Идва ли време и за първите министри
Костов изпревари отпускарския сезон с голямо кръ- вопускане за властта, уволнявайки десетина клю- чови шефове на държавни предприятия. Очаква се поне още толкова да си отидат в най-близко време. И този път беше запазен стилът на тихите премиерски скандали. Сигурно в мотивите за уволненията присъстват обвинения в непрофесионализъм и корупция, увреждане на държавния интерес, но данни за тях пред обществеността не бяха представени. Подобна беше ситуацията с отстраняването на няколко от шефовете на МВР и зам.-шефката на митницата. Очевидно възмездието настъпва, когато при Костов се събере достатъчно и надеждна информация, че някой трябва да си ходи. Прикриването на причините обаче убива половината от положителния ефект на смените, защото останалите трябва да се догаждат за какво са отстранени колегите им.
Смяната на хора на важни постове по принцип е борба със следствията, а не с причината за проблемите. Данните за реалния сектор прогресивно се влошават, расте задлъжнялостта, бюджетът за пръв път излиза на дефицит. Нито един от уволнените не е пострадал заради отклоняване от правителствената политика за реформи в икономиката, защото не е ясно каква е самата правителствената политика. От центъра продължават да се излъчват противоречиви сигнали за това какви са приоритетите на правителството и каква е неговата стратегия, ако се изключат нищо незначещите пожелания за присъединяване към Европа.
Затова, когато реформата не върви, логично е да си отидат тези, които я осъществяват, ако са виновни те. Но след два-три подобни откоса няма начин да не се установи, че проблемът освен в изпълнителите е и в тези, които казват каква да е политиката - правителството и министрите в него. Така че след втората по-сериозна наказателна акция в стопанския и административния елит напълно логично идва въпросът не е ли вече време и за смяна на някои министри.
Попйорданов, Нейнска и следващият Мондиал
От поредния скандал в държавната телевизия можеше да лъха само изключителната досада на безкрайно въртян филм, ако не е показателен за това какви ще бъдат отношенията медиа - власт след толкова отлаганата поява на частен национален тв канал.
Престрелката Попйорданов - Гарелов - Нейнска на пръв поглед изглежда като сблъсък между добре шлифовани стари номенклатурчици, които искат на всяка цена да продължат изгодното им статукво ("по-добре в Канала да дойдат Томата, Дмитри и "Всяка неделя") и представителка на новата, разкрепостена журналистика, която не успява да осъществи съвременните си идеи. Истината обаче е, че едва ли Нейнска може, дори и да желае, радикално да промени новините, които са също така досадни, официални и удобни за властта, както бяха и преди една, две, три... години. Това важи и за прословутата "публицистика" на Гарелов (и клонираните от него предавания), чийто основен пилон, оказва се, е монополният час - 20 часа!
Всъщност какво се промени в журналистическия подход на държавната телевизия, когато Илияна Йотова беше заменена с Мирослава Нейнска? С какво съвременно професионално звучене и приближаване към интересите на обществото, а не на властта, блеснаха новините на частната "Нова телевизия", след като номенклатурният червен журналист Явор Цаков беше сменен с носителката на демократическите ценности Лили Попова? Отрицателен отговор на тези въпроси зрителите получават всяка вечер.
Ако в борбата за частен национален ефир аргументи бъдат демагогските декларации на различните по цвят номенклатурни журналисти, сигурно е, че бъдещата конкуренция между електронните медии в България за доброто на зрителя ще се изчерпва с битката за правата на излъчване на "Титаник" и следващия Мондиал.
Пиротехниците на президента прекалиха
Ако се абстрахираме от боричканията за рейтинг и ревността между институциите, президентът Стоянов всъщност има само един проблем - че е държавен глава на бедна държава, обречен от конституцията само на декоративни функции. Декорацията може често да е най-важната, но винаги е най-скъпоструваща.
Иначе президентът е наистина блестящ на терена, който основният закон на страната му е отредила. За една година от мандата си той се наложи като модерното лице на държавата. Този красив ефект можеше да бъде и по-силен, ако беше подкрепен и с прилични финансови траншове, без които "визията за България" е непостижима дори и за амбициозния президентски екип.
Какъв малшанс, че страната е на диета по рецептата на валутния борд. При този режим няма пари, които просто пътуват от една сметка в друга без параф на ревизор. Пък било то и поради топли чувства към някоя висока институция или фондация.
Защото трябва да се отчитат и други чувства - тези на данъкоплатците, които трябва да знаят кой с колко попълва бюджета на управляващите. Ако не го научат или го научават на час по лъжичка, са прави да помислят, че има нещо гнило.
Затова, вместо да говори за жътвата и за чувствата на симпатизантите си от Пловдив, президентът да беше започнал радиообяснението си за въпросните дарения с една бърза покана към Сметната палата на "Дондуков "2. И с едно предложение - закон за лобирането и финансирането на политическите партии.
Разпределянето на водния ресурс остава в ръцете на държавата
Проф. Емил Маринов, зам.-министър на околната среда и водите, пред в. "Капитал"
Специалистите предупреждават, че през следващото столетие водните ресурси в световен мащаб ще намаляват. Каква е държавната политика на България за опазване и съхраняване на водите?
- Бих уточнил въпроса повече като една сигурност, че консумацията ще бъде увеличена, отколкото че ресурсът ще бъде намален. В повечето страни се предприемат сериозни мерки да бъде посрещнато увеличеното потребление на воден ресурс. За България този проблем също стои остро. Водосборът на река Дунав например обхваща почти половината от територията на България. В този водосбор се падат около 1500 куб. метра вода на жител в тази територия на страната. Средно за Европа това число е 4400 куб. метра - три пъти повече. Нещо повече, този ресурс е крайно неравномерно разпределен - в Добруджа почти го няма, докато в частта от водосбора на река Дунав, който е и част от Рила, е извънредно наситен с такива водни маси. Така че това неизбежно някога ще постави въпроса за преразпределяне на водния ресурс.
Основателни ли са според вас протестите на еколозите срещу изграждането на големи язовири?
- Аз мисля, че както за много други неща, и по този въпрос се люшкаме от една крайност към друга. От изключителен приоритет на строителството на хидротехнически обекти, влагане на огромни средства, правене на огромни хидротехнически комплекси сега отидохме на противоположния полюс - не бива нищо да изграждаме, защото ще нарушим природните дадености. Не бих казал, че такива крайни позиции са полезни за обществото. В края на краищата цялата цивилизация е изградена на един разумен компромис с природата. Това трябва да бъде валидно и за хидротехниката.
Ще тръгнат ли проектите за изграждане на нови язовири, които бяха спрени заради протести?
- Ние официално дадохме около 30 процента от средния многогодишен отток на река Места на Гърция. Така трябва да бъде. В момента ние им даваме не по-малко от 80 на сто от оттока. Единственият начин да сведем този процент до 30 е да направим язовирно съоръжение. Обществеността нека да избира, нека и екологичните организации да избират. Но когато обвиняват министерството или бившия Национален съвет по водите, че дава 30 на сто от водите на Места, нека да знаят, че без язовир там се отдават всички води.
Какви изисквания има Европейският съюз за интегрирано управление на водите?
- Единото изискване е за басейнов принцип на управление на водите. Другият акцент е принципът "замърсителят плаща" - всеки, който пуска води в даден водоприемник, е длъжен да осигури пречистването на водите в степен, която е определена в нормативни документи. Следващ принцип е "ползвателят плаща". У нас трябва да бъдат подготвени не по-малко от 15 нормативни документа, с които да отговорим на европейските изисквания.
Как ще бъде решен въпросът със стопанисването на водите в новия закон?
- Стопанисването на водите и предоставянето им на ползватели става от стопански организации. Това са ВиК, които предоставят питейните води, това са енергийните структури, които използват водата за енергийни нужди, това са мелиоративни структури, които ги използват за напояване. Но разпределението на ресурса ще става от МОСВ. Ежемесечно министерството дава на големите комплекси график за разпределението на водния ресурс. Така че нещата остават в ръцете на държавата.
Каква е целта на таксата "водно право", която е предвидена в законопроекта?
- Тя е елемент на принципа "потребителят плаща". Това са неща, които ще осигурят средства, за да се управлява по-добре водният ресурс. Страната се нуждае от една обща програма за водите на България. За разработването на тази програма трябват пари.
Идва ли краят на язовирната война
Борческите групировки скоро ще се простят с договорите за наем на язовири. След продължилото дълго време силово завземане на изкуствените водоеми, мутрите ще бъдат изтласкани от тях със закон. По всичко личи, че най-накрая ще бъде сложен край на язовирната война, която взриви обществеността и предизвика конфликти с еколози и представители на ловно-рибарските съюзи.
Според новия закон за водите всички язовири ще бъдат определени като публична държавна собственост. Това означава, че ще се отдават само чрез концесии, а сегашните договори за наем и съвместно ползване ще бъдат прекратени, съобщи Росица Николова, началник на отдел "Стратегия и политика на интегрираното управление на водите" към Министерството на околната среда и водите.
От две години управлението на язовири е един от процъфтяващите бизнеси на силовите групировки - не толкова мащабен като хазарта, търговията с наркотици и кражбата на автомобили, но също така носещ бързи и лесни печалби. В характерен стил, с помощта на бухалки и упражняване на рекет мутрите успяха да завземат някои от най-големите водохранилища в страната. Бившите охранители най-неочаквано се преквалифицираха в специалисти по водно дело и се захванаха да трупат пари от продажба на рибата в тях.
Нашествието на борците започна през пролетта на 1996 г. Първите сигнали за навлизането на момчетата в бизнеса дойдоха в навечерието на риболовния сезон. Разбра се, че фирмите "Зора холдинг" (на бившия шеф на федерацията по борба Димитър Джамов, в която акционери са също футболистите Любослав Пенев и Йордан Лечков), "Булфиш-96" (на Иво Карамански и Николай Гайдаджиев) и ЕТ "Майорка-90" (на бившия футболист Петър Курдов) са сключили договори за съвместна експлоатация на язовирите "Батак", "Антонивановци", "Доспат" и "Кърджали" с предприятие "Язовири и каскади", което е част от НЕК АД. Стана ясно, че под наем на охранителни фирми са били дадени и голяма част от язовирите, които се стопанисват от "Напоителни системи" към земеделското министерство.
Много шум се вдигна около неизгодните договори за аренда, с които очевидно се ощетяваха държавните фирми. Срещу смешни суми фирмите получаваха право да ползват за дълъг срок водните съоръжения. По договора за стопанисване на 200 кв.м. от водната площ от язовир "Антонивановци" и още 50 кв.м. от прилежащата й земя фирма ЕТ "Политрейд" плащаше месечна наемна цена 2500 лева (9506 лева с ДДС след индексирането й към 31 декември 1997 г.). Индексираният годишен наем, който хората на Димитър Джамов и Петър Курдов превеждаха за експлоатацията на язовир "Батак", беше 100 000 лева.
По-големият проблем се оказа неизпълнението на договорите. Бившите борци се заеха с промишлен риболов, макар че специални клаузи предвиждаха ангажименти по почистването на язовирните чаши и други дейности по поддръжката на съоръженията. В стремежа си да натрупат по-бързо печалба бившите охранители ловяха рибата в забранения период, при това без да отделят средства за ново зарибяване. Специалисти от Държавната инспекция по рибовъдство алармираха, че така само се узаконява бракониерството и има опасност от нарушаване на рибното равновесие.
Присъствието на борците предизвика и обществено напрежение заради проявите на насилие спрямо посетителите на водните обекти. Без никакви извършени инвестиции вратовете разположиха охрана и започнаха да събират такса от туристите за палатки и за паркиране на коли около язовирите. Такси плащаха и риболовците за правото да пуснат въдица в доскоро свободните водоеми.
Появиха се и скандали около използването на опасни методи от страна на арендаторите при "експлоатацията" на водните обекти. Вестници писаха, че гардове на "Анаконда" (една от фирмите, които владеят язовири в Монтанско) за улеснение при нощен риболов източили "Чернила" и наводнили пътя Монтана-София. Безконтролното изпускане на водите от язовирите, освен че застрашаваше околните селища, пречеше и на поддържането на водния баланс. Междувременно експерти предупреждаваха, че без професионална поддръжка на съоръженията има опасност от скъсване на язовирни стени.
През март т.г. съветът на директорите на НЕК реши да прекрати договорите с осем (от общо 12) фирми. Освен с дружествата на Джамов, Курдов и Карамански едностранно бяха развалени контрактите и с ЕТ "Стойчо Василев" (за наем на водни площи в язовир "Копринка"), с ЕТ "Донка Тошева-Оригонте" (за наем на язовирното езеро "Розов кладенец"), с "Комко" ЕООД (за съвместна експлоатация на заливаеми площи в язовир "Искър"). Като причини бяха посочени несъответствие с изискванията на нормативната база, неспазване на законовите разпоредби от страна на фирмите и неизпълнение на договорените клаузи. Реши се да не бъдат продължавани договорите с ЕТ "Политрейд" (за наем на язовир "Антонивановци") и с Радослав Бинев (за наем на язовир "Ковачево"). Юристите на НЕК трябваше да търсят възможности за спиране на незаконното изграждане на плаващи вили в язовир "Антонивановци" и за решаване на проблемите със скандалната приватизационна сделка за язовир "Доспат", продаден на фирма "Салвелинус" от Министерството на земеделието.
Ако решението на НЕК все пак е опит за обратното отвоюване на язовирите, досега няма данни "Напоителни системи" да е развалила договор за отдадените от нея водни обекти. Земеделската фирма държи 185 големи и средни язовира в страната. Според запознати повечето от техните арендатори също са силови групировки.
Въпросът с продължаващото борческо присъствие е още по-актуален за микроязовирите. Това са предимно малки водоеми, които в миналото са били собственост на местните ТКЗС и са служили за напояване на земеделските райони.
Те са били строени с пари на самите кооператори по линията на самооблагането. След приемането на Закона за общинската собственост малките язовири бяха предадени в ръцете на местните власти. Преди време от Сметната палата съобщиха, че много от тези язовири вече са раздадени на фирми без спазване на тръжни процедури и на смешно ниски цени (рекордът е 1000 лева годишен наем за цял язовир).
Някои от микроязовирите дори са били незаконно приватизирани. Новите собственици слагат бодлива тел около бреговете и спират водата за напояване, докато рибата порасне. След това язовирът се изпразва и уловът се събира наведнъж. От тези диви способи за бързо забогатяване страдат главно земеделците и местните ловно-рибарски стопанства, които са зарибявали язовирите преди появата на мутрите.
Оказва се, че реституцията е още по-голяма заплаха за малките язовири. Проверка на Националния съвет по водите наскоро установила, че от общо 1800 микроязовира в страната около 600 вече са унищожени. Язовирите са били буквално обявявани за "бракувани" заради желанието на собствениците да си получат земите под тях.
Проблемите със собствеността.
Причината за всички тези злоупотреби са празнотите в действащата нормативна уредба, които дават възможности за противоречиви тълкувания на заинтересованите страни. Проблемът със собствеността е най-голям при язовирите, защото в тях се пази националното водно богатство. Това е причината за съсредоточаването на толкова силни бизнесинтереси именно в язовирите, а не при реките и езерата, коментират експерти.
Въпросът чии са големите язовири, все още не е получил еднозначен отговор въпреки няколкото тълкувания на Конституционния съд. След като се разчу за договорите на "Язовири и каскади" с групировки, юристи на НЕК заявиха, че хидротехническите съоръжения на големите язовири, заливаемите площи и прилежащите им терени, които фигурират в капитала на НЕК, са нейна собственост. Като основание за това те посочиха Закона за държавната собственост: "Не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества... дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество."
Обратната теза се застъпва от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: "По силата на Закона за държавната собственост язовирите на територията на Република България са публична държавна и публична общинска собственост... На това основание те категорично не могат да бъдат включени в капитала на търговски дружества. Същото се отнася и за тези съоръжения, които са трайно прикрепени към язовирите или представляват част от самия язовир, като язовирни стени, каскади и др."
Новият закон.
Според експерти от бранша правният хаос може да бъде прекратен само със специален закон за водите. Проектът, който скоро ще влезе за обсъждане в правителството, предвижда даването на срок за преоформяне на сегашните договори за аренда и съвместна експлоатация в концесии. Така ще се даде правна основа за прекратяването на неизгодните за държавата и общините договори, наложени по силов път от борчески групировки. Едновременно с това ще се избегне деликатният момент държавата да плаща огромни неустойки. Подобно юридическо разрешение беше въведено преди време и в приватизацията. Предприятията с над 50 на сто държавно или общинско участие и открита процедура получиха правото да развалят със съгласието на приватизиращите ведомства неизгодни договори, сключени от бившите им шефове.
В проектозакона за водите се предвижда преференция на водните сдружения при получаване на концесии върху малките язовири, съобщи Росица Николова. Това ще са организации на водоползватели, чиито аналог са т.нар. водни синдикати, съществували у нас след 1920 г. Идеята е да бъде приложена разпространената по света форма на водните предприемачи, които стопанисват язовирите и продават водата от тях на потенциални потребители по пазарно определяни цени.
Преференциите няма да важат за големите язовири, които ще бъдат изцяло публична държавна собственост. Те ще се дават само на концесии от Министерския съвет чрез публично проведени процедури. В закона ще бъде записана и изрична забрана язовирите да бъдат привитизирани.
Производителите на минерална вода чакат концесии
В България има над 240 находища на минерални води. Страната ни е сред най-облагодетелстваните с този дар божи. Във Франция например минералните извори са 64, а в Испания - 89, макар че тези държави имат пет пъти по-големи територии от България. По сумарен дебит нашите извори са като своеобразен Ниагарски водопад - над 3100 л/сек. Водата извира от 400-1500 м дълбочина. Образувала се е преди хилядолетия. Римляните строили специални охранителни съоръжения, за да пазят течното злато. В Хисар крепостната стена е дълга 2.135 км и е висока 8 метра.
Първият Закон за студените и топлите води е обнародван в брой 273 на Държавен вестник през 1891 г. През 1907 г. водата, бутилирана в Меричлери, Чирпанско, получава златен медал от Кралското геолого-географско дружество на Световното изложение на минералните води в Лондон.
Каква е картината с днешни краски? Доскоро минералните води бяха изцяло под опеката на здравното министерство. Специално Санаторно-курортно управление следеше за правата на държавата. В извънбюджетна сметка постъпваха такси от ползването на водата. После с част от минералните води започнаха да се разпореждат общините. Кметовете сключваха договори за наем, създаваха смесени дружества с частни фирми за експлоатация на водоизточника. От няколко години време обаче не е ясно кой пие и кой плаща, и дали изобщо се плаща за правото да се ползва ценният ресурс. Затова концесионирането на минералните извори става все по-належащо.
Според нормативната уредба предложенията за предоставяне на концесия в този случай се изготвят от министъра на околната среда и водите. Пак по закон е задължително съгласуването с Министерството на здравеопазването. С други думи - кой ще получи правото на ползване предлага екоминистерството (решава правителството), а как се стопанисват изворите продължава да следи здравното министерство.
Общовзето, мераклиите да получат концесия могат да се движат в три "законодателни посоки". Заварените консуматори, заявили правата си върху минералните извори в предвидения от Закона за концесиите срок, чакат преоформянето на тези права. Папките с документацията са прехвърлени от здравното към екоминистерството. Останалите трябва да се придържат към общия ред, предвиден в нормативната уредба. Законът за приватизацията на свой ред регламентира процедурите при раздържавяване на предприятия, които ползват обекти и/или извършват дейности, подлежащи на концесиониране.
Водата изобщо, и минералната в частност, е специфичен концесионен обект. Обикновено едно находище се използва от няколко консуматора. Концесиите да се дават за цялото находище, предлагат експерти. Според други специалисти обаче това становище е доста крайно. При този огромен дебит на водата е неоправдан лукс да се плаща концесионно възнаграждение върху цялото количество, а да се ползва нищожно малко. Разбира се, нищо не пречи концесионерът да продава част от водата, ако прецени, че му е изгодно и ако това условие бъде записано в договора. Най-вероятно е всеки от консуматорите да получи концесия за част от извора, защото според закона концесията се разглежда не като изключително, а като особено право на собственост. Така ще бъдат удовлетворени претенциите на всички заинтересовани. От друга страна обаче при различните технологични възможности на фирмите има реална възможност водата да е с различни качества. И това да подбива търговската й марка.
Какво още ще последва? След концесионирането всеки потребител ще е отговорен за своята част от водоизточника. Но находищата имат общи инженерни съоръжения.
Проблем в крачка ще възникне и заради това, че не е ясно кой ще извършва т.нар. режимни наблюдения върху изворите - температура, състав и т.н. Търпи развитие във времето въпросът какво ще стане с консуматорите, които ползват минерална вода в малки количества. Например - предприемач иска да сложи три душа в заводската баня, тъй като край фирмата му тече "ничия" минерална вода. Във времето на междуцарствието за него е най-лесно просто да се "върже" към водоизточника. Но човекът иска да играе по правилата и да си плаща надлежно за правото да ползва извора. Законът е категоричен - концесия. Но е ясно, че в случая бизнесменът няма интерес от нея. Заради дългата процедура и заради необходимостта да плаща концесионно възнаграждение, чийто размер по всяка вероятност ще бъде по-голям от изгодата да се къпе с минерална вода. Засега разрешителен или лицензионен режим на ползване не се третират в нормативната уредба. Очакванията са насочени към бъдещия Закон за водите. Дотогава вероятно ще се множи броят на тези, които опровергават поговорката "вода газят, жадни ходят".
Доскоро производството на бутилирана минерална вода бе монопол на ЦКС. В последните години частниците се намесиха решително в този бизнес. На българския пазар се предлагат над 40 вида бутилирана вода. Пикът на потребление е през летните месеци. Най-мощни клиенти са курортните комплекси. По света консумацията на минерална вода расте всяка година. У нас кривата е вълнообразна. Производители и търговци изживяха звездния си час по време на водната криза преди няколко години. През 1997 г. българинът е консумирал 10 литра годишно бутилирана вода (на глава от населението) - т.е. по няколко супени лъжици на ден. За сравнение - годишното потребление на минерална вода в Италия е 127 л на човек, в Белгия - 112 л, в Германия - 90 л. Официалните статистики за консумация обаче не отчитат общоизвестния факт, че българинът предпочита да не плаща за минерална вода. Той някак трудно си представя, че има страни, в които бутилка минерална вода от 0,330 л се продава по-скъпо от бутилка марково вино от 0.750 л. Защото нищо не му пречи да напълни безплатно шишета, туби, даже цистерни, с бликащото от градски чешми водно благо.
И все пак - причината за свитото потребление не е само в природните дадености на страната или в грижата за насъщния. "Истината за ниската консумация на минерална вода е фактът, че вътрешният ни пазар не е разработен. Производителите, с малки изключения, нямат солидна дистрибуторска мрежа. Липсват големите вериги за хранене, вериги от супермаркети или хотели. При това положение разходите за доставка на вода от Сандански до Русе я правят непродаваема", коментира Милчо Бошев, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.
Нашите минерални води са едни от най-добрите в света по качество и състав. Но отстъпват пред чуждестранните марки. Родните производители трудно мерят ръст с италианци и французи например. Спирачен камък е опаковката. Най-конкуретоспособни са бутилките от полиетилентетрафталат (PET). Материалите за изработването им са вносни. Като се тегли чертата, излиза, че митата и ДДС натежават и опаковката формира 90-95% от себестойността на бутилка минералната вода.
Нелоялната конкуренция в бранша допълнително забива нож в гърба на амбициозните производители с традиции. Експлоатацията на минералните извори и бутилирането на водата са регламентирани в няколко наредби на Министерството на здравеопазването. Предписанията са строги, но не се спазват. Най-често се пренебрегва изискването бутилките с натурална минерална вода да се пълнят от извора. Множество цистерни кръстосват страната, а наливането става в съмнителни цехове и цехчета. Някъде бутилирането се извършва в модерни заводи, което обаче пак ги нарежда в редицата на нарушителите. "Всеки сериозен западен търговец освен производствени мостри задължително взема и самостоятелни проби от търговската мрежа. При това изобилие на подправени продукти на пазара добросъвестните производители не могат да разчитат особено много на благосклонност от страна на чужденците ", обобщава шефът на асоциацията Милчо Бошев.
Специална директива на ЕС описва всичко, свързано с производството, опаковката и дистрибуцията на минералната вода. За да бъде изпълнена, са нужни солидни инвестиции. Ако водата е сертифицирана от западноевропейска лаборатория, това автоматически увеличава шансовете й за настъпление на чуждия пазар. Но и тази процедура изисква значителни средства. А те биха били оправдани, ако са отпаднали въпросителните с концесията и ако дружествата имат ясен инвестиционен план. Всичко това навежда до мисълта, че преди да погледнат навън родните производители трябва да сложат ред в собствения си дом. А дотогава Деми Мур ще продължава да мие косата си само с френската "Евиан", а не с "Горна баня" например.
Потопът и сушата се срещнаха в България
Водната криза през 1994 г. ни научи, че водата не е природна даденост, която можем да пилеем. Далеч по-трудно беше да се свикне с мисълта, че тя е ресурс, за който трябва да се плаща. Правителства и политици трудно се решаваха да сложат ред в ползването и заплащането на водата след епохата на единните водостопански планове и генералните схеми, които се оказаха абсолютно непригодни за условията на прехода и пазарното стопанство. Резултатът е липсата на поддръжка и контрол над голяма част от водните съоръжения, изборът на хаотични решения в управлението, значително изоставане в развитието на отраслите на водното стопанство, а за някои от тях, например напояването - връщане далеч в миналото.
България съвсем не е едемът на Европа - по водни запаси сме доста зад повечето от държавите на континента, показват данните от специализирани изследвания за водния ресурс на страната. За много от хората тези твърдения изглеждат нелепи след потопите, които удавиха цели села след по-обилните валежи тази пролет. Според водни експерти обаче това не е последица от изобилието на воден ресурс, а от занемаряването на язовирните съоръжения. А това пак е следствие от липсата на пари и неадекватната държавна политика във водния сектор. Христоматиен е примерът с преструктурирането на ВиК-дружествата, което трябваше да ги превърне в нормални стопански структури, способни да работят на печалба.
Преструктурирането на собствеността на ВиК-дружествата в страната протече бавно през годините и все още не е приключило. Това трябваше да стане по линия на т.нар. воден заем на Световната банка. По него всяка държавна ВиК фирма трябваше да се преобразува в дружество с преобладаваща общинска или частна собственост, след което да представи инвестиционни програми пред експерти от банката и те да бъдат финансирани. Целта на преструктурирането на ВиК-дружествата беше да попаднат у собственици, които по-пряко да поемат грижата за управлението им, както и да подготвят ВиК-мрежата за концесиониране.
Водният заем стартира преди повече от четири години. Според статистиката на Министерството на териториалното развитие и благоустройството до края на юни е преобразувана около 80 на сто от досегашната държавна собственост във ВиК-дружествата. Изцяло държавните фирми са 9, смесените с държавно-общинско участие ВиК-компании са 20, а изцяло общинските фирми са 15. Общо 13 са дружествата, в които вече е извършено прединвестиционно проучване, а в процес на подготовка са още пет ВиК-компании. Подзаемни споразумения досега са сключени само с шест ВиК-дружества в страната. Само в тях на практика по линия на водния заем са финансирани доставки на машини и съоръжения, изградени са нови обекти на обща стойност около 6 млн. долара. В още около 6 ВиК- дружества в момента има одобрени инвестиционни планове и предстои подписване на подзаемни споразумения.
Дори и там, където вече има одобрени от банката инвестиционни програми, парите от заема не са усвоени в пълна степен. По принцип водният заем предвижда и съфинансиране на инвестициите във ВиК-мрежата от българска страна (30 на сто). Поради липса на достатъчно бюджетни средства съфинансирането от българска страна не може да се извърши равностойно, което налага скоро да бъдат променени подписаните споразумения.
Въпреки всичко вече стана ясно, че водата може да е добър бизнес.
Печели се от риболова, от спортни, курортни и санаториални такси, от плажните ивици, но най-вече от продажбата на самата вода - за питейни, здравни, промишлени или за енергийни нужди. Единият от начините за това е концесионният принцип.
Първата концесия за поддръжка и експлоатация на ВиК- мрежа в страната се подготвя в столицата. След като преди месец бяха финализирани преговорите между столичната община и Европейската банка за възстановяване и развитие, която финансира тръжните процедури по избор на концесионера, и беше избран посредникът - Price Waterhouse, плановете предвиждат операторът да бъде определен през май догодина.
С концесията общината се освобождава да поддържа ВиК- мрежата, като запазва обаче собствеността върху инфраструктурата, както и поема контрола върху оператора. Концесионерът от своя страна поема ВиК-мрежата за определен срок и се задължава да направи в нея около 160-180 млн. долара инвестиции. Това вероятно при равни други условия ще повиши цената на водата спрямо сегашната й стойност до около 33 цента, показва базовият финансов модел за отдаване на водата на концесия. В момента водата в столицата струва около 20 цента, а след ревалоризация на активите цената ще достигне около 30 цента. Увеличението ще дойде от по-високите амортизационни отчисления на обновената ВиК-инфраструктура.
В цената на водата най-общо влизат стойността на питейната вода, канализационна и водопречиствателна такса. Общините сами определят методиките за изчисляване на цената на водата. В себестойността й се отчитат разходите за електроенергия, горива, химикали за пречистване, темпа на нарастване на работните заплати, както и други компоненти.
По принцип от март миналата година по искане на международните финансови институции цената на водата бе либерализирана. Цените на водата в определени райони вече не се субсидират и потребителите плащат за водата толкова, колкото излизат инвестиционните и експлоатационните разходи по производството й. Дотогава се определяше средна цена на водата и разликата до реалната й себестойност се покриваше за сметка на републиканския бюджет. По принцип тези субсидии се даваха в най-голяма степен за райони в Северна България, където за изпомпването на водата се използва много повече електроенергия, което повишава с пъти цената й. В момента само домакинства с ниски доходи могат да получат, и то целево, средства за покриване на сметките за вода, но само до определени нормативи.
Засега обаче
Проблемът е в липсата на законова рамка. Едва сега със закона за водите се прави опит да се регулира въпросът с плащането на водите, с тяхното концесиониране и с акумулирането на необходимите средства за управлението на ресурса и създаването на стратегически воден резерв.
Голямата трудност при разработването на закона е проблемът със собствеността. Водата досега няма статут на собственост. Това наложило експертният екип, подготвящ проекта, да се върне чак в далечната 1904 г., когато сме имали закон за имуществената собственост и сервитутите. По мнението на експертите в него има добра регламентация за собствеността и сервитутното право. На тази база водата в закона е определена като недвижима собственост (имот).
В голямата си част водите остават изключителна държавна собственост. Само тези, които трайно са привързани към нечий имот, се признават за частна собственост. Частно притежание могат да бъдат не само ручеи и бари, а дори езера и миниязовири, които не представляват публична собственост. С принципите на сервитутното право са наложени известни ограничения върху тази частна собственост.
Един от сериозните проблеми си остава собствеността на големите енергийни язовири и начинът на концесионирането им. Предвижда се концесия да се предоставя, когато дейността е свързана с големи инвестиции. В тези случаи концесията ще включва обекта като цяло и ще представлява разрешително за ползването на водата плюс право за електропроизводство. Подготвяната приватизация на 22 ВЕЦ постави този проблем особено остро. Когато енергийните обекти са на течащи води, проблеми практически няма. Там водата следва естествения си път, произвеждайки и електроенергия.
Друг е случаят, когато централата е включена в система с язовир. Ако се предоставят поотделно концесии на отделни лица за ВЕЦ-а и за язовира, твърде е вероятно поради разнобой на интересите да се стигне до ситуация, при която или ВЕЦ-ът ще пресуши язовира, справка - изпразването на "Искър" преди четири години, за което помогна и ВЕЦ "Кокаляне", или ВЕЦ-ът да остане губещ.
Ефективното управление на водите в голяма степен зависи от законовата база и механизмите за осъществяването му. Първото съвременно законодателство и управление на водите в България са Законът за водните синдикати и Общата държавна програма за водите от 1920 г. Общата държавна програма е разработена на принципа на речните басейни, а компетентният орган е Министерството на земеделието, което отговаря за хидроописателната служба и за разрешителните за водоползване, за които се води публичен регистър. Помощен орган на Министерството на земеделието е Върховният съвет по водите, а водостопанските планове са се реализирали от водните синдикати в съответствие с Общата държавна програма по водите с частни или смесени инвестиции. Законът за водното стопанство от 1953 г. прекратява дейността на водните синдикати, но повече от 10 години след това продължават да се изграждат обекти, които са предвидени в Общата държавна програма по водите.
През 80-те години се нарушава и традицията за планиране на водостопанската дейност по речни басейни и се прави опит за планиране по административни единици - окръзи, териториално-производствени комплекси, селищни системи и на национално ниво. Експериментът се оказва голяма несполука, защото e невъзможно да се отрази спецификата на формиране и ползване на водните ресурси, не може да се приложи и водостопанският баланс като инструмент за планиране и управление.
Фактор за разединеното управление на водите е и сегашната законова уредба. Сега водите и тяхното използване и управление се третират от Закона за водите, Закона за опазване на водите и почвите от замърсяване, Закона за здравеопазването, Закона за териториалното и селищно устройство и т.н.
Идеята е управлението на количеството и качеството на водите, както и други функции, свързани с водния ресурс, да се концентрират в едно ведомство - Министерството на околната среда и водите. То ще е оторизираният орган, който ще провежда националната политика за интегрирано управление на водите.
За постигането на единно управление са възможни два подхода. При първия всички функции по водите и ползването им се концентрират в едно ведомство. Това означава в него да се създадат структури по водни ресурси, опазване на качеството и на количеството на водите, водоснабдяване, напояване, защита на водите и така нататък със съответните регионални поделения, тоест би трябвало да се обособи отделно министерство на водите. Според експертите този модел е известен с изключително отрицателните си въздействия върху околната среда и водите. Другият му голям недостатък е, че е неприложим в условията на пазарно стопанство и раздържавяване.
Вторият подход, който се прилага в много от европейските страни, е свързан със създаването на механизми за децентрализация и самоиздръжка на управлението на водите. Този принцип е залегнал и в стратегията за институционално реформиране на управлението на водите.
Министерството на околната среда и водите ще провежда държавната политика в тази област. Отрасловите министерства и ведомства, териториалните единици и стопанските структури ще определят реда и начините за стопанисване и раздържавяване на водостопанските обекти и системи, ще участват в планирането на водните ресурси, ще финансират изграждането на обекти и др. Цялата информация за водите ще се събира в Национална банка данни към МОСВ.
За самофинансиране на някои дейности - информация и мониторинг, разрешителен режим, инвестиционни проекти, изследвания и др., ще се събира такса за издаване на разрешителни и такса водно право. Тя ще се определя въз основа на обема и качеството на ползваните и на отведените отпадъчни води. Таксите ще се събират от басейнови агенции в национален фонд "Водни ресурси".
Предлагат се два варианта за райониране - с 6 или с 9 басейна. Границите на районите минават по вододелите на водосборните области на реките.
Басейновите управления ще издават разрешителни за ползването на водите, ще разработват планове за управлението на басейна, ще събират таксите водно право, ще формират фондове и ще определят правилата за тяхното управление.
Процедурите по издаване на разрешителни при тази система може да се окажат тромави, но тяхната прозрачност ще направи невъзможни водните далавери, е оптимистичното очакване на авторите на проекта. Съществува обаче опасност от появата на нов феномен - басейновия феодализъм. Според някои експерти екперименталните проекти дават повод за тази тревога, тъй като хората в съответния басейн, опиянени от възможността сами да взимат решения, често проявяват нихилизъм по отношение на националните приоритети.
След 30-годишно протакане на преговорите с Гърция преди две години правителството на Виденов подари водите на Места на Гърция срещу обещанието за три нови КПП на границата с южната ни съседка. Логиката беше следната - така и така нямаме съоръжения за съхраняването на водата и към Гърция изтичат не само исканите 30%, а 80 на сто от водите на реката, поне да спазарим гърците да ни построят гранични пунктове, което ще облекчи преминаването на пътници и товари и може да увеличи транзита през България. КПП още ги няма, транзитът не се е увеличил съществено, Места си изтича към язовирите на Гърция. През няколкото влажни години този проблем беше позабравен. Но зададе ли се суша, задължението да поим съседите, а сами да жадуваме, може да докара доста неприятности на управляващи и политици.
България продължава и в момента да изплаща репарации на Гърция за участието си във Втората световна война чрез трансфер на пресни води. Споразумението ни налага да подаваме по 180 млн. куб. м вода годишно по Арда, южно от язовир "Ивайловград", които се използват за напояване в Гърция. Спогодбата за водните репарации е сключена за 60 години и изтича чак след 2030 г. От няколко години Гърция опитва да наложи изготвянето на планове за управление на другите две реки - Струма и Места. Целта е да бъдат фиксирани и за тях определени количества, с които нашата държава да се ангажира. Наши експерти предупреждават, че България трудно ще изпълнява подобни споразумения заради развиването на интензивно земеделие на наша територия, особено по поречието на Струма.
При всички досегашни преговори от българска страна въпросът за определяне на гарантиран обем на подаваните води по Струма и Места се отхвърляше. Тази година обаче Атина е успяла да издейства пред централата на Европейския съюз в Брюксел включването на три проекта, финансирани от програма ФАР, които се отнасят именно до южните ни реки. Първият предвижда разработване на план за управлението на Места и по-точно за актуализация на стария, който е бил готвен от гръцки експерти. Според наши експерти проучванията по Места са само повод Гърция да поиска увеличаване на количествата подавана вода. Другите два проекта са за защита на Струма от ерозията и за изграждане на система за ранно осведомяване при наводнения на реката.
Проблемите около запазването на водите от южните ни реки се задълбочават от това, че в преговорите от българска страна участват различни групи от учени. А е добре известно, че ведомствата у нас трудно взаимодействат дори и когато става дума за толкова важни аспекти на междудържавните отношения. Нищо чудно в крайна сметка Гърция да постигне своето и да ни наложи подписването на официални документи, фиксиращи обема на подаваните води по двете реки.
Грешка е и това, че в България все още никой не е формулирал какви са националните интереси по въпросите на водната политика, нито с какви средства могат да се изпълняват. Докато у нас продължават споровете с еколози за нуждата от нови язовири, Гърция продължава да изгражда хидротехнически съоръжения по долните течения на общите ни реки с помощта на финансиране от фондовете на ЕС. Малки язовири строи и Турция в сухите дефилета на Източна Тракия, където се събира вода от Марица. По принцип турският интерес е насочен главно към водите на граничните реки Резовска и Велека, в които южните ни съседи виждат потенциал за захранването на многомилионния и страдащ от хроничен недостиг на вода Истанбул.
Росица Николова, началник на отдел "Стратегия и политика за интегрирано управление на водите" към МОСВ.
Какво трябва да направи човек, за да построи кладенец в частния си имот?
- По новия закон за водите, ако иска да ползва водата за собствени нужди, не е нужно да иска разрешително. То ще е нужно само ако собственикът пожелае да ползва водата за промишлени цели или да я доставя на други ползватели. Това се прави с цел да не се нарушава общото количество и качество на водите. Принципът е, че ако липсват водоемни съоръжения, тоест, когато дейността не е свързана с отнемане на води, ползването е свободно.
Какво следва, в случай че в частен имот бликне минерална вода?
- Ако се установи, че водата е минерална, тя задължително подлежи на концесиониране, като собственикът на имота се обезщетява. Собственикът също може да получи концесия, но по общия ред, не се предвиждат специални преференции за него. По принцип извор с минерална вода, бликнал в частен двор или земя, може да се отдава на концесия на друго лице само с писменото съгласие на собственика.
Накратко
През есента на тази година ще заседава смесената българо-датска комисия за търговско и икономическо сътрудничество, стана ясно след посещението на датския външен министър Нилс Петерсен. Той изрази желание за задълбочаване на консултациите между двете страни в сферата на икономиката.
Започна подготовката за националната среща на българските неправителствени организации (НПО), която ще се състои през октомври тази година в София. Основните цели на срещата ще бъдат подобряване на сътрудничеството между НПО, определяне обща рамка за развитие на третия сектор. Предвижда се да бъде изготвено и послание към държавата, бизнессредите и донорите за приоритетите и потребностите на организациите с идеална цел.
Според държавния министър във Федералното министерство на външните работи на Германия Вернер Хойер, който посети България през седмицата, изваждането на страната ни от шенгенския списък зависи от сътрудничеството между вътрешните министерства на България и страните членки. На ниво външни министерства проблеми не съществуват, обясни Вернер Хойер на депутатите от комисията по външна и интеграционна политика в НС.
БНР е най-големият длъжник на БТК
Държавното радио е номер едно в списъка на длъжниците на Българската телекомуникационна компания към 1 юни тази година с 1 млрд. и 102 млн. лева неизплатени сметки. В момента от общо 2 млрд. 721 млн. лева задължения на медиите към БТК над 2 млрд. и 100 млн са задълженията на БНТ и БНР. От тях държавната телевизия има по-скромния дял - 936 млн. лева.
Другият голям длъжник на телекомуникационната компания е българо-британското смесено дружество "Бетком" със 106 млн. лева задължения, следвано от "Цифрови системи" със 108 млн. лева. Следващите в списъка на длъжниците са акционерното дружество "Алфа тракинг" с 53 млн. лева и софийската "Нова телевизия" с 50 млн. Над 10 млн. лева дължат на БТК радиостанциите ВВС, RFI и "Дойче веле" и телевизия "Сливен". Висшият съвет на БСП дължи на националния ни оператор 21 млн. и 870 хил. лева, тъй като не е плащал телефонните си сметки от октомври миналата година. Варненската корабостроителница дължи на БТК почти 18 млн. лева, а "Плама" - Плевен - 10 млн. Италианският съвет е "Да направим мафията бедна"
Борбата с организираната престъпност и корупцията и изграждането на коридор No8 бяха основните теми, обсъждани по време на посещението на председателя на камарата на депутатите на парламента на Италия Лучано Виоланте в България. Домакин на визитата беше председателят на НС Йордан Соколов.
"Коридор No8 е важен за Италия, той ще свърже югоизточните части на страната ни с Източна Европа и ще ускори пренасянето на стоки и идеи", каза Лучано Виоланте. Той предложи на среща между парламентарните председатели на Албания, България, Македония и Италия - страните, които са заинтересувани от реализирането на международното трасе, да се обсъдят възможностите за по-бързо реализиране на инфраструктурния проект.
Лучано Виоланте, който е бил председател на италианската комисия "Антимафия", се срещна с членовете на българската "Антимафия" и ги запозна с последните подходи на неговата страна в борбата с мафиотските структури. "Целта днес е да направим мафията бедна, защото бедната мафия означава слаба мафия. Ние конфискуваме имуществото на осъдените мафиоти в полза на държавата. Лишените от средства престъпници не могат да подкупват държавните служители, това намалява корупцията и повишава ефективността на борбата", обясни италианският депутат.
На срещата си с премиера Иван Костов Лучано Виоланте подкрепи идеята за изграждане на финансова полиция, каквато в Италия действа много успешно, и потвърди сътрудничеството между двете държави в борбата срещу корупцията и трафика на мръсни пари.
Като добри намерения определи председателят на камарата на италианските депутати промените в Закона за съдебната власт. Той сравни българската прокуратура с тази в Италия до 1945 г., когато в ръцете й е била съсредоточена много власт.
Президентът Петър Стоянов също прие Лучано Виоланте и го запозна с дейността на България по свързване на коридор No 8 със строящия се евроазиатски коридор ТРАСЕКА.
Съдебната реформа впечатли немски професор
Парламентарната Комисия по правни въпроси, Алиансът за правно взаимодействие и Американската асоциация на юристите организираха през седмицата дискусия "Съдебната реформа в България - структура и развитие на органите на съдебната власт".
Двудневната работна среща беше открита от председателя на НС Йордан Соколов. "Целта на съдебната реформа е бързо и ефикасно правораздаване. В момента обществото не е доволно от функционирането на съдебната система, но предстоящите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс ще обезпечат промените в Закона за съдебната власт", обясни пред участниците парламентарният шеф и припомни някои от фрапиращите случаи на висящи с години следствия. Йордан Соколов посочи, че все още няма осъдени за зърнената криза от 1996 г., не са наказани и виновниците за източването на 2700 милиарда от търговските банки.
В дискусията в НДК се включиха представители на съдебната власт, парламента, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и МВР. Според немския проф. Йоахим Херман България не трябва да въвежда съдия-следователи. Той сподели, че е впечатлен от факта, че всеки български съд има самостоятелен бюджет, и пожела да покани български експерти да споделят нашия опит в правораздаването и съдебната реформа.
Ръководството на РДВР - Хасково, уволнено заради контрабанден канал
Дисциплинарни наказания наложиха МВР-шефовете на почти цялото ръководство на РДВР - Хасково. Дисциплинарно уволнени са началникът на Регионалната служба за сигурност майор Петър Босев и подчиненият му старши инспектор майор Иван Колев. Пенсиониран е началникът на служба "Полиция" полк. Павел Газепов, а заради влошеното здравословно състояние на директора на РДВР - Хасково, полк. Венцислав Йорданов наказанието му е смекчено от уволнение до понижение в длъжност районен инспектор.
Наказанията дойдоха в деня на успешната акция, в която беше разбит канал за контрабанда на акцизни стоки в южния град. Операцията, в която освен службите на вътрешното министерство се включиха и пловдивската Военна прокуратура и Окръжната прокуратура в Хасково, беше ръководена лично от секретаря на МВР полк.Атанас Атанасов.
Полицаите заловиха три товарни тира с българска регистрация, които са преминали без контрол българската митница при ГКПП - Ново село. Тировете, шофирани от български граждани, са внасяли контрабандно цигари. Стоката не е била декларирана, не са платени и дължимите мита, такси и акцизи. Тя се е доставяла за два склада в Хасково, където са открити още количества вносни цигари.
При задържането са били заловени и десет души, които са охранявали стоката. Те са посочили като свой шеф хасковския бизнесмен Никола Николов, който в момента се издирва. В съучастие са уличени и митническите служители Д.Вълчев и С.Мавродиев. Веднага след акцията започнаха първоначалните следствени действия, за разкритията е съобщено и на гръцките митнически служби.
Според информацията на МВР уволненията, последвали успешната акция, са "за допуснати в този и в редица други случаи груби пропуски и нарушения в служебната работа". Според неофициални източници мерките срещу директора на РДВР - Хасково, са заради приятелството му с издирвания Никола Николов, а за инспектора Иван Колев са говори, че е бивш служител на СИК.
Веднага за нов директор на Регионалната дирекция е назначен полк. Венелин Павлов, досегашен началник на служба "Полиция" в РДВР - Стара Загора. Мястото на майор Петър Босев се заема от началника на сектор "Издирване" на СДВР майор Илиян Панчев.
Словенският премиер очаква задълбочаване на контактите с България
Министър-председателят на Словения Янез Дърновшек си тръгна доволен от постигнатото по време на първото си посещение в България. Той гостува в страната ни по покана на премиера Иван Костов. "Словения е в първата група страни, които са поканени за преговори по присъединяване към Европейския съюз и НАТО и изучавайки нейния опит, ние можем да си спестим излишни стъпки и неверни ходове", заяви Иван Костов при посрещането на словенския си колега.
Двамата обсъдиха кризата в Косово и бяха единодушни, че най-доброто решение на конфликта е чрез политически средства. "България и Словения са стабилни държави и кризата в Косово не е в състояние да ни засегне пряко, но тя може да има косвено неблагоприятно отражение върху страните ни", каза словенският премиер. Иван Костов му обясни, че страната ни е "на светлинни години разстояние от противопоставянето между сърби и албанци в Косово", и изключи възможностите за подобен междуетнически конфликт у нас.
Българският министър-председател благодари на колегата си за съдействието на Словения при подготовката и финализирането на преговорите за членство на България в ЦЕФТА.
С възстановяването на железопътната връзка се очаква да се подобрят търговските отношения и да се повиши стокообменът. Подписаните документи по време на визитата, между които и Спогодба за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, според премиера Дърновшек ще задълбочат двустранните контакти.
"Литекс" излиза срещу "Локо" Сф в първия кръг
Шампионът "Литекс" ще започне новия сезон като домакин на срещата с "Локомотив" Сф, реши жребият за първия кръг в "А" РФГ, теглен в петък в "Пресцентър България" в присъствието на представители от всички клубове от "А" и "Б" група. В комисията бяха секретарят на спортно- техническата комисия в БФС Димитър Кулкуванов, пресаташето Никола Ексеров и помощници.
Първенството започва на 8 август, като точният час на срещите ще бъде обявен до 10 дни.
Вечното дерби между "Левски" Сф и ЦСКА ще се играе на 15 август на националния стадион "Васил Левски". Преди това сините ще срещнат друг столичен отбор - "Септември".
Срещи от I кръг в "А" РФГ.
Хванаха банда от автокрадци в "Лозенец"
Полицаите от Четвърто РПУ в столицата разкриха банда от 9 крадци на автомобили. Престъпниците действали на територията на столичния квартал "Лозенец" в продължение на няколко месеца. В гаража на един от седемте заловени бандити в квартал "Витоша" и по домовете им били открити двигатели от крадени автомобили, радиокасетофони, инструменти за разбиване на коли, оръжие и др. Другите двама от групата все още се укриват. Всички са на възраст между 25 и 30 години.
Убит е критик на Елцин
О.з. генералът Лев Рохлин, депутат в Държавната дума и известен критик на президента Борис Елцин, е бил открит мъртъв в петък, но няма причина да се подозира политически мотив за смъртта му, съобщи Федералната служба за безопасност(ФСБ). "Няма следи от терористичен акт, няма политически причини за смъртта му", заяви говорител на ФСБ. Руските информационни агенции съобщават, че Рохлин е бил убит със собственото му оръжие от неговата жена във вилата му в Наро-Фоминск. Според тях проблеми с алкохола могат да стоят зад смъртта на генерала.
Петдесет и една годишният Рохлин стана известен през 1995 г., когато командваше руските части, атакуващи столицата на Чечения Грозни. По-късно той беше избран за депутат в долната камара на парламента с бюлетината на проправителственото движение "Наш дом Русия" и оглави парламентарната комисия по отбраната. Рохлин напусна "Наш дом Русия" в знак на протест срещу военните реформи на Елцин, които според него щели да унищожат някога могъщите руски въоръжени сили. Той също призоваваше личния състав на руската армия да не се подчинява на заповедите на Кремъл. Рохлин беше свален от председателския пост на парламентарната комисия и създаде собствено движение - "В подкрепа на армията и военнопромишления комплекс".
Думата почете с едноминутно мълчание смъртта на Рохлин, а някои депутати поискаха от следствието да ги държи в течение на разследванията.
Пожарите продължават настъплението във Флорида
Десетки хиляди хора напуснаха домовете си в Централна Флорида, след като големите горски пожари заплашиха няколко града и принудиха властите да затворят 200-километрова отсечка от важна крайбрежна магистрала. "Надявам се, че ще се присъедините към молитвите ми за дъжд", заяви губернаторът Лоутън Чайлс, който предупреди жителите на щата да бъдат особено внимателни по време на празниците на Деня на независимостта (4 юли), за да не допуснат нови пожари по време на тържествата.
Няма съобщения за жертви, "но ние се страхуваме от това, което можем да открием, когато утихнат някои от пожарите", заяви представител на противопожарната служба. Няколко огнеборци са получили изгаряния от собствената си пот, след като температурата в костюмите им е достигнала 93 градуса по Целзий.
"Флорида никога не е имала такива пожари, никога не се е борила така с природата", заяви губернаторът Чайлс в Дейтона. Той допълни, че всички ресурси на щата са пуснати в действие. Две трети от всички вертолети в югоизточните щати, които могат да носят вода, са във Флорида, както и всички налични булдозери.
Пожарите се приближиха на 20 км от Орландо и най-популярната туристическа атракция на САЩ "Дисниуърлд", но в момента няма опасност те да бъдат засегнати. Космическият център "Кенеди" остана встрани от огнената стихия.
Пожарите покриха площ повече от 104 хиляди хектара след 1 юни, а броят им от края на май достигна 1600.
Бомба избухна в Прищина
Бомба избухна в търговска зона в северозападната част на столицата на Косово Прищина. Бомбата е била поставена в шахта и се е взривила на 70 м от сграда, в която са настанени сръбски войници. Агенция "Ройтерс" съобщава за отломки и парчета стъкло, разпръснати по паркинг, запечатан от полицията. Местните жители и продавачите заявиха, че са чули силен взрив преди 7 часа сутринта, но не смятат, че има пострадали. Това е първата открита бомбена атака в Прищина, след като сръбските сили за сигурност започнаха операциите срещу албанското население на провинцията по-рано тази година.
Американските щати планират санкции срещу швейцарските банки
Представители на щатските и местните власти в САЩ възнамеряват да наложат икономически санкции на швейцарски банки заради забавянето на връщането на фондове от времето на холокоста. Щат Ню Йорк и едноименният град ще вземат мерки срещу швейцарските банки след 60 дни, ако те не се договорят с еврейските групи за възстановяване на влоговете, останали непотърсени след Втората световна война.
Швейцария веднага обяви планираните санкции за незаконни и заяви, че те само ще нарушат сърдечните отношения със САЩ. Тази позиция беше подкрепена от Държавния департамент на САЩ, който подкани банките и еврейските групи да подновят преговорите и нарече санкциите "необосновани и неефективни".
Комитет, представяш повече от 800 финансисти от Ню Йорк, отмени в четвъртък мораториума върху санкции срещу банките, след като изслуша представители на швейцарските банки, оцелелите от холокоста, швейцарското правителство и еврейските групи.
Швейцарското правителство обяви, че добрите отношения със САЩ ще бъдат в опасност, ако американските градове и щати наложат санкции срещу двете най-големи швейцарски банки Credit Suisse Group и UBS, която беше създадена след сливането на Union Bank of Switzerland и Swiss Bank Corp. Кабинетът ще подкрепи националните компании, които ще предприемат съдебни действия срещу санкциите, и обмисля други мерки, включително и жалба в Световната търговска организация. Швейцария се надява американският президент Бил Клинтън да блокира санкциите, "за да изпълни международните си задължения".
Първият етап на мерките предвижда забрана на инвестициите чрез швейцарски банки на правителствата на щат и град Ню Йорк. Ще бъде наложена забрана на швейцарски финансови организации да продават имущество на града и щата и да издават застрахователни полици по дълга на града. В Ню Йорк са съсредоточени вторите по големина пенсионни фондове в САЩ, възлизащи на 83 милиарда долара. Калифорния обяви, че ще прекрати бизнесотношенията с швейцарските банки, докато те не се върнат към преговорите, а губернаторката на Ню Джърси Кристин Тод Уитмън нареди да не се увеличават инвестициите на щата в швейцарски банки, докато не бъде решен спорът.
Швейцарските банки предложиха да изплатят 600 милиона долара на пострадалите от холокоста и техните наследници, но еврейските групи настояват за 1.5 милиарда. Представителите на швейцарските банки заявиха, че ще подновят офертата от 600 милиона, и не отрекоха възможността да подадат иск срещу американските щати или градове, които ще наложат санкции.
Хашимото готов за по-ниски данъци
Японският премиер Риутару Хашимото изрази намерението си да направи постоянни по-ниските данъци. Ден след като одобри план за реформа на банковия сектор и седмица преди изборите за горната камара на парламента, Хашимото възнамерява да превърне в постоянни еднократните данъчни облекчения, които трябва да стимулират националната икономика. "Вместо да се превръщат в специални данъчни облекчения, аз се надявам тези мерки да доведат до реформа на данъчната система. И това е посоката, в която смятам, че те ще се насочат", заяви премиерът.
Финансовите пазари реагираха положително на изявленията на Хашимото и националната валута веднага увеличи курса си с две йени спрямо долара. Цените на акциите на токийската борса също тръгнаха нагоре, както и лихвените проценти след падането на цените на държавните облигации.
Повечето специалисти остават скептично настроени, защото не вярват в решаването на този труден въпрос чрез няколко изявления. "Хашимото участва в предизборна кампания и докато не получим доказателства, не можем да говорим за фискална политика, а за предизборни обещания", заяви представител на западна консултантска фирма.
Член на данъчната комисия на правителството обяви по-рано тази седмица, че управляващата Либерално-демократическа партия ще намали данъците преди изборите на 12 юли, за да успокои избирателите и САЩ, които отдавна настояват за данъчна реформа.
За професионализма на счетоводителите
Детайлното уреждане на счетоводната дейност е назряло отдавна и промените в Закона за счетоводството, новите Национални счетоводни стандарти, Наредбата за прилагане на глава осма "Дипломирани експерт-счетоводители" от Закона за счетоводството бяха очаквани с нескрита надежда.
Счетоводните показатели са единствените, разкриващи състоянието на стопанския субект и тенденциите в неговото развитие. Когато се обобщят, тези показатели характеризират в числа цели отрасли, региони и национални икономики. По цял свят това е известно от много години и поради тази причина чуждестранните бизнесмени не разбират как е възможно да има диаметрално противоположни оценки за дадено предприятие при условие, че има счетоводна информация. Как може да се убеди този човек да инвестира парите си, като няма представа колко струва предлаганото му предприятие.
Ниската събираемост на данъците също е в права пропорция с лошото счетоводство. Неефективното управление на микро- и макроикономическо равнище до голяма степен е предопределено от липсата на качествена и своевременна счетоводна информация.
В този ред на мисли могат да се изведат много негативни последици от лошото счетоводство. С промяната на нормативната уредба се зароди оптимизъм у упражняващите тази дейност, но четейки новите разпоредби, този оптимизъм все повече гасне. Защо ли?
Ще си позволя да обърна внимание на някои озадачаващи факти. Член 48 ал.5 от Закона за счетоводството казва: "Главен счетоводител може да бъде лице, което има висше икономическо образование. " Текст, който отдавна се очакваше и въпреки че влиза в сила от 01.01.2000 г., се счита за нужен. Едва ли обаче този текст ще заработи при тази си формулировка. Ако допуснем, че предприятието няма по щат главен счетоводител, а дейността се осъществява от лице с договор за икономически директор примерно, а за главен счетоводител се разписва ръководителят на предприятието, би могло да се заобиколи този текст. Друг съществен пропуск е липсата на уредба на счетоводната дейност, осъществявана под формата на външна за предприятието услуга. Не са посочени изискванията към лицата, извършващи такива услуги. След като предприятията имат право да възлагат с договор осъществяването на счетоводството на външни юридически и физически лица, то нужно е тези лица да отговарят на изисквания, позволяващи им качествено извършване на договорената дейност. Все пак би могло да се приеме, че този текст е стремеж (по-скоро пожелание) към професионалното ниво на хората, от които зависи резултатът от счетоводната работа. Това е чудесно по принцип, но... На 16.06.1998 г. в бр.68 на ДВ е публикувано Постановление 131 от 08.06.1998 г. за приемане на Наредба за прилагане на глава осма "Дипломирани експерт-счетоводители" от Закона за счетоводството. Всичко хубаво, но чл.4 ал.1 от тази наредба казва: "До изпити се допускат физически лица с признати в Република България дипломи за висше образование и със стаж"... и т.н. Що за принципи? Къде отиде стремежът за висок професионализъм? За главните счетоводители е задължително висшето икономическо образование, а за експерт-счетоводителите - не. Считам, че това е абсолютно недопустимо.
Друг интересен момент е изискващият се стаж за допускане до изпит. Увеличението на нужния стаж е необяснимо с оглед динамичната нормативна уредба и стажът едва ли е толкова значим показател за професионализъм. По-забележимо е изискването за "две години практически одиторски стаж, като сътрудник в специализирано одиторско предприятие или при дипломиран експерт-счетоводител, който е едноличен търговец или собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност". Имайки предвид начина на удостоверяване на трудовия и одиторския стаж (чл.6 ал.4 от Наредбата), се подразбира, че лица, работили поне седем години като методолози по счетоводство или преподаватели по счетоводство, трябва да напуснат и да "сътрудничат" по трудов договор на експерт-счетоводител. Това е в сила и за финансови ревизори и данъчни инспектори в още по-голяма степен. При посочените изисквания за стаж е допустима хипотеза, при която преподавател по счетоводство е принуден да "чиракува" при своя ученик.
Може и да не съм прав, но гореописаните нормативни недомислици считам за недопустими и нуждаещи се от своевременно коригиране.
Димитър Йорданов, главен счетоводител на "Фидиус" ЕООД - Пловдив.
Заплатите на управляващите да се определят според рейтинга им
Това, което предлагам, е да се променят правилата, по които се определят заплатите на властимеющите. Стойността им трябва да се определя в зависимост от минималната, а не от средната заплата. Само на пръв поглед е все едно дали примерно депутатската основна заплата е равна на три средни или на пет минимални заплати. Когато ножицата между минималните и максималните доходи се разтвори, без да се смени средната заплата, спадането на минималната заплата ще доведе автоматично и до спадане на доходите на властниците по тази нова формула.
Пазарният принцип изисква наред с други фактори цената на продукта да се определя и от качеството му. Защо тогава заплатите на представителите на трите власти да не се определят всяко тримесечие в зависимост от рейтинга, който имат. Ако например формулата бъде вместо пет пъти минималната заплата, осем пъти същата, но умножена по рейтинга, то в президентството доходите ще нараснат, а съдиите ще трябва малко да стегнат коланите. По този принцип депутатите от предишния парламент щяха да са останали на половин минимална заплата (според мен и това би им било много).
Далеч съм от мисълта, че тези две прости формули са панацеята, която ще реши всичките ни проблеми, но мисля, че поне ще са от полза. Мерки като тези две не само могат да се приемат лесно и бързо, но са и тест за качествата на депутатите. А ще има и други избори.
Исак Аврамов, София.
Ще стане ли телефонът "бяла лястовица"?
Че не могат до безкрайност да бъдат субсидирани губещите предприятия, стана вече безпощадно ясно. Както и това, че блага като ток, вода, отопление, телефони и т.н. се подчиняват не само на законите на природата, както до неотдавна си представяше масовият българин. Не по-малко ясно е обаче и това, че в края на двайсти век едва ли рационалното икономическо поведение е онова, което загърбва постиженията на съвременната цивилизация, в следване на призива "назад към природата". Или в нашия случай - назад към епистоларния жанр.
Защото нещо подобно изглежда стои в логиката на сегашното предложение на БТК за увеличаване на цените. Ако приемем за изходна точка нагласите към днешна дата на столичани (в национален план тенденцията само би се засилила), картината след няколко месеца би изглеждала приблизително следната:
Около една трета от хората ще се ограничат до 100 импулса и с оглед на тази светла перспектива - ще подадат молби до БТК за заплащане на услугите по по-ниската тарифа.
Други 55 на сто ще намалят силно броя на водените разговори, но без да смеят да се надяват, че ще прескочат заветната граница от 100 импулса. Във всички случаи, макар и да плащат по завишени цени, те съзнателно ще се стремят да сведат до минимум общуването по жицата. И съответно - трансфера на суми към БТК.
Остават 25%, които или възнамеряват, или пък са принудени от характера на работата си, да продължат да живеят в свободно и отворено комуникационно пространство. Върху тях ще трябва да падне тежестта за модернизирането на БТК, за изграждането на нови телефонни централи и т.н., изобщо за всичко онова, без реализирането на което, бихме имали по-скоро идея за телефон, отколкото реално работещо съоръжение.
При тези сметки възниква въпросът - дали след няколко месеца стратегията за цените на телефоните няма да я споходи съдбата на тази за парното? След верижна реакция от свити до минимум телефонни разговори, или дори изключени телефонни постове (вж.табл.), няма ли най-напред да се окажат неактуални новите цени, а след това - и предлаганите сега "преференции"?
Данните са от представително за пълнолетното население на София проучване, проведено от социологическата агенция Alpha Research Ltd. по поръчка на вестник "Капитал".
Да не обвиняваме само народа
По повод статията ("Капитал" бр.24) искам да кажа, че действително на пръв поглед нещата изглеждат точно така, както авторът ги е видял. Всъщност те са много по-дълбоки и не толкова еднопосочни. Корените на явлението са и исторически, и географски, и народо - психологически. Темата е обширна и дълга, а време и място за пълното й разглеждане няма. Затова ще се опитам да дам по-кратък отговор.
Българинът дълбоко в душата си е честен. Отворете "Бит и душевност... " от Иван Хаджийски на стр. 354 и ще прочетете: "Старата дребнособственическа честност е толкова позната, че не се нуждае от дълги и широки описания. Но това не бе честност на един кръг благовъзпитани хора, срещу които стоеше друг кръг от посетители на затворите, а масова нравственост със съвършено редки изключения."
Впоследствие, с появата на едрата собственост, естествено идилията е била нарушена, но все пак в рамките на нормалното. Поне пирамидите се срещали доста по-рядко, но да не си правим илюзии - имало ги е, има ги и в Хамбург (където съм живял 14 месеца), има ги и в Дания, и в Швейцария.
Но всъщност въпросът е съвсем друг. Укорът, че българинът не е успял да се опази от превратностите на прехода за тези осем години, е несъстоятелен. Социалната адаптация и икономическата пренагласа са много дълъг и продължителен процес. При това плавен. А в България всичко протича, както винаги, скоротечно. И при това с унищожена през "светлите години" интелигенция, средна класа и икономически стратези (като Буров, Чапрашиков и много други стопански дейци). Тези социални групи бяха заменени от добре подбрани кадри, които бяха и са майстори на манипулирането. А за това, че народът не познава пазарната икономика, свободата на избора и други демократични придобивки, вината не е негова - дълги години в късовълновите обхвати се чуваха воевете на заглушителите, свободната преса не съществуваше, а на българските граници, както се говори и пише, доблестните граничари са застреляли двойно повече бегълци, отколкото техните братя по оръжие на Берлинската стена. Получаването на задграничен паспорт за свободна страна бе привилегия на определен тесен кръг от българи. В страни като Полша и Чехословакия режимът беше много по-мек. Затова и преходът бе доста по-сполучлив. Да не забравяме, че Швейцарската конфедерация се е изграждала цели 600 години, САЩ - 200.
А в историята на САЩ има и не дотам светли спомени - индианците, чернокожите роби, гражданската война. Нека също така не забравяме, че Червената армия не бе поканена в България нито от Иван Багрянов, нито от Константин Муравиев. На нея й бе позволено да дойде в България от САЩ и Великобритания. Обърнете внимание, че Червената армия не влезе в Гърция. Просто защото това не й беше разрешено от гореспоменатите страни. Но страшната отговорност на тези демокрации за сегашна България е в умишленото продаване на България на СССР. На 9 октомври 1944 г. Чърчил на прием в Кремъл подава на Сталин лист, на който за България е написано: "Русия - 75% влияние, другите - 25%. " Следващите 45 години българска история минават под това мото. Така Западът не допусна СССР да има пряк излаз на Средиземно море (за Гърция пропорцията бе обратната). Защото, ако СССР имаше неконтролиран излаз на Средиземно море, отбраната на Западна Европа би била твърде проблематично начинание.
Нека също да си припомним, че корените на сегашната югославска трагедия (засягащи пряко и България) се крият в решението на Франция и Англия да създадат чудната държава Югославия, за която никой преди това не бе и чувал. Исторически са съществували Сърбия, Черна гора, може би Хърватско и Словения. Обединяването на всички горепосочени страни в една, наречена Югославия, води до конфликти, които датират не от 1990, а още от 30-те години (спомнете си убийството на сръбския крал Александър и френския външен министър Луи Барту в Марсилия през 1934).
Темата е дълга. Тезата ми обаче е кратка. Да се обвинява народът ни, че трудно се ориентира, че сам си е виновен за сполетелите го беди, е малко трудно. Защото сякаш той си има и съучастник. Поне историята показва това.
Йосиф Вили Швертнер доцент, д-р Софийски университет.
Политиците отново разединени пред ЕС
Депутатката от евролевицата Елена Поптодорова съобщи в сряда, че наблюдението над България от Съвета на Европа ще остане, тъй като страната ни не е предоставила достатъчно доказателства за независимост на медиите, съществуващите проблемите в съдебната система, идеите за назначаемост на кметовете на малките населени места, политическите уволнения в държавната администрация и положението в българските затвори. Наблюдението от Съвета на Европа означава, че съответната страна не изпълнява основни демократични изисквания. Поради тази причина ЕС може да откаже на България започване на преговори за присъединяване към 15-те.
Поптодорова се позова на все още ненаписаното становище на докладчиците за България Хенинг Гелерод и Дейвид Аткинсън, което трябва да бъде внесено на 27 август на заседание на Комисията по мониторинг. Депутатите от СДС Лъчезар Тошев и Мария Стоянова твърдят, че решение за продължаването на наблюдението няма, а евролявата депутатка ги обвини в незнание на чужди езици. Всъщност Елена Поптодорова още преди месец заплаши, че ако правителството приеме законите за съдебната власт и медиите, без да се съобрази с мнението на опозицията, ще сезира Съвета на Европа. Според нея двамата докладчици са изразили "недоумение и огорчение от обстоятелството, че докладът им (от началото на годината) не е бил предоставен навреме на всички членове на българската парламентарна делегация, нито на парламентарните групи". От своя страна Лъчезар Тошев твърди, че докладът е бил своевременно даден на опозицията. Според запознати депутати от Партията на европейските социалисти (в ПАСЕ) са предоставили проектоварианта на българските си съидейници още в началото на годината (той вече бе цитиран във в. "Дума").
В рамките на два дни това е вторият случай на разминаване в становищата на управляващи и опозиция при контактите им с представители на ЕС.
Пуйка за 4 юли в Трънско вместо "Yankee, go home! "*
"Трънчани са посрещали много войски тук - и римски легионери, и кръстоносци. За втори път тук влиза армия, която не идва като агресор... Мисля обаче, че учението в града е малка крачка срещу умирането и западането на света. " Червеният кмет на Трън Александър Ненков, изглежда, ще се запише в историята на малкото погранично селище като първия градононачалник, приел на своя земя бойни части от друг континент. Миналия вторник той посрещна с приветствени слова запасняците от 194-та инженерна бригада на щатските Сухопътни сили, които участват в българо-американските военни маневри "Крайъгълен камък '98". Военен контингент от 60 янки, още толкова техни български колеги и 130 души поддържащ персонал в продължение на около един месец ще демонстрират как по стахановски може да се ремонтира болница за нуждите на хуманитарна операция. Американските войници ще прекарат в България и своя национален празник - 4 юли. Затова и гощавката в тяхна чест няма да бъде с хляб и сол (както от столетия насам посрещаме чуждите армии), а с печена пуйка.
Въпреки пререканията с "Позитано" 20 на тема НАТО и традиционната неприязън на социалистите към всяка инициатива с трансатлантически привкус, първият общинар на Трън вече даде своята благословия да бъде домакин на учението. Кметът Ненков защитил позицията си пред своите съпартийци с аргумента, че ремонтът на болницата и медийният шум около него би могъл да възроди пограничното градче, което се намира само на няколко километра от сръбската територия. "Безработицата в Трън е 27 процента. За сметка на това обаче имаме много хубава природа и бихме могли да развиваме чудесен селски туризъм", смята лявоориентираният представител на местната власт.
Първата група американски запасняци се нанесе в Трън още на 27 юни, три дни преди официалния старт на "Крайъгълен камък '98". "С общи усилия в рамките на три дни успяхме да сформираме щаба на учението, да си обзаведем и оборудваме спалните и работните помещения, да доставим първите строителни материали. Започваме работа още този следобед", каза полк. Александър Димитров, ръководител на учението от българска страна след откриването. "Най-голямата трудност, с която трябваше да се справяме, е езикът", допълни го неговият американски колега полк.Макой. Езиковата бариера обаче не попречи на българските и американските военни да помаршируват за сеир на трънчани под звуците на "Велик е нашият войник". Половината град се беше събрал на централния площад, за да се порадва на чуждестранните рейнджъри. Представителки на нежния пол от Трън и околните села жадно събличаха с поглед американските армейци. "Все още не сме имали време да се опознаем добре", коментират повечето хора в града. Всъщност импровизираните казарми на българските и американските военни инженери се намират в близкото село Слишовци. Бойците от помощния пресонал пък са принудени да живеят на палатки около сградата с двата контингента. "Знаете, че от години армията не разполага със средства да провежда своите големи учения. Ето защо ние използваме случая при това учение нашият батальон да проиграе своята полева натренираност, своята подготовка, тъй като това е една от неговите задачи", сподели ген.Тенчо Добрев, началник на управление "Инженерни войски" в Генщаба.
Идеята за провеждането на българо-американското хуманитарно учение се ражда преди около година - през септември 1997 г. Офертата идва от американското посолство в София. Три селища се конкурират за домакинството на военните маневри в периода от септември 1997 г. до април 1998 г. Печели Трън - според някои заради стратегическото си положение в близост до югославската граница, според други заради пернишкия период в кариерата на военния министър Георги Ананиев. Провеждането на учението е изключително примамлив ход за местните управници, тъй като получават чисто ново здравно заведение, и то без да похарчат стотинка от общинския бюджет. А в случая ремонтът е повече от наложителен. Преди да дойдат военните, трънската болница силно наподобява босненска къща след пряко попадение на гранатомет. Повече от 17 години сградата не е помирисвала майсторска мистрия и доста отдавна плаче за капитална реконструкция. За сметка на това медицинският пункт трябва да обслужва над 6500 души от 51 селца, разпръснати в радиус от двайсетина мили по протежението на граничната бразда с Югославия и Македония.
Оттук нататък нещата започват да се развиват като в приказките. В този момент идват братята янки с дебелите портфейли. Хората на чичо Сам са готови да пръснат солидни за нашите географски ширини суми само за да обучат своите военни как да си сътрудничат с прогресивно стопяващата се българска армия. "Материалите, които трябва да закупуваме, храната, горивото, изобщо всичко, което трябва да използваме, струва между 500 и 600 хил. долара. В моята 23-годишна военна кариера няма такъв случай, когато харчим толкова малко пари и толкова много хора имат полза от това", разказва Уилям Уензлър, майор от Националната гвардия на щата Тенеси и командир на учението "Крайъгълен камък '98" от американска страна. Не е ясно обаче как щатското министерство на отбраната убеждава прагматичния средностатистически американски данъкоплатец да финансира военно сътрудничество с държави от другата страна на глобуса, за които не са чували и които имат по-малко обитатели от град като Ню Йорк.
Стратегическото разположение на учението "Крайъгълен камък" край югославската граница веднага свърза изграждането на болницата с ескалиращата криза в Косово. Военни анализатори и техни самоуки колеги мислено преобразиха трънския медпункт в лазарет за ранени натовски войници при евентуален удар на Северноатлантическия пакт по цели в Югославия. Психозата започна с изтеклатата информация, че болницата ще разполага площадка за хеликоптери. На следващия етап площадката прерасна в писта за кацане на самолети. Накрая слухът набъбна дотолкова, че Трън беше трансформиран в ракетна база на американците. Засега набедената площадка за хеликоптери представлява нещо като лунен кратер - една педя изкоп плюс купчина бетонни блокове и камара боклуци. На това място по-късно трябва да се построи паркингът на болницата. "Ако поискаш от някой пилот на вертолет да кацне тук, той ще ти каже, че си луд и ще отлети", коментира с насмешка офицер от американския контингент.
Неблагодарната задача да разяснява целите на учението се падна на ген.Тенчо Добрев. "Спряхме се на Трън, защото бюджетът на учението напълно разрешава проблемите ни. На другите две места можехме да проведем само частичен ремонт - или един етаж, или само частични дейности", твърди висшият военен. Вторият аргумет в полза на Трън според него е социалният ефект за 51 селища. Други аргументи, които наклонили везните в полза на граничното градче, били относителната близост на столицата, софийското летище и единствената ремонтна база на българските инженерни войски. "В учението няма да има враждуващи страни, "добри" и "лоши". Мероприятието е чисто инженерно и хуманитарно с една-единствена цел - да повишим възможностите на нашите подразделения при изпълнение на конкретни задачи по възстановяване и ремонт", допълни го полк.Димитров.
Опитите да се разсеят подозренията срещу учението засега само ги сгъстяват. "Няма държавен глава или военачалник, който да избере строителство на здравно заведение на няколко километра от границата в един кризисен район. Ако тази болница би имала някакво предназначение и стойност за бойни действия, тя щеше да бъде на поне 50 и повече километра от границата", опитва се да парира подозренията ген.Никола Колев, зам.-шеф на Генералния щаб, дошъл специално за откриването на "Крайъгълен камък". Точно на такова разстояние обаче се намира размирно Косово. "Никой няма да ни кара да обявяваме война на Белград. Просто ще осигуряваме свободно придвижване и тилова поддръжка на умиротворителните сили. Това обаче окончателно би влошило отношенията ни със сърбите", коментират пък песимистично настроени експерти от военното ведомство. Засега Генералният щаб не разполага с данни за мероприятия на югославската армия от другата страна на границата. "Доколкото знам, предвиждат се учения в районите, които в момента са кризисни за Югославия. Нямаме информация за придвижване на части близо до нашата граница в района на Трън", каза ген.Колев. "Информирахме американското посолство в Белград още преди да започнем съвместния проект с българите", твърди военният аташе на Щатите у нас полк. Уилям Хол.
* yankee, go home! - янки, вървете си вкъщи!
БСП загрява извън политическия сезон
През почивните дни "по-конвертируемата партия" (по Първанов) се събра в Пампорово, за да обсъди консолидирането на левите сили и опозиционното си поведение. Сигурно затова се беше изолирала в планината... извън сезона.
"Червения купон" в хотел "Перелик" беше второто подобно събиране след Цигов чарк през декември. Голяма част от 58-те от ПГДЛ обаче сигурно са искали да забравят, че и тогава говориха същите неща, дадоха същите препоръки, но ефект - никакъв. А "очните занятия" на червените депутати и този път включваха лекции по парламентарно и медийно поведение.
Първото, което социалистите установиха в Пампорово, бе, че лявото все повече се налагало в общественото съзнание и идвало ред за алтернативата на управляващите. Георги Първанов пък заключи, че е естествено БСП да оглави това движение. "БСП е истинската опозиция, улучила е правилния тон, но трябва още лексика в превода на социалните проблеми на обществото в изработването на една адекватна политическа стратегия. " Това обаче би означавало самият председател да се откаже от думички като политически сезон, оферта, конвертируемост, реактивност, още повече че чуждиците, допълнени с футболни термини от рода на персонално пазене, отбиване на голове и т.н., могат само да оприличат Първанов на Евгений Бакърджиев, но едва ли това ще му помогне да "преподреди отбора", като му препоръча Татяна Дончева. Иначе шефът на социалистите заключи, че управлението на Костов ставало силово, което едва ли е особен аргумент пред собствените му избиратели, мечтаещи за здравата ръка.
Въпреки лингвистичните новаторства на семинара в Пампорово социолозите отново потвърдиха, че БСП не произвежда новини. Живко Георгиев от "Галъп" допълни картината с факта, че червеният електорат има опасност да стане най-песимистичната част от българското общество, след като соцпартията чертае само апокалиптични картини. Първанов отговори, че това било характерно за по-възрастните хора, но не направи заявка как ще промени нещата. Безкрайните декларации на "Позитано" 20 продължават да са подплатени със "сериозните" аргументи от септемврийското въстание и убийството на Стамболийски. Заместникът му в парламентарната група Румен Овчаров каза само, че "партията е демократична и всеки може да си говори, каквото си иска".
Всъщност социологът Живко Георгиев беше човекът, който вкара "конвертируемостта" на столетницата в оборот още преди шест месеца в Цигов чарк. Пак там специалистката по политически маркетинг Таня Буруджиева направи анализ на парламентарната дейност на ПГДЛ и даде препоръка на социалистите да действат по-концентрирано и да атакуват слабите министри. Лекцията й явно е нямала успех, след като в Пампорово съветите, които социоложката се опита да внуши на червените депутати, бяха от същия характер - да се преодолее хаосът в парламентарните питания, да се преследват поставените цели и да се постигне по-стройна организация на медийните изяви. По-съществената критика обаче беше за нежеланието на социалистите да се идентифицират с реформата. Така всъщност БСП излизала от представата за нормална опозиция, т.е. , че подкрепя все нещо от действията на управляващите. Затова пред "Позитано" 20 оставал и въпросът "опозиция на кого и защо". На всичкото отгоре се наложи на столетницата да се напомня, че основно място да доказва себе си все пак е Народното събрание.
Новото ръководство на соцдепутатите също разкритикува съпартийците си. Овчаров им напомни, че взетите решения не се изпълняват, а колегите му не могат да се откажат от самоцелните питания в Народното събрание. По този начин синьото правителство щяло да падне, но през 2001 г. Татяна Дончева промоцира експертни групи, които да проучват противоречията в законодателството и да следят отделните министерства, за да може ПГДЛ да работи ефективно. Идеята за работните групи беше най-свежата сред отморяващите червени депутати, много от които така и не разбраха елегантния начин, по който ще бъдат отстреляни в името на "ефективността".
Новината от семинара - коалиционната политика, така и не стана сензация. Първанов съобщи, че БСП ще отправи оферта към Александър Томов, Кръстьо Петков и Петър Дертлиев, но по навик пропусна да съобщи дали вече се е консултирал с тях. Нора Ананиева напомни на лидера си, че партньорството няма да се посрещне добре от електората, а последните остатъци от "четата на Виденов" се подсмихнаха над поредния автогол на председателя.
След семинара депутатите уморено обясняваха, че от такива сбирки не може да се очакват конкретни решения, и сигурно затова соцстратезите се захванаха с глобалното положение и нов прочит на Кисинджър. Странният ход на дискусията бе предизвикан от професор Минчо Семов, който препоръча на "Позитано" 20 да изясни позицията си към НАТО. После се заредиха безкрайни съждения за мястото на България и ролята на великите сили, в които рефлексът на зависимата държава определено надделя.
Естествено Първанов напомни, че само преди месец БСП е приела "актуализирана" декларация спрямо пакта, а Татяна Дончева пък предложи да се чуят всички аргументи за и против НАТО. В това някои видяха завой в политиката на социалистите, макар че мнението на бившата прокурорка не се отличава особено от "нуждата от широка обществена дискусия", което всъщност е позицията на партията. Дончева обаче прояви повече медийно умение, с което започна да изпълнява препоръките на семинара. Иначе социалистите измислят всякакви формули - едни, за да не кажат, че са против влизането в НАТО, а други, че са за. А някои си признаха, че отдавна са забравили защо са против Северноатлантическия пакт, но пък активисти на неутралитета възкликнаха: "Откога НАТО е легитимна организация?"
На този семинар сякаш умишлено се наблягаше, че е събрана ПГДЛ, която обсъждаше парламентарно инженерство, а не самата БСП. Липсваха стратезите Александър Лилов, който се захвана с македонския въпрос, или пък Валентин Вацев, предпочитащ да обсъжда бъдещето на столетницата с Жан Виденов. Сигурно затова, слава богу, цялата абракадабра социализъм - социалдемокрация и всички възможни клонинги на алената идея отсъстваха.
Единственото, което в крайна сметка стана ясно, бе, че социалистите могат прилежно да си записват всички препоръки, но предпочитат да гледат нещата отдалеч.
Нулева толерантност - гвоздеят в стратегията срещу престъпността
"Стратегия за борба с престъпността и корупцията" се превръща в ключово словосъчетание за държавата в последните седмици. Журналистите непрекъснато питат премиера кога документът ще бъде готов, а той неизменно променя срока за неговото завършване. Така се стигна до крайната дата с фатален номер - 13 юли, когато проектът ще бъде внесен за разглеждане в Министерски съвет. Подобно "пренавиване" в медиите имаше и преди доклада на временната комисия "Антимафия", но след това обществото беше видимо разочаровано от нейните констатации. Очевидно премиерът Костов иска да предпази от подобна съдба новата стратегия. Източници от "Дондуков" 1 твърдят, че той не останал доволен от първия вариант на документа и го върнал за доработване.
Премиерът заяви миналата седмица, че в стратегията ще бъдат включени две тематични области - едната е отговорностите на изпълнителната власт, а другата е правораздавателната система от МВР до съда и връзките между тях. Като част от стратегията премиерът посочва и единната информационна система за борба с престъпността, чието изграждане беше поставено две седмици по-рано. Така подсказа, че едва ли обществото ще бъде изненадано, защото тези неща вече са били дебатирани по различни поводи, но и заяви мащабността на проекта.
Всъщност изработването на този документ беше заложено още в заключенията на комисията "Антимафия" през декември миналата година. В точка 2 на доклада беше записано "да се изработи единна стратегия за борба с престъпността" и всички останали елементи на тази стратегия бяха посочени там - реформа в съдебната власт, концепция за национална сигурност, създаване на единна информационна система и т.н. Близо 8 месеца управляващите сондираха във всички тези области - къде със скандални идеи, къде с компромиси, но доста праволинейно и твърдоглаво. Задачата обаче изглежда една - чрез повече власт да се постави всичко под контрол и така държавата най-накрая да бъде отвоювана от бандитите.
На брифинга на СДС миналия вторник Костов заяви, че няма да има единен орган, който да изпълнява стратегията за борба с престъпността. Но едва ли е съвсем искрен, мащабността на проекта изисква надзорник, а изпълнението на стратегията е чудесен начин да се изпълни със съдържание Съветът за национална сигурност. Защото смисълът на Съвета за национална сигурност на Костов е именно да координира действията на всички звена в изпълнителната власт в борбата им срещу престъпността - като се започне от МВР, премине се през финансовите контролни органи и се стигне дори до екоминистерството и полицията за незаконно строителство. Подобна теза беше развил и вътрешният министър Богомил Бонев още през лятото на година след офанзивата на МВР по границата и проверките по Закона за собствеността на гражданите.
