Българите следят какво става по света. Оплакват се, че по-скоро светът не знае за тях. Действително, в "богатите страни" малко знаят за България. Но там знаят едно - че всички такива аргументи и "теории" са фалшиви. Те не могат да допуснат, че българинът не си е сам виновен за икономическото положение.
Струва ми се, че и да не бях напуснал България, щях да имам силата да кажа: хората в България са бедни тъкмо защото нямат законите на богатите страни и защото не си спазват законите! Моралът е нисък в България не защото осигуряването на насъщния е трудно, а точно обратното. Осигуряването на насъщния е трудно, защото хората са духовно и културно ограничени; защото нямат силата да се организират, да си създадат добри закони и да ги спазват.
Забележете, ако един българин отиде в Америка, той няма автоматически да получава повече за същия труд, който той е полагал в България. В Америка ще намерят начин да го накарат той да дава по-качествен труд, включително и с техните закони.
Лазарин Лазаров, САЩ.
Новото начало засега отминава селските кметове
Тази седмица мозъчният тръст на "Раковски" 134 предизвика "изненада" - отказа се от назначаването на кметовете. Екипът около вицепремиера Бакърджиев най-после публично оповести, че се отрича от обречената си идея за реформи в местната администрация. По същото време от БСП оповестиха, че са събрали 250 хиляди подписа в защита на избирателните права на хората. Александър Томов пък замина за Берлин, за да обсъжда глобалното развитие и мястото на социалдемокрацията, и евролевите пропуснаха възможността гръмко да обявят новата си "победа".
Цялата "обществена" дискусия около бъдещите промени в системата на местното самоуправление започна и временно привърши с поредица от недоразумения. Идеята кметовете на малките населени места да бъдат назначаеми "изтече" след семинара на водещи представители на ОДС в Каденабия, Италия. После останалите партии подеха удобно поднесената им фраза и спечелиха от публично раздухания скандал. Всъщност с изключение на някои ястреби от "Раковски" 134, които предлагаха областните управители да назначават кметовете на малките населени места, което е в явно противоречие с конституцията, повечето стратези на публичната администрация от редиците на СДС имаха предвид непряк избор, т.е. от общинския съвет. Във вторник Иван Костов заяви: "Не сме се и канили да назначаваме кметовете", а два дни по-късно: "Ами аз като все още млад тиранин не можах да наложа мнението си на Националния съвет. И освен това, това бяха идеи - един казва едно, друг казва друго и накрая печели общото мнение. " Явно за мнозина сини политици недоразумението около назначението на кметовете съвсем не е било лингвистична грешка. В крайна сметка Бакърджиев отстъпи, макар и временно.
Общински сметки.
Простата сметка сочи, че в момента от 240 общини в България БСП има превес в около 200. Дори и електоралната подкрепа сериозно да се измени през следващата година, едва ли може да се очаква, че СДС ще спечели в провинцията. Промяната на закона, така че общинският съвет да избира началниците на селищата в рамките на общината, би лишила малкото сини симпатизанти по селата от надеждата да заемат някакъв пост, а оранжевият цвят на коалиционните партньори от Народен съюз напълно би изчезнал от кметската карта на България. "В Народен съюз имаме позиция, че кметовете, макар и на малки населени места, не трябва да бъдат назначавани", каза Стефан Савов, в което някои видяха и разцепление в ОДС. Не е ясно дали демократите и земеделците са си правили подобна прагматична сметка, но действията на "Раковски" 134 ги накараха да се включат в подписката на опозицията срещу сините идеи за административна реформа.
Новите идеи на "Раковски"134.
Първо се заговори, че ще бъде въведено изискването за образователен ценз за кметовете. Идеята бе бързо забравена и нейното място зае консенсусното предложение за намаляване броя на общинските съветници. Другите нови инициативи на Националния изпълнителен съвет на СДС са създаването на 28 области, назначаване на районните кметове в големите градове от общинския кмет и продължаване на дискусията в обществото за начина на избирането на пълномощници на кметовете на общините, което да е в съответствие с конституцията.
Съкращаването на местата за местната представителна власт ще е второто подред, след като през 1995 г. социалистите вече орязаха бройката с близо една трета. Така прокарваното поредно изменение на закона за местното самоуправление мина почти незабелязано. Промяната обаче може да има ефект по-силен от назначаемите кметове. По-малкият брой общински съветници автоматично вдига нивото на гласовете, необходими за вкарването на представител в общинския съвет. По този начин малките партии губят възможността си да влязат в представителните органи на общината. Например в София БББ би се лишил от единствения си представител в Столичния общински съвет. Не е много ясно дали самите експерти от СДС съзнават това - скромното присъствие на сините в по-малките общини ще изчезне съвсем. Главният губещ обаче се очертава евролевицата, която няма преобладаващо мнозинство в нито една част на страната.
Предлаганите промени минаха в сянка с възкръсването на 28-те окръга, сега под формата на области. Опозицията обвини правителството, че се опитва да засили контрола върху местната власт. Елена Поптодорова от евролевицата предложи и областните управители да се избират, тъй като такива били изискванията на Европейската харта за местно самоуправление. Ясно е, че това не може да стане, тъй като конституцията не го предвижда. По-късно и БСП дублира инициативата и добави поредната недомислица в кметския спор. Всъщност областите не са органи за местно самоуправление - те координират дейността на деконцентрираните държавни служби, наблюдават действията на местните власти и нямат пряко въздействие върху общините - контролът се осъществява от съда. Някои недомислици в НК обаче позволяват отстраняването на местните началници от длъжност, въпреки че няма влязла в сила присъда, което увеличава ролята на областните управители.
Засега "Раковски" 134 отложи промените с кметовете, за да си осигури спокойствие за по-неотложните от своя гледна точка промени в съдебната система. Но примирението на сините със статуквото в местната власт едва ли ще трае дълго.
"Козлодуй" може да препречи пътя ни към ЕС
Затварянето на първите четири реактора от АЕЦ "Козлодуй" се превръща в сериозен политически проблем пред България. Страната ни пое задължение към ЕБВР през 1993 г. да закрие първи и втори реактор до края на 1997 г., а трети и четвърти - до края на 1998 г. В замяна на това ЕБВР прие да отпусне 24 милиона екю за краткосрочно повишаване на безопасността на реакторите. Българските правителства до момента успяваха да се отклонят от подписаното споразумение.
В края на миналата седмица обаче Ханс ван ден Брук, шефът на Европейската комисия, изпрати писмо до премиера Иван Костов, в което настоява за по-категорична българска позиция по този въпрос. "Аз бях обезпокоен да прочета във вашето писмо, че срокът за спирането на някои определени блокове на Козлодуй, който България пое по споразумението "Сметка за ядрена безопасност" (NSA), вероятно ще бъде удължен. По мое мнение всяко отлагане ще бъде пагубно за международния имидж на България. " Това писмо идва в отговор на последните твърдения от наша страна, че ЕС е приел политиката ни по отношение на АЕЦ "Козлодуй". При срещата им в Берлин Иван Костов бе уверил Ханс ван ден Брук, че новата стратегия на правителството за развитието на енергийния сектор отговаря на изискванията на евросъюза, изложени в "Партньорство за присъединяване". Еврокомисарят обаче явно не е запознат с родната стратегия (която междувпрочем все още не е готова) и настоява за детайлното й разработване.
"Комисията няма да подкрепи каквото и да е подобрение (извън краткосрочните мерки за подобряване на сигурността), които отиват отвъд очакваните дати за закриване", пише Ван ден Брук. При условие че българското правителство разработи "обширна, дългосрочна енергийна стратегия, аз бих обмислил по-нататък вашите предложения за отиване малко отвъд датите, очаквани по "Сметка за ядрена безопасност" (особено за 3-и и 4-и блок)". Еврокомисията предлага да се осигурят средства по програмата ФАР (безвъзмездно), за да се осигури кофинансиране за проекти за енергийната ефективност заедно със схема за рехабилитация и създаване на нови производствени мощности, разширяване на енергийните връзки и диверсификация на доставките. Освен това може да бъде получен заем от Евроатом за по-бързото осъвременяване на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Енергийният дефицит, който може да бъде предизвикан от затварянето на малките блокове, основен аргумент на българското правителство при спора му с ЕС, също е отхвърлен. Едва ли Брюксел не е запознат с факта, че България изнася електричество.
Положението се усложнява от това, че решаването на проблема с козлодуйската централа е едно от основните условия за започване на преговори за присъединяване на България към ЕС. "Аз бих желал да мога да докладвам за прогрес в тази област в доклада, който комисията ще прати на Съвета на министрите в края на тази година, и аз се надявам, че ще мога да направя това", пише Ван ден Брук, явно намеквайки за миналогодишното становище на комисията, което ни изключи от първите шест страни, започнали преговори с 15-те.
Ще има информационна банка за престъплението и наказанието
Най-накрая МВР, следствието, прокуратурата и съдът ще правят информационна банка за престъпността. Това решение беше взето на съвместна среща в Министерския съвет миналата сряда, на която присъстваха представители на правораздавателните институции, директорите на Националния статистически институт, Центъра за информационни технологии за противодействие на престъпността и др. Срещата се ръководеше лично от премиера Иван Костов. Обяснението за подобно високо присъствие на тази работна група е, че проектът за единната информационна система за противодействие на престъпността ще бъде включен в стратегията за борба с бандитите, която премиерът трябва да внесе до края на юли в парламента.
Идеята за обща информационна база за престъпността съществува отдавна. А през лятото на миналата година, когато за Бонев, Рашков и Татарчев се говореше като за светата троица, която ще смачка престъпността, се заговори, че трябва да има уеднаквяване на информационните системи, за да може по-пълноценно да се наблюдават процесите. През септември премиерът Костов, МВР-шефът Богомил Бонев и министърът на правосъдието Васил Гоцев посетиха Националната следствена служба по покана на нейния директор Бойко Рашков. Една от темите беше именно как да стане проследяването на делата от полицията през следствието до съда.
След това се разгоря войната на институциите по повод идеите за реформа на съдебната власт в комисията "Антимафия", троицата се разпадна и общите проекти замряха. Точно докладът на комисията "Антимафия" и нейните решения инициираха създаването на единна информационна система за противодействие на престъпността. Причината за решението на парламентарната комисия беше, че докато тя заседаваше, докато беше още "временна", до нея достигаха най-различни данни за размерите на престъпността в зависимост от интересите на институциите. През март пък се разгоря спор между МВР и Националната следствена служба какви са размерите на разкритите престъпления и колко бандити има в затворите.
Точно статистиката за престъпленията даде аргументи в спора за радикалната реформа на съдебната власт - и от управляващите към магистратите, и от прокурорите към МВР, и от опозицията към мнозинството. Ето защо беше крайно време да се създаде единна информационна система, която да сложи точка на тези различия. Проблемите на статистическия спор принципно са в различните методики, по които се броят престъпленията, различните дефиниции и различните периоди на отчитане. В статистиката на МВР се брои всяко престъпление, за което е съобщено в полицията. Затова тя е сравнително най-пълна. Но за вътрешното министерство случаят приключва, когато полицията залови заподозрян престъпник. Следствието и прокуратурата смятат престъплението за разкрито едва когато го докажат и го вкарат в съда и т.н.
В тази информационна война през пролетта се намеси и Националният статистически институт. Данните на НСИ прозвучаха като парадокс, защото неговите представители обявиха, че престъпността е скочила едва с 1.9 пункта, при положение че всички останали институции показваха далеч по-високо покачване (по една или друга причина).
Националният статистически институт като подвластен орган на парламента сега ще бъде координатор на единната информационна система за противодействие на престъпността. Основната дейност обаче ще се осъществява от Центъра за информационни технологии за противодействие на престъпността към Министерския съвет. Негов директор е Димитър Атанасов, който, преди да поеме центъра, беше шеф на Службата за "Информационни технологии и автоматизацията на управлението" към МВР (СИТАУ). Междуведомствена работна група, в която има представители на всички институции, ще изготви цялостен проект за изработване на единната информационна система. Тя ще обхваща дейността на съда, прокуратурата, следствието и оперативните служби на МВР. Съвместните дефиниции ще позволят проследяването на един отделен случай от заявителския материал в полицията, разследването, осъждането и дори излежаването на наказанието. Подобна информационна възможност ще улесни наблюдението на едно дело, както и цялостната картина на престъпността. Една от идеите е общите дефиниции на престъпленията да станат по европейските определения. Но това е доста трудно, като се знае, че с редица от западните държави ние имаме различна правна система. Най-лесно е това за полицейската статистика, която вече е приведена по европейските стандарти. Готови сме всеки момент да подадем необходимите данни на НСИ, каза министър Богомил Бонев веднага след срещата. МВР обаче е най-добре технически съоръжена. От една страна, защото информацията е едно от основните оръжия за борба с престъпността, от друга, защото централизирането на информацията в МВР започна още през лятото на миналата година. Още през март шефът на СКИАД Захари Зарков каза, че в МВР са разработили необходимата информационна структура за включване в общата компютърна мрежа, разработени са били и необходимите бланки, които да позволяват електронна обработка.
Според обясненията на министър Богомил Бонев след срещата в Министерския съвет до единната система ще имат достъп всички заинтересовани институции, включително и данъчните и митническите служби. Системата ще има различни нива за достъп за съответните служители. В нея ще се отбелязва кой, кога и защо е ползвал дадена информация, както е сега в системата на МВР. Единната система обаче ще улесни доста изпълнителната власт и управляващите, които ще могат да реагират на всяка нова тенденция в криминалната обстановка. Следствието също ще блажи много от подобни масиви с данни, защото това ще облекчи работата за разследване.
Всички тези екстри обаче ще струват страшно много пари. Все още не е изчислена стойността на целия проект, но е ясно, че няма да е малко, като се има предвид, че в следствието и съда все още тракат на пишещи машини и само могат да сънуват за компютри. След създаването на проекта средства за него ще бъдат отделени от бюджета, ще се търси съдействието на международни програми и Европейския съюз, каза още министър Бонев на пресконференцията след заседанието.
Всичко това е необходимо и прекрасно. Проектът има само един, основен недостатък - че започва прекалено късно. И още нещо, което трябва да се предвиди - ползването на единната информационна система трябва да бъде максимално регламентирано и да се дадат всички гаранции, че тя няма да се ползва неправомерно от магистрати, определени служби и политици на власт. За да отпаднат всички съмнения.
Дунавска рапсодия в синьо
Още от събирането си през месец май миналата година синята парламентарна група даде много кадри в другите сфери на държавното управление. Катапултът ПГ на СДС изстреля Пламен Минев като шеф на митниците, Захари Желязков - на приватизацията, Александър Хаджийски - на статистиката. Николай Апостолов и Василка Папломатас вече поеха посланическите постове в Берлин и Мадрид съответно. Вечният Александър Йорданов също се готви за дипломатическо място в Полша (след като не успя за Италия). До този момент обаче професионалните качества на нито един от тях не се е налагало да бъдат преценявани от независим източник.
В тази роля влезе Дунавската комисия. На 56-ата сесия на организацията България представи своята кандидатура за генерален директор на комисията. Постът се заема на ротационен принцип с мандат от шест години и на настоящата сесия е бил българският ред. Колкото и изненадващо да звучи, нашето предложение е било за д-р Димитър Иванов, депутат от СДС в 38-то Народно събрание и заместник-председател на комисията по енергетика. Естествено в Будапеща никой не се противопоставил официално на кандидатурата на София. Единствено представителят на Австрия (държавата с най-голямо влияние в комисията) е изказал мнение, че постът изисква по-високи професионални качества. От новия директор ще се изисква да координира дейността на комисията по хармонизирането на условията за корабоплаване с тези на канала Рейн Майн, за да може да се осъществи реална връзка между двете водни артерии. CV на д-р Иванов доста е учудило експертите в комисията, които явно не са схванали мултифункционалните качества на българския доктор - специалист не само по уши, нос и гърло, но и по енергетика. Проблемът е станал още по-сериозен, тъй като преди това за този пост България е предложила дипломат от кариерата, който вече е бил одобрен. Името му обаче впоследствие е било подменено и на негово място се озовал д-р Иванов.
Според членове на комисията по енергетика Димитър Иванов дълго се е готвил за този пост, като в продължение на два месеца е посещавал Будапеща, за да се дообразова. Опит в делата на речното корабоплаване българският депутат освен това придобил, докато следял непосредствено работата на Българско речно плаване в своя избирателен район Русе. Явно наблюдението на големия бял кораб не се е оказало достатъчно и дипломатическата кариера на доктора монархист ще си остане само с длъжността на заместващ представител в делегацията на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.
Д-р Иванов не е толкова известен с дипломатическите прояви. Председателят на монархическото дружество "Просветление" бе член на работната група за Българо-руското споразумение за природния газ, а по-късно бе съветник на Стефан Софиянски по енергийните въпроси. Според хора от бранша близостта му с хората от ОХДЦ го е направила главен кадровик в енергетиката. Това обаче не е било достатъчно за амбициозния аспирант на Медицинската академия в София и той се захванал с транспорта.
Всъщност цялата история би звучала комично, ако абсурдната българска кандидатура не е била използвана от някои страни - членки на комисията, като добър повод изборът на генерален директор да бъде отложен, докато не бъдат приети новите страни членки (Германия, Молдова и Хърватско). Очаква се, че с влизането на Германия на дейността на Дунавската комисия, която в момента е замряла, ще бъде даден сериозен тласък. Едва ли българското правителство се е надявало по този начин да затвърди добрите си отношения с Бон, но загубата на този пост ще лиши страната ни от сериозно влияние при координацията на транспортните проекти по минаващия по река Дунав Коридор No7.
Велик ли е нашият войник ... Най-голямото оперативно-стратегическо учение в новата българска история "Юни '98" заслужава оценка "добър". Така резюмира резултата от тазгодишните военни маневри началникът на Генералния щаб на армията ген.-полк. Михо Михов. Дали обаче самооценката на офицерите е индикация, че нещата в българските Въоръжени сили вървят добре? По всичко личи, че не.
Първото нещо, което пролича на "Юни '98", е липсата на хора и че на практика няма кой да воюва. В демонстрационната фаза на учението, която трябваше да "скрие топката" на цивилното държавно ръководство, на практика участваха само две роти от по около 120 души и около 60 човека персонал на бойната техника. От 48-те все още ненапуснали професионални войници са използвани само няколко души, които по стечение на обстоятелствата служат като матроси на десантния кораб. В демонстрацията край Шабла участваха едва четири танка, четири вертолета и самолети, които ту играеха от нападащата страна, ту от отбраняващата се. Странно е как тактически войскови формирования могат ефективно да пресъздадат парирането на масиран вражески десант, което по своята същност е операция от стратегически мащаб.
Учудващо е и как при първоначално планираните 38 милиарда лева за учението са похарчени едва 43 на сто. До момента военните никога не са се славели със своята пестеливост и винаги са искали повече средства за своите дейности. Изведнъж обаче те не могат да изконсумират заделеното им. Това може да се тълкува в две насоки - че войниците и офицерите не са готови за работа в по-голям мащаб и че няма достатъчно изправно въоръжение, което да може да се ползва в полеви условия. Първият факт беше признат с половин уста и от самия ген. Михов. "Има доза разтренираност, скованост и консерватизъм на командния състав", обобщи началникът на Генщаба.
Покрай войсковото надуване на мускули и съвпадналото във времето разместване на поделения явно изпъкна усърдно отричаният факт, че бойната техника на армията ни вече е не само морално остаряла, но и технически неизправна. По време на демонстрациите край Шабла ръководството на армията успяло да скрие и някои сериозни технически издънки. Например в хода на крайморските военни маневри "спонтанно" е отпаднала стрелбата по въздушни мишени с нараменни зенитни ракети. Причината - целите, които трябвало да бъдат свалени, просто не могли да излетят във въздуха. Подобни малки, но закономерни инциденти може би нямаше да правят такова впечатление, ако не се повтаряха твърде често, дори пред очите на политиците. Шампион в това отношение е президентът Стоянов, който успя да стане жив свидетел как блокира понтонен мост и как малокалибрено оръдие отказва да стреля.
По-тревожното е обаче, че оръжейните системи с изтекъл срок на годност вече стават опасни не само за тези, които ги ползват, но и за цивилното население. Платформа с танк прегази баба и внуче при преминаването на прохода Предела навръх деня на детето 1 юни. Причината - отказ в спирачките на влекача. Снаряд от 122-милиметров снаряд от самоходна артилерийска установка пък порази софийското село Понор и рани двама души. По ирония на съдбата това бяха роднините на пенсиониран генерал. Военните се опитаха да замажат трагичния инцидент с обяснението, че снарядът е изстрелян от близък полигон и е попаднал в селото след рикошет. Разстоянието от оръдието до целите обаче е 2,2 километра, а от целите до Понор - 7,5 километра(?!). Въпреки дискусионното заключение на комисията за инцидента в Понор Генщабът забрани стрелбите по полигоните до изясняване кои от използваните муниции са заплаха за военния персонал и цивилното население, което може неволно да се окаже под обстрел. Изводът е, че много от артилерийските стрелбища не отговарят на типа използвани боеприпаси, признава ген. Михов. По-притеснителното в случая обаче е, че изглежда този факт до момента не е тревожил кой знае колко офицерите.
Доста нелогично за развитието на армията ни е и незаинтересоваността, с която чиновниците от отбранителното ведомство удостояват проблема с набирането на професионални войници. От една страна, военните си дават ясна сметка, че мъжкото население намалява и армията трябва да се попълва с наемни бойци. Военните бюрократи пък се опитват да направят това без каквито и да е инвестиции. И вторият опит за набиране на рейнджъри тръгва без каквито и да е средства за реклама. Парите трябвало да дойдат от бюджетите на видовете въоръжени сили. Командващите обаче отказали с аргумента, че нямат с какво да хранят наборниците, камо ли за агитиране на наемници.
Мизерията не подминава и наборниците. Изглежда е на път да се повтори ситуацията от 1996 г., когато не останаха пари за изхранване на войската. Гладът се е стоварил и върху смятаната за елитна девета танкова бригада в Горна баня, известна още като "превратаджийската", твърдят хора от отбранителното ведомство. Министерството на отбраната, изглежда, ще бъде поставено пред алтернативата или да изплаща 20-те заплати на офицерите при уволнение, или да осигури насъщния на армията.
Съдбата на правораздаването е в ръцете на шестима
Обществото е поляризирано трябва ли да се разбутва правораздаването или не. Политици и магистрати бълват пламъци един срещу друг и не могат да се разберат за това къде се къса нишката от престъплението до наказанието. Президентът е безсилен да намери спасителната формула, която да обедини страните във вулканичния спор. Управляващите обвиняват прокурори и следователи в мислене от сталински тип. Органите на предварителното производство пък упрекват мнозинството в аспирации към контрола над третата власт. Всякакви компромиси изглеждат немислими... В тази експлозивна атмосфера, изглежда, Народното събрание ще се опита да действа като авариен вентил, през който да се изпусне натрупаното напрежение. Сините депутати вероятно все пак ще склонят да има поне някаква форма на експертен диалог, независимо от това дали ще се съобразят с оценките на юридическите специалисти и действащите магистрати или не.
Началото на експертния анализ обаче също се оказа до известна степен обгърнато в мъгла. Миналия понеделник по време на срещата между президента Петър Стоянов и юристи от синята парламентарна група стана ясно, че по инициатива на правната комисия към Народното събрание тихомълком е сформирана експертна група, която да разработва промените в правораздаването. "Преди 15 дни президентът отправи призив да не се политизира въпросът, да се разгледа обективно и компетентно. Тогава ние по инициатива на Народното събрание образувахме една група от научни работници, изтъкнати магистрати - и съдии, и прокурори и следователи - която да ни подготви обективно и научно обосновано мнение по въпросите, които дискутираме", обяви председателят на правната комисия Светослав Лучников след разговора си с държавния глава. Изказването му предизвика изключителен интерес, тъй като беше съпътствано с намека, че "Раковски" 134 може да ревизира някои от най-твърдолинейните идеи, залегнали в проекта за промяна на съдебния закон на СДС-депутата Иван Димов.
Оказа се обаче, че никой освен сините юристи (и най-вече Лучников и Соколов) не знае за този факт. Още по-голямо подозрение предизвика уточнението на Лучников, че не иска да споменава състава на тази комисия, за да не създавал неприятности на нейните членове. Още на следващия ден опозиционните прависти, прокуратурата и следствието веднага вдигнаха шум, че анонсираният като "експертен диалог" се прави зад гърба им.
Тази седмица групата трябва окончателно да изготви своето становище по промените в правораздаването. На извънредно заседание на правната комисия в сряда ще се съберат всички нейни членове заедно с действащите магистрати - председателите на Върховния административен съд, Върховния касационен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба, Висшия съдебен съвет. Тогава сформираната експертна група трябва да защити тезите си пред съдебните първенци и депутатите. Още на следващия ден обаче правната комисия трябва да разгледа закона за съдебната власт на свое редовно заседание и да го изпрати към пленарната зала. Не е ясно как за по-малко от 24 часа идеите на експертите ще се интегрират в проекта за нормативен акт. В толкова кратък отрязък от време може да има два начина на действие - или предложенията на групата на правните специалисти да не влязат в пленарната зала, или те вече да са интегрирани в законопроекта и само предстои да се "узаконят" и в публичното пространство.
Много вероятно е обаче сините депутати от правната комисия да получат студен душ от експертната група. Това, с което шестимата избрани се занимават, е не толкова промени в Закона за съдебната власт (и съответно в структурата на правораздаването), а в Наказателно-процесуалния кодекс (тоест в процедурата, по която трябва да се ускори пътят на престъпника от подсъдимата скамейка до килията). "Не съм склонна да приема отнасянето на прокуратурата и следствието към съда, ако не става дума за терминологична неточност", твърди Екатерина Трендафилова, неформален председател на групата. Според нея се създава впечатлението, че съдебната система отново се връща към инквизиционен процес, тоест решаващият орган да се занимава и с разследването, и с повдигането на обвинението. "Моята грижа е не толкова за следствието и прокуратурата, колкото за съда. Той трябва да се утвърди като един орган, който не е обвързан с никого. Обществото трябва да повярва, че съдът може да е арбитър не само в споровете между отделните граждани, но и с държавата", споделя Трендафилова. Преподавателката по наказателен процес смята, че не бива да се създава дори привидно впечатление, че съдът се обвързва с други функции освен правораздаване.
Това, което експертната група ще предложи на депутатите, ще е въвеждането на съдиите по разследването. Фигурата на следователя обаче също ще се запази. Съдията по разследването ще контролира всички ограничителни мерки върху конституционните права на гражданите, които в момента се налагат от прокурорите - задържане под стража, претърсване, изземване на доказателства, освидетелстване. Това ще се прави в условията на мини съдебен процес, при който ще има състезателност - от една страна, обвиняемият и неговият защитник, а от друга, прокурорът и разследващият орган. Така според Екатерина Трендафилова ще се намери баланс между спазването на правото на защита и оперативността, нужна за предварителното производство.
Съдията по разследването ще бъде и органът, който ще узаконява доказателствата, събрани при предварителното производство. Така ще ограничи възможността да се изтръгват показания с насилие, да се провалят дела заради веднъж разпитани, но впоследствие укрили се свидетели и т.н., смятат от експертната група. Съдията по разследването ще е магистрат, който няма да участва в решаването на делото по същество. Ще има различни магистрати за различните видове посегателства върху човешки права - за обиски, мерки за неотклонение, узаконяване на самопризнания и т.н. Вероятно съдиите по предварителното разследване ще се занимават и с раздаването на разрешенията за подслушване и следене. Планира се да се въведе и принципът на ротацията, за да се ограничи корупцията. Разместването на съдиите по предварителното разследване трябва да става по преценка на съответния председател на първоинстанционен съд, смятат от експертната група.
Друга идея, която ще се лансира, е по-голямата част от разследването да се даде на полицията. Използва се дискусионният текст на чл. 128 от Конституцията, че "следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват предварителното производство по наказателни дела". След като основният закон е казал само "наказателни", значи работата по някои от тези предварителни производства може да се извършва и от друг орган. За да се използват материалите от полицейските проверки, те задължително ще трябва да минат през ръцете на съдията по разследването, предлага експертната група. "Правя уговорката, че изготвянето на такова ново виждане трябва да върви паралелно с обучение на полицейските служители, на които министърът на вътрешните работи ще възложи да разследват", смята Екатерина Трендафилова. Според нея следователите трябва да прехвърлят около 80 на сто от делата си на полицейските органи и да се занимават само с най-сложните казуси.
Предложенията на експертната група към правната комисия на парламента вероятно няма да се ограничат с това. Някои представители на синята парламентарна група вече дадоха заден ход по предложенията на Иван Димов за преподчиняване на съдебните звена. На заседанието на правната комисия в сряда народните представители на мнозинството ще трябва да си изяснят какво точно целят с промените в правораздаването - кадровото очистване на съдебната система или по-ефективна процедура за осъждане на престъпниците при пълно зачитане на човешките права.
Балканите - между апокалипсиса и оцеляването
Апокалиптична картина на бъдещето на Балканите очерта неотдавна американският дипломат Ричард Холбрук. Според него предстоят верижни войни между балканските държави като последица от разрастването на косовската криза. Съвременници и очевидци на ужасите на гражданската война в бивша Югославия, ние не можем да не си зададем въпроса наистина ли ни очакват нови смърт, разрушения и кръв... Отговорът на това жизненоважно питане може да бъде даден само след обективен анализ на сега съществуващите активни и потенциални огнища на напрежение на полуострова и възможността те да се превърнат в определен момент в източници на кризи и въоръжени конфликти.
Безспорен център на етническите, междудържавните и религиозните противоречия на Балканите днес е Република Македония. С геостратегическото място, което заема, Република
Поради натрупването на ред исторически и политически обстоятелства разположената в границите на СР Югославия област Косово и Метохия (Космет) е най-горещата конфликтна точка на Балканите в момента. Неслучайно опасността от избухване на нов регионален конфликт на полуострова предизвика превантивната реакция на суперсилите. Засега без видим успех. Основната причина за поредното надигане на албанците е непоносимото им положение под диктата на сръбското малцинство (едва 10% от населението на Космет). Всъщност,
Възникнал като етнорелигиозен сблъсък, босненският конфликт все още има потенциал в благоприятен момент да се разгори отново. Такъв момент може да настъпи след изтеглянето на умиротворителните сили от бившата централна югорепублика. Съзнавайки тази опасност, ръководителите на страните, чиито военни части съставляват основния контингент на СФОР в Босна и Херцеговина, постигнаха съгласие техните войски да останат в страната и след юни 1998 г. Продължаването на мандата на умиротворителите има за цел и да се предотврати разрастването на конфликта на територията на съседни държави. В това отношение най-застрашена е страната, предизвикала босненския конфликт - Сърбия. Съществуват явни симптоми за надигане на крайни сепаратистки елементи в населения предимно със сърби мюсюлмани Новопазарски санджак.
Незначителни са и шансовете за разгаряне отново на две доскорошни огнища на напрежение, каквито бяха Сръбска Краина и Източна Славония. След възстановяване на суверенитета си върху тези области Хърватско официално декларира несъпричастността си с Балканите и започна своето интегриране в европейските и евроатлантическите структури. Като се има предвид силната международна подкрепа за Загреб, може да се заключи, че "битките" за Краина и Славония са безвъзвратно загубени от Белград в резултат на недалновидната сръбска политика. Тя е в основата на подобен род проблеми и с други съседи на остатъчна Югославия.
С Унгария, Румъния и Германия югославската дипломация има да решава проблема за декларираните, но не докрай спазвани конституционни права на техните малцинства в сръбската област Войводина (Банат). С България отношенията са обременени от друг активиран от политическата конюнктура малцинствен въпрос - за положението на българите в Западните покрайнини. Сръбските контрапретенции за наличие на "шопска нация", обитаваща не само покрайнините, но и цяла Северозападна България, както и опитите на Белград да създаде четмо и писмо на "шопски език", само допълнително усложняват въпроса, без да го превръщат във взривоопасен. Впрочем България е обект на подобни претенции и от други съседни държави.
Великорумънските териториални аспирации за "връщане" на Южна Добруджа, издигани от най-крайните националисти, са без реални шансове. Съвсем на друга цивилизована плоскост стои въпросът, поставен от официалните румънски власти, за правата на влашката общност в България. Той е решен на почти същото ниво, както и идентичният на него въпрос за правата на българското малцинство в Румъния. И двата въпроса не представляват потенциален източник на конфликт, защото общото между двете страни е много повече от онова, което ги разделя. В този смисъл еднаквите проблеми, които Румъния и България като страни, кандидат-членки за НАТО, имат да решават за регулиране на отношенията си с Молдова и Македония, са пряко свързани със стремежа им стриктно да изпълнят изискването за липса на етнически и междудържавни спорове със съседите.
Най-вероятно във връзка с изпълнение на горното изискване България не поставя открито и въпроса за правата на българското малцинство в Беломорска Македония и Тракия. Парадоксът в случая е, че Атина непрекъснато използва медиите, за да обвинява София в проявени етнически, малцинствени и дори териториални аспирации спрямо Гърция. Нещо повече - на базата главно на каракачанската общност изкуствено се създава "гръцко малцинство" в България. Активната гръцка политика за превръщането на България отново в главен съюзник срещу Турция или поне за гарантиране на българския неутралитет при евентуален гръцко-турски конфликт съвсем изключва възможността за сблъсък между двете държави.
България и Турция успяха в значителна степен да решат или са пред решение на редица проблеми от вътрешен и външен характер. Отпадна проблемът за правата и свободите на българските турци. Прогнозите на някои специалисти, че ще последва ново напрежение около турската общност след ратификацията на рамковата конвенция за малцинствата от българския парламент, тепърва подлежат на проверката на времето. Същото се отнася и за политиката на денационализация на българите мохамедани, която определени вътрешни и външни фактори провеждат през последните години на прехода. Стъпки напред бяха направени и за решаване на проблемите, свързани с потомците на източнотракийските бежанци, с изселниците от България през периода май - ноември 1989 г., с българската колония в Цариград и съхраняването на културно-историческото ни наследство и др. С други думи, недорешените проблеми в българско-турските отношения също не могат да се превърнат в източник на въоръжен конфликт.
Дрънкане на оръжие и
Още по-невероятно е "верижната реакция" да започне от взаимните гръцко-албански претенции. Гърция има претенции, че в Южна Албания, наричана от нея Северен Епир, живее над 120-хилядно гръцко малцинство, и настоява да му се дадат права, водещи до автономия. Гръцките териториални претенции, засега включени в плановете само на най-крайните гръцки шовинисти, отиват още по-далеч и целят присъединяването на цялата южна част на Страната на орлите. В сравнение с гръцките апетити позицията на Албания е съвсем скромна - даване на права на албанското малцинство в Южен Епир, назоваван от албанците Чемрия, според международноправните договорености. В настоящия момент и за двете страни е ясно, че ситуацията е, най-меко казано, патова. В Атина съзнават, че Албания дълбоко е навлязла в припокриващите се сфери на американско и турско влияние на полуострова и всякакви корекции на границите са немислими. В Тирана пък са твърде далеч от илюзията, че Гърция лесно и бързо ще даде национални права на гръцките граждани от албански произход. Затова и двете държави предпочитат да прилагат дипломатически вместо силови прийоми.
Направеният анализ на възможността съществуващите рискови зони на полуострова да се превърнат в източници на верижни войни между балканските държави засега не дава достатъчно основания за сбъдване прогнозата на Ричард Холбрук. Мирният преход на балканските държави към едно по-добро бъдеще се поставя под съмнение от американския дипломат не защото фактите го навеждат на тази мисъл, а явно поради други мотиви. Най-вероятно те са свързани с необходимостта от подготвяне на международното обществено мнение за приемане на вече планирана промяна на статуквото на Балканите.
Либерализирането на газовия пазар - задача с повишена трудност
До три години България трябва да либерализира доставките на газ за населението, е записано в меморандума, подписан между правителството и мисията на Международния валутен фонд. Изискванията на фонда този път бяха формулирани в императивна форма, а в областта на енергетиката се акцентира специално върху ангажиментите на държавата да дефинира и наложи правилата на пазара. Така стана ясно, че симулацията на активност с измислянето на разни неясни документи, слаби стратегии и закони не е заблудила никого и фондът иска да види реални стъпки към пазарно поведение.
Либерализирането на доставките на газ за населението ще има двоен ефект. От една страна, ще постави основите на реалния пазар в един силно централизиран отрасъл с пълен монопол на държавната фирма Булгаргаз. От друга страна, ще се даде възможност за пряк достъп на хората до един много ефективен и екологичен енергоизточник. Вторичният ефект е, че битовата газификация най-вероятно ще дръпне голяма част от консуматорите на ток, въглища и топлоенергия, тоест ще се засили конкуренцията между енергийните подотрасли. А конкуренцията се отразява благоприятно на крайната цена за потребителя. По този начин топлофикациите и НЕК ще бъдат принудени да търсят по-ефективни решения за снижаване на разходите и намаляване на загубите при преноса. В противен случай те трудно ще се конкурират с газоснабдяващите организации. Над 50 на сто от топлината се губи по пътя от ТЕЦ-а до потребителя. При електроенергията загубата при преноса е около 25 на сто. При газа по пътя до потребителя се губи само около 1 на сто.
Пазарът на природен газ се оказа костелив проблем за всички следдесетоноемврийски правителства. Сегашното не прави изключение. В програмата си за управление правителството на Костов заложи газификацията като един от приоритетите на енергийната си политика. Основният проблем сега е, че рухне ли монополът на Булгаргаз в този сегмент на газовия бизнес, държавната газова компания трудно ще удържи по-нататък и контрола върху вноса. А това не трябва да се допуска, докато насреща стои монополният доставчик "Газпром".
Вторият проблем са негативните наслоения от предишни години, свързани с битката за контрол върху газовите проекти и доставките. Епопеята "Топенерджи" имаше и някои положителни ефекти - показа кой кой е в газовия бизнес и на чия страна стои. Въпреки че в отношенията между "Газпром" и правителството на Костов от няколко месеца цари блажен покой, все още не са забравени предколедните фиести на Мултигруп, които стартираха с активното участие на "Овъргаз" и шефа й Сашо Дончев. Все още не са изчистени напълно подозренията, че в схемата за доставки под някаква форма продължава да присъства "Овъргаз" или по-точно офшорната фирма на Дончев и "Газпром" - "Овъргаз интернешънъл". Другата фирма на "Газпром" и "Овъргаз" - "Овъргаз инкорпорейшън", пък е дръпнала толкова напред технически и технологично, че на практика няма конкуренция в страната. Което поражда опасения, че сегашният държавен монопол може да бъде заместен с монопола на една частна фирма с голям процент участие на външния монополист доставчик или най-малкото пазарът да се раздели на две - Булгаргаз да държи инвестициите в трансграничните съоръжения, вноса и доставките за големите потребители, а Овъргаз, т.е. "Газпром", да контролира мрежата за ниско напрежение и дистрибуцията в страната с тенденция за достъп и до мрежата за високо налягане. Което пак не е истински пазар.
Пикът на регистрации на газови фирми беше през 1994-1995 г., когато броят им надхвърли 60-70. Повечето от тези фирми вече или са ликвидирани, или съществуват само на хартия. Задържаха се няколко дружества, сред които Черноморската технологична групировка и Газагротерм, които реализираха проекти за градска газификация в няколко общини. Те обаче трудно могат да се конкурират с "Овъргаз", която отиде далече напред благодарение на стратегическото си партньорство с "Газпром".
Така или иначе вече е ясно, че трябва да се върви към някакво разчупване на статуквото по отношение на доставките за населението. И то не толкова заради натиска на МВФ, а защото в противен случай битовата газификация няма да има никакъв шанс да стартира в България. Булгаргаз има ангажименти по разширяването и доизграждането на транзитната газопроводна система и не е целесъобразно да разпилява финансовия си ресурс в проекти за газоснабдяването на апартаменти и обществени сгради. Още повече че, както се оказа, този финансов ресурс на практика вече не съществува, след като от няколко години националната газова компания е принудена да изпълнява ролята на кредитор за индустрията и топлофикациите и не е ясно кога и дали изобщо някога ще си събере вземанията.
Въпросът, който правителството сега трябва да реши, е кога точно и как да освободи вътрешния пазар на газа в сектора за доставките за населението. Основната му задача е обаче да създаде такива правила, които да гарантират
В "Овъргаз" вече са готови с проектите за газифициране на повече от 28 общини, дигитализирали са информацията от градоустройствените планове, подготвени са схеми за поевтиняване на съоръженията и облекчаване на плащанията от потребителите, включително чрез отдаването им на лизинг и собствено производство на някои от елементите.
"Рургаз", "Винтерсхал", "Шел" и някои американски фирми в различни периоди от време заявяваха интерес към газови проекти в България. "Винтерсхал" и Булгаргаз дори създадоха съвместно дружество "Булвингаз" за реализиране на инвестиционни проекти в обществения и в битовия сектор, което трябваше да стартира с проект за газифицирането на Свищов. Това дружество така си и остана само на книга и вече втора година няма никаква дейност. Консорциум с участието на английски строителни фирми дойде с намерението да реализира проект за общинската газификация на Пловдив. След като проучи условията на нашия пазар в тази област, консорциумът предпочете да изчака.
Ако се остави настрана липсата на специална законова уредба, което е общ проблем за целия енергиен отрасъл, на първо място стои проблемът с неясната собственост върху газопроводите за ниско налягане. В закона за общинската собственост са посочени съоръженията и дейностите, които подлежат на концесиониране. Концесионна е дейността газификация, но газопроводите, резултат от тази дейност, не са включени в подлежащите на концесиониране обекти. Едно от мненията е, че концесия трябва да се дава и върху дейността, и върху газопровода. Но за да има концесия върху газопровода, той трябва да бъде публична общинска собственост. Тази мрежа обаче на практика не съществува в момента. Не е ясно как ще се реши този проблем, а именно това най-вече отблъсква външните инвеститори.
Вторият въпрос е, че още няма каквато и да е яснота по правителствената политика в този сектор. Ако това е политика, насочена към поощряването на вътрешния пазар на газа, тя трябва да доведе до решаването в кратки срокове както на въпроса със собствеността, така и разработването на тарифи за търговия с природен газ, формулирането на ясни процедури по строителството на общинските газопроводи и изобщо до създаването на законов уют за този тип инвестиции. Надценката от 11% за Булгаргаз, без да се променя търговската надценка за дистрибуторите на дребно, която си остана 4%, не е от тези мерки и в никакъв случай не показва нагласа за привличането на инвестиции в газифицирането на бита. По сметките на финансисти газифицирането на едно селище поглъща около три пъти повече инвестиции от тези, които се влагат в магистралния газопровод. В същото време възвращаемостта на вложените средства е много по-бавна. При 11-12% търговска надценка съоръженията в битовия и обществения сектор се откупуват за около 15 години. При надценка от 4 на сто откупуването се отдалечава някъде в безкрайността, коментират газовици от частния сектор.
Другият голям риск за инвеститора в градска газификационна мрежа е покупателната възможност на населението. В България тези възможности са доста скромни. Според информация от шефа на "Овъргаз" Сашо Дончев съоръженията за газифициране на жилищата ще струват на средностатистическия българин между 1000 и 1200 долара. При схемите на лизинг плащането може да се разсрочи във времето, но трябва да се плащат сметките за газ. Ако надценката за Булгаргаз остане 11%, а фирмата инвеститор също увеличи надценката, за да си възстанови инвестицията в нормални срокове, този газ ще стане непродаваем на българския пазар. Другата възможност е да се осигури директен достъп до газопроводната система на всяка фирма, която експлоатира газопровод и може да си осигури доставки на по-ниски цени от тези на Булгаргаз. Тогава обаче Булгаргаз ще се превърне само в транспортьор на синьото гориво, тъй като, открие ли се възможност за по-евтина доставка, индустриалните фирми най-вероятно също ще се прехвърлят към нея. В момента обаче правителството няма готовност с конкретно решение по този въпрос.
Трябва да сме готови да охраняваме външните граници на Европа
Директорът на Национална служба "Гранична полиция" полк. Вячеслав Димитров пред в. "Капитал"
Г-н Димитров, една от причините за уволнението на вашия предшественик беше, че не е започнал реформирането на "Гранични войски" в полиция. Само месец след вашето назначаване предлагате концепция и програма за реформа на службата. Защо се налага такова бързане?
- Не искам да коментирам уволнението на моя предшественик. Заварих ситуация, в която трябваше да се създадат концепция и програма за работа на "Граничната полиция", съобразно приетия закон за МВР. Това съответно изисква и нови длъжностни характеристики, функционални задължения за служителите. В продължение на три седмици 25 човека работиха почти денонощно. Концепцията, програмата и структурата на НСГП представляват едно цяло и дават представа за едно работещо звено.
Как ще се променят функциите на "Гранични войски" от гледна точка на новия закон на МВР и концепцията, която беше приета от Министерския съвет?
- За да бъде полиция, националната служба трябва да придобие основните полицейски функции - оперативно-издирвателни, охранителни и административни.
Това предполага ли преминаването на граничната полиция на професионален принцип?
- Да, защото осъществяването на охранителните, административните и оперативно-издирвателните функции трябва да се осъществява от професионални служители. Войникът не може да се ползва с правата и задълженията на полицай.
Колко време ще е необходимо за преминаването от наборен на професионален принцип?
- Съгласно нашата концепция и план-програмата, която сме подготвили, това преструктуриране започва от 1 юни 1998 г. и завършва през юни 2001. Дотогава въпросът трябва да е решен по същество и да са останали около 2000 войници, които ще имат главно спомагателни задачи - по охрана, свръзки, поддръжка и др. А откъде ще намерите необходимите кадри за професионална гранична полиция?
- Това също сме го предвидили в концепцията си - попълването ще става от действащи служители на МВР - от националните и териториалните служби, от офицери и сержанти в Министерството на отбраната, които отговарят на изискванията, от наборни военнослужещи, показали отлични резултати, граждани, живеещи в пограничните райони и имащи желание за работа в НСГП.
Това означава ли, че нашата гранична полиция ще стане като тази, която сме гледали по американските филми - добре въоръжена, с бързи катери или с джипове?
- Не мога да кажа дали ще стане като американската, но по същия начин ще опазва границата - с използване на технически средства, от подвижни оперативни полицейски патрули. Където имат възможност, ще бъдат с джипове, където нямат такава възможност, ще бъдат с мотори.
Каква ще бъде промяната на самата гранична полиция като структура, какво ще стане например със заставите?
- Застави ще бъдат разгърнати като полицейски постове. Досега те бяха крепостта, в която бяха вързани офицерите, сержантите, войниците. Сега те ще бъдат просто един пост, който служи за охрана на границата, но в бъдеще войниците няма да са постоянно на заставата. Наборният състав периодично, на определени етапи, ще осъществяват охрана на този пост. Служещите ще се водят към съответния регионален граничен сектор, където ще се извършва обучението им. Предвижда се наборният състав на "Гранична полиция" да премине около 60 часа правна подготовка, която да му даде възможност да върши работата си по Закона за МВР, а не по военните закони. Така този състав ще бъде най-близко до професионалните гранични полицаи.
Обезпечено ли е това преструктуриране финансово?
- За да се обезпечи финансово, трябваше да се изготвят и одобрят концепцията и план-програмата. По разчетите изложени в документите правителството да заяви бъдещи разходи относно реформа на службата и оттам да се търси допълнително финансиране от различни международни програми, като ФАР например. Но самата ФАР изисква 50% участие на държавата, която предлага изпълнението на програмата. Вероятно това се прави, за да се прецени дали е необходимо да се прави този разход.
А доколко е важно за нашата държава подобна реформа да бъде направена точно в този момент?
- Без тази реформа няма да ни приемат в Европейския съюз.
Тоест това са изисквания на страните от Европейския съюз?
- Да. За да влезем в ЕС, трябва да имаме готовност нашата полиция да може да охранява границите ни като бъдещи външни граници на Шенген. Ние трябва да сме страната, която може да защитава границите на Европа от нелегална емиграция, от контрабанда на автомобили, от трафик на наркотици и други форми на организираната престъпност.
Защо само от организираната престъпност?
- Защото конвенционалните престъпления не са толкова опасни. Отделният човек не може да заплаши нито икономическите, нито политическите устои на една държава, за това са необходими ресурси, които имат само организирани групировки.
Наистина ли точно сега трябва да се прави тази реформа?
- Ние вече сме закъснели. Но това е въпрос на преценка на правителството, което трябва да реши дали трябва да остави статуквото такова, или да повиши разкриваемостта и да постави на нови основи охраната на границата. Ако обществото иска България да бъде приета в ЕС, то трябва да намери сили и начини да финансира програмата, за да може да отговорим на условията на ЕС.
След като тази реформа е започнала заради желанието ни да влезем в Европейския съюз, не следва ли и европейците да поемат ангажименти за финансиране на реформата?
- На първо място, трябва да използваме всички резерви, които стоят в организацията на работата, в структурата, в материално-техническата база. И ние даваме глътка въздух на правителството - да има време да осмисли, да заяви намеренията си.
Все пак колко ще струва преструктурирането на "Гранични войски" в полиция?
- Необходими са ни 67 милиона марки от 1999 до 2001 г. Това са само половината от необходимите ни пари, но с тях ще сме завършили реформата. Следващата стъпка е граничната полиция да се доокомплектова технически. За сравнение ще ви кажа, че Полша е получила само за 1998 г. от ЕС 110 милиона долара за реорганизация на полицията си. А ние искаме една десета част от това. Но Европа отпуска средства само когато е сигурна, че ще бъдат използвани по предназначение. Затова първо трябва да си свършим нашата работа.
Очевидно ще реформирате НСГП поетапно, откъде ще започнете?
- Реформата ще започне първоначално с видинската, добруджанската и морската граница. Защото охраната на речната и сухопътната граница около Добрич се нуждае от по-малко хора и повече техника. На първоначалния етап ние няма откъде да осигурим например 500 сержанти. Но може да заделим 100-150, които в реално време могат да се справят там успешно със задачите си. След това ще започнем реформите по сухопътната граница в определени части от нея и постепенно ще разширяваме обсега. Така ще се предпазим от големи грешки, които съпътстват всяка реформа.
Стартирането на реорганизацията от водните ни граници има ли връзка с посещението на немския министър Бернд Шмидбауер, който е един от инициаторите на дунавското сътрудничество на полицията? По време на лекцията си в хотел "Шератон" на конференцията за организираната престъпност той каза, че контрабандата по Черно море и Дунава също представлява опасност за Европа.
- Има връзка и с неговото посещение. На водените разговори с представителите на ЕС те твърдо заявиха, че изводът за готовността на държавата, що се отнася до граничните въпроси, ще се прави въз основа на това как ние сме организирали охраната на държавните си граници. Задачата е още на входната граница да не допускаме влизането на различни престъпни организации и съответно да не пропускаме техните прояви у нас и преминаването им в страните на ЕС.
Как ще се предпазите от корупцията по границата, където тя е най-голяма?
- МВР за разлика от другите ведомства има необходимите механизми, залегнали в устройствения му закон, за предпазване от корупцията. Даваме пълна прозрачност за всички служби на МВР относно действията на "Гранична полиция". Дават се абсолютно всички правомощия по закон и НСБОП, и ДНП, и НСС да работят в граничната зона - мястото, което е определено по чл. 94 за основен приоритет на гранични войски. Всички други служби действат като втори фактор в тези зони, но пък са гаранция, че корупция, такава, каквото е била досега, не може да има.
А досега голяма ли е била?
- Досега е имало проблеми в тази насока. Казвам това, защото е имало отделна служба ГКПП, отделна служба "Гранични войски" и не е имало полиция. На "Гранични" им е било забранено да работят оперативно и те са се превърнали в администратори и охранители. И понеже никой не ги е контролирал, е довело до проблеми с корупцията.
Либерализираме търговията с Турция от началото 1998 г. До есента ще бъде подписано споразумението за свободна търговия с Турция, което ще влезе в сила от началото на следващата година, обявиха от Министерството на търговията и туризма, където в края на миналата седмица на експертно ниво приключиха разговорите за либерализиране на търговията между България и Турция. Договорени са текстовете на споразумението, както и митата на стоките.
България ще премахне ограниченията в търговията с Турция по подобие на схемата, по която освобождаваме външнотърговския си режим със страните от Европейския съюз, заложена в европейското споразумение за асоцииране. Преговорите са съобразени и с поетите ангажименти при присъединяването ни в Световната търговска организация.
От началото на следващата година ще бъдат премахнати митата за над 50 на сто от промишлените стоки. За останалата промишлена продукция митническите протекции ще се намаляват постепенно в преходен период до 2002 г. България ще защитава най-вече готовия текстил и килимите, продукти на машиностроенето, електрониката, обувната и кожухарската промишленост. Така е възможно да се прекъсне куфарната търговия, която в момента не се отчита от статистиката, но в действителност заема голяма част от взаимния стокообмен, коментират специалисти от търговското ведомство. Стоманодобивната промишленост, която е в процес на преструктуриране, също е в списъците за по-бавна либерализация.
Търговията със земеделски стоки ще бъде освободена постепенно до 2002 г. Намаления на митата ще сe дават в рамките на определени тарифни квоти или пък като се предоставят намаления за неограничени количества стоки. Намаленията на митата ще се смятат въз основа на ставките "най-облагодетелствана нация" към датата на влизане на споразумението в сила.
В първия кръг от преговорите България поддържа позицията да не дава преференциални квоти с намалени мита по вноса на яйца, шоколад, мая, брашно, маргарин и прясно грозде. Турция пък не иска да предостави по-ниски мита в рамките на определени количества при внос на сухо мляко, нахут, ориз, консервирани домати, ориенталски тютюн. За останалите селскостопански стоки най-вероятно ще се прилагат реципрочни тарифни квоти.
По време на преговорите турската страна е обещала още преди влизането на споразумението за свободна търговия с Турция да бъдат намалени в наша полза антидъмпинговите мита при внос в Турция на български универсални стругове, полиетилен и плоско стъкло.
До 15 хил. лева губят мините от произведен тон въглища
Въгледобивните дружества в страната приключиха миналата година с печалба от близо 38 млрд. лева. Положителният финансов резултат общо за всички дружества обаче е по-скоро подвеждащ факт, тъй като не дава правдоподобна картина за резултата на всяко едно от предприятията. Оказва се, че цяла група мини са приключили годината с голяма загуба, която се прикрива от печалбите на финансово по-стабилните фирми. Най-общо финансовият резултат - печалба или загуба, на въгледобивните фирми зависи от това дали въглищата се добиват по открит или по подземен способ. Най-просто въгледобивните дружества се разделят на печеливши, работещи по открит способ, и губещи, работещи по подземен начин.
При първите печалбата е 65.57 млрд. лв. От нея 61.942 млрд. лв., или 94%, са реализирани в мини "Марица-изток".
Дружества с подземен добив инкасират загуба от 27.81 млрд. лв., от които близо половината - 13.303 млрд. лв., принадлежат на мини "Бобовдол".
Загубата на едно лице от персонала на въгледобивните дружества е 1.5 млн. лева годишно. Но за мини "Бобовдол" тя е около 1.9 млн. лева годишно.
На един тон добити въглища в тези дружества загубата е около 8837 лева. В това отношение в най-неблагоприятна ситуация се намира мина "Балкан" в Твърдица, където с производството на всеки тон въглища се произвеждат и по 15.4 хил. лева загуба. В мини "Бобовдол" загубата на един тон произведени въглища е 11 хил. лева.
Според експертите тези загуби в голяма степен се предопределят от производството в натура на различните дружества. В печелившите мини натуралната производителност достига 1680 тона годишно на едно заето лице, а при губещите едно заето лице произвежда годишно 168 тона, т.е. 10 пъти по-малко.
В печелившите търговски дружества, където се добиват и реализират 89 на сто от цялото количество въглища, са заети 15 537 души, което е 46% от общия персонал в отрасъла. В губещите дружества с 56% от общия персонал се добиват само 11% от общото количество въглища в страната.
В резултат на тази силна диференциация в натуралната производителност и рентабилността производствените разходи за един тон добити въглища също са много различни, сочат експертите. При печелившите мини разходите за един тон въглища са 7524 лева. При губещите те са 36 438 лева за един тон. С най-високи производствени разходи са мина "Балкан" - 91 310 лева на тон, мини "Бобовдол" - 43 922 лева на тон, и мина "Пирин" - 43 936 лева на един тон. С най-ниски разходи са мини "Марица-изток" - 7070 лева на тон, и мина "Станянци" - 7967 лева на тон.
Задълженията на въгледобивните дружества в отрасъла са около 71 млрд. лева. Най-големи са задълженията към държавата - 19.5 млрд. лева, и към Националния осигурителен институт - 16.1 млрд. лева. Чрез фонд "Енергийни ресурси" държавата е субсидирала отрасъла с над 5.7 млрд. лева. Под формата на безвъзмездно финансиране за придобиване на дълготрайни материални активи, капиталови трансфери и временна финансова помощ за компенсиране на касовия недостиг към въгледобивните дружества през миналата година са насочени общо 21. 471 млрд. лева.
През първото тримесечие на 1998 г. общият финансов резултат на въгледобива е 863 млн. лева печалба. Загубата от субсидираните търговски дружества е 8.467 млрд. лв., а печалбата от несубсидираните - 9.330 млрд. лева. За първите три месеца на годината са отпуснати субсидии в размер на 3.327 млрд. лева, с което загубата на субсидираните мини се редуцира до 5.140 млрд. лева.
Започва надлъгването по газовия бартер с Русия
България може да внесе стоки за 200 млн. долара в Русия при облекчен митнически режим като бартер за част от доставения у нас природен газ, съобщиха източници от правителството.
Газовият бартер беше договорен при подписването на меморандума за доставките и транзита на синьо гориво за и през България при посещението на вицепремиера Евгений Бакърджиев в Москва през април т.г. В документа беше записано, че за разплащане на 20 на сто от стойността на доставения газ българската страна може да осигури строителство и износ на стоки в Русия.
Във връзка с това преди няколко седмици е пристигнало запитване от Москва какви стоки можем да предложим за сумата от 200 млн. долара, съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Той възложил на земеделския министър Венцислав Върбанов да се изготви списък със селскостопански продукти, подходящи за износ. Списъкът е готов и вече е изпратен за съгласуване в Москва. В българското предложение са изброени общо 20 вида стоки, които България досега традиционно е изнасяла за Русия. В най-големи количества се предлагат консервирани зеленчуци, кетчуп, консервирани плодове и сокове, месни консерви, вино и тестени изделия. В списъка са включени още цигари, сирене, месо, захар, яйца, шоколадови изделия, мед и др. Независимо че условията по бъдещия бартер още не са уточнени, отсега се очертават няколко спорни въпроса, при решаването на които не е изключено да възникнат конфликти. Първият неясен момент е как ще се определят българските фирми, които ще бъдат подизпълнители по бартера. Нормалната практика изисква за всяка една от избраните стоки да бъде проведен конкурс или търг по условията, описани в Закона за възлагане на държавните и общинските поръчки. Тъй като става въпрос за сделка с особено големи мащаби, всякаква липса на прозрачност би означавала отваряне на възможности за злоупотреби. Съществен въпрос е и дали Булгаргаз сам ще набавя необходимите стоки на базата на търговски договори с предприятията, или ще се разчита на посредник.
При последното си посещение у нас шефът на "Газпром" Рем Вяхирев заяви, че
Ако някой в Москва държи Мултигруп да участва на всяка цена в сделката, може да й предложи участие на руска територия, обясниха от кабинета. По принцип руската страна има грижата за осигуряване на дистрибутори и спедитори на нашите стоки в Русия. България не може да се меси при избора на тези фирми, които ще са подизпълнители от руска страна. Едва ли обаче Мултигруп ще бъде предпочетена за подизпълнител от руското правителство, тъй като групировката не се ползва с добро име в правителствените среди в Москва, коментираха от Булгаргаз.
Преди да се водят каквито и да било преговори за размяна на български стоки с руски газ, трябва да е напълно ясна
Според представители на Булгаргаз единственият губещ в тази схема ще е "Газпром", защото няма да получи парите си изцяло в брой. Възможно било нашите стоки изобщо да не се продават в Русия, а да служат за изплащане на заплати на служителите в "Газпром". По всяка вероятност "Газпром" ще поиска му бъдат отписани данъчни задължения като компенсация за наложения бартер по договора за доставка на природен газ в България. Може да се очаква, че газовият гигант ще поиска от руското финансово министерство известно дисконтиране на данъчните си задължения към хазната - например вместо за 200 милиона долара да бъдат опростени данъци за 250 милиона долара, обясниха експерти.
Според представител на ръководството на Булгаргаз нашата газова фирма нито ще загуби, нито ще спечели от този бартер, а ползата ще е изцяло за предприятията, които ще получат по този начин възможност да изнесат свои стоки в Русия.
По принцип при натурална размяна никога не може с точност да се каже кой губи и кой печели, тъй като стойността на търгуваните стоки не се определя по законите на свободния пазар. Използването на бартери от такъв мащаб в края на този век биха имали смисъл само ако стоките, които са обект на размяна, имат трудна реализация по обичайния търговски път. Такъв е случаят с продажбата на български стоки в Русия, които, както е известно, подлежат на тежко данъчно облагане. Заради високите мита стоките ни стават практически непродаваеми и това е основната причина за запазване на отрицателното салдо в търговския баланс с Русия през последните години. Ето защо въпросът за митата на стоките по газовия бартер е ключов за цялата сделка, при положение че стойността, по която ще се пресмятат, ще включва и дължимите мита.
Според представители на Булгаргаз предварителната договорка с Москва предвижда снижаване на митата за нашите стоки, които ще бъдат включени в бартера. По-ниските тарифи няма да важат за останалите български стоки, които ще продължат да влизат на руските пазари по общия търговски режим. Подобно изключение в митническата политика на Русия може да бъде допуснато само със специално разрешение от руското Министерство на финансите. Специалисти обаче изразиха съмнения пред "Капитал", че такова разрешение ще бъде дадено заради напредналата процедура по кандидатурата на Русия за членство в Световната търговска организация. Ако стоките по бъдещия бартер не получат преференциални мита, възниква въпросът кой в България въобще би имал полза от тази сделка?
"Овергаз инк" може да се оттегли от Кредитна банка
"Овергаз инк" - смесеното дружество между "Овергаз", Мултигруп и "Газпром", може да реши да не се включи в попълването на капитала на Кредитна банка. Източници, близки до групировката, твърдят, че шефът на дружеството Сашо Дончев е заплашил да се оттегли от банката и да потърси друга финансова институция, в която да инвестира. "Овергаз инк" е подала в БНБ искане за разрешение да придобие до 50% от банката на "Мулти". В момента газовото дружество държи около 15% от акциите в Кредитна, чийто основен капитал е 30 млрд. лева, но половината от него не е внесен. Идеята, изглежда, е била "Овергаз" да внесе средства, така че да придобие половината от акциите на банката. Според източниците обаче повод за промяната в плановете станало обявеното вливане на Българска търговска индустриална банка (БТИБ) в Кредитна, за което в "Овергаз" не били попитани предварително.
Шефът на "Овергаз" Сашо Дончев не беше намерен за коментар, но затова пък желанието му да купи банка вече е доста разпространено като новина в банковата система.
Дали конфликтите в Мултигруп са се разпрострели и в Кредитна банка може би ще стане ясно на акционерното събрание на финансовата институция в понеделник. Тогава се очаква да бъде гласувано вливането на БТИБ. Ако оттеглянето на Сашо Дончев обаче се потвърди, Кредитна ще бъде подложена на поредни изпитания, тъй като равнището на капиталовата й база ще остане критично близо, макар и над необходимия минимум от 10 млрд. лева. Проблемът би бил още по-сериозен, ако се окаже, че средствата, които "Овергаз" трябваше да внесе за попълване на капитала до 30 млрд. лева, са на депозит в банката и се стигне до тяхното изтегляне.
Като се прибавят и тези въпросителни, мъглата около бъдещето на Кредитна банка става пълна. През седмицата от институцията отказаха да коментират защо е необходимо Кредитна да купува Капиталбанк. Това намерение е обявено в БНБ и, както косвено се потвърди в последните дни, е свързано със споразумение между Илия Павлов и бившия собственик и голям длъжник на фалиралата Капиталбанк Красимир Стойчев. "Мулти" дори започнали да погасяват дълговете на Стойчев към Капиталбанк, макар и по сметки на затворената институция в Кредитна банка. Бившият шеф на Капиталбанк Ангел Първанов отрече да са водени преговори между акционерите на банката и Мултигруп. На практика обаче, ако Кредитна банка настоява за сделката, тя трябва да преговаря със синдиците на Капиталбанк. Друг е въпросът, че след това ще се окаже длъжник на акционерите на затворената банка, които с посредничеството на Краси Стойчев изкупиха основните й дългове и искаха да ги апортират като увеличение на капитала й. Всъщност най-интересният въпрос е какво може да спечели Кредитна банка, ако купи Капиталбанк като предприятие и евентуално заличи дълговете на Красимир Стойчев. Тук версиите стават безброй.
Наскоро в обращение се появи теория, според която Стойчев освен политическо посредничество обещава на "Мулти" и елегантен начин да купят като предприятие затворената Стопанска банка. Обявената в несъстоятелност държавна финансова институция и в момента разполага с над 35 млн. долара по сметки и с валутни облигации по ЗУНК с номинал над 50 млн. долара. Запознати със състоянието на Стопанска твърдят, че тя си заслужава да бъде купена като предприятие и ликвидирана, още повече ако се реши редукция на задълженията й. С оглед на това евентуален интерес на "Мулти" към бившата държавна банка е много по-разбираем. Има още един факт, който донякъде потвърждава конспиративната теория, намесваща Стопанска банка в бъркотията около "Мулти". Синдиците на Стопанска са отворили особена сметка в Кредитна банка, по която има между 10 и 14 млн. долара. Такива сметки в други финансови институции имат повечето банки в несъстоятелност и по тях се събират средства от погашения по заеми. Интересното е, че парите по особените сметки не са блокирани, но се ползват едва когато се стигне до ликвидирането на банките и разплащането с длъжниците им, а това може да отнеме години. Синдиците на Стопанска банка потвърдиха наличието на сметката в Кредитна и обясниха, че на проведения търг за обслужването на особената сметка банката на "Мулти" е дала най-изгодни условия. Това не пречи групировката, веднъж захранила със свежите ресурси банката си, да потърси начин да не ги връща. Още повече че към края на годината Кредитна банка все пак ще трябва да възстанови на ДСК прословутите ЗУНК-облигации за 14.5 млн. долара, които получи за "доверително управление" от бившата шефка на касата Бистра Димитрова.
Всички тези предположения изглеждат трудно осъществими, като се имат предвид процедурите по покупка на затворени банки, а и дълговете на финансовите институции, за които Кредитна банка упорито се спряга като кандидат-купувач. Така или иначе завързването на странни отношения между банките, споменавани дотук, е факт, както е факт, че около банката на "Мулти" тепърва ще става още по-интересно.
И мандрите поискаха помощ от държавата
Забраната за внос на българско сирене и кашкавал в страните от Европейския съюз може да отпадне най-рано наесен, стана ясно след посещението на ветеринарни инспектори от съюза в две наши мандри преди седмица. Проверката обхвана предприятията "Млечен път" ЕАД - Нова Загора, и "Кондов екопродукция" ООД - с. Старо село, Ловешко, които са сред кандидатите за износ в ЕС.
Посещението на евроветеринарите трябваше да послужи за вдигане на забраната за внос на наши млечни произведения в ЕС, която беше наложена на 1 юли 1997 г. именно заради лоша хигиена в българските мандри. При сегашната си визита инспекторите обаче отново открили много нарушения на санитарно-хигиенните изисквания за производство на млечни продукти, съобщи началникът на ДВСК д-р Веселин Иванов.
Процедурата не предвижда окончателното решение по въпроса за лицензирането на нашите мандри да бъде взето веднага. Първо трябва да пристигне проектодокладът на евроветеринарите, по който българската Национална ветеринарно-медицинска служба ще изпрати допълнителни обяснения и възражения. След това докладът ще бъде внесен в Постоянния ветеринарен комитет на ЕС, който заседава два пъти в месеца. От неговото решение ще зависи дали ще бъдат издадени лицензи на наши мандри. От българска страна първоначално са били предложени за лицензиране девет фирми. Заради големия брой забележки по състоянието на двете най-елитни мандри, най-вероятно ще се наложи повторна проверка през есента. В крайна сметка одобрение едва ли ще получат повече от три-четири фирми, заяви д-р Иванов.
Посещението на евроветеринарите се очакваше с големи надежди заради тежкото състояние на вътрешния пазар на млечни продукти. Поради свитото потребление у нас и невъзможността за активен износ в складовете на предприятията се натрупаха големи количества сирене и кашкавал, които не могат да намерят реализация. По изчисления на Асоциацията на млекопреработвателите в България залежалото сирене в момента е 4000 т, а излишният кашкавал - около 600-700 т. Тези количества се увеличават ежедневно.
Заради затруднената реализация всички мандри в момента имат проблеми с осигуряването на оборотни средства. Това принуждава особено малките предприятия да продават сиренето и кашкавала си под себестойност, като загубите им достигат до 800-1000 лева на килограм продукция. Ако тенденцията се запази, има реална опасност от временно затваряне и дори от фалити на мандри, твърдят от асоциацията.
Притиснати от финансовите си проблеми, мандрите плащат с големи закъснения изкупеното сурово мляко. По груби сметки общата стойност на неразплатеното мляко в страната е над 3 милиарда лева. Свитият пазар на млечните продукти доведе и до срив в изкупните цени на суровото мляко. Макар лятото да се характеризира по принцип с поевтиняване на суровината, сега изкупните цени паднаха под 200 лева и на места достигат дори рекордно ниските 150 лева за литър мляко. Тези цени са опасни, защото има реална опасност да настъпи масово клане на добитъка, заявяват и животновъди, и млекопреработватели.
За да се намали напрежението, производителите са поискали от Министерството на търговията и туризма да проучи възможностите за спешен износ на традиционните ни пазари зад граница и по-специално в Иран. Отговорът бил отрицателен, защото там е забранен вносът на сирене. Безрезултатни са засега и проучвания на пазарите в средноазиатските републики. Въпреки че няма окончателен отказ, надеждите не са големи поради високите вносни мита в този район.
След зърнобазите и мандрите търсят спасение от
В писмо до шефа на парламентарната Комисия по земеделие Владислав Костов председателят на асоциацията Димитър Карамфилов настоява правителството да разреши даване на държавна гаранция чрез фонд "Земеделие" за ползване на банков кредит от 2-2.5 млрд. лева. Предлага се парите да бъдат отпуснати на група фирми, които да изкупят с тях 500-1000 т. краве сирене и кашкавал. Част от това количество би могло да се изнесе, а остатъкът - да бъде складиран в подходящи хладилни складове. Според млекопреработвателите то би могло да се продава през зимните месеци, когато цените на сиренето и кашкавала ще бъдат по-високи. В писмото е предложено също с реализацията на част от излишните млечни продукти да се ангажира и Държавният резерв.
Предложението на млекопреработвателите идва броени дни, след като същата схема на държавна намеса за компенсиране на конюнктурни пазарни проблеми беше приложена за излишъците от миналогодишното зърно. Операцията струва на хазната (респ. на данъкоплатеца) 76 милиарда лева, което е приблизително равно на среден транш от МВФ. След време към тази сума неизбежно ще се добавят още няколко милиарда лева за поемане на разликата при реализацията на зърното, защото, ако се калкулира в цената на хляба пшеница с толкова висока себестойност, цената му ще мине 1000 лева.
Разбира се, негативните ефекти от ангажирането на бюджетни средства за решаването на зърнения проблем са повече, защото става въпрос за много по-големи непредвидени разходи на бюджета в условията на валутен борд. По-важното обаче е, че като създаде прецедент със зърното, на правителството сега му остават две възможности: или да отговори защо беше направен компромисът за зърното, или да повтори подхода и при оправянето на проблемите в пазара на млечните продукти. Засега министър Върбанов уверява, че този път няма да се поддаде на паниката от пазарния срив и заплахите за верижни фалити на агрофирми.
Няма прозрачност в тръжните процедури за енергийни проекти
Кирил Ерменков, председател на парламентарната Комисия по енергетика и енергийни ресурси, пред в. "Капитал"
Смятате ли, че закриването на фонд "Енергийни ресурси" ще сложи край на държавното субсидиране в енергетиката?
- Мисля, че с това решение на Министерския съвет не се слага край на субсидирането, поне на този етап. Държавният фонд "Енергийни ресурси" е създаден главно като данъчна преференция през 1996 г. в съответствие със Закона за данъка върху печалбата. Смисълът беше да се преотстъпят на енергетиката дължимите средства от данъка върху печалбата, които да се използват главно за финансиране на приоритетни инвестиционни проекти и с което се целеше частично да се компенсират недостатъчните амортизационни отчисления. През 1998 г. от амортизационни отчисления се очаква да бъдат осигурени около двадесет пъти по-големи средства в сравнение с 1997 г. в резултат на извършената преоценка. Следователно тази данъчна преференция не е чак толкова необходима и може би решението, взето под диктовката на Международния валутен фонд за отпадане на този фонд и специалните сметки, e целесъобразно. Необходимо е обаче още с бюджета за 1999 г. средствата за субсидиране на енергетиката, главно губещите дейности от подземния въгледобив и топлофикационните дружества, да бъдат определени и да се отпускат до оздравяването им.
Смятате ли, че се отделя достатъчно внимание на изпълнението на програмите за оздравяване на енергийните дружества в изолация?
- В комисията по енергетика обсъждаме много широк кръг въпроси, в това число и изпълнението на оздравителните програми. Мисля, че тези програми не се наблюдават постоянно от Комитета по енергетика, има и обективни причини за незадоволителните финансови резултати на фирмите в оздравителен процес. Затова предполагам, че срокът за оздравяване няма да приключи до края на 1998 г., както е законово определено, а вероятно ще бъде удължен до 2000 г. Кои са най-тесните места в отрасъла?
- И в енергетиката, както и в другите отрасли, има тесни места. Те не са създадени сега - от година-две, те са създавани в продължение на повече години. Тесните места и в енергетиката са свързани главно с финансови проблеми и финансовите възможности на отрасъла. Вече споменах за оздравителните програми на подземния въгледобив и топлофикациите. И през 1998 г. те продължават да работят и трупат загуби. При въгледобивните дружества продължават да растат и задълженията им към държавата, които в края на 1997 г. са близо 19.5 млрд. лв. към държавния бюджет и 16.1 млрд. лв. към Националния осигурителен институт. За въгледобивните дружества отрицателните финансови резултати са свързани основно с високите им разходи и ниската производителност. Много ниска производителност - около 0.5 тона на ден на човек за 1997 г. при около 1.5 млн. лв. разходи на човек от енергетиката. Другото по-тясно място е въпросът за преструктурирането на Националната електрическа компания чрез децентрализация, както и привличането на частни инвестиции от страната и отвън чрез създаване на смесени дружества, концесионни договори, приватизация, рехабилитация и модернизация на остарелите мощности. Необходима е по-ясна, по-прозрачна и по-открита инвестиционна програма и в отрасъла, и в отделните дейности. Друго тясно място е липсата на законова уредба. Не е изяснена концепцията за реформите в енергийния сектор, независимо че такива намерения са записани в програмата на правителството "България 2000". Забавя се разработването на закона за енергетиката и стратегията за развитието на отрасъла.
Каква е причината след повече от осем месеца проучвания и подготовка да се родят един слаб проект на закон и слаба стратегия за енергетиката? Можеше ли енергийната комисия да помогне при изработването на двата документа?
- Трудно ми е да поема ангажимент или вина на енергийната комисия за това, че досега законът не е готов. Смятам, че положихме достатъчно усилия в комисията и с това, че се обсъди в пленарната зала състоянието на определени подотрасли на енергетиката. Това обсъждане беше предизвикано от трагичния случай в мини "Бобовдол", но така или иначе такова обсъждане се проведе в парламента. Взеха се решения за ускоряване на законодателната програма, правителството си постави срок да подготви закона за енергетиката до края на 1997 г., който беше напълно реален. Сега сме в края на първото полугодие на 1998 г., но законът все още не е приет. Трудно ми е да кажа, че сме могли да ускорим разработването, тъй като, независимо че от предварителните договорености с ръководството на Комитета по енергетика, депутати от комисията и експерти да участват във всички етапи на подготовката на законопроекта, такова взаимодействие не се получи, мисля, по вина на Комитета по енергетика. Фактът, че до ден днешен последният вариант на законопроекта не е внесен официално в комисията по енергетика, говори за това. Аз и сега съм притеснен, че пролетно-лятната сесия на Народното събрание изтича. Мисля, че в близките дни ще проведем разговори с ресорния вицепремиер г-н Евгений Бакърджиев, който в началото на годината, когато се приемаше законодателната програма на парламента, пое ангажимент този закон да се ускори.
Не е ли твърде пасивна комисията по енергетика при дефинирането и решаването на основните проблеми в отрасъла? В повечето случаи тези въпроси се обсъждат само информативно и постфактум.
- Има такъв елемент естествено, но аз смятам, че основните проблеми по отношение на отрасъла не са в Народното събрание, а в изпълнителната власт. Ние участваме активно в законодателната дейност, т.е. в подготвянето на законите, които пряко или по-периферно засягат енергийния отрасъл. Но не бихме искали да се намесваме в прерогативите на изпълнителната власт. Не е коректно. Що се отнася до това да контролираме и да въздействаме за ускоряването или за развитието на определени процеси, за изпълнението на програмите - оздравителни, инвестиционни и т.н., това е едно от задълженията на комисията и мисля, че тя до голяма степен изпълнява тези свои функции. Още когато приемахме проектобюджета за 1998 г., комисията по енергетика изрази безпокойството си от отлагането на оздравяването и засилването на субсидирането, и то по неподходящ начин, със средства на НЕК.
Има ли енергийната комисия информация и определено становище по моделите за привличане на външни инвеститори, които се експериментират напоследък във връзка с проекти за "Марица-изток 1", "Марица-изток 3" и износа на ток?
- Комисията отделя голямо внимание на енергийния комплекс "Марица-изток". В началото на юли предвиждаме посещение на комплекса, за да се запознаем на място с проблемите и евентуално със схемите за привличане на чуждестранни инвестиции в "Марица-изток" 1 и 3. Наистина това са експерименти в енергетиката, още повече че се извършват в една неясна или по-скоро несъществуваща законова среда. По моя оценка не съществува необходимата прозрачност в тръжните процедури, които се провеждат в "Марица-изток" 1 и 3, а и не само при тези проекти. Що се отнася до износа на електроенергия, този въпрос ежегодно е актуален за България. За съжаление с конкретните договорености между КЕ или правителството например с Турция ние не сме запознати. Предвиждам в предстоящите срещи да получа по-точна и ясна информация какви са промените в обемите, потребностите и цените за износ на електроенергия. Тъй като обявената в пресата схема за инвестиране или някакъв вид бартерна схема износ на електроенергия срещу инвестиции в изграждане на автомагистралата или на пътища за мен лично не е съвсем ясна и, мисля, доста сложна.
Интервюто взе Галина Александрова.
Държавата иска да продаде акциите си в Химимпорт
Дружеството губи поръчки за износ, ориентира се към производство
Държавата в лицето на "Консолид комерс" вече няма интерес да бъде акционер в доскорошния монополист във външната търговия с химически и нефтени продукти Химимпорт АД. В момента дружеството държи 20.3% от капитала на Химимпорт. Основен акционер във външнотърговската организация след приватизация през 1994 г. стана работническо-мениджърското дружество "Химимпорт инвест" АД и в момента разполага с около 63.66% от капитала. Останалата част от капитала са преференциалните акции на колектива.
В момента "Консолид комерс" прави оценка на Химимпорт АД с активите й в страната и в чужбина, за да определи цената на участието си. За държавата вероятно ще бъде много по-изгодно да продаде акциите си, отколкото да чака дивидент от дружество, чийто мажоритарен собственик не е тя, още повече че в последно време компанията губи позициите си на износител. "Ако за акция получим цена от 200 долара, сумата по сделката ще е около 2 млн. долара и при 7-8% годишен лихвен процент само лихвата по сделката ще е около 140 000 долара, което надхвърля годишния дивидент", обясни Мирослав Груйчев - изпълнителен директор на "Консолид комерс". Очакваната цена на акция е близка до тази, на която Булбанк неотдавна продаде акционерното си участие в Химимпорт.
Освен чисто икономическите мотиви да прекрати участието си "Консолид комерс" бърза с продажбата на акциите и заради проектите за второ увеличение на капитала на Химимпорт, което ще намали държавното участие. В края на 1997 г. на общо събрание на акционерите се прие нов устав на дружеството. В него "Химимпорт инвест" наложи текстове, според които "капиталът на дружеството може да бъде увеличен под условие, така че акциите ще бъдат закупени от определени лица на определена цена". "Възможно е да има ново увеличение на капитала през 1998", потвърдиха от Химимпорт АД. На общо събрание на компанията преди две седмици акционерите вече взеха решение за увеличаване на капитала от 51.668 млн. лева на 3.513 млрд. лева със записване на безплатни акции от неразпределената печалба пропорционално на всички акционери.
Според новия устав на Химимпорт АД акционерите, които влизат в дружеството след приемането му, нямат право да придобиват повече от 5 на сто от капитала. Това изискване допълнително създава затруднения на "Консолид комерс", който трябва да намери най-малко 4 купувача на акциите си. Продажбата на държавното участие трябва да се съобрази и с винкулираността на акциите на Химимпорт, тоест "Консолид комерс" трябва да предложи акциите си най-напред на другите акционери в дружеството. Ако никой от тях не се възползва от правата си, тогава съветът на директорите ще вземе решение дали да ги купува или не. "Ако е разумна цената на "Консолид комерс", ще купим част от акциите му", обясни главният счетоводител на Химимпорт Цветан Ботев. По-скоро желанието на основните акционери в търговското дружество е 20-те на сто държавно участие в капитала на Химимпорт да попаднат в стратегически инвеститор, който с името си и положението си да върне пазарите на Химимпорт. Това обаче се превръща в неразрешим казус заради ограниченията за придобиване на акции от едно лице, които шефовете на Химимпорт сами вписаха в поправката към устава.
Освен това едва ли някоя международна компания със собствени търговски структури ще има толкова голяма нужда от марката Химимпорт, за да предостави срещу скромно акционерно участие в българската фирма не само определена сума, но и контактите и пазарите си. По-скоро стратегическите инвеститори ще използват собствените си търговски фирми. Това вече се доказва от чуждите компании, които купуват химически заводи в страната. Ако доскоро Химимпорт изнасяше 80 на сто от продукцията на "Соди" - Девня, след приватизацията на завода от "Солвей"
Данните за износа на българска химия за 1997 обаче не са обнадеждаващи. Износът на химически продукти, които от години традиционно водят листата на българския експорт, е спаднал почти двойно през 1997. Високата енергоемкост при производството, високите цени на газа например, който е основна суровина за торовата промишленост, правят себестойността на продукцията доста висока и износът ни не издържа на срива на цените на международните борси.
За миналата година Химимпорт отчита положителен финансов резултат от 4.409 млрд. лева. Скокът на долара през 1997 г. вдигна с пъти приходите от продажби на стоки, осчетоводени с ниска левова цена, заради което и по-голяма част от печалбата е куха. Затова и близо 80 на сто от нея са разпределени за увеличение на основния капитал на компанията до 3.513 млрд. лева. За дивиденти на акционерите се заделят 516.680 млн. лева, което е малка сума спрямо общата печалба, но към номинала на една акция е около 1000%, или 10 000 лв. на акция. Високият дивидент спрямо капитала се дължи на досегашната ниска стойност на капитала на дружеството.
Около 482 млн. лева от печалбата на Химимпорт за 1997 ще бъдат заделени във фонд "Социален". Възможност за създаване на подобен фонд е предвидена в устава на дружеството, като освен него може да се създава и фонд "Пенсионен".
Досега е имало намерения във фонд "Пенсионен" да се правят отчисления от заплатите на служителите и след пенсиониране да им се изплащат пенсии. С предстоящото приемане на Закона за доброволните пенсионни фондове вече се регламентира, че пенсионно осигуряване могат да извършват само дружества, създадени единствено с тази цел. "Идеята за собствен пенсионен фонд в компанията вече не е актуална", потвърди зам. главният счетоводител на компанията Александър Керезов. Затова сега пари за социални цели няма да се събират директно от служителите, а ще се отчисляват от печалбата на дружеството след облагане във фонд "Социален". Обяснението за реализацията на парите от този фонд обаче не е по-различно от схемата за фонд "Пенсионен". Замисълът на фонд "Социален" е при пенсиониране служителите да получават еднократни суми или пък натрупаните средства да им се разпределят през пенсионните години. Все още не е ясно обаче как ще се гарантира управлението на тези средства и разходването им по предназначение.
Въпреки че дружеството отчита печалба за 1997, все по-остро пред него стои проблемът с оборотните средства. Ограниченият достъп на Химимпорт до износа на българската химическа продукция и намалението на приходите от продажби, както и реализацията им в заводи, намира отражение в скромните за размерите на компанията финансови средства. По консолидирания баланс финансовите активи на дружеството за 1997 са само 1.5 млрд. лева.
Вземанията на компанията са нараснали от 673.675 млн. лева на 9.414 млрд. лева, се отчита в консолидирания баланс.
Счетоводители забелязват и реално намаление на дълготрайните активи на Химимпорт през 1997 г. Разликата между числата в консолидирания баланс (включва и задграничните дружества) и баланса на дружеството майка Химимпорт АД за 1996 и 1997 г., която всъщност дава стойността на задграничните активи, отчита по-малкото им валутно изражение през 1997 г. Според тях това може да означава, че дружеството е продавало от задграничните дълготрайни активи. От Химимпорт отрекоха подобно твърдение. "Ако има увеличение на "Извънредни приходи" в консолидирания отчет, където обикновено се отразяват продажбите на активи, то е за сметка на извънредните приходи от управление, в които са отчетени само отписани задължения", обясниха от Химимпорт. Акционери обаче твърдят, че не са уведомявани за редукция на дълговете на компанията.
Интересът на акционерите към
Химимпорт е първата сделка за приватизация, когато държавната собственост се купи от работническо-мениджърско дружество. Веднага след сделката, която беше подготвена от Ренета Инджова, се появиха и първите проблеми. В основата на конфликтите, които продължават и досега, са съмненията, че оценката на задграничните активи не е включена в общата цена, която "Химимпорт инвест" АД плати за 58.7% от капитала на Химимпорт. В приватизационния договор е записано, че "купувачът плаща 7.049 млн. долара за 58.7 на сто от акциите на дружеството". Оценката на Химимпорт като цяло, представителствата в страната и в чужбина, записана в официалната оценка на дружеството, е 587 млн. лева, или 12.010 млн. долара. Платената цена по сделката е именно 58.7 на сто от 12.010 млн. долара. Според приватизационната оценка "цената от 587 млн. лева не касае цената на задграничните дружества, чиято стойност е посочена в отделно приложение". Именно тези текстове пораждат съмнение през годините, че задграничните активи не са платени. "Общата оценка на дружество беше 12.010 млн. долара за дружеството и стойността на задграничното имущество за около 10 млн. долара. От 22 млн. долара след преговори цената по сделката падна с 10 млн. долара. Към момента на приватизационната сделка Химимпорт водеше 14 съдебни дела, повече от които щяхме да загубим, и затова Агенцията за приватизация ни направи отстъпка от 10 млн. долара", обясни главният счетоводител на Химимпорт. Колкото всъщност е и цената на задграничните активи. В документите по сделката обаче няма информация за дисконта. Според източници, пожелали анонимност, тези съдебни спорове никъде не фигурират в счетоводната документация на дружеството.
Сделката е атакувана от прокуратурата, има финансова ревизия на дружеството за годините преди приватизацията 1990-94 г. Всички тези органи определят сделката за законна, а и тя вече не може да се атакува, защото има тригодишен давностен срок.
Накратко
Преговорите с Nomura за покупката на Пощенска банка са завършили. В момента се чака заседание на борда на директорите на Българската консолидационна компания, на което трябва да бъдат одобрени конкретните параметри на сделката. Едва след това данните за продажбата на банката ще бъдат обявени официално. Представители на Nomura заявиха, че няма никакво съмнение относно успешното подписване на договор за покупката на Пощенска банка.
Председателят на Фонда за гарантиране на влоговете ще се избира от Министерския съвет. Това предвиждат измененията в Закона за гарантиране на влоговете, приети миналата седмица на две четения. Предложението бе внесено от председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев. При подписването на указа за обнародване на закона Петър Стоянов постави изрично условие тази промяна да бъде направена. Предишният вариант на закона предвиждаше шефът на фонда да се избира от президента. След приемането на промяната леви депутати възразиха срещу това, защото по този начин се продължавал процесът на концентрация на власт в Министерския съвет.
Миналата седмица бе проведено извънредно общо събрание на акционерите на Българска инвестиционна банка, от което стана ясно, че основните й акционери - Европейската банка за възстановяване и развитие и Търговската банка на Гърция, водят преговори с външен инвеститор за увеличение на капитала до изискуемия от закона минимум. В момента основният капитал на банката е 2.2 млрд. лв. Останалите решения, предвидени в дневния ред - промяна на акционерната структура и промени в съвета на директорите, могат да бъдат взети при евентуалното влизане на нов акционер. От банката отказаха информация за това с кого водят преговори за продажба на свои акции.
На заседание миналата седмица народните представители гласуваха промени в някои от постоянните комисии в парламента. Петър Петров заема мястото на Николай Апостолов в Комисията по бюджет и финанси. Апостолов заминава посланик на страната в Берлин. След като той напусне парламента, на негово място от листата на ОДС в 25-и избирателен район - София, трябва да влезе Христо Христов, който в момента е директор на Дирекцията за застрахователен надзор. Парламентът избра и двама нови членове на Икономическата комисия. Това са Росица Тоткова и Панайот Ляков. Светлана Бончева-Иванова пък бе избрана за нов член на Комисията по труда и социалната политика.
Татарчев иска преразглеждане и на делото за "Първа частна"
Миналия вторник във Върховния касационен съд е постъпило предложение от главния прокурор Иван Татарчев да се преразгледа старо определение по жалбата за обявяването на Първа частна банка (ПЧБ) в несъстоятелност. Всичко това е станало още през януари тази година, но възкресяването на купчината съдебни дела, свързани с фалита на най-голямата навремето частна банка, изглежда, е поредният ход на Татарчев, предназначен да изтормози БНБ. Централните банкери наистина и до ден днешен реагират като "на червено", когато чуят името на затворената ПЧБ. Въпреки че за пръв път в нея бяха назначени квестори още през май 1996 г., несъстоятелността й беше обявена чак година и половина по-късно, като междувременно БНБ се принуди да води купчина дела, за да защити решението си. Искането на Татарчев сега ще възобнови старата игра на нерви, въпреки че като че ли е обречено на провал. То всъщност е формулирано доста йезуитски. Прокурорът иска да се отмени определение на съда, в което се казва, че особеният представител на ПЧБ (назначен от Градския съд по времето преди назначаването на синдици) не е бил законен представител на интересите на банката и затова не може да обжалва решението за несъстоятелността. Татарчев не иска да каже, че ПЧБ неправилно е обявена в несъстоятелност, защото това си е губеща позиция. В крайна сметка "Първа частна" фалира истински въпреки изсипаното в нея рефинансиране от стария управителен съвет на БНБ. Прокурорът обаче твърди, че не са спазени процедурите и че върховните съдии е трябвало да питат квесторите на банката дали поддържат жалбата. Ако евентуално сега се стигне дотам, че бившите квестори потвърдят, това теоретично би значело, че може и Върховният касационен съд да отмени решението за несъстоятелността и да върне процедурата в начална фаза. Всички тези предположения обаче надали ще се сбъднат, съдейки по настроенията във Върховния касационен съд. Най-малкото, ако сега се окаже, че ПЧБ неправилно е обявена за несъстоятелна и делото се е водело без официален представител на банаката, ще настъпи невъобразима каша. Източници в съдебната система твърдят, че прокурорите действат с пълното съзнание за малката вероятност да променят нещо по реда на надзора. За сметка на това всички са единодушни, че искането просто цели да притесни допълнително БНБ и в частност подуправителя й, оглавяващ "Банков надзор" - Емилия Миланова. Известно е, че миналата седмица Татарчев започна следствие срещу нея и че иска преразглеждане на делата на Капиталбанк. Всеки момент се очаква Върховният касционен съд да се произнесе дали тя правилно е била обявена в несъстоятелност.
От централната банка засега не са реагирали официално на поредната прокурорска закачка. Така или иначе обаче тя е доказателство, че войната продължава.
Еврокомисарите не споделят оптимизма на правителството за икономиката
На 13 юли подкомисията по икономическите въпроси към Комитета за асоцииране на България към Европейския съюз ще се събере, за да обсъди развитието на икономика ни. Месец преди това експертите от Генерална дирекция 2 за икономически и финансови въпроси на Европейската комисия изпрати икономическата си оценка за представянето на България. Въпреки отчетеното цялостно подобрение на икономиката в резултат от въвеждането на борда еврокомисарите подчертават, че почти не се забелязва нарастване на икономическата активност и че ходът на структурната реформа се забавя през последните месеци. Анализът е важен за България, тъй като от икономическото състояние и процеса на хармонизация на българското законодателство с това на 15-те ще зависи какво ще е становището на комисията, което ще бъде представено в края на годината във Виена - готова ли е България да започне преговори с ЕС или не. Оценката, макар и малко по-обнадеждаваща от дадената през месец юли 1997 г., не навява твърде много оптимизъм. Българското правителство ще трябва да убеди представителите на Европейската комисия, че реформите в страната са необратими. То ще трябва да отговори и на серия логични въпроси, които еврокомисарите задават, преди да подготвят окончателния си доклад. Между тях са: какъв е смисълът от извънбюджетните фондове и има ли планове те да се консолидират в бюджета; какво е разписанието за приватизация на банките; каква е причината за слабото кредитиране; споделят ли властите мнението, че приватизацията се забавя; какво ще стане с предприятията в изолация, които ще останат държавни и след началото на 1998 г. - все въпроси, които се обсъждат и по повод тригодишните програми с МВФ и Световната банка, но които още не е сигурно, че ще получат отговор с адекватна икономическа политика.
