Борците се разминаха със застрахователните лицензи
В началото на миналата седмица още шест застрахователни дружества получиха лиценз. След дългоочакваното заседание на Националния съвет по застраховане, който има последната дума за разрешенията на компаниите, беше обявено, че легално могат да продължат работата си Животозастрахователна компания "Феникс", Военнозастрахователно дружество "Армеец" АД, ЗД "Евроинс", ЗАД "Булстрад - живот", МЗК "Европа" и Общинска застрахователна компания. По-интересното обаче се оказа във втората част на официалното съобщение, която гласи, че "останалите молби (за лиценз - б.а.) бяха върнати за допълнителна проверка". А в този списък влизат: "Юнион инс" (новото име на СИК), "Планета инс" (за която се предполага, че е приемник на ВИС-2), "Левски Спартак", "София инс", "София - живот","Витоша" и "Витоша - живот". Прави впечатление, че с изключение на дружествата на "Витоша" всички останали компании, върнати за доразглеждане, са от "рисковия контингент". За ВИС и СИК още от самото начало се знаеше, че може и да не получат лиценз заради миналото си. "Левски Спартак", в крайна сметка възникна от Съюза на бившите барети като "Спартак", в което също няма много застрахователна логика. "София инс" и София - живот" пък са дружества, свързани пряко с Мултигруп, и макар че никога не са били сочени като силови застрахователи, е доста интересно дали ще получат лиценз с оглед публичните отношения на групировката с правителството.
Официалният довод за отказа да се одобрят документите на седемте дружества с готови документи бе, че става дума за уточняване на някои подробности около произхода на капиталите им, начина на попълването им, задълженията към държавата.
Това, че проблемите на отхвърлените засега дружества не са точно в липсващи документи, е ясно от самата процедура по издаване на застрахователен лиценз - компаниите подават молба до дирекцията по застраховане, която преглежда документите и ако счита, че всичко е наред, предлага на националния съвет да одобри издаването на лицензи. Въпреки че всички изброени компании са били включени в предложението на дирекцията, съветът (в който влизат Богомил Бонев, Муравей Радев, Иван Нейков, Васил Гоцев, Борислав Михайлов като представител на Асоциацията на българските застрахователи, Боян Илиев от квотата на учените и шефът на дирекцията Христо Христов) засега е отложил издаването на лицензите им.
Според присъствали на заседанието на съвета министърът на вътрешните работи Богомил Бонев категорично се е противопоставил на лицензирането на борческите структури въпреки новите им имена.
Внасянето на техните документи за ново разглеждане ще стане едва след като самият той даде съгласие за това. По други информации това ще стане още на следващото заседание на съвета.
Твърди се освен това, че Националната служба за борба с организираната престъпност разполага с данни, че "Юнион инс", "Планета инс", "Левски Спартак" са приемници на силовите застрахователи въпреки мимикрията или формалните промени на акционерите. Повод за евентуален отказ предизвикват и апортните вноски за набиране на капитала като ниви, бронирани автомобили и джипове.
За "София инс" и "София - живот" мотивите са били малко по-различни. Въпреки липсата на данни за "действия с бухалки" Мултигруп, освен че е собственик на тези дружества, има черна точка и заради списъка с кредитните милионери, където фирми на групировката присъстват.
Отказът да се лицензират мутрите трудно ще бъде обоснован, след като седмица преди последното заседание на Националния съвет от дирекцията заявиха, че нямат основание да не предложат за лицензиране която и да е от кандидатстващите компании. В крайна сметка не лесно да се мотивира отказ за "Планета инс", след като няма документални доказателства, че това е компания на брата на Васил Илиев. Иначе косвени данни има: в момента, в който от ВИС-2 обявиха, че прекратяват дейността си като застрахователи и ще продължат да работят само като търговска организация, в публичното пространство се появи никому неизвестната фирма "Планета инс". Въпреки че ръководството на ВИС категорично се разграничи от новото застрахователно дружество, всеки клиент на трибуквения застраховател, който се е обърнал за съвет с кого да поднови договора си, получава еднозначен отговор "Планета инс". "Планета инс" е новото име на застрахователно дружество "Остер инс", което беше купено от Димитър Цеков, Марин Маринов, Рудолф Франке, за които спецслужбите смятат, че са хора на ВИС-2.
Така че проблемът е дали съветът по застраховане ще иска да се застрахова с неопровержими компромати за тези, на които не издава лиценз, или ще действа "по интуиция".
Всъщност съставът на Националния съвет по застраховане и неговият статут бяха измислени по този начин, за да могат членовете му, защитени от колективните си решения, да отказват достъп до пазара на "лоши хора с чисти документи". Отказът да се издадат застрахователни лицензи не може да бъде обжалван и именно такава преди година беше идеята за прочистване на полукриминалните структури. Засега обаче няма ясни сигнали, че именно това се случва с отхвърлените дружества, тъй като не е обявено и че не им се дава лиценз.
Според закона за застраховането дирекцията трябваше до 31 май да представи всички одобрени от нея документи, а до края на юли по тях да се произнесе и Националният съвет. Техническият проблем по обработването на кандидатстващите дружества вече доведе до забавяния при първата инстанция. Не е изключено и съветът да използва същия мотив, за да отложи огласяването на окончателна позиция по спорните дружества. Рано или късно обаче той ще трябва да поеме отговорността да даде или да им откаже лиценз. Сложното е в това, че прочистването на пазара по този начин трудно се мотивира и още по-трудно могат да се избегнат обвиненията, че се действа на база субективни предпочитания.
Съветът освен това трудно ще избяга от лобирането на една или друга компания. Примерно твърди се, че ВИС разполага с най-добри възможности да си издействат лиценз. Ако това обаче стане, как той ще бъде отказан на СИК?
Забавянето на лицензирането в застраховането, от друга страна, започва да модифицира пазара, който бе съсредоточен основно в застраховките на държавно имущество и автомобили.
"Като протакат лицензирането на застрахователите, Националният съвет по застраховане и Дирекцията за застрахователен надзор спират развитието на бизнеса ни, оплака се застрахователен агент на компания, която все още не е получила лиценз. Стоят подготвени договори, за които клиентите казват: получавате лиценз и веднага подписваме!"
Даването на лицензи на час по лъжичка поставя компаниите в неравностойно положение. В крайна сметка договорите се подновяват непрекъснато и прекаленото протакане на лицензирането неизбежно ще доведе до преразпределение на клиентите. От централите на застрахователните дружества засега отричат да има подобна тенденция, но пък от малкото лицензирани доскоро компании - ДЗИ-тата и от "Орел", твърдят, че броят на клиентите им видимо е нараснал.
Най-сериозен, разбира се, е проблемът около силовите застрахователи (въпреки сменените имена и дори сменените компании). Клиентите им са раздвоени от страха, че няма да вземат лиценз, и от проблема, че никой не предлага вече услугата "застраховка срещу спокойствие". На всичкото отгоре има данни, че напоследък кражбите на автомобили са зачестили, и това притеснява собствениците им. Получава се така, че дори те биха били склонни да окажат натиск за лицензиране на "лошите" само и само да се знае, че лепенката на стъклото предпазва от кражби. В този смисъл изчистването на застрахователния пазар не свършва с отказа на лицензи, а пак опира до борбата с престъпността. И до достъпа на истински чужди компании, които плащат за настъпилите щети до пазара.
Георги Петров засега остава в управителния съвет на БНБ
Професор Георги Петров беше преназначен от президента за втори мандат като член на управителния съвет на БНБ. Миналата година по това време новият съвет на централната банка беше утвърден като резултат от приемането на нов закон за БНБ и преминаването към валутен борд. Членовете на ръководството на БНБ вече са със стъпаловидни мандати, като най-кратък беше този на професор Петров. Пазарлъците около изтичането му сега приключиха доста бързо. По принцип управителят на БНБ Светослав Гаврийски трябва да предложи кандидатурата на президента и той да назначи члена на съвета. Въпреки информацията, че държавният глава е бил склонен да приеме нови имена за управителния съвет на БНБ, Гаврийски предпочел оставането на професора. За консервативния гуверньор на централната банка влизането на нови хора в управителния съвет, изглежда, не е особено приятно и може би затова той отхвърлил неофициално предлаганите му имена.
Основният проблем е, че свободното място в управителния съвет е "факултативно", тоест заемащите длъжността не трябва да заемат друга платена длъжност, освен, грубо казано, да са научни работници. В същото време те не са на постоянна работа и в БНБ. Всички тези изисквания доста стесняват кръга на желаещите да заемат поста, още повече че става въпрос за шестгодишен мандат.
Говори се, че преназначаването на професора е нещо като сделката за шефа на Европейската централна банка, тоест той сам ще си подаде оставка при намирането на друга подходяща фигура. Догодина по това време ще трябва да се търси още член член за ръководството на БНБ, но този път за "изпълнителните" длъжности. Тогава изтича мандатът на Валентин Цветанов, който е шеф на управление "Банково".
Либерализацията на валутния режим - кога и до каква степен
По-нататъшна либерализация на валутния режим ще има, след като България приеме член 8 от Устава на Международния валутен фонд. През миналата седмица от финансовото министерство съобщиха, че се водят преговори с представители на фонда.
Най-общо член осми гарантира пълна конвертируемост на капиталовата сметка на платежния баланс, т.е. свободата на трансфери на капитали от и във България. В момента България е приела условията на член 14, според който тя може временно да поддържа сегашните си ограничения върху плащанията и преводите без одобрение от МВФ.
Според текста на член 8 членовете на фонда не могат без разрешение от МВФ да въвеждат ограничения върху плащанията и трансферите по международни транзакции. Разрешението като правило се дава за не повече от една година. Причините за въвеждането на ограничението трябва да са свързани с платежния баланс и да не водят до дискриминация на едни лица от други.
Ако все пак някоя страна наруши изискванията и въведе ограничения във валутния режим без одобрение от МВФ, това не означава автоматично, че тя няма да може да получава траншове от фонда. При всички положения обаче нарушението на правилата ще бъде съобщено на борда на директорите на МВФ и ще повлияе на решението им и на програмите, които държавите договарят с фонда. Ефектът от приемането на пълна конвертируемост на капиталовата сметка на платежния баланс има голямо значение за чуждите инвеститори и допълнително подпомага привличането на капитали.
След като България приеме да спазва член 8, тя трябва да направи съответните законодателни промени. Водещият принцип трябва да бъде, че плащанията и трансферите по международните транзакции са свободни от ограничения, освен ако не е изрично записано друго. Другият принцип е прозрачност и яснота на процедурата при сделките, които все пак ще изискват някакви временни ограничения.
На теория трябва да нямаме ограничения върху всички плащания във връзка с международната търговия, всякакъв друг бизнес, включително услуги и нормални краткосрочни банкови и кредитни услуги, например акредитив по външнотърговска сделка. Към защитените спадат и търговските кредити и финансирания в рамките на 90 дни. Не трябва да има пречки и при преводите на дължими плащания като лихви и доходи от други инвестиции. В защитените влизат и плащанията по получени заеми и преки инвестиции, както и преводите за издръжка на членове от семейството - съпруг, баща, майка, брат, сестра, син, дъщеря.
Какво ще трябва да се промени?
В момента за получаване на кредит от чужда банка или фирма се иска разрешение от Министерството на финансите. Сега действащият валутен режим не дава краен срок, в който да бъде получен отговор. Целта на ограничението е да се ограничи износът на капитал, примерно като се плащат изкуствено завишени лихви по получения кредит. Законът за чуждите инвестиции позволява изнасянето на печалби и капитали, след като са платени данъци върху тях. Износът под формата на лихви, както и кредитите не са чужда инвестиция и при репатрирането им не се дължат данъци. Друго ограничение е лимитът за издръжка на студенти в чужбина. Годишно роднините им могат да им превеждат до 10 000 долара, пак след разрешение от Министерството на финансите. Всички са се сблъсквали и с неприятното изискване да се носи банков документ при износа на валута за над 1000 долара и на специално разрешение от БНБ за над 10 000 долара в брой.
Тенденцията е да бъдат преразгледани всички съществуващи дейности, които искат разрешение. Трябва да се види каква част от тях могат да минат само на регистрационен режим. Регистрацията може да става например от търговската банка, която извършва превода или плащането. Банката ще бъде длъжна да изпраща информацията в БНБ и финансовото министерство, които да поддържат регистър. По всяка вероятност така ще става с преводите за издръжка на студенти, както и други преводи за издръжка на роднини.
Много е възможно и кредитите от чужбина също да минат на регистрационен режим. Друга възможност е пак да се дават разрешения, но процедурата по тях да бъде прозрачна и ясна. Ако във фиксиран срок от време (примерно една седмица) не бъде даден отговор, това ще се счита за съгласие. За целта обаче трябва молбата за разрешение да е опростена и стандартна. В момента няма формуляри и се изискват множество документи.
Ако властите решат, че е необходимо, за някои видове сделки могат да въведат и по-строг разрешителен режим. Пак трябва да има фиксиран кратък срок за отговор, но ако той е отрицателен, трябва да бъде надлежно обяснено защо и какво трябва да се направи, за да се получи положителен отговор. По всяка вероятност ще отпаднат и по-голямата част от ограниченията за износ на валута. Разбира се, ще остане някакъв таван за износ в брой, но такъв има във всички страни.
Либерализирането на икономиката е една от основните линии в работата на МВФ с всички страни. Според експертите на фонда България е малка страна и не може да разчита на развитие на икономиката си, ако не стане част от глобалната икономика. В тази посока са и действията по либерализирането на валутния режим и премахването на повечето ограничения по него. Като цяло за това няма особени пречки. Проблемите при нашата страна са в неясното законодателство и мудната административна процедура.
Лицензираните застрахователи стават девет
След проведеното заседание на Националния съвет по застраховане официално лицензираните дружества стават вече девет. Освен "Орел" и дружествата на ДЗИ, които получиха разрешение за дейността си по-рано, това са ЖЗК "Феникс", Военно застрахователно дружество "Армеец" АД , ЗД "Евро инс", ЗАД "Булстрад - живот", МЗК "Европа" и Общинска застрахователна компания.
Застрахователно дружество "Феникс"(което работи в областта на животозастраховането) е от групата на "Орел" и между първите частни застрахователни дружества. Тъй като "Орел" получи и първия лиценз, щеше да е учудващо това да не се случи и с "Феникс". Другото отдавна работещо дружество в групата на новолицензираните - "Европа", се свързва преди всичко с името на учредителя му Румен Георгиев. Той е бивш шеф на Минералбанк и бивш депутат-социалист.
Другите нови лицензи са за "чисти" дружества - такива, които или не са имали никаква дейност, или присъствието им на пазара е било минимално.
Лицензът на военното дружество "Армеец" също по някакъв начин е логичен, като се има предвид, че между акционерите му са ДЗИ, Министерството на отбраната и "Булстрад".
В "Булстрад - живот" също има държавно участие по линия на "Булстрад", макар че като цяло дъщерното дружество е частно. То беше учредено съвместно с фирми, близки до фалиралата ТСБанк, но впоследствие стана ясно, че дружеството набра необходимия за лицензиране капитал с помощта на чуждестранен инвеститор. При увеличението на капитала до 4 млрд. лв. в "Булстрад - живот" влезе фирма "Скандия интернешънъл".
"Евро инс" е новото име на ЗД "Балканъ", което беше наследено от купувачите на бившата банка "Моллов" като сателитна структура и съответно преименувано. Общинската застрахователна компания също е нова структура, учредена от общински фирми и столичната Общинска банка. Дружеството успя да постигне минимално изисквания капитал в резултат на включването на Столичната община като акционер с 10%, на ДЗИ с девет на сто (въпреки че застрахователният институт искаше участие от 15%) и с по 7.4% на ЗПАД "България" и ЗД "Енергия".
Логично с най-голям пазарен дял от всички лицензирани дружества е ДЗИ ЕАД, което към края на миналата година има премиен приход от над 53 млрд. лв. На следващо място е "Орел", но с далеч по-нисък резултат. Получените от дружеството премии са едва 7.1 млрд. лв. (това представлява едва 13 на сто от премиите, получени от най-големия държавен застраховател). След "Орел" се нарежда животозастрахователната компания от неговата група "Феникс".
Седмица преди Националният съвет по застраховане да даде новите лицензи, в Дирекцията за застрахователен надзор (ДЗН) бе свикан консултативен съвет, за да се разгледа казусът за увеличение на капитала на застрахователите с преоценъчния резерв, формиран при ревалоризацията от 31 декември миналата година. В Закона за счетоводството, който е в сила от 1 януари 1998 г., изрично е посочено, че формираният вследствие на ревалоризацията резерв се използва за увеличение на капитала до изискуемите по закон минимални норми. Според текста в закона това не се отнася единствено за банките. При това положение няма съмнение, че застрахователите имат право да използват формираната сума за достигане на изискуемия капитал от гледна точка на закона. Друг е въпросът, че и този начин на увеличение на капитала не води до приток на реални парични потоци и не повишава ликвидността на компаниите.
Още повече, че ако това право им бе отказано, щеше да се разгори поредният скандал, защото миналата година ДЗИ използва точно тази схема за увеличение на капитала си. Държавата няма как да си позволи за пореден път да толерира своите дружества и да поставя останалите в неконкурентна ситуация. "Ако зависеше от мен, нямаше да се разреши такова увеличение на капитала, но друго не можеше да се направи, след като ДЗИ вече се възползва от тази схема", коментира Христо Христов, директор на ДЗН.
В наситената със застрахователни събития седмица ДЗН представи пред застрахователите свое предложение за изменения в Закона за застраховането. Както се очакваше, от този проект е отпаднала идеята презастрахователните договори на българските дружества да се одобряват от дирекцията. Ако това предложение бе прието, щеше да се стигне до бюрократизиране на пазара.
Дирекцията предлага при създаване на ново дружество минималният капитал да е внесен изцяло в парични средства. Забраната за апортни вноски няма да важи за заварените застрахователи, още повече че тези промени ще влязат в сила сигурно след приключване на първоначалния процес на лицензиране.
В предложението е предвидено някои от сегашните задължения на Националния съвет по застраховане да се поемат от дирекцията.
Такова се предлага да бъде разрешаването за придобиване на над 5% от капитала на застрахователно дружество. Дирекцията според проекта ще поеме и контрола върху преотстъпването на застрахователен портфейл между застрахователите, което в момента е в правомощията на Националния съвет по застраховане. Освен това дирекцията ще получи правото да определя минимален размер на премиите по задължителните застраховки. Надзорът ще одобрява годишните презастрахователни програми на дружествата, ще контролира сключените от тях презастрахователни договори и ще разрешава откриването на клон на български застраховател в чужбина.
Поправките предвиждат членовете на управителни съвети или съвети на директорите в застрахователни дружества да не са задължително с висше икономическо или юридическо образование, както се изискваше досега. Ще е необходим обаче над 10-годишен стаж в застраховането и професионален опит, доказан пред дирекцията, която ще издава разрешения за всеки такъв случай поотделно.
Отчисления за фонд "Превантивни мероприятия" се предлага да правят само дружествата, занимаващи се с общо застраховане. Вноските ще бъдат в размер на едно на сто от премийния приход на компаниите.
Спомен за германската марка
Германската марка празнува 50-ия си рожден ден на 20 юни. Вероятно това ще е последният й рожден ден, защото Германия се готви да бъде начело на единната европейска валута през следващата година. Но много от германците все още не са съгласни да се разделят с нещо, на което гледат като на повече от разменно парично средство.
Отделно от националния отбор по футбол, който се опитва да спечели световната титла във Франция, германската марка се е превърнала в национален символ, чрез който 80 милиона германци се идентифицират като народ. Тази идентификация носи чувство на национална гордост и история. Повечето германци, запитани какво мислят за националната си валута, споменават две думи - стабилност и история. И въпреки че сравнена по възраст с други европейски валути, марката е твърде млада, тя е известна с това, че бе средството, което сътвори германското икономическо чудо след края на Втората световна война.
Настоящата германска валута бе създадена с идеята да победи хиперинфлацията и да замени райхсмарката и се роди след многомесечни преговори между Германия и западните съюзници през 1948 г. На 20 юни същата година германците можеха да разменят около 60 райхсмарки за 40 нови германски марки - беше се родила една нова световнопризната валута.
През седмицата Ханс Титмайер, президент на Бундесбанк, германската национална банка, посети бившата американска военна база, където се водеха преговорите по въвеждането на новата валута. "Хората често казват, че културата на стабилност на германците се дължи на травмиращия им опит с инфлацията. Това е истина", каза Титмайер. И продължи: "Но стабилността е едновременно плод и на позитивния и окуражаващ ефект, който добрите пари могат да имат. Германската марка е доказателство за това и символизира следвоенна Германия."
Германската марка направи от Германия това, което тя е днес.
Акционерите на ОББ се въздържаха да вземат дивиденти
Акционерите на приватизираната през миналата година Обединена българска банка взеха решение да отнесат като резерви печалбата на институцията от 102.5 млрд. лева. Тя, както става ясно от отчета на банката, е резултат предимно от курсови разлики, нетният приход от които е над 200 млрд. лева. В договора за продажба на ОББ се предвиждаше този вид приходи да бъдат освободени от данъци, което в края на годината беше подплатено и със законодателни решения. В резултат на това банката е платила само 8.6 млрд. лева данъци.
Чистият лихвен приход на ОББ за 1997 г. възлиза на 43.2 млрд. лева, което е близо 20 пъти увеличение спрямо 1996 г., когато тези приходи са възлизали на 2.2 млрд. лева. Увеличението идва от високия нетен лихвен марж, реализиран основно през първото полугодие на 1997 г. За изтеклата година той е бил 9.35%, докато през 1996 г. е с 6.77 процентни пункта по-нисък. Лихвените приходи през миналата година идват предимно от държавни ценни книжа, депозити и сметки в банки и кредити.
От възлизащите общо на 789 млрд. активи на ОББ ценните книжа са за 279.5 млрд. лева, като банката е насочила към този пазар повечето от нарасналите си привлечени средства и тези от увеличението на капитала й. Кредитите за банки възлизат на 173.1 млрд. лева, сметките на ОББ в тях са 58.4 млрд. лева. Отпуснатите на клиенти заеми (намалени с провизиите) са за 101.9 млрд. лева, докато през 1996 г. те са били 22 млрд. лева. Въпреки това обаче относителният дял на предоставените през 1997 г. кредити в актива намалява, признават от банката.
Банката е освободила провизии за 25.6 млрд. лева, което говори за подобряване на кредитния й портфейл, се отчита в доклада за дейността на ОББ за 1997 г. Същевременно са начислени допълнителни провизии за 79 млрд. лева върху 35% от номиналната стойност на ЗУНК-книжата. Това е станало заради прехвърлянето им от инвестиционен в оборотен портфейл след възникване на пазара на тези книжа.
525.4 млрд. лева от пасива съставляват депозити на нефинансовите институции. Общо пасивите за 582.6 млрд. лева (без капитала) са формирани именно от този ръст на депозитите, отбелязват от ОББ.
Общото събрание реши още да намали броя на членовете на директорския съвет от 9 на 8 души. Това е резултат от оставката на дългогодишния изпълнителен директор на ОББ Олег Недялков. Представителите на Европейската банка за възстановяване и развитие освен това стават с един повече, тъй като Джефри Конър (представител на другия акционер - "Опенхаймер и ко") беше сменен с Роджър Ле Барън от ЕБВР.
Чехите предпочитат да завият вляво
Чехите за втори пореден ден гласуват на общи избори, които трябва да решат проблема дали все още е живо чешкото икономическо чудо. Според последните проучвания на общественото мнение за първи път в страната на власт ще се появят левоцентристите от Социалдемократическата партия, след като два поредни вота бяха спечелени от Гражданската демократична партия на Вацлав Клаус. Социалдемократите, водени от 53-годишния Милош Земан, оглавиха социологическите класации, но само по себе си това все още не е гаранция за изборен успех.
Същевременно нито една партия или съществуваща коалиция не изглежда способна да спечели мнозинство в парламента, което кара мнозина наблюдатели да смятат, че изборите няма да сложат край на политическата нестабилност и несигурност, които доведоха до разклащане не чешките финансови пазари в продължение на месеци. Клаус, главният архитект на чешката икономическа реформа, бе най-дълго задържалият се на власт министър-председател в посткомунистическа Европа до момента, когато неговата трипартийна коалиция се разпадна през ноември миналата година след скандал за незаконно финансиране на Гражданската демократична партия. Правителството на малцинството бе ударено тежко и от кризата на финансовите пазари, където стабилната дотогава чешка крона се срина и все още не може да се стабилизира.
Партията на Милош Земан твърди, че е готова да върне икономическия ръст на страната, използвайки като инструмент бюджетните приходи, но повечето анализатори са на мнение, че социалдемократите, които са твърди привърженици на чешкото членство в Европейския съюз, ще бъдат ограничени в действията си именно поради тази обвързаност. Клаус от своя страна пък твърди, че една вероятна победа на левицата ще върне страната обратно в дните преди падането на комунизма през 1989 г. "Тези избори ще решат дали ще вървим напред, или ще завием вляво", заяви Вацлав Клаус, който в петък навърши 57 години. Земан пък твърди, че изборите са шанс да се изкорени корупцията, която е пуснала широки корени в живота на чехите. Окончателните официални изборни резултати ще бъдат известни късно в неделя.
Гърция иска да избяга от Балканите
Гръцкото правителство форсира приватизацията на държавната "Йонийска банка" (Ionian Bank) - сделка, от чийто успех до голяма степен зависи дали Атина ще успее да влезе в Европейския валутен съюз. Шеста седмица в страната продължават стачките и протестите срещу приватизацията на банката, но правителството в Атина намери кураж твърдо да отстоява намеренията си. Късно през нощта в петък акционерите и директорите на държавната "Търговска банка" (Commercial Bank), която е основен акционер в "Йонийска банка", одобриха продажбата, докато полиция бе обградила сградата, в която се провеждаше общото събрание на акционерите.
Под натиска на правителството, което гледа на продажбата на "Йонийска банка" като на ключова стъпка за влизането на Гърция в европейския икономически и валутен съюз, "Търговска банка" бе принудена да изиска съдебно решение за извънредно събрание на акционерите, което да одобри сделката по продажбата. "Търговска банка" притежава 58 процента от "Йонийска банка" и по първоначални данни ще запази за себе си 7 процента от капитала на дъщерната си финансова институция, като за продажба ще бъде предложен контролният пакет от 51 процента от "Йонийска банка". Един от най-вероятните купувачи на пакета е най-голямата гръцка частна банка - "Алфа Кредит".
Преди да стане известно решението на акционерите за приватизацията на "Йонийска банка", протестиращите служители - които се опасяват, че ще загубят работните си места след финализирането на сделката - със сила превзеха залата, в която се бяха събрали представителите на банката-майка и изгониха представителите на акционерния капитал от нея. Правителството обаче зае твърда позиция, а говорителят на кабинета Димитрис Репас заяви, че нищо не може да отклони правителството от политиката на реформи, насочени към влизането на страната в европейския валутен механизъм. Пред репортерите Репас обяви: "Малката група профсъюзни деятели няма шанс да промени политиката на правителството. Главната ни цел е да приключим изпълнението на програмата, която ще доведе до равностойното ни участие в европейския валутен механизъм. " Очевидно групата, която стачкува, не е малка, очевидно е и че правителството в Атина вероятно наистина има намерение да доведе политиката си докрай - въпросът е дали управляващите в Гърция не са си поставили твърде амбициозната цел за няколко месеца да променят един национален манталитет, който - в икономически смисъл - субсидиите от Европейския съюз през последните десетилетия доста са деформирали.
Фактът е, че профсъюзите стачкуват срещу приватизацията на "Йонийска банка" от 11 май, повече от един месец, при това на три пъти гръцки съдилища обявиха стачките за незаконни. Факт е също така, че служителите в гръцките държавни служби и компании се радват на доживотно гарантирана работа (така е било вероятно и по времето на Александър Македонски, а това не е слабост единствено на гръцките държавни учреждения дори и в наши дни). Правителството обеща да приложи мерки за запазване на работните места, но профсъюзите поискаха повече гаранции... и продължиха да стачкуват. После щурмуваха със сила сградата на "Йонийска банка". След това (краткосрочно) гръцкият фондов пазар се срина и това действие му отне по-малко от час. Странни неща се случват на фондовите пазари понякога.
Странно е и нещо друго, свързано с това, което обикновено се нарича балкански манталитет или балкански политик. Преди половин век Ърнест Хемингуей бе цитирал Бисмарк, който пък се бе вдъхновил от Хегел, за да изрече думите: "Всички мъже на Балканите, които си затъкват ризата в панталоните, са мошеници. " Идеята е, че по това време само селяните с мотика и рало в ръка са носили ризите си свободно пуснати, политиците - естествено - се позагащват. В този смисъл политиката на настоящето гръцко правителство не се вписва в тази схема, абстрахирайки се от идеята, че всяка приватизация е свързана с пари, разменяни под масата.
Едно от доказателствата, че управляващите в Атина са на прав път, са прогнозите на повечето водещи световни инвестиционни банки, които твърдят, че в дългосрочен план гръцкият пазар на корпоративни и държавни ценни книжа е изключително перспективен. Разпространеното мнение сред повечето от банкерите е, че Гърция върви към еврото и ще покрие (или поне ще опита всичко, за да го направи) критериите за членство в Европейския валутен съюз към 2001 г. Факт е, че Гърция и Португалия (която също е член на Европейския съюз) са включени в индексите за "развиващи се пазари" (Emerging Markets) на Международната финансова корпорация, където попадат и страни като България, но Гърция - според същите индекси - е най-добре представилият се "развиващ се пазар" през последната година. Факт е също, че Гърция напоследък панически се стреми да избяга от геополитическата точка, наречена Балкани. Интересно дали и кога гръцкият министър-председател затъква ризата в панталоните си.
В Русия започва поредната финансова катастрофа
В разгара на руската икономическа криза Анатолий Чубайс - един от авторите на руската икономическа реформа, който в момента е шеф на националната електрическа компания РАО "Е С России" - може да оглави екипа, който контактува с международните финансови институции. Водещите руски банкери и индустриалци са предложили Чубайс да заеме поста след среща с министър-председателя Сергей Кириенко, като освен това е било предложено Чубайс да заеме и поста заместник министър-председател. Правителствен говорител обяви, че най-големите руски финансисти наистина са се срещнали със Сергей Кириенко. Твърде вероятно е Кириенко да поиска от президента Борис Елцин да издаде указ за назначаването на Чубайс като личен представител на премиера за връзките със световните кредитни институции като Световната банка и Международния валутен фонд.
Ситуацията е подобна на тази по време на президентските избори през лятото на 1996 г., когато водещите руски банкери открито застанаха зад кандидатурата на Борис Елцин. Сега банкерите излязоха с открита декларация в подкрепа на икономическите мерки на правителството на Кириенко, действие без прецедент в най-новата руска история. Същевременно самият Елцин събра финансистите в Кремъл, за да се увери в подкрепата им и да поиска от тях по-активно да инвестират в местната икономика - искане, което си остава в сферата на пожеланията, но обслужва добре имиджа на президента и неговия министър-председател.
Срещата в Кремъл окончателно институционализира отношенията между изпълнителната власт и крупния руски (московски) финансов елит, показвайки кои са хората, които ще играят значителна роля в управлението на страната поне през следващите няколко години. На срещата при Елцин присъстваха Анатолий Чубайс, медийният магнат Владимир Гусински, председателят на борда на директорите на РАО "Газпром" Рем Вяхирев, собственикът на ОНЭЕКСИМбанк Владимир Потанин и собственикът на финансово-медиен конгломерат Михаил Ходорковски. Липсваше единствено представител на големите петролни компании, като собственикът на "ЛУКойл" (най-голямата частна руска петролна компания) Вагит Алекперов например, но близките връзки между него и Потанин може би оправдават отсъствието му.
Колкото и срещи обаче да има между Кремъл и частните банкери, истината е, че Русия спешно се нуждае от външно финансиране, за да избегне икономическа криза подобна на азиатската, а може би и по-лоша. Руският заместник финансов министър Олег Вюгин открито заяви, че Москва в най-скоро време ще води преговори с Международния валутен фонд за кризисно финансиране, като фондът от своя страна ще предложи специфична икономическа програма, която да изведе страната от кризата. Очаква се бордът на директорите на МВФ да одобри реализирането на транш от 670 милиона долара от вече договорения заем на стойност 9.2 милиарда долара. Според Вюгин обаче финансирането от страна на МВФ е свързано със значително подобряване на фискалната позиция на Русия и в частност бюджетните приходи.
Най-неприятното в тази ситуация е, че в момента страната е разтърсвана от стачки на миньорите, които блокираха едни от най-важните железопътни артерии на страната, освен това работниците в петролната и газовата индустрия заплашиха, че ще последват примера на миньорите. Стачката на миньорите бе прекратена, след като правителството обеща да изплати забавените с месеци заплати в сектора, но те заплашват, че ще подновят протестните си действия, ако обещанията на Москва не бъдат изпълнени. По този повод вицепремиерът Борис Немцов заяви, че част от приходите от приватизацията на руските мини ще бъде използвана за изплащане на заплатите на миньорите - изказване, което показва, че правителството е изправено буквално до стената, тъй като едва ли приходите от приватизация трябва да се използват именно за тази цел.
Всъщност правителството в момента разчита единствено на приватизацията като източник на приходи за бюджета - събираемостта на данъците не се е подобрила, външните кредитори поставят определени условия за отпускането на заеми, а частно местно финансиране на реалната икономика на практика липсва.
Основната цел е продажбата на "Роснефт", последната голяма петролна компания, която все още е държавна собственост. Постъпленията от продажбата на контролния пакет в "Роснефт" се изчисляват на 1.6 милиарда долара, но показателно е, че на първия кръг на наддаването за компанията не бе получена нито една оферта. Междувременно Федералният фонд по собствеността, руската приватизационна агенция, заяви, че се подготвя продажбата на втори пакет от акции на телекомуникационната компания "Связьинвест" - началната цена на пакета е 1.1 милиард долара и ангажимент за последващи инвестиции в размер на 400 милиона долара. Проблемът обаче е, че тези финансови постъпления ще дойдат твърде късно, защото финансовото министерство в момента е притиснато да плаща високи лихви по държавните ценни книжа вследствие на финансовата криза.
Още по-голям удар се стовари върху страната в петък, когато Международният валутен фонд официално обяви, че отлага превеждането на кредита за Москва. Президентът Елцин, който е на еднодневно посещение в град Кострома, в типичния си стил обяви веднага, че "нещата се държат, засега", но настроението на руските финансови пазари бе доста различно. След рязък спад на руския фондов индекс повечето дилъри в Москва твърдят, че не очакват оптимистично развитие на пазара, поне през следващите месеци.
Настроенията на дилърите изглеждат доста по-реалистични от популистко-оптимистичните изказвания на Кремъл. Въртележката на азиатската финансова криза се мести на запад и първата й голяма жертва вероятно ще бъде именно Русия, която просто се нуждаеше от малък тласък, за да се срине в бездната на поредната финансова катастрофа.
И Goldman Sachs се отвори за акционерния капитал
Банката Goldman, Sachs&Co. е на път да се раздели с имиджа си на последната от големите инвестиционни банки на Уолстрийт (Merrill Lynch, Morgan Stanley Dean Witter и Salomon Smith Barney, собственост на Travelers Group), поддържаща бариерите пред навлизането на акционерния капитал. Трите колоса в сектора на финансовите услуги се преструктурираха в публични компании още през 80-те години, което значително разшири пропастта между тях и Goldman, Sachs&Co. - финансовата мощ на последната днес е близо три пъти по-малка от тази на конкурентите.
В края на миналата седмица 190-те партньори на основаната през 1869 г. инвестиционна банка Goldman, Sachs&Co. одобриха предложението на управляващите съдружници, направено на 26 май на годишната среща на съдружниците, банката да заработи като публична компания от есента на тази година. Това стана след прочит на поредица от доклади на ръководството на Goldman, Sachs&Co., в които се разясняваха предимствата на публичната Goldman, Sachs&Co. пред инвестиционната банка в настоящото й издание.
Идеята за осъществяване на първично публично предлагане на дял от Goldman, Sachs&Co. на фондовия пазар не е нова. За първи път се заговори за емисия на акции на банката през 1971 г. Статусът на публична компания обаче се оказа неатрактивен за мнозинството съдружници на една от перлите в инвестиционното банкерство. Нагласата на съдружниците да отворят финансовата институция за дребните инвеститори бе тествана още шест пъти, като последният бе през 1996 г. Подобно на всички предишни дебати и този отпреди две години не промени статуквото.
Между 10 и 15 на сто от капитала на компанията ще бъдат предложени на инвеститорите през третото тримесечие на годината. Според анализаторите началната публична емисия на акции на компанията ще е на стойност приблизително 2.5 млрд. долара и ще бъде най-голямата, осъществявано от американска финансова институция и втората по големина в корпоративната история на САЩ въобще. По условията на началната публична емисия на акции на Goldman, Sachs&Co. пазарната капитализация на компанията се оценява на почти 26 млрд. долара, или четирикратно повече от капитала на инвестиционната банка към 31 юни 1998 г., възлизащ на 6.6 млрд. долара.
Защо все пак съдружниците склониха да отворят нова страница в историята на компанията? Факторът с най-голяма тежест в осъвременената позиция на съдружниците е ожесточената конкуренция в сектора като конкретна последица от глобализацията на финансовата индустрия. В началото на април финансовата международна общност изтръпна при новината за появата на универсалния финансов конгломерат Сitigroup след решението на финансовите колоси Citicorp и Travelers Group да се обединят. В резултат на това Salomon Smith Barney, инвестиционната банка в структурата на "супермаркета за финансови услуги" - Сitigroup, се оказва далеч пред своите конкуренти, а оттук и посоката на развитие на останалите значими играчи в инвестиционното банкерство се свежда в крайна сметка до една-единствена - окрупняване.
В Европа също разбраха, че за да играеш наравно с големите, е необходимо първо да пораснеш. В първите дни на февруари швейцарските инвестиционни банки UBS и SBC обявиха сливането си в United Bank of Switzerland, с което дадоха заявка за пробив в американската хегемония в областта на инвестиционното банкерство.
Публичните компании могат да използват свои акции като платежно средство в сделките по придобиване на дялове от други компании. Като частна компания Goldman, Sachs&Co. е лишена от тази опция. А с шестте милиарда долара собствен капитал възможностите на банката да се разраства са анемични. На второ място крайните финансови резултати за финансовата 1997 г. на големите инвестиционни банки, каквато е и Goldman, Sachs&Co., бяха коригирани със значителни загуби, реализирани в резултат на търговията с финансови деривати, създадени на базата на емитирани от азиатски банки, предимно японски и южнокорейски, конвертируеми преференциални акции. Новите проявления на азиатската финансова криза и силната експанзия на инвестиционните банки в региона изискват увеличаването на резервите на банките, а следователно и на капитала. Тук отново ясно се откроява предимството на публичната компания.
Силен аргумент за промяната на капиталовата структура на Goldman, Sachs&Co. е и състоянието на американската икономика, която според президента на Федералния резерв Алън Грийнспан не помни по-добри времена, и в частност пазарът на ценни книжа, който предполага високи цени на емисиите ценни книжа. А когато банкови акции са обект на емисии, инвеститорският интерес е гарантиран. Теорията за бизнесцикъла и опасенията, че американската икономика е в последните мигове от фазата на икономическия пик, определят настоящия момент като най-подходящ за първичната публична емисия на Goldman, Sachs&Co.
И накрая публичната компания диверсифицира риска върху всички акционери. А това никак не е без значение, когато глобалната икономика се движи на ръба на дефлацията. Изглежда, вдигането на бариерите пред акционерния капитал няма алтернатива за присъствието на Goldman, Sachs&Co. в голямата четворка на Уолстрийт.
Финансово цунами се завихря над Азия
Вече втора поредна година летните месеци в Източна Азия наливат зимни настроения в региона. Преди година колапсът на тайландския бат отприщи девалвацията на азиатските валути и постави под въпрос успеха на валутния борд в Хонконг. Последва паническо бягство на краткосрочните чужди капитали, след което и закономерният верижен крах на световните фондови пазари в края на октомври 1997 г. Стигна се дори до пълното разобличаване на мита за азиатското икономическо чудо. Макроикономистите си нарочиха за любима дума термина дефлация, а спомените за Голямата депресия от 1929 г. оживяха с пълна сила.
Реална заплаха от ново финансово цунами надвисна над азиатско-тихоокеанския регион след срива на японската йена на 12 юни. Йената падна до 144 йени за долар, което е 8-годишен минимум. Причините са болезнено познати - 7-годишният флирт на рецесията с икономиката, огромните лоши кредити в банковата система, пренасочването на значителни капиталови потоци на японски финансови институции и физически лица към фондовите борси на обединена Европа и САЩ в търсене на по-висока възвращаемост от тази на японските финансови инструменти, както и замразяването на пазара на недвижимо имущество в очакване на възстановяване на цените след 1991 г., когато японският финансов мехур се спука, крайно неадекватните инфраструктурни проекти и данъчна политика на правителството на Либералдемократичната партия.
Рекордно слабата йена взриви вълна от протести в съседните на Япония азиатски държави. Най-остра бе реакцията на управляващите в Китай, които откровено заявиха, че обмислят скорошна девалвация на юана, ако Япония не спре незабавно низходящия курс на йената. Недоволството в Пекин не е насочено конкретно срещу обезценката на йената - едва 12% от китайския износ се реализират в Япония, а и производствата в двете страни не са конкурентни. Загрижеността на китайците идва от потенциалната девалвация на южнокорейския вон и малайзийския рингит като единствен начин да стимулират експортно ориентираните си икономики в краткосрочен аспект и произтичащите оттук по-конкурентни цени на международните пазари на продуктите, произведени в тези държави. Не е тайна, че Южна Корея и Малайзия са сред най-силно засегнатите от азиатския грип и в този смисъл всяка заплаха за свиване на износа на тези държави поражда необходимостта от девалвация на паричните им единици.
Благодарение на слабата интеграция на китайската икономика с тези от региона, липсата на развит капиталов пазар и крупни чуждестранни инвестиции, съизмерими с тези в Южна Корея, Тайланд, Индонезия и Малайзия, по-умерената обезценка на валутите на основните конкуренти на страната за международните пазари и сравнително евтината работна ръка в страната китайската национална валута остана стабилна през изминалата шокова за азиатските икономики година. Уязвимостта на хонконгския долар, фиксиран към американската валута, и засиленият интерес на валутните спекуланти към валутите в Източна Азия също се оказаха силен фактор за властите в Пекин да не допуснат девалвацията на юана. Приемащата все по-застрашителни размери азиатска криза и предполагаемите нови разменни курсове на вона и рингита в отговор на срива на йената ще елиминират предимството на по-ниските трудови разходи на производителите в Китай, което ще има силно отрицателен ефект върху ръста на китайския износ, респективно на икономиката. В случай че в Пекин обезценят юана, сигурно е, че до подобна мярка ще прибягнат и в Сеул, Куала Лумпур, Джакарта и Банкок. Все още неизтеглените чужди капитали ще напуснат региона, а борсовите индекси ще тръгнат надолу. Иначе казано, Азия ще потъне в дълбока рецесия, която в по-късен момент ще прерасне в глобална дефлация, като се имат предвид мащабите на азиатските икономики.
Този мрачен сценарий за бъдещето на световната икономика наложи намесата на Федералния резерв, който на 17 юни интервенира съвместно с Bank of Japan на валутния пазар, в резултат на което йената се установи на нива около 137 йени за долар. Това е първата валутна интервенция на централната банка на САЩ от август 1995 г. насам. Според дилъри Федералният резерв е закупил йени на стойност 2 млрд. долара на нива 138.70 и 137.50 йени за долар. Количеството е нищожно, но успя да постигне търсения психологически ефект.
До американско участие в укротяването на йената се стигна след натиска от най-високо равнище върху финансовия министър на САЩ Робърт Рубин, който на 11 юни в реч пред американския Сенат заяви, че стабилизацията на японската икономика е функция единствено на действията на правителството в Токио, изключвайки възможността долари от Федералния резерв да потекат към валутния пазар поради временния ефект на валутните интервенции. Късно вечерта на 17 юни съвместните действия на Вашингтон и Токио бяха договорени в разговор между президента на САЩ Бил Клинтън и премиера на Япония Риутару Хашимото. Клинтън поиска уверения за радикална данъчна реформа, по-нататъшна либерализация на финансовия сектор и изчистване на лошите кредити от балансите на банките, които Хашимото безрезервно предостави. Но това той направи и през април, когато международната финансова общност го натисна за трайно намаляване на подоходното облагане с цел да бъде стимулирано вътрешното потребление, и в края на миналата година, когато фалираха брокерските къщи Sanyo Securities и Yamatci Securities и банките Hokkaido Takushoku Bank и Tokyo City Bank. Реални действия обаче не последваха.
В средата на миналата седмица министър-председателят на Япония се ангажира с въвеждането на по-ниския данък общ доход до края на септември и с намирането на пазар на лошите кредити на банките, натрупани в резултат на срива на цените на недвижимото имущество в страната с 80 на сто от 1991 г. до 30 юни под формата на ипотечни ценни книжа. В началото на 90-те години банков консорциум създаде агенция, която да продаде лошите кредити на банките. Финансирана и контролирана от банките, агенцията логично продължи да следва линията на изчакване на възстановяване на цените на недвижимите имоти отпреди седем години, което допълнително тласна цените към дъното. Дали няма да се повтори миналогодишното азиатско лято, но с далеч по-неприятни последици?
Комисията свали от борсата 57 дружества от масовата приватизация
През миналата седмица съветът на директорите на "Българска фондова борса - София" спря от търговия на свободния пазар акциите на 57 дружества, пакети от които бяха раздържавени срещу инвестиционни бонове. Основанието за това решение е отказът на Комисията по ценните книжа и фондовите борси да впише в регистъра на публичните дружества общо 63 дружества. Сред книжата, с които вече не може да се търгува, са тези на "Фармация" (Дупница), "Платекс" (Дряново), "Винарска къща - Сакар" (Любимец), "Минстрой холдинг" (София), "Инкомс телеком холдинг" (София) и др. Причината, поради която комисията е отказала вписването им в регистрите, е, че дружествата не отговарят на текст от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (чл.83 а, ал.1), според който публични дружества са тези, които са издали акции при условията на публично предлагане; акциите на които са приети за търговия на фондова борса или на организиран извънборсов пазар; или най-малко 50 акционери притежават поне 10 на сто от неговия капитал в резултат на публично предлагане на акции. Тълкуването на комисията е, че тези дружества не отговарят на нито един от трите критерия за публично дружество. Причината, поради която комисията е счела, че тези дружества не са публични, е, че според нея те не отговарят на условието най-малко 50 акционери да притежават поне 10 на сто от капитала на дружеството в резултат на публично предлагане. Според запознати този текст в закона беше създаден с единствената цел мажоритарният собственик на МДК - белгийската компания "Юнион миниер", да има възможност да "затвори" новопридобитата компания и да не е задължен да продава акциите й на българската борса. Както винаги, когато със закони се решават частни случаи, така и сега новият текст засегна неочаквано голям кръг от други лица.
Според шефа на борсата Георги Драйчев няма проблем тези дружества отново да се появят на борсата, ако такова е желанието на самите дружества и ако инвестиционен посредник извърши регистрацията. Това обаче значи, че шефовете на компаниите трябва да са мотивирани да изпълнят изисквания в закона за ценните книжа, за да удовлетворят условията за листване на борсата. Точно поради съмненията си в съществуването на подобна мотивация народните представители направиха последната промяна в закона, с която се целеше всички дружества от списъка за масова приватизация да станат публични дружества. За да бъде прозрачна търговията с акциите на тези дружества, те бяха листвани на свободния пазар на фондовата борса по облекчена процедура - само срещу представяне на съдебна регистрация, която удостоверява размера на капитала на дружеството. До края на октомври тези дружества са освободени от задължението да представят проспект в комисията по ценните книжа.
В конкретния случай комисията реши да не впише в регистрите си дружества, които след влизането на новия закон в сила бяха смятани за публични и се търгуваха на борсата. Така изникват няколко съществени въпроса - по какви критерии и кога комисията решава дали да впише едно дружество в регистрите; може ли комисията да дава тълкувания на закона, с които да определя дали едно дружество е публично или не; легитимни ли са осъществените вече на борсата сделки с акциите на тези дружества, които според закъснялото решение на комисията не са публични.
Тълкуванието на комисията се отнася за дружества от масовата приватизация, чиито акции са били предмет на публично предлагане при централизирани публични търгове. В резултат на това предлагане в преобладаващата част от тях има голям брой индивидуални акционери, които притежават малък дял от капитала. Точно наличието на големия брой миноритарни акционери е причина за поправката в закона, която цели да не позволи злоупотреба с техните права. По тази причина неточните текстове в закона и евентуалните им тълкувания от комисията създават възможност за нееднозначност и съответно двоен стандарт спрямо различните дружества. В новия проектозакон за публично предлагане на ценни книжа е предвидено публични дружества да са всички, които са емитирали акции при условия на първоначално публично предлагане, които имат вписана в регистъра на комисията емисия от акции с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа или в които повече от 50 лица са придобили повече от 10% от капитала чрез публично предлагане или централизирани публични търгове. При увеличаване на капитала под условие от страна на мажоритарни собственици при изпълнение на договорените инвестиции (както се предвижда в новия закон) също има сериозна вероятност някои от големите дружества да бъдат изключени от регистъра на публичните дружества.
АП търси продавач на военните заводи
Захари Желязков лично ще пази в сейфа си офертите на кандидат-купувачите
През миналата седмица Агенцията за приватизация обяви процедура за избор на посредник за пула "Машиностроене -2", който обединява пет предприятия от военнопромишления комплекс. Срокът за подаване на оферти от кандидатите за посредници е до 15 юли. В предварителните условия на конкурса за пръв път ясно са обявени начините, по които АП ще има право да влияе върху работата на приватизационния агент.
Предложението към потенциалните посредници, публикувано на Интернет-страницата на АП, съдържа всички допълнителни елементи във взаимоотношенията с външните консултанти, които агенцията въведе през последните два месеца. Предвижда се например избраният посредник за пула "Машиностроене - 2" да съгласува с АП ценовата рамка и първоначалната цена за всяко от предприятията в пула. Консултантът ще бъде задължен да извършва оценката, анализа, маркетинга и посредничеството по сделката с всяко предприятие предимно на територията на България. Освен това приватизационният агент ще трябва да спазва вътрешните правила на АП за водене на преговори или наредбите за търговете и конкурсите в зависимост от избрания метод на продажба. В началото на юни Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, обяви, че посредниците могат сами да избират метода или да го съгласуват с АП. Седмица по-късно обаче се оказа, че част от тях са недоволни и предпочитат решението да се взима от агенцията. "Нека да се разберат помежду си какво точно искат", коментира по този повод Захари Желязков. Възможността за самостоятелен избор на метод не е изрично обявено в условията за приватизационен агент за пула "Машиностроене - 2".
Максималният срок, в който избраният посредник ще трябва да продаде петте предприятия от ВПК, е 12 месеца. Условията за пул "Машиностроене - 2" предвиждат, че възнаграждението на консултанта по всяка успешно сключена сделка не може да бъде по-малко от 40 000 долара. При първите шест пула, за които АП обяви конкурси през март тази година, беше предвидено минимално възнаграждение от 25 000 долара за успешна сделка. Ако посредникът за продажбата на предприятията от ВПК не е успял да продаде едно или две от тях, но е направил разумни предложения за тяхното бъдеще, които са били приети от АП, неговото общо възнаграждение няма да превишава 100 000 марки (при първите шест пула този горен праг беше 200 000 марки).
АП предвижда, че кандидат-купувачите на предприятията от ВПК ще подават оферти не в офиса на избраната компания-посредник, а в сградата на АП. Офертите ще се съхраняват в сейфа на изпълнителния директор, след което ще се отварят в присъствието на служител на агенцията. След това ще бъде съставян протокол с кратко описание на всяка от офертите, от който едно копие ще се пази в АП. Посредникът ще получава офертите едва след изготвянето на протокола. Процедурата по приемането и отварянето на оферти очевидно демонстрира, че АП няма особено доверие на посредниците. "Въпросът е не къде се съхраняват офертите, а най-важното е да се отворят още на следващия ден след събирането им. Това се нарушава много често", коментира пред "Капитал" Захари Желязков.
Приватизационните сделки за петте предприятия от ВПК вероятно ще бъдат одобрявани от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация. По принцип надзорниците трябва да одобряват сделки на стойност над 15 млрд. лв., както и всички останали, за които преценяват, че това е необходимо. Преди две седмици обаче надзорният съвет взе решение, че ще одобрява и сделките на чуждите консултанти, финансирани по програма САРА и Американската агенция за чуждестранна помощ (USAID). Тогава председателят на надзорния съвет Асен Дюлгеров обяви, че вероятно същото решение ще засяга и посредниците по пуловата приватизация. Това очевидно е поредна стъпка към установяване на по-строг контрол върху работата на посредниците и крайния резултат от нея. "Отношенията между АП и посредниците вече са много добри", отбеляза обаче Захари Желязков. Той допълни, че ръководството на агенцията всяка сряда провежда срещи с представители на приватизационните агенти, а през тази седмица дори се предвиждал общ купон на служителите на АП и на посредниците.
Петте предприятия в пул "Машиностроене - 2"
"Арсенал" - Казанлък, произвежда свръхтвърди материали, метални части за оръжия, взривни вещества. Печалбата на предприятието за 1997 г. е 4.5 млрд. лв. "Бета" - Червен бряг, произвежда многофункционални въоръжени превозни средства и гаубици "Гвоздика". Мирновременната му продукция включва трактори, булдозери, резервни части за коли. За 1997 г. предприятието има печалба от 247.4 млн. лв., но през 1995 г. и 1996 г. е работило на значителна загуба.
"Трема" - Трявна, произвежда военно и противопожарно оборудване, селскостопански машини. Печалбата за 1997 г. е 985.4 млн. лв. "Пима" - Монтана, разработва, проектира и произвежда различни видове машини, включително военни. Печалбата за 1997 г. е 7.9 млн. лв. "Агротехника" - Карлово, произвежда трактори и елементи за култивация на почвата, дизелови генератори, резервни части, пожарогасители. Печалбата за 1997 г. е 583 млн. лв. Акционерите в "Лейди София" разпалиха конфликт
Промените в съвета на директорите и в устава на "Лейди София", регистрирани в Софийски градски съд (СГС) като решения на общо събрание на дружеството, проведено на 29 май, са оспорени, а в скандала между частните акционери се намеси и държавата, която след продажбата на остатъчния пакет притежава под 10% от капитала. "Общо събрание на 29 май изобщо не е имало. Подали сме искови молби до СГС за документни измами, фалшификации и заблуда на съда. Освен това сме подали сигнал до Софийската районна прокуратура, имаме две тъжби и едно допълнение до Софийската градска прокуратура. Първото дело е насрочено за 3 юли", заяви през миналата седмица Пламен Марков, член на управителния съвет на Българска холдингова компания (БХК), която е акционер в предприятието с 26%. Холдингът освен това възнамерява да поиска от съда и прокуратурата блокиране на сметките на "Лейди София" в ОББ.
Според запознати конфликт се е породил заради конкурентна борба между производители и търговци на чорапи. Едната страна в конфликта обединява работническо-мениджърското дружество "Лейди 96" (което успя да купи остатъчния пакет в размер на 24.14% чрез търг в Агенцията за приватизация) и Българската холдингова компания (бивш Българо-холандски ПФ), които заедно притежават над 50% от капитала. Представителите на РМД и холдинга твърдят, че общото събрание на 29 май е измама и преврат спрямо тяхното право на участие в управлението.
Втората страна е "Интеракт" ЕООД - дружество, представлявано и управлявано от Пеньо Хаджиев, известен като шеф на Българската инвестиционна банка. "Интеракт" държи близо 33% от капитала на "Лейди София", след като приватизационните фондове "България" и "Мелинвест" прехвърлиха на фирмата пакетите си, придобити чрез масовата приватизация. БХК и "Лейди 96" обявиха, че навлизането на "Интеракт" в управлението на "Лейди София" вероятно е свързано с интересите на гръцките чорапни фирми, които чрез внос съсипвали националното производство. Те визират гръцкото акционерно участие в Българска инвестиционна банка, чийто шеф е Пеньо Хаджиев. Според добре информиран източник обаче досегашното ръководство и БХК всъщност има интерес да запази монополното положение на частната фирма "Фибротекс", която стои на входа и на изхода на "Лейди София". Фирмата е едновременно основен дистрибутор на чорапогащите на "Лейди София" и най-големият снабдител на предприятието с прежда. Божидар Радев, досегашен изпълнителен директор, обаче заяви, че "Лейди София" има около 35 дистрибутори и всеки си поръчва, колкото може да купи. "Не можем да контролираме високите цени на дребно, въпреки че на няколко пъти сме търсили решение", допълни той. Новият председател на съвета на директорите на дружеството Ховаким Худовердов, чиято длъжност е оспорвана в момента, заяви пред "Капитал", че иска да работи в сътрудничество с останалите акционери и ще настоява да се вземат мерки, за да се повиши конкурентоспособността на чорапогащите. Той допълни, че се е споразумял с американски компании да им изпрати мостри и има голяма вероятност да сключи договор за износ на продукцията на "Лейди София" в САЩ.
С покупката на 24.14% от "Лейди София" за мениджърското дружество и Българска холдингова компания е естествено да разчитат, че ще поемат по-голямата част от контрола и управлението. Представителите на "Лейди 96" и БХК обаче се оплакаха, че въпреки продажбата на основния пакет на държавата Министерството на промишлеността е изпратило свой представител на събранието, който е гласувал за предложените от "Интеракт" решения. Според тях има няколко сериозни аргумента и доказателства за незаконността на обявеното провеждане и регистрацията на общото събрание на 29 май. Решението на съда, което се оспорва, гласи, че от съвета на директорите на "Лейди София" се заличават досегашния изпълнителен директор Божидар Радев, представителят на държавата Недка Милева и представителят на Българска холдингова компания Юлия Петрова. Вместо тях са вписани нови членове на съвета на директорите Катя Джамбазова (представител на държавата), Дончо Дончев и Иван Саздов като представители на "Интеракт" ЕООД. За председател на съвета на директорите на "Лейди София" е вписан Ховаким Худовердов, а за изпълнителен директор Богомил Беджев. Преди оспорваното събрание на 29 май Худовердов и Беджев са били членове на съвета на директорите, избрани с гласовете на "Интеракт". Двамата са и съдружници с по 30% от капитала на русенската фирма за спортни чорапи "Интерспортстил", а останалите 40% са собственост на "Интеракт". Въз основа на протокол от събрание освен това съдът е вписал промени в устава на "Лейди София", най-важната от които е, че занапред съвет на директорите ще се избира не с две трети, а с три четвърти от гласовете на акционерите. "Това означава, че представителите на "Интеракт" са практически несменяеми, защото фирмата държи 33%", заяви Божидар Радев. В същото време остават точката от устава, че съветът на директорите има право да вземе решение за увеличаване на капитала до 1 млрд. лв. Центъра за масова приватизация няма да изземе функциите на фондовата борса
Любомир Георгиев, изпълнителен директор на ЦМП, пред в. "Капитал"
Кога всъщност ще започне раздържавяването с новата емисия инвестиционни бонове?
- Разумното начало е първият понеделник, след като в Държавен вестник бъдат обнародвани трите наредби за инвестиционните бонове и тарифата за услугите, приети от Министерския съвет, и решението на парламента за емитиране на бонове. От момента на обнародването на решението на парламента за емитиране на боновете започва да тече едномесечният срок, в който ЦМП трябва да възложи отпечатването на бланките-формуляри и да обяви началната дата за регистрацията на боновете. Първоначално с необходимите документи ще бъдат снабдени регистрационните бюра в София, областните центрове и бившите окръжни градове и постепенно другите селища до окончателното осигуряване на над 3000-те регистрационни бюра в страната. Може би в този едномесечен срок не само ще сме готови с отпечатването, но и ще сме захранили цялата страна с талони и други първични документи.
Доколко е вярно, че Центърът за масова приватизация поема някои от функциите на борсата?
- Ние не можем да изземем функциите на фондовата борса, защото сме инертна система и не отговаряме на изискванията на един капиталов пазар. Нашите централизирани публични търгове ще траят по 50 дни, което няма нищо общо с бързината на борсовата търговия. Вярно е обаче това, че се прави регистър на участниците в приватизацията чрез ЦМП. Там ще се вписват данните на няколко категории лица - на всички граждани, които могат да разполагат с бонове, на юридическите лица, които могат да използват бонове - работническо-мениджърски дружества и пенсионни фондове, на физическите лица, които могат да участват чрез настойник или пълномощник, на юридическите лица, които могат да участват на търговете, като плащат в брой, и на чуждите лица, които също могат да купуват срещу заплащане в брой. Последният елемент, който ще се описва, са пакетите акции, които ще се продават на централизираните търгове.
Обявихте, че първият централизиран търг е планиран за първия понеделник на септември. Готови ли са наредбите, които уреждат търговете?
- Почти сме пред завършване. В най-лошия случай и при максимално забавяне двете наредби ще бъдат приети от правителството през август. Това, което все още не е описано в наредбите, е как ще става плащането на централизираните публични търгове. Тази част ще бъде готова, след като приключи изборът на банката, която ще обслужва плащанията.
Наредбите, които засягат централизираните търгове, са две. Първата е наредба за организиране на централизиран публичен търг. Тя се отнася до това какви пакети акции и от кои предприятия ще се предлагат на търговете, как приватизиращите ведомства ще предоставят списъците и информацията за включените в тях предприятия. Има ясни критерии за подбора, който се извършва от отрасловите министерство и ведомства при координация от страна на АП, като се спазват някои основни критерии - предприятието трябва да бъде с изяснен правен статут на имуществото, да не е включено в групите, определени за пулова приватизация чрез посредници, да не бъде от приоритетни за държавата по стратегически или икономически причини отрасъл или дейност, към него да няма проявен сериозен инвеститорски интерес, който дава възможност за приватизация по касов път. Допуска се предлагане на дружества с монополно или господстващо положение на пазара само ако за придобиване на общия брой акции, които са предмет на продажба, не е необходимо решение на Комисията за защита на конкуренцията. Освен това наредбата предвижда, че на централизираните търгове ще се пускат само акции от предприятия, към които няма реституционни претенции и които нямат обекти или дейности, подлежащи на концесиониране. Към втория понеделник на юли (13-и) е предвидено, че в ЦМП вече трябва да са подадени списъците на предприятията, от които ще се предлагат акции на централизираните търгове. За всеки търг Агенцията за приватизация ще предоставя на ЦМП списък на дружествата и на съответния брой акции за продажба, придружен с информация за финансовото и правното състояние на предприятието. Тази информация ще се разпространява от ЦМП чрез специални каталози и ще се актуализира на всеки шест месеца.
Втората наредба е за провеждането на централизираните търгове и начина на подаване на заявките, тяхното класиране и сроковете, в които става това, извършването на парични преводи. Конкретните срокове за прехвърлянето на бонове от съдружниците в РМД по сметката на дружеството също предстои да се фиксират в двете наредби за организацията и провеждането на централизираните публични търгове. Двете наредби вероятно ще бъдат внесени за становища от заинтересованите министерства до края на юни.
Каква е реалната възможност за фалшификация на регистрационните талони, както това вече се случи с депозитарни разписки?
- Група експерти от ЦМП разработиха графично оформление на бланките и уникална система срещу възможни опити за фалшификация. Има многостепенна защита. Първо, системата включва въвеждане и засичане на няколко идентификационни елемента при обработката на бланките в регистрационните бюра, в регионалните центрове и в националния изчислителен център на ЦМП. Втората степен е чрез резултатите, които получава лично всеки участник в приватизацията чрез инвестиционни бонове. След обработката на всеки подаден документ ЦМП подава обратна информация за това как са възприети желанията на гражданина и ако има несъответствия, се правят корекции в срок до един месец. Така гражданите могат да бъдат сигурни, че всичко в документите им е нормално и могат да участват на следващия етап на приватизацията. Третата степен на защита е контролът, който ще упражняват ЦМП и Български пощи в регистрационните бюра и регионалните центрове.
Шефовете на "Ямболен" искат излизане от списъка за изолация
Ръководството на ямболската фирма за производство на полиестерни влакна "Ямболен" изпрати през миналата седмица докладна записка до Министерството на финансите, с която заявява, че дружеството вече отговаря на всички изисквания за прекратяване на режима на финансова изолация, съобщиха от дружеството. Режимът на изолация беше наложен през 1995 г. поради задължения към две банки. Едното в размер на 104 млн. лв. заедно с лихвите е към бившата Търговска банка - Ямбол (сега ТБ "България инвест"), което вече било изцяло издължено. Останалите задължения в размер на около 40 хиляди долара са към Кредитна банка, но са били намалени.
Записката е била придружена от декларация, в която местните общински съветници от всички политически сили са подкрепили искането. Според тяхната аргументация "Ямболен" е най-значимото промишлено предприятие в региона, което осигурява над половината от данъчните приходи в общинския бюджет и излизането му от списъка на предприятията в режима на изолация ще подобри положението на целия регион.
Индивидуални акционери в "Ямболен" протестираха през миналата седмица срещу наложената според тях политическа смяна на старите шефове на дружеството от страна на мажоритарния собственик - държавата. На общото събрание на акционерите на "Ямболен" в края на миналата седмица бяха сменени членовете на съвета на директорите на предприятието. Протестите бяха подкрепени и от общинското ръководство на БСП в Ямбол. Според протестиращите старото ръководство е успяло да подобри значително финансовото положение на предприятието.
Според данни от миналата година "Ямболен" е регистрирала увеличаване на продажбите, в това число и на износа. Около 60% от произведената продукция се изнася, предимно в страни от Европейския съюз.
"Намко България" се готви за приватизация на ЗИО - Дупница
Обявеното в несъстоятелност "Намко България" АД възнамерява да придобие "Завод за инструментално оборудване" ЕООД (ЗИО) - Дупница, и да продължи производството на автомобили в него, съобщи пред "Капитал" директорът на "Намко България" Огнян Шопов. Със заповед в Държавен вестник от по миналата седмица промишленото министерство обяви за приватизация чрез преговори с потенциални купувачи 80% от капитала на ЗИО. Вероятен кандидат за мажоритарния дял от ЗИО е немската компания "Интелко мениджмънт" (Inthelko Management) - Мюнхен, която е акционер в "Намко България" и притежава миноритарен пакет от дружеството. Според Огнян Шопов евентуалната сделка цели продължение на проекта "Намко", в който се предвижда през 1999 г. да бъдат произведени 1250 автомобила, през 2000 г. - 2500, а след това по 5250 на година.
"Намко - България" има 15-годишен договор за производство на леки автомобили със ЗИО - Дупница, който изтича през 2007 г. Заводът обаче успя да произведе през 1994 г. и 1995 г. едва 30 автомобила "Намко Пони". След това производството беше спряно, а в началото на 1996 г. "Намко България" беше обявено в несъстоятелност. "Производството на автомобили беше спряно най-напред за девет месеца, защото ЗИО не можа да си плати елзахранването, а след това започна поредица от стачки. След това Ренета Инджова уволни директора, когото бяхме обучавали три години, а новият не иска да има нищо общо с "Намко", обясни спирането на производствения процес Огнян Шопов.
"Намко България" е създадено с решение на Министерския съвет през 1991 г. като смесено дружество с наполовина българско и чуждестранно участие, но през 1995 г. с решение на общото събрание съотношението стана 51% чуждо и 49% българско участие. Акционери на дружеството са Министерството на отбраната чрез военноремонтните заводи "Терем", "Интелко мениджмънт" - Мюнхен, люксембургският инвестиционен фонд "Инвестърс мениджмънт къмпъни" (Investors management Company - IMC), "Намко Хелас" - Гърция, и "Намко интернешънъл".
Според непотвърдена информация началната цена за пакета от ЗИО - Дупница, е в размер на 3.2 млн. долара. Основният спор, който се очаква да възникне между "Намко България" и промишленото министерство, е дали ремонтите и подобренията, които "Намко" е направил в ЗИО, са отчетени в приватизационната оценка. Становището на министерството е, че инвестициите на "Намко България" по никакъв начин не са включени в оценката. "Ние обаче направихме ново осветление и отопление, нова електрическа инсталация, ремонтирахме покрива на ЗИО. Ако министерството не взема предвид тези инвестиции, в оценката трябва да се приеме, че покривът на завода все още тече", заяви Огнян Шопов. Според него в завода се съхраняват двигатели, съединители, скоростни кутии и други автомобилни окомплектовки, произведени от "Форд" - Германия, на обща стойност между 450 и 500 хил. марки, а оборудването за изработката, сглобяването и заваряването на автомобилите е на обща стойност около 650 хил. долара.
Приватизацията на ЗИО е свързана и с чисто юридически спор за същността на договора между "Намко България" и ЗИО - Дупница. Становището на промишленото министерство е, че става дума за договор за поръчка, според който "Намко" възлага на ЗИО изработка на леки автомобили, а заводът е в ролята на наемодател и изпълнител. Според ръководството на "Намко" това е договор за съвместна дейност, към който са приложими разпоредбите за международни споразумения. Договорът съдържа клауза за евентуална приватизация. Според нея ЗИО се задължава да направи предложение до компетентните държавни органи за продажбата на определена част от своите дялове (акции) на "Намко България". Това вероятно означава, че при сключването на договора е имало негласно споразумение, че "Намко" ще купи предложения за касова приватизация дял от ЗИО. И промишленото министерство, и "Намко" обаче смятат, че клаузата няма задължителен характер.
Накратко
Министерският съвет одобри през миналата седмица включването на "Полимери" - Девня, в списъка на предприятията за целева приватизация. "Полимери" обаче е предприятие, в което държавата вече не притежава акции. "АКБ-корпорация" купи преди две седмици остатъчния пакет в размер на 12.4% от капитала на дружеството срещу близо 12.9 млн. долара. Правителственото решение означава, че тази сума трябва да влезе пряко в държавния бюджет или да се използва за намаляване на външния и вътрешния дълг на страната. Според приватизационния договор купувачът трябва да плати договорената цена наполовина в брой и наполовина чрез ЗУНК-облигации.
Съветът на директорите на "Българска фондова борса - София" обяви публична подписка за увеличение на капитала. Предмет на предлагането са 101 хиляди акции, а началото на подписката е 1 юли тази година. Съветът прие и промени в правилника за работа на борсата, съгласно които се увеличават санкциите, налагани на инвестиционните посредници в случай на закъснение при разплащането по сключени на борсата сделки повече от пет дни. Паричните глоби са в размер на 0.1% от обема на просрочената сделка, но не по-малко от 50 хиляди лева за всеки просрочен ден.
Софийският градски съд отложи за 30 юни делото на Националния инвестиционен фонд "Труд" срещу преобразувалия се в холдинг мениджърско-работнически приватизационен фонд "Труд и капитал". Причината за отлагането е неявяване на адвоката на бившия фонд. НИФ "Труд" (учредител на "Труд и капитал") и един от дребните акционери водят дела срещу холдинга заради нередности при провеждането на общото му акционерно събрание на 27 март. Двете искови молби са за отмяна на решенията на събранието, включително и избора на управителен и надзорен съвет и преобразуването на фонда в холдинг.
Агенцията за приватизация обяви, че избраният посредник за продажбата на пул "Електроника" е "Норд импулс" ООД като упълномощен представител на "Норд имобилиен", Рощок, Германия. За пула, в който са обединени "Инкомс Телеком холдинг" и част от дъщерните му дружества, кандидатстваха още "Асполи Карас интернешънъл - АБКБ" ООД и консорциум от Евробанк и "Корпорит адвайзърс" ООД.
Делото на "Слънчев ден инвест" във Върховния административен съд, който оспорва решението на надзорния съвет на Агенцията за приватизация (АП), е насрочено за тази седмица, съобщи пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Работническо-мениджърското дружество "Слънчев ден инвест" беше отхвърлено от надзорниците на агенцията като купувач на курортния комплекс "Слънчев ден" с мотива, че печалбата на дружеството няма да бъде достатъчна за покриване на разсроченото плащане по сделката. РМД предложи близо 17 млн. долара за 55% от капитала на "Слънчев ден".
Вицепремиерът Божков защити приватизацията на "Дружба" - Пловдив
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде разрешение миналия четвъртък на кипърската компания "Барек овърсийз лимитид" да придобие 51% от пловдивския стъкларски завод "Дружба". Още на следващия ден по време на парламентарния контрол се оказа, че голям защитник на сделката е бил вицепремиерът Александър Божков. Решението на комисията в полза на "Барек овърсийз" предизвика размяна на множество реплики и дуплики в пленарната зала между вицепремиера Александър Божков и Стефан Нешев, бивш председател на КЗК. Питането на евролевия депутат издаде пристрастието му към новия търговски пълномощник на "Дружба" - Пловдив, Иван Киришев (назначен от промишленото министерство на 7 май тази година) и шефовете на предприятията - клиенти на "Дружба", които неотдавна разпространиха декларация, че са против приватизационната сделка с "Барек". Според тях кандидат-купувачът щял да затвори завода или най-малкото да прекрати договорите на "Дружба" с настоящите й партньори за снабдяване със стъклен амбалаж. В отговор на питането защо е разрешена сделката Божков заяви, че предприятието държи едва 30% от българския пазар на стъклен амбалаж, а в страната има още пет стъкларски завода. "Общото производство на бутилки и буркани значително надвишава потребностите на вътрешния пазар, затова 30% от него се изнася", допълни министърът на промишлеността. Божков нарече антипазарно твърдението на противниците на сделката, че стратегическите инвеститори затварят предприятия, като обяви "Барек овърсийз" за "един от най-големите производители на стъкло в Югоизточна Европа". Тъй като "Барек" е създадена единствено с цел участие в приватизацията на пловдивския завод вицепремиерът може би е имал предвид някой от собствениците й - например "Юла глас".
Като част от решението си по случая "Дружба" КЗК предвижда, че след сключването на приватизационната сделка "Барек" ще трябва да се съобразява с разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията. "КЗК поема ангажимента оттук нататък да проследи изпълнението на задълженията на купувача. Спокоен съм относно бъдещето на "Дружба" - Пловдив, и снабдяването на предприятията със стъкло", каза в парламента Александър Божков.
През тази седмица се очаква надзорният съвет на Агенцията за приватизация също да одобри сделката, според която "Барек" ще купи мажоритарния дял от завода срещу цена 20 млн. долара и ангажимент за инвестиции в размер на 30 млн. долара през следващите 3 години.
"Подписах решението, че "Барек" е избрана за купувач на "Дружба" точно в деня, когато в Държавен вестник беше обнародван новият Закон за конкуренцията. Това промени нещата", каза Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Според този закон АП е длъжна да уведоми КЗК за случаите, когато сключването на приватизационна сделка може да доведе до монополно положение на определена компания - в случая на гръцката компания "Юла глас". "Юла" държи 45% от акциите на "Барек", а едновременно с това е акционер и в "Гласинвест", която купи софийския стъкларски завод "Стинд". АП изпрати уведомление до КЗК за случая "Дружба" на 20 май, но поради необяснимо забавяне съобщението беше получено от комисията на 4 юни.
"Стоманени тръби" вече е 100% частно
Работническо-мениджърското дружество на "Стоманени тръби" - Септември, купи остатъчния дял от предприятието чрез търг в Агенцията за приватизация миналата седмица. "Стоманени тръби - 98" се оказа единствен кандидат за пакета от 237 315 акции (който представлява 23% от капитала) и го придоби срещу 1.95 млн. долара. Според закона за приватизация работническо-мениджърското дружество има право на разсрочено плащане за срок от десет години. Чрез масовата приватизация бяха раздържавени 67% от капитала на "Стоманени тръби", като най-големи пакети придобиха бившите приватизационни фондове "Албена инвест" (34%) и "Българо-холандски" (17%). Индивидуални участници придобиха малко над 2% от капитала. Останалите акции от "Стоманени тръби" са предназначени за придобиване от трудовия колектив на преференциални цени.
Пакетът от 350 813 акции на "Албена инвест", който представляваше максимално допустимите за придобиване по време на масовото раздържавяване 34% от капитала на предприятието, беше прехвърлен чрез блокова сделка в началото на февруари на символичната цена от 371 лева за акция. Повторното прехвърляне на цена 6044 лева за акция бе извършено седмица преди общото събрание на дружеството, насрочено за 6 юни 1998 г. Стойността на целия пакет беше над 2.2 млрд. лева, а цената на една акция близо два пъти по-ниска от тази на обявената от Агенцията за приватизация минимална цена от 14 605 лева за акция. Няколко дни преди сделката търгът за продажба на остатъчния пакет беше провален поради липса на кандидати и бе насрочен нов търг.
Накратко
Не се явиха кандидати за купувачи на пакета от 32 809 акции, представляващи 24% от капитала на ЮТА АД, гр.Русе, съобщи Агенцията за приватизация. Дружеството произвежда технически текстил - руселин, ватекс, юталин, тапицерия. За вътрешния пазар са предназначени 90% от продукцията, а останалите 10% се изнасят. По време на първата вълна на масовата приватизация бяха приватизирани 67% от капитала. Малко над половината от тях бяха придобити от приватизационен фонд Булстрад, а останалото от фондовете "Напредък", "Петрол" и "Доверие". Индивидуални акционери притежават общо около 12% от капитал на дружеството.
"Мобиком" преговаря за покупката на 100% от дружеството БЕТКОМ - първият недържавен оператор на обществени телефони у нас. Бетком е смесено дружество между БТК, която държи 50.9%, и британската компания GPT - 49.1%. Преговорите за покупката на Бетком започнаха след решението на GPT да изтегли участията си в компаниите оператори и да съсредоточи усилията си в производство на телекомуникационна техника. Акционери в Мобиком са английската Cable&Wireless (49%), БTK (39%) и фирмата на МВР - Радиоелектронни системи (12%).
ДЗУ, "Чумерна" - Елена, и СТМ - Велико Търново, са подписали споразумение за единна цена и политика при производството на енергоспестяващи лампи, съобщи Митьо Трандев, изпълнителен директор на ДЗУ, през миналата седмица. В ДЗУ ще се изработват 700 хиляди броя енергоспестяващи лампи в 17 модификации, а в другите две фирми - по 100 хиляди броя от един модел. Предстои одобряване на държавната поръчка за енергоспестващите лампи по Закона за държавните поръчки, който се контролира от Сметната палата. Директорът на ДЗУ не обяви срок, в който ще бъде възложена поръчката.
Ликвидността на големите дружества на свободния пазар пада
Ликвидността на повечето от големите дружества на свободния пазар на "Българска фондова борса - София" продължава да пада. С акциите на много от активно търгуваните дружества бяха сключени по-малко на брой сделки през миналата седмица. Увеличи се и броят на дните, в които до сделки с тях изобщо не се стигна. Това са акциите на активно търгуваните през последните две седмици "Варненска корабостроителница", "Албена", "Дюни" и др. Падането на интереса се свързва с проведените общи събрания, повечето от които преминаха и вече има по-ясна информация за финансовото състояние на дружествата и дивидентите, които ще раздават. Друга причина е очакването на стартирането на търговията с нови дружества на С пазара на борсата. Според брокери тези две причини са достатъчни за спадането на търговията с акциите на някои смятани за стабилни дружества. Търгуваните обеми остават непроменени спрямо предната седмица поради извършени единични сделки с големи пакети от акции.
Малкият брой сделки с акции на "Варненска корабостроителница", които бяха хит на борсата предишната седмица, може да се свърже с потвърденото от ръководството на дружеството намерение за емитиране на облигации с годишна доходност около 8%. Макар че според специалисти емитирането на такива облигации е оправдано и плащанията са гарантирани със съответните поръчки за производство, емисията на облигации ще увеличи задълженията на дружеството в краткосрочен план и може да повлияе негативно върху финансовите резултати за годината. Раздвижване около тези акции може да се очаква при появяването на информация за прогрес при касовата приватизация на корабостроителницата, която се очаква не по-рано от следващата година. Все пак значителна промяна в цената няма, което е ясен индикатор за постоянно търсене.
Акциите на Булгартабак продължиха да бъдат търсени и цените се покачиха от малко под 62 000 лева в началото на седмицата до над 64 000 лева в края на седмицата. Като цяло се забелязва временно падане на интереса към по-малките тютюневи дружества. Според брокери това е свързано с интереса към развитието на приватизацията на "Булгартабак холдинг" и очакванията са, че именно тези книжа (като тези на фабриките в Пловдив и Благоевград) остават с най-голям потенциал за стабилен ръст на цените.
Акциите на "Елкабел" достигнаха рекордна цена от 25 700 лева за акция. Тази цена беше регистрирана само при прехвърлянето на два сравнително големи пакета (между 1% и 2% от капитала на дружеството) и в края на седмицата цената се понижи с повече от 1000 лева за акция при сделки с по-малки пакети. Според отлично осведомени източници купувач на пакетите е Кредитна банка. Това означава със сигурност, че Мултигруп вече притежава над 50% от капитала на бургаския завод. Извършените сделки през седмицата са в противоречие с обявеното от новия (но все още невписан в съдебните регистри) шеф на надзорния съвет на "Елкабел" Илия Павлов, че групировката няма да се стреми към концентрация на капитала чрез постепенно изкупуване на дяловете на по-малките акционери. Очевидно несигурността около бъдещия статут на новия надзор на "Елкабел" и на "Ем Джи Елит холдинг" (с 30.7% от акциите) е причината Мултигруп да се застрахова от вмешателство в управлението на дружеството чрез придобиване на допълнителен дял.
Първите три дружества са допуснати до официалния "С" пазар на борсата
Акциите на "Петрол холдинг груп" и БРИБанк са първите книжа, които ще започнат да се търгуват от 22 юни на временния "С" сегмент на официалния пазар на "Българска фондова борса - София". Решението беше взето на заседание на съвета на директорите на борсата в началото на миналата седмица. Двете дружества са регистрирали за търговия емисии, които представляват целия им капитал, който е съответно 6.002 млрд. лв. за "Петрол холдинг груп" и 10 млрд. лв. за БРИБанк. В края на миналата седмица борсата взе решение да допусне и акциите на още един бивш приватизационен фонд - "Мелинвест холдинг", до търговия на "С" сегмента. Обект на търгуване ще са всички 3 641 000 акции на холдинга с номинал 1000 лева. Обявената емисионна стойност е 1017 лева за акция. За дата на първа котировка е определен 29 юни 1998 г. Разрешението за търговия с акциите на "Петрол холдинг" е от 22 юни тази година, но е твърде възможно то да започне с една седмица закъснение. "Началото на търговията и официалната промоция на "Петрол холдинг груп" вероятно ще се отложат за 29 юни поради общото събрание на акционерите, насрочено за 20 юни", каза за "Капитал" изпълнителният директор на холдинга Кирил Палешутски. Според някои експертни мнения "Петрол холдинг груп" (бивш приватизационен фонд "Петрол") е с най-висока оценка на активите от всички приватизационни фондове след първата вълна на масова приватизация. Оценката на портфейла по цени на придобиване на акциите е 4.7 млрд. лева, но според специалисти оценката след преструктурирането на портфейла е с настояща стойност около 27 милиона долара. Най-застъпеният отрасъл в портфейла на фонда е химическата промишленост с 46% от придобитите акции. Показателно за избраната стратегия е, че липсват акции от гигантите на отрасъла като "Химко" и Нефтохим, а вниманието е насочено към придобиване на по-концентрирано участие в средно големи предприятия с потенциал за развитие като "Лакпром" - София, и "Лесопласт" - Троян (виж таблицата). За търговия на борсата е регистрирана цялата емисия от 6 002 756 безналични акции с номинал 1000 лева, което представлява целият капитал на холдинга. Акциите ще се предлагат на борсата от инвестиционните посредници "Авал" и "Улпия".
БРИБанк е първата банка у нас, чиито книжа ще се търгуват на официален пазар след откриването на "БФБ - София" в края на миналата година. Дружеството е сред десетте най-големи банки у нас и акционерното участие в нея е изцяло частно. Регистрирани за вторична търговия на борсата са един милион поименни безналични акции с право на глас. Номиналната стойност на акциите е десет хиляди лева, толкова е и емисионната им стойност. Печалбата на БРИБанк за миналата година е в размер на 263 милиона лева. За последните три години дивидент е изплащан веднъж през 1996 г. Акциите ще бъдат продавани от самата банка, която е лицензиран инвестиционен посредник и член на "Българска фондова борса - София".
В средата на април официалният пазар на борсата беше разделен на три сегмента - официален "А", паралелен "В" и временен "С". "Елакбел" - Бургас, продължава да е единственото регистрирано дружество на официалния (най-висок) сегмент на официалния пазар. Разликите между трите сегмента на официалния пазар са в изискванията, определени от борсата за допускане на книжата за търговия. Най-високите изисквания са тези за "А" сегмент. За него емитентът трябва да има най-малко пет завършени финансови години от първоначалната съдебна регистрация, пазарната капитализация да не е по-малка от два милиарда лева, най-малко 25% от емисията да бъде предложена публично и дружеството да има не по-малко от петстотин акционери към момента на регистрация. Финансовите резултати на кандидатите за последните три години трябва да бъдат положителни и през тях да е раздаван дивидент най-малко веднъж.
Изискванията за другите два сегмента на официалния пазар, паралелния "В" и временния "С", са съответно три (една) година от първоначалната съдебна регистрация, пазарна капитализация не по-малко от един милиард (500 милиона) лева и най-малко десет на сто от емисията да е предложена публично. Допълнителни изисквания за "Б" пазар са дружествата кандидати да са отчели положителен финансов резултат през последната година и да има най-малко 250 акционери към момента на регистрация. Именно последното изискване е причината акциите на БРИБанк да се появят на по-ниския "С" сегмент, въпреки че удовлетворява останалите по-високи изисквания.
Българските брейди-облигации поскъпнаха
През изминалата седмица българските брейди-книжа поскъпнаха в резултат на относителната стабилизация на капиталовите пазари в Източна Азия, след като Федералният резерв на САЩ и японската централна банка проведоха координирана интервенция в полза на японската валута на международните валутни пазари.
Повишаването на цените на дълговите инструменти на страните в преход бе ограничено поради опасенията за финансовата стабилност на Русия.
Русия продаде емисия 30-годишни облигации с номинал 2.5 милиарда долара в петък през J.P Morgan и Deutsche Bank, с което на практика бе пренаситен пазарът на руски дългови инструменти.
Мишел Камдесю заяви по повод на последните действия на руското правителство, че Москва може да разчита на евентуална дългосрочна подкрепа от МВФ само при положение, че се изпълняват поетите ангажименти в тазгодишния бюджет на страната.
В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 77.250 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 78.125 цента, а в нейния край котировките "купува" бяха 78.375 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в началото на седмицата по 73.125 цента, преминаха през 73.625 цента, за да стигнат в края на периода до 74.125 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB поскъпнаха от 63.500 цента в началото на седмицата до 65.500 в петък.
Левът остана стабилен спрямо марката
През изминалата седмица левът се търгуваше на нива 995.05/10 за марка, като според дилъри на пазара е имало сделки и под фиксирания курс "купува" на централната банка от 995 лева за сделки с по-къс вальор при продажби от банки, които са регулирали текущата си левова ликвидност, за да покрият изискванията на БНБ за среднодневна левова наличност.
Спрямо долара левът започна седмицата на 1802-1804, премина през 1789-1791 в сряда и достигна до 1782-1784 при затварянето на пазара в петък, следвайки поевтиняването на щатската валута спрямо марката на световните пазари.
Дилъри очакват през текущата седмица повишаване на цената на марката поради предстоящите до края на месеца падежи на ДЦК и лихвеното плащане по валутните ЗУНК-ове на 1 юли, което също е в левове.
Това са последните емисии на едногодишни бонове, емитирани преди въвеждането на валутния борд, и поради относително високата им доходност има вложения на чуждестранни инвеститори, които вероятно ще обърнат доходите си във валута и ще ги репатрират поради недостатъчните алтернативи за високодоходна реинвестиция в левове.
Междубанковите лихви се повишиха
Лихвите по междубанковите депозити започнаха седмицата на 1.7-1.8 на сто годишно за овърнайт депозити и 2.0-2.2 процента за депозити със срок за една седмица.
В средата на периода лихвите се повишиха съответно до 1.9-2.2 и 2.5-3.0 процента.
Повишаването на цената на левовия ресурс се дължеше главно на засилено търсене на краткосрочни депозити от банки, които увеличаваха левовата си наличност, за да покрият изискванията на БНБ за среднодневно ниво на минималните задължителни резерви.
В края на периода лихвите достигнаха до 2.7-2.8 на сто за овърнайт депозити и 3.2-3.3 за депозити със срок до една седмица.
Според дилъри по-нататъшно покачване на лихвите през текущата седмица е малко вероятно поради очакваните големи по обем приходи от лихви и падежи на ДЦК.
До края на месеца финансовото министерство трябва да изплати около 120 милиарда лева лихви и главници по ДЦК, като това са главно последните емисии едногодишни бонове, които бяха емитирани с доста голям номинал точно преди въвеждането на валутния борд в страната.
САЩ и Япония обединиха сили в подкрепа на йената
През изминалата седмица основното събитие, което разтърси световните валутни пазари, бе координираната интервенция в полза на йената от страна на Федералния резерв на САЩ и Bank of Japan.
В началото на седмицата доларът поскъпна до рекордните за последните осем години 145.70 йени, а индексът Nikkei се срина с 1.31 процента под психологическото ниво от 15 хиляди пункта и акциите на японските компании регистрираха най-ниските си нива за тази година. Сривът в Япония се отрази веднага на капиталовите пазари в цяла Азия като хонконгският индекс Hang Seng падна с 4.67 процента, а тайландският SET се понижи с 4.33 на сто.
Слуховете за възможна интервенция от страна на Bank of Japan леко подкрепиха йената и японската валута поскъпна с 2.9 процента до 142.40 за долар.
Обръщането на тренда бе използвано от Федералния резерв на САЩ и Bank of Japan за координирана интервенция в сряда. Докато намесата на японската централна банка бе до голяма степен очаквана, продажбите на долари от страна на Федералния резерв изненада по-голямата част от инвеститорите, тъй като само седмица по-рано финансовият министър на САЩ Робърт Рубин категорично отхвърляше възможността от пряка намеса на валутния пазар.
Според дилъри общият размер на интервенцията в рамките на работния ден е бил поне шест милиарда долара. Инвеститорите масирано скъсяваха позициите си долар/йена по посока на интервенцията и японската валута поскъпна до най-високото си ниво за последния месец от 137.25 за долар.
Повишаването на доларовата ликвидност на международните пазари подкрепи непряко и германската марка, която поскъпна до 1.7898/08 за долар в сряда от 1.8006/09 в началото на седмицата.
Отслабването на долара бе допълнително подкрепено и от оповестените в средата на седмицата данни за търговския баланс на САЩ, които показаха, че въпреки намаляването на търговския дефицит към Япония, общият дефицит на страната се е повишил до 14.46 милиарда долара през април.
Според икономисти дефицитът е нараснал главно в резултат на повишения внос на стоки от Западна Европа, което отново породи спекулации за възможно увеличаване на лихвите в Германия, което да ограничи в допустими рамки икономическия растеж.
Поскъпването на японската валута продължи и в четвъртък, когато един долар се разменяше за 136.37/40 йени, като основната причина за това бяха опасенията на инвеститорите, че постигането на споразумение между Япония и САЩ за единна валутна политика ще окаже траен натиск върху финансовите пазари и може да доведе до поскъпване на йената до нива, близки до 130 за долар в краткосрочен план.
Вниманието на инвеститорите през текущата седмица ще се определя главно от резултатите от срещата на ниво заместник финансови министри на страните от Г-7 в Токио на 20-21 юни. Според прогнози на експерти Япония може да очаква значителна подкрепа на валутния пазар от развитите индустриални страни в замяна на ангажименти за данъчни реформи и повишаване на вътрешното потребление.
Накратко
Цената на петрола се повиши.
