Крайната мярка, предприета от най-голямата държавна банка, се наложи, след като стана ясно, че доскорошният акционер с 39% - руската "Внешекономбанк", няма да се включи в увеличението на капитала в обявения от БНБ срок. След проведеното общо събрание шефът на Корпоративна банка Венцислав Антонов обяви, че основният капитал е увеличен от 2.2 на 10 млрд. лева и че увеличението изцяло се попълва от Булбанк, която и е изкупила акциите на "Внешеконом". Преди решението капиталовата база на "Корпоративна" беше едва 3.3 млрд. лева.
Изпълнителният директор на банката Александър Александров в петък повтори заявеното още на общото събрание на банката през май твърдение, че капиталът ще се допълни от чужди и български акционери. Нов елемент е, че нито едно чуждестранно дружество нямало да придобие над 3% от МБТР и че няма да са финансови институции. В момента капиталовата база на МБТР е 7.6 млрд. лева.
Според изпълнителния директор на банката Ангел Найденов австрийската фирма "Патон анщалт" е поискала от БНБ разрешение за увеличение на участието си в капитала на банката от 5% на 25%. Самият председател на финансовата институция Георги Найденов също иска да увеличи акционерното си участие от 25% на 34%. Засега банката е с капиталова база от 3.9 млрд. лева. Към края на седмицата не беше известно дали двете разрешения са получени.
От БИБ, която все още е с доста ниската капиталова база от 2.2 млрд. лева, отново повториха, че чакат основните им акционери ЕБВР и Търговската банка на Гърция да доведат нови инвеститори.
От БУБ също твърдят, че ще излязат от тежката ситуация с помощта на нови акционери. Според представители на банката десетина фирми превеждали вече пари за попълване капитала й, освен това се чакало разрешение от БНБ за неизвестен засега по-крупен български инвеститор в банката да придобие над 5%. Това обаче не е петролната фирма "Литекс". Проблемът на тази финансова институция все пак е, че тя е с най-ниската капиталова база в банковата система - под 0.5 млрд. лева.
Потенциалните кризи биха дошли, ако след всички тези обещания "Банков надзор" установи, че капиталите са попълнени със заемни средства, мръсни пари, неприемливи по закон счетоводни решения и т.н. Този "малък" проблем може да доведе включително до падане на банкови лицензи. Въпреки че в БНБ най-вероятно има доста прецизна информация кои банки го заслужават истински, надали наказателните акции ще се проведат още през тази седмица. Чисто технически ще се наложи до средата на месеца да се изчакат официалните резултати на банките към края на юни, а може би за някои решения на надзора ще е необходимо да приключат и специалните ревизии за начините за попълване на капиталите. Посланието на МВФ при започналите преговори по тригодишното споразумение, а и официалните изявления на служители от БНБ засега говорят, че милост няма да има и банките с капиталови недостизи ще бъдат затворени. Въпреки това през последните дни се заговори, че "Банков надзор" първо ще опита да принуди застрашените банки да се сливат помежду си и едва тогава ще прибегне до крайната мярка - отнемане на лицензите. Според други източници прекалено разтакаване няма да бъде допуснато от управителния съвет на централната банка. "БНБ ще спре да се двоуми какво да предприеме едва когато се научи да оповестява редовно данните за всяка банка. Тогава правилното решение ще е ясно за всички", коментира висш държавен служител, пожелал да не бъде цитиран поименно.
Изменения в Наказателния кодекс разбуниха духовете в парламента
Изпадането в неплатежоспособност, а не спирането на плащанията да бъде повод за обявяване в несъстоятелност. Това предвижда текст в приетия от парламента на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. В момента фирмите, които са спрели плащанията си към кредитори, имат 15-дневен срок да обявят това в съда. Вносителите на законопроекта (Велислав Величков, Петър Рафаилов и Емануил Йорданов) обосновават предложението си с това, че понятието неплатежоспособност се припокрива с понятието спиране на плащанията и дори го разширява. Сред депутатите обаче възникна подозрение, че предложеният текст ще даде възможност на закъсалите длъжници съвсем да спрат да обявяват пред съда неплатежоспособността си, защото и самите юристи признават, че установяването й е доста сложна процедура. Ако промяната бъде приета, тя ще позволи на виновните лица да не обявяват неплатежоспособността си в предвидения от закона срок под предлог, че не са знаели за изпадането си в това състояние.
Самият председател на правната комисия, която е водеща за законопроекта, Светослав Лучников заяви, че текстът на този член има за цел да накаже виновните лица, които не са обявили изпадането си в несъстоятелност в определения от закона срок. Целта на тази мярка е всички кредитори на търговеца да бъдат еднакво удовлетворени. Предвидената промяна дава възможност при необявяване на фактите пред съда част от кредиторите да бъдат удовлетворени за сметка на тези, които не са в течение за състоянието на търговеца-длъжник. "А основният принцип на несъстоятелността като институт е да обезпечи еднакво задоволяване на всички кредитори", обясни Светослав Лучников пред депутатите.
По време на дебатите за предложените промени от трибуната прозвучаха обвинения, че те се правят заради частен случай. Обвинението на опозицията бе, че промените в текста се приемат заради Красимир Стойчев. През февруари тази година главният прокурор Иван Татарчев обяви, че ще забрани на шефа на "Трон" да напуска страната. Срещу Стойчев бе заведено дело по чл. 227 от Наказателния кодекс, чиито промени бяха предмет на дебата в Народното събрание. Делото е образувано през октомври миналата година по искане на Банката за земеделски кредит, тъй като една от фирмите му спряла дължимите плащания, но не обявила изпадането си в неплатежоспособност пред съда. В момента действащият текст предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба до 100 хил. лв. Обвинения в протекция на Красимир Стойчев прозвучаха преди време и от шефа на Капиталбанк Ангел Първанов. Според него БНБ целенасочено извадила от списъка на кредитните милионери неговите фирми "Трон" ЕООД, "Стандарт нюз" АД, "Нюз холдинг" АД и "Стандарт принт" ЕООД. Според шефа на банката задълженията на фирмите на Стойчев били в основата на отнемането на лиценза на банката. Впоследствие имената на фирмите бяха прибавени към списъка с некоректните длъжници.
Континентални промени
Ние сме привикнали да слушаме, че трудовите пазари на континентална Европа са прекалено неподвижни и трябва да бъдат реформирани. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, чийто последен "Преглед на заетостта" беше публикуван през седмицата, е само една от институциите, които са се оплаквали от липсата на политическа воля за промяна. Но това може би е на път да се промени и най-поразяващите признаци на това са в бастиона на държавния контрол и регулирани трудови пазари - Франция.
Това може да изглежда изненадващо. Въпреки всичко не е ли новото правителство на Жоспен това, което въведе спорната 35-часова работна седмица? Вярно, но, погледнато в по-широк план, 35-часовата седмица може да бъде приета като политическа маневра, която даде свобода на кабинета в други области. Изпълнявайки предизборното си обещание, Лионел Жоспен получи значителен политически кредит, от който се възползва напълно.
Коментарите на Жоспен при посещението му в САЩ са може би най-видимият знак за реформистките му намерения: той заяви, че е дошъл "да оцени източниците на американския динамизъм". Това са силни думи за френски политик, особено за френски политик от левицата. Поведението му към стачката на Air France също беше сериозно скъсване с миналото. Правителството пое риска да застане срещу стачкуващите, докато те не се съгласиха на споразумение, в поразителен контраст с минали опити, когато правителството твърде често отстъпваше.
Причината, поради която Жоспен е готов на реформи, не е трудна за откриване. Френската безработица от 11.9% остава ключов политически въпрос. И приближаването на европейския икономически и валутен съюз със силния конкурентен натиск, който ще донесе, прави по-неотложно решаването на проблемите на трудовите пазари.
Европейският валутен съюз ще повлияе на останалите страни членки по същия начин. Това може да означава, че най-накрая ние ще видим промяна в отношението към реформите в други страни от континентална Европа. Пред тях има дълъг път, преди те да достигнат гъвкавостта на пазарите в САЩ и Великобритания, ако това наистина е целта им. Но ако Жоспен може да промени отношението към реформата, половината битка ще бъде спечелена.
Бил Клинтън е обезпокоен за човешките права в Китай
Спор около арестуването на дисиденти е на път да помрачи първата китайско-американска среща на високо равнище от девет години, след като Пекин обяви коментарите на американския президент Бил Клинтън за намеса във вътрешните му работи.
Масови шествия в началото на първия пълен ден от посещението на Клинтън бързо прогониха празничното настроение от блестящото "императорско посрещане", което беше устроено на президента при пристигането му в императорския град Ксиан в четвъртък, за да започне деветдневната си обиколка в Китай.
Клинтън, който е обвиняван в Щатите, че е прекалено мек към нарушенията на човешките права в Китай, заяви пред журналисти, че е обезпокоен от съобщенията, че силите на реда са задържали активисти.
Съветникът по националната сигурност Самюъл Бъргър съобщи, че посланикът Джеймс Сасър е подал официално оплакване, но китайският отговор "досега не е задоволителен". "Хората не са боклук, за да бъдат измитани преди пристигането на гост", допълни той.
Двама от тримата активисти бяха освободени малко след като Клинтън напусна древния град по Пътя на коприната.
Китайско-американската среща ще бъде първата на китайска земя, след като армията разгони продемократичните протести на площад "Тянанмън" на 4 юни 1989 г. Тя трябва да засили "стратегическото партньорство" между най-силната и най-многочислената страна в света. На нея трябва да се обсъдят търговски въпроси, ограничаването на въоръжението, азиатската финансова криза и ядрената надпревара между Индия и Пакистан, но сега човешките права се превърнаха в обект на по-голямо внимание.
"Това, че те получават по-голямо внимание, е напомняне за това колко сериозно светът се отнася към личните човешки права и в това няма нищо лошо", заяви говорителят на Белия дом Майк Маккъри.
Китай веднага отговори, след като Клинтън изрази загрижеността си, и осъди това, което нарече намеса във вътрешните работи. Говорител на външното министерство отрече да е имало арести, но това не се отнася за задържанията, които имат друг легален статус. "Ние се противопоставяме на всяка чужда страна, която използва човешките права като претекст за намеса във вътрешните работи на Китай", допълни той.
Клинтън зае твърда позиция и по друг спорен въпрос - Тайван. Китай се опитва да предизвика американско заявление, което да постави под натиск поддръжниците на независимостта на острова, който Китай счита за отцепническа провинция. Клинтън отхвърли възможността дори за минимална промяна в позицията на САЩ, заявявайки, че е ясно, че "няма да има промяна в нашата позиция по времето на това пътуване".
Времето на Милошевич
Изминалата седмица се превърна в катализатор в отношенията на международната общност към Югославия и нейния президент Слободан Милошевич. Засега предвидените санкции обаче не са нещо, с което Сърбия да не може да справи. С декларацията от Люксембург влиза в действие забрана на европейските инвестиции в Сърбия. Мярката всъщност не е нова, но беше забавена по молба на Съединените щати по време на опитите на Ричард Холбрук да възобнови преговорите между враждуващите страни. Освен това мярката има козметичен ефект - нито Европа, нито Сърбия ще понесат особени загуби. Европейските инвестиции в страната се равняват почти на нула, ако не се счита сделката, сключена от Гърция и Италия на стойност 1 милиард долара за сръбските телекомуникации. Въпреки другите наложени санкции от ЕС - оръжейно ембарго, замразяване на авоарите в чужбина и забрана за издаване на визи на сръбски високопоставени лица, опитите да се повлияе на Милошевич с икономически средства не дадоха резултат. По-скоро се превърнаха в символични жестове, които, от една страна, да държат Милошевич в напрежение, а от друга, да проверят доколко Русия би подкрепила евентуално използване на сила.
Изглежда, международната общност ще покаже, че наистина е научила урока си от югокризата през 1991 г. От името на Европейския съюз Робин Кук поде дипломатическа инициатива, която да доведе до изготвяне на план за намеса на натовски войски в Косово. Според Кук подготовката за подобно действие ще трябва да приключи до края на юни. Дори и ако се вземе предвид, че казаното отново в голяма степен цели да сплаши Милошевич, то е все пак индикация, че ултимативният тон ще бъде последван от практически мерки. А те са наложителни във време, когато атаките на сръбските части стават все по-мащабни и интензивни. През миналата седмица операция на сръбските военни части в югозападната част на провинцията, която граничи с Албания, разруши няколко села, двеста души са в неизвестност - най-вероятно са екзекутирани - а около 50 хиляди албанци са без жилища. ООН докладва за около 20 хиляди бежанци, преминали в Албания.
Мнозина наблюдаващи са на мнение, че въпреки усилията се повтаря ситуацията от 1991 г., когато при наличие на тотално икономическо и оръжейно ембарго в Босна и Херцеговина най-продаваната стока бе оръжието. Албанците от Армията за освобождение на Косово притежават артилерия и хеликоптери и въпреки че загубиха през миналата седмица няколко села, продължават да контролират значителна част от територията на Косово и да увеличават броя си. Според някои неофициални сръбски източници югоармията среща решителна съпротива при акциите си, а 300 сръбски полицаи дори са отказали да отидат в размирната провинция.
Тази ескалация на конфликта доведе мнозина чужди дипломати до извода, че конфликтът в Косово е преминал фазата на дипломатическите средства и само намеса на НАТО може да го възпре от разпространяване в Албания и Македония. Това мислене се определя и от провала на американската дипломация в лицето на Мадлин Олбрайт и Ричард Холбрук, които не успяха да съберат Милошевич и Ругова повече от един път на масата за преговори.
Неслучайно именно представителят на ЕС Робин Кук пръв обяви намеренията за използване на сила в Косово. Това изявление бе плод на дълги телефонни разговори между Тони Блеър и американския президент Бил Клинтън. Понеже на всички е ясно какви ще са именно необходимите средства Лондон се опита да успокои обстановката, като предупреди, че засега всички пътища за помиряване на сърби и албанци са отворени и ако НАТО се настани в региона, то може да има само превантивни функции за неразпространение на конфликта в Албания и Македония.
Решаващият момент в тази насока е преди всичко как ще се приеме подобна инициатива от руския президент Борис Елцин, чиято страна, както е известно, не одобрява използване на сила срещу Сърбия. Съгласието на Русия е необходимо условие за приемане на резолюция от Съвета за сигурност на ООН. Отговорността да спечели руската дипломация пое външният министър на Германия Клаус Кинкел, който има разговори с руския си колега Евгений Примаков в Бон. Засега обаче руската позиция, макар и не толкова твърда както преди няколко месеца, остава непроменена. Елцин заяви, че Москва остава против военна интервенция в Сърбия, защото тя може да се окаже "опасна" и да "ескалира напрежението на Балканите" с непредвидими последици за Европа. Елцин също добави, че ще се опита да използва влиянието си върху Слободан Милошевич, за да придвижи мирния процес.
Въпреки резервите на Русия обаче изглежда, че западните правителства са решени да продължат с подготовката за евентуална военна намеса. Югославското правителство все още не показва желание за диалог, а бежанците от Косово нахлуват в Германия и Австрия. Западът си дава сметка, че ако все още иска да не се променят границите на Балканите, тоест Косово да не се отцепи от Сърбия, инициативата трябва да е в негови ръце. Дори и само защото минутите дипломатическо колебание в Косово се измерват с човешки животи. Часовникът върви напред и отмерва времето на Слободан Милошевич.
Неясно бъдеще за Чехия след изборите
След победата на социалдемократите в отминалите парламентарни избори Чехия загуби статута си на последната източноевропейска страна, в която левицата не беше идвала на власт след началото на демократичните промени в края на 80-те години. Изборите прозвучаха като погребален марш за крайнодясната Републиканска партия, която не успя да вкара нито един депутат в долната камара, но това няма да намали разделението в обществото. Окончателните резултати потвърдиха, че политическият спектър в Чехия е разделен на две равни части и това не позволява да се създаде силно правителство. Предложенията за изменения в пропорционалната избирателна система засега са рядкост, но трудностите със сформирането на кабинета могат да доведат до консенсус за промяна в конституцията, която да разреши патовата ситуация в парламента.
"Ние претърпяхме победа", заяви представител на Чешката социалдемократическа партия (СДП), след като стана известно разпределението на депутатските мандати. С 32.3% от гласовете СДП, която на миналите избори остана втора, получи 74 места в 200-членната долна камара, но шансовете й да състави кабинет намаляха заради неуспеха на близката до нея Партия на пенсионерите, която не успя да премине 5-процентната бариера и остана извън парламента. Лидерът на партията Милош Земан получи от президента Вацлав Хавел мандат за образуване на новото правителство, но общото мнение е, че ще са необходими дълги преговори с останалите парламентарни групи, като няма гаранция, че те ще завършат с успех. Единствената партия, която засега изяви желание да участва в коалиция със СДП, са християндемократите на вицепремиера Йозеф Лукс (20 места в парламента), но те обявиха, че няма да влязат в правителството, ако в него не участва Съюзът на свободата (19 депутати). Лидерът на Съюза Ян Румъл, бивш дисидент, обяви в първите часове след изборите, че сътрудничеството със СДП е изключено и той никога няма да бъде в едно правителство със Земан. Тази формулировка оставя възможности за маневри, още повече че Земан не е обявил, че непременно иска премиерския пост или място в кабинета.
Първоначалните трудности накараха лидера на СДП да "намигне" на комунистите, които заеха трето място в изборите с 24 депутати. Земан намекна, че може да приветства негласната им подкрепа, но не е готов да им отстъпи места в новия кабинет. Подобни заигравания могат да му струват скъпо, защото дори в собствената му партия има много противници на сътрудничеството с нереформираните комунисти.
Контактите между социалдемократи и комунисти допълнително ще намалят доверието на чуждестранните инвеститори към правителство, оглавено от СДП, въпреки прокламираната подкрепа за присъединяването към Европейския съюз, НАТО и стимулирането на чуждестранните инвестиции. Преди изборите Земан обяви, че при победа смята да увеличи бюджетния дефицит от очаквания 0.5% до 3%, като насочи допълнителните разходи за инфраструктурни проекти с участието на чешки фирми. Той подкрепя исканията на 470 хиляди души, заети в обществения сектор, които настояват за 20-процентно увеличение на заплатите, и е противник на бързата приватизация на трите най-големи чешки банки, които според него трябва да бъдат раздържавени след 2000 г. Земан отрича, че правителството на СДП ще уплаши инвеститорите, и смята, че само неговата администрация може да се пребори с финансовите престъпления и корупцията. Въпреки опитите за подобряване на имиджа на СДП най-голямо влияние върху бизнессредите ще окаже участието в управлението на християндемократите и Съюза на свободата, които разполагат с управленски опит и могат да неутрализират най-радикалните идеи на Земан.
Истинският победител в изборите се оказа Гражданската демократическа партия, която, водена от бившия премиер Вацлав Клаус, спечели 27.7% от гласовете и 63 мандата, почти колкото получи на изборите през 1996 г. В края на миналата година прогнозирането на подобен успех би предизвикало само насмешки, след като през май икономическата политика на правителството на Клаус и неуспехът на масовата приватизация доведоха до девалвация на кроната, а през ноември премиерът подаде оставка заради обвинения в корупция около приватизационни сделки и незаконно финансиране на партията му. Голяма роля за успеха на демократите изигра агресивната им предизборна кампания, която завърши с големи реклами във вестниците, в които Клаус призоваваше за мобилизация срещу левицата и предупреждаваше, че "утре може да бъде късно". Въпреки че останалите политици обявиха тактиката за демагогска и признаха, че СДП не представлява заплаха за демокрацията, изборният резултат показва, че Клаус може би е налучкал вярната струна в душата на чешкия избирател. Успешното представяне в изборите допълнително повдигна самочувствието му и той обяви след среща с Румъл и Лукс, че е готов да състави кабинет, ако социалдемократите не успеят. "Сега топката е в полето на социалдемократите", заяви Клаус.
Съставянето на ново правителство начело с Клаус не е толкова лесно, колкото изглежда от неговите изказвания. Една от основните пречки е несговорчивият характер на определения като "тачърист" бивш премиер. Приликата с баронеса Тачър обаче е повече в безкомпромисния стил, отколкото в провежданата политика. Старата вражда между Клаус и другите две десни партии поставя под въпрос възможността от нова коалиция. Съюзът на свободата беше създаден след отцепването на част от Гражданската демократическа партия, а християндемократите, които бяха в правителството на Клаус, изиграха основна роля при отстраняването му от властта.
От края на 1996 г. чешката икономика забави темповете си на развитие, след като умереният ръст в началото на десетилетието отстъпи място на голям търговски дефицит, който доведе до девалвацията на националната валута с 10%. Два пакета от антикризисни мерки, приети от правителството на Клаус през миналата пролет, сложиха край на икономическия ръст. Служебното правителство на бившия управител на централната банка Йозеф Тосовски продължи строгата финансова дисциплина и в резултат от това през първото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт намаля с 0.9% в сравнение със същия период на миналата година, а прогнозата за второто тримесечие е най-много за нулев ръст. Единствената възможност ЦБ да отслаби хватката си върху лихвения процент, който спъва развитието на производството, е създаването на силно правителство, което компенсира отпускането на паричната политика с добри данъчни постъпления и малък бюджетен дефицит.
Големият проблем пред чешката икономика си остава приватизацията. Решаващо значение за съдбата на втория етап от приватизацията и възстановяването на икономиката ще бъде продажбата на трите големи банки - "Комерчни банка", "Чешка спорителна" и "Ческословенска обходни банка". "Те не могат да избягнат банковата приватизация, без значение какво ще е правителството", заяви Йозеф Пойшъл от Виенския институт за сравнителна икономика. В петък изтече срокът за подаване на заявки за участие в продажбата на "Обходни банка" и търгът ще се проведе през август или септември. Другите две банки са затруднени от лошите им кредити и според някои експерти реалната им цена е нула.
Неочаквано силното представяне на десницата успокои фондовите пазари и курсовете на акциите и кроната започнаха да растат. От чужбина също беше получен положителен сигнал - агенцията за кредитни рейтинги Moody's присъди рейтинг А1 за чешките държавни облигации, като подчерта добрите постижения в областта на публичните финанси. Сега на ход са политиците, които трябва да създадат работоспособно правителство, което да продължи реформите.
С нова програма и финансиране отвън Москва търси изход от кризата
Финансовата криза, която повече от месец тресе Русия, тревожи не на шега властта и нейните приятели в чужбина. Трудностите около обслужването на вътрешния дълг заради високите лихвени проценти и възможната девалвация на рублата могат да доведат до катастрофални последици за руската икономика. След минималния ръст от 0.4% на брутния вътрешен продукт през миналата година през тази се очаква той отново да спадне, като оптимистичната прогноза е това да стане с 0.5 - 1.5%. Затова в борбата за успокояване на чуждестранните инвеститори и ускоряване на реформите се включи тежката артилерия - президентът Борис Елцин и заместник-директорът на Международния валутен фонд Стенли Фишер. Елцин дори отмени посещението си в Казахстан, за да бъде близко до събитията.
На провелото се във вторник разширено заседание на правителството с участието на президента и депутатите от Държавната дума премиерът Сергей Кириенко представи антикризисна програма, за чиято реализация по собствените му думи ще са необходими "мъжество и политическа воля". Основното в нея е промяна на данъчната система, като тежестта трябва да се прехвърли от производителите към потребителите, въвеждане на нови данъци за малките производители и данъци върху бартерните сделки, увеличаване на вносните мита, засилване на контрола върху производството на алкохол. Всички тези мерки под една или друга форма бяха предлагани през годините, така че сега важното е те наистина да бъдат реализирани в най-кратки срокове. На това наблегна в речта си Елцин, който обяви, че икономическата криза крие социални и политически опасности. Той призова депутатите да приемат до излизането си в лятна ваканция на 3 юли пакета от 25 закона, който кабинетът предлага, без да губят време за изглаждане на различията. В противен случай "ще бъдат взети други мерки". Президентът не уточни какво смята да направи, но решимостта му показва, че е готов да отиде дори до разпускане на Думата.
Ултимативният тон на Елцин в скоро време може да доведе до нов конфликт с парламента, за което говори и председателят на "Яблоко" Григорий Явлински, който смята, че икономическата криза за първи път ще даде реален шанс за задействане на процедурата по сваляне на Елцин от власт. Допълнително напрежение внасят продължаващите коментари за девалвация на рублата, които през седмицата получиха подкрепа от председателя на Думата Генадий Селезньов и директора на Центъра за икономически анализи Андрей Иларионов, който често сътрудничи на правителството. Големи надежди се възлагат на обещаната подкрепа от страна на големите бизнесмени, които на последната си среща с Кириенко обсъдиха част от програмата му. Те отново потвърдиха готовността си за сътрудничество, защото стратегическите интереси на Русия в момента съвпадали с техните. В скоро време Елцин трябва да подпише указ за създаването на консултативен орган по икономическата политика към министър-председателя, в който трябва да влязат десет ръководители на федерални органи на властта и десет ръководители на големите корпорации. Голямата разгласа, която се дава на взаимодействието между предприемачите, се приема и като опит за доказване на слабостта на кабинета, който не е способен сам да се справя с проблемите. Това мнение особено активно се поддържа от частните медии, които приведоха под този знаменател и назначаването на Анатолий Чубайс за специален представител на президента в преговорите с международните финансови организации с ранг на вицепремиер по предложение на бизнеселита.
Когато през 1993 г. Егор Гайдар за втори път напусна правителството, той призова своите съмишленици, които останаха в него, да отбраняват завоюваните позиции до "последен куршум". Поръчението му беше изпълнено с удивителна последователност от Чубайс, който през тези години получи най-разнообразни прозвища - Сивия кардинал на Кремъл, Човека, който продаде Русия, и т.н. Неговата кариера наистина е уникална, защото икономистът от Санкт Петербург е единственият човек, когото президентът Елцин остави близо до себе си след началото на реформите. За това време Чубайс заемаше най-различни постове - шеф на приватизацията, началник на президентската администрация, вицепремиер, министър на финансите. Уволнението на правителството на Виктор Черномирдин за него беше съпроводено със специална заповед за оставката му, но той не пропусна да подчертае, че запазва близките си връзки с властта. Малко след избирането на Сергей Кириенко за премиер Чубайс беше назначен за ръководител на енергетическия гигант РАО "Е С России" въпреки протестите на парламентарната опозиция. Кризисната ситуация показа, че мавърът не си е свършил работата докрай и е рано да си отиде. Новият пост, който Чубайс заема, е признание за голямото влияние, което той има на Запад, където е приеман за индикатор на състоянието на руските реформи. Професионалните качества на Чубайс не се поставят под съмнение дори от най-големите му критици в Русия, сред които се нареждат някои от най-големите бизнесмени "олигарси".
Най-известният от тях е секретарят на Общността на независимите държави Борис Березовски, чиито медии водят открита война срещу Чубайс, опитвайки се да го дискредитират по всякакъв възможен начин. Березовски нарече в интервю своя опонент "слуга на олигарсите", който може само да изпълнява чужди идеи, но го прави по перфектен начин, което доказа при изборната победа на Елцин през 1996 г. Затова Березовски лично е предложил Чубайс да поеме преговорите със Запада. Подобно благосклонно отношение диаметрално се различава от широкото мнение за Чубайс, който твърдо заема едно от последните места по популярност в проучванията на общественото мнение. Въпреки това периодически се появява информация, че той се кани да навлезе в публичната политика и дори смята да се кандидатира за президент през 2004 г. Пристигането на заместник-директора на МВФ Стенли Фишер в Москва беше свързано с одобряването на поредния транш от заема на стойност 9.2 милиарда долара, който на няколко пъти беше отлаган заради недоволството на МВФ от политиката на правителството. По предложение на Фишер бордът на директорите гласува в четвъртък на Русия да бъдат преведени 670 милиона долара, които ще влязат директно във валутния резерв на страната и ще бъдат използвани за стабилизиране на финансовите пазари. Далеч по-голямо значение за съдбата на руската икономика ще има отпускането на нов кредит в размер от 10-15 милиарда долара, който според Чубайс дори може да не бъде използван, ако успее да убеди инвеститорите във възможностите на Русия да защити рублата. За да получи този кредит, Русия ще трябва да подобри събирането на данъците и да затвори съществуващите дупки в бюджета. "На тази основа можем да започнем разговори", заяви Фишер при отлитането си от Москва и допълни, че те могат да продължат един-два месеца. Чубайс също призна, че преговорите с МВФ няма да бъдат леки и ще се търсят възможности част от спасителния пакет да бъде покрита със заеми от Световната банка, западни правителства и кредитни институции. Представителят на Елцин обяви, че Русия няма да се съгласи с някои условия на МВФ като това за разрушаване на естествените монополисти "Газпром" и "Е С России".
Изпълнителният директор на фонда Мишел Камдесю заяви, че МВФ ще отпусне стабилизационен заем само ако Русия направи "изключително усилие", за да ускори реформите. "Засега Русия заявява на света - ако имахме още 10-15 милиарда долара резерви, щяхме да намалим данъците", смята Камдесю. МВФ се намира в трудно положение, защото е тясно свързан с хода на промените в Русия и винаги е подкрепял политиката на Елцин, но в момента възможностите му са ограничени. МВФ се надява да получи 18 милиарда долара от САЩ за подпомагане на нуждаещите се икономики, нещо което много американски политици не са склонни да подкрепят. Те се страхуват, че готовността на МВФ да спасява банкрутирали държави само ще ги направи по-безгрижни за собствената им политика. Григорий Явлински също смята, че западната помощ няма да свърши работа, ако донорите не обърнат повече внимание на фундаменталната политическа и икономическа промяна. "МВФ трябва да бъде много чувствителен към "приятелския" капитализъм и корупцията. В противен случай този подход (на финансова помощ) няма да свърши работа", заяви той на икономическия форум в Залцбург.
Фондовите пазари очакват еврото
Въвеждането на единната европейска валута след половин година отдавна не е новина, но последиците от решението на 11 европейски държави да обединят паричните си единици още дълго време ще бъдат анализирани. Появата на еврото вероятно ще предизвика изменения в инвестиционните портфейли в полза на активи, деноминирани в новата валута. Тези активи могат да станат по-привлекателни за чуждестранните инвеститори, ако се създадат ликвидни пазари на финансови инструменти. Европейската централна банка провежда ефективна политика, която ще се стреми към ограничаване на инфлацията, а националните правителства се придържат към строга бюджетна дисциплина.
Издаването на акции е хит сред европейските компании, които се нуждаят от средства за финансиране на експанзията им в чужбина, която ще им даде предимство след появата на еврото. Показателно за тази тенденция беше появата на първичния пазар акции на испанския енергиен гигант "Ендеса", за които бяха подадени три пъти повече заявки. Структурните промени в европейската икономика подсилват треската за излизане на борсите, които все повече губят националния си облик и се превръщат в трансевропейски. Набирането на капитал чрез акции е отказ от традиционното разчитане на банкови кредити. Растящите цени на акциите и големият интерес от страна на европейските инвеститори, които са загрижени за своите старини, предоставят на бързо развиващите се компании алтернативен способ за набиране на капитал за по-нататъшното им развитие. Борсовият дебют демонстрира увереността сред континенталните мениджъри, че те могат да осигурят на акционерите желаната доходност, която да се конкурира с банковите влогове и държавните облигации. Реорганизацията на компаниите е в основата на много от най-големите сделки. Според лондонската фирма Capital Data, 53% от новите акции са били издадени от частни фирми, а останалите са били приватизационни сделки.
Съвсем естествено това доведе до най-голямото издаване на акции от европейска частна компания. На 22 юни френският гигант Alcatel, който желае да се концентрира върху доходния телекомуникационен бизнес, продаде 29-процентов дял в Alstom, производителя на скоростните влакове TGV и влаковете, които се движат в тунела под Ламанша. Същия дял продаде и британският партньор на Alcatel, General Electric Co., а общата сума на сделката достигна 4.3 милиарда паунда. Фамилните фирми в Германия, Франция и Италия все повече се убеждават, че акциите им позволяват да съберат необходимите средства, без да изпадат в зависимост от голяма банка или корпоративен партньор. Премахването на естествените монополисти е друга движеща сила зад стремежа към издаване на акции, особено в телекомуникациите. Само за два месеца след появата на акциите на алтернативната германска телефонна компания Drillisch на 22 април цената им нарасна с 307%.
До началото на тази година създаването на евро-зоната оказваше малко влияние върху сливанията и поглъщанията между европейските компании, но вече положението е променено. "Няма причина да мислим, че 1998 г. ще бъде върхова година (за сливанията) в Европа", смята Род Пийкок, изпълнителен директор на инвестиционната банка J.P. Morgan. Приглася му и Паул Ахлайтнер, шеф на представителството на Goldman Sachs във Франкфурт: "Еврото ускорява и подсилва промените, които щяха да бъдат неизбежни в по-дълъг период. " Голямото събуждане за европейските компании дойде след обявеното сливане на американските суперсили Citicorp и Travelers group. Сделката стимулира обединителните процеси в сферата на финансовите услуги, един от предпочитаните сектори за консолидация. Според доклад на инвестиционната банка Salomon Smith Barney (която също се окрупни наскоро) през следващите години обединенията между европейските банки ще бъдат по-чести, по-големи и по-смели, като еврото ще подейства като катализатор на процеса. "Ние смятаме, че не сме стигнали средата на настоящия консолидационен цикъл, изчислено като стойност на сделките и пазарният дял на участващите компании".
Първото сливане, което напусна чисто регионалните обединения между финансови организации от съседни страни, беше поглъщането на френската застрахователна компания AGF от германската Allianz при участието на италианската Generali. В същото време сделката показа политическите ограничения, които съществуват пред многонационалните обединения, след като Франция обяви, че следващата подобна сделка трябва да бъде ръководена от френска компания, за да бъде запазена равнопоставеността.
С появата си еврото ще направи компаниите по-лесни за сравнение, като корпоративна стойност и пазарна капитализация, за инвеститорите. Мениджърите на инвестиционните фондове няма да се влияят от курсови разлики и независимо от това на коя борса се продават акциите на дадена компания те ще бъдат сравнявани с европейските й конкуренти. От значение ще бъде не националната им принадлежност, а секторът, към който принадлежат, и индивидуалното им представяне. За самите компании еврото премахва риска от придобиване на активи или инвестиране в страни със слаба валута и ще фокусира вниманието върху разликите в разходите за труд, което ще увеличи привлекателността на компаниите в Южна Европа.
Въвеждането на единна европейска валута ще привлече значителни капиталови потоци в Европа и ще доведе до повишаване на курса на акциите. Според експерти на банка American Express сегашното увеличаване на котировките е само началото на продължителна преориентация към европейските акции от местни и чужди инвеститори, които ще бъдат привлечени от намаления риск отя промяна на валутния курс и инфлация, и от мнението, че европейските компании ще спечелят много от еврото. За обслужването на тези капитали ще се води упорита борба между борсите и извънборсовите посредници. След въвеждането на еврото на преден план ще излязат държавните облигации на най-големите страни, докато по-малките им конкуренти ще загубят значението си и ще останат на втори план. Подобно обединение е по-трудно осъществимо на пазарите на корпоративни ценни книжа заради различните данъчни режими, счетоводни правила и не на последно място зависимостта от информация на национален език. Сред специалистите няма общо мнение дали европейската валута ще доведе до изчезването на част от борсите и окрупняването на останалите.
Трудностите около създаването на единна европейска борса от типа на EASDAQ, европейска борса за технологични акции и наличието на десетина борси в САЩ, показва, че песимистите може би имат право. Според тях обединението може да се извърши на потребителско ниво, при което търговските площадки ще осигуряват достъп помежду си, а финансовите посредници ще прескачат от борса на борса с едно натискане на клавиша. Засега единственото истинско борсово обединение е между копенхагенската и стокхолмската борса, като догодина датските акции ще се продават на борсата на шведската столица. Останалите предпочитат мрежово обединение - главните фондови борси в Брюксел, Амстердам и Люксембург планират да свържат търговските си мрежи, както вече направиха пазарите на по-малки компании в Брюксел, Париж, Франкфурт и Амстердам, засилва се сътрудничеството между най-големите континентални борси в Париж и Франкфурт. Борсовото сближаване поражда нужда от общ индекс, който да характеризира представянето на пазарите и да замести съществуващите борсови индекси. Повечето европейски борси показват предпочитание към групата индекси Stoxx, предлагани от Dow Jones, докато британците остават лоялни към индексите на Financial Times и неговия общоевропейски индекс Eurotop. В скоро време се очаква да се появи и индекс на Standard & Poor's. Съперничеството между континента и Лондон за надмощие във финансовото европространство засега протича неблагоприятно за Острова. Лондонската фючърсна борса LIFFE загуби водещата си позиция в продажбата на германски облигации, а лихвеният процент LIBOR, който се използва при междубанковите кредити, получи силен противник в лицето Euribor, който е налаган на европейските банки с политически методи. Победителят в борбата ще заеме почетното място на втори финансов център в света след САЩ.
Разпределение на частните инвестиционни портфейли по валути.
Източник: Европейската комисия.
Някой пречи на сделката за авиокомпания "Балкан"
Мениджърското дружество отрича да е привличало иракски капитали в наддаването за авиокомпанията
Две израелски фирми - "Израел ленд дивелъпмънт груп" (Israel Land Development Group), и "Рафаели груп" (Raffaelli Group), са сред партньорите на мениджърското дружество "Балкан еър", което е включено в шортлистата за приватизацията на авиокомпания "Балкан", съобщи източник от дружеството. Информацията за израелските фирми отрича твърденията в публикация на "Стандарт" от миналата седмица. В статията пишеше, че един от останалите партньори на "Балкан еър" - "Дженерал медитериън авиейшън", всъщност е свързан с иракски капитал. Шефовете на "Балкан еър" обясниха публикацията като конкурентна атака от страна на останалите потенциални купувачи на авиокомпанията. Сведенията за иракски капитал според тях се възприемат отрицателно от българското правителство и могат да повлияят отрицателно на шансовете на "Балкан еър" да бъде избран за купувач на авиокомпанията. Тъй като останалите кандидати в шортлистата също имат поводи да бъдат смятани за неблагонадеждни, конкурентната атака може да предизвика ответна, а окончателният резултат да бъде провал на приватизацията на авиокомпанията.
"Води се мръсна борба срещу идеите на "Балкан еър", коментира по този повод изпълнителният директор на авиокомпанията Иван Соколов. Според него мениджърското дружество преди време е водило преговори с "Дженерал медитериън авиейшън", но не е имало намерение да работи с него.
"Преговаряме с всички, които проявяват интерес. Водили сме преговори с повече от десет фирми, които имат намерение да сътрудничат с "Балкан еър". Джи Ем Ей беше проучена от лондонската фирма "Дън енд Брадстрийт" (Dun & Bradstreet) и от посредника за "Балкан" ТОБ, но техните проучвания не показаха нищо тревожно", каза пред "Капитал" Красимир Минков, председател на надзорния съвет на "Балкан еър". Минков допълни, че откриването или доказването на такива сведения може да стане само чрез разузнавателна служба, но според него от разузнаването рядко изтича информация.
"Балкан еър" обединява мениджъри и служители на авиокомпанията, но не е класическо РМД и не може да ползва преференциите за разсрочено плащане по закона за приватизация. То е един от петте потенциални купувачи на авиокомпанията, включени в краткия списък на кандидатите. Капиталът на "Балкан еър" е 1 млрд. лв., но от тях бяха внесени само 250 млн. лв. Идеята е останалите 750 млн. лв. да бъдат записани и внесени от стратегически инвеститори, които да участват в приватизацията на авиокомпанията чрез капитала на "Балкан еър". Целта на мениджърското дружество е чрез привличането на външни партньори да улесни решенията на проблемите на "Балкан" (изплащането на дълговете, обновяването на самолетния парк и на обслужването), като едновременно използва опита на екипа на "Балкан". Освен двете израелски фирми основни партньори на "Балкан еър" са "Луфтханза" (Lufthansa) и "Дженерал кепитъл авиейшън сървисис" (General Capital Aviation Services), дъщерна фирма на "Дженерал електрик" (General Electric). Ако мениджърското дружество стане собственик на авиокомпанията, "Луфтханза" например е заявила готовност да поеме наземното и техническото обслужване.
По непотвърдена информация в шортлистата за "Балкан" са още "Российский авиационний консорциум", в който водещият участник е "Внуковские авиолинии", чартърната компания на Мултигруп "Ер виа" съвместно с швейцарски партньори, и български физически лица. Шортлистата продължава да бъде пазена в дълбока тайна от Агенцията за приватизация, от Министерството на транспорта и от посредника ТОБ, въпреки че нейното обявяване вероятно можеше да предотврати част от конкурентните атаки. Наскоро Агенцията за приватизация задълбочи неяснотите, като настоя за преразглеждане на свръхсекретната шортлиста. В края на май в Държавен вестник се появи обява, според която всички желаещи да участват в приватизацията на "Балкан" можеха да подават писма за намерения в продължение на още пет дни. Така възникна теоретичният шанс още някой да бъде включен в шортлистата. Впоследствие обаче стана ясно, че допълнителни кандидати не са подали писма за намерения. По този начин отпадна съмнението, че в правителствените среди се лобира за кандидат, който по една или друга причина не е бил включен в първоначалната шортлиста. Според запознати същинската цел на атаките е срещу процедурата за приватизация, съответно за осуетяване на сделката за авиокомпания "Балкан" и обявяването на компанията в несъстоятелност. Публична тайна е, че в правителството отдавна се обсъжда възможността от "Балкан" да бъдат отделени печелившите дейности - карго- услугите, безмитната търговия и наземното обслужване, които да преминат към печелившото летище "София". Шефовете на авиокомпанията обаче смятат, че закриването на националния превозвач ще доведе до изтичане на валута от страната заради пренасочването на пътниците към чуждите авиокомпании.
Офертите за "Балкан" на петте кандидата в шортлистата ще се приемат от 10 до 16 часа на 13 юли в Агенцията за приватизация. Изненадващо е, че в този случай срокът за подаване на предложения тече само в продължение на шест часа. Обичайната практика е да се подават оферти от момента на обнародване на решението за приватизация до изтичането на работния ден на определена дата. Предложената за приватизация част от капитала на "Балкан" е от 25% до 75%. Очаква се почти всички от шортлистата да наддават за максималния пакет от авиокомпанията, въпреки че според запознати има и кандидат, който се готви да подаде оферта за 51%.
Депозитът, който потенциалните купувачи трябва да внесат до 13 юли, е 1 милион долара. Той може да бъде задържан, ако избраният купувач подпише приватизационния договор, но не плати договорената цена, каквато е нормалната практика. Друго, по-неясно условие, за да бъде загубен депозитът, е, в случай че АП и кандидатът са подписали споразумение за съществените условия на продажбата, а впоследствие избраникът откаже да сключи приватизационния договор. Предвижда се петте кандидата да предложат размера на цената и бъдещите инвестиции в германски марки. Техните оферти ще се считат за валидни в срок най-малко 120 календарни дни от датата 13 юли, тоест до 11 октомври.
Търсят се купувачи на 32 киносалонa
През миналата седмица промишленото министерство подписа договора за посредничество по пула "Култура" с оценителската фирма "Импакт" в консорциум с агенцията за недвижими имоти "Явлена". Договорът е четиримесечен с възможност за удължаване. Според него двете фирми, които поемат функциите на посредник, трябва да подготвят приватизацията на 32 киносалона в някои градове на страната и на три софийски дружества - "Център по полиграфия", издателска къща "Христо Ботев" и издателство "Отечество". Киносалоните всъщност са обособени части от дружествата "Пирин филм" - Благоевград, "Верея филм" - Стара Загора, "Смолян филм" и "Хасково филм". Министерството на промишлеността не е поставило изрично изискване за запазване на предмета на дейност на киносалоните. "Очакваме към киносалоните да проявят интерес филмови къщи и кабелни телевизии. За разпространителските фирми също може да бъде изгодно да създадат свои вериги от киносалони. Част от обектите вероятно ще бъдат купени, за да станат звукозаписни студиа, казина или бингозали", каза Страхил Иванов, шеф на "Явлена".
Разпределението на задълженията в консорциума предвижда, че Явлена" ще отговаря за рекламната стратегия, маркетинга на обектите и преговорите с потенциалните купувачите, докато "Импакт" ще се занимава с правния и финансовия анализ, оценката и подготвянето на информационни меморандуми за дружествата и обособените части. Методът за приватизация ще се предлага от "Явлена" и ще се съгласува с промишленото министерство. Ведомството ще може да влияе и върху цената и окончателния избор на купувач. Минималното възнаграждение на консорциума за изцяло свършена работа по всяко от седемте дружества (дори да няма сключена сделка) е десет хиляди марки.
"Култура" е първият пул на Министерството на промишлеността, за който има сключен договор с приватизационен агент. Ведомството се отклони от предварително обявените си намерения, според които досега вече би трябвало да има избран посредник и за пула "Машиностроене". Според запознати до няколко седмици се очаква промишленото министерство да обяви още един конкурс за избор на посредник. Той ще трябва да поеме продажбата на няколко научноизследователски института от системата на промишлеността, обединени в пул "Наука".
Идва ли краят на задълженията по ЗУНК
Правителството да има право да променя задълженията по Закона за уреждане на необслужваните кредити на предприятия, за които е открита процедура по приватизация - това допълнение в закона за приватизация ще предложи в най-скоро време промишленото министерство. Идеята е на заместник-министъра на промишлеността Марин Маринов. Тя е получила принципното одобрение на Агенцията за приватизация и на финансовото министерство. Международният валутен фонд също е предвидил в матрицата за тригодишните намерения на правителството да се реши въпросът със задълженията на предприятията по ЗУНК.
Има много случаи, когато купувачите на предприятията сключват сделка за един долар (лев, марка) и после искат редукция на задълженията по ЗУНК. Те обикновено се оправдават, че не са знаели за пълния размер на дълга по закона за лошите кредити. Точно такъв е случаят с предприятието "Интеркварц". То беше продадено на софийската фирма "Исма" ЕООД срещу един долар. Това беше първата сделка по новите правила за водене на преговори на Агенцията за приватизация, според които предприятията в тежко финансово състояние могат да бъдат продавани без съобразяване с размера на оценката, или с други думи - за един лев. По-късно обаче купувачът на 73% от "Интеркварц" отказа да поеме обслужването на 24 млн. долара задължение по ЗУНК и поиска тяхното отписване. Агенцията за приватизация и финансовото министерство отказали и в момента преговорите са замразени в очакване на законодателни промени.
Идеята на Маринов е при обявяването на процедура за приватизация правителството да може да отписва, редуцира или предоговаря задълженията на предприятието по ЗУНК. Възможно е и да се допускат комбинации от тези методи.
Със Закона за уреждане на необслужваните кредити държавата пое да изплаща на банките договорените до 31 декември 1990 г. и необслужвани към 30 юни 1993 г. кредити. За целта банките получиха книжа за 1.8 млрд. долара и 26 млрд. лева. От своя страна бюджетът трябваше да си събере вземанията от предприятията. С голяма част от предприятията бяха подписани договори, с които се уреждаше схемата, по която те ще се разплащат с бюджета. По данни на финансовото министерство са отписани задължения за малко под 2.5 млрд. лева и 342 млн. долара. Към 31 май тази година неуредените задължения, за които не са сключени договори, са на стойност 240 млн. долара и едва 3.6 млрд. лева. Към тази дата задълженията възлизат общо на 12.5 млрд. лева и 1.2 млрд. долара.
Неуредените задължения не се погасяват. ЗУНК предвижда година след влизането му в сила държавата да започне принудително събиране на задълженията, за които не са сключени договори. По данни на финансовото министерство за 1997 г. погашенията на главница по доларовите задължения са едва 43% от предвиденото в договорите. През предишните години плащанията са били и под тази сума. Заради голямата инфлация през миналата година левовите задължения бяха практически стопени. За петте месеца на 1998 г. погасяването на доларовите задължения по неокончателни данни е около 30% от плана за цялата година, а на левовите - 24%. Доброто изпълнение се дължи на голяма сума, платена в ЗУНК-облигации от предприятие-гигант. (От 1995 г. предприятията имат право да погасяват задълженията си с облигации по лошите кредити.)
В същото време задълженията тежат в балансите на предприятията и намаляват стойността им. С най-големи проблеми са предприятията от стоманодобива - "Кремиковци" има около 80 млн. долара задължения по главници и около 20 млн. долара натрупани лихви, "Стомана" има около 20 млн. долара главници.
Ако задълженията по ЗУНК се отпишат от балансите на предприятията, то това ще повиши цената им. От гледна точка на държавата е въпрос на сметка дали ще продаде предприятието със задължението, което евентуално ще се погасява през следващите 8 години, или ще вземе някаква, дори и по-малка сума, но веднага, без да чака.
Отписването на задълженията по ЗУНК на дружествата в процедура по приватизация обаче би поставило в неравностойно положение вече приватизираните предприятия и тези, които остават държавни. Опрощаването е една доста непазарна практика, която в никакъв случай не действа дисциплиниращо. Проблемът по-скоро е в това, че българското законодателство практически не допуска държавата да продава свои вземания. Ако в бъдеще обаче подобни сделки станат възможни, това съществено би ускорило приватизацията. Ако купувачи на държавен дълг встъпят в правата на държавата в качеството си на кредитори, те ще могат да искат замяна на вземанията си с дял от предприятието, което просто е друг тип раздържавяване.
Във всеки случай ясно е едно - че Законът за уреждане на необслужваните кредити, гласуван по времето на правителството на проф. Любен Беров през 1993 г., е напълно излишен. Той не помогна нито за спасяването на банките, нито за оживяване на предприятията, а просто отложи крайните мерки.
След Пощенска банка "Номура" пое и Булгартабак
Японската банка била харесана, защото запазва контрола на държавата в тютюневия холдинг
През миналата седмица Агенцията за приватизация и Министерството на търговията и туризма избраха "Номура интернешънъл" за приватизационен агент на пула "Булгартабак". Според пресцентъра на АП решението е било взето с шест на нула гласа в комисията за избор на посредник за "Булгартабак холдинг". Наблюдателите на приватизационния процес бяха силно изненадани от решението на комисията, защото очакванията бяха за посредник да бъде определен или "Райфайзен инвестмънт", или "Мерил Линч", за които се смята, че имат повече опит в подобни сделки. Освен това още не е затихнало ехото около забавената сделка за Пощенска банка, за чийто купувач също бе определена японската инвестиционна банка. Повторното предпочитание към "Номура" въпреки некоректното наддаване при продажбата на банката породи съмнения, че две сделки са договорени заедно.
От АП и от търговското ведомство обясниха, че "Номура интернешънъл" е била избрана за консултант при продажбата на Булгартабак по три причини. Тя е предложила държавата да остане мажоритарен собственик на холдинга, ниска агентска комисиона при продажбата му, както и привличане на стратегически инвеститор вместо продажба на акции на борсата.
Най-важният аргумент в полза на "Номура" е, че предложението й предвижда 51% от капитала на "Булгартабак холдинг" да останат държавна собственост. Финансовите параметри в офертата на японците са направо странни. "Номура" предложила комисиона 0.25% от цената по сделката. Допустимата комисиона по закон е до 4% от цената на сделката, платена в брой, и офертите на останалите кандидати са между 3.25 и 3.5 на сто, обясни зам.-министърът на търговията и туризма Александър Тасев, който е и председател на комисията за избор на посредник. "Номура" за разлика от другите кандидат-агенти не е формулирала в числа разходите, които АП ще трябва да й възстанови в края на първия етап от посредничеството. "Номура" иска да й се платят разходите по консултантския договор - по оценка и изготвянето на информационния меморандум, след предварителното одобрение на Агенцията за приватизация", обясни Александър Тасев. Така от АП смятат, че ще диктуват разходите на посредника и ще пестят пари. Не е изключено обаче АП да плати доста по-голяма сума от първоначалните очаквания, ако ще осребрява разходите на агента по отчетни документи. "Финансовото предложение е много изгодно, но не мога да го кажа, защото ще наруша наредбата за информацията. То обаче не беше решаващото при избора на "Номура". Основните неща бяха идеите на "Номура" за бъдещето на Булгартабак, заяви изпълнителният директор на АП Захари Желязков. Едната от тях е дружеството да се приватизира от стратегически инвеститор, а не чрез продажба на акции на борсата. Раздържавяването на дружеството чрез капиталовия пазар обаче се предпочита от сегашното ръководство на тютюневия холдинг. Такава схема на приватизация предложиха някои от останалалите приватизационни агенти.
"Номура интернешънъл" е дъщерно дружество на "Номура секюритис" (Nomura Securities) - японска инвестиционна банка със собствен капитал около 14 млрд. долара. Според официалното прессъобщение на АП тя има и опит в приватизацията на тютюневия сектор в Чехия, Полша, Япония и Русия. Не е тайна обаче, че опитът на "Номура" в тютюневия бранш е относително малък в сравнение с някои от отпадналите кандидати. Според експерти именно този трябвало да бъде един от важните критерии при избор на посредник. От друга страна, именно скромният опит на "Номура" в тютюневия бранш и предполагаемата й необвързаност с големите тютюневи концерни "Филип Морис", "Ротманс - Пал Мал", "Рейнолдс табако" и "Бритиш енд американ табако" са били добър знак за изборната комисия. Някои от членовете й смятат, че тютюневият холдинг не трябва да се продава на големите производители. Счита се, че те не проявяват интерес към всички тютюневи фабрики на Булгартабак и бързо след приватизацията му ще затворят част от тях. Според Захари Желязков "Номура" е обещала да работи и за възстановяването на пазарите на тютюневия холдинг в Русия и страните от ОНД.
Една от хипотезите е, че решението за посредничеството на "Номура" е взето на високо правителствено равнище и е обвързано с приватизацията на Пощенска банка. "Комисиона от 0.25% за сделката е просто смешна за сериозен посредник. Нормално възнаграждението трябва да е над 1 на сто, ако не се включва печалба за посредника", обясниха от представителството на една от големите тютюневи компании тук. Тоест не е изключено този висок отбив от нормалната комисиона при Булгартабак да е жест на благодарност за избора на японската групировка за купувач на Пощенска банка.
Друга хипотеза гласи, че "Номура" е избрана под силния натиск на шефове от търговското министерство, чието желание е да запазят влиянието си в холдинга. С това се обясняват и рокадите в управителния съвет на Булгартабак, което съвпадна по време с избора на посредник. В управителния съвет на "БТ холдинг" беше избран зам-министърът на търговията и туризма Христо Михайловски заедно с юриста Петър Стоянов Божков и главния секретар на парламента Валентин Карамфилов Георгиев. От управителния съвет на холдинга бяха освободени Кирил Текелиев, Владимир Христов и Иван Георгиев. Захари Желязков категорично отрече тези версии, но в крайна сметка така и не успя да даде ясно обяснение защо е била избрана "Номура", щом финансовото предложение не е определящо, а стратегията тепърва ще бъде подготвяна и одобрявана.
Концепцията за приватизацията на Булгартабак явно тепърва ще се изяснява. В Министерството на търговията, АП и Булгартабак все още няма единодушие за принципите и механизмите на раздържавяването на тютюневия гигант. В момента заинтересованите кръгове около Булгартабак лансират три концепции за приватизация на холдинга. Първата предвижда експериментално да се пусне на лондонската борса пакет от 15 на сто от акциите на Булгартабак, като половината от тях да са от сегашния капитал на дружеството, а останалата част да бъде от ново увеличение на капитала. Ако първият пакет акции се продаде добре, на борсата ще се пуснат и още акции. При схемата на борсова приватизация се залага и ограничение за инвеститорите да придобиват повече от определен процент акции. Това се счита за защитна мярка срещу враждебни наддавания за придобиване на контролния пакет акции от конкурентен производител. Такъв бил моделът на приватизация на френския тютюнев монополист СЕИТА.
Противоположна е концепцията Булгартабак да се продаде на стратегически инвеститор. Така държавата хем щяла да държи контролния пакет от холдинга, хем ще си осигури свеж ресурс за развиването на дейността му. Проблемът е, че едва ли ще се намери инвеститор, който да налива пари в предприятие, в което не притежава достатъчно влияние при вземането на решения. Има и трета концепция. Според нея стратегическият инвеститор може да има 5% от акциите на Булгартабак, което да покачи цената на останалите държавни акции, а те вече да бъдат пуснати на борсата. Най-ентусиазираният привърженик на схемата за стратегическия инвеститор е АП. Агенцията и при други приватизационни сделки не пести усилия, за да попречи на идеята акциите на държавните предприятия да бъдат пускани на борсата, вместо тя сама да ги продава.
Най-явно демонстрирана беше конкуренцията между "Мерил Линч" и консорциума Ю Би Ес - "Райфайзен инвестмънт". Негласната война между двата кандидат-посредника се водеше включително и чрез медиите. Дори беше обявено, че "Мерил Линч" се отказва от участие в окончателното събеседване по етични съображения (за да докаже, че няма нищо общо с некоректните атаки на Краси Стойчев срещу "Райфайзен"). Оказа, че на интервютата на 11 юни са присъствали всички кандидати с изключение на "Риджънт пасифик", откъдето са помолили за друга дата за интервю.
"Мерил Линч" защитаваше тезата, че Булгартабак трябва да се продаде на стратегически инвеститор, докато "Райфайзен инвестмънт" предлагаше по-разпространената в правителствените среди идея, че холдингът трябва да се раздържавява чрез пускане на акции на българската и на международни фондови борси. "Като знак на нашата ангажираност към този сектор и към България Ю Би Ес и "Райфайзен инвестмънт" са готови да осигурят търговско финансиране на Булгартабак в размер между 50 и 60 млн. долара под формата на кредитна линия", каза преди няколко седмици за "Капитал" Петер Гумпел от "Райфайзен". Според запознати офертата на "Мерил Линч" е предвиждала близка по размер и предназначение кредитна линия.
"Албена инвест" раздаде 73% дивидент
Акционерите на "Албена инвест - холдинг" гласуваха през миналата седмица 100% от печалбата на дружеството (след заделяне на необходимите резерви) да бъде раздадена като дивидент. Нетната печалба на холдинга за миналата година е около 4.2 млрд. лв., а дивидентът е в размер на 73.2% спрямо номинала на една акция. Това означава, че след приспадане на дължимия данък за дивиденти в размер на 15% акционерите ще получат по 622 лв. на акция (или 15 550 лв. на бонова книжка), които ще се изплащат в клоновете на Пощенска банка.
Според информацията, отчетена пред акционерите, в портфейла на "Албена инвест" към момента има пакети от 28 предприятия. След трета тръжна сесия портфейлът на бившия приватизационен фонд включваше акции от 83 предприятия. Холдингът притежава контролен пакет в 16 предприятия. От тях дружества от сферата на туризма са само "Албена", "Соколец - Боровец" и "Хемус турист", а останалите са предимно машиностроителни фирми, производители на мебели, хотелско обзавеждане и текстил. "Холдингът има собствена кредитна политика, която да стимулира развитието на стратегическите предприятия в портфейла", заяви Лидия Шулева, изпълнителен директор на "Албена инвест". Тя допълни обаче, че холдингът среща сериозни проблеми в управлението на дружествата, в които държавата е запазила блокираща квота или процент, достатъчен, за да влияе върху управлението. Според Шулева представителите на министерствата действат против интересите на дружествата, като настояват печалбата да се раздава като дивидент, вместо да се реинвестира.
Най-голямото дъщерно дружество на холдинга - "Албена" АД, обаче стана изцяло частно от миналата седмица. "Албена инвест - холдинг" и работническо-мениджърското дружество "Албена 2000" купиха последните 10.7% от държавното участие. Цената на сделката е приблизително 3.28 млн. долара, от които 30% ще бъдат платени в брой, а остатъкът - чрез ЗУНК-облигации. Според условията на договора "Албена 2000" придобива 9.83% от последния регистриран капитал на курортното дружество, а "Албена инвест" - 0.87%.
"Солвей - Соди" реинвестира 25 млрд. лева печалба за 1997 г. Чистата печалба на "Солвей - Соди" в целия й размер ще бъде реинвестирана в предприятието и дивиденти няма да се изплащат, реши общото събрание на акционерите, проведено миналата седмица. Натрупаната печалба е резултат главно от инфлацията и не е налична под формата на пари в брой. Първата фаза на инвестиционната програма на дружеството е на стойност около 25 милиона долара и предвижда до края на годината да бъде пусната нова производствена линия с капацитет 400 хиляди тона тежка калцинирана сода. Предвижда се до края на първото тримесечие на 1999 г. да бъде изграден и нов силоз за съхранение на готовата продукция. Следващите фази на инвестиционната програма на обща стойност 67 милиона долара предвиждат увеличаване на капацитета до 1.2 милиона тона тежка калцинирана сода годишно.
Девненският завод за калцинирана сода беше приватизиран през март 1997, когато белгийската фирма "Солвей" придоби пакет от 60% от акциите за 160 милиона долара. На общото събрание на акционерите няколко месеца по-късно с подкрепата на държавата капиталът на дружеството беше увеличен под условие, в резултат на което "Солвей" към момента е собственик на 67% от капитала на химическия завод. Държавата все още притежава 12.4%, а останалите 20.6% са собственост на миноритарни акционери. Според експерти, въпреки че относителният дял, който дребните акционери притежават, намаля в резултат на увеличението на капитала, теоретично те могат да спечелят след изпълнението на инвестиционните ангажименти от страна на мажоритарния собственик. През последните месеци обаче цената на акциите на свободния пазар на борсата пада и в резултат пазарната капитализация е намаляла от 100.2 милиона долара през март до около 90 милиона долара по цени от предишната седмица.
ОЦК спешно се нуждае от инвестиции за 9 млрд. лева
Оловно цинковият комплекс в Кърджали (ОЦК) спешно се нуждае от инвестиции за над 9 млрд. лева. Производството в комбината вече не може да се поддържа без подмяна на остарялото оборудване и съоръженията в някои цехове. От особено значение е изграждането на нов цех "Електролитен", в оловното производство да се внедри нов технологичен процес за преработка на концентрати, амортизирани акумулатори, оловна шлака и др. "Всички тези инвестиции не могат да се набавят по друг път освен чрез приватизация", обясни ръководството на предприятието на общото събрание на акционерите през миналата седмица.
В края на май Агенцията за приватизация взе решение за приватизация на ОЦК. Приватизационните процедури ще стартират съвсем скоро, като вече са готови информационният меморандум и оценката на предприятието. За приватизация е обявено държавното участие в комбината от 75 на сто, а останалата част от капитала вече е в акционери от масовата приватизация. От държавните 75% от капитала 20% ще бъдат предложени за преференциално изкупуване от работниците, а 1% от капитала на дружеството се заделя за реституционни искове. Това на практика означава, че инвеститорите ще могат да придобият 59% от капитала на дружеството.
ОЦК завършва 1997 г. с печалба от 2.985 млрд. лева. Във фонд "Резервен" държавното дружество ще разпредели 90 на сто от положителния финансов резултат.
И "Агрополихим" се продава за един долар
След като точно преди една година норвежката компания "Норск хидро" предлагаше 7 млн. долара за 60% от "Агрополихим", сега ще може да го купи срещу един долар. По-важното условие за приватизаторите вече е фактът, че сега купувачът се ангажира да поеме дълговете на завода. Според Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация, задълженията са за повече 51 млрд. лв. (28 млн. долара). Това означавало, че "Норск хидро" всъщност е готов да плати близо четири пъти повече от цената, която предложи в началото на 1997 г. Асен Дюлгеров допълни, че в момента стойността на "Агрополихим" е отрицателна, тъй като размерът на дълговете надхвърля този на дълготрайните активи.
По данни на финансовото министерство за първото тримесечие на тази година загубата на предприятието е почти 7 млрд. лв., а дълготрайните материални активи са около 53 млрд. лв. (тоест малко повече от обявената сума на задълженията). Задълженията на "Агрополихим" към доставчици са за близо 46.4 млрд. лв. Решението за продажба срещу един долар е взето от надзорния съвет на Агенцията за приватизация по предложение на изпълнителния директор Захари Желязков. Сделката не е окончателно утвърдена, а само са одобрени основните параметри, в рамките на които ще се водят преговорите. Според Асен Дюлгеров дълговете на "Агрополихим" са към Булгаргаз и МДК, които са основни доставчици съответно на природен газ и сярна киселина. "Норск хидро" ще трябва да представи в АП споразумения с двата основни кредитора за схемата на изплащане на дълговете на "Агрополихим". В миналогодишната си оферта "Норск хидро" предвиждаше сключване на 15-годишен договор с Булгаргаз за снабдяване на торовия завод с природен газ. Ако все още иска да изпълни това намерение, "Норск хидро" вероятно ще трябва най-напред да изплати по-голямата част от дълга на предприятието към Булгаргаз.
В офертата на норвежката компания от началото на миналата година бяха планирани инвестиции общо за 38 млн. долара. Идеята беше те да бъдат използвани за обновяване на производствените линии за амоняк, амониев нитрат и троен суперфосфат, за нов резервоар и съоръжения за съхраняване на фосфорна киселина и за цялостно модернизиране на завода. Засега не е известно дали този ангажимент ще остане, тъй като надзорниците отказват да съобщят конкретни параметри от настоящия проектодоговор.
Накратко
"Деу" не потвърди миналогодишната си оферта за 57% от "Химко", след като стана ясно, че торовият завод няма да бъде продаден на канадската фирма "Стелар глобал корпорейшън", съобщи пресцентърът на Агенцията за приватизация. Според Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, корейската компания е изпратила съобщение, че по принцип запазва интереса си, но в момента не може да направи предложение за покупка. "Много е вероятно да се стигне до прекратяване на процедурата за приватизация на "Химко", заяви Желязков.
Оспорваната сделка за продажбата на "Хлебна мая" на работническо-мениджърското дружество "Хлебна мая инв" беше подписана миналия петък. Агенцията за приватизация продаде 78% от русенското предприятие за 929 496 долара.
В началото на миналата седмица Върховният административен съд даде ход на делото на работническо-мениджърското дружество "Слънчев ден инвест" срещу решение на надзорния съвет на Агенцията за приватизация, с което то беше отхвърлено като купувач на едноименния курорт. По принцип съдът би трябвало да се произнесе в седемдневен срок, тоест до този понеделник. АП няма да открива нова процедура за приватизация на курортния комплекс, докато няма решение на съда по случая.
Продажбата на 51% от "Верила" стана първата приватизационна сделка, подготвена от външен посредник, която беше утвърдена от надзорния съвет на Агенцията за приватизация. През миналата седмица надзорниците дадоха разрешение работническо-мениджърското дружество "Верила - 98" да придобие пакета. Посредник за продажбата на "Верила" е консорциумът "Кей Пи Ем Джи" - "Баренц груп". "Верила" произвежда сапуни, миещи вещества и прахове за пране. Цената на сделката за мажоритарния дял е 2.36 млн. долара, като РМД ползва правото си на десетгодишно разсрочено плащане. Купувачът е поел ангажимента през следващите пет години да инвестира 2.5 млн. долара и да запази средносписъчната численост на персонала. "Предприятието е продадено на РМД заради категоричната липса на интерес от стратегически инвеститори. Посредникът е поканил персонално 62 големи компании, но без резултат", обясни председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри сделката за продажба на 75% от капитала на "Металснабхолдинг" и държавните дялове в неговите 12 дъщерни дружества. Купувачите са мениджърското дружество "Металснаб - 96" (което обаче не е класическо РМД и няма право на разсрочено плащане) и немската фирма "Кльокнер и къмпани". Според договора немската компания придобива само 10% от предложения за приватизация капитал на холдинга и на дъщерните дружества, остатъкът става собственост на мениджърското дружество. Двата купувача водят помежду си преговори за бъдещо увеличаване на участието на "Кльокнер". Цената за общо 13-те продадени пакета е 12 млн. марки, а предвидените инвестиции до 2001 г. са 4.78 млн. марки. Плащанията трябва да приключат до края на септември, като по договор първо "Металснаб - 96" трябва да внесе своя дял от цената, а след това ще плати и "Кльокнер".
Накратко
Работническо-мениджърското дружество "КРЗ - Инвест" спечели търга, обявен от Агенцията за приватизация, за продажбата на пакета от 146 661 акции (25% от капитала) на кораборемонтен завод "Одесос" - Варна. Договорената цена е 3 260 000 долара, което прави цената на една акция в размер на 22.2 долара (39 500 лв). Плащането ще стане според облекченията, които дава на тези дружества законът за приватизация - 10% от сумата ще се изплати при подписваното на договора, а останалите 90% ще се изплащат за период от десет години с едногодишен гратисен период. "КРЗ-Инвест" беше единственият кандидат за покупка на остатъчния държавен дял. Чрез инвестиционни бонове бяха раздържавени 67% от капитала на дружеството, като дялове в кораборемонтния завод придобиха приватизационните фондове "Варна" (22.74%), "България" (18.35%) и "Кооперативен" (18.35%). Индивидуални участници в масовата приватизация придобиха общо 0.51% от капитала на дружеството. Всички акции на кораборемонтния завод бяха изкупени още на първата тръжна сесия.
Работническо-мениджърското дружество "Ловеч турс '98" стана собственик на остатъчния дял от 24.4% от капитала "Ловеч турс" АД - Ловеч срещу 381 420 германски марки. Плащането ще стане с преференциите, дадени от закона, а срокът за подписване е две седмици от датата на търга. "Ловеч турс '98" беше единствен кандидат за покупка на пакета от 146 661 акции от туристическото дружество.
На 29 юни в Плевен е насрочено общо събрание на акционерите на "Плевенско пиво" АД, на което ще се обсъжда въпросът за увеличение на капитала срещу непарична вноска от страна на мажоритарния собственик - мениджърското дружество "Пивоварна Плевенско пиво" АД.
Междубанковите лихви се понижиха
В началото на изминалата седмица цената на левовите депозити бе относително висока поради търсене на краткосрочен ресурс от банки, които увеличаваха левовата си наличност, за да покрият изискванията на БНБ за среднодневно ниво на минималните задължителни резерви.
Овърнайт депозити се разменяха на 2.8-3.0 на сто годишно, а депозити със срок за една седмица се търгуваха на 3.2-3.3 процента.
В средата на периода започна понижаване на лихвите, след като Министерството на финансите изплати общо около 26 милиарда лева лихви и главници по падежи на ДЦК.
Овърнайт лихвите паднаха до 2.5-2.7 на сто в сряда, а едноседмични депозити се разменяха на 3.1-3.2 процента.
В петък финансовото министерство изплати още около 10 милиарда по падежи на ДЦК и лихвите се понижиха съответно до 2.0-2.3 за овърнайт и до 2.7-2.9 процента за едноседмични депозити.
Очаква се междубанковите лихви да останат ниски през текущата седмица поради предстоящите до края на месеца падежи на ДЦК в размер на над 70 милиарда лева.
Българските брейди-облигации поевтиняха
През изминалата седмица българските брейди-книжа поевтиняха в резултат на опасенията за финансовата стабилност в Русия и бързата обезценка на йената, която постави под съмнение международните инициативи за подкрепа на страните от Югоизточна Азия.
Въпреки това българските брейди-книжа отбелязаха най-малък относителен спад в сравнение с дълговите инструменти на останалите страни в преход поради оптимистичните очаквания на инвеститорите след международния форум в Залцбург за подписване на тригодишно кредитно споразумение между България и МВФ в средата на юли.
В краткосрочен план определящи за международните дългови пазари ще бъдат дебатите в руския парламент по антикризисната програма на премиера Сергей Кириенко, които ще дадат яснота за възможната стабилизация на руската икономика.
Друг определящ фактор ще бъде посещението на президента на САЩ Бил Клинтън в Китай на 3 юли, като се очаква да бъдат обсъдени ангажиментите на САЩ за стабилизацията на азиатските капиталови пазари.
Цената на "Елкабел" продължава да се покачва
Акциите на единственото засега дружество на най-високия сегмент на официалния пазар на "Българска фондова борса - София", "Елкабел" - Бургас, продължиха тенденцията си за покачване от последните три седмици и през миналата седмица достигнаха нива от 25 900 лева за акция. Общият оборот на официалния пазар на борсата обаче падна от 721 милиона лева на 12.2 милиона през миналата седмица. Падането на общите обеми стана въпреки стартирането на търговията с първото дружество на временния С сегмент на официалния пазар БРИБАНК. Общо 472 акции на "Елкабел" бяха изтъргувани през седмицата на цени между 23 300 и 25 900 лева за акция. Цената от 25 900 лева за акция е най-високата постигана досега от началото на публичното предлагане на акциите на "Елкабел" в началото на годината. Средната цена за седмицата е с около 800 лева по-висока от предната седмица и е 24 914 лева за акция.
Общо 40 акции на БРИБАНК бяха изтъргувани при постоянен растеж в рамките на максимално разрешената промяна в рамките на един работен ден от 5% от цената на последната регистрирана сделка. В първия ден на търговия с тези книжа (22 юни) цената достигна 10 500 лева за акция с номинал 10 000 лева, а последните сделки за седмицата бяха на нива 12 149 лева за акция. Според брокери книжата на банката, която е между десетте най-големи банки в страната и е с изцяло частно участие, са добра дългосрочна инвестиция поради диверсифицирания кредитен портфейл и липсата на задължения към централната банка. Засега няма потвърждение на обявените преди месец от Георги Драйчев, оперативен директор на "Българска фондова борса - София", намерения на две големи български банки да регистрират книжата си за търговия на някой от трите сегмента на официалния пазар на борсата.
В началото на тази седмица на официалния пазар стартира и търговията с акциите на първите два бивши приватизационни фонда - "Мелинвест" и "Петрол холдинг". Началото на търговията с тези книжа на временния С сегмент е важно от гледна точка на милионите участници в масовата приватизация, доверили инвестиционните си бонове на приватизационни фондове. Интересно е също дали ще бъде проявен интерес към някои от тези акции от страна на чуждестранни инвеститори, както това стана с акциите от масовата приватизация в други страни. У нас обаче липсата на прозрачност при управлението и преструктурирането на портфейлите на фондовете доведе до отлив на доверие от тях, а оттам и инвестиционният интерес към книжата им не се очаква да бъде голям. Повишение на цените при повечето от тях може да се очаква единствено при вътрешни конфликти, при които обикновено стремежът е да се придобие пакет от няколко процента от капитала, с които да се влияе на решенията на общото събрание. Това става в момента и с акциите на "Ем Джи Елит холдинг" (бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит"). Вътрешният конфликт в ръководството на фонда доведе до появяването на оферти купува от 400 лева за акция с номинал от 100 лева, което означава доходност от 100 хиляди лева при продажба на бонова книжка, вложена в "Мултигрупелит".
Марката поскъпва на вътрешния пазар
Марката започна изминалата седмица на нива 995.00/10 лева с превес на предлагането на валута от банки за регулация на левовата ликвидност и нивото на среднодневните минимални задължителни резерви.
В средата на периода банките започнаха да удължават позициите си в марки в очакване на повишаване търсенето на валута от страна на крайни клиенти в края на месеца, когато предстоят големи по обем плащания по ДЦК. До края на месеца финансовото министерство трябва да плати над 70 милиарда лева лихви и главници по ДЦК. Част от емисиите се държат от чуждестранни инвеститори, тъй като това са последните едногодишни бонове, емитирани преди въвеждането на валутния борд, и осигуряват относително високата доходност.
Според дилъри чуждестранните инвеститори ще обърнат доходите си във валута и ще ги репатрират, тъй като алтернативите за реинвестиция не са атрактивни. Доказателство за това е и постигнатата средна годишна доходност от 6.74 на сто за едногодишни сконтови ДЦК, продадени на аукцион на 15 юни от Министерството на финансите.
Друг факт в подкрепа на това твърдение е информацията на БНБ, според която само през май вложенията на чуждестранни инвеститори в ДЦК, емитирани по Наредба 5, са намалели нетно с над четири милиарда лева.
Много вероятно е чуждестранните инвеститори да приложат същата стратегия и по отношение на предстоящите на 1 юли лихвени плащания по валутните ЗУНК-ове. Номиналът на ЗУНК-овете в обращение в края на май е бил 753.6 милиона долара, като 181.6 милиона долара се държат от външни инвеститори. Лихвата по ЗУНК-овете е равна на усреднен шестмесечен LIBOR и се изплаща в левове по курса на БНБ за деня.
Очаква се в резултат на повишеното търсене на валута през текущата седмица марката да поскъпне до нива, близки до 996.50-998 лева.
Спрямо долара левът започна седмицата на 1783-1785, премина през 1789-1790 в сряда и достигна до 1791-1793 при затварянето на пазара в петък, следвайки поскъпването на долара спрямо марката на световните пазари.
Доларът отново поскъпна спрямо йената
През изминалата седмица щатската валута възвърна изцяло позициите си спрямо йената, след като координираната интервенция на Федералния резерв на САЩ и Bank of Japan на 17 юни не бе последвана от конкретни действия за стабилизация на японската валута.
На срещата на ниво заместник-министри на финансите от страните от Г-7 в Токио на 20-21 юни Япония не получи еднозначна подкрепа за националната си валута от останалите развити индустриални страни.
Финансистите от Г-7 изразиха единодушното си одобрение за съвместните действия на японската централна банка и Федералния резерв за укротяване на международните пазари. В становището се отбеляза, че отслабването на натиска върху йената дава възможност за ефективно прилагане на структурни стабилизационни мерки в Япония, но се казва, че очевидно тази възможност не може да има дългосрочен ефект.
Липсата на ясна концепция за решаването на проблемите с лошите дългове на японските банки притисна йената още в понеделник и доларът поскъпна с близо две йени в рамките на работния ден до 138.15/25 йени.
Японският заместник финансов министър Ясуке Сакакибара заяви пред журналисти, че страната му има готовност във всеки момент за интервенция в полза на йената.
Изказването на Сакакибара бе прието по-скоро като заплаха, отколкото като ангажимент за конкретни действия поради очевидния факт, че дори Bank of Japan не може да си позволи да интервенира безкрайно за поддържане на йената над пазарните нива.
Сривът на йената продължи и в средата на седмицата един долар се търгуваше срещу 140.33/38 йени.
В същото време на преден план излязоха отново противоречията между доминираната от комунисти руска Дума и президента Борис Елцин. Ескалацията на напрежението и размяната на заплахи между управляващите в Русия поднови за пореден път опасенията за стабилността на руската финансова система и инвеститорите насочиха вложенията си към доларови активи, с което щатската валута поскъпна до 1.8025/35 марки в сряда.
Според експерти решаващо събитие за възможното възвръщане на инвеститорския интерес към Русия ще бъде заседанието на Думата на 1 юли, когато ще бъде обсъдена правителствената антикризисна програма.
Евентуалното продължаване на разногласията по мерките за стабилизация между законодателната и изпълнителната власт може да доведе до ограничаване на притока на свежи пари за Москва, а това включва и следващия транш от над 600 милиона долара по стенд-бай споразумението с МВФ.
В края на седмицата опасенията на инвеститорите бяха допълнително подкрепени от решението на руската централна банка да повиши с 20 на сто лихвата по рефинансирането до 80 процента годишно.
Това подкрепи долара до 1.8135/38 марки и 142.40/50 йени при затварянето на европейските валутни пазари в петък.
Акциите на големите химически предприятия падат
Рекорден брой книжа на "Булгартабак холдинг" бяха изтъргувани през миналата седмица
Акциите на големите химически предприятия през изминалата седмица паднаха с близо 30% на свободния пазар на фондовата борса. Най-голям беше спадът на цените на акциите на "Химко" - Враца, които паднаха до 20 000 лева за акция в края на седмицата. Причината за рязкото движение на цените надолу според брокери е, че през миналата седмица и вторият потенциален купувач на "Химко", южнокорейският концерн "Деу", се отказа от покупката на държавния дял в размер на 56%. Все още липсват сигнали дали "Деу" напълно е загубил интерес към придобиването на мажоритарен дял във врачанския завод, или би участвал при повторното обявяване на продажбата, но на по-ниска цена. Неизвестността около бъдещето на "Химко" беше основна причина за това миналата седмица през борсата да преминат само 80 акции при изтъргувани общо 5360 акции през предишната седмица. Очакванията на брокери са за по-нататъшно покачване на цените, така че средната цена за седмицата в размер на 20 358 лева за акция и символичните 80 броя изтъргувани акции напълно биха могли да се приемат като спекулативен опит да се повлияе на многобройните притежатели на акции от масовата приватизация. Според брокери цената ще се повиши при появата на по-големи пакети, въпреки че едва ли ще достигне нивата от 44 000 лева за акция от предходната седмица. Евентуалното покачване ще зависи от информация около касовата сделка за мажоритарния дял. От 1 юли предприятието спира работа за принудителен ремонт, истинските причини за който са липсата на пазари и нерентабилното производство на карбамид. От началото на юли се очаква намаляване на цените на природния газ с около 11%, което обаче според ръководството на "Химко" няма да подобри особено тежкото финансово състояние на дружеството.
Цената на друго активно търгувано дружество, "Солвей Соди", също паднаха значително. Oсновната причина е решението на общото събрание на акционерите да не бъдат раздавани дивиденти за миналата година. Цената на акциите падна в края на седмицата до 20 000 лева за акция. Дивиденти едва ли могат да се очакват в средносрочен период, докато приключи изпълнението на инвестиционната програма, разработена от "Солвей". Тази програма предвижда инвестиции на обща стойност 67 милиона долара (виж стр. 40). Това на практика означава, че собствениците на акции от "Соди" могат да очакват доходи от дивиденти не по рано от 2001 г. Анализите на финансовото състояние на "Соди" ясно показват, че въпреки положителния финансов резултат за 1997 г. печалба за дружеството на практика няма. Прогнозите за 1998 г. са значително по-добри. Очаква се благодарение на увеличеното производство продажбите към края на годината да са за около 99 милиона долара, а нормата на чиста печалба да достигне 7.5%.
През седмицата бяха изтъргувани рекордно голям брой акции (общо 25 674) на "Булгартабак холдинг". Средната цена обаче бе по-ниска с близо три процента от нивата, регистрирани предходната седмица. Най-често коментираният през последните седмици вариант за продажбата на холдинга беше приватизация на мажоритарен дял чрез няколко водещи световни фондови борси. Изборът на "Номура" за приватизационен посредник от страна на Агенцията за приватизация говори по-скоро за развитие в посока към запазване на контролния пакет на държавата, като едновременно с това бъде намерен стратегически инвеститор в холдинга, който да инвестира свеж ресурс. Ако този вариант за приватизация бъде избран, не се очаква особен интерес към акциите на "Булгартабак холдинг", които се намират в обращение в момента, поради техния незначителен дял - общо 6.98% от капитала. Вариантът за избор на стратегически инвеститор може да доведе до по-голям интерес към акциите на по-атрактивните тютюневи дружества като "Юрий Гагарин БТ" - Пловдив и "Благоевград БТ" - Благоевград, тъй като очакванията са за по-ефективно управление и пълно използване на капацитета им.
Обемите на свободния пазар на борсата останаха на нивата от миналата седмица и ако се изключат единичните сделки с големи пакети от акции, дневните обороти рядко надхвърлят един милиард лева дневно. При тези обеми ликвидността на пазара, дори и на акциите на сравнително активно търгуваните през седмицата дружества остава ниска. Според експерти тя ще остане такава, докато на пазара на ценни книжа не се появят финансови институции като пенсионни фондове и инвестиционни дружества, каквито в момента липсват на пазара у нас.
Чуждестранният интерес към инвестиции в български ценни книжа остава символичен, което се дължи на ред причини. Една от най-съществените е, че в момента се изчаква влизане в сила на новото законодателство в тази област, където се очаква да бъде отделено специално внимание на защитата на правата на миноритарните и стратегическите инвеститори. Липсата на чуждестранен интерес се подхранва и от неблагоприятните макроикономически данни за страната от началото на годината досега. Промяна в настроенията на чуждестранни портфейлни инвеститори може да се очаква най-рано през последното тримесечие на годината, и то при постигането на благоприятни макроикономически показатели. Според анализатори на пазара сериозно увеличение на ликвидността на акциите на големите предприятия дотогава не се очаква, поради което инвестициите в ценни книжа от страна на масови инвеститори си остават рискови въпреки очакванията за растеж на цените.
Накратко
Саудитска Арабия иска нов ОПЕК
Саудитска Арабия очаква някои производители на петрол да не спазят споразумението за намаляване на производството, но вярва, че цените ще се повишат дори при това положение, заяви министърът на петрола Али ал Наими. Той не уточни кои страни най-вероятно няма да спазят обещанието си. Ал Наими се обяви за създаването на нов съюз на износителите на петрол, който ще бъде готов да се намеси на световните енергийни пазари. Според него съществуват "осем или девет държави, които притежават запасите, производствените възможности и зависимостта от петролните доходи", които могат да изпълнят тази роля. Той смята, че на пазара трябва да му бъде дадено време, за да се възстанови, но вярва, че цените ще се вдигнат до края на годината, след като се видят резултатите от намаляването на производството.
ЕС изпълни искането на СТО за бананите.
Министрите на земеделието от Европейския съюз (ЕС) приеха нови режими за производството на зехтин и тютюн и вноса на банани и удвоиха площта на земята, която ще остане необработена през следващата година. След оплакванията на производителите от САЩ и Латинска Америка в Световната търговска организация ЕС одобри нова система за разпределяне на квотите, като лицензи ще получат всички традиционни производители, а производителите от Испания и Франция ще получат допълнителна помощ. Испания успя да получи и значително увеличение на субсидираното количество зехтин - от 625 хиляди до 760 хиляди тона.
В Азия не им е до сладко.
Азиатският пазар на захар остана непроменен през седмицата, след като търсенето на основните азиатски потребители, включително и Япония, остана слабо заради икономическите затруднения. Търсенето в Япония спадна значително през последните месеци в резултат на рецесията и сладкарските фирми се опитват да намалят големите си запаси от захар, произведена на острова. През тази година вносът на необработена захар се очаква да падне под 1.5 милиона тона, най-ниското ниво от 1964 г. Импортът в други основни потребители в региона - Южна Корея, Индонезия и Малайзия, ще спадне с около 20% в сравнение с миналата година. Индия също няма да разчита на внос през годината заради добрата реколта в страната и отслабването на националната валута, което оскъпява вноса.
Руската ЦБ няма да продава повече паладий.
Председателят на руската централна банка Сергей Дубинин отрече, че президентът Борис Елцин е подписал указ, с който разрешава допълнителна продажба на паладий от банката. Местната преса съобщи, че Елцин е разрешил продажбата на 200-300 тона паладий. "Банката участва в продажбата на паладий в съответствие с приетите норми и правила на международната търговия, спазвайки количествените ограничения, установени от руските власти", заяви Дубинин. Според представител на централната банка тя може да използва част от запасите си от паладий като залог за получаването на заеми, а не за директна продажба.
До края на 1998 г. трябва да се декларират незаконните строежи
До 31 декември 1998 г. всички собственици на неузаконени постройки в строителните граници на населените места, строителството на които е започнало до 30 юни тази година, трябва да ги декларират с цел да търсят варианти за тяхното узаконяване по досега действащите норми, т.е., ако са били допустими по разпоредбите, действали по времето, когато се били извършени. За узаконяването им ще се заплаща такса, определена от Министерския съвет. Това е предвидено в промените на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), които парламентът прие миналата седмица.
Кметовете на общините имат срок от една година след влизането в сила на закона да преценят дали е целесъобразно включването на незаконно застроените до 24 април 1996 г. земеделски земи и земите от горски фонд в строителните граници на населените места. Това те трябва да съгласуват с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), както и с Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. В случай че включването им е допустимо, то ще бъде извършено след заплащане на държавна такса за промяна на предназначението на земите, определена от Министерския съвет.
Няма да може да се изменят влезли в сила застроителни и регулационни планове с цел да бъдат узаконени незаконно направените строежи, каквато беше досегашната практика. Такива строежи ще могат да се узаконяват само ако е невъзможно да бъдат премахнати. Въвежда се и нов участник в строителството - Независим строителен надзор за проектиране и строителство на сгради с обществен или производствен характер и сградите на четири и повече етажа. Лицата, извършващи Независим строителен надзор, ще бъдат лицензирани от министъра на регионалното развитие и благоустройството, ще бъдат наемани за сметка на инвеститора и ще се явяват посредници в процеса на проектирането и строителството между държавата и строителния предприемач. За нередности при извършване на строителните работи надзорникът ще носи солидарна отговорност с предприемача пред държавните органи и заинтересованите лица.
С премахването на назаконните строежи, а в бъдеще и с тяхното недопускане ще се занимава Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), в чиито правомощия са и контролните функции по отношение на действията на общинските технически служби, проектантите и строителите, както и санкционирането на нарушителите. Създаването на ДНСК се налага с цел създаването на единен орган, който да упражнява ефективен контрол и категорична намеса при констатирането на незаконното строителство. По досега действащите норми контролни функции имаха както МРРБ, така и общините, но липсата на координация между тях позволяваше на едни и същи лица да извършват многократни нарушения.
Драстично се увеличават глобите, налагани за незаконно строителство, като най-високата санкция за юридически лица е 150 млн. лева и тя ще бъде налагана на лицензиран надзорник, допуснал изпълнение на незаконен строеж. Глоба до 100 млн. лева ще плащат инвеститорите на незаконен строеж, чиито строителни книжа са отменени като несъответстващи на действащите градоустройствени планове или чиито строежи се намират в зона с особена териториално-устройствена защита, а такива според приетите промени в ЗТСУ са горите, територията над горната граница на горите, свлачищните райони, курортните райони и комплекси, резервати, национални паркове, природни паметници, природни паркове, защитените местности, паметници на културата. До 50 млн. лв. е санкцията за извършване на строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж или в отклонение на издадените строителни книжа. За изпълнител на строеж, който продължава работата на обекта след издадено постановление за спиране, глобата е до 100 млн. лв. Ще бъде налагана и глоба на доставчиците на ток, вода, газ, телефон, които не са прекъснали подаването на захранване на незаконен строеж, за който има постановено спиране - до 50 млн. лв. До 20 млн. лева ще е глобата за лица, упражняващи независим строителен контрол без лиценз.
Минималната глоба за физически лица, нарушили разпоредбите на този закон, става 50 000 лева вместо досегашните 1000 лева. Ако след издаването на констативен акт за нарушение то бъде продължено, налаганата санкция ще бъде от 100 000 лева до един млн. лева. При повторно нарушение санкцията е от 1 млн. до 20 млн. лева.
Срокове
Държавен вестник
Брой 71 от 23 юни 1998 г. Инвеститорите в ДЦК ще знаят предварително на какви цени могат да ги продадат
Финансовото министерство изработи схема, по която ще определя цените за обратно изкупуване на държавните ценни книжа от целевите и спестовните емисии. Разглежданата методика е в сила само за изкупуване на книжа притежание на граждани. Това означава, че закупилите ДЦК в началото на инвестиционния период предварително ще знаят на каква цена и кога ще могат да продадат обратно на държавата съкровищните бонове и облигации. На практика обратното изкупуване на държавните дългови книжа започва не по-рано от шест месеца от датата на емисията. Например книжа, закупени от издадената миналата седмица емисия с дата 24 юни, могат да бъдат продадени обратно на държавата едва след 24 декември. До този срок книжата на практика са неликвидни, защото държателят им не може да се освободи от тях, ако желае. Цените ще се определят от Министерството на финансите и са задължителни за всички финансови институции, които ще имат право да изкупуват - първичните дилъри на ДЦК. Те получават комисиона от финансовото министерство за извършваните операции и не могат да откажат покупката. Улеснение за инвестиралите в ДЦК граждани е изискването на финансовото министерство към изкупуващите институции да излагат цените за обратно изкупуване в салона на банковия клон.
Едногодишните целеви ДЦК и двегодишните спестовни ще се изкупуват по различна схема. Цените на целевите ДЦК ще се определят по начин, който да гарантира сложна годишна лихва пропорционално нарастваща от началото до края на периода на изкупуване. С приближаване на падежа ползата от продажбата ще се доближава до ефективния годишен доход (ЕГД), заложен при емисията на книжата. Продажбата след шест месеца на едногодишни ДЦК ще носи доход, равен на този от шестмесечни бонове, емитирани заедно с едногодишната емисия. Например, ако в един ден са емитирани две емисии - шестмесечна и едногодишна, с ЕГД съответно 6% и 7%, цената, по която ще може да се продадат книжата след 183 дни, е 96.25 лв. (при 100 лв. номинал). Тази цена осигурява ЕГД от 6.01%. Същите книжа може да продадете 15 дни преди падежа или 348 дни след емисията при 99.63 лв., което ще донесе ЕГД от 6.91%.
Схемата за изкупуване на двегодишните спестовни ДЦК предвижда цената им да се формира, като за срока от последното лихвено плащане върху номинала се начисли годишният доход на предходния лихвен купон.
Ако двегодишни облигации са емитирани на 29 април 1998 г., на деня, следващ падежа на първия лихвен купон, цената на изкупуване ще е 100.02 лв., което отразява дохода за един ден от лихвения купон на годишна база. Седемнайсет дни преди падежа на втория купон (на 12 април 1999 г.) облигацията може да се продаде за 104.09 лв. Един ден след изплащането на втория купон (29 април 1999 г.) цената за обратно изкупуване ще е 100.03 лв., която цена включва 10% лихвен купон. Разликата в цените отразява едновременно (не)получаването на купона и лихвения доход.
Изкупуването на ДЦК за всяка отделна емисия се прекратява 15 календарни дни преди падежа или преди падежа на лихвен купон. Държателите на спестовни и целеви ДЦК могат да ги продадат още на следващия работен ден след падежа на лихвен купон.
Предстоящи законодателни промени
Регистрираните по ДДС лица подават информация и на дискета
От месец юли регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност лица са задължени да подават информация от дневника за продажбите и дневника за покупките и на магнитен носител (дискета) по допълнително определени параметри. Новите изисквания са регламентирани с промените в Правилника за прилагане на ЗДДС и влизат в сила от 12 юни. Правилникът задължава магнитните носители да се предават в "данъчните служби лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице". За приета или отказана дискета данъчната служба изготвя протокол. Протоколът е доказателство за предадена информация от дневниците за покупки и продажби. При липса на такъв протокол се смята, че "регистрираното лице не е подало информацията от дневниците си на магнитен носител". Клоновете на регистрирано лице вече са задължени да представят на компанията-майка информация по създаването на магнитни носители.
Програмният продукт за дневника за продажбите и покупките може да бъде получен от данъчните служби.
Заинтересованите читатели могат да си изтеглят и оттук програмата (ZIP архив 191KB):
Инструкции за инсталиране на програмата:
За инсталиране на програмата на вашия компютър следва да извършите следното:
Преди да започнете работа с програмата прочетете ръководството й.
Накратко
От първи юли влиза в сила нова рекламна тарифа на БНР, съобщи миналата седмица рекламният му директор Атанас Илков. Цените на рекламното време са обявени в левове и са почти непроменени. Най-скъпо е в сутрешния блок на "Хоризонт" и "Неделя 150". По-големи обаче ще бъдат обемните отстъпки за клиентите и комисионите за рекламните агенции. От 15 юли до 15 септември пък ще влезе в сила 30% лятно намаление на тарифата.
От "Шел - България" предлагат промени в Закона за защита на конкуренцията: формулировките в член 34, алинея 5 и 6 "са твърде неясни и ни поставят в положение на несигурност при прилагане на схемите за рекламните игри". Фирмата предлага да се спре прилагането на тези алинеи. Европейският съюз няма законодателство относно рекламните игри и съответните текстове на германския закон са пренесени механично в българския ЗЗК. Ние смятаме подобна практика за неприемлива поради различните пазарни условия в България. Дейностите на двете алинеи нямат отношение към нелоялното привличане на клиенти, считат в компанията.
Художникът от фирма "Глобъл медиа" Петър Слокоски получи наградата за най-добра външна реклама през 1997 г. на архитектурно-градоустройствената комисия към Столичната община. Отличието се дава за реализациите на рекламно съоръжение на Rothmans върху сградата на КНСБ на пл. "Македония" и рекламата на "Астика" върху сградата на клуб "Ялта".
Становището на НСРТ от 22 юни за излъчени "неприлични изрази" по програма "Христо Ботев" не се отличава с подходящата за случая прецизност и нужните позовавания, е позицията на Програмния съвет на БНР, по цитирани от НСРТ нецензурирани изрази в ефира на програма "Христо Ботев". "НСРТ не е уточнил кое предаване е излъчило тези думи и кой е приносителят им. Подобни "мисли" не правят чест на никое радио, още по-малко на националното, но те са изказани в жив ефир от слушатели през нощта. Програмният съвет не е стимулирал и не стимулира пошлостта в националния ефир", пишат от БНР. Съветът оспорва обобщението, чрез което подобни думи се пренасят върху цялата програма "Христо Ботев".
Два екипа ще подготвят новините по Канал 1, като новата работна схема ще бъде въведена в началото на седмицата. Екипите ще се сменят през три дни. Репортерите обаче ще са общи за двата, както и редакторите на международни информации. Все още не е ясно как ще се разделят водещите Милена Милотинова, Димитър Цонев, Нина Спасова и Милен Цветков.
Десетте най-продавани книги
