Това води до формиране на невярна представа за опорочена процедура при извършването на класацията, което е изключително некоректно спрямо читателите на вестника. Публикацията хвърля неоснователни съмнения върху работата на членовете на изборната комисия, без авторът й да се позовава на конкретни факти. Това прави подозрителен опита на г-жа Александрова да представи пред обществеността избрания агент в лицето на "Кредит Суиз фърст банк", като му припише ролята на несигурна институция с липса на консултантски опит у нас. Длъжни сме да отбележим, че избраният от комисията приватизационен агент се нарежда сред най-мощните финансово-кредитни институции и това бе успешно демонстрирано от банката на проведеното в Агенцията за приватизация интервю.
Ръководството на Комитета по енергетика не може да приеме и твърдението, че "именно Председателят на КЕ Иван Шиляшки е довел "Кредит Суиз" и е лобирал директно за нея". Подобни инсинуации, неподплатени с никакви факти, граничат с клевета и са недопустими за сериозно издание като в."Капитал". Още повече че г-жа Александрова имаше възможността да зададе всичките си въпроси по приватизационния посредник на ръководството на комитета и на тях бе отговорено изчерпателно. С голямо огорчение констатираме, че в статията не е поместен нито ред от дългия ни разговор с г-жа Александрова. Това навежда ръководството на Комитета по енергетика на мисълта, че в статията е направен опит факти и сведения да бъдат свързани по определено непочтен начин с цел да се дискредитира както избраният инвестиционен посредник, така и действията на членовете на комисията по избора му. Обиден е опитът на авторката да избяга от пряка отговорност заради неверните си твърдения, като ги приписва на анонимни "енергийни експерти". Като отговорно ръководство на един важен за страната отрасъл считаме, че подобни статии петнят моралния облик на българската журналистика и са недопустими за издания с доказан авторитет като в. "Капитал".
Надяваме се, че за в бъдеще авторката на статиите за енергетиката ще се обръща директно за информация към отговорните за отрасъла ръководители и няма да се поддава на неаргументирани твърдения от съмнителни източници.
С уважение: Ръководството на КЕ.
Лингвистични вариации на тема външна политика
В началото на седмицата политологът Огнян Минчев нарече Шенген в интервю пред вестник "Сега" срам за Европа. Формално погледнато, в това няма нищо ново, особено за страните, останали извън бариерата на западния свят. Тонът на изявлението обаче събуди доста страсти.
По време на среща на заместник-министъра на външните работи Антоанета Приматарова с посланиците на Австрия, Германия и Великобритания нашата дипломатка е настоявала трите държави да положат повече усилия за изваждането ни от негативния списък. Немският посланик Метцгер обаче дипломатично намекнал, че ако пред посолството на Берлин се заформят протести срещу визовия режим, страната му може да закрие консулството си у нас. Разменените реплики биха минали като поредното недоразумение в българската външна политика, ако не изваждаха наяве проблема с липсата на ясни послания от България, които да не карат западните дипломати да гледат с недоумение някои наши инициативи.
Преди две седмици на икономическия форум в Залцбург премиерът Иван Костов се опита да промени безличното поведение на София пред света. Министър-председателят заяви в разрез с темата "Европейското разширяване - дирижиране на плавно навлизане в европейския век", че неговият анализ не показва плавно навлизане в следващия век. После допълни, че политиката на 15-те е по-скоро реакция на събитията.
Всичко това би било относително ясна и твърда позиция, ако премиерът не беше забравил постулата от синята академия в Боровец за необходимостта от европоведение и не бе вкарал малко и от другият език - не този за пред евросъюза. Изявлението, че режим от рода на Милошевич и Лукашенко е единствената алтернатива пред страната, ако България не бъде бързо интегрирана в ЕС, е нов тон в общуването ни с Европа. Рискът е, че то едва ли създава добър имидж за балканската ни държава. По-скоро България ще се запомни със смяната на курса към по-агресивно поведение към чиновниците в Брюксел.
Пак в Залцбург премиерът си пожела по-ясна перспектива пред своето поколение, за да не се демотивира то. Отговорът дойде още следващата седмица, когато на заседание на Съвместния парламентарен комитет България - ЕС евродепутат попита Иван Костов как София може да мотивира Брюксел.
От момента, в който СДС пое властта, политиката на новата българска дипломация бе насочена по-скоро към правенето на добро впечатление. Дори становището на Европейската комисия от юли месец миналата година бе посрещнато с думите, че то отразява вярно обстановката в България. С него на практика се отрязваха шансовете ни да започнем преговори за членство в евросъюза с първата вълна. С подобен род изявления бяха посрещнати и решенията на Европейския съвет в Люксембург от миналата година, който узакони разделението на източноевропейските страни на две групи. Тогава Надежда Михайлова заяви, че "в оценката няма негативи, а носи характера на препоръка".
След завръщането си от семинара в Залцбург вицепремиерът Божков заяви, че на България се гледа като на сбъднатото чудо. Посланията, които идват от страна на 15-те, обаче не престават да наблягат на бавната приватизация, зациклянето в структурната реформа, липсата на стратегия за енергийния сектор и т.н. Тези критики станаха вече тривиални, но в последно време към тях се прибавиха и обвинения в нарушение на демократичните процедури - опит за контрол над медиите и местното самоуправление. По традиция те бяха отхвърлени като неоснователни, но всъщност не това е проблемът, след като в Брюксел се е създало впечатлението, че нещо куца.
И явно той е свързан с разбирането, че "прекалено много започнаха да искат господата от Европа и прекалено малко да дават" (Огнян Минчев). Новата стратегия в отношенията с лошата Европа бе демонстрирана в началото на седмицата по време на срещата на представителите на Европейската комисия (ЕК) в София със зам. външния министър Приматарова. Тя обвинява ЕК, че е авторитарна, защото е отказала да одобри проектите на българското правителство по програмата ФАР. Наложило се на българската дипломатка да бъде напомнено, че Полша изобщо се е отказала от парите по ФАР, тъй като Варшава е предпочела сама да контролира процеса по присъединяването си към евросъюза. Неприятно впечатление на евроекспертите направила и причината за отказа от проекта Фондация "Развитие на гражданското общество" - това било неправителствена организация и правителството не можело да контролира "целесъобразното" използване на средствата.
На редовното заседание на НИС на СДС във вторник Иван Костов заяви, че отпадането ни от шенгенския списък изцяло зависи от свършената работа у нас. "В крайна сметка, като приключим всичко това, аз като министър-председател ще имам очите да кажа: "Извадете България от списъка. " Преди отпътуването си за Брюксел пък президентът каза, че разговорите му с председателя на Европейската комисия Жак Сантер няма да бъдат лесни и не бива да се очаква непосредствен резултат. Сантер е потвърдил, че при разширяването на евросъюза няма да има дискриминация между кандидатстващите страни. Това заявление трябва да разсее казаното от външния министър на Австрия Волфганг Шюсел, че новоприетите страни дълго ще имат ограничения за свободно движение и право на работа сред 15-те. Въпреки всичко не е лошо родната дипломация да направи справка с предварителната програма за австрийското председателство на ЕС. В нея има много повече точки, касаещи отношенията на съюза с Африка и Латинска Америка, отколкото кандидатстващите за евросъюза страни. Самият Шюсел няма да направи посещение в държавите, останали във втората група. Той ще бъде заместен от г-жа Фереро-Валднер, секретар по европейските въпроси в Австрия, чиито разговори в София ще бъдат в рамките само на няколко часа в петък.
В този смисъл модификацията на езика, с който българската дипломация борави в отношенията си с Европа, е доста необходима. Това обаче идва ли е достатъчно, за да "мотивира" Брюксел, след като все още липсват ясно формулирани цели във външната ни политика. Това позволява във всяка промяна на тона да се търси някакво изключително събитие - eвролевицата да подозира появата на евроскептицизъм, БСП - естествено неадекватна политика. Продължителният спор дали да затворим АЕЦ "Козлодуй", което макар и временно може да е полезно за страната, не представя България в особено благоприятна светлина пред евросъюза. Поисканият от премиера Костов диалог по въпросите на евроинтеграцията по време на съвместния парламентарен комитет е крайно необходим, за да не се повтори в края на годината ситуацията от миналата - "новото правителство декларира, че ще положи усилия в тази насока".
Конференцията на сините - "7 up"
"Ще предложим на Националния съвет нова формула за провеждането на конференцията през октомври, модел, по който протичат конференциите на християндемократическите партии", обяви лидерът на СДС Иван Костов. (Националният изпълнителен съвет - НИС, на СДС се събира всеки вторник на редовно заседание, но по-дългосрочните решения, които не са от оперативен порядък, се взимат от Националния съвет, в който влизат сините депутати, кметове, областни управители, министри - б.а.) Съвсем скоро разширеното ръководство на СДС ще трябва да се произнесе дали работата на междинния форум на бившата коалиция да премине в предварително избрани комисии. Всяка от седемте комисии, които предлага "Раковски" 134, включва по 39 души - депутати, министри и представители на регионите. Групите ще бъдат профилирани така, че да покриват основните политически и организационни приоритети на управляващата партия. "Шапката" на СДС предлага Йордан Соколов да оглави комисията по парламентарна дейност, министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев да ръководи работата на комисията по външна политика. Информационната политика сините ще бистрят в комисия с водещ Надежда Михайлова, шеф на МВнР. Екатерина Михайлова, председател на сините депутати, ще насочва дискусията в комисията по вътрешна политика, главният секретар на СДС Христо Бисеров ще дирижира обсъждането по темата партийно строителство и промяна в устава. Комисията по икономическата и социалната политика е поверена на вицепремиера Александър Божков, а колегата му Евгений Бакърджиев по време на конференцията ще се върне в кампанийното си амплоа като шеф на комисията по изборната стратегия и подготовката на местните избори. Това ще е и единственият "кръжок" от форума, който ще има 43 членове.
Комисиите най-вероятно ще започнат работа през септември, като националната конференция ще бъде пикът на обсъжданията, по думите на Христо Бисеров. Технологично разнородните дебати и проекторешения ще отнемат на всяка комисия по час, час и половина. Окончателната формулировка остава "за домашно" на пълния състав (към 3500 души) на националната конференция.
Делегати по устав са съставите на НИС, Националния съвет, Контролния съвет. На 17 и 18 октомври в НДК ще присъстват и целокупните общински и регионални ръководства на сините, покани се пишат и за хора от държавната администрация.
"СДС се нуждае от по-детайлен устав, в който да са описани правата и задълженията на активистите", заяви Христо Бисеров. Освен това управляващите ще трябва да смажат с правила новата партийна машина, като разпределят задачите "по важност и компетентност".
Като джакпот за националната конференция отдавна чака въпросът с присъдружните формации. Октомврийският форум ще рамкира отговорностите на политическите "клонове" на СДС и вероятно ще определи броя на членовете, необходими за организационното тяло на съюза.
Ударението на конференцията ще падне върху изкусуряването на механизма за издигане на кметските кандидатури - сините отдавна посочиха като най-близката си цел спечелването на местните избори.
Премиерът Костов съобщи, че на националната конференция освен работата в седемте групи ще текат и кулоарни дискусии по проблемите на малцинствата, демографските въпроси, църквата, бъдещето на армията, жените в управлението, журналистите в парламента, съдбата на в. "Демокрация".
Поправката "Стойчев" в НК отпада, задава се поправка "Миланова"
Нещо като имунитет за шефовете в БНБ обсъждат юридическите експерти на централната банка, съобщиха източници от СДС. Правните специалисти на Светослав Гаврийски разработват проект за промяна в Закона за БНБ, с който ще направят управителя на хазната и неговите заместници почти недосегаеми за прокурорите. Ако парламентът одобри предложението, наказателно преследване срещу шефа на БНБ и подуправителите ще може да се възбужда само със съгласието на Народното събрание. Когато парламентът не заседава, разрешение ще може да издаде и неговият председател. Подобна формулировка в Закона за МВР се опита да прокара и вътрешният министър Богомил Бонев. Конституционният съд обаче отмени изискването МВР-офицерите да се разследват единствено когато министърът разреши това.
Законотворците на централната банка обаче няма да спрат дотук, твърдят източници от синята парламентарна група. С друга поправка в Закона за БНБ те ще се опитат да прекратят всички предварителни производства срещу управители и подуправители на централната банка, които са образувани досега. В момента следствено дело от този тип има само срещу подуправителката на БНБ Емилия Миланова. Тя попадна във фокуса на Главна прокуратура покрай фалита на Капиталбанк, която е един от основните кредитори на близкия до властта бизнесмен Красимир Стойчев. Ако това стане, ще се погазят поне два основни принципа на правото - че закон не трябва да се въвежда със задна дата и че нормативен акт не може да отменя решение на съдебен орган.
За сметка на това мнозинството даде на заден ход по така наречената поправка Красимир Стойчев. Депутатите от правната комисия не подкрепиха предложението за промяна на чл. 227б от Наказателния кодекс. Според този текст от закона шеф на търговско дружество може да отиде до една година в затвора, ако не започне процедура по фалита на фирмата си 15 дни след като спре плащанията си по свой борч. Точно по тази разпоредба Красимир Стойчев е следствен за необезпечени борчове към Капиталбанк на стойност около 12.5 милиарда лева. Депутатът от СДС Велислав Величков изтегли предложението за ремонт на 227б с аргумента, че "по този текст се водят следствията срещу много кредитни милионери".
Депутатите от правната комисия одобриха за второ четене и по-строги наказания за онези, които извършват финансови операции с мръсни пари или сделки с имущество, придобито чрез престъпление. Наказанието в тези случаи е до 5 години затвор и глоба от 3 до 5 милиона лева. Когато случаят е особено тежък и нечистите средства са в особено големи размери, извършителят ще попада зад решетките за срок от 3 до 8 години и ще трябва да плати между 10 и 30 милиона лева. Народните избраници отхвърлиха идеята предметът на престъплението да се конфискува в полза на държавата, дори да не е собственост на престъпника.
Общото между България и Турция е далечната Европа
Посещенията на турския министър-председател Месут Йълмаз вече станаха традиционни за дипломатическия пейзаж на София, а днешната му визита не бе отменена дори след претърпяната в Македония преди три дни катастрофа. Всъщност еднодневният воаяж до голяма степен е протоколен - подписването на споразумение за свободна търговия между двете страни и присъствието на Йълмаз при откриването на банковия офис на "Зираат банкасъ". Символичният акт, заедно с придружаващите турския премиер министри - на икономиката Ъшън Челеби, на енергетиката и ресурсите Джумхур Ершюмер, обаче показва намеренията на Анкара сериозно да се ангажира с навлизането на българския пазар. Към срещата се присъедини и румънският премиер Раду Василе, за да потвърди, че Букурещ също разчита на икономическата ос.
Иначе тристранната среща по традиция обсъждаше интегрирането на региона към НАТО и ЕС - тема естествена, след като и трите страни са еднакво далеч от присъединяването си към западноевропейските организации.
Приемането на споразумение за свободна търговия бе една от първите договорености между Костов и Йълмаз преди половин година. За разлика от присъединяването ни към ЦЕФТА търговското споразумение между България и Турция бе прието доста бързо. Причината е, че и двете страни нямат голяма перспектива за интеграция в ЕС. Анкара е асоциирана към евросъюза от средата на 60-те, но до момента се e придвижила само до митнически съюз. За България хоризонтът е още по-неясен - някъде в следващото хилядолетие.
Зоната за свободна търговия до голяма степен ще отпуши легалния внос на турски стоки, които обаче ще се конкурират с гръцките. До момента Гърция имаше относително предимство, тъй като по споразумението за асоцииране на България към ЕС нашата страна имаше задължението да намали митата си към членките на евросъюза. При априлската визита в София на гръцкия премиер Костас Симитис за единствено препятствие пред новите гръцки инвестиции бяха посочени неуредиците по договора за взаимна защита на инвестициите между Атина и София. Костов и Симитис договориха работна група, която трябваше да изглади противоречията между двете страни, но засега няма яснота какво точно е свършено.
След като не успя да се класира за преговорите с Европейския съюз, Анкара сериозно погледна към северните си съседи. Турция вече има влязло в сила споразумение за свободна търговия с Румъния, а на срещата между президентите Демирел, Константинеску и Стоянов в Анталия бе предложено изграждането и на тристранна зона. Демирел дори се ангажира с инвестиции във втори мост над Дунав, което дотогава бе приоритет на Гърция, която обещаваше помощ от евросъюза. Поради ниската ефективност на проекта обаче тя така и не дойде.
Транспортната инфраструктура обаче не бе единствената, която турската дипломация се опита да обсеби. Регионалните инициативи - от балканския корпус за бързо реагиране до споразумението за борба с организираната престъпност, също минаха под опеката на Анкара. Това накара елините да се съмняват в опит за формиране на нова ос, която да парира амбициите им за сериозно присъствие в Югоизточна Европа.
Факт е, че темите, които се обсъждат между Атина и София, обикновено са съсредоточени около проекта Бургас - Александруполис и втория мост на Дунав - въпроси, които в много малка степен зависят от двете страни. Засега единственият по-сериозен инвеститорски интерес, идващ от Гърция, е желанието, макар и индиректно изразено, за участие в приватизацията на БТК. Гръцката телекомуникационна компания ОТЕ, която има амбициите да стане регионален лидер, вече направи своята офертата. От месец февруари, когато това бе обявено от страна на Атина, няма заявен друг сериозен интерес.
Междувременно "икономизираната външна политика" с Турция тръгна с летящ старт. С изключение на разговорите по съвместните газови проекти, които носеха по-скоро политически характер, Анкара вече промоцира желанието си да инвестира в енергетиката, строителството на магистрали, създаването на смесени предприятия. Дори парламентарната делегация начело с Хикмет Четин предпочете да обсъжда турските инвестиции и общите инфраструктурни проекти пред проблема с интегрирането на турското малцинство у нас. Освен това бизнесмените от евроазийската държава започнаха да прилагат доста по-авангардни схеми от гръцките си конкуренти. Холдингът "Джейлан" предложи странна бартерна сделка - строеж на магистрали, които трябва да бъдат заплащани с електричество.
Енергетиката приближи Турция и България по особена начин. Югоизточната ни съседка е заинтересована от нарастването на износа на електричество от наша страна, тъй като изпитва перманентен недостиг на енергоресурси. Турски фирми вече предложиха да инвестират в конкретни проекти - каскадата "Горна Арда", "Доспат -Въча" на стойност над 220 милиона долара. Единственото противоречие между България и Турция е проектът "Син поток", за който така и не е ясно дали ще се осъществи. В същото време Гърция е един от негласните лидери на кампанията за закриването на АЕЦ "Козлодуй". Според наши енергийни специалисти причината за неотстъпчивостта на елините е в строящите се нови електроцентрали близо до нашата граница.
Възраждането на бартерните сделки припомни факта, че гръцките "бизнесмени" имаха сериозно предимство в авангардните схеми по времето на правителството на Виденов. Освен задокеанските пътувания на вицепремиера Евгений Бакърджиев, платени от скандалната фирма "Интраком", настъплението на Атина засега е замряло. За сметка на това с откриването на първия офис на "Зираат банкасъ" гръцкото предимство в банковата сфера ще започне да се стопява. Иван Костов направи силен жест към Месут Йълмаз, като обяви при срещата им в Слънчев бряг, че "Зираат банкасъ" е получила разрешение за банкова дейност преди още проблемът фактически да е бил разгледан от БНБ. Лицензът за турската банка бе интересен и заради това, че бе първият пробив в негласния мораториум, който БНБ е наложила за издаването на нови банкови разрешения. Това засили подозренията, че България е решила да свие отношенията с Гърция до разкриването на нови КПП.
Освен това се оказа, че Гърция е особено ревнива по отношение на регионалното сътрудничество в региона.
Относително затвореният характер на разговорите, които българската дипломация започна по инициатива за решаване на проблема в Косово, бе ловко използван от гръцката дипломация. По-опитният Симитис успя само с един ход - чрез изтичане на информация, да отнеме аванса на Надежда Михайлова. Атина се опита да размие инициативата, като предложи свой вариант - конференция на балканските страни, след което гръцкият външен министър успя да осъществи бърза совалка между Белград и Тирана. По-късно Гърция все пак се присъедини към инициативата на Михайлова, но едва след като контактната група пое изцяло в ръцете си координацията по усилията за решаването на косовския конфликт.
Въпреки подкрепата, която Симитис даде в София за спогодбата между България, Турция и Румъния за сътрудничество в борбата с организираната престъпност, до момента Атина не е дала ясни сигнали за присъединяването си към нея. Тази идея, заедно с балканския корпус за бързо реагиране, беше една от ключовите инициативи за стабилизирането на региона. Засега по тях обаче няма особен напредък поради противоречията между двете ни южни съседки.
В случая родната дипломация се опита да влезе в ролята на необходимия посредник между спорещи страни, но до момента ефект няма. По-важното е взаимното недоверие между Гърция и Турция да не се пренасе и върху България.
Процесът на преструктуриране трябва да завърши до края на 1999 г. Виктор Йоцов, и.д. директор на дирекция "Стратегически изследвания и прогнози" и началник на отдел "Изследвания и прогнози" в БНБ, пред в."Капитал"
Съвсем наскоро дирекция "Стратегически изследвания и прогнози" привърши анализ за първата година на паричния съвет. Какви са изводите?
- Предимствата са очевидни - финансова стабилизация, драстичен спад на инфлацията, дори и под предварителните очаквания. В бюджета беше заложена 16%, после се коригира към 11%, а сега дори може да се мисли за инфлация около 10%. Що се отнася до валутния курс - напрежение няма нито на валутния пазар, нито се очакват сътресения сред населението. Появяващите се тук-там слухове за девалвация на лева считаме за абсолютно несериозни. Те по-скоро са продиктувани от желание за покриване на създадени загуби чрез движение на валутния курс, а не от икономическа необходимост. Изследванията ни показват, че независимо от теоретичната постановка реалното надценяване на валутния курс обезателно води до стагнация в износа, съответно до повишаване на дефицита по търговското салдо, в условията на България тази зависимост не се проявява в чист вид. Това се дължи главно на високата вносна компонента на износа, тоест, когато имаме надценен лев, това позволява на производителите при равни други условия да съкратят разходите си и съответно да увеличат дори износа, а не както е в класическия случай - да го намалят. В анализа бяха използвани иконометрични техники за това и се показа, че споменатите класически зависимости не се проявяват в България. Тъй че очакваме през тази година търговското салдо да се запази положително, а за следващите години е възможно то да бъде отрицателно, но в много умерени рамки - вероятно до около 1% от БВП. Причината именно е, че надценяването на лева няма да подейства толкова силно върху износа.
Как повлия валутният съвет на банковия сектор?
- Банковият сектор се стабилизира. Това също е безспорен факт. Повиши се изключително много ликвидността, капиталовата адекватност също се повиши много в сравнение с периода преди въвеждането на паричния съвет. Проблемът тук все още е, че банките не са много склонни да отпускат кредити.
Не е ли меко казано?
- Във всеки случай причината не е в липса на ресурс. Аналитичните звена на банките, с които сме разговаряли, изтъкват като основна причина липсата на качествени проекти.
А не смятате ли, че самите банкови услуги също не са много качествени и развити?
- Банковите услуги у нас все още имат много да догонват по отношение на западните стандарти - и по качество, и по бързина, и по обем на услугите има много още да се желае.
Не допускате ли, че банките предпочитат да обслужват няколко големи клиентa, които им осигуряват определен ресурс, при възможност същият да се осигури от множество малки клиенти?
- Да, забелязва се такава склонност. Но една банка, за да бъде сигурна в кредитите, които раздава, иска да вижда надеждни кредитни досиета на клиентите, с дълга история, а у нас случаят не е такъв. Фирмите са малки, без история и опит. Лошото е, че при така сложилата се ситуация вероятно се изпускат качествени проекти. Но има и друг момент - неяснотата около преструктурирането на реалния сектор, което също кара банките да не кредитират. Докато това не стане, банките ще стоят по-настрана.
В анализа е обърнато внимание на финансовите резултати на нефинансовите предприятия от обществения сектор. Какво говорят показателите?
- Не са много благоприятни. Забелязва се отново нарастване на междуфирмените задължения. Един такъв процес може да се очаква, тъй като при липса на кредитни ресурси фирмите търсят някакви алтернативни източници, включително толкова нежеланото нарастване на междуфирмените задължения.
Какви са изводите от посочените индикатори за стабилността на паричния съвет?
- Постарали сме се да изследваме някои индикатори, които се следят седмично. Един от много важните е отношението на квазипарите към валутните резерви. Считаме, че това отношение е стабилно, когато то се колебае около единица. При самото въвеждане на паричния съвет то наистина се колебаеше точно около единица. В момента е по-ниско от единица, което означава, че доверието в банковата система не се е върнало напълно, тъй като квазипарите са депозитите преди всичко на населението. Щом въпросното отношение спадне под единица, това говори за свръхосигуряване, тоест резервите са повече от квазипарите. Това, от друга страна, ни дава обаче абсолютна сигурност, че няма никаква възможност, ако населението тръгне да си обръща спестяванията в марки, бордът да се окаже без достатъчно пари. Но е хубаво това отношение да се колебае около единица. Ако е много над единица, това означава, че има реална опасност при някаква паника, при която населението започне активно да обръща лева във валута, тя да не стигне.
Друг интересен индикатор е депозитът на управление "Банково", отнесен към резервите. Това отношение е много колебливо, тъй като депозитът се влияе най-силно от траншовете на МВФ и от това дали, след като те са пристигнали, финансовото министерство ще ги поиска и дали БНБ ще ги даде изцяло. Вероятно единият от двата последни транша по споразумението с МВФ, които бяха получени наскоро, ще се предоставят на правителството за плащанията по Брейди-книжата в края на месеца. Тъй като нашият паричен съвет не е в чист вид, в който валутните резерви покриват само резервните пари (при нас се покрива и депозитът на правителството), съществува възможност за квазипарична политика от страна на правителството. Тоест с депозита, който то има, и с промените в него, се променят и резервните пари чрез мултипликатора*, и широките пари. Това е една особеност на паричния ни съвет.
Вероятно в анализа ви се съдържа и информация за възможни рискове пред борда?
- Един от проблемите е, че реалният сектор не се възползва от финансовата стабилизация. Това не трябва да се драматизира, тъй като и опитът от други страни показва, че реалният сектор не може да реагира автоматично на финансовата стабилизация. Освен това може да се каже, че имаме опит и от други финансови стабилизации в България, и е ясно, че ако те не са подкрепени след известен период със структурни реформи, постигнатото може да се окаже временно.
В анализа сме разделили възможните рискове, които, подчертавам, на този етап са теоретични, на външни и вътрешни. Вътрешните са загуба на контрол върху инфлацията, което естествено ще доведе до много негативни процеси. В началото споменах, че надценяването на валутния курс в определени рамки не е заплаха за търговското салдо. Но ако се излезе извън рамките, да кажем, повече от 30-.40% на година, това ще доведе наистина до силен натиск за девалвация на лева. Друга опасност, пак теоретична за момента, е излизане на бюджетния дефицит извън планираните рамки. Стана дума вече, че при условията на валутния съвет у нас правителството има възможност да влияе върху паричния сектор чрез депозита си. Един бюджетен дефицит неминуемо води след себе си до намаляване на този депозит, което означава нарастване на резервните пари с по-бърз темпо, отколкото нарастват валутните резерви. Това води до инфлация и натиск отново върху местната валутата. Друг риск е поява на ликвидни затруднения в търговските банки, предизвикани от липса на достатъчно приходи, което също би довело до сътресения във финансовата система. И другото - забавянето на структурната реформа също е потенциален риск за паричния съвет. Засега няма опасения в резултат от изброените рискове, но е вярно, че би ни се искало да виждаме по-бързо нарастване на депозитите, повече раздадени надеждни кредити.
Що се отнася до външните рискове, за съжаление те не са под наш контрол - тях можем само да наблюдаваме и евентуално да реагираме по някакъв начин. Кризата в Азия все още не е затихнала, напълно е възможно тя да се задълбочи още повече. Това би повлияло и на наши търговски партньори, имам предвид преди всичко Русия, Украйна, които все още заемат около 10 -12% от износа ни. Така че всичко това може да повлияе под формата на спад в износа ни. Евентуални силни колебания на германската марка и впоследствие на еврото към щатския долар също са потенциален риск. Не е тайна, че икономиката ни все още е силно доларизирана както заради приходите, които получава от търговията, така и поради поведението на населението и на фирмите. Те се интересуват преди всичко от долара и си правят сметките съобразно него.
Може ли да се говори за срок, до който структурната реформа трябва задължително да се засили?
- Конкретен период трудно може да се назове, но повече от 2 години не може да се чака. В основни линии с правителствената програма до края на 1999 г. трябва да е завършил процесът на преструктуриране.
* Мултипликаторът представлява отношение на широките към резервните пари, който се влияе от отношението на парите извън банките към депозитите и на банковите резерви към депозитите. Когато тези отношения намаляват, мултипликаторът нараства и обратно.
Безликият противник на промяната
Икономическата реформа стагнира и непосредствените причини за това са най-малко три. Първо и само частично зависимо от българското правителство е ниското ниво на чужд инвестиционен интерес към България. Второ, закъсняващите резултати от административната реформа съществено ограничават способността на правителството да контролира средните и ниските етажи на държавната администрация, а оттам - да осигури провеждането на реформата в обществото. Вярно е, административна реформа не се прави за месеци, а за минимум 10-12 години. Но българската администрация е в такова разпасано състояние, че спешните мерки за "потягането" й с цел минимална ефективност отдавна трябваше да бъдат предприети. Третo, но не и по значение, задържащ фактор на структурната стопанска реформа е специфичният български модел на политически клиентелизъм, преливащ структурите на управляващата партия в йерархиите на държавната власт.
Клиентелизмът не е изключително българска болест - всяка европейска демокрация прави същото преливане при поредната смяна на мнозинството след избори. Вътрешнопартийните връзки и позиции са определящи при разпределението на постовете в структурата на държавната власт. Безразделният партиен контрол върху държавната администрация се предотвратява единствено чрез повече или по-малко строгото разделение между временни политически и постоянни административни позиции. В България това разделение все още не е регламентирано - нито законодателно, нито процедурно. Но това не е единствената причина за масираното навлизане на синята партийна пирамида по всички етажи на държавната администрация.
Управлението е процес на установяване и поддържане на контрол и то има нужда от подходящи инструменти. В продължение на седем години СДС бе неадекватен инструмент за упражняване на политически контрол: хаотичната коалиция гълташе много повече усилия за поддържане на собственото си относително единство, отколкото за ефективно въздействие върху опонентите и обществото. През януари 1997 г. стана съвсем ясно, че ефективно бъдещо управление на СДС е възможно само ако коалицията се превърне в централизирана и ефективна партия. В конкретната политическа ситуация на България тогава, а и до ден днешен, организираната синя партия беше и си остава единственият достъпен инструмент на демократичните сили за осъществяване стратегията на реформата. Държавната администрация е разбита. Пазарът - контролиран от мафията. Опозицията - в процес на търсене на нова идентичност. Единствената надеждна опора и разумна стратегия на синия кабинет бе да трансформира организираните структури на своята партия в държавни структури, за да направи въобще възможно управлението на страната. И тук се формира най-значимият порочен кръг на реформата.
Израстването на един партиен активист от глухите низини на обществото до отговорна стопанска или политическа позиция за броени дни или месеци е драматична промяна на неговия социален статус. В обикновени условия такъв човек би постигнал подобна промяна чрез дълги усилия през целия си съзнателен живот, докато в днешната ситуация той постига всичко, за което е мечтал, за броени месеци. Той се превръща в доволен човек. Доволният човек не желае по-нататъшна промяна. За него промяната свършва дотук. Когато бъде умножено по стотици или хиляди, психологическото доволство на заелия административна позиция партиен активист се превръща в структурна спирачка за промяната. Позицията в йерархията на властта започва да обслужва преимуществено частния - семеен или групов - интерес на новопоявилия се управник. Този интерес - семеен, кланов или групов - е по своята същност основното препятствие пред осъществяващата се реформа. Този тип интерес в конкретните исторически условия на днешна България е в състояние да осуети стратегията на промяна, чиято основна същност е да приключи успешно модернизацията на стрaната и утвърждаването на нейната европейска идентичност.
След 1989 г. България преживява четвъртата, най-дълбоката криза на модернизацията в своята нова история след Освобождението. Всяка подобна криза поставя драматично въпроса ще бъдем ли пълноценна европейска страна или ще останем периферна, маргинална зона между Изтока и Запада, нестабилна и социално аморфна част от разнородната реалност на третия свят.
Лагерът на промяната загуби битката през първия етап на българския преход - от 1990 до 1996 г. Българското общество не бе готово за промяна и вместо трансформация на обществените структури във всекидневието на България се настаниха мутантите на комунистическия патернализъм - мафията, рекетът, икономиката "вход - изход", орсовизираната експлоатация, корумпираната администрация и масовите илюзии за поредно издание на социализма. През 1996 г. този модел на мутиращия неокомунизъм рухна икономически. Това направи възможни гражданската революция от януари 1997 г. и създаването на ново обществено мнозинство за истински реформи. За всеки разумен човек вече бе ясно - път назад няма. Промяната победи политически. Победи ли обаче тя и като култура? Съмнявам се!
Неуспешният преход след 1990 г. деградира и отслаби дори и ограничените пространства на модерността в българското общество. Дългата стопанска криза, емиграцията, рязко намалените ресурси на науката и културата съществено допринесоха за свиването на българската градска средна класа. Макар и възпроизвеждана по бюрократичен път и далеч не така заможна като аналозите си в Западна Европа, тази обществена прослойка е гръбнакът на обществената подкрепа за промяната и модернизацията по силата на своята висока образованост, професионализъм и начин на живот. Изсмукването на българското национално богатство чрез входно-изходната икономика и банковата криза рязко съкратиха и без това неголемите шансове на дребните и средните предприемачи в страната за ефективна пазарна реализация. Националната индустрия е декапитализирана, а селското стопанство - блокирано в безкрайните дебри на поземлената реформа. Липсата на външни инвестиции тласка малцината висококвалифицирани млади хора извън страната в търсене на реализация. Във вакуума на срутващите се или въобще невъзникнали модерни отношения на стопански и обществен живот стихийно навлизат най-примитивните, аморфни форми на патриархална, традиционалистка социална зависимост: семейно-клановите разновидности на сивата и черната икономика, стопанските отношения на роднинска полунатурална размяна на продукти и социални позиции, системната злоупотреба със социална и административна позиция на дребно като средство за оцеляване. Изтощеното до смърт българско общество се вкопчва в най-първичните си социални инстинкти и възражда най-примитивни социални зависимости с единствената цел да оцелее. Тази стихийна и аморфна маса от примитивни форми на социален живот залива всички обществени институции и държавни структури. Механизмите на кланово-патриархалната солидарност на всички нива масово и успешно атакуват икономиката, държавната администрация, политическите структури и върховете на държавната власт. Едно правителство може да се справи с върха на тази пирамида от кланово-патриархални връзки - организираната мафия в лицето на най-големите й групировки. Голямото предизвикателство обаче са "малките" форми на кланово-патриархална солидарност. Те са масови, аморфни и извират отвсякъде. Те заливат всичко. Включително и най-вече собствената политическа сила, собствената държавна администрация, собственото мнозинство и политически елит.
През първата година от управлението на ОДС успехът на правителствената политика се измерваше с реалните удари, които кабинетът нанесе върху организираната мафия. Оттук нататък предизвикателството пред синьото управление е много по-мащабно: да приложи ефективна стратегия за изтласкване на примитивната кланово-патриархална затвореност и аморфност на обществените отношения и заместването им с организирани модерни форми на социално, стопанско и гражданско взаимодействие в най-важните, ключови сектори на обществената промяна. Първият обект на промяна е самата йерархия на управляващата политическа сила, на управляващото мнозинство и неговото правителство.
Всеки администратор се изкушава да работи в своя полза вместо за колективния си работодател. Смесването на административна роля с личен интерес е неизкоренимо, но може да се намали до минимум. Когато обаче личният интерес е подвластен на кланово-патриархална групова зависимост, той може да подчини изцяло административната роля и да я употреби за цели, диаметрално противоположни на целите на администрацията. Причината за това е, че кланово-патриархалният интерес е съвършено затворен и непроницаем за целите на обществената структура - стопанска, държавна или гражданска - върху която паразитира. Затова съвкупността от множество малки и затворени кланови интереси може напълно да изсмуче ресурса на една институция и да сведе резултатите от дейността й до нула. Но дори и това не е най-голямата щета, която този тип затворени интереси могат да причинят на институцията. Най-същественият проблем е, че те играят ролята на изолатор по отношение на информационния обмен в държавната йерархия и между държавата и обществото.
Всяка институция - фирма, асоциация или правителство - има своя стратегия на действие и осъществяването на тази стратегия е информационен процес. Когато по етажите на институцията паразитни интереси спират, поглъщат, не отразяват и не предават информацията, необходима за ефективното управление, стратегията на върховете остава едно добро пожелание и едно напразно усилие. Информацията се движи в обществото ако има интерес, който я носи. В нашия случай имаме огромно множество от дребни интереси, които я спират. Има ли изход от създадената ситуация? Да, има! Този изход е банален от социологическа гледна точка и труден до невъзможност за прилагане от политическа - да се разчистят структурите на управление от затворените кланово-патриархални общности и интереси. Единственият път това да стане без политическо сътресение е да се осигури мощен съюзник и да се преформулира самата пирамида на властта по един по-ефективен начин. Какво би означавало това на конкретен политически език в България днес?
Ключът за успеха на едно управление е стабилният обществен и политически съюз, върху който то е изградено. ОДС дойде на власт като продукт на едно ново обществено мнозинство за промяна. Къде е това мнозинство днес, повече от година след като гласува за промяна и почти три години преди да му се наложи да гласува отново? Това мнозинство съществува само в анкетите на общественото мнение. То не е в състояние да оказва влияние върху промяната по друг начин освен с одобрение или неодобрение на управлението. Гражданите, принадлежащи към това мнозинство, са принудени в ежедневието си да оцеляват посредством същите тези затворени и непрозрачни форми на социално-патриархална зависимост, които предотвратяват реформата, вместо да я стимулират. Управлението на ОДС има само един разумен шанс да преодолее загубата на динамика на промяната, да преодолее аморфността на социалната среда, в която действа - да подпомогне организирането на своето социално мнозинство като ефективна, непрекъснато действаща, модерна коалиция за реформиране на България. Коалиция между държавните институции и тези острови на гражданско общество, които представляват европейското бъдеще на България. Не е необходимо да се изобретява колелото или парната машина - моделът на тази коалиция е принципно известен и широко разпространен. Нещо повече - този модел е в основата на модерния капитализъм от XX век. Адаптирането му към българските условия днес е въпрос на неотложна необходимост.
В. "Капитал" ще публикува в следващите си броеве и статията "Корпоративният отговор на кризата" на Огнян Минчев.
"Партньорство за мир" или ОДС
"СДС неизбежно трябва да сложи наши хора във властта. Когато една политическа организация като нашата покаже реално влияние и реална сила, тя не е за пренебрегване - или си партньор с нея, или не си", това каза за "Капитал" лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.
Подсещането към управляващите, че ОДС (съставено от седем политически формации) още съществува, дойде в момент, когато незачитането на сините към останалите в алианса им изигра лоша шега.
Иван Атанасов от ВМРО стана кмет на град Стамболийски на първи тур, като спечели 74% от гласовете. Кандидатът на ОДС отклони 12 на сто от вота. До самостоятелни номинации за градоначалник се стигна, след като сините не одобрили човека на ВМРО. "Нещата бяха поставени от местен колега, депутат, ръководител на СДС в този район, много ултимативно - Атанасов не ни харесва и не може да бъде кандидат. С някакви аргументи срещу неговата дейност и личност, които самите резултати от изборите опровергаха, защото, ако бяха верни, хората нямаше да гласуват за него", поясни политик от организацията с почетен председател Иван Татарчев.
След последното преброяване на бюлетините в Общинския съвет на Стамболийски има 21 представители на ВМРО, а общинарите от СДС, ако са в пълния си състав, ще могат да играят белот. В Кричим организацията на комитите успя да се превърне в трета политическа сила, а някои пресни социологически проучвания класират ВМРО като втора политическа сила в Пловдив след СДС.
Избирането на кмет от ВМРО на частичните избори в новата община Стамболийски и нерадостното представяне на сините в Кричим станаха причина местните шефове на СДС Георги Мараджиев и Радка Христова да бъдат освободени. Депутатът Иван Чомаков, лидер на пловдивския "Раковски" 134, пък обясни, че загубите в тези градове били очаквани заради раздорите в СДС там.
"Избора в Стамболийски не го разглеждам като конфронтация - първо, става въпрос за принципи, и второ, това е едно съревнование в дясното политическо пространство. Нека да видим кой какво влияние има там. Това съревнование показва, че потенциалът на ОДС не само че не намалява - той се увеличава, защото кандидатът на ВМРО взе 74% , а кандидатът на ОДС взе 12. Значи общо 86%. Това показва, че потенциалът на ОДС расте и трябва да се намери най-подходящият кандидат, а не да се налага ултимативно. Ако се подходи по този партизански принцип, съм песимист. Трябва да се намери механизъм, който да дава възможност на партиите от ОДС да могат да подбират най-подходящите хора, да има някаква равнопоставеност между тези седем партньори, защото истината е, че няма големи и малки партньори, има партньори, които могат и които не могат", е мнението на ВМРО-председателя Красимир Каракачанов.
Ако ВМРО успява да трупа политически мускули в София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, СДС няма да загуби, ако се съобрази с това. Организацията, известна с желязната си дисциплина, от 1994 г., когато наруши традиционната си политическа неангажираност, хвърли котва при СДС. При това, без да е йо-йо като ДПС навремето.
Неотдавна македонците трябваше да преглътнат отказа на СДС да им даде твърдо депутатско място в благоевградската листа. В 38-ото Народно събрание ВМРО има двама народни представители - Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. След като ОДС спечели миналогодишните избори, ВМРО предложи свои хора за три министерства - на културата, на външните работи, и на образованието. Приблизително оттогава ВМРО настоява неин активист да оглави Агенцията за българите в чужбина. В крайна сметка обаче кадровите жестове на сините към иначе ухажваната организация се изчерпват с шефско място в отдел "Информация" в Министерството на отбраната, заето от ексдепутата и секретар на ВМРО Евгений Еков. В същото ведомство като началник на управление "Информация и връзки с обществеността" работи и Александър Урумов, дългогодишен зам. главен редактор на в. "Македония". Харамиите са получили синя "виза" и за един член на Комисията за защита на конкуренцията.
"Определено имаме на много места в страната хора, които ще предложим за общински съветници и за кметове. Ако те бъдат поставени при същите условия, при които беше поставен кандидатът ни за кмет в Стамболийски, просто ще се принудим да ги издигаме сами. Основният принцип е да се види кой от хората, които се предлагат от всички партньори в рамките на ОДС, е най-избираем и най-полезен. Основният принцип трябва да е професионализъм и лоялност, а не партийна принадлежност. Ако ВМРО може да предложи по-добър и качествен кандидат, защо той да не се възприема, а да бъде сложен друг, който е член на най-голямата политическа сила в ОДС в момента и това да е най-голямото му качество", смята Красимир Каракачанов.
Богатата червено-черна организация с близо 16 000 членове е пример за това как следизборната неблагодарност в политиката може лесно да бъде наказана. Сините трябва да знаят, че в демократичната теория най-устойчиви са коалициите, които включват т.нар. излишни партньори. От "Раковски"134 не искат партньори дори по силата на предизборни споразумения. Това е нелепо, при положение че т.нар. реформистко мнозинство е чупливо.
СДС е добре да вкара малко бон тон в отношенията си с коалиционните партньори. Сините само ще спечелят, ако престанат да подминават с високомерно мълчание претенциите на останалите формации в ОДС за "трудоустрояване". Така съюзът, от една страна, ще разтовари част от отговорността за управлението, а от друга, ще сведе до минимум рисковете от еманципация точно преди местните избори.
Холдинг ще спасява торовите заводи
Нова формула за спасяване на торовите заводи обмислят Булгаргаз и промишленото министерство. По предложение на Булгаргаз се обсъжда идеята за създаване на индустриален холдинг, в който ще участват Булгаргаз и четирите торови завода - "Химко" - Враца, "Агробиохим" - Ст. Загора, "Агрополихим" - Девня, и "Неохим" - Димитровград. От газовата компания съобщиха, че предложението ще бъде обсъдено с представители на министерствата на промишлеността и на труда и социалните грижи, синдикалисти, шефове на торовите заводи и на газовата фирма на специална среща в централата на КНСБ. От пролетта на миналата година
Предвижда се в рамките на холдинга държавата да прехвърли на Булгаргаз част от акциите си в четирите фирми, срещу което ще бъдат погасени частично задълженията им към газовия доставчик. По този начин Булгаргаз ще може да участва и в управлението на торовите заводи и да съдейства за тяхното стабилизиране, обясниха от газовата фирма. Проектът предвиждал Булгаргаз да получава вземанията си и чрез смесени фирми за дистрибуция на торове в чужбина.
Преди време се е обсъждал подобен вариант, припомнят хора от бранша. Тогава идеята била държавните акции в торовите заводи да бъдат предоставени на доверително управление на Булгаргаз, който да участва в управлението на предприятията и по този начин да подобри финансовото им състояние. Тази идея така и не била реализирана, тъй като станало ясно, че е напълно неефективна.
През миналата седмица, по същото време, когато идеята за "спасяване на торовите заводи" отново набираше популярност, финансовият министър Муравей Радев убеждаваше депутатите от икономическата и бюджетната комисия, че на т.нар. триъгълни операции ще се сложи край. А това означава, че всяко държавно предприятие, което има дълг, ще си го плаща в пари, а не по някакви схеми за взаимно прихващане, опрощаване или покриване на задълженията, при това с участието на държавата.
Ако се приложи
"Проблемът на торовите заводи е пазарен и никакви структурни гимнастики няма да го решат. Предприятията просто трябва да работят и да имат оборот на пазара", коментира шеф на едно от предприятията.
При сегашните цени на торовете колкото повече продукция произвеждат заводите, толкова повече губят. Около 60-65% е делът на газа в себестойността на карбамида. Колкото и да се намалят другите разходи, себестойността ще падне с не повече от 1-2%. Цената на природния газ вече е около 96-97 долара на 1000 куб. метра. На близки до тези цени се продава газът и в страните от Западна Европа. При тази цена себестойността на карбамида е около 120 - 125 долара на тон. Пазарната цена на карбамида през последните месеци обаче се движи около 85 долара на тон. При пълно натоварване на мощностите цената на газа трябва да бъде 55-56 долара на 1000 куб. метра, за да се постигне такава себестойност, твърдят специалисти от "Химко".
При тази ситуация измислени схеми с прехвърляне на акции на Булгаргаз няма да решат пазарните проблеми, а по-скоро ще доведат до източване на пари от газовата компания, смятат експерти.
"Предложение за придобиване на акции и участие в смесени фирми като начин да си получим вземанията от торовите заводи не е внасяно и не е обсъждано в съвета на директорите на Булгаргаз, заявиха Юлиана Димитрова и Илия Иванов, които са членове на директорския борд. На какво основание се правят тогава такива предложения и се организира официалното им обсъждане с участието поне на две министерства?
Изкривената ценова политика прави нашите торови заводи особено уязвими при неблагоприятната пазарна конюнктура. Обичайна практика по света е цената на газа да следва движението на цените на нефтопродуктите. За база се взема цената на конкурентното гориво - мазут или светли горива. По този начин се създава поредица от формули, които на пръв поглед са сложни, но всъщност дават възможност за въвеждането на някаква пазарна логика в движението на цените.
Във формулата за определяне на индустриалните тарифи според обичайната практика влиза цената на алтернативните енергоносители, включват се евентуално такси, които са израз на съответна икономическа или екологична политика и се прибавя определен коефициент за индексация.
У нас цената на газа се определя на базата на доказани разходи на Булгаргаз плюс търговска надценка от 11%. Преди година и половина и ние прилагахме международно приетата формула, но КЕ я отхвърли с аргумента, че при този модел на ценообразуване Булгаргаз бил натрупал загуби от курсови разлики.
Сегашните изкривени цени не дават възможност на потребителите да планират своите разходи на базата на ясни икономически тенденции. Напротив - понеже топлофикациите не плащат, се санкционират предприятията, които плащат. Сред тях са и торовите заводи. Отделен е проблемът с липсата на тарифна политика. В пазарните страни най-висока цена за газа плаща населението, а за големите индустриални потребители има по-ниски тарифи. Въпрос на ясна държавна политика е чрез цените да се стимулира потреблението на един или друг енергоносител. У нас подобна диференциация напълно липсва. А специално по отношение на торовите заводи тя би могла да се направи и на базата на това за каква цел се използва газът - за енергийни нужди или като суровина.
"Една гигакалория парно в България струва около 30 марки, а гигакалория газ - около 68 марки. Докато се потискат цените на парното и се поддържат изкуствено по-ниски цени на тока и въглищата, няма да има пазар на енергийни продукти и битова газификация", коментират експерти. Според тях печелившата формула за стабилизиране на торовата индустрия и газовия отрасъл е практиката на свободно договаряне на цената на газа плюс въвеждане на диференцирани тарифи.
Проблемът с торовите заводи е особено актуален и заради обвързаността им с други отрасли на икономиката. Когато се строи "Химко", причината не е толкова откриването на газ в Чирен, колкото стратегията с помощта на този нов производител да се натовари БДЖ. "Химко" осигурява общо около 70 хил. тона товари месечно за БДЖ. Със спирането на завода от този месец тези товари няма да ги има. Спирането на торовите заводи ще се отрази чувствително и на пристанище Варна. Около 55 хил. тона товари губи пристанището само от спирането на врачанския торов завод.
Най-тежък ще бъде ударът обаче върху Булгаргаз. Със спирането на торовите заводи консумацията ще се намали чувствително, а тя и без това вместо планираните 6.5 млрд. куб. метра през тази година се очаква да падне под 4 млрд. куб. метра. При този срив на потреблението повишаването на търговската надценка на Булгаргаз от 4 на 11% беше напълно необяснима и нелогична стъпка.
Финансови експерти препоръчват цесията като една от пазарните възможности за решаване на проблема със задълженията към Булгаргаз. Тъй като дълговият пазар у нас не е развит, би могло да се обяви конкурс за инвестиционни банки, които могат да купят дълговете от газовата компания при съответен дисконт и да съберат вземанията от длъжника чрез продукция или по други схеми.
Честна магистратска
Мнозинството изобрети нов начин за отстраняване на магистрати - за клетвопрестъпничество. Управляващите планират да заобиколят несменяемостта на съдии, прокурори и следователи с поправка в член 169, алинея 2 от Закона за съдебната власт. В новата редакция той гласи, че "на несменяемите съдии, прокурори и следователи не може да се налага дисциплинарно наказание уволнение освен при нарушаване на полаганата клетва". На практика това дава възможност всеки магистрат да бъде изхвърлен от системата. По конституция всеки съдия, прокурор и следовател не може да бъде уволнен, след като навърши три години стаж в съответното съдебно звено. Съдържанието на магистратската клетва е доста общо и дава възможност за изключително субективни тълкувания. "Ако това се приеме, ще може да се гонят магистрати и за нарушения на Закона за движение по пътищата", коментира БСП-депутатът Михаил Миков. За да встъпи в длъжност, всеки магистрат трябва да изрецитира следното: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието ("служебната тайна" - за прокурори и следователи), като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се! " Така на практика иначе "несменяемият" човек на Темида може да се сбогува с поста си и за най-незначителното нарушение. Всеки съдия, прокурор или следовател може да се окаже на улицата и ако Висшият съдебен съвет приеме, че не е бил "безпристрастен, обективен и справедлив" при разследването на конкретен казус или решаването на определено дело. Така кадровият орган на съдебната система на практика би могъл да се превърне в нещо като съдебно политбюро - не само ще повишава, понижава и разпределя бюджет, но и ще съсредоточи в себе си правораздавателни, обвинителни и следствени функции. Предложението за уволнение при нарушаване на магистратската клетва обаче надали ще издържи пред Конституционния съд. Член 129, алинея 3 от конституцията изрично казва, че "съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат. Те се освобождават от длъжност само при пенсиониране, подаване на оставка, при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, както и при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година".
Управляващото мнозинство вероятно разбира, че този текст е твърде атакуем, затова запазва и другото спорно дисциплинарно наказание - принудителното заселване. Провинилите се магистрати могат да бъдат командировани против волята си в друг съдебен район за срок от 3 години. Сините депутати от правната комисия казаха "да" и на предложението съдиите, прокурорите и следователите, които бавят преписките си, да работят на минимална заплата за срок от два месеца. В този срок те трябва да приключат работата по просрочените дела. Дисциплинарни производства срещу всеки магистрат ще могат да искат членовете на Висшия съдебен съвет, както и правосъдният министър. Шефовете на различните съдилища, следствия и прокуратури ще могат да искат разжалване само на подопечните си магистрати.
Депутатите от правната комисия одобриха и закриването на Националната следствена служба. Тя се трансформира в Специализирана следствена служба (ССлС) при Софийския градски съд. Новата структура запазва почти всички функции на предшественичката си - разследва делата с особена правна и фактическа сложност на територията на цялата страна, престъпления, извършени в чужбина, и дела по договори за правна помощ с други държави. Единственото нещо, което новата ССлС няма да може да прави, е да упражнява методическо ръководство над останалите следствия към окръжните съдилища и да изземва дела. Терминът "особена правна и фактическа сложност" обаче е твърде разтеглив. Не е регламентиран начинът, по който редовите следователи ще предават функциите на своите колеги от новата ССлС. Ако се следва логиката на промените на мнозинството, леките дела (с предвидени присъди до 5 години затвор) ще се гледат от полицията, а тежките - от следствените служби към окръжните съдилища. Въпрос на тълкувание е кои дела са тежки и кои - особено тежки. Може да се окаже, че всички дела остават на окръжно ниво, а новосформираното ведомство на Бойко Рашков е структура с фиктивни функции.
С друга промяна в съдебния закон мнозинството извади предварителните арести от подчинението на Националната следствена служба. Те преминават под шапката на Главно управление на местата за лишаване от свобода към правосъдното министерство. "Разследващите органи ще могат да работят по-безпристрастно и обективно, ако охраната и персоналът на предварителните арести не са техни подчинени", смята СДС-депутатът Петър Рафаилов. "Как така изпълнителната власт ще има права над хора, които все още не са съдени? Нарушава се презумпцията за невиновност", възнегодува червеният депутат Любен Корнезов, но безрезултатно.
Депутатите от правната комисия свалиха изискванията за стаж в магистратурата. Съдии в районен съд, прокурори към него или следователи в службите към окръжните съдилища ще могат да бъдат юристи с най-малко две години стаж по специалността. При липса на достатъчно кандидати ще могат да се назначават и кандидати с правна диплома, но без необходимия стаж. Съдии и прокурори при окръжните съдилища могат да стават хора с не по-малко от 5 години в бранша. За апелативните структури границата пада от 10 на 8 години, а за Върховния административен съд, Върховния касационен съд и прокуратурите към тях изискването се намалява от 14 на 12 години. Депутатът Иван Димов прокара и идеята си за юридически стаж да се счита едногодишният държавен стаж на студентите по право. "Това касае само общия юридически стаж и не влиза в годините за несменяемост", твърди синият народен представител. Депутатите от мнозинството изрично записаха в закона, че магистратът получава статута си на несменяемост само след като изкара 3 години в съответното съдебно звено. Ако той периодично сменя постове в съда, следствието и прокуратурата, преди да е навършил този стаж, срокът започва да тече отначало.
Първите три години вноската за здравно осигуряване ще е 6 на сто
Вноската за здравно осигуряване, която ще се събира от средата на 1999 г., няма да увеличава общата данъчна тежест, а ще се вмести в сегашните й размери. Това ще стане за сметка на преструктуриране на размера на осигурителните вноски във фонд "Държавно обществено осигуряване" (ДОО) и отчисленията във фонд ПКБ, както и чрез намаление на ефективната данъчна ставка на данък общ доход по Закона за облагане на доходите на физически лица. Това е принципната позиция на правителството и на международните финансови институции.
При предстоящата мисия на МВФ управляващите ще предложат в преходния период от средата на 1999 г. до 2001 г. вноската за здравно осигуряване да бъде 6 на сто, и да бъде поделена между работодател и работещ. Тя ще се внася в Националната здравноосигурителна каса от работодателите и служителите. За да стане запазването на тежестта за работещи и работодатели възможно, за работодателя ще бъде намалена най-вече вноската в ДОО и в по-малка степен вноската в ПКБ. По-малките отчисления в ДОО и ПКБ от средата на следващата година се обсъждат между заинтересованите министерства, но конкретните стойности ще останат ясни едва след одобрението от МВФ. Има вече обаче изчисления, които показват, че общата осигурителна тежест за работодателите от 43.35% в момента дори ще падне до 41.65% от средата на следващата година, включително с вноската от 3 на сто за здравно осигуряване.
От средата на 1999 г. наетите също ще плащат 3 на сто за здравеопазване. При тях запазването на общата данъчна тежест ще стане за сметка на намаляване на личната осигуровка за пенсия, както и с редукция на вноската в ПКБ. В момента работещите на трудов договор плащат лична осигурителна вноска в ДОО от 2 на сто, а от първи юли тази година и 0.90 на сто във фонд ПКБ. Първоначалните изчисления показват, че личната осигурителна тежест от 2.9 на сто в момента трябва да се качи на 4.5 на сто от средата на 1999 г. заедно със здравната осигуровка. Допълнително обаче, за да се гарантира запазване на личните осигурителни вноски, се предвижда ефективната данъчна ставка по данък общ доход да бъде намалена с 2 пункта.
Принципът на запазване на осигурителната тежест чрез преразпределяне на средства от едни осигурителни фондове в други ще важи и за самонаетите лица. От финансовото министерство все още обаче не са направили конкретни сметки за новия размер на осигурителните им отчисления.
"По-ниските вноски в ДОО и ПКБ няма да намалят пенсиите и обезщетенията при безработица, което обаче може да се постигне само за сметка на повишаване на събираемостта им", обясниха от финансовото ведомство. Сметките показват, че събираемостта в осигурителните фондове трябва да скочи с около 15-20 пункта, за да може въпреки по-малките осигуровки в ДОО и ПКБ да се плащат същият размер пенсии и обезщетения, а дори и да се мисли за по-нататъшното им увеличение. Правителството попринцип обеща постепенно намаляване на осигурителната тежест в програмата си за управление до 2001 г. В преходния период до старта на здравното осигуряване през 2001 г. се предвижда и нарастване на разходите за здравеопазване. В момента издръжката на здравеопазването е 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, а през 2001 г. парите за здраве трябва да стигнат над 5 на сто от БВП. Освен процентното увеличение на разходите за здравеопазване от БВП прогнозите на финансовото министерство дават и ръст на БВП от около 4.5-5 на сто.
Наред с преструктуриране на осигурителните тежести в момента тече и
В Министерството на здравеопазването вече е готов проект на закон за лечебните заведения, който ще регламентира видовете изпълнители на медицинска помощ. Според програмата на Народното събрание нормативният документ трябва да бъде приет до края на годината.
С новия закон здравните заведения ще получат статут на юридически лица, за да могат в бъдеще да сключват договори с финансиращите органи. В момента парите за здравеопазване се разпределят от Министерството на здравеопазването за националните здравни заведения и от общините за общинските поликлиники и болници. След въвеждане на здравноосигурителната система ролята на финансиращ орган ще поеме Националната здравноосигурителна каса.
При здравното осигуряване извънболничната медицинска помощ ще се раздели на първична помощ и специализирана помощ. В първичната здравна помощ грижата за населението ще поемат общопрактикуващите лекари. Те ще могат да работят индивидуално или в групова практика, така че 24 часа в денонощието и 7 дни от седмицата да поемат медицинското обслужване на населението в даден район. Всеки ще има право да избира свой фамилен лекар. Заплащането на лекарите в първичната помощ ще зависи от броя на записаните пациенти. Лекарите ще могат да приемат пациентите в свои частни кабинети или пък ще приемат болни в част от кабинетите на сегашните поликлиники, които ще се преобразуват постепенно.
Въвеждането на общопрактикуващи лекари в цялата страна няма да бъде възможно преди старта на здравноосигурителната система, обясниха от здравното министерство. По линия на заем от Световната банка за реформа в първичната помощ в 25 от общините на страната ще бъдат реорганизирани, ремонтирани и оборудвани здравните служби. По принцип банката избра да финансира бедни общини, за да може по този начин всеки да получи равен достъп до медицинска помощ при старта на здравното осигуряване. Именно в тези общини здравното ведомство реши най-напред да експериментира системата на общопрактикуващите лекари. Във втората фаза на проекта ще бъдат включени още 50 общини, но те ще бъдат избрани до края на 1998 г., обясниха от здравното ведомство.
Общопрактикуващите лекари при нужда ще насочват пациентите към лекарите от специализираната извънболнична помощ. Тези лекари ще могат да работят индивидуално, да се организират в групова практика, в диагностичен център, когато лекарите са с най-малко 3 различни специалности, както и да създават медицински център с поне 10 специалисти. Така те ще заемат другата част от сегашните кабинети в поликлиниките. Лекарите в специализираната помощ ще се заплащат според извършена работа - брой прегледи, консултации и др. Реформата във финансирането на здравеопазването, там, където има готовност за това, още преди въвеждането на здравното осигуряване ще бъде възможна на база на текстове в самия осигурителен закон, според които министърът на здравеопазването и министърът на финансите могат да определят здравни кабинети, в които заплащането да се извършва на основата на договори преди въвеждането на здравното осигуряване. Така на практика се избягват разпоредбите на Закона за държавния бюджет, според който средствата в бюджетните звена се разпределят по пера.
Договарянето за обем свършена работа между изпълнители и финансиращ орган може да се въведе най-вече в националните здравни заведения. Там Министерството на здравеопазването ще ги задължи да сключат договори. "Пирогов" вече работи по тази схема още от началото на годината. По-трудно ще се тренира договарянето на здравната помощ в общинските здравни заведения. Кметовете трудно биха се обвързали с договори, с които да се задължат да преведат за здравеопазване определена сума средства. Все още е трудно да се прогнозират приходите, а оттам и разходите в общинските бюджети.
Черната дупка "Зърнени храни"
Държавата отново ще спасява "Зърнени храни" и останалите зърнени предприятия, изпаднали във финансов колапс след миналогодишната изкупвателна кампания. Въпреки всички взети извънредни мерки през последните три месеца държавните зърнени бази и мелници са върнали досега 149.046 млрд. лева от получените през миналата година общо 214.822 милиарда лева кредити. Размерът на просрочената главница е 10.118 млрд. лева, сочи справка към 6 юли.
Част от заемите са предоговорени за края на септември. За останалите започва удовлетворяване на залозите, след което се предвижда усвояване на част от държавната гаранция, издадена от Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР).
Опасността от фалит надвисна над държавните мелници и зърнобази през април т.г. , когато се разбра, че всички те имат проблеми с връщането на банковите заеми, теглени за изкупуване на пшеницата от миналогодишната реколта. Мелниците не можеха да връщат кредитите по две причини - задръстването на вътрешния пазар с огромни количества излишна пшеница и достигнатата висока себестойност на зърното, която го правеше непродаваемо в чужбина. В най-окаяно положение естествено се оказа гигантът "Зърнени храни", който миналата година изтегли 99.589 млрд. лева (близо половината от всички зърнени заеми).
За да помогне на издължаването към банките, правителството през май взе решение, с което задължи Държавния резерв да изкупи 250 000 т пшеница от старата реколта на рекордно високата цена от 255 000 лева (без ДДС). Още тогава се знаеше, че цената на житото от новата реколта ще е най-много 170 000 лева за тон. Сделката с резерва беше финансирана със 76 млрд. лева от бюджета. Най-голямата квота при разпределението на средствата се падна на "Зърнени храни", която успя да пласира по този начин 170 000 т застояла пшеница.
Почти по същото време в помощ на фирмата беше ангажиран и държавният фонд "Земеделие". По нареждане на земеделския министър Венцислав Върбанов фондът продаде на "Зърнени храни" 50 000 т пшеница от миналогодишните си фючърсни договори на цена 130 000 лв./т (по себестойност). Евтиното зърно било смесено с по-скъпо. Това позволило на "Зърнени храни" да изнесе около 90 000 т пшеница за Куба, Албания и Турция, без да натрупа големи загуби.
Парите от износа, заедно с тези от сделката с Държавния резерв, също били преведени на ДСК, но и това не решило докрай проблема с погашенията. Тези дни стана известно, че държавата е "забравила" за временната финансова помощ от 16 млрд. лева, отпусната на "Зърнени храни" миналата година с решение на Министерския съвет. Парите бяха осигурени от извънбюджетната сметка на Министерството на финансите "Дивидент за държавата от търговските дружества с държавно участие". С част от тях фирмата изпълни плащането на втория транш по зърнения заем от Полша. С остатъка "Зърнени храни" закупи 100 000 т фуражна пшеница и така погаси окончателно зърнения заем от швейцарската фирма "Гленкор". Според правителственото решение първата сума трябваше да бъде възстановена на финансовото министерство до 31 март, а втората - до 30 юни т.г. Парите обаче още не са възстановени. Няма и ново решение на правителството за удължаване на двата срока, от което следва, че държавата вече брои парите за отписани.
Така само за три месеца в безпрецедентната спасителна операция за "Зърнени храни" досега бяха въвлечени Държавният резерв, бюджетът, фонд "Земеделие", Министерството на финансите, а скоро към тях ще се присъедини и ДФРР. С удобния аргумент, че евентуален фалит на най-големия съхранител на зърно ще отнеме хляба на българина и може да застраши националната сигурност, бяха приложени един куп мерки, които нямат нищо общо с принципите на финансова дисциплина и в действителност рушат основите на валутния борд.
Затъването на държавните мелници е резултат от съчетанието на грешна държавна политика с мащабни злоупотреби.
Нито едно правителство, включително и сегашното, не посмя да освободи пазара от административна намеса, докато не се стигна до миналогодишния гаф. Рискът от фалит на зърнобазите беше заложен още с решението на правителството да определи високата изкупна цена от 230 000 лв./тон. После земеделският министър Венцислав Върбанов и премиерът Иван Костов направиха и невъзможното, за да убедят МВФ и Световната банка, че либерализацията трябва да се отложи за края на 1997 г. Докато износът у нас беше забранен, цената на пшеницата по световните пазари падаше. В резултат на това в началото на годината се разбра, че в страната залежават огромни количества скъпо зърно, за което няма пазар нито у нас, нито в чужбина, а и предприятията нямат пари да си връщат кредитите.
Оказа се, че повечето от мелниците сами са допринесли за затъването си в блатото на свръхзадлъжнялостта, като месеци наред са преработвали зърно на ишлеме. По този начин частни търговци са плащали ДДС само върху услугата за мелене, но не и върху добавената стойност на брашното. На практика държавните фирми са конкурирали самите себе си, от което са понасяли огромни загуби, защото складираното в тях зърно е продължавало да поскъпва обратно пропорционално на възможността да намери реализация.
Държавата се кани да стимулира автомобилостроенето
Държавата ще стимулира привличането на стратегически чуждестранни инвеститори за развиване на местно автомобилно производство чрез система от данъчни преференции и митнически облекчения. Това предвижда концепция за насърчаване на автомобилостроенето у нас, която беше одобрена в сряда (8 юли) от Съвета по структурна реформа към Министерския съвет. Според документа производството на автомобили трябва да стане един от трайните приоритети на националната икономика.
Същия ден финансовият министър Муравей Радев и вицепремиерът Божков обясняваха в парламента, че в основата на тригодишното споразумение с МВФ ще залегне драстичното ограничаване на данъчните преференции, тоест има вероятност данъчните облекчения да не минат.
Концепцията предвижда на производителите на леки и товарни автомобили, автобуси, кари, комплектоващи възли и агрегати за тях да бъдат преотстъпени 50% от дължимия данък върху печалбата до 2010 г. Предлага се също освобождаване от мита на вноса на възли и компоненти, необходими за монтаж или производство на автомобили. Освен това държавата ще предоставя безвъзмездно за реализация на инвестициите в бранша терени на незавършено строителство.
В документа са заложени и специфични мерки за стимулиране на инвестиции в автомобилния бранш, като начисляване на 50% по-високи амортизации от приетите, намаляване на облагаемата печалба със средствата по банкови кредити за придобиване на материални активи в автомобилостроенето.
Предвижда се и прилагането на строги екологични изисквания във връзка с хармонизирането на нашето законодателство с европейското. Планира се забрана за внос в страната на автомобили без катализатори след 31 декември 2000 г., също и когато от датата на първоначалната им полицейска регистрация са изминали седем години, както и преустановяване на производството, вноса и търговията с оловни бензини след 1 януари 2004 г. През последните години у нас са внесени над 400 000 автомобила втора ръка, като по този начин страната ни се превръща в автогробище на Европа с всички неблагоприятни последствия. "Автомобилният" проблем, ако не бъде решен, може да взриви икономическата реформа, включително да постави под заплаха националната сигурност, се посочва в концепцията. У нас няма развито производство на катализатори, филтриращи тежките оловни окиси от изгорелите газове. Цената само на един катализатор варира между 800 и 1000 долара и ще са нужни милиони долари за масово преоборудване на автомобилите с вносни катализатори.
Автомобилното производство у нас ще натовари и голям брой промишлени предприятия. При производство средно от около 100 000 автомобила на година може да осигурява търсене за 650 000 автомобилни гуми, 1 млн. кг лакови покрития и лепила, 3 млн. кг изделия от пластмаса, 5 млн. кг смазочни материали, 2 млн. кг изделия от закалено стъкло. Проектът на концепцията е бил разработен от междуведомствена група начело с Агенцията за чуждестранни инвестиции. Сега нова група експерти под ръководството на зам.-министъра на промишлеността Владимир Кисьов ще трябва до края на септември да разработи цялостна програма за законодателните промени.
Интересът на чуждите компании е сериозен и затова се работи по такава програма, заяви шефът на АЧИ Илиян Василев.
Пилотът Филип Мустаков пое авиокомпания "Балкан"
Пилотът Филип Мустаков беше назначен за изпълнителен директор на авиокомпания "Балкан" през миналата седмица. Той наследи на този пост Валери Доганов, който беше уволнен преди седмица от финансовия министър Муравей Радев. Мустаков е с 31-годишен стаж като пилот в гражданската авиация.
Авиокомпания "Балкан" е в тежко финансово състояние, като най-големият проблем е недостигът на средства за обслужване на стари дългове, заяви при първата си по-сериозна медийна изява новият шеф. Около 4 млн. долара не достигали за изпълняване на текущите разплащания към доставчика на авиационното гориво "Бритиш петролиум", "ИАТА клиринг хауз" и ЕВРОКОНТРОЛ. АК "Балкан" дължала и 2 млн. долара на ремонтните заводи в Русия. Мустаков заяви, че има реална опасност от арести на самолети на "Балкан" по чужди летища, ако компанията продължи да не си обслужва дълговете, но е убеден, че няма да се стигне дотам. Вече са започнали преговори с кредиторите за разсрочване на вземанията.
"Новото ръководство има намерение да мобилизира цялото движимо и недвижимо имущество", заяви Мустаков. Част от сградите, имотите и бюрата на "Балкан" ще бъдат дадени под наем, други ще бъдат ипотекирани. Ще бъдат преразгледани всички неизгодни договори с летищата, където "Балкан" плаща по-високи такси за обслужване заради фиксирано по-високо излетно тегло. По груби сметки на ръководството така само от германските летища можели да бъдат спестени 2 млн. марки. Ще бъдат заведени и съдебни искове за нанесени щети на самолети на "Балкан" при инциденти по летищата, обяви новият шеф.
Вторият голям проблем на компанията е недостигът на самолети за изпълнение на лятната чартърна програма до Германия, скандинавските страни и Русия. За да изпълнява чартърите, Балкан наемал машини от "Еър виа" и от други български авиодружества. До този момент има анулирани 270 чартърни полета до Германия, но това е в границите на нормалното, заявиха от фирмата. Засега не се предвижда закриване на някои от постоянните дестинации, дори ще бъдат открити нови линии до Солун и Пекин, съобщи Мустаков.
Авиокомпания "Балкан" приключи първото тримесечие на тази година със загуба от 18.315 млрд. лева. В края на март краткосрочните задължения на дружеството бяха 9.227 млрд. лева, главно към търговски банки. За сметка на това краткосрочните задължения на фирмата са 200.421 млрд. лева, като по-голямата част от тях са към доставчици и банки. За първото тримесечие на тази година разходите за дейността са надхвърляли с близо 9 млрд. лева приходите. В момента "Балкан" държи на лизинг три "Боинг 737-500" и два "Боинг 767-200". Освен това авиокомпанията има 14 самолета ТУ-154, осем Ан-12 и два Ил-18. Наетите по трудов договор във фирмата са 3562 души.
Новото ръководство ще работи за подобряване на интериора в самолетите, съобщи Филип Мустаков. Подписан бил и договор с модната къща на Жени Живкова (внучка на Тодор Живков) за изработване на нови униформи. Скоро ще бъдат въведени фирмени изисквания за отделните длъжности в авиокомпанията. Предвижда се подмладяване на стюардесите.
Задълженията по ЗУНК може да се опрощават при приватизация
Правителството ще има право да намалява задълженията на предприятията по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), ако това това може да помогне за приватизацията. Тази промяна в ЗУНК беше одобрена от Съвета по структурна реформа миналата сряда. Парламентът трябва да реши дали да даде правото на правителството да редуцира задълженията по главници и лихви по този закон след сключването на приватизационната сделка за продажба на над 50% от дружеството.
Предложението обаче трябва да бъде внесено от ведомството продавач при откриването на процедура за приватизация. То задължително ще се съгласува с финансовото министерство. Идеята е да се даде възможност на купувачите да предлагат две цени - със задълженията по ЗУНК и без тях. Държавата ще трябва да реши дали предпочита да продава и да чака предприятието да се издължава към нея през следващите двайсетина години, или пък да получи по-голяма сума веднага и да забрави за вземането. На настоящия етап обаче не е ясно как ще се сравняват (при равни други условия) две оферти, едната от които предвижда поемането на дълговете, а другата - не.
През последните години се получи голям дисбаланс между дълговете и активите на големите ни предприятия, мотивира предложението заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски. Решението ще засегне ограничен кръг от предприятия, може би около 20-30, допълни той.
Редукцията на дълговете ще зависи от степента на задлъжнялост на предприятието. Ако отношението между пасиви и активи е 1 към 1, редукцията може да е наполовина. Ако натрупаните пасиви надхвърлят стойността на активите, задълженията могат да бъдат отписани изцяло, реши Съветът по структурна реформа. Схемата за редуциране ще се уточнява допълнително. Проектът ще бъде внесен за обсъждане в правителството до месец, каза Пламен Орешарски.
Със Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до края на 1990 г. и необслужвани до средата на 1993 г., държавата пое от предприятията задължения за 26 млрд. лева и 1.8 млрд. долара. За разлика от левовите задължения, по обслужването на които практически няма проблеми заради обезценката от миналата година, в момента се обслужват валутни задължения с главница около 600 млн. долара. Останалите са редуцирани, отписани или неуредени.
Най-голям длъжник по ЗУНК си остава Нефтохим с около 122 млн. долара главница. Сред големите длъжници са още "Камет" с 88 млн. долара, "Кремиковци" с 80 млн. долара, "Арсенал" с 41 млн. долара, "Интеркварц" с 30 млн. долара, "Стомана" с 18 млн. долара.
Ще се намаляват задълженията, натрупани към датата на прехвърляне на собствеността на предприятията. Те ще се вписват в договорите за уреждане на задълженията, поети от държавата по силата на ЗУНК. За тях няма да важат изискванията на член 12, който забранява отписване, ако предприятието е платило данък върху нарастване средствата за фонд работна заплата, т.е. увеличило е заплатите, а същевременно не си е плащало дълговете, и няма да се обръща внимание дали дружеството има дялови вноски в други предприятия, направени след 31 декември 1991 г. Според Пламен Орешарски предложената схема ще намали постъпленията по ЗУНК с не повече от 10%.
Финансовото министерство предложи и лихвата, която държавата плаща на банките по емитираните по силата на ЗУНК облигации, да се основава на предходния период. Тя ще се обявява от властите три дни след началото на текущия период. Така ще има по-голяма яснота и ЗУНК-овете ще могат да се търгуват по-лесно на капиталовия пазар. В момента се плаща средна лихва за текущия шестмесечен период.
Поредният секретар на Комисията по хазарта си отива
Началничката на Главно управление на данъчната администрация (ГУДА) Дора Андреева не поднови трудовия договор на секретаря на Комисията по хазарта Георги Георгиев през изминалата седмица. "Бяхме сигнализирани от директора на НСБОП в МВР полк. К. Радев за редица нередности, извършени от... Георги Георгиев", се казва в официално съобщение на ГУДА. Според него са "допуснати нарушения по процедурата при подготовката на материалите за издаване на разрешения за организиране на хазартни игри, както и при провеждането на заседания на Комисията по хазартните игри - вземане на едни решения, а впоследствие се видоизменят или се прибавят други, невръчване на препис от протоколите от заседанията на комисията на членовете и т.н."
Според близки до комисията източници в доклада на наскоро произведения в чин генерал директор на Националната служба за борба с организираната престъпност Кирил Радев едно от сериозните нарушения е, че съществуващото законодателство не изисква членовете на Комисията по хазарта да подписват протоколите от заседанията й. Така че секретарят спокойно може да вписва лицензи на непознати дружества и да изключва други от получилите разрешения. Практиката показала, че няма връзка между решението на комисията за даване на лиценз и неговото получаване. Нещо повече - в определени случаи има данни, че е взето решение за даване на лиценз, но по думите на секретаря протоколът е загубен. В този случай не само че не е даден лиценз, но и срещу тази бингозала е инициирана данъчна проверка.
Друго обвинение срещу Георгиев е, че е предоставял документите от заседанията едва в навечерието на сбирките и членовете на Комисията по хазарта не са могли да се запознаят с тях. Софийският районен съд е глобил Георги Георгиев, защото не е предоставил искана от него справка за издаден лиценз. Съдът е предупредил, че ако при следващото искане не получи справката, ще глоби председателя на комисията Муравей Радев.
Комисията е създадена по силата на Наредбата за реда и организирането на хазартните игри от 1992 г. Според този документ председател на комисията е министърът на финансите. В нея влизат представители на министерствата на финансите, на правосъдието, на търговията и туризма, на Комитета по стандартизация и метрология и на Националната служба за борба с организираната престъпност. Министърът на финансите Муравей Радев практически прехвърли всичките си правомощия в хазартната област на началничката на данъчната администрация Дора Андреева. Известно е, че тя отдавна не се разбира с Георги Георгиев. Докладът на Кирил Радев е послужил като удобен претекст тя да му връчи предизвестие, че трудовият му договор няма да бъде подновен от 1 август 1998 г. Изкушенията на длъжността секретар на Комисията по хазарта очевидно са доста големи. Георги Георгиев пое този пост от Георги Бакърджиев през 1995 г. След това прокуратурата започна разследване срещу Бакърджиев заради раздадени "разрешителни" без решение на комисията, а само срещу подадени документи. С това "разрешение" заведенията си работеха необезпокоявани от властите.
Регистърът на особените залози започва компютризация
Централният регистър на особените залози получи през изминалата седмицата дарение от компютри от Американската агенция за международно развитие, с което ще се приключи с почти едногодишната практика на вписвания на хартиен носител. "Освен че така ще се намали възможността за неволни грешки, ще се съкрати и самият процес на вписване", обясни директорът на централния регистър Елена Петкова. В четвъртък в сградата на Министерството на правосъдието, където се помещава регистърът, бе направена и промоция на първото компютърно вписване.
Въпросът се решава обаче частично, тъй като дарението е предвидено само за регистрационното бюро в София, което е и единственото, което прави вписванията. Необходимо е подобна техника да имат и местните регистърни бюра, които ще се създадат в бившите 28 окръжни града, обясни г-жа Петкова. В момента лицата, които искат да направят справка или вписване в публичния регистър дали върху дадено движимо имущество е учреден залог, най-често пътуват до София, тъй като за подобни неща трудно се вярва на телефонен разговор.
Средствата за компютризиране на местните бюра ще се поискат от финансовото министерство, като техниката (за едно регионално регистърно бюро) струва по груби сметки около 2500 долара. Според г-жа Петкова парите може да бъдат осигурени за сметка на част от събраните приходи от регистъра. До момента са събрани 114 млн. лева при предвидени за цялата година приходи в размер на 96 млн. лева.
Софийското бюро ще вкара в компютъра си всички близо 7 хил. вписвания, които съществуват до момента на хартиен носител, обясни г-жа Петкова. Тази работа ще се облекчи значително от наличието на оптичен вариант на сканиране на хартиените образци. "Вероятно до края на годината всички сегашни данни ще бъдат качени в компютрите. При това положение още поне 2-3 месеца вписванията ще се правят на хартия", допълни Елена Петкова.
БНБ иска по-висок капитал за банките
БНБ почти приключи с подготвяните от близо половин година изменения и допълнения на Закона за банките. Проектът все още се доуточнява, след което трябва да бъде одобрен от Министерския съвет и след това гласуван от Народното събрание. Очаква се това да стане до края на годината.
Междувременно гуверньора на БНБ Светослав Гаврийски заяви, че се обсъжда възможността да се увеличи размера на минималния изискуем капитал на търговските банки.
"При валутен борд е много важна здравината на банковата система, а тя се измерва с капитала на банките", обясни Здравко Бальозов, шеф на дирекция "Статистика и оперативни анализи" в БНБ, на семинар през изминалата седмица. Според банкери най-вероятен е варинтът за повишаване на минималния капитал в рамките на 15-20 млрд. лева при сегашни 10 млрд. лева. Тази промяна трябва да стане с поправки в Закона за банките.
Съществено място в проекта за промени за Закона за банките е отделено на уточняването, както и на въвеждането на допълнителни правомощия на БНБ по отношение на надзорните й функции над търговските банки.
В тази посока е предложението да се обогатят обстоятелствата, при които БНБ може да налага санкции на търговските банки (мерките принципно се простират от писмено предупреждение до отнемане на лиценз). За нарушение ще се считат случаите на възпрепятстване упражняването на надзор върху банка, поставянето в опасност интересите на депозантите и извършването на дейности, които може да се тълкуват като пране на пари. Ако някоя банка наруши законовите разпоредби, в закона изрично ще се запише, че може да последва забрана от извършване на определени дейности или сделки.
Нов момент в упражняването на надзорни функции от централната банка е предложението тя да проверява на място верността на отчетите на синдиците. В сега съществуващия закон такова нещо не съществува, единствено синдикът е задължен да се отчита всеки месец на съда и БНБ, а при поискване трябва да даде незабавно данни. В проектозакона е предвидено и прелицензиране на банките и клонове на чужди банки, които са получили разрешение за дейност по стария Закон за банките и кредитното дело.
Срокът на квестурата се удължава с 3 месеца.
Според сегашния закон за банките квесторите не могат да управляват банка повече от три месеца. В проекта този срок е променен на 6 месеца. Това е пряко свързано с новите правомощия на квесторите, които предлага проектозаконът. В него ще се уреди правото на квесторите (но със съгласието на БНБ ) да решават увеличение на капитала на банката, в която са назначени да управляват, чрез нови акции. Първоначално те ще се предлагат на старите акционери, но ако вноските не се направят, акциите ще се продават на други лица. В досегашното право на квесторите да пристъпват към вливане или сливане на управляваната от тях кредитна институция с други банки пък се прибавя ново условие. Според него подобни операции може да се осъществят само ако се получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията.
Недействаща банка да се купува само от действаща е също предложение в проекта за промените в банковия закон. В сегашния такова ограничение не съществува. Идеята купувачът на предприятието на банка в несъстоятелност да бъде единствено друга лицензирана българска или чужда банка има за аргумент обстоятелството, че в момента доста лица искат да купят затворена банка с презумпцията, че ще получат лиценз. При положение че кандидатът е чуждестранна банка и отговаря на на принципите за банкова дейност у нас, съдът ще приема сделката, след като БНБ издаде лиценз. За да се получи от централната банка разрешение обаче, въпросният купувач трябва да има достатъчно капитал, и то след като е покрил изискванията на кредиторите на затворената институция. При положение че кандидатът е българска банка, кредиторите ще се удовлетворяват, като открият сметки при него.
Юридически лица да не присъстват в надзорните съвети пък е сред новите елементи, касаещи действащите банки. Една от целите тук е да се постигне по-голяма прозрачност и възможност за персонална отговорност, смятат банкери. Сегашният регламент да се иска разрешение от БНБ при придобиване на акции над 5% в капитала на банка се довтвърдява, като се предлага лица, сдобили се с книжа над този процент без нужното позволение, да не могат да упражняват правото на глас по тях.
Проектозаконът изисква да се поставя срок - не по-голям от 6 месеца, за попълване на капитала на една банка, след като общото й събрание е взело решение за увеличението му. Ако във въпросния срок вноските не се направят, до два месеца капиталът трябва да се намали колкото е невнесената му част. Това предложение вероятно е резултат от обстоятелството, че банките често взимат решения за увеличение на капитала си, без да имат реални купувачи на новите акции. Доказателство за това е съвсем скорошната офанзива на търсене на нови акционери, за да се изпълнят изискванията за капиталова база от 10 млрд. лева. С начините на попълване на собствения капитал ( в който съществена част е именно внесеният капитал) кредитните институции на практика доказаха, че акционерният капитал става все по-дефицитен.
Друг съществен елемент в проекта за изменение на банковия закон е разширяването на обсега на обезпеченията, при които не се прилагат ограниченията за голям кредит на банка. По закон големият кредит, отпускан от банка, не може да надвиши 25 на сто от собствения й капитал, а общият размер на всички големи кредити не може да надхвърли 8 пъти собствения капитал. В момента тези ограничения не важат, когато сделките са обезпечени със залог на златото, блокиран депозит в конвертируема валута или лева, стойността на който надхвърля 25% дължимата сума по кредита. Същото важи и за кредити, отпуснати на държавата или гарантирани от нея. Според проектозакона към този вид обезпечения ще влязат и държавните ценни книжа, както и обезпечения с първа по ред ипотека, стойността на която покрива над 200% задължението и е застрахована напълно.
Накратко
Томас О'Брайън пое в началото на изминалата седмица официално поста постоянен представител на Световната банка в България, наследявайки Алберто Мусалем, който напусна страната ни през март. О'Брайън е завършил Лондонското училище по икономика, получил е магистърска степен по икономика от университета Уоруик, има и докторат по публична администрация. През последните 14 години О'Брайън е бил съветник на правителства, международни институции и частни компании.
Централната банка прекрати на 8 юли правомощията за извършване на покупко-продажба на чуждестранна валута на 9 физически лица - еднолични търговци и юридически лица. Това са ЕТ "Универсал - Венцислав Денизов" - гр. Велинград, "Лимит - М" ЕООД - гр. София, ЕТ "Универсалстрой комерс - СЕСИ - Стоян Вушовски" - гр. Ботевград, "Родина - турист" ЕАД, гр. София, ЕТ "Димитър Бухларски - Сияна - 1" - гр. Варна, ЕТ "Борислав Бойчев - АБ - контакт" - гр. Русе, кооперация "Популярна каса" - гр. Пловдив, кооперативна организация "Приморска финансова къща" - гр. Варна, и ЕТ "Васил Божков - ЕСЕЛВЕ" - гр. София. Последният е собственикът на Българска търговска и индустриална банка Васил Божков, той е поискал доброволно закриване, уточниха от БНБ.
Националната банка на Гърция, която е сред кандидатите за покупка на Пощенска банка, не беше получила (до редакционното приключване на броя) предложение от Банковата консолидационна компания за започване на преговори, въпреки че миналата седмица повиши офертната цена. Директорът на гръцката банка Христос Кацанис не назова новата сума, но каза, че "предложената сума е доста над заявената през януари от 50 млн. долара, но в никакъв случай не е двойно по-висока."
При всяка сделка за над 30 млн.лева банките, застрахователите, приватизационните фондове, пощите, нотариусите, борсите, концесионерите, одиторите и концесионерите ще трябва да съхраняват информация за клиентите си, за проверки за пране на мръсни пари. При съмнение за пране на пари тези организации трябва да предупреждават бюрото за финансово разузнаване, което се създава със закона. Политическите партии и фондациите няма да са длъжни да се интересуват дали спонсорите им дават мръсни пари, реши парламентът, който в края на седмицата гласува на второ четене Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Застрахователните компании, извършвали охранителна или сходна дейност към 22 юли 1997 г., няма да могат да получат лицензи, се предвижда в промени в Закона за застраховането, предложени от председателя на икономическата комисия на парламента Никола Николов. Същото ще важи и за застрахователи, в които са се слели или преобразували заварени компании, които не са изпълнили изискванията за получаване на разрешение. Без лиценз се предвижда да останат и дружества, на които заварени дружества са прехвърлили капитал.
Обявиха ни за кредитни милионери заради недоглеждане на синдиците
Николай Янакиев, председател на борда на директорите, и Евгени Маринов, вицепрезидент на Главболгарстрой, пред в. "Капитал"
Твърди се, че Главболгарстрой неправомерно е допуснат до търга за втория етап от изграждането на Ръководство въздушно движение, тъй като фирмата има много висящи дела за задължения към търговски банки? Н.Я.
- Информацията, която четем, ни изненадва, защото тя е просто невярна. Задължения към контрагенти, банки, доставчици, подизпълнители има навсякъде и във всички фирми. Няма икономическо чудо, където вземанията и задълженията да бъдат изравнени. Що се касае до твърденията във вашия вестник и в. "24 часа", че имаме необслужвани кредити, то се опроверга с писмо от БНБ, което получихме по наше искане във връзка с кредити, които получихме. Ние все още не сме си издължили кредита окончателно, но те твърдят категорично, че нещата имат спорен характер относно лихвите, което в процеса на преговорите ние ще отстраним.
За задължението към ТСбанк ли говорите или за спора с БНБ за 10 млн. германски марки? Н.Я.
- Тук няма защо да намесвате ТСбанк, а трябва да стане ясно, че ТСбанк рефинансират кредит, отпуснат от БНБ за гаранции по обекти, изпълнявани от Главболгарстрой. Тъй като ТСбанк ръководеше консорциум от банки, включително и ДСК, а междувременно ТСбанк изпада в несъстоятелност и ликвидация, ние възстановихме задължението от 3 милиона и няколко хиляди долара директно на БНБ, за да не минава през фалиралата банка. Тук въобще не става въпрос за кредитни милионери.
Този кредит ли беше причината Главболгарстрой да бъде включен в списъка на кредитните милионери? Н.Я.
- Да, доколкото разбрахме и ние. Това е едно недоглеждане на синдиците.
Има иск на БНБ срещу Главболгарстрой за задължение. За същия дълг ли става въпрос? Н.Я.
- Да, за същото. Но този иск не е пуснат. Той само е регистриран, но нямаме съдебен процес по този иск. Той е като предупреждение. Тези 10 милиона съвсем не са 10 милиона. Това е една сума, която остава, размерът й не е уточнен и е свързан с лихвите по ползвания кредит. В момента се правят счетоводни сравнения, за да се уеднаквят плащанията в БНБ и при нашето счетоводство. Никакви други задължения не е записала банката.
Има и още 7-8 подобни дела. Те задвижени ли са? Н.Я.
- Това са трудови дела от най-различен характер от порядъка на 500 марки, 1000 долара, което е нещо естествено. Имайте предвид, че някои от тези изисквания на фирмите не са обосновани. Водим непрекъснати диалози за тези неща.
Какви изисквания имаше към фирмите за участието им в търга по отношение на тяхното финансово състояние? Н.Я.
- Изискваше се стандартна документация - представяне на счетоводните ни отчети и одиторски доклади за пет години назад от 1997 г. Е.М. - Изискванията по финансовото състояние и обезпеченост на фирмата, които бяха упоменати в тръжната документация, бяха следните: представяне на счетоводните баланси, докладите, одиторската заверка. Освен това се искаха два типа гаранции: една реална за участие и гаранционно писмо от банка - писмо за намерение за издаване на гаранция за добро изпълнение за периода на реализация на проекта.
Вашите гаранции от кого са? Е.М.
- Гаранцията за участие е от Българо-баварската банка, а банковата гаранция за добро изпълнение - от Булбанк.
Вярно ли е, че вицепремиерът Евгений Бакърджиев специално е препоръчал кандидатурата на Главболгарстрой на транспортното министерство и на тръжната комисия? Н.Я.
- За първи път чуваме това. Ние много неща сме чували, и то все интересни, но това е най-интересното. Защо не запитате тръжната комисия? Е.М.
- Вицепремиерът и министър не би си позволил такова нещо.
Главболгарстрой прави услуги на правителството, като се включва в схеми за прихващания, специално за Русия. Така че може да се гледа на един такъв жест като на компенсация.
Н.Я. - То не е компенсация.
Е.М. - Ние си имаме достатъчно проблеми в Русия, за които правителството може да ни съдейства.
Н.Я. - Това са комбинирани интереси на правителството и Главболгарстрой. Това не е услуга. Водя си дневниче с подобни неща и това сега ще го запиша на челно място.
Успяхте ли да преодолеете проблемите с вземанията си от Русия? Е.М.
- Все още си имаме проблеми. Те са от Русия и една част от Казахстан. Правителството по-скоро трябва да ни съдейства по събиранията на закъснелите вземания, тъй като по стечение на обстоятелствата основните ни вземания са от правителствата. Не са от частни лица или частни фирми, а от правителствата в Москва и в Алма-ти. При споровете за тези вземания е много добре държавата да ни подкрепи. Това е рисков пазар и без такива неща не може.
До каква степен несъбраните вземания се отразяват на финансовото състояние на компанията? Какво е всъщност финансовото състояние на Главболгарстрой? Н.Я.
- Финансовото състояние е нормално. Имаме вземания, имаме задължения. Те са уравновесени. Това си е нормален икономически живот на една такава компания.
Е.М. - Размера на вземанията няма да го съобщим, защото няма да скрием, че ако го публикувате, кой знае каква новина ще излезе за нашето финансово състояние. Реакцията ще е непредсказуема. Инвестиционният процес е доста тромав, така че нормално е този, който трябва да плаща, да забавя, а този, който трябва да вземе парите, да бърза.
Н.Я. - Има ли някое предприятие от мащаба на Главболгарстрой без вземане и без задължение? Може да има, но то не може да бъде действащо.
Къде строи в момента Главболгарстрой? Е.М.
- Вече можем да кажем смело - в България. Ориентацията е силно за България, докато допреди седем-осем години ориентацията беше основно в чужбина. Процентното съотношение при оборот от 150 - 200 млн. долара, извършеното в България е 15 - 20 на сто. Ако го пресметнете в мащаба на строителство в България, това е доста сериозен дял. При 3 на сто преди три години това сега е 15 - 20 на сто. Иначе традиционните ни пазари са Русия, Украйна, Казахстан, Германия. Сега смятаме да започнем, макар и скромно, строителство в Чехия.
Н.Я. - Увеличаването на обема на строителство в страната красноречиво говори за инвестиционния климат в страната, тоест той с всяка изминала година се подобрява.
Е.М. - Показателно е това, че повечето от обектите, които изграждаме, са обект на международен търг. Това са обекти по програма ФАР - рехабилитация и реконструкция на пътищата, магистралите. Вече имаме три големи обекта, както и пристанище Русе по програма ФАР. Пак по програма ФАР от 6 тържища ние изградихме 4. Знаете и за "Хилтън", който е сериозен инвестиционен проект и по който ние участваме. Твърдението, че Главболгарстрой не е допуснат правомерно до участие в международен търг, се среща с обратното - от толкова години обемът на работа ни се съставя от обекти, спечелени на международни търгове.
Интервюто взе Галина Александрова.
Гръмна скандал за корупция с международен строителен търг
Европейската инвестиционна банка не призна "Главболгарстрой" победител в търга за единен център за управление на въздушното движение в София
Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отказва да одобри класирането на Главболгарстрой за изпълнител на втория етап от проекта за изграждане на единен център за управление на въздушното движение в София. Това е посочено в специален факс на банката от 8 юли до главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" (РВД) във връзка с представения от РВД окончателен доклад на Тръжната комисия за изграждането на "Единен център за управление на въздушното движение" - фаза 2. С подобни факсове ЕИБ е уведомила за становището си и някои от фирмите, кандидатствали за участие в търга. Дословно текстът гласи: "Информираме ви, че банката не приема резултатите от оценката на търга за горепосочения проект ["Единен център за управление на въздушното движение" - фаза 2 - бел. ред.]. От българските власти зависи да решат какво ще последва от този факт". В посолството на Германия у нас са постъпили протести на немски фирми, кандидатствали за участие в търга, за нарушения в тръжната процедура и неправомерно дисквалифициране. Посолството е запознато и със становището на банката по този въпрос. Във факс до средствата за масово осведомяване Министерството на транспорта потвърди, че е получило копие от факса на ЕИБ, адресиран до РВД. "Банката изразява резерви към крайния резултат от търга, проведен по условия и изисквания, съгласувани с Европейската инвестиционна банка. Министерството на транспорта разпореди на главния директор на ГД РВД незабавно да бъдат поканени представители на банката в София, за да се запознаят с цялата работна документация на тръжната комисия", гласи факсът на транспортното ведомство.
От офиса на Европейската инвестиционна банка обясниха пред репортер на "Капитал", че съвсем не става въпрос за "резерви", а за категоричен отказ да се одобри класирането. Банката смята, че тръжната процедура е изкривена, и настоява за поправка. "Най-фрапиращ е фактът, че още в самото начало, без да се проверят офертите, седем компании, сред които шест чужди, са били отхвърлени чисто формално. Ние не смятаме, че е проведен честен международен търг. Не сме съгласни със състава на Тръжната комисия, която при подготовката на търга не е използвала известни консултанти.
Затова твърдата позиция на банката е, че тръжните процедури трябва да започнат отново, като този път се използва международна консултантска помощ при подготовката и провеждането на търга.
В противен случай ЕИБ няма да финансира проекта, защото най-важното условие за финансирането е именно провеждането на честен търг по международните правила", каза Макс Меснер, началник на пресофиса на ЕИБ за страните от Централна и Източна Европа. Този път скандалът около поредния компрометиран търг надхвърли границите на страната и най-вероятно ще постави на сериозно изпитание отношенията на българското правителство с ЕИБ, а и с други финансиращи институции отвън. През 1994 г. българското правителство и Европейската инвестиционна банка подписаха договор за финансиране на проект "Единен център за управление на въздушното движение". Общата стойност на проекта е 83.5 млн. екю. От тях 60 млн. екю се осигуряват от ЕИБ, а останалите 23.5 милиона - от българската страна чрез главна дирекция РВД - София. Договорът е ратифициран от парламента, тъй като кредитът се гарантира от държавата. Предвижда се проектът да бъде реализиран на три етапа, като за всеки от етапите се провежда международен търг за избор на фирмата изпълнител. Според договора резултатите от търга трябва да се съгласуват с финансиращата организация - ЕИБ.
За участие в търга се явиха девет кандидати - консорциум начело с германския строителен концерн "Валтербау", австрийските компании "Илбау", АST и "Фьост Алпине", френската "Електрисите модерн", немската "Линднер" в консорциум със "Сименс" и българските Главболгарстрой, "Монолит 3" и Техноекспортстрой. Всички западни компании са елиминирани още на предварителния етап, т.е. още преди да се разглежда същността на офертите, по напълно формални причини. На въпрос на "Капитал" как се случи така, че бяха елиминирани всички западни кандидати, министър Вилхелм Краус отговори, че има Тръжна комисия и тя е отговорна за това. Факт е обаче, че по този начин практически се предопределя изборът на Главболгарстрой, която на търга има един-единствен конкурент в лицето на далеч по-слабата фирма "Монолит 3". Като особено скандално се оценява отстраняването на консорциума "Валтербау", в който участва АББ - най-големият в света производител на електромеханично оборудване, "Крантц" и изпълнителя на първия етап от проекта за единен център за РВД фирма "Инос-1". На 19 юни консорциумът е уведомен, че е отстранен от участие в търга. Решението за дисквалифициране на "Валтербау" фигурира в протокол на Тръжната комисия от края на май. Основанието за отстраняване на консорциума е объркано тълкуване на понятията оферта, оферент, консорциум и съвместна оферта. Само компанията "Валтербау" била закупила тръжна документация и поради това само тя има качеството "оферент", смята Тръжната комисия. Другите участници в консорциума не били закупили документацията, поради което те не били оференти и не можели да участват в съвместна оферта. Освен това една от страниците към приложенията била подадена в три вместо в четири екземпляра. Въз основа на тези доводи комисията стига до решение, че не може да разглежда офертата. Фрапиращ е фактът, че комисията не посочва нарушения на конкретни разпоредби на инструкцията, а прави допълнително тълкуване на понятия извън контекста на инструкцията. Всяка дисквалификация може да се основава само на нарушаване на изрично посочени изисквания и ако такива изисквания не са нарушени, дисквалификацията е недопустима, е мнението на правните експерти. Според тях при провеждането на търга не са спазени изискванията на Закона за държавните и общинските поръчки за обявяване на търгове и на ръководството на ЕИБ за подаване на оферти, което води до опорочаване на търга.
Според участници в конкурса подборът на комисията е направен тенденциозно и целенасочено за прокарване и избиране на Главболгарстрой за победител в търга. Комисията е назначена със заповед на директора на РВД, в която той се самоназначава за председател. В нея липсват представители на ЕИБ, Евроконтрол, NATS и VECTOR - институции, които са пряко и непрекъснато ангажирани да наблюдават, консултират и контролират развитието на проекта.
В тръжната инструкция са посочени объркващи и противоречиви изисквания, с което явно се цели да се заблудят чуждите участници и те да бъдат елиминирани. По друг начин не биха могли да се пренебрегнат явните им финансови и технически преимущества. В инструкцията се изискват документи от участниците, които чужди юридически лица не са в състояние да представят, тъй като такива документи не съществуват в западните страни. Цялата подготовка на тръжната инструкция говори за непознаване на западните условия на регистрация на публични компании от международен мащаб.
"Не е нормално и е в противоречие с международната политика на България да бъдат елиминирани по несъществуващи формални причини международни фирми от Европейската общност, които са желани партньори от Япония и Далечния изток до Северна и Южна Америка. Оказва се, че тези фирми само в България не могат да покрият изискванията. А това очевидно показва, че Тръжната комисия и приетите от нея процедури са в разрез с международната практика и стандарти", коментират експерти.
Главболгарстрой е компанията, която винаги е готова да окаже помощ на вицепремиера Бакърджиев в реализирането на всякакви бартерни, триъгълни и n-ъгълни сделки. Затова не е странно, че откакто бившият председател на Столичния общински съвет се издигна във властта, Главболгарстрой рязко увеличи присъствието си на българския строителен пазар.
Още с първия търг за изграждане на "Единен център за управление на въздушното движение" стартираха и скандалите. Силната конкуренция е обяснима, тъй като става въпрос за големи суми реално съществуващи пари, каквито няма много в България. Друг е въпросът, че от самото начало битката започна с удари под кръста. Първият етап е за грубия строеж на сградите. Търгът беше спечелен от фирма "Инос 1", която предложи най-ниска цена - 7.7 млн. екю, и най-кратък срок за изпълнение - 12 месеца. Изборът на "Инос-1" беше атакуван главно от ГУСВ и Главболгарстрой, които бяха дисквалифицирани заради невнесена навреме гаранция при първата фирма и неотговарящи на изискванията документи при втората. След като се оказа, че няма реални основания за оспорване на резултатите от търга, "Инос-1" започна изпълнението на проекта. Очаква се първият етап да бъде приключен до края на месеца. Има известно закъснение от обявения срок - 4 юли, но причината за това не е в изпълнителя, а в РВД, която забави с три месеца предаването на проекти за фаза едно и с още три и половина месеца забави решението по избора на технологията и на материалите. За нарушенията и бавенето от страна на РВД "Инос-1" е алармирала лично министъра на транспорта Вилхелм Краус. Близо 80% от втория етап представляват доставки на материали и оборудване. А това е особено привлекателен бизнес. Освен чисто строителните дейности като изграждане на фасадата на центъра и довършителни работи в сградите предстоят доставки и монтиране на електроинсталация, климатизация и контролно-измервателни прибори и автоматизация на управлението им, трябва да се изградят системите за водоснабдяване и канализация с доставка на съответните материали и съоръжения и приборите за автоматизация на управлението на тези системи. В този етап влизат също доставка и монтаж на асансьорни уредби и контролно-измервателни уреди за тях, както и инсталирането на система за координиране и управление на всички останали системи. Проектът за сградата е с високи технологични изисквания и голяма част от материалите, оборудването и електрониката трябва да се внасят отвън. Доставката и монтирането на специалното оборудване са изведени в самостоятелен трети етап.
Бюджетният излишък се стопи до 41 милиарда лева
Излишъкът в републиканския бюджет рязко спадна през втората половина на юни. Централният републикански бюджет даже излезе на дефицит за пръв път от края на януари.
Излишъкът в републиканския бюджет към 30 юни 1998 г. по официална информация на Министерството на финансите е 41 млрд. лева, или с 311 млрд. лева по-малко от нивото към 17 юни. Салдото на централния републикански бюджет от плюс 206 млрд. лева стигна до минус 29 млрд. лева. Републиканският бюджет включва централния, бюджетите на министерствата и ведомствата, на областите и на Сметната палата.
Министърът на финансите Муравей Радев обясни резултатите през втората половина на юни от направените големи разходи по закупуване на валута за плащанията на България към банките - кредитори от Лондонския клуб, и към държавите - кредиторки от Парижкия клуб. Към тях той прибави и обслужването на вътрешния дълг, което изисква големи средства през летните месеци заради натрупани падежи и лихви по едногодишни книжа. Големи средства били преведени за фонд "Земеделие", фонд "Поземлена реформа" и по програмите на България за присъединяване към НАТО. Бюджетните организации също направиха големи разходи, обясни Муравей Радев.
Разходите на републиканския бюджет от 17 до 30 юни са били 440 млрд. лева, а на централния - 340 млрд. лева. Това означава, че само областите, Сметната палата и министерствата са похарчили 100 млрд. лева. В същото време от 1 до 17 юни републиканският бюджет е похарчил едва 142 млрд. лева, а централният - 224 млрд. лева, или ведомствата не са харчили преведените им субсидии.
Към 30 юни те са 2.118 трилиона лева в републиканския и 2.076 трилиона лева в централния бюджет. От 17 до 30 юни увеличението е съответно със 129 млрд. лева и със 105 млрд. лева, а от 1 до 17 юни - с 221 млрд. лева и с 226 млрд. лева. През първата половина на месеца традиционно постъпленията са по-високи, защото данъците се плащат към средата на месеца. По конкретните пера много добре спрямо планираното в закона за бюджета се движи изпълнението на данъка върху печалбата, но изостават постъпленията от данъка върху доходите, ДДС и акцизите. По неофициални данни тяхното изпълнение е около 50% от заложеното годишно изпълнение в бюджета за 1998 г. Не е ясно как ще се развиват постъпленията през юли, защото тогава традиционно се плащат много данъци, но от друга страна, вече изтече шестмесечният период по Закона за ДДС и бюджетът ще започне да възстановява данъчния кредит по ДДС. Като цяло темпът, с който нарастваха приходите, намалява.
Тук се крие и един от рисковете на водената от Министерството на финансите бюджетна политика към авансово превеждане на средства. Въпреки че вероятността е малка, невъзможността да се направи ясна прогноза за очакваните данъчни приходи ще постави под опасност разходни пера - общини, лихвени плащания и т.н.
Другата негативна страна на тази политика е, че наличният ресурс можеше да бъде управляван по-ефективно. Трупането на големи суми по депозити носи нищожна лихва. Очаква се в подготвяното тригодишно споразумение с МВФ да залегне съвършено нов начин за управление на бюджетните ресурси.
БНБ подготви наредба за кредитен регистър
Всички разрешени кредити на физически и юридически лица, превишаващи 100 млн. лева, ще се декларират от банките за целите на бъдещия кредитен регистър. Изискването ще важи и за случаите, при които едно лице или група свързани лица имат няколко кредита, които сумарно надвишават 100 млн. лева. Лимитът е фиксиран в проектонаредбата за централен кредитен регистър на банките, която бе дадена за мнение на Асоциацията на търговските банки. Според нейни представители определената граница от 100 млн. лева намалява ефективността на регистърната система, тъй като кредити под тази сума, давани преди няколко години, фактически са големи кредити.
