Собственикът на "Еврофутбол" и на Българска търговска индустриална банка (БТИБ) Васил Божков внесе пълно объркване в БНБ и заинтригуваните от финансовата му институция среди, когато най-накрая реши да я влее в Кредитна банка. Това всъщност беше първата и най-стара новина, обявена преди повече от месец. В момента, в който акционерите на Кредитна банка, решиха, че приемат БТИБ за вливане, обаче Божков почти се отметна. Последните две седмици бяха наситени от информации и контрадезинформации по въпроса какво точно ще се случи с банката на Божков, подсилени от неколкодневното прекъсване на акционерното й събрание, на което въпросът трябваше да се реши официално. Най-интересното е, че всеки от придобилите публично варианти в БТИБ са скрепявали с предварителен договор и подобаваща доза пазарлъци. Пръв беше договорът именно с Кредитна банка. Дни по-късно се оказа, че Божков има нещо като предварително споразумение с руски купувач, който преди седмица искрено смяташе, че ще купи БТИБ. Успоредно с руските преговори се водеха такива и с италианска компания, която се очакваше, че ще купи фалиралата Кристалбанк. По времето, в което акционерите на частната банка все пак решиха да се влеят в Кредитна, в "Банков надзор" все още чакаха по факса договора им с италианците и дори бяха готови да обявят сделката. Васил Божков наистина ангажираше надзора във всеки нов пазарлък, който започваше през последните седмици, и в крайна сметка наистина успя да го изненада, като се върна на споразумението с банката на "Мулти". То предвижда всяка акция на БТИБ с номинална стойност от 10 хиляди лева да се заменя с по 20 акции в Кредитна банка от по 500 лева, или на принципа "лев за лев". Това означава, че всички акционери на БТИБ ще получат едва 4.7% от Кредитна банка. Версиите за това в какво точно сe състои сделката на Божков с Илия Павлов са толкова разнообразни, колкото и преговорите, които се водеха. Напълно логично е споразумението между двамата да включва теми извън вливането на двете банки, тъй като изглежда много евтина "продажба" да замениш финансова институция (макар и с недостиг на капитал) за миноритарно акционерно участие, което практически няма тежест за решенията в Кредитна. Една от най-екзотичните версии е, че сделката е "банка за казино", което засега се подкрепя единствено от факта, че и "Мулти", и структурите около холдинга на Божков "Нове" имат официални и неофициални интереси в хазарта.
Друг е въпросът, че след продължилите повече от месец неясноти около БТИБ никой вече не е сигурен дали всъщност ще има вливане. За осъществяването му са необходими още няколко стъпки, при всяка от които Божков все още би могъл да се откаже. Преди всичко решението на акционерите трябва в двумесечен срок да се впише в търговския регистър и да се обнародва. За целта е необходимо писмено разрешение от БНБ и такова от Комисията за защита на конкуренцията. Въпреки че БТИБ се предвижда да бъде прекратена според Търговския закон шест месеца след влизане на решението в сила, имуществото й трябва да бъде управлявано отделно от това на Кредитна банка.
БКК "неотстъпчиво" пак даде време за размисъл на "Номура"
Приватизацията на Пощенска банка може и да приключи по-бързо, отколкото изглеждаше в началото на миналата седмица. Преди две седмици се разбра, че преговорите с "Номура интернешънъл" са приключили, и остана впечатлението, че сделка със сигурност ще има, но остава само бордът на Банковата консолидационна компания (БКК) да я одобри. След заседанието на борда в сряда обаче изпълнителният директор на консолидационната компания Петър Жотев обяви, че на "Номура" са дадени нови десет дни за размисъл. Чуждата компания иска ангажиментът й да остане мажоритарен акционер в "Пощенска" да важи до края на 1999 г., а не поне две години след подписване на сделката, както настоява БКК. Вторият ключов проблем, споменат от Жотев, бил, че "Номура" не иска изрично да се вписват и ангажиментите й по инвестиционната програма, тоест по предстоящите увеличения на капитала на банката. Изпълнителният директор на банковия холдинг обясни също, че двата проблема са свързани, защото, ако "Номура" смята да продава акции на "Пощенска" преди изтичането на поне двегодишен срок, тя може да загуби качеството си на мажоритарен акционер и да няма възможност да изпълни обещаната инвестиционна програма.
Два дни преди заседанието на борда БКК разпространи прессъобщение, с което индиректно се опровергаваше оптимизмът на "Номура", че сделката може да се счита за приключена. В същото съобщение се казваше, че БКК има два варианта - да се съгласи с исканията на купувачите или да обяви, че "Номура" губи статута си на предпочитан купувач и да вземе решение за водене на паралелни преговори с Националната банка на Гърция и с Американската животозастрахователна компания.
Очевидно третият вариант - да се отлага още, е бил избран впоследствие като форма на леко бягство от първите два.
Въпреки че отлаганията никога не са добър знак за приватизационните сделки, в петък се оказа, че БКК е на път да спечели играта на нерви. Минути след срещата си с ръководството на банковия холдинг, от "Номура" обявиха, че са се съгласили на двегодишния срок. По другия спорен въпрос обаче съобщението не е толкова категорично. Казва се само, че "чрез изпълнението на своя бизнес план компанията се стреми да направи от "Пощенска" водеща банка на европейско равнище". Ако се съди по подновения оптимизъм на съобщението, сделката може да приключи още тази седмица. От БКК обаче продължават да са сдържани в тези прогнози.
Холдингът е в деликатна ситуация по няколко причини. Преди всичко БКК неколкократно изтъкна, че именно програмата за развитие на банката е това, с което "Номура" е спечелила пред останалите кандидати да купуват "Пощенска". Ако избраният купувач обаче не иска да се ангажира в договор с обещаното, значи нещо не е наред. Второ, БКК не може с лека ръка да се откаже от преговорите и да започне нови, защото шансът да се провали сделката ще нарасне. В същото време в Международния валутен фонд били много доволни от добрите новини за успех (на фона на малкото други добри новини), така че опровергаването им може да се превърне в поредно разочарование.
Междувременно отхвърлените в началото на годината купувачи - Националната банка на Гърция (НБГ) и Американската животозастрахователна компания (ALICO), изглежда, се готвят за второто раздаване. Шефът на гръцката банка у нас Христос Кацанис потвърди, че банката все още има интерес от приватизационната сделка. До вицепремиера Александър Божков и шефа на БКК Петър Жотев дори са изпратени специални писма, в които се казва, че НБГ е готова да подобри офертата си и инвестиционния план. Въпреки че представителят на ALICO не беше намерен за коментар, най-вероятно компанията също не се е отказала. Специфичното при двамата купувачи е, че те ще трябва едновременно да преговарят с БКК, за да не издевателстват с това, че сделката може да се провали и да има конкуренция. Жотев всъщност обясни, че технически почти няма да има преговори, а само ще им се връчат проектодоговори, в който те ще трябва да впишат цена, бъдещи инвестиции и сума на гаранциите, които БКК трябва да даде за евентуални пропуски в състоянието на "Пощенска". Отсега е ясно обаче, че купувачите ще настояват за нов проучвателен период, което може би ще е и първият им конфликт с бързащата консолидационна компания.
Гръцка фирма може да е първият чужд застраховател с клон у нас
Гръцката застрахователна компания "Интерамерикън" е обявила в Дирекцията за застрахователен надзор, че започва проучване на възможностите за откриване на клон у нас. От първи април падна ембаргото чужденци да откриват клонове или да придобиват контролни пакети в български застрахователни компании.
Гръцката компания е обявила, че смята да предлага застраховки "Живот" и здравни застраховки. Изпълнителният й директор Грегъри Кулас е заявил, че е напълно наясно със свития пазар на подобни продукти у нас, но компанията ще направи всичко възможно да ги популяризира. Представителите на "Интерамерикън" обяснили, че не желаят да купуват местно дружество и че предпочитат да работят със собствен клон. Ако това стане, техният застрахователен клон ще е първият чужд клон в България. Засега единствената по-крупна чуждестранна компания у нас е Американската животозастрахователна компания (AIG), която купи акции в Общозастрахователно дружество. Гърците са и най-представените чужденци в банковия сектор у нас.
Засега "Интерамерикън" не са внесли в надзора документи, с които официално да поискат лиценз, но са водени разговори относно тяхното подготвяне и представяне. Това, разбира се, означава, че все още не е сигурно откриването на клона. При разговорите, водени с надзора, от гръцка страна е поискана подробна информация за законодателството в страната. Като най-смущаващо обстоятелство представителите на чуждата компания са определили високата данъчна ставка по приходите от премии от застрахователни договори. Въпреки това от "Интерамерикън" заявили, че имат намерение да създадат голяма компания на територията на страната, като в нея ще работят изключително български специалисти. Освен това дружеството възнамерява в бъдеще да пусне свои акции на фондовата борса.
Растежът и чуждите инвестиции трябва да се търсят с по-ниски данъци
Валутният борд на практика беше въведен в България още преди 1 юли 1997 г., когато официално левът беше фиксиран към марката. Основните му правила започнаха да се изпълняват още по времето на служебното правителство. Рестриктивната политика беше възприета като път за по-нататъшно развитие, Българската народна банка прекрати финансирането на правителството и банковия сектор. На практика това стана преди изготвянето на законовата рамка за въвеждането на валутен борд, което доказва, че при добро управление България може и без борд.
Една година след въвеждането на валутния борд се вижда, че инфлацията е свалена и той изигра стабилизиращата си роля. Трябва да се знае обаче, че бордът ни дава само стабилизацията на финансовата среда, в която по-лесно да бъдат провеждани реформите. Струва ми се, че в обществото има неправилно разбиране за това какво точно представлява българският валутен борд. То очакваше и все още очаква, че с въвеждането му ще бъдат решени всички проблеми - от инфлацията до заетостта и доходите, до осъществяването на структурната реформа. Въпросът е в това, че бордът само осигурява условията за осъществяване на реформите. Той е тази организация на паричната политика, която ни кара да се движим по правилния път и ни задължава да не се отклоняваме от него. Вече сме далеч от времето на предходните правителства, когато се говореше едно, а се правеше друго. Сега решенията могат и трябва да се вземат единствено под влиянието на общия икономически интерес на стопанството на страната и резултатите, каквито и да са те, са явно видими.
За да заработи икономиката и за осъществяването на така необходимите икономически реформи, на първо място е необходимо да бъдат намалени данъчните ставки. В нито една от страните с валутен борд или с просперираща икономика данъците не са толкова високи, колкото в България.
Самият подход при данъчното облагане е неправилен. Твърди се, че първо трябва да бъде увеличена събираемостта на данъците и чак след това да бъдат намалени ставките. Това е доста погрешна теза. Първо трябва да бъде намален размерът на данъка, а това от своя страна ще доведе до по-висока събираемост от страна на хазната. Понижаването на данъците ще спре постоянното нарастване на броя на данъкоплатците, които не се издължават към хазната. От друга страна, намаляването на данъците ще бъде като котва, подобно на валутния курс, и ще принуди държавата да събира данъците си.
С прекалено голямата данъчна тежест може да се обясни и по-слабият инвеститорски интерес към България. Нито един инвеститор няма да предпочете да вложи парите си в страна, където данъчното облагане е по-високо, отколкото в други страни с близка до нашата икономики. А това е особено важно и за успеха на борда, и за растежа на икономиката.
Поради важността на инвестициите за развитието на икономиката трябва да се стремим да създаваме и възможно най-добър инвестиционен климат. Някои от страните от бившия социалистически лагер вече минаха по този път и е логично да се потърси техният опит. Много от тези посткомунистически икономики дори вече прегряха от навлезлите инвестиции и правителствата им спряха всички преференции за чуждия капитал. В България обаче картината е доста по-различна. Инвестициите са недостатъчни и въпреки всичко ние все още не сме създали подходящи условия за тях.
След като искаме да постигнем икономически растеж, трябва се знае, че неговата същност е данъчна политика, инвестиции и приватизация. Трябва да се направи всичко възможно да се ускори темпът на раздържавяване на активите. Но не може основният начин на приватизация на активите да бъде чрез работническо-мениджърско дружество. Самият Балцерович казва, че това при тях е била най-неудачната форма за приватизация на държавни активи. Пак повтарям, ние сме поели по правилния път и това все пак е приватизация, но до този метод трябва да се прибягва само в изключителни случаи. На входа и на изхода на предприятия, в които дял е придобило РМД, стоят фирми на шефовете му. И за тях е по-изгодно да крадат от предприятието, за да плащат вноските на взетите заеми, отколкото да чакат за това дивидент от акциите си. Не стига, че това е най-несъвършената форма на приватизация, но и ние предоставяме безброй преференции точно на тези дружества. Да не говорим, че никой от тези, които купуват, не залага нищо лично срещу покупката и не носи лична отговорност, ако след това предприятието фалира. Доколкото ми е известно, такова чудо няма никъде по света. Явно нещо куца в самата преференциална политика на държавата.
Нелегалният внос и неплащането на данъци размива отговорността за ниската конкурентност на стоките.
Основен проблем в момента са сивата икономика и нелегалният внос от чужбина. За решаването му трябва да се вземат сериозни мерки, трябва да се подобри качеството на данъчния и митническия контрол. Произведените в България стоки се срещат на пазара с други български стоки, за които не са платени данъци, или с внос на евтини, главно от съседните страни стоки, за които рядко може да се допусне, че са с платени мита. Съмнително е дори дали за тях са платени данъците в страните производителки. Дори да допуснем, че не е платено само митото върху тези стоки, а данъците в страната производител са платени и са калкулирани в цената, българската продукция отново се оказва в неизгодно положение, защото данъците в другите страни са по-ниски или стоките са със субсидии за износ.
Само един поглед върху продаваните вносни цигари и алкохол е достатъчен, за да се установи, че за нищожна част от тях се плащат акцизи в приход на хазната. Да не говорим за електрониката.
Ако проблемът с този внос бъде решен, нито един производител няма да има правото на претенции за съществуването на неконкурентен внос и сам ще трябва да поеме отговорността за неефективността на производството си. Тогава българският производител ще бъде поставен при равни условия с вносителите и ще трябва да разчита единствено на качеството и конкурентоспособността на продукцията си.
Законът за БНБ и Законът за банките, които бяха приети в средата на миналата година, въведоха освен сроковете за конкретните задължения и личната отговорност като основно правило. Наша цел сега трябва да е това правило да се разпространи във всички области от живота в страната. Правилата на банковите закони трябва да бъдат възприети и при провеждането на социалната реформа, и при въвеждането на новия модел на пенсионно осигуряване, и при осъществяването на здравната реформа. Във всички тези области трябва да се въведат системи за отговорности и надзор, подобни на тази, възприета със Закона за банките. Това трябва да бъде приоритет в политиката на законодателния орган на страната. За да се избегнат субективизмът и съмненията за корупция, трябва да има лична отговорност на този, който лицензира и изпълнява надзорни функции.
Чуват се обвинения към Международния валутен фонд, че той има основно значение за вземането на икономическите решения в страната и едва ли не ние като държава нямаме право на мнение. Отпуснатите на България средства от МВФ всъщност са заем. При това положение е нормално фондът, който в случая изпълнява ролята на банка, да иска програма за развитие на страната, която би гарантирала връщането на отпуснатите средства. Нормално е също така МВФ да има забележки по провежданата политика, когато възникнат съмнения за това дали средствата се използват по най-добрия начин. Така че забележките и изискванията на фонда относно икономическата ни политика са напълно в реда на нещата, като се има предвид, че МВФ се явява кредитор на българската държава. Друг е въпросът как ние ще защитим нашата програма.
Напоследък често се дискутира проблемът защо банките не кредитират. Много е просто - те са ограничени от капиталите си за размера на отпусканите кредити. Банките в България всъщност са малки финансови посредници. Те предоставят основните банкови услуги, но не могат да действат като нормални кредитори - особено ако става дума за големи инфраструктурни проекти. Няма банка, която да може да си позволи да отпусне необходимите средства за мащабни инвестиционни проекти. И веднага се появява необходимостта от външен кредитор. Ето в това се състои проблемът със забавената приватизация на банките и недостатъчните чуждестранни инвестиции.
БНБ победи наполовина по случая Капиталбанк
Върховният касационен съд (ВКС) окончателно потвърди фалита на Капиталбанк в началото на изтеклата седмица, с което прекрати част от съдебните спорове между БНБ и банката, активно защитавана от главния прокурор Иван Татарчев. Финалът на разправията дойде, след като на 30 юни 5-членен състав на Върховния касационен съд отхвърли искането на Татарчев за отмяна по реда на надзора на решенията на Софийския градски съд (СГС) и на ВКС за несъстоятелността на Капиталбанк.
"В осъществяване на своята специална компетентност по банковия надзор БНБ е единствено процесуално легитимирана да образува производство по несъстоятелност, поради което тя притежава и правомощието да установи двете материалноправни основания за неплатежоспособност на търговската банка - неизпълнението на задължението си от 437 975 долара към ТСБанк повече от 7 работни дни и превишението на задълженията й над активите", се обяснява в решението. Всичко това БНБ има право да извърши извънсъдебно и не подлежи на преценка от съда, действащ при условията на обвързана компетентност в случая. Съдът може да приложи косвен съдебен контрол само по отношение на евентуалната нищожност на акта на БНБ, но без да подлага на проверка по същество основателността на установената от нея неплатежоспособност на Капиталбанк, е обяснено в решението на ВКС от 30 юни. Всичко това е дало основание на Софийския градски съд да приеме, че решението на БНБ не може да се контролира по отношение на обоснованост и целесъобразност. За разлика от това Върховният касационен съд неправомерно е навлязъл в преценка и обсъждане на предпоставките за изпадане на Капиталбанк в неплатежоспособност, се казва в решението. Заключението е, че предложението на главния прокурор за преглед не трябва да се уважи, тъй като с него се иска съдът да излезе извън пределите на ограничената си компетентност в производството по банкова несъстоятелност.
Дошлата като подарък ден преди годишнината от борда съдебна вест за реабилитирането на централната банка беше съпроводена от благодарностите на гуверньора Светослав Гаврийски към съдебната система.
Нарочената от Татарчев за всички беди на Капиталбанк шефка на "Банков надзор" Емилия Миланова също се реши на публично изявление чак след произнасянето на съда. В деня на полупобедата си (пълната ще е след решаването на делата по жалбите на акционери на "Капиталбанк" срещу нея за нанесени вреди) тя обясни, че решението е взето след прецизен анализ на състоянието на банката, и постави под съмнение морала в някои писания по неин адрес, щедро подплатени с аргументи на Татарчев и шефа на Капиталбанк Ангел Първанов.
В деня след произнасянето на съда главният юрист на БНБ Димитър Ананиев също даде пресконференция по темата "Капиталбанк". Той обясни, че обществеността е останала с впечатление за извършено престъпление към частната банка. В доказателство, че подобно впечатление е погрешно, той отново приведе всички факти около отнемането на лиценза и искането на несъстоятелност за Капиталбанк. Новото е, че БНБ за пръв път публично оповестява детайли около делото.
"Афа" се сля с "Ърнст енд Янг" - България
Една от най-старите и най-големите български одиторски фирми - "Афа", започна работа в обща фирма заедно с "Ърнст енд Янг" в България. Персоналът и клиентите на двете компании се обединиха официално от 22 юни. "За пръв път български съдружници участват в дружеството, което има правото да подписва от името на чуждия одитор", коментира една от основните съдружнички в "Афа", а сега ръководител на "Ърнст енд Янг Афа" Рени Йорданова. Интересното в случая е, че чуждата компания, една от големите пет одиторски фирми, ще има възможност да подобри позициите си в България благодарение на многобройните досегашни клиенти на "Афа". Между тях са "Кока-Кола сървисиз България", "Данон - Сердика", "Крафт Якобс Сушард", "Кларина България", "Загорка", "Експресбанк", "Инг банк" - клон София, и др. След обявеното сливане на "Прайс Уотърхаус" и "Купърс енд Лайбрънд" общата компания може би е с най-добри позиции в България, следвана от Кей Пи Ем Джи, "Делойт и Туш" и т.н. Както за "Афа", така и за "Ърнст енд Янг" сливането дава възможност за излизане по-напред в петицата в рамките на България. "Ърнст енд Янг" по принцип използва сливанията с местни компании като начин на навлизане на различните пазари.
"Глобализацията изисква обединяването на местния с международния опит. Големите интернационални компании, които са листвани на борсите, имат нужда от изготвяне на консолидирани отчети, които са резултат от адаптирането на индивидуалните отчети в различните страни", обясни Рени Йорданова, която заедно със съдружничката си Валя Йорданова е основател на "Афа" през 1991 г. Предимствата за "Афа" от сливането са свързани с достъпа до клиенти, които се нуждаят от изготвянето на международен одит, както и до компаниите, с чиито клонове "Ърнст енд Янг" работи и в други страни. Чуждестранната компания обмисляла кооперирането на офисите си в различни страни на регионален принцип. По този начин ще стане възможно един и същ екип от хора да работи с представителствата на една и съща компания в различните страни.
"Сливането, което предприехме, е резултат от съвместната ни работа и с другите големи одиторски фирми у нас, с които сме работили заедно като един общ екип по различни проекти", обясни г-жа Йорданова.
Алтернативата на близкоизточния мир
Триумфалното посрещане, което получи шейх Ахмед Ясин при завръщането си в Газа след четиримесечна обиколка в арабските и мюсюлманските страни, трябва да послужи като предупреждение за това, което очаква Близкия изток, ако се позволи да спре мирния процес, започнат в Осло.
Прикованият към инвалидна количка Ясин според някои съобщения е събрал милиони долари по време на посещенията си. В Сирия той говори за премахването на Израел през следващия четвърт век. В Иран и Судан той беше приет като истинския лидер на палестинската съпротива. Представители на "Хамас" се похвалиха, че в арабските монархии от Персийския залив той е възстановил доброто име на палестинците, помощта за които беше отрязана в резултат на подкрепата от страна на Ясер Арафат за нахлуването на Саддам Хюсеин в Кувейт.
В основата на посланието на Ясин в чужбина и сред палестинците е отхвърлянето на идеята от Осло за уреждане чрез преговори на израелско-палестинския конфликт, което ще доведе до бъдещо мирно съжителство. С намаляването на изгледите за сключване на взаимноприемливо споразумение шансовете на "Хамас" да замести палестинската управа на Арафат като представител на палестинския народ нарастват зловещо.
За Арафат и неговите последователи не е тайна, че когато Ясин предвижда подновяването на въоръжената борба и унищожаването на Израел, той също има предвид отмяната на светското националистическо управление на Арафат. След като днес условията на живот на повечето палестинци са по-лоши, отколкото преди пет години по времето на споразумението от Осло и заради корупцията и връзкарството на режима на Арафат, политическото предизвикателство от "Хамас" не може да се отнесе единствено към проявата на ирационални чувства.
Създателите на договореностите от Осло разбираха, че те не са идеалното решение за двете страни. Те не могат да защитят израелците от атентаторите-камикадзе и не могат да върнат на палестинците всичко това, което те смятат за своя земя и национални права. Но въпреки своето несъвършенство Осло е за предпочитане пред алтернативата "Хамас" и свещена война. Първоначалният замисъл в Осло беше да се избегне именно това.
Думата не бърза да приеме плана "Кириенко"
Руската Държавна дума започна разглеждането на пакета от антикризисни закони, които предложи правителството на Сергей Кириенко, и прие на първо четене близо половината от него. Доминираната от лявата опозиция долна камара постави няколко условия за промяна на данъчните разпоредби, балансиране на държавния бюджет до няколко месеца и създаване на предпоставки за промишлен ръст през следващите две години. Премиерът Кириенко призова Думата да приеме целия пакет, който според кабинета е от решаващо значение за получаване на нов заем от Международния валутен фонд и успокояване на чуждестранните инвеститори. "Световната финансова криза, загубите в платежния баланс и трудните финансови и социални условия в страната не ни позволяват да отлагаме вземането на решения", заяви той.
Думата одобри девет от 20-те законопроекта, като прие единна 20-процентова ставка на данъка върху добавената стойност, намали данъка върху печалбата от 35 на 30% и наложи нов данък върху казината.
"Ние се нуждаем от 25 милиарда рубли приходи всеки месец, но в момента събираме само 21 милиарда, обясни Кириенко. Нашата задача е да изравним приходите и разходите не по-късно от 1 ноември."
Парламентът отклони на първо четене законопроекта за изменение на данък общ доход и препоръча на правителството да направи изменения в него до 15 юли, когато ще се състои извънредно заседание на Думата за обсъждане на предложените данъчни закони.
С отделен вот беше разрешено на кабинета да увеличи чуждестранните заеми до 9.68 милиарда долара от предварително планираните 6.6 милиарда. Заместник-министърът на финансите Михаил Касянов съобщи, че от началото на годината правителството е получило кредити в размер на 7.7 милиарда долара, но няма опасност да бъде превишена нормата на външният дълг.
Изпълнителният директор на МВФ Мишел Камдесю заяви, че не вярва в съобщенията за мораториум върху плащанията по държавния дълг след три седмици, защото "в Русия има кризи през няколко седмици". Той допълни, че прогнози за икономическата смърт на страната се правят от няколко години, но Русия винаги е успявала да възстанови доверието и да продължи реформите. Директорът на изследванията в МВФ Майкъл Муса обаче заяви, че фондът няма да спасява Русия само защото това искат инвеститорите. "Помощта на МВФ за Русия ще бъде определена според възможностите й да се справи с данъчните и структурните проблеми", обяви той.
Основните мерки в програмата на Кириенко:
Северна Ирландия - от улична към парламентарна война
Мирният процес в Северна Ирландия направи нова успешна крачка с изборите за парламент, който ще поеме значителни законодателни правомощия през следващата година. След референдума за одобряване на мирното споразумение от 10 април жителите на провинцията дадоха поредното доказателство за желанието си за мирно решаване на вековния конфликт. Историята се обърна с главата надолу, след като в парламента заедно с представителите на традиционните демократични партии седнаха бивши терористи от двете общности, участвали в кървавите сблъсъци през последните 30 години. Напрежението около традиционните шествия на протестантите, свързаните с тях улични боеве между католици и полиция и подпалванията на католически черкви обаче показват, че обнадеждаващите резултати не са гаранция за трайно спокойствие в Ълстър.
Законодателният орган, който заседава за първи път на 1 юли в залата, в която беше подписано мирното споразумение, събра заедно протестантите юнионисти и католиците националисти и основните им партии за първи път и сложи край на 26-годишното управление на Лондон. Най-много гласове като първи избор получи Социалдемократическата и либерална партия (СДЛП), която е подкрепяна от умерените националисти, но най-много депутати класира Юнионистката партия на Ълстър. В резултат на това лидерът на юнионистите Дейвид Тримбъл беше избран за първи министър (пост, който съвместява функциите на министър-председател и председател на парламента), а заместник-председателят на СДЛП Сиймъс Малън беше избран за втори министър. Прогнозата за бъдещето на парламента е оптимистична, въпреки че в парламента влязоха значителен брой радикални представители от двата лагера. От тях по-голямо препятствие за нормалното му функциониране представляват лоялистите, противници на договореностите от Стормънт, водени от Демократическата юнионистка партия на преподобния Йън Пейсли. Те ще имат 28 депутати - с двама по-малко, отколкото е необходимо, за да блокират всички важни решения, за чието приемане е необходимо мнозинство от 60%, и отделно подкрепата на поне 40% от представителите на протестантите и католиците.
Истинската работа на парламента ще започне през февруари, когато тържествено ще му бъдат предадени правомощията в шестте области, за които ще отговаря - селско стопанство, икономическо развитие, образование, екология, финанси, здравно и социално осигуряване. До 31 октомври трябва да бъдат договорени 12-те области на сътрудничество с южната част на острова, от които поне шест ще изискват създаването на общоирландски структури, които ще работят под надзора на Министерския съвет Север - Юг. От страна на Северна Ирландия в преговорите ще участва новият изпълнителен орган, в който освен Тримбъл и Малън ще се включат още десет министри, чиито портфейли ще бъдат разпределени според представянето на партиите в изборите. Изграждането на този орган ще бъде първото сериозно изпитание в работата на парламента заради участието на представители на политическото крило на Ирландската републиканска армия "Шин Фейн". "Шин Фейн" настоява министрите да бъдат избрани в най-скоро време, за да бъде легитимирана като конструктивна сила в мирния процес, докато протестантите не бързат, защото в редиците им няма единно мнение за отношението към "Шин Фейн" и ИРА.
Участието на "Шин Фейн" в управлението на Ълстър може да доведе до разцепление в редиците на Юнионистката партия (ЮП) и да засили позициите на радикалните юнионисти, които са против всякакви контакти с ИРА. Един от най-влиятелните политици в ЮП, Джефри Доналдсън, заплаши, че ще преразгледа позицията си, ако партията му сътрудничи с ИРА, преди националистите да предадат оръжията си и прекратят окончателно насилието. Критиката на Доналдсън, депутат в британския парламент и доскорошен фаворит за наследник на Тримбъл, беше засилена от лошия изборен резултат на ЮП и бомбения атентат в навечерието на изборите, отговорността за който пое Ирландската национална освободителна армия. ЮП доминираше в политическия живот на Ълстър през последните десетилетия, разчитайки на значителен твърд електорат. Мирното споразумение неочаквано разруши старото единство на привърженици и противници на договореностите, което се отрази на представянето в изборите. В тях ЮП допусна за първи път да бъде победена от СДЛП. От 28-те депутати на партията поне двама не подкрепиха договора от 10 април, а от десетте депутати на ЮП в британския парламент шестима са противници на мирните споразумения. Това даде основание на Йън Пейсли да заяви, че народът на Северна Ирландия е подписал некролога на тримбълизма.
Тримбъл загуби подкрепата на влиятелния Оранжев орден, който организира традиционни шествия през юли, символ на връзките с Великобритания. Първият министър взе участие в миналогодишния поход, но през тази година едва ли ще се включи, защото Орденът не подкрепя последните споразумения.
Развитието на мирния процес в Северна Ирландия доведе до създаването на ново малцинство, което може да заеме мястото на ирландските националисти, които традиционно бяха изключвани от публичната политика. Това са лоялистките противници на мирното споразумение, които са почти толкова, колкото бяха привържениците на обединението с Ирландия преди 30 години, когато започнаха безредиците в провинцията. Договорът от Стормънт увеличи скритото разделение сред протестантите, което съществува от векове. Така протестантите от англикански произход са склонни да приемат споразуменията и разделяне на властта с "Шин Фейн" при спазване на определени условия, докато юнионистите с корени в шотландската презвитерианска църква са враждебно настроени към сближаването с националистите. Неуспехът на две от основните полувоенни организации на протестантите да влязат в парламента поставя под въпрос тяхното по-нататъшно сътрудничество.
Друга групировка - Лоялистки доброволчески сили, обяви временно примирие по време на изборния процес, но силният протестен вот на юнионистите може да й даде самочувствие да поднови убийствата на католици. Това ще доведе до ответна реакция от страна на малките републикански фракции, останали извън мирния процес, и положението може да излезе от контрол. Все пак негласното отхвърляне на мирните споразумения не е нещо ново. Самият Тримбъл се противопостави на част от клаузите му, като гласува против закона за освобождаване на затворниците, свързани с конфликта в провинцията. Ако първият министър желае да задържи властта, той ще трябва да запази подкрепата на противниците на договора в своята партия, докато се изправя срещу още по-остра критика в парламента. В противен случай парламентът, който беше избран да осигури мир за Северна Ирландия, ще се превърне в полесражение на нова война.
Китайската разходка на Бил Клинтън
Освен затрогващото послание за спазване на човешките права и опазване на околната среда посещението на американския президент Бил Клинтън имаше една далеч по-важна и прозаична цел - правенето на бизнес. И точно в тази си част разходката на Клинтън до Великата китайска стена претърпя провал. Клинтън не успя например да пробие стената на китайската бюрокрация, за да получи лицензи за американските банки и застрахователни дружества, които от няколко години се опитват да пробият на този пазар. Застрахователите John Hancock International Holdings, CIGNA Corp, Chubb Corp и Lincoln National Corp. са сред най-големите застрахователни компании, искащи да продават застраховки на китайците.
Дори заплахата, че Китай няма да бъде допуснат в Световната търговска организация, докато не отвори финансовите си пазари, не свърши работа, така че посещението на Клинтън в Шанхайската фондова борса си остана просто визита на учтивост. Досега само две американски застрахователни компании са се сдобили с лицензи за работа на потенциално огромния китайски пазар - American International Assurance Co., поделение на American International Group Inc. и Aetna Inc.
Посещението на американския президент в Пекин не успя да зарадва и американските банкери, които отчаяно напират да получат разрешение да оперират на китайския пазар на местна валута. Citibank, дъщерна банка на Citicorp, е единствената американска банка от група от девет чуждестранни банки, които имат право да отпускат кредити в юани и да приемат депозити на базата на ограничителен режим. Всички останали чуждестранни банки могат да оперират само на пазара на чуждестранни валути, при положение че големите печалби са именно на пазара на кредити и разплащания в местна валута.
Все пак посещението на Клинтън доведе до подписването на договори на стойност 3.1 милиарда долара - не чак толкова голяма сума, имайки предвид размера на китайския пазар, а най-голямата сделка, за 800 милиона долара, бе за доставката на 17 самолета "Боинг" като част от договор за продажбата на общо 50 самолета в по-дългосрочен план. Само че оптимизмът сред американските предприемачи е доста умерен.
След двегодишно пребиваване в Китай и изхарчени десетки милиони долари американският гигант за производство на домакински уреди Whirlpool Corp. обяви, че закрива две от общо четирите си смесени дружества в Китай. Компанията обяви, че се изтегля от местния пазар на хладилници и климатични инсталации. Друг голям американски производител, Caterpillar, изтегли дяловото си участие в завод за производство на дизелови двигатели в Шанхай. Все повече американски компании се изтеглят от местния пазар, след като инвестираха маса средства, а границите на печалба си остават незадоволително ниски.
Всъщност един от големите проблеми пред американските инвестиции в Китай е фактът, че повечето компании се опитват да налагат на местния пазар продукти, които са разработвани за далеч по-развити пазари. Другият проблем е свързан с цените на произвежданата продукция, по-високото качество предполага и по-висока цена, докато в момента китайският пазар поема повече нискокачествени и по-евтини стоки. Трудно е да продадеш автомобил за 15 хиляди долара в страна, където средният работник получава надница, която се равнява на 50 американски цента за един час работа.
Иначе желанието на Вашингтон да се пребори за отварянето на китайските пазари е очевидно - висшият американски представител на преговорите в Световната търговска организация Шарлен Баршевски обяви, че Китай няма да бъде приет в организация по силата на политическа сделка. Подтекстът бе, че Пекин може да влезе в организацията единствено на търговска база, т.е., след като отвори пазарите си, включително финансовите пазари, за да се присъедини към Световната търговска организация. Преди това някои наблюдатели обявиха, че Китай очаква отстъпки за присъединяването си към организацията в замяна на неотстъпчивостта на Пекин да девалвира юана въпреки последиците от азиатската финансова криза и низходящия ход на японската йена. Официален Пекин никога открито не е говорил за подобни отстъпки, но висши чиновници често говорят за това, че някой трябва да плати цената за задържането на стабилния курс на юана. Една евентуална девалвация на китайската валута пък би породила нова вълна от спад на валутните курсове на азиатските валути.
В крайна сметка визитата на Клинтън наистина бе визита - американският президент се поразходи по Великата китайска стена, посети фондовата борса в Шанхай и Забранения град в Пекин - след което обяви, че посещението му е ключов момент в американско-китайските отношения. Въпросът е обаче, че от тези изявления все още нищо не следва, а остава и проблемът за това къде точно се намира ключът към американско-китайските отношения.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри вътрешни правила за използване на средствата от фонда за покриване на разходите за приватизация. Основната идея на правилата е от фонда да се заделят средства за изплащане на възнаграждения на външни посредници. "Тъкмо навреме, защото предстоят плащания на посредници", каза Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет. Одобряването на вътрешни правила за избор на инвестиционни посредници при публично предлагане на държавни пакети акции на фондовата борса е отложено за следващото заседание на надзорниците. Одобряването на продажбата на 51% от стъкларския завод "Дружба" - Пловдив, не беше включено в дневния ред на надзора, въпреки че тази сделка се очакваше да е приключила още преди две седмици.
Управителният съвет на "Ем Джи Елит холдинг" обнародва в Държавен вестник съобщение, с което отменя насроченото за 6 юли 1998 г. от предишните управители общо събрание на акционерите и го насрочва за 8 март 1999 г. Предишното съобщение беше обнародвано от сменения на 19 май управителен съвет на холдинга начело с изпълнителния директор Милена Ферер. Според юристи, ако общото събрание все пак бъде проведено, неговите решения едва ли ще бъдат зачетени от съда.
Агенцията за приватизация подписа договор с немската компания "Норд имобилиен" - Рощок, представлявана от българското дружество "Норд импулс". "Норд" е упълномощена да посредничи при продажбата на предприятията от пула "Електроника". В него са включени "Инкомс телеком холдинг" и повечето от дъщерните му дружества. Срокът на договора е 12 месеца. Избран е и посредникът за пула "Балканкар", съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Той обаче не посочи избраника, защото засега новината му била съобщена само устно от представител на комисията за избор на посредник. За "Балканкар" бяха подадени оферти от "Прайс Уотърхауз" (Price Waterhouse), Ю Би Ес (UBS) в консорциум с "Ърнст енд Янг" (Ernst & Young) и "Ей Пи Ей Екс партнърс" (APAX Partners).
Две големи международни банки са проявили интерес към регистрация на свои книжа на българската фондова борса, съобщи през миналата седмица Бистра Боева, член на Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Дружествата са инвестиционните банки United Bank of Switzerland (UBS) и Daiwa. Това публично изявление на член на комисията озадачи и едновременно с това развесели участниците на прохождащия ни капиталов пазар.
В промишленото министерство са подадени три оферти от кандидат-посредници за пула "Машиностроене", съобщи зам.-министърът на промишлеността Едит Гетова. Предложенията са от "ВКК Зодираж" ЕООД - Варна, събирателно дружество "Машелектропроект Стоянов, Симов и сие" и "Подем консулт" - София.
"Газпром" срещу държавата - война или кратка схватка
"Пия за нас, за вас и за газ" беше наздравицата, с която посрещна новата година президентът на РАО "Газпром" Рем Вяхирев. Той е знаел, че има за какво да се радва, след като през последната година състоянието му е нараснало с 300 милиона долара до 1.4 милиарда. Освен Вяхирев щастливи от силата на "Газпром" трябва да са още милиони руснаци, които пряко или косвено зависят от най-голямата руска компания. През петте години след създаването си "Газпром" наблегна на дейността в чужбина и успя значително да увеличи присъствието си в Европа и да влезе в първата стотица на водещите компании в света. Износът на газ обаче достига едва една четвърт от производството му и затова бъдещето на "Газпром" продължава да зависи от развитието на вътрешния пазар и общото състояние на руската икономика.
"Газпром" и Русия са свързани до такава степен, че понякога трудно може да се определи дали компанията я има, защото съществува Русия, или е обратно. Привидната абсурдност на това твърдение започва да намалява, като се има предвид, че газовият монополист осигурява поне една четвърт от бюджетните приходи на страната. През последните години "Газпром" на няколко пъти спаси бюджета, като взе заеми от западни банки, за да може да плати задълженията си към държавата. Властите дотолкова свикнаха да разчитат на "Газпром", че се опитаха чрез административен натиск да го принудят да купи "Роснефт" при първия опит за приватизация независимо от завишената цена. Докато Виктор Черномирдин беше начело на правителството, отношенията между държавата, която държи 40.87% от акциите, и компанията бяха много добри заради близките връзки на бившия премиер с газовите среди. Оставката на Черномирдин в края на март постави в неудобно положение "Газпром" - кабинетът продължи да го натиска да си плаща редовно, но при това възможностите му за влияние намаляха. За миналата година "Газпром" е изплатил 94% от дължимите данъци, изключително висок процент за Русия, но въпреки това новият шеф на данъчната служба Борис Фьодоров побърза да наложи запор на имуществото на две от дъщерните предприятия на "Газпром" в Урал. Плановете на правителството да измени тарифната и акцизната политика, което ще доведе до събиране на акцизите след доставка на газа, а не след заплащането му, преляха чашата. На конференция в Италия Вяхирев намекна, че "Газпром" няма да подписва нови договори, ако не се намали фискалното бреме, което води до загуба от 1 долар на хиляда кубически метра газ, доставян в Западна Европа. Той получи подкрепа от Държавната дума, която прие резолюция, осъждаща политиката на данъчните власти спрямо "Газпром". Компанията има да получава 100 милиарда рубли от своите вътрешни потребители, но тежкото състояние на руската икономика няма да позволи това да стане скоро. Липсата на оборотни парични средства в предприятията ограничава притока на капитал в компанията и в резултат паричните постъпления покриват само 15% от реализирания газ, а останалата част се заплаща с бартер или изобщо не се заплаща. Държавният контрол върху "Газпром" тежи на компанията и тя прави опити да си осигури могъщи съюзници, подписвайки споразумения за стратегическо сътрудничество с "Royal Dutch/Shell" и ENI. Вяхирев иска от правителството да им продаде 5% от акциите, което не е много изгодно в момент, когато цените на руските акции падат. Съществува и ограничение за чуждестранното участие в компанията - 9%, като отделен чуждестранен акционер не може да притежава повече от 3%. Продажбата на тези 5% е необходима на Вяхирев, защото това е останалата част от държавния дял, която той не контролира. В края на миналата година президентът на "Газпром" подписа договор със Сергей Кириенко, тогава министър на енергетиката, по който получи в доверително управление 35-процентов държавен дял, като му бяха наложени ограничения за вземане на ключови решения. В новия борд на директорите, който беше избран на годишното събрание на 26 юни, шест от местата получиха хора от "Газпром" или близки до него, а държавата - пет, включително и председателското, на което беше избран министърът на държавното имущество Фарит Газизулин. Недоверието към държавата, което, изглежда, е обхванало Вяхирев, е свързано със заплахата от разбиването на естествения монопол на "Газпром" по искане на Международния валутен фонд. Още преди избирането му за премиер Кириенко обеща да запази целостта на "Газпром", но нуждата от нов кредит от МВФ може да го направи по-отстъпчив.
Отношенията на правителството с "Газпром" направиха неочакван обрат през последните дни. Шест дни след събранието на акционерите министър-председателят нареди да бъде прекратен договорът за доверително управление на държавните акции, да се блокира имуществото на компанията и да се започне процедурата по свикването на ново общо събрание. "Ние не се караме с "Газпром". Момчетата малко са вирнали носовете и трябва да бъдат поставени на място", заяви източник от кабинета. Действията на правителството получиха подкрепата на президента Елцин, но Думата заплаши да не приеме пакета от антикризисни закони, ако не бъде променено отношението към "Газпром". В основата на конфликта отново са данъците, които "Газпром" трябва да плаща. Съгласно споразумението с данъчните служби монополистът трябва да превежда в бюджета 2.45 милиарда рубли месечно, но за юни е платил само един милиард. Рем Вяхирев обяви, че е готов да предаде акциите, но обвини колегията на държавните представители в компанията, че нарушава правата на останалите 650 хиляди акционери. След бурно заседание на колегията правителството се съгласи да остави своя дял в ръцете на Вяхирев, а данъчните власти да освободят имуществото на компанията, ако до 6 юли бъдат покрити всички задължения към хазната. Съобщението за събрание на акционерите не беше отменено и то може да бъде свикано след 45 дни. Първоначално беше обявено, че на него ще се избира нов борд на директорите, но по-късно вицепремиерът Борис Немцов отрече да е вземано подобно решение. Все пак премиерът Кириенко заяви по-късно, че е възможно държавата да свика извънредно общо събрание, на което да поиска да има шест членове в борда на директорите, за да може по-добре да контролира плащането на данъци.
Успехът на правителството не трябва да се преувеличава, защото станалото е нищо повече от ненужно показване на мускули. Кабинетът може да получи обратно своя дял, без да поставя никакви условия, защото има право едностранно да разтрогне договора. Конфискуването на имуществото на "Газпром" само ще затрудни дейността му и ще намали приходите в бюджета. Това подчерта и Елцин, който заяви, че не може да става дума за блокиране на сметките и имуществото на компанията. Действията на правителството свалиха с 13% цената на акциите на "Газпром" в Русия, а с намалена капитализация фирмата ще получава по-скъпи кредити от западни банки, същите тези кредити, които поддържат руския бюджет. Административните усилия на кабинета на Кириенко са обречени на провал, защото са насочени към изземването на средства от малкото жизнеспособни руски компании, а не към решаване на фундаменталните проблеми, които стоят в основата на икономическата криза.
Управлението на Черномирдин помогна много на създадения от него "Газпром" да се стабилизира, но спокойната обстановка ограничи стимулите за създаване на конгломерат със силни банки, влиятелни медии и депутатски лобита, каквато е тенденцията в Русия през последните години. Положението се промени от началото на годината, когато започна газова експанзия във всички тези области. "Газпром", който притежава собствена банка - "Газпромбанк", и има дялове в други три банки, стана най-големият акционер в Инкомбанк, третата по големина руска банка. Стартира проектът "Газпром медиа", оглавен от бившия съветник на Борис Елцин Виктор Илюшин, който има интереси в печатните и електронните медии. Въпреки тази мощ първият директен опит на "Газпром" да стъпи в парламента беше неуспешен. На предсрочните избори в алтайския край съветникът на Вяхирев Андрей Вавилов, бивш заместник-министър на финансите, не успя да победи председателя на Аграрната партия Михаил Лапшин. Следващият път грешка няма да има и Черномирдин ще заеме вакантното депутатско място в Ямало-ненецкия окръг, чийто губернатор е член на борда на директорите на "Газпром". Голямото предизвикателство пред Черномирдин си остават президентските избори след две години, успехът в които зависи от подкрепата на Елцин. След излизането си от властта бившият премиер все повече губи влиянието си и се превръща в представителна фигура, зад която е готов да застане енергийният комплекс. Като неформален лидер се издига Вяхирев, който държи в ръцете си силни икономически лостове и с когото дори Кремъл трябва да се съобразява. Той излезе на преден план при последните срещи на водещите бизнесмени с президента и премиера и положи усилия те да излязат с общ документ в подкрепа на правителството. Докъде се простират амбициите на Вяхирев засега не може да се разбере, но един бъдещ газов тандем Черномирдин - Вяхирев като президент и премиер няма да бъде изненадващ при успех на първия в президентските избори.
Голямата игра срещу исляма
Войнстващият ислямизъм се активизира във все повече страни на Азия и Африка, започва да прониква и в Европа, печели политически и идеологически терен и разширява сферата на своето влияние. Това е обективната даденост. Но ако процесът се анализира от гледна точка на теорията на американския политолог проф. Самюел Хънтингтън, тази даденост е само следствие от вековния сблъсък на християнската с агресивната мюсюлманска цивилизация.
Като развива учението на доислямските монотеисти - халифи, около 610 г. от н.е. Мохамед изготвя основите на своята религия, в която вгражда елементи на юдейството, християнството и някои арабски езически традиции. Първите последователи на Мохамед се организирали в общини, наречени мюсюлман (общество на вярващи). Мюсюлманинът има пет задължения - да знае, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк; да се моли пет пъти на ден; да помага на бедните, като отделя 1/40 от личните си доходи; да не се храни през деня по време на месеца рамазан и поне веднъж в живота си да отиде на поклонение в Мека. И едно главно задължение - да води "свещена война" (джихад) срещу "неверниците", което се превръща в идеологическа основа на ислямските завоевания и въоръжено насилие.
Проповедите на монотеизма, въздържанието, подпомагането на бедните и др. не допаднали на родовата аристокрация на Мека и Мохамед и неговите мюсюлмани били прогонени в град Ясриб, по-късно преименуван на Медина ал Кааби ("Град на пророка").
От Медина Мохамед продължава да разпространява учението си и с подкрепата на номадите-бедуини обявява първата свещена война, завладява Мека и принуждава родовата аристокрация да му се покори и приеме исляма; бързо овладява Арабския полуостров и през 630 г. създава първата арабска държава. Обявени за халифи, т.е. наместници на Пророка, наследниците на Мохамед започват джихад срещу "неверниците; на запад до 640 г. "кавалерията на Аллаха" завоюва Палестина, през 642 г. Сирия и Египет, а през 649 г. достига Картаген. Едновременно вървяло придвижването на север - покорена е Персия, през 658 г. са достигнати Задкавказието и Средна Азия. Оттук започва движение на изток към границите на Китайската империя. Победата над китайската армия през 751 г. укрепва позициите на халифата в завоюваните земи на Индия. През ХII век в Делхи вече има султанат и мюсюлманите господстват в Индия до ХVIII век, когато англичаните ги изтласкват оттам.
В края на VII век при халифата на Омайадите арабско-ислямските войски преминават Гибралтарския проток, завладяват Испания, основават известния Кордовски халифат и по долината на Гарона нахлуват в Южна Галия. Край на ислямското нашествие в Европа слага франкският крал Карл Мартел, който в битката при Поатие (732 г.) разгромява арабските войски.
Процесът на изтласкването на исляма от Европа е започнал. Настъпва период на междуособни борби - африканските маври, берберите, завладяват Кордовския халифат и Северна Африка; династията на Абасидите се противопоставя на Омайадите и пренася столицата от Дамаск в Багдад; селджукските турци, които също са приели исляма, превземат Близкия изток и Мала Азия. Арабският ислямизъм навлиза в период на продължителен упадък.
През ХIII-ХIV в. в развитието на исляма се намесват монголите. Империята на Чингис хан се простира от Камчатка до Дунав, а един от неговите наследници - Тамерлан, завладява земите от Волга до Персийския залив, сблъсква се с турците, на които нанася няколко унизителни поражения. Султан Осман I и неговите наследници обединяват селджукските турци, повеждат свещена война срещу Византия и настъпват към сърцето на Европа по друг маршрут - покоряват християнските държави на Балканите, Хърватско, Словения, Унгария, а след разгрома при Мохач (1526 г.) армията на Сюлейман Великолепни приближава Виена. Осъществено е и едно от първите мащабни етнически прочиствания - повече от 200 хиляди унгарци се отведени в робство, а на тяхно място са заселени безимотни турски семейства от Мала Азия. Подобни етнически процеси протичат и в другите завоювани християнски страни - преселване или насилствено ислямизиране на цели региони, брутално смазване на всяка проява на недоволство, жестоки данъци като кръвния данък за еничарския корпус, специални данъци за немюсюлманското население и др. Едва през 1571 г. под предводителството на полския крал Ян Собески обединените европейски войски (германски, австрийски, полски и чешки рицари) разгромяват турците в предградията на Виена, а край залива Лепанто обединеният европейски флот съкрушава турското морско могъщество. Втората ислямска заплаха за Европа е елиминирана по този маршрут. Започва обратният процес на изтласкване на османския ислямизъм. Отстъплението е бавно и мъчително и оставя значителни мюсюлмански анклави в Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Албания, България и даже в Гърция, въпреки че в началото на 20-те години на нашия век тя успява да осъществи значително турско етническо прочистване.
Политически и икономически големите европейски държави (главно Англия и Франция) започват да доминират в изостаналата Османска империя - те първи получават специални икономически преференции - т.нар. режим на капитулации.
От края на ХIХ и началото на ХХ век и Германия активизира проникването си в Османската империя. Под прикритието на ислямистки лозунги получава специални преференции, започва строежът на жп линията Берлин - Багдад и даже овладява Сераскерета (военното министерство). Под формата на инструктори или "приемане на исляма" висши германски военни се инфилтрират в армията. Един от тях е маршал Сюлейман паша, който командва атаката на Шипченския проход, а след това възглавява отбраната на София. През Първата световна война маршал Лиман фон Сандерс заедно с Мустафа Кемал командва отбраната на Галиполи срещу английската десантна операция.
В европейската дипломация отдавна битува афоризмът за Турция - болният човек на Европа, който може всеки момент да умре, а и много пъти мюсюлманите са се чувствали унизени в собствената си страна от "презрените гяури". През 1915 г. правителството на младотурците демонстрира, че ислямът не се отказал от своите агресивни, насилнически виждания за свещена война срещу неверниците - осъществява арменското етническо прочистване, при което са избити над 1 млн. "неверни арменци", а към 1.5 милиона души са депортирани в пустинните райони на империята или заставени да приемат исляма. Понастоящем в Турция живеят едва около 60 хиляди арменци, повечето приели исляма.
След Първата световна война Англия и Франция раздробяват бившата Османска империя на множество малки държави под техен протекторат. През 20-те и началото на 30-те години под лозунга за "борба с неверниците" английски инструктори организират и снабдяват с оръжие т.нар. басмачи (ислямски партизани в централноазиатските републики на СССР), които водят въоръжена борба против Съветите. Боевете продължават до началото на 30-те години, когато басмачите са разгромени.
Войнстващите кръгове в Турция се опитват да създават под свой протекторат държавата Туран. Енвер паша, един от лидерите на младотурците и военен министър, се обявява за главнокомандващ на Ислямска армия за освобождение на Туркменистан и подпомаган от Англия, Франция и Германия нахлува в съветска Средна Азия. След ожесточени боеве през 1921 г. е разбит, пленен, осъден на смърт и незабавно разстрелян. Съветите са бързали да се отърват от него, за да деморализират армията му, която и без това вече започнала да разбира, че я карат да воюва за чужди интереси.
В годините на Втората световна война германската агентура е толкова дълбоко проникнала в Иран, че през 1942 г. Англия и СССР окупират страната, принуждават Надир шах да абдикира в полза на сина си Мохамед Реза Пахлави и я поделят на две окупационни зони. Агентурата обаче остава и през 1944 г. чрез своите агенти-мюсюлмани Берлин се опитва да осъществи операцията "Еврика" - покушение и ликвидиране на Голямата тройка (Рузвелт, Чърчил и Сталин), събрали се на съвещание в Техеран. Естествено това предизвиква сурови репресии срещу мюсюлманите.
През 1942 г. в дълбокия тил на групата армии "Юг" на маршал фон Манщайн, които напират към Сталинград и Задкавказието само през нощта и в най-дълбока тайна се придвижват частите на т.нар. Корпус Ф, съставен от германци, владеещи до съвършенство арабски езици, както и наемници узбеки, киргизи; казахи, чеченци и др. Задачата им е след завземането на Сталинград и Задкавказието да проникнат в долината на Тигър и Ефрат и под антиколониални ислямистки лозунги да предизвикат "ислямска революция срещу вековния потисник на мюсюлманите, английските плутократи". В обкръжението на Хитлер се лансира и обсъжда идеята на Енвер паша - под протектората на Германия да бъде създадена държавата Велик Туран и като бъдещи управленски кадри са привлечени черкезки, чеченски и други мюсюлмански офицери от армиите на генерал Деникин и Врангел, емигрирали в Германия.
Формите и методите на съветското влияние върху ислямските страни също се променят твърде гъвкаво.
В началото на 20-те и до средата на 30-те години съветската власт воюва с подпомаганите от Англия мюсюлмански партизани, а ислямът е обявен за "...една от най-реакционните религии". През годините на войната, 1941-45 г., германската пропаганда привлича кримските татари и чеченците; чеченски бойни групи нападат съветски тилови бази, прекъсват съобщителни връзки, ликвидират малки групи съветски бойци; кримските татари пък сътрудничат на Вермахта и службите за сигурност в борбата им срещу съветските партизани. Това естествено им докарва гнева на Сталин, който ги депортира в степите на Централна Азия и им забранява да се завръщат по родните си места. САЩ, Англия, Франция поглеждат през пръсти на това нарушение на "човешките права" на цели етноси, а през 50-те и 70-те години Москва започва да твърди, че комунизмът и ислямът могат да съжителстват като равноправни партньори. Идеята на Мохамед за подпомагане на бедните се интерпретира като "елемент на ислямския социализъм".
След идването на аятолах Хомейни на власт в Иран и активизирането на радикалния антикомунистически ислямизъм СССР превръща съветския ислям в оръдие на своята политика - представя се за мюсюлманска страна, способна да съжителства с всички ислямски държави. Подобен подход възприема и Китай, която също има значително мюсюлманско малцинство. Премиерът Чжоу Енлай обръщаше изключително внимание на отношенията с Пакистан, арабските държави и мюсюлманските държави в Африка.
В исторически аспект отношенията между европейските християнски държави и ислямските държави са доста сложни, изпълнени с негативни наслоения и в двете страни. Трудно е да се каже коя от двете страни е жертвата, но със сигурност противопоставянето на следващия век ще бъде не Изток - Запад, а Север - Юг.
Боновото раздържавяване е рай за РМД и консултанти, засега
Шефът на Центъра за масова приватизация (ЦМП) Любомир Георгиев съобщи през миналата седмица, че от 20 юли ще започне регистрацията за издаване на поименните талони, които ще заменят досегашната бонова книжка. С тях всеки правоимащ може да участва във втората вълна на раздържавяване срещу инвестиционни бонове, която предстои. Гражданите ще разполагат с нови 250 хил. инвестиционни бона, с които могат да играят на централизираните публични търгове за продажба на акции, собственост на държавата. Според решението на Народното събрание, което влезе в сила на 19 юни, срокът на валидност на боновете е до 31 декември 2001 г., тоест дотогава инвестиционните бонове ще важат като разплащателно средство по приватизационни сделки.
Малка е вероятността ЦМП да успее да започне регистрацията на 20 юли, тъй като отпечатването на талоните не е в напреднала фаза. Във всеки случай този въпрос е без значение за гражданите, които със сигурност няма да се втурнат към регистрационните бюра. Придобиването на бонове е безсмислено най-вече защото засега те не могат да бъдат използвани по предназначение. Гражданите могат да придобиват акции срещу инвестиционни бонове само на централизирани публични търгове, организирани от ЦМП. Засега не е известно кога е възможно да се започне поне един такъв търг, защото не се знае от кои предприятия колко процента от акциите им ще бъдат пуснати за продажба. Този въпрос, както е записано в закона, изцяло зависи от приватизиращите ведомства, които трябва да предоставят на ЦМП списък с предприятията, които ще бъдат пуснати на търговете. Проблемът е, че приватизиращите ведомства нямат конкретно задължение да раздържавяват срещу инвестиционни бонове точно определени акции в точно определен срок. В закона освен това не пише какви са последствията, ако ведомствата въобще не предоставят акции за раздържавяване срещу инвестиционни бонове. Засега единствено Агенцията за приватизация работи по предоставянето на такъв списък на ЦМП и според запознати в него са включени акции само от седем предприятия, при това с доста лоши финансови показатели.
Излиза, че цялото това бързане да се емитират бонове, може да послужи само на работническо-мениджърските дружества. Те единствени засега могат да набират бонове (пенсионните фондове все още не са регламентирани в закон) и единствени могат да ги използват, защото освен на централизирани публични търгове (каквито очевидно скоро няма да бъдат проведени) с бонове могат да се плащат и сделки, спечелени от касова приватизация.
Раздържавяването срещу инвестиционни бонове има и друга страна, която обикновено остава в сянка. ЦМП вече около една година съществува, без да извършва някаква съществена дейност, благодарение на финансирането по програма ФАР. При първата вълна на масовата приватизация ЦМП все пак имаше важни функции. Сега обаче се получи парадоксът, че съществуването на тези пари повлия на законодателите да измислят нови, макар и символични, функции на институцията само и само да има нужда от някой, който да я консултира.
На организираната от ЦМП среща-дискусия за приватизацията чрез инвестиционни бонове "Райфайзен инвестмънт", който консултира центъра от юни миналата година, даде отчет за работата си. През миналата седмица договорът (тоест финансирането) на "Райфайзен" изтече. Според Ричард Доненберг, ръководител на консултантския екип, тяхната роля през последните месеци се е състояла в даване на "стратегически съвети на ЦМП" по въпросите за пенсионните фондове, остатъчните държавни дялове от първата вълна и капиталовия пазар, с който ЦМП бил свързан. Друга голяма заслуга на "Райфайзен" според Доненберг била правната помощ и участието в създаването на законите, свързани с раздържавяването срещу инвестиционни бонове. Освен това австрийската фирма помагала изключително активно за връзките с обществеността на институцията.
Малко глупаво звучи заниманието на консултанта - в продължение на няколко месеца да дава съвети на една институция по въпроси, които не я касаят. ЦМП през този период нямаше нито задължения, нито права. Така например пенсионните фондове и съответно тяхното регулиране от закона е въпрос на Народното събрание и другите институции, които имат право на законодателна инициатива. Съдбата на остатъчните държавни дялове зависи единствено от волята на приватизиращите ведомства да раздържавяват. Капиталовият пазар (или по-скоро онова, което в България наричат така) наистина беше създаден благодарение на акциите, раздържавени срещу инвестиционни бонове, но с неговото развиване и усъвършенстване са се заели толкова много хора, че ЦМП едва ли има и трябва да има нещо общо с това. Още по-странно звучи твърдението за помощ в сферата на връзките с обществеността. Такива през последните десетина месеца нямаше (ако не се броят някои странни и неразбираеми съобщения по вестниците) просто защото по очевидни причини ЦМП не извършваше чак такава дейност, че да има нужда от консултант по връзки с обществеността.
Целият въпрос се свежда до усвояването на парите от ФАР, които по проекта на "Райфайзен" значително надхвърлят един милион екю според запознати. Тоест това са пари, похарчени, за да се напишат четири наредби (които при това са претърпели сериозна редакторска намеса) и да се усъвършенства софтуерът. Изглежда парадоксално, но отпечатването на нови талони и всички останали дейности покрай новата вълна на боново раздържавяване са просто начин да се искат още пари от програма ФАР. И да продължава да има какво да се консултира.
АП продължава да ускорява продажбите
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация прие през миналата седмица изцяло нови вътрешни правила за водене на преговори с потенциални купувачи. "Слагаме точка на безкрайността на преговорите", коментира промените Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Правилата са приети по принцип, а окончателната им редакция трябва да бъде одобрена на следващото заседание на надзорния съвет. Веднага след това те ще станат задължителни за служителите на агенцията и за външните консултанти по продажбата на групи предприятия.
Най-важната промяна в практиката на водене на преговори е, че вече ще се дава ексклузивен срок за парафиране на приватизационния проектодоговор на повече от един кандидат-купувач. "Така те докрай ще се конкурират помежду си и това ще е гаранция, че сроковете ще се спазват", заяви Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет. Малко по-късно Захари Желязков поясни, че идеята била купувачите "да си дишат във врата", за да се приключи навреме.
Другият важен елемент от новите правила според Асен Дюлгеров е въвеждането на нова дефиниция за потенциален купувач. Това е всяко лице, което е депозирало писмо за намерение в АП и по този начин е заявило интереса си към определено предприятие. По думите на Дюлгеров един кандидат може да се класира в категорията "потенциален купувач" само в периода от откриване на процедура за приватизация до вземане на решение за метода на продажба (търг, конкурс или преговори). "Досега нещата бяха малко обърнати. Първо обявявахме метод, а след това разчитахме, че потенциалните купувачи ще се появят", каза Дюлгеров. Според него сега агенцията ще избира метода преговори с потенциални купувачи при два възможни случая - първо, когато е получила писма за интерес за определено предприятие, и второ, когато обявен търг или конкурс се е провалил заради липса на кандидати.
В определението за потенциален купувач има очевидни противоречия. От една страна, се обявява, че някой може да бъде потенциален купувач само ако е подал писмо за намерение. От друга страна, ще се преговаря с потенциални купувачи за предприятия, към които няма интерес. Ако АП все пак успее да привлече за тях кандидати, те в такъв случай няма да попадат в категорията "потенциални купувачи". Странно е, че Желязков и Дюлгеров намират за по-важно да определят кои са потенциални купувачи, а не как да осигурят равнопоставеност при разглеждането на техните оферти.
Новите правила освен това предвиждат, че преговорите ще продължават максимум един месец от момента на избор на купувачи, а при по-сложни сделки този срок ще може да се удължава с още един месец. В ексклузивния срок няколкото допуснати кандидати трябва да върнат на АП парафирани проектодоговори или да предложат свой вариант на договор. Досега в агенцията практически няма случаи на толкова бързо приключване на преговори.
"Причината е, че служителите нямаха мотивация", коментира Желязков пред "Капитал", но не поясни каква мотивация ще имат според новите правила. Той обаче заяви, че служителите ще носят строга дисциплинарна отговорност, ако не спазват правилата.
Определението за публично дружество бави закона за ценните книжа
Законът за публичното предлагане на ценни книжа, който трябва изцяло да замени съществуващия в момента закон за ценните книжа, все още не може да влезе за разглеждане в Народното събрание, макар че беше приет на заседание на Министерския съвет още преди около четири седмици. Формално причината е, че премиерът Иван Костов не го подписва и окончателен вариант така и не може да бъде оформен. Реално проблемът е в неразрешимия спор относно това дали дружества, акции от които ще бъдат раздържавявани срещу инвестиционни бонове, трябва да бъдат обявени със закон за публични. Трябва да разделим процеса на раздържавяване от проблемите на публичното предлагане на акции, казал премиерът, но досега спорещите страни не могат да постигнат компромисен текст в закона.
През миналата седмица въпросът за публичните дружества започна да излиза извън рамките на тесните кръгове, в които се водеше досега. "Не мога да разбера кой твърди, че дружествата не трябва да са публични, след като двата основни кръга, които взимат решения по икономически въпроси - около фондовата борса и Георги Прохаски (съветник на вицепремиера Александър Божков и председател на съвета на директорите на борсата - б.а.) и около комисията по ценните книжа и Никола Николов (председател на Комисията по икономическа политика към парламента - б.а.) са на едно мнение", изрази учудване представител на инвестиционен посредник.
Макар че по време на първата вълна на масовата приватизация бяха раздържавени акции от близо хиляда предприятия, в краткосрочен план това не подобри мениджмънта им, а напротив, създаде още по-значителни затруднения. Проблемите, които и досега не са разрешени в голямата част от дружествата, се пораждат заради раздробената собственост в тях. Точно наличието на много дребни собственици обаче е предпоставка за създаването на капиталов пазар в страната, който е един от приоритетите на правителството. Така възникна противоречието. От едната страна са мажоритарните собственици, които се стремят да управляват дружествата си с минимална външна намеса и които нямат доверие в прохождащия капиталов пазар. От другата страна са интересите на икономическите кръгове в страната, които се стремят към създаване и поддържане на капиталов пазар. Един от първите опити да се канализира търговията с ценни книжа беше в края на миналата година. Парламентът прие поправка в закона, според която акциите, собственост на приватизационни фондове, могат да се прехвърлят само на фондовата борса. По-късно беше осигурен и обектът на търговията - акциите на публичните дружества, за каквито бяха обявени всички дружества от списъка за масова приватизация и всички приватизационни фондове.
Настоящият проблем е дали в закон да се запише, че дружествата, които се приватизират, трябва да бъдат публични, а оттам самият закон за публичното предлагане се забавя за неопределено време. Основна пречка пред този текст създава кръгът около Божидар Данев, който е най-големият противник в публичното пространство на единствената лицензирана борса. При последната промяна в закона за ценните книжа Данев успя да прокара текст, според който акциите на публичните дружества могат да се търгуват или на борсата, или на лицензиран извънборсов пазар, какъвто той вероятно ще създаде.
Другият сериозен опонент на идеята за публичните дружества е изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков, което обвързва и смятания за негов политически гръб Христо Бисеров, главен секретар на СДС и член на Националния изпълнителен съвет. Агенцията и сега не спазва съществуващите изисквания в закона за ценните книжа, когато продава акции от дружества, които са били предлагани на търговете на масовата приватизация. Така че настоящото становище на Захари Желязков вероятно е свързано със страха от неясните бъдещи усложнения, които със сигурност ще се появят пред Агенцията за приватизация. Някои от неутралните аргументи гласят, че е неоправдано да расте броят на публичните дружества и че практически въпросът е свързан с непреодолимия конфликт между интересите на дребните и на мажоритарните акционери. Почти всички дружества, в които държавата има участие, ще станат публични заради изискването в закона за приватизацията да се раздържавяват на централизирани публични търгове по 5% от всички акции, собственост на държавата. Изключение правят само акциите, които са предвидени за удовлетворяване на реституционни претенции, както и акциите от предприятия, включени в списъка за целева приватизация, и тези, за които е взето решение за приватизация преди влизането в сила на последните поправки в закона за приватизацията. Опасенията са, че това би отблъснало стратегическите купувачи. От друга страна, Захари Желязков е непримирим противник на приватизацията през борсата, защото смята, че основно Агенцията за приватизация трябва да осъществява процеса на раздържавяване.
"Естественият начин, по който би могла да се намери оптималната структура на акционерния капитал, е през борсата. Ето защо ключов е въпросът, който продължава да бъде обсъждан - доколко приватизираните дружества трябва да бъдат публични", обобщи през миналата седмица председателят на Комисията по ценните книжа и фондовите борси Радослав Цончев.
Всъщност основните икономически аргументи в полза на твърдението, че дружествата от масовата приватизация трябва да бъдат публични, са да се даде възможност на миноритарните акционери (тоест гражданите, които са участвали и ще участват пряко в търговете) да се освободят от акциите си. В противен случай те или няма да могат да го направят, защото е много вероятно акциите да бъдат винкулирани, или ще го направят по несправедливо ниски цени заради непрозрачната и затруднена търговия. Проблем ще се появи и пред пенсионните фондове, които не могат да инвестират акциите си в затворени дружества, защото това би било в противоречие с философията на фондовете. Тези аргументи се поддържат от всички участници в борсовата търговия, която е единствената в момента търговия с ценни книжа. Комисията по ценните книжа също има интерес от съществуването на колкото се може повече публични дружества, защото това значи повече обекти за регулиране.
"Спокоен съм за бъдещето на закона, защото шефът на икономическата комисия Никола Николов е на нашето мнение", сподели през миналата седмица поддръжник на тезата приватизираните дружества да бъдат публични. Изходът от този спор обаче едва ли е толкова лесно предвидим, защото в противен случай законът нямаше да се бави вече един месец, преди да поеме пътя си към парламента.
Накратко
Провали се конкурсът за продажбата на 70% от капитала на "Булконс" ЕАД - Първомай, след като до обявения срок за подаване на оферти 30 юни не се явиха кандидати. Минималната цена на пакета за приватизация беше 1.63 млн. долара, възможно е при следващо набиране на оферти тя да бъде понижена.
Работническо-мениджърското дружество "Българска роза 21" купи 58 271 акции (около 55%) от капитала на "Българска роза - Пловдив" срещу 3.15 млн. долара. РМД ще ползва правото си на десетгодишно разсрочено плащане. Според приватизационния договор купувачът се задължава през следващите три години да запази предмета на дейност на "Българска роза", да инвестира 9.36 млн. долара и да увеличи средносписъчния брой на персонала от 215 на 250 души.
Правителството взе решение да увеличи предлагания за приватизация пакет от "Кремиковци" от 70% на 96.26%. В този пакет се включват акции, които ще се продават чрез касова приватизация, акции за удовлетворяване на реституционни претенции и преференциални акции. Аргументът за решението е, че от предложените по линия на масовата приватизация 30% от капитала на предприятието са били изкупени под 4%, съобщи правителственият пресцентър. Всъщност данните на ЦМП след трите тръжни сесии сочат, че от капитала на "Кремиковци" са били изкупени едва 0.72%. Ако липсата на интерес на тръжните сесии е единственият мотив за решението на правителството, това означава, че за приватизация би трябвало да бъдат предложени 99.28% от капитала на завода.
50% от цената на БТК ще бъде платена с облигации
Консултантът по продажбата на БТК "Дойче Морган Гренфел" е предложил на правителството бъдещият купувач да плати 50% от стойността на пакета акции с държавни облигации, емитирани по вътрешния или външния дълг, става ясно от приетите от МС насоки за приватизацията на компанията. Останалата част от плащането трябва да стане в кеш. Консултантът смята, че в деня на подписването на договора купувачът трябва да преведе по банков път 30% от цената, 20% трябва да постъпят в сметката на продавача 30 дни след подписването на договора, а до 45 дни трябва да бъде извършено и плащането чрез държавните облигации.
Миналия понеделник правителството реши да продаде 51% от акциите на БТК и прие стратегия за приватизацията на компанията. Решението за продажба на контролния пакет акции беше аргументирано с условията на чуждите инвеститори да поемат управлението на компанията и липсата на интерес към покупката на по-малко от 51%.
Според стратегията за продажба кандидатите за купувачи на националния ни оператор трябва да имат телефонни мрежи с над 2 млн. абоната и минимум 400 млн. долара печалба от телекомуникационна дейност за миналата година. Ако бъдещият купувач на БТК е консорциум, той трябва да се води от телекомуникационен оператор, а евентуалното участие на финансови компании в него трябва да бъде ограничено до минимум, обясни председателят на КПД Антони Славински. Участниците в консорциума-купувач няма да имат право да продават прякото си акционерно участие в БТК до 2002 г. освен с изрично разрешение на Агенцията за приватизация. Кабинетът не прие нито един от четирите варианта за предоставяне на концесия за втори GSM-оператор, предложени в проекта на Агенцията за приватизация. Според изпълнителния директор на АП "предоставянето на лиценз за GSM прави интереса към БТК по-голям и затова този въпрос ще се решава в процеса на преговорите със стратегическия инвеститор". Докладът на агенцията и консултанта не съдържа никаква информация за това с какъв процент приблизително ще се увеличи цената на акциите на БТК, ако компанията вземе участие във втория GSM-оператор, и доколко това увеличение на цената е сравнимо с приходите, които държавата би получила, ако даде концесията за втори оператор на търг.
Българските брейди-облигации поскъпнаха
Дълговите инструменти на страните в преход леко поскъпнаха през изминалата седмица, след като руската Дума с голямо мнозинство подкрепи част от антикризисните мерки, предложени от министър-председателя Сергей Кириенко. Руските депутатите дадоха по-широки пълномощия на правителството за повишаване на задълженията към външни кредитори. В същото време Кириенко демонстрира твърдата си позиция по отношение на затягането на финансовата дисциплина, като нареди на вицепремиера Борис Немцов да отнеме пълномощията на Рем Вяхирев да представлява държавното участие от 35 на сто в "Газпром". Мотивът на Кириенко бе закъснението на "Газпром" да внесе в бюджета дължими данъци и такси в размер на над 12 милиарда рубли. ().
Поскъпването на дълговите инструменти обаче бе ограничено, тъй като тепърва предстои сблъсък между реформатора Кириенко и доминирания от комунисти парламент по над 20 рестриктивни проектозакона за оздравяването на икономиката на страната.
В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 74.375 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 76.750 цента, а в нейния край котировките купува бяха 77.250 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в началото на седмицата по 69.750 цента, преминаха през 71.500 цента, за да стигнат в края на периода до 71.750 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB поскъпнаха от 60 цента в началото на седмицата до 60.250 в четвъртък.
"Плевенско пиво" увеличава капитала си под условие
"Плевенско пиво" АД увеличава капитала си от 229 млн. лв. на 634 млн. лв. чрез непарична вноска на технологично оборудване в полза на мажоритарния собственик - мениджърското дружество "Пивоварна Плевенско пиво". Новата емисия акции според решението, взето с повече от 3/4 от представения капитал, ще бъде придобита изцяло от мажоритарния собственик по номинална стойност. Така "Пивоварна Плевенско пиво" увеличава дела си от 62% на 84% от капитала. Според присъстващи на събранието решението е било взето единствено с гласовете на мажоритарния собственик, който е гласувал със 143 401 акции от общо 182 420, представени на събранието. Тоест акциите на мениджърското дружество са били 78% от представения на събранието акционерен капитал и са се оказали достатъчни за налагането на решение, с което да отпаднат правата на всички акционери за придобиване на дял от новата емисия, съответстващ на дела преди увеличението на капитала. При вземането на решението не е гласувал представител на държавата (която в момента притежава около 15%), с което шансовете на останалите акционери да блокират увеличението на капитала под условие са били нищожни.
Най-големият миноритарен акционер, бившият приватизационен фонд "Надежда" (с около 15% от капитала), вече обяви намерението си да обжалва вписването на решението във фирменото отделение на Плевенския градски съд. Според представители на бившия фонд на събранието не е била представена оценката на непаричната вноска, срещу която ще бъдат придобити новите акции. Не е бил спазен и срокът от един месец преди общото събрание, в който тези материали трябва да бъдат представени на разположение на акционерите. Ако бъдат доказани твърденията на миноритарните акционери, присъствали на събранието, че има и несъответствие между обявените в Държавен вестник видове машини и оборудване и представените за тях първични счетоводни документи на събранието, от юридическа гледна точка са налице всички основания за отказ от вписване на решението на общото събрание в съдебните регистри.
Мениджърското дружество обаче може повторно да вземе решението за увеличение на капитала под условие, ако държавата продължава да стои на неутрална позиция. Според Валентин Груев, началник на отдел "Управление, доходи и социална политика" в Министерството на промишлеността, държавата е изпратила свой представител на общото събрание на "Плевенско пиво". Упълномощен за тази цел е бил председателят на Съюза на пивоварите в България Петър Паунков, като в пълномощното изрично е било наредено да се гласува против увеличението на капитала под условие. Според докладната записка, подписана от Паунков и изпратена до министъра на промишлеността Александър Божков, комисията по регистрация на акционерите е отказала регистрация на представителя на държавата. Мотивите за отказа били, че в разпечатката от регистъра на Централния депозитар за принципал на държавния дял е посочено Министерството на земеделието, а не Министерството на промишлеността. През юни миналата година с разпореждане на правителството правата по управляване на собствеността на всички хранително-вкусови предприятия бяха прехвърлени от земеделското към промишленото министерство. От Централния депозитар обясниха, че не са били информирани за извършените промени. Интересно в случая е, че на проведеното общо събрание на акционерите миналата година държавен представител все пак е бил регистриран за участие. Тогава упълномощеният от МП е бил отново Петър Паунков и пълномощното отново е било подписано от министъра на промишлеността. Представители на МП обявиха, че и те ще обжалват вписването на решенията на общото събрание пред съда.
Междубанковите лихви останаха ниски
През изминалата седмица цената на левовите депозити се колебаеше в рамките на 1.8-2.0 на сто за овърнайт депозити и 2.3-2.6 процента за депозити със срок до една седмица.
Основната причина за ниските нива на междубанковите лихви бе притокът на левове от падежи на ДЦК в понеделник и вторник - над 70 милиарда лева, и лихвеното плащане по валутните ЗУНК-ове с номинал 753.6 милиона долара в сряда.
В същото време банките получиха и преводите на бюджетни средства за месечното касово плащане на пенсии и социални помощи.
През периода търговията бе вяла, тъй като банките изчакваха изтичането на крайния срок за регулацията на минималните резерви за юни.
Дилъри очакват лихвите да останат без промяна през текущата седмица, тъй като нивото от 1.8 на сто за овърнайт депозити се възприема като минимална приемлива цена за левов ресурс от повечето банки.
Очаква се част от свободните левове да бъдат обърнати в марки с цел печалба от лихвения диференциал между левовите депозити и овърнайт депозити в марки, които осигуряват доходност от 3.30-3.35 на сто годишно.
Евентуално повишение на лихвите може да се очаква в средата на месеца, когато крайни клиенти ще изтеглят значителен ресурс за текущи месечни данъчни вноски.
Акциите на фондовете не раздвижиха официалния пазар на борсата
През първата седмица от началото на търговията с акциите на бившите приватизационни фондове на временния С сегмент на борсата не беше регистриран особен инвеститорски интерес към тях. През първите четири дни от седмицата бяха изтъргувани общо 8503 акции на "Мелинвест холдинг" на цени между 4000 и 4600 лева за акция и символичното количество 50 акции на "Петрол холдинг груп" на цена 1500 лева за акция. През по-голямата част от седмицата офертите купува за акциите на "Мелинвест" бяха 1750 лева за акция, но други сделки не се сключиха. Началото на търговията с акциите на фондовете не е особено оптимистично, като се има предвид, че на пазара се предлагат акциите на два от смятаните за атрактивни бивши приватизационни фондове. Според участници на пазара голяма част от търговията с акциите на фондовете (включително и на вече листваните на временния С сегмент) продължава да се извършва извън борсата. Към повечето от тези книжа липсва истински инвеститорски интерес, тъй като на пазара няма очаквания за растеж на цените или високи дивиденти. Единствените "инвеститори" в акции на фондове са физически и юридически лица, заинтересовани от по-силно влияние при вземането на решения на общите събрания на акционерите.
С по-голям интерес се очаква стартирането на търговията с акциите на другите големи фондове като "Доверие" и "Българска холдингова компания" (бивш Българо-холандски приватизационен фонд). Въпреки това не се очаква цените на борсата да са по-високи от тези, на които сега става изкупуването, просто защото източниците на търсене и предлагане остават едни и същи. Очакванията, че самият факт на листване на бившите фондове на официалния пазар може да повиши чуждестранния инвеститорски интерес към тях, са по-скоро пожелателни. За анализаторските отдели на големите портфейлни инвеститори не е тайна начинът, по който се управляват активите на повечето фондове. Общото мнение е, че в сегашното законодателство не са предвидени особени права на миноритарните акционери върху оперативното ръководство на фондовете. Ситуацията във фондовете няма да се подобри особено и след приемането на новия закон за публичното предлагане на ценните книжа, който предстои да влезе в парламента за обсъждане. В новия законопроект е предвидена възможността срещу управителните органи да бъдат завеждани съдебни искове за лошо управление от акционери, притежаващи повече от 5% от капитала. При наличието на десетки хиляди дребни акционери в един фонд практически е невъзможно такива искове да бъдат внесени от самите акционери. Новата законова уредба ще даде по-скоро нова възможност за законово "превземане" на управлението, отколкото да реши проблема с липсата на контрол при управлението на активите на фондовете. Като цяло очакванията на участниците на пазара относно акциите на фондовете са по-скоро песимистични.
През изминалата седмица продължи покачването на цените на акциите БРИБАНК, която е третото дружество на временния С сегмент на официалния пазар на борсата. За първите четири дни бяха изтъргувани общо 41 акции на цени между 12 149 и 13 965 лева за акция, като търсенето надвишаваше значително сегашното предлагане. Според брокери се очаква още време на символична търговия с тези книжа, преди да се достигне до по-високи нива, на които ще се търгуват и по-големи пакети.
На най-високия А сегмент на официалния пазар на борсата бяха продадени 731 акции на "Елкабел" - Бургас на цени между 20 805 и 23 800 лева за акция. Спадането на цените спрямо миналата седмица е около пет процента, като в края на седмицата цената се понижи до около 21 000 лева за акция. В края на тази седмица се очаква бургаският съд да се произнесе по вписването на решението на общото събрание на дружеството, на което за шеф на надзора беше избран Илия Павлов. Според брокери евентуална промяна на ръководството на "Елкабел" би могла да доведе до непредвидими движения на цените. Финансовото състояние на дружеството в момента се оценява като стабилно и дружеството има всички шансове да отчете добри финансови резултати в края на годината. Основната причина за доброто положение на дружеството според специалисти е ниската цена на металите, които се използват като суровина при производството на кабели. Международните цени на медта например през миналата седмица достигнаха най-ниските си цени от повече от десет години. Като цяло тази тенденция е благоприятна за производителите на кабели, но финансовите резултати могат да се влошат при засилване на конкуренцията между производителите в региона.
Сделките с големи пакети акции движат търговията на свободния пазар
И през изминалата седмица се запази тенденцията регистрираните обороти на свободния пазар на фондовата борса да се дължат предимно на извършени единични сделки с големи пакети акции на дружества от масовата приватизация. При сделки с акции на по-слабо търгувани дружества (каквито са огромното мнозинство от приетите за търговия дружества), борсата продължава да играе ролята единствено на място, където се регистрират вече сключени договори. За първите четири дни от седмицата през свободния пазар на борсата преминаха 526 092 акции от масовата приватизация на обща стойност малко над 3.6 млрд. лева. Регистрираните дневни обороти варираха от нeколкостотин до близо два милиарда лева в зависимост от регистрираните големи сделки. През миналата седмица такива сделки бяха регистрирани с пакети на "Електроника" - София (88 822 акции на цена 2000 лева за акция), "Русалка" - Велико Търново (11 678 акции на цена 350 лева за акция), "Химатех" - София (13 332 акции на цена 2000 лева за акция) и други. Цените, на които бяха извършени тези трансфери, трудно могат да бъдат приети за истински. Досегашната практика обаче показва, че в немалко случаи тези нереални цени се използват за основа при оценки на портфейли на фондове и при изкупуване на акции от индивидуални акционери, от което притежателите на акции от масовата приватизация единствено губят.
При сегашната система на сегментиране на борсовата търговия на свободния пазар заедно се търгуват както дружества, които се появяват инцидентно на пазара, така и дружества, които по всички правила би следвало да се търгуват на по-висок сегмент. От втория вид са дружества като "Булгартабак холдинг", големите тютюневи дружества "Благоевград БТ" и "Юрий Гагарин БТ", "Химко", Нефтохим и още около 20 дружества със сравнително висока пазарна капитализация. При сегашните нива на търговия обаче ликвидността на пазара на ценни книжа дори и на големите дружества продължава да бъде ниска.
Известно оживление през миналата седмица имаше при химическите дружества, където цените на най-търгувани дружества постепенно се възстановяват след спада с около 30% от предната седмица. Според брокери сегашното леко покачване на цените е резултат по-скоро от изкуственото им падане преди това, отколкото от някакво реално подобрение на финансовото им състояние. По-високи цени бяха регистрирани и при акциите на "Химко" - Враца, но при единични сделки. Според бокери цената от 44000 лева за акция трудно би могла да се приеме за реална. Общо 412 акции на "Химко" бяха изтъргувани през миналата седмица при 80 предишната седмица. Намирането на стратегически купувач на "Агрополихим" - Девня оживи търговията с акциите му и цената се повиши до 17 500 лв. за акция. Предстоящото общо събрание на друго девненско химическо предприятие, "Полимери", стана причина за поскъпване на акциите до 13 500 лв. за акция, като за първите четири дни на седмицата се изтъргуваха общо 12 572 акции. Общото покачване на цените се отрази и на цената на акциите на "Агробиохим" - Стара Загора. Над 5000 акции бяха изтъргувани на средна цена 3031 лв. за акция, което е тройно увеличение спрямо средната цена от предната седмица. Според анализатори на пазара за трайно движение на цените нагоре подобно на това преди около два месеца е трудно до се говори и очакванията са по-скоро за стабилизиране на цените на големите дружества на тези нива.
От другите активно търгувани дружества продължи интересът към акциите на "Варненска корабостроителница". Цената на акциите на "Булгартабак холдинг" спадна с няколко процента и достигна 61 140 лв. за акция. Общо 927 акции на холдинга смениха собственика си през борсата, което е многократно по-малко от търгуваните количества през предишната седмица, когато бе обявен изборът на "Номура" за приватизационен посредник. Стратегията за приватизация на холдинга според представители на Агенцията за приватизация ще бъде определена до месец и все още не e ясно кой вариант за продажба ще бъде одобрен. Очакванията на пазара са за слаба търговия с тези книжа на сегашните нива, докато не се появи нова информация за бъдещето на холдинга.
Инвеститорите заложиха на силния долар
Левът падна до 1818 за долар на вътрешния пазар
В началото на изминалата седмица доларът поевтиня с близо две йени до 141.75/80 в резултат на оптимистичните очаквания на инвеститорите за начало на финансова стабилизация в Япония. Подкрепата за японската валута дойде най-вече от резултатите от традиционното проучване tankan на бизнесклимата през юни, когато песимистичните оценки на водещите японски индустриалци надвишиха оптимистичните с 38 на сто. Резултатите обаче се оказаха по-благоприятни спрямо прогнозирания спад на доверието от 42 процента.
Поскъпването на йената продължи във вторник, когато един долар се разменяше за 138.22/32 йени, а в сряда бе достигнато нивото 137.49, което бе с 6.5 на сто по-високо от рекордно ниските 146.75 йени за долар на 15 юни.
В четвъртък правителството на Риутару Хашимото огласи дългоочаквания план за преструктуриране на лошите кредити на японските банки.
Първоначалните очаквания, че предвижданото създаване на държавна банка-болница, която да поеме трудносъбираемите кредити от портфейлите на банките и с това да стимулира кредитирането на платежоспособни длъжници и да повиши вътрешното потребление, не се оправдаха поради неясноти около финансирането и сроковете за изпълнение на проекта.
Допълнително разочарование за инвеститорите бе и липсата на конкретни мерки за намаляване на данъците, които бяха включени първоначално в плановете на правителството за стимулиране на икономически растеж.
Всичко това доведе до лавинообразна разпродажба на йени и японската валута се срина до 141.11/21 за долар при затварянето на пазара в четвъртък.
В същото време доларът запази силните си позиции спрямо марката поради опасения за задълбочаване на икономическата криза в Русия.
Доминираната от комунисти руска Дума подкрепи в сряда част от антикризисната програма на премиера Кириенко, с която се повишава лимитът на задълженията към външни кредитори. Това обаче не беше достатъчно, за да убеди западните инвеститори, че останалите 20 законопроекта за оздравяване на икономиката ще получат същата подкрепа в краткосрочен план. Доларът поскъпна до 1.8228/38 марки в четвъртък следобед от 1.8122/27 в понеделник сутринта.
През изминалата седмица левът поевтиня на вътрешния междубанков пазар до 1818 за долар в края на периода от 1802 при отварянето на пазара в понеделник, отразявайки поскъпването на щатската валута спрямо германската марка по световните пазари.
Търговията през изминалата седмица бе вяла, тъй като банките изчакваха изтичането на крайния срок (3 юли) за регулацията на минималните задължителни резерви за юни.
Търсенето на валута бе главно от чуждестранни инвеститори, които репатрираха доходите си от падежи на ДЦК в края на юни и лихвеното плащане по валутните ЗУНК-ове на 1 юли.
В понеделник и вторник финансовото министерство плати над 70 милиарда лева лихви и главници по ДЦК.
Лихвите по ЗУНК-овете бяха платени при курс 1808.70 лева за долар при общ номинал от 753.6 милиона долара към края на май, от които 181.6 милиона долара ЗУНК-ове се държат от чуждестранни инвеститори.
Повишеното търсене на валута от крайни клиенти повиши цената на марката до 995.30/6.00 в четвъртък срещу 995.10/30 в понеделник.
Дилъри очакват германската валута да продължи да поскъпва през текущата седмица, тъй като банките ще насочат свободния си левов ресурс към високодоходни краткосрочни депозити в марки.
Накратко
Венецуела не иска нов ОПЕК.
Министърът на енергетиката на Венецуела Еруин Ариета отхвърли предложението за създаването на организация, която да дублира Организацията на страните, износителки на петрол (ОПЕК). "Говорих с министъра на петрола на Саудитска Арабия Али ал Наими и му казах, че това не влиза в нашите планове", заяви Ариета. Нашето желание е да засилим ОПЕК."
Наими представи идеята миналия месец на лятната среща на ОПЕК във Виена като средство за регулиране на предлагането. Венецуела предвожда усилията за реформиране на ОПЕК, отмяна на квотите и съсредоточаване на усилията върху увеличаване на търсенето и опазването на околната среда.
MATIF се насочва към търговията със стоки.
Френската фючърсна борса MATIF планира да увеличи търговията на стоки, след като премина към електронни търгове. Борсата, която се е специализирала върху облигации, предлага пшеница, рапично семе и захар и възнамерява да пусне фючърси за слънчоглед. Президентът й Жан-Франсоа Теодор намекна, че MATIF няма да се ограничи само със селскостопански стоки, но не уточни бъдещите проекти. Борсата прехвърли своята търговия със стоки от историческата парижка търговска борса на система от терминали, като смята до септември да установи 150 терминала в Лондон и 200 в Чикаго.
Пазарите не вярват на Япония.
Падащите цени на металите не се повлияха от плановете на японското правителство за възстановяване на националната икономика и експертите очакват още по-лоши новини от втория по големина пазар на метали в света. "Инвеститорите отчитат, че Япония има големи проблеми и каквото и да се случи в Азия, то няма да донесе нищо добро в краткосрочен период", заяви Джим Ленън от Macquarie Equities.
Алуминият достигна четиригодишен минимум от 1291.5 долара за тон ден след като цената на медта се срина до най-ниските си нива от 12 години. Основният индекс за цените на металите, изчисляван от Flemings Global Mining Group за последните 25 години, достигна рекорден минимум в реални цени.
Напредва петролната приватизация в Полша .
Полша направи още една стъпка към приватизацията на своя петролен сектор, след като Министерството на финансите преведе акциите на компанията CPN, която се занимава с продажба на петролни продукти, в холдинга Nafta Polska, контролиращ приватизацията на сектора. Правителствената програма предвижда сливането на CNP с най-голямата полска рафинерия Petrochemia Plock SA по-късно тази година и емисия на 30% от акциите на обединената компания на борсата през 1999 г. Тази година или в началото на следващата кабинетът възнамерява да продаде на стратегически инвеститор контролния пакет на втората по големина рафинерия Rafineria Gdanska SA.
Държавен вестник
Брой 74 от 30 юни 1998 г. Пет града са включени в проекта "Красива България"
Проектът "Красива България" включва общо пет града в страната - това са София, Варна, Пловдив, Русе и Велико Търново. Изпълнението на ремонтните работи по обектите, включени в проекта, се извършват от безработни, това е социалният елемент залегнал в проекта "Красива България". Изпълнители на проекта се явяват петте общини, на чиито територии той протича, а организатор и съизпълнител е Програмата на Организацията на обединените нации за развитие (ПРООН). Подборът на самите обекти, включени в "Красива България", е направен по предложение на общините. Това са предимно старинни сгради, архитектурни и исторически паметници на културата, регистрирани като такива в Националния институт за паметници на културата (НИПК). Ремонтните работи, които ще бъдат извършени по реставрирането им, и освежаването на техните фасади са съгласувани според законовото изискване с НИПК. Безработните, обучени по програмите за преквалификация към проекта "Красива България" и наети от строителните фирми, спечелили чрез конкурс изпълнението на реставрационните работи, получават като възнаграждение две минимални работни заплати (в момента минималната работна заплата е 50 940), проектът им покрива и транспортните разходи. Временна заетост по проекта се осигурява на хора, регистрирани като безработни в бюрата по труда и преминали кратки квалификационни курсове за обучение, финансирани от програмата. На около 2500 души, останали без работа, се предвижда да бъде осигурена временна заетост по изпълнението на "Красива България" в петте града, включени в проекта. Минималният срок, за който се сключват трудови договори с наетите по проекта, е три месеца, а максималният-шест.
Включените в "Красива България" обекти се ремонтират в по-голямата си част за сметка на проекта, но се разчита и на допълнителни средства, набавени от общините, както и на средства от собствениците на имотите или техните ползватели. За осъществяването му са предвидени 3 милиона екю, отпуснати от програма ФАР към ЕС. Всеки един от петте града, включени в проекта, разполага с по 500 хил. екю за строително-ремонтните работи и по 50 хил. екю за организиране на преквалификационните курсове по обучение. Около 72 процента от средствата са предвидени за заплащане на труда по проекта.
През ноември месец миналата година започна реализирането на пилотния проект "Красива София". Опитът от него беше използван при стартирането и организацията на "Красива България". В столицата проектът стартира с реставрация на три сгради на ул. "Московска", зад Градската галерия (бившия Царски дворец). Като следващ етап от проекта в София в началото на април започнаха реставрационните работи по фасадите на 21 къщи на една от най-оживените търговски улици - "Пиротска". По проекта "Красива България" в София в момента се работи по укрепването и реставрацията на фасадата на Централните минерални бани и Военния клуб, както и на три сгради по ул."Раковска", каза Цвета Наньова, ръководител на "Красива София". До средата на месеца ще започне реставрирането и освежаването на фасадите на сградите на столичния площад "Славейков", това ще се извършва успоредно с проекта на общината по оформянето на самият площад. В момента по "Красива България" фирмите изпълнителки в София са наели 150 безработни. На още 360 души ще бъде осигурена временна заетост по изпълнението на проекта за столицата, а други 400 ще бъдат наети за освежаването на зелените площи в Борисовата градина.
В началото на юни с реставрацията на двореца на княз Батенберг стартира осъществяването на проекта за град Русе. Освежаване на външният вид на 13 сгради - паметници на културата, регистрирани като такива в НИПК, по централната част на града, както и обновяване на зелените площи в паркове и градинки и смяна на пътната настилка на някои от улиците са предвидени да бъдат извършени в дунавската ни столица. Общо 20 са обектите, включени в "Красиво Русе", и по десет от тях вече се работи. На 600 души ще бъде осигурена временна работа в града по реализирането на проекта.
Обектите, които ще бъдат реставрирани по проекта във Велико Търново, са предимно стари къщи по централната градска част, архитектурно-историческите обекти по туристическия маршрут до хълм Царевец, както и Клуб на културните дейци в града и храма Свети Петър и Павел. От старта на проекта за града (9 юни) досега са наети 590 души, безработни за извършване на строително-ремонтните работи по обектите. Единственият проблем е, че по-голямата част от наетите хора са от околните селища и на тях трябва да им се осигури удобен транспорт.
Във Варна осъществяването на проекта ще започна до средата на юли и ще продължи до средата на месец ноември. В момента текат конкурсите по възлагането на строително-ремонтните работи. Изборът на обектите, включени в "Красива Варна", е направен от Архитектурния отдел на общината с участието на офиса на програмата във Варна. Обхванати са главните пешеходни улици по централната градска част. По улиците "Княз Борис", "Мария Луиза" и "Преслав" ще бъдат реставрирани фасадите на 90 сгради. До момента варненският офис на проекта е организирал курсове за обучение на 227 безработни.
В Пловдив проектът включва ремонта на пеещите фонтани в Симеоновата градина, благоустрояването на парк Рибница и боядисването на фасадите на сгради с архитектурна и историческа стойност в центъра на града.
Срокове
Приватизаторите отчетоха първото шестмесечие
Според обобщената справка на Агенцията за приватизация от началото на годината досега приватизиращите ведомства са сключили 233 сделки за цели предприятия и 181 за обособени части. Общата сума на договорените плащания във всички ведомства от началото на годината е почти 248 млн. долара. Реално сумите, които са постъпили в бюджета, обаче са значително по-малко - около една четвърт от договорените плащания. Причината е, че повечето приватизиращи ведомства сключват сделки предимно с работническо-мениджърски дружества (РМД).
"Най-неприятният страничен ефект от работническо-мениджърската приватизация е, че увеличаването на броя на сделките с РМД води до намаляване на сделките с чужди купувачи. Установихме го чисто статистически", призна в края на април Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. Зависимостта се потвърждава от данните за сключените сделки на приватизиращите ведомства през първите шест месеца на годината.
От началото на годината досега АП е продала акции и дялове от 38 цели предприятия. По тези продажби общата сума на договорените плащания е близо 100.7 млн. долара. Броят на сделките всъщност е 26, но в справката са посочени като 38, защото наведнъж бяха продадени 75% от "Металснаб холдинг" и различни дялове от неговите дъщерни дружества. Има обаче няколко малки подробности, които разколебават твърденията за добри резултати от раздържавяването. Четиринадесет от сделките на агенцията през първото шестмесечие (на практика повече от половината) са с РМД. Това означава, че при тези сделки реалният приход на агенцията и на държавата е само 10% от договорената цена, или от всички сделки с РМД реалните приходи за първите шест месеца са едва 3.8 млн. долара.
Втората подробност е, че според приватизационните договори, които сключва АП, поне 50% от плащанията стават чрез държавни дългосрочни облигации. Договорените суми по сделки с обикновени купувачи (не РМД) са около 48 млн. долара, но от тях реалните приходи са не повече от половината. По някои сделки делът на плащанията със ЗУНК достига 70% от цената. Изводът е, че от сделките на агенцията през първото шестмесечие получените средства веднага и в брой са малко повече от 25 млн. долара.
Министерството на промишлеността (МП) води пред АП по брой на сключени сделки, но отстъпва по общ размер на договорените плащания. Както и в останалите приватизиращи ведомства истинските приходи всъщност са доста по-малко. За първото шестмесечие договорените плащания от сделки на промишленото министерство са общо 63.8 млрд. лв. (около 35 млн. долара), като в тези изчисления не са включени огромният брой сделки за продажба на остатъчни дялове, акции за удовлетворяване на реституционни искове и на преференциални акции. "За нас всичко е сделка, като се имат предвид усилията на съответния екип", коментира резултатите от приватизацията Едит Гетова, зам.-министър на промишлеността.
Според информация от ведомството от началото на годината до края на април плащанията от работническо-мениджърски дружества представляваха около 61% от общия размер на договорените суми. Тенденцията през май и юни е към увеличаване на дела на РМД в общите плащания. Гетова призна, че "преобладаващият интерес е на работническо-мениджърски дружества". "В такава ситуация сме, че се радваме на всеки купувач", допълни тя.
Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа (МЗГАР) също отчита рекорден брой сделки с РМД - от общо 45 продажби на цели предприятия и обособени части (без сделките по чл. 35 с наематели, арендатори и служители на обособени части) само седем не са сключени с колективите на предприятията. Договорените плащания по приватизацията в земеделието са на стойност 27.9 млрд. лв. (около 15.5 млн. долара). Като се сумират десетпроцентовите вноски на РМД и левовите плащания на останалите купувачи, се оказва, че реалните приходи от приватизацията в земеделието са около 5.7 млрд. лв. (3.2 млн. долара).
Министерството на транспорта (МТ) е другият лидер в работническо-мениджърската приватизация. То е сключило само 16 сделки за цели предприятия, от които две са за преференциален и допълнителен дял. Четиринадесет от сделките за цели предприятия са с купувач РМД. Ведомството е продало освен това 11 обособени части, от които една е купена от РМД. Интересното при приватизацията в транспорта е, че за пет от сделките с РМД вече има договорени плащания чрез инвестиционни бонове. Общата сума на договорените суми от всички сделки е малко над 8 млрд. лв., или около 4.5 млн. долара. Реалните приходи са около 2.2 млрд. лв. (близо 1.2 млн. долара), ако всички купувачи са платили навреме.
На този фон търговското министерство показва по-добри резултати, но само по отношение на сделките за хотели и ресторанти. В отрасъла туризъм от началото на годината има 27 сделки, от които нито една не е с класическо РМД, а малка част от купувачите са арендатори или служители на обособени части. Договорените суми от приватизацията в туризма са общо за 13. 9 млн. долара (около 25 млрд. лв). По-голямата част от тях са влезли като приходи за предприятията, от които са продадени обособени части (както е предвидено в закона за приватизация).
При раздържавяването в търговията трудно може да се говори за истински приватизационни сделки, тъй като преобладават продажбите на обособени части на служители или арендатори по чл. 35 от закона. Договорените плащания са около 25 млн. долара (около 45 млрд. лв.).
СКЛЮЧЕНИ СДЕЛКИ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРОМИШЛЕНОСТТА ПРЕЗ ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ.
Предстоящо
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация отложи разглеждането на проектодоговора за продажбата на 78% от капитала на полиграфическия комбинат "Димитър Благоев - 2". Този път отлагането е заради пренатоварения дневен ред на надзора, а предишния път беше заради футболен мач. Шефът на надзора Асен Дюлгеров съобщи, че РМД на полиграфическия е предоставило исканите документи за произхода на средствата, с които ще плащат по приватизационната сделка.
Нина Спасова няма да води централната новинарска емисия "По света и у нас", реши миналата седмица управителният съвет на БНТ. Мотивът е, че досега е имало шестима водещи, които са се явявали едва веднъж седмично. Така занапред новините ще съобщават Милена Милотинова, Милен Цветков и Димитър Цонев. Вяра Анкова излиза в отпуска по майчинство, а Васил Михайлов ще бъде водещ редактор. Промените ще бъдат валидни до 15 септември, когато ще стане ясно дали Ефирът ще се приватизира.
Излъчването на всички мачове от световното първенство по футбол във Франция струва на БНТ 700 хил. долара, съобщи тази седмица генералният директор Иван Попйорданов. Повече от половината от тези разноски са били поети от основния спонсор "Каменица" АД. По-малко от година е нужна на националната телевизия да се качи на сателит. Възможните спътници, които ще бъдат носители на българска програма, са Ойтел сат, Интел сат и Интер спутник. Благоприятстващ за тази възможност е фактът, че БНТ за първи път няма дългове с изключение на текущите сметки към БТК. Друг основен проблем в телевизията е филмовият фонд. За да просъществува той, БНТ ще търси помощ от управлението на държавния архив.
Световното изяде хляба на кебапчиите
От началото на световното първенство по футбол изминаха повече от три седмици. Оттогава светът е футбол и реклама. По реклама безспорно водят бирите и телевизорите. Освен че първенството промени представата на света за силата и качеството на българската школа, то послужи като удобен повод пивоварните да атакуват масата на българина. Фактът, че 89% от българите гледат мачовете от първенството, бе използван за агресивна реклама от тях. Седмица преди края на форума може да се направи заключението, че те постигнаха целта си да увеличат потреблението на бира сред населението. Друг е въпросът дали за всички марки приходите от нарасналите продажби ще са достатъчни да покрият рекламните разходи. Трябва да се отчете фактът, че времето, през което се провежда първенството, съвпада с традиционно най-силния сезон от годината за потребление на бира. Най-отчетливо увеличеният брой на рекламите личи по националната телевизия. Двадесет са само най-големите рекламодатели по време на първенството. Най-много представители имат групите на електронната техника (6), козметиката (5) и бирата (3). От тях най-запомнящи се (по мнението на запалянковци) са клиповете на пивоварните. Изявите на "Кока-Кола къмпани", "Делта", Wrigley's (Ригли'с), "Данон", "Промобил" и "Финландия" само допълват летния акцент в рекламите.
Мениджърите и рекламните посредници използваха констатацията на историческия анализ, че по време на подобни големи турнири хората все по-често се застояват вкъщи. Доказано е, че седенето пред телевизора кара зрителите да консумират повече храна и напитки. Изводът за увеличение в продажбите се прави при два равнозначни случая - при по-бърз ръст в сравнение с традиционния за продукти със силно потребление през летния сезон и при забавено намаление на продажбите на продукти, чиито заместители са стоки от първия тип. Подобно на футболната игра и при търговията успехът на едни е за сметка намалената реализация на други. Най-губещи са пицариите, кафенетата, ресторантите, продавачите на сандвичи, кепабчиите. Посредата се намират сладоледаджиите. От дистрибуторите на телевизорите JVC (Жи Ви Си) декларираха, че клипът с фразата на Стоичков "Любимият телевизор - с любимата игра" не е докарал нови клиенти в магазините.
За разлика от българските си събратя холандската бира "Хайнекен" намалява продажбите си в разрез с представянето на националния тим на лалетата. Причината е в спада на посещаемостта на кафетата и ресторантите. Известно е, че само 20% от потребителите на "Хайнекен" я пият в къщи. Българските пивоварни "Велико Търново" и "Люлин" отчитат еднократно увеличение на продажбите си в сравнение с юни миналата година. За разлика от тях "Плевенско пиво" остава на миналогодишното си ниво. Увеличение от средно 150 - 200% на продажбите за "Каменица", "Ариана" и "Загорка" е прогнозата на Съюза на пивоварните.
В сравнение с футболната 1994 година сега продавачите на кафе отчитат относителен спад в реализираните продажби. Разликата идва от началните часове на двубоите. За сравнение - мачът с Нигерия преди четири години се игра в 3 часа през нощта, докато сега първият съдийски сигнал прозвуча в 18.30 часа. Вместо от кофеин българинът сега се нуждае от успокоителни и сънотворни след гастрола на националите ни във Франция.
Все още е рано статистиката да докаже по някакъв начин изменението в относителните дялове на отделни стоки в потребителската кошница на българина. Затова пък седмичният коментар на Федерацията на потребителите в България показва какво е движението на цените на основните хранителни стоки (и основни съставки на салатите за мачовете) за последната седмица на юни. Цените на зеленчуците и плодовете запазват трайна тенденция към понижаване. Най-силен този тренд е при картофите, доматите, чушките, краставиците, лукът и зелето - все продукти, подходящи за бира, вино и ракия. С тенденция към повишаване, макар и с малко, са цените на месото и месните произведения. Свинското се е повишило с 46 лв. на килограм и е средно по 6597 лв. Най-скъпо е то във Видин - средна цена 6920 лв., но това съвсем не означава, че в крайдунавския град най-много гледат футболните срещи. В края на месеца се е вдигнала цената на телешкото месо средно с 10 лева, докато на шилешкото - с 92 лв. Килограм пилешко вече струва с 29 лв. повече. Растат цените и на прясното мляко и млечните продукти. С 40 лв. се е повишило прясното мляко, а сиренето и кашкавалът - съответно с 260 и 117 лв. Непроменени все още остават цените на яйцата. Тя можеше да се повиши, ако националите ни бяха регистрирали три поредни загуби, подобни на последната от Испания.
Отглеждането на билки се превръща в доходно занимание
Брането на билки, както и отглеждането на култивирани лечебни растения, е бизнес, който не изисква големи инвестиции. В същото време това е доходно занятие, показва практиката, особено в условията на сериозна безработица. Затова за мнозина събирането на лайка и липа се превърна от хоби в средство за препитание.
На прилични доходи могат да разчитат само живеещите в райони, където има богати находища от билки. Там, където лечебните растения са представени с единични екземпляри, не бива да се очакват постъпления в семейния бюджет от този вид дейност. Първото условие за успешен бизнес е да се познават билките. То е необходимо, но не е достатъчно. Берачите трябва да знаят какво се търси точно този сезон, точно този месец. Информацията се получава в изкупвателните пунктове. За всяка билка има отраслова нормала. Тя съдържа изискванията към растението - дължина на стръка, цвят, примеси, дали да бъде в сурово или в изсушено състояние, как да се събира (в торби, в чували и т.н.). Много важно е да не се изпусне срокът за брането - всяко избързване или забавяне означава край на лечебните и на търговските качества на билката. Събирането на лечебните растения става задължително, след като се вдигне росата и в слънчево време.
Берачите трябва да знаят, че има общи изисквания за отделните групи билки. Подземните части (корени, коренища, грудки, луковици) трябва да се събират в края на вегетацията (през есента) или през пролетта, преди разлистване. Част от възрастните екземпляри трябва да се оставят за семена, а част от коренищата, луковиците или грудките - за възстановяване на находищата от растения, предупреждават специалистите. Кори, пъпки, вегетативни връхчета се събират само в райони, където се извършва сеч. Препоръчва се листата да се берат без увреждане на стъблата. Не е добре да се обират докрай листата, особено младите, разположени по връхните части, които не са достигнали до нормални размери и нямат количествена стойност. Стръковете да се изрязват на определена за всеки вид височина, без да се включват груби приземни части. Този, който изтръгва растенията с корените и коренищата и след това изрязва необходимите надземни части, явно не е истински билкар. Цветовете и съцветията да се берат внимателно, като винаги се оставя част от тях да се развият и да образуват семена. Изискването е изключително важно за тези видове, които се размножават предимно със семена. Ако цветовете и съцветията се събират от дървета или храсти, това не бива да става от отрязани или счупени клони, предупреждават специалистите. Събирането на билките да се организира така, че за всеки отделен вид лечебни растения да се спазва период на експлоатация и период на покой. Това означава да се прави ротация (редуване) на находищата през годините, е препоръката на еколозите.
Има билки, които са забранени за бране - например дилянка, ружа, страшниче. Списъкът се определя от министъра на околната среда и водите. Брането на други лечебни растения се подчинява на т.нар. ограничителен режим (шапиче, червен божур и др.). Районите и допустимите за събиране количества билки от този вид се определят пак от Министерството на околната среда и водите и се обнародват в Държавен вестник.
Брането на билки става срещу писмено позволително след заплащане на т.нар. горски такси. Размерът им се определя с тарифа на Министерския съвет (за държавния горски фонд) и от общинските съвети (за общинските гори). Заплаща се и такса за издаване на разрешителното. Не се изискват позволителни за бране на билки и други растения, когато се събират за лични нужди.
Някои растения, които са забранени за бране, се отглеждат специално в култивиран вид.
В разходите по отглеждането на дадена билка влиза похарченото за подготовка на почвата, поливане (където това е нужно), бране (изваждане), сушене. Някои билки, като ружата например, изискват почистване и обелване, преди да бъдат изсушени. Корените от валериана трябва да се изчистят от пръстта и да се измият преди изсушаване. Лайката обаче иска само бране, макар и с гребен. Билките, които са забранени за бране в диво състояние, но се отглеждат специални в стопанства, трябва да притежават документ за произход. Удостоверенията се издават на производителя в съответната община.
"Билкокооп", Информационната билкова борса и някои други фирми осигуряват посевен материал, консултации, технологии за тези, които искат да отглеждат лечебни растения в домашни условия. В билковата борса се прави даже тест на почвата, за да се установи кои билки са най-подходящи за отглеждане. Като правило количествата се изкупуват "на зелено", с твърд договор от този, който е семената.
