Колко е десет, делено на 1/2
"Наскоро по някакъв повод по време на изпит се наложи да задам един елементарен въпрос на студенти физици, обърнете внимание - физици. Те трябваше да кажат колко е десет, делено на една втора. (20) Повечето от тях казаха две и половина."
С този пример за състоянието на обучението в България завърши изказването си заместник-ректорът на Софийския университет проф.Тошев по време на кръглата маса "Образованието - приоритет на нацията" в парламента на 20 май. Четири дни по-късно, на тържествата по случай 800-ата годишнина на Сорбоната в Париж, министрите на образованието на Франция, Великобритания, Германия и Италия обявиха началото на хармонизирането на висшето образование в Европа.
Съвпадението във времето на двете събития е случайно. То обаче дава възможност да бъде съпоставен в реално време анализът на състоянието на университетското обучение от двете страни на бившата желязна завеса. Изводите от сравнението за оптимистите са поучителни, за песимистите - отчайващи.
Европейците казват, че в края на века общият свят, който упорито изграждат, не може повече да се ограничава до въвеждането на единни икономически критерии и управление, обща отбрана и валута. Според тях идва времето за усилия образованието в страните членки да стане конвертируем продукт. По-романтично настроените твърдят, че е необходимо да се възроди духът на Средновековието, когато границите не са спирали преподавателите и студентите, а знанията от Болоня, Кембридж, Лувен или Саламанка са се разпространявали из целия континент. Прагматичните експерти предпочитат да настояват Европейският съюз да отделя за хармонизирането на висшето образование повече от досегашните 0.4 процента от бюджета му, които дадоха все пак живот на програмите за университетско сътрудничество "Сократес", "Леонардо да Винчи" или "Еразмус", от които се възползваха 500 000 студенти и 80 000 преподаватели.
Решението на европейските държави да пристъпят към хармонизиране на висшия и стратегически важен етаж от обществото им не е случайно. Славата на университетите на Стария континент не е достатъчна, за да издържи в конкуренцията с висшето образование и поддържащата го изследователската дейност на Съединените щати. Динамиката и дълбочината на процесите в науката и свързаното с нея качествено висше образование добиват измерения, които налагат качествени промени в европейската университетска система. Ханс-Уве Ериксен, президент на Конфедерацията на ректорските съвети от Европейския съюз, смята, че "концепцията на пълните (със специалности) университети е остаряла, тя трябва да отстъпи място на непълните, но конкурентоспособни университети".
В специален, възложен от правителството доклад за състоянието на френското висше образование Жак Атали препоръчва като необходима мярка университетите със сходни специалности да създават звена, назовавани "полюси за превъзходно качество", за съвместно обучение и изследователска дейност.
В Съединените щати академичната общност поставя ударението върху решаването на проблеми във висшето образование, твърде различни от европейските структурни проекти. Професор Робърт Хейлбронър, автор на няколко труда за популярно обяснение на икономическите закони, се ужасява от "все по-голямото теоретизиране при преподаването на икономиката в Съединените щати, докато тя би трябвало да бъде възприемана като дисциплина, по-близка до политическите науки, психологията или антропологията, отколкото до точните науки". Значението на качественото образование расте и заради цената си. "Университетът стана толкова скъп, достигайки такси дори от 30 000 долара годишно, че изборът на изучавания предмет става капитално важен за студентите, които искат да започнат работа и да печелят пари", твърди проф. Ричард Мърнейн, автор на книгата "Teaching the Basic Skills" ("Преподаване на основните умения").
Не може да има съмнение, че университетската система на развитите страни ще осигури механизми, с които да преодолее предизвикателствата на глобализацията, предизвикана от Интернет, и на натрупването на все нови научни открития.
Тези проблеми ще трябва да бъдат решавани и от българското висше образование, което обаче страда и от специфични недъзи, чието наслагване върху глобалните прави картината повече от мрачна. С екстензивното разрастване на висшите училища в "страната с най-много университети на глава от населението в Европа" Министерството на образованието прави опит да се справи чрез поправките в закона за университетите. По-компетентните познавачи на родната Алма матер обаче твърдят, че идеята за конфедерирането на българските висши училища (което явно е в съзвучие с европейските намерения), дори да бъде осъществена, няма да промени сегашното некачествено образование: "Макар подредени една след друга, няколко нули остават нули."
В нулите могат да бъдат разпознати много от измислените университети, нафталиновите преподаватели , ненужните учебни програми и в крайна сметка - дипломите за висше образование.
Ако трябва да бъде обобщено, макар и с неминуем в такъв случай риск, болестта на висшето образование е, че още не може да преодолее инерцията на наложеното по съветски модел разделение на научната и преподавателската дейност - съответно в БАН и в университетите. Така те много лесно влязоха в ролята на пропагандист, но не и автор на научните знания. Преподавателите и студентите бяха принудени постепенно да губят контакт не само с научноизследователската, но и с практическата дейност. Показателен е примерът от сферата на медицинските висши училища. Там признават слабата практическа насоченост на обучението: "За каква връзка в болницата между студента, болния и преподавателя може да се говори, когато доскоро един курс наброяваше 300-400 души? " Липсата на средства за образованието и изследванията ги изолира от прогреса в области като имунологията или трансплантацията на органи. И ако този факт е за съжаление, почти комично звучи, че поради същата причина в Художествената академия студентите по металопластика през цялото си обучение работят с... гипс.
Още по-катастрофални за равнището на образованието са последиците от некадърните преподаватели и миришещите на нафталин учебни програми. Отново в Художествената академия учат студентите в продължение на пет години на "майсторството" на етюда, но неконвенционални форми като инсталация или други съвременни тенденции в изкуството нямат място в учебната програма. Историята на изкуството на ХХ век пък свършва до 40-те години и бъдещите художници не чуват нищо за Анди Уорхол, движението "Флуксус" или арх. Корбюзие.
Всичко това обаче не се отразява върху цената, заплащана от българските потребители на висшето образование, която няма нищо общо с американската, така както няма нищо общо и между качеството на получаваните знания. Въпросът е дали и кога комбинацията между държавните амбиции за ефективно контролиране на качеството на образователния продукт и пазарното търсене в същата посока ще бъде в състояние да преодолее съпротивата на мнозинството от академичния състав, който отстоява статуквото, осребрявайки автономията си. Може би защото внос на чужди преподаватели, за разлика от учебници за преписване, е невъзможен.
В България няма интерес към стойностни университетски дипломи
Проф. д-р Борислав Тошев, заместник-ректор на СУ "Св. Климент Охридски", пред в. "Капитал"
Каква е истинската стойност на дипломите на българските висши училища?
- Има факултети, които предлагат обучение и дипломи с нормална европейска цена. Хората, които завършват тези факултети, имат добра подготовка и могат да работят в областта на тясната си професионална квалификация, но и в по-широка област. По правило това са факултетите, в които има една запазена традиция от миналото и в които има преподаватели с международен престиж.
Другите факултети, които предлагат симулативно обучение и в които преподават преподаватели, които нямат собствени научни резултати, не могат да разчитат на успех. В нашия университет има факултети, които са от единия и от другия вид. Оценката в чужбина правят на базата на притурката в самата диплома, която отскоро съдържа не само списък на курсовете, които студентите са слушали в университета, но и техния хорариум. На базата на хорариума на тези курсове се прави преценка дали съответният специалист има нужната подготовка.
Не споменахте хуманитарните специалности... - Моите представи за хуманитарните факултети са малко по-бледи. Там има проблем, който познавате добре. Проблемът е, че съвсем доскоро в хуманитарните факултети хората не са получавали научни резултати в смисъла на това, което се разбира навсякъде. Те са били затворена система, не са имали възможност да публикуват там, където другите публикуват, поради което преценката за нивото на преподаването в тези факултети по правило се прави по-трудно. Вероятно има и хуманитарни факултети, които се радват на международен престиж. Но това е процес, който може би сега започва. Образованието е консервативна система и се гради върху традицията. Ако по някакви причини традицията е прекъсната, възстановяването на престижа е много трудно.
Що се отнася до икономическото образование, там сега има проблем, който ще се развива в бъдеще. Самият факт, че се твърди, че имаме 60 000 студенти по икономика и по право, показва, че в бъдеще ще се появи проблем. Това е твърде голямо количество. В същото време, ако излезете на пазара, ще видите какви учебници се предлагат на тези студенти. Това са обикновено адаптирани преводи от английски. Така обаче не се прави висше образование. Преподавателите от икономиката трябва да получат собствени научни резултати, трябва да бъдат имена от тази област на науката и едва тогава могат да разчитат на успех. Това не става с една проста адаптация на чужди програми и учебници. Така че обучението на хората, които отиват в икономическите специалности, не може да не носи симулативен характер и това сигурно след време ще окаже някакво влияние.
Кой е най-големият недостатък на сегашните образователни български програми?
- Има няколко проблема. Липсата на системност в едно обучение е много вреден фактор. Несистемното обучение в много отношения е по-вредно от отсъствието на всякакво обучение. Нашите учебни планове не могат да се похвалят с този основен методически принцип. И може би причината е в това, че по исторически причини у нас започнаха да правят учебни планове и програми не според реалните нужди на обучението на студентите, а според това какви хора от съответните области са във факултетите. Въпреки че образованието е консервативно, то в същото време е достатъчно динамично - променя се светът, променят се образователните системи и ако липсва адаптивност, резултат няма да има. У нас като че ли няма такава адаптивност.
Има ли кой да чуе недоволството на студентите от качеството на образователния продукт, който получават?
- Аз мисля, че не бива да се иска студентите да контролират качеството на продукта, който получават. Това, разбира се, не означава, че студентите не трябва да имат някакво вътрешно чувство за това, което те получават. Обратната връзка се прави много лесно със система, която отдавна съществува. Тя е прилагана и в университета, сега може би по-рядко. Би трябвало да се правят анкети със студентите, които анкети обаче трябва да бъдат много добре премисляни. Там основният акцент е върху чувството, а не върху преценката. Студентът невинаги има възможността да направи преценка. Ако той е в състояние да направи тази преценка, тогава той просто няма какво да получи в университета, той всичко знае. Но в същото време той има чувство.
И студентът трябва да даде отговор на въпроса дали това, което той получава като лекция, влиза в неговото съзнание, дали изпитва удовлетворение от това, което той е чул, и от това, че общува със своя преподавател.
Кой тогава трябва да контролира образователния продукт?
- Образователният продукт се контролира от академичното тяло.
На практика обаче то контролира само себе си. Обществото не може да следи за качеството на образованието освен в крайната му фаза - когато дава оценка за дипломите.
- Да, такава е образователната система. Пак ще повторя, че академичното тяло е изградено от преподаватели, учени. Тези учени трябва да публикуват своите статии. Има световна информационна система за индексиране, рефериране, оценяване, която съществува може би от двеста години. В тази система всеки преподавател има своето място. Ако академичното тяло е изградено от такива хора, които са с тежест в научната общност, и те са много, то няма никакво съмнение, че академичното тяло е в състояние да контролира образователния процес. Няма друг начин за контрол. Контрола върху преподаването правят главно преподавателите. Защото обществото е потребител. То не познава проблемите в тази дълбочина, в която би трябвало да я познава специалистът. Тук контрол на дилетантско ниво съвсем сигурно няма да даде резултат. Затова всъщност в науката няма демокрация - защото опитът да има демокрация в науката, означава всъщност ръководният състав да бъда на средно или под средното равнище. Такива хора не могат да развият образованието и науката в съответната държава.
Имате ли впечатление, че в българското висше образование ударението продължава да се слага върху количеството, понякога върху качеството на придобитите знания, но не и върху насърчаването на мисленето на студентите?
- Да. Нашата образователна система предлага знание в насипно състояние. Всеки прибавя нещо в тази купчина, която трябва да се погълне от този, който ще получи съответната диплома за образование. Това не е системно образование. И когато образованието не е системно, и резултатите не могат да бъдат добри. Освен това тук наистина основният проблем е не толкова да се усвои дадено знание, колкото хората да бъдат в състояние да прилагат тези знания за решаване на конкретни задачи. Вие казвате "мислене", аз се въздържам да употребявам тази фраза. Мисля, че човек има способността да комбинира клишетата, които получава от околния свят, и по този начин да симулира мислене. Всеки човек има това качество. Мисленето е по-сложен процес и вероятно не всички хора са в състояние да участват в този процес.
Имам предвид това, което на английски се нарича skill - умение. Хората трябва да имат умение. Знанието не бива да е просто факти, защото фактите невинаги могат да вършат добра работа. Съвременната тенденция в образованието е преходът от knowledge - знание, към skill - умение. И университетът и особено училището трябва да работят в тази посока.
Университетът в света и в България не е ли болен от невъзможността да намери формулата, по която обучаваните да осмислят старите знания и същевременно да умеят да се справят с развитието?
- Болестта е обща, но при нас има особености, които са толкова важни, че не могат да бъдат пренебрегнати. За света кризата във висшето образование е свързана с две неща. Едното е появата на информационните технологии и на новите поколения, които се различават много съществено от старите поколения, както и глобалността, която се появява, отсъствието на граници. Всеки, който е пред компютъра, може да общува с най-различни хора по света.
Другото е, че висшето образование в Западна Европа и в Съединените щати се преценява в момента като скъпо. В този план то трябва да се облекчи. Това е много сериозен проблем, който ще става все по-сериозен, защото в световен мащаб все по-малко пари ще се дават за наука и висше образование.
У нас основният проблем е ефектът на разреждането. Ние имаме твърде много професори, твърде много преподаватели. След масовизацията на средното образование в миналото в момента има масовизация на висшето образование. Много хора, които при нормални условия не могат да получат дипломи за висше образование, сега получават такива дипломи. Това се казва ефект на разреждането. Ако в една спиртна напитка се добавя разтворител, нейните качества се влошават. Така е и в професорската колегия. Твърде много разтворител има там.
Лошото е и нещо друго - когато количеството на разтворителя расте, изчезва спойката на частиците, които се намират в разтвора. Затова в България сега ние нямаме интелигенция.
Впечатлението на страничния наблюдател е, че по-възрастните преподаватели се стремят да запазят статуквото в образователната система, а по-младите им колеги се опитват да проникнат в това статукво, но не и за да го променят.
- Да, така е. В момента има и едно прекъсване в поколенията. Казвате по-млади преподаватели, но има цели поколения, които вече са представени в академичното тяло. Прекъсването в традицията и в поколенията е много вредно, защото при тази човешка система нещата така са се развили, че школите имат роля. Това се наблюдава в много специалности.
Има ли потребност в българското общество от истински, стойностни университетски дипломи?
- Няма интерес все още към такива дипломи. Причината е в това, че човек има такива интереси, когато има ценностна система, в която той се опитва да стои. Когато тази ценностна система е размазана и координатите не са фокусирани добре, той се лута.
Тогава академичната общност, за която вие казвате, че контролира качеството на образованието, трябва да носи вината, че то е в подобно състояние.
- Проблемът не е толкова до академичната общност, проблемът е общ за обществото, защото самата академична общност е жертва на тези процеси. Тя не ги предизвиква, тя е част от тях. Размазването на координатната система е факт за самата академична общност.
Но вие твърдите, че в областта на образованието и науката тя е в най-добри позиции да контролира това, което става. Не би ли трябвало социални или морални проблеми да не влияят върху оценката на качествата на работата в научната или образователната област?
- Критериите в тази област не могат да не бъдат снижени в условията, за които става дума. Най-малкото и поради това, че в условията на една тежка криза получаването на научните резултати става все по-трудно, даже невъзможно.
Интервюто взе Веселин ДРЕМДЖИЕВ.
Журналистиката в СУ -
Да учиш на инат
Често срещано оправдание и обвинение напоследък е, че в НСРТ нямало професионалисти, че в парламентарната комисия за медиите липсвали специалисти, че в телевизията много хора не разбирали от журналистика. Мнението най-често е на професори, доценти и експерти от Факултета по журналистика и масови комуникации (ФЖМК) на СУ "Св. Климент Охридски", които имат самочувствието, че са най-добрите и най-опитните. Може би защото са най-старите. Колкото стари са и лекциите на повечето от тях. ФЖМК е едно от малкото места в България, където се преподава журналистика. Надеждата, че ще овладееш професията във факултета, обаче се сгромолясва по-бързо от неговата 110-годишна сграда.
През май във ФЖМК гостува проф. Макбрайт от университета в Тексас. След лекцията, посветена на американската телевизионна система, единствените въпроси, от които се интересуваха бъдещите журналисти, бяха колко семестъра, по каква програма се изучава тази специалност в САЩ, каква образователна степен получават завършващите. Основната разлика според Макбрайт: "Студентите ни изучават повече практика и по-малко теория."
Какъв ли отговор биха дали българските му колеги? Може би би изглеждал така: "Нашите студенти изучават "Увод в журналистиката", "Основи на връзки с обществеността", "Теория и методи на емпиричните изследвания в масовите комуникации" и още куп въведения и теории по различни науки. След профилирането им във втори курс студентите веднъж седмично влизат в радио- или телевизионното студио. В четвърти курс това се случва по-често."
Програмата за обучението в журналистическия факултет непрекъснато се досъставя и преправя. Приоритетите се изместват към фактологични предмети, за което в университетите на развитите страни биха се учудили - "нали имате справочници". Намират се. Парадоксално е обаче, че в библиотеката на ФЖМК най-голяма рядкост е българската преса.
Финансовите проблеми на образователната система невинаги могат да оправдаят недоразуменията в програмата, чиито дори добри намерения не успяват да бъдат осъществени. Присъствието на студенти на лекциите си някои от преподавателите осигуряват чрез списъци, въпреки че присъствието е задължително само на упражненията. "Кандидатствах журналистика, за да имам време да се отдам на театралната си страст. В НАТФИЗ приемат много трудно, а тук мога въобще да не идвам на лекции", откровена е студентка от II курс. От време на време във Факултета по журналистика се чуват и радостни възгласи при редки срещи: "Мислех, че си прекъснал или си заминал в чужбина. " Повечето от студентите записват и втора специалност, а има и бъдещи журналисти, които едновременно учат и в друг университет.
Въпреки това някои студенти се оплакват от претоварена програма, завиждайки на колегите си от специалност "Обществена комуникация" (Реклама и връзки с обществеността), че "поне имат време да работят". Най-силно разочарованите след първата година заменят големите надежди за журналистиката с обучение в друга специалност. Останалите продължават да се надяват и се успокояват с полезните знания, които все пак получават от някои предмети и преподаватели.
Преди сесия в сградата, от която започва историята на СУ "Св. Климент Охридски", оживлението е учудващо. Събират се подписи, заверки, издирват се лекции, защото учебници липсват. През семестъра студентите все пак не се забравят - чуват гласовете си по радиото, виждат профилите си на телевизионния екран или дописките си във вестниците. Липсата на (достатъчно) практика кара дори първокурсниците да се втурнат към редакциите, защото там нещата изглеждат много по-различно, отколкото в учебниците. Перспективата да се учиш на журналистика едва след като си учил журналистика априорно обезсмисля бъдещето в професията. Освен това стойностните книжни знания за законите на медиите или източниците на информация от чужди учебници се сблъскват с далечен български вариант в действителността. Затова студентите предпочитат да жертват лекциите срещу възможността дори само да погледат как се "правят" новините в медиите. На този фон изглежда нелепо, когато преподавателите негодуват, че ги посреща полупразна аудитория или претендират да чуят по време на изпит повече знания, отколкото те самите имат. Самите изпити се взимат сравнително лесно и на късмет: "Добре, че не учих, иначе щеше да ме е яд. " Студентите се радват, че са измамили системата за обучение, така както тя лъже, че ги учи на нещо. Дипломата все още важи само в пределите на България, а дори при перспективата за силно движение на специалистите през идното столетие големите надежди на студентите остават на прага на университета.
По отношение на новите информационни технологии, на съвременните медийни концепции и процеси бъдещите представители на четвъртата власт потъват в "долината на неосведомеността". "Глобалното село", в което според Маршъл Маклуън ще се превърне света благодарение на новите комуникационни системи, за студентите по журналистика засега остава само на хартия.
Симулацията икономическо образование
Вероятно малцина помнят, че един от първите закони, гласувани от Великото народно събрание през лятото на 1990 г., беше Законът за академичната автономия на висшите учебни заведения. Със сигурност обаче повече хора си спомнят опашките от кандидат-студенти пред един от малкото тогавашни икономически институти, който естествено носеше името "Карл Маркс". Огромният интерес към икономическите специалности едва ли се нуждае от обяснение. Следствие от него беше появата на големия брой висши училища, които предлагат диплома за икономическо образование - в София, Варна, Свищов, Велико Търново, Благоевград. Роенето продължи и на по-ниско равнище - при предлагането на примамливо звучащите специалности - мениджмънт, международен бизнес, банково дело и т.н. Само в софийския Университет за национално и световно стопанство (УНСС) за тази година е предвиден прием в 28 икономически специалности!
Тръпнещите кандидат-студенти едва ли имат ясна представа какво означават отбелязаните в кандидатстудентския справочник специалности като "Икономика и мениджмънт на кооперативния бизнес", "Стопанска логистика" или "Икономика на социално-културните дейности". По-паметливи родители или батковци на кандидатите за икономисти биха се досетили, че става дума за префасонирани наименования на специалности от малко по-далечното минало. Както и че специалността "маркетинг и мениджмънт" е просто капиталистически римейк на тоталитарното "управление на народното стопанство".
"Редица дисциплини и специалности се откриват само заради болните амбиции на някои професори", каза преди време Стоян Александров, ръководител на катедра "Финанси" в УНСС. Проблемът обаче е, че, веднъж открити, въпросните специалности практически е невъзможно да бъдат закрити. Академичната автономия позволи университетът да имитира промяна в учебния си модел, което му осигури и завидни печалби от платеното обучение. Тази финансова мощ (подсилена от множащите се филиали на УНСС из страната) осигурява силна заинтересованост действащият модел да не бъде променян. В момента няма сила, която може да наложи стойностна реформа в икономическото образование. Проблемът с неговото истинско реформиране е оставен в ръцете на тези, които в по-голямата си част трябва да останат излишни, ако промяната бъде осъществена.
Неизбежното след 1991 г. въвеждане на нови предмети в икономическото образование не беше извършено от нови хора, а от тези, които преподаваха дотогава дисциплини, чиито имена днес биха предизвикали смях у сегашните първокурсници.
По-досетливите от тях обаче с основание днес биха задали интересни въпроси. Защо например предметът, познат в цял свят като икономика, у нас неизвестно се преподава като икономикс (това е профанското прочитане на economics, според което physics би трябвало да бъде четено и превеждано като физикс, а не физика)? Или защо в немалкото български учебници по тази фундаментална материя обикновено липсват библиографски данни за използваната литература? По този начин студентите могат да останат с впечатление, че България е родината на тази доскоро отричана у нас наука, а преподавателите от УНСС - нейните корифеи. Проблемът далеч надхвърля въпроса за името, с което ще се нарича дисциплината, и за очевидното плагиатстване от чужди трудове. Очевидно става дума за това каква е днешната стойност на трудовете, с които до 1991 г. са били придобивани научните степени и звания, какво точно са преподавали тогава днешните лектори по основния изучаван предмет, както и по екзотично звучащите сега специалности. Става дума и за това къде всъщност стои в момента българското икономическо образование, съпоставено не само със себе си, а с аналозите си по света. В препоръчителната литература за студентите в мнозинството от случаите може се срещнат имена на български главни асистенти и доценти, но не и на истински значимите чужди автори, допринесли за развитието на икономическата наука в световен мащаб.
Студентите по икономика (но не и преподавателите и служителите) нямат достъп до Интернет, чрез който частично поне могат да преодолеят визовите и финансовите си ограничения и да пътуват виртуално сред най-новите знания. Единственият начин за връзка със света извън България са студентските бригади, на които бъдещият стопански елит на нацията обикновено събира ягоди или боровинки из Обединеното кралство. Няма нужда да бъдат коментирани последиците от това за самочувствието на бъдещи бизнесмени.
Още по-лошо - икономистите трябва да се "продават" по силата на пазарните отношения, но нямат право да организират образованието си по тяхната логика - студентите не могат да избират преподавателите си, а още по-малко да изискат смяната на посредствените и корумпираните. Както и по какви програми да учат.
Има пълно разминаване между истинските нужди на пазара на работна сила и знанията на хората, които притежават диплома на УНСС. Непромененият предишен модел на икономическо образование не подготвя адекватни кадри. Абсолютна рядкост е дипломант от УНСС да работи точно по специалността, която е изучавал. Най-често той е с друга икономическа специалност, а в същото време има липса на точно такива специалисти там, където са нужни. Цитираните по-горе думи на изявяващия се като дисидент в УНСС Стоян Александров се потвърждават и от факта, че голяма част от студентите в псевдоспециалностите изучават като втора специалност финанси или счетоводство. Интересът към вторите специалности може да послужи като критерий при определянето на това кои от тях са стойностни и са свързани с очаквания за реализация на пазара на работна сила.
За всеки запознат с икономическото образование по света би изглеждал странен
Една от големите слабости на икономическото ни образование продължава да е липсата на изследователска дейност, която да съпътства обучението на студентите.
Ако в европейските и американските висши училища задаваните теми за самостоятелна работа са най-често под формата на есета (темите за които започват с "Критически разсъждавайте върху... " или пък "Направете сравнителен анализ между... "), темите за популярните у нас реферати обикновено са странно сходни със съответната глава от учебника. Начинът, по който преподавателите задават темите и оценяват самостоятелните работи на студентите,
Отлична оценка получават както добрите преписвачи, така и студентите, които са направили опит да разсъждават по дадената тема. Поради липсата на мотивация по-изобретателните студенти въртят добър бизнес с оборотни реферати и дори дипломни работи, на гърба на които обикновено е отбелязано с молив на кой преподавател вече са били представени.
За корупцията сред преподавателите е писано много и тя е обществена тайна във и извън УНСС. Разгласяването на скандални факти около преподаватели обаче не доведе до персонални промени. Най-често изтъкваната причина за това, че корумпираните преподаватели не се уволняват, е, че няма подходящи кадри за този пост.
Така те започват да се чувстват незаменими. В резултат механизмите за взимане на подкуп са отработени до съвършенство и никой вече не допуска аматьорски грешки, като да бъде хванат с белязани банкноти например. Пример за това е известен преподавател в катедра МИО заедно с асистентския си антураж, които освен зелените банкноти обикновено изискват и телефон за обратна връзка с "клиента", в случай че възникне проблем (при обмяната на парите например). Случаите на сексуални "услуги" също трудно могат да бъдат доказани, но огромният брой студентки в университета очевидно представляват непреодолимо изкушение за преподаватели с по-разкрепостено мислене.
Тези факти от УНСС, който е с най-големи амбиции да играе ролята на водещ в подготовката на бъдещите български икономисти, важат с пълна сила за всеки икономически университет (или институт), дори и за тези във Варна и в Свищов. Резултатите от сегашното състояние на икономическото образование обаче рано или късно ще проличат и в икономическата сфера.
Тогава не от други, а от сегашните студенти по икономика до голяма степен ще зависят производителността, жизненият стандарт и заетостта на хората около тях. За съжаление запознатите със сегашната ситуация не преливат от оптимизъм.
Ще провалят ли българските университети Айнщайн
През 1896 г. младият Айнщайн кандидатства във Федералния институт по технология в Цюрих. По това време той широко се е самообразовал по физика и имал няколко научни публикации. Въпреки това на приемните изпити Айнщайн се проваля. Вероятно подготовката на младия физик не е била в съзвучие с изискванията на приемната комисия на института в Цюрих. Сто и две години по-късно, от дистанцията на времето, чий е провалът, е очевидно. Знаменателното в тази история обаче остава: кандидатстудентска комисия по фщзика е скъсала физщка на всички времена, автора на Теорията на относителността (1905 г.).
Дали днес в България в започващата на 22 юли кандидатстудентска кампания '98 всичко в отношенията кандидат-студент - висше училище е в съзвучие и пълна хармония? Два са горещите етапа в тази кампания. В първия (продължаващ обикновено до 8 юли) висшите училища приемат молбите на кандидатите за студенти. Тези дни са наистина горещи за кандидат-студентите и техните родители. Топлината идва не само от досадното висене по безкрайните опашки пред приемните комисии. Градусът се покачва и от изтезаващото обикаляне на висшите училища, намиращи се често в различни градове на България, в които се предлагат желаните от кандидат-студентите специалности. Следва периодът за явяване на приемните изпити. Задължителни, съгласно държавните изисквания - за различните специалности те са около петнадесет. Натрупаните през последните години проблеми при тяхната подготовка и провеждане могат да бъдат илюстрирани с един от основните кандидатстудентски изпити - този по химия. Самостоятелно или в комбинация с други изпити с химия се кандидатства в 12 висши училища.
Формално кандидат-студенти, желаещи да продължат своето образование, чрез конкурс по химия могат да кандидатстват във въпросните 12 университета. Това означава, че кандидатът за студент съгласно правилниците трябва да се яви на изпит по химия дванадесет пъти, като датите, определени от кандидатстудентските комисии, са 11 юли - Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ), 13 юли - Пловдивски университет (ПУ) , 14 юли - Университет "А. Златаров", 16 юли - Висш институт по хранителна и вкусова промишленост (ВИХВП), 18 юли - Югозападен университет (ЮЗУ), 20 юли - Тракийски университет (ТУ), 21 юли - Медицински университет - Варна (МУ), 22 юли - Висш медицински институт - Пловдив (ВМИ), 23 юли - Шуменски университет (ШУ), 23 юли - Медицински университет - София , 25 юли - Софийски университет (СУ), 27 юли - Висш медицински институт - Плевен. Участието в подобна надпревара е възможно само за дълго и сериозно "тренирал" кандидат-студент професионалист. От подобен професионализъм не печели никой. Кандидат-студентите логично няма да се включат в този умопомрачителен маратон, а просто ще изберат 2-3 от възможните университети.
Аналогично е положението на кандидатстващите с конкурсни изпити по биология, история, литература, математика, география и пр. Особено се усложнява положението, когато за дадена специалност е необходимо да се положат задължително няколко конкурсни изпита (медицина се кандидатства с изпити по биология и химия).
Програмите по химия на различните висши училища са близки или напълно съвпадат. Те съдържат около тридесет въпроса от обща, неорганична и органична химия, включени в учебниците по химия за 7-и, 8-и, 9-и и 10-и клас. Конкурсният изпит по химия е писмен, като в начина на провеждането му се наблюдават съществени разлики.
В СУ за 5 часа кандидат-студентите ще трябва да решат от шест до осем логически задачи. В изпита на ПУ ще са включени две теми по обща и неорганична химия и две теми по органична химия. В ЮЗУ за 5 часа ще трябва да се отговори на десет въпроса по химия. В ШУ, ХТМУ и Университет "Асен Златаров" в изпита се включват два въпроса от учебната програма. В МУ - София изпитът се състои от две части: първа част - тест, съставен от 40 лотарийно изтеглени въпроса, който трябва да се реши за 1 час и 30 минути, и втора част - четири логически задачи - две от обща и неорганична химия и две от органична химия, които ще се решават за 3 часа и 30 минути. В Пловдив в конкурсния изпит ще се включват до пет въпроса, част от които ще са логически задачи. Във ВИХВП кадидат-студентите ще трябва да решат за 40 минути тест по химия, състоящ се от 25 въпроса. Във ВМИ - Плевен конкурсната комбинация ще се състои от един по-голям теоретичен въпрос, два по-малки и четири логически задачи. В ТУ изпитът по химия ще включва от шест до десет въпроса.
Това явно разностилие в провеждането на конкурса по химия е още по-драстично в методическите указания към програмите на отделните висши училища. В тях може да се прочете, че "... изисква се по-подробно обяснение на някои факти и закономерности" (СУ); "...да се отговаря точно, изчерпателно и логично на поставените въпроси, да се избягват излишни подробности... " (ПУ); "... да изложат пълно и вярно материала, без отклонения и ненужни подробности... " (ХТМУ); "... отговорите да бъдат пълни и обосновани... " (МУ - София); "... кандидат-студентите да излагат и творчески да прилагат наученото, да се правят логически връзки в целия материал. Отговорите на въпросите да бъдат пълни, конкретни, подкрепени с примери, а задачите - добре обосновани. " (МУ - Варна).
Тънкият нюанс между "по-подробно" и "без излишни подробности" е твърде абстрактен за новозавършилите гимназисти. Не по-ясно за тях е и изискването за "творческо прилагане и осмисляне на материала".
Тъкмо затова в обяснението на тези сакрални слова са се втурнали тълкуватели, които съдират по девет кожи от кандидат-студентите. Във всеки град те са поне дузина, като при главния тълкувател "истината" се чува от най-първа инстанция - той говори директно с боговете (разбирай членовете на кандидатстудентската комисия). При него се влиза трудно (невероятно, но понякога и с конкурс) и затова таксите там са най-високи. Подготовката е хаотична - от пълно зазубряне на учебниците по химия за средните училища, гарнирано с "подходящи пасажи от академичните издания" до вълшебни теми, които "гарантират" 100% влизане в желаното висше училище. Не липсват и парадокси, когато в High курсове с помощта на лепило, ножица и няколко учебника се конструират печелившите конкурсни теми. В тази надпревара не изостават и преподавателите от университетите - нали те са "творците" на изпитните програми и главните проверяващи на конкурсните работи.
Днес, век след знаменития провал на института в Цюрих, българските университети рискуват да го повторят, ако не сменят стила си спрямо младите българи. Не е тайна, че висшите училища изпитват сериозни финансови и организационни затруднения. Но не е тайна и фактът, че талантливите млади хора са с поглед навън, където реномирани университети биха ги приели заради качествата им. А други младежи, притиснати от ежедневието, няма да отделят време, за да отидат до университета. За тях той няма да бъде "на една ръка разстояние".
Затова е необходимо висшите училища последователно и без високомерие да намерят верния път до всички тях. Първите стъпки са най-важни, а това са стъпките в кандидатстудентската кампания. Няколко подобрения могат да бъдат част от този път. Първо, да се облекчи технически и финансово кандидатстването на младите, като им се даде възможност:
Второто подобрение на сега съществуващата кандидатстудентска практика е да се изгради система за ефективна и полезна подготовка за състезателните изпити, което да бъде база за по-нататъшното успешно обучение. Често се получава точно обратното - в първата година от следването да се наваксва липсата й. Затова е необходимо да се изработят еднакви правила, програми и методически указания за подготовката и провеждането на отделните конкурсни изпити. Критериите за оценка да бъдат публични, точни и ясни. Те днес като че ли са най-тъмният ъгъл в стаята на кандидат-студента.
Васил Хаджиилиев е преподавател по химия в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора.
Отбор за едно полувреме
Да имаше как футболните мачове на Франция '98 да се играят само едно полувреме, гредата да беше малко по- нависоко, господ пак да бе станал българин поне за малко и т.н., България сигурно щеше пак да се гордее с футболния си отбор. Да имаше как Ицо, Любо и Емо да осъзнаят, че вече не ги бива за големи мачове на световната сцена, и да дадат път на по-младите си колеги, сигурно щяха да останат във футболната ни история не само с футболните си постижения. Да имаше как Бонев още преди световното да беше казал: благодаря на старата гвардия, че ни класира на световното, но там ще взема млади момчета - да се обиграват, да трупат опит и самочувствие, да попадат в полезрението на богати клубове.
Да имаше как - но за съжаление няма как.
Факт е, че българският отбор играе по-добре, отколкото бяха прогнозите на мнозина. Факт е, че Бонев избираше нелоша тактика и за двата досегашни мача в групата. Тъжното е, че крайъгълният камък на тактиката ни е физическата немощ на отбора. В резултат на което всичко се върти около дилемата кое полувреме да тичаме - първото или второто (защото не можем и двете).
За сметка на това цяла седмица страната живее от магии за някаква победа и се опива от надежди за същата тази победа. Изглежда, нищо друго смислено не се случва на нашата географска ширина, което да събуди чувствата на нацията. В тази среда нямат шанс нито протестиращите от "Плама", нито даже Татарчев, освен ако не рече да заведе следствие срещу Христо Стоичков заради фатално пропуснатия гол.
Хубавото обаче е, че и за тази загуба си имаме дежурно славянско оправдание - този път гредата на нигерийците. Ако беше за някоя провалена сделка - щеше да е некоректността на инвеститорите. Така е по-лесно и успива нацията без проблем.
Междувременно, докато нашите правят сметки по футболните терени на Франция, стана ясно, че се готви сериозен ремонт на националния стадион "Васил Левски". Очевидно от Националната спортна база са си направили отрано сметката - за разлика отпреди четири години този път на националния стадион няма да му се наложи да посреща герои от световното.
По нанадолнището към... Европа
Във време, когато националният приоритет е футболът, а той очевидно не е успешен, е някак си неудобно да засягаме различни второстепенни въпроси, като състоянието и посоката (нанадолнището), в която се хлъзга българската индустрия, непроменяемо лошото качество на живот в България, безпочвеното бодрячество на българските политици.
Зер при тези големи проблеми с националната гарнитура - к'ъв въгледобив, к'ва "Плама", к'ви европейски проверки по мандри и АЕЦ.
На пръв поглед няма връзка между продължащите протести в "Плама", Плевен, все по-губещия въгледобив (там статистиката е такава, че и господ не може да каже колко точно губят мините) и ембаргото на експорта на наши млечни продукти за Западна Европа. Връзка има и тя за съжаление се нарича неконкурентоспособност.
Неконкурентоспособността, а не липсата на късмет, е проблемът на нашите гарнитури. А тя със самовнушение не се оправя.
Въпреки че политиците ни гледат с доста голяма надежда на интегрирането ни с Европа, те като че ли не виждат, че без непопулярни мерки вътре в страната сближаването ни с ЕС е повече проблем, отколкото решение. Поради неподготвеността ни. Нещо като приказката за Икар - приближил до слънцето и крилата му се стопили. Ужасно много предприятия в България въобще не са подготвени да преживеят в по-конкурентна среда.
И пеенето на приспивни песни е най-лошата услуга, който може да им се направи.
Като няма купувачи, търсим продавачи
От миналата година досега вицепремиерът Божков не пропуска да се похвали на всеки международен форум, че структурната реформа в страната върви изненадващо бързо. След това той обикновено завършва с призив "Инвестирайте в България". Чужденците слушат и почти вярват, докато не прочетат обява, че в България се търсят продавачи на предприятия (виж стр. 36). Фактът е достатъчно показателен, за да стане ясно на всички какво се продава и защо са нужни приватизационните посредници. Идеята да се използват чуждестранни консултанти хрумна първо на международните финансови институции, след като установиха, че в българските министерства и в Агенцията за приватизация рядко някой говори дори на развален английски, а когато се случва, обикновено става дума за проценти.
Българските приватизатори отначало приеха с възторг идеята за посредници - в крайна сметка или ще свършат работата, или ще има кой да е виновен. След това започнаха обвинения, че посредниците по цял ден чертаят квадратчета и диаграми, вместо да продават разсипващите се предприятия. Оказа се, че популистките апели за бърза продажба са предварителното оправдание за странния факт, че Агенцията за приватизация оспори способността на чуждите консултанти да избират купувач и реши, че сама ще си го избира. Явно, че усилията на МВФ и Световната банка са били напразни. Чуждите инвеститори пак ще опрат до разваления английски, и то след като са мислели, че този път всичко ще мине цивилизовано.
СДС обучава кадрите си в пазарната икономика
"Икономиката между пазара и държавата" е темата на третия пореден семинар на СДС, който събра синия елит на 19-21 юни в хотел "Самоков", Боровец. Лекциите изнесоха журналисти, политолози, социолози на теми: икономическата реформа в огледалото на социологията и медиите; конкурентната икономика и политическите процеси; икономическата реформа: предизвикателства и успехи; икономическата реформа и евроинтеграционният процес и икономическата реформа и предприемаческият дух. След това се проведе неформална дискусия, която по думите на министъра на държавната администрация Марио Тагарински е била в името на България.
Събитието бе уважено от повечето депутати от СДС и Народен съюз, министри, представители на държавната администрация.
Семинарът е организиран от Политическата академия за Централна и Източна Европа със съдействието на фондация "Втора победа", Международния републикански институт, Фондация "Уестминстър" и "Джърман Маршал фонд". Нововъведение на Боровец-3 са откритите телефонни линии (07128655 и 07128657) в хотел "Самоков", на които депутати и министри ще отговарят на въпроси на гражданите.
Началото на лекциите бе затормозено от предстоящия футболен мач България - Нигерия, преди който организаторите на семинара направиха томбола за резултатите от двубоя. Специално за мача в хотел "Самоков" е монтирана видеостена, на която участниците в семинара можаха да проследят двубоя.
Накратко
Министър-председателят Иван Костов ще участва в икономическата среща на върха "Централна и Източна Европа" в Залцбург. Форумът ще се проведе от 22 до 24 юни, а премиерът ще се включи в пленарните сесии "Централна и Източна Европа и светът - условия за трайно партньорство" и "Европейското разширяване - дирижиране на плавно навлизане в европейския век". На вицепремиера Александър Божков, който е подготвил изказване за тенденциите в регионалните икономики и инвестициите, предстоят срещи с Кайо Кох-Весер, директор в Световната банка за Европа и Централна Азия, и с представители на големи европейски компании.
Членовете на Комисията по външна и интеграционна политика и Комисията по национална сигурност участваха в семинар за разработване на стратегия за националната сигурност, организиран от "Джордж Маршъл център" в края на миналата седмица. Конференцията се проведе в Народното събрание и според Асен Агов една от целите й е да покаже на данъкоплатците как парите им се изразходват, за да имаме стабилна и добре подготвена армия. Семинарът трябва да допринесе и за по-сериозен парламентарен дебат при гласуване на следващите бюджетни средства за отбраната.
Договор за приятелски отношения и сътрудничество и търговска и културна спогодба между България и Узбекистан ще бъдат подписани по време на срещата на президентите на двете държави в София през тази седмица. Ислам Каримов пристига на 23 юни на тридневно официално посещение по покана на Петър Стоянов. Документите бяха подготвени през май при гостуването на узбекистанския външен министър Абдулазис Камилов в нашата страна.
Депутатите гласуваха единодушно Закона за бежанците
Към Министерския съвет да бъде създадена Агенция за бежанците, предвижда законопроектът за бежанците в България, който беше гласуван в парламента през миналата седмица. Агенцията ще дава и отнема статута на бежанците. Освен нея ще бъде създаден и фонд "Бежанци" под контрола на министъра на финансите. Досега статутът на бежанците беше уреждан по Закона за пребиваване на чужденците в България. Гласуваният законопроект разрешава всички въпроси по получаване, отнемане и обжалване на статута на бежанците. Депутатите бяха единодушни за необходимостта от него.
Само няколко дни преди влизането на проекта в пленарната зала Фазлул Хак Фазли, представител на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН), отбеляза, че България все още много се бави с приемането на Закон за бежанците. Фазли беше гост на международната конференция на тема "Бежанското право и предизвикателствата на съвременността". Форума организираха Националното бюро за териториално убежище на бежанците към МС (НБТУБ), ВКБООН и Висшият институт на МВР по повод Международния ден на бежанците - 16 юни. Конференцията беше предхождана от семинар "Граничната полиция и бежанците", в който се включиха представители от вътрешните министерства на балканските страни.
Службата на ВКБООН в София води разговори с представители на българското правителство за откриване на регистрационно-приемателен пункт за бежанци на летището в София по подобие на вече действащите на ГКПП "Капитан Андреево", в Сандански и в Русе. Идеята страната ни да стане бежански разпределителен център обаче въобще не е повдигана от представителите на ВКБООН, обясни вътрешният министър Бонев.
Според последни данни на НБТУБ от 1992 г. до края на май 1998 г. молби за получаване на статут на бежанец са подали 2335 души от 56 държави. Статут досега са получили 378 души. По две програми за подпомагане на бежанците работи и Българският червен кръст.
Петър Стоянов е фаворитът на Американската асоциация на юристите
Президентът на България Петър Стоянов ще получи награда за утвърждаване на правовата държава, присъждана от Правната инициатива за Централна и Източна Европа на Американската асоциация на юристите (АВА-CEELI). Отличието ще му бъде връчено на 1 август по време на общото събрание на организацията, което ще се проведе в Торонто. Досегашни носители на приза са президентите на Латвия, Украйна, Словакия и Македония. "Бордът на директорите на АВА прецени, че президентът на България най-много заслужава наградата за 1998 г. Той има съществен принос за осъществяването на правните и икономическите реформи в страната ви и въплъщава духа на България, но това е признание и за целия български народ", обясни изпълнителният директор на АВА Марк Елис, но не пожела да назове конкурентите на Петър Стоянов.
Освен подробности около награждаването на пресконференция през миналата седмица бяха представени и бъдещите инициативи на АВА-CEELI. В България предстоят поредица семинари по проблемите на организираната престъпност за съдии, прокурори и адвокати и конференции за съдебната реформа. Подготвя се и специален справочник за наказателното право, който да се превърне в наръчник за страните от Централна и Източна Европа.
Реформите в българската съдебна система Марк Елис коментира с думите: "се тревожа за отделните промени и допълнения, по-силно впечатление ми прави откритостта на този процес.
"България е от особено значение за нас, защото тук през 1990 г. стартирахме програмата си за източноевропейските страни", сподели още изпълнителният директор. Днес АВА-CEELI сътрудничи на министерства, юристи и неправителствени организации в 23 страни от региона, а в САЩ асоциацията е най-голямата доброволческа организация с над 370 000 членове.
Корейските инвестиции в България ще се увеличават
Новият посланик на република Корея Лий Сък-джо предвижда увеличаване на инвестициите в България благодарение на икономическата стабилност в страната ни. През миналата седмица той връчи акредитивните си писма на президента Петър Стоянов.
На пресконференция в посолството Лий Сък-джо очерта възможностите за бъдещи контакти между двете държави. Според дипломата най-важно е икономическото партньорство в областта на търговията и инвестициите. Годишният стокообмен между двете страни сега е от 50 до 80 милиона долара.
"Корейските компании провеждат инвестиционната си политика самостоятелно, без намеса на правителството и ние не разполагаме с официална информация за интересите към "Химко", обясни посланикът, но посочи досегашните успехите на "Деу" на българския пазар. Освен сътрудничество с правителството ни в областта на икономиката Корея ще насърчава културните връзки и обмена на технологии с България.
Преди мисията в нашата страна Лий Сък-джо е работил в посолствата на Корея в Бразилия, Португалия, Индия, в европейското представителство на ООН и в Бюрото за международни икономически връзки. Той е шеф на международния отдел на организационния комитет за Световното първенство по футбол през 2002 г. в Корея.
Опозицията се захвана и с приватизацията
През седмицата БСП предложи да се създаде временна парламентарна комисия, подобна на "Антимафия", за контрол върху хода на приватизационните сделки и следприватизационния контрол. Това се налагало от нарасналото социално напрежение в страната. Евролевицата дублира предложението на левите си конкуренти и предложи държавно-обществена комисия за следприватизационен контрол с подобен мотив, тъй като новите собственици отнемали социалните придобивки на работниците. Разликата от БСП според евролевите била, че в тяхната комисия щели да влязат синдикатите и "обществените органи", по думите на Николай Шопов.
Българското гражданство се регламентира с нов закон
Законопроектът за българското гражданство, приет на първо четене през миналата седмица от НС, предвижда то да може да бъде придобивано по произход, по месторождение или по натурализация. Като консултативен орган на министъра на правосъдието ще действа съвет по гражданството.
Държавата може да лиши от гражданство или да отмени натурализацията. Българите могат и по собствено желание да се освободят от гражданството си.
За първи път при режима за натурализация се поставят условия лицето да е пълнолетно, да има разрешение за постоянно пребиваване в България отпреди пет години, да има чисто съдебно минало, да има доход или занятие, с които да се издържа, и да владее български език. Определени са и няколко групи, сред които и за заслуги към България, които ще имат преференции при получаването на натурализация. Тя обаче може да бъде отказана дори необходимите условия да са налице, ако лицето представлява заплаха за националната сигурност.
Два трупа след свада за фатална прокурорка
Страстта към пазарджишката и.д. районна прокурорка Недялка Попова погуби капитан от РСБОП и негов колега от окръжното следствие миналия вторник. Трийсет и шест годишният полицай Борислав Маджаров и 32-годишният Тодор Миндов отдавна си съперничели за сърцето на обвинителката. Драмата се разиграла около 16.20 ч в кабинета на полицая. Четиридесетгодишната обвинителка била в кабинета на Маджаров, когато там влетял разяреният магистрат. Малко по-късно проехтели изстрели. Според официалната версия капитанът разстрелял своя съперник в любовта и после се гръмнал в главата. Следователят Миндов загива на място, а стрелецът - след около 11 часа в пазарджишката болница. Използван е многозаряден пистолет ПСМ, който стреля с дебалансирани патрони. Следователят Тодор Миндов не е докосвал оръжието, гласят първоначалните версии.
НАТО се готви за военен удар срещу сърбите
Френският министър-председател Лионел Жоспен обяви, че и неговата страна е напълно готова да предприеме военни действия срещу Сърбия, ако дипломатическите опити за решаване на кризата в Косово се провалят. "Готови сме да се намесим заедно с нашите съюзници, за да спрем репресиите и етническото прочистване", заяви Жоспен, преди да замине на тридневно посещение във Вашингтон. "Милошевич трябва да разбере, че не може да повтори това, което направи в Босна. " Жоспен постави под въпрос и резултатността на преговорите между Милошевич и руския президент Борис Елцин за решаването на проблема. "Опитахме се да използваме влиянието на Руската федерация, за да осъществим прогрес, но все още не сме сигурни дали това е достатъчно", заяви Жоспен.
Шестчленната контактна група за Балканите постави няколко условия, които, ако не бъдат изпълнени, ще доведат до военната намеса на сили на НАТО в района. Едно от условията е Милошевич да изтегли сръбските сили за сигурност от района. Милошевич се съгласи с някои от условията на НАТО, но отказа да изтегли сръбските военни части от Косово, докато не спрат терористичните действия на албанците.
Междувременно НАТО проведе военновъздушно учение в небето над Косово, което имаше за цел да покаже на управляващите в Белград, че Северноатлантическият пакт може да повтори атаката си срещу сърбите от 1995 г. След това сръбските военни части намалиха активността си по избиването на албанските сепаратисти и се концентрираха върху задачата да отрежат техните пътища за доставка на храни и оръжие от и към Албания. Албанският министър-председател Фатос Нано пък се обяви за решителна намеса на НАТО в Косово, дори това да означава военна атака срещу сърбите. За същото пледира и президентът на самообявилата се република Косово Ибрахим Ругова на специална пресконференция в столицата Прищина.
Япония и Съединените щати застанаха единно зад йената
Висшите финансисти от Г-7 и азиатските държави се събраха в Токио, за да обсъждат възможностите за овладяване на финансовата криза в региона, но след първите часове на преговорите изглежда, че и сега няма да се стигне до приемането на конкретни мерки. "Искам срещата да роди общо разбиране и общи действия срещу кризата от страна на Съединените щати, Европа и Азия", заяви председателят на срещата Еисуке Сакакибара, който е и един от най-влиятелните японски икономисти. Но японският финансов министър Хикару Мацунага заяви, че срещата, на която има представители на групата на седемте най-развити държави, 11 азиатски държави, Международния валутен фонд и Световната банка, няма да роди нов пакт за валутна стабилност. "Това е среща за размяна на мнения", лаконичен и ясен бе Мацунага.
Американският финансов министър Робърт Рубин още преди това се застрахова, че срещата на високо равнище няма да доведе до приемането на ясен план за действие срещу азиатската финансова криза. "Още от самото начало се разбрахме, че няма да има политически или икономически действия, произтичащи от срещата", обяви Рубин.
В средата на седмицата Вашингтон и Токио предприеха съвместни действия в подкрепа на японската йена - първата подобна операция от шест години насам. Съвместните действия на Федералния резерв и японското финансово министерство дойдоха, след като йената отново започна да се срива надолу, което бе сигнал, че стабилизирането на азиатските икономики и на финансовите пазари отново е поставено под въпрос.
Пролетарска бомба цъка в "Плама"
"В инвеститорската дирекция на нефтохимическия комбинат в Плевен всичко наглед е спокойно. Влиза момък и пита кога ще има работа за него. После вратата отваря старец. Синът му бил електротехник в Стара Загора и искал да се прибере насам. След няколко месеца, само след няколко месеца ще трябват и електротехници. Един голям строеж ще прибере около себе си пръснатите синове на този край, ще създаде нов поминък на населението, ще даде началото на нови традиции. " Възторжените думи са от очерк на в. "Работническо дело" от 22 май 1967 г. за откриването на нефтопреработвателния комбинат, прекръстен преди няколко години на "Плама".
"Нося в чантата си кариран лист. Всички си носим карирани листа, ако решим да подадем заявления за напускане", признава Павлина Закова, еколог в "Плама", 31 години по-късно.
Днес 2000 работници в нефтохимическото предприятие не са получавали заплати от половин година. Доходите на 300 семейства идват само от плевенската рафинерия.
Ако напуснат "Плама", цялата околност е заплашена от екологична катастрофа заради тоновете отровни отпадъци, газове и химикали. От миналата седмица те оставят работните си места постепенно - първия ден за час, втория за два... "Едната ми дъщеря сега завърши гимназия и иска да продължи в университета. Не можем обаче да си позволим да я пратим да кандидатства навсякъде, където иска - трябва да се ограничаваме. Уж пестихме тези пари за наука, а сега трябва да ги ядем", казва през сълзи една от работничките в "Плама". Бившата гордост на социалистическата промишленост, паметникът на българо-съветската дружба (по думите на тогавашните вестникарски апологети) днес прилича на апокалиптична железобетонна пустиня. "Кучетата започнаха да се самоизяждат. Преди все имаше кой да им донесе по нещо, сега вече няма никой и те започнаха да се ядат едно друго", разказва една от малкото останали работнички в помпената станция на рафинерията. Тя е тук от началото на "Плама". "Будували сме по цели нощи, изстрадали сме всяка инсталация", казва тя, гледайки тревясалите сега площадки край съоръженията.
Сто хиляди тона токсични нефтени отпадъци са натрупани в басейните край река Вит, която дава част от питейната вода на Плевен и околните села. Отровната течност е достигнала максимума, който могат да поемат резервоарите. Железопътните линии, по които някога в рафинерията са докарвали петрол, са обрасли с висока трева. "Пазете се от змии. Има ги много в тая пустош", предупреждава нефтохимичка, която стои пред административната сграда на "Плама" заедно с много други свои колеги. Работа няма - така е от две години и половина, откакто рафинерията на практика е спряла. Оттогава съоръженията й се поддържат, колкото да не се разрушат. Често зад оградите на "Плама" влизат цигани от околните села. Взимат каквото могат - ламарини от обшивката на газопроводи, стоманени тръби... "Обикновено първо прехвърлят малко циганче, което разузнава. Някак не върви да арестуваш дете само защото се шляе из комбината", споделя служителка на комбината. "Пък и от друга страна, не зная колко души го чакат зад оградата и какво ми мислят. Като се стъмни, е страшно. Срам ме е да си призная, но в чекмеджето си държа нож. За всеки случай", споделя тя.
Около 47 тона амоняк, 84 тона пропан, 202 тона фенол, 9 тона ацетон, 71 тона етилова течност, 3300 кубически метра водород съставляват в момента взривоопасния арсенал на "Плама". Той се съхранява в няколко цистерни, които не са минавали през редовна профилактика от началото на 1996 г. "Подобен преглед трябва да се прави всяка година, за да се гарантира някаква сигурност", обяснява Николай Дъбнишки от реагентното стопанство на "Плама". Ако кранът на цистерната с пропан започне да пропуска и някой циганин случайно си запали цигара до нея, ще стане страшно, допълва той.
"Рафинераджиите" не обичат политиците - смятат, че те са им взели поминъка. Когато при тях дошъл Александър Божков ("поредният, който обещава"), работниците не го посрещнали с хляб и сол. "Първо да си ги заработи", казват в "Плама".
Байганювското "и едните, и другите са маскари" за тях все повече се превръща в "и едните, и другите са лъжци". "Политиците ни казват, че не могат нищо да направят, защото комбинатът е частен. А тях не ги ли интересува съдбата на 2000 човека", пита Лили Маринова, лидер на секцията на КНСБ в "Плама". Тя работи в предприятието почти от самото му създаване - 26 години. "Хората умират от стресове, инсулти - погледнете некролозите на входа", разказва тя.
Началникът на "Гражданска защита" в Плевен подполковник Евтим Йорданов е малко по-спокоен от работниците в "Плама". "Всяка една рафинерия е опасна инсталация, казва въпреки това той. Аз обаче усещам настроението на хората, те разчитат на комбината, те искат да работят, така че не мисля, че ще ги напусне здравият разум, който те проявяваха досега, да оставят без контрол тези съоръжения, на тях им е ясно какво може да се случи, защото техните деца, техните семейства са в тези населени места, за които говорим", смята подполковникът. Въпреки това "Гражданска защита" има подготвен план за работа при евентуална авария. "Организирали сме оповестяването на населението в прилежащата местност - Ясен, Лисевица и Търнови - чрез сирени и по местните радиовъзли при възникване на аварии", обяснява той. "Гражданска защита" била взела мерки и срещу евентуално преливане на басейните с отпадъчни нефтопродукти, които биха замърсили вододайната зона на Плевен. "Кметовете от Търнови, Ясен и Лисевица преглеждат плановете за временно извеждане на хората. За тези мероприятия вече са направени няколко работни съвещания с ръководители и длъжностни лица", разказва подполковник Йорданов. "Гражданска защита" обаче в никакъв случай не може да реши проблемите на "Плама", обобщава той.
За кмета на Плевен Румен Петков виновни за сегашното състояние на рафинерията са Жан Виденов и Иван Костов - поравно. Той е известен като един от малкото червени кметове на големи градове.
"Това, че при Виденов имаше Румен Гечев, а при Костов - Александър Божков, са само детайли", каза кметът и допълни, че според него това правителство е по-цинично от предишното. "Цинизмът на Костов е несравним, той има наглостта да каже - дойдох в Джебел, защото тук има какво да се продава, а в "Плама" няма какво да се продава", заяви за доказателство Петков. Според него вицепремиерът Божков е или лъжец, или некадърник, щом си позволява да дава обещания и гаранции, а след това да се отмята от тях. "Костов обаче упорито го пази", твърди кметът. През миналата седмица той имал срещи с чиновници от екологичното министерство. "Част от членовете на кабинета изобщо не знаят за какво става дума. Едва сега започват да разбират за какво става дума. Каквото и да стане тук, до София няма да стигне", казва Румен Петков.
Безработицата в Плевен е около 13% от 170 хил. души трудоспособно население. "Ако "Плама" бъде обявена в несъстоятелност, това просто значи 2200 безработни повече. Това, че тези хора остават без работа, съвсем не е най-важното последствие от съсипването на "Плама", смята Петков. По-важното според него е, че по експертен доклад физическата ликвидация на "Плама" струва 200 млн. долара. За сравнение пускането на рафинерията струва едва 20 млн. долара.
Тезата, че е по-евтино и по-разумно да се пусне "Плама", вместо да се ликвидира, обаче съдържа голяма доза популизъм. Повечето експерти от нефтопреработвателния бранш са наясно, че практически е почти невъзможно да се намери пазар за продуктите на рафинерията, ако те изобщо бъдат произведени. Другият проблем е, че най-важните производствени инсталации на "Плама" не работят вече от години и най-вероятно няма да са в състояние да произвеждат качествени масла и бензини.
Хората в рафинерията вече не искат само и единствено да им се платят парите. Искат просто да знаят какво ги очаква. "Дори и да затварят рафинерията - да ни го кажат", казва една от работничките. "Защо ни лъжат, защо ни държат като крепостни селяни тук", пита друга.
В "Плама" няма усмихнати хора. Лицата на всички тук са изкривени в гримаса от две години бездействие, половин година мизерия и тонове лъжи. Лъжат ги едни политици, лъжат ги собствениците, лъжат ги други политици. Лъжат ги за парите, лъжат ги за миналото, лъжат ги за бъдещето им.
Платено образование - на чия сметка?
Преди години у нас активно течеше дискусия за това до колко години младите хора могат да бъдат считани за принадлежащи към социалната група "младеж". Покрай идеологическите съображения за лансирането на подобна тематика съществуваха и чисто практически въпроси - на каква възраст придобиват те самостоятелност, кога стават способни да поемат отговорност за своите действия и кога - да издържат себе си и семейството си. След като през последните години сривът в материалния статус на възрастните измести вниманието от най-младите, чак сега образователната реформа отново изтласка напред въпроса за личната и обществената тежест в издръжката на учещите се. Още по-сериозен става този проблем, като се има предвид, от една страна, фактът, че най-висококвалифицираният труд изисква и най-дълъг период на обучение (съответно най-високи парични разходи), а от друга - че прекомерно дългото задържане в училищни условия, без наличието на практически ангажименти нито към бъдещата реализация, нито към финансирането на самото следване поддържа своеобразен социален инфантилизъм у иначе "високо професионалните" бъдещи специалисти.
Знаменателен е фактът, че приблизително девет от всеки десет български студенти, т.е. все младежи на възраст между 18 и 23-25 години, се издържат почти изцяло от техните родители. Ето защо редом с допълнителните шансове, които платеното обучение създава, именно липсата на непосредствено ангажиращ младежите материален натиск е в основата на широкото одобрение за платеното образование. В рамките на това одобрение обаче са налице съществени различия.
Сред студентите преобладават, на първо място, протекционистичните нагласи (според 83 на сто от такси трябва да са освободени социално слабите), следвани от меритократските (за 75 на сто отличниците са тези, които следва да се ползват от безплатно обучение). На трето място е схващането, че селекцията платено - неплатено обучение трябва да се извършва само на входа на висшите училища. Заплащането на минимални такси от всички среща одобрението на 41 на сто от студентите, а най-непопулярен е социалистическият постулат за изцяло безплатно образование (26 на сто).
Очевидно прекалено дългото пребиваване във финансова безтегловност не е по вкуса и на самите студенти. Проблемът обаче е в създаването на ясни механизми за кредитиране и на институционални канали за финансиране на обучението (спонсорство, стипендии от определени предприятия, фирми, фондации, стажове към тях и т.н.), които да изместят родителското обезпечение, но и да създадат условия за преодоляване на пропастта между обучение и реализация.
Изследването е проведено с представителна извадка от студенти в СУ "Климент Охридски", УНСС, Технически университет - София, ЮЗУ, Великотърновски университет, Свободен университет - Варна, и Технически университет - Варна.
Демографската картина на България е тревожна
В две поредни заседания Съветът за национално развитие при президента разгледа и одобри документ за изключително важния "Демографски проблем на България". В резюме основните моменти на този документ са следните:
1. Раждаемостта у нас през последните години е една от най-ниските в Европа, а смъртността - една от най-високите. За 1997 г. раждаемостта ни е 7.7 на 1000 души население, а смъртността - 14.7 на хиляда. Eто как изглежда раждаемостта за последните години: през 1994 г. в страната са се родили 80 000 деца, през 1995 - 72 000, през 1996 - 70 000, а през миналата 1997 г. - 64 609. Абортите са два пъти повече от ражданията.
Особено тревожна е високата детска смъртност, която от 16.9 за 1991 г. е нараснала на 17.5 на хиляда за 1997 г. Детската смъртност у нас е неколкократно по-висока от тази в повечето страни в Европа, например във Финландия тя е 13.5 смъртни случая на 1000 живородени деца, в Норвегия е 4/1000, в Швейцария е 4.7/1000, Германия - 5/1000, Гърция - 8.1/1000.
Съотношението раждаемост - смъртност определя прираста на населението. За 1997 г. ние имаме отрицателен естествен прираст (-7), т.е. през 1997 г. на всеки 1000 души населението е намаляло със 7. За 1996 г. данните са (-5.4) на хиляда.
В Европа има и други страни с отрицателен естествен прираст: Германия, Италия, Чехия, Унгария, Румъния, като най-ниски са стойностите за Латвия (-5.9), Русия (-5.5), бившата ГДР (-5.2). Ние обаче сме на дъното.
Много европейски страни притежават положителен естествен прираст: Франция (+3.4), Норвегия (+3.9), Холандия (+3.3), Ирландия (+5.2), Кипър (+7.2).
Сравнителните оценки на хода на демографските процеси показват, че населението на Европа ще навлезе в ХХ век с твърда тенденция към намаляване. Това обаче ни най-малко не трябва да ни успокоява, като се има предвид, че сме на опашката.
Тревожни са данните и за средната продължителност на живота у нас. Тя е по-ниска в сравнение с повечето от европейските страни. По данни от последните години мъжете на България живеят средно 67 години, а жените - 74 години. В Испания, Италия, Франция, Норвегия средната продължителност на живот е: за жените - 80 години, а за мъжете - 74. Последни данни от 1997 г. показват още по-занижени стойности за българските мъже - средна продължителност на живот под 65 години.
Всички приведени по-горе данни за раждаемост и смъртност очертават недвусмислено следната характерна картина: Населението на България намалява. Населението на България се състарява. Променя се етническото съотношение на населението.
След раждаемост и смъртност външната миграция е третият фактор, характеризиращ демографското състояние на нацията. От 1947 г. до 1989 г. страната са напуснали около 600 000 души. За периода 1990 - 1996 г. са емигрирали 400 000. Малка част от тях са се върнали.
2. Какво трябва да се направи, за да излезем от тежката демографска криза?
Основният и най-важен фактор за подобряване на демографския статус на страната е безспорно икономическото благосъстояние. В периода на преход от планово към пазарно стопанство обаче материалното състояние на хората не може да се подобри много бързо. Ускоряването на този процес се осъществява чрез кредити отвън или чрез развитие на висококачествено производство отвътре или най-добре чрез двата начина едновременно. По отношение на вътрешния фактор решаваща е ролята на малкия и средния бизнес. Практиката в страните на Европейския съюз показва, че малките и средните предприятия поемат 2/3 от работната ръка и също 2/3 от оборота на частния сектор.
За реализиране на всичко това обаче е необходимо време, с което ние не разполагаме. Затова нека наред с дейността по растежа на икономиката да приемем специфични програми, които ще ни покажат пътя към решаване на проблема. Тези програми трябва да се насочат главно към опазване на здравето на хората с акцент профилактика на социално значимите заболявания.
Намесата на държавата за стимулиране на раждаемостта е задължителна. Необходими са специални грижи за бременните жени, кърмачетата и децата, за храненето, обличането и образованието им.
Подобряването на демографското състояние на страната е глобален проблем, който може да се реши с общите усилия на държава, общество, местна власт и отделния гражданин.
Усилията трябва да се насочат в следните направления:
На Министерството на здравеопазването се пада тежката задача да поеме голяма част от отговорностите по подобряване демографското състояние на нашата страна. Не по-малка е отговорността и на министерствата на икономиката, селското стопанство, труда и социалните грижи, на природната среда и др. Длъжник в това отношение е и Народното събрание.
Шефът на ВМЗ позлатил "Локо" Пловдив
Писмо до премиера чрез в. "Капитал"
г-н Костов,
Научихме, че министър Божков най-накрая му е подписал заповедта за уволнение, но тази заповед се спира от най-високо място под натиска на пловдивския "син" кмет. Не го ли е срам г-н Гърневски?!?
Само преди две седмици Писков е превел 15 000 долара на "Локо" Пловдив, а за нас работниците няма пари за заплати. Това го знаем със сигурност, както знаем със сигурност, че децата ни няма какво да ядат. И това не е за първи път. Нашият директор направо позлати "Локо".
А г-н Гърневски го съветваме да си гледа Пловдив, а футбола да го остави на мафиотите, че той и без друго си е техен бизнес. Защо не остави общината без заплати, ами все бърка в касата на ВМЗ?!
Тя и без това е безстопанствена, защото г-н Писков все още не е назначил главен счетоводител - в нарушение на всички закони! Да не говорим за незаконните търгове, дето прави, за далаверите с цветни метали и т.н. и т.н.
За този човек се говори, че е един от най-богатите в България. А тези, дето пълнят гушите покрай него, естествено, че ще го защитават.
Но ние, г-н Костов, Ви вярваме и не искаме да повярваме, че може да стоите зад такива самозабравили се господа-другари.
Ако слухът обаче се окаже истина, вече нищо няма да ни върне вярата в СДС и във Вас. Никой не може да защитава човек като Писков, който разграбва държавната собственост и раздава на футболни отбори заплатите на работниците.
Не убивайте вярата ни в демокрацията, господин Костов!
Група работници от ВМЗ Сопот.
П.П. Няма да се подпишем под писмото, защото не искаме да останем на улицата и защото ни е страх за живота на децата ни, но всеки, който направи проверка в завода, ще се убеди, че всичко, което сме написали, е истина.
Бедни, но честни?
На кратко посещение съм в родната София. Разхождам се из софийските улици, гледам изпокрадените и изпочупени подлези, автобусни спирки и тротоари, буренясалите градинки с изпочупени пейки, мръсотията, заляла София, бездомните кучета... Гледам угрижени хора с изморени лица. Гледам и самодоволни млади хора, които ми препречват пътя, паркирайки безцеремонно хубави коли по тротоарите. Наблюдавам и безгрижни млади двойки, хубави и добре облечени момичета. Десет часа преди обед е, а многобройните маси пред кръчмите и кафенетата не са празни. Колко много отворени бутилки бира по това време... Пресмятам цените на яйцата, месото, колбасите, доматите. Защо те са едни от най-високите в света? Как живее средният българин при тези ниски средни доходи?
Слушам радио, чета вестници. Винаги се натъквам на тон на загриженост към този средностатистически българин. Изкарват го страдалец, жертва, а в някои случаи и герой, преодоляващ тежки изпитания. Но защо средностатистичният ми поглед не по пада на него по улиците?
Всъщност мнозинството българи действително ли са страдалци и герои? Ако е така, кой ги докара до това дередже. И защо те позволиха това? Животът станал труден. Това отрудняване напълно обективно ли е настъпило, независимо от техните високи морални и трудови качества? Преходът се оказал по-труден от очакванията. Не са ли са си го затруднили сами, разграбвайки държавата, създавайки калпави закони и не спазвайки законите, не осъзнавайки порочността на комунизма? Направили се много грешки. Неизбежна грешка ли беше да оставиш комунистите и ченгетата да предадат властта само след като разбият държавата и се накрадат?
Никой не показва и ни най-малка следа от чувство за вина. Говорим за корупцията. Причините били чисто икономически - цените на стоките не съответствали на цената на труда в България. Става дума за пиратството с дискове и софтуер. Нямало съответствие между юридическите закони (близки на тези в богатите страни) със социалните взаимоотношения, които били на хора от бедни страни.
Какво да правим, като сме бедни? С този израз са готови да ти обяснят всичко. И никой не ще да задълбава по-нататък. А защо сме бедни? Имам чувството, че нещо в съзнанието на този народ е сбъркано. Че има негласно споразумение всички - от обикновения човек до премиера - да не наричат някои неща със собствените им имена, удобно разменяйки местата на причините и следствията.
Говори се за икономическа разруха, но малко за морална такава. Компромисите, които българите правели с морала и човечността, били нещо нормално. Моралът и човечността имали място само след осигуряване на насъщния, а това било много трудно в България...
