МС може би ще отстъпи за медийните концесии
Може би най-ожесточеният спор около правителствените законопроекти за медиите и телекомуникациите - за разрешителния режим на бъдещите радиостанци и телевизии, отново стана актуален през последните две седмици. И в двата бъдещи нормативни акта правителството е изразило категорично волята си то да е последната инстанция при стартирането на нови електронни медии. Концесия и два вида лицензи се предвижда да трябват на бъдещите кандидат-собственици за ефира, преди да започнат излъчване.
Преди десетина дни Конституционният съд се произнесе по въпроса какво постановява основният ни закон по този повод. Тълкувателното решение беше предизвикано от питане на Министерския съвет. Повод за него станаха многобройните атаки срещу предложената от министрите силно централизирана процедура за лицензиране на медиите. Нейните противници твърдяха, че концесионирането на електронните медии противоречи на конституцията ни. В нея е казано, че по този начин се дава правото да се използват само за природни ресурси, които са изключително държавна собственост. Статутът на радио- и телевизионните честоти пък не е такъв - те се разпределят чрез международни споразумения и държавите имат само суверенни права върху тях. "Радиочестотният спектър... е специфичен обект, общочовешко достояние", се казва в решението на Конституционния съд. Висшите ни магистрати подчертават, че собствеността върху радиочестотите не съществува в полза на никоя държава.
Тежката дума на конституционните съдии е, че суверенните права на държавата могат да бъдат упражнявани както чрез предоставяне на концесии, така и чрез лицензи. Преценката за това кой от двата метода е по-удачен е оставена на законодателя. Сега Народното събрание чрез законите, които приема, ще може да определи доколко медийната ни среда да се създава независимо от държавата.
Според източници, близки до управляващите, най-вероятно концесиите ще отпаднат, но Министерският съвет ще запази последната си дума при даването на лицензите.
Накратко
Тази седмица Конституционният съд трябва да се произнесе по жалбата на 55 депутати от опозицията дали членове 146, 147 и 148 от Наказателния кодекс противоречат на основния закон на страната ни. Текстовете предвиждат затвор за клевета и обида. Кампанията беше започната от Българския хелзинкски комитет.
До шест месеца зад решетките може да попадне всеки, който "каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие". Ако някой разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, може да се озове в затвора за срок до една година. До три години "на топло" заплашва хората, които наклеветят някого публично, чрез медиа или ако засегнатият е длъжностно лице.
Светослава Тадаръкова ще даде БНТ под съд, стана ясно миналата седмица. Преди четири месеца тв журналистката беше уволнена от държавната медиа. Бившата водеща на предаването "Тревожни мозъци" получила подкрепа от Международната федерация на журналистите. Преди време интернационалната синдикална организация беше сезирана от Константин Тренчев за уволнението на Тадаръкова. В становище на журналистическата федерация, получено наскоро у нас, се казва, че отстраняването на журналистката "в интерес на работата", както беше формулиран мотивът на телевизионното ръководство, е в нарушение на българското трудово законодателство. Според международните синдикалисти Тадаръкова била отстранена заради хората, които е канела в своето предаване. Изразените от тях становища не съвпадали с политиката на правителството и това наложило уволнението, смятат синдикалистите.
Гарантираните от проектозакона за радиото и телевизията права на премиера, президента, председателя на парламента и други висши държавни чиновници да се появяват с изявления по БНТ и БНР са прекалено широки и заплашват свободния достъп на опозицията до ефира в обществените медии. Това се казвало в становище на Съвета на Европа по правителствените законопроекти за медиите и далекосъобщенията според народната представителка от евролевицата Елена Поптодорова.
Оставките на шефката на новините в БНТ Мирослава Нейнска и на програмния директор Владо Даверов поискаха миналата седмица синдикатите в държавната медиа. Те не посочиха директно имената на телевизионните шефове, а се изразиха завоалирано. Синдикалистите изразиха пълна подкрепа за генералния директор на медиата Иван Попйорданов.
Нейнска - Попйорданов 1:1
Следват три месеца продължения, не е ясно дали след това ще има дузпи
Управителният съвет на БНТ изравни резултата в телевизионното противопоставяне между генералния директор на медиата и шефката на новините Мирослава Нейнска. Миналата седмица ръководното тяло на държавната телевизия реши да подчини т.нар. актуални предавания и спортните новини директно на Иван Попйорданов.
Преди седмица генералният директор на БНТ заяви пред журналисти, че от всички проблеми на медиата най-много го мъчи това, че новините не са такива, каквито на него му се иска. В отговор Нейнска заяви пред "24 часа", че Попйорданов оправдава с нея собственото си безсилие и че той няма куража "като мъж и като ръководител" да освободи хората, които не стават за телевизия.
От протокола от заседанието на управителния съвет на държавната телевизия през миналата седмица става ясно, че петимата членове на ръководното тяло са изслушали Нейнска за "мотивите, породили отрицателната й позиция, изложена в пресата и в други медии по повод на оценките на генералния директор на БНТ за качеството на новинарските емисии". След близо петчасово заседание на ръководството на медиата се взело решение да бъде отнет де юре контролът на новинарската шефка върху "Панорама" (станала повод за разразилата се тв война с Гарелов) и "Екип 4" - другото тв предаване на мустакатия водещ.
Отнемането на част от задълженията на Нейнска според управителния съвет е, за да й се дадат допълнителни възможности да изпълнява задълженията си. "След като изслуша г-жа Нейнска и констатира, че решението на УС на БНТ от 21.04.98 г. за преструктуриране на новините не е реализирано и с цел да й създаде допълнителни условия за изпълнение на това й задължение управителният съвет... възлага на г-жа Нейнска оперативния контрол върху дейността на структурните звена "Новини Канал 1" и "Новини Ефир 2".
Нейнска няма да има контрол върху "Панорама" и "Екип 4" за около три месеца. През това време тя трябва да "извърши всички необходими действия за изпълнение на задачите, произтичащи от закона за радиото и телевизията и решенията на управителния съвет, свързани с подобряването на дейността на звената, натоварени с подготовката на новинарските емисии". Какво ще се случи след изтичането на тези три месеца не е ясно. Знае се само, че новинарската шефка ще трябва да внесе писмен отчет за извършеното от нея.
Според източници от БНТ решението на управителния съвет на медиата просто узаконява това, което де факто отдавна е съществувало като порядки на "Сан Стефано". Още от назначаването на Нейнска Иван Гарелов успял да си издейства да се подчинява директно на генералния директор, така че всъщност шефката на новините никога не е имала каквато и да е власт върху неговите предавания. Спортните новини също едва ли някога са били приоритет на журналистката.
Така че всъщност решението на управителния съвет от миналата седмица е елегантен изход от сложната ситуация, създала се миналата седмица след изявленията на Попйорданов и Нейнска. С него не се променя статуквото в БНТ, но се създава впечатлението, че ръководството на медиата наказва подчинената им заради критиките й. Други хора в телевизията пък смятат, че чрез скандала и последвалата структурна промяна се цели на "Сан Стефано" да бъдат върнати Тома Томов и Димитри Иванов.
На пръв поглед изглежда, че същинската развръзка ще се състои след три месеца, когато изтече срокът, даден й от управителния съвет. Най-вероятно обаче тогава няма да се случи нищо, защото целта на решението на тв ръководството не е да промени нещо по същество, а просто да се разреши проблемът на деня.
Рекламата е наука, изкуство и реален бизнес
Майкъл Макбрайд, професор по реклама в държавния университет на Тексас, САЩ, пред "Капитал"
Какво е мнението ви за рекламния пазар в България и как смятате, че обучението по реклама трябва да се отразява на този пазар?
- Погледът ми върху рекламния пазар в България идва от един проект, описващ дейностите и развититето му след 1989 г., върху който работихме с един мой колега. Убеден съм, че докато съществува една икономика, която предлага надежда за развитие на свободната инициатива и докато младежта се интересува от останалата част на света, като възприема чуждия опит, но го оценява и адаптира към културните реалности в България, то тогава рекламата има шанса да стане една жизнеспособна, основна инициатива. Доста съм впечатлен от експертното качество и умения на ръководителите на рекламни организации в България, но в същото време наблюдавам недостатъчно талант в "по-долните редици". Тази липса може да бъде компенсирана само като се постави по-голямо ударение върху рекламата в образованието - университетски програми, семинари, курсове и ред други учебни форми.
Какво представлява рекламата - наука, изкуство или бизнес, и съответно как би трябвало да се преподава - като наука, изкуство или като бизнес?
- Аз вярвям, че рекламата е едновременно и изкуство, и наука. Резултатът от тази комбинация представлява реален бизнес, в който вземат участие създателят на посланието, медиите и обектът на комуникацията - аудиторията. Изграждането на посланието или творческият процес представлява чисто изкуство, но творчеството трябва да бъде една планирана дейност и по този начин проучванията или науката дават отражение върху самия творчески процес. Съответно и медиапланирането е силно свързано с науката, но този процес също не е лишен от доста творчески решения в преследване на по-силно въздействие. А резултатът е успешен бизнес.
Къде може да се изучи по-добре рекламата - в класната стая или в практиката? Най-големите имена в рекламата не са посетили дори един курс по реклама.
- Рекламата може най-добре да се научи в практиката, въпреки че летящ старт може да се вземе с теоретичния опит в академична среда, който да предхожда професионалното развитие. Естествено най-важна е самата личност - ако тя е всеотдайна, имаща смелост да бъде различна, тогава няма значение къде точно се е състояло обучението. И все пак фактите показват, че най-добрите практикуващи рекламисти от днешното поколение имат академично образование по реклама. Ситуацията не е същата както в миналото, когато нещата са били доста по-различни и не толкова сложни.
В колко университета в САЩ се преподава реклама?
- Реклама се преподава в повечето университети в САЩ. Много от тях имат специални програми за изучаване на тази дисциплина, които изграждат професионални специалисти по реклама. Други предлагат просто основни курсове и лабораторни занимания за придобиване на общи познания. Невъзможно ми е да посоча конкретна цифра за университетите, в които се изучава реклама.
Колко студенти със специалност реклама завършват всяка година в САЩ?
- Не съществува точна информация за техния брой, но те са хиляди. Само в моя университет всяка година завършват повече от 1000 души с основна специалност масови комуникации.
Имате ли представа в какво съотношение завършващите реклама се разпределят професионално между работа в рекламни агенции, медии и рекламодатели?
- Най-малко са възможностите за започване на работа в рекламна агенция. Това е един малък професионален свят с ограничени възможности за творческа работа (основно текстери и художествени директори), работа с клиенти, медиапланиране, маркетингови проучвания, координация на производствения процес и т.н. От друга страна, многобройните рекламодатели от всякакъв калибър предлагат изобилие от възможности за специалистите в тази област. Медиите, може би не чисто количествено, но качествено предлагат най-добри възможности за започване на работа. Причините? Законът за търсенето и предлагането. По-малко студенти специализират в областта на медиите, а все повече медиакомпании (шопове), медиаотдели в агенциите и други организации в областта на масовите комуникации търсят подобни професионалисти. Стартовите заплати естествено са по-високи.
Какво е най-важното нещо, което един рекламен специалист трябва да е научил, когато излезе от университета?
- Той трябва да излезе със страстно желание за работа в рекламната сфера. Естествено има и ред други неща, като например гъвкавост, самостоятелно мислене, работа в екип. Но най-важното е страстното желание да бъде част от тази невероятна професия. Най-много средства за реклама на глава от населението се отделят в САЩ.
Япония е на второ място по инвестициите в реклама, като там са наполовина на тези в САЩ. Каква е причината - традицията, по-голямата конкуренция или монополът на марките гиганти?
- Без съмнение американската реклама и от обществена гледна точка, и от културна гледна точка е най-конкурентно ориентираната в света. Причината?
Според мен тя не бива да се търси в традицията или в практическите измерения на проблема. Всъщност тя се крие в демократичната природа на региона, където се поставя най-силно ударение върху свободния обмен на идеи и концепцията за свободния пазар, според която всеки има право и дори отговорност да успее или да се провали.
Как виждате влизането на рекламата в XXI век? Дали тя ще отстъпва все повече и повече територии на насърченията на продажбите?
- Гледайки напред към новия век, аз виждам един свят на рекламата, особено в САЩ, който ще бъде изключително силно повлиян от новите технологии и продължаващото сегментиране на пазара. Възможностите на кабелните/сателитните програми и множенето на най-различни списания са само един прост пример за това. Да не говорим за малкия бизнес в безброй различни индустрии. На практика виждам един нов свят със засилени възможности за дейности по насърчаване на продажбите, като по този начин традиционната реклама ще бъде още по-притисната да се надпреварва с новите рекламоносители за достигане на съответните аудитории и въздействащите послания на другите елементи от комуникацинния микс.
А каква е вашата собствена дефиниция на рекламата?
- Моята дефиниция е следната: "Рекламата е платена нелична комуникация, осъществявана от идентифицируем спонсор, който използва различни медии, за да убеди или въздейства върху конкретна аудитория. " Може би една къса дефиниция би звучала по следния начин: "Вид платена масова комуникация."
Думичката нелична обаче е важна за подчертаване на контекста на масовата комуникация, същностно важен за понятието е "идентифицируемият спонсор", докато "убеди и въздейства" обяснява крайната цел на комуникационния процес. Но съществува и реклама, която просто осведомява за съществуването на даден продукт или компания.
Интервюто взе Камен Каменов.
Майкъл Макбрайд се занимава с реклама от над 20 години. Работил е както в рекламни агенции, така и в медии. Занимавал се с реклама и от "другата страна на барикадата" - при рекламодателите. В България е чел лекции в Американския университет в Благоевград и Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Apple все още има шанс да оцелее
След като се разбра, че компанията Apple Computer () ще отбележи печалба през третото тримесечие на тази година, Стив Джобс, основател и настоящ изпълнителен директор на компанията, обяви, че новата продуктова линия и съживяването на потребителския пазар ще осигурят бъдещия ръст и жизненост на Apple Computer и на потребителите на компютрите Macintosh. На откриването на изложението MacWorld в Ню Йорк Джобс заяви, че вече трето поредно тримесечие компанията отбелязва нетни приходи, което било добър знак за бъдещето.
Окончателните финансови резултати за третото тримесечие ще бъдат обявени на 14 юли, но сред анализаторите на пазара вече има консенсус, че приходите ще бъдат 33 цента на акция, сравнено с приходи от 38 цента на акция през второто тримесечие и 33 цента на акция през първото тримесечие. Това означава, че се очаква общата печалба на компанията за третото тримесечие да бъде около 47 милиона долара, сравнено с печалба от 55 милиона долара през предходното тримесечие.
Постигането на ръст на печалбата е въпрос на живот и смърт за Apple, твърди и самият Джобс, след като преди по-малко от половин година все още не беше сигурно дали компанията няма да фалира. В Apple очакват ръстът на компанията да дойде от потребителския пазар, където Apple се завръща с модела iMac (Internet Mac), който ще се продава с вграден Microsoft Internet Explorer. Моделът iMac излиза на пазара на 15 август тази година и ще се предлага за 1299 долара, като в него ще бъде вграден 233-MHz-процесор G3, който според Джобс е по-бърз от Intel Pentium II-процесорите, използвани в професионалните персонални компютри. Серията iMac ще има вграден 56Kbps-модем, 32MB RAM (с възможност за надстройване до 128MB), 10/100Base-T Ethernet, 15-инчов монитор, Universal Serial Bus и инфрачервени портове.
След като пое поста изпълнителен директор на Apple през миналата година, Стив Джобс веднага започна приоритетното разработване на програма за създаване на продукти с цена под 2000 долара, които заемат най-широка част от компютърния пазар в момента. Пускането на пазара на такива продукти вероятно е единственият шанс на Apple да запази позициите си на пазара на обработка на графични изображения и създаването на Интернет-приложения и услуги, след като РС-базираните компютри до голяма степен ги бяха изместили от тази ниша.
Другият ключов проект за Apple в този момент е пускането до края на това тримесечие на операционната система Mac OS 8.5, наречена Allegro. Тя ще съдържа нов начин и инструменти за търсене и копиране на мрежови файлове и ще позволява на потребителите да търсят файлове на твърдия си диск или в Интернет, използвайки пълнотекстово търсене. Новата система за търсене се нарича Sherlock.
В речта си в Ню Йорк Стив Джобс каза, че въпросите, които са решаващи за Apple и за бъдещето на компанията на пазара на информационни технологии, са оцеляване, стабилен бизнес, стратегия, програмни приложения и ръст. Според него през последната година Apple е дал отговори на въпросите за оцеляването, стабилността на бизнеса и корпоративната стратегия. Отговорът на тези жизненоважни въпроси се корени в идването на нов управленски екип, намаляването на цените, опростяването на продуктовата гама, която в момента е концентрирана около четири основни категории - два основни модела, настолен и преносим, за професионални и домашни нужди.
По отношение на програмните приложения Джобс се похвали, че откакто моделът iMac бе представен преди 63 дни, за него вече са известни 177 програмни приложения. Основната корпоративна цел на Apple на този етап е да овладее десетте милиона потребители на компютри Macintosh, чиито компютри вече са на по две до четири години - огромен потенциален пазар за новите модели на компанията. Явно Apple все още има шанс да оцелее на жестокия технологичен пазар.
Право на отговор
Спрете с тези ревизии
Въпреки обстоятелствата, че повече от три години не съм генерален директор на БНТ, и това, че от юни 1995 г. до юли 1998 г. бяха сменени пет генерални директори на националната медиа, моето име продължава да фигурира и в поредния ревизионен акт.
Ето защо, отнасяйки се с уважение към Главно управление "Държавен финансов контрол", изказвам следното становище в раздела, засягащ договора със CNN:
1. За периода от 11 март 1993 г. до 22 юни 1995 г., т.е. времето, през което ръководех БНТ, бяха направени две ревизии: на дирекция "Маркетинг и продажби" и обща телевизионна ревизия, които бяха окончателно приключени и санкционирани от Вас през март 1997 г. Ето защо изказвам Несъгласие с обсъждането на договор, включен в предишната ревизия.
2. Договорът със CNN и неговия представител в България "Триада комюникейшънс" е сключен по време на действащия временен статут за радио, телевизия и БТА. Съгласно този статут бартерните договори не бяха забранени. По същото време не съществуваха никакви други нормативни документи освен 90-о постановление на Министерския съвет и правилниците на БНТ, създадени по мое време и неотменени към днешна дата.
Законът за радио и телевизия бе гласуван по време на 37-ото Народно събрание и влезе в сила през 1996 г. 3. Не приемам механичното пренасяне на лицензната сума от 50 000 щ.д. за всички години, обхванати от договора. Нито по мое време, нито след това са водени преговори за ефективно разплащане от 50 000 щ.д. поради Несъгласието на CNN отново да поема стари рискове.
Искам да поясня: БНТ през 1992 г. действително е сключила договор със CNN за лицензната сума от 50 000 щ.д., но след избирането ми за генерален директор на 11 март 1993 г. установих, че от този договор са изплатени само 10 000 щ.д. През цялото това време БНТ ползва видеоматериалите на CNN Пиратски. В същото време БНТ отказва да заплати лицензна такса поради недостиг на пари. Тогава CNN изисква Бартер вследствие на негативния си опит с ефективните плащания от страна на БНТ.
4. Обикновеният лицензионен договор, сключван преди обсъждания от ревизията такъв, не подлежи на сравнение от гледна точка на възможностите, които подписаният от мен договор предоставя на БНТ. Продължавам да твърдя, че това е Стратегически за БНТ договор, който:
5. Прекратяване или промяна в условията на договора.
Моето мнение, изложено по-горе, очевидно не съвпада с това на моите следшественици и на вестник "Капитал".
Ако всички, отправени към договора, критики са основателни, то защо:
Ако английското законодателство е по-сложна и далечна материя за Правния отдел на БНТ, то преговорите с българското юридическо лице са били Изцяло в компетенцията на БНТ.
След като възможностите за прекратяване или промяна на договора Не са били използвани, а напротив - са били Препотвърждавани всяка година с анекси, каква отговорност мога да нося за грешки, допуснати не от моето ръководство.
6. Цената на договора.
Определянето на минутите по договора като Прайм тайм или Пик тайм (и двете понятия се използват за означение на най-гледаното телевизионно време) намирам за естествено, защото:
7. Цената на минутите.
Дотук моите аргументи следваха Вашата логика.
Позволете ми за пореден път накратко да изложа своята:
При сключване на бартерно споразумение всяка от страните предоставя на другата своята стока, за да получи в замяна нещо, което сама не може да произведе.
За да има CNN рекламно време в БНТ, трябва да изгради своя БНТ.
За да има БНТ програмния продукт на CNN, трябва да изгради собствена световна мрежа - тип CNN.
По-лесно е да ги разменят.
Независимо от лицензните такси, които CNN изисква от различните си контрагенти по цял свят, ефективността на сделката CNN измерва по сумата от разходи, които е вложила в производството на предоставяните програми. БНТ измерва ефективността на сделката по Реалната производствена цена на предоставяното ефирно време.
Тази цена по мое време беше от порядъка на 50 щ.д. за минута.
Вие казвате: "Ако тези 260 мин бяха продадени..."
Аз казвам: А ако Не бяха продадени... Кой носи отговорността за непродадените Прайм/Пик тайм минути. И не би ли било по-добре, след като ги има в излишък, те или да бъдат продадени на по-ниска цена, или да бъдат разменени за нещо, от което БНТ има реална полза. Или някой от следшествениците ми успя Да складира непродадените минути за по-добри времена?
В този ред на мисли тарифата би могла да бъде 7000 щ.д. за минута или 7 щ.д. за минута. Между другото се сещам за случая ProSoft. Колко пари загуби БНТ от прекратяването на този договор от г-н Иван Гранитски? Или това не е предмет на Ревизията?
Което доказва, че теоретичните пресмятания "по тарифа" се отнасят с подобаваща сериозност Единствено към сферата на вероятностите.
8. Констатациите на Ревизията и съответно коментарите за Деформация на рекламния пазар, причинени от подписания от мен договор, са Непрофесионални, защото:
Хачо Бояджиев.
Накратко
Новият Интернет-проект Anchor () ще се опита да се превърне в едно от най-популярните места по мрежата за Интернет-програмисти и дизайнери, предлагайки продукти и обмен на идеи, събрани на едно място. Според основателя на проекта Дженифър Флеминг целта на Anchor е да събере на едно място разпръснатите по Интернет ресурси за Интернет-професионалисти, а някои от първите теми, засегнати в Anchor, са бази данни в Интернет, тестване на продукти, графична оптимизация, ASP и маркетингова стратегия на сайтове. Anchor предлага статии, календар на Интернет-конференции, онлайн-продажби на специализирана литература и индекс на сайтове за Интернет-програмисти.
Компанията EDS (), която е официален информационен доставчик на световното първенство по футбол във Франция, и руската компания LANIT () обявиха, че ще подпишат споразумение съвместно да предлагат пакет от професионални услуги на територията на Русия. Новата компания ще се нарича EDS - LANIT и ще се опита да влезе на растящия руски пазар на информационни услуги, както и да привлече като клиенти големите международни компании, работещи в Русия. Две дъщерни компании на EDS, AT Kearney и Unigraphics, вече от пет години работят на руския пазар. От своя страна EDS ще е първата многонационална компания в Русия, чийто основен бизнес са информационните технологии.
Японският производител Sharp Electronics Corporation () обяви, че създава ново поделение по продажбите и маркетинга, което ще се нарича Digital Products Division и ще обслужва маркетинга на дигитални продукти на компанията. Според говорител на компанията създаването на новото поделение е свързано с бързото развитие на цифровите технологии, в частност на цифровите телевизионни технологии. За да демонстрира намерението си да бъде една от водещите световни компании на пазара на цифрови телевизионни технологии, Sharp стартира и масирана рекламна кампания в Съединените щати, един от най-големите пазари за подобни продукти.
Проблемът е в антибългарския македонизъм
Чета редовно вестник "Капитал" и бях много огорчен, като видях как за съвсем кратко време на неговите страници се появиха две антибългарски писания. Става дума за "Кирилицата - българската Берлинска стена" от Боян Владимиров в бр. 19 и "Патриотичната политика като борба с действителността" от Татяна Ваксберг в бр. 21. Бих желал да се спра по-подробно на статията на г-жа Ваксберг. По стил и съдържание тя би паснала добре на някой от часовите вестници, но появата й в сериозен и авторитетен вестник като "Капитал" буди недоумение. Ето кои са според мен спорните точки в нейното изложение:
1. "Ричард Холбрук обаче е високопоставен американски политик и познавач на Балканите, а не случайно лице, безгрижно раздаващо оценки за международното положение."
- Ричард Холбрук е преди всичко представител на своята държава и е изпратен в Европа да защитава нейните интереси. В конкретния случай - за да обоснове необходимостта от американско (военно) присъствие на Балканите. Боя се, че ако американските интереси го изискват, България може да бъде въвлечена във всякакви сценарии. За съжаление нерядко сме били свидетели на двоен стандарт в американската политика. Макар и първоначално администрацията в Белия дом да се дистанцира от изказването на Холбрук, неотдавна той бе назначен на висок пост - постоянен представител на САЩ в ООН - нещо, което не би станало, ако управляващите кръгове в САЩ наистина бяха недоволни от него.
2. "България призна държавата Македония, но и до днес отказва да подписва договори на македонски език."
- Това е напълно естествено. Съществуването на независима македонска държава спомага за стабилността на Балканите, но "македонски език" просто няма.
Ние не можем да признаем съществуването на "македонски език" по две причини:
Първо, това противоречи на историческата правда. Призивите да забравим миналото и да гледаме само напред са подвеждащи, защото пренебрегването на историческите факти не би могло да доведе до справедливи и трайни решения. Примери за това има много и не е необходимо да се търсят далече - цялата нова история на Балканите като цяло и на Югославия в частност показва до какви последици води несъобразяването с историческатa правда.
Второ, да признаем "македонския език" би означавало да приемем една явна несправедливост, извършена спрямо нашия народ, и мълчаливо да признаем правото на великите сили да се разпореждат със съдбините на България, да прекрояват според своята воля нашата история и култура.
3. "Премиерът не забеляза пропуск в собствената си логика - ако външната политика е патриотична и ако националните интереси диктуват следване на историята в днешния ден, то как да съчетаем хладните отношения със Скопие и усилените контакти с Турция?"
- Вината не е в българското правителство. Нима г-жа Ваксберг не забелязва яростната антибългарсkа истерия, която се вихри в македонските медии? Не минава седмица, без някой високопоставен македонски политик да отправи злостни нападки към България. Интересно защо не се забелязват подобни нападки към Сърбия, при положение че сръбските зверства в Македония могат да се сравнят само с турските?
4. "Освен реалности обаче нацията и езикът са атрибути на държавността - същата държавност, която България официално призна преди шест години."
- Това твърдение е невярно. Езикът не е атрибут на държавността. Могат да бъдат приведени много примери за държави, които нямат собствен език. Ще спомена само една от тях - САЩ, родината на г-н Холбрук няма свой собствен език. От това обаче самочувствието на американците не страда ни най-малко. Нима, като сме признали държавите Австралия или Бразилия, сме признали и австралийски или бразилски език?
5. "Унгария сключи безпрецедентно споразумение с Румъния. Чехия призна пред Германия вината си за судетските немци. Тези решения бяха също толкова непопулярни за съответните общества, колкото в България би било признаването на македонския език."
- Тези аналогии са неуместни. В цитираните случаи се касае за конкретна историческа вина. В нашия случай обаче България няма никаква вина към Република Македония. Впрочем, като става дума за непопулярни признания, дали властите в Скопие биха признали правото на тези македонски граждани, които се чувстват българи, да заявят свободно българския си произход?
6. "В този случай на помощ на българската дипломация може да дойде само публично изразената обратна логика: може ли България да съчини и наложи друг език вместо този, несъществуващия, в Република Македония? Очевидно не може."
- Такъв език няма нужда нито да се съчинява, нито да се налага. Този език, стар, богат и красив, съществува от много отдавна - това е езикът на братя Миладинови.
Очевидно в междудържавните отношения са необходими компромиси. Един компромис обаче не може да бъде едностранен акт. Той трябва да бъде споделен и да изразява добрата воля на двете страни. Прав е господин Костов, като твърди, че езиковият спор между България и Македония е "съчинен" в Македония. Това, което всъщност пречи на добросъседските отношения между двете страни, е не езиковият спор, а антибългарският македонизъм. Този македонизъм е агресивен по своята същност, защото се стреми да изгради една несъществуваща историческа идентичност, крадейки от българската история. Очевидно ние не можем да се съгласим с това. Защитавайки своята история и език, България по никакъв начин не заплашва суверенитета на Република Македония. Аз съм уверен, че отношенията между двете страни ще се развият много бързо, когато македонските власти признаят общите исторически корени на двете държави.
Нелепо е да се омаловажава националната доктрина
Американският дипломат Ричард Холбрук, бивш заместник държавен секретар на САЩ, бивш специален пратеник за Босна и настоящ постоянен представител на САЩ в ООН, взриви дипломатическата атмосфера на Балканите с политическата си прогноза "българите могат да поискат част от Македония за себе си", тъй като "смятат, че между тях и македонците няма разлика".
Далеч сме от намерението да обсъждаме историческата и политическата компетентност или програмиран опит за интрига на този дипломат - специалист по въпросите на балканските междудържавни отношения. Думата ни е за домашните оплаквачи на политическата съдба на България и на нейните "нелоялни" държавници и политици.
В статията си "Патриотичната политика като борба с действителността" във вестник "Капитал" г-жа Татяна Ваксберг демонстрира един абсолютно алогичен и елементарен подход при анализиране на политическите реалности на Балканите и в частност българо-македонските междудържавни отношения. Заставайки на една антинаучна позиция, тя настоятелно и безалтернативно настоява ни повече, ни по-малко да признаем "атрибутите" на македонската държава - "македонския език" и "македонската нация". Повече от 30 години българските учени, в съответствие с утвърдените позиции в световната наука, аргументирано твърдят, че държавата представлява политическа категория, която може да се признае или не. Нацията и езикът са научни категории, които възникват и се развиват в продължителен исторически период от време, поради което не подлежат на държавно, правно или политическо признаване. Нещо повече - самият президент на Македония Киро Глигоров в няколко интервюта по телевизията и в пресата подкрепя тази позиция. Защо тогава иска признаването на езика и нацията? Защото това бил един особен казус, който ще им помогне да се справят с т.нар. Б-комплекс (български комплекси) в Македония, както и с все по-широко разпространяващото се убеждение сред македонския народ, че македонците и българите представляват един народ, който живее в две държави. След като това го казва президентът на Македония, защо г-жа Ваксберг продължава да обвинява българския президент и българския премиер. За оправдание на своята позиция и частично оневиняване на първите ни държавни мъже се иска те да се разграничат от авторите на "Българската национална доктрина", която се обвинява в духовно подстрекателство на българските политици, за да вземат патриотични позиции. Излиза, че безродието е атестат за политическа почтеност и приемливост за неокомунисти, псевдолиберали и псевдоглобалисти, т.е. за националнихилисти. Г-жа Ваксберг упреква премиера за твърдението, че езиковият спор е съчинен в Македония. Но къде е измислен този език? Кой го натрапва като условие за нормализиране на междудържавните ни отношения? Има ли друг подобен прецедент в политическата история в света? Знае ли авторката, че по признания на видни учени и писатели в Македония този измислен език се ползва само от 5% от населението на цялата страна? Че когато дори и един учен напише статия, студия или някакъв научен труд, текстът се дава за превод на измисления "македонски език" от т.нар. лектори-книжевници? Известно ли й е за дискусията, която се води между учените в Македония за замяната на сръбската азбука (караджица) с българската (екзархийска) азбука, употребявана столетия в Мизия, Тракия и Македония и отменена от сърбокомунистите на Тито?
Опитът да се омаловажат смисълът и съдържанието на формулирания национален идеал за ХХI век в българската национална доктрина е нелеп.
Проф. Григор ВЕЛЕВ председател на Научния център за българска национална стратегия.
БСП още няма рецепта за езиковия спор с Македония
След като консултират идеите си с Пиринския край, от БСП ще кажат как според тях е възможно да се излезе от патовата ситуация на затормозените от езика преговори с Македония. Правилно - Столетницата този път няма да вземе решение по важен общобългарски въпрос, без да се консултира първо с потърпевшите. Друг въпрос е дали тя смята за редно да признава грешките си на всеки надполовин век.
Сега, повъзпитана през детските години на посттоталитарната демокрация, БСП ускори темповете и след като сформира Работна група, до есента трябва да напише окончателен вариант на документа. До есента обаче ситуацията едва ли ще остане "патова" - по простата причина, че вече не е такава. При неотдавнашното посещение на македонския премиер Бранко Цървенковски в САЩ помощник държавният секретар Строуб Талбот е заявил, че Вашингтон винаги е на разположение да помогне този нелогичен проблем да бъде преодолян.
БСП още няма рецепта за решаване на езиковия спор. Значи не я е имала и когато беше на власт и предлагаше варианти за решението на спора. И по този въпрос Партията мисли с академични темпове, което внушава на Работната група академично самочувствие.
Родиха се два въпроса. Първо, докога "патовата" ситуация ще чака външнополитическия мозъчен тръст на БСП да си изясни какво иска. Второ, откога обстановката в Косово е легнала на плещите на тръста и каква е релацията му към Работната група по македонския въпрос.
Докато се мисли по рецептата, бе предложен план за дейността на Работната група в Пиринския край. Първи уикенд: размисъл по проблема как се случи американците пак да се намърдат във вземането на национални за България решения. Първото беше за НАТО. Сега Строуб Талбот сигурно вече знае какво иска, щом е отворил дума по този повод пред премиера Цървенковски. Програмата предвижда и посещение на маси под асми в Пиринския край. Цел на занятието - решаваме какво искаме.
Втори уикенд: вземаме официалните езици на двете държави. Обелваме ги от разлики в граматиката и специфични за всяка страна чуждици. Нарязваме езиците на едро и ги разбъркваме колкото да не пречат на общуването. Подправяме ги задължително с гръцки зехтин, а оттам нататък по българо-македонски вкус. Хапваме с люта косовска ракия.
Ако умрам ил загинам - немой да ме жалитеее... И, за съжаление, звучи не партийно, а всенародно.
Сибила Димова.
Audiatur et altera pars*
Заместник-ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. д-р Б. Тошев заяви в един от предишните броеве на "Капитал", че "не бива да се иска от студентите да контролират качеството на продукта, който получават". Според мен възможността на студентите да преценяват качеството на продукта, който се предлага, не означава, че те "нямат какво да получат в университета". Както сред преподавателите, така и сред студентите има много хора с ограничено мислене, закостеняло или учебникарско, но да се откаже на останалата част възможността да изисква качествено образование тълкувам като страх, който преподавателите изпитват. Страх, залегнал и в самата система. На практика се получава, че, от една страна, студентите имат право да изразяват мнението си, а от друга - тази възможност им е дадена "само за протокола". Има обаче студенти с авангардно мислене, с идеи за реформи в системата на висшето образование, но при една анкета, както проф. Тошев предлага, тези идеи трудно се отсяват, а и целта на анкетата е съвсем различна.
По-удачно е на определен период от време да се организират форуми или срещи между студентите и проподавателите в отделните факултети на висшите училища. На тези срещи да се обсъждат въпроси, свързани със съвместната им дейност. Все пак не бива да се забравя, че хорариумът на преподавателите зависи от наличието на студенти, а въз основа на него те получават трудовото си възнаграждение. Работата с хора не е лесна и трудно се постига синхрон, но именно чрез подобни срещи студентите могат до известна степен да елиминират закостенялостта на системата.
Естествено съществува и проблемът доколко един около 60-годишен преподавател ще възприеме нов начин на мислене, след като 30 години е свикнал да организира дейността си по определен начин. Явно много преподаватели се страхуват (защото добре се самооценяват), че не отговарят на съвременните изисквания на световната наука. Като се има предвид, че нерядко се случва преподавателите да проявяват силен субективизъм по време на изпитите, не е излишно да се помисли дали не е удачно въвеждането на нова форма на провеждането на семестриалните изпити.
Отношенията преподаватели - студенти не могат да не бъдат повлияни и от факта, че благодарение на новите информационни технологии примерът на обучението в Европа и в Съединените щати вече е достъпен. В този смисъл България и нейните граждани могат само да спечелят, ако бъде създаден действителен пазар на учебния продукт, на който да влияе и мнението на потребителите на знания.
* Audiatur et altera pars (лат.) - нека да изслушаме и другата страна.
Росица СТЕЛИЯНОВА е студентка в Юридическия факултет на СУ "Св.Климент Охридски"
Обществото не вижда проблемите на слепите
Едва ли онези, които преди 78 години са дали началото на организираното движение на слепите в България, са си представяли как ще изглежда то в края на века. Били са ентусиасти, обединени само от слепотата си и от пренебрежението на обществото. Искали са да усещат близостта на себеподобни и - ако е възможно - да намерят някакво разрешение на непосилния проблем за прехраната. Едва ли онези техни следовници в началото на петдесетте години са се досещали, че създаването на мощна организация с гръмкото име съюз ще бъде точно копие на тоталитарната държава. Те просто и ясно са видели възможността да работят, да изкарват хляба си и да се приберат от просешките тротоари. И така организацията им, наречена съюз, постепенно се разраства, град след град, село след село и става толкова голяма, че приема образа и характера на своята покровителка БКП. Такова е било времето, такива са били законите му, а фактите говорят, че тогава за всеки сляп, който е поискал да работи, е имало работа.
Икономическата криза изхвърли на улицата хиляди незрящи. Такива са законите на всяка криза. За всеки е ясно, че тя помита първо инвалидите и пенсионерите. Не че пощадява зрящите и здравите, но като че ли има разлика - малка, но съществена.
Държавата се оказа неподготвена за проблемите на своите инвалиди и слепи. И понеже друг изход не се намери, започна да орязва преференциите им. Слепите недоволстваха, организираха пресконференции, тропаха от врата на врата - все с надеждата, че някой ще ги чуе. Чуха ги. И им направиха великолепен Закон за защита и рехабилитация на инвалидите. И като стана толкова хубав, законът изведнъж се оказа, че е неприложим.
Но нали слепите си имат съюз, дето да ги пази и да им е опора. Прави бяха онези, които казваха, че Съюзът на слепите в България е отражение на държавата. Но това беше някога, онази държава вече не е същата, а ССБ не се промени. Тромавата му структура вече не е в състояние да помага на своите слепи, а за друга ръководителите на мастодонта и не помислят. Системата работи безотказно и както своята майка - онази, столетницата - така е организирала нещата, че да храни шепата свои, добрали се до лостовете й за управление.
Кой ги кара слепите да стоят в такъв съюз? Това е най-логичният въпрос. Отговорът му обаче е точно толкова прост, колкото и самият въпрос. Системата, тя и само тя.
Ако се случи така, че слепотата те връхлети, ти не можеш да получиш работа никъде освен в системата на съюза, доколкото я има и там, разбира се. Не можеш да си закупиш нещо толкова елементарно като Брайлов часовник например. И пак защото само ССБ може да ти го продаде. Не можеш да четеш говоряща книга (книгите за слепи се записват на касети или се отпечатват на азбуката на Брайл), защото не си негов член. Не можеш да кандидатстваш в университет с устен изпит пак по същата причина. И изобщо не можеш, защото... А ако влезеш в системата, получаваш всичко това, но си принуден всяка година по няколко пъти да гласуваш за един или друг "активист", който мисли за теб и решава проблемите ти. Ако не го сториш, може и да не получиш някоя от тези недостъпни човешки радости. Системата си има механизми, които, както всяка система, владее добре, за да те накара да си послушен.
В други страни незрящите се обединяват по интереси и създават организации на тази основа. У нас на такива инициативи не се гледа с добро око. Претекстът е, че това са алтернативни организации, целящи да унищожат съюза. Психозата се раздухва много усърдно от една година насам и само времето ще покаже до какви размери ще стигне.
През 1997 г. сляпо-глухите решиха да си направят асоциация. Дотогава съществуваше комисия към ССБ, която трябваше да защитава техните интереси. Слепите си имат съюз, глухите също, а сляпо-глухите имаха само обещания. От всичкото това имане не оставаше нищо друго, освен да помислят сами за себе си. Реакцията в ССБ беше остра и категорична. Това е алтернативна организация и толкова. И вече имаха мотив да увеличат безхаберието си към тези хора, носещи два от най-тежките човешки недъзи. Същата реакция се получи и след учредяването на десетината фондации и асоциации, сформирани, за да помагат на слепите хора в България. И така, докато едни спокойно поминават под дебелата сянка на съюз, други се лутат в нея, защото... Защото ССБ е национално призната организация, а само на такива организации държавата обръща внимание. Другите, малките, прохождащите могат да почакат. Ако е само това, пак има някаква надежда, но казва ли ти някой докъде и колко да се надяваш.
Няколко институции в България имат отношение към проблемите на слепите: МОН, МТСП и МЗ. Всяко едно от тези министерства има специалисти, които знаят как и какво да направят за незрящите. Поне така е редно да бъде и понеже у нас все нещо не е както трябва, и все ще се оправим, логично е да се помисли, че тези институции трябва да имат синхрон помежду си. Като сложим към тях и представители на самите слепи, горе-долу ще се получи вариантът, в който не просто помагаш на някого, а му показваш и как да си помогне. Защото на пръв поглед проблемите са ясни, но чуваемостта е слаба. И всеки си работи на своята кота, не че няма ефект, но доста пара отива за свирката. Липсва онази линия, по която да се срещнат усилията на всички.
Такава е целта на форума, организиран от проекта "Достойно партньорство". Той ще се проведе на 17 юли и ще се опита да срещне институциите, работещи за незрящите, за да намерят оптималния вариант на сътрудничество, точно толкова добър, колкото едно достойно партньорство.
Зелен фасул с домати по френски
Продукти.
Предварителна подготовка.
Измивам и почиствам фасула от дръжките и го нарязвам на две. Пускам доматите в кипяща вода за около 30 сек, обелвам кожата им и ги нарязвам на четири. Нарязвам лука на едро. Накълцвам чесъна на ситно.
Готвене.
Загрявам в тенджерата зехтина и запържвам лука 3-4 мин, докато леко се оцвети. Прибавям доматите и запържвам още 3 мин. Слагам фасула, чесъна и другите подправки, разбърквам с дървена лъжица (готвя само с дървена лъжица или с плоска дървена лопатка), захлупвам тенджерата с капак и я оставям на тих огън около 40 мин, или докато омекне фасулът. Към края на готвенето мога да сложа още една накълцана скилидка чесън, но не прибавям друга течност - сокът от доматите е достатъчен. Ястието може да се консумира топло или студено.
Хвърчащата каска на БМВ
Когато преди няколко седмици БМВ представи новото си возило, дори конструкторът му не успя точно да определи наименованието му - нещо като моторолер с вградена каска, или пък двуколесно превозно средство за наситеното градско движение с максимално изпълнени изисквания за сигурност. До серийния старт през идната есен маркетинговите експерти на фирмата вече ще са казали тежката си дума, но засега остава фабричното наименование С 1.
Тръбната алуминиева конструкция, която преминава над главата на водача и странично опасва моторолера, е заимствана от рали-спорта. Тя гарантира във висока степен сигурността, а и е своеобразен покрив, който предпазва от лошото време. С 1 е първият мотоциклет в света с пасивна сигурност. Поради това е отпаднало изискването за използване на иначе задължителната предпазна каска за главата на водача. В предната и задната част на футуристичното возило са оформени зони от специална пластмаса, които при удар абсорбират енергията. В комбинация с двата кръстосващи се предпазни колана моторолерът с покрив има при катастрофа почти същата устойчивост като компактните автомобили.
С 1 е алтернатива на миниавтомобила, използван в тежките градски условия. Благодарение на скромните си размери - максимална ширина 98 сантиметра и дължина 2 метра и 15 сантиметра, моторолерът може лесно да маневрира и безпроблемно да се паркира в центъра на града. Малко високото му тегло - около 180 килограма, явно ще затруднява бизнесдамите. Оборудването обаче може да задоволи дори най-претенциозните представители на финансовия елит. То обхваща специална навигационна система с цветен дисплей, отопляеми дръжки на кормилото, подгряваща се седалка, диктофон и дискплейър, дори и вграден мобилен телефон за безпроблемна комуникация на път.
Двигателят е с ходов обем от 125 кубически сантиметра и мощност 15 конски сили, едноцилиндров, четиритактов, снабден с катализатор за отработени газове. Максималната скорост е около сто километра в час, а разходът на гориво според фабричните данни - между 3 и 4 литра на сто километра градски пробег. Всичко, казано дотук, звучи привлекателно за бъдещите купувачи освен цената, която ще бъде около 10 000 германски марки - с което С 1 и тук се приближава до стандартите на компактния автомобил.
Стюардесите в "Балкан" - само стройни
Авиокомпания "Балкан" планира подмладяване на стюардесите, което ще е част от мащабна акция за подобряване имиджа на националния превозвач. "Имаме доста възрастни стюардеси. Някои от тях компенсират с душевен чар и коректност", заяви на първата си пресконференция като шеф на авиокомпанията пилотът Филип Мустаков. С нескрито смущение той поясни, че от самолетните бордове ще бъдат отстранени по-пълничките стюардеси и тези, които са с неприветлив вид.
Добрата новина, съобщена от Мустаков пред представителите на медиите, гласеше, че скоро стюардесите ще бъдат пременени в нови униформи. Костюмите ще бъдат изработени в модната къща на Жени Живкова, внучка на бившия Първи.
Стандартите, по които в бъдеще ще бъдат подбирани въздушните камериерки, ще бъдат записани във фирмените правила на авиокомпанията. Стюардесите ще трябва да бъдат на ръст от 160 до 185 см. Теглото на всяка от тях не трябва да надхвърля границата, определена по формулата "ръст минус 110", уточниха от ръководството на "Балкан". Поне официално гръдната обиколка няма да бъде взимана предвид. Някои от сегашните въздушни домакини без особени усилия могат да предизвикат силен уплах, особено у по-малко навикналите на балканските ни маниери западняци. Чуждите езици също не се радват на голяма почит сред българските представители на тази професия.
За късмет на пътниците в родната авиокомпания българските стюардеси се представят доста по-добре от колегите си в Аерофлот. Ужасени пътници разказват как руските въздушни домакини, особено по вътрешните линии на компанията, били с внушителни габарити, заради които се движели между редиците седалки само настрани.
Владо Даверов - пак без диплома за висше
Пореден безуспешен опит да се сдобие с диплома за завършено висше образование направи и.д. програмен директор на БНТ Владо Даверов. Тв шефът от доста години насам пробва да завърши немска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Г-н Даверов приключил образованието си семестриално, но така и не можал да вземе държавните си изпити. Сегашният програмен директор на телевизията успял да премине устния изпит по немски и дори почерпил колегите си в БНТ. Студентският му късмет обаче изневерил на писмения изпит.
Усилията на твореца да се сдобие с диплома за висше образование имат и съвсем конкретен повод. Във ведомостите на БНТ Даверов фигурира като изпълняващ длъжността програмен директор. Според длъжностната характеристика на този пост на него могат да бъдат назначавани само хора със завършено висше образование. Причината за това се крие по-далеч във времето. Когато начело на БНТ застана композиторът Стефан Димитров, той реши да уволни заварената от него на поста програмен директор Ани Илинчева. За целта беше написана длъжностна характеристика, която да не отговаря въобще на показателите на дамата. Тя също нямаше висше образование. Това е и причината Даверов да е и.д. на този пост - той не отговаря на изискванията на длъжностната характеристика.
Диалектика
Най-добрият български кларнетист ИВО ПАПАЗОВ не успял да получи шенгенска виза от консулската служба на италианското посолство в София, което според мениджъра на оркестър "Тракия" се подиграло с именития джазмен. Папазов е имал насрочени концерти в Рим, Флоренция и Римини, но чиновниците в посолството, което в неофициалната класация държи палмата на първенството по труден достъп и нелюбезно отношение към искащите виза, не се трогнали от представените договори. Това е поредният пример за това как желязната завеса на Шенген се издига неумолимо пред българите.
След като хотел "София" стана известен като зала "Юг" на Народното събрание, сини депутати започнаха да възраждат любовта към Руския клуб. В четвъртък около парламентарното заседание шефката на синята ПГ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА, колегата й от Комитета по стандартизация и метрология Цоньо Ботев и оглавяващата НС-комисията по образование Светлана Дянкова похапнаха в "Крим". Някога славният ресторант на "Славянска" гощава всекидневно купища лесно разпознаваеми персони - тази седмица там тропаха с прибори още бившите телевизионни водещи Диляна Грозданова и Иван Такев, както и доста инвеститори от околните офиси на чуждестранни компании.
Френският културен институт в София спазва традицията, която постепенно налага през последните години, и отново организира на 13 юли "народен бал" на софийската улица "Васил Левски" по случай националния празник на Франция. Тъй като тази проява се радва на значително по-малка популярност от приема в посолството на 14 юли, тайната надежда на организаторите тази година е, че на уличния бал ще привлекат празнуващи евентуалната победа на Франция на МОНДИАЛ.
Няма да нося вратовръзка в тези жеги, зарекъл се вицепремиерът АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ преди време и всеки ден упорито устоява на казаното. По дънки и лятна риза с къси ръкави се появи той миналата седмица в парламента при представянето на матрицата на тригодишното споразумение с МВФ. Седмица по-рано столичният кмет Стефан Софиянски беше задължил служителите в общината да идват на работа "цивилни" - без сака и вратовръзки. Точно обратното пък е направил неговият колега от Плевен, червеният кмет Румен Петков. Пред входа на кметството в града виси заповед, която забранява в сградата да влизат мъже, обути в къси панталони или бермуди.
Видни бивши и настоящи енергетици се събраха през миналата седмица на франкофонски коктейл. Поводът беше посещението на Дидие Пино-Валансиен, шеф на френската компания "Груп Шнайдер", която се занимава с електропренос и т.нар. индустриален контрол. Фирмата възнамерявала да укрепва позициите си на българския пазар. На коктейла се появи френският посланик Марсел Тремо, който мълчаливо наблюдаваше как гладните български енергетици опустошават сьомгата и пастърмата. Сред гостите бяха още бившият министър на енергетиката РУМЕН ОВЧАРОВ, бившият шеф на Националната електрическа компания Еленко Божков и сегашният шеф на АЕЦ "Козлодуй" Красимир Николов.
Вече втора седмица вицепремиерът Бакърджиев не кръстосва коридорите на Министерския съвет. "Героят" от газовата война паднал жертва на спортна травма, играейки футбол. Подозрително дългото му отсъствие от горните етажи на властта тутакси активизира машината за слухове сред държавните чиновници.
ВИЦ НА СЕДМИЦАТА.
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев отишъл в кабинета на колегата си Александър Божков и му казал: "Сашо, Сашо, тежки времена настанаха за честните хора! ". "Нас какво ни засяга това", отговорил му Александър Божков.
Накратко
Хосе Пекерман бе избран временно за заместник на напусналия треньор на Аржентина Даниел Пасарела. Твърде е възможно той да заеме поста постоянно, тъй като е много популярна фигура в страната. Пекерман досега бе начело на младежкия национален отбор, който демонстрира изключително нападателен футбол и спечели две световни титли. Той заяви, че все още държи да води младежите на още едно световно - догодина в Нигерия.
Новият президент на ФИФА Сеп Блатер остана доволен от прилагането на новите правила от съдиите на световното първенство. Според него червените картони за спъване отзад направили играта много по-чиста, а нападателите - по-спокойни. Това довело и до увеличаване на головете. Въпреки всичко Блатер е обезпокоен от продължаващата нечиста игра на повечето защитници, които вече предпочитат да дърпат фланелките и да се бутат. "Опитайте в друг спорт, като борбата например", препоръча босът.
Нито един футболист не бе хванат с допинг при 240-те проби след 60 мача на световното първенство. Повечето проби са били взети от играчи, които са участвали в мачовете. "Постигнахме голяма победа, защото преди последните четири мача нямаме нито един положителен резултат", заяви шефът на медицинската комисия към ФИФА д-р Ларс Петерсен. На миналото световно първенство със забранени вещества изгърмя Диего Марадона, който получи забрана да играе футбол 15 месеца.
Треньорът на знаменития холандски отбор от 70-те години Ринус Микелс получи инфаркт по време на мача с Аржентина, който лалетата спечелиха с 2:1. Седемдесетгодишният Микелс получил първа помощ от лекаря на националния тим, след което бе откаран в болница в Париж. Там състоянието му се стабилизира и ще бъде изписан в най-скоро време. Преди 15 години Микелс е претърпял операция, при която му е направен байпас.
Президентът на норвежката футболна федерация Пер Равн Омдал поискал от икономическата полиция да разследва норвежците, които са продавали билети за световното първенство на черния пазар. Очакванията са, че около 20 процента от билетите за обикновени зрители са били продадени по втория начин. "Тези хора са спечелили големи суми пари, като са продавали билети по нелегален начин", заяви Омдал, според когото международните федерации трябва да имат по-голямо право да контролират продажбата на билети.
Звездата на датския футбол Брайън Лаудруп обяви, че прекратява участието си в националния отбор на 29-годишна възраст. "Време е някой младеж да заеме мястото. Аз се преситих от футбол", заяви по-малкият от братята Лаудруп, който се разписа два пъти на световното първенство. Вторият път бе изравнителен гол срещу Бразилия. Брайън смята да се концентрира върху представянето си в английския "Челси", който направи страхотна селекция преди началото на сезона. По-рано брат му Михаел също обяви края на кариерата си в националния тим.
ФИФА получи планирания финал Бразилия - Франция
Световното първенство премина по план - Бразилия и Франция стигнаха до финала на новия "Стад дьо Франс". Целият шампионат бе нагласен за този завършек и ФИФА може да отчете успешна дейност.
Световната футболна федерация бе планирала подобен край още при тегленето на жребия за разпределението на групите в Марсилия. Тогава Бразилия като световен шампион и Франция като домакин бяха поставени съответно в групи А и С. При положение, че и двата отбора завършат първи, което бе естествено, по схема те нямаше да се срещнат поне до финала. Така и се случи. По стечение на обстоятелствата в процеса на първенството двата тима не срещнаха много сериозни противници след края на първата фаза. Франция изигра само един мач с тежък съперник - на четвъртфинала с Италия, а Бразилия срещна Холандия на полуфинала. При друго стечение на обстоятелствата домакините можеха да се изправят срещу Германия в мач за влизане на финала, но хърватите им облекчиха задачата. А Бразилия можеше да срещне най-неудобния си съперник - Аржентина.
Защо ФИФА и организационният комитет потриват доволно ръце от така оформилия се финал? Най-вече защото всичко върви по план.
Франция трябваше най-после да направи нещо повече от трето място на световно първенство. Тя и затова получи домакинството му. Преди пет години, когато България изхвърли Франция от участие на шампионата в САЩ, един френски вестник написа: "Класирахме се! За световното през 1998 г. " Още тогава бе ясно, че следващият четиригодишен цикъл ще е най-важният в историята на френския футбол. Може би не е случайно, че именно в този период израсна една перспективна генерация от млади футболисти, които сега са в основата на националния отбор. Това поколение трябваше да даде първите си резултати още на европейското първенство в Англия, но там се провали. Тогава обаче това не бе кой знае каква трагедия, защото участието на еврошампионата трябваше да послужи като генерална проверка преди световното две години по-късно.
Франция има прекалено много заслуги към международния футбол, а няма световна титла и това се счита за ненормално. Французите са основоположници на най-големите футболни първенства. Люсиен Лоран е първият футболист, който вкарва гол на световно, а сънародникът му Жюс Фонтен все още държи голмайсторския рекорд с 13 попадения през 1958 г. Френската федерация бе първата в Европа, която застана зад кандидатурата на Сеп Блатер за президент на ФИФА. Мишел Платини, който ще стане генерален секретар на световната футболна централа, бе един от най-близките хора на новоизбрания бос. Той се справи отлично като президент на организационния комитет. Успя да реализира идеята на ФИФА за увеличение на отборите на 32. И затова мнозина считат, че Франция заслужава да бъде на финал, най-малкото защото създаде перфектна организация на първенството.
Като оставим сантименталните причини, един финал с участието на домакините е много по-изгоден от финансова гледна точка. В момента цяла Франция е луда по футбола. Заведенията са пълни със запалянковци. Всяка поредна победа на възпитаниците на Еме Жаке отбелязва ръст на продажбите на продуктите, свързани с футбола. След успеха над хърватите повече от 24 милиона французи бяха съпричастни към победата на своите. Президентът Жак Ширак също демонстрира, че се интересува от шампионата и от развитието на отбора. "Това е най-хубавият ден в историята на френския спорт", заяви президентът.
Мач за титлата с Бразилия пък ще гарантира планираните от ФИФА и оргкомитета общо 37 милиарда телевизионни зрители за първенството. Само във Франция полуфиналът на домакините с Хърватско бе гледан от 17 милиона зрители, а другият мач, Бразилия - Холандия, от 13 милиона. Интересът, подклаждан от силните местни медии, ще оправдае вложените от спонсорите средства.
Участието на Франция на финала предизвиква сериозен интерес дори само от статистическа гледна точка. Когато зрителите по света седнат пред телевизорите, те си задават най-различни въпроси. Като този дали Франция ще успее да стане първата страна, станала световен шампион у дома от 20 години насам. Последния път това направи Аржентина, когато победи с 3:1 Холандия в Буенос Айрес. Ще могат ли най-после нападателите на Жаке да вкарат гол? И трите попадения във втората фаза на първенството бяха дело на защитници - Лилиан Тюрам и Лоран Блан. "Като се замисля, аз дори не вкарвам на тренировка. Това си беше 200 процента късмет", заяви Тюрам. Ще се присъедини ли Франция към семейството на световните шампиони? Досега титлите са си разделяли само шест отбора - Уругвай (1930, 1950), Италия (1934, 1938, 1982), ФРГ (1954, 1974, 1990), Бразилия (1958, 1962, 1970, 1994), Аржентина (1978 и 1986) и Англия (1966).
От другата страна застава Бразилия. Като втория най-любим отбор на всеки запалянко кариоките са добър съперник за Франция на финала. Хората обичат да гледат този отбор, дори да не му симпатизират. Те искат да видят прословутия техничен стил на игра, голмайсторските умения на суперзвездата на световния футбол Роналдо, темпераментните фенове по трибуните. Бразилия даде на световния футбол отиващия си президент на ФИФА Жоао Хавеланж. Със спечелването на титлата в САЩ преди четири години тя предизвика нов бум на футбола, който бе позагубил своето очарование с титлите на далеч по-практичните Аржентина и Германия. Треньорът Марио Загало запази стила на отбора от САЩ '94, прибави няколко суперзвезди, играещи в европейските шампионати, и по този начин Бразилия се превърна в информационен любимец на всички медии. А интересът към бразилския отбор и отделните звезди води до глобален интерес към световното първенство и футбола като цяло.
Историята на Бразилия също е любопитна от статистическа гледна точка. Това е единствената страна с четири световни титли и с възможност да спечели пета. Само Бразилия след Втората световна война е печелила два последователни пъти купата. Това е и отборът, който единствен е ставал световен шампион извън своя континент. Милионите зрители на финала ще тръпнат в очакване дали избраниците на Загало няма да повторят или подобрят някое от постиженията си.
Финалният мач е интересен дори и заради това, че двата отбора играят с екипите на двете компании, борещи са за надмощие на пазара на футболни продукти. "Найки" облича Бразилия и има за свое рекламно лице Роналдо. "Адидас" е спонсор на Франция и разчита на Зинедин Зидан.
"Това ще бъде чудесен мач. Истински празник на футбола", предрече Жаке.
Още преди началото на първенството беше ясно, че никакъв друг финал няма да събере толкова голям интерес. Независимо от това кой ще е победителят ФИФА знае, че това от историческа и икономическа гледна точка са най-добрите съперници. Всичко друго е без значение.
Време за нов световен ред във футбола
Доказаните футболни сили Италия, Германия и Аржентина отпаднаха още на чeтвъртфиналите на световното първенство. Англичаните пък отпътуваха още след осминафинала. Четирите страни са печелили общо девет световни титли, но изненадващо си взеха довиждане с Франция още преди да са стигнали до полуфиналите.
За тяхна сметка с правото да оспорват титлата на Бразилия останаха Франция, Холандия и Хърватска. Две от тях са признати футболни нации, но никога досега не са имали късмета да стъпят на върха. Третата - Хърватска, прави дебюта си на световно първенство.
Какво става всъщност? Дали не сме свидетели на образуването на нов световен ред в най-популярната игра? Колко големи са всъщност "големите" футболни отбори?
От старата гвардия шампиони единствен четирикратният носител на титлата Бразилия защити името си. Останалите суперсили по една или друга причина си отидоха рано. Германците - защото бяха стари, аржентинците - твърде млади, италианците - просто защото играеха много по италиански, а англичаните - защото твърде късно изоставиха "островния" тип на игра.
Най-шокираща бе загубата на трикратния световен шампион Германия с 0:3 от съвсем обикновения отбор на Хърватска и недобронамерения норвежки съдия Руне Педерсен. Той изгони малко пресилено защитника Кристиан Вьорнс и остави бундестима с 10 души през по-голямата част от мача. Ситуацията бе напълно подходяща за германците да демонстрират своя всепризнат борбен дух, като в една напълно отчайваща ситуация успеят да се измъкнат. Този път обаче това не стана. Германия най-после намери съперник, който не страда от "югославския" синдром. По този начин специалистите наричат ситуацията, при която противникът на Германия води в резултата и след това отстъпва инициативата, което води до обрат в резултата. Наименованието на този синдром тръгна от двубоя между Германия и Югославия, когато от 0:2 (и пълно надмощие за Югославия до този момент) сърбите позволиха да се стигне до 2:2. По-късно Мексико направи същата грешка - при 1:0 отстъпи с 1:2.
Явно беше, че все някога най-слабият национален отбор на Германия от десетина години насам ще изиграе мач, който няма да може да обърне. Нищо в този мач не вървеше, както германците го бяха планирали. Първо Вьорнс получи червен картон, след това Ярни откри в самия край на полувремето. Полузащитниците тичаха много, но без особена мисъл, нападателите бяха напълно изолирани. Оголването отзад доведе (само) до два нови гола през втората част.
Германия имаше много проблеми още преди началото на първенството. Старши треньорът Берти Фогтс заведе най-стария състав със средна възраст 30.5 години при средно 28.5 години на участниците в шампионата. Шестима от футболистите бяха над 30 години. Отборът почти не бе променен в сравнение с европейското първенство преди две години, когато бундестимът спечели титлата. На четвъртфиналите тогава той елиминира Хърватска с 2:1. "Научихме много от този мач, заяви хърватският защитник Славен Билич. Те имат само един съзидателен халф - Томас Хеслер. Ако успееш да го спреш, ти остава само да се справиш с фланговете. " Освен това Андреас Мьолер отново бе голямото разочарование. Вратарят Анди Кьопке бе безобразно слаб и имаше вина за два от головете на хърватите. Единствени работата си свършиха нападателите Юрген Клинсман и Оливер Бирхоф, които вкараха по три гола на това първенство. За единия това бе последен мач с националната фланелка, а другият остава. Кой ще играе зад него обаче ще е големият проблем за германския отбор.
Германия все повече започва да страда и от факта, че вече никой не се съобразява с големите имена. Последните две световни първенства го доказаха. През 1994 г. България я отстрани на четвъртфиналите най-вече защото нямаше какво да губи. Пеневите футболисти тогава си бяха изпълнили основната задача - да постигнат една победа в предварителната група. Подобно бе сега положението с тима на Хърватско. До 1990 г. тя не съществуваше като отделна държава и не успя да сформира федерация, за да се включи в квалификациите за световното първенство в САЩ. При дебюта си на мондиала хърватите също така нямаха какво да губят. Освен с всичко друго те разполагат и с отбор, съставен от великолепни футболисти. Девет от титулярите играят в най-силните първенства на планетата - Италия, Испания, Германия и Англия. Четирима са световни шампиони като младежи с Югославия от 1987 г. "Мога спокойно да кажа, че сме най-добрият отбор в света в момента", казва вратарят Дражен Ладич.
Загубата за Германия бе шокиращо тежка. Бундестимът не е губил толкова тежко на световно първенство от 1954 г. - 3:8 от Унгария. За първи път от четвъртфиналите на първенството в Мексико 1986 г. Германия не успява да вкара гол. Тогава тя завърши 0:0 срещу домакините и спечели с дузпи. "Мислех, че мачът ще се реши с един гол, но това, което се получи, бе срамно", заяви Фогтс. Той самият вероятно е предполагал, че решаващия един гол ще вкара неговият отбор, но нападателите му изглеждаха отчайващо изолирани - най-вече заради липсата на добри полузащитници.
Италия изигра един сносен мач срещу Норвегия за победата с 1:0 на осминафиналите. Тогава футболистите на Чезаре Малдини използваха своята обичайна стратегия - здрава защита и остри контраатаки. Тактиката бе изработена почти перфектно. Срещу Франция обаче италианците преиграха. Те прекалиха със защитата. Явно предполагаха, че в стила на традициите ще заложат на катеначото и това ще им донесе успех, но тактиката не проработи.
"Съжалявам", можа само да каже Ди Биаджо, след като удари напречната греда в решаващата пета дузпа. Италианците стигнаха до дузпи, които определено не са най-силната им страна. Те отпадат с дузпи вече на трето последователно световно първенство. През 1990 г. скуадра адзура загуби полуфинала с Аржентина след 1:1 в редовното време. Четири години по-късно изпусна титлата отново след изпълнение на дузпи срещу Бразилия. "Когато ти се случва няколко пъти да загубиш по подобен начин, си даваш сметка, че това явно не е най-добрият вариант за решаване на мача", заяви италианският полузащитник Роберто ди Матео.
Тъй като на италианския отбор му се случва вече втори път да си замине по този начин, отново бе повдигнат въпросът дали това е най-удачният вариант да се решават мачовете. Предложено бе да се играе до отбелязването на гол. "Невъзможно. Това ще бъде невероятен физически тормоз над футболистите", заяви говорителят на ФИФА Кийт Купър. Той се разграничи от твърденията на Малдини, че дузпите са лотария, защото изпълнението на дузпи изисквало специфични качества. Това обяснение обаче не може да утеши Италия, която отпада на три световни първенства по този начин, а Англия губи на два мондиала и на европейското през 1996 г. За разлика от Италия и Германия Аржентина и Англия си тръгнаха от мондиала без трагедии. Въпреки че напуснаха първенството, без да се доберат до четвъртфинала, англичаните поне играха красиво. Мачът им с Аржентина беше може би най-добрият на това първенство. Англичаните като че ли трябва да съжаляват не толкова за отменения гол, колкото за малко позакъснялото включване като титуляр на младока Майкъл Оуен. Основното в случая са не толкова феноменалните качества на тийнейджъра, колкото фактът, че той преобрази тотално играта на целия отбор. С влизането на Оуен англичаните сякаш оставиха в съблекалните скучния и тромав стил на игра с безкрайни центрирания пред противниковата врата. Вместо това на терена имаше един отбор, който играеше динамичен, приятен за окото и... ефективен футбол.
Мачът на Аржентина срещу Холандия бе демонстрация на нападателния футбол и от двете страни. Дори в един момент Аржентина можеше да спечели, но бе нокаутирана в последната минута с брилянтен гол на Денис Бергкамп. Треньорът Даниел Пасарела нямаше проблеми нито с прекалено стари футболисти, нито с погрешната тактика. Лошото бе, че съставът му като че ли бе твърде млад, за да стигне до края. Латиноамериканците изиграха един хубав мач, а Габриел Батистута дори можеше да го реши с удар в гредата. В един момент обаче се затвориха в изчакване да успеят да пробият холандската защита на контраатаки. Безпощадният удар на Бергкамп в последната минута бе фатален. Въпреки всичко е успокояващо, че отборът с петима титуляри под 25 години има добро бъдеще. Не е подобно положението при германците, които трябва да търсят ново поколение обещаващи младежи. Италия пък най-после трябва да се откаже от защитния си манталитет и да изхвърли негативното от катеначото. При всички положения и за двата отбора вече ще става все по-трудно да защитават имената си на суперсили. Немислимо е вече да се мисли, че ще могат да диктуват безпроблемно модата в световния футбол. Давор Шукер описа ситуацията на това първенство, като сравни мача между Германия и Хърватско преди две години в Англия. "Тогава играха Давид срещу Голиат. Кой какъв беше сега", попита той. Това всъщност е въпросът.
Българските клубове тръгват от дъното на Европа
"Литекс", ЦСКА и "Левски" имат шанс да избият комплекса за клубна малоценност
Спокойно, българският клубен футбол няма да потъва повече. УЕФА постави участниците ни в трите европейски клубни турнира на дъното и оттам пътят е само нагоре. Задачата за изплуване на "Левски" (Сф) и ЦСКА изглежда по-лесна, "Литекс" също се спаси от среща с по-трудни отбори. Изтегленият миналата седмица жребий за предварителните кръгове на турнирите е по-скоро лесен, макар че в последните години напълно се обърка понятието за лесен отбор. Нашите отбори доказаха, че вече могат да паднат от всеки и да докажат, че и най-непознатият съперник е нещо в европейския футбол. През последните години България се свлече на 33-о място в класацията на европейската централа от общо 48 държави. Доскорошните известни за стария континент имена като "Левски" и ЦСКА вече делят една урна с Малта, Люксембург, Азербайджан, Лихтенщайн, Фарьорски острови и други подобни.
Дебютът на шампиона "Литекс" няма да е никак лек. Успокоение е все пак, че можеше да бъде още по-труден. В първия си двубой отборът на Гриша Ганчев среща шведския "Халмщад". "Локомотив" (Сф) има твърде неприятни спомени от този отбор от есента на 1995 г. Тогава столичани спечелиха двубоя в София с 3:1, но позволиха да загубят с 0:2. В края на реванша защитник на домакините от "Халмщад" изби топката с ръка от голлинията, съдията Мелничук не свири нищо и българските футболисти му се нахвърлиха. Адалберт Зафиров и Симеон Чилибонов бяха изхвърлени за по две години от участие във всякакви международни срещи. В последните години "Халмщад" натрупа сериозен опит от участие в европейски турнири. На следващата година шведите играха срещу "Нюкасъл" в турнира за купата на УЕФА, а миналия сезон стигнаха до полуфинали в турнира "Интертото", където отпаднаха след два тежки мача с "Бастиа". Голямо предимство на отбора е, че в момента в страната се играе първенство, макар че представянето му е колебливо. След първите 12 кръга "Халмщад" има 6 победи и 6 загуби.
"Литекс" все пак се размина с далеч по-трудни противници. Реално погледнато от отборите в урната с по-скромни възможности е само исландският "Вестманея". В същото време съперник на нашите можеше да бъде "Селтик", "Динамо" (Киев), "Стяуа", "Грасхопърс" или "Динамо" (Тбилиси). "Съперникът не е лек, но се радвам, че се разминахме с "Динамо" (Киев) и "Селтик", сподели треньорът на "Литекс" Димитър Димитров.
Най-големият проблем пред неговия отбор е липсата на международен опит. Въпреки наличието на футболисти от националния отбор като Стойчо Стоилов, Радостин Кишишев и Росен Кирилов повечето футболисти са се срещали предимно с български противници и за тях тръпката от международната изява е непозната. Опитни са също така и капитанът Стефан Колев, както и албанският национал Буши. При успех "Литекс" ще се изправи срещу "Спартак" (Москва).
Всичко по представянето на "Левски" в турнира за КНК този път зависи от треньора Вячеслав Грозни. Или почти всичко. Сините ще срещнат един напълно непознат за България съперник - "Локомотив '96" от Беларус. Този отбор обаче се оказва добре дошъл за украинския треньорски щаб на "Левски". "Познавам отлично съперника и отбора още от времето, когато играехме в първенството на бившия Съветски съюз", заяви Грозни. Според него "Локомотив" е силен отбор. Това със сигурност е така в рамките на Беларус, която не бе от най-силните футболни републики на СССР. Титуляри са четирима национали, като един от тях е вратарят Олег Сацункевич. Въпреки това "Локомотив" не върви добре в първенството и в момента заема седмо място само с пет победи от 13 кръга. Като цяло самото първенство е слабо поради лошото финансово състояние на повечето тимове. От това какво знае Грозни и какво ще разбере като подробности с връзките си в Беларус зависи много. Неговият помощник Александър Бабарика ще гледа няколко мача на съперника.
След няколкото поредни провали този път сините футболисти, изглежда, нямат право на грешка. Съперникът не е нищо особено, но миналата година "Левски" позволи да падне от също така скромния "Слован". Този сезон селекцията дава възможност да се сглоби много по-силен състав. В тима се завърна Станимир Стоилов, а Дончо Донев засега няма да заминава за чужбина. Останалите футболисти за разлика от миналата година, когато още се опознаваха в мачовете от европейските турнири, сега вече имат цяло първенство зад гърба си. Някои от тях вече имат и сериозен международен опит - в младежкия и мъжкия национален отбор. Освен всичко друго "Левски" ще играе мачовете си най-късно и ще има достатъчно време за подготовка. Първата среща е на 13 август, дни след началото на нашето първенство.
Един от най-успешните треньори на ЦСКА, Димитър Пенев, ще има лесен съперник при завръщането си начело на отбора. Червените ще играят с беларуския "Белшина", който, изглежда, е още по-слаб от съперника на "Левски" "Локомотив '96". В момента "Белшина" е на осмо място в първенството. Проблемите на бившия национален селекционер са не толкова съперникът, колкото на местна почва. Първо в ЦСКА никой не знае нищо за противника. "Това ще изисква сериозно разузнаване. Нищо не знам за този отбор, така че не знам дали жребият е добър за нас", заяви Пенев. Знае се, че "Белшина" миналата година е минала успешно първия кръг на КНК, след което срещнала бъдещия полуфиналист "Локомотив" (Москва).
Времето до първата среща е прекалено малко както за разузнаване, така и за обиграване на отбора. Откакто пое ЦСКА от Петър Зехтински в началото на лятото, Пенев прави коренни промени в състава. На вратата се завърна Петко Петков, в средата на терена и в нападението се залага на много млади футболисти, като Стилиян и Мартин Петрови и Букарев. Първите двама бяха твърди резерви при Георги Василев и Зехтински и нямат почти никакъв опит в първенството. Пенев вероятно ще разчита повече на опитните футболисти като Георги Йорданов, Бончо Генчев, Валентин Станчев и Милен Петков, покрай които младите да се обиграят. Защитата обаче е тотално прекроена с много неопитни в международни мачове футболисти. Пенев сигурно ще компенсира този недостатък в крачка.
Очевидно тази година няма да отпаднат всички наши отбори в първия кръг. Нивото на първите срещи е толкова ниско, че една загуба ще е срамна. От това дали футболистите на трите най-силни български отбора ще успеят да се отърсят от комплекса за клубна малоценност, насаден през последните години, зависи на какво ще може да разчита следващият треньор на националния отбор. А след края на поколението играчи от САЩ '94, това ще са следващите участници в световни и европейски квалификации.
Дузпите - кошмар за европейците
Белите не могат да скачат. Футболните звезди от Европа пък не могат да бият дузпи срещу Аржентина и Бразилия на световно първенство.
Всичко започна от Италия, която преди осем години не успя да елиминира с дузпи Аржентина на полуфинала в Неапол. Тогава Диего Марадона бе екзекуторът на домакините и попари надеждите им за четвърта световна титла. Четири години по-късно отново Италия се провали на дузпи във финала срещу Бразилия. Асът на скуадра адзура Роберто Баджо стреля високо над вратата и подари купата на южноамериканците. Миналия вторник във ветровита Марсилия бразилските играчи простреляха Едвин ван дер Сар четири пъти, а техните съперници - холандците, пропуснаха да вкарат два пъти край Клаудио Тафарел. Много наблюдатели смятат, че бразилският вратар вече е минал зенита на кариерата си, но той се оказа спасител на отбора си. Тафарел избра перфектно посоката при удара на Филип Коку и се хвърли вляво. По-късно избра десния ъгъл при шута на Роналд де Бур и с това прекърши мечтите на холандците да се класират на финал за първи път от 1978 г. Бразилските фенове лепнаха на вратаря прозвището Светията, а президентът Фернандо Енрике Кардосо го нарече национален герой. "Благодарение на неговите свещени ръце Бразилия се класира на финала", написа в. "Журнал ду Бразил". Всъщност добрите прояви на Тафарел са едни от малкото случаи в историята на големите мачове, когато вратарят става герой. В повечето случаи има антигерой - футболистът, който пропуска, като бие встрани от вратата.
Както повечето играчи, изпуснали дузпи, Коку и Де Бур извикаха високо от яд, преди да се хванат за главата и да напуснат с каменни лица терена. Загубата на Холандия бе второ подобно поражение на отбора на големи първенства. Той повтори неуспеха си при изпълнението на дузпи срещу Франция в четвъртфиналите на европейското първенство преди две години в Ливърпул. По-рано на световното Холандия пък отстрани отбора на Аржентина, който се класира на 1/4-финалите именно след победа с дузпи над Англия.
От 1990 г. Бразилия и Аржентина са печелили финал, два полуфинала и един четвъртфинал с дузпи. Техни жетви са били Холандия, Италия (два пъти) и Югославия. "Южноамериканците могат да мислят по-малко за дузпите. Те просто излизат и стрелят без ни най-малкото съмнение, че могат да пропуснат", смята бившият френски национал Жан Тигана.
Холандският треньор Гуус Хидинк в противовес на своя колега Марио Загало почти не се движеше по време на изпълнението на дузпите от неговите футболисти и не демонстрира някаква емоция до момента, в който видя как мечтата му се изпарява. В този момент обикновено основната мисъл е споменът за пропуснатите положения, каквито в този мач Холандия имаше. Или пък за грешките на защитниците, довели до гола на световните шампиони от САЩ.
Последният отбор, който е побеждавал Бразилия с дузпи, бе Франция - двата съперника на финала на шампионата. През 1986 г. петлите биха кариоките на четвъртфинал на световното в Мексико.
"Мразя дузпите", заяви президентът на организационния комитет на световното първенство Мишел Платини. "Бих предпочел мачът да се преиграва, но времето и медиите в модерния свят няма да позволят подобно нещо."
Започна ревизия на олимпийците за Сидни 2000
Иван Абаджиев се нагърбва да помага на колегите си от другите спортове
"Учебно-тренировъчният процес в страната е тотално демодиран", е категоричен най-успешният треньор в историята на българския спорт Иван Абаджиев. Констатацията, която идва посредата на олимпийския цикъл за игрите в Сидни 2000, бе обявена по време на първото заседание на Комисията за олимпийска подготовка (КОП) през изминалата седмица.
Като драстичен пример експертите сочат дълбоката криза в българския бокс, който съвсем не е изолиран случай. Причините са установените слаба дисциплина и организация на подготовката на националния отбор, драстичното неизпълнение на годишния тренировъчен план, демодирана технико-тактическа подготовка, несъобразена с електронно-компютърното съдийство, и слаба селекция след последните олимпийски игри в Атланта. Броят на спарингите и официалните мачове на българските боксьори са далеч от световните стандарти. Много общо и без практическо значение в БФБ са разработени насоките за бъдещата работа с националния отбор с оглед предстоящата олимпиада. За ремонта на тази разбитата структура КОП препоръча техническото ръководство на този национален отбор да внесе сериозни промени в осъвременяването на архаичния в момента тренировъчен процес, като се подготви нова програма до края на август.
През такова експертно сито до края на годината предстои да минат и останалите основни олимпийски спортове у нас, където положението не е по-различно.
Да актуализира работата на колегите си, ако те самите пожелаят, се е наел Абаджиев. Ограмотяването може да стане под формата на периодични сбирки с всички старши треньори. Общоизвестна Абаджиева тайна са целогодишните лагери за подготовка на щангистите му. Това е негово верую и той го спазва. Единственото му условие, преди да поеме поста, бе да се осигурят средства за целогодишната подготовка. Неговата методика се гради на следния пример: Дивият заек през цялата година е готов да бъде нападнат и изяден и така се спасява, но ако го държат 15 дни в клетка и го пуснат, хищникът го хваща и изяжда. Преди година Абаджиев започна отново с двама-трима щангисти и в празна зала, като за кратко време промени това положение. Но той работи целодневно и усърдно в строга дисциплина, ред, организация и с ясна цел. Изчисти тренировките си от излишни неща, като се и усъвършенства непрекъснато. КОП разкритикува единствено липсата на стриктно счетоводство, тъй като във федерацията прехвърлят държавните пари от едно перо към друго.
Не може да се дават държавни пари за подготовката на спортистите, а те да нямат някакви успехи и да не им се търси сметка за това, алармират финансистите в КМФВС. Въпреки съществуващата в договорите на федерациите с КМФВС клауза за спиране на парите при провал на престижни международни състезания държавната институция още не е санкционирала никого от провинилите се, между които е и боксът. БФБ вероятно ще получи още един шанс, но трябва да се промени. Поправителният изпит ще започне наесен. Трябва да се изготвят нови планове за работа, както и евентуално допълнително финансиране на отборите.
"Не бива обаче да се разглеждат бъдещите участници в олимпиадата в Сидни като отбора по вдигане на тежести, отбора по бокс или отбора по лека атлетика, защото отбори на олимпиадата нямаме, има отделни боксьори, атлети, гимнастици, заяви Славчо Тепавичаров, председател на експертната комисия към КОП. Трябва да се гледа човек по човек, индивидуално. Сега боксът като отбор не си изпълнява годишния план дори 50%, а ако вземем олимпийския шампион от Атланта Даниел Петров и тези две-три боксьорчета около него, те пък не са го изпълнили и 20%. Не върви спортът, защото ние не се занимаваме с това колко тренира Петров, а колко тренират 10-те боксьори плюс Даниел в националния отбор. Това е нещо средно аритметично."
Мнението, че като имат повече подготвени хора, те ще спечелят повече квоти за участие в игрите, било също измама. Федерациите искат и харчат отпуснатите от държавата пари за 20 състезатели, а до олимпийските игри стигат само четири-пет. "Ако специалистите в отделните спортове се съсредоточат и си направят рано подбора, ако си подредят всичко детайлно и ако са убедени, че този подбор е 80% верен, те ще съсредоточат парите си върху пет човека и няма да има разпиляване на средства. Защото в момента имаме, с повече фантазия, 100 спортисти. Ако разделим парите на 100, а не на 500, както се прави сега, тогава няма да говорим с притеснение нито за стипендии, нито за награди, нито за турнири. Избраниците трябва да са на професионални начала и пак ще отидат горе-долу същите пари, ако не се харчат за глупости", смята Тепавичаров.
Предложението на експерта е да се изготви верига от състезания, в които елитните ни спортисти да участват непрекъснато, като влизат от лагер в лагер. Така качествените състезатели ще се готвят на най-високо равнище между най-силните в тяхната област. В много държави такава е успешната практика, която тласка спорта напред.
"Това българските боксьори да ходят на турнири само в Македония е пълна подигравка. Така те никога няма да стигнат върховете. Конкуренцията не е тук, а в чужбина. Не както нашият плувец Денислав Калчев, който си плуваше сам в басейна на "Диана". Ако е в Америка (където междувпрочем е), другите ще му вкарват непрекъснато вода в устата, защото плуват едно тяло преди него, и ако той не се оправи, ще се удави", допълни образно специалистът.
От предишния олимпийски цикъл Барселона '92 - Атланта '96 КОП е оставила в наследство от 36 заседания 4 тома документи, отразяващи теоретически правилния път на подготовка, но явно тези, за които са писани, не ги интересува. Бумагите се намират още в КМФВС, тъй като и от БОК никой не намери време да ги пренесе и съхрани там, където им е мястото. Българинът обаче не обича да му дават акъл, затова пълзи постарому, докато останалите му колеги скачат по върховете на световния спорт.
Сампрас остана No1 в световния тенис
Пийт Сампрас се чувства толкова удобно на централния корт на "Уимбълдън", колкото и на любимия му корт в родната Флорида. Той винаги e на висота тук без значение от съперника, заобикалящия го свят и независимо от хода на играта му. На 5 юли в Лондон, когато спечели своя пети трофей, не беше по-различно.
Лице в лице с най-трудното предизвикателство, Сампрас победи по своя път към титлата с 6:7 (7:2), 7:6 (11:9), 6:4, 3:6, 6:2 Горан Иванишевич. В края на мача хърватинът, който губи трети пореден финал, получи колапс на стола си.
Широка усмивка озари Сампрас, когато пречупи Иванишевич и взе финалния гейм. Той обаче изглеждаше зашеметен. Седнал на своя стол, американецът чакаше церемонията по награждаването - подсмихвайки се на своята приятелка, актрисата Кимбърли Уилямс, и на своя треньор Пол Анакон.
От другата страна, на съседния стол Иванишевич бе неподвижен, завил с пешкир главата си. Реферът на срещата Алън Милс го сбута да отиде да получи салатиерата от дука на Кент и когато той го направи, изглеждаше като че ли не иска да докосва чинията. Нека самотата да го отведе вкъщи.
"Това чувство е ужасно, каза 26-годишният Иванишевич по-късно. Не мога да го опиша. Беше най-лошият момент в моя живот."
"В сравнение с всички предишни мои участия тук този път бе далеч по-трудно, сподели Сампрас. И аз щях да бъда разстроен, ако бях в неговото положение."
Двамата играчи бяха нервни, когато стъпиха на централния корт в ранния неделен следобед, и тази нервност ескалира драматично през критичния тайбрек във втория сет. Те опитваха възможности за сетпойнт - Иванишевич грешеше първи, след това Сампрас, после Иванишевич, после Сампрас отново. И Сампрас, ужасяващо, остави мача да се развива така.
"Добре, каза си Пийт по това време. Това може би е годината на Горан."
Но след това той би толкова силен сервис, че Иванишевич можа само да го докосне. В следващия сет Иванишевич агонизира над двата бекхенда и изпусна своя шанс да спечели сета. Хърватинът все още отказваше да се предаде. Нетърпеливият Иванишевич бе успял да запази концентрация. Но той не можеше да запази краката си. Изморен от полуфинала срещу Рихард Крайчек игран два дни преди това, Иванишевич беше бавен. Като резултат от това Сампрас го водеше в резултата с голяма спокойствие. Хърватинът бе пречупен в шестия гейм на сета. "Краката ми не бяха свежи, каквито предполагах, че ще бъдат, каза той. Този пети сет срещу Крайчек ми струва финала."
Феновете на "Уимбълдън" гледаха благосклонно на Иванишевич. Те го подкрепяха, но безуспешно. Нищо не можеше да вдигне хърватина - дори чудесният успех на хърватския отбор по футбол, който по това време се класира за полуфинала на световното първенство след победа над Германия.
Иванишевич пристигна на корта, облечен с хърватска футболна фланелка от жарсе с усмивка, която по-късно смени с поглед на отчаяние. "Не мога да аплодирам никого сега, мога само да се самоубия", каза той, допълвайки, че тази загуба може да отнеме цялата мотивация, като го извади от тениса "за много дълго време". Горан пристигна на Уимбълдън в средата на ужасна за него година. Неочакващ финал, той гледаше на това състезание като възможност за спасение. Вместо това получи ужасен спомен.
Сампрас рискуваше да загуби позицията си на No1 в ранглистата от чилиеца Марсело Риос, ако не беше победил. И той беше прекалено уморен от всички въпроси за неговия безсъмнен успех и мотивация. Отново и отново Сампрас казваше на хората, че той бе само по-добрият на "Уимбълдън". В сърцето си знаеше, че трябва да бъде. За него "Уимбълдън" е точно като вкъщи. "Аз вероятно се чувствам по-удобно на централния корт, отколкото на всеки един корт по света, каза Сампрас, чиято единствена загуба на "Уимбълдън" в последните шест години бе от Крайчек. Изиграл съм много големи мачове на този корт и когато ми е удобно някъде, винаги играя добре."
На финала в Лондон Сампрас спечели пета титла в последните 6 сезона и изравни рекорда на Бьорн Борг (Шв) в т.нар. оупън ера от 1968 г. насам. Освен заветната купа Пийт прибра и 722 000 долара, с които приходите му само от награден фонд надминаха $33 милиона, а успехът го остави на първо място в световната ранглиста.
