Доверие? Сигурно... Доверието е в основата на добрия бизнес и на добрата политика. Доверието между бизнес и правителство е и основното послание на тригодишното споразумение с МВФ и на инвестиционната програма на кабинета", каза премиерът Костов на среща с бизнесмени през изминалата седмица.
Прав е министър-председателят, много е прав.
Сигурно са прави и от Главно управление "Митници", които преди половин година почерпиха с шампанско за приемането на нов Закон за митниците, но броени дни преди влизането му в сила поискаха отлагане с още пет месеца, защото не били готови за него.
Сигурно са прави и от Главно управление на данъчната администрация, които още в края на миналата година отчетоха началото на истинската данъчна реформа, но и досега отказват да дадат публични и ясни тълкувания за прилагането на новите закони.
Сигурно са прави и десетките държавни ведомства и чиновници, които изискват от бизнеса ежемесечни справки, декларации, молби, отчети, рушвети.
Сигурно са прави и законодателите, които бързат да отчетат приемането на закони на килограм, които да ни приближат към Европа.
Сигурно са прави и министрите, които със същия плам като отпреди година обещават същите неща на бизнеса.
Сигурно са прави и монополите в България, които продължават да се възползват от богопомазаното си положение и да мачкат конкуренти и клиенти.
Сигурно са прави и работодателските организации, които канят на срещите с премиера свои членове по нарочни списъци и търсят спонсори на подобни мероприятия.
Сигурно... Всъщност очевидно е, че правотата на всички тези институции в посочените казуси съвсем не е сигурна. По-сигурно е, че истинското доверие между кабинет и бизнес ще се роди едва тогава, когато подобните "казуси" и системата, която ги ражда, отидат в историята.
Антиквариат "Сан Стефано" 29
Вербалните сигнали, идващи от и извън коридорите на "Сан Стефано" 29, доказват, че са прави тези в БНТ, които твърдят, че нищо не може да се оправи в държавната телевизия, докато тя технически и професионално не рухне окончателно.
Фантомните тв профсъюзи, които изпълзяват само за да организират масовка при екзекуцията на стария и посрещането на новия шеф на БНТ, изненадващо се произнесоха срещу все още неосъществената приватизация на честотите (а не на програмата) на Ефир 2. Никой от "Сан Стефано" публично не им опонира. Вероятно защото профсъюзите не подлагат на дебат факта, че потенциален купувач няма интерес към журналистико-техническия продукт на втория национален канал.
В същото време все по-активно се пускат пробни балони, че в програмната схема на бъдещия държавен (обществен) Канал 1 ще потърсят сигурен пристан "Наблюдател" и "Всяка неделя". Ако това наистина стане, изборът за определенията на телевизията на "Сан Стефано" 29 ще бъде ограничен до няколко думи - вехтошарска, антикварна, екс номенклатурна. Което, ако не за зрителите, поне за бъдещия собственик на частен национален канал ще бъде със сигурност добра новина.
За Батето, Бонев и още нещо
Когато преди две години Любо Пенев си вкара автогол срещу Франция, той бе черната овца в националния отбор. Реакцията му срещу масовото недоволство от играта му на европейското първенство звучеше така: "Който ме уважава, ме уважава, който не ме уважава, да духа супата. " След което бе изгонен от националния отбор от изпълкома на футболния съюз.
Когато две години по-късно Христо Бонев докара отбора до невиждания от 1962 г. провал на световното първенство, той си подаде оставка. Същите шефове на БФС от "Кърниградска" начело с президента Иван Славков обаче го оставиха на поста въпреки силното обществено недоволство от работата на Зума.
Когато Батето предлага нещо пред колегите си в изпълкома на БФС, той знае защо го прави. Когато каза "Чичото аут, чичовото в тъч", той искаше да угоди на недоволните. Когато обаче предложи нов четиригодишен мандат на Бонев, той го направи напук на недоволните. И най-вече на всички кандидати за мястото му на конгреса през декември.
Посланието на президента на БФС беше категорично: "Който ме уважава, ме уважава, който не ме уважава... " Да се сещат Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски и всички други, които му кроят шапка.
Лошото този път е, че Батето забрави за посланието към обикновените фенове. То може да звучи така: "Нищо лично, просто бизнес. " Но това тях не ги грее.
Съдебният тюрлю гювеч май загаря
Все по-трудно е да разбереш какво точно иска мнозинството от правораздаването. Първоначално главните виновници бяха корумпираните прокурори, които масово пускат бандитите на свобода срещу тлъсти дарове. След това основният враг се премести в Националната следствена служба, която в съзнанието на управляващите продължава да е преименувана в Главно следствено управление на Държавна сигурност, занимава се предимно с дела за пътно-транспортни произшествия и може само да проваля ювелирните замисли на оперативните работници от МВР. Вътрешното ведомство пък гордо се потупа в гърдите и обяви на всеослушание, че разполага с достатъчно квалифицирани юристи, за да свърши работата на мързеливите следователи, че и повече. Сините депутати си сложиха розовите очила, навиха ръкави и започнаха да режат с голямата ножица Закона за съдебната власт.
В един момент обаче нещата станаха не чак толкова розови, колкото изглеждаха в началото. Оказа се, че офицерите на Бонев трябва да поопреснят правните си познания, преди да се окичат с титлата "детективи". Преминаването към полицейско разследване, изглежда, ще е не по-малко мъчителен процес, отколкото премахването му преди четири години с въвеждането на Закона за съдебната власт и девоенизирането на следователите. Комсомолският хъс на прохождащите сини юристи надали ще може да запълни вакуума, който зейна, докато офицерите на Бонев "искат, ама не могат", а обидените хора на Бойко Рашков "могат, ама не искат".
Напускането на една шеста от следователите в страната успя да разстрои и без това бавно действащата съдебна машина дотолкова, че дори най-твърдолинейните реформисти в сините редици започнаха да се позамислят дали нещата не трябва да се доогледат. Управляващите все пак достигнаха до логичния извод, че освен политическа воля и решителност за съдебната реформа трябва малко професионализъм. Така се роди експертната група. И тук обаче нещата не тръгнаха по мед и масло. Оформиха се две конкурентни фракции от специалисти с доста противоположни мнения. Едните работят по поръчка на парламентарния шеф Йордан Соколов, другите - на правосъдния министър Васил Гоцев. Съперничеството между двата мозъчни тръста вероятно ще доведе само до едно нещо - новият НПК да стане механична компилация между вариантите на двете групи. Така догодина съдебната система ще се окаже обект на двоен експеримент - кърпен съдоустройствен закон плюс принципно нова съдебна процедура. Не е ясно обаче дали търсещите справедливост пред Темида ще приемат някой да изпробва на гърба им новаторски правни схеми.
Всеки преговаря сам за себе си Асен Агов, председател на комисията по външна и интеграционна политика към Народното събрание, пред в."Капитал"
Г-н Агов, темата за шенгенските ограничения напоследък сякаш се преекспонира. На какво се дължи това според вас?
- Дължи се преди всичко на нетърпението на обществото, на изтощението на хората да стоят на дълги опашки пред посолствата на европейските страни. Една ситуация, която кара и нас, и европейците да бъдат твърде чувствителни към въпроса. Нито европейците желаят това напрежение пред своите консулства, нито пък ние по съвсем обясними причини го искаме. Продължавам да смятам, че все по-трудно отговарям на своите избиратели, когато те, от една страна, ме карат да мотивирам нашата политика на присъединяване към ЕС, а от друга страна, ми задават простичкия въпрос за какво ще се присъединяваме към ЕС, когато даже не ни пускат там. Европа не ни иска.
Напрежението не се ли дължи и на прекалено големите очаквания, които внушават, че проблемът Шенген ще се реши едва ли не другата седмица?
- Според мен в последния малко емоционален дебат в обществото по този въпрос като че ли не се прави разлика между Шенген и негативния списък. А това са две съвсем отделни неща. Негативният списък е предварителното условие, за да започнем преговори с Шенген. Първостепенна задача на правителството, първостепенна задача на Съвместния парламентарен комитет България - ЕС (това е органът за контакти между нашия парламент и Европейския парламент) е да извадим България и Румъния от негативния списък, което ще трасира пътя ни за преговори с всяка отделна страна от Шенген за премахване на визовия режим. Има реални шансове и очакванията са съвсем оправдани още до края на тази година да успеем да решим въпроса с негативния списък и така да създадем инструмент за преговори с шенгенските страни поотделно и с групата Шенген като цяло.
Визовият проблем се превръща в един много сложен процедурен казус в ЕС. Има ли възможност България да намери пролука в тази ситуация?
- Не ми се ще да влизам в дебрите на процедурните въпроси, но развитието в тази посока е добро. Ако мога да обобщя онова, което е осъществено като напредък в последните месеци, е, че вече имаме положително становище на специализираната комисия на Европейския парламент за изваждането на България и Румъния от негативния списък. Имаме и положителното отношение на Европейската комисия. Според мен е правилно да се търси нова процедура, нов регламент и този регламент да бъде одобрен от Съвета на министрите на ЕС. Там решението се взима с мнозинство от две трети, т.е. квалифицирано мнозинство. Ние се надяваме, че България и Румъния ще имат достатъчно поддръжници, за да могат да съберат това квалифицирано мнозинство в подкрепа на изваждането ни от негативния списък. След това идва дългият период на преговорите и едва когато имаме съгласието на всички страни от шенгенската група да премахнат визовия режим за България, тогава вече ще можем да кажем на българските граждани от утре вие пътувате без визи в Европа. Процесът на преговори ще отнеме минимум година и половина, две и можем да очакваме, че към датата, която сме си поставили като цел за начало на преговорите с ЕС - 2001 г., ние ще можем да кажем тази добра новина на българите. Имаме основание да мислим, че няма сериозни политически аргументи, които да спират изваждането на България от негативния списък.
Европейската комисия направи сравнение между България и Чехия, в което се оказва, че имигрантската опасност от страна на България не е по-висока от тази от страна на Чехия. Това не е ли различно третиране на страните, и то две асоциирани към ЕС страни?
- Разбира се, че е различно третиране и в частни разговори европейци са споделяли с мен, че най-голямата им грешка е, че са премахнали визовия режим за Чехия, но фактите са такива - обстоятелството, че България е пропуснала шанса си през 1993 г., най-вероятно поради недоглеждане, не може сега да бъде източник на доводи и не можем върху чужд гръб да градим своята теза. Аз съм голям противник на това да се правят тези сравнения, защото тези сравнения водят до шопските изводи за това, че "не е важно аз да съм добре, а важното е съседът ми да е зле". Ние искаме същите критерии да се прилагат и спрямо нас.
До каква степен проблемът е технически и не стана ли той политически?
- Политически е дотолкова, доколкото аз не очаквам Германия да има кристално ясна позиция преди изборите. Просто този въпрос ще бъде решаван след изборите, тъй като въпросът за имиграцията в Германия е важен политически елемент от предизборния дебат, следователно най-ранното движение по въпроса аз очаквам през октомври. Наред с това очаквам раздвижване, едно много по-тясно сътрудничество, включително и да ни изпратят критериите, които се поставят пред другите страни от Шенген. Очевидно има такива изисквания, защото Гърция, макар и формално подписала Шенгенското споразумение, все още не е пълноправен член на шенгенската група, значи не е толкова лесно за всеки. И от тази гледна точка, ако ние получим тези технически изисквания, ние ще се уверим в добрата воля на европейските страни да помогнат на България да преодолее разликите, които съществуват между техния граничен контрол и между нашия.
Какви стъпки в политически план могат да бъдат направени пред 15-те, за да има някакъв напредък?
- По-малко са страните, които са негативно настроени към изваждане на България и Румъния от негативния списък. Повечето са онези, които подкрепят България, и аз мога да кажа, че ако продължим със същата убедителност да излагаме своите доводи, ще постигнем квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите, което ще ни позволи да излезем от негативния списък. В много европейски страни - членки на ЕС, не правят разлика между изваждане от негативния списък и премахване на визовия режим. Разликата е голяма, защото ние предлагаме изваждането от негативния списък, а не премахването на визовия режим. Едва след това, когато сме готови да играем ролята си на външна граница на ЕС и уеднаквим всички свои емиграционни условия с тези в ЕС, можем да претендираме да бъдем равностоен член на шенгенската група, защото споразумението от Шенген става част от първия стълб според Амстердамския договор само след шест месеца.
Това обаче отново ни поставя в неравностойно положение, тъй като тези 200 директиви, доскоро конфиденциални, не са изпълнявани от другите източноевропейски страни.
- Според мен това не е непосилна задача, защото и Министерството на правосъдието, и Министерството на вътрешните работи работят много усилено по затягане на граничния контрол, по контрола на нелегалния трафик на хора, наркотици, оръжие, нашите закони, които бяха подготвени от Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и приети от парламента, доближават страната ни много до изискванията, които са заложени вътре в Шенген. Скоростта е добра, подготовката за издаването на новите документи за самоличност върви с необходимата енергия. В момента, в който българите имат в джоба си новите документи, за нас ще бъде значително по-лесно да кажем ето, ние си свършихме работата, сега вие сте на ход.
Високите порти на Европа
Кошмарът на българина - Шенген, е селце в южната част на Люксембург, точно на границата с Франция и Германия. В него има две улици - едната отива към Саарбрюкен, а другата към Мец. Жителите му изобщо не си представят защо селцето им е толкова популярно и какво предизвиква интереса на българските туристи. Смътно са чували за шенгенски визи, но тъй като нямат ГКПП на границите със съседните държави, пазаруват в тях, например във Франция.
Правителството на Костов събуди илюзията, че България ще навакса изолацията от лявото управление и бързото ни приемане в Европейският съюз изглеждаше не толкова ефимерна цел. Още повече че първоначалните комплименти към новото управление отвън подгряваха тази българска надежда.
Почти няма депутат, политик или висш администратор, който да не включваше в дежурния си отчет на софийския ВИП изказване от рода колко малко ни остава да скъсим дистанцията до мечтаната Европа.
Напоследък обаче еврооптимистите снижиха децибела на надеждата, макар че това като че ли не се отнася за членовете на правителството. Самият Костов обаче също смени тона. На семинара в Залцбург миналия месец премиерът заяви: "... вместо общи фрази и принципни обещания, да ни бъде предоставен ясен график за присъединяване. " Костов дори прогнозира създаването на режим, близък до този на Лукашенко и Милошевич, ако интегрирането ни продължи да се забавя.
Още повече че новите членки на НАТО - Чехия, Полша и Унгария, засега под сурдинка също "обещават" отмяна на безвизовия режим.
Ако за политиците хоризонтът все пак се мержелее някъде в началото на новия век, за гражданите европейската идея се стесни до висенето по опашките на западните консулства. Именно визовите ограничения станаха постоянна тема при срещите на политици и техните избиратели, особено ако са от по-дребния бизнес, събрал кураж да излезе на външния пазар.
Въпреки някои бодряшки изявления
Последната плесница за самочувствието на българските decision makers дойде от изявлението на австрийския външен министър Волфганг Шусел, че поне още десет години източноевропейците няма да имат право на свободно придвижване и работа из страните на Евросъюза. До този момент никой западен политик не си беше позволявал в прав текст да заяви на новите демокрации, че пътят към Европа никак няма да е лесен. Да не говорим, че в буквалния смисъл път фактически няма поради визовите ограничения, наложени на българите например.
Всъщност изявлението на Шусел щеше да си отмине като безпардонност на новак в дипломатическата игра на Брюксел (Австрия е член на Евросъюза от три години), ако не бе ответната българска реакция. Тя бе насочена на две нива - от една страна, нашата дипломация настояваше за облекчаване на визовите процедури и от друга, "общественото мнение" надигна глас срещу посолствата и самата Европа поради несправедливостта на процедурите, създадени от тях.
Изглежда обаче, западните дипломати разкодираха твърде буквално вопъла и заплашиха да затворят визовите гишета, ако пред тях има демонстрации. Още повече че именно консулските отдели са най-заинтересовани опашките пред тях да изчезнат, за да могат спокойно да си изкарат мандатите. Апелите към съвестта на европейските институции също не донесоха особен успех поради простата причина, че бюрокрацията никъде не борави с романтични аргументи. Пък и някои от активистите на мероприятието прекалиха с популисткия речник.
И до момента не е ясно какви конкретно са условията, които България трябва да изпълни, за да излезе от негативния шенгенски списък. В шенгенското споразумение се споменава само, че причини за въвеждане на ограничение за свободното движение на хора могат да бъдат заплахата за националната сигурност и имиграция от трети страни. Тези две понятия обаче е доста трудно да бъдат измерени и преценени.
Неофициално България попада в негативния шенгенски списък още в края на 80-те. Естествено тогава проблемът не е занимавал висшето партийно и държавно ръководство. Първият симптом за бъдещата изолация се усеща през 1989 г. Върху Дания, която до този момент е имала безвизов режим с България, е оказан натиск да го отмени.
Началото на 90-те е свързано с нарасналата вълна от имиграция от страните на третия свят. За Западна Европа и по-специално за Германия кюрдите представляват най-големият проблем. България, която е на пътя на този поток, автоматично попада в негативния списък, а спомените за турските изселници по време на възродителния процес само подсилват представата. По-съществената причина за попадането ни в негативния списък обаче била съседството ни с Румъния. И до момента ЕС се опасява, че северната ни съседка може да предизвика нова вълна имигранти - в София процентът на отхвърлените от консулствата молби за визи средно се движи около 4 и 6%, докато в Букурещ стига до 40%. Румъния обаче е подкрепяна твърдо от Франция и според дипломати Париж няма да позволи тя да остане сама в негативния списък.
Самото Шенгенско споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. и предвижда постепенното премахване на контрола на общите граници между подписалите го страни - Германия, Франция и страните от Бенелюкс. Официално споразумението е сключено чак на 19 юни 1990 г. По-късно се присъединяват Португалия, Испания, Гърция, Италия и Австрия. Швеция и Финландия все още са наблюдатели, но от следващата година и те ще се включат в шенгенската зона. За Великобритания и Ирландия е направено изключение като островни държави и те продължават да извършват засилен граничен контрол.
Продължителният период от време между подписването и сключването на споразумението показва, че противоречията между петте страни са били значителни.
Още тогава се спори дали гражданите на трети страни могат свободно да пътуват из шенгенската зона. Доколкото контролът на вътрешните граници е премахнат, преминаването през външните граници означава влизане в цялото пространство Шенген. Фактически по-голямата свобода на придвижване в страните от Евросъюза се компенсира от затягане на контрола върху външните граници на общността. Това естествено води до "Европа на гражданите" за страните от ЕС, но за останалите извън визовата бариера означава по-големи трудности.
За първи път проекторегламентът, в който официално се появява негативният списък, е изготвен през 1993 г. Информацията е изпратена в архив от тогавашния министър на външните работи Стоян Ганев и реални стъпки не са предприети. По-късно са правени опити България да подпише рамкова спогодба за реадмисия (връщане на нелегалните имигранти за сметка на държавата, от която са дошли) с всички страни от Шенгенското споразумение (по подобие на подписаното от Полша). Но точно в този момент нагласата в ЕС се променя под натиска на вълната имигранти, а еуфорията от падането на Берлинската стена отдавна е отминала. Времето, пропуснато в опити за подписване на рамкова спогодба, се оказва изгубено, тъй като в същото време повечето страни подписват двустранни споразумения за реадмисия, което фактически ги изкарва от негативния списък.
По-късно София също прави опити за промяна на статуквото, но до официалното приемане на шенгенския регламент на 25.9.1995 г. те не дават резултат. Във времето до влизането на регламента в сила на 4.4.1996 г. родната дипломацията, предвождана тогава от Георги Пирински, преценява, че България не отговаря на изискванията и не може да се надява да излезе от негативния списък. А веднъж взето, решението за въвеждането на визов режим за дадена страна много трудно може да бъде премахнато - Брюксел рядко стига до общи становища, но след това е почти невъзможно да бъдат променени.
Решението на проблемите с визовите ограничения далеч не засяга 15-те и отношения им с другите страни, останали извън визовата бариера. В момента той е изцяло вътрешен за Евросъюза и е свързан с типичния за развитите демокрации конфликт за определянето на компетенциите между отделните институции. Юридическият казус е важен за ЕС, защото изходът му ще даде основания за прецедент, който да определи в бъдеще кой има надмощие при взимането на решенията. Естествено в тази ситуация България няма глас.
На 10 юни 1997 г. Съдът на Европейските общности анулира Регламент 2317/95, определящ списъка на държавите, чиито граждани следва да притежават визи при пресичане на външните граници на ЕС. Това обаче не премахва регламента, тъй като той остава да действа, докато бъде изготвен нов. Причината за решението не са морални съображения, а нарушение на процедурната практика, тъй като Европейският парламент не е бил консултиран при определянето на визовите правила. Въпреки решението на съда Съветът на министрите на ЕС и Европейската комисия не правят промени в правилника. Това кара Европарламента да постави началото на нова законодателна процедура, в рамките на която Европейската комисия да представи ново предложение. Освен това Европарламентът поставя въпроса за дефиниране на ясни критерии за включване на трети страни в негативния списък, както и за редовно осъвременяване на списъка. Отправя се призив за изваждане на България и Румъния от списъка.
Призивът на парламента обаче няма особено значение, още повече силата да принуди Европейската комисия да състави нов регламент. По-вероятно е комисията да изчака влизането в сила на Амстердамския договор в началото на следващата година, който предвижда Шенгенските споразумения да станат част от европейското право. Едва след тяхното пълно инкорпориране може да се очаква създаването на нови визови правила. Този процес може да завърши около 2004-2005 г. Като част от задължителното приемане на правото на ЕС Полша, Чехия, Унгария също ще трябва да въведат визи за българите от началото на следващата година.
Всъщност изваждането от негативния списък не означава безвизов режим. Литва, Латвия са извън списъка, но засега имат облекчен режим само с няколко държави от ЕС. Все пак отпадането от прословутия "списък 101" дава възможност за договаряне индивидуално с всяка от 15-те условията, на които трябва да отговаря България, за да получи безвизов режим.
Според българските власти основно изискване за изваждането ни от негативния списък е подписването на спогодби за реадмисия с всички страни, членки на Евросъюза. С Германия, Франция, Испания, Португалия, Гърция, а през изминалата седмица и с Италия вече са сключени такива споразумения. Подобни текстове имаме и с Дания, Чехия и Финландия, а наши проекти са изпратени на Австрия, Великобритания и Ирландия. Втората претенция към нас е възможността лесно да бъдат фалшифицирани българските документи за самоличност и лекотата, с която се издават служебните паспорти. Тези проблеми би трябвало да намерят решение в новия закон за паспортите, който ще влезе в сила едва на 1 април 1999 г. Третият проблем е качеството на граничния контрол. То обаче едва ли може да бъде измерено и следователно към него може да има все нови и нови претенции. Подобно изискване е и засилването на борбата с организираната престъпност. Неофициално за критерий се споменава и процентът чужди граждани, влезли в страна - членка на Шенген (българи например), които остават нелегално в нея.
Важно условие за облекчен визов режим е и въвеждането на визи за всички държави, за които Евросъюзът е въвел ограничения. Русия е такава страна и явно ще се наложи и България да въведе визи за руснаците, ако иска да подобри своята участ. Подобна стъпка се предвижда и в Полша въпреки оплакванията на куфарните търговци.
В член 5 от Шенгенското споразумение условията за гражданите на трети страни, влизащи в шенгенското пространство, са:
Към тези общи изисквания обаче трябва да се прибавят и специфичните разпоредби, до момента конфиденциални, които конкретно определят например какви са условията за отказ от издаване на виза.
Всъщност вече съществува прецедент на изваждане на страна от негативния шенгенски списък - Хонконг, което естествено е станало с лобирането на Великобритания. Поначало визовият проблем е чисто политически и неговото решение може да се търси само по този начин. Европейските институции подкрепят по принцип справедливостта на исканията ни, тъй като България и Румъния са единствените асоциирани към ЕС страни в негативния списък. На няколко пъти членове на европейския парламент, а дори и еврокомисарят Ханс ван ден Брук, са настоявали за промяна на отношението към България и Румъния. Това обаче не е достатъчно, защото визовите проблеми в крайна сметка се решават от страните членки. Въпросът за изваждането на България от негативния списък е бил повдиган от Испания по време на тяхното председателство на шенгенската група (през втората половина на 1995 г.), като тогава нито една страна не се е обявила в подкрепа на това предложение. Италия и Гърция също са се опитвали да поставят въпроса, но самите те имат големи проблеми с имигрантската вълна и инициативите им не са били разгледани сериозно от останалите страни.
Наскоро в интервю за БНР докладчикът за България в Европейския парламент Магда Алвод заяви, че в страните, членки на Евросъюза, липсвала политическа воля за изваждането на страните от негативния списък. Брюксел е зает с далеч по-важните си от негова гледна точка вътрешни проблеми. Както заяви и австрийският посланик у нас Георг Потика, сега 15-те ги вълнуват повече проблемите с безработицата, нелегалната имиграция, трансграничната престъпност и трафика на наркотици. Това всъщност не е новост, а традиционна практика. На срещата в Люксембург например, на която се решаваше разширението на ЕС на изток, проблемите на кандидатките минаха в сянката на подготовката на икономическия и валутен съюз. В сегашния момент частният български проблем - визовите ограничения, също е подчинен на изборите в Германия, на безработицата във Франция или пък на страха на Австрия от нови гастарбайтери от Източна Европа.
Какво ни трябва, за да пресечем границата.
Чиновниците от Министерството на вътрешните работи са едно от многото препятствия по пътя на обикновения българин в странство. Служителите на Богомил Бонев държат монопола по издаването на задгранични паспорти за простосмъртните ни сънародници. Издаването или подмяната на документа за напускане на България често е времеемка, а за някои хора и доста скъпа процедура.
Задграничният паспорт трябва да се сменя на всеки пет години, а при изчерпване на свободните страници - дори и по-рано. Процедурата за издаването му трае поне един месец. При екстрени ситуации тя може да се съкрати на три дни или дори на осем часа, но тогава таксата се вдига няколко пъти. Цената за изваждане на обикновен задграничен паспорт е 15 000 лева, ако става по каналния ред, 30 000 лева - ако е бърза поръчка, и 75 000 - ако е експресна.
За да получи задграничен паспорт, българинът трябва да напише заявление до своето РПУ по местоживеене. При спешни случаи (или връзки в МВР) молбата може да се подаде и в щаб-квартирата на паспортната служба на бул. "Мария Луиза" в столицата. Към нея трябва да се прибавят три снимки, военноотчетна книжка или съгласие на военното окръжие за донаборниците, свидетелство за съдимост, квитанция за платена такса и акт за раждане за малолетните и непълнолетните. За зла участ при изваждането на свидетелството за съдимост се губят още няколко дни в районния съд по месторождение, военните не са особено склонни да пускат младежите зад граница, а плащането на таксата към МВР става не в РПУ, а по банков път, и то през клон на ДСК. Особено досаден момент е закупуването на гербова марка, която да се залепи на молбата до военните. Дефицитната стока се намира обикновено само в клоновете на ДСК.
МВР може да откаже да издаде паспорт или да отнеме документа, ако желаещият да напусне страната заплашва сигурността на страната, ако е следствен, ако има сериозни дългове, не си е платил издръжката или е попълнил неверни данни в молбата си до паспортните служби.
Испанският премиер е поискал облекчаване на визовия режим
"Истинска революция, която трябва да бъде подкрепена от всички страни в ЕС" така министър-председателят на Испания Хосе Мария Аснар определи реформите в България по време на двудневното си посещение в страната ни в началото на седмицата.
По време на визитата испанският премиер се срещна с българския министър-председател Иван Костов, с президента Петър Стоянов, с председателя на НС Йордан Соколов. Разговорите бяха съсредоточени около подкрепата на испанците за членството ни в ЕС и НАТО, възможностите за подобряване на икономическите взаимоотношения, уреждането на външния дълг на страната към Испания.
Хосе Мария Аснар съобщи, че преди две седмици испанското правителство е направило постъпки пред страните по шенгенското споразумение България да ползва облекчен визов режим. Възможностите за успех на предложението гостът обсъди с парламентарните комисии по външна и интеграционна политика и по национална сигурност.
По време на официалното посещение бяха подписани и две междуправителствени споразумения. Вътрешният министър Богомил Бонев и испанският държавен секретар по външната политика и за Европейския съюз Рамон де Мигел подписаха спогодба за сътрудничество в борбата с организираната престъпност. Под официалния документ, уреждащ сътрудничеството в областта на туризма, сложиха подписите си търговският министър Валентин Василев и държавният секретар на Испания за търговия, туризъм, малки и средни предприятия Елена Писионер.
И от двете страни изразиха желанието си за повишаване на взаимния стокообмен и инвестициите.
Покана да посетят Испания получиха премиерът Иван Костов и президентът Петър Стоянов. Иван Костов ще бъде гост на Хосе Мария Аснар през следващата година, тази година Испания ще посети външният министър Надежда Михайлова. Държавният глава е поканен на официална визита догодина от испанския крал Хуан Карлос.
В края на посещението си испанският премиер закри летния политически сезон на Атлантическия клуб с лекцията "Испания и Европа".
Сините са готови с програмата за националната си конференция
Националният съвет на СДС определи на редовното си заседание през седмицата програмата за националната конференция, която ще се проведе през октомври. По време на форума сините ще дискутират върху три основни теми - икономическата и социалната политика; партийното строителство и устава; подготовката за местните избори.
До края на юли предстои да бъдат формирани седемте комисии - по парламентарната дейност (с председател Йордан Соколов), по външната политика (Васил Гоцев), по вътрешната политика (Екатерина Михайлова), по икономическата и социалната политика (Александър Божков), по партийното строителство (Христо Бисеров), по информационната политика (Надежда Михайлова) и по стратегията за местните избори (Евгений Бакърджиев), които ще работят по подготовката на конференцията. Най-късно на 10 август списъците с членовете на комисиите трябва да бъдат представени пред НИС.
Програмата предвижда и срещи със съсловни организации, със съюзи от малкия и средния бизнес, с представители на браншови организации, на търговски и промишлени палати и камари. Според Александър Божков "това ще ни даде възможност да се проведат политически дискусии с експерти по много широк кръг от теми".
"Шенген, отвори се"
Делтапланери, кола с тайник, различни предмети и историите на стотици източногерманци, които са се опитали, успешно или не, да преминат преди ноември 1989 г. Берлинската стена, се съхраняват в музея "Checkpoint Charlie" в Берлин. Намира се на стария граничен пункт между Западен и Източен Берлин и носи неговото име.
Една софийска сбирка би включвала не по-малко колоритни истории и полезни съвети за начините, по които българите преодоляват т.нар. шенгенска стена.
На безкрайните опашки пред посолствата се противопоставят обещанията на фирмите за визови услуги, според които подобна виза може да се извади за 15 работни дни. Цените са различни - от 450 до 750 германски марки. В зависимост от срока и характеристиките на кандидата - семейно положение, има ли собствен бизнес или не, цел и място на пътуването, във фирмата избират от кое посолство да извадят визата. "Ако ви трябва спешно, най-лесно в момента е през австрийското. За месечна виза се кандидатства в белгийското посолство и е по-скъпо", успокояват притеснените си клиенти служителите на фирмите. Те издават визи "бързо", "евтино", "изгодно" или "без капаро". Двадесет и пет дни обаче са им нужни, за да уредят документите в немското посолство и почти два месеца за италианските визи. За една седмица някои успяват да осигурят виза от френското консулство.
"Експресните визи вече са минало, това е стара реклама", категорични са обаче в повечето гаражни фирми срещу немското посолство. Там предлагат само попълване на документи, консултации и сключване на застраховка, защото молба за виза при германците се подава лично.
"Няма нужда да чакате и да се явявате на интервю. Донасяте ни необходимите документи и 250 марки предплата и ние ще ви потърсим, когато немската виза е готова", е офертата на друга фирма. Пловдивска агенция, в която отговаря само телефонният секретар, рекламира издаването на шенгенски визи с "една година гаранция".
Историите за получаване на виза рядко си приличат. Изобретателността и предприемчивостта на граждани и фирми всъщност са стимулирани от нищожната информация за визовите условия. От посолствата считат пестеливите обяснения, които са залепили на таблата на оградите, за предостатъчни. Телефоните за "визова информация" обикновено не отговарят или са неотзивчиви към по-разточителни питания. Така пътищата към мечтания печат се свеждат до обмяната на опит между чакащи и получили визи или консултации във фирмите. Консултирането обикновено е безплатно, чрез тях обаче услужливите служители привличат клиентите си. Желаещият да пътува, който си е подготвил въпроси за всички подробности, във фирмата попада в позицията на отговарящ. Имате ли покана? Каква е?, Още ли нямате номер? Ама така ще чакате до Коледа. Утре в 7.30 да сте тук. Първо номер и тогава ще говорим какво може да се направи."
"Номерът" всъщност е печат, който някои посолства поставят в паспорта и с него се чака ред. Получаването му става най-лесно и най-бързо, така че не е нужно да се плащат по 20 000 лева на фирми, които предлагат да извършат тази "услуга". Пред други посолства чакащите сами контролират реда си чрез списък.
Пространствата пред консулствата са населени и с "офисите на открито", чието оборудване включва сгъваеми масички и столчета, пишещи машини и ръкописни реклами. Там обаче можеш да се снабдиш с формуляри на повечето шенгенски посолства и да сключиш задължителната застраховка. Цената на визата се представя от някои фирми като "такса посолство" и се иска допълнително към сумата за извършване на услугата. Сред предлагащите издаване на визи действат и фирми-фантоми, които изчезват с предплатата и паспортите.
Чуждите дипломати у нас отхвърлят версиите за корумпирани служители в посолствата си. В указанията си за издаването на визи те напомнят, че всички услуги и формуляри са безплатни, и молят гражданите да сигнализират при нарушения. Слуховете за подкупи и далавери обаче се разпространяват всекидневно сред чакащите по опашките, които вероятно нямат представа какви са заплатите на работещите в консулствата - те едва ли си и помислят да ги рискуват за "един белязан долар". Чакащите завистливо наблюдават щастливците със служебни пропуски от МВнР, които влизат с предимство. Пред някои консулства дори се опитват да продават подобни пропуски от тоталитарно време, които естествено са невалидни... Проблемите за издаване на визи остават само на българска територия. Зад граница визите се удължават за броени минути дори в известната със сложните си бюрократични процедури Германия.
В България немците оправдават стълпотворенията на "Жолио Кюри" No25 с недостига на време, дългите проверки и обясняват, че ако българите планират летните си пътувания още през април, след това няма да имат проблеми с уреждането на документите.
Ден след като посланикът на Австрия Георг Потика уточни, че политици, бизнесмени, известни личности от областта на културата и науката могат да получават визи за два дни, от немското посолство също съобщиха, че "в интерес на българските граждани" се откриват допълнителни визови гишета.
За трудностите при издаването на визи могат да разкажат и много от българските спортисти, въпреки че нуждите на спортните федерации от визи при участие в международни състезания се обслужват от специализиран международен отдел на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта. Облекчения за тези, които представят родината ни, няма. Абсолютно всички състезатели имат персонална покана или потвърдена заявка за участие в съответния турнир, световно или европейско първенство, копие от която е изпратена и до съответното посолство. В повечето случаи самите организатори плащат пътните и разноските на спортистите. Случва се обаче пътуването им да бъде осуетено от тези, които издават визите, тъй като нямат установен ред при такива случаи. За неучастие в определено състезание при предварително дадена заявка някои от федерациите се наказват с големи глоби от европейските или световните централи и обяснение, че не са получили визи, не се уважава. Целият труд на спортиста може да отиде на вятъра, когато се изпускат важни турнири.
Служителките от международния отдел имат пропуск само за немското посолство, за да влязат с предимство и да подадат документите на състезателите. В останалите те нямат привилегии и се редят заедно с другите туристи. Във френското консулство искат лична среща с пътуващия. "Когато състезателките по художествената гимнастика ще пътуват за Франция, трябва да ги заведа и да чакат, докато служителката им вземе документите, разказва Пепа Батова, секретар на БФХГ. Преди това родителите на гимнастичките под 18-годишна възраст са длъжни да представят нотариално заверено съгласието си детето им да пътува. За италианска виза този документ трябва да е и легализиран заедно с кръщелното свидетелство."
Процедурата била толкова унизителна, че Нешка Робева заявила категорично, че се отказва от пътуването.
Не е по-различно пред гръцката и турската служба, където за спортистите са уговорени безплатни визи, но никой не е ползвал тази привилегия, тъй като потвържденията от съседките ни за гратис-посещенията винаги идват в съответните посолства след срока.
Кошмарът е пред австрийското консулство, където не може да се влезе. "Замалко да изпуснем датите за квалификациите за европейска купа във Виена затова, че забавиха издаването на визите ни. Разминахме се само с презаверка на билетите", допълни Батова.
С два паспорта, личен и служебен, са снабдени елитните ни гимнастички. Докато са на един турнир с единия, г-жа Батова се бори да уреди следващата им виза, тъй като от състезание до състезание понякога има само 3 дни.
Обвиненията в расизъм и ксенофобия са несправедливи
Димитриос ТСУНГАС, съветник в посолството на Гърция, пред в."Капитал"
Гърция вече пълноправен член на шенгенското споразумение ли е?
- Да, от 8 декември 1997 г. А продължава ли страната ви да издава национални визи - които да важат само на нейната територия?
- Да, но става въпрос за изключителни случаи. Например по хуманитарни, здравни причини. Това са отделни случаи и те важат само за Гърция.
Преди една година отново имаше опашки пред гръцките консулства, но визи се издаваха веднага след интервюто. Сега процедурата е малко по-мудна. Само шенгенските изисквания ли са причина за това?
- Както казахте, сега процедурата е малко по-мудна. Това означава, че визата не се издава след един ден, а след два до четири дни, но не повече от седем дни. Това е предвидено в Шенгенската конвенция - визи се издават за седем работни дни или в изключителни случаи - за 14 работни дни. Това, което правим в генералното консулство на Гърция, е възможно най-доброто. Това означава, че всички молби за визи, които са получени през деня от българските граждани, се обработват компютърно и данните се изпращат в Атина. Отговорът - положителен или отрицателен, идва от Атина. Така че, след като спрем да работим с посетители в 16.30, нашите служители до 18.30, 19.00 или дори до 20.00 часа задължително изпращат всички молби за виза - те са около 250 на ден. Подчертавам това - данните се обработват в същия ден на подаването им. След това очакваме отговора, който се дава от централните служби. Ние не можем да се намесваме. Ако става въпрос за спешни случаи, отговорът идва до 2-3 дни. В нормалните случаи отговорът идва за 5-7 дни. Това не е много.
Казахте, че в "изключителни" случаи отговорът може да се забави 14 дни. Какво означава "изключителни"?
- Това са случаи, които трябва да бъдат допълнително проучвани. Когато не са представени необходими документи, които също трябва да бъдат изпратени по електронен път.
Какви документи освен формулярите изисквате?
- Например някой, който иска да замине на туризъм в Гърция, трябва да докаже, че има постоянна работа в България. С документ от банка трябва да докаже, че има необходимите средства за престоя си. Освен това трябва да има резервация в хотел или ако е поканен - поканата от гръцки гражданин. Както и медицинска застраховка. Всичко това е необходимо, за да бъде издадена визата. Но тя не е единственото условие, за да се влезе в която и да е шенгенска страна. Ако някой има виза и представяйки се на границата няма една стотинка, той не може да влезе в Шенген, въпреки че има виза. Защото има случаи, когато някои граждани получават виза, заминават, но на границата нямат пари.
Казахте, че отговорът на искането на визата идва от Атина... - Не само оттам. От Страсбург. Що се отнася до нас, в консулството, отговорът идва от Атина. Но "мозъкът" е в Страсбург.
Ако Страсбург каже да, възможно ли е Атина да каже не?
- По принцип не е възможно. Но ако има някакъв проблем в Атина, тя може и да каже не.
Например?
- Не знам. Например някой, който е извършил криминални деяния в Гърция, които нормално е да бъдат отразени в компютъра в Страсбург, но ако това по някаква причина не е станало, Атина казва не. Но има и случаи, когато Гърция казва да, но друга шенгенска страна казва не.
Колко са молбите за виза, които се подават и в гръцкото консулство в Пловдив?
- Не толкова, колкото в София, но се увеличават от ден на ден.
Има ли разлика в начина, по който се обслужват българските граждани в София и в Пловдив?
- Не, синхронизиран е. Документите, които се искат, са същите, но ако по време на интервюто нещо се случи, това променя нещата.
Гърция не губи ли също от шенгенските визи? Хотелиерите в северната част на страната са недоволни, че българските им клиенти са намалели след въвеждането на новите визи.
- Лично аз не съм мислил по този въпрос. Това, което мога да кажа, е, че ние правим всичко по силите ни. Не мога да потвърдя дали наистина губим туристи. Днес бях в консулството ни и в 13 часа десет души, желаещи да заминат в Гърция на туризъм, не бяха обслужени. Само десет души. От 9.30 до 13.00 часа бяха приети общо 120 молби за виза.
Скандалът, който избухна около шенгенските визи, на кого помага - на българските искания за облекчаване на условията или на хората, които чакат пред консулствата?
- Тук съществува един малък проблем. Не, всъщност проблемът е голям. Разбирам, че е тежко да се чака на опашка. Има хора, които идват не само пред нашето консулство, но и на другите шенгенски страни, в 4 часа сутринта, за да бъдат по-напред. Опасявам се обаче, че има други хора в същата тази опашка, които ръководят хората от нея и които решават кои ще имат приоритет и кои не. Опасявам се, че това са български граждани. Не мога да докажа това, но това е мое и на много от колегите ми впечатление.
Това представители на силовите групировки ли са?
- Не мога да кажа кои са те, да ги различа от другите чакащи, но имам чувството, че съществуват. Понякога навън стават скандали между тези, които чакат. Чуват се реплики "защо ти влизаш първи, а аз чакам от два часа". Факт е, че хора, които са в края на опашката, изведнъж се озовават пред вратата.
Да се върнем на скандала и на това дали той помогна на българските власти за отменянето на визовите ограничения.
- Не, той не помогна на българите. Защото всички страни - членки на Шенген, бяха обвинени в расизъм и ксенофобия. Това не е вярно. Мога да говоря за нашето генерално консулство - правим всичко, което е по нашите сили. Колегите ми, казах вече, работят извънредно, за да обслужат желаещите, но много пъти те биват обиждани лице в лице от български граждани, които чакат. Сега ги обвиняват заедно с другите шенгенски страни в расизъм и ксенофобия. Не мисля, че това помага. Защото е несправедливо.
Съгласен съм, че българите искат да почиват в Гърция. Но и работещите в консулството - също. Затова от 10 служители в консулството сега има 7-8, които вършат работата за десет и работят без почивка. Нечовешко и несправедливо е да бъдат обвинявани.
Има ли ясно определени изисквания, на които трябва да отговаря България, и срок за тяхното изпълнение, с които да е обвързано премахването на визовите ограничения.
- Това трябва да попитате хората, които се занимават с въпроса в Брюксел. Допреди година аз работех в тези групи, но откакто съм тук, не знам дали има точно определен срок. Знаете, че страните от Шенген с консенсус трябва да решат България да бъде изключена от негативния списък. Мисля, че изчезването на нелегалната емиграция е едно от условията. Защото имам впечатлението, че България изнася нелегална емиграция, може би ограничена, но... Българските власти знаят ли тези стриктни изисквания?
- Сигурен съм, защото има тясно сътрудничество между България и Европейския съюз и отделните страни членки.
Вярно ли е, че в Гърция в момента се извършва узаконяване на престоя на нелегално работещите, в това число и българи?
- Да, това е прословутата зелена карта. Това е процедура, според която който и да е нелегален работник в Гърция може да представи на компетентните органи данни за самоличността си, за работодателя си и др. Тези данни се разглеждат и на първия етап се издава бяла карта. След три месеца случаите се преразглеждат и ако всичко е наред, работниците получават зелена карта, която официално им дава право на престой и работа. Няма предпочитани категории работници - всички могат да подадат документите си.
Гърция нямаше ли проблеми с другите шенгенски страни, когато започна това узаконяване на нелегалните работници?
- Да, имаше протести. Личното ми мнение е, че това е правилно решение. Защото тези хора имат нужда от работа, от такова жизнено равнище. Ако има средствата, за да им бъдат предложени, защо не?
Не се ли опасявате от нова вълна на нелегални работници, която да бъде предизвикана от новината за зелената карта?
- Надявам се, че ще можем да я спрем, ако такава вълна евентуално се появи. Зелената карта е доказателство, че Гърция няма нищо общо с расизма.
И председателката на ПАСЕ похвали реформите в България
Председателката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Лени Фишер посети България през седмицата по покана на председателя на НС Йордан Соколов.
В речта си пред парламента Лени Фишер каза: "Съзнаваме, че реформите в България имат висока социална цена, и знаем, че тя може да бъде платена само ако перспективите за присъединяване на България към европейските структури придобият конкретни измерения. " Пред българските депутати председателката на ПАСЕ изрази надеждната си, че Европейската комисия ще представи позитивна позиция за кандидатурата на България за членство в ЕС. Лени Фишер разговаря и с парламентарните групи на всички политически сили в българското Народно събрание. Срещна се и с комисията по външна и интеграционна политика, и с българската парламентарна делегация в ПАСЕ, чиято дейност тя определи като много активна. В разговорите си с домакина Йордан Соколов Лени Фишер препоръча България да акцентира върху ролята си като стабилизиращ фактор на Балканите.
За положението в Косово председателката на ПАСЕ разговаря с президента Петър Стоянов и предложи България да организира съседните държави да изготвят становищата си за обстановката в Косово и да ги предоставя на контактната група. Защото според нея решение на конфликта не бива да се търси, без да се вземат предвид позициите на всички страни от региона.
За икономическото положение на България разговаряха Лени Фишер и премиерът Иван Костов. Председателката на ПАСЕ се поинтересува от социалната политика, демографските тенденции, безработицата.
В последния ден на посещението си Лени Фишер се запозна с приоритетите на външната политика на България. С външния министър Надежда Михайлова тя обсъди и интеграцията на страната ни в структурите на Европа.
"Възхищавам се от прецизността, с която българското право се съобразява с европейското", похвали председателката на ПАСЕ правния министър Васил Гоцев, който й представи параметрите на съдебната реформа и законодателните приоритети на правителството.
Мюсюлмани създават пенсионен фонд
Учреден е допълнителен пенсионно-осигурителен фонд "Справедливост". Акционерното дружество е с капитал 100 млн. лв., разпределен в 5000 акции. Така дружествата, заявили извършването на допълнително пенсионно осигуряване, надвишават числото 50. Надпреварата за по-бързото регистриране се свързва с надеждата, че по-ранното излизане на пазара на допълнителните пенсионни вноски ще осигури по-голям брой клиенти. С това ще се увеличат възможностите за печалба на дружеството. Веднага след приемане на закона фондът ще извършва допълнително пенсионно осигуряване чрез набиране на доброволни вноски за допълнителни пенсии, ще управлява тези средства и ще изплаща пенсиите и другите парични плащания, са заявили учредителите, цитирани от БТА. Изпълнителен директор е председателят на Висшия съвет на мюсюлманите в България д-р Недим Генджев. Председател на съвета на директорите на фонда е Мохамед Рабия Салама Мохамед Бадеуи - представител за Европа на Световната ислямска конференция. Фондът откри клон в Русе.
Първият германо-френски консул в света е българин
Първият в света почетен консул на Германия и Франция е българският адвокат Владислав Даскалов. В началото на седмицата той получи акредитивните си документи на официална церемония във френското посолство. "Вече ще можем да пътуваме до Варна спокойно, без да бъдем постоянно разпитвани кога ще се открие това консулство", каза посланикът на Франция Марсел Тремо. Идеята за съвместен консул е отпреди две години, но едва сега са приключили всички бюрократични процедури. Адвокатът Даскалов ще се грижи за интересите на немногобройните немски и френски туристи по българското Черноморие. За да разрешат проблемите, възникнали по време на пребиваването им в България, на чужденците вече няма да се налага да пътуват до София. "Един почетен консул е и партньор за икономическите среди. Вярваме, че с назначаването на Владислав Даскалов ще се увеличи и броят на почиващите по Черно море наши граждани", допълни посланикът на Германия Петер Метцгер. Двамата чуждестранни дипломати изразиха и задоволството си, че имат възможност да покажат как работят заедно за една обединена Европа.
"Радвам се, че европейската интеграция на дело започва от Варна", каза новоназначеният консул. Според него длъжността му ще има голям принос за повишаване на доверието към нашата страна. Българските граждани ще могат също да ползват неговите консултации за визовите условия.
Консулската служба във Варна засега ще се помещава в кантората на Владислав Даскалов, който като почетен консул няма да получава възнаграждение, а от посолствата ще поемат само техническите разходи.
Ирак осъжда заговорите срещу Саддам
Ирак осъди опитите на администрацията на американския президент Бил Клинтън да получи одобрение от Конгреса за организиране и провеждане на тайни операции срещу Саддам Хюсеин. В писмо до Съвета за сигурност на ООН иракският външен министър Мохамед Саед ал Сахаф призова 15-членния съвет да убеди Вашингтон да прекрати "политиката си на конспирации и подстрекателство" срещу Багдад. Ирак "осъжда враждебните мерки и действия, които американската администрация предприема срещу Ирак", заяви той. Сахаф обяви, че представители на Държавния департамент са правили подобни изявления в миналото, и посочи статия в "Уолстрийт джърнъл" като знак, че администрацията търси подкрепата на Конгреса за отслабването и възможното сваляне на Саддам.
През юни Мартин Индик, помощник-секретар за Близкия изток и Северна Африка, заяви на семинар за американски журналисти, че САЩ работят със 73 емигрантски групи за създаването на опозиция на американския президент.
Накратко
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев обсъди възможностите за транзит на ирански петрол и природен газ през България по време на официалното си посещение в арабската държава тази седмица. Търговският министър и придружаващите го бизнесмени очакват стокообменът ни с Иран да се повиши. През ноември предстои да бъдат подписани спогодби за насърчаване на инвестиции и за сътрудничество в селското стопанство.
Програмният директор на проект "Права на човека" Румян Русинов съобщи, че ако поредният случай за безпричинен побой на роми при полицейска акция не бъде разрешен от българските съдебни органи, ще сезират Европейския съд в Страсбург. Деветима роми вече са подали жалби в плевенската военна прокуратура, че на 10 юли са бити без основание в село Мечка.
Петимата български младежи, които се класираха в конкурса по френски правопис "Да идем във Франция '98" и присъстваха на последните три мача от мондиала, са спечелили трето място след Румъния и Канада на прочутата граматическа диктовка на телевизионния журналист Бернар Пиво. Мирослава Георгиева от Благоевград, Ангел Илиев и Йорданка Козарева от София, Кремена Стоянова от Пловдив и преподавателят Димитър Димитров от Педагогическия факултет на СУ участваха в конкуренция със 700 кандидати от 135 страни.
Съдебната реформа ще стане факт, когато... Когато дойде време тези, които сега излизат от университетите, да застанат на мястото на настоящите "отговорни фактори" в съдебната система. Когато можем да се похвалим, че поне половината от законодателството ни е хармонизирано с това на Европейския съюз. Когато общественият престиж на съдиите ни се доближи поне малко до този на техните колеги в САЩ. Когато магистратите ни престанат да се срамуват от заплатите, които получават. Когато рейтингът на съдебната власт достигне до този на президента и армията. Когато заканата "ще те съдя" започне да предизвиква основателен страх у този, срещу когото е отправена. Когато ръководителите на съдебната власт започнат да общуват с медиите така, че да не настройват обществото срещу себе си. Когато коментарите около съдебната реформа престанат да излизат в рубриката "Политика" на вестниците. Когато в съдебните зали на мястото на потъмнелите силуети, оставени от старите гербове, се появи новият герб на републиката, и най-сетне - когато тоалетните в Съдебната палата престанат да миришат... Ал Гор се срещна за първи път с Кириенко
Вицепрезидентът на САЩ Ал Гор започна рано в петък разговорите си с руския премиер Сергей Кириенко, показвайки, че двамата имат много неща за обсъждане. Американски представители съобщиха, че Гор е останал повече от планираното в резиденцията на министър-председателя в четвъртък вечерта при първата среща между двамата. В разговорите, които са част от двустранната комисия, създадена по времето на предшественика на Кириенко Виктор Черномирдин, се очаква да бъде обсъдено състоянието на руската икономика и други въпроси като ядрената сигурност. Членове на американската делегация заявиха, че за тях най-важното е положението на икономиката, засегната от последствията на азиатската криза. Доказателството за важността на финансовите въпроси е присъствието в Москва на заместник-министъра на финансите по международните въпроси Дейвид Липтън. САЩ подкрепиха помощта от 22.6 милиарда долара, организирана от Международния валутен фонд, но подчертаха, че заемите зависят от успеха на реформите. "Все още не е известно как те ще успеят да се върнат до нивото отпреди азиатската криза", заяви висш американски представител. "Те бяха на прага на реален икономически ръст за първи път (от падането на комунизма)."
Срещата Гор - Кириенко ще трябва да подготви посещението на американския президент Бил Клинтън в Москва през септември.
Гор заяви в Киев, откъдето пристигна в Москва, че възнамерява още веднъж да подкани Русия да приеме договора СТАРТ-2, който беше подписан през 1993 г. и по-късно беше ратифициран от американския Сенат, но все още не е гласуван от руската Държавна дума. Очаква се двамата да подпишат споразумение за закритите руски градове, в които се провеждат ядрени изследвания. В най-известния от тях - Саров (старо име Арзамас-16), хиляди работници протестираха в четвъртък за неизплатени заплати, засилвайки опасенията за сигурността на ядрените обекти и прехвърлянето на руски ядрени технологии и експерти в страни като Иран, Ирак и Северна Корея. На срещата ще бъде обсъден и договорът, според който САЩ закупуват обогатен уран от унищожените руски ракети. Според американски представители посещението в Москва не е официално заседание на комисията, която председателстваха Гор и Черномирдин. Американският вицепрезидент ще разговаря по телефона с руския президент Борис Елцин, който се намира в отпуск. Преди заминаването си заедно с Кириенко той ще отговаря на въпроси по Интернет.
Македония няма да бъде използвана за удари в Косово
Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана обяви след разговори с македонския президент Киро Глигоров и министри от правителството, че организацията няма намерение да използва територията на Македония за военна намеса в Косово. През септември Северноатлантическият пакт ще организира голямо военно учение с участието на 25 страни - членки на НАТО, и програмата "Партньорство за мир", но според Солана това не означава подготовка за директна намеса в Косово от Македония. "Смятаме, че единственото приемливо решение е политическото", заяви той, но добави, че НАТО ще бъде готов да "помогне според възможностите си, ако възникне необходимост". "Моето впечатление е, че ситуацията е много трудна за преговори, но надежда има", каза генералният секретар по повод усилията на международните посредници в Косово. "Македония няма да има специфична роля. Искам ясно да заявя това и го правя не за първи път. Територията на Македония ще бъде използвана само за учения, които ще бъдат проведени през септември."
Солана призова всички партии, участващи в косовския конфликт, да започнат колкото може по-скоро "честни и отговорни преговори" за постигане на мирно решение.
Македония, в която също има албанско малцинство, наброяващо около 25% от населението й, е разделена от зоната на конфликта от частите на ООН, чийто мандат беше продължен за още шест месеца през миналата седмица. Правителството е обезпокоено, че отношенията с по-силния съсед Югославия ще се влошат, ако позволи на войските на НАТО да използват територията за ограничаване на косовския конфликт, което ще доведе до интервенция на югославска земя. Частите на ООН, които помагат за охраната на македонската граница, ще бъдат увеличени до 1050 души от сегашните 750 войници и офицери от САЩ и скандинавските страни.
Солана заяви, че НАТО има широк набор от възможности за разполагане на войските си за намеса в Косово, но засега няма никакви конкретни решения в тази насока. Генералният секретар счита, че косовските политици трябва да погледнат на случилото се в Босна и да се запитат дали са готови да въвлекат привържениците си в дълга война. "В края на деня те ще трябва да спрат сраженията и да живеят заедно. Някои хора нямат в сърцето си място за тази мисъл", допълни Солана.
"Държава - раздържавяване - държава прим"?
Добра рекламна кампания, достъпни форми на участие и присъствие на личен залог са основните фактори, които определят интереса към едно събитие. Включително и към "масова приватизация II". Броени дни след старта й състоянието на всеки един от тези елементи изглежда приблизително така:
Рекламна кампания - липсва. Също както и елементарна информация. Неслучайно едва 14 на сто от софиянци твърдят, че знаят нещо за втората вълна на приватизацията. Като границите на това нещо са по-протяжни и от протяжността на самата масова приватизация.
Форми на участие - достъпни по презумпция, нерегламентирани на практика. Средностатистическият български гражданин не знае къде може утре да вложи боновете си, ако ги вземе днес. Откъдето логично възниква въпросът защо точно днес трябва да инвестира в тях.
Колкото и парадоксално да изглежда това, единственият мотивиращ фактор за участие във втората вълна на масовата приватизация остава личният залог под формата на надежди за скромни печалби. Периодичните изследвания сочат, че от октомври насам непрекъснато нараства (от три до четири пъти) делът на хората, доволни от участието си в първата вълна - било защото са продали акциите си на добра цена, било защото получават "добър" дивидент. Разбира се, в условията на българския стандарт "добър" е доста относително понятие и даже дивиденти от рода на 5000 до 10 000 лева се оценяват като удовлетворителни. Но факт е, че дори и те са достатъчни да мотивират хората за ново участие - всеки втори от доволните възнамерява в най-скоро време да закупи бонове срещу едва всеки осми от недоволните.
Така макар и едва начеващ, макар и твърде оскъден от гледна точка на реалното предприемачество съществуващият "позитивен" социален опит се оказва водещ мотив за поредното потапяне във вълните на раздържавяването. Аналогични са и изводите, които се налагат от обществените очаквания за евентуалните печеливши субекти от втората масова приватизация. Три пъти нараства делът на хората, които се надяват от нея да спечелят именно гражданите, както и на онези, които предвиждат печалби за абсолютно всички. Не е без значение, че това нарастване на оптимистичните нагласи е именно за сметка на акционерите, които оценяват досегашното си участие като успешно. Успоредно с това обаче е налице и промяна във вижданията за отношението държава - частни стопански субекти. Ако при първата вълна фондовете водеха три пъти пред държавата, при втората именно държавата се привижда като прибираща основния пай от раздържавяването. Което, ако не друго, е ясен симптом за въпросителните, които витаят в общественото съзнание - дали раздържавяването ще доведе всъщност до по-малко държава.
Данните са от представителни за пълнолетното население на гр. София проучвания, проведени в периода октомври 1997 г. - юли 1998 г. от социологическата агенция Alpha Reserch Ltd. по поръчка на в. "Капитал".
Нови трамвайни мотриси - да, но какви!
На предстоящата сесия на Столичния общински съвет на 27 юли 1998 г. се предлага да се вземе решение за предоставяне на пълномощия на кмета на столичната община за провеждане на преговори за доставка на 10 трамвайни мотриси тип Т6А2 - 1009 мм от ЧКД, Чешката република. Това решение е необосновано поне по две причини.
Първата - доставката на 10 нови трамвайни мотриси, няма да реши проблемите на трамвайния транспорт в София. А те наистина са много. Трамвайният парк е много остарял. Разполага с 320 трамвайни мотриси, от които излизат на линия около 200 с коефициент на техническа готовност 63%. След 1991 г. не е произведен и доставен нов трамвай. По трамвайните маршрути се движат 64 мотриси на възраст между 18 и 24 години, 72 - между 12 и 18 години, има и 4 "ветерани" - произведени преди 24 години. Новите 10 броя ще представляват едва 5% от необходимите за обслужването на столичния град. А останалите 95%?
София няма стратегия за развитие на трамвайния транспорт. Работи се на парче - ето, сега ще доставим 10 броя, а после? Знае се, че липсват средства за подмяна на трамвайния парк чрез ежегоден внос на по 10 мотриси. Необходима е стратегия, ориентирана към производството на нови български трамваи - самостоятелно или в съдружие с чуждестранни производители.
