Оле, Франция!
Великият момент дойде - животът спира, започва световното по футбол.
Като футболни фенове пред телевизора всички сме равни - данъкоплатци и министри, данъчни служители и депутати, работни и безработни, приватизатори и инвеститори... Сега е моментът Костов да разпусне правителството във ваканция - да погледат мачове и да отпочинат. Напоследък министрите, опиянени от високия си рейтинг, лежерно се заеха да решават нерешими проблеми. Но едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш. В Министерския съвет май все по-често не се здрависват, а окуражително се потупват по рамото. "Малките" гафове станаха ежедневие: Божков за "Плама", Върбанов - за зърното, Бакърджиев - за бартерите... Въобще цяла поредица от случки, които засега само индикират бъдещи неприятности за икономиката на държавата.
Затова може би ще е по-полезно, докато целокупният български народ седи пред телевизорите и се вълнува само от десния шут на лявото крило, министрите да си дадат футболна почивка. Така ще оползотворят енергията си, като се присъединят към чувствата на мнозинството, което в този случай е без партиен цвят.
Така и в държавата ще станат по-малко бели... Както твърди Адам Смит - понякога човешката намеса всява само хаос. Затова да се оставим на невидимата ръка.
Не е ли по-добре икономистът Костов да се обърне за помощ към невидимата ръка, вместо да разчита на хиперактивните си министри. Пък и животът ще е футбол, макар само за месец.
Уроците на "Плама"
Има една добра поговорка, от която доста от управляващите могат да извлекат поука - "Хитрата сврака - с двата крака".
За разлика от витиеватите политически тези и изяви в икономиката има по-твърди закони. Там, дори и повторена 101 пъти, една лъжа не става истина. Просто малко по-късно всички разбират каква е истината. Така се получи и с "Плама" - обещания, инвеститори, сложни обвързани схеми, илюзии. Накрая - нищо, или по-скоро това, което винаги е било ясно, че ще сполети рафинерията - искане на несъстоятелност.
Временното бягство от проблемите и постоянното отлагане на тежките решения са най-големите слабости на сегашното управление. А помпането на свръхочаквания - основен негов стимулант.
Позитивните очаквания на икономическите агенти по принцип наистина могат да стабилизират и развиват икономиката, но само ако преобладаващо се сбъдват. Какво се случва у нас. Управляващите, водени от безспорно талантливия в това отношение вицепремиер Божков, непрекъснато произвеждат оптимистични очаквания. Те обаче постоянно не се сбъдват. При това положение резултатът също е предвидим - загуба на доверие у самите управляващи. Съвсем скоро ще стигнем дотам, дори и Божков да казва нещо очевидно, никой няма да му вярва. Сега поредното му заклинание е, че тригодишно споразумение с МВФ ще има до световното първенство по футбол. Започваме да броим дните... Правителството да преговори урока по финансова дисциплина
И да има, и да няма зърно у нас, все е лошо. Когато няма, падат правителства, когато има пък, се харчат грешни пари на данъкоплатците. В ход е поредното спасяване на държавните мелници след непремерената миналогодишна политика по държавно гарантиране на изкупуването на зърното. В желанието си да се подсигури държавата гарантира твърде високи изкупни цени на зърното. Цените след това паднаха, старо мухлясало зърно задръства зърнобазите. Ситуацията може да провали и изкупуването на новата реколта.
Какво направи правителството? Опита да продаде зърното, опита да продаде базите със зърното, но и в двата случая не стана. Тогава, защото е най-лесно, кабинетът отпусна 76 млрд. лева пряка субсидия от бюджета (виж материала на стр. 15) на държавния резерв, с които той да изкупи залежалото негодно зърно.
Това, че в МВФ ще получат сърцебиене при новината, е най-малкият проблем в случая. Истинският проблем е, че при подобна бюджетна политика идват въпросите: За това ли беше въведен валутният борд в България? За това ли данъците не бяха намалени? За това ли ще се използва бюджетният излишък?
Неприятни въпроси, но така далеч няма да се стигне. Дори и Виденов имаше повече свян и не прибягваше до директни субсидии от бюджета.
Най-лошото е не че се харчат бюджетни пари, а че това се прави по порочен начин. Ако целта беше да се отпуши пазарът на зърно, това можеше да стане на конкурентен и състезателен принцип. Залежало зърно има не само в държавните, но и в частните фирми. Субсидирането на цените също е допустимо в определени случаи, но когато е ясно за всички заинтересовани субекти на какъв принцип и защо се прави. Вместо това при пълна тайна 76 млрд. лева потънаха в държавните "Зърнени храни".
Държавната собственост е доказано най-неефективната и да се наливат пари по този начин в нея е смазващо. Смазващо най-вече за хората и фирмите, платили тези пари като данъци, защото те знаят, че докато подобна политика на покриване на загуби от бюджета продължава, тях няма кой да ги спаси.
Франция '98 - финансовите рекорди се отлагат
Започващото на 10 юни световно първенство по футбол във Франция би трябвало да донесе повече приходи от последното първенство в САЩ през 1994 г., смятат организаторите. Предварителните прогнози обаче сочат различни окончателни финансови резултати.
Световната футболна федерация (ФИФА) прогнозира, че оперативната печалба този път ще е повече от 500-те милиона френски франка (84.6 милиона долара), отчетени преди четири години в САЩ. Дидие Фортер, президент на ISL France, френският клон на маркетинговата организация на ФИФА ISL, предвижда оперативна печалба между 8.5 и 17 милиона долара повече. Общите приходи от мондиала се изчисляват на 2.421 милиарда франка (400 милиона долара), което е с около два пъти по-малко от олимпиадата в Атланта през 1996 г. Ако френското правителство не беше харчило доста щедро - изпълнителната власт вложи 1.6 милиарда долара в начинанието, тазгодишното първенство би било финансова катастрофа. Две трети от тази сума отидоха за изграждането на спортни съоръжения, като само 711 милиона долара струваше новият национален стадион "Стад де Франс". "Без държавата световното първенство щеше да донесе голяма загуба", заяви анонимен служител от организационния комитет пред Ройтерс.
ФИФА очаква да регистрира приходи от около 300 милиона долара, което е повече от първенството в САЩ, но се предвижда и същата структура на разходите. При тези изчисления обаче не се отчитат парите от спонсорите и доставчиците на услуги за световното първенство, които възлизат на 500 милиона долара. "Оперативната печалба ще е повече от 55-те милиона долара, регистрирани в САЩ. Общите приходи ще са повече благодарение на продажбите и маркетинга на телевизионните права за излъчване, докато разходите остават в същите пропорции като преди четири години", обяви наскоро говорител на ФИФА.
Приходите на ФИФА включват 116 милиона долара от продажбата на телевизионните права, 73.3 милиона от проценти при продажбата на продукти с логото "Франция '98", а остатъкът е от билетите. Организационният комитет на първенството ще трябва да плати на ФИФА такса за лиценз, чийто размер все още не е известен. Световната федерация ще извади от приходите 43 милиона долара, които ще даде на отборите участници за 64-те срещи. Всяка от 32-те страни ще вземе по 660 хиляди долара на мач. Организационният комитет очаква неговите приходи от билети да стигнат 115 милиона долара, 130 милиона от ВИП-местата и апартаменти и 152 милиона от продажбата на рекламно място по билбордовете по стадионите.
Със сигурност поне за известно време това ще е едно от най-евтините световни първенства за телевизионните компании. Правата за излъчване в Европа за следващите две световни първенства са продадени на немската "Кирх груп" за 1.9 милиарда долара, което е седем пъти повече от сегашната цена. "Телевизионните права за това световно първенство са оценени под реалната им стойност, смята Фортер. Седемкратното увеличение на цената им е напълно оправдано."
То обаче ще промени коренно начина на продажбата им на отделните телевизии. Според досегашната система само ограничен брой изявени държавни тв компании имаха достъп до правата за излъчване на срещите. Отсега нататък "Кирх" и ISL, собственик на тв правата извън Европа, ще приемат оферти от всякакви канали, които търсят достъп до най-голямото спортно събитие. Сред кандидатите ще има и множество нови канали, които се излъчват само чрез кабелни и сателитни мрежи и които все повече се насочват към дигиталната технология.
Безпрецедентните 64 срещи на първенството не само ще привлекат рекордна публика, но и би трябвало да се окажат мощно рекламно средство за спонсорите на състезанието. Битката за потребители започна доста време преди първия съдийски сигнал, макар и да протича с различни резултати. Производителят на гуми "Мишлен" издигна най-големия рекламен билборд в Европа с площ 720 квадратни метра над пътя от Париж към "Стад де Франс". "Кока-Кола" постави футболното лого на своите кутии и на машините за продажба на разхладителни напитки и атакува телевизионния ефир с реклами. "Жилет", който залага на преобладаващо мъжката публика, бе спонсор на телевизионни серии преди първенството, показани в повече от 125 страни. Компанията за кредитни карти "МастърКард интернешънъл" заложи на популярността на Франция като туристическа дестинация и закупи 225 места по билбордовете. Освен това името й ще може да се види по летищата, автобусите и автобусните спирки в деветте града - домакини на срещите от световното. Вече няма никакво свободно рекламно време по радиостанции и телевизии или пък рекламно място по летища и пътищата към стадионите за периода на първенството 10 юни - 12 юли.
Трийсетсекундна реклама на почивката на финала по тв канала TF1 струва 250 000 долара, ако играе френският национален отбор - което би трябвало да прикове пред телевизорите половината френско население, и 170 000 долара, ако петлите не спорят за златото.
Въпреки рекламната лудост някои големи играчи на пазара са разочаровани и влиянието на първенството върху бизнеса ще бъде трудно измеримо, смятат рекламните специалисти. "Първоначално рекламните експерти, вероятно обезсърчени от високите цени, не се втурнаха да купуват рекламно време и площ, но по-късно осъзнаха, че не могат да си позволят да пропуснат събитието, е мнението на Рене Саал, изпълнителен директор на фирмата за маркетингови проучвания "Карат експерт". Френските телевизионни компании, които имат права да излъчват мачовете, могат да очакват печалба от 200 или 300 милиона франка, но не и милиарди."
Франция се надява, че домакинството на световното първенство ще й позволи да демонстрира своите качества пред рекордна телевизионна публика, т.е. пред целия свят. Според прогнозите кумулативното число на зрителите от цялата планета ще възлезе на около 37.5 милиарда души. Финансовият министър на Франция Доминик Страус-Кан обяви, че спортното събитие на годината ще помогне за растежа на френската икономика, която започва да се възражда след години на застой. Страната определено се нуждае да се представи в благоприятна светлина.
Статистическият институт INSEE очаква да се увеличат продажбите на видеоапарати и телевизори. Повечето сувенири и дрънкулки ще са по-скоро евтин внос, а не местно производство. Предрича се и бум на търговията с фалшиви стоки. Досега са били продадени повече от 120 000 нелегални стоки с логото или емблемата на първенството. Ще бъде наета допълнителна работна ръка. Безработицата обаче отново ще скочи, тъй като работниците ще бъдат уволнени, след като запалянковците се приберат по домовете си. Анализаторът на банка "Париба" Доминик Барбе прогнозира, че нарастването на консумацията на домакинствата заедно с увеличението на търговията ще покачат брутния вътрешен продукт само с 0.1%.
Посетителите покрай световното първенство може обаче и да не доведат до нарастване на общия годишен брой туристи във Франция, която с 67 милиона посетители през миналата година остава световен лидер по този показател. Увеличението е под съмнение, тъй като много хора, традиционно почиващи във Франция, ще предпочетат да не се срещат с размахващите знамена и поглъщащи бира запалянковци, както и с надутите цени в хотелите и ресторантите. Според списанието "Ке шоасир" цените на хотелите в градовете - домакини на световното, ще са средно с 41% по-високи от обичайните.
За мнозина евентуалните икономически ползи бледнеят в сравнение с потенциалните рискове. Стачки на недоволни служители, терористични актове, хулигански безчинства, расистки изстъпления и административни проблеми са сред традиционните проблеми и опасения преди всяко голямо спортно събитие, които и сега заплашват да развалят празника.
"Всички искат световното първенство" беше мотото на Франция, когато през 1991 г. започна кампанията си за домакинството на мондиала. Мнозина вече се питат дали Франция не е надценила възможностите си и очакванията от финансовите резултати на 16-ия шампионат на планетата.
Непредвидимият отбор се завръща
Точно преди четири години един спортен редактор даваше указания да се опише как отборът на Димитър Пенев ще се провали на световното първенство в САЩ. Условията бяха налице - силна предварителна група, слаби резултати на националния ни тим в контролите преди шампионата, неясна схема на игра и още по-голяма загадка относно спортната форма на отделните футболисти. Тогава т.нар. Пенева чета стигна до четвъртото място - колкото изненадващо, толкова и вълнуващо.
Четири години по-късно ситуацията в националния отбор е абсолютно същата. Единствената разлика е, че журналистите не избързват с предварителните прогнози за очакван тотален срив, защото всички са наясно, че този отбор може да направи всичко независимо от останалите условия. А те не са много по-различни, дори положението на отбора изглежда още по-сложно.
Какво се промени за тези четири години? Сравнително малко. Няма го вече старши треньора Димитър Пенев, неговото място бе заето от Христо Бонев. Различията помежду им се оказаха толкова несъществени, че очакваната промяна в структурата и физиономията на националния отбор не се осъществи. Тя е толкова минимална, че на практика това е същият тим от САЩ '94. Само че с четири години по-стар.
Прилики и разлики с Пеневата чета.
Оказва се, че повече са приликите между двамата, отколкото разликите. По подобие на предшественика си Бонев не успя да наложи своята воля. Той бе принуден да се съобразява с националите, а не те с него. Когато легендарният футболист от Пловдив зае мястото на Димитър Пенев след европейското първенство в Англия, той се закани да въведе желязна дисциплина в представителния ни състав. По този въпрос Пената често попадаше под критиките на ръководството на БФС. Бонев обеща желязна дисциплина в отбора, но много скоро се оказа, че и той не може да се справи. Треньорът бе принуден да прави компромиси с желанията на футболистите - нещо, което бе обещал да не прави.
Бонев се зарече да не вика в състава си футболисти, които не играят в клубовете си. И това правило бързо бе отменено - просто защото се оказа, че няма толкова много качествени играчи, които да заменят звездите от САЩ. Принуден бе да поиска опрощаването на Любослав Пенев, който бе изваден от националния отбор заради репликата със "супата" след завръщането от Англия. Треньорът твърде бързо разбра, че ще е трудно да намери толкова качествен централен нападател, какъвто е голмайсторът на "Компостела".
Христо Бонев се провали и в друго свое обещание пред членовете на изпълнителния комитет на БФС - да подмлади състава на националния отбор. Единствените нови имена в титулярния състав в сравнение с отбора на Димитър Пенев са Здравко Здравков и Ивайло Петков. Вратарят на "Истанбулспор" си проби път към титулярното място главно заради серията от контузии на Борислав Михайлов. На практика Петков бе единственото свежо младо попълнение в лявата зона на защитата, която по времето на Димитър Пенев се запълваше от Цанко Цветанов. Оттам нататък отборът не се е променил в сравнение със състава от европейското първенство. Оказа се, че ядрото от звезди от САЩ '94 на този етап е трудно заменимо. Потушен бе конфликтът между Бонев и Христо Стоичков, породен от неочакваната смяна на Димитър Пенев и изваждането на Любо Пенев от националния отбор. В състава бе върнат и Йордан Лечков въпреки нередовното му участие в срещите на клубно ниво. Трифон Иванов се оказа незаменим като последен в защитата, Емил Костадинов си остана голмайсторът, който винаги може само с един удар да реши мача. Единствената безспорна фигура от първия ден на Бонев в националния отбор до сега е Красимир Балъков. Причината е в природно скромното поведение и работохолизмът на плеймейкъра на "Щутгарт" - той не влиза в заговори и бойкоти, играе във всеки мач на отбора си и винаги се раздава на терена до последен дъх.
Оказа се също, че Бонев също така трудно можеше да влияе върху стила на игра на отбора. Това си остана приоритет на самите футболисти. Капитанът на националния отбор Боби Михайлов бе казал, че организираният хаос в този отбор веднъж успя, като имаше предвид доброто представяне на световното първенство в САЩ. Още тогава играчите мърмореха, че Христо Стоичков реди състава, а резултатите на терена са плод повече на уникалната спойка между отделните играчи, отколкото на някакви специални тактически схеми. Стоичков сега няма същото влияние върху Бонев, каквото имаше върху Димитър Пенев, но в играта на отбора нищо съществено не се е променило. Бонев експериментираше различни тактически схеми, като повечето от тях бяха колкото странни, толкова и неефективни. В мача с Македония Красимир Балъков бе оставен сам в средата на терена, а останалата част от играчите се бяха разделили надве - нападатели и защитници. В контролата с Мароко пък Бонев експериментира вариант с двама тежки нападатели-тарани - Любослав Пенев и Мариан Христов. В съвременния футбол наличието на тежки нападатели не е често срещано, но ако има въобще - той е един. Двама вече са твърде много. Старши треньорът вероятно искаше да съчетае факта, че Христов в един период в "Кайзерслаутерн" играеше по-изтеглен напред и вкара няколко решителни гола. При варианта да избира между Мариан и Любо Пенев Бонев предпочете да използва и двамата, което се оказа абсолютно неудачно. В двубоя с "Кайзерслаутерн" като титуляр излезе само Мариан Христов и това се оказа удачно решение. В този момент обаче Пенев бе на друга програма и отсъствието му от терена не направи впечатление. На световното първенство Бонев отново ще трябва да избира между това да остави един от двамата на пейката или да рискува с двама тарани, което определено не носи успех. Рискът е голям, тъй като винаги ще се намерят недоволни. От една страна, Пенев е име в националния отбор и по-опитните му колеги едва ли ще приемат спокойно евентуално негово сядане на пейката. От друга, Мариан Христов е типичен представител на по-младото поколение играчи, стана шампион на Германия и има своето право да претендира за титулярно място.
Не на последно място Пенев и Бонев си приличат по това, че рискуват да заминат с двама вратари - нещо, което си позволяват само още Корея и Югославия. И двамата по един и същ начин извадиха от 22-мата в последния момент Костадин Видолов. Хората, които познават талантливия халф, смятат, че причината е в прекалено добрия му характер и непретенциозност.
Слаби и силни страни.
След завръщането от Германия Бонев обяви, че титулярният състав е почти избистрен. Проблемът Пенев или Христов или и двамата заедно обаче виси. Новата тактическа схема на отбора не включва участието на Емил Костадинов за сметка на увеличения брой халфове - до Балъков застанаха Илиан Илиев и Стойчо Стоилов. С Христо Стоичков като втори нападател системата 4-4-2 изглежда оформена. На вратата застава Здравко Здравков, който съвсем категорично измества рекордьора по участия в националния отбор Борислав Михайлов. Здравков получи номер 1, което малко или много също е показателно за намеренията на Бонев именно той да започва мачовете от първата фаза на световното първенство.
Здравко натрупа достатъчен опит в квалификациите и контролите преди световното първенство, направи силен сезон в турския "Истанбулспор". За разлика от него Боби цяла пролет лекуваше контузии, които могат да се обадят във всеки момент от развитието на мача.
Защитата е ахилесовата пета на националния отбор. В нея най-сигурният човек, колкото и да е странно, се оказва младият ляв защитник на "Литекс" Ивайло Петков. Той единствен игра редовно през годината и вече с договор в джоба с "Истанбулспор" няма никакви притеснения около бъдещето си. Колегата му отдясно Радостин Кишишев преживя труден сезон от психологическа гледна точка и това не може да не окаже влияние на формата му. Бургазлията цяла пролет бе размотаван между "Нефтохимик", "Бурсаспор" и "Литекс", а в края на първенството бе лишен от състезателни права от ФИФА. Кишишев минава за "перде", но всичко си има граници. Най-тревожно е състоянието на централната двойка защитници. Идеалният вариант е Трифон Иванов - Ивайло Йорданов. Единият обаче все по-трудно влиза в оптималните си килограми. Това бе и причината Бонев да го извади от състава за приятелския мач с Мароко. Трифон бързо свали няколко килограма, но според специалисти от щаба на Бонев неговата форма е далеч от желаното. Иванов е бавен, закъснява за влизанията в двубой с прекия съперник и поради това често се контузва.
Ивайло Йорданов е универсален играч, когато не лекува травма. А при него последиците от преживяната преди три години катастрофа все повече му пречат да играе футбол. Редица доктори бяха склонни да вярват, че Йорданов няма голямо бъдеще във футбола. Той се закани да ги опровергае и до момента успява. Най-важното за него сега е, че има шанса да е здрав точно по време на световното първенство.
Какво обаче ще стане, ако някой от защитниците се контузи или пък бъде принуден да пропусне мач заради картони. Бекове в резерва има - отдясно Анатоли Нанков, отляво - Милен Петков. В центъра обаче положението е тежко - Бонев разполага с Гошо Гинчев, Адалберт Зафиров и Росен Кирилов. Всеки от тях не отговаря на класата на Иванов и Йорданов. Единственият, който можеше да бъде фигура в централната зона на отбраната, бе Петър Хубчев. Звездата на "Айнтрахт" бе пренебрегван дълго време от Бонев с обясненията, че ще подмладява състава. Когато стана ясно, че няма много варианти и Хубчев е ценен играч, вече бе твърде късно. Защитникът предприе логичния ход - да откаже участие в националния отбор.
Средната линия е зоната, в която Бонев може да разчита на най-много футболисти и всичките са във форма. Красимир Балъков и Златко Янков са без конкуренция като плеймейкър и опорен халф, а в последно време селекционерът се опитва да завърти около тях най-добрия полузащитник в българското първенство Стойчо Стоилов и Илиан Илиев. Единственият проблем е халфовете да успеят да се сработят. Героят от четвъртфинала с Германия в САЩ Йордан Лечков сам предопредели отстраняването си от националния отбор, след като почти цяла пролет си почиваше в Сливен. Скандалът с турския "Бешикташ" бе толкова сериозен, че дори заплашва кариерата на Лечков като футболист. В резервите на Бонев също присъстват имена, които биха могли да помогнат в определен момент. Ще липсва обаче Костадин Видолов, който направи силен сезон в "Бурсаспор" и продължава да бъде един от най-качествените български полузащитници. В тази зона много работа може да върши и Мариан Христов, но Бонев така и не успя да му намери място до последния момент. В няколко контроли той опита да наложи Христов като партньор на Балъков в полузащитата, но претърпя провал и дори в един момент треньор и играч влязоха в конфликт. Бонев бе недоволен, че Мариан играе силно в първенството на Германия и слабо в националния отбор, а в същото време бе притиснат от българската преса да го включва в състава. Стигна се дотам Бонев да отиде в Кайзерслаутерн и лично да се убеди каква роля играе Мариан за шампиона на Германия. Сега пък трябва да избира дали да пуска него или Любо Пенев.
Очевидно нападателното трио от времето на Димитър Пенев Костадинов - Пенев - Стоичков няма да има шанс да излезе в същия си вид при Бонев. От една страна, треньорът залага само на двама нападатели, от друга, Костадинов е в слаба форма. Всеки треньор трябва винаги да има едно наум - Костадинов с един удар може да реши цял мач. Проблемът е, че може и да не пипне топката почти цяло първенство, както бе преди четири години в САЩ. Очевидно, че Бонев ще предпочете Костадинов да седне на пейката или поне ще изпробва този вариант. Още повече че Емил и Трифон са двамата национали, които изостават в кондиционно отношение в сравнение с останалите. И докато без Трифон Иванов не може да се играе, то без Емо Костадинов може.
Христо Стоичков е сигурен титуляр в нападението въпреки слабия сезон в ЦСКА и множеството контузии. Голмайсторът на световното първенство през 1994 г. обаче е повече плашило за противника, отколкото реална заплаха за него. Годините все повече започват да му тежат - и в буквалния, и в преносния смисъл. Стоичков загуби от своята взривност и бързина, с които надбягваше без проблем който и да е защитник. Все по-трудно му се удава да излиза на стрелкова позиция, а оттам и да бележи. Стоичков бе подчинил цяла пролет на една-единствена задача - да влезе във форма за световното първенство и поне до края на шампионата не успя. Той се раздели с любимата "Барселона", за да се върне в ЦСКА, където да започне да си връща игровата подготовка. Мачовете на Стоичков в Борисовата градина се броят на пръстите на едната ръка, тъй като в останалото време той записа кратко турне в Саудитска Арабия и тежка контузия, която го извади от игра в последните кръгове. Травмата в бедрото започна да се превръща в хронична и няма гаранция, че няма да се обади още в първия мач на световното първенство. Дали в навечерието на шампионата във Франция Стоичков е напълно възстановен и е във форма могат да кажат само Христо Бонев и екипът му.
В тази линия Бонев разполага с една много качествена резерва - Георги Иванов-Гонзо. Неговият стил на игра не прилича на нито един от останалите нападатели - той е едновременно техничен, бърз, с добро чувство за пласиране, играе силно с двата крака и с глава. Умения, които останалите национали в предни линии притежават поотделно. Гонзо е идеалната смяна именно защото не прилича на никой от останалите ни футболисти в предни линии. Той може да раздвижи много играта в една безизходна ситуация и го демонстрира с влизането си срещу Мароко.
Контролите и истинските мачове.
По подобие на ситуацията отпреди четири години националният отбор тръгва за световното първенство с противоречиви резултати от контролите. Българският тим записа две загуби - от Аржентина и непретенциозната Македония, трудна победа над Мароко и успех над германския шампион "Кайзерслаутерн", в чиито редици играха предимно резерви и момчета от дублиращия отбор. При това положение е трудно да се каже в какво състояние е отборът на Христо Бонев, макар че контролите никога не са били определящи за представянето на националите. И преди световното първенство в САЩ показателите от приятелските мачове бяха невзрачни и не предвещаваха по никакъв начин успеха на отбора. Заключения е трудно да се правят, тъй като Бонев изпробваше различни варианти и игрови схеми и не е ясно в крайна сметка на коя от тях се е спрял.
Освен всичко друго селекционерът е изправен пред много по-трудна ситуация в предварителната група. В САЩ имаше един изявен фаворит - Аржентина, един аутсайдер - Гърция, и един африкански отбор, от който не знаехме какво да очакваме. Във Франция положението е утежнено: един фаворит - Испания, един африкански отбор, който ни взе страха - Нигерия, и един непредвидим отбор - Парагвай. Въобще сред тези три отбора аутсайдери няма.
Ако се съди по представянето на Парагвай в приятелските срещи преди шампионата, може би този южноамерикански тим ще се окаже доста надценен в предварителните прогнози. През миналата седмица парагвайците загубиха конфузно с 1:5 от Холандия. Вярно е, че холандците играха като на финал на световно първенство, но подобна разлика в класите е нетипична за два финалиста на световно първенство. Освен ако единият не е Бразилия, а другият - Западно Самоа. Ако не друго, този неуспех е удар по самочувствието на Парагвай, където единствената фигура от световна величина е вратарят Хосе-Луис Чилаверт. Той обаче получи най-слаби оценки за двубоя в Айндховен, останалите футболисти са неизвестни имена без сериозен опит по европейските терени. Мнозина специалисти смятат, че именно психологическият ефект е бил този, който е тласкал Парагвай да играе силно в квалификациите. Атмосферата от Южна Америка обаче трудно може да се пренесе във Франция.
Повечето футболисти в българския състав имат лоши спомени за мача с африканците на световното първенство в САЩ, където загубихме с 0:3. Оттогава нигерийският състав върви само нагоре, като върхът бе спечелването на олимпийската титла в Атланта преди две години. Списъкът на Бора Милутинович е стряскащ - има само два души, които не играят в Европа. Цялата защита се подвизава в западноевропейските клубове за разлика от българската, където единствен извън страната ни играе Ивайло Йорданов. Нападението е още по-страховито. Единственият проблем е вратарският пост. Бора Милутинович се опита да наложи младия вратар на "Сион" Барува, но след петте гола във вратата му се принуди да върне ветерана Петер Руфай от "Ла Коруня". В нигерийския състав цари напрежение и това е най-успокояващата новина. Последната контрола с Югославия завърши с катастрофалното 0:3 в Белград. Бора Милутинович изпробва различни тактически схеми, но досега не е избистрил основния си състав. Сръбският специалист вече си навлече гнева на нигерийските журналисти, не се знае докога ще издържат нервите на управниците в страната, където цари диктатура. Каквото и да показват африканците в контролите, винаги трябва да се има едно наум - Бора е извеждал до втората фаза всички отбори, с които е участвал на световни първенства - Мексико (1986 г.), Коста Рика (1990) и САЩ (1994).
Единственият безспорен фаворит е Испания. Треньорът Хавиер Клементе води почти същия състав от европейското първенство в Англия, подсилен от някои нови звезди като Раул, Ечеберия и Мориентес. Испанците демонстрираха много качествена игра в последната си контрола със Северна Ирландия, която спечелиха с 4:1. Силните им страни са в качествените състезатели, които играят заедно вече няколко години и демонстрират отличен синхрон в действията си. Треньорът Хавиер Клементе води отбора от квалификациите за световното първенство в САЩ и наложи своя стил с много силна игра в защита и най-доброто от "Барселона" и "Реал" (Мадрид) в средната линия и нападение. Самият Клементе успя да си извоюва статут на недосегаем, защото не е губил мач от почти четири години. За последно той падна в игрова обстановка на четвъртфинала на световното първенство в САЩ от Италия с 1:2 и именно тази загуба му навлече почти всички главоболия. Испания отпадна достойно на европейското след дузпи от домакина Англия на четвъртфинал.
При така оформилата се ситуация от момчетата на Бонев може да се очаква всичко. Отпадането в първата фаза няма да е голяма трагедия в определената като "желязна" група. Класиране за втората фаза вече ще бъде успех.
Малко или много Бонев и Пенев си приличат и по това, че водят отбор, нарочен за аутсайдер. А какво може такъв отбор вече сме го виждали.
Няма директни заплахи пред България
"Регионалната сигурност на Балканите и европейската отговорност на България" беше темата на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Петър Стоянов. Поканени са били и шефовете на Националната разузнавателна служба и на военното разузнаване Димо Гяуров и генерал-майор Ангел Кацаров.
Въпреки че поводът не се споменаваше, основните разговори са били около изявлението на Ричард Холбрук пред Ройтерс, че "България може да грабне парче от Македония". Консултативният съвет е стигнал до единодушно заключение, че няма пряка заплаха за въвличането на България в регионални военни конфликти, както и не съществува опасност от бежанска вълна, която да залее страната.
Рисковете пред България според съвета са икономическа дестабилизация, криминализация на района, етническо и верско противопоставяне, както и заплаха за интеграцията на Югоизточна Европа в ЕС и НАТО. Председателят на БСП е изразил особено мнение в частта за интеграцията на България в НАТО. По-късно той допълни, че правителството водело външна политика, която нерядко била враждебна към СР Югославия и Македония. Първанов заяви, че до две седмици ще даде своя позиция за деблокиране на отношенията между България и Македония. Лидерът на БСП обвини и мнозинството за изказването на Холбрук. Сценарият, изложен от него, му бил внушен от Асен Агов. Първанов преценил това от стенограмите на комисията по външна политика.
Накратко
Държавните глави на България и на Русия ще се срещнат на 28 август в Москва. Петър Стоянов получи поканата от руския премиер Сергей Кириенко по време на срещата между държавни и правителствени ръководители на страните от инициативата за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Според Кириенко при официалното гостуване на българския президент на Борис Елцин ще бъдат взети най-важните решения за новите българо-руски отношения.
В Ялта в края на миналата седмица държавите - членки на ЧИС, подписаха харта, с която инициативата преминава в регионална икономическа организация (ОЧИС). До октомври неин председател ще бъде България.
Посланиците на Великобритания, Холандия и Австрия връчиха на правосъдния министър нота на европейската тройка. В нея са представени проблемите на техни граждани, задържани в България, и основно дългото протакане между ареста и влизане на делото в съда. Министър Гоцев е изпратил случаите за неотложно разглеждане от главния прокурор, директора на НСлС и вътрешния министър.
Изпълнителният директор на Еврейската агенция за Израел и на Световната организация на ционистите Авраам Бург посети България през миналата седмица. Бившият съветник на Шимон Перес по проблемите на еврейската общност се срещна с председателя на НС Йордан Соколов. Двамата обсъдиха неизползваните възможности за създаване на по-устойчиви контакти в областта на икономиката и туризма между двете страни. Авраам Бург се поинтересува и от реституирането на еврейските имоти в страната ни.
Трансферите след световното първенство са рисковани
Лъчезар Танев, президент на мениджърската агенция "Танев, Сираков и ко", пред в. "Капитал"
Доколко световното първенство е определящо за трансферите на българските футболисти?
- Добро представяне на световното първенство, което включва мачове с победи, винаги ще повлияе положително върху пазара на нашите играчи. Има все пак едно условие. Въпреки полуфинала, който играхме на шампионата в САЩ, същата година никой не направи забележителен трансфер. Но пък година по-късно това представяне явно бе останало в съзнанието на хората и благодарение на доброто впечатление се направиха сериозни трансфери дори на играчи, които не са били в националния отбор. Това стана главно заради известността на българския футбол и на класирането, което създаде добро име за нашите състезатели. По принцип всички трябва да сме наясно, включително и ръководителите на нашите клубове, че предлагането на играчи във всички клубове в Западна Европа е голямо. Още повече че, както знаете, футболистите от Европейския съюз с изтекли договори са без трансфери и когато възможностите на играчите са почти изравнени, естествено, че ще предпочетат футболисти без трансферна сума. Български играчи се продават и ще продължават да се продават, но наистина трябва да са много качествени. Говорим за сериозни пари. Това, което предлагаме, трябва наистина да си заслужава - играчите да са много добри, за да могат хората да отделят сериозни средства.
Значи не можем да очакваме мигновена реакция на пазара веднага след световното първенство?
- Този трансферен сезон ще е по-дълъг по обясними причини. Трансфери ще се правят до края на юли, дори до средата на август - особено в Испания, Португалия, Италия. Там шампионатите започват в края на август и началото на септември и затова обикновено трансферният пазар затваря късно.
Вие като мениджър на голяма част от националите каква тактика бихте предприел - да сте готов с трансферите преди световното или ще изчакате завършването му?
- При всички положения преди световното първенство е по-сигурно. Не се рискува. Но пък един риск, подплатен с добра изява във Франция, ще доведе до по-добри условия за самия футболист при всички положения.
Доколко участието в националния отбор повлиява върху бъдещия трансфер? На какво могат да разчитат извадените от състава Костадин Видолов и Радостин Станев например?
- Естествено участието в националния отбор влияе. Но ако даден футболист влезе в полезрението на някой клуб, наблюдават го редовно и са доволни от това, което той показва, няма кой знае какво да значение, че не си в националния отбор. По-скоро за играчи, за които клубовете нямат информация, нямат никаква представа, не са ги гледали в българското първенство, но ги виждат на световното първенство, може да има значение.
За такива играчи може да се говори, че участието в националния отбор е изключително важно, тъй като е възможно да направят впечатление на самото световно първенство. Ако един играч е набелязан още от януари, наблюдаван е в мачовете от първенството, досега нещата трябва да са приключили.
Какво според вас е положението на пазара в чужбина за нашите футболисти? Турция в последно време се очертава като един добър пазар.
- Турция е добър вариант, защото доста клубове вече имат възможности да плащат. Научиха се да правят и сериозни трансфери, да спазват някаква коректност в плащанията, естествено зависи и от конкретния договор на играча. Турция не трябва да я загърбваме като страна, в която има възможности за осъществяване на трансфер. Това е една възможност, още повече че сме съседи - и в нас, българите, има нещо ориенталско като характер. Също така не е кой знае колко трудно за адаптация. А ако и условията са добри, не е за пренебрегване. Естествено за един футболист с големи амбиции, особено за младите, този вариант може да не ги удовлетвори.
А какви са шансовете за излизане на пазарите в Западна Европа?
- В Англия, както знаете, за да се подпише договор, играчът трябва да има определен брой мачове като проценти в националния отбор. Трудно там може да се пробие, без да си утвърден национал. В Испания позагубихме позиции с напускането на Христо Стоичков, Трифон Иванов навремето, Георги Йорданов, дори и Наско Сираков преди това. Остана само Любо Пенев. Първенството на Италия все още е твърде недостижимо за българските футболисти, тъй като се играе футбол от голяма класа и традиционно трудно може да се пробие.
Напоследък се забелязва сериозно присъствие на наши играчи в Германия.
- Там много голяма роля изигра доброто представяне на Краси Балъков през последните години, сравнително удачното, макар и не блестящо представяне на Костадинов в "Байерн" (Мюнхен), добрите изяви на Хубчев в продължение на много години. Дори един Лечков - въпреки конфликтите, които имаше с "Хамбургер", той остави добро впечатление. Мариан Христов сега върви добре, доволни са и от Адалберт Зафиров. Боримиров държи нормално добро ниво. Общо взето, нямаме сериозни провали на немския пазар. И затова там търсят български футболисти.
Какво е основното качество на нашите футболисти, което ги прави конкурентоспособни, в сравнение с едни сърби например?
- Конкретно пред тях ние нямаме предимство, напротив - те имат. Говоря като цяло. Защото те са на пазара много по-отдавна, отколкото ние. Имат значително повече контакти в Европа. Самите клубове имат също подобни връзки. Отборите им са на по-добро ниво от нашите, играят успешно в европейските турнири, което не е маловажно при търсенето и при определянето на цената на един футболист. От друга страна, те имат също така много изявени треньори, които работят в Европа. За разлика от малкото българи, които излизат в чужбина, те взимат югославски играчи със себе си. Има една традиция, някакъв вид национализъм - имат ли възможност, предпочитат да си вземат югославски футболисти. Докато ние, българите, типично за нас, по-скоро ще вземем някой друг играч, отколкото българин.
И все пак с какво нашите играчи са примамливи?
- Това е, че в последните години националният отбор държи добро ниво, котира се добре и покрай това има интерес и към българските футболисти. Не трябва да се заблуждаваме. За да вземат един играч по друг начин, който не е национален състезател, трябва многократно да се обяснява на тези хора, че е качествен, че заслужава да бъде наблюдаван, какъвто бе случаят с Мариан Христов. Помните - наблюдаваха го в поредица от мачове, и то в дълъг период, за да бъде купен от "Кайзерслаутерн". Докато примерно един гол на наш футболист на световно първенство и само едно добро полувреме би могло да го изхвърли нагоре и да се получи хубаво предложение.
Кои са с по-големи шансове да си намерят нови отбори - рутинирани и опитни футболисти като Трифон Иванов или Емил Костадинов, или по-младите момчета като тези от "Литекс", Милен Петков, Георги Бачев?
- Много зависи от възможностите на клуба и какво търси той. Дали иска да купи преди всичко изявено име, което да донесе постъпления в клубната каса, или на първо време го интересува млад играч с перспектива, да се развие и да играе по-дълъг период от време и да си заслужи парите. Така че и едните, и другите имат своите шансове.
Кой от националите, които все още не са подписали договори за чужбина, има най-големи шансове да блесне и да стане хит на трансферния пазар?
- Не мога да гадая. Някакъв интерес отнякъде за всички има, но не е достатъчно реален и не е достатъчно потвърден. Аз пак ще кажа, че един футболист, ако има шанс, може да блесне само в едно полувреме и то да се окаже най-решаващото нещо в живота му. Световното първенство е форум, който го наблюдава целият свят. За пример ще ви дам Радостин Кишишев, който с първия си добър мач срещу Испания на европейското първенство заинтригува доста хора, които все още продължават да питат за него. Интерес има, но за съжаление доста обърканата ситуация около него де факто спря развитието му нагоре през тази пролет.
Губещите предприятия през 1997 са стрували на бюджета 14 млрд. лева месечно
Националният доклад "Развитието на човека - България 1998" на програмата за развитие на ООН (ПРООН) беше представен през миналата седмица по време на конференция за правата на човека в София. Форумът се проведе по повод 50-ата годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека и беше организиран от представителството на ООН в България и парламентарната комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите. Депутати, министри, юристи, представители на неправителствени организации (НПО) обсъдиха заедно с чуждестранните гости състоянието на правата на човека в България, правата на бежанците, на етническите малцинства, на жените и децата.
Акцентът на дискусиите падна върху правото на развитие без бедност, което е гарантирано в член 25 на декларацията. Министърът на труда Иван Нейков запозна участниците с програмата "Антибедност" (програмата за социални реформи). Според него липсата на информация за възможностите за реализация ограничава правото на човек да живее достойно. Социалният министър сподели надеждите си, че българските НПО ще се включат пълноценно в реализирането на непосилната само за една институция социална реформа. Тяхното участие вече е регламентирано в приетия през миналия месец Закон за социално подпомагане.
Според Андрей Иванов, координатор на проекта, по който е осъществен докладът за развитие, миналата година България е извървяла прехода от борбата за оцеляване към развитие и вече е прекратена практиката "живот на заем" за бъдещите поколения. Експертите са изчислили, че държавата би спестила 14 милиарда лева месечно от миналогодишния бюджет, ако ликвидира губещите предприятия. За 1997 г. те са над 900. Безработицата сред младите хора спада, показват още данните в доклада на ПРООН, но над 70% от българите смятат, че корупцията сред лекари, митничари и полицаи остава.
Антимафиотски служби от Европа ще заседават в София
Борбата с организираната престъпност, тероризма и наркотрафика ще обсъждат над 40 представители на антимафиотски служби, парламентаристи и експерти на 16-ото международно специализирано заседание в столичния хотел "Шератон" от 8 до 10 юни. Заседанието е организирано от Института за международни отношения на фондация "Ханс Зайдел". Държавният министър на федералното канцлерство и координатор на немските спецслужби Бернд Шмитбауер, Юрген Щорберг, координатор на Европол, полк. Николай Морозов, зам.-ръководител на Главно управление за борба с организираната престъпност в руското МВР, шефът на румънската полиция бригаден генерал Николае Берекет и други влиятелни специалисти от Европа са лектори на конференцията. "Борбата с организираната престъпност в България - равносметка и перспективи" е докладът на министър Богомил Бонев, с който ще бъде открито заседанието във вторник, а д-р Салваторе Гуелино, зам.-началник на държавната полиция в Италия, ще говори за усилията на Италия в ограничаването на нелегалния трафик на хора и прането на пари.
Заловени са части за ядрен реактор
Апаратура за ядрен реактор задържаха митничари от ГКПП Капитан Андреево при проверка на български тир в сряда. Превозвач е едноличен търговец "Кръстев и синове". Товарът пътувал транзитно през България за Турция. По фактура оборудването пътувало от Франция за Армения. Според тир-карнета пък пратката била натоварена в Австрия и е предназначена за Ислямска република Иран. Все още не е ясно дали оборудването за атомна централа действително е закупено от клиент в страната на аятоласите. След като забелязали разминаването в документите, служителите от митницата отворили тира и открили спецапаратурата. На място веднага бил изпратен ядрен физик от София, за да провери какъв е товарът. Според Комитета за използването на атомната енергия за мирни цели за превозване на оборудването не е необходимо специално разрешение, защото не става дума за транспортиране на радиоактивен товар.
"Бъдеще за България" организира празник на българската култура в Париж
Български емигранти, студенти и много французи, свързани по различен начин със страната ни, се събраха на празниците на българската култура в Париж, организирани от фондация "Бъдеще за България". Нейният председател г-жа Елена Костова откри благотворителния концерт в голямата зала на ЮНЕСКО с участието на Никола Гюзелев, Минчо Минчев и Юри Буков. Събраните средства са предназначени за изграждането на рехабилитационен център за деца с физически увреждания.
Български знамена окичиха и кметството в 9-и парижки район за откриването на изложбата на над 20 български художници, живеещи и работещи във френската столица. В Париж Елена Костова се срещна и с генералния директор на ЮНЕСКО Федерико Майор. Той обяви, че ЮНЕСКО поема две програми за финансиране на деца в България.
Преговорите между косовските албанци и управляващите в Сърбия удариха на камък
Сепаратистките лидери на косовските албанци прекратиха преговорите с представителите на Сърбия, като заявиха, че диалогът няма да бъде подновен, докато сръбската полиция продължава да вилнее в централните и западните региони в Косово. Етническите албанци отказаха посредничеството на американската дипломация за възстановяването на преговорите между двете страни в конфликта, под натиска на която в средата на миналия месец сръбското правителство и лидерите на косовските албанци склониха да преговарят. До решението на косовските албанци от края на миналата седмица бе осъществена само една среща.
Стотици косовски албанци преминаха границата на южната сръбска провинция с Албания в петък. Според източник от ООН петима от тях са колабирали и впоследствие починали от умората от продължителния преход и убийствената горещина.
Албанският министър-председател Фатос Нано поиска от Запада да бъдат наложени нови санкции срещу СР Югославия. Генералният секретар на ООН Кофи Анан заклейми действията на сръбската полиция в Косово. "Войната в Босна ни научи, че светът трябва незабавно да се противопоставя на подобни агресии", заяви Кофи Анан.
Външните министри на страните, формиращи контактната група за Косово - САЩ, Русия, Великобритания, Германия, Франция и Италия - ще се съберат на 12 юни в Лондон, за да обсъдят ситуацията в Косово. Русия напомни, че евентуална интервенция на НАТО в Косово трябва да получи съгласието на Съвета за сигурност към ООН. Ройтерс цитира говорителя на Кремъл Сергей Ястржембски, който заяви в петък, че всяка външна намеса трябва да бъде одобрена от Белград.
Чужди инвеститори и чиновници се надлъгваха на антирекламно шоу за България
Третият форум "Правете бизнес в България" от 1 до 3 юни по традиция се превърна в трибуна за хвалбите на държавните чиновници и дипломатичните оплаквания на чуждите инвеститори. Вицепремиерът Александър Божков откри форума със съобщението, че България вече е добро място за инвестиции и пример за останалите страни в Източна Европа. След него шефовете на държавни ведомства с часове отегчаваха чуждите бизнесмени с прогнози за успехите на отделните сектори на икономиката. Вероятно за да не развалят отношенията си с държавната администрация, представителите на най-големите външни фирми у нас като "Солвей - Соди", "Шел България", "Юнион миниер", "Стамбули" също обявиха, че България е добро място за инвестиции. Те обаче не пропуснаха да се оплачат от високите данъци и законодателните абсурди. Сред участниците и посетителите на форума най-много бяха гръцките инвеститори.
"В тази страна нивото на корупцията трябва да бъде чувствително намалено. Корупция има навсякъде, но тук тя е голям проблем", заяви на форума Джим Гастон, съдружник в "Прайс Уотърхауз" (Price Waterhouse). Според него правата на миноритарните акционери в България изобщо не се уважават, а на инвеститорите се отказват данъчни преференции и прозрачност. "Все пак правителството направи голяма крачка напред", каза в заключение Джим Гастон. Един от най-големите гафове на форума обаче беше изказването на Димка Спасова, заместник-шеф на Агенцията за приватизация (АП). Тя обяви, че кандидатите по приватизационни сделки обикновено не получават на английски информацията за предприятието и документацията за участие в приватизацията по простата причина, че АП не разполага с квалифицирани преводачи.
По време на форума международният седмичник "Ню Юръп" (New Europe) връчи на президента Петър Стоянов наградата "Лидер на годината" за заслуги в изграждането на имиджа на България пред света. Фирмата "Братя Василеви", собственик на хладилния завод "Мраз", беше наградена като най-добър инвеститор в страната, а "Хил интернешънъл" (Hill International) - за принос в развитието на пазара на кадри в България и Източна Европа. "Ню Юръп" отличи Йонийската банка за най-добро обслужване, а "Стамбули" - за най-добър инвеститор в сферата на услугите.
Сапунената опера "Световно първенство"
Сапунените опери са една желана възможност за откъсване от ежедневието, особено когато ежедневието е безславно. А за съжаление съдбата на повечето българи най-често се изразява съвсем точно от максимата "Живот е онова, което ти се случва, докато ти си правиш други планове". Затова е нормално все повече хора да включват телевизорите в търсене на компенсиращата порция емоции - било то разтърсващи страсти, пейзажи или просто разтърсващ жизнен стандарт. Преди около десетина години поредици като "Шато Валон" или "Наследството на Гулденбургови" бяха именно такива пищни фиести, чрез които човек можеше да си направи справка какви коли карат или с какви прибори се хранят хората, непознаващи развилия се социализъм.
Световното първенство по футбол наподобява точно този тип сериали. То е пищно зрелище, на него можеш да видиш най-доброто от наличното в момента. И както сочат данните, всеки втори столичанин вижда в него именно достойна компенсация на ежедневието и възможност за откъсване от него. Но за разлика от сериалите от четири години насам на Мондиал (освен да се направи справка как играят най-добрите по света) могат вече да се видят и добри български сюжети, и добри български актьори. А точно българското присъствие в сценария прави тръпката несравнимо по-силна от тръпката на която и да било латиноамериканска сапунена сага.
Съдете сами - една трета от столичани вече са избрали българското и ще гледат основно мачовете на нашия национален отбор. Но има и една по-интересна зависимост. Осем от всеки десет души, които ще гледат абсолютно всички мачове, квалифицират първенството просто като голямо спортно събитие, което очакват с нетърпението на запалянковци. За тях и с българско, и без българско присъствие фиестата си е просто фиеста. И тъкмо обратно - осем от всеки десет столичани, които ще гледат единствено българските мачове, виждат в първенството преди всичко възможност за кратко бягство от ежедневието.
Така че да седнем отново пред телевизорите, да се разположим удобно и да ги включим. И ако Господ отново се прояви като истински българин, и това лято ще ни се удаде възможност да се почувстваме, макар и за малко, богове. В противен случай просто мълчаливо ще догледаме сериала "Българите също плачат"... Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено в периода 2-4 юни от агенция ALPHA RESEARCH LTD. по поръчка на в. "Капитал".
Премиерите на Пакистан и Индия слагат край на ядрената надпревара
Премиерът на Пакистан Наваз Шериф покани в събота индийския си колега да преговарят за прекратяването на ядрената надпревара в Южна Азия. В реч пред местния парламент той заяви, че Пакистан винаги е търсил конструктивния диалог с Индия. "За такъв диалог става въпрос и днес. Господин Ваджпайе, нека сложим край на ядрената треска в този регион", бяха заключителните думи от речта.
Напрежението между азиатските съседи ескалира през миналия месец, когато двете държави извършиха ядрени тестове. В парламентарната си изява Шариф призова международната общност да помогне за разрешаването на продължаващия вече десетилетия конфликт между Индия и Пакистан за Джаму и Кашмир в Хималаите. Ден по-рано в подобна реч пред индийския парламент Ваджпайе изрази готовност да поднови преговорите по казуса "Кашмир" с Пакистан, които бяха замразени през миналата година в резултат на сериозни несъответствия във вижданията на политиците в Делхи и Исламабад относно Кашмир, станал причина за две от трите войни между двете южноазиатски държави след 1947 г., когато извоюваха независимостта си от Великобритания.
Преди да обедини социалдемократите, БСДП може да се разпадне
"Обединената левица може да стане само при много тежки обстоятелства. " Това често е повтаряно от д-р Петър Дертлиев, който дори беше заявил, че при настоящата обстановка едно евентуално управление на левите би било трагедия. Всичко това звучи като доста тежка диагноза за претендиращите да представляват социалната идея в България.
Диагнозата обаче важи в пълна степен и за БСДП. Партията е заплашена от поредното разделяне с част от членовете си, след като бе съставен инициативен комитет за свикване на извънреден конгрес, който може да смени Дертлиев. Групата се състои от двамата депутати на социалдемократите и още двадесетина души, недоволни от лесидренските прояви на председателя си. А конкретният повод бе желанието на Дертлиев да извади депутатите си от парламентарната група на СДС, за да излезе партията му от анонимността, в която била поставена.
Дълго тлеещият конфликт в партията се разгоря отново - още от 1991 г., когато БСДП се яви в коалицията СДС-център, в партията има няколко крила. Едното за сближение с БСП, а другото със СДС. Първото, "Движението за социален хуманизъм", вече напусна и се присъедини към евролевицата. Сега Григор Шишков, Николай Нихризов, депутатите от социалдемократическата партия и Теодор Дечев, бивш конкурент на Дертлиев за поста лидер на БСДП, обвиниха шефа си, че чрез постоянното си лъкатушене обричал партията на отмиране. Конфликтът между двете групи стигна дори до Иван Костов, който се срещна с тях в понеделник. Премиерът не само, че не одобри желанието на Дертлиев за собствена парламентарна група, но дори обяви, че ще назначи Дечев за заместник социален министър, наблюдаващ за отношенията с работодателите и синдикатите. Дълго преди това назначение Дертлиев каза по подобен повод, че "партията му се корумпира отвътре умишлено". След срещата Костов допълни, че СДС и БСДП ще отидат заедно на местните избори следващата година. Това обаче не е съвсем сигурно.
Още преди възникването на разпрата от БСДП изпратиха писмо, в което призовават Обединения блок на труда (ОБТ) на Кръстьо Петков, СДП и Нова СДП, които са в рамките на СДС, към обединение. Кръстьо Петков побърза да отговори, че е съгласен. ОБТ дори предложи в началото на юли да започнат разговори между ръководствата на партиите и структурите по места за изясняване на позициите, а през ноември да се свика обединителен конгрес. Тогава трябвало да се обсъдят конкретните идеи за съвместно явяване на местните избори. Според Петков между низовите организации вече имало договорки, като в Русе към тях можело да се включи дори евролевицата. Засега това е доста проблематично, тъй като местните структури на социалдемократите могат да сключват самостоятелни коалиции - вече има проекти за участие както със СДС, така и с БСП и това може да породи разцепление сред хората на Дертлиев.
Всъщност разпрата сред социалдемократите е предизвикана от неприемането им в Партията на европейските социалисти. Условието за приемане е излизането на БСДП от християндемократическата коалиция (ОДС) и обособяването им в отделна група. Дертлиев поначало се опитва да присъства във всички възможни международни структури, за да поддържа имиджа си на автентичния социалдемократ. Този ресурс обаче не е вечен, а призивът му "вратата е отворена за социалдемократи" може да не бъде осъществен. Някои могат да изберат и паралелни входове в европолитическите структури.
В средата на юли социалдемократическата троица Петър Дертлиев, Александър Томов и Кръстьо Петков са поканени в Берлин, където Социнтернът ще обсъжда глобалните тенденции в света. Прегледът на международното положение ще бъде далеч по-маловажен от кулоарните контакти на тримата лидери. И Томов, и Петков афишират близостта си с немските социалдемократи, които се очаква да спечелят изборите в Германия тази година. Трудно е да се каже колко топли са връзките на ОБТ и евролевицата с ГСДП, но за сметка на това бившият синдикален водач и лидерът на евролевите смятат, че най-важният партньор на България ще бъде Германия. Кръстьо Петков планира среща с Оскар Лафонтен, председател на ГСДП, като подчертава, че Иван Костов е отказал да направи това при посещението си в Берлин. Външният фактор е традиционно силен в родната ни политика, а при очакваната смяна на караула в Бон българските социалдемократи се надяват на "семейната" си близост с новите управляващи там. Това обаче е доста съмнително при промоцирания изолационизъм от спрягания за министър-председател на Германия Герхард Шрьодер.
По-важното е, че се очаква немските социалдемократи да окажат натиск върху БСП да започне по-усилен диалог с другите партии в левия сектор. Това вече беше направено - Фридрих Рол, представител на Партията на европейските социалисти, индиректно намекна на столетницата на собствения й конгрес миналия месец да помисли над тази тема. По въпроса работи и фондацията "Фридрих Еберт", която е главен организатор на лесидренските прояви и кръгли маси. Ако немският съвет успее, има вероятност левите да организират своя си Каденабия, само че някъде в Испания или Португалия. Въпреки това средиземноморският въздух надали ще отвее противоречията им.
Прокурорите се стягат за отпор на мнозинството
Докато пълководците на Българската армия усилено разбиваха врага на карта в най-голямото оперативно-стратегическо учение за последните 15 години, главният прокурор също беше принуден спешно да свика своите военачалници. Причината - поредното обтягане на отношенията с "Раковски" 134. След като видя, че дипломатическите совалки сред политическите сили надали ще спасят статуквото в правораздаването, Татарчев започна да стяга редиците си за финалната офанзива в двубоя с изпълнителната власт. Обвинител номер едно, изглежда, вече ясно си дава сметка, че постепенно губи битката с управляващите на парламентарния фронт. По време на дебата за престъпността синьото мнозинство ясно даде да се разбере, че монолитно ще следва повелите на Министерския съвет и депутата Иван Димов, когато гласува промените в структурата на правораздаването, и че не желае да се вслуша в ничий глас освен в своя вътрешен. Затова и Татарчев отсега започва да се готви за решаващото сражение - в Конституционния съд.
Миналия вторник висшият магистрат събра всички шефове на окръжни и апелативни прокуратури, за да обсъди с тях къде издишат предложенията на сините юристи. Главният обвинител, изглежда, е усетил, че тезите му срещу промените в Закона за съдебната власт започват да стават еднотипни, затова впрегна централизирания прокурорски апарат да търси нови аргументи против инициативите на Иван Димов. Изглежда, едва сега обвинителите са осъзнали, че само със сляпа съпротива срещу реформите не могат да натрупат обществено доверие. Затова главният прокурор възложи на своите експерти да изготвят алтернативен вариант за промени в правораздаването и да напишат становище с какво сините политици нарушават принципа за разделението на властите. "Документът ще бъде предоставен на президента и всички парламентарни групи, застъпени в Народното събрание", каза Татарчев.
До момента прокурорите се съпротивляваха на всяка идея за реформиране на правораздаването. Техните аргументи обаче звучат малко цинично в публичното пространство - от една страна се обяснява, че правораздаването е неефективно, а от друга, че то не трябва да се пипа, за да не се парализира напълно. Работната група към Главна прокуратура трябва да постигне поне две цели - да убеди мнозинството, че и в обвинението има мислещи юристи, и в същото време да подготви в суров вариант "защитната реч" на Татарчев пред конституционните съдии. "Този законопроект абсолютно противоречи на конституцията, а конституцията е основният закон, с който трябва да се съобразява всеки един законотворец. Дали ще се съобрази - това не зная, но ние сме длъжни да изразим своето становище, защото, който има намерение да унищожи съдебната система и вече има успех в тази насока със срива на следствието, трябва да разбере, че това е една вредна политика, антидържавна", обяви Татарчев, след като събра становищата на своите довереници.
Основното притеснение на прокурорите е, че проектът на Иван Димов нарушава единоначалието. Според хората на Татарчев председателите на съдилищата ще могат да контролират привличането под наказателна отговорност, ако прокурорите и следователите минат към съответните съдилища. "След като конституцията е установила правомощията на съда само до правораздавателната дейност, тя е установила и границата, до която може да се разпростре тази дейност", смятат прокурорите. Според тях съдът не може да е независим арбитър на едно дело, ако е упражнявал някаква форма на ръководство върху предварителното разследване. Хората на Татарчев смятат, че сегашната необвързаност на съдебните звена трябва да се запази. Според тях в конституцията неслучайно са използвани термините прокуратурата и следствените органи, а не прокуратурата и следователите към съответното съдилище. "В конституцията е записано, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, тоест е единна и самостоятелна система", аргументират се обвинителите. Те смятат, че без Главна прокуратура обвинител номер едно ще бъде лишен от възможността да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Няма да може да следи за законосъобразността на актовете, които се издават от правителството, министерствата и органите на местната власт, или пък да атакува пред Конституционния съд решения на парламента, които противоречат на основния закон на страната ни. Хората на Татарчев роптаят и срещу измененията в квотите за участие във Висшия съдебен съвет (ВСС). Според предложенията на Иван Димов бройката на следователите трябва да спадне до двама души, а на съдиите - да се увеличи до шестима. "Считаме, че неслучайно е пропусната регламентацията как ще се извърши тази промяна във ВСС с оглед да се прикрие една от целите на законопроекта - за избор на нов съдебен съвет", роптаят прокурорите.
Алтернативните предложения на обвинението за промени в правораздаването трябва да станат готови през тази седмица. По всяка вероятност те ще бъдат внесени в парламента чрез депутати от ОНС или чрез народната представителка от евролевицата Петя Шопова, която се самопровъзгласи за лоби на магистратите. Предложенията на обвинението обаче със сигурност ще бъдат пренебрегнати в пленарна зала и главният прокурор надали си прави някакви илюзии по този въпрос. Те обаче ще му позволят да си измие ръцете след около половин година, когато ще трябва да сдава поста си. Тогава спокойно ще може да изсипе цялата вина за липсата на ефективно правораздаване върху вдъхновителите на сегашната съдебна реформа. Това неминуемо ще създаде сериозни пречки на управляващите да прокарат свой доверен човек за стола на главния прокурор.
Няколко министерства работят по стратегията за борба с престъпността
МВР, Министерството на правосъдието и експерти от Министерския съвет подготвят стратегията за борба с престъпността, каза за "Капитал" министър Богомил Бонев. Той беше запитан от заместник-председателя на парламента Петя Шопова за логиката на стратегията в петък. Депутатката от евролевицата обаче изтегли въпроса си, защото било твърде рано да се говори за конкретности в документа, който Костов обеща на Народното събрание. Вероятно ще задам въпроса си към премиера или правосъдния министър, защото за мен по-важна е философията, по която се правят промени в правораздавателния процес, каза г-жа Шопова.
Експертен екип под ръководството на главния секретар на МВР Божидар Попов подготвя мерките, които вътрешното министерство ще включи в стратегията. Разработили сме тезиси на стратегията за борба с организираната престъпност, каза г-н Бонев.
Очертани са няколко основни елемента, които трябва да бъдат включени в стратегията. Според експертите от МВР първото е дефиниране на явлението, очертаване на неговия генезис и основни черти. Следва изясняване на заплахата за националната сигурност от страна на организираната престъпност - проблемите, които създават мафиотите за съществуването на демократичната държава, корупцията, рекет и т.н. Основно място в тезисите на МВР заема генералният план за действие, който налага политически консенсус за преодоляването на проблема с престъпността. Фокусира се и върху генералната превенция чрез непредотвратимост на наказанието, идентифициране на криминогенните фактори и отстраняването им с конкретни ангажименти на различните институции. В този смисъл се подчертава необходимостта от ясно определени задължения на държавното ръководство и поставянето на проблема сред най-важните приоритети. Сред мерките за възстановяване на доверието на гражданите в способността на държавата да ги защити на първо място е посочено ефикасно противодействие срещу масовата престъпност и избор на модел за това. След това в тезисите е посочено, че е необходима бърза и ефективна реформа на правораздаването, като се постигне консенсус преди всичко за процедурата на правораздаването. Експертите ще търсят и механизъм ключовите ведомства - спецслужбите, полицията, правозащитните органи, Министерството на финансите и др., да се срещат на системна основа и да разрешават бюрократичните различия.
Последната, четвърта точка в тезисите на стратегията за борба с организираната престъпност е изработването на национална програма за борба с престъпността, която да е детайлизиран план. В него трябвало да залегне каталогизирането на организациите, които се занимават с противодействието на борбата с престъпността, регламентиране на водещите служби и определяне на отговорностите. Основната част на бъдещата програма според експертите на МВР е институционалната и правната регламентация на отговорностите в сферата на защита на сигурността от престъпниците.
За честта на политолога или как условното наклонение стана страдателен залог
"Не знаех, че обсъждането на хипотези пречи на управлението. Интервюто беше изкълцано. Грешката ми беше, че дадох откровено интервю в повратен вестник като "Сега".
Това каза пред "Капитал" политологът Иво Маев, който, без да иска, се превърна в дисидент след интервюто, публикувано в порасналия всекидневник миналия месец.
"Президентската институция би могла постепенно да стане само представителна, както е в Германия, да отидем на постепенно отмиране на правомощията на президента", казва Маев в разговора със Светослава Тадаръкова, поместен в броя от 19 май. Касетофонът на журналистката е записал и разсъжденията на политолога за това, че "сега се обсъжда вариант - правителството да слее местните и парламентарните избори, които са догодина. Но това ще стане само ако правителството усети, че срещу него се надига друга управленска алтернатива".
Вариантът, съобщен от Иво Маев, предизвика политшоу, тип "Много шум за нищо" или "Комедия от грешки".
Първо, депутати от всички ПГ вкупом заклеймиха идеята за комбиниране на местния с извънреден парламентарен вот. В оборот влязоха съображения за и против промени в конституцията, а синият шеф на правната комисия Светослав Лучников дори се произнесе в полза на засилване на президентските функции. Димитър Луджев от ОНС използва случая, за да повтори, че има "тенденция към съсредоточаване на цялата власт в ръцете на правителството". Освен това той "назначи" Маев за "говорител на Костов". "В главата на Костов очевидно има само една идея, че държавата е йерархична пирамида и на върха й стои той", веднага произнесе универсалната си реплика и Татяна Дончева, БСП-депутат.
Самият премиер нарече скандалния цитат: "Балон. Надут балон - вътре няма нищо. Няма такава идея. Човекът, който наду този балон, е несведущ по българската конституция. " По този повод министър-председателят припомни, че управляващите имат програма и са избрани не да политиканстват и да правят партизански игри, а да изпълняват добре програма "България 2001". "Това ще ни осигури добро представяне на следващите парламентарни избори. Другото ще бъде схванато от избирателите като дезертиране от програмата", заяви Иван Костов на пресконференция.
"Цялото интервю беше построено върху условности. Нещата, за които говорих, са варианти за развитие. Това не е мнение на Центъра за социални практики, не е и на Костов - то е мое лично мнение", обясни Иво Маев, който по спешност беше уволнен от ЦСП. В пълния текст на интервюто за "Сега" Иво Маев е лансирал на теория евентуални ходове на кабинета Костов. "Тезата беше, че местните и предсрочните парламентарни избори няма да бъдат събрани в един ден, а може да има нещо като варианта "Ширак". Казах, че това е последното, на което биха се решили ОДС, за да запазят инерцията на реформите и властта. И то би се случило единствено ако стратезите на СДС преценят, че започва ерозия на доверието в тях", възстанови пъзела на думите си Иво Маев. По думите му пред Тадаръкова той е обсъждал отново "книжни" възможности за конституционни промени. "Казах, че вариантите за промени в основния закон по принцип са няколко - полупрезидентски режим от френски тип, чиста парламентарна република (германския модел) и т.н. Споменах, че конституцията не е балансирана и оттам произтичат битките между институциите и напрежението между тях", твърди Маев. "Всеки ден по страниците на вестниците има варианти - по-вероятни или по-невероятни. Не знам защо моите дискусионни варианти предизвикаха скандали", заяви Иво Маев пред "Капитал".
"Интервюто на Маев няма да засегне в ни най-малка степен академичните му позиции", каза Огнян Минчев, шеф на катедра "Теория на политиката" в Софийския университет. Мнението на политолога е, че асистентът му Иво Маев, както всеки, който се подписва като експерт в определена област, би трябвало да гарантира с професионални средства солидността на изказванията си. "Другата страна е, че журналистът трябва да предава това, което му е казвано, добросъвестно независимо от необходимостта да съкращава", смята Огнян Минчев. Преподавателят по теория на международните отношения обясни така отзвука, който интервюто предизвика: "Първо с обстоятелството, че част от твърденията на Маев бяха абсолютно аналитично незащитими в сегашната политическа конюнктура. Затова съвършено незащитимите твърдения бяха приети гневно или присмехулно от колегията. Освен това интервюто имаше и чисто политически последствия. Какво значи "политолог на СДС"? (В интервюто Маев е представен като политолог на СДС - бел.ред.) Бунджулов също беше обявен за "политолог на евролевицата". Може да има идеолог на евролевицата, но неин политолог - не. Личните пристрастия на Тадаръкова бяха изиграни по просташки начин", добави Огнян Минчев.
Случката с интервюто можеше да остане само подробност в две професионални CV-та (curriculum vitae), ако не съществува проблем, който гилдията на политолозите се прави, че не забелязва.
"Служебната" ангажираност от предизборните кампании на повечето политолози се пренася в работата им и след това. По-умните предпочитат да се отдръпнат, те не натрапват приложните си хрумвания. Получава се така, че на мода идват адапторите на чужди идеи, ефектните празнодумци, безопасните клакьори. Страшното е, че в условията на "суша" в държавата случайни фрази предизвикват драма. Това води единствено до разхищаване на силите в дискусии-менте, докато същинските проблеми са недокоснати. Политическите академии за вътрешно ползване остават място, където проблемите ги пазят кучета и снайперисти.
Ако има втора вълна за НАТО, ще бъде при различни условия
Владислав Тодоров, преподавател в Пенсилванския университет, САЩ, пред в. "Капитал"
През февруари по повод на коментара ви за посещението на президента Стоянов в САЩ българската администрация реагира хиперчувствително. Какво значение има дали големите страни, и по-специално Америка, ни забелязват или не?
- През последната година тази свръхчувствителност и ревност на нацията, дали е забелязвана или не, станаха особено видни. Очевидно е имало огромно очакване, че посещението на българския държавен глава в Щатите ще стане голямо събитие, без да се взема предвид, че Америка по принцип се интересува главно от себе си. Големите американски медии, доколкото наблюдават Балканите, се занимават най-вече с инициативите на Щатите в региона и трудно пропускат информация за активността на външната политика на България и ролята, която тя би трябвало да играе на Балканите.
Съществува и инцидент - изказването на Ричард Холбрук например.
- Изказването на Холбрук, което предизвика шумна вълна на безпокойство и сърдитост на всякакви равнища в България, е чист пример за сценарно разиграване на България като агент на кризата, която за него се оказва поне мислима. В България би трябвало да се култивира стил и дух на "безсърдечен" реализъм, според който Холбрук се вижда не като провокатор, а като драматург на един колапс на статуквото.
Ако сценарият е мрачен, естествено ролята на всички заобикалящи Македония страни, включително и на България, би била злодейска. Но тази политическа драматургия поради българския комплекс на историческа вина - свръхчувствителност и и свръхподозрителност към изказвания на авторитети отвън, предизвиква такава бурна реакция. Ролята на медиите в случая е изключително важна. Те трябва да отварят пространството на разума и рационалното разнищване на политическото въображение, да опитомяват страстите български и тази свръхреактивност, която очевидно става белег на националния характер.
Ако погледнем по-реалистично, къде е България в американския национален интерес? Или може би въпросът е къде са Балканите и чак тогава - къде е България в частност?
- В САЩ съществува политическо и обществено съгласие, че Америка играе важна роля за омиротворяване на региона и е едва ли не единствената сила, която може да дисциплинира държави, свадливи етнически групи и религиозни общности да преговарят, Америка разполага с лостове и политическата воля да играе водач по терена на подвижни пясъци и земетръс на Балканите.
Ако се следи историята на представянето на балканската криза в Щатите обаче, ще се види, че България се изпуска дори от картите, които показват страните, участващи или съседстващи с конфликта. Изобщо не се предвижда някакъв български аргумент в случая. Холбрук драматизира като че ли за първи път българския случай, извади България като актьор на една сцена в руини.
Прави впечатление, че специалистите по балканската криза в САЩ са най-вече от бившите и настоящите югорепублики. Не мога да кажа, че има български "мускул" в дебатите, в експертните групи, който да натиска по посока на българския аргумент. Американското военно присъствие в Македония ясно говори, че Щатите не могат да делегират на България ролята за гарант на териториалната цялост на Македония, въпреки че София първа призна Македония. Ако предположим, че България сериозно се разглежда като страж на новото статукво на Балканите и като сътрудник на Щатите, т.е. като сила, която може да гарантира териториалната цялост на Македония - тогава защо там има военно американско присъствие?
Как развитието на ситуацията на Балканите се отразява на шансовете на България за НАТО? Дали важи максимата - колкото е по-зле, е по-добре за нас?
- С приемането на трите централноевропейски държави приключи първият етап по разширението на НАТО. С това се изчерпаха условията на това разширение. Ако изобщо има втора вълна, тя би била по силата на съвсем други условия. Оттук нататък е важно в каква посока НАТО ще се развива като схема за сигурност - армейска или полицейска. От това ще зависят и шансовете на България - да влезе в НАТО или да сътрудничи с НАТО.
Очевидно ще се предефинира и ще се завиши ролята на "Партньорство за мир". Най-вероятно шансът на България да повиши тежестта си в региона би била в зависимост от ролята, която ще й се даде именно в тази схема. За мен по-реалистичният вариант е завишена роля на "Партньорство за мир", отколкото влизането в самия пакт.
Все пак, ако има втора вълна на прием, какво от опита на трите страни може да ни бъде полезно?
- "Ако" стои в началото. Ако има втора вълна, България трябва да отчете една много важна разлика: съществуват две стратегии, а не една. Първата е стратегия по кандидатстването в НАТО, т.е. привеждане на българската кандидатура в адекватност на натовските изисквания.
Стратегията по самото влизане обаче е съвсем различна. Защото практически се кандидатства пред една институция - НАТО, а се влиза през друга - американския Сенат.
Втората стратегия не е разработена в България. Там правилата и средата на играта стават други. Лобирането е решаващо, т.е. става решаваща една много добре развита в САЩ професия, непозната в България. Ако България действително влиза в НАТО, а не просто да остава силен кандидат, посолството ни би трябвало да играе първи пост на тази стратегия. Вашингтон е терен, който трябва да се разработи специално. Въпросът е с какъв ресурс разполага България, за да може да имитира първата тройка. Тези страни имат силно присъствие в елитите на Америка - финансови, политически или академически. Те имат мощни организации, съответно американско-унгарска, чешка, полска, които действаха в много целенасочен ред на лобиране и популяризиране на каузата на разширението.
Трябва да се разбере, че първата вълна на разширението идва като финален акт, приключващ студената война. Оттук нататък евроатлантическият контекст е преподреден и задава съвършено нови условия за втора възможна вълна.
С какво ще е по-различна ситуацията във Вашингтон догодина, когато все пак трябва да се реши ще има ли втора вълна?
- Ситуацията ще бъде различна. Гласът "против" ще се усилва и все повече ще се чува. Първото разширение беше договорено с Русия в Париж, сега, ако съдим по изявленията от Москва, Кремъл се втвърдява. Русия е осовият аргумент в дебата по разширяването на пакта. Догодина в Америка ще се развие кампания за следващите президентски избори. Клинтън по конституция не може да се класира за трети мандат и е много вероятно след два мандата на демократите да следва републикански. Важен ще бъде въпросът какво ще е отношението на кандидатите републиканци към едно второ разширение на пакта. Мисля, че второ разширение не би било така популярно, както първото. Вътрешнополитическият климат в Щатите ще бъде много по-различен от сега. В голяма степен 1999 може да се окаже година на сериозна преоценка на цялата външна политика на Америка към НАТО и специално към Балканите.
Още повече че има и несбъднати американски прогнози.
- Американският проект за Балканите беше налагането на един нов ред, създаването на нова държава, основана на американските политически ценности, на мултикултурализъм, на благополучно съвместно съществуване на етноси и религиозни групи, на либерален обществен договор. Но този проект за Балканите систематично се проваля. Абсцесът Косово демонстрира, че в Балканите е заредена бомба със закъснител, че инсталирането на справедлива държава върху американски ценности на този терен ще е подвластно на непрестанен саботаж.
Присъствието на Америка на Балканите е обречено да бъде силово - дисциплиниращо в една вечна кървава свада. Затова някак си не се вижда краят на американското присъствие на Балканите.
Но това е и най-уязвимата точка на американската външна политика, която най-често попада под критики.
- Във Вашингтон се очакваше намесата да приключи до година, но вечният двигател на балканската криза няма спиране. Вероятно критиките за ефикасността на американската намеса ще станат особено силни. Въпросът е дали Америка да продължава да бъде "световен полицай" и охранител, или да делегира ролята си на други регионални сили.
Тогава каква прогноза може да се направи за развитието на НАТО?
- Най-вероятно НАТО ще се разширява по посока на "Партньорство за мир" за въдворяване на регионална сигурност. Така функциите на натовската инициатива, за които ще действа чл.5, са повече охранително-осигурителни, отколкото отбранително-нападателни. По този начин НАТО ще разрешава кризи и ще потиска факторите на регионална дестабилизация, вместо да среща и отвръща на външна заплаха. Тази преориентация коренно променя самата схема за сигурност на пакта. НАТО все повече ще се превръща от армейска в полицейска институция, по-скоро ще обраства с полицейски функции. Намесите на НАТО на Балканите изцяло се вписват в тази втора схема като управляваща рисков фактор и дестабилизационни процеси, действаща превантивно или наказателно, а не отбранително-нападателно.
В крайна сметка НАТО е чл.5, който задължава всяка страна (разбирай Щатите) да брани всяка друга от пакта като своя собствена територия, ако бъде нападната. Чл.5 е много сериозна клауза и с разширението практически се получават американски гаранции за сигурност върху териториите на страните, влезли в пакта. Но мисля, че американската общественост трудно би била убедена за това Америка да се ангажира по чл.5 с териториалната цялост на страни от Балканите, тъй като те се виждат като носители на висок риск и регионална конфликтност. Внасянето на балканската свада в рамките на НАТО би довело до срив в армейската му същност по чл.5л. Най-вероятно Балканите ще останат охранявани в полицейската периферия на пакта.
"Опасни връзки" - сериалът продължава
Конституционният съд реши да върне имотите на наследниците на цар Фердинанд и цар Борис III. Монарсите възстановяват собствеността си върху шестте хижи и дворци, строени с лични средства на короната. Посочените като страни по делото Симеон Борисов Кобургготски, Мария Луиза Хробок, Джована Савойска (моминското име на царицата-майка Йоанна), Фердинанд фон Вюртемберг, Александър фон Вюртемберг, Ойген фон Вюртемберг, Софи дьо Вюртемберг и Маргарит дьо Шевини ще трябва да си разделят стопанисваните сега от Министерския съвет ловна хижа в Саръгьол, двореца "Ситняково" в Боровец, ловната резиденция в Царска Бистрица, чифлика в Кричим. Фамилията а ла "Опасни връзки" ще си вземе и царската къща в карловското сeло Баня, която е почивна станция на ВМЗ - Сопот. За да оберат паяжините от двореца "Врана" край София, благородниците ще имат нужда от парафа на министъра на териториалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев. Иначе софийският кмет Стефан Софиянски веднага обяви, че ще върне двореца "Врана", който Столичната община навремето е получила без актове за собственост. Наследниците на скиптъра не могат да претендират за палатите в София и Евксиноград, както и за хълма Царевец в Търново, защото нямат нотариални актове за тях.
Конституционните съдии приемат, че мярката срещу фамилията със синя кръв по своята същност представлява принудително и безвъзмездно отнемане на частна собственост. По своя характер и последици то не се различава от конфискацията, защото не става срещу обезщетение. От това следва, че тази разпоредба накърнява конституционно защитеното право на собственост, приемат тълкувателите на основния закон. Според тях принудителното одържавяване на царските имоти е наложено въз основа на социални признаци като произход и лично обществено положение.
Конституционният съд изрично отбелязва, че решението му се основава на сега действащата конституция, а не на основния закон на страната от 1947 г. Случайно или не конституционните съдии се произнесоха в полза на височествата два дни след пристигането в София на княгиня Мария Луиза. "България най-сетне е правова държава и всеки българин има право на своите неща", каза сестрата на Симеон II по повод решението на Конституционния съд. "Тези, които ни взеха имотите в името на държавата, дадоха ли ги на народа? ", попита дъщерята на Борис III в отговор на направения медиен намек имотите да бъдат дарени на гражданството. Тя се зарадва, че вече ще може да се връща в родината си за по-дълго и не на хотел. Мария Луиза обясни, че е в България не за да попълва имотна декларация, а "заради други неща": "Не съм аз чорбаджията. Имам брат, който е по-стар и който отговаря за семейството. Питайте него".
В обръщение от 4 юни Симеон Втори коментира решението на съда като доказателство, че равенството на гражданите пред закона, правото на собственост и нейната неприкосновеност са гарантирани и защитени. "То е с голяма морална стойност за нас, тъй като премахва несправедливостта да бъдем лишени от елементарното право на всеки гражданин да разполага с бащините си имоти. През изминалите 50 нелеки изгнанически години, които нищо не би могло да заличи, семейството ми и аз не сме обсъждали какво бихме предприели в случай, че ни бъде реституирано личното имущество, което ни бе насилствено отчуждено, без дори да бъде предоставено за обществено ползване. Ето защо сега ще трябва да обмислим внимателно бъдещото предназначение на някои от нашите имоти", казва още
Княгиня Мария Луиза дойде в България по покана на държавния глава и на съпругата на премиера. Координатор на посещението на Нейно Височество е юристът Асен Ошанов. "Винаги е хубаво да си дойдеш у дома. Освен това искам да помогна с нещо хуманитарно", каза Мария Луиза, която живее в САЩ с многолюдното си семейство, но пристигна от Лисабон. Там сестрата на мадридския изгнаник прекара два дни с царицата-майка Йоанна, преди да отпътува за София.
"Колко мило. Наистина много се вълнувам", произнесе княгинята при появата си на столичния VIP.
Всенародното посрещане, което през май 1996 г. подкоси краката на Н.В. Симеон II, отбраното, не само от роялисти, множество, в което княгинята трябваше да се гмурне година преди това, сега беше представено на аерогарата от рехава група, въоръжена със знамена, захабени значки и гербове. Радостното оживление растеше с приближаването на времето за приземяване на самолета на "Суис еър", с който пристигнаха Мария Луиза (за трети път) и съпругът й Бронеслав Хробок.
"Само да не направят гаф като преди. В "Бояна" ли ще са? ", безразборно се досещаха гражданите. (Благородническото семейство действително е настанено в двустаен апартамент в дом No2 на известната резиденция).
"Пратих на царя писмо - върна ми отговор с голяма негова снимка. Много е внимателен", събуди завист беловласа поданица. "Помниш ли Симеончо, като го водиха в "Александър Невски" - много го задържаха при олтара. Викам си: какво стана? Притесних се", преболедува стреса си друга баба. "Дошла съм, защото сме играли с княгинята. Живяла съм в двореца "Евксиноград" до 1947 г. Нося й бележка да посети Варна - хотел "Рай", защото аз там работя. Княгинята още преди Великден трябваше да дойде, но получи контузия на ръка ли, на крак ли беше, и затова се забави. Беше казала, че иска да дойде в България да посети повече църкви, но сега май идва да си уреди въпроса с наследството", бръмчаха запалянковци на короната. Богдана Алексиева поразсъждава пред "Капитал": "Не да идват тук съпругите на министрите и да се подмазват, а да направят референдум, да върнат правата на брат й, защото само използват имиджа му. Президентшата се изчанчи от тоалети, а царица Маргарита - скромна, скромна... Не може така - ходи да проси пари, а от тоалети се изчанчи."
"Добре дошла, княгиньо", "Искаме си царя", "Браво" и "Ура", викаха българите на летището. Мария Луиза поздравиха първо официалните посрещачи - шефът на протокола на президента Ярослав Голев, Елена Костова, шеф на фондация "Бъдеще за България", министърът на правосъдието Васил Гоцев, Ренета Инджова, монархисти, монахиня.
Очарователният български, който царската сестра говори, се оказа доста по-чист от езика на мнозина нашенци. "Къде са ни дисагите", попита неведнъж княгинята. По-късно по друг повод добави: "Не им връзвам кусур".
Плътната програма на княгинята започна с посещение в Бялата къща. "С президента и съпругата му говорихме за времето, за децата, за хубавата сграда", разкри Мария Луиза, преди да потегли на вечеря със семейство Васил Гоцеви. В средата на седмицата беше
В сряда сестрата на Н.В. прекара доста време в офиса на "Бъдеще за България", където съпругата на министър-председателя я запозна с проектите на фондацията. Да свърже училището с благотворителни организации в САЩ, обеща Мария Луиза в училище за деца с увредено зрение. След обяда с Елена Костова в "При орлите" княгинята се отправи към "Сан Стефано" за участие в "Ах, тези муцуни". Пред сградата на телевизията я очакваха строени водещата Екатерина Генова, "муцуната" Ренета Инджова, изненадващо присъединилият се Влади Въргала. Високата двойка се зададе дискретно охранявана от НСО. След взаимното представяне всички заедно потеглиха към студиото през гримьорната. И зад кулисите Мария Луиза се държа най-естествено от всички.
Вечерта завари Хробокови на гости у премиера Костов в дом No6. На вечерята присъствала и шефката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова, впоследствие разпозната от височеството на стенна снимка в редакцията на в. "24 часа". Княгинята и министър-председателят обсъдили поругаването на тленните останки на нейния баща.
Дъщерята на Борис III посети и Хоспис "Милосърдие" на Донка Паприкова и Агенцията за чуждестранна помощ.
Мария Луиза стана член на почетния съвет на фондацията на Антонина Стоянова "Ценности" в четвъртък. Президентшата използва случая да даде народополезно "домашно" на дамата със синя кръв - да издири популярни зад океана български творци, чието творчество да бъде представяно у нас. Он лайн.
Генералите в БСП ще създават левоцентристка коалиция
В четвъртък Движението за единство и развитие на БСП (ДЕР) отчете успеха на своята мисия - запазването на единството на БСП и... се нанесе на "Позитано" 20. Оттам обаче започва голямото чудене - а сега накъде.
Още преди конгреса на партията, която се бяха заели да обединяват, генералите вече бяха разделени - кого да подкрепят, да издигнат ли кандидат за председател на БСП от своите среди, да налагат ли своите гледища За бъдещето на столетницата. Естествено о.з. офицерите заложиха на сигурното - на Георги Първанов, и естествено той им благодари за добре свършената работа. Дори им предложи да се "институционализират" като движение вътре в партия. Тази идея намира добра почва сред мечтаещите за партийна кариера генерали. Бриго Аспарухов не само предложил ДЕР да стане официална организация, но дори и да си избира председател. Явно, след като не успя да се класира за председател на партията, поне да е шеф на генералите. Тази му амбиция обаче не се посреща с възторг от останалите членове на ДЕР. Другият бивш офицер от службите, Димитър Иванов, дори беше назначен да "осъществява работен контакт с ИБ на ВС на БСП", въпреки че обединителите на столетницата са доста добре представени там. Пак той разкри тайната за неформалното съществуване на ДЕР: "няма статут, за да няма подчинение".
Всъщност много от членовете на движението все още се надяват те да изберат следващия председател на партията. Самите те смятат, че е още много рано за предсрочни избори. В това време обаче могат да се свършат доста полезни неща - например подготовка за местните избори следващата година и създаването на "левоцентристка коалиция". Преговори вече били водени с БКП на Паунов, БКП на Емил Христов и естествено либералите на Петко Симеонов, които отдавна са под крилото на Димитър Иванов. Разговори е имало и с Александър Томов, шефа на евролевицата, но съвсем не е ясно дали той се е съгласил да дели мегдан с други, пък били те и генерали. Иначе контакти по места щяло да има, за да се уточнят бъдещите съвместни действия с всички желаещи и най-важното - да се конкретизира "системата за финансово-стопанска дейност". Ако генералите започнат по-сериозно с този тон, ще могат да привлекат не само нови "почитатели", но и ще осъществят една друга своя идея. Поради слабата агитационно-пропагандна дейност на партията в последно време някои от генералите, след като издадоха серия от собствени книги, сега са решили да създават и регионални "неполитически" вестници в районите, където има червени кметове. Дори ако идеята не се осъществи, тя вече е ясен белег, че старата новата тактика на ДЕР- неформално овладяване на партията, продължава.
Път към Европа търсят 4 млн. тона товари от Кавказ
