Инициативата на САЩ за Южните Балкани вече ще започне третата си година. Можете ли да посочите някаква реална инвестиция в конкретен проект, който да е реализиран по линия на тази инициатива?
- Доколкото се отнася до реализацията, инициативата съществува от година и половина, а не от три. Някои от проучванията току-що бяха приключени. Някои от тях, като контейнерните терминали в София и Скопие, са почти завършени. Те са представени тук, на конференцията в Охрид. След като работим година и половина по тази инициатива, и подготовката по някои от тези големи проекти вече е приключена или е близко до приключването. Това не е малък резултат, защото, сами разбирате, това са големи проекти и не е възможно да бъдат приключени в рамките на няколко месеца. Фокусираме своето внимание върху големите проекти, те се нуждаят от голяма помощ. Такъв проект е например осигуряването на помощ за металургията за Чешката република. Тази помощ беше предоставена през 1993 г., а контрактите бяха финализирани едва миналата и дори тази година. И ако имате такъв голям проект, той ще се нуждае от повече време за завършването му. Това е четиригодишна инициатива, ние сме в средата, към края на втората година. Сега обсъждаме изпълнението на проектите за втората година и кои проекти ще се работят през третата година. Договорихме доставката на три дрезини за ремонт и поддръжка на контактната мрежа на БДЖ, като този проект е за 1.35 млн. долара. Предвижда се доставка на оптичен кабел за БДЖ по направлението София - Гюешево. Това също ще осигури нуждите на БДЖ. Предвижда се също проучване за трансевропейския коридор No 8 изток - запад, работи се по проекта за интрамодален терминал в София. Американската агенция за търговия и развитие по линия на южноевропейската инициатива отпусна 30 млн. долара. Това не е заем, а безвъзмездна помощ, която ще бъде разпределена между трите страни - България, Македония и Албания. Предстои да се уточнят проектите за четвъртата година. Преди това, вероятно през септември, ще имам срещи в Тирана и в София.
Въпросът ми беше по-скоро продължават ли американските инвеститори да смятат този регион от Европа за прекалено рисков? Напрежението в Косово например няма ли да обезкуражи инвеститорите, които проявяват интерес към инфраструктурни проекти?
- Не само американските, а всички инвеститори - и европейските, и азиатските, анализират страните в региона и предвиждат риска, който трябва да поемат. Има политически и финансов риск, икономически, социален. След като оценят всички тези рискови фактори и сравнят това с възможността за възвращаемост на инвестициите, компаниите ще вземат и съответното решение.
Турция и Италия са в началото и в края на 8-ми трансевропейски коридор изток - запад. Какво ще бъде участието на тези страни в проекта?
- Министрите на транспорта на Италия и Турция са подписали меморандум за разбирателство с България, Македония и Албания. С подписите си под меморандума за развитие на този коридор те заявяват и своя интерес. В детайли участието им не е обсъждано. Представителят на Турция трябваше да присъства на срещата в Охрид, но се оказа, че има ангажименти. Министърът на транспорта на Италия също трябваше да присъства на тази кръгла маса, но поради ангажименти не успя да дойде. Затова помоли италианския посланик в Македония да присъства на някои от сесиите. Така че правителствата на Италия и Турция следят развитието на тази инициатива.
Какъв е шансът да мине през България основното трасе за транспортиране на каспийския петрол до Европа и на проекта за газопровод от Туркменистан и Иран?
- Мисля, че шансовете са добри. Правителството на САЩ подкрепя петролопровода, тъй като има голямо количество газ и нефт, който може да бъде транспортиран. По-сигурно е, когато имате повече такива съоръжения. Както знаете, има много предложения за трасета на петролопроводи - през Турция, през Балканите, през Украйна и Румъния. Мисля, че може би не всичките, но много от тези проекти ще бъдат развити.
Можем ли да очакваме някакво застъпничество от Агенцията за търговия и развитие на САЩ за петролопроводно трасе през България?
- Имам предложение от американските компании, които са заинтересовани от проекта, за частично финансиране на проекта от агенцията. Ние сериозно третираме този проект като много атрактивен за нас. АМБО ще бъде от полза и за трите държави, тъй като този петролопровод успоредно следва направлението на коридора изток - запад.
Знаят ли се вече конкретните цифри?
- Не, в момента всичко е на етап предложения и оценки. Част от нашето споразумение трябва да бъде по отношение на конкретните цифри. Ние смятаме този проект за много сериозен и затова го проучваме обстойно. Това беше един от проектите, който беше представен и на конференцията в Истанбул. Там имаше доста представители от вашето правителство, които фокусираха своето внимание на транспортния сектор и възможностите за пренос на петрол, газ и електроенергия.
А къде ще е вашата подкрепа - за трасето Бургас - Александруполис или за проекта АМБО, т.е. от Бургас до адриатическото пристанище Вльора?
- В момента моето внимание е насочено към проекта АМБО, който има четири продължения: Бургас - Скопие, Скопие - Охрид, след това до Дуръс и до Вльора.
Промените в правораздаването преминават на забавен каданс
Стихва ли тътенът от барабаните на войната между институциите? Има ли шанс скърцащата каруца на родното правораздаване скоро да се измъкне от словесната тиня, в която дълбоко е затънала? Ако се съди по последните изказвания на прокурорите и следователите пред президента миналия четвъртък - да. Ако погледнем действията на враждуващите страни - шансът клони към нулата. Държавният глава за пореден път се опита да влезе в ролята на класен ръководител и се опита да охлади страстите на политици и магистрати.
Горчивият практически опит от такива ситуации обаче сочи, че който разтървава двама биещи се, обикновено също отнася по някое друго кроше - от едната или от другата страна. Изглежда, президентът Стоянов твърде късно осъзна, че в напечената ситуация между мнозинството и магистратите трудно може да се маневрира. Поне дотук и двете спорещи страни разсъждават по логиката: "който не е с нас, е против нас". Първата среща при Стоянов трябваше да сложи началото на експертен диалог по въпроса за подобряването на правораздаването, но напразно - управляващите методично следваха това, което си бяха набелязали в началото. Нарочените за преструктуриране прокурори и следователи пък заеха позиция на сляпа защита и засипваха с огън всяко предложение, което им се предложеше. Като свика втора среща с Рашков и Татарчев, държавният глава до известна степен се приближи към позицията на магистратите, защото бягството от диалог с прокурори и следователи идва от Министерския съвет и верните му последователи в пленарната зала на парламента. А прекалено близкият контакт на Стоянов с магистратите може да се изтълкува и като опит за флирт с тях.
Магистратите бързат да използват създалата се ситуация , защото наближава времето за последните залози преди новото раздаване на карти в правораздаването. Както каза шефът на следствието след срещата си с президента, "ако иска, мнозинството може да гласува законопроекта още другата седмица". На думи той демонстрира желание за известни отстъпки. "Има проектонорми, които и магистратите няма да възразят да бъдат приети от Народното събрание дори още утре. Например онези норми, които уреждат така нареченото дисциплинарно производство срещу магистратите, които са се провалили", обяви Бойко Рашков. Началникът на НСлС вече смята, че "в бъдеще трябва да се направи ефективна процедура, с която по-лесно, по-бързо Висшият съдебен съвет да наказва провинилите се магистрати, без да се отнема възможността и правото им да обжалват решението пред Върховния административен съд или от смесен състав с Върховния касационен съд". От гледната точка на Рашков затегнатата дисциплинарна отговорност вероятно е цената, която той трябва да плати, за да запази ведомството си поне няколко месеца, "докато се изработи цялостна концепция за наказателното правораздаване за следващите 15-20 години". По думите на Рашков това надали може да стане преди края на лятната сесия на парламента. Според хора от президентството концепцията не може да се изработи по-бързо от 6 месеца. В същия контекст Съюзът на съдиите пък споменаваше срок от една година. Ако следователите успеят да отложат промените поне до есента, те вероятно ще успеят да запазят сегашния си статус. С приближаването на хладния сезон управляващото мнозинство все повече ще трябва да се занимава с проблемите на социално слабите и енергийния баланс на страната, отколкото с ефективността на правораздаването.
Шефът на обвинителите Иван Татарчев също се опита да заеме по-конкретна позиция по поправките в Закона за съдебната власт. Преди около седмица той обяви, че експертите му ще изработят предложения за промени в съдоустройствения нормативен акт, които според прокуратурата могат да подобрят качеството и бързината на правораздаването, както и да изчистят магистратурата от корумпирани елементи. Крайният продукт обаче отново напомня изстрел по противниковите позиции. Вместо да дават рационални предложения, обвинителите отново са се поувлекли да доказват колко зле е написан проектозаконът на синия депутат от правната комисия Иван Димов. Почти всички точки в становището на Главната прокуратура са какво трябва да отпадне от законопроекта, но не и какво трябва да се подобри в системата. Обвинителите искат премахването на около 40 от текстовете на проектозакона. Това някак си не се вписва в контекста на "единното становище за наложителни промени в най-кратки срокове" между Петър Стоянов, Бойко Рашков и Иван Татарчев.
Според Главната прокуратура именно някои от предложенията в проекта на Иван Димов правят правораздаването от сталински тип. Обвинителите виждат много сходни черти между разширените правомощия на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и функциите на Народния комисар по юстицията, оглавявал прокуратурата в СССР до 1936 г. Според магистратите на Татарчев единственото нещо, което България е заимствала от сталинската прокуратура, е отнемането на несменяемостта на прокурорите и следователите от отечественофронтовската власт през 1944 г. Според юристите от Главна прокуратура радикални промени в правораздаването могат да се направят единствено чрез промяна на конституцията. Предложеният закон ще доведе до разграждане на прокуратурата, следствието и техните структурни звена и ще доведе до срив в работата им, смятат обвинителите. Прокурорите смятат, че ако трябва радикално да се промени структурата на съдебната власт, трябва да се започне с реоназация на съдилищата. За да се отмени вертикалната зависимост в прокуратурата и контролът й над предварителното производство, трябва да се изгради друго звено в съдилищата (съдия-следователи), което да поеме тези функции, смятат обвинителите. За това обаче също е нужен ремонт на конституцията. На настоящия етап обаче за промени в основния закон на страната ни не може да се мисли. За тази цел са нужни три четвърти, а при някои условия - и две трети от гласовете на народните избраници. Въпреки монолитността на сините редици за такова нещо не може да се мисли, особено по парлива тема като правораздаването. Прокурорите от Главната прокуратура вероятно твърде добре си дават сметка за това.
Единственото по-конструктивно предложение на Татарчев и неговите прависти е и Висшият съдебен съвет (ВСС) да има свой инспекторат, който да следи работата на съдебните звена, по подобие на правосъдното министерство. Съветът е върховен кадрови орган за всички съдии, прокурори и следователи - повишава, понижава, наказва, образува дисциплинарни дела, снема имунитета на погазили законите магистрати. В момента обаче отделните членове на съвета рядко имат някакви конкретни наблюдения върху дейността на предложения за издигане или санкциониране магистрат. Обикновено шефът на съответното съдебно звено безпроблемно прокарва кандидатурите на своите фаворити или се разправя със своите врагове, освен ако някой член на ВСС не познава конкретния магистрат. Създаването на оперативен орган (инспекторат) към съдебния съвет, който да проверява всеки конкретен случай на място, до известна степен би могъл да се пребори с локалната магистратска шуробаджанащина. Така до известна степен може да се преодолее и подозрението на висшите магистрати към информацията, която се събира от инспектората към правосъдното министерство. Със сигурност обаче ведомството на Васил Гоцев не би приело твърде радостно подобни идеи.
Междувременно премиерът Костов съобщи в кулоарите на парламента, че се подготвят писма до председателя на Върховния касационен съд, до главния прокурор и до шефа на Националната следствена служба Бойко Рашков да се включат с предложения в дебата за промените в съдебната система.
Вицепремиерът Бакърджиев обеща бизнес на "Интраком"
С подписа на вицепремиера Евгений Бакърджиев свързаният със ЩАЗИ гръцки бизнесмен Сократис Кокалис отново е на път да влезе в България - този път като подизпълнител на няколко мащабни информационни проекта в големи държавни фирми. На 20 май 1998 г. от името на правителството Бакърджиев е подписал "меморандум за разбирателство" с известната софтуерна фирма Oracle. Партньор на компанията на българския пазар, както изрично е написано в документа, е фирмата Oros Solutions, собственост на друга фирма на Кокалис - "Интрасофт". Последната е позната в България като страна по скандалния договор за компютризация на тотализатора.
Според подписания документ Oracle и неговите партньори от Интраком "биха желали" да си сътрудничат с правителството за изграждане на инфраструктура на информационните технологии в БДЖ, разработване и доставка на информационна система за нуждите на "Ръководство въздушно движение", както и в разработването на пилотен проект на НЕК за управление на отчитането и таксуването на потреблението на ел. енергия. Компанията ще сътрудничи на правителството и в изграждането на телекомуникационна мрежа за вътрешните нужди на НЕК, в изпълнението на пилотен проект за изграждане на българския кадастър, както и в проучване и разработване на пилотен проект за изграждане на единна система за таксуване на ел. енергия, вода, топлинна енергия и др. от български предприятия за обществени услуги. Oracle и Oros ще участват и при изработването на централизиран проект за координиране на базата данни в сферата на благоустройството, в изграждането на софтуерна платформа за дейностите по поддръжка в обществения сектор и в "други проекти".
Според меморандума изброеният списък на проектите "не е изчерпателен и не представлява обвързващо или влязло в законна сила споразумение за сътрудничество, а само определя намеренията с цел улесняване на бъдещи преговори. " В същото време обаче в документа се казва, че "всяко сътрудничество между страните във връзка със всеки от проектите подлежи на одобрение от съответното ръководство". Това изречение на практика позволява на ръководствата на отделните държавни компании без търг и допълнително съгласуване да сключват договори за изпълнението на изброените в меморандума проекти.
Всъщност основният проблем на този меморандум е, че това по същество е един търговски документ, който е намеса на правителството в полза на търговска фирма. При това, без да е ясно формулиран интересът на държавата, респективно данъкоплатеца. От друга страна, ако меморандумът наистина "не е обвързващ", както пише в него, то каква е причината той да бъде подписван?
Като ангажимент на Oracle в споразумението е записано, че компанията ще предостави безвъзмездно 60 потребителски лиценза за пет университета в България. Меморандумът е подписан за срок от една година и задължава кабинета да сключи договор за поверителност с швейцарската компания, преди двете страни "да започнат да разменят помежду си поверителна информация" в рамките на документа. В него българското правителство заявява, че оценява технологиите на Oracle като стратегически и ще се консултира със швейцарската компания за възможни планове и изменения в разработването и в изпълнението на информационни системи. На въпрос на "Капитал" дали е информиран, че компанията Oros е собственост на Кокалис, вицепремиерът Евгений Бакърджиев заяви: "Аз знам, че тя (Oros Solutions, бел.ред) е дъщерна на Oracle. На нас от американското посолство това ни предложиха. Не бих тръгнал да търся на кой братовчед му е регистрирал фирма някъде. Мисля, че Боулън като посланик на САЩ знае какво ни предлага. Това, което казвате, е новина, но с кого ще работи Oracle за мен е без значение. Знам, че дават 200 хил. долара за университетите. Аз нямам повод да съм мнителен."
Участието на Кокалис в този проект през неизвестното у нас негово дружество Oros очевидно е опит да бъдат прикрити следите на "Интраком" заради лошия имидж, който групировката има в България. Още миналия септември гръцката компания започна да "пробва" новата власт след дългото затишие, последвало скандалите около проектите на Кокалис за компютризация на тотото и "Булфон", огласяването на връзките на гръцкият бизнесмен с бившите източногермански тайни служби ЩАЗИ и добилите публичност приятелски отношения с кабинета "Виденов". "Интраком" очевидно се нуждаеше от време, за да създаде лоби на проектите си сред новите управляващи. След смяната на властта, въпреки усилията си, президентът на "Интраком" не успя да се срещне нито веднъж с премиера Костов. През септември обаче Кокалис беше приет от финансовия министър Муравей Радев, където бившият агент на ЩАЗИ се опита да предоговаря финансовите условия по договора си с тотализатора, който главният прокурор обяви за нищожен. Тогава Кокалис предложи и нови проекти - "Интраком" да внедри в България нова данъчна компютърна система, подобна мрежа за митниците и търговията с държавни ценни книжа. Финансовият министър обаче не откликна на предложенията на гръцкия бизнесмен за предоговаряне на условията по договора с тотализатора. Напористият интерес на гръцката компания сега е насочен към друг член на правителството. През декември вицепремиерът
Финансирането на това посещение стана през създадена от Кокалис програма, която под шапката на Харвардския университет дава пари за лекции на "личности, ангажирани с успеха на реформите" в Югоизточна Европа. В официалното представяне на програмата "Сократис Кокалис" се казва, че тя следва идеите на своя спонсор, а той "е ангажиран с подкрепата на демократичните и икономическите реформи" в региона. Според самия Кокалис целта на програмата е подготовката на "ново поколение лидери със стабилни икономически и политически умения. " Няма съмнение, че учредената в началото на тази година програма на гръцкия бизнесмен е добра възможност за формиране на лобита на неговата компания сред управляващите среди в България и другите държави в региона, където Кокалис има мащабни икономически проекти. А вицепремиерът Бакърджиев със сигурност отговаря на стратегията на програмата да "отваря врати" за личности, "ангажирани с успеха на реформите". Няма съмнение, че Кокалис спешно се нуждаеше от политическа подкрепа за проектите си у нас и вероятно това е една от причините Бакърджиев да е първото официално лице, което отиде в Харвард по програмата "Кокалис".
След завръщането си от САЩ вицепремиерът Бакърджиев приветства програмата на гръцкия бизнесмен и обяви, че зад нея не трябва да се търсят някакви скрити цели. Шест месеца по-късно вицепремиерът подписа меморандума с Oracle, чрез който Кокалис може да успее да участва в изпълнението на няколко големи информационни проекта без търг.
Търгът за "Марица-изток 1" може да се компрометира
Екзотичните модели за финансиране си остават най-големият грях на управниците
Странните начини за финансиране и избор на участниците в големите инвестиционни проекти не допринасят особено за благоприятния имидж на България сред инвеститорите. Поредният пример за съмнителна практика дойде миналата седмица. В сряда в НЕК бяха отворени офертите на фирмите, които кандидатстват за изграждане на заместваща мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1". Съобщено бе, че са представени шест оферти. Отворени са обаче само пет оферти - на "Нешънъл пауър", "Марубени", "Ентерджи", RWE и "Енергомашиностроителна корпорация" - Русия.
В края на март бе обявен официално международен търг за избор на изпълнител на проекта. Проектът предвижда изграждането на две централи с обща мощност 600 мегавата. Приблизителната му стойност надхвърля 600 млн. долара. Това ще бъде първата инвестиция у нас от такъв голям мащаб поне от 15 години насам. Затова предизвиква недоумение странната схема, която се експериментира при търга за избора на инвеститор.
В официалната обява за международния търг са обяснени сроковете и условията за подаването на оферти от фирмите кандидати. Някак между другото се появява една трета страна, записана като Initiating Party (инициираща страна), която също участва в търга, но при условия, различни от тези за останалите кандидати.
Първото различие е, че името на тази фирма се пази в пълна тайна. Офертата й е дадена в НЕК още преди обявяването на търга и до момента се съхранява в някой от сейфовете на големите енергийни началници. Най-важно е обаче условието, че след като се отворят офертите на кандидатите, ако някоя от тях се окаже по-добра от тази на "иницииращата страна", на нея й се дава възможност да подобри офертата си.
Според източник, близък до НЕК, "иницииращата страна" всъщност се нарича "Банк кепитъл уан" (Bank Capital One), която управлява енергиен фонд в САЩ. Експерти смятат, че в действителност тя няма намерение да строи централите, а по-скоро иска да работи с победителя в международния търг, като му обещае финансиране при по-добри условия. Условията за финансиране едва ли биха могли да се различават съществено от международноприетите норми на кредитиране, при които се допускат минимални отклонения при една или Друга институция, коментират финансови експерти. Според тях в случая е важно, че се полагат значителни комисиони за пласирането на финансов ресурс на банката.
Това е може би обяснението за
В международната практика се прилага схемата с инициираща страна, която получава правото на първи отказ. Това обаче обикновено става срещу някакъв предварителен финансов ангажимент - например финансиране на предпроектното проучване. Обикновено се формира шортлист, в който се включва и иницииращата страна за участие в международния търг.
В случая тази практика у нас се явява в изкривен вариант. Един от участниците получава ексклузивитет да реализира проекта при същите или по-добри условия без каквато и да е предварителна контрибуция.
Димчо Иванов отказа да обясни кого е представлявал Димитров на ритуала по отварянето на офертите, където са били поканени само хора от КЕ и представители на компаниите кандидати, и кога "Банк кепитъл уан" е представила офертата си в НЕК. Зам.-председателят на КЕ Станчо Андреев обеща да проучи нещата около търга за "Марица-изток 1". Той заяви, че няма достатъчно информация за детайлите около търга, но някои от фактите го карали да си задава въпроси, които се нуждаели от изясняване. Христоматиен пример за
Според традиционната схема за покупко-продажба НЕК продава на турската национална електроенергийна компания ТЕАШ около 400-500 мегавата годишно, а ТЕАШ плаща на получения ток на НЕК с долари.
При предлагания бартер тази проста схема придобива съвсем друг вид. НЕК дава електроенергията на ТЕАШ, турската електрокомпания я плаща на турски строителни компании (засега холдинга "Джейлан"), строителните фирми извършват строителни услуги за българската "Пътни магистрали" АД. За износа на ток от НЕК остава да плаща държавният бюджет.
Страничният ефект е, че в страната не влизат свежи пари от голям по обем износ, които надхвърляТ 100 млн. доларА годишно, а в бъдеще се предвижда износът, следователно и приходите да нарастват.
Строителните услуги ще се извършват изцяло от турски компании, тоест не се увеличават заетите в България, а в Турция. На практика се получава 100% бюджетно финансиране на строителството на магистрали от чужди фирми.
Ако целта е да се строят магистрали с бюджетни средства, то най-добре е това да става с български компании, тъй като в страната има ноу-хау, материали и свободна работна ръка за това, коментират специалисти в областта на инфраструктурата. Според тях целта на българското правителство трябва да бъде не да похарчи собствени средства за изграждане на инфраструктурни обекти, а да привлече инвестиции отвън. При магистралите обичайната практика за привличане на инвестиции е концесионният принцип, който може да бъде включен в схемата на модела БОТ. По този начин инвеститорът си възстановява вложените средства и определена печалба от експлоатацията на магистралата, т.е. от таксата за преминаване. По този начин държавата печели от концесионната такса и от това, че има хубави пътища, които си остават държавна собственост, но ще допринесат за увеличаването на транзитно преминаващите пътници и товари през страната. Друг е въпросът, ако правителството е решило и в бъдеще да запази безплатните магистрали. Тогава няма да имаме нито пътища, нито пари, защото схемата с електрическия бартер първо ще изпразни бюджета, след което ще изпомпа и печалбите на НЕК. Едно от обясненията е, че правителството иска таксите за преминаване по магистралите да отиват в бюджета. Това обаче едва ли ще му свърши много работа, ако НЕК закъса финансово и намали производството, което означава не само намаляване на износа, но и опасност от режим на тока у нас.
"Аз съм щастлив премиер, защото от 8-9 години насам за първи път се обсъжда инвестиционна политика на българско правителство", заяви премиерът Иван Костов след приемането на програмата. Според него инвестиционната политика е важна част от програмата за възстановяване и растеж на икономиката, която пък е основната база за споразумение с МВФ.
Единият проблем е, че инвестиционните приоритети все още не са напълно уточнени и програмата има твърде общ и пожелателен характер, особено в частта за финансирането. Вторият проблем е, че не са уточнени и схемите за привличане на външни инвестиции, като най-вероятно се залага на личната инициатива на ресорните вицепремиери и министри. Екзотичните модели за осигуряване на финансиране от последните месеци обаче по-скоро могат да обезкуражат представителите на инвестиционния бизнес. И да напълнят страната с международни измамници.
Накратко
Министерският съвет избра фирмата "Глендайл" за посредник при избора на консултант на "Банков надзор". Общо 12 фирми кандидатстваха за посредници, като дейността им ще се финансира по програмата САРА на Европейския съюз.
"С увеличаването на основния лихвен процент единствено ще се увеличат доходите на банките и ще се вдигнат лихвите по кредитите", заяви управителят на БНБ Светослав Гаврийски на заключителната пресконференция на мисията на МВФ у нас. Според него единственото решение на проблема с основната лихва е да се развива икономиката и да нараства търсенето на кредити. С това засега се слага край на възродилия се отново дебат за начина на определяне на основната лихва, като методиката остава непроменена.
В края на юни ще бъде избран консултантът по приватизацията на Експресбанк, обясни шефът на БКК Петър Жотев. Класираните фирми в шортлистата ще бъдат поканени на разговори в средата на месеца, а оценката на офертите им вече е започнала. Консултантът по приватизацията на Булбанк пък се очаква да бъде избран в края на юли.
Националният статистически институт обяви, че инфлацията през май е била 0.5%, като от началото на годината с натрупване тя е достигнала 4.3%. Основните хранителни стоки са поевтинели, но за сметка на това поскъпване е отбелязано в услугите и транспорта.
Българската търговска индустриална банка проведе общо събрание, на което отчете резултатите си за миналата година - печалба от 29.8 млн. лева. Балансовото число на банката в края на миналата година е 14.9 млрд. лева. До края на месеца предстои извънредно събрание на финансовата институция, на която ще бъде решено дали ще се осъществи вливането й в Кредитна банка.
Съотношението на парите извън банките към депозитите започва едва забележимо да се подобрява в началото на юни, като към 5 юни то е достигнало 28.3%. В края на май този процент беше 29, което показва прекалено голям дял на транзакциите, които се извършват извън банковата система. Една от причините е в ниските лихви, които на практика не стимулират държането на свободните левови средства в банките. Данните на БНБ показват и леко повишаване на нивото на банковите резерви, които в началото на този месец са 14.2% от депозитите.
Мултигруп странно се забърква в скандала Татарчев - Миланова
Кредитна банка искала да купува Капиталбанк
Събитията около войната на главния прокурор Иван Татарчев с шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова започнаха да се преплитат по много странен начин. В междуинституционалните скандали засега акцентите са два:
Изненадата дойде от Кредитна банка, която е поискала от БНБ да й разреши да купи Капиталбанк. Това, че се е появил купувач, беше огласено от представляващия синдиците на Капиталбанк Хараламби Анчев и въпреки че беше наречено от служители на БНБ "несериозно", намесата на Мултигруп в конфликта заслужава внимание.
През последните дни по всяка една от тези на пръв поглед отделни истории има определено развитие, което в случая с Миланова дори може да се нарече драматично.
Всъщност главният прокурор направи това, което заплашваше, че ще направи - започна предварително производство срещу подуправителя на БНБ Емилия Миланова по повод жалбите на акционери на Капиталбанк, че тя е издала заповед, довела до обявяването на банката в несъстоятелност. Това, което ще последва от хода на Татарчев, е, че ще започне следствие срещу Миланова по обвинение за длъжностно престъпление и ако се стигне до обвинителен акт, думата ще има съдът. Юристите са единодушни, че цялата тази процедура ще продължи доста дълго и че краят й е съмнителен. Има обаче всякакви предпоставки скандалите да продължават с пълна сила. Наблюдаващи по следствието ще бъдат прокурорите Михаил Дойчев и Пламен Цанков - идеални представители на волята на Татарчев. Двамата вече са разпитвали Миланова и очевидно срещите им не са преминавали в кой знае колко благ тон. Конфликтът им с централната банка освен това има предистория и в скандалите около МОБ "Свети Никола", когато прокурорите наредили на Гаврийски да се намеси по определен начин. Тогава от БНБ обяснили, че тя е независима институция и не е красиво прокуратурата да й държи подобен тон.
Колкото и несериозно да звучи цялата история, колкото и смешно да е прокуратурата да се занимава с БНБ, а не с "кредитните милионери", подследствен шеф на банковия надзор е много обременяваща ситуация, която оттук нататък ще тежи на работата на централната банка. Чисто теоретично може да се стигне при предявяване на обвиненията прокуратурата да поиска като обезпечителна мярка Миланова да не изпълнява длъжността си до приключване на делото. Ако някога въобще се стигне дотам, проблемите около БНБ ще станат неимоверни, тъй като много трудно ще се намери някой, склонен да поеме тежкото бреме на надзора. Пълният смут в централната банка добре пролича и от несвързаното телевизионно изявление на гуверньора й Светослав Гаврийски в деня на започване на предварителното производство, което се изчерпваше със заклинанието, че "никога не е имало такава банка като Капиталбанк".
През седмицата имаше развитие и около делото по несъстоятелността на Капиталбанк. Главната прокуратура беше поискала преглед по реда на надзора за решението банката да се обяви за несъстоятелна и Върховният касационен съд разгледа аргументите на страните. БНБ, разбира се, защити позицията си, че банката е неплатежоспособна и активите са по-малки от задълженията й и че поредното преразглеждане на решението за несъстоятелност е смешно. Прокуратурата пък, представлявана от прокурор Мария Каменска, поиска да се отменят решенията на софийския и впоследствие на Върховния касационен съд. Интересното в мотивите на прокурорите е, че ако те бъдат приети, ще са от значение и за евентуални следващи банкови дела по несъстоятелност. В тях на практика се атакуват постановките на банковия закон, че ако БНБ отнеме лиценза на дадена институция, тя почти автоматично трябва да бъде обявена за несъстоятелна. Решението на касационния съд трябва да бъде обявено тази седмица, като всеобщите очаквания са, че върховните магистрати все пак ще подкрепят БНБ.
Обвиненията срещу Миланова, по всичко личи, са само върхът на конфликтни отношения, които поне засега остават скрити за публиката. Един от интересните въпроси е за обстановката около скандалния бивш член на Г-13 Красимир Стойчев. Миналата седмица Татарчев обяви, че и срещу него ще започне следствие заради дълговете на свързаните с него фирми "Трон", "Стандарт принт", "Стандарт нюз" и "Нюз холдинг" на обща стойност над 8 млн. долара към Капиталбанк. Това всъщност са дълговете, които Стойчев не е успял да изчисти преди отнемането на лиценза на банката през ноември миналата година. Преди седмица синдикът на банката бе цитиран от в. "Пари", че Стойчев върнал 1.6 млн. долара по кредита за "Трон" и че възнамерявал да обслужва дълговете си. Интересното е внезапната промяна в поведението му на длъжник, както и това, че все пак е "извадил пари". Този факт съпоставен с искането на Кредитна банка да купи Капиталбанк пък намеква за вероятно сближаване между Стойчев и Мултигруп. Въпреки че представители на Кредитна банка не бяха намерени в петък за коментар, не е изключено групировката да се е съгласила да помогне на подгонения от Татарчев. Колкото и странно да изглежда, "Мулти" може и да бъдат заинтригувани от Капиталбанк, ако успеят да елиминират акционерите й при евентуална сделка, защото в банката все пак има ликвидни средства (грубо около 3 млн. долара). Още по-интересното е какво освен посредничество с правителството би могъл да предложи Красимир Стойчев на Мултигруп при подобно споразумение. Всъщност доколко подобна схема е издържана и перспективна ще проличи и от това как централната банка ще се отнесе към искането на Кредитна банка да купи Капиталбанк. Засега неофициалната информация е, че на това се гледа много скептично.
И в закона за зърното прозира ръката на бюрократа
Държавното регулиране на зърнения пазар е на път да отпадне окончателно с проектозакона за съхранение и търговия със зърно, който най-после беше внесен от правителството в Народното събрание. Законът цели създаването на условия за устойчиво развитие на зърнопроизводството, стабилизиране на зърнения пазар в страната и осигуряване на запаси за избягване на бъдещи дефицити. Той ще промени радикално досегашната практика за производство и търговия със зърното, която поради стихийността на земеделските решения и сгрешените разчети през последните години водеше или до периодични хлебни кризи, или до огромни излишъци от зърно.
Законът за първи път ще даде възможност за развиване на безналична търговия със зърно у нас чрез въвеждането на утвърдените в цял свят складови разписки. Това са ценни книжа на приносител, с които ще може да се търгува по-лесно и активно, отколкото със самото зърно. Така ще се противодейства по-ефективно на колебанията на пазара и така ще се защитят интересите на земеделските стопани. Те вече ще могат да планират своите продажби във времето в зависимост от пазарната конюнктура, като избират най-изгодните цени за своята продукция. За да заработи новата система, се предвижда създаването на лицензирани публични складове. Производителите ще могат да внасят на съхранение в тях добитото зърно, срещу което ще получават разписки. Складовите записи за влог на зърно, както е пълното им наименование, ще съдържат данни за вида, реколтата, количеството, качеството и състоянието на зърното, както и разходите, платени за съхранението му.
Въвеждането на безналичната търговия със зърно цели цялостна промяна и в начините за кредитиране на земеделските производители. Срещу складовите разписки те ще могат да теглят кредити от банките, като за залог ще служи внесеното от тях зърно. Предвижда се по този начин производителите да си осигуряват парите за есенната сеитба. Така ще се
Проектозаконът обаче има редица слабости, които може и да попречат за създаването на пазар за безналична търговия със зърно, каквато е основната му цел, заявиха пред "Капитал" земеделски експерти. Като най-голям недостатък се сочи предвиденото разделяне на складовите записи за влог на зърно на две части: стоков запис и заложен запис. Първият според проекта на правителството може да се търгува по всички известни начини, включително чрез стоковата борса. Вторият запис пък може да служи за залагане на зърното при теглене на банков кредит и да се търгува на капиталовия пазар. Разделянето на двата записа означава, че тяхното прехвърляне ще става по различни пътища и това може да доведе до пълен хаос, коментират експерти.
Проблеми може да създаде и изискването складовият запис за влог на зърно и неговите части да "се прехвърлят само с пълно джиро". Това означава, че при всяка сделка подписи върху ценната книга ще слагат едновременно продавачът и купувачът. Включването на тази разпоредба е продиктувано от стремежа за сигурност и известност на сделките, се посочва в мотивите към проекта. "Да, но обикновено парите са в София, а зърното - някъде в Добруджа. Това изискване ще затрудни значително търговията със зърното, тъй като ще се наложи обикаляне из цялата страна. А смисълът на закона е точно в обратното - да направи складовите записи максимално ликвидни", коментира земеделски експерт.
Налагането на подобни затруднения при прехвърлянето на ценните книжа за влог на зърно може да блокира и кредитирането. Банките ще започнат да отпускат този вид заеми само ако знаят реалната цена на актива. А това е възможно само при развит пазар на складови разписки, който освен това трябва да е и постоянно действащ.
При предварителното обсъждане на проектозакона специалисти са предложили складовите разписки да бъдат безналични ценни книжа и да се търгуват само по електронен път, което би улеснило значително оперирането с тях и би повишило сигурността за страните по сделките. Идеята е била отхвърлена от юристите на аграрното министерство с аргумента, че ако разписките са на хартиен носител, по тях ще може да се предявява т.нар. регресен иск (към първоначалния притежател на ценната книга) за евентуални несъответствия в качеството на зърното. Това обаче ще е възможно и при безналичните ценни книжа, тъй като всички трансфери с тях ще се водят в публичен електронен регистър. Най-вероятно този въпрос ще бъде решен при обсъждането на закона в парламентарната Комисия по земеделие. Според запознати Централният депозитар вече е изявил готовност до седмица-две да предложи ефективен механизъм за обслужване по банков път на бъдещите трансфери със зърнените разписки. Законът предвижда
Това ще прави земеделският министър по предложение на Национална служба по зърното, която ще бъде създадена със същия закон на базата на досегашната Национална инспекция за контрол на зърното и зърнените фуражи. Самите условия за лицензиране ще бъдат определени с наредба към закона. Публичните складове трябва да се регистрират като АД или ООД и да имат капитал най-малко 100 млн. лева. Кой знае защо в проекта е записано, че "публичният склад за зърно не може да извършва друга търговска дейност". Това напълно ненужно ограничение може да намали рязко интереса към създаване на публични складове и да създаде затруднения на сега съществуващите. Ако например една мелница има свободни площи за съхранение на зърно и реши да се лицензира като публичен склад, по силата на тази разпоредба би трябвало да спре да мели зърно.
Режим на лицензиране ще има и за търговците със зърно, които ще бъдат записвани в публичен регистър. При представянето на проекта от аграрното министерство заявиха, че целта е да бъдат извадени на светло играчите на зърнения пазар. Всички търговци, които пожелаят, ще бъдат вписани в регистъра, заяви и министър Венцислав Върбанов. Същевременно според него с режима на лицензиране "силовите групировки окончателно ще бъдат изтласкани и няма да ходят по нивите да рекетират производителите". Излиза, че все пак ще има отсяване на кандидатите за лиценз.
"Идеята за отстраняване на нелоялните търговци е добра, но така се създава нова възможност за упражняване на чиновнически рекет при лицензирането", изразиха опасения частни търговци. Условията, на които кандидатите за лицензи ще трябва да отговарят, не са посочени в закона и ще бъдат определени с една от бъдещите наредби. Най-важното изискване ще е всички сделки със зърно да се сключват на основата на писмени договори.
По всеобщо мнение тази година ще бъде само учебна за прилагането на новите механизми за търговия, тъй като жътвата започва след броени дни. Дори да бъде окончателно гласуван до края на лятната сесия на парламента, прилагането на закона ще започне след одобряването и на последната наредба към него, което значи най-рано през август. Лицензирането на търговците и публичните складове, както и осъвременяването на сегашните стандарти за качество на зърното също ще отнемат поне месец-два. Ще е нужно и време за популяризиране на новата система за търговия със складови разписки. От друга страна, не е ясно дали банките ще отпускат кредити срещу новия вид ценни книжа. Според експерти ще се наложат промени и в Закона за банките, за да се гарантира, че парите, дадени срещу залог на зърно, ще бъдат връщани в договорените срокове.
Поради тези причини частни търговци призоваха през миналата седмица да не се бърза с приемането на законопроекта. "И без това е ясно, че тази година за осигуряване на зърнения баланс отново ще се търсят нестандартни мерки. По-добре законът да бъде изчистен от всички безумни текстове, отколкото да се бърза с изпълнението на законотворческите планове на мнозинството", коментира търговец, пожелал анонимност.
Украинци съдят НЕК за неизпълнен договор
Украинско-българската фирма "Трафосервиз" АД е завела дело срещу Националната електрическа компания за неспазването на договорни задължения, стана ясно през миналата седмица. Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата е насрочил делото за 18 юни. Претенциите на смесеното дружество са за неизплатени суми на обща стойност 379 259 долара главница, неустойка от 22 755 долара плюс дължимите лихви за забавено плащане.
През последните месеци конфликтът придобива и междудържавни измерения. В спора между НЕК и "Трафосервиз" освен отрасловото ведомство, Комитета по енергетика се намеси и посолството на Украйна у нас. Още в началото на ноември миналата година експосланикът на Украйна Воробьов иска съдействие от председателя на КЕ Иван Шиляшки за урегулиране на отношенията между тогавашното ръководство на НЕК Божан Сиромахов и Христо Бахнев и украинската фирма "ЗТЗ-сервиз", занимаваща се с ремонт и модернизация на системни трансформатори, чиято дъщерна компания в България е "Трафосервиз" АД. Преди няколко дни икономическият съветник на украинското посолство Александър Демура потвърди, че посолството стои твърдо зад украинската фирма и ще търси възможности за нови срещи с Иван Шиляшки за изясняване и търсене на изход от конфликта.
Фирмата "Трафосервиз" е акционерно дружество с над 80% участие на сервизната фирма на големия украински производител на системни трансформатори НИЦ "ЗТЗ". Останалите акционери в дружеството са български и украински физически лица.
В края на април 1996 г. НЕК обявява търг за диагностика, основен ремонт, рехабилитация на изолацията и модернизация на място на автотрансформатори. Официално с писма за участие в търга са поканени три организации в България, които се занимават с ремонт на силови трансформатори - украинско-българската "Трафосервиз", българската Централна енергоремонтна база "София" ("Енергоремонт") и българо-руското дружество "Триада". На търга, който се провежда на 6 май, се явява само "Трафосервиз". Другите две фирми се отказват да участват. Тръжната комисия констатира, че при един участник търгът не може да бъде проведен. Решено е обаче да се пристъпи към пряко договаряне с единствената явила се на търга фирма - "Трафосервиз". Аргументът е, че голяма част от системните трансформатори в енергийните предприятия са с дългогодишен стаж и състоянието им е повече от тревожно.
На 20 май м.г. е сключен 5-годишен рамков договор между НЕК и "Трафосервиз". На базата на този договор са сключени допълнителни договори между "Трафосервиз" и всяко от съответните поделения на НЕК, където ще се извършва диагностика и ремонти на системни трансформатори.
Една година след това - на 7 май т.г., в централните медии се появява официална информация от НЕК, че Софийската районна прокуратура е сезирана за нанесени щети на електрокомпанията от неизгодни договори с "Трафосервиз". В съобщението на НЕК се сочи, че на украинско-българската фирма са платени 3 млн. долара за периода юни 1996 - октомври 1997 г. Тази сума надвишава цените за същата услуга на държавната фирма "Енергоремонт", сочат от електрокомпанията.
Веднага последва пресконференция на засегнатата фирма, в която участваха и представители на украинското посолство у нас. Шефът на "Трафосервиз" Виталий Гурин предупреди, че могат да се появят проблеми в електроснабдяването и при износа на ток за Турция поради излизането от строя на системни трансформатори и липсата на фирми с опит в тази дейност у нас. От "Трафосервиз" съобщиха, че договорът с тях е блокиран, а в България в момента няма друга фирма, която да може успешно да ремонтира системни трансформатори на място. Досега за преглед и ремонт съоръженията са се превозвали до ремонтната база в София, което е трудоемка и скъпа операция. По данни на специалистите около две трети от системните трансформатори у нас се нуждаят от диагностика и ремонт, при някои от съоръженията всички нормални срокове за тези процедури са минали отдавна.
Според шефовете на "Трафосервиз" причината за блокирането на подписания с тях петгодишен рамков договор са
"Не е истина, че сме ощетили НЕК с 3 млн. долара. В България има над 60 системни трансформатора. За изтеклите две години "Трафосервиз" извърши диагностика, ремонт и модернизация на 28 от тях и точно затова сме получили 3 млн. долара", заявиха от украинската фирма. Според нейните експерти техният ремонт е върнал към живот съоръжения, които иначе биха били отписани. А замяната им с нови би струвала на НЕК между 1 и 1.5 млн. долара за всеки трансформатор.
От НЕК сочат като аргумент в своя полза раздутите според тях цени в сравнение с цените, предлагани от "Енергоремонт", както и липсата на анализ на разходите за труд и материали, на който да се базира стойността на договора.
Офертата на "Трафосервиз" е подготвена на базата на примерна ценова листа, която е предоставена на украинската компания от трансформаторната секция на интернационалната асоциация СИГРЕ и това всъщност са стандартните международни цени за периода. Ценовата листа на СИГРЕ може да се намери и в Интернет, припомнят експертите.
Това е най-сериозният проблем от спора за приноса и щетите. От началото на тази година започва верига от аварии на системни трансформатори, почти всичките ремонтирани преди това от "Енергоремонт". На 19 май аварира фаза в трансформатора в Столник с предположение за много сериозна вътрешна повреда и съмнение, че съоръжението вече не може да се ремонтира. На друга фаза на същия трансформатор по нареждане на ръководството на НЕК е спрян ремонтът и след неколкомесечния престой най-вероятно няма да може да тръгне отново. Всяка от тези фази струва над 1.5 млн. долара.
През април и май аварират две трансформаторни фази в "Марица изток" 3, а точно оттук се реализира износът на ток за Турция. От НЕК успокояват, че проблемът не е много голям, тъй като при авария в "Марица изток" 3 токът може да се докарва от "Марица изток" 2 и износът ще продължи. Специалисти от НЕК обаче уточняват, че според някои данни на електрокомпанията ток за Турция в момента се докарва от далечни централи и това много поскъпвало експорта. Което значи, че НЕК ще реализира по-малка печалба.
По 2 мегаватчаса мощност се губи. При 400-500 мегавата износ и цена на експортираната електроенергия 3.45 цента на квтч финансисти пресмятат, че НЕК губи по 50 хил. долара на месец заради затруднения пренос на тока за експорт.
"Енергоремонт" няма необходимия опит за такива ремонти и вероятно това беше причината преди време да се оттегли от търга", коментират енергийни специалисти. Според тях най-голямата опасност е, че при сегашното състояние на трансформаторите и проблемите около ремонтите ще дойде време, когато няма да сме в състояние да изпълняваме подписаните договори за износ на електроенергия. А още в средата на следващия месец се очаква договореният обем на износа да нарасне съществено.
В писмото е записано, че доставките ще се осъществяват на преференциални цени и при изгодни за купувача условия на транспорт. Според хора от бранша обаче цената на "Приста ойл" е със 100 долара на тон по-висока от тази на "Плама" и "Технол", от които досега са се снабдявали клоновете.
Около 50 клона има в системата на НЕК, общият разход на трансформаторни масла за един месец е около 2000 тона, твърдят енергийни специалисти. Най-фрапираща е обаче пълната липса на каквато и да е процедура за състезателност на оферти при такава голяма доставка за държавната компания.
До края на годината разбиваме монопола на НЕК
До 10 юли Комитетът по енергетика трябва да подготви и да представи за обсъждане в Министерския съвет план за понижаване на разходите и постепенно намаляване на субсидиите в енергийния сектор през следващите три години и конкретна програма за преструктурирането на енергийния сектор. В програмата ще бъдат включени показатели за изпълнение и то ще се отчита на всеки шест месеца. Програмите трябва да се съгласуват с МВФ и трябва да бъдат одобрени от министрите преди следващата мисия на фонда, която се очаква в средата на юли.
Реални ангажименти за преструктуриране на енергетиката, повишаване на ефективността и въвеждането на правилата на пазара в отрасъла са едно от основните изисквания на МВФ при подготовката на меморандума с основните параметри на икономическата политика през следващите три години. Фондът държи
Топлофикационните дружества към Комитета по енергетика и "Топлофикация - София", която се управлява от столичната община, приключиха миналата година със загуба от 228.4 млрд. лева. За 1997 г. топлофикациите бяха инжектирани от държавата с 65 млрд. лв. чрез фонд "Енергийни ресурси". Допълнително беше осъществена операция на взаимни прехващания с Булгаргаз през държавния бюджет и бяха погасени задължения на топлофикационните фирми в размер на близо 185 млрд. лева. Освен това на тези дружества беше отпусната временна финансова помощ от около 9 млрд. лева. По този начин по пътя на държавното субсидиране фирмите от губещия отрасъл се оказаха с положително салдо от около 30 млрд. лева. При реална себестойност от 20-25 долара на гигакалорията цената продължава да се задържа на 14 долара за гигакалория., т.е. от всяка произведена гигакалория се губят от 6 до 11 долара, които се покриват от държавата чрез пренасочване на вземания на бюджета от НЕК и Булгаргаз.
През тази година предвидената субсидия за топлофикационните фирми е 177.8 млрд. лева. През първото тримесечие в тези дружества са изсипани над 39 млрд. лева. В същото време те продължават да трупат задължения към Булгаргаз. Въпреки прехващанията и финансовите инжекции от държавата в края на миналата година топлофикационните фирми дължат на Булгаргаз около 250 млрд. лева.
За губещия въгледобив през миналата година са насочени 21.5 млрд. лева субсидии. Печелившите мини, главно "Марица-изток", приключиха 1997 г. с близо 62 млрд. лева печалба. Дружествата, работещи по подземен способ, главно "Бобовдол", обаче реализираха 28 млрд. лева загуба. Загубата на един работник от губещите въгледобивни дружества по официални данни на Комитета по енергетика е 1.5 млн. лв. годишно. За мини "Бобовдол" тя е 1.9 млн. лева годишно. Един тон добити въглища носят загуба от около 9 хиляди лева. В мините "Балкан" и "Бобовдол" загубата е 11 хил. лева на тон.
В матрицата, която е подготвена под диктовката на мисията на МВФ, е записано, че трябва да се одобри стратегия за реконструкция и преструктуриране на топлофикационната система и да се увеличат цените на парното за населението.
Другото изискване е за либерализиране на цените на местните въглища, брикетите и горивата за производствени нужди и за населението. Поставено е условие субсидиите за въгледобива да бъдат премахнати до края на 1999 г. Едно от изискванията е да се либерализират окончателно цените на бензина още през третото тримесечие на тази година.
Социалната си политика правителството ще провежда чрез програма за целево подпомагане на социално слабите домакинства, които най-много ще бъдат засегнати от либерализирането на цените.
Фондът явно има намерение да парира опитите за симулиране на структурни реформи, които доста неумело прикриват стремежа да се запази съществуващото статукво на свръхцентрализация и държавен монопол в енергийния сектор. Като една от основните мерки за подобряване на ефективността на системата в матрицата е записано задължението на правителството да приеме програма за преструктуриране на енергетиката. Конкретизирани са и резултатите, които трябва да се постигнат в НЕК през следващите три години. Трябва да се създадат независими производители, да се разделят производството, преносът и разпределението, да има равен достъп до енергийната мрежа. Крайният резултат е да се създаде необходимата среда за привличането на външни инвестиции в отрасъла.
Министерският съвет съвместно със Световната банка трябва да подготви проект за промени в Закона за енергетиката. С новия енергиен закон трябва да се създаде независима агенция за регулиране на цените. Поставено е условие за увеличаване на средната цена на тока. Конкретни цифри не са посочени, а е записано, че цената трябва да се повишава през целия период от три години съобразно приетия план за действие на КЕ. Експерти обаче припомнят изискването на Световната банка за 3.5 цента на киловатчас чисти приходи на НЕК. Това означава цената да покрива всички разходи за производство и да осигурява необходимите инвестиции за възобновяване на системата.
Още в края на тази година да приключи
До 1999 - 2000 г. трябва да се приватизират предприятията от въгледобива. През същия период трябва да се либерализират доставките на газ за населението. Целта на това изискване е да се поставят основите на един реален пазар на природен газ в страната. В същото време това ще помогне на правителството да изпълни собствената си програма в енергийния сектор, в която битовата газификация е посочена като приоритет с оглед на благоприятния екологичен ефект и повишаването на енергийната ефективност.
Групата на Софиянски влезе в пенсионния фонд на ДЗИ
С предстоящото приемане на Закона за доброволното пенсионно осигуряване започна и прегрупирането на собствеността в сега съществуващите пенсионни фондове. Възможността им да събират инвестиционни бонове срещу осигуряване за пенсии и с тях да участват във втората вълна на масова приватизация, където те ще се признават с двойно по-висока номинална стойност спрямо събраните от останалите участници в процеса, направи особено атрактивни вече създадените осигурителни дружества. Така започна наддаването за доброволните пенсионни фондове.
В края на май общото събрание на фонда, в който основен акционер беше Държавният застрахователен институт, реши да увеличи капитала му до 3.06 млрд. лева, с което да се отговори на изискванията на Закона за доброволното пенсионно осигуряване за минимален капитал. От новото увеличение "Българска холдингова компания" (бившият Българо-холандски приватизационен фонд) придоби 40 на сто капитала на БПФ. В пенсионноосигурителното дружество ще влезе и столичната община след решение на общинските съветници през миналата седмица. Кметството ще запише около 2% от новия капитал на фонда, т.е. ще даде 60 млн. лева. Освен общината в Българския пенсионен фонд като акционери влизат и приватизационният фонд "Света София" с 10 на сто и Общинската банка. От увеличението на капитала не записват акции старите акционери на пенсионния фонд - Българска пощенска банка, ОББ, Булбанк и ЕООД "Български пощи", поради което делът им спада до 1-2%. Акционерът с най-голямо участие в Българския пенсионен фонд ДЗИ намалява участието си от 54 на 40 на сто.
Пенсионният фонд ще се управлява по двустепенна система. Членове на надзорния съвет са Максим Сираков и Борислав Михайлов от ДЗИ, Хараламби Анчев, а като юридически лица "Българска холдингова компания" и холдинг "Света София".
Структурата на новите акционери издава сериозното намерение на пенсионния фонд да набере солиден ресурс от инвестиционните бонове. Общината ще има символично участие в пенсионния фонд, но с името си може да увеличи приходите му с пъти. "Около 60 000 служители от общинската администрация и общинските фирми могат да се осигурят във фонда", каза кметът Стефан Софиянски, който предложи участието на общината в Българския пенсионен фонд. ДЗИ също гарантира стабилност и клиенти на пенсионната институция. Двата (бивши) приватизационни фонда "Света София" и "Българо-холандски" пък ще помогнат с опита си от централизираните търгове при новата вълна на раздържавяване. Много е възможно при този начин на сдружаване на силите пенсионният фонд да играе с инвестиционните бонове за акции от предприятия, в които двата приватизационни фонда вече имат участие. Въпреки нормалните опасения, че интересите на двата приватизационни фонда трудно ще се балансират, по-вероятно е все пак те да работят в синхрон, тъй като шефовете им са по-скоро в един политически кръг. Обединителната фигура е на Стефан Софиянски, покрай който акционери във фонда на ДЗИ станаха Общинската банка и "Света София". Хараламби Анчев, който представлява "Българска холдингова компания", също се счита за близък на кръга около Софиянски. Той беше вицепремиер и министър на правосъдието по време на служебното правителство, оглавявано от сегашния столичен кмет.
Остава да се определят ролята и мястото на ДЗИ в новата структура. Засега е ясно, че застрахователят въпреки намаленото си участие ще има сериозно влияние при вземане на решения. "Уставът позволява и при новата структура на капитала да имаме право на вето", коментира Максим Сираков, изпълнителен директор и член на надзорния съвет на фонда. Въпреки това обаче остава въпросът дали при новата акционерна конфигурация именно ДЗИ ще осъществява контрола върху средствата на пенсионния фонд. За обслужването му освен това ще се създаде и вътрешна конкуренция между дружеството, което ДЗИ готви за инвестиционен посредник, и Общинската банка.
Влизането на общината в Българския пенсионен фонд беше атакувано от кръговете около председателя на Столичния общински съвет Антоан Николов. Твърди се, че Николов е бил осведомен от Софиянски за намеренията му, но, изглежда, установената вече традиция на противопоставяне между двамата е запазена и в този случай. Кметът понесе доста упреци на сесията на общинските съветници, че залага името на общината срещу нищожното й участие в пенсионния фонд. "Общината можеше да направи сериозен собствен фонд", коментира пред съветниците Тошко Добрев - шеф на фирмата, която управлява общинските имоти - "Софийски имоти". Кметът обясни, че бил привлечен от това, че Българският пенсионен фонд е вече изградена и надеждна структура, а създаването на нова пенсионна компания би струвало скъпо на общината.
Представителите на местния парламент оспориха и участието на Общинската банка в Българския пенсионен фонд. За да може банката да запише акции във фонда, Столичният общински съвет трябва да упълномощи свой представител в общото й събрание. До момента обаче това не е подлагано на гласуване. Групата на Антоан Николов всъщност също иска да създаде и контролира пенсионен фонд от името на общината и общинските фирми. Според осведомени документите вече се придвижват и на следващата сесия на "Московска" 33 ще бъдат предложени за гласуване. В суматохата някак си останаха незабелязани мотивите от докладната записка на секретаря на общината Асен Дюлгеров, в смисъл че пенсионните фондове "са едни от най-мощните инвеститори поради факта, че акумулират огромен финансов ресурс и необходимостта той да бъде управляван, за да носи доходи". Което очевидно е сред приоритетите на софийските ни избраници... Парите от приватизация на банките засега остават в БКК
Банковата консолидационна компания, която държи държавното участие в банките, остава да съществува до януари 2000 г., след като акционерите й удължиха срока, променяйки устава на холдинга. Тя беше създадена в зората на реформите, но непрекъснатото отлагане на банковата приватизация й определи по-дълъг живот като една от институциите, намесени в управлението на банковата система. БКК трябваше да бъде разпусната още в началото на следващата година, но акционерите гласуваха двегодишно отлагане. Тъй като последните актуални ангажименти на правителството са да приключи с продажбата на основните банки до края на следващата година, се стигна и до необходимостта за ново удължаване на срока за съществуването на БКК.
В момента холдингът е мажоритарен акционер в Булбанк, Хебросбанк, Експресбанк, Биохим и Пощенска банка и всичките усилия на ръководството на БКК са насочени към реализацията именно на тези участия. Холдингът обаче продължава да води по баланса си участията във фалиралите Стопанска банка, Минералбанк и Балканбанк, както и да държи по-малки дялове в Банката за земеделски кредит, "Бобовдол", "България инвест", Кристалбанк, Търговска и спестовна банка и дори в приватизираната през миналата година Обединена българска банка. Повечето от тези акции реално нямат никаква стойност, тъй като банките в несъстоятелност няма да могат да удовлетворят кредиторите си, следователно и техните акционери. Не е изключена възможността някои от затворените финансови институции да бъдат продадени като предприятие (най-голяма вероятността за това е със Стопанска банка), но БКК надали ще получи средства от подобни сделки. По данни от баланса на банковия холдинг той има съучастия общо за 47 млрд. лева, като приходите от дивиденти за миналата година възлизат на 494 млн. лева. Причината е именно в това, че много от участията са неработещи. През фаталната за банковата система 1996 г. освен това нямаше много възможности и за действащите държавни банки да реализират печалба и съответно да дават дивиденти на акционерите си. Това няма да е така през тази година, тъй като за 1997 г. основните държавни банки отчетоха немалки печалби.
Всъщност, ако приватизацията на банките върви добре, БКК ще трябва да замени активите си в акции с такива в парични средства, още повече че за разлика от сделката с Обединена българска банка (ОББ) при някои от останалите за продаване финансови институции могат да се очакват приходи над номиналната стойност на акциите.
Продажбата на участието в ОББ е отразено в баланса на банковия холдинг, като данните потвърждават, че БКК се е разделила с акциите си в бившата държавна банка само срещу около 26% от номиналната им стойност. Тази информация така и не беше обявена официално, но както се оказа, холдингът е продал 99.6-процентния дял в капитала на ОББ от 21 млрд. лева само за 5.3 млрд. лева. В края на годината паричните средства на БКК възлизат на 6.03 млрд. лева, като тук вероятно са включени и получените лихви за около половин милиард. В резултат от сделката БКК е отчела и загуби от обезценка на ценни книги за 585.46 млн. лева.
Интересното е, че засега държавата не е изработила механизъм, по който получаваните в БКК средства от продажбата на банките да влизат в бюджета. След очакваната втора сделка с Пощенска банка това всъщност ще се превърне и във въпрос на управление на натрупаните ресурси, които БКК държи по банкови сметки. Проблемът е, че парите не могат просто да се дават на бюджета, тъй като БКК си е регистрирано търговско дружество и това ще наруши целостта на баланса на холдинга. Не е изчистен и въпросът дали БКК дължи пари на ДФРР заради схемата "Булбанк", която предвиждаше увеличение на капитала на държавните банки с валутни ЗУНК-облигации. Засега, изглежда, холдингът води именно като задължения към ДФРР получените средства от приватизацията на ОББ. В баланса на консолидационната компания освен това се водят и привлечени средства по финансирания в размер на 29.1 млрд. лева, които най-вероятно също са свързани със схемата "Булбанк". Вероятно след повелята на МВФ всички извънбюджетни средства и всички приватизационни приходи да бъдат централизирани в хазната ще се стигне до механизъм, който да решава този проблем.
В крайна сметка финансовият резултат на БКК за миналата година е печалба от 288 млн. лева, която ще бъде използвана за покриване на загуби от предходни периоди. Основният капитал на холдинга е 3.2 млрд. лева, като основни акционери са Министерството на финансите с 47.5% и БНБ с 47%. Допълнителният капитал на БКК е 16 млрд. лева, като тук са включени и безплатните акции, които компанията е получавала в случаите на увеличение на капитала на банките със собствени средства.
Парламентът прие новия патентен данък
Десет дни след срока за внасяне на първите вноски по еднократния патентен данък парламентът одобри на второ четене новите размери на данъка за някои видове занаятчии и търговци. На разговорите в бюджетната комисия по обсъждане на изменението в закона председателят на комисията Йордан Цонев определи размера на данъка като "едно нищо". Промяната посредата на финансовата година се наложи поради решение на Конституционния съд от 19 март, с което бяха обявени за противоконституционни текстове от Закона за облагане доходите на физическите лица. Причината бе в дадените правомощия на общините да посочват размера на данъка в определени от закона граници. С направените изменения се фиксират точни размери на данъка в зависимост от селището, в което се извършва дейността. Единствено София ще се разделя на зони - четири на брой. Търговци и занаятчии от първа зона ще плащат данък, два и повече пъти по-голям, отколкото колегите им от последната - четвърта зона. Зонирането важи за търговци на дребно, за платени паркинги и различните видове услуги. Финансовото министерство се отказа от идеята да определи данъка също по зони за по-големите градове като Пловдив, Варна и Бургас. Това щеше да наложи в закона да се определи кой район от града в каква зона попада и с това да се увеличи обемът на закона. За сметка на това щеше да се постигне справедливост - един от принципите на данъчното облагане. Сега обаче един собственик на магазин за хранителни стоки в краен квартал в Пловдив ще плати толкова данък, колкото и колегата му от центъра, въпреки че вторият може да реализира по-голям оборот поради по-доброто конкурентно разположение на магазина.
Депутатите използваха промяната в закона като повод да включат изцяло нови текстове. От началото на следващата година с годишен патентен данък ще се облагат извършващите услуги със селскостопанска техника. Така орачите с трактор ще заплащат от 400 до 900 хил. лв. Депутатите намериха за добре и да изменят режима на облагане на лицата (граждани и фирми), които извършват транспортна дейност. Данъкът зависи от всеки започнат тон до 5, над 5 и над 10 тона. Нерегистрираните търговци и занаятчии, които извършват дейности, облагаеми с патентен данък, могат гордо да размахват пред клиентите си документ, удостоверяващ плащането на данъка, при това задължително.
Трийсет и първи юли е срокът за изплащане на първата вноска по патента - половината от данъка. Заплатилите пълния размер на данъка до този срок ползват 5% отстъпка. Втората вноска се извършва до 31 октомври.
Макгърк предпочете да изчака до юли
Окончателното договаряне на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд се отлага за втората половина на юли. Тогава Ан Макгърк и нейният екип ще пристигнат отново в България, за да договорят детайлите по писмото за намеренията. "За около 90% от въпросите имаме пълно съгласие. За останалите 10% нямаме различия - просто не стигна времето за взeмане на окончателни решения. Някои от въпросите са все още в развитие", каза вицепремиерът Александър Божков. Седмица по-рано той твърдеше, че окончателното споразумение ще е факт преди началото на световното първенство по футбол.
Неяснотите около инвестиционната програма, реформите в пенсионното дело и здравеопазването, преструктурирането на енергетиката ще трябва да се изясняват между двете мисии. На извънредно заседание миналия четвъртък кабинетът прие по принцип инвестиционната програма за следващите три години. Около 12 млрд. долара инвестиции ще бъдат направени до 2001 г. От тях половината от държавата, а останалите - от външни заеми, частни кредити и други. Прекият ангажимент на бюджета е за около 400 млрд. лева през следващите три години. Според Божков на заседание на правителството на 22 юни програмата ще бъде одобрена окончателно, тъй като на първо четене били пропуснати няколко проекта.
Проблемът с енергетиката е доста по-сериозен. До средата на юли българските власти трябва да имат ясна представа за това как ще преструктурират отрасъла и как ще намалят субсидиите, които през 2001 г. трябва да изчезнат напълно. Тези въпроси се поставят не от вчера, но предлаганите решения все не задоволяват представителите на международните финансови институции. "Много е важно да се повиши eфективността в енергетиката, защото енергийният сектор на България е един от най-енергоемките в Европа", каза Ан Макгърк.
Не от вчера са и намеренията за реформи в пенсионното дело, социалните грижи и здравното осигуряване. Все още Министерството на здравеопазването не е дало категорично предложение за размера на ставката по години, за очакваните постъпления, за пакета от услуги, които трябва да се покрият от осигуровката. Правителството няма ясна позиция по въпроса как тежестта на отчисленията от заплатата за работодател и работник ще остане същата след въвеждането на здравното осигуряване. Като цяло няма и разчети за ефекта от реформите в тези бюджетни области. Все още Министерството на труда и социалната политика не е дало да се разбере как ще увеличава пенсионната възраст. "Социалните грижи са приоритет също, защото те засягат много хора. Тревожим се не само за здравното и пенсионното дело, но и за обезщетяването на работниците, пострадали от структурната реформа", заяви Макгърк.
Конкретните параметри на макрорамката за тази и за следващите три години ще се доизясняват при посещението на Макгърк през юли. Правителството продължава да се придържа към очакваните 4% ръст на икономиката за 1998 г. Фондът обаче смята, че растежът ще е по-висок. В икономиката се забелязват позитивни симптоми на растеж. Повишено е вътрешното търсене при нараснал внос, а също и износ. "Предвиденият за тази година растеж от 4% може и да бъде надвишен. При силна програма за структурна реформа в стопанството той ще се движи около 4-5% през следващите години", призна Макгърк.
Договорен беше списък с мерките и политиката, която правителството ще следва през следващите три години - в енергетиката, земеделието, търговията, данъчната и фискалната политика, приватизацията. Фиксирани бяха и срокове за изпълнение. Бяха приети и показателите, по които ще се следи изпълнението на споразумението в структурната област.
Почти сигурно е, че данъците ще бъдат намалени от началото на следващата година. Условията за това са да се осигури висока събираемост, да се разшири облагаемата база, като се премахнат съществуващите преференции. Още през септември ще променим Закона за чуждите инвестиции, обеща вицепремиерът Божков. Одобрената със закона 10-годишна данъчна ваканция практически не действа, добави той. Дори и да има преференции, те трябва да са само в данъчните закони, добави министърът на финансите Муравей Радев.
Друга важна мярка е консолидирането на извънбюджетните средства в бюджета. Крачка към това беше направена още в четвъртък с решението на правителството да се закрият Държавният фонд за реконструкция и развитие и фонд "Енергийни ресурси". Субсидиите да се дават единствено чрез бюджета е друго изискване на МВФ. Тези стъпки са част от предвиденото в бъдеще въвеждане на системата на трезора. За това ще помогне и намаляването на първостепенните разпоредители с бюджетни средства, което също беше одобрено от правителството.
Либерализацията е основен принцип при бъдещата политика на правителството в реалния сектор. Постепенно трябва да се премахнат всякакви изкуствени пречки в търговията, земеделието, производството, инфраструктурата.
"Главното предизвикателство е преминаването към пазарно стопанство, приватизацията и преструктурирането на икономиката. Приоритет е и поставянето на земеделието на пазарна основа", заяви Макгърк.. "Беше изразено общо желание за усилване на темпа на реформата и за избягване на капаните по пътя", призна Божков. Според източници от правителството представителите на МВФ настояли за премахване на преференциите при работническо-мениджърска приватизация. Фондът има резерви и по започващия втори кръг на масовата приватизация. Препоръчано беше да се премахнат следприватизационните условия, които се налагат с договорите за продажба на държавните предприятия, примерно за бъдещи инвестиции, за определен брой работни места и други. Основният принцип е държавата да се въздържа от намеса в предприятия с преобладаваща частна собственост. Приватизацията трябва да се ускори, а където е невъзможно, да се пристъпи към ликвидация.
Договорената с МВФ програма за банкова приватизация се изпълнява, похвали се вицепремиерът Божков. Пред приключване са преговорите за продажбата на Пощенска банка, догодина предстои продажбата на Булбанк, избрани са консултантите за Експресбанк. Всъщност първоначално договорените срокове бяха прекалено амбициозни и бяха променяни на няколко пъти. До края на юни трябваше да бъде сключен договор за мениджмънт на Биохим, но при последните разговори този срок беше удължен до септември. Продажбата на тази банка се планира за 2000 г. Още не е ясно колко пари ще получим от МВФ в резултат на тригодишното споразумение. Никой не може да гарантира дори и кога то ще бъде гледано на заседание на борда на директорите на МВФ. На теория заседанието за България може да бъде дори през първата десетдневка на август. Много по-вероятно е обаче то да бъде през септември или октомври. "Това споразумение с фонда ще е факт в началото на септември, за да не се пречи на работата по бюджета. Искаме да внесем бюджета в парламента до края на октомври", заяви Муравей Радев. Най-вероятно споразумението ще бъде гледано в борда на директорите през септември или октомври. За да стане ефективно обаче, ще трябва да изпълним редица условия.
Европредставителите събудиха опозицията
Наблюдението на България от Съвета на Европа (СЕ) може да отпадне през месец ноември, заявиха Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод - представители на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, които посетиха София през седмицата. СЕ следи дали страните, членуващи в нея, спазват правата на човека и демократичните норми. България е в процес на наблюдение от две години, като първоначалният доклад беше внесен в началото на тази година. В него се изтъкваше, че контролът върху медиите е доста силен, има факти на полицейско насилие, правата на малцинствата не се зачитат и съществуват проблеми в държавната администрация. В първия вариант докладчиците посочват още, че съдебната система не е съвсем независима, тъй като правителството променяло бюджета на Висшия съдебен съвет.
При настоящото си посещение двамата представители на ПАСЕ трябваше да допълнят своите впечатления за доклада, който ще бъде внесен в парламентарната асамблея през месец юни.
Идването на Аткинсън и Гелерод събуди всички опозиционни или претендиращи за опозиционни групи, които се опитаха да изложат болките си пред Европа. Противоположните мнения, изтъквани от всички страни, накараха Аткинсън и Гелерод на моменти да вдигат ръце (например при срещата си с медиите). В крайна сметка двамата докладчици поискаха за експертиза законите за телекомуникациите, съдебната система и администрацията, които шефката на сините Екатерина Михайлова обеща да прати. Иначе несловоохотливият Гелерод успя да препоръча малко повече толерантност между управляващи и опозиция. Европредставителите бяха доста учудени, че правителството не е запознало опозицията с бележките им. Някак си между другото мина намекът им, че "в една страна, която е в по-тежко положение от вас (Русия), властите активно сътрудничат на СЕ за подобряване на положението".
Българското правителство беше пратило в последния момент бележките си към проектодоклада, с които депутатите от ПАСЕ успяха да се запознаят едва по време на речта на Иван Костов в Страсбург.
Г 8 наложи кредитно ембарго за Индия и Пакистан
Външните министри на страните от Г-8 взеха решение в петък да замразят всички кредити за Индия и Пакистан с изключение на тези, предназначени за закупуването на храни и медикаменти, като санкция срещу извършените ядрените тестове от двете държави през миналия месец.
Министрите на Великобритания, Франция, Германия, Италия, Канада, Япония и Русия се обединиха зад предложението на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт за затягане на финансовото кранче за неопределен срок за южноазиатските страни.
В декларация на първите дипломати на Г-8 се казва: "Не искаме да наказваме обикновените хора в Индия и Пакистан и затова няма да се противопоставим на кредитите за двете държави от международни финансови институции и правителства за посрещането на основни потребности."
Заемите от Международния валутен фонд и Световната банка са вече на практика замразени, след като през май Вашингтон наложи опустошителни икономически санкции на Индия и Пакистан в отговор на ядрената надпревара между азиатските съседи. В този смисъл решението на Г-8 от края на седмицата има формален характер.
Външните министри определиха мораториума върху ядрените опити, който и двете страни обявиха в четвъртък, като "недостатъчен, но окуражаващ на този етап". Късно в петък Г-8 ще изготви списък с необходимите условия, към които двете държави трябва да се придържат, за да неутрализират напрежението в региона, с което да спечелят благоразположението на богатите индустриални държави за вдигането на кредитното ембарго. Списъкът ще включва забраната на военни учения, както и обединяване на усилията на властите в двете държави за предотвратяване на терористичните прояви в региона.
Робин Кук, външен министър на Великобритания, настоя Индия и Пакистан да подпишат договора за забрана на ядрените опити. В противен случай Обединеното кралство ще настоява за налагането на допълнителни санкции срещу двете страни.
Западът изисква от Индия и Пакистан незабавно да започнат диалог за разрешаването на продължаващия вече десетилетия конфликт за Кашмир, който бе възпламенителната искра за две от трите войни между двете държави от 1947 г. насам, когато извоюваха независимостта си от британската империя.
Първият човек в японското външно министерство Кеизо Обучи предложи Токио да стане домакин на преговорите между Делхи и Исламабад. Премиерите на Индия и Пакистан обаче решиха, че не е необходимо диалогът да се състои на неутрална територия, и се разбраха да се срещнат на 22 юни в Ню Делхи.
Външният министър на Германия Клаус Кинкел заяви пред журналисти: "Ние се срещнахме днес, за да призовем Индия и Пакистан, а и всички останали нации, да прекратят ядрените тестове и да загърбят атомния авантюризъм. " Той допълни, че стратегията на международен натиск срещу Индия и Пакистан вече дава първите резултати в желаната посока. Това е и причината външните министри да подкрепят американското предложение за кредитно ембарго.
Дилемата на японската йена
Международната финансова общност изтръпна в края на миналата седмица, когато йената се срина под 144 йени за долар и повлече надолу борсовите индекси в Азия. Фондовите пазари в Токио и Хонконг регистрираха спад съответно от 3.3 и 8%. След всичко това дилемата за японската парична единица напусна очертанията на Япония и се превърна в централна тема за финансистите от цял свят, които добре помнят верижния крах на фондовите пазари в края на октомври 1997 г. Валутните курсове отразяват монетарната политика на централните банки. Йената поевтинява, защото Bank of Japan излива голямо количество йени на валутния пазар или пък Федералният резерв не предлага достатъчно американски долари. Осемгодишният минимум на японската валута е проявление на драстичния спад в потреблението в Япония, чиято икономика уверено навлиза в рецесия. Но ако японската централна банка в стремежа си да предотврати колапса на националната парична единица затегне монетарната политика, ще ускори приближаването на рецесията. И обратното - стимулирайки икономиката чрез разхлабване на монетарната политика, централната банка тласка йената към нови, по-ниски нива.
Слабата йена е предпоставка за девалвация на валутите в Азия в преследване на ръст на експорта като генератор на икономическия растеж. Именно тази потенциална вълна на обезценяване на азиатските валути е причината за бягството на капитали от Азия, което намeри израз в по-ниските борсови индекси в региона от края на миналата седмица. Последиците от евентуална девалвация на хонконгския долар, фиксиран към американския долар, или на китайския юан ще бъдат земетръсни за глобалната икономика.
Липсата на обезпокояващ ръст на индекса на потребителските цени, световните цени на златото под 300 долара и новите по-силни позиции на долара спрямо европейските валути позволи на президента на Федералния резерв Алан Грийнспан да заяви в Сената на САЩ, че американската икономика не помни по-добри времена. Пазарите разтълкуваха думите му като запазване на статуквото в монетарната политика на Федералния резерв и оттук нежеланието на Америка да подпомогне стабилизирането на азиатските икономики.
Дилемата на йената налага управляващите в Япония да се огледат за друг начин да стимулират икономиката на страната. Ясно е, че инфраструктурните проекти на правителството не са лекарството за японската икономика. Проблемът е преди всичко психологически и в този смисъл това, от което се нуждае Япония, е възстановяване на доверието на инвеститорите. А то ще дойде едва след радикална реформа на данъчната система в страната.
НАТО ще се намеси в Косово
Изминалата седмица, изглежда, се превърна в катализатор в отношенията на международната общност към Югославия и нейния президент Слободан Милошевич. В Люксембург Робин Кук, външният министър на Великобритания, заяви на срещата със своите колеги от Европейския съюз , че Милошевич е "минал границата и ще си понесе последствията". Поводът бе новата вълна от атаки на сръбските военни сили, които записаха още 40 души етнически албанци в черната хроника на конфликта. Засега предвидените санкции обаче не са нещо, с което Сърбия да не може да се справи. С декларацията от Люксембург влиза в действие забрана на европейските инвестиции в Сърбия. Мярката всъщност не е нова, но беше забавена по молба на Съединените щати по време на опитите на Ричард Холбрук да възобнови преговорите между враждуващите страни. Освен това мярката има козметичен ефект - нито Европа, нито Сърбия ще понесат особени загуби. Европейските инвестиции в страната се равняват почти на нула, ако не се счита сделката, сключена от Гърция и Италия, на стойност 1 милиард долара в сръбските телекомуникации. Въпреки другите наложени санкции от ЕС - оръжейно ембарго, замразяване на авоарите в чужбина и забрана за издаване на визи на сръбски високопоставени лица, опитите да се повлияе на Милошевич с икономически средства не дадоха резултат. По-скоро се превърнаха в символични жестове, които, от една страна, да държат Милошевич в напрежение, а от друга, да проверят доколко Русия би подкрепила евентуално използване на сила.
Изглежда, международната общност ще покаже, че наистина е научила урока си от югокризата през 1991 г. От името на Европейския съюз Робин Кук поде дипломатическа инициатива, която да доведе до изготвяне на план за намеса на натовски войски в Косово. Според Кук подготовката за подобно действие ще трябва да приключи до края на юни. Дори и ако се вземе предвид, че казаното отново в голяма степен цели да сплаши Милошевич, то е все пак индикация, че ултимативният тон ще бъде последван от практически мерки. А те са наложителни във време, когато атаките на сръбските части стават все по-мащабни и интензивни. През миналата седмица операция на сръбските военни части в югозападната част на провинцията, която граничи с Албания, е разрушила няколко села с въздушни бомбардировки, двеста човека са в неизвестност, най-вероятно са екзекутирани, а около 50 000 албанци са останали без жилища. ООН докладва за 11 000 бежанци, преминали в Албания. Реакцията на косовските албанци бе публикацията в техния вестник "Коха диторе", с която се призовават всички албанци на възраст от 18 до 55 години да се въоръжат и да защитават родните си места от сръбската агресия. Наистина албанската съпротива расте правопропорционално на натиска срещу тях. Мнозина наблюдаващи са на мнение, че въпреки усилията се повтаря ситуацията от 1991 г., когато при наличие на тотално икономическо и оръжейно ембарго в Босна и Херцеговина най-продаваната стока бе оръжието. Албанците от Армията за освобождение на Косово притежават артилерия и хеликоптери и въпреки че загубиха през миналата седмица няколко села, продължават да контролират значителна част от територията на Косово и да увеличават броя си. Според някои неофициални сръбски източници югоармията среща решителна съпротива при акциите си, а 300 сръбски полицаи дори са отказали да отидат в размирната провинция.
Тази ескалация на конфликта доведе мнозина чужди дипломати до извода, че конфликтът в Косово е преминал фазата на дипломатическите средства и само намеса на НАТО може да го възпре от разпространяване в Албания и Македония. Това мислене се определя и от провала на американската дипломация в лицето на Мадлин Олбрайт и Ричард Холбрук, които не успяха да съберат Милошевич и Ругова повече от един път на масата за преговори.
Неслучайно именно представителят на ЕС Робин Кук първи обяви намеренията за използване на сила в Косово. Това изявление бе плод на дълги телефонни разговори между Тони Блеър и американския президент Бил Клинтън. На срещата в петък на контактната група, чийто член е и Русия, Великобритания ще се опита да подготви почвата за проекторезолюция, която да се приеме от Съвета за сигурност на ООН. Тя ще включва известната с приложението си в Босна формулировка, която приема "всички необходими" средства за постигане на мира. Понеже на всички е ясно какви ще са именно необходимите средства, Лондон се опита да успокои обстановката, като предупреди, че засега всички пътища за помиряване на сърби и албанци са отворени и ако НАТО се настани в региона, то може да има само превантивни функции за неразпространение на конфликта в Албания и Македония.
Решаващият момент в тази насока е преди всичко как ще се приеме подобна инициатива от руския президент Борис Елцин, чиято страна, както е известно, не одобрява използване на сила срещу Сърбия. Съгласието на Русия е необходимо условие за приемане на резолюция от Съвета за сигурност на ООН. Отговорността да спечели руската дипломация пое външният министър на Германия Клаус Кинкел, който има разговори с руския си колега Евгений Примаков в Бон. Засега обаче руската позиция, макар и не толкова твърда, както преди няколко месеца, остава непроменена. Елцин заяви във вторник, че Москва остава против военна интервенция в Сърбия, защото тя може да се окаже опасна и да ескалира напрежението на Балканите с непредвидими последици за Европа. Елцин също добави, че ще се опита да използва влиянието си върху Слободан Милошевич, за да придвижи мирния процес.
Въпреки резервите на Русия обаче изглежда, че западните правителства са решени да продължат с подготовката за евентуална военна намеса. Югославското правителство все още не показва желание за диалог, а бежанците от Косово нахлуват в Германия и Австрия. Западът си дава сметка, че ако все още иска да не се променят границите на Балканите, тоест Косово да не се отцепи от Сърбия, инициативата трябва да е в негови ръце. Дори и само защото минутите дипломатическо колебание в Косово се измерват с човешки живот.
Антимафиоти от Европа обсъждаха ресурсите на престъпността
Своебразен мозъчен тръст срещу организираната престъпност заседава миналия вторник и сряда в столичния хотел "Шератън". Фондация "Ханс Зайдел" успя да събере на едно място немския министър Бернд Шмидбауер, зам.-шефа на италианската полиция Салваторе Гулиелмино, координатора на Европол Юрген Щорбек, зам.-шефа на Интерпол Ралф Мучке и зам.-шефа на Руската служба за борба с организираната престъпност ген.-полковник Колесников и нашия МВР- шеф Богомил Бонев. Всички те изнесоха лекции, които имаха един главен герой - мафията.
Никой няма право да си мисли, че държавата му ще бъде островче, което ще бъде заобиколено от организираната престъпност, това са думи на Бернд Шмидбауер. Те синтезират философията на обединена Европа за борбата с мафията. Това е 16-ата конференция за борба с престъпните структури, която организира Институтът за международни отношения при фондация "Ханс Зайдел". Предните две са били в прибалтийските републики.
От двудневните доклади станаха ясни две неща - че обединена Европа се страхува от руската мафия, наркотиците и нелегалния трафик на хора. Страхува се, естествено, и от прането на пари, от икономическите престъпления, от контрабандата и търговията с оръжие. Но от руската мафия много се страхуват, дори и в Италия. Другото е, че единствено с общи усилия може да се противодейства на трансграничната престъпност. "Никой не може да каже какви са ресурсите и размерите на организираната престъпност, има области, в които престъпниците действат, а ние дори не знаем за това", каза координаторът на немските тайни служби. Мафията се развива по-бързо, отколкото може да й се противодейства, е истината, която не се нуждае от особени доказателства. Тя не спазва никакви правила, борави с огромни средства и не се спира пред границите, действа във всички държави в Европа, лесно прехвърля пари. Само за миналата година около 500-600 милиарда немски марки са били изпрани от организираната престъпност.
Различното социално развитие на страните предизвиква движение на пари и хора, от което организираната престъпност се възползва, за да печели незаконно, е "теоремата на потока", която формулира директорът на федералната криминална служба във Висбаден Леополд Шустер. Икономическото благоденствие на отделни страни е двигател на организираната престъпност, е другата парадоксална, но вярна теорема на г-н Шустер. Малки новоизлюпени държави се управляват от организираната престъпност и ние трябва да противодействаме, казаха лекторите.
Албанците от Косово са замесени в трафика със синтетични наркотици, твърди Юрген Щорбек. Косовци били подизпълнители на турски трафиканти, които снабдяват Западна Европа. Според него в момента в Германия има двойно изостряне на ситуацията с наркотиците, защото има повишено търсене и повишено предлагане. Анализаторите са обърнали внимание, че Златният триъгълник в Азия, откъдето влиза основната част на наркотиците в Западна Европа, вече е станал петоъгълник заради увеличеното производство на наркотици в Китай и Таджикистан. Оттам през Турция дрогата се транспортира към Европа.
В своите изложения и зам.-шефът на италианската полиция д-р Салваторе Гулиелмино, и Шмидбауер, и Щорбек очертаха заплахите, които представлява развитието на организираната престъпност за Европейския съюз. Те обърнаха внимание на увеличаващия се трафик на дрога от бившите съветски републики от Азия и каналите за превеждане на емигранти към Западна Европа. Тенденцията за увеличаването на нелегалната миграция се засилва. И в трафика на хора, и в контрабандата на наркотици, в рекета и прането на пари най-сериозен дял има руската мафия. Зам.-шефът на италианската полиция повтори няколко пъти това и дори успя да ядоса колегата си от Русия ген. Колесников. Зам.-шефът на руското управление за борба с организираната престъпност държеше да подчертае, че голяма част от подвизаващите се в чужбина са престъпници от бившите съветски републики, а не руснаци. Според него повечето били украинци, чеченци и т.н.
Една от целите на тази конференция очевидно беше да се отбележат постиженията в сътрудничеството на полицейските служби в Европа. Затова и бяха дадени няколко примера за работата на Европол, която координира дейността на държавите при трансгранични акции. "Европол е полицейска централа за полицията, митницата и жандармерията на държавите от Европейския съюз, разказа специално за "Капитал" Юрген Щорбек. Втората задача на Европол е координирането на международни разследвания, които минават извън пределите и границите на дадена страна. Третата е чисто информационна, имаме модерен софтуер, чрез който можем да подкрепяме всички страни от ЕС. В Европол разполагаме с огромен брой информационни единици. Всъщност ние правим анализ на тези информации и въз основа на тях имаме изработени структури на криминалната престъпност. " Според г-н Щорбек сътрудничеството между България и Европол ще започне точно по информационната дейност. Още в началото на следващата година Европол ще подпише договор за сътрудничество с България, каквото право му дава член 42 от конвенцията за създаването на полицейската централа. В него се визират взаимоотношенията с държави, които не членуват в Европейския съюз. Договорът за сътрудничество ще даде възможност за обмен на информация, анализи, за координация, например при контролирани доставки на наркотици, казва г-н Юрген Щорбек. Така и България, и Европол ще могат да използват информационните си масиви за криминални лица.
Вероятно още през следващата година ще завърши първият етап от изграждането на съвместна автоматизирана дактилоскопна идентификационна система (AFIS), каза в доклада си и министър Бонев. Германия е обезпечила финансово първия етап с 1 300 000 DM. Тази система ще позволи обмяна на информация за криминално проявени лица и ще ограничи нелегалния трафик на хора, смятат от МВР и Европол. Следващият етап е размяната на офицери за свръзки и третият е интеграцията на българската полиция в Европол. Това обаче ще стане факт едва след като България стане член на ЕС. Европол и българските служби и сега си взаимодействат чудесно, твърди координаторът на централата в Хага. Вече били проведени няколко съвместни акции, които завършили успешно.
Безспорно е, че нивото на конференцията нямаше да бъде същото без присъствието на Бернд Шмидбауер. Координаторът на немските тайни служби идва за четвърти път у нас. Той пристигна инкогнито през пролетта на миналата година и се срещна във Варна със служебния премиер Стефан Софиянски и МВР-шефа Богомил Бонев. Преди това Шмидбауер идва и през лятото на 1996 г. Немският министър познава повечето основни политически фигури в България. Говорил е с тях, преди да заемат отговорните постове в държавата при различни посещения на българите в Германия и "говори с тях като със стари приятели". Едно от нещата, от които живо се интересувал тогава, е как могат да се върнат парите на ЩАЗИ, дадени например на Интраком. Въпреки че името му нашумя у нас повече около доклада му пред Бундестага през миналата година, в който се споменаваше групировката Мултигруп като криминална групировка. Затова се заговори, че немският министър е притиснал българските управници да изолират групировката от икономическия живот на страната. Сега Шмидбауер не скри задоволството си от изолацията на Мултигруп. В интервю за в. "168 часа" той каза: "Това е една добра мярка на правителството. " В друго интервю обаче охлади ентусиазма на нашето МВР, като отбеляза, че битката със силовите групировки все още не е спечелена. Изобщо немският министър вече се чувства у нас като у дома си. Този път той дойде в България съвсем открито, проведе доста срещи и даде десетки интервюта, в които не каза фундаментални неща, но демонстрира подкрепата си към сегашното ръководство на вътрешното министерство и спецслужбите. Вечеря с министър Бонев, шефа на разузнаването Димо Гяуров и шефа на контраразузнаването Атанас Атанасов. Срещна се и с президента Петър Стоянов и премиера Иван Костов. От тези срещи информация не изтече. Предполага се, че една от темите, по които са си говорили с премиера Костов, е как да бъде структуриран Съветът по национална сигурност. Известно е, че Бернд Шмидбауер е човекът, през който минава цялата информация на спецслужбите на Германия, която всеки ден се доставя на бюрото на канцлера Хелмут Кол. Същото желание демонстрира и премиерът Костов със създаването на Съвета по национална сигурност. Няма да е учудващо, ако немският министър е припомнил някои ангажименти на наши държавници от предни срещи, защото е известно, че координаторът на немските тайни служби никога не отива някъде случайно.
От друга страна, Германия определено е най-добрият партньор на българското МВР. Министър Бонев няколко пъти ходи в Германия, на посещения там бяха и някои шефове на специалните служби, започнати бяха и съвместни програми.
Провеждането на тази конференцията в България е знак за подкрепата към вашето правителство, казаха организаторите от Международния институт на фондация "Ханс Зайдел" на въпроса защо в София. Ако се проследят тенденциите и на развитието на организираната престъпност и пътят на наркотиците, и трафикът на нелегални емигранти, ще се види, че основната заплаха за Европейския съюз идва от изток. А на този път стоят и прибалтийските републики, където са били предните две конференции, и България.
Руската външна политика - между татарите и приятелите
Първата годишнина от подписването на Основополагащия акт Русия - НАТО в Хелзинки премина някак незабелязано във всички заинтересовани страни в Европа. Унгарци и чехи са под влиянието на преминали или предстоящи избори, поляците също имат своите проблеми; Западът се готви за еврото, а Русия предпочита да не си спомня за документа, който отбеляза едно от най-големите поражения за руската дипломация през ХХ век. Реално Русия нямаше как да попречи на разширяването на Северноатлантическия пакт на изток, защото през последните години загуби голяма част от международното си влияние и изпадна от шампионската лига на световните суперсили, където останаха единствено Съединените щати. Динамичните промени през последното десетилетие нанесоха непоправим удар на руската външна политика, чиито единствени средства за влияние останаха запазеният ядрен потенциал и постоянното членство в Съвета за сигурност на ООН.
"Огромната територия носеше на руснаците психологическа компенсация за тяхната относителна изостаналост и бедност", смята американският историк Ричард Пайпс. Това усещане датира от далечните дни, когато руснаците са считали, че на запад граничат с немци (т.е. неми или неговорещи руски племена и народи), а на изток техните съседи са били татари - различни номадски племена, редовно нахлуващи от Азия. През ХХ век за първи път Москва успя да се докосне до мечтата за "Трети Рим", след като постави под контрола си значителна част от Европа и Централна Азия. В края на хилядолетието обаче Русия се прости не само с държавите, влезли в орбитата й след Втората световна война, но и със земите, традиционно влизащи в нейната сфера на влияние от времето на имперския й период.
От руска гледна точка най-голямата заплаха за нейната национална безопасност представлява НАТО, който според Збигнев Бжежински през следващите 15 години ще постави под крилото си цяла Източна Европа. Кремъл гледа на пакта като на ненужен остатък от ерата на студената война, който съществува с единствената цел да постигне това, което не успяха Наполеон и Хитлер - да постави Русия на колене. Като особена опасност се приемат плановете за приемането в НАТО на прибалтийските държави и най-вече на Украйна. Руските дипломати постоянно повтарят, че влизането в пакта на бивши съветски републики ще бъде явно посегателство срещу руските интереси и ще предизвика ответна реакция за запазване на статуквото. Далеч по-прагматична оценка предлага лидерът на "Яблоко" Григорий Явлински. "Най-важното послание от разширението на НАТО е, че политическите лидери на Западна Европа и САЩ не вярват, че Русия може да се превърне в истинска демокрация от западен тип през следващите десетина години", написа той в последния брой на списание "Форин афеърс". Според лидера на руската либерална опозиция проблемът се състои в това, че въпреки недоверието си Западът продължава да възхвалява съществуващия ред в страната, страхувайки се от идването на власт на националистически или комунистически елементи.
Ако опасенията за заплаха от Запад са плод предимно на неизживени страхове, то подобно нещо не може да се каже за южната граница, където са се подредили Турция, Иран, Афганистан и Китай, разделяни от Русия от несигурния буфер на кавказките и азиатските бивши съветски републики. В опита си да намалят влиянието на Москва някогашните й сателити сами търсят сближаване с останалите си съседи, от които се надяват да получат икономическа, политическа и религиозна помощ. Натам се е насочила и част от руските региони, в които преобладава население, изповядващо исляма, а Чечня дори не крие намеренията си да излезе от състава на федерацията.
Руската дипломация не може да се похвали с големи успехи на азиатския фронт и потвърждение за това е създаденият наскоро "Троен съюз" (Русия, Узбекистан и Таджикистан) за борба с ислямския фундаментализъм по предложение на узбекския президент Каримов. Слабостта в отношенията с Азия е следствие не само на общата криза, в която е изпаднала Русия, но до голяма степен се дължи на специфичното разделение на труда - отношенията със Запада са задача на президента Борис Елцин, а Азия е оставена предимно в ръцете на външния министър Евгений Примаков.
Миналата година Елцин успя да получи срещу съгласието за разширяването на НАТО достъп на Русия до Г-7, Парижкия и Лондонския клуб на кредиторите и обещания за подкрепа при присъединяването към Световната търговска организация и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. За тези и други успехи Елцин разчита предимно на личните си контакти с "приятелите" Бил (Клинтън), Хелмут (Кол), Жак (Ширак), Риутару Хашимото). Безспорен триумф за външната политика на Елцин стана разширяването на Г-7 до Г-8 и равноправното участие на Русия на последната среща във Великобритания. Присъствието на Русия сред най-развитите страни в света е жест на добра воля и показателно за това е, че руски представител не беше поканен единствено на разговорите между финансовите министри в Бирмингам. Въпреки това присъствието на този елитен форум повиши самочувствието на руския държавен глава и той дори заговори за провеждане на срещата през 2000 г. в Москва, въпреки че по график тя трябва да бъде в Япония.
През пролетта получи реализация друга идея на Елцин - в Москва се състоя първата неформална среща между лидерите на Русия, Германия и Франция, която според руския президент ще доведе до създаването на ос Москва - Берлин - Париж. Новата Антанта трябва да се превърне в балансьор на американското влияние, но това мнение не беше подкрепено открито нито от Ширак, нито от Кол. Париж няма нищо против появяването на конкурент на световния лидер, но в подобна роля вижда единствено себе си. Германия от своя страна е загрижена най-вече за европейската икономическа и военна интеграция, в която САЩ исторически имат запазено място. Това не попречи през седмицата в Бон да бъде поставено началото на ежегодна среща, каквато Германия провежда с Франция, Италия и Великобритания. В нея освен Елцин участваха и водещи министри от новото правителство, чиито разговори с германските им колеги доведоха до подписване на споразумения в областта на атомната енергетика и съвместната борба с престъпността. Според германските медии единствената цел на посещението на руския държавен глава е да помогне на "приятеля" Хелмут в предстоящите парламентарни избори, в които фаворит остава кандидатът на социалдемократите Герхард Шрьодер. Важността на Германия като най-голям западен търговски партньор на Русия и разбирането, че "сиренето е с пари", доведоха до среща на Елцин с Шрьодер, като президентът специално уточни, че тя се е провела по желание на кандидат-канцлера.
Ако се сравни отношението на западните политици и медии към руския президент и външния му министър, трудно може да се повярва, че става въпрос за двама души от един екип. Западът остана благосклонно разположен към Елцин, дори след като той заповяда разгонването на парламента и проведе безсмислената война в Чечения. За разлика от него всяка проява на Примаков, неотговаряща на западните разбирания, е подлагана на жестока критика. Вина за това има общата слабост на руската външна политика, която в резултат на това страда от "френски синдром" - отношение по актуалните въпроси се взима с известно закъснение и като правило то е противно на американското. През последните месеци това се прояви при иракската криза, позицията по положението в Косово и налагането на санкции след атомните опити на Индия и Пакистан. Лоша слава на Примаков му донесе и благосклонното отношение към Куба и Иран. Връх в критиката срещу него беше редакционен коментар на европейското издание на "Уолстрийт джърнал" през март, в който открито се искаше от Елцин да уволни Примаков. Само че бившият шеф на КГБ оцеля при правителствената рокада и дори получи орден "За заслуги пред отечеството" - втора степен. По руската конституция външният министър е директно подчинен на президента и премиерът няма никаква реална власт над него. Така че единствено Елцин носи отговорност за действията на своя първи дипломат, чиито действия едва ли са проява на самодейност. В такъв случай възниква въпросът защо му е необходим на Елцин подобен министър. Едва ли само за да покрива Азия, докато президентът печели точки на Запад. Като се вземе предвид, че Примаков смени Андрей Козирев през януари 1996 г., половин година преди президентските избори, може да се предположи, че назначението му е било и си остава главно за вътрешна употреба. Такъв "ястреб", който е готов да скръцне със зъби на американците, трябва да опровергае обвиненията в държавна измяна и съглашателска външа политика срещу президента от страна на опозицията. А приближаването на новите президентски избори отпраща Примаков в графата "недосегаеми" поне за още две години.
А иначе руската външна политика ще се прави от други хора и ще се ръководи от икономически интереси. Доказателствата: постепенната промяна в отношението на Латвия към рускоезичното население след заплахата от икономически санкции; пробивът, който направи "Газпром" в отношението към Иран след подписването на договор за разработка на газови находища заедно с френската компания "Тотал" и малайзийската "Петронас"; назначаването на Борис Березовски за изпълнителен секретар на Общността на независимите държави.
