Начинът на изработването на стратегията говори именно за такъв подход. Премиерът е поставил задача на всички министерства да изпратят своите предложения за проекта. Вероятно ключова роля в ангажиментите и координацията на изпълнителната власт ще играят министърът на държавната администрация Марио Тагарински, данъчната и Финансовата полиция на Муравей Радев, строителната на Бакърджиев и всички останали идеи на управляващите досега - реализирани или все още в проект.
Приоритет обаче ще има радикалната реформа на съдебната власт.
Костов демонстративно подаде ръка на съдебната система в лицето на Главна прокуратура и следствието, за да чуе техния глас за стратегията. И тъй като двете институции се забавиха, той им напомни, че няма да ги чака дълго. Първоначално следствието реагира сърдито заради предстоящото закриване на НСлС, в четвъртък обаче изпрати своето становище. Акцентът там е, че основното в борбата с престъпността трябва да бъде превенцията. Ден по-рано и Иван Татарчев изпрати своето становище до премиера. Главният прокурор също дава приоритет на изследване на причините и условията, които пораждат престъпността и нейното изследване. Което обаче е задача на цялостна концепция. Татарчев прави и една уместна забележка за името на "стратегията за борба с престъпността и корупцията": "...Корупцията е част от престъпността и не би следвало да се отделя от нея, тъй като корупцията в наказателноправен аспект е криминализирана в чл. 301 - чл. 307 на НК. " Извън стилистичните закачки главният прокурор заявява необходимостта от концепция за обновяване на наказателното законодателство и концепция за организацията на съдебната система. Което звучи доста смислено. Като се изключи плачът по орязването на прокурорските правомощия, главният прокурор очевидно е еволюирал за реформа на съдебна власт.
Премиерът едва ли ще се съобрази със становищата на магистратите, като се знае, че Комисията по правните въпроси на парламента вече е преполовила предложенията за промените в Закона за съдебната власт за второ четене. От друга страна, се знае, че екип на правосъдното министерство подготвя проект за нов НПК, а екип от юристи-експерти подготвя друг вариант и нова цялостна наказателна политика.
Стратегията "Нулева толерантност срещу престъпността" вероятно ще бъде изненадата от страна на МВР. Наред с промяната на още 18 нормативни акта, което Бонев обеща на една конференция, това ще е вероятно следващият гвоздей. По предложенията на МВР са работили и главният секретар Божидар Попов и секретарят и шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов. Решаващата дума обаче има Богомил Бонев, който лично редактира всяко изречение от идеите. Предложенията на правосъдното министерство и МВР ще бъдат основата на стратегията на Иван Костов. Именно затова той е върнал проектите на двете министерства. Ставаше въпрос за някои детайли, а не за съществени неща, каза Божидар Попов по повод "поправителния". Новият елемент, който още не е получил публичност, вероятно ще бъде обаче американският опит.
Нулева толерантност срещу престъпността е стратегия, въведена от кмета на Ню Йорк Рудолф Джулиано през 1994 г. Измислена е от Уилям Бретан - началник на полицията в мегаполиса. Нейната основа е, че няма незначително престъпление. Усилията на полицията са насочени главно срещу уличната престъпност и нейното овладяване. Мафията е работа на специализираните служби. Полицаят е длъжен да обръща внимание на всяко престъпление, което се извършва, независимо от това дали е свързано с убийство, или е обикновена дребна кражба. Това изисква пренаселване на улиците с полиция и мигновена реакция от нейна страна и за най-дребното нарушение, но създава ред и сигурност. Експериментът е показал невероятни резултати в Ню Йорк, където за две години престъпността спада с 40 процента.
Друго от американския опит, което вероятно ще открием в стратегията на Костов и за която Бонев вече няколко пъти намекна е обществено ориентираната полицейска дейност. Тя пък е практикувана в Ню Орлиънз от тамошния шеф на полицията Ричард Пенигтън. Става въпрос за работа на полицаите с обществото, за етика в отношенията с гражданите, което ги прави съпричастни към превенцията и борбата с престъпността. Първото, което обаче извършил Пенигтън, когато станал полицейски началник, е да изчисти корумпираните от службите си. Били уволнени една трета от полицаите в града, а голяма част от тях влезли в затвора заради престъпления. Местата им били бързо запълнени, защото Ричард Пенигтън вдигнал заплатите на ченгетата 4 пъти. Издействал и още 400 допълнителни полицейски бройки.
Така градовете, в които имало социално-обществени предпоставки за огромна криминална престъпност, овладели размерите й до разумни граници. Министър Бонев много харесал тази стратегия и дори говорил с американския посланик Ейвис Боулън за повече материали по въпроса и обмяна на опит.
С всички тези идеи Стратегията за борба с престъпността и корупцията обещава да стане мащабен проект за бъдещето. Как ще се реализира той обаче при бабуването от толкова много хора не е много ясно. Досега всички опити за програми за овладяване на бандитизма са се проваляли.
Правната комисия оплете структурите на Темида
За около 24 часа главният прокурор беше клониран на три и върнат в изходното му състояние. В два последователни дни правната комисия на Народното събрание одобри и премахна предложение за поправка в Закона за съдебната власт, с което главните прокурори на практика се оказаха трима. Следвайки идеята на депутата Иван Димов "структурата на прокуратурата да стане в съответствие с тази на съдилищата", сините народни избраници неусетно гласуваха все още неизградените прокуратури към Върховния административен (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС) да се ръководят от главни прокурори. Постът на обвинител номер едно пък се преобразува в главен прокурор на Република България. Така покрай терминологичния пинг-понг мнозинството замалко да създаде тотален правен хаос в структурите на обвинението. Ден след като одобриха предложението за Татарчев и неговите клонинги, сините депутати решиха да замажат явния гаф и гласуваха, че обвиненията към ВКС и ВАС се ръководят от зам. главни прокурори.
Депутатите от правната комисия решиха също, че всяка окръжна следствена служба има отделен директор, който се избира по предложение на председателя на Върховния касационен съд или на главния прокурор. Министърът на правосъдието пък получава право да предлага свои кандидатури за всички постове на съдии, прокурори и следователи, решиха още депутатите. Последната дума за избора на магистрати все пак остава на Висшия съдебен съвет. Министърът на правосъдието ще може да представя преди гласуването и кадровото досие на съответния кандидат. Не бе изяснен въпросът кой ще предлага шефа на бюрото за специализирано разследване, както и неговия статут. Сини юристи застъпиха тезата, че то трябва да бъде при Софийският градски съд.
Инспекторатът към правосъдното министерство се превръща в същински надзорен орган. Депутатите одобриха предложението той да може да проверява делата на абсолютно всички магистрати. Досега никое ведомство нямаше право да дава официални оценки за работата на върховните съдии, прокурорите от Главна прокуратура и следователите от НСлС. Инспекторатът вече ще проверява не само организацията по образуването и движението на делата и преписките, но ще анализира и обобщава свършените дела и актовете на магистратите. Надзорната структура към правосъдното ведомство ще организира и квалификацията на съдии, прокурори и следователи.
На върха на инспектората ще бъде главният инспектор, който се назначава от министъра на правосъдието за срок от 4 години. Депутатите от правната комисия обаче не приеха условията, при които той може да бъде освободен от поста. Така на практика те му дадоха четиригодишен мандат на несменяемост. Главен инспектор може да бъде съдия или прокурор при ВКС, приеха депутатите. Одобреният текст обаче не поставя никакви изисквания към длъжността и така на нея може да се озове и човек без правно образование.
Едно ниво по-надолу са инспекторите. За тях въпросът е решен по аналогичен начин, само мандатът е намален от 4 на 2 години.
Мнозинството премахна възможността актовете на прокурорите да се обжалват по цялата йерархична стълбица на обвинението. Според одобрения текст постановленията на обвинителите могат да се атакуват само пред по-горната инстанция. Нейното решение е окончателно. В закона обаче е записано, че пред прокурор могат да се атакуват само онези актове, които не подлежат на съдебен контрол. А кои всъщност са те ще бъде написано в обновения Наказателно-процесуален кодекс. Вероятно от правомощията на прокурорите ще отпаднат заповедите, които касаят човешките права на заподозрения - обиск, изземване на доказателства, налагане на мерки за неотклонение, принудителното настаняване в психодиспансер, прекратяват следствени дела и т.н.
Депутатите от правната комисия решиха и да се закрие Военната колегия на Върховния касационен съд и Прокуратурата на въоръжените сили, които в момента са последна инстанция по делата срещу полицаи и военни. Тяхната работа ще се поеме съответно от наказателната колегия и отдел в прокуратурата при Върховния касационен съд. Аргументът за премахването на двете структури е, че трябва да има цивилен контрол над всички военизирани структури, включително и военните съдилища.
Депутатите одобриха възможността всеки състав на Върховния касационен съд да може да изпраща на Конституционния съд нормативни актове, които противоречат на основния закон на страната ни. Досега тази привилегия имаше само събрание на някоя от колегиите на ВКС.
За капак на всичко депутатите от правната комисия премахнаха задължителното условие делата да се гледат в съдебни зали. "Обществото на места е настръхнало и иска да види на живо резултатите от правораздаването", обяви шефът на правната комисия Светослав Лучников. Освен показни съдебни процеси "на селския кър", гласуваният член позволява и гледането на дела между четири стени в магистратските кабинети, което е малко далече от бленувания публичен процес. На практика този член може да направи съдийските решения по образ и подобие на прокурорските постановления, които рядко виждат бял свят.
Тадаръков стана земеделски вожд
Шефът на "Булгарлизинг" Димитър Тадаръков беше избран за председател на учредения преди дни столичен "филиал" на Земеделския съюз (ЗС) с председател Атанас Железчев. Агрополитиците са известни с това, че непрекъснато клонират някакви организации. Проскубаната абревиатура БЗНС стана донор последно на тетраформацията на Железчев. Регистрираният от няколко месеца Земеделски съюз обединява БЗНС "Врабча", БЗНС "Д. Гичев", Обединен земеделски съюз и ЗМС. Освен бившия зам.-председател на 37-ото Народно събрание в списъчния състав на ЗС са още Георги Андреев и Димитър Тадаръков. Съпредседател е акад. Тагавов, смятан заедно с Тадаръков за финансовия гръбнак на политкреатурата.
Георги Андреев, за когото се твърди, че дърпа конците на прясно сглобените четири фракции, е някогашен зам.-председател на Държавния съвет, министър на пощите и далекосъобщенията, ветеран-посланик. Сега изнася вино за Полша. През 1994 г. името на Георги Андреев се появи в контекста на Конфедерация БЗНС. Тя включваше същите четири агроформации плюс феновете на Георги Петров и Милан Дренчев. Парламентарните избори казаха "довиждане" на конфедерацията (тя събра малко над 0.20% от гласовете), чийто кандидат-депутат беше шефът на "Булгарлизинг" Димитър Тадаръков. По думите на отлично информирани източници връзката на Георги Андреев с Тадаръков минава през сина му - Андрей Андреев, който е управител на "Дару кар" ООД.
"По наше настояване Димитър Тадаръков се включи активно в политиката. Причината да настояваме за това беше първо, че той обича и изповядва земеделските идеи. Второ, той е материално осигурен, което го прави икономически независим", коментира пред "Капитал" Атанас Железчев партийната кариера на кредитния милионер. Шефът на "Булгарлизинг" (който не беше открит за коментар поради отсъствието си от страната) отдавна е идол на впечатлителните земеделци. Паметливи гости в земеделската кухня разказват, че веднъж в любителско раздаване на постове туристическият приватизатор е споменаван като министър на финансите или управител на БНБ.
Според източници от администрацията на вицепрезидента съпругата на кредитора на оръжейни заводи Светослава Тадаръкова също е заразена с любов към агроидеята. След филма си за "тревожния мозък" Тодор Кавалджиев журналистката изявила желание плътно да отразява изявите му. В момента тя е говорител на Земеделския съюз.
Акад. Тагавов е един от най-големите производители на земеделска продукция в Източна България и снабдява почти цялото Черноморие със зарзават и фрукти.
"Досега нито от единия, нито от другия (Тадаръков и Тагавов бел.ред.) сме получавали средства. Търсим други източници на средства, разчитаме на агробизнесмени, не на тези, които купуват Вазовските заводи, Кремиковци или банките", заяви Атанас Железчев. Мнението на шефа на Земеделския съюз е, че икономически зависимите политици трудно могат да критикуват управлението. Най-сериозната забележка на бившия член на ПП на БЗНС към кабинета е за аграрната му политика.
На учредителната сбирка на столичната земеделска дружба в НДК председателят й Димитър Тадаръков споделил, че премиерът се плаши от него, защото е третият по заможност бизнесмен в България, и то без да е кредитен милионер, възстановяват чутото присъствали на изказването. Шефът на "Булгарлизинг" обяснил, че има 3 куфара с визитни картички на чужденци, известен е и създава работни места. Сега възнамерявал да подпомогне земеделските производители, като докара много комбайни и трактори на лизинг. Това поне ще бъде отразено в издавания от ЗС с негови пари "Бюлетин".
"Дондуков" 2 получи топлинен удар
"Време е да наруша мълчанието си. Правя го с известно неудобство - не заради това, което се писа в някои вестници, а защото хората прибират житото, хората имат хиляди проблеми, очаквайки есента, очаквайки зимата, и на фона на това ние ги занимаваме с нещо, което според мен е доста неясно, доста неразбираемо. Става въпрос за съвършено законни неща. " Така започва интервюто на президента Петър Стоянов за БНР по повод гафа с даренията за "Дондуков" 2, направени от държавни предприятия в недобро финансово състояние.
Топлинният удар започна с публикация във в. "Сега", в която се казва, че на 22 май бордът на директорите на Нефтохим е решил да спонсорира президентството с 50 000 долара. Средствата били предназначени за реконструкция на отоплителната система в Бялата къща и били гласувани по молба на държавния глава.
На следващия ден всекидневникът публикува факсимиле от писмото на главния административен секретар на президента Румен Христов до главния редактор на вестника. В депешата, адресирана и до шапката на бургаската рафинерия, аграрикономистът внася следните уточнения: "Бюджетните средства, с които разполага администрацията на президента, са недостатъчни за извършването на крайно наложителните ремонти. Конкретно, ремонтът на отоплителната система се налага поради факта, че такъв не е извършван от построяването на сградата преди повече от 40 години. В началото на ремонта нямахме реална представа за изключително тежкото състояние на вътрешните комуникации, които аварират непрекъснато. Затова трябваше да се потърсят допълнителни средства. Молбата за финансова помощ към Нефтохим отправих аз като главен административен секретар, в чиито задължения влиза и поддържането на сградата на "Дондуков" 2. Президентът дори и не знаеше за това. Писмото ми няма императивен характер, а представя нуждите на администрацията... " По-нататък Румен Христов казва, че е изпратил такова писмо не само до Нефтохим, а и до други печеливши предприятия в страната. "По изрично нареждане на президента заявявам, че отказвам да получа тази сума от Нефтохим. Нефтохим спонсорира достатъчно други, по-важни обекти", завършва главният административен секретар обяснителния текст с дата 19 юни.
Нефтохим дължи на държавата над 200 млрд. лева и е на огромна загуба за миналата година. Междувременно се разбра, че другата компания, дала финансово рамо на президента, е ВМЗ - Сопот, с борчове към републиканския бюджет към 50 млрд. лева. На 29 юни премиерът Костов наредил, според кабинетни източници, на министрите си да проверят какви пари за спонсорство са отпускали подчинените им предприятия.
На следващия ден министър-председателят отрече правителството да се е занимавало на закрито заседание с темата проверки на дарения. "Президентът е достатъчно обичан и уважаван от Народното събрание и от правителството и ако той знаеше за тези неща или беше планирал да получи парите, правителството щеше непременно да ги запише в неговия бюджет и Народното събрание сто на сто щеше да ги гласува", заяви Иван Костов. (Бюджетът на президента за тази година е 2.5 млрд. лева.)
На 1 юли прессекретариатът на държавния глава съобщи кои са фирмите, направили дарения на президентството от началото на мандата на Петър Стоянов. Това са Булгаргаз с 36 млн. лева, Булгартабак - 16 милиона лева, на 242 милиона лева възлиза щедростта на "Кинтекс", КЦМ - Пловдив, се е отчел с 286 милиона лева. "Парите са използвани за гербова зала, подмяна на електроинсталацията, неотложни ремонти, озвучителни апаратури и апаратури за превод, компютризация. Пълен отчет до стотинка очаквайте от ревизията на Сметната палата, поканена на специална проверка от г-н Петър Стоянов на "Дондуков" 2", съобщи още прессекретариатът.
Дарителските жестове на Нефтохим (90 млн. лв.) и ВМЗ - Сопот (62 млн. лв.), са върнати по нареждане на Стоянов заради нерадостното състояние на двете предприятия.
"Отказах не само първите, отказах и вторите. Няма начин да разбера кои фирми са губещи. Когато ставаше въпрос за набиране на тези необходими средства, с писма главният секретар се обърна към няколко фирми. Част от тях отказаха съвсем достойно, казвайки, че в момента изпитват затруднение и че тогава, когато имат добри финансови резултати, с удоволствие ще помогнат за престижа на президентската институция", заяви президентът Стоянов пред националното радио.
На насочваща разговора реплика за мнението на премиера, че ако президентът беше поискал от МС тези пари в бюджета си, щеше да ги получи, Петър Стоянов отвръща: "О, не, не ме въвеждайте... мисля, че на всички им омръзнаха този тип междуинституционални спорове. Оттук, от "Дондуков" 2, искра за междуинституционален спор по какъвто и да е въпрос няма да пламне, уверявам ви, просто това е невъзможно... Нищо няма да излезе от тази история, затова защото просто няма какво да излезе. Въпросът няма финансов характер, въпросът по-скоро има морален характер и аз го схващам откъм тази му страна. И от тази гледна точка мисля, че точно това и трябваше да се направи. Нека да се започне от президента. При положение, че ще се прави един анализ на това бордовете на директорите кому и за какво са дали пари и са харчили суми, нека да започне от президента, за да е ясно, но нека да продължи и надолу."
Всъщност въпросите, които тази история извади наяве, са няколко и не са от вчера. Най-смехотворният е за войната на рейтингите, която трудно би ни впечатлила, ако не четем вестници. Ако някое предприятие иска да даде пари, това може да стане законно и все пак без никой да разбере, казват запознати. Дарението от традиционното "гнездо на далавери" Нефтохим може и да е било капан за суетния Стоянов. Капанът Нефтохим обаче е толкова мощен, че в него има място и за целия син апарат. И точно в това е въпросът. Стоянов е изнервен, защото той събира пари да ремонтира парното, което ще топли него, но и следващите осем президенти. Много други от синия елит събират пари за парното вкъщи. Това вероятно има предвид президентът, като казва "нека да се продължи и надолу".
Най-важният въпрос е дали и при какъв регламент е редно да се взимат пари от фирмите и защо те продължават да се чувстват длъжни да дават десятък на държавата, стискайки палци, че тя ще им се отплати някак, но поединично, като остави шефовете им непипнати на постовете им.
Едва ли Елена Костова персонално е виновна, че основният дарител на фондацията й е Главболгарстрой и дори от "Номура" тропат на вратата й, защото се надяват да влязат в някакъв списък "аз на тебе - ти на мене". По време на предизборната кандидатпрезидентска кампания Петър Стоянов се срещна с бизнесмени в ресторант "Олимп". Изказването му за печалбите, честното плащане на данъците, легалните сделки и неизползването на силови структури аплодираха министър от правителството на Луканов, високопоставен служител в Мултигруп, известни мошеници от близкото и далечното минало, мутри. След това синият лидер Иван Костов, опитвайки се да оправдае принципа, по който е изготвен гост-листа, стигна дотам, че обясни как и двете му коли са застраховани в СИК, защото "животът е по-силен от скрупулите".
Липсата на хигиена при получаването на безвъзмездни средства не престава да бъде проблем за сините.
Освен, че изглежда безразборно, скубането на пари, започващо от кампании по изборите, преминава във вреден навик след спечелването им. Представителите на т.нар. десница не са селективни, когато трябва да решават на кого да кажат "мерси" за необходимите им средства.
Винаги се започва с нещо невинно - няколко хиляди долара за фондация, пари за плакати, реклама във вестник. Проблемът идва, когато вземеш властта, без да си оставил порочните си навици. Защото след като молбите идват от шефове на президентски администрации и министри, на тях по правило не се отказва. Колкото и президентът да хвали фирмите, дръзнали да отклонят поканата за спонсорство. Следващата фаза на спонсорството докосва това, което обикновено наричаме корупция. Става въпрос за случаите, когато частни фирми спонсорират администрацията или близки до властта неправителствени структури, директно искайки си нещо в замяна. Така се достига и до сърцето на проблема. Когато някой талантлив държавник наблюдава каква дейност развиват фондациите на колегите му и на какви коли се возят, си зададе въпроса той какво прави с тази власт, отговорът е прост (при липсата на фондация) - плик или куфарче за по-големи заслуги. Това вече си е чист подкуп.
Уволниха шефовете на "Кинтекс" и "Тератон"
В сряда със заповед на министъра на търговията и туризма Валентин Василев бяха уволнени двамата босове на оръжейната ни търговия - шефовете на "Кинтекс" и "Тератон" Антон Салджийски и Младен Мутафчийски. Търговският министър не назова конкретните мотиви за изхвърлянето на спецовете в търговията с оръжие. Подсказал само, че не зависело от него, бил натиснат за това от високо. По-високото от Валентин Василев е Иван Костов. Не е странно, че премиерът поиска да отстрани от бизнеса със спецпродукция бигбосовете, които през дългогодишното си пребиваване във ВПК практически се бяха сраснали със структурите на комплекса. Въпросът е защо това става сега, а не примерно преди година, когато Костов пое властта и беше наясно какво са "Тератон" и "Кинтекс" и кои са Мутафчийски и Салджийски.
В борда на "Кинтекс" е оставен само един от досегашните членове. От "Тератон" си отиват всички. Салджийски поискал среща с премиера и не е изключено, ако аудиенцията се състои, "Кинтекс" отново да се управлява от досегашния си шеф, прогнозират наблюдатели от военната индустрия. При "Тератон" обаче ситуацията е еднозначна.
Инициативата по уволнението на Младен Мутафчийски се приписва на зам.-министъра на търговията и туризма Христо Михайловски. Според източници от Министерството на търговията той поискал да му се направи
Смяната на Мутафчийски назряваше в Министерството на търговията още с идването на власт на синьото правителство, твърдят запознати. За да узрее напълно, й трябваше повече от година. Вероятно чисто формално е използвано времето, в което по принцип нормално стават промени в управителните органи и директорските бордове, след като ресорните ведомства получат финансовите резултати на дружествата и те внасят или не дивиденти.
На мястото на Мутафчийски в "Тератон" отива досегашният служител на търговското министерство Илия Георгиев Чалев. В СД на "Кинтекс" освен старите членове Петър Караангов и Людмил Богданов влизат Христо Михайловски, Спас Сърачинов и Илия Чалев - новият управител на "Тератон".
Според близки до Антон Салджийски уволнението му може да има политически причини. Дългогодишният шеф на "Кинтекс" се свързва със среди, близки до БСП. Източници от Министерство на търговията твърдят, че за разлика от Мутафчийски досие с гафове за Салджийски не е правено.
Отчетът за приходи и разходи и балансът на "Кинтекс" за миналата година показват добро финансово състояние. Дружеството отчита 12.743 млрд. лева печалба, а финансовите му средства по баланс са 33.800 млрд. лева.
Политически е най-вероятно и мотивът за отстраняването на шефа на "Тератон", защото фирмата също приключи и миналата година, и полугодието на тази с положителен финансов резултат, смятат там. Това не е първият проблем на фирмата на Мутафчийски - през 1995 г. тя попадна в черния списък на оръжейните търговци с
Тогавашният официоз "Дума" обясни, че "Тератон" пласирал продукцията на безценица, изобщо не било ясно къде отиват парите от сделките и също като другата наказана фирма - "Армимекс", не се издължавал на производителите. В пресата бе тиражирана и хипотезата, че Младен Мутафчийски работел за най-голямата задокеанска спецслужба.
Другата версия обаче като че ли беше по-вярна - направен беше поредният опит да се възстанови монополът на скандалната "Кинтекс" в търговията с оръжие - по руския модел с доминиращата "Росвооружение".
Сега двете фирми се намират в коренно различна обстановка. Преди имаше четири лицензирани държавни фирми за търговия със спецпродукция, лиценз получаваше и Министерството на отбраната, което можеше да търгува със собствени излишъци, право да търгуват, но само със собствена продукция, имаха и заводите - производители на оръжие. Сега според някои данни лицензираните търговци на оръжие са около 50. Естествено е да се предполага, че конкуренцията за пробив и завладяване на пазари е безпощадна. В същото време държавата така и не започна реалното преструктуриране на ВПК, а по отношение на търговските фирми за спецпродукция дори намеренията не са кой знае колко ясни. При едни - като "Армимекс", беше изпробвана схема с увеличаване на капитала, която така и не доведе до някаква промяна, освен че беше сменен предишният шеф. При "Кинтекс" и "Тератон" подмяната на шефовете поне стана без увъртане. Според Мутафчийски обяснението за уволненията в двете най-големи държавни компании за търговия с оръжие е апетитът на новаци в бранша към пазарите.
В началото всички бяха против валутния борд
Бившият министър на финансите* Димитър Костов пред в."Капитал"
Кога всъщност се роди идеята за въвеждането на валутния борд?
- В интерес на истината като идея за пръв път я чух от Георги Петров някъде през лятото на 1996 г. в пленарния съвет на БНБ. Иначе като по-абстрактна идея тя се е въртяла още от самото начало на реформите и не е нещо, което е паднало така изведнъж от небето. Имало е такива обсъждания, но валутният борд се оформи като подходящо решение след 6 години неуспешни и непоследователни опити за реформа. В крайна сметка като това не е нищо повече от приземяване на икономическата политика. То е нещо като да признаеш, че има гравитация. След като искаш да правиш пазарна икономика, коректно е да признаеш, че съществуват и определени правила. Като признаеш, че има гравитация, съответно знаеш, че можеш да летиш, ако имаш самолет. Така е и в икономиката - може да се лети, но след като се преструктурира.
Какъв беше конкретният проблем, заради който се повдигна въпросът за въвеждане на борд?
- Това стана в условията на нарастваща дестабилизация в икономиката след банковата криза, въпреки че проблемите не бяха само там. Основно банковата криза беше взривното устройство, от което тръгнаха нещата. Стабилизиране значително по-лесно се постига на основата на т.нар. котва на валутния курс. Когато имаш относително ограничени валутни резерви, котвата на валутния курс означава не просто фиксиране на курса, а възприемане на правила на паричната политика, които да гарантират това фиксиране на валутния курс. Иначе като вариант фиксирането на валутния курс беше обсъждано още през 1991 г. при първото споразумение с МВФ, но проблемът беше, че никога страната не е имала достатъчно валутни резерви. И преди преструктурирането на външния дълг, и след преструктурирането на външния дълг България не е имала достатъчно валутни резерви, които да подкрепят едно фиксиране на валутния курс. Поради това се стига до логичния извод, че фиксирането на валутния курс трябва да стане не толкова на основата на наличните резерви, колкото на ограничаването на левовете.
През 1994 г. беше предложена пълзящата обезценка.
- Пълзящата обезценка също предполага наличието на някакви валутни резерви, с които да се управлява. Външното финансиране покриваше само потребностите по сделката с Лондонския клуб. Така че нямаше как се структурира такава система на фиксиран валутен курс.
По-късно, когато за първи път обсъдихме възможността да въведем валутен борд в България, Деплер си призна, че неговият отдел няма никакъв опит с въвеждането на валутен борд.
Кога беше това?
- По време на годишна среща на МВФ и Световната банка през есента на 1996 г. Тогава те предложиха да поканим човек от другия отдел във фонда, към който е Естония. Този човек трябваше да ни обясни какво представлява валутният борд и с какви определени условия е свързан. И колкото бяха въпросите от българска страна към този човек, толкова въпроси имаха и от отдела на Деплер. Общо взето, заедно се запознахме с идеята. В следващите месеци беше въпрос да се направи по-точна преценка до каква степен е приложим валутният борд, какви са другите алтернативни варианти. Тогава на годишната среща нищо не сме решавали, а просто се запознахме с това какво е правено в Естония. Вече през ноември изкристализираха нещата, че това е едно добро решение и резултатите го доказват. Разбира се, не бива да се надценява стойността на това решение. Не валутният борд сам по себе си е решението за бъдещето на българската икономика. Той е добър начин да се признаят правилата, в които трябва да се изгражда една пазарна икономика.
Ако беше въведен по-бързо валутният борд, можеше ли да се избегне политическата и икономическа криза от края на 1996 и началото на 1997 г.?
- Ако говорим за самия край на 1996 г. и първите два месеца на 1997 г., там вече се мултиплицираха много неща. Параметрите на икономиката от този период отразяват не само икономическата, но и политическата криза. Мисля, че ролята на политическата криза беше доста голяма за това, което се случи през януари и февруари.
За да се приложи едно икономическо решение, необходимо е определено ниво политическа подкрепа. Такова ниво на политическа подкрепа явно нямаше, когато изкристализира решението за валутния борд. Тогава имаше срещи с различните парламентарни групи, на които да се обясни прагматичната страна на нещата. Но освен теорията нямаше начин нищо друго да се постигне. Проблемът беше не само между левицата и другите политически сили, а и в рамките на левицата.
Какво ги сблъскваше така? Не като личности. Просто като аргументи?
Проблемът беше в изграждането на пазарна икономика и по-точно какво се крие зад понятието социална пазарна икономика.
Т.е. имало е среди, които са смятали, че валутният борд не е съвместим със социалната пазарна икономика?
- Не толкова бордът, колкото икономическата политика. Приватизацията например беше свързана с огромни спорове дали трябва да се приватизира, дали не трябва. Трябваше повече от половин година, за да се стигне до заключението, че губещите предприятия трябва да се закриват. Пак добре е, че след многото вътрешни спорове левицата стигна до изводи, които бяха полезни през 1997 г. - програмите за ликвидация и изолация.
Имаше един много интересен спор тогава дали трябва да остане да действа централната банка, или тя трябва да се закрие като вид институция. Сегашният премиер Костов обвиняваше Виденов, че иска да закрие централната банка.
- В началото СДС не смяташе, че валутният борд е подходящото решение. Бяха необходими обсъждания с чуждестранни експерти, разговори във Вашингтон. Всяко икономическо решение се нуждае от критични обсъждания. Няма такива решения, които да са еднозначно положителни или еднозначно отрицателни.
Значи и тогава се е знаело, че ще се вържем за марката?
- Достатъчно усилия бяха положени да се обсъждат плюсовете и минусите на двете решения и общо взето, си бяха сложени на масата. Е, не бяха извадени в парламента, защото нямаше парламент.
А какво беше отношението на премиера Жан Виденов към валутния борд?
- В самото начало не беше сред привържениците на идеята. Официално тази идея беше сложена на масата, когато седнахме да я обсъждаме с МВФ, т.е., когато седнахме да се запознаем с отдела на Деплер как е работила тази система, или някъде през септември. Когато през юли 1996 г. фондът одобри споразумението с България, той пазеше някаква надежда, въпреки че преценяваше, че шансовете за успех са 50 на 50.
Защо премиерът се противеше?
- Имаше доста хора политици, и бивши, и действащи, които смятаха, че валутният борд е отказ от суверенитета на държавата. Все още не ми е ясно защо точно така се разглеждат нещата. Колкото има отказ от суверенитет в това да признаеш, че има земно притегляне, толкова има отказ и в приемането на това да признаеш, че като ще изграждаш пазарна икономика, трябва да признаеш и някои правила. Пазарните отношения зависят от степента, до която се развива технологичната база на икономиката. Може и без валутен борд, но когато имаш достатъчно гъвкава и адаптивна икономика. Това, че признаваш, че на този етап не си успял да изградиш достатъчно гъвкава, адаптивна и бързо реагираща икономика, не е отказ от суверенитет.
Но въвеждането на валутен борд не значи автоматично, че икономиката става гъвкава и адаптивна... - Разбира се. Но значи, че ти признаваш факта, че тя трябва да стане гъвкава и адаптивна, т.е. признаваш, че тя трябва да се преструктурира. Нищо повече не означава. Валутният борд не може да реши всички проблеми. Той дава някаква рамка, в която трябва да се преструктурираш. Колкото по-бързо се преструктурираш, толкова по-добре. Касае се за структурата и начина, по който действа реалната икономика. Същото е станало в Естония. На практика въвеждането на тези правила и развитието на икономиката след това е зависело от скоростта на преструктуриране на естонската икономика. Понеже е имало някакво забавяне в началото, следва банковата криза през 1995 г. При нас е същото. Хубавото е поне, че голяма част от преструктурирането на банковия сектор все пак беше направено. Но затова е и толкова важно как се развива структурната реформа.
А Ан Макгърк каква роля играеше при разговорите за въвеждане на валутен борд?
- Тя си беше един служител.
Изглежда, проблемът е бил просто обществото да узрее за валутния борд. Какво беше най-голямото колебание?
- За мен един от основните, който си остава и досега, е доколко успешно ще се съчетае въвеждането на валутен борд с преструктурирането на икономиката. Ако се изостане с преструктурирането на икономиката, валутният борд може да се превърне и в трагедия.
Но имаше ли някаква алтернатива?
- Алтернативата беше да се продължи с плаващ валутен курс, да се подкрепи той с някакви външни резерви на базата на заемен ресурс. Но тогава дълговото бреме на страната щеше да скочи рязко. Такова решение би било подходящо за страна с по-малка външна задлъжнялост. Друго решение, което се обсъждаше, беше да се фиксира не паричната политика, а само валутният курс на базата на приходи от приватизация.
МВФ щеше ли да даде парите за поддържане на плаващия валутен курс?
- Не. Фондът е подкрепял и такъв тип програми, но за икономики, които имат по-голяма гъвкавост, които са по-развити. В Латинска Америка са подкрепяни такъв тип програми. Ако се вземе предвид развитието на далекоизточните тигри, те са се преструктурирали не толкова на базата на ресурси от фонда, колкото на базата на заеми от пазара. Сега фондът им дава много пари. Можеше да се мисли за такъв вариант, ако равнището на задлъжнялост беше поне на половина на това, което е. И поради това беше теглена чертата. Заем от друг източник винаги може да се вземе, но при много висока лихва.
Идеята да си привържем валутния курс беше наша, а не на фонда? Инициативата да се започнат тези разговори е била на българската страна, а не на МВФ?
- Нашата идея беше да обсъдим всички възможни варианти и да видим кой би бил работещият. Това, което беше наш пропуск, беше, че не лансирахме първи идеята пред обществото. А в същото време хем изтичаше достатъчно информация за всички варианти, които се обсъждат, хем не се каза кой вариант изглежда разумно. В крайна сметка дойде Деплер и каза кой вариант изглежда разумно.
А защо се пазеше в тайна тази дискусия? Какво лошо имаше в това хората да знаят, че правителството прави нещо?
- Да се върнем пак на тази нагласа за суверенитета. Абсолютно същото като терминология се използва и сега. Основният проблем беше, че по времето, когато се обсъждаха тези решения, нямаше политическа подкрепа за каквото и да било.
Всъщност тази политическа сила, която управляваше тогава... - Тя щеше да вади някакво суперправителство точно по това време. И на практика нямаше никаква подкрепа за каквото и да било. Така че в такава обстановка какво да лансираш и да представяш на пресата... Интервюто взе Мадлен Далкалъчева.
*В момента Димитър Костов е изпълнителен директор на Централна и кооперативна банка.
МВР иска да се отнеме лиценза на ДЗУ заради пиратски CD
ДЗУ- Стара Загора, отново е уличен в производството на пиратски компактдискове, съобщиха отлично информирани източници. Националната служба за борба с организираната престъпност е предложила миналата седмица на Междуведомствения съвет за даване на лицензи за производство на компактдискове да отнеме разрешителното на старозагорския гигант. Въпреки 24-часовия полицейски контрол на линията, която произвежда компактдискове, държавната фирма се е опитала да тиражира пиратски CD. Вярно е, че преди десетина дни проведохме операция в ДЗУ и иззехме пиратски компактдискове, потвърди пред "Капитал" шефът на НСБОП ген. Кирил Радев. Изпратихме доказателствата на междуведомствения съвет с предложение за отнемане на лиценза на ДЗУ, тъй като са нарушени законите и постановление No 21. Ген. Радев обаче отказа даде повече подробности за пиратската продукция на ДЗУ.
Според източници от МВР в ДЗУ са подменили матрицата, за която са имали разрешение от Комисията по авторските права към Министреството на културата и са пуснали на поточната линия пиратски компактдиск с други парчета. Ако това е така, постъпката на ДЗУ е доста скандална и глупава. Експерти обаче коментират, че е по-вероятно на самата матрица да е имало записани и други песни, за които е нямало разрешение, тъй като технологично няма начин как да се провери. Това от своя страна може да свали отговорността от ДЗУ, а ще го отнесе поръчителят на CD. От старозагорската фирма обаче отказаха коментар за операцията на МВР.
Напрежението, с което е обсъждан скандалът в Комисията за даване на лиценз на производителите на компактдискове, обаче говори по-скоро за първия вариант. Междуведомствената комисия е заседавала целия следобед на миналия понеделник и се е занимавала само с ДЗУ. Засега няма крайно решение. Въпросът е деликатен, защото точно в този момент се провежда семинар за борба с аудио и видеопиратството, организиран от Международната асоциация на звукозаписните компании в Слънчев бряг, съвместно с представители на МВР.
Така или иначе, според данни на МВР ДЗУ е нарушило Постановление No 21 за лицензиране на производителите на компактдискове. Според него на нарушилите постановлението се изземва лицензът и линията са запечатва. Фирмите, чийто лиценз е отнет, нямат право да кандидастват отново през следващите 5 години. Те обаче могат да обжалват решението на комисията пред съда.
В България в момента действат три поточни линии за производство на компактдискове. Едната е на ДЗУ, тя е и най-старата и единствена държавна поточна линия у нас. Нейният капацитет е около 150 000 диска месечно. ДЗУ винаги е била обвинявана за пиратска дейност. Миналата година заводът се опита да убеди посланиците на чужди страни у нас, че дейността му е законна, и направи тур, но дипломатите бойкотираха воаяжа. Малко след като получи лиценз по новото постановление No 21 през март, ДЗУ беше обвинено, че е е траен пират от IFPI - Международната асоциация на звукозапсните компании. IFPI изпратиха писма до нашето външно министерство, до промишления министър Божков, който е шеф на Съвета за лицензиране, и до МВР, че има достатъчно данни за пиратската дейност на ДЗУ, затова да се изчака с даването на лиценз на държавната фирма.
"С много голямо разочарование разбрахме, че министърът на промишлеността Божков вече е дал лиценз на ДЗУ, без да е извършено пълно разследване на дейността им. Ние обаче ще продължим да настояваме за административни действия", писа до нашите институции тогава Стефан Крайчик - старши съветник по търговските въпроси към IFPI. "Това са минали нарушения, ние мислихме какво да направим, отговори тогава г-н Божков. Решихме, че добрият вариант е да се лицензира производството на ДЗУ. Лицензите се дават лесно, но делицензирането става също лесно, ако бъдат установени нарушения. Освен това в лицензираните предприятия има 24-часов контрол и няма опасност от нелегално производство", беше категоричен през март вицепремиерът Божков. Оказа се, че не е бил прав.
Линията за производство на компактдискове в момента е единственото производство в завода за Дискови и запаметяващи устройства, което носи някаква печалба на фирмата. Нейното спиране ще означава нова криза за ДЗУ - Стара Загора. Скандалното е, че именно държавна фирма отново е уличена да произвежда пиратски компактдискове, след като цяла година държавните институции се опитваха да убедят европейските страни и САЩ, че сме скъсали с пиратската дейност. Международните асоциации също ни повярваха и за 6 месеца от пират No 2 в света ни обявиха за антипират No 1, навсякъде тръбят как добре сме се справили с проблема. За това народът е измислил и поговорката "Никога не е късно да станеш за резил".
Да обичаме Костов, или за канцлерската демокрация
Сред държавите, излезли с печалба от състоянието на тотална политическа и икономическа криза, Германия рядко се сочи като пример за подражание. Макар да изглежда абсурдно, и до днес американските политолози загрижено следят политиката на "Райха". Източноевропейците с учудване могат да прочетат, че според професори от Йейл немското общество е "на ръба на бюрократичната тирания". Проявите на насилие спрямо турските гастарбайтери често се драматизират и бързо стават световна новина. Всичко това е свързано не само със спомените за нацисткия режим, а най-вече с естественото и неизбежно сравнение между предвоенната Ваймарска република и следвоенната канцлерска демокрация.
След преодоляването на политическия и стопанския шок от 1996-1997 България най-накрая прави опити да излезе от своята тотална криза. И то все повече приближавайки се към един откровено немски модел. Осмислен или не, този опит има съдбоносно значение. В дългосрочна перспектива от значение е не по какъв начин авторитарните режими са слезли от власт, а как прохождащите демокрации започват ефективно да управляват. Обикновено политиците биват наричани бащи на нациите не когато създават демократични институции, а когато ги синхронизират, настройват и съумяват прагматично да ги използват.
В установените демокрации многообразието от исторически сложили се политически режими е поразително. Консенсусните скандинавски модели имат малко общо или дори отричат британския принцип на върховенство на мнозинството; американският федерализъм е несравним с швейцарския; испанската политическа децентрализация следва принципи, противоположни на тези, от които се ръководи гръцкият откровен национализъм, и т.н. Подобно многообразие лесно прикрива една безспорно обща черта за всички европейски парламентарни режими - доминиращото положение на изпълнителната власт. В демокрациите от края на ХХ век ключовите решения се взимат от кабинетите.
В практическата политика се съчетават две групи от противоположни цели - едната, свързана с гражданското участие и представителността на управлението, и другата, свързана с ефективността и контрола върху действия и събития. Това не са взаимноизключващи се приоритети, но все пак за тях е валидна максимата за двете дини.
При ранните "демократични революции" първо се решават въпросите на ефективното управление, и доста по-късно се гарантира пълноправното гражданско участие. САЩ и Великобритания са кристални примери за този класически път.
В страните с неуспели демокрации, към които спадат не само нацистка Германия и комунистическа Европа, но дори и Франция, посоката на движение е точно обратната - демократизацията започва неизбежно с решаване на въпросите за политическото участие на гражданите. Съображенията за ефективност са изтласкани на заден план като атрибут на стария режим. Те се превръщат в приоритет едва когато поради своята неефективност демократичните институции колабират.
У нас "статистическите" междуведомствени войни за работата на прокуратурата, следствието и МВР онагледиха проблема за ефективността на институциите, но към същия клас могат да бъдат отнесени и статистиките за връщането на земята, приватизацията или която и да е друга част от реформата.
Гражданското участие и доброто управление се съчетават по особен начин в демократичния режим, наречен канцлерска демокрация. Забележителната за Германия следвоенна ера има много по-широки измерения от тясно определената устойчивост на изпълнителната власт. Прословутият конструктивен вот на недоверие не допринася съществено за нея, макар ентусиазмът на строителите на демокрацията да е толкова голям, че в новите конституционни уредби на Испания и Полша принципът е възпроизведен дословно.
Още по времето на Аденауер и Ерхард прагматичните политици високо оценяват достойнствата на канцлерската демокрация. Днес тя триумфира в ерата на Кол. Германия се обедини, модернизира, интегрира в наднационалните европейски институции и - което е може би най-важно - даде равностойни шансове на своите европейски партньори. Ако в Бундестага се бяха редували мнозинства, едва ли подобна политика би била толкова последователна и категорична. Достатъчно е да си припомним само колебливата позиция на СДП по въпросите на обединението и намеренията то да бъде разтеглено във времето.
Въпреки че правилата на нашата конституция не са толкова благоприятни за изпълнителната власт, могат да бъдат направени
И в двата случая действа коалиционно, но достатъчно консолидирано парламентарно мнозинство. Отчасти гаранти за устойчивост са силните лични лобита на лидерите сред по-малките парламентарни партньори. Във водещите партии няма потенциални конкуренти. Няма стремеж да се промени статуквото, защото общото очакване е, че това ще доведе до по-неблагоприятна ситуация за всички. По стратегически въпроси в парламента е възможно партньорство с по-широк кръг участници извън кръга на мнозинството. Нагласата е, че най-важно е личното мнение на лидера по основните въпросите на дневния ред. Тя се подхранва периодично с режисирани или импровизирани доказателства. Общественото мнение в по-голяма степен подкрепя лидера, отколкото неговия правителствен екип или партия.
В Германия обаче никому няма да хрумне да определи "ерата Кол" като личен режим или форма на някаква демократична диктатура. Причините за това са най-малко две. Първата - има отчетлива разграничителна линия между държавно-административната и частно-партийната сфера. Разграничение, наложено поради ясните правила как могат да се съвместяват едните и другите функции. Втората е психологическата безспорност и общоприетост на тези правила. Кол не само не би могъл да се пошегува с прословутата фраза "Всички сме братовчеди", той вероятно не би могъл да оцени всички нюанси, които българският политик влага в тази сентенция.
Начините на кадрови подбор и лобирането в полза на конкретни интереси са солта на политиката и
И при двете назначаването на доверен (и политически отговорен) другар или приятел за министър не е против правилата на демократичната процедурност. Ако не е нарушен принципът на компетентност, това дори гарантира ефективност.
Роднинската компетентност е изобретение на демокрацията на братовчедите.
Отсъствието на общи правила за наливане на пари в политиката е другата опасност за управлението. Прозрачността и корупцията станаха приоритет на сегашния правителствен екип, но днес дори откъслечното говорене за парите в политиката приема парадоксални форми.
Уникалният път на Костов към властта и изключителната позиция на неговия кабинет могат да бъдат предпоставка както за консолидиране на устойчива канцлерска демокрация, така и за профанизиране на самата идея. Това, което знаем от собствен опит, е, че ефективна реформа без политическа воля е невъзможна. Както и че единственият ресурс на такава воля е силната изпълнителна власт. Но в проспериращите демокрации тя рядко се персонифицира - най-вече поради бариери като морал, традиции или страхове от миналото. Но какви са шансовете подобни бариери да действат в България?
Трябва да обичаме Иван Костов точно толкова, колкото и в началото, когато искрено пожелавахме успех на новия му кабинет. Обикновено в учебниците пише, че демокрацията успява, когато стане the only game in town. Трябва ли гражданите да усещат студени тръпки по гърба си, когато констатират, че премиерът е станал the only man in town?
Частни конкуренти искат да ни вземат турския пазар.
Младен Мутафчийски, бивш шеф на "Тератон", пред в. "Капитал"
Г-н Мутафчийски, защо ви уволни министър Василев?
- Не бяха посочени никакви мотиви. На 30 юни имах разговор с министъра и той ми каза, че решението не е негово, а бил принуден от по-високо място.
Уточни ли той кой го е натиснал?
- Не, не ми каза нищо по-конкретно. За мен обаче отстраняването ми беше изненадващо и го смятам за напълно неоснователно, 1997 и 1998 г. са от най-добрите за фирмата. Ние гоним не толкова голяма печалба, колкото висок търговски оборот. Сключваме договори с производителите на оръжие - ВМЗ, "Арсенал", "Дунарит" и други. През 1997 г. "Тератон" е реализирала износ за 40 млн. долара и е на едно от първите места по износ на специална продукция в страната. Балансовите данни показват чиста печалба от 65 млн. лева. През миналата година сме платили 80 млн. лева данъци и 20 милиона дивидент за държавата. За 1998 г. фирмата е платила авансово данъци за 40 млн. лева. Подписали сме и сме изпълнили договори за 14 млн. долара и имаме подготвени за още толкова. В бизнеспрограмата сме заложили 100 милиона долара оборот.
В такъв случай ще оспорвате ли уволнението ви?
- Не. Антон Салджийски е поискал среща с Иван Костов и продължава да се бори. Аз се чувствам огорчен и няма да предприема нищо.
Смятате ли, че конкуренцията има пръст в отстраняването ви?
- Това е напълно допустимо. Имаме стабилни позиции на редица пазари, сега други ще се настанят на тях. В "Кинтекс" все пак ще има някаква приемственост, защото оставиха човек от стария борд. В "Тератон" обаче се сменя цялото ръководство. Обадих се на Александър Божков и на Стефан Ставрев, оказа се, че те нямат представа за уволняването ни. А те, като принципал на фирмите - производители на специална продукция, са най-заинтересованата страна. Божков освен това е и председател на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия. Сега в оръжейния бизнес се появиха много нови фирми. Ние имаме пазари в Южна Америка, в Румъния, Израел и Турция. Мисля, че най-интересен е турският пазар и апетитите към него в последно време са много големи. Много частни фирми искат да пробият в Турция. Не е случайно, че заедно с мен беше уволнен и заместникът ми, Красимир Станев, който води турското направление.
Ще споменете ли някои от тези фирми?
- "Металхим холдинг" например работи с няколко частни фирми.
А от другите конкуренти?
- От 50-те фирми, които имат лиценз, колко са изнесли поне един пирон? Истината е, че повечето от тях само разкалват пейзажа.
Шефът на "Балкан" си отиде предприватизационно
Правителството започна да сменя директори на държавни предприятия, за да оправдае лошото им състояние. Причината е не толкова, че са докарали предприятията до загуба, колкото, че просто някой трябва да понесе вината за цялостното влошаване на реалния сектор в икономиката. В понеделник стана ясно, че министърът на финансите Муравей Радев е извадил от борда на директорите изпълнителния директор на авиокомпания "Балкан" Валери Доганов.
Валери Доганов пое авиокомпанията в края на 1996 г. от Никола Доцов. За разлика от други директори той се задържа на поста си и след смяната на управляващите след изборите през април 1997 г. Министърът на финансите посочи официално две причини за смяната му - първо, рязкото влошаване на финансовото състояние на "Балкан", и, второ - ангажиментите на Доганов по сформираното от него дружество "Балкан ер", което кандидатства за приватизацията на авиокомпанията.
Влошаването на финансовото състояние през 1998 г. е характерно за повечето предприятия от държавния сектор. През 1997 г. повечето дружества или излязоха на печалба, или реализираха минимални загуби в резултат на нереално ниските амортизационни отчисления и рязката обезценка на лева през първото тримесечие. Тъй като и постъпленията, и разходите на "Балкан" са предимно в долари, те реализираха загуба от 5 млн. долара за миналата година след рекордните 50 млн. долара на червено през 1996 г. Другият финансов проблем на авиокомпанията е, че тя беше включена в програмите за изолация и нямаше достъп до банков кредит. Опитът до момента показва, че от изолираните успех имат предприятия с кратък производствен цикъл. Проблемът при авиокомпанията е, че основните постъпления от чартърните програми идват през април и ноември, докато разходите се извършват равномерно. Всичко това се комбинира с остарелия самолетен парк. Стигна се дотам, че всеки месец дефицитът на "Балкан" достигаше до около 5-6 млн. долара. За да се справи с това, авиокомпанията прие да изпълнява амбициозна чартърна програма, която се оказа далеч по-трудна от първоначалните прогнози, защото се комбинира и с аварии в старичките руски собствени самолети. Паралелно международните цени на самолетните билети падаха и ако "Балкан" искаше да остане конкурентен, трябваше да намалява цените, с което да увеличава загубите.
Още през февруари Муравей Радев се канеше да смени Валери Доганов със сегашния временно изпълняващ длъжността Петър Петров. Смяташе се, че това е по настояване на вицепремиера Евгений Бакърджиев и министъра на транспорта Вилхелм Краус. Тогава за Доганов се застъпи Александър Божков. Заради протестите сред работещите в "Оптикоелектрон" - Панагюрище, и сред данъчните служители Муравей Радев предпочете да не рискува с поредна стачка и остави Доганов на работа. По-късно той извади от борда на директорите двама поддръжници на изпълнителния директор, сред които смятания за вечен Петко Пехливанов. Новите хора бяха Петър Петров, доскоро представител на авиокомпанията във Франкфурт, и летецът Филип Мустаков. Те минаваха за прагматична опозиция на Доганов. До голяма степен смяната на Валери Доганов стана възможна заради оттеглянето на подкрепата на вицепремиера Божков, който напоследък губи доста позиции в изпълнителната власт. На мястото на изпълнителния директор в борда влиза Юри Лазаров, който завежда управлението "Информация" в Министерството на външните работи. На все още ненасрочено заседание на съвета на директорите се очаква да бъде назначен за изпълнителен директор Филип Мустаков.
През есента на миналата година за посредник при приватизацията на авиокомпанията беше избран консорциумът между слабоизвестната "Тройханд Остеропа Бератунг", наследник на източногерманската приватизационна агенция "Тройханд", и британския консорциум "Спийдуинг". Чуждите консултанти обаче успяха само да направят оценка и да съберат оферти за покупката на "Балкан". Оказа се, че нетната стойност на 100% от дружеството е едва около 6 млн. долара. От явилите се 10 кандидата бяха оставени половината. За най-сериозни от останалите се смятат Руският авиационен консорциум "Внуковские авиолинии" и дружеството на служителите "Балкан ер", което разчиташе на подкрепата с малки дялове на различни големи чужди компании, сред които "Луфтханза" и "Дженерал илектрик". Агенцията за приватизация обаче обяви, че ще поеме нещата в свои ръце и сама ще ръководи продажбата на авиокомпанията - ще събере наново оферти и ще определи купувача. В определения срок не се яви нов купувач и сега се очаква решението на агенцията. Докато Агенцията за приватизация се накани да вземе решение, инициативата беше поета от транспортния министър Вилхелм Краус. Той отдавна има апетити към отделянето на печелившите дейности от "Балкан" - карготерминалът, кетърингът, авиационното обслужване. Краус работи много добре с бившия шеф на авиокомпания "Хемус ер" Здравко Величков, който през 1998 г. беше назначен за изпълнителен директор на "фабриката за пари" летище "София". Проблемът на Доганов беше, че той се опитваше да не зависи от двамата вицепремиери - нито от Божков, нито от Бакърджиев и Краус. Когато изпълнителният директор на авиокомпанията беше отстранен, Вилхелм Краус според източници от "Балкан" подновил с нова сила натиска да се прехвърли карготерминалът на летище "София". Срещу транзакцията се обяви приватизационният посредник, но неговата дума, изглежда, не тежи.
Авиокомпания "Балкан" си построи собствен карготерминал преди 3-4 години, защото наличните при разделянето на БГА "Балкан" бяха разпределени на летище "София", което ги дава под наем на чужди фирми, и за авиокомпанията става неизгодно да ги ползва. В момента това е една от малкото печеливши дейности за "Балкан", която носи по 1 млн. долара чист приход месечно. Твърди се, че по мнението на посредниците от "ТОБ - Спийдуинг", ако карготерминалът бъде отделен, приватизацията на авиокомпанията ще стане невъзможна. Друг е въпросът дали отделянето на активи преди приватизация при направена вече оценка е коректно поведение.
Ако приватизацията стане невъзможна, единствената реална възможност е да се ликвидира авиокомпанията, тъй като вариантът държавата да отпусне допълнителни средства е малко вероятен. През есента на 1997 г. бюджетът вече веднъж отпусна 5 млрд. лева за "Балкан" под формата на временна финансова помощ до края на годината. Парите така и не бяха върнати. Ликвидацията на "Балкан", макар и технически доста сложна, не е невъзможна. Мястото на национален превозвач тогава би поела "Хемус ер", която обаче няма нито необходимите самолети, нито персонал, нито мащаб. Предстоящ фалит на "Балкан" обаче може да бъде предизвикан и от Държавния фонд за реконструкция и развитие, който може да потърси около 2 млн. долара падежирани плащания в края на юни по примера на "Плама" - Плевен. Досега ДФРР не си търсеше парите, защото управителният му съвет непрекъснато даваше отсрочки. Сега обаче, изглежда, министрите решиха, че от приватизация и управление на държавната собственост повече не може да се извлече никаква полза. А ликвидацията с продажбата на обособени активи крие доста възможности.
Няма избрана фирма за печатане на новите паспорти
Няма нито една фирма, която да е отговорила на всички изисквания, поставени от МВР за печатане на новите лични документи, обяви вътрешният министър Богомил Бонев миналата сряда. Представители на трите междуведомствени комисии, които оценяваха офертите, дадоха специална пресконференция, на която обясниха защо няма нито един класиран от първо до трето място кандидат.
В конкурса участват 18 фирми, като между тях има световноизвестни имена. В офертите обаче цените са завишени, а гаранциите за защита срещу фалшифициране - занижени, обясни Богомил Бонев.
Три фирми са класирани на четвърто място. Това са представителите на британската ICL, "Капелен" - Австрия, и консорциумът от английската "Левекс", IBM World Trade Corp и немската "Гизеке & Девринт". На пето място са класирани консорциумът "Мобилтел" и израелската "СТ кард тек текнолоджийз", за която се предполага, че е свързана със скандалния руски евреин Михаил Чорни. След нея се нарежда фирма "И Би Ейч - файненшенъл сървис болканс" ЕООД - България, която е собственост на "Евроком". представители единствени се бяха промъкнали сред журналистите на пресконференцията да чуят обявяването на класирането.
Повечето от тези световноизвестни фирми имат огромен опит в печатането на лични документи. Те обаче не са включили в офертите си най-новите технологии и възможности, които притежават, вероятно се страхуват от изтичане на информация по време на конкурса, заяви министър Бонев. Някои от фирмите не представили оригинален продукт, а копия, по които не можело да се разбере как представените образци са защитени, други не спазили изискванията банковите гаранции да бъдат оригинали и от първокласни световни банки. Сред офертите имало и остаряла техника, която се предлага на осем пъти по-висока цена, отколкото тя върви на дребно, възмути се Бонев. МВР-експертите открили огромната разлика след проверка на цените в Интернет. Предполагам, че някои фирми искат да пробутат старите си технологии у нас, но ние няма да позволим подобно нещо, каза още МВР-шефът на журналистите, защото от тази реформа зависи отношението на европейските страни към нас.
Подмяната на личните документи - граждански карти, нови шофьорски книжки и талони за автомобилите и най-вече нови задгранични паспорти, беше едно от основните изисквания на западноевропейските страни за облекчаване на визовия режим на българите. Стабилна защита от фалшифициране на новите лични документи беше другото условие. Заради липсата на държавен герб подмяната на документите беше забавена няколко години. Разработените проекти от междуведомствена работна група получиха висока оценка за заложените високи изисквания срещу фалшифициране, включително и от евроексперти.
Решението, което трите междуведомствени комисии са взели, е да започнат преговори с трите фирми, класирани на четвърто място в конкурса. На тях ще бъде предложен обобщен договор с еднакви параметри и изисквания. Ако те не могат да отговорят на тях, ще се премине към следващите в класацията, обясни министър Богомил Бонев.
Върбанов пробва чистка в земеделието
Десетина висши чиновници от Главно управление "Поземлена собственост" в земеделското министерство ще бъдат уволнени заради сигнали за корупция. Имената на уличените засега се пазят в тайна, тъй като тече проверка на Икономическата полиция. Знае се, че сред освободените ще са Иван Станоев, заместник-началник на управлението, и Георги Вълев, началник на управление "Координация и контрол на поземлената реформа", съобщиха източници, близки до земеделския министър Венцислав Върбанов.
Многобройните далавери около реституцията са една от главните причини за изоставането във връщането на земята, установили вътрешноведомствени проверки. След близо седем години поземлена реформа се оказва, че процедурите са били съзнателно оскъпявани, а връщането на собствеността - целенасочено забавяно. Това е ставало с участието на високопоставени служители в земеделското ведомство, които междувременно са забогатели на гърба на данъкоплатците.
Сигналите за корупция в чиновническите среди са в основата на решението на правителството за закриване на ГУ "Поземлена собственост", призна самият Венцислав Върбанов. Съществената промяна е, че бюджетът на закритото звено ще бъде прехвърлено към централното управление на министерството. Повече няма едни и същи хора да възлагат, контролират и плащат дейностите по земеразделянето. Така "се елиминират всякакви възможности за корупция в държавния апарат и преследване на користни цели при реституцията на земята", се казва в разпространеното по този повод прессъобщение на аграрното министерство.
Засечени са случаи, в които за победители са избирани кандидатите с най-неизгодни оферти. В много от землищата са били подписвани последователно договори за една и съща работа с различни фирми. Въпреки че всички те са получили възнаграждения, свършеното се е оказало недостатъчно, за да могат поземлените комисии да възстановят собствеността на хората, т.е. платени са били грешни пари за отчетена, но несвършена работа.
Едно от цитираните от Върбанов нарушения е избирането на некоректни фирми, които не са си свършили работата в едно землище, за изпълнители на поръчки в друго. По принцип за това е трябвало да следи шефът на управление "Координация и контрол на поземлената реформа" Георги Вълев, който кой знае защо не е реагирал.
Масово не се е спазвала заповедта на земеделското министерство за санкциониране на фирмите при неизпълнение на сроковете по договорите. Малко са фирмите, които имат допълнителни споразумения за удължаване на сроковете с наложени за това санкции. Има данни за финансови злоупотреби от длъжностни лица и съставяне на документи с невярно съдържание, по които са извършвани разплащания за извършени етапи от договорите с фирмите.
Анализът на сигналите показва, че в повечето случаи далаверите са били извършвани по една и съща схема - чрез създаване на класически
Класически пример за такава безконтролна структура е историята с Мария Димитрова, председателка на Общинската поземлена комисия - Ловеч, срещу която в земеделското министерство са постъпили множество сигнали. Димитрова е съвместявала дейността си в комисията с работа във фирмата на своя свекър Борислав Димитров - ЕТ "Ива - БД", която изработвала плановете за земеразделяне на гр. Ловеч и с. Скобелево. Практическата работа във фирмата се извършвала от Иван Станчев Иванов, управител на държавната фирма "Ловешки териториален кадастър" ЕООД, която също се занимава със земеразделяне, инж. Димитър Бориславов Димитров, син на Борислав Димитров и щатен служител геодезист в ЛТК, както и Пламен Нанков, техник в ЛТК. Фактурите на фирмата за изплащане на договорените суми пък са били подписвани и съставяни от Хилдорка Василева, главен счетоводител на ЛТК.
Като член на ОПК - Ловеч, Мария Димитрова е участвала и във фирмата на своя съпруг Димитър Димитров ЕТ "Ива - ДБ", изработваща плановете за земеразделяне на селата Лисец и Хлевене. Тя е със същия предмет на дейност и състав като първата фирма въпреки минималната разлика в имената. Двете фирми са работели по отделни договори със земеделското министерство, в практическата си работа изцяло са се покривали, а членовете им без изключение са заемали щатни длъжности в ЛТК или в ОПК - Ловеч.
Драстичен случай за прехвърляне на договор от държавната към частната фирма и двойно плащане за един и същ обект е с. Скобелево. Контрактът на ЛТК за изготвяне план за земеразделяне от 1992 г. е бил анулиран без никакви причини и на 21 декември 1994 г. е сключен нов договор с частната ЕТ "Ива - БД". На държавната фирма не се налагат никакви санкции за неизпълнението на договора, а частната започва "отначало", като използва и предава същите материали, които са били вече веднъж заплатени на ЛТК. Любопитна подробност е, че договорът с ЛТК е бил прекратен на етап проектоплан за земеразделяне и разгледани възражения срещу него от комисия. Новата фирма "Ива - БД", вместо да получи като възнаграждение остатъчната стойност по договора със старата фирма - 98 924 лева, сключва нов договор за 308 431 лв. С протекцията на Мария Димитрова "Ива - БД" е получила пари за изготвяне на план за земеразделяне на Ловеч, приет от поземлената комисия въпреки резолюция, че не е представена дискета с данните в ГУ ЗПС. Намерените при проверка документи не отговаряли на платените по фактури етапи от работата и не са основание за издаване на документи за собственост. Нарушения са открити по дейността на фирмите и в землищата на селата Прелом, Хлевене, Лисец, Умаревци, Казачево и Горан.
В сигнали до земеделското министерство по аферите на двете фирми се твърди, че в тях е замесен Иван Станоев - бивш началник на отдел "Договори" при ГУ "Земя и поземлена собственост", а сега заемащ длъжността заместник-началник на ГУ "Поземлена собственост". Факт е, че всички фактури за изплащане на възнагражденията на "Ива - БД" и "Ива - ДБ" са били приемани от него.
Срещу двете частни фирми и ЛТК има заведено от окръжната прокуратура в Ловеч дело (номер 1176 от 14 януари 1997 г.).
В прессъобщението на аграрното министерство като причина за закриването на ГУ "Поземлена собственост" се сочи и
Макар че за злоупотребите около реституцията се говори отдавна, чак сега представител на изпълнителната власт посмя да заяви публично, че поземлената реформа се бави и заради злоупотреби на администрацията. Според правителствени източници Върбанов е бил "вдъхновен" да започне акцията "чисти ръце" в аграрното ведомство лично от министър-председателя Иван Костов. Факт е, че акцията стартира веднага след семинара на управляващите в Боровец преди две седмици. Според друга версия, която не изключва първата, причина за разкритията е отправената поредна остра забележка от Международния валутен фонд, че връщането на земите продължава да се бави.
По официални данни досега са върнати 73.5% от земите, но малка част от собствениците (около 20%) са получили нотариални актове за собственост. Това спъва създаването на реален пазар на земята, което пък е основната пречка за навлизането на инвестиции в земеделието.
Освен че се забави прекалено дълго, връщането на земята става с цената на множество фалшификации. С изменението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи през октомври миналата година се даде възможност на собствениците, които веднъж са пропуснали сроковете, да обжалват влезли в сила планове за земеразделяне и решения на поземлените комисии. Така само за миналия ноември са постъпили около 100 000 жалби на граждани (при постъпили общо 176 000 жалби за целия период 1992 - 1998 г.). Предстои 1100 земеразделителни плана да бъдат частично преработени, а още над 100 плана - изцяло. На практика предстои ревизия на целия реституционен процес заради зле свършена работа от фирмите по земеразделянето и занижения контрол на отговорните лица в министерството. Това прави още по-невъзможно изпълнението на правителствената "Програма 2001" в частта й за поземлената реформа, според която земята трябва да бъде върната до края на тази година.
Захвърчаха глави в държавната икономика
Около годишнината от управлението на кабинета Иван Костов отчете успехи във всички области и заяви, че е доволен от всички. Премиерът направи оценка на личния принос на доста от колегите си в правителството и те до една бяха добри. Само след месец последва канонадата от уволнения по ниските етажи.
Започна се с борда на Булгартабак, където от петимата членове на управителния съвет бяха сменени трима. Сред уволнените са директорът за производството на цигари и финансовият шеф на холдинга. Седмица след това бяха уволнени двама от изпълнителните директори на НЕК - главният изпълнителен директор Кирил Караангов и директорът по ядрената енергетика Иван Хиновски. В същия ден (29 юни, понеделник) беше уволнен със заповед на Муравей Радев изпълнителният директор на авиокомпания "Балкан" Валери Доганов. След два дни стана ясно, че Младен Мутафчийски и Антон Салджийски вече не са шефове на двете най-големи оръжейни фирми у нас "Тератон" и "Кинтекс". С тях си отиват всички шефове на първата фирма и голяма част от борда на втората. В сряда беше уволнен и шефът на "Зърнени храни" Костадин Баджаков, който Венцислав Върбанов назначи преди около два месеца след смяна на целия борд на държавната зърнена фирма.
Обясненията за изхвърлянето на стопанските шефове се движат от неофициални констатации за некадърност и тъпоумие, до официални изявления от рода на "липса на екипност" и "недостатъчен синхрон в оперативното управление". От мъглявите мотиви стана ясно единствено, че министрите не са в състояние да обяснят смислено причините за уволненията. А те придобиват епидемичен характер. Вече се спрягат нови имена на набелязани за отстраняване шефове. Постоянно в оборот като човек, срещу когото има атаки, е шефът на Булгаргаз Васил Филипов, в сериозна издънка за пиратство е изпълнителният директор на ДЗУ Митьо Трандев, в списъка са шефове от тежката химия и ВПК - те нямат конкретни вини, но пък отраслите им са в голяма криза. Към кандидатите за "мъченици на новата власт" през миналата седмица доброволно се присъедини и шефът на телевизията Попйорданов.
Колкото и да са различни причините за уволняването на различните шефове на държавни фирми, общото впечатление е, че правителството губи самообладание пред данните за кризата в реалния сектор. Премиерът Костов, който вероятно е санкционирал всички кадрови рокади, явно е силно раздразнен от безхаберието и корупцията в държавната икономика. За да защити членовете на кабинета си, той започна да отстранява един по един шефовете на големи държавни структури. Освен това зад всяка от промените може да се разчете удар за някое от сините лобита и поощрение за друго, особено при назначението на приемниците.
Практически всички премиери досега следват една естествена логика, по която управляват. В началото отдават повече власт и отговорности на екипите си. След това уплашени, че всеки министър се залисва в самостоятелни игри, шефовете на правителства започват да концентрират всичко към себе си. Пък министър-председателят колкото издържи и колкото може.
Точно такъв е случаят с управлението на монополните компании. Трябваше да минат цели две години, за да се върнем отново към
Официално този модел се обяснява с необходимостта министър-председателят лично да се заеме с управлението на отделни търговски дружества или отрасли, за да ги накара да работят и да наложи контрол върху разрастването на корупцията и далаверите. Скритата идея включва възможността кабинетът пряко да се намесва в управлението и в преразпределянето на ресурса на стратегически отрасли, като най-добрата илюстрация за това е кръстосаното субсидиране в енергетиката и индустриалните фирми.
Наскоро Иван Костов обяви публично, че лично се заема с енергетиката. Това означава, че под прякото му наблюдение попадат Националната електрическа компания, Булгаргаз, топлофикациите и въгледобивът. Конкретният повод беше неспособността на ръководството на енергийното ведомство да подготви смислен вариант на енергийна стратегия и закон за отрасъла, който да удовлетворява и изискванията на МВФ. След последната мисия на фонда, при която енергетиката набра най-много черни точки, Костов реши, че спасителният вариант е личният му надзор върху отрасъла.
Един от първите ходове на Жан Виденов след назначаването му за премиер през февруари 1995 г. беше да сложи ръка на държавните монополни структури в нефтопреработването и доставката на природен газ и да обяви правителството за техен принципал. Последва подмяна на директорските бордове с верни на партията и най-вече на самия премиер хора. За около година време Нефтохим бе задушен в смъртоносната хватка на комбинацията некомпетентност плюс далавери, държавната газова компания се оказа с десетки милиони долари дългове и с намалени доставки на газ поради неадекватна търговска политика и кредитиране на топлофикациите и индустрията. Броени дни преди да си отиде, Жан Виденов неочаквано реши да върне двете фирми на ресорните ведомства.
Иван Костов започна мандата си на премиер с подобна стъпка. След като не успя веднага да се освободи от бившия министър на енергетиката Георги Стоилов поради съпротивата на коалиционни партньори, Костов предпочете да окастри функциите на енергийното ведомство. Министерството на енергетиката беше върнато към статута на комитет, който имаше при Виденов и който оставяше отворена възможността да прави кадрови промени, без за това да е необходима намесата на парламента. След това от комитета беше извадена НЕК, която се управляваше директно от правителството до назначаването на Иван Шиляшки за председател на КЕ.
Една година след това премиерът като че ли е склонен да се върне към първоначалната схема за изолиране на ведомствения шеф Иван Шиляшки и ресорния вицепремиер Евгений Бакърджиев и към директния премиерски контрол върху енергийните фирми. А и не само върху тях. За разлика от Виденов Костов не проявява интерес към изпомпания Нефтохим. Вниманието му е насочено основно към трите монополни компании - Булгаргаз, НЕК и Булгартабак. След което събитията започнаха да се повтарят по познатия сценарий с частичната подмяна на ръководните екипи.
Едва ли е случайно съвпадение фактът, че и при Булгартабак, и в НЕК уволненията съвпаднаха със
Колкото повече време минава, толкова по-трудно става запазването на паритета между интересите на различните сини групи. В такава обстановка важните решения особено в приватизацията се бавят, протакат и често променят според временното разположение на силите. Изборът на "Номура" за консултант по раздържавяването на Булгартабак например изненада повечето хора в тютюневия бизнес. До този момент японската банка я нямаше в цигарения бизнес. Хипотезите за избора на "Номура" бяха различни, включително и сделка с правителството, включваща и Пощенска банка.
През тази седмица беше обявено, че се отменя изборът на японската банка за посредник при продажбата на Булгартабак. Надзорният съвет на АП предложи процедурата за избор на приватизационен агент за тютюневия холдинг да бъде продължена. Уклончивата формулировка не може да прикрие факта, че с общи усилия правителството и АП сътвориха един от най-големите гафове в раздържавяването чрез инвестиционен посредник. Въпреки че още съществува теоретичен шанс дъщерното дружество на японската инвестиционна банка да бъде избрано пак за посредник при следващия тур, в който ще участват първите три класирани фирми, това е малко вероятно. След "Номура" са "Мерил Линч" и консорциумът "Кредитанщалт инвестмънт банк" - "Дрезднер Клайнуърк Бенсън".
Изборът на посредник за приватизацията на 22-та ВЕЦ в системата на НЕК изглежда като огледален образ на скандала с посредника за Булгартабак. Комисията за пула "НЕК" реши да допусне до интервю четирима от кандидатите - "Прайс Уотърхаус", "Артур Андерсен" в консорциум с "Кредитанщалт инвестмънт банк", "Делойт и Туш" и "Кредит Суис Фърст Бостън". Изненадата беше пълна, когато беше избрана кандидатурата на "Кредит Суис Фърст Бостън".
Естествено, няма нищо лошо в това, че тази голяма инвестиционна банка стъпва и на българския пазар. Смущаващ е обаче фактът, че както при Булгартабак, така и тук бе заявено, при това от шефа на Комитета по енергетика Иван Шиляшки, че фирмата, която бъде избрана за посредник при приватизацията на ВЕЦ, след това ще работи и по модела за цялостното преструктуриране на НЕК.
Изборът на голяма инвестиционна банка за посредник при приватизацията има предимството, че може да привлече свои клиенти за касовата продажба на енергийната индустрия. В същото време обаче, за да се прави стратегия за преструктуриране на отрасъла, трябва консултантски опит, а банката го няма. "Кредит Суис Фърст Бостън" има представителства в някои от източноевропейските държави, но няма нито един човек у нас. Откъде познава тя специфичните условия в България, за да се разчита на преценката й за преструктурирането на енергийното производство и пазар.
Налага се и още един паралел - според хора от приватизационната агенция офертите на четирите компании били много близки и затова до интервю са допуснати всичките, а не само първите три. Според Иван Шиляшки офертата на "Кредит Суис" била много близка до тази на "Прайс Уотърхаус". Нищо чудно да станем свидетели на още една ревизия на решението на комисията за пула. Още повече че в енергийния бранш този избор се квалифицира като поредния гаф на Шиляшки. Според енергийни експерти именно председателят на КЕ е довел "Кредит Суис" и е лобирал директно за нея. Имената на американската банка и на Шиляшки странно се вплитат в един предишен гаф със странната схема за избор на изпълнител на проекта за заместваща мощност в "Марица-изток 1" и с посредничеството на известния шеф на червената "Омнитех" Николай Димитров . За "Кредит Суис" работи и бившият съветник на Филип Димитров Алекс Алексиев.
Кадровите промени сами по себе си не могат да обърнат негативните икономически трейдове, но са някакъв позитивен знак за раздвижване. Уволняването на шефове на фирми не може да скрие приватизационните гафове, нито срамните сделки зад гърба или със знанието на кабинета. След като бъдат похарчени бушоните по ниските етажи, най-вероятно ще дойде ред и на министрите и техните заместници. Проблемът на Костов е промените в правителството да се направят възможно най-късно. Дефицитът на хора също е основна трудност на сегашната власт и най-много да се стигне до разместване на хора от едното в другото поле - от зам.-министри към министри и от стопански шефове към зам.-министерски кресла. Някои от фаворитите вече започват да се очертават - например заместникът на Валентин Василев Христо Михайловски, както и нова фигура от аулите на МЕИ - професорът с партийни заслуги Методи Константинов.
Приватизацията на ВПК все още е с много неизвестни
Кадрови конфликти, зад които стоят силни лобита, са в състояние да разколебаят инвеститорския интерес към предприятия от Военнопромишления комплекс (ВПК) и да забавят преструктурирането и приватизацията на дружествата. Управителите на някои заводи, вместо да се занимават с текущите проблеми на военното производство, са поставени в ситуация, в която да пазят само постовете си. В същото време финансовото състояние на предприятията се влошава. Производството им непрекъснато се свива поради слабо търсене навън, продава се стара продукция и се използват материали отпреди години. Предприятията задлъжняват към бюджет и доставчици.
През последните седмици особено остро се постави въпросът за уволнението на шефа на Вазовските машиностроителни заводи - Сопот (ВМЗ), Ангел Писков. Атаката тръгна от Стефан Улев, шеф на УС на "Металхим холдинг" - дружеството, което държи 53% от ВМЗ. Улев написа докладна записка за освобождаването на шефа на ВМЗ, която зам.-премиерът и министър на промишлеността Александър Божков парафира със "съгласен". Мотивите са, че "финансово-икономическото състояние на ВМЗ непрекъснато са влошава". В докладната е посочено и, че "дружеството вече е доведено до фалит, блокира се преструктурирането и приватизацията му". Ангел Писков обаче все още е шеф на ВМЗ и премиерът Костов, до който стигна кадровият скандал, мълчи. Публична тайна е, че зад шефа на ВМЗ стоят пловдивският кмет Спас Гърневски и областният управител Славчо Ангелов. В пресата шефът на ВМЗ се свърза и с президента, чиято администрация е искала пари от предприятието за парно на "Дондуков" 2.
Твърди се, че от холдинга искат да сменят и шефовете на "Аркус" - Лясковец и "Трема" - Трявна, в които държавната структура също държи акции.
Всъщност зад упреците към ръководствата за забавяне на преструктурирането на оръжейните фирми стоят
В края на март правителството одобри програма за преструктурирането на държавното участие в отбранителната промишленост, но не посочи в какви срокове да се извърши подготовката на приватизацията, изработването на новата нормативна база, която да регламентира отговорностите на държавата в отбранителното производство. При приемането на доклада беше поставена и задачата да се изразработи програма за алтернативна заетост в районите с предприятия от ВПК.
Програмата предвиждаше преструктурирането на отрасъла да започне най-напред с отделянето от предприятията и приватизацията на 93 обособени части, които нямат отношение към отбранителната индустрия, граждански производства и незавършено строителство, след което да остане ядро от предприятия, в които държавата да запази блокираща квота от 34 на сто, и с тях да обслужва потребностите на националната сигурност. Вече има решение държавата да запази контрол върху пет предприятия - "Арсенал" - Казанлък, ВМЗ - Сопот, "Дунарит"-Русе, "Електрон - прогрес" - София и "Трема"- Трявна. За останалите 17 предприятия от ВПК се предвижда цялостна приватизация.
Вместо с обособените части и малките дружества Агенцията за приватизация и Министерство на промишлеността (МП) започнаха раздържавяването на отрасъла направо със специалните военни производства. "В зависимост от инвеститорския интерес ще се определя кое по-напред да се извърши - да се обособят отделни производства или да се продава цялото дружество", потвърди Божидар Пенчев - шеф на отдел "Отбранителна промишленост" в МП.
До 15 юли трябва да стане известен посредникът по приватизацията на пул "Машиностроене - 2", в който влизат 5 предприятия от ВПК - "Арсенал" - Казанлък, "Бета" - Червен бряг, "Трема" - Трявна, "Пима" - Монтана и "Агротехника" - Карлово. "До края на юли ще станат известни и предприятията от пул "ВПК" към промишленото министерство, съобщи миналата седмица зам.-министърката на промишлеността Едит Гетова.
Отделянето на обособените части и производства вече също тръгна в предприятията от ВПК, но без да има ясни правила, по които да стане прехвърлянето на активи и пасиви от големите дружества към по-малките. "Подготвя се специална програма за разделянето", поясни Гетова. Докато документът стане факт обаче, проблемът как и по какъв начин да се разделят производствата, ще продължи да поддържа напрежение в предприятията. Отделянето на специалните производства трябва да се извърши така, че да няма преплитане на производствени мощности и нарушаване на технологични връзки, обясняват експерти.
В основата на конфликта между шефа на ВМЗ и "Металхим холдинг" стои именно такъв проблем. Улев настоява за отделяне на Лагерния завод от структурите на ВМЗ. Според специалисти, предприятието е неделимо от дружеството майка. ВМЗ има запазена марка за производството на лагерите до 2002 г. ВМЗ е теглило кредит и оборудвало завода с модерна японска техника.
Двамата шефове са били на различни позиции и при отделянето от ВМЗ на цех за възли и детайли в с. Калояново. Най-напред се е предвиждало от ВМЗ се извадят активите му, но без прилежащите им задължения, което да направи фирмата атрактивна за приватизация. Тази схема на разделяне обаче не се извърши. Конфликтите шефът на "Металхим холдинг" обяснява с "желанието на ръководството на ВМЗ да запази целостта на структурата, с което пречи на приватизацията на части, за които има инвеститорски интерес". Улев е прав дотолкова, доколкото шефовете на военните заводи наистина са притиснати от населението в районите със заводи от ВПК. В много селища единствено те създават заетост и преструктурирането и закриването на производства лесно може да отприщи социалното недоволство.
Всъщност обаче
В програмата за преструктуриране на отбранителната индустрия обаче не се предвижда закриване на "Металхим холдинг", въпреки неясните му функции и затрудненията, които ще създаде при приватизацията на предприятията от ВПК. В програмата само се говори за преструктуриране на холдинга, но не става ясно той ли ще остане да управлява остатъчното държавно участие в отбранителната индустрия след приватизацията или пък държавният капитал ще се поеме от нова стопанска структура.
По-принцип идеята за разформиране на холдинга присъстваше в първия вариант на доклад на експертната комисия за преструктурирането на отбранителната промишленост. Според него акциите на холдинга в дъщерните дружества трябваше да бъдат обезсилени, с което да са намали капиталът му и той да се превърне в нормално търговско дружество. В програмата, която кабинетът гласува обаче, за изненада на мнозина, тази схема отпадна. Синдикатите веднага отправиха питане до ресорния министър Божков, както и до Комисията по национална сигурност към парламента. Вицепремиерът им отговори, че "ще бъде подготвено решение за структурата, която ще осигури управлението на редуцираните капиталови квоти - собственост на държавата", и че " при преструктурирането си "Металхим холдинг" ще се трансформира в търговско-инженерингово и дружество за иновации".
Ако холдингът бъде запазен, схемата за приватизиране на дъщерните му военни заводи, ще бъде затруднена, обясняват специалисти. В предприятията, в които холдингът има мажоритарно участие над 50 на сто, а се предвижда държавата да иска да запази 34 на сто, участието на холдинга трябва да се намали и да се увеличи прякото държавно участие. Само така купувачът може да придобие над 50 на сто от капитала на предприятието.
Накратко
"Все още се намират форми за избягване на строгите бюджетни ограничения. Загуби продължават да се покриват с държавни средства. Случаите на прекомерна държавна намеса потискат конкуренцията и модернизацията на икономиката. Паричният съвет е пример за стабилност именно при липса на държавна намеса", се казва в специално съобщение, разпространено на пресконференцията на БНБ по повод годишнината от въвеждането на валутния борд. Гуверньорът Светослав Гаврийски заяви, че паричният съвет не е нищо друго освен стабилна финансова система, но уточни, че нито една система не може да съществува без развитие на икономиката. "Единственото, за което оттук нататък трябва да мислим, е как да увеличим производството, да увеличим износа, за да можем да обслужваме външните си задължения", каза Гаврийски.
На пленарно заседание миналата седмица депутатите отхвърлиха на първо четене проектозакона на Александър Каракачанов за държавна защита на вложителите във финансови пирамиди. Според вносителя държавата е длъжна да поеме този ангажимент, защото не им е осигурила навременна защита. Според противниците на закона съдът трябва да реши кой носи отговорност за съществуването и фалита на пирамидите и чак тогава да се определи кой дължи обезщетение на вложителите. Александър Каракачанов пък твърди, че в България много трудно може да се докаже, че дадено дружество е финансова пирамида и едва ли ще се стигне до обезщетяване на вложителите, без да влезе в действие предложеният от него закон.
На заседание на икономическата комисия през седмицата ще бъдат поканени Александър Божков и Муравей Радев, за да представят пред депутатите обсъжданото в момента ново тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. Заместник-премиерът и финансовият министър ще разяснят параметрите на предстоящото споразумение. Представянето му ще продължи и през следващата седмица, когато в комисията ще бъде поканен и Евгений Бакърджиев. Тогава министри и депутати ще обсъдят инвестиционната програма на правителството за следващите три години.
Още две застрахователни дружества получиха официално разрешение за откриване на производство по ликвидация. Това са ЗД "Бургас" АД и ЗД "Балканъ - живот". Това означава, че дружествата разполагат с достатъчно ликвидни средства, за да обезпечат евентуални вземания на клиенти по застрахователни събития и могат да посрещнат разходите си, ако в момента на ликвидацията имат действащи договори. Досега Дирекцията за застрахователен надзор е разрешила официално на три дружества да преминат към ликвидация. Това са ЗПД "Атлас-А", ЗДП "Атлас" и "Първа универсална застрахователна компания".
Банките получиха двуседмична отсрочка за капиталите
БНБ ще вземе окончателно решение за банките, които не са достигнали капиталова база от 10 млрд. лева, след две седмици, заяви на 30 юни шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова", уточнявайки, че тогава ще излязат балансите на банките. Така на търговските банки с капиталов проблем се дава малка отсрочка, тъй като според наредбата на БНБ за капиталова адекватност те трябваше да влязат в регулацията за 10 млрд. лева собствен капитал на 30 юни. Ако и след този период съществува банка, която не е постигнала нужния собствен капитал, ще пристъпим към принудителна консолидация или ликвидация, обясни процедурата ръководителят на "Банков надзор" Емилия Миланова. Според гуверньора на БНБ обаче едва ли ще има търговска банка, която няма да изпълни изискването.
Това засега се доказва и от развитието през последните дни. "Кредитекспрес", Балканска универсална банка и Тексимбанк очакват (до редакционното приключване на броя в четвъртък вечерта) разрешения от БНБ нови акционери да придобият над 5% от капитала. От пресконференцията на централната банка във вторник стана ясно, че такива най-вероятно ще бъдат издадени.
За българска инвестиционна банка (БИБ) и Международна банка за търговия и развитие (МБТР), за които до съвсем скоро беше неясно как ще достигнат исканите 10 млрд. лева, също като че ли има известна яснота. От БИБ обявиха, че също очакват нови инвеститори, но общото с МБТР е, че подобно на Юнионбанк необходимата капиталова база ще бъде постигната и с известни счетоводни размествания.
"Кредитекспрес" откри в лицето на японската фирма "Интернешънъл хоспитъл сървисис ко" кандидат за придобиване до 51% от капитала й. Банката имаше нужда от тази инжекция, тъй като преди нея капиталовата й база по последни данни е била малко над 6 млрд. лева. В края на миналата седмица от "Кредитекспрес" обясниха, че собственият й капитал е 12.5 млрд. лева, включително средствата, които японският инвеститор вече е превел.
Балканска универсална банка също обяви, че основният й капитал е набъбнал до 11.850 млрд. лева в резултат на вноските на няколко фирми, които са придобили акции за по 4.94% в капитала й и следователно не се нуждаят от специално разрешение на БНБ. Сред тях са "Еврофинанс", "Глобал финанс", "Интернешънъл груп" и др. Общото между фирмите според обяснението на представители на банката е, че те са учредени с гръцки капитали. Друга кипърска фирма - "Мултистар лимитид", пък е поискала разрешение да придобие 20% от 10-милиардния основен капитал на банката. Официалната версия е, че основният собственик на банката Васко Нинов (който е и шеф на футболен отбор), представляван от фирмата "Ники Стар", остава с под 9% в БУБ. Възможно е обаче новите акционери, много от които, включително и най-големият, са офшорни фирми, да са свързани с него. Така или иначе в резултат на свежите вноски банката е с база от над 10 млрд. лева. Надзорният й съвет дори е взел решение основният капитал да бъде увеличен от 10 на 20 млрд. лева.
В процес на измъкването е и Тексимбанк, която доскоро отчиташе капиталова база от 3.9 млрд. лева, но която също чака разрешение за по-крупни акционери в лицето на "Патон Анщалт" и контролиращият банката Георги Найденов.
Международната банка за търговия и развитие също се оттласна от нивото от 7.6 млрд. лева капиталова база. Изпълнителният й директор Александър Александров заяви, че банката има намерение да включи текущата печалба към полугодието на 1998 г. в първичния капитал (подобно на Юнионбанк). До края на следващата седмица банката ще отчете окончателно как ще се отрази това на собствения капитал, но по предварителни данни с тази операция МБТР ще постигне база от 11.8 млрд. лева. Реално внесеният капитал на банката е 10.050 млрд. лева, каза г-н Александров.
Капиталовата база на Българска инвестиционна банка към края на май е 9.140 млрд. лева, увериха от централата й в края на седмицата. Това показва, че и тя активно се стреми към лимита от 10 млрд. лева. В новия размер на собствения капитал фонд "Резервен" (част от първичния капитал) е 6.660 млрд. лева, заявиха от БИБ. Към капиталовата база е прибавена и печалбата към месец май в размер на 268.4 млн. лева (след плащане на необходимите данъци). От БИБ обясниха, че в момента водят преговори и с нови инвеститори.
Дори и след отчитане на капиталова база от 10 млрд. лева и нагоре, за банките това не означава директно гаранция, че са надхвърлили летвата. Подуправителят на БНБ Емилия Миланова нееднократно вече - последния път в деня преди годишнината от борда, обяснява, че БНБ ще проверява произхода на новия капитал и начините на набирането му. Това означава, че вниманието на "Банков надзор" отново ще се насочи към 14-те банки, до които през май месец разпрати писма с искане да се обясни как ще постигнат необходимия капиталов минимум.
Русия ще изплаща дълга си към България до края на 1999 г. Руският дълг към България от времената на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ ще се погасява до края на 1999 г., реши правителството миналия понеделник. Според сега действащото законодателство разчитането трябваше да стане до края на 1997 г. Според подписаната през 1995 г. спогодба между правителствата на България и Русия Москва трябваше да изплати 100 млн. долара в стоки - военно оборудване за 48 млн. долара и 52 млн. долара оборудване за "Кремиковци". Задължението се формира, след като от около 1 млрд. долара вземанията на България по клиринговата сметка се извадиха задълженията ни към три руски задгранични банки, които отказаха да се присъединят към сделката с Лондонския клуб. Те прехвърлиха вземането си към Внешекономбанк, която от своя страна го прехвърли към руската централна банка. Така окончателно беше приключена финансовата страна на сделката.
От 1995 г. насам обаче България не беше получила реално нищо, защото в бюджета на Русия не бяха предвидени средства за разплащане с руските фирми доставчици. Сега тези средства не само са осигурени, но и оборудването за "Кремиковци" е произведено от "Уралмаш". Двете компании имат принципен договор за доставка на оборудване, който не касае директно бюджета.
Проблемът е, че "Кремиковци" в момента няма 52 млн. долара, с които да се разплати с българския бюджет за въпросното оборудване. Едва ли и държавата ще се съгласи да апортира тази сума в капитала на металургичното предприятие. Противоречиви са и мненията по въпроса дали това оборудване е необходимо на комбината, още повече че той се намира в напреднала процедура на приватизация. Много е вероятно при по-нататъшни преговори нашата страна да направи опит да промени условията на остарялата спогодба от 1995 г. Ще се настоява за други стоки, с които да се погасява руският дълг. От друга страна обаче, една по-остра позиция на България би поставила под въпрос и без това крехкото равновесие, постигнато в отношенията с Русия.
Васил Божков приключи пазарлъците с... вливане в Кредитна банка
