През последните 4-5 години благоевградската цигарена фабрика държи около 48-50% от вътрешния пазар. През 1992-93 г. този дял е бил около 40-41%.
През първото полугодие на тази година в предприятието са произведени 6971 тона цигари и по-голямата част от тях са продадени. На вътрешния пазар са реализирани около 4587 тона и 2210 тона са продадени на външни пазари. Според ексшефа на предприятието Георги Костов това е почти 40% от общите продажби в системата на холдинга за първото полугодие.
Досегашното ръководство сочи като един от успехите си разширяването на географията на експорта. Осъществен е пробив на пазара в Латинска Америка, където през май и юни са продадени първите 30 тона цигари за Парагвай. Предстои износ и за САЩ чрез същия клиент, а до края на юли се очаква да започнат продажби и в Китай, се сочи в доклад на ексшефа на фирмата Георги Костов.
Сключени са договори с фирмите "Хауни" - Германия, и Джи Ди - Италия, за доставка на цигарени машини и пълначни линии за цигари в твърда опаковка. Общата стойност на инвестицията е 19.6 млн. германски марки. Очаква се пускането им да увеличи капацитета на фирмата с повече от 2000 тона годишно. Предстои подписване на договор за доставка на съоръжения за харманоподготвителния цех на стойност 4.5 млн. германски марки.
За миналата година дружеството е реализирало чиста печалба над 30 млрд. лева. За полугодието на тази година нетната печалба е 13 млрд. лева.
Уволненият изпълнителен директор Георги Костов определи отстраняването си като политически акт. Не е тайна, че той беше назначен на този пост като жест към евролевицата. Конфликтът между премиера Иван Костов и Александър Томов и затоплянето на отношенията между евролевицата и БСП обаче сложиха край на местната идилия.
Хора, близки до търговското ведомство, неофициално потвърдиха, че смяната на Костов се дължи до голяма степен на политически причини. Изтъкнатият от тях мотив обаче е, че шефът на благоевградското БТ заема пост в изпълнителното ръководство на евролевицата въпреки предупрежденията. "Такова директно обвързване с политическа сила, независимо коя е тя, не е приемливо за стопански ръководител. След като той отказа да напусне централното ръководство на партията, е нормално да напусне директорското кресло", коментираха служители в тютюневия холдинг.
Другата причина за отстраняването на Костов е, че Валентин Василев искал по-голяма свобода и правомощия за своите хора в най-мощната тютюнева фирма. Името на търговския министър се свързва с дистрибуторската фирма "Симеон - 2", която и в момента тегли регулярно големи количества от най-търсените марки на "Благоевград БТ" - синьо "Виктори" и синя "Фемина". Прогнозите са, че благодарение на новите шефове и на натиска от страна на съветника на министър Василев Светослав Джамбов позициите на "Симеон - 2" сериозно ще се заздравят.
Междувременно бе разпространена информацията, че "Булгартабак холдинг"
Такъв проект наистина беше подготвен преди няколко месеца с цел да се намалят посредниците при продажбата на цигари. Големият проблем е, че многобройните дистрибутори не подлежат на никакъв контрол и притискат дребните търговци, като им дават минимална или почти никаква отстъпка. В последно време те овладяха добре и практиката да укриват временно популярните марки и да предизвикват изкуствен дефицит и след известно време да продават цигарите на по-високи цени.
Проектът за централизираната дистрибуция от Булгартабак вече не е актуален, обясниха от холдинга. Според експерти в момента се подготвя нов проект, който предвижда лицензиране на търговците на едро. В момента Законът за тютюна и тютюневите изделия предвижда лицензионен режим само за търговията с обработен тютюн. Търговецът на цигари трябва да получи само разрешение от общината, в която е търговският му обект. Лицензирането и въвеждането на регистър на търговците на тютюневи изделия няма да представлява ограничителен режим, а ще въведе ясни правила за търговията и ще помогне при контрола на търговците на едро, коментират експерти от тютюневия бранш.
"Гоце Делчев БТ" отново влиза в Булгартабак
"Булгартабак холдинг" ще увеличи капитала си на предстоящото общо събрание на дружеството, съобщиха от холдинга. Причината е, че преработвателната фабрика в Гоце Делчев отново се връща в системата на холдинга. Тя беше извадена от капитала на Булгартабак през декември миналата година. Обяснението беше, че Агенцията за приватизация вече е обявила процедура за приватизация и е в процес на преговори със сериозен купувач.
В крайна сметка "Гоце Делчев БТ" със своите 337 111 акции излезе от системата на Булгартабак и временно получи статут на независим производител. Това, от една страна, сериозно подби стойността на многословните обяснения за същността и целите на стратегията за окрупняване на тютюневата индустрия. От друга страна, се оказа, че сериозният купувач не бил чак толкова сериозен. На практика се оказа, че просто са продължили преговорите с американската компания "Сокотаб", която отдавна проявява интерес към предприятието.
От 1971 г. насам "Сокотаб" е традиционно най-големият купувач на български ориенталски тютюни. Освен фабриката в Гоце Делчев тя е заявявала намерение да приватизира и фабриките в Кърджали, Смолян, Ямбол и Сандански, където се преработват ориенталски тютюни.
Справка от времето на министър Атанас Папаризов показва, че "Сокотаб" първоначално се е интересувала от купуване на всички акции от държавното участие в "Кърджали БТ". По отношение на фабриката в Гоце Делчев се е обсъждал вариант, при който американската компания ще инвестира в модернизацията на производствените мощности 3 млн. долара, след което се предвижда увеличаване на капитала на дружеството, с което "Сокотаб" придобива право върху 51% от акциите. Както изглежда, американската компания не е мръднала от първоначалното си предложение за размера на инвестицията и предложената от нея цена е останала 3 млн. долара. Междувременно АП делегира правата за договаряне с потенциалния купувач на Министерството на търговията и туризма, но до сделка така и не се стигна.
В момента капиталът на "Гоце Делчев БТ" е 337 111 000 лева и е разпределен по следната схема: пряко държавно участие, управлявано от Министерството на търговията и туризма - 51%, "Булгартабак холдинг" - 27.3%, приватизационни фондове и физически лица от масовата приватизация - 12.6%, фирма "Франа" (Швейцария), придобила акции при увеличението на капитала през 1994 г. - 9.1%.
Фонд "Земеделие" опитва да раздвижи агрокредитите с по-високи лихви
Държавният фонд "Земеделие" иска да бъде увеличена лихвата, по която се отпускат инвестиционни кредити за земеделски производители. С това ръководството на фонда се надява да активизира кредитирането в аграрния сектор, което от доста време насам е близо до точката на замръзването.
Идеята за новите лихви беше дискутирана през седмицата на "опознавателна" среща в земеделското министерство с представители на банковите среди. На нея министър Венцислав Върбанов е представил официално новоизбрания изпълнителен директор на фонда инж. Никола Матров. Банкерското съсловие е било представено от председателя на Асоциацията на търговските банки и шеф на ЦКБ Стоян Александров, както и от шефове на ДСК, БУБ, Юнионбанк, България инвест, Общинската банка, Евробанк и ОББ.
Агрозаемите по традиция не предвиждат висока норма на печалба. Това кара банките да избягват работата с фонда. При предвидени 54 млрд. лева за финансиране по петте инвестиционни програми на фонда от началото на годината са раздадени кредити за едва 4 млрд. лева, сочат данните на земеделското министерство.
При действащия в момента ОЛП - 5.20%, това означава, че земеделските производители ползват заем при лихва под 2%, от които за банките остава малко повече от един процент. Затова банкерите избягват да работят с пари на фонда. Още повече че кредитният риск остава изцяло за тяхна сметка, обясни Никола Матров. "Този лихвен процент не покрива даже разходите на банката. Само една командировка на наш представител за проверка на обезпечението изяжда повече средства", каза банкер, участвал в срещата.
По всяка вероятност размерът на лихвата по земеделските инвестиционни кредити ще бъде завишен значително, коментираха банкери. Предполага се, че новата лихва ще бъде от порядъка на 5-8% в зависимост от срочността на заема.
Проблемът с ниските лихви не е единственият, който отблъсква банките. Шефът на АТБ Стоян Александров отново посочил липсата на добре изработени бизнеспланове от страна на земеделските фирми като пречка за отпускането на заеми. Освен това по сегашната усложнена процедура производителят трябва да предаде около 20 различни документа при кандидатстване за заем. Налага се проектите да бъдат защитавани веднъж пред УС на фонда и втори път - пред самите банки.
Според банкерите обаче
Някои банки не приемат за обезпечение дори и ипотеки върху сгради, а предпочитат машини и друг земеделски инвентар. Но повечето от земеделските производители нямат какво да заложат освен собствената си къща и така кръгът се затваря, твърдят от фонд "Земеделие". Като изход банкерите са посочили възможността кредитирането да става с техни средства, като заемите да бъдат гарантирани със средства на фонда. Това стана възможно с новия Закон за подпомагане на земеделските производители, където беше записано, че фондът може да бъде гарант по банкови заеми.
"Тази схема е желана от банките, защото те имат свободен ресурс. Фондът също не е против нея, стига да се създадат преференциални условия, които да направят тегленето на такива кредити атрактивно", коментира пред "Капитал" Никола Матров.
Доскоро агенти по кредитните линии на фонда можеха да бъдат само банките, одобрени от БНБ за кореспонденти по касовото обслужване на бюджета. По тази причина в началото на тази година фондът беше принуден да прекрати дейността си с ЦКБ, която в миналото отпускаше около 60% от всички агрозаеми. Заради същото изискване през юни бяха прекратени отношенията и с Евробанк и Юнионбанк. Други кредитни централи пък са били отрязани заради интереси на бившите шефове на фонда. На практика от началото на годината фондът е работил само с Евробанк (бившата "Моллов"), казаха от аграрното министерство.
Тези дни БНБ и Министерството на финансите са изпратили съвместно писмо до земеделското министерство. От него става ясно, че партньор на фонд "Земеделие" може да бъде всяка банка, с която той има договор, без да е необходима промяна в нормативната уредба. Този път условията за всички банки ще са еднакви, съобщи Никола Матров. Предвижда се банките да бъдат задължени да осигуряват достъп на фонда до кредитните досиета. С новите договори фондът ще получи и право да си събира служебно в БНБ рефинансираната сума и начислените лихви, ако банките не привеждат погасителните вноски на техните падежи.
"Всички знаят на какъв хал са българските производители", заяви земеделският министър Върбанов на пресконференция ден по-късно. Според него международните финансови институции трябва да си дават сметка колко крехко е нашето земеделие сега и че едва след 5-6 години в страната ни ще има нормално изградени пазарни структури. От следващата година България ще може да ползва финансиране от предприсъединителните фондове на Европейския съюз. Според земеделския министър е необходимо у нас да има адекватна структура, която да бъде партньор на еврофондовете и да управлява отпуснатите от тях средства. Още повече че при някои проекти има изискване за кофинансиране от българска страна, посочи Върбанов.
Според запознати другият упрек, отправен от МВФ, е бил за недостатъчния контрол над раздадените средства от него. Откакто е създаден, фонд "Земеделие" трупа все по-големи загуби от невърнати агрокредити и неиздължения по отпуснатите субсидии. Последната рекапитулация към края на февруари т.г. показа, че лошите кредити на фонда според размера на главниците надхвърлят 7 млрд. лева.
До края на юли ще е готова пълната справка на неизрядните длъжници на фонда. Проверяват се всички финансови линии за кредити и субсидии от 1996, 1997 и 1998 г., съобщи Никола Матров. Срещу длъжниците с най-големи просрочия вече са предприети принудителни действия. От края на миналия месец са изпратени около 60 искови молби в Софийския районен съд и вече са издадени първите изпълнителни листове. Съдът прие, че вземанията на фонда се събират по Закона за събиране на държавните вземания, което ще ускори събирането на дълговете ни, съобщи Никола Матров.
Три банки не постигнаха в срок исканите 10 млрд. лева за собствен капитал
Българска търговска и индустриална банка (БТИБ), Българска инвестиционна банка (БИБ) и Кредитекспрес са банките, които не са постигнали изискването за капиталова база от 10 млрд. лева до 30 юни - срока, който се изисква от наредбата за капиталовата адекватност, заяви подуправителят на централната банка и шеф на "Банков надзор" Емилия Миланова. БНБ е изчакала да получи и регулярните отчети на банките, които се предават на всяко 15-о число (в случая данните към 15 юли), за да вземе окончателно становище за собствения капитал на банките. И на трите банки е възложено да предприемат конкретни мерки със срок до 31 август, като евентуалното им неизпълнение ще доведе до предложение до управителя на БНБ Светослав Гаврийски за отнемане на лицензите им.
Изискването към БТИБ е до края на август да се влее в Кредитна банка, като дотогава процедурата трябва да е завършила, може да се изчака само за формалната регистрация в съда, уточни г-жа Миланова. БНБ е направила прогнози как ще изглежда обобщеният баланс при вливането, остава да се уточнят дребни детайли около преценката на риска при настъпващата промяна, както и окончателното изчисляване на капиталовата адекватност на новата институция. Предприетата операция на вливане ще доведе и до заличаване на БТИБ, обясни г-жа Миланова.
Втората институция - Българска инвестиционна банка, е имала капиталова база от 8.9 млрд. лева към 30 юни. Основният акционер в БИБ е Европейската банка за възстановяване и развитие с 35% участие, другият голям акционер - Гръцка търговска банка, има дял от 26% в капитала.
Според Закона за банките БНБ не е длъжна веднага да отнеме лиценза на банка, която нарушава наредбите (в случая тази за капиталовата адекватност), а може да наложи по-високи надзорни изисквания, обясни г-жа Миланова. БНБ ще поиска от БИБ да увеличи капиталовата си база над 10 млрд. лева, тъй като в случая при формирането на капиталовата база се появява данъчен риск. "Финансовият резултат е участвал във формиране на данъчната основа и съществува данъчен риск, ако се направи данъчна проверка, да се платят данъци върху така формирания резултат", обясни г-жа Миланова. Този данъчен риск да се покрие с по-голямо увеличение на капитала, тоест ще трябва по-голяма капиталова база от 10 млрд. лева, като тепърва ще се изчислява точно сумата. Тя уточни, че това трябва да стане само чрез парични вноски в основния капитал, тъй като всички вътрешни резерви за формиране на капиталова база са използвани. Междувременно текат преговори между акционерите, като става дума за продажба на акционерното участие на ЕБВР в БИБ на Гръцка търговска банка. Те трябва да привършат много скоро, защото ще е нужно гръцката банка да получи разрешение от БНБ за увеличение на участието си в БИБ. "Ако до 31 август това не се реши, няма да правим компромиси, независимо че може да има неприятен международен скандал заради участието на ЕБВР. Не можем да правим законодателството си непрекъснато съобразено с европейската банка", заяви шефката на "Банков надзор".
Проблемът при Кредитекспрес е неясната засега заявка на новия кандидат - японската фирма "Интернешънъл хоспитъл сървис ко", за придобиване на дял от банката. "Проблемът е, че той е поискал 51% от капитала на банката, като според тях това е 5.100 млн. марки. Това е изчислено върху капитал от 10 млрд. лева, но такава цифра в Кредитекспрес няма", обясни г-жа Миланова. Тя напомни, че банката е регистрирала капитал от 15 млрд. лева, поради което исканите 51% отговарят приблизително на сумата от 7.6 млн. марки. Самата банка е изпратила в БНБ отчет за капиталовата си адекватност, в който се посочва, че капиталовата база е от порядъка на 10.105 млрд. лева. Този резултат обаче е получен, след като от сумата от 5.100 млн. марки, които японската фирма между другото е превела в банката, са взети 2.7 млрд. лева, за да се постигне въпросният собствен капитал. Това е станало без разрешение на централната банка, уточни г-жа Миланова. На практика реалната капиталова база на банката е равна на разликата между обявените 10.105 млрд. лева и внесените от парите на японците 2.7 млрд. лева, каза шефката на "Банков надзор". Тя обаче уточни, че най-коректно е да се изчисли как стоят нещата и при положение че се използва правото на японския кандидат (както и на всеки друг), да вземе участие до 5% в капитала на банка, без да се пита за това БНБ. Сметките показват, че от посочения резултат от Кредитекспрес при това положение би трябвало да се извадят приблизително 2 млрд. лева, каза г-жа Миланова. Тя уточни, че предстоят разговори с японския инвеститор, за да се разбере какви са в действителност намеренията му по отношение на дела, с който иска да участва. Междувременно Булстрад, който участва с 34% в капитала от 2.2 млрд. лева, първоначално не е искал да запази дела си, но след като е разбрал за новия акционер, е поискал участието му да остане същото като процент. "Лейди ВСМ" с дял от 55% в Кредитекспрес също смята да запази участието си и като събера всички числа, те стават доста над 100%", коментира г-жа Миланова. Всичко това обаче не означава, че на инвеститора няма да се разреши участие, уточни тя.
Предлагаме предприятия срещу дълга ни към Испания
България предложи на Испания схема за уреждане на задължението на Минералбанк към испанската държавна застрахователна агенция "Цесте". На среща на министъра на финансите Муравей Радев с испанския държавен секретар по въпросите на икономиката, туризма и малките предприятия Елена Писонеро официално беше представено българското предложение за замяна на дълга на Минералбанк със собственост в български предприятия.
Става въпрос за около 4.1 млрд. песети, или около 45 млн. марки, главници и лихви към затварянето на Минералбанк по кредит, отпуснат от испанската Banco Exterior de Espania за покупка на кораби от параходство "Български морски флот". Кредитът е бил застрахован в държавната агенция "Цесте". Според други източници испанците претендират за около 30 млн. долара.
С предложената схема правителството де факто за пръв път призна за държавен дълг едно търговско вземане на испанска държавна институция към българска банка, макар и държавна. Не е ясно и дали макар и индиректното признаване на един търговски дълг няма да предизвика вълна от претенции на други кредитори.
Според предложението българската държава ще встъпи в дълга към "Цесте" и съответно ще стане кредитор на Минералбанк. След това държавата ще погаси задължението си, прехвърляйки собственост. Испански компании ще купуват български предприятия и ще ги плащат вече вместо българската държава на "Цесте". Остава да се уточни списъкът с предприятията, обясни финансовият министър. Според него до средата на септември ще трябва да бъде готово споразумението, а самото подписване ще е някъде в края на септември или началото на октомври.
Проблемът с дълга на Минералбанк беше една от основните пречки пред получаването на втория транш от заема от Европейския съюз в размер на 125 млн. ЕКЮ. За да го получим, се изисква да бъде постигнат значителен напредък в уреждането на двустранните отношения между България и Германия, Испания и Италия. "Смятаме, че това е значителен напредък в разговорите ни с Испания", каза Муравей Радев.
През пролетта вече беше уреден спорният въпрос със задълженията на нашата страна към бившата Германска демократическа република по търговското салдо. България пое да плаща 344 млн. марки вместо натрупаните 507 млн. преводни рубли. Сега вече сме на път да изчистим и въпроса с Испания. Сходен с испанския е и проблемът с вземанията на италианската държавна застрахователна агенция "Сааче" по дълг към Стопанска банка в размер между 70 и 100 млн. марки. "Смятаме, че проблемите с Италия и Австрия могат да бъдат уредени по сходна схема - на замяна на дълг срещу собственост", заяви Муравей Радев.
Участници в разговорите обаче смятат, че докато Испания официално не обяви въпроса за приключен или близко до приключването, не може и дума да става за втория транш екюта.
От изявленията на финансовия министър може да се съди, че въпросът е практически решен и испанската страна е одобрила схемата на погасяване. Остават само техническите подробности. Испанците обаче бяха по-дипломатични в оценките. Г-жа Писонеро не даде изявление, а министър-председателят Хосе Мария Аснар беше доста лаконичен. "Българското правителство пое ангажимента до два месеца и половина да представи окончателната формула за разрешаване на дълга на Минералбанк към Испания, който досега блокираше търговско-икономическите връзки между двете страни", заяви Аснар. Това обаче далеч не означава, че Испания приема схемата. По всяка вероятност окончателният отговор ще бъде даден, когато изпратим списъка с предприятия.
Ясно е обаче, че поемането на нов дълг беше неизбежно и предизвикано от политическото решение за присъединяване към Европейския съюз.
БКК: още седмица за новите оферти
След като Банковата консолидационна компания обяви в края на миналата седмица, че "Номура интернешънъл" загубва статута си на предпочитан купувач на "Пощенска", интересът към банката от страна на другите й кандидати - Национална банка на Гърция (НБГ) и Американската животозастрахователна компания, се е активизирал, съобщи източник от българската кредитна институция.
"Номура интернешънъл" загуби статута си на предпочитан кандидат, тъй като е приела с уговорки условията на БКК по отношение на ангажимента да остане мажоритарен собственик на банката поне за две години, както и ангажиментите за инвестиции в капитала с уговорки, оставяйки възможности за "измъкване", съобщи БКК. "Номура интернешънъл" е предложила купувач на банката да не е тя, а новосъздадена нейна фирма, която не би могла да е отговорна за евентуални бъдещи спорове между продавач и купувач, обяснява банковият холдинг. Освен това "Номура" не е постигнала съгласие за условията на договора между "Пощенска" и "Български пощи" по отношение на извършване на дейността на банката в сградите на пощите, допълва консолидационната компания. Според осведомени "Номура" иска намаление на цената на услугата, която се заплаща на "Български пощи".
При така развилите се обстоятелства НБГ фактически заема първо място в пренареждането. След нея са Американската животозастрахователна компания, след това е "Номура", обясни изпълнителният директор на БКК Петър Жотев. Преди да изгуби статута си на предпочитан купувач, "Номура" беше на първо място, следваше я Националната банка на Гърция, след което беше американската компания.
Трите претендента са получили във вторник от БКК стандартни пакети от документи, като консолидационната компания очаква до 10 дни отговорите, след което ще вземе решение кой да е купувачът на "Пощенска".
"Отговорът трябва да съдържа предложение за цената на акциите, капиталовата инвестиция, за която няма ограничение във времето, и срока, в който купувачът ще запази мажоритарното си участие", обясни изпълнителният директор на БКК Петър Жотев. Aко кандидатите имат искания за промени в договора на "Пощенска" с "Български пощи", те трябва да предложат свой вариант в рамките на дадения срок от 10 дни.
Търгът за "Пощенска" противоречи на правилата
Клаус Мансфелд, директор на отдела за Централна и Източна Европа в "Номура интернешънъл", Лондон, пред в."Капитал"
Какви според вас са причините "Номура интернешънъл" да загуби статута на предпочитан купувач на Българска пощенска банка?
- На практика все още не сме получили аргументирани обяснения за изгубване на статута на предпочитан купувач на Българска пощенска банка, като се има предвид, че постигнахме съгласие по всички проблеми, поставени от БКК.
В разпространеното до пресата съобщение от БКК се споменава, че "Номура интернешънъл" е оставила възможности за измъкване от поетите ангажименти, т.е. не е потвърдила еднозначно условията в офертата си. Обръща се внимание, че сте предложили купувач на банката да не е самата "Номура интернешънъл", а новосъздадена нейна фирма, както и че не е постигнато съгласие по актуализирания договор между "Български пощи" и БПБ. Вашият коментар?
- Не бих казал, че това твърдение е вярно. Предложението на "Номура" да закупи и задържи интереса си в БПБ чрез дъщерна фирма, създадена единствено за тази цел, беше направено още на 30 декември 1997 г., съдържаше се в условията на нашето първоначално предложение от същата дата и беше многократно повтаряно по време на преговорите с БКК. Този вид холдингова структура е в съответствие със стандартната пазарна практика на стратегическите финансови инвеститори, тъй като им позволява да притежават и използват капитал по ефективен начин, което е от полза за всички заинтересовани страни (включително и за продавача - защото тя позволява на оферента да предложи повече благодарение например на нейната по-ефективна финансова и данъчна структура).
Компанията на "Номура" по покупката на БПБ се контролира 100% от "Номура". В допълнение "Номура" постигна съгласие с БКК да направи необходимото за сигурността, че компанията на "Номура" по покупката на БПБ ще изпълнява всички свои задължения по споразумението за покупка на акции с БКК (включително и задължението за емисия за нов капитал на БПБ и изпълнението на инициативите, заложени в бизнесплана). Това би означавало, че и "Номура", и компанията по покупката ще бъдат отговорни за изпълнението на договора с БКК. Използването на такава компания няма да позволи на "Номура" да избяга от задълженията си.
Условие в първоначалната оферта на "Номура" беше, че БПБ и "Български пощи" ще постигнат нова дългосрочна договореност при условия, приемливи за "Номура". Тя очакваше, че БПБ и "Български пощи" ще постигнат такова съгласие две седмици след като бордът на БКК одобри сделката, и "Номура" не очакваше, че това ще забави приватизацията по някакъв начин. "Номура" официално уведоми БКК за това чрез писмо на 16 юли 1998 г. (деня преди срещата на борда). Във връзка с искането на БПБ да има изключителен достъп до сградите на "Български пощи" това трябваше да е въпрос за обсъждане от българската Комисия за защита на конкуренцията, а не от БКК. Споразумението щеше да бъде в съответствие с изискванията на българското законодателство.
Може ли да кажете нещо по-подробно за дейността и големината на новосъздадената фирма, която "Номура интернешънъл" е предложила за купувач на "Пощенска"?
- Компанията се нарича Post Investments Ltd. и е собственост на "Номура", която гарантира за нея. Нейната функция е единствено да притежава акции в БПБ и "Номура" ще инвестира всички необходими средства, за да изпълни изискванията за увеличение на капитала, заложени в бизнесплана и в договора между "Номура" и БКК. "Номура" и всички останали транснационални компании притежават десетки такива фирми с цел да оптимизират финансовите и данъчните задължения на компаниите си.
Склонни ли сте на отстъпки и какви, след като БКК разпрати на Националната банка на Гърция, на Американската животозастрахователна компания и на "Номура интернешънъл" пакета от документи и даде 10 дни срок за отговор?
- На практика "Номура" беше участник в търга вече два пъти (декември 1997 г. и януари 1998 г.). Твърдо сме обвързани с всички параметри на сделката, посочени в печелившата ни оферта, и проявихме добра воля да направим дори повече в процеса на преговори, които БКК провеждаше в последните 4 месеца. Инвестирали сме повече от 1 млн. щатски долара за подобрения в бизнеспланирането и структурата на БПБ след приватизацията, твърдо вярвайки, че България гледа сериозно на обявената приватизационна програма. Опасяваме се, че последното повторение на търга изглежда в разрез с принципите на откритост и прозрачност в приватизацията и дори противоречи на правилата, обявени от самата БКК за търга, според които вторият кандидат влиза в преговори само в случай че предпочетеният такъв не удовлетвори условията на продавача. На практика да участва в преговори беше допуснат и третият кандидат (но не и четвъртият, или ЕБВР). Опасяваме се, че такова решение може да провокира съмнения у наблюдаващите процеса в международен мащаб.
И все пак къде е проблемът според "Номура интернешънъл"?
- На нас също ни се иска да разберем.
Ан Макгърк харесала енергийната стратегия
Повече от три часа при закрити врата представителите на МВФ и наши експерти обсъждаха плана за действие в енергетиката до 2001 г. Според участници в дискусията ръководителката на мисията Ан Макгърк е заявила, че планът е добре разработен. Записаните в матрицата текстове, засягащи енергийния сектор, няма да претърпят промени, стана ясно още след срещата в сряда.
"Представихме реалистичен план за преструктуриране и развитие на енергетиката през следващите три години", заяви председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. Той доста закъсня с подготовката на енергийната стратегия, но след одобрението на Макгърк премиерът Иван Костов го постави в групата на отличниците.
Още през четвъртото тримесечие на тази година трябва да приключи първият етап от
Това означава, че всички клонове на националната електрокомпания трябва да бъдат с отделно счетоводство и да бъдат в договорни отношения с електрокомпанията. До момента във връзка с това е направен юридически анализ на собствеността на НЕК и е извършена подготовка за финансово-счетоводно отделяне на пилотни обекти - ТЕЦ "Бобов дол" от електрогенериращия сектор и електроснабдителния клон в Пазарджик от електроразпределението.
До края на септември 1998 г. трябва да се оптимизират броят и големината на електроразпределителните клонове на НЕК. До края на следващата година се предвижда въвеждане на самостоятелно счетоводство на електроразпределителните клонове на НЕК.
До края на 2000 г. някои от клоновете на НЕК трябва да се отделят в самостоятелни стопански и юридически единици. Още в края на следващата година обаче трябва да бъдат утвърдени нормативните, организационните, технологичните и финансовите изисквания за въвеждането на модела "единствен купувач".
До края на 1999 г. ще бъде разработена и утвърдена нова тарифна система за пренос, разпределение и продажба на електрическа енергия.
През първото полугодие на 2000 г. всички стопански субекти в електроенергийния сектор трябва да бъдат преструктурирани по модела "единствен купувач".
Приватизационната програма на НЕК има три етапа. През първия чрез пулова приватизация ще бъдат приватизирани 22 малки ВЕЦ с обща мощност около 226 мегавата. Вторият етап обхваща периода 1999-2000 г., когато ще бъдат приватизирани общо 41 малки ВЕЦ.
Още тази година ще стартира и третият етап - приватизацията на основни електропроизводствени мощности. До края на годината трябва да бъдат обявени процедури за приватизацията на ТЕЦ "Русе изток" и ТЕЦ "Марица 3". През второто полугодие на 1999 г. се предвижда обявяване на процедура за раздържавяването на ТЕЦ "Бобов дол". Въгледобивните мини към двата ТЕЦ-а ще се дават на концесия.
В момента е в ход процедурата за определяне на инвеститор за изграждане на заместващи мощности до 600 мегавата на ТЕЦ "Марица изток 1".
До края на септември тази година трябва да бъде подписан договор за създаване смесено дружество за рехабилитация и производство на електричество с участието на ТЕЦ "Марица изток 3". Кандидат за реализирането на този проект е американската компания "Ентерджи".
До края на този месец е срокът за обявяване на търг за рехабилитация и подмяна на горивната база на три блока в ТЕЦ "Варна". Предвижда се до 2000 г. да бъде създадено смесено дружество за производство на електрическа енергия с участието на варненската ТЕЦ.
До 2001 г. трябва да започне продажбата на акции от обособените производствени и електроснабдителни фирми.
Вторият етап обхваща периода 1999-2000 г. От началото на следващата година ще бъде закрит фондът "Енергийни ресурси" и субсидирането на топлофикациите ще става пряко от държавния бюджет чрез общините. Държавата ще осъществява контролно-регулаторни функции, включително лицензиране на производители на топлоенергия. Предвижда се също въвеждане на регионални цени на топлинната енергия за населението.
До края на 2000 г. трябва напълно да се прекрати субсидирането на топлофикационните фирми.
В плана за бъдещото развитие на отрасъла се залага главно на открития въгледобив. Това са най-вече рудниците в комплекса "Марица изток", които работят с ниска себестойност на произведената продукция и най-висока производителност на труда.
До края на тази и през следващата година се предвижда известно нарастване на цените на някои видове въглища. През 2000 г. само ще се поддържат достигнатите ценови параметри.
До 2001 г. се предвижда да се освободят цените на всички видове въглища. Според матрицата, договорена с МВФ, още през четвъртото тримесечие на тази година трябва да се либерализират цените на въглищата, брикетите и нафтата за стопански нужди. Цените за населението ще бъдат освободени през второто тримесечие на 2000 г. До края на периода на споразумението трябва да бъде либерализиран и газовият сектор за битово потребление.
МВФ каза "да" на програмата за развитие на енергийния сектор, но тя трябва да получи одобрението и на Световната банка. Сама по себе си обаче тази програма не решава проблемите в сектора. Почти няма правителство досега, което да не е разработвало своя стратегия или програма за енергетиката. За да се изпълнят обаче добрите намерения, са необходими най-малко две неща. Първото е да има политическа воля за реализирането й. Правителството на Иван Костов нееднократно декларира, че такава воля има. Второто условие е да се осигурят необходимият инвестиционен климат и законова база. Това означава да се въведат ясни правила, които да са еднакви за всички.
Публична тайна е, че разработеният от КE проектозакон не струва. Наскоро това беше подчертано съвсем директно от ресорния вицепремиер Евгений Бакърджиев. На шега той заяви, че основният дух на подготвения от Шиляшки проект е "да има министерство и аз (Шиляшки - б.а.) да съм министър". Изискванията на международните финансови институции, а и пазарните правила, към които се стремим, обаче изискват прякото участие и намеса на държавата на енергийния пазар да се ограничават до пълното й оттегляне.
В матрицата за енергетиката е записано, че проектозаконът за енергетиката трябва да бъде приет в МС през третото тримесечие на тази година и да се гласува в парламента през четвъртото. Проблемът е, че подготовката на напълно нов устройствен закон за енергетиката и специални закони за отделните сектори ще отнеме време. Алтернативата е правителството да се примири с доста нескопосания проект на КЕ с утехата, че лошият закон е по-добър от никакъв.
Тексимбанк погасява задължения към ДФРР
Тексимбанк е превела по сметка в БНБ 2 млн. долара и още 200 хиляди долара за лихви за погашение по кредитите на двата военни завода "Трема" и "Аркус" с вальор на операцията 24 юли, съобщи председателят на банката Георги Найденов. След този трансфер първоначалното задължение на банката към Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) от 11.5 млн. долара се свива като обща сума до 5 млн. долара (след като се приспаднат погашенията, които предприятията са правели). Тексимбанк е обслужваща банка на "Трема" и "Аркус" по тези кредити, като тя получи сумата чрез целево финансиране от централната банка със средства на Държавния фонд за реконструкция и развитие. Договорът (който е от началото на 1996 г.) предвижда двете дружества да плащат лихва от 12% на "Тексим", а банката на БНБ - 10%. "Тексим" усвоява приходите от двупроцентовата разлика, като се ангажира с кредитния риск. При положение, че двата военни завода не погасяват кредитите, те стават изискуеми от обслужващата банка - в случая Тексимбанк. Съвсем наскоро ДФРР отказа да разсрочи задълженията на двете дружества, които се затрудняват от връщането на заемите заради остри проблеми с реализирането на продукцията си.
"При невъзможност на "Трема" и "Аркус" да платят и занапред ние ще направим нужните погашения чрез две вноски от по 2.5 млн. долара в края на септември и в края на декември", увери г-н Найденов. Той уточни, че банката няма намерение на обявява двете дружества в несъстоятелност, а ще чака да се продаде обезпечението - продукция от заводите, за да се удовлетвори банката.
"ДФРР досега си получава редовно сумите, което не дава основание да се говори, че ще се пристъпи към служебно прихващане от сметки на Тексимбанк", обясни г-н Найденов. През миналата седмица източници от ДФРР обясниха, че ще получат парите си по този начин.
Болезнените уроци по пазар на зърно
Въпросът за хляба отново се превръща в национален проблем. Жътвата вече е преполовена, но търговията с пшеница е замряла заради ниски изкупни цени. Производители обвиниха земеделския министър Венцислав Върбанов, че "държавата е абдикирала от проблемите си", а в медиите се промъкнаха и заплахи за предстоящи зърнени бунтове.
Държавата не е абдикирала, но договореностите с международните финансови институции не ни позволяват да определяме защитна цена на зърното. Търговията вече ще се ръководи от правилата на пазара. "Връщане назад няма да има", отговори земеделският министър.
Зърнопроизводството у нас все някога трябваше да бъде поставено на пазарни основи. Макар да се знае, че администрирането на бизнеса само го деформира и води до перманентни зърнени кризи, с него се продължаваше, докато МВФ не ни наложи да го прекратим.
"Ще отнемем зърнения бизнес от силовите групировки", заяви миналата година премиерът Костов, след като отряза първата ръкойка и даде старт на жътвата. Резултатът от този експеримент се оказа отчайващ - комбинацията високи защитни цени плюс забранен износ изправи пред фалит зърнените фирми.
Сегашният опит за оттегляне на държавата съвпадна със стари управленски гафове и нови неблагоприятни фактори, които може да превърнат "преходната година" (по Върбанов) в катастрофа. Този път за зърнопроизводителите.
По данни на земеделското министерство частните търговци в момента не предлагат повече от 120 000 - 130 000 лева за тон пшеница. През последната седмица на места в Добруджа изкупните цени са паднали дори до 110 000 лева за тон. Само големите външнотърговски фирми като "Гленкор" и "Драйфус" предлагат по 130 000 - 140 000 лева, но и тези цени едва покриват разходите за производството на зърното, коментират експерти. Друг въпрос е колко ефективно е зърнопроизводството у нас и дали разходите не са изкуствено раздути.
През миналата седмица браншови организации обявиха в декларация, че цената на житото от новата реколта трябва да бъде 100-105 долара. Те заявиха, че са съгласни да продават зърното на обявената за нормална от премиера Иван Костов цена (80-85 долара за тон), но при положение, че държавата добави към нея субсидия от 20-25 долара. Но пари за субсидии, както е известно, държавата няма. Няма и механизми, по които да се субсидира, а и не е редно.
Ако производителите не получат добра цена, няма да засеят наесен и догодина може да ни сполети нов зърнен дефицит, предупреждават по познат начин агроспециалисти. Всяка година има натиск върху държавата да субсидира производителите, иначе производителите няма да сеят за догодина.
По изчисления на Института по икономика на селското стопанство себестойността на пшеницата от реколта '98 без рентата (арендата) и печалбата за производителя е около 70 долара/тон. Ако сегашните цени се запазят дълго време, има опасност реколтата да остане неизкупена с всички рискове за зърнопроизводството в страната. Отделно е проблемът с връзването на зърнения баланс.
Либерализирането на пазара сега съвпадна и с
Производството на пшеница в света бележи непрекъснат ръст през последните години и от 537 млн. тона, произведени през 1996 г., общото количество тази година се очаква да достигне 610 млн. тона. По експертни оценки за първи път се очаква Китай да се превърне в нетен износител на зърно. Добри реколти се очакват в Русия, Украйна и в други страни, които по принцип са потенциални вносители на зърно. Същевременно големи количества за експорт се очаква да предложат традиционните износители - САЩ (около 28.5 млн. т), Европейският съюз (15 млн. т), Канада (20 млн. т), Австралия (15 млн. т) и Аржентина (9 млн. т).
При липсата на ограничения във вноса и износа на зърно цената у нас би трябвало да следва ценовите равнища по световните пазари, а те от доста време насам остават ниски. В момента цената на пшеницата на чикагската борса е около 106 долара за тон (франко склад Чикаго), а европейската цена, която по традиция е по-ниска, е около 98 долара за тон. Покачване се очаква да настъпи чак в края на есента. За тогава са и надеждите да се раздвижи и черноморският пазар на зърно, който е ключов за България.
Истинската причина за ниските цени у нас обаче е свръхпредлагането на зърно, за което вина има и правителството. Заради целенасочено спирания износ миналата година още в началото на тази стана ясно, че
Според земеделския министър Върбанов в страната все още залежават около 550 хил. тона старо зърно. С очертаващата се добра нова реколта зърненият излишък ще достигне 900 хил. тона, сочат прогнозните данни на земеделското министерство. Според агроексперти дори тези прогнози са силно занижени, защото не са взети предвид количествата старо зърно в ръцете на частни търговци и в самите производители - арендатори и кооперации. Ако те бъдат прибавени, излишното зърно може да се окаже два пъти повече.
Освен че има свръхпредлагане, тази година и търсенето е допълнително стеснено от това, че държавата на практика не участва активно в изкупуването. Половината от зърнобазите все още са държавни. След миналогодишната реколта повечето от тях натрупаха огромни дългове, които продължават да връщат на банките и в момента. Най-големи са задълженията на гиганта "Зърнени храни", който дължи все още 37 млрд. лева на ДСК и 1 млрд. лева на Хебросбанк. Тези кредити бяха разсрочени за пореден път до края на октомври и в момента по тях текат процедури по усвояване на обезпеченията - зърно и складове.
През изминалата седмица представители на търговските банки категорично отказаха на земеделския министър Върбанов да финансират "Зърнени храни" и останалите големи предприятия. Малка е и вероятността пари да се намерят в оставащите броени седмици до края на жътвата. Още повече че тази година няма отпусната държавна гаранция по кредитите, а зърнобазите са в процедури на приватизация и се очаква до края на годината да си сменят собственика.
При липса на ресурс държавните фирми ще могат само да приемат зърно на влог, но не и да купуват. Земеделският министър вече заповядал държавните мелници и базите на "Зърнени храни" да приемат безотказно зърно на влог. Месечната такса да се определя според вложените разходи за окачествяване, изсушаване и съхранение, гласи заповедта на Върбанов. Средната месечна такса за съхраняване на тон зърно в складовете на "Зърнени храни" ще е 2500 лева, уточниха от фирмата.
Ниските изкупни цени направиха актуален и още един проблем. Не е тайна, че който държи зърнобазите и мелниците, определя и правилата в зърнения бизнес. Той може да диктува цените в страната и да контролира износа. Колкото и да е невероятно, прехвърлянето на собствеността над зърнохранилищата у нас не доведе до конкуренция при изкупуването на зърното. Вместо появата на нови играчи на пазара да повишава изкупните цени, в момента има няколко монополни структури, които деформират търговията и влияят на цените, споделят хора от бранша.
Нещо повече - продажби, извършени по времето на служебния министър Румен Христов, дадоха повод през последната една година
Зърненият бизнес в Северна България е в ръцете на свързаните помежду си фирми "Стан тех" и "Финтекс", казват хора от бранша. Двете фирми придобили миналата година голяма част от държавните бази без търг или конкурс. При това сделките са били извършвани за нищожни суми. Мелницата в Ловеч например е била прехвърлена на "Стан тех" за 7.7 млн. лева. Като най-скандална обаче се сочи продажбата на зърнобазата в Балчик, която е една от най-големите в страната с вместимости за 80 хил. т. По данни от земеделското министерство тя е била продадена на "Стан тех" само за 30.120 млн. лева.
"Балчишката база е стратегически обект, а е продадена за жълти стотинки", коментираха преди време на среща с Венцислав Върбанов зърнопроизводители от Добруджа. Те недоумяваха защо никой не е научил предварително, че базата е обявена за приватизация.
Шеф на "Финтекс" е бизнесменът Филчо Колев, а "Стан тех" се управлява от Зойка Колева, за която хора от бранша казват, че е негова съпруга. Според тях Филчо Колев, който е бивш член на надзорния съвет на "Мел инвест", и сега е свързан със сливенската групировка, която пък придоби голяма част от държавните мелници и зърнени предприятия по линията на масовата приватизация. По мнение на агроексперти трите фирми заедно държат в момента повече силози в Добруджа, отколкото държавата.
"Една голяма част от зърнобазите попаднаха в ръцете на хора, които нямат нищо общо със земеделие", призна наскоро и Венцислав Върбанов. Повечето от сделките са атакувани в съда и делата по тях са насрочени за септември.
Изкупуването на зърното ще се ръководи от пазара, обявиха от земеделското министерство, но реален зърнен пазар у нас няма. По този начин освобождаването на търговията крие рискове за производителите, които още живеят със спомена от миналогодишната защитна цена от 230 000 лева за тон. При липса на финансови аргументи на държавата сега й остава единствено възможността да "помага" с медийни изяви. Атаката отново е срещу "прекупвачите", които "рекетират" производителите с нереално ниски цени. Изявленията на Венцислав Върбанов в този дух от месец задръстват публичното пространство без особен успех. За покачването на цените не помогна и пазарният блъф на "Зърнени храни" от миналата седмица. Новият шеф на фирмата Асен Дянков изненада всички, като обяви, че ще изкупува качествената пшеница от новата реколта на цена 155 000 лева/тон. Все още не е ясно откъде закъсалата фирма ще намери пари и колко всъщност е зърното, което може да бъде определено като качествено. През изминалата седмица в кампания се включи и председателят на парламентарната комисия по земеделие. Владислав Костов заяви, че при лицензирането на търговците и собствениците на публични складове ще се отчита поведението им в сегашната изкупвателна кампания.
Отпадането на защитните изкупни цени за повечето земеделски стоки всъщност разкри големия проблем на българското земеделие - неефективността на производството и свързаната с това неконкурентоспособност на селскостопанските стоки. Действащата в продължение на години система от субсидии, цени, кредити, данъци, акцизи, митни сборове и такси помагаше на земеделските производители да оцелеят, но в никакъв случай не стимулираше тяхното пазарно поведение. В крайна сметка производителите бяха приучени да разчитат единствено на държавната помощ. Днес, когато пазарите са либерализирани, почти не остана подотрасъл в селското стопанство, незасегнат от проблема с реализацията на готовата продукция - зърното, млечните продукти, месото, зеленчуците... Експериментът със зърното трябва да покаже дали след 45 години държавно планиране и още седем години административна намеса в производството и търговията българският земеделец ще може да се пригоди към условията на конкуренцията. Същевременно това е и тест за държавата, която трябва да докаже, че е способна да изостави скъпоструващите популистки ходове. В крайна сметка днешната криза в земеделието се дължи в голяма степен и на дългото отлагане на необходимите реформи.
Сметната палата обясни за отказаните заверки
В края на изминалата седмица станаха ясни причините Сметната палата да откаже заверка на годишните счетоводни отчети на Комитета по пощи и далекосъобщения (КПД), министерството на промишлеността, военното училище "Любен Каравелов" и на три общини в Русенска и Варненска област. Организации в структурата на КПД прилагали различни методи за оценка на материалните запаси при тяхното потребление, се мотивира контролният орган в доклад, изпратен до Народното събрание. Изготвеният от комитета отчет не представял пълна информация за наличните активи. Елементарна грешка са допуснали счетоводителите в КПД, като при текущото счетоводно отчитане разходите не са отразени по икономически елементи. Съгласно законодателството разходите се отчитат в три основни групи: разходи по икономически елементи, финансови разходи и извънредни разходи (което е записано в чл.23 от Закона за счетоводството).
Липсата на заверка на счетоводния отчет на промишленото министерство палатата обосновава с пропуска да се отразят в активите и пасивите сключените споразумения по програмата ФАР. Във военното училище "Любен Каравелов" е констатирана липса на равенство по наличностите по банковите сметки и остатъците по оборотната ведомост. Най-голяма счетоводна неразбория е настъпила в общините Ветово, Ветрино и Венец. Не се е прилагало двустранно счетоводно записване, въпреки че чл.2, ал.3 от счетоводния закон постановява: "бюджетните предприятия прилагат двустранното счетоводно записване". Установена е липса на синтетично и аналитично счетоводно отчитане. Не е извършена ревалоризация по постановлението на МС. Също така не е бил съставян и един от задължителните счетоводни документи - регистър за хронологично систематизиране на информацията за стопанските операции.
За да се избегнат счетоводните нарушения от бюджетните организации, палатата препоръчва да се определят конкретни срокове за приемане на правилник за прилагане на Закона за устройството на държавния бюджет и наредба за неговото изпълнение. Предлагат се изменения в два действащи закона - за корпоративното облагане и за счетоводството в частта им съответно за бюджетните организации и за санкциите при нарушения.
Сметната палата ще предложи и промени в националния сметкоплан, които да позволят счетоводното отчитане в една сметка за разходите за заплати на всички средства, изплатени за положен труд.
Застрахователите остават без акционери - охранителни фирми
Фирми, които извършват охранителна дейност към 22 юли 1997 г., нямат право да участват в капитала на застрахователни дружества, решиха депутатите от парламентарната икономическа комисия в изменение на Закона на застраховането. Така дори лицензираните охранителни компании, които не са нарушавали законодателството, са отрязани от правото на акционерен дял в застрахователи. Разрешение за дейност няма да се издава на заварен застраховател, който има активи, "изцяло или отчасти внесени от лица, извършващи охранителна или сходна с нея дейност", гласят промените. Не става ясно дали новите текстове засягат фирми, които имат акционерно участие в застрахователи, но след 22 юли 1997 г. (началната дата, от която ще се проверяват застрахователите) не са се занимавали с охранителен бизнес. Не се знае дали физически или юридически лица, които са прекратили участието си в охранителни фирми към критичната дата, могат да участват в застрахователни дружества. Промените ще се гледат на второ четене в Народното събрание на извънредно заседание в понеделник. "Защо не им забраним да участват и в банки, след като там са намесени интересите на повече хора", се опита да потърси логика в предложението на управляващите проф. Стефан Стоилов, депутат от ПГДЛ. Не можем да определим кой от охранителите е действал законно и кой не е, задочно отговори на проф. Стоилов директорът на Дирекцията за застрахователен надзор (ДЗН).
Парадоксално повече дискусии и въпроси сред депутатите предизвика въпросът за прехвърлянето на застрахователния портфейл на дружество, на което е отказан лиценз. Новата редакция на закона изисква прехвърлянето да стане в срок, определен от Националния съвет по застраховане по предложение на Дирекцията за застрахователен надзор. При прехвърлянето приемащият застраховател няма задължението да одобри сделката. В случай че не се намери лицензиран застраховател, който да приеме портфейл на нелицензирано дружество, то ще бъде ликвидирано. При ликвидация застрахованите се явяват кредитори на дружеството, които се удовлетворяват преференциално.
Отново в защита на интересите на застрахованите в ЗПАД "България", ЗАД "България - живот" и ЗАД "Енергия" надзорният орган ще постави срок, в който дружествата да увеличат капитала си съответно с 510 млн. лв., 1.380 млрд. лв. и 656 млн. лв. Трите дружества получиха лиценз миналия четвъртък с реално внесени парични средства значително под законовите изисквания. При минимален праг от 2 млрд. лв. паричният капитал на ЗПАД "България" е бил 910 млн. лв. към момента на издаване на лиценза. Още по-малък е кешовият компонент в капитала на животозастрахователното дружество. Само 12% от капитала са били реално внесени в пари. Трите дружества са използвали законовата възможност да използват преоценъчен резерв за попълване на капитала си. Резервът е бил получен в резултат на ревалоризацията на активите им.
Допълнително успокоение за застрахованите внася заповед на директора на ДЗН, с която се забранява продажбата на полици по застраховки "Живот" и "Злополука" от застраховани лица по т.нар. система мултилевъл. Тази система представлява поредица от продажби на полици, при които агент на застраховател изработва структура от агенти (застраховани при него), като получава комисиони от всяка сключена от тях застраховка и новозастрахованите също стават агенти при определен минимален брой привлечени от тях клиенти. Използването на подобна система ще дава повод за отнемане или неиздаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност. Прилагането на тази система давало възможност на застрахователите да не заделят достатъчни резерви, които надеждно да покриват задълженията на дружествата, мотивира заповедта си г-н Христов. Предполага се, че някои взаимозастрахователни кооперации използват този метод на привличане на нови клиенти и за увеличение на капитала си до законовите изисквания.
Дебатът по споразумението с МВФ - засега повече шоу
Цяла седмица парламентът, медиите, бизнесът и кой ли не още бяха заливани с дебатите на тема тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Чуждицата матрица успешно замени чисто българското стенд-бай и беше една от най-често срещаните думи. Хипнозата се подсилваше от присъствието в страната на шефката на мисията на МВФ за България Ан Макгърк. Със или без режисура основната нишка в събитията бяха изявите на политиците по повод споразумението и, разбира се, всяка стъпка и действие на шефката на мисията на фонда Ан Макгърк.
Политическият дебат между представените в парламента сили беше също толкова безсмислен, колкото би бил въображаем дебат в столичния общински съвет дали София да се присъедини към Гърция. Парламентът дебатира матрица със структурни мерки, които правителството ще изпълнява през следващите три години. Голяма част от мерките обаче не зависят от Народното събрание и са напълно в компетенциите на Министерския съвет - примерно търговската политика, либерализацията на цените. Друга част от мерките, които изискват законодателна промяна, несъмнено ще бъдат гласувани предвид мнозинството, което управляващите имат. Най-вероятно и управляващи, и опозиция не харесват нито това фондът да им казва какво да правят, нито пък биха искали да си рискуват рейтинга с подобни недотам популярни мерки. И управляващи, и опозиция обаче са безкрайно наясно, че ако в момента са на власт, от тях ще се очакват точно тези решения. По-голямата част от тях са добре познатите условия на фонда от предишни договаряния.
Според премиера Костов от парламента се искат две неща - първо, да подкрепи програмата на правителството за следващите три години и второ, да подкрепи исканата външна финансова помощ. В окончателния вариант на споразумението трябва да има меморандум за намеренията и критерии за изпълнение, малко по-подробни от тези в едногодишния стенд-бай. Тях обаче никой не ги е виждал, защото те още не са написани. От изказванията на вицепремиера Александър Божков стана ясно, че проект за меморандум може да има най-рано в края на седмицата. Както се и очакваше, засега най-сериозните трудности в преговорите идват от т.нар. Инвестиционна програма на правителството. Според представителите на фонда тя не е реалистична и освен това с нея не е съобразена прогнозата за макроикономическите показатели и платежния баланс през следващите три години. Експертите на фонда лесно уловили разминаването, че ако получим всички предвидени външни заеми за инвестиции, няма да имаме нужда от никаква подкрепа на платежния баланс. В крайна сметка правителството склонило на "по-скромен" вариант на инвестиционна програма, което значително ускорило шансовете за по-бързо съгласуване на меморандума.
Конкретният размер на исканата помощ от МВФ също не е ясен, въпреки че в проекта за решение, предложен от шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова, исканото одобрение е за "външна финансова подкрепа в размер до 1550 милиона щатски долара за подкрепа на платежния баланс и извършването на структурната реформа". Без да пише от коя точно международна финансова институция. Това е формален израз на политическа подкрепа на споразумението с МВФ при доста неясни параметри. Формално не е необходима санкция от парламента за заеми за платежния баланс от фонда. Още повече че по правилата на МВФ държавата всъщност не взима заем, а "купува" и валутата на фонда Специални права на тираж срещу вноската си в национална валута.
Политическите сили реагираха посвоему. Обединението за национално спасение поиска едногодишно споразумение, защото "след година условията за ново ще са по-добри" по думите на Димитър Луджев. Никой не пречи, пък и практиката на фонда е такава, че договореното средносрочно споразумение се преразглежда на всеки шест месеца. Както междувпрочем и обикновеният стенд-бай. ОНС обаче не пропусна да отбележи, че матрицата е в подкрепа на чуждия капитал, а не на "национално отговорния". Мултигруп обаче вече отказа да се интересува от политика, така че едва ли има нужда от специален текст в споразумението след затоплянето на отношенията с правителството.
Противно на всякаква политическа логика евролевицата подкрепи споразумението. Въпреки че поиска в решението да бъдат включени ангажиментите да не се ограничава "суверенитетът на българските власти" за данъчните стимули и облекчения, митническата политика, субсидирането на селското стопанство. Изисквания, които в голяма степен противоречат на принципите на матрицата. Като че ли противно на досегашната практика най-адекватно реагира демократичната левица. Те изобщо отказаха да дебатират споразумението с аргумента, че не са видели конкретните цифри и конкретен текст на меморандума.
В четвъртък премиерът Костов представи тригодишната програма пред "бизнессредите". За разлика от друг път обаче бизнесмените бяха дребнави и послушни. Показателен е фактът, че нито един от няколкото представители на Мултигруп не зададе въпрос към премиера. Предприемачите бяха дошли да решават свои конкретни проблеми, а не да чуят за политиката на правителството. А имаше какво да чуят.
"Ставката на данъка върху добавената стойност ще падне от сегашните 22% на 20%. Ще намалим и данъка върху общия доход, така че новите отчисления за здравно осигуряване в никакъв случай няма да увеличат данъчната тежест", декларира премиерът. "С новия закон за ДДС ще бъде решен и проблемът с така наречените инвестиции на зелена поляна", заяви в допълнение министърът на финансите Муравей Радев. По-добре е тригодишно споразумение, при което всичко ще е ясно до 2001 г., отколкото всяка година нова дискусия по параметрите, заяви Костов.
На фона на всичко това продължаваха разговорите с представителите на МВФ начело с Ан Макгърк. Все още няма съгласие по параметрите на макрорамката, бюджета и инвестиционната програма. Въпреки изразените намерения в областта на данъчната политика от МВФ не са се произнесли по конкретните цифри. Докато за намаляването на ставката по ДДС няма спор, остава открит проблемът дали от началото на 1999 г. да се намали данъкът върху доходите на физическите лица, както настояват българските представители, или на фирмите, както настоява фондът. Няма конкретно решение по търговската политика и либерализирането на цените на селскостопанските стоки, както и премахването на ограниченията върху вноса и износа. Без решение остава и въпросът за премахването на тарифните пречки пред вноса на готови бензини. "След приватизацията Нефтохим ще трябва да се справя с конкуренцията на вносните бензини", заяви премиерът Костов, въпреки че в матрицата е предвидено да се либерализира вносът още през третото тримесечие на тази година.
Още не е ясно и какво ще стане с предприятията в изолация, след като изтече действието на специалния закон в края на 1998 г. По всяка вероятност те ще се върнат към отрасловите министерства, макар и под строгия надзор на Министерството на финансите. Правителството не отстъпва засега и по искането на фонда да се премахнат преференциите за пенсионните фондове. То държи да останат и облекченията при приватизация от работническо-мениджърските дружества, като гарантира, че РМД ще купуват само малки предприятия, за които няма друг купувач.
Всичко това може да се реши през идващата седмица. Съществува обаче вероятност да не бъде постигната някаква степен на споразумение и да се наложи още един кръг от преговори през септември или октомври по време на годишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон. Това обаче силно ще обърка плановете на правителството, което трябва да гони срокове и да внася в парламента необходимите законодателни промени преди бюджета за 1999 г. Нестабилният баланс на Грийнспан
С изказването си в Конгреса председателят на Федералния резерв Алан Грийнспан отправи ясно послание. Липсата на работници и инфлацията, генерирана в САЩ, са по-голяма опасност от дефлационния натиск от Азия. Както винаги, в обективните забележки на Грийнспан имаше балансиращи се коментари. Той подчерта, че изключителното представяне на американската икономика е продължило през тази година. Ръстът на производството и заетостта продължават да съжителстват с ниска инфлация. Въпреки че производството намаля през второто тримесечие след 5.4-те процента в предишните три месеца, това е по-скоро резултат от временни ефекти като увеличаването на складовите запаси в началото на годината и стачката в "Дженерал мотърс".
Въпреки връщането на пазара на трудова сила на работници, които отдавна не са търсили работа, Грийнспан видимо е обезпокоен от пресушаването на това, което той нарича резервоар на безработни, готови да работят. Производителността продължава да расте, но все още изостава от увеличаването на доходите. "Няма да е благоразумно да се счита, че дори рязко увеличение на производителността може да осигури неинфлационно бъдеще", заяви Грийнспан. Само спад в икономиката може да осигури това. Дали това изисква увеличаване на лихвения процент е открит въпрос според него. Но ако увеличаването на заетостта не спре от само себе си, могат да се окажат необходими твърди действия от страна на Федералния резерв.
Какво може да направи ненужна намесата на резерва? Важният дефлационен натиск в икономиката е резултат от слабостта на Азия. Докато местното търсене е стимулирано от големите потребителски разходи и бизнесинвестиции, подкрепени от силата на фондовия пазар, търсенето на американски стоки в чужбина намаля. При малките изгледи за възстановяване на Азия регионът ще продължи да оказва отрицателен ефект върху САЩ. Пълният ефект от кризата все още не се усеща, но това може да бъде временно, заяви Грийнспан. Наистина обрат в положението на Азия и рязко падане на курса на долара бързо могат да променят благополучното положение на Америка.
През март, когато азиатската криза изглеждаше пред свършване, Федералният резерв поднови предупреждението за заплахата от увеличаването на инфлацията. Забавянето на американската икономика и неяснотата в Азия накарха много инвеститори да си помислят, че опасността от увеличаване на лихвения процент е преминала. Последните изявления им дават повод да помислят отново.
Накратко
Новият Закон за митниците да влезе в сила от началото на следващата година, решиха депутатите от бюджетната комисия на Народното събрание. Законът трябваше да влезе в сила от 6 август, след като бе обнародван в Държавен вестник преди шест месеца. Предложението е на Главно управление на митниците в резултат на неспособността на управлението да състави правилник за прилагането на закона, за което имаше на разположение повече от половин година.
Изпълнението на републиканския бюджет към 17 юли е 2.363 трилиона лева приходи и 2.182 трилиона лева разходи, съобщиха от финансовото министерство. Приходите в централния републикански бюджет към същата дата са били 2.323 трилиона лева, разходите - 2.247 трилиона лева, като превишението на приходите над разходите е 76 млрд. лева. Към 17 юли превишението на приходите над разходите по общинските бюджети е било 34 млрд. лева. Собствените приходи на общините са 546 млрд. лева, а нетните трансфери - 223 млрд. лева. Разходите на общините до 17 юли са били 735 млрд. лева.
Трудното откриване на данни за икономически свързаните лица у нас е сред основните причини първоначално предложеният лимит от 100 млн. лева за кредитите, които банките ще декларират в специален регистър, да падне на 10 млн. лева, обясниха автори на приетата през миналата седмица наредба за централен кредитен регистър на банките. Допълнителен аргумент за фиксирането на границата от 10 млн. лева е активното търсене на кредити именно с такъв размер или малко над тази сума.
МОБ "Свети Никола" се преименува на Нефтинвестбанк, решиха акционерите й на общо събрание в края на миналата седмица. Гласувано бе увеличение на капитала на банката от 13.4 млрд. лева на 32.2 млрд. лева. За 1997 г. МОБ "Свети Никола" отчете загуба от 1.213 млн. лева.
БНБ отне разрешенията за извършване на покупко-продажба на 30 обменни бюра заради допуснати нарушения, съобщиха от пресцентъра на централната банка. Най-голям е броят на отнетите лицензи от София - осем бюра. Това са "Глобус 77 - Анка Грънчарова", "Геха - Георги Хаджиянчев", ВМТ "Орбита", "Дидил - Мария Димитрова", "Илиан Дуцов", "Винченцо - Венцислав Костов", "Дабъл страйк" и "Граба - Люба Петрова".
В Конституционния съд е образувано дело по искане на 50 народни представители за обявяване за противоконституционен на Закона за изменение на закона за гарантиране на влоговете в банки. Става дума за изменението, според което шефовете на гаранционния фонд ще се избират от Министерския съвет, а не както беше първоначално - от президента.
Кейзо Обучи бе избран за лидер на ЛДП
В четвъртък младите реформатори от Либерално демократичната партя (ЛДП), се опитаха да спрат кандидатурата на Кейзо Обучи за председател на ЛДП. Това действие съвпадна с предупреждението на Moody's Investors Service за критичното състояние на японската икономика и доверието в ЛДП спадна до 20.7 процента. Изявлението на Moody's доведе до рязко падане на курса на йената и за- малко щеше да доведе до намаляване на рейтинга на японския държавен дълг. Поставената от Moody's оценка е предизвикана от дълбоките структурни проблеми на японската икономика. Спирането на Обучи дава предимство на другите двама кандидати - 72-годишния Кайяма и 56-годишния здравен министър Койзуми. Според изследване, на агенция "Киодо" между 413-те депутати от и партийни лидери от ЛДП, Обучи има подкрепата на около 200 от делегатите. За да спечели на първия тур, той се нуждае от обикновено мнозинство на гласовете. Според същата агенция, Кайяма и Койзуми могат да разчитат на около 70 твърди гласа за всяка от двете кандидатури. Ако никой не спечели мнозинство от 50+1 гласа, първите двама отиват на втори тур. Опонентите на кандидатурата на Обучи обсъждат напускане на ЛДП, ако Долната камара на парламента го утвърди за премиер на 30 юли. Техният брой е около 20 и излизането им от управляващата партия ще намали мнозинството на гласовете й в парламента с 13.4 процента. Самият избор едновременно отхвърли и потвърди предварителните очаквания. В петък Обучи победи съперниците си и сигурно ще бъде избран за нов премиер-министър на Япония. Той събра 225 от общо 412 гласа, Кайяма, който бе фаворитът на световните финансови пазари, получи 102 гласа, Койзуми - 84, а един глас бе обявен за невалиден. Обучи е лидер на най-голямото крило на ЛДП и бе подкрепен след гласуване на депутатите от ЛДП и 47 представители на регионални партийни структури. След избора му възникна конфликт, който може да доведе до излизане от партията на част от младите реформатори. Има вероятност Обучи да не бъде утвърден за премиер, защото мнозинството на ЛДП от 13 места в Долната камара на парламента може да бъде загубено, ако част от младите реформатори напуснат партията. Недоволните са представители на градските райони, в които ЛДП загуби мажоритарните избори за представители в Горната камара. Въпреки убедителната победа на Обучи финансовите пазари реагираха отрицателно и фючърсните договори за десетгодишните японски държавни облигации загубиха част от стойността си. Според икономистите фигурата на Обучи се свързва с представите на пазара за сегашното статукво. Така посоката на развитие на японската икономика остава неизвестна.
Международният наказателен съд се роди в скандал
"Гигантска крачка към установяването на трайно превъзходство на силата на закона над закона на силата. " Така генералният секретар на ООН Кофи Анан определи учредяването на Международния наказателен съд (МНС) в малките часове на 19 юли в Рим.
Зачената още преди 50 години като развитие на временните военни трибунали в Нюрнберг и Токио през 1946 г., идеята за създаването на най-новата международна институция остана дълбоко замразена в ембрионален стадий в периода на студената война, за да се появи отново на политическата сцена в началото на 90-те години. Натрапчивата необходимост от съдебно преследване на геноцида, военните престъпления и престъпленията против човечеството в настоящото десетилетие отразява мащабите на кървавите конфликти в бивша Югославия и Руанда, както и на очертаващите се като неизбежни за съжаление въоръжени сблъсъци в Косово.
Новият международен съд със седалище в Хага, официално независим от Съвета за сигурност към ООН прокурор и 15 съдии ще заработи до пет години, считано от края на миналата седмица - период, необходим за ратификацията на учредителния договор поне от половината от общо 120-те държави, подписали историческия договор след петседмични дебати за правомощията на наказателния съд, често далеч от добрия дипломатически тон. Висшите дипломати на други 40 държави, включително и най-големите световни демокрации - Индия и САЩ, не положиха подписите си под историческия договор. Под юрисдикцията на МНС няма да попадат и военните престъпления, извършени от граждани на Израел, Иран, Либия, Алжир и Йемен - все действащи военни огнища или потенциални кървави зони, в случай че правителствата на тези държави не пожелаят това. Но когато именно властите във въпросните страни са в основата на най-жестоките престъпления като част от систематично провеждана държавна политика, ясно е, че подобна инициатива с адрес Тел Авив, Техеран или Триполи е само теоретична.
Съгласно договореното в Рим съдебна отговорност за извършени военни престъпления може да се търси единствено от граждани на страни, подписали договора, при това едва след като потенциалът на местните съдебни системи се окаже недостатъчен за тази цел. На практика това означава, че пътуващите диктатори, непринадлежащи към държавите, учредителки на МНС, ще продължат да вилнеят безнаказано - един от серията доста сериозни недостатъци на новия международен трибунал.
Като най-абсурден от тях се очерта невключването на употребата на ядрени, химически и биологически оръжия - аргументът на Индия да се обяви против МНС, в иначе дългия списък от признати за престъпления против човечеството злини - безумната цена на подписите на няколко арабски държави според делегатите на значимите играчи в международната политика. Истината обаче най-вероятно лежи някъде другаде. Проблемът с ядрените, химическите и биологическите оръжия като средства за масово унищожение не фигурираше дори в дневния ред на римската конференция - за наказателна отговорност за злоупотребилите с тях се заговори едва когато индийската делегация направи предложение последните да бъдат третирани като посегателство срещу човечеството.
Най-голямото разочарование обаче поднесоха САЩ с отказа да се ангажират с участие в МНС, което очерта едно доста мрачно бъдеще за международния трибунал. Известно е, че без благословията на Вашингтон нито една крупна международна институция, каквато по презумпция би трябвало да бъде МНС, няма шансове да заработи реално. Американският отказ е резултат от разминаването на позициите на Вашингтон и останалите четири страни, постоянни членки на Съвета за сигурност - Великобритания, Франция, Русия и Китай, по отношение на степента на независимост на международната съдебна институция. САЩ са държавата, най-силно представена със свои военни части във всички горещи точки по земното кълбо, и в този смисъл бе логично да се очаква, че САЩ ще настояват за по-голям контрол над МНС, който американците разбират като предварително одобрение на Съвета за сигурност за всяко едно съдебно разследване от МНС и клауза в договора, която да гарантира, че американски войник не може да бъде изправен пред съда в Хага без съгласието на Вашингтон. Американската арогантност сподели само Франция (но частично), която като втората след САЩ държава по брой войски в чужбина има и сходни интереси. Включването на опцията за седемгодишен гратисен период след стартирането на наказателния съд за военните престъпници промени френската позиция часове преди решителния момент на подписването на договора. Ударът за САЩ съвсем неочаквано дойде от приятелска Великобритания, чието правителство, обременено от скандала около аферата с оръжейни доставки за Индонезия и за страни от африканския континент, не можеше да си позволи да се обяви открито против мирната инициатива. Несвикнали да бъдат губещи в изграждането на най-новия световен ред, американците изпуснаха нервите си и заявиха, че ще блокират дейността на МНС от първите дни на функционирането му, ако в следващите пет години на ратификация на учредителния договор от отделните държави не бъдат възприети вижданията на Вашингтон за "идеален" международен трибунал. Стигна се дори до заплахите на военния министър на САЩ Уилям Коен, адресирани до Германия и Холандия - страните, настоявали за твърд вариант на МНС, американските умиротворителни армейски части да бъдат изтеглени от Европа. Никак не е без значение и финансовото измерение на американския отказ - често използвано средство за натиск от Вашингтон.
Безспорно достойнство на МНС в този му вид е клаузата, предложена от Египет, според която прехвърлянето на цивилно население на държава окупатор на територията на окупираната страна се класифицира като военно престъпление. Това условие автоматично изправя на съд управляващите в Израел и естествено ръководителят на дипломатическата делегация на държавата с половинвековна история Ели Натан не подписа договора за МНС. "Политически мотивираната клауза на Египет предопредели нашата позиция", заяви Натан.
Логично следва въпросът доколко ефективна ще бъде подобна правораздавателна институция, очевидно градена на тезата по-добре немощен, но все пак работещ съд, отколкото липсата на такъв въобще. Би било наивно да се мисли, че съществуването на международен трибунал, пък бил той и в най-добрия му вариант, ще сложи край на войните като инструмент на националната политика на суверенните правителства. Сигурно е обаче, че един по-силен по отношение на правомощията си съд ще разреди значително в бъдеще кошмарите, свързвани през настоящото столетие с имената на Хитлер, Пол Пот, Саддам Хюсеин и Слободан Милошевич. На ход са САЩ, чието присъствие като единствена суперсила след края на студената война сред страните, подкрепили последната международна институция, ще осмисли наличието на международен наказателен съд.
Погребението на последния цар - ново разделение или начало на помирението
Закъснялото погребение на последния руски цар Николай II и неговото семейство трябваше да се превърне в грандиозно и тържествено мероприятие с участието на президента, патриарха, представители на европейските дворове. Такива бяха плановете след намирането на останките на разстреляното на 17 юли 1918 г. царско семейство, но за равносметка повече подхожда крилатата фраза на бившия премиер Виктор Черномирдин: "Искахме да бъде по-добре, а се получи както винаги. " Патриархът не пристигна в Санкт Петербург заедно с голяма част от политическия елит, Европа предпочете да остане настрана в двусмислената ситуация и само запомнящото се участие на Борис Елцин придаде официална атмосфера на събитието. Церемонията може някога да влезе в учебниците по най-нова руска история, но засега тя е известна като "погребението на неизвестния цар", намек за недоказания произход на костите, които бяха погребани в Петропавловската крепост.
Неизвестен поръчител, нощен разстрел, закопаване на труповете на скрито място - убийството на царското семейство притежава някои от чертите на истински криминален роман. Всичко щеше да бъде много интригуващо, ако убийството в Екатеринбург (съветско име Свердловск) не беше началото на голямата трагедия, довела до милиони невинно загинали по време на болшевишкото управление. И друг път монарси са били убивани след свалянето им от престола от масови въстания - Луи ХVI и Мария-Антоанета загубиха главите си на гилотината, преди тях Чарлз I не беше пожален от дошлите на власт пуритани. Но французите и англичаните организираха процеси, чиито присъди, макар и предопределени, оставиха впечатление за някаква законност и легитимност на взетите решения. В Русия обаче нравите са различни. Все още не е известно кой е дал заповедта за унищожаването на царя, съпругата му и петте им деца - Ленин, друг член на ръководството в Москва или просто членовете на ЧК в Урал са проявили самоинициатива. В архивите липсват документи, хвърлящи светлина върху този въпрос, но затова пък има подробни описания на последните минути на императорската фамилия. След разстрела труповете са залети със сярна киселина, а по-късно са изгорени. Целта е една - да бъдат унищожени всички следи, да бъде заличен споменът за монархията в първата социалистическа страна в света. Всъщност Николай не заслужава подобен трагичен край, от който би станал добър сюжет за запомняща се драма. Последният Романов не блести с особени качества и ако не беше доживял до събитията през 1917 г., щеше да остане един от малко известните руски царе. Загубите във войната с Япония и Първата световна война, разстрелът на демонстранти през 1905 г. оставят отрицателен отпечатък върху историческото значение на Николай, а скандалното поведение на сибирския монах Григорий Распутин в руския двор окончателно дискредитира царя.
Тайните около съдбата на Николай II и семейството му не завършват с разстрела, издирването на останките им добавя нови въпросителни към вече съществуващите. Първият, който обявява, че е открил костите на загиналите, е емигрантът Соколов, който влиза в Екатеринбург след завземането му от белите. На предполагаемото място на закопаването на царското семейство той открива само един пръст, който се предполага, че е на царица Александра, и петна кръв. Всичко това е събрано и пренесено в Брюксел, където е поставено в специално построената черква "Св. Йов". Следва дълга пауза, през която интересът към съдбата на царските останки затихва. За тях се сеща Никита Хрушчов, който заповядва да бъдат проучени обстоятелствата около смъртта на Николай II и да се изясни ролята на Ленин в случилото се. Свалянето на генералния секретар от поста му прекратява търсенията. През май 1978 г. служителят в екатеринбургския музей Александър Авдонин и режисьорът Гелий Рябов изкопават няколко черепа, които предполагат, че са на членове на царското семейство. Година по-късно те ги връщат обратно, разчитайки, че ще дойде време, когато останките ще получат достойно погребение. През 1989 Рябов съобщава във вестникарско интервю, че знае къде се намират костите на последния цар и неговите най-близки роднини. По указанията на двамата изследователи през 1991 г. са направени разкопки, при които са открити девет скелета. Седем години учени в Русия, Великобритания и САЩ се опитват да докажат, че сред тях са костите на царя, царицата и три от децата им. За целта са използвани съвременни методи, базирани на ДНК, които показват, че със сигурност 99.999% (най-голямата възможна) в открития гроб са намерени останките на Николай, съпругата му Александра и княгините Олга, Татяна и Анастасия. Научните доказателства обаче се оказаха недостатъчни да сложат край на споровете около царските останки и затова самият Авдонин обяви погребението за прибързано, защото Русия не е готова за него.
Страстите, които се разгоряха около погребението на царското семейство, показват, че Авдонин може би има право. Руската православна църква и нейният патриарх Алексий II игнорираха погребението, отказвайки да признаят достоверността на получените резултати. Вероятността за грешка от една хилядна от процента според църквата е твърде голяма и тя не желае да поеме риска да приеме доказателства, които развитието на науката може да опровергае един ден. Още повече че църквата се готви да канонизира Николай и да обяви костите му за свети мощи. Едно от големите желания на Алексий II е да постави под властта на Московската патриаршия богатите епархии в чужбина, които сега имат отделно ръководство. Признаването на костите от Екатеринбург би направило това невъзможно заради неизбежното охлаждане на отношенията с вярващите в чужбина, които почитат останките в Белгия като светиня и считат за богохулство погребението в Русия. Позицията на църквата се оказа удобно извинение за множество политици, които не пожелаха да посетят погребението. Сред тях е кметът на Москва Юрий Лужков, който настояваше костите да бъдат погребани в новата голяма черква "Христос Спасител", издигаща се в центъра на Москва. Столичната община даде много пари за нейното строителство, но липсата на светиня отблъсква богомолците и пречи за пълния триумф на Лужков. Губернаторът на Свердловска област Едуард Росел също се надяваше царското погребение да бъде в региона и след отказа на правителствената комисия заяви, че ще посети гробовете в църквата "Св.Св. Петър и Павел", "след като поутихне шумът". Двете камари на парламента се скриха, обяснявайки отсъствието си с приемането на правителствената антикризисна програма, и само отделни техни представители, сред които Григорий Явлински и Александър Лебед, заминаха за Санкт Петербург. Горната камара - Съветът на федерацията - набързо събра представителна делегация, след като научи, че президентът Елцин ще присъства на службата. Разцеплението в обществото не подмина наследниците на царската династия. Великата княгиня Мария Фьодоровна, която се е провъзгласила за глава на дома Романови, отказа да пристигне в Санкт Петербург, след като Кремъл не пожела да признае титлата й.
Предсказуемият в непредсказуемостта си Борис Елцин се изяви по познат начин, обявявайки ден преди погребението, че ще присъства на него. Да се гадае какво го е накарало да промени намеренията си в последния момент е безсмислено, но рискът от изненадващия ход се оказа оправдан. Елцин, който понякога нарича себе си цар Борис (макар и на шега), направи наистина царски ход с решението си да пристигне в бившата руска столица. Речта, която Елцин произнесе, ще остане един от върховете в политическата му кариера, равнявайки се със словото, което произнесе от танка през метежния август на 1991 г. Той се изяви като истински баща на нацията, призоваващ сънародниците си към помирение и признаващ вината на всички руснаци за случилото се след октомври 1917 г. В момент, когато повечето политици се държаха като членове на ЦК, изчакващи действията на генералния секретар, преди да вземат решение, държавният глава показа, че е сред малкото хора на власт, притежаващи волята да взимат самостоятелни решения. Тази проява на Елцин трябва да успокои много повече западните инвеститори, отколкото заемите, отпускани от международните финансови организации, защото показва, че въпреки всичките си здравословни и политически проблеми, президентът не е загубил месианското си чувство на лидер, който е призван да бди над съдбата на народа си и успешния завършек на реформите. В страна като Русия, привикнала да се подчинява на авторитети, излъчването на ясно послание от управляващите към обществото струва повече от всичките милиарди на Международния валутен фонд. Идеята на Елцин е ясна - Русия има исторически шанс да влезе в третото хилядолетие, забравила политическите, религиозните и етническите си конфликти. Ще разберат ли това останалите руснаци?
И Китай прихвана югоизточноазиатския вирус
Изминалата една година от първите проявления на азиатската криза доказа на либерално мислещите макроикономисти, че силно регулираната икономика, преобладаващата държавна собственост, неконвертируемата валута и ограниченията пред капиталовите потоци понякога може и да са по-добрият избор.
Когато някогашните отличници в Югоизточна Азия убедено вървяха през последните 12 месеца към рецесия, а техните правителства лансираха тезата за бизнесцикъла, подкрепена с щедро даваните разяснения, че е нормално след повече от десетилетие на върха да последва спад, Китай се очерта като символ на икономическата мощ в региона и цел за по-настоятелните чужди инвеститори.
Дълбочината на икономическата криза в Азия все пак успя да пробие имунитета на китайската ваксина срещу югоизточноазиатския вирус. Подобно на Япония, но в далеч по-малък мащаб именно поради слабата интеграция на китайската икономика към огнището на заразата - икономиките от азиатско-тихоокеанския регион, в Китай се активира спиралата на дефлацията, банковата система натрупа лоши кредити на стойност 280 млрд. долара, а печалбите в държавния сектор се свиха с 49.5% за първите шест месеца на годината спрямо същия период на 1997 г. За разлика от Япония обаче, където оздравителните реформи на вече бившия японски премиер Риутару Хашимото така и не се състояха, последствията от дефлацията в Китай се подсилват от ефектите от икономическата реформа на премиера Чжу Ронгжи. Амбициозната китайска реформа, стартирала в края на март, дни след встъпването на Чжу в длъжността министър-председател, акцентира на санирането на държавните предприятия, чиято социална цена се изразява в увеличаване на безработицата с около 15 милиона работоспособни китайци. За да избегне разиграването на индонезийската драма в китайски вариант, правителството в Пекин си постави за цел икономически ръст от 8% през настоящата година, който да генерира заетост за тези 15 милиона китайци. Реализируемо усилие, но не и в условията на азиатската финансова и валутна криза. Спадът на ръста на износа за съседите в Източна Азия в резултат от силния юан след девалвацията в региона и намаляването на покупателната способност на населението в азиатските държави удари експортноориентираната китайска икономика, което в крайна сметка ще резултира в по-висока от приемливата безработица.
Изход от заплетената ситуация Чжу Ронгжи видя в опита на Япония - стимулиране на икономиката чрез наливане на крупни суми в инфраструктурни проекти през следващите три години на стойност един трилион долара. Доста странно решение, като се има предвид, че в Япония преследваният краткосрочен ефект върху икономиката от строежите на мостове и спортни съоръжения, прокарването на тунели и други подобни бе почти нулев.
Как ще бъде осигурен финансовият ресурс за правителствените програми? При скромната вътрешна задлъжнялост на Китай в размер на 7% от БВП на фона на прехвърлящите 100-те процента вътрешни дългове на азиатските съседи емисиите на правителствени дългови ценни книжа са най-атрактивни за акумулиране на средствата, необходими за финансовото обезпечение на държавните инфраструктурни проекти. Липсата на вторичен пазар на дългови инструменти в Китай прави емисиите на ценните книги непродаваеми за местни и чужди инвеститори. Остава вариантът, при който правителството изтегля част от депозитите на китайците от банковата система срещу предоставянето на правителствени облигации на държавните банки.
Миналата седмица поднесе и една добра новина за Китай. Въпреки демонстрираните антикитайски настроения като реакция на разширяване на търговския дефицит на САЩ с Китай до малко под 50 млрд. долара в средата на миналата седмица администрацията на Клинтън успя да прокара в Камарата на представителите в Конгреса с 264 гласа за срещу 166 против подновяването на статута на Китай на най-облагодетелствана нация в търговията със САЩ. По силата на закон, приет през 1974 г., държавите, в които властват комунистически режими, нямат постоянен достъп до най-ниските възможни мита в търговията със САЩ. За тези държави, каквато е и Китай, статутът най-облагодетелствана нация се дава след одобрение от долната камара на Конгреса за срок от една година, след изтичането на която може да бъде подновяван всяка следваща година при наличие на американски интерес за това.
През тази една година на земетръсни промени от икономически и политически характер в Азия властите в Пекин като че ли разбраха, че икономическият просперитет предполага наличие на политическа стабилност, несъвместима с архаичните авторитарни, а в някои южноазиатски държави (Индонезия) до много скоро и феодални модели на управление в Азия.
Сигнал за промяна даде китайският президент Цзян Цзъмин с обявения план в края на миналата седмица за политическа реформа в страната. Ключовите моменти в реформаторския план на Цзян Цзъмин, посрещнат от западните наблюдатели със значителна доза скептицизъм, са промени в избирателния закон, регламентиращи избора на президент, трансформирането на реално еднопартийния модел, въпреки деветте политически формации, в многопартиен и разхлабването на връзката на управляващата комунистическа партия с армията. Последното ще се осъществи чрез прехвърляне на повече власт от контролирания от комунистическата партия Централен военен комитет към формалното на практика Министерство на отбраната.
Плъзнаха съмненията, че зад паравана на реформата се крие схема за уреждането на трети пореден президентски мандат за Цзян Цзъмин, чийто втори и последен съгласно китайската конституция изтича през 2002 г. Дали в стремежа да следва японския опит в стимулирането на икономиката Чжу Ронгжи няма да сподели и съдбата на Риутару Хашимото?
Започват преговори с тримата кандидати за "Балкан"
"Ще започнем преговори и с тримата потенциални купувачи на Балкан", каза за "Капитал" Мая Ангелова, представител на посредника за продажбата на авиокомпанията "Тройханд Остойропа бератунг" (ТОБ). В първия кръг, който се очаква да продължи не повече от две седмици, кандидатите трябвало да доизяснят офертите си. В преговорите няма да участва представител на Агенцията за приватизация. "Изпълнителният директор на АП Захари Желязков изрази пълно доверие, че ние ще успеем да се справим", каза по този повод Мая Ангелова.
Тримата кандидати за "Балкан" са "Российский авиационн й консорциум" (най-значимото дружество в него е "Внуковские авиолинии"), мениджърското дружество "Балкан еър" и регистрираното в Швейцария дружество "Ер България", в което акционери са две компании на Мултигруп - "Ер виа" и "Ер зори". Според запознати и трите оферти предвиждат изненадващо високи цени за мажоритарен пакет от капитала на авиокомпанията. Без допълненията към тях, които могат да се направят в първия кръг от преговорите, вече е известно, че има оферта, която за момента може без съмнение да бъде класирана на първо място. "Трите оферти наистина са интересни и добри", коментира Мая Ангелова.
Според предварителните условия кандидатите трябваше да предложат цената и бъдещите инвестиции в германски марки. От тях освен това се очакваше да предложат схема за решаване на проблема с огромните задължения на авиокомпанията - близо 100 млн. долара. Офертите ще се считат за валидни в срок най-малко 120 календарни дни от датата за подаване на оферти 13 юли - тоест до 11 октомври.
Предприятията за първия централизиран търг все още са тайна
През изминалата седмица Центърът за масова приватизация (ЦМП) обяви, че е започнала продажбата на регистрационните талони, с които гражданите ще могат да участват във втората вълна на раздържавяването срещу инвестиционни бонове. Настоящият шеф на ЦМП Любомир Георгиев очевидно е държал да бъде спазен предварително обявеният за това срок - 20 юли. От тази дата всеки български гражданин, който е навършил 18 години, има право да закупи регистрационен талон от пощата в района, където живее. Талонът ще бъде заверен с 250 000 инвестиционни бона, с които гражданите, ако решат да участват пряко в раздържавяването, могат да участват на централизираните публични търгове, които ще се организират от ЦМП до края на 2001 г. Както не престават да уверяват и шефът на ЦМП, и вицепремиерът Александър Божков, първият централизиран публичен търг ще се проведе през септември, а всеки месец след това ще има нов търг. Ако се приеме за вярно това твърдение, излиза, че всеки гражданин, който е решил да участва в новата вълна на масовата приватизация, ще трябва активно да се ангажира с процеса. В активността влиза ежемесечен интерес към предприятията, които ще се продават на всеки търг. На първо място участникът в приватизацията трябва да се информира за имената на дружествата и размера на пакета, който ще бъде предлаган, и чак на второ - от финансовото им положение. Предполага се също, че ЦМП трябва да предоставя и изпреварваща информация поне за няколко търга напред, за да може участниците да си направят някаква инвестиционна стратегия.
