Данните са от продажбите в мрежата на книжарници "Хеликон" за периода 22 - 28.06.1998 г.
В ( ) е отбелязано мястото, което книгата е заела миналата седмица, а в [ ] e даден броят участия в класацията.
Ракиена фирма скандализира рекламния пазар
Първият в новата история на рекламния ни пазар скандал за авторство на телевизионни реклами се разрази миналата седмица. Производителите на гроздова ракия "Карнобатска" обвиниха в плагиатство две международни рекламни вериги - българското представителство на Young & Rubicam - рекламната агенция "Шампионите", и гръцкия клон на J. Walter Thompson.
Повод за скандала стана ракиената реклама излъчвана по БНТ - "Време е за една карнобатска гроздова". В прессъобщение, разпространено от производителите на ракията "СИС - Индустрийс" ООД се казва, че ефектът от клипа бил толкова поразителен за търсенето на продукта, че се взело решение изречението "Време е за една... " да бъде регистрирано като търговска марка. От фирмата подали в патентното ведомство молба за регистрация на "марка за услуга в клас 35 -реклама" под No42474. Две седмици след това в началото на Световното първенство по БНТ започва излъчването на клип на "Каменица", в който се казва също "Време е за една "Каменица". Спотът е изработен и излъчен чрез рекламната агенция на бирената компания "Шампионите" Young & Rubicam.
По същото време започва и излъчването на клип на друга бира - "Загорка", който също е нарочен от "СИС - Индустрийс", че е копирал рекламата на гроздовата ракия. Спотът на бирата е произведен от гръцкия клон на мултинационалната рекламна верига J. Walter Thompson, a е излъчен по БНТ чрез българската агенция "Медиа ком". Изречението, събудило гнева на ракиената компания, е "Време е за нещо специално".
"Съвпадането на рекламите на тези продукти пряко нарушава чл. 33, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията", се казва в съобщение, разпространено от "пресслужбата" на карнобатската фирма. Въпросният текст гласи, че се "забранява използването на фирма, търговска марка или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите или потребителите". Според "СИС Индустрийс" "чрез плагиатстването на рекламното изречение фирмите са се възползвали максимално от действието на един от основните рекламни принципи - "подобното измества подобното". Това енигматично изречение означавало, че чрез рекламирането на стоки от един клас с едни и същи думи по-скъпата кампания напълно измества от рекламното пространство предхождащата я и по този начин се възползва от вложените от конкурента средства.
Водена от тези аргументи карнобатската фирма решава да се обърне към Комисията за защита на конкуренцията с молба да постанови спирането на рекламите на двете фирми (нещо, което тя няма право да извърши) и да им наложи санкции.
"Обвиненията на "СИС Индустрийс" са толкова верни, колкото е вярно и тяхното собствено твърдение, че "Карнобатска гроздова" е най-търсената марка ракия", коментира нападките Калин Йорданов, изпълнителен директор на "Шампионите" - Young & Rubicam. Според него намеците за плагиатство са безпочвени и от техническа гледна точка, тъй като между излъчването на първата реклама на гроздовата ракия и подаването на заявките за излъчване на клиповете на "Каменица" са минали само пет дни. "Освен това всяка една реклама на бира, включително и тази на "Астика" например, съдържа в себе си посланието "Време е за... ", само че не го казва пряко, а го внушава", допълва Калин Йорданов.
"Не може едно такова изречение да бъде монополизирано като търговска марка", казва Красимира Дамянова, един от най-изтъкнатите български патентни специалисти. "Не мисля, че е нарушен и Законът за защита на конкуренцията, защото той предвижда санкции само когато се въвежда в заблуждение потребителя, а в случая едва ли е така", смята тя.
От рекламната агенция на "Загорка" - "Медиа ком", отказаха да коментират случая с аргумента, че официално те не знаят за тези обвинения - никой не им е изпратил каквито и да било документи.
Любопитен щрих в историята около трите реклами е и това, че за излъчването в БНТ рекламната агенция на карнобатската фирма е използвала медиашопа "Рема Пул". Лош късмет преследва фирмата още от началото на годината. Тя беше използвана за повод да се свали "Хъшове" от ефира. Няколко месеца по-късно БНТ отказа да излъчи заявена от "Рема пул" реклама на "Овъргаз".
От лош рекламен късмет напоследък страда и "Каменица". Фирмата, която е и основен спонсор за излъчването на световното по футбол по БНТ, преди седмица беше нарочена от медийния съвет, че нарушава закона за радиото и телевизията. Повод бяха излъчваните по време на повторенията във футболните мачове спонсорски заставки на бирената фирма. "Наблюдателите" на медийния съвет алармирали неговите членове за това, че според тях заставката пречи да се вижда добре какво става на екрана. Действащият закон за радиото и телевизията категорично задължава БНТ да излъчва рекламите по време на спортни състезания само между частите на предаването или естествените паузи. "Рекламите трябва да се появяват така, че да не пречат за нарушаване на целостта на събитието", тълкуваха казуса от НСРТ. От БНТ отговорили, че повторенията са именно предвидените в закона интервали, така че проблем за тях не съществува. Медийният съвет пък решил, че е точно обратното - голът е основното събитие на един мач и едно от средствата на телевизията да пресъздаде това събитие е повторението, така че нарушението било очевидно. Спорът все още продължава и между двете институции продължават да се разменят писма и становища.
Казусът с рекламата на гроздовата ракия очертава ясно една положителна тенденция. Колкото и несериозни да са обвиненията на "СИС - Индустрийз", това е вторият случай след приемането на Закона за защита на конкуренцията, когато неговите текстове оказват влияние върху рекламния пазар. По този начин самата комисия се очертава като едва ли не орган, контролиращ рекламния пазар. Остава тя с поведението си да покаже това хубаво ли е или просто се ражда поредният държавен мастодонт без ясна концепция за собственото си съществуване.
"Стандарт" хвали реформата най-много
"Пари" е най-големият критик на правителствената политика
Как е отразена икономическата реформа на правителството в пресата и по-конкретно във вестниците "24 часа", "Труд", "Стандарт", "Пари" и "Сега" през месеците март, април и май на 1998 г. е темата на анализ на Агенцията за маркетингови и социални проучвания "Маркет тест". Анализ на получените резултати беше представен от политолога Евгений Дайнов на семинара на правителството в Боровец миналата седмица.
Най-много за реформата е било писано през месец март, като вестник "Пари" държи първенството по брой на публикациите - 315 (за месец март), следва "Стандарт" - 233 (м. май). От началото на годината "Пари" и "Труд" губят интерес към икономическата политика на правителството, докато "24 часа" "Стандарт" и "Сега" пишат все повече и повече за нея.
Водещата тема в четирите вестника е темата за газа - тя е номер едно за вестник "Сега" и вестник "Труд". В "24 часа" и "Стандарт" горещият проблем е поставен на второ място, като пред него са темите за данъчните закони и приватизацията на големите предприятия и банки. И за вестник "Пари" най-важната тема е също раздържавяването на големите заводи и финансови институции.
За вестник "Труд" най-важните теми са данъчните закони, валутният борд, МВФ, търговският обмен, чуждите инвестиции, финансите и бюджетът, кредитирането на чужди институции, интеграцията и икономическите закони.
Във вестник "Стандарт" темите се подреждат така - социална реформа, банки, лихви, енергетика, рудодобив, капиталов пазар, данъчни закони, представяне в чужбина, икономическа реформа, валутен борд, МВФ.
В другия всекидневник на ВАЦ, "24 часа", подреждането изглежда така: приватизация на големи предприятия и банки, социална реформа, валутен борд, МВФ, икономическа реформа и закони, структурна реформа, интеграцията в европейските и евроатлантическите структури и "Плама".
Във вестник "Пари" класацията водят темите - капиталов пазар, икономическа реформа, търговски обмен, данъчни закони, банки, лихви, икономически закони, интеграция, кредитиране от чужди институции, финанси и бюджет.
Приоритетните теми на вестник "Сега" са социална реформа, икономическа реформа, чужди инвестиции, данъчни закони, банки, лихви, енергетика, рудодобив, търговски обмен, кредитиране от чужди институции.
В изследването е проучен въпросът за отношението към икономическата реформа, което е по-скоро неутрално, отколкото положително или отрицателно и това съотношение важи и за трите изследвани месеца. Най-голям брой неутрални публикации има в."Пари". Той е публикувал и най-много материали, които критикуват политиката на правителството. Като апологет на Министерския съвет от изследваните всекидневници се очертава в."Стандарт". "Труд" пък е на второ място по "критичност" към реформата.
Доста по-назад в приоритета на вестниците остават теми като инфлацията, съдебната реформа, приватизацията на средни и малки предприятия, туризмът, корупцията, връщането на земята, външният дълг и застрахователният пазар.
Най-положително за реформата пише вестник "Стандарт", следват го "Пари", "Труд", "Сега" и "24 часа". Най-много отрицателни публикации по темата са се появили във вестниците "Пари", "Труд", "Сега", "24 часа" и "Стандарт".
Ключови думи в публикациите на тема икономическата реформа са: Иван Костов, приватизация, данъци, мита, такси, акцизи и газ, закон, нормативна уредба, инвестиции, Александър Божков.
Най-често споменавани фрази в заглавията на публикациите за икономическата реформа.
Накратко
Компютърният производител Compaq () продължава агресивната си ценова политика, обявявайки смъкване на цените на работните си станции, сървъри и мрежови устройства с до 17 процента. Веднага след като IBM обяви, че намалява цените на компютрите си, Compaq смъкна цените на серията ProLiant 1600 с 6 процента. Цените на професионалните работни станции от серия 5100 спадат със 17 процента, а на тези от серия 6000 - с до 11 процента. Освен това Compaq смъкват цените на продуктите си за remote-access с 20 процента, на хъбовете си с 13 процента и на суичовете - с 34 процента.
Компанията IBM () представи Network Mobile Equalizer, предназначен за мобилните потребители, които искат да имат отдалечен достъп до мрежови приложения и бази от данни. Софтуерният пакет клиент - сървър е поредна проява на амбицията на IBM да свързва различни продукти чрез Интернет базирани стандарти. Според говорител на компанията продуктът позволява на потребителите да виждат данните на сървъра и да избират онези съобщения или файлове, които са им необходими. Network Mobile Equalizer поддържа и синхронизация между програми и бази данни, между преносим компютър и сървър. Продуктът ще се появи на пазара на 26 юни с цена 4999 долара за инсталация върху сървър и допълнителни 299 долара за всеки отделен потребител.
Компаниите Sun () и Fujitsu () подписаха споразумение, според което Fujitsu разширява поддръжката си за операционната система Solaris на Sun върху процесори Intel и Sparc. Японската компания ще започне да продава в Япония компютърни системи, ползващи Solaris, в средата на тази година, а в Съединените щати - в средата на следващата. Освен маркетинговата поддръжка Fujitsu ще разработва разширения, служебни програми и диагностични приложения за Solaris.
Компанията Microsoft () купува софтуерната къща Firefly Network (), която е специализирана в програмирането на приложения, управляващи обмена на лична информация между различни потребители. Според говорител на Microsoft покупката ще позволи на компанията да ускори разработването на продукти на Microsoft, които покриват съществуващите изисквания за защитен обмен на данни в Интернет. Продуктите на Firefly - Firefly Passport, Firefly Passport Office и Firefly Catalog Navigator, позволяват на крайните потребители да създават профили с информация, до която да имат достъп определени Интернет-сайтове, които пък имат права да обменят тази информация, когато са оторизирани, и да предлагат при обратна връзка съдържание, което зависи от профилите на потребителя.
Технологичният секретариат на банковата индустрия - организация, в която влизат 125 от най-големите американски банки, обяви, че започва работа по проект за сливането в едно на съществуващите два стандарта за електронен трансфер на финанси между банките и техните клиенти. Според експертите създаването на единен стандарт ще има благотворно влияние в дългосрочен план, но може да доведе до отказ от страна на програмистите да създават нови банкови продукти в краткосрочен план.
Кой финансира малките и средните предприятия (МСП)
Нещо куца в европейските телекомуникации
Американските компании са две стъпки напред
Датата 1 януари 1998 г. бе нещо повече от начало на нова година за европейския телекомуникационен пазар - на този ден влезе официално в сила пълната либерализация на пазара на телекомуникационни услуги на Стария континент. Заедно с раждането на жестока конкуренция на пазара на такива услуги се роди и още по-жестоката конкуренция за това кои големи компании, в още по-голяма степен това е в сила за малките компании, доставчици на телекомуникационно оборудване, ще успеят да стъпят на втория по големина пазар на телекомуникационни услуги в глобален мащаб.
Традиционно чуждите (неевропейски) вносители на телекомуникационно оборудване се изправяха пред планина от политически и протекционистични бариери, които до голяма степен предопределяха неуспеха на тези компании на европейските пазари. Японските производители например, които владеят световния пазар на потребителска електроника, никога не са имали значителни постъпления от присъствието си на европейския пазар на телекомуникационно оборудване. Две японски компании, NEC () и Fujitsu () например, които са в първата десетка на световните производители на оборудване за телекомуникациите, генерират едва по около 1 процент от общите си приходи от европейския пазар. По-голямата компания NEC има приходи от европейските си продажби за 600 милиона долара, докато Fujitsu през миналата година са имали продажби в Европа за едва 150 милиона долара.
Въпреки това японците, както и останалите световни производители, трескаво разширяват европейските си поделения и търговски мрежи, за да грабнат по-голям дял от един пазар, който те очакват, че ще расте изключително бързо след неговата либерализация. Според говорител на NEC дерегулирането на пазара е подобрило общата атмосфера на пазара и го е направило определено доста по-привлекателен за неевропейските производители и доставчици. Същевременно Fujitsu вече обяви, че ще основе своя дъщерна компания в Европа, която ще се нарича Fujitsu Telecom Deutschland GmbH - целта е да се увеличат приходите от продажба на телекомуникационно оборудване и по-специално продажбите в Европа.
Компании като Fujitsu могат да спечелят много, ако успешно се наместят на либерализирания европейски пазар, като същевременно няма какво да губят. Експертите на NEC например твърдят, че новият европейски телекомуникационен пазар е един от най-привлекателните пазари в световен мащаб изобщо (сред всички индустрии), но очакват, че в краткосрочен план от него най-много ще спечелят традиционните доставчици на този пазар. Новопоявяващите се европейски телекомуникационни компании първоначално ще се нуждаят от опита и познаването на пазара на традиционните европейски доставчици на оборудване, но в NEC смятат, че към 2000 г. вече ще могат да са равностойни конкуренти на европейски гиганти като Alcatel, Siemens и Ericsson.
Една от телекомуникационните ниши, където се очаква истински бум, са системите за безжична комуникация и достъп до информация. Ако прогнозите, че този отрасъл ще бъде най-бързорастящият в Европа, се окажат верни то NEC има всички шансове скоро да настигне европейските си конкуренти, тъй като и в момента е най-големият доставчик на такива системи в Европа. Другата ниша, на която могат да стъпят чуждите производители, в частност японските, е пазарът на мобилни телефони от следващо поколение, или стандартът UMTS (Universal Mobile Telecommunications Systems). На този пазар обаче японците ще се изправят пред мощната конкуренция на американските компании. Такава компания например е Lucent Technologies, която е най-големият световен доставчик на телекомуникационно оборудване. Приготвяйки се за нахлуването на европейския пазар, през последните месеци в Lucent Technologies бе проведено мащабно вътрешно преструктуриране. Преди това Lucent Technologies бе разделена на три поделения, които се занимаваха с трите основни пазара, на които работеше компанията. Сегментацията на пазара през последните години накара Lucent Technologies да се разпадне на 11 бизнесподеления, което трябва да даде възможност за по-добро присъствие именно на най-бързоразвиващите се ниши от пазара - безжичните системи, полупроводниците, оптичните мрежи и мрежите за обмен на данни.
Все още е спорен въпросът дали Европа е готова да даде на чужди доставчици и производители по-голям дял от своя телекомуникационен пазар. Япония все още има положително търговско салдо със страните от Европейския съюз, така че позицията на официален Брюксел може да доведе до въвеждането на скрити протекционистични мерки на този пазар. Първата крачка напред към либерализацията на телекомуникационния пазар обаче вече е направена.
Започна поредното лятно настъпление на европейските гейове
В началото на лятото хомосексуалистите във Великобритания, Франция и Италия започнаха да атакуват парламентите с искания за законодателно признаване на правата им, като същевременно отбелязват точки в медиите и рекламния бизнес. Всичко това - въпреки недоволството на католическата църква, което обяснява и относителния успех на гей-настъплението.
В ранните часове на миналия вторник британските хомосексуалисти празнуваха, след като парламентът прие с 336 гласа срещу 129 текст, който отменя наказателната отговорност на "мъже над 16 години, които осъществяват полова връзка помежду си". Всички запознати с британските нрави твърдят, че това е малка революция в страната, в която преди един век Оскар Уайлд беше хвърлен в затвора заради връзка с младеж, а Желязната лейди през 1988 г. въведе закон, с който забраняваше на местните власти да способстват за "разпространяването на хомосексуализма".
Законовата поправка, приета във вторник от британския парламент, мина въпреки доводите на консерваторите, че с нея се "дава възможност за демонстриране на ненормални действия", както и че "ячовешкото тяло не е създадено за хомосексуализъм". Въпреки това лейбъристите наложиха спорния текст, внесен от депутатка - майка на хомосексуалист, тъй като беше част от предизборните обещания на Тони Блеър и беше горещо поддържан от публично призналия хомосексуализма си министър на културата Крис Смит. Британските гейове обаче продължават да са недоволни, защото са спечелили само битката, но не и войната. За разлика от страните - членки на Европейския съюз, на тях им е забранено да служат в армията. Това вероятно се дължи на резервираното, макар и еволюиращо отношение на обществото към тях - 44 на сто от англичаните смятат, че хомосексуализмът е осъдителен, докато преди десет години на това мнение са били 74 на сто от анкетираните.
От другата страна на Ла Манша, въпреки силните емоции около мондиал, хомосексуалистите и лесбийките не се отказаха от провеждането на вече традиционния Gay pride. Шеговито обяснение (в което вероятно има много истина) за дублирането на проявите е, че гейовете не искали да пропуснат възможността да се изявят пред мъжка публика, събрана от цял свят. Освен това с карнавала си те искат да принудят френските власти да признаят "човешките им права". Много по-вероятно е обаче непрекъснатият натиск на невидимото лоби на френските хомосексуалисти, което е с много силни позиции във висшите етажи на обществото и властта, да е причината правителството, макар и не особено охотно, да даде съгласието си в парламента през есента да бъде обсъждано въвеждането на Пакт за гражданска солидарност (ПГС). Според законодателния проект той ще трябва да реши законодателно юридическите проблеми на съжителстващите хетеросексуални двойки, а покрай тях - и на хомосексуалните.
Този въпрос освен всичките си други измерения е част и от висшия политически пилотаж във Франция. На следващия ден след като правителството на лявото мнозинство обяви намеренията си да предложи за обсъждане ПГС, президентът Жак Ширак публично се запита каква е необходимостта да се дава юридически статут на хомосексуалните двойки. Той се обяви против "имитация на законите на брака". "Когато е невъзможно да се даде нов живот (с хомосексуалния брак), защо законодателят да разширява правилата, които в действителност са създадени в интерес на децата", заяви Ширак.
Правителството отговори по достоен начин, който обаче накара хомосексуалната общност да обвини министър-председателя Лионел Жоспен за хомофоб. Правителствената информационна служба не одобри анти-СПИН плакат на държавната здравна служба, който трябваше да съпътства провеждането на Gay pride. Правителствените експерти окачествиха като твърде неясно посланието на снимка на двама мъже, които се целуват над надпис "в живота има не само секс".
Подобни скрупули няма в рекламната си кампания козметичната фирма "Елида-Фаберже", която предлага на английския пазар дезодорантите "Импулс". "Установихме, че темата момче - момиче - букет е остаряла в очите на клиентите ни между 11 и 22 години. Тестовете ни показаха, че те реагират положително на хомосексуалните персонажи и на хумора". Затова клипът, който е направен от агенцията Ogilvy & Mather, представя момиче, което изпуска чантата си между две красиви момчета. Когато русото й помага усмихнато и тя, изглежда, е готова за флирт, кестенявият хубавец хваща ръката на партньора си. Появява се рекламен текст: "мъжете не могат да устоят на импулса си". Настъплението на хомо- и сексуални елементи в рекламата на "Импулс" (предишния клип на дезодорантите представя възбуден от позиращия гол модел студент по живопис) един от рекламните експерти оправдава така: "Те искат да направят продукт, който се възприема добре. В края на краищата нали момичетата на шега казват, че най-хубавите момчета са хомо."
В Италия обаче гейовете преживяха твърде драматично думите, които Джанфранко Фини отправи по време на популярно тв-предаване към един от ръководителите на организация на хомосексуалистите: "Изобщо не разчитайте на мен, ако смятате да предприемете законодателни инициативи, за да изравните правата си с нормалните семейства. Ако ме попитате дали един учител, който е признал, че е хомосексуалист, трябва да преподава, отговорът ми е - не! Знам, че интелигенцията ще ме направи на парчета, но 95 на сто от италианците са на същото мнение, като мен."
Думите на Фини бяха посрещнати на нож от министъра на образованието Луиджи Берлингуер, но получиха одобрението на католическите кръгове в Италия. Което в страната, подслонила Светия престол, е удар не по-лош от една успешна хомо-рекламна кампания.
В часовете по литература се настанява скуката
Обучението по литература въпреки тревожните сигнали, които се отправят от време на време, почти не е предмет на обществен дебат. Затова се стигна до положението, когато никого не изненадват големият процент слаби оценки на кандидатстудентските изпити, потискаща литературна неосведоменост, манипулативната мрежа на литературния пазар, радващ се на търговски удари с елементарни кримки, обявени за световни бестселъри, или със сладникави и шаблонни розови романи.
Възможността литературното обучение да придобие съвременен облик изисква най-напред на критичен анализ да се подложи учебната програма, която определя какво и защо да бъде предмет на преподаване в училищата и как да се изучава. Това не означава тотално отрицание на сега действащата програма. Тя сполучливо е решила въпроса за системата на литературното обучение в различните училищни степени. Колкото обаче се отива към по-горните класове, толкова повече възникват въпроси от различно естество - от дидактика (достъпност, претовареност и др.) до литературно-научната и естетическата характеристика на учебното съдържание. Ще посоча само два - претовареността и доколко програмата е освободена от социалистическо-реалистичната интерпретация на националния литературен процес.
Много литературоведи и педагози са изтъквали, че е невъзможно да се създаде учебна програма по литература, която да осигурява по научни критерии необходимото количество знания на учениците, като същевременно не ги претоварва. Всеки съставител на учебна програма трябва се съобразява с определения брой часове, като същевременно не може да пренебрегне научните изисквания. Подборът за включване в нея обаче често става нито по художествени критерии, нито по литературно-историческата значимост на определен писател или творба. Доскоро например Захари Стоянов, когото даже марксическата история склони да приеме с дейността му до Съединението, отсъстваше от учебната програма единствено поради големия обем на "Записките".
До известна степен изход от споменатите противоречия беше намерен с въвеждането на т.нар. задължително избираема подготовка и свободно избираема подготовка. Въпреки това и учители, и ученици се оплакват от претовареност в горния курс. Причината е в
Същевременно писателите ругаят школския подход при изучаването на произведенията, а бранещите естетическата наслада се възмущават от факта, че литературата е всред задължителните учебни предмети. Последица от претовареността и скуката, които спохождат часовете по литература, е, че учениците трудно могат да участват с мисъл или чувство в учебния процес. Въвеждането на 12-и клас вероятно ще даде възможност да се намали сегашната претовареност, но ще трябва да се търсят и допълнителни възможности, особено по отношение на обзорните уроци, при сегашния литературно-исторически принцип за структуриране на литературната програма.
Ако бъдат анализирани възпитателните и познавателните функции на литературата като учебен предмет, ще трябва да приемем, че учебната програма предполага и определени корекции в начина, по който се представя развитието на националния литературен процес и на ценностите в него. Не може да се отрече, че през последните години
Всъщност класиците реалисти бяха доста избирателно и едностранчиво тълкувани, да не говорим за такива явления като кръга "Мисъл", символизма, експресионизма, т.нар. етичен, психологичен реализъм и др. Мирогледът на тези писатели все не се нравеше във времето, когато човечеството трябваше да върви "към световната комунистическа революция". Те ту бяха обвинявани, че са под влияние на "идеалистическата философия", ту на "християнщината и абстрактния хуманизъм". Сянката на тази концепция, която пренася действието на прословутия член 1 в литературата, все още висне и над учебната програма, и над най-новите учебници и учебни помагала. Това не означава, че талантливите пролетарски поети не трябва да бъдат изучавани, но не "по право", а с оглед на реалните им художествени постижения.
Фактът, че някои литературни историци не могат да се освободят от старите си идеологически наслоения, не предполага, че учебната програма по литература в съвременното българско училище трябва да ги изчаква. Преодолявайки тенденциозните и едностранчивите литературно-исторически постановки, наложили се през годините на социализма, тя ще може да представи българската литература на ХХ век с многообразието й на творчески индивидуалности, художествени стилове, мотиви и идеи.
Медийният съвет е площаден високоговорител
Георги Лозанов, член на Националния съвет за радио и телевизия, пред "Капитал"
Какво е мнението ви за медийния проектозакон на правителството?
- За да отговоря на въпроса ви, трябва да направя две разграничения. Първото е между двата закона. Законът за радиото и телевизията чрез система от права защитава свободата на словото на индивидуално ниво, а Законът за далекосъобщенията чрез възприетите процедура и орган я ограничава на институционално ниво, тоест първият закон къде по-лесно, къде по-трудно извървява своята половина от пътя към свободата, докато вторият не я извървява. А пък те са синхронизирани помежду си. Получава се нещо странно - правно тяло от две половини, които са взети от различни правни тела. Досега подобни феномени съм срещал главно в авангардните практики на изобразителното изкуство. Ако се върнем към проблема, трябва да обобщим, че медиата като цяло няма да се ползва от свободата, с която ще се ползва отделният журналист в нея. Второто важно разграничение, което трябва да се направи, е между текст и воля в законите. Всеки правен текст сам по себе си няма смисъл, той го намира едва в институционалната воля, която успее да "съблазни". Законотворчеството е "еротична зона" между експертното мислене и властта. Проектозаконът на "Свободно слово" например е добър като експертен текст, но така и не успя във флирта с политическата воля. Проектът "Райчевски" пък беше в обратното положение - имаше воля, но текстът беше анахроничен в разбирането си за медиите, миришеше на зрял социализъм. Голямото постижение на проекта, изготвен от екипа на доц. Нели Огнянова, е в ефективния компромис между текст и воля, който той успя да постигне.
Сравнен със сегашния закон относно правомощията на НСРТ... - Положението, общо взето, е същото. НСРТ като че ли е допуснат в "производството на медии", но малко в декоративен план, тъй като в крайна сметка друг ще взема решенията - Държавната комисия по далекосъобщенията. Медийният съвет е голямо антре, красив вестибюл към разрешителната процедура, европейска чакалня, в която можеш да прегледаш шарените материали с програмни намерения, но зъболекарят е зад вратата - с бяла престилка и хубав тен. Хващам се, че пак съм започнал да говоря на тъй наречения езоповски език, макар, разбира се, по съвсем различни причини.
Положението с правомощията на НСРТ в регулацията на медиите е сходно - той, както вече многократно имах случай да отбележа, е във функцията на площаден високоговорител. В моето детство имаше много такива и като отидехме на курорт, първата ни работа беше да счупим с камъни този над квартирата, за да можем да спим, тъй като от шест сутринта пускаха народна музика. Така че в плана на иронията разбирам анархистичния гняв срещу нас, но не и в плана на сериозността. В този план обвиненията, че сме цензори, са симптоматика за политическата тенденциозност просто защото нямаме инструментариум за това.
НСРТ по закон управлява медиите не административно, а публично - чрез реакцията на обществото, която успее да предизвика. Действително съветът разполага с две драстични мерки - да уволнява генералните директори на БНТ и БНР и (по правителствения проект) да започва процедура за спиране на някоя медиа. Това обаче не е всекидневен инструментариум и "оцелелият" Велев на практика показа, че използването му не може да бъде волунтаристичен акт.
Друг въпрос е, че затварянето на НСРТ в света на големите думи освободи място за друг държавен орган по Закона за далекосъобщенията и в някакъв смисъл е парадоксално, че той е критикуван (често основателно) от експерти и журналисти, които със същата страст се борят за ограничаването на функциите на НСРТ.
Какво може да се препоръча на депутатите да се промени сега в двата проекта?
- По-общото, което може да се препоръча, е мнението на НСРТ при лицензирането да не е само пожелателно, а да е равнопоставено с решението на ДКД.
Какво според вас ще се промени след приемането на новия медиен закон?
- Ще започне приватизацията на ефира и най-накрая ще се разбие моделът на БНТ, практически наследен от времето на комунизма, който през последните седем-осем години не се промени особено. Често се сменяха директори, рядко се сменяха журналистически стилове, но това беше козметика, която съхраняваше статуквото. Моите извинения към BBС и CNN, но се надявам приемането на закона да доведе до раздробяване на комуникативния пейзаж, защото при индивидуализирането на комуникацията в информационното общество за развитието на медиите няма нищо по-задържащо от самотни, облъчващи цялото публично пространство, електронни гиганти.
Как си представяте бъдещата частна телевизия?
- Да създаде в медийната структура, а и в медийното въображение алтернатива на административните пирамиди, характерни за държавните телевизии, което по обратен ред да промени и БНТ, да я принуди да стане същинска обществена телевизия. Защото не можеш със закон да кажеш на една държавна телевизия "стани обществена", и да се надяваш като във вълшебна приказка, че това ще се случи. Докато не се появи силна частна телевизия, ще си останем на равнището на подобни заклинателни фрази. Едва тогава, надявам се, ще се освободим и от голямата илюзия, че частната медиа "по условие" е свободна медиа. Нищо подобно. Тъкмо тя е тази, която по предпоставка съществува заради някакъв интерес за разлика от обществената медиа, която съществува заради ценности като свободата. Тоест очаквам да се преобърне координатната система на медийното пространство. Раннокапиталистическата утопична верига "частно - честно - свободно" да се замени с верига от новия информационен ред - "обществено - отговорно - свободно".
Как си представяте кандидатите за бъдещата частна телевизия?
- Много ме е страх, че концесиите и редица други съпътстващи обстоятелства в закона силно икономизират критериите към тези кандидати, че играта ще се води от бизнескласата - от гледна точка на реализация на капитали, на финансова полза за държавата и т.н. Нашата публичност обаче все още не е произведена, за да започне и тя от своя страна да произвежда в икономическия смисъл на думата. Не може, преди да си сглобил една машина за копчета, да искаш да ги продаваш на тези с блейзерите. Би било повече от окуражително, ако кандидатите за частната телевизия са готови на една инвестиция в създаването на демократичната публичност в страната, която със сигурност на някакъв по-късен етап ще им се върне. Иначе нито пред тях, нито пред българските електронни медии има друга перспектива, освен да възпроизвеждат недъзите на българската икономика. Просто ще минем от дългогодишна политическа принуда върху електронните медии към икономическа принуда.
На какви условия трябва да отговаря кандидатът?
- Условията са заложени в Закона за радиото и телевизията и са в някаква степен абстрактни. Чувам, че някои приемат това за недостатък, но аз съм категорично против по-голямо нормиране на ниво закон. Правният език не може да разкаже спецификата на медиата. Не може текстът да опише какво трябва да представлява една телевизия на програмно ниво. Такъв опит сам по себе си вече е репресия. Мисля, че едно от големите достойнства на разглеждания законопроект е относително големи пространства за тълкувателни импровизации, които оставя, защото само в тях може да се яви природата на медиата. Другото е правен деспотизъм - медиите са непослушни деца, които законът трябва да дисциплинира. Аз не харесвам това разпределение на ролите, нещо повече - доколкото се чувствам представител в НСРТ на някаква общност, то тя е именно журналистическата колегия. Бих се радвал, ако и тя ме възприема така.
Наскоро НСРТ намери, че в предаването на БНТ "Панорама" има нарушение на медийния закон... - Не може нито по действащия закон, нито по каквито и да е стандарти предаване, което е спонсорирано, да съдържа в себе си новинарски блок, защото това носи риск от обвързване на информационния поток, на "картината на света" с икономически интерес, без значение дали и доколко в момента това се случва с "Панорама". Днес нашето общество заради историческата си памет има изработен рефлекс срещу политически натиск, но както вече стана дума, в съвременните медии, далеч не само у нас, той е засенчен от икономическия натиск, а често са и в "празничен комплект", както пише в една весела книга. Още повече че вън от закона в "Панорама" често доминират PR-стратегиите над чисто журналистическите.
Интервюто взе Алексей Лазаров.
Дойде времето на топлинните удари
Топлинният удар, който е по-често срещан при децата под петгодишна възраст и при възрастните, които поглъщат малко течности, винаги е спешен медицински случай. Признаците на топлинния удар са високата телесна температура, която понякога достига до 39.5 - 40 градуса С, както и опасните конвулсии, причинени от нея. Затова трябва незабавно да бъдат взети мерки за свалянето на температурата в очакване на лекар. Проверените действия, които се препоръчват в такива случаи, са детето да бъде изкъпано в съд с вода с температура около 37.5 градуса в продължение на десет минути, или ако това е невъзможно, да бъде увито в мокра хавлия. Трябва да му се дава да пие вода със захар през 2-3 часа.
Как Костов прекъсна събрание на Кредитна банка
Няколко дни преди да обяви в сп. "Сега", че няма никакви проблеми с това правителство, шефът на Мултигруп Илия Павлов спешно прекъсна общото събрание на Кредитна банка заради... самия премиер. Действието се разви в понеделник - притеснен гард внесе в заседателната зала на "Мулти"-резиденцията в Бистрица мобилен телефон, за да може шефът на мултаците да проведе важния телефонен разговор с Костов. Водещият на събранието - бившият управител на БНБ, а сега прокурист в Кредитна Любомир Филипов, съобразително обяви 5 минути почивка. При подновяването на обсъжданията шефът на корпорацията закачливо се извини за прекъсването, обяснявайки, че от един час "част от нашата делегация в "Залцбург" се опитва да се свърже по телефона". "По-точно нашият премиер искаше да разговаря с мен", продължи да споделя за общуването с "бившия си враг" от газовата война. Изказването беше прието с доволен кикот в залата. Същия ден стана ясно, че Мултигруп наистина има представител в Залцбург в лицето на новоизбрания заместник на групировката Стоян Денчев. Оказа се обаче, че точно в понеделник премиерът бил все още в София, тъй като е трябвало да се срещне с президента на Узбекистан... Пилешки дробчета с чушки по японски
Специфичният начин на приготовление със соев сос, вино и захар премахва неприятния за някои мирис на пилешките дробчета и ги превръща в изключителен деликатес.
Време за приготвяне: около 20 минути.
Предварителна подготовка.
Пускам дробчетата в кипяща вода за 2-3 мин, докато побелеят. После ги отцеждам. Нарязвам чушките на тънки ивички с дължина 4-5 см. Готвене.
Загрявам олиото на средно силен огън в тиган и запържвам чушките 2 мин, като разбърквам с дървена лопатка. С решетеста лъжица изваждам ивичките в чиния. В същата мазнина запържвам дробчетата 7 мин. Добавям соевия сос, виното и захарта и разбърквам още 5 мин. Връщам чушките в тигана и разбърквам още 1 мин. Сервирам ястието горещо с ориз.
Боянският елит си откри нов клуб
Осман Октай бе почетен гост на откриването на новия тризвезден хотел и ресторант "Аргус" в Бояна. Депутатът от ОНС живее в близост до новия комплекс и изрази задоволство, че ще има къде да си води гостите. Президентът на "Локомотив" Николай Гигов също зачете изисканото тържество, но в типично негов стил изчака всички гости да се съберат, за да влезе последен. Този път той беше дошъл с жена си.
Единственият по рода си комплекс се намира на известния "Панорамен път" в Бояна, където живее част от политическия и бизнеселит. Сред гостите можеха да се видят и шефове от местната община и митничари. Пред новия бял дом гостите бяха паркирали лъскави мерцедеси и беемвета. ВИП-гостите се разположиха в големия салон на първия етаж, който впечатляваше със смелите си архитектурни решения. Една част от гостите предпочетоха да се настанят в градинката, където похапнаха от богато наредените маси. Според познавачи на живота в този район очаква се новото заведение да се превърне в място за срещи на икономическия и бизнеселит. Още на следващия ден са били забелязани висши представители на съдебната власт да обядват. В същия район голяма ограда скрива къщата на Красимир Стойчев, наблизо е и апартаментът на Христо Бонев.
"Ауди" прави сериен болид
През есента на 1995 г. на автосалоните във Франкфурт и Токио "Ауди" изненада почитатели и специалисти с два авангардни прототипа - суперспортно купе и елегантен роуд-стар (спортен кабриолет) на базата на еднакво шаси. Точно след три години - през октомври, е насрочен серийният старт на новите модели с краткото обозначение ТТ. Най-интересното е, че противно на традициите в автомобилостроенето, прототип и сериен модел почти няма да се различават. Така за първи път "Ауди" поема риска да предложи на пазара технически решения и дизайн, излезли направо от лабораториите и изпитателните стендове на конструкторите. Смелост, която изисква най-вече много пари, много нови инвестиции.
"Ауди ТТ" може да се нарече безкомпромисен спортен автомобил. Въпреки скромната дължина, малко над четири метра, каросерията от пръв поглед подсказва за какво става дума елегантна и същевременно агресивна, с редица детайли, заимствани от спортните болиди. Вътрешността на купето, арматурното табло и лостът за скоростите, малко спартанското оборудване създават чувството на шофьора, че управлява кола от екипа на рали-шампионата. Предлаганите двигатели в пълна степен допринасят за това усещане, най-вече топмоделът с два турбокомпресора, които "вадят" от скромния обем на мотора - 1800 кубически сантиметра, феноменалната мощност от 225 конски сили. Те направо катапултират малкото ТТ до сто километра за смешни 6.4 секунди, а максималната скорост е специално ограничена от електронен чип до 243 километра в час. Шестстепенната скоростна кутия и съвсем новата хидравлична система с електронен контрол за перманентното задвижване на четирите колела пренасят този прилив на енергия на шосето. За озаптяването й пък се грижи спирачна система, копирана директно от автомобилния спорт. Дори и "цивилният" базов модел блести с изключителни качества - мощност 180 коня, ускорение от 0 до 100 километра в час за 7.4 секунди и максимална скорост 225 километра.
За да спести производствени разходи, ръководството на концерна е взело решение новото ТТ изцяло да се произвежда във фабриките в унгарския град Дьор. Преките конкуренти на спортния болид са "БМВ Z3" и "Мерцедес SLK" - най-вече по цена, която в зависимост от изпълнението ще се движи между 52 и 62 000 германски марки. По качества обаче истинският съперник е най-спортният автомобил в света - "Порше Бокстер". Което означава, че се очертава много интересен двубой в края на ХХ век.
Диалектика
Лидерът на БСП ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ обяви от провинцията новия лозунг на социалистите за местните избори през следващата година: "Да довършим започнатото". Видни червени експерти дълго спориха какво точно са се наканили да довършат обитателите на "Позитано" 20.
Съдбоносният мач между България и Испания доведе във Франция не само крал Хуан Карлос и неговата съпруга, но и видни български дипломати. Посланикът ни в Париж Стефан Тафров беше заобиколен от КОСТАДИН ДИМИТРОВ, зам.-министър на външните работи, и ЮРИ ЩЕРК, отговарящ за НАТО и въпросите на сигурността в същото ведомство. Официално двамата са на консултации във френската столица по въпросите на сигурността, но странното в случая е, че посолството на галите у нас не беше чувало за подобни инициативи в Париж.
Преди да замине за Залцбург и без да знае как ще завърши мачът с Испания, ИВАН КОСТОВ обсъдил с вицепремиера Евгений Бакърджиев как да бъдат посрещнати нашите национали. "Да бъде по-скромно", казал Костов на футболния фен Бакърджиев.
Певицата КАЛИ се скри както българските футболисти след тоталния провал на системата 4:4:2, която тя възпя в песента си System forever. Чернокосата изпълнителка вече пее в механата "Попското", след като доскоро радваше почитателите си в БИАД.
Страната е останала под управлението на Евгений Бакърджиев и той не е направил още преврат, възкликна вицепремиерът АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ при завръщането си от Залцбург, когато разбра, че журналистите, които бяха дошли да го посрещнат, остават на летището, за да видят и вицепремиера Методиев, който също се прибираше от странство. Божков заяви, че България вече е страна на сбъднатото чудо и вече не е новина на европейските икономически срещи.
Подарък видеокасета "Исус", широко рекламирана във вестниците на ВАЦ и частните радиа, получиха 3000 известни личности в страната. Сред получателите беше и президентът ПЕТЪР СТОЯНОВ. В нея бразилската футболна звезда Жоржино обяснява на прост футболен език, че Господ е това, което стои между топката и мрежата.
ВИЦ НА СЕДМИЦАТА.
Когато Жан Виденов предавал кабинета на новия премиер Иван Костов, му оставил три запечатани плика и казал: "Колега, когато имаш проблеми с управлението, отваряй по един плик, написал съм ти някои съвети, които са ми помогнали. " След 6 месеца управление общественото доверие към Костов започнало да спада, появили се недоволни от бавните реформи и премиерът се сетил за трите плика. Отворил първия. В него пишело: "Обвини бившето правителство, че е заложило капани в управлението на страната. " Костов направил това, обвинил соцправителството на Виденов и рейтингът му отново скочил нагоре. Минали още 6 месеца и отново се появила криза. Премиерът пак се сетил за съветите на предшественика си и отворил втория плик. Там било написано: "Обвини медиите, че неправилно тълкуват действията на правителството. " Костов направил изявление, че журналистите не разбират действията на министрите му, и отново се измъкнал от кризата. След още 6 месеца обаче отново се появили трудности пред управлението и премиерът отворил третия плик. В него Виденов бил написал: "Подготви три плика."
Нощен чартър прибра националите от Париж
Трифон Иванов и Красимир Балъков поеха съответно за Виена и Лисабон
С нощен чартърен полет на "Балкан" българските национали се прибраха в София, след като приключиха участието си на световното първенство по футбол в Париж на неофициалното 29-о място от 32 отбора. Самолетът им кацна точно в 5 ч събота сутринта на правителственото летище, където посрещачи бяха само служебно ангажирани лица, журналисти, фотографи, дузина съпруги и роднини на футболистите. Фен No1 на Левски Джими май бе единственият в залата представител на хората от трибуните. Със съдрани къси панталони, мърлява тениска и небрежна прическа той бе най-усмихнатият човек на мястото на събитието.
Свикнали с изненадите, които често им поднасят организаторите на такива мероприятия, журналистите започнаха да се трупат пред железните порти на ВИП на аерогарата още в 2.30 през нощта. Точно в 4 пристигнаха двете аудита на Христо Стоичков и Любослав Пенев, следвани от няколко джипа и други по-обикновени возила, карани от близки на играчите. Охраната първо пусна тях, а после след щателна проверка на легитимацията даде достъп и на представителите на медиите. Не на майтап униформените оглеждаха колите и питаха за кори с развалени яйца или други подръчни материали, които евентуално могат да бъдат използвани за орезиляване на пейзажа.
Преди два дни агенция Ройтерс предаде: "Този път няма да има цветя за Бонев. " И естествено позна. Единствените китки в салона за посрещачи бяха служебно донесените от помощния персонал на БФС тридесетина букета от ярко червени рози и карамфили, които така си останаха нераздадени.
Срещнете националите скромно, поръча премиерът Иван Костов на вицепремиера Евгений Бакърджиев, преди да замине за Залцбург. Заръката беше стриктно изпълнена - всички политически лица, които обикновено не пропускат да се появят в компанията на футболните ни звезди в подходящи моменти, сега останаха да спят дълбоко в домашните си покои.
Точно в 5.05 ч вратите на спрелия "Боинг" се отвориха и на стълбичката се показа вицепрезидентът на БФС Михаил Касабов, следван от изпълнителния директор Иван Вуцов, Христо Бонев и останалите от екипа на отбора. Втората стълба в задната част на самолета бе предпочетена от футболистите и придружаващите ги техни половинки.
Пръв в салона с бързи стъпки нахълта Ивайло Йорданов и се отправи направо към изхода. Същото, но с намръщени физиономии направиха Емо Костадинов, Стоичков, облечен изцяло в черно, и Любо Пенев, следвани от съпругите си. Боби Михайлов вървеше редом с приятелката си Мария Петрова. Измъчени, епизодични ръкопляскания съпроводиха преминаващите като буреносни облаци български национали. Обстановката разведриха младите титуляри и резервите в отбора. Те се движеха на почетно разстояние от "старите" почти в пакет, като се оглеждаха и спираха при близките си за сърдечна целувка. бе 21-годишният играч на "Славия" Георги Бачев, който единствен бе посрещнат и от майка си.
Сърдит на целия свят, Стоичков отказа всякакви интервюта. Единствената реплика, адресирана до журналистите в състояние на бърз ход, бе: "Какво искате да ви кажа? " Затова пък вратарят Здравков призна, че скандали в отбора е имало, но до бой не се стигнало, а само до размяна на остри реплики. "Имаше и сълзи в съблекалнята. Всички сме еднакво виновни за нещастието, което причинихме на българския народ, допълни той. Играхме без настроение, почти насила. Колектив нямаше. Нямаше ред и дисциплина."
От групата липсваха само Трифон Иванов и Красимир Балъков, които отпътуваха съответно за Виена и Лисабон.
Точно когато футболистите собственоръчно разтоварваха огромното си количество багаж от чанти, кашони и малки контейнери, в 5.30 се появи президентът на БФС Иван Славков, придружен от двама свои спътници. Първата прегръдка беше за Стоичков, който сам си я поиска, като потупа Батето по рамото, за да се обърне към него. Следващата бе за Любо Пенев. Последва ръкостискане с Вуцов. Бонев беше далеч. "До края на седмицата ще има изпълком и на пресконференцията ще дам изявления", обеща Славков на журналистите, като попиваше с кърпичка сълзящите си очи.
Автобусът, дошъл да извози националите до Бояна, си тръгна празен в 5.45 ч. Участниците в Мондиал '98 един по един тихо и кротко потеглиха с автомобилите си към своите домове. Стоичков в сребърното, а Пенев в жълтото ауди заедно със съпругите си напуснаха последни осветената вече от изгрева на слънцето аерогара. На железния портал, гушнал шубичка в ръце и малко знаменце в бяло-зелено-червено им махаше самотен запалянко.
Бонев - хроника на една предопределена оставка
Серия от грешки и реверанси на треньора провалиха четвъртите в света
Треньорът на националния отбор по футбол Христо Бонев подаде оставка веднага след загубата с 1:6 от Испания в последния мач от предварителната група D на световното първенство във Франция. "Аз съм човек с морал и затова поемам върху себе си вината за представянето на отбора на това първенство. Моят морал не ми позволява да продължа да водя този отбор", заяви Бонев веднага след срещата на стадион "Феликс Боларт" в Ланс.
На пръв поглед изглежда, че основната причина за оставката е слабото представяне на отбора, който от четвърти в света през 1994 г. сега е четвърти в групата. Големият проблем обаче е друг - Бонев се провали много преди този мач. Загубата от Испания само го довърши.
Жъналият успехи като треньор в Гърция и Кипър пловдивчанин изгуби много битки още преди да започне световното първенство. Неудачното представяне във Франция бе предопределено от собствените му грешки и изказването за поемане на вината изглежда колкото логично, толкова и реалистично. Най-голямата вина на Бонев бе, че изневери на принципите си, с които непрекъснато така парадираше. Зума направи прекалено много компромиси за двете години, през които води четвъртите в света. Днес той твърди, че не съжалява за отстъпленията си, тъй като били единствено и в интерес на отбора. По-внимателен анализ обаче показва, че повечето от тях навредиха непоправимо на атмосферата в състава, която се пренесе в известна степен и върху играта на отбора.
Бонев бе човекът, който позволи междуличностните отношения в тима да вземат връх. "Във всички състави има различия между играчите, но само при нас това си личи на терена", заяви вратарят Здравко Здравков през миналата седмица.
Войната между Трифон Иванов и Христо Стоичков достигна своя апогей точно по време на първенството във Франция. Двамата се докараха до положение да не могат да се гледат, за нещо като диалог пък е абсурдно да се мисли. Нападател и защитник влязоха в конфликт за парчето плат, наречено капитанска лента, но това не е единствената причина, свидетелстват играчи от отбора. Неприязънта помежду им е с много по-голям и дълбок корен. Преди години двамата се изживяваха като много големи приятели, случвало се е да делят една стая.
Никой не иска да признае повода за тази взаимна нетърпимост, която се появи още преди скандала за капитанската лента. Може би проблемът им датира още от времето, когато Христо Стоичков бойкотираше националния отбор заради смяната на Димитър Пенев и изхвърлянето на Любо Пенев, а Трифон Иванов остана в отбора. Тогава започна и разколът между Стоичков и другите две звезди - Балъков и Костадинов, които все още не могат да му простят излиянията по техен адрес. Когато Емо и Краси играеха срещу състава на Кипър и успяха да го победят трудно като гост, Стоичков бе извън отбора. Когато обаче договорът с "Пума" го изправи пред дилемата да загуби голяма част от предвидените суми заради неучастието си в националния тим, той изведнъж реши да се върне. Това не бе реверанс към държавния тим, а чиста проба личен интерес. Компромиса тогава направи Христо Бонев. И сега си пати за това, че явно предпочете да има един класен нападател в повече, отколкото ведра обстановка в състава. В замисъла му имаше смисъл до момента, в който нажежената обстановка от хотела се пренесе на терена и тогава връщането на голмайстора от САЩ '94 вече придоби негативен характер. Преди четири години отношенията между футболистите ни също не бяха от най-добрите, но тогава омаята от победите ги заглаждаше и неутрализираше отрицателните заряди. Сега успехите вече ги няма и утайката изплува на повърхността.
Бонев се опита да разведри обстановката по време на престоя във Франция, но това се оказа невъзможно. Проблемите между Трифон и Ицо вече бяха взели ненормални размери. Двамата се дебнеха кой ще стъпи накриво, за да набере другият преднина. Стоичков пръв направи грешка, като си позволи най-безцеремонно да изчезне от лагера на националите заедно с Любо Пенев точно в деня на разбора на играта на испанците срещу Нигерия. Сутринта Стоичков отива пръв на закуска, където освен него няма никой друг. Половин час по-късно с кола на охраната заедно с Пенев заминават за Париж. Бонев и целият спортно-технически щаб бяха бесни. Наставникът обеща сурови наказания. Трифон потриваше доволен ръце. Бегълците се появиха в хотела около 14.30 ч във видимо добро настроение. Пенев в типично негов стил дори обясни, че до този момент са спали в стаите си и никой от ръководството не ги е събудил. Последва поредният компромис - Бонев реши двамата да не бъдат вадени от състава, а само сериозно глобени.
Именно серията жестове на Бонев към Стоичков създаде обстановката на нетърпимост между играчите и породи недоверието към него. Иванов още не може да преглътне, че треньорът се съгласи да върне Ицо в отбора само след букет цветя и извинение за серията словесни престрелки по вестници и радиостанции между двамата. Колкото и да е бил искрен в разкаянията си Стоичков тогава, Бонев не трябваше да отстъпва. Той все още е убеден, че е трябвало да го направи в името на отбора, но вероятно вече си дава ясна сметка колко вреда е нанесъл на атмосферата в тима с този си ход. Най-малкото защото Стоичков е роден лидер, а в негово отсъствие други хора се бяха вживели в тази роля.
От този момент нататък отношението на футболистите към треньора като че ли охладня. Негативното настроение се засили, след като Бонев остави Трифон Иванов и Емо Костадинов извън състава за контролата с Мароко. Излезе, че Зума се отказва от хората, които твърдо стояха зад него още от началото на световните квалификации. И в основата бяха принципите му, които той понякога спазваше, но и много често нарушаваше. Върхът бе в навечерието на злополучния мач с Испания, когато Бонев направи поредния си реверанс към Стоичков и Пенев, като не ги извади от отбора заради самоотлъчката. Този негов ход тотално разби авторитета му на принципен човек. Стана ясно, че същите тези принципи се спазват половинчато и в зависимост от ситуацията.
В базата на националния отбор в хотел "Меркюр" край Париж футболистите се бяха разделили на няколко лагера. В единия бяха "изменниците на бойкота" Трифон Иванов и Емил Костадинов, в другия Христо Стоичков се беше самоизолирал, като най-близък негов приятел остана Любо Пенев. Красимир Балъков, който се слави със своя професионализъм, страдаше от непоносимата обстановка в отбора. По принцип и той е в лагера анти-Стоичков, но не се обвързва и с Трифон и Емо. Младите в отбора стояха настрана в очакване атовете да спрат да се подритват. Това така и не стана до края на участието ни в световното първенство.
Бонев напусна националния отбор с тотално разрушен авторитет на футболен специалист пред играчите - и стари, и млади. Треньорът изпусна нещата от контрол и загуби доверието на състезателите, което очевадно пролича на терена. Великият експериментатор не започна нито един мач с един и същ състав нито по време на контролите преди първенството, нито в трите срещи във Франция. Той не знаеше какво да иска от тях и как да ги подреди. Схемите му все не се получаваха, предимно защото не бе избрал подходящите изпълнители. Създаде се впечатлението, че отборът върви на автопилот. Младите футболисти трудно се налагаха, експериментите не минаваха. Отборът бе изключително неподготвен още с пристигането си в Кудре и оправянето на нещата на място се оказа невъзможно. От една страна, футболистите бяха физически слаби, от друга - тактически безпомощни. Българите не предложиха нищо ново на противниците си и се превърнаха в тяхна лесна плячка. На всичкото отгоре се повтори познатият сценарий от времето на Пенев, когато се говореше, че Стоичков му реди състава. Този път Бонев бе заложник на много повече футболисти. Старите му подвикваха от терена кога и какви смени да прави, младите гледаха от пейката как се определя кой да играе.
Самият Бонев не можа да вземе няколко много важни решения за играта на отбора именно защото вече бе стигнал прекалено далече в правеното на компромиси. По чисто сантиментални причини той не можа да се раздели с Трифон Иванов, който бе най-слабият футболист в българския състав на първенството. По-неподвижен отвсякога, той бе основна причина за хаоса в защитата. Хората около него трябваше да покриват и неговата зона и това определено затрудняваше играта. След излизането на Стоичков в края на първото полувреме на мача срещу Испания Иванов реши, че той трябва да блесне, и тръгна да вкарва голове, като окончателно оголи защитата, което бе и причината да ни вкарат няколко гола, които можеше и да не получим.
Колкото и да не е любимец на хората Любо Пенев, се оказа, че отборът не може без него. Най-малкото защото помага на полузащитата, увлича няколко противникови бранители около себе си и винаги е потенциална опасност за вратата на съперниците. Лошото е, че все по-рядко вкарва голове дори и от чисти позиции и оттам тръгва натискът върху треньора. Никой не разбра като какъв точно да играе Мариан Христов според Бонев, който, от една страна, се опитваше да се съобразява с натиска на медии и специалисти, а от друга - да признае, че не може да му намери място.
Върхът на тактическата немощ на нашия отбор бе представянето ни срещу Испания. Бонев опита странна схема, при която Радостин Кишишев играеше ляв бек на мястото на Ивайло Петков, а Анатоли Нанков зае мястото в дясната зона на защитата. И двамата бяха толкова неориентирани, че отзад настана пълен хаос. И младият Георги Бачев не можа да участва пълноценно в играта на отбора. Бързите два гола на испанците дойдоха като логична развръзка на хаоса в българския състав. Бонев направи необходимите смени още преди почивката, но бе твърде късно. Той загуби цели 30 минути и продължи мача с пасив от два гола. Изваждането на Стоичков, който бе най-опасният ни нападател на световното първенство, а впоследствие и на Красимир Балъков предопредели разгрома. Поредното тактическо упражнение така и не успя.
За част от головете вина имаше "железният" защитник Трифон Иванов, а за друга - Бачев. Халфът на "Славия" обаче бе принуден да играе ляв защитник, какъвто не е бил никога досега, и съвсем нормално неопитността му на този пост покри опит за изкуствена засада. Най-много пострада вратарят Здравко Здравков, който бе един от най-добрите във Франция. "Ако можех, и него щях да извадя", сподели наставникът.
Отделно от всичко Бонев успя да затормози психически по-младите футболисти. Страхът, който бе обладал българския отбор в първото полувреме срещу Нигерия, се дължал именно на разбора преди мача. Футболистите се оплакваха, че през цялото време Бонев е описвал какви великани са "суперорлите" и колко непълноценни са българските играчи. Което всъщност панирало нашите национали. Особено много това личеше на Ивайло Петков, който след отлични мачове в квалификациите игра ненормално уплашен в първите две срещи с Парагвай и Нигерия.
"Следващият треньор трябва да е по-твърд в провеждането на своята линия", каза Бонев след обявяването на оставката си. "Да е по-компетентен", пък препоръча Емил Костадинов непосредствено след мача. Двете мнения напълно описват какъв Бонев не бе - за съжаление.
Накратко
Лондонският вестник "Гардиън" оприличи българските национали на въжеиграчи, които през цялото време на играта си губели баланса. "След като едва не ни уби от скука в първите мачове, така наречената група на смъртта накрая ни натръшка от смях. Жалкият фарс накрая предизвика усмивка у всички освен у испанците, които се бориха храбро и заслужаваха осминафинал", допълва вестникът.
Парижкият "Монд" пък нарече България ужасяващо слаба, срещу която испанците вкараха цели 6 гола, но въпреки това си заминават за дома. "Мачът имаше сюрреалистичен оттенък. Срещу една на моменти гротескна от слабост и бездушие България, олицетворена от отишлия на полувремето под душа Стоичков, Кико отбеляза шестия гол, един абсолютен рекорд по резултатност на това световно. Въпреки това никой не пожела да го поздрави. От 10 минути испанците вече знаеха своята жестока съдба. Поне публиката на стадионите спечели своя задочен двубой по трибуните. Без затруднение. Защото от другата страна на стадиона няколко клюмнали български знамена символизираха липсата на вяра към отбора на Христо Бонев", е коментарът на френския вестник.
В Мадрид "Ас" обяви България за свършен отбор. "България отпадна съвсем закономерно. В отбора преобладаваха играчи, неспособни да се състезават на подобно футболно равнище. Никой от присъстващите на терена не подсказа с нещо, че преди време същият този отбор е бил четвърти на мондиала в САЩ. Стоичков бе един труп на терена. Балъков също е пред края на своята футболна кариера", предричат испанците.
"Ел Корео Галего" е категоричен, че България бе разбита команда. "Никакъв колективен дух въпреки наличието на девет силни футболисти. Останалите двама бяха Стоичков и Балъков. Пенев внесе живот в отбора с влизането си, но провали най-чистия шанс на българите. Костадинов сякаш демонстративно не играеше, докато на терена бе Стоичков и чак след излизането му започна да търси топката", прозряха и в друг испански всекидневник.
Италианският "Гадзета дело спорт" оплака незавидната съдба на модерния ляв. "Барселона и Испания поставиха края на Стоичков с литургия, която в никакъв случай не е според ранга му. Големият Стоичков мечтаеше да помете Испания, така както Испания го извади от големия футбол. Понякога обаче сметките не излизат. Така Стоичков остана в съблекалнята, без да може да вкуси от отмъщението", проявяват съчувствие от Апенините.
След Марсилия и белгийският крайморски град Остенде понесе последиците от вандалщината на английските фенове. Над 5000 островитяни се прехвърлили от Дувър в най-голямото белгийско пристанище с ферибот, откъдето минавал пътят им за Ланс. Преди да стигнат града, където отборът им срещна Колумбия, почерпилите се с бира и уиски англичани разбили витрините на магазините, преобърнали няколко коли и атакували с бутилки и камъни прозорците на местните жители.
Аржентина и Германия са новите фаворити за титлата
Нови фаворити за спечелването на световната титла имат двата най-силни футболни континента - Южна Америка и Европа. Аржентина срещу Германия е прогнозираният финал, ако двата отбора продължат силното си представяне от предварителните групи на първенството във Франция.
Аржентина е определено най-силният южноамерикански отбор на шампионата. Той показва по-балансирана и стабилна игра от световния шампион Бразилия, ако се съди по играните досега мачове. Гаучусите показват, че са се отърсили от спомена за Диего Марадона, без когото доскоро не можеха да вържат никаква игра. Във Франция треньорът Даниел Пасарела представя балансиран отбор, който без проблеми победи и трите си съперника в групата. Най-впечатляваща бе победата над Ямайка с 5:0, не толкова заради резултата, колкото заради стилната игра. Аржентинците създават малко, но стопроцентови положения, които нападателите не пропускат да реализират. В предни линии са забити двама много класни нападатели - Габриел Батистута и Ариел Ортега. Те могат да вкарват от всяко положение и дават сериозна заявка за голмайсторския приз на първенството. В същото време защитата играе безпогрешно и затова в първата фаза отборът единствен няма допуснат гол. Най-силният елемент на аржентинците е тяхната ефективност и практичност в играта. На осминафиналите те ще играят с Англия. Двата отбора се срещат за втори път след войната за Фолклендските острови, но англичаните нямат добри спомени от предишния път, а и играят колебливо. Те допуснаха загуба от Румъния и решиха класирането си за втората фаза едва в последния мач с Колумбия. Тимът на Глен Ходъл създава трудно положения, още по-трудно е да се намери кой да ги вкара. Треньорът не рискува в първите два мача да пусне младата надежда Майкъл Оуен титуляр въпреки силния натиск от пресата и феновете. Голмайсторът на "Ливърпул" загатна за големите си възможности срещу Румъния, когато вкара гол и удари греда за двайсетината минути, през които игра. Англичаните обаче са далеч от формата, която показаха на европейското първенство преди две години. Личи си и липсата на Пол Гаскойн, който бе един от малцината халфове с нестандартно мислене в средата на терена.
Германия, изглежда, ще бъде фаворитът на Европа за стигане до финала. Европейският шампион изигра колеблив мач срещу Югославия и зае първото място в групата благодарение на по-добрата си голова разлика. Именно мачът със сърбите обаче бе показателен, че световноизвестната германска машина пак може да работи перфектно. Възпитаниците на Берти Фогтс губеха с 0:2, но не позволиха да претърпят поражение и се измъкнаха с равен резултат. Всеки един от следващите им противници ще трябва да реши един основен проблем - как да не позволят на германците да влязат в ритъм. Защото стане ли това - няма спасение. Те вкарват противника в половината му и започват да мачкат, докато стигнат до желания резултат. В защитата вече блесна новата звезда Йенс Йеремис, който е един от най-добрите играчи досега на световното първенство. Ветеранът Лотар Матеус седя два мача на пейката, но срещу Югославия доказа, че може да помогне, когато е необходимо. Юрген Клинсман пък не е изхабен като нападател и въпреки слабия сезон в "Тотнъм" продължава да бележи голове.
Домакинът на световното първенство Франция се опитва да се намести сред големите фаворити. Французите постигнаха забележителни резултати в предварителната група - 3:0 срещу ЮАР, 4:0 срещу Саудитска Арабия и 2:1 срещу Дания. Отборът играе подчертано нападателно, а подкрепата на публиката окриля полузащитниците да създават положения. Още на 1/8-финалите обаче домакините ще имат тежка задача - Парагвай. От горчивия опит на българския и испанския отбор се знае, че най-големият проблем е да се вкара гол на южноамериканците. Те имат здрава защита и блестящ вратар - Чилаверт. Плюс това винаги съществува опасността да бъдат подценени като противник. "Правете каквито си искате прогнози, но ако ви интересува кой отбор ще поднесе най-голямата изненада - това е Парагвай", каза бразилецът Роберто Карлош. Испания и България вече знаят това.
Останалите силни европейски отбори едва ли ще могат да прекрачат четвъртфиналите. Италия сигурно ще има сериозни проблеми още на осминафинала срещу Норвегия, а ако все пак победи, се натъква на Франция. Световните вицешампиони бяха неубедителни в първата фаза, където едва не загубиха от Чили, а после биха трудно Австрия. Холандия пък направи два равни мача в групата, като най-изненадващо бе равенството с Мексико.
Другият южноамерикански фаворит, Бразилия, също не демонстрира играта от 1994 г. В първия си мач шампионът трудно победи абсолютния аутсайдер в групата Шотландия, а в последния позволи да бъде победен от Норвегия. Бразилците играят на приливи и отливи, понякога по необясними причини отстъпват инициативата на съперника. Програмата на отбора оттук нататък обаче му осигурява почти безпроблемно класиране поне на полуфинал, където негов съперник може би ще бъде Аржентина. Основният проблем на кариоките, изглежда, е липсата на достатъчно равностойни плеймейкъри. Въпреки истинското съзвездие от феноменални играчи Дунга е единственият, който може да се нагърби с ролята на плеймейкър, но и на него годините определено му тежат. Докато в отбора на Аржентина например с организаторските функции безпроблемно се справят и Верон, и Диего Симеоне, и Ортега.
Отпадането на Испания е единствената по-сериозна изненада до този момент, тъй като отборът на Хавиер Клементе бе слаган сред фаворитите. В "групата на смъртта" обаче всичко бе възможно. Европа успя да класира 10 отбора за 1/8-финалите, Южна Америка - 4 от 5 възможни. КОНКАКАФ и Африка се отчетоха с по един състав.
Следващият треньор трябва да е по-безкомпромисен
Христо Бонев, селекционер на националния отбор по футбол в оставка, пред в. "Капитал"
Като направите равносметка за свършеното като национален треньор, какво виждате зад себе си?
- Първо, равносметката се свежда само до класирането на отбора за световното първенство, което в тази тежка група с Израел и Русия определено беше успех за тези момчета. Оттам нататък вече всичко е отрицателно, тъй като и самите резултати във Франция показват незавидното състояние на отбора. Веднага искам да кажа, че в никакъв случай не трябва да се винят момчетата. Аз поемам вината върху себе си, аз съм приел футболистите такива, каквито са, и каквото е станало - лежи на моя гръб. Какво оставям зад себе си? Надявам се тези млади момчета, които бяха с нас във Франция да са придобили някакъв опит и, играли-неиграли, да са видели и положителните, и отрицателните неща в един национален отбор. Да пресеят и оставят само доброто за себе си, тъй като в тях е бъдещето.
Защо се получи този срив на световното първенство?
- Има много неща, които трябва да се тълкуват. Оставям настрана моите вини, които са много. Още веднага след мача с Русия започнаха проблемите на много от футболистите. Някои от тях играеха много рядко, други съвсем спряха, като Данчо Лечков например. От ден на ден футболистите показваха, че не са във форма. Затова не са случайни резултатите, които дадохме в играните приятелски срещи. След събирането ни на 18 май опитахме - и аз, и Божил Колев, и Наско Сираков, и Трендафил Терзийски, да пооправим нещата, но изглежда, а и резултатите показват, че не сме успели.
Вие лично къде сгрешихте?
- Не знам какво да кажа. Сигурно трябва много да разсъждавам, защото съм отговорен човек. Сигурно сгреших в някои компромиси, които направих, но това бяха компромиси, продиктувани от обстоятелствата, и които съм мислил, че са за доброто на отбора.
За кой компромис съжалявате?
- Не съжалявам за нищо, което към направил, защото съм смятал, че го правя за доброто на българския футбол и на тези момчета, които са играли за националния отбор с единствената цел да създадат малко радост на любителите на тази игра.
Правилен ход ли беше оставянето в състава на Стоичков и Пенев, след като двамата самоволно напуснаха базата?
- Мисля, че не трябваше да стигам до крайност. Те са част от това поколение, което допринесе много и за авторитета на българския футбол, и за самочувствието на хората в България. Не мисля, че трябваше да завършат участието си в националния отбор с изгонване. Независимо дали това е Стоичков или Любо Пенев. Не ги оправдавам, но всеки има подобни моменти в живота си, когато прави грешки.
Проблемът с капитанската лента не беше ли началото на обтегнатите отношения в отбора?
- Въпросът с капитанската лента се решава от самите футболисти. Аз исках още преди световното първенство да се изчистят тези неща и въпросът беше приключен още тогава. Знаеше се, че първи капитан е Боби Михайлов, когато не играе той - Трифон Иванов, и след него Христо Стоичков. Ако е имало някакви противоречия между някои от тримата, то това не е било за капитанската лента.
Не беше ли атмосферата в отбора ахилесовата му пета?
- При всички положения не можем да кажем, че всичко е било гладко. Но нещата не изглеждат чак толкова страшни, колкото се опитват да ги представят. Когато са събрани много звезди, много футболисти с големи успехи, винаги ще има някакви търкания.
Нямате ли чувството, че някои междуличностни отношения се пренасят и на терена и това вреди на играта на отбора?
- По този въпрос винаги се връщам в годините, когато аз бях футболист. И си мисля, че както аз, така и всички останали играчи чувстват едно и също нещо - стъпвайки на терена, всеки един футболист се стреми да даде най-доброто за отбора. Не мога да си помисля и да приема, че проблемите между отделните играчи се пренасят на самия терен.
Какво бихте променили, ако днес ви назначават за първи път за треньор на националния отбор?
- Първо - след всичко, което преживях през тези две години, никога няма да се съглася да стана треньор, тъй като това поприще е много тежко и отговорно. Разбирам отговорността си и мисля, че е изключително трудно да промениш нещо, което е изграждано с години.
Опитът ви да промените нещо в отбора успешен ли се оказа?
- Мисля, че вкарахме достатъчно млади играчи в отбора. Дано тези футболисти да разберат, че да си национален състезател е голяма отговорност и обличайки фланелката с герба, да знаят, че трябва да дадат всичко от себе си независимо дали ще спечелят или ще загубят даден мач. Това е моят призив към тях, тъй като бъдещето им принадлежи. Те трябва да знаят, че във футбола може да се спечели, но може и да се губи. Важното е да гледат напред.
Не е ли ненормално отборът да играе само по едно полувреме на мач?
- Казах, че ние бяхме притиснати от обстоятелствата, тъй като голяма част от футболистите не бяха добре подготвени физически. Опитахме се да ги възстановим в крачка. За някои успяхме, за други не беше възможно. Повече от това не знам дали можеше да се направи. Ако е могло, остава си за моя сметка.
Защо отборът не можеше да вкарва голове?
- От това, с което разполагахме като играчи в предни линии, няма по-добро. Не виждам да може да се извади по-силно. Както и да го говорим, не можем да намерим по-добри футболисти от тези. Така е във футбола - по някой път влиза някое положение, което не очакваш, друг път чисти положения се изпускат.
Значи толкова можем?
- Можем и повече, но ако имаше по-друга обстановка, ако имахме успех в първия мач. И с 1:0 да бяхме били, щеше да се развие по друг начин групата.
Кое беше най-голямото ви разочарование?
- Тези момчета не заслужаваха да завършат една серия от много успешни години по този начин. Но така се разви мачът с Испания, че стигнахме до поражение, за което пак казвам, че не искам да се винят футболистите. Нека всичко да остане като вина у мен, защото те дадоха много на този отбор. Не можем заради една загуба да отречем всичко онова, което са направили досега.
Какво оставяте зад себе си?
- Какво може да оставиш в един национален отбор? Ако трябва да говорим откровено, мисля, че единственото, което оставям, са тези момчета, които аз за първи път извиках в националния отбор. Дано те да стъпят здраво на краката си и да разберат отговорността да си национален футболист и да поемат палката.
Не смятате, че оставяте един разбит отбор, който преди четири години бе четвърти в света, а сега е последен в групата?
- Разбит отбор е трудно да се каже. Може да е имало сривове в играта или слаби резултати, като този с Испания, но все пак отборът има облик. Незадоволителното представяне ще тежи на всички и най-вече на мен. Повечето от тези момчета сигурно повече няма да бъдат заедно. Засега единствен Краси Балъков твърдо заяви, че няма да играе повече в националния отбор. Доколкото разбрах, решението му е окончателно.
Не е ли малко странно, че го извадихте от игра именно в последния му мач в националния отбор.
- Когато взех решението да го сменя, единствената ми мисъл бе да му спестя горчилката от това, че ще завърши кариерата си като национален футболист с една голяма загуба. Краси не заслужава това, защото даде много на този отбор, беше част от паметните победи и трябваше да си тръгне по един достоен начин. Срещата с Испания определено не бе най-добрият край. За мен Краси бе абсолютен пример на професионализъм и ще липсва много.
Какво бихте посъветвали вашия наследник?
- Дано човекът след мен да има възможност, ако го оставите и вие, разбира се, по-твърдо да провежда линията, която смята, че е най-правилна за развитието на националния отбор.
От какво трябва да се пази?
- Трудно е да се опазиш, когато си треньор на националния отбор и всичко е наяве - и пред вас, журналистите, и пред хората, които обичат футбола. От какво да се пази? Да се пази от самия себе си. Да не взима грешни решения.
Сега вече как преценявате - грешка ли беше, че се заехте с тази работа?
- Не мога да кажа и да приема, че някой ще сгреши, като поеме националния отбор. За всеки българин, който е дал нещо от себе си, за да се постигнат някакви успехи във футбола, е някакво задължение. Изискване, което е вътре у самия човек - дали е Пенев, дали е Бонев, дали е Якимов.
Какъв е най-силният ви спомен от треньорството в националния отбор?
- Като искам да забравя мача с Испания, най-силният ми спомен е класирането за световното първенство. Това беше след мача с Русия, където победихме и се класирахме.
С това ли искате да ви запомни България като национален треньор?
- Трудно е в днешната обстановка да ме запомнят хората с добро след това, което е минало. На миналото световно първенство бяхме четвърти, а сега имаме изключително незадоволително представяне и те ще си спомнят само за лошото.
Бяхте ли подвеждан от някого като треньор на националния отбор - от ръководители, играчи, треньори?
- Не. Нито от ръководители, нито от играчи, нито от треньори. Аз искам да им благодаря на всички, които бяха до мен. Всички сме работили за доброто, не се получи накрая, но те нямат никаква вина за това, което се случи.
Остана ли някаква обида у вас?
- Не, аз им казах веднага след мача, че им благодаря за съвместната работа, за класирането на световното първенство. Но се случи така на самия шампионат във Франция, това не може да промени моето отношение към тях. Ако говорим за обида - обиден съм на себе си, че не можахме да доставим тази радост на хората, която исках с цялото си сърце.
Оттук накъде?
- Оттук вкъщи. Първо искам да си почина, да се възстановя. Тази горчилка си остава за мен, тъй като футболистите ще продължават да играят, ще имат победи и загуби, а лошото е, че аз завършвам по такъв начин - нещо, което започнах с голямо желание и стигнахме донякъде и след това се видя, че не можем да направим нещо голямо.
