Александър Томов - председател на НСРТ.
Проблемът в началото беше с нашата неопитност. Все пак ние сме седем души, които идват от различни области на изкуството, с различни гледни точки и характери. Имаше между нас самите доста дискусии, но в продължение на тези месеци никога не сме имали разногласия, които да ни изправят като врагове един срещу друг. Мисля, че сега вече сме сработени добре, нямаме разногласия, стана ни ясна вече материята, стана ни ясно зад какво стоим, докъде можем да се разпрострем. Стана ни дори ясно и какви трябва да бъде взаимоотношенията с... ръководството на двете национали медии, защото там проблемите са много. Тези проблеми, които са свързани със ЗРТ, ги решаваме бързо, просто мигновено. От останалите се дистанцираме, тъй като не ни е работа.
Стефан Данаилов.
Ние критични бележки и разговори сме имали много сериозни. Но в същото време не можем да скрием огорчението си от завършващите във вестниците обикновено писания "Ето такова е НеСеРеТе-то. То е такова цялото и такова". И изведнъж за съжаление индивидуалностите ни изчезнаха. Ние не се сърдим на вестниците - напротив. Ние даже си правехме прогнози какви ще бъдат утрешните заглавия. Все пак сме хора артисти и се забавлявахме, като пуснем едно становище, какво ще излезе на другия ден във вестниците - уцелваме от време на време. Във всички случаи помощта на вестниците беше огромна. Защото сами разбирате, че едни хора, които не са се занимавали в своята активна дейност (освен г-н Лозанов) с такъв вид законност, с изписване дори на становище, юридическо и всякак погледнато, корекциите на вестниците ни помогнаха много.
Георги Лозанов.
Основната грешка, която допуснахме, е, че колективните ни становища, които се случват чрез наслагване на гледните ни точки, бяха подменени от лични експресивни реакции на отделни членове на медийния съвет. Тази основна грешка фалшифицира в началото публичния образ на съвета.
Липсват оферти за отдаване под наем във Варна
Пазарът на имоти във Варна в момента се движи доста добре по отношение на сделките за покупко-продажба. По отношение на наемите нещата не стоят така и причината за това е в липсата на достатъчно оферти. Това е характерно за летните месеци на годината, а съотношението предлагане - търсене ще се балансира с настъпването на края на летния туристически сезон. Балансирано е търсенето и предлагането по отношение на продажбите на жилища. Търсят се предимно по-големи апартаменти, най-вече тристайните, освен това се съживява и интересът към новото строителство. Варненци, които като че ли най-много си изпатиха от некоректни строителни фирми пирамиди, вече се отърсват от страха, но залагат на сигурно, като държат при покупката на жилища ново строителство първо да се уверят, че сградата има вече акт 15 и акт 16, и тогава подписват договор. Високо е и търсенето на търговски помещения за покупка, търсят се предимно магазини с големина между 30 и 80 кв.м, като тяхната цена в зависимост от района (на първо място, след това на големината) е от 50 000 долара в по-непривлекателните за търговците места до 100 000 долара по централните търговски улици на морската ни столица - "Цар Освободител", "Сливница", "Осми Приморски полк".
Продажната цена на апартаментите, предлагани за офиси в централната градска част на Варна с квадратура над 70 кв.м, в зависимост от точното местонахождение, етаж, наличието на гараж или места за паркиране е между 30 000 и 45 000 долара. В началото на годината същият имот можеше да бъде купен за 25 000 до 38 000 долара. Средната офертна цена на кв.м в момента е 380 долара, като през първите месеци на годината тя беше 300-320 долара. Покачването на цените на предлаганите за продажба офиси брокерите обясняват със засиления чуждестранен интерес (откриването на много нови чуждестранни представителства и бизнесофиси), дължащ се на благоприятното по отношение на бизнеса местонахождение на морската ни столица.
От кварталите най-скъп е "Чайка" с цени, които гонят тези на жилищата в широкия център, въпреки че като тип строителство е основно панелен. Тристаен апартамент в този район в момента може да се купи от 22 000 до 30 000 долара. Между 25 000 и 35 000 долара се движат офертните цени на същия тип апартаменти в централната част на Варна. В квартал "Младост" цените на предлаганите тристайни апартаменти са между 15 000 и 20 000 долара. В по-непривлекателните райони на града цените на недвижимите имоти падат до два, а на места и до три пъти от тези в кв. "Чайка" и централната градска част, но там и търсенето е доста по-ниско. Така например в кварталите "Аспарухово" и "Възраждане" тристайно жилище струва между 12 000 и 17 000 долара, а във "Владиславово" цената му варира от 9000 до 15 000 долара. От 5000 до 10 000 долара се движат цените на гарсониерите в тези квартали на града, а в престижните райони техните цени достигат 20 000 долара.
"Райфайзенбанк" прикри ВАЦ за покупката на полиграфическия комбинат
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през миналата седмица най-накрая утвърди спорния проектодоговор за продажбата на 78% от капитала на "Полиграфически комбинат Димитър Благоев - 2". Сградата се намира в центъра на София и в нея се помещават редакциите на няколко вестника.
Купувачът е работническо-мениджърското дружество (РМД) "Полиграфически комбинат" АД. Цената е 17.55 млн. марки, а РМД поема ангажимент за бъдещи инвестиции в размер на 5.7 млн. марки. Интересен елемент от сделката за полиграфическия комбинат е, че първата вноска на купувача ще се финансира от "Райфайзенбанк". Купувачът няма да се възползва от правото си на десетгодишно разсрочено плащане, както е предвидено в закона за приватизация, а ще изплати цената за шест години. Половината от първата вноска трябва да бъде платена в кеш в деня на подписване на договора, а другата част - в държавни дългосрочни облигации до 45 дни от подписването. Остатъкът от цената ще бъде издължен след едногодишен гратисен период на пет равни годишни вноски. Според Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП, единственият купувач на комбината се е оказало РМД, защото останалите кандидати са заявили интерес само към отделни части на предприятието.
Според слуховете за истинския купувач на полиграфическия комбинат РМД е начин ВАЦ да скрие своята приватизаторска активност, защото истината би породила проблеми, свързани с антимонополното законодателство. Това беше заподозрял преди време и Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. "Имам неофициална информация, че работническо-мениджърският екип, който единствен подаде оферта за полиграфическия комбинат "Димитър Благоев - 2", е свързан с ВАЦ", заяви преди три месеца приватизационният шеф. В началото на годината шефовете на немската групировка все още нямаха намерение да се крият за покупката на полиграфическия комбинат и дори огласиха бъдещите си планове за сградата. "Вече имахме предварителни разговори с управителите на вестниците "Пари", "Континент" и "Дума" за нашите отношения, след като се смени собствеността. Редакциите на тези вестници ще останат тук", каза тогава д-р Петер Щерцинг - един от управителите на ВАЦ-овите дружества у нас.
Непряк аргумент в подкрепа на тезата, че германската компания е реалният купувач на печатницата, е и фактът, че в България немската групировка се обслужва от "Райфайзенбанк", където са по-голямата част от сметките й. "Отчитаме, че това е сделка, която дава възможност за влияние върху цените на печатните издания, но все пак има и друг подобен комплекс, така че стоим изцяло зад нея", каза Асен Дюлгеров. "Плащането е обезпечено, още повече че депозитът на купувача покрива по-голямата част от кешовите плащания", допълни той.
Въпреки уверенията на надзорниците, че в сделката няма нищо нередно, утвърждаването на проектодоговора за продажбата на полиграфическия комбинат беше отлагано близо два месеца. Първоначално надзорът на АП поиска документи, с които дружеството на мениджърите да докаже, че може да осигури бъдещите плащания - със собствени средства или кредитна линия. Срокът за представяне на документите беше една седмица, но по-късно беше удължен с още една. Впоследствие разглеждането на сделката на няколко пъти беше включвано в дневния ред на заседанията на надзорния съвет, но за нея никога не оставаше време. Сега Асен Дюлгеров вече уверява, че все пак остатъчният държавен дял ще позволи на принципала - Министерството на културата, да запази известен контрол върху полиграфическия комбинат. Като дружество с ограничена отговорност той можел да бъде управляван само чрез единодушно взети решения от всички притежатели на дялове.
Накратко
Компанията Apple () обяви печалба от 101 милиона долара, или 65 цента на акция за тримесечието, завършило на 26 юни, сравнено със загуба от 56 милиона долара за същото тримесечие на предходната година. Специалистите обаче твърдят, че компанията все още не е доказала, че може да възстанови позициите си на пазара на персонални компютри, след като продажбите през тримесечието са били за 1.4 милиарда долара, 19 процента по-малко от предходната година.
Компанията Network Solutions съобщи, че осем азиатски компании планират да регистрират .com, .net и. org Интернет-адреси за свои клиенти. Network Solutions са подписали договори за регистрация на адреси с China Telecom и Hi! China Chuanglian в Китай; Hongkong Telecom, China Internet Corp. и Hong Kong Supernet в Хонконг; Dacom Corp. и Korea Telecom в Корея и Singapore Telecom от Сингапур. Според представител на Network Solutions 75 процента от най-големите 1000 компании в Азия вече имат корпоративни страници в Интернет.
Интернет-компанията Yahoo! () обяви, че е завършил процесът по прехвърлянето на акции на Yahoo! към Softbank Holdings Inc., един от основните акционери на компанията, което е вляло 250 милиона долара свежи пари в Yahoo!. Softbank са купили 1 363 440 новоемитирани акции на Yahoo!, което им дава контрол над 31 процента от компанията.
Компанията Netscape () пусна нова версия на своя Интернет-браузър. Netscape Communicator 4.5 може да се вземе свободно от страницата на компанията, а най-голямата новост в него е т.нар. Smart Browsing, подобрена версия на софтуера за електронна поща и роуминг-поддръжка. Опцията Smart Browsing, чиято финална версия ще излезе през декември, свързва потребителя с Интернет-страницата на Netscape и позволява лесно и бързо да се търсят адреси в Интернет. Освен това Communicator 4.5 има подобрена Java virtual machine, която поддържа спецификацията Java 1.1.
Преносимите компютри падат до цена от около 1000 долара
Цените на преносимите компютри ще продължат да падат до края на годината, след като IBM (), Compaq (), Hewlett-Packard () и Toshiba () обявиха по-ниски цени на продуктите си, доближавайки ги до ключовата граница от 1000 долара. В края на седмицата IBM обяви, че смъква с до 23 процента цените на моделите си от серията ThinkPad. Най-голямо е намалението на цените на два модела ThinkPad 380 - първият, с 266-MHz Intel Pentium II-процесор, 5.1GB твърд диск и 12.1-инчов екран, ще струва 2999 долара вместо 3889. Вторият модел, с 266-MHz Pentium MMX-процесор, смъква цената си от 3099 до 2499 долара. Освен това IBM намалява цената на преносимия си модел с 166-MHz Pentium MMX-процесор, 12.1-инчов монитор и 3GB твърд диск от 2999 на 1799 долара.
Повечето от големите производители също смъкват цените, особено на по-старите модели с процесори Pentium MMX, очаквайки, че корпоративните потребители ще се насочат към новите модели с процесори Pentium II. Компанията Compaq смъква с 26 процента цените на Armada 4150, от 1489 до 1099 долара. Моделът Armada 4150 е с 150-MHz Pentium MMX-процесор, 16MB RAM, 1.6GB твърд диск и 12.1-инчов монитор.
Серията Libretto на Toshiba ще смъкне цената си със значителните 31 процента, като моделът 70CT, който е с 120-MHz Pentium MMX-процесор и 1.5GB твърд диск, ще струва малко над 1000 долара. Високопроизводителният преносим компютър на Toshiba - Tecra - се смъкна под границата от 5000 долара, като моделът Tecra 780CDM (5GB твърд диск) падна от 5099 до 4599 долара.
Междувременно Hewlett-Packard обяви, че моделите Omnibook вече ще се продават чрез програмата TopValue Reseller на компанията, която предвижда отстъпки в цената при поръчка на стандартни конфигурации преносими компютри. Цените на преносимите модели на Hewlett-Packard от най-често поръчваните стандартни конфигурации от серията Omnibook ще паднат с до 15 процента, а моделът OmniBook 800 вече е с 37 процента по-евтин на цена от 2299 долара.
Нов брой на "Български месечник"
Излезе книжка 6-7 на литературното списание "Български месечник". Издателите се опитват да разберат причините за обаянието на словесността у нас между 20-те и 40-те години. Според тях предизвикателствата в броя са "постсимволистичните стремежи на Георги Дзивков, разраненото писане на деликатния Александър Вутимски, самотният разказ на Йовков".
Отново в изданието има откъс от романа "Покривът" на Георги Марков, авторските права на който явно не са уредени, защото издателите предупреждават, че спират публикуването до получаване на разрешение от съпругата на убития писател - Анабел Маркова. Политически изкушените читатели ще прочетат с интерес продължението на "политическата памет" на Блага Димитрова "Записки от задния двор". В тях бившата вицепрезидентка разказва любопитна история с изчезването на дарен скъп медицински апарат, в която действащи лица са ген. Владимиров, Бриго Аспарухов, Филип Димитров и твърдоглавият му, както се разбира от текста, министър на здравеопазването Никола Василев.
В притурката за най-младите си заслужава да се прочетат размислите на тема "Какво ми липсва в училище", но има и непостижими "бисери" като този, посветен на романа "Тютюн": " Трагизмът на дистанцията, неразбирането, противопоставеността идва още със заглавието. За да се свърже с поетиката и художествената мяра на автора, заглавието би могло да се тълкува като производно от междуметието "тю" или "тюх", изразяващо съжаление, яд. Героите в романа наистина се тюхкат. Когато Ирина се колебае дали да отиде при ранения Динко, Мичкин изразява презрението си към нея така: "Значи, отказваш да помогнеш на един ранен! - изруга Мичкин. - Птю!... " Така че според мен интерпретацията на заглавието като "Тю-ю-тюх(н)" прибавя едно изразно средство към поетиката на Д. Димов. Това е именно израз на разговорната струя в романа, доказва и узаконява присъствието на работническата класа, която се тълкува като победител в края."
Кирил Гогов: "Пътят на герба продължава през съда"
Преди една година, в горещите юлски дни надеждата у мен бе най-силна - чудото ще стане: България след шест безплодни години ще има своя герб и това ще бъде нашият номиниран конкурсен проект.
Когато г-н президентът ни прие в търсене на възможния компромис, си позволих да предложа единственото приемливо за мен поле за отстъпка - политиците да посочат конкретен образ на българска корона от историческите паметници, която да замени погрешно наричаната от някои корона на цар Борис III.
Тогава, от началото на юли, течеше времето на моята двумесечна творческа командировка в Сите дез Арт, Париж.
Колко наивно съм вярвал, че всичко ще бъде наред, тръгвайки за Франция с две седмици закъснение. Когато в паметната вечер на 31 юли, научили новината, пихме вино с приятели на брега на Сена за новия стар български герб, тогава, а може би и далеч преди тази дата, "търговците" вече са извадили своите калкулатори.
Колко непрозорлив съм бил, когато обяснявах на политиците, че нашият проект за герб е само една идея, че същинската проектантска работа ще започне след приемането, че ние, авторите, съвместно с ползвателите и специалисти от СБХ трябва да създадем бъдещия държавен стандарт за герб на Република България.
Можех ли да предусетя бъдещите събития? Сигнали имаше. В пресата се появи съобщение, че някои "колеги" изработвали герб, защото, представете си, имали мощности. Боже мой, какви сигнали! Та нали ние сме авторите на новия национален символ. Г-н президентът ни показва пред медиите, г-н министърът на държавната администрация приканва интервюиращите го "да имат търпение и оставят художниците да завършат своята работа".
Каква заблуда! Благодарение на министъра на Държавната администрация ние вече сме се сдобили със "съавтори". Оставям без коментар цитираното от писмо на "Бояна филм".
Едва ли историята на българското изобразително изкуство познава по-голям цинизъм: "...Изхождайки от разбирането, че приетото графично решение следва да намери своя адекватен пластичен израз, министърът на държавната администрация възложи и на "Бояна филм" ЕАД разработката на пластичен проект, който... " По-надолу господинът обяснява мотивите, които са го ръководели за неговата направа, както и някои от качествата на "съавтора" на извършеното, "известния и признат наш скулптор".
Какъв пропуск! Господинът не знае, че ние работим без възлагане.
Г-н министърът на държавната администрация е пропуснал да стори същото и с авторите.
Днес версията на държавния чиновник е друга: след като изображението било публикувано в държавен вестник, то държавата ставала собственик и без да е уредила въпроса за интелектуалната собственост с авторите, можела да го употребява по предназначение!
Няма никакво значение неотменимото право на авторите да завършат своето произведение и че само те могат да преценят кога е завършено. Каква ирония! Във времето когато България, подписала Европейската харта за правата на човека и защита на интелектуалната собственост, води борба с интелектуалното пиратство!
Когато на 17 декември представих пред правителството графичните и пластични образци за герб на Република България, на вратата на залата чакаше и един проект на "съавторите". Казах им дословно, че ако внесат за разглеждане "това", ще оттегля нашите проекти. Прибраха си го.
Приеха и публикуваха с постановление тази малка част от уникалната творческа задача. Предстоеше ни "дълга и ползотворна работа" по думите на министъра на държавната администрация при откриването на първото и последно заседание на създадената със Заповед No 5 на министър-председателя от 25 януари 1998 Междуведомствена комисия по изпълнение на Закона за герб на Република България. Шест месеца писахме писма. Шест месеца очаквахме да ни възложат да проектираме държавния стандарт. Шест месеца не намериха една минута време за нас. Шест месеца посредници и търговци разваляха пред очите ни създаденото и правеха своя бизнес.
Резултатите, една година след приемане на герба - няма държавен печат, дипломите се подпечатват със старите печати, БНБ не може да отсече новите емисии разменни монети, от стените ни гледат някакви пластмасови подобия на герба, новият предприемачески дух на посредника създава чудовищни недоразумения... Можех ли да допусна тогава, че след шест месеца кръгът ще се затвори и правителството, приело и публикувало авторските ни проекти за герба на родината, с удивляваща правна компетентност ще се отрече от своето постановление и с лека ръка ще задраска авторите и създаденото от тях. За да остане единствено окраденото от "съавторите".
Накрая му намериха цаката. Днес, без знанието и съгласието на авторите, чиновникът от Комитета по метрология "проектира" стандарта.
За нас оставали моралните права?
За нас остана само и единствено моралът.
В държавата, която ви избрах да ръководите, има и други ценности освен тези на вашите посредници и чиновници - моралът и ценностите на съсловието, на хората, които почтено, не присвоявайки хляба на другия, изкарват своя.
Накъде? Преценявам шанса си в този абсурден спор. Защото моят път към Европа ще мине през голготата на българския и Европейския съд.
Не ви обичам. Не ви вярвам.
Кирил ГОГОВ.
Студена война между сексолози и хирурзи заради импотентността
Дали наистина второто християнско хилядолетие ще завърши с призив за кръстоносен поход срещу импотентността? Толкова ли е важна мъжествеността на белия човек, че обещанията за терапевтична амнистия премахват всякаква скромност и разкриват всякакви лъжи? Тъй като първоначалната ударна вълна на медиатичната свръхдоза виагра все още не заглъхва, трябва да си дадем сметка, че става въпрос за събитие с размер, който надминава обикновения ефект на новината. Това, което се случва, е по-скоро симптом на обществено дисфункциониране, на културна мигрена.
Трусът, предизвикан от виагра, беше предвидим. Това, което не може да бъде определено, е неговата продължителност, но мощта му беше ясна от близо десет години. Официалните симптоми датират дори от юни 1984 г., когато в Париж се състоя първият международен конгрес за импотентността. Две години преди това французинът Р. Вираг беше публикувал в сп. Lancet първото си обобщение от изследванията при инжектирането на папаверин в пениса. Тази химическа протеза, както малко по-късно нарече лекарството англичанинът Г.Бриндли, предизвика бум в лечението на проблемите на потентността. След 1984 г. в средите на психолозите, хирурзите и уролозите последва серия от конгреси, публикации, експерименти с животни и фармацевтични изследвания. Едноименната промишленост, която веднага пое спонсорството на научните изследвания, пусна на пазара през 1992 първия продукт за инжектиране, който беше възприет с фанфари от пресата. Ако не би трябвало да се съмняваме в значителния напредък, който всички тези печеливши изследвания допринесоха за трудното разкриване на механизмите на ерекцията при човека, вторичните ефекти от тях ще бъдат изключително вредни от гледна точка на уеднаквяването на подходите и възгледите в сексологията.
Два типа медицинска култура, две професионални категории вече са включени в безмилостна студена война за контрола над клиентелата от плахи и разочаровани, уплашени и объркани от секса мъже. От едната страна са хирурзите, предимно уролози, които изведнъж разширяват възможностите си да се намесват при лечението на пациенти с проблеми с ерекцията. От другата страна са сексотерапевтите, които са обучени да използват средствата от различни медицински дисциплини за помощ при неочакваните обрати в интимния живот. Уролозите имаха поне два добри мотива, за да приватизират в края на 80-те години сексологията - първо, лекотата на тяхната намеса и второ, подкрепата, която имаха от могъщата фармацевтичната промишленост. След рисковия период, когато импотентността се лекуваше със съдова хирургия, удобството на допингирането на ерекцията чрез инжекции донесе успехи без особен ореол, но и без риск. Както и без загуба на време, което впрочем опрости до окарикатуряване решението на проблемите на импотентните пациенти, които се противопоставят на това да бъде подлаган на съмнение цялостният им начин на живот. В краткосрочен план последиците от всичко това почти никого не притесняват - лечението на импотентността е така просто, както и да кажеш здрасти. Промишлеността, която се грижи за уролозите, които традиционно предписват нейните продукти, засилва монопола им. Реципрочността на извършваните услуги е обект на световен консенсус - уролозите изпълняват маркетинговия план на някой фармацевтичен производител, който отговаря на тази вярност, финансирайки техните пътувания и конгреси.
Във Франция разделението между различните съперници за медицински грижи е още по-дълбоко и тежко от другаде, защото сексотерапията обикновено се практикува от лекари. В повечето европейски страни, както и в Съединените щати, психотерапевти, социални работници и специализирани възпитатели са тези, които образуват мнозинството на професионалистите, занимаващи се със сексуалното поведение.
Ако критиката на ефекта "виагра" минава през анализ, който описва залозите на медицинската власт, тя трябва да се опире също и върху припомнянето на последиците от икономическия либерализъм в общественото здравеопазване. В случая, когато се казва, че близо 30 милиона американци страдат от нестабилност на ерекцията, това е чиста лъжа. След като липсват сериозни критерии, които да бъдат в основата на подобни, количествени данни, явно е, че решението за значително производство на универсалния афродизиак се е базирало на съвсем други предполагаеми мотивации на клиентите. Преди всичко става дума за така силното желание на голяма част от обществото да се освободи от демоните на СПИН-годините (които така силно подкопаха мъжката сексуалност) на всяка цена, независимо как, навсякъде. От друга страна, уролозите и учените продължават да размишляват върху ползата от медикаментозното лечение, а от това зависи и пазарът на въпросните лекарства.
Ако върху комплексната болка, която се поражда от признаването на импотентността, се гледа глобално, особено в перспективата на световния търговски залог на продажбата на лекарство срещу нея, ще се види, че неминуемо ще се стигне до смаляване на необходимата информация за лечението на проблема. Или казано накратко, всички тези обитатели на Вавилонската кула, които спасяват ерекцията, признават, че макроикономическото лечение на импотентността изключва индивидуалния подход към срама и мъката. Но точно изолирането на пациента от социалното и ерогенното му обкръжение е от гледна точка на сексолога неприемливо опростяване на проблема. Доказателство за това е фактът, че нараства броят на специализираните колоквиуми, на които уролозите, предписващи медикаментозно или оперативно лечение, приемат да бъдат обучавани за нехирургичните причини за импотентността.
Д-р Жак УЕЙНБЪРГ членува в парижкия Институт по сексология.
Зелен фасул с кайма по японски
Едно ястие, което очевидно е заимствано от Европа, но с два-три японски трика. Зеленият фасул трябва да стане леко хрупкав, тъй че не бива да се преварява.
Продукти.
Предварителна подготовка.
Измивам и почиствам фасула. Нарязвам лука средно ситно.
Готвене.
Варя фасула 3 мин в кипяща вода, подсолена с 1/2 ч.л. сол. После го оставям да се отцеди в цедка. Загрявам олиото на средно силен огън, запържвам лука 1 мин, като разбърквам с дървена лопатка. Слагам и каймата, бъркам още 5 мин. Добавям и зеления фасул, останалата сол, черния пипер и разбърквам още 5 мин. Наръсвам ястието със соевия сос, разбърквам го и го сервирам горещо.
Етиката на богатството
Богатството и бедността са явления, съпътстващи всяко общество, но хората от различните култури имат нееднакви нагласи към тях. Докато възприемането на бедността е еднотипно, което дава основание да се разглежда самостоятелният феномен култура на бедността, отношението към богатството е твърде различно в отделните страни и социални групи.
Възниква въпросът на какво се дължи разликата в оценяването на богатството и бедността. Макар че този проблем е по-слабо проучван, отколкото културата на бедността, вече са конструирани няколко типа обяснения - културно-исторически и социално-психологически.
За античността, както и за средновековното християнство, е характерно
Религиозно-етичната санкция на едно друго възприемане на богатството като цел и ценност е протестантското християнство, наложило се в северозападна Европа през ХVI-XVII век. Въведеното от Макс Вебер понятие протестантска етика, колкото и да е оспорвано, предлага обяснение на "духа на капитализма", нямащо достоен съперник. След Реформацията аскетизмът е изгонен от манастирите и се преселва във всекидневието, изграждайки по този начин космоса на модерния икономически живот. Другият стълб на протестантската етика е идеалът на дисциплинирания и рационален труд. Аскетизмът и методичният труд променят поведението, основаващо се на егоистичния стремеж към печалба. За него стават характерни чувството за морална отговорност към богатството, желанието то непрекъснато да нараства чрез упорита работа и нагласите към умерено потребление и към спестяване за инвестиране.
Водещият мотив на личната материална заинтересованост придобива религиозно и психологическо оправдание. Смисълът на икономическите понятия се метафоризира, а моралните категории, които не могат да се дефинират безусловно и самостойно, стават осезаеми.
Протестантските ценности се освобождават от религиозното си съдържание, превръщайки се в обществено утвърдени интереси, подбуди и модели на поведение, "подходящи" за функционирането на икономическата система. Разделянето на предприятието от домакинството и въвеждането на двойното счетоводство са главните материални предпоставки, за да проработи тази система.
Възниква въпросът кое е водещото в подобна голяма културна трансформация - ценността на труда или на богатството? Дали идеалът за самоотвержения труд тук, на земята, като божие призвание, или религиозното му оправдание като средство за печалба и социално издигане? Протестантската етика е била в значителна степен ориентирана към натрупване на богатство. Чрез опростяване и дифузия на смисъла на понятието в процеса на обществената му употреба Веберовата идея се е превъплътила в господстващия мит за трудовата етика.
Богатството се възприема като основа на икономическата независимост, трупането на богатство е морален акт, а трудът е достъпно средство за постигането им. Освен логика и здрав разум в този възглед има и етика, защото в края на краищата човешкият избор и оправдание се обясняват чрез езика на доброто и злото, а не са стъпили само върху
Да нямаш (бедността) е зло, а всички морални норми изискват да не се допуска злото. Човек може да се бори със злото, като помага на себе си и на другите да не бъдат бедни, за да съхрани представата за себе си като нравствено същество. Богатият допуска, че бедният има същите нагласи като неговите и че е мотивиран от същата етика.
Така имащите и нямащите са зависими един от друг в своето съвместно съжителство от участието на другата страна и на обществото като цяло. Най-често обществеността е загрижена как да нахрани и облече тялото на бедния, но рядко предизвиква публични страсти грижата за душата на богатия, ако той е мързеливец или прахосник.
Легитимирайки индивидуалния стремеж към печалба, етиката на богатството моделира културна среда, в която на бедността може да се гледа като на личностна морална недостатъчност, щом като упоритият труд е дълг за всеки - и за бедния, и за богатия. Формира се обществена атмосфера с едно просто очакване: всеки трябва да работи усилено и въпреки това само малко хора ще станат богати.
Богатството и трудът са обвързани помежду си нагласи, но често се подминава връзката им с трета ценност - потреблението. Според историческите проучвания отношението към потреблението е неразделна част от голямата промяна в труда, производството и богатството, наречена индустриална революция. В началото на XIX век се появяват нови нагласи към харченето и пазаруването, формират се вкусът и модата като социални феномени. По това време започва да действа социалната имитация в потреблението. Механизмът на подражание на луксозното потребление се активира особено в условия на обществени трансформации:
Интересно е, че в тази епоха негативната обществена реакция срещу хедонизма на старата аристокрация е била исторически краткотрайна, поне в Англия и Германия. Чрез подражанието се формира една псевдоаристократична етика на самоизразяването, която обаче е стъпила върху ценностите на труда и печеленето на пари. Така пуританският аскетизъм се е оказал съвместим със светските радости. Щом като и трудът, и богатството са ценност, то правото на удоволствие от притежанието е почтен избор.
Възниква въпросът защо този дух на капитализма е бил по-немощен в Южна Европа. Там по-дълго време се запазва отрицателното отношение към печалбата и богатството, идващо от "парите са безплодни" (Аристотел) и "печалбата е поквара" (Тома Аквински). Високо оценяваната в Северна Европа професия като дейност, насочена към печалба, няма нищо общо с гръцкия ойкос - живот в автархията на дома, избиращ общото добро като крайна цел, несъобразен с печалбата, но изграждащ семейни и персонализирани човешки връзки. За католицизма и православието е характерен есхатологичният възглед и общностният дух, който е в значителна степен безразличен към икономическата дейност изобщо. Разбира се, днес, след няколко века експанзия и интернационализиране, първоначалните ценностни граници между Севера и Юга донякъде са се стопили.
Етиката на богатството и трудовата етика са също и индивидуални различия между хората. Нагласите към богатството за разлика от нагласите към труда не са еднозначно свързани със силна потребност от постигане и с вътрешен локус на контрол, т.е. склонността да търсиш в самия себе си причините за успеха или неуспеха от действията си. Етиката на богатството има по-широки измерения, сред които три основни: постигането на финансова независимост като трайна желана цел, приписване на висок статус на
Отношението към богатството като към ценност се усвоява чрез икономическата социализация още в детската възраст. От значение е доколко децата са въвлечени в икономически действия - пазаруване, спестяване, управление на джобни пари, харчене, как те разбират какво е собственост и владеене, банка или инвестиция.
Интересни са отговорите, които хората от различните страни дават на въпроса как се става богат. Богатство се трупа по три начина: чрез усилия, по наследство и с късмет. Тази стара истина, превърнала се в клише, винаги присъства в обясненията. Индивидуалистичната, социеталната и фаталистична интерпретация на богатството включват съответно такива типични обяснения: 1) да имаш усет за бизнес, да си много умен, упорито да работиш, да си коравосърдечен и решителен; 2) да наследиш голямо богатство, да работиш в бранш, където се плаща много, да си от семейство с добри възможности; 3) да имаш късмет да направиш удар, да спечелиш в лотария или на хазарт.
Възприемането на забогатяването е част от социалната представа за успеха и за преуспелия човек. В обществата с утвърдени конкурентни механизми преуспяването се превръща от индивидуален стремеж в обществен феномен, придобивайки статуса на свръхценност. В такава културна среда успехът е значим не сам по себе си, а пропорционално на усилията, които се влагат за постигането му. Ценността на успеха зависи от вложените лични способности, труд, време.
Ако в обществото липсва потребност от постигане, това води до
На успелия и забогателия най-често се приписват безнравствени подбуди. В такава среда не съществуват легитимни средства за успяване. Масовото съзнание е насочено само върху крайния резултат, престижа и статуса, а не върху усилията и процеса. Преуспяването остава непублично, скрито за другите. Така се поддържа представата, че резултатът задължително е постигнат "с други средства". И тъй като демонстрацията на успеха се възприема като самия успех, се създава впечатление за чудо в постигането му, за леснина по логиката на "ще спечелите, дори и без да играете", както твърди едно рекламно обещание. В обществото започват да преобладават фаталистичните обяснения на богатството.
Едно сравнително изследване на нагласите към печелещите пари в България и Чехия показва, че и в двете страни хората, одобряващи правенето на пари, са по-малко от неодобряващите, а в България техният процент е по-нисък, отколкото в Чехия - съответно 35% и 58%. Основанията за одобрение и неодобрение и при българите, и при чехите се подреждат в еднаква последователност: печелещите пари са умни, работят много и помагат на икономиката, но те са свързани с бившите управляващи, използват другите хора и са нечестни и непочтени.
От друга страна, спектърът на философската традиция, присъстваща в културата ни, е твърде едноцветен - той въобще изключва утилитаризма. Идеята за дистрибутивната справедливост трайно присъства в съзнанието ни, дори ако означава "по малко, но за всеки". Наследяваме едно травмирано икономическо съзнание, което е винаги готово да абсолютизира негативите на пазара, защото предпочита икономическата сигурност пред икономическата свобода.
Етиката на богатството и труда е етика на резултатите и отговорностите, пренебрегваща подбудите и намеренията като критерий за одобряване. Разбира се, несъответствието между лошите намерения и добрите последици не може да не е източник на душевен дискомфорт за повечето хора. Това е цената, която плащаме, за да живеем в икономическа система, чието функциониране зависи от егоистичния стремеж да си богат. Както бедността не е порок, така и богатството не е добродетел, но то се създава по обществено легитимен път, ако се възприема като достоен избор - собствен и на другите хора.
Издъхнал амортисьор = морска болест
Амортисьорът е една от най-натоварените части на съвременния автомобил. Дълбоко скрит от погледа на шофьора, той започва да се усеща чак когато напълно е спрял да изпълнява функциите си. А те са толкова важни не само за комфорта, но и за сигурността на автомобила. Виждали ли сте как някоя кола се люшка по пътя като кораб в бурно море? Това означава, че амортисьорите или са изтекли напълно, или пък изобщо ги няма. Освен че поемат и изглаждат всички сътресения по пътя, амортисьорите подобряват контакта между гумите и настилката, особено при завои. Ако колата е с пълно натоварване - пътници и багаж, отрицателният ефект се удвоява. При специални тестове е установено, че автомобил с дефектни амортисьори, движещ се със скорост само от 50 километра в час, има с повече от два метра по-дълъг спирачен път. Подобна картина се наблюдава и при експерименти върху силно наводнена, хлъзгава настилка. Явлението аквапланинг - автомобилът става неконтролируем и започва леко да "плува" по тънкия воден слой, при кола дори само с полуизносени амортисьори се появява при скорост от около 80 км/час, докато изправните гарантират стабилност и над 90 км/ч. Дефектните амортисьори често водят и до подскачане на автомобила и при най-малката неравност. Явлението е особено опасно при нощно кормуване. Подскачащите фарове заслепяват насрещно движещите се коли.
При нормални условия амортисьорите би трябвало да издържат пробег от 100 000 километра. Неравните пътища, дупките, които у нас дал господ, често могат да скъсят живота им наполовина, че дори и още по-малко. Естествено всичко зависи и от качествата и конструкцията на отделния амортисьор. Докато преди години се използваха главно маслени, а след това и газови, сега най-модерното решение е комбинацията между двата принципа. Така поемането на неравностите е много по-плавно, комфортът - по-голям, а сигурността - отлична. Не вярвайте на стария шофьорски трик, когато монтьорът натисне автомобила ви отпред и отзад, разлюлее го и ако каросерията подскочи един или два пъти, отсича - всичко е наред, карай. Единствено точна диагноза може да се постави само на специализираните стендове, които вече започнаха да се появяват в доста сервизи. Защото понякога причината за нестабилност на колата се крие не само в амортисьорите, но и в гумените втулки на окачване, шарнири и още много други детайли. Ако трябва да купувате нови амортисьори, сравнете цените на различните производители.
Изкушавам се да цитирам сполучливото сравнение за амортисьорите на един елитен автомобилен състезател: "Старите амортисьори са като дългия семеен живот. Бракът бавно и постепенно се разпада, амортисьорът бавно, но сигурно губи качествата си. Но докато семейството при желание може да се спаси, амортисьорите задължително трябва да се сменят..."
Елцин поиска прошка за царския разстрел
Президентът на Русия Борис Елцин присъства в Санкт Петербург на траурната церемония по погребението на тленните останки на руското царско семейство, разстреляно от болшевиките през 1918 г. Борис Елцин нарече този акт една от най-позорните страници в историята на Русия. "Предавайки на земята тленните останки на невинно убитите, ние искаме да изкупим греховете на нашите предшественици", казва руският президент в обръщение към своите съотечественици. Самият Елцин сподели пред журналисти, че се е колебал дали да отиде в Санкт Петербург и да присъства на погребението, но след разговори с обикновените хора той взел правилното решение.
Самата церемония се състоя в Петропавловската крепост, символ на някогашното руско имперско могъщество. Сред присъстващите беше и великият княз Дмитрий, племенник на убития руски император и представител на фамилията Романови. Панихиди в памет на последния монарх бяха отслужени във всички руски църкви.
Тленните останки на Николай Втори и на неговото семейство бяха открити преди седем години в гора близо до град Екатерининбург. Първоначално руската православна църква отказваше да участва в церемонията поради изразените съмнения на руския патриарх Алексей Втори в автентичността на тленните останки. Според експертите обаче вероятността това да са костите на царското семейство е близо 100 процента.
Самото присъствие на президента Елцин придаде допълнителна легитимност на церемонията. Въпреки всичко в Русия, където съществува благоприятна среда за разпространяването на конспиративни теории, немалко хора се съмняват в автентичността на царските останки.
Данъчно третиране на амортизациите
С чл. 22 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) от 1 януари 1998 г. бе определена нова схема за признаване на разходите за амортизация от данъчна гледна точка. Във връзка с това възниква въпросът как трябва да бъдат амортизирани активи, на които вече е начислявана амортизация по реда на отменения Закон за данък върху печалбата (ЗДП), но за тях ЗКПО предвижда различни амортизационни норми в сравнение със отменения ЗДП.
Проблемът се усложнява и от ревалоризацията към 31.12.1997 г., в резултат на която бяха променени отчетната стойност и корективът на амортизируемите активи и като резултат - балансовата им стойност. Например съгласно отменения Закон за данък върху печалбата годишната амортизационна норма, признавана за разход от данъчна гледна точка, за автомобили е 20%, т.е. автомобилът се амортизира (за данъчни цели) за 60 месеца. Съгласно вече действащия ЗКПО годишната амортизационна норма (за данъчни цели) е 15%, т.е. срокът е 80 месеца.
Новото законодателство не задължава фирмите да променят методиката за амортизация на активите, нито амортизационните планове, подготвени за дълготрайните активи преди влизане на новия Закон за корпоративното подоходно облагане. Проблемът обаче е в променените размери на амортизационните отчисления, които се признават като разход за целите на данъчното облагане.
Ако например фирма е закупила автомобил и към 31.12.1997 г. неговата експлоатация е продължила четири години (48 месеца), като е използван линейният метод на амортизация (20% на година), как трябва да продължи амортизацията? Този казус (който всъщност описва принципния проблем) получава различни тълкувания от данъчни служители и счетоводители. По тази причина публикуваме отговор по конкретен казус на Иван Златков, началник на отдел в управление "Национално счетоводство" при Министерство на финансите, като се надяваме, че отговорът по конкретния казус ще внесе яснота по принципния проблем.
Нека разгледаме случая, при който едно предприятие е закупило през декември 1993 г. автомобил, който е експлоатиран през цялата 1994, 1995, 1996 и 1997 г. Стойността на придобиване на актива е била 937 500 лв. След преоценката на активите на 31 декември 1997 г. автомобилът е с отчетна стойност 15 млн. лв. (коефициентът, използван за преоценка на транспортни средства, закупени до 31 декември 1993 г., е 16), начислена е амортизация (коректив) за 12 млн. лв. (по 20% на година). Преди преоценката начислената амортизация е била 750 000 лв. Балансовата стойност на актива е три милиона лева (преди преоценката тя е била 187 500 лв.). Балансовата стойност показва и каква част от актива остава да бъде амортизирана.
За да се признаят изцяло амортизационните разходи за данъчни цели, при изчисляването на амортизацията за 1998 и следващите години трябва да се приложи годишна амортизационна норма от 15%. Това означава, че по кредита на сметка 241 (амортизация на дълготрайни материални активи) за 1998 г. трябва да постъпят 15% от отчетната стойност на актива (15 млн. лв.), или 2 250 000 лв. За 1999 г. ще останат неамортизирани 750 000 лева от балансовата стойност на актива. От начислената амортизация за 1998 г. може да се сметне каква е месечната норма на амортизация - 2 250 000/12 = 187 500, което означава, че всеки месец се правят амортизационни отчисления в размер на 187 500 лв. През 1999 г. останалите неамортизирани 750 000 лв. ще се отпишат за четири месеца. Всеки месец ще се отписват 187 500 лв., колкото е месечната норма на амортизация на актива.
Иван Златков, началник отдел в управление "Национално счетоводство" при Министерство на финансите.
КЗК реши: рекламните подаръци
Стойността на наградите, които се предлагат при промоциите, не могат да превишават с повече от 10 пъти стойността на продукта или да са по-скъпи от пет минимални месечни заплати, т.е. около 250 хил. лв. Това реши миналата седмица Комисията за защита на конкуренцията.
"Незначителна стойност" на добавката към продаваната стока или услуга според КЗК означава, че тя не надвишава с повече от пет процента стойността на продукта.
Приетият преди два месеца нов Закон за защита на конкуренцията забрани изрично в един от текстовете си "предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга на друга стока или услуга, с изключение на рекламни предмети с незначителна стойност". Друг член от закона не позволява продажбата на стоки или услуги да се стимулира с игри, от които може да се спечели награда, "значително надвишаваща цената на стоката или услугата". Неясното определение в двата текста на закона провокира доста бурни протести от страна на големите рекламодатели у нас. Срещу тези текстове се изказаха шефовете на "Шел - България", българският офис на "Филипс", "Данон" и прочее чуждестранни компании. Според тях разпоредбите, които забраняват големите награди в промоционните кампании, нарушават нормалния рекламен процес и пречат на увеличението на продажбите. От това пък губи българската държава, защото по-големите продажби пълнят държавната ни хазна с повече данъци, твърдят чужденците. Според председателя на Комисията за защита на конкуренцията Николай Павлов пък спорните текстове приближават законодателството ни до европейското, където подобни разпоредби също присъствали.
След като КЗК се произнесе какво точно според нея означава "значително", са констатирани четири нарушения на Закона за защита на конкуренцията, съобщи заместник-председателят на антимонополния орган Петьо Славов. Миналата седмица комисията е изпратила писма с предупреждение до "Мобиком", "Бритиш-американ тобако", "Благоевград - БТ" и "Плевенско пиво". И четирите фирми провеждат в момента рекламни игри с награди, които според тълкуванието на комисията надвишават "значително" стойността на предлаганата от тях стока. "Мобиком" и "Плевенско пиво" предлагат на своите клиенти възможността да спечелят кола. Производителите на цигарите Lucky Strike - тютюневия концерн B.A. T., прави игра с награда екскурзия до САЩ, а българският им конкурент "Благоевград - БТ" - предлага едноседмична почивка в "Албена".
Ако в тримесечен срок четирите фирми не прекратят игрите или поне не намалят стойността на наградите, ги заплашва глоба между 5 и 300 млн. лв. Франция - идеалният шампион
Франция стана седмата страна световен шампион в историята на футбола. Как шестте велики футболни нации допуснаха пробив в системата? С какво Франция надделя над четирикратния шампион Бразилия на финала в Париж? Най-правилният отговор е: с комплекс от качества, които нито един от другите отбори не притежаваше.
Успехът на домакините с 3:0 бе демонстрация как трябва да изглежда съвременният национален отбор. Възпитаниците на Еме Жаке показаха преимуществата на колективния футбол и на добрата физическа подготовка. Не без значение бе и домакинската подкрепа на едно такова голямо състезание. Франция се ползваше с подкрепата и на ФИФА заради своята богата история и перфектната организация на мондиала. Отборът на Жаке имаше и късмет. Заради всичко това той бе идеалният шампион.
Франция показа как изглежда перфектният колектив. Ако сравним футболистите му с тези на Бразилия, ще установим, че звездите от световна величина са много по-малко, въпреки че всички френски футболисти играят в страхотни клубни отбори. Бразилците бяха водени от двукратния футболист на годината Роналдо, съотборникът му Роберто Карлуш бе негов подгласник, в състава блестяха няколко млади и талантливи футболисти като Ривалдо и Денилсон.
В същото време французите имаха само една суперзвезда - Зинедин Зидан. Останалите също бяха известни за европейския футбол играчи, но без значими постижения до началото на мондиала. Дори самият Зидан бе на път да разочарова множеството свои поклонници в родината си. От него се очакваше да бъде основната фигура още от първия мач на отбора, но той получи червен картон още в групата. Пропусна две срещи, след което вече трябваше да се развихри. И пак нищо. До финала, в който отбеляза първите два гола и осигури успеха на Франция. Той бе на една крачка от провала - без голове, само една асистенция и един червен картон. В крайна сметка се превърна в голямата звезда, по подобие на Пеле, Диего Марадона и Паоло Роси. Всички те станаха герои благодарение на добрата си игра само в един важен мач. Блясъкът на Зидан на финала не можа да заличи най-силното впечатление за тима на Еме Жаке - решаващ е не отделният човек, а колективът. "Жаке знаеше, че не можем да спечелим купата другояче освен с физическа свежест, сила и изпълненията на един-двама играчи. Той успя да създаде великолепен отбор, като изстиска най-доброто от всички футболисти", каза Мишел Платини след края на първенството.
Всъщност Жаке имаше не толкова силни изпълнители, колкото състав от силни линии. Защитата бе непробиваема. За цялото първенство тя допусна само два гола от игра. Полузащитата се отличаваше с творчески решения. Най-слабото звено бе нападението, което вкара много голове в групата, но след това нападателите не успяха да решат нито един мач. За разлика от други многоцветни състави Жаке нямаше проблеми с расистки изстъпления. Той бе събрал футболисти, родени в различни френски колонии, но обединени от една идея - да побеждават.
В същото време Бразилия прекалено много разчиташе на 21-годишната звезда Роналдо с годишна заплата от 10 милиона долара. И когато той не бе в състояние да играе, останалите около него също не направиха нищо. Този мач бе един от най-нещастните за Роналдо. Трагедията за него започна още преди двубоя, когато получи конвулсии и до последния момент не бе сигурен в участието си. След това остана напълно незабелязан, хванат от трима френски защитници - Лилиан Тюрам, Марсел Десаи и Франк Лебьоф. Роналдо бе муден и неефективен. Той излезе само веднъж очи в очи с Фабиен Бартез в 56-ата минута, но вратарят спаси удара. Зад гърба на нападателя всичко изглеждаше объркано. Защитата пусна два леки гола след статични положения, халфовете изглеждаха безпомощни. Играта не вървеше. Световните шампиони отпреди четири години трябваше да съберат още малко сили, за да повторят успеха си. Те обаче бяха уморени, без свежи идеи, мудни.
Финалът, а и самото първенство върнаха радостта от нападателния футбол. Ако допреди години играта имаше защитен характер, шампионатът във Франция бе триумф на атакуващия стил. Доскоро основната задача на отборите в етапа на елиминиране бе да не допуснат гол. Така например на финала на световното първенство в САЩ Бразилия и Италия завършиха 0:0 след продълженията и за първи път в историята решиха титлата с дузпи. Финалът на 16-ия мондиал и цялата втора фаза бяха подчинени на желанието на отборите да бележат повече. Във втората фаза бяха вкарани 45 гола, като само един мач завърши 0:0 в редовното време и продълженията. Отборите демонстрираха по-открит футбол, което върна и зрелищността на играта. Именно затова и най-критикуваният отбор бе италианският заради стереотипа да се играе по-затворено в традициите на катеначото. Въпреки това отново не бе премината границата от шест гола от най-добрия реализатор, който този път стана хърватинът Давор Шукер.
Играта придоби други измерения именно защото защитните стилове вече бяха доскучали, пък и бяха усъвършенствани от всички големи отбори. Типичен пример е Бразилия, която години наред страдаше от своя романтичен и красив стил на игра, но преди четири години в САЩ достигна зрялост в защитата и така най-малкото не позволи да отпадне. Благодарение на традиционно добрата работа на полузащитниците и нападателите отборът на Ромарио и Бебето спечели купата за четвърти път. Това бе сигнал, че само добра защита не е достатъчна, защото вече всички я притежават. Цялата отбрана на Аржентина например играе в Италия. Традиционна е и вече схемата с по-малко защитници и атакуващи бекове, които понякога създават опасности пред противниковата врата. Новата мода вече е повече голове. Това е по-сигурният вариант да спечелиш един мач, отколкото да риташ безразборно топката за 0:0 и да чакаш дузпи. Единствени италианците не го разбраха и затова историята отпреди четири години се повтори на френска земя.
Нападателите, вече най-малко двама, получават повече свобода и благодарение на новите промени в правилата на ФИФА. Желанието на Сеп Блатер за по-чиста игра бе причината да се вдигат червени картони за всяко спъване с шпагат отзад. В началото нововъведението се оказа непонятно за повечето рефери, но Блатер няколко пъти им се скара и те започнаха да си вършат работата. По-важното обаче е, че защитниците разбраха новите правила и вече все по-рядко се опитват да ритат нападателите отзад. Това даде свобода на действие на атакуващите футболисти, но за сметка на това зачестиха друг фид фаулове - дърпане на фланелката и бодичек. Няма да е чудно, ако съвсем скоро ФИФА вземе мерки и срещу тях.
Реферите все пак останаха черната овца на първенството. Въпреки че в най-решителните двубои фрапантни грешки нямаше, остана неприятното впечатление от грешките, които решиха първата фаза. Особено болезнено бе отстраняването на два африкански отбора именно след грешки на реферите, а най-ярък примери за некомпетентност остана мачът Аржентина - Англия, а за преднамереност - Камерун - Чили. Доброто ръководство на полуфиналите и финала пък замаза лошото впечатление до този момент. "Според мен съдийството значително се подобри, след като Блатер им се скара в началото", заяви Мишел Платини. Бившето френско величие предрече, че в бъдеще е по-вероятно срещите да се ръководят от двама съдии. Като се има предвид, че той е фаворит за поста генерален секретар на ФИФА, нищо чудно това наистина да стане съвсем скоро. "Това е по-добрият вариант, отколкото да се взимат решения по видеозаписи", заяви Платини.
Кой се нуждае от по-бързи процесори
Intel предлага процесор на 700 MHz, но иска ли го някой
През следващата година и половина Intel () ще подобри производителността на процесорите си за преносими и персонални компютри, но макар че новите програмни приложения изискват все по-големи процесорни ресурси, световният монополист на този пазар може да срещне сериозни трудности при намирането на клиенти за новите си процесори. През следващата година се очаква Intel да представи компютърен чип с кодово наименование Coppermine, който благодарение на нова технология за производство ще повиши скоростта на бъдещия процесор Katmai до 700 MHz при настолните компютри. От Intel твърдят, че Katmai ще се появи на пазара през първото тримесечие на 1999 г., а още на изложението CeBit в Хановер през март тази година компанията демонстрира процесор, който работеше на 702 MHz.
По-късно през следващата година се очаква и версията на Katmai за преносими компютри, която ще бъде доста по-бавна от тази за персоналните компютри - процесорите ще работят на честота около 450 MHz. Но имайки предвид стратегията на Intel да пуска на пазара новите си продукти на по-високи цени, тези процесори няма да бъдат никак евтини. Процесорът Katmai на 700 MHz ще се предлага на производителите на компютри на цена от около 700 долара. Същевременно съществуващият процесор за домашни персонални компютри Mendocino, също на Intel, ще се продава за 200 долара. И големият проблем на Intel е как да накара потребителите да платят тройно за новия си процесор, след като най-широко разпространените компютърни приложения вървят доста добре и с настоящите процесори.
Повечето анализатори на пазара смятат, че именно този въпрос е най-големият проблем за Intel в частност и за световния компютърен пазар в настоящия момент. Ако потребителите не могат да усетят чувствителна, наистина значителна, разлика в скоростта, с която работят приложения като Word, Excel или техния Интернет-браузър, никой на света не може да ги накара да платят тройна цена за нов процесор. И в случая нe става въпрос само за корпоративното здраве и бъдеще на Intel. Няколкото значими производители на процесори, извън Intel, взеха по едно и също време решение да изчакат до средата на 1999 г., за да пробват пазара с новите си процесори, произведени по новата базирана на мед технология. И за това решение значителна роля изигра фактът, че сегашният софтуер не се нуждае от хардуерно обновяване, за да върви добре.
Изведнъж се оказа, че индустрията е изпреварила очакванията и нуждите на потребителите и това може да се окаже огромен проблем за големите производители и за най-големия от тях - Intel. За Intel нуждата да задържи нивото на продажби на своите високоскоростни процесори е жизненоважна, защото именно това е пазарният сегмент, където компанията реализира по-голяма част от своите приходи и където маржът на печалба е най-висок. Например процесорите, които Intel произвежда за основния сегмент от пазара на персонални компютри - настолните компютри с цена под 1 200 долара - съставляват 35 процента от пазара на персонални компютри, като същевременно носят едва 15 процента от приходите на Intel поради ниската си цена. Високопроизводителните процесори, от друга страна, в момента съставляват около половината от производството на Intel и носят 60 процента от корпоративните приходи.
За да задържи нивото на приходите си, Intel трябва да се надява на това, че софтуерните компании ще започнат да вграждат в продуктите си технологии от рода на 3-D-графики, говор и разпознаване на текст, включително ръкописен, за да не се свие пазарът на високопроизводителни процесори. Големият проблем е, че ако монополистът на пазара на операционни системи за персонални компютри Microsoft () не започне да вгражда подобни продукти в операционната си система, скоро няма да се появи належаща нужда от обновяване на съществуващите конфигурации персонални компютри. Ироничното в случая е, че най-големият проблем на Intel е свързан с изключително бързото развитие на технологичната индустрия - компанията ще трябва да се върне малко назад, ако не иска да загуби темпото.
Бизнесът може да убие Роналдо
Нарастващият натиск на бизнеса върху Роналдо може да му попречи да развие своя потенциал като наследник на сънародника си Пеле, най-великия футболист на своето поколение.
Пеле отбеляза 12 гола на световното първенство през 1958 г. едва 17-годишен. Той се появи на още три шампионата, преди да се откаже от националния отбор през 1971 г. и да се оттегли на спокойствие за три години във футболната лига на Северна Америка. Пеле, който продължава да бъде най-известното име в най-популярния спорт, продължава да алармира, че спортистите трябва да се грижат за своето тяло. Неговото спортно дълголетие бе пример как трябва един футболист да се грижи за себе си. Той напълно контрастира с ерата, в която игровите качества не са най-важните.
Въпреки че е само на 21 години, Роналдо бе определен за футболист на годината и се очакваше да блести на световното първенство във Франция. След като почти във всички мачове игра с контузия на коляното, получена след тежкия сезон с миланския "Интер", Роналдо демонстрира своята брилянтна техника до финалния двубой. Голяма част от запалянковците по света бяха сигурни, че Роналдо и неговите съотборници ще сътворят голям мач срещу Франция на "Стад дьо Франс". Въпреки това кариерата му започна да гасне малко преди най-голямото спортно събитие до края на ХХ век. По-късно той призна пред тв канала "Глобо", че е имал конвулсии часове преди финала.
"Не помня точно, но отидох да спя и след това, както докторът каза, ми се случи нещо за около 30-40 секунди. Събудих се и цялото тяло ме болеше. Но с времето болката намаля и малко се поуспокоих", каза бразилецът.
Роналдо бе откаран в болница за тестове и получи разрешение да играе. "Можеше да пропусна двубоя, но аз реших да играя и да помогна на отбора, с каквото мога", каза той.
Първият признак за някакъв проблем бе публикуването на стартовия списък без името му. В ревизирания списък той вече фигурираше. Но след като отборът не се появи за загрявката, бе ясно, че нещо в лагера на бразилците не е наред. Първоначалната липса на Роналдо в списъка се отрази на тима, а сред поддръжниците на отбора тръгнаха съмнения. "Не искам да търся извинения за загубата. Французите играха добре. Двата гола от корнери дойдоха след наши грешки, но като цяло играха по-добре", сподели Роналдо.
Докато Франция празнуваше, Бразилия бе в траур. Тръгнаха конспиративни теории навсякъде.
Компанията "Найки", която спонсорира бразилския отбор и лансира Роналдо като лице на рекламната кампания за първенството, отрече да е оказвала натиск върху ръководството на тима да пуска футболиста контузен.
Тръгнаха истории за скандал в съблекалнята преди срещата. Плъзна слух, че шефът на бразилската федерация Рикардо Тайшейра настоявал Роналдо да играе. Почти сигурно Роналдо ще трябва да се подложи на операция, което вероятно няма да се хареса на "Интер", който хвърли много пари, за да го отмъкне от "Барселона". За разлика от Пеле, който игра 17 години за "Сантос", Роналдо всяка седмица играе в най-трудното първенство в света и е основна мишена на чуждите защитници в европейските турнири.
Според други информации, отречени от ръководството на отбора, Роналдо е излизал на инжекции за всеки мач от първенството, което накара някои да направят паралел с Марадона. Звездата на аржентинеца започна да залязва, когато бе подложен на постоянна диета от болкоуспокояващи след всяка серия срещи с хищни противникови защитници.
Готов, частично готов или тотално неподготвен, Роналдо е подложен на постоянен натиск да играе, за да оправдае инвестициите на държавата, клуба или спонсорите.
Контузия попречи на Пеле да играе в повече от два мача и да вкара повече от един гол на шампионатите през 1962 и 1966 г. Той обаче все още бе способен да короняса кариерата си с титлата през 1970 г., когато станахме свидетели може би на най-добрия отбор за всички времена.
Роналдо ще има повторен шанс да направи впечатление на световното първенство след четири години. Натискът в съвременния футболен свят обаче заплашва го унищожи като футболист и след всеки подобен турнир поставя кариерата му на кръстопът.
Орел, рак и щука определят бъдещето на националите
Ръководството на Българския футболен съюз сложи край на безвремието, което го бе обзело след провала на световното първенство и най-после насрочи заседание на изпълнителния комитет. След серия перипетии и промени датата бе фиксирана на 19 юли, неделя.
Заседанието е изключително важно за бъдещето на родния футбол. На него трябва да се приеме оставката на националния селекционер Христо Бонев, да се назначи негов заместник и да се приемат нормативните документи за новото първенство, което започва на 8 август.
Президентът на БФС Иван Славков дълго време отлагаше сбирката на изпълкома. Батето по добре изпитана тактика предпочете да забави избора на нов селекционер, за да отмине споменът от срамното представяне във Франция. Той е един от хората, които носят най-голяма отговорност за избирането на Христо Бонев за старши треньор на националите преди две години и е естествено да се наложи да понесе вината за това. От друга страна, Славков предпочете да направи няколко командировки в чужбина, като последната от тях бе на Световните младежки игри в Москва. Той се завърна оттам в четвъртък във видимо добро настроение.
Няма поводи обаче Батето да е толкова ведър. Изпълкомът е раздиран от скандали, и то най-вече по въпроса за избор на нов държавен селекционер. Докато Славков обикаляше света, трима членове на ръководството на БФС подадоха оставки. Славчо Христов от квотата на "Славия", Николай Зафиров, който е един от спонсорите на "Септември", и бившият вицепрезидент на ЦСКА Евгени Горанов обявиха, че няма да участват повече в заседанията на футболната управа. "Това няма значение, ще назнача други трима", заяви Батето при кацането си на летище "София", "пропускайки" факта, че такива правомощия има само конгресът.
Жестока битка се очертава между Христо Порточанов, президент на "Нефтохимик", и вицепрезидента на БФС Венцеслав Стефанов. Напоследък двамата са в остър конфликт и разговарят предимно чрез пресата. Порточанов обича да парадира с близките си отношения със Славков и по тази причина обяви, че заседанието трябва да се проведе в Бургас. Той се води като отговорник за националния отбор и държи да има последната дума при определянето на бъдещия треньор на отбора. В същото време Стефанов защитава позицията на столицата и не може да понася понякога ултимативното поведение на бургазлията.
Проблемът с треньорския пост е ябълката на раздора. БФС няма подходяща кандидатура и с всеки изминал ден изпада във все по-дълбок цайтнот. Първият мач от европейските квалификации с Полша е на 5 септември, а все още не е ясно кой ще бъде треньор и какъв отбор ще изведе тогава. Повечето силни кандидатури вече са обвързани с клубни отбори и отпадат като вариант. "Литекс" категорично заяви, че няма да пусне Димитър Димитров-Херо. За президента на "Локомотив" (Сф) Николай Гигов Георги Василев е последната надежда, че този отбор може да стане шампион отново след двадесетгодишно прекъсване. Димитър Пенев се завърна в ЦСКА, но той е неподходяща фигура за Батето, който лично го изхвърли след европейското първенство в Англия. Останалите кандидати са повече в кръга на теорията, тъй като нямат необходимия авторитет да водят националния отбор. Бе лансирана и версията за триумвират, но това бе твърде смешно. "Не е възможно трима души да носим отговорността за един отбор. Всеки треньор си има индивидуален подход. Подобно нещо не може да се получи", сподели Георги Василев.
При това положение битката отново ще се води между Венци Стефанов и Христо Порточанов, които извадиха по един фаворит. Стефанов е готов да пусне треньора на "Славия" Стоян Коцев, който изведе белите до шампионската титла през 1996 г. Порточанов пък лансира треньора на "Септември" Павел Панов. Бившият футболист на "Левски" изглежда най-компромисната фигура. Той изведе тима от Б до А група, но в момента клубът е налегнат от финансова криза. Панов е завършил Кьолнската школа и има авторитет. Порточанов обаче вероятно ще срещне отпор от кръга на Стефанов. Не е ясно каква ще бъде позицията на Батето. "Все още не съм се запознал с кандидатурите, за да коментирам", каза той при завръщането си в София.
Новият треньор, който и да е той, трябва да има едно наум. През декември предстои конгрес, където единият кандидат със сигурност ще е Стефан Софиянски. Евентуалната смяна на ръководството на БФС може да доведе и нови хора с нови виждания по проблема. Дотогава Батето ще се опитва да потулва скандалите в обкръжението си, което той сам си избра.
И стрелците се скараха за пари
Крайно време беше и в стрелбата да се стигне до скандал за пари. Подобно нещо е възможно да се случи дори в спорт, където състезанията са посещавани средно от двама журналисти и трима роднини и се издържат само от държавни субсидии. Доказаха го състезателите от националния отбор, които поискаха оставката на ръководството на федерацията. Президентът на БФСС Любомир Милевски и целият управителен съвет пък се бетонираха, за да не се поддадат на натиска на състезателите.
Смесица от финансови проблеми, организационни неуредици и завист доведе до скандала в един от най-успешните български спортове в последните години. Миналия вторник, два дни преди заминаването си за световното първенство в Барселона, ядрото на отбора обяви бойкот на федерацията. Основният мотив бе липсата на организация в БФСС, който подготвял провала на звездите Весела Лечева, Таню Киряков, Нонка Матова, Мария Гроздева, Диана Йоргова и Емил Милев. В изказванията обаче пролича, че основният проблем е повече финансов и личен.
Скандалът между федерация и национали тлее още от миналата година, когато състезателите написаха предупредително писмо до членовете на управителния съвет. Още преди девет месеца те поискаха да се преосмисли дейността му, тъй като се задава сериозна финансова криза в спорта. Основното обвинение тогава бе, че УС не вкарва пари в стрелбата, а само разпределя отпуснатите от държавата средства. Състезателите поискаха повече работа за финансовото обезпечаване на спорта и назначаването на професионален мениджър, който да се занимава с популяризирането му. Тогава обаче скандалът бе потушен, според състезателите силово.
Днес националите вече нямат търпение и искат незабавна промяна в ръководството на БФСС. Тя включва оставка на цялото ръководство начело с президента Милевски и генералния секретар Пламен Дочевски. Двамата са черните овце в очите на звездите, всеки от които е носител поне на един златен медал от голямо състезание като олимпиада, световно или европейско първенство или финал на световна купа. "Ако те не си отидат, аз ще прекратя спортната си кариера", заяви Таню Киряков.
Най-големият проблем според тях е липсата на организация. "От началото на годината четири лагера бяха провалени заради липсата на средства, заяви треньорът на Таню Киряков Любомир Попов. - Пари от държавния орган КМФВС има достатъчно, но се разпределят неефективно. Комитетът се опитва да ни помага, а федерацията ни пречи. " Попов всъщност поиска националите да получат всичко, което държавата отпуска за тях. А това е много. Стрелбата е един от най-облагодетелстваните спортове от КМФВС заради постоянните успехи на шестимата национали. За тази година КМФВС гласува на националния отбор по стрелба бюджет от 151.7 милиона лева. Повече пари получават само леката атлетика и отборът на Иван Абаджиев по вдигане на тежести. Част от тези средства отиват за покриване на участието на отбора на европейското първенство в Талин, световното в Барселона и два турнира за световната купа.
Какво означава неефективно разпределяне на пари не е ясно. Старши треньорът на националния отбор Николай Лечев, баща на Весела Лечева, загатна какво вероятно се има предвид. Според него част от средствата изтичат към други пера, въпреки че са дадени целево за националите. "Когато дадем пари на националите, ме обвиняват, че съм затрил стрелбата в провинцията. Когато пък отделим средства за центровете, срещу мен застават националите", сподели Лечев. Федерацията трябва да получи от държавата 30 милиона лева за своята дейност, но вероятно тези пари не стигат и трябва да се бърка в бюджета на националния отбор.
"Би трябвало още в началото на годината да знаем с какви средства разполагаме, за да си правим сметките. Липсата на организация обаче води до непрекъснати промени в подготовката на състезателите, което им влияе преди голямо първенство", заяви Попов. "Чувствам се абсолютно неподготвен, в Барселона ще разчитам само на рутина", заяви Таню Киряков, олимпийски шампион от Сеул '98 и европейски от Талин тази пролет.
Преди пари от президента на федерацията е имало. Когато е бил избран, той е бил общински кмет и е помагал с каквото може. Сега вече няма тази възможност и затова не е популярен. Другата спорна фигура е на генсека Пламен Дочевски. Той бе обвинен, че използва връзките си с БОК за лично облагодетелстване. Много често пътувал по турнирите за световната купа командирован от олимпийския комитет, тъй като е член на изпълнителното бюро. "Защо не намери пари за някой треньор? Там той не ни е нужен", заявиха състезателите.
Отношението на Дочевски към Лечев е една от причините бащата на Весела Лечева да подаде оставка като треньор на националния тим. Миналата година той получил заплатата си от 160 000 лева с шестмесечно закъснение, а тази година взима пари на всеки два месеца. "С тези пари, когато ги има, не мога да си покрия разговорите по мобифоните на състезателите и бензина до стрелбището в Панчарево и обратно", сподели Лечев.
Всъщност подводни камъни в отношението между федерация и състезатели имаше отдавна и бе само въпрос на време да се получи раздвижване. Стрелците са най-свободните състезатели в цялата система на родния спорт. Федерацията винаги се е съобразявала с индивидуалните им изисквания и много често всеки сам избира къде да бъде на лагер - в София, Белмекен или Варна. Никога от тях не е търсена сметка за представянето на едно или друго състезание. Шефовете на федерацията винаги са изтъквали, че нито един състезател не е представил личните си рекламни договори във федерацията, за да плати процент, както е по устав. Това трябва да бъде направено най-малкото за да се избегне двойното финансиране. Така например един стрелец може да получи пари за участие в даден турнир от световната купа и от спонсора, и от федерацията, която не е наясно какви са ангажиментите по рекламните договори. Дочевски винаги е изтъквал, че именно добрите му връзки в спортните среди - както в КМФВС, така и в БОК, са допринесли за сериозната финансова помощ към федерацията. Защо той си взима командировъчните от София и защо състезателите получават дневни по 25 долара в Германия са само част от въпросите към генсека. И двата звучат толкова несериозно, че замирисва на негативно лично отношение.
Как и кой може да вкара пари в един спорт, който бие рекордите по зрителска непопулярност, е трудно да се мисли. Състезателите вече имат две предложения за президент - Ленко Ранков от "Елмети инженеринг" и Александър Каиков от "Югопетролиум". Към тях трябва да се прибави и президентът на "Нове холдинг" Васил Божков, който е спонсор на едноименния отбор. Негови състезатели са четирима от звездите ни - Таню Киряков, Емил Милев, Весела Лечева и Диана Йоргова.
Локаутът - покер за парите в НБА
Локаутът в Националната баскетболна асоциация продължава повече от половин месец, без да има някакъв напредък по пътя към ново споразумение между собственици и играчи. Според независими икономисти и прависти, занимаващи се със спорта, в сегашната ситуация се откриват същите противоречия като при 234-дневната стачка в бейзбола преди четири години, която доведе до срив в популярността му.
За да се разберат сегашните позиции на НБА и профсъюза на играчите, добре е да се припомни какво стана през лятото на 1995 г. Тогава собствениците искаха да наложат мнението си по три основни точки:
По този начин лигата искаше да придобие контрол върху разходите за всички играчи. Освен това тези нововъведения щяха да подготвят НБА за по-нататъшното глобализиране на играта, което ще позволи да се увеличат приходите от телевизионните права и продажбите в чужбина.
Водени от звездите Майкъл Джордън и Патрик Юинг, членовете на профсъюза се възпротивиха на споразумението, а собствениците обявиха локаут. В крайна сметка лигата се отказа от допълнителната такса при високите заплати, две трети от играчите подкрепиха своя профсъюз и споразумението и сезонът 1995/96 беше спасен.
Лигата получи разрешение да поднови договорите, ако заплатите на играчите стигнат 51.8% от приходите, свързани с баскетбола - приходи, които идват най-вече от продажбата на телевизионните права и продажбите на билети. Те включват малки проценти от другите приходни потоци с изключение на таксите, взимани от новите отбори, правата за имената на залите и таксите за лицензиране. Така че, когато заплатите на играчите стигнаха почти 1 милиард долара миналия сезон, собствениците обявиха локаут от 1 юли.
Със сегашния локаут НБА се надява да завърши преустройството на трудовата си система, започнато през 1995 г. Комисарят на НБА Дейвид Стърн предложил на профсъюза няколко модела на трудови взаимоотношения, които трябвало да гарантират сигурност на разходите. Един от тях е моделът на Националната футболна лига, която според Стърн има "твърд" таван на заплатите. Правилата там гарантират, че се плащат точно толкова пари, колкото са обещани. На практика обаче и в НФЛ има възможности да се надвиши лимитът за заплати от 41.45 милиона долара ("Детройт лайънс" раздаде на играчите си 61 милиона долара миналия сезон). Системата засега работи сигурно и затова собствениците в НФЛ не се поколебаха да продължат колективния договор, когато получиха такава възможност. По-значимите различия между НБА и НФЛ са изключението "Лари Бърд" и големият брой гарантирани дългосрочни договори на баскетболистите.
НБА изостави предложението за допълнително облагане на отборите, които плащат баснословни суми на звездите си. Лигата обаче възнамерява да въведе твърд таван за заплатите на отбора, да премахне изключението "Лари Бърд" и да контролира дългосрочните договори с големи заплати на суперзвездите (например Кевин Гарнет подписа шестгодишно продължение на договора си с "Минесота тимбъруулвс" срещу 128 милиона долара след две години игра в лигата).
"В момента различията са фундаментални, смята професорът по право Гари Робъртс, експерт в спортното право. - Играчите не искат никакъв лимит на заплатите, а собствениците искат ограничения. Ключът към решаването на спора е играчите да се съгласят, че трябва да има някакви ограничения, а след това да се договори такова ниво, с което собствениците могат да се примирят."
Защитавайки промяната в настоящата схема, комисарят на НБА Дейвид Стърн обяви, че оперативната печалба на лигата постоянно намалява, откакто е стигнала своя връх от около 20% за сезона 1992/93. Лигата се надява да ограничи заплатите на играчите до 48-50% от приходите, свързани с баскетбола, които миналата година стигнаха 1.7 милиарда долара. Според Стърн текущите разходи на 29-те отбора в лигата изяждали остатъка след изплащането на заплатите на играчите. Затова 14 отбора оперират при нетен дефицит.
Алън Сандерсън, професор по икономика в Чикагския университет, смята, че оценките за доходността на отделните отбори могат да се подложат на известни съмнения. "Чрез напълно легални и етични средства достатъчно компетентни счетоводител и юрисконсулт могат да ги направят толкова печеливши или губещи, колкото искат", твърди той.
Прокрадва се мнението, че собствениците заложиха на локаута вероятно не защото губят. Ако спечелят надлъгването с играчите, те просто ще спечелят много пари. Последният им ход за заздравяване на позициите в преговорите бе искането регионалният съд в Манхатън да обяви, че не трябва да плащат заплати по време на локаута.
"Ако разходите за заплати бъдат свити до 50% от приходите, свързани с баскетбола, собствениците ще прибират 7-8% от общите приходи в дългосрочен период - между 2 и 5 милиарда долара", е мнението на Родни Форт, професор по икономика във Вашингтонския университет.
От друга страна, приходите ще се увеличат значително с новия договор за телевизионните права в САЩ, който надвишава почти два пъти стария. В бъдеще се очакват и по-големи приходи от растежа на телевизионния и търговския пазар, свързани с растежа и подобряването на професионалния баскетбол в цял свят. Това може да доведе и до евентуални плейофи на шампионите от различни лиги, включително и НБА. Сега най-голямата печалба на собствениците идва от нарастването на стойността на отборите им. Когато те бъдат продадени, разсрочените им приходи се облагат с по-нисък данък. Друго облекчение е възможността да се начисляват амортизации за играчите, които могат да стигнат до половината от цената на отбора.
"Стойността на спортните отбори постоянно нараства, и то с процент, по-голям от инфлацията, така че не може да се каже, че те губят пари", смята професор Форт.
"След като отборите се продават за по-високи цени, излиза, че те са печеливши", е мнението и на професор Сандерсън.
Локаутът може да се окаже жизненоважен за шесткратния шампион "Чикаго булс", защото заради него 9 от 12-те играчи на отбора от плейофите все още не са станали официално свободни агенти, докато Майкъл Джордън обмисля бъдещето си. Само Рон Харпър и Тони Кукоч имат договори за следващия сезон.
"Ако "биковете" вече бяха станали свободни агенти, те щяха да бъдат жертвани, смята Марк Бартелстейн, личният мениджър на Стив Кър и Джуд Бъшлър от "Чикаго". - Щеше да стане така, че докато Майкъл определи бъдещето си, голяма част от съотборниците му вече щяха да бъдат спазарени."
Заради локаута са спрени всякакви преговори, сделки, подписвания със свободни агенти и почти всичко останало, което е свързано с лигата. Това дава време за размисъл на Джордън. Той заяви наскоро, че е склонен да се откаже от баскетбола. Майкъл обаче няма да вземе окончателно решение, докато не види в каква посока тръгва отборът. Ако се започне подновяване на състава - той ще си тръгне, ако бъде запазен шампионският състав - вероятно ще се върне.
Голяма въпросителна е и бъдещето на Скоти Пипън, който в продължение на години се чувстваше недооценен и на няколко пъти обяви, че ще се махне от "Чикаго". Пипън обаче смекчи мнението си, след като "биковете" спечелиха шестата си титла. Той вдигна цената на акциите си с блестяща защитна игра срещу "Юта" във финалните мачове.
Ако Джордън реши да си отиде, "Чикаго" със сигурност ще се заеме с обновяването на състава. Докато суперзвездата вземе някакво решение, отборът няма да може да оперира свободно на пазара на свободни агенти. Шефовете вероятно ще заделят настрана около 33 милиона долара, колкото беше заплатата на Въздушния през миналия сезон. Засега обаче това е на заден план - шампионите търсят заместник на треньора Фил Джексън, тъй като е ясно, че заради локаута играчите не могат да напуснат. "Локаутът е опасен за всички, но ако има някой отбор, който да печели от него, това е "Чикаго". Поне в краткосрочен период", смята Бартелстейн.
НБА е известна със способността си не само да оцелява, но и да процъфтява въпреки жестоката конкуренция на бейзбола, американския футбол и хокея. През 1983 г. баскетболната лига и профсъюзът на играчите за първи път в историята на професионалния спорт се договориха за таван на заплатите, след като комисарят Стърн беше обявил, че няма купувачи за 6 от тогавашните 23 отбора на каквато и да било цена. Затова таванът за заплатите - 3.6 милиона за първия сезон, беше договорен в името на оцеляването. Благодарение на ръководството на Стърн и на способността да се избягват спирания на мачовете, които досега разочароваха запалянковците в другите спортове, НБА все още процъфтява.
Сега обаче, след като двете спорещи страни не са водили преки преговори повече от 20 дни, повечето наблюдатели смятат, че загубата на мачове е неизбежна тази година, освен ако играчите отново не отстъпят.
"Това е покер", казва професор Сандерсън. "Доста се блъфира и се позира. Докато играчите не пропуснат някоя заплата или собствениците - приходи от някой мач, цената на тази шумотевица не е висока."
При най-лошия сценарий локаутът може да накърни популярността на НБА, а оттам в бъдеще да намали приходите от продажба на телевизионните права. Сандерсън обаче е сигурен, че независимо дали собствениците или играчите ще надделеят в преговорите запалянковците ще загубят във всеки случай.
Отборите с най-много разходи за заплати за 1997/98 в милиони USD.
Най-високо платените играчи за сезона 1997/98 в милиони USD
Любимци на столичната община ще ремонтират "Васил Левски"
"Риалти" предлага срещу 3 млрд. лева да разкраси националния стадион
За по-малко от месец "Национална спортна база" ЕАД направи своя избор за изпълнител на ремонта на трибуните на стадион "Васил Левски". На 9 юли комисията, която проведе тръжните процедури, е решила да възложи строително-монтажните работи и доставката на седалки на столичната фирма "Риалти" ООД. Управителят на "Риалти" Димитър Рагин е бивш изпълнителен директор на "Златни пясъци" - Варна. С офертата си от 3.209 млрд. лева строителната организация печели обявения на 15 юни търг в надпревара с още 17 български фирми. Останалите участници обаче все още не са официално уведомени за крайния резултат от търга, въпреки че това е изискване на закона, за да могат да обжалват.
Бързата процедура на търга бе продиктувана от факс от УЕФА, с който европейската футболна централа уведомява ръководствата на стадионите "Васил Левски" и "Българска армия", че са одобрени за мачовете от първа и втора квалификационна фаза за сезона 1998/1999 г. За следващите кръгове разрешение ще имат само ако съоръженията са снабдени с индивидуални седалки. Всички сектори, които не отговарят на това изискване, трябва да останат затворени. Решението се прилага и за квалификационните мачове за европейско първенство. Единствен стадион "Нефтохимик" (Бс), с изключение на 3000-те си правостоящи места, напълно отговаря на новите изисквания на УЕФА и ФИФА и е одобрен за всякакви международни мачове.
Проблемът най-после сложи край на четиригодишните умувания на няколко ръководства на НСБ кога да се започне ремонт на "Васил Левски".
"Комисията заседава на 9 юли, като разгледа пакета документи на четирите най-добри оферти - на фирмите "Риалти", "Омикрон", "Кофражи" и ССТ, съобщи директорът на НСБ Анатоли Илиев. Предварително бяхме направили маркетингово проучване за реалните стойности на материалите и върху тях анализирахме направените предложения. Стараехме се да бъдем реалисти, като не се подвеждаме от най-ниската или най-високата оферта, която стигна 6 милиарда лева."
Различните предложения са преминали през ситото на 10 показателя, определени от отделите по строителство. Първият е предоставяне на гаранции. "Спряхме се на фирма, която наистина изпълнява такива поръчки, има собствена техническа готовност, има необходимия кадрови и технически потенциал, с който да извърши този ремонт. Референциите, които представи "Риалти", са за извършено голямо строителство в София и в чужбина", поясни Илиев.
Друг критерий е готовността да се работи по изготвения още през 1996 г. проект за седалки, тип "Мондо", които отговарят на определените от УЕФА международни изисквания и стандарти и са съобразени с проблемите на стадиона и възможностите за конструиране. "Смятаме, че с тези седалки стадионът, освен че ще отговори на изискванията, ще бъде привлекателен за хората", допълни шефът на НСБ.
Отделните сектори ще бъдат оцветени в различни цветове. Във ВИП-зоната седалките ще бъдат с облегалки на ръцете, в специалната ложа ще са в друг по-комфортен модел. Останалите ще са с подвижни, безопасни седалки, обработени за корозоустойчивост. "Искаме срок за поддръжка на тези седалки от 5-10 години, защото след всеки мач търпим поражения на имуществото. Изгодно за нас е фирмата да се грижи за тези работи. Освен това самите седалки трябва да имат гаранция за здравина от 10-12 години, каквато определиха нашите специалисти при подобно качество на материала", заяви Илиев.
Изисква се още при строителството да се използват нови, доказано икономични технологии. Възможно е наистина "Риалти" да са отговорили на 10-те основни критерия. Класацията по обща стойност на монтажните работи и доставката на седалки извежда фирмата на четвърто място. За целите на конкурса фирмите са представили и допълнителни финансови показатели. Те ще се използват при ценообразуване на дейности, които може да се наложат в допълнение на посочените в тръжната документация. Точно тези показатели показват, че "Риалти" дава най-висока обща цена на труда, която е 2432 лева на човек на час.
В същото време в тръжната документация не е посочено, че трябва да се оферира едновременно за строително-монтажни работи и за седалки, твърдят участници в конкурса. Само отличените четири фирми обаче са предложили комбинацията от двете. Няма еднозначен отговор от комисията дали това означава, че останалите фирми са декласирани, защото са заявили участие само в една от двете дейности.
Освен пред комисията "Риалти" едва ли може да се похвали пред столичани със строителството си в София. Прави впечатление, че тя определено се толерира от столичната община, която я включи заедно с Българска стопанска камара в смесено дружество за строителството на бизнесцентър на мястото на градската библиотека на ул. "Гурко". От юли миналата година досега обаче строителството е почти на кота нула. Може да се окаже така, че столичната община да получи акциите на останалите съдружници, без това обаче да помогне особено за строителството на сградата. При създаване на смесеното дружество общината използва Закона за особените залози и накара останалите съдружници да заложат акциите си, които тя пък може да усвои при неизпълнение на договорните им задължения.
Освен на "Риалти" подарък от общината под формата на участие в смесено дружество общината направи само още на Главболгарстрой за строежа на хотел "Хилтън". Така на практика двете строителни фирми получиха по право възлагането на строителството. Иначе по Закона за държавните и общинските поръчки общината трябваше да покани и други фирми да участват в състезанието за строителство, ремонт или друга услуга.
Въпреки всичко ремонтът на стадион "Васил Левски" трябва да започне в началото на август с разбиване на станалата на пясък и чакъл т.нар. циментова замазка. Тя е на 30 години и е тотално компрометирана. От течовете целият стадион е в окаяно състояние. Не е тайна, че в някои сектори има слягане на конструкцията до 25 см, което е особено опасно. Тези места са поддали от годините и от свлачищния терен. Най-сериозно е положението и между сектор Г и сектор А, откъдето ще тръгнат строителните поправки. Изпълнението ще бъде поетапно. Секторът, който се ремонтира, няма да бъде пускан за мачовете. Статистиката показва, че през отпускарския август не се събират повече от 10 000 запалянковци на мач. На 12 август миналата година мача България - Израел гледаха на живо 12 000. При най-посещаемите срещи между ЦСКА и Левски идват около 33 000 фенове. Илиев смята да натоварва повече сектор А, защото е достатъчно голям. Сектор В ще остане помощен.
Плановете са ремонтът да приключи за около една година. "Кога точно ще свършим с всичко е въпрос, на който не мога да отговоря. Изискванията ни са фирмата да издаде готов съответния сектор и чак тогава да продължи по-нататък. Ако прибързаме със сроковете, може да има непредвидени последствия. По мнението на специалисти до една година с добра организация стадионът ще бъде доведен до желаното състояние, каза шефът на НСБ. Закъснели сме със сроковете. Но ако се започне веднага, ще имаме възможност да уведомим УЕФА, че сме предприели реални действия и че сме набавили парите. Така те ще могат да изпратят в края на годината свои представители и стадионът да си влезе в нужния лиценз и да получи разрешение за домакин на международни мачове."
Финансовото обезпечаване на ремонта ще се извърши предимно от Българския спортен тотализатор. Шефът на тотото Неделчо Прошков дава уверенията си, че вече има събрани 2 млрд. лева и че останалата сума ще се набави навреме. Ако НСБ успее да осигури собствени приходи, те също ще бъдат използвани за строителството. Пари от УЕФА обаче не се очакват, въпреки че председателят на КМФВС Цвятко Барчовски очакваше "хуманитарна помощ" от футболната централа.
"Не съм запознат с методиката на превеждане на пари от ФИФА и УЕФА за такъв род дейности. Това, което знам от международните правилници, е, че пари се превеждат тогава, когато има възложена домакинска проява на обекта. Ако сме в такъв списък и можем да очакваме някакви средства, то те са добре дошли. Аз лично не знам за такова нещо", призна Илиев.
Ремонтът на спортното съоръжение, изглежда, притесни само президента на "Левски" Томас Лафчис, който единствен от представителите на столичните футболни клубове все още не е подписал договор за ползване на стадиона. Той дори намекна, че сините ще играят срещите си на стадионите "Георги Аспарухов" и "Раковски".
"Както обикновено, и тази година първо на г-н Лафчис бе предложен такъв договор, който не се отличава и на запетая от това, което предлагаме на другите софийски клубове. Срещу 35% от приходите от продажба на билетите за съответните мачове всички ще получат нужното обезпечаване и обслужване. Все още очакваме среща с Лафчис, след която "Левски" да продължи да играе на националния стадион", надява се управникът.
Оферти за търга на фирмите участнички.
* строително-монтажни работи.
Европейци помагат на родните цигани
Посланикът на Великобритания у нас Роджър Гай Шорт ощастливи ломските цигани с дребен селскостопански инвентар, съобщи БТА миналата седмица. В града край Дунава дипломатът откри и нова фурна, която ще снабдява безплатно с хляб местните социално слаби - предимно от ромски произход. На тези мургави граждани в Лом, които притежават земя, мистър Шорт е подарил мотики, лопати и ножици, предава новинарската агенция. Рейдът сред ниските слоеве на нашето общество посланикът на Нейно величество английската кралица продължил с откриване на обновена с британски пари работилница за плетени мебели в затвора за непълнолетни престъпници в Бойчиновци.
Подарък за родните цигани изпратил и еврокомисарят Ханс ван ден Брук. В края на миналата седмица холандецът изпрати към България конвой, който съдържа дарение за българските роми. Г-н Ван ден Брук решил, че тукашните мургави космополити имат нужда от две ръчни преси за производство на тухли и керемиди. С тяхна помощ циганите трябвало да си построят сами къщи.
Диалектика
В нощта на сряда срещу четвъртък, заедно с проливните дъждове и гръмотевиците, на белия свят се появи и малката МАРИЯ ВЪЛДОБРЕВА. Майката Яна и таткото Стефан въпреки лошото време отишли пеш до родилния дом на ул."Шейново", където екипът на д-р Чоргова без проблем помогнал на родилката и бебето от 2.8 кг. Още не е ясно дали малката ще има предпочитания към артистично-музикалния път на баща си или към адвокатския избор на майка си.
В деня преди премиерата на "Цар Калоян" осуетената от дъжда репетиция беше заменена със снимките за рекламен клип на GSM-оператора "МобилТел". Телевизионният спот, реализиран от екип на "Каналето", е с участието на манекенката на агенция "Елит" Джоан Брадбъри.
"Двайсет и втори юли е сакрална дата, защото почват отпуските. Трябва да приключим дотогава, каквото можем", заяви миналата седмица Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Сакралната дата явно се отнася само до служителите на агенцията, защото Дюлгеров побърза да се оправдае, че надзорът винаги е на разположение, само да имало приватизационни сделки за одобряване.
"Мислех, че работим за една и съща кауза, а нещо в тона ви не ми харесва", скастри Юлия Берберян журналистката от в. "Демокрация" по време на пресконференция миналата седмица, след като представителката на синята медиа зададе въпросите си към участниците. Майката на сестри Малееви, която е и настоящ депутат от СДС, беше поканена от Българската асоциация на университетските жени на представянето на предложенията им за закона за закрила на детето.
Министърът на околната среда и горите Евдокия МанEва организира преди седмица екскурзия за чужди дипломати в Севлиевския Балкан. ВИП-групата се разхождала няколко часа в един от планинските резервати там. Преди началото на планинския преход дипломатите и г-жа Манова похапнали местни специалитети.
Главният секретар на СДС Христо Бисеров беше забелязан миналата седмица заедно с представителен чужденец в хубавата столична пицария "Пунто". Наблюдателни софиянци видяха, че политикът вече се вози на чисто нов джип "Тойота" със синя лампа на покрива. Доскоро г-н Бисеров използваше "Гранд Чероки". На "Тойота" с висока проходимост, но по-малък модел се радва и вицепремиерът Александър Божков. За всеобщо учудване обаче той кара сам полагащия му се служебен автомобил през почивните дни.
В Германия отпразнува рождения си ден футболния национал Анатоли Нанков. Крилото на софийския "Локомотив" в момента е на лагер със съотборниците си край немския град Хамбург.
България не може да влезе в Европа, ако спрямо бездомните животни действа по груб, отречен от цивилизацията начин. Това обяви миналата седмица Иван Татарчев, председател на Националната фондация за защита на животните, почетен председател на ВМРО и главен прокурор на републиката. Обвинител номер едно се заканва да изправи на съд за хулиганство всеки, който дръзне да вдигне ръка срещу безпризорно четириного. "Няма да търпя подобни прояви", заканва се Татарчев.
В едномесечен отпуск излиза тази седмица генералният директор на БНТ Иван Попйорданов. Полагащата му се почивка телевизионният шеф ще изкара в селската си къща заедно със съпругата си. Там Попйорданов ще отпразнува и рождения си ден, на който преди седмица беше заплашил, че ще подаде оставка. Докато тв началникът е в отпуск, БНТ ще се управлява от назначения съвсем наскоро изпълнителен директор Тома Иванов.
Виц на седмицата:
Политикът Александър Томов обичал да седи в кабинета си, да гледа с разбиране и любов в огледалото и да вдига телефона с думите: "Най-добрият политик на България слуша!"
Един ден обаче му позвънил президентът Петър Стоянов. Той чул репликата на Томов и озадачен бързо затворил телефона. "Как така успях да звънна на собствения си номер", учудил се Стоянов.
