Големият проблем на "Химко" е пазарът
Емануил Рафаилов, изпълнителен директор на "Химко"- Враца, пред в. "Капитал"
Как ще обясните решението на надзорния съвет на "Химко" за спиране на производството на карбамид?
- От януари 1997 г. започна намаляване на цената на основния продукт - карбамида, от 174 долара/тон до 104 долара/тон през август, т.е. с 10-12 долара месечно. През април миналата година дружеството за първи път реализира загуба, която до края на годината достигна 16.718 млрд. лв., като само за първото тримесечие на 1997 г. е реализирана брутна печалба от 36.456 млрд. лв. Средната цена на природния газ е 105 долара/хнм3, което е с около 20 долара/хнм3 повече от предходните години. Ниските цени на карбамида продължиха и през 1998 г., като нивото им се колебае в границите на 90-100 долара/тон. Цената на природния газ за целия период бе 195 825 лв./хнм3 без ДДС. До края на април т.г. загубата достигна 13.570 млрд. лв. При очертаващата се перспектива на пазара на карбамид и цената на природния газ и при условие че "Химко" вече бе натрупал задължения към Булгаргаз (34 млрд. лв. към 30.04.1998 г.), единствен изход да се съхрани дружеството е да спре да трупа загуби и задължения, което може да се постигне със спиране на карбамидното производство и ТЕЦ. Ако "Химко" продължи работа с досегашния капацитет (50%), задълженията до края на годината щяха да достигнат 117 млрд. лв. Какво означава спирането на комбината за финансите на предприятието и на държавата?
- Спирането на "Химко" означава намаляване на загубата повече от три пъти, тъй като спира губещото в момента производство на карбамид, което формира загубата на фирмата, респективно нейните задължения. А за държавата това означава предотвратяване на износ на национален доход, тъй като закупува с валута природния газ, чиято стойност не може да се върне в страната след продажбата на карбамид.
До каква степен проблемите на "Химко" се вписват в общата пазарна конюнктура на торовия бизнес в региона и Източна Европа?
- Проблемите на "Химко" са пряко свързани с влошената конюнктура на международния пазар и настъпилите промени в региона през периода на преход от централно планирана към пазарна икономика. Те се характеризират със спиране на вноса от страна на Китай и намаление на потреблението в региона и връщане до нивата от 50-60-те години, което е характерно почти за всички източноевропейски страни и бившия СССР. В същото време започна изграждането на нови капацитети в регионите, богати на природен газ (така наречените нискоразходни производители) или големи потребители на карбамид. Тук влизат също процесът на приватизация на торовата индустрия в страните от Източна Европа и зависимостта на промишлеността от вносен природен газ (основно руски) за източноевропейските страни. Карбамидът заема водеща позиция сред минералните азотни торове. Той навлезе широко в селскостопанската практика след Втората световна война, което доведе до бързо разрастване на мощностите за неговото производството. Сега над 53% от световното потребление на азотни торове е под формата на карбамид. Значението на този продукт на практика непрекъснато нараства. Днес в света има изградени инсталации за производство на 112.6 млн. тона карбамид. Само през 1997 г. са добавени нови мощности за около 6 млн. т, като 4.6 млн. т са в Азия (Китай и Индия). За периода 1990-97 г. капацитетът за карбамид в света нараства с 24% (от 90.6 млн. т на 112.6 млн. т). Този капацитет е разположен на 232 места в 62 страни, без да се включват множеството малки инсталации в Китай. Регионалното разположение на капацитетите е приблизително равно на регионалното търсене, тъй като много страни са търсели самозадоволяване с карбамид. Има едно изключение: комбинираният капацитет на Русия и Украйна ги прави третият най-голям световен производител на карбамид. Тези две страни изнесоха около 87% от производството си през 1994-1996 г., експортирайки 5.5-6.7 млн. т към международния пазар на карбамид. Влиянието на тези две страни е критично, тъй като техният износ отчита 25-28% от световния експортен тонаж. Регионът, който държи близо 55% от капацитетите, е Азия, следван от бившия СССР - 10.7%, Северна Америка - 9.5%, Средния Изток - 7.7%, едва на пето място е Източна Европа с 6.3% и на шесто място - Западна Европа с 5.4%. Родното място на азотноторовата индустрия е Западна Европа, ето защо е логично тук да са и най-старите инсталации. През годините някои от инсталациите са затворени, други реконструирани и като цяло половината от тях (57%) са изградени преди 1975 г., с което регионът се нарежда на второ място по възраст на карбамидните мощности. През 50-те години започва изграждането на торовата индустрия в бившия СССР и Източна Европа. Днес страните от Източна Европа са на първо място (69%) в класацията "възраст на мощностите" - изградени в периода до 1975 г. След 1975 г. изграждането се измести към богатите на природен газ страни от карибския басейн и Близкия изток, а също и към големите страни потребителки - Китай, Индия, Индонезия и Пакистан. Оползотворяването на мощностите в Източна Европа е на едно от най-ниските нива спрямо останалите региони на света - 67%. Най-високо е в Северна Америка - около 100%.
Какви са тенденциите в производството и потреблението на карбамид?
- Тенденцията в производството на карбамид в световен мащаб е към непрекъснато нарастване - от 63 млн. т през 1985 г. до 94.4 млн. т през 1997 г. Увеличението в световен мащаб през 1997 г. е само с 0.7% спрямо предходната година и се дължи на увеличение в производството в страните от Азия, Средния изток и Австралия. Различна е картината по региони и страни. Производството е намаляло във всички останали региони - в Западна Европа с 4.3%, Източна Европа с 24%, бившия СССР с 13.4%, Северна Америка със 7.7%, Южна Америка с 6.5%. В отделните източноевропейски страни най-драстично е намалението на производството в Румъния (55.6%), която затвори всичките си инсталации в средата на 1997 г.,Чехия (дребен производител) намали производството си с 29.7%, Унгария с 6%, а България (респективно "Химко", който е третият в региона производител след Румъния и Полша) с 19%. Единствено Полша запази нивото на производство през 1997 г. в сравнение с 1996 г. Почти всички страни от Източна Европа притежават капацитети, които задоволяват местното търсене, и излишъкът се предлага на международния пазар. Един фундаментален проблем, пред който са изправени те, е фактът, че търсенето на местния пазар се е разпаднало, като в някои случаи спадът възлиза на 50%, което е повече от пиковите години (1988/1989). По отношение на консумацията страните от Източна Европа (Албания, България, Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Румъния, Югославия) и бившият СССР имат 4.7% от световното потребление на карбамид (2% за Централна Европа и 2.7% за бившия СССР) при 12% преди 1989 г. Между 1989 и 1997 г. потреблението в този регион спадна с 50%. Спадът в Централна Европа е около 1 млн. т, а в бившия СССР - около 4 млн.т.
На какво се дължи рязкото влошаване на пазара за торове?
- Международната търговия с карбамид се увеличаваше стабилно до 1989 г., като достигна пик от почти 21 млн. тона. Тя спадна през 1990-1991 г. поради намалялото търсене от страните от Западна Европа, разпадането на СИВ, антидъмпинговите мерки на САЩ, увеличеното производство и изравняването на търсенето от страна на Китай, както и големите запаси на Индия. През този период предлагането спадна, тъй като румънското производство беше ограничено, а производството на Ирак и Кувейт изчезна от световния пазар. Все пак търговията се възстанови през 1993 г., като се върна на нивото си от 1989 г., а 1994-1995 г. показаха значително нарастване - близо 3.5 млн. т повече от 1989 г. Количеството карбамид, коeто се търгува на международните пазари, е 16 млн. т през 1985 г. до 24.7 млн. т през 1995 г. (най-добрата през последните 20 години). През 1997 г. обемът на експортната търговия с карбамид намаля с около 2.5 млн. т спрямо 1995 г. Това е резултат главно на намалението на вноса в Китай, което доведе до ограничаване на производството в някои страни. Предлагането на карбамид за експорт от страна на Източна Европа и бившия СССР продължава да доминира на пазара, като отчита почти 40% от световната търговия. Производителите от Русия и Украйна днес диктуват цените на международните пазари. На графиката се вижда цикличният характер на кривата, който е отражение на нарушаване на баланса търсене - предлагане.
Отразява ли се по някакъв начин големият спад на цените на енергоносителите върху цената, по която "Химко" купува газа?
- Цената на природния газ във всяка страна се определя по различни начини. Важно е да има либерализация на пазара. Колкото повече са доставчиците, толкова по-голяма е вероятността за конкуренция между тях, а тя винаги води до понижение в цената. Има регионални цени на природния газ и в голяма степен те са обвързани с цената на петрола. Връзката цена на петрола/цена на газа е изразена в различна степен на регионалните пазари. В Далечния изток те са почти на едно ниво, за Европа стойността на природния газ е 70-80% от тази на петрола, а на американския пазар 50-60%. За Западна Европа е налице обвързване на цените на газа с цените на експортните азотноторови продукти. При понижение на цената на торове се понижава и цената на природния газ, както и обратното - при увеличение на цената на карбамида се увеличава цената на природния газ. Цената на газа за промишлеността е по-ниска от тази за бита, като съотношението е различно на различните европейски пазари. В България цената на природния газ се определя от Министерския съвет и в момента е обвързана с цената, на която се доставя до българската граница и съответните разходи за националния оператор Булгаргаз. От 1 юли ще действа нова цена на газа, която ще бъде с около 11 % по-ниска от досегашната. За съжаление при сегашното състояние на пазара (нарушен баланс търсене - предлагане) и ниските ценови нива на карбамида, дори и новата цена на природния газ не е достатъчна, за да се произвежда карбамид с нужната рентабилност. В момента загубата е от пазара (намалено търсене и увеличено предлагане), а не толкова от цената на газа. В този смисъл решението за спиране производството на карбамид е не заради цената на газа. При сегашните ценови нива за карбамида, за да бъде рентабилно производството, цената на природния газ трябва да бъде около 55-60 долара/1000 м3. На такава цена България не е получавала газ дори и при действието на Ямбургската спогодба. Приветстваме намалението на цената на природния газ, но тя е недостатъчна, за да работим ефективно. Главният проблем си остава пазарът.
Доколко е реална опасността от загубата на традиционни пазари? Кои са конкурентите, които могат да ви изместят?
- Всяко спиране крие опасност за загуба на пазари. Взели сме мерки за запазване на пазарно присъствие с почти всички приоритети, като сме осигурили резерв на склад. На регионалния пазар "Химко" има добри позиции и е основен доставчик за географски близките до страната ни държави. В последните години е успявал да реализира произведените количества карбамид, като постепенно се изтегля от далечните пазари към европейските страни. Основните конкуренти на "Химко" са производителите от Русия и Украйна, които са водещ експортьор в света. Разчетът ни за спиране е за сравнително кратък период от време, което е необходимо за извършване на основен капитален ремонт. Освен това се спира само производството на карбамид. "Химко" ще продължи да произвежда останалите си продукти, макар и по една нетрадиционна схема (амоняк, газове, серовъглерод), тъй като ние сме основен доставчик на суровини за редица предприятия от промишлеността (хранително-вкусовата, нефтохимическата, металургичната, дървопреработващата, препарати за растителна защита, синтетични влакна и т.н. ). Ако "Химко" спре, ще нанесе непоправими щети на редица предприятия от промишления сектор на страната.
Имате ли план за оцеляване в условията на тази влошена пазарна конюнктура?
- Да , но това не зависи само от нас, а от макроикономическите фактори, на които не можем да повлияем. Имам предвид, първо, пазарната криза и, второ - цената на основната суровина - природния газ. Имаме виждане какво трябва да се направи, за да се оцелее в тази изключително тежка ситуация. Това беше обсъждано на 9 и 10 юни 1998 г. на среща на изпълнителните директори на торовите заводи.
Как ще се отрази на приватизацията на завода сегашната криза?
- По принцип приватизацията е наложителна, тъй като основен проблем на "Химко" е липсата на свежи пари за инвестиции. Текущите проблеми на дружеството обаче ще останат и след приватизацията (пазари, продуктово преструктуриране, намаляване на разходите) или поне в първите години след приватизацията. Без приватизация пари за инвестиции няма откъде да дойдат.
Другите плюсове са евентуални нови пазари, нов мениджмънт и др. При сегашното състояние на пазара и проблемите с цената на природния газ, торовата индустрия се очертава като непривлекателен сектор за приватизиране. Така например торовите заводи в Румъния спряха напълно работа в средата на 1997 г., течеше процесът на приватизация, но до момента реално не е продаден нито един завод (има само един продаден, но все още споровете продължават).
Ревалоризацията - глътка въздух или мъка за счетоводителите
В края на годината правителството най-накрая даде възможност на държавните фирми частично да спрат декапитализацията, като ревалоризират стойността на дълготрайните си материални активи. Притиснати от финансови затруднения обаче, предприятията не се възползваха от дадената им възможност, което допълнително ще утежни положението им в недалечно бъдеще. Направената преоценка в много малка степен адаптира заделяните амортизации с реалното поскъпване.
Преоценка на дълготрайните активи не беше правена от 1992 г. Натрупаната инфлация оттогава насам надхвърли 1000%. Стойността по балансите на сгради, машини и съоръжения в държавните и общинските предприятия обаче си стоеше все една и съща. В резултат от ниските амортизации особено през 1997 г. голяма част от фирмите от публичния сектор излязоха на печалба. Загубата на държавните и общинските предприятия за миналата година беше 489 млрд. лева, а печалбата - 1732 млрд. лева. Според Националния статистически институт приходите в публичния сектор бяха 15 трилиона лева, а разходите - 13.786 трилиона лева. Пак по данни на НСИ обаче амортизационните отчисления на предприятията за цялата 1997 г. възлизат едва на 77 млрд. лева, или 0.56% от разходите и около 0.7% от разходите по основната дейност.
В края на миналата година правителството одобри коефициенти, с които да се осъвремени стойността на дълготрайните материални активи в държавните и общинските предприятия. Те покриваха горе долу 50% от натрупаното нарастване на цените на дребно. Очакваше се стойността на дълготрайните активи да бъде актуализирана някъде с коефициент между 20 и 25. Данните на националната статистика за първото тримесечие показват, че фирмите не са се възползвали напълно от предоставилата им се възможност. Разбира се, има огромен скок в заделените амортизации. Само за първото тримесечие те са 177 млрд. лева, което е 4.29% от разходите на предприятията. Дали обаче това е достатъчно?
В средата на деветдесетте години амортизационните отчисления се движеха някъде около 3% от общата стойност на дълготрайните активи. След ревалоризацията амортизациите са 1.94%. Разбира се, трябва да се отчита фактът, че все още фирмите не са приключили напълно с преоценката. Не трябва да се забравя обаче, че през осемдесетте години амортизационните отчисления са били над 10% годишно. Според икономисти, ако искаме да разчитаме на растеж на икономиката, средната амортизационна норма трябва да е някъде между 15% и 20%.
Проблемът не е в законодателството. Както вървят нещата, предприятията ще са под позволените от правителството коефициенти. И те, и данъчно признатите амортизационни норми са препоръчителни, т.е. не бива да се надхвърлят, но може да са под позволеното.
Интересното е, че през първото тримесечие предприятията на печалба са заделили по-малко амортизации (4.23% от разходите), отколкото губещите (4.47% от разходите). Интересното е, че големите предприятия с малки изключения са под средните амортизации - Български държавни железници - 0.67% от дълготрайните активи и 1.01% от разходите, Булгаргаз - 1.66% от активите и 0.55% от разходите, "Нефтохим" - 3.7% от активите и 1.96% от разходите, "Кремиковци"- 2.68% от активите и 3.01% от разходите, "Варненска корабостроителница" - 1.47% от активите и 0.58% от разходите, "Стомана" - 2.24% от активите и 2.39% от разходите, "Промет" (заради доста по-новото си оборудване) - 1.8% от активите и 14.65% от разходите, авиокомпания "Балкан" - 4.88% от активите и 2.11% от разходите, Българската телекомуникационна компания - 2.3% от активите и 7.3% от разходите, Националната електрическа компания - 2.6% от активите и 13.53% от разходите.
Слабото увеличение на амортизационните отчисления, колкото и да е странно, не се дължи на увеличение на разходите за заплати и осигуровки. Те се увеличават незначително от 16.33% от общите разходи през 1997 г. на 16.36% от разходите на публичния сектор за първото тримесечие на 1998 г. Известно облекчение има и при финансовите разходи. Заради ниската лихва през първото тримесечие на 1998 г. финансовите разходи на предприятията са били едва 5.72% от общите разходи, докато през миналата година делът на финансовите разходи е 13.7%. Намалява и делът на разходите за материали от 51.68% на 43.68% и за външни услуги - от 10.74% през 1997 г. на 7.79% през първото тримесечие на 1998 г. Ниските амортизации водят до това, че в предприятията остават малко средства за купуване на нови машини, съоръжения и изобщо дълготрайни активи. При относително постоянната заетост обновяването на основните средства е единственият възможен начин за увеличаване на производителността на труда. Иначе казано, ако броят на работниците остава един и същ, само с нови машини и организация на труда може да се произвежда повече за едно и също време. Особено при условията на валутен борд производителността на труда трябва да нараства по-бързо, отколкото инфлацията. В противен случай износът постепенно ще стане неизгоден, ще намалее притокът на валута. Всички знаят какво се случи, когато валутният резерв падна под 500 млн. долара.
Език мой провинциален
Език мой, враг мой, повтаря гузната съвест на политици, журналисти, политолози и по-активен електорат, след като Костов им се скара, че говорят на провинциален език за икономическата реформа и пътя на България към Европа.
Девизът е такъв, защото Костов не се поясни достатъчно и сега всеки се чувства като заека, който вървял през гората, и вълкът единия ден го биел, щото е с шапка, а другия, щото е без шапка.
Тогава нека да поразсъждаваме (тъй или иначе ще ни набият).
Кое е казано на провинциален език - влизаме в Европейския съюз близките пет години или влизаме в ЕС през 2020 г.? Нито едното, нито другото е провинциално. Първото е несериозно, но гали ухото, второто трезво-реалистично, но нелицеприятно за политиците.
Да вземем друга една фраза кандидат за нарочване - "корупция има (няма)". Както знаем, и шопът използва отрицателния израз, когато жирафът се изпречва пред погледа му. Това провинциален израз ли е, или е централен? Защото както всички знаем, провинциален е антоним на столичен, а в София кореняците са шопи. Следователно "корупция нема" не е провинциален израз. Значи и жирафи нема. Обратното е провинциално.
Правителството обяви инвестиционна програма за 6 милиарда долара. (стр.18) Не е ясно откъде идват парите, но важното е, че "досега се рушеше, сега ще се гради". Но това очевидно е провинциален израз, защото има дюлгерска конотация, а както всички знаем, дюлгерите са провинциалисти-гурбетчии. Между другото, покрай инвестиционната програма въобще не стана ясно как ще се харчат парите. Както досега ли - куче влачи, диря няма, или най-накрая в държавата, в която няма корупция и никой не взима повече от десет процента (че някои и хич не взимат), ще вземат да направят един честен търг и ще изберат някой по достойнства, а не заради честните му сини очи. Естествено, че провинциалистите прочетоха израза "да строим за 6 милиарда долара" като "да подстрижем 600 милиона долара", но това е десетпроцентен параноичен провинциализъм, от който трябва в шокови срокове да се излекуваме.
Ако не, ще си стоим в дълбоката провинция заедно с жирафа, и ще ни викат: "Те такива животни нема".
Роко и неговите братя - сериалът продължава
Един "дребен местен бандит" направи за смях цялата правораздавателна система у нас - от МВР, през следствието и прокуратурата, до съда. Пускането на Роко, срещу когото се водят повече от пет следствени дела, доказва, че нищо не се е променило у нас. И че дебелоочието на някои хора в тази държава няма граници, дори когато става въпрос за върховенството на закона. Как да вярваме, че в затвора ще влязат големите мафиоти, след като съдът не може да осъди "дребния бандит". В крайна сметка битката между кърджалийските магистрати и вътрешния министър завърши с победа на Ерджан Рашид. На обществото също му омръзна от непрекъснатите нападки и празнодумството на институциите, още повече че те не водят до рационални промени.
Но дори ако се абстрахираме от войната между изпълнителната и съдебната власт, заради която се размениха много непочтени удари, няма как да обясним на американци и турци защо един от основните участници в международен канал за пласиране на фалшива валута е пуснат на свобода от съда. Още повече че за нелегалната печатница в Истанбул турските служби научиха от нас.
Случаят "Роко" напомня за един друг "дребен местен бандит", срещу когото се водеха пет следствия - Злати Златев-Златистия. Той попадна в затвора едва когато уби от упор човек насред площада в Дупница пред очите на десетки хора. След това попадна в списъка на Рашков и Татарчев на битите от полицията. Вероятно и за новите подвизи на Роко ще има какво да се пише. Дано следващото му задържане не бъде след убийство на площада в Кърджали. Иначе сериалът "Роко и неговите братя (магистрати)" продължава.
Настана делник
Еуфорията свърши, ако изобщо имаше такава. Купонът не стана. Успехите на българските национали по футбол се оказаха обратнопропорционални на изконсумираното количество алкохол. Ако по времето на САЩ '94 децата разбраха, че на тати главата събира едно кило ракия, то сега научиха доста нови думички, слушайки какво казва тати, докато гледа Любо Пенев например. Тати бе доволен единствено от разплаканите физиономии на испанците, които въпреки победата с 6:1 не можаха да влязат в заветния списък от шестнадесет отбора, които продължават в следващата фаза. След като на нас ни е зле, защо на другите трябва да им е добре.
По време на това световно нямаше отложени делови срещи, забавени сделки, подарени изпити. Площадите останаха безлюдни, а домовете мълчаливи. При провал на нашите друг път сме се успокоявали: "Барем ще гледаме другите. " Във Франция '98 и това удоволствие е на път да бъде опорочено. Отлично представили се отбори, които заслужаваха да продължат напред, са принудени рано-рано да си тръгнат. Видимите причини са в съмнителните грешки на странни съдии от далечни държави с неясни традиции във футбола и смешни критерии за дузпа и засада (може би грешки, може би друго).
Надеждите да загърбим проблемите поне за месец сигурно няма да се сбъднат.
Прожекциите на "Спайсуърлд" поне ще бъдат посетени от над пет зрителя.
Световното продължава, но не е същото.
Икономиката отново е в колапс
Една година след въвеждането на валутния борд българските предприятия са зле, показват последните резултати от изследванията на националната статистика. Твърденията за успех на икономическата политика обикновено се правят от гледна точка на относителната финансова стабилизация, проявила се в укротяване на инфлацията, характерното намаляване на лихвените нива и стабилизиране на валутния курс. Балансирането на макроикономическите параметри и тяхното съчетаване с фискалната политика наистина са стабилизиращ фактор, но сами по себе си не са универсално средство за постигане на трайната финансова и икономическа стабилизация. Състоянието на икономиката в момента е най-доброто доказателство за това.
Статистиката отчита, че през петте месеца на тази година нетният размер на приходите от продажби на промишлените предприятия е нараснал с близо 1% в сравнение с първите пет месеца на миналата година. Най-голямо е увеличението в добивната промишленост - над 3 на сто, и в производството и разпределението на електроенергия, газ и вода - над 9 на сто. По-сериозно увеличение е постигнато в производството на транспортна техника - с 53%, на целулоза, хартия, хартиени, полиграфически и издателски изделия - с 22%, на храни, напитки и тютюн, на текстил, текстилни изделия и трикотаж - с над 5%. Положителните характеристики на бизнессредата обаче са дотук.
Доскорошните първенци на родната индустрия, които по правило са и най-големите износители и източници на средства за държавния бюджет, един след друг или на цели групи вървят към фалити.
Нефтохим няколко месеца работеше колкото да не спират инсталациите. В момента рафинерията е един от най-големите длъжници на бюджета.
Булгаргаз се задушава под бремето на несъбраните си вземания.
Врачанският химически гигант "Химко" спира да произвежда карбамид - продукта, който формира около 95 на сто от постъпленията на комбината. Въпрос на дни е спирането и на останалите торови заводи. През първото тримесечие на годината загубата на "Химко" надхвърля 11 млрд. лева, "Агрополихим"- Девня е със загуба 6.8 млрд. лева, "Неохим"- Димитровград - над 2.6 млрд. лева, "Агробиохим" - Ст. Загора - 8.8 млрд. лева.
"Кремиковци" от месеци е в депресия и вече сви производството с повече от 50 процента. Подобна е ситуацията и в "Стомана". Третият комбинат от стоманодобива - "Промет", на практика почти не функционира.
ДЗУ приключи на червено с близо 5 млрд. лева загуба. Лидерът на електронната ни индустрия вегетира, произвеждайки ограничени количества брави, печки и други продукти, нямащи нищо общо с върховите технологии. Мечтата на ръководството му в последно време е да получи поръчката за производство на енергоспестяващи лампи, с които правителството има намерение да направи двоен удар - да рекламира политиката си и в социалната област, и в областта на енергийната ефективност. Старозагорският комбинат има над 115 млрд. лева задължения.
Сред фирмите с големи загуби се нарежда и БДЖ, която през първото тримесечие е на минус с близо 8 млрд. лева. Железниците имат задължения за повече от 280 млрд. лева, от тях близо 30 милиарда са задължения към държавния бюджет.
Голяма част от предприятията в отбранителната промишленост също са в криза, производството и постъпленията от продажби през последните години показват трайна тенденция на спад.
В преработвателната промишленост през петте месеца на тази година продажбите са намалели с 1.5 на сто. Най-голям е спадът на продажбите в производството на рафинирани нефтопродукти - с 21%, на химикали, химически продукти, синтетични и изкуствени влакна - с 19%, в кожарската, кожухарската и обувната промишленост - с 15%.
През май в сравнение със същия месец на миналата година приходите от продажбите на промишлените предприятия са намалели с 11 процента. Спад има в добивната и преработващата промишленост - съответно с 2.4% и с 12%, а в производството и разпределението на електро- и топлоенергия, газ и вода продажбите са на нивото на май 1997 г. Според статистиката продажбите на промишлените предприятия през април и май са с 2 процента по-ниски от тези през януари и с 4 процента по-малко от продажбите през февруари.
В сравнение с май 1997 г. производството на рафинирани нефтопродукти ( на Нефтохим) е спаднало с 35 на сто, в металолеенето, металообработването, производството на машини и оборудване производството е спаднало с 27%. Производството на химикали, химични продукти, синтетични и изкуствени влакна е намаляло с 23%.
На първо място статистиката сочи свития вътрешен пазар. Факторът търсене запазва високия си дял в затрудненията на фирмите, като в обществения сектор от началото на годината той непрекъснато засилва своето негативно въздействие.
Устойчиво лидерство сред факторите, които затрудняват производството, държи неплатежоспособността на клиентите. Като сериозно затруднение шефовете на държавни фирми сочат конкурентния внос. Това е показателно за непроменения манталитет на мнозинството от стопанските ръководители, които продължават да живеят със спомена за държавните протекции и съответно продължават да искат закрила от държавата.
Следващият негативен фактор в изследването на НСИ, който сериозно ограничава производствената активност на промишлените предприятия, е недостатъчното търсене от чужбина.
По данни на статистиката през май в сравнение със същия месец на миналата година продажбите на вътрешния пазар са намалели с около 6 процента. В сравнение с април те са по-малко с 5%, а спрямо март намалението е 10%.
Големият спад в износа е бил в началото на годината. През май износът се е повишил с 10 на сто спрямо този през март и с 6 на сто в сравнение с април. Въпреки това в сравнение с май миналата година приходите от износ на продукция са намалели с 20 на сто. Най-голям спад на износа има при нефтопреработването - 65 на сто, при предприятията от тежката химия - торови заводи, химически продукти, производство на синтетични влакна и продукти, намалението е 26%, в черната металургия износът е спаднал с 12 на сто, а в производството и разпространението на електроенергия, газ и вода - с 13 на сто.
Специален анализ заслужава фактът, че никъде в изследванията не се споменава и думичка за
Вследствие на увеличените производствени квоти на страните -членки на ОПЕК, и разрешения от ООН износ на петрол от Ирак по условията на бартерната сделка нефт срещу храна и медикаменти цените на нефта през януари паднаха рязко от нива над 20 долара за барел в края на миналата година до около 16.5 долара за барел. Опитите за стабилизиране на пазара се оказаха безуспешни и цената на суровия нефт продължи да пада. През последния месец котировките се задържаха на необичайно ниското ниво от около 13.4-13.5 долара на барел.
По света, щом цените на нефта тръгнаха стремглаво надолу, цените на петролните деривати веднага ги последваха. В сравнение с миналата година цените на бензините и дизела спаднаха почти наполовина. Цената на природния газ, която навсякъде по света се формира в съответствие с движението на цените на алтернативните енергоизточници, най-често мазут или газьол, също се срина тотално.
Кризата в цената на енергоресурсите създаде сериозни неприятности както на рафинериите, така и на газовите компании по света. За сметка на това много от производителите, които ползват големи количества природен газ, нефт или неговите деривати като суровина или енергиен източник, бяха в благоприятна позиция и увеличиха печалбите си. У нас се получи обратното.
Цените на бензина и нефтопродуктите месеци наред кротуваха на определените в средата на миналата година цена, която значително превишаваше международните. Цените на горивата по принцип се калкулират под различна форма в цената на всички стоки и по този начин българският шофьор и потребителите, в това число и предприятията, ползващи мазут, се оказаха обложени с нещо като специфичен данък, който влизаше в касата на Нефтохим. Стана така, че вносът на горива се оказа по-изгоден от производството им у нас въпреки силно протекционистичните митнически ограничения при вноса. Митото, което е 10% за вноса от ЕС и 25% от други страни, и 4-процентната митническа такса не се оказаха достатъчни да спрат вноса. Знайни и незнайни дистрибутори внасяха горива от Гърция и печелеха. През април Нефтохим все пак реши да поевтини производството си и за компенсация на "загубите" от намалените цени почти спря да произвежда.
Трудно е в момента да се определи какво печели Нефтохим поради постоянните промени в обема на преработката, който до голяма степен определя рентабилността на производството. Факт е обаче, че и в момента вносът на горива от Гърция е печеливш бизнес, което значи, че Нефтохим също трябва да печели от продажбите. Какво става с тази печалба не е съвсем ясно, защото Нефтохим продължава да бъде един от най-големите длъжници в страната. Общата сума на задълженията на рафинерията надхвърля 859 млрд. лева. От тях 266 млрд. лева са дълг към държавния бюджет.
Справка от Нефтохим от април показва, че рафинерията работи на печалба. Само за първото тримесечие рафинерията реализира печалба от 354 млрд. лева. Нетната печалба на предприятието, която сочи статистиката, е 24 млрд. лева. Рафинерията не може да се оплаче от липса на разбиране от страна на държавата. Акцизните задължения, ДДС и лихвите бяха разсрочени от Министерството на финансите и от началото на тази година се обслужват по погасителен план. Разсрочено е и плащането към Булгаргаз.
Според шефовете на комбината печалбата се е стопила заради загуби от курсови разлики. Мнението на хора от бранша е, че вина за все по-голямото затъване на Нефтохим имат лошият мениджмънт, остарялата техника и липсата на инвестиции за обновление на комбината. Нефтохим продължава да държи лидерството по технологични загуби в Европа.
Монополните позиции на предприятието на вътрешния пазар ни най-малко не поощряват стремеж към рентабилност и ефективност на производството. Формално бургаската рафинерия има конкуренти в лицето на фирмите - вносители от Гърция. В същото време обаче е ясно, че този внос ни най-малко не може да конкурира Нефтохим. Фирмите, които имат съоръжения за съхраняване на големи количества горива, са няколко и засега предпочитат да запазят бизнеса си с рафинерията и добрите отношения с правителството.
В същото време продължава да стои въпросът с изпомпването на пари от рафинерията и от бюджета чрез схемите за финансиране, доставки и дистрибуция на Нефтохим. По мнението на хора от бранша Нефтохим продължава да бъде най-краденото предприятие в България.
Булгаргаз - кредитор на индустрията.
Другата фирма, която пряко усеща ефекта от снижаването на цената на енергоносителите, е Булгаргаз. Цените на газа, който компанията купува на Исакча, паднаха още през есента на минала година заради спада в цената на мазута. В страната обаче те не претърпяха съществена промяна, тъй като от средата на миналата година влезе в сила нова методика за определяне на цените на газа. В предишната методика по европейски образец цената на газа беше поставена в зависимост от движението на международната цена на мазута. При сегашната методика основна тежест при определянето на цената имат разходите на Булгаргаз, като се фиксира и определена търговска надценка. Досега тя беше 4%, но на практика Комисията за държавно регулиране обичайно използваше правото си да определя различна от определената по този начин цена и Булгаргаз продаваше газа на предприятията много по-скъпо. Това в комбинация с колапса на пазарите доведе торовите заводи до разорение.
От 1 юли Булгаргаз ще продава газа с 11% надценка. Заради ниските цени на нефтопродуктите "Газпром" продължава да ни продава газа по-евтино. Това обаче вече не е в състояние да реанимира загиващата торова индустрия. А при евентуално повишаване на цените на петролните деривати, което би могло да се очаква, в групата на предприятията със сериозни финансови проблеми най-вероятно ще се прибави цяла верига предприятия от металургията, циментови, химически, стъкларски заводи и топлофикационни предприятия. За тези предприятия ефектът от понижаването на цените на горивата на практика беше отложен заради изкуственото напомпване на печалби в Булгаргаз. Тези печалби от своя страна пък бяха преразпределени за непряко субсидиране на държавния индустриален сектор.
В крайна сметка Булгаргаз приключи миналата година с около 3 млрд. лева печалба. През първото тримесечие на тази година печалбата на националната газова компания е 5.1 млрд. лева. В същото време предприятието има несъбрани вземания за около 500 млрд. лева и през последната година се превърна в един от най-големите кредитори на индустриалните фирми и на топлофикациите.
Печелившите фирми.
Освен Нефтохим и Булгаргаз още няколко от големите компании и в края на миналата година, и през първото тримесечие формират положителен финансов резултат. Въпросът е как и къде отива печалбата.
Лидер в листата на печелившите компании е Националната електрическа компания, която приключи тримесечието с печалба от 182.4 млрд. лева. БТК също приключи тримесечието с положителен финансов резултат от близо 26 млрд. лева. Следват "Булгартабак холдинг" - 2.2 млрд. лева, "Кремиковци" - 1.9 млрд. лева, "Асарел - Медет" - 1.3 млрд. лева, ОЦК - Кърджали - около 905 млн. лева, КЦМ - Пловдив - 824 млн. лева, ВМЗ - Сопот - 181 млн. лева, "Арсенал" - Казанлък - 146 млн. лева, "Бета"- Червен бряг - 22 млн. лева, и др. В същото време повечето от тези фирми са и сред най-големите длъжници на държавния бюджет, а някои от тях имат огромни задължения и към търговски банки и доставчици.
Булгаргаз е сериозен конкурент на Нефтохим със задължения от около 400 млрд. лева. От тях 147 милиарда са дълг към хазната.
Националната електрическа компания също се реди в групата на големите кредитори на индустрията с несъбрани вземания от около 344 млрд. лева. Електрокомпанията приключи миналата година с печалба над 530 млрд. лева. По-голямата част от парите на НЕК обаче отиват за субсидиране на топлофикациите и на губещия въгледобив чрез фонда "Енергийни ресурси". Правителството, макар и под натиска на МВФ, призна неефективността на този подход с решението за закриване на фонда. До края на годината обаче практиката за преразпределяне на парите на НЕК и насочването им към губещите енергийни фирми ще продължи, т.е. по-голямата част и от тазгодишната печалба вместо за реинвестиране в поддържането и развитието на енергийната система ще отидат за издръжка на губещите подотрасли. Същото ще стане и с парите от ДФРР, които също се използват главно за субсидиране на индустрията, при което се заобикалят мерките за заздравяване на финансовата дисциплина, които са задължителни при валутния борд.
Всичко това показва, че още сме твърде далече от представата за трайна финансова и икономическа стабилизация. Трайното икономическо оживление изисква да се създадат комплексни условия и мерки, които да се концентрират в няколко направления. Първото е провеждането на неимитационна структурна реформа както в реалния, така и във финансовия сектор, като се създадат условия за преодоляване на кредитната стагнация. Ускоряването на приватизацията на държавната собственост за съжаление обаче не бележи особени успехи, особено като се има предвид провала на няколко от големите приватизационни сделки, между които, както изглежда, след "Плама" най-големият гаф ще се окаже "Химко".
Задлъжнялостта продължава да бъде фактор, пораждащ финансова нестабилност, поради което е особено важно да се дефинират ясно схеми и механизми за прекъсване на веригата от взаимна задлъжнялост в икономиката, включително и чрез замяната на дълг срещу собственост, клирингови операции и др. Вече е ясно, че проблемът няма да бъде решен, ако не бъдат предприети радикални действия по отношение на предприятията, които и след режима на оздравяване остават в лошо финансово състояние и неплатежоспособност. Такива са част от дружествата във въгледобива, много от индустриалните фирми, включително водещите компании от стоманодобива. Действието на закона за оздравяването приключва в края на тази година и вече започват да се носят слухове, че поне за някои от фирмите той би трябвало да бъде удължен до 2000 г. МВФ обаче едва ли ще се съгласи на такъв жест към разпадащата се индустрия и това беше показано ясно при последната мисия на фонда, която категорично постави условие за спиране на държавната помощ за губещите предприятия.
Основни фактори, ограничаващи производствената активност в промишлеността към 1 юни 1998 г. Накратко
В началото на тази седмица на заседанието на Комисията по правни въпроси и вътрешни работи на Европейския съюз в Брюксел се очаква да бъде разгледан доклад за изваждането на България и Румъния от негативния визов списък на ЕС.
На 30 юни стартира българо-американското учение "Крайъгълен камък" в с. Трън. През миналата седмица пристигнаха американските рейнджъри, които заедно с българските си колеги ще ремонтират местната болница. По време на парламентарния контрол миналия петък военният министър Георги Ананиев обясни, че България няма никакви ангажименти по предоставяне на болницата при военни операции.
На официално посещение в България пристигна делегация на Комисията по отбрана на Асамблеята на Западноевропейския съюз (ЗЕС). Визитата е по покана на председателя на Комисията по национална сигурност Христо Бисеров. След официалните срещи през тази седмица гостите от ЗЕС ще посетят военния завод "Георги Бенковски" в Пловдив и учебния център за подготовка на участници в операциите и ученията по програмата "Партньорство за мир" в Карлово.
Официалното споразумение за присъединяване на България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) ще бъде подписано на 17 юли в София. Според търговския министър Валентин Василев това събитие скъсява пътя на България към пълноправно членство в ЕС и дава достъп до 100-милионния пазар на ЦЕФТА.
В края на миналата седмица по време на посещението си в Мадрид столичният кмет Стефан Софиянски е имал неофициална среща със Симеон II. Царят е изразил желание да се включи в инициативния комитет за посрещане на ХХI век "България 2000", чийто председател е Софиянски.
Младите са най-критични към корупцията
Последното представително проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) показва, че според 84% от българите не се вземат достатъчно мерки за ограничаване на корупцията.
Като причина за корупция в държавната администрация 74% от сънародниците ни посочват сложните административни процедури. Две трети от анкетираните са изразили недоволството си, че държавните чиновници се отнасят с пренебрежение към гражданите.
Резултатите от допитването показват още, че 71% от българите не биха платили подкуп дори ако това забави разрешаването на проблемите им. Склонни към плащане на подкуп са тези, чиято дейност е силно зависима от решенията и скоростта на работа на държавната администрация. Най-рядко биха прибягнали към подкупване на чиновници пенсионерите и живеещите в селата.
Изследването на НЦИОМ показва, че най-критични към корупцията и липса на ефективна превантивна стратегия срещу нея са младите хора.
Резултатите от националното проучване бяха представени през миналата седмица, в началото на която стана известно, че е готов работният вариант на единната стратегия за борба с организираната престъпност и корупцията, която правителството трябва да приеме най-късно на 6 юли.
Пуснаха Роко под парична гаранция от 400 DM
Кърджалийският бандит Ерджан Рашид-Роко беше освободен под парична гаранция. Миналия вторник окръжният съд в града го освободи, след като Роко излежа едногодишната си присъда за обида и заплахи срещу полицай. Вероятно това ще бъде следващият наш бандит, който ще търсим по чужбините. Съдът е решил, че няма опасност Рашид да се укрие, и затова поискал за свободата му само 400 германски марки парична гаранция. Роко почерпил с 12-годишно уиско своите приятели, които го посрещнаха в Кърджали.
Ерджан Рашид беше арестуван при шумна полицейска акция в Кърджали на 14 април 1997 г. В дома му бяха открити 413 000 фалшиви германски марки, незаконно оръжие и др. Веднага след ареста му лидерът на ДПС Ахмед Доган се обади на президента Петър Стоянов да иска обяснения за задържането на Роко. Седмица по-късно пък от спецслужбите изтече информация за връзки на Рашид с видни магистрати, включително и главния прокурор Иван Татарчев, с който били на празненство в резиденцията в Кърджали. Още тогава Татарчев заяви, че Роко е един дребен местен бандит.
Ерджан Рашид е разследван по няколко дела. Той получи условна присъда заради престрелка в центъра на Кърджали с бургаски охранители през 1995 г. След това беше осъден ефективно на 1 година затвор заради акцизни стоки без бандерол в неговия бар "Париж", но пак окръжният съд в Кърджали отмени присъдата и върна делото за доразследване. Третото дело срещу Роко е единственото, заради което той лежа в затвора. Рашид получи втора условна присъда, което е съдебен прецедент, защото вече има условна и ефективна присъда заради притежаване на незаконно оръжие. Следващото следствено дело е, защото е внесъл в страната фалшива валута. Разследването е било изпратено в Националната следствена служба от харманлийския прокурор Митко Митев. Магистратът привлякъл като обвиняеми свидетелите по делото и така предрешил съдбата му, твърдят юристи. Това разследване обещава да предизвика международен скандал, ако наистина е спряно. Няколко месеца след залавянето на фалшивата валута американските полицейски служби разкриха канал за пласирането им в САЩ, в който беше замесен и близък на Роко. В Кърджали миналия септември беше заловена нова пратка с 300 хиляди фалшиви марки, свързана с Ерджан Рашид, а неговият приятел Алейтин Дилмен беше арестуван. В края на миналата година турските спецслужби пък разкриха печатницата, откъдето Рашид се е снабдявал с фалшивата валута, и арестуваха 7 души. Чуждите служби вероятно ще ни поискат сметка за проваленото следствие. Същият прокурор разделил следствията за незаконното оръжие, намерено в бар "Париж" - 2 пистолета "Макаров", автомат "Заги", ръчни гранати и боеприпаси. Така Роко попаднал под ударите на по-лек член от Наказателния кодекс. Сега прокурорът Митев станал адвокат.
Според полицейски източници хората на Ерджан Рашид няколко пъти упражнявали натиск върху свидетели да оттеглят показанията си срещу кърджалийския бос.
Арестуваха италиански мафиоти в Добрич
Двама италиански мафиоти, издирвани от Интерпол за убийства и атентати, бяха арестувани след успешна акция на полицията в Добрич. Трийсет и пет годишният Игнасио Никодемо и 37-годишният Джузепе Ромео били търсени от съдебните власти на Италия по специалния закон за борба с мафията. Джузепе Ромео и Игнасио Никодемо са членове на мафиотска структура, която е извършила серия от отвличания, въоръжени грабежи и убийства. Ромео е автор на атентата срещу поделение на карабинерите през 1993 г. Той взривил автомобил, натъпкан с 27 килограма нитроглицерин и други взривни материали. По време на атентата тежко пострадал един карабинер. Заповедта за задържането им е издадена преди година от съда в Катания. Заедно с двамата е бил задържан и Кристалде Розарио, чиято самоличност се уточнява.
Сигналът за местонахождението на двамата мафиоти е бил получен от италианските служби. С посредничеството на Интерпол българската полиция задържала двамата мафиоти в апартамент в Добрич призори на 25 юни. Ромео и Никодемо се подвизавали у нас с фалшиви паспорти с имената Теста Джузепе и Мусалино Франческа. Италианците се представяли за бизнесмени, които искали да откриват ресторант в града. Самоличността на арестуваните била потвърдена след сверяване на дактилоскопичните отпечатъци, получени от централата на Интерпол в Лион. Двамата мафиоти са преместени в централния софийски затвор, докато чакат документите за екстрадиране.
Обединение в църквата се очаква през октомври
Разколът в българската църква може би ще бъде преодолян на 20 октомври, когато ще се проведе общонационален обединителен църковно-народен събор. Решението за организирането му беше взето по време на национална свещеническа конференция в БАН през миналата седмица. В нея се включиха представители и от двата синода. Според приетата декларация в събора ще участват всички клирици от Българската православна църква и по един мирянин от всяка епархия. Легитимността на миряните, които трябва да се изберат десетина дни преди събора, трябва да се гарантира с печат на местните кметове.
По време на конференцията свещениците решиха да се сформира комисия, която трябва да изготви проект за нов устав на църквата ни, тъй като настоящият е в противоречие на конституцията и на чл. 30 от Закона за вероизповеданията. "В устава трябва да се включат текстове за свикването на църковните събори и за пожизнеността на патриарха", предложи гл. ас. Дилян Николов от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Деканът на факултета проф.Иван Денев бе предложен за председател на комисията.
Стокообменът с Турция ще достигне един милиард долара
На еднодневно официално посещение в България през миналата седмица беше парламентарна делегация от Великото национално събрание на Турция, водена от председателя му Хикмет Четин. Турските депутати гостуваха по покана на парламентарния шеф на българското Народно събрание Йордан Соколов. Той ги запозна с решението на СДС етническите малцинства да бъдат приобщавани в управлението и да имат своята пълноценна позиция в гражданското общество. Двамата председатели споделиха взаимните си надежди за мирно разрешаване на конфликта в Косово, а Хикмет Четин покани български депутати да посетят Турция.
Основна тема на срещите с парламентарните групи бяха турските инвестиции в България и общите инфраструктурни проекти.
Хикмет Четин се срещна и с президента Петър Стоянов. Двамата разговаряха за приоритетите в енергетиката и сътрудничеството между малките и средните предприятия. През последната година стокообменът между България и Турция е нараснал осем пъти. Според Четин в момента стокообменът се изчислява на 550 милиона долара, но при повишения интерес на турски бизнесмени за инвестиции у нас той ще нарасне до един милиард долара. Българските граждани от турски произход спомагат за развитието на благоприятните търговски отношения, е мнението на парламентарния шеф.
Количествата руски газ, които Турция получава чрез България, и начините за плащане на електроенергията, доставяна от България, обсъдиха Хикмет Четин и вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Като дългосрочна перспектива те разгледаха и евентуалните възможности за транспортиране на газ и петрол от Тюркменистан за Европа през Турция и България.
България е най-надеждният партньор за Узбекистан
"България може да бъде най-надеждният ни партньор" е оценката на узбекистанския президент Ислам Каримов след тридневното му официално посещение в нашата страна през миналата седмица. Поканата за визитата му беше отправена от външния ни министър Надежда Михайлова по време на гостуването й в Ташкент в края на миналата година.
При пристигането си на 23 юни Ислам Каримов сподели: "Визитата на нашата делегация преследва една голяма цел - да се създаде нова основа за отношенията между България и Узбекистан. " Интересът на бившата съветска република към страната ни е свързан с "прекрасните комуникационни възможности", които имаме.
Изграждането на Коридор No 8 беше основна тема на разговорите между Ислам Каримов и българския президент Петър Стоянов. Узбекистанският държавен глава съобщи, че е започнало и строителството по проекта за евроазиатския коридор, известен като ТРАСЕКА - през Западна и Източна Европа до българските пристанища на Черно море, през Кавказ и Каспийско море до Централна Азия. След срещата между българския премиер Иван Костов и Ислам Каримов министър-председателят заяви, че Узбекистан е перспективен партньор за България във всяко отношение. В подкрепа на думите му са и подписаните седем официални документа между двете държави. Президентите подписаха договор за приятелски отношения и сътрудничество, а ресорните министри съответно договор за взаимно насърчаване на инвестициите, спогодба за търговско и икономическо сътрудничество, спогодби в областта на туризма, културата, международните автомобилни превози на пътници и товари и меморандум за сътрудничеството в транспорта. Меморандумът осигурява преференциални условия за транзитиране на техни стоки и Узбекистан е първата страна, която получава такива предимства от България, каза транспортният министър Вилхелм Краус. Търговската спогодба предвижда създаване на междуправителствена икономическа комисия, която да координира търговско-икономическите отношения между страните ни.
Президентът Каримов гостува и на председателя на НС Йордан Соколов, а Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата организираха специална среща на узбекистанската делегация с бизнесмени. В последния ден на визитата Ислам Каримов посети Варна. Заедно с Петър Стоянов той разгледа фериботния комплекс, а българският държавен глава му представи възможностите за превоз на узбекистански памук към Европа и на европейско оборудване към Централна Азия.
Полицай застреля невинен ром в "Овча купел"
Двайсет и пет годишният Йордан Янков беше застрелян по погрешка от столичен полицай в софийския квартал "Овча купел" на 20 юни при акция за задържане на двама пласьори на наркотици. Полицаи от районното управление преследвали шиптъра Фириз Абдул в жилищния комплекс, който успял да им избяга след задържането. Според униформените ромът приличал на избягалия дилър на дрога. Те го спрели и поискали документите му за проверка, но Янков хукнал да бяга покрай бл. 610, където живеел. МВР твърди, че полицаят му заповядал да спре и стрелял във въздуха. Пак според вътрешното министерство стоп-патронът, с който бил зареден полицейския пистолет, се оказал дефектен и вместо в крака улучил 25-годишния мъж в тила и той умрял на място. Свидетели на инцидента обаче твърдят, че полицаят не е стрелял във въздуха, а направо стрелял по Йордан Янков. Негови близки твърдят, че Йордан бил психично болен, след като преди година годеницата му го изоставила. Той стоял затворен в дома си и гледал само в една точка. Точно този ден Янков излязъл около 16 часа да си купи цигари. Те предполагат, че когато са го спрели полицаите, той се е изплашил и затова е хукнал да бяга. Софийската военна прокуратура веднага образува следствие по инцидента. Междувременно другият наркопласьор Еран Незири, който направи опит да избяга от районното управление, беше задържан и настанен в МВР-болницата с няколко счупени ребра. Двамата шиптъри изнудвали чужденци и продавали наркотици, е информацията на МВР.
Северна Ирландия очаква резултатите от изборите
Северна Ирландия напрегнато очаква резултатите от изборите за ново законодателно събрание, чиито решения могат да бъдат блокирани от противниците на мирния процес в провинцията. Ако твърдолинейните протестантски партии получат 30 места в 108-членния парламент, те ще могат да забавят и дори да спрат ключови решения като създаване на нови институции, обхващащи целия остров Ирландия. Създаването на връзки с Република Ирландия е ключов елемент от мирното споразумение за Ълстър.
"Ние ще блокираме тези, които ще ни приближат до Ирландия, ще гласуваме срещу тях и ще се осмелим да ги спрем", заяви Грегъри Кемпбъл от Демократическата юнионистка партия.
Преброяването на гласовете се извършва много бавно заради сложната пропорционална система и късно в петък бяха определени само една трета от депутатите.
Най-голямо увеличение на гласовете в сравнение с минали избори постигна политическото крило на Ирландската републиканска армия (ИРА) "Шин Фейн", което получи рекордните 17.6% от гласовете за първо предпочитание. Лидерът на партията Джери Адъмс стана един от първите, които си осигуриха място в парламента. По-голямата католическа партия - умерената Социалдемократическа и лейбъристка партия, водена от Джон Хюм, за първи път в историята си беше подкрепена от най-много избиратели - 22%.
Експертите обаче очакват основната пробританска партия, която представя 60-процентното протестантско мнозинство, да излъчи най-много депутати, въпреки че получи 21.2% от гласовете. Това ще позволи на лидера на юнионистите Дейвид Тримбъл да стане първи министър. Ако заеме този пост, Тримбъл ще има трудната задача да се пребори с недоволството на хардлайнерите сред протестантите, които приемат връзките с южната част на острова и симпатизантите на ИРА като "разпродаване на съюза с Великобритания" и заличаване на традициите им.
Засега е сигурно, че партиите, подкрепящи мирния процес, ще получат солидно мнозинство, което ще им позволи да наложат повечето решения, но всяка група от 30 депутати може да поиска това да стане с общото съгласие на юнионистките и националистическите партии или с мнозинство от 60%.
Финансовата криза в Русия се изостря
Руската централна банка повишава от понеделник основния лихвен процент с 20% - до 80%, за да предотврати бягството на чуждестранни инвеститори, и обвини правителството за новата криза.
"Това беше нашата реакция на събитията на финансовите пазари", заяви първият заместник-председател на банката Сергей Алексашенко. "Има само едно обяснение за тези събития - кризата на доверието към кабинета. Мисля, че правителството трябваше да направи повече и по-добре да обясни бъдещите си планове. Но тъй като то не направи това, инвеститорите започнаха да си правят изводите."
Търговци на ценни книжа заявиха, че новият транш от 670 милиона долара, който отпусна Международният валутен фонд, е твърде малък, за да отслаби натиска върху държавните облигации, акциите и рублата. Индексът на Руската търговска система спадна в петък с 4.97% до 163.99%, най-ниско ниво от началото на октомври 1996 г., а пазарният обменен курс на рублата към долара достигна 6.25 при официален курс 6.197.
След отмяната на посещението в Казахстан президентът Борис Елцин отложи и пътуването си в Украйна през следващия месец, а от Кремъл обявиха, че програмата му може да претърпи нови изменения, ако финансовата криза се изостри. В понеделник Елцин ще се срещне с премиера Сергей Кириенко, който отново отрече възможността от девалвация на рублата.
Заместник-министърът на финансите Олег Вюгин обяви, че в Москва ще пристигне нова мисия на МВФ за преговори по новия стабилизационен кредит на стойност 10-15 милиарда долара. Представителят на президента Анатолий Чубайс заяви, че новото споразумение ще бъде готово до месец.
ООН прие резолюция за 2000 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации предупреди всички държави за проблемите, които ги очакват, ако не решат компютърния проблем с 2000 г., и ги помоли да назначат национален координатор.
Повечето стари компютърни системи отбелязват годината по последните две цифри. Ако останат непроменени, подобни системи могат да разпознаят 2000 г. като 1900 и това ще доведе до грешки и повреди.
Посланикът на САЩ Ричард Склар заяви, че е важно всички страни да се заемат с проблема сега, защото нередностите в телекомуникациите, банковата система и транспорта на една страна могат да имат сериозни последствия за много други. "Задължително е всички нации да се заемат с проблема "2000 година" сега", каза той. "Тези, които не направят това, ги очакват затруднения във важни бизнес- и правителствени функции. Няма време за губене."
Резолюцията, приета от Общото събрание, поръча на Икономическия и социален съвет на ООН да подготви инструкции, които ще бъдат използвани от страните при взимането на решения.
Според британския посланик Николас Торн, говорещ от името на Европейския съюз, ООН трябва да се убеди, че собствените й системи са под контрол. Той добави, че развиващите се страни се нуждаят от помощ от международните финансови институции.
И България захапа парче от киберпространството
"Във връзка с направеното предложение Министерството на вътрешните работи не възразява да бъде изградено информационно общество в предложения му вид и ще участва в асоциирането му. С цел повишаване ефективността на неговата дейност предлагаме към него да бъде изградена щатна експертна структура"
Николай Радулов, секретар на МВР.
Що е то "информационно общество"? В съзнанието на средностатистическия бюрократ най-често изниква максимата "няма такова животно" или в по-добрия случай - "всеки чиновник - с компютър". Неговият пряк началник вероятно би бил една крачка напред. Той ще се порови из своите бумаги и ще изтупа от прахта постановление No40 на Министерския съвет от 17.02.1998 г., според което това е "...общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи без национални, географски и други ограничения за обмен на информация, научни, духовни и други постижения". Надали обаче от това ще му стане по-ясно за какво всъщност става дума.
Едва в началото на тази година българско правителство се опита да убеди държавните администратори, че компютърът не е единствено пишеща машина с екран и не служи само за поставка за вази и саксии.
След като президентът Стоянов и премиерът Костов публично изразиха своята страст към общуването с компютър, се роди новата краста на държавните мъже - Интернет. По примера на своите началници чиновниците се захванаха да наливат основите на българското държавно присъствие в киберпространството. Ведомствените страници в Интернет започнаха да никнат като гъби след дъжд.
Пионер в това отношение стана държавният глава. Петър Стоянов стана първият български политик, който разкраси глобалната мрежа със своя лик (). Страницата на президента обаче не е само дигитален паметник на суетата. За разлика от повечето ведомства компютърджиите на държавния глава почти ежедневно осъвременяват данните си в Интернет. Така потребителят на интернет-услуги може да получи от първа ръка информация за инициативите на държавния глава, програмата на първата дама или колко затворници е помилвал вицепрезидентът Тодор Кавалджиев. Ако случайно прояви интерес, мрежовият сърфист получава достъп и до виртуална библиотека с речите на държавния глава от последната година.
Съревнованието между администрациите на "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 накара и хората на Иван Костов да се размърдат в киберсвета. Правителствената информационна служба побърза също да направи своя страница в Интернет (). Компютърджията може да се порадва на картинната галерия от министерски лица, да прочете техните кратки досиета или да прегледа правителствената програма на английски. За разлика от президентството страницата на Министерския съвет не предлага текуща информация. Мигащ надпис осведомява любителите на Интернет да очакват "more information soon". Кога ще стане това никой не знае. Най-актуалният документ в правителствения Интернет-кът е новогодишната премиерска реч от 6 януари на коктейла за дипломатическия корпус.
Вътрешният министър Богомил Бонев прави по-успешен опит да си устрои електронен пресцентър (). Информацията в него не се осъвременява всеки ден, но е доста по-прясна от правителствените "бюлетини" в Интернет с половингодишна давност. Освен класическите за всяка държавна страница в мрежата началнически снимки и тържествени слова, вътрешното ведомство се е опитало да направи и нещо по-полезно, като е разрешило публичния достъп чрез Интернет до няколко теоретични разработки за престъпността в България.
Доста полезна работа може да свърши и Интернет-връзката с Народното събрание (). Благодарение на нея гласоподавателят може безпроблемно да разбере за кого всъщност е гласувал. Парламентарната база данни съдържа пълен списък на депутатите от последните два парламента заедно с техни снимки и кратки биографии. Информацията може да бъде структурирана по азбучен ред, политически сили, комисии и т.н. Мрежовият бродяга може да разгледа и кратка историческа справка за дейността на парламентите у нас или пък да отвори електронно издание на българската конституция. Англоговорещите пък могат да прочетат на матерния си език какви закони са сътворили българските депутати през последната година и половина. Някои депутати вече дори си мечтаят и за виртуални приемни, където с помощта на компютъра да могат да разговарят със своите избиратели.
В надпреварата по пътя към информационното общество се включиха и военните. Министерството на отбраната също се опита да направи свое разклонение в Интернет (). Вместо да се постараят обаче, чиновниците на Георги Ананиев просто са прекопирали дословно една от диплянките, предназначени за чужди военни делегации. Любителите на мрежовите разходки ще могат да разберат единствено, че армията ни все още се състои от сухопътни, военновъздушни и военноморски сили, като и да разгледат няколко снимки на все още позапазени образци от въоръжението на страната ни.
Министерството на отбраната, изглежда, вече е осъзнало, че страничката му в Интернет е твърде постна и неатрактивна. Затова хората на Ананиев усилено работят по неин нов вариант, който ще позволява достъп до цялата действаща нормативна база, която касае отбраната на страната ни. Вероятно там ще има и повече несекретна информация за българската армия. Предвижда се също нашето министерство да се върже с щаб-квартирата на НАТО чрез сателитна връзка. Така българските потребители на Интернет ще могат спокойно да се ровят в базите данни на Северноатлантическия съюз, които нямат поверителен характер.
В кибернадпреварата не пропусна да се включи и вицепремиерът Александър Божков. Неговата снимка заема подобаващо място на страницата на промишленото министерство (). Чрез Интернет зам. министър-председателят набира и кандидати за закупуването на български предприятия. На страницата може да се види точно кои предприятия отиват за продан, колко процента от тях вече са спазарени, кратка справка за икономическите показатели и т.н.
Все повече и повече държавни институции следват чиновническата мода и свързват компютрите си с Интернет. Свои страници имат и Комитетът по пощи и далекосъобщения, Агенцията по приватизацията, Агенцията за българите в чужбина, Комитетът по метрология и стандартизация, Агенцията за чуждестранни инвестиции, а дори и Агенцията за икономическо развитие на Стара Загора. Все пак представителите на държавната администрация все още си остават новобранци в киберпространството. Какво ли е било учудването на бюрократите, когато за първи път са стъпили в глобалната мрежа и са открили един умален Интернет-вариант на България, за който не са и подозирали. Хиляди наши фирми, неправителствени организации, български компютърни маниаци по света и у нас свободно общуват в киберпространството, далеч от посегателствата на родния чиновнически апарат. Председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински все пак направи еднократен опит да сложи административен хомот на българските Интернет-доставчици. Той поиска да наложи тарифа от 3 импулса на минута за Интернет-линиите по подобие на секстелефоните. Това обаче предизвика вълна от протести в киберпространството и Славински (засега) се отказа да си прави експерименти с достъпа до световната мрежа.
Българските кътчета в Интернет, които не са обвързани с държавната администрация, са далече по-интересни и оригинални от продуктите на чиновническата инженерна мисъл. Може би най-популярното място в глобалната мрежа, което е свързано със страната ни, е страницата с адрес . Тя се намира на компютър нейде в слънчева Калифорния и е един от най-пълните справочници за англоговорещи на тема "България". Това е най-оживеният сборен пункт на българските емигранти, които са изпаднали в пристъп на носталгия. Страницата поддържа и online-chat (разговор в реално време). Чрез този Интернет-адрес депресираните от живота в България могат да потърсят работа зад граница, а замогналите се емигранти - да направят паричен превод на свои приятели и роднини у нас. Оттук мрежовият пътешественик дори може да изпрати компютърно симулиран букет на своя любим човек, стига той да има електронна поща.
Нашенският вариант на www.bulgaria.com е страница със звучното наименование Гювеч.bg. Най-лесният начин да се стигне дотам са адресите или . Иначе страницата се намира на компютър някъде в Пловдив. Това е нещо като дигитален вариант на Хайдпарк, където всеки може да каже или напише каквото си иска. Това е сборен пункт на българските мрежови зевзеци. Според създателите на "Гювеч.bg" това е най-пълният указател на всички места по Интернет, свързани по някакъв начин с България. Гювечът се забърква постоянно, и то не без участието на редовите Интернет-маниаци. По думите на системния администратор тук може да се публикува всичко, "стига да не е откровено идиотско".
По принцип киберпространството признава само един ред и това е анархията. Интернет е може би единствената обществена сфера, която почти не се поддава на държавен контрол. Може би точно това е подтикнало директора на ЦРУ Джордж Тенет да обяви в своя доклад, че "информационната инфраструктура е изключително уязвима и сериозна заплаха за националната сигурност на САЩ". Не е ясно кога българските му колеги също ще стигнат до този извод и ще се прицелят и в родните киберманиаци.
Стратегическите сделки трябва да са с конкурси
Още беглото съобщение в пресата преди около 2-3 седмици за подписания от правителството "меморандум за разбирателство" с Oracle и свързани с него фирми породиха в мен и множеството ми колеги и познати, работещи с информационни технологии, съмнението за задкулисни сделки и мащабни нечисти интереси. До такова съмнение би дошъл всеки, запознат с резултата от проучването на IDC (International Data Corporation) за разходите при ползване на системи за управление на база данни при даден брой едновременни потребители. От гледна точка на средствата за въвеждане и експлоатация на такива информационни системи в 5-годишен период IDC стига до заключението, че общите разходи за едно работно място (включващи хардуера, софтуера, мрежовите комуникации, поддръжка, инсталация и обучение) при конкурентната платформа Microsoft SQL Server са средно с 44% по-ниски, отколкото при Oracle Server 7.0. Обяснявате си автоматично кой ще плаща тези безумия - ние с вас и децата ни.
Без да твърдя кое е най-подходящото решение за администрацията ни, се присъединявам към мнението ви, че такива стратегически сделки трябва да са предмет на конкурси, ама не на такива, дето е публична тайна за колко обяда са купени, а да бъдат обсъждани, обосновавани и защитавани пред обществото ни.
Крайно време е народът ни да се събуди от апатичната си дрямка и не само да следи как му харчат парите, а да потърси най-сетне отговорност от избраниците си, все още действащи по девиза "Като им го сервираме, ще трябва да го преглътнат".
Р. Падалски, София.
На един Парагвай разстояние
(Испанците знаят защо...)
Ако и вие вече се изразявате по начина, използван в заглавието, не се притеснявайте. Няма повод за безпокойство - имате поне два сериозни мотива за подобно поведение.
Първият - вероятно сте следили развоя на събитията в българската група на световното по футбол. И вече сте наясно, че за разлика от нашите национали (които си тръгнаха от Франция поради няколко неуспешни мача) испанците ще пропуснат осминафиналите основно заради една нереализирана от тях победа срещу Парагвай... Вторият - след като се изразявате по този начин, вероятно сте гледали поне българския мач с Испания. На него испанският зрител се нарадва на голове, а българският се нагледа на реклами.
Вярно е, че именно срещите на нашите национали са привлекли пред екрана само в София до 89% от пълнолетното население - какъв по-добър момент от този за реклама? От друга страна, нашенецът е третиран с какво ли не, та едни реклами ли ще го довършат? Затова възможностите са използвани активно - едва 25% от столичани не си спомнят реклами, излъчвани по време на мачовете, а останалите успяват да изброят 45 рекламирани марки!
Невинаги обаче масираният натиск има положителен ефект. Както показват данните, срещу всеки един интервюиран, който харесва излъчването на реклами в най-напрегнатите моменти на футболните срещи, стоят двама, които се дразнят от това. Което не може да не рефлектира и върху цялостното отношение към рекламата - половината столичани застават зад ограничения в обема и времето на излъчване.
Истина е, че за да стигнат всички мачове от световното първенство до българския зрител, са необходими пари, а рекламата е начин за набавянето им. Но когато рекламите се мислят предимно като обеми, които трябва да се реализират на всяка цена, се раждат и парадоксални шедьоври. От типа на този, наблюдаван на последния български мач, когато в момент, в който испанците вече водеха срещу нашите с три гола, а Парагвай срещу Нигерия - с два, рекламодател (чието име спестяваме) пожела на българския национален отбор по футбол успех на първенството... И такива неща се случват, когато следваш единствено максимата "На чужд гръб и 100 реклами са малко".
Данните са от представително за пълнолетното население на София проучване, проведено в периода 22 - 25 юни от агенция ALPHA RESEARCH LTD., по поръчка на в. "Капитал".
АЕЦ "Козлодуй" и общественият интерес
През 1993 г. България подписа споразумение с ЕБВР за спирането на четирите малки реактора на АЕЦ "Козлодуй" в срок до 1998 г. Тези реактори са тип ВВЕР 440/230, които заедно с чернобилския тип РБМК съветски реактори се определят от международните ядрени експерти като високорискови. Този тип реактори не отговарят на западните стандарти за безопасност поради проектните си недостатъци и не биха могли да ги достигнат дори в случай на скъпоструващо модернизиране. По инициатива на страните от Г-7 е създаден специален фонд, наречен Сметка за ядрена безопасност (СЯБ), който има за цел да обезпечи извеждането на рисковите реактори в Централна и Източна Европа от експлоатация във възможно най-кратки срокове. СЯБ е поверена на ЕБВР за управление - именно банката е превела 24 млн. екю под формата на безвъзмездна помощ на България. Интересното тук е, че тогава, когато бе подписано това споразумение, както и през следващите пет години, никой не реагира срещу него - нито медиите, нито политическите сили. Споразумението е подписано доброволно от страна на българското правителство и логично е страната по договора, отпуснала средствата (в случая ЕБВР), да настоява за неговото стриктно изпълнение.
Как се формира обществено мнение?
През последните няколко месеца медиите ни разгърнаха широка кампания в защита на АЕЦ "Козлодуй". Два бяха основните аргумента, използвани от тях: централата е безопасна и Западът има икономически интерес от спирането й.
Факти табу. Ролята на медиите е да изнасят обективна информация пред обществеността, да търсят истината и да провокират откритост в отговорните институции. Не е ясно защо изброените по-долу факти не бяха отразени от тях?
България все още не е подписала измененията във Виенската конвенция по ядрена безопасност, която предвижда страната ни да осигури 420 млн. долара за фонд "Обезщетение", което означава, че в момента населението не е осигурено в случай на ядрена авария.
През месец април т.г. Европейската комисия изготви специален документ, разглеждащ проблемите, свързани с ядрената безопасност в страните от Централна и Източна Европа и присъединяването им към Европейската общност. В него ясно се казва, че е необходимо преждевременно извеждане от експлоатация на "високорисковите реактори", намиращи се в България, Словакия и Латвия, които не могат икономически оправдано да се реконструират.
Хранилището за отработило ядрено гориво на площадката на централата, от една страна, не отговаря на съвременните изисквания за безопасност, а от друга, след 2 години ще достигне своя капацитет.
Хранилищата, съхраняващи радиоактивните отпадъци от първите 4 блока, ще бъдат запълнени до края на тази година и реакторите принудително трябва да бъдат спрени. С разрешение на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) се използва опасен метод (запълване на втори стелаж) за съхраняване на отработилото гориво от първите 4 реактора, който е несъвместим с международните стандарти за безопасност.
Ако в цената на тока се включат средствата, нужни за осъществяване на програми за увеличаване безопасността на реакторите, средства за управление на радиоактивните отпадъци и извеждане на реакторите от експлоатация, както и за осигуряване на заместващи мощности, цената на електричеството, произведено от АЕЦ, трябва да се увеличи с 3-6 цента.
Ако се осъществи националната програма за ефективно осветление, която е само един от елементите на националната стратегия по енергийна ефективност, общата икономия на електроенергия ще възлиза на 1566 млн. киловатчаса за година, а спестената инсталирана мощност - на 921 MW (колкото два блока на АЕЦ "Козлодуй").
Наистина ли е безопасна АЕЦ "Козлодуй"?
22 септември 1992 г. По време на високо рискован експеримент с 6-и реактор на АЕЦ "Козлодуй" се запалва прекъсвач, осигуряващ спирането на генератора в случай на авария. Инцидентът е вследствие на конструктивен дефект в генератора и некомпетентно управление. След него генераторът е подменен с нов, който има същия дефект.
15 май 1994 г. По време на ремонт на 6-ти реактор е допуснато нарушение при охлаждане на ядреното гориво, което е довело до изключително ядрено опасен режим.
И при двата инцидента обществеността не е информирана нито от АЕЦ "Козлодуй", нито от КИАЕМЦ или медиите. Агенция Ройтерс и МААЕ информират международната общественост за инцидентите; в България те остават табу.
Април 1998 г. (точната дата все още не е известна) - Отново става авария в шести блок, съпроводена с изтичане на радиация извън реактора. Въпреки че контролният орган КИАЕМЦ е бил своевременно осведомен за инцидента, председателят му едва месец по-късно изнася информация за случилото се в интервю за вестник "24 часа", на 1 юни 1998 г. 19 май и 22 май 1998. В централата стават два инцидента, вторият от които е бил изключително сериозен. За него се дава гласност едва седмица по-късно от директора на АЕЦ "Козлодуй" в отговор на информацията, изнесена от ВВС за авариите. КИАЕМЦ излиза с информация за случилото се дори още по-късно, като използва оправданието, че не е била информирана за случилото се от централата.
Междувременно десетки други инциденти, станали в АЕЦ "Козлодуй", остават неизвестни за българската общественост.
Как реагираха медиите? Едва седмица след двете аварии (30 май 1998 г.) кратко съобщение за случилото се излиза във вестник "Труд": "Няма укриване на аварии в АЕЦ "Козлодуй"... Миналата седмица в централата са станали два инцидента, които нямат отношение към ядрената безопасност" - изявление на Иван Хиновски пред вестник "Труд". Нито една медиа не се опита да разследва случилото се и да информира обективно обществеността.
Заключение. Един от критериите за така желаното гражданско общество, което ще ни приобщи към страните с развити демокрации, е правото на обществеността да бъде обективно информирана. Ако отговорните институции не изпълняват своите задължения, медиите са тези, които издирват истината, т.е. изпълняват моралния си дълг. Ако и те не изпълняват своите функции, интелектуалците и обществените организации са тези, които обръщат внимание на обществеността към належащите проблеми. Ако и те са заспали, тогава отделните граждани са тези, които могат да търсят и да се борят за справедливост. Ако никой в едно общество не се интересува от истината, тогава то е обречено на израждане и гибел. Накъде вървиш, Българийо!?
Ралица Панайотова, Огнян Енев - ЕС "За Земята"
Синият Brain storm и неговото огледало
Темата на третото поредно събиране на синия елит със сините стратези в Боровец бе оповестена като "Икономиката между държавата и пазара". Целта на дебата трябваше да бъде формулирането на новата икономическа политика, която държавата ще следва в близко бъдеще. Всичко чуто и възпроизведено от медиите обаче нямаше каквото и да е общо със заявената тема.
Самият Иван Костов пред журналисти обобщи резултатите по следния начин: "Този път констатацията е, че поради напредъка на реформите поради високия темп, с който правителството работи, бързо се натрупва много голям обем от информация. Но разбрахме тук, в Боровец, че тази информация е останала недостъпна и непозната, дори и за тези, които всъщност трябва да взимат решения - основно парламентарните групи на ОДС... Нашият модел е да стигнем до това състояние, при което политиците, експертите, обществото участват в процеса на изработване на решенията. Говорим за един специфичен механизам, който трябва да даде повече сигурност за реформата, за да може трудните решения да се взимат след дискусия между достатъчно много хора в различни форуми. Така ще бъдем максимално сигурни, че не сме сбъркали."
Огледално това означава: край на лесните решения; навлизане в етап на относителна несигурност относно реформата; необходимост от разпределяне на отговорностите между повече хора. Целта е да се намалят грешките, като се разсредоточи отговорността. Недоизказано - да се ограничат възможностите за корупция. Заявката за привличане на нови хора във вземането на ключови икономически решения освен споменатата причина се подсилва от един пардоксален аргумент - не всички, отговарящи за решения, са успели да усвоят категориите на осмисляне на реформата. Те говорят за нея на провинциален - от гледна точка на глобалния свят - език. Иван Костов: "Аз съм напълно съгласен с позицията, че трябва да има два езика. С един трябва да говорим с Европейския съюз. Всички политици трябва да владеят този език, защото Европейският съюз, когато идва тук, не се среща само с министъра на външните работи или на финансите, а се среща и с депутатите от парламентарната група. И очаква да чуе от тях българската позиция, компетентна, защитена с нюанси, изказана с тези понятия, с които те си служат."
Огледално това означава: част от депутатите си служат с условен провинциален език; категориите на опредметяване на реформата са битови; европейското мислене отказва да допусне до себе се възела от емоционални, родствени, предприемачески и други, свързани с партийното строителство, проблеми на един РМД-проект в Н-сяката община.
От гледна точка на първоначалната тема ракурсът на осветяване на икономиката между държавата и пазара е неочакван. И това най-вероятно е причината основният организатор на събитието да го определи като "криза в жанра".
В жанра brain storm по дефиниция криза не може да има. Ако в нещо има криза, тя е свързана с позагубената начална инерция на реформата от миналата година и дори със спорните моменти на нейното съдържание.
Широко тиражираният проблем за комуникацията на реформата има най-малко два смисъла - обмен на информация между самите управляващи и излъчване на разбираемо послание към външния свят.
Така се случи, че само след няколко дни последният проблем бе нагледно илюстриран от самия Костов в изказването му пред участниците в пленарната сесия "Европейското разширяване - дирижирано плавно навлизане в следващия век" на третата икономическа среща на върха за Централна и Източна Европа в Залцбург. Българският премиер апелира "вместо общи фрази и принципни обещания да ни бъде представен ясен график за присъединяване". С времеви хоризонт по-къс от 10 години. С по-дълъг график "моето поколение не може да бъде мотивирано", заяви Костов. Освен това: "Ние нямаме алтернатива на бързото интегриране. Единствената друга алтернатива са режими като тези на Милошевич и Лукашенко."
Подобна "визия за България", каквато си обещаха присъствалите на срещата в Боровец, не печели от пресолени аргументи. Най-вече психологически. Опцията Милошевич/Лукашенко не е най-сръчната покана на българското правителство към потенциалните инвеститори, заради които междувпрочем се организира срещата в Залцбург.
