Това, което се получава в действителност обаче, доста се разминава от гореописаните очаквания. Първият търг, който щял да се проведе през септември, все още е забулен с тайни списъци. ЦМП категорично отказва да обяви кои точно предприятия и какви пакети ще се раздържавяват. Оправданията са, че все още министерствата не са изпратили най-конкретните си списъци, че няма приети наредби за реда за провеждане и организиране на търговете и т.н. През миналата седмица министърът на промишлеността Александър Божков заяви, че тези въпроси са излишни, защото, "както е записано в закона, ние сме длъжни да пуснем по 5% от абсолютно всички държавни предприятия. Така че и твърденията, че ще пуснем само неатрактивни дружества, също са неоснователни".
От тези думи обаче не стават ясни няколко неща. Не за всички държавни предприятия, които са атрактивни, има задължение да се продават на търговете, защото в закона пише, че това се отнася само за дружествата, за които все още не е било взето решение за приватизация към момента на влизането на закона в сила (това е датата 7 април - б.а.). Освен това дори и за тези предприятия не е посочено кога трябва да бъдат пуснати за раздържавяване - практически това може да стане и през 2001 г. Дори успокоението, че ще бъдат пуснати поне по 5% от дружествата, е измамно, защото в закона е записано, че става въпрос само за процент от акциите, които държавата притежава. Излиза, че макар чиновниците да твърдят, че са ограничени от закона, всъщност отново почти всичко е оставено на тяхната добра воля да раздържавяват.
През миналата седмица Агенцията за приватизация започна активно да публикува в пресата допълнения към заповедите за откриване на процедури, които са издадени след 7 април. С тях се казва, че по пет процента от държавния дял ще се пуснат на централизирани публични търгове. Не се уточнява кога. Освен това най-атрактивните дружества, като например "Булгартабак холдинг", ОЦК - Кърджали, предприятията на Балканкар, Инкомс и други не толкова известни, но в добро състояние, старателно се пропускат, макар че решението за тяхната приватизация е взето след датата 7 април. Най-накрая се оказва, че предвидените проценти са на възможния минимум, което на практика в някои от случаите е и под 1% от капитала на дружества. Тоест засега не личи добра воля от страна на администрацията да продава големи пакети от добри предприятия. Агенцията вече е публикувала решения само за около 60 дружества, акции от които ще се предлагат на централизирани публични търгове и почти всички са неатрактивни. За така наречените blue chips (акции на големи компании, които са атрактивни и високо ликвидни) и дума не може да става.
От своя страна министерствата засега не са направили дори и колкото АП, що се отнася до списъците за масовата приватизация. При тях нежеланието да се пускат пакети за раздържавяване срещу инвестиционни бонове се изразява в неприкрито безхаберие. Според разчетите на ЦМП списъците за първия търг трябваше да бъдат предадени до 13 юли. Това, разбира се, не се е случило, а Александър Божков направо заяви, че списъкът с предприятия на промишлеността ще стане известен едва през септември.
Според неофициална информация от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа пък на първия централизиран търг вероятно няма да има техни ресорни дружества. Причината е, че останалите за продажба предприятия от ведомството са предимно дружества с ограничена отговорност. Това означава, че за да се пуснат за продажба техни акции, те трябва преди това да бъдат преобразувани в акционерни дружества. Що се отнася до предприятията на Министерството на транспорта, които са подходящи за пускане на централизираните публични търгове - те вече били прехвърлени за продажба от АП. Повечето предприятия, които са останали за продажба от Министерството на транспорта, също са дружества с ограничена отговорност. Първият централизиран публичен търг вероятно ще бъде захранен само с предприятия от ресурса на АП - такова било неофициалното споразумение между приватизиращите органи.
Така че засега масовата приватизация изглежда фиктивна. И продължава да има смисъл само за РМД.
Милошевич може да се окаже победител и в Косово
Новото ожесточаване на конфликта в Косово показа, че вечният огън на нестабилността и конфликтите, който гори на Балканите, няма скоро да угасне. И този вечен огън не е толкова слаб като този в центъра на Париж, който може да бъде загасен от пияни футболни запалянковци, а постоянно се подклажда от съществуващите противоречия на полуострова. Допълнителен проблем за скорошното прекратяване на насилието е различната ситуация в югославската провинция в сравнение с другите два въоръжени етнически конфликта през 90-те години в Европа - Босна и Чечения. В Косово орелът, ракът и щуката - косовските албанци, властите в Белград и международната общност - теглят колата в различни посоки, преследвайки своите цели, за разлика от Босна, където НАТО подкрепи хърватите и мюсюлманското население, и от Чечения, където ненамесата на Запада си беше чиста поддръжка за Москва и единствено слабостта на Русия не й позволи да се разправи с чеченците. За да се реши конфликтът, Западът трябва да заеме позицията на една от двете страни, т.е. да вдигне санкциите срещу Белград, след като спечели някаква автономия за Косово в границите на Югославия, или да рискува началото на нова балканска война, подкрепяйки косовските албанци в искането им за независимост. Съмнение за избора на САЩ и съюзниците му не може да има, защото потъпкването на правата на една етническа група в никакъв случай не може да се сравнява с важността, която те придават на спокойствието на Балканите. Това е и шансът на сръбския президент Слободан Милошевич, който се чувства много добре в бурните води на балканската политика.
Въпреки единното мнение сред косовските албанци, че тяхната основна цел е пълната им независимост от Сърбия, сред тях не съществува съгласие за начина, по който ще стане това. От едната страна са Ибрахим Ругова и неговата Демократична лига, които настояват за мирно решение на конфликта. Европа харесва говорещия английски и френски Ругова. На Запад той е рекламиран като европейския Ганди, а една от фракциите в Европейския парламент предложи да му бъде присъдена ежегодната премия "Андрей Сахаров". Вниманието към Ругова обаче изглежда пресилено след годините, през които лидерът на косовските албанци беше игнориран от европейските политици. Промяната в настроението на Запада е следствие от порасналата сила на радикалните елементи в Косово и най-вече на Армията за освобождение на Косово (АОК).
За разлика от Ругова АОК присъства отскоро на политическата сцена, но успя да се наложи като силата, защитаваща най-добре интересите на местното население, страдащо от нападенията на сръбските части. Сраженията през изминалите две седмици ознаменуваха нов етап в кампанията на АОК срещу правителствените сили. АОК, която контролира между 30 и 50 процента от територията на провинцията, за първи път направи опит да завземе някои от големите градове, в които е съсредоточена основната част от населението. Косовските бойци задържаха за няколко дни град Ораховац, преди да бъдат изтласкани от полицията, която използва срещу тях бронирана техника и артилерия. Сръбски представители заявиха, че запазването на Ораховац е било важно от политическа, а не от стратегическа точка, защото завземането на града би дало нов импулс на сепаратистите, които заплашват, че в скоро време ще превземат столицата Прищина. Колкото и странно да изглежда, с последните си военни успехи косовските албанци успяха сериозно да влошат своите позиции. Косовците, които бяха представяни изключително като жертва на сръбска агресия, изведнъж се оказаха нелошо въоръжени въстаници, получаващи материална и финансова помощ от албанската диаспора в Европа и Северна Америка. Секретността около висшето командване на армията и връзките му с политическия елит в провинцията засилват подозренията около целите на АОК. Затова с особена тревога бяха посрещнати думите на говорителя на АОК Якуп Красничи, който заяви, че АОК ще се стреми към обединение на албанците в Косово, Черна гора и Македония.
Войнствените изявления на косовските албанци и напрежението по албанско-югославската граница поставиха пред трудна задача контактната група и американския пратеник Ричърд Холбрук. Войната в Босна, в която изборът на Запада беше предопределен, а бомбардировките на НАТО бяха представени едва ли не като хуманитарна операция, остава само спомен. Подписването на ново Дейтънско споразумение с откъсването на Косово от Белград не е възможно заради неизбежното обединение между Тирана и Прищина и създаването на голяма Албания. Сега дипломатите трябва да намерят точния баланс между увеличаване на автономията като гаранция за сигурността на албанското население и потискане на сепаратистките им настроения за избягването на международен конфликт. В тази светлина военната намеса на НАТО става все по-малко вероятна, защото би създала неверното впечатление, че Западът е съгласен с босненския вариант на решение на конфликта и създаването на независима косовска държава. Допълнително затруднение ще бъде отказът на Македония да предостави своята територия като плацдарм за нанасяне на удари по сръбските позиции. Запазването на съществуващите граници стана основното послание на света към страните в конфликта, особено след като югославски снаряди паднаха на територията на Албания. Оспорвайки основното искане на косовските албанци, Западът неволно дава рамо на Милошевич, когото вече превърна от военен престъпник в приятел No1 на мира при подписването на мира от Дейтън.
Общо е мнението, че успехите на косовските бунтовници се дължат най-вече на нежеланието на Белград да се разправи с тях. С принуденото си бездействие югославските власти постепенно изместват фокуса на медийното отразяване на конфликта, което играе главна роля за формирането на международното обществено мнение и действията на политиците. На пръв поглед, след като раздуха конфликта с Косово, Милошевич беше убеден да ограничи военните операции в района от маневрите на НАТО в Албания и Македония и разговорите с руския си колега Борис Елцин. Истината обаче се крие в трагичното положение на югославската икономика и огромните разходи по поддържането на въоръжени части в Косово. Увеличените полицейски подразделения струват на бюджета 52 милиона долара месечно, което е около 45% от пенсионните начисления в страната. Един патрон струва половин марка, като ежедневно се изстрелват между 100 хиляди и 300 хиляди патрона. Поддръжката на допълнителните войскови подразделения се изчислява на половин милион долара дневно, а само един ден "учения" на танкова бригада поглъща горива, колкото обществения транспорт в Белград за цял месец. Другият проблем е растящото недоволство сред югославските полицаи в Косово, чиито заплати не са променяни през последните години въпреки нарасналата опасност. Зачестиха случаите на дезертьорство в Югославската народна армия, като войниците понякога търсят спасение в съседните държави. Опитен политик като Милошевич не пропусна да представи своята слабост като отстъпка и да се направи на впечатлен от заканите на Запада. В същото време той си позволява да му поставя условия - връщане на Югославия в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в замяна на допускането на мисията ОССЕ до Косово - и по никакъв начин не показва, че сериозно се е разтревожил за бъдещето си. С позицията си спрямо Косово югославският президент успя да разцепи опозицията, която в началото на миналата година искаше оставката му, а евентуалният успех в надлъгването със Запада ще циментира положението му вътре в страната. А това, както показват последните години, няма да донесе благоденствие на Югославия и спокойствие на Балканите.
"Барек овърсийз" купи "Дружба" - Пловдив
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди през изминалата седмица дълго отлагания проектодоговор за продажбата на 51% от акциите на стъкларския завод "Дружба" - Пловдив, на "Барек овърсийз лимитид". Непосредствено преди окончателното решение фирмата, избрана за купувач, организира медийна кампания в подкрепа на сделката. Тя беше в отговор на протестите на служителите и клиентите на завода, които се провеждаха седмици наред преди сключването на сделката. Според техните твърдения продажбата на мажоритарен пакет на "Барек" ще доведе до затваряне на "Дружба" или поне до използването на завода от чуждестранни конкурентни интереси.
Цената на пакета е 20 млн. долара, или 123.34 долара на акция. Купувачът ще инвестира 30 млн. долара през следващите 3 години. Работните места ще бъдат запазени за 5 години.
Дружеството "Барек овърсийз лимитид" е регистрирано в Кипър и е създадено с цел закупуване на 51% от "Дружба". Непреки акционери в "Барек" (чрез холдинга "Янос") са "Юла глас" - 45%, "Фригоглас" - 45%, и "Юромърчант болкан фънд" - 10%. "Юла глас" държи 65% от гръцкия пазар на стъкларски изделия, а "Фригоглас" е най-големият производител в Гърция на хладилни шкафове със стъклени врати. Същите акционери са обединени в дружеството "Гласинвест", което в началото на миналата година придоби софийския стъкларски завод "Стинд".
"Утвърдихме сделката с допълнителни забележки за спазване на изискванията на Комисията за защита на конкуренцията", заяви Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. "Барек" трябва да съобразява бъдещата си дейност с няколко разпоредби от Закона за защита на конкуренцията (чл.2, ал.2, т.2, чл.9, ал.1, чл.18 и чл.34). Според тях "Барек" не трябва да предприема действия за нарушаване на конкуренцията в други държави, с които по този въпрос България е страна по международен договор; не трябва да сключва споразумения с други производители на стъкло на българския пазар (например със софийския завод "Стинд", който е собственост на "Гласинвест", в която мажоритарен собственик е "Юла глас"); не трябва да използва монополното си положение за установяване на неизгодни цени спрямо клиентите и поставяне на условия към тях; не трябва да продава продължително време на цени под себестойността на продукцията, да използва рекламни игри, да предлага стока на изплащане или срещу добавка и т.н.
Ако купувачът злоупотреби с доминиращото си положение, той ще дължи 500 млн. лв. санкция, заяви Асен Дюлгеров. За всеки от ръководителите на предприятието, който с действията си предизвика нарушение на Закона за защита на конкуренцията, също ще има глоби. Според договора "Барек" трябва да плаща по 20 хил. долара неустойка на АП за всяко отделно нарушение.
В Румъния се задава нова политическа криза
Румънският премиер заяви на 19 юли, че тази седмица ще поиска обяснение за забавянето на пазарните реформи, което е поставило страната на края на списъка от страни, кандидатстващи за членство в Европейския съюз. Това изявление на премиера Василе е провокирано от отчета на финансовия министър, чиито параметри показват, че постъпленията от приватизацията са далеч по-малки от предвидените, дефицит, който по всяка вероятност, ще бъде обсъждан следващия месец, при ревизирането на бюджета. В своя коментар премиерът Василе обобщи, че прогресът в областта на приватизацията и преструктурирането на икономиката при управлението на центристката коалиция може да се отчете като незадоволителен. Според него за това са допринесли няколко фактора - нерешителност, законодателни пречки, неефикасност на държавните фондове, като основните упреци бяха отправени към Румънската агенция по приватизация. На следващото заседание на кабинета на министъра на приватизацията Димитриу ще бъде даден половин час, за да представи конкретни мерки и програма за ускоряване на приватизационните процеси. Намеренията на румънското правителство включват продажбата на телекомуникационната компания до края на месец септември, както и на две големи банки до края на годината. Според Василе: "Това са крайните срокове, които трябва да бъдат спазени от отговарящите за приватизацията. Ако има някакви отлагания, отговорните за това ще бъдат уволнени."
Румънската икономика започна да показва признаци на криза. Дългосрочните и средносрочните задължения на Румъния са нараснали до 8.152 милиарда долара през април, с около два процента повече от предишния месец и с почти три процента от края на 1997 г. Бюджетният дефицит се е увеличил до 662 милиона долара през периода от януари до април, от 442 милиона в първата четвърт на тази година, като през същия период на 1997 г. е бил 396 милиона долара по данни на румънската централна банка. Финансовият министър Даниел Даиану наскоро каза, че е разтревожен от текущия баланс, и обяви мерки за контрол на бюджетния дефицит, за да намали тежестта върху платежния баланс. Международният валутен фонд също изрази загриженост заради нарастващия бюджетен дефицит.
Март бе последният месец, в който разногласията между партиите в управляващата коалиция ограничаваха възможностите на правителството. През април беше одобрен рестриктивен бюджет, в резултат на който месечната инфлация спадна до 1.3 процента през юни от 7.2 процента през март. Според вестник Romania Libera златните резерви на румънската национална банка през април са се увеличили до 959 милиона долара, с около 2.5 процента повече от предишния месец. Въпреки това финансовият министър Даиану заяви, че са необходими мерки, които да доведат до намаляване на разходите и увеличаване на държавните приходи. Според него румънската икономика няма да постигне растеж за втора поредна година. Като една от основните причини за липсата на икономически растеж се изтъква слабият интерес на външните инвеститори към Румъния. Те очакват правителството да даде гаранции за инвестициите им, обещание, дадено от управляващите при идването им на власт през 1996 г. През изминалата седмица слабостите на румънските реформи бяха изложени и на прецизна проверка на международно ниво при визитата на президента Емил Константинеску в САЩ, където той трябваше да ги представи пред президента Клинтън. Американският президент е потвърдил, че Румъния е постигнала впечатляващи успехи и е подобрила шансовете си за влизането в НАТО на следващия етап на разширяване. Оценките на европейските партньори на Румъния обаче са далеч по-песимистични. Директорът на Европейската комисия за връзки с Източна Европа обяви, че поради слабите си икономически показатели Румъния е единствената от десетте източноевропейски страни, кандидатки за членство в Европейския съюз, чиито шансове за присъединяване се влошават, вместо да се подобрят. Във Вашингтон след разговорите си в Белия дом Константинеску и Клинтън излязоха с общо изявление за бъдещето на румънските реформи. Основните пунктове, на които се акцентира в него, са три: Румъния трябва да ускори приватизацията на големите държавни предприятия и банки, да придвижи напред преструктурирането на приватизираните компании и да пресъсредоточи приоритетите си при провеждането на реформите си с цел подписване на ново споразумение с Международния валутен фонд.
Като допълнение към необнадеждаващите икономически реалности дойде изявлението, направено от Moody's Investor Service, че възможностите на Румъния за поддържане на валутния курс на сегашните му нива и обслужването на емисиите на държавни ценни книжа са се влошили, което е резултат от намаляване на доверието от страна на чуждестранните инвеститори и кредитори. На практика това означава, че Румъния ще изпита допълнителни трудности както при договорирането и получаването на нови заеми, така и при опитите й да подобри възможностите си за привличане на чужди инвестиции. Четвъртото стенд-бай споразумение между Румъния и МВФ на стойност 410 милиона долара, сключено през следкомунистическия й период, изтече през май, като на Румъния бяха изплатени едва два от договорените по него пет транша. Преди да започне обсъждането на ново кредитно споразумение с правителството обаче, МВФ очаква от него да излезе с конкретен план за реформи. Представителят на фонда за Румъния Джон Хил предлага кабинетът да предприеме мерки за запазване на текущия баланс и рамката на бюджетния дефицит под контрол. По повод на бъдещото споразумение с фонда президентът Константинеску заяви, че относително малката сума, която страната му е получила от МВФ, е по-маловажна от установяването на трайно партньорство с фонда, което според него ще увеличи доверието на потенциалните инвеститори. От своя страна МВФ изрази несъгласие с плановете на правителството за реализация на скъпоструващи проекти, като сключеното този месец споразумение за набавяне и производство съвместно с американската фирма Bell Helicopters Textron на 96 военни хеликоптера. Проектът, който се очаква да бъде на стойност най-малко 1.5 милиарда долара, породи разногласия в кабинета. Финансовият министър заяви, че няма да подпише правителствените гаранции по сделката. Въпреки това президентът Константинеску използва визитата си във Вашингтон, за да защити проекта, както и да изрази разочарованието си, че западните компании искат от правителството на първо място да им осигури гаранции по сключваните сделки. Според него инвеститорите трябва да поемат своите рискове и не е нормално да изискват от правителството гаранции за години напред, които ще рефлектират върху бюджета на страната. Това, което правителството е готово да направи, е да им осигури политическа и социална стабилност.
Румънското правителство възнамерява да повиши данъците върху заплатите и да въведе нови данъци върху собствеността. Постъпленията от по-високите данъци ще бъдат използвани за преодоляване на бюджетния дефицит. Това е било потвърдено от министъра на финансите Даниел Даиану по време на визитата на президента Константинеску в САЩ.
Бюджетният дефицит нарасна значително и правителството не може да намери други източници за финансиране на държавните разходи и за запазването му на предварително прогнозираните нива в рамките на 3.6 процента от БВП, лимит, залегнал в споразумението с МВФ и Световната банка. Бюджетът за 1998 г., който бе приет през месец май тази година, ще бъде ревизиран и актуализиран през август. Заедно с ремонтирането му правителството възнамерява да съкрати държавните разходи и да намали предварително отпуснатите суми за всички държавни институции и за държавните компании, субсидирани от бюджета. Според източници от финансовото министерство новите данъци ще увеличат бюджетните приходи с 3 процента от БВП. Междувременно, за да предотврати обезценяването на леята, на 21 юли централната банка започна интервенция на пазара, продавайки малки суми в долари. Според дилърите обаче леята може да продължи да се обезценява заради големите корпоративни покупки на фона на ограниченото предлагане на валута и свръхликвидния паричен пазар.
Ако не бъде овладяна задаващата се икономическа криза, твърде вероятно е тя да вземе своята политическа цена. Възможно е буксуващите румънски реформи да доведат до размествания в правителството. Вестник Jurnalul National твърди, че премиерът Василе планира промени в коалиционния кабинет през следващите няколко седмици. Според вестника евентуално ще бъдат сменени вътрешният министър и министърът на приватизацията. Така икономическата нестабилност лесно може да се пренесе на политическо равнище, ако партиите, подкрепящи правителството, не успеят да постигнат консенсус около мерките за стабилизиране на румънската икономика, а Румъния може да навлезе в нов период на икономическа и политическа нестабилност.
Текущ баланс на Румъния (млн. долара).
Данните са условни. Общата разлика за 1997 г. е 2.486 млн. долара, намаляла от 2.571 млн. през 1996.
Ще закрият ли Агенцията за приватизация
В понеделник Министерският съвет ще решава колко предприятия ще се продават от Агенцията за приватизация и колко от отрасловите министерства. Тогава ще се гледат промените в Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия, които бяха отложени от предишното заседание на правителството.
Първоначалното предложение, което влезе в съвета по структурна реформа, беше АП да продава дружества с дълготрайни активи над 5 млрд. лв. В по-следващ вариант на законопроекта е залегнало предложението на изпълнителния директор Захари Желязков прагът да стане 1 млрд. лв. "Предприятията могат да се класират като средни (до 1 млрд. лв.), големи (над 1 млрд. лв.) и свръхголеми, при това труднопродаваеми (над 5 млрд. лв.). Истинските опасения на Желязков са, че евентуално приемане на граница от 5 млрд. лв. означава АП да бъда закрита, защото на практика няма да има с какво да се занимава. Голяма част от предприятията с дълготрайни активи над 5 млрд. лева са в забранителните списъци за приватизация, друга пак голяма част са дадени на посредници и ролята на агенцията практически е сведена до протоколна. Докато в края на април Захари Желязков и Едит Гетова (зам.-министър на промишлеността), се надпреварваха да се хвалят кой пръв ще свърши с раздържавяването - АП или промишленото министерство, сега очевидно шефът на АП се е отказал от благородното състезание. Според неговите разчети, ако се приеме границата от 1 млрд. лв., АП все пак ще има да продава още около 100 предприятия. При този праг за промишленото министерство остават над 1000 предприятия, за земеделското - около 400, за строителното - около 300, за търговското - около 100, и за транспортното министерство - около 200 предприятия.
Не е изключена възможността по време на заседанието правителството да приеме по-висок праг от 1 млрд. лева. Практиката напоследък показва, че ролята на агенцията е повече да създава бюрократични пречки пред приватизацията, отколкото да помага. Въпреки че при сделките с консултанти нейната роля е само да одобри сделките, АП реши да "покаже мускули" и да покаже кой командва на посредниците. Последваха скандалите с договорите и ТОБ. Посредникът за авиокомпания "Балкан" беше принуден да пусне повторна обява за набиране на оферти. Започнаха разправиите и с посредника за Русенска корабостроителница Ди Еф Си. Това настрои редица представители на правителството срещу агенцията. Освен тях вицепремиерът Александър Божков, чиято власт беше доста ограничена с идването на Захари Желязков като изпълнителен директор, едва ли ще пропусне възможността да си възвърне позициите.
Агенцията за приватизация предлага в друга промяна на закона да влезе текст, че възнагражденията на приватизационните консултанти могат да се плащат директно от паричните постъпления по сделките. Мотивите на Захари Желязков са, че "поради ниските приходи от приватизационни сделки, осъществявани с помощта на приватизационни консултанти по програмата САРА, във фонда на АП "Покриване на разходите от приватизация на държавни предприятия" може да се окаже, че няма достатъчно средства за заплащане на възнагражденията, предвидени в договорите с консултантите". Подобно развитие на сделките с посредници обаче на практика означава да се компрометира целият приватизационен процес пред външните експерти и потенциални инвеститори.
Проектозаконът за изменение и допълнение на закона за приватизацията ще се обсъжда на правителствено заседание тази седмица. Разглеждането му беше отложено от миналия понеделник заради липсата на становища от повечето заинтересовани министерства. Проектът вече е одобрен от правния отдел на АП, който е автор на повечето от новите текстове.
Текстът за възнагражденията на консултантите вероятно ще предизвика спор между АП и Министерството на финансите (МФ). Причината е, че министерството е категорично против идеята на Желязков да превежда пари на посредниците направо от постъпленията по сделки. Аргументът на МФ е, че това създава възможност консултантските възнаграждения на практика да се плащат от бюджета. Досега законът за приватизацията предвиждаше, че 10% от постъпленията по приватизационни сделки отиват във фондовете за покриване на разходите, а до 4% от постъпленията в тях могат да се използват за плащане на възнаграждения на упълномощените консултанти. Според новата редакция на закона постъпленията от сделки вече няма да постъпват в никакви други фондове освен във фонда за покриване на разходите за приватизация - както и досега 10 %. Всички останали приходи по продажби на предприятия, както и неустойките по неизпълнени ангажименти на купувачите (за бъдещи инвестиции, запазване и увеличаване на работните места) ще отиват направо в централния републикански бюджет.
Въпреки че при обсъждането на промените в закона за приватизация Съветът по структурна реформа се отнесе с неодобрение към предложението на Желязков приходите от продажба на обособени части да не отиват в предприятията, а направо в бюджета, неговата идея е влязла в трансформиран вид в текста на законопроекта. Единият вариант, предвиден в него, е средствата да остават на разпореждане на предприятията по преценка на приватизиращия орган, а другият - само част от получените приходи да остават за предприятието, пропорционално на балансовата стойност на обособената част.
Както се очакваше, АП предлага нов текст и за целевата приватизация. Според него правителството ще определя списък от държавни предприятия, при приватизацията на които да не се допуска плащане с непарични платежни средства - тоест със ЗУНК-ове, брейди-облигации или инвестиционни бонове. Тази идея на Захари Желязков също не получи одобрението на Съвета по структурна реформа преди две седмици, но все пак е залегнала в законопроекта. В мотивите до Министерския съвет Желязков прави доста разширено тълкуване на този текст. Според него новата редакция не само означава, че за най-атрактивните предприятия постъпленията ще бъдат само в пари, но и се гарантира, че те няма да бъдат купени на разсрочено плащане от работническо-мениджърски дружества.
Планираните промени в закона за приватизацията значително стесняват възможностите на РМД да участват в сделки на фондовата борса. Странно е, че АП за пореден път настоява да уреди елементи на борсовата дейност в закона за приватизацията. В проекта е предвидено, че когато методът на приватизация е публично предлагане на акции, няма да се допуска разсрочено плащане. Това означава, че РМД имат право да придобиват акции на официалния или свободния пазар, но като обикновени купувачи. При борсови сделки освен това няма да се допуска плащане чрез инвестиционни бонове.
За сметка на ограниченията при борсовите сделки Захари Желязков предлага РМД да бъдат улеснени при даването на едноличен контрол на определено лице (обикновено шеф на дружеството) или при привличането на инвеститор, който се прикрива зад колектива. Идеята на АП е да не се спазва текста, според който никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от една трета от капитала на РМД. Агенцията предлага да отпадне фразата "сам или чрез свързани лица", защото било трудно да се следи за нейното спазване. Ако предложението на Желязков се приеме, това означава, че директор на държавно предприятия спокойно ще може да учреди РМД, в което основни акционери да бъдат например неговите роднини или съдружници.
За шест месеца са продадени под 2% от държавните активи
Раздържавените активи през първото шестмесечие на годината са 1.7% от всички дълготрайни материални активи на държавата, съобщи Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Данните са обобщени за всички приватизиращи ведомства. Само АП е раздържавила 1.17% от активите през първото шестмесечие. Едва 0.18% се падат на промишленото министерство, където според предишни изявления на вицепремиера Александър Божков приватизационните сделки са толкова много, че вече е трудно да се броят, а на трето място по дял раздържавени активи се нарежда земеделското министерство с 0.17%.
Изчисленията се правят отново на база 580 млрд. лв. (обща стойност на дълготрайните активи към 31 декември 1995 г.) и по старата методика - предприятие, в което са раздържавени над 67% от капитала, се смята за 100% частно, а под 67% се пресмята само точната стойност на раздържавените активи.
За второто тримесечие на 1998 г. всички приватизиращи органи са продали 128 пакета от акции и дялове и 114 обособени части. Сделките с работническо-мениджърски дружества са общо 89, а по чл.35 от закона за приватизацията са 77 (тоест с облекчения за работници, наематели и арендатори на обособени части). "Това означава, че сделките с преференции са общо две трети от общия брой на сключените сделки", каза Дюлгеров. Той допълни, че договорените плащания за същия период са 73.6 млрд. лв., от които 41 млрд. лв. в брой и 33 млрд. лв. - чрез ЗУНК-облигации.
Предстои скандал за Русенската корабостроителница
"За Русенската корабостроителница нещата се забатачиха", заяви през изминалата седмица Стоян Тодоров, зам. изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според него посредникът за продажбата на предприятието Ди Еф Си (DFC) е представил доклад в насипно състояние, а освен това има нарушение на приватизационната процедура, защото срокът за подаване на оферти бил прекалено кратък и два потенциални купувача не успели да се включат в наддаването. "Има вариант да се обяви нов срок за подаване на оферти", каза още Тодоров. Това на практика означава приватизацията на Русенската корабостроителница да се върне към отминал етап и значително да се забави.
Поредното изказване на висш служител на АП срещу работата на чужд посредник предизвика ответна реакция от страна на Ди Еф Си. "Представихме на агенцията структуриран доклад от стотици страници, който включва анализ на офертите и всичко, което се е случило на всеки етап от приватизационната процедура", коментира Анджей Шафернакер, мениджър на Ди Еф Си - България. Според него АП администрира приватизацията с правни проблеми, вместо да се концентрира върху самите приватизационни сделки. "Звеното на програма САРА в България изцяло ни подкрепя. Работим в прекрасно сътрудничество с финансовото министерство {принципал на Русенската корабостроителница, която е в изолация}. Не сме имали проблеми и с Министерството на промишлеността. Не разбирам защо АП създава пречки", каза още Шафернакер.
Експерти от Ди Еф Си са имали среща с представители на АП, на която са поискали мнението на агенцията по определени параметри от предстоящата сделка. "Не сме представили проекторешение за избор на купувач. Възнамеряваме да го направим в началото на другата седмица {тази} и да го представим пред надзора на АП", заяви Анджей Шафернакер. Според него е недопустимо евентуално рестартиране на приватизационната процедура.
Според запознати двете оферти са от немския консорциум H+S и от SKL (словашката корабостроителница "Лоденице"). Те имат доста близки параметри.
Според АП освен нередностите в процедурата при продажбата на Русенската корабостроителница има правни неясноти. Например дали водните съоръжения на предприятието са публична държавна собственост и подлежат на концесиониране, дали трябва да се вземат предвид разпоредбите на международната конвенция за убежищата и т.н. "Корабостроителницата няма да изпълнява функциите на пристанище, така че тези проблеми не би трябвало да съществуват", заяви Анджей Шафернакер.
Забавянето на раздържавяването се изрази и в липса на нови процедури
От началото на лятото решенията на приватизиращите органи, с които те откриват нови процедури за приватизация, прогресиращо намаляват. Според обясненията на чиновниците от държавните ведомства основната причина за това е, че Агенцията за приватизация и министерствата трудно успяват да сключат сделки дори с предприятия, за които има открити процедури. "В момента има 500-600 висящи открити процедури на всички приватизиращи ведомства. Една от причините за забавянето е, че започва да се изчерпва ресурсът. Освен това повече от два месеца не можем да се разберем кой какви процедури ще открива заради твърде ниската граница на активите, предвидена в закона за приватизация", заяви Стоян Тодоров, зам.-директор на Агенцията за приватизация. "В момента на откриването на процедура натовареността на служителите на агенцията рязко се покачва, защото за всичко трябва да се дава разрешение. Например за даване на помещения в предприятието под наем, за получаване на кредити и др. Защо тогава е необходимо да се открива процедура, ако към определено предприятие и без това няма заявен интерес", допълни Тодоров.
Повечето експерти от приватизационните отдели на министерствата обаче посочват като най-важна причина за намаляването на броя на откритите процедури въпроса с границата на активите, от която зависи кой приватизиращ орган ще продава предприятието. С последните промени в закона за приватизацията беше записано, че предприятия с активи под 350 млн. лв. към 31 декември 1997 г. ще се продават от ресорните министерства, а над този праг - от АП. Тъй като обаче в края на 1997 г. активите на държавните предприятия бяха ревалоризирани, границата се оказа нереална и на практика всички предприятия с предстояща приватизация преминаха към ресурса на АП. В много от случаите се налагаше агенцията да упълномощава останалите приватизиращи органи за откриване на процедури и довършване на започнати сделки.
"Процесът се забави за известно време точно заради упълномощаването. Освен това през пролетта вече имахме достатъчно открити процедури", заяви Валентин Гълъбов, шеф на приватизационното звено в Министерството на транспорта. "При нас темпото не е намаляло", коментира обаче Стефка Димитрова, шеф на управление "Приватизация" в промишленото министерство.
Едно от оправданията за затишието е, че по време на отпускарския период няма достатъчно експерти, които да подготвят заповедите за процедури, както и че министрите ще излизат в отпуск и затова няма да има кой да ги подписва. Така погледнато, излиза, че когато министрите излязат в отпуск, и самото раздържавяване трябва да спре. С тези обяснения обаче въпросът се измества, защото най-същественото е не колко са откритите процедури, а колко са сключените сделки. Задръстването с открити процедури е естествено, като се има предвид неохотата, с която държавата продава. Стремежът към приватизация на парче, макар и да се струва привлекателна на чиновниците, ще направи невъзможно изпълнението на програмата за приватизация за много по-дълъг период от предвидения. А държавните ведомства и досега не полагат никакви усилия, за да използват признатите за бързи и ефективни методи като борса и търгове, в които договорките с кандидат-купувачът липсват или са сведени до минимум.
И кейовите стени станаха пречка за приватизацията
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през изминалата седмица утвърди продажбата на 25% от капитала на "Кораборемонтен завод Одесос" - Варна, на работническо-мениджърското дружество "КРЗ инвест". Цената на сделката е 3.26 млн. долара. Купувачът ще ползва полагащото му се по закон право на разсрочено плащане за срок от 10 години.
Досега сделката се отлагаше, защото според експертите на АП не беше ясно дали кейовете и водната площ към тях влизат в активите на предприятието и дали са публична държавна собственост, която подлежи на концесиониране. "За щастие се оказа, че акваторията не е в активите на дружеството", каза шефът на надзора Асен Дюлгеров. Той допълни, обаче че отдел "Концесии" в Министерския съвет е дал становище, че стените на кейовете, които са в активите на дружеството, представляват публична държавна собственост и следователно подлежат на концесиониране. За да се избегне удължаването на приватизацията с концесионна процедура, предстои те да бъдат извадени от активите на "КРЗ Одесос" и да бъдат прехвърлени на държавата срещу остатъчния държавен дял. Решението за това ще трябва да бъде взето на общо събрание на акционерите на "КРЗ Одесос" с две трети мнозинство, коментира Дюлгеров. Стойността на кейовите стени е 6.6% от балансовата стойност на активите на предприятието. Други 6.6% от капитала на "КРЗ Одесос" са предвидени за продажба на служителите на предприятието при преференциални условия, 1.4% са заделени за удовлетворяване на реституционни искове. Чрез масовата приватизация бяха раздържавени 67% от капитала на "КРЗ Одесос".
Проблем с неизяснен правен статут на кейовите стени се очаква да възникне при продажбата на дружествата Трансстрой във Варна и Бургас от транспортното министерство, както и при приватизацията на Русенската корабостроителница.
Накратко
На 28 юли тази година е насрочено общо събрание на "Пенсионен фонд Мултигруп" АД, единствената точка от дневния ред на което ще бъде обсъждане на промени в надзорния съвет на фонда. В момента членовете на надзорния съвет на фонда са трима - Илия Павлов (председател), Радослав Ненов и Бояна Попова. С оглед на последните развития на вътрешния конфликт в структурите на Мултигруп се очаква изключването на Радослав Ненов от състава на надзора. Акционери във фонда са общо десет фирми, повечето от които от структурата на "Мултигруп холдинг". Капиталът на фонда е 200 милиона лева, като всеки акционер притежава 10% от капитала.
Три оферти са подадени за участие в приватизацията на "Промет" - Бургас, и една за "Стомана" - Перник, съобщи Майк Митън, ръководител на проекта на консорциума "ВС Аткинс" (WS Atkins) - "Райфайзен инвестмънт" (Raiffeisen Investment), който е посредник за продажбата на "Промет", "Стомана" и "Кремиковци". Според съобщението сред кандидатите имало и български, и чуждестранни инвеститори.
Правителството взе решение през миналата седмица за двойно увеличение на щата на служителите в Центъра за масова приватизация (ЦМП). Според решението в центъра вече ще работят 124 души, а в регионалните центрове - общо 56 души. Броят на служителите ще се увеличава в продължение на една година. Аргументът за правителственото решение бил, че с новата емисия инвестиционни бонове ЦМП поема допълнителни функции.
Надзорът на Агенцията за приватизация одобри сделката за продажба на 51% от "Оргахим" на "Уайтбийм холдингс лимитид" (Whitebeam Holdings Limited) срещу 8.9 млн. долара. "Оргахим" има 760 млн. лв. краткосрочни задължения, 26 млрд. лв. задължения, преоформени като дълг към държавата, и около 3.6 млрд. лв. други задължения. Обслужването на всички задължения ще бъде поето от новия мажоритарен собственик. Фирмата купувач е регистриранa в Малта. "Това е консорциум, в който участват Българо-американският инвестиционен фонд и две чуждестранни физически лица", поясни Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП.
Консорциум "Победа инвест", който включва осем фирми, купи през миналата седмица 64% от бургаската бисквитена фабрика "Победа" срещу 2.2 млн. долара. Купувачите са "Калиман - ЕАЦ" ЕООД, "Бове - 1" ООД, "Фармацевтичен приватизационен фонд Калиман" АД, "Роми трейдинг" ЕООД, "Глобал капитал" АД, ЕТ "Унилекс - Сава Чоролев Ес Ви Ес", ЕТ "Веселина - Галя Генчева" и ЕТ "Рейн - 91".
Главният прокурор Иван Татарчев поиска да бъде обявена за противоконституционна част от преходните и заключителни разпоредби на закона за приватизацията, където се урежда начинът на удовлетворяване на реституционни искове. Ако съдът приеме виждането на прокурора, правоимащите бивши собственици вече ще могат да получават имотите си (а не дялове, акции или компенсаторни бонове, както досега). Това няма да се отнася за случаите, когато вече има сключена сделка. Ако съдът вземе такова решение, то значително ще забави много предстоящите сделки, а част от тях ще направи невъзможни.
АП започва да избира борсови посредници
През тази седмица се очаква Агенцията за приватизация за пръв път да обяви избор на борсови посредници. "Те ще продават пакетите от акции от нашия стар списък с 18 предприятия. За борсата ще прибавим пакети от още около 20 предприятия. Трябва добре да преценим от кои, защото борсата не гледа благосклонно на предлагане на акции от малки предприятия", коментира Стоян Тодоров, зам. изпълнителен директор на АП. По-късно той поясни, че от т.нар стар списък са извадени "Тежко машиностроене" - Радомир, ВАМО (заради проявен директен интерес) и "Петър Караминчев". Обмисляло се от списъка да излезе и "Латекс" - Бяла.
Преди две седмици надзорът на АП прие специални вътрешни правила, по които ще се прави избор на инвестиционни посредници за публично предлагане на фондовата борса на акции, собственост на държавата. Според правилата кандидатите трябва да са лицензирани от Комисията по ценните книжа и фондовите борси инвестиционни посредници и да са членове на фондовата борса. Към офертите си те трябва да приложат доказателства, че отговарят на тези изисквания, както и удостоверения за актуалното си правно състояние и одитиран счетоводен баланс за последната календарна година. Кандидатите ще се оценяват по техните предложения за размера на исканото възнаграждение и за срока, в който са готови да подготвят проспекти на дружествата, от които ще се предлагат акции.
Комисията за избор на посредници ще се назначава от изпълнителния директор на АП Захари Желязков. Тя ще се състои от трима до петима членове, от които поне един трябва да бъде правоспособен юрист. Комисията трябва да подготви обява за набиране на оферти на кандидати за инвестиционни посредници, която да бъде публикувана в един централен всекидневник. След получаването и отварянето на офертите комисията трябва да установи дали отговарят на изискванията. След това трябва да класира редовните предложения и до 14 дни след изтичането на срока за подаване на оферти да предложи на изпълнителния директор на агенцията проекторешение за избор.
Странно, но според правилата, в случай че в дадения срок нито един посредник не подаде оферта, комисията ще има право да предложи промяна в метода на приватизация. Тоест, вместо да промени началните условия, които очевидно не са привлекателни за инвестиционните посредници (като например прага на възнаграждението), комисията може да реши предприятията да се продават отново чрез преговори, конкурс или търг. Така че шефът на АП Захари Желязков и председателят на надзора Асен Дюлгеров продължават да са неубедителни, когато твърдят, че не са противници на раздържавяването чрез фондовата борса.
Борсата конкурира приватизацията по чужди инвестиции
Чуждестранните инвестиции, които са влезли в България през капиталовия пазар от началото на октомври миналата година до края на юни тази година, са общо 72.7 млн. долара. Тази информация е била предоставена на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) от Централния депозитар. Обемът на инвестициите отразява само транзакциите, от които в страната ни са влезли свежи ресурси, тоест изключени са случаите, в които е имало двойно или повече пъти прехвърляне на собствеността върху един и същ пакет от ценни книжа.
За сравнение - според обобщената справка на АЧИ чуждите инвестиции, влезли чрез касова приватизация през първото шестмесечие, са 47.4 млн. долара. По-голямата част от тази сума обаче е формирана от трите най-големи касови сделки през полугодието. Това са продажбата на ЦУМ за близо 16.5 млн. долара, на остатъчния дял в размер на 40% от капитала на СО МАТ за близо 13 млн. долара и на "Новотел Европа" за малко над 12 млн. долара.
Най-големият инвеститор през капиталовия пазар остава Кипър, който беше номер едно и за първото тримесечие на тази година. Общата сума на кипърските инвестиции в български акции досега е 35.6 млн. долара, или 48.9% от общия обем на чуждите инвестиции през капиталовия пазар. На второ място отново е Люксембург - с 8.9 млн. долара инвестиции, или 12.3% от общата сума. Третият инвеститор през капиталовия пазар е Великобритания - 6.2 млн. долара, или 8.5% от всички чужди инвестиции в акции. След това се нареждат САЩ (5.6 млн. долара - 7.7%), Белгия (3.5 млн. долара - 4.9%), Турция (2.1 млн. долара - 3%) и Швейцария (1.6 млн. долара - 2.2%).
През последното тримесечие има увеличение на чуждите портфейлни инвестиции (тоест придобитите пакети са под 10% от капитала на определено дружество) с 21. 8 млн. долара. За сметка на това т.нар. преки инвестиции чрез капиталовия пазар (придобиване на пакети над 10% от капитала) са намалели от началото на април до края на юни с 12.5 млн. долара *. Причините за това според наблюдатели на българския капиталов пазар са две. От една стра на, вече приключва преструктурирането на собствеността в голяма част от предприятията от първата вълна на масова приватизация. От друга страна, макар и слабо, има увеличение на чуждестранния интерес към инвестиции в български ценни книжа. Според експерти увеличаването на интереса към акции на български предприятия е в резултат на насочването на рискови капитали от чуждестранни инвеститори към нашия пазар. Поради големия риск, който съществува при играта на българския пазар обаче, капиталите, които се насочват към него, са съвсем малка част от инвестициите в международен мащаб. Все пак идването на такива капитали е показателно за наличието на интерес или по-скоро за положителни очаквания за развитието на нашия пазар. Точно защото инвестициите в България са високо рискови, до момента някои от играчите са реализирали значителни печалби. Борсовата статистика показва, че в периода на най-високи цени на борсата (април - май 1998) увеличението спрямо началото на годината е било средно между 50 и 80%. За дружествата, които се смятат за най-перспективни в по-дългосрочен план (фармацевтични, туристически и тютюневи предприятия), увеличението на цените е било повече от два пъти. Макар и сравнително малки по обем, рисковите капитали явно са успели да повлияят на акциите на големите дружества, като се има предвид, че капиталовият пазар у нас остава слабо развитият, а от най-атрактивните дружества, които могат да се търгуват свободно на пазара, има пуснати съвсем незначителни дялове.
Падането на цените на акциите, което започна през първите две седмици на май, може да се обясни с факта, че на пазара не са се появявали нови инвеститори. Фактически засега липсва стабилен чуждестранен интерес. Причините биха могли да са свързани с очакванията за приемане на нов закон за ценните книжа, в който много детайли все още не се знаят със сигурност, и с липсата все още на ясни перспективи за икономическо оживление.
За второто тримесечие на годината преките инвестиции през капиталовия пазар имат отрицателна стойност. Според аналитици причината е, че инвеститорите са по-склонни да продават големите пакети и да влагат парите си в малки дялове, които са по-ликвидни и удобни за спекулативни прехвърляния. Това обаче значи, че бизнессредата в България остава лоша. Практически управлението на дадено предприятие е по-рисково и изисква много повече усилия, в много повече посоки, отколкото се смята за нормално в по-развитите държави. Според данните за разпределението на придобитите пакети по техния размер, портфейлните инвестиции представляват близо 70% от всички чужди инвестиции през капиталовия пазар.
"Кнауф гипсфазер" излиза от регистъра на публичните дружества
Общото събрание на видинското дружество за гипсофазерни плоскости "Кнауф гипсфазер" ще обсъжда в началото на тази седмица решение за отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества. Съобщението на съвета на директорите за свикването на събранието и за решенията, които ще се обсъждат на него, вече е публикувано в Държавен вестник.
На миналото общо събрание капиталът на "Гипсфазер" беше увеличен чрез непарична вноска от страна на новия собственик. Срещу апорта в размер на три милиона германски марки бе издадена нова емисия от акции, която изцяло беше придобита от вносителя по номинал. Чрез увеличението на капитала под условие делът на новия собственик възлиза на около 99% от капитала, което фактически обезсмисля направените от работниците инвестиции в акции на "Гипсфазер". Това означава, че няма да има проблеми за вземане на решение за затваряне на дружеството и то ще бъде отписано от регистъра на публичните дружества по реда, определен от закона за ценните книжа. Последното означава, че ръководството няма да бъде задължено да публикува информация за състоянието на компанията, както и че акциите й няма да могат да се търгуват на фондовата борса.
Австрийската фирма, която в началото на 1997 г. купи 60% от капитала на "Гипсфазер" срещу 4.6 млн. долара, е дъщерна фирма на една от най-големите европейски фирми за строителни материали Knauf - Германия. След придобиването на мажоритарен дял от предприятието новият собственик купи и пакетите на двата приватизационни фонда, които бяха придобили пакети от масовата приватизация. За боново раздържавяване през 1996 г. бяха предложени 25% от капитала на "Гипсфазер", от които 15.34% придоби ПФ "Орел инвест", други 7% станаха собственост на ПФ "Изгрев", а индивидуални акционери изкупиха 0.16% от капитала. След отварянето на фондовата борса в края на миналата година на нея бяха регистрирани трансфери с пакетите на фондовете.
Останалите 2.5% от дела за масова приватизация станаха собственост на работещите в предприятието. По данни от Агенцията за приватизация пакетът в размер на 15% от капитала, предназначен за изкупуване по преференциални условия от работещите в предприятието, е бил почти изцяло изкупен. Цените, по които тези акции са били придобити, са 50 процента от цената, договорена чрез касовата сделка, или около 17 долара на акция. Според договора за продажба на мажоритарния дял новият собственик е задължен да направи инвестиции в дружеството в размер на 5.4 милиона долара. За периода 19 май - 2 юли тази година през борсата (която е единственото място, където могат да се търгуват акциите на публичните дружества) преминаха общо 970 акции на цена 15 хиляди лева за акция. Тези книжа бяха изкупени от индивидуални акционери.
Булгарлизинг ще иска фалит на "Дунавска коприна"
Булгарлизинг възнамерява да поиска фалит на "Дунавска коприна", съобщи през миналата седмица Димитър Тадаръков, изпълнителен директор на лизинговата компания. Решението за обявяване на фирмата в несъстоятелност ще се обсъжда от съвета на директорите на Булгарлизинг през тази седмица. Причината за предстоящия иск е, че коприненото предприятие дължи на Булгарлизинг близо 3.3 млн. марки. Освен към Булгарлизинг "Дунавска коприна" има задължения и към Тексимбанк (около половин милион долара) и по Закона за уреждане на несъбираемите кредити (почти 2 млн. долара), съобщи шефът на Булгарлизинг.
Лизинговата фирма е правила три опита да придобие чрез приватизация мажоритарен пакет от "Дунавска коприна", като в първите два е предлагала да поеме всички задължения на предприятието. Офертите обаче били отхвърлени от Агенцията за приватизация, като според Тадаръков ведомството не е посочило мотивите си. Приватизационната процедура за "Дунавска коприна" не е била прекратявана, но след всяко писмо, че предложението на Булгарлизинг не съответства на изискванията на АП, потенциалният купувач получавал покана за участие в нови преговори.
Първата оферта от Булгарлизинг, подадена в началото на 1997 г., била за придобиване на 51% от капитала на "Дунавска коприна" срещу целия обем задължения. Тогава исканата начална офертна цена за 68% от капитала на дружеството, посочена в информационния меморандум на агенцията, надхвърляла 2 млн. долара. През есента на 1997 г. цената била свалена до малко над 1 млн. долара. Булгарлизинг подал оферта чрез швейцарското си дъщерно дружество "Булгарлизинг - Цуг", в което притежава 98% от капитала. Фирмата с швейцарска регистрация е била използвана, тъй като Булгарлизинг се оказа в списъка на кредитните милионери, което според последните промени в закона за приватизацията значи, че фирмата няма право да участва в приватизацията. Второто предложение предвиждало фирмата на Тадаръков да плати само част от цената, но в замяна на това да поеме задълженията на предприятие. При третата покана през май 1998 г. АП свалила началната цена за мажоритарния пакет от "Дунавска коприна" до 450 хил. долара. "Булгарлизинг - Цуг" подал оферта, в която предлагал минималната цена, но този път без опрощаване или поемане на задължения.
Булгарлизинг е изпратил писмо до Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, в което настоява да бъдат посочени мотивите за отхвърлянето на трите оферти. "Ако ни поканят четвърти път, пак ще участваме", заяви Димитър Тадаръков. Публичната му изява във връзка с евентуалното обявяване на "Дунавска коприна" в несъстоятелност обаче прилича на заплаха към АП, в случай че тя отново отхвърли кандидат-купувача "Булгарлизинг - Цуг". Според пресцентъра на АП към "Дунавска коприна" има заявен интерес от чужда фирма, така че настоящата процедура ще бъде закрита, а през есента ще бъде открита нова.
Левът остана стабилен спрямо марката
През изминалата седмица левът се търгуваше на нива 995.00/995.15 за марка при силен превес на предлагането на марки.
Високата цена на левовия ресурс бе в резултат на преводите на месечните данъчни вноски на фирми от банките към бюджетните сметки.
В същото време крайните клиенти използваха поскъпването на долара спрямо марката на външните пазари и продаваха валута, за да приключат междуфирмените си разплащания в края на месеца и да покрият текущите месечни плащания на заплати.
През седмицата в системата влязоха над 55 милиарда лева приходи от падежи на ДЦК. Част от вложенията бяха на чуждестранни инвеститори, които обръщаха в марки доходите си, за да ги репатрират, но търсенето на валута бе бързо покрито със свободния ресурс на банките и лев/марка остана без промяна.
Основният купувач на марки през седмицата беше БНБ на фиксирания спот-курс купува от 995 лева.
В резултат на поскъпването на долара на международните пазари левът поевтиня до 1783 за долар в четвъртък от 1767 в началото на седмицата.
Очаква се в краткосрочен план левът да запази относително високите си нива спрямо марката до края на месеца поради предстоящата месечна регулация на минималните задължителни резерви на банките, крайният срок за което е 3 август.
Накратко
Агенцията за приватизация подписа договор за продажба на пакет от 54 хиляди акции на ЕЛПО АД - гр. Николаево, с работническо-мениджърското дружество "ЕЛПО - 97" АД. Общата сума на сделката е 480 100 долара. Пакетът представлява 24.68% от капитала на дружеството. Според облекченията в закона за приватизация работническо-мениджърското дружество ще плати 10% от цената в брой в деня на подписване на договора, а останалите 90% за срок от десет години с едногодишен гратисен период. По време на първата вълна на масовата приватизация бяха предложени и изкупени 67% от акциите на ЕЛПО. За продажба на персонала при преференциални условия са предназначени 6.6%, а 1.82% - за удовлетворяване на реституционни искове. Най-големи дялове спечелиха ПФ "България" (27.82%) и "Булгар чех инвест" (10%).
Агенцията за приватизация обяви за спечелил търга за пакет от 25% от акциите на "Кораборемонтен завод" АД - Бургас, "Приват инжинеринг" ЕООД - София. Договорената цена е 555 000 долара. Предприятието извършва кораборемонтна дейност и поддръжка на кораби, произвежда съоръжения и резервни части за кораби.
Агенцията за приватизация обяви работническо-мениджърското дружество "Бисер олива 98" АД за победител в търга за продажба на пакет от 28 212 акции (23%) от капитала на "Бисер олива" АД - Стара Загора. Цената, която купувачът трябва да заплати за пакета, е 510 хиляди щатски долара при обявена от АП първоначална цена от 381 хиляди долара. Освен "Бисер олива 98" на търга се яви и още един кандидат - "Северкооп - гъмза холдинг", който бе декласиран поради невнасяне на депозит за участие в търга.
Няма подадени оферти за участие в повторния конкурс за приватизация на "Големи български мелници" ЕАД - Бургас, въпреки че цената беше намалена от 3.55 млрд. лв. на 3.195 млрд. лв. след липсата на интерес на първия конкурс. Очаква се да бъде обявен трети конкурс и цената отново да бъде намалена. Според неофициална информация от земеделското министерство липсата на интерес се дължи на големия брой реституционни искове към имуществото на "Големи български мелници". На практика на потенциалните купувачи се предлагали само складовете на мелницата, но не и самото предприятие.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството продаде 80% от дяловете на силистренската фирма "Бекер" ЕООД на австрийската компания "Брамак дахсистеме интернационал гмбх" срещу 750 млн. лв. "Бекер" произвежда бетонни керемиди, а купувачът е производител на покривни материали. Половината от цената трябва да бъде платена до 27 юли, а остатъкът - до 20 август. Според приватизационния договор купувачът поема ангажимент да инвестира 684.255 млн. лв. и да разкрие 19 нови работни места до 2001 г. Работническо-мениджърското дружество "Юта - 97" АД беше определено от Агенцията за приватизация за победител в търга за продажба на пакет от 32 809 акции (24% от капитала) на "Юта" АД - Русе. Договорената цена е 350 хиляди щатски долара. Предприятието произвежда технически нетъкан текстил, за който се използват местни и вносни суровини.
Доларът поскъпна на международните пазари
В началото на изминалата седмица щатската валута се търгуваше на 138.80/90 йени и 1.7774/84 марки.
Основната причина за поскъпването на марката спрямо долара бе одобряването на транша в размер на 5.6 милиарда долара от МВФ за Русия за финансиране на икономическата стабилизация.
Повишаването на цената на германската валута се дължи на относително силната експозиция на Германия като инвеститор в Русия.
В същото време търговският дефицит на САЩ продължи да нараства и за май достигна 15.75 милиарда долара, след като износът на американски стоки се срина до рекордно ниски за последните 15 месеца нива.
Според експерти отрицателното салдо може да принуди Федералния резерв да продава долари, за да повиши конкурентоспособността на американския износ. Основна предпоставка за тази стъпка би било преодоляването на правителствената криза в Япония след оставката на премиера Риутару Хашимото.
В началото на седмицата станаха известни три кандидатури на потенциални заместници на Хашимото като лидер на управляващата Либералдемократическа партия (ЛДП), което автоматично осигурява и поста на министър-председател. Това бяха шефът на правителствения протокол Серуко Каджияма, министърът на здравеопазването Хуниширо Козуми и външният министър Кейзо Обучи.
Адвокатът Каджияма спечели симпатиите на международните инвеститори, като заяви, че още на следващата редовна сесия на парламента ще поиска намаляване на данъците върху общия доход - това би повишило вътрешното потребление в Япония. Това задържа йената на нива 138.44/85 за долар.
В сряда японската преса разпространи информацията, че Обучи води убедително пред своите съперници и вече разполага с около 180 сигурни гласа от необходими 207 преди конгреса за избор на лидер на ЛДП на 24 юли.
От своя страна Обучи се обяви против повишаването на лихвите в страната, с което на практика разби надеждите за силна йена в краткосрочен план. Инвеститорите реагираха незабавно на новината и йената се срина до 140.18/78 за долар, а индексът Nikkei се понижи с 1.59 процента в сряда. По-нататъшното поскъпване на долар/йена бе ограничено поради слуховете, че е възможен компромис между съперниците, в резултат на който Каджияма да поеме министерството на финансите.
Обезценката на йената спрямо долара доведе и до техническа корекция на долар/марка до нива от 1.7837/75.
В четвъртък Fitch IBCA съобщи, че все още има вероятност да понижи кредитния рейтинг на Япония, а Standart & Poor's съобщи, че намалява кредитния рейтинг на Daiwa Securities. Опасенията за финансовата стабилност на Япония бяха допълнително засилени и от председателя на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан, който заяви, че на този етап няма признаци за икономическа стабилизация на азиатските страни и прогнозите в краткосрочен план са неблагоприятни.
Освен опасенията за финансовата стабилност на Югоизточна Азия през седмицата под заплаха бе поставен и балансът на силите в Близкия изток, след като Иран успешно проведе опит с нова ракета със среден обсег на действие. Ракетата "Шехаб-3" е конструирана от руски специалисти на базата на севернокорейската "Родонг" и може да носи ядрени глави и да поразява цели на разстояние 1200 км, което представлява потенциална заплаха както за съседен Ирак, така и за Израел.
САЩ реагираха остро на иранския опит и според експерти при провеждането на втори подобен опит може да се очаква налагането на икономически санкции на Иран.
Участието на руски експерти в разработването на проекта може за пореден път да изостри отношенията между Вашингтон и Москва и да доведе до замразяване на втория транш по споразумението между Русия и МВФ. В резултат на това доларът поскъпна и късно в четвъртък се търгуваше 1.7883/86 марки и 141.18/21 йени с потенциал за поскъпване до 1.80 марки и 150 йени в краткосрочен план.
Приходи от падежи на ДЦК понижиха междубанковите лихви
В началото на изминалата седмица овърнайт депозити се търгуваха на 2.6-2.8 на сто годишно, достигнаха до 3.0 процента във вторник и паднаха до 2.4.-2.5 процента в четвъртък.
Лихвите по ресурс със срок до една седмица в понеделник бяха 2.9-3.0 на сто, преминаха през 3.2-3.3 в средата на седмицата и достигнаха до 2.8-2.9 процента в четвъртък.
В началото на седмицата банките понижаваха левовата си ликвидност след преводите на данъчните вноски на крайни клиенти към бюджета и търсенето на депозити силно надвишаваше предлагането.
Понижената левова ликвидност се отрази и на редовните аукциони на ДЦК на финансовото министерство, като доходността на предложените едногодишни сконтови ДЦК се повиши до 6.81 на сто от 6.79 процента на аукциона на 13 юли.
Крайни клиенти също изтеглиха значителен по обем ресурс за текущите месечни плащания на заплати.
В сряда Министерството на финансите плати общо над 55 милиарда лева лихви и главници по ДЦК.
Плащанията надвишаваха двойно номинала на продадените през седмицата тримесечни и едногодишни книжа и в края на периода търсенето на левов ресурс за регулация на текуща ликвидност от банките се понижи.
Дилъри очакват ново повишаване на лихвите до края на месеца поради очертаващия се дисбаланс между входящи и изходящи плащания на банките.
Министерството на финансите предлага на 24 юли емисия тригодишни лихвени облигации с номинал един милиард лева и две емисии тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева на 27 юли. Плащанията на емисиите са в сряда и четвъртък. В същото време банките ще получат приходи от падежи на ДЦК в размер общо на 7.1 милиарда лева.
Допълнителен натиск върху левовия пазар ще окаже и наближаването на крайния срок за месечната регулация на минималните задължителни резерви, което силно ще ограничи предлагането на междубанкови депозити и ще подкрепи повишаването на лихвените равнища.
Очаква се поевтиняване на брейди-книжата
Българските брейди-книжа поскъпнаха в началото на изминалата седмица, след като МВФ отпусна първия транш в размер на 5.6 милиарда долара по кредитното споразумение с Русия.
Първоначалният оптимизъм на инвеститорите обаче бе изместен от опасения доколко средствата ще бъдат използвани за финансова стабилизация и прилагане на рестриктивни мерки, а не насочени към изплащане на закъснели пенсии и заплати за намаляване на социалното напрежение в страната.
В края на седмицата дълговите инструменти на страните в преход бяха притиснати от острото политическо противопоставяне между САЩ и Иран. В четвъртък бе огласена информацията, че Техеран е извършил успешен опит с новата си ракета със среден обсег "Шехаб-3". Ракетата може да поразява цели в Израел, Саудитска Арабия и Ирак, а според иранската програма след по-малко от година с помощта на руски специалисти "Шехаб-3" ще бъде пригодена за носител на ядрени бойни глави.
Според експерти иранската демонстрация на сила представлява много удобен повод за САЩ за прилагане на дълго отлаганите икономически санкции. В международен план това би означавало пренасочване на вложенията на инвеститорите към сигурните дългосрочни американски облигации за сметка на книжата на страните в преход.
Песимизмът за разрешаването на конфликта бе допълнително подхранен, след като в отговор на призивите за спазване на човешките права в Техеран бе екзекутиран известният дисидент Рухола Ровани по обвинение за изповядване на бахайска вяра, която се третира от ислямските фундаменталисти като ерес. САЩ призоваха Иран да запази живота на още седем осъдени на смърт бахайци, но вероятността Техеран да се съобрази с призива на този етап е незначителна.
В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 79.625 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 79.750 цента, а в нейния край котировките купува бяха 79.125 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в началото на седмицата по 75.375 цента, преминаха през 76.250 цента, за да стигнат в края на периода до 75.000 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB поскъпнаха от 64.750 цента в началото на седмицата до 65.750 в четвъртък.
Накратко
Египет иска големи покупки на пшеница
Египетски държавен представител заяви в сряда, че е търсил да закупи 50 000 тона американска червена пшеница или бяла пшеница с доставка между 25 и 31 август или 1 септември - 15 септември. Крайният срок на сделката е бил 9.30 сутринта местно време в четвъртък, 23 юли. Купувачът е решил да направи оферта преди 13.30 часа по Гринуич. Според него това е бил последният шанс за сключването на сделка. Обсъждани са и други възможности и при положение че не се получи достатъчно изгодна цена от американските доставчици, няма да им бъде предлагана нова сделка два месеца. Египетският купувач е сключил тази седмица сделка за 50 000 тона френска червена пшеница и все още се колебае дали да направи нова покупка на турска или австралийска пшеница.
Голям внос на пшеница за страните от Южна Африка.
Южна Африка се очаква да се превърне в един от най-големите вносители на пшеница и царевица тази година, след като получената в този регион реколта се оказва много слаба поради постоянно лошото време, високите разходи на продукцията и чувствително намалелите добиви. С няколко изключения страните в южна Африка посрещат проблемите, като фермерите се обръщат към по-печеливши култури, които да ги защитят на международните пазари от конкуренцията на други производители, получили богати реколти и облагодетелствани от импортни субсидии.
Леко повишение на цените на петрола.
На 23 юли фючърсите за септември се търгуваха със седем цента по-скъпо, на 12.94 долара за барел. След като преминаха за малко 13-доларовата бариера, последва завръщане на предишните нива. Според търговци има изгледи пазарът отново да пробие бариерата от 13.00 долара за барел и да пробва да достигне нива от 13.20 и 13.30 долара за барел. Цените на природния газ се повишиха с 2.50 долара и достигнаха 113.75 долара.
Среброто пробва бариерата от 5.70 долара.
Пазарът на сребро продължава опитите да премине бариерата от 5.70 долара за унция в четвъртък. Пазарът се закрепи на 567.25 цента за унция на Лондонската борса в четвъртък. Това ниво е с 2.25 цента по-високо от нивото от сряда, като моментните цени многократно се покачваха, достигайки 5.70 долара за унция на сутрешния европейски пазар. На 17 юли 1997 г. цената на една унция сребро бе достигнала 4.17 долара за унция.
Предстоящи законодателни промени
Държавен вестник
Правителството промени базисните цени на земите в населените места
Правителството повиши базисните наемни цени на ведомствените жилища на 300 лева за кв.м полезна площ. До момента базисната цената на кв.м бе 160 лева. Промяната бе направена с изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и е свързана с коригиране на основната наемна цена за кв.м полезна площ на жилища от държавния ведомствен жилищен фонд. Базисната наемна цена от 300 лева за кв.м се отнася за панелно жилище в четвърта зона на град София, с водопровод, канализация и електричество. Така след влизането в сила на новите базисни цени за тристаен апартамент от държавния ведомствен жилищен фонд в някои от крайните квартали на столицата ("Горубляне" или "Дружба 2") ще се плаща месечен наем от 22 хиляди лева вместо досегашните 12 хиляди лева. За различните градове и зоните в тях тази цена се коригира (намалява или увеличава) с коефициент на базата на конкретните показатели, свързани с качествата на жилището, инфраструктурата на квартала и средата около него. Въпреки почти 100-процентното увеличение новата цена е в пъти по-ниска от пазарната, която в момента за този тип жилища се движи от $1 до $1.30 на кв.м и е съобразена със социалните функции, които изпълнява държавата по отношение на жилищната политика. Това е второто увеличение на наемната цена на ведомствените жилища от началото на годината. През месец март с решение на Министерския съвет базисната наемна цена беше променена от 80 на 160 лева за кв.м.
С измененията се коригират и базисните цени на земята, включена в границите на населените места. Базисните цени служат за база при определянето на цената при продажба или замяна на държавна земя, учредяване на право на строеж върху държавна земя, както и при изготвянето на приватизационни оценки на предприятия. Корекцията при тях е свързана с по-ясното разграничение в зависимост от зоната в населеното място, в която попадат земите, както и с функционалния тип на самото селище. Базисните цени на земите, включени в строителните граници на населените места, се определят на квадратен метър съобразно функционалния тип на населеното място и зоната, в която попадат. През месец март правителството увеличи средно с 15 пъти цените на земите в строителните граници на населените места, които видимо бяха доста изостанали от реалната ситуация на пазара. Така например за столицата (първа зона - централната градска част) цената от 700 лв. на кв.м бе коригирана на 14 000 лв. на кв.м. Промените, които сега се правят, са по-скоро с цел да бъдат приведени цените в съответствие със стойностите им на реалния пазар. Запазват се цените на земите в строителни граници в град София, който е от нулев функционален тип. Населените места, които са в първи функционален тип, се разделят на три групи, в първата от които попада град Варна. Цените на земите във Варна се коригират съответно: за първа зона от 12 000 лв. за кв.м се увеличават на 13 000 лв. за кв.м, във втора - от 11 000 лв. на 11 500, а за трета, четвърта и пета цената на кв.м се намалява от 10 000 лв. на 9500 лв., от 9000 лв. на 8000 лв. и от 8000 лв. на 7000 лв. Включените във втора група градове са Пловдив и Бургас, а в трета група попадат всички останали градове от първи функционален тип - Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Враца. Запазват се цените на земите от първа и втора зона на втори функционален тип, а в трета и четвърта се намаляват съответно от 6500 лв. на кв.м на 5000 лв. на кв.м и от 6000 лв. на кв.м на 4500 лв. на кв.м.
Базисните цени на земите се коригират (увеличават или намаляват) в зависимост от инженерна инфраструктура, транспортна достъпност, екологични условия със съответните корекционни коефициенти. Така например, ако земята се намира до 800 метра от спирката на масов обществен пътнически транспорт, чиято честота на движение е не повече от 60 минути в едната посока, се прилага коефициент на увеличение до 0.20, ако се намира на повече от 800 метра и честотата на движение на транспорта в едната посока е повече от 60 минути, цената на земята може да бъде намалена до 0.30. Коефициентите за инженерна инфраструктура позволяват увеличение на цената с коефициент 0.15 или намаляване до 0.20. В зависимост от екологичните условия цената на земята може да бъде увеличена с 0.20 или намалена със същия коефициент.
С промените в правилника се премахва корекционният коефициент за стопанска дейност за земите в селищните територии на населените места, които с градоустройствени планове са предназначени за стопанска дейност или за изграждането на сгради за административни нужди. Досега за този тип земи се начисляваше освен коефициентите за инфраструктура, транспортна достъпност, екологични условия и коефициент от 1.5 за стопанска дейност, което на практика оскъпяваше значително цените на терените в индустриалните зони.
Срокове
Данъчно облагане на български граждани в Русия
Български граждани и фирми могат да бъдат подведени под административна, финансова и наказателна отговорност за нарушения на данъчното законодателство на Руската федерация, напомни изрично през миналата седмица руската централна данъчна служба на българското посолство в Москва. Това дава основание да се припомни кои от българските граждани и фирми са данъчно задължени към Русия, за какви доходи и имущества, какъв е редът на изплащане на задълженията и как може да се използва спогодбата между двете страни за избягване на едновременното облагане в България и Русия.
Спогодбата обхваща само данъците върху доходите и имуществата. Обнародвана е в бр.3 на Държавен вестник от 9 януари 1996 г. Според нея данъците, които са платени в България, "Български пощи" могат да се приспаднат от общото данъчно задължение в Русия. Тези данъци са: данък върху доходите на физическите лица, данък върху печалбата и данък върху сградите, както и подобни на тях данъци.
Редът на облагане на физическите лица зависи основно от притежаване качеството "местно лице на едната договаряща се страна". Най-общо местно лице на България се счита всяко лице, което според законодателството ни подлежи на облагане у нас на основание неговото гражданство, постоянно местожителство, постоянно местопребиваване или друг критерий. В три случая на получаване на възнаграждение от българско местно лице за труд, положен в Русия, лицето няма задължение да плаща данъци във федерацията. Първото условие е гражданинът да е пребивавал в Русия по-малко от 183 дни през една календарна година. Вторият случай предполага възнаграждението да е изплатено от или от името на работодател, който не е местно лице на Русия. Последната хипотеза изисква платеното възнаграждение от работодателя да не е от негово място на стопанска дейност или определена база. Независимо от споменатите три случая трудово възнаграждение на българско местно лице не се облага с данъци в Русия при строителство, продължило повече от 12 месеца, или от български журналисти и кореспонденти в случаите, когато са наети от български работодател.
По вътрешното руско законодателство, за данъчно задължени към федерацията се считат физически лица със и без постоянно местожителство в Руската федерация (РФ). Платеният подоходен данък в България от лицата с постоянно местожителство в Русия се зачита при внасянето на данък общ доход във федерацията. Приспадането на тези суми не може да надвишава размера на данъка, подлежащ на плащане в РФ. Руските данъчни служби зачитат платения данък в чужбина само след представен документ от данъчния орган на другата страна - издава се от данъчната служба, в която е платен данъкът. Особеното при формирането на облагаемата основа за чуждестранните лица с постоянно местожителство в Русия са сумите в увеличение на базата за изчисление на данъка: надбавки във връзка с пребиваването на територията на Русия; изплатените суми за компенсиране разходите за обучение на деца в училище, храната, пътуванията на членовете на семейството в отпуск.
При лицата без постоянно местожителство в Русия се облагат само доходите от източници, разположени на територията на РФ, с изключенията, разгледани по-горе.
Без значение дали доходите на физическите лица са получени извън или от източници на територията на Русия, те са задължени да подадат данъчна декларация за предполагаемите през текущата година доходи през месеца, течащ от деня на пристигането в РФ. При прекратяване на дейността на българско физическо лице в Русия се подава декларация за фактически получените доходи, не по-късно от месец преди отпътуването. Въз основа на декларацията за предполагаемите доходи се изчислява авансов данък, който трябва да се заплати в размер на 75%. След това на основа на фактически получените доходи се извършва преизчисляване на данъка. Плащането на данъка се извършва на три равни вноски: към 15 май, 15 август и 15 ноември.
Чужденците имат задължение да информират данъчните служби по места при сключване на договор за наем на жилище на руски гражданин. По руското законодателство наемните договори подлежат на държавна регистрация.
Подобно на българското законодателство за фирмите, които осъществяват дейност на територията на Русия, тежи задължението да обявяват лицата, на които изплащат възнаграждения, и техния размер. Българските компании, които реализират печалби от стопанска дейност в Русия, дължат данъци към Руската федерация единствено ако тяхната печалба е от място на стопанска дейност в Русия. Когато една фирма има печалба, получена едновременно от дейност в двете страни, тя е данъчно задължена към Русия само за тази част от печалбата, която се отнася за мястото на стопанска дейност в Русия. Международните превозвачи, които са български местни лица, са освободени от плащане на данъци в Русия за доходи или печалба от използването на транспортни средства на нейна територия. Дивиденти, изплатени на български дружества от руски компании, подлежат на облагане само в България.
Как се получава кредит за строеж и покупка на жилище
Покупката на жилище в кооперация или като индивидуална сграда или строеж на ново често се съпровожда с недостиг на част от необходимите средства. Една от възможностите да се набавят липсващите пари е получаването на жилищен кредит. Това е нормална практика в държавите с развита пазарна икономика, която тепърва ще набира популярност и в България. Към момента такъв кредит у нас на практика се предоставя само от ДСК въпреки заявеното намерение на други няколко банки. За жилищни кредити може да се кандидатства и пред Българска пощенска банка, като искането ще се разглежда по общите правила на кредитиране на банката. Очаква се Пощенска банка да се активизира при отпускането на кредити, след като се изясни кой ще е новият й собственик. Друга държавна банка, ТБ "Биохим", има готовност да отпуска жилищни заеми веднага след вдигане на кредитните ограничения, наложени от основния акционер Банковата консолидационна компания. Булбанк ще изготвя условия за потребителски и жилищни кредити през есента. Кредити за жилищни цели не предоставят клоновете или представителствата на чуждите банки. Засега те предпочитат да работят с корпоративни клиенти, предимно големи фирми. Кредитирането на частни лица е изключение от дейността им.
Кредитите, за които може да се кандидатства пред ДСК, са: за покупка или строеж на жилища, гаражи и ателиета; за допълване на собствени средства за строеж и покупка на жилища; за покупка на строителни парцели; за довършване на жилищни сгради, изградени в груб строеж; за преустройство, подобрения и основен ремонт и за довършване на жилища, закупени в незавършен вид и за текущ ремонт. В зависимост от вида на кредита касата е определила максимален размер и срок за издължаване. Най-разпространените са първите два типа заеми. От 15 юни касата въведе изменения в условията по отпускането на кредити. За всички жилищни заеми максималният срок за изплащане се намалява до девет години. С една година повече ще е този срок в ТБ "Биохим", като той варира в зависимост от размера на кредита. Заемоискател пред ДСК може да бъде всеки пълнолетен български гражданин с изключение на сезонните работници и служители, намиращите се в период на предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения, и тези, на които им предстои да отбиват военната си служба. Така една голяма част от младите семейства не могат да кандидатстват за жилищен кредит. Работещите на срочен трудов договор не са изключени от възможните кредитоискатели. Кредити могат да получават българските и чуждестранните физически лица, които имат постоянно местожителство в България, е регламентирано в условията на ТБ "Биохим".
Общите документи, които изискват кредитните инспектори от ДСК, включват молба за отпускане на заема; декларация по образец за семейно и имотно състояние; документи доказващи доходите на кредитоискателя; удостоверение за липса на тежести върху имота (когато кредитът се обезпечава с ипотека) и спестовна книжка в случаите, когато кредитоискателят притежава жилищноспестовен влог. За покупката на ново жилище в зависимост дали продавач е общината, държавата или частно лице допълнително ще ви се изискат съответно преписка или предварителен договор между продавача и купувача на жилището и/или нотариален акт, в който да е отразено, че жилището се закупува с кредит от ДСК. Други осем документа трябва да подготвите, когато кредитът ви е необходим за строеж на ново жилище. Те могат да се разграничат на две групи. Първият пакет съдържа документ, удостоверяващ собствеността или придобитото право на строеж върху земята, на която ще се строи, както и проект за строителството и строителното разрешение. Втората група документи, доказват разходите по извършването на строителните работи: количествено - стойностна сметка; нотариално заверен договор за групов строеж; таблица за цените на жилищата в груповия строеж и таблица за стойностно покритие на цените на жилищните имоти в груповия строеж. Аналогични документи ще изискват и в ТБ "Биохим". За получаване на кредит може да се кандидатства в клоновете на ДСК, а не само в районните ДСК. След вдигане на кредитните лимити ТБ "Биохим" ще прима документи за жилищни кредити от всичките си клонове в страната.
Размерът на кредита от ДСК може да покрие максимум до 70 на сто от пазарната цена на имота, която се определя от касата. ТБ "Биохим" ще отпуска кредити до 55 на сто от пазарната стойност на имота. Оценката също се прави от банката. Най-проблемно за кредитоискателя е да отговаря на условията за платежоспособност. Платежоспособността се определя, като от общата сума на всички доходи се приспада базов минимален доход. Този минимум се определя от Министерския съвет и от началото на април е 30 860 лв. месечно за всеки член на семейството. В ТБ "Биохим" ще изискват доход на едно лице от семейството, който е два пъти и половина над необлагаемия минимум (в момента 60 хил. лв.). Нетният месечен доход трябва да покрива погасителната вноска по заема и разходите за издръжка на семейството на заемоискателя. При тази схема несемеен клиент със сравнително високи доходи има по-големи шансове да получи кредит, отколкото семейство с деца (при положение че единият от родителите не работи). За да се докаже платежоспособността, е достатъчно да се докаже получаваният месечен доход. Възможно е да ви поискат документи от работодателя, удостоверяващи изплащаните възнаграждения. Доходи от наеми, граждански договори и от свободни професии се доказват със служебна бележка за размера на платения данък (окончателен годишен и авансов). Неудобството е, че по този начин се анализират доходи от минали периоди, а не се определя бъдещата възможност за изплащане на вноските по кредита. Едноличните търговци и съдружниците в дружества с ограничена отговорност доказват доходите по същия ред. Подобни документи за доказване на доходите ще се представят и пред кредитните инспектори на ТБ "Биохим". При поръчителство, което се изисква предимно при кредита за ремонт и довършване на жилища, доходите се доказват, както при самия кредитоискател. При определянето на платежоспособността се вземат под внимание всички доходи, посочени в декларацията за семейно и имотно състояние, които формират месечния доход на кредитоискателя и членовете на семейството му. Доходите се анализират по характер и източници на придобиване. Основните критерии, на които трябва да отговарят проучваните доходи, са стабилност (сигурност на получаването в описания размер), достатъчност и с перспектива да бъдат запазени.
Издължаването на кредита към ДСК се извършва чрез годишни анюитети, които се плащат на определена дата чрез равни месечни вноски, включващи главницата и лихвите по кредита. По този начин при разрешен кредит на стойност 10 млн. лв., реално ще се ползва значително по-малко. Изчисляването на годишния анюитет става по сравнително опростена формула, която представлява произведение от размера на кредита и коефициент. Коефициентът включва начислявания лихвен процент и броя на годините на издължаване. Кредити от ТБ "Биохим" могат да се издължават по два начина. Първият се покрива с процедурата при ДСК. Вторият позволява плащането в продължение на шест месеца на равни вноски, които са сезонно утежнени (съобразени с по-високите доходи на лицето през този период), за сметка на по-малки плащания през останалите месеци. От 15 юли ДСК олихвява потребителските кредити с 16 на сто вместо с досегашните 14.5 на сто. Върху заемите за строеж и покупка на жилища се начислява 16.5 на сто лихва, което е с половин процент увеличение. Непроменени остават лихвите по кредитите за фирми - минимално 17.5 на сто. Разликата в процентите е резултат от по-малкия риск при потребителските кредити и жилищните кредити в сравнение с корпоративните. Лихвеният процент, който ще прилага ТБ "Биохим" е обвързан с основната лихва в страната, която в момента е 5.2 на сто. Надбавката на банката е от 9 на сто годишно или, ако в момента ТБ "Биохим", отпускаше жилищни кредити, начисляваната лихва би била в размер на 14.2 на сто. В случай на неплащане на част от анюитета към ДСК невнесената сума се олихвява с наказателна надбавка върху лихвата. Касата дава тримесечен срок за възстановяване на остатъка на кредита при неплащане на пълния размер на анюитета. Ако в дадения срок не се погаси кредитът, се преминава към реализация на обезпеченията по заема. Начисляваната лихва на кредитополучатели, които са титуляри на жилищноспестовни влогове, е с 1 на сто по-ниска от нормалната. Към момента не се предвиждат специални преференциални условия за млади семейства.
За покупка и строеж на жилища касата отпуска до 70 на сто от пазарната цена на имота, когато исканият кредит е до 50 млн. лв. Над 50 млн. лв. заем максималният размер на отпуснатите средства стига до 60 на сто. Кредити за строеж и покупка на жилища, ателиета, гаражи и парцели в размер над 50 млн. лв. се олихвяват с лихвата, определена от управителния съвет на ДСК, увеличена с два пункта. Пазарната цена на имота се определя от експерти на ДСК. Кредитите се обезпечават със законна или договорна ипотека или с поръчителство. Кредити от ТБ "Биохим" няма да се отпускат за строеж на жилище освен в случаите, когато кредитоискателят предостави за обезпечение друг недвижим жилищен имот. При поръчителството двама или повече души гарантират пред касата, че кредитоискателят ще върне в срок дължимия заем. Касата и ТБ "Биохим" изискват ипотекираните недвижими имоти да се застраховат в тяхна полза. Така се гарантира интересът на заемодателя в случай на настъпване на определен риск, най-често срещу пожар, наводнение и земетресение. Сумата, за която се застраховат имотите в полза на ДСК, е увеличеният с 25% размер на кредита. При ТБ "Биохим" застрахователната сума е не по-малка от размера на кредита. Застраховките трябва да покриват целия срок на кредита, което налага подновяването им всяка година. Независимо дали ще му бъде разрешен кредит, заемоискателят трябва да плати такси за проучване от финансовите институции на възможността да му се отпусне кредит, което обхваща разглеждането на документите и оценяване на имота.
По принцип жилищните и потребителските кредити са по-малко рискови от фирмените поради по-малката вероятност от неплащане на вноските по заема. Обикновено плащаната лихва от заемоискател на жилищен кредит е по-ниска от лихвата по фирмен кредит. Банките изразходват приблизително едни и същи разходи по отпускането на двата вида заеми. Във финансовите институции в развитите страни се създава специален отдел, наречен Финансиране на населението (Retail Financing), което допълнително оскъпява услугата. Като се има предвид, че Спестовната каса има традиции в отпускането на потребителски и жилищни кредити, и ограничеността на търсенето на този вид кредити, става ясно защо към момента единствено от касата могат да се получат заеми за жилищни цели. От друга страна, по-голямата част от банковите специалисти смятат, че тепърва предстои развитие на пазара на жилищни кредити, което ще увеличи конкуренцията сред финансовите институции. Това от своя страна ще доведе до подобряване качеството на услугата и до намаляване на плащаната от кредитополучателя цена. Идеята да се създадат специализирани ипотекарни банки периодично се споменава през последните три години, без да се предприемат реални действия за устройството им.
Размер на месечните погасителни вноски по кредитите за строеж и покупка на жилища на граждани*
* Вноските важат за кредити, отпуснати от ДСК, и са в сила от 15 юли.
Предстоящо
Наименованието за произход носи дивиденти за производителя
Какво е общото между българско розово масло и сирене "Рокфор"? И двете са наименования за произход на стоките. Наименованията за произход са индустриална собственост и се закрилят от Закона за търговските марки и промишлени образци.
Според официалното определение наименованието за произход е географското наименование на една страна, област или местност, служещо за означаване на стока, произхождаща оттам, с качествени характеристики, които изключително или предимно са обусловени от географската среда, включваща природните условия или производствените традиции. "Българско кисело мляко", "българско бяло саламурено сирене", "Гъмза от Ново село", "Мерло от Сакар", са малка част от наименованията за произход, известни не само у нас, но и зад граница.
За регистрацията на всяко наименование за произход се подава
Документът трябва да уточнява наименованието, както и страната, областта или местността, където се произвеждат означаваните стоки. В молбата се посочват името, адресът на заявителя, предметът на дейност. Цитира се и името на стоката, за която е предназначено наименованието. Плаща се държавна такса за заявяване, регистрация и издаване на свидетелство от 200 000 лв. Ако има пропуски, Патентното ведомство уведомява за това желаещия да регистрира наименование за произход и му дава възможност да ги отстрани в тримесечен срок от получаване на съобщението. Ако той не направи това, искането му не се разглежда. Ако са изпълнени всички изисквания, Патентното ведомство в определен срок вписва наименованието в специален регистър. На заявителя се издава свидетелство за ползване на наименованието.
Наименование за произход може да регистрира всяка фирма, организация или лице, които упражняват стопанската си дейност в указаното място, при условие че продуктът притежава качествени характеристики, дължащи се на действието на природните и/или човешките фактори.
"Наименованието за произход на стоката се различава съществено от другите обекти на индустриална собственост. Притежателят на търговската марка, марката за услуга и промишления образец (външният вид на изделието) е монополист, единствено той има право да ползва регистрирания обект за срока, определен от закона. Наименованието за произход на стоката е
За да бъде вписан един предприемач от региона като ползвател на наименование за произход на стоката, трябва да провери първо дали то вече е регистрирано в Патентното ведомството. След това подава молба по образец и прилага документ от направление "Сертификация" при Комитета по стандартизация и метрология, с който се удостоверява, че произвежданата (продаваната) от него стока отговаря на специфичните признаци, характеризиращи наименованието за произход. Ползвателят следва да заплати такса от 200 000 лв. Изискванията са други за производителите (търговците) на вина. Специален Закон за виното и Наредба на No8/1978 г. на МС описват подробно условията, при които вината могат да бъдат утвърдени като вина с контролирано наименование за произход (определяне на производствен лозарски район, на сорта грозде, на добива от декар и т.н.).
Ползвателите на наименованието не са длъжни да го поддържат и подновяват (както е при търговската марка например). Следователно те не плащат допълнителни такси през годините. Регистрираните наименования за произход се заличават, когато бъде преустановена стопанската дейност на всички предприятия, организации и лица, ползващи наименованието, или когато престанат да действат специфичните географски условия, обуславящи качествата на продукта.
Когато процедурата е спазена и ползвателят е регистриран, той може да се наслади на ползите, които носи наименованието. "Означаването на продуктите чрез географски индикации има тристранен ефект. Това е способ за защита на производителите от даден регион срещу проявите на нелоялна конкуренция. Дефинирането на всяко условие, на което трябва да отговаря изделието, и спазването на изискванията гарантират определено качество на продукта. Това е оригинален начин потребителят да се информира за качеството на този продукт. Наименованието за произход е синоним на качество, при това проявявано постоянно във времето. Чрез географските индикации се съхраняват и национални традиции, трупани в продължение на години", обобщава Гергана Христова, юрист към Сдружението на винопроизводителите.
Досега у нас са регистрирани 192 наименования за произход.
Във Франция, родината на наименованията за произход, има специален Национален институт за наименованията за произход. Прословутият съдебен спор между производителите на шампанско от едноименната област и Ив Сен Лоран заради името на неговия парфюм, наречен на областта, завърши в полза на винарите. Парфюмът се продава във Франция с червена отметка от червило върху надписа. Случаят е показателен за това как френското законодателство брани правата на ползвателите на наименованията за произход дори когато става дума за стоки от различен вид (клас).
И според нашето законодателство наименованието за произход на стоките се ползва със закрила срещу неговото неправилно използуване или фалшификации даже тогава, когато действителният произход на стоките е указан върху самата стока или когато наименованието е преведено на друг език и към него е добавено "вид", "тип", "фасон" и др. В обединена Европа ще има лансиране на определени региони чрез местни специалитети, рецепти, традиции, обичаи, предричат специалистите. Българските стоки, произведени в определен географски регион, могат да прибавят червена точка към имиджа на страната зад граница и да донесат определени финансови преимущества за производителите и търговците.
Проектозаконът.
В подготвения проект на Закон за марките и географските обозначения се предлага правна регламентация на географските обозначения. Географско обозначение по смисъла на проекта са наименованието за произход и географското указание. Наименованието за произход е наименованието на район, определено място или в изключителни случаи на страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори, и чието производство, обработка или приготовление се извършва в определената географска среда. Географското указание е наименованието на район, определено място или в изключителни случаи на страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, реноме или други характеристики, които могат да се отдадат на този географски произход и чието производство, обработка или приготовление се извършва в определени граници. По какво си приличат двете категории? И двете са наименование на район, място или страна. И с двете се означават стоки, които произхождат от съответния район, място или страна. Разликата се състои в степента на обусловеност на спецификата на стоката от определеното място: при наименованието за произход тя се дължи изключително или преимуществено на географската среда, докато при географското указание спецификата може да се отдаде на този географски произход. При наименованието за произход географската среда трябва да включва кумулативно природни и човешки фактори, а при географското указание е достатъчен произходът от даденото място.
Юруш* на медийния закон
