Air France - цената на провала на френската приватизация
Десетки хиляди футболни фенове от цял свят се разминаха като по чудо с консумацията на последното проявление на френския революционен дух - стачката на пилотите от Air France, в резултат на която в продължение на десет дни три четвърти от самолетите на държавната авиокомпания останаха по пистите. Революционната нагласа на французите в последните няколко години се материализира в средно около 10 хиляди протестни демонстрации по улиците на Франция, немалък брой от които впоследствие прерастват в ефективни стачни действия.
Исканията на французите за социални придобивки по време на значими събития се вписват като нещо съвсем нормално във френското ежедневие и в този смисъл липсата им би се възприела като изненада, пък била тя и приятна, дори и за управляващите в Париж. Франция продължава да учудва света и с още една френска особеност на протестите на пролетариата - първо се напускат работните места и се изпълват улиците, а едва след това се преговаря.
Сред най-красноречивите доказателства за горното от най-близката история на Франция са едноседмичните стачни действия на френските шофьори на товарни автомобили през ноември 1997 г., които блокираха транспортните артерии на Франция, оставяйки страната без петролни продукти в първите дни на зимата. Седмица след началото на стачката най-големият синдикат на тираджиите CFDT подписа споразумение след маратон от дълги преговори с коалиционното ляво правителство на Жоспен за незабавно увеличение на заплащането на шофьорите.
През 1992 г. служителите на France Telecom поставиха тогавашното френско правителство в изключително деликатна ситуация, като заплашиха да лишат любителите на зимните спортове по света от възможността да наблюдават на малкия екран зимните олимпийски игри в Албервил, разпространявани чрез сателитни връзки.
Традицията бе спазена и в началото на настоящия месец, с което Франция показа на света, че си остава Франция. Събитието - световното първенство по футбол, главните герои - 3200-те пилоти на официалния превозвач на световния шампионат - държавната Air France, а поводът - намаляването на заплатите на най-скъпо платените в Европа френски пилоти с 15% през следващите три години срещу предоставянето на 12% от компанията под формата на опционни контракти с акции на стойност 1.5 млрд. френски франка (250 млн. долара). Пилотите се обявиха и за премахване на схемата за диференцирано заплащане на труда на новопостъпилите и колегите им с по-дълъг стаж във въздушното пространство, прието от ръководството на компанията през миналата година. В основата на замисъла на висшия мениджмънт на Air France стои желанието за намаляване на задълженията на компанията към пилотите с 500 млн. франка годишно - ход, целящ да скъси дистанцията между компанията и основните й конкуренти British Airways и Lufthansa. British Airways незабавно реагира на ситуацията - самолетите "Боинг 757" по линията Лондон - Париж бяха заменени от по-големите модели 767 и 747, с което британската компания привлече допълнителни 2400 пасажери.
Подобно на всички предишни трудови казуси синдикати и правителство се разбраха, макар и часове преди първия съдийски сигнал на Хосе-Мануел Аранда. По силата на споразумението, изковано в тайна среща в нощта непосредствено преди началото на 16-ите световни финали по футбол, летците на френския държавен гигант могат да избират между петнайсетпроцентно намаляване на заплатата срещу опционни договори, които те имат правото да реализират след седем години от сключването на срочните контракти, и замразяване на заплатите за същия период без право на дял в авиокомпанията. Според шефа на Air France Жан Спинета и в двата случая националният превозвач на Франция ще спестява по половин милиард франка годишно. Обвързването на размера на заплатите с прослуженото време в компанията бе трансформирано в изискването младите пилоти да заплащат професионалното си обучение в компанията, което на практика запазва статуквото. От договореното между двете страни се налага изводът, че правителството излиза победител в конфликта. Въпреки това обаче остава горчилката за ръководството на компанията и правителството от нанесените загуби за повече от 1 млрд. франка, почти толкова, колкото е печалбата за миналата година. От разочарование не бяха лишени и френските данъкоплатци, тъй като компанията продължава да бъде собственост на държавата и като такава отрицателните й финансови резултати в крайна сметка имат отношение към националния бюджет.
Поредният синдикален скандал с френски адрес постави на дневен ред въпроса за приватизацията на Air France, която изостава значително от раздържавяването във висшата авиолига на Европа - British Airways и Lufthansa, преминали в частни ръце съответно през 1987 г. и 1994 г. В момента 2% от активите на компанията са собственост на служителите й, други 3 на сто държат френски компании с държавно участие, а останалите 95% са притежание на държавата. Желанието на социалистическия премиер Лионел Жоспен да нареди Air France сред световните колоси в сектора, постижимо единствено чрез скорошното оттегляне на държавата от компанията, влиза в открит конфликт с партийната идеология на коалиционния партньор - френските комунисти, които откровено се обявяват против приватизацията на държавни активи. Тяхна бе заслугата в края на 1997 г. правителството да прекрати откритата процедура за приватизацията на електронната фирма Thomson. Причината - да не попадне родната компания в ръцете на южнокорейската Daewoo Electronics. Приватизацията на Thomson е отново актуална, но евентуалните бъдещи собственици ще са френските Aerospatiale, Alcatel и Dassault.
През есента на миналата година Жоспен успя да прокара частичната приватизация на France Telecom - държавното участие в телекомуникационния оператор на Франция се сви с една четвърт за сметка на портфейлите на дребните инвеститори, след като компанията емитира акции на парижката фондова борса. Пак тогава усилено се заговори за приватизацията на Air France, но вече за продажбата на мажоритарен дял. Бившият шеф на компанията Кристиан Бланк, който е главният виновник компанията да избегне банкрута през 1993 г. и да регистрира печалби през 1996 и 1997 г., подхвърли идеята за пълното оттегляне на държавата като собственик, за което заплати с раздялата с най-висшия пост в Air France. В края на февруари правителството обяви, че през юни ще емитира акции на Air France в размер на 20% от капитала на компанията, а до края на 1999 г. 43% от компанията ще са раздържавени. Малкият дял, предложен за приватизация, респективно запазването на контролния пакет за държавата, изминалите три години на подем в индустрията и силно изразената цикличност в сектора не очароваха инвеститорите. И както можеше да се предполага, приватизацията, макар и частична, на две от перлите на френската програма за раздържавяване, France Telecom и Air France, в рамките на една година дойде в повече за хардлайнерите в социалистическата партия на Жоспен и комунистите в управляващата коалиция. Така емисията акции на националния превозвач, обявена първоначално за юни, бе отложена за есента, а впоследствие за последния месец на годината. Министърът на финансите, Доминик Кан на пресконференция в края на май заяви: "Приватизацията на Air France не е в програмата на правителството до края на годината. Ограничената емисия на акции от компанията е въпрос на преговори с председателя й Жан Спинета, които не желая да коментирам."
Air France ще остане още известно време собственост на държавата. Колко ще продължи този период зависи от това докога чрез намаляване на заплатите на служителите и разпродажбите на парчета от компанията ще бъде поддържана конкурентоспособността на френския национален превозвач.
МВФ ни притисна за държавните субсидии
От началото на следващата година ще бъдат закрити Държавният фонд за реконструкция и развитие и фондът "Енергийни ресурси", реши Министерският съвет в четвъртък. След тях ще бъдат затворени най-малко още 60 извънбюджетни фондове и сметки. Предвижда се също рязко намаляване на първостепенните разпоредители с бюджетни средства, като в тази група ще останат само министерствата и ведомствата, приравнени на министерства. Средствата от приватизацията вече няма да се разпиляват между отделните ведомства, а ще се концентрират в приходната част на държавния бюджет. Изключение ще се направи само за 6-те процента, предназначени за покриване на разходите по приватизационните сделки. За тази цел ще бъде подготвен съответният проект за промяна в Закона за приватизацията на държавната и общинската собственост.
Макар отдавна да се знаеше, че тези мерки са необходими за стабилизирането на държавните финанси, те бяха отлагани, докато МВФ не постави категорично условие да се приключи с практиката на извънбюджетните фондове и сметки и безконтролното субсидиране на фирми и цели подотрасли. Всъщност мрежата от паралелни на бюджета сметки все още дава възможност за омекотяване на понятието "твърда финансова дисциплина" и е удобна за случаи, в които незабелязано може да се покрива квазибюджетният недостиг със средства на данъкоплатците. Това, че МВФ насилва правителството тази практика да бъде преустановена, не е случайно. Не е случайно и това, че ограничаването й започна с ДФРР и фонда "Енергийни ресурси". През последните години тяхното предназначение най-често беше да се отклонява голям финансов ресурс от контрола на държавата и да се пренасочва в различни направления, главно за субсидиране на губещи отрасли. В резултат на това извънбюджетните фондове станаха основният фактор за съхраняването на антипазарните порядки в икономиката.
По данни на Сметната палата по извънбюджетни фондове и сметки се намират около 1.3 трилиона лева. Фискалният резерв, в който влизат и 12-те най-големи извънбюджетни сметки, надхвърля 2 трилиона лева. Бюджетни ведомства ползват субсидии, като в същото време разполагат със собствени средства по извънбюджетни фондове. В определени случаи бюджетът може да няма пари за тях и се налага да взема заеми и да плаща лихва, за да даде пари на ведомства, които всъщност имат пари.
Първият опит да се намали броят на извънбюджетните фондове и сметки беше с Устройствения закон за бюджета. Според него извънбюджетни сметки може да съществуват само ако са приети със закон или с решение на правителството. Тази разпоредба обаче почти не се спазва. Много трудно могат да бъдат разкрити извънбюджетните сметки на отделните ведомства. Съществуването им е едно от редовните нарушения, което открива Сметната палата при проверките си. Практически обаче никой не може да забрани на ведомствата да откриват нови сметки.
Нещо повече - натискът за откриване на нови извънбюджетни фондове в отделните закони е голям. Там се предвижда да влизат средства от някаква дейност или от такси. В много случаи това е дейност, която при обичайни условия би била стопанска и би трябвало да бъде обложена с данъци.
В много случаи (Държавния фонд за реконструкция и развитие) извънбюджетните сметки служат като последен резерв за посрещане на неотложни плащания на правителството, както и за кредитиране на проекти, които нито една банка не би кредитирала. В други фондовете се създават за субсидиране на губещи производства извън контрола както на парламента, така и на правителството (фонд "Енергийни ресурси"). В трети случаи парите просто стоят по сметка и не е ясно кой ги управлява (Взаимния фонд).
При всички положения обаче при наличието на извънбюджетни фондове и сметки съществуват ограничения държавата да използва собствените си пари или пък тя не може да ги управлява по най-добрия начин. Администрацията на практика няма ясна представа с какво разполага и какво е реалното положение на бюджета и икономиката на страната.
Държавният фонд за реконструкция и развитие беше създаден от правителството на Филип Димитров с цел да се акумулират средства, които да се използват за преструктурирането на икономиката. Затова в него влизат големи заеми за платежния баланс отвън и процент от постъпленията от приватизацията - преди той беше 58 на сто, а отскоро е 33 на сто. Предназначението на фонда обаче бързо беше подменено. Вместо да финансира преструктурирането, той започна да дава пари за запушване на дупки във фирмените финанси и да отпуска кредити, които никоя банка не желае да даде. В много от случаите кредитите не се връщаха и се налагаше да бъдат разсрочвани по няколко пъти.
В момента годишният отчет на ДФРР показва отрицателно салдо от 720 млн. долара. Пасивите на фонда са 1.2 млн. долара, а активите - под 500 млн. долара. Това е резултат от практиката на различните правителства да наливат пари в губещи проекти.
През 1997 г. ДФРР е отпуснал кредити на стойност 165 млн. долара, 315 хил. марки и 2.5 млрд. лева. Допълнително са дадени гаранции за 211 млрд. лева за изкупуването на зърнена реколта през 1997 г., за 37.75 млн. долара по внос на пшеница и за кредит за Варненската корабостроителница. През миналата година фондът е платил 225 млн. долара лихви и главници по външни заеми.
Един от първите отпуснати кредити са 150-те милиона долара, дадени от Световната банка за структурни реформи. При правителството на Филип Димитров тези пари бяха пренасочени за купуване на нефт за "Плама" и Нефтохим. Двете фирми още връщат този кредит.
Правителството на Любен Беров използва ДФРР, за да стартира сделката с банките кредиторки от Лондонския клуб. За опцията обратно изкупуване отидоха 350 млн. долара от фонда.
Служебните правителства на Ренета Инджова и Стефан Софиянски замразиха отпускането на нови кредити. При правителството на Жан Виденов бяха отпуснати 34 млн. долара на "Кремиковци", от които са използвани само 12 милиона, но обслужването им е с прекъсване. Още 15 млн. долара бяха дадени на авиокомпания "Балкан" срещу постъпленията от приватизацията на хотел "Плиска". Падежът на този кредит е настъпил отдавна, но той беше удължаван няколко пъти, тъй като хотелът не беше продаден.
През 1995 г. ДФРР влезе и в ролята на омекотител на социални напрежения. Той консолидира дълга на Русенската корабостроителница, с което спря стачката в предприятието и го извади от процедурата в несъстоятелност. Това му струва 8.5 млн. долара. Най-голямото източване обаче беше схемата "Булбанк". При нея през 1996 г. от фонда бяха извадени 180 млн. долара. С тях се купиха доларови ЗУНК-ове, които отидоха за оздравяването на седем банки. Три от тях вече са затворени.
В началото на 1997 г. правителството на Виденов извади от ДФРР 130 млн. долара, за да плати купона по брейди-облигациите. Парите бяха възстановени от продажбата на "Соди" - Девня, при правителството на Софиянски.
Правителството на Иван Костов натовари ДФРР с грижата да решава една по-скоро хипотетична, отколкото истинска зърнена криза. Фондът стана гарант на кредитите за изкупната кампания при цена 130 долара на тон пшеница. Сега пазарът на зърно се срина окончателно след драстичния спад на цените. За да се платят кредитите на банките, скъпите излишъци от миналогодишно зърно ще се продават на Държавния резерв.
В края на миналата година ДФРР отпусна 10 млн. долара гаранция за Варненската корабостроителница.
През цялото време фондът обслужваше външните си задължения, въпреки че беше длъжен да държи валутата си като част от валутния резерв на БНБ и да получава пропорционален доход от управлението на резерва. Доходът беше по-нисък от лихвата, която фондът плащаше на външните кредитори.
Според план-сметката на държавния фонд "Енергийни ресурси" през 1997 г. в него са влезли 263.579 млрд. лева. Над 213 милиарда е внесла Националната електрическа компания. Парите са похарчени за субсидиране на топлофикационните дружества - 65.106 млрд. лева, субсидии за Брикетна фабрика - около 21 млрд. лева, субсидии за дружествата от въгледобива - 5.744 млрд. лева. Около 94.8 млрд. лева са насочени за проектиране и инвестиции в НЕК (72.3 млрд. лв.), мини "Марица-изток" и други дружества.
През 1998 г. в държавния фонд "Енергийни ресурси" се предвиждат постъпления в размер на 270.617 млрд. лева. От тях 222.614 млрд. лева бяха определени за субсидиране на губещите дружества. Близо 178 млрд. лева ще погълнат топлофикациите. Около 23 млрд. лева се предвижда да бъдат насочени към Брикетна фабрика и около 22 млрд. лева - към губещия въгледобив.
Основният източник на субсидии за губещите дружества в отрасъла стана НЕК. Електрокомпанията приключи миналата година с печалба от 530 млрд. лева. Причината за голямата на пръв поглед печалба са повишените цени на електроенергията, която от миналата година се движи около 3.5 цента на квтч. Това би трябвало да даде възможност за акумулирането на достатъчно средства за поддръжка и възобновяване на електроенергийната система. С такава цел за енергетиката бе гласувана специална преференция - за срок от пет години на фирмите от отрасъла им се преотстъпват данъкът върху печалбата и дивидентът за държавата, като парите не се внасят в бюджета, а се насочват във фонда "Енергийни ресурси". По този начин държавата щеше да изпълни ангажимента, който пое в споразумението "Енергия 1", което сключи със Световната банка - да осигури чисти приходи на НЕК от 3.5 цента на квтч продадена енергия.
От есента на миналата година беше въведена практиката данъчните отчисления от печалбата на НЕК и дивидентът за държавата, които пълнят фонда "Енергийни ресурси", да се пренасочват изцяло за покриване на загубите на топлофикациите и въгледобива. За тази година в специализирания фонд не е предвидена дори една стотинка за проектиране и инвестиции в НЕК.
Закриването на два от най-големите държавни извънбюджетни фонда е първа крачка в преминаването към система, близка до прилаганата от американското Министерство на финансите. При нея бюджетните ведомства имат само по една сметка, чрез която получават субсидиите си от федералния бюджет и се разплащат с контрагентите си. Освен това идеята на представителите на МВФ е всички субсидии и държавни плащания да стават прозрачно чрез бюджета. В противен случай съществува опасност от субективни решения. В тази връзка е и изискването на фонда да има ясни условия за отпускането на държавни гаранции. Досега държавните гаранции (освен по международните заеми, които минават през парламента) се даваха от ДФРР. Това ставаше само с решение на управителния съвет, който се състои от отрасловите министри и министъра на финансите. Седем души практически се разпореждаха с милиарди левове.
Конфликтът във фонда на Мултигруп продължава в съда
Юридическите спорове около смяната на шефа на Мултигруп Илия Павлов от председателското място в надзорния съвет на "Ем Джи елит холдинг" (бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит") и регистрацията на нов управителен съвет на холдинга прераснаха в истинска криминална история. Съобщението за избирането на Павлов начело на надзора на "Елкабел" на 5 юни в началото на миналата седмица бе последвано от друго съобщение, според което Валентин Стоянов, настоящ шеф на управителния съвет на фонда на Мултигруп, е бил отвлечен в деня преди общото събрание от гардове на охранителна фирма, свързана с групировката. Сигнала за изчезването на Стоянов е подал лично новият шеф на надзора на фонда Радослав Ненов. След намесата на полицията изчезналият беше открит невредим във финландското селище на курорта Боровец. Въпреки свидетелствата на охраната на сградата на Мултигруп, че Стоянов сам е поискал да се срещне с Илия Павлов и да бъде откаран в Боровец, шефът на холдинга недвусмислено заяви, че е бил отвлечен, и подаде оплакване срещу гардовете.
Вероятно се е очаквало отвличането на шефа на управителния съвет да попречи на новото ръководство на холдинга да се възползва от правото си да гласува на общото събрание. Според съдебната регистрация на УС само двама негови членове - Валентин Стоянов и Александър Митрев, имат право да представляват дружеството. В самия ден на общото събрание на "Елкабел" двама адвокати, упълномощени от новия управителен съвет, както и представителите на американския инвестиционен фонд "Ленитекс" (притежаващ втори по големина дял в "Елкабел") не са допуснати на събранието от служителите, които са извършвали регистрацията на акционерите. След това развитие на събитията решенията на събранието са били взети единствено с гласовете на държавата и Мултигруп. Освен притежаваните от "Ем Джи елит холдинг" 30.7% от капитала Илия Павлов е разполагал и с още малко под 20% от капитала чрез свързани фирми, с което на практика решава предварително изхода от гласуването.
След това общо събрание конфликтът между Илия Павлов, от една страна, и Радослав Ненов и Иван Колев, от друга, вече ще се води на още един фронт. Шефът на надзора на "Ем Джи елит" Радослав Ненов обяви, че легитимният управителен съвет е внесъл искане в съда да бъдат отменени решенията на общото събрание и да бъде проведено ново. Заедно с внесеното от Илия Павлов обжалване на вписването в регистрите на новото ръководство това е третото дело, заведено през последните две седмици между лагерите на доскорошните партньори в Мултигруп Ненов и Павлов.
Упълномощените от управителния съвет на холдинга лица са двама от най-известните юристи в града - бившият син управител на Бургаска област Стефан Константинов и бившият депутат от СДС Георги Костов. "На 5 юни сутринта получихме по куриер документите, с които управителният съвет ни упълномощава да гласуваме от името на "Ем Джи елит холдинг". При опита ни да се регистрираме като акционери получихме отказ и след кратък разговор с юриста, отговарящ за регистрацията, ние напуснахме мястото на събранието", каза за "Капитал" единият от адвокатите, Стефан Константинов. Според Радослав Ненов обаче упълномощените адвокати са били в пълното си право да представляват "Ем Джи елит холдинг" и да гласуват с притежаваните от холдинга акции. "Заради недопускането на нашите представители на общото събрание сме внесли в съда искова молба за спиране на охранителното производство по вписването на решенията на общото събрание. Освен това в начина на вписване и изготвяне на протокола от събранието има редица процедурни нарушения, които също дават основания за такъв иск", коментира Ненов. Според него до участие в общото събрание умишлено не е бил допуснат и американският инвестиционен фонд "Ленитекс", защото депозитарът не е вписал навреме в книгата на акционерите промяната. "Ленитекс" купи остатъчните дялове от пакета на "Елкабел", предназначен за продажба на фондовата борса, на 29 май т.г. В момента е втори по големина акционер в бургаската фирма с 21.7% от капитала.
От юридическа гледна точка наличието на депозитарни разписки, удостоверяващи притежанието на безналичните акции, не е условие за допускане на даден акционер на общото събрание. Достатъчно е името на акционера и съответните данни да са вписани в книгата на акционерите. Тази книга се води от Централния депозитар и от нея се прави копие, което се предоставя на съвета на директорите при поискване. Според шефа на депозитара Апостол Апостолов такова извлечение е било поискано от шефовете на "Елкабел" на 29 юни. Процедурата по прехвърлянето на акциите при извършена сделка с ценни книжа отнема три дни, което означава, че в това копие са отразени всички промени към 26 юни 1998. В това извлечение би следвало да са отразени всички промени освен една - покупката на остатъчния пакет от 21.7% от капитала от регистрирания в Кипър инвестиционен фонд "Ленитекс". Тези дялове са били записани на името на предния собственик - държавата в лицето на Министерството на промишлеността. По неофициална информация държавните преставители са се съгласили да упълномощят представителите на "Ленитекс" да гласуват с част от акциите, които са реално придобити от тях на 29 юни. За гласуването е било необходимо да са представени и двамата изпълнителни директори на фонда, но в момента в България е присъствал само единият от тях. Именно това се оказало по-голямата пречка, обясниха от Централния депозитар.
В сряда следобед бургаският окръжен съд взе решение за спиране на вписването на решенията на общото събрание на "Елкабел" във фирмените регистри, докато съдът се произнесе по иска на новия управителен съвет на "Ем Джи елит". Докато не бъде вписан в регистъра, Илия Павлов не може да изпълнява функциите на шеф на надзорния съвет на "Елкабел".
Накратко
Миналия петък Народното събрание гласува решение за емитиране на инвестиционни бонове. Новата емисия е със срок на валидност 31 декември 2001 година.
Агенцията за приватизация (АП) обяви, че възнамерява да продаде 75% от капитала на "Металснаб холдинг" и дялове от неговите 12 дъщерни дружества. След ревалоризацията на активите балансовата стойност на холдинга е 11 млрд. лв. Предвижда се да има обща приватизация за холдинга и дъщерните дружества. Потенциалните купувачи са един чуждестранен кандидат и дружеството на мениджърите на "Металснаб холдинг" (което обаче не е РМД по смисъла на приватизационния закон). Още не е ясно дали ще бъдат сключени отделни договори с двата купувача, или те ще се споразумеят помежду си. Сделката с "Металснаб холдинг" беше предварително обсъдена от надзорния съвет на АП миналата сряда. За касова приватизация ще бъде определен различен дял във всяко от дъщерните дружества. В някои от тях реституционните претенции са за относително висок дял от капитала - например в "Бургас - Металснаб" за 15%, а в "Лом - Металснаб" - за 10%.
Министерството на промишлеността е избрало посредник за продажбата на пула "Култура" и се очаква той да бъде обявен официално през тази седмица. Избраникът е консорциум от три фирми - агенцията за недвижими имоти "Явлена", оценителската фирма "Импакт" и юридическата "Лега интер консулт", съобщи добре осведомен източник от министерството. За пула "Култура" кандидатстваха още "Хирон мениджмънт", "Мак интернешънъл" и "Елана".
Агенцията за приватизация готви нови вътрешни правила за водене на преговори. "Идеята е по този начин да има ясна процедура и срокове, които да могат да се удължават само по изключение", заяви изпълнителният директор на АП Захари Желязков. Според него проектотекстът на правилата ще бъде готов в края на тази седмица, а през следващата те ще бъдат предложени за одобрение от надзорния съвет на агенцията.
"Магистер - България" купи 75% от капитала на "Транстурист". Купувачът е фирма, регистрирана през 1995 г. с предмет на дейност туроператорство, хотелиерство и ресторантьорство. Изпълнителен директор на "Магистер - България" е Константин Соколов, известен още като акционер и управител на "Ти Би Ес Хотели". Консултант по сделката беше бившият зам.-министър на търговията и туризма Румен Драганов. Цената на сделката за 75% от капитала на "Транстурист" е само 165 565 долара, но за сметка на ниската цена купувачът поема задълженията на предприятието към Стопанска банка в размер около 1.7 млн. долара. "Магистер - България" освен това се ангажира да инвестира 22.25 млн. марки в "Транстурист" и да увеличи средносписъчната численост на персонала от 75 на 100 души.
"Баренц груп" иска удължаване на договорния срок за приватизацията на поверените му предприятия "Антибиотик" и "Агробиохим", съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Още не е взето решение дали агенцията да одобри, или ще отхвърли искането.
Македонско лято '98 - нови избори, нов късмет
Сезонът на горещините обещава да бъде интересен за гражданите и гостите на Република Македония. Освен по Охридското езеро страсти се уталожват и в политическите централи на столицата Скопие. Страниците на пресата поддържат оживлението на политическия фронт, което е предизвикано от предстоящите през октомври парламентарни избори в републиката. Неофициалната предизборна кампания вече започна и се очертава да бъде най-оспорваната от 1991 г., когато Македония започва самостоятелното си съществуване. Според проучванията на електората социалистическата партия, бивши комунисти, е на път да премине в опозиция, а политическите им опоненти от ВМРО -ДПМНЕ да спечелят изборите. Македония се движи с известно закъснение по този постсоциалистически сценарий, при който повечето страни вече са сменили по едно ляво и дясно правителство и сега се насочват към средата на политическия спектър. Западната съседка на България всъщност се намира в някакво средно положение, типично за политическия вакуум след края на еднопартийната система. Социалистите не са съвсем социалисти, защото са модерни, опозицията не е съвсем демократична, защото не е имала възможност да практикува. Борейки се да прехвърлят ембрионалния си стадий, останалите политическите партии са все още в търсене на себе си.
За страна с близо два милиона население Македония не може да се оплаче от липса на политически партии и програми. От седем години най-голяма продължава да бъде управляващата партия, наречена Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), съставена предимно от бивши комунисти. Съюзът става факт през 1994 г., когато към социалистите се присъединяват и либералите, за да се явят заедно на изборите. Те са спечелени убедително и Бранко Цървенковски като председател на съюза съставя правителството. В същото време съществува и Социалистическа партия на македонците, оглавявана от Любислав Иванов. Поради фактическото съвпадение на двете формации или по-точно ненамиране на разлика в "политичкия идентитет", както биха се изразили самите македонци, социалистическата партия открадва съвсем малко от червения електорат.
В опозицията се откроява отколешният враг на комунистите - Люпчо Георгиевски и водената от него ВМРО- ДПМНЕ. След неуспеха си на изборите през 1994 г. ВМРО- ДПМНЕ набира инерция и печели последните местни избори, включително и във втория по големина град Битоля. В опозиция е и новата Либералнодемократическа партия. Обединението на Демократическата партия на Петър Гошев и Либералната на Стоян Андов става факт през 1995 г. и въпреки че и двамата са на политическата сцена от 1990 г., едва след него придобиват реално политическо влияние. Либералите на Петър Гошев се отделят от СДСМ след изборите през 1994 г., а самият той отказва мястото на премиер, като предпочита да стане независим.
Своето място на политическата сцена имат и партиите на етническите албанци, представляващи 23% от населението на страната. Две са основните техни политически представителства. Партията за демократичен просперитет (ПДП) на Абдурахман Алити се смята за умерена и участва в настоящото управление в коалиция със СДСМ. Демократичната партия на албанците, оглавявана от Арбен Джафери, има доста по-ясни националистически възгледи, заради което в момента регистрацията й се оспорва в съда. В социологическите проучвания тя има по-голяма подкрепа сред албанците, отколкото ПДП.
"Новото лице" на македонската политическа сцена се казва Васил Тупурковски, вторият по популярност след Киро Глигоров и най-вероятен негов заместник на президентския пост. Въпреки че като политическа личност Тупурковски е известен още преди разпадането на Югославия, той създаде своя партия, наречена Демократическа алтернатива, едва през март тази година. Според изследване на Международния републикански институт във Вашингтон обаче само месец след учредяването си тя се радва на 7% от поддръжката на хората. По последни данни отново на същата институция (държавните социологически агенции изнасят прекалено противоречива информация в зависимост от финансирането им) за ВМРО-ДПМНЕ биха гласували 17.07%, за СДСМ - 15.79%, а либералите, Демократическата алтернатива на Тупурковски и ПДП се движат около 7-те процента. Какво означават тези цифри всъщност - дали евентуалната победа на ВМРО ще промени политическия облик на Македония?
Никой от лидерите на основните политически партии не успя да изложи някаква ясна програма за бъдещето на страната. Най-голямото объркване цари в щаба на управляващите, и то съвсем закономерно. В момента Македония има най-високия процент на безработица в Европа - числото 51% незаети звучи невероятно, но е факт, който се признава дори и от правителството. В момента управляващите обявяват амбициозна програма, която да разкрие около 40 000 нови работни места за един месец. Дори за икономическия невежа е ясно, че това е трудно, ако не невъзможно за постигане. Другите икономически проблеми, които стоят неразрешени с години, не са по-леки. Те подготвят ценова бомба, която по думите на председателя на ВМРО Люпчо Георгиевски ще избухне преди края на годината. Липсата на чужди инвестиции, което предизвиква глад за свеж паричен ресурс, и огромният търговски дефицит, задушаващ македонската икономика, са фактори, които неизменно дърпат страната към икономическа криза. "Управляващите ще направят всичко възможно да задържат положението до изборите, заяви Георгиевски, но след това никой не знае какво ще последва". Според него, ако не се извършат спешни оздравителни мерки, страната ще бъде застигната от още по-тежка криза в сравнение с тази в България през зимата на 1997 г. Не е чудно в такъв случай, че основните политически партии наблягат в предизборните си програми на социалния и икономическия елемент и оставят външната политика на заден план. Трябва да се отчете обаче, че това бе най-често срещаното оправдание, за да се отбягнат въпросите за отношенията с България и останалите съседи. Според почти всички Македония няма проблеми на Балканите. Някак неуредената още граница със Сърбия, непризнаването от Гърция и езиковият спор с България са въпроси без особено значение. За сметка на това членството в Европейския съюз и НАТО е прерогатив за всички. Там обаче, за да бъде приета дадена страна, е необходимо да има безупречни отношения със съседите. Късогледството на македонските политици може да се обясни само с национален комплекс. Той обаче играе лоша шега на страната. Дори в туристическия бизнес, където звукът на парите би трябвало да заглушава националните имена, има значение откъде си. Прочутото Охридско езеро тази година събра български абитуриенти, чиито автобуси според македонската преса обаче били замеряни с камъни.
Ако поетично се предвиди, че резултатите от изборите все още са забулени в мъгла, по тази логика пътят на Македония към европейските структури тъне в мрак. Криволиците по него са повече от равните участъци - не само заради икономическите проблеми, а заради обвързването им с външните отношения със съседните страни. Македония не може да си позволи лукса на американския изолационизъм - в нейните ръце остава изборът как и с кого ще извърви пътя към Европейския съюз.
Брейч идва да търси сметка на Божков
"До една седмица ще дойда в София, за да се срещна с вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков", съобщи по телефона пред "Капитал" Ъруин Брейч, собственик на проваления купувач за "Химко" "Стелар глобал корпорейшън". Той допълни, че ще се среща още със заместниците на Божков Едит Гетова, Стефан Ставрев и Владимир Кисьов, както и с Николай Христов, депутат от Враца. "Ще искам да разбера защо са прекратени преговорите за "Химко", след като изхарчих 3 млн. долара за адвокати, пътувания и хотели", заяви канадският бизнесмен от индийски произход. Тезата на Ъруин Брейч е, че прекратяването на преговорите от страна на Агенцията за приватизация (АП) е голяма грешка. Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, от своя страна заяви, че единствената грешка, допусната спрямо "Стелар глобал", е прекаленото проточване на преговорите.
Агенцията прекрати преговорите със "Стелар" на 5 юни, след като канадската компания не внесе исканите като депозит 5 млн. долара. През миналата седмица АП обяви, че вторият класиран от миналата година купувач "Деу" потвърждава интереса си към "Химко". Корейската фирма е поискала информация за финансовото състояние на предприятието и за цените на природния газ, определени от правителството. До 25 юни "Деу" ще отговори дали потвърждава своята оферта от миналата година.
Ъруин Брейч твърди, че е поискал от АП същото като "Деу" - цените на природния газ и обяснение защо заводът губи толкова много. Брейч обаче не получил никакъв отговор. Коментарът на Захари Желязков беше, че цените на газа са били обществена тайна и неведнъж са били обявявани в българската преса. Подобно твърдение има обаче малка стойност за повечето външни инвеститори, защото за тях нормалната практика е да получават официалната информация от държавните чиновници, а не да ползват данни от българските вестници. Цената на газа е определяща за рентабилността на врачанския торов завод.
Ъруин Брейч обяви, че ще плати на работниците в "Плама" с парите, които са блокирани от АП като депозити за "Химко" и стъкларския завод "Дружба" - Пловдив - съответно 200 хил. долара и 750 хил. долара. Не е тайна, че АП често бави връщането на депозити. Брейч очевидно е наясно, че популизмът има добра почва в България. "Съжалявам за работниците в Плевен, някои от тях са без храна и електричество. Работниците са много важни за мен", каза той и допълни, че вече е изпратил доста пари в Плевен, въпреки че няма юридически и морален ангажимент за това. Ако Брейч разчита само на връщането на депозитите обаче, много е вероятно работниците в "Плама" да не си получат парите. Добре осведомен източник от АП съобщи, че депозитът за "Химко" вероятно няма да бъде върнат, тъй като агенцията преценява, че преговорите са провалени по вина на купувача. По този повод Ървин Брейч заяви, че е готов да съди АП, ако тя не се отнесе справедливо с него, и да представи проблема пред българското правителство. Захари Желязков потвърди пред "Капитал", че депозитите за "Химко" и "Дружба" още не са върнати, но обясни само случая с депозита за "Дружба". Според него АП може да върне този депозит при поискване от купувача, но това ще означава, че той се отказва от по-нататъшно участие в приватизационната процедура.
Междувременно случаят "Плама" остана в мъртва точка. Булгаргаз и Държавният фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) едновременно заведоха през седмицата дела за обявяване на предприятието в несъстоятелност. Булгаргаз има да си прибира 491.936 млн. лева от неплатени доставки на газ за рафинерията. В съдебния иск се настоява за назначаване на синдик и за налагане на запор върху цялото имущество на "Плама". ДФРР пък има да си получава 2.3 млн. долара главница и около 600 хил. долара лихви.
Изглежда странно, че държавната газова компания и ДФРР проявиха в един и същ момент загриженост за вземанията си от рафинерията, след като дълго време заемаха пасивна позиция. Единственото логично обяснение е, че заповедта за "атака" срещу "Плама" е била дадена от най-високите етажи на властта. Явно в правителството не гледат с добро око на възможността "Плама" да си смени собственика без обявяване на процедура по несъстоятелност. Вицепремиерът Александър Божков още миналата седмица обяви, че "нов собственик на "Плама" може да има само ако има назначен синдик, който да продава".
Междувременно преговорите между "Евроенерджи холдинг" и новия консорциум от фирми, кандидатстващи за рафинерията, стигнаха до задънена улица. В консорциума влизат швейцарската компания "Андре и сие" (Andre & Cie), норвежката "Норуиджън ойл трейдинг" (Norwegian Oil Trading) и френската "Анжероп" (Ingerop). Техен представител в България е банкерът Бони Бонев. Консорциумът предложил да изкупи всички акции, които "Евроенерджи" притежава от "Плама", стана ясно в понеделник. Спорните въпроси в случая са кой има право да подпише договор за продажбата на "Плама" и какъв процент от нейните акции притежава "Евроенерджи". След увеличението на капитала на "Плама" за сметка на апортирани стари вземания на "Евроенерджи" от рафинерията делът на холдинга скочи до близо 98 на сто. "Централ вексел унд кредит банк" обаче е оспорила пред плевенския съд пререгистрацията на капитала и в един следващ етап делът на "Евроенерджи" в "Плама" може отново да падне до 75 %.
Преговорите между Тим О'Нийл и представителите на консорциума са продължили до полунощ в четвъртък, но въпреки това резултат не е бил постигнат. Единственият спорен въпрос е бил този за цената. Според източници, запознати с хода на преговорите, Тим О'Нийл е поискал за пакета акции и за вземанията на "Евроенерджи" от рафинерията между 20 и 30 млн. долара. Цената се е видяла прекалено висока на кандидат-купувачите, особено като се има предвид, че през септември 1996 г. "Евроенерджи" купи затъналата в дългове "Плама" само за 61.7 милиона лева. Преди сделката близкият до управляващата тогава БСП холдинг беше един от големите длъжници на закъсалата плевенска фирма. След сделката той стана голям неин кредитор.
Вероятно с тази висока цена "Евроенерджи" се опитва да събере сума, равна на невърнатите от холдинга банкови кредити (51 милиарда лева). Странно защо, но в преговорите между Тим О'Нийл и Бони Бонев от страната на продавача е участвал и бившият управител на "Евроенерджи" Атанас Коларов. Засега Коларов е единственият с доказана полза от ситуацията, защото успя да прехвърли проблема обратно към държавата, кредиторите на "Плама" и случайно минаващия покрай България индоканадец Брейч. И към Тим О'Нийл разбира се, но той очевидно си е получил хонорарите за това.
Ще наддавам и за Нефтохим
Ъруин Брейч, собственик на "Стелар глобал корпорейшън" и "Интернешънъл екуитис", пред "Капитал"
Защо според вас бяха прекратени преговорите за "Химко"?
- Не знам със сигурност. За мен това е объркващо. Както знаете, вицепремиерът Божков се срещна с мен и един от моите колеги миналата седмица в Сан Франциско. Преди тази среща той имаше среща в Отава с канадския министър на търговията и промишлеността г-н Манли, а освен това с посланика на България и търговския аташе Неделчо Неделчев. Вие знаете, че "Стелар глобал корпорейшън" и "Интернешънъл екуитис" са мои компании. Ние изразходвахме една година в преговори. Много от моите съветници и аз самият имахме среща с Агенцията за приватизация (АП) и подписахме няколко протокола след всяка среща, разменихме и поправихме няколко проекта на договори. През това време АП мина през трима изпълнителни директори. "Стелар глобал" очакваше да се сключи сделката за природния газ, защото след прекратяването на Ямбургското споразумение това беше необходимо условие за нашата оферта. Поискахме от АП документи за сключването на газовата сделка. Моите адвокати в Лондон от кантората Fafken Marginal изпратиха окончателния договор от наша страна на АП. Агенцията ни отговори, че те ще изпратят одобрения договор в рамките на един ден. Когато получихме договора не след един ден, а след седем седмици, в него имаше 124 съществени промени.
Нима ги преброихте?
- Не, но моите адвокати ги преброиха и казаха, че са толкова. Ние очаквахме малки промени, но те всъщност бяха много и съществени и засягаха евентуални уволнения на работници, екологични въпроси, размера на капитала и т.н. Нямате представа колко пари изхарчихме - около 3 млн. долара за счетоводни експертизи на "Химко", пътувания със самолет, нощувки, разходи за адвокатски услуги и т.н. Всички знаят за нашите усилия, знае го и г-н Тодор Попов от "Топ лега консулт". Той е много добре запознат с приватизационния процес за "Химко".
Защо сте направили такива усилия, за да купите "Химко"?
- Ние правихме няколко посещения в търговските офиси на "Химко" във Виена. Имам хора, които са в готовност да продават урея в Тайван, Южна Африка, Виетнам и други страни. Вие знаете, че аз по произход съм от Индия, имам много силна връзка там, а също и в Китай, а те са най-големите вносители на урея. Възнамерявах да превърна "Химко" в завод не само за урея, но също и за производство на меламин и метанол.
Аз казах на г-н Божков, че според мен поведението на АП не е правилният начин за правене на бизнес. От АП ми изпратиха писмо, с което ми поискаха да платя още 5 млн. долара. Това е смешно, аз няма да дам пари, които не са възвращаеми. Аз отдавна съм внесъл на сметка на АП 200 хил. долара под формата на депозит, които те още не са ми върнали, въпреки че обявиха, че преговорите са прекратени.
В писмото не беше ли написано, че ако сделката не се състои, тези 5 млн. долара ще ви бъдат върнати?
- Не, нямаше такова нещо. Там просто се казваше, че трябва да дам 5 млн. долара. Аз казах, че това е безсмислено. В същото време "Химко" губи по 2 млн. долара на месец. Ние поискахме от АП да знаем защо заводът губи толкова много пари, но не ни отговориха.
След като сме изхарчили толкова много за проучване на "Химко", не е редно сега да ни искат още 5 млн. долара. Искам да ви кажа, че АП прави много лошо впечатление за България навсякъде по света. Трябва ли сега да отида да преговарям за завод в Туркменистан, Афганистан или Румъния, след като съм изхарчил толкова много пари в България. Моят въпрос към АП е дали ще поискат 5 млн. долара и от "Деу" или от която и да е друга компания, за да бъде честно и да бъдем поставени при равни условия като конкуренти. Не вярвам, че някой ще им даде 5 млн. долара, които не са възвращаеми, защото това не е честно. Не разбирам защо това се случва с нас. Сега ще наблюдаваме с кого ще преговаря АП и какъв депозит ще му поиска. Никой няма да се съгласи на нови 124 промени в договора. Изглежда, че в България няма никаква защита за купувачите на предприятия.
Ако се обяви нова приватизация на "Химко", ще участвате ли?
- Да, отново ще наддавам за "Химко", но ще дам по-ниска цена. Аз, а също и канадското правителство сме много разстроени от прекратяването на преговорите.
Значи продължавате да сте заинтересован от проектите си в България?
- Да, но съм уморен да бъда отблъскван. Не зная кой ми пречи в България. Може би някой, който не харесва премиера Иван Костов, вицепремиера Александър Божков или президента Петър Стоянов. Или пък Тим О'Нийл.
Защо уволнихте Тим О'Нийл?
- Ние имахме няколко неразбирателства. Аз го уволних на 31 май, но не искам да коментирам защо. Преди два месеца платих 800 000 долара наем за неговия апартамент и офис в Лондон. Той се намираше в Хайд парк и наемът за него беше изключително висок - по 40 хил. долара на месец. Наемът беше много висок и аз очаквах, че ще продължаваме да работим заедно.
Вие лично с какво си обяснявате действията на АП?
- Нещо много подозрително се случва с АП. През това време "Химко" продължава да губи пари. Прекратяването на преговорите е лудост. Ако АП не пожелае да преговаря с нас за "Химко", това би било голяма грешка. Казах на г-н Божков, че ще платим за "Химко" и за "Плама", но освен това му съобщих, че възнамерявам да уволня Тим О'Нийл. На 3 юни изпратих по факса писмо до изпълнителния директор на АП и го информирах, че г-н О'ийл е уволнен, и го помолих да продължим преговорите за "Химко", когато имаме нов изпълнителен директор. Не е честно да се прекратяват преговорите, когато човекът, който ги води, е сменен.
Как ще обясните усложненията при сделката с "Плама"?
- Аз изпратих в Плевен пари, с които частично се плати на работниците и на Националната електрическа компания. За "Плама" има още пари, които трябва да се платят на работниците и на НЕК. Когато се срещнах с Александър Божков, му показах шест различни договора за доставка на суров петрол до пристанище Варна, за да му докажа, че имам готовност да пусна "Плама" да заработи. Освен това му казах, че подготвяме и маркетингови споразумения за пазара на продукцията на "Плама". Ние сме в процес на преговори с "Шел", "Елф Акитен" и други компании. Някои от тях биха желали да изнасят продуктите на "Плама".
Очевидно държите да притежавате не само химически завод, но и рафинерия в България.
- Аз не мога да си позволя да купя Нефтохим сам, но ще наддавам за него в партньорство с друга компания. Преговарям с три различни компании, но и трите са много сериозни. Ако бях получил възможност да купя "Химко" и "Дружба" - Пловдив, и като собственик на "Плама", аз щях да бъда най-големият частен работодател в България.
Какво точно правите, за да решите сегашния проблем с "Плама"?
- Имах разговори с основните кредитори. Разговарях с г-н Пол Ауербах, председател на борда на директорите на "Сентрал вексел банк" - Виена. Изпратих му писмо и предложих на банката 4 млн. долара, за да ми позволи да купя дяловете на д-р Атанас Коларов в компанията "Сауд ал Джабер лимитид" (Saud Al Jaber Ltd.). Тя е доставчик на суров петрол за "Евроенерджи". В "Евроенерджи" моята компания "Стелар глобал" притежава 51%, остатъкът е на "Интернешънъл екуитис". Ние имахме сделка с д-р Коларов той да ни прехвърли своите дялове в "Сауд ал Джабер". Те обаче са заложени като обезпечение срещу кредит, който "Сентрал вексел банк" е отпуснала на д-р Коларов. Когато трябваше да се осъществи сделката, банката поиска от д-р Коларов да си изплати дълга и блокира сделката. Всъщност аз никога не съм срещал д-р Атанас Коларов.
Някой, не знам кой, може би друг кандидат за "Плама", се опитва да развали сделката. Аз платих за "Евроенерджи", съдът регистрира сделката. Направих всичко, което ме посъветваха моите адвокати. Ако се направи опит сделката да бъде развалена, ще започнем съдебна процедура. Моите адвокати в България Владимир Пенков и Иван Марков ще направят всичко възможно съвместно с другите ми адвокати, за да осигурят хода на сделката.
Ние искаме да видим рафинерията да работи. Моята компания и канадското правителство са решени да направят всичко възможно за това. Ако сделката за "Плама" бъде провалена от някого, това ще бъде дълъг процес, който може да отнеме много години. Моята молба е работниците да заявят на плевенския съд и банките кредиторки, че искат рафинерията да работи. Изпратих в България четири човека преди три седмици, за да се срещнат и да разговарят със синдикатите.
Вярно ли е, че Тим О'Нийл е собственик на "Герезон ентърпрайзис лимитид"?
- Не, аз съм собственик. Той притежава дяловете от мое име и за моя сметка. Това означава, че на негово място би могъл да бъде който и да е, дори вие или г-н Иван Костов.
Решихте ли вече кой ще замени Тим О'Нийл?
- Не, още не съм решил.
Колко пъти сте се срещали с Александър Божков и за какво сте разговаряли?
- Ние сме се срещали само няколко пъти и разговаряхме за различни неща - за българската и световната икономика. Смятам, че той е много знаещ човек и определено се стреми да изпълнява своя дълг към Република България.
В България се носи слух, че не сте платежоспособен, тъй като разчитате на средства, с които само вашата майка може да се разпорежда. Вярно ли е това?
- Това е само слух. Моята майка има много пари, но придобиването на "Химко", "Плама" и "Дружба" в България няма нищо общо с нейните пари. Аз сам мога да платя за тях. Моите пари и парите на майки ми са отделни неща. Все пак аз съм на 42 години. Но може да се наложи да разчитам на нейните пари, ако реша да участвам в приватизацията на Нефтохим. Тя трябва да реши дали да инвестира в България. В момента тя наблюдава как се отнася към мен Агенцията за приватизация.
Интервюто взе Миглена Манчева.
IFC не се отказва от втория пул "Металургия"
Швейцарската консултантска фирма "Хайек инжиниринг" (Hayek Engineering AG) е наета от Международната финансова корпорация (International Financial Corporation - IFC), за да направи проучване на "Тежко машиностроене - Радомир", и "ЛеКоКо", съобщи добре осведомен източник. Намерението на IFC е да намери стратегически инвеститор за двете предприятия, ако държавата даде съгласие те да бъдат обединени в цялостен производствен комплекс. Средствата за проучването се очаква да бъдат отпуснати от фонд за финансиране на проекти към швейцарското правителство. Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация (АП) Захари Желязков потвърди пред "Капитал", че IFC продължава да търси стратегически инвеститор за двете предприятия.
В края на миналата година "Тежко машиностроене - Радомир", и "ЛеКоКо" бяха включени в пул "Металургия - 2" по настояване на IFC, която възнамеряваше да намери инвеститор за тях. Пулът се състоеше само от два пакета - 80% от "ЛеКоКо" и 26.4% от "Тежко машиностроене". Според специалисти от бранша двете предприятия са били създадени да работят като едно цяло и впоследствие са били изкуствено разделени. Ако те се обединят и се сумират дълготрайните им материални активи към 31 декември 1995 г., предлаганият за продажба държавен дял ще бъде 61.9%. Това означава, че потенциалният инвеститор би могъл да придобие ако не квалифицирано мнозинство (за което са необходими 67%), то поне частичен контрол върху обединеното предприятие. През май тази година обаче правителството взе решение за продажба на миноритарния пакет от "Тежко машиностроене" на борсата. Това стана по искане на Захари Желязков, който се аргументира с липсата на по-нататъшен интерес от IFC и с твърдението, че за подобна институция не е присъщо да изпълнява функции на приватизационен агент. Решението на МС вероятно не е окончателно, защото според запознати вицепремиерът Божков продължава да подкрепя идеята на IFC за обединяване на двете предприятия. "Може би е грешка, че развалихме пула "Металургия -2". Ако IFC държи да продава и двете предприятия, не е късно да извадим миноритарния дял от "Тежко машиностроене" от списъка с пакети, които АП ще пусне на борсата", каза Захари Желязков.
През миналата година интерес към "Тежко машиностроене - Радомир", проявяваше норвежката фирма "Квернер". Тя вече е мажоритарен собственик на румънски завод, подобен на "Тежко машиностроене", но значително по-амортизиран. "Квернер" продължи да се интересува от "Тежко машиностроене" и през първите месеци на 1998 г., но според запознати вече се е оттеглила като потенциален инвеститор. Шейсет и седем процента от "Тежко машиностроене" бяха раздържавени по линия на масовата приватизация, като най-големи пакети придобиха бившите приватизационни фондове "Юг" (19.16%), "Северкооп - Гъмза" (25.43%) и "Мултигрупелит" (13.5%). През февруари 1997 г. и трите пакета (общо около 1 млн. акции) бяха продадени през борсата. Според осведомени купувачът на трите пакета е един и същ. "Ален мак" реинвестира 90% от печалбата за 1997 г. Пловдивският козметичен завод "Ален мак" ще разпредели 10% от печалбата за 1997 г. като дивидент, реши общото събрание на акционерите миналата седмица. Това прави дивидент от около 5900 лева на акция. Цялата печалба на дружеството е в размер на 13.7 млрд. лева, а 90% от нея ще бъдат реинвестирани в предприятието. Средства ще бъдат изразходвани за подобряване на материалната база на дружеството. Персонални промени в съвета на директорите на дружеството няма. Главните проблеми пред завода според ръководството са остарялото оборудване, с което заводът разполага в момента, и спадът на продажбите на някои артикули. През изминалата седмица стана ясен още един факт, свързан с пловдивския козметичен завод. Варненската фирма "Канотранс" съобщи, че ще отнесе случая с проваления търг за продажбата на мажоритарния пакет от "Ален мак" на международен арбитраж в Страсбург. В началото на 1997 г. офертата на "Канотранс" от 18.3 милиона долара бе класирана на първо място от седемте подадени оферти за покупка на пакета от 47% от акциите на "Ален мак". Тогава срещу варненската фирма бяха насочени обвинения за използване на вътрешна информация при подаването на офертите. През април миналата година Агенцията за приватизация спря сделката за продажба, тъй като "Канотранс" не успя да плати авансово договорената сума от 1.8 милиона долара. През изминалите две години скандалите около варненската фирма (за която се знае, че е свързана с Красимир Премянов) не бяха малко. Обвиненията към нея бяха, че заедно с тогавашния изпълнителен директор варненската фирма води най-големия козметичен завод в региона към умишлен фалит. На миналогодишното общо събрание скандали също не липсваха. Тогава часът за провеждане на събранието беше отложен с два часа поради съобщение за поставена бомба в залата. Събранието все пак се проведе и на него бе избран нов управителен съвет начело с Христо Аджаров. От началото на тази година изпълнителен директор е Антонина Хекимова.
В началото на тази година Агенцията за приватизация обяви нова процедура за продажба на мажоритарния пакет от предприятието. За продажба чрез конкурс са предложени 51% от акциите при минимална цена на пакета 9.2 млн. щатски долара. Обявената от агенцията цена е двойно по-ниска от предишната цена от 18 милиона долара, а цената на една акция е около 78 долара. Спечелилият конкурса ще трябва да плати 40% от цената в деня на подписване на договора. Към дружеството има проявен силен интерес от няколко чуждестранни и български фирми. Двадесет и пет процента от капитала на дружеството бяха раздържавени чрез масовата приватизация, като предложените акции бяха продадени още на първата тръжна сесия. Два приватизационни фонда спечелиха от тази продажба - "Доверие" - 15.35%, и "Надежда" - 7% от капитала. Индивидуалните участници успяха да вземат само 0.15% от общия брой акции. Пакетът, собственост на "Доверие", бе изтъргуван в края на миналата година на неизвестен купувач за 2.6 млрд. лева. На фондовата борса цените на акциите непрекъснато се увеличават и достигат рекордни стойности. Акциите на "Ален мак" са най-скъпите книжа на пазара от месеци насам, а след известен спад през последните дни цената им достигна над 140 хиляди лева за акция. Въпреки повишените цени напоследък обаче предлагане на тези акции почти няма поради очакванията на акционерите за още по-високи цени на акциите.
Доларът отново рекордно скъп спрямо йената
В началото на изминалата седмица щатската валута проби нивото от 140 йени и достигна до 140.35/40 йени.
Японският заместник финансов министър Коджи Танами се опита да подкрепи йената със заявлението, че в сряда финансистите на страните от Г-7 ще обсъдят обща стратегия за подкрепа на японската валута. В същото време президентът на Bundesbank Ханс Титмайер заяви, че се надява йената да възстанови частично позициите си, след като йена/марка достигна до рекордно ниското за последните шест години ниво от 79.20. Според дилъри последвалата стабилизация на йената на нива около 140 за долар и 79 за марка бе в резултат по-скоро на влиянието на Титмайер и Bundesbank, отколкото на японските финансови среди.
Доказателство за това бе и оповестеният доклад на Bank of Japan, според който японската централна банка е продала внушителните 20 милиарда долара само през април и май в опит да спре срива на йената до ниво 127 за долар. Очевидният неуспех на японската интервенция доведе до сериозни опасения от верижни фалити в страната и възможна обезценка на йената над нива от 150 за долар. Доларът започна седмицата на 1.776/81 марки и поскъпна до 1.7973/78 в сряда следобед, след като бяха огласени данните за спад от 0.6 процента на промишленото производство в Германия през април, който бе двойно по-голям от предварителните прогнози. Заедно с това германските профсъюзи прогнозираха значително повишаване на броя на безработните през лятото.
Йената се срина до рекордните за последните седем години 142.60 за долар, след като на срещата на финансистите на страните от Г-7 не бяха взети конкретни решения за координирана подкрепа на японската валута.
Песимистичните очаквания на инвеститорите за йената бяха допълнително подкрепени и от изказването на финансовия министър на САЩ Робърт Рубин, който заяви, че за координирана намеса на пазара не може да се говори, тъй като интервенцията е средство за отлагане, а не за трайно решаване на проблемите на Япония.
След изказването на Рубин йената продължи бързата си обезценка спрямо долара и достигна до 144.75/80 в петък следобед.
Според дилъри поевтиняването на йената ще продължи, тъй като е малко вероятно японското правителство да предприеме решителни действия за оздравяването на икономиката на страната преди изборите за горна камара на японския парламент през юли.
Заместник финансовият министър на САЩ Юрген Старк заяви след срещата, че Г-7 ще подкрепи реформите в Русия. Сложната координация на действията на развитите индустриални страни и почти сигурното забавяне на първите траншове от свеж финансов ресурс за Москва породиха опасения за краткосрочните проблеми на страната, тъй като след решенията на Г-7 Русия почти сигурно няма да може да разчита на краткосрочна едностранна помощ от Германия.
Това бе достатъчно основание за продължаването на поскъпването на долара спрямо марката, като в края на седмицата щатската валута се разменяше на нива от 1.8075/85 марки.
Накратко
През миналата седмица бе подписан договорът за продажба на 24% от акциите на "Полимери" - Девня, на "АКБ корпорация". Общата цена на сделката е 12.950 милиона долара при цена на една акция 10.13 долара. Половината от сумата следва да бъде платена в брой в деня на подписване на договора, а другата половина - в срок от тридесет дни след подписването на договора в държавни дългосрочни облигации. С този пакет "АКБ корпорация" придобива 60% от капитала на "Полимери", който е най-големият български производител на поливинилхлорид, дихлоретан, сода каустик, техническа сол и др. Втори по големина акционер в "Полимери" е Българска холдингова компания (бивш Българо-холандски приватизационен фонд) с 18% от капитала.
Териториалното управление на данъчната администрация в Шумен е наложило забрана на ръководството на "Мадара" - Шумен, да упражнява контрол върху активите на дружеството. Причината за налагането на мярката са задълженията на фирмата от 300 милиона лева към данъчната администрация. Данъчните служби вече са обявили търг за продажба на пет от имотите на завода. Според директорите на "Мадара" държавата има неизплатени задължения към дружеството в размер на 700 хиляди долара. Други 400 хиляди германски марки вземания има дружеството от чешки автомобилостроителни компании.
Очакват се нови дружества на официалния пазар на фондовата борса
През тази седмица се очаква появяването на акции на нови дружества на официалния пазар на "Българска фондова борса - София". Решението трябва да бъде взето от съвета на директорите на борсата в началото на седмицата, като най-вероятно това ще бъдат акции на няколко бивши приватизационни фонда и една банка. Досега единственото дружество на официалния пазар остава "Елкабел", чиито акции се търгуват на най-високия А сегмент на официалния пазар. Акциите на бившите приватизационни фондове ще могат да се търгуват само на временния С пазар поради факта, че те не отговарят на изискванията на по-високите А и В сегменти на борсата, а именно дружествата да са с най-малко три- или петгодишен срок от първоначалната съдебна регистрация. Засега не е ясно акциите на кои фондове ще бъдат търгувани най-напред, но се очаква това да бъдат някои от най-големите и стабилни фондове като "Доверие" и "Българска холдингова компания".
Приемането на акциите на първите фондове на борсата се очакват с интерес от брокерите, тъй като съществуват всички условия за активна търговия с тях. Регистрирането на техните книжа на борсата се очаква и от милионите им акционери, тъй като до този момент изкупуването ставаше по не дотам ясни правила и предлаганите в момента цени трудно могат да се приемат за реални. Според специалисти предлаганите в момента цени за акциите на фондовете (вариращи между две и четири хиляди лева за акция с номинал 1000 лева) са далеч по-ниски от съответстващата им част от притежаваните от фондовете активи. Пример за това е търговията с акциите на "Българска холдингова компания" (бивш Българо-холандски приватизационен фонд). Стойността на една акция на холдинга се оценява от специалисти между четири и шест долара, докато предлаганата от ръководството на фонда цена за изкупуване на акциите е малко над три хиляди лева за акция. Привлекателна за инвеститорите особеност на акциите на бившите приватизационни фондове е липсата на мажоритарен собственик и разпръснатото между хиляди акционери участие. Именно поради това появяването на борсата на акциите на един приватизационен фонд се превръща в потенциален източник на опасност за сегашните им ръководства. Основната причина за опасения идва от възможността от появяване на портфейлни инвеститори с големи възможности за влияние по време на общите събрания. Практиката от миналите общи събрания на акционерите на фондовете ясно показа, че придобиването само на няколко процента от акциите е достатъчно за решаващо влияние върху вземането на решенията.
Активната търговия с акциите на бившите приватизационни фондове обаче зависи както от появяването на желаещи да се намесят в управлението на дружествата, така и от интереса на чуждестранни портфейлни инвеститори към тях. С доста по-голям интерес се очаква началото на търговията с акциите на фондовете, преобразували се в инвестиционни дружества. Интересът към тях ще зависи най-вече от условията, които ще бъдат създадени след очакваното наесен приемане на новия закон за ценните книжа. Поради чисто портфейлния характер на инвестициите на тези дружества техните възможности ще зависят пряко от законодателното решаване на увеличението на капитала под условие в новия закон. Такова увеличение засяга най-много именно дяловете на миноритарните собственици, каквито са инвестиционните дружества. Засега само пет фонда избраха да се преобразуват в инвестиционни дружества, а само едно от тях - "Златен лев", вече е получило лиценз от комисията по ценните книжа. Според информация от дружеството акциите на "Златен лев" ще се появят на борсата най-рано след няколко седмици.
На официалния пазар на Българска фондова борса се очаква да се появят и четири миноритарни пакета, определени за продажба от Министерството на промишлеността. Вече са определени инвестиционните посредници, които ще извършат продажбата на пакетите. Пакет от 14% от акциите на "Явор" - Асеновград, ще се продава от инвестиционния посредник "Елана". Пакет от 18.8% от акциите на "Медикет" - Етрополе, ще се продава от Българска пощенска банка. Най-малките пакети са тези от "Хром" - Силистра (8% от акциите) инвестиционен посредник "Акцепт инвест" и "Резервни части" - Пловдив (инвестиционен посредник "Елана"). Основните пакети от тези предприятия бяха раздържавени при първата вълна на масова приватизация и всички акции от тях бяха изкупени още на първата тръжна сесия. Сериозен интерес към тях могат да проявят единствено приватизационни фондове, придобили чрез размяна на пакети мажоритарен дял от капитала. Според брокери тези книжа няма да оживят особено търговията на официалния пазар на борсата и трудно ще запълнят липсата на стабилни и привлекателни за инвеститорите дружества.
На официалния пазар на борсата регистрираните сделки с акции на "Елкабел" през изминалата седмица бяха значително по-малко от предишната седмица. Общият брой изтъргувани акции за седмицата остана под две хиляди, като цената остана стабилна около 22 500 за акция. Падането на обемите не се отрази на цените, което е ясен знак, че постоянно търсене все пак има. Според брокери конфликтите около проведеното общо събрание на "Елкабел" миналата седмица няма да се отразят пряко върху дейността на завода. Все пак шумът около "Елкабел" не се очаква да заглъхне скоро и при появата на решение на съда в полза на една или друга от страните в конфликта може да се отрази негативно на цената на акциите.
На свободния пазар, където се извършва основната част от търговията, засега продължават да се регистрират предимно малко на брой сделки с големи пакети. Предстоящите общи събрания на дружествата обикновено активизират прехвърлянето на големи пакети с акции. Въпреки че процесът на преструктуриране на портфейлите на фондовете вече е към своя край, все още някои от по-малките фондове не са извършили прехвърлянето на договорените пакети чрез борсата. Основните причини за появяването на сравнително голям брой нови дружества на борсата през изминалата седмица бяха две - извършените прехвърляния на пакети от портфейла на бившия приватизационен фонд "Пътища" и прехвърлянето на пакети, собственост на холдинг "Доверие", към свързана фирма. Това бяха причините на борсата да се появят нови дружества от транспорта и млечната промишленост. Ниските цени, на които бяха сключени тези сделки (виж борсовия бюлетин), са ясна индикация за формално прехвърляне на пакети, а не за наличие на сериозен стратегически инвеститор.
Борсовата статистика ясно показва, че общият обем от сделките с акции на традиционно търгуваните дружества за последните две седмици остава постоянен и се движи в границите между 200 и 400 милиона лева дневно. Засега ликвидността на пазара остава ниска, дори и на акциите на сравнително активно търгуваните дружества през миналата седмица Нефтохим, "Албена", "Химко" и "Варненска корабостроителница". Ниската ликвидност и ограниченият брой акции, които са на разположение за свободна търговия, остават най-сериозните основания чуждестранни и български портфейлни инвеститори да се въздържат от сериозни инвестиции. Според неофициално приетите международни стандарти за акции с приемлива степен на ликвидност се приемат книжа с годишен обем на търговията над 20 милиона долара и извършени сделки поне през половината дни от годината. От активно търгуваните на пода на БФБ акции за такива трудно биха могли да се приемат дори акциите на дружеството с най-голяма капитализация в момента "Булгартабак холдинг".
Левът поскъпна спрямо марката
През изминалата седмица левът се търгуваше на нива 995.05/30 за марка и според дилъри единствено търсенето на малки обеми марки за регулация на позициите на банките в края на периода е задържало търговията над фиксирания курс купува на БНБ. Основната причина за поскъпването на лева бе засиленото предлагане на валута от крайни клиенти за плащания на данъци в средата на месеца. Фирмите продаваха долари на банките, които след арбитраж долар/марка на международните пазари ги връщаха за продажба марка/лев на вътрешния пазар и по този начин предлагането на марки сериозно надвиши търсенето. Спрямо долара левът започна седмицата на 1769, премина през 1785 в сряда и достигна до 1799 при затварянето на пазара в петък, следвайки поскъпването на щатската валута спрямо марката на световните пазари. Дилъри очакват през текущата седмица леко повишаване на цената на марката, тъй като банките ще обърнат в марки част от приходите си от падежи на ДЦК през периода, за да печелят от по-високите лихви по междубанкови депозити в марки.
Българските брейди-книжа поевтиняха
Опасенията за евентуално задълбочаване на икономическата криза в Русия и сривът на йената спрямо долара понижиха цените на дълговите инструменти на страните в преход. Финансистите на страните от Г-7 обявиха след срещата си в сряда, че са съгласували координирана подкрепа за реформите в Русия.
Добрите новини за Москва обаче бяха само в дългосрочен план, тъй като развитите индустриални страни не се ангажираха с конкретна спешна финансова помощ. В същото време Standart & Poor's съобщи, че понижава кредитния рейтинг на страната от BB- на В+.
В резултат на всичко това инвеститорите скъсиха позициите си в руски ценни книжа, а заедно с това се активизираха и продажбите на книжа на останалите източноевропейски страни. В същото време йената се срина до рекордно ниски за последните седем години нива спрямо долара и неспособността на японското правителство да предложи конкретни мерки в подкрепа на националната си валута постави под въпрос стабилността на финансовите пазари на Югоизточна Азия.
Това накара повечето инвеститори да се освободят от високорисковите дългови инструменти и да ги насочат към по-нискодоходните, но затова пък по-сигурни американски трийсетгодишни облигации.
В началото на миналата седмица нашите обезпечени облигации с отстъпка DISC се търсеха по 80.625 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 79.750 цента, а в нейния край котировките купува бяха 77.750 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в началото на седмицата по 76.685 цента, преминаха през 75.625 цента, за да стигнат в края на периода до 74.500 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB паднаха от 66.250 цента в началото на седмицата до 65.500 в петък.
Срокове
Накратко
Цената на златото дръпна надолу.
Спекулативни продажби на злато в петък от няколко инвестиционни фонда и клирингови къщи понижиха цената на благородния метал на борсата в Лондон и дадоха повод на дилърите да говорят за достигането на януарския минимум от 280 долара за тройунция. На сутрешната сесия златото се търгуваше на цени 288.6/10. Борсата затвори на 286 долара за тройунция. Натиск върху цените на златото оказаха слабите азиатски валути и финансовата криза в Русия. Цените паднаха и в резултат на изявлението на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Вим Дуизенберг, че едва 10-15% от резервите си ЕЦБ ще държи в злато. Анализаторите прогнозираха, че златото ще съставлява 20-30 на сто от резервите на банката. Преди изявлението на Дуизенберг сделките с жълтия метал се сключваха на 299.01/05 долара за тройунция. Покупки на злато от швейцарска банка компенсираха в известна степен продажбите на инвеститорите и новините от централата на ЕЦБ във Франкфурт. През следващата седмица търговията ще се движи в границите 280-294 долара за тройунция.
Пада цената на бялата захар.
Фючърсите на бяла захар се сринаха на лондонската стокова борса в петък. Най-търгувани бяха августовските фючърсни контракти, които поевтиняха с 4.20 долара на тон спрямо фиксинга за деня, достигайки 254.80 долара за тон. Най-голям спад в цената - 6 долара за тон, регистрираха срочните контракти за октомври. Сделките с тези фючърси се сключваха на цени 242.40/65. В доклад на Международната асоциация на производителите на захар се споменава за силна реколта в Бразилия, първите количества от която ще се появят на пазара през октомври.
Цената на петрола се понижава.
Непосредствено след началото на борсовата търговия през последния ден на миналата седмица в Ню Йорк юлските фючърси се котираха на 12.60 долара за барел. Ден преди това юлските фючърси се сринаха до десетгодишен минимум от 12.50 долара за барел, а августовските се повишиха с 2 цента до 13.94 долара за барел. Като основни причини за по-ниските цени експертите сочат свръхпредлагането на петрол, слабото търсене в Азия, където икономическата криза продължава да парализира региона, и неубедителността в изявленията за намаляване на световното производство на петрол на петролните министри на страните - членки на ОПЕК, и някои нечленуващи в картела производители.
Застудяване в Южна Америка хвърли в смут производителите на кафе.
Производители и търговци на кафе са обхванати от паника за бразилската реколта на кафе след необичайно хладното време в Бразилия през изминалата седмица. Според прогнозите на независими метеоролози атмосферните условия в Южна Америка не застрашават реколтата на кафе в Бразилия, въпреки че се очаква температурите да се задържат на нива под средните за сезона.
Междубанковите лихви останаха ниски
Лихвите по междубанковите депозити започнаха седмицата на 2.0-2.2 на сто годишно за овърнайт-депозити и 2.5-3.0 процента за депозити със срок за една седмица. В средата на периода лихвите се понижиха съответно до 1.6-1.8 и 2.0-2.2 процента. Основната причина за понижаването на лихвите бяха сравнително големите по обем доходи от падежи на ДЦК, като през изминалата седмица финансовото министерство плати над 29.5 милиарда лева лихви и главници.
В края на периода лихвите леко се повишиха до 1.9-2.0 на сто за овърнайт-депозити и 2.4-2.6 за депозити със срок до една седмица поради засилено търсене на ресурс от корпоративни клиенти за редовните данъчни вноски в средата на месеца. Като цяло повишението на лихвите бе слабо, тъй като банките очакват да получат още около 20 милиарда лева доходи от лихви и падежи на ДЦК през текущата седмица. Дилъри очакват лихвите да останат ниски - на нива около 1.5-1.8 за овърнайт-депозити и около два процента за ресурс със срок до една седмица.
Столична община одобри новото зониране на София
Столичният общински съвет прие през миналата седмица предложението, внесено от Националното сдружение Недвижими имоти (НСНИ) за новото зониране на град София. Предложеното ценово деление е направено от НСНИ на база текущи цени на продажба и се налагаше поради неадекватността на старото зониране към пазарната обстановка. Новите ценови граници ще важат за определянето на дължимите според Закона за местни данъци и такси данък сгради, данък смет както и при определянето на данъка при покупко-продажба, дарение, наследство.
Целта на приетото ново зониране на столицата е да се определят граници, които да отчитат реално формиране на данъчната стойност на съответните имоти, при което данъчната оценка на всеки един имот да не надвишава неговата пазарна стойност. Общо пет са новоприетите ценови зони, както и една междинна зона и зона в строителни граници. Досега прилаганите зони бяха четири. Да се прилага по-ниската зона по отношение на междинната, която се намира на границата между първа и втора, решиха общинските съветници. Имотите, които попадат на границата между две зони, се причисляват към по-високата от тях, а за всички неописани места се прилага зона за строителни граници. Данъчните оценки в централната градска част (с изключение на имотите от бул. "Сливница" нагоре), както и престижните квартали според новото зониране ще останат същите, както и досега, най-голямо ще е намалението на данъчната тежест в кв. "Овча купел", където в резултат от новоприетите ценови зони ще се получи спад от около 35% на данъчните оценки, което е почти колкото беше и завишението - между 30 и 40%. Значително понижение ще се усети и в жк "Младост" (с около 15%) и "Люлин" (около 20-25%), каза Наско Атанасов, председател на НСНИ.
Новите ценови зони ще се прилагат и при определянето на коефициентите на общинските жилища, отдавани под наем или предлагани за продажба. Това се регламентира с промените в Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти, които приеха общинарите.
От началото на годината след влизането в сила на Закона за местните данъци и такси на много места в страната се получи парадоксалното положение данъчните оценки на имотите да надхвърлят пазарните им стойности. Националното сдружение Недвижими имоти след среща с Националното сдружение на общините, проведена в Министерството на финансите, се зае с изготвянето на нови ценови зони за 10 града в страната, включително и София. Според закона границите на зоните в населените места се определят с решение на общинския съвет, но конкретен срок, в който това да бъде направено, не е определен. Проекти за ново зониране, разработени от НСНИ, има и за градовете Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Благоевград, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Перник, но няма яснота от страна на кметските управи дали са склонни да променят ценовото разпределение на териториите на общините си. За Русе и Перник са уточнени някои детайли по презонирането, но все още има какво да се обсъжда, докато се стигне до окончателен вариант на ценовите зони. Общинските управи на градовете Варна, Пловдив и Бургас до този момент не са проявили никаква заинтересованост към изготвените проекти за ново ценово разпределение на техните територии. От НСНИ се надяват, че след като Столичният общински съвет е приел новото зониране на столицата, това ще сторят и техните колеги от другите проблемни градове.
С приемането на промените в ценовото зониране на град София ще се намалят приходите от данъци в общинските бюджети, но за сметка на това ще се увеличи събираемостта им.
Държавен вестник
Определена е такса смет за столичани
Софиянци да плащат такса смет в размер на 1.5 на хиляда от данъчната оценка на жилищата, реши Столичният общински съвет на заседание в понеделник. По този начин ще се плащат около 60 хил. лв. за среден апартамент в кв. "Лагера". За жилище от 70 кв.м. в район "Овча купел" таксата възлиза на 20-25 хил. лв. Новото е, че пропорционалната ставка важи както за граждани, така и за фирми относно жилищните им имоти. Пропорционалната ставка за таксата за София е една от най-ниските за страната, но за сметка на това софиянци ще плащат най-много в абсолютна сума поради високите данъчни оценки на имотите в столицата.
Според новия Закон за местните данъци и такси таксата се определя в годишен размер от съответния общински съвет. В нея са включени разходите за почистване на улици, алеи и паркове; всички разходи по събирането и извозването на отпадъците до сметищата; разходите по поддръжката на сметищата и по закупуването и поддържането на кофите и контейнерите за боклук. За жилищни и вилни имоти на граждани размерът на таксата се определя в процент от данъчната оценка или в левове към определено количество отпадъци. Граждани и фирми могат да внесат таксата на четири равни вноски в следните срокове: до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември. Само за тази година гражданите плащат половината от данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци до 30 юни. Останалите две вноски от по 25 на сто се издължават до 30 септември и до 30 ноември.
Предплатилите целия годишен размер на данъка и таксата до 30 юни ползват 5% отстъпка. За новопридобитите имоти таксата се събира от началото на следващия месец. Когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало. За сгради, подлежащи на събаряне, таксата се събира включително за месеца, през който е преустановено ползването й.
Не се дължи такса за имотите, които не се обслужват, за което общината уведомява данъчната служба.
От граждани и фирми не се събира такса за имоти, които няма да се ползват през цялата година. За да се възползвате от тази възможност, трябва да сте подали декларация за това в данъчната служба по местонахождението им до края на предходната година. Общинарите са изчислили, че при 90% събираемост управата ще успее да покрие около 47% от общите разходи на общината за почистване. Приблизително 85 пъти се е увеличила данъчната оценка на имотите през 1998 г. в сравнение с 1997 г. по неофициални данни на столичното данъчно и възлиза на 6 839.732 млрд. лв. От общо 17.089 млрд. лв. разходи за чистота 8 млрд. лв. трябва да дойдат от такса смет.
Предстоящо
Как се прави кредитната обосновка
Мъките на деловия човек, решил да тегли кредит, са добре известни. Но истината е, че отношението на банките към предприемачите до голяма степен зависи и от самите предприемачи. Умението на бизнесмена да предложи добре аргументирана кредитна обосновка е задължително условие за получаване на желания заем.
Всяка банка има свои изисквания към кандидатите за кредит. Но в общи линии критериите на финансовите институции са уеднаквени и съобразени със законовите рамки.
Като начало предприемачът трябва да попълни искане (молба) за кредит. То е по образец и се получава от съответната банка.
Документите за съдебна и данъчна регистрация и регистрация по БУЛСТАТ съпътстват искането за кредит. Някои банки изискват само надлежно заварени копия, други държат да бъдат представени и оригиналите. Прилагат се също копие от учредителния договор (устав за акционерните дружества и дружествен договор за ООД) и копие от решението на управляващия орган на фирмата за искане на кредит, за неговия размер и обезпечение. Кандидатът попълва няколко декларации по образец - за налични банкови сметки, за задължения към банки, юридически лица и държавния бюджет, за икономическа свързаност. Всички документи, които са по образец, се получават от съответната финансова институция.
Започва се с информация за този, който иска кредит. Посочва се коя е фирмата, какъв е правният й статут, откога съществува и работи, какъв е предметът на дейността й. Уточняват се регистрираният и внесеният капитал, кои лица представляват дружеството - имена, длъжности, професионална подготовка и опит, биографични данни, какво е дяловото участие на съдружниците (за ООД) или акционерното участие (за АД), каква е организацията на работа - организационна схема, справка за текучеството на персонала и управлението на дружеството за последните три години.
Предприемачите прилагат счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към последна дата, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал за срок най-малко две години назад. Банките по правило изискват оригиналите на годишните счетоводни отчети, заверени от експерт-счетоводител и/или от международен одитор, и пълните одиторски доклади. Някъде държат кандидатът за кредит да приложи справка за одиторите на дружеството през последните пет години. Представят се годишна данъчна декларация, удостоверение за платени данъци, референции от обслужваща банка (ако фирмата не е клиент на банката, от която иска да тегли кредит). Посочва се какво е имущественото състояние на фирмата (основни дълготрайни активи по първоначална и остатъчна стойност), наличие на тежести (ипотеки, залози).
Идва ред на общата информация за кредитирания проект - какви са мотивите за избора на този проект, какви са неговите цели, как ще се отрази той върху околната среда. Следва маркетинговата информация - кандидатът за кредит трябва да направи оценка на пазара на стоките (услугите), които ще се произвеждат (извършват) и продават след реализацията на предлагания проект. Уточняват се търсенето, обемът на пазара, режимът на производство и търговия, предлагането в чужбина, има ли фирмата вече договореност с партньори - доставчици и купувачи. Прилага се справка за разходите - труд, суровини, оборудване, енергоносители, наеми и др. Необходима е също справка за основните клиенти според обема на продажбите и за основните конкуренти според пазарния им дял.
Фирмата трябва да посочи какви производствени мощности ще се създадат (ако се създават такива) - количество, стойност, срок на усвояване. Каква е общата сума на необходимите средства - в т.ч. собствени и кредит. Прилага се бюджет на проекта - приходи, разходи, баланс. Информацията се поднася в различни варианти в зависимост от евентуалните промени в икономическите условия - цени, лихви и т.н.
Особено важен е финансовият разчет за периода на издължаване на кредита - т.нар. парични потоци. Предприемачът трябва да даде информация за приходи, разходи, данъци и такси, плащания по кредити, печалба. Справката се изготвя в няколко варианта в зависимост от евентуални макроикономически промени. Фирмата трябва да посочи каква е възвращаемостта на инвестициите. Уточняват се начинът и планът за усвояване и погасяване на кредита.
Към документите за кандидатстване се прилага списък на обезпеченията на кредита плюс оригинални документи за собственост. Ако става въпрос за ипотека, банките изискват удостоверение, че имотът е собственост на този, който иска кредита, или на негов гарант. Пазарната оценка на ипотекираното обикновено се извършва от оценители, които банките сами избират. Ако се залагат активи (машини, съоръжения, материали, готова продукция и т.н.), са нужни документи, че заложеното не е съсобственост или под митнически надзор (фактури, митнически декларации и т.н. ). Ако машините или съоръженията са дадени на лизинг например, банките правят допълнителна проверка с доставчика, за да се уверят, че този, който ги предлага като залог, може да се разпорежда с тях неограничено. За всяка ипотека или залог се правят справки в нотариата и в регистъра на особените залози. Засега това извършват самите банкови институции, но тъй като тези услуги са платени, напълно възможно е в бъдеще подобни справки да станат задължение на този, който иска кредит. В някои банки се плаща и такса за предварителен анализ и обработка на кредитното досие на кандидата. След отпускане на кредита се изисква предприемачът да си прехвърли сметките (или част от тях), ако до този момент не е бил клиент на банката.
Съществуват фирми, чийто основен предмет на дейност е да правят кредитни обосновки. Подобни услуги спестяват време при анализа на специфичната информация. Тези фирми могат да посредничат и пред банката в процеса на договаряне на кредита. Но като правило финансовите институции държат на лична среща с предприемача и винаги проверяват вече направените изчисления и разчети.
ВАЦ преговаря да вземе рекламата на "Континент"
Досега воденото дело срещу ВАЦ от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) може да бъде прекратено на следващото заседание на Софийския градски съд. Напрежението около ВАЦ обаче няма да стихне, защото преди седмица КЗК образува две нови преписки. Те отново са за установяване на монополното положение на германската медийна групировка на българския пазар. Комисията проверява дали практиката на ВАЦ за комбинирани рекламни страници във вестниците "Труд" и "24 часа" не нарушава условията на конкурентната среда и интересите на клиентите. КЗК иска освен това да се установи дали ВАЦ не е монополист на някои от регионалните пазари. Към вестниците "24 часа" и "Труд" излизат регионални притурки във Варна, Бургас, Пловдив и Стара Загора. Новият Закон за защита на конкуренцията, който влезе в сила от 12 май, дава значително повече шансове на КЗК да санкционира нарушителите на конкурентното законодателство. Предишният състав на КЗК заведе дело за монополно положение на ВАЦ преди една година, но по стария Закон за защита на конкуренцията. Ако комисията установи монополно положение по член 9 от закона, тя може да наложи на ВАЦ наказание много по-лесно, отколкото при старото законодателство. Сега вече няма нужда от продължителни многоинстанционни съдебни процедури, за да се развали някоя сделка. КЗК трябва просто да констатира нарушението и да наложи наказание. Нарушителите ще могат да обжалват само пред Върховния административен съд.
Образуваните от Комисията за защита на конкуренцията преди седмица нови преписки срещу ВАЦ са различни от предмета на делото, което в момента КЗК води срещу германската медийна групировка. Преди една година КЗК заведе дело, с което искаше от съда да установи монополното положение на ВАЦ на българския вестникарски пазар и злоупотребите, които са извършени от него. Ако това бъде доказано, съдът трябва да обяви сделката на ВАЦ с "Труд" за недействителна.
Най-вероятно антимонополната ни комисия сама ще прекрати делото тази седмица, за да може да заведе преписка по новия закон срещу ВАЦ за същите нарушения на закона.
Въпреки че ВАЦ имат подобни проблеми със своите фирми в България, вестник "Континент" е потърсил техните услуги за разпространение и реклама. От комисията твърдят, че "Континент" трябва да иска разрешение от КЗК и ако не направи това, може да бъде глобен от 5 до 300 млн. лева. Глоба може да има и за самия ВАЦ.
"Действително още от 3 март разпространението на вестник "Континент" се извършва от ВАЦ", каза за "Капитал" главният редактор Атанас Матев. Преди известно време ръководството на всекидневника изпраща писмо до КЗК, в което уведомява комисията, че се водят разговори с немската медийна групировка за сътрудничество в областта на рекламата. "Това се налага, защото вестникът е в тежко финансово положение и по този начин очакваме да получим допълнителни финанси", уточни Матев. "Въобще не става дума за прехвърляне на нашата рекламата. Ние запазваме самостоятелността си. Държа да отбележа, че нашите реклами си остават, а освен това няма да има промени и в рекламния ни отдел. Също така не сме длъжни да уведомяваме КЗК, но го правим като жест на зачитане към КЗК."
Идеята за сътрудничество в рекламната дейност между "Континент" и ВАЦ все още се обсъжда. В момента се очаква решението на ВАЦ. Ако бъде одобрено, "Континент" ще публикува 10-страничната рекламна притурка на "24 часа" и "Труд".
В момента тиражът на "Континент" се движи около 10 000, докато сборният тираж на "24 часа" и "Труд" е около 400 000.
Миналата седмица в списание "Шпигел" беше публикувана информация за проблеми на групировката "Вестдойче алгемайне цайтунг" с антимонополното законодателство и в тяхната щаб-квартира в Германия. Има факти, които показват, че есенското издателство ВАЦ незаконно монополизира вестникарския пазар в провинция Тюрингия, пише "Шпигел". Тази информация в момента се проверява от Федералната картелна служба в рамките на контролно производство за сливане на фирми, пише в авторитетното списание.
Според огласените подозрения групата ВАЦ, която е третият по големина вестникарски издател в Германия, има участие във вестник "Тюрингише ландесцайтунг". От антикартелната служба предполагат, че собственикът на най-много дялове във вестника Вернер Фелгентребе всъщност управлява 28 процента от акциите като подставено лице на ВАЦ. В другия провинциален вестник, "Тюрингер алгемайне", есенската групировка притежава вече контролния пакет. Споменатият Фелгентребе и един от шефовете на ВАЦ, Ерих Шуман, опровергаха тези твърдения.
Кратка история на ВАЦ-овото медийно нашествие.
Накратко
Кабелна телевизия "Евроком" започна излъчване на новини от тази седмица. Екип от бивши радиобосове - Борислав Джамджиев, политическият редактор Румян Петров и спортният редактор Емил Кожухаров, се грижат за подготовката на новинарските емисии всеки ден от 13.30 и 18.30 часа. Студентите от НАТФИЗ Светла Рудева и Ели Апостолова се редуват като водещ и репортер на новините. В тясно сътрудничество с колеги от вестник "Труд" се изготвят емисиите, съобщиха от "Евроком".
Петдесет и пет проекта са постъпили за участие в редовната сесия на Центъра за филмопроизводство при БНТ. В раздела "Телевизионен сериал" са постъпили 10 проекта в различните игрални жанрове - тв новела, детски сериал, комедия. В раздела "Телевизионни игрални филми" проектите са 18, за "Телевизионни документални филми" са също 18. Съставът на селекционната комисия е: Иван Андонов, Боян Папазов, Божидар Петков, Владо Даверов, Дочо Боджаков. Резултатът от конкурса ще стане известен на 7 юли.
Елка Колева, главен директор на рекламна агенция "Адиа" и председател на българския клон на IAA, беше избрана в борда на директорите на асоциацията на проведения през май 36 световен конгрес на Международната рекламна асоциация в Кайро. За първи път представител от България става член на световната организация. IAA e единствената глобална неправителствена рекламна асоциация, която обединява и защитава интересите на рекламодатели, медии и рекламни агенции. В IAA членуват от страна на рекламодателите фирми като Procter&Gamble, Colgate Palmolive, Unilever, Johnson&Johnson. От страна на медиите участват Dow Jonson International, Financial Times, International Herald Tribune, Business Week.
