Моделът на осигурителната система
Здравно осигуряване.
Здравното осигуряване ще стартира поетапно в рамките на тригодишен период. От началото на 2000 г. районните здравноосигурителни каси ще се договарят с изпълнителите на първичната помощ, а от началото на 2001 г. касите ще започнат да финансират и болниците. Така след три години здравеопазването трябва изцяло да премине от бюджетна издръжка на фондово финансиране. Работодатели и работещи ще започнат да правят отчисления за здравеопазване още от 1 юли 1999 г. Предварителното събиране на здравноосигурителни вноски се налага заради значителните средства, които трябва да се вложат в изграждането на здравноосигурителната мрежа, информационното обслужване на касите, както и подготовката на кадри. Реалните инвестиции в създаването на новата инфраструктура на здравеопазването се оценяват на около 450-500 милиона марки. Част от тези пари трябва да дойдат от здравноосигурителни вноски, от държавния и общинските бюджети, както и от външни заеми.
Какво дават работодателите, осигурените лица и държавата.
Здравното осигуряване е задължително за всички граждани. Здравноосигурителните вноски ще се заплащат от работодатели и работещи поравно. Конкретният размер на здравноосигурителната вноска ще се гласува всяка година с бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Засега се посочва вариант, при който по-голяма част от отчисленията за здравеопазване ще се преразпределят от бюджета на Държавното обществено осигуряване и само малка част от необходимата вноска - най-много до около 4 на сто ще се доплаща от работодател и осигурен.
За неработещите членове на семействата, нерегистрирани като безработни, както и за децата ще плаща осигуреният член на семейството с по-висок доход. Държавата поема грижата да осигурява пенсионерите, войниците, затворниците и бежанците. Общинските бюджети пък ще заплащат вноските на безработните и социално слабите. Здравноосигурителните вноски на осигурените и работодателите ще се изчисляват върху доходите на осигурените по трудови правоотношения. Ако осигуреният работи и на граждански договор отчисленията ще са и върху този доход. Едноличните търговци ще правят вноски за здраве, след като са си приспаднали от облагаемия доход разходите за дейността. Лицата, които се облагат с патентен данък, ще избират свободно осигурителния си доход, но той не може да бъде по-малък от две минимални работни заплати. Осигурен член на семейство ще плаща допълнително за първи неосигурен член на семейство 20 на сто от половината от вноската си, а за всеки следващ неработещ или дете ще внася осигуровка от 5 на сто от половината от вноската. Осигуровките на пенсионерите ще се изчисляват върху основния размер на пенсиите им, а за безработните - върху обезщетението.
Освен задължителните здравноосигурителни вноски гражданите ще правят и минимално доплащане при всеки преглед. Всеки преглед ще струва 1 на сто от минималната работна заплата (МРЗ в момента е 50 940 лв.), както и ще се плаща по 2 на сто от МРЗ за всеки ден лечение в болница след двадесетия. По този начин по икономически път трябва да се ограничи ненужното потребление на здравни услуги, както и да се предпази националният здравен фонд от документни злоупотреби.
Държавата и общините освен преките си ангажименти по здравноосигурителните вноски на определени групи хора, ще финансират спешната медицинска помощ, психиатриите, имунизациите, санитарния контрол, националните здравни програми, медицинските университети и др. Тези, които не внасят здравноосигурителни вноски, ще заплащат медицинското обслужване.
Какво получават осигурените лица и лекарите.
Срещу здравноосигурителната вноска осигурените получават свободен достъп до неотложната медицинска помощ, медицинска и стоматологична помощ преди, по време и след откриване на болестта, получават лекарства и консумативи за домашно лечение, както и медицински грижи при лечение в дома. Всички тези видове помощ определят обхвата на националния рамков договор. Той ще се сключва всяка година между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ - с лекарите от първичната помощ, както и с болниците и др. здравни заведения. В този договор ще се описват подбробно здравните услуги, които ще се предлагат и цените, както и цените, които касата ще заплаща на изпълнителите. За да не се допусне касата сама да свива неоправдано пакета от медицински услуги, всяка година здравният министър с наредба ще определя минималния пакет.
С въвеждането на здравноосигурителната система парите ще тръгнат след пациента. Лекарите няма да могат да получават пари за несвършена работа. Бюджетът на здравното осигуряване ще се раздели по видове помощ. На фамилните лекари ще се заплаща според броя на записаните при тях пациенти в рамките на бюджета за първичната помощ. Фамилните лекари няма да се избират по райони, каквато в момента е практиката, а всяко семейство свободно ще посочва лекаря си. На лекарите в специализираната медицинска помощ касата ще заплаща такси за извършени прегледи. Подобно ще се остойностява и труда на лекарите в болниците.
Законът за здравното осигуряване регламентира и доброволно здравно осигуряване. Частните здравноосигурителни фондове могат да извършват здравно осигуряване само за медицинска помощ, която е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Осигуряване срещу безработица.
Работодателите и работещите по трудов договор внасят задължителни месечни осигурителни вноски във фонд "Професионална квалификация и безработица" (ПКБ). Вноската е за сметка на работодателите; на работещите по трудов договор; на тези, които изпълняват договор за управление или контрол на държавни и общински предприятия, и лицата, изпълняващи само договор за управление или контрол на дружества, когато за това има решение на общите им събрания. Размерът на осигурителната вноска е 4.5 на сто (от 1 юли 1998 г. става 5%) от брутните работни заплати по трудов договор или от брутните възнаграждения на изпълняващите договори за управление или контрол. Осигурителната вноска се разпределя между работодателите и работещите в съотношение 4:1. Вноската на работодателя се признава за разход за дейността му, а вноската на осигурените, се приспада от брутното им възнаграждение преди облагане.
Какво получават осигурените лица.
Осигурените имат право на информация за свободните работни места; посредничество за работа; професионално информиране, консултиране, квалифициране и преквалифициране; обезщетение и помощ при безработица. Размерът на паричното обезщетение за безработица на тези, които са работили при пълно работно време, е 60 на сто от полученото средномесечно брутно трудово възнаграждение за последните девет месеца, през които са би осигурявани за безработица, но не по-малко от 80 на сто и не повече от 150 на сто от минималната работна заплата (МРЗ). Лицата, които са останали шест месеца без работа след изтичане на срока за изплащане на обезщетението, имат право на парична помощ. Тя е в размер на 60 на сто от МРЗ и се изплаща от датата на възникване на правото за срок не повече от три месеца.
Безработни, които са с право на обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да започнат производство, могат да получат наведнъж обезщетенията след одобряване на проект от териториалните поделения на Националната служба по заетостта.
На безработни, които започват работа за срок над 6 месеца в населени места на разстояние до 100 км от местоживеенето им, се изплащат от фонд ПКБ еднократно до три МРЗ, а над 100 км - до пет МРЗ, за покриване на пътните разходи на тях и семействата им за пренасянето на покъщнината им. На безработни, приети на работа за срок не по-малък от 6 месеца извън границите на родните им места, се плащат от фонд ПКБ до 50 на сто от ежедневните транспортни разходи до и от местоработата, но за не повече от 12 месеца.
На безработни, насочени към определен работодател за работа, могат да бъдат изплащани месечно от фонд ПКБ суми за транспортните разходи за представяне пред работодателите до 20 на сто от МРЗ.
Какво получават работодателите.
За всеки нает безработен висшист до 28 години или млад човек до 24 години без стаж се превеждат по договор с работодателя, за сметка на фонд ПКБ суми в размер до една МРЗ, осигуровките в "Обществено осигуряване" (ДОО) и фонд ПКБ за срока на трудовия договор, но не повече от 12 месеца, както и разходите за професионална квалификация. За всеки нает безработен младеж с трайно намалена трудоспособност и на сираци без стаж до 28 години се превеждат по договор с работодателя от ПКБ суми в размер до една МРЗ и осигуровките в ДОО и ПКБ за срока на трудовия договор, но не повече от 18 месеца, както и разходите за професионална квалификация.
На работодател, който наема на работа за срок не по-малък от 12 месеца при пълно работно време безработни висшисти до 28 години и до младежи до 24 години, неработили след завършване на образованието си, се предоставят от фонд ПКБ суми в размер до една МРЗ и осигуровките върху нея в ДОО и ПКБ за времето на договора, но за не повече от 6 месеца.
Пенсионно осигуряване.
Моделът на пенсионно осигуряване е най-неясен на настоящия етап (поне що се касае до нормативната база), но идеите са да бъде базиран на три стълба - задължително осигуряване, задължително допълнително осигуряване и доброволно допълнително осигуряване. В задължителното осигуряване на принципа на разходно-покривната система участват всички трудоспособни. Задължителното осигуряване трябва да гарантира минимална социална защита, включително пенсии не по-ниски от 40 на сто от предишното трудово възнаграждение.
Задължителното допълнително осигуряване ще осигурява допълнителна пенсия, която е задължителна, но е свързана с личното участие на всеки. Тоест една част от задължителните вноски ще се трансформират в лични осигурителни вноски от капиталов тип и осигуреният ще има свобода да посочва кой и как да управлява неговите средства и когато настъпи съответният риск, той или наследниците му да имат право да изберат продукт и да получат средствата като пожизнена пенсия, суми за определен период от време или да получат натрупаните пари наведнъж. Това е социалната страна на допълнителното задължително осигуряване. Икономическата страна се изразява в това, че една част от средствата на осигурения се капитализират в негова лична сметка, което ще стимулира всеки да иска от работодателя си да му бъде посочвано пълното възнаграждение, защото върху него ще се начисляват осигурителните вноски. Така голяма част от работещите в сивата икономика ще влязат в официалната икономика.
Сметките показват, че вторият стълб на осигуряване обикновено дава около 10-15% от доходите на осигурения преди пенсиониране. Приблизително с толкова проценти от предишния доход на пенсионера допринася и доброволното пенсионно осигуряване. Този вид осигуряване се извършва от частни осигурителни фондове при по-либерални принципи в сравнение с останалите стълбове на осигуряване. То се извършва и със спестовно инвестиционни цели и в най-голяма степен привлича самонаетите лица и свободните професии. Така в трите стълба на осигуряване би трябвало да осигурят около 60-80 на сто от предишния доход на пенсионера.
Осигурителната реформа - басня за орел, рак и щука
"Да създадем такава социална политика, при която всеки български гражданин да бъде сигурен за днешния и утрешния си ден"
"България 2001" - Програма на правителството на Република България.
Необходимостта от спешна реформа на осигурителната система в България едва ли би била оспорена от някого. Достатъчно е да се попита кой да е пенсионер, кой да е пациент, кой да е лекар, кой да е безработен. Въпросът, както в повечето подобни случаи, е не "дали", а "как".
Досегашните действия на управляващите в тази посока показват, че проблемът "как" няма ясен отговор. За кой ли път и в коя ли поред област, подлежаща на реформи, няма цялостна и ясна концепция как да се изгради осигурителната система като цяло. В оправдания стремеж бързо да се приеме нормативната база за осигурителната система всяко ведомство си прави "своя" проектозакон, който по принцип защитава тесноведомствени интереси. И като следствие няма особена връзка, няма общи принципи, на които да е подчинена цялата социално-осигурителна система. Никой не си прави труда да сметне поне два основни параметъра (да не говорим за изчисляване на цялостен икономически и социален ефект от новите закони): каква ще бъде общата данъчно-осигурителна тежест за гражданите и бизнеса, произтичаща от реформите в данъчната и в осигурителната система.
А пропуските в изчисляването дори само на тези два параметъра биха могли да се окажат фатални. Защото, ако общата тежест за осигурени и за осигуряващи лица се окаже неприемлива, то тогава всички надежди да се изкара сивата икономика на светло и да бъде превърната в източник на средства на бюджета и осигурителните фондове ще останат напразни. А това значи, че и опитите за реални реформи в осигурителната система също ще се окажат напразни.
Досегашната осигурителна система в България е изградена на разходо-покривния принцип, а не на капиталовия. Капиталовият принцип е широко застъпен в англо-саксонските страни. При него с внасянето на осигурителна вноска все едно спестяваш пари в банка, колкото по-голяма сума внесеш (независимо кога си правил вноските, в какъв размер и за какъв период), толкова по-голяма пенсия ще получаваш (нещо подобно на доброволното пенсионно осигуряване).
При разходно-покривната система (която се използва в Германия от времето на Бисмарк) поколението, което работи, прави вноски, с които се издържа поколението, което се е пенсионирало. Т.е. с вноските си едно лице осигурява пенсията на своите родители, а след време вноските на децата на това лице ще осигуряват неговата пенсия.
Приемането на законите за здравното осигуряване и осигуряването срещу безработица би трябвало да начертаят голяма част от скелета на осигурителната система. Не би. Законите са твърде общи, твърде пожелателни и практическите решения в тези области ще трябва да се намират тепърва с подзаконови актове и по метода на "пробата и грешката" в процеса на приложението им. Пенсионната реформа започна отзад напред - първо ще се приеме закон за доброволното осигуряване, а по-късно (неясно колко) нормативната база за задължителното пенсионно осигуряване. Все още няма яснота каква ще е политиката по отношение на майчинството и отглеждането на деца, а проблемът е принципен - ако майчинството е осигурителен риск, всеки сам ще си прави вноската и когато се случи осигурителното събитие (раждане), всеки ще получава това, което се получава за този осигурителен случай. Ако е част от държавната политика за насърчаване на раждаемостта, тези разходи би трябвало да се покриват от бюджета. А става думи за сериозни суми. Сега разходите само на Националния осигурителен институт по Указа за насърчаване на раждаемостта са 118 млрд. лв. годишно, при положение че месечната добавка на едно дете е 8550 лв. (В сумата от 118 млрд. лв. влизат и еднократните плащания при раждане). Ако месечната добавка на едно дете бъде повишена примерно пет пъти (за да отговори на минималните изисквания поне), това прави 590 млрд. лв., което е 25% от бюджета на НОИ.
Предвид продължаващата данъчна реформа все още не е ясно е какво ще бъде данъчното третиране на различните осигурителни вноски и осигурителни плащания.
Болница в края на века.
Законът за здравното осигуряване е един добър пример за грешно целеполагане при приемането на един нормативен акт. От него прозира зле прикритото желание да се угоди на Българския лекарски съюз, а не толкова да се решават проблемите на здравното осигуряване. Един от най-големите проблеми при обсъждането на проектозакона бе как ще се изграждат управителните органи на здравноосигурителната каса. Или, иначе казано, битката отново бе пренесена на полето "кой да води бащина дружина". Оформилият се вариант - ръководството да бъде доминирано от представители на държавната и общинската администрация, повечето от които са бивши лекари, е предпоставка за злоупотреби в полза на докторското съсловие и в ущърб на джоба на пациентите, доколкото касата ще се договаря с лекарите за цените на медицинските услуги.
Законът забранява договарянето на по-неизгодни условия от записаните в националното споразумение между касата и изпълнителите (лекари, болници). Което означава, че примерно в София здравноосигурителната каса няма право да се възползва от конкуренцията и да сключва договори с болници, които предлагат по-изгодни условия (например по-ниски цени, по-добри условия на обслужване и т.н.).
Съюзите на физически лица (професионално-съсловните организации) ще се договарят от името на юридически лица, които не са членове на тези организации (членове са отделните лекари, но не и болницата като юридическо лице). Какво следва - болниците трябва да изпълняват това, за което са се договорили осигурителната каса и съсловната организация на лекарите.
Законът предвижда първите три дни от заболяването на работника да се изплащат от работодателя, макар че той внася здравноосигурителни вноски на работника. Това е все едно застрахователно дружество не само да не плати застраховката, ако ударите колата си, но и да ви накара да си платите за ремонт, макар че сте застрахован.
При обезщетенията за временна нетрудоспособност се наложи идеята те да се плащат както и досега - от фонд "Обществено осигуряване", а не от здравноосигурителния фонд. Практиката в развитите страни е отхвърлила подобен вариант. Да не говорим за България, където не е тайна, че срещу малък подарък може да се получи болничен от лекаря, а срещу агне - документ за инвалидност от ТЕЛК, и след половин час да видиш същия инвалид да кара колело на село. Какво се получава - ако се разболееш и се лекуваш вкъщи, получаваш обезщетения в пълен размер. Ако легнеш в болница, пак получаваш обезщетения в пълен размер, а в допълнение в болницата получаваш лекарства и храна (колкото и да е мизерна тя на настоящия етап) безплатно. Защо тогава получаваш същата сума като този, който сам си е купувал лекарствата. Фактически се плаща два пъти за едно и също нещо - веднъж от здравноосигурителния фонд, веднъж от фонд "Обществено осигуряване". А би могло да се спестят пари на осигурителната система като цяло.
За дейността на дружествата, които извършват доброволно здравно осигуряване, законодателят предвиди строг контрол, което е оправдано. Проблемът е дали в обозримо бъдеще частни здравноосигурителни компании ще излязат на здравния пазар. Високото осигурително бреме и ниските доходи на хората свиват до минимум възможностите за допълнително осигуряване.
Втора пенсия за третата възраст.
Държавата прокарва идеята, че ще се стреми да намали относителния дял на пенсията, получавана чрез задължително пенсионно осигуряване, а в същото време няма сериозни индикации, че се създават достатъчни стимули както за организации и дружества, които да набират, управляват и разпределят вноските на осигуряващите се, така и за самите работещи да заделят вноски от брутната си заплата.
Никъде в закона за доброволното пенсионно осигуряване не се регламентират взаимоосигурителни дружества. Не че ако бяха регламентирани, щяха да се появят множество такива, но все пак и те щяха да облекчат донякъде ангажираността на държавата. Въобще и този законопроект бе обоснован с познатата фраза "по-добре е го има, отколкото да го няма", а не толкова с добре аргументирани мотиви, обосновки и разчети.
Тласък за развитието на доброволното пенсионно осигуряване може да даде само участието в приватизацията на пенсионните фондове, които ще ползват боновете на гражданите. Законопроектът за доброволното пенсионно осигуряване въвежда капиталовия принцип - все едно че влагаш парите си на дългосрочен влог, можеш да си изтеглиш влога по всяко време заедно с дохода, който се е натрупал по него. Законът е създал голям брой ограничения, за да се гарантират парите на вложителите и да се избегне опасността от пирамидални схеми. Опасността идва от гледна точка на участието в приватизация с инвестиционни бонове. Риск за пенсионното дружество и за фонда ще настъпи, ако фондът не се съобрази с възрастта на хората, които си влагат боновете. Законът казва, че боновете трябва да са отделна партида, но след пет години трябва да са превърнати в пари кеш. Лицата, които са навършили пенсионна възраст, ще могат да теглят пари срещу инвестиционните бонове след две години. Ако дружеството поеме инвестиционни бонове само от пенсионери или от хора на пенсионна възраст, масово ще трябва да плаща след две години пари кеш. В същото време акциите на предприятията, които се предлагат за продан, не са от най-атрактивните. Ако фондовете приемат много бонове, ще им бъде трудно да плащат, след като нямат акции от атрактивни предприятия, т.е. възможности да осигурят значителен паричен ресурс при продажбата на тези акции. Ако откажат да приемат бонове, ще има лош политически и психологически ефект - "защо на дядо Пешо му взеха боновата книжка за допълнителна пенсийка, а на баба Пена - не". В момента пенсионерите у нас са 2.400 млн., техните бонове са с номинална стойност 600 млрд. лв., която би се удвоила при участие в приватизационните търгове. Получава се огромен ресурс, който очевидно няма да може да бъде трансформиран в пари след две години, което пък залага потенциално бомба със закъснителен политически ефект.
Разум и чувства
Шефът на германските тайни служби Бернд Шмидбауер най-малко може да бъде обвинен, че гледа с черногледо око на България. Точно той преди година предупреди конфиденциално бъдещия премиер Иван Костов за опасните последствия от дейността на групировка като "Мулти" и за икономиката на страната, и за бъдещите българо-немски инвестиционни контакти. Че става дума за "пералня на мръсни пари", разбрахме и от доклада на германското разузнаване при дебат в Бундестага.
Сега координаторът на немските тайни служби отново е в България, макар и по друг формален повод. Както лъсна от серия кухненски скандали, "Мулти" не е същата монолитна сила и немският гост със сигурност е добре информиран за това.
Дали този факт може автоматично да се причисли към успехите на българската държавна администрация в борбата й с престъпността и корупцията е по-спорен въпрос. Първото обещание, което правителството на Костов даде на данъкоплатците, беше да се справи с престъпността. Затова при всеки повод се старае да отчете колко е напреднало в тази кауза. Министър Бонев дори се похвали пред европейските си колеги, че рекетът е само спомен и силовото застраховане е ликвидирано. Едно по-внимателно вглеждане в българските реалности би трябвало да му подскаже, че до фанфарите е още далеч. Вярно е, че трибуквените застрахователи смениха имената си, но това все още не значи, че са сменили силовите си хватки. Колкото до корупцията, там мъглата е пълна, за сметка на засилената медийна чувствителност на управляващите по темата.
Затова е добре от време на време някой от ранга на немското топченге да каже на глас: битката още не спечелена. На него няма как да му се разсърдим. Още по-малко да му запушим устата.
Все пак продължаваме да очакваме инвестиции и политическа подкрепа от Германия.
Опозицията се брои в пленарна зала
Това, че опозицията критикува управляващите (примерно в авторитаризъм), си е напълно в реда на нещата. Това, че настоява и тя да има информация и дори да участва при вземането на решения и сключване на договори с национално значение (примерно споразумението с МВФ), също е разбираемо. Опитите й да бъде коректив на управлението заслужават адмирации. Особено ако са подкрепени с факти. За съжаление обаче това рядко се случва в България.
Частният случай "проектозакон за мръсните пари" би могъл да послужи за сериозни размисли в тази посока.
Кабинетът предложи на парламента проект, който е добър. По дух. Буквата на проектозакона обаче може да разгони фамилията на целия бизнес в България. Независимо дали е голям или малък, дали е държавен или частен, дали сега се заражда в България или вече е световноизвестен. Защото проектът дава изключителни права на изпълнителната власт за брутална намеса и контрол върху ежедневните бизнесотношения.
И какво правят в тази ситуация опозиционните депутати? Някои са хиперактивни в критиката си по темата. Само че в медийното пространство. Други се надпреварват да обясняват как кабинетът установявал авторитарен режим. По други поводи. Трети с пяна на уста обясняват как никой не ги питал за нищо. Пак по други поводи.
А там, където опозицията трябва да бъде коректив на евентуалното авторитарно управление, там, където трябва да поиска нужната й информация, там няма никой. Става дума за пленарната зала на Народното събрание. Един-единствен депутат си е направил труда да внесе предложения по правителствения проектозакон за мръсните пари. Останалите (дори и тези, които се развихриха по темата в медийното пространство) са пас. Защо? Не са чели проектозакона? Или са съгласни с всички негови постановки? Какъвто и да е отговорът, очевидно е, че популизъм, а не практизицъм е думата, с която може да се опише днешната българска опозиция.
За успешна пенсионна реформа са нужни икономически растеж и ограничаване на сивата икономика
Димитър Нинов, началник отдел "Социално осигуряване" в Министерството на финансите, пред в."Капитал"
В момента се работи по стратегия за цялостна реформа в пенсионното осигуряване. Какви са основните й насоки?
- С реформата в пенсионното осигуряване трябва да се изгради съвременна тристепенна система за пенсионна защита, комбинираща по подходящ начин задължителното държавно (първи стълб) с допълнителното задължително (втори стълб) и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. При трите нива на пенсионно осигуряване имаме съчетание на двете основни системи за финансиране - текущо ( при първи стълб) с този на детерминираните осигурителни вноски (при трети и евентуално втори стълбове), както и различни форми на управление - държавно и частно.
Освен по-висока пенсионна защита и повишаване на пенсиите новият пенсионен модел трябва да възстанови социалната справедливост в осигуряването, както и да се осигури финансова стабилизация на системата. С реформата ще се постигне и децентрализация на права, отговорности и пари от държавата към частния сектор, към работодателите, обществото, семейството.
Каква е стартовата позиция на реформата?
- Реализмът при подготовката и провеждането на реформата изисква ясна сметка за равнището на икономическото, социалното, демографското, политическото развитие, от което се тръгва в края на 1996 и началото на 1997 г. Нашата стартова позиция най-схематично може да се характеризира със спад на БВП с около с 30% през 1996 г. спрямо 1989 г., неприемливо висок дял на сенчестата икономика, която по експертни оценки върти около половината от БВП, но без съществен принос във формирането на данъчните приходи на държавата и осигурителните фондове. През 1996 и 1997 г. в частния сектор у нас са заети около 45 - 50 на сто от общия брой на заетите и осигурени лица, но приносът им в общата сума на приходите от осигурителни вноски варира между 7.5 и 10%. Имаме високо равнище на безработицата, което през последните години е около 15%, както неизменно се отчита лоша демографска картина.
Комбинацията от тези процеси и фактори води до значително нарастване на пенсионерски товар у нас: от около 50 пенсионери на 100 заети и осигурени лица до 1989 г. на 82 до 70 пенсионери през последните 4-5 години. Стартовата позиция се опира и на високата цена на пенсионните реформи у нас досега, които доведоха до голям спад в реалните размери на пенсиите, работните заплати и доходите, както и до несправедливото разпределение на доходите от пенсии.
През 1997 г. започна обрат в неблагоприятните процеси и тенденции. Резултатите в социалната област въпреки продължаващия спад на БВП показват, че средният реален размер на пенсиите през 1997 спрямо края на 1996 г. е повишен с 44.01% - като се отчетат и еднократните компенсации, средният реален размер на работните заплати е повишен с 33.01%. Средногодишният размер на пенсиите обаче е намален с 25.3%, а при реалните работни заплати - с 14.82%.
През 1998 г. се очаква незначителен - от няколко пункта - ръст на средногодишните реални размери на пенсиите и работните заплати. Но за да се превърне в трайна тенденция, трябва да имаме стабилен икономически растеж в съчетание с бързо ограничаване на сенчестата икономика и разширяване основата на приходите на държавния бюджет и фондовете за социално осигуряване.
Какви се основните проблеми на сега действащата система за пенсионно осигуряване?
- Проблемите могат да се сведат най-общо до три групи. Това са силно нарушената социална справедливост в пенсионното осигуряване, ниското и незадоволително равнище на номиналните и реалните размери на пенсиите, нестабилните финанси на пенсионната система.
Обществено неприемливо е преразпределението на доходите при задължителното пенсионно осигуряване. В момента само част от работните заплати влияят върху размера на пенсията. Това убива интереса от правене на осигурителни вноски за частта от работните заплати над и дори малко под средния размер. Именно ниската събираемост на осигурителните вноски пък доведе до повишение на два пъти на ставките им за последните осем години, което още повече снижи събираемостта им. В Закона за пенсиите е заложена и висока уравниловка в размера на пенсиите с определянето на минимален и максимален размер на пенсията. Едновременно с това имаме различия в изискването за основен трудов стаж между двата пола.
Каква ще е промяната в задължителното осигуряване?
- При сегашните размери на работните заплати и осигурителните вноски в ДОО, в общото подоходно пространство практически не остава място за втория и третия стълб на системата, които сега ще се появяват или вече възникнаха и следва да се укрепват и развиват. Затова очевидна е необходимостта от преразпределение на подоходното пространство към втория и третия стълб. Това може да стане по различни начини. Необходимо е да се променят условията за придобиване право на пенсия - повишаване на пенсионната възраст, премахване на сегашната категоризация на труда. Трябва да се смени и механизмът за актуализация на пенсиите, да се премахне ограничението на максималния размер на пенсиите и да се замени с обоснован ограничител за максималния размер на осигурителните доходи - примерно 8 или 10 минимални работни заплати.
"Мобиком" вероятно ще получи втория GSM-оператор
Вторият GSM-оператор вероятно ще се даде на "Мобиком" без търг или конкурс, обяви изненадващо в края на миналата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП). Новината е част от стратегията за основните параметри на приватизацията на БТК, която вероятно ще се обсъжда на заседание на Министерския съвет следващия понеделник. Документът е подготвен от консултанта по продажбата на БТК "Дойче Морган Гренфел" и трябваше да бъде разглеждан от правителството още по миналия понеделник, но закъсня, защото АП още не е готова с окончателния вариант на проекта.
"Едва вчера получихме становището на Световната банка за програмата за приватизация на БТК", оправда се миналия четвъртък Захари Желязков. Той поясни, че банката е дала мнението си за предложения дял за продажба, метод на приватизация, втория GSM-оператор, тарифната и секторната политика на БТК, но отказа да съобщи повечето от нейните препоръки. "Световната банка препоръча да помислим дали не е по-добре да предложим 67% вместо 51% от БТК, щом искаме да намерим стратегически инвеститор", каза само Желязков. Той поясни, че при подготовката на проекта за приватизацията на БТК по отношение на даването на втория GSM-оператор са се обсъждали три възможности - да се даде директно на БТК, на ново дружество, в което БТК да има акционерно участие и то по-късно да бъде прехвърлено на потенциалния инвеститор, или на "Мобиком". "Надделява последното становище, защото това е най-лесно и най-бързо. От "Мобиком" заявиха, че са готови да направят необходимите инвестиции", каза още шефът на АП. БТК притежава 39% от капитала на "Мобиком". Това означава, че получаването на GSM-оператора от "Мобиком" ще вдигне цената на телекомуникационната компания, макар и по-малко, отколкото, ако тя го получи директно.
Накратко
ПГДЛ ще сезира Конституционния съд по текстове от Концепцията за национална сигурност и Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Според социалистите Съветът по сигурността към Министерския съвет подменя фактически и юридически Консултативния съвет по национална сигурност към президента. По този начин се нарушавало разделението на властите. В Закона за уреждане на колективните трудови спорове не било предвидено въвеждането на триинстанционното съдебно производство и в настоящия момент според закона решението на окръжния съд не можело да се обжалва пред по-горна инстанция, с което се нарушавало правото на стачка.
Президентът на България поиска във възможно най-кратък срок да бъде приет нов закон за държавните ордени и медали. По този повод през миналата седмица той изпрати писма до министър-председателя Иван Костов, председателя на НС Йордан Соколов и председателите на парламентарни групи, в които настоява да използват правото си на законодателна инициатива. Според Петър Стоянов сегашната нормативна уредба е остаряла и не предлага ясни критерии за оценяване на заслугите към България.
Министърът на външните работи Надежда Михайлова замина на официално посещение в Израел по покана на министър-председателя Бенямин Нетаняху. Министър Михайлова ще бъде приета и от президента Езер Вайцман. Сред целите на визитата е подобряване на търговските взаимоотношения и насърчаване на израелски инвестиции за България. В двудневната програма на посещението са включени срещи с бившия премиер Шимон Перес и депутати.
Прагът на бедност ще се определи между 29 500 и 95 500 лева
Да предложи на българското правителство алтернативни варианти за изследване равнището на бедност, беше сред приоритетните цели на международната конференция "Бедността в преход". Във форума, организиран от Международната организация на труда (МОТ) и Програмата на ООН за развитие, взеха участие министърът на труда и социалната политика Иван Нейков, икономисти и социолози, чуждестранни гости от МОТ.
Изготвеният от български експерти доклад "Бедността в условията на преход" съдържа девет различни метода за определяне на линии на бедност. Изследователите са единодушни, че те трябва да надхвърлят основните жизнени потребности и да изразяват минималния стандарт на живот. Предложените прагове на бедност варират от 29 500 лв. до 95 500 лв. Изборът на линия на бедност ще предопредели характера на социалната политика и ще окаже влияние върху фиксирането на минималния доход.
Според социоложката Лилия Димова обаче освен научните и политическите аргументи при изграждането на стратегиите "антибедност" трябва да се отчете и как хората се самоопределят като бедни. Тенденция в обществото ни е "културата на бедността" да се предава на поколенията и българите да се примиряват с мизерното си положение.
Освен необходимостта от промени в системата на социалното подпомагане участниците в конференцията обсъдиха и доклада "Жените в бедност". Той представя анализ на размерите и причините за бедност на българките, какви са финансовите проблеми на самотните майки и жените от малцинствените групи. Изследването съдържа и обзор върху успешни международни практики за намаляване на бедността сред жените.
Треска за бизнес
Интересно какво кара един вицепремиер да подписва чисто търговски документ с някаква фирма, при това без да е минала някаква процедура, гарантираща равнопоставеното третиране и на нейните конкуренти (15 стр.). Интересно е какво кара едни общинари да са толкова петимни да участват във всякакви абсолютно необщинарски бизнеси - като се почне от хотели, та се стигне до... пенсионен фонд. (16 стр.) Каква е причината да се търсят всякакви бартери, вместо всичко да си е чисто, ясно и просто: един киловат - един долар, а ако ще строим магистрали, ние да го инвестираме този долар (18 стр.). В крайна сметка за какво са измислени парите, ако ще го караме на стокова размяна?
Всъщност основният въпрос, който трябва да бъде зададен, е: министрите частни бизнесмени ли са или са политически лица. И в този смисъл бюджетът, който харчат, техен ли си е, или им е поверен?
Обективният анализ на Иван-Костовото правителство показва, че политиката, която то следва последователно, е да казва на всички по-главозамаяли се бизнесмени да не се правят на политици. "Ако толкова искате - елате на избори и когото изберат, той ще управлява", е посланието на премиера. И много правилно - всяка жаба... Но в случая има една доста голяма нелогичност в тази политика. И тя е, че можеш да наредиш на някой предприемач да не се изживява като политик само ако политиците престанат да се мислят за бизнесмени. Което освен, че не е честно, и принуждава бизнесмените да стават (или купуват) политици просто защото това е бизнесресурс. При това тотално обръщане на цялата ни държавица с главата надолу от джобовете й изпадат всичките скътани парици. Естествено не е ясно кой пие и кой плаща в цялата тази олелия. В крайна сметка не може да проповядваш "не се заглеждай в чинията на другарчето си", ако си взел всичката храна от масата. Всъщност още Кант е казал, че не трябва да правиш това, което не искаш другите да го направят на тебе. С други думи, ако правителството иска бизнесът да си гледа работата, политиците трябва да си гледат политиката. За това има кой да им плаща.
БСП поиска да участва в преговорите с МВФ
Председателят на БСП Георги Първанов през седмицата изпрати писмо до министър-председателя, в което настоява да бъде създадена съвместна експертна група, която да разгледа подготвяното тригодишно споразумение с МВФ. Говорителят на социалистите Ангел Найденов по-късно поясни, че ако не бъде предоставена достатъчна информация и не се състави работната група, БСП нямало да се счита отговорна за изпълнението на поетите ангажименти.
В писмо до Георги Първанов премиерът отговори, че избирателите са натоварили ОДС с тази отговорност, а депутатите ще получат информация в рамките на парламентарния контрол.
По-късно депутати от ПГДЛ се срещнаха с Ан Макгърк и са заявили, че финансовата стабилизация може да се окаже илюзорна, процесът на приватизация не бил прозрачен, а социалните въпроси изисквали по-сериозно внимание. След срещата Георги Пирински каза, че на този етап при изготвянето на тригодишното споразумение с МВФ имало сравнително висока степен на яснота по политиките, които да залегнат в новия документ, но са настоявали за допълнителна прозрачност.
Първият конгрес на "Промяна" започна и завърши със скандал
Обединение "Промяна" е готово да подпише споразумение за общи действия и сътрудничество с правителството при осъществяване на структурната реформа и ще подготви проект за нов Кодекс на труда.
Това са част от решенията от първия конгрес на обединението, провел са на 8 и 9 юни в София. Форумът започна със скандал, защото една трета от делегатите не бяха допуснати в залата. Те са от синдикални организации към "Промяна", но от януари не са плащали членския си внос. Поисканата отсрочка им е била отказана от председателя на управителния съвет Димитър Диманов по време на заседание на УС на 5 юни. На същото това заседание след напускането на Диманов заместникът му Константин Димитров е бил избран за председател. Този избор Димитър Диманов окачестви като нелегитимен.
Делегатите гласуваха председателят на УС на "Промяна" да бъде избиран от конгреса, който заменя общото събрание като върховен орган. След това с 275 гласа за, 1 против и 1 въздържал се старият председател Диманов беше преизбран.
Според приетите промени в устава новите национални структури на обединението са синдикален, граждански и професионално-съсловен съюз. Заради неплащане на членския внос повече от 3 месеца Националният професионален съюз се самоизключва. При гласуване на доклада на мандатната комисия част от участниците напуснаха залата, защото членовете й като принадлежащи към недопуснатите делегати са нелегитимни.
Недопуснатите делегати начело с Константин Димитров пък обявиха конгреса за нелегитимен, а председателят Диманов за самозванец. Конкурентът му Димитров заяви, че 80-те милиона лева, изразходвани за организирането на форума, са осигурени чрез таен договор на Диманов с бившия приватизационен фонд "Мултигрупелит". В касата на обединението в навечерието на конгреса е имало 594 727 лева, съобщи председателката на контролния съвет Мариана Атанасова. Според Константин Димитров предстои нов първи конгрес на "Промяна".
Ще се качат спестовните числа по старите влогове
Над 11 млрд. лева се предвиждат за финансово компенсиране на дългогодишните жилищно спестовни влогове по план-сметката за приходи и разходи на Националния жилищен компенсационен фонд, която Министерският съвет прие през миналата седмица.
"В момента спестовното число, с което се индексират влоговете, е 20 лева, но има възможност през тази година то да се повиши", обясни Георги Митов, изпълнителен директор на Националния жилищен компенсационен фонд. Тъй като от създаването на фонда през 1992 г. досега по списъците вече са минали спестителите с най-големи лихвочисла, намалява и средният размер на сумата, която се изплаща като компенсация от фонда. В момента при покупка на жилище Националният жилищен компенсационен фонд изплаща средно около 1 млн. лева. Заради намалелия размер на компенсациите с тазгодишния бюджет на фонда ще могат да се удовлетворят повече искания на граждани за компенсация или пък ще може да се повиши индексът на лихвочислото и така компенсацията да придобие някакви нормални размери, обясняват от националния фонд. Средно около 8000 души всяка година получават пари от фонда.
Расте натискът срещу Милошевич за Косово
Засилва се натискът срещу Югославия да отслаби всестранните атаки срещу Косово, но световните сили все още са разделени по въпроса какви мерки да предприемат, за да въздействат на политиката на Слободан Милошевич. Външните министри на шестте страни - членки на контактната група за бивша Югославия, Съединените щати, Русия, Великобритания, Франция, Германия и Италия - ще се срещнат в Лондон, за да обсъдят исканията си към Милошевич с надеждата, че руският президент Борис Елцин ще го убеди да ги приеме при посещението на сръбския президент в Москва през седмицата.
В нарочно изявление министрите обявиха, че са се съгласили да предложат на Белград пакет от мерки, които трябва "незабавно да доведат до такова развитие на ситуацията, което да не налага допълнителни мерки". В Брюксел представители на НАТО заявиха, че пактът е готов да проведе военновъздушно учение в небето над Косово в близките дни като проява на сила, насочена срещу Югославия, но Русия се възпротиви на всякаква военна намеса на НАТО в конфликта. Докато дипломатите обсъждаха начините за решаване на кризата в Косово, в размирната сръбска република бяха убити двама сръбски полицаи, а един бе ранен в боеве с албанските сепаратисти. Поредните убийства бяха регистрирани в град Обилич, на десетина километра от столицата на провинцията Прищина, с което броят на убитите в конфликта надхвърли 300 души.
Индия и Пакистан започнаха дипломатическа война
Историческите врагове Индия и Пакистан заявиха двустранно желание за подновяване на закъсалите мирни преговори между двете страни, като всяка от държавите покани представители на другата на преговори в своята столица на различни дати. Индия покани пакистанския външен министър за разговори в Делхи на 22 юни - разговори, които според индийската страна трябва да са посветени на "засилването на връзките и доверието между двете страни". Пакистан отхвърли поканата като "лицемерна", заявявайки, че Индия иска разговори на базата на собствените си претенции, които са неприемливи за Пакистан. Исламабад от своя страна покани индийския външен министър в Пакистан на 20 юни, за да бъде обсъдено изпълнението на базисните споразумения между двете страни от миналата година. Враждебните размени на дипломатически покани дойдоха само ден след като Пакистан едностранно наложи ембарго върху ядрените опити и предложи да възстанови прекъснатите си отношения с Индия.
Неправителствена организация започва борба с корупцията
Изследване и оценка на нивото и проявленията на корупцията в България ще бъдат първият етап в работата на новоучредената асоциация "Прозрачност без граници". Тя е част от международната организация за борба с корупцията "Трансперънси интернешънъл", която пет години след създаването си има клонове в над 70 държави.
"Успешна борба с корупцията в страната ни е невъзможна без осъществяването на реформата в държавната администрация", каза политологът Огнян Минчев, който е избран за председател на българската асоциация. "Прозрачност без граници" ще се финансира чрез проекти и дарения. Средствата за стартиране на работата й по всяка вероятност ще бъдат предоставени от фондация "Отворено общество".
"Вашата страна не попада в класацията за нивото на корупция, защото не е включвана в изследванията, които три международни икономически списания провеждат независимо. Но това не означава, че в България няма корупция", обясни изпълнителният директор на "Трансперънси интернешънъл" Майкъл Вийн. Той представи успешните практики на организацията в Панама, Аржентина и Бангладеш. Според изготвения индекс държавите с най-висока степен на корупция са Нигерия, Индонезия и Пакистан, а сред страните с най-ниска са Нова Зеландия и Финландия.
Никой няма интерес от нарастване на осигурителното бреме
Лаура Роуз, икономист в сферата на здравеопазването в отдел "Развитие на човешкия сектор" за Европа и Централна Азия в Световната банка, пред в."Капитал"
Световната банка имаше редица препоръки по Закона за здравното осигуряване, който бе гласуван от парламента. Бяха ли приети те?
- Мисля, че като цяло правителството е взело под внимание нашите основни забележки, тъй като ние работихме съвместно по закона. Едно от основните ни притеснения бе краткият срок за въвеждане на здравното осигуряване. Стигна се до решение този срок да бъде удължен на 3 години. Считаме, че не е уместно в закона да се посочи точно каква ще бъде осигурителната ставка. Разбира се, има още много какво да се направи. Правителството вероятно осъзнава, че много от проблемите тепърва ще се решават. Законът е твърде общ и се оставя на наредбите да уредят въпроса със заплащането на лекарите, обхвата на здравните услуги и др. Ще помогнете ли за изготвянето на тези наредби?
- Разбира се. Едно от нещата, които дискутирахме на последната мисия, са останалите стъпки. Уредена е финансова помощ от Япония, която ще позволи на правителството да изпълни тези стъпки - например да определи какви здравни услуги ще бъдат покривани при схемата за здравното осигуряване, защото вероятно не всички услуги ще могат да се обхванат; как ще се заплаща на лекарите. Правителството желае да представи процеса и публично през хората.
В момента осигурителната тежест е твърде висока. Смятате ли, че със здравното осигуряване тя трябва допълнително да се натовари, или пък здравноосигурителната вноска трябва да се вмести в сегашните социални отчисления?
- И МВФ, и Световната банка са на мнение, че не е в интерес на никоя страна да увеличава осигурителното бреме. Ние ще търсим начини да намалим някои от останалите социални отчисления, преди да предложим значително повишаване на вноските за здравно осигуряване. Но има и доста положителни неща в закона, например това, че фондът с вноските ще бъде самостоятелен и независим. Така се прави опит за отделяне на финансирането на здравната система, защото това, което е посочено сега в закона, е, че изпълнителите на медицинска помощ имат договори с фонда и те са отговорни за осигуряването на здравни услуги и няма да могат автоматично да получат заплащане от бюджета на касата.
Нормално в преходния период до реалния старт на здравното осигуряване държавата основно ще поеме грижата за за здравеопазване. А след това трябва да продължи да финансира системата?
- В краткосрочен план държавата ще трябва да направи това именно защото вие не искате да увеличавате данъчната тежест върху работодателите. Върху това в момента разработваме финансови модели. Това, с което всеки ще се съгласи, е, че ние не искаме в здравния сектор да отидат малко средства. Ако не можете да наберете достатъчно ресурси от осигурителни вноски, ще продължите да се нуждаете от помощ от централния бюджет. Аз съм сигурна, че вие ще имате нужда от подобна помощ през следващите три-пет години. При разработването на моделите ще се вземат предвид редица предположения за темпа на растеж на заплатите, заетостта и др. При какви условия и по-какъв начин Световната банка ще финансира изграждането на здравноосигурителната система в България?
- Мисля, че подкрепяме много части от Закона за здравното осигуряване. Ние смятаме, че здравето на населението е важна част от икономическото развитие. Ще подкрепим въвеждането на здравното осигуряване. Част от тази помощ включва техническа помощ за изграждане на компютърна система, обучаване на кадрите, дори обзавеждане на офиси. Но сумата няма да бъде 100 млн. долара, по-скоро ще бъде близка до сумата, която сте използвали за подпомагане на НОИ - доколкото си спомням, сте използвали заем от 25 млн. долара. Така че в момента говорим за нещо много по-малко като сума. Не смятам, че разходите за изграждане на системата ще бъдат толкова големи. Оценките на правителството за 100 млн. долара включват някои от другите разходи за преструктуриране на системата, недиректно свързани със социалното осигуряване. Управляващите искат да подобрят качеството на медицинското оборудване и обслужване, но това все още не е дискутирано. Ние просто дискутираме здравното осигуряване. Имаме и финансова помощ от Япония за 475 000 долара за подготовката.
Ние направихме някои оценки за административните разходи, които ще се направят при старта на системата, в това число са разходите за компютри, обучението на кадрите. Но 100 милиона долара е твърде висока оценка. Ние не мислим, че толкова ще струва изграждането на системата.
Пенсионните фондове като "абсолютно начинаещи"
Казват, че най-добре се лови риба в мътна вода.
В мътните води на първата вълна от масовата приватизация не един и два шарана клъвнаха на "маратонки", "дънки" или на някой и друг лев кеш и така осигуриха улова на добре ориентиралите се в психологията на българина приватизационни фондове. От страна на "акционерите" това също си беше "чиста печалба", защото конкретни планове за това къде и как точно ще участват и съответно - колко и кога ще спечелят, повечето от тях така и не бяха правили. Рационалното икономическо поведение не е сред нещата, с които българинът е привикнал, а още по-малко - сред онези, които днешната икономическа среда му дава шанс да практикува.
Именно липсата на такава среда и на стимули за ориентиране в нея прави така, щото и след закалката, получена от първата вълна, мнозинството от сънародниците ни да не е наясно нито дали ще участва, нито какви са начините за участие във втората. Словосъчетания като "пенсионен фонд", "работническо-мениджърско дружество" и особено "инвестиционен посредник" все още карат мнозинството от населението да търси помощта на тълковния речник. (Но и оттам помощ не види.)
В подобна ситуация, характеризираща се с висока степен на неопределеност, много по-вярна представа за близкото бъдеще дават нагласите и очакванията на масовия акционер. А те в съотношение 4:1 са в полза на "малкия, но сигурен доход като пенсия до края на живота" пред "по-бързата печалба чрез отдаване на боновете на инвестиционен посредник". Същите пропорции се запазват и сред хората, твърдо решили да участват във втората вълна, като там привърженик на пенсионната добавка е вече всеки втори.
Но повечето от сегашните и бъдещите пенсионери си остават "абсолютно начинаещи" по въпроса какво е това пенсионен фонд и има ли той място в моя живот. Което открива широко поле за PR (връзки с обществеността), рекламни и прочие агенции да създават имидж на фондовете и да променят нагласи на гражданите. В тази си дейност биха могли да разчитат на намеренията на около 30 на сто от хората да заделят част от месечните си доходи и да ги внасят в пенсионен фонд. Сигурността и размерът на пенсиите, както и възможността за намаляване размера на данъците обаче се оказват по-значими фактори при избора на конкретния фонд, отколкото евентуалното вложение в него на боновата книжка.
Ако пред гражданите стоят много неизвестни, то и пред онези, които се надяват на резултатите от втората вълна на масовата приватизация, стои уравнение с поне две неизвестни величини. Първата - какви ще са реалните резултати от дейността на пенсионните фондове (защото именно те биха могли истински да мотивират хората, все още далеч от пенсия, да участват в тях), и втората - как на приучения на крайни срокове българин ще му се отрази липсата този път на крайни срокове.
Решението на задачата би трябвало да покаже какъв ще бъде КПД* на масовата приватизация.
Парламентарните пернати кацнаха в кукувичето гнездо
"Опазване на демократичната политическа система от опитите да се установи еднопартиен личен режим в България. " Това е новият рефрен на перманентно обединяващата се опозиция, който в този си вид доби публичност след срещата на Александър Томов и Ахмед Доган миналата седмица. От последвалия диалог стана ясно само, че коалиция анти-Костов скоро няма да има, а надлъгването за по-истинската опозиция продължава.
"В България вече може да бъде констатирано наличието на политически център", каза Томов веднага след срещата. На другия ден обаче се поправи с вариация на тема политически център (ляв, десен и т.н.) и модифицира събитието като инициатива за свикване на граждански форум. Същият ред на мисли бе продължен три дни по-късно - "коалицията е спекулация на някои, които имат полза от това". Репликата елегантно прозвуча като "не ме свързвайте много с Доган". Последният в обичайния си стил се опита да остане загадъчен и не каза нищо.
Иначе комбинацията изглеждаше обещаващо - един политик, който обича да стои под светлините на прожектора, и друг, който предпочита сянката им. В тази двойка съставителите на политически пъзели видяха голяма перспектива, но объркващата симбиоза между Александър Томов и Ахмед Доган така и не се получи, а напусналият вече ОНС Стоян Денчев коментира, че тя е само символична.
Това, което накара двамата лидери, за които е ясно, че предпочитат свободния полет, да си говорят два часа и половина насаме, бяха "консултации с цел предлагането на алтернативни решения по въпросите, свързани с разделението на властите, защита на съдебната система от посегателствата на изпълнителната власт, защита на пряката демокрация, действителна самостоятелност на местната изборна и регионална администрация" и изобщо тематиката "Костов". Самият премиер традиционно коментира (с риск да заприлича на предшественика си), че новата формация няма потенциал (за разлика от министър Бонев обаче пропусна определението "интелектуален").
От цялата шумотевица се разбра само, че Доган търси нови пътища, минаващи по-близо до реалната власт. Още отсега е ясно, че финтът с либералния алианс (който се отлага за пореден път) не е много техничен - привличането на Желев няма да добави много тежест на парламентарния балансьор, а международната подкрепа едва ли ще подпомогне традиционните ходове на лидера на ДПС. Затова пък комбинацията с евролевите е далеч по-обещаваща, особено ако е неформална, за което самите лястовици настояват. И на мода идват гражданските форуми. Така и ДПС, и eвролевицата решиха да покажат как могат да бъдат заедно, когато трябва, за да могат да играят по-силно солово - кой с гражданските форуми, кой с местния електорат.
Тактиката на eвролевицата е ясна - да останем в полезрението на медиите. Обитателите на "Съборна" 7 често вдигат шум по принцип, особено с последния ход "трепач" - организирания отпор срещу мнозинството по повод идеята за назначаване на кметовете. Нищо, че в конституцията изрично е записано, че те се избират пряко или непряко и осъществяването на тази хипотеза е невъзможно, дори без намесата на евролевите. Но преекспонирането ще даде възможност за поредната "победа" на eвролевицата - СДС ще направи "компромис" за кметовете. Така след "успехите" при споровете за концепцията по национална сигурност и решението за борбата с организираната престъпност, в което бе дописана съществената добавка за спазването и на "европейските стандарти", евролевите спечелиха точки, но... главно пред себе си. В тази главно медийна битка за позиции едва ли е нужно да бъде добавяно ОНС, въпреки че илюзията за общото действие може да бъде използвана.
Междувременно при другия играч в "политическия център" нещата се развиват според очакванията. След зелените на Каракачанов и земеделците на Милан Дренчев решиха да напуснат ОНС. Официално - за да се помогне на обединението на аграрниците. Това обаче е само относително правдоподобно обяснение - БЗНС "Никола Петков" отдавна не може да обедини дори себе си. Липсата на всякакви политически ресурси изолира земеделците в коалицията на "спасителите", още повече че те не успяха да вкарат депутат в парламента.
Очаква се какво ще предприемат другите нежелани - монархистите.
Много по-значимо събитие за ОНС е напускането на Стоян Денчев. Политическият секретар на обединението обяви, че не е съгласен с отдалечаването на ДПС от властта. Между другото допълни, че не може всеки да използва движението за ракета носител. Човекът на Мулти изтъкваше нуждата от сближаване с президента и намиране на нови пътища към СДС, с което влезе в противоречие с някои от колегите си в ОНС. По време на подписката до главния прокурор Татарчев по случая "Хардланд" Денчев предпочиташе да посещава стаята на eвролевицата, отколкото да се идентифицира с Луджев, който събираше подписите. Тактическите ходове на бившия секретар на правителството на Беров обаче не бяха разбрани от другите "спасители" и той престана да се появява в парламента. В крайна сметка Денчев предпочете да "премине на нова работа" при старите си работодатели от Мултигруп. В новата си длъжност той щял да отговаря за "стратегическо-корпоративното развитие" на групировката. По-ясно формулирана, задачата му изглежда така: "Ако приемем, че е имало скандали при уреждането на проблемите с газа, не бих казал, че Мултигруп е предизвиквал тези скандали. Но бих се радвал, ако успея да я "сдобря", както вие казвате, с някои, които са й сърдити (в интервю пред вестник "Труд"). " Новият пост в "Мулти" всъщност е свързан с координацията на многобройните лобистки контакти на групировката и политическата преориентация на Илия Павлов. Сега остава да видим към кого ще се насочат останалите партньори от ОНС - дали към Илия Павлов или към Радослав Ненов.
Sights & Sounds* от футболна България
Дойде моментът, когато МВФ, заплатите, съдебната система и корупцията се смалиха до черните петоъгълници на футболната топка. Държавата затвори, за да следи световното препускане след коженото кълбо.
Футболната седмица започна с тематичното излъчване на "Любимец 13". Преживяването на световното по футбол върви по план - нацвъкани навсякъде 14-инчови телевизори, повишено търсене на домати и краставици, звън на стъклен амбалаж от пазарските мрежи и повтаряне на упражнението "пълно за празно" по два пъти за един следобед. От няколко дни тротоари и кьошета замръкват със зрителски кътове, стъкмени около чинии със салата и потни чаши ракия. Пусковият срок на няколко чисто нови кафенета и барове случайно или не съвпадна с празника за запалянковците.
Оживление в университетите се наблюдава само в сутрешните часове и вземането на изпитите на предстоящата сесия се очертава да премине по системата 4-4-2. Същото май ще се отнася и за кандидатстудентската кампания.
Вторият мач от световното предизвика първото спречкване - в заведение на столичната ул. "Шипка" биха дузпата на досаден навлек, изживяващ се като спортен коментатор. Магазин на пазара, оборудван с телевизор за откриването на първенството, щеше да се пръсне по шевовете от развълнувани търговци от съседни сергии и зяпачи. Поради тази причина на следващия ден екранът беше скрит в склада сред чували и кашони.
По време на европейския шампионат преди две години всичко от панирани пилета през мобилни телефони до бяла техника и автомобили се харчеше с рекламния шут на Пеневата чета. Днес четвъртите в света отново продават всевъзможни артикули. Пръв Стоичков меко ни убеди да гледаме телевизори Джей Ви Си.
Ритнитопковците разредиха деловия пасианс на изкушените от мачовете, на пасивните фенове, дори на жените, които организираха Антифутболен клуб.
"В един държавен институт ми казаха да отида до 13 часа, защото след това имало мач и затварят", каза гражданка. Работното време на чиновниците стана функция от разписанието на мачовете в Хексагона. Ведомствата се обезлюдиха, телефоните млъкнаха. Дори висши държавни служители, твърдят запознати, внимателно са разчели срещите си с МВФ така, че да не изпуснат мачовете. Според приватизационни инсайдъри чистачката в кабинета на Александър Божков отскоро грижливо бършела прах и около една футболна топка, която вицепремиерът застопорил на работното си място.
Политагитката включва депутати от всякакви бои и немалко държавници. Синият шеф на икономическата комисия Никола Николов разказа, че той и други негови колеги, пристрастени към тревния терен и бутонките, се събирали в "Новотел Европа" на червено вино и черен хайвер.
Главният секретар на МВР Божидар Попов пък изчетка премиера Костов, че "може и да не разбира от футбол, но има усет за головете" (каквото и да значи това - бел.авт. ).
Басовете и залаганията за резултатите са класика навсякъде по света. Ройтерс съобщи, че на среща в Елисейския дворец френският президент Жак Ширак и британският премиер Тони Блеър са се "разбрали" за финал Англия - Франция или Франция - Шотландия на 12 юли. У нас дори продавачи на лук и репички се преквалифицираха в букмейкъри.
Суеверията, свързани с мачовете, се обогатяват непрекъснато. Въпреки че по природа българинът е неверник, по време на футболни прояви той усилено търси сходства във време, място, облекло и хора, с които се е срещал или е бил при предишен мач. (Майката на Камата първа съобщи, че винаги, когато синът им играе, Стоичкови гледат мача хванати за ръце.)
Други пък обясняват земните физкултурни постижения с божествената ръка - практика, вдъхновена от репликата "Господ е българин". Понякога неуспехите се приписват на известен карък - като такъв беше провъзгласен д-р Желю Желев след болезненото ни поражение в негово присъствие на световното първенство в САЩ през 1994 г. Още със заминаването на българите за Хексагона започнаха и "професионалните" прогнози за резултата от първия мач. Хвърляха се бобчета, гледаше се на кафе и се правеха заклинания. Ясновидци и астролози се надяваха да изземат функциите на електронното табло. Нумероложка определи в "24 часа" тима според номерата на фланелките: No12 Борислав Михайлов - Мъченикът, No3 Трифон Иванов - Фаталният, No6 Златко Янков - Хитър Петър, No7 Емил Костадинов - Победителят, No8 Христо Стоичков - Пръст божий ("Всеки получава, каквото заслужава" е неговият девиз. За вас топка в мрежата, за нас - победа. Не понася несправедливостите, затова повечето рефери го смятат за неприятна личност", разчела е цифрите за Модерния ляв.) Деветката Любослав Пенев е Скалата, а следващият по номерация Балъков е просто Играчът.
Европейското първенство вдъхнови и дузина поети, композитори и изпълнители. Повлеклите крак навремето в жанра футболен химн братя Аргирови, Петя Буюклиева и Йорданка Христова сега са изместени от "Каналето" и безчет фолкаджии, които скубят стилизирания петел Футикс в рими и ноти.
Премиерата на българския национален отбор на Мондиал '98 се позна в София по безлюдните улици, по взривовете от радостни възгласи и неодобрителен шум, идващи на моменти от прозорци, изпод навеси и откъм дворове, по трикольорите от червило, маслени бои и т.н. върху бузите на футболните фенове. Между другото трицветната услуга във Франция струва 5 франка.
В Монпелие, където България и Парагвай откриха битката в група Д, българското представителство по трибуните се оказа на професионално ниво.
Българската и парагвайската агитка бяха сравнително еднакви по големина, но нашата все пак изглеждаше по-многолюдна. Поне в нашия сектор плющяха повече знамена. Някои от байраците, влезли в употреба, бяха на клубове като "Берое", "Локомотив" - Пловдив, "Пирин", "Левски". Имаше и флаг със собственоръчен надпис "България, София, "Локо".
Нашата агитка беше настанена точно под козирката на сектор Б. Повечето от насядалите по българските пейки бяха сънародници туристи. Децибели не щадеше и множество български студенти във Франция. Във вражеския сектор като троянски кон се бяха намърдали шепа нашенци със знаме "Българите от Марсилия са с вас". Имаше и около двайсетина студенти от Ница и околните на Монпелие големи градове. Тръгна и носталгичен слух, че край стадиона са забелязани два автомобила с врачански номера.
През първото полувреме българската агитка взе палмата за гласовитост. През вторите 45 минути на мача обаче цялата чуждоезична аудитория - французи и парагвайци, се съюзи и започна да освирква единайсетте в бяло-зелено-червени екипи на терена. Избирателите на Ширак никак не ни обичат от 17 ноември 1993 г., когато на последния мач им откраднахме визите за световното първенство в САЩ.
Най-агресивни бяха реакциите срещу Христо Стоичков и Емил Костадинов - най-злощастните за французите герои от "Парк де пренс" насам.
Публиката определено се радваше на вратаря на парагвайците Чилаверт и често с викове го призоваваше да излезе напред. Той е известен с това, че вкарва много голове от фаул и дузпа.
След мача българи и парагвайци от публиката се снимаха заедно. Върлите запалянковци бяха разочаровани от мача и от резултата, но за повечето зрители от стадиона това са маловажни подробности. Важен е купонът. Както казваха шотландците: все ни е тая кой ще бие, важното е, че се класирахме за Франция.
Джипси кингс на "Раковски" 134
Хора от малцинствата скоро ще получат възможност да започнат работа в структурите на държавната администрация, реши НИС на управляващата партия. Полицията, митниците, данъчните служби ще се отворят за представители на етносите. "Трябва да има интеграция на тези общности в централната власт, в областните и общинските администрации, както и в партийните структури", е мнението на премиера Иван Костов.
На "Раковски" 134 са убедени, че икономическият растеж е затруднен от продължаващия процес на дезинтеграция на етническите общности, затова приобщаването им към държавния организъм ще започне с политически средства и по административен път.
"Ще направим така, че помощите за ромите и тази благотворителна дейност да бъдат в един по-широк мащаб и по-дълго време. " Това каза пред "Капитал" през април 1997 г. председателят на СДС в район "Красна поляна" Иван Шиляшки. Краят на последната предизборна треска ощастливи точно обитателите на Филиповци. По време на гастрола си в циганската махала ОДС-лидери и активисти раздадоха наденица, кроасани и енигматични пакетчета с надпис "НАТО" (за чието съдържание синя партийка обясни на посестримите на Есмералда, че се разтваря във вода и става нещо като грис).
"Тук бяха Стефан Савов, Красимир Каракачанов, Иван Глушков, Александър Хаджийски. Обещаха ни помощите, които раздават, да продължат и след изборите. Обещаха социалната кухня да подпомогнат. Обещаха да оправим тук пътищата - така ще отворим доста работа за нашите цигани. При ромите състоянието в момента е 99 на 100 безработица. Бедни са, положението е бедствено като на целия български народ. Доколко ще бъдат изпълнени обещанията... " отказа да се ангажира с прогноза миналия април шефът на местния СДС-клуб Емил Куртев.
Пак преди дванадесет календарни страници време "най-старият седесар и най-големият комарджия" на "Факултета" Тоньо се оказа единственият скептично настроен: "Не вярвам на обещанията, защото много хора са минали покрай нас и всички ни измамиха. И ние също искаме да сме във вашето общество и да сме добре образовани и културни - не само ние, а и нашите деца, да сме добри. Много хубаво идват, но обещанията с тях си отиват. Само когато имат избори, тогава идват да ни уважават, да ни хранят. А имаме много хора прости, много невъзможни, много безработни, където изобщо не може дори да си изкарат хляба - просят, а искаме да не сме такива."
Миналата седмица НИС на СДС обяви намерението си да разработи дългосрочна програма за интегриране на етническите и религиозните малцинства в обществено-политическия и икономическия живот в страната. Идеята е одобрена и на заседание на парламентарната група на СДС. Премиерът Костов отчете процеса на задълбочаващото се отчуждаване на малцинствата от обществото като една от най-негативните последици от неуспешната реформа през последните осем години. Лидерът на СДС добави: "Истината е, че досега не сме имали такава политика и резултатът е плачевен."
Иван Костов сподели, че когато говорил пред протестиращите производители в Джебел, останал с впечатлението, че местното население разбира само част от думите му. Освен за работните места във властовата йерархия на държавата Костов ще настоява за възстановяване на стипендията за висше образование държавна поръчка за тийнейджърите от етническите и религиозните малцинства.
Под партийната шапка на "Раковски" 134 ще заработи специално звено с ангажимент към демографските и етническите въпроси. В новия орган (който ще има "кабинети" със строго определени функции) вероятно ще влязат разградският депутат от ОДС Гюнер Тахир и кърджалийският му колега Пламен Иванов - единственият син народен представител от града на Роко. На тематичното заседание на синята ПГ капацитет да се занимава с етническите и верските въпроси заявила и Юлия Берберян. Впоследствие обаче народните представители "интуитивно" възложили задачата на един от пазарджишките депутати.
"Костов прави съществена грешка, като се стреми директно да комуникира с етноса, да го представлява. Няма такава опера в света. Колкото аз мога да привлека електората на СДС, толкова може и той да привлече електората на ДПС", коментира етнофокуса на сините Ахмед Доган. Лидерът на движението вероятно е забравил, че в разгара на най-големите политически акробатики преди последния парламентарен вот Костов говореше за ДПС като за "визитната картичка на демокрацията в България". "ДПС не е какво да е. То е политическата структура, чрез която една значителна маса българи мюсюлмани, етнически турци намират своята политическа защита и представителство във властта", заяви в интервю за "Капитал" синият лидер в началото на 1997 г. И още: "Аз не приемам това, че ДПС като политическа партия е единствен изразител и защитава интересите на тези хора, защото тя очевидно не го прави, защото най-големите удари срещу избирателите на ДПС бяха понесени по време на управлението с техния мандат. В този смисъл съм на мнение, че ОДС трябва да имат представители от тази етническа общност, така че тези хора да се чувстват по-уютно с институциите. Те трябва да бъдат интегрирани в българското общество."
С последното си решение управляващите се надяват да вдъхновят и други политически партии да дават членски книжки на повече роми, турци и пр. "Гледам с надежда на това решение на СДС, на намерението им да се занимават с проблемите на малцинствата, да им осигурят по-сериозен достъп до цялата йерархия на властта. Турците кметски наместници работят добре, ромите в полицията също си гледат съвестно работата. Полезно е. Там, където роми работят в бюрата по заетостта, те стават по-отговорни, престават само да искат. Като влязат в местната изпълнителна власт, ще видят, че пари за социални помощи няма достатъчно, ще станат по-активни, по-градивни", каза Антонина Желязкова, шеф на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия.
Евентуалната ревност от страна на социално слабите българи заради високата инициатива няма да бъде основателна. "Различията са огромни. Ако средната безработица в страната стига до 18%, сред ромите тя е 95%. Има неравнопоставеност дори в бедността, затова няма начин да не се правят специални програми за малцинствата", припомнят експерти. Неправителствените организации, профилирани в проблемите на етническите малцинства, имат опит и информация, които са на stand by за нуждите на държавата.
"Нека да започнат от рамковата конвенция за малцинствата. Тя вече е подписана от президента. Ако парламентът престане да се бави и я ратифицира, това ще е знак, че управляващите имат добра воля и ще я изпълнят. Просто един демонстративен жест", смята Антонина Желязкова. Въпросът е не дали Мешерето ще смени Върховния касационен съд, а как да стане така, че думите най-после да осъмнат като действия.
Размисли след срещата на интелектуалци в Скопие
В брой седми (27 март - 9 април 1998 г.) на македонското списание "Форум" е поместено интервю на акад. Гане Тодоровски - посланик на Република Македония в Москва. В интервюто си той констатира със съжаление: "Ние, македонците - по-точно мислещата част от македонските македонци - в течение на триумфалния, утвърждаващ и продуктивен период на свободно развитие от АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония) през 1944 г., та до ден днешен не дочакахме шанса да седнем като домакини на кръгла маса със своите български колеги, учени, хора на изкуството, държавници и да дискутираме или обсъдим, или да започнем да разясняваме спорното между нас като близък етнос - и език, и историческо наследство. " Наистина - в продължение на десетилетия от двете страни се произнасят монолози, без да се прави опит да се погледне светът през очите на другия. Изглежда обаче е назряла промяна, след като по стечение на обстоятелствата около един месец след интервюто на акад. Тодоровски такава среща на български и македонски интелектуалци се проведе в Скопие - на 25 и 26 април тази година.
Най-важното, което може да се каже за нея, е, че се получи диалог. Невинаги лесен, противоречив - но диалог. По-прагматично мислещите и по-нетърпеливите, които бяха измежду по-младите от двете страни, настояваха: Нека да не се връщаме назад в историята, да не надникваме в дълбоко интимния за всеки отделен човек въпрос на неговото самоопределение; нека да видим с днешна и утрешна дата какви са нашите общи интереси и оттук - какво, което е от обща полза, можем да вършим заедно. Колко хубаво наистина би било да говорим за една всеобемаща програма на двустранно сътрудничество - в областта на комуникациите, информацията, икономиката, туризма, образованието, културата, изкуството, борбата срещу престъпността, сигурността, развитието на нашите общества като граждански. За съжаление ние сме далече от това. Въпреки че сме две най-близки държави, най-близки нации, най-близки народности, нашите междудържавни отношения са блокирани поради историческата обремененост именно на тази близост. В положението, в което сме изпаднали, мъдростта изисква с общи усилия, с такт, равнопоставеност и взаимно уважение да започнем да разчистваме натрупаните в нашите общества предразсъдъци и на тази основа да разсечем възела на езиковия спор.
Разговаряхме за взаимния интерес да се активизират икономическите и културните отношения, да се развие във всичките му аспекти коридорът изток - запад, да се облекчи преминаването на границата и т.н. При това беше подчертано определящото значение на развитието на демократичния процес в двете страни. В същото време трудните въпроси, отнасящи се до нация, народност, език, история, не бяха заобиколени, а и другото - да се мълчи за тях, би било неестествено.
Дискутирайки по проблемите на идентичността, ние над всичко бяхме единодушни в своя оптимизъм, че надеждите за бъдещото развитие на нашите отношения могат да се основават на европейската идея. Присъединявайки се към една силна и обединена Европа, към която исторически и географски принадлежим, ние - Македония и България - ще успеем да установим връзки на всестранно сътрудничество за обща полза на нашите два така близки народа.
Вниманието ни е насочено към проекта АМБО
Родни Азама, изпълнителен директор на Агенцията за търговия и развитие на САЩ за Централна и Източна Европа и координатор на американската инициатива за развитие на Южните Балкани, пред в. "Капитал"
Какво определя интереса на САЩ към Южните Балкани - само големите инфраструктурни проекти ли са причината за американските инициативи в региона?
- Ние предоставяме безвъзмездна помощ за развитие на инфраструктурата и промишлеността. Инфраструктурата е скелетът на една страна и е от съществено значение за икономическото й развитие. Количеството на директните инвестиции ще бъде в пряка зависимост от състоянието на тази инфраструктура, която включва транспортната инфраструктура, инфраструктурата на телекомуникациите. Това прави по-атрактивна страната за чуждестранните инвеститори. Ние предоставяме своята помощ на етап планиране. Тези проекти изискват голямо финансиране и трябва помощ, за да стартират.
Европейският съюз също има конкретни проекти, свързани с Югоизточна Европа. Конкуренти ли са американската и европейската инициатива на Балканите?
- Не зная детайлите по европейската програма. Централна и Източна Европа са твърде голям регион и се нуждаят от много инвестиции. Международните институции като Световната банка, Европейската банка за реконструкция и развитие, Европейската инвестиционна банка могат да отделят само част от средствата. Затова е необходима финансова подкрепа от по-широк кръг институции, включително помощта на правителствата от Западна Европа, на Япония, на Агенцията за търговия и развитие на САЩ. Те биха могли да допълнят този пакет от инвестиции. Ние не искаме да се припокриват проектите. Намерението ни е по-скоро те да се допълват взаимно. Типичен пример за това е проектът за разширяване и реконструкция на пристанище Бургас. Голяма част от необходимите средства се осигуряват от японски фонд и то е фокусирано не само върху контейнерния терминал, но и за други съоръжения на пристанището. Ние обсъждахме японското участие в този проект и сме запознати добре с този въпрос. Има взаимна връзка и съответствие между нашите усилия, те са координирани и съгласувани.
Европа обаче като че ли е по-склонна да подкрепя проектите на Гърция. Кои проекти в Балканския регион печелят най-много привърженици сред американските фирми и къде са българските сред тях?
- Тук, на конференцията в Охрид, са представени 50 компании от САЩ. Има компании като "Бехтел" и "Катерпилар", компании с транспортна насоченост, консултантски фирми за техническа консултантска помощ, инженерингови компании, фирми, доставчици на оборудване. Много добре е представено финансовото инвестиционно общество. От разговорите с американските компании става ясно, че един от най-големите и най-атрактивни проекти ще бъде нефтопроводът, който е паралелен на транспортния коридор изток - запад. Той започва от пристанище Бургас, минава през София, през Скопие, Македония, до пристанище Дуръс, като обхваща и пристанище Вльора на Адриатическо море. Американската компания "Силенд" вече работи с вашето правителство по проект за интермодален терминал. Съоръжението ще се изгражда в София и ще транспортира контейнери по железопътния транспорт. Един от критериите, които следваме за насочване на вниманието на нашите компании, са приоритетите на вашето правителство. Когато правителството подкрепя един проект и той е с по-висок приоритет, това ще улесни и реализацията на проекта. Агенцията предвижда участие и в други проекти, които не са свързани пряко с трансевропейските коридори - за летището например.
