация на Постоянния комитет на общокитайското събрание на народните представители (ОСНП) пристига на 2 август в България по покана на парламентарния шеф Йордан Соколов. Китайските депутати, водени от заместник-председателя на ОСНП г-жа Пън Пейон, ще се срещнат и с външния министър Надежда Михайлова и президента Петър Стоянов.
"Сегашната политическа и икономическа ситуация в България и перспективите на бъдещото българо-канадско сътрудничество" беше темата на лекцията на президента Петър Стоянов, изнесена пред канадски учени и български емигранти в университета в Торонто. Държавният глава замина на неофициално посещение в Канада, за да получи наградата за утвърждаване на правовата държава, присъждана от Правната инициатива за Централна и Източна Европа на Американската асоциация на юристите.
Фондация "Отворено общество" представи през седмицата годишния си отчет за миналата година и приоритетните си сфери на дейност до края на тази година. За националните програми през 1997 г. са изразходвани над 12 милиона долара, а отделно дарение от 10 милиона на Джордж Сорос е било разпределено за училищното хранене на над 200 000 деца в България.
60 милиона долара е икономическата помощ на САЩ за България
Правителството на САЩ ще отпусне на България безвъзмездно 60 милиона долара до 2002 година. Средствата са предоставени по програма за икономическа помощ. Тя е част от Споразумение за техническо сътрудничество, което министърът на търговията и туризма Валентин Василев и американската посланичка у нас Ейвис Боулън подписаха в началото на седмицата. Документът очертава рамката на сътрудничеството, което датира от 1991г. За последните седем години САЩ са предоставили 275 милиона долара. Средствата са разпределяни по различни програми от Американската агенция за международно развитие и Българския червен кръст. До края на тази година предоставената сума ще бъде на стойност около 30 милиона. "Тези средства ще се разпределят по проекти за укрепване на държавните институции и финансовата система, част от тях са предназначени за подпомагане на частния сектор, капиталовия пазар и подобряване на законодателството", каза посланик Боулън. Тя изрази радостта си, че американската страна може да помогне на България, но подчерта, че най-важно за реализирането на програмите са усилията на българските граждани.
"Споразумението гарантира и облекчения при митническото и данъчното облагане на получаваните по тези програми технически средства", обясни търговският министър Валентин Василев. С част от отпуснатата сума ще бъдат финансирани и проекти на неправителствени организации.
Комисията "Антимафия" подхваща "Ер София"
Информация за частната авиокомпания "Ер София" е потърсил председателят на НС и на парламентарната комисия "Антимафия" Йордан Соколов. Той е поискал чрез министър-председателя Иван Костов пълни справки за нашумялата с трагични инциденти авиокомпания. В писмото до премиера парламентарният шеф настоява да се разпоредят проверки на компетентните институции. Първите материали и документи вече са получени в комисията и се проучват. "Винаги се оказва, че има нещо неясно около дейността й и това, което превозва. Самата компания никога не излиза веднага с ясно становище", каза по националното радио Йордан Соколов. Според него достатъчен повод за проверка са двете катастрофи на нейни самолети. През февруари самолет на авиокомпания "Ер София" се разби в Португалия и целият екипаж загина. През април румънските власти разкриха голяма афера за контрабанда на цигари, в която бяха замесени високопоставени военни и шефове на спецслужби от северната ни съседка. Контрабандната стока се доставяла със самолети на частната авикомпания. Преди две седмици друг украински самолет, нает от "Ер София", също се разби. На борда му загинаха един български гражданин и украинският екипаж. Подозрително е дори поведението на служителите на компанията според шефа на "Антимафия".
В момента комисията работи по проверките за дейността на митниците заради постоянните проблеми с използването на временния внос и редовното фалшифициране на данните в митническите декларации. "Целта е да се спре вносът на нереално ниски цени, затова се проверяват и нормативните документи, които може би оставят вратички за това", обясни Йордан Соколов .
Проверява се и незаконното строителство на Витоша и по Черноморието, както и фалитите на 14 банки през 1996 г. Депутатите ще търсят начини по законодателен път да решат негативните последици за вложителите. "Документацията и по трите теми е огромна", каза председателят на НС и не направи прогноза кога може да се очаква приключване на работата по тях.
Скандал с българската изложба "Антично злато" в САЩ
Министерството на културата за втори път констатира нарушения в рекламата на изложбата "Антично злато: богатствата на траките, съкровища от Република България". Американският съорганизатор на експозицията е Тръстът за музейни изложби - Вашингтон. Преди откриването на поредната изложба в музея в Сан Франциско е било организирано парти от дамския клуб към Православен институт "Патриарх Атенагорис". Върху поканите за партито е била отпечатана снимка с експонат от българското съкровище, без да това да бъде отбелязано. В наименованието на изложбата американците са пропуснали последната част - "съкровища от Република България". Това е в нарушение на чл.12 от договора, който Министерството на културата е сключило с организаторите от САЩ. Тръстът за музейни изложби се задължава навсякъде и по всякакъв повод да изписва пълното заглавие на експозицията.
Министерството на културата с писмо е потърсило отговор и предупреждава, че ще пристъпи към разваляне на договора. За нарушенията културният министър Емма Москова е уведомила българския посланик в САЩ Снежана Ботушарова и американския посланик в София Ейвис Боулън, която заяви готовността си да съдейства за преодоляване на възникналите проблеми.
Първото нарушение в рекламата на изложбата беше през април, когато американското списание "Тайм" публикува статия за изложбата, но в нея не се споменаваше, че тракийските съкровища са открити в българските земи, че се съхраняват в български музеи и нашето Министерство на културата е организатор на изложбата.
Преди време без разрешение от Министерството на културата телевизионен екип от САЩ, придружаван от президента на Тръста за музейни изложби Ан ван Таусенд и гост-уредника по частен договор Иван Маразов, е заснел филм за тракийските гробници от Долината на тракийските царе край Казанлък. От министерството окачествяват акта като "пиратство".
Същият екип е поискал разрешение да заснеме и експонатите от изложбата в САЩ, но не е получил съгласие.
Директорката на най-старата правозащитна организация посети България
"Ние не сме забравили какво направихте за спасението на българските евреи и сега е наш ред да помагаме", каза при посещението си в България изпълнителният директор на Американския еврейски комитет (АЕК) Шула Бахат. АЕК се представя като най-старата правозащитна организация в света, която има силно влияние върху американската политика. Визитата на еврейката в нашата страна е по покана на Фондацията за развитие на гражданското общество и Федерацията на ционистите в България.
Шула Бахат се срещна с неправителствени организации в информационния център на НАТО и в Пловдив с представители на българската еврейска общност, гостува на фондациите "Бъдеще за България" и "Ценности". Програмата й включваше посещения на Държавния архив и синагогата в София, екскурзия до Рилския манастир и срещи във външно министерство.
Като основна цел на посещението си Шула Бахат посочи обмяната на опит с българските неправителствени организации по проблемите на тяхното ефективно управление, дейност и финансиране.
Нови доказателства в разследването срещу Клинтън
Федералното бюро за разследване ще изследва дреха, предоставена от Моника Левински, за физически доказателства на връзката между бившата сътрудничка на Белия дом и президента Бил Клинтън. След приключване на изследванията ФБР ще представи резултатите на водещия разследването Кенет Стар, но докладът може да се забави в зависимост от наличието на генетичен материал, включително и семенна течност, и размера на пробата.
Левински се съгласи да даде показания, след като беше гарантирано, че срещу нея и майка й няма да бъдат повдигнати обвинения. Клинтън ще отговори на въпроси на Стар на 17 август в Белия дом.
Освен роклята, която ще проучва ФБР, Левински е предоставила на следствието касета от телефонен секретар, на която според нея са записани разговорите й с президента.
Агенция "Ройтерс" съобщава, че Левински е готова да свидетелства, че е имала сексуална връзка с Клинтън и двамата са се съгласили аферата да не бъде разгласявана, като Клинтън никога не й е казвал открито да излъже за аферата им.
Въпреки това последните две проучвания на общественото мнение показват, че американците подкрепят започването на процедурата по отричане на президента от власт, която да определи дали Клинтън трябва да бъде отстранен от поста за това, че е принудил Левински да излъже пред следствието.
Американският сенат прие военния бюджет
Американският Сенат одобри военния бюджет в размер от 252 милиарда долара, включително и близо 1.9 милиарда за частите в Босна. Горната камара единодушно прие искането на Белия дом за извънредни разходи от бюджета за следващата година за американските войски в Босна и отхвърли поправката, изискваща постепенното намаляване на числеността им.
Въпреки че сенаторите са недоволни от дългосрочния престой на войските, след като президентът Бил Клинтън не спази две дати за тяхното изтегляне, те не са готови да определят какъв персонал трябва да остане за поддържането на мира в бившата югославска република.
За да избягнат нови мисии, подобни на босненската, сенаторите приеха решение, което задължава президента да се консултира със Сената, преди да изпрати войски в сръбската провинция Косово. Мярката предвижда Клинтън да оправдае разполагането на нови части на Балканите и да докаже, че това е в интерес на националната сигурност.
Сенатът реши да изпрати наблюдатели за човешките права в американското посолство в Пекин и консулствата в Китай във връзка със спазването на човешките права в страната. Горната камара прие поправка, която забранява издаването на визи на правителствени представители от цял свят, участвали в религиозни преследвания или организирали насилствени аборти и стерилизации. Друго новоприето решение, засягащо спазването на човешките права, забранява провеждането на съвместни учения на американската армия със страни, в които се нарушават човешките права.
САЩ и Австралия искат ООН да се намеси в Мианмар
САЩ и Австралия са поискали лично от генералния секретар на Организацията на обединените нации Кофи Анан да убеди военното правителство на Мианмар да започне диалог с опозиционния лидер Аун Сан Су Чжи, съобщи американският външен министър Мадлин Олбрайт, след като военните принудиха нобелистката за мир да прекрати шестдневната си стачка. Анан е бил помолен "да се опита да убеди кабинета в Бирма (известна още като Мианмар) да започне преговори с Националната лига за демокрация и Су Чжи". "Смятаме, че увеличаващият се международен натиск и нашето настояване за диалог са правилният подход, защото мисля, че това, което ще се случи, е увеличаване на изолацията на Бирма и влошаване на положението на хората и правителството", допълни Олбрайт.
Ръководителката на Държавния департамент заяви, че е научила повече за отношението на хунтата към Су Чжи, след като военен шофьор я върна насила в столицата Янгун. Нобеловата лауреатка шест дни отказваше да напусне колата си в знак на протест срещу забраната да напусне столицата и да се срещне с привърженици в провинцията. "Тя не е била в добро състояние, що се отнася до това какво е имала за ядене и пиене. С нея са се отнесли грубо, когато са я връщали в Янгун. Ние сме много загрижени за случилото се и го считаме неприемливо", заяви Олбрайт.
Арафат пристигна на посещение в Турция
Палестинският президент Ясер Арафат пристигна в Анкара за разговори с турските лидери, посветени на блокирания мирен процес в Близкия изток. Той беше посрещнат на летището от държавния министър Мехмет Баталъ, а по-късно ще се срещне с президента Сюлейман Демирел и премиера Месут Йълмаз.
Турция предизвика недоволството на арабските страни и съседен Иран с нарастващото военно сътрудничество с Израел. Израелски изтребители бяха допуснати за учения в Турция, а турските бойни самолети се модернизират в Израел.
Турският външен министър Исмаил Джем посети Израел и палестинската област през юли, след като палестинските лидери го помолиха да използва турското влияние, за да убеди Израел да спазва мирните си обещания.
Кастро триумфира в Ямайка
Кубинският президент Фидел Кастро похвали солидарността между малките нации в Карибско море по време на двучасова реч в обществен парк в столицата на Ямайка Кингстън и заяви, че те не трябва да бъдат изключвани от световните икономически споразумения. В реч, която доказа ораторския му талант, Кастро се спря на въпроси от кубинската и ямайската история, бедата от робството и борбата срещу апартейда в ЮАР. Той не пропусна да осъди империализма на САЩ и призова за единство и братство. Няколко хиляди души присъстваха на церемонията, посветена на преименуването на парка в чест на президента на ЮАР Нелсън Мандела, и бурно аплодираха всяко споменаване на Мандела, партизанския герой Че Гевара и покойния премиер на Ямайка Майкъл Манли. "Когато бъде написана историята на унищожаването на апартейда, името на Фидел Кастро ще бъде изписано със златни букви", заяви министър-председателят на Ямайка Пи Джей Патърсън.
Опозицията в Камбоджа засега отказва коалиция
Лидерите на двете основни опозиционни партии в Камбоджа поискаха от управляващите да прекратят кампанията за сплашване на активистите, които са регистрирали изборни нарушения. Принц Нородом Ринарид, лидер на ФУНСИНПЕК, и Сам Рензи, лидер на другата голяма опозиционна сила, заявиха, че е "напълно неподходящо в настоящия момент" да се обсъжда предложението за коалиция с управляващата партия. "Ще приемем резултатите от изборите само ако се докаже, че допуснатите нередности не са повлияли на изхода им", допълниха те. Ринарид и Рензи обявиха, че ще си сътрудничат тясно с независимите наблюдатели и Националния избирателен комитет за определяне валидността на резултатите. Според тях свидетелствата на техните активисти са важни за оценката на изборния процес и затова всички действия срещу тях трябва да бъдат прекратени.
Според предварителни резултати, съобщени от Националния избирателен комитет, Народната партия на Камбоджа на премиера Хун Сен е постигнала убедителна победа. Тя спечели в 10 от 23-те района, ФУНСИНПЕК е начело в четири, а партията на Рензи само в един.
"Сливи за смет"
Смисълът на митинг-хита "чер-ве-ни бо-клу-ци" може би е станал по-ясен след появата на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.
Там пише, че отпадък е "вещество, предмет или част от предмет, за който няма предварително непосредствено приложение или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи".
"Боклукът показва благосъстоянието на хората. Малко доходи - малко боклук, и обратното. По времето на Жан Виденов в София изхвърляхме 400 т боклук дневно, сега на ден са към 700-800 тона", казва Красимир Арсов, шеф на столичната "Чистота" ЕАД.
Призивът на кмета Софиянски от билбордовете - "Пазете София чиста", кацна преди няколко месеца сред голяма мръсотия. Градът ни е доста кирлив и това се дължи главно на неговите обитатели.
Столицата се чисти от шест фирми, като за целта е разделена на 24 района. Петнайсет от тях са периметър на "Чистота" ЕАД, "Благоустройство и комунално стопанство" има ангажимент към уличната хигиена в "Младост", Кремиковци и Панчарево, пет участъка обхождат машините и работниците на частната фирма "Волф", а приличният вид на Банкя е задължение на другите частници - "Любекс". София се поддържа денонощно, като по светло в центъра се трудят "ръчните" отряди, а като падне мрак, излизат различните по вид и функция возила. Нарочни инспекторати по райони всекидневно пишат оценки на чистачите, като всеки подминат боклук или неизпразнена кофа "топи" от договорената сума, която фирмата трябва да получи.
Един часа след полунощ. По ул. "Раковски" пред театър "Сълза и смях" святкат лампите на оранжева кола. Малко по-нагоре пред градинката на "Кристал" край тротоара "въздиша" камион. "Ето я емката - "ГАЗ" 53 емка се казва, руски камион, в който се събират чували, съдържанието на каменните вложки и други боклуци на ръка. Тя е само за улици, където не може да влезе сметоизвозваща кола", обясняват служители на "Чистота", които са на нощно дежурство. Задачата им е да обикалят с микробус и да наглеждат работата на
От друга страна, висящите отзад на машината с портокалов цвят работници са задължени да пробият до кофите и контейнерите, често "циментирани" до фасадите или затиснати между леките коли. В такава ситуация те са тренирани да си плюят на дланите и да местят пречещите "обекти", сякаш са "Мачбокс". Тук в най-нерадостния случай на прозореца се появява другарят Ташев или негов доброжелател, който започва да замерва бачкаторите с мръсни думи или биопредмети. Междувременно зад колата за отпадъци се разнася луксозно бибипкане - прибиращ се от "Нерон" юнак иска веднага да бъде пропуснат по задръстеното трасе. Понеже е малко трудно това да стане, мутрата се изнервя и по-безобидното наказание е да просне по очи чистачите да правят лицеви опори. (Ако колата е водоноска, справедливостта за бореца възтържествува чак след като прегази и маркуча.) Когато все пак успеят да приберат нечистотиите от опасната за здравето пряка, боклукчиите продължават към близкия булевард. Там те се изправят пред почти същите перипетии. Ако районът им е "Раковски", около БИАД драмата е голяма, защото претрупаните съдове за смет са барикадирани от чакащите пред чалга-заведението таксита. Дългите вериги от таксита, паркирани покрай денонощните кафенета, пречат на колите-метачки да почистват, затова са и сутрешните "острови" боклук. Наемниците на "Чистота" трябва да се бъхтят и с дюните от строителни отпадъци, които гражданите са нацвъкали навсякъде. На площад "Славейков", точно пред "Софийски имоти", преди няколко нощи лежеше просната ламарина с пръст, греди и камънаци върху нея. Въпреки че фирата на дюлгерите по правило не е проблем на градските чистотници, те все пак запрятат ръкави и я товарят в камиона. После правят оборка на площите, където през деня действат сергии, прибират разкъсаните от бездомните кучета чували и по служба разглеждат мръсотиите, които клошарите не са харесали и са намятали вън от контейнерите. И т.н.
"Ресторантите и заведенията са голям проблем. Никога не си изнасят целия боклук наведнъж.
"Центърът винаги е най-тежък. В комплексите е друго. Чистим непрекъснато, стараем се, но представете си, че дори в едно домакинство един да чисти целодневно, а петима да правят боклук, никога няма да им смогне", разсъждават хигиенисти. И добавят за софиянци: "Все повече цапат."
Имало три основни вида боклуктрупащи хора - едните са "нормални" - тези, които изнасят кофи и найлонови торби сутрин, като излизат, или привечер, след като се приберат. Втората "порода" са жените, които чистят офиси - те изхвърлят интензивно между 6 и 8 сутринта. Последната група е малко тревожна - немощни пенсионери и мрачни особняци, чиято тръпка е да се освобождават от битовите си отпадъци среднощно, точно след като колата е минала и опразнила кофите. Или мъстят за шума, който старите машини вдигат, или просто им харесва на инат да не позволяват дъното на кофата да се види.
Да не говорим за онези, които отскубват колелата на контейнерите, кладат огън в тях или им демонтират капаците.
София има едно законно сметище за къщни нечистотии - в Суходол. Всяка кола на почистваща фирма, която се напълни, поема точно натам, към източника на зловонния бриз, за да разтовари. При влизането и после при излизането си тя минава през специална платформа-кантар, която отчита килограмите отпадъци. На голямата падина, покрита с фолио, което да не позволява инфилтратът от нечистотиите да се смесва с подпочвените води, боклуците се пресоват, уплътняват, после се запръстяват отгоре, за да освободят място за следващите.
"Това е група, която прави експеримент", обяснява началникът на бунището, като сочи към група роми, заровени сред контейнери с различно съдържание. "Иска се да се види какъв боклук главно хвърлят хората - пластмаси, хартии, стъкло и желязо. Те сега го сортират и се вижда например, че хората изхвърлят много стъкло. Нямат никаква култура, не са заинтересовани да се замислят какво и къде изхвърлят. Изхвърлят всичко и навсякъде. Как не се научиха, че нещата могат да се рециклират? В Дания е забранено да се хвърля хартия. Японците правят сутиени "Триумф" от пластмасовите бутилки" - така на сметището подсказаха, че е крайно време, след като се запали по разделното хранене, българинът да опита и разделното изхвърляне на боклук.
Летувам - значи съществувам!
За всеки от нас правото на дневна, седмична, годишна и пр. почивка е свещено и неприкосновено - дадено ни от бога и гарантирано от конституцията. За това и чисто финансовото посегателство срещу това право (в резултат на икономическата криза през последните години) разтърсва психологическите ни устои. "С какво сме по-лоши от другите, че да не можем да почиваме? " С нищо, разбира се, но както показва едно любопитно икономико-културологично изследване от последните години, изключителният морален дискомфорт, възникващ от невъзможността да поставиш рязка граница между работата и свободното време, не е вселенска характеристика, а е присъща на точно определена култура - основно и преди всичко на европейската цивилизация.
Оказва се просто, че европеецът, когато е на работа, се чувства твърде малко при себе си, твърде ограничен в реализацията на "истинските" си заложби, заради което и компенсира със създаването на строго регламентирани зони на "свободно време". (Няма по-силни синдикати от европейските, казват авторите на това изследване, не поради вродени организационни слабости на активистите в останалите континенти, а поради липса на културни елементи, които да правят всеобщо признати и валидни исканията за "непрекъснато намаляващо работно време") Нито японците, нито американците се самоидентифицират "въобще" с придобитата професия, а само със строго определена позиция в строго определена компания. Предприемачеството, бизнесът, работата се възприемат като основа на индивидуалната самоизява, а не като нейна пречка. Откъдето и отсъствието на неистовото желание да разграничиш "себе си" от "работата си".
Ако над тези общи западноевропейски особености се насложат източноевропейските им социалистически вариации, традиционната за летните месеци тема за бедния летуващ българин придобива някои по-интересни измерения. Първо, за него най-важен е самият факт, че "ще почива", и затова той търси резерви дори на места, които доскоро въобще не е възприемал като "почивни" - така например делът на потенциалните летовници през 1998 нараства спрямо този през 1997 преди всичко за сметка на потеглящите към... село или вила. Второ, дори и слабата стабилизация на доходите е достатъчна да отприщи подчертан стремеж към похарчване на спестеното - за поколението до 40 години определено важи максимата "Печеля през зимата, за да почивам лятото". Трето - може би най-важното - за разлика от Западна Европа, където почивката е превърната в индустрия и самите стандарти за летуване тласкат развитието на туристическия бранш, у нас ниският жизнен стандарт, съчетан с отсъствието на възможности за сравнение с друг, различен от ведомствените профсъюзни бази, отдих възпроизвежда познатите ни примитивни туристически условия. И докато не се появят достатъчен брой нормално заможни потребители, способни да изискват качествени туристически услуги, сегашната ситуация няма шансове да бъде променена.
Данните са от представителни за пълнолетното население на гр. София проучвания на социологическата агенция Alpha Research Ltd., проведени през август 1997 и юли 1998 г. по поръчка на вестник "Капитал".
Аграрният сектор е на крачка от нов провал
Не смятах да вземам каквато и да било публична позиция по отношение на аграрната реформа в страната през последната година, защото знаех, че така или иначе ще засегна земеделския министър Венцислав Върбанов, който все пак е член на БЗНС.
Но вече не мога да мълча, тъй като за пореден път сме свидетели на "оземеделчването" на земеделското министерство в най-лошия му "дружбашки" вид. Винаги, когато съм имал възможност, категорично съм отхвърлял опитите БЗНС преднамерено или по презумпция да се отъждествява с това министерство, защото от години наред там цари хаос и липсва необходимият интелектуален потенциал, което е основната причина за буксуването на аграрната реформа.
Подобно на едно предишно, пак "земеделско" ръководство, Върбанов продължава да импровизира на приспивни конференции, като обещава на земеделските производители розово бъдеще. Политическите му покровители и екипът около него умело продължават да го подтикват към изпразнено от съдържание словоблудство с високите политически оценки, които му дават, без да има покритие между политически лозунги и реални дела. Факт е, че в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа (МЗГАР) липсва необходимият кадрови потенциал, което е основната причина там да не се работи по постоянно трупащи се икономически, законови, технологични и други проблеми, които могат да доведат до продоволствена и екологична криза с непоправими последици. Най-сериозен аргумент, потвърждаващ тази констатация, е широко рекламираната "стратегия за развитие на земеделието", разработена в края на 1997 г. от МЗГАР, която с мъка би получила оценка "среден", дори ако е писана от някой първокурсник в агрономическия факултет.
Експертите на МВФ изобщо не се съобразиха с тази прословута стратегия и миналата седмица Ан Макгърк представи жестоките изисквания на фонда за пълна либерализация на пазара на селскостопанската продукция, премахването на законовите ограничения за обема на площите за арендуване, премахването на защитните механизми срещу вноса на субсидирани селскостопански продукти от Европейския съюз, пълното освобождаване на пазара на земеделски земи без приет закон за комасация и т.н. и т.н., благодарение на които България окончателно ще бъде превърната от аграрна страна и райска градина в пустиня.
Ето защо повече отвсякога сега е необходимо да се правят ясни и професионални анализи за хода на аграрната реформа с цел постигане на така желаното и от световните финансови институции "устойчиво земеделие, способно да решава не само продоволствените проблеми на страната, но да предоставя ресурси за капитализиране и постигане на ръст в преработващите сектори". Това всъщност е доброто пожелание на МВФ и Световната банка, за които обаче се поемат ангажименти без каквото и да било покритие.
При политиката, водена от министър Върбанов и неговия екип, в аграрния сектор продължава да взема превес държавната или обезличена собственост, колективното стопанисване, монополизираната ценова и пазарна стратегия, формализираните стоково-парични отношения и т.н. Всичко това заедно с очерталия се пореден срив при възстановяването на собствеността върху земята, с намаляването на производството и възпроизводството, с продължаващото унищожаване на генофонда, с отрицателното въздействие върху биологичните и агроекологични ресурси, определя нашето земеделие като интензивно по разходи и екстензивно по резултати.
МЗГАР едва закърпва краткосрочните дисбаланси и не прави нищо за устойчивото развитие на отрасъла. Разрушени са интеграционните връзки между отрасли и региони, липсва каквато и да било политика за мениджиране на активите в земеделието. Ръстът на задлъжнялост в отрасъла е правопропорционален на спада в производството. Налице е изземване на доход от производителите и не е постигнат почти никакъв резултат за крайните потребители, в чийто интерес уж бяха предприети мерки в ценовата и търговската политика.
Целият законодателен пакет на експертния съвет на БЗНС за принципно нова аграрна реформа, разработван в продължение на пет и повече години, не само не се реализира, но и се работи срещу него. Стигна се дотам, че депутати от БЗНС-Мозер си позволиха да потъпчат тезата на Ал. Стамболийски за трудовия характер на българското земеделие, която е възприета и се прилага в цяла Европа. Те станаха най-яростните защитници на едрите арендатори-латифундисти в новото законодателство. Тук е мястото да посоча, че една от най-важните характеристики за съвременното земеделско стопанство в Европа е неговият трудов характер. Собственикът-стопанин има решаваща роля при извършването на най-важните дейности. Само разбирайки правилно ролята на тази особеност, може да си обясним темповете на нарастване на средните размери на фермерските стопанства - три пъти за 40 години. Но нарастването три пъти на една ферма не е довело до промяна на трудовия й характер. Нещо повече, ако наемният труд в Дания през 1940 г. е заемал 40% от общия труд, то през 1990 г. той е едва 14%.
В земеделието е необходима генерална трансформация на организационните структури, защото те са гръбнакът на аграрния отрасъл. И докато се залъгваме, че правим реформа в тях чрез смяната на ръководствата им и от орсовки ги превръщаме в мозерки, нищо няма да променим, защото и орсовките и мозерките работят с принадена стойност и други стари икономически категории. Например говори се за фонд "Земеделие" и за кредитните кооперации по линията на ФАР, които добре подпомагали родното производство. Министър Върбанов може да сменя директорите на фонда колкото си иска, но от това по-топло на производителите няма да стане, защото системата е сбъркана. И не работи. Държавен фонд "Земеделие" вместо да стане действен орган за прилагане на държавна политика в отрасъла, се превърна в плитък резервоар, от който се изливат ограничените налични ресурси в неправилна посока. Затова колкото по-скоро МС го закрие, толкова по-малко щети ще се нанесат на аграрния сектор.
Ясно е, че правителството трябва да предприеме радикални действия в агросектора. А Върбанов и неговият екип не могат да бъдат мотор на нови реформи, защото нямат нито концептуално мислене, нито управленчески качества.
Сигурен съм, че министър-председателят може да намери стойностна алтернатива за провеждане на истинска аграрна реформа.
Промяната на света започва от самите нас
Има някои теми, за които избягваме да говорим. Къде от неудобство, къде от неразбиране, къде от заблуда, че проблемът е неразрешим. Наистина неприятна гледка са най-общо казано инвалидите - слепи, глухи (хората погрешно ги наричат и "неми" - те имат говор, стига да има кой да го развие!), или приковани на количка. Понятието инвалид (от английски - означава буквално невалиден) дори се използва в ежедневието като нарицателно име за несръчен, некадърен човек, подобно на "селянин" - като вид обида, към която софиянци са особено чувствителни.
Крайно време е да се опитаме да преодолеем тези предразсъдъци, култивирани от години у нас. Окаяното ни икономическо състояние засили песимизма и апатията у хората, а у инвалидите - много по-чувствително.
Веднага някои ще подхвърлят, че всъщност всичко е въпрос на пари, при това - държавни. Не съвсем. За да се реши един проблем, първо трябва да има изявено желание за това. В България все още няма такава нагласа (за воля да не говорим) за социална интеграция на инвалидите. Обществото не осъзнава, че вместо да тежат на данъкоплатеца (чрез социални помощи), инвалидите могат да се впишат в нормалния живот с реално свършена работа.
Да помогнеш на гладния, не означава да му даваш хляб всеки ден, а да му покажеш как да си го изкарва сам.
Всичко трябва да започне не само с друга нагласа у хората към тях, но и с промяна в самите тях. Та нали те и техните семейства израстват и се възпитават в същата социална среда!
Може да прозвучи странно, но инвалидите често имат повече предразсъдъци към себе си и собствената си пълноценност и достойнство, отколкото другите към тях. Ако човек се съмнява във възможностите си и е болезнено чувствителен, сам се обрича да живее с усещането, че всички гледат на него с презрение или снизхождение. Необходими са минимални условия и възможности за реализация на инвалидите у нас:
1. Това засяга преди всичко обучението им. Често деца с физически недъзи превъзхождат по ум здравите си връстници. Такива са компенсаторните възможности на човешката психика - детето несъзнателно развива интелекта си, за да преодолее физическата си безпомощност. В момента законодателството не насърчава обучението на деца в инвалидни колички - щом не могат да посещават сградата на училището, нямат право на стипендия за успех.
Висшето образование също налага ограничения - две страници в справочника за кандидат-студенти са отделени за заболявания, при които се забранява кандидатстване на инвалиди.
Ако въпреки това младият инвалид успешно завърши средно и висше образование, идва третият проблем - ТЕЛК. Мъка е да се издейства разрешение "с право на труд". По неясни за здравия разум критерии ТЕЛК понякога постановява: "негоден за всякакъв вид труд", което на практика означава забрана за работа.
Нека самият работодател да преценява това. Стига заболяването на човека да не застрашава живота и здравето на околните.
2. Другата пречка за преодоляване е липсата на инфраструктура: обществените сгради и транспорт не са пригодени за движение на хора в колички. Това са т.н. архитектурни бариери - липса на скосени тротоари, релси по стълбища и др. Наличието на възможности за придвижване е съществена предпоставка за интеграцията на инвалидите в обществото.
Промяната на външните условия (архитектура, транспорт и образование) ще остане безрезултатна, ако не е съчетана с промяна в предразсъдъците у хората към инвалидите, както и самото тяхно отношение към себе си. Помогнете да се разчупи тази самоизолация. Ползата ще е взаимна. Повярвайте ни!
Владимир ВЛАДИМИРОВ студент, въпреки инвалидната количка.
Наложително е пояснението, че Владимир бе първият случай на човек в такова състояние, който не само се престраши да се яви, но и успешно се представи на теста за интелигентност ("ай кю" 164). Членството му в "Менса-България" не е само формално социологизиране. Единственото му затруднение за пълноценна помощ в работата на организацията е транспортът. Здравите без много напъване на мозъка могат да решат този проблем, а ние очакваме още смелчаци - умници, преодолели всякакви предразсъдъци.
Парламентът остана по бермуди
Народното събрание излезе във ваканция, което удари катинара на активния политически сезон. Недогласувани останаха 17 закона. В отпускарския период Министерският съвет ще работи, като минималният кворум за заседание е седем министри. Парламентарният шеф Йордан Соколов отчете дейността на първата власт, а депутатите почерпи министър-председателят Иван Костов. Опозицията нарече отиващия си политическия сезон "лош за българската демокрация". "Имахме морално и политическо превъзходство във всички дебати", съобщи соцлидерът Георги Първанов, преди да отиде да лови сини риби. (Преди по-малко от месец на Пампорово рожденикът Първанов получи от съпартийците си торта с ядлива миниатюра - червен рак, който поглъща синя риба - бел.ред.)
"Оценката трябва да е добра, нямам претенции за много добра и отлична. Смятам, че качеството на приеманите закони не е лошо", каза Йордан Соколов в края на четвъртата сесия на 38-то НС.
Малко преди пресконференцията на Соколов лидерът на БСП Георги Първанов обяви, че през есента левицата ще поиска оставката на председателя на парламента. Според социалистите той нарушавал правилника и връщал техните питания. "Няма случай, в който да съм върнал актуален въпрос или питане в нарушение на правилника", задочно обясни Йордан Соколов. Той обясни детайли от регламента на НС, които позволяват актуалните въпроси или питанията да бъдат връщани, ако са отправени към произволен министър, без да е съобразена ресорната му отговорност или когато на този въпрос вече е отговаряно.
"Заради стахановщината на мнозинството Народното събрание произведе обилен законодателен брак", прецениха на "Позитано" 20. Йордан Соколов заяви, че за да вървят промените в държавата е необходима нормативна база. В своя преглед на работата на подопечната му институция той допълни: "Принудени сме да работим много напрегнато. Напрегнато са принудени да работят и вносителите на закони, особено МС. Всички трябва да си даваме сметка, че България има осем загубени години, които трябва да навакса. При тази напрегната работа никой не е застрахован, че няма да се допусне грешка, че няма нещо да бъде пропуснато. И затова аз лично не се притеснявам, когато трябва да се поправи някаква грешка или да се промени вече гласуван закон."
Когато СДС беше в опозиция, Екатерина Михайлова и Йордан Соколов контрираха хвалбите на управляващите социалисти за това колко закона са приели с аргумента, че не е сериозно да се залага на количеството, особено когато то не е свързано с качество.
Проблемът е, че при доказаната нужда от добро нормотворчество в парламента все пак бяха "трудоустроени" хора, които нямат никакво понятие от това как да стане. При избора на министрите си Костов направи ясен критерия - повече политици, по-малко експерти, вероятно със съзнанието, че те ще бъдат заобиколени от специалисти, на които охотно да разтоварят черната работа. В Народното събрание обаче струпването на хора, които не са прагматици, се оказва пречка.
Засилващото се твърдение на опозицията, че Народното събрание е много послушно и се е превърнало в придатък на "Дондуков" 1, ръководството на парламента отби с довода, че почти няма закон, внесен от кабинета, в който депутатите да не са коригирали текстове. "Което означава, че депутатите и съответните комисии се отнасят съвсем не безкритично към внесените законопроекти, работят много сериозно и наистина се прави немалко за подобряване на предложените текстове", уточни Йордан Соколов.
Законодателните приоритети на парламента за следващата сесия са 17-те закона, които са минали на първо четене и ще прекарат лятото на депо. На опашката са и законите за бежанците, за българските граждани в чужбина и за гражданството. Предстои да бъде ратифицирана и Рамковата конвенция за малцинствата, на която преди дни беше посветена срещата между президента Стоянов и НИС на СДС.
