Приемането на наредбата е изискване на Закона за банките, но въпросът за необходимостта от кредитен регистър бе обсъждан нееднократно през последните пет години. Много банкери застъпват мнението, че ако тази система беше създадена навреме, списъкът на кредитните милионери щеше да е доста по-беден.
В сегашния се вид (според проектонаредбата) регистърът преследва две основни цели. Едната е да се предоставя достоверна информация на търговските банки за кредитната задлъжнялост на клиентите им и свързаните с тях лица, другата - да служи за нуждите на икономическия анализ на БНБ, както и на банковия й надзор. Самият регистър ще представлява информационна система, организирана и поддържана от БНБ.
Според наредбата търговските банки ще трябва да отчитат до пет дни след първоначалното разрешаване на всеки кредит на отделен клиент и свързаните с него лица. За българските физически лица кодът за идентификация ще е единният граждански номер, а за чуждестранните - номерът на документа за самоличност. Юридическите лица пък ще се представят в системата с номера по БУЛСТАТ.
На банките ще се вмени и задължението да отразяват до десето число на месеца, следващ отчетния период, салдата на записаните в регистъра кредити и задбалансови ангажименти до пълното им издължаване. Самото отчитане ще става по отчетна стойност, като ще трябва да се посочват и заделените съответно провизии. За междубанковите депозити режимът е по-облекчен, тъй като те ще се отчитат след 90 дни.
На регистрация няма да подлежат изписаните от баланса кредити за сметка на провизиите, авансовите плащания по сделки с валута и с ценни книжа до пет работни дни. Същото се отнася и за вземанията от правителството и от Централната банка, се обяснява в проектонаредбата.
Регистърът ще предоставя до 15-о число на всеки месец на банките информация за общата кредитна задлъжнялост на клиентите в цялата банкова система. Това според председателя на Асоциацията на търговските банки и шеф на ЦКБ Стоян Александров поставя под съмнение актуалността на данните, тъй като от подаването им до момента на обобщаването минава значително време, през което може да настъпят съществени промени в кредитоспособността на клиентите.
Според проектонаредбата кредитополучатели ще могат да получават извлечение с информация единствено за себе си. Трети лица могат да ползват информация от регистъра само след съдебно решение (примерно данъчни или контролни органи) или след изричното съгласие на лицето-кредитополучател, което фигурира в регистъра. Изрично е упоменато, че БНБ не може да прави корекции на съдържащата се в регистъра информация. Въпреки това доста представители на търговски банки изказват съмнението, че в сегашния си вид проектонаредбата не дава достатъчна гаранция за опазването на банковата тайна.
Засега търговските банки се безпокоят и от още един подводен камък - таксите, които ще плащат за достъп до регистъра. В проектонаредбата единствено се казва, че банките заплащат такса, съгласно определена от БНБ тарифа, но никъде не се казва каква ще е тя. Във връзка с това от ЦКБ предлагат тарифата за таксите да се разглежда успоредно с приемането на самата наредба. Управителите и представляващите търговските банки ще са отговорни за верността на подаваната информация, като БНБ може да им налага санкциите, предвидени в Закона за банките.
Татарчев се скара на синдиците за кредитните милионери
Синдици на БНБ и юрисконсулти на фалирали банки се опитват да спъват работата на прокуратурата и икономическата полиция по списъка на кредитните милионери. Това се твърди в доклада на главния прокурор Иван Татарчев за проверките по Закона за информацията относно необслужваните кредити. Полицията и прокуратурата работи по 10 761 проверки на неиздължени кредити. Около 10 на сто от тях не могат да бъдат завършени в 6-месечния законов срок. Някои банки отказаха на полицията достъп до кредитните досиета, като се позоваваха на банковата тайна, се твърди в изложението на обвинител номер едно. Най-активни в това отношение са били чиновниците от Първа частна банка, Банката за земеделски кредит и Частната земеделска и инвестиционна банка. Хората на Бонев са получили достъп до документацията за 350 кредита в трите финансови институции едва след намесата на Главна прокуратура. 47 кредитни досиета за заеми, раздадени от "Минералбанк", пък не могат да бъдат открити. По всяка вероятност те са унищожени и трябва да бъдат възстановени от синдиците чрез насрещни проверки и издирване на документация, смятат прокурорите. Проверките срещу 525 кредитополучатели не могат да бъдат приключени, защото се издирват. Неоснователно в списъка на кредитните милионери са попаднали 127 физически и юридически лица, твърди Татарчев. Според него 84 случая, за които Главна прокуратура има данни, по неизвестни причини не фигурират в справката на БНБ.
В списъка на централната банка има твърде много слаби моменти, смята обвинител номер едно. Първият упрек е, че липсва информация за клоновете на банките, откъдето е теглен съответният кредит. Хора и фирми с регистрация в едни населени места са теглили заеми от други и това допълнително затрудило работата на правоохранителните органи. Често липсвали пълните имена и адресите на кредитополучателите. Понякога един и същ човек или фирма фигурирали в документите на банката с различни идентификационни данни (паспорт, ЕГН, местоживеене и т.н.) Някои от банките пък не информирали прокуратурата и полицията с какви обезпечителни мерки е гарантиран съответният кредит. Липсват каквито и да е данни за рефинансиране на търговски банки от страна на БНБ, негодува главният прокурор.
"Списъкът е такъв, какъвто са го подали от търговските банки", обясниха експерти от БНБ. Те припомниха, че работата на централната банка е била да събере данните, но не и да прави каквито и да е уточнения в тях.
Общият размер на необслужваните кредити у нас е почти 3 трилиона лева, обобщават хората на Татарчев. Банките, които са ги раздавали, са 41, като шампиони в раздаването на необслужвани заеми са ПЧБ, ДСК и ТБ "Хеброс". 1.3 трилиона лева се падат на едрите кредитополучатели с борч над 1 милиард. От изтеглените необезпечени заеми до момента са възстановени едва 87 милиарда лева.
БНБ се притесни за активи на ПИМБ
БНБ може да поиска от Първа източна международна банка да поеме в меморандум ангажимента, че ще се освободи от книжа на пазарджишкото предприятие "Елхим искра", съобщиха от централната банка. Идеята съществува отдавна, през последната седмица от БНБ обясниха, че няма да коментират развитието й, преди да видят баланса на ПИМБ към 15 юли.
Банката държи над 20% от капитала на "Елхим искра" и съгласно закона трябва да намали капиталовата си база със стойността на акциите. Това се прилага в случаите, когато финансовата институция притежава над 10% от капитала на неконсолидирано дружество. Заедно с акциите на ПИМБ в "Ямболен" Ямбол тези две участия представляват около 12% от активите на банката. Със стойността на книжата в ямболското предприятие банката е намалила капиталовата си база. Това не е направено с акциите в "Елхим искра", тъй като те се водят придобити като погашение по кредит. Законът за банките допуска, че в такъв случай ограничението за 10-те процента трябва да бъде постигнато в срок от три години. Книжата на "Елхим искра" наистина са придобити от ПИМБ като погашение по няколко дългосрочни кредита, които са били обезпечени с акции на вече фалирала банка. За да намали риска в портфейла си (и да избегне провизиране на кредитите), банката е приела за погашение 200 хиляди акции на пазарджишкото предприятие. Те са купени от свързания с ПИМБ Централен приватизационен фонд. С разликата от покупната цена на акциите - около 2 хил. лв., и стойността, по която се водят в баланса - 50 000 лв., за акция, кредитите са покрити.
Проблемът от гледна точка на БНБ явно е високата цена, по която се водят акциите, и потенциалният риск при спадането й да се реализира загуби. ПИМБ е показала договор, според който Централен приватизационен фонд през ноември 1998г. ще изкупи обратно елхимските книжа на цена от 55 000 лв. за акция. В БНБ обаче се притесняват дали това ще стане и вероятно за това искат да се подпише меморандум, чийто срок по неофициална информация е краят на годината. "БНБ следи всеки риск, защитавайки интересите на депозантите", обясниха от централната банка.
Нова наредба облекчава условията за търговия с ДЦК
Три институции са одобрени за нови първични дилъри, две отпаднаха
По-голяма свобода за финансовите институции при участие в търговията на първичния пазар на ДЦК и съкращаване процедурата за сключване на сделки при вторична търговия предвижда приетата от управителния съвет на БНБ нова наредба No5 за емитиране и търговия с държавни ценни книжа. Увеличената гъвкавост на банки и инвестиционни посредници ще позволи на клиенти, които нямат право да участват на аукционите за ДЦК, да придобиват повече от 30% от предложеното количество книжа. Досега само 30% от оферираната емисия на ДЦК бяха предназначени за несъстезателни поръчки. Това са поръчки от името на първичния дилър на ДЦК, но за сметка на негови клиенти, които не са банки или инвестиционни посредници. Несъстезателните поръчки се заплащат по среднопретеглената цена от одобрените състезателни поръчки. Цената на класирана състезателна поръчка е заявената в офертата на дилъра. С промените се дава право на финансовото министерство да определя за всеки отделен аукцион съотношението между състезателните и несъстезателните поръчки. Другото основно изменение засяга начина, по който се класират заявките. Вместо по реда на тяхното получаване или по принципа първият по време - първи по право (както досега) несъстезателните поръчки и състезателните при една и съща минимално одобрена цена ще се одобряват пропорционално в зависимост от оставащото за разпределение количество. Новите условия задължават БНБ да води регистри не само на първичните дилъри, но и на търговските банки - непървични дилъри. Заслугата за по-благоприятните условия за търговските банки, които не са първични дилъри, до голяма степен е на шефа на Централна кооперативна банка и председател на Асоциацията на търговските банки Стоян Александров. Новото положение скъсява разстоянието в състезанието за по-голяма възвращаемост от инвестирането в ДЦК между първичните дилъри и банките, които не могат да изпълнят условията за участие в аукционите за ДЦК поради наличието на по-рискови кредити в портфейлите им. Въпреки промените остава спорен въпросът за критериите, по които се избират финансовите институции - първични дилъри.
Към одобрените да участват на аукционите за ДЦК до края на годината вече се причисляват и търговските банки "Сосиете женерал", "Райфайзенбанк" и "Евробанк", които в началото на годината бяха определени за първични дилъри под условие - до 30 юни. Другата кандидатстваща банка "Росексим" не беше одобрена от БНБ и финансовото министерство за първичен дилър и до края на годината няма да може участва на аукционите за ДЦК, както и да обслужва бюджетни сметки. По формални причини ДЗИ също отпадна от списъка с първичните дилъри, въпреки че е един от големите купувачи на ценни книжа.
На Русия й трябва радикална данъчна реформа
Началникът на руската данъчна служба Борис Фьодоров започва да прилича на Уили Сътън сред данъчните инспектори. Американският крадец все още се помни с отговора на въпроса защо обира банки - "защото там са парите". Фьодоров прилага същата логика при решаването на данъчните проблеми на Русия.
Неспособността на Москва да събере данъците и да плати заплатите на милиони държавни служители и пенсионери е най-силният отделен фактор, който поставя под въпрос зараждащата се пазарна икономика. Фьодоров се е заел със серия от данъчни реформи, които, ако бъдат реализирани, имат най-добрия шанс досега да изградят финансова стабилност за руското правителство и обществена подкрепа за капитализма.
За начало Фьодоров ще прехвърли данъчната тежест към потребителите чрез данък върху продажбите, който ще бъде удържан в ресторантите, магазините и на пазарите. След това той предвижда опростен данък общ доход - още една добра идея. Русия има умерено прогресивен ДОД, който започва от 10% и завършва с 35% при доходи, по-високи от осем хиляди долара. Но тъй като по-малко от 5% от руснаците подават данъчни декларации, приходите са малки. Фьодоров предлага Русия да приеме 20-процентен данък върху всички видове доход. В нормална среда прогресивният данък означава справедливост и има смисъл. В Русия простотата на налога и приемането му от гражданите са по-важни. Накрая Фьодоров говори за възможно намаляване наполовина на 35-процентовия данък върху печалбата на компаниите и отмяна на останалите данъци за фирмите.
Но защо да спира дотук? Различни радикални идеи като прехвърляне на данъците изцяло към разходната част на икономиката се обсъждат през последните години. Това означава налагане на максимален данък върху добавената стойност, какъвто европейските правителства използваха десетилетия, за да получават приходи от население, което укрива данъците си с не по-малка настървеност от руснаците.
Никое правителство с добре функционираща система не би изкушило съдбата или данъчните си приходи, експериментирайки по този начин. Но правителство, което се сблъсква с враждебна нация от данъчни мошеници, може да си позволи този риск. Русия е една такава страна.
Европейски дебют за Австрия
Смяната на страната, председателстваща Европейския съюз, е рутинно събитие в практиката на ЕС и често остава незабелязано за широката публика. Датата и редът, по който става това, са известни предварително, а значението на този пост е най-вече символично. Новият председател на ЕС Австрия обаче направи всичко възможно началото на нейното шестмесечно управление да бъде забелязано от всички. Австрийците имат с какво да се гордеят, защото застават начело на ЕС по-малко от три години, след като бяха приети в съюза заедно с Швеция и Финландия. Освен това малката централноевропейска страна се връща в центъра на световната политика, където присъстваше трайно до разформироването на Австро-Унгария през 1919 г. Председателството на Австрия трудно ще се издигне до ранга на събитие като Виенския конгрес през 1815 г., на който се определя съдбата на след-Наполеонова Европа, защото се случва в период, в който големите решения са или минало - одобряването на участниците в евро-зоната, или предстоят - начало на преговорите с кандидат-членовете на ЕС. Това не пречи на Австрия старателно да се подготвя за своето председателство като студент, на който предстои първи важен изпит.
В навечерието на 1 юли, когато Австрия пое от Великобритания председателското място на ЕС, беше публикувана обширна програма, в която са обхванати всички проблеми, стоящи пред общността. За решаването на повечето от тях са използвани стандартни формулировки, които са в унисон с досегашната политика на съюза. Това е напълно в реда на нещата, защото за трите си години членство Австрия не е проявявала особена инициативност и винаги се е ориентирала спрямо големите, най-вече Германия. Половин година начело на ЕС е кратък срок за налагането на собствена политика и успехът на председателството на Австрия ще се определи по гладкото протичане на преговорите по отделните въпроси и защитата на интересите на ЕС в отношенията с останалия свят. "Ние искаме Европа за хората, а не само Европа за финансовите пазари", заяви канцлерът Виктор Клима и подчерта, че освен за въвеждането на новата валута Старият континент трябва да се потруди за създаването на работни места и намаляването на безработицата. Увеличаването на заетостта е сред основните приоритети на Австрия заедно с окончателната подготовка по приемането на еврото на 1 януари 1999 г. и работата по "Програма 2000". "Програма 2000" се занимава с широк кръг от въпроси, обхващащи реформата на структурната и селскостопанската политика, бюджетната стратегия за 2000-2006 г., помощта за по-бедните райони на съюза и отношенията с кандидатите за членове на ЕС.
Най-голямото начинание, с което Австрия се захвана в началото на своето председателство, е планираната хармонизация на данъчната политика на 15-те страни от ЕС. Тя трябва да доведе до приемането на единни минимални ставки и общи правила за определяне на налозите. Австрия предлага на останалите страни да засилят сътрудничеството в областта на данъците върху спестяванията, използването на енергийни източници и корпоративните данъци. Предвижда се нов 20-процентов данък да бъде вземан от инвестиции и влогове, държани извън страната на живеене. Той ще намали разликата между данъците върху работната сила и капитала, която е сред основните причини за устойчивата висока безработица в Западна Европа. Идеята на Австрия беше посрещната на нож във Великобритания и Люксембург, които се страхуват за бъдещето на финансовите си сектори и съдбата на пазара на еврооблигации, чиято капитализация достигна 2 трилиона долара.
Една от най-важните дати в председателството на Австрия ще бъде 27 септември, когато ще се проведат парламентарните избори в Германия - страната, която ще поеме щафетата на председателството на ЕС. Клима призна, че разглеждането на всички важни въпроси ще бъде отложено за след изборите за Бундестаг. Канцлерът Хелмут Кол е основният локомотив на европейската интеграция и смяната му с Герхард Шрьодер ще породи несигурност сред европейските партньори на Германия, въпреки че кандидатът на социалдемократическата партия е доста проевропейски настроен по някои въпроси. Като бъдещ председател на ЕС Германия участва в тристранна група, в която са включени бившият и настоящият председател на съюза, и има възможност да влияе върху вземаните решения. Дългогодишните връзки между Австрия и Германия правят партньорството между тях естествено, което може да не се хареса на другите европейски столици и най-вече на Париж. На последната среща на високо равнище в Кардиф двете немскоговорещи страни в ЕС поставиха остро въпроса за плащанията, които правят в бюджета на ЕС. Заедно с Холандия, Австрия и Германия са най-големите нетни донори на бюджета и настояват за преразглеждане на своите квоти. Според тях е неприемливо Ирландия, Испания и Португалия, които са се класирали за еврото, да продължават да получават помощи от Брюксел. Франция веднага се обяви против промяната на вноските, защото ще й се наложи да плаща повече. Шрьодер, който и така е приеман добре в Париж, си спечели допълнителни симпатии като заяви, че не може да се намалят отчисленията, а трябва да се реформира аграрната политика, от която Германия има малка изгода. Фаворитът в изборите се обяви и за по-бързо приобщаване на източноевропейските страни в ЕС, без да се губи време за окончателното уреждане на проблемите със съседните държави. Въпреки това Австрия и Германия са единни в мнението си, че част от ограниченията за придвижването на източноевропейците трябва да се запазят след приемането им в ЕС.
Важността, която Австрия придава на разширяването на ЕС на изток, е обяснима. От една страна, Австрия има най-дългата сухопътна граница с държавите извън съюза и присъединяването на нови членове ще я освободи от буферното й положение между ЕС и Източна Европа. От друга страна, отварянето на границата с новоприетите членове съдържа заплаха от рязко увеличение на имиграцията. Изследване, проведено наскоро, показва, че 700 хиляди души от Полша, Естония, Унгария, Чехия, Словения ще потърсят работа на запад след присъединяването към ЕС, като 30% от тях ще останат в Австрия. Двете възможности крият своите рискове и затова правителството във Виена се опитва да балансира между влошаване на отношенията с източните съседи и прекалено бързото им приемане. Според източник от Министерството на външните работи преговорите с петте кандидата от Източна Европа и Кипър ще започнат през есента, но кабинетът настоява за 10-годишен преходен период преди новите граждани на ЕС да получат право да преминават свободно сегашните му граници.
Високият стандарт в Австрия ще бъде поставен на изпитание, ако тя се изправи пред източната конкуренция с по-ниските й разходи за труд и почти еднаквата производителност. Външният министър Волфганг Шюзел посети шестте кандидата от първата вълна и им обясни, че преговорите за свободното движение на хора ще бъдат особено трудни. "Ние сме единствената страна, която казва истината", заяви говорителят на външното министерство. "Ние няма да кажем на страните от Източна Европа, че ще се присъединят през 2001 или 2002 г. или че ще направим всичко, за да ги приемем до 2003 г. Това не е нито в наш, нито в техен интерес".
Каспийско море окончателно се изплъзна на Русия
През последните години регионът около Каспийско море си спечели славата на петролно Елдорадо, отстъпващо по възможности единствено на Персийския залив и Сибир. След обявяването на независимост от Казахстан, Азербайджан и Туркменистан в района се насочиха всички големи петролни компании, които се страхуваха да не изостанат при новата треска за черно злато. Каспийско море се оказа най-големият инвестиционен проект в бившия СССР, като обявените намерения за инвестиции достигнаха 60 милиарда долара. В резултат на това Москва загуби някогашната си хегемонна позиция в района, отстъпвайки под натиска на бившите си сателити, които притежават голяма част от петролните запаси и са подкрепяни от САЩ, Китай и Турция. Признание за отслабналото влияние на Русия стана подписаното споразумение между президентите на Русия и Казахстан Борис Елцин и Нурсултан Назърбаев за разделяне на северния сектор на Каспийско море. С него Русия потвърди, че се оттегля от битката за каспийския петрол.
Въпросът какво е каспийският воден басейн - море или езеро, се появи след разпадането на Съветския съюз. От географска гледна точка Каспийско море не е море, защото няма връзка със Световния океан. Големите размери обаче правят неадекватно определянето му като езеро. До началото на тази година Русия, подкрепяна от Иран, твърдо стоеше на позицията, че Каспийско море има статут на езеро и затова природните му ресурси трябва да бъдат добивани съвместно от всичките пет страни. Това становище се явява израз на неоимперска политика, която рано или късно според хардлайнерите в Москва трябва да доведе до възстановяването на единна държава поне върху една голяма част от постсъветското пространство. По отношение на Каспийско море нейна основна цел е блокирането на експлоатацията на находищата, задържане на републиките в сферата на влияние на Москва и запазването им като буфер между Русия и Азия. Под влияние на тези идеи Русия се противопоставяше открито на всички опити за разработване на нови находища от съседите й, определяйки ги като едностранни действия и заплашвайки с ответни мерки, които да възстановят баланса. Тези прояви имаха за цел да се постави под съмнение стабилността на региона и да се отблъснат чуждите инвеститори, от които зависи разработването на находищата. В тази насока се разглеждат вътрешнополитическите конфликти в Азербайджан в средата на 90-те години и последното покушение срещу президента на Грузия Едуард Шеварднадзе, зад което някои видяха дългата ръка на Кремъл.
Повратна точка в руската политика около Каспийско море се оказа подписаното на 6 юли споразумение с Казахстан, което признава суверенното право на всяка държава върху природните богатства в нейния сектор и гарантира правна защита, която ще позволи да се ускори добивът на петрол и природен газ. Документът, подписан от двамата президенти, показа, че надмощие в руската външна политика е взела меката линия, която набираше скорост през последните години. Тя отхвърля използването на силови методи и санкции при решаването на международни проблеми и залага на влиянието на руските фирми и капитали за защита на националните интереси. Досега обаче навлизането на руските фирми в района е изключително трудно и с успех могат да се похвалят единствено "ЛУКойл", участващ в четири от деветте азербайджански проекта, и "Газпром", който се интересува от газовите залежи на Туркменистан. Останалите компании се сблъскват с непреодолима преграда в лицето на конкуренти от Европа, Америка и Азия.
През миналия век английският писател Ръдиърд Киплинг нарече голямата игра борбата за надмощие в региона между Англия и Русия. Новото издание на тази игра протича с много повече участници, които имат по-сложни геополитически цели, фокусирани върху изграждането на тръбопроводите, по които ще потече очакваният петрол. САЩ настояват да бъде изграден нефтопровод Изток - Запад, който да достави петрола от Азербайджан и Централна Азия до турското пристанище Джейхан и грузинското Супса, избягвайки на всяка цена маршрутите през Русия и Иран. Нежеланието на компаниите да подкрепят проекта принуди американски представители да обещаят инвестиции от няколко държавни агенции в размер на шест милиарда долара. Това предложение представлява радикална промяна в позицията на САЩ. Преди половин година правителствени източници твърдяха, че тръбопроводът да бъде икономически изгоден и ще бъде финансиран от частния сектор, изключвайки възможността от правителствено участие. САЩ поддържа и усилията на Турция, която се активно се стреми да увеличи влиянието си в Закавказието и Средна Азия. Турският кабинет също обеща да подкрепи финансово тръбопровода Баку - Джейхан и през март организира среща на каспийските държави, на която не бяха поканени Русия и Иран, но пък присъстваше Грузия, която, също както и Турция, няма излаз на Каспийско море.
Турция умело се възползва от стратегическото си положение на изхода на Черно море и заплашва да затвори Босфора заради натоварения трафик през него, който представлява заплаха за сигурността на съдовете и екологическата обстановка в пролива. Подобно решение ще бъде тежък удар по руския износ на петрол от черноморските пристанища и до голяма степен ще обезсмисли изграждането на тръбопровода от находището Тенгиз в Казахстан до Новоросийск, чиято проектна цена е 1.2 милиарда долара. Китай, който през следващия век ще изпитва остра нужда от енергийни ресурси, също се включи в наддаването за каспийския петрол. Поднебесната империя сключи договори за използването на три находища в Казахстан и се съгласи да вложи девет милиарда долара в изграждането на тръбопровод до Китай.
Освен завоя в руската политика и натиска на геополитическите конкуренти съществува още една версия за промяната в позицията на Москва - петролът в Каспийско море не е толкова, колкото се смята, и руските компании не искат да хвърлят пари на вятъра. Според стар секретен документ на Министерския съвет на СССР запасите в азербайджанския сектор на Каспийско море са от два до шест пъти по-малко от очакваните в момента. Доклад на лондонския Център за стратегически изследвания подчертава, че каспийският петрол "е по-маловажен, отколкото предполагат множество политически анализи". Той опровергава твърдението на американското министерство на енергетиката, което оценява потенциалните запаси в района на Каспийско море на 200 милиарда барела, и цитира специалисти, които смятат, че те са в границите на 25 - 35 милиарда барела. Грешка от такъв мащаб едва ли е неволна, още повече че с леката ръка на американците Каспийско море започна да бъде наричано втори Персийски залив. Случайно или не, големият интерес към Каспийско море се появи през 1996 г., малко преди цените на петрола да започнат трайно да се понижават. Тогава беше подписано мирното споразумение между Москва и Чечня, през която минаха първите количества каспийски нефт. Оттук сценарият изглежда впечатляващ - раздухването на възможностите поражда оптимистични настроения сред потребителите и опасения сред традиционните страни производители, които, реагирайки едновременно, тласкат цените в една посока - надолу. Западните фирми поддържат ажиотажа, подписват договори, без да бързат да започнат експлоатация. Тези, които все пак се заемат с разработването на находищата, често получават газ вместо нефт, а много кладенци се оказват с малък капацитет или съвсем сухи.
Въпреки че реалните резерви на Каспийско море не могат да се сравнят с тези на Саудитска Арабия, те са от ранга на запасите на Северно море и при благоприятно изменение на конюнктурата в региона могат да потекат милиарди долари. Проблемът пред страните в региона е, че през следващите 10 - 15 години не се предвижда необходимото увеличаване на търсенето, което отлага поне с едно поколение мечтания петролен рай.
Историята продължава да се смее в Северна Ирландия
Една безсмислена демонстрация може да срути крехкия мир в провинцията
Странното лице на мира в Северна Ирландия не се е променило - сезонът на маршовете, както го наричат в Белфаст, отново носи неприятности за британската провинция и така е вече години наред. Враждуващите протестанти и католици постигнаха едно дълго чакано мирно споразумение през април тази година, но кървавото ирландско историческо наследство е на път да го провали - този път в центъра на събитията е Оранжевият орден. През последните 300 години протестантите от Северна Ирландия отбелязват празнично победата на протестантския холандски крал Уилям Оранжски (известен и като Вилхелм Орански в зависимост от това на какъв език се произнася името) над развяващите зеленото знаме армии на католическия английски крал Джеймс в битката при река Бойн на 12 юли 1690 г. Оранжевият орден, основан преди двеста години, през последните два века залива селата и градовете на Северна Ирландия с маршове в чест на победата на протестанти над католици, крал Джеймс е последният британски католически крал - странно как историческата памет надделява над всекидневния прагматизъм, обричайки Северна Ирландия на вечно и, общо взето, безсмислено противопоставяне.
Тази година проблемите започнаха в Портадаун, крепост на оранжизма, където католиците твърдо заявиха, че няма да допуснат парада да премине през католическите квартали на града. Независима комисия забрани на Оранжевия орден да планира маршрута на парада така, че да мине през населените с католици части на града. Показателно за политическите традиции в провинцията, след решението на комисията британската армия превърна католическите квартали на Портадаун във военна зона - Лондон знае, че нито протестантите щяха да заобиколят католиците, нито католиците щяха да се отметнат от обещанието си да спрат със сила протестантите.
Когато на 10 април британското и ирландското правителство подписаха споразумението, наречено Договора на добрия петък (Good Friday Agreement), те искаха да създадат стабилност, равенство и поделяне на отговорностите на правителствено ниво между двете общности, населяващи Северна Ирландия. Ако неговите клаузи се изпълняват докрай, това ще е сигнал, че след векове на противопоставяне националисти и юнионисти най-сетне ще могат да управляват делата си заедно. Договорът бе и победа за Социалдемократическата и лейбъристка партия (СДЛП) на Джон Хюм и тяхната стратегия от последните 28 години. Още от основаването си през 1970 г. СДЛП се стремеше към създаването на партньорско правителство съвместно с умерените юнионисти - концепцията за презгранично сътрудничество с Република Ирландия, независимо ирландско правителство и разделяне на властта между юнионисти и националисти е записано в непубликувани документи на СДЛП, приети още през 1971 г. Само за няколко дни мирният процес е на път да се срине. Преговорите между британския министър-председател Тони Блеър и лидерите на Оранжевия орден са на път да се провалят. И двете страни твърдят, че са отворени за диалог, но Блеър вече обяви, че той няма власт да промени решението на комисията, която забрани на протестантите да маршируват през католическите квартали на Портадаун. През последната седмица оранжистите провокираха поредица от сблъсъци с полицията и британската армия, които прераснаха в сблъсъци на територията на цялата провинция, хвърляйки сянка върху постигнатото от Блеър споразумение, което на хартия сложи край на сектантското и политическото насилие в Северна Ирландия, което продължи 30 години и отне живота на 3600 души.
За протестантите, които съставляват 60 процента от населението на Северна Ирландия, парадите на Оранжевия орден са исторически легитимиран начин да демонстрират връзките си с Лондон. Протестантите наричат себе си родени британци, а лозунгите, с които маршируват - "Няма да се предадем" и "Нито инч" (еквивалент на "Нито педя земя"), са краткият и ясен носител на протестантската идея, че британското управление на Северна Ирландия трябва да бъде запазено. За католиците оранжистите са символ на британския колониализъм и напомняне за не толкова далечното време, когато протестантите държаха цялата икономическа и политическа власт в провинцията.
Протестантите пък твърдят, че ще бъдат потискани, ако Северна Ирландия се обедини с Република Ирландия, чието население е 95 процента католическо. Те твърдят, че 200 години честват битката при Бойн, защото тя е довела на власт протестантската британска монархическа династия и е гарантирала религиозните и гражданските свободи на техните прадеди, англичани и шотландци, които са колонизирали северната част на Ирландия. Католиците смятат, че парадите (общо 2500 на брой в цяла Северна Ирландия) са начин протестантите да демонстрират кой е силният в провинцията. За себе си католиците са прави, когато казват, че това е чиста провокация и че протестантите трябва да организират парадите на неутрална територия или в населените от тях части на градовете. Вече три поредни години парадът в Портадаун прераства в безредици и въоръжени сблъсъци на цялата територия на Северна Ирландия. Мирът в Северна Ирландия може да не преживее славният дванадесети (така се нарича датата 12 юли, годишнината от битката при Бойн). Сянката на едно събитие от 1690 г. още тегне над Северна Ирландия - историята продължава да се смее.
Контактната група прие план за Косово
Участниците в контактната група за Косово са изготвили след "много трудна" среща план, който ще даде широко самоуправление на провинцията, оставяйки я в границите на Югославия, съобщиха източници от британското министерство на външните работи. Те потвърдиха съобщенията на независимия белградски вестник VIP, че шестчленната група е призовала лидерите на сепаратистки настроените албанци в Косово да не обявяват едностранно отделяне от Югославия.
"Ние искаме бъдещият статус на Косово да бъде гарантиран на федерално ниво. Всички граждани на Косово трябва да могат да упражняват демократичните си права и да бъдат представени на всички нива на управление", заяви представител на министерството. Той допълни, че в замяна на това Белград ще бъде помолен да предостави на провинцията почти пълен контрол върху вътрешните работи, включително и местната полиция. Освен това Белград ще поеме задължението да не променя едностранно статута на Белград.
Контактната група, в която участват САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Германия и Италия, е заседавала девет часа в Бон в сряда. "Това беше много трудна среща, заяви участник в нея. Беше дълго заседание с много спорове около проектодокумента. Накрая постигнахме успех, но трябваше много да преговаряме, особено с руснаците. " В основата на дискусията е бил въпросът дали президентът на Югославия Слободан Милошевич е изпълнил обещанията, които даде при посещението си в Москва миналия месец.
Германският външен министър Клаус Кинкел, който се намира на двудневно посещение в Албания и Македония, отново призова за мирно решение на конфликта в Косово, но потвърди и готовността на Запада да използва сила, ако се наложи. Той посети бежанци в Северна Албания и призова албанското правителство да използва влиянието си в Косово, за да предотврати разширяването на конфликта. "Целта е политическо решение, но Милошевич трябва да знае, че ако политическото решение не успее, ние няма да се уплашим да използваме военни средства", заяви Кинкел в Тирана. Той допълни, че контактната група е готова да преговаря с други лидери на косовските албанци освен с Ибрахим Ругова. Лидерът на албанците беше призован от Косовската освободителна армия (КОА), която постигна териториални успехи, да се откаже от умерената си линия. "Нашият основен партньор е Ругова, но ние ще говорим с всички, способни да спрат насилието и да помогнат за намирането на мирен изход, включително КОА", каза Кинкел.
Американски представители съобщиха, че са се срещнали с членове на КОА, а Бон призова останалите членове на контактната група да последват примера им. Според западни дипломати КОА контролира 30% от провинцията. Кинкел обяви, че е разговарял в Тирана с двама лидери на косовските албанци, но се отказа да даде подробности.
Клинтън в Китай - стъпка към новия икономически ред
Повечето американски наблюдатели смятат, че посещението на американския президент в Китай не е нищо повече от политически триумф за президентите Бил Клинтън и Цзян Цзъмин. Същото смятат и повечето американски конгресмени. От гледна точка на икономическите връзки това наистина е така, но за баланса на силите в Азия китайската разходка на Клинтън съвсем не бе без значение. Съединените щати, Китай и Япония са трите страни, които все още имат да играят своята специфична роля в разрешаването на азиатската финансова криза - естествено всяка от трите страни ще трябва да положи повече усилия от това Китай да не девалвира националната си валута, Япония да започне бързо да реформира финансовата си система, а САЩ да не вдигат лихвените си равнища и да продължат да отварят пазарите си за внос от Азия. Всички тези мерки наистина трябва да бъдат осъществени, но постигането на дългосрочна стабилност в региона изисква много повече. И един от изводите след посещението на Клинтън в Китай е, че макар Китай, Япония и САЩ да се опитват да дават вид, че са трите големи сили в Азия, без Европа тази част от света ще влезе в новия век с продължаваща икономическа криза.
Така или иначе, Китай не желае да девалвира юана най-малкото защото ръстът на китайския износ си остава най-високият в Азия въпреки спада в последно време. Освен това Пекин има доста голям външен дълг, а същевременно правителството и банковата система не са толкова силни, че да подкрепят девалвация на юана в настоящия момент. Нещо повече, чуждестранните инвеститори, които са изключително важни за Китай в момента, ще бъдат ударени лошо от евентуалната девалвация. Така че уверенията на Пекин пред Клинтън, че Китай ще си остане водеща икономическа сила в региона, при това без помощта на девалвацията, просто обслужват местни интереси.
Япония вече открито призна и посочи грешките си по отношение на политиката си за овладяване на рецесията и кризата в банковата система на страната. Ще трябва да мине доста време обаче, докато се промени цялостното разбиране на японските политици и бюрократи за това как се управлява една икономика, и съответно - докато Япония си възвърне доскорошното икономическо величие. Американската намеса в японската икономика под формата на постоянен политически натиск и използването на финансови лостове обаче по-скоро подкопава доверието в японската икономика, отколкото й помага да се изправи на крака.
От своя страна Съединените щати добре разбират ролята си в изграждането на новия икономически ред, посещението на Клинтън в Китай също е плод на това разбиране. Въпреки това Вашингтон се страхува открито да признае ролята на евтиния азиатски внос за повишаването на ефективността на американските работници, нито признава, че евтиният внос от Азия вдига покупателната способност на американците, позволявайки им да инвестират повече във върхови технологии като информационните технологии и услуги - бизнес, който в световен мащаб е съсредоточен предимно в ръцете на американски компании. Нещо повече, въпреки че Федералният резерв твърди, че държи американските лихвени равнища ниски, за да помогне на азиатските икономики, поведението на американската централна банка се определя по-скоро от разбирането за "новата икономика", която се опира на идеята, че в момента американската икономика се преструктурира по посока на дългосрочна нискоинфлационна среда.
Не трябва да се забравят и чисто политическите проблеми, без чието разрешаване отношенията между Вашингтон и Пекин ще си останат просто в сферата на добрите пожелания. Един от лидерите на републиканците в Конгреса, Трент Лот, вече остро критикува президента Клинтън, че по време на китайската си визита си е позволил да подкрепи, директно или индиректно, политиката на Пекин за "единен Китай". Той дори намекна, че може би на Конгреса ще му се наложи да приеме законопроект, който ще има за цел САЩ да защитят Тайван от евентуална китайска инвазия. Преди това Клинтън заяви, че единственото китайско правителство е в Пекин и Тайван не може да бъде член на нито една световна организация, където се приемат независими държави. Естествено по-късно президентски говорител обяви, че думите на Клинтън са били интерпретирани неправилно, но така или иначе гафът си остана.
Ако се погледне реалността, постигането на политическа и финансова стабилност в Азия се нуждае от нещо повече от американско-китайски срещи, били те и редовни. Трябва да се преодолее отколешният антагонизъм между Пекин и Токио, а Токио и Вашингтон трябва да намерят нови измерения на сътрудничеството си. Може би в резултат ще се появи нещо като политически подкрепена валутна зона на йената или някаква регионална структура, която да бъде съизмерима с валутната зона на еврото. Във всеки случай САЩ, Япония и Китай ще се излъжат жестоко, ако очакват, че те ще са единствените пионери на новата глобална икономика и световния икономически растеж. Новият световен икономически ред няма шанс без участието на европейците.
Отстъпките на МВФ - бомба със закъснител
Реформите в България са възможни само под натиск отвън, смятат много хора, които се опират на българската история. Проблемите в много случаи се задълбочават, защото външните сили или в случая международните финансови институции отслабват натиска върху правителството или се правят, че не забелязват неизпълнените договорки.
Напоследък в печата се появиха много статии за натиска на МВФ и Световната банка, които налагат свои програми с недоказани качества.
По-лошото е, че държавата разчита единствено на усилията на служителите на МВФ и Световната банка, които невинаги действат в правилната посока, понякога от политически, а понякога и от чисто личностни интереси. Дори и най-малкият компромис от страна на тези хора обикновено само отлага кризата и я прави още по-дълбока.
След като изкара цялата 1995 г. без външно финансиране, правителството на Жан Виденов беше принудено да сключи стенд-бай споразумение с МВФ през юли 1996 г. Иначе имаше голяма опасност да няма валута за плащане на купона по брейди-облигациите. В замяна бяха активирани дълго чаканите програми за ликвидация и изолация и беше увеличена ставката на данъка върху добавената стойност. Дори и тогава обаче по мнението на представителите на МВФ шансовете на българската икономика да прескочи трапа са били 50:50. Това призна тогавашният министър на финансите Димитър Костов в интервю за "Капитал". Въпреки това фондът заложи на правителството и изгуби. Само дни след като беше отпуснат първият транш, споразумението беше нарушено и прекратено. Дадените пари позволиха единствено да се плати по брейди-облигациите. Кризата беше отложена за около половин година.
През есента започнаха разговори за ново споразумение, което да подкрепи все още мъглявата идея за въвеждане на валутен борд у нас, въпреки че беше ясно, че нещата няма да се оправят и моментът да се направи нещо е отминал. С оставката на премиера Виденов в края на декември вече за всички беше очевидно, че настъпва политическа криза, която не може да бъде преодоляна без избори.
Експериментът на МВФ със служебното правителство на Стефан Софиянски се оказа успешен, въпреки че това беше вторият случай в историята на Международния валутен фонд, в който се договаря споразумение с временно правителство без парламентарна подкрепа. За сключването му помогна подписването на няколко големи приватизационни сделки, подготвени от предишното правителство.
Фондът обаче си затвори очите и продължава да ги затваря и до ден-днешен. Това е историята на "първото изпълнено до край споразумение". Нагледна илюстрация е обещанието на нашите власти до края на 1997 г. да продадат първоначално 4, после 2 банки. После четирите банки останаха за края на 1998 г., още по-после те бяха намалени на две, а сега на всички е ясно, че до края на годината най-много да бъде продадена една банка. "Прекалено амбициозна програма", така се оправдаваха чиновниците във Вашингтон. Подобно беше и положението с приватизацията в реалния сектор и заветните 50% от дълготрайните активи, които първоначално трябваше да бъдат продадени до края на 1997 г., после до края на 1998 г., а сега - до средата на 1999 г. Вицепремиерът Александър Божков и през 1997 г., и през 1998 г. твърди, че ще продаде всичко след две години. Сигурно така ще говори и догодина.
Световната банка също даде рамо, като отстъпи за износната такса за зърното, както и за фиксираната гарантирана изкупна цена за реколта 1997 г. Мотивите на нашето правителство бяха да се бори с организираните групировки, които ще изкупят зърното от селяните и ще натрупат спекулативни печалби. В резултат държавата даде по 130 долара за тон зърно, което и до ден-днешен продължава да гние по складовете, а цената на новата реколта е около 80 долара.
Световната банка направи компромис и за програмите за ликвидация, като позволи да отпаднат от списъка 5 предприятия, като на тяхно място влязат над 80 по-малки предприятия, вече ликвидирани. Стоте милиона долара по заема ФЕСАЛ бяха отпуснати при приватизирани малко над 17% от държавните активи (от които 12% в резултат на масовата приватизация). Целта винаги е била 25% от държавните активи. Банката се съгласи да преразгледа стратегията си за България и през май прие нова. В момента тя работи по оптимистичния вариант, въпреки че това е само на хартия, защото реално отношението й ще се разбере през пролетта на 1999 г. Въпреки това Световната банка е далеч по-активна, отколкото при Виденов, когато практически беше замразила всякаква дейност. Сега, макар и бавно, се работи по нови проекти. А междувременно Кенет Лей се издигна и стана шеф на финансовите операции в Световната банка.
При всички положения отстъпките напоследък имат политически, не икономически корен. Международните финансови институции са склонни да подкрепят по-охотно десни правителства, защото се предполага, че те ще предприемат по-лесно болезнените решения на прехода. Проблемът е, че политическите кредити позволиха на нашите управници да не следват стриктно договореностите, като разчитат постоянно на благосклонността на МВФ. Примери за това могат да бъдат намерени не само в областта на приватизацията, но и в законодателната дейност. Законите за ДСК и за гарантиране на влоговете трябваше да бъдат приети още преди Нова година, а бяха приети едва през пролетта. Още се бави въвеждането на единен идентификационен номер за фирмите, който да улесни контрола върху тях. МВФ отдавна настоява за премахване на данъчните преференции в закона за чуждите инвестиции.
Тригодишното споразумение тепърва ще се превръща в проблем. Фондът пак си затвори очите пред реалността и преговорите значително напреднаха. Проблемът е, че при този вид споразумения значителна част от програмата зависи от българската страна. Ан Макгърк каза "дайте да видим какво ще правите през следващите три години и как то ще се отрази на бюджета". Оказа се, че отделните министерства и комитети трябва да свършат значителна работа и да се ангажират за три години напред. Преди да дойде мисията, трябва да са изчистени детайлите по три неща - инвестиционната програма, ценовата политика и преструктурирането в енергетиката и въвеждането на здравното осигуряване и пенсионната реформа. В началото на седмицата бяха изпратени инвестиционните намерения на правителството, както и разчетите за размера на здравноосигурителните вноски. По-късно след редица гафове за Вашингтон заминаха и енергийните стратегии. Остават обаче проблемите в пенсионната реформа.
Обикновено служителите от Международния валутен фонд не следят отблизо структурните реформи. Това може да обясни, че те не обърнаха достатъчно внимание на изоставането в приватизацията, очертаващата се криза на свръхпроизводство на зърно и предстоящата пълна декапитализация на реалния сектор. Тъй като обаче България винаги е зависела от външната намеса, разсейването на фонда може да коства много, и то не само на правителството, а на цялата държава.
Накратко
"Прайс Уотърхауз Купърс" е поканена да сключи договор като приватизационен агент за приватизацията на пула "Балканкар", съобщи пресцентърът на Агенцията за приватизация. Другите два кандидата бяха "Ей Пи Ей Екс партнърс и сие" (APAX Partners & Cie) и консорциум на Ю Би Ес (UBS), "Ърнст енд Янг" (Ernst & Young) и "Райфайзен инвестмънт" (Raiffeisen Investment). Консорциумът обаче беше поставил участието си под условие. Според Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, в офертата било записано, че трите фирми ще подготвят раздържавяването на пула "Балканкар" само ако консорциумът Ю Би Ес - "Райфайзен инвестмънт" бъде избран за приватизационен агент на пула "Булгартабак". Вероятно по тази причина междуведомствената комисия за избор на посредник за "Балканкар" проведе интервюта само с представители на "Прайс Уотърхауз Купърс" и с "Ей Пи Ей Екс партнърс и сие".
"Шнайдер груп" има интерес към приватизацията на български завод за производство на електроелементи, заяви през миналата седмица Дидие-Пино Валансиен, главен изпълнителен директор на компанията. Той допълни, че засега "Шнайдер" не са получавали подобни оферти. "Ще направим анализ на предложенията за приватизация, ако ги има. Ако не дойдат, обмисляме възможността сами да построим завод", каза Валансиен. Предметът на дейност на "Шнайдер груп" включва електропренос, електроразпределение и производство на системи за индустриален контрол и автоматизация. Досега клиенти на "Шнайдер" в България са АЕЦ "Козлодуй", "Асарел - Медет", ТЕЦ "Марица-изток", Нефтохим и Булбанк.
"Норск хидро", избраният купувач на Агрополихим, и Агенцията за приватизация се споразумяха през миналата седмица във възможно най-кратък срок да финализират сделката за продажбата на торовия завод срещу 1 долар. "Норск хидро" е поел ангажимента да инвестира 34 млн. долара за модернизация на завода. През тази седмица се очаква "Норск хидро" да започне преговори с кредиторите на предприятието и с Булгаргаз. Намерението на купувача е да сключи дългосрочно споразумение за снабдяване на Агрополихим с природен газ.
Провали се търгът за продажбата на 21% от капитала на "Адара" ЕАД, защото не се яви нито един кандидат. Предприятието произвежда козметични продукти. На другия търг от изминалата седмица се яви само един кандидат - работническо-мениджърското дружество "Елпо - 97" АД за 24.68% от капитала на "Елпо" - Николаево. Цената за остатъчния дял е 480 100 долара. Приватизационният договор трябва да бъде сключен до 20 юли. "Елпо" произвежда технически порцелан и изделия от него. Шейсет и седем процента от капитала на дружеството бяха продадени чрез масовата приватизация. Най-голям пакет придоби бившият приватизационен фонд "България" - 27.8%.
Общо 182 заявления за явяване на изпит за получаване на правоспособност за брокер на ценни книжа е получила Комисията за ценни книжа и фондови борси. От тях 135 са с висше образование, един с полувисше, а останалите със средно образование. Жените кандидати са 44 на брой. Изпитът ще се проведе на 18 юли, а таксата за участие е 400 хиляди лева.
Япония - във война с рецесията
В края на миналия месец, дни след укротяването на японската йена под 140 йени за долар вследствие на съвместна интервенция на валутния пазар на централната банка на Япония и Федералния резерв, премиерът Риутару Хашимото обяви, че до средата на юли правителството ще представи цялостна програма за излизане на страната от рецесията, която след седемгодишен флирт с втората по големина икономика в глобален мащаб бе официално призната от властите в Токио през април. В правителствения проект освен станалите традиционни от три години насам не особено адекватни корекции в данъчната система на Япония, наливането на правителствени фондове в инфраструктурни проекти с единствената цел поддържане на икономическа активност, с което Хашимото се доказа като страстен последовател на Джон Мейнард Кейнс, присъстват и мерки за оздравяването на финансовия сектор и в частност изчистването на лошите кредити от балансите на японските банки - централната драма на националната икономика.
Международната финансова общност разтълкува думите на Хашимото като повратната точка в топлите взаимоотношения между правителството и рецесията. Аргумент за подобна реакция е и намесата на Вашингтон в установяването на разменния курс на японската валута спрямо долара в интервала 137.50-139.50, която предполага съответен политически и икономически натиск върху Токио за реални действия. Досегашните плахи медийни изяви на администрацията на Клинтън, съпътстващи японското бездействие, определяно от някои наблюдатели като проява на цинизъм, относно свободното падане на йената и всички произтичащи оттук последствия за анемичните икономики на страните от Югоизточна Азия, известни допреди година с названието азиатски тигри, не успяха да прикрият американското задоволство от вилнеещата грипна епидемия в азиатско-тихоокеанския регион. Причината е ясна - един по-слаб долар, а следователно и по-нисък ръст на американския износ ще предотврати прегряването на американската икономика, без да се налага промяна в лихвените равнища в САЩ.
На свой ред японците също играеха играта си. Почти нулевите лихвени проценти в страната, огромният вътрешен дълг (над 100 процента от БВП) и стремежът за свиването му до 10% от БВП до 2003 г. свиха лостовете на монетарната политика за стимулиране на изпадналата в състояние на рецесия икономика до промяна в паричната база и курса на йената спрямо световните валути. Наченките за появата на дефлация - спад в индекса на потребителските цени в последните две тримесечия с 1.7%, новите по-ниски цени на недвижимото имущество, сринало се с 80 на сто от 1991 г. насам, и изключителната нагласа на японците към спестовност (Япония има една от най-високите норми на спестяване в света) предопределиха избора на девалвацията на йената, която само за една година загуби 20% от стойността си спрямо американския долар.
Когато обаче Китай заплаши да обезцени юана и да отвърже хонконгския долар от американския му съименник, не без помощта на валутните спекуланти, в отговор на задаващата се девалвационна вълна в региона, и в Токио, и във Вашингтон като че ли разбраха, че започналата като грип азиатска финансова криза е всъщност далеч по-тежко заболяване от тривиална вирусна инфекция. Притесненията сред управляващите в Япония и САЩ се подсилват и от настоящия вид на международната финансова система, която не разполага с механизми за предотвратяване на финансовите сътресения, пренасяни от една финансова система в друга по пътя на капиталовите потоци.
Появата на програмата на правителство за оздравяване на икономиката в края на юни не е случайна. Само две седмици по-късно (12 юли) се проведоха изборите за горната камара на японския парламент, в която управляващата Либералдемократична партия вече девет години не разполага с мнозинство. Според сега действащия избирателен закон в Япония на всеки три години се провеждат избори за половината шестгодишни мандати в 252-местната горна камара на парламента. В последните три допитвания до електората доминиращата в политическия живот на страната в следвоенния период Либералдемократична партия не можа да установи контрол върху горната камара, което не се възприе особено болезнено от ръководството й. Независимо от резултатите от 12 юли правителството на либералдемократите ще продължи да управлява до септември 1999 г., когато са изборите за долната камара на парламента. В нея управляващите присъстват с 263 парламентарни представители от общо 500 мандата. И въпреки това на волята на избирателите в Япония се отдава значение, непознато досега. Силният интерес е продиктуван от факта, че изборите са своеобразен тест за действията и потенциала на правителството на Хашимото да изведе японската икономика от състоянието на рецесия, наричана напоследък от японците рецесия "Хашимото".
Отново се заговори за намаляване на данъчното бреме. Хашимото обеща цялостна данъчна реформа, включваща трайно по-ниски корпоративни и подоходни данъци, но верен на стила си, пропусна да конкретизира каквито и да е било параметри. Очакванията са за намаляване на данък печалба от 50 на 40% и редуциране на данъчната тежест върху най-високите доходи от 65 на 50%. Значителна промяна се подготвя и в данъчното третиране на малкия (семейния) бизнес - само 60 на сто от малкия бизнес плаща данъци. Причината е в намаляването на облагаемата печалба с размера на разходите за заплати на членове на предприемчивото семейство. В телевизионно послание към електората японският министър-председател заяви, че правителството няма да редуцира минималния необлагаем годишен доход, който е един от най-високите в света - 35 000 долара. В Германия необлагаемият минимум е 27 100 долара, във Франция и САЩ съответно 23 400 и 17 700, а в Англия - едва 7000.
Честотата на уверенията за по-ниски данъци през последните шест месеца без реална промяна в налозите изчерпа потенциала на предпочитаното от политиците средство за въздействие върху избирателите, чуждия и местния бизнес. Това пролича в поевтиняването на йената до 140 йени за долар непосредствено след изявлението на премиера на Япония.
Последната идея за изчистването на лошите кредити в банковата система, оценявани на 77 трилиона йени (550 млрд. долара), е далеч по-стойностна от всички предишни подобни инициативи. Обмисля се създаването на правителствена агенция, чрез която правителствени фондове ще потекат към клиентите на японските банки, изпитващи тежки ликвидни затруднения. Депозитите на вложителите ще бъдат прехвърлени в здравите банки, а болните кредитни институции ще сменят собствениците си или просто ще напуснат банковата система. Агенцията ще изкупува и преструктурира лошите кредити на банките в продаваеми финансови инструменти и на практика ще замени оказалата се крайно неефективна агенция, създадена със същата цел в началото на настоящото десетилетие от банков консорциум.
Във финансовите среди преобладава мнението, че оздравителната програма на Хашимото, макар и твърде амбициозна, ще стабилизира японската икономика. Въпросът е разполага ли правителството с необходимите потенциал и воля да реализира проекта, чиято висока социална цена в краткосрочен аспект може да се окаже непреодолима.
Илия Павлов почти си върна контрола в "Ем Джи Елит"
През изминалата седмица "Ем Джи Елит холдинг" (бивш ПФ "Мултигрупелит") проведе общото събрание, насрочено от сменения на 19 май управителен съвет. Това стана, въпреки че със съобщение в Държавен вестник новият управителен съвет (свързан с Радослав Ненов, бивш вицепрезидент на Мултигруп) отмени свиканото събрание. На него беше взето решение да бъдат изключени от надзорния съвет на холдинга Радослав Ненов и Иван Колев. Според оспорвания шеф на надзора Илия Павлов решението е било взето с над 85% мнозинство, като представеният капитал е бил в размер на 12.4%.
След събранието решенията бяха вписани в съдебните регистри на Софийски градски съд. В края на миналата седмица те бяха обнародвани в Държавен вестник. Вписването е ключов момент в развръзката на продължилия близо два месеца конфликт, защото без него общото събрание щеше да си остане обикновена сбирка на акционери на дружеството без никаква юридическа сила. Другият екип от управителен и надзорен орган на бившия приватизационен фонд заяви веднага, че ще оспори евентуално вписване от страна на съда на решенията на нелегитимното според тях общо събрание.
Възелът лесно ще бъде развързан, ако на делото на 10 юли съдът обяви за нелегитимно вписването на управителните органи, близки до Радослав Ненов. В противен случай хаосът от взаимно противоречащи си съдебни решения окончателно ще обърка представите на акционерите за това кой всъщност управлява дружеството им. Развръзката ще стане ясна от решението на съда по искането за обявяване за нищожно на вписването от 19 май, с което Илия Павлов и старите управители бяха сменени. Ако вписването бъде обявено за нищожно, тогава старият управителен съвет става единствен легитимен управителен орган на фонда. Ако обаче съдът признае за законно вписването на смяната на Илия Павлов като шеф на надзора и стария управителен съвет, ще се породи неясен юридически казус, който да може да повлече след себе си още много такива с оглед на въпроса кой всъщност има право на разпореждане с активите на фонда. Това е и ключовият проблем за големия брой акционери на фонда, които се интересуват главно от съдбата на активите в дружеството. Въпреки опасенията за евентуална продажба на пакети от страна на хората на Ненов досега няма потвърждение за подобни сделки. Според стария ( и най-нов) изпълнителен директор Милена Ферер притежаваните акции са по сметка на Кредитна банка (която е лицензиран инвестиционен посредник) и през последните два месеца трансфери с тях не са били извършвани. Според запознати с вътрешния конфликт всяка от двете страни, които претендират да са законни шефове на фонда, има по-дългосрочни интереси в управлението на активите и не би рискувала да компрометира позицията си с продажба на активи.
Мнението на юристи още от началото на преврата в ръководството на бившия фонд беше, че съществуват достатъчно основания както за признаване, така и за отхвърляне на вписването за промяна в управителните органи, извършено на 19 май. Това обаче може да се каже със същата сила и за проведеното на 6 юли общо събрание. Дори при пълна изрядност на процедурите по регистрация и провеждане на събранието самият факт, че то е било отменено от законния в този момент управителен съвет по определения от закона ред чрез Държавен вестник, би могъл да е достатъчен за отказ на вписване. Това обаче би могло да се промени, ако съдът реши, че вписването от 19 май не е било направено в съответствие със закона. Според юристи липсата на подобни прецеденти в съдебната практика дава определена свобода при вземането на решенията от страна на съдебния състав, което от своя страна отваря пространство за натиск и борба за влияние отвън върху вземането на решенията.
За Варненската корабостроителница иска да наддава и РМД
Вицепремиерът Александър Божков заяви пред медиите преди две седмици, че за приватизацията на Варненската корабостроителница той лично подкрепя мениджърския екип. Думите му предизвикаха изненада, защото неотдавна приватизиращите ведомства и самият Божков се обявиха против този тип раздържавяване, когато за предприятията кандидатства стратегически инвеститор. Заявяването на подкрепа за едно РМД от страна на вицепремиера беше възприето от обществеността като знак, че е възможно екипът на DFC (посредник за приватизацията на корабостроителниците) да бъде поставен под натиск. Това в никакъв случай няма да бъде първият случай, когато продавачът е принуждаван да класира на първо място офертата на РМД. Друга възможност е DFC да класира офертите по собствена преценка, но Агенцията за приватизация да не сключи сделка с първия класиран.
"Работническо-мениджърското дружество наистина иска да участва в приватизацията на Варненската корабостроителница, каза пред "Капитал" Анджей Шафернакер, главен управител на софийския офис на DFC. "Разбрах от медиите, че господин Божков е казал, че подкрепя мениджърския екип. Съмнявам се, че господин Божков е казал такова нещо", допълни Шафернакер. Според него е нереално мениджърският екип самостоятелно да участва в приватизацията на корабостроителницата. Това все пак не било изключено да стане, ако дружеството на мениджърите се споразумее със стратегически инвеститор за подаване на съвместна оферта.
Има решение за създаване на работническо-мениджърско дружество, но то още не е регистрирано в съда, съобщи осведомен източник от Варненската корабостроителница. Очаквало се това да стане всеки момент. Според решението на DFC, обнародвано в Държавен вестник, срокът за подаване на оферти за 58% от капитала на Варненската корабостроителница е до 3 август. За обявения за приватизация пакет от акциите на корабостроителницата няма минимална цена. Кандидатите трябва да внесат по сметка на АП 1 млн. долара под формата на депозит.
Анджей Шафернакер съобщи, че за Варненската корабостроителница има запитвания от потенциални купувачи, но техният брой бил по-малък, отколкото за Бургаската корабостроителница. "За Бургас още през първата седмица от началото на срока се обадиха четири-пет потенциални инвеститора от чужбина", каза Шафернакер.
РМД ще участва за обособена част от "Кремиковци"
Работническо-мениджърско дружество "Кремиковци Приват 97" ще участва в приватизацията на "Кремиковци" АД, стана ясно, след като в Държавен вестник беше обнародвана съдебната регистрация на дружеството. Шеф на надзорния съвет на РМД е заместник-министърът на промишлеността Марин Маринов. В петчленния надзор са още Весела Димитрова, началник на управление "Финансово оздравяване на държавните предприятия" в Министерството на финансите, и Политими Паунова, началник на отдел "Тежко машиностроене" в Министерството на промишлеността. Председател на управителния съвет на "Кремиковци Приват 97" е сегашният изпълнителен директор на металургичния комбинат Дилян Димитров. Според съдебната регистрация дружеството е с капитал 50 млн. лева.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков заяви, че не е чувал за това дружество. Той предположи, че целта на това РМД ще е да кандидатства за купуване на обособена част от "Кремиковци", а не на акции от комбината.
"Това е стара идея, замислена, когато се предвиждаше при използването на новите инвестиционни бонове в приватизацията от работническо-мениджърски дружества те да се изчисляват в съотношение 1 бон - 2 лева", коментира Марин Маринов. Според него ролята на "Кремиковци Приват 97" ще е да подкрепи стратегическия инвеститор за комбината, ако той пожелае това. В такъв случай РМД можело да придобие 5-10% от акциите на комбината. Вече било постигнато съгласие по този въпрос с консултанта по сделката - консорциума "ВС Аткинс интернешънъл" - "Райфайзен инвестмънт" (WS Atkins International - Raiffeisen Investment).
"В никакъв случай няма да пречим на стратегическия инвеститор при бъдещата продажба", заяви пред "Капитал" Марин Маринов. Още повече че "Кремиковци" е включен в списъка за целева приватизация и това прави невъзможно използването на разсроченото плащане, разрешено за РМД по закон, допълни той.
Създаването на РМД с участието на сегашните шефове на "Кремиковци" не е незаконно. Трябва само да се внимава желанието за партньорство с "Кремиковци Приват 97" да не се окаже неофициален критерий за преценка на бъдещите оферти на стратегически инвеститори.
През седмицата консултантите от "ВС Аткинс интернешънъл" обявиха, че информационният меморандум на "Кремиковци" ще е готов до края на месеца. Шест международни компании заявили интерес за участие в наддаването за комбината през последните няколко седмици. Кандидат-купувачи на комбината са индийската компания "Испаат" и американските "Ю Ес стийл" и "Женева стийл", съобщи преди време шефът на "Кремиковци" Дилян Димитров.
Задава се поредната промяна в закона за приватизация
Нови кръпки в закона за приватизацията обсъди Съветът за структурна реформа в сряда. Част от тях се наложиха заради необмислени текстове, приети от парламента при предишната промяна, а друга - заради ангажименти към Международния валутен фонд. Очаква се администрацията да се задейства и промените да се гледат от правителството на заседанието на 20 юли. При подготовката на проекта вносителят, вицепремиерът Александър Божков, ще обедини три проекта - на промишленото и финансовото министерство и на Агенцията за приватизация.
Най-напред ще бъдат отменени текстовете в закона, които позволяват на държавата да продава предприятия в ликвидация по закона за приватизация. Този текст беше включен в закона в пленарната зала и най-общо може да бъде обяснен така: синдикът на предприятието в ликвидация продава отделни негови активи и по силата на търговското законодателство с полученото би трябвало да удовлетвори кредиторите. Законът за приватизация обаче изисква получените от продажбата приходи да отиват в бюджета, като остава открит въпросът какво би трябвало да правят тогава кредиторите.
Други промени премахват досегашното разпределение на приходите от раздържавяването. Деветдесет процента от постъпленията от приватизация вече ще отиват в бюджета, а останалите 10% - за издръжка на Агенцията за приватизация. Сега 5% отиват за Националния фонд за опазване на околната среда, 26% - за фонд "Земеделие", 4% - за фонд "Тютюн", 33% - за ДФРР, 20% - за фондовете за обществено осигуряване, 2% - за творческия фонд към Министерството на културата. Приходите от продажба на предприятия на министерствата на отбраната и вътрешните работи също ще отиват в бюджета вместо в самите министерства.
Ще бъде променен и прагът, над който предприятията се продават от Агенцията за приватизация. Сега отрасловите министерства продават предприятия с балансовата стойност на дълготрайните активи към 31 декември 1997 г. до 350 млн. лв. Над тази стойност продажбата се поема от Агенцията за приватизация. Заради ревалоризацията обаче голям брой предприятия от началото на тази година са над прага от 350 млн. лева. Според промишленото министерство това затруднява и забавя дейността на агенцията, както и процеса на приватизация като цяло, защото налага упълномощаване между АП и министерствата за извършване на всяка по-голяма сделка. С промяната на границата ще бъде премахната тази излишна бумащина, каза вицепремиерът Божков.
Предложението на промишленото министерство беше прагът да се вдигне на 5 млрд. лева. На заседанието на Съвета по структурна реформа обаче изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков поискал прагът да бъде 1 млрд. лева, защото при 5 млрд. лева на него му оставали да продава само 14 предприятия. Съветът така и не взе решение. Въпросът трябва да се изяснява между Желязков и зам. промишления министър Марин Маринов.
Друга идея на Желязков, която обаче не беше приета от съвета, беше продажбата на обособени части от предприятията да става по закона за приватизация, т.е. постъпленията да влизат в бюджета, а не както досега в предприятието. Сметнало се, че сегашното положение позволява на предприятието да намали с приходите задлъжнялостта си и да стане по-привлекателно за приватизация. Друго искане на Желязков било предприятията за целева приватизация да се продават само за пари в брой и при тяхната продажба да не се използват дългови инструменти. Съветът обаче сметнал, че постъпленията в бюджета не са толкова важни на сегашния етап.
Накратко
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 51% от капитала на "Верила" ЕАД на работническо-мениджърското дружество "Верила - 1998" АД. Консултант по сделката беше "Баренц груп". Цената е 2.36 млн. долара, купувачът е поел ангажимента през следващите пет години да запази предмета на дейност на дружеството, да инвестира 2.5 млн. долара и да запази средносписъчния брой на заетите лица. РМД се е възползвало от законовото си право да плаща цената за срок от 10 години, като половината от сумата ще бъде издължена чрез облигации.
"Работническо-мениджърското дружество Добрич - текс" АД купи остатъчния дял от "Добруджански текстил" АД. Предприятието произвежда памучни тъкани, спални комплекти, покривки, работно облекло. Цената на сделката за 23% от капитала на "Добруджански текстил" е 239 400 долара. Според приватизационния договор първата вноска в размер на 10% трябва да бъде платена в брой, а останалите 90% - на 9 равни годишни вноски след едногодишен гратисен период. От бъдещите вноски 30% ще бъдат платени в брой, а остатъкът - чрез държавни дългосрочни облигации. От акциите на "Добруджански текстил" 6.6% са предвидени за продажба при преференциални условия, а 3.4% - за удовлетворяване на реституционни искове. Шейсет и седем процента от капитала на предприятието бяха продадени чрез масовата приватизация. Най-големите пакети след трета тръжна сесия притежаваха бившите приватизационни фондове "Доверие" - 25%, и "Албена инвест" - 34%.
Държавата не отстъпва от безсмислените следприватизационни ангажименти
Приватизиращите органи имат сериозни пропуски при контрола на плащанията по приватизационни сделки, а в досиетата на сделките редовно липсват документи за извършените плащания. Това съобщи през миналата седмица Живка Томова, главен инспектор в Сметната палата, на семинар на тема "Следприватизационен контрол и договорен мениджмънт". Изводът е въз основа на проверките на Сметната палата от 1997 г. Томова допълни, че министерствата и Агенцията за приватизация са допускали грешки при превода на плащанията, при събирането на неустойки и при отчитането на ангажиментите на купувачите за инвестиции и трудова заетост. Това може да означава само, че отделите по следприватизационен контрол пренебрегват най-важното си задължение - да следят дали плащанията стават навреме. За сметка на това някои от тях се хвалят с нищо незначещи преизпълнения на инвестиционната програма и на трудовата заетост.
"През следващите пет години купувачът се задължава да запази предмета на дейност на дружеството, да не допуска продажба на закупените дялове или акции, да направи Х долара инвестиции, да запази и увеличи средносписъчния състав на персонала. " По подобен начин изглеждат най-често срещаните клаузи за ангажиментите на купувачите в един приватизационен договор. По принцип задълженията за бъдещи ангажименти се отразяват отрицателно на интереса към българските предприятия. Като цяло инвеститорите не са готови да поемат допълнителни тежести, при това за дълъг период от време в условията на труднопрогнозируема макросреда. Освен това инвеститорите невинаги могат да се разпореждат напълно с предприятието, за което са платили. По-важното обаче е, че тези задължения нямат голяма стойност, защото изпълнението им се контролира трудно и в голяма част от сделките отделите по следприватизационен контрол просто взимат решение дали да си затворят очите.
Световната банка и МВФ неведнъж са се обявявали против обичайните изисквания за поемане на ангажименти за бъдещ период. Аргументът на международните финансови институции е, че по този начин се отблъскват потенциалните купувачи и допълнително се забавя приватизацията. Освен това няма пазарна логика в това да налагаш на собственика на предприятието своите виждания за това как да го управлява при положение, че държавата вече е доказала, че е лош мениджър. Основният аргумент на приватизаторите в полза на многото задължения е, че те са гаранция за доброто развитие на купеното предприятие, при това без да се уволняват заетите в него работници. Така държавата иска да реши едновременно два проблема - да прехвърли в частни ръце непечелившите предприятия, които представляват бреме за бюджета, но и да не плаща обезщетения за безработица или за евентуална ликвидация на заводите.
"От задълженията на купувачите на първо място слагам изпълнението на инвестиционната програма и на програмата за трудовата заетост", заяви Аксиния Славчева, началник на отдел "Контрол" в АП. Тя допълни, че "има колизия между инвестиции за автоматизация на производството и изискването за едновременно увеличаване на работните места. Но ако не се поставя изискването за трудовата заетост, новите купувачи предприемат чувствителни съкращения".
Въпреки че приоритет номер едно на бюджетната политика е високи приходи - ниски разходи, отделите по следприватизационен контрол определено не полагат особени усилия, за да следят плащанията по приватизационни сделки. По неофициална информация в някои министерства вече има пропуснати падежи по плащания на работническо-мениджърски дружества (РМД). Първите сделки с класически РМД и с последващо от това десетгодишно разсрочено плащане бяха сключени през 1994-1995 г. За тях вече е изтекъл гратисният период, след който купувачите трябваше да започнат да правят редовни годишни вноски, докато покрият дължимата сума. Проблемът при толкова отдавнашни сделки е, че за тях невинаги се пази документация, а ако има такава, тя се съхранява не където трябва и при когото трябва. Затова често дори не се знае кога трябва да настъпи падежът на плащането на втората десетпроцентова вноска (първата се плаща към момента на сключване на сделката). Освен това чиновниците, които преди две-три години са участвали в сключването на сделките или са били в отдела по следприватизационен контрол, обикновено отдавна са напуснали или са били уволнени. Затова обичайната практика по отношение на старите сделки е да се разчита на добрата воля на РМД да платят навреме. По тази причина голяма част от пропуснатите плащания остават неизвестни за чиновниците, докато по една или друга причина не се сетят за някое отдавна продадено предприятие и не проверят условията и сроковете за плащане по приватизационния договор.
"Колегите от звеното "Следприватизационен контрол" са само двама. За някои предприятия сроковете на контрол изтичат, а ние изобщо не сме ги проверили. Причината е липса на време, на финансови средства и на мобилност", каза по този повод през май Добромир Банев, шеф на приватизационния отдел в земеделското министерство. Според него е невъзможно да се прави сериозен контрол на над 300 сключени досега приватизационни сделки в земеделието. "Най-сериозен е контролът за стоте сделки, сключени през 1997 г., защото за тях поне документацията е пълна. Докато не се осигури възможност на експертите да проверяват инвестицията на място, вместо чрез счетоводни документи, това не е истински контрол", добави Банев.
За да докажат пред АП, че са запазили предмета на дейност на приватизираното предприятие, купувачите трябва да представят документи, от които да личи, че повече от 51% от произведената и реализираната продукция отговаря на основния предмет на дейност преди приватизацията. Когато купувачите доказват изпълнението на инвестиционната програма, от тях се изисква да представят отчет с приложени фактури, митнически декларации, документи за временен внос на оборудване и т.н. Сравнително лесно се доказва изпълнението на програмата за трудовата заетост, защото статистическият институт всеки месец събира данните за средносписъчната численост на персонала в предприятията. Следприватизационният контрол ползва данните на статистиката, но има възможност да изисква документи и от самите дружества.
Въпреки че не липсват неизправни платци и инвеститори, до разваляне на договори се стига сравнително рядко. Причината е, че следприватизационният контрол по един или друг начин успява да се разбере с купувача. Понякога се правят анекси към договорите, чрез които се ревизират размерът и схемата на инвестициите и броят на работните места. Най-странни са случаите, когато чрез допълнителни споразумения се ревизират начинът и сроковете на плащане, заложени в основния договор.
Практиката на приватизиращите ведомства е в договорите да се записват неустойките в случай на неизпълнение на ангажиментите. Обикновено те са 50% от размера на неизпълнените инвестиции и 150% от размера на средната работна заплата за всяко работно място под предвидената норма.
В определени случаи инвеститорите преценяват, че е по-изгодно да си платят неустойките, отколкото да изпълняват поетите ангажименти. Именно това прави през последните две години Иван Зографски, немски инвеститор от български произход, който купи хотел "Витоша" (сега "Кемпински - Зографски") и поддържа персонал с повече от 100 бройки под предвидения в приватизационния договор.
Има и купувачи, които предпочитат да плащат неустойките за неизпълнени инвестиции, но по-често симулират изпълнение на инвестиционната програма.
Странно е, че приватизиращите ведомства толкова държат да записват задължения в договорите и след това да не могат да проследят тяхното спазване. Именно намеренията на купувачите да поемат един или друг ангажимент често се посочват като решаващи за техния избор (вместо цената), особено когато методът на приватизация е конкурс. А в същото време има приватизиращи ведомства, които не разполагат със списък на предстоящите плащания и не могат да съобщят каква е общата сума на разсрочените вноски, която им предстои да съберат.
Междубанковите лихви се повишиха
През изминалата седмица цената на овърнайт левови депозити се повиши до 2.0-2.3 на сто в четвъртък от 1.7-1.8 в понеделник. Ресурс със срок до една седмица се търгуваше на 2.5-3.0 процента в края на периода срещу 2.0-2.5 в понеделник.
Основната причина за по-ниските лихви в началото и средата на седмицата бяха приходите от падежи на ДЦК. През седмицата финансовото министерство изплати общо над 94 милиарда лева лихви и главници по ДЦК.
Високата левова ликвидност понижи търсенето на ресурс от банките.
Дилъри очакват леко повишаване на лихвите през вторите десет дни на месеца във връзка с предстоящото касово плащане на пенсии и социални помощи, с което ще бъде изтеглен значителен левов ресурс от банковата система.
Големи крайни клиенти също са заявили крупни суми за средата на месеца във връзка с текущото авансово плащане на данъци.
Приходите от падежи на ДЦК за периода 13-17 юли са общо около 13.8 млрд. лв., което е значително по-малко от номинала на предлаганите от Министерството на финансите на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и едногодишни сконтови ДЦК с общ номинал 20 милиарда лева и това допълнително ще повиши цената на левовия ресурс.
Идва ли краят за увеличението на капитала под условие
В Държавен вестник вече има обявени няколко общи събрания, където като точка от дневния ред присъства взимане на решение за увеличаване на капитала на дружеството под условие. За два от случаите - "Захарни заводи" - Горна Оряховица, и "Джерман" - Кюстендил, става въпрос за публични дружества, дялове от които бяха раздържавени по линия на масовата приватизация. Досега всеки опит за увеличаване на капитала под условие беше съпровождан от скандали поради фактическото "разводняване" на дела на миноритарните акционери. От друга страна се дава възможност за практически безплатно увеличаване на дела на мажоритарния собственик в дадено дружество. Интересът към схемата напоследък може да се обясни както с появата на много нови, активни и заинтересовани собственици, така и с очакванията за предстояща промяна на законодателството в тази област. В обсъждания в момента проектозакон за публичното предлагане на ценни книжа се предвижда да бъде въведена забрана за подобно увеличение на капитала за публични дружества. Това няма да се отнася само за някои случаи на налагане на административни мерки при банки, застрахователи и инвестиционни посредници. Очаква се също така да се ограничат и възможностите за придобиване на акции по номиналната им стойност при апорт на непарична вноска, което на практика също "разводнява" стойността на акциите на миноритарните акционери.
Първият случай на увеличение на капитала под условие, в който се сблъскаха интересите на дребните акционери и на стратегическите инвеститори, беше в химическия завод "Соди" - Девня. На общото събрание, което се проведе веднага след сключването на приватизационната сделка, представителите на "Солвей" (с 60% от капитала) и на държавата (с 15%) гласуваха увеличаване на капитала на дружеството чрез нова емисия от акции, която беше изкупена изцяло от новия собственик по номинал. На приватизационните фондове и индивидуалните акционери не беше дадена възможност да придобият акции от увеличението на капитала. След това историческо общо събрание "Солвей" стана собственик на общо 67% от капитала. Държавният дял падна до 12.4%, а този на дребните акционери и фондовете - до 20.6% от капитала. Начинът, по който стана увеличението на капитала, даде основания на миноритарните акционери да обвинят държавата в нечестна игра и предварителни договорки с купувача. След този случай имаше само няколко опита за увеличаване на капитала по този начин, но държавата не допусна нито един, вероятно уплашена от първия голям скандал.
Наскоро обаче увеличаването на капитала под условие отново започна да става популярно сред новоприватизираните публични дружества. Така беше увеличен капиталът на "Новотел Европа", а преди около три седмици и в "Плевенско пиво" се възползваха от все още незабранената от закона възможност.
При първия вариант общото събрание гласува да се увеличи капиталът чрез издаване на нова емисия от акции, която да се изкупи на определена цена от определени акционери. При втория вариант акционерите гласуват увеличение на капитала чрез апорт на технологично оборудване, срещу стойността на което се придобиват съответен брой акции от новата емисия на стойност, определена от събранието. Най-често задаваният въпрос от миноритарните акционери е дали такова увеличение, което очевидно води до обезценяване на притежаваните от тях акции, е законно. В ТЗ е предвидено, че при наличието на мнозинство от 3/4 от гласовете може да се вземе решение, с което да отпадне правото на всеки акционер да придобие дял от новата емисия, съответстващ на дела му преди увеличението (чл.194, ал.2). В закона изрично е казано, че може да бъде гласувано увеличение на капитала под условие, при което акциите да се закупят на определена цена и от определени лица (чл.195). От юридическа гледна точка тези две разпоредби са напълно достатъчни за законността на извършените увеличения на капитала.
От гледна точка на мажоритарния собственик увеличението на капитала под условие при апорт на непарична вноска в капитала е възможност да се получи допълнителен дял в закупените от тях предприятия срещу изпълнение на задълженията за инвестиции. Такова увеличение дава възможност да се избягне плащането на мита и данъци за това оборудване. Въпреки че по този начин относителният дял на миноритарните собственици при увеличение на капитала намалява, при наличието на съответствие между стойността на непаричната вноска и цената, на която се придобиват акциите, миноритарните акционери в това дружество печелят (или поне не губят). Печалбата за тях идва от повишаването на стойността на една акция поради по-голямата стойност на активите на предприятието и по-голямата конкурентоспособност. Такъв пример е увеличението на капитала на "Булгартабак холдинг" от 2.486 млрд. лева на 7.122 млрд. лв., извършено в края на миналата година. То бе извършено чрез апорт в капитала на холдинга на държавните дялове в 22 тютюневи предприятия. Оценката на експертите е, че след това консолидиране на собствеността миноритарните акционери спечелиха, въпреки че техният относителен дял в капитала на холдинга намаля от 20.32% на 6.98%.
При случаите, в които новата емисия акции се придобива по номинална стойност (обикновено десетки пъти под реалната стойност), крайният ефект от такова увеличение е размиване на миноритарните дялове и тяхното фактическо обезценяване. Типичен е случаят с "Плевенско пиво", където мажоритарният дял от 55% бе купен срещу близо три милиона долара, а стойността на новата емисия, с която делът на мажоритарния собственик нараства до 85%, е 405 млн. лв. (или 225 хиляди долара).
В новия законопроект за публичното предлагане на ценни книжа, който влиза в парламента за обсъждане, изрично е записано, че увеличение по чл.195 от ТЗ не може да бъде извършвано от публични дружества освен споменатите изключения. При увеличение на капитала чрез непарични вноски изискванията са акциите да бъдат придобивани на стойност, не по-ниска от балансовата стойност на една акция или от пазарната цена на една акция на регулиран пазар за ценни книжа през последните три месеца (в случай че е по-висока от първата). В проекта е залегнало решението да бъде взето с поне 3/4 от представения капитал на събрание, което от своя страна да представлява поне 3/4 от капитала. Възможност за увеличение на капитала под условие остава само в заварени приватизационни договори, в които това е изрично указано.
Общинска фирма и дружество на ВИС-2 наддават за хотели на Слънчев бряг
"Класман ентърпрайзис лимитид", регистрирана в Кипър, Никозия, "Ви Кей Джи груп" - София, и общинската фирма "Метрополитен" са сред кандидатите, подали оферти за приватизация на 25 хотела и девет ресторанта в комплекса Слънчев бряг. Това стана ясно при отварянето на офертите в Министерството на търговията и туризма (МТТ) през изминалата седмица. Купувачите трябва да бъдат избрани до 20 юли от комисия на търговското министерство. Председател на комисията е зам.-министърът Христо Михайловски, а членове са другият зам.-министър Александър Тасев, Даниела Минева, началник на главно управление "Държавно участие и приватизация", Ромео Доков, началник на управление "Държавно участие и приватизация в туризма", и Любомир Ангелиев, началник на управление "Правно".
Методът за приватизацията на обособените части е конкурс, което означава на практика, че този, който е дал най-висока цена, не е задължително да спечели. При конкурс членовете на комисията имат пълна свобода при избора на купувач (както се оказа в случая с ЦУМ).
Изненадващо за седем от хотелите ("Амфора", "Балкан", "Созопол", "Ведрина", "Амфибия", "Нимфа - Русалка", "Янтра") и за шест от ресторантите ("Ахелой", "България", "Есперанто", "Лазур", "Дюни", "Орфей") няма подадени оферти. Очаква се те да бъдат повторно предложени за приватизация, някои от тях и на по-ниска цена, както е допустимо по новата наредба за конкурсите. Александър Тасев обясни липсата на интерес с думите, че някои потенциални купувачи може да са се отказали да подадат оферти, защото се опасяват, че няма да могат да влязат във владение по време на туристическия сезон.
Макар че за повече от една трета от обектите липсва интерес, за хотел "Космос" например има 11 оферти. Най-високата предложена цена превишава близо два пъти началната офертна цена (270 хил. долара). Ромео Доков обясни неравномерния интерес с това, че "Космос" е малък хотел на първа линия и освен това е сравнително евтин. За "Космос" се очаква да се конкурират сериозно само две от офертите - на "Балтов тревъл" ООД - София, което е предложило най-висока цена (521 хил. долара) и на "Даунтаун" ООД - София, което е предложило 350 хил. долара, но най-много бъдещи инвестиции (13.5 млн. долара). Другите кандидати са бургаската фирма "Интертревъл" ООД (450 хил. долара), "МТК къмпани" ООД (406 хил. долара), "Европул" АД - Бургас (390 хил. долара), "Дунав импекс" АД - София (351 хил. долара), "Диалвид - РД" ООД - Котел (331 хил. долара), "Симеон - 2" ООД - София (321 хил. долара), ОФ "Метрополитен" - София (310 152 долара и 60 цента), ЕТ "Лимо - Климент Цеков" София (307 хил. долара), и Ричард Кристъфър Хестън - гражданин на САЩ, роден в Кнежа (306 111 долара).
Общинската фирма "Метрополитен" наддава самостоятелно само за "Космос". Тя е подала оферта за още два хотела - "Бисер" и "Бор". За тях обаче "Метрополитен" наддава в консорциум с ЕТ "Румяна Върбанова - Камура" - София, и с физическото лице инж. Ивайло Кънчев Дуловски.
Александър Тасев на глас се зачуди по време на отварянето на офертите дали е допустимо да наддава общинска фирма, но никой от останалите членове на комисията не пожела да отговори. Ако "Метрополитен" бъде избрана за купувач на някой от хотелите, това в известен смисъл не е точно приватизация, защото собственик на обекта практически ще стане столичната община.
Консорциумът на общинската фирма е лидер в наддаването за хотел "Бисер" (начална цена 120 хил. долара), защото е предложил цена 161 444 долара. Останалите кандидати са "Неси" ООД - Бургас (145 хил. долара), ЕТ "Вит - 53" - Плевен (142 315 долара), Александър Кафков (141 100 долара) и "Булгария тур - Прага" (121 009 долара).
В наддаването за "Бор" (начална цена 165 хил. долара) консорциумът с ОФ "Метрополитен" е дал втората по големина цена - 243 100 долара. Другите кандидати са отново бургаската фирма "Интертревъл" ООД (296 хил. долара) и "НВС" ООД (172 хил. долара).
"Ви Кей Джи груп" АД, известна като фирма на ВИС -2, е единственият кандидат за дискотеката "Русалка - Айсберг". Всъщност "Ви Кей Джи груп" е една от официалните фирми на Георги Илиев. Тя е регистрирана през 1994 г. като съдружници в нея са освен Георги Илиев покойният бос на ВИС-2 Васил Илиев и Кирил Кленовски. Интересното е, че цената, която предлага "Ви Кей Джи", точно съвпада с началната офертна цена - 390 хил. долара. При подобни случаи кандидатът обикновено е сигурен, че е единствен. ВИС-2 взеха под наем дискотека "Русалка" още през 1996 г. и хвърлиха доста пари за ремонт и реконструкция на заведението.
Само един кандидат има и за големия хотел "Кубан" в центъра на "Слънчев бряг", за който началната офертна цена беше 2.357 млн. долара. Потенциалният купувач е не особено известната тетевенска фирма СБМД ООД, която предлага2 360 001 долара.
Кипърската фирма "Класман ентърпрайзис лимитид" наддава за два хотела и един ресторант. Участието на офшорни фирми в приватизацията е често срещано явление. Обикновено то означава, че истинският кандидат не желае да се разкрива. "Класман" е единственият кандидат за хотел "Лонгоза" и предлага за него 1100 долара над минималната цена от 870 хил. долара. Фирмата обаче има малки шансове да спечели хотел "Люляк", за който е предложила 290 100 долара при начална цена 241 хил. долара, защото другият кандидат, "Марея - М" - София, предлага почти два пъти по-висока цена - 421 хил. долара.
Кипърската фирма обаче дава най-добра цена за хотел "Ропотамо" - 625 100 долара при начална офертна цена 565 хил. долара. Другият кандидат за "Ропотамо" е "Даления" ООД - Бургас, която е дала минималната цена и е обявила, че е готова да я повиши в процеса на преговорите (всъщност методът на приватизация е конкурс). "Щом има по-висока цена, ще ги попитаме дали са готови и те да дадат толкова, в противен случай ще си останат с философстването", коментира Александър Тасев.
ЕТ "Желязко Свирчев - Жани" - Русе, предлага 331 хил. долара за хотел "Морска звезда" с начална цена 306 хил. долара. Другият кандидат за "Морска звезда" - "Дунав импекс" АД - София, има доста по-големи шансове да бъде избран за купувач, защото предлага 401 хил. долара. "Желязко Свирчев - Жани" е единствен кандидат за хотелите "Актиния" и "Сирена", и двата с начална цена 300 хил. долара, за които предлага съответно по 326 хил. долара и 327 хил. долара.
За останалите обявени за приватизация хотели също има само по една подадена оферта. Кандидатът за хотел "Фрегата" с начална цена 507 хил. долара е софийската фирма "Тайх - Типа" АД, която предлага 601 хил. долара. За хотелите "Карлово" (начална цена 429 хил. долара) и "Свежест" (начална цена 700 хил. долара) единственият кандидат е бургаската фирма "Компас", която обявява в офертата си, че е готова да плати минималната цена (вероятно заблудена, че методът на приватизация е преговори, а не конкурс). Кандидатът за хотелите "Тракия" (начална цена 915 хил. долара) и "Корал" (начална цена 150 хил. долара) е несебърската фирма "Черно море хотелс мениджмънт" АД. Според коментарите на членовете на комисията по време на отварянето на офертите тази фирма била създадена с цел да управлява хотели по Черноморието и нямала нищо общо с РМД-то, което купи хотел "Черно море" в Бургас. "Черно море хотелс мениджмънт" предлага 915 111 долара за "Тракия" и 171 111 долара за "Корал". Единствената оферта за хотел "Котва" (с начална цена 945 хил. долара) е от "Гарант турист С и В" ООД - Несебър, което предлага точно колкото началната цена.
От всички предложени ресторанти най-голям интерес има към "Палма" с начална цена 150 хил. долара. Кандидатите са "Черно море хотелс мениджмънт" (211 111 долара), "Глобус" АД - Бургас (210 хил. долара), и "Неси" ООД - Бургас (162 500 долара). Ресторант "Харпун" е с единствена оферта от събирателното дружество "Хит - 90", което предлага 291 500 долара при начална цена 280 хил. долара.
Сделки с Булгартабак и "Химко" бяха в центъра на вниманието
На фона на слабата търговия на свободния пазар през изминалата седмица регистрираните големи сделки с пакети на "Булгартабак холдинг" и "Химко" привлякоха вниманието на участниците на пазара. Освен сделките с тези две дружества големи сделки имаше и с акции на "Солвей Соди" - Девня, "Българска роза" - Пловдив, и "Полимери"- Девня. Борсовата статистика показва, че само големите сделки с акциите на тези пет дружества представляват близо 2/3 от целия оборот на свободния пазар през седмицата. Интересното при сделките с пакетите на "Химко" и Булгартабак идва от факта, че те станаха на цена, значително по-висока от нивата, на които се регистрираха сделките през последните две седмици. Пакет от 15 хиляди акции на Булгартабак беше изтъргуван на цена над 69 хиляди лева за акция, или с близо 10 хиляди лева по-висока от последната регистрирана цена. Още по-голям скок беше регистриран при прехвърлянето на голям пакет от 12 хиляди акции (0.44% от капитала) на "Химко" - Враца на цена малко под 46 хиляди лева за акция.
Повишението на цените при сравнително големи пакети отдавна се е превърнало в правило на търговията на борсата, тъй като по този начин се избягва рискът от чужда намеса при регистрирането на сделката. Според брокери е възможно и да става дума за изпълнение на предварителни договорки между страните. Големите сделки не повлияха на цените, на които се регистрираха останалите сделки, а по-скоро намалиха предлагането от страна на собствениците на акции от масовата приватизация поради очаквания за евентуално покачване. В края на седмицата сделките с книжата на тези две дружества се сключваха на цени 61 500 лева за акция на Булгартабак и 20 000 лева за акция на "Химко".
През седмицата на пазара се появи непотвърдена информация, че вече има чуждестранен инвеститор, който притежава над 4% от капитала на "Булгартабак холдинг". Според тази информация пакетът, продаден през март от портфейла на "Ем Джи Елит" (бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит"), са били придобити от американския тютюнев концерн "Филип Морис". Сключените сделки на необичайно високи цени само потвърдиха тези слухове. Вероятността наистина да има такъв инвеститор не е за изключване, след като два от приватизационните фондове придобили сравнително големи пакети - "Никотиана" и "Мултигрупелит" - вече разпродадоха своите пакети. Въпреки това не се очаква голямо покачване на цените при продажбата на по-малки по големина пакети до изясняването на стратегията за приватизация на холдинга, която трябва да бъде приета до месец от правителството.
През последната седмица цените на химическите предприятия се търгуват на сравнително стабилни цени, което дава надежди, че спира всеобщото спадане на цените, започнало преди около месец. Средните цени на "Химко" и Нефтохим бяха с пет до осем процента по-високи от тези през предходната седмица, докато цените на "Солвей Соди", Агрополихим и Неохим отбелязаха спадане между 5% и 17% спрямо същия период. Цената на акциите на Нефтохим скочи в края на седмицата когата бяха регисрирани и най-високите цени от над 26 000 лева за акция. Акциите на "Полимери" - Девня, също бяха обект на значителен интерес, като средната цена през последните дни се движеше около 10 000 лева за акция.
Акциите на "Доверие" се появиха на официалния пазар на борсата
Акциите на "Доверие обединен холдинг" (бивш приватизационен фонд "Доверие" АД) още през първата седмица след приемането си за търговия на временния С сегмент на официалния пазар привлякоха значително повече интерес, отколкото книжата на досега приетите два фонда - "Петрол холдинг груп" и "Мел инвест холдинг". През седмицата бяха изтъргувани общо 6154 акции на стойност 27 милиона лева. Увеличение на цените в рамката на максимално допустимите 5% имаше в началото на седмицата, докато в края на седмицата цените леко паднаха до 4400 лева за една акция с номинал 1000 лева.
Според експерти оценката на активите, придобити по време на централизираните публични търгове от "Доверие холдинг", е около 25 милиона щатски долара. В програмата за преструктуриране на портфейла на холдинга за 1998 г. се предвижда да бъдат създадени отраслови подхолдингови дружества, във всяко от които да бъдат включени притежаваните пакети от предприятията от съответния отрасъл. През борсата вече преминаха няколко големи пакета от млекопреработвателни предприятия (във Враца, Кюстендил, Смолян и др.). Тези контролни пакети ще се управляват от отраслово дружество, в което "Доверие " държи 90% от капитала. Очакванията са скоро да бъдат прехвърлени и пакетите от други отрасли от инвестиционния портфейл на холдинга - текстилна промишленост, строителство, фармацевтична промишленост, машиностроене и туризъм. Предвидените средства за кредитиране на дъщерните дружества от холдинга са около 6 млрд. лева за технологично оборудване и оборотни средства. Очакваните приходи на холдинга за 1998 г. са в размер на 26.6 млрд. лева, брутна печалба 25.5 млрд. лева, а чиста печалба - около 16 млрд. лева.
За търговия на временния С сегмент на официалния пазар на борсата е регистрирана цялата емисия от 6 574 924 безналични акции с номинална стойност 1000 лева. Емисионната им стойност е 2000 лева за акция. В случая тази стойност служи като начална база, от която се изчисляват допустимите отклонения на цената от плюс/минус 5% спрямо предходния ден.
Досега акциите на "Доверие холдинг" бяха между най-активно търгуваните на извънборсовия пазар. Преди около два месеца акциите на "Доверие" се търгуваха на цени от 5500-6000 лева за акция. Очакванията на брокерите са за леко повишаване на цените в близко бъдеще и постепенно доближаване до предишните цени на извънборсовия пазар. Справките от Централния депозитар показват, че акциите на "Доверие" продължават да са едни от най-търгуваните на извънборсовия пазар, където единствено досега се извършваше търговията и където и в момента продължават да се извършват сделките между физически лица.
Акциите на другите два бивши приватизационни фонда, които бяха регистрирани предишната седмица на същия сегмент на борсата - "Мел инвест" и "Петрол холдинг груп", уравновесиха цените си и се търгуват без особени скокове в цените. Интересът към акциите на "Петрол" е значително по-висок в сравнение с този към "Мел инвест", но през седмицата търговията с книжата и на двата фонда не успя да надхвърли 1000 броя акции. Цените на акциите на "Мел инвест" се движат между 1900 и 2200 лева за акция, а тези на "Петрол холдинг" - между 1575 и 1760 лева за акция.
Акциите на БРИБАНК продължиха своя ръст в рамките на разрешените от правилника на борсата 5% отклонение спрямо предишния ден. При начална цена в началото на седмицата 15 350 лева за акция в края на седмицата цената достигна 17 776 лева за акция с номинал 10 000 лева. Търгуваните обеми остават символични - общо 59 изтъргувани акции през седмицата като има признаци на (макар и слабо) увеличаване на предлагането на по-високите цени.
Оживяването на търговията с акции на временния сегмент обаче беше за сметка на търговията на най-високия А пазар, където търговията с акциите на единственото засега регистрирано дружество "Елкабел" почти замря. Бяха изтъргувани само две акции без промяна спрямо цените от предишната седмица. Последната цена е 21 209 лева за акция. Според брокери липсата на интерес към "Елкабел" е свързана не толкова с лоши финансови резултати, колкото с очакванията най-сетне да бъде запълнена липсата на качествени дружества, които да се търгуват на официалния пазар. Липсата на интерес според други се обяснява с решения засега конфликт в "Ем Джи Елит", което намалява възможността за по-силен интерес към закупуване на акции с цел по-голямо влияние при вземането на решения на общото събрание. Очакванията за близко бъдеще са търсенето да остане слабо без значително падане на цената под сегашните нива от 21 000 лева за акция.
МДК получи 16 млн. долара заем от Световната банка
Заем от 16 милиона долара ще отпусне Световната банка на Медодобивния комбинат в Пирдоп, собственост на белгийската фирма "Юнион миниер". Заемът бе подписан през миналата седмица между финансовия министър Муравей Радев и новия представител на Световната банка за България Томас О'Брайън. Отпуснатите средства ще бъдат използвани за покриване на минали екологични щети в района около комбината и за изграждане на нови пречиствателни съоръжения за отпадъчните продукти от производството. Заемът е за период от двадесет години с пет години гратисен период и променлива лихва. Бордът на директорите на Световната банка одобри заема на 12 май тази година, предстои неговото ратифициране от българския парламент. При ратифицирането на заема не се очакват особени проблеми въпреки острите дебати при даването на съгласие от страна на парламента за сключването на такъв заем. Част от депутатите се обявиха против отпускането на заем с държавна гаранция за вече приватизирана фирма и обвиниха Агенцията за приватизация в премълчаване на определени клаузи от договора за продажба на дела от 56% от МДК - Пирдоп.
Предшественичката на Томас О'Брайън бе заявила, че предстои разглеждането и на други подобни екологични проекти, при които ще се обсъди финансирането и на изготвянето на оценки за въздействието на производствените дейности върху околната среда. Изготвянето на такива оценки за предприятия като Нефтохим и "Кремиковци" също може да представлява проблем при предстоящата им приватизация поради високата цена на изготвянето на такава оценка. "Надявам се и на други подобни проекти и за други предприятия", заяви при подписването финансовият министър Муравей Радев.
Крайният срок на погасяване на заема от страна на медодобивното предприятие е 31 декември 2017 г. Общата сума на проекта е 21.8 млн. долара, като се предвижда останалата част от средствата да бъдат осигурени от Националния доверителен екофонд. В договора за приватизация беше предвидено внасянето на 25 млн. долара в специална сметка на името на Агенцията за приватизация, която да бъде използвана за покриване на разходи по ликвидиране на екологични щети.
Целта на заема, отпуснат от Световната банка, е отстраняване на минали екологични замърсявания в района около предприятието чрез изграждане на ново хвостохранилище, укрепване на депото за отпадъци, общо подобряване на терена, закриване на съществуващите съоръжения за пречистване и съхраняване на отпадъчните продукти (шлаков табан) и спиране използването на старото шламово утаително езеро, в което се съхраняват отпадъчните продукти. В рамките на проекта трябва да се затвори хвостохранилището и да се изгради ново.
Според договора за продажба на мажоритарния дял от медодобивния комбинат, подписан през септември миналата година, държавата пое ангажимент за пречистването на силно замърсените земи около комбината. Отпускането на заема беше забавено от спорни въпроси около собствеността върху въпросните земи. Тези мерки са втората част от програмата за решаване на екологичните проблеми в района на комбината. В началото на годината от предприятието съобщиха, че вече е приключена спешната част от програмата за възстановяване, която предвиждаше спиране на течовете от стената на шламохранилището (мястото, където се съхраняват отпадъчните продукти). По програмата за пречистване работят общо 20 души.
Българските Брейди-книжа останаха скъпи
Българските Брейди-облигации запазиха относително стабилните си позиции на международните дългови пазари въпреки натиска върху дълговите инструменти на страните в преход поради негативните прогнози за икономическото развитие на Русия.
Основните причини за спада на доверието в руската икономика бе решението на Royal Dutch/Shell да се оттегли от наддаването за Роснефт.
Изтеглянето на Shell бе прието като тревожен сигнал от останалите инвеститори, които на този етап ограничиха вложенията си в дълговите инструменти на страните в преход.
В същото време инвеститорите не се довериха напълно и на оптимизма на руското правителство за благоприятен изход от преговорите с Международния валутен фонд.
Според дилъри търговията в краткосрочен план ще бъде в ограничени обеми в очакване на развръзката на преговорите между Москва и фонда за отпускането на пакета от помощи и кредити за стабилизация и структурна реформа на стойност 15 милиарда долара.
В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 76.000 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 74.500 цента, а в нейния край котировките купува бяха 77.250 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания, IAB се котираха в началото на седмицата по 70.500 цента, преминаха през 69.625 цента, за да стигнат в края на периода до 72.750 цента.
Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB поскъпнаха от 60.250 цента в началото на седмицата до 62.500 в четвъртък.
Кризата в Русия притисна германската марка
Левът рекордно евтин спрямо долара на вътрешния пазар
В началото на изминалата седмица доларът се търгуваше на нива 139.32/42 йени и 1.8183/88 марки. Търговията на международните пазари в началото на периода се обуславяше от неблагоприятните прогнози за развитието на британската икономика. В понеделник британският Институт за икономически изследвания огласи прогнози за предстоящо повишаване на инфлацията в комбинация с намаляване на промишленото производство. Предвижданията бяха близки до развитието на страната през 70-те години, когато Великобритания бе парализирана от остра икономическа криза. Основание за опасенията на експертите бе спадът на месечното промишлено производство във Великобритания - 1.2 на сто спрямо април, което бе три пъти по-високо от очакванията. В същото време Bank of England остави без промяна основната лихва на 7.5 годишно и в резултат на това лирата отслабна до 2.9783/99 марки в понеделник вечерта от 2.9973/79 при отварянето на пазара.
По-нататъшното поскъпване на марката бе спряно поради песимистичните очаквания на инвеститорите за финансовата стабилизация на Русия. Руската централна банка бе принудена в началото на седмицата да назначи временна администрация, която да проведе оздравителната програма на Токобанк, след като "Банк Москв " се оттегли от оздравителния проект на Токобанк.
Това подкрепи опасенията на инвеститорите за задълбочаване на кризата в Русия и за евентуални негативни последствия за германската икономика, тъй като Германия има относително най-голяма експозиция като инвеститор и кредитор на Москва.
Големи инвестиционни фондове удължаваха позициите си в долари и щатската валута поскъпна, като в четвъртък бе преминато нивото от 1.8265 марки. Допълнително напрежение на пазара създадоха и слуховете, че президентът Борис Елцин отново има здравословни проблеми, което би заложило на карта краткосрочната стабилизация на руската икономика. Кремъл отрече информацията, но опитът от информационното затъмнение на предходните заболявания на руския президент даде достатъчно основание на инвеститорите да запазят на този етап известно недоверие към руския пазар.
Според дилъри евентуално повишаване на напрежението в Русия може да доведе до поскъпване на долара до нива от 1.85 марки в средносрочен план.
Доларът запази стабилните си позиции спрямо японската йена и през седмицата се търгуваше между 138.59/61 и 140.20/25 йени. Търговията долар/йена бе ограничена като обем поради предстоящите на 12 юли избори за горна камара на японския парламент. Последните социологически проучвания показаха спад на доверието към управляващата Либералдемократична партия на премиера Риутару Хашимото. Според експерти развитието на данъчната реформа в Япония ще бъде сериозно забавено, ако партията на Хашимото не спечели мнозинство от 61 места. По оценка на водещи международни икономисти стабилизация на икономиката на страната може да бъде постигната единствено с незабавно еднократно намаляване на данъците с най-малко пет трилиона йени, което да стимулира вътрешното потребление.
В краткосрочен план дилъри очакват доларът да остане стабилен на нива около 140 йени.
В резултат на поскъпването на долара на международните пазари левът поевтиня до рекордно ниските за последните 12 седмици 1820 за долар в четвъртък.
Левът се търгуваше на нива 995.05/40 за марка през седмицата на вътрешния пазар, като дилъри очакват превесът на предлагането на марки да продължи и през текущата седмица.
Накратко
Централните банки от ЕС няма да продават злато.
Членът на управителния съвет на Бундесбанк Едгар Майстер заяви, че няма основания да се очаква централните банки от Европейския съюз да продадат част от златните си резерви. "Аз не споделям тези опасения. Не виждам причина да се очаква подобно решение", заяви Майстер пред журналисти.
Според него изявлението на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Вим Дуизенберг също показва, че не се предвижда продажба на злато.
На втората пресконференция на ЕЦБ Дуизенберг обяви, че банката ще държи 15% от резервите си в злато, а всички валутни резерви на националните банки ще преминат под контрола на ЕЦБ в края на годината.
Майстер допълни, че решението на ЕЦБ да запази 15% от резервите си в злато е положителен ход и отразява вярата в ценния метал.
Алжир намали производството на петрол.
Алжир обяви, че е намалил производството на петрол с 30 хиляди барела дневно от началото на юли в съответствие с решенията на ОПЕК, без да уточни кои рафинерии и договори ще бъдат засегнати от това решение. Африканската държава, членка на ОПЕК, съкрати производството с 50 хиляди барела на ден на 1 април като част от усилията на организацията за намаляване на излишъка от петрол на световните пазари, потвърдени от постигнатото споразумение през март за ограничаване на производството с 1.6-2 милиона барела дневно. Алжир произвежда средно 800 хиляди барела на ден.
Русия може да наложи мито на захарта.
Русия може да наложи вносно мито от 75% за нерафинираната захар и 45% за рафинираната от 25 юли до 1 януари 1999 г., за да защити националните производители, съобщи представител на Министерството на промишлеността и търговията. Правителството е подготвило решение, което ще бъде прието, след като бъдат изслушани всички заинтересовани страни. Източник от министерството съобщи, че съществува сериозно препятствие за приемането на постановлението, защото Министерството на финансите не е убедено, че подобни мерки са необходими. В момента вносното мито на рафинирана захар е 25%, а за нерафинирана - 1%.
Цените на медта и алуминия продължават да падат.
Цените на медта достигнаха 12-годишен минимум по време на търговете на лондонската метална борса, а алуминият падна до най-ниското ниво от последните четири години и половина. Тримесечният договор за мед се продаваше на сутрешната сесия за 1590 долара, с 15 долара по-малко от сряда. Търговците заявиха, че изгледите за основните метали не са добри и пазарът е загрижен за финансовите проблеми в Азия. Повечето метали последваха медта в падането с изключение на оловото, което увеличи цената си с 4 долара.
Моментът на осчетоводяването на разхода определя размера на данъка
Разполагаме с фактура за автомобилни гуми, купени през миналата година, но фактурата е получена през 1998 г. Може ли сега да се осребри фактурата и трябва ли да се удържи 20% еднократен данък?
Цветана Стоилова, София.
Ако разходът е осчетоводен преди подаването на годишната данъчна декларация, същият не се облага с данък. Ако разходът е осчетоводен след подаването на годишната данъчна декларация през 1998 г., се дължи данък при източника и се регулира по реда на чл.23, ал.2, т.15 от ЗКПО.
Истилиян Симеонов, главен данъчен експерт в отдел "Облагане на доходи и печалби" към Главно управление на данъчната администрация.
Държавен вестник
Брой 77 от 7 юли 1998 г. Срокове
Търговски интерес покачва цените на наемите
Продължава засиленият интерес към наемането на търговски площи и офиси в страната. В централните части на градовете и по-големите търговски улици наемите в края на юни са се увеличили спрямо началото на април с 10 до 30%, което намалява срока им за откупуване от 10 на 7- 8 години. На места в София цените на предлаганите за отдаване под наем магазини гонят цените на някои западноевропейски столици. Предлагат се както напълно оборудвани магазини, кафенета и ресторанти, така и апартаменти на партерни етажи с уговорка, че биха могли да се пригодят за търговски цели. Хубаво е, че хората са започнали да се ориентират какво точно искат да бъде предназначението на имотите, които отдават под наем. Някои от собствениците на търговски площи направо подхождат с предложение "давам под наем магазин за продажба на алкохол и цигари" или "само за хранителни стоки". Поради факта, че през последните месеци всяко едно помещение се трансформираше в магазин или кафене, за да избегнат конфузни ситуации, хората започнаха да правят уточнения от сорта "отдавам под наем гараж - за кола".
Средната офертна наемна цена на апартаментите в София, предлагани за офиси, в момента е 4 долара за кв.м, като в началото на годината тя беше 2.5-3 долара за кв.м на месец. Търсят се предимно големи помещения над 100 кв.м в централната част на столицата, за които наемът на кв.м достига до 10 долара. Пак в центъра, но с квадратура до 70 кв.м цената е от 4 до 6 долара на кв.м. След бул. "Витоша" и бул. "Васил Левски", както и офисите около НДК, които открай време са едни от най-скъпите, в момента поради засиления интерес от страна на фирмите нагоре вървят цените в района около Докторската градинка. От един до 1.5 долара на кв.м може да се наеме помещение за офис в кварталите "Младост", "Дианабад", "Дружба" или "Люлин". Продажната цена на предлаганите апартаменти в София за офиси в момента е 450 долара за кв.м. Цената се покачва вече не толкова от месторазположението, а от големината и разпределението на вътрешните пространства на апартамента.
Средната цена на предлаганите в София помещения за търговия е 9 долара на кв.м. Повечето от магазините в централната част на града, които се предлагат под наем, са основно ремонтирани от предишни наематели и това дава основание на собствениците да обявяват по-висок наем - от 20 до 30 долара на кв.м. За помещенията, които тепърва трябва да се пригодят за търговия, наемът е между 10 и 15 долара за кв.м. Малките магазинчета до 30 кв.м са предпочитани от търговците и са със сравнително ниска наемна цена. В зависимост от квартала, инфраструктурата и социалния статус на живущите в района такова помещение може да се наеме от 5 до 10 долара на кв.м. Средната продажна цена на търговските помещения в София е 530 долара на кв.м, като в центъра тя достига 720 долара за квадрат, а в кварталите се понижава до 250 долара за кв.м.
Във вилните зони около столицата се предлагат под наем къщи, чиито цени звучат главозамайващо. В Бистрица например за къща с разгърната площ между 200 и 500 кв.м и всички екстри - пълно обзавеждане, локално отопление, телефон, алармена инсталация, климатик и сауна, месечният наем, офериран от собствениците, варира от 2000 до 4000 долара. Приблизително в същия диапазон се движат и цените на предлаганите под наем къщи в Бояна и Банкя, разполагащи със същия набор от луксове.
Покачване на цените се наблюдава и при отдаваните под наем апартаменти. Средната цена на предлаганите под наем едностайни жилища в столицата е 100 долара на месец, 160 долара са двустайните апартаменти. В началото на годината техните офертни цени бяха съответно 80 и 135 долара. Най-голямо е търсенето на малки жилища и това е причината за по-значимото покачване на цените при тях. В централната част на София и по-престижните райони наемите на едностайни апартаменти се движат от 100 до 150 долара, в кварталите "Младост", "Дружба" и "Люлин" от 60 до 100 долара за месец, а в по-непривлекателните - "Овча купел", "Орландовци" и "Обеля", от 50 до 70 долара.
Засиленият интерес към наемането на недвижими имоти, което доведе до увеличаване на цените на наемите, обаче не оказва влияние на продажните цени. От началото на годината те са сравнително стабилни, а практиката показва, че факторът търсене-предлагане им влияе единствено еднопосочно - при засилен интерес цените се покачват, но при липсата на такъв рядко се връщат на старите си нива. Средната цена на предлаганите за продажба жилища в столицата с леки колебания от началото на годината се е закрепила на 250-260 долара на кв.м. Най-предлагани продължават да бъдат двустайните жилища и техните цени в момента се покриват с платежоспособното търсене, което е около 15 000 долара. Леко понижение на цените се наблюдава в квартал "Лозенец", където средната цена на предлаганите за продажба жилища в момента е 380 долара за кв.м, като през месец април тя беше около 420 долара за кв.м. В централната част на София средната цена на квадратен метър застроена площ е 390 долара. От кварталите, славещи се с добър имидж, като най-скъп се очертава "Яворов" със средна офертна цена на кв.м от 410 долара, сред него се подреждат "Изток" и "Иван Вазов", където цената на кв.м е 390 долара.
Половината от данък сгради се плаща до 31 август
Срокът за плащане на първата вноска от годишния размер на данъка върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци да се удължи до 31 август, прие Народното събрание през изминалата седмица. Промяната се прави в Закона за местните данъци и такси. Отстъпката от 5% от данъка при заплащане на целия му размер и на таксата остава да важи и за новия срок. Данъчните служби съветват гражданите сами да проверяват дали е определен дължимият данък, в случай че искат да се възползват от възможната отстъпка, тъй като съществува реална възможност в някои райони съобщенията за размера на данъка да не бъдат разпратени и до края на август. Личната проверка не е задължение на данъкоплатците, което означава, че спокойно може да се изчака данъчните да изпратят съобщението. По сега действащия закон само за тази година вноските трябваше да се правят 50% до 30 юни и по 25% от данъка до 30 септември и до 30 ноември. Принципно данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември. При новото положение годишният размер на данъка може да се внесе на две равни вноски. Удължаването на срока се наложи поради невъзможността данъчните служби да разпратят съобщения с дължимия данък. В тези съобщения трябва да фигурира и определената такса за битови отпадъци, която се изчислява от съответната община. Данъкът се плаща в данъчната служба по местонахождението на имота или по банков път. Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Плащането може да става освен на каса в данъчната служба по пощата и по банков път, за които ще е необходимо да се заплатят такси за банков и пощенски превод. Данъкоплатците няма да бъдат глобявани за неплащане до 30 юни, тъй като причината за неизпълнението е в действията на данъчните служби.
С промяна в Закона за облагане доходите на физическите лица се даде срок до 15 юли на извършващите таксиметрова дейност независимо от годишния оборот за предходната година и от осъществяването и на други дейности да декларират дейността, която подлежи на облагане с еднократен годишен патентен данък. Транспортните фирми с годишен оборот над 75 млн. лв., които не са направили авансови вноски по реда на чл.56 от Закона за корпоративното подоходно облагане, уравняват вноските по посочения в същия закон ред до 15 юли 1998 г. Борбата с фалшификатите започва от производителя
Ментетата са чиста проба кражба на интелектуална собственост и въвеждане на потребителя в заблуждение. Ментето е не само лошокачествен продукт, а и продукт, нарушаващ чужди, най-вече маркови, права.
В борбата с фалшивите изделия първостепенна роля все пак се отрежда на производителя на оригиналния продукт. Сега засега той само констатира факта на нарушението и като че ли чака някой друг да му свърши работата. Когато е поставил под правна закрила същината на своя продукт, формата, маркировката и опаковката, производителят има възможност да се опре на съответните закони за закрила на индустриалната собственост. С простата регистрация на марката в Патентното ведомство не се изчерпват грижите за нея. Притежателите трябва да прилагат и превантивни мерки за опазване на марките си през целия срок на тяхното действие. Какви действия могат да предприемат?
Вътрешните изисквания за работа във фирмата например трябва да бъдат такива, че да се препятства кражбата и предаването на трети лица на фирмена документация, ноу-хау, каквито и да било знания и информация за производствената технология, опаковки, етикети и средствата за тяхното производство. Тези изисквания и последиците от нарушаването им следва да бъдат вписвани в трудовите договори, които фирмата сключва със своите работници и служители.
Пазарът трябва да се наблюдава и бързо да се реагира на всяко нарушение на правата на притежателя на марка или патент. Всяко забавено реагиране срещу констатирано менте означава съгласие то да съществува наред с оригиналния продукт. Производителят на оригиналния продукт има възможност да реагира въз основа на чл.52 от Закона за търговските марки и промишлените образци и да поиска конфискация на изделието. В зависимост от случая той би могъл да се позове и на Закона за защита на конкуренцията. Освен това и по съдебен ред той може да изиска установяване на факта на нарушаването на неговите права върху индустриална собственост и обезщетяване за нанесените му вреди.
Най-малкото, което следва да се направи като начало, е засегнатият притежател на патенти или марки да сезира писмено нарушителя за извършваното от него нарушение и да изиска прекратяване на нарушението и унищожаване на средствата за това. Такъв подход дава добър резултат, като понякога конфликтът може да бъде уреден, без да се прибягва до административни или съдебни процедури. В моята практика така беше уреден конфликтът, възникнал преди няколко години между "Филипс" и българска фирма, произвеждаща телевизори с части, закупувани от "Филипс". В този случай българската фирма в желанието си да се представи авторитетно на пазара, като производител на телевизори с оригинални части от "Филипс", беше използвала регистрираната марка на "Филипс", което предизвика въпросното сезиране. Всички маркировки и опаковки бяха унищожени, при което българската фирма реализира значителни загуби, като по този начин заплати за своята некомпетентност.
Добре е също да се наблюдават текущо регистриращите се марки. Това е подход, прилаган в страните с традиционна пазарна икономика, който заслужава особено внимание. С помощта на този подход се разкриват марките, които могат да въведат в заблуждение потребителя относно произхода на стоката. В случая не става въпрос за стока менте, а за доближаване до марката с цел извличане на изгода от нейната известност и реноме. Един пример от моята практика ми припомня как американска фирма бе информирала израелска компания за регистрация от българска фирма на марка, сходна с вече регистрираната у нас марка на израелската компания. Този подход, най-общо определен като "абонаментно наблюдение на правата", все още не е развит у нас и бъдещето му ще зависи от пазарната зрялост на българските фирми и бизнесмени.
Как да защитим търговската си марка
Откровената имитация на чужди стоки става все по-масова. Производители и вносители сякаш се надпреварват да подмамват купувачи с изделия, носещи или навяващи асоциации с реномирани марки, но далеч от оригинала. Как се защитават правата върху търговската марка?
Възможностите са три - по реда на Гражданския процесуален кодекс (пред съда), по Закона за търговските марки и промишлените образци (ЗТМПО) и по Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Ако потърпевшият потърси защита по реда на ЗТМПО, ползата за него е в евентуалната конфискация на стоките от нарушителя. Ако потърси защита по реда на ЗЗК, може да постигне парична санкция за нарушителя. А ако се обърне към съда, може да получи обезщетения за претърпени вреди, пропуснати ползи и т.н. Засегнатият може да търси правата си в трите посоки едновременно.
Според Закона за търговските марки и промишлените образци (в сила от 1968 г.) родни или вносни стоки, носещи незаконно чужда търговска марка, се конфискуват в полза на държавата. Същата съдба очаква стоки, които имитират чужд промишлен образец (външния вид на изделието). "Към марките за услуги не може да се приложи мярката отнемане в полза на държавата. В този случай засегнатият може да търси правата си по съдебен ред", уточнява Щиряна Вълчанова, юрист, държавен експерт в отдел "Спорове" на Патентното ведомство. Търговската марка трябва да е регистрирана у нас или да се ползва от международната регистрация на марки, действащи на територията на страната. Това е задължителното предварително условие, за да се търсят права по този закон. Ако то е налице, потърпевшият подава молба в Патентното ведомство на страната. В свободен текст той посочва местата, където се предлага стоката, носеща търговската марка, на която е притежател. Задължение на ощетения е да представи доказателства за нарушението. Той плаща такса в Патентното ведомство от 300 000 лв., когато са нарушени права върху търговска марка, или от 140 000 лв., когато става въпрос за откраднат промишлен образец.
След депозирането на молбата се анализират приложените доказателства. Законът забранява както безогледната имитация "едно към едно", така и употребата на марки, които не се отличават съществено от вече регистрираните. Експерти на Патентното ведомство заедно с полицаи отиват на мястото (местата), посочено от ощетения. Изготвя се акт, помещението се запечатва. Нарушителят може да възрази в тридневен срок пред Патентното ведомство. Председателят на Патентното ведомство издава наказателно постановление. То подлежи на обжалване по съдебен ред в седемдневен срок. Следва конфискацията. "Съдбата на отнетите в полза на държавата стоки не е в наши ръце, коментира Щиряна Вълчанова. Обикновено това е работа на местните власти. Стоките може да бъдат изцяло унищожени. Възможно е откраднатата търговска марка да се заличи върху изделията и те да бъдат продадени на по-ниски цени. Допуска се и преработване на конфискуваните предмети."
Процедурата с отнемането на стоки се прилага доста често в последните години. Според потърпевши тя е ефикасна, защото е сравнително бърза. "С нея обаче се отстраняват последиците, но не се премахва актът на нарушението. Стоките се изземват само на местата, посочени от потърпевшия. Това не обхваща цялата търговска или дистрибуторска мрежа в страната. Няма гаранции, че нарушителят ще спре да използва чуждата търговска марка. Не съществуват ограничения колко пъти ощетеният може да сезира Патентното ведомство и да поиска отнемане на стоките в полза на държавата. Единствено съдът може да нареди да се прекрати изцяло нарушението. Само в този случай потърпевшият може да защити напълно правата си", обобщава Щиряна Вълчанова.
Законът за защита на конкуренцията също дава възможност на ощетените да потърсят справедливост. Той забранява използването на търговска марка или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или на потребителите. Потърпевшите могат да търсят възмездие и като се опрат на по-широката трактовка на текст от закона, който забранява "предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производството, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата".
Лицето, чиито интереси са засегнати, трябва да подаде молба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според закона документът трябва да съдържа името, единния граждански номер и данни за съдебната регистрация на молителя и на лицето, срещу което е оплакването. Необходимо е да се посочат седалището и адресът на управление, да се уточни в какво се състои искането и да се изложат обстоятелствата, на които се основава молбата. Потърпевшият трябва да приложи доказателства в подкрепа на твърденията си. Ако документът не отговаря на тези изисквания, на лицето се изпраща съобщение да отстрани в седемдневен срок пропуските. Ако не го направи, комисията няма да разгледа молбата му, е записано в закона.
Решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което се установява нарушението, е задължително за гражданския съд. Комисията може да налага имуществена санкция на предприятия в размер от 5 до 300 млн. лв. При повторно нарушение размерът на наказанието може да достигне от 100 до 500 млн. лв. Физическите лица се наказват с глоба в размер от 1 до 10 млн. лв. (ако деянието не съставлява престъпление). При повторно нарушение виновното лице може да отнесе глоба в размер от 2 до 20 млн. лв. Нарушителят може да обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд.
Потърпевшият може да предяви съдебен иск за обезщетение по реда на Гражданския процесуален кодекс, т.е. пред съда. Тази процедура е независима от процедурата по Закона за защита на конкуренцията.
Потърпевши.
Елка Иванова - съдружник в "ХИМИРЕКС" ООД - София:
Произвеждаме перилни и почистващи препарати. Защитили сме в Патентното ведомство четири търговски марки на наши продукти. Най-масово имитират праха ни за пране "АТИ" и препарата за миене на съдове "ГЛАС". Върху нашите кутии с "АТИ" има холограма на Федерацията на потребителите, която още не са успели да възпроизведат. Когато открием ментета на наши изделия, се обръщаме към патентен представител и той води битката срещу фалшификаторите от наше име. Но тези битки са много трудни.
Димитър Герчев, управител на "ДИСИ" ООД - Шумен:
Произвеждаме препарати и козметика под марката "NO VEX". Масово имитират продуктите ни, особено препарата за миене на съдове "NO VEX". Сигнализирали сме и КЗК, и ХЕИ, и регионалните полицейски управления. Но фалшификаторите все повече се усъвършенстват. Имитират и оригиналната ни бутилка, и етикета, и нашия щрих код. Много трудно е да санкционираш производители на ментета. По правило те работят без фактури, без документи и е трудно да уловиш следите им. Търговската марка "NO VEX" е защитена в Патентното ведомство, но не и бутилката на препарата за миене на съдове. Твърдят, че е типова, а тя е наша собствена разработка.
Д-р Михаил Чукчуков, зам. генерален директор на "ЛЕСКОПЛАСТ '96" ООД - София:
Произвеждаме препарати за дезинфекция, дезинсекция (унищожаване на вредни насекоми) и деритация (унищожаване на вредни гризачи). Разработките са изцяло наши и не отстъпват пред най-добрите световни образци. Много управители на аптеки не се интересуват какъв препарат получават. Обяснението е, че имат сключен договор с фирма доставчик, на която се доверяват изцяло. Смея да твърдя, че аптеките са пълни с ментета. Крадат ни рецептурите, правят същите препарати под друго име. Въпросът е поне да го правят така както трябва. Знам си добре правата като производител, но нищо не може да ни спаси. Нашите препарати са минали през всички изпитания - през съответни институти и комисии, имат санитарни разрешителни и т.н. Пътят е ужасно трънлив. И изведнъж виждаш на пазара нещо, което се продава на половин цена. Е, как да се боря?
