Министърът на транспорта Вилхелм Краус пред в. "Капитал"
Как проектите за еврокоридори през България се вписват в общата транспортна политика на страната?
- Нашата транспортна политика по отношение на паневропейските коридори се изразява в подчиняване на инвестиционната политика на транспорта и на държавата ни на логиката на тези коридори. Всъщност са много малко конкретните проекти, които остават извън траекторията на транспортните коридори. Трансевропейският транспортен коридор е една сложна комуникационна система. Освен пътната - железопътна и въздушна, връзка задължително се третират въпросите около телекомуникациите, далекосъобщенията, всички въпроси по преноса на енергоносители, т.е. това е система за пренос на транспортни, съобщителни, енергийни комуникации. Транспортният коридор сам по себе си не се прави, а се изграждат определени обекти по него, които работят в една система.
Коридор номер 8 като че ли е най-атрактивният от инфраструктурните проекти. Съществува ли възможност този път да заобиколи България?
- Осми транспортен коридор за мен е без алтернатива, защото посоката изток - запад, когато говорим за връзката Черно море - Адриатика, няма алтернатива. Мнозина смятат, че Виа Игнатия, която е изцяло на гръцка територия, се явява в известна степен алтернатива на минаващия през България осми коридор. Аз не бих се съгласил с подобна теза, защото този път на гръцка територия се задънва, няма излаз на Черно море и само с много условности бихме могли да го определим като паневропейски коридор. По своето географско положение Виа Игнатия не ни е конкурент. Нашата позиция по отношение на конкуренцията между отделните коридори в Централна и Югоизточна Европа е: всяка държава има право да развива своята инфраструктура така, както намери за добре. Ако в развитието на инфраструктурата си държавата се съобрази с паневропейските коридори, толкова по-добре.
През последните години има известно намаляване на трафика през България. Това няма ли да намали инвеститорския интерес към транспортната инфраструктура?
- Всеки проект трябва да бъде жизнен, рентабилен, за да се инвестира в него. Далече сме от ония времена, когато се строеше заради самото строителство. Ето защо са много важни срещите като тази в Охрид. В разговорите с потенциалните инвеститори става ясно кои са критериите, по които те оценяват проектите. Не съм съгласен обаче, че трафикът през последните години намалява. Напротив, наблюдава се известен ръст - имам предвид работата на двете ни основни пристанища Бургас и Варна. Според изследването на френската компания "Синленд" пристанището в Бургас има повече оборот от солунското пристанище. Кризата в Близкия изток наистина допринесе за снижаването на транзита Европа - Близкия изток. Този процес обаче не е отсега, началото му е назад във времето. Смятам, че са налице всички условия за ръст в трафика. Да не забравяме, че най-сериозните съображения за развитие на коридор номер 8 са свързани с кавказкия регион. Четири милиона тона товари се зараждат в азиатския бряг в годишен разрез. Ако само част от тях минат през България, това е основание за интерес на инвеститорите към този инфраструктурен проект. В близките дни ще подпишем окончателния договор, с който Бургас ще получи 120 млн. долара от фонда за икономическо развитие на японското правителство.
За изграждането на коридор номер 8 са необходими около 4 млрд. долара. Тази сума няма ли да обезкуражи инвеститорите?
- Става въпрос действително за голяма сума, но тя ще се инвестира в сравнително дълъг период. В изследването, което направи "Бехтел", се предлага инвестициите да се разделят в три периода - краткосрочен - 1998-2003 г., средносрочен - 2003 -2010 г., и дългосрочен - 2010-2020 г. Това са общо 25 години - достатъчно дълъг период, за да не се стряска потенциалният инвеститор. Освен това тези 4 млрд. долара не трябва да бъдат осигурени от един инвеститор. Разпределението на тежестта на инвестицията е съществен фактор в полза на проекта. В нашата програма за управление заложихме, че до 2001 г. в транспортната инфраструктура имаме намерение да инвестираме до 2 млрд. долара за 4 години. Това не означава, че бюджетът ще извади тези пари. Идеята е да създадем условия за влизане на инвестиции в цялата транспортна система. 1997 г. приключи с договорени над 250 млн. долара, като от тях 60 млн. долара са реално подписани договори. В Япония ще подпишем за още 120 млн. долара. Очакваме още 40 млн. долара от Кувейтския фонд за развитие. В напреднала фаза е проектът за контейнерния терминал в Бургас. Очаквам сериозно развитие и при проекта за модернизация на пристанище Варна.
България, Македония и Албания са с различно ниво на развитие на инфраструктурата си. Как ще бъдат преодолени тези различия и няма ли това да удължи сроковете на проекта за изграждане на осми коридор?
- Не ми се иска да давам оценка на инфраструктурата на съседите си, но все пак можем да направим сравнение между България и Македония. В Македония автомобилните пътища в това направление са в известна степен по-добри от нашите. При жп транспорта е обратно - България има изключително добре развита железопътна мрежа, докато в Македония нещата не са така, тоест всяка една държава има да решава проблеми, разминаващи се по своя характер, и не се натрупва верига от проблеми по един от видовете транспорт. Най-тежко е положението при Албания, но тя сигурно ще получи сериозна подкрепа както от Италия, така и от ЕС и САЩ. Неслучайно естественото продължение на запад на този коридор е Южна Италия. Италианската държава в лицето на премиера си категорично заяви огромния си интерес към този транспортен коридор, защото интересите съвпадат.
Какви схеми на финансиране ще се прилагат, така че да се съчетаят съответните национални интереси с интереса на инвеститорите?
- Готови сме с няколко модела на финансиране. Бюджетът сега не е в състояние да отделя за инфраструктура толкова средства, колкото ни се иска. Съществуват обаче национални фондове, какъвто е фонд "Републиканска пътна мрежа", фондът за развитие на далекосъобщенията, специализиран фонд се предвижда и в изменението и допълнението на Закона за гражданското въздухоплаване. Това са специални държавни фондове, които имат задачата да акумулират средства и те да се влагат в развитие на инфраструктурата. Трети важен източник са концесията и моделът БОТ - инвестирай, построй , оперирай, трансферирай (предай обратно на държавата собственик). Този модел е много популярен в Турция и всъщност се свързва с механизма на концесията. Четвъртият вариант са инвестициите от структурните фондове на ЕС. Следваща възможност са финансовите кредити с държавни гаранции. Такова е споразумението, което ще подпишем в Япония. Има може би още един метод - наскоро вицепремиерът Бакърджиев беше в Истанбул и там са водени разговори за бартер между двете държави за износ на електроенергия срещу инвестиции на турски компании в строителство на инфраструктури.
Кога се очаква България да има платени магистрали?
- Според мен, въпреки че това не е в моите компетенции, това ще стане с реализирането на търга за концесии на магистрала "Тракия" в частта Оризово - Бургас.
Ще продължи ли България да поддържа национален морски и речен флот и национална авиокомпания?
- През февруари беше създадена работна група от експерти, която разработва концепция за развитие на водния транспорт. Проектът ще бъде разгледан в Министерския съвет. Това беше основанието да предложа всички закони, свързани с водния транспорт, да бъдат разглеждани през следващата година. А те се нуждаят от цялостно преработване, като някои от законите въобще липсват - за пристанищата например. България във всички случаи ще запази своя интерес и държавното си участие в пристанищата и операторите Български морски флот и Българско речно плаване. Няма държава в света, която да не обръща внимание на морския и речния бизнес. Едно е ясно - в близките ни намерения за приватизация не предвиждаме продажбата на БМФ и БРП, още по-малко на пристанищата. Най-вероятно е да използваме в Закона за пристанищата подхода, който възприехме във въздухоплаването. Летищата са публична държавна собственост. Ще се дават на концесия за опериране без оглед на националността на концесионера. Просто държавата запазва собствеността на инфраструктурата си, която в случая е свързана и със суверенитета. В същото това време оператори ще изпълняват дейността на концесионен принцип.
Залежалото зърно струва 76 млрд.лева на данъкоплатците
По-голямата част от излишъците от миналогодишната зърнена реколта да бъдат изкупени от Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси". С парите да се започне спешно обслужване на кредитите към осемте банки, отпуснали пари за изкупвателната кампания през миналата година. Това гласи решение номер 232 на кабинета, гласувано преди две седмици, но засекретено от медиите, съобщиха правителствени източници, пожелали анонимност. С писмено разпореждане Държавният резерв е бил задължен да изкупи 250 хил. т. пшеница от реколта '97 по фиксирана цена, която се пази в тайна. Според неофициална информация става дума за цена 255 000 лв./тон, като в нея не е калкулиран ДДС. Това е и средната себестойност на залежалите количества пшеница от миналогодишната реколта. С начисляването на данъка цената на изкупеното от резерва жито скача над 300 000 лв. (над 170 долара) за тон, което превишава значително сегашните пазарни цени у нас и по световните борси. Очакваната изкупна цена на новата реколта у нас е най-много 100 долара за тон.
За да може Държавният резерв да плати пшеницата, правителството е гласувало от бюджета да бъдат отпуснати целево 60 млрд. лв. С други 16 млрд. лв. от хазната, които също са предназначени за изкупуване на зърнените излишъци, е била увеличена субсидията на резерва за тази година. Така операцията по изкупуването на залежалото зърно от държавните фирми е била финансирана общо със 76 милиарда лева пряко от бюджета. След скандалния закон за стоманодобива това безспорно е най-мащабното заобикаляне на принципите на твърдите бюджетни ограничения от идването на правителството на власт.
Около предисторията на поредния зърнен проблем у нас се вдигна доста шум през последните месец-два. Осем банки - ОББ, ДСК, "Биохим", Експресбанк, Хебросбанк, ЦКБ, Общинска банка и Булбанк, отпуснаха на държавните предприятия общо 211,5 милиарда лева за изкупуване на реколта '97. Кредитите бяха гарантирани от Държавния фонд за реконструкция и развитие. За да може житото да остане в страната, правителството одобри минимална изкупна цена от 230 хиляди лева (около 130 долара по това време) за тон. Същевременно заради неправилни разчети и страх от нов зърнен дефицит бяха наложени високи експортни такси, с което беше отрязан износът.
В началото на тази година стана ясно, че държавните складове и мелници са препълнени с нереализирано зърно. Излишъците бяха изчислени между 400 хил. и 600 хил. тона. Себестойността на зърното междувременно нарасна от 130 долара до близо 150 долара заради складови разходи и лихви. Междувременно цената на пшеницата на световните борси остана ниска и в момента се движи в границите 119-123 долара за тон. Скандалът набра сила през април, когато се разбра, че почти всички предприятия имат проблеми с връщането на парите. По това време бяха възстановени едва 66 млрд. лв. Имаше опасност банките да прибягнат до принудително събиране на вземанията си, което значеше сигурен фалит на "Зърнени храни" и другите мелници. Другият вариант предвиждаше усвояване на държавната гаранция, което би предизвикало реакцията на МВФ.
В края на април банкерите и земеделският министър Върбанов постигнаха споразумение да не се прибягва до тези мерки. Държавата се ангажира с бърза приватизация на държавните мелници и зърнобази. С приходите трябваше да започне спешното обслужване на кредитите. Земеделският министър обеща също да бъде продадено в чужбина част от зърното, макар и със загуба. Още тогава беше заявено, че около 200-250 хиляди тона от нереализираното зърно ще бъде купено от държавата за попълване на т.нар. стратегически резерв. Предвиждаше се това да стане по пазарни цени. Банките обещаха да помислят за разсрочване на част от кредитите, като поискаха да бъде удължен срокът на държавната гаранция и да се променят условията на договорите с държавните предприятия.
Месец по-късно не се забелязва голям напредък в изпълнението на програмата. Приватизацията на предприятията, която трябваше да приключи до края на юни, не върви с обещаващи темпове. Всъщност бързата приватизация на държавните зърнобази няма да помогне много, защото това означава и ниски продажни цени. Не се знае и дали евентуалните купувачи ще приемат идеята на земеделското ведомство да купят базите заедно със скъпото зърно в тях. До момента е договорен износ в чужбина на 100 хил. т. пшеница от миналогодишната реколта на цени между 102 и 110 долара, съобщиха от аграрното министерство. Надеждите са, че до края на месеца изнесената пшеница ще достигне 200 хил. тона. Така или иначе
Според информирани източници на Държавния резерв е бил даден срок до 31 май да сключи всички договори за запълване на определеното количество от 250 хил. тона. Към правителственото решение е бил приложен и списък от земеделското министерство на кредитно задлъжнели държавни мелници, от които трябва да се изкупува зърното. Според указанията резервът трябва да превежда парите по сделките директно на банките, а не на фирмите, от които купува зърното. Същевременно закупената пшеница остава на съхранение в складовете на държавните предприятия и няма да се прехвърля в хамбарите на Държавния резерв.
Операцията по изкупуването на зърнените излишъци се следяла лично от земеделския министър. Процесът обаче се забавил с няколко дни заради необходимостта от извършване на лабораторни анализи на изкупуваната пшеница, гласи лаконичната информация от Държавния резерв. Оттам бяха категорични, че няма да се допусне изкупуване на зърно, чиито качества се отклоняват от действащия стандарт. Досега са подписани договори с 12 фирми. Очаква се последните сделки да бъдат сключени най-късно до края на тази седмица.
Макар правителственото решение да е секретно, само за една седмица сред търговците на зърно е бил разпространен слух, че Държавният резерв купува пшеница за попълване на запасите си. Според една от версиите резервът е обявил таен търг, на него се явила единствено държавната фирма "Зърнени храни" ЕАД, която е продала своята пшеница по себестойност. Началниците на държавния резерв били принудени да обясняват на частни търговци, че резервът не приема оферти и че просто изпълнява правителствено решение. Фактът, че със секретното правителствено решение се нарушава Законът за възлагане на държавни и общински поръчки, не е най-големият проблем. Ако беше обявен публичен търг за попълване на резерва, сигурно щяха да се явят поне двайсет фирми, тъй като освен държавните предприятия, проблеми с реализирането на пшеницата имат и частните търговци. А и при конкуренция между продавачите цената на изкупената пшеница едва ли щеше да стигне 170 долара за тон. В тази връзка търговци припомниха, че преди време Държавният резерв продаде деблокирани количества останало зърно от реколта 1996 г. на средна цена 135 долара за тон. По-лошото в случая е, че за оправяне на миналогодишния зърнен гаф се ангажират бюджетни средства, което е типичен пример за неспазване на финансовата дисциплина в условията на валутен борд. Неудобният въпрос в случая е дали МВФ е бил информиран за решението на правителството. Земеделският министър Върбанов не пожела да коментира това пред "Капитал", но от поведението му стана ясно, че по-скоро отговорът е "не". Представителят на МВФ за България Питър Стела заяви, че не е запознат с този случай.
Проблемът с лошите земеделски кредити за пореден път доказва, че държавното регулиране на цените и контролът над външнотърговския режим водят винаги до пазарни катаклизми. Заради издънката с миналогодишните кредити
Макар пазарът вече да е освободен, банките много трудно ще склонят да отпускат кредити на държавните предприятия за новата житна реколта, при положение че имат все още блокиран ресурс по миналогодишните договори. Освен това не се предвижда нова държавна гаранция по зърнени кредити. Законът за съхранение и търговия със зърно се забави доста и по общо мнение няма да заработи поне още два-три месеца. Има реална опасност пазарът тази година да остане без нужните средства за изкупуване на реколтата, алармират земеделски експерти. Опасения в този дух е изразил и Хенри Гордън, водач на делегация от експерти на Световната банка.
Ако не бъде осигурен достатъчен паричен ресурс, има опасност, особено през първите два-три месеца от кампанията, да бъдат изкупени малки количества от новото зърно. Цените също ще бъдат ниски, тъй като предлагането ще превишава значително търсенето. Според прогноза на аграрното министерство, разпространена преди седмица, изкупните цени на пшеницата от реколта '98 на вътрешния пазар ще бъдат около 100 долара за тон. От Асоциацията на търговците на зърно обаче контрираха, че цените няма да надвишават 87 долара за тон.
По мнение на експерти при така очерталата се ситуация единственият изход за добра реализация на тазгодишната реколта ще бъде износът, въпреки че цените на пшеницата по световните борси остават ниски. Работна група от земеделското министерство заедно с представителите на Световната банка търси в момента варианти за излизане от ситуацията. "Въпросът е как да се гарантира, че в страната ще остане достатъчно зърно от новата реколта и земеделските производители да не бъдат "убити" с ниски изкупни цени", коментираха от Софийската стокова борса.
Сорос поиска ръката на БТК
"Създаването на смесено дружество е като сватба, като брак. Трябва да има двама души, които се харесват и се събират. Това не е като приватизацията, в която има обект за продаване и се наддава за него. Смесеното дружество е желание на две юридически лица да работят заедно", това заяви миналия вторник вицепремиерът Александър Божков по повод на създаването на смесено дружество между БТК и Джордж Сорос и критериите, по които телекомът ни влиза в джойнт венчъри. След завръщането си от САЩ преди седмица министърът на промишлеността изненадващо обяви, че БТК и известният финансов магнат създават общо дружество, известно като пилотен проект "Рила". Според вицепремиера това ще бъде "минииндустриален парк в София за разработването на софтуерни продукти, необходими спешно на Запада".
За първи път идеята за създаване на технологичен парк в София беше официално лансирана от премиера Костов. В интервю за радио "Свободна Европа" на 21 май министър-председателят заяви, че "една от задачите на г-н Божков сега при пътуването му в САЩ и Силиконовата долина ще бъде точно създаването на телемостове, по които българските специалисти да могат да си работят тук, в България, но да работят за големите фирми, да изпълняват софтуерни поръчки и едновременно с това да се развива този отрасъл". Преди отпътуването на българската делегация за Щатите пресслужбата на правителството информира, че Божков ще посети високотехнологичните паркове в Северна Каролина и Силиконовата долина и ще обсъжда мерките, които кабинетът трябва да предприеме, за да осигури нормативна база в България за инвестиции в тази област. Тогава обаче съветникът на Божков Георги Прохаски обясни, че не се работи по никакъв конкретен проект и пътуването има проучвателен характер.
Според председателя на борда на директорите на БТК Гроздан Караджов обаче проектът "Рила" ("Рила софт") е бил предложен на българското правителство още преди два месеца. Миналия вторник Божков също потвърди това: "Когато бяхме с премиера Иван Костов в САЩ преди няколко месеца, имахме една среща с г-н Сорос и тогава стана дума за технологичните паркове, за потенциала на българина, за пропуснатите възможности да се използва това.
И явно, че оттам е заработила финансово гениалната глава на Джордж Сорос и скоро той се свърза с БТК, с нас и предложи една схема. Джордж Сорос е много добра реклама за нас, тъй като всички в САЩ и по света, които оценяват рисковите инвестиции, знаят, че Сорос никога не залага на губещи коне. Затова решихме да използваме срещата във Вашингтон за създаването на българо-американския икономически комитет, за да разширим пътуването и с помощта на американското правителство и с помощта на Сорос да посетим двата технологични парка - Дъръм и край Сан Франциско. Проектът не беше предложен така на правителството. Сорос никога не е използвал своята позиция в България за някаква печалба. Говорих с него по телефона и той държеше да ми каже, че дори евентуалната печалба от "Рила софт" ще влезе за благотворителни дейности. " Ако това, което твърди Божков, е цялата история на създаването на "Рила софт", защо тогава проектът е пазен в тайна цели два месеца?
След края на официалната част на посещението на българската делегация в САЩ, за да уточнят подробностите около създаването на новото дружество с Джордж Сорос, в Ню Йорк от името на българската страна останаха двама бивши служители на финансовия магнат - съветникът на вицепремиера Божков Георги Прохаски, бивш изпълнителен директор на фондация "Отворено общество", и председателят на борда на директорите на БТК и главен секретар на КПД Гроздан Караджов, бивш главен секретар на "Отворено общество". Вероятно, за да не изглежда съвсем затворен кръгът, с тях е бил и изпълнителният директор на БТК Мариан Драгостинов.
"До известна степен може да изглежда странно, но тази връзка е случайна", обясни съвпадението Караджов. Вицепремиерът Божков обаче беше още по-категоричен в коментара си: "Не намирам конфликт на интереси. Точно обратното - намирам източник на доверие. Контактът, който и г-н Прохаски и г-н Караджов имат като хора с Джордж Сорос, позволява много по-бързо да се движат нещата. Тук какъв конфликт може да има? Те не работят вече в Отворено общество, а са си запазили добрите отношения с Джордж Сорос. Личният контакт винаги играе много добра роля. Аз също имам мои приятели в чужбина и ако мога да ги накарам да инвестират в България, не виждам никакъв конфликт на интереси, нищо от това, че съм министър."
Според председателя на борда на БТК създаването на "Рила софт" е било предложено лично от Сорос като компания, "която да се занимава с производство и тестване на софтуер предвид наличието на голям брой високвалифицирани софтуерни специалисти в България", и предложението е прието по принцип от българската страна. Според Караджов това е "търговско дружество, което ще преследва чисто търговски интереси", а участието на БТК в него ще бъде 15%. "От една страна, БТК ще осигури мястото, където този проект ще се реализира. На второ място, ще осигури един перфектен телекомуникационен достъп до телекомуникационни услуги. БТК може би ще участва и с част от телекомуникационния трафик, който тази фирма ще генерира. Това не са парични контрибуции от страна на БТК, а са неща, които са и налични и които тя има. Това се смята, че е доста изгодно. " Преди последната си среща с финансовия магнат миналия понеделник в Ню Йорк Караджов обясни още, че г-н Сорос лично и ръководството на БТК ще взимат решение по принцип да продължат преговорите. "Ние за това сме тук и смятаме да ги доведем до един успешен край, с което да се подчертае и бързината, с която могат да се взимат и у нас решения и да бъдем отзивчиви към подобни чуждестранни предложения. Сега с г-н Драгостинов уточняваме подробностите около създаването на това дружество. До този момент идеята не е съгласувана с консултанта по приватизацията на БТК, доколкото нейните параметри не бяха все още известни. Но се надявам, че днес (понеделник - бел.ред.) тези параметри ще бъдат изяснени, т.е. ние ще можем в неколкодневен срок след завръщането си да изготвим ясно предложение. И това е именно този втори етап, когато това решение ще мине през съвета на директорите на БТК. Чак когато бъде решение, то се предоставя за съгласуване. Моето лично разсъждение е, че трудно консултантите биха били против тази сделка, доколкото тя повишава цената на БТК.
Както знаете, г-н Сорос не е случаен финансист, нито тази инвестиция предвижда БТК да инвестира парични средства в новото дружество."
След срещата си със Сорос председателят на борда на БТК обясни, че "сумата, необходима за стартирането на "Рила софт", ще бъде изцяло дадена от Джордж Сорос предвид по-тежката икономическа среда в България. След създаването на дружеството на БТК ще бъдат продадени 15% от него. Това беше твърдо уточнено вчера (понеделник, 1юни - бел.ред). Петнайсетте процента ще бъдат продадени срещу бъдещи услуги, бъдещ трафик, бъдещо използване на телекомуникационен достъп, включително и използване на помещения на самата компания. БТК ще осигурява телекомуникационен достъп на новото дружество и с това ще участва. Мисля, че по-изгодни условия трудно могат да се намерят, и сме много щастливи, че постигнахме тази договореност".
Другото договорено на срещата със Сорос е, че финансовият магнат ще инвестира първоначално в дружеството 2 млн. долара с перспектива допълнително да бъдат инвестирани между един и два млн. долара, т.е. при оптимистично развитие на нещата след година, година и половина общата инвестиция може да достигне 4 млн. долара. Дружеството ще стане 100% собственост на Сорос, но още не е известно през коя компания той ще участва в него и според Караджов още на следващия ден след регистрирането му на БТК ще бъдат продадени 15% от него.
Как обаче е изчислено, че участието на БТК в дружеството ще бъде 15%, след като става дума за бъдещи услуги, които тя ще предоставя, а техният обем няма как да бъде известен, т.е. не е известна и стойността им, по която всъщност трябва да бъде изчислено апортното участие на БТК в дружеството.
"По отношение на процентното участие това са си неща между БТК и г-н Сорос", обясни премиерът Божков. То е, общо взето, символично участието на БТК. Това, което компанията ще прави, е да осигури безплатно възможностите за телекомуникации, срещу което нали пък ще получава своята част от печалбата. БТК е един стабилен партньор и затова Сорос се е насочил към нея. Мисля, че г-н Сорос правилно си е избрал партньора. По отношение на печалбата на БТК. Тук става въпрос за някакви толкова минимални ангажименти на БТК в това дружество, че на мен ми се струва, че всеки нормален бъдещ собственик на мажоритарния пакет от акции на компанията в чисто финансов план едва ли би забелязал съществуването на това мъничко дружество."
Чрез личния контакт обаче може да бъде обяснено защо БТК е харесала Джордж Сорос.
И вместо финал - девет въпроса, на които никой не можа да даде задоволителен отговор:
"Плама" - гръмна и синият балон надежди
Управителят на "Евроенерджи холдинг" и представител на офшорните фирми "Стелар глобал", "Интернешънъл екуитис" и "Герезон ентерпрайсиз" в България Тимоти О'Нийл беше уволнен от своя канадски работодател Ъруин Брейч като представител на "Стелар". Така след продължило с години разграбване плевенската рафинерия "Плама" "най-неочаквано" осъмна без началник, който реално да представлява собственика на рафинерията. Иначе Тим О'Нийл продължава да е номинален шеф на "Евроенерджи" и собственик на офшорната фирма "Герезон", но зад него вече няма никой. Дори и вицепремиерът Божков се дистанцира. Дали абсурдът може да достигне нови измерения, ще покаже само бъдещето.
"Да, разбира се, че ще тръгне ("Плама"), няма никакво съмнение. Няма смисъл просто един бездеен собственик, който нищо не направи практически две години с "Плама", да бъде заменен с друг. Канадците ("Стелар глобал") идват, за да работи "Плама", а не за да си я държат за украшение. Не мисля, че са готови да похарчат пари, за да си имат такова скъпо украшение. " Цитатът е част от интервю на Александър Божков, излъчено по БНР на 1 март. По това време фарсът "сериозен инвеститор" за "Плама" набираше сила.
След последните събития вече дори и известният с оптимизма си вицепремиер обяви, че на митичния г-н Брейч не може повече да се има доверие. Божков, който преди два месеца твърдеше, че познава новия инвеститор "Стелар глобал", и гарантираше, че той ще изправи рафинерията на крака, отсече през седмицата, че процедурата по несъстоятелност вече е единственото решение за проблема "Плама". Така най-оптимистичният от всички вицепремиери сам пукна балона на сините надежди за светло бъдеще на "Плама", който той самият наду.
Ще бъде ли най-после обявен умишлено отлаганият фалит на изпадналата в свръхзадлъжнялост плевенска рафинерия?
"Плама" стана типичен пример за полукриминална приватизация на държавна фирма, след като преди това е била напълно декапитализирана от своите шефове. За натрупването на огромните задължения от над 153 милиарда лева според списъка на кредитните милионери заслуга имат и самите банки, отпускали в продължение на години кредити без обезпечения. Правителството на Виденов не посмя да закрие предприятието и с продажбата му на "Евроенерджи холдинг" позволи да бъдат прикрити много от извършените кражби, в които бяха замесени много видни партийни функционери, между които Луканов и Премянов. След смяната на политическата власт фалитът на рафинерията отново беше отложен заради страха от "структурна безработица" в региона. Уволнението на 2000 работници наистина е тежък социален проблем, който обаче не може да бъде решен с изчакване. Агонията на "Плама" беше удължена и това помогна тя да бъде доразграбена. Така непрекъснатото заобикаляне на въпроса съвсем логично доведе до
Уволнението на Тимоти О'Нийл действително заплита сложен юридически казус, който оставя без еднозначен отговор въпроса има ли рафинерията реален собственик в момента. По Търговския закон той може да бъде освободен от поста управител на "Евроенерджи" само на следващо общо събрание на съдружниците. Преди това да стане, той е в пълните си права да се разпорежда с дружеството. Същевременно се разбра, че по канадските закони мистър О'Нийл вече не може да взема никакви решения от името на "Стелар глобал". Интригата минава и през Кипър, тъй като собственикът на "Евроенерджи" е тамошният офшор "Герезон ентерпрайсиз". "Герезон" е собственост на О'Нийл, но като довереник на "Стелар". Това, че доверителното отношение е прекъснато с уволнението, не отменя факта, че бившият представител на ЕБВР за България е собственик на "Герезон", а чрез "Евроенерджи" той формално притежава и "Плама".
Тим О'Нийл обаче побърза да каже, че той пари няма и че ще търси нови финансови инвеститори за рафинерията. Резултатът е очевиден - няма ги Брейч и "Стелар", няма ги старите играчи от "Евроенерджи" Атанас Коларов и Иван Михайлов. Останал е чужденецът Тим О'Нийл да се разправя с работниците, кредиторите, еколозите, че и с плевенския кмет. Едва ли това е само стечение на обстоятелствата, по-скоро това е сделка, в която името на чужденеца е купено за доста пари от тези, които се измъкват сухи от "Плама".
"Имаме легитимен управител по нашето законодателство, който отказва да контактува с когото и да било, за да не се озове в затвора в Канада", обобщи проблема Едит Гетова, заместник-министър на промишлеността.
Въпросът се усложни допълнително от факта, че другият управител на "Евроенерджи" и представител на "Стелар глобал" у нас - канадката Кендис Йоханна Селби, също не може да упражнява правомощията си. От 29 май във фирменото отделение на Софийския градски съд е депозирана молба за освобождаването й като управител на холдинга поради "дългосрочно отсъствие от България". Картината беше допълнена и с оставката на надзорниците на рафинерията, които чрез факс до медиите се дистанцираха от действията на акционерите на "Плама".
Ако в тези сложни юридически плетеници няма нищо случайно, логичният въпрос е
За нуждата от нов купувач на "Плама" се заговори още след като "Евроенерджи холдинг" стана собственик на рафинерията чрез полукриминална сделка през септември 1996 г. Фирмата на Атанас Коларов дълго време лъжеше всички, че ще пусне инсталациите на рафинерията в действие. Когато се разбра, че това няма да стане, работниците поискаха разваляне на договора и намиране на нов чуждестранен инвеститор.
Държавата подкрепи идеята, вместо да помогне за избирането на единствения възможен изход - искане на процедура по несъстоятелност за изпадналата във фактически фалит "Плама". Ако това беше станало тогава, като акционер в рафинерията холдингът щеше последен да получи право на ликвидационна квота от разпродажбата на активите й. Същевременно банките щяха да си върнат част от щедро раздаваните с помощта на политически протекции заеми. Решението да се търси нов купувач в чужбина обаче беше удобно за правителството, защото така се отлагаха социалните вълнения в Плевен и региона. Консултант по сделката стана авторитетната консултантска къща "Прайс Уотърхаус", а вицепремиерът Александър Божков обеща лично да следи хода на преговорите.
Първоначалната информация за осъществената сделка за "Плама" гласеше, че избраният купувач е "Интернешънъл екуитис инк.", дъщерна офшорна фирма на "Стелар глобъл корпорейшън". Начело на фирмата-купувач стоеше Тимоти О'Нийл, току-що напуснал поста представител на Европейската банка за възстановяване и развитие в България. "Стелар глобъл" по това време беше пред предстоящо подписване на договор за друг гигант в родната ни индустрия - "Химко" - Враца. След намесването на името й и в сделката за "Плама" възникна съмнение, че държавата сама е предложила обвързването на двете сделки, за да може да бъде решен по-лесно проблемът с плевенската рафинерия. Факт е, че цената на "Химко" на два пъти беше намалявана от Агенцията за приватизация от първоначалните 123 млн. долара до крайните 84 млн. долара, които така и не бяха платени.
С аргумента, че са в сила ограничения за препродажба на приватизираните предприятия, от "Прайс Уотърхаус" обясниха, че ще бъде купена не "Плама", а нейният собственик - "Евроенерджи холдинг". Още тогава се появиха сериозни съмнения за целта на цялата операция. Освен липсата на всякаква достоверна информация за купувача, не стана ясно защо Ъруин Брейч се натоварва и с огромните лоши кредити на "Евроенерджи" за над 51 милиарда лева. Логичното обяснение беше, че всъщност холдингът купува себе си. От "Стелар" обаче продължиха да твърдят, че нямат връзка с български лица и капитал.
В края на април се разбра, че купувачът не е "Интернешънъл екуитис", а "Герезон ентерпрайзис лимитид" - офшорна компания, регистрирана на 9 януари т.г. в Кипър. Тя получи дяловете на фирмите "Джи Би Ем холдинг" ООД, "Г.В. С. холдинг" ООД и "Коларов и съдружие" ООД в "Евроенерджи". Едновременно с това съдът допусна увеличение на капитала на "Евроенерджи" от 1,5 млн. лв. на 150 млн. лв. Останалите три фирми в холдинга - "Сауд Ал Джабер лимитид", "Мълуей инвестмънт" и "Ги Ги енд Ти лимитид", запазиха номиналния размер на дяловото си участие. По този начин "Герезон" стана собственик на 99 на сто от "Евроенерджи холдинг".
След като се разчу за сделката, никой от страна на купувача не обясни защо е била извършена подмяната на "Интернешънъл екуитис". Така или иначе единственият ефект от прехвърлянето на дяловете в "Евроенерджи" беше освобождаването от отговорност на доскорошните управители на холдинга Атанас Коларов, Васил Генчев и Иван Михайлов. По това време вицепремиерът Божков твърдеше, че сделка още няма и че всъщност "Герезон" изкупува различни "израстъци" на "Евроенерджи". Напрежението в "Плама" растеше с всеки ден в очакване канадският бизнесмен Ъруин Брейч да осигури обещаните 2 млн. долара за пробен пуск на рафинерията и още 6 млн. долара за доставки на петрол. Накрая беше затворен и последният работещ цех за бутилиране на масла и над Плевен надвисна заплаха от екологичен апокалипсис. Почти по същото време от Интернет изчезна страницата на "Брейч кепитъл корпорейшън", в която преди това като международни проекти фигурираха покупките на "Плама", "Химко" и "Дружба" - Пловдив.
Изчезването на собственика на "Плама" от сцената най-после даде ясен сигнал на всички заинтересовани за съдбата на рафинерията и лиши от смисъл всякакви по-нататъшни изчаквания нещо да се случи. На събрание в промишленото министерство миналия четвъртък банките, кредиторки на "Плама", взеха единственото възможно решение. Стана ясно, че всички следващи стъпки минават през задължителна процедура по несъстоятелност на "Плама". Банкерите решиха да подкрепят исковете на ПЧБ, ОББ и Минералбанк пред Плевенския окръжен съд за задействане на такава процедура. Зад тази идея за първи път официално се присъедини и държавата. Едит Гетова заяви патетично, че е "крайно време съдът да си свърши работата". Процедурата предвижда назначаване по най-бърз начин на синдици в рафинерията, които да поемат управлението и да приемат оздравителна програма. По-нататък следва или ликвидация, или нова препродажба.
Кой знае защо като антитеза на несъстоятелността отново беше лансирана старата идея на работниците за разваляне на приватизационната сделка от 1996 г. Разваляне на договора не е решение, тъй като проблемът просто ще се върне обратно при държавната и управляващите няма просто да могат да казват - това е частна собственост. Връщането на "Плама" на държавата не може да стане и по друга причина. През септември миналата година капиталът на "Плама" беше увеличен от 6,635 милиарда лева на 51,496 милиарда лева чрез апортиране на стари вземания на "Евроенерджи" от рафинерията. По този начин делът на "Евроенерджи" скочи от първоначалните 75 на сто до 98 на сто. Ако бъде развален договорът, "Евроенерджи" ще трябва да върне само първоначалния пакет акции, чиито номинален дял днес е много по-малък, и пак ще остане мажоритарен собственик на рафинерията.
Всъщност митът за външен "спасител на "Плама" отново беше лансиран, този път от банкера Емил Хърсев, представител на австрийската Централ Вексел унд Кредит банк. Медиите с надежда посрещнаха новината, че има нова оферта от консорциум, който бил готов да сключи договор за покупка или за управление на рафинерията.
Групата фирми, чиито имена се пазят в тайна, могат да осигурят финансиране, за да тръгне "Плама", уверил колегите си Хърсев. От своя страна представителите на 11-те банки, кредиторки на "Плама", заявили, че ще гласуват доверие на новия потенциален инвеститор, ако той осигури пари за доставка на поне четири танкера с нефт за завъртане на рафинерията. По сегашните цени на суровината това прави 15 милиона долара, обясни заместник-министърът на промишлеността Стефан Ставрев.
Нежеланието на банкерите "Плама" да бъде ликвидирана е обяснимо, защото в нея едва ли е останало нещо за разпродажба и удовлетворяване на кредиторите освен старите поточни линии. Отсега може да се прогнозира, че и в промишленото министерство ще се намерят аргументи в подкрепа на този вариант. Няма съмнение, че към "идеята" ще се присъединят и протестиращите работници.
През последните дни банкери, политици и протестиращи работници пак не спират да твърдят, че "Плама" може да печели. Всъщност самата "Плама" едва ли някога ще започне да печели, но от нея междувременно ще се направят луди пари. Въпросът е кой как разбира печалбата.
Далаверите на Техноимпортекспорт кънтяха в пленарната зала
"Шестстотин хиляди долара са откраднали три фирми на СДС. Знае се и къде отиват тези пари" - това е дословно репликата на депутата от евролевицата Драгомир Драганов по време на дебата за престъпността. "Това е гигантска манипулация, нека главният прокурор да разследва и тези хора да си получат заслуженото, отговори му премиерът Костов.
Проф. Драганов връчи на премиера Костов папката с думите: "Може и да не ви е приятно, дами и господа, но рибата се вмирисва от главата. " Драгомир Драганов не даде на журналисти скандалната папка, въпреки че обеща. Премиерът Костов също предупреди проф. Драганов пред журналисти, че ако обяви имената на фирмите, те могат да го съдят и т.н. Защо Драганов замълча, Иван Костов беше така ядосан. Очевидно защото първият няма необходимите доказателства, а вторият знае, че ако не пряко, то косвено СДС е отговорно за тази далавера. Главният прокурор наистина е назначил предварителна проверка по случая още миналата седмица. Това заяви г-н Татарчев за "Капитал".
На 28 октомври миналата година държавната фирма Техноимпортекспорт (ТИЕ) сключва договор за доставка на 340 тона свинско и говеждо месо от Франция и Белгия с частната фирма "София текст" - ООД. С договора, подписан от изпълнителната директорка на ТИЕ Грета Дончева, външнотърговската организация се ангажира да финансира авансово 100% сделката със сумата от 804 440 долара. Срокът за приключване на доставките е 28 ноември 1997 г. Тъй като ТИЕ не разполага с оборотни средства, тегли долари от Булбанк по договор за револвиращ валутен кредит. Проблемът идва оттам, че ТИЕ вече има един просрочен кредит към Булбанк за 471 378 долара. За да получи новия кредит, държавната фирма обещава да върне стария до края на месец ноември. Идеята на ръководството била с половината от парите, които се получат от продажбата на месото, да се върне старият кредит на Булбанк. Доставките обаче не идват в договорения срок, а частниците се оправдават със стачката на френските шофьори. Междувременно на 14 ноември държавната фирма от името на нейния директор Грета Дончева сключва втори договор - вече като продавач. ТИЕ продава месото, което чака да й достави "София текст", на едноличен търговец "Свилена Дачева", която се явява като дистрибутор на стоката. Според запознати с договора условията по сключената сделка ощетяват ТИЕ. Печалбата на ЕТ "Свилена Дачева" от сделката е 133%, а на държавната фирма - 4%.
Доставките на месо се забавят. Те започват едва на 4 декември 1997 г. Пристигналите около 100 тона се фактурират на ЕТ "Свилена Дачева" на стойност 225 446 долара съгласно договора. Едноличната търговка до момента е изплатила едва 20% от взетата стока, или около 57 милиона лева. В същото време Техноимпортекспорт е принудена да изтегли 500 000 долара от депозита си, чийто падеж излиза на 1 януари, за да погаси стария си кредит от 471 000 долара. След като се вижда, че сделката отива на провал, Техноимпортекспорт прекратява договора с ЕТ "Свилена Дачева" на 3 февруари, без да предявява претенции към нея за забавено плащане, пропуснати ползи и т.н.
Сделката, която ТИЕ извършва, й е възложена от Министерството на търговията по квота за внос на месо от ЕС като принципал на дружеството. Целта била да поевтинее месото за Коледа. Очакваният от търговското министерство ефект от поевтиняване на месото обаче не се реализира, а цената по вноса е натоварена с пъти по веригата от фирми посредници. Странно защо договорът между ТИЕ и "София текст" е съгласуван със зам.-министъра на търговията Александър Тасев, който след това изпуска от контрол изпълнението й. "ТИЕ е напълно свободна да провежда самостоятелно търговската си политика, но за нас като принципал е важно тя да заработи ефективно и в пазарни условия да изпълнява поръчка по внос и износ", коментира другият зам.-министър на търговията Христо Михайловски, който отговаря за въшнотърговските организации.
Според фактури "София текст" внася свинско месо на цена от 1.57 долара за кг и го продава на ТИЕ за 1.63 долара, а цената за краен потребител, по която "Свилена Дачева" реализира месото, е над 4 долара за килограм. Тук е нарушен и правилникът за прилагане на Закона за цените, според който месото е стока, за която производител и вносител договарят цена, над която стоката не може да се продава в търговската мрежа. Тоест, ако София текст е вносител, а ТИЕ купува месото на определена цена, ЕТ "Свилена Дачева" е трябвало да получи отстъпка в рамките на крайната цена, а не да й се дава допълнителна надценка от 133%.
Фирмата реализира и финансови загуби, като прелива държавните пари в частни структури. Освен че държавната фирма "спонсорира" частниците заради едните 4% печалба, 200 000 долара пак се губят. Според договора за доставка на месо Техноимпортекспорт предоставя 804 440 долара на "София текст" ООД. Необходимите средства за закупуване на доставките от частната фирма са 606 828 долара, т.е. освен кредитирането на доставката, която все още не е реализирана напълно, държавната фирма "по погрешка" превежда авансово 197 000 долара повече. След междинен доклад на одитора на ТИЕ, изискан от търговското министерство като принципал, с анекс към първоначалния договор между Техноимпортекспорт и София текст от 22 януари 1998 г. частниците се задължават да възстановят преведените в повече пари заедно с дължимите лихви. Според справка от "София текст" доставеното месо по договора е 194 тона, т.е. частната фирма е трябвало да достави още 150 тона месо, които са за около 353 000 долара. Доставката им се предоговаря на 10 февруари с втори анекс към договора между ТИЕ и "София текст", според който месото трябва да дойде до 25 март и вече на цена 3.22 долара за килограм, тоест в повишената доставна цена "София текст" приспада преведените й първоначално в повече 197 000 долара. Тези количества обаче все още не са доставени и парите не са възстановени, те в последна сметка според груби изчисления възлизат на 450 000 долара.
Така, бидейки сама кредитор на частните фирми, в началото на май ТИЕ не успява да върне револвиращия кредит, при което с Булбанк е договорено едномесечно просрочие. То изтече на 3 юни, но според осведомени банката е дала още един месец на ТИЕ, за да погаси кредита и лихвите по него. Ако това не стане, на 3 юли Булбанк автоматично ще усвои залога на търговската фирма.
По сделката от ТИЕ отказаха коментар.
След провалената сделка за внос на месо и вино от началото на 1997 г., при която бе приложена същата схема на преливане на пари от ТИЕ към фирмата "Елтекст" ООД, сега държавната фирма ще трябва да покрива загубите си и от сделката със "София текст". Не е ясно колко пари ТИЕ ще загуби и от провалената сделка по внос на соев шрот по кредитната линия на американското правителство - GSM 2.
Според счетоводния баланс към края на миналата година загубата от основна дейност на ТИЕ е 222 млн. лева. Външнотърговската организация вече почти няма сделки, от които да печели, и единственото, което прави, е да харчи парите от депозита си в Булбанк.
Въпреки лошите резултати за 1997 г. обаче ТИЕ ще реализира куха печалба от 1.588 млрд. лева от положителните курсови разлики от доларите от валутния депозит в Булбанк, към които фирмата прибягна, за да си покрие първия заварен кредит. При тази печалба дружеството ще трябва да плати 645 млн. лева данък печалба, за които също ще трябва да посегне от валутния депозит на доверително управление в Булбанк.
Все още отчетът за приходите и разходите на фирмата и счетоводният баланс на дружеството за 1997 не са одобрени от акционерите - държавата и "Консолид комерс". Вече има три заповеди на търговския министър Валентин Василев за свикване на общото събрание на дружеството. Въпреки това председателката на съвета на директорите Корнелия Петрова не може да събере СД, който да насрочи дата на събранието. Грета Дончева и Стефан Куюмджиев, другият член на СД, обаче пречат за събирането на акционерите.
В дъното на цялата сделка стои изпълнителният директор на Техноимпортекспорт Грета Дончева. Именно тя е конфликтната фигура, която сини депутати от Великотърновския избирателен район са се опитали да защитят и да потулят скандала. Твърди се, че зад шефката на ТИЕ стои и синдикалното обединение "Промяна". Тя е назначена именно от СДС на директорския стол на външнотърговската организация през юли 1997 г. Грета Дончева е бивш собственик на фирма "Ариела" ООД, регистрирана във Велико Търново. Въпреки че става управител на ТИЕ, Дончева не е прекратила участието си в друга частна фирма - "Булцвет - 96" ООД, София. В съдебните регистри шефката на ТИЕ фигурира като управител и съдружник в нея въпреки декларацията, която е подписала при назначението си за държавен служител.
Как е било преценено, че точно тази 40-годишна дама, която живее във Велико Търново, трябва да стане шеф на външнотърговско дружество в столицата, не е ясно. Знае се, че Грета Дончева е взела дейно участие в предизборната кампания на СДС във Велико Търново. Твърди се, че за нейното назначаване се е застъпил сегашният депутат от сините Пламен Радонов. Самият Радонов обаче отрича да е ходатайствал пред Иван Костов за нейното назначаване в София, но признава, че мнението му е било поискано и то е било положително, защото се познават с Грета от деца. Г-н Радонов се кълне, че нито знае с какво се занимава фирма Техноимпортекспорт, нито е чувал за подобна сделка. Според източници от СДС натиск са оказвали и други сини депутати от Великотърновския район. Ставало въпрос да се "покрие" одиторският доклад, който всъщност разкрива провалената сделка. Едно от имената, за които се говори е Тодор Великов. Според отлично информирани източници миналия вторник лидерът на сините е привикал след заседанието на парламентарната група на СДС великотърновските депутати един по един и жестоко ги е скастрил за аферата, между тях бил и Тодор Великов. Между другото на заседанието се е говорело и за гафове на сините в "Кремиковци" и ВМЗ, Сопот.
Какви са другите участници в скандалната сделка с Техноимпортекспорт не е ясно. Трудно е да се докаже цветът на един стопански субект - син, червен или лилав, но появата на фирмите очевидно не е случайна. Фирмата доставчик "София текст" ООД е регистрирана в Кърджали, а по-късно прехвърля седалището си в София. При учредяването й през 1996 г. нейни собственици са чуждите граждани Мехмед Гюлдалъ и Бекир Педюк, а по-късно в нея влизат още двама турци и българинът Славчо Георгиев Ангелов. Във фирменото дело на "София текст" е записано, че фирмата на латиница се изписва като "Sofia tex". Според Булстат-регистъра обаче съществуват Булстат-номера на две фирми със същите съдружници - "София текст" и "София текс". Данъчен номер обаче има само "София текст". Но от името на "София текс" са подписвани анексите към договорите на ТИЕ по доставката на месо. Третият участник в покупко-продажбата на месо, която не се осъществява, е ЕТ "Свилена Дачева". Коя е тя също не е ясно.
Освен в прокуратурата случаят Техноимпортекспорт се разследва от Държавен финансов контрол, където финансовият ревизор е сменен по искане на шефката на ТИЕ Грета Дончева.
Бакърджиев застана твърдо зад бартера с Турция
След около десет дни ще стане ясна съдбата на проекта за бартерни сделки строителство срещу ток с турската компания "Джейхан". Министърът на енергетиката на Турция Джемхур Ерсюмер пристига в България на 17 юни, съобщи вицепремиерът Евгений Бакърджиев. Очаква се на срещата Бакърджиев - Ерсюмер да бъде подписан меморандум, в който ще се определят условията за износ на ток за южната ни съседка и начините за разплащане. На базата на рамковия документ по-късно ще бъдат подписани четиригодишни договори. Досега никой не е дал конкретен отговор кои точно ще бъдат страните по тези договори и какви дейности ще засягат те.
Досега договорите за износ се подписваха директно между НЕК и турската държавна електрическа компания ТЕАШ. От около месец стана ясно, че формулата за договаряне се промени, след като шефът на КE Иван Шиляшки и ресорният вицепремиер Бакърджиев лансираха идеята за бартерa строителство срещу ток.
Началото на най-новия проект за енергиен бартер е през април, когато Иван Шиляшки и вицепрезидентът на "Джейхан" Али Челен подписаха документ, в който е посочена възможност турският холдинг да изгради автострадата между Оризово и Капитан Андреево на бартер срещу ток. Подобен документ е подписан и с Главно управление на пътищата, което е под шапката на Бакърджиев.
Предположението, че се касае за поредното недоразумение на председателя на КЕ, беше отхвърлено, след като вицепремиерът, отговарящ за енергетиката, твърдо обяви подкрепата си за бартерa.
Проектът за каскадата "Горна Арда" обхваща четири водохранилища, изграждане на четири язовирни стени, седем ВЕЦ с обща мощност 175 мегавата. Предвижда се каскадата да работи във върховата и подвърховата зона на товаровата диаграма при годишна използваемост 2800 часа. Срокът за изграждане според енергоспециалистите е шест години. Необходими са инвестиции в размер на около 220 млн. долара. Проектът е на етап предпроектно проучване.
Пътният участък Оризово - Капитан Андреево е част от автомагистрала "Марица". Тази отсечка е елемент от група инвестиционни проекти, свързани с изграждането на трансевропейския коридор номер 4, който е с направление Дрезден/Нюрнберг - Прага - Виена/Братислава - Гьор - Будапеща - Арад - Видин/Лом - София - Солун/Пловдив - Истанбул. Необходимите инвестиции за изграждането на пътя Оризово - Капитан Андреево са също около 200 млн. долара. Така че само за тези два проекта сумата е минимум 400 млн. долара. Според Бакърджиев те ще бъдат инвестирани от "Джейхан", с което ще се плати токът, който НЕК изнася за Турция. Възникват обаче въпроси.
Първо - и при двата обекта по закон трябва да се прилага тръжна процедура, тъй като обектите подлежат на концесиониране. Какъв е смисълът тогава от предварителните договорки с компания, която ще трябва да се яви и да участва в търг на общо основание. Така се създават възможности за опорочаване на търга, като предварително се създава по-благоприятна среда за един от участниците.
Второ - обичайната практика е изграждането на такива обекти да се възлага на състезателен принцип на инвеститор чрез предоставянето на концесия или по някой от многобройните варианти на схемата БОТ, която обикновено също включва концесиониране на обекта или отдаването му под наем. Компанията, която спечели търга и изгражда обекта, след това си възстановява инвестицията и си осигурява определена печалба от таксите за магистралата.
Трето - досега няма информация за затруднения от Турция по плащанията за внесеното електричество. НЕК си получава парите редовно и с тези постъпления във валута успява да поддържа социално приемливи цени на тока, както и да печели. НЕК и ТЕАШ имат договор за износ на 150 млн. квтч годишно. Сумата, която електрокомпанията трябва да получи срещу изнесения ток, е над 517 млн. долара, ако е запазена досегашната цена на износа - 3.45 цента на квтч. Вярно е, че този договор изтича през юли. Досега обаче не е споменавано за отказ на ТЕАШ да го продължи. Напротив, при посещението на турския премиер в края на миналата година от турската електрическа компания подчертаха, че искат продължаване и дори нарастване на износа на 600-800 мегавата годишно. Какъв е тогава смисълът в изгодния и за двете страни директен договор насила да се вмъква посредник. Сумата, която получава НЕК срещу износа за едногодишен период, надхвърля обема на инвестициите, които "Джейхан" се готви да инвестира в разстояние на поне четири години. Какво ще стане с останалия ток - износът отново ли ще минава през "Джейхан", за да стигне до ТЕАШ? В този случай инвестициите в инфрастуктурни обекти ще бъдат само повод да се вмъкне посредник в сделките по експорта на електроенергия, които носят големи печалби, а оттам и големи комисиони. В същото време не е тайна, че турските фирми искат да строят енергийни обекти у нас именно за да изнасят произведената от тях електроенергия в Турция. Не е ясно как се връзва това с общата енергийна политика на страната, с бъдещия и все още напълно неясен закон за енергетиката, с договореностите на КЕ с други компании, които имат същите интереси - такова е предварителното споразумение с американската компания "Ентерджи".
И до момента не е известно кой и с какво ще плаща на НЕК изнесения ток. Във всички случаи е ясно, че това няма да бъдат платежоспособните клиенти от Турция.
Бартерът като идеология е нещо присъщо на социалистическото стопанство, тъй като решава един от основните му проблеми - липсата на пазарни отношения. Когато продавате една стока срещу пари, всеки може да изчисли дали се печели или губи от сделката. Не е така обаче при бартера. Трудно е да се направи точна оценка дали е евтино или скъпо да размениш кило желязо за две кила жито или за три кубически метра газ. Загуба ли е или печалба да размениш 100 киловатчаса ток срещу строителна услуга или инженерингова дейност?
Според вицепремиера Бакърджиев имало няколко различни варианта, по които ще се разплащаме за тока. И до момента обаче той не е посочил нито един конкретен пример за такъв механизъм. Министърът на транспорта Вилхелм Краус също не е наясно със схемите, от енергийното ведомство, изглежда, също нямат готовност да обсъждат този въпрос. А турският енергиен министър пристига след десетина дни.
Под строгия поглед на фонда и в условията на финансова дисциплина, която би трябвало да налага валутният борд, бюджетният дефицит не може да бъде увеличаван безконтролно, а директните субсидии от държавния бюджет не са разрешени. Тази ситуация може да се промени с помощта на формулата стока срещу стока. Тя беше особено привлекателна за соцкабинета на Жан Виденов. Тогава с помощта на добрия стар суап Нефтохим натрупа милиарди загуба. Рафинерията беше натоварена от правителството да решава зърнената криза чрез бартер бензин срещу пшеница и да продава пшеницата на загуба. Този светъл пример замалко не беше последван от държавната фирма "Зърнени храни" и Булбанк, които, макар и не много бартерно, щяха да глътнат ценовите разлики между вносната цена на американската пшеница и вътрешната продажна цена. Впоследствие се стигна дотам, че "Кремиковци" започна да плаща на Булгаргаз и НЕК с ламарина вместо с пари. Резултатът е, че и досега Булгаргаз и НЕК не могат да си оправят сметките по металните бартери и все още има много въпросителни около тези сделки. Това показват проведените ревизии.
Оттогава досега всяко поредно правителство, включително и настоящото, сочи като голяма победа договорката с Москва да плащаме част от газа със стоки и строителство. Последният проект обаче е модифициран - този път искаме да ни плащат нещо, което изнасяме и което има пазар и определена цена във валута, със строителство вместо с пари.
Законодателните промени на наказателното преследване трябва да са прагматични
Ефективността на наказателното преследване далеч не изчерпва по-големия проблем - противодействието на престъпността. За него не може да има бързо и леко решение само с изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), което да даде незабавни положителни резултати. Същевременно изострянето на проблемите и обществената нагласа изкушават политиците за поредно палиативно решение от рода на многобройните изменения на НПК за последните девет години. Част от тях имаха само вредни последици (премахването на дознанието). Други - спорни, като последните от август 1997 г., все още нямат желаните резултати. Липсваше единната логика на промените, съгласието по стратегията на промяната. Изминалите години няма да са напълно загубени, ако днес ползваме и негативния си опит, и достиженията на най-развитите правни системи.
Днес в България има криза в икономиката, в социалната сфера, в морала, в правото и т.н., за която няма готово и бързо решение. Ако отричаме проблемите или се опитваме да придаваме на частичните решения по-голямо значение, отколкото те имат, ще излъжем само себе си и ще добавим нови проблеми към съществуващите. Такава е според нас поуката от опитите за реформа до днес.
Искаме или не, последното криминологично изследване показва, че в страната за 1997 г. са извършени над 5 милиона престъпления и едва 5% от тях са регистрирани. При липсата на единна информационна система на МВР и съдебната власт и споровете за цифри все пак е ясно, че сериозни недостатъци има. Първостепенният проблем е, че малко над 70% от следствените дела и дознанията се спират срещу неизвестен извършител. В останалите около 30% случаи на регистрирани престъпления, в които е ясно срещу кого да се проведе наказателното преследване, също има сложни проблеми в качеството и срочността на действията и актовете, чрез които се реализира процесът, Например:
Проблеми като изложените трябва да се решат от претоварена и зле материално и кадрово осигурена система от правозащитни органи. В МВР, контролните органи и магистратурата кадрите не достигат, а част от наличните не проявяват нужните професионални и нравствени качества. Към това се добавя и т.нар. война на институции, в която сигурна жертва е взаимодействието, доколкото то въобще е изградено.
Следователно специфично за България е, че ефективността на наказателната система трябва да се постигне при повече проблеми, с по-малко реално възможни варианти за решение, но и за по-кратко време при острата социална криза и напрегнатите обществени очаквания.
Прагматичният подход в тази ситуация според нас предполага най-малко две неща:
I. Дефиниране на основните цели и етапи на реформата на наказателното преследване в контекста на стратегията за цялостната социална, икономическа и правна реформа в България поне за 10-20 години. Става дума за ясно и безспорно дефиниране на нова наказателна политика на държавата, която отчита сложността и многообразието на проблемите и действителните възможности за осигуряване - бюджетни разходи, кадрово и материално осигуряване.
II. Разработване в пакет на нови наказателни закони - нов Наказателен кодекс, нов НПК и нов Закон за изпълнение на наказанията. Този "малък" пакет закони следва да е съгласуван с множеството други, които интегрирането на България в обединена Европа изисква. Правната реформата и в наказателната област трябва да следва единна логика.
1. Новият НК следва да бъде съобразен с променените обществени отношения и регламентира:
Най-важното при реформата на материалното наказателно право е разбирането, че не строгостта на закона, а неотвратимостта на санкцията има превантивен ефект. По тази причина следва да се икономисва скъпата държавна репресия, щом постигането на целите на наказанието не го налагат. Действащият от 1968 г. НК е вече негодно "плашило" със смъртно наказание, доживотен затвор и лишаване от свобода в размери, 2-3 пъти по-големи от наказанията, които средно се налагат от съдилищата за съответното деяние. България не може да си позволи да строи нови затвори, да увеличи в пъти репресивния апарат, контролните органи и магистратурата. Не бива да доминира лаическата представа за щастлив край на криминалната драма само като влизане в затвора. Щом един затворник струва на обществото три пенсии месечно, трябва да се замислим върху парадокса - "Затворът е скъп начин лошите хора да станат по-лоши". Това НЕ е призив "за приятелство" с убийците, изнасилвалите или престъпниците с бели яки, които ограбиха цялата нация. Тъкмо икономията на наказателна репресия може да доведе до "разделяне на зърното от плявата", до възможност за концентрация на репресия точно там, където тя е най-нужна - срещу най-предизвикателните и тежки престъпления.
2. На основата на така реформираното материално наказателно право следва да се създаде и нов НПК, за по-състезателен и по-гъвкав процес, с повече възможни процедури за бързо и евтино наказване на множеството по-дребни нарушения. Това ще ускори реално и процедурата за най-тежките престъпления, защото броят на подлежащите за разглеждане дела ще се намали. За най-тежките престъпления процедурата не бива да се лиши от гаранциите за обективна истина и правата на обвиняемите и подсъдимите. Рискът от съдебна грешка трябва да е най-малък при най-тежко наказуемите деяния. От тази позиция може да се предложи:
Изложените тезисно идеи нямат претенция за изчерпателност на многото и сложни проблеми за повишаване ефективността на наказателното преследване в България. Най-важното е да се преодолее аматьорската представа, че е възможно просто и бързо решение. За съжаление подобни опити, както с изменението на чл.152, ал.3 от НПК от кабинета на г-н Виденов, обявено за панацея, може да се очакват и занапред. Така заявеното от политици намерение за механично премахване на НСлС не би могло да има положителен ефект. Дори да не се сбъднат мрачните прогнози за ефекта от подобно решение, ползата е най-малкото съмнителна. Сигурно е, че ще има нова загуба на време, ако не бъде професионално разработен ясен и осъществим в конкретните ни условия модел за реформата. Факторът време е изключително важен. С напредването му ние все повече се лишаваме от възможности за решения. Общественото недоверие в способността на държавата и правосъдието да решат социалните конфликти заплашва с албанизиране на процесите. Появата в редица европейски езици на термина балканизиране е симптоматична. Юристите в България дължим на обществото ни истинското знание за същинските проблеми и реално възможните решения.
Бел. ред. В."Капитал" ще предостави възможност и за други мнения по проблемите на реформата на съдебната система.
Мистификацията "професионална армия"
Набирането на професионални войници за пореден път отива в задънена улица. Министерството на отбраната и Генералният щаб намаляват три пъти и половина планираната квота за наемници. Според първоначалния план 1700 кадрови бойци трябваше да постъпят в редовете на Българската армия през 1998 г. Сега обаче квотата е смъкната до 480 души. Причините за драстичното орязване засега не са обявени.
Набирането на наемници неколкократно беше преразглеждано и според последните разчети трябваше да стартира след 6 май - официалния празник на войската. Едва на 1 юни военното ведомство без много шум даде старт на "кампанията" за вербовка на кадровите бойци.
Хората на Георги Ананиев, изглежда, не са си взели поука от предишния опит за назначаване на професионални рейнджъри. Отново се набират само хора, които вече са отслужили наборната казарма. С това Министерството на отбраната елиминира най-голямата група от потенциални кандидати - романтичните тийнейджъри, които са гледали твърде много екшъни. Отново остава и бариерата съответният кандидат за професионален войник да е обучен по време на казармата за съответната военна специалност, по която иска да работи. С това военните може би ще си спестят някакви разходи за обучение (въпреки че е съмнително дали потенциалните рейнджъри си спомнят нещо от наученото в армията), но губят голяма част от и без това рехавия поток кандидати. Армейците се надяват да спечелят бъдещите попълнения с рекламни "послания" от типа на "Промяна завинаги", "Търсим способни и смели мъже", "Добре дошли на борда", "Елате в дружното семейство на армията", "Спечели приятели за цял живот", "За отечеството е направено недостатъчно, ако не е направено всичко" и т.н.
Военните и този път са поставили доста висока образователна бариера пред евентуалните наемници - те трябва да имат средно или по-високо образование. И в тазгодишната осакатена кампания за пропагандиране на професионалната армия българските военни повтарят грешката да назначават кандидатите само на определени специалности (като се акцентира на синекурните длъжности), а не да сформират елитни части. Например в София 44 рейнджъри ще бъдат назначени на шофьорски длъжности. Единственият опит за сформирането на цели подразделения е в поделението в Карлово, което доскоро се водеше Център за подготовка на сини каски, а сега се води бригада за умиротворителни операции в рамките на сформиращия се Корпус за бързо реагиране (бивша Втора армия). Тук действително се набират рейнджъри с реално бойно приложение - командири на мотострелкови отделения, картечари, гранатометчици, автоматчици и т.н. Единствено тук Министерството на отбраната може да има успех, тъй като при международните умиротворителни мисии има и сериозни валутни бонуси. С професионализацията на сините каски и включването им към силите за бързо реагиране Министерството на отбраната все пак ще може да отчете и някакви положителни резултати. Защото гурбетът си остава едно от най-бленуваните неща за обедняващите българи. Това обаче няма да направи войската ни много по-професионална.
Преговорите с "Номура" за Пощенска банка приключват до две седмици
До 20 юни ще стане окончателно ясно дали Банковата консолидационна компания (БКК) ще сключи договор с "Номура интернешънъл" за продажбата на пакета си в Пощенска банка. Изпълнителният директор на БКК Петър Жотев обясни, че "Номура" официално е оповестена за крайния срок и за това, че ако междувременно не се стигне до споразумение по условията на продажбата, ще започнат преговори с другите два потенциални купувача - Националната банка на Гърция и Американската животозастрахователна компания. Тази седмица се чака писменият отговор на "Номура" по възникналите два основни проблема в преговорите. Първият е за срока, в който чуждата компания няма да може да продава придобития от БКК пакет. От банковия холдинг настояват той да е поне двегодишен. Вторият проблем е около това да каква степен БКК може да дава гаранции на купувача, че ще го обезщети за проблеми, които са възникнали в банката преди продажбата й, но не са били отчетени в договора. Подобна обезпечителна клауза се предвиждаше да се включи и в договора за продажба на Експресбанк, преди подписването му да се провали. Очевидно от "Номура" настояват за доста разширен обхват на гаранциите, което не се възприема от БКК.
Въпреки очакванията за скорошно приключване на сделката с Пощенска банка (независимо с кой купувач) и процедурите по определяне на консултанти за приватизацията на останалите държавни банки, цялостният процес доста се забави спрямо очакванията отпреди една година. Това ще наложи поредното удължаване на срока за съществуване на Банковата консолидационна компания. На общото събрание, което ще се проведе тази седмица, се очаква акционерите да решат, че БКК ще съществува една година повече, тоест до началото на 2000 г. Това съответства на стратегията за приватизация на банките, коментира Петър Жотев.
Бях уволнен, защото настоявах Брейч да изпълнява задълженията си в България
Тимоти О'Нийл, управител на "Евроенерджи холдинг"
Вярно ли е, че вече не сте представител на "Стелар глобал корпорейшън" и на "Интернешънъл екуитис"
- Да, вярно е, че като президент на тези дружества аз бях уволнен от г-н Брейч със съобщение от 31 май.
Смятате ли уволнението си за законно и при това положение докога можете да останете управител на "Евроенерджи холдинг"?
- Според българския закон моето разбиране е, че аз мога да бъда свален от длъжността управител на "Евроенерджи холдинг" само на общо събрание на акционерите. Дотогава аз ще продължа да заемам тази позиция и да изпълнявам присъщите за нея задължения в съответствие с българския закон.
Вярно ли е, че сте били уволнен поради опита си да управлявате "Плама" еднолично, без да се съобразявате с изискванията на "Брейч кепитъл корпорейшън"
- Прочетох в пресата твърдението, че съм бил уволнен заради опит да придобия "Плама" за себе си. Това не е вярно. Не съм правил такъв опит. Смятам, че бях уволнен, защото настоявах "Брейч кепитъл корпорейшън", към която принадлежат "Стелар глобал корпорейшън" и "Интернешънъл екуитис", да спазва своите задължения в България. Оттогава досега "Брейч" или не може, или не иска да изпълнява задълженията си, свързани с различни сделки в България, както и договорните си задължения спрямо самия мен. Сделката между "Евроенерджи" и групата "Брейч" се осъществи благодарение на моите лични връзки и лична репутация в тази страна. Аз подписах различни договори с предишните собственици при добро разбиране между нас. Задълженията, които по този начин поех за г-н Брейч, не се изпълняваха. Аз настоях, че той трябва да ги изпълнява или да даде възможност на друг инвеститор да поеме сделката. Досега той е отказал и двете възможности. Той направи различни обещания, например в началото на май, че ще бъдат изплатени парите за заплати на работниците от "Плама". Служителите прочетоха това в пресата и когато това не се случи, напрежението в "Плама" рязко ескалира. Заплахите на работниците, че ще предизвикат екологична катастрофа, създадоха доста проблеми на правителството и на нас. Те сериозно възпрепятстваха моята възможност като управител на "Евроенерджи" да получа ресурсите, необходими за старта на рафинерията.
Защо решихте да работите за Брейч и се отказахте от позицията си в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)?
- Г-н Брейч дойде в моя офис в ЕБВР в началото на октомври миналата година и ме убеди да работя за него. До този момент аз не го бях виждал.
С вашето уволнение и с оставката на другия управител на "Евроенерджи" Кендис Селби може ли да се смята, че Ъруин Брейч вече няма интерес към проектите си в България?
- Мисля, че ще трябва да попитате г-н Брейч дали още има интерес към проектите в България или не.
Кое е физическото лице, което в момента може да се идентифицира като представител на "Герезон ентърпрайсиз лимитид"?
- В този момент аз представлявам "Герезон ентърпрайсиз лимитид".
Защо се наложи смяната на "Интернешънъл екуитис" с "Герезон ентърпрайсиз лимитид" в сделката за "Евроенерджи холдинг"?
- "Интернешънъл екуитис" никога не е възнамерявала да бъде инвеститор в "Евроенерджи". "Интернешънъл екуитис" подписа договор от името на групата "Стелар" с идеята, че ще бъде създадена нова компания в рамките на "Стелар", която ще стане инвеститор в "Евроенерджи". По различни бизнеспричини, които засягаха "Стелар", беше решено това да бъде кипърска компания. "Герезон ентърпрайсиз лимитид" е в структурата на "Стелар".
Това означава ли, че "Стелар" е 100% собственик на "Герезон"?
- Не, малко по-сложно е. Аз лично съм собственик на "Герезон ентърпрайсиз лимитид", но от името и за сметка (като доверително лице) на "Стелар". Мисля, че това понятие не съществува точно в българското право, но е добре познато в страните на общото право, каквато е Канада. Става дума за доверително отношение между служител и работодател. По различни причини не беше възможно в този момент "Стелар" директно да притежава "Герезон". За удобство беше "Герезон" да използва моето име, но за "Стелар".
Вашето уволнение не означава ли, че това доверително отношение също се прекъсва?
- Аз бях уведомен за моето уволнение, но не и за прекратяване на доверителните отношения. Затова аз ще продължа да представлявам и да съм собственик на "Герезон".
Кой всъщност е отговорен за дълговете на "Евроенерджи"?
- "Герезон" притежава 99% от "Евроенерджи", но "Евроенерджи" е дружество с ограничена отговорност, тоест нейните дългове не се прехвърлят на "Герезон". "Евроенерджи" притежава 90.5% от "Плама", но "Евроенерджи" не е отговорен за дълговете на "Плама", а "Плама" продължава да си носи отговорността. Планът беше да се уредят частично дълговете на "Евроенерджи" и "Плама", но г-н Брейч не осигури необходимите средства, предвидени в договора. Това постави "Евроенерджи" в необходимост да търси нов финансов инвеститор.
Намерен ли е такъв или вие лично сте този инвеститор?
- Аз лично нямам финансовите средства за това. Ние работим по въпроса за намиране на такъв инвеститор. Прочетох, че има идея "Плама" да бъде ликвидирана, но мисля, че е много по-добре за банките кредиторки да работят съвместно с "Евроенерджи", за да намерят разрешение на проблема. В днешните вестници (от 5 юни) прочетох и за плана на г-н Хърсев. "Евроенерджи" е собственик на "Плама" и затова аз го поканих да се срещнем, да обясни какво има предвид и да посочи членовете на посочения от него консорциум. Ние ще приветстваме всякакви разумни предложения. Ние, "Евроенерджи", не искаме "Плама" да фалира, а да оцелее и да работи. Това може да стане, ако има сътрудничество между банките, правителството, работниците и "Евроенерджи". Този понеделник в Министерството на промишлеността ще има нова среща за "Плама". На нея ще присъства г-н Хърсев и тогава ще мога да се срещна с него.
Смятате ли, че придобиването на "Евронереджи" от "Герезон" имаше смисъл?
- Нямаше да седя тук, ако мислех, че няма смисъл. Аз имам значителен банков опит и смятам, че "Плама" може да работи успешно.
Интерюто взеха Миглена Манчева, Иван Михалев.
През юли се присъединяваме към ЦЕФТА
Официалното присъединяване на България към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) ще стане на 17 юли в София. Споразумението ще влезе в сила най-вероятно от началото на следващата година, след ратифициране от парламентите на страните. След седем месеца преговори експертен екип от страните от ЦЕФТА одобри през миналата седмица протоколите за търговия с промишлени и селскостопански стоки, с което се разчисти пътят към окончателното подписване на споразумението.
ЦЕФТА е създадена през 1992 г. и в нея членуват Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения и Румъния. За страните в ЦЕФТА важат общовалидни правила, според които в преходен период до 2001 г. трябва да се премахнат търговските бариери помежду им. За 90% от промишлените стоки митата се премахват още с влизане в сила на споразумението, а търговията със селскостопански продукти ще се либерализира по-бавно.
"С членството в ЦЕФТА България излиза на 100-милионен пазар, както и се доближава до търговските критерии на ЕС", обясни министърът на търговията Валентин Василев. За миналата година експортът ни към страните от ЦЕФТА се е увеличил със 70%, а вносът оттам е нараснал с 55%. Най-чувствително се е оживила търговията с Чехия, Словакия, Словения, с които България вече има споразумения за свободна търговия.
С присъединяването ни към ЦЕФТА 80% от българските промишлени стоки ще се изнасят без мита. "При внос България ще защитава традиционно силни отрасли и производства в преструктуриране - стоманодобив, кожарска, кожухарска, обувна, текстилна промишленост", обясни зам.-министърът на търговията Христо Михайловски. За останалите 20% от промишлените стоки митата ще бъдат намалени с 9% от общовалидните мита.
По-бавно ще падат митата за селскостопанските стоки. Нулеви мита са предвидени за т.нар. нечувствителни селскостопански стоки и стоки от хранително-вкусовата промишленост - цитрусови плодове, цветя, риба и рибни консерви, какао, червен пипер, фасул и др. За средночувствителните стоки, (месо от едър рогат добитък, свинско месо, замразени готови храни и консерви от месо, мляко, сметана, пшеница, брашно, ръж, захарни изделия, салати и др.) има общовалидни за всички страни мита, които средно са от 12 до 18 %. Между всеки две страни от ЦЕФТА се договарят само митата за чувствителните селскостопански стоки и стоките от хранително-вкусовата промишленост. В българската листа на защитени стоки влизат колбаси, сирене, яйца, олио, захар, домати, грозде, ябълки, алкохол, тютюн, цигари, бира и др. За тях се определят количества, които ще се изнасят при намалени мита. Митата за тези стоки се договарят най-трудно, което показаха и преговорите между Полша и България.
През април Полша поиска от България за шест групи стоки да се приложи схемата на местните мита, с което се опита да промени правилата в ЦЕФТА. След повече от месец разговори исканията на Полша бяха смекчени. Последно се прие тя да приложи по-високи мита само спрямо българския внос на месо от едър рогат добитък, птиче месо, краставици, сок от ябълки, инсулин, а с другите страни да търгува стоките при общовалидни мита. "България не губи, тъй като митата за внос на тези наши стоки там се прилагат и за техните тук", обясниха от търговското министерство. Страните от ЦЕФТА бяха притеснени не толкова заради искането на Полша за по-високи мита за някои стоки, колкото по-скоро заради възможността тя отново да постави условия и спрямо другите кандидат- членове на ЦЕФТА - прибалтийските републики и страните от бивша Югославия.
Накратко
В средата на миналата седмица Министерството на финансите обяви, че проблемът с руския дълг е уреден. Руската страна официално е уведомила, че е изпълнила своите ангажименти по двете българо-руски спогодби, подписани от правителствата на двете страни през 1995 г., и между Булбанк и "Внешекономбанк" през 1997 г.. По този начин отпадат последните пречки пред получаването на руски стоки за около 100 милиона долара. Списъкът на стоките е все още рамков, т.е. не са уточнени номенклатурите, обясни Пламен Орешарски. Вече може да се счита, че окончателно се регламентират финансовите взаимоотношения между България и Русия от периода след 1990 г. Базелският комитет предвижда промени при отговорността на лица в банковия надзор, когато става дума за служебни действия", заяви постоянният представител на МВФ у нас Питър Стела. Целта е да се облекчи отговорността на служителите при вземане на решения по служба. Не съществува нагласа да се обжалват решенията на БНБ, обясни пък шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев. Банковият надзор в момента е много силен, докато доверието в съдебната система не е много високо, за да се правят подобни промени.
От 3 юни тази година към Асоциацията на търговските банки (АТБ) започна да функционира Комитет по капиталови пазари. В него участват представители на всички банки, членки на АТБ. За председател на комитета бе избран Велко Велков - началник управление "Инвестиционно банкиране" в ОББ.
Нетна печалба от 442 хил. лв. за 1997 г. отчете общото събрание на акционерите на "Български пенсионен фонд" АД. Печалбата ще бъде капитализирана във фонд "Резервен". Балансовото число е 4.211 млрд. лв. В увеличението на капитала на фонда до 3 млрд. лв. ще участват четири нови акционера, съобщи Богомил Манов, главен изпълнителен директор на фонда. Досегашните акционери са ДЗИ ЕАД, Българска пощенска банка, ОББ и Булбанк.
Кристиян Портман ще изпълнява длъжността директор за България и Румъния в Световната банка. Мястото се оваканти от началото на юни, когато Кенет Лей стана директор по финансовите услуги в банката. Холандецът Портман ще изпълнява временно длъжността през юни и юли. След този срок се очаква да бъде назначен нов директор. Портман отговаря за Хърватско и Македония в Световната банка.
БНБ и правителството си поделиха траншовете от МВФ
Централната банка настояла да задържи последните два транша от стенд бай споразумението с МВФ при себе си (в "Банковото управление"), вместо да ги отпусне като пряк кредит на правителството. Петият и шестият транш, всеки от които е по 62.2 млн. специални права на тираж, или общо около 165 млн. долара, бяха преведени в БНБ на 20 май. Финансовото министерство обаче настоявало и на двата транша и в крайна сметка било решено единият да остане в БНБ, другият да бъде прехвърлен по сметките на правителството. Мотивите на централната банка да задържи част от средствата от МВФ били, че в момента хазната не се нуждае спешно от тях. След решението те да останат в БНБ бюджетът няма да може да ползва този транш, дори след време да реши, че му е необходим.
Принципният проблем със свръхфинансирането през последните месеци е, че отпусканите заеми не се използват, а в същото време по тях трябва да се плащат лихви. В БНБ, изглежда, са решили, че е по-добре за пръв път част от финансирането от фонда да остане в "Банковото управление". В противен случай по веригата ненужните пари трябва да се прехвърлят по сметки на правителството в БНБ и съответно хазната да поеме изплащането на лихвите, получавайки много по-малък доход върху поддържаните в "Емисионното управление" на БНБ средства. За държавата като цяло и сега ефектът е същият, но отрицателният марж при този вариант би се поел от "Банковото управление", а не пряко от бюджета.
Според Закона за БНБ в седемдневен срок от пристигането на траншовете финансовото министерство трябва да заяви дали ще ги ползва и до три месеца след това БНБ трябва да ги прехвърли по сметките на правителството. Технически прехвърлянето се оформя все едно БНБ отпуска пряк кредит на бюджета за равностойността на получените от МВФ пари, който се погасява според погасителния план към фонда. Централната банка, която по принцип е получател на траншовете, след консултации с представители на МВФ се уверила, че не е длъжна да дава всички получени средства на правителството. В резултат на задържането на единия транш депозитът на управление "Банково" в пасивите на "Емисионно" нарасна с около 50% през третата седмица на май, достигайки в края на месеца 897 млрд. лева. Този депозит показва с колко валутните активи на БНБ надхвърлят паричните й задължения. Той е т.нар. буфер на борда и в същото време от него биха могли да се рефинансират търговски банки при тежки случаи или риск за системата.
Задържането на транша в БНБ има и друг ефект в дългосрочен план. За пръв път БНБ успява да прокара действие в посока на интересите на вложителите и търговските банки. Досега благодарение на финансирането от МВФ и на доброто изпълнение на приходите бюджетът емитираше малко държавни ценни книжа и това държеше лихвените проценти ниски. Сега, когато бюджетът получава по-малко от парите на фонда и скорошно 3-годишно споразумение не се очертава, се създават дългосрочни предпоставки за нарастване на лихвите. Причината за това са по-големите суми, които правителството ще търси да заеме на финансовите пазари. Това естествено ще повиши доходността по държавните ценни книжа, а оттам ще вдигне и основния лихвен процент, според действащата методика за неговото определяне.
Започна наддаването за доброволните пенсионни фондове
След около месец със специален закон ще бъде регламентирано осигуряваното за допълнителна доброволна пенсия. "Приемането на този закон твърде много закъсня", каза социалният министър Нейков по повод одобряването на проектозакона от Министерския съвет в четвъртък. Това не попречи на пет пенсионни фонда да развиват дейност вече пета година при липсата на контрол от държавата. Дали фондовете са пирамиди е рано да се каже, тъй като досега главно в тях постъпват пари на осигуряващите се. Едва след около 6-7 години ще започнат изплащания на значителна част допълнителни пенсии. След този период се очаква във фондовете да има изравняване на постъпващите и излизащите парични потоци. Проектозаконът променя някои основни правни и икономически факти около сега действащите фондове.
Осигуряването за допълнителна доброволна пенсия ще може да извършва само акционерно дружество, което е лицензирано от Агенция за осигурителен надзор. Дружеството може да има предмет на дейност само дейност по доброволното допълнително пенсионно осигуряване. Вноските на осигуряващите се ще бъдат акумулирани в т.нар. пенсионен фонд, който счетоводно и юридически ще бъде отделен от собствения капитал на пенсионно-осигурителното дружество. Последното на практика ще управлява набраните вноски. Странни метаморфози претърпя проектозаконът по пътя от работната група по съставянето до утвърдения вариант от министрите. В по-първите варианти на акционерите в дружеството се забраняваше да разпределят дивиденти помежду си от натрупаните суми в пенсионния фонд. По този начин не се даваше стимул на акционерите да учредяват осигурителни дружества. Пропуск на проектозакона е, че не се изяснява в какво може да се инвестира капиталът на дружеството. Социалното министерство водеше тежък диалог със Световната банка, чиито представители настояваха за по-ясно юридическо разграничаване между двете структури - осигурителното дружество и пенсионния фонд. В крайна сметка бе постигнато съгласие, приемливо и от двете страни. Засега явно ще минем без промяна в Търговския закон. Друго прекрояване претърпя изискването за лицензиране на дружествата. Първоначално се предлагаха три вида лицензи, по един за набиране на вноски, за инвестирането им и за изплащането на пенсии. Работната група към Центъра за икономическо развитие бе обвинена в защита интересите на инвестиционните посредници и животозастрахователните компании, но не и на осигурителните дружества. За да се хареса на действащите пенсионни фондове, съставителите на проектозакона се съгласиха лицензите да са два - пенсионен и инвестиционен. Вторият лиценз дава право да се инвестират набраните вноски в ценни книжа.
Третото съществено изменение в сравнение с първите варианти се отнася за таксите, които могат да удържат фондовете от вноските и от постигната доходност от инвестициите. Поставените ограничения гарантират донякъде, че няма да се заделя твърде голяма сума от вноските под предлог да се покриват разходите по управлението на фонда, като впоследствие част от удържаното да се разпределя сред акционерите под формата на дивиденти или нови акции. Осигурителните дружества са задължени да разпределят не по-малко от 90% от постигнатата доходност от инвестициите върху индивидуалните партиди на клиентите си. Не е ясно как ще се реализира идеята на управляващите, че в стремежа си да се конкурират помежду си дружествата сами ще намалят процента от доходността, който ще заделят за себе си, след като е ясно, че по-малкият удържан процент не е гаранция за по-висок прираст на вноските на осигуряващия се.
За пълна гаранция за вноските на осигуряващите се може да се говори едва след създаването на надзорния орган и разработването на конкретни изисквания за капиталова адекватност, ликвидност и провизии. Не е тайна, че навсякъде по света пенсионното осигуряване е най-регулираната финансова област, далеч по-консервативна в сравнение с инвестиционните посредници и банковите институции. Сигурността на средствата се гарантира на пет нива - издаване на лиценз; счетоводно отделяне на пенсионния фонд от осигурителното дружество; невъзможност кредитори на дружеството да насочват искания за принудително производство към средствата на осигурените; държавен надзор от нарочна агенция и ограничения за удръжки от вноски и реализиран доход от инвестирането им. На практика само при една хипотеза пенсионният фонд може да се превърне в пирамида. Една, но с голяма вероятност. Тя се свързва с възможността с инвестиционни бонове да се правят вноски за допълнителна пенсия. Така във фондовете ще постъпват бонови книжки, които трябва да се превърнат в пари за две години, след който период осигуряващите се имат право да получават пенсия. От проектозакона не става ясно дали боновете по масовата приватизация ще се инвестират от осигурителните дружества или от инвестиционни посредници. Също толкова неясно е, ако се използат от посредници, по какъв начин те ще се отделят от останалите инвестиции на посредниците. Предвид на по-високите проучвателни разходи за инвестирането на боновете законодателят разрешава на дружествата да удържат до 20% от реализираната доходност от инвестирането им. Проектозаконът казва, че "осигурителното дружество не може да придобива повече от 10 на сто от акциите на един емитент". С това ограничение се пречи дружеството да постигне по-висока възвращаемост на инвестициите, тъй като потенциален купувач би дал една цена за миноритарен дял в едно предприятие и значително по-висока цена за контролен пакет от акции. С изискването инвестиционни бонове да приемат само лицензирани осигурителни дружества се рискува да не останат желаещи да се възползват от тази възможност. В най-добрия вариант първите лицензи фондовете ще вземат в началните месеци на следващата година, далеч след старта на втората вълна на масовата приватизация, в случай че управляващите спазят първоначалните планове.
БНБ упрекна банкерската асоциация в еднообразие
"За съжаление сегашните въпроси са същите, както и преди една година", обобщи проблемите на Асоциацията на търговските банки управителят на БНБ Светослав Гаврийски по време на дискусия за промените в закона за банките и проблемите на кредитирането в петък. Според него кредитните институции искат едва ли не в закона да се опише всичко, а същевременно забравят основното - кредитирането.
Един повод за недоволството му вероятно са огласените от АТБ пак - за незнайно кой път - искания за промени в закона за банките. От това следва обаче, че досега банкерите не са получили еднозначен отговор на исканията си. Едно от основните е да се разшири кръгът на обезпеченията при отпускане на големи кредити. Асоциацията предлага да се включат и ценни книжа - на правителството и други, благородни метали, първа по ред ипотека. Засега допълнение може да има само с ДЦК, обясни Валери Димитров от БНБ, който е в работната група по промените в закона на банките. На същото мнение застана и шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев, според когото в предложенията на АТБ "има неща, които не са никакви залози".
Банките получиха и официално потвърждение на искането си междубанковите депозити да се претеглят с определени коефициенти. Това ще залегне в новата наредба 7 за големите кредити, която се готви в момента. За голяма междубанкова експозиция с падеж до една година се предвижда рисково тегло от 20%, а тези с падеж до пет дни няма да се считат за големи кредити независимо от размера им. Според Валери Димитров обаче едно друго предложение на банките - за смекчаване на условията за вътрешните кредити, не е актуално. АТБ иска администраторите на банка да могат да вземат кредит до 20% спрямо внесения капитал при сегашен лимит от 10% в закона, а за служителите процентът да се вдигне от 3% на 5%.
Според представителя на БНБ трябва промяна в член 220, ал.3 от Наказателния кодекс, който обяснява, че "с наказание от 1 до 10 години се наказва длъжностно лице, което е отпуснало кредит без надлежно обезпечение и кредитът е необслужван". Г-н Димитров отбеляза, че законът за банките не забранява такова кредитиране. Освен това при сега съществуващия текст в НК възниква въпросът дали при невръщане на междубанков кредит отпусналият го трябва да отиде в затвора. За Йордан Цонев обаче наказателната отговорност не бива да отпада. Премерен риск значи да се предостави кредит и той да се погаси, а не да не се върне, обясни той. Освен това става дума не за всички необезпечени кредити, а само за невърнатите.
Собствениците на ЕООД няма да отговарят и с личното си имущество
Предложението на Министерския съвет собственици на еднолични дружества с ограничена отговорност или на всички акции от акционерно дружество, които извършват действия, увреждащи интересите на кредиторите и знаят за това, да отговарят с цялото си имущество за задължението на предприятието, не бе прието. Предложение за отхвърлянето на този текст бе направено от синия депутат Емануил Йорданов. Според него тази тематика е засегната в Наказателния кодекс и чрез него виновните за такова нарушение ще получат необходимото наказание. Предложението бе подкрепено и от правната комисия, въпреки че този текст мина на първо четене в пленарната зала. Според юристи подобна норма би нарушила основния принцип в търговското право, че дружеството трябва да отговаря за дейността, която извършва, и последиците от нея със собственото си имущество. Емануил Йорданов смята, че дружествата трябва да отговарят с цялото си имущество, а при евентуално приемане на този текст това лесно може да се избегне, ако едноличният собственик прехвърли дори един процент от собствеността си на близко до него лице.
Гласуваните на второ четене промени в Търговския закон касаят основно процеса на обявяване на предприятията в несъстоятелност. Това вече ще става при неплатежоспособност на търговеца или при свръхзадлъжнялост на ООД, АД или командитно акционерно дружество. За неплатежоспособен се счита търговец, който не е в състояние да изпълни повече от 30 дни безспорно и изискуемо парично задължение.
Компетентен съд по несъстоятелността остава окръжният. Постановените от него определения могат да се обжалват пред Върховния касационен съд, който вече е длъжен да образува дело по жалбата в деня на получаването й или най-късно на следващия работен ден. Касационният съд се задължава да постанови решението си най-късно до два месеца от образуването на делото.
Промените в закона вече предвиждат, когато производството по несъстоятелност е поискано от кредитор, то да се разглежда при закрити врати, а не както досега на открито заседание. В този случай разглеждането на молбата трябва да стане най-късно в 14-дневен срок от нейното подаване.
Променят се и доста норми, които касаят назначаването на синдици на предприятия в производство по несъстоятелност. След обнародването на промените в закона този пост ще могат да заемат само физически лица. Досега такава възможност се даваше и на юридическите. Освен това се увеличават изискванията към лицата, които могат да изпълняват тази функция. Синдиците вече трябва да имат завършено висше икономическо или юридическо образование. И те, както и експерт-счетоводителите, трябва да фигурират в списък, одобрен от министъра на правосъдието и правната евроинтеграция. Този списък трябва да бъде обнародван в Държавен вестник. Министърът има право еднолично да изключи от него лица, които са извършили нарушение при изпълнение на функциите си като синдици. Подобни промени също подлежат на обнародване. Одобрените от министър Гоцев имена, които ще могат да заемат поста синдик, трябва да бъдат обнародвани в срок, не по-дълъг от два месеца от влизане на закона в сила. Списъкът ще може да се допълва по всяко време.
МВФ свали розовите очила на правителството
Мисията на Международния валутен фонд, която е в София от една седмица, върна на земята правителството след розовия период от първата годишнина. Макар и бавно и неохотно министрите бяха принудени да си признаят, че освен известните на всички успехи, в някои области не са свършили особено много, а в някои са се провалили напълно.
Приватизацията на държавни предприятия се очерта като големия провал. При очаквани първоначално между 600 млн. и 1 млрд. долара постъпления от раздържавяване сега прогнозите са за по 200 млн. долара през тази и следващата година. "Забравете за касовата приватизация", бил казал вицепремиерът Александър Божков. Въпреки това обещанията са до края на първото тримесечие на 1999 г. да бъдат продадени 50% от държавните активи, както настоява Световната банка. Проблемът обаче не е в числата. По-тревожното е, че интересът към нашите предприятия от страна на чуждите инвеститори клони към нула. Налага се да разчитаме на работническо-мениджърски дружества и масова приватизация. МВФ е скептичен към тези форми на раздържавяване, защото при тях практически свеж капитал не влиза в предприятията.
В същото време състоянието на реалния сектор не се подобрява особено. За 1997 г. загубите в държавния сектор надхвърлят 300 млрд. лева. През тази година загубите ще се увеличават заради ревалоризацията, лошата международна конюнктура, декапитализацията, слабата кредитна активност на банките, социалните и синдикалните конфликти.
При банковия сектор нещата не стоят по-различно. И тук оправданието е вън от правителството - мудната процедура на Европейския съюз по избирането на консултанти по приватизацията на банките. Ан Макгърк обаче твърдо държи до края на 1999 г. да бъдат приватизирани всички държавни банки.
Действието на закона за финансово оздравяване на държавните предприятия изтича в края на 1998 г. Проблемът е какво ще стане с предприятията в изолация след 31 декември тази година. Първоначалната идея беше до тази дата предприятията или да се приватизират, или да се ликвидират. Към този вариант се придържат представителите на Световната банка. Служителите на фонда обаче са наясно, че срокът 31 декември няма да бъде спазен за всички предприятия. Голяма част от дружествата от група Б на списъка за изолация са дадени на посредници за приватизация. Повечето от договорите с тях изтичат през 1999 г. Очевидно е, че няма да има масова ликвидация на 31 декември. И МВФ, и Световната банка обаче са единодушни, че каквото и да става след тази дата, предприятията, които сега са на подчинение на министъра на финансите, не трябва да се връщат в отрасловите министерства. Голяма е вероятността срокът на действие на Закона за финансово оздравяване да бъде продължен.
Икономическият растеж за 1998 г. беше практически първият технически проблем при разговорите. Според участници в преговорите фондът настоял за 5.5% при първоначално очаквани 4%. Нашите представители държали на досега договорените четири процента. Формалната причина за различията е в това, че националната статистика има противоречиви данни за очаквания брутен вътрешен продукт за 1998 г. Според МВФ след близо седемте процента спад в икономиката за 1997 г. 4% е недостатъчен ръст. Не е ясно обаче, ако заложим искания от фонда растеж, на базата на какво ще бъде постигнат той. Наивно е да се вярва, че при съществуващата конюнктура, данъчно облагане и бизнесклимат частният сектор ще извлече икономиката до 5.5% растеж. От друга страна обаче, ако приемем, че БВП ще е по-висок, трябва да преразгледаме числата в бюджета и да очакваме по-големи номинални приходи. Ще се наложи и да завишим номиналните разходи.
Бюджетният дефицит би трябвало да бъде нулев. Представителите на МВФ обаче допускат възможността за до 2% дефицит, който ще се отвори в резултат на структурни реформи - обезщетения за безработица и други. По всяка вероятност дефицитът на консолидирания бюджет ще нарасне още, ако предвижданите пенсионни и здравни реформи се приложат наведнъж, а не постепенно.
Според информирани Ан Макгърк ще позволи да се намалят данъците само ако се премахнат всички съществуващи преференции. Целта е да се компенсира намаляването на ставките с по-широка основа за облагане. Миналата година освободените по ДДС сделки са били на обща стойност 1.6 трилиона лева. Премиерът Иван Костов и министърът на финансите Муравей Радев обаче имат малко по-различна позиция по отношение на преференциите. Те нееднократно са давали да се разбере, че ще настояват за данъчна политика, която да поощрява инвестициите. Не е ясно и как ще се върже премахването на преференциите за чуждите инвеститори с нуждата на България от свеж капитал.
Противоречия има и по графика на бъдещите мерки. Фондът е по-предпазлив и предпочита първо да се премахнат всички преференции и едва след определен срок от време, като се види ефектът от тази мярка, да се намалят ставките. Важно е и в какъв ред ще стане намаляването - дали едновременно, или всяка година по един данък ще пада. Специалистите от МВФ смятат, че поредността трябва да е ДДС, данък печалба, ДОД и горе-долу всяка година да се смъква по един данък. Данъчната администрация обаче настоява първо да се намали данъкът върху доходите, а след това ДДС (с около два пункта).
Намеренията на социалния министър Иван Нейков са още от 1 септември да увеличи минималната заплата до така наречения праг на бедността. В момента той се оценява на 70 000-80 000 лева. Целта е да се увеличат постъпленията в Националния осигурителен фонд, за да се посрещне финансово пенсионната реформа. Смята се, че в частния сектор хората се осигуряват предимно на минималната заплата. Все още обаче няма никакви разчети как това ще се отрази на бюджета, тъй като редица социални плащания и възнаграждения в бюджетната сфера са свързани с минималната заплата.
МВФ продължава да настоява за ясен механизъм, по който да се определя нарастването на работните заплати в държавните предприятия. Идеята на сега действащите регулации да се обвърже нарастването с увеличаването на производителността е добра, но за съжаление тя не се спазва.
Лансираните от премиера Костов инфраструктурни проекти с участието на държавата плашат представителите на МВФ. Зад тях те съзират опасност икономиката да прегрее от сегашни и бъдещи задължения. Изобщо МВФ смята, че подобни проекти трябва да се предоставят изцяло на частни инвеститори и държавата не трябва да се намесва в тях.
До момента никой не е пожелал да коментира нито официално, нито неофициално колко пари ще отпусне МВФ по тригодишното споразумение. Теоретично можем да се надяваме на 100% от квотата си, или над 700 млн. долара годишно. На практика обаче можем да разчитаме на около половината от тази сума. Източници от правителството дори изразиха опасение, че Макгърк не е склонна да отпусне повече от около 150 млн. долара годишно. "МВФ е кредитор от последна инстанция", заявила тя и посъветвала да се разчита на Световната банка, Европейския съюз и частни кредитори и инвеститори. Финансовият министър обаче неведнъж е заявявал, че ще настоява за поне 500 млн. долара годишно от външни кредитори. Само до края на годината дупката в платежния баланс се оценява на около 250 млн. долара. Много е вероятно въпреки явното нежелание на властите да се наложи да се емитират еврооблигации, за да се посрещнат нуждите от чужда валута на страната.
По всяка вероятност няма да се наложи втори кръг от преговорите по тригодишното споразумение, както намекнаха лидерите на синдикатите след среща с Макгърк през миналата седмица. Много е вероятно обаче първия транш да получим едва през септември-октомври. Дотогава ще трябва реално, а не на приказки, да изпълним редица предварителни условия.
Правителството поиска да раздвижи икономиката с по-високи лихви
Пристигането на мисията на Ан Макгърк в началото на месеца отново възкреси споровете за равнището на основния лихвен процент и методиката на определянето му. "Ще настоявам основният лихвен процент (ОЛП) да се вдигне от 5.12% до около 9% при разговорите си с шефката на МВФ за България Ан Макгърк", отсече в радиоизявление Иван Костов. Според премиера ОЛП трябва да се движи около 9-9.5% , колкото е лихвата, която бихме платили по заем от международните финансови пазари. Официално премиерът обясни, че повишаването на лихвите се налага, за да се облекчат банките и да се спре стопяването на спестяванията.
Едновременно с Костов и финансовият министър Муравей Радев се ангажира с проблема, посочвайки пожелателна лихва от 8.5-9%. Той обаче не изясни защо хазната, представлявана от него, настоява за повишаване на лихвата и съответно на разходите за обслужване на вътрешния дълг.
Банкерите, които са истински заинтересовани от проблема и отдавна опитват да прокарат промяна в методиката за определяне на лихвите, твърдят, че равнищата им не отразяват риска в икономиката и предизвикват загуби за банките.
"Увеличение на лихвите няма да има", отсече управителят на БНБ Светослав Гаврийски на организираната в петък кръгла маса по проблемите на кредитирането. Той заяви, че за административни корекции не може да става дума, тъй като с въвеждането на валутния борд сме приели да използваме пазарно определената лихва. При увеличение на основната лихва и запазване на нивата на кредитните лихви, както банките твърдят, че ще направят, ефектът ще е отрицателен, смята Гаврийски. Той се усъмни, че ако ОЛП се вдигне, вложените пари в чужбина ще се върнат, тъй като в България все още няма къде да бъдат инвестирани. "Единственото решение е увеличение на кредитирането", каза управителят на БНБ.
Оказа се, че промяна в становището за основната лихва са претърпели и шефовете на търговските банки. Председателят на асоциацията им Стоян Александров заяви, че е против "това, което премиерът се опита - да фиксира основната лихва". Според него обект на дискусията с фонда трябва да е методиката за определянето на лихвата, а не конкретното й ниво.
На кръглата маса се установи и корекция в позицията на финансовото министерство, ако лансираната от Муравей Радев 9-процентна лихва е било официално становище на ведомството му. Зам. финансовият министър Пламен Орешарски обаче каза "много внимателно трябва да се определя методиката за основната лихва". Не чрез манипулация на ОЛП трябва да се търси баланс на капиталовата сметка, а обратното, тя трябва да регулира лихвата, допълни Орешарски. Той обясни, че в сравнение с другите пазари, този на ДЦК не е дотам тесен, за да не бъде показателен при определянето на лихвите.
От този развой на събитията може да се направи извод, че финансовият елит сега не стои или по-скоро не разбира защо трябва да стои зад исканите от Костов 9% основна лихва. Ако премиерът не коригира или не дообясни защо му е тази лихва, се създава впечатление, че правителството е склонно да трансферира доход от бюджета към определени субекти в икономиката - банките, които държат левови ДЦК, и евентуално депозиторите. От този ъгъл изглежда логично защо Международният валутен фонд твърдо отказва всякаква промяна в методиката на определяне на основния лихвен процент и държи той да е равен на доходността от емитираните всяка седмица тримесечни ДЦК.
