Присъединяването към Европейския съюз е крайната цел в политиката на правителството. И то трябва да бъде наясно, че критериите на Европа няма да позволят процесът да бъде използван като инструмент, т.е. график с конкретни срокове, подлежащи на манипулиране и контрол. Дори и бляскаво да се справим с критериите от Копенхаген, както все по-често обещават министрите, интеграцията е немислима например без изцяло приключила структурна реформа, без съответстваща на европейските разбирания степен на икономическа свобода, без административна и съдебна реформа и преди довеждането на корупцията до поносимите за държавното здраве размери.
Докато българската икономика е по сегашния начин раздвоена меджу държавата и пазара, само с политически заклинания за нови разделителни линии, регионални конфликти и геостратегическа значимост страната няма да подготви скоро съответното СV на успешния еврокандидат.
Ако темата за лошата комуникация на управляващите с медиите и публиката не беше изместила същинската дискусия за хода на реформата, може би щяхме да научим, че последната слабост на Костов според собствената му заявка е неокейнсианството - "Франклин Делано Рузвелт 1933-34 г. ". В най-едри щрихи това означава държавата като крупен инвеститор да предизвиква растеж., т.е. прави си национални, общински и прочие проекти, финансира ги, наема безработните, плаща им и т.н.
Това обаче се постига с инвестиции на огромни средства, които държавата набира, като увеличава дълга си или като претоварва данъкоплатците си. Ако второто може да обремени бизнессредата, първото може дори да бъде рисково. Особено ако се окаже, че парите са отишли за строеж на "пирамиди".
"Мулти" отново пробва властта
Когато Стоян Денчев напусна ОНС и зае вицепрезидентското място в Мултигруп, прогнозата беше за процес на "стопляне на отношенията" с управляващите. Денчев е известен със совалките и добрите си контакти, така че появяването му в Залцбург по време на посещението на Иван Костов и Александър Божков не изненада особено никого. По-странното бе, че по същото време започнаха да се появяват интервюта на Илия Павлов, в които той обявяваше правителството за най-успешното до момента.
Това явно е поредният сондаж, който твърде напомня на бизнеспътуването до Вашингтон от началото на миналата година. Тогава делегацията, водена от Стоян Денчев, включваше Венцеслав Димитров, Елена Поптодорова и Николай Павлов. Поводът беше посещението на Асен Агов и очакваните преговори за уреждането на иракския дълг. Вмъкването на мултиполитиците в подобен род външнополитически изяви стана вече традиционна практика за печеленето не само на бизнеспозиции, но и на политически контакти на спокойствие зад граница.
"През цялото време на дискусията аз изразявах подкрепата, която една корпорация като Мултигруп може да даде в рамките на нейните възможности, на законно избраното правителство на една страна. " По думите на бившия спасител той е провел разговори с Божков, "с г-н зам.-министъра на индустрията, с г-н Шиляшки приятелски разговор, с г-н Илиян Василев". Те вече виждали в лицето на Мултигруп образа на българския бизнес навън.
Основните делови контакти на Денчев били свързани с бъдещето на ДЗУ, за което той търсил интерес за приватизация. Дисковият завод обаче все още е държавен и е интересно дали тази тема е била включена в разговорите с българските министри.
Още по-емблематичен е бил докладът на Денчев, изнесен в Залцбург - "Поддържане на растежа, насърчаване на човешките ресурси". Не е ясно обаче за какво точно е ставало дума - за глобалната икономика, за България или за групировката.
БСП и Евролевицата се състезават в една писта
Преди мача с Нигерия говорителят на евролевицата Росен Карадимов на шега обяви, че "съдбата на правителството лежи в краката на българските футболисти". Към спортната тематика се включи и Александър Томов, който пък обвини премиера в незаинтересованост към предпочитанията на масата българи. Аналогията трябваше да бъде с правителството на Виденов, което паднало шест месеца след еврофиналите в Англия. БСП пък констатира, че съществува нарастващо количество огнища на напрежение в страната, които може да избухнат до края на годината. Въпреки спортно-милитаристичната тематика подготовката за есента пак стана актуална сред опозиционните партии. Сред социалисти, евролеви и спасители се шири мнението, че СДС използва световното първенство по футбол и преди отпускното затишие за подготовка на септемврийска офанзива. Или както казва говорителят на столетницата Ангел Найденов, "управляващите използват тактиката на нереализираното зло".
По примера на управляващите Томов и Първанов си спретнаха и политически академии, с които да разсеят за малко скуката. БСП се събира на Пампорово, за да обсъди на хладен въздух призивите за сваляне на правителството. Евролевицата пък реши да пийне по чаша вино на лозето на Габровски, където да преброи социалдемократите. Това, което търсят и двете партии, са "горещите социални теми, с които да бъде залято обществото".
Извън "оригиналните включвания" Росен Карадимов обяви новите "пропагандни приоритети" на бялата лястовица - жътвата, образованието и нивото на доходите - всичко обаче през есента. Членът на Изпълнителното бюро на БСП Георги Божинов не остана длъжен на левите си конкуренти - въпреки че евролевите ги изпреварили, кризата се задълбочавала, така че и "Позитано" 20 също може да се намеси. Седмицата не мина само в надпревара кой да заеме по-предна позиция по проблема със задаващата се според социалистите и евролевите криза с хляба. По същото време най-старата и най-младата соцпартия влязоха в задочен спор кой най-добре ще защити свободата на словото. Стигна се дотам шефката на червения пресцентър Илиана Йотова да напомня на журналистите къде БСП ще отстоява своето мнение, за да не се бърка с гражданския форум на евролевицата.
На пръв поглед активността на двете партии може да се тълкува като консолидиране на опозицията срещу управляващото мнозинство, ако не бяха странните дублажи. Всъщност проблемите съществуват отдавна, но едва през тази седмица двете леви партии излязоха с анонса си. Впечатлението, че всеки се опитва да не дава простор на другия, се налага от само себе си. Иначе тенденцията не е нова, само че до този момент се прикриваше с различни безполезни консултации. Срещите започнаха още преди три месеца, като всяка страна искаше другата да я подкрепи в някоя от вече забравените инициативи. "Готови сме да партнираме с всеки, който подкрепи критиката ни на ясна основа", казаха от евролевицата, но основата така и не беше намерена. Двете партии не успяха заедно да седнат с магистратите или пък с медийните експерти, а кулоарната дипломация направо е забравена - очаква се кой ще излезе с едни гърди напред в съзнанието на електората.
Опозицията сякаш започна да усеща, че темата с кметовете не е много силно оръжие за нито една от страните. Първо, сериозна промяна в тази област не може да има, тъй като е една от малкото, сравнително обширно регламентирани в конституцията и, второ, БСП няма да бъде сериозно засегната. Проблемът си е изцяло на евролевите. Междувременно СДС налага промените в съдебната система, без да срещне сериозен отпор. БСП и евролевицата не успяха да създадат достатъчно позитивна алтернатива и останаха в ролята на защитници на статуквото - предварително обречена позиция.
Новите търсения са насочиха към зърното, станало традиционна тема за искане на оставки първо на Филип Димитров, а после и на Жан Виденов. НАТО, МВФ или пък стачките засега остават на втори план. След като газът не успя да задуши правителството, през есента се очаква да бъде засипано с жито.
Основното притеснение на двете леви партии си остава "информационната завеса", спусната от управляващите. "Има режисирана свобода на словото, има и режисирана демокрация", каза Александър Томов, без да посочва къде точно е цензуриран (освен традиционното БНТ). Лидерът на евролевите се притеснява, че "алтернативата, описана в детайли", няма да стане известна. БСП пък се опита да пробие информационното затъмнение със среща с чуждестранните аташета. Опитът не беше много полезен, защото някои от тях напомниха собствената практика на столетницата преди време.
България - Германия:
Първи вал срещу вноса на престъпност
Един факт прави впечатление на всекиго, който внимателно следи българо-германските отношения: борбата срещу престъпността и въпросите на т.нар. вътрешна сигурност (включително визовият режим) вече от няколко години са може би вторият по важност - редом с икономиката - приоритет в двустранното сътрудничество. На софийската конференция в началото на юни Германия беше представена от държавния министър Бернд Шмидбауер (чест гост на страната през последните години), а през изтеклата седмица се проведе и поредният българо-германски семинар по проблеми на престъпността. Германската активност в този сектор на двустранните отношения е разбираема. Сред западноевропейските страни Германия - поради мястото си в центъра на Европа - е засегната най-сериозно от такива "модерни" форми на престъпността като трафика на крадени коли и хора, търговията с наркотици и "бели робини", производството на фалшиви пари, кредитни карти и документи, контрабандата на оръжейни вещества, цигари и прочие. В Германия вече действат и доста обособени структури на организираната престъпност, които често рекрутират членския си състав сред емигранти, бежанци или приходящи от Средна, Източна и Югоизточна Европа и поддържат тесни контакти с престъпни кръгове в държавите от споменатия регион. Освен всичко друго след отварянето на архивите на ЩАЗИ германците имат и най-ясната представа за онези криминални енергии, които някогашните комунистически тайни служби преляха в областта на полулегалния и нелегалния бизнес.
България от своя страна поради ключовото си географско положение е особено интересен партньор за сътрудничество в борбата срещу престъпността. А доколкото двете държави не граничат помежду си и доколкото престъпният контингент българи в Германия е съвсем незначителен, това сътрудничество може да се съсредоточи върху най-сериозните въпроси, каквито са превенцията, обменът на информация, съвместните операции и материалното обезпечаване на органите за сигурност. Двустранните контакти вървят на няколко равнища: между министерствата на вътрешните работи, между полицейските служби, но също така и с помощта на германски фондации или по инициатива на отделни провинциални правителства във Федералната република. Не случайно от германските провинции най-активна е Бавария (включително и близката до баварския ХСС фондация "Ханс Зайдел") - тъкмо Бавария е най-сериозно засегната от трансграничната престъпност и в общогермански мащаб представлява нещо като първи вал срещу вноса на престъпност. В Германия отзивите за сътрудничеството с България са преобладаващо положителни. Федералната криминална служба е в непрекъснат контакт с българските колеги - както опознавателен и методологичен, така и чисто оперативен. На политическо равнище добра оценка получават действията на сегашния български кабинет и на министъра Бонев срещу организираната престъпност и сенчестата икономика. Тревога обаче буди напрежението между изпълнителната власт, следствието и прокуратурата в България, които - според анализите на германски експерти - сериозно затрудняват ефективната правоохранителна дейност.
Погледнато през призмата на националния интерес, чрез сътрудничеството с България и други държави от региона Германия всъщност прави инвестиция в полза на собствената си вътрешна сигурност. От многобройните контакти с България вече приблизително е ясно къде германците виждат най-сериозни опасности: в дейността на мощни групировки, които се движат на ръба на законността; в различните транзити, преминаващи през България; в близостта до кризисните райони от бивша Югославия. По всички тези теми официална София очевидно е готова без резерви да сътрудничи с германците. България обаче очаква от Бон поне още една насрещна инвестиция - бързо облекчаване на визовия режим, което всъщност би било логично и закономерно, като се имат предвид всички изброени благоприятни фактори. Въпреки многобройните официални изявления, че като страна от Шенгенското споразумение Федералната република не е в състояние да предприема едностранни действия, публична тайна е, че тъкмо Германия, ако иска, може да съдейства за един по-благоприятен визов режим в полза на България. След посещението на Иван Костов в Германия и след като година по-рано служебното правителство в София едностранно отмени визите за германски граждани, вече има основание за надежда, че ако не до края на тази година, то през следващата българите ще получат по-голяма свобода на придвижване из Европа. Тук трябва да се имат предвид и още две важни обстоятелства. Първо: ключовите фигури в германската правителствена йерархия по въпросите на правоохранителното сътрудничество, сигурността и визите са министърът на вътрешните работи и държавният министър в канцлерството. И второ: след изборите за Бундестаг през септември настоящият вътрешен министър Манфред Кантер, който е известен със своята твърда ограничителна политика, може би ще освободи креслото си. А ако социалдемократите действително получат правителствен мандат, както гласят настоящите прогнози, на негово място вероятно ще дойде 66-годишният Ото Шили, някогашен "зелен" и настоящ заместник фракционен председател на ГСДП. Според добре осведомени източници Шили изпитва определени симпатии към държавите от Средна и Източна Европа и може да се очаква, че ще се застъпи за техните интереси, включително и в Шенгенския кръг. Съответно и официална София трябва да се подготви за евентуален диалог с нови партньори, сред които може би ще бъде и все още неизвестният кандидат за поста на Бернд Шмидбауер.
Мнозинството вдигна мерника на "старите муцуни" в правораздаването
Мнозинството в правната комисия одобри за второ четене тази седмица промени в квотите на съдебните звена във Висшия съдебен съвет (ВСС) - върховния кадрови орган на съдебната система. Броят на съдиите в съвета става от пет на шест за сметката на едно следователско място. Депутатът Иван Димов, който е духовният баща на най-радикалните поправки в Закона за съдебната власт, дори се опита да предложи още по-краен вариант - преструктуриране и на парламентарната квота. Синият юрист се опита да лансира тезата, че шестима от единайсетте представители на Народното събрание във Висшия съдебен съвет също трябва да са действащи съдии. Идеята на Иван Димов автоматично предизвика ропот не само сред опозицията, но и сред коалиционни партньори на СДС. Като резултат той беше принуден да изтегли предложението си. Това обаче няма да му попречи да го прокара направо при гласуването в пленарната зала. Ако замисълът на Димов се осъществи, представителите на съдийската каста ще получат абсолютно мнозинство от 14 гласа във ВСС заедно с председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд (ВАС). Дори шефът на ВАС и бивш зам. главен прокурор Владислав Славов да предпочете каузата на своя ексшеф Иван Татарчев, съдиите пак биха могли да налагат волята си с 13 гласа в 25-членния съдебен съвет. В момента съветът се състои от трима прокурори, трима следователи, петима съдии и единайсет представители на парламента с не по-малко от 15 години юридически стаж (независимо в кой орган). Председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и главният прокурор са негови членове по право.
На практика ВСС притежава почти цялата власт в правораздаването - повишава, понижава, налага дисциплинарни наказания, сваля имунитета на тежко провинили се магистрати. До момента обаче само шефовете на отделните съдебни звена - съд, следствие и прокуратура, можеха да търсят отговорност на своите подчинени. С промените, които предлага Министерството на правосъдието, той ще получи още по-широки правомощия. На практика всеки член на ВСС получава право да иска главата на заподозрян представител на правораздаването. Въвеждат се и нови наказания, като най-драстичното - преместването в друг съдебен район (например Малко Търново), на практика си е заобиколен начин за уволнение на магистратите, които са придобили статут на несменяемост след три години стаж.
Сегашният състав на Висшия съдебен съвет отдавна е трън в окото на сините. Той беше избран от предишния парламент в последните дни на Виденовото управление. Без да обръща внимание на опозиционните протести, тогавашното червено мнозинство гласува своите 11 кандидатури, като отхвърли всички оферти на СДС. Тогава това предизвика гнева на сините, тъй като през февруари 1999 г. Татарчев сдава властта. Сега обаче стратезите от "Раковски" 134 усилено търсят вариант следващият главен прокурор да не бъде съидейник на сегашния.
Случайно или не, предложенията на депутата Иван Димов за промени в Закона за съдебната власт не съдържат процедурата, по която ще се направят кадровите промени в състава на Висшия съдебен съвет. Не е ясно как ще бъдат отстранени "излишните" членове на съвета - един следовател и евентуално шестима от парламентарната квота, ако Иван Димов прокара през пленарната зала просъдийското си предложение. Надали трансформацията ще стане с теглене на чоп. Има вероятност да се повтори казусът при отмяната на Закона за Висшия съдебен съвет, когато кадровият орган на правосъдието се оказа разпуснат и на негово място бяха избрани 25 нови членове. Тази хипотеза беше лансирана от БСП-депутата Любен Корнезов по време на дебата за промените в Закона за съдебната власт, а преди това - в официалното становище на Главна прокуратура. Червеният юрист в прав текст помоли сините депутати от правната комисия да гарантират, че няма да суспендират 5-годишния мандат на сегашния Висш съдебен съвет. Народните избраници от мнозинството не отрекоха, че предвиждат подобен ход, и предпочетоха да замълчат. "По повод молбата да поемем ангажимент, че няма да сменяме ВСС, мога да кажа само едно нещо - молбата се отхвърля", коментира единствено депутатът от ОДС Пламен Марков.
Ако мнозинството успее да осъществи замисъла си съдиите да хванат кормилото на ВСС, със сигурност ще се наруши балансът при взимането на кадрови решения в правораздаването. В случай че съдиите имат последната дума за всяко повишаване, понижаване и разжалване на магистрат, те на практика ще се превърнат в началници на прокурорите и следователите. Това обаче ще бъде стъпка към инквизиционно, а не към състезателно правораздаване. Не може съдът да бъде независим арбитър, ако следствието и прокуратурата са в пряка кадрова зависимост от него.
Предвкусвайки предстоящите скандали, сините юристи се опитаха да използват като жив щит експертната група към парламента, която се състои от действащи магистрати и правни теоретици. Екипът, воден от преподавателката по наказателен процес Екатерина Трендафилова, изглежда, е предусетил това намерение. Групата категорично се обяви срещу всякакво обвързване на съда с разследващите и обвинителните органи. "Просто се опитвам да запазя съда от всякакви подозрения, че не е независим арбитър", каза Трендафилова на среща с представителите на правната комисия, съда, следствието и прокуратурата. Групата се постара да парира нападките срещу нея с аргумента, че всъщност работи по промяна на Наказателно-процесуалния кодекс. "Ремонт на Закона за съдебната власт се налага дотолкова, доколкото се изменя значението на предварителното разследване в наказателното правораздаване", допълни Трендафилова.
Точно затова обаче депутатите от мнозинството ще успеят да оправдаят с експертната оценка бъдещи кадрови трусове в следствието. Работната група застъпи становището, че районните следствени служби трябва да се закрият, а тяхната функция да се поеме от полицейски органи. Още на следващия ден правната комисия одобри промяна в съдоустройствения закон, според която следствени служби има само при окръжните съдилища. С това на практика бяха отстранени редовите следователи, които се занимават с най-масовите престъпления. Проблемът е, че по-голяма част от магистратите в районните следствия нямат 5 години стаж и не могат да бъдат назначени автоматично в окръжните съдилища или следствените служби при тях. По всяка вероятност промяната ще ги пренасочи към работа в полицията. След като закриха районните следствени звена, сините юристи премахнаха и изискването директорът на Националната следствена служба (НСлС) да се назначава с указ.
Макар и напразно, директорът на НСлС Бойко Рашков се обяви против преструктурирането на неговото ведомство. "Не съм против полицията да разследва. И в момента следователите не са единственият разследващ орган. В момента преписките срещу неизвестен извършител се водят от органите на МВР. За миналата година има 130 000 такива престъпления, чиито автори все още не са открити", каза шефът на следователите пред правната комисия. Въпреки това мнозинството предпочете хората на Бонев да работят по по-леките престъпления, които са подсъдни на районните съдилища.
Проблемът кой е по-компетентен - следователи или полицаи, предизвика словесна престрелка между началника на Пловдивското окръжно следствие Димитър Лазаров и началника на Националната служба за сигурност Атанас Атанасов. "Районните следствия са пълни с бивши милиционери със средно образование", ехидно подметна Атанасов. "Милиционерите са при вас, при нас всички са дипломирани юристи", избухна Лазаров. "... Ама с дипломи от Благоевград", опита се да го засече контраразузнавач No1.
Още по-радикални промени по отношение на следствието обаче тепърва предстоят. През новата седмица депутатите трябва да преценят дали трябва да има национална следствена служба или не, тъй като не смогнаха да разгледат целия законопроект. Депутатите от правната комисия ще решат дали ведомството на Бойко Рашков трябва да бъде понижено в бюро за специализирано разследване (БРС), което да бъде под шапката на Върховния касационен съд. "ВКС е трета съдебна инстанция, в която не се провежда съдебно следствие като процедура. Следователно дейността на БРС, основното съдържание на която е предварителното следствие, и дейността на ВКС са "раздалечени" в наказателно-процесуален аспект и подобна обвързаност е нелогична и лишена от смисъл", твърди Бойко Рашков в становището си по проектозакона.
Ако се съди обаче по досегашното поведение на сините, те надали ще послушат Бойко Рашков или който и да е представител на предпроцесните магистрати. Както се развиват нещата досега, депутатите накрая ще сътворят смесица между предложенията на Иван Димов, становището на Екатерина Трендафилова и нейната експертна група, проектозакона на Министерския съвет и кой знае още какво. Дано крайният продукт не се окаже коктейл "Молотов".
Книжен снаряд срещу наркотрафикантите
Драконови мерки срещу производството, трафика и консумацията на дрога планира да въведе правителството. В понеделник Министерският съвет разглежда законопроект за контрола върху наркотичните вещества, с който би трябвало да се пресече транзитният коридор на пренасяне на опиати през страната ни, и ще се опита да изкорени този порок у нас.
С нормативния акт правителството се кани да ремонтира сериозно и Наказателния кодекс в частта му по проблемите на дрогата. Според идеята на трите ведомства вносители (МВР, Министерството на здравеопазването и Министерството на правосъдието) наркоманите вече ще се смятат за престъпници, а не само за жертви на дрогата. До две години зад решетките или лечение в затворническа болница очаква онзи, който "системно злоупотребява или е зависим от наркотични вещества и/или техните аналози и без надлежно разрешително ги изготвя, придобива, държи, превозва или пренася в количества, по-малки от определени с наредба на Министерския съвет". Така правителството получава право да преценява над каква доза наркоманът вече се смята за бандит.
Вносителите на закона се мъчат да сплашат наркоплантаторите, включително и самозванците, които отглеждат марихуана по балконите си. Те ще лежат от 3 до 5 години и ще се сбогуват с 5 до 10 милиона лева от своите авоари. Въвежда се строга наказателна отговорност и за шофьорите, които карат дрогирани. Наказанието за тях ще е от 2 до 5 години и глоба от 1 до 10 милиона лева.
Мечът на Темида ще се стовари и върху подбудителите на наркоманите. Ако бъдат осъдени, те ще трябва да прекарат "на топло" до 10 години и да платят от 5 до 10 милиона лева. Санкциите са още по-сурови, ако зарибяващият е лекар, фармацевт или учител, използва достъпа си до масмедии или не действа за първи път. Тогава наказанието става от 5 до 15 години, а глобата - от 50 до 100 милиона лева. Аналогични санкции се предвиждат и за онези, които подтикват към дрогата малолетен, непълнолетен, невменяем или група хора. Защитата на подрастващите от дрогата е специален приоритет на закона. Ако наркопласьор попадне в ръцете на правоохранителните органи и се намира на разстояние под 1000 метра от някое училище, ВУЗ, общежитие или казарма, той ще трябва да прекара зад тъмничния зид между 15 и 20 години, както и да плати между 300 и 500 милиона лева. В случай че разпространителят на дрога принуждава клиентите си да проституират или да станат хомосексуалисти, той трябва да бъде заключен за срок от 15 до 20 години и да каже сбогом на сума от 200 до 500 милиона лева, ако разполага с нея. Най-тежки наказания са предвидени за босовете на наркокартели - от 20 до 30 години или доживотен затвор.
Според проектозакона за контрол върху дрогата наркотичните вещества ще се разделят на четири групи. Първата съдържа растенията и веществата, които са изключително опасни за здравето. В тази категория влизат кокаиновият храст, хероинът, амфетаминът, марихуаната, опиумът, хашишът, маковата слама и др. Производството, търговията и пренасянето на тези вещества през страната ни са строго забранени, предвижда нормативният акт. Не се разрешава и засаждането на коноп, опиумен мак и кокаинов храст на територията на България, се казва още в проектозакона. Втората категория са веществата, които са с висок риск за здравето на хората, но намират приложение в медицината. Това са субстанции като рафинирания кокаин, разновидностите на морфина, метадона, кодеина и други. Третата група обединява рисковите вещества, а четвъртата - изходните продукти за производство на опиати. В последната графа са включени и доста вещества, които имат твърде голямо приложение и извън наркопроизводството - сярна киселина, солна киселина, ацетон, тулол и т.н. Те ще бъдат поставени на разрешителен режим на междуведомствена комисия към Министерството на търговията и туризма. Така покрай контрола на наркотичните вещества държавата си запазва и мощен механизъм за влияние в химическата и фармацевтичната промишленост.
Властта преминава в партийно-държавна олигархия
Александър Томов, председател на Българската евролевица, пред в."Капитал"
Г-н Томов, преди време често казвахте, че Иван Костов е прагматичен политик, с когото човек може да се разбере. Сега го оприличихте на Жан Виденов. Защо променихте мнението си?
- Действително Иван Костов беше прагматичен, бих казал уравновесен политик, по времето, когато работехме в един кабинет. Като премиер обаче твърде много се измени, вероятно повлиян от синдрома на властта. За съжаление характерът на неговото управление все повече прилича на това на Жан Виденов. В какво се изразяват приликите? На първо място, в това, че не провежда политика на национално спасение. Далновидните политици разчитат на обществена дискусия и се вслушват в общественото мнение, в управленските решения, вземат под внимание мнението на опозицията, преценяват внимателно становището на утвърдени висококвалифицирани специалисти и експерти, при подготовката на което няма партиен цвят. Може да не се приемат аргументите на опозицията, но управляващите са длъжни да ги изслушат. По този начин те споделят и отговорността на управлението. У нас сега става тъкмо обратното - изолация на управляващите от общественото мнение, от това на опозицията, даже и от тяхното електорално мнозинство.
Втората прилика на сегашното управление с това на Жан Виденов е все по-силната централизация на властта. Истината е, че месеци наред политическият ни живот е затрупан с предложения, законопроекти и идеи за повече власт, за нови структури и правомощия на изпълнителната власт. Предложения на управляващите с авторитарен и бюрократичен характер проникнаха особено в над 160-те лиценза, чрез които бюрокрацията контролира 2/3 от бизнеса, в закона за радиото и телевизията, в закона за далекосъобщенията и този за съдебната система.
Днес тези политически крайности се опитват да се омаловажат или коригират от някои лидери на СДС, но общата тенденция остава. Заедно с това властта преминава в партийно-държавна олигархия на национални и местни структури. Това препятства развитието на гражданското общество, блокира пазарните механизми, премахва естествената конкуренция, елиминира по-добрите специалисти и по-прогресивните производства.
В подобни реплики някои подозират просто неосъществения ви стремеж за вицепремиерско кресло?
- Това са несериозни тези и ние многократно сме подчертавали, че сме готови да бъдем един разумен аргументиран коректив на провежданата политика. Безпокойството ни се дължи не на амбиции за участие в управлението, а на това, че нашите разумни политически предложения не се вземат под внимание от правителството, не се предприемат мерки срещу корупцията във властта и партийно-административната бюрокрация. Нещо повече, при такава правителствена политика твърдо отказваме участие на всяко едно управленско равнище, както и не споделяме отговорността на това управление.
Това ли е причината за сближаването с ОНС и не е ли то доста конюнктурно?
- Сближаването ни с ОНС не е продиктувано от конюнктурни съображения и завоалирани политически сметки. В настоящия момент нашите позиции съвпадат по отношение оценката за управлението на ОДС, както и за редица от внасяните от него в парламента нормативни промени. Нашите позиции са изчистени, ясни и категорични, но те са либерали, а ние - социалдемократи. Готови сме на взаимодействие и с други парламентарни и извънпарламентарни сили, които споделят нашите виждания и оценки.
Кога може да се заговори за обединена опозиция? До момента всеки играе някаква своя игра.
- Ако Иван Костов продължава сегашната политика, това ще стане много бързо. България има нужда от опозиция, но не преднамерено негативна, а конструктивна, алтернативна. Тук няма никаква игра, както вие посочвате, нито политически пасианс, защото нашата позиция е ясна, поведението ни е прозрачно и не преследва някакви краткосрочни и нечистоплътни политически цели.
На няколко пъти повтаряте, че евролевицата вече е алтернатива, само че не става много ясно каква е тя, липсват отчетливи идеи.
- Ние многократно посочваме, че сме алтернатива на сегашното управление. Наскоро политическото ръководство на евролевицата прие оценка за едногодишното управление на правителството. В нея ние обявихме, че не приемаме политиката на правителството по отношение на структурната реформа и приватизацията. Тя трябва да се прави и има единствена цел да оптимизира управлението и рационализира производството на предприятията. Липсва цялостна стратегия на тази структурна реформа, която трябваше да започне с определяне приоритетните отрасли и предприятия, които да бъдат кръвоносната система на заболелия, анемичен икономически организъм. Това трябва да са тези отрасли, за които имаме географски и технологични дадености, да поддържаме и развиваме конкурентоспособно производство. На тази база трябваше да преструктурираме, обединим по технологичната верига или закрием отделни звена на ефективните производства, като развием и диверсифицираме продуктовата база. На тези промишлени дейности трябваше да отделим специално внимание и създадем икономически стимули. Друга група предприятия, които са определено губещи и безперспективни, трябваше отдавна да приватизираме, даже и на символични цени, за да могат новите собственици да вложат инвестиции, да ги съживят и изправят на крака чрез промяна на производствената номенклатура и запазят работните места. И за средната група предприятия, които имат производствен потенциал, но натрупани задължения, да привлечем външни инвеститори, които вече да са ги извели на конкурентно равнище.
Ние не приемаме затворената финансово-рестриктивна политика на правителството, която оказва натиск и погубва производството. Няма изграден механизъм за подпомагане и стимулиране на икономически рентабилни производства, на малкия и средния бизнес. Ние сме свидетели на постоянно снижение на БВП, намаляване на българския износ, стагнация на вътрешния пазар и потреблението, защото това сега говорят цифрите. През април намалението на продажбите в сравнение със същия период на миналата година в химията е 21.9%, на хранителните продукти 12.1%, на добивната промишленост 7.4%. Валутните постъпления от износа за първото тримесечие в сравнение с това на 1997 г. са намалели с 14%.
Ние сме за децентрализация на държавното управление, за стимулиране на производствените инвестиции и конкурентоспособното производство, за създаване на механизъм за подпомагане на износа и по-прецизна митническа защита на националното производство, изграждане на големи инфраструктурни проекти, с което ще се повиши трудовата заетост, по-активно привличане на крупни западни инвеститори, заделяне на част от постъпленията от приватизацията за стимулиране на националното производство и за социални нужди.
Къде виждате най-големите проблеми пред правителството? Често говорите за "работническо-ментарджийска" приватизация, но конкретните факти сякаш ви убягват?
- Стана ясно, че не приемаме политиката на правителството по приватизацията като част от структурната реформа. Смяната на собствеността без цялостна национална концепция не трябва да се извършва като дарение на определена група хора за партийно-номенклатурни заслуги, нито преднамерено на неизвестни чуждестранни инвеститори, за които даже няма точни данни за тяхната регистрация. Искате факти, но не желаете да се огледате около вас. Погледнете всяка една сделка по линия на работническо-мениджърската приватизация, особено тези, извършени в Министерството на промишлеността. Пълна промяна в ръководствата на предприятията, в болшинството от случаите със съвсем неподходящи заместници, след което се извършва мениджърска приватизация. Тя губи напълно смисъл, когато предприятията не се предоставят на опитните и дългогодишни работници и специалисти, а на некомпетентни, но партийно верни кадри. По този начин се засилват корупцията и преливането на държавни средства в партийните каси. Ние имаме достатъчно информация в това направление, която не смятам да изнеса тук, но съветвам вас и вашите колеги да използват по-често позабравените журналистически разследвания, които ще ви доведат до любопитни и куриозни случаи.
Не се ли страхувате, че започнахте да критикувате правителството отдясно? С това може да загубите част от облика си, а и освен това мнозинството твърде добре се справя с подобен род упреци.
- Това е модерното ляво. Това е новата левица. Имаме готови предложения, свързани с подобряване на социалното положение на гражданите, което ясно дефинира нашите политически корени и посоката на критиката. Те са свързани с въвеждане на минималното почасово заплащане, законово гарантиране на социалното осигуряване, въвеждане на инфлационна индексация на социалните плащания, подобряване на системата на здравно осигуряване и др. В последно време опонирате на мнозинството по няколко основни теми - съдебната система, реформата в местната власт, икономическата политика. Вашите аргументи обаче звучат постфактум, СДС успява да ви изпревари с идеите си и така ги прокарва. Дори Иван Костов прокламира възстановяването на реформаторското мнозинство. Едва ли само медиите са виновни, че гласът ви не се чува?
- Не се чувства достатъчно нашият глас, защото не искат да допуснат това. Водени от властолюбиви амбиции, малък кръг от управляващите не се оглеждат около себе си, а са вторачили поглед само в своите цели. Няма сериозен обществен дебат по основните икономически и социални въпроси. Нека да организираме сериозни дискусии по телевизията за досегашните икономически резултати, в които да вземат участие и представители на опозицията. Тогава гражданите ще направят сами своите изводи за сегашното управление. Това не се допуска, както не се допуска и достатъчно медийна изява на експерти и специалисти, невключени в сегашната администрация.
Интервюто взе Илин СТАНЕВ.
Наруши ли вече българска фирма новото югоембарго
Успяхме ли да нарушим новото оръжейно ембарго над Съюзна република Югославия, което ООН наложи в началото на май ? През миналата седмица в пресата се появиха съобщения, че видинската митница е задържала за проверка камион с резервни части за вертолет МИ-8. Износител на частите е българо-руската фирма "Хели ер САУ". Съмненията на митничарите били, че става въпрос за части, които са под контрола на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжия и със стоки и технологии с възможна двойна употреба.
На 18 юни, малко преди полунощ на граничния контролно-пропускателен пункт Брегово камион, който пренася резервни части за вертолет МИ-8, е спрян за митническа проверка. Според служителите на митницата резервните части трябва да подлежат на разрешителен режим по силата на чл. 4 от закона за стоките с двойна употреба, в който е казано, че България спазва санкциите, които Съветът за сигурност на ООН е наложил по отношение на някоя държава. В началото на май правителството на България се присъедини към оръжейното ембарго над Югославия, наложено от ООН заради конфликта в Косово.
Според митническите документи крайният получател на резервните части е фирма "Авиатренд" със седалище летище "Сорчин" в Белград. Всъщност това е представителството на руската фирма "Авиатренд". На следващия ден камионът бил закаран на митническия пункт на ферибота във Видин, защото митничарите били с по-голям опит. Там тирът е разпечатан и митническите служители откриват два сандъка с резервни части. Това са две витла и главините за хеликоптер МИ-8. Спряхме пратката, докато въпросът се изясни, обясни началникът на Митница - Видин, г-жа Йонева. Митничарите твърдят, че класификационният номер на резервните части отговаря на стоки под забранителен режим. Документите по пратката са били изпратени в Главно управление "Митници" в София. Съмненията на митничарите са, че "Хели ер" се е опитала да наруши ембаргото, и ако е така, това щеше да е първият случай на нарушение след въвеждането на санкциите срещу Югославия заради конфликта в Косово. Скандалът стана по-голям, когато се разбра, че във фирмата износител има участие българско държавно ведомство.
"Хели ер" е смесена българо-руска фирма според регистрацията й през 1991 г. и 51% от нея се държат от руската фирма "Хели - Норд"- Москва. Останалите са собственост на нашето Министерство на транспорта. Седалището на фирмата е на аерогара "София". Митническите документи на пратката за Югославия са изготвени от пункта там.
Според управителя на фирмата износител "Хели ер" Георги Спасов резервните части за МИ-8 не подлежат на разрешителен режим и изобщо цялата история е доста измислена. Ние сме фирма, която се занимава с гражданска авиация и никога не сме имали такива проблеми, заяви г-н Спасов. Ако беше на друга митница, това нямаше да се случи, но във Видин явно са се престарали. Въпросът ще бъде уреден, поискали сме необходимите разяснителни документи от Министерството на търговията и туризма, каза г-н Спасов. И се оказа прав що, се отнася до документа. На 25 юни управление "Регистрация и разрешение на външнотърговски сделки", отдел "Стоки и технологии с възможна двойна употреба" към Министерството на търговията и туризма, издава съответния документ под No 91 00 12, че въпросните резервни части не изискват издаване на разрешение за износ. При това положение митницата няма основание да задържи пратката и тя ще замине спокойно за Югославия.
Според военни експерти от Министерството на отбраната МИ-8 е многоцелеви вертолет. Той може да се използва както за транспортни, така и за десантни цели. С малки допълнителни подобрения МИ-8 се пригажда и за изстрелване на неуправляеми реактивни снаряди (НУРС), както и за други чисто военни действия. Вертолетът МИ-8 лети на големи височини, маневрен е и се използва често за доставки в планинските райони. Такива хеликоптери има на въоръжение и в българската армия, в авиобазата в Пловдив. Но както и повечето самолети и вертолети, като изключим изтребителите и други по-специфични военни модели, вертолетът може и се използва и за граждански цели - например в селскостопанската авиация, за снабдяването на населението в бедстващи райони, за гасене на горски пожари и др. Въпросът все пак е дали резервните части за вертолети попадат в списъка за стоки и технологии с двойна употреба, защото, ако са в този списък, фирмата износител е трябвало, от една страна, да има лиценз за търговия със специална продукция, който се издава по специална процедура от Междуведомствения съвет по отбранителна промишленост. От друга страна обаче, тя не трябва да изнася такива части за Югославия, защото има оръжейно ембарго.
От Междуведомствения съвет за отбранителна промишленост към Министерския съвет заявиха, че не е издаван лиценз за търговия със спецпродукция на фирма "Хели ер", защото такъв не е поискан, затова да зададем въпроса си на Министерството на търговията. То е отговорно за издаването на разрешителни за сделки, които според външнотърговския режим на страната подлежат на разрешителен режим. Към ведомството на Валентин Василев има и специален Междуведомствен съвет по въпросите на ВПК, който би трябвало да упражнява контрол върху такива сделки, но и там "Хели ер" не е подавал искане за разрешение. Странното е, че от Главно управление "Митници", което трябваше да извърши проверката, не са изпращали документите и запитвания до двете комисии за изясняване на случая.
На въпрос на "Капитал" дали резервните части (витла и винтове) за хеликоптери попадат във въпросния списък, експертите от Министерството на търговията и туризма отговарят, че "съгласно действащите списъци на стоки и технологии с двойна употреба под контрол попадат следните позиции, свързани с оборудване на вертолети: 7. Навигация и авиационно оборудване, 7. Е. Технология; 4. Друга технология, както следва: с. Технология, за "разработването" на системи за вертолети както следва: 3. Лопати за носещи винтове с "профил с променлива кривина" за използване в системи с индивидуално управление. " Веднага след това експертите от отдела обясняват, че "навигация и авиационно оборудване" съгласно закона и правилника за приложението му не подлежи на лицензиране от Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК. Тъй като обяснението е написано на технически език, така и не става ясно дали трябва да се контролират или не резервните части за МИ-8. Но в класификацията, извършена по молба на "Хели ер", дадена от същия отдел, номерът на стоката носи именно цитирания по-горе в списъка 7. Е.4.с. 3. Заради противоречието така и не става ясно дали трябва да се контролират или не резервните части за вертолети? Още повече че в списъка, изготвен от Военнотехническия институт, в главата "Списък на оръжията" (СО) под номер 10 е записано, че там влизат "самолети, безпилотни летателни апарати, двигатели за летателни апарати и авиационно оборудване". А в списъка за стоките и технологиите с възможна двойна употреба пък е пояснено, че летателен апарат е "въздушен летателен апарат с неподвижно крило, с обръщаемо шарнирно крило, с носещ винт (вертолет), с носещ винт с изменяем наклон на оста на въртене и" т.н.
Независими експерти смятат, че е много възможно служителите на Министерството на търговията неправилно да са изтълкували закона. Според тях не е допустимо части за самолети и вертолети да не влизат в стоките с възможна двойна употреба.
Според началника на Митница - Видин, тя е длъжна да пропусне това, тъй като документите вече са изрядни след писмото от Министерството на търговията. Така че въпросът с нарушаването на новото ембарго остава открит и за размисъл.
Конфликт около земите може да взриви газовата идилия
Затишието в конфликта Булгаргаз - "Топенерджи" се оказа само временно и от известно време около двете фирми отново се оформя поредният скандал. Поводите формално са два - нереализиралата се продажба на терените, върху които Булгаргаз трябва да строи разширението на газопровода към Турция, и несъстоялата се регистрация на промените в капитала, управлението и предметът на дейност на доскорошната българо-руска фирма. В действителност обаче зад набиращия инерция конфликт отново се крият неизживените амбиции на "Газпром" за контрол над газовия бизнес у нас и транзита през България, както и донякъде инерционното противопоставяне на Булгаргаз срещу всичко, което дава предимство на руския концерн.
С решение от 4 ноември 1997 г. КЗЗ отмени всички решения за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, които комисията е взела по искане на "Топенерджи".
На 21 октомври 1997 г. "Топенерджи" подава жалба до Върховния административен съд. В нея Сергей Пашин обявява последното решение на КЗЗ за незаконосъобразно и отново представя смесената фирма като инвеститор на транзитната газопроводна система.
Решението на Върховния административен съд е категорично - отхвърля жалбата на "Топенерджи". В мотивите на съда ясно е посочено, че "Топенерджи" няма никакви законни основания да отправя искания за определяне на площадка, тъй като това е в правомощията или на инвеститора, или на областния управител като представител. "Топенерджи" не е представило доказателства, че е инвеститор на обекта, пише в мотивите на съда. Според него "до предоставянето на концесия правата върху газопровода и неговото разширение принадлежат на българската държава и се упражняват от нейните органи, съобразно компетентността им".
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев пропусна - случайно или нарочно - да постави проблема с терените при договарянето с Вяхирев по време на посещението на шефа на "Газпром" в София. Решението уж беше договорено със заместника на Вяхирев Богдан Бодзуляк. Обявено беше, че новото чисто руско "Топенерджи" ще продаде терените на Булгаргаз на цената, по която ги купи миналата година.
Дни след това - на 14 май, шефът на "Топенерджи" Сергей Пашин обжалва решението на Върховния административен съд пред последна инстанция - Върховния касационен съд. Основната цел на иска е да се обяви за невалидно анулирането на решенията на КЗЗ и да се признае правото на собственост на "Топенерджи" върху закупените терени.
Въпросът е какво значение има това, след като така или иначе продажбата на тези земи и схемата за нейното реализиране вече бяха договорени и с тях се ангажираха зам.-шеф на "Газпром" и цял вицепремиер на България. Обяснението се налага от само себе си и то е
Според договора Булгаргаз до октомври трябва да приключи с изграждането на лупинга "Странджа", разширението на компресорната станция "Кардам" и да удвои газопровода от компресорна станция "Странджа" до турската граница. До този момент газовата компания обаче още не може да поиска разрешение за строеж от община Болярово, на чиято територия са тези обекти, тъй като не е уредена собствеността върху терените, на които ще се строи. Самата процедура за даване на разрешение отнема време, а в четвъртък стана известно, че тя няма да може да стартира по-рано от септември. Тогава Върховният касационен съд трябва да се произнесе по жалбата на "Топенерджи". Делото всъщност беше насрочено за 25 юни, но се отложи за септември, тъй като "Топенерджи" не била призована редовно. Дори да се проведе септемврийското заседание,
Партидите на другите акционери са закрити на 3 април поради прехвърляне на всичките притежавани от тях акции на името на "Газпром".
Една от исканите промени в устава на дружеството е предметът на дейност. Прибавени са текстове, касаещи главно възможността за достъп до газопреносната мрежа, проектирането, финансирането и изграждането на енергийни обекти и газохранилища на територията на България.
Първи състав на СГС - фирмено-търговско отделение, е излязъл с резолюция "Без движение". Основният въпрос е може ли да съществува акционерно дружество само с един-единствен акционер. Според Търговския закон, за да бъде учредено акционерно дружество, са необходими поне двама акционери.
В молбата си за вписване на промените Пашин защитава тезата, че е възможно АД да съществува само с един акционер.
Според прависти в закона има празнота по конкретния казус с "Топенерджи", тъй като при него се касае не за учредяване, а за регистрация на промени в капитала и в основните документи на дружеството. При тази ситуация най-вероятно ще се разчита на тълкуването на съда. Сергей Пашин вече е представил множество страници със своето тълкуване. Според него по действащото законодателство е допустимо съществуването на АД с един-единствен акционер и няма противоречие с нормативната уредба. Последната дума ще бъде на съда. Засега все още не е ясно кое становище ще натежи - на привържениците на помирението с "Газпром" или на антигазпромовското лоби.
Инфлацията и курсовите разлики ще определят цените на тока
До края на юли Комитетът по енергетика (КЕ) трябва да представи разчетите си за поскъпване на цените на тока, парното и въглищата за новия отоплителен сезон, стана ясно след заседанието на Обществено-държавната комисия за цените на енергоносителите през миналата седмица. По принцип КЕ трябва да подготви до началото на юли ценови разчети за три години напред във връзка с поетия ангажимент към МВФ за изработване на план за действие до 2001 г. за премахване на субсидиите върху цените в енергетиката.
Комисията прие промени в методиката за ценообразуване на тока. Актуализацията на методиката се очаква окончателно да бъде одобрена от кабинета още в понеделник. В комисията не са внасяни предложения за нови цени на въглищата, обясниха членове на комисията.
При определяне цената на тока вече в пълна степен ще влияят инфлацията и промяната във валутния курс за времето от последната до новата промяна. Премахва се досегашният 10-процентов праг на ръста на индекса на инфлация и валутния курс, до който тези компоненти не се отчитаха, тоест вече и ниската инфлация и малките колебания на валутния курс ще дават отражение върху цените на тока и въглищата. Те ще се включват във формулите като усреднени индекси за периода от последното увеличение до момента на новата актуализация. "Досега беше необходимо да се чака да се достигне 10% инфлация или курсова разлика, за да може да се предложи увеличение, което не отразяваше реалното ценово ниво", обясни Кирил Гегов - зам.-председател на Комитета по енергетика.
Цената на тока обаче ще остава същата, ако след изчисления се получи, че нарастването на цените трябва да е под 5 на сто. Това условие съществуваше и досега.
Обществено-държавна комисия реши изчисленията за енергоносителите да се правят на всеки три месеца. Досега Комитетът по енергетика правеше разчети всеки месец.
Обществено-държавната комисия прие окончателно новите цени на природния газ. Цената на 1000 куб. метра газ спада с 11.5 на сто от първи юли от 238 906 лева на 211 441 лева.
До края на следващия месец Комитетът по енергетика ще трябва да представи в комисията под ръководството на търговския министър Валентин Василев и актуална информация за състоянието на НЕК, топлофикациите и Булгаргаз.
Кувейтски фонд отпусна 40 милиона долара за летище София
Кувейтският фонд за арабско икономическо развитие отпусна 40 млн. долара кредит за реконструкцията и модернизацията на летище София. Кредитът беше договорен по принцип миналата година при посещението на президента Петър Стоянов в Кувейт. По-нататък проектът се придвижваше от вицепремиера и шеф на Съвета за развитие на инфраструктурата Евгений Бакърджиев. Заемното споразумение беше подписано в началото на миналата седмица в София от генералния директор на фонда Бадер ал Хумайди и министрите Вилхелм Краус и Муравей Радев.
Генералната реконструкция на летище София ще започне в началото на 1999 г., съобщи министърът на транспорта Вилхелм Краус. Проектът предвижда изграждането на нов терминал за посрещане и изпращане на пътниците. Съществуващата писта за излитане и кацане ще бъде удължена и ще се подобрят нейните технически характеристики. Предвижда се също обновяване на пътеката за рулиране на самолетите. 123 милиона екю струва проектът за развитие на столичното летище, което е около 145 милиона долара. За този проект Европейската инвестиционна банка отпусна кредит от около 60 милиона екю, споразумението за който през миналата година беше ратифицирано от парламента. Останалите средства се осигуряват от Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и от програма ФАР на Европейския съюз. Според министър Краус с кредита, който отпусна кувейтският фонд, пакетът до 123 милиона екю вече ще бъде попълнен и проектът ще може да стартира навреме. Това финансиране осигурява само реализацията на първия етап от проекта за развитие и модернизация на летището, който трябва да бъде реализиран до 2002 г. Предвижда се като втори етап да бъде изграден карготерминал, но за това ще трябват допълнителни средства. Най-вероятно е реализирането на този проект да бъде възложено на Дружеството за развитие на летище София, което беше регистрирано преди повече от три години.
Проектът за модернизирането на летище София съществува от няколко години. За тази цел беше изградено дори специално дружество, в което участват столичната община, летищният комплекс и Главболгарстрой. Задачата на тази фирма беше да осигури финансиране за проекта срещу пряко възлагане на неговото изпълнение. Привличането на финансов ресурс не се оказа по силите на тримата участници в специализираната фирма. Междувременно се промени и законовата уредба, което направи невъзможно прякото възлагане на обекта на която и да е фирма, дори тя да се казва "Дружество за развитие на летище София". В крайна сметка стана ясно, че независимо от замислите това дружество ще може да участва в търга за изпълнител на проекта наравно с всички други кандидати и нищо повече.
През миналата година започнаха преговори със "Сименс" за включването на немската компания като акционер в дружеството. С включването на "Сименс" на практика беше доразвита идеята за уреждане на кредити. Немската компания получи 50.87% от акциите на смесеното дружество, летище София запази блокиращата квота от 35% процента. Останалата част от акциите са притежание на Главболгарстрой и столичната община. В договора със "Сименс" е предвидено немската фирма да осигури до една година необходимата сума за изграждането на първия етап от карготерминала. Според проекта той ще приема 30 хиляди тона товари годишно. Конкретната сума не е уточнена. Предвижда се осигуряването на кредита да осигури известни преференции на смесената фирма за изграждането на този обект. В случай че "Сименс" не осигури парите, а с намирането им отново се ангажира правителството, дружеството пак ще бъде отрязано от преференции и ще се явява на търга за карготерминал заедно с останалите кандидати. Споразумението с Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие пък предвижда преференции за кувейтски граждани и фирми. Те ще бъдат в рамките на 10 на сто от отпуснатия кредит. На практика не става въпрос за някакви много специални условия, а за това, че при равни други условия в рамките на този процент с предимство ще се ползват физически и юридически лица от Кувейт, обясни министър Краус.
България е сред първите страни от Източна Европа, получили кредит от Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие. Вицепремиерът Евгений Бакърджиев съобщи, че нашата страна е предложила на фонда да инвестира други 40 милиона долара в строителството на път от Кърджали до прохода Маказа. На кувейтската делегация е представен пакет с предложения за финансиране на четири наши язовира за 22 милиона долара, на Аспаруховия мост за 4.5 милиона долара и за няколко малки ВЕЦ.
Има интерес към приватизацията в България, но на инвеститорите трябва да бъдат предоставени всички необходими данни, заяви Ал Хумайди. Най-вероятно и при бъдещи кредитни споразумения фондът ще запази принципа за осигуряване на преференциална квота за кувейтските фирми при реализирането на проектите.
Инвестиционната програма на правителството ще натовари бюджета
До края на юни правителството ще е готово със средносрочната си инвестиционна програма, която ще обхване периода 1998-2001 г. Очаква се стойността на включените в нея проекти да надхвърли първоначално планираните шест милиарда долара, съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев миналия понеделник, когато кабинетът разгледа преработения вариант на документа.
Проектът на кабинета цели да създаде условия за икономически растеж, за ускоряване процеса на структурна реформа, за привличане на чужди инвестиции, за решаване на проблемите на трудовия пазар, за регионално оживление и намаляване на диспропорциите между отделните общини и области.
"За първи път през последните осем години българско правителство се захваща с изготвянето на национална инвестиционна програма, досега само се рушеше", заяви министър-председателят Иван Костов, когато програмата беше още само идея.
Заявените предварително амбиции обаче трудно ще бъдат изпълнени, поне не и с този проект. Макар че програмата още не е в завършен вид, вече са ясни два големи недостатъка - липсата на реални източници за финансиране и на приоритети.
Липсват и критериите, по които ще се преценява кои проекти би трябвало да се ускорят и кои могат да се отложат. Програмата представлява сбор от инвестиционните намерения на различните министерства, ведомства и общини, несъобразени с възможностите на държавата за отделяне на средства за капитални вложения, при липса на ясна политика за развитието на инфраструктурата и модернизирането на икономиката.
Общият размер на планираните инвестиции до 2001 г. в последния вариант на програмата е скочил до 10.612 млрд. долара. От тях най-голям дял заемат инфраструктурните проекти, за които са предвидени 4.885 милиарда долара. В раздела за инфраструктура най-големи инвестиции са предвидени в сектор енергетика - 2.579 млрд. долара, следвани от тези в жп транспорта - 1.147 млрд. долара. В програмата са включени и множество обекти от телекомуникациите, водния транспорт и земеделието.
Не са посочени обаче структуроопределящите обекти, които би трябвало да представляват основен приоритет на бъдещото строителство. Не са посочени и критерии, по които да бъдат подбирани обектите, които наистина са от национално значение и за които ще се търсят приоритетно средства. Липсва и разграничение между проекти, които ще открият голям потенциал за растеж на икономиката, и тези, при които не се очаква голяма възвращаемост на вложенията.
Според разчетите на екипа, изготвил проекта, най-голям дял сред предвижданите инвестиции е отреден на кредитите, които трябва да постъпят чрез отпускане на държавни гаранции - 2.524 милиарда долара (23.8% от всички инвестиции, включени в програмата). На второ място се нарежда директното финансиране от бюджета, от който трябва да бъдат осигурени 2.442 милиарда долара (23%). Към тях обаче би следвало да се добавят и средствата, които се планира да бъдат осигурени от извънбюджетни фондове - 779 милиона долара (6.6%). Като се има предвид, че някои от основните фондове, които в момента съществуват извън бюджета, предстои да преминат под прякото разпореждане на Министерството на финансите, лесно може да се пресметне, че на ведомството на Муравей Радев ще се падне най-голям дял във финансирането на инвестиционната програма.
При оценяването на общата схема за финансиране трябва да се има предвид също, че кредитите с държавна гаранция са потенциална тежест за бюджета. В случай че преките кредитополучатели не успеят да върнат получените заеми, допълнително ще се натовари дългът на страната и това ще затрудни неговото бъдещо обслужване. Същевременно изискванията за спазване на финансова дисциплина при валутен борд налагат размерите на тези кредити, които създават значителни квазифискални рискове, да бъдат договаряни предварително с Международния валутен фонд. А фондът не е много склонен да прави отстъпки по отношение на държавно гарантираните заеми.
През последните няколко години утвърдената практика не позволяваше за капитални вложения и за основни ремонти да бъдат правени разходи от хазната и от централизираните извънбюджетни фондове, по-големи от 1% от брутния вътрешен продукт за съответната година. При последните разговори с МВФ беше уточнено, че тези разходи могат да бъдат завишавани максимум до 1.5% от БВП. Така, ако се сравнят заложените в програмата капитални разходи на бюджета до 2001 и тези, които реално може да бъдат отпуснати, се получава
Дори да се приеме, че размерът на капиталните вложения от бюджета и извънбюджетните фондове ще изпълни максимума от 1.5% от БВП, липсващите пари ще надхвърлят по 1 трилион лева през 1999, 2000 и 2001 г. При това в инвестиционните квоти са включени само разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, без да са предвидени почти никакви разходи за основен ремонт. Ако този елемент бъде добавен в инвестиционната програма, финансовата необвързаност може да бъде допълнително увеличена.
При обсъждането на програмата в правителството от Министерството на финансите са обърнали внимание и върху факта, че в заявките за инвестиции на ведомствата липсват част от обектите, осигурени с финансиране през тази година. В същото време за финансиране от републиканския бюджет са записани инвестиции в размер на 400 000 долара за Министерството на държавната администрация, без тези средства да са предвидени в бюджета. Експертите на Муравей Радев са открили и значителни отклонения между предвидените в програмата разходи по някои от обектите и разчетите за финансиране на отделните ведомства, представени за утвърждаване във финансовото министерство. В програмата например са предвидени 16.358 милиона долара повече за изграждането на единен център за управление на въздушното движение.
Авторите на проекта са надценили значително възможностите на държавния бюджет за финансиране на толкова мащабна инвестиционна програма. По всяка вероятност основните параметри, касаещи бюджетните разходи, ще бъдат преработени при окончателното гласуване на програмата в правителството.
Резерви при осигуряването на допълнителни източници за финансиране на нови инвестиционни проекти би трябвало да се търсят в огромното по обем незавършено строителство. Стотици строителни обекти в различна фаза на изграждане вече осма година се рушат из цялата страна в очакване на средства за довършване. Междувременно се е изгубил смисълът голяма част от строежите да бъдат довършвани. Логичният изход за тях е да бъдат извадени на пазара на недвижими имоти, дори ако трябва да бъдат продадени само терените под тях.
Допълнителни възможности може да се потърсят и в разширяването на кръга от обекти, за които ще се прилага концесионният принцип при търсенето на инвеститор. Време е да започне и прилагането на доста популярният по света метод БОТ, при който инвеститорът строи със свои средства, експлоатира обекта и след определен брой години предава собствеността в ръцете на държавата.
Ако намирането на достатъчно вътрешни ресурси е под съмнение, проблемът в още по-голяма степен важи за
В програмата липсват ясни схеми за осигуряването на външни ресурси (ако не се броят кредитите с държавна гаранция). При това положение е учудващ фактът, че са изброени точни суми на очакваните по различни линии средства през годините. Според прогнозните разчети чрез фирмени кредити до 2001 г. би трябвало да се осигурят общо 847 млн. долара (8%). От концесии пък би трябвало да бъдат събрани 1.2845 млрд. долара (12.1%). Значителна сума представляват и планираните външни субсидии - 887 млн. долара (8.4%).
Очевидно пак ще се разчита на безвъзмездно финансиране и на пари от структурните фондове на Европейския съюз. Знае се обаче, че у нас заради лоша организация по принцип трудно се усвояват дори средствата по Програмата ФАР. В крайна сметка най-вероятно е бюджетът да се окаже в ролята на кредитор с огромно количество трудносъбираеми вземания. Още повече че при някои от проектите, особено в инфраструктурата, възвращаемостта на вложените средства е продължителен процес, а при други, като социалните обекти, възвращаемост на практика няма. В този вид инвестиционната програма на правителството трудно ще срещне подкрепа от Международния валутен фонд при предстоящите през юли нови преговори по тригодишното споразумение с фонда.
Десният завой на БТК
В понеделник правителството трябва да приеме стратегията си за най-голямата приватизационна сделка досега - продажбата на пакет акции от Българската телекомуникационна компания. Миналата седмица Агенцията за приватизация депозира в Министерския съвет проект на основни насоки за приватизация, разработен от консултанта "Дойче Морган Гренфел", от който става ясно, че за да получи добра цена за БТК, кабинетът ще трябва да се раздели с популизма и да обяви публично, че телефонът престава да е социална услуга. Едно от основните изисквания на потенциалните купувачи на компанията е значително увеличение на сегашните тарифи на БТК. Според проекта на агенцията първоначалните стъпки, които трябва да бъдат предприети за изпълнението на това условие, е общо 73% увеличение на тарифите за домашните абонати до есента на тази година. Това според разчетите на БТК може да стане на два етапа и първото увеличение от 34% трябва да влезе в сила от следващия месец. Според консултанта по сделката предложенията на БТК за увеличение на тарифите дори не покриват инфлацията, въпреки че "размерът на сметките за домашен телефон се движи в правилната посока". Според данни на БТК средната годишна стойност на телефонна сметка за домашни абонати в България е равна на 7% от тази в останалите страни, членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а средната годишна стойност на бизнесабонатите на БТК е равна на 28% от тази в страните от ОИСР. Според анализа на "Морган Гренфел" западните телекомуникационни оператори постигат годишни приходи над 700 долара на телефонен пост, а средната стойност на сметките за телефон у нас е 48% от тази в страните от ОИСР. Консултантът смята, че целта на БТК в средносрочен план е да постигне 525 долара на линия годишно. Другите източноевропейски оператори постигат средни приходи между 400 и 600 долара годишно.
Кабинетът продава 51% или 67% от компанията.
Другият фактор, от който ще зависи цената на БТК, е пакетът акции, който кабинетът ще предложи за приватизация. В понеделник правителството ще трябва да реши дали да продаде 51% или 67% от акциите на Българската телекомуникационна компания. В "Основните насоки за приватизация", депозирани от АП, се препоръчва на правителството да продаде не по-малко от 51% от акциите на държавното дружество. Според документа "предлагането на 51% ще даде възможност да бъде постигната целта на правителството за максимализиране на стойността на БТК, като продажбата на мажоритарен пакет от акциите ще осигури възможност за управление на компанията от купувача и по този начин ще се увеличи цената за една акция". Консултантът и Агенцията за приватизация смятат, че продажбата на мажоритарен пакет от акциите ще опрости договорните отношения между акционерите в БТК по отношение на изискването на бъдещия купувач да поеме управлението на дружеството. В документа се казва, че продажбата на повече от 51% от акциите е допустима, "ако го изискват нуждите на държавния бюджет". Според анализа на АП продажбата на повече от 51% ще доведе до увеличаване на постъпленията от сделката като цяло, но в този случай е вероятно основната стойност за акция да падне значително. АП и консултантът припомнят на кабинета, че при продажбата на 67% от акциите на БТК държавата като собственик няма да има блокираща квота в дружеството. В същото време проучванията на консултанта показват, че потенциалните инвеститори не проявяват интерес за покупка на акции над 51%, ако общо закупените акции са до 67% от капитала. Купувачът няма да придобие повече права от допълнителен пакет акции до 66%, тъй като блокиращата квота е 67%. Според документа продажбата на по-голям пакет намалява дела на държавата, който тя би могла да предложи за продажба на по-висока цена при бъдещо първоначално предлагане на акции на борсата. Заключението на Агенцията за приватизация и консултанта е, че приватизацията на повече от 51% от акциите на БТК "има малко допълнителни оценъчни предимства за правителството, но с оглед получаване на по-големи приходи от продажбата биха могли да се обсъждат варианти за продажба на повече от 51%. В такъв случай продажбата на 67% от капитала би била оправдана". Според документа за приватизация потенциалните купувачи биха искали правителството да задържи "такава съществена част от пакета с акции, че да има интерес БТК да увеличава стойността си ежегодно". Идеята за продажба на 51% беше официално представена от "Дойче Морган Гренфел" още миналия септември пред работната група по приватизацията на БТК. Консултантът по сделката смята, че продажбата на 51% "е най-лесен и най-чист подход" и че съвпада с очакванията на компаниите, които проявяват интерес към тази сделка.
Според анализа за приватизацията на БТК потенциалните купувачи, с които консултантът по сделката "Дойче Морган Гренфел" ще установи контакт, са над 100. Като възможни стратегически партньори в доклада са изброени РТТ Telecom (Холандия), OTE (Гърция), Deutsche Telekom, Telekom Italia, Matav (Унгария), Frans Telekom, TeleDanmark, SBC Communications (САЩ), Telefonica (Испания) и British Telecom. Според консултанта не е изключено в приватизацията на компанията да участват финансови инвеститори, телекомуникационни компании от Азия, по-малки американски оператори и други потенциални партньори за консорциуми. При сформирането на консорциуми за приватизацията на БТК "Дойче Морган Гренфел" препоръчва на кабинета да приема за членове финансови инвеститори и да ограничи участието на производители на оборудване до 10%. Консултантът смята, че консорциумът трябва да се води от телекомуникационна компания и тя да има най-голям дял в него (минимум 30%).
В доклада се казва, че основните изисквания на потенциалните инвеститори са получаването на управленския контрол върху компанията, гъвкавост за преструктуриране, индексиране на тарифите на БТК и съкращения на служителите. Другото специално отбелязано изискване, установено по време на предварителните разговори с потенциалните купувачи, е гаранции за политическа стабилност и уверение, че "независимо от бъдещи правителствени промени, договорите ще останат в сила". PTT Telecom и France Telekom са заявили пред консултанта по продажбата, че не биха проявили интерес към БТК, ако не вземат участие в GSM-лиценз.
Третият ключов фактор за цената на БТК според консултанта по сделката е участието на компанията във втория GSM- оператор. Според доклада на АП "основният въпрос е дали държавата ще има по-голяма икономическа изгода от предоставяне на концесия с оглед на приватизационната сделка, като реализира приходи от цената по сделката или от предоставяне чрез търг или конкурс на концесията за втори GSM-оператор посредством приходите от концесионното възнаграждение". В проекта си Агенцията за приватизация предлага четири варианта за решение на правителството. Според първия концесията за втори GSM-оператор трябва да бъде дадена на РТК "Мобиком", в което БТК сега участва с 39%, но може да изкупи акциите на държавната фирма РЕС (12% от капитала), с което да придобие 51% от дружеството (останалите 49% са собственост на английската компания Cable and Wireless (C&W). Според втория вариант концесията за втори цифров оператор трябва да бъде дадена на новосъздадено дружество, в което "Мобиком" да получи 10%, БТК - от 30% до 40%, потенциалният купувач на БТК - между 21% и 25%, и C&W - от 25% до 39%. Третият вариант предвижда концесията за втори GSM-оператор да бъде дадена на БТК, но според Агенцията за приватизация недостатъците на този вариант са, че "БТК няма финансови и организационно-технически възможности", за да го осъществи. Последният вариант, представен на правителството, е концесията за втори оператор да бъде дадена след сключването на приватизационната сделка за БТК.
Според анализа на Агенцията за приватизация при предоставянето на концесия за втори GSM-оператор "трябва да се вземе предвид съществуването на клауза в договора между съдружниците в РТК "Мобиком" за забрана за извършване на конкурентна дейност по отношение предоставянето на мобилни услуги". Агенцията смята, че това споразумение не е оформено добре и може да бъде интерпретирано, но "ако БТК стартира със собствена мобилна мрежа, C&W ще има достатъчно основание да внесе съдебен иск срещу БТК".
Другото важно условие, което според консултанта ще повлияе на инвеститорския интерес, е потенциалният купувач да получи свободата да намали персонала на БТК. Това според "Морган Гренфел" трябва да стане в точно определени граници, фиксирани в приватизационния договор. Приетият критерий от консултанта за намаляване на персонала на компанията е брой действащи телефонни линии на служител на БТК. В момента БТК има коефициент 100 линии на служител, а коефициентът при западноевропейските и американските оператори е 250 линии на служител. "Морган Гренфел" смятат, че потенциалният купувач ще си постави като цел коефициент от 200 линии на служител скоро след края на монопола на БТК (т.е. след 2002 г.). Като се приложи този коефициент към БТК, броят на служителите се очаква да бъде около 16 590 при 26 000 сега. Тези неизбежни съкращения на персонала обаче ще бъдат реализирани в рамките на пет години.
Според становището на Световната банка обаче тези съкращения ще бъдат необходими само ако бъдещият купувач преследва агресивна политика за ефективност. Банката смята, че нивото на заетост в БТК е директно свързано със състоянието на технологиите на неговата мрежа, т.е., че коефициентът на заетост, валиден за западноевропейските оператори, трудно може да бъде постигнат преди обновяването на мрежата.
В доклада на Агенцията за приватизация обаче няма нито дума за задълженията на държавните компании и ведомства към БТК, което също ще окаже влияние на сделката по продажбата на компанията. Най-големите длъжници на компанията и през тази година се очаква да бъдат държавната телевизия и радио, училищата, болниците, министерствата и други ведомства. Бъдещият собственик вероятно ще поиска гаранции от правителството тези дългове да бъдат изчистени преди приключването на приватизационната сделка и принципно да бъде решен въпросът със "социалната политика" на правителството, която и в момента се осъществява за сметка на БТК. Неплащането на сметки от страна на държавни предприятия и организации на практика е скрито субсидиране с пари на БТК, което бъдещият собственик на мажоритарния пакет акции няма да допусне.
Така че в понеделник, когато взема решението си за параметрите на приватизацията на БТК, кабинетът ясно трябва да обясни защо е важно тази сделка да се случи бързо и какви ще са последствията от продажбата на контролния пакет от компанията. Всяко забавяне на продажбата на БТК оттук нататък е загуба на пари, а това означава лошо управление.
Програма ФАР започва тази година през септември
През миналата седмица стана ясна рамката за новия финансов меморандум между България и Европейският съюз за програмата ФАР. Българското правителство получи предварителния проект, одобрен от Комитета за управление на ФАР. От заявените от нашата страна 66 милиона екю ЕС ще ни отпусне 60 милиона. Парите са разделени на на две части - за инвестиционни проекти 23.6 млн. екю и за институционално изграждане 36.4 млн. екю. Българските предложения са били съответно за 34.62 и 31.38 милиона екю.
Прави впечатление, че Брюксел е съкратил основно средствата за преки инвестиции, което може да означава поне две неща - ЕС няма доверие на българската администрация, на която предстои още много работа, за да се изравни с евростандартите, или обичайното обяснение на нашите чиновници, че им пращат западни консултанти, които да взимат от "нашите" пари.
С най-много средства ще бъдат подкрепени проектите на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа - със 7.5 милиона екю, подобряването на ядрената безопасност - с 6 милиона екю, преустройството на българските митници - с 6.5 милиона екю, и реконструкцията на летище София - със 7.6 милиона екю.
Европейската комисия предлага да се създаде Български постприватизационен фонд, увеличени са парите за програмата SARA - 2 , която подпомага приватизацията - от 7.2 на 8. Голяма част от отхвърлените български идеи са обединени в Проект за институционално изграждане за съдействие на съответните институции в областта на интелектуалната собственост, охраната на труда, статистиката, държавните помощи и антитръстови въпроси. Това са и въпроси, в които ЕС препоръчва бърз напредък и те явно ще минат под директното наблюдение на Брюксел.
Европейската комисия е одобрила за нашата страна и три проекта от "ускорената подготовка за преговори", по която петте страни (България, Словакия, Литва, Латвия и Румъния), останали извън преговорите с 15-те, ще получат 100 милиона екю. От Еврокомисията отказаха да уточнят кои са точно проектите, но те определено са само една пета от предложените от българското правителство.
Много от проектите, които българската страна е предложила, са отхвърлени и на тяхно място комитетът за управления предлага други. Така фактически, благодарение на еврочиновниците, България няма да изгуби около 15 милиона екю, колкото всъщност е стойността на отказаните, но заменени с други от еврокомисарите, проекти.
Изцяло са отхвърлени предложенията на Министерство на здравеопазването, тъй като не отговарят на целите на ФАР и не са съобразени с програмата "Партньорство за присъединяване" към ЕС. Според осведомени парите, искани за хармонизация на българското здравно законодателство с европейското, са твърде много за обема работа, който трябва да бъде извършен. Министерството е заявило желание да се финансира преструктурирането на първичната здравна помощ, както и разработването на модел за ефикасно болнично управление. Всъщност проектите са били включени с изричното настояване на министър Петър Бояджиев, който е изтъкнал, че те са част от правителствената "Програма 2001". Това обаче едва ли е аргумент пред Брюксел.
Освен това еврокомисарите са преценили, че мерките в областта на екологията не са достатъчно значими (например преминаване от локално към централно парно отопление във Враца) и се очаква българската страна да направи нови предложения.
Според родни експерти проблемите се дължат главно на некоординираност между отделните ведомства и Министерството на външните работи - много проекти не са съгласувани с дипломатите и затова се получават разминавания между ангажиментите, поети от България, и целите, предложени на Евросъюза (Министерството на здравеопазването, на вътрешните работи). Описанието на програмите се изпраща прекалено късно, а малко министерства контактуват директно с Европейската комисия, за да се уточнят подробностите директно с Брюксел. И тази година за пореден път националната програма е изпратена в последния възможен срок. Отделните раздели не са съгласувани предварително с Европейската комисия и разглеждането ще се проточи малко повече, което от своя страна скъсява срока за усвояване на средствата. Очаква се окончателният финансов меморандум да бъде подписан чак през месец септември. Парите трябва да бъдат изразходвани до края на 1998 г., тъй като практиката на прехвърляне на средства вече няма да се прилага - ФАР приключва през следващата година.
Според служители на Еврокомисията дълго протаканият въпрос със създаването на Централното звено за финансиране и търгове (ЦЗФТ) ще трябва да бъде разрешен до края на месец септември. Звеното към Министерството на финансите трябва да поеме централизираното разпределение на средствата по ФАР и контрола върху тях. До момента те се управляват от самите ведомства, ползватели на фондовете, чрез специално създадени за тази цел екипи. Целта на тази промяна е увеличаване на прозрачността при изразходването на парите и уеднаквяване на стандартите в България и тези на страните от ЕС. През ЦЗФТ ще трябва да тръгнат и средствата от структурните фондове на Евросъюза след 2000 г. Създаването на тази служба се проточва вече цяла година и последният срок, взет от Министерския съвет през февруари, беше краят на месец май. Според служители на Европейската комисия поредното отлагане би затруднило работата по координацията на програмата ФАР за България и би блокирало по-нататъшните финансови трансфери от Брюксел. Парите все пак няма да бъдат спрени, но доверието в София може за пореден път сериозно да бъде разклатено.
Накратко
Турската "Зираат банкасъ" официално получи разрешение за извършване на банкова дейност на територията на България. За откриване на клон на банката се заговори при посещението на турския премиер Месут Йълмаз в България, но тогава бе договорено само принципното съгласие от страна на БНБ. В края на миналата седмица управителят на БНБ Светослав Гаврийски е подписал заповед за издаването на лиценз на банката. Турската финансова институция ще може да открие клон в столицата. Това означава, че банката е покрила необходимите технически изисквания и е внесла необходимия капитал.
Във връзка с оттеглянето на "Внешекономбанк" като акционер на Корпоративна банка местата на руските представители в съвета на директорите заеха Радостина Радева от Булбанк и Камен Генов, който бе избран и за изпълнителен директор на финансовата институция.
Документите на Застрахователно дружество "Витоша" са били върнати за доразглеждане от Националния съвет по застраховане заради неуредени задължения на един от акционерите на дружеството - Българска търговска и индустриална банка. Според информирани източници това са били задължения към фонд "Тринадесет века България" и вече са уредени. Така документите на дружеството отново ще могат да бъдат внесени за разглеждане в Националния съвет по застраховане, откъдето бяха върнати за доуточнения след последното му заседание.
Дилърска асоциация проведе общо събрание, на което бе приет правилник за поведение на дилърите. Членове на асоциацията могат да бъдат всички професионални дилъри от финансови и нефинансови институции. Достатъчно е да подадат молба за членство и да подпишат декларация, че ще спазват приетите от асоциацията правила. Дилърите ще потърсят контакт и с Асоциацията на търговските банки, с която да уточнят как ще се решават евентуално изникнали проблеми по сключени сделки. Следващото общо събрание ще се проведе през октомври, като се предвижда на него да бъдат поканени и дилъри от страни съседки. В момента в асоциацията членуват около 50 души.
Приходите на държавния бюджет надвишават разходите с 352 млрд. лв. към средата на юни. Общата сума на приходите е 1989 млрд. лв. Хазната е направила разходи за 1637 млрд. лв. "Герезон" изгонен от "Евроенерджи"
Собствеността върху "Евроенерджи холдинг", а оттам и върху плевенската рафинерия "Плама", ще бъде сменена за пореден път. През седмицата във фирменото отделение на Софийския градски съд постъпи заявление от настоящия управител на холдинга Тимоти О'Нийл, който настоява съдът да впише в търговския регистър изменения в структурата на дружествените дялове. Основната искана промяна предвижда изключване на мажоритарния съдружник "Герезон ентърпрайзис" лтд.
Като основание за това са посочени отправено писмено предупреждение към Тимоти О'Нийл (от страна на другите съдружници в холдинга) и решение на общото събрание на "Евроенерджи" от 18 юни т.г. Предлага се също съдът да регистрира ново разпределение на дяловете на изключения съдружник "Герезон" между фирмите "Сауд ал Джабер" лтд. и "Мълуей инвестмънт" лтд. Това означава, че контролът над холдинга скоро ще премине в ръцете на
За "Сауд ал Джабер" се знае, че е собственост на съпругата на Атанас Коларов - Мунира ал Сабах. Тя е създадена на 9 май 1988 г. в американския град Уилмингтън, щата Делауер. През 1990 г. "Сауд ал Джабер" открива свой филиал в тогава все още Народна република България. Фирмата става един от съдружниците в създадения през 1992 г. "Евроенерджи холдинг" ООД. "Мълуей инвестмънт" пък е собственост на Васил Генчев, близък приятел на Атанас Коларов и един от учредителите на холдинга.
Ако съдът впише в търговския регистър прехвърлянето на дяловете на "Герезон", съдружници в "Евроенерджи" ще останат "Сауд ал Джабер" лтд. (със 7488 дяла от капитала), "Мълуей инвестмънт" лтд., (със 7487 дяла) и "Ги Ги енд Ти" лтд., (с 25 дяла). Последната компания е собственост на Иван Михайлов, който също е от приятелския кръг на Атанас Коларов.
И трите фирми всъщност бяха съдружници в "Евроенерджи" при появата на Тимоти О'Нийл и представляваните от него "Интернешънъл екуитис" и "Стелар глобъл корп.", които трябваше да спасяват изпадналата в тежка криза плевенска рафинерия. На 27 февруари т.г. тогавашните съдружници в холдинга подписаха предварителен договор за прехвърлянето на своите дялове на "Интернешънъл екуитис". Сделката беше сключена на 13 март, а купувач на холдинга (и на "Плама") в крайна сметка стана кипърската фирма "Герезон ентърпрайзис". Тя трябваше да придобие целия холдинг, но съдът регистрира прехвърлянето на дяловете само на българските компании, съдружници в "Евроенерджи" - "Коларов и съдружие" ООД, "Г.В. С. холдинг" ООД и "Джи Би Ем холдинг" ООД. Върху дела на "Сауд ал Джабер" (33% преди сделката) беше наложен запор заради неиздължен кредит от 7 млн. долара към виенската "Централ вексел унд кредит банк". Проблемът с пълното изкупуване на "Евроенерджи" беше разрешен със стократното увеличение на капитала на холдинга, допуснато от съда. Трите чуждестранни фирми запазиха номиналния размер на своите участия в него и по този начин "Герезон" стана собственик на близо 99 на сто от дяловете.
Извършената сделка не помогна с нищо за пускането на "Плама" в действие, каквато беше официално афишираната й цел. За два месеца и половина офшорката "Герезон" не успя да намери обещаните 2 млн. долара за предпускова подготовка на рафинерията, нито 6 млн. долара за доставка на нефт. Единствените "инвестиции", направени от новия собственик към днешна дата, са 180 000 долара, с които бяха частично изплатени заплати на работниците. Според източници, близки до холдинга, тази сума всъщност е била осигурена от Тимоти О'Нийл като цена за прехвърлената на негово име сграда в центъра на София (централния офис на "Евроенерджи" на ул. "Г. С. Раковски" 90). За
Ако може да се вярва на приятелите на Атанас Коларов, такова писмено предупреждение е било връчено на Тим О'Нийл на 29 май. В него бивши и настоящи съдружници отново твърдят, че към момента на продажбата "Плама" е имала само "временни ликвидни затруднения, дължащи се главно на липсата на оборотно финансиране", и обвиняват бившия банкер, че с действията си "отслабва компанията до степен, довеждаща я до неминуем фалит и реална загуба на огромните активи, натрупани в нея".
"Обезпокоени сме, че предвид вашето бездействие и неизпълнението на поетите финансови ангажименти по отношение на "Плама" и "Евроенерджи холдинг" проблемите от чисто мениджърски се превърнаха в политически и обществени проблеми на българското правителство и синдикалните организации, които ни обвиняват в измама и в сключване на явно неизгодна сделка с всички произтичащи за нас негативни последици", пише в писмото на съдружниците до Тимоти О'Нийл. Те задължават управителя на холдинга да свика спешно събрание с цел изключване на "Герезон".
Така общото събрание, проведено на 11 юни, дава седемдневен срок на "Герезон" да си изпълни инвестиционните ангажименти като последна възможност за оставането на офшорната компания в холдинга. Седмица по-късно съдружниците гласуват с пълно единодушие окончателното отстраняване на "Герезон".
В предупредителното писмо до управителя на "Евроенерджи" се заявява също, че останалите съдружници в холдинга са решили да предявят към него иск за причинени щети.
"Извън горното ще използваме всички законови средства да убедим българското правителство и българската прокуратура, че при сключването на сделката сме били подведени от вас и вашия консултант в добросъвестността и финансовите възможности на представляваната от вас "Интернешънъл екуитис".
Следва да имате предвид, че ако поради неизпълнението на вашите ангажименти по сделката се стигне до фалит на "Евроенерджи холдинг", вие като негов управител ще отговаряте лично пред българската гражданска и наказателна магистратура, а ние като "продаваща група" ще подадем иск в Международния арбитражен съд срещу "Интернешънъл екуитис" и неговия консултант", гласи предупреждението към Тимоти О'Нийл.
Споменаването на съдебно преследване от страна на Атанас Коларов и останалите (бивши и настоящи) съдружници в "Евроенерджи" звучи най-малкото странно, но и показва, че най-после е дошъл моментът да се търси отговорност за далаверите в "Плама". Ако за Тим О'Нийл, който никога не е стъпвал в рафинерията, се знае, че не е имал възможност да участва в разграбването й, за бившите шефове това не може да се твърди. Нелепо изглежда и обвинението в бездействие, като се има предвид, че хората на Коларов правеха същото в продължение на година и половина.
Очевидно заплахите за съдебна разправа с Тимоти О'Нийл не са само за хвърляне на прах в очите на обществото. По-скоро това е опит за прехвърляне на цялата отговорност за състоянието на плевенската рафинерия върху плещите на канадеца. Той вече със сигурност съжалява за решението си да напусне престижния пост представител на Европейската банка за възстановяване и развитие в България и да започне бизнес с хора като Атанас Коларов и Ъруин Брейч. При това развитие на нещата нищо чудно в крайна сметка в затвора (ако въобще се стигне дотам) да се озове не някой друг а именно бившият банкер.
Междувременно източници от Съдебната палата съобщиха, че прокуратурата е наредила разследване на бившите собственици на "Евроенерджи холдинг". Обект на изясняване ще бъдат техните мотиви за продажбата на холдинга на кипърската офшорка "Герезон" през март т.г.
Плевенският окръжен съд реши в рафинерията да бъдат назначени двама временни синдици и наложи възбрана върху имуществото й. Това стана, след като съдиите дадоха ход на делото за обявяване на "Плама" в несъстоятелност, заведено от Държавния фонд за реконструкция и развитие. С назначаването на юристите Николай Пенев и Лилия Тодорова съдът на практика лиши сегашното управително тяло на рафинерията от възможността да взема самостоятелно каквито и да било решения. Несъстоятелността на "Плама" може да бъде стартирана на 14 юли, когато е следващото заседание на плевенския съд по това дело.
БТИБ почти се отказа от вливането в Кредитна банка
В петък, когато започна да се провежда акционерното събрание на Българска търговска индустриална банка (БТИБ), се оказа, че то ще свърши във вторник. Акционерите на банката отложиха вземането на решението дали институцията да се влее в Кредитна банка. Всъщност протакането идва от Васил Божков, за когото се смята, че контролира БТИБ. Въпреки че предстоящото вливане беше обявено преди около месец, потвърдено от собствениците на Кредитна банка и одобрено от БНБ, Божков продължава да води преговори с потенциални купувачи на БТИБ. Отлагането до последния възможен момент най-вероятно е резултат от желанието му да избере най-изгодната сделка, държейки в неведение всички, с които преговаря. Близки до банката твърдят, че до края на миналата седмица освен рамковото споразумение с Кредитна банка, предварителен договор е бил подписан и с кандидат-купувачи на БТИБ от Русия. Според същите източници преговори се водят поне с още един инвеститор, но именно руската сделка е най-вероятният избор.
Двоуменията на Васил Божков надали могат да продължат кой знае колко дълго, защото всеки ден след началото на юли носи риск лицензът на банката му да бъде отнет заради нисък капитал. БНБ би могла да не бърза с подобни решения, ако е ясно какво ще последва - вливане, продажба или нещо трето. "Ако някой си мисли, че тези разигравания ще бъдат търпени още дълго, се лъже", коментира източник в БНБ.
В банката на "Мулти" знаят за "кръшканията" на Божков, но по спокойния тон, с който ги приемат, може да се съди, че избирането до последно е влизало в предварителните уговорки. Илия Павлов дори намекна пред акционерите на Кредитна банка, които провеждаха събрание в понеделник, че е възможно и вливането да не стане.
Въпреки това неговите хора гласуваха сделката, като приеха, че акционерите на БТИБ ще получат акции в "Кредитна" на принципа лев за лев, тоест всяка акция с номинал от 10 хиляди лева в БТИБ ще се заменя с 20 акции в "Кредитна", които са с номинал 500 лева. Капиталът на БТИБ в момента е 1.4 млрд. лева и ако все пак операцията бъде осъществена, внесената част от записания капитал на мултибанката ще достигне около 17 млрд. лева.
Точещата се сделка по вливането се оказа поредната неяснота около Кредитна банка. За тази финансова институция миналата седмица не започна особено гладко, като се има предвид, че акционерното й събрание в понеделник протече при леки неразбории, предизвикани от вътрешните интриги в Мултигруп. Представителят на "Овергаз инк" Сашо Дончев изпрати пълномощник на събранието, който, както се изразиха акционери, опита да го направи "истинско". Първо, поиска да му се отговаря на въпроси, свързани с управлението на банката, поддържайки политика на лека опозиция, което не е обичайно в институции като Кредитна банка. Второ, изненадващо за ръководството, включително и за Илия Павлов, обяви желанието на Сашо Дончев да се оттегли от надзорния съвет. Това като че ли подхрани подозренията, че "Овергаз" няма да внася повече пари в капитала на банката, както се очакваше. През седмицата се чу дори, че с приготвените 15-ина милиарда лева, които трябваше да влязат в капитала на "Кредитна", Дончев възнамерява да кандидатства за покупка на фалиралата Добруджанска банки или на варненската Експресбанк. Синдиците на "Добруджанска" заявиха, че нито потвърждават, нито отхвърлят информацията, което обикновено се възприема като потвърждение.
"Беше хубаво Дончев да присъства на събранието", коментира Илия Павлов, който при първото гласуване за изключването му от надзорния съвет беше единственият против. "Овергаз" остава без представител в надзора", обясни той. В следващия момент се оказа, че пълномощното за отвода не е изрядно, и след кратко замисляне шефовете на Кредитна сами предложиха Дончев да бъде освободен, което беше гласувано единодушно. На негово място набързо беше избран новоприетият в групировката бивш депутат Стоян Денчев. Успоредно с това мястото в надзора на изгонения от "Мулти" Радослав Ненов беше заето от Минко Русинов.
ДФРР може да създаде още проблеми за Тексимбанк
Освен пред проблемите около добутването на капиталовата си база до 10 млрд. лева Тексимбанк може би ще бъде изправена и пред ликвидни затруднения в края на юни.
Държавният фонд за реконструкция и развитие, който на няколко пъти разсрочва свои вземания от частната банка, този път вероятно ще настоява дължимите средства да бъдат прихванати от сметките й в БНБ. Още от 1997 г. Тексимбанк не е връщала на фонда средства по инвестиционния заем за тревненското предприятие "Трема" на обща стойност 3 млн. долара. В началото на годината ДФРР отсрочи плащането на вноска от 0.5 млн. долара по заема, който и самото предприятие не обслужва. Централната банка на два пъти се застъпва за "Тексим" с аргумента, че предприятието може да възстанови издължаването на кредита. Това очевидно не може да продължава безкрайно и според неофициални източници този път може да се наложи БНБ служебно да събира парите от Тексимбанк, както в договорите с ДФРР се предвижда да се постъпва в подобни случаи. Проблемът би бил още по-сериозен, ако междувременно са станали дължими нови суми по злополучния кредит. Това би означавало, че банката ще трябва да плати над 1 млрд. лева - нещо, което според запознати с финансовото й състояние би я затруднило изключително.
В най-добрия случай очакваните вноски за увеличение капитала на банката, които трябва да постъпят до 30 юни, ще трябва да захранят възникналото плащане.
БНБ решава дали "Сосиете женерал" и "Росексимбанк" да са първични дилъри
В четвъртък управителният съвет на БНБ трябва да реши дали "Сосиете женерал", Райфайзенбанк, Евробанк и ДЗИ ще могат да бъдат първични дилъри на държавни ценни книжа до края на годината. Тези четири институции бяха оставени на нещо като "изпитателен срок" до края на юни, тъй като при предишната проверка дали отговарят на критериите, за да могат да участват в аукционите на ДЦК, нещата им не бяха съвсем наред. Комисията от БНБ и финансовото министерство, която проверява изпълнението на критериите, заседава в края на миналата седмица, като неофициалната информация е, че тя ще предложи Евробанк, Райфайзенбанк и ДЗИ със сигурност да продължат да бъдат дилъри. За "Сосиете женерал" обаче ще трябва да реши управителният съвет на БНБ, което може би означава, че чуждата банка все още се разминава с някои от критериите. Банката на Емил Кюлев - "Росексим", също е кандидатствала и шефовете на БНБ ще трябва да решават дали да я допуснат до първичния пазар на ДЦК. След оживени дискусии преди около два месеца централните банкери решиха, че първичните дилъри няма автоматично да могат да обслужват бюджетните сметки, и определиха кои банки ще имат това право до края на годината, така че петте институции, за които ще се решава сега, надали ще могат да станат кореспонденти на бюджета.
Началото на втората бордова година
Миналата година по това време беше много интересно. В новоприетия закон за БНБ вече беше записано, че курсът на лева към марката е 1000 лева. Подготовката за въвеждане на валутния борд почти беше приключила - споразумението с МВФ беше подписано, парите, с които трябваше да стартира новата система, бяха осигурени, а интересът към България беше по-голям от всякога. Чакаше се какво ще стане. Правилата, които се въвеждаха (за да не започнем да ги забравяме), най-общо бяха: бюджетът ще е балансиран и ще се финансира неинфлационно; валутният курс ще е фиксиран и при поискване БНБ безотказно ще обменя по този курс левове в марки и обратно; централната банка ще емитира левове само до размера на нарастването на валутните си резерви; лихвите ще се определят пазарно.
Рекапитулацията от първата година показа преди всичко, че бордът работи и че спазването на неговите правила осигуриха невиждана за преходната икономика макроикономическа стабилност.
Валутният резерв може би е един от показателите с най-знаменателна промяна след въвеждането на борда. Данните показват, че за една година той е нараснал с над 83%, достигайки в средата на юни 1998 г. 5.2 млрд. германски марки. В първите месеци след въвеждането на борда между най-важните фактори за това се оказа връщането на валутата от населението в банковата система. Според статистиката на БНБ през втората половина на миналата година в реално изражение левовите депозити са нараснали двойно, като може да се предполага, че основен източник за това е именно продажбата на валута на банките и БНБ. Този процес практически спира в началото на тази година, когато вероятно първоначалното наместване след въвеждането на борда изглежда приключило. Оттам нататък източниците за нарастване на валутния резерв остават заемите от международните финансови институции, чуждестранните инвестиции, положителното салдо по търговския баланс, доходността от управлението на валутните активи. Първите три източника обаче, изглежда, няма задълго да задържат тенденцията. За разлика от миналата година през тази нетното външно финансиране е над десет пъти по-малко и това ще остане така през следващите години заради изплащането на външните дългове на страната. Прогнозите за салдото на търговския баланс и въобще на текущата сметка също не са в полза на валутните резерви, като до 2001 г. се очаква отрицателната разлика да нараства постепенно. Причините освен в очакваното реално надценяване на лева са и в слабата конкурентност на икономиката и превеса на консумацията на вносни стоки и услуги. Така естествено вниманието остава концентрирано в чуждестранните инвестиции като основен фактор за поддържане нивото на валутните активи на страната, а оттам - на потенциала на паричното предлагане и донякъде на ръста на икономиката. През тази година очакваните преки чуждестранни инвестиции са двойно по-малко, отколкото през миналата. Евентуален неуспех въобще в осигуряването на среда за инвестиции всъщност е един от първите по-скоро политически, отколкото финансови рискове за стабилността на валутния борд.
Не така стоят нещата с управлението на валутния резерв, резервите на бюджета и дълга. Тук проблемът е по-скоро технически, въпрос на организация и възприемане на техники, които да се различават от простото събиране и изваждане. През втората година след въвеждането на борда ще е крайно време "мозъчният тръст" във финансовата система (където и да е той) да въведе механизъм за доста по-фино регулиране на потоците и да забрави времето, когато правителството и БНБ само вземаха заеми.
На годишнината от борда би могло да се каже, че всъщност автоматичните му добрини са изчерпани. Каквото можеше да се случи от само себе си вече стана - лихвите паднаха, инфлация почти няма. От икономическата политика оттук нататък ще зависи дали тези придобивки ще се запазят. Във финансовата система, където прогресът е най-очевиден, има и много нерешени проблеми. Интересно е например защо, след като през първите шест месеца след въвеждането на борда спестяванията бяха нараснали с цели 35%, от Нова година насам те се свиват с около 4%, а общият им размер остава с цели 1 млрд. марки по-малко от резерва на БНБ. Ниската рентабилност на свитата до безкрай икономика (прогнозният брутен вътрешен продукт за тази година - 12 млрд. долара - например е малко над удвоения валутен резерв и малко под собствения капитал на една инвестиционна банка от ранга на "Номура") като че ли обрича на задържане и банковата система.
Проблемите, които вече започнаха да дразнят и правителството, обаче са очевидни - икономиката (поне официалната част от нея) не расте, банковият сектор е свит до минимум, спестяванията даже леко намаляват, кредитите също, в резултат доходите не могат да нарастват неинфлационно. За една година бордът като че ли успя да изчисти от непрозрачната им обвивка куп взаимовръзки и проблеми, така че за всички да е ясно какво пречи. Точно 12 месеца след събитието се вижда, че пречат "Плама", "Видахим", административните интервенции на зърнения пазар. Много би попречило, ако политическите решения и в бъдеще се вземат както в тези три отделни случая.
Три застрахователни дружества откриват производство по ликвидация
Първата застрахователна компания, която обяви желанието си да започне процедура по ликвидация - "Корона инс", явно има проблеми с посрещането на задълженията си, което може да попречи на откриване на исканата процедура. От застрахователния надзор обясниха, че нееднократно са настоявали акционерите на компанията да внесат по специална сметка липсващите средства, но това така и не е станало. Надзорниците отклониха отговора на въпроса точно какви задължения и към кого има свързваната с Иво Карамански застрахователна компания.
По принцип дружествата, които искат да прекратят дейността си, трябва да получат разрешение от дирекцията по надзора. Това става, ако с разпродажбата на активите им могат да се посрещнат техните задължения. В противен случай трябва да започне производство по несъстоятелност, което по закон може да бъде разрешено само от Националния съвет по застраховане.
Дирекцията по надзора е одобрила документите на три дружества, подали молба за откриване на производство по ликвидация. Застрахователно дружество "Атлас - А" и "Първа универсална застрахователна компания", сключващи сделки по общото застраховане, и застрахователно дружество "Атлас - живот" са тези, които могат да започнат своята ликвидация.
При обработката на документите и одобряването на плановете за ликвидация застрахователният надзор е установил недостиг на средства единствено при "Атлас - А". Акционерите на компанията са открили банкова сметка, в която са внесени необходимите според дирекцията средства за завършване на процеса на ликвидация. Те ще останат блокирани там до откриване на производството. Дружеството няма действащи застрахователни договори към момента на започване на ликвидацията, но не се е издължило по висящи плащания. Срокът за изчистване на всички задължения на "Атлас - А" е три месеца. "Атлас - живот" има около 1000 действащи в момента застрахователни договори. Според надзора дружеството разполага с достатъчно ликвидни активи, за да покрие задълженията си по сключените застраховки. Дружеството ще трябва да приключи своята ликвидация за шест месеца. "Първа универсална застрахователна компания" е с 340 действащи договора, а срокът за ликвидация е една година.
По данни на Дирекцията за застрахователен надзор 76 дружества подлежат на ликвидация към този момент. От тях до 22 юни шестнадесет са подали непълен комплект документи за получаване на разрешение за ликвидация, шест дружества са приключили ликвидацията си направо в съда. Според Закона за застраховането ликвидацията на застрахователно дружество може да стане след одобрение на застрахователния надзор. "Ако дружествата са започнали процедура по ликвидация преди създаването на дирекцията (1 октомври 1997 г. - бел. ред.), това е нормално. Ако това е станало след това, съдът, разрешил ликвидацията, е отговорен, защото не е спазил разпоредбите на закона", коментира Христо Христов, директор на надзора. Но съдът така или иначе е разрешил процедурата. Проблем ще има, ако тези дружества не могат да посрещнат задълженията си.
Десет от компаниите не са подали документи за ликвидация заради вливане или прехвърляне на застрахователен портфейл, а още толкова не са подали никакви документи въпреки неколкократно пратените от надзора писма. За осем дружества процедурата не е ясна, защото са с неизвестен адрес.
В момента застрахователният надзор разглежда документите за ликвидация на 13 дружества, сред които е и "Зора инс". Компанията на Димитър Джамов искаше да се влее в "София инс" (което е дружество на Мултигруп), но оттам им бе отказано въпреки близките отношения на Илия Павлов и Джамов. Вероятна причина за това е, че от "София инс" не искаха дружеството да се спряга за партньор на компания с не дотам чисто минало.
Ако планът за ликвидация на дадена компания не бъде приет от надзора, то документите й трябва да бъдат внесени в Националния съвет по застраховане. Той трябва да одобри откриване на производство по несъстоятелност. Тогава акционерите на застрахователните компании длъжници ще се преследват от съда.
В момента в Дирекцията за застрахователен надзор са готови със становище за лицензите на общо девет дружества. В тази бройка влизат и дружествата, върнати при последното заседание на Националния съвет по застраховане. От надзора отказаха да уточнят дали становищата са положителни или отрицателни.
Банките без капитали се разбръмчаха около БНБ
Документопотокът към "Банков надзор" сигурно е набъбнал значително през последните дни в резултат на желанието на банките да покажат, че набирането на капитали върви с пълна сила. Във вторник изтича срокът, в който финансовите институции трябва да достигнат собствен капитал от 10 млрд. лева. Реалната опасност неизпълнилите изискването да загубят лицензите си сигурно е причина за вълната от "разни инвеститори", които са готови в последния възможен момент да допълват капиталови недостизи тук и там. Освен да проверява откъде се взеха всичките тези пари, БНБ ще трябва да одобри или отхвърли куп операции и схеми, с които развихрилите си банкови счетоводители ще опитат да прескочат надзорното изискване. Суетнята се оказа неизбежна, като се има предвид, че само преди няколко дни цели десет банки все още бяха с капитал под изисквания минимум. Шефовете на всичките твърдят, че към 30 юни проблем няма да има. Очакванията в управителния съвет на БНБ обаче не изглеждат точно такива. "Има много варианти да се покаже капитал. Чух за един банкер, който се готвеше да отпусне няколко кредита, с които през офшорни фирми да бъде внесен необходимият капитал. При това новите акционери ще са с под 5% и няма да се налага да искат разрешение от БНБ", обясни представител на старата банкерска генерация, врял и кипял в подобни схеми.
Наскоро шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова обяви, че във всички банки ще бъдат направени проверки за начина, по който е попълнен капиталът. Ако те бъдат достатъчно щателни, може би към най-застрашените институции освен Балканска универсална банка (БУБ) и Тексимбанк ще се присъединят и други.
Кой къде е?
В началото на юни, след проведено акционерно събрание на банката, нейните шефове най-после разкриха как ще решат проблема с границата от 10 млрд. лева. Те обявиха, че ще отнесат натрупаната до края на май печалба от 5.2 млрд. лева към сметката "Други резерви с общо предназначение". Операцията вероятно е била необходима, за да се увеличи първичният капитал, който за целите на изчисляването на капиталовата база не може да бъде по-нисък от допълнителните капиталови резерви, където по принцип стои печалбата от текущата година. Възможност за такова нещо дава едно писмо на "Банков надзор", в което се обяснява, че "включването на междинната текуща, неразпределена, но обложена с данъци печалба в първичния капитал е допустимо само ако тази печалба е била надлежно проверена от лица, отговарящи за заверката на сметките, които удостоверяват, че тази печалба представлява чистата сума, без други бъдещи потенциални данъчни задължения". Условие за такава операция обаче е фонд "Резервен" на банката да е достигнал минималния размер по закон. Може би затова акционерите на Юнионбанк решиха с печалбата си от 1997, която е 2.1 млрд. лева, да попълнят именно фонд "Резервен", вместо да увеличат основния капитал, който е 2.772 млрд. лева.
Решението на Юнионбанк всъщност е доста скъпо, тъй като банката ще трябва да плати поне 2 млрд. лева данъци, което в крайна сметка е свързано с изваждане на живи пари. Така или иначе в края на май институцията успя да покаже капиталова база от 11.7 млрд. лева.
Тази институция излезе доста чисто от проблема с попълването на капитала. С две думи, недостигът там беше изцяло покрит от Булбанк, която в резултат на това се превърна и в почти 100-процентов акционер в Корпоративна (под 1% държи и "Евро-финанс", в която Булбанк също е акционер).
