Желанието на премиера за по-високи лихви е напълно обяснимо. От това, че реалните лихви са отрицателни, възникват много проблеми. Данните показват, че от началото на годината общото ниво на спестяванията в банковата система е спаднало с около 160 млн. германски марки (160 млрд. лв.). През последните месеци това важи едновременно за валутните и левовите депозити, като по-притеснителни са не размерите на изтеглените от банковата система средства, а тенденцията. Твърде вероятно е част от тези средства да са инвестирани в чужбина, което при предстоящата либерализация на валутния режим е още по-обезпокояващо.
Защо е нисък основният лихвен процент е ясно. Той се определя по строго определена методика и тъй като предлагането точно на тримесечни ДЦК е безкрайно ограничено, цената на предлаганите книжа се качва, а доходността по тях пада. Обективната предпоставка за ниските лихвени равнища е в това, че след въвеждането на валутния борд бюджетът, който допреди това беше най-големият потребител на левов ресурс, практически се оттегли от този пазар. Финансирането от международните финансови институции измести банките и в по-малка степен населението като кредитори на хазната. В същото време предприятията не могат да покрият тази празнина. Някои от тях като ненадеждни и свръхзадлъжнели платци бяха поставени в списъците на изолация от банково кредитиране. Други са в процедури по приватизация, някъде собствеността не е докрай изяснена или пък предприятията просто не могат да обосноват нормални бизнеспланове и нямат с какво да обезпечат кредитите. С две думи, забавените реформи в икономиката не позволяват тя да се превърне в истински потребител на кредити, нито пък има гаранция, че ако ги получи, ще може да възпроизведе ресурса така, че да върне и лихвите, които дължи на банките. Наблюденията на премиера Иван Костов за положението на кредитните институции и за отрицателните лихви по депозитите обаче по-скоро са доказателство за появяващите се все по-често червени лампички в икономиката. Търсенето на изход през изкуствено вдигане на лихвения процент е нещо като монетарна замазка на проблемите. Същото се опитваше да прави и централната банка в годините преди борда и - както се видя - с не особено голям успех. Друг е въпросът, че при борд лихвените проценти трябва да се определят пазарно - според търсенето и предлагането на ресурс. Вярно е, че ОЛП не е най-пазарният възможен индикатор, защото предлагането на книжа, от чиято доходност се определя, е административно ограничено. Няма основание да се смята обаче, че останалите лихви в икономиката са твърдо обвързани с основната.
Представителите на МВФ са твърди, че не трябва да има промяна в методиката за изчисляване на лихвения процент. Ако въпреки това се стигне до подобен изход или дилърите се споразумеят да манипулират аукционите на тримесечни ДЦК, последствията ще са в няколко посоки. Преди всичко ще се повиши доходът на банките, които държат лихвени ДЦК. Според данните от сборния баланс на търговските банки в края на март левовите държавни ценни книжа представляват около 11% от активите им, като едва една трета от тях са лихвоносни. Всъщност банките биха спечелили доста повече от това, че ще се повишат лихвите по отпуснатите от тях левови кредити. Обикновено лихвите по тях се обвързват с основния лихвен процент. При липсата на растеж в икономиката обаче това може да доведе до нова вълна от лоши кредити. Въпреки този риск банките настояват за увеличаване на лихвите, тъй като се надяват по този начин да покрият алтернативните загуби от нискодоходните си активи - парични средства, ДЦК, депозити в чужбина. Всички те заемат около една трета от балансовото число на финансовите институции и значително усложняват изплащането на лихвите по привлечените средства. Много по-вероятно е в същото време банките да разтворят още ножицата между лихвите по депозитите и кредитите. Евентуалното вдигане на лихвите би им позволило да обявят и по-високи проценти по депозитите, но това, както показва практиката, надали ще е пропорционално.
Повишението на лихвите въпреки всичко трябва да стане пазарно, като резултат от завишено търсене на ресурс и отпускане на повече кредити. В противен случай ефектът от промяна на методиката би бил в прехвърляне на доход от бюджета и кредитополучателите към банките и частично към спестителите.
Русия излиза от финансовата криза
Президентът на Русия Борис Елцин заяви в края на миналата седмица, че финансовата криза в Русия е преодоляна. Той акцентира върху необходимостта от прилагането на радикални мерки, които да заздравят икономиката на страната и да я направят по-малко уязвима от външни шокове. Елцин заяви, че приоритет в действията на правителството трябва да бъде стабилизирането на рублата (един американски долар се разменя за 6.18 рубли). "Това е изключително важно, защото, ако отраженията на резките изменения на лихвените равнища върху обикновените хора в Русия не са незабавни, последиците от обезценяването на рублата се усещат веднага при това с по-голяма сила", каза руският президент. Руската централна банка свали в четвъртък лихвите от 150 на 60 процента.
Съвземането на Русия от хватката на финансовата криза даде възможност на 67-годишния Елцин, който си осигури място в руските учебници по история като политикът, поддържал наличието на реформи, но само като номинални, в страната, да отдели внимание на външната политика и на проблемите на регионите. Елцин осъществи поредица от срещи с външния министър Евгений Примаков и политически лидери от вътрешността на Руската федерация.
В седмичното си изявление за националното радио Елцин хвърли вината за колапса на руския фондов пазар основно върху азиатската финансова криза и в по-малка степен върху огромния бюджетен дефицит, реализиран в резултат на ниската събираемост на данъците, високите правителствени разходи, бремето на неизплатените заплати от 1997 г. и срива на световните цени на суровия петрол - основно перо в руския износ.
През изминалия месец цените на руските акции се сринаха, а доходността на правителствените облигации дръпна рязко нагоре, което незабавно даде храна за спекулации за предстояща девалвация на рублата и за бягство на чуждестранните инвеститори от страната.
Блокирането на железопътните линии от стачкуващите миньори срещу неизплатени трудови възнаграждения също оказа натиск върху новосформираното правителство на 35-годишния Сергей Кириенко. Наблюдателите не пестят похвалите си за адекватните действия на младия министър-председател по предотвратяването на задълбочаването на кризата.
Водещи медийни руски магнати, които президентът Елцин привика на 2 юни в Кремъл, планират да подкрепят действията на правителството. Формата на тази подкрепа в медийното пространство не бе изяснена до късния следобед на 5 юни, но е ясно, че каквато и да е тя, помощта за правителството в усилията му да овладее ситуацията ще е безспорна.
Анализаторите предупредиха, че още е рано да се оповестява краят на руската агония въпреки признаците на възстановяване на доверието на инвеститорите в руските инвестиционни инструменти и заявената готовност на Запада да окаже необходимата финансова инжекция за финансовата система на страната. Заплахата от нова миньорска стачка не е отминала - главните действащи лица в скоро прекратената стачка обявиха, че ще възобновят блокадите на железопътните линии, ако исканията им не бъдат удовлетворени, дори това да има за резултат нова финансова криза.
Не харчете бюджетния излишък
Някои неща се случват само веднъж за едно цяло поколение. Бюджетният излишък на Съединените щати е именно едно такова събитие. Благодарение на силната икономика на САЩ и преди всичко на далеч по-забележителното представяне на фондовия пазар превишението на приходите над разходите в американския бюджет за настоящата година се очаква да е между 40 и 60 млрд. долара. Дори и икономиката да се свие с 1-2% в резултат на навлизането във фазата на рецесията от бизнесцикъла, която вече осма година не е навестявала американското национално стопанство, бюджетен излишък в размер на 1.5 трилиона долара в следващите десет години изглежда постижим. Парливият въпрос, който днес американците все по-често си задават, е какво да правят с излишъка. Нашият отговор е: спестявайте, не харчете.
Във Вашингтон разполагат с три начина, за да не допуснат изяждането на бюджетния излишък. Най-елементарният и най-лесен е политиците да не правят нищо и да позволят на финансовото министерство да започне да изплаща съвкупния държавен дълг, възлизащ на 5.5 трилиона долара. Това ще доведе до по-ниски лихвени проценти, а следователно и до повишаване ръста на икономиката. Подобен сценарий обаче лишава конгресмените от благоразположението на гласоподавателите, което определя и непопулярността му сред тях.
Вариант номер две. Конгресът на САЩ гласува за реформа на разклатената американска система на социално осигуряване. Правителството може да заздрави социалното осигуряване, като насочи значителните средства, формиращи бюджетния излишък, към пазара на акции и дълговите инвестиционни инструменти. Реализирането на този вариант ще отприщи мащабно недоволство, централна тема на което ще бъде нарастващият дял, който Вашингтон ще притежава от корпоративна Америка.
И накрая излишъкът се връща обратно в американските данъкоплатци под формата на лични спестовни сметки. Работниците ще могат да спестяват за времето, когато ще са се оттеглили заслужено от работа, като вложат допълнителните пари във взаимни инвестиционни фондове. Този вариант допуска заделянето и на сума, която няма да е достатъчно голяма, за да предизвика недоволството на противниците на разширяването на държавната собственост, но ще е такава, че реформата в американското социално осигуряване все пак ще се състои. Финансов ресурс ще остане и за изплащането на 27 на сто от задълженията на САЩ към света. Ето това е верният избор. Не харчете излишъка!
Болният човек на Балканите - Югославия
Дали изборите в Черна гора не подписаха смъртния акт на федералния съюз
Досега югославският президент Слободан Милошевич водеше една война - срещу амбициите на южната сръбска провинция Косово да бъде обявена за независима държава. През последния месец обаче изглежда, че конфликтът се копира, макар и все още неофициално, на територията на Черна гора. Причината е в засилващите се противоречия между президента на съюзната република Мило Джуканович и неговия неуспял опонент от президентските избори Момир Булатович, който пък е пряко обвързан със Слободан Милошевич. Разликите между двете точки на напрежение, Косово и Черна гора, са няколко. Най-съществената е, че ако Косово се отцепи, то няма да промени нищо друго в съюзната структура, освен да намали територията й. Ако обаче Черна гора избере пътя на самостоятелността, съществуването на Югославия става безпредметно, а оттам и постът на Слободан Милошевич като федерален президент.
Проблемът с Черна гора е по-сложен, защото в случай на ескалация на напрежението Белград не разполага с възможността да повтори сценария в Косово. Косово е провинция в Сърбия без каквато и да е степен на автономия, което я прави пряко подчинена на централната администрация в Белград. Това отвързва ръцете на Милошевич да третира проблема като вътрешен и съответно да използва полиция и войска за въдворяване на ред. Не че ако се наложи, Милошевич не би пролял кръв и в Черна гора, която, въпреки че е много по-малка от Сърбия и не може да се сравнява икономически с нея, е равноправен партньор в Югославската федерация. Но югопрезидентът трябва да се съобразява с нея, защото републиката избира половината от състава на горната камара на федералния парламент и освен че назначава, може и да отстрани федералния президент. Милошевич не може да жертва Черна гора, защото Сърбия ще е лишена от пряк достъп до Адриатическо море и пристанищата му.
Изострянето на отношенията Белград - Подгорица започна с победата на реформатора Мило Джуканович на президентските избори в края на миналата година. С отстраняването на сръбското протеже Момир Булатович от поста Милошевич претърпя първия неуспех в амбициите си да управлява Черна гора като Сърбия. Продължението дойде в средата на май, когато Милошевич в опит да укрепи разклатените позиции на бившия черногорски държавен глава в предстоящите парламентарни избори го назначи за федерален премиер на мястото на Радое Контич, също черногорец. Контич сам подписа присъдата си, след като се оказа недостатъчно управляем от Милошевич. Той отказа да въведе извънредно положение в Черна гора през януари след победата на Джуканович, с което да постави под съмнение легитимността на избора му. Тогава подкрепяният от Милошевич Булатович претендираше за нередовност на вота, като дори организира нападение срещу предизборния щаб на противника си. Второто му прегрешение бе последователното отхвърляне на претенциите на Милошевич за разширяване компетенциите му като федерален президент.
Режисираното сваляне на Контич обаче за Милошевич се превърна в олицетворение на ефекта на ластика. Вместо да даде предимство на Булатович, назначаването му за премиер имаше обратния ефект. То раздразни допълнително черногорците, които и без това се чувстват непълноценни при автократичния стил на управление на Милошевич. Това от своя страна даде допълнителни козове в ръцете на Джуканович, който със своята анти-Милошевич кампания и призиви за борба срещу тези, които "искат да поробят страната", спечели привърженици от всички възрасти.
Макар и да предугаждаше резултатите от изборите на 31 май, Милошевич не можеше пряко да се намеси, за да обърне нещата в своя полза. Джуканович се подкрепя от Запада, което само по себе си не е нещо, с което югопрезидентът би се съобразил. Но изявлението на отговарящия за външната политика на ЕС Ханс ван ден Брук охлади страстите на Белград. Еврокомисарят предупреди, че изборите ще бъдат "наблюдавани много отблизо" и всеки опит за намеса ще повлияе на решението на външните министри от ЕС, които на 8 юни ще обсъдят дали да замразят сръбските авоари в чужбина.
Резултатите от изборите надминаха всички очаквания - партията "Движение за по-добър живот" на Джуканович спечели около 50 процента от гласовете срещу 36 процента за Социалистическата народна партия на Булатович. Реформаторите на черногорския президент веднага използваха благоприятния момент да настъпят Милошевич с изявлението, че ще бъдат още по-твърди в отношението си към Белград, като ще изискват ускорена и открита приватизация, отваряне на страната за чужди инвестиции и интегриране на Черна гора в евроструктурите. Реалистите обаче съзнават, че това е практически невъзможно при управлението на Милошевич. И ако досега идеята за отцепване от съюза със Сърбия се поддържаше от половината население на Черна гора, сега тя печели все повече привърженици по съвсем прагматични съображения. На първо място, защото никаква интеграция и чуждестранни инвестиции не са възможни при едно ембарго над Югославия, предизвикано от действията на Милошевич. Той самият засега успешно устоява на опитите за политическа и икономическа реформа в остатъчна Югославия, което засяга и Черна гора. А допълнено и от амбицията за тотално подчинение и централизиране на съюзната власт в Белград, съжителството с Милошевич става още по-трудно.
Резултатите от изборите позволяват на Джуканович да формира или самостоятелно правителство, или коалиция с албанските партии, което още повече ще раздалечи Белград и Подгорица. Не е за пренебрегване фактът, че ролята на балансьор в черногорския парламент ще играе Либералният съюз, който е за отделянето на републиката от Югославия. В същото време все още е рано да се отписва от играта федералният премиер Момир Булатович и, разбира се, президентът Милошевич. В техните пълномощия има достатъчно такива, които биха направили евентуално отделяне на Черна гора достатъчно трудно.
Така че още не е ясно кой кого ще надхитри в тактическата игра. Зад Джуканович стоят по-богатите черногорци, живеещи предимно по курортното крайбрежие, а Булатович е подкрепян от бившите комунисти и от северните части на страната, където повечето хора имат връзки със Сърбия. Изглежда, че медиите и полицията също са на страната на реформатора, но не бива да се подценяват техниките на Милошевич за мобилизиране на тълпи по улиците, така както направи през януари. От друга страна, Западът е прекалено зает с уталожване на страстите в Косово, за да може да си позволи заемане на позиция и в този случай. Освен това международната общност се страхува и е настроена отрицателно към каквото и да е прекрояване на балканските граници, защото не се знае до какво може да доведе това. Всъщност именно защото предполага до какво може да доведе, избягва каквото и да е поощряване на всякакви сецесионистични тенденции. Така времето ще покаже как ще се нареди мозайката в района, а няколко загубени рунда за Милошевич далеч не означават победа за Джуканович.
Боновата приватизация ще започне първо за РМД
Миналия четвъртък Министерският съвет най-сетне взе решение да предложи на парламента емитирането на новите инвестиционни бонове. През тази седмица се очаква правителството да приеме и първите три наредби, които уреждат боновата приватизация. Ако не се наложи повторно разглеждане на текстовете на правителствено заседание, наредбите вероятно ще бъдат готови до края на тази седмица, а парламентът ще гласува решението за емитиране на втора емисия бонове. По този начин, поне на книга, новата масова приватизация ще може да започне от следващия понеделник (15 юни). Скритата идея е най-напред да се даде ресурс на работническо-мениджърските дружества (РМД), които след емитирането на бонове ще могат да ги използват за плащания по сключени приватизационни сделки. През септември се очаква РМД да могат да използват бонове и за плащане по класирани оферти на централизираните публични търгове.
"Правният отдел на Министерския съвет внесе значителни изменения в трите наредби, които представихме. Те бяха съобразени с технологичната страна на процеса, а правният отдел даде становище за промени, чрез които наредбите да отговарят на разпоредбите на закона за приватизацията", заяви пред "Капитал" Любомир Георгиев, изпълнителен директор на Центъра за масова приватизация (ЦМП).
Проектът на наредбата за разпореждане с инвестиционни бонове предвижда, че те могат да се прехвърлят на съпрузи или на роднини по права или по съребрена линия до втора степен включително (т.е. на брат или сестра), да се внасят в РМД или с тях да се участва в пенсионни фондове. Ако бъде приет в този вид, документът частично ще предотврати възможността за РМД да се превърнат в нови приватизационни фондове. В текста на проектонаредбата е записано, че бонове в РМД могат да внасят само неговите акционери или съдружници. Не е забранено обаче акционерите да внасят в РМД бонове, които са им прехвърлени от съпрузи и роднини или за които са упълномощени да ги управляват (например бонове на подопечни лица). В проекта освен това се казва, че в РМД могат да се внасят бонове само за плащане на акции от капитала на "съответно на съдружниците или акционерите приватизиращо се дружество". Това означава, че РМД няма да могат да купуват акции от трети дружества, а само от предприятието, в което работят или са работили мнозинството акционери.
В проектотарифата на ЦМП няма особени изненади в стойностите на таксите, обявени в началото на годината. В нея е записано, че българските граждани над 18 години без преференции ще се регистрират срещу 5000 лв., а учещите, пенсионерите и войниците - срещу 1000 лв. Срещу тези суми те ще получат инвестиционни бонове с номинална стойност 250 000, които се равняват на 250 000 лв. при участието в новата бонова приватизация. Таксата за регистрация на посредниците, пенсионните фондове и РМД се предвижда да бъде 200 хил. лв., а приемането на заявка за участие в търг и издаването на удостоверение за спечелени акции да струва 1000 лв. за граждани и 50 хил. лв. за фирми.
Въпреки забавеното решение за емитиране на инвестиционни бонове ЦМП вече проведе конкурси за избор на фирма, която ще отпечатва талони и формуляри (за регистрация, прехвърляне на бонове и т.н.), за банка, която да обслужва плащанията на участниците в централизираните публични търгове, и за фирма за пренос на данни от регионалните клонове на ЦМП до самия център. Конкурсът за избор на фирма за отпечатване на първичните документи обаче е прекратен. В него участваха четири фирми - "Ета 90", "Томел", "Демакс принт" и "Независима културно-информационна агенция". Според запознати конкурсната комисия на ЦМП класира на първо място офертата на "Демакс принт". Впоследствие обаче се оказало, че офертата на фирмата е била подвеждаща и тя не може да отпечата талоните в срок, нито да изпълни техническите изисквания за вида на формулярите, пише в мотивите за упълномощаване на ЦМП да подпише договори с доставчици в Министерския съвет.
"Причината за прекратяването на конкурса е, че няма юридическо основание да подпишем договор", обясни Любомир Георгиев. Според Закона за възлагане на държавни и общински поръчки (ЗВДОбП) прекратяване на подобни конкурси се допуска при промяна в обстоятелствата, но не е определено точно каква. През тази седмица правителството вероятно ще възложи със заповед на ЦМП да организира отпечатването на регистрационни талони до един месец след гласуваното решение за емитиране на бонове. Центърът ще определи и сключи договор с фирма без конкурс, а чрез т.нар. пряко договаряне по ЗВДОбП. То се допуска, когато има срок на поръчката, определен с правителствен акт. Изборът на фирма за отпечатване на формуляри ще се прави между четирите фирми, които участваха в прекратения конкурс, и евентуални нови кандидати.
В конкурса за избор на банка, която да обслужва емитирането на новите инвестиционни бонове, са участвали ДСК, Пощенска банка, "Хеброс", Биохим и ОББ. Петте кандидати са били в известен смисъл предопределени чрез списък на банки с развита териториална мрежа и достатъчна мощност. Списъкът е бил предоставен от БНБ по искане на ЦМП. Офертите на петте банки са отворени и всички отговарят на изискванията, но изборът още не е приключил, съобщи Любомир Георгиев.
Банксервиз е класираният на първо място кандидат в третия конкурс за фирма, която да осъществява преноса на данни от регионалните бюра на ЦМП към самия център. Изборът обаче не е окончателен, докато не изтече срокът, в който останалите кандидати могат да подават възражения срещу процедурата по отваряне и класиране на офертите. В конкурса са участвали още БТК и "Глобал Уан" (Global One).
"Роснефт" - краят на голямата руска приватизация
От дълго време продажбата на петролната компания "Роснефт" беше определяна като събитието на 1998 г. в руското раздържавяване, а "Роснефт" беше провъзгласявана за последната перла в короната на руската държавна икономика. Това предполагаше люта битка между конкурентите, но резултатът от приключилия на 29 май търг се оказа печален - нито една подадена заявка, вследствие на което бюджетът няма да получи предвидените 2.1 милиарда долара.
След скандалите, последвали продажбата на 25% от комуникационния гигант "Связинвест" през миналата година, бившето правителство обяви, че приватизацията на "Роснефт" ще бъде образцова. За целта беше проведен конкурс за оценител, участниците в който поеха обещания да не участват в приватизацията. Правото за оценка на компанията спечели английската фирма Dresdner Kleinwort Benson, която предложи на кабинета различни първоначални цени в зависимост от продавания дял. С една от последните си заповеди бившият премиер Виктор Черномирдин определи за приватизация 75% плюс една акция, които според Dresdner Kleinwort Benson струват 1.6 - 1.7 милиарда долара. Стартовата цена нарасна на 2.1 милиарда, след като беше прибавена премия за контрола върху компанията - премия, която според консултантите може да бъде между 0 и 30%. Допълнително победителят в конкурса трябваше да покрие дълговете на "Роснефт", възлизащи на 400 милиона долара. Така в крайна сметка желаещите да получат компанията трябваше да приготвят минимум 2.5 милиарда долара.
Това число предизвика недоволството на всички възможни участници в сделката и те просто предпочетоха да не хвърлят пари на вятъра в момент, когато цените на петрола падат. Според вицепрезидента на най-голямата руска петролна компания "ЛУКойл" Леонид Федун "Роснефт" се нуждае от инвестиции в размер на 4.3 милиарда долара, докато годишните приходи няма да надхвърлят 120 милиона долара и ще изплатят вложените средства след 43 години. Междувременно стана ясно, че Dresdner Kleinwort Benson е направил своите изчисления при цена на петрола 17 долара за барел, а при сегашната цена от 14 долара за барел 75% от "Роснефт" трябва да струват 540 милиона долара. В случай че цените се срутят под 12 долара за барел, а такава вероятност има, общата стойност на производствените обединения на компанията ще бъде равна на нула.
Конюнктурният спад на цените на петрола е само една от причините за слабия интерес към "Роснефт". Много повече проблеми за бъдещите й собственици може да донесе състоянието на компанията, което не отговаря на създадения й имидж. Добивът на суров петрол е равен на една четвърт от този на "ЛУКойл", нефтопреработвателните заводи дават едва 20% от продукцията на нефтокомбинатите на "ЮКОС", като най-големият от тях - "Комсомолски", се намира в плачевно състояние и реконструкцията му би струвала повече от построяването на нов завод. Допълнителен минус за "Роснефт" е апаратната борба през последната година между президента на компанията Юрий Беспалов, човек на Черномирдин, и предшественика му и председател на съвета на директорите Александър Путилов, желаещ да постави компанията под свой контрол. Новият президент уволни голяма част от екипа на Путилов, който се ползваше с доверието на чуждестранните инвеститори, и взе на мястото им специалисти от компанията на Борис Березовски "Сибнефт", които дори не се опитваха да прикриват запазените връзки с бившата си фирма.
Отстъпките пред "Сибнефт" продължиха с прехвърлянето на експорта на "Роснефт" към един от големите акционери на "Сибнефт" и обработката на нефт в омския комбинат, влизащ в състава на "Сибнефт". В резултат на бездействието срещу активните действия на конкурентите си "Роснефт" започна да губи позиции в стратегически райони. Най-голяма заплаха представлява "ЛУКойл", който е на път да я измести от Архангелска област и дагестанското крайбрежие на Каспийско море. Под въпрос е и участието в инвестиционния проект "Сахалин 1" на стойност 18 милиарда долара заедно с компаниите Sodeco и Exxon. "Роснефт" няма средства да плати своя дял в консорциума, а отказът от него според Александър Путилов ще смъкне цената на компанията под 1 милиард долара. Резултатите от политиката на ръководството са впечатляващи - балансовата печалба за първото тримесечие на 1998 г. е с 85% по-малко от същия период на миналата година, дълговете са нараснали с 20%, натоварването на мощностите е спаднало с 25%, а производството на основните петролни продукти - с една трета. При такова положение правителството уволни Путилов и Беспалов и временно назначи на местата им държавни чиновници.
Неуспехът в първия опит за продажба на "Роснефт" донесе сериозни главоболия на кабинета в момент, когато трябва да намери средства за спасяване на прихваналата азиатски грип рубла и за изплащането на задълженията към миньорите. В последния момент на натиск беше подложен "Газпром" с надеждата, че газовият монополист ще намери 2.5 милиарда долара и за пореден път ще спаси бюджета. Административният натиск не донесе резултат и затова кабинетът беше принуден да промени условията на продажба. Новите заявки ще се приемат до 16 юли, а резултатът ще бъде обявен пет дни по-късно. Цената беше свалена до 1.6 милиарда за сметка на намалените задължителни инвестиции и отлагането на изплащането на бюджетните задължения след приключването на аукциона. Шефът на "ЮКОС" Михаил Ходорковски нарече цената справедлива, докато Леонид Федун от "ЛУКойл" смята, че тя е по-приемлива, но при моментните цени на петрола реалната цена е 560 милиона долара. Подобно е мнението на шефа на "Газпром" Рем Вяхирев, който оценява компанията на 470-570 милиона долара.
Различното между потенциалните участници в двата етапа на сделката засега е, че без да се появяват нови кандидати, броят им нарасна от три на четири. Причината е неуспешното сливане на "ЮКОС" и "Сибнефт" в суперкомпанията "ЮКСИ". От фирмите на Ходорковски и Березовски отказват коментар за причините, довели до раздялата, но в "ЮКОС" са явно недоволни от големите дългове на партньорите им, докато за Березовски нуждата от "ЮКОС" намаля заради спадането на влиянието й след оставката на Виктор Черномирдин. "Оставихме си възможност да седнем на масата за преговори до края на годината, но това ще бъде друга сделка", заяви Ходорковски, а засега "ЮКОС" и "Сибнефт" остават конкуренти за придобиването на "Роснефт" заедно със създадените през миналата година стратегически съюзи "Газпром" - "ЛУКойл" - Royal Dutch/Shell и "Сиданко" - British Petroleum, около които има няколко неизвестни. Законът за приватизацията забранява участието в приватизационни сделки на компании с повече от 25% държавно участие, а държавният дял в "Газпром" остава 40%. От своя страна президентът на "ЛУКойл" Вагит Алекперов обяви, че компанията му ще купи или погълне "Сиданко". Тези въпроси явно не тревожат правителството, което е оптимистично настроено за втория опит и дори се надява в него да се включат още 2-3 чужди компании.
Продажбата на "Роснефт" ще се превърне в края на голямата руска приватизация, преминала през няколко етапа - чекова приватизация, сделки "кредити срещу акции", точкова продажба на компании. Общото между тях беше, че се продаваха предимно жизнеспособни предприятия, най-вече в добивната промишленост, способни да донесат бързи валутни приходи при малки инвестиции. След шест години денационализация под държавен контрол останаха главно полуфалирали фирми, които никой не иска да купи и за чието съживяване са необходими компетентно управление и големи инвестиции. Докато държавата се чуди какво да прави с този тежък товар, големите победители в приватизацията трябва да решат други задачи. Борбата за парче от държавната баница ще бъде последвана от значително по-трудния процес по преглъщането му. Първите опити са налице - Владимир Потанин остави управлението на "ОНЭКСИМбанк" в ръцете на съдружника си Михаил Прохоров и се зае с изграждането на холдинга "Интеррос". Чрез него ще се управлява цялата собственост на групировката, включваща "Норилски никел", "Связинвест", "Сиданко", медии, корабостроителници, финансови и застрахователни компании в Русия и в чужбина.
Към опитите за реорганизация и консолидация принадлежи неродената компания "ЮКСИ", която трябва да се разглежда като опит за решаване на проблемите с остарялата материална база и запазване на позициите на световните пазари. От друга страна, с напредването на реформите Русия все повече започва да чувства международната конкуренция и това периодично поражда призиви от страна на най-големите бизнесмени за ограничаване на присъствието на чужденците и държавна подкрепа за националните компании. Символично обявяването на новите условия за продажба на "Роснефт" съвпадна с една от редките срещи на президента Борис Елцин с руския бизнеселит. На нея държавният глава и правителството му получиха одобрение за осъществяваната от тях икономическа политика и обещания за поемане на част от отговорността. Остава да видим дали тези изявления са били искрени, или отново държавата ще се превърне в дойна крава за любимите й бизнесмени.
Централната банка на Европа е вече реалност
На 1 юни официално стартира Европейската централна банка (ЕЦБ) - приемник на Европейския валутен механизъм (ЕВМ). Ден по-рано табелките на 36-етажната сграда в центъра на Франкфурт, където от 1994 г. до началото на миналата седмица се помещаваше ЕВМ, бяха подновени с нови, обозначаващи новия собственик на внушителната постройка. И с това най-общо се изчерпа отбелязването на появата на централната банка на близо 300 млн. западноевропейци. Съвсем по банкерски.
Централната банка на Европейския валутен съюз (ЕВС) няма да определя монетарната политика в евро-зоната до 1 януари 1999 г., когато прохожда най-амбициозният проект на Стария континент - въвеждането на единната европейска валута, еврото. Въпреки това за шестчленния борд на директорите на банката, одобрен от Европейския парламент в средата на миналия месец, и за 400-те служители, които новата монетарна институция наследи от ЕВМ и които до края на 1999 г. се очаква да набъбнат до 500 души, следващите седем месеца се очертават като изключително интензивни.
Кои са въпросите, очакващи отговор до края на годината? На 9 юни членовете на борда на директорите на ЕЦБ и 11-те управители на централните европейски банки, конфигуриращи първата вълна на ЕВС, ще се съберат, за да обсъдят целите и параметрите на паричната политика на ЕЦБ и пътищата за реализирането им. Усилията на президента на ЕЦБ Вим Дуизенберг и екипа му ще са насочени към постигане на стабилност на цените в евро-зоната.
Ценовата стабилност като цел на паричната политика изисква избор между лихвените проценти и паричната маса като междинни цели. Не е тайна, че ЕЦБ в своята същност е проекция на германската централна банка. В банкерските среди я наричат "изданието" на Бундесбанк.
Логично е да се очаква, че монетарната политика, поддържана от Бундесбанк, ще бъде възприета и от новата европейска банка. Силен аргумент за това e фактът, че главният икономист на централната банка на Германия Отмар Исинг ще бъде главен икономист и на ЕЦБ. Известни са и предпочитанията на Дуизенберг към финансовата дисциплина на Бундесбанк. В тази връзка настроенията клонят по-скоро към избора на паричния агрегат М3 - "широки пари". Според Йоахим Фелс, шеф на икономическия отдел на Morgan Stanley Dean Witter в Лондон, ECB ще се стреми към установяване на годишен ръст на М3 от 4% - ниво, съответстващо на икономически ръст на ЕВС от 2.5% и инфлация от 1.5% през първата година на неговото съществуване.
Изборът на М3 като междинна цел на паричната политика на ЕЦБ до голяма степен предопределя и отговора на друг въпрос, а именно ще бъдат ли задължени търговските банки в евро-зоната да поддържат резерви в ЕЦБ. Минималните задължителни резерви, с които централните банки регулират ликвидността на търговските банки, а оттук и кредитната им мощ, са елемент на паричната маса и като такъв формират нивото на паричните агрегати. Ключов момент тук е дали върху задължителните резерви на търговските банки в ЕЦБ ще бъдат начислявани лихви и ако да - в какъв размер.
Съветът за определяне на монетарната политика на ЕЦБ, състоящ се от централните банкери и борда на директорите, трябва да се произнесе в следващите няколко месеца и по размера на дела, с който всяка една от 11-те национални централни банки ще участва в капитала на ЕЦБ. Горната граница на този дял е 5 млн. екю, което се равнява на около 5.5 млн. долара, и ще се изчислява на база брутния вътрешен продукт на глава от населението на съответната страна - членка на ЕВС, за определен период от време, а резервът на ЕЦБ ще бъде до 55 милиарда екю.
Изземването на правото на отделните държави да водят своя собствена парична политика и да променят разменните валутни курсовe в зависимост от желаните темпове на икономически растеж естествено ще увеличи натиска върху Дуизенберг и неговия най-вероятен наследник след четири години Жан Клод Трише за по-разхлабена монетарна политика. Опит за подобно въздействие бе искането шефовете на ЕЦБ да се отчитат пред националните парламенти на страните, членуващи в ЕВС. Когато този абсурд бе отхвърлен, се лансира тезата централната банка на обединена Европа по подобие на Федералния резерв да публикува стенограмите от всяко заседание на съвета за монетарната политика на ЕЦБ. Загрижените за прозрачността в управлението на ЕЦБ обаче "пропуснаха" онази малка подробност, че ЕВС е икономически съюз, а не политически. Наивно е да се мисли, че в условията на пълна прозрачност някой от 11-те централни банкери ще гласува против интересите на собствената си държава, независимо че здравата икономическа логика може да изисква позиция в ущърб на моментни национални интереси. Именно потенциалните прояви на показно родолюбие са в основата на мотива на Дуизенберг да настоява детайлите на първото заседание на монетарния съвет на 9 юни да станат достояние на европейската общественост едва през 2015 г. За необявяването на резултатите от гласуванията в рамките на монетарния съвет се обявяват и останалите пет членове на борда на директорите. На този етап обаче липсва консенсус за срока на действие на "информационния филтър". Парламентарен контрол все пак ще има - на всяко тримесечие Дуизенберг ще разяснява от трибуната на Европейския парламент целесъобразността на всяко решение на ръководството на ЕЦБ.
Ограничаването на паричната политика на ЕЦБ до стабилност на цените, несъответствията във фазите на бизнесцикъла между периферията на валутния съюз (Ирландия, Финландия, Испания и Италия) и центъра (Германия и Франция) в допълнение към общата европейска валута и единните лихвени равнища сгъстяват облаците над територията на Европейския валутен съюз. Краткосрочните лихвени проценти на централната банка на ЕВС от началото на следващата година ще се движат най-вероятно в границите 3.75 - 4%. Това означава, че репо-лихвите в Ирландия, чиято икономика е на ръба на прегряването (ръст на БВП за 1997 г. от 10%, увеличаване на ипотечните кредити спрямо миналата година с 24.5%, инфлация от 2% до края на април) и в този смисъл рестриктивната монетарна политика е това, от което Ирландия най-много се нуждае в момента, ще паднат с три на сто. Подобна корекция, макар и наполовина по-малка, ще последва и в "южния клуб" (Португалия, Испания и Италия), където високите лихвени проценти са също наложителни. С въвеждането на еврото се премахва валутният риск при трансфера на капитали между страните - членки на ЕВС, и следователно капиталовите потоци към осигуряващите по-висока възвращаемост инвестиционни инструменти в периферията на валутното обединение ще нараснат, конкретна последица от което ще бъде нов тласък за тези икономики.
Възможностите на националните правителства в периферията да се противопоставят на тенденцията на прегряване на икономиките се стесняват до три - структурни промени, свиване на разходната част на бюджета и увеличаване на данъците. Структурните изменения вече се извършват, но резултатите от тях ще се почувстват в един по-късен момент. Изглежда, в краткосрочен аспект затягането на фиска в тези държави е единственото лекарство. След миналогодишните усилия обаче бюджетните дефицити в Европа да бъдат ограничени до 3% от БВП всякакви по-нататъшни стъпки в тази посока ще са с много висока цена за политиците и оттук твърде непопулярни. Дали пък всичко това няма да принуди Дуизенберг да омекне в преследването на характерната за Бундесбанк финансова дисциплина?
Накратко
Агенцията за приватизация (АП) получи уверение от Министерството на промишлеността, че "Фармахим холдинг" вече е прехвърлил на държавата участието си във всички фармацевтични дружества, подлежащи на приватизация, съобщи през миналата седмица изпълнителният директор на АП Захари Желязков.
Конкурсната комисия за пула "Булгартабак" реши да допусне до интервю и седемте кандидата за посредници, съобщиха от Агенцията за приватизация. Интервютата ще се проведат на 11 юни. Комисията за пула "НЕК" реши миналия четвъртък, че ще допусне до интервю четирима от кандидатите - "Кредит Суис Фърст Бостън", "Прайс Уотърхауз", "Артур Андерсен" в консорциум с "Кредитанщалт инвестмънт банк" и "Делойт и Туш". Събеседването с четиримата кандидати е насрочено за 16 юни. По пула "НЕК" не са одобрени за интервю Първа инвестиционна банка и "НМ Ротшилд енд сънс". За пула "Електроника" събеседванията вече са приключили и се очаква посредникът да бъде избран през тази седмица. За пула "Балканкар" предстоят интервюта на 15 юни с двамата подали оферти кандидати.
През тази седмица се очаква Министерският съвет да вземе решение, с което да задължи всички държавни предприятия да представят в Агенцията за приватизация годишните си отчети за миналата година. В тях трябва да бъдат отразени новите стойности на дълготрайните активи на предприятията след ревалоризацията от края на миналата година. Идеята е чрез събирането на отчетите да се направи преразпределение на предприятията между приватизиращите органи и да се подготви годишната програма за приватизация за 1999 г. Според закона за приватизацията държавните предприятия с активи над 350 млн. лв. трябва да се продават от АП, а останалите - от министерствата, които изпълняват функцията на принципал.
Единствената оферта, подадена за приватизацията на "Верила", е от работническо-мениджърското дружество на предприятието. Посредник за продажбата на "Верила" е "Баренц груп". Предприятието произвежда сапун, прахове за пране и почистващи препарати.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри сделката за продажбата на 24% от "Полимери" - Девня на "АКБ корпорация" срещу почти 13 млн. долара. Приватизационният договор се очаква да бъде подписан през тази седмица. Половината цена трябва да бъде платена в брой, а остатъкът - в ЗУНК-облигации.
Офертата на единствения кандидат за "Оргахим" "Уайтбийм холдингс" (Whitebeam Holdings), в който акционер е румънският производител на бои "Поликолор", е върната за доизясняване, съобщиха от Агенцията за приватизация. За касово раздържавяване бяха обявени 51% от предприятието при минимална цена 8 млрд. лв. Делът за касова приватизация вероятно е променен, след като през миналата седмица в Държавен вестник беше обнародвано решение на АП от 11 май за намаляване на преференциалните акции от 20 на 15%. Според запознати възможните обяснения са, че реституционните искове са повече от предварително предвидените или че купувачът настоява да придобие повече от обявените 51%.
Няма надежда за продажбата на "Химко"
Агенцията за приватизация (АП) обяви през миналата седмица, че повече няма да преговаря със "Стелар глобал корпорейшън" за приватизацията на "Химко" - Враца. Оттук нататък агенцията ще води разговори за завода с втория класиран кандидат - южнокорейския концерн "Деу", или ще обяви нова процедура за приватизация. "Вече имахме една неофициална среща с представители на "Деу" и те обещаха да проведем още една, за да изясним дали са запазили интереса си", заяви през миналата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Въпреки добрите намерения обаче реалността е друга. След като стана ясно, че от 1 юли заводът спира производство заради тежкото си състояние, нищо чудно интересът на сериозните купувачи засега съвсем да секне. Не е изключена и възможността да се стигне до обявяване на "Химко" в несъстоятелност.
АП открито започна да заплашва с прекратяване на преговорите в началото на май, след като неплатежоспособността на "Стелар" стана публична тайна. Според запознати компанията не може да плати исканата цена от 100.2 млн. долара за 57% от химическия комбинат дори след като получи отстъпка половината от сумата да се издължи чрез ЗУНК-облигации (в момента цената им е около 74 цента за долар). Междувременно вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков на няколко пъти обяви, че гарантира за "Стелар". Формалният повод за прекратяването на преговорите е, че канадската фирма не внесе чаканите 5 млн. долара депозит, които АП поиска като доказателство за сериозните й намерения. Почти година преговорите се водеха при внесен депозит на купувача в размер на едва 300 хил. долара. Петте милиона трябваше да се появят по сметката на АП до изтичането на работния ден на 4 юни, но още часове преди това Захари Желязков обяви, че не вярва депозитът да бъде внесен.
Ако "Деу" се съгласи да преговаря за придобиването на "Химко", без съмнение минималната цена от 100.2 млн. долара ще бъде понижена. "Предвид влошеното състояние на комбината сигурно ще се наложи актуализация на цената", заяви по този повод Захари Желязков. Той обаче отказа да признае, че забавянето и провалът на приватизацията на "Химко" имат каквато и да е връзка с влошаването на финансовото състояние на завода. "Мисля, че проблемите на завода произтичат само от неблагоприятното състояние на пазара на торове. В подобно положение са всички торови заводи", каза Желязков. След това веднага добави, че чуждите инвеститори винаги се интересуват от пазара на предприятията, които купуват, а не от размера на активите им. Очевидно въпреки обнадеждаващото изказване за преговорите с "Деу" шефът на АП изпитва сериозни съмнения, че ще намери купувач за "Химко".
Надеждите за подобряване на положението на "Химко" са свързани с есенното раздвижване на пазара на карбамид, което се очаква от обичайните за този сезон покупки на големи количества от китайски фирми. Успехът на китайския пазар обаче е съмнителен, като се имат предвид заявените амбиции на Китай след 2000 г. да се превърне в голям производител и износител на карбамид.
Според специалистите единственият изход за "Химко" е преструктуриране на производството. Вероятно затова инвестиционната програма на "Стелар" включваше преминаване към производство на метанол и меламин. Ако "Химко" премине на метанол, прогнозите са неблагоприятни по две причини. Първо, на пазара на метанол (използван като алтернативно автомобилно гориво) в световен мащаб предлагането значително надхвърля търсенето. Второ, при метанола също има тенденция към преместване на производството до източници на природен газ, тоест мнозинството конкуренти ще произвеждат на по-ниска цена, отколкото "Химко". Ако се премине към производство на меламин (който се използва за пластмаси, лепила и различни покрития), прогнозите са малко по-добри, защото този пазар показва между 4 и 6% годишен ръст в световен мащаб. Пречките за "Химко" при меламина обаче са свързани с необходимостта от високи инвестиции за преоборудване и бързото заемане на пазарните ниши от други конкуренти.
Периферията на ядрения клуб
Въпреки широко рекламираните "усилия", "планове", "програми" и други за забрана на оръжията за масово унищожение ядрената надпревара продължава и в нея се включват все повече държави. Особено важно в тази надпревара са глобалната безотговорност и двуличието на "големите" - говори се за "забрана", но тайно се подпомагат ракетно-ядрените програми на по-малките кандидати за членство в техния клуб.
В началото на тази година ЦРУ разпространи експертен анализ, според който понастоящем 25 страни работят върху собствени ракетно-ядрени програми. При това нито една не работи самостоятелно, а е подпомагана от фирми и концерни на "Голямата петорка". За изгодни оръжейни сделки ожесточена борба водят САЩ, Русия, алиансът Париж - Бон. Англия и Китай засега се намесват по-епизодично. Не е тайна, че пакистанската ядрена програма е подпомагана от френски, германски и китайски специалисти, индийската - от руски, а френски, германски и руски концерни подпомагат програмите на Иран и Ирак. Израел и ЮАР си сътрудничат и работят главно с американски конструктори и технологии, Русия и Франция се опитват да пробият в Латинска Америка - в Бразилия и Аржентина.
Вероятно в тази връзка президентът Клинтън излезе с нова инициатива за борба с международния тероризъм. Безпокойството му е основателно, съвременното ниво на ядрените технологии вече е такова, че всяка голяма терористична организация, например "Хамас" или "Хизбула", би могла тайно да конструира атомна бомба.
Проблемът е, че анализът на ЦРУ и инициативата на Клинтън твърде много приличат на манипулация. ЦРУ не посочва кои специални служби и концерни от големия ядрен клуб, въпреки официално декларираната политика на неразпространение, срещу изгодни сделки и солидно заплащане подпомагат малките кандидати. И разпространението на ядреното оръжие през последните 50 години е низ от тайни сделки, измами, убийства, бандитски и шпионски операции.
Израел започва разработката на своя ядрена програма през 1964 г. С помощта на концерни и специалисти главно от Франция и САЩ в пустинята Негев е изграден ядреният център Димона, а отделът за "Специални операции" на "Мосад" е натоварен да осигури доставката на плутоний и уран-235. В изпълнение на тази задача в САЩ, Франция, Англия "изчезват" камиони, пренасящи ядрени суровини. Най-големият удар е операцията "Плумбат", в хода на която корабът "Шеерсберг", натоварен с 200 тона уран-235, достатъчен за производството на 30 атомни бомби, "изчезва безследно" някъде между Антверпен и Искендерун.
Английският "Сънди таймс" проучва операцията и излага една правдоподобна версия: корабът и товарът му били купени от "джентълмен левантинец" за 157 000 лири стерлинги, платени в брой, след което по околни пътища пристига в Хайфа. Официалната версия е малко по-различна: Две европейски компании уредили продажбата на урана, който бил извън съществуващите правила за контрол. Когато било установено изчезването на кораба, агенцията Евратом не могла да открие къде е отишъл; разследванията на силите за сигурност на ФРГ, Белгия Италия и САЩ се оказали безрезултатни. Представител на Пентагона заявил: "Уранът е изчезнал и с това инцидентът завършва. За него не знаем нищо! " Пределно ясно е че 200-те тона уран не са могли да изчезнат безследно. Те просто са били продадени на Израел, при това със знанието на специалните служби най-малко на две до три държави.
Израелската ядрена мрежа се оказва мощна и ефикасна. През 1983 г. в Рим е открит таен склад на обогатен уран. Оказало се, че принадлежи на мафията, която го прехвърляла в Израел. В град Аполо, щата Пенсилвания, работи завод за обогатяване на уран, официално на корпорацията "Нуклеер матириълз екипмънт". Главен акционер в нея е израелският бизнесмен Залман Шапиро, същевременно собственик и на компанията "Изорад" в Израел за производство на ядрени съоръжения. Уранът, който се произвежда в Аполо, е предназначен за армията на САЩ и за частни фирми. Внезапно "частниците" установили и вдигнали шум, че част от техния скъп материал (около 340 кг обогатен уран) е изчезнал и не се знае къде е. ФБР бързо установило, че той отдавна е прехвърлен в пустинята Негев.
По-късно Мордехай Вануну, учен от центъра Димона, разкрива, че през 1986 г. Израел е разполагал най-малко със 100 атомни бомби от различна мощност. Вануну е отвлечен от Лондон в Израел и получава доживотна присъда за "...издаване на държавни тайни". Известно е и друго. През 1973 г. Египет предприема своята офанзива отвъд Суецкия канал. Израелската армия изпада в критична ситуация и генерал Моше Даян иска от премиера Голда Мейр разрешение да подготви "Оръжието на Страшния съд". Голда Мейр нарежда 10 атомни бомби тайно да бъдат прехвърлени в база на ВВС и подготвени за оперативно използване. Не се стигнало до употребата им, но даваха ли си сметка тези, които подпомагаха израелската ядрена програма, че регионът е бил изправен пред катастрофа. И кой щеше да бъде отговорен за това.
В началото на 80-те години е установено, че в продължение на няколко години датският кораб "Тине Мару" също "нелегално" е снабдявал тогава расистката ЮАР с повече от 2000 тона военно снаряжение и ядрени материали. Става ясно, че в операцията са участвали фирми от ФРГ, Англия, Швеция. В крайна сметка американски разузнавателен спътник регистрира в Южния Атлантик взрив на експериментална ядрена бомба "...плод на сътрудничеството между Израел и ЮАР". Трудно може да се допусне, че това "сътрудничество" е останало незабелязано от ЦРУ и МИ-6, които имат най-добрата агентура в този регион на Африка. Те просто си затварят очите. Така или иначе обаче ЮАР също влиза в периферния кръг на ядрения клуб.
Подозренията на САЩ, че най-големият и най-засекретен обект в Ирак - "СААД-16" (Багдад го представя за комплекс лаборатории на технически учебни заведения и научноизследователски институти), всъщност е центърът на иракската ядрена програма, не са съвсем лишени от основания. За този проект обаче са работили германските концерни "Карл Цайс", "Дегуса", "Сименс", "Теза"; 38 германски компании създават програма, по която иракски специалисти се учат да работят в аеродинамични тунели, в химически, физически, радиоелектронни и ядрени лаборатории. Разследванията - в тях участва и израелската "Мосад" - категорично доказват, че десетки фирми от ФРГ и Франция доставят техника и "ноу-хау" на "Технологичния център" в Багдад, който според ЦРУ, а и не само според него, разработва химически, ядрени и ракетни оръжия. Австрийското списание "Профил" твърди, че в иракския проект "Високо и подземно строителство, транспорт и осигуряване" на стойност 1.5 млрд. марки участват ракетно-авиационният концерн МББ, фирмите "Гилдмайстер проекта", "Консултко" и др. Списанието твърди, че тук се разработват ракетите с далечен обсег "Кондор-2".
През юни 1980 г. в Париж агенти на "Мосад" отвличат и след мъчения убиват иракския ядрен физик Яхия ал Мешад, който заедно с френски експерти работи за изграждането на иракския ядрен център в Тамус. Изтръгнатите от него сведения са толкова важни, че премиерът Менахем Бегин одобрява военна операция - група изтребители бомбардировачи преминават две граници, атакуват центъра и го ликвидират. През 1990 г. избухва и т.нар. афера "Критрон": през 1980 г. Али Дагир, собственик на фирма "Евромак", пристига във Великобритания, установява се в Бирмингам и получава английско поданство. През септември един от английските директори на "Евромак" се свързва с калифорнийската компания "Си Ес Ай текнолоджи" и иска да закупи 40 свръхчувствителни детонатора "критрон" - важен компонент на ядрените бойни глави. Обявил, че ще бъдат използвани като "...елементи на климатична инсталация за компютърна зала".
ФБР установило любопитни факти: "Евромак" е канал за закупуване на ембаргова продукция, зад фирмата стоял Омар Латиф, директор на лондонското бюро на авиокомпанията "Ирак еърлайнз", но всъщност резидент на иракското разузнаване в Англия. Негови сънародници кюрди споделили, че той бил "страшен човек", оперативен работник в "Шауба Тамина" - осми отдел на разузнаването, който получавал заповеди директно от двореца на Саддам Хюсеин.
ФБР провалило сделката. Краят обаче е комичен - по това време Англия не иска да разваля отношенията си с Багдад; Омар Латиф е експулсиран, английският директор заедно със семейството си "изчезнал", а Али Дагир арестуван. Подобни опити за купуване на ембаргови производства през 1984 г. са осъществявали граждани на Пакистан, а през 1985 г. гражданин на Израел.
Пакистанската ядрена програма започва да се изпълнява през 1972 г. в центровете Кахута и Сихал. Али Кадир Хан, професор в университета в Амстердам, през 1971 г. се завръща с няколко тона научна литература в Исламабад и възглавява пакистанската ядрена програма. За да преодолее различните бариери, Али Кадир Хан започва сложна дипломатическа игра - кани китайски ядрени специалисти и консултанти; френските и западногерманските концерни "Нукема", "Дегуса", "Нуклеар", "Транснуклеар" и др. Поддържа "нелегални" връзки с Исламабад и белгийската "Белж нуклеар", която продава на Пакистан ядрени материали и технологии. Доволен, президентът Зия Ул Хак заявява: "Вече сме в състояние да произведем атомна бомба. " В САЩ дешифрират думите на генерала много точно - успех на тайната дипломация на Париж и Бон, които са изместили САЩ от важен традиционен пазар. И контрамерките не закъсняват:
На 17 ноември 1986 г. терористи от "Аксион директ" прострелват Жорж Бес, един от ръководителите на френската атомна промишленост, тясно свързан с пакистанската програма; подобна участ постига и Карл Хайнц Бекуртс - ръководител на отдела за ядрени изследвания на "Сименс" и също свързан с Кахута.
Ханс Холц, един от директорите на "Транснуклеар", е арестуван и изпратен в затвора Ханау. Само след няколко дни е намерен в килията с прерязана вратна артерия. Скоро след това е взривен и личният самолет на президента Зия Ул Хак и тайната на неговата смърт така и си остана неразгадана. Може би ключът се крие именно в пакистанската ядрена програма. След тези събития Пакистан започва да купува технологии от САЩ и в момента разполага с 12-15 атомни бомби.
Така в продължение на изминалите 30 - 35 години постепенно се оформя периферният кръг на Големия ядрен клуб. И той продължава да се разширява.
Американският Държавен департамент и другите "големи" бяха шокирани когато през 1994 г. стана известно, че Саудитска Арабия тайно е инвестирала 25 млрд. долара в иракската ядрена програма срещу задължение на Багдад да сподели всички свои постижения в тази област, а също така си сътрудничи с Исламабад. С помощта на западни и руски концерни и изследователски центрове ядрени изследвания се провеждат и в Либия, Иран, Бразилия, Аржентина. Списъкът вероятно ще продължи да се увеличава, ако не се вземат ефикасни мерки. А междувременно заплахата от макар и случайна ядрена катастрофа ще нараства.
Ще защити ли държавата интересите на миноритарните акционери в "Плевенско пиво"
Остатъчният държавен дял от 8% от акциите на приватизираната преди една година плевенска пивоварна може да се окаже решаващ за съдбата на дяловете на миноритарните собственици по време на насроченото за 29 юни общо събрание на акционерите на дружеството. Съгласно обнародвания в Държавен вестник дневен ред на събранието ще се обсъжда увеличение на капитала чрез непарична вноска от страна на мажоритарния собственик пивоварна "Плевенско пиво". Предлаганата нова емисия акции е на стойност 405 млн. лева. Решаваща за бъдещата стойност на дяловете на миноритарните акционери е стойността, по която новата емисия акции ще бъдат придобити. Придобиването на акциите по номиналната им стойност от 1000 лева означава, че основният капитал на дружеството ще се увеличи от сегашните 229.528 млн. лева на 634.528 млн. лева, а делът на мажоритарния собственик ще възлиза на близо 84% от капитала. При вземането на такова решение единствено общото събрание може да определи по каква стойност вносителят на апорта да придобие акциите от новата емисия. При мнозинство от 3/4 от представения капитал обаче може да бъде прокарано решение да отпадне правото на останалите акционери да придобият част от новата емисия, съответстваща на техния дял преди увеличението. Ако такова решение бъде прието, относителните дялове на миноритарните акционери (включително и този на държавата) в общия капитал може да се окажат три пъти по-ниски и освен това техните акции ще имат значително по-ниска счетоводна и пазарна стойност. Според сега действащите закони увеличението на капитал чрез непарични вноски и налагането на решение за придобиването им по номинална стойност от вносителя на непаричната вноска е изцяло законно. В подготвяния законопроект за ценните книжа обаче изрично е посочено, че тази стойност не може да бъде по-ниска от балансовата стойност на една акция, като по този начин интересите на миноритарните акционери са по-добре защитени.
Събирането на необходимите гласове за общото събрание стана причина за усилена търговия на Българска фондова борса през последната седмица с акциите на "Плевенско пиво". Освен дела на мажоритарния собственик в дружеството дялове притежават държавата в лицето на Министерството на промишлеността (8% от капитала), работещите в предприятието (12% от капитала, придобити при преференциални условия), бившите приватизационни фондове "Надежда", Българо-холандски и "Плевен" (съответно 15%, 3.4% и 1.08%). Останалите акции от пакета за масова приватизация са придобити от индивидуални участници.
През миналата седмица на борсата премина пакетът на бившия приватизационен фонд "Плевен", а в най-скоро време работническо-мениджърското дружество пивоварна "Плевенско пиво" може да се окаже собственик и на остатъчния дял от пакета, определен за предоставяне на работещите в предприятието при преференциални условия. Според договора остатъчният дял в размер на 3% от капитала трябва да бъде предложен първо на пивоварна "Плевенско пиво" и най-вероятно ще бъде купен, като се вземе предвид сегашната ситуация. С този дял, както и с изкупените досега акции от работниците, мажоритарните собственици имат реален шанс да разполагат със 75% (3/4) от представения на събранието капитал и да си осигурят необходимото мнозинство при вземане на решението. При започналото и от двете страни изкупуване на акции пакетът на бившия Българо-холандски фонд (сега Българска холдингова компания) от 3.4% се оказва от голямо значение за изхода на събранието. Този пакет обаче все още не е продаден. Според слухове на пазара бившият приватизационен фонд "Надежда" е предлагал цена, по-висока от тази на касовата сделка.
Единственият коментар на шефа на Българска холдингова компания Пирин Атанасов беше, че холдингът има право да взима решения за продажба на акции, каквито смята за правилни с оглед интересите на своите акционери, и отказа да коментира увеличението на капитала на "Плевенско пиво". Според неофициална информация обаче холдингът има предварителен договор за продажба на пакета на мажоритарния собственик, който изтича на 25 юни 1998, т.е. три дни преди общото събрание на дружеството. Ако сделката бъде сключена, шансовете на мажоритарния акционер да наложи волята си са почти сигурни. Ако предварителният договор не бъде спазен, а акциите вече са прехвърлени по сметката на инвестиционен посредник в Централния депозитар, е възможно поради тромавата процедура по обратното прехвърляне на акциите БХК да не може да си върне акциите навреме и да разполага с тях на общото събрание. По този начин неговите гласове ще бъдат загубени, с което шансовете на мажоритарния акционер да събере 3/4 ще бъдат поставени на везните и по всяка вероятност решаващи ще се окажат гласовете на акционерите с по-няколко акции (при условие че държавата гласува против искането на пивоварна "Плевенско пиво"). От бившия приватизационен фонд "Надежда" обявиха, че ще гласуват против такова решение за увеличение на капитала, като се надяват да получат подкрепата и на другите миноритарни акционери. Шефът на фонда Херберт Аутенгрубер заяви за "Капитал", че са готови да участват пропорционално в нормално увеличение на капитала, за да запазят дела си.
Проектозаконът за публично предлагане на ценни книжа влиза в парламента
Проектът за изцяло нов закон за публичното предлагане на ценни книжа беше одобрен от правителството миналата седмица и се очаква тази седмица да започне по-нататъшното му обсъждане в икономическата комисия на парламента. Внесеният проект на закона бе изготвен от Комисията по ценните книжа и фондовите борси и следва да замени сега действащия Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, който беше приет преди три години и оттогава бе многократно изменян и допълван.
Предлаганият проект прави опит да запълни празнотите на сегашния закон по отношение на редица неуредени до момента въпроси и да регламентира изцяло всички правоотношения, свързани с търговията с ценни книжа. Основните промени в закона могат да се групират в две насоки - даване на повече правомощия на комисията по ценните книжа като държавен орган, регулиращ капиталовия пазар, и разширяване и защита на правата на миноритарните акционери в публичните дружества. Направени са допълнения в правната регламентация на Централния депозитар, в статута на инвестиционните дружества и се уреждат за първи път по законодателен път правоотношения, възникващи с оглед дейността на управляващите дружества, емитирането на ценни книжа на български дружества в чужбина и обратното, злоупотребата с вътрешна информация, манипулирането на пазарите и т.н. Обемът на проектозакона надвишава сега действащия закон, като в същото време съдържа над 50 препратки към подзаконови нормативни актове.
За миноритарните акционери в публичните дружества най-важните промени са в частта от проектозакона, уреждаща статута на публичните дружества. В нея се утвърждава принципът, въведен с последните промени, че публично могат да бъдат предлагани само поименни, безналични и свободно прехвърляеми ценни книжа, за които уставът на дружеството не предвижда друго. Публично по смисъла на проекта е дружеството, емитирало акции при условията на първично публично предлагане, което е вписало в регистъра на комисията емисия от акции с цел търговия на регулираните пазари на ценни книжа или в което повече от 50 лица са придобили над 10% след публично предлагане или централизиран публичен търг. Публичното дружество престава да бъде такова чрез отписване от регистъра на публичните дружества на комисията, ако броят на акционерите е паднал под 50 лица или е взето такова решение на общото събрание на дружеството. При преобразуване с участието на поне едно публично дружество се предвижда новообразуваното дружество също да е публично. Право на търгово предложение към останалите акционери ще има лице, придобило пряко или чрез свързани лица повече от 95 на сто от гласовете в общото събрание.
Във внесения за обсъждане от правителството законопроект се разширяват правата на миноритарните акционери в публичните дружества. Предвиждат се разпоредби, според които акционери, притежаващи над 5% от капитала на дружеството, да имат право да предявяват иск пред съда за умишлени действия или бездействия на управителните органи на публичното дружество. В проектозакона се забранява изрично
Текстовете в проектозакона, разширяващи правата на портфейлните инвеститори, със сигурност ще бъдат обект на сериозна дискусия в икономическата комисия и пленарната зала. Една от основните причини за това е, че неминуемо всяко увеличение на правата на миноритарните акционери става за сметка на тези на стратегическите инвеститори. Това са и основните опасения на приватизиращите органи по отношение на този проектозакон. Друг проблемен момент са колизиите между Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, от една страна, и сега действащия закон, от друга. Тези противоречия продължават и с този законопроект и се отнасят главно до прилагането на закона за ценните книжа при сделки с акции, извършвани от Агенцията за приватизация.
"Законът за ценните книжа ще има отношение към Агенцията за приватизация само когато тя продава пакети от акции през борсата", заяви миналата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Това на практика означава, че това предлагане ще става в противоречие с параграф 16 б на преходните и заключителните разпоредби на закона за приватизацията, според който при предлагане на акции от агенцията не се прилагат разпоредбите на закона за ценните книжа относно публичното предлагане на ценни книжа. "Това означава, че или ще нарушаваме параграф 16 б, или ще се наложи нова промяна в закона за приватизация", каза Захари Желязков. Спорен остава и начинът, по който практически ще се извършват договорените при продажбата на мажоритарен дял инвестиции. Според Агенцията за приватизация е необходимо изключенията за увеличение на капитала под условие, предвидено в проектозакона, да се отнася не само за заварените, но и за бъдещите приватизационни сделки с оглед да не се стигне до отлив на чуждестранни инвеститори.
От първоначалния проект на закона е отпаднала частта, уреждаща
В новия законопроект на пазарите на ценни книжа е отделен дял втори "Регулирани пазари на ценни книжа". В него се разглеждат два основни вида пазари - фондова борса и неофициален пазар. Търговията на борсата става само след лицензирането от комисията при отговаряне на условията, определени от комисията за равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията. Изрично в текста се посочва, че фондовата борса може да организира и неофициален пазар на ценни книжа - клауза, която е напълно излишна. Свободните пазари се дефинират като единна система за неприсъствена търговия, действаща съобразно правила, определени от комисията. На тези неофициални пазари не могат да се търгуват акции, приети за търговия на официалния пазар, както и нямат правото да включват израза "фондова борса" или друг подобен израз в наименованието си. Неофициалните пазари също подлежат на лицензиране от комисията. Максимално допустимият дял, който един акционер може да има в дружеството, е три процента от капитала. Досега лицензираните от комисията по ценните книжа инвестиционни посредници са не повече от 70 (от които 27 са банки), което означава че е сведена до минимум възможността от появяване на повече от две юридически лица - кандидати за организиране на такъв неофициален пазар. Комисията има право да отказва лиценз за такъв пазар както в случай на неспазване на изискванията към системата и лицата, които я управляват, така и ако бъде установено, че "не са осигурени интересите на инвеститорите или сигурността на пазара на ценни книжа".
Отделен дял от закона засяга инвестиционните дружества от отворен и затворен тип. Инвестиционните дружества няма да могат да отпускат заеми и да стават гаранти на трети лица. Забранява се придобиването на брой акции с право на глас, издадени от един емитент, който да позволява упражняването на контрол върху емитента както от инвестиционното, така и от управляващото дружество. В новия проектозакон за първи път се уреждат законодателно нови субекти на капиталовия пазар - управляващите дружества. Тези дружества ще могат да управляват портфейлите на инвестиционни дружества и да взимат инвестиционни решения от тяхно име. Едно управляващо дружество ще може да управлява активите на повече от едно инвестиционно дружество. Специална клауза е предвидена за случаите, в които управляващото дружество инвестира част от поверените му активи в акции на друго управлявано от него (или свързано лице) инвестиционно дружество. В тези случаи възнаграждение за услугата няма да се полага.
АП разреши на консултантите да определят метода на приватизация
Приватизационните посредници вече ще имат право самостоятелно да определят метода за продажба на поверените им предприятия и да им правят оценка, съобщи пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП). Решението е взето миналия четвъртък на среща между екип на АП, представителя на програма САРА Георги Папломатас и някои от приватизационните посредници, но всъщност е резултат от няколко последователни разговора. "Нямаме никакви различия по въпроса, че упълномощените посредници трябва да извършват всички действия на приватизиращия орган. За да прецени дали да се сключи сделката обаче, АП трябва да се запознае с пълния анализ и всички подадени оферти", заяви Захари Желязков. Въпреки известната отстъпка в споразумението с посредниците това изявление вероятно означава, че новото ръководство на агенцията ще продължи да демонстрира към тях отношението на по-силния към по-слабия.
Серията от помирителни срещи се проведе малко след като напрежението в отношенията между АП и чуждите консултанти достигна върха си. Тогава агенцията се намеси със забележки в работата на ТОБ (посредник за авиокомпания "Балкан" в консорциум със "Спидуинг"), на "Райфайзен инвестмънт - България" (самостоятелен посредник за шест предприятия и за "Стомана", "Промет" и "Кремиковци" в консорциум с "Аткинс") и на Ди Еф Си , посредник за Русенската, Варненската и Бургаската корабостроителница. Основният спор с ТОБ беше, че АП не пожела да се съобрази с предварителния подбор на кандидати от страна на посредника и настоя да се обяви нов срок за подаване на писма за намерения. От "Райфайзен инвестмънт" агенцията поиска да предостави всички оферти за текстилното дружество "Витоша - 47", за да прецени дали изборът на купувач е обективен. Ди Еф Си получи забележка, че е публикувала от свое име в Държавен вестник обява за метода на приватизация за Русенската корабостроителница. Агенцията поиска от Ди Еф Си първо да съгласува метода на приватизация и след това да пусне нова обява за Русенската корабостроителница. Като първи жертви ТОБ и "Райфайзен инвестмънт" бяха принудени да се съобразят с исканията на агенцията. При Русенската корабостроителница обаче АП реши, че приватизацията е прекалено напреднала, и се отказа да иска нова обява.
Според Захари Желязков споразумението от последната работна среща значително облекчава работата на посредниците. То предвижда консултантите да могат не само да решават метода на продажба, но и да го обнародват от свое име в Държавен вестни. Когато оценяват предприятие, посредниците трябва да включват в екипа си лицензиран оценител или оценителска фирма. "Единственият въпрос, по който няма яснота, е за продажбата на обособени части. Посредниците са упълномощени само за продажба на акции и дялове. Те могат да продават обособени части само с допълнително упълномощаване", каза още Желязков. Според него предложенията на посредниците за продажба на обособени части няма да се третират по общо правило, а всеки случай ще се решава поотделно.
КЗК ще решава съдбата на "Дружба" - Пловдив
Комисията за защита на конкуренцията ще трябва да се произнесе дали приватизацията на пловдивския стъкларски завод "Дружба" от "Барек овърсийз лимитид" не противоречи на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Това ще е първият подобен казус на комисията след влизането в сила на новия ЗЗК и неговото решение може да създаде интересен прецедент в приватизационния процес в България.
"Не сме получили запитване от Агенцията за приватизация (АП) във връзка с продажбата на стъкларския завод "Дружба" - Пловдив, заяви пред "Капитал" на няколко пъти през последните три седмици главният секретар на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Костадин Гоговски. В средата на май Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, обяви пред журналисти, че агенцията вече е изпратила запитване до КЗК за случая "Дружба". Преписката обаче беше получена в КЗК едва миналия четвъртък и Костадин Гоговски съобщи, че комисията веднага е започнала да работи по нея.
В най-лошия вариант за кандидат-купувача КЗК може да постанови с решение незабавно преустановяване на сделката, като решението не подлежи на обжалване.
Необяснимото забавяне на запитването до КЗК междувременно предизвика сериозно объркване сред шефовете на пловдивското предприятие и представителите на кандидат-купувачите.
Запитването до Комисията за защита на конкуренцията според Желязков е необходимо, защото изборът на компанията "Барек овърсийз лимитид", регистрирана в Никозия, Кипър, с единствен предмет на дейност участие в раздържавяването на пловдивското предприятие, ще направи гръцката компания "Юла глас" (Yioula glass) монополист на българския пазар на стъклени опаковки. Причината е, че "Барек" е учредена със значително акционерно участие (45%) на гръцката компания "Юла глас", която вече контролира софийския завод "Стинд" чрез купувача "Глас инвест". Сключването на сделката за "Дружба" според новия Закон за защита на конкуренцията може да доведе до концентрация на стопанска дейност.
Акционери в "Барек овърсийз лимитид" освен "Юла глас" са още "Фриго глас" (с 45%) и "Юромърчант Болкан фонд" (10%). По Закона за конкуренцията за компания, която контролира над 35% от определен пазар, се смята, че има концентрация на стопанска дейност. Според експерти от стъкларския бранш "Дружба" - Пловдив държи между 41 и 44% (в различните години) от българския пазар, а "Стинд" - между 8 и 11%. Това означава, че формално всеки потенциален купувач на пловдивското предприятие може да се смята за монополист в сектора. За да избегнат антитръстовото законодателство, в такива случаи кандидат-купувачите обикновено търсят партньори, както направи "Солвей" при приватизацията на "Соди" - Девня. Разпръскването на собствеността върху капитала на избрания купувач "Барек" между тримата акционери - "Юла глас", "Фриго глас" и ""Юромърчант Болкан фонд", вероятно представлява именно опит за избягване на разпоредбите на закона за конкуренцията.
"Барек" е предложил изключително високата според Захари Желязков цена от 20 млн. долара за 51% от "Дружба" - Пловдив. Предвидените ангажименти за инвестиции на гръцката група са за около 30 млн. долара през първите три години след сключването на приватизационната сделка. Обявената начална цена за касово приватизирания дял от предприятието беше 14.8 млн. долара. Двайсет и пет процента от завода бяха раздържавени по линия на масовата приватизация, като 18.73% придоби ПФ "Петрол". Целият пакет акции, притежавани от фонда в "Дружба" - Пловдив, беше продаден през януари на либерийската фирма "Киплинг" при цена на акция около 42 долара.
Ако КЗК не позволи "Барек" да закупи "Дружба", Агенцията за приватизация би трябвало да се обърне към втория класиран кандидат. Той е работническо-мениджърското дружество, което участваше с финансовата подкрепа на "Интернешънъл екуитис", дъщерна компания на холдинга "Брейч кепитъл корпорейшън", към който принадлежи и проваленият купувач на "Химко" "Стелар глобал".
А това означава, че по всяка вероятност ще трябва да се обявява нова приватизационна процедура.
"Юла глас" е известна като най-големия производител на стъкло в Гърция и в частност на бутилките на "Кока-Кола". В Интернет-страницата на компанията пише, че досега тя е разширила дейността си в Нигерия и България (чрез контрола върху "Стинд" съвместно със стратегическите си партньори "Фриго глас" и "3Е груп"). Навлизането на "Юла глас" в България било с цел да се установи на източноевропейските пазари. В сайта на компанията е обявено, че тя има намерение да навлезе още на пазарите на Русия, Румъния и бивша Югославия.
Накратко
Представители на работещите в ДЗУ - Стара Загора ще се срещнат в началото на седмицата с представители на Министерството на финансите, за да обсъдят тежкото финансово положение на фирмата. Тази уговорка беше постигната след тридневни протести по време на обедната почивка пред сградата на управлението. Протестите бяха подкрепени от двете синдикални централи във фирмата - КНСБ и "Подкрепа". Исканията на работниците и служителите бяха изплащане на заплатите, осигуряване на работа и смяна на борда на директорите. Според изпълнителния директор на ДЗУ Митьо Трандев единственият изход за осигуряване на работа на специалистите и за изплащане на забавените им заплати е в държавна поръчка за енергоспестяващи лампи, които дружеството произвежда. Загубите на ДЗУ за миналата година са в размер на 696 милиона лева, а общите задължения към края на миналата година са 56.7 млрд. лева. Около 250 млн. лева са само задълженията към работещите в момента в ДЗУ 1655 работници.
Нито един кандидат не е представил оферта за покупка на пакета, представляващ 70% от капитала на "Винекс - Преслав", съобщиха от Агенцията за приватизация. Началната цена за пакета беше определена на 9.768 млн. долара. До 20% от акциите на винзавода са предназначени за придобиване от работниците в предприятието при преференциални условия.
"НЕСТЛЕ-София" АД обяви новата си фирмена стратегия. "Центърът на усилията се премества от производството към търговската сфера", обобщи изпълнителният директор Димитрис Коронакис. Клиентите ще бъдат обслужвани в повече от 20 склада, разположени на територията на по-големите градове в страната. Досега търговците се снабдяваха от един централен склад в столицата. Качество, контрол, достъпност на продуктите и възможност на търговците да избират откъде ще се снабдяват са очакваните резултати от новата търговска организация. Цената на изделията няма да са промени в резултат на нововъведенията, уверяват от "НЕСТЛЕ-София".
Българските брейди-книжа поскъпнаха
Дълговите инструменти на страните в преход през изминалата седмица получиха сериозна подкрепа от постигнатото споразумение за разсрочване на част от огромния външен дълг на Индонезия в размер на 80 милиарда долара и оптимистичните очаквания на инвеститорите за финансовата стабилизация на Русия. Заедно с това МВФ обяви, че Джакарта може да получи в близко бъдеще блокираните засега международни помощи в размер на 41.2 милиарда долара, а Москва се надява да получи подкрепа в размер на 10 милиарда долара на срещата на страните от Г-7 на 9 юни и 560 милиона долара по стенд-бай споразумението с МВФ. В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 79 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 80.500 цента, а в нейния край котировките купува бяха 81 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в началото на седмицата по 75.125 цента, преминаха през 76.375 цента, за да стигнат в края на периода до 76.625 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB поскъпнаха от 65 цента в началото на седмицата до 65.375 в петък.
Междубанковите лихви се понижиха
Лихвите по междубанковите депозити започнаха седмицата на 3.8-4.0 на сто годишно за овърнайт депозити и 4.5-4.8 процента за депозити със срок за една седмица, като на пазара почти нямаше търговия с депозити за по-дълги срокове, а предоговарянето на стари депозити беше силно ограничено. В средата на периода лихвите се понижиха съответно до 1.8-2.0 и 2.5-3.0 процента. Силният превес на търсенето на ресурс в началото на седмицата беше в резултат на изтичането на крайния срок за регулацията на минималните задължителни резерви на банките - 3 юни. В края на периода ликвидността на пазара беше повишена, тъй като в банковата система влязоха бюджетни средства за редовното месечно касово изплащане на пенсии и социални помощи. Дилъри очакват лихвите да останат ниски - на нива около 1.5-1.8 за овърнайт депозити до 10-12 юни, когато започва плащането на корпоративни данъци от крайните клиенти.
Bank of England подкрепи лирата
На българския пазар левът поевтиня спрямо марката
През изминалата седмица основното събитие, което повлия на международната валутна търговия, бе изненадващото решение на Bank of England в четвъртък да повиши основната си лихва с 0.25 пункта до 7.50.
В резултат на това британската валута бързо поскъпна с два пфенига до 2.92 марки и с 1.5 цента до 1.6530 долара. Капиталовите пазари също реагираха незабавно и индексът FTSE-100 се срина с 38 пункта до 5820 късно в четвъртък.
Новата лихва предизвика вълна на недоволство сред британските производители и според експерти поради намаляването на конкурентоспособността на британските стоки около 100 хиляди души само в сектор "Машиностроене" ще останат без работа.
В резултат на многократното повишаване на лихвите във Великобритания лирата поскъпна с 25 на сто спрямо долара от средата на 1996 г. досега.
През изминалата седмица доларът загуби част от доверието на инвеститорите поради очаквания, че финансовите министри на страните от Г-7, които ще се срещнат по време на редовната среща на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на 9 юни в Париж, е възможно да се споразумеят за координирана подкрепа за японската йена и стимулиране на икономическите реформи в Русия.
Заедно с това експертите дадоха оптимистични прогнози за развитието на европейските икономики, които успяха за доста кратък период да преодолеят последиците от азиатската криза. Германия отчете повишение от един процент на брутния си вътрешен продукт за първото тримесечие спрямо четвъртото тримесечие на 1997 г. и ръст от 3.8 процента в сравнение със същия период на миналата година. Положителните очаквания за развитието на германската икономика бяха подкрепени и от признаците за стабилизация на руската финансова система, тъй като Германия е най-големият кредитор на Русия. В четвъртък руската централна банка обяви, че понижава лихвите по рефинансирането на 60 процента от 150 процента.
Франция също отчете повишение на БВП с 0.6 процента за първите три месеца на тази година в сравнение със същия период на миналата година.
В резултат на това доларът поевтиня от 1.7818/28 марки и 139.80 йени в понеделник до 1.7710/20 и 138.85/90 сряда и завърши седмицата на 1.7671/76 марки и 138.9/39 йени.
Българският лев започна седмицата на 995 лева за марка при доста изнервена търговия, тъй като банките трябваше да регулират минималните си задължителни резерви до сряда. След регулацията на резервите левът поевтиня до 997.00/30 за марка в четвъртък. При затварянето на пазара в петък една марка се разменяше срещу 996.00/50 лева.
Дилъри очакват търговията да остане на нива 996-997 лева за марка до 10-12 юни, когато се очаква крайните клиенти да изтеглят левов ресурс от банките за текущото плащане на данъци в средата на месеца.
Спрямо долара левът започна седмицата на 1769/72, премина през 1762/66 в сряда и затвори на 1768/70 в петък следобед, следвайки кроса долар/марка по световните пазари.
Отново високи цени на акциите на "Елкабел"
Акциите на "Елкабел" регистрираха най-високите си цени от месец февруари досега при продажба на сравнително големи пакети от акции. Общо 30 852 акции бяха продадени на пода на Софийската фондова борса при средна цена от 22 440 лева за акция. При единични сделки цените почти достигаха най-високите си нива от първите дни на продажбата на борсата на пакета на "Елкабел", който и досега си остава единственото дружество на официалния сегмент на Българската фондова борса. Увеличението спрямо миналата седмица е значително - повече от 30% ръст спрямо средната цена за миналата седмица. Причините за връщането на цените на нива около 23 хиляди лева според брокери са две - липсата на мажоритарен собственик с дял близък до 2/3 от капитала на дружеството и добрите финансови резултати за миналата година. На проведеното общо събрание в края на миналата седмица беше официално обявено разпределението на големите дялове от капитала. Най-голям акционер е "Ем Джи Елит холдинг" (бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит") с 30.48% от общия брой акции; 21.7% са собственост на американския фонд "Ланитекс"(за който липсва каквато и да е друга информация), а 10% са собственост на "Енергия 94" - фирма, в която акционери са "Мултигруп - България" с 99.99% и Илия Павлов с 00.01% от капитала. Чрез дяловете на Кредитна банка и на бургаската фирма "Патри ойл" делът на Мултигруп се изчислява на малко под 50%, ако участието на групировката се брои общо с това на приватизационния фонд. Освен държавния дял от 15% от капитала още 34 юридически лица притежават акции от "Елкабел". Техният дял също се изчислява на около 15%. Обявената на общото събрание печалба на дружеството за 1997 г. е 4.5 млрд. лв. (за 1996 г. печалбата е 921.1 млн. лв.), като 10% от нея ще бъдат раздадени като дивидент. Доходността на книжата на "Елкабел" възлиза на 517 лева/акция.
На свободния пазар на Българската фондова борса през миналата седмица се регистрираха големи обеми, но с малко на брой сделки. С изключение на книжата на няколко дружества, които по традиция се търгуват усилено ("Соди", Нефтохим, "Булгартабак холдинг") на борсата се регистрира обикновено по една сделка на ден с книжата на дадено дружество. Според брокери тази ситуация е нормална с оглед продължаването на преразпределението на дяловете между холдингите. Това може да се проследи по активното регистриране през борсата на сделки с книжа на дружества, които след това почти не се появяват отново на пазара. През изминалата седмица най-големи сделки бяха регистрирани с книжата на "Българска роза" - Карлово и "Българска роза" - Пловдив. Причина за сделките на обща сума над 1.3 млрд. лв. едва ли е засилен инвеститорски интерес от страна на чуждестранни инвеститори след новината за предстоящото влизане на България в ЦЕФТА. Още по-малко вероятна причина за интерес към тези книжа би могъл да бъде подготвяният законопроект за поощряване на производството на маслодайна роза, тъй като на играчите на капиталовия пазар у нас с малки изключения липсва дългосрочна ориентация. По-вероятно обяснение на извършените сделки е фактът, че на 14 юни изтича срокът обявен от Агенцията за приватизация за подаване на оферти за пакет от 58 271 акции на "Българска роза" - Пловдив. Пакетът представлява 55% от капитала на дружеството и се предлага на минимална цена 2.5 млн. долара. Предложената цена от 42.9 долара за акция и очакванията за силен чуждестранен интерес към приватизацията на пловдивското дружество (преработващо розово масло и други етерични масла) обясняват факта, че сделки с пакети с еднаква големина около 8400 акции (представляващ 7.91% от общия капитал) бяха последователно извършени на цени от 25 500 и 80 280 лева за акция. Високата крайна цена и двойното прехвърляне на пакета през борсата (бивша собственост на приватизационен фонд "Компакт") говори за наличието на чужд инвеститор, който желае да придобие акциите на дружеството, преди да станат ясни намеренията му за придобиване на мажоритарен дял.
От традиционно търгуваните на свободния пазар дружества най-активно се търсеха книжата на "Софарма", "Соди" и "Химко". Активно се търгуваха акциите на "Варненска корабостроителница" и "Биовет" - Пещера. През миналата седмица продължи, макар и с по-малки обеми, активното търсене на акции на Нефтохим - Бургас с леко повишаване на цената в края на седмицата, когато имаше сделки с акции, регистрирани на цени, близки до 30 хиляди лева за акция. Общият обем за седмицата беше 118 милиона лева при средна цена от 34 917 лева за акция. В сравнение с миналите седмици интересът към тютюневите дружества беше по-слаб. Единственото изключение бяха книжата на "Гоце Делчев БТ", от които бяха изтъргувани два големи пакета (общо 39 000 акции - над 20% от капитала) на цени между 18 400 и 26 600 лева за акция. Цените на акциите на "Химко" не се повлияха особено от новините около провалянето на преговорите с кандидата за купувач "Стелар глобал", тъй като неблагоприятното развитие на преговорите и временното затваряне на завода не представляваше особена изненада за никого на пазара. Въпреки това в самия край на седмицата след официалното съобщение на Агенцията за приватизация за спирането на преговорите бяха регистрирани сделки със символичните 49 акции на обща стойност 1.57 млн. лв. Анализът на движението на цените и обемите при сделки с акции на "Химко" обаче показва, че такъв спад в цените има винаги когато се предлагат малки пакети от акции и цените се покачват веднага, след като се появи малко по-голям пакет от над 1000 акции. Пазарната капитализация на "Химко" по последната цена за седмицата е 50.82 милиона долара. Това означава, че в момента пазарната цена на една акция е близо три пъти по-ниска от обявената от Агенцията за приватизация. Според брокери книжата на "Химко" си остават рискови и дребният инвеститор не може да очаква печалба от тях в близък период от време дори при евентуално осъществяване на сделката за продажба с друг кандидат за купувач. Декапитализацията на дружеството и огромните му задължения ясно говорят, че едва ли ще е възможно да се повтори ситуацията от миналата година, когато въпреки регистрирания положителен финансов резултат "Химко" трябваше да изтегли кредит за изплащане на дивидентите за 1996 г. През изминалата седмица станаха известни остатъчните дялове, които Агенцията за приватизация ще продаде чрез фондовата борса. Засега приватизаторите не са обявили точната дата на стартиране на продажбата, но намеренията на агенцията са това да стане след конкурс за избор на инвестиционен посредник.
Накратко
Медта поскъпва.
Предстояща стачка на работниците в основен чилийски завод за производство на мед ще вдигне цените на червения метал на стоковата борса в Лондон. В четвъртък медта поевтиня с 23 долара за тон спрямо сряда до 1.682 долара за тон. Играчите на пазара ще изчакат развитието в Чили, преди да предприемат търговски операции с метала. Според дилъри, ако стачката се състои в началото на следващата седмица, нивото на съпротива от 1.650 долара за тон ще бъде атакувано и е много вероятно да бъде преодоляно за няколко дни.
От първи юли се очаква намаляване на световното производство на петрол.
Петролните министри на крупните производители на петрол - Саудитска Арабия, Венецуела и Мексико, обсъдиха в петък възможността да получат подкрепата и на други петролни нации за намаляване на производството на черно злато. На секретна среща в Амстердам тримата министри се споразумяха в четвъртък да намалят производството си общо с 450 хил. барела дневно - с 225 хил. барела дневно по-малко ще произвежда световният лидер Саудитска Арабия, Венецуела - със 125 хил. барела, а Мексико - със 100 хил. барела. Новите производствени обеми ще са валидни след 1 юли. В съвместно изявление те призоваха производителите, нечленуващи в ОПЕК, да редуцират своите производства. Последното преразглеждане на производствените квоти бе през март по инициатива на същите три страни. Вторият производител на суров петрол с дневно производство от 3.1 млн. барела, Норвегия, засега не споделя идеята за по-ниско производство. Централна тема на срещата на петролните министри на страните - членки на ОПЕК, на 24 юни във Виена ще бъде пренасищането на пазара и новите по-ниски производствени квоти.
Възстановяването на цените на петрола от достигнатия 9-годишен минимум от 12 долара за барел в началото на годината не се състоя въпреки намаляването на производството преди два месеца с 1.5 млн. барела на ден (2.5% от съвкупното световно производство). Причината е в задълбочаването на азиатската криза. Пазарите реагираха вяло на новината за предстоящите промени в производството, което бе обяснено от дилърите с малкия размер на намалението. В четвъртък лондонската борса затвори на 14.48 долара за барел - с 40 цента над фиксинга за деня.
Реколтата на кафе във Виетнам ще се свие с една трета.
Сушата във Виетнам ще намали реколтата на кафе с повече от 30% през настоящата година. Близо една трета от реколтата е изгоряла от силното слънце в централните и южните провинции на страната, където се отглежда кафе робуста. Според проучване на Ройтерс в петте виетнамски провинции, където производството е с промишлено значение, са произвели 336.713 тона кафе през миналата година. По-голямата част от тазгодишната реколта ще бъде събрана в периода октомври - декември. Спот - сделките с кафе робуста се сключват на борсата в Лондон на цени в интервала 1.704 - 1.708 долара на тон. Пазарът затвори на 1.707 долара за тон.
Държавен вестник
Предстоящи законодателни промени
Посредниците искат законово регламентиране на дейността си
Да бъдат лицензирани посредниците на пазара за недвижими имоти поискаха за пореден път агенциите за недвижими имоти на петата национална годишна конференция на Националното сдружение "Недвижими имоти" (НСНИ), която се проведе миналата седмица в Националния дворец на културата. Нова структура на управление, както и поправки в устава на сдружението приеха неговите членове на годишната си среща.
От седем години съществува свободният пазар на недвижими имоти, както и посредническите фирми, но според участниците разбиране от страна на властите от необходимостта да бъде законово регламентирана тяхната дейност няма. Според арх. Валери Левиев, управител на "Елта консулт", лицензирането на посредническите фирми е в интерес не само на самите фирми, но и на държавата, която ще види едни открити субекти пред себе си. След като в продължение на пет години хората, работещи в бранша, се опитват да фокусират вниманието на държавата върху необходимостта от лицензиране на дейността им, от октомври 1996 г. започнаха сами да си издават лицензи. С издаването на вътрешните лицензи се занимава Браншовата лицензионна комисия към НСНИ, самият лиценз няма задължителен характер, но по-голямата част от посредническите фирми предпочитат да го имат като гаранция за коректното си поведение. Въпреки това в самото сдружение все още има разногласия относно стойността на този документ, вариращи от пълно одобрение до пълно отрицание, но според Наско Атанасов от "Виктория инвест" стойността на този лиценз е в това, че той е доказателство за легитимност и признание, и то не от някой друг, а от конкурентните фирми, работещи в бранша.
За съжаление на пазара все още съществуват посреднически агенции, които не са особено коректни както към клиентите, така и към колегите, с които работят, пускат се недействителни оферти и това рефлектира върху всички посреднически фирми. Създаването на законодателна база в областта на недвижимите имоти, която да защитава интересите както на купувачите и продавачите, така и на посредниците на пазара, е една от целите на Националното сдружение "Недвижими имоти". Другите приоритети на НСНИ са изграждането на национална електронна информационна система за обмяна на информация, уеднаквяването на правилата на пазара, както и законовото регламентиране на дейността на агенциите и създаването на лоялна конкуренция.
Вече е приключен първият етап от разработвания от сдружението съвместно с Националния статистически институт "Индекс на недвижими имоти", а именно създаването на самата методология и определяне на критериите и система за събиране и обработване на информацията. Експериментално проектът вече работи за София и предстои на един от следващите етапи да започне да се прилага за цялата страна. Индексът се изготвя на база на подадена от агенциите информация за реализирани сделки с реални цени, а целта е да бъдат улеснени максимално участниците на пазара на недвижими имоти.
НСНИ съществува от 1993 г., когато бе създадено от девет софийски фирми. В момента в него членуват над 360 фирми от цялата страна, в това число и 14 регионални и колективни сдружения, в които работят приблизително 10 000 души. НСНИ заедно със своите регионални структури покрива около 80% от територията на страната, на която живее над 90% от населението. Годишната такса за членство в сдружението е 60 долара. Само за последната година сдружението е приело за свои членове 18 фирми и три колективни членове.
След влизането в сила на Закона за местни данъци и такси в началото на тази година се получи парадоксът в някои райони на страната данъчните оценки на недвижимите имоти да надхвърлят пазарните им стойности, което на практика блокира търговията. Това се дължеше на неадекватното зониране на градовете, което не отговаря на пазарната ситуация. НСНИ разработи проект за ново ценово делене на 10 града в страната, в това число и София, проектът за столицата е обсъден на заседание на постоянната комисия за архитектура и благоустройство към столична община и ще бъде обсъждан в Столичния общински съвет в понеделник (8 юни).
През последните седмици ситуацията на пазара се стабилизира след критичните първи месеци на годината. Средната цена на предлаганите в момента в столицата имоти е 250 долара за кв.м, като горната граница в централната част на столицата и по-привлекателните квартали варира около 390 долара на кв.м, а долната е около 180 долара на кв.м и се отнася за крайните, предимно панелни квартали. За сравнение - през декември миналата година средната цена на предлаганите за продажба жилища на територията на София беше с около 10- 15% по-висока, което се обяснява със засиленото търсене, характерно за последните месеци на годината. На завиден интерес към недвижимите имоти от страна на руски инвеститори се радват предимно по Черноморието, а това естествено бута цените нагоре. По този повод неотдавна НСНИ подписа договор за сътрудничество със санктпетербургската Асоциация на брокерите и домостроителите за обмен на информация.
Срокове
Отслужили и донаборници ще се състезават наравно
През тази година приемът на студенти ще се намали с 3% в сравнение с 1997 г. Трите процента се равняват на 1351 студенти по-малко. Повече от половината - 26 311, от общо 50 604 студенти, ще са държавна поръчка. Безплатното обучение намалява с 624 бройки. Редовното обучение по държавна поръчка е 84% от общата бройка. За задочно обучение са предвидени 4098 места. Софийският университет "Св.Св. Климент Охридски" (СУ) ще приема 3300 студенти редовно, 552 задочно по държавна поръчка. Платеният прием е съответно 1223 редовно и 788 задочно. За участие в кандидатстудентски конкурс по документи ще се плащат 8% от МРЗ, или 4075 лв., за един изпит, 15% плюс 8% за всеки следващ изпит. Така за два изпита кандидатите ще плащат 11 716 лв. Информация за програмите и изискванията по съответните изпити може да се намери в справочниците на отделните висши училища. Решилите да кандидатстват във Великотърновския университет ще платят най-малко за справочник - 1800 лв. Справочниците на Софийския университет и Университета за национално и световно стопанство (УНСС) струват съответно 3000 и 3200 лв. От тази година отслужилите ще се състезават наравно с донаборниците. Известно е, че средният бал на мъжете е с няколко единици по-малък от този на неотслужилите. Абитуриентите, които са приети като студенти и не са отбили редовната си военна служба, могат първо да изкарат висшето си обучение, като трябва да влязат в казарма не по-късно от навършването на 27 години. Съкращаване на местата има при педагози, икономисти, инженери, юристи. В Славянския университет няма да има прием през тази година поради неуредиците в ръководството. Не се предвижда платен прием на студенти по медицина.
Специалностите в УНСС тази година отново са 28 на брой. Сроковете, в които кандидатите трябва да подадат документите си, са от 22 юни до 8 юли, като обикновено завършилите средното образование в годината на кандидатстването подават от 29 юни, а всички останали от 22 юни. В СУ тази година няма да има прием в специалност кореистика. Според ректора проф. Лалов до 15 юни по книжарниците ще бъдат разпространени документите за кандидат-студентите.
В СУ и тази година ще има два изпита по математика, защото в програмата на втория не влиза стереометрия. Промяната е предвидена за кандидатите за Стопанския факултет, като те могат да държат двата изпита, а при образуването на бала ще се взема по-високата оценка. При кандидатстудентския изпит по история отпадат темите по нова история от 1918 г. Статистиката за безработицата и свободните работни места оправдава стремежа да се получи диплома за висшист. Само 4% от безработните към края на април са с висше образование, като за едно свободно работно място се състезават 15 дипломанти, докато 41 невисшисти се борят за 1 работно място. Най-голям относителен дял безработни висшисти има в София - 22.8% от всички безработни в столицата. Най-голяма реализация намират висшистите в Русенска област, като на всеки 100 безработни се падат 2 висшисти.
Накратко
Комисията за защита на конкуренцията е образувала нова преписка за установяване на монополното положение на германската медийна групировка ВАЦ на българския пазар. Комисията ще проверява дали практиката на ВАЦ за комбинирани реклами във вестниците "Труд" и "24 часа" не нарушава условията на конкурентната среда и интересите на клиентите. КЗК иска освен това да се установи дали ВАЦ не е монополист на някои от регионалните пазари. Новият Закон за защита на конкуренцията, в сила от 12 май, дава значително повече шансове на КЗК да санкционира нарушителите на конкурентното законодателство. Предишният състав на КЗК заведе дело за монополно положение на ВАЦ преди една година, но по стария Закон за защита на конкуренцията. По това дело се чака съдебно решение.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация разгледа миналата седмица бизнеспрограмата на работническо-мениджърското дружество на Полиграфическия комбинат. Одобряването на сделката за 78% от ПК "Димитър Благоев" отново беше отложено с една седмица, защото РМД (единствен кандидат за комбината) не представи исканите документи с доказателства за своята платежоспособност и за произхода на средствата, с които ще покрие задълженията си по приватизационния договор.
Официално е открита процедурата за приватизация до 94.2 на сто от капитала на ИПК "Родина" АД. Оттук нататък предстои да се извършат правни анализи и оценка на дружеството. Преди време най-голямата печатница у нас чества 10-годишнината от създаването й и отчете, че работи на печалба.
"Каналето", "Пирон", "Клуб НЛО", "ЛюКаРо" и няколко издания на "Вкусно" няма да се излъчват по време на световното първенство до 12 юли, съобщиха от "Сан Стефано". За сметка на това ще се излъчат 4 извънредни издания на спортното предаване "Фенклуб". Световното първенство наложи да се намали обемът и на други предавания като "Понеделник 8.30".
Шефът на БНТ не си отива. Засега
Слух броди из медийните среди - слухът за оставката на тв шефа Иван Попйорданов.
Генералният директор на БНТ издържа само половин година, преди столът му на "Сан Стефано" да започне да се клати от подметнати тук и там твърдения. Съвсем скоро слухът получи и развитие - за мястото на Попйорданов започнаха да се спрягат имена. Като елемент от рубриката "Невероятно, но факт" или "Малко култура не вреди" сплетните качиха на десетия етаж на "Сан Стефано" главния редактор на в. "Стандарт" и бивш състезател по водна топка Юлий Москов.
Оказа се, че обратно на Наполеоновите войници, които носят в раницата си маршалския жезъл, генералният директор на БНТ има винаги подръка своята оставка. "Това е мой принцип - оставката ми седи в джоба винаги, когато заемам дадена длъжност", казва Иван Попйорданов. "Когато усетя, че не съм в състояние да свърша това, което е заявено от мен или от екипа, който представлявам, когато усетя, че се създават пречки и трябва да се правят компромиси, надхвърлящи границите на моята търпимост, тогава просто напускам", допълва той. Засега обаче тв шефът категорично отрича, че възнамерява да направи подобен ход. "Нямам необходимост да кажа "подавам си оставката", заявява той. Желанието на Попйорданов е процесът на подобрение, който според него съществувал в БНТ, да продължи. "Бих си подал оставката в момента, когато осъзная, че не съм в състояние да продължа в желаната от мен посока заради обстоятелствата или от нежеланието на други институции да бъде разбрана позицията ми", разкрива генералният директор условията, при които би напуснал държавната служба в телевизията. "Сили отвън и вътре в телевизията" са разпространителите на тези слухове според Попйорданов. Той не се интересува кои точно са тези сили, но според него това не е здравословно за телевизията.
Слуховете обаче са достигнали до високите етажи на властта и хората там са ги възприели отчасти като достоверни. При обсъждането на правителствения проект за медиен закон отговорните политически фактори по изработването му в един етап бяха изправени пред дилемата дали да оставят сегашните шефове на БНТ и БНР, или с приемането на бъдещия закон да има нов избор за медийни шефове. Източници твърдят, че когато се говорело за БНТ, един от управляващите казал, че няма смисъл да се приема такъв текст, тъй като и без това през септември Попйорданов ще си отиде сам. Според един от сценариите за абдикацията на тв шефа той ще напусне "Сан Стефано" след приемането на новия закон за радиото и телевизията. Необходимостта от големи съкращения и преструктуриране в БНТ щели да бъдат подходящ декор за ефектно оттегляне на Попйорданов. Когато законът стане факт, няма да има достатъчно оправдания за бавните реформи. Тогава ще е ясно колко точно хора трябва да се съкратят например. Привържениците на този сценарий твърдят, че тогава телевизионният началник ще каже например, че не може да остави толкова много хора на улицата
Някои източници, близки до управляващите, смятат, че Попйорданов понася упреци от тях заради бавния ход на реформите в държавната телевизия. Самият генерален директор пък неведнъж е заявявал, че кардинални промени в БНТ ще има чак когато бъде приет новият медиен закон. Надеждата на тв шефа е от него да се разбере каква трябва да бъде поверената му телевизия.
Слуховете за евентуалната оставка на Попйорданов направиха отново актуален въпроса кой може да застане начело на държавната медиа. Източник от Националния съвет за радио и телевизия твърди, че неговите членове са обсъждали помежду си какво да се прави, ако сегашният генерален директор "избере свободата". Медийният съвет няма предвид никого конкретно, смята източникът. Въпреки това членовете на НСРТ са обсъждали помежду си спряганите кандидатури, казва един от тях. Те били категорични, че ватерполистът Москов е почти пълен аутсайдер за поста. Обратното било възможно само ако се окаже силен натиск върху съвета.
Сигурно е обаче, че една евентуална оставка на Попйорданов за пореден път би разклатила сериозно държавната телевизия. Липсата на яснота за бъдещето на БНТ със сигурност убива в зародиш каквото и да е желание на тв служителите за старание. А губещите в тази ситуация са не само те, а и всички телевизионни зрители.
Три са предположенията на тема защо и как изплува главният редактор на "Стандарт". Първото е свързано със собственика на поверения му вестник - Красимир Стойчев. Привържениците на тази теория смятат, че скандалният бизнесмен лансирал пред министър-председателя подопечния му Москов с аргумента, че Попйорданов е прекалено чувствителен, за да проведе радикалните реформи в БНТ. Москов пък, напротив - притежавал необходимите качества, за да направи, каквото му се каже, че трябва. (Москов е известен и като Кърлинга след участието си в делегацията за посещението на президента Стоянов в Кувейт.)
Другият вариант за шума около главния редактор на "Стандарт" е той сам да е пуснал слуха за хипотетичното си катапултиране в
Третият отговор на въпроса защо Москов е повече в сферата на шегата - ако се предположи, че сегашният тв шеф наистина подаде оставка, който и да дойде на негово място, доста хора ще въздъхнат с облекчение, че им се е разминало от Москов само с лека уплаха. Главният редактор има със сигурност едно уникално качество. Освен до шефа си Красимир Стойчев, той е единственият човек в държавата, който по времето на газовата война беше еднакво близък на Илия Павлов и на Елена Костова. (Сега журналистът е по-близък до Павлов и това личи и от страниците на "Стандарт".) От по-стари времена пък датира дружбата между Москов и генералите в БСП и особено с Николай Добрев. При такива предпоставки току-виж кандидатурата на Юлий Москов за шеф на БНТ се превърнала в общоприемлива.
Пенсионните фондове осигуриха по-висока доходност от банките
Осигуряващите се за допълнителна доброволна пенсия са получили доходност по индивидуалните си партиди в пенсионните фондове, която надвишава с няколко пункта начислената годишна лихва по едномесечните срочни депозити на търговските банки. Доходността не се изплаща в брой, а с нея се увеличава сумата по индивидуалната партида на осигуреното лице.
Доходността варира в зависимост от базата за олихвяване, която използват фондовете, от възвращаемостта на направените от тях инвестиции и разходите за издръжката им. Данните се отнасят за 1997 г., като за целите на сравнението в анализа не се включва инфлацията за миналата година, която оказва еднакво влиянието върху натрупаната лихва по банковите депозити и начислената доходност по индивидуалните партиди. Пенсионните фондове разпределят доходност, която представлява възвращаемостта на инвестираните от тях вноски на осигуряващите се.
Пет са основните действащи фондове: ДПФ "България", Български пенсионен фонд, ПОД "Доверие", СОД "Сила", ПОК "Съгласие", които са обединени в асоциация. Те са начислили доходност за 1997 г. съответно 61%, 62.13%, около 2.5-3 на сто над доходността по тримесечните банкови депозити, 63.6%, 79.9%. Средната капитализирана годишна лихва по едномесечните срочни депозити на банките е 56.53%. Така дадените проценти не са коректна основа за сравнение поради различните схеми на начисляване на постигнатата доходност. Най-общо схемите са три. При първата още при внасянето на сумите от осигуряващите се фондовете отделят средства за покриване на разходите си. Втората схема позволява на фондовете да заделят необходимите им средства, като вземат определен процент от постигната доходност. Съществува трета, комбинирана система, която се прилага от ПОД "Доверие" и ПОК "Съгласие". От ПОД "Доверие" твърдят, че дружеството е компенсирало 49% от инфлацията за миналата година, което прави 231.6% годишна доходност. Високият процент доходност на ПОД "Доверие" не означава, че осигуряващите се в този фонд са получили три пъти по-голяма възвращаемост на инвестираните вноски в сравнение с останалите фондове. Процентът се дължи донякъде на по-ниската база, на която се начислява. Пет процента от направената вноска се вземат още при постъпването й във фонда. Това означава, че тези 231.6% се разпределят на 95% от вноската. Седем процента от вноската при постъпването й вземат от ПОК "Съгласие". Една част от тези проценти постъпва в т.нар. Рисков фонд, който покрива риска от изплащане на допълнителната пенсия за период над средния. Олихвяване върху брутния размер на вноските извършват останалите три фонда. Тайнствеността и неяснотите по начислената доходност се дължат на негласното споразумение между фондовете да не разкриват подробности как се разпределя получената възвращаемост. Търсените от фондовете неясноти донякъде ще отпаднат след създаването на надзорната агенция, предвидена в проектозакона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Вероятността фондовете да разпределят доход, по-нисък от лихвата по срочните банкови депозити, клони към нула, защото тя е възможно най-ниската при сегашната икономическа ситуация. Банковите депозити на пенсионните фондове могат да се окажат губеща инвестиция, защото според закона за гарантиране на влоговете средствата на пенсионните фондове пък изобщо не са защитени. Пенсионните фондове по принцип могат да разпределят
По действащите за 1997 г. текстове на данъчните закони те бяха задължени да инвестират не по-малко от 85% от привлечените средства в ДЦК, като активите в ДЦК във всеки един момент не трябва да са по-малко от 40%. На практика и без тези лимити фондовете пак биха пласирали огромна част от ресурса в гарантирани от държавата книжа, защото те носят една от най-високата доходност за миналата година. Освен това при пенсионните фондове действа принципът за по-голяма сигурност на инвестицията, отколкото стремеж да се постигне по-висока доходност. Останалата част от средствата фондовете държат в срочни депозити в банки. Най-често това са едномесечни и тримесечни депозити. Обикновено фондовете гарантират на осигуряващите се доходност, равна на тази по едномесечни или тримесечни банкови депозити, което се прави с цел да се привлекат нови клиенти, като им се представи инвестицията в допълнителна пенсия като по-добра алтернатива от спестяванията в банкови депозити. На практика осигуряващият се може да избира дали да довери парите си на пенсионен фонд, или да спестява в банка. Различията в схемите, по които се разпределя постигнатата доходност или определената лихва от банката, са значителни. Банките извършват многообразие от активни и пасивни операции, като разпределяната лихва се явява заплащана цена на вложителите за предоставената сума. На практика лихвата е разлика между постигната доходност по инвестираните активи и разходите за издръжка и управление на банката и за привличане на паричен ресурс. Подобна е схемата и при пенсионните фондове с тази особеност, че при тях има ограничения каква част от вноските и от доходността по инвестициите могат да заделят, за да покриват разходите по управлението на фонда. Тези ограничения ще са в сила също след приемането на закона за допълнителното доброволното пенсионно осигуряване. За второто шестмесечие на 1997 и за началото на тази година фондовете постигат възвращаемост от ценни книжа, която надвишава средно с два пункта лихвените проценти по едномесечните срочни депозити на годишна база. Друга съществена разлика от банките е намалената ликвидност на поверените средства в пенсионен фонд. Докато при срочните депозити след края на първия или третия месец спестителите могат без никакви ограничения да изтеглят средствата си (при някои банки се изисква предварително предизвестие за определени суми), във фондовете те трябва да заплатят наказателна санкция, ако искат да изтеглят натрупаните суми (санкцията зависи от периода, за който са правени вноските). За сметка на намалената ликвидност във фондовете се постига по-висока доходност, която личи от споменатите данни. Средствата на осигуряващите се са с по-дългосрочен хоризонт, което позволява на фондовете да инвестират в инструменти с по-дълъг падеж и по-висока възвращаемост.
Представителите на фондовете са единодушни, че някакви изводи за разпределяната доходност за 1997 г. не могат да се правят поради непазарното и уникално развитие на икономиката. Парадоксът идва от изкуствено ниското равнище на минималната работна заплата (процент от която най-често е осигурителната вноска) през първите шест месеца и едновременно с това високия среден лихвен процент от 120 на сто. В същото време за второто полугодие вноските във фондовете представляват две трети от общите вноски за годината, но се е получавала доходност около 5-7 на сто. Поради ненормалната обстановка несправедливо са ощетени осигуряващите се от началото на 1997 г., за чиято сметка са спечелили направилите първите си осигурителни вноски в края на годината. Причината е в избраната система за разпределяне на получената възвращаемост от инвестициите. Когато олихвяването по индивидуалните партиди се извършва в края на годината на едномесечна база, натрупаната сума от инвестициите се разпределя пропорционално на престоя на вноските във фонда. По този начин не се зачита различната доходност от инвестициите през месеците. За първите три-четири месеца на 1997 г. възвращаемостта от инвестициите неколкократно надвишава в абсолютна сума и в относителен дял постигнатата доходност през последните месеци от годината. Така осигуряващият се от октомври е получил същия относителен прираст на вноските си както тези, осигуряващи се от началото на годината, въпреки че неговите вноски са носели по-малко доход. Ощетяването се получава единствено при положение, че във фондовете са постъпили новоосигурящи се в края на 1997 г. и при олихвяване в края на годината. По информация на фондовете броят на осигуряващите се с първоначална вноска в края на 1997 г. е незначителен.
Как се получава сертификат за качество "ИСО 9000"
Деловите отношения на български предприемачи с чужди партньори често замират, когато се стигне до въпроса "имате ли система по качеството на продукцията". В повечето случаи отговорът на родния производител е отрицателен, след което интересът на чужденците предвидимо затихва. Системите по качество все още са екзотика в умореното всекидневие на българските фирми. Но в амбициозните предприятия са наясно, че без тях трудно ще пробият зад граница със собствени изделия или като поддоставчици на чужди компании.
Зад съкращението "ИСО 9000" всъщност се крият серия международни стандарти, които определят изискванията към системите по качеството. Прилагат се три модела системи. Най-пълният е ИСО 9001. Въвеждането на този стандарт е гаранция за качеството при проектирането (разработването), производството, монтажа и обслужването във фирмената дейност. Прилага се в случаите, когато фирмата трябва да осигури изпълнението на определените изисквания по време на целия жизнен цикъл на продукта.
ИСО 9002 е по-съкратен модел на система, която осигурява качеството при производството, монтажа и обслужването. Предполага се, че продуктът вече е факт и не е нужно да се доказва качество при проектирането му. ИСО 9003 е най-краткият модел на система, която гарантира качеството при контрола и изпитването на крайното изделие.
Първата крачка към внедряването на система по качество е да се избере моделът на системата (стандартът). Мениджърите на фирмата трябва да решат дали ще внедряват пълния модел (9001) или неговите разновидности (9002, 9003). "Висшето ръководство на фирмата трябва да бъде мотивирано при реализацията на своята идея. Ако служителите искат да внедряват система по качеството, но управляващите не горят от желание, всички усилия се провалят. Има и друг вариант - когато ръководството е амбициозно, но не среща разбиране у персонала. Но това е по-малката злина", коментира досегашната си практика Мариана Цанева, експерт в служба "Сертификация" към Българския институт по стандартизация към Комитета по стандартизация и метрология.
След това трябва да се избере представител от ръководството на фирмата, ангажиран с координирането, внедряването и функционирането на системата. Той е своеобразен чадър върху системата по качеството, защото осъществява връзката между всички участници в процеса. Създава се специална група, която трябва да разработи и документира елементите на системата. Добре е това да бъдат специалисти от различни отдели и с различно образование (технолози, инженери, икономисти, работници), които познават производствените процеси, препоръчват експерти. Задължително се прави въвеждащо обучение, при което се разясняват детайлно елементите и изискванията на стандарта. ИСО 9001 например има 20 елемента, ИСО 9002 - 19, ИСО 9003 - 13. Обучението се извършва от консултантска организация. "Това не трябва да бъде организация, която се занимава със сертифициране. То е все едно сам да се изпитваш и сам да си пишеш оценката. Такава е практиката - който сертифицира, той не консултира при разработването и изграждането на системата", коментира Мариана Цанева. Броят на предприятията, които фирмата е консултирала и вече са сертифицирани или са в процес на сертификация, е най-добрата референция за дейността на консултантите, показва опитът.
Идва ред на
Следва практическото внедряване на елементите. Трябва да се види как функционират те - дали бай Пешо от леярната например знае какви са неговите задачи, към кого и в какви случаи трябва да се обърне.
Вътрешният одит е поредната задължителна стъпка. Неговата цел е да се види как функционира системата и дали отговаря на изискванията на стандарта, приет за модел. Лицата, които ще извършват вътрешния одит, не са случайни. Специален международен стандарт поставя изисквания към тях. Те трябва да са обучени от специализирани организации и да бъдат независими от този, който има пряка отговорност за одитираната дейност. Например, ако вътрешният одитор работи в отдел за контрол на качеството на продукта, той трябва да одитира не продукта, а ръководството например или обучението, или закупуването и т.н. Вътрешните одитори може да бъдат хора от самото предприятие, но може да бъдат наети и от външни организации. Външните специалисти обаче извършват одит от името на фирмата, която ги е наела.
Най-сетне предприятието може да поиска сертифициране. За целта то се обръща към независима страна - специален сертификационен орган. Множество филиали на чужди фирми (както и Българският институт по стандартизация) имат право да издават сертификати. Фирмата, която иска да получи сертификат, подава заявка. Различните сертификационни организации имат свои бланки, въпросници, формуляри. Клиентът изпраща разработения наръчник по качеството. Провеждат се предварителни разговори. Възможно е да се извършат някакви проверки, да се приложи дори предварителен одит. След това се сключва договор и се открива процедура по сертифициране. Определя се екип от одитори, назначава се дата за провеждане на одита. Сертифициращата организация е длъжна да изпрати на предприемача план за одита - кога, по кое време, кои елементи на системата ще бъдат инспектирани. Проверката завършва с доклад и предложение до сертификационната комисия. Ако има несъответствия на системата с изискванията на стандарта, които могат да бъдат отстранени, те се коригират в рамките на одита или се дава допълнителен срок. Ако всичко е наред, се издава сертификат за качеството.
Най-често фирмите търсят сертификационен орган от страната, където имат голям износ на продукцията си. Но издадените документи се признават независимо от това коя организация е извършила проверката. Обикновено сертификатите важат за срок от три до пет години. След изтичане на валидността им процедурата се подновява. По време на действието на сертификата проверяващият орган извършва надзор върху работата на предприятието.
Внедряването на система по качеството е скъпа процедура. Цената зависи от модела на системата, от броя на хората, които работят във фирмата, от типа на производството, от хонорара на одитора, от таксите на сертификационния орган. От 10 000 до 50 000 долара са най-разпространените ценови рамки за внедряването, но е напълно възможно цената да скочи и до 250 000 долара.
Какво представлява ISO.
ISO (ИСО) е Международната организация по стандартизация със седалище в Женева, която обединява национални органи по стандартизация. Разработването на международните стандарти се извършва от технически комитети на ИСО. Стандартите от серия 9000 са стандарти по управление и осигуряване на качеството. Те се въвеждат постепенно и в БДС. За целта е създаден специален технически комитет - ТК 34 - "Управление и осигуряване на качеството. Сертификация" към Българския институт по стандартизация.
Елементи на системата по качеството.
Европейският съюз намира пет недостатъка в медийния закон
Парламентът ще разглежда на първо четене два проектозакона
Два проектозакона за електронните медии ще разглеждат депутатите на първо четене, след като Парламентарната комисия по културата и медиите ги одобри миналата седмица. В пленарната зала освен правителствения вариант ще влезе и предложението на форум "Свободно слово", внесено преди време от СДС-депутата Сашо Стоянов. Народните представители от опозицията почти единодушно гласуваха за проекта на "Свободно слово" и той беше одобрен с повече гласове, отколкото подписания от Иван Костов проектозакон. Това обаче не прави приемането на правителственото предложение по-малко вероятно - засега то продължава да бъде фаворит на .
