Има три сериозни причини, поради които политическата нестабилност в Италия може да не доведе до падането на кабинета. Има и една сериозна причина, поради която кабинетът на Романо Проди може да бъде свален. Първо, има вероятност очакваният успех на единната европейска валута да прекрати трусовете и да намали разногласията между партиите в парламента. Това стана по-вероятно миналия месец, когато проект, целящ въвеждане на допълнителни мерки за постигане на консенсус по политическия дебат за промени в италианската конституция, завърши с неуспех. След като опозиционният лидер Силвио Берлускони обяви, че програмата за конституционни реформи ще бъде отхвърлена, всяка партия в парламента реши да изложи възраженията си. В момента партиите преследват единствено конюнктурни цели и е твърде вероятно да се стигне до сериозна политическа криза, без някой да поеме политическата отговорност. Въпреки това, ако кабинетът се задържи на власт в следващите месеци, той ще управлява още поне година. Мандатът на президента Скалфаро свършва през април 1999 г. и според конституцията той не може да разпусне парламента и да насрочи нови избори шест месеца преди изтичането му.
Втората причина, поради която сегашното правителство може да остане на власт, е безпорядъкът, царящ в редиците на десницата. Въпреки някои отлични резултати, постигнати в скорошните местни избори, десницата не е готова за нови парламентарни избори. Свободният съюз на Берлускони има проблеми със сепаратистката Северна лига. Джанфранко Фини, постфашисткият лидер, е недоволен, че предполагаемият му съюзник Берлускони пренебрегва конституционните реформи, посредством които той се надява да бъде избран чрез преки избори за президент. Самият Берлускони е в конфликт с бившия президент Франческо Косига, който подкрепи кабинета на Проди по време на вота за разширяването на НАТО. Косига се надява да направи пробив между Берлускони и Фини и да запълни празното място на нов фаворит за водач на партиите от десния спектър. Друго, което може да размести политическите пластове отдясно, е присъдата от две години и четири месеца затвор, получена от Берлускони за незаконно финансиране на политически партии и по-специално за 8 милиона долара, дадени от него на социалистите през 1991 г. Третата причина, която може да запази поста на Проди, са неговите извънкоалиционни съюзници, възстановените комунисти. Те са наясно, че без него ще имат по-малки възможности за получаване на услуги от правителството. Лидерът им Фаусто Бертиноти е наясно, че засега привържениците му подкрепят кабинета и бяха ядосани, когато той почти бе го свалил миналия октомври заради проектобюджета за 1998 г. Ако Бертиноти отново не се съобрази с тях, те могат да го заменят с някой по-добре настроен към сегашното правителство.
Въпреки всичко коалицията от партии, подкрепящи правителството, показва признаци на разцепление и може сегашният министър-председател и кабинетът му да не издържат дълго. Те едва ли са в състояние да задоволят непрестанните капризи и да угодят на всички, които искат да трупат политически дивиденти за сметка на правителството. Още повече че при сегашната политическа деконцентрация партиите не могат да предложат стабилна парламентарна подкрепа и конструктивна политическа среда. Настоящият парламентарен климат и постоянните сметки и борби за доминация на конюнктурни интереси не дават възможност за работа на правителството. Всичко това може да го събори. Дори и това да не стане обаче, нестабилната парламентарна подкрепа и политическите условия, в които то е принудено да работи, могат да обезсмислят усилията му. Самият Романо Проди заяви на 6 юли, че ако партньорите му в коалицията не успеят да съгласуват политическите си действия, той ще подаде оставка. Това няма да е изненада за запознатите с италианската политическа действителност. Все пак средната продължителност на живота на италианските правителства след Втората световна война е малко повече от година и половина, а сегашният кабинет вече я е преминал - така че политическите кризи никога не са неочаквани.
Външната политика е напрежение между принципност и прагматизъм
Чарлс Купчан, доцент по международни отношения в Джорджтаунския университет, пред в. "Капитал"*
Какво прави кризата в Косово по-различна от босненската?
- Различна е в няколко аспекта. Единият - статутът на Косово като част от Сърбия и степента, до която действително всички партии с изключение вероятно само на Армията за освобождение на Косово искат да разрешат проблема в контекста на запазването на границите на сегашна Югославия и Сърбия. Това е поради загрижеността, че независимо Косово би имало сериозен отзвук за Албания и за албанците, живеещи в Македония. Втората разлика е, че в Косово няма дълга история на многоетничност. В Босна имате различни групи, които живеят заедно, дори в някои случаи сключват брак помежду си - в Косово сърбите и албанците имат тенденция да живеят много разделени. Третата отлика между Косово и Босна е, че употребата на военна сила в Косово ще бъде малко затруднена, защото там няма фиксирани позиции и военни щабове, а партизаните са доста мобилни. Така че не можеш просто да решиш да бомбардираш Кале.
Косово донякъде е босненската криза, продължена в по- друг съдържателен модел. При предишния конфликт всички казваха: да направим така, че да сме сигурни, че той няма да се разпростре до Косово и Македония. Това е една от причините силите на ООН да бъдат разположени на границата между Македония и Косово, патрули имаше и на албанската граница. Проблемът сега е в Косово, на границата с Македония, и възможността за разпростирането на конфликта вече не е хипотетична и отдалечена, а е нещо, което реално заплашва да се случи.
Изчерпани ли са всички дипломатически възможности за мирно решаване на конфликта?
- Не мисля. Диалог продължава да има, в него продължават да участват Холбрук и Хил. В последните дни сенчестата дипломация не постигна много. Смятам, че има някои основания да бъдем песимистично настроени за това, че ще има политическо решение. Но мисля и че потенциалното включване на Армията за освобождение на Косово в разговорите може да бъде важна крачка напред. От друга страна, ако Армията за освобождение на Косово е важна политическа сила и нейното съдействие стане от значение за разрешаването на проблема, тогава с тях трябва да се разговаря.
Събитията, които се случват сега, може би ще увеличат възможността за дипломатическо решение. Но вярвам, че за това трябва да има времева рамка, срокове. Защото времето е в услуга на преливането на конфликта, в услуга на проблемите в Македония поради напрежението, което се създава там. В случая "Босна" открихме, че президентът Милошевич наистина има нужда да бъде конфронтиран с перспективата за използване на сила, преди той да намери волята да клекне. И ако реши, той може да продължи да маневрира и да хитрува с месеци. Затова ми се иска НАТО да даде някакво измерение във времето на преговорите.
Какви са вероятностите разговорите между посланик Холбрук и Армията за освобождение на Косово да станат прецедент, който да влоши отношенията с Европейския съюз?
- Не съм толкова запознат с различието в гледните точки на Европейския съюз и тази на Холбрук. Мисля, че решението на Холбрук да разговаря с т.нар. партизани беше продиктувано от степента, в която те изглеждат сериозна сила, контролират територии, имат поддръжници. И да се каже нещо от рода, че ще се стиковаме само с Ругова и сръбското правителство, когато има друг голям играч, е проблематично. В преговорите за Босна беше много важно да участва Милошевич, представител на Караджич и Младич и други босненски сърби, защото иначе нямаше да има обединен глас. Сега би било за предпочитане да се има предвид само Ругова, отчасти защото той представлява една визия, политическа платформа, която е по-умерена и по-малко ориентирана към независимост, но това не е възможно.
Сериозна ли е идеята за пълна независимост на Косово?
- Независимост за Косово не трябва да е на дневен ред сега. Някъде някои може да я таят, но мисля, че е за предпочитане Косово да получи голяма степен на независимост, но да не бъде признавана като нова независима държава. Отчасти защото това ще провокира проблеми относно позицията в Сърбия и ще направи преговорите за уреждане на конфликта много по-трудни, първо, поради историческата значимост на Косово, второ, заради недомлъвките в отношенията между македонците и албанците в Македония и страха, че това може да създаде натиск за сходно признаване на независимост на албанската част на Македония. Евентуалното признаване на независимо Косово може да има дял в нестабилността и битките, свързани с декларирането на независимост, вероятно открита инвазия от страна на Сърбия и огромни бежански потоци в Македония. И това отново ще предизвика голям проблем, защото вече имате албанското население, което е почти 1/3 от македонското.
Какво е мястото на инициативата "Партньорство за мир" на регионално ниво, при решаването на конкретни конфликти?
- "Партньорство за мир" е по-добра в решаването на регионални проблеми, преди да са възникнали, отколкото да ги решава, след като вече са се превърнали в проблеми. "Партньорство за мир" е програма за интеграция и сътрудничество, такива упражнения, които да направят така, че държавите да се чувстват по-удобно със съседите, да започнат да имат многостранен, повече от национален подход към външната и отбранителната политика.
Работи ли идеята на Балканите, които са известни с историческите си предразсъдъци?
- В някаква степен тя работи, като руши остатъчните утаечни подозрения и враждебност, защото сили от различен национален произход или етнос се обучават заедно, хранят се на една и съща маса. Това също създава чувство на общност, преодоляване на разделеността. Но проблемите на Балканите са по-дълбоки от това и в случая с Македония фактът, че има американски военни части, трениращи с македонски, това определено помага на Македония да започне да се чувства свързана с европейските и атлантическите институции. Но също така има доста работа, която трябва да бъде свършена вътре в Македония, за да се запази мултиетничността и да се направи така, че албанците да чувстват, че принадлежат към македонската държава. За много от тези неща международните институции не могат да помогнат - това е политиката на македонското правителство и възможността македонците и албанците да работят за взаимната си интеграция.
Каква е ролята на малките играчи, на балканските съседи, при решаването на конфликти?
- Едното е да осигурят генерална подкрепа за това, което международната общност прави. Другото може да бъде военно сътрудничество, ако се налага, да предоставят право на използване на въздушното им пространство или комуникационна инфраструктура. Мисля, че вероятно най-важната стъпка дългосрочно е да помогнат за подобряването на регионалната среда, така че много от напреженията, които продължават да съществуват на Балканите, да започнат да се успокояват. Примерът могат да бъдат отношенията между България и Македония, където Македония е държава в беда поради войната в Косово, заради вътрешната си политика, защото с всеки от съседите си - България, Гърция, Сърбия, Албания, тя има някакъв вид директен проблем или повече исторически ориентиран дебат относно етничност и език и това кара македонците да се чувстват като че нямат сигурна обкръжаваща среда.
Едно нещо, на което определено трябва да се даде тласък, е по-голямата регионална интеграция - икономически. Мисля, че ще бъде много полезно и за България, и за Македония да се придвижат напред в отношенията си. Отчасти защото проблемът, който ги разделя, е политически важен, но в крайна сметка проблемите не са много - стратегически, икономически всичко се отнася до това има ли отделен македонски език и дали македонците исторически са българи. Хората могат да дискутират това в следващите две хиляди години, но междувременно те трябва да вършат всекидневната си работа за подобряване на икономическите им връзки, разговорите за транспортен коридор Изток - Запад трябва да се приближат към реалността.
Тук все още съществува опасно съседство - Югоизточните, Южните Балкани и Югоизточна Европа. Мисля, че България, отчасти защото е малко извън главната арена на напрежение и конфликт, има привилегията да поеме лидерството в опита за подобряване на връзките между държавите, които съставят Южните Балкани.
Интервюто взе Ива РУДНИКОВА.
*Чарлс Купчан е работил като директор по европейските дела в Националния съвет по сигурността по времето на първата администрация на Бил Клинтън.
Външната финансова помощ няма да донесе спокойствие в Русия
Русия се радва, Русия ликува. Светът се съгласи да й отпусне кредити за 22.6 милиарда долара до края на следващата година и опасността от девалвация на рублата и спиране на плащанията по държавния дълг се превърна в кошмар от миналото. Цените на акциите растат с рекордни темпове, доходността по държавните облигации пада, сякаш е привличана от гравитацията на Юпитер. Новата правителствена програма и действията на кабинета получават похвали от всички страни - от Бил Клинтън до Мишел Камдесю. Но както твърди вторият закон на Чизълхолм, "всеки път, когато нещата вървят по-добре, вие не сте забелязали нещо". Справка - Югоизточна Азия, където международната помощ потуши до известна степен финансовата криза, но не успя да предотврати обществените трусове.
Според новите договорености с международните финансови институции Русия трябва да получи заеми в размер на 12.6 милиарда долара до края на годината, от които 11.2 милиарда ще дойдат от Международния валутен фонд, 800 милиона от Световната банка и 600 милиона от японското правителство. Освен това на Кремъл ще бъдат преведени 2.2 милиарда долара от договорени по-рано кредити. За 1999 г. се предвидени траншове в размер на 7.8 милиарда долара, 4.5 милиарда от които бяха договорени преди две седмици в Москва. Сумите, които ще получи Русия, са рекордни за Европа след плана "Маршал" и идват в момент, когато трезорите на МВФ са изпразнени след отпуснатата помощ за Югоизточна Азия. За да събере пари за Русия, фондът е принуден да поиска нови вноски от 11-те си най-големи акционери и да задейства кредитна линия, която не е използвана от 1978 г. Американската администрация упражни сериозен натиск върху МВФ за бързото приключване на преговорите, което пролича в различните позиции на мисията в Москва и ръководителя на втори европейски департамент Джон Одлинг-Смий, който водеше разговорите с руските представители. Мисията, която познава отблизо състоянието на руската икономика, е настоявала да не се отпускат нови кредити, докато не бъдат реализирани предвидените мерки, но трябваше да отстъпи пред политическите съображения на Белия дом.
Опасността Русия да се превърне в "Индонезия с ядрени ракети" сериозно безпокои Запада. Във Вашингтон и останалите водещи световни столици добре разбират, че отказът от финансова помощ би довел до девалвация на рублата, нов икономически крах и големи социални сътресения, водещи до непредвидени изменения в политическата система. Те не можеха да допуснат сценария от Индонезия и Южна Корея, които получиха кредити, след като девалвираха националните си валути. Затова Западът предпочита да хвърля пари, преди да е видял положителните резултати от политиката на руското правителство, и затова на 20 юли бордът на директорите на МВФ ще одобри първия транш от 6.5 милиарда независимо от гласуванията в Държавната дума.
Огромните кредити, които Русия ще получи, ще й дадат възможност да си поеме дъх, но няма да решат проблемите. Милиардите долари са само обезболяващо средство, което не премахва злокачествените образувания в икономиката. "Парите ще стигнат за половин година", смята мениджър в московски инвестиционен фонд. Голямата част от заемите ще отидат за увеличаване на валутните резерви на централната банка, които през последната седмица изтъняха до 13.5 милиарда долара. Те няма да се числят към външния дълг на страната за разлика от парите, които ще пристигнат от Световната банка и Япония. Останалата част от кредита ще бъде използвана за покриване на задълженията по държавните облигации. За ограничаване на вътрешния дълг Министерството на финансите обяви, че ще прекрати новите емисии и ще предложи на сегашните притежатели на облигации да ги обменят за 7- и 20-годишни еврооблигации, деномирани в долари. Целта е да се върне доверието на инвеститорите, които през последните седмици отказаха да купуват облигации при доходност, по-ниска от 100% годишно.
Освен от възстановяване на доверието другото, от което се нуждае Русия, е структурна реформа на икономиката, която да й помогне в бъдеще да избегне постоянните кризи. Трябва да се намали зависимостта от износа на суровини, който може да поднесе неприятни изненади, както се видя от началото на годината, когато рязко се понижиха цените на петрола, природния газ и основните метали. Ръстът в промишленото производство беше ограничаван през последните години от строгата финансова политика на централната банка и през следващите години положението няма да се измени съществено. Основното изискване на МВФ за отпускането на новите кредити е намаляването на бюджетния дефицит до 2.8% през 1999 г. от сегашните 5%. Премиерът Кириенко се надява да балансира приходите и разходите в бюджета до 1 ноември, но за това ще разчита на подкрепата на Думата, която трябва да приеме антикризисната му програма. Усилията за увеличаване на данъчните приходи през юни не доведоха до значими резултати въпреки показните акции и заканите на шефа на данъчната служба Борис Фьодоров. Нарастването на приходите със скромните 3% показва, че планираното намаляване на бюджетния дефицит ще стане чрез ограничаване на разходите. В момент, когато страната е обхваната от нова стачна вълна заради неизплатени заплати, подобна перспектива крие неясни последствия. Парите от МВФ не означават нищо за хилядите миньори, които блокират транссибирската линия и обсаждат сградата на правителството, оръжейниците, учителите и другите протестиращи, но ново намаляване или забавяне на заплатите неизбежно ще ги тласне на по-крайни позиции.
Еуфорията около получените заеми почти напълно успя да прикрие тревожните симптоми в руското общество. Събитията от последните месеци свалиха до рекордно ниски нива популярността на президента Елцин, за когото на нови президентски избори биха гласували едва 4% от руснаците. Повече от половината гласоподаватели искат държавният глава да се откаже от пълномощията си предсрочно. Уволнението на Виктор Черномирдин през март и назначаването на 35-годишния Кириенко за премиер лишиха Елцин от сигурен гръмоотвод, който да понася ударите за неуспехите на правителствената политика. Липсата на изразена идентичност на кабинета кара руснаците да персонифицират управлението на страната единствено със своя президент. "Елцин в Освиенцим" написаха на един от плакатите си протестиращите миньори, които бяха сигурна опора на Елцин при възхода му в началото на 90-те години. Самият Кремъл е обхванат от неувереност заради неясните планове на своя стопанин. Представителят на президента в Конституционния съд Сергей Шахрай беше уволнен, след като обяви, че на следващите президентски избори ще подкрепи московския кмет Юрий Лужков. Истински скандал предизвика интервю на заместник-началника на президентската администрация Игор Шабдурасулов, който даде да се разбере, че Елцин се стреми към трети мандат, въпреки че е силно уморен физически и психически. Според него печелившата комбинация на изборите през 2000 г. ще включва Лужков и лидера на комунистите Генадий Зюганов, към които може да се присъедини Черномирдин.
Парламентът, който никога не е бил в добри отношения с президента, одобри по-голямата част правителствената програма, но обяви, че Русия може да получи международните кредити едва след ратифицирането им от Думата. Депутатите ще подновят работата си на 25 август с работата върху бюджета за следващата година. Обсъждането ще съвпадне с традиционните есенни протести, които през тази година могат да придобият много голяма сила. В Индонезия и Южна Корея излизането от финансовата криза под ръководството на МВФ беше съпроводено със социални безредици, които в Индонезия доведоха до смяната на президента.
В Москва сравняват сегашната ситуация с август 1991 г., когато група хардлайнери спретнаха преврат на намиращия се в отпуск Михаил Горбачов. "Независимая газета", собственост на Борис Березовски, публикува получен в редакцията документ за подготовката на нов пуч. Елцин осъди кандидат-превратаджиите на среща с висшето военно командване и заяви, че има сили да се справи с тях. През 1991 г. и 1993 г. той успя да наложи волята си с помощта на армията, но тогава имаше подкрепата на обществото. Сега президентът е останал сам и следващият трус може да бъде фатален за него.
"Номура" скара АП с търговското министерство
През миналата седмица стана ясно, че надзорният съвет на Агенцията за приватизация и министърът на търговията и туризма Валентин Василев не са се разбрали за стратегията по приватизацията на "Булгартабак холдинг". Надзорът на АП смяташе, че създаването на подобна стратегия, одобрена от Министерския съвет, трябва да предшества избора на посредник за продажбата на тютюневия холдинг. Именно липсата на такава стратегия беше посочена от надзорниците на агенцията като основен мотив да отхвърлят "Номура" за посредник при продажбата на холдинга. Впоследствие търговското министерство счете, че може да мине без писане на стратегия, и изпрати на надзорния съвет становище с осем критерия, които трябва да се имат предвид при избора на приватизационен агент на Булгартабак.
Според Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет, някои от изискванията на търговското министерство, са трудно изпълними едновременно. Дюлгеров съобщи, че критериите, които си спомня от становището, са да се постигне максимална цена по приватизационната сделка; да се разшири влиянието на холдинга на чуждите пазари; да се привлекат инвестиции в Булгартабак; да се повиши неговата конкурентоспособност спрямо производители като "Филип Морис", "Ротманс" и "Рейнолдс"; да се попречи на евентуално присъединяване на Булгартабак към споменатите конкуренти; да се търси излизане на външни пазари съвместно с други големи производители; да се гарантира националното производство на тютюн като основна суровинна база за Булгартабак.
"Като се поставят подобни критерии, има опасност да се стесни кръгът от потенциални инвеститори. Надявам се, че господин Тасев (зам.-министър на търговията и туризма - бел.авт.) като председател на комисията за избор на посредник ще успее да ги балансира", заяви Асен Дюлгеров.
Становището на министерството практически не добавя нищо ново към досега съществуващата идея за раздържавяването на тютюневия холдинг. Така, след като АП реши, че при това положение може да се направи нов избор, излиза, че отмяната на избора на "Номура" за посредник по продажбата на Булгартабак е била излишна. Най-малкото логично е изборът отново да бъде същият. Аргументите на надзорния съвет да отхвърли "Номура" бяха, че не е редно изборът на консултант да съвпада с избор на стратегия за продажбата на Булгартабак (тъй като кандидат-посредниците предлагаха и бяха оценявани въз основа на вижданията си за приватизацията на холдинга). Според надзора такава стратегия трябвало да съществува преди избора, като с нея се ангажира правителството. Мнението на надзорниците обаче не почива на никакви нормативни изисквания. Преди три седмици на въпроса откъде знае, че търговското министерство ще изготви такава стратегия, Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, отговори, че в крайна сметка имало телефони, а освен това агенцията и търговското министерство били близо в центъра на София, така че щяло да се намери начин да се разберат с министър Василев.
Азиатската криза препъна и Хашимото
Парализата на икономиките в Източна Азия, станалите традиционни от година насам финансови и валутни сътресения в региона и несъстоятелните антикризисни програми, ако въобще ги има, наложиха размествания в ръководствата на тези държави. След Южна Корея, Индонезия и Тайланд промените застигнаха и Япония в началото на миналата седмица. Раздвижване се очаква много скоро и в Малайзия, където умело прикриваната допреди месец нетърпимост между премиера Махатир Мохамад и финансовия министър и втори човек в кабинета Анвар Ибрахим, радващ се на подкрепата на Запада, прерасна в открит конфликт.
Провалът на японската Либералдемократична партия (ЛДП) на изборите за горна камара на японския парламент - "говорилнята", на 12 юли стана повод за оставката на министър-председателя на Страната на изгряващото слънце Риутару Хашимото. Въпреки унизителната загуба на либералдемократите (едва 44 мандата при заявени амбиции за 65-68 и със 17 по-малко от изборните резултати през 1995 г.), несвикнали да губят в реално еднопартийния японски модел, наложил се в следвоенния период, партията запазва контрола върху долната камара на парламента, а следователно и правителството си. Невъзможността да има превес в горната камара при наличието на мнозинство в долната камара на парламента в най-лошия случай (неуспех в привличането на коалиционни партньори) означава забавяне на процеса на трансформирането на даден законопроект в закон до 60 дни. Подобно развитие безспорно ще ограничи свободата на правителството, но не е единствената причина за оставката на премиера.
На резултатите на изборите отпреди седмица се гледаше като на нещо повече от разпределение на 126-те мандата между либералдемократите и 13-те опозиционни формации, повечето сателити на ЛДП. Изборите бяха своеобразен национален референдум за политиката на правителството на Хашимото за стимулиране на икономиката и извеждането на страната от най-жестоката рецесия от 50 години насам. В този смисъл загубата на управляващата партия е недвусмислен вот срещу неадекватните действия на правителството и ясен сигнал за необходимостта от спешни рокади.
Когато през януари 1996 г. Хашимото пое председателския пост на Либералдемократичната партия, осигурил му автоматично премиерското кресло, политикът второ поколение се ангажира да оздрави стагниращото от 1991 г. национално стопанство. Вместо да стимулира икономиката обаче, бившият вече министър-председател поведе война с вътрешната задлъжнялост на страната, която заедно със сегашната стойност на бъдещите държавни пенсионни задължения към настоящия момент възлиза на близо 200% от БВП. За целта в края на 1997 г. доминираната от либералдемократите долна камара на парламента прие специален фискален закон, подготвен от Съвета за фискална реформа към правителството, чийто председател е Хашимото, по силата на който вътрешният дълг на Япония трябваше да се редуцира до 10 на сто от БВП до 2003 г. Поддържането на рестриктивна фискална политика - високи подоходни данъци, данък върху продажбите и рязко свиване на разходното перо в националния бюджет в условията на стагнация, е проява на икономическа некомпетентност, която самият Хашимото призна на пресконференция на 13 юли, обявявайки решението си за оставката.
Под натиска на Вашингтон и разрастващата се вътрешна опозиция в ЛДП, както и прогнозите за отрицателен ръст на икономиката за първите две тримесечия на настоящата година през февруари Хашимото склони да отложи уреждането на вътрешния дълг. Дори нещо повече - през април правителството прие програма за намаление на подоходните данъци с 4 трилиона йени през следващите две години, което ще осигури допълнителни средства за семейния годишен бюджет на 4-членно семейство от средно 72 000 йени (515 долара). Други 10 трилиона йени ще осигурят финансирането на правителствени инфраструктурни проекти, а малко над 2 трилиона ще потекат към затъналата в лоши кредити на стойност 77 трилиона йени банкова система.
Обратният завой в политиката на правителството не бе лишен от поредната проява на икономическа недалновидност. Хашимото не отчете факта, че временното действие на по-ниските данъци в период на рецесия ще има по-скоро за резултат увеличаване на спестяванията за черни дни, отколкото ръст на вътрешното потребление, което на практика обезсмисля частичната фискална реформа в този й вид. Всичко това естествено се отрази върху избирателите, чието доверие в правителството падна под 35 на сто в края на миналия месец.
Изправени пред реалната опасност да загубят изборите за горната камара на парламента, лидерите на управляващата партия се впуснаха в несъгласувани обещания за перманентно намаляване на подоходните данъци. Централният гаф в предизборната суматоха бе разминаването на позициите на Хашимото и външния министър Кейзо Обучи. Ден след като Обучи увери гостуващата по това време в Япония първа дипломатка на САЩ Мадлин Олбрайт като компенсация за разходката на американския президент Бил Клинтън по Великата китайска стена за разработването на план за скорошно въвеждане на трайно по-ниски налози, в телевизионно обръщение Хашимото разясни, че Обучи всъщност не е имал предвид перманентно намаляване на данъците, а стартирането на радикална данъчна реформа.
Липсата на ясна концепция за данъчната политика хвърли дебела сянка върху няколко достойни за адмириране и освен това осъществени проекти на Хашимото. Премиерът в оставка успя да прокара частичната либерализация на финансовия сектор - усилие, в което няколко предшественици на Хашимото се препънаха. От началото на настоящата финансова година (1 април) падна ограничението пред финансовите институции и физическите лица да насочват капитали в чужбина под формата на покупки на ценни книжа на чуждите борси. Пак от първи април Хашимото даде по-голяма независимост на централната банка от финансовото министерство в определянето на основния лихвен процент. За да повиши атрактивността на японските държавни ценни книжа за чужденци и да понижи цената на обслужването на дълга, правителството взе решение от 1 април 1999 г. доходите от лихви по японските правителствени дългови инструменти да бъдат освободени от данъци. И накрая Хашимото наложи международните счетоводни стандарти в страната, с което хаосът в местното счетоводство най-после ще бъде преодолян. Това означава и увеличаване на данъчните приходи в бюджета от корпоративните налози.
Наследникът на Хашимото ще стане известен в края на месеца. Въпросът, който тресе международната общност вече седмица, е дали Япония ще избегне вакуума във властта след оттеглянето на Хашимото. Угрижеността е подхранвана от тезата, че либералдемократите не разполагат с качествен заместник на Хашимото. В противен случай втората по големина икономика в света щеше да се ръководи от друго име още в първите дни на годината, когато фалираха банките Hokkaido Takushoku Bank и Tokyo City Bank и брокерските къщи Sanyo Securities и Yamatchi Securities.
Кандидатите с най-голям шанс за горещия премиерски пост са външният министър Кейзо Обучи, първият секретар на кабинета на Хашимото Сеироку Каджияма и здравният министър Джуникиро Коизуми. Според наблюдателите фаворит е 61-годишният юрист Обучи - протеже на бившия премиер и на сегашния лидер на управляващата партия Нобору Такешита, чието съгласие е необходимо дори и за най-несъществената промяна в партията. Преобладаващо е мнението, че кабинет с министър-председател Кейзо Обучи ще има твърде кратък живот. Причините са липсата на лидерска нагласа и слабите икономически познания на Обучи.
Сеироку Каджияма е лицето на вътрешната партийна опозиция на Хашимото и подобно на Обучи се ползва с подкрепата на един от най-влиятелните хора в партията - Ясухиро Накасоне, бивш министър-председател. Дотук теоретическите му шансове са не по-малки от тези на Обучи. Непопулярността на Каджияма в бизнессредите вследствие на изразената наскоро от него позиция за повишаването на лихвените равнища като единствен начин спестяванията на японците в размер на 10 трилиона долара да се влеят в банковата система под формата на депозити и впоследствие в реалния сектор може да се окаже аргументът за неизбирането му за премиер. Предпочитаният от финансовите пазари и Запада заради възгледите му за една силно дерегулирана японска икономика здравен министър Джуникиро Коизуми е аутсайдер в надпреварата за висшия пост.
Голяма е вероятността през есента да се проведат предсрочни избори за долната камара на парламента - шанс за опозицията да повтори победата над либералдемократите от 1993 г., когато в продължение на година ЛДП беше догонваща в японското политическо пространство. Времето до есента е твърде малко за силно раздробената опозиция, несполучила с вота на недоверие на правителството в началото на юни, да се преструктурира в коалиция. Евентуален провал на ръководството на ЛДП в избора на следващия премиер на Япония обаче ще компенсира недостатъчното време до октомври за вялата иначе опозиция.
Лондон и Франкфурт ще си направят европейска борса
Създаването на единна европейска фондова борса се оказа по-близко събитие, отколкото се предполагаше, след като двете най-големи борси на Стария континент - в Лондон и във Франкфурт, подписаха споразумение за съвместна работа.
Оптимизмът за успеха на начинанието се определя не от мъглявите идеи за европейско обединение, а от зараждащия се многомилиарден европейски пазар. Жителите на Западна Европа бавно, но сигурно придобиват акционерна култура, чието развитие обаче се спъва от съществуващите в Европа 17 големи борси, защитаващи своите национални пазари. Появата на еврото ще съвпадне с новата вълна на приватизация в размер на 300 милиарда долара - сума, която надхвърля два пъти размера на досегашното раздържавяване на континента. Частните пенсионни фондове, които трябва да облекчат съществуващите обществени осигурителни системи, ще акумулират огромни капитали, за които трябва да бъде намерено подходящо средство за инвестиране.
До началото на преговорите помежду си двете борсови тържища бяха основни конкуренти за надмощие в Европа, като прогнозите бяха за крайна победа на германската борса. Тя трябваше да се възползва от отказа на Великобритания да приеме новата обща валута и да обедини около себе си останалите континентални борси. Загубата на водещата позиция сред финансовите центрове в Европа се считаше за предопределена за Лондон и в резултат на традиционната консервативност на Албиона, която го оставяше в положението на догонващ през последните години. Фючърсната борса LIFFE вече отстъпи на германския си конкурент, собственост на франкфуртската борса, водещото място в търговията с германски облигации, а въпреки два пъти по-голямата си пазарна капитализация Лондонската фондова борса явно губеше инициатива. Затова решението на Лондон е напълно в духа на максимата "Ако не можеш да победиш врага си, присъедини се към него".
Пълното сливане на дейността на борсите остава проект, но дори заявеното стратегическо партньорство е с епохално значение. Лондон и Франкфурт ще държат по 50% от съвместното тържище, на което първоначално ще се търгуват акции на 300-те най-големи европейски компании. Сделките ще бъдат регистрирани в страната, в която действа инвестиционният посредник, но по-нататък се предвижда създаването на единна търговска площадка. Обединяването на дейността ще бъде облекчено от това, че системите за електронна търговия Xetra във Франкфурт и SETS в Лондон са създадени от Andersen Сonsulting и интегрирането им ще бъде безпроблемно. Всяка от борсите ще определи условията за включване в търговете, а изискванията за емисията на нови акции ще бъдат уточнени в движение. Единствената дата, която присъства в графика на сближаването между Лондон и Франкфурт, е 4 януари 1999 г., когато ще бъде въведено еврото. След нея инвеститорите ще бъдат стимулирани да търгуват германски акции чрез Франкфурт и британски чрез английската столица, за да се увеличи ликвидността на blue chip компаниите в двете страни. Това е голям успех за Франкфурт, където през миналата година се продадоха британски акции за 2 милиарда британски лири, докато в Лондон оборотът на германски акции достигна 170.3 милиарда британски лири.
Партньорите обявиха, че до юли следващата година ще хармонизират правилата си за търговия, което означава еднакво работно време, единни нормативни документи и ниво на откритост. Стандартизацията ще започне от най-елементарните въпроси като почивни дни и начален час на работа. Това ще бъде само началото, защото проблемите, които трябва да бъдат решени, са многобройни. Бързо трябва да бъде решен въпросът с гербовия налог, който се плаща във Франкфурт, но от който са освободени дилърите отвъд Ламанша. Не е известно кой орган ще се занимава с контрола на новата борса, въпреки че шефът на британската комисия за финансови услуги заяви, че са осъществени контакти с германците и трудности не се очакват. От значение е и изборът на борсов индекс, защото двете борси са избрали различни общоевропейски индикатори - Dow Jones STOXX във Франкфурт и Eurotop в Лондон. Очаква се да се наложи Eurotop, в който британските компании са близо три пъти повече от германските. За да не се отблъснат британските инвеститори, новата борса ще предлага на Острова котировки в лири освен основните котировки в евро.
Сближаването между Лондон и Франкфурт дойде като гръм от ясно небе, но реакцията беше изключително положителна. "Очаквахме действия в тази насока, но трябва да призная, че очаквах да минат няколко години, преди Лондон да се присъедини към континента", заяви Марк Хаудъл, ръководител на европейския отдел за борсови стратегии на Salomon Smith Barney. Изявленията на колегите му бяха в същия дух - споразумението е изненадващо, но има положително значение за развитието на европейските фондови пазари в навечерието на евро-ерата и в периода на глобализация. Европейските институции също подкрепиха интеграцията между двата основни финансови центъра. Президентът на Европейската централна банка Вим Дуизенберг заяви, че това не е краят, а по-скоро началото на обединението на европейските борси. Марио Монти, отговарящ за финансовия сектор в Европейската комисия, обяви съюза за "конкретна стъпка към интеграцията на европейските пазари на финансови услуги". "Това не е световно първенство по футбол, където има победител и загубил", заяви председателят на Bank of England Еди Джордж. Европейските антимонополни органи първоначално подкрепиха споразумението, но ще дадат окончателното си решение, след като изследват подробно клаузите му.
Малкото критици на споразумението подчертаха, че то ще ограничи конкуренцията, защото цели да запази националния монопол на двете борси, но въпреки това няма да бъде отхвърлено, защото политически е много привлекателно за Брюксел. Англо-германското сближаване винаги е било посрещано с подозрение във Франция и затова новината за обединението на двете борси не предизвика възторжени реакции в Париж. Французите могат да се чувстват измамени, след като миналата година парижката борса подписа меморандум за стратегическо сътрудничество с Франкфурт и Цюрих, но дори не беше уведомена за водените преговори. Бизнесвсекидневникът Les Echos написа, че споразумението "намирисва на предателство", а парижката борса се оплака, че германците и британците са саботирали предишния опит за създаването на общоевропейска борса. Логиката на събитията не е в полза на Франция, която в момента е изправена пред заплахата да остане встрани от глобализационните процеси. След като се договориха, че ще работят заедно в Европа, лондонската и франкфуртската борса отправиха предупреждение към единствения си сериозен конкурент - Ню Йорк, чиято пазарна капитализация е три пъти по-голяма от общата им капитализация. За да стъпи в Щатите, новият алианс разчита на връзките си с Nasdaq, борсата, на която се търгуват предимно високотехнологични акции и чиято капитализация е от ранга на Лондон и Токио. Джон Уол, шефът на Nasdaq, която ще се обедини с третата по големина американска борса АМЕХ, също изрази желание за по-тесни контакти с новото европейско обединение.
"Процесът няма да спре дотук, защото по-малките европейски борси не могат да си позволят да останат настрана", заяви Джеръми Седън от компанията, която се занимава с рекламата на британския финансов сектор в чужбина. Приглася му главният икономист на Deutsche Bank Норберт Валтер: "Ако тези борси могат да работят заедно, другите ще се присъединят - това е толкова силен магнит, че останалото е формалност. " Според огласените планове Лондон и Франкфурт ще отпускат част от своите дялове на новите участници след присъединяването им. Европейските борси не се съмняват в необходимостта от общоевропейска борса, но докато някои от тях искат едно тържище, базирано на единна технология, останалите настояват за т.нар. мрежа от мрежи, която ще свърже по електронен път националните и регионалните борси.
Най-близко до съюза Лондон - Франкфурт се оказа Виена, която от следващата година ще използва франкфуртската система Xetra за новата борса, на която ще се търгуват акции на източноевропейски компании. Австрийската столица не е изразила желание да се присъедини към оста Лондон - Франкфурт, но е готова да приеме англичаните като акционери в съвместното дружество с Франкфурт, което ще управлява Източната борса. Виена се надява Лондон да се съгласи да й прехвърли акциите на 15-те източноевропейски компании, които се търгуват на Острова. Останалите борси засега стоят настрана, но повечето от тях участват в собствени стратегически съюзи. Борсите в Бенелюкс са готови с проект, който трябва да улесни трансграничната търговия на акции; пазарът на малки компании Euro.NM включва Франкфурт, Париж, Брюксел и Амстердам и очаква присъединяването на Мадрид; засилва се интеграцията в Северна Европа около Стокхолм. Всичко това показва, че спасяването поединично е минало за европейските борси, а бъдещето е на обединенията от типа Лондон - Франкфурт.
Най-големите световни борси.
Източници: Ройтерс, Нюйоркска фондова борса.
АП ще решава за Русенската корабостроителница
Продажбата на "Русенска корабостроителница" вече зависи от Агенцията за приватизация. Според информирани източници миналата седмица приватизационният посредник, испанската компания Ди Еф Си, е изпратил на изпълнителния директор на АП Захари Желязков писмо, в което препоръчва купувач за корабостроителницата. Предварително посредникът е изпратил и проект за договор. Според сключения договор с Ди Еф Си сега на агенцията остава само да сключи договора, който после да бъде одобрен от надзорния съвет.
Очакванията са продажбата да стане до края на август. Това ще бъде първата от сделките с големи предприятия чрез посредник. Договорът с консултанта беше сключен в края на миналата година. Кандидат-купувачите трябваше да подадат оферти до 9 април. До тази дата бяха подадени три оферти - на българското "Корабоимпекс", на немското H+S и на SKL (словашката корабостроителница "Лоденице"). По-късно стана ясно, че посредникът е отхвърлил предложението на българското дружество, защото е предвиждало покупката само на част от корабостроителницата.
Според оценката активите на "Русенска корабостроителница" бяха 15 млн. долара, а пасивите - над 11 млн. долара. Основната част на задълженията е дългът към Държавния фонд за реконструкция и развитие, който вече е около 9 млн. долара, и към бюджета - около 3 млрд. лева. През 1995 г. ДФРР пое вземанията от корабостроителницата на банките кредиторки и най-вече на Обединена българска банка и Стопанска банка. В резултат на влошеното си състояние дружеството през 1996 г. беше включено в списъците за изолация.
През 1997 г. "Русенска корабостроителница" реализира над половин милиард печалба заради големите приходи от курсови разлики през първото тримесечие. През 1998 г. обаче финансовото състояние на дружеството рязко се влоши въпреки множеството поръчки заради дългия производствен цикъл и невъзможността за кредитиране. При положение че корабостроителницата не спира работа, заплати не са плащани от май.
За това състояние спомогнаха и сключените договори за строителство на двата кораба А390 и А391, които не предвиждат авансово финансиране и трябва да бъдат строени с оборотни средства, предоставени за строителството на други кораби. В момента освен тези два кораба се работи по още седем от серията "Тритон". През май и юни бяха предадени два корпуса, но получените средства не бяха достатъчни за покриване на най-належащите плащания.
Официално няма никаква информация кого е предпочел посредникът Ди Еф Си. Неговият представител в София Анджей Шафернакер отсъстваше от страната през изминалата седмица. Преди месец обаче в пресата се появиха съобщения, че предложените цени са далеч под ликвидационната стойност. Беше намекнато за втори кръг за набиране на оферти. В същия момент дружеството е на ръба на несъстоятелността. Единствено скорошната приватизация спираше кредиторите и особено ДФРР от конкретни действия по затварянето на "Русенска корабостроителница". Едно забавяне от страна на Агенцията за приватизация обаче крие риска търпението на кредиторите да свърши и те да пристъпят към ликвидация.
Накратко
Министерството на търговията и туризма сключи четири приватизационни сделки за туристически обекти през изминалата седмица. Работническо-мениджърското дружество "Варненски бряг-98" купи 80% от капитала на "Варненски бряг" ЕАД срещу 2.055 млн. долара, като се възползва от законовото си право на десетгодишно разсрочено плащане. ЕТ "Монов-Христо Монов" стана собственик на 20% от "Плевен турист" ЕОД срещу 36 506 долара. Търговското министерство сключи и приватизационните договори за продажбата на хотел "Мадара" и хотел "Ел тепе - Вихрен" като обособени части от "Златни пясъци". Цената по сделката за "Мадара" е 450 хил. долара, а новият собственик е ЕТ "Наталия Фурнаджиева". Купувачът на "Ел тепе - Вихрен" е "Турстикс" ООД, а цената - 467 хил. долара.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация реши да не разглежда процедурата по избора на посредник за продажбата на 22 ВЕЦ-а, включени в т.нар. пул "НЕК - I етап". Избраният приватизационен агент за НЕК е "Кредит Суис Фърст Бостън", с който все още не е сключен договор. Представители на компанията се очакваха да пристигнат в България в средата на миналата седмица, но това така и не стана. "Не е постъпвало предложение да разглеждаме избора за НЕК, аз лично нямам такова намерение, а и няма основание", коментира шефът на надзора Асен Дюлгеров.
Комисията по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ) вписа в регистъра на публичните дружества нови 108 компании, съобщи шефът на комисията Радослав Цончев. С това към 14 юли 1998 г. общият брой на публичните дружества става 668. За същия период комисията е направила проверка на дейността на десет инвестиционни посредника, без да открие нито едно нарушение на закона.
Изпитната комисия, която оценява кандидатите за придобиване на правоспособност "Брокер на ценни книжа", се председателства от Жеко Фетваджиев, зам.-председател на КЦКФБ, съобщиха от комисията. Другите членове на изпитната комисия са проф. Бистра Боева, член на КЦКФБ, Стоян Александров, председател на Асоциацията на търговските банки, Красен Станчев, директор на Института по пазарна икономика, и Ангел Калайджиев, преподавател в Софийския университет и един от авторите на закона. Около 150 души са допуснати до изпита от общо 183 кандидати, подали заявления за допускане. Изпитът се проведе на 18 юли в аудитория 272 на СУ "Св.Климент Охридски".
Срокът на посредническия договор на "Баренц груп" е удължен с три месеца и изтича на 30 септември, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. "Иска ми се това да не става практика за другите посредници", допълни той. "Баренц груп" е посредник по продажбата на "Верила", "Антибиотик" - Разград, и "Агробиохим" - Стара Загора. "Верила" вече е приватизирана от работническо-мениджърското дружество, а за останалите две предприятия нямаше заявен интерес от потенциални купувачи. По тази причина срокът за подаване на оферти за тях е удължен до 31 август. "Особено тревожно е положението при "Агробиохим", там може би ще се стигне до приватизация чрез разпродажба на обособени части", заяви Захари Желязков.
"Доверие" се клонира на четири подхолдинга
Един от най-големите бивши приватизационни фондове "Доверие обединен холдинг", завършва преструктурирането на инвестиционния си портфейл, започнало в началото на тази година. В изпълнение на програмата за преструктуриране бяха регистрирани четири подхолдингови дружества, на които бяха прехвърлени дяловете в предприятия от различните отрасли, придобити по време на раздържавяването срещу инвестиционни бонове. Във всяко от четирите подхолдингови дружества бившият фонд "Доверие" притежава около 90% от капитала, а останалите 10% са предназначени за придобиване от работещите в тях с цел създаване на по-висока мотивация на управленските екипи. Предвижда се всяко подхолдингово дружество да разполага с персонал не повече от пет - шест служители, каза Андрей Евтимов, изпълнителен директор на холдинга. Той допълни, че тези дружества няма да се издържат от дивиденти, а от отчисления от направени и извършени услуги на предприятията от отрасъла.
Новите холдинги ще управляват активите във фирмите от текстилната промишленост ("Обединена текстилна компания Доверие" АД), млекопреработвателните предприятия ("Обединена млечна компания"АД) и строителните предприятия ("Доверие инжинеринг"АД). Четвъртото ново дружество е "Доверие обединени предприятия" АД, което включва предприятия от различни по-слабо застъпени отрасли от портфейла на бившия приватизационен фонд. Част от притежаваните дялове (при които се очаква консолидация на пакетите или продажба в близко бъдеще) ще останат под управлението на "Доверие обединен холдинг". "Прехвърлянето на активите от "Доверие обединен холдинг" на подхолдинговите дружества през фондовата борса вече е почти приключено", каза Андрей Евтимов.
Приватизационен фонд "Доверие" беше най-големият по размер на набран капитал по време на първата вълна на масова приватизация, а по-късно стана и на едно от първите места по стойност на придобитите активи. Според експерти портфейлът на фонда се оценява на над 27 милиона долара. Сред най-големите учредители на фонда са Обединена българска банка, "Лимекс груп комерс", ФК "Евър", "Дарик радио", "Андема" АД и други. Според официалната информация основната причина за промяната в структурата на холдинга е да се оптимизира управлението на предприятията, в които той има мажоритарен дял. Едновременно с това обаче десетте процента от новите дружества, които ще станат собственост на шефовете на бившия приватизационен фонд, могат да се разглеждат и като вид преференциално възмездяване. Излиза, че частните структури в България са почерпили от приватизаторския опит на държавните чиновници.
Най-високото ниво в новата структура ще остане "Доверие обединен холдинг". Той ще изпълнява функции по определяне на стратегическите насоки за развитие на предприятията, както и ролята на краткосрочен кредитор на предприятията, за да се избегне нуждата от банкови кредити. До този момент на предприятията в структурата са раздадени над четири милиарда лева под формата на кредити за оборотни средства, каза Андрей Евтимов. Това са предимно фирми, в които тече усилено изкупуване на суровини, като млекопреработвателните предприятия например. Според Евтимов най-голям ефект се очаква от съвместната финансова политика на предприятията от холдинга.
Друга основна дейност на подхолдинговите дружества ще бъде централизацията на доставките на суровини и подобряване на условията за реализация на готовата продукция. Предвижда се новите дружества и централата на холдинга да изпълняват функции по оптимизиране на дистрибуторската дейност, рекламата и обучението на персонала. Консолидирането на предприятията от един отрасъл в подхолдингово дружество се очаква да улесни привличането на инвеститори в тях, като не се изключва и възможността за регистриране на акциите им на фондова борса с цел привличане на допълнителен акционерен капитал.
Основен въпрос за акционерите на "Доверие" (общо над 240 хиляди души) е как ще се осъществява контролът върху тези дружества. Според Евтимов подхолдинговото дружество няма да играе ролята на допълнителна шапка на предприятията, което контролира (подобно на държавните обединения в близкото минало), а дивидентите от предприятията ще постъпват директно в "Доверие". "Отношенията между предприятията в структурата ще бъдат изцяло на пазарен принцип. Няма да допуснем преливане на средства от печеливши към губещи предприятия в структурата", каза Евтимов.
Начинът, по който стана прехвърлянето и увеличаването на управленския щат, като цяло е основната причинa част от акционерите на холдинга да останат резервирани към така извършеното преструктуриране. Обяснението на изпълнителния директор Евтимов е, че действително цените, на които пакетите бяха прехвърлени през борсата, определено не са най-високите. "При изкуствено завишаване на цените на акциите "Доверие" би реализирало изкуствена капиталова печалба, която подлежи на данъчно облагане. Прехвърлянето беше извършено на свободния пазар на борсата, където всеки имаше възможност да ги купи", допълни Евтимов. Според брокери обаче участниците на пазара не са имали практическа възможност да придобият пакетите на цените, по които са били прехвърлени пакетите на подхолдинговите дружества.
Основните критики на акционерите са насочени срещу възможността сегашните шефове на холдинга (които са и в съвета на директорите на новите дружества) да станат съсобственици в тях. Нереално ниските цени (според експерти неколкократно по-ниски от пазарните) очевидно дават възможност да се придобие по-голям относителен дял в новите дружества срещу направените парични вноски от страна на мениджърите. Всяко от дружествата е с капитал между 800 милиона и 1.2 милиарда лева, 90% от които се падат на активите на "Доверие" (чиято пазарна оценка от своя страна е над 27 млн. долара). Това означава, че мениджърите разполагат с възможността да се превърнат в съсобственици на цени неколкократно по-ниски от реалните. Въпреки, че дивидентите ще отиват в касата на холдинга, при появяването на инвеститор или листване на акциите на новите дружества на борсата пазарната стойност на дяловете придобити от сегашните мениджъри ще нарасне многократно.
Друг принципен въпрос, засягащ многобройните акционери на "Доверие", е дали новите дружества ще имат статут на публични дружества. При сегашния модел те не отговарят на нито едно от изискванията за публично дружество в закона за ценните книжа. Това означава, че ръководството на подхолдинговите дружества няма да бъде задължено да разкрива текуща информация относно финансовото състояние на предприятията. По този начин прозрачността на дейността на новите четири дружества ще зависи предимно от добрата воля на техните шефове, които фактически са и шефове на самия холдинг. Според ръководството на холдинга такава информация ще бъде предоставяна и тя няма да се изчерпва единствено във формата на консолидиран баланс на целия холдинг. За момента всички предприятия, в които "Доверие" има дялове, са публични дружества, но техният статут може да бъде променен в резултат на окончателното преразпределение на дяловете след втората вълна. След окончателната продажба на държавни дялове част от тези предприятия ще станат затворени дружества, което означава, че управлението им ще премине изцяло в ръцете на холдинга и няма да бъде затруднено от сега съществуващите законови ограничения за публичните дружества.
Повечето общински фирми трябва да се продадат до края на годината
До края на годината по-голямата част от общинските предприятия, включени в приватизационни пулове, трябва да бъдат продадени, или това са поне 16 от общо 24 общински фирми.
Такива ускорени срокове за приключване на приватизационните процедури са дали осемте фирми, които Столичният общински съвет одобри през миналата седмица за посредници при приватизацията на осем групи предприятия. Очакванията са твърде оптимистични предвид на все още неразрешените проблеми в реституцията на едрата градска собственост по закона "Лучников", обясняват експерти. Едва през ноември изтича нормативният срок, до който могат да се подават заявления за възстановяване на собствеността. Според общинарите вече има принципно съгласие областната управа да съдейства за по-бързото изясняване на статута на обектите за приватизация. Затова ще съдейства и Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП).
Времето за изпълнение на приватизационните сделки беше един от основните критерии за избора на консултантите. Останалите показатели за оценка бяха комисионата, за която посредникът ще извърши приватизационните процедури, както и опит в работата с общинската собственост. "Избраните посредници са дали оферти за възнаграждение от 1.2 до 1.5 на сто от цената, като повечето вече са работили със СОАП при изготвянето на правните анализи и приватизационните оценки", обясни Асен Дюлгеров - председател на комисията за избора на посредници, главен секретар на общината, както и председател на надзорния съвет на АП.
Посредниците ще получат 80 на сто от комисионата след приключване на всяка сделка. Ако те не успеят да продадат и трите предприятия в пула, дължимите още 20 на сто от цената на продадените общински фирми няма да им бъдат дадени. По принцип предприятията в пуловете са групирани така, че заедно с атрактивните общински дружества посредниците ще трябва да продават и по-малко интересните.
Ако посредниците не могат да реализират дадено предприятие като цяло, те ще могат да предлагат обособяване на отделни негови обекти, ликвидацията или сливането му с друго. Всички предложения на посредника, както и крайният избор на купувач, утвърждаването на проектодоговора за покупко-продажба ще се извършват от надзорния съвет на СОАП.
Посредниците трябва да изяснят и процента от капитала на дружествата, който ще се продава. За всяко предприятие той ще бъде определен в зависимост от дела на реституционните искове и след приспадане на 20 на сто преференциални акции за колектива.
"Веслец" отива в несъстоятелност
Врачанското предприятие "Веслец" ще поиска от съда обявяване в несъстоятелност. Министърът на финансите Муравей Радев, който е принципал на дружеството в изолация, миналата седмица подписа нарочна заповед до изпълнителния директор на дружеството Румен Андонов. Преди десетина дни ръководството на предприятието поиска от Министерството на финансите да започне процедура по несъстоятелност. Причината са големите задължения и невъзможността за извършване на плащанията. При дълготрайни материални активи около 11 млрд. лева предприятието има 6 млрд. лева задължения към Националната електрическа компания, Националния осигурителен институт, Държавния фонд за реконструкция и развитие. Най-голям е делът на задължението към ДФРР - около 2.5 млн. германски марки. "Веслец-91" ЕАД не е в състояние дори да изплаща заплати на работниците си. След получаването на заповедта на Муравей Радев изпълнителният директор има седем дни срок да подаде в съда молба за откриване на процедура по несъстоятелност по част седма от Търговския закон.
В програмата за изолация са включени 71 предприятия. От тях 30 са в група А, които не могат да бъдат приватизирани веднага. От 41 предприятия от група Б остават 27 - останалите са приватизирани или са в процес на ликвидация или в процедура по несъстоятелност. Миналата седмица стана ясно, че към несъстоятелност върви и шуменската "Мадара". За първото тримесечие на 1998 г. по счетоводни данни "Веслец" натрупа 725 млн. лева загуба. Задълженията към НОИ надхвърлят 1 млрд. лева.
Три потенциални купувача подадоха оферти за авиокомпания "Балкан"
Три оферти за придобиване на пакет от акциите на авиокомпания "Балкан" бяха подадени в Агенцията за приватизация миналия понеделник. Според неофициална информация от Агенцията за приватизация кандидатите са "Российский авиационн й консорциум" (най-значимото дружество в него е "Внуковские авиолинии"), "Балкан еър" - дружество, създадено от бившите мениджъри на "Балкан", което участва с подкрепата на чужди партньори, и регистрираното в Швейцария дружество МБРД с акционерно участие на чартърната компания на Мултигруп - "Ер виа" и на "Ер Зори".
Кандидатите трябваше да подадат предложенията си само в срока от 10 до 16 часа на 13 юли. Трите оферти са били приети от Мая Ангелова, представител на "Тройханд Остойропа бератунг" (ТОБ) - упълномощеният посредник за приватизацията на авиокомпанията. Още същата вечер офертите са били отнесени в Берлин, където се намира централният офис на ТОБ. Според съобщението на пресцентъра на АП предложенията най-напред били описани в агенцията, а след това предстояло да бъдат отворени в централата на ТОБ. В съобщението пише още, че до края на юли ТОБ ще разгледа офертите и ще направи предложение до АП за започване на преговори с предпочетените от него купувачи или купувач.
По принцип описването на офертите е почти равносилно на тяхното отваряне. Процедурата на описване в АП се състои в съставяне на протокол, в който са посочени основните параметри на предложенията. Пресцентърът на агенцията обаче впоследствие уточни, че в случая описването е включвало само от кого са офертите, но не и тяхното съдържание. До последния момент не беше ясно дали предложенията ще се съхраняват в сейфа на изпълнителния директор на АП Захари Желязков и ще се отворят в АП (както отсега е предвидено за офертите на потенциални купувачи на заводите от военнопромишления комплекс), или ще бъдат отнесени за отваряне в Берлин. В крайна сметка надделя становището на ТОБ, че в правомощията на посредника влизат отварянето на офертите и излъчването на купувач или купувачи за започване на преговори.
Приватизационната процедура за авиокомпания "Балкан" предвиждаше, че оферти могат да подават само предварително подбраните кандидати, включени в т.нар. кратък списък (шортлиста). Според първоначалната информация, разпространена от АП, шортлистата се състоеше от "около пет кандидата". Според запознати в краткия списък всъщност са били включени четири потенциални купувача. Само три от тях подадоха оферти, а четвъртият - сдружение на чужди физически лица, по неизвестна причина (най-вероятно невъзможност да намери един милион долара под формата на депозит или банкова гаранция) се е отказал да участва в приватизацията на "Балкан". Почти до последния момент не беше ясно дали ще има други кандидати освен "Внуковские авиолинии", защото никой друг от включените в шортлистата не беше внесъл искания депозит по сметката на АП.
Параметрите на офертите естествено се пазят в тайна, но е известно, че предлаганата цена не е най-важният елемент сред тях. "Внуковские авиолинии" поне според предварително заявените намерения дават предложение за 51% от капитала на авиокомпанията. Твърди се, че две от трите оферти предвиждали закупуване само на международните линии и закриване на губещите вътрешни.
Не е изключена възможността авиокомпанията да бъде продадена за един лев, ако купувачът поеме ангажимент да уреди огромните задължения на "Балкан" и да инвестира в обновяване на самолетния парк. Продажбите срещу символична цена залегнаха в особените правила за водене на преговори на АП. Другият възможен вариант е преговорите да започнат, но накрая нито един от трите кандидата да не бъде одобрен за купувач на "Балкан". В такъв случай авиокомпанията ще трябва да бъде обявена в ликвидация заради невъзможността да изплаща задълженията си.
От интервю на Би Би Си с транспортния министър Вилхелм Краус през миналата седмица стана ясно, че той лично допускал възможността "Балкан" да бъде продадена срещу един лев. Според министъра вероятността авиокомпанията изобщо да не бъде приватизирана и да стигне до фалит била много малка. Обаче от думите му може да се направи и изводът, че втората възможност е съвсем реална. Краус заяви, че и други компании могат да бъдат носители на националния флаг. Според запознати транспортният министър защитава идеята за прехвърлянето на печелившите дейности на "Балкан" - каргоуслугите, наземното обслужване и безмитната търговия, към летище "София" и поемането на основната авиационна дейност от частния превозвач "Хемус еър". "Национален превозвач - хората, като чуят така дефинирано определението, си мислят, че този национален превозвач задължително трябва да е държавен - нещо, което не е вярно. Струва ми се, че ние сме си запазили възможностите функциите на носител на флага, на националния флаг, да бъдат възлагани и на други компании", заяви в интервюто транспортният министър.
Промишленото министерство сключи нови шест сделки с РМД
През първите десет дни на юли Министерството на промишлеността сключи още шест сделки с работническо-мениджърски дружества (РМД), съобщи пресцентърът на ведомството. Общата сума на договорените плащания по шестте сделки е около 5.7 млн. долара. Като се има предвид, че по всички сделки купувачите ползват правото си на десетгодишно разсрочено плащане, а към момента на сключване на сделките обичайно се плащат само 10% от цената (по изключение 20%), реалните приходи на министерството би трябвало да са около 570 хил. долара.
Четири от сделките са за мажоритарни пакети или дялове. От тях най-висока цена - 2.749 млн. долара, е договорена за 80% от капитала на фармацевтичното предприятие "Унифарм" ЕАД - София. Купувачът "Унифарм - 2000" поема ангажимент да инвестира 5 млн. долара в приватизираното предприятие. "Хармония - БГ" АД е новият собственик на 55% от капитала на мебелното предприятие "Хармония - ТМ" АД срещу цена 1.26 млн. долара и задължение за 246 хил. долара инвестиции. "Стария дъб - 97" ООД придоби 80% от "Стария дъб" ЕООД (също производител на мебели и изделия от дървесина) срещу 229 601 долара и ангажимент за бъдещи инвестиции в размер на 14 950 долара. Четвъртата сделка за мажоритарен пакет е за 75% от акциите на "Мрамор риолит" ЕАД - Брацигово, което произвежда диамантени режещи инструменти. Купувачът е "Мрамор-риолит-Б" АД, който трябва да плати цена 500 хил. долара и да инвестира 96 343 долара.
Сделките за миноритарни пакети са за 45% от капитала на полиграфическото дружество "Мадара принт" ЕАД (срещу цена 380 хил. долара) и за 25% от акциите на "Костенец ХХI" АД (срещу цена 620 хил. долара). Сделката за "Мадара принт" на практика прави купувача "Мадара принт - 98" мажоритарен собственик на предприятието, ако се вземат предвид и преференциалните акции за служителите в размер на 20% от капитала. Вероятно по тази причина в приватизационния договор е предвидено купувачът да инвестира 90 хил. долара в предприятието. При продажбата на миноритарни пакети от акции или дялове записването на бъдещи ангажименти в договора по принцип не е допустимо, защото няма гаранция, че на общото събрание на приватизираното дружество миноритарният собственик ще успее да наложи предложените от него решения.
Накратко
Новият мажоритарен собственик на "Полимери", "АКБ Корпорация", смени досегашните членове на надзорния съвет на дружеството на общо събрание, проведено в края на предишната седмица. В досегашния състав на надзора влизаха представители на държавата (която притежава остатъчен дял от 9% от капитала) и другият голям мажоритарен собственик "Българска холдингова компания" АД (бивш Българо-холандски приватизационен фонд) със 17.5%. Новият шеф на надзора е Николай Банев, президент на "АКБ Корпорация" (бивш приватизационен фонд "АКБ Форес").
Агенцията за приватизация сключи договор за продажбата на 26.4% от капитала на "Габровница" АД - с. Горно Сахране, с работническо-мениджърското дружество "Габровница - 96" ООД. Цената на сделката е 330 210 долара. РМД-то не само ползва правото си на десетгодишно разсрочване на плащането, но и няма да плати веднага и в брой дори първата вноска от 10%. Според приватизационния договор 3% от цената трябва да бъде платена в брой до 22 юли, а 7% ще бъдат издължени чрез държавни дългосрочни облигации или други законни платежни средства (очевидно се имат предвид инвестиционни бонове) в срок до 60 дни от датата на сключване на договора (7 юли). От останалата сума само 30% се предвижда да бъдат платени в брой.
Работническо-мениджърското дружество "Ловеч турс 98" купи 24.4% от "Ловеч турс" АД. Цената на сделката е 381 420 марки. Предметът на дейност на "Ловеч турс" е хотелиерство, ресторантьорство, търговия. Според приватизационния договор 10% от цената са платени в деня на подписване на договора, а останалите 90% - за срок от 10 години. Половината от разсрочените вноски ще се издължат чрез държавни дългосрочни облигации. От капитала на "Ловеч турс" 6.6% са предназначени за продажба при преференциални условия.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация (АП) отново отложи решението по сделката за 51% от стъкларския завод "Дружба" - Пловдив, с купувач "Барек овърсийз лимитид". На заседанието присъствал Иван Киришев, търговски пълномощник на "Дружба", за да обясни, че е против сделката с "Барек". Според Киришев това създавало опасност от намаляване на работните места в завода и поставяне на неизгодни условия за клиентите на "Дружба" - винзаводите и консервните фабрики. Те били готови да се обединят, за да купят мажоритарния пакет от "Дружба", ако се стигне до нова приватизационна процедура. Засега становището на надзора е, че в приватизационния договор трябва да се включи клауза за запазване на работните места за пет години и да се предвидят санкции, ако купувачът злоупотреби с това, че придобива 52% концентрация върху производството на стъклен амбалаж в България.
Финансовото положение на "Мадара" - Шумен, остава тежко
Финансовото положение на шуменския завод "Мадара" остава тежко, въпреки че беше направен опит за стабилизация, като се изплатят част от задълженията към местната данъчна администрация от продажба на недвижими имоти, собственост на завода. По-голямата част от дълговете на завода за тежко автомобилостроене (за около четири милиона долара) са към местния клон на ОББ и заради тях има внесено в съда искане за обявяване на фирмата в несъстоятелност. "Съществуват реални възможности за обслужване на задълженията към ОББ", каза за "Капитал" председателят на съвета на директорите на фирмата Петър Чавдаров. Очакваните приходи са от сделки за износ на обща стойност около два милиона долара. Чавдаров допълни, че обявяването в несъстоятелност на фирмата, каквото е искането на ОББ, ще е едно обикновено източване на средства от държавата, тъй като "Мадара" продължава да е почти изцяло държавна собственост.
Делото по обявяване на "Мадара" в несъстоятелност е насрочено за 17 септември тази година. В същото време фирмата има вземания за около 1.5 млн. долара. Фирмата не е получила дължимите около 450 хиляди долара от износ на тежкотоварни автомобили за Афганистан. До този момент средствата не са получени нито от външнотърговската организация, осъществила износа, нито от гаранта по сделката Булбанк. "Поради необходимостта от внасяне на държавна такса в размер на 4% от сумата нямаме финансова възможност за завеждане на такова дело", обясни Чавдаров. Друг голям длъжник на дружеството е Министерството на отбраната (около 330 хиляди долара) и чешка автомобилостроителна фирма (около 400 хиляди долара).
За фирмата има открита процедура за приватизация, но засега липсва интерес от страна на инвеститори. Поради нуждата от големи инвестиции за оборудване вариантът за работническо-мениджърска приватизация също не е удачен. Предприятието е в режим на изолация и негов принципал е Министерството на финансите. Единственият чуждестранен инвеститор, проявил интерес към фирмата досега, е южнокорейският концерн "Деу", но до по-нататъшни преговори така и не се стигна. По-сериозен интерес към приватизация би могло да има след приемането на програмата за развитие на автомобилостроенето, която в момента се обсъжда и се очаква да бъде приета наесен. Въпреки че предвижданите данъчни преференции за инвестициите в този отрасъл със сигурност ще отпаднат, очаква се да бъдат приети други методи за стимулиране на инвестициите като по-високи амортизационни отчисления и намаляване на облагаемата печалба със средствата по банкови кредити за придобиване на материални активи и други. Между обсъжданите мерки е и забрана за внос на автомобили на повече от седем години. Такива са повечето от масово внасяните у нас тежкотоварни автомобили втора употреба, които сериозно конкурират продукцията на шуменския завод. Според експерти от Агенцията за чуждестранни инвестиции чуждестранни автомобилостроители вече са проявили интерес към програмата.
Акции на "Софарма" за три млрд. лева смениха собственика си
Общо 42 039 акции на фармацевтичното дружество "Софарма" на стойност близо 3 млрд. лв. смениха собственика си на свободния пазар на фондовата борса през изминалата седмица. Сделките станаха на цени между 70 500 и 73 100 лева. Средната цена, на която стана прехвърлянето на най-големите пакети, беше малко над 72 000 лева за акция. Значителна промяна в сравнение с предишните нива не беше регистрирана, тъй като отдавна са достигнали равновесната си точка. Цените остават сравнително високи поради очакванията за предстояща приватизация на мажоритарния дял от 51% от капитала на "Софарма". Досега са раздържавени само 10% от капитала на дружеството чрез първата емисия на инвестиционни бонове. Интересът към предложените акции беше голям и те бяха изкупени още на първата тръжна сесия. Преминалите през миналата седмица през свободния пазар на борсата пакети представляват близо половината от дела, раздържавен чрез инвестиционни бонове. Досега намерения за купуване на мажоритарния дял от "Софарма" са заявили датската компания "Нова Нордиск" и американската "Ели Лили".
Голям интерес имаше и към други две големи фармацевтични предприятия - Биовет - Пещера, и "Антибиотик" - Разград. Общо 3670 акции на Биовет смениха собственика си без особена промяна в цената, която остава между 37 000 и 38 500 лева за акция. Добрите финансови резултати на "Антибиотик" за 1997 г. и очакванията за добър дивидент бяха причина за силното търсене на акциите на дружеството, но сделки се сключиха само за 268 акции на цени между 17 000 и 20 500 лева за акция.
Инвеститорският интерес към акциите на големите фармацевтични дружества на пазара винаги е бил висок - както поради добрите финансови показатели на големите предприятия, така и поради предстоящата приватизация на повечето от тях. Анализът на движението на цените на акциите на петте фармацевтични дружества с най-голяма пазарна капитализация ("Антибиотик", "Софарма", Биовет, "Ален мак" и "Фармация") ясно показва, че акциите им (заедно с тези на тютюневите и туристическите фирми) от началото на активната борсова търговия са се покачвали с по-високи темпове, отколкото средните за пазара стойности. Общото поскъпване на акциите им се е запазило въпреки започналата в началото на май тенденция на спадане на цените на всички акции (виж графиката). Сделките с акции на фармацевтични компании представляваха над половината от оборота на свободния пазар през миналата седмица.
Според брокери намалява интересът към акциите на химическите предприятия. Единственото активно търгувано предприятие остана "Химко" - Враца, като общо 10 161 акции на врачанския торов завод минаха през борсата. Спадът при "Химко" е значителен, защото предходната седмица имаше сделки с големи пакети на цени около 44 000 лева за акция, а през миналата седмица при липсата на такива сделки цените се "нормализираха" и се движеха между 18 000 и 21 000 лева за акция. Акциите на "Полимери" - Девня, продължават да се търгуват без особена промяна спрямо предишната седмица. След преминаването на общото събрание на дружеството в края на предишната седмица не се очаква сериозно търсене с цел окрупняване на пакетите на сегашните акционери. По тази причина очакванията на пазара са за постепенно спадане на интереса към тези книжа. По-ниските цени облагодетелстват и сегашния мажоритарен собственик на "Полимери" - "АКБ корпорация", който вероятно ще се възползва от тях за по-нататъшно изкупуване на акции и увеличаване на пакета си. Акции на друго девненско химическо предприятие - "Агрополихим", на обща стойност над 200 млн. лева също смениха собственика си. Предлагането на акции от "Агрополихим" обаче продължава да е високо, в резултат на което цените на акциите паднаха с няколко процента.
Цените на другите активно търгувани предприятия - тютюневите, се покачиха в самия край на седмицата, но изтъргуваните обеми останаха ниски. Общо 1045 акции на "Булгартабак холдинг" на средна цена около 62 500 лева бяха изтъргувани през седмицата. Общото стабилизиране на цените на акциите на големите дружества (което се наблюдаваше предишната седмица) продължи и през миналата седмица, като индексът BSE Sofia Warburg, който обхваща 30 дружества с най-голяма пазарна капитализация, регистрира слабо покачване - 1.03%.
Още един бивш приватизационен фонд излиза на официалния пазар
В началото на тази седмица се очаква да започне търговията с акциите на още един бивш приватизационен фонд - "Добруджа холдинг" АД. Номиналната стойност на акциите му е 100 лева, а емисионната стойност, от която ще стартира търговията, е 250 лева за акция. За търговия на пода на борсата е регистрирана цялата емисия на холдинга от 2 962 181 акции. Според брокери не се очаква интересът към тези акции да е по-голям в сравнение с този към досега листваните фондове. До момента на официалния пазар се търгуват акциите на "Петрол холдинг груп", "Мелинвест холдинг" и "Доверие обединен холдинг".
Сравнително голям брой акции на "Доверие обединен холдинг" бяха изтъргувани през изминалата седмица - общо над 12 000 акции. Това е близо три пъти повече от предишната седмица, когато стартира търговията с тях на временния С-пазар. След първоначалното покачване на цените до около 4700 лева за акция през миналата седмица средната цена беше в рамките на 4200 - 4300 лева за акция. Отделни сделки бяха регистрирани на нива под 4000 лева за акция. Според брокери засега не се очаква сериозно движение на цените нагоре или евентуално достигане на нивото над 5000 лева, на което се изкупуваха акциите на "Доверие" преди няколко месеца.
Големи сделки с акции на другите две дружества, които се търгуват на временния С-пазар - бившите приватизационни фондове "Мелинвест холдинг" и "Петрол холдинг груп", не бяха регистрирани. Акциите на "Петрол" преминаха границата от 2000 лева за акция, като средната цена за седмицата беше 2035 лева за акция с номинал 1000 лева. През седмицата бяха изтъргувани общо 2035 акции. Средната цена на акциите на "Мелинвест холдинг" падна с няколко процента, а изтъргуваните количества останаха ниски - общо 674 акции. До миналата седмица не бяха регистрирани големи трансфери с акции на "Петрол" и на "Мелинвест" и на извънборсовия пазар (където основно става изкупуването на акциите от физически лица).
Общо 5113 акции на БРИБАНК бяха продадени през миналата седмица при постоянно нарастване на цените. Това са първите сериозни пакети от акции на банката, преминали през борсата от листването на тези книжа на временния С-сегмент на официалния пазар на "Българска фондова борса - София". Цените на акциите на банката (която е единственото дружество извън програмата за масова приватизация, чиито книжа се търгуват на борсата) нарастваха всеки ден в рамките на максимално разрешените 5% от капитала. До средата на миналата седмица обаче търгуваните количества оставаха символични, докато акциите не достигнаха 20 000 лева за акция с номинал 10 000 лева. В края на седмицата цените нараснаха до 21 000 лева, а последните сделки се регистрираха на 20 000 лева за акция.
Търговията с акции на "Елкабел", единственото дружество на най-високия А-сегмент на официалния пазар, остана символична и през изминалата седмица. Изтъргувани бяха само десет акции на цена 22 269 лв. за акция.
Споразумението между Русия и МВФ подкрепи марката
През изминалата седмица марката поскъпна спрямо долара и останалите основни валути, след като Международният валутен фонд съобщи, че ще подкрепи финансово реформите в Русия.
Пакетът от кредити за Москва, в който се включват и помощите на други международни кредитори, е на обща стойност 22.6милиарда долара.
В резултат на тези новини марката поскъпна от нивото 18180/90 за долар при отварянето на пазара в понеделник и проби нивото 1.80 във вторник.
Поскъпването на германската валута спря до нива 1.7859/62 за долар в четвъртък, след като руската Дума за пореден път се конфронтира с правителството на Сергей Кириенко.
Руските депутати отхвърлиха правителствения проект за повишаване с четири пъти на данъците върху поземлената собственост, което би донесло приходи от около 32 милиарда рубли (5.1 милиарда долара). Заедно с това Думата прие резолюция, с която се иска новите външни кредити на страната да бъдат ратифицирани само с парламентарно одобрение.
По този начин руските депутати начело с комунистите на Генадий Зюганов отказаха да поемат отговорността за провеждането на рестриктивни и непопулярни мерки.
Въпреки това мащабът на международната помощ, която получи правителството на Кириенко, даде основание на международните финансови експерти да прогнозират благоприятен изход от политическото противопоставяне.
"Със сигурност инвеститорите не очакваха точно такава реакция, но се надяваме МВФ и Кириенко да са предвидили по време на преговорите, че Думата може да блокира някои от законопроектите", заяви Дейвид Азеркофф от CSFB Лондон.
В краткосрочен план развитието на конфликта между законодателната и изпълнителната власт в Русия изцяло ще определя съотношението долар - марка на световните пазари.
Според прогнози на дилъри на този етап ще се запазят нивата 1.78-1.80 марки за долар, а при постигането на макар и частично споразумение марката е с потенциал на поскъпване до 1.75 за долар.
Доларът запази стабилните си позиции спрямо японската йена през изминалата седмица. В началото на периода щатската валута поскъпна рязко до 144 йени, след като бе огласена информацията, че управляващата японска Либералдемократическа партия (ЛДП) не е спечелила мнозинство на изборите за горна камара на парламента на 12 юли.
Изборното поражение доведе до оставката на министър-председателя Риутару Хашимото и спекулациите около избора на негов наследник бяха в основата на резките колебания на йената спрямо долара през седмицата, като японската валута се търгуваше от 138.20 до 140.80 за долар.
В четвъртък официално бе обявено, че една от кандидатурите за лидер на ЛДП и министър-председател е на Секуро Каджияма.
Тази новина стабилизира йената на нива под 140 за долар, тъй като Каджияма е известен като реформатор и инвеститорите се надяват с евентуалното му избиране да бъде даден ход на дълго отлаганата данъчна реформа.
Окончателно решение на ЛДП се очаква на 24 юли.
Левът поскъпна спрямо марката и долара
През изминалата седмица левът поскъпна спрямо марката до 994.60/995.05 при затварянето на пазара в четвъртък от 995.20-30 в понеделник сутринта.
Основната причина за повишаването на цената на левовия ресурс бяха трансферите на месечните данъчни вноски на крайни клиенти от банките към бюджетните сметки.
В същото време банките трябваше да изплащат касово пенсии и социални помощи, което допълнително намали левовата ликвидност на пазара.
Основният купувач на марки през седмицата беше БНБ на фиксирания спот курс купува от 995 лева, а сделките с по-кратък вальор бяха на нива 994.60/80 лева за марка.
В резултат на поевтиняването на долара на международните пазари левът поскъпна до 1780 за долар в четвъртък от 1810 в началото на седмицата.
Очаква се в краткосрочен план левът да запази относително високите си нива спрямо марката поне до 22 юли, когато предстоят големи по обем падежи на ДЦК.
Българските брейди-облигации поскъпнаха
Българските брейди-книжа поскъпнаха на международните пазари поради благоприятното отражение на споразумението между Русия и МВФ цените на дълговите инструменти на страните в преход. Правителството на Сергей Кириенко успя да договори със западните си кредитори заеми за общо 22.6 милиарда долара с ангажименти за конкретни промени в данъчната система на страната, които трябва да повишат значително бюджетните приходи.
Очаква се в краткосрочен план оптимистичните прогнози за Русия да подкрепят относително високи цените на дълговите инструменти на страните в преход и да неутрализират негативните очаквания на инвеститорите за развитието на Румъния, след като в четвъртък експертите на МВФ съобщиха, че е възможно бюджетният дефицит на страната да надхвърли предвидените 3.6 на сто и да достигне 4-6 процента.
В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 78.375 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 79.250 цента, а в нейния край котировките купува бяха 79.500 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в началото на седмицата по 74.250 цента, преминаха през 74.875 цента, за да стигнат в края на периода до 75.120 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB поскъпнаха от 63.125 цента в началото на седмицата до 64.125 в четвъртък.
Публичните дружества и приватизацията
Осъществяването на мащабна и бърза приватизация се счита като най-важна икономическа задача на бившите социалистически държави в преходния период на изграждане на пазарно стопанство. В същото време тези държави полагат грижи за развитието на модерен пазар на ценни книжа, чрез който непосредствено и в дългосрочен аспект да бъдат мобилизирани и ефективно преразпределяни местните капитали в икономиката, както и да бъдат привличани чуждестранни инвестиции. Различната същност и цели на тези два процеса налагат принципното им нормативно разграничение. Освен когато се сключват на фондова борса, приватизационните сделки с акции се регулират от специални правила. Но този факт не намалява въздействието, което оказва приватизацията върху развитието на пазара на ценни книжа, както и обратно.
Прилагането на модела на масова приватизация довежда до създаването на структура от множество дребни акционери и специални инвестиционни фондове, каквато пазарните сили сами, без държавна намеса, не биха могли да създадат, или поне не в такъв кратък срок. С прехвърлянето чрез централизираните търгове на акциите на приватизиращите се предприятия от държавата на частни лица приватизацията на тази част от държавната собственост приключва. Но започват проблемите на следприватизационния период и дилемите пред бъдещето на административно захранения с акции и участници пазар на ценни книжа. Дисперсираната акционерна структура не може да осигури икономическа ефективност, поради което е наложително нейното окрупняване. И тук е особено значимият въпрос - какъв да бъде пазарът на ценни книжа, на който да се извърши това окрупняване. Ако той бъде фрагментарен, сив пазар, консолидацията на акционерната структура ще се извърши при условията на закона на джунглата. Поради нужда от парични средства, поради недостатъчна информираност, а сигурно и вследствие на измама и изнудване, множеството дребни акционери биха продали акциите си на нищожна спрямо фундаменталната им стойност цена на неголям брой предприемчиви лица. Този резултат е нежелателен не само от егалитаристични и социалнополитически съображения. Разочарованието на обществото от приватизацията, довела до несправедливо преразпределение на националното богатство, ще доведе до дискредитиране на зараждащия се пазар на ценните книжа, до повторна за това десетилетие у нас загуба на доверие у хората в инвестициите в акции. И създаването на нормален пазар на ценни книжа ще бъде отсрочено за неопределено бъдеще с всички дългосрочни негативни последствия за икономиката на страната и за интегрирането й в европейските общности.
Това би могло да не се случи, ако на централизираните търгове бъдат приватизирани публични дружества, чиито акции са свободнопрехвърляеми и безналични по сметки в Централния депозитар. По този начин неизбежната последваща консолидация на акционерната структура в страната ще бъде извършена на регулиран пазар на ценни книжа, на който ще съществуват условия за формиране на реални пазарни цени на акциите, отразяващи моментното равнище на тяхното търсене и предлагане. Публичните дружества са длъжни да разкриват информация за финансовото си състояние, за лицата, които ги управляват и контролират, както и всякакви други сведения, необходими за оценяване на сигурността, доходността и перспективността на инвестицията в издадени от тях акции. Миноритарните акционери на публичните дружества могат да бъдат спокойни, че придобитото от приватизацията акционерно участие (срещу инвестиционни бонове, но също и срещу пари!) няма да може да бъде стопено при увеличаване на капитала на дружеството под условие, без да им бъде дадена възможност да запишат нови акции. Само ако дружествата, които ще се предлагат за приватизиране чрез централизираните търгове, бъдат публични дружества, желаещите да придобият миноритарни пакети от техни акции ще бъдат сигурни, че са защитени техните интереси. Ако на търговете се предлагат акции на непублични дружества, съмнително е и доколко приватизацията чрез този способ би имала успех. Професионалните български и чуждестранни инвеститори (а между тях ще бъдат и пенсионните фондове!), които знаят за какво става дума, със сигурност биха се въздържали от участие в търговете. На втори план, защитата на акционерите и запазване на доверието в структурната реформа следва да бъдат осигурени и посредством стриктна и прилагана на практика регулация на пазара на ценни книжа. Трябва да не бъдат допуснати значими манипулации при последващите сделки с придобитите на централизираните търгове акции и големи амплитуди в тeхните цени, водещи до несправедливо последващо преразпределение на приватизираното национално богатство. А също и до макроикономическа нестабилност.
Съществува обаче голяма вероятност на общите събрания на дружествата, чиито акции ще се приватизират чрез централизираните търгове, да не може да се вземе решение за превръщането им в публични дружества поради несъгласие на мажоритарните акционери с това. Силно дискусионен е въпросът ще противоречи ли на конституционните принципи на неприкосновеност на частната собственост и за равни условия за стопанска дейност, ако тези дружества бъдат обявени за публични по силата на закона. Конституционният съд нееднократно е изразявал позицията, че държавата може да ограничава конституционно признати права за защита на определени обществени интереси, ако те не могат да бъдат гарантирани по друг начин. В трайната практика на Конституционния съд се поддържа, че правото на свободна стопанска инициатива няма абсолютен характер, че то не изключва принципите на държавно регулиране и контрол. Свободна стопанска инициатива може винаги да бъде ограничавана с цел защита правата и законните интереси на други лица, а ограничаването на частната собственост е правомерно, ако неприкосновеността й е несъвместима с други конституционни ценности. Конституционният съд е посочил, че изграждането на пазарно стопанство е цел на конституцията и в този смисъл то представлява конституционна ценност. А без извършване на приватизация изграждането на пазарно стопанство е немислимо. Пазарът на ценни книжа е неотменим елемент на всяка съвременна икономика. Успешната приватизация и ефективно функциониращият пазар на ценни книжа са от най-голям обществен интерес, което се нуждае от адекватна защита. По повод защитата на интересите на вложителите в банките и на обществения интерес от стабилна банкова и финансова система в страната Конституционният съд вече се е произнесъл, че чрез нормативно регулиране законодателят има дискреционното право да въвежда ограничения на някои конституционнопризнати права с цел гарантиране на други такива. Но пазарът на ценни книжа също е част от националната финансова система. В европейските директиви се говори за общ финансов пазар, в който се третират на една плоскост кредитни институции и инвестиционни фирми, от една страна, а от друга - вложители в банки и инвеститори в ценни книжа. Защото и вложители, и инвеститори се явяват потребители на финансови услуги и имат принципно общи интереси, изискващи прилагането на еднакви охранителни мерки. В техен личен и в общ национален интерес.
Но ако отговорните държавни институции приемат, че превръщането екс леге в публични на дружествата, чиито акции ще се предлагат за приватизиране чрез централизираните публични търгове, недопустимо накърнява правата на техните мажоритарни акционери, би било коректно да не бъдат предлагани на тези търгове акции от дружества, които не са публични по решение на общото събрание на техните акционери. Или най-малкото държавата трябва да предупреди потенциалните участници в търговете, че няма никаква гаранция, че някога те ще могат да продадат придобитите акции на непублични дружества или че ще получат дивидент от тях.
*Статията е лично мнение на автора и не ангажира институцията (Комисията по ценните книжа и фондовите борси), в която той заема длъжност.
Държавен вестник
Срокове
Накратко
Силният вон увеличава търсенето на метали.
Повишаването на курса на южнокорейския вон спрямо американския долар ще увеличи търсенето на основни метали в страната, но ще затрудни националния износ. Нарасналото търсене ще бъде ограничено от икономическия спад в страната, който ограничава производството и импорта. Представител на голяма търговска фирма заяви, че корейските финансови организации също са помогнали за по-голямото търсене, като са финансирали импортни сделки, за да подпомогнат местния износ. Националната администрация за доставка поиска от своите партньори да й предоставят оферти за продажбата на десет хиляди тона алуминий, за да попълни складовите си запаси. Производителите на медни проводници увеличиха износа за Китай, за да компенсират намаленото търсене в Южна Корея. Търговците на метали заявиха, че отрасълът не е бил засегнат от последните стачки, които затвориха за два дни основните машиностроителни предприятия.
Кафето ще събере президентите от Централна Америка.
Експерти по кафето от Централна Америка очакват през септември да се проведе първата регионална среща на високо равнище, посветена на кафето. Програмата и датата на форума ще бъдат приети на срещата на министрите на земеделието в Никарагуа на 24 юли. Те ще бъдат обсъждани през тази седмица при разговорите между президентите от Централна Америка и техния мексикански колега Ернесто Седильо. Представители на Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа предложиха на своите държавни глави да помогнат за увеличаването на сътрудничеството при отглеждането на кафето, маркетинга и продажбата му.
Индонезия купува австралийско жито.
Индонезия е купила на търг между 30 и 50 хиляди тона австралийско жито, което ще бъде доставено незабавно. Цената на сделката не е известна. Индонезия, чийто импорт на селскостопанска продукция намаля в резултат на финансовата криза, е един от основните вносители на австралийско зърно. Представител на правителството заяви, че Индонезия ще проведе международни търгове за вноса на най-важните селскостопански стоки. Допълнително ще бъде обявено необходимото количество, от което страната ще се нуждае в бъдеще. Така ще бъде сложен край на политиката на "тихи операции" по внос на ориз и соя. Политиката на "тихи операции" предвиждаше сделки, уреждани на междуправителствено ниво или между индонезийския кабинет и частни фирми за избягването на резките изменения на цените.
Иран не произвеждал повече петрол.
Иранският министър на петрола отхвърли обвиненията, че ислямската република надвишава квотата си за добив на петрол, и заяви, че страната му спазва задълженията си към ОПЕК. "Иран никога не е нарушавал квотата си. Последните нападки са безпочвени", заяви Биджан Намдар Занганех пред вестник "Фарда". Той опроверга и обвиненията, че Иран помага на Ирак да нарушава санкциите на ООН. Занганех обяви, че Иран възнамерява да увеличи добива на петрол в дългосрочен период, но смята, че в момента цените са много ниски и несправедливи. Той добави, че фирмите, участващи в конкурса за строеж на нефтопровод от Каспийско море до Техеран, проучват терена и договор може да се очаква през следващия месец.
Календар на деловите прояви през септември
Междубанковите лихви останаха високи
През изминалата седмица цената на овърнайт левови депозити се повиши до 2.5-2.6 на сто в четвъртък от 2.0-2.3 в понеделник. Ресурс със срок до една седмица се търгуваше на 3.0-3.1 процента в края на периода срещу 2.5-2.7 в понеделник.
През седмицата търсенето на левови депозити от банки силно се повиши във връзка с преводите на авансовите месечни данъчни вноски на фирмите към бюджета.
Заедно с това през седмицата се превеждаха и дължимите данъци за второто тримесечие.
В същото време банките трябваше да изплащат касово и дължимите месечни пенсии и социални помощи.
Tърсенето на ресурс бе допълнително стимулиранo и от факта, че приходите от падежи за периода бяха общо около 13.8 милиарда лева, което не покриваше номинала на продадените през седмицата от Министерството на финансите на аукциони две емисии тримесечни и едногодишни сконтови ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева.
В резултат на това някои от банките не успяха да си осигурят от пазара на депозити необходимите им левове и бяха принудени да скъсяват позициите си в марки с продажби на фиксирания курс купува на централната банка.
Според дилъри цената на левовия ресурс ще остане висока в началото на текущата седмица, тъй като въпреки намаляването на изходящите плащания на клиенти банките ще имат нужда от левове, за да покрият изискванията на БНБ за минимални задължителни резерви.
Очаква се в края на текущата седмица междубанковите лихви да се понижат отново до нива 2.0-2.5 процента годишно за овърнайт депозити поради притока на свежи левове от падежи на ДЦК.
През седмицата Министерството на финансите трябва да плати общо над 55 милиарда лева лихви и главници по ДЦК.
Предстоящо
Накратко
Лицензирането на радио- и телевизионните оператори да става само с лиценз ще предложат председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Стоян Райчевски и група народни представители при подготвянето за второ четене на законопроекта за радио и телевизия, похвали се самият депутат. Депутатите от ПГДЛ Иво Атанасов, Атанас Мерджанов и Любомир Пантелеев също ще предложат да отпаднат концесиите. Те още ще искат лицензът да се издава само от Националния съвет за радио и телевизия. В проектозаконите, които ще бъдат разгледани на второ четене, най-вероятно ще бъде предвидено лицензите за радио- и телевизионни станции да се одобряват от правителството. Срокът, в който депутатите можеха да внесат предложенията си към медийния законопроект между първо и второ четене, изтече миналия четвъртък. Проектът ще влезе в Комисията по културата и медиите следващата седмица, а на второ четене в пленарната зала законопроектът за радио и телевизия ще влезе през последната седмица на тази сесия в края на месеца, надява се Стоян Райчевски. Срокът, който управляващите са си поставили за окончателното приемане на нов медиен закон, е началото на август.
Станалата скандално известна с множеството дела срещу нея старозагорска журналистка Йовка Атанасова беше оправдана от Върховния касационен съд по обвинения в клевета. Тя беше осъдена в родния си град на три месеца условно за материал, в който намеква, че местен юрист не е придобил по законен начин къщата си.
Президентът Петър Стоянов се срещна миналата седмица с генералните директори на БНТ и БНР и представители на неправителствени организации. На срещата беше обсъден правителственият проектозакон за електронните медии. Следващата седмица предстои още една среща, на която ще бъдат обсъдени принципите на финансиране на комерсиалните и обществените медии.
Сутрешният блок на "Нова телевизия" излиза в лятна ваканция от тази седмица до края на август. Десетина дни по-рано БНТ също разпусна предаванията си преди обед.
Конституционният съд каза "да" на затвора за клевета
Конституционният съд за пореден път доказа, че не е поклонник на публичността. Той отхвърли искането на 55 народни представители от опозицията да се премахне наказателната отговорност за обида и клевета като противоречаща на Европейската конвенция за правата на човека и си изми ръцете, като върна топката на законодателната власт. Според тълкувателите на основния закон именно депутатите трябва да преценят какво да бъде възмездието, когато някой пуска лъжи за друг човек в публичното пространство.
Представители на опозиционните политически сили в парламента поискаха по идея на неправителствени организации начело с Българския хелзинкски комитет Конституционният съд да отмени три разпоредби от Наказателния кодекс. Според първата от тях, "който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева" (член 146 ал.1). Следващата визира казуса, когато някой "разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление". Депутатите искат да отпадне предвидената в този случай до една година зад решетките. Народните представители неуспешно поискаха да се премахне и целият член 148, който предвижда до две години затвор за всеки, който обиди някого публично, чрез медиа или ако пострадалият е длъжностно лице. Ако жертвата се почувства оклеветенa, източникът и разпространителят на информацията солидарно може да търкат тъмничния нар за срок до три години.
Според Конституционния съд достойнството на личността е въздигнато във върховен принцип и търсенето на наказателна отговорност е един от начините за закрилата му. За сметка на това правото да се изразява мнение или да се разпространява информация не е абсолютно, смятат магистратите. Те се позовават на чл.10 ал. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, който дава възможност на законотворците в отделните държави да ограничават правото на информация, когато това се налага от интересите на демократичното общество. "Защитаваната цел (достойнството на личността) е толкова значима, че закрилата й от накърняване е основание за най-голяма възможност да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение. На значимостта на защитавания интерес отговаря тежестта на наказателната отговорност и тя не надхвърля степента на допустимо ограничение", твърдят съдиите.
Длъжностните лица запазват и привилегията си да преследват по служебен ред всеки българин, който публично дръзне да изрече някаква квалификация по техен адрес. Под длъжностни лица се разбира всеки представител на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, а под преследване по служебен ред - ангажиране на държавния репресивен апарат (полиция, следствие и прокуратура). Представителите на обвинението могат да се самосезират и да започнат наказателно преследване, ако сметнат, че някой представител на държавната олигархия несправедливо е бил упрекнат в нещо.
Конституционните съдии приемат, че се защитава не само личността на засегнатия висш държавен служител, но и престижът на съответната институция. Според тях така не се осуетява възможността за критика на висши чиновници, ограниченията са в рамките на конституцията и законодателят трябва да прецени какви да са наказанията и по каква процедура да се налагат. Магистратите все пак признават, че "държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавни служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица". Какво е това "по-високо ниво" обаче е въпрос на съдебна практика. А докато (ако) нещата стигнат до съдебна зала, съдбата на разследвания е изцяло в ръцете на прокурора. Конституционните съдии много добре знаят този факт. Въпреки това обаче те лицемерно предпочитат да отбележат, че заплаха за свободата на словото няма. Рискът си остава за сметка на журналиста.
Най-фрапиращото в случая с разследването по служебна линия е, че самите прокурори, които по закон трябва са инициатори да се образува преписка и да се повдигне обвинение, също попадат в категорията на длъжностни лица. Така, когато се почувстват оскърбени, те без проблем могат да ползват тази привилегия и да започнат следствие срещу когото и да е. Оттук нататък започва ходенето по мъките за разпространителя на информацията (независимо дали е журналист или не). Докато предварителното производство стигне до съд, могат да минат и години. При повдигането на обвинение обаче той автоматично получава мярка за неотклонение, която сериозно ограничава неговата свобода на придвижване. Мерките за неотклонение биват четири вида - подписка, парична гаранция, домашен арест или задържане под стража. Обикновено за клевета се налага втората - депозиране на определена сума, докато делото приключи. В този момент обаче обвинителят може да приложи и малък процесуален трик - да образува второ следствено дело. Тогава той има право автоматично да наложи най-тежката мярка за неотклонение - задържане под стража. Така всеки разпространител на информация може да се озове зад решетките (поради липса на свободни килии - на едно място с рецидивистите) независимо дали съдът по-късно ще уважи обвинението на прокуратурата или не.
Прилагането на член 148 от Наказателния кодекс се превърна в бич за свободното слово. Примерите за натиск над журналисти по този текст не са никак малко. Най-шокиращ е случаят, когато главният прокурор Иван Татарчев разпореди образуване на следствено дело срещу шефката на криминалния отдел на в. "Труд" Анна Заркова заради интервю. Според него наказателна отговорност трябва да се носи и при провокативно зададени въпроси. По принцип обвинител номер едно от няколко години води война с "Труд"-овите издания . Той стана инициатор на няколко следствени дела срещу главния редактор на "Нощен труд" Пламен Каменов заради обвинението, че е подписвал празни бланки за арест и последвали няколко коментара на тази тема.
Прокурорският меч свисти активно и над в."168 часа". Журналистката от вестника Нейка Кръстева беше взета на мушка от софийския градски прокурор Нестор Несторов заради публикациите си на тема "прокурорски вили". Нейните колеги Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев пък бяха привлечени като обвиняеми от тогавашния софийски районен прокурор Славчо Кържев заради статията си "Прокурори - веселяци". Въпросният прокурор се прочу по време на престоя си в Смолян, когато арестува заради дописки местните кореспонденти на "24 часа" и "Труд".
Рокада в ръководството на БНТ
Попйорданов ще прехвърли част от правомощията си на финансовия директор на държавната медиа
Изненадваща промяна по върховете на БНТ извърши миналата седмица генералният й директор Иван Попйорданов.
С решение на управителния съвет на медиата беше закрит постът програмен директор на телевизията. От това място на предишната си длъжност главен драматург отиде Владо Даверов.
Ръководството на държавната телевизия преоткри нов шефски пост - изпълнителен директор. На него беше назначен финансовият директор на БНТ Тома Иванов. Изпълнителен директор на медиата имаше по времето на Иван Гранитски в БНТ. Когато на "Сан Стефано" дойде композиторът Стефан Димитров, длъжността беше преименувана на главен мениджър. След избора му за шеф на телевизията в началото на годината Иван Попйорданов реши, че няма нужда от такъв човек в ръководството. Тома Иванов е може би единственото изключение от правилото, че шефовете в БНТ не изкарват повече от година на "Сан Стефано". Той е финансов директор на БНТ вече повече от пет години.
"Измененията в щатното разписание на БНТ се правят заради необходимостта от привеждане на програмната дейност на телевизията в съответствие с изискванията за засилване на общественото начало в разпространяваните от нея телевизионни програми", гласи официалното обяснение от управителния съвет на държавната медиа. Най-вероятно обаче Даверов си е отишъл от поста поради няколко причини. Първата от тях е омразата, която предизвика сред редовите телевизионери за краткото си присъствие по високите етажи на БНТ. Преди седмица синдикатите в телевизията вкупом поискаха от шефа на медиата да уволни него и шефката на новините Нейнска. Именно близостта му с "наказаната" в момента Нейнска е може би другата причина за понижението на Даверов - така тя се лишава от важен съюзник, чрез който може да влияе върху голяма част от БНТ. Третата причина, която навярно е просто повод за отстраняването му, е историята около дипломата му за висше образование. Миналата седмица вече бившият програмен директор на медиата беше скъсан на държавен изпит по немски. Даверов е завършил семестриално пред години, но няма диплома, което се оказа и пречка за кариерата му в БНТ. Откакто се изкачи на високите етажи на "Сан Стефано", той беше изпълняващ длъжността програмен директор именно защото няма диплома за завършено висше образование. В длъжностната характеристика на поста е записано, че там могат да се назначават само хора, минали през "Алма матер".
Безспорно по-интересно от отстраняването на Даверов е откриването на пост изпълнителен директор. "От главен мениджър има нужда, когато има слаб генерален директор", се говореше, че е казал Иван Попйорданов, когато закри въпросната длъжност. По времето на Стефан Димитров на главния мениджър в медиата бяха прехвърлени огромна част от правомощията на генералния директор. Според източници от БНТ в момента г-н Попйорданов обмисля каква част от задълженията си да прехвърли на Тома Иванов, но най-вероятно бившият финансов директор ще поеме голяма част от тях.
С назначаването на втори силен човек в тв ръководството, който да свали повечето отговорности от плещите на генералния директор, намалява възможността той да подаде оставка, както заплаши преди време. Националният съвет за радио и телевизия оповести миналата седмица становище, с което подкрепя Попйорданов. "НСРТ ... не вижда основания да ревизира отношението си към Иван Попйорданов", пише в него. От съвета допълниха, че дори и сегашният генерален директор да подаде оставка, тя може и да не бъде приета. "Мотивите на г-н Попйорданов трябва да бъдат наистина убедителни", каза миналата седмица по този повод доц. Георги Лозанов, член на НСРТ. Ако обаче тв шефът подаде оставка и тя бъде приета, ще бъде насрочен веднага нов конкурс за избор на генерален директор на БНТ, смята председателят на съвета Александър Томов.
Как се въвежда стандартът ISO 14001
ISO 14001 е международен стандарт, който определя изискванията към системите за управление на околната среда. От първи юни тази година той бе утвърден като идентичен национален стандарт за България.
Все по-строгите законови екоразпоредби и последващите санкции от неспазването им принуждават фирмите да бъдат стриктни в изпълнението на нормативните изисквания. Като правило дружествата извършват периодично прегледи на работата си по опазването на околната среда. Но това съвсем не е достатъчно, ако организацията иска да е сигурна, че дейността й отговаря на законовите изисквания не само в дадения момент, а постоянно. Системата за управление на околната среда цели точно това - да докаже, че действията на едно предприятие отговарят на нормативните разпоредби по всяко време.
ISO 14001 е приложим за фирми от всякакъв вид и големина независимо от различията в географските, икономическите и социалните им условия. Стандартът съдържа няколко елемента: общи изисквания; политика по опазване на околната среда; планиране; внедряване и функциониране; проверка и коригиращи действия; преглед от ръководството.
Внедряването обикновено започва с първоначално обследване. Това предполага да се оцени съществуващото екозаконодателство, приложимо към фирмата. След прегледа мениджърите може да решат, че ще внедряват стандарта в цялото предприятие или само в определни производствени единици (дейности). На практика дружеството има пълна свобода да определи рамката, в която иска да се вмести.
Следващата стъпка по въвеждането на стандарта изисква ръководният екип
Идва ред на планирането. Започва се с преглед на въздействието на дейността на фирмата върху околната среда. Извършват се директни замервания и изпитвания. В зависимост от спецификата на работа се отчитат вредни емисии във въздуха или количество отпадни води, степен на замърсяване на почвата и т.н. Операцията е идентична с извършването на т.нар. оценки за въздействие върху околната среда, които и сега са част от всекидневието на предприятията. Дружеството уточнява какви изисквания е длъжно да спазва - нормативни, отраслови, междуведомствени, директиви и т.н. Формулират се целите и задачите за постигането им. Специални програми описват сроковете и лицата, отговорни за реализацията. Като цяло процедурата се подчинява на общата теория по мениджмънт на фирмата. Изискванията за планиране не са нови за управленците, нов е обектът на управление - околната среда.
Следва внедряването и функционирането на системата. Документират се задачите, отговорностите и правата на всеки. Успешното въвеждане изисква
Сега е времето фирмата да въведе и поддържа процедура за установяване на възможните аварии и злополуки, така че да се възпрепятства и ограничи въздействието им върху околната среда. Предприятието се задължава да преглежда и при нужда да актуализира мерките си за готовност и реагиране при аварийни ситуации.
Следващата стъпка е свързана с проверката и коригиращите действия. Това означава да се наблюдават и измерват ключовите параметри от технологичните операции и дейностите. Уредите за наблюдение да бъдат поддържани в изправност. Да се установят всички отклонения от нормативни документи или от стандарта. За целта трябва да се определят причините за несъответствието и да се набележат коригиращите мерки.
Следва вътрешен одит на системата за управление на околната среда. Уточняват се честота и методите за одитиране, отговорностите и изискванията за провеждане на одита и за изготвяне на отчета след това. Одитите могат да се провеждат от работещи във фирмата или от външни сътрудници.
Мениджърският екип на фирмата трябва да оценява на определени интервали системата за управление на околната среда, за да гарантира нейната адекватност и ефективност. Прегледът трябва да бъде документиран. Право на ръководството на предприятието е да обсъжда евентуалните необходими промени на екополитиката, на целите и елементите на системата. "Много важно е при внедряването мениджърите на фирмата да са наясно дали искат само сертификат по ISO 14001 или реално въвеждане. Ако имат нужда
Засега въвеждането на международния стандарт е доброволно. Но родните предприемачи ще бъдат принудени да го внедрят заради изискванията на западните партньори. Специални директиви на ЕС за интегрирано предотвратяване на замърсяванията и контрол върху околната среда поставят задължителни условия и срокове към фирмите. Ако българските предприятия не се готвят отсега за въвеждането на ISO 14001, след няколко години ще се сблъскат с неминуема рестрикция по силата на нормативните текстове и ще бъдат вън от западноевропейския пазар. След отпадането на квоти и бариери пред износителите липсата на сертификат по ISO 14001 (както и по ISO 9000) ще се използва като нетарифна (немитническа) бариера пред родните производители и търговци, предричат специалистите.
"Внедряването на ISO 14001 ще позволи на фирмите да систематизират и отчетат разходите си по опазването на околната среда, да ги контролират и управляват. Това са група разходи, които финансовият мениджмънт у нас все още пренебрегва. А управлението им ще доведе до намаляване на аварии, на санкции, на средства за възстановяване на съоръжения... Намалява екологичният риск, който в крайна сметка се преобразува в лихвен риск. Защото всяка банка в развитите страни има много силни звена, които оценяват екологичния риск от дейността на предприятието и поставят своите условия", припомня Димитър Бранков.
Внедряването на ISO 14001 е скъпа процедура. Цената зависи главно от вида на бизнеса, от размера на предприятието, от таксите на сертифициращата организация и т.н. Но ако фирмите тръгнат към въвеждане на стандарта сега, а не след няколко години, това със сигурност ще им излезе много по-евтино.
Сертифицирани предприятия по ИСО 14001 (към 7.06.1998 г.).
(По данни на център "Чиста индустрия" при БСК).
Медийният съвет навърши половин годинка
Мина половин година от създаването на Националния съвет за радио и телевизия. За това време той избра генерални директори на БНТ и БНР, замалко да свали единия от тях и произведе няколко скандала. Трудно е било началото на съвета, казват сега почти всичките му членове. "Преди половин година все още търсехме себе си, все още се лутаме в тази изключително сложна материя", обяснява председателят на НСРТ Александър Томов. Според говорителя на съвета Стефан Данаилов проблемите с лошия образ на органа дошли в началото от това, че двамата писатели в него - шефът му и Димитър Коруджиев, не били свикнали да работят с хора поради дългата работа "насаме с тетрадката". Така те произвели няколко скандала, като изразили личното си мнение, което се различавало драстично от това на съвета. "Накрая сме на един относително завършен период от съществуването на НСРТ, тъй като предстои приемането на нов медиен закон, който съществено ще промени регламента на работа на съвета", коментира първите шест месеца от работата му доц. Георги Лозанов.
Сто и петдесет страници отчет за работата, която е свършил през първите шест месеца от съществуването си, ще внесе НСРТ тази седмица в парламента. Според сега действащия закон за радиото и телевизията медийният съвет трябва да се отчита пред Народното събрание два пъти годишно.
Във внушителния с обема си доклад ще бъдат включени всички становища, които е давал съветът. Откакто беше избран в края на миналата година, НСРТ е давал мнението си по 27 конкретни случая.
В отчета ще могат да се прочетат и подробности по бюджета, който е изразходван от седемте членове на медийния съвет, тримата им инспектори, главната им счетоводителка и секретарката им. "НСРТ получава по 0.5% от парите на БНТ и БНР", съобщи миналата седмица председателят му Александър Томов. Освен това се ползват две коли - едната, дадена от националната телевизия, а другата от радиото. Два мобилни телефона, също взети от държавните медии, свързват помежду им членовете на медийния съвет. Единият се ползва от председателя на НСРТ, а другият от Димитър Коруджиев.
В отчета на медийния съвет ще бъдат включени и резултатите от проведените през първата половин година от съществуването им срещи.
Мониторингът, който провеждат инспекторите на НСРТ, е констатирал 75 нарушения и отклонения от сега действащия закон за радиото и телевизията. От тях 20% са престъпили разпоредбите, които уреждат условията за излъчване на реклами. Най-чести според съвета са нарушенията на текста от закона, който забранява подсъзнателното внушаване на реклами и скритото рекламиране. Един от примерите, посочени в предварителния вариант на доклада, е в предаването "Всяка неделя". Водещият на предаването предлага на всеки гост в студиото да опита точно определена марка плодов сок. Тъй като една част от гостите са политици, се нарушава текстът от закона, който забранява държавните служители на изборни длъжности да участват в реклами, констатирали са инспекторите на медийния съвет. При по-подробно вглеждане вероятно само в този казус могат да се открият още нарушения - например, ако това е реклама, защо не е отделена по подходящ начин от останалата част на програмата, каквито са изискванията на закона.
Медийният съвет е провел наблюдение и върху новинарските емисии на БНТ. "Спазени са до голяма степен изискванията за политически плурализъм, както и равнопоставеността на представянето на институциите с известно предозиране на интереса към изпълнителната власт", констатирали са инспекторите на съвета. Според тях няма значимо събитие, което да не е било отразено по подходящ начин в новините на БНТ. В периода, през който те са следили програмата на двата канала, не е установено нарушение на медийния закон, а най-показваната партия е БСП. Двадесет и два процента от събитията, отразени в новините, са били произведени от държавните институции. От тях 18% се падат на правителството и по четири процента на президентството и парламента.
