Миналата седмица в парламентарната комисия по културата и медиите започна мъчително обсъждане на "второ четене" на проектозакона за радио и телевизия. Партийната заръка на управляващите към депутатите е той да бъде приет светкавично.
Под вещото ръководство на депутата Райчевски обаче народните представители напредват със скорост три приети члена на час. Докладът за второто четене на закона в комисията е с внушителен обем - депутатите трябва да прочетат и обсъдят 136 страници. Допълнителен драматизъм на ситуацията придава обещанието от ръководството на СДС новият медиен закон да бъде приет до края на този месец. Сред депутатите дори се говори, как премиерът Костов казал на Райчевски, че членовете на комисията не трябва да излизат в отпуск от началото на август, ако не гласуват докрай проекта.
"Ще заседаваме всеки ден, докато приемем закона", зарече се миналата седмица и председателят на Комисията по културата и медиите Стоян Райчевски.
Първенец по най-много предложения за промяна в приетия на първо четене проект за електронните медии е червеният депутат Драгомир Шопов. "Той е написал цял нов закон", отбеляза миналата седмица председателят на комисията Стоян Райчевски.
Текстовете, които определят начина за формиране на Националния съвет за радио и телевизия, бяха приети в непроменен вид миналата седмица. В проекта на правителството е предвидено медийният съвет да се избира по същия начин, както е и в сега действащия закон - четирима човека от парламента, а трима от президента.
Опозиционният депутат Драгомир Шопов беше предложил НСРТ да се състои от единайсет човека, като всички трябва да се избират от парламента. Според народния представител от СДС Младен Влашки медийният съвет трябва да се състои от 21 човека с тригодишен мандат. Седем от тях трябва да са представители на областите и общините от цялата страна, седем - представители на творчески организации, а останалите - от третия сектор, от неправителствени организации. Хората в медийния съвет да не получават пари за работата си там, предлага г-н Влашки.
Депутатът от евролевицата Димо Димов има идеята НСРТ да се състои от девет човека. Шест от тях трябва да се избират от парламента, но с квалифицирано мнозинство, а трима - от президента. Другият заместник-председател на Комисията по културата и медиите Иво Атанасов предлага същата конструкция, само че парламентарната квота се съставя с три четвърти от гласовете на народните избраници. Червеният депутат има и второ предложение - в НСРТ да има 11 човека. Трима избрани от парламента, трима назначени от парламента, двама избрани от работещите в БНТ и БНР и двама посочени от останалите електронни медии.
Димитър Луджев и Лютфи Местан смятат, че най-добре ще бъде, ако НСРТ се състои от седем членове. За избирането му пък се съставя обществен съвет, предвиждат депутатите. В него влизат само представители на фондации, синдикални организации, университети и прочее неправителствени организации.
Проблемът със съставянето на медийния съвет е един от най-деликатните в целия закон. Начинът, по който беше избран сегашния НСРТ, е оспорен от опозицията пред Конституционния съд и червените депутати таят големи надежди да спечелят още една битка там след свалянето на генералните директори на БНТ и БНР преди година. Една от експертизите на проекта за медиен закон, които пристигнаха от чужбина, също не се изказва ласкаво за предвидения във варианта начин на конституиране на медийния съвет. Тя е направена от Каролин Морисън, шеф на международния отдел в британското министерство на медиите, културата и спорта, и Майкъл Вагнер, юридически съветник на Европейския съюз по радио- и телевизионно разпръскване. Според тях в законопроекта липсват гаранции за независимостта на Националния съвет за радио и телевизия. "Докато страни с дълги демократични традиции и със силен и плуралистичен медиен сектор може невинаги да се нуждаят от изрични законово установени организационни и процедурни гаранции, приемането на такива правни гаранции ще съдейства за укрепването и затвърждаването на новите демокрации", се казва в експертизата на двамата юристи. Според тях процедурата за формиране на медийния ни съвет не осигурява нито независимостта му, нито плуралистичния му състав. "Няма никакви предвидени механизми, които да гарантират, че президентът и парламентарното мнозинство няма да упражняват своите правомощия в полза на лица, които са свързани с управляващата политическата партия", пише в документа. Двамата експерти предлагат няколко решения на този проблем. Единият е членовете от НСРТ да се избират само от парламента с квалифицирано мнозинство. "Това би принудило водещите политически сили да се съгласят на компромисно разрешение за състава на съвета", казват специалистите. Другият вариант, който те предлагат, е да се запазят от определен брой места в НСРТ за представители на опозицията.
Проблемът за съставянето на съвета е деликатен, защото, ако в пленарната зала депутатите гласуват за друг начин на формирането му или ако Конституционният съд отмени този вариант, вероятно ще трябва да се изберат нови членове по новия механизъм. Може да се предположи, че след това ще бъдат избрани и нови генерални директори на БНТ и БНР.
Другата конфликтна тема в проектозакона е ограничението на рекламата по БНТ и БНР. По тази тема също не е ясно как точно ще изглежда текстът в крайния вариант на закона. В проекта на правителството е записано, че БНТ не може да излъчва повече от 15 минути реклама на денонощие и четири минути на час. По принцип ограничението за БНТ е необходимо, за да могат бъдещите частни национални телевизии да се състезават на равни начала с нея. Държавната медиа в момента се финансира от бюджет, а в бъдеще - чрез такси и от реклами. Частните медии пък могат да разчитат на постъпления само от реклами. Всъщност предложеното в проекта ограничение не би променило нищо, тъй като в момента БНТ излъчва около 11 минути реклама на ден, така че бариерата от 15 минути е просто недостижима. Депутатът от евролевицата Димо Димов пък предлага дори по-леки ограничения - 25 минути реклама на ден по БНТ. Народните представители от СДС предлагат, и най-вероятно тяхната идея ще намери място в закона, рекламите по всички електронни медии да не са повече от 15% от общото програмно време за деня и да не надвишават 12 минути на час. Председателят на комисията Стоян Райчевски е внесъл предложение БНТ да има право да ползва само по четири минути реклама на час в най-гледаното време между 19 и 22 ч. Синият депутат Младен Влашки пък предлага клиповете по БНТ да се ограничат до десет минути на ден средногодишно и две минути на час. В прайм-тайма (според народния представител от 20 до 22.30 ч) не може да се излъчват повече от три минути на ден. Клопката с ограничението на рекламата се крие в това, че засега няма конкурент на БНТ в националния ефир. Ако се ограничат клиповете в държавната медиа сега, преди старта на частната национална телевизия, цените на рекламата ще скочат значително. От друга страна, сериозна спирачка от подобен род е необходима, за да могат бъдещите конкуренти да оживеят по някакъв начин и да излъчват качествена реклама.
Едно е сигурно засега - депутатите едва ли ще отделят особено внимание на иначе важните текстове. Народните представители от СДС имат партийно поръчение да приемат закона до края на месеца на всяка цена, а задълбочаването би забавило процеса.
*Юруш (тур) - решително нападение с много войска; пристъп; щурм ("Българска енциклопедия" на братя Данчови).
Каквото обществото - такава и обществената телевизия
Общуването на всекидневно ниво с посредничеството на телевизионния език създава трайни социални стереотипи. Телевизионното послание структурира различни групи аудитория, активизира и провокира нови социални формирования - групи по интереси, застъпници на определени позиции, защитници на дадена кауза, любители на едни жанрове или телевизионни лица и т.н. Телевизията всекидневно динамизира разговора по съществуващия обществен договор и работи едновременно за промяната на обществените връзки. Тя едновременно отразява и създава реални структури. Отговорът на въпроса дали българското общество е изградило своята здрава структура личи от фактическото съотношение на процента българи, ангажирани в държавната икономика, към процента българи, заети в частния и неправителствен сектор. Тогава е обяснимо защо навремето (от 1993 г.) превръщането на Втора програма на държавната телевизия в Ефир 2 не доведе до истинска телевизионна конкуренция, до превръщането й в истинска обществена телевизия въпреки вътрешното съперничество между двата канала. Ефир 2 не успя да се еманципира като обществен ефир, защото го нямаше обществения интерес, който да го защити и да подкрепи журналистическото опълчение срещу държавно-финансово - политическо-чиновническо-групово дирижиране.
Въпросът днес е дали приватизацията на Ефир 2 съвпада с реалния обществен интерес и дали с начина на приватизация обществото ще се еманципира от ТАТОвизора.
Например недопустимо е обществена медиа да има за връзка с гражданите-зрители импулсови телефони (в някои западни телевизионни канали дори телефонните номера са със свободен достъп - т.е. безплатни). "Приходи на всяка цена, защото медиата е скъпо нещо" е справедливо от гледна точка на редовата мениджърска логика, но не и оправдано от позициите на медийния бизнес, който има интерес за повече и по-широко гражданско участие. Импулсовите телефони са още вода в мелницата на комерсиалния тип послание, онова, което е най-близо до поръчаната музика.
В България на този етап истинска обществена телевизия може да се роди в кабелната мрежа. Не е необходимо държавата да събира от всяко домакинство специална такса за обществен канал, когато всеки месец абонатите на кабелна телевизия плащат определена цена за услугата, която получават от съответния кабелен оператор. Срещу тази цена българските абонати получават възможността да гледат над 40 чуждоезикови програми - кодирани и некодирани, двата държавни канала, частните регионални ефирни телевизии, както и няколкото видеоканала на български език, продуцирани от самите оператори. Истина е, че в тази месечна сума в момента не се отчита стойността на всички авторски права и цялата себестойност на техническата поддръжка на мрежата. Възможно е законово да бъде регламентиран процент от тази месечна такса, който да отива за продуцирането на една истинска българска обществена телевизия. И днес по-големите кабелни оператори заделят средства за собствени предавания, но много малко от съществуващите видеоканали могат да бъдат наречени медии или телевизии.
Ако все пак държавата реши да не прави държавно субсидирана телевизия, а да събира такси от данъкоплатците, въпросът е дали и доколко други обществени програми, различни от бъдещите наследници на Канал 1 и Ефир 2, ще имат равен достъп до предвидения в проектозакона за радио и телевизия обществен фонд. И доколко гражданската среда в България е създала и излъчила своите "просветени" медийни мениджъри, неподвластни на моментни пазарни и политически интереси, с желанието да продуцират обществени, а не комерсиален тип предавания.
Накратко
Любен Корнезов, зам.-председател на ПГДЛ, внесе в парламента миналата седмица искане за промяна на наказанията на журналисти, обвинени в нанасяне на обида и клевета. Депутатът предлага престъпленията по чл.146 и 147 от НК да се преследват само по тъжба на пострадалия, а не като престъпления от общ характер. Мотивите на вносителя на промените са, че често се подхожда избирателно към лицата, нанесли обидата - както за обвиняемите, така и за засегнатите. Според Корнезов чрез промените в НК журналистите няма да бъдат мишена на властниците за своите слова спрямо тях, а ще бъдат свободни граждани със свободно мнение.
Всички синдикати в националната телевизия се обявиха срещу приватизацията на Ефир 2 и изпратиха мнението си до парламентарната комисия по радио и телевизия. Ние приветстваме създаването на една, две или повече частни национални програми, но нека това не става за сметка на вече съществуващите Канал 1 и Ефир 2, се казва в документа. Профсъюзите искат и да бъде ограничено предоставянето на тв време за външни продуценти. Частни предавания трябва да се излъчват само във времето, в което БНТ не може да си осигури рекламодатели. Сега се създават предпоставки на частни лица за сметка на обществената телевизия. Те искат да бъдат забранени предавания като "Конфликти" и "В акция", защото смятат, че външни продуценти не трябва да произвеждат предавания със социален характер.
Осъществяването на далекосъобщения ще се извършва от далекосъобщителни оператори въз основа на лицензи и свободен режим, реши Народното събрание при второто четене на законопроекта за далекосъобщенията. По предложение на депутата от СДС Благой Димитров от предложението на правителствения проект отпадна концесионният режим. Продължителни дебати предизвика приетият от мнозинството текст, според който правителството ще одобрява издаването на лицензи за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез ползване на радиочестотен спектър. Одобряването на лицензите от правителството се извършва по законосъобразност и при съобразяване с обществения интерес, държавния суверенитет и националната сигурност, реши парламентът. Депутатите от ПГДЛ Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев настояваха тези текстове да отпаднат, но мнозинството не прие предложението. Отхвърлено бе и предложението им Националният съвет за радио и телевизия да дава лицензи.
БНТ ще обяви конкурс за коледна и новогодишна програма, съобщиха от "Сан Стефано" 20. До 1 септември ще се събират сценарии за предавания в празничните нощи. Художествено-експертният съвет на телевизията ще одобри проектите до 15 септември.
БНР ще открие кореспондентски пункт в Белград от октомври, реши управителният съвет на медиата. Мотивът е, че "събитията в бивша Югославия пряко засягат България. Кризата в Косово е поредното доказателство за нуждата от обективна и навременна информация от Белград". В най-скоро време радиото ще обяви конкурс за новата длъжност.
Чужденци имат пръст в повечето нови български тв реклами
Минаха осем години, откакто българският рекламен пазар си пробива път в гъстите дебри на творческата част от рекламния процес. По-голямата част от работата на родните агенции през това време се свежда само до адаптация на снимани в чужбина телевизионни клипове. Едва напоследък по нашите тв канали започнаха да се появяват клипове на произведени тук стоки.
S Team Bates Saatchi & Saatchi е автор на два от сравнително новите телевизионни клипове на български продукти. ТВ рекламите на бирата "Астика" и последната кампания на Обединена българска банка са разработени от българския офис на международната рекламна агенция. Те са започнали работа по тях след проведени от "Интербрю" и ОББ конкурси за творческа концепция на бъдещите им тогава кампании.
"Идеята на новия клип на "Астика" се роди след внимателен анализ на потребителското поведение на целевата група на луксозната бира - млади професионалисти, които след края на работния ден се срещат с приятели в любимо заведение", разказват от софийския офис на Saatchi & Saatchi. Преди да започнат снимките на клипа, идеята е била тествана предварително от социологическа агенция и резултатите показали, че се възприема добре от избраната целева аудитория. "Въпреки че в България има много талантливи режисьори и оператори, липсват традиции в рекламния жанр и затова компаниите, които залагат на високото качество, предпочитат засега да снимат телевизионните си клипове в чужбина", смятат в рекламната агенция. Според тях ако един рекламен клип има недостатъци, те непременно се набиват в очи. Докато в един игрален филм те могат и да не се забележат, защото той се гледа само веднъж, рекламата се гледа стотици пъти и ако не на първото, на десетото излъчване се вижда какво не е наред в нея, убедени са в агенцията. Именно затова техният клиент - производителят на "Астика" "Интербрю", решил да заснеме клипа си в Словения, в местната продуцентска къща "Аркадена". Реализацията на сценария направили режисьорът Ален Вербич и операторът Жак Поска. Белгийската пивоварна командировала по време на снимките бирен експерт с единствената задача да следи за правилното наливане на бирата и за нужната дебелина на пяната, които гарантират максимално качество при пиене. "Постпродукцията", която започва след края на снимките (това е монтажът на заснетите кадри, тяхната обработка и пр.) е правена в Германия. Този процес отнел два пъти повече време от работата по самите снимки.
Другият клип на Saatchi & Saatchi, който се излъчва от известно време насам по българските телевизии - на ОББ, също е сниман в чужбина. Снимките са правени на няколко места около сръбската столица Белград. "Ритъмът, зададен от клиента в банката, която го обслужва, е основното послание на този клип", казват от рекламната агенция и допълват, че концепцията им изисквала доста сложна реализация. Над 40 души участвали в снимките. Режисьор е Милош Радович, който има в творческата си биография снимани едни от добрите югославски филми от силния период на тамошното кино - "Балкан експрес" и "Сърдечни вълнения". Част от снимачния екип е участвал при снимането на "Ъндърграунд" на Кустурица, разказват от софийската агенция. Постпродукцията отново е отнела доста време - отделно са били заснети брегът и гребците, а водопадът е генериран изцяло от компютър. Всички елементи след това са наслагвани по време на монтажа.
В може би най-новия клип на произведен в България продукт - киселото мляко "Данон", също има чуждо участие. Сценарият е дело на унгарския клон на мултинационалната рекламна агенция Young & Rubikam. Френската фирма има глобално споразумение с нея за рекламно обслужване във всички страни, където двете компании развиват дейност. У нас "Данон" работи с тукашните представители на международната агенция - "Шампионите". Снимките на клипа със Стефка Костадинова продължили сравнително малко време - три дни на открито и един ден в студио. През това време били изразходвани 2440 метра филмова лента, разказват от "Шампионите". "За снимките на клипа бяха подбирани внимателно дори лъжиците, както и резервно място за снимки около Пловдив, ако в София времето е лошо", споделят от рекламната агенция . Според тях снимките са били изключително сложни заради вечерната атмосфера, нужна по разработения в Будапеща сценарий. Затова по клипа се работело само от началото на залеза, докато стане съвсем тъмно - по-малко от час на ден. Детето, което участва в клипа заедно със Стефка Костадинова, се казва Алекс Донев и е на четири години и половина. Още първата вечер той предложил на известната ни спортистка да се ожени за него, разказват участници в снимките.
Последните клипове на "Загорка" пък са изцяло произведени в чужбина. И сценарият, и реализацията са на гръцкия клон на мултинационалната агенция J. Walter Thompson. В Гърция агенцията работи под името Spot Thompson.
"Загорка" АД започва в новата си история телевизионна реклама през 1996 г.", казват от компанията. Половината от клиповете й са външна продукция, а другата половина са изцяло произведени в България. Родната част от рекламните филми на бирата са произведени от Rory's Sound Lab Ltd.
В пазара на бира като че ли се оформя доста жестока конкуренция. След като всички пивоварни вече са приватизирани, и то от чужденци, те започнаха да се борят за своите дялове, използвайки цялата гама маркетингови техники. Всичко това като че ли оправдава мнението, че истинската конкуренция е пътят към образуването на нормален пазар. Бирените компании са сред най-големите рекламодатели по телевизионните ни канали през последните месеци, показват изследванията на агенция "Маркет тест". Безспорен лидер за периода на световното първенство по футбол е "Интербрю". Производителите на "Астика" и "Каменица" са излъчили по двата национални канала на БНТ и двете софийски ефирни телевизии "Нова ТВ" и "7 дни" реклами за над 1 250 000 германски марки. Всъщност тази сума е по-малка, тъй като данните на социолозите се получават, като се умножи времето на излъчваните клипове по официалната тарифа на медиите, без да се смятат количествените отстъпки и агентските комисиони. Производителят на "Загорка" "Брю инвест" е на пето място в класацията на най-големите тв рекламодатели по време на световното с почти 350 хил. марки. На единайсет места по-назад в подреждането застава "Плевенско пиво". Бирените компании са вложили общо около 1 700 000 германски марки в реклама по телевизионните канали, което е почти една четвърт от всичките пари, които са влезли в електронните медии покрай световното по футбол.
В същото време рекламите, произведени само в България, продължават да учудват и забавляват родните зрители и слушатели. Изписан с огнени букви в смешната история на нашата реклама ще остане радиоклипът за лекарство против пърхот. На фона на песента "Тихо се сипе първият сняг" басов мъжки глас казва: "Това не е сняг, това е пърхот. " Излъчването на клипа по БНР дори беше накарало ръководството на радиото да се замисли дали да не направи комисия, която да пресява рекламите, които се излъчват по радиото, от естетическа гледна точка. Бурен смях преди време предизвикваше отново радиоклип, пак на лекарство, само че за лекуване на стомашно-чревни проблеми. Рекламата, излъчвана по столично частно радио, пресъздаваше доста детайлно звуковете, които предизвиква болестта, когато страдащият отива в тоалетната.
Държавната железопътна компания също даде преди време своя принос за тази част от историята на рекламата ни. Доста дълго време във в. "Демокрация" (защо ли само там) се публикуваха карета, в които около нарисуван часовник можеше да се прочете надписът "Restructuring BDZ - there's no time to waste" ("Преструктурирането на БДЖ - няма време за губене"). Като се остави настрана енигматичното послание, при внимателно вглеждане в часовника можеше да се види, че в него часовете са не 12, а 13. Стрелките пък показват точно тринайсет без пет.
Преди седмица в централните ежедневници се появи платено съобщение, което придаде весел щрих към минискандала, предизвикан от "СИС индъстрийс". Фирмата, производител на гроздова ракия, обвини "Каменица" и "Загорка", че са откраднали рекламния й лозунг. Проблемната фраза гласеше "Време е за... " и се употребяваше в клиповете и на трите фирми. В спора се включи и фирма "Адимекс и Кондев" ООД. Според нея именно тя е използвала първо тази фраза през 1996 г., когато по време на рекламната си кампания е използвала девиза "Време е за нови гуми".
Със странна кампания пък успя да изненада шофьорите Сдружението на българските частни радиостанции. "Здравей, ние не се познаваме, но ти си моят убиец" - така започва клипът, излъчван по няколко радиостанции. Целта му беше да се бори за по-голяма безопасност на движението. Невинен детски глас разказваше историята как излиза навън, разхожда се известно време, пресича улицата и там го размазва кола, която кара неговият убиец.
Краткият преглед на новата ни българска рекламна продукция показва напредък, но за съжаление той като че ли не е плод толкова на родния рекламен пазар, колкото на чужденците, които имат някакъв допир до него - били те рекламодатели или чужди продуцентски къщи.
Най-големите тв-рекламодатели по време на световното по футбол.
Заедно AT&T и TCI ще променят телекомуникациите
Сливането на AT&T и Tele-Communications Inc. на обща стойност 48 милиарда долара може да изглежда като ново възраждане на идеята за информационна супермагистрала, но забравете за грандиозните планове за скъпи, построени от нищото, интерактивни телевизионни системи - мечтата в началото на 90-те години, предупреждава списание Businessweek. За четирите години, след като Bell Atlantic Corp. и TCI отложиха своето предполагаемо обединение, феноменът Интернет придоби популярност, а технологията за сливането на телевизионната и телефонната индустрия се промени напълно.
Интернет изравни възможностите на участниците и сега всяка комуникационна компания, независимо дали е местна телефонна компания, оператор за международни разговори или доставчик на Интернет-услуги, използва общ език за изпращане и получаване на електронни пакети от данни. Този език, известен като Интернет-протокол, може да пренася звук и картина, както и електронна поща и Интернет-страници. Затова голямата кабелна система на TCI не изглежда като извънземно за AT&T, а повече прилича на голяма тръба за пренасяне на всякакви комуникационни услуги от и за американските домове. "Това сливане прави от AT&T пазител на тази тръба, смята Ван Бейкър от Dataquest Inc. Това може да стане по-скоро, отколкото очаквахме."
Изборът на AT&T за кабелна връзка може да застраши конкурентните схеми за високоскоростен местен достъп до Интернет. Технологията, известна като дигитална мрежа за интегрирани услуги, която беше лансирана от местните телефонни компании, вече изглежда твърде тромава. Затова телефонните компании застават зад по-бърза и по-евтина услуга, наричана дигитална абонаментна линия, която използва съществуващите телефонни линии. Въпреки че дава възможност за пренасяне на 1.5 милиона бита в секунда, тя изостава значително от кабела, по който могат да се предават данни със скорост 30 милиона бита в секунда.
Покупката на ТСI ще позволи на AT&T да получи достъп до "последната миля" - линията, която влиза в домовете. Досега AT&T се опитваше да направи тази връзка, наемайки достъп от местните телефонни фирми. Това обаче й оставяше малки печалби и слаб контрол над клиента. Изграждането на собствена местна мрежа щеше да е икономически невъзможно за AT&T. Компанията продължава да експериментира с безжични технологии, но те също са изключително скъпи. Когато се появиха кабелните технологии, също бяха много скъпи, когато се нуждаеха от специални превключватели да се приспособи системата към телефонните сигнали. Сега кабелните оператори могат да инсталират стандартно мрежово оборудване, което им позволява да превърнат коаксиалните си кабели в универсални Интернет-магистрали.
Кабелните системи обаче не са създадени да пренасят сигнали в една посока и за двупосочен трафик е необходимо подобрение, което ще струва 300 долара на домакинство. TCI все още не е завършил собствената си програма, по която има да похарчи още 2 милиарда долара. "Има много работа по съоръженията, за да станат годни за телефонни разговори", заяви Уилям Есри, изпълнителен директор на Sprint Corp., която опита сделка с кабелните компании, но след това се отказа.
Със сателитна чиния потребителите могат да получават телевизионен сигнал и данни от небето. Скоростта е умопомрачителна - до 100 милиона бита. Но за да говори обратно, абонатът се нуждае от модем, с който да се свърже с Интернет по телефона. Двустранна спътникова комуникация на достъпни цени е бъдеще. Едно от обещаващите начинания е мрежата Teledisc, предвидена да стартира през 2003 г. Създадена от милиардерите Крейг Маккоу и Бил Гейтс, към които наскоро се присъедини Motorola, тя ще разчита на стотици сателити, намиращи се на ниска околоземна орбита. Това ще позволи на абонатите да използват относително евтини устройства, за да получават и да изпращат данни.
Кабелът има преимущество - той вече е тук и минава през 90% от американските домове. AT&T няма да получи всичко това, но, работейки с TCI, тя има шанса да превърне кабела от средство за предаване на платена телевизия в звезда на Интернет-ерата.
Как изглеждат двете компании преди сливането.
Накратко
Компанията Intel () обяви плановете си за производството на процесора Pentium II през следващата година. В основата им е свиване на връзките, по които се предава информацията, от 0.25 микрона до 0.18 микрона, което ще увеличи скоростта заради намалената големина на чипа. Производствените разходи ще намалеят, защото всеки процесор ще съдържа повече чипове. Ще се ограничи и разходът на електричество заради по-ниското напрежение, при което ще работят чиповете. До края на септември всички процесори Pentium II ще преминат от дизайна Klamath (0.35 микрона) към Deschutes (0.25 микрона).
Консорциумът VRML (), който се е специализирал в триизмерните Интернет-технологии, използващи Virtual Reality Modeling Language (VRML), възнамерява да включи в производствената си листа всички 3-D технологии. В разширението си отвъд VRML консорциумът ще използва технологии като компресиране на двоични файлове и интегриране на Extensible Markup Language и Dynamic HTML. Петдесетчленният борд на директорите одобри плана, който ще бъде гласуван от членовете на консорциума през август. След приемането му консорциумът ще промени името си, за да отбележи нарасналия обхват на организацията.
Компанията Sun Microsystems () представи пакета Java Development Kit (JDK)1.2, Beta 4, и обяви, че пуска в продажба технологията Java Blend 1.0 за работа с база данни. JDK 1.2 ще включва нови технологии, сред които Java 2D API и поддръжка за японски текстове. Пълната версия на пакета ще се появи до края на лятото, а бета-версията може да бъде намерена на сайта на компанията. Технологията Java Blend трябва да улесни интегрирането на програми, създадени на езика Java, с данни, запазени в свързани бази данни, и включва Java Database Connectivity API. Тя е резултат от сътрудничеството с компанията Baan, специализирала се в планирането на фирмените ресурси.
Компанията Seagate Technology () обяви, че създателят й и пионер в областта на технологиите за съхраняване на данни Алън Шугърт ще бъде заменен на поста изпълнителен ръководител на компанията от сегашния президент Стивън Лучо. Това решение изненада специалистите в отрасъла въпреки трудностите, които имаше Seagate през миналата година. Компанията е най-големият производител в света на дискови устройства, но за миналата данъчна година регистрира загуба от 530 милиона долара при оборот 6.8 милиарда. Миналия септември тя обяви, че ще уволни част от служителите си и ще направи реорганизация на структурите си.
Четирима са кандидатите за "оазиса" НИМ
Четирима са кандидатите за поста директор на Националния исторически музей (НИМ). Залогът обаче е по-голям от определянето на един нов началник - изборът ще се отрази косвено върху бизнеса на иманярите и върху богатството на експозициите на музеите в страната.
В сряда беше последният срок за подаването на документите в обявения от Министерството на културата конкурс за мястото на досегашния шеф на НИМ Божидар Димитров, чийто срочен договор е изтекъл на 30 юни според Алберт Бенбасат, началник на управление "Музеи, галерии и изобразителни изкуства". Комисия от специалисти в седемдневен срок ще трябва да оцени кои от кандидатите могат да бъдат допуснати до същинската част на конкурса. Отхвърлените желаещи да заемат директорското място ще могат евентуално да протестират в едноседмичен срок и след това втора комисия ще направи същинския избор, като предложи на министър Емма Москова да назначи автора на най-добрата програма за развитие на националния музей.
За разлика от други подобни конкурси, чието провеждане Министерството на културата широко огласява, сега имената на кандидатите не бяха съобщени. Според хората, които работят в системата на българските музеи, възможно обяснение на този факт е, че досегашният директор Б. Димитров отново се е кандидатирал и неговите конкуренти търсят спасение в анонимността от вероятен негов натиск да се оттеглят.
Сигнал за амбициите на Б. Димитров се появи. Във в."Труд" беше публикувана статия, очевидно подкрепяща неговата кандидатура. В текста се сравнява "оазисът на плодородието" НИМ със "застиналите в колапс и невършещи никаква дейност" други български музеи. На първо място е поставен старият враг на директора на НИМ - Археологическият музей на БАН. Не са пощадени и Етнографският музей, Националният военноисторически музей, Националният музей "Боянска църква", Музеят за история на София, Плевенският музей.
Спорът между Божидар Димитров и колегите му от другите музеи продължава от години, но едва напоследък изплува в публичното пространство. Те припомнят връзките му с траколожкото обкръжение на Людмила Живкова, по чиято воля беше създаден НИМ, недоволстват, че по медиите той "плаче за българските ценности, съсипвани от иманяри, с които в същото време си сътрудничи", както и това, че "с натрупаните от ограбването на музеите в страната средства продължава да организира нови експедиции в най-богатите райони на страната".
В спора с директорите на провинциалните музеи (те са "некадърни" според Б.Димитров) за откритите на тяхна територия съкровища, Министерството на културата взе принципно решение експонатите, отнети за "временно" ползване от НИМ, да бъдат върнати.
Опасенията на евентуалните конкуренти на Божидар Димитров обаче идват по-скоро от неговите широко афиширани връзки със сегашни и бивши началници на службите за сигурност. Факт е, че Божидар Димитров е съставител на каталога на частната колекция на бившия шеф на Шесто отделение на Шести отдел на Държавна сигурност Димитър Иванов, а НСБОП предпочита да дарява на НИМ, а не на Археологическия музей иманярските открития. По-неприятен за Божидар Димитров обаче е фактът, че не е сигнализирал въпросните служби, когато, оценявайки колекцията на фалиралата банка "Славяни", през ръцете му е минала явно открадната дарохранителница на Германския манастир.
Което подклажда съмненията какво точно означава, че НИМ е бил "оазис на плодородието", където няколко месеца продължава проверката на Държавния финансов контрол.
Университетската диплома:
Виза за бъдещето или за безработица
Цел на пътуването - "обучение" е посочено в документите на десетки български момчета и момичета, които всеки месец поемат с еднопосочен билет за Берлин, Париж, Чикаго или Лондон. Рекламното послание на престижните западни и задокеански колежи и университети е, че образованието, получено при тях, е "виза за бъдещето".
Всеки месец други близо 75 000 български младежи (до 24 годишна възраст) минават през бюрата по труда, за да се регистрират като безработни или за да се запишат на курс за преквалификация. За 8000 от тях дипломата за висше образование се оказва недостатъчна, за да си намерят работа. В графата "безработен" се подписват още толкова дипломирани висшисти на възраст до 29 години.
Въпреки че в офертите си българските и чуждите фирми твърдят, че търсят високообразовани кадри на възраст между 25 и 30 години, проблемът е, че изискването "поне две години работа" или "най-малко три години опит" свежда шансовете за успех на младите практически до нула.
Българското разбиране, че "докато се учи, няма нужда да се работи", се отразява и в учебните програми на висшите училища. Летните практики и стажове са задължителни за много малко специалности, а обучението залага на теоретичното, "книжно" обучение. През последните години самоинициативата на студентите да работят е продиктувана преди всичко от нуждата им от пари. Бъдещите адвокати, икономисти, лекари или учители се отдават на занаята на сервитьорки и секретарки, бармани и охранители и рядко имат шанса да попаднат в някоя кантора или престижна фирма, където да практикуват избраната професия.
В търсенето на работа бъдещите висшисти не разчитат на бюро "Студентски труд". По-голям е интересът им към т.нар. job fair, по време на които студентите имат шанс да бъдат харесани от известни компании и чужди инвеститори.
Вече пет години асоциацията на студентите икономисти АИЕСЕК - България, организира "Дни на кариерата". Те се провеждат в края на април или началото на май. В продължение на три дни фирмите участнички интервюират кандидатите. "Въпреки огромния брой студенти, които търсят работа, само 15-20 от тях пасват на изискванията на фирмите, защото работодателите са световноизвестни компании с традиции и високи критерии. Постоянни участници са големите консултантски фирми "Прайс Уотърхауз", Кей Пи Ем Джи, "Делойт енд Туш", "Ърнст енд Янг", "Купърс енд Лайбрънд". Променлив е интересът на счетоводните и софтуерните фирми. Слабо присъствие отчитат банките и застрахователните дружества. Най-търсени са студентите от специалностите "Финанси", "Счетоводство и контрол", "Международни икономически отношения" и "Макроикономика", обобщават организаторите от АИЕСЕК.
Студентският бизнесклуб към Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" съставя каталог с информация за студентите, които искат да работят, и го разпространява безплатно на фирмите, проявили интерес.
"Панаири на професионалната реализация" се провеждат всяка година и в Американския университет в България (АУБ). Според Петя Пецева от Центъра за професионална реализация на университета "от поканените 150 български и международни фирми тази година участваха 26 фирми. Има фирми, които всяка година участват, като сред тях са отново "Шел - България", "Купърс енд Лайбранд", "Прайс Уотърхаус", "Кларина", "ИНГ банк" и други. Там вече работят наши бивши възпитаници. Интересът е към икономическите специалности, журналистика и масови комуникации и компютърни науки. Преди панаира подготвяме и каталог с резюмета за завършващите студенти и за тези, които искат да работят или стажуват през лятото".
Чуждестранните инвеститори предпочитат да наемат студенти за стаж или работа в офисите си у нас. Така те сами подготвят и обучават служителите си. Да подпомагат образованието е практика на корпорациите в цял свят, които правят инвестиции в развитието на човешки ресурси. По данни на американското списание "Форчън" почти два милиарда долара от средствата на 40-те най-големи дарители през миналата година са за университети. Повечето благотворители са избрали да предоставят пари на висшето училище, в което са учили.
Средствата, които се разпределят като финансова подкрепа за образованието от българските офиси на големите компании, са далеч по-скромни. Бюджетът на "ИНГ банк" за стипендии е 250 000 долара, но те включват и разходите за обучение на собствените служители в чужбина. Финансирането на образованието е международна практика за холандската банка, но в България най-активно тя подпомага АУБ. "Този университет е извор на добри специалисти за нашата банка. Ние не даваме само пари. Аз например запознавам студентите по бизнесадминистрация с "реалния свят на бизнеса". Те са доволни, ние - също, защото това ни помага да открием подходящите хора. Финансовата помощ за образованието показва чувството ни за социална отговорност и ние ще продължим да подкрепяме българските студенти", каза за "Капитал" директорът на "ИНГ банк" - България, Томас Муньос.
"Шел - България" също са в тясно сътрудничество с АУБ още от началото на съществуването му. От две години те отпускат едногодишни стипендии за студенти от университета, като изискват висок успех, характеристика от преподавателите, а кандидатите пишат и есе. Темата му тази година беше "Какви са качествата и недостатъците ви според трима ваши познати".
Като търговска фирма, в "Шел" се интересуват от студенти, които учат бизнесадминистрация и приложна икономика. В офисите на компанията в момента работят или са на практика дванадесет студенти. "Програмите, по които те се обучават, са много подходящи за средата и условията, в която ние работим. След втори и трети курс студентите вече са готови да започнат работа по проекти при нас и ние можем да ги използваме свободно", обясни Юлита Дечева, мениджър "Човешки ресурси" в "Шел - България". От АУБ сами търсят сътрудничество с фирмата, докато българските университети нямат такава практика. Юлита Дечева не прави разлика между студентите - "децата са едни и същи". Тя търси стажанти и чрез бизнесклуба на СУ, както и по време на "Дните на кариерата" на АИЕСЕК. Според Дечева "това, което отличава студентите от АУБ, е, че те имат постоянен контакт с преподавателите си, които ги напътстват. Те са по-подготвени за това какво ги очаква. Учат ги да пишат СV, как да се представят на интервюта. Това липсва на студентите в другите висши училища и те не са готови за бъдещите изпитания, с които ще се сблъскат след завършването на университета, а имат същия потенциал. Работодатели като нас очакват хората да имат реална представа за себе си. Когато правя интервюта и питам в каква област искат да работят, студентите от СУ или УНСС често ми казват - в областта на мениджмънта, но в него се включва транспорт, продажби, управление на човешки ресурси, снабдяване. Студентите обаче нямат конкретна представа ".
Засега подобряването на образователния продукт в българските университети, а с него и шансовете за по-добра бъдеща реализация на младите, предстои. Затова и броят на студентите, които заминават да учат в чужбина нараства. За да си осигури добре подготвени кадри, "Арсенал" - Казанлък, изпраща свои стипендианти в Русия, които след завръщане на образованието си са длъжни да работят във военния завод 5 години. Подобни дългосрочни инвестиции обаче не са по възможностите на повечето фирми. Затова пък чужди компании искат да спонсорират обучението на българи. При гостуването на генералния секретар на асоциация "Предприятия и хора" Патрис Льофьо стана ясно, че френски фирми проявяват интерес да отпускат стипендии на български студенти и после да ги наемат на работа, за да имат лесен достъп до пазарите на Източна Европа.
"Българските университети трябва да бъдат активната страна, да правят маркетинг, да отиват при фирмите, да ни търсят. Те не правят това. Досега не е имало случаи някой да дойде при нас с конкретна цел или проект", категорична е Юлита Дечева. Така дипломата от български университет продължава да отвежда към бюрата по труда, а визата за бъдещето остава за заминаващите за Виена, Лондон, Ню Йорк или Болоня.
"Дайхатсу Сирион" - полезният дъмпинг
Мечтаете за компактен автомобил с проста, но надеждна техника. Бърз, но икономичен. По възможност с богато оборудване, но евтин. Въпреки че наистина звучи като сън, тази кола вече съществува. Името й е "Дайхатсу Сирион", произведена е в Япония. С нея азиатците се връщат към началото на осемдесетте години, когато атакуваха европейския пазар със солидни, евтини и напълно оборудвани коли. Което след първите големи успехи бе бързо изоставено. Сега, когато конкуренцията в компактния клас е особено остра, "Дайхатсу" вади позабравения си "нов" коз. Може би защото в шефските кресла на фирмата от юни седят босовете на четвъртия по големина в света автоконцерн - "Тойота", които изкупиха контролния пакет акции на дребната японска риба.
Цената на "Дайхатсу Сирион" е наистина предизвикателство за пазара - 20 490 германски марки. Тя включва купе с пет врати, електронно антиблокиращо устройство за спирачките - АВS, четири въздушни спасителни възглавници - "ербег", климатична инсталация, централно заключване на вратите, електрически задвижвани странични стъкла, серво-устройство на волана (обичайно само за скъпите мерцедеси), допълнително усилване на спирачките. За сравнение - най-евтиният "Фолксваген Поло", без нито една от изброените екстри, струва 21 500 марки. А японците предлагат и така наречения гол вариант на "Сирион", този път без екстри, само за малко над 16 000 германски пари. Звучи като музика дори в ушите на българските автолюбители.
Във всички модификации на "Дайхатсу Сирион" обаче тупти едно и също сърце. Двигателят е с ходов обем от 1000 кубически сантиметра, три цилиндъра и мощност от 55 конски сили при 5200 оборота в минута. Средният разход на гориво е 5.5 литра безоловен бензин на сто километра пробег. Дори и в тежкото градско движение харчът не надхвърля 6.5 литра. Максималната скорост от 145 километра в час задоволява напълно изискванията на нормалния автофен, ускорението от 0 до 100 км/ч -16.9 секунди - също. Естествено от малкото купе не могат да се очакват чудеса. Возенето не е по френски комфортно, вратите не се затварят като на стар "Даймлер-Бенц", а двигателят трака като стара шевна машина "Сингер". Въпреки това появата на "Дайхатсу Сирион" е предизвикателство за останалите конкуренти не само от Европа, от което могат да спечелят единствено клиентите.
Миди с бяло вино
Най-простият начин да приготвите пресни миди и да съберете куп приятели около масата край морето.
Продукти.
Готвене.
Загрявам 3 с.л. масло на средно силен огън в голяма тенджера. Добавям зеления лук и разбърквам 2 мин. Добавям виното, черния пипер, солта и оставям течността да къкри 5 мин. Слагам и мидите, покривам тенджерата с капак и от време на време я разклащам, за да се отворят мидите едновременно.
Когато всички миди се отворят, ги изваждам от тенджерата и прецеждам бульона през цедка. Измивам тенджерата и връщам бульона в нея. Оставям го да кипне. Слагам малко по малко останалото масло да се разтопи в бульона. Подправям го с още малко сол и чер пипер, ако е необходимо, поливам мидите със соса, наръсвам ги с магданоз и сервирам празничното угощение. Всеки сам си вади мидите от черупките, а сосът е наистина забележителен.
Бел.ред. За да бъде угощението наистина празнично и без странични нежелателни последици, мидите, които сте уловили или купили, трябва да са расли възможно най-дълбоко, което е гаранция, че не рискувате с мидите да погълнете и отровите, които те филтрират от силно замърсената крайбрежна вода.
Десетте най-продавани книги
Данните са от продажбите в мрежата на книжарници "Хеликон" за периода 19.07 - 24.07.1998 г.
В ( ) е отбелязано мястото, което книгата е заела миналата седмица, а в [ ] e даден броят поредни участия в класацията.
Мнение
Ражда се културата на полу-то
Щом кризата в България е цялостна и всеобхватна, тя е и културна - защото не е възможно материалният недостиг да не се превърне и в ценностен дефицит. И там, от голямата черна дупка, която поглъща всичко и нищо не ражда, започва да наднича уродът на половинчатостта. Културната криза у нас мутира в една нова специфична култура, културата на полу-то, която днес добива все по-застрашителен характер. Всъщност за какво по-точно става дума?
Културата на полу-то е култура на вечната имитация и в този смисъл тя винаги остава непълна: нейни белези са полуграмотността, полупрофесионализмът, полудемокрацията, полумодернизацията, изобщо полуразвитостта. В тази култура винаги нещо не е довършено или не е свършено, както трябва; винаги се налага да догонваме (Европа, човешката цивилизация, историческото време, нечии чужди изисквания и стандарти...); винаги представата за "чуждото" ни прави вътрешно разколебани и непълноценни; прекалено зависими от мнението на другите важни, които решават дали спазваме бон тона, доказателство за нашата европейска принадлежност; прекалено разтревожени какво впечатление ще направим на онези, които се разпореждат с международния дневен ред. Как се стига до това положение? Защо и днес сме все посредата на пътя, а другата, изминатата част била грешка на растежа; изпили сме половината от горчивата чаша, но не онази, която е трябвало; уж приватизираме, но безрезултатно, защото сме оплескали "масовката"; уж се демократизираме, но по двойното счетоводство - уж по хелзинкски, а всъщност по шенгенски. Уж ставаме по-свободни, а само бедността и стагнацията ни се увеличават. Трудно ли е да се досетим тогава откъде идва това чувство за "полупълноценност"; защо българин да се наричам не е първа радост за мене?
Ако ставаше дума само за степента на грамотност на нацията, няма спор, че за създаването на полуграмотни полуспециалисти (или специалисти по всичко) трябва здраво да се е потрудила някаква образователна система. Но
Показателно е, че преди половин век пак се повдига въпросът за културната криза у нас. Според Петър Мутафчиев ("Изток и Запад в европейското средновековие") това се дължи на процесите след Освобождението, когато новоизграждащата се българска държава изисква "цяла армия от работници". Училището в този момент отговаря светкавично на социалните нужди на времето: започва да образова "екстензивно", защото дори и "недостатъчно подготвените питомци на нашите училища, и тия, които се изпращаха да добият набързо образованието си в чужди учебни заведения", все пак са по-подходящи от съвсем неграмотните. За жалост този процес не само че не намалява, след като първичните нужди на държавата са заситени, но се и засилва, констатира П.Мутафчиев, а заедно с това намаляват и изискванията, на които трябва да отговори образованият човек... След войните и дълбокото разстройство в икономическия ни живот хората започват да се интересуват повече от "дипломата, хляба и лесната кариера", отколкото от "духовните знания". Нашето нещастие, твърди П. Мутафчиев, не е в това, че тези полуобразовани хора са много, а в това, че те имат възможност да играят важна роля в обществения ни живот, буквално задръствайки го и обричайки го на безплодие, "а през последните десетилетия - да изстъпят и като ръководна сила в него. Те се явяват навсякъде: в публичността - като безогледни демагози; в държавни и обществени учреждения - като важни бюрократи. Намираме ги в стопански и културни институти, гдето нямат вид, че промишляват и работят; по стъгдите, гдето шумят, или по ъглите, гдето шепнат, недоволстват и интригуват. От тях зависи всичко".
Причините за това развитие се крият в лекомисленото съзнание, оформило се след Освобождението благодарение на историческите обстоятелства, че е възможно без дълбоки и системни усилия да се постигат сериозни резултати - както в личния, така и в обществения живот. Навярно именно тогава се поражда липсата на онази етика, върху която се градят рационалните западни общества - протестантския дух на капитализма. У нас подобен е бил духът на възраждането, епохата "на безшумен труд и постепенна възмога, когато всяка лесна кариера е изключена". След Освобождението се появяват авантюристът и парвенюто като характерни типажи на нашия полуинтелигент. Мутафчиев предрича бъдещи катастрофи за страната, оставена на "слепите сили". Тъжно пророчество, отправено към бъдното през 1935. Сега вече знаем какво се случи след това.
След катастрофата на Втората световна за спешните нужди на отново формиращата се, този път социалистическа, държава пак са потребни хора, кадри, защото те решават всичко. Цикълът за интензивно производство на липсващите специалисти, които трябва да заместят "старата буржоазия", се завърта за сетен път: рабфакът започва да бълва полуфабриката на полуспециалистите: висшисти, че и полувисшисти: още едно ново просветно недоразумение - образование, в което определението "полу" просто отрича характеристиката "висше". Новият проект за модернизация на обществото включва съюза между работници и селяни. От този съюз всеки на практика губи нещо от себе си, а от комбинацията между полуселяните и полуработниците, обитаващи разрастващите се и все по-"оселенени" градове, се ражда
Междувременно в продължение на половин век благодарение на отворената образователна система хората се поограмотиха, дори се повдигна средният коефициент на интелигентност на населението. Полуинтелигентността обаче продължи да процъфтява. Защото - да уточним: културата на полу-то не означава, че изобщо не може да произведе способни хора, които да постигнат, да речем, изключителни резултати на международните тестове по интелигентност, но че не е в състояние да ги използва по предназначение. Защото едно е да се справяш с международни тестове, друго е да те тестуват по системата "ти на мене - аз на тебе" и "кажи ми на кого си човек, за да ти кажа кой ще станеш". И точно затова в културата на полу-то никой в действителност не взима нищо, дори и себе си на сериозно (обратното е белег за лош вкус), защото познава много добре двойния стандарт на социалния подбор и двойното счетоводство при оценката на работата: правим се, че работим, правят се, че ни плащат. Културата на полу-то не изключва наличието на интелигентни хора, но тяхното присъствие фатално намалява в онези сфери на обществото, които обикновено изискват повишена интелигентност: висшата администрация, политиката, дори и сферата на науката. И това е друга една характеристика на тази култура: структурните несъответствия и статусната декомпозиция в обществото. От гледна точка на индивида това означава, че по-образованият твърде често е по-беден и заема по-ниска позиция в йерархията; от гледна точка на обществото това се изразява във факта, че съществува разминаване между функционалната и субективната структура в обществото, между изискванията (образователни, професионални, квалификационни, личностно-психологически и т.н.) за определена длъжност и характеристиките на титуляря. Казано просто, в културата на полу-то прекалено много хора се занимават с това, което не им е работа, но за което са намерили "връзки". За да оцелее
В момента за жалост още веднъж се повтаря описаният цикъл. В продължение на последния век и половина за трети път се променя цялостната парадигма на българското общество и заедно с нея - сменят се правилата на социалното общежитие, но не и техният принцип. Бързата социална промяна през последното десетилетие, изразена включително и в серия кадрови въртележки, съпътстващи всяко ново правителство, за сетен път потвърди рецептата, че издигането в обществото, т.е. постигането на успех в българския вариант, върви по теснолинейката на партийното съпричастие, корпоративния интерес, идеологическата кауза, зад която често са маскирани ограничени личностни или затворено общностни интереси. Този начин на личностно утвърждаване няма нищо общо с модерните меритократични ценности на професионализма, чистото знание, доказаното умение. Това даде основание на политолога Огнян Минчев наскоро да определи във в."Капитал" съвременното развитие на българското общество като четвъртата поред след Освобождението и най-тежка криза на модернизацията. Всяка поредна криза ни отдалечава все повече от рационалното социално устройство, защото - за разлика от модерните общества, в които властват правилата, а чиновниците са само техни анонимни изпълнители, крайно нерационалната култура на
И днес полуинтелигентът на държавна длъжност се държи с останалите, сякаш са пълни идиоти. И днес политиката продължава да бъде за същите тези чевръсти момчета "най-лесното и най-достъпното от всички занятия", както още навремето бе отбелязал Петър Мутафчиев. Впрочем съвсем не е необходимо управляващите в едно комплексно общество да са "експерти по всичко". Та нали и в древен Египет и Шумер фараоните, които били неграмотни, си наемали специално подготвени писари. Сериозният проблем започва, когато и писарите са полуграмотни и не познават достатъчно добре правилата, тези на граматиката и тези на обществото. Истинският проблем в едно общество обаче настъпва, ако такива правила изобщо не съществуват.
Като логично следствие в културата на полу-то нараства и
Културата на полу-то роди и "героите на новото време". Появи се социалната фигура на постсоциалистическия полукапиталист, новобогаташа, мутрата, рекетьора: той иска да консумира живота като 100% капиталист, с всички лъскави екстри на охолния бит, без обаче да създава "принаден продукт", без да си плаща нито финансовите данъци, нито социалните задължения. Форсирайки докрай газта в своя път към "успеха", той прегазва всяка ценност пред себе си. Защото е полу, той просто не разбира, че постепенно изяжда собствената си околна среда, която го е произвела.
Но полу-то в културата си е чисто отрицание: .. полуграмотността е на практика неграмотност, полуинтелигентността е липса на интелигентност, полупрофесионализмът не е професионализъм, полудемокрацията в действителност не е демокрация. Културата на полу-то е всъщност много жизнена култура: тя има силата да деформира всяка инициатива, която някъде другаде по света може и да е имала успех.
Светлана Христова е преподавател по културна антропология в Югозападния университет "Неофит Рилски"
Няколко полезни съвета за лятото
В горещината на летните месеци човек търси прохладните сенки на градината, привечер полива цветята, тревата, зеленчуците и подправките. Какво друго? Ето няколко полезни съвета за този, който обича природата и неподправената й красота.
Обхождайки градината, поляните, крайпътните канавки или гората, може да бъдат събрани букетчета сухи цветя. Разнообразните по форма и багра сухи цветя хармонично се включват в подредбата на дома.
Стъблата се отрязват до основата, навързват се снопчета и съхнат на проветриво и сенчесто място. Плодовете на някои от тях (семенните кутийки на мака, бодливите шишарки на лугачката) можем с въображение да боядисаме, например с боя за яйца. С малко фантазия можем да комбинираме клонки с плодове, интересни парчета кора, праханови гъби и пр. в домашните аранжировки.
Почти във всяка градина българинът отглежда подправки (босилек, чубрица, мащерка, девисил, маточина, майорана, лавандула и др.). Растенията, използвани за подправки, се събират при появата на първите цветове, тогава те съдържат най-много етерични масла. Сушенето става на снопчета, за една седмица. По-продължително сушене през лятото не е необходимо, защото подправките се напрашават и стават убежище на различни насекоми.
Сухите снопчета се развързват, листата се оронват и леко натрошават, без да се стриват на прах. Съхраняват се в торбички от плат или хартия, също и в добре затварящи се метални или стъклени съдове. По подобен начин можем да съберем билки (жълт кантарион, лайка, мащерка, риган, листа от боровинка, маточина и др.) за ароматен чай.
През лятото цитрусовите растения (лимон, мандарина, портокал, грейпфрут) се развиват най-добре в градината. Добре е да се поставят под дървета с рядка сянка и съдът да се вкопае в почвата. Торене и редовно поливане, както и борба с листни въшки и други вредители са нашите грижи.
Тъй като в почти всяка градина има плодни дървета и малини, ето още два практични съвета. В миналото широко прилаган метод за борба с гъсениците и другите вредители е било поставянето на ловни пояси по стволовете на дърветата. Днес чрез тях се избягва прекалената употреба на инсектициди. От велпапе се изрязват ленти с ширина 15-20 см, които се привързват към дърветата. В гънките намират убежище различни неприятели: листоминиращи молци, ябълков молец, бяла овощна пеперуда и пр. Тук възрастните насекоми снасят яйцата си, а гъсениците какавидират. Ловните пояси се поставят от май до октомври, през 7-10 дни се сменят редовно и се изгарят. Борбата срещу болестите и неприятелите на малините се води най-ефикасно, ако след обиране на плодовете се изрежат плододалите стари издънки изоснови, без да се оставят чепове. Така малините се освобождават от болести и неприятели и се открива място за бъдещи, по-обилно плодоносещи издънки.
Костов прие олимпийци
"Нашите златни момчета! Благодарим ви за това, което постигнахте" - така Елена Костова, председател на фондация "Бъдеще за България", посрещна медалистите от световната олимпиада по математика в Тайван. Иван Иванов, Иван Петракиев, Найден Камбушев, Димитър Жечев, Кирил Сакарийски и Калин Рахнев се върнаха с три златни и три сребърни отличия. Българският отбор, воден от Олег Мушкаров и Сава Грозев, класира България на второ място в света по математика след Иран и непосредствено преди САЩ и Унгария. Средношколците заминаха за китайскоезичния остров с финансовата подкрепа на нашумялата неправителствена организация на съпругата на министър-председателя.
С пристигането си от Тайван медалистите се запътиха към "Дондуков" 1 за среща с премиера Иван Костов. Триумфалната им програма след това включваше и посещение в офиса на "Бъдеще за България". Юнаците влязоха в прохладните помещения на фондацията с радиоапарати "Филипс" в ръка - подарък от Иван Костов (магистър по математика - бел. ред.).
"Управителният съвет на "Бъдеще за България" взе решение да ви даде по една малка награда", каза Елена Костова. Шампионите получиха по плик със сума, позволяваща почивка на морето. Шефката на фондацията обеща "Бъдеще за България" да стои винаги зад математиците, след което обяви края на "формалната част". Гости, домакини, просветни служители и репортери се увлякоха в разговор за Тайван и българското представяне. "Там въобще не знаеха за България. Дори за самолетните билети трябваше да им спелваме София", разказа "треньорът по решаване на задачи" Олег Мушкаров. "То май ес-о-ес пише на билетите", пошегува се Елена Костова и добави, че след година-две за България ще научат още много хора. "Как беше при премиера", запита председателката на "Бъдеще за България". Математиците й отвърнаха, че са прекарали чудесно: "Беше много хубаво, разведе ни. За пръв път министър-председател ни посреща."
Майсторите на сметките споделиха, че са били впечатлени, когато научили, че премиерът работи прав. Едно от златните момчета обещало на следващата олимпиада да пробва правостоящата позиция. "Понеже му е горещ столът, затова работи прав, обясни Костова и добави: Вие сте потенциалните управляващи и трябва да видите къде е пултът на властта."
Диалектика
Лекцията на испанския премиер ХОСЕ МАРИЯ АСНАР пред Атлантическия клуб събра почти хиляда и петстотин души. Освен испанистите, дипломатите и членовете на клуба сред гостите бяха забелязани политици от различни цветове. Най-многолюдна беше групата на БСП, предвождана от Георги Първанов и заместника му Румен Овчаров. От СДС се открояваше само председателят на комисията по външна политика Асен Агов. Евролевите международници Елена Поптодорова, Николай Камов и Ирина Бокова също се отчетоха на приема. Сред слушателите бяха забелязани още Николай Балтов, бивш говорител на кабинета "Виденов", проф. Петър Берон, както и постоянното присъствие Жорж Ганчев. Бившият външен министър и шеф на разузнаването Любен Гоцев обясни целта на многолюдното събиране по следния начин: "Дошли сме да се видим кои сме останали от номенклатурата. " Самият той не издържа цялата лекция и се оттегли с бивши колеги на испанско вино още след първите петнайсет минути от изказването на Аснар.
Лично сърбинът ДАРКО ТАМИНДЖИЧ посрещаше гостите на коктейла по случай четвъртия рожден ден на столичния телевизионен канал "Нова телевизия". Допреди време той беше сигурен собственик на софийския канал, а сега - вероятен. С особено гостоприемство беше посрещнат шефът на КПД Антони Славински. Генералният директор на БНТ Иван Попйорданов също получи дружеска прегръдка от Таминджич. Няколко телевизионни камери следяха непрекъснато гостите на коктейла още от влизането им в известния с борческа слава ресторант, недалеч от столичната аерогара. Хората от охраната на "Нова" бяха навсякъде из градината на заведението и се грижеха за реда на мероприятието. "Имам чувството, че всеки си има персонална охрана", сподели един от гостите на празника, който непрекъснато усещал във врата си дъха на късо подстригани костюмирани мъже, които умело избягвали погледа му.
Дизайнерката ЖАНА ЖЕКОВА поиска от красавицата Елена Гаврилова да й върне роклята, с която спечели второто място на конкурса за красота на мондиала преди месец. Жекова беше дизайнер за 1997 г. По неписано правило тоалетите, с които манекенките се класират на конкурсите за красота, остават при тях.
На тенис-турнира "Давидоф" в курортното селище ДЮНИ не можа да се разгори бурен тенис-двубой, защото очакваните фаворити не дойдоха. Посланикът на Израел Давид Коен се беше разболял предишния ден, а министър Валентин Василев по същото време беше ангажиран с влизането на България в ЦЕФТА. Добилият популярност австрийски посланик Георг Потика също не успял да пристигне на морето, но затова пък голяма част от посолството участва.
Миналата седмица френският посланик МАРСЕЛ ТРЕМО, който е известен с предпочитанието си към ръгби-играта, изрази пред вестник "Новинар" своите чувства по повод реакцията на българите към футболния триумф на Франция. "В една франкофонска страна като вашата не видях никакъв ентусиазъм. Изобщо не очаквах подобно нещо, затова си взех съответните бележки. Тук нямаше нито едно обаждане, като изключим това на кмета на Варна и официалната телеграма на президента Стоянов до г-н Ширак. Още повече, доколкото разбирам български, някои от присъстващите на приема на 14 юли, след като ни поздравиха, си говориха помежду си, че мачът бил уреден. Това не го приемам. Ние нямаме балкански нрави", отсича посланик Тремо.
ВИЦ НА СЕДМИЦАТА.
Две жени, които не се били виждали отдавна, се срещнали случайно на улицата и повели разговор. "Как сте вкъщи", попитала едната. "Нали имаше двама сина, какво правят", поинтересувала се тя. "Големият е добре. Купи си апартамент в центъра на София, вила в Бояна, мерцедес. Много сме доволни. " "Ами другият? " "И той е зам.-министър, ама не сме толкова доволни", отвърнала угрижената майка.
Българско тв предаване в Лос Анжелис Тази седмица в Лос Анжелис започна 30-минутно телевизионно публицистично предаване на български език, което се казва "Неделна раздумка", предаде от Лас Вегас за "Капитал" Антоанета Пунчева. Амбицията на авторите е да се излъчва веднъж месечно по кабелния Канал 36, който покрива близо 12-милионния мегаполис. Целта на предаването, финансирано засега само от фирма Internet Tours на Едуард Николчев, е да засити глада на многобройната българска колония за новини и образи от родината, да покаже българската култура и да създаде по-добра представа за България сред американската публика. Затова в хрисим стил предпремиерното предаване излъчи запис на църковна служба в храм-паметника "Александър Невски" и материал за последните митарства на Паисиевата история.
Тв предаването е част от по-голям план за интегриране на българската емиграция - стара и нова, за културни и бизнесконтакти с България чрез изграждането на информационен център, радиостанция и издателство. Четиричленният екип на предаването се надява шефът на БНТ Иван Попйорданов да разреши да бъде използван фондът на телевизията.
Нови вариации на тема футболни тв права
Старата песен за проблемите с излъчването на футболни срещи по телевизията отново е на дневен ред. Президентът на "Нефтохимик" Христо Порточанов не пусна камерите на БНТ да предават пряко двубоя от предварителния кръг на Шампионската лига между "Литекс" и "Халмщад" (Швеция). Той използва правото си на домакин на двубоя и забрани на БНТ да снима, докато не получи някаква компенсационна сума. Такова е поведението му към държавната телевизия от няколко години, въпреки че от миналия сезон вече има подписан договор за продажба на телевизионните права.
Случаят с мача на "Литекс" граничи с абсурдността, но е доказателство, че всичко в тази държава е възможно. През миналата година представителят на УФА за България Валентин Михов подписа договор за правата на "Литекс" в европейските клубни турнири и фактически той определя на кого ще ги продава в чужбина. За България правата ги държи "Литекс". Тъй като стадионът на ловешкия тим не е лицензиран от УЕФА за мачове от Шампионската лига, президентът Гриша Ганчев предпочита да отиде в Бургас. Другите варианти са стадионите "Васил Левски" и "Българска армия" в София. "Отборът на "Литекс" е гост на стадион "Нефтохимик", тъй като фирмата е един от основните партньори на рафинерията Нефтохим, затова им го дадохме безплатно. Аз обаче не съм председател на колхоз - от мен само да искат, без нищо да дават", заяви Порточанов по радио "Дарик". Именно с тези свои думи мустакатият футболен бос демонстрира, че въобще не знае за какво става въпрос.
УФА и нейният представител за България Валентин Михов са си платили, за да излъчват мачовете на "Литекс", независимо че конкретно за този двубой интерес от шведска страна няма. Ако имаше, БНТ трябваше да влезе, тъй като няма друга телевизия, която да може да осигури прякото излъчване и преноса за чужбина. Михов бе готов да поеме разходите по предаването на мача за България, въпреки че това не влизаше в клаузите на договора. "Аз щях да се разбера с "Литекс" след това", каза той. От "Литекс" не взеха отношение може би, за да не разгневят гостоприемния домакин.
Всъщност проблемът, който Порточанов изтъква, си е лично негов. Това, че не е взел пари от "Литекс" за наем на стадиона, не касае БНТ и УФА, които са готови да платят на ловчанлии за тв правата. Както е известно, тв правата са на клубовете, а не на стадионите. Порточанов може да бъде домакин на "Литекс", но не и на телевизията. БНТ и УФА са партньори на "Литекс" и само ако Ганчев реши, може да не ги пуска.
Подобна бе ситуацията през миналата година, когато камерите на наричаната от Порточанов софийска национална телевизия не бяха допускани на мачовете от първенството на "Нефтохимик". Ако преди години той имаше основание да го прави заради неуредените отношения между БНТ и БФС, от предишния сезон този въпрос е уреден. УФА си плаща на БФС по 500 000 германски марки годишно, за да излъчва, каквото си иска. А това включва най-малкото триминутни репортажи от мачовете в Бургас. Там обаче Порточанов затваря вратите, въпреки че според устава БФС представлява клубовете при водене на преговори за тв правата. И след сключването на договора тези права вече са на УФА. "До момента сме инвестирали един милион долара в България, а възвращаемостта е едва 40 000-50 000 долара", сподели Михов.
За да се избягнат подобни скандали, през есенния полусезон в програмата на БНТ не е залегнал нито един мач на "Нефтохимик" - както домакински, така и като гост. Ще бъдат излъчвани срещи предимно на софийските отбори и "Литекс".
Не е ясно как ще бъде решен проблемът с домакинските срещи от европейските квалификации на националния ни отбор, които до зимата са две - срещу Полша и Швеция. БФС реши домакин на двубоите да бъде стадион "Нефтохимик", където почти сигурно Порточанов отново няма да поиска наем. Дали обаче ще иска пак пари от БНТ, за да се предава мачът (включително и за чужбина), не е ясно. Почти сигурно е, че няма, защото това би означавало да тръгне срещу покровителя си Иван Славков.
КМФВС започва война за спортните обекти
"Няма да разрешим да се приватизират спортните обекти, защото скоро няма да строим нови", е категоричен председателят на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта Цвятко Барчовски. Целта е след известен период от време спортистите да могат да ползват безплатно базите.
В момента в страната няма стадион, зала или друга спортна база, която да не взима наем от спортните федерации за провеждане на състезание или подготовка на тяхна територия. Стигна се дотам, че елитна спортистка като лекоатлетката Петя Пендарева беше изгонена от пистата на стадиона в Стара Загора, тъй като нямала разрешение да тренира там. Бедата идва от прекалено високите такси за стадиони и зали, строени някога за българския спорт.
Нов проект за постановление за статута на спортните бази се очаква да бъде внесен на 3 август в парламента. Спортните обекти вече ще трябва да се разглеждат като национални, ведомствени и общински. "Ние не желаем да одържавяваме спортните обекти. Някои хора обаче са се промъкнали трайно в тях със своите кафенета, ресторанти и други подобни. Когато всичко стане публична собственост, ще разполагаме с механизми за преразглеждане на договорите на тези спортни обекти и спортни клубове и по законен път те ще бъдат обезсилени. Няма да го правим в съда, тъй като отнема много време", обясни Барчовски.
Всички спортни обекти имат актове за държавна собственост, но някъде са успели да ги деактуват. Най-фрапиращ е случаят с Двореца на спорта във Варна, който е деактуван като общинска собственост, при положение че е държавна. Сегашните стопани вземат наем за залата по 100 долара на час. Направено е търговско дружество, което разпределя печалбите, както желае. "Не е отделен нито лев за спорта", твърди Барчовски.
Високопланинската спортна база на Белмекен преди време също бе преобразувана в търговско дружество, като идеята беше обектът да се самоиздържа. Тогавашното ръководство на комитета с председател Христо Христов разреши това да стане. Оказа се обаче, че целта е след време сградата постепенно да се изкупи. В момента обектът отчита 234 млн. лв. загуби, като само за тази година е теглен кредит от 60 млн. лв. Националната спортна база също търпи загуби от 60 млн. лв., като това според специалистите се дължи на лошото ръководство на някои обекти. Зала "Универсиада" има само 15 млн. лева печалба, което е крайно недостатъчно за такъв обект. "Осуетихме опит зала "Универсиада" да бъде приватизирана от уволнения вече управител Ангел Лабов и неговата счетоводителката. Можеше да се стигне дотам, че спортистче да не влезе повече вътре", каза Барчовски. При отпуснат щат за 44 служители бившият управник назначил и плащал заплати от 200-300 хиляди лева на 74 души.
Луксозният ресторанта на зала "София", която също бе под ръководството на г-н Лабов, се експлоатира от наематели срещу 218 000 лв., като договорът е подписан за период от 10 години. "За ремонта на зала "София" КМФВС отпусна 44 млн. лв. За 10 години от този ресторант при този наем ще се съберат не повече от 25 млн. лв.", поясни Барчовски.
Първите конкретни мерки на комитета след преглед на спортните обекти, регистрирани като търговски дружества, са уволнението на двамата управители на Белмекен и зала "Универсиада" Т. Шопов и А. Лабов. На тяхно място за временно изпълняващи тази длъжност са назначени съответно Енчо Маринов и Симеон Монев.
Изборът на Бонев - поредният компромис
Христо Бонев остана треньор на националния отбор по футбол, след като Изпълнителният комитет на БФС гласува единодушно да му се предложи нов четиригодишен договор. Зума, който подаде драматично оставка след загубата с 1:6 от Испания на световното първенство по морални причини, не отказа поста. Той не го направи въпреки обещанията да не се занимава с футбол поне половин година и въпреки компрометираната си фигура като национален треньор.
Бонев може би не е очаквал подобен ход от БФС, когато бе писал отчетния си доклад като край на своето треньорство в националния тим. В него той се опита да каже някои истини за състоянието на отбора, но излезе, че вината на футболистите е не по-малка от неговата. Явно обаче не е правил сметка, че ще се наложи отново да работи с някои от тях.
На някои места Бонев обвинява директно играчите за провала. Един от тях, Илиан Илиев, чиято слаба игра срещу Нигерия "не влизала в сметките", остана учуден от твърденията на треньора. Бонев също така призна, че не е могъл да се справи със слабото физическо състояние и с липсата на колектив. И за двете според него основната вина е предимно в играчите, а след това в ръководството. "Личните взаимоотношения между някои от играчите: Стоичков - Трифон Иванов, Стоичков - Костадинов, както и силните индивидуалности на Балъков и Пенев, не разрешаваха да се получи истинско обединение... Безспорно е, че нито треньорите, нито ръководството на българския футбол не можаха да изгладят противоречията извън терена", пише Бонев. Факт е, че самият той с множеството си компромиси към един или друг футболист стана причина да се получи такава атмосфера. "Компромисите, които направихме с някои футболисти, се върнаха като бумеранг върху нас", пише той. Като примери споменава за нарушения на режима по време на лагерите в Слънчев бряг и Бояна, където "оградите се оказаха ниски". "Ние, треньорите, и на първо място аз трябваше да вземем мерки. Всичко, описано по-горе, можеше да бъде избегнато", пише той. След толкова признания той оцеля.
Цялата схема по избора на нов селекционер бе разработена от президента на "Нефтохимик" Христо Порточанов. Мустакатият бос бе натоварен със задачата да намери наследник на Бонев. През седмицата преди избора той пускаше сламки на журналистите за евентуалните кандидатури. "Треньорът е българин, но няма да е Георги Василев", заяви Порточанов. Слуховете пращаха на този пост Стоян Коцев и Павел Панов, с по-малки шансове бе Димитър Димитров заради ангажиментите му към шампиона "Литекс". "Другите президенти не желаят да пуснат треньорите си. Аз говорих единствено с Гриша Ганчев, който категорично отказа Димитър Димитров", заяви Порточанов след решението на изпълкома.
Бургазлията е бил в основата да бъде даден шанс на Христо Бонев за втори мандат. Предложението за това на самото заседание обаче излиза от президента Иван Славков. Два дни преди сбирката на футболната управа той все още не знаеше какво правят неговите помощници в България. Вариантът "Бонев" е бил разработен в деня преди заседанието на "Кърниградска".
В 10.30 часа в неделя, 19 юли, 12 от членовете на изпълкома се събират в заседателната зала на "Кърниградска". Отсъстват подалият оставка Николай Зафиров, Славчо Христов, който по принцип не се явява на заседания и също устно е уведомил, че напуска, и Евгени Горанов, който е в САЩ. Бонев не изчете доклада за представянето във Франция, тъй като той бе предварително раздаден на всички членове. Един от тях го предоставил на "Дарик" предния ден, а на самия 19 юли е публикуван в повечето вестници.
Пръв думата взима Батето и така лишава всички останали от шанс да се изкажат. Малко или повече всеки един от тях е член на изпълкома с благословията на Батето и затова много често избягват да му противоречат. Славков споделя, че подмладяването се е оказало голяма лъжица за устата на Бонев. "Едно поколение си отиде, а друго не дойде", споделил той. В защита на Зума изтъкнал, че с изпробването на 47 футболисти в квалификациите и подготвителния период на световното, все пак са се правили опити за подмладяване. Плюс това Бонев работил с играчи, чиято функционална подготовка не отговаря на критериите за професионалист. Препоръчал да се направи трезва оценка на състоянието на футбола с цялата система на спорта. "Като споделяме неудовлетворението на любителите на футбола от представянето на световното първенство, смятам, че трябва да предложим на г-н Христо Бонев да продължи да води отбора", са заключителните думи на Славков.
Единайсет членове на изпълкома и шефът на контролния съвет Евгени Димитров мълчат. Друго предложение не постъпва и с пълно единодушие се гласува да се предложи на Бонев нов четиригодишен договор.
Избирането на Бонев е личен триумф на президента на "Нефтохимик". Заради отличното справяне с проблема с националния треньор по-късно на заседанието е натоварен да отговаря официално за националите, а домакинските срещи на България от европейските квалификации да се играят в Бургас. Порточанов неофициално отговаряше за отбора и преди това. На него бе възложено да уреди въпроса с премиите за участието на световното първенство. Той успя да се справи, без да се стига до скандалите преди шампионата в САЩ. Сега всички футболисти ще получат по 9000 долара за трите мача във Франция.
Позициите на Порточанов вече са много силни и изборът на неговия фаворит за национален треньор го доказват. Той е влязъл под кожата на Батето и по този начин може да разчита на неговата подкрепа в трудни моменти. Като този в битката "провинция - София", с която той много обича да парадира. Част от тази битка включва недопускането на камери на БНТ (или както Порточанов я нарича "Софийска национална телевизия) на стадион "Нефтохимик". Футболистът на "Нефтохимик" Илия Груев пък се размина само с тримесечно наказание за употреба на допинг.
Два дни след заседанието други двама членове на изпълкома подадоха оставки - хазартният бос Стойне Манолов и Валентин Михов, президент на Профилигата и представител на УФА за България. И двамата изтъкнаха като свои мотиви обществената реакция срещу избора на Бонев. Зад оставката на Михов обаче има и други мотиви. Това са чисто търговските. Той като представител на УФА държи правата за излъчването на срещите на "Литекс" от европейските турнири. Ловешкият тим обаче реши да играе в Бургас, където Порточанов поиска наем от телевизията за прякото предаване на мача. Това вече преля чашата на търпението и Михов подаде оставка.
Факт е, че до един момент Порточанов беше настроен срещу управлението на Славков в БФС и дори заплашваше с оставки. Всичко обаче се преобърна с едно заседание на изпълкома в курортното селище "Дюни". Оттогава Порточанов е изключително толериран от Славков - той реди съдийските листи, определя премиите на националите, търси треньор за отбора. И никога оттогава Батето не се е осмелил да му противоречи. Защо и как се получи този обрат в отношенията им не е ясно, но близкото присъствие на бургазлията до Славков се чувства осезателно.
И все пак защо Христо Бонев? Може би защото е много удобен за всички, които го избраха. Изключение прави само кръгът около Стойне Манолов, Наско Сираков и фирмата "Танев, Сираков и ко".
За последните две години Бонев доказа, че не е достатъчно решителен човек. Поне като треньор на националния отбор. Той дойде, за да въведе ред в отбора, а остави невъобразима каша. "Съжалявам за това, че направих някои компромиси", каза Бонев след загубата от Испания. Тогава той обещаваше да си почива от футбола поне половин година и твърдеше, че не би се захванал отново с националния отбор.
Именно неговата склонност да прави компромиси го остави на поста. Освен че не можа да се справи със звездите в отбора и бе склонен за реверанси ту към лагера на Трифон Иванов, ту към лагера на Стоичков, той бе и много услужлив. Като например да вкара един или друг футболист на "Нефтохимик", "Славия" или "Литекс". Сега, когато е напълно ясно, че старите пушки си отиват от националния тим, идва ред на членовете от изпълкома да редят състава със свои играчи. Всеки от по-големите клубове има представители в ръководството на БФС и моментът да пласират футболистите чрез националния тим назрява. Всеки от тях ще се опитва да прокара своите момчета в отбора. За "Нефтохимик" и "Славия" например, които не участват в европейските турнири, а и нямат такъв шанс за следващата година, националният тим ще бъде единственото сериозно поле за изява на някои футболисти, планирани за продажба зад граница. При Бонев няма да е трудно да минат такива играчи, тъй като така или иначе ще се прави подмладяване и ще трябва да се експериментира с много нови хора. Затова той ще бъде главната фигура при решаването на трансферите в бъдеще, направляван от членовете на изпълкома.
Странно е, че най-голямата мениджърска агенция у нас "Танев, Сираков и ко" остана извън играта и влезе в конфронтация с ръководството на БФС и лично с Бонев. Стойне Манолов, който е съдружник във фирмата, подаде оставка. Той до последно подкрепяше кандидатурата на Георги Василев. Манолов си отишъл, тъй като бил принципен човек и не можел да приеме абсурдното назначаване на Бонев за треньор, твърди Лъчо Танев.
Наско Сираков пък отказа да води младежкия национален отбор, какъвто пост му предложиха. Бившият национал изпаднал в тотална изолация на световното първенство и служел само за редене на конусите на тренировка. "Той е бил фигурант. Стискал е зъби и в името на представянето на отбора на България не си е събрал багажа и не си е тръгнал. Неговото мнение не е искано при определяне на състава", заяви Танев.
Бившият футболист на ЦСКА държи правата на голяма част от младите национали, но той лично нямал намеса в определянето на състава за мачовете на световното. "Ако исках някой мой футболист да играе срещу Испания, естествено бих предпочел Милен Петков да заеме мястото на Ивайло Петков като ляв бек, защото Кишишев не е мой футболист", заяви Танев.
Цялата шумотевица около "Танев, Сираков и ко" стана причина в момента отношенията с кръга на Батето да са влошени. На мача на "Литекс" с "Халмщад" в Бургас Зума отказал оферта за приятелски мач с Гърция в Атина под предлог, че не може да събере отбора. Може би това е резултатът от телефонния разговор между двамата, в който Танев не одобрил факта, че Зума се е съгласил да поеме отново отбора. "Аз уважавам футболиста и треньора Бонев, но не мога да приема, че той се съгласи отново да бъде треньор на националния отбор. Това му го казах по телефона", каза мениджърът.
"Цялата тази работа ми намирисва на една хубава сделка. Но този път провинциална с централата на футболния съюз", заяви Танев.
Суперлигата - между страха и парите
Най-добрите европейски футболни клубове са се събрали на тайна среща в Лондон миналата седмица, за да доуточнят създаването на Европейска суперлига, съобщи английският вестник "Сънди телеграф". Според вестника никой от участниците няма да потвърди присъствието си на разговорите. Така и стана. Шефовете на "Манчестър юнайтед" обявиха ден по-късно, че нямат намерение да се присъединят към лигата, която трябва да стартира през сезона 2000/2001. "В цялата тази история няма нищо вярно. Всичко това са спекулации", заяви секретарят на "Юнайтед" Юн Кен Рамсден. Всичко обаче звучи много хубаво, за да си позволи най-големият английски клуб да не участва.
Плановете предвиждат да се създаде супермощна футболна лига, която да обединява 16-те най-силни отбора на континента. Няма да има влизащи или изпадащи. Мачовете ще се играят всяка сряда и ще означават отказ от Шампионската лига. Това неминуемо ще доведе и до конфликт с УЕФА, която в момента държи контрола върху най-комерсиалния европейски клубен турнир. "Манчестър юнайтед" засега е единственият поканен да участва английски отбор. Сред останалите са испанските "Барселона" и "Реал" (Мадрид), италианските "Интер" и "Ювентус", "Байерн" (Гер) и "Аякс" (Хол).
Идеята за независима суперлига отдавна циркулираше между най-мощните финансово европейски клубове. Шампионската лига в предишния си формат с 16 отбора доказа, че може да бъде изключително печелившо предприятие. Именно големите пари тласкат клубните босове към отцепване. В момента УЕФА държи телевизионните и рекламните права на Шампионската лига и прибира лъвския пай от приходите. За клубовете участници остава славата и неособено висок процент от средствата. Европейската суперлига обаче ще позволи всички пари от реклами и телевизионни права да отиват отново в клубовете, които в същото време няма да прекратят участието си в националните шампионати.
Генералният секретар на УЕФА Герхард Айгнер заяви през март, че УЕФА ще използва цялата си мощ, за да спре подобно отцепване на големите отбори. Именно това вероятно плаши някои клубни президенти. Този месец европейската футболна централа прие промени във формулата за провеждане на Шампионската лига от следващата година. Досегашните шест групи с по четири отбора ще бъдат заменени с четири групи по шест отбора. Това ще позволи на отборите да играят повече мачове, което означава и повече приходи от телевизия и реклами. В същото време обаче големите отбори, като "Юнайтед" например, са принудени да се разкарват до някои по-малки страни. Това е излишно натоварване без особена печалба. Босовете са изчислили, че всеки мач на европейските топ 16 ще бъде интересен и за зрители, и за рекламодатели. Проучване на агенция МОРИ през март показва, че повечето европейски клубове, сред които "Милан" и "Ливърпул", виждат началото на суперлигата до 2002 г. "Лигата ще трябва да прилича на тази по американски футбол в САЩ и също така да привлича милиони зрители", заяви тогава босът на "Милан".
Според президента на "Астън вила" Дъг Елис създаването на подобно обединение е само въпрос на време. Той самият не знаел нищо за тайната лондонска среща, но всички английски клубове били наясно какво ги очаква. "Мнозина от президентите на отбори във Висшата лига вече говорихме по този въпрос и знаем, че това неизбежно ще се случи", каза той.
На Белмекен български шампиони тренират за 18 DM на ден
В употреба на допинг бил заподозрян целият полски национален отбор по кану-каяк след 20-дневен лагер на високопланинската спортна база в Белмекен преди две години. Неправомерното обвинение било отправено от служителите на местната лаборатория по функционална диагностика заради добрите резултати на спортистите. Стигнало се до тестуване, което дало отрицателен резултат.
"Има много подобни бази в Европа, но височината от 1800 м до 2100 м надморска височина, на която се намира спортният комплекс в Белмекен, се смята най-добра за подготовка на спортистите. Твърде възможно е да се постигнат резултати във функционалните изследвания, идeнтични на тези след употреба на анаболи", обяснява феномена д-р Огнян Симеонов, лекар на българските национали по кану-каяк.
Останалите такива съоръжения в чужбина или са много по-ниско, до 1400 м, или пък прекалено високо - над 2400 м, както е в Чехия например. С високопланинската подготовка се повишат функционалните възможности на състезателите, защото кръвта се насища с червени кръвни телца. Това води до по-добра кислородна обмяна в нормална обстановка. "Особеното при такива условия е, че се тренира на по-ниски обороти, умората идва по-бързо, а за възстановяване се изисква по-дълго време", обяснява д-р Симеонов.
Преди световното първенство по футбол в Мексико '86 в базата идва националният отбор, предвождан от тогавашния треньор Иван Вуцов. Целта била отборът да се подготвя при приблизително такава надморска височина, на каквато ще се играят мачовете по време на мондиала. Отборът на "Литекс" пък стигна до шампионска титла след зимна подготовка на Белмекен.
Това място е открито от екип на бившата ГДР през 1966 г. след щателна обиколка на подобни места в България. Германски и наши специалисти построяват хотел, зали за всички видове спорт, басейн, гребен канал и сключват договор за експлоатация на 50% за 20 години до 1986 г. Оттогава отдел в КМФВС изготвя целогодишен график за престоя на родни и чужди отбори, като привилегия имат българите.
Няма наш олимпийски, световен или европейски шампион, който да не е минал през множество тежки лагери на Белмекен. Чужденците също се натискат за места всяка година, въпреки че дневният им престой струва 40 долара с храната. За българи цената е 18 000 лв., като действителната издръжка възлиза на 44 000 лв. И в този случай доларовите постъпления компенсират недостига на левове. Българска федерация, осигурила присъствие на чуждестранен отбор във високопланинската база, прибавя в касата си 10% от постъпленията.
Денят на Белмекен започва активно в 7.30 ч със сутрешни кросове или подходящи за разбуждане упражнения. Целият стадион пред хотела е пълен, тъй като хотелът е с капацитет 230 места и всички състезатели и треньори са навън. Следва калорична закуска с мед, мляко, корнфлекс, плодове и други екстри. Между 9 и 10 часа започват специализираните тренировки в зали, писти, басейна и дори по асфалтирания път. Биатлонисти обуват ролкови ски и карат по пътя скоростни отсечки. Случва се дори да връхлетят в някой от рядко минаващите автомобили, което понякога води до контузии. Обедните менюта са заявени предварително от лекари и треньори. Обедната почивка е до 16 часа, през това време по-свежите висят по балконите и търсят поводи за приказки и закачки, докато останалите дремят следобедния си сън. Втората тренировка приключва малко преди вечеря в 19 ч. Единственото развлечение са телевизорите, с които са снабдени всички стаи и барчето на комплекса. Алохолно питие в него е само слаба бира, цигари не се продават и работното време приключва в 22.30 ч. Най-близкото цивилизовано населено място е Велинград на 40 км от базата и се посещава с разрешение от треньор в почивните от тренировки дни. Повечето от спортистите ползват личните си автомобили за превоз, като на паркинга пред хотела най-луксозни са возилата на борците.
Много често пълната изолираност на комплекса създава психически проблеми на състезателите. В такива случаи наставниците използват цялото си умение и хитрини да задържат състезателите послушни. Най-неудържими са боксьорите. В скуката биатлонистките начело с олимпийската шампионка Екатерина Дафовска решили да си изрусят косите. Прекарали сутринта в града, те обаче промениха решението си и се върнаха с естествените си цветове. През този юли в базата тренира още един олимпийски шампион - кануистът Николай Бухалов, заедно с националния отбор по кану-каяк, на подготовка са борците класически стил начело с европейските шампиони Сергей Мурейко и Армен Назарян, националите по шортрек с Евгения Раданова, спринтьорката Нора Иванова и младежкият волейболен отбор. "Имаме 20 дни до балканиадата, а момчетата само се изтощават в софийските зали", каза треньорът на волейболистите Брунко Илиев. Чужденците са предимно от бившите соцстрани Беларус, Полша, Естония, Словакия. Има и хандбалисти от Алжир. На повечето от тях предстоят световни първенства, хората от зимните спортове пък подобряват издръжливостта си до началото на сезона.
Според специалистите добрите резултати идват, когато тази високопланинска подготовка се проведе 15 или 30 дни преди състезанието. При спортове, в които надпреварата е в два дни, може да се слезе ден преди старта, но това се прави изключително рядко, защото на третия ден започва реаклиматизация на организма.
"Базата се експлоатира през цялата година. Има отбори, които редовно идват по два пъти, но най-заетите месеци са от декември до февруари и от юли до септември", каза Димо Петков, началник на отдел "Спортни съоръжения".
Накратко
"Литекс" и ЦСКА започнаха обещаващо участието си в европейските клубни турнири по футбол. Ловешкият тим победи с 2:0 шведския "Халмщад" като домакин в мач от Шампионската лига. Головете вкараха албанският национал Буши в 7-ата минута и резервата Юруков в последната. Треньорът Димитър Димитров остана много доволен най-вече от резултата, който му дава по-голямо спокойствие за реванша. ЦСКА пък изпусна да бие беларуския "Белшина" в турнира за купата на УЕФА, след като държеше инициативата през цялото първо полувреме. Треньорът Димитър Пенев се опита да засили нападението на отбора, но така червените не успяха да отбележат гол. Въпреки всичко резултатът им дава добри шансове за втория мач на българска земя.
Мачът за суперкупата на България между шампиона "Литекс" и носителя на националната купа "Левски" е на път да пропадне заради непреодолими различия между двата отбора. "Литекс" иска да играе мача в Бургас, а "Левски" и организаторът ПФЛ настояват да бъде в София. Шефът на профилигата Валентин Михов е склонен да се откаже от по-нататъшната организация.
Следствено дело за неизпълнено съдебно решение бе образувано срещу президента на БФС Иван Славков. Батето ще трябва да отговаря защо не е възстановил на работа бившия генерален секретар Емил Дачев, както реши съдът през 1996 г. Следователят по делото ще го изпрати в прокуратурата с мнение за съд. Ако бъде доказана вината на Славков, той може да бъде осъден до 3 години затвор.
Новакът в А група "Септември" остана без треньора си Павел Панов. Бившият футболист на "Левски" напусна заради финансовата криза в клуба. Играчите все още не са получили премиите си за класирането в А група, не се знае на какъв отбор ще се разчита за новия сезон. Един от благодетелите на клуба е фирмата "S.V. - RSA", която е представител на УФА за България.
Треньорът на националния отбор по волейбол Стефан Соколов подава оставка на заседанието на управителния съвет в понеделник. Селекционерът изтъква като основна причина влошеното си здраве, но има и други причини. Основната от тях е непрекъснатото вмешателство в работата му. Соколов си е осигурил договор с клубен отбор в Испания. За негови заместници се спрягат сегашният помощник Цано Цанов и треньорът на "Славия" Георги Чолов, които са много близки до вицепрезидента на БФВ Красимир Димитров. Тази година националите ни останаха шести в световната лига, след като отпаднаха в полуфиналния турнир в Югославия.
Възобновени бяха преговорите между собствениците на клубове в НБА и баскетболистите. Двете страни спряха обсъжданията на новите заплати осем дни след като собствениците наложиха локаут. Засега няма сериозно придвижване напред по спорните въпроси около тавана на заплатите, фиксиран досега на 51.8 процента от приходите на лигата.
