В София има завод за трамваи - СКГГ - ТРАМКАР ЕАД, който притежава дългогодишен опит, традиция и отчасти запазен кадрови потенциал. В напреднала фаза е прототипът на нов съвременен български трамвай, по който се работи от 1993 г., но на парче, без цялостно възлагане. Изработен е кошът, разработени са основните възли (талига и редуктор) с управление, закупено от ЧКД - ТАТРА, доставени са останалите елементи от редица европейски страни. Трамваят - съчленен, със съвременен европейски вид - би могъл да бъде довършен и изпитан до края на тази година. За целта сa необходими около 90 млн. лв. Ще стане ли?!... Един факт - председател на новия съвет на директорите на СКГГ - ТРАМКАР ЕАД е д-р Андреас Енгибаров - хуманен лекар, пенсионер... Софийският градски транспорт има опит в експлоатацията на чешките мотриси тип Т6А2 - 1009 мм, тъй като 40 броя от тях се движат на линия от 1988 г. насам. Те притежават изключителна надеждност при движение и спиране в наклонени трамвайни трасета, затова е обяснимо използването им по трамваен маршрут 9, но е необяснимо защо те обслужват и трамваен маршрут 5. Обещава се, че новата доставка ще бъде използвана по трасето с другия опасен наклон: сп. "Журналист" - Семинарията. Но в този участък има трамвайни маршрути 2, 12 и 19 с голям пътникопоток, обезпечен в момента с над 40 трамвайни мотриси, но от други, не толкова надеждни, видове. Вносът на 10 нови мотриси, които правят 5 композиции (чешките мотриси са единични и се движат по две), фактически не променя чувствително съществуващото положение.
Не е ли по-лесно, а и по-евтино, да се направи промяна в организацията на използването на трамвайния парк и вместо по сравнително равния маршрут на трамвай 5 наличните чешки мотриси да бъдат насочени по трасетата със сложен профил? Е, да, но... председател на новия съвет на директорите на "СКГГ - Електротранспорт" ЕАД е инж. Николай Александров, недоказан специалист, един от последните директори на злополучно приватизираното СО МАТ и сегашен директор на ОФ "Форум"... Втората причина: съществува закон - Законът за държавните и общинските поръчки, който регламентира начините за придобиване на общинско имущество. Защо грубо се нарушава този закон чрез... провеждането на преговори?!
Очаква се тази сделка да е на стойност над 7 млрд. лв. Говори се за 10% комисиона!
Българите се колебаят между "Евала! " и "Уes!"
"Искам един макдоналдс", поръчал си преди дни бившият вътрешен министър Любомир Начев в закусвалнята на "Славейков". Продавачките побързали да изяснят, че не става дума за заведение от известната верига, а просто за сандвич Бигмак. Случката изглежда символична в две посоки. Първо, социалист яде не пирожки, а американски хамбургери. Второ, той се оплита в дочуваните модерни понятия и иска да купи "Макдоналдс", което си е цял ресторант. Това може да стане дори в условията на валутен борд, преведен от съмишлениците му като паричен съвет.
Смяната на символите в България е забавен феномен. Чуждите думи и изрази също са безкрайно интересни и според лингвистични специалисти употребата им никак не е притеснителна. Затова и днешните последователи на Балан, скандиращи "чистота на българския език", всъщност имат проблем да възприемат не думите, а модерния свят, който стои зад тях.
Контрастите, които още ни впечатляват, са много и едва ли може да се смятат за лоши. Те са просто факти от "смяната на козината" на едно общество - старото всекидневие, предишната нагласа и предпочитания сега се пенсионират. Идват новите бит, култура и мода.
Ако преди вървяхме по бул. "Ленин", за да стигнем до Парка на свободата, днес се пускаме по Цариградско шосе, за да отдъхнем в Борисовата градина. Там пред отървалия се на косъм от демонтиране Паметник на съветската армия вече пише "Army of lovers" и "Joint". В краката на солдатите пък свистят тийнейджъри със скейтове и ролери. В някогашните сладкарници
Малчуганите вече не развиват бицепс с конструктор No5, а сглобяват "Лего". Игрите на народна топка и стражари и апаши отдавна са се предали на "Мортал комбат" и "Стрийтфайтър".
Бозата трайно отстъпи на кока-кола. Баничките бяха сериозно застрашени от "Макдоналдс" и KFC, а гевреците все още "ревнуват" от задокеанските си братовчеди "Dunkin Donuts". Нищо че според закръглени наблюдатели интересът на българите, които са сменили млечните си зъби, към двуетажните хамбургери вече отшумява.
"Чуждопоклоничеството на българина е до време. Рано или късно нещата си идват по местата. Човек бързо решава кое му трябва и кое не, кое е добро за него и кое не", обясняват народопсихолози. Лингвисти добавят, че съпътстващият политическите и обществените промени процес на нахлуване на чужди думи в българския език е нормален и в него няма нищо опасно.
"Всичко опира до езиков вкус - всеки носи отговорност за това, което казва. Появата на чуждици е тенденция във всички езици, които са отворени, а не капсулирани като унгарския. Свободата на използване на езика е част от общата свобода на словото. Хората, които не разбират и не приемат чуждиците, всъщност не разбират света, който стои зад тях. Ако забраним чуждата дума или я преведем, ние няма да спрем явлението. Върви се към международен жаргон, особено в специализираните области. И у нас всеки гледа кабел, работи с Интернет", коментира за "Капитал" Борислав Георгиев от Института по български език към БАН.
Промените след 1989 г. веднага докараха на бял свят купища английски слова и изрази, които бяха като патерици на българския език в момент, когато той нямаше думи за новостите в държавата.
Служителите в чуждестранни компании по инерция отговарят по телефона, че шефът им не може да говори, защото е на "мийтинг", а после ще е зает, ако се съди по "кю"-то пред вратата.
Децата се оказаха най-бързите попивателни. На българчетата днес не им харесва да
"Какво да кажем за "чао" - всеки го употребява, без това да накърнява някаква идентичност. Същото е и с "йес", е мнението на известен филолог.
Паметливи българи разказват за времето, когато по нашите ширини се е появила думата чао.
Тогава целокупният български народ смятал, че тя означава само и единствено довиждане. Така се стигнало до деня, в който по националното радио водещата съобщила, че сега ще зазвучи шлагерът "Чао, кара, коме стай", което тя превела в ефир като "Довиждане, приятелко, как си".
Според грамотните в езиковата сфера, за да може да превежда читаво, човек трябва да познава много добре езика-източник, а освен това да е отлично запознат с възможностите на езика-приемник. В антипреводаческия фолклор са влезли и такива хитове: навремето филмът "Танго и Кеш" е бил по-познат като "Танго и пари в брой". Сума домакини можеше да изпуснат развръзката в сериала "Бащинство" покрай преводното заглавие "Татко Худ" ("Fatherhood"). Трилърът "Boxing Helena" сигурно щеше да бъде посетен от по-малко спортисти, ако не беше озаглавен на български "Боксиращата се Елена". (Всъщност героинята там е с отрязани крайници - бел.авт.) и чак по-късно "Елена в кутия".
Поппарчетата също се радваха на небрежни интерпретации на български. "I'm back for good" по нашите ширини звучеше като "Идвам си с добро" (а изразът означава завинаги - бел.авт. ). На друг плажен хит - "All that she wants is another babe", млади майки припяваха с мисълта, че песента се нарича "Всичко, което тя иска, е още едно дете". И т.н.
Другата ос, по която се изкелиферчва езикът, си е чисто научна. В Софийския университет на дама, която би ползвала продуктите "О.b. " се казва "жена, означена в плана на потенциалната си майковост". Отделно текстовете в някои български учебници са по-разбираеми за чуждестранните студенти, чиито познания по български се изчерпват с азбуката.
Според вещи в академичните претенции това е така, защото българският език не е кастриран. "Съсловията държат на своя език, пазят го и се опитват да се отличат от останалите по начина на говорене", казват запознати със словесния висш пилотаж. Те не пропускат да отбележат обаче, че висша мярка за цивилизованост в християнския свят е дали можеш да изразиш максимално понятно за всички това, което имаш да кажеш. "Краят на 20-и век е маркиран от този централен проблем - общуването да бъде пълноценно, на всякакви теми и между хора с различен образователен ценз", напомнят лингвисти. Много често езиковите финтифлюшки прикриват идейно безсилие и желание да напомпаш безсмислена фраза със съдържание. Защото има увлекателни научни книги, в които единствената небългарска дума е хипотеза, и то обяснена в бележка под черта.
Неотдавна активистка на едно женско сдружение определи една от задачите на неправителствената си организация като: "да помагаме на виктимизираните жени, като им осигуряваме достъп до шелтера". А поколенията ще продължават да спорят кое им звучи по-добре "She loves you yeah, yeah, yeah" или на "Она вас любит, ай-ай-ай".
Плавателният канал Русе - Варна: илюзия или реалност?
С последното си интервю за в."Капитал" министърът на транспорта Вилхелм Краус пак не обнадежди българите с ясна правителствена стратегия за пътните, железопътните и въздушните (дано да е чиста случайност, че е пропуснал в изложението си водните) връзки на страната ни с Европа и света. Нещо повече - с общи приказки, неизяснени и финансово неосигурени намерения той хвърли в отчаяние онази голяма част от народа, която разчита транспортното министерство да му осигури постоянна работа и по-високо заплащане на труда, след като България се замогне от дейности, произтичащи от геополитическото й положение в Европа.
И за не дотам посветените в транспортния бизнес хора е ясно, че не може от транзита на товаропоток да просперира държава, която не излиза на международния пазар със свои оферти за инвестиране в мащабни транспортни проекти, а подчинява инвестиционната си политика на логиката на вече начертани еврокоридори. Едва ли например може да има логика в залагането само на изживелия времето си Път на коприната или тъй наречения коридор No8, който твърде условно свързва Изтока с три проспериращи страни от южна (а не както се твърди под и над път от западна) Европа - Италия, Франция и Испания, през три с кретаща икономика държави - Албания, Македония и България, всяка от които едва ли ще намери вътрешни ресурси, за да приведе транспортните си комуникации в тон с европейските стандарти. Още по-малко да привлече инвеститори за път, по който ще преминава товаропоток от едва 4 милиона (прогнозирани) тона и перспектива 4 милиарда долара инвестиции да се изплатят за 25 години. Според думите на самия български транспортен министър до 2001 г. по програма държавата следва да осигури за цялата транспортна инфраструктура на страната 2 милиарда долара, а през 1997 г. реално са подписани договори за 60 милиона долара и за още 40 милиона през 1998 г. Другото е от сферата на пожеланията: 190 милиона устно договорени, очаквани 120 милиона долара от Япония и т.н. Въпреки това министърът не се свени да твърди в последващо интервю в провинциален вестник, че България е технически готова за коридор No8. Веднага му опонираха обаче хората, които използват скапаните шосейни връзки в страната от Кюстендил до Черноморието, а хиляди други се прекръстиха с надеждата приоритетното изграждане на коридор No8 през България да е само лично пристрастие на министър Краус. При геополитическото положение на страната много по-перспективно, по-необходимо за България и Европа е реализирането на друг (при това готов) проект, с който от няколко месеца инициативен комитет от икономисти, инженери, архитекти, проектанти, геолози и др. специалисти, провокира вниманието на обществеността, дълбоко убедени, че българите имат професионален капацитет и компетентност успешно да решат мащабния казус. И не се поддават на внушенията от рода на какво ще кажат комшии от Румъния и Турция. Всъщност имат право: нито румънците помислиха за България, когато започнаха още през 1930 г. строежа на и до днес навигационно опасния за корабоплаване канал Черна вода - Кюстенджа, нито турците пропускат с преференции корабите под български флаг през Босфора и Дарданелите, та и днес българските пристанища са в пълна зависимост от традиционната схема за корабоплаване през тези два пролива.
В медиите напоследък между другото се споменава за диалог между нашия транспортен министър и неговия германски колега за коридора Рейн - Майн - Дунав. Но досега няма съобщено г-н Краус поне веднъж при водения диалог да е споменавал за изграждането на плавателния канал Русе - Варна - естествената, най-пряка връзка по вода от Атлантика до Черно море. Българският министър може и да недолюбва тази вековна идея, но той би могъл поне основно да се запознае с нея, за да е наясно, че тя датира от 1815 г., след Виенския конгрес, и че отново става актуална по времето на построяването на жп връзката Варна - Русе и възстановяването на най-прекия римски път между Дунав и Черно море.
Български специалисти от няколко поколения, обединени в споменатия вече инициативен комитет за възраждане на идеята за прокопаването плавателния канал Русе - Варна, със съдействието на варненското дружество на Съюза на архитектите в България, се опитват да разбунят общественото мнение, независимо че министър Краус вече успя да окачестви идеята като илюзорна и по този начин превърна в свои послушници както депутатите от варненската и русенската област, така и областните управители и кметове на селища, които по закон божи следва да лобират за просперитета на цяла Североизточна България. А на плавателния канал, по мнението и на българските, и на чуждестранните специалисти, могат да се опрат най-малкото две от стратегиите на страната ни: за морския бизнес и за икономическото развитие на обширните райони с компактно население без стабилен поминък и голяма безработица.
Очевидно е, че с бездействие и недалновидност ежегодно губим милиарди долари. И без да се противопоставят идеите за прокарването на сухопътния коридор номер 8 и плавателния канал Русе - Варна, е ясно, че предимствата са на страната канала: става дума за най-евтиния и екологично чист воден транспорт, за 24 милиона, а не за 4 милиона товари годишно, за изплащане вместо за 25 за 14 години на инвестициите за превоза на стоки от Париж и Осло до Варна без претоварване, за далеч по-надеждните икономически, а не политически връзки със Западна и Средна Европа. Впрочем оттам отдавна пристигат сигнали поне за маркетингово проучване от наша страна, но ние продължаваме да не реагираме, преди да се пилеят ресурсите, които държавата ще отделя за разработването и реализацията на далеч по-неефективни идеи за удвояване на жп линията Русе - Варна и за закъснялото вече строителство на нови мостове над река Дунав с цел увеличаване на трафика на товари по скъпите железопътни и шосейни връзки. Поради тази причина категоричността на министър Краус, че "България няма ресурс, който да вложи в този канал", не се харесва не само у нас, но и в Европа. В нейните икономически структури не уважават управници, които не се съобразяват с елементарни сметки за ефективност, които без стопанска изгода трупат нови за погасяване на лихвите по стари заеми, които не могат умно да използват натрупаните милиарди валутни резерви на страната си и само шумят по форуми за интегриране.
Времето на добронамереното потупване по политическото рамо на България неумолимо изтича. Много скоро Европа ще поиска от нас инвестиране в проекти от рода на плавателния канал Русе - Варна като условия за реално интегриране с нейните икономически структури. Дошлата отвън инициатива обаче ще струва на народа и държавата много по-скъпо, отколкото, ако страната сама прояви инициатива в реализирането на готов проект, от който по мнението на български и европейски специалисти са кръвно заинтересувани деловите среди в Средна и Западна Европа.
Петър Герчев - член на инициативния комитет за възраждане на идеята за прокопаване на най-краткия воден път от Дунав до Черно море.
Още един зам.-министър си написа оставката
Последният заместник-министър на външните работи, останал от служебното правителство на Стефан Софиянски, подаде оставка. Така за около година целият ръководен екип на министерството е подменен.
Според официалното съобщение със заповед на министър-председателя Иван Костов Бойко Мирчев е освободен от заеманата длъжност. Молбата за напускане дипломатът е обосновал с лични мотиви.
Бойко Мирчев влиза във външно през 1992 г. - според запознати с протекцията на Демократическата партия на Стефан Савов. По-късно става посланик в Сеул, откъдето Стоян Сталев го поканва за зам.-министър с ресор Азия и Латинска Америка, а по-късно и Балканите, след като Стефан Тафров пое посланическия пост в Париж.
В медиите бяха тиражирани версии, че лично Иван Костов е настоял за оставката на Мирчев, тъй като не бил доволен от подготовката на международните прояви, за които отговарял заместник-министърът. По-конкретно ставало въпрос за посещението на Надежда Михайлова в Израел, където тя пропусна да навести и автономната палестинска власт в Ерусалим.
Известно е, че Мирчев влезе в сериозен конфликт с бъдещия ни посланик в Токио Петър Андонов заради избора на втори човек в мисията.
По-вероятната причина за гнева на Костов е била лошата подготовка на тристранната среща между България, Турция и Румъния в София преди две седмици. Тезата за премиерската намеса се подкрепя и от факта, че Демократическата партия е била предварително консултирана за оставката на Мирчев, макар че като дипломат той е деполитизиран.
Молбата за напускане стана типична при кадровите рокади на кабинета, както впрочем и формулировката "загуба на доверие", но за самия Мирчев се говори, че още в края на миналата година настойчиво е поискал да бъде изпратен посланик в Индонезия или Казахстан. Молбата му обаче не е била удовлетворена. Това, както и интересите му към нефтения бизнес са по-вероятните обяснения за неочакваната стъпка и безпроблемното и за двете страни сдаване на поста. Странното е, че шефът на отдел "Европейска интеграция" Емилиян Абаджиев също напуска. Причината е, че Абаджиев работи за немската верига супермаркети "Метро" и от доста време не можел да съвместява двете си служби.
Според познати на Мирчев все пак ставало въпрос за лично негово желание да напусне. Конкретната причина бил проведеният в МВнР конкурс за придобиване на дипломатически ранг. В него участвали твърде много хора извън кариерата, които били протежирани. Освен това изпитът протекъл твърде формално - с около двайсет въпроса, само с устна част, а самите изпитващи нямали дипломатически ранг. Това накарало Мирчев да възкликне, че му е омръзнало да работи с партийни секретарки.
За заместници на Мирчев се говорело отдавна, като най-често спряганите имена били на Марин Райков от постоянното представителство на България към Съвета на Европа в Страсбург. Райков е син на известния дипломат Райко Николов, нашумял покрай шпионския скандал Ерню във Франция. Втората възможност била Димитър Лазаров, посланик в Рим и баща на Илия Лазаров, началник на кабинета на президента. В дипломатическите среди се въртяло името и на Иво Петров, представител на България в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Бомба в таратора
Миналия понеделник в 5.40 часа сутринта взривно устройство разтърси ресторант "Олимп" в София. Тъй като пораженията от инцидента не са големи, още на същия ден всичко беше разчистено и ремонтирано. Въпреки популярността на ресторанта заради високопоставената му клиентела в деня на взрива МВР не разпространи никаква официална информация по случая. Обяснението за това е, че подробностите за взрива пристигнали много късно в пресцентъра на министерството, когато "вестниците вече са затворили". Официално съобщение от МВР по случая обаче все още няма. Според шефа на пресслужбата на министерството Чавдар Крумов първоначалната информация дошла в 6.30 часа и в нея се казвало, че се е чул слаб гръм. "От Пето (РПУ - бел.ред.) помислили, че става дума за пиратки. Собственикът каза, че витрината му и без това е била пукната и той я е сменил. СОТИ обаче твърди, че е имало взривно устройство", обясни Крумов.
"Нямаме врагове, с никого не сме спорили, не сме се карали. Не може да е в резултат и на пиянска свада, тъй като в ресторанта идват хора над средното ниво. Нямам версия за инцидента", каза пред "Капитал" управителят на ресторанта Славчо Ангелов. "Олимп" е собственост на общинската фирма "Оборище" ЕООД. И управителят на дружеството Рилка Йорданова обаче отрече да е имало инцидент: "Какъв инцидент? Това са приказки. Навън просто някой си е гърмял. Нещата не са такива, каквито бяха представени по вестниците. Информирайте вашите читатели, че просто нищо не се е случило."
Това, че нищо не се е случило, очевидно е и версията, която МВР негласно лансира, пропускайки да съобщи за инцидента. Ако ресторант "Олимп" беше квартална кръчма, край която гърми пиратка или дори бомбичка с бронз, това едва ли щеше да предизвика обществен интерес, въпреки че почти сигурно щеше да изтече в официалната сводка на МВР.
В ресторанта, пред който беше поставен взрив миналия понеделник, обаче много често се хранят премиерът Костов и неговото семейство, външният министър Надежда Михайлова, председателят на ПГ на СДС Екатерина Михайлова, земеделският министър и други високопоставени служители на правителствената администрация, депутати и известни бизнесмени. А това е достатъчен аргумент, за да се предположи, че случаят е предизвикал интереса на службите за сигурност. Другото обстоятелство, което поставя въпросителни за това кой е адресатът на "пиратката" пред ресторанта, е приятелство между управителя на "Олимп" Славчо Ангелов и премиера Костов. Още повече че този факт е публично известен не само сред управляващия апарат на "Раковски" 134. Заради това приятелство вероятно "Олимп" се пълни с всевъзможни бизнесвеличия, между които имена като Красимир Стойчев и Илия Павлов (заедно и поотделно), които вероятно се надяват случайно да се окажат до или на масата на някой виден управляващ.
Ресторант "Олимп" стана популярен през септември по миналата година, след като по инициатива на Славчо Ангелов там се проведе среща на кандидат-президента Петър Стоянов с бизнесмени. Партито беше организирано от Марио Тагарински, Любомир Павлов и тогавашния шеф на предизборния щаб на Стоянов - Евгений Бакърджиев. В контекста на предизборните лозунги за борба с мутрите сред поканените на срещата тогава бяха забелязани Красимир Маринов-Маргина, едно от лицата на СИК, собственичката на модната агенция "Визаж" Евгения Калканджиева. През входа на "Олимп" тогава минаха още шефът на "Овергаз" Сашо Дончев, Красимир Стойчев и други "висши хора на бизнеса", както миналия септември обясняваха от щаба на Стоянов. Тогава Костов не отчете като нередно присъствието на Маргина и обясни, че по-опасно щяло да бъде, ако в "Олимп" бяха гостували Маджо и Пашата.
Бомбата в понеделник едва ли е била поставена от редовните гости на "Олимп" и ако не се окаже шега на хлапетиите от квартала, не е изключено тя да е била някакво предупреждение. При това доста смело.
МВР обаче все още няма публично известна версия за това дали умишлено някой сложи бомба в таратора на премиера. Хората, които познават шефа на ресторанта Славчо Ангелов и дейностите му, са по-склонни да залагат на версията, че това е сплашване за неизпълнен ангажимент повече към него, отколкото сигнал към някого от именитите клиенти на заведението.
Левицата - римейк на "Заедно срещу кризата"
Най-старата и най-амбициозната социалистическа партия се видяха близо до Велико Търново, за да оформят "лявата алтернатива" на управлението на Костов. Това стана почти година след срещата на претендиращите да представляват социалдемокрацията в България, по-известна в соцсредите като лесидренската епопея. Новата сбирка за разлика от предходната трябваше да вкара представителите на всички леви разклонения в работен режим - по израза на Георги Първанов. Иначе мотото на срещата бе "Новата левица - Социалдемокрация - 2001", с други думи, отдавна втръсналото очакване за обединение на левите.
Рискът срещата да не стане поредната говорилня обаче бе предотвратен от кулоарната консултация между председателите на БСП и евролевицата. Това, което щеше да се случи в Ксилифор бе ясно ден преди това - Първанов и Томов се срещнаха в парламента, избистриха позицията, която щяха да заемат двете партии, и на следващия ден само я прочетоха. А преди това и други неформални лидери на соцпартията вече бяха влезли в контакт с централата на "Съборна" 7. Така БСП започна успешно да прихваща от ефективността на евролевицата, чийто лидер например се знаеше далеч преди самата европартия формално да се учреди.
"В тази зала са хората, които могат да управляват България", каза лидерът на социалистите. Отговорите на въпросите защо и как обаче се сведоха до подписването на декларации за защита избирателните права на гражданите, позиция по споразумението с фонда и нещо като подкрепа за свободата на словото.
Всъщност предварителната яснота в решенията остави на участниците в срещата само възможността взаимно да се убеждават колко необходимо е единението им. В "програмната" си реч Александър Томов определи смисъла на събитието в изясняването на допирните точки между левите формации и формулирането на алтернатива на "крайно дясното управление". "Допирните точки" обаче останаха в сянката на патоса на ораторите, който се съсредоточи около една идея: "Това форсирано сближение е характеристика на сегашното управление", заяви Първанов в началото на своето експозе по теорията на лявото обединение. Евролевият лидер също го подкрепи: "Ако го нямаше Костов, можеше и по-бавно да се обединяваме. " Всъщност представителите на "Съборна" 7 повториха тезата си, че синьото управление е направило остър завой в политиката си и е пропуснало възможността да се формира широка коалиция, която да извърши реформите. В крайна сметка това създало нова политическа ситуация. По-вероятно обаче Томов искаше да каже, че окончателно се е разделил с илюзиите си за участие в управлението, макар това отдавна де е известно.
Всъщност за социалдемокрация вече почти не се говори. Самият Томов призна, че от нея в България почти никой не се интересувал, но в Европа това имало значение. Както Чавдар Кюранов, един от последните оцелели от ОСД в БСП, цитира думите на Благоев, "социалдемокрацията зависи на 3/4 отвън и на 1/4 от нас". Идеологическият спор припламна мудно веднъж-дваж и бързо бе потушен.
Влиянието в европейските партийни структури си остава най-големият капитал на евролевите (доколкото изобщо го има). Новото в случая, по думите на Томов, е, че той направил усилия Първанов (който междувременно подготвя есенен западноевропейски воаяж) да бъде поканен на заседание на Партията на европейските социалисти. Появата на българския соцлидер на авторитетен международен форум би затвърдила позицията му в БСП, след като през двегодишното си управление социалистите изпаднаха в пълна изолация и това още не е отшумяло.
Евентуалното припознаване на новата българска левица от Европа би било животоспасяващо за ефимерната все още формация и може да й даде някакви ресурси за по-съществено противопоставяне на СДС.
"Новият език на промяната" в левицата, който се заключава в извода за "екстремно дясната политика" на управляващите, идва като ясен символ за левичарско настроените българи. Така както СДС преди две години казваше, че БСП е равно на рекомунизация, сега левите яхнаха популизма. "Простите" сравнения с Жан вече не са актуални - сега на мода е: "Костов създава режим, близък до Бериша. " Активността на евролевите в Съвета на Европа (призван да следи за демократичните процедури) не е само опит за себедоказване. Убеждението, че мнозинството извършва политически чистки, не спазва местното самоуправление и свободата на словото, рязко ще намали кредита на доверие към правителството на Иван Костов. После естествено идва лявата вариация на "Ние можем".
Човекът-прогноза Александър Томов отново "прозря" (както и преди две години), че споразумението с МВФ ще направи българите през 2000 г. по-бедни, отколкото са сега. Изобщо темата за отношението към международните финансови институции трябвало да бъде за левите като светлина, която да ги води. Евролевият лидер спомена между другото, че споразумението с фонда щяло да консолидира левите. Логиката му е семпла - правителството е виновно за матрицата с фонда, а тя е лоша и ще донесе бедност, следователно опозицията трябва да е единна срещу кабинета.
По-интересното събитие от "задълбочената" дискусия в залата беше присъствието на експертите, които изобщо не влязоха в нея. Кольо Парамов, бивш главен ревизор в БНБ, Димитър Димитров, пак бивш подуправител на националната банка, "експертът от Лондон" Димитър Иванов (споменаван преди като замяна на Румен Гечев), както и на пръв поглед изненадващо появилите се членове на генералското движение в БСП Димитър Иванов, бивш шеф на Шесто, и бившият правосъден министър Младен Червеняков. В планинския курорт се беше събрало почти цялото несъстояло се правителство на Николай Добрев без него самия. До края стояха двамата андреевци - Райчев и Бунджулов. Насядалите около масите по-скоро приличаха на групата на 19-те, които бяха поискали оставката на Виденов през 1996 г. В тази компания отсъствието на Александър Лилов (който същия ден се разхождаше бесен из София) никак не е случайно - сред прагматиците, които обичат да се договарят не на кръгли, а на вечерни маси вече няма място за Стратези.
В крайна сметка след година протакане целокупната лява общност се събра, реформаторските клонинги на БКП се държаха не само дипломатично, но дори приятелски и подписаха даже единни становища. Интересното е, че преди две години фондът до голяма степен ускори разцеплението на БСП, сега същата тема е на път в известна степен да го преодолее, тъй като се оказа единственото сигурно сцепление между разнородните интереси на левите. Даже позициите на левите икономисти странно напомнят "мекия" борд от януари 1997 г. Колкото и авторите на идеята за нова левица да говорят за нова политическа ситуация, в нея няма нищо оригинално. Неуспелите кандидат-министри и радетели на национално отговорни правителства се върнаха година назад, за да си припомнят неосъществените си надежди. Нещо като нов вариант на логото на кандидат-президента Пирински "Заедно за България".
На този фон отсъствалите - БСДП на д-р Дертлиев и ОБТ на Кръстьо Петков, изглеждаха като бедни роднини, срамуващи се да се доближат на масата на преуспелите си родственици. За тях искрено съжаляваше май само Георги Първанов.
За сметка на това БСП и евролевицата си обещаха да се видят отново след месец, този път в Солун, където под влиянието на беломорския вятър и европейската атмосфера на Партията на европейските социалисти да доизградят стратегията си. Бъдещата лява вълна според Томов скоро трябвало да дойде и в България, след като е заляла останалата част на Европа. Остава да видим дали "глобалните тенденции" на известния футуролог важат и у нас.
Все пак левите трябва да са наясно, че с този темп на работа сигурно ще се изпълни пожеланието на срещата "Социалдемокрация - 2001": нови (но не предсрочни) избори - нова левица. Или пък нов век - нова левица. На когото, както му харесва.
Стратегията за борба с престъпността е готова, съдебният закон забуксува
След като няколко седмици се напъваха по стахановски и прекараха през комисия почти целия проект за изменение на Закона за съдебната власт, депутатите от мнозинството изненадващо прекратиха по средата приемането на нормативния акт. Народните избраници успяха да закрият районните следствени служби, да разцепят Главна прокуратура на административна и касационна, но се запънаха на текста за закриването на Прокуратурата на въоръжените сили. Неочакваният поврат в поведението на мнозинството се изтълкува като своеобразна малка победа за Татарчев и обкръжението му. Сините пък побързаха да се оправдаят със срочността на други законопроекти, които трябва да се разгледат до края на парламентарната сесия - за зърнопроизводителите, за телекомуникациите и т.н. Засегнати магистрати обаче не пропуснаха злъчно да отбележат, че монолитността на сините по промените в съдоустройството вече започва да се пропуква. Най-сериозните разногласия при приемането на ремонтирания закон се появиха покрай идеята той да влезе в сила на части. Сините депутати искаха едни от разпоредбите да влязат в сила веднага, а останалите - през януари 1999 г., когато мандатът на главния прокурор Иван Татарчев ще е към своя край. Във все още неуточнените преходни и заключителни разпоредби трябва да се уреди и въпросът как ще се променят квотите на следователите и съдиите във Висшия съдебен съвет, как ще се преразпределят делата между закриващите се районни следствени служби, полицията, оцеляващите окръжни следствия и подлежащата на трансформация Национална следствена служба. Сините депутати най-после си признаха, че са започнали нещата отзад напред - първо поправят структурата на правораздаването, а после измислят начина, по който ще функционира. Ако ремонтираният Закон за съдебната власт влезе в сила в сегашния вид, без принципно нов Наказателно-процесуален кодекс, той вероятно би парализирал правораздаването. Освен това, ако сините законодатели последват логиката на вече анонсираните идеи, те ще трябва да осигурят доста повече съдии и оперативни работници на МВР със задоволителни правни познания.
След като би отбой по въпроса за промените в Закона за съдебната власт, мнозинството премина към до болка познатата практика да анонсира стратегии и добри намерения. През тази седмица премиерът Иван Костов най-после подписа единната национална стратегия за борба с престъпността. Разликата между законите и стратегиите обаче е, че първите имат задължителен характер за всички физически и юридически лица, а вторите - само пожелателен. Драматичните обрати в лагера на сините около промените в Закона за съдебната власт трябва да им подскажат, че текстовете във всяка една стратегия може да звучат добре, но това не значи, че ще успеят да се приложат на практика и в предвидените ударни срокове. Управляващите трябва да си спомнят и за правосъдния министър в соцкабинета Младен Червеняков, който написа доста по-обемна концепция за реформа в правораздаването, но продуктът му потъна в забвение.
Татарчев пак пробутва свой човек за зам. главен прокурор
Главният прокурор Иван Татарчев отново се опита да изстреля човек от своето близко обкръжение на още по-висш пост в държавното обвинение. Миналата сряда той пак се опита да убеди Висшия съдебен съвет (ВСС), че прокурорът Михаил Дойчев трябва да стане негов заместник. Само две седмици по-рано 25-те кадровици на съдебната система отхвърлиха предложението на Татарчев.
Главният прокурор не изпробва за първи път тази тактика. Със същия ход той успя да притисне Висшия съдебен съвет да назначи благоевградския окръжен прокурор Иван Петров за софийски апелативен обвинител. Петров e изключително верен кадър на главния прокурор и доскоро надзираваше законността в Татарчевите вилаети по границата с Македония. С повишението си той вече има почти шерифски функции на територията на цяла Западна България.
С кандидатурата на Дойчев обаче главният прокурор удари на камък. Предложението беше отхвърлено с 10 на 8 гласа при таен вот на ВСС. Вторият опит на Татарчев не мина, въпреки че петима от членовете на съвета вдигнаха скандал и демонстративно напуснаха заседанието. Разгневените магистрати бяха председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Румен Янков, шефът на второ наказателно отделение Румен Ненков, неговата колежка Бойка Попова, шефката на габровския окръжен съд Елена Авдева и пазарджишката окръжна прокурорка Росица Терзова. "Престъпници, това е направо подигравка със съдебната система", изсъска на излизане съдията Румен Ненков. Той се потресъл от отказа на мнозинството в съвета да сформира специална група, която да провери дейността на Михаил Дойчев през последните девет години и да установи дали обвиненията срещу прокурора от Главна прокуратура са основателни или не. "Образуването на група би означавало да се създаде практика за всеки един случай, защото не може да се създава единичен прецедент. Освен това аз съм проверил. Ако нямат доверие - тяхна работа. Ще изразят вота си", опонира Татарчев след сблъсъка с колегите си. Според него причината за скандала са липсата на възпитание и въздържаност в характера на Румен Янков.
"Главният прокурор направи повторното предложение, тъй като смята, че при предишното гласуване не са взети под внимание всички възможни плюсове и минуси на кандидатурата", обяви говорителят на ВСС полк. Бочо Цветков, като не пожела да оповести публично представените аргументи за и против. А качествата и поведението на Дойчев действително се нуждаят от твърде детайлна оценка. На практика това е прокурорът, през чиито ръце минават кажи-речи всички най-горещи дела. Името му е забъркано в не един и два скандала - както с други репресивни ведомства, така и в самата прокуратура. Това е и човекът, който проверява дейността на последните двама партийни премиери: Жан Виденов - за зърнената криза, и Иван Костов - за безмитния внос на фондацията "Сапио". Засега и двамата не са привлечени като обвиняеми, но на практика са заложници на прокурора със спорни качества.
Името на Михаил Дойчев гръмна покрай аферата "ИНКО" за тайната приватизация на търговска банка Биохим. На 18 март 1994 г. той освободи главния заподозрян по делото Дилян Буновски-Дорон поради липса на доказателства само 9 дни след ареста на крупния аферист. Това става въпреки протеста на наблюдаващата прокурорка Анита Михайлова. Обвиненията срещу Дорон са, че е източил около 17 милиона долара от фирмата на разузнаването ИНКО и чрез 15 свои фирми се е опитал да закупи контролния пакет на банка "Биохим" зад гърба на държавата. След като се спасява от следствения арест, Буновски бързо изчезва за Женева. Прокуратурата възобновява делото, но основният заподозрян вече е в неизвестност. Той е заловен едва през декември същата година и е екстрадиран през пролетта на 1995 г., една година след избухването на аферата "ИНКО". Делото срещу Дорон влезе в съда едва през това лято. Следващото заседание е насрочено чак за декември.
За първи път обаче Михаил Дойчев се появи на хоризонта покрай политическите дела на Татарчев. Той ръководи работата по дело номер 3 за отпускане на помощи за братските комунистически страни. Покрай разследването е задържан Андрей Луканов. На 7 март 1992 г. той остава без паспорт на летище София при опит да напусне страната. Документите му отнема бившата зам.-шефка на Главно управление "Митници" Елка Владова, която тогава работи в структурите на Националната служба за сигурност към МВР. Три месеца по-късно Луканов е без имунитет. Два дни след това Дойчев му повдига четири обвинения и го прибира в ареста на "Развигор" 1. Александър Лилов се разминава само с парична гаранция от 30 000 лева, тъй като парламентът не снема имунитета му.
Крупен скандал с дейното участие на Михаил Дойчев избухва и покрай аферата "Булгаргеомин" и бившия шеф на Балканбанк Иван Миронов. Дойчев освободи банкера с аргумента, че другите двама обвиняеми - зам.-шефовете на Булгаргеомин Иван Илиев и Пламен Кавраков - са го натопили. Аферата "Булгаргеомин" е по така наречената габонска сделка. Става дума за закупено оборудване от германската фирма МАС за Булгаргеомин на стойност 3.5 милиона германски марки. Фирмата "Васман" била доставчик на оборудването, Балканбанк превела парите в чужбина, но те не стигнали до производителя МАС. Оборудването пък не дошло в Булгаргеомин, въпреки че имало протокол за приемането му. И до момента Миронов е в неизвестност. По неофициални данни е някъде в Ню Йорк.
Михаил Дойчев води и стратегическите за Иван Татарчев дела срещу приятелския кръг "Орион" и следствието за нарушения зърнен баланс на страната. Главните обвиняеми по тази афера - Румен Спасов, Веска Меджидиева и Цецка Петрова - са в неизвестност, вероятно в Южна Африка. Вече около две години Главна прокуратура безрезултатно се опитва да уреди задържането и екстрадирането им. По делото за зърнената афера Михаил Дойчев хвърли цялата вина върху земеделския министър Васил Чичибаба, екипа му и тогавашния шеф на Нефтохим Стефан Неделчев. Прокурорът от Главна прокуратура игнорира петте разсекретени докладни записки на Чичибаба до шефа му Жан Виденов, в които го предупреждава за предстоящия срив в зърнения баланс и предлага забрана за износа на пшеница.
Името на Дойчев изплува и в интригите около определяния като червена цитадела град Плевен. Миналата година окръжната прокурорка Евелина Попова образува две следствени дела срещу соцкмета Румен Петков и го отстранява от поста му. Три дни по-късно Дойчев отменя нейното постановление и изземва материалите в Главна прокуратура. Оттам нататък съдбата на следствията се губи. Едно обаче е ясно - до момента действията на кмета не са преценявани от съд.
Михаил Дойчев стои и зад повечето постановления за пускане под гаранция на задържани финансисти от фалирали банки - като се започне от ексшефа на БЗК Янко Янев и се стигне до бившия бос на Бизнесбанка - Петрич, Иван Китов, който е човекът с най-голяма платена гаранция у нас (100 милиона лева), но въпреки това е в неизвестност и вече се издирва от полицията.
Кабинетът пусна за продажба военните заводи
Министерският съвет разреши на Агенцията за приватизация да обяви процедура за раздържавяването на 21 дружества от военнопромишления комплекс. Според закона за приватизация за откриването на процедура на предприятията от отбранителната индустрия се изисква специално решение на кабинета. Балансовата стойност на дълготрайните активи на всяко от дружествата надхвърля 350 млн. лева.
В списъка са включени и търговски дружества от системата на "Металхим холдинг", който притежава между 25 и 53 на сто от уставния им капитал. Това са ВМЗ - Сопот, "Дунарит" - Русе, "Трема" - Трявна, "Аркус" - Лясковец, "Импулс" - Габрово, ЛОТ - София, "Струма - С" - Сандански, и "Върбаново - КПЗ" - с. Царева ливада.
За да се пристъпи към приватизацията на тези дружества, трябва първо да се преструктурира холдингът, така че държавата да разполага с предвидения за продаване пакет от акции във всяка от фирмите. Това означава, че "Металхим холдинг" трябва да прехвърли на държавата съответния брой акции в дъщерните фирми и да намали капитала си.
Според някои експерти този въпрос трябва да бъде решен със специално разпореждане на Министерския съвет, което да регламентира технологията и сроковете за прехвърлянето на акциите. В противен случай приватизацията на военните заводи от системата на "Металхим холдинг" може да се забави. Проблемите около приватизирането на фармацевтичните фабрики и протакането на процедурите повече от година и половина е красноречив пример за това. Съществува също възможност холдингът да пусне за продажба акции, при което паричните постъпления няма да се разпределят по реда на закона за приватизацията, предупреждават финансови експерти.
В списъка са включени също Екоел - Плевен, и "Оптикоелектрон" - Панагюрище. И двете предприятия в момента са в процедура на прекратяване с преобразуване. Предвижда се "Оптикоелектрон" да бъде разделен на две ЕАД и едно ЕООД с държавно имущество. От Екоел ще се появят две дружества - едното ЕАД, а другото ЕООД "Национален метрологичен център за изпитване и тариране на дозиметрична и радиохимична апаратура", което ще остане със 100% държавно участие. Министерството на финансите, което е принципал на двете дружества след включването им в списъка за изолация, е предложило решението за приватизация на двете фирми да се разглежда в МС след преструктурирането им, но препоръката му не беше взета предвид от министрите.
Междувременно Министерството на промишлеността вече обяви концесиониране за четири от разрешените за приватизация предприятия. Това са "Самел-90" - Самоков, "Лазерни и оптични технологии" - София, "Дунарит" - Русе, и "Аркус" - Лясковец. Според действащия закон от 1967 г. държавата притежава изключителен монопол върху производството на спецпродукция. Със Закона за концесиите обаче беше разрешено да се предоставя концесия върху дейностите производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.
В групата на предприятията за приватизация влизат и заводите от пул "Машиностроене-2". Пулът включва пет предприятия от военнопромишления комплекс - "Трема" ЕАД, "Агротехника" ЕАД, "Пима" ЕАД, "Арсенал" ЕАД и "Бета" ЕООД. От АП съобщиха, че има три кандидата за посредници при приватизацията на пул "Машиностроене-2" - "Българо-руска инвестиционна банка" АД, "Кей Еф Ем инк." (KFMInc.) - САЩ, и консорциум между "Чех юнион капитал" АД и консултантската фирма МММ ЕООД. И трите кандидата са поканени за интервю в Агенцията за приватизация.
Одобрените за продажба военни заводи: "Аркус" АД - Лясковец, "Арсенал" ЕАД - Казанлък, "Бета" ЕАД - Червен бряг, "Битова електроника" ЕАД - В. Търново, ВМЗ АД - Сопот, "Върбаново-КПЗ" АД - с. Царева ливада, "Дунарит" АД - Русе, "Екоел" ЕАД - Плевен, "Импулс" АД - Габрово, "Лазерни и оптични технологии" ЕАД - София, "Механика и монтаж" ЕАД - Севлиево, НИТИ ЕАД - Казанлък, "Оптикоелектрон" ЕАД - Панагюрище, "Пима" ЕАД - Монтана, "Пирел" ЕАД - Гоце Делчев, "Самел-90" ЕООД - Самоков, "Струма-С" АД - Сандански, "Трема" АД - Трявна, "Черно море" ЕАД - Варна, ТЕЦ ЕАД - Девня.
Сините законодатели чистят БКП-кадрите в администрацията
Заветната мечта на сините коалиционни партньори от Народен съюз е на път да се сбъдне. Всички функционери на бившата компартия и сътрудниците на Държавна сигурност ще трябва да бъдат изчистени от държавния апарат по новия Закон за администрацията, който беше одобрен за второ четене от правната комисия на парламента. Пет години след като законът влезе в сила, чиновниците с шефски статус не трябва "да са заемали ръководни длъжности или други приравнени към тях в политическия и административния апарат на БКП". През следващата петилетка началническите места в държавните ведомства ще трябва да се заемат само от хора, които не са влизали в нито една категория сътрудници на тоталитарните спецслужби, които са изброени в Закона за документите на бившата Държавна сигурност. И докато понятието "ръководна длъжност в БКП" подлежи на доста разтегливо тълкуване, видовете агенти на ДС са много ясно изброени.
Според депутата от БСП Михаил Миков с тази разпоредба сините ще си забият автогол, тъй като не изключват от този списък реактивираните агенти и ще ударят по хора в собствените си редици. По закона за документите на ДС не се разсекретяват досиетата на онези оперативни работници или сътрудници в управленския елит, които все още работят за секретните ведомства, и тяхното разконспириране допълнително ще разстрои работата на органите по сигурността. Народният представител Миков обаче пропусна да отбележи, че след като действащите сътрудници не се разсекретяват, те не могат да бъдат установени, освен ако вербовчикът им не ги издъни. А в крайна сметка никоя спецслужба не би се отказала от услугите на свои "къртици" във висшите ешелони на властта, дори напротив... Иначе в списъка на агентите са пропуснати само хората от една спецслужба по Татово време - Разузнавателно управление към Министерство на народната отбрана (РУМНО), което единствено е извън структурите на Държавна сигурност. Разпоредбата би трябвало да помете както кадровите офицери, така и техните нещатни помагачи (положили писмена декларация) към разузнаването, контраразузнаването, УБО, научно-техническото разузнаване, ВКР, политическата полиция (или така нареченото Шесто), Главно следствено управление и изобщо всички структури, които бяха събрани в репресивното мегаведомство Държавна сигурност. Кадровата метла ще се размине само на спасените благодарение на Конституционния съд картотекирани сътрудници - тоест онези, чиито имена или агентурни псевдоними фигурират в архивите на ДС, но липсва клетвена декларация.
Ограничението за назначаване на хора от тоталитарните спецслужби ще важи само за ръководните длъжности в администрацията, предвижда още законопроектът. Бившите офицери и техните нещатни агенти ще могат да работят само като експерти или като технически сътрудници на трудов договор. Идеята на вносителя е хора от тоталитарните спецслужби да не участват пряко във взимането на управленски решения. Привеждането на административните структури според новите правила ще трябва да стане до една година от обнародването им в Държавен вестник.
Лустрационните разпоредби съвсем естествено и за пореден път скараха депутатите от мнозинството и опозицията. Най-голям шум вдигна предложението на СДС-депутата Здравко Зафиров чиновниците да подават клетвени декларации, че не са работили за ДС, в 30-дневен срок от публикуването на закона, а Министерският съвет да проверява истинността на техните твърдения. Това автоматично ще постави държавните служители под угрозата на член 313 от Наказателния кодекс за попълване на декларация с невярно съдържание. По силата на този текст всеки чиновник, който премълчи връзките си с тайните служби, може да се окаже в затвора за срок от 3 години. Правната комисия обаче не възприе идеята на Зафиров. "Не може да караме хората да си правят харакири", каза председателят й Светослав Лучников. Неговата отрицателна оценка наклони везните против предложението и сините се отказаха да вкарват зад решетките скаталите се ченгета в чиновнически одежди.
Законът за администрацията ще се прилага за всички структури на държавната власт - както за централната, така и за местната. Функциите на административните структури най-грубо ще се делят на три - да подпомага съответния държавен орган да осъществява правомощията си, да осигурява технически дейността му и да обслужва хората и юридическите лица. Най-високото ниво в административния апарат са дирекциите. Когато съответната бюрократична структура има териториални звена в различните райони на страната, тя се нарича главна дирекция. Едно ниво по-надолу са отделите. При нужда към тях могат да се създават и сектори. Всякакви други междинни паразитни структури от типа на управления, направления, подразделения няма да има. Във всяка администрация ще има шест задължителни звена - канцелария, финанси и стопанска дейност, правно-нормативно обслужване, управление на собствеността, човешки ресурси (личен състав, персонал) и отбранително-мобилизационна подготовка. Ако шефът на ведомството пожелае, може да изгради още структура за връзки с обществеността, за информационно обслужване и нови технологии и протокол.
На върха на държавната пирамида е Министерският съвет, който колективно взима решенията за провеждането на държавната политика. Министерският съвет може както да гласува допълнителни правомощия на всеки един министър, така и да отменя негови противозаконни актове. Правната комисия не възприе идеята на депутата от Народен съюз Александър Джеров всеки министър да може да иска отмяната на незаконен акт на свой колега в правителството.
Министър-председателят се води централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Той свиква заседанията на правителството, определя ресорите на вицепремиерите и назначава всички зам.-министри. Така той на практика има възможност да определя екипите на всички министри, независимо че те се назначават с гласовете на парламентарното мнозинство.
Към премиера, заместниците му и всички министри се създава нова структура, която се нарича политически кабинет. Тя ще бъде на директно подчинение, ще има информационно-аналитични функции и ще държи връзките с обществеността. Тя ще се грижи за прокарването на правителствената политика в съответната сфера. Политическият кабинет ще включва началника на канцеларията, парламентарния секретар, пресаташето и зам.-министрите (ако става дума за министерство). Към политическия кабинет могат да се назначават експерти и сътрудници, които обаче нямат статут на държавни служители, не могат да имат управленски функции, назначават се на трудов договор и се освобождават, когато съответният шеф на ведомство бъде освободен.
Ключова фигура в централната администрация ще е главният секретар. Той ще осъществява връзката между политическото ръководство и административния апарат. Главният секретар се назначава с 5-годишен мандат без ограничение колко пъти може да заеме поста. Той е началник на всички чиновници в съответното ведомство, следи за точното спазване на нормативните актове и разпорежданията на шефа на държавното ведомство. Главните секретари се назначават на поста им след консултация с министъра на държавната администрация. Как точно ще става самата процедура трябва да се определи със закон, решиха още депутатите от правната комисия.
Когато дадена обществена дейност не се контролира от министерство, правителството може да създава административни структури, които имат по-нисък ранг - държавни агенции. Това е еквивалентът на сега съществуващите комитети, но с малко по-съвременно звучене. Тя се ръководи от председател, който също се назначава от премиера, а нейната дейност се регламентира с правилник, който се приема от Министерския съвет. Всеки министър пък може да си прави изпълнителни агенции, когато се налага да извършва някакво административно обслужване. Депутатите обаче, изглежда, не са много наясно точно какво ще означава това. "Какво ще създаваме, космическа агенция ли", опита се да остроумничи БСП-депутатът Михаил Миков. "Ще видиш, ще видиш. Ще правим НАСА", не остана по-назад синият му колега Пламен Марков. Законотворците обаче не спряха дотук с възможностите за роене на бюрократичните структури. Когато правителството трябва да осъществява някакви контролни, разрешителни или регистрационни дейности, то може да създава държавни комисии, предвижда още Законът за администрацията. Те също се назначават от премиера, но с решение на Министерския съвет. Председателят и членовете се назначават с 5-годишен мандат.
Областните управители пък ще следят за прокарването на националните интереси по места. Те се назначават от премиера и при изпълнението на дейностите си са под неговия пряк контрол. Основната функция на областните управители е да следят дали актовете на кметовете или общинските съвети не противоречат на законите и при нужда да ги спират и атакуват пред съда в едномесечен срок от получаването им.
Стратегия за малкия и средния бизнес одобри правителството
Създаването на благоприятна институционална, нормативна, административна, финансова и конкурентна среда е главна цел на Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия, одобрена от правителството през изминалата седмица. Работна програма с конкретни инициативи съпътства документа.
Закон за насърчаване развитието на малките и средните предприятия (МСП) ще бъде одобрен до края на тази година, предвижда работната програма. Единен регистрационен номер за всички стопански субекти ще замени до края на годината досегашния идентификационен код по регистър БУЛСТАТ, данъчния и митническия номер.
Краткосрочните инициативи на правителството за тази година предвиждат учредяване на специализирана финансова институция за стимулиране на сектора на МСП. Създаването на Държавна банка за инвестиции и развитие (наричана още Насърчителна) бе предмет на специален закон, одобрен от парламента още през 1996 г. Мрежа от държавни, правителствени и неправителствени институции ще обедини до края на годината усилията на съществуващи и новоизградени бизнесцентрове, технологични паркове, инкубатори и иновационни центрове в подкрепа на МСП. Предвижда се също Агенцията за МСП да издава периодичен бюлетин и да разпространява на национално ниво данни и информация за услугите, предназначени за МСП в страната. В програмата до края на годината се планира да се опростят тръжните процедури в обществения сектор, както и процедурите по възлагане на държавни и общински поръчки, да се усъвършенства системата за експортно застраховане, да се засили ролята на задграничните търговски представителства по разкриване на външни пазари за продукцията на малкия и средния бизнес.
Средносрочните инициативи на правителството в подкрепа на МСП обхващат периода от 1999 до 2001 г. За това време предприемачите могат да очакват улеснен достъп до информация за международни програми за обучение, до международни пазари и чуждестранни партньори.
Да се обсъдят предложения за опростяване на документацията, свързана с данъчната и финансовата отчетност на МСП, да се насърчава кооперирането на малкия и средния бизнес с научноизследователски развойни звена, технологични и иновационни центрове и университети за решаване на конкретни производствени проблеми, предвижда програмата до 2001 г. Пак в този период трябва да се създаде необходимата среда за провеждането на дискусии и информационен обмен чрез изграждане на специален сървър за нуждите на МСП в страната като катализатор за партньорство и обмяна на опит.
Правителството обещава промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за ДДС, Закона за възлагане на държавни и общински поръчки. Планират се изменения в законодателството, осигуряващо ефективна защита на правата на кредиторите, и в нормативните актове по обществено осигуряване.
Благотворителността е кауза, която си заслужава
Антонина Стоянова, председател на фондация "Ценности", пред "Капитал"
Кога и защо избрахте да се занимавате с благотворителност?
- Този избор до голяма степен беше наложен от ситуацията в България през зимата на 1996-1997 г. Беше пределно ясно, че приоритет е просто преодоляването на зимата, а такива бяха и част от исканията на обикновените хора.
Значение имаше и фактът, че по време на престоя ми в Лондон се сблъсках практически с нуждата от благотворителност и усетих колко голямо е удовлетворението, което човек изпитва, когато с нещо може да помогне. Бях дипломат в посолството, когато пристигна едно семейство с момиче с много тежка форма на детски паралич, заболяло на 6 години. Хората идваха да направят консултация с лекар, имаха спешно нужда от пари. Посолството им предостави безплатно помещения за живеене. Заедно с една колежка се обърнахме към няколко английски компании за помощ. Събрахме 3000 лири за лечение на детето. Бяхме истински радостни.
Първата благотворителна инициатива, в която участвах в България, се проведе по моя идея в ресторант "Александър" през есента на 1996 г. Средствата бяха предназначени за г-жа Паприкова (председател на хоспис "Милосърдие" - бел.ред.), защото нейната дейност, всеотдайността й, изключителните й усилия бяха впечатляващи. Тогава се запознах лично с г-жа Паприкова и реших, че благотворителността е кауза, за която заслужава да работя. Но тъй като съм юрист по образование, смятам, че когато тази дейност не се извършва спорадично, следва да има юридическо тяло, което да осъществява цялостната работа.
Бяхте почетен председател на "Бъдеще за България"... - Да.
Защо?
- Поради самия факт, че когато се регистрираше фондацията, вече бях съпруга на българския президент. Дадох името си, за да помогна. А и така се прави по света. Няма съпруга на президент, която да се занимава с изпълнителни функции. Тези, които се занимават с благотворителност, са или учредители, или почетни председатели. Наскоро, когато се срещнах със съпругата на губернатора на Хонконг, разбрах, че тя е почетен председател на 50 организациии. Бях много изненадана, защото това е изключителен ангажимент. Но тя ми обясни, че след като вземе решение на кои фондации да е патрон, тя няма никакви други ангажименти към тях.
Оставихте ли на "Бъдеще за България" името си като гарант за прозрачността на средствата, които постъпват там?
- В публичното пространство е известно, че вече не съм почетен председател на "Бъдеще за България". Считам, че тя вече няма нужда от моето име; просто е в достатъчно зрял етап.
Много често, когато събирах средства за "Бъдеще за България" (придружавайки съпруга си в официални визити извън страната), трябваше да започвам с това колко децата бедстват, колко е голям недоимъкът в страната, да посочвам само негативните страни на нашата държава, за които впрочем обикновените хора най-малко са виновни. Но като съпруга на президента мога да направя много повече за представяне на другия образ на страната ни - българската култура е най-добрият наш посланик в чужбина. Културата и образованието имат нужда от подкрепата на неправителствения сектор. Считам, че това са усилия, които са наш дълг пред следващото поколение и пред поколения след него. Както не може да си позволим да унищожим природата, в която живеем, така трябва да съхраним ценностите, традициите, които имаме. Затова реших, че бих могла да насоча усилията си в тази сфера, защото е излишно усилията на всички да бъдат насочени на едно място.
Какви са ангажиментите ви във фондация "Ценности"?
- Аз съм основател на фондация "Ценности". Но имам екип, който взима решения и ги изпълнява.
А вие имате само представителни функции или как?
- Съгласно устава на фондацията освен представителните функции имам и някои други права като учредител, доколкото с мое съгласие трябва да се сключват определени договори за спонсорство или да одобрявам определени програми. Но съм дала изключително много права на изпълнителния директор, което е отговорност за нея. Аз съм човек, който счита, че като попаднеш на почтени и интелигентни хора, следва да им делегираш и достатъчно права.
Бихте ли изброили членовете на УС?
- Това са Александрина Пендачанска, Бойко Василев, Богдана Карадочева, Валентина Радинска, Илиян Михов, Миглена Николчина, Никола Съботинов, Николай Младенов. Изпълнителен директор е Румяна Коларова.
Кои са механизмите, по които фондацията набира средства?
- Казах ви, че това е една млада фондация, сега прохождаща за разлика от други фондации, които са си изградили име в България. Досега имаме само трима спонсори, които са чужденци. Политиката на фондацията е не да се наливат в нея средства, а да се одобряват проекти, за които да се търси финансиране. Друго принципно решение, което сме взели, е, че ще търсим преди всичко финансиране чрез международно сътрудничество. Дори само поддържането на сегашното ниво на културата и на образованието изисква страшно много пари. А и финансирането на тази сфера е много по-трудно. При валутен борд, при съществуващите икономически проблеми, културата и образованието имат шанс да бъдат подпомогнати най-вече чрез участие в международни програми и със средства от външни спонсори.
Казахте, че намерението ви е да си партнирате изключително със задгранични НПО. Къде трябва да минава границата между ролята ви на президентска съпруга и шефството ви във фондация "Ценности"?
- Нека не се лъжем. Във всички случаи има преплитане. Ако не бях съпруга на президента, щях да продължа да бъда дипломат или адвокат. Едва ли щях да имам време за обществена дейност, въпреки че считам това за най-естествения граждански дълг. Но като съпруга на президента имам международни контакти и достъп до информация, които е грехота да не се използват. Благодарение на тях мога да се ориентирам във възможностите за сътрудничество и спонсориране на образованието, науката и културата. Непосредствените контакти както в чисто човешки, така и в политически и международен план играят изключително важна роля.
Трудностите и проблемите на първо място виждам в това, че липсва здрава законова база. Всъщност всички много страдаме от това, че законът за нестопанските организации все още е в проект. Считам, че колкото повече се бави, толкова повече ще има спекулации на тази тема. Дори Македония и Албания приеха закони, отговарящи на европейските стандарти. Искрено се надявам, че през следващата си сесия парламентът ще приеме един добър закон.
Откъде се учите да бъдете в обувките на първа дама? Следвате ли някакъв модел или разчитате повече на интуиция?
- Ще се върна пак към момента, когато съпругът ми беше избран за президент. Аз съм, смея да кажа, четяща личност и считам, че всеки трябва да работи в своята сфера. Когато не разбираме от нещо, трябва да търсим съвет от професионалист. Всестранно развити личности в днешния глобален свят няма. Всеки трябва да бъде професионалист в своята сфера. Когато съпругът ми беше избран за президент, въпреки че имах зад гърба си адвокатска кариера, която помага безкрайно много в общуването с хората, и дипломатическа, която помага в международен план, знаейки протокола, аз си казах, че вероятно съществува протокол и на първа дама, както и литература по въпроса. Но когато потърсих (още бях в Лондон) се оказа, че няма. Оказа се, че няма и във Франция, въпреки прецизността на френския протокол; няма специални норми за поведението на първата дама и в американския протокол. Така че интуицията се оказа основното, по което човек се ръководи. Нямам в никакъв случай модел за подражание.
Има ли конкуренция в третия сектор?
- Нали затова се стремим към демократична държава и пазарна икономика, за да има конкуренция. И след като в пазарната икономика конкуренцията е двигател за по-бързо развитие, считам, че колкото повече фондации, колкото повече юридически тела в неправителствения сектор, толкова по-добре.
До какво се свежда конкуренцията между НПО тук?
- Когато реших да насоча усилията си в сферата на образованието и културата, мислех, че там работят само няколко фондации. Но като регистрирах фондацията се оказа, че нишата е населена. Всъщност нещо, което е характерно за фондация "Ценности", е, че никога не работим един проект сами, а винаги в сътрудничество с поне още 3-4 български фондации. Това е много хубаво. Разбира се, има и конкуренция - когато се кандидатства за финансиране и се избира по-добрият проект. Но когато получим финансиране, ние предпочитаме да търсим подходящи партньори.
Какви са проектите на "Ценности"?
- Един от най-добрите ни проекти е с фондация "Кьорбер", по който работим с още четири фондации. Има много национални конкурси по история, но в случая искаме да организираме конкурс, в който децата не пишат теми, а търсят документи, и то във връзка със събития, станали в тяхното родно място. Другият образователен проект, с който смятам, че ще бъдем много горди, когато имаме първите резултати, е включването на България в европейската програма "Жан Моне". Тя е достъпна само за страни, членки на Европейския съюз. Досега по изключение са изработени правила за участие (Vade Mecum) за Унгария, Полша и Чехия. Тук работим с правителствени и неправителствени организации и университети. На 15 декември в Брюксел ще има представяне на българската култура с концерт в катедралата "Сен Мишел". Работим по представяне на българска култура и в Дъблин, където пък заедно с президентката на Ирландия ще открием изложба на съвременни български художници. Подпомагаме не само Салона на изкуството, но и фестивала "Софийско лято", който дава възможност на млади и талантливи наши музиканти, живеещи и учещи в чужбина, да се срещнат с българската публика. Също така имаме проекти за стипендии - 2 стипендии за Япония, 4 стипендии по право в Хамбургския университет. В тази насока моята амбиция е да осигуря повече стипендии по европейско право, защото това е една от дисциплините, които ни липсват и се вписва в приоритетите на фондацията. Едно от посланията на президента към талантливите българи, които учат в чужбина, е да се върнат, да помогнат на България сега - тя ще им се отплати стократно по-късно. Разбира се, тук трябва да създаваме и условия за развитие на нашите талантливи младежи.
Има ли някакво противоречие тук или вие ковете перспектива за тези българи в България?
- Няма никакво противоречие. Когато предоставяме стипендии ангажираме и морално младите хора да се върнат в България. Морално, въпреки че при нас те подписват договор за това, че ще се върнат. Но преди всичко търсим деца, които са мотивирани да живеят и работят в България.
Опитомяването на "Мулти"
Мултигруп прекратява финансовите взаимоотношения с политически партии и организации. На 16 юли шефът на корпорацията Илия Павлов е издал вътрешнофирмена заповед, с която нарежда на своите служители да "отказват и отклоняват всички искания за пряко и/или косвено финансиране" на политици. Заповедта е израз на новата стратегия на корпорацията за ненамеса под каквато и да е форма в политическия живот на страната, обясниха пред "Капитал" от централата на "Мулти".
Макар че поведението на Мултигруп през последните няколко месеца показваше подчертан стремеж към стопляне на отношенията с правителството, затягането на политическото кранче вероятно ще се окаже конкретната стъпка след сделката за газа, която да донесе така нужното на Илия Павлов помирение с Иван Костов. Ако решението за отказ от финансиране на политици е окончателно, то би трябвало да означава и край на политическите амбиции на Мултигруп - това, за което Костов настоява от една година. "Новото кредо на корпорацията е преди всичко да си гледа бизнеса и да бъде лоялен субект спрямо държавните институции", заяви служител на корпорацията, пожелал анонимност.
Мултигруп вече не е същият и това е видно с просто око. След края на газовата война шефовете на групировката снижиха рязко честотата на публичните си изяви. Резултатът от този нов стил на поведение е повече от очевиден - никакви медийни скандали от типа "Хардланд", никакви закачки с лидери на опозицията, никакви уроци по капитализъм и граждански права. Даже и "Хъшовете" се опариха от новата линия.
Макар че Илия Павлов допусна инициативата в борбата за симпатиите на Костов да се поеме от Сашо Дончев, през последните месеци шефът на "Мулти" наваксваше с изявления от типа "аз нямам никакви проблеми с това правителство" и "между политиката и бизнеса е необходимо да има синхрон". В едно от по-редките си напоследък интервюта Павлов дори заяви: "Ние ще работим за българското правителство. " Изричането на подобни думи от най-големия мултак вече беше сигурен знак, че групировката сменя тактиката. Новият Мултигруп изглежда като поръчан от самия Костов. Нещо като новата левица, но не съвсем.
Всъщност някои от решенията на Илия Павлов вероятно са били подсказани от министър-председателя или от близки до него. От времето, когато Костов заяви, че е "глупаво шеф на фирма да се бори с правителството", редиците на групировката бяха изчистени от всичко, което преди това дразнеше премиера. Макар и с цената на шумен скандал Павлов все пак се раздели с първия си вицепрезидент Радослав Ненов. Ненов набра най-много негативи в битката срещу Костов и логично беше отстранен. Заедно с него си отиде и другият неудобен вицепрезидент Иван Колев, както и финансовият мениджър на "Ем Джи Елит холдинг" Лилия Христова, чието име беше замесено в един от многото скандали на "Мулти" - този с пиратските компактдискове. Начело на преобразуваната в корпорация групировка стратегически беше изтикан неутралният Спартак Жаров - "технократ", оглавявал преди това дъщерната фирма на Мулти "Бартекс". (Твърди се, че Жаров има опит в отношенията си с новата власт, защото успя да потули скандала с арестувания кораб контрабандна захар.) От разместването на пластовете в групировката се роди предположението, че Илия Павлов е решил да се оттегли в чужбина.
Акцията по отстраняване на поредните бивши кадри на ДС, съчетана с демонстрации на добра воля от страна на Павлов, очевидно целеше да се тушира лошият имидж на Мултигруп. Назначаването на бившия ОНС-депутат Стоян Денчев за вицепрезидент в корпорацията пък вече беше знак за намерението на Илия Павлов да се търси нова близост с управляващите. Денчев е известен като човека-лоби заради изключителните си контакти във високите етажи на властта и присъствието му в Залцбург по време на посещението на Иван Костов не изненада никого. Малко след това той открито заяви в интервю, че би се радвал да "сдобри" Мултигруп с "някои, които са й сърдити". И явно е успял.
Историята на групировката е най-яркият пример за това как политическата власт в България може да бъде използвана за правене на много пари. Биографията на "Мулти" всъщност представлява 10-годишно преплитане на сенчестия бизнес с политиката - от бизнеса с крадени коли и контрабандата до сложни финансови сделки и международни договори за газ и ток. С участието на "Мулти" се родиха едни от най-големите мистерии (за ролята на Луканов и тайните служби в източването на икономиката) и скандали и обвинения в корупция в най-новата ни история (цесията "Химко", паразитирането върху "Кремиковци", скандални доставки на въглища за енергетиката и т.н.).
Големият удар на групировката се оказа стратегическото й сътрудничество с руския "Газпром". И въпреки това през всичките тези години най-успешният "бизнес" на Илия Павлов си остана именно пазаруването на депутати и висши служители в изпълнителната власт. Точно моделът полугрупировка-полупартия носеше дълго време успех на Илия Павлов.
Постепенно моделът на война се изчерпа. Тезите се поизхабиха, а "Газпром" натисна с монополното си положение. Ситуацията изглеждаше без изход, когато изведнъж дойде сделката. За да има договор с "Газпром", "Мулти" трябваше да излезе от "Топенерджи" и от газовите доставки въобще.
Подписването на меморандума в Москва беше последвано от странни ходове. Докато всички знаеха и най-дребните детайли по време на преговорите, новият договор за доставки остана тайна. Още по-странни бяха и реакциите на споразумението у нас. Костов се въздържа да обяви, че документът е добър. Сашо Дончев също се сдържа да каже, че е много добър, но за "Газпром". Дончев отбеляза също, че "Овергаз" няма да пострада. Така и стана.
Загадъчната развръзка промени главните фигури в конфликта. Илия Павлов обяви, че той всъщност никога не е воювал с правителството, че правителството винаги има право и че той няма нищо против Костов. Сашо Дончев използва ситуацията, за да се отдалечи, колкото е възможно, от "Мулти" и да развие сам с "Газпром" бизнеса в България през "Овергаз". Междувременно Дончев (твърди се, че по лично настояване на премиера) спря и парите за "Хъшове" и вестник "Сега", които активно защитаваха преди това позицията на "Газпром".
След загубата на газа се наложи Илия Павлов да брани един по един останалите бизнеси на групировката. Докато вниманието беше насочено към кадровите рокади в корпорацията, мултаците получиха изненадващ удар в гърба. Отстранените Радослав Ненов и Иван Колев използваха отсъствието на Павлов от страната и му отнеха "Ем Джи елит холдинг" (бившия приватизационен фонд "Мултигрупелит").
Докато потушаваше вътрешните скандали, Илия Павлов пък изненадващо получи първия си подарък от държавата. Разбра се, че на общо събрание на купеното от Мултигруп бургаско предприятие "Елкабел" представителят на промишленото министерство е гласувал в полза на доскорошния враг срещу останалите акционери в предприятието. По този начин с гласовете на държавата Илия Павлов стана шеф на надзорния съвет и успя да наложи контрол над най-атрактивното предприятие от портфейла на "Ем Джи елит", и то точно когато беше загубил властта в самия холдинг. Говори се, че изборът на Павлов за председател на надзорния съвет на "Елкабел" е бил разрешен по телефона лично от Александър Божков.
След този случай стана съвсем ясно, че "Мулти" не може да разчита на успех в бизнеса без изглаждане на отношенията си с правителството. Размяната на услуги беше продължена на по-високо ниво с намесата на Кредитна банка в разрастващата се по това време битка между главния прокурор Иван Татарчев и шефката на "Банков надзор" в БНБ Емилия Миланова, за която се знае, че е близка на Иван Костов. Банката на "Мулти" пожела да купи фалиралата Капиталбанк точно в момента, в който Татарчев предизвика следствие срещу Миланова по обвинение в длъжностно престъпление. Още по-интересна беше в случая
По инициатива на Татарчев срещу бившия член на Г-13 също беше образувано следствие заради натрупани дългове на негови фирми към Капиталбанк. Мълвата носи, че Илия Павлов сключил стратегическа сделка със Стойчев, който станал посредник в помиряването между шефа на "Мулти" и премиера Костов. По непотвърдена официално информация в отговор на това Кредитна банка дори започнала да погасява дълговете на Стойчев към Капиталбанк.
Тези дни стана известно, че от новата стратегия на "Мулти" на разграничаване с политическите игри са пострадали и "хъшовете". Политическото шоу на Слави Трифонов беше повече политическо, отколкото шоу. Явно през последните дни злобните закачки на предаването с управляващите са се сторили твърде неуместни на Илия Павлов, защото планираното им с месеци лятно турне беше спряно в последния момент.
От централата на Мултигруп отрекоха връзка между това решение и заповедта на Илия Павлов за спиране на политическото спонсориране. Слави Трифонов обаче обясни, че причината за отмяната на турнето е била опасността "София инс" да не получи лиценз заради предаването. Дъщерната на "Мулти" застрахователна компания е основен спонсор на "Българско общество за психосоциална рехабилитация", което беше и организатор на концертите. "Шефката на фондацията Жанин Гечовска ни въведе в проблема с наркоманите и ние се навихме. После се оказа, че "София инс" трябва да получи лиценз, че има някакви уговорки и... ", каза Слави Трифонов в интервю за "24 часа".
"Хъшовете" вдигнаха врява, както си му е редът. Може би точно сега беше моментът и Костов, и "Мулти" да ги залее вълната на сатирата, но на хашлаците им липсва националният ефир, за да го сторят, както подобава. Ако се върнат там, откъдето изпаднаха - в Канал 1, от сделката на "Мулти" с властта няма да има пострадали. Вече се говори усилено, че Попйорданов обмислял завръщането на "Хъшове", още повече че те не са вече мултаци. Но дали да си мултак сега все още е лошо?
След "пречистването" страшната доскоро групировка вече изглежда толкова смирена и преобразена, че мнозина очакват всеки момент обща изява на двамата: той - Иван Костов - Политикът и той - Илия Павлов - Бизнесменът, който "вече не се занимава с политика".
Новият Илия Павлов е нужен на Костов, за да е сигурен, че структурите на "Мулти" няма да финансират и да организират опозицията срещу правителството. (Ако през миналия декември бяхте попитали кой е по-голям враг на Костов - Павлов или Първанов, отговорът щеше да е - мултакът, въпреки че не му е работа.)
Не че структурите на "Мулти" са кой знае колко стегнати, но в сравнение с разпасаните редици на опозицията в момента са си заплаха за синьото управление. Особено ако започнат да раздават пари на депутати, както се работеше срещу правителството на Филип Димитров.
Ако заповедта на Илия Павлов бъде изпълнена стриктно, възниква и въпрос какво ще стане с досегашните парламентарни любимци на групировката. Не е тайна, че абсурдната по самата си същност организация ОНС влезе в парламента и дълго време преживява там с парите на Илия Павлов. Ако финансирането секне, дните на повечето от "националните спасители" в политическия елит ще бъдат преброени. По принцип практика на групировката е да преназначава в своите редици платените си кадри, когато загубят своите постове във властта (Иван Колев, Никита Шервашидзе, Веселин Благоев, Любомир Филипов и др.). Въпросът е обаче на какъв щат могат да бъдат назначени в Мултигруп кадри като Венци Димитров и Луджев.
При това публично. Той просто видя, че сбърка. Някои негови колеги от Г-13 си преживяват прекрасно при новото правителство. Нищо, че не е Беров на власт - оказа се, че пак има мегдан за "техния бизнес" - с държавните предприятия и държавните чиновници. Затова трябва просто да си приет, да останеш в играта.
Ако Павлов не остане в играта тук, в България, той няма шанс. Един след друг рухват всички митове колко развит и международен е бизнесът му. Всъщност международни са само банковите сметки в Швейцария и Лихтенщайн, където се насочват отмъкнатите от България средства. Международен (руски) беше и контактът му с Вяхирев, но газовият император не се поколеба да зареже "Мулти", за да подпише с Костов за газа. Пък и сега "Газпром" си има достатъчно проблеми в Русия, за да мисли за Илия Павлов. Опитоменият Мултигруп е практически същият Мултигруп, просто временно зъгърбил бившите си червени и ДС-корени, вречен във вярност и лоялност към новата власт. Дали е просто нормализация на отношенията, или познатото от миналото "сближаване" ще се разбере по това дали скоро по държавните предприятия, банки и министерства ще се разщъкат покаяни мултаци. Ако това стане, ще излезе, че не Костов е спечелил битката с "Мулти", а точно обратното - групировката за пореден път е намерила начин да се инфилтрира във властта. Твърде евтино, за да е вярно, но времето ще покаже.
Обикновено източване на 8 млн. долара от РВД
Над 6 млн. долара струва досега изграждането на хотелския комплекс на Копитото, собственост на ЕТ "Пламен Найденов", на Ръководство въздушно движение (РВД). Според някои източници за него досега са похарчени повече от 8.5 млн. долара. Като официален инвеститор на обекта е посочен ЕТ "Пламен Найденов". Парите идват от сметките на главно управление "Ръководство на въздушното движение", без хотелът да става негова собственост. Самият хотел с ресторант е приватизиран от ЕТ "Пламен Найденов" за 100 000 долара.
РВД нашумя по подобен повод преди седмица във връзка със скандала с Европейската инвестиционна банка и отказа й да признае корумпирания търг за изграждането на единния център за управление на полетите.
Която от посочените две суми да изберем, все става въпрос за необичайно голям разход в чужда собственост. За сравнение, първият етап (грубото строителство) от изграждането на новия център за ръководство на въздушното движение струва "само" около 7.7 млн. долара. В този случай става въпрос за огромно и уникално в техническо и технологично отношение съоръжение, докато на Копитото просто се преустройва съществуващият хотел.
През пролетта или лятото на миналата година е подписан договор между РВД и ЕТ "Пламен Найденов". Посредници в сделката са братята Красимир и Стефан Джанкови (известни като близки до ВИС-2), които и в момента изпълняват някакви неясни консултантски функции на обекта. Според хора, близки до РВД, подписаният договор е за преустройване и съвместна експлоатация на хотела на Копитото. Според първоначалното споразумение РВД финансира с 2 млн. долара преустройството. Срещу това получава правото да ползва 10 от стаите на хотелския комплекс за срок от 8 години. Това е просто смешна сделка, защото е ясно, че с парите ще бъде построен целият хотел с над 100 стаи. По груби сметки при тези параметри на договарянето една стая ще струва на РВД по около 68 долара дневно.
През февруари тази година бившият шеф на РВД Валентин Вълков, който подписва първоначалния договор, е уволнен. Но наливането на пари в хотела на Копитото продължава. По времето на Вълков са отпуснати първите 1.5 млн. долара. Впоследствие, вероятно по силата на анекси, към обекта са насочени още два транша, съответно по 4.5 млн. долара и 2.5 млн. долара. Общата сума е около 8.5 млн. долара. Това вече прави по 275 долара на стая на ден за 365 дни в годината, т.е. толкова струва една стая, при положение че инвестицията на РВД трябва да се изплати за 8 години. На такава сделка би завидяла всяка хотелска верига в света.
Според финансиста на РВД Антонина Костова реално отпуснатите пари до момента не са 8.5 милиона, а с около 2 млн. долара по-малко от тази сума (т.е. около 6 млн. долара). Освен това тази сума не включвала само нощувка, а комплексни услуги с високо качество, които да помогнат за по-бързото възстановяване на служителите на РВД и които ЕТ "Пламен Найденов" трябвало да осигури след построяването на комплекса.
Вярно е, че управлението на полетите е дейност, която изисква изключителен професионализъм и концентрация, че е свързана с огромно натоварване и отговорност и хората, които са пряко ангажирани в тази дейност, са подложени на постоянен стрес. Това показват международните изследвания и навсякъде по света за тези хора - както за професионалната им подготовка, така и за здравето и психическата им устойчивост, се полагат специални грижи. Но това не се постига само с осигуряването на десетина стаи в един планински хотел, колкото и луксозен да е той. А проблемите с физическото и психическото здраве и устойчивост са обект на друга професионална област и за тях се плаща отделно.
Трудно е да се повярва, че едноличният търговец, който е страна по договора, е в състояние да организира целия този комплекс от дейности за преквалификация и за отдих, за рехабилитация и т.н. Още по-трудно е да се повярва, че след като е похарчил парите при изграждането на хотела, той след това ще се бръкне, за да финансира всички тези скъпоструващи дейности от собствения си джоб. Още повече че джобът му не е особено дълбок и пълен. А и съдейки от предишни изявления на едноличния търговец и негови служители пред пресата, той съвсем не е наясно, че има подобни ангажименти. "Комплексът ще бъде открит в средата на декември и в него ще има винарна за социално слаби", съобщава Пламен Найденов преди около месец, цитиран във в. "24 часа".
Това са имена и фирми, абсолютно непознати както в строителния бизнес, така и в хотелиерството. Нямат никакъв опит в организирането дори на прости дейности за възстановяване и отдих, а какво остава за изброения от г-жа Костова сложен комплекс от услуги. Пламен Найденов е бивш готвач в столична закусвалня. Братята Красимир и Стефан Джанкови са бивши сервитьори. Тримата са съдружници в събирателно дружество "Джани - Красимир Джанков и сие" - София, регистрирано през 1994 г. с предмет на дейност търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. Красимир Джанков участва в още една фирма - "Джани ко" ООД, регистрирана през 1995 г. с предмет дейности по битово обслужване, копирни услуги и ... бюра за запознанства. Регистрираният предмет на дейност на ЕТ "Пламен Найденов" е по-близка до сегашното му амплоа - отдих и туризъм. Според някои източници тройката има няколко хранителни магазина и кафенета в столицата.
До момента никой не можа да даде смислено обяснение
Съгласно Закона за възлагане на държавни и общински поръчки има три възможни варианта за възлагане на изпълнението на проекти от бюджетните организации - търг, конкурс или пряко договаряне с участници. Търг и конкурс за избор на изпълнител за обекта на Копитото не е обявяван. Според г-жа Костова това е станало чрез пряко договаряне с участници. Случаят с хотелския комплекс на Копитото обаче не отговаря на нито едно от изброените в закона специфични обстоятелства, при които се допускат преки преговори.
Пак пред "24 часа" Пламен Найденов обяснява, че при сключването на договора е бил арендатор на хотела на Копитото. Той твърди, че за купуването на хотела е взел 100 000 долара заем от Балканбанк, който вече е възстановил.
Въпросът е кой и по какви критерии реши, че може да кредитира с около 8 млн. долара фантазиите на едноличния търговец и бивш готвач. И това съвсем не е окончателната сума. Защото тепърва предстоят по-скъпите дейности - довършителни работи, доставки на оборудване и т.н. Трудно е да се повярва, че шефовете на РВД са взели и са реализирали решението за "инвестицията" съвсем сами и на своя отговорност. Забележителен е и фактът, че изливането на пари продължава и след смяната на ръководството. Според някои източници лично вицепремиерът Евгений Бакърджиев е подложил рамо на проекта, но в реализацията били замесени и други министри. Комплексът на Копитото бил предпочитано място за срещи на сините активисти още от времето, когато Найденов е бил само арендатор. Какви сантименти, какво чудо. Това е вторият случай, след търга на Европейската инвестиционна банка, когато името на вицепремиера Бакърджиев се намесва в съмнителни сделки на РВД. Той обаче заяви наскоро по повод на скандала с ЕИБ, че изобщо не се познава шефа на РВД и дори не го е виждал.
Подобни схеми на законно източване на пари от бюджета и от държавните фирми станаха причина МВФ да постави императивно изискване за закриване на извънбюджетните фондове и сметки. Осемте милиона долара на РВД са като за "добре дошла" на Ан Макгърк, а и могат да послужат за последен гвоздей в ковчега на противниците на реформата в бюджетната сфера.
Антонина Костова, главен счетоводител на РВД:
"РВД е на извънбюджетно финансиране. Статутът му е уреден със Закона за гражданското въздухоплаване. От 1992 г. постъпленията се акумулират в специализиран извънбюджетен фонд. При проекта на Копитото инвестираме в своя рехабилитационна и квалификационна програма. Тези разходи се регламентират с правилника за набиране, разходване и контрол на средствата по фонд РВД. Бих подчертала също, че рехабилитацията е традиция в авиацията. Хотелът на Копитото беше предпочетен заради близостта на Витоша до София и до новия център за ръководство на въздушното движение, който строим. Тук ще се акумулира персоналът ни от цялата страна.
От гледна точка на финансовите възможности на РВД преценено е, че управлението ги има. Направена е оценка на целесъобразността на проекта. В случая не се касае само за нощувки на персонала, а за комплексна услуга с определени качества. В нея влизат храна, ползване на съоръжения и процедури, екскурзии, предоставяне на екипировка за туризъм и ски и др. Получили сме и вещно право на този имот. Ще има също икономически ефект от спестяването на разходи, които сега правим при посещения отвън, за настаняване на стажанти и курсанти от военни училища. Този обект ще се ползва и за реализирането на приходи от него, за организиране на езикова и професионална подготовка. Нормативната процедура по утвърждаването на тези разходи е спазена отначало докрай - те са заложени в план-сметката на управлението и са одобрени последователно от дирекционния съвет на РВД, от принципала и от Министерството на финансите.
Хотелът се изгражда на няколко етапа. Определена сума е инвестирана в първия етап и когато се убедихме, че строителството върви, осигурихме средствата за още два етапа. В разчетите за сделката има изчисления и за това дали щеше да спечели повече РВД, ако тези средства стояха на влог и по тях се натрупваше лихва.
Нова смяна на шефове в Булгартабак
В четвъртък почти изцяло беше сменен бордът на директорите на благоевградския тютюнев комбинат. Отстраняването на четирима от петимата директори беше решено в последния момент преди общото събрание на дружеството. Пазарлъците се водиха в кабинетите на зам.-министъра на търговията Христо Михайловски и на министъра Валентин Василев. Уволнен е и изпълнителният директор Георги Костов. В същото време на общото събрание дружеството отчете най-успешния си период от десет години насам.
През миналата година в "Благоевград БТ" са произведени 13 650 тона цигари, което е 30 на сто от общото производство в системата на "Булгартабак холдинг". Реализирани са 13 357 тона, от които над 8000 тона са продадени на вътрешния пазар и 5266 тона на външни пазари. Износът е насочен основно към ОНД, Афганистан, Израел и Чехия. Общата стойност на реализирания експорт надхвърля 29 млн. долара. Това е около 0.7 на сто от националния експорт за 1997 г., показва справка от дружеството.
