Лятната жега удари БСП
На фаталния 13 юли вестник "Дума" излезе с ударното заглавие "Костов обмислял оттеглянето си? ". В статията се твърди, че според "осведомен от сините среди" мястото на Костов щял да заеме вицето му Бакърджиев. По-нататък се развива тезата, че Костов се опасявал от предстоящите реформи и затова избутвал напред Евгений Бакърджиев. Самият премиер щял да продължи да управлява, но в сянка. За още по-голяма достоверност сюжетът е разгънат и със скандал между Петър Стоянов, Стефан Софиянски и Иван Костов. Темата бе продължена и от "24 часа", които вкараха в интригата и здравословен проблем на премиера.
По същото време Георги Първанов предрече от Добрич, че с новата реколта може да се очаква и ново правителство. Според соцлидера можело да има и преходни варианти, но тенденцията била явна. "Очевидно темата предизвика не само интерес, темата се коментира, обикновено, както казва народът, крушката си има и опашка", коментира ехидно ден по-късно председателят.
Оптимизмът на Първанов обаче не бе повсеместно подкрепен в БСП. "Ние и една интрига не сме способни да създадем", коментира член на ръководството на БСП и после допълни, че именно затова вече не четял "Дума", която си водела някаква нейна си политика. Други пък се питаха кого в соцоргана го е ударил топлинният удар.
Темата за свалянето на кабинета Костов предизвика преди време нещо като минискандал в соцръководството. Румен Овчаров настояваше, че с досегашното поведение на БСП мнозинството щяло да падне от власт, само че през 2001 г. - не можело постоянно да се повдигат обвинения, а после нищо да не последва. Неуспелият кандидат-председател на столетницата индиректно засегна Първанов, който беше взел на "лично пазене" Иван Костов. По-късно шефът на БСП си взе поука, но освен подмятанията за "Сапио" главата на "Позитано" 20 не успя да измисли нищо друго.
Иначе идеята да се атакуват сините министри персонално възникна при червените brain storm-ове и бе възприета с голямо внимание от червените депутати. Социолозите им припомняха опита на СДС в опозиция и ефективността на неговите действия. Така че всяването на раздори в синята коалиция трябвало да ускори падането на кабинета Костов или поне да предизвика оставки на отделни министри, които да дестабилизират мнозинството.
Интригата обаче явно не е била особено координирана, след като част от червените се питаха кой ще да е синият Луканов ("то "Дума" си е на ОСД-ейците"), а други се гордееха с активното мероприятие. На Евгений Бакърджиев не му остана нищо друго, освен да се похвали с амбицията си Иван Костов да управлява "не само този мандат".
Чиновник - това звучи гордо
Що е то държавен чиновник и с какво всъщност трябва да се занимава? Отговор се опитва да даде министърът на държавната администрация Марио Тагарински в проектозакон за държавния служител, който беше одобрен от Министерския съвет миналия понеделник. За чиновник се смята всеки българин, който работи в централната, областната и общинската администрация с изключение на помощните служители, чистачките и охраната. В тази категория не попадат също и политическите фигури в управлението на държавата - премиер, неговите заместници, министри, членовете на политическите им кабинети, областни управители, техните заместници, кметовете, хора, избрани от парламента или общинските съвети. Държавните служители ще се делят на две касти - командващи (ръководни служители) и командвани (експерти).
Държавните служители не може да бъдат еднолични търговци, прокуристи или търговски представители, предвижда проектозаконът. Народните избраници и общинските съветници също имат възбрана да се изявяват в администрацията. Чиновниците няма да могат да работят по трудови правоотношения или да заемат ръководни и контролни длъжности в политически партии.
Чиновници ще могат да стават само хора с висше образование, разпорежда също проектът за нормативен акт. Изискванията за получаване на държавна служба са кандидатът да има българско гражданство, да е пълнолетен, с чисто съдебно минало за умишлени престъпления от общ характер и да отговаря на специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност.
Държавните чиновници няма да имат право на ефективна стачка, въпреки че свободно ще могат да се сдружават в синдикални организации. Протестът на администраторите ще бъде само символичен, без прекратяване на служебните задължения - със знаци, символи, протестни плакати, ленти и т.н. Стачка ще може да се обявява само когато са предявени искания, свързани със служебните и осигурителните отношения.
Службите за сигурност ще могат свободно да преглеждат кореспонденцията на държавните служители, когато тя е адресирана към тях като към длъжностни лица, предвижда още законопроектът. Информацията ще е неприкосновена само ако е лична.
Работещите в администрацията ще бъдат длъжни да изпълняват всяка заповед на своя началник, ако не е незаконосъобразна. В случай че подчиненият се усъмни в правомерността на командата, той може да действа по принципа на Макиавели "да се приемат само писмени заповеди, защото нечестивците се отмятат". Чиновникът може направо да откаже да изпълни дадено нареждане, ако то е насочено срещу негов пряк родственик или роднина до четвърта степен по съребрена линия.
Държавните служители ще бъдат под възбрана да правят публични изявления за работата си. Те са длъжни да пазят служебната тайна и да не разгласяват факти и сведения, които са научили при изпълнението на своите задължения. Какво точно се разбира под "служебна тайна" ще преценява началникът, който ги е назначил.
Чиновникът вече ще има и свое служебно досие. В него ще фигурира информация за момента на постъпването, освобождаването, длъжностната характеристика, професионалното развитие, отпуските, наградите, наказанията, както и други факти, свързани със заеманата служба. Администраторът ще има право да се запознава със събраната информация във всеки един момент. Разгласяването на информация от досието няма да е разрешено без съгласието на чиновника.
Държавните служители ще могат да получават пет вида дисциплинарни наказания - забележка, порицание, отлагане на повишаването в ранг с 1 година, понижение за срок от 6 месеца до 1 година и уволнение. Първите две наказания се налагат от непосредствения началник, останалите - от органа, който е назначил чиновника. Към всяка държавна администрация се създава дисциплинарен съвет за срок от 3 години. Той се избира от назначаващия орган, изяснява обстоятелствата около дисциплинарното нарушение и дава становище дали чиновникът има вина или не. Държавният служител може да бъде отстранен от работа от своя началник, ако срещу него има дисциплинарно дело или наказателно производство, предвижда още законопроектът. Шефът може да отстрани администратора и ако се явява в състояние, в което не може да изпълнява задълженията си.
Министерството на отбраната развъртя кадровия скалпел
"Спасяването на Българската армия е болезнено. Тази година е особено болезнено. Догодина също ще бъде болезнено. Но в края на краищата лечението е само с оперативна намеса. " Така началникът на Генщаба ген.-полк. Михо Михов анонсира освобождаването на около 2500 офицери и сержанти от Българската армия, който ще кажат сбогом на униформите наесен. Масовото прочистване на кадри тече покрай изпълнението на втората фаза от плана за организационното изграждане на войската ни до 2010 г. За сметка на това в армията ще постъпят 564 млади офицери, което е горе-долу половината от броя на напускащите им колеги.
До края на лятото трябва да приключи разместването на поделенията, сливането на гарнизоните и съкращаването на излишните от тях, допълни шефът на сухопътните войски ген.-лейт. Гиньо Тонев. Осемдесет и пет на сто от военната техника вече е предислоцирана, каза още генералът. Хиляда и деветстотин души са принудени да напускат само в Сухопътните войски. Според висшия военен обаче 800 от тях си отиват доброволно, 925 души в Сухопътни войски са назначени на по-ниски длъжности, 942 - на по-високи, и 2068 - на аналогични, но в друг гарнизон, допълни ген. Тонев.
Ръководството на Сухопътни войски не е успяло да предложи нови длъжности на 154 офицери. Това са офицери с много ниска квалификация, предимно само с школа за запасни офицери, но са стигнали звание подполковник, а дори и полковник. "Подборът се направи първо по образователен ценз, по атестационна оценка, военна квалификация и в съответствие с изискванията, които службата налага. При равни условия се дава приоритет на младите офицери с по-висок образователен ценз", уточни ген.Тонев.
С около 10 000 души ще спадне щатът на армията до края на годината, каза ген. Михов. В момента окомплектоваността на трите вида въоръжени сили с личен състав е съответно 80 на сто за Сухопътните войски, 83 на сто за флота и 88 на сто - за бойната авиация. Идеята е до 2010 г. броят на военните да е около 75 000 души. Офицерите трябва да са не повече от 20 000 души, смята шефът на Генщаба. "Свиването на щата ще бъде за сметка на попълване на бройки в по-боеспособни поделения: силите за бързо реагиране - 70%, и силите за отбрана - 55-60%. Създаваме и поделения, които ще бъдат чисто военновременни, тоест с 15% попълнение", твърди шефът на Сухопътни войски.
За сметка на това военното министерство ще поиска четири пъти по-голям бюджет за догодина. Заявката на Георги Ананиев до Министерството на финансите ще бъде 1.4 трилиона лева. Не е ясно обаче с какво ще оправдаят военните завишаването на разходите си, след като предислоцирането трябва да е приключило, а програмата за превъоръжаване - да се финансира по извънбюджетен път. "За да видим Българската армия такава, каквато искаме да я видим, ще трябват през 2010 г. ако не и по-рано, около 4.3 трилиона. Но това при вътрешните възможности на държавата надали ще можем обективно да го поставим на разискване за бюджетиране", допълни ген. Михов.
Кризата в Косово разбуди международниците в БСП
"Предложената от демократичната левица позиция е сто на сто българска и който твърди друго, не осъзнава добре международното положение на страната. " От няколко седмици това е рефренът на соцдепутата Иван Генов, с който той обяснява необходмостта от приемането на предложената от БСП декларация по повод конфликта в Косово. Така стана, че смисълът й трябваше да бъде демонстриран по време на заседанието на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). "Дипломатическият демарш", предприет от Георги Пирински в Копенхаген, дойде малко изненадващо, макар че "Позитано" 20 отдавна повтаря, че мнозинството няма ясна позиция по конфликта в Косово. Желанието на социалистите да демонстрира активна външна политика роди и скандала сред родните депутати в иначе протоколната външнополитическа изява.
По думите на Пирински проекторезолюцията, предложена в ОССЕ, била твърде едностранчива, т.е. осъждала режима само на Милошевич, като не споменавала албанските терористи, и затова той се присъединил към предложенията за промени в нея. Според пресцентъра на Народното събрание Пирински се е подписал под текст, в който се иска отпадането на точки, които гласят: "отхвърля политиката на правителството на Съюзна република Югославия за военна агресия срещу албанското население в Косово, включително обстрелването и разрушаването на села", "изразява убеждението, че е необходимо да се приемат спешни мерки, за да се принуди правителството на СР Югославия да се въздържа от тези неприемливи действия срещу собственото си население" и "предлага ЕС, САЩ и другите, които са в състояние, да предприемат широки и ефективни икономически санкции срещу СР Югославия, докато тя продължава своята агресия в Косово". По-късно пресцентърът на "Позитано" 20 опроверга съобщението, като пусна версията, че соцдепутатът е предложил само заместващи текстове. Объркването се получило поради промяната в поредността на точките между проекта и окончателния вариант на резолюцията.
Българската делегация е била съгласувала единствено предложенията си, свързани с бъдещето на ОССЕ и връзките й с НАТО и ЗЕС. По въпроса за Косово общата позиция е била да се избегне въвеждането на икономически санкции спрямо остатъчна Югославия, което би навредило на България.
Пирински е подкрепил една от многото подписки, разпространявани в Копенхаген, както са направили и други наши депутати. Външният ексминистър обаче се е присъединил като съвносител на предложение, направено от част от руската делегация, което успяло да привлече само неговия подпис, за да може да бъде разгледано в залата. Според участник в заседанието на ОССЕ прибързаният ход на Пирински се обяснявал с това, че водач на руската група е бил Александър Коржаков, бивш шеф на охраната на Елцин. Коржаков обаче е считан дори от руснаците за хардлайнер, което породило и съмненията за смисъла на поправките в проекторезолюцията. Така и не стана ясно какво точно е искал да редактира Пирински в декларацията на ОССЕ, защото предложенията му са били устни. Все пак самият той твърди, че позицията му е била напълно в съответствие с решенията на контактната група за Косово.
В крайна сметка това би било само скандал между пресцентровете, ако не беше фактът, че просто БСП се опита да се върне от чужбина с едно "балансирано решение", с което да покаже на управляващите кой е по-националноотговорен.
Именно затова в скандала Георги Първанов заподозря мнозинството в "създаването на провокации" и реши да отвърне на предизвикателството. "Какво означава "поясът на стабилността", се запита лидерът на социалистите. Според "Позитано" 20 такава идея не е била обсъждана на Консултативния съвет по национална сигурност при президента и не може да се приема за обща за всички политически сили в страната. "Не загатва ли срещата на тримата премиери за един подобен пояс. Надявам се, всички добре съзнавате, че темата за втори мост над Дунав едва ли е била определящата и едва ли точно сега беше моментът да се свиква такова спешно съвещание на тримата премиери, за да се обсъди тази тема. Очевидно става дума за договаряне зад гърба на българските политици. " Така Първанов, явно повлиян от последното попълнение разузнавачи във Висшия съвет на партията, разтълкува позицията на правителството по въпроса за Косово. За какво точно са се договорили Костов, Василе и Йълмаз лидерът на социалистите отказа да каже, но предположи енигматично: "Можем само да гадаем."
Преди около месец в същия стил Първанов обвини председателя на комисията по външна политика Асен Агов, че е инспирирал думите на Ричард Холбрук за желанието на България "да грабне парче от Македония".
Конспиративната теория, изтекла от "Позитано" 20, явно трябва да продължи размишленията по геополитика на соцстратезите. Особено активен в това поле е Иван Генов, който остана май последният активен антинатовец в ръководството на столетницата. "Очевидно е, че кризата в Косово се употребява от официалните власти като допълнителен мотив за ускорено членство в НАТО", каза Генов. По-късно от БСП допълниха, че управляващите се опитвали да вкарат натовски войски на родна територия, които да действат срещу Югославия. Това било прелюдията към прякото ни ангажиране в конфликта. "Нима не разбирате, че решаването на косовския конфликт ще бъде модел, матрица, която ще се използва и занапред, без да изключвате която да е балканска държава? Косово е ново измерение на югокризата, умишлен пропуск в Дейтън. " Геостратегическите разсъждения явно трябва да покажат как конфликтът в западната ни съседка може да се пренесе и в България, ако страната подкрепи действията за налагането на мира в размирната югопровинция. Затова в декларацията, предложена от социалистите (междувременно подкрепена от сръбския посланик в София), се предлага дистанциране на София и другите съседни страни от косовската криза. Това обаче връща нещата към добре познатия "остров на стабилността на Балканите", от който нищо и не зависи.
Бонев сваля пагоните в МВР до 2001 г. "Предвиждаме пълна девоенизация на МВР до 2001 г. " Това обяви вътрешният министър Богомил Бонев пред журналисти в четвъртък. Заедно с министъра на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев той анонсира правителствената стратегия за борба с престъпността. Според Бонев пагонът в повереното му ведомство постепенно става отживелица и е излишен. Процесът обаче няма да стане наведнъж, а постепенно, каза МВР-шефът. Най-вероятно офицерите от оперативните служби първи ще свалят пагоните. "Званията ще останат само условно като елемент при формиране на работната заплата", допълни началникът на вътрешното министерство. Той обеща не само да запази привилегиите на хората си, но и да ги увеличи.
Идеята за девоенизиране на вътрешното ведомство не е нова. Тя беше загатната от секретаря на МВР Атанас Атанасов още миналото лято, когато Наказателно-процесуалният кодекс се поправяше за първи път. Тогава заместникът на Бонев подхвърли, че оперативните работници трябва да станат цивилни, а полицейското разследване да се води от детективи.
"Стратегията за борба с престъпността няма да се одобрява от парламента, тя ще се даде на депутатите само за сведение", каза още Богомил Бонев. Основните моменти в стратегията ще бъдат изследването на криминогенните фактори в обществото и възможностите за превенция на престъпността. Ще се наблегне особено върху работата с малолетни и непълнолетни.
Стратегията ще наблегне на две неща - на административна и съдебна реформа. Предвижда се оптимизиране на структурите, политиката и процедурите на държавния апарат и правораздаването. В стратегията е предвидено все повече да се върви към намаляване на наказателната репресия и противодействие с други досъдебни форми при леките престъпления - глоби, административни санкции и т.н. Самата стратегия ще съдържа основните принципи, по които ще бъдат променени както структурата на съдебната власт, така и НК и НПК. В документа ще бъде записана и самата политика, която самите органи на съдебната власт ще трябва да следват - върховенство на закона, съдебен контрол върху актовете, международно сътрудничество... Стратегията завършва с ресурсното осигуряване на борбата с престъпността - финансово и информационно.
Замисля се и създаването на специални смесени екипи за решаването на конкретни казуси. По подобен начин може да бъде изградено и бюрото за финансово разузнаване, което трябва да следи за прането на мръсни пари, или финансовата полиция. Идеята е да не се създава нова структура, която тепърва да се координира с другите структури, а различните ведомства да командироват свои служители за определен период от време (1-2 години). Те може да поддържат връзка със старите си звена, оттам да получават заплатата си, а в същото време да работят в екип с другите структури на властта.
Шенген е и стена между пропагандата и реалността
Политологът Иван Кръстев пред в. "Капитал"
Г-н Кръстев, как стана така, че известни политолози инициираха скандала с шенгенските визи?
- Политолозите са за това да предизвикват скандали, интересното в случая е, че политолозите не просто предизвикаха скандала, а сме част от скандала. При това шенгенската визова система е само едно от лицата на този скандал. През последната седмица стана видимо, че шенгенската стена отделя не само България от Европа, тя отделя пропагандата от реалността, а по един тъжен начин разразилият се дебат постави под съмнение автономността и независимостта на политологическото съсловие. Това, че българското общество не приема шенгенския модел на европейска интеграция, не е нещо ново. Ако в България има реален консенсус по нещо, това е антишенгенският консенсус. За България Шенген е огромна бариера както в политически, така и в икономически, така и в психологически план. В икономически - защото съществуващата визова система намалява конкурентоспособността на експортно ориентирания дребен бизнес. В политически план - защото шенгенската система създаде условия за антизападен и антиреформаторски популизъм. А в психологически план Шенген стана символ на изолацията и отхвърлеността на страната и отделния българин.
Да, но защо точно сега шенгенските ограничения са толкова коментирани, при това с един доста остър език?
- Именно езикът и аргументите, с които Огнян Минчев атакува проблема, е новото в неприемането на Шенген. Тези аргументи са културни и популистки по своя характер. Радикалността на неговите обвинения съвпадна с важни промени, които протичат в общественото мнение на някои от европейските демокрации. В момента, в който управляващата коалиция в Германия застана зад затягане на визовия и бежанския режим в страната си, в същия момент представител на либералната и проевропейската част от общественото мнение предпочете не да анализира проблема, а да стане изразител на обидата на мнозинството от българското общество. Хармонизирането на българското и европейското законодателство се оказа засенчено от нарастващото недоверие и взаимни подозрения между европейския запад и българския изток.
Цялата проевропейска риторика, непрестанното приближаване на България към Европа се сблъска с факта, че колкото повече България се приближава към Европа, толкова по-дълги стават опашките пред европейските посолства.
Радикалните атаки срещу Шенген излизат от политолози с подчертано дясна ориентация на възгледите. В този смисъл хората остават с впечатлението, че чрез тях говори правителството или управляващите.
- Грехът на политолозите е, че в много случаи ние пропагандирахме европейските идеи, вместо да анализираме процеса на европейска интеграция. Проблемът е, че вследствие на драматичните обществени процеси в България от края на 1996 и началото на 1997 г. голяма част от политолози, социолози, голяма част от водещите журналисти се оказаха, оказахме се не толкова коментатори и анализатори, а говорители на новото обществено и парламентарно мнозинство. Любовта към демокрацията ни изигра лоша шега. В рамките на последната година-две въпросът какво казват политолозите беше заменен с въпроса кой говори чрез политолозите. Шенгенският скандал от последната седмица стана възможен не заради това, което написа един политолог, а заради това, че зад него справедливо или не беше привидяно правителството.
Такива бяха и коментарите след интервюто на Огнян Минчев във в. "Новинар" и "Сега".
- Интервюто на Минчев беше прочетено като правителствена декларация. Медиите през цялото време не казваха какво е казал Огнян Минчев, какви са аргументите му, а предполагаха кой точно говори през него, част от каква стратегия е неговата позиция. Политолозите се оказахме неми. Политологическото говорене е в неприятната ситуация да доказва отново своята независимост. По някакъв парадоксален начин ние приличаме на притеснен българин, който отново трябва да кандидатства за виза и правата да влезе в медийното пространство.
За да се стигне до това изкривяване, като че ли и двете страни имат заслуга.
- Подобно на шенгенския проблем и тук и двете страни имат своя проблем. Политолозите не успяхме да запазим независимата си коментаторска позиция през първата година от управлението на СДС и допринесохме за това да бъдем четени като чужди високоговорители. Пресата, която също не остана чужда на политически поръчки, отказва да вярва, че другите не вършат това, което самата тя върши понякога. В резултат всички се оказахме заложници на едно, бих казал, конспиративно-параноично разбиране на действителността.
Тази дискусия обаче донякъде помогна да се очертаят различните ракурси на Шенген. Какви са те?
- Скандалите имат благородната особеност да правят реалността видима. Ние видяхме три различни стени като резултат от опита да разрушим шенгенската. Първата, тази, която я знаем, е визовата стена, която можем да разрушим единствено в диалог с ЕС и по пътя на реални реформи. Този диалог най-вероятно ще бъде по-дълъг, отколкото ни се иска, но поне един от нашите аргументи трябва да бъде чут още сега. Шенгенската система е не просто несправедлива, но и неефективна, тя поражда корупция и създава условия именно корупционната част от обществото да бъде в привилегировано положение. Западните посолства могат да намалят унижението на обикновения българин и в рамките на съществуващата визова система, ако се отнасят към нас като към бъдещи граждани на ЕС, а не като бъдещи емигранти. Премахването на Шенген трябва да бъде предшествано от рационализация и хуманизация на съществуващия процес на издаване на визи за страните от Европейския съюз.
Втората полза от шенгенския дебат, разразил се през последната седмица, е свързана с прозрението, че фабриката за илюзии, която беше обявена в ликвидация през февруари 1997 г., има съдбата на всички държавни предприятия, обявени в ликвидация - тя продължава да получава държавни субсидии, а работниците и ръководството не са уволнени.
Как стана така, че се разминаха очакванията и посланията, които правителството изпраща към своите избиратели за приближаването ни към ЕС и затегнатия режим спрямо българските граждани?
- Една от най-важни промени, които се случиха в българския политически живот през последните две-три години, това е силната медийна ориентираност на политиката. Пропагандният бумеранг, на който сме свидетели, е пряк резултат от увлечението по медийната опаковка. Политическият елит плаща за това, че основната енергия е насочена именно към опаковане на посланието. Желанието хората да бъдат ободрени след кризата през 1996-97 г. е напълно разбираемо. Посланието, че правителството извади България от Виденовата изолация, е вярно, защото отразява един нов начин, по който Европа гледа на България, но когато вицепремиерът Божков прави изявления, че светът гледа на България като на случило се чудо, той не трябва да забравя, че вестници се четат и в "Плама". Защото не Божков е виновен за ниския инвестиционен интерес към безперспективните предприятия, но и той, и много други представители на управляващия елит носят вина за създадените свръхочаквания. (Политолозите също не сме невинни.)
Какво могат да направят политолозите в тази ситуация?
- Българското общество е лошо информирано общество. Ние често сме склонни да обвиняваме истерично себе си или другите, но не сме склонни аналитично и сериозно да обсъждаме съществуващите проблеми. В продължение на десетилетия ние бяхме учени, че нещата са прости. Истината е, че нещата са сложни. И първият извод от сложността на нещата при обсъждане на казуса "Шенген" е свързан с това, че не само нашето правителство, но и правителствата на страните от ЕС имат избиратели.
Договорихме с Турция зоната за свободна търговия
След близо половин година подготовка споразумението за свободна търговия с Турция вече е факт. През миналата седмица то бе подписано от министъра на търговията и туризма Валентин Василев и турския му колега Ъшън Челеби при посещението на турския премиер Месут Йълмаз в България и ще влезе в сила от първи януари 1999 г. България ще премахне ограниченията в търговията с Турция по подобие на схемата, по която освобождаваме външнотърговския ни режим със страните от Европейския съюз.
"При договарянето на либерализацията на промишлените стоки Турция настоя за по-къс преходен период, но ние постигнахме максимално дълъг за намаляване на митническите ставки до началото на 2002 г.", обясни Минко Герджиков - началник отдел в търговското министерство. Само около 10 на сто от износа ни за Турция ще е с мита, които постепенно ще падат. За тези стоки средните мита са ниски - около 7.6 на сто, което означава, че нашият експорт на практика вече е либерализиран, коментират експерти. Останалите промишлени стоки ще се експортират там без мита още от началото на следващата година.
По-голям е делът на промишлените стоки, за които България иска постепенно намаляване на митата. В преходния период ще се защитава най-вече вносът от Турция на готов текстил и килими, продукти на машиностроенето, електрониката, обувната и кожухарската промишленост. Стоманодобивната промишленост, която е в процес на преструктуриране, също е в списъците за по-бавна либерализация.
По-бавно в сравнение с промишлените стоки ще стане освобождаването на търговията със селскостопанска продукция. Намалените мита ще са в рамките на определени тарифни квоти или пък ще се предоставят без ограничения. "За около 60 на сто от стоките, които сме изнасяли за последните четири години, получаваме по-ниски мита в рамките на количествени квоти", обясниха от търговското министерство. Договорени са реципрочни квоти за сирене, цигари, тютюн, плодови сокове. За чувствителни наши стоки -яйца, пилешко месо, мед, шоколад, маргарин, май, консервирани домати, няма да се предоставят намалени мита при внос от Турция. Цитрусовите плодове, маслини и зехтин ще се внасят в България с намалени мита, но в рамките на определени количества. В замяна за тези стоки нашите производители са получили право да внасят в Турция при облекчени митнически условия количества от слънчоглед, мед, пчелен восък, семена и посадъчен материал, фасул, орехи, кетчуп, минерална вода и вино. За тези стоки митата ще паднат до 10-15%. Експерти считат, че именно с тези стоки ще може да се навлезе по-успешно на пазара на южната ни съседка.
За миналата година стокообменът между България и Турция е 540 млн. долара, от които българският износ е 440 млн. долара, а турският внос у нас - 100 млн. долара.
ДФРР ще си събира принудително проблемните кредити
Правителството упълномощи в понеделник (13 юли) финансовия министър Муравей Радев да предприема всички необходими съдопроизводствени и други правни действия срещу длъжници на Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР). Министърът на финансите по право е председател на управителния съвет на ДФРР. Решението е чисто формално, но дава възможност фондът да започне принудително събиране на проблемните си вземания от търговските дружества.
"Фондът е нещо, на което много предприятия дължат пари. Вероятно ще се наложи по-честичко оттук нататък той да си ги събира по съдебен път, може да се наложи и искане на процедури по несъстоятелност", коментира Муравей Радев.
Упълномощаването на финансовия министър се налага, защото ДФРР трябва да се явява в ролята на ищец. Тъй като фондът не е юридическо лице, е необходимо решение на Министерския съвет, с което да бъде упълномощен негов представител при водене на делата или преговорите за подписване на споразумения с длъжниците. Според решението на кабинета Муравей Радев ще може да упълномощава трети лица във връзка с предстоящите съдебни производства съобразно конкретната ситуация.
Досега подобен проблем не съществуваше, защото и фондът не предприемаше реални стъпки за събиране на парите си от предприятията. Практиката досега налагаше, когато някое от предприятията забави изплащане на дължими суми по главници и лихви, те да бъдат многократно разсрочвани в очакване на издължаването. Първата реална стъпка към принудително събиране на вземания на фонда беше искът за обявяване в несъстоятелност на плевенската рафинерия "Плама", която дължи на ДФРР 2.334 млн. долара главница и 655 хиляди долара лихви. В докладната си до премиера Иван Костов финансовият министър е посочил, че ускоряването на делото "ДФРР срещу "Плама" е една от причините за исканото пълномощно, като допълва, че е "възможно завеждането на други подобни дела".
Според източници от фонда следващата жертва най-вероятно ще е врачанското предприятие "Веслец-91". Очаква се в близките дни за него да бъде поискано обявяване на процедура по несъстоятелност. Това ще стане по инициатива на принципала - Министерството на финансите, а не на ДФРР, защото така процедурата ще бъде скъсена.
"Веслец-91" - Враца, получи 2.5 млн. германски марки кредит от фонда за изграждане на цех за производство на втулки. Парите трябва да бъдат върнати в края на октомври 1999 г., но предприятието от доста време има проблеми с издължаването, защото е в тежка финансова криза. Просрочените лихви към момента са в размер на 30 000 германски марки. Оказва се, че цехът, който е бил изграден с парите на ДФРР, е единственото рентабилно производство в целия завод и приходите от него издържат останалите губещи поточни линии и персонала. През последните няколко дни от предприятието са поискали ново разсрочване на задълженията и тяхната частична редукция, но им е било отказано.
Като най-проблематични в портфейла на ДФРР се очертават кредитите към предприятия от ВПК. В понеделник УС на фонда отказа да разсрочи отново кредитите на "Трема" - Трявна, и "Аркус" - Лясковец, отпуснати в началото на 1996 г. Двете дружества все още имат да връщат съответно 2.250 млн. долара и 5 млн. долара. Просрочията и на двете фирми към края на юни са по 1 млн. долара. Според представители на ДФРР не се очертава възможност скоро предприятията да се издължат, тъй като са загубили доста от пазарите си и складовете им са задръстени със специална продукция, която не може да намери реализация. В подобна позиция е и "Бета" - Червен бряг, която също е натрупала голяма сума просрочия по лихви и главница. Фирмата има да връща 5.4 млн. долара от общо 7 млн. долара кредит, отпуснат през Централната кооперативна банка.
Един от най-зле обслужваните кредити на ДФРР е заемът към "Чавдар" - Ботевград, с който бяха произведени 30 автобуса за Бургаската община. По него все още фирмата дължи на фонда 3.8 млн. долара, а размерът на просрочените лихви до момента е 805 хиляди долара. "Чавдар" не може да си обслужва дълга, защото общината бави вече трета година плащането на автобусите. Ако не настъпи раздвижване, най-вероятно в близките седмици "Чавдар" ще заведе дело срещу Бургаската община, заявиха от ДФРР.
Листата на най-големите длъжници обаче продължава да се оглавява от Нефтохим, авиокомпания "Балкан" и "Русенска корабостроителница", като заемите на последните две дружества непрекъснато се разсрочват с мотива, че са пред приватизация.
Дългът на бургаската рафинерия е остатък още от прословутия 150-милионен доларов кредит от Световната банка, който беше отпуснат през 1991 г. за подпомагане на структурните реформи в страната. Правителството на Филип Димитров пренасочи парите за купуване на нефт за рафинериите в Плевен и Бургас, които още връщат парите. Докато нещата при "Плама" са съвсем ясни, Нефтохим продължава да обслужва само частично този дълг и към днешна дата му остават 38 млн. долара главница и около 2 млн. долара лихви.
Корабостроителницата дължи 8.5 млн. долара. По договор парите трябва да бъдат възстановени на ДФРР на 1 януари 1999 г. От близо година обаче не се обслужват лихвите по кредита. Проблемът допълнително се усложнява от факта, че предприятието е и в списъка за изолация и не може да си осигурява оборотни средства. Възможно е да има ново разсрочване, при положение че една част от главницата по дълга (40-50%) и целият размер дължими лихви бъдат възстановени на посочената дата. Това ще стане при условие, че има избран купувач на предприятието, който да се ангажира с обслужването на заема, заявиха от ДФРР.
ДФРР беше създаден с постановление на правителството на Филип Димитров през 1991 г. Според първоначалната идея фондът трябваше да генерира външни кредити, помощи и субсидии, с които да се подпомага финансово преструктурирането на икономиката. Освен това в него постъпва и процент от приходите от приватизацията. Преди той беше 58%, но с едно от последните изменения на закона за приватизация беше намален на 33%.
Под натиска на политиците постепенно основната функция на ДФРР беше подменена. Всички правителства, включително и сегашното, използваха средствата в него за кърпене на дупки във финансите на държавата, включително и за плащания по външния дълг. Същевременно ДФРР стана най-големият кръводарител на държавната икономика. Парите в него служеха за кредитиране при изключително изгодни условия на закъсали предприятия и дори цели отрасли, при това за проекти, които трудно биха срещнали одобрение сред търговските банки. Тъй като повечето от длъжниците на ДФРР по принцип имат проблеми с връщането на кредитите, постоянна практика стана неколкократното разсрочване (а в някои случаи и намаляване) на дълговете, което с нищо не помагаше за стабилизирането на предприятията длъжници. Докато вътрешните заеми бяха щедро разсрочвани, фондът продължаваше да си плаща редовно лихвите по външните си заеми. В резултат на всичко това в края на миналата година ДФРР отчете 720 млн. долара отрицателно салдо. Отчетени бяха 1.2 млрд. долара пасиви и по-малко от 500 млн. долара активи.
Макар че с въвеждането на валутния борд тази практика трябваше да бъде прекратена, субсидирането на губещи отрасли и предприятия от ДФРР продължи по инерция още дълго време. Едва преди месец правителството под натиска на МВФ взе решение за закриване на ДФРР, фонд "Енергийни ресурси" и още около 60 извънбюджетни сметки и фондове. Това най-вероятно ще стане в началото на следващата бюджетна година. Предвижда се активите и пасивите на ДФРР да станат част от активите и пасивите на бюджета. Така всяко неиздължаване по договорите за отпуснати кредити от ДФРР ще води и до намаляване очакваните приходи в консолидирания държавен бюджет, което пък би означавало заплаха за самия валутен борд.
Всъщност проблемът с лошите кредити на ДФРР може да бъде решен окончателно само със закриването на фонда. Когато сметките на ДФРР станат част от бюджета, неговите вземания автоматично би трябвало да получат статут на държавни. Това означава, че за тях ще важат ускорените процедури по принудително събиране, предвидени в Закона за събиране на държавните вземания. Вече няма да е нужно за събирането на парите на ДФРР да се минава през дългите съдебни дела и процедури по несъстоятелност. По закон държавните вземания се събират принудително от данъчните органи чрез осребряване на движими и недвижими вещи на длъжника, както и на негови вземания.
Дойчебанк купува два фармацевтични завода
Германската Дойчебанк, представена най-вероятно от инвестиционната си банка в Лондон - "Дойче Морган Гренфел", ще бъде фактическият купувач на "Фармация" - Дупница, и "Трояфарм" - Троян, съобщи източник, близък до Агенцията за приватизация. Според същия източник появата на известната банка като страна, която финансира сделките, най-вероятно ще ускори тяхната реализация.
Дойчебанк няма да участва в сделката директно, а чрез фирмата "Балканфарма", в която банката наскоро е придобила мажоритарно участие. "Балканфарма" беше одобрена от Агенцията за приватизация и Министерския съвет за купувач на "Фармация". За купувач на "Трояфарм" беше определена смесената фирма "Трояфарм - В" на работническо-мениджърското дружество на предприятието и офшорна компания. В началото на седмицата стана известно, че "Трояфарм - В" не е потвърдила ангажиментите си по предварителния договор и е изместена от втората класирала се фирма - "Балканфарма". Агенцията за приватизация вече официално е обявила "Балканфарма"за ексклузивен купувач на двете фармацевтични фирми. Това е първото реално раздвижване по двете сделки, които са блокирани вече година и половина.
Началото беше поставено през юли 1996 г., когато ексминистърът на промишлеността Любомир Дачев извади "Фармация" и "Трояфарм" от структурата на "Фармахим холдинг" във връзка с предстоящата приватизация на 55% от капитала на всяка от тях. Почти веднага документите за приватизацията на двете фирми бяха внесени в Министерския съвет. От шестте фирми, подали оферти за "Фармация", на първо място беше класирана "Балканфарма". Фаворит за "Трояфарм" стана РМД "Трояфарм - В".
През август 1996 г. заради вътрешни борби в соцпартията Жан Виденов отложи за неопределено време сделките за "Фармация" и "Трояфарм". Формалният мотив беше, че няма стратегия за приватизирането на фармацевтичните заводи.
През ноември същата година директорският съвет на "Фармахим холдинг" реши двете дружества, в които холдингът държи 51 на сто от акциите, да се пререгистрират от ЕАД в АД. При тази ситуация се оказа, че двете фирми на практика не разполагат с обявените за касово изкупуване 55%. Прякото държавно участие в тях е едва 49%, от тях около 10% са приватизирани с инвестиционни бонове, до 19 на сто са определени за преференциално изкупуване от работниците и служителите и 2-3% са определени за реституционни искове.
В края на мандата на Виденов стана ясно, че двете сделки все пак са минали през Министерския съвет. Уточнена беше и схемата, по която ще се преодолее правният казус с недостига на акции, собственост на държавата. Според нея "Фармахим холдинг" трябваше да прехвърли съответното количество акции на държавата, за да допълни държавното участие до обявените за продажба 55% в три дружества - в схемата освен "Фармация" и "Трояфарм" беше включена и фирма "Медика" - Сандански. Това обаче изискваше съдебна процедура за намаляване на капитала на холдинга. Съдебната процедура се оказа сложен казус и действията за подготовката й бяха замразени.
След съответните кадрови промени, които последваха идването на новия промишлен министър Александър Божков, трябваше да мине повече от година, докато се изясни стратегията за развитие на фармацевтичната индустрия и съдбата на холдинга "Фармахим". Както изглежда, стратегията ще бъде продажба на заводите. Правният казус с недостига на държавните акции беше решен със
Още в началото на май министър Божков обяви, че в срок от няколко дни "Фармахим холдинг" трябва да продаде на промишленото министерство акциите си във фармацевтичните заводи. Решено беше ведомството да купи акциите по номинал. По този начин холдингът на практика се разформира и става обикновена търговска фирма. Друг е въпросът, че преди три години холдингът беше създаден и наложен насила и държавата му прехвърли акции от предприятията, а сега ги откупува от него. Само три от обявените за продажба предприятия - "Биовет", "Трояфарм" и "Фармация", струват на държавата над половин милиард лева. За сметка на това пък изкуствено се напомпват финансите на Фармахим.
Според зам.-министъра на промишлеността Едит Гетова сделката по купуването на пакетите акции от холдинга е приключила напълно. Всички акции на предприятията от фармацевтичната промишленост са собственост на държавата, а Фармахим се връща към статуса си на обикновено търговско дружество. Предвижда се в неговата структура да остане само НИХФИ.
Според условията на приватизационния договор купувачът на "Фармация" трябва да плати 24.6 млн. долара. Според схемата за плащане 10% от цената са платими в брой в деня на подписването на договора за продажба, като в същия ден се предава безусловна и неотменяема банкова гаранция за 90% от цената в полза на АП. Петдесет на сто от цената ще се плащат в държавни облигации, а 40 на сто - в брой до 30 дни след подписването на договора.
За "Трояфарм" държавата трябва да получи близо 11 млн. долара. Договорът предвижда 55% от цената да се платят в брой, а 45 на сто - със ЗУНК- и брейди-облигации за срок до 45 дни.
Според шефа на АП Захари Желязков вече няма правна пречка за сключването на двете сделки. Купувачите трябва само да потвърдят интереса си към предприятията и ангажиментите по сделките. Дадена им е възможност да се запознаят отново с актуалното правно и финансово състояние на двата фармацевтични завода.
Захари Желязков обаче подчерта, че има някои клаузи в приватизационните договори, които вече не са актуални. "Ако избраните купувачи решат, че тези клаузи трябва да се променят, договорите трябва отново да бъдат одобрявани от надзорния съвет на АП и от правителството", съобщи шефът на АП. С това той най-вероятно се опитва да парира предварително евентуални опити на купувача да поиска преразглеждане на цената. Напълно е вероятно да се предяви подобно искане, като се има предвид, че при подготовката на договорите цената на ЗУНК беше почти два пъти по-ниска от сегашната.
Пенсионните фондове - ринг свободен
Създаването на пенсионни фондове е на път да се превърне в новия хит на българската икономика. С поправките в закона за приватизацията и с текстовете на новия закон за доброволното пенсионно осигуряване, който мина на първо четене в парламента, пенсионните фондове получиха възможност да събират инвестиционни бонове срещу осигуряване за пенсии и с тях да участват във втората вълна на масовата приватизация. Набраните инвестиционни бонове ще им се признават с двойно по-висока номинална стойност спрямо събраните от останалите институции в процеса. Именно това направи особено атрактивно влизането във вече съществуващите на пазара пенсионно-осигурителни дружества, както и повиши апетитите към създаване на нови фондове.
Пенсионни фондове се създават от приватизационни фондове, банки, застрахователи, инвестиционни посредници, кооперативни съюзи, общини, та дори и от българските олимпийци.
Пенсионно-осигурителните дружества са привлекателни не само заради дадената им възможност да участват в приватизацията. По принцип те притежават потенциал за привличане на огромни финансови ресурси и в развитите икономики са основен институционален инвеститор в ценни книжа.
До момента на пазара работеха пет компании за доброволно пенсионно осигуряване - ДПФ "България", ПОК "Доверие", "Български пенсионен фонд", СОФ "Сила", ПОД "Съгласие". Иначе за последните пет години в България има регистрирани 23 институции, които са заявили в предмета си на дейност извършването на доброволно пенсионно осигуряване. Информацията покрива публикуваните в Държавен вестник до края на юни 1998 г. съдебни решения за вписване в търговските регистри, но предвид на времевия лаг от съдебната регистрация до обнародването вероятно има и още други нови дружества. Броят на желаещите да се включат в разпределението на пенсионния пазар обаче тепърва ще нараства и според специалисти най-вероятно ще стигне до 50.
Не е случайно, че най-бързо към бизнеса с пенсионни фондове се ориентираха приватизационните фондове. Интересът им може да се търси в две посоки. Пенсионните фондове ще събират инвестиционни бонове и с тях ще могат да участват в търгове за акции от държавни предприятия. Приватизационните фондове вече нямат тази възможност. Така чрез пенсионните фондове приватизационните фондове могат да получат нови акции от предприятията, в които вече имат участие. По този начин ще получат по-голям достъп до управлението на предприятията или направо контрол върху тях. Второ, като собственик на предприятията и работодател приватизационният фонд ще осигурява работещите в собствения си пенсионен фонд, при което акционерът си затваря кръга на парите.
Инвестиционните посредници, които имат и пенсионни фондове, пък ще получават по право обслужването на парите на пенсионно-осигурителното дружество.
В някои от пенсионните фондове акционери са и приватизационни фондове, и инвестиционни посредници. Например "Български пенсионен фонд", в който като акционери влязоха приватизационният фонд "Света София" и бившият Българо-холандски приватизационен фонд (вече Българска холдингова компания), а като инвестиционен посредник - Общинска банка.
Новата конфигурация на акционерите в пенсионните фондове не застрашава пенсиите на осигурените в тях. Остава обаче съмнението, че пенсиите могат да бъдат в по-малки размери от сумите, които реално могат да получат срещу вноските си.
Няма и не може да има гаранция, че пенсионните фондове ще продадат на приватизационните фондове акциите от предприятията на най-добри цени. Капиталовият пазар в момента се развива и не е трудно да се направи прехвърляне на акции от едно дружество към друго без конкуренция, твърдят борсови играчи. В момента около 30-40 на сто от предприятията от масовата приватизация се търгуват реално, обясниха борсови експерти. За акциите на останалите дружества пазар на практика не съществува.
Затварянето на кръга пенсионен фонд - инвестиционен посредник също не дава гаранции, че фондът няма да плаща на своя посредник за управление на финансовия ресурс повече от пазарно установените комисиони. В този случай няма конкуренция на офертите.
В закона за доброволното пенсионно осигуряване не се фиксира граница на комисионата, до която пенсионните дружества да плащат на инвестиционните посредници като процент от пазарната стойност на портфейлите. Конкретните удръжки ще се определят в договора между пенсионната компания и посредника. В предишни варианти на закона беше посочен таван на възнаграждението.
По-голяма част от осигурените ще попаднат в списъците на пенсионните фондове, свързани с работодателите. Тези, които сами ще правят осигуровки за пенсия, ще трябва да избират измежду фондовете. С най-добра стартова позиция са досега работещите пет пенсионни фонда. Но дори и при тях стремежът е да влязат институции, които с името си могат да донесат нови клиенти, както и да увеличат приходите им с пъти. Например в "Български пенсионен фонд" като акционер наскоро влезе и столичната община. Варненската община също обяви, че ще създава свой пенсионен фонд.
Пенсионните фондове привличат осигурени и чрез синдикалните централи. Заради това от години ПОК "Доверие" държи за акционер КНСБ. Други от пенсионните фондове пък са прикрепени към застрахователните компании или към големи банки.
Освен практичните основания за влизането на нови акционери в пенсионните компании при някои то се налага и заради законовите изисквания за минимален капитал от 3 млрд. лева.
Наскоро в "Български пенсионен фонд" влязоха "Българска холдингова компания", холдинг "Света София" и Общинска банка, столичната община, които ще притежават повече от 50% от капитала на фонда. Участието си в дружеството намаляват ДЗИ, Булбанк, ОББ, Българска пощенска банка. В "Доверие" като основни акционери остават КНСБ и израелската фирма Ти Би Ай. Промяна сред собствениците на доброволен пенсионен фонд "България" не се очаква. Фондът се управлява от холдинг "България", чиито дъщерни дружества са акционери в ДПФ "България". Интерес представлява развитието на социално-осигурителния фонд "Сила" и пенсионно-осигурителното дружество "Съгласие". Знае се, че СОФ "Сила" е близо до структурите на "Нове холдинг" и като че ли засега не успява да си осигури диверсифицирана финансова подкрепа. Непотвърдени остават слуховете за сливане с друг пенсионен фонд. Не е изключено да се повтори сценарият от банковата симбиоза на "Нове холдинг" и Мултигруп.
ПОД "Съгласие" пък е от структурите на "Орел холдинг". Във фонда участват застрахователите ЗАД "Орел Г", "Феникс" и "Витоша", както Булбанк и Първа източна международна банка и др. Очаква се на общото събрание на "Съгласие" в края на месеца Булбанк да увеличи акционерното си участие за сметка на намаления дял в "Български пенсионен фонд". Въпреки разместванията вероятно никой от акционерите няма да придобие можоритарен дял, твърдят източници от дружеството.
Вероятно повечето от големите частни банки ще се включат в подобни проекти до есента. БРИБАНК например стои зад едно от амбициозните новоучредени доброволни пенсионно-осигурителни дружества - "Бъдеще".
Развитието на холдингова структура отдавна влиза в целите на Мултигруп. Явно проблемите на групировката с изпълнителната власт и вътрешните противоречия в структурата отложиха по-явното присъствие в публичното пространство на пенсионния фонд "Мултигруп".
Нови пенсионни фондове скоро са създали и Централният кооперативен съюз, приватизационен фонд "Мелинвест", инвестиционният посредник "Хеджър". Наскоро обявиха, че пенсионен фонд създават и "Доверие - обединен холдинг" с името "Обединен доброволен пенсионен фонд "Солидарност". Българският олимпийски комитет пък ще събира инвестиционните бонове на спортистите в свой пенсионен фонд - "Допълнителен доброволно-осигурителен олимпийски пенсионен фонд".
Пенсионно-осигурителните дружества най-вероятно по-късно ще участват и в задължителното допълнително пенсионно осигуряване, което ще заеме място между задължителното осигуряване за пенсия в ДОО и доброволното пенсионно осигуряване. Вторият стълб от социалното осигуряване ще бъде регламентиран в нормативните документи, които ще се приемат във връзка с пенсионната реформа. Така още веднъж ще се увеличат шансовете на осигурителни компании да разполагат с по-голям финансов ресурс.
Шефът на ДЗУ си отива след скандала с пиратски дискове
Митьо Трандев ще бъде освободен като изпълнителен директор и член на съвета на директорите на ДЗУ на днешното общо събрание на акционерите на дружеството, съобщи източник, близък до финансовото министерство. Вече втора година ведомството е принципал на старозагорския електронен комбинат, след като той беше включен в списъка от фирми на оздравителен режим.
Една от точките в дневния ред на събранието предвижда освобождаване на директорския борд и избор на нов. Възможно е в последния момент освен Трандев да си отидат и други досегашни шефове на старозагорското предприятие, съобщиха от Министерството на финансите.
Официалната причина за поредната смяна на шефа на държавно предприятие е
Според правителствени източници отстраняването на сегашния изпълнителен директор е свързано и с последния скандал със заловени пиратски компактдискове в ДЗУ при акция на Националната служба за борба с организираната престъпност. След операцията от НСБОП пратиха доказателства до Междуведомствения съвет по лицензиране с искане да бъде отнето разрешителното на ДЗУ.
Връзката между шефската смяна на старозагорското предприятие и
Божков поясни, че авторът на поръчката за въпросните дискове е вкарал допълнително няколко мелодии в тях. На въпрос за какви мелодии точно става въпрос, той отговори: "Някаква компилация, данс нещо, не знам какво си."
Номерът с подмяната на матрицата е класически при производството на пиратски CD, обясниха експерти. Междуведомствената комисия, начело със заместник-министъра на промишлеността Владимир Кисьов, още не е разгледала случая и официално решение за отнемане на лиценза на ДЗУ не е взето. Според запознати по-вероятно е да не се стигне дотам и на предприятието да бъде наложена глоба или друга по-лека санкция.
Поредният скандал с пиратски дискове дойде в твърде деликатен момент за правителството. Неотдавна страната ни получи похвала от Международната асоциация на звукозаписните индустрии за усилията по установяване на контрол върху производството и разпространението на CD. Независимо от това България все още е в списъка на приоритетно наблюдавани страни за борба с интелектуалното пиратство. През месец септември предстои нов преглед по спазване на правата на интелектуалната собственост у нас.
Тази седмица кабинетът се опита да затегне още обръча около CD-пиратите. Производителите на компактдискове ще минават през ситна цедка за лицензи в промишленото министерство винаги, когато решат да разширят производството. Това предвиждат промените в постановление 87 на МС от 1996 г. Ще лицензират и производителите на матрици (т.нар. стампери), с които серийно се произвеждат дискове. Всеки производител на компактдискове и матрици трябва да води прошнурован и подпечатан от промишленото министерство регистър на заглавия. Екипи от министерството на Божков ще проверяват тези регистри на всеки три месеца. При нарушаване на лицензионния режим лицензите ще се отнемат.
Идния - понеделник правителството ще одобри
На регистрационен режим ще мине вносът на поликарбонат (материалът, от който се правят компактдисковете), компютърният софтуер на CD ROM, аудио- и видеоносители със запис, както и самите матрици (стампери) за производство на CD. При внос на карбонати вече ще се изисква договор с краен потребител, а на матрици - договор с притежател на авторските права за разпространение или износ на аудиопроизведенията, които могат да бъдат възпроизведени от тях.
Регистрационният режим ще бъде в сила и когато материалите и стоките са на режим временен внос с обратен износ в изменено състояние. По този начин трябва да бъде затворен кръгът за контрол по цялата верига на производство на компактдискове, мотивира предложението Александър Божков, който е вносител на проекта.
ДСК и БНБ договориха меморандума за касата
Институцията ще кредитира във валута само с разрешение на централната банка
Проектомеморандума за преходния период на преобразуване на Държавна спестовна каса в банка съгласува тази седмица ръководството й с шефовете на централната банка. Правилата на меморандума ще действат през двегодишния период (с начало 30 април, когато законът за преобразуване на ДСК влезе в сила), през който се запазва действието на държавната гаранция върху левовите депозити в касата. За да се приеме окончателно, текстът трябва да се съгласува с експертите от Международния валутен фонд.
Според закона за преобразуване на ДСК шест месеца след влизането му в сила, тоест до края на октомври, касата трябва да се приведе в съответствие с изискванията на Закона за банките. Същият текст дава и правото на БНБ да налага временни ограничения на бъдещата универсална банка при привличането на влогове и предоставянето на кредити, както и при извършване на определените в Закона за банките търговски сделки. Целта е да се намали максимално рискът и да се поддържа достатъчна норма на ликвидност, което от своя страна няма да допусне активизирането на държавната гаранция върху касата.
Извън тези определения самият меморандум предвижда надзорният орган (БНБ) да не възпрепятства конкурентността на предлаганите услуги и продукти. ДСК ще бъде банка на населението, поне за периода на държавната гаранция, но това няма да означава, че ще бъде ограничавана при навлизането й в нови пазари и при привличането на клиенти от малките и средните предприятия. В меморандума изрично се подчертава, че институцията ще е печеливша и пазарно ориентирана.
Правото на касата да действа след преобразуването като банка дава възможност за набиране на валутни депозити, но съществен елемент е, че при тях няма да действа пълната държавна гаранция, а определените от закона за гарантиране на влоговете лимити. Те предвиждат изплащане на 95% от вложения до 2 млн. лева и до 85% на спестявания от тази сума нагоре, но не повече от 5 млн. лева. След преобразуването си новата банка ще прави вноски във фонда за гарантиране на влоговете в банките. Гаранцията за валутните влогове влиза в сила от датата на преобразуването на ДСК, за левовите депозити - след като падне държавната гаранция.
Според меморандума до края на 1998 г. кредитите за търговските предприятия не трябва да надхвърлят 80% от капиталовата база на касата, която е приблизително 102 млрд. лева. Това означава, че към тази дата отпуснатите заеми не може да надвишат сумата от 81.6 млрд. лева. Облекчение е обстоятелството, че от тази максимална сума се изключват 100% държавно гарантираните кредити, каквито са злополучните зърнени заеми от миналата година. По данни към юни месец отпуснатите на фирми (без държавна гаранция )кредити възлизат на 42 млрд. лева, което означава, че на касата й остава лимит от още 39.6 млрд. лева. В меморандума се предвижда до края на 1999 г. кредитите да не надвишават 100% собствения капитал на банката. Според представители на касата тези прагове ще ограничат значително приходите й, тъй като за най-доходоносния актив - кредитите, е наложен много нисък лимит. Това буди притеснения, обясняват от ДСК, тъй като институцията има много разходи за издръжка. Държавните ценни книжа на касата са 326 млрд. лева и представляват 34% от всичките й активи, които са в размер на 959 млрд. лева. Те обаче не се считат за високодоходен актив, обясняват от касата. Всичко това вероятно ще намали печалбата на касата за тази и следващата година. За изтеклото полугодие ДСК отчита положителен финансов резултат от 8.5 млрд. лева.
До 30 септември касата трябва да предостави на централната банка стратегически план за развитието си през следващите три години. Той ще се базира на доклад на асоциацията на немските спестовни каси, която работи по изготвянето на стратегията на касата. Самият текст на немската асоциация трябва да е готов до 15 август. Предвижда се на всеки три месеца ДСК да се отчита пред централната банка как изпълнява заложените в меморандума условия. В качеството си на надзорен орган БНБ ще може да прави проверки на място как работи касата.
В меморандума е записано и условие, че той може да бъде променян по взаимно съгласие между касата и централната банка.
Накратко
Банксервиз увеличава капитала си от 316 млн. лева на 4.179 млрд. лева, реши общото събрание на дружеството. В стратегията му се предвижда да се отделят средства за изграждане на самостоятелна система за сигурност от неоторизиран достъп, както и за разширение на телекомуникационната инфраструктура. От година и половина насам в платежната система не са наблюдавани спирания, а от март 1998 г. в нея не са отчитани и чакащи плащания на банките, твърди управляващият директор на Банксервиз Александър Цинцарски.
Централната банка прие наредба за централен кредитен регистър, в който ще се включват всички кредити в размер над 10 млн. лева, отпуснати от търговски банки на физически и юридически лица, съобщи пресцентърът на БНБ. Преди приемането на наредбата БНБ беше предложила на Асоциацията на търговските банки проект, в който за долна граница се визираха кредити от 100 млн. лева.
Антония Ганчева е новият синдик на Добруджанска банка, след като съдът освободи през седмицата досегашните синдици "Явор Зартов" АД и международната компания BDO Binder. Смяната се наложи, тъй като според Търговския закон синдици може да са само физически лица. В края на този месец или в началото на следващия се очаква официалното предаване на отчета на банката от досегашните синдици на новоназначения. Към Добруджанска банка са отправени оферти за покупката й от няколко фирми, като се очаква до края на есента да се осъществи и конкретна сделка.
Ръководителката на мисията на Международния валутен фонд Ан Макгърк пристига в страната ни в края на тази седмица. Екипът на г-жа Макгърк, трима членове от който са в страната ни още от средата на седмицата, ще обсъжда с кабинета тригодишното споразумение на България с МВФ. Очаква се в края на посещението да станат ясни конкретните параметри по споразумението.
Държавна спестовна каса взе решение за увеличение на лихвите по кредитите от 15 юли, съобщиха от институцията. Промяната засяга и вече отпуснатите заеми. Годишното повишение по потребителските заеми е от 14.5% на 16%. Касата увеличава и лихвите по едномесечните депозити, като годишно депозантите ще получават лихва от 3.5% при сегашна 2.7%. Доходът от дванадесетмесечните депозити също нараства от 5% на 5.25%.
Кирил Ананиев бе назначен за заместник-министър на финансите със заповед на премиера Иван Костов, съобщиха от финансовото министерство. Ананиев е работил дълго време във финнасовото министерство, а през последните две години бе завеждащ "Финансово-административна служба" в Постоянното представителство на България към ООН и други международни организации в Женева, Швейцария.
ДФРР отряза надеждите на Тексимбанк
Управителният съвет на ДФРР отказа да разсрочи за пореден път задълженията на "Трема" и "Аркус". По този начин Тексимбанк, която е обслужваща банка по кредитите, трябва да предприеме действия за принудително събиране на вземанията си от двете дружества от ВПК, включително, ако се наложи, да поиска и обявяването им в несъстоятелност. От своя страна ДФРР ще настоява да си получи дължимите суми, които трябва да бъдат прихванати служебно от сметките на Тексимбанк в БНБ, съобщиха източници от фонда.
Решението на УС на ДФРР, което всъщност беше очаквано в банкерските среди, може да предизвика сериозни ликвидни затруднения за Тексимбанк, и то точно в момента, в който тя трябва да докаже пред БНБ достигането на задължителната капиталова база от 10 млрд. лева. Още не е ясно как ще реагира на проблема централната банка, като се има предвид, че тя на два пъти досега се застъпваше за "Тексим" пред фонда и помагаше за разсрочването на дълговете.
Кредитите за двете предприятия от ВПК бяха отпуснати по времето на Жан Виденов. "Трема" получи 3 млн. долара, а "Аркус" - 8.5 млн. долара. Парите бяха дадени на дружествата чрез Тексимбанк, която получи целево финансиране от БНБ със средства на ДФРР. Договорената лихва между Тексимбанк и предприятията беше 12%, а между банката и БНБ - 10%. По този начин Тексимбанк реализира 2% положителен лихвен марж от сделката, но пое изцяло кредитния риск пред БНБ.
Кредитите са послужили за внедряване на нови поточни линии, с които двете фирми да пробият на международните пазари, обясниха от ДФРР. Последвалата загуба на традиционни пазари на български спецпродукти довела до задръстване на складовете на "Трема" и "Аркус" с големи количества нереализирана продукция. Заради свитите продажби и двете фирми от дълго време имат проблеми с издължаването. УС на ДФРР с подкрепата на сегашното правителство на няколко пъти разсрочваше техните дългове, но и това не помогна за стабилизирането на предприятията.
По данни на фонда "Трема" има да връща 2.250 млн. долара от главницата по кредита, а "Аркус" - 5 млн. долара. И двете предприятия имат натрупани по 1 млн. долара просрочия към края на юни. Договорите между ДФРР и Тексимбанк предвиждат погашенията към фонда да бъдат изискуеми от обслужващата банка, независимо дали предприятията редовно обслужват дълговете си. Миналия понеделник УС на фонда отново е отказал двата кредита да бъдат прехвърлени на директно обслужване от ДФРР. Отказът да бъде даден и нов срок за издължаване беше обяснен с новите изисквания за дейността на ДФРР. Те предвиждат прекратяване на практиката на разсрочване на дълговете на държавните предприятия, като това ще става само в крайни случаи, като например при предстояща приватизация на дружествата длъжници.
Според източници от финансовото министерство ДФРР е изпратил в четвъртък писмо до БНБ, в което се дават седем дни срок (от решението на УС на фонда) на централната банка да събере дължимите до момента лихви по двата кредита и 10-дневен срок за събирането на сумите по главниците, като прихване парите от сметките на Тексимбанк. Следващите няколко дни ще покажат дали това ще се окаже фатално за частната банка, която и без това беше в рисковата група на кредитни институции, които през последните седмици имаха проблеми с попълването на собствения капитал.
Главболгарстрой съди фондация заради мотел край Ропотамо
Тотев и Конакчиев подариха комплекса "Аркутино" на строителната фирма, тя иска и базата на малките таланти
Дело на Главболгарстрой срещу фондацията "Кирил и Методий" поднови интереса към позаглъхналите скандали около комплекса в местността Аркутино (край устието на р. Ропотамо) и трансформирането му в собственост на строителната компания.
Комплексът е една от идеите на фондация "Людмила Живкова", чийто правоприемник е фондацията "Кирил и Методий" и е замислен като творческо-екологична структура, която да работи във веригата "Обединени колежи" под патронажа на принц Чарлз.
През 1984 г. някогашният Комитет по култура е получил от държавата с Разпореждане на МС No 107/84 терен за изграждане на "творческо екологичен комплекс", който се среща и под наименованието "колеж от веригата "Обединени колежи". Теренът е с обща площ над 668 декара, намира се на морския бряг в преходната зона към резервата "Ропотамо".
Извършени са съответните проучвателни дейности и строителството е започнато. Впоследствие строежът е спрян, но два от корпусите са завършени на етап груб строеж, а от третия е изграден първият етаж. В консервирането на сградите през 1988 г. участва и фондацията "Кирил и Методий", която влага в нея 600 000 долара.
С протокол от септември 1990 г. Министерството на културата прехвърля правото на управление, респективно собствеността, на Министерството на просветата.
През последната седмица от управлението на бившия министър на строежите Христо Тотев Министерството на просветата прехвърля комплекса на строителното ведомство, а то го включва в капитала на Главболгарстрой, който получава собственост и върху целия терен.
Впоследствие, вече при министър Дончо Конакчиев, Главболгарстрой е приватизиран и комплексът в Аркутино, заедно с терена, става частна собственост на раздържавената фирма. В протокол от 25 юли 1995 г. е определена и компенсацията за досегашния притежател - Министерството на образованието. Записано е, че националният детски комплекс в с. Равда трябва да бъде приоритет в строителната програма на "Главболгарстрой" и строителната фирма трябва да реализира безвъзмездно строителство, реконструкция и модернизация на обекти на територията на НДК, с. Равда. Така Главболгарстрой става собственик на обект, в който са инвестирани около 20 млн. долара, срещу неясни обещания за строеж и ремонти на бараките в Равда.
В края на миналата година бургаският нотариат актува терена и намиращите се върху него сгради като собственост на Главболгарстрой. Това става след заповед на областния управител на Бургас. Странното в тази заповед е, че като източна граница на терена, собственост на Главболгарстрой, е посочено морето. Което значи, че в собствеността на частната компания се включва и плажната ивица, и дюните, които по закон са изключителна държавна собственост и не могат да бъдат частно притежание. От приложената скица се вижда, че дюните и плажът заемат близо половината от приватизирания терен. В нотариалния акт тази "грешка" е коригирана, като е посочено, че източната граница е "море и плажна ивица изключителна държавна собственост".
По съдебен иск на Глабволгарстрой от тази година Бургаският окръжен съд започва дело срещу международната фондация "Кирил и Методий". Целта е да се анулира нотариалният акт за собственост на фондацията и имотът да бъде признат за собственост на Главболгарстрой.
"Дори да оставим настрана моралната страна на въпроса - че талантливите деца ще бъдат лишени от една от малкото останали бази за отдих на поносими цени, претенциите на Главболгарстрой са лишени от правни основания и са в нарушение на законови и нормативни разпоредби", коментират прависти.
Според юриста на фондацията Ваньо Новкиришки Главболгарстрой не може да има претенции за собственост върху мотела по три причини. Сградата се намира в землището на община Приморско и бургаският нотариус няма местната компетентност за извършване на акта. Главболгарстрой не може да придобие събственост върху имота от несобственик. В нито един от документите за прехвърляне не се описва терен, няма приложени скици и не се говори за мотела и съпътстващите го сгради, притежавани от фондацията "Кирил и Методий", сочи в становището си до съда адвокатът Новкиришки. Според него строителната фирма не е могла да придобие правото на оперативно управление, а впоследствие и на собственост, тъй като всички актове за прехвърляне, с изключение на РМС 107, са в нарушение на действащата по това време Наредба за държавните имоти. Според нея прехвърлянето на държавна собственост от едно министерство на друго става с решение на министъра на финансите. Такова решение няма.
Освен това Главболгарстрой не е могъл да придобие собственост върху терен, представляващ публична държавна собственост (дюни и плажна ивица), където се намират построените преди повече от 25 години сгради на фондацията. В тази част
Вицепрезидентът на Главболгарстрой Евгени Маринов заяви, че няма съдебен спор между Главболгарстрой и фондацията "Кирил и Методий", а строителната фирма просто си иска това, което й принадлежи по силата на притежавания от нея нотариален акт. "Има закон, който спазваме", коментира лаконично г-н Маринов обвиненията в опити за незаконно присвояване на публична държавна собственост.
На 9 юли делото "Главболгарстрой" срещу фондация "Кирил и Методий" беше отложено. Следващото заседание на Бургаския окръжен съд по този проблем е насрочено за октомври.
Шефът на Булгаргаз - пореден епизод от сериала на МС "Момчето си отива"
Васил Филипов да бъде освободен от поста изпълнителен директор на Булгаргаз, гласува вчера съветът на директорите на националната газова компания. Формално шефът на Булгаргаз напуска доброволно ръководството на фирмата. Реално той беше принуден да направи това под натиска на кабинета, недоволен от отзвука на публичните и не толкова известните му изяви в политиката и в бизнеса.
Булгаргаз най-вероятно вече ще се управлява само от Илия Иванов, който досега делеше властта с Филипов. За да влезе в сила, решението на директорите трябва да бъде одобрено от председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. Това обаче по-скоро е формална процедура, тъй като отстраняването на Васил Филипов е решено предварително на най-високо държавно ниво.
До пролетта шефът на Булгаргаз се ползваше с протекциите и на премиера Иван Костов, и на ресорния вицепремиер Евгений Бакърджиев, които доста умело го употребиха в битката срещу "Газпром". Шефът на държавната фирма беше толкова груб, прям и невъздържан в преговорите, колкото трябваше, за да се противопостави на силовите изпълнения на "Газпром" и Мултигруп.
След споразумяването с руския газов концерн Филипов стана неудобен. Ореолът на единствен защитник на българския национален интерес, който той се опитва все още да поддържа, след договарянето с Москва се приема от управляващите като крайно неуместен.
В действителност отношенията между шефа на Булгаргаз и вицепремиера Бакърджиев охладняха доста преди това. Филипов беше отстранен от последния етап на преговорите по доставките и транзита на природен газ. Правомощията му бяха орязани със смяната на директорския борд и извеждането на предна позиция на Илия Иванов, който беше назначен за съдиректор на мястото на Петър Събев. Известно е, че договорите с "Газекспорт" (за транзита) и с "Топенерджи" (за доставките) бяха подписани не от Филипов, а от Илия Иванов.
От този момент Филипов и Бакърджиев са в
Бартеризацията на плащанията за консумиран газ и прекарването на сделките през посреднически фирми (добре известен инструмент за отклоняване на пари към лични и партийни каси) е едно от основните обвинения към Филипов.
Шефът на Булгаргаз отговори с обвинения, че подписаните договори за доставка и транзит са крайно неизгодни за Булгаргаз и държавата. Аргументите си в подкрепа на това твърдение той е изложил в специално писмо до премиера Иван Костов. Според информирани в помощ на газовика са действали МВР и някои от службите.
Самият Костов досега успяваше да запази паритет. Той не подкрепи Филипов в конфликта му с екипа "Бакърджиев", но също така не одобри и отстраняването му от шефското място в Булгаргаз. Самодейното изпълнение на Васил Филипов с торовия холдинг обаче направи положението неспасяемо.
Евгений Бакърджиев обяви шефа на Булгаргаз за слънчасал и този директен изказ беше първият симптом, че с Филипов повече няма да се церемонят. Вторият е дистанцирането на поддръжниците му в тази инициатива.
Вицепремиерът Божков, който се сочи като съавтор на идеята за холдинга, неочаквано се присъедини към колегата си Бакърджиев. Заместникът му Стефан Ставрев след срещата с Булгаргаз и торовите заводи пресмяташе изгодата от създаването на такава структура и падането на цената на газа след включването на Булгаргаз в управлението на заводите. Броени дни след това той напълно отрече идеята за холдинг.
Източването на Булгаргаз по тази схема обаче не може да се припише само на Васил Филипов. Истината е, че това е държавната политика в газовия сектор. По този начин кабинетът си осигури възможност да продължи неявно субсидирането на държавната промишленост и енергетиката, заобикаляйки принципите на борда. Достатъчно е да се припомни колко пъти Филипов го удряха през пръстите, щом обявеше, че затваря кранчето за "Кремиковци", а и за много по-незначителни потребители длъжници.
Булгаргаз можеше да си позволи това и при предишната 4-процентна надценка. Тази пролет с решение на кабинета надценката скочи на 11 процента. Идеята беше по този начин да се компенсира източването на газовата компания. Резултатът е, че Булгаргаз на практика доуби най-добрите си клиенти - четирите торови завода във Враца, Ст. Загора, Девня и Димитровград. Те хем купуват много газ, тъй като го използват за суровина, хем вече се бяха научили да плащат.
В действителност 4-те процента не са валидни още от есента на миналата година. По решение на Държавно-обществената комисия за определяне на енергийните цени през октомври надценката беше повишена негласно и предприятията надплащаха над 16 долара на всеки 1000 куб. метра газ, през ноември и декември се плащаха съответно по около 12 и 14 долара повече. Това се отрази най-зле на торовите заводи, още повече че съвпадна с влошената пазарна конюнктура за продукцията им. След едногодишна борба за оцеляване шефовете на четирите завода най-после сдадоха фронта и един след друг обявиха, че спират производството на торове. Преди месец те поискаха съдействие от Костов за диференциране на цените, т.е. за намаляване на цената на газа за потребителите, които го ползват като суровина. Възможни са и други схеми за поддържането на торовото производство, макар и с ограничен капацитет, до есента, когато се очаква отварянето на китайския пазар.
Вместо да се мисли за реални пазарни механизми, фантазията на Филипов взе връх и се стигна до комичната идея за торов холдинг под управлението на Булгаргаз. Това обаче пак не стана без участието на видни представители на администрацията.
Факт е, че Булгаргаз така и не подготви
След последния скандал Филипов явно трябва да си отиде. Уволнението му обаче едва ли ще има особен ефект, поне що се отнася до финансите на Булгаргаз, ако и при новото ръководство правителството продължи да налага собствените си виждания за социална икономика чрез администриране на управленските решения, прилагане на схеми за преразпределяне на финансовите потоци и скрито субсидиране на държавния сектор чрез схеми за прихващания, бартерни разплащания и толерантност към длъжниците.
Депутатите приложиха "сила" към силовите застрахователи
Сто двайсет и четири гласа, предимно на депутати от СДС, бяха достатъчни, за да се приемат на първо четене промени в Закона за застраховането, с които се цели "да не бъдат допуснати на застрахователния пазар дружества, в които са трансформирани заварени застрахователи чрез преименуване, преобразуване или вливане", както е записано в мотивите на вносителя - председателя на парламентарната икономическа комисия Никола Николов. Старанието на изпълнителната и законодателната власт е да оставят на застрахователния пазар дружества, които да извършват дейност единствено по пазарни правила, в които в никакъв случай не се вписва силовото застраховане. В стремежа си да постигнат целта си управляващите промениха на няколко пъти закона за застраховането. Сини експерти признаваха, че приетият в края на юли миналата година закон съдържа правни норми, които не са юридически издържани. Тогава всички приеха спорните текстове поради доброто намерение. Обществото одобряваше стремежа да се попречи на по-нататъшното развитие на бившите силови застрахователи. После не свърши работа и една от гордостите на държавния надзор - декларацията за произхода на капитала на кандидатите за застрахователен лиценз. Затова сега депутатите вкарват в закона нарочни текстове, че дружества, които са извършвали охранителна дейност, или капиталът им изцяло или отчасти е набран от лица, свързани с охранителния бизнес, няма да получат лиценз. Няма да се издава разрешение и на дружества, които са преименувани заварени застрахователи, неизпълнили изискванията за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност по закона. Забраната е в сила също за дружества, които към 22 юли 1997 г. са осъществявали и охранителна или сходна с нея дейност. Не става ясно как дирекцията за надзор ще прилага текста, след като шефът на икономическата комисия обяснил на директора на надзора, че става въпрос за след 22 юли, а при разглеждане на промените депутатите в израза "към" влагаха смисъла преди датата 22 юли 1997 г. Преди месеци от дирекцията бяха обявили, че в месеците след приемането на промените в закона (в сила от 22 юли) няма силово застраховане. Явно този законов текст ще се прецизира между двете четения, за каквито доуточнения обеща вносителят. Текстът "изцяло или частично набран" цели да отстрани акционери, на които е бил прехвърлен капитал с "охранителен" произход. От ПГДЛ и евролевицата не подкрепиха промените, които според тях целят по административен начин и с извънредно законодателство да се преразпредели застрахователният пазар. "Създава се двоен режим на лицензиране", предупреди Йордан Школагерски, депутат от ПГДЛ и основен участник в разработването на приетия през 1996 г. Закон за застраховането. Ако се приемат на второ четене предложените текстове, една част от дружествата ще се лицензират при едни правила, а друга - по други. Директорът на надзорната дирекция Христо Христов заяви, че всички заварени застрахователи ще бъдат проверявани по новите правила. Не става ясно дали на вече лицензираните ще се отнемат лицензи, ако не спазват приетите изисквания. Също толкова неясно е защо се наложи промяна в закона, след като Националният съвет по застраховане (НСЗ) може да откаже издаването на лиценз на дружества, за които разполага с информация, че източник на капитала е извършването на охранителна дейност. Законът за застраховането дава огромни права на двата контролни органа - НСЗ и Дирекцията по застрахователен надзор.
Готвените промени в закона съвпаднаха с издаването на застрахователен лиценз на шест дружества. Това са: ЗПАД "Булстрад", ЗАД "Мелинс", ЗК "Булинс", ЗАД "България - живот", ЗАД "Енергия" и ЗПАД "България". С това лицензираните застрахователни дружества стават общо 15 на брой. Последните три компании получават лиценз, придружен с препоръка на дирекцията да увеличат капитала си съответно с 1.38 млрд. лв., 656 млн. лв. и 510 млн. лв. Основанията за препоръката са, че те са попълнили капитала си за сметка на преоценъчен резерв. Държавният надзор смята, че "това може да доведе до влошаване на платежоспособността им". Ако това наистина е така, дружествата не би трябвало да получат разрешение. В закона е записано, че лиценз не се издава, когато "прогнозата, програмата, планът, общите условия и тарифите не защитават интересите на застрахованите или не гарантират изпълнението на задълженията". Юристи смятат, че вероятността от влошаване на платежоспособността не гарантира изпълнението на задълженията на дружеството.
Наред с лицензите съветът по застраховане даде разрешение на БДЖ, НЕК, "Овергаз инк" и "Хановер - презастрахователно акционерно дружество" - Германия, да притежават над 5% от капитала съответно на ЗПАД "България", ЗАД "Енергия", ЗК "Юпитер" и "Булстрад - живот".
Средната банкнота в обращение е 2346 лв. На 1 август банкнотите от 20 и 50 лева от емисии 1991 г. и 1992 г. ( първата е с облика на Десислава, втората с Христо Г. Данов) престават да са законно платежно средство. От 31 юли до същата дата на 2000 г. двата номинала ще се приемат за обмяна на касите на БНБ и в клоновете й в страната.
Към 30 юни 20-те и 50-те лева са били на стойност 2.8 млрд. лева, като общо банкнотите в обращение са възлизали на 1.49 трилиона лева. Половин година по-рано двете банкноти са изпълвали 3.6 млрд. лева от стойността на всички купюри.
Същевременно металният еквивалент на двата номинала - монетите от 20 и 50 лева, през периода декември 1997 - юни 1998 г. като количество е нараснал от 4.7 млн. на 19.6 млн. броя. Стойността на монетите от 50 лева в общата сума на металните пари се е повишила за същия период от 106.3 млн. лева на 345.7 млн. лева, а на железните 20 лева от 50 млн. лева до 254 млн. лева.
Средната банкнота в обращение към 30 юни 1998 г. "2346 лева е била, докато към 31.12.1997 г. тя е била 1763 лева, съобщи Розалина Нацева, директор на дирекция "Емисионно-касова" в БНБ. Средната банкнота се получава при разделянето на общата стойност на банкнотите към общото им количество. Към 30 юни стойността на банкнотите е била 1.487 трилиона лева, а броят им - 634.3 млн. "Стремежът ни в момента е да стигнем до средна банкнота от 3 хил. лева", обясни г-жа Нацева. Тя допълни, че финансовата стабилизация дава възможност на БНБ активно да управлява номиналния строеж, докато при инфлация се гледа предимно за осигуряването на достатъчно пари. Едно от изискванията за управлението на номиналния строеж е оптимизиране на работата по обработка на банкнотите. Всяка една банкнота в обращение в рамките на една година минава средно четири пъти през касите на БНБ и 20 пъти през банките, като чрез увеличението на стойността на средната банкнота процесът се облекчава.
В изчислението на общата стойност на банкнотите в обращение са включени и номиналите от 1 лев, 2 лева, 5 лева и 10 лева, които служеха за платежно средство до декември 1996 г. БНБ обаче ги приема за обмен на касите си до края на тази година, поради което са включени при пресмятането на банкнотите в обращение. Общо неиграещите вече на пазара четири хартиени номинала са заемали 513.7 млн. лева, или 0.34% от стойността на банкнотите в обращение към декември 1997 г. Шест месеца по-късно - на 30 юли тази година, те се свиват до 415.8 млн. лева, а като относителен дял в общата стойност на банкнотите стават едва 0.02%.
Банкноти в обращение в МЛН. бр.
Счетоводна анархия в бюджетни организации констатира Сметната палата
Счетоводните отчети на Комитета по пощи и далекосъобщения, Министерството на промишлеността, висши училища и общини не са били заверени от Сметната палата. Конкретните причини за отказа остават неясни до разглеждането на доклада на палатата от Народното събрание. Резултатите от проверките и заверките на годишните счетоводни отчети на бюджетните организации ще се обобщят в доклад, който ще се представи и на финансовия министър. Палатата е проверила 381 бюджетни организации, като целта е била да се определи "дали отчетите достоверно представят имущественото и финансовото състояние на организациите", съобщиха от контролния орган. С резерви са били заверени отчетите на 142 бюджетни организации, или 37.3% от всички проверени. Други четири отчета на Агенцията за приватизация, Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК и на Националния осигурителен институт са били върнати за доуточняване, но не са постъпили обратно в палатата. Проверката е обхванала отчети за 1.942 трилиона лв. Изследвано е и управлението на предоставеното имущество на бюджетните организации. По закон Сметната палата проверява законосъобразното и целесъобразното изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и бюджети, приемани от Народното събрание, както и използването на бюджетните средства, предоставяни на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност. Правомощията й дават право да контролира не само спазването на закона, но и правилността на взетите решения. Палатата ревизира приходите и разходите на юридическите лица с идеална цел и фондове, образувани с бюджетни средства или гарантирани от държавата и постъпленията от приватизацията по съответните фондове, тяхното разпределение и разходване.
Проверките са дали основание на Сметната палата да направи извод, че "състоянието на счетоводната отчетност в бюджетната сфера е крайно незадоволително". Част от бюджетните организации са подготвили отчетите си в разрез със счетоводните отчети. По този начин се дава грешна информация на националната статистика, чиято обобщена информация се използва за бюджетно планиране. Предвид на нарушенията от Сметната палата настояват да се разработи стратегия за подобряване на финансовата и счетоводната дисциплина и вътрешния контрол на бюджетните организации. От контролния орган настояват да се приемат специални счетоводни стандарти за бюджетната сфера.
Търси се: 6 млрд. долара за държавната икономика
Около 6 млрд. долара се очаква да бъдат инвестирани в държавната икономика през следващите 3.5 години, съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Правителството прие в четвъртък окончателния вариант на средносрочната инвестиционна програма, която трябва да съгласува с мисията на МВФ, която вече е в София. Ако фондът я одобри, през септември програмата ще бъде внесена в парламента за обсъждане.
В програмата са включени 574 проекта за публични инвестиции. Парите за реализирането им ще се събират от бюджета, от собствени приходи на ведомствата, от заеми и собствени средства на фирмите, от външни инвестиции и от концесии. В частния сектор се очаква да влязат други 4 милиарда долара инвестиции.
Финансовият министър Муравей Радев уточни, че инвестициите, които ще бъдат заделени пряко от бюджета, са в размер на 1.5 млрд. долара. Същата сума трябва да получим като външна финансова помощ в подкрепа на платежния баланс на страната. Това ще позволи да плащаме външния дълг, а акумулираните в бюджета ресурси да се ползват за инвестиции, обясни финансовият министър. Ако не се подпише споразумението с МВФ и тези пари не дойдат, парите от бюджета ще отидат за плащане на външния дълг и инвестиционната програма няма да бъде покрита.
От предвидените 6 млрд. долара 1.7 милиарда ще бъдат заделени за финансирането на инфраструктурни проекти. Най-важните инвестиционни проекти са в енергетиката, пътищата и транспортния сектор, околната среда и земеделието.
Около 460 млн. долара ще са необходими за изграждането на участъка Оризово - Бургас от магистрала "Тракия". Около 350 млн. долара ще струват проектите за модернизация и повишаване на безопасността на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Други 150 млн. долара са предвидени за обновяването на четирите малки реактора на атомната централа.
Сред големите проекти са контейнерните и зърнените терминали на морските ни пристанища във Варна и Бургас и на пристанище Русе. В приоритетните проекти са включени разширението и реконструкцията на нефтеното пристанище в Бургас, летищата в София и Бургас, изграждането на земстваща мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1" и рехабилитация на ТЕЦ "Марица изток 3".
С реализирането на планираните проекти се предвижда да бъдат открити 200 000 нови работни места, съобщиха двамата министри.
Ще бъдат предложени промени в Закона за държавните поръчки, за да се улесни изпълнението на програмата и да се позволи достъп на чужди фирми до търговете за възлагането им, обясни вицепремиерът Евгений Бакърджиев.
БНБ се кани да затегне контрола над банковите синдици
Две години след като поиска производство по несъстоятелност на 13 търговски банки, БНБ започва да търси варианти за по-ясно регламентиране на дейността на синдиците, които се назначават от съда по неин списък. В предвижданите промени в закона за банките се предлага освен на съда и БНБ, на които синдиците и сега се отчитат всеки месец, да се даде право и на фонда за гарантиране на депозитите да следи дейността им. Според проекта гаранционният фонд ще има право да проверява как синдиците управляват имуществото на банката, да следи наличностите на касата и търговските книги. Същите проверки ще прави и централната банка, ако шефът на фонда сигнализира за открити нарушения. БНБ да може да прави и проверки на място за достоверността на месечните отчети на синдиците, предлага друга промяна в банковия закон.
С това обаче не се разрешава нуждата от допълнения и изменения на сега съществуващата нормативна база, касаеща дейността на синдиците. Необходимостта от подобни промени е повече от ясна, тъй като несъвършените текстове са основа както да се атакуват синдиците, така и те самите да се защитават и оправдават. Още преди месеци Снежана Башева, председател на тогава новосформираната Асоциация на банковите синдици, заяви, че "статутът на синдика трябва да се уреди със специален закон". Такова нещо не се предвижда, обясниха експерти от БНБ, но за сметка на това се готвят специални уточнения за дейността на синдиците. Целта била да се направи по-прозрачна и отговорна работата на хора, в ръцете на които са внушителни по размер активи. По сметки на самите синдици това, което трябва да се събере и да се разпродаде, възлиза на около 1 трилион лева.
"За последните три години никой не е успял да събере почти нищо", призна банков синдик, поискал анонимност заради засилващата се непопулярност на длъжността му. Една от основните причини за това според синдиците е невъзможността се прави редукция по вземанията на банката, тъй като търговският закон категорично забранява такова нещо. Още повече че едно такова действие веднага би се оспорило от кредиторите на банката като нанесена вреда. В сега готвените от БНБ уточнения към дейността на синдиците е възможно и да се допусне редукция в някои случаи. Това обаче може да стане единствено ако се докаже, че предприятието-длъжник не може да плати сумата. Причината е, че във всеки друг случай биха се нарушили правата на кредиторите.
Според синдиците тях ги атакуват неправилно за средствата, които харчат. "Ние се отчитаме пред съда за похарчените суми, какво ще стане, ако той реши, че разходът е неправомерен при положение, че той вече е направен", питат синдиците. Ако съдът отсъди подобно нещо, синдикът е наказателно отговорен. Всеки съдия-изпълнител иска транспорт, ако мястото, до което трябва да се отиде, е извън София, жалват се синдиците. В БНБ обаче са на мнение, че не може да представляваш фалирала институция и същевременно да се возиш на луксозни коли, да имаш мобифони и други екстри, плащани от същата тази институция. Ограничаване на бюджета им и пояснения за какви случаи какви средства може да се разходват също смята да подготви БНБ.
Регламент липсва и по въпроса за критерия, по който се избират банките, в които затворените институции държат средствата си. Обикновено големите банки в несъстоятелност като "Стопанска", Балканбанк, Минералбанк държат парите си в пет банки, а по-малките - в две. По думи на синдици те правят избора сами, защото носят и цялата отговорност за решението, но се съветват с БНБ преди това. Този полурегламент почти не ограничава избора и доказателство за това е поддържането на средства на бивши големи държавни банки в сравнително малки банки, които освен това трудно успяха да достигнат капиталова база от 10 млрд. лева. От това дали БНБ ще изгради ясни критерии по този въпрос ще зависи дали се търси еднозначно запазване на средствата на затворените банки, или чрез елегантно съветване на синдиците къде да влагат парите се търси начин за поддържане на ликвидността на някои функциониращи институции.
В Косово се събра нелегалният парламент на етническите албанци
Косовските албанци откриха на 16 юли в Прищина непризнатия нито от Белград, нито от международната общност парламент на Косово. Малко след откриване на церемонията униформени и цивилни сръбски полицейски части щурмуваха сградата на най-силно представената в парламента политическа формация - Демократическата лига на Косово (ДЛК), изпълняваща функциите на импровизиран парламент, и наредиха на косовските "законотворци" да се разпръснат незабавно. Нелегалния парламент не е напуснал единствено провъзгласеният за президент на Косово и лидер на ДЛК Ибрахим Ругова.
До разгонването им от полицията народните представители, избрани от етническите албанци, които са мнозинство в южната сръбска провинция, на проведените на 22 март незаконни избори, положиха задължителната клетва.
"Направихме го", заяви непосредствено след интервенцията на сръбските полицаи Ибрахим Ругова. Десетилетие след като Белград отне статута на Косово на автономна република в рамките на Съюзна република Югославия, успешното провеждане на клетвата на парламентаристите се отбелязва от наблюдателите като най-значителното събитие в борбата за независимост на косовските албанци.
Появата на косовски парламент има и друго голямо значение за Демократическата лига на Косово. Ругова и приближените му се надяват събитието да заздрави поизтънелите в последните три месеца позиции на водещата партия в Косово, спечелила 87 мандата в 130-местния парламент.
Външният министър на Полша и президент на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Бронислав Геремек заяви ден по-рано в Париж, че авторитетът на Ругова и привлекателността на неговия мирен план за постигане на независимост на Косово намаляват пропорционално на нарастването на влиянието сред етническите албанци на нелегалната косовска освободителна армия, която неофициално контролира над 50 на сто от територията на Косово.
В централата на ДЛК очакват парламентът на Косово да обедини за общата кауза - независимостта на Косово - всички политически партии на косовските албанци, включително и косовската освободителна армия, шансовете за което според наблюдателите са почти нулеви. Лидерите на бойкотиралите изборите през март близки до косовската освободителна армия влиятелни партии Албанско демократично движение и Парламентарната партия на Косово също не признаха парламента на Косово.
Лоша сделка в Афганистан
Жените в Афганистан фактически са под домашен арест. Талибаните, фундаменталистка ислямска групировка, които управляват в по-голяма част от страната, издават декрет след декрет, забраняващи на жените и момичетата да учат, да работят, да получават медицинска помощ и дори да напускат домовете си.
Международните институции и неправителствените благотворителни организации искат да помогнат на жените, но за да получат разрешение за това, трябва да си сътрудничат с талибаните. Въпросът колко може да се отстъпва няма добър отговор, но споразумението, което Организацията на обединените нации подписа наскоро, е ужасна грешка. ООН реши, че е необходимо писмено споразумение, след като през март трябваше да спре дейността си в Афганистан с изключение на спешните операции. Проблемът бяха ограниченията на талибаните и по-специално това, задължаващо всички мюсюлманки, оказващи хуманитарна помощ, да бъдат придружени на обществени места от баща, брат или съпруг. Споразумението не постигна напредък в това направление.
С него талибаните поемат задължението да се въздържат от арестуване на служителите на ООН и да позволят на ООН да построи няколко училища и да подобри най-голямата женска болница, която няма лекарства, оборудване и течаща вода. В замяна ООН дава подкрепата си за някои от най-крайните ограничения на талибаните - например възобновяването на здравните грижи и образованието за жени "ще трябва да стане постепенно".
Този компромис би бил оправдан, ако беше единственият начин да се запазят животоспасяващите дейности в помощ на жените. Но говорителка на организацията заяви, че ООН трябва да бъде в Афганистан, за да координира своите проекти, които други групи изпълняват, и да запази доверието на афганистанците. За това обаче споразумението няма да помогне.
След постигането на договореностите талибаните заповядаха да бъдат затворени домашните училища за момичета, по-големи от осем години. Те заповядаха на хуманитарните организации да се преместят в район без електричество и течаща вода. Талибаните разпоредиха да бъде отказвана медицинска помощ на жени, които не са придружавани от близък роднина, какъвто много жени нямат при големия брой убити мъже във войната.
Не е лесно да се работи с правителство, така желаещо да жертва половината от населението си. Но ООН не трябва да кара талибаните да вярват, че някой извън тяхната страна ще подкрепи странните им възгледи.
В Италия настъпи поредната и очаквана политическа криза
Едва изкарал половината от мандата си, италианският министър-председател Романо Проди е подложен на атаки от всички страни. На 18 юли неговият кабинет навършва 791 дни, откакто бе избран. Правителството на Проди има шанс да влезе в историята като най-дълго управлявалия италиански кабинет, ако успее да се задържи повече от 1058 дни, колкото е рекордът на Бетино Кракси, направен през 80-те години. През последните няколко седмици обаче шансовете на Проди да се задържи на власт и да влезе в историята рязко намаляват.
Преди да настъпят трудните дни, правителството се радваше на относително спокойствие, след като през май Италия покри критериите за присъединяване към единната европейска валута. Въпреки този успех обаче коалицията, която поддържа кабинета, започна да се пропуква. Проблеми идват и от страна на извънкоалиционни партньори като възстановената комунистическа партия, която обикновено осигурява важна за правителството политическа подкрепа в парламента. Тя заплашва да свали кабинета, ако той не изразходва повече пари в подкрепа на италианския юг, не намали безработицата, която е около 12 процента, и не узакони 35-часовата работна седмица. Миналия месец статуквото можеше да бъде нарушено, когато бившите комунисти отказаха да подкрепят разширяването на НАТО. След тях сега и Партията на левите демократи започва да упражнява натиск върху кабинета, като иска от него да реформира специалните служби. Християндемократи искат правителството да финансира частните училища, а зелените се обявяват против някои негови инфраструктурни проекти. Всички те претендират за правото да получават услуги от кабинета на Проди в замяна на политическото си доверие.
Преди парламентарните избори през 1994 г. италианската политическа и партийна система претърпя радикална трансформация. Повечето от партиите, участващи в изборите, бяха или напълно нови, или претърпяха сериозни сътресения. Левицата първа направи основни промени. От политическата сцена изчезна крайнолявата Пролетарска демокрация, а една част от старата Италианска комунистическа партия с ортодоксални марксистки възгледи създаде партията "Обновени комунисти". Третата партия, която произлезе от разпада на старите комунисти, е Партията на демократичната левица (ПДЛ).
Християндемократите също претърпяха радикални реформи. През януари 1994 г. се появи новата Италианска народна партия. Промяната при християндемократите продължи с редица разцепления, възникнаха партиите Християндемократически център и Християнсоциалисти. Така старата християндемократическа партия се разпадна на пет нови формации. Подобна схема се разцепиха либералната, републиканската и социалистическата партия, като техни фракции се присъединиха към водената от ПДЛ коалиция Прогресивен алианс. През 1994 г. се появи (наричаната от изследователите фирма-партия) "Форца Италия" на медийния магнат Силвио Берлускони. Силната фрагментация на политическия живот доведе до отслабване на връзките между профсъюзите и политическите партии. Италия премина през дълга криза на политическа деконсолидация, като се появи тенденция за реформиране на изборната система в посока установяването на мажоритарен модел и дори се обсъждаше вариант за пряко избиране на министър-председателя.
