"Банков надзор" започва проверки за това как 14-те банки, предупредени до края на май да попълнят собствения си капитал до 10 млрд. лв., са се справили със задачата. Според разпоредбите всички финансови институции трябва да надхвърлят този праг до края на юни, но БНБ поиска попълването на капиталите принципно да приключи месец по-рано, за да има време да се реагира в "рискови ситуации". А такива, по всичко личи, ще има. В случай че някоя банка приключи юни с по-ниска капиталова база от 10 млрд. лева, по закон БНБ няма да е длъжна веднага да отнеме лиценза й, но доколкото от сега са известни намеренията на "Банков надзор", това ще се случи. Повечето банки успяха сравнително лесно да се справят с изискването, увеличавайки собствения си капитал с печалбата от 1997 г. и резервът, който всички формираха, преоценявайки дълготрайните си активи. За половината банки обаче това се оказа недостатъчно и тези, които няма да успеят в оставащия месец до изтичането на фаталния срок да привлекат свежи акционерни вноски, ще трябва да разчитат на благосклонността на надзора.
Банките, които профилактично получиха предупредителни писма на база на резултатите си в края на март, бяха Българска търговска и индустриална, БРИБанк, Юнионбанк, Тексимбанк, МОБ "Свети Никола", Международна банка за търговия и развитие, Балканска универсална банка, Корпоративна банка, Евробанк, Общинска банка, Росексим, "България инвест", "Кредитекспрес", Българска инвестиционна банка. От всички тях обаче някои вече излязоха от рисковата група. БРИБанк попълни изцяло основния си капитал до 10 млрд. лева, с което капиталовата й база надхвърли 14 млрд. лева. Според неофициална информация границата са надскочили още "България инвест", Евробанк и МОБ "Свети Никола". Евробанк е използвала за целта преоценъчния си резерв, както и е отчела връщане на свежи пари заради погасени заеми. Бившият квестор и настоящ изпълнителен директор на МОБ Димитър Димитров обясни, че банката има 10 милиарда капиталова база в резултат на внесените от акционерите вноски в основния капитал. Според Димитров загубата на банката от 1.20 млрд. лева за миналата година е "избита", т.е. сегашният размер на капиталовата база е получен, след като този отрицателен резултат е изваден. С това списъкът на банките, които със сигурност са прескочили минимума, се изчерпва.
Най-голяма все още е групата на финансовите институции, които вероятно ще успеят до края на юни, но все още вървят преговори, търсят се акционери или се чакат нови вноски в капитала. В тази категория например е Росексимбанк (бившата Тракиябанк, която фирми около Емил Кюлев купиха наскоро). "Банков надзор" на БНБ последователно разреши на "Агрохолд" АД и на "Контракт холдинг къмпани" ООД да придобият по 25% от 10-милиардния капитал на банката. Капиталовата база на Росексим обаче все още е 8.689 млрд. лева, съобщиха от институцията през седмицата. Все още под изисквания минимум е и Българска инвестиционна банка. Капиталовата й база е около 9 млрд. лева. Интересното при БИБ е, че на насроченото за 16 юни общо събрание се очаква да се гласува отпадане на правото на акционерите да се включат пропорционално в увеличението на капитала. Това се налага заради липсата на време, обясниха от банката. Международна банка за търговия и развитие е с капиталова база от 7.398 млрд. лева. "Банката въобще не планира да се слива или влива в друга", коментира изпълнителният й директор Александър Александров. "Привличаме нови акционери, допълнително капитал ще внесат и старите", заяви той. МБТР отчете печалба от 4.559 млн. лева за 1997 г., която ще се задели за фонд "Резервен". Банката е с основен капитал от 13 млрд. лева, но само 4 милиарда от него са реално внесени. "На писмото на БНБ отговорихме, че в нужния срок ще имаме капиталова база от 10 млрд. лева", каза г-н Александров.
Все още няма данни и Общинската банка да се е справила с попълването на капитала си. Там се очакваше Московската общинска банка да направи вноската си за 3% от регистрирания капитал на банката, който е 10.300 млрд. лева. В следващите дни се очаква Юнионбанк и "Кредитекспрес" да обявят официално как ще попълнят капиталите си. За Юнионбанк неофициално се твърдеше, че е водила преговори с турската Демирбанк, която обаче е искала да стане основен акционер. Най-вероятно досегашните собственици на Юнионбанк все пак сами ще попълват 10-те милиарда. За "Кредитексперес" обаче се очаква да приключат преговори с чуждестранен инвеститор, който още не е официално обявен.
Все още не е известно и как ще се развият събитията около Корпоративната банка, която е с основни акционери Булбанк и руската Внешекономбанк, тъй като от руска страна все още няма яснота дали ще се включат в увеличението на капитала на банката.
Засега от изброените банки, за които се "чака развитие", не са обявени намерения за вливания с изключение на Българска търговска и индустриална банка, която вече официално оповести в Държавен вестник, че ще разглежда на акционерно събрание варианта да се влее в Кредитна банка. Въпреки това за всички изброени дотук банки може да се очаква, че по един или друг начин ще успеят да попълнят капиталите си или поне ще предприемат мерки, които да не ги доведат до отнемане на лиценз.
Двете най-рискови финансови институции засега се очертава да са Тексимбанк и Балканска универсална банка. Собственият капитал на "Тексим" все още е 3.9 млрд. лева, но вариантът вливане или сливане е последният възможен, обясни изпълнителният й директор Георги Найденов. "Ние държим връзка с БНБ, имаме вече нещо направено, БНБ искат нещо допълнително от нас", коментира той контактите с централната банка във връзка с подканващите писма за попълване на капитала. Неофициално е известно, че офшорната фирма "Патон анщалт", която се счита, че е близка до Найденов, е поискала разрешение от БНБ да придобие над 5% от Тексимбанк. Това засега показва, че банката по-скоро търси пари в кръга на досегашните си акционери. Балканска универсална банка пък обявява, че търси акционери, и въпреки че петролната фирма "Литекс" пожела да придобие 25% от капитала на БУБ, все още не е ясно дали парите, които внася, ще са достатъчни за постигането на 10-те милиарда.
Проблемът в изтичането на сроковете за попълване на капиталите сега е, че банките трудно ще успеят да "залъжат" БНБ. Ако "Банков надзор" щателно проведе проверките, които се кани да прави, всякакви кухи схеми би трябвало да бъдат игнорирани като възможност за показване на постигнат капитал. Внасянето на свежи пари пък би трябвало да се съпътства от доказване на произхода им. В тази част проверките на БНБ са доста затруднени, като се има предвид, че почти всички появили се досега "кандидат-инвеститори" в банки са с офшорни регистрации.
Застрахователният надзор не смогна да разгледа молбите за лиценз в срок
В неделя изтече крайният законов срок, според който Дирекцията за застрахователен надзор трябваше да предостави на Националния съвет по застраховане одобрените молби на компании, кандидатстващи за лиценз. В закона беше фиксирано, че всички заварени застрахователи трябва да подадат молби до дирекцията до края на март. Тя от своя страна трябваше до края на май да внесе предложенията си за одобрените дружества в Националния съвет по застраховане, който всъщност издава лицензите.
В началото на седмицата от дирекцията коментираха, че документите само на пет дружества са напълно подготвени за внасяне в Националния съвет по застраховане. Оттам обаче отказаха да назоват кои са те. До момента официално разрешение за извършване на застрахователна дейност имат само "Орел" и двете дружества на ДЗИ. На проведеното заседание на дирекцията бяха разгледани 40 молби на физически и юридически лица, които искат да притежават над 5% от капитала на застрахователните дружества. Решено бе всички, които нямат задължения към бюджета, да получат такова разрешение. Лицата, които са длъжници на хазната, ще получат такова едва след като внесат дължимите суми и представят необходимите за това документи пред Дирекцията за застрахователен надзор.
За пореден път шефът на дирекцията Христо Христов е направил предложение до зам. финансовия министър и началник на Главно управление "Данъчна администрация" Дора Андреева за облекчаване на данъчната ставка при облагането на животозастрахователните компании. Предложението на дирекцията е те да не плащат 7% върху премийния си приход, а да се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. "Това е необходимо, защото животозастраховането освен всичко друго има и социална функция, която позволява спестяването на средства от гражданите", коментира Христов.
Татарчев оспори прага за регистрация по ДДС
Главният прокурор Иван Татарчев оспори пред Конституционния съд прага за регистрация по ДДС и невъзможността за доброволна регистрация. Миналата седмица конституционните съдии допуснаха за разглеждане делото и определиха за докладчик бившия депутат Георги Марков.
През 1997 г. прагът за регистрация беше увеличен от 7.5 млн. лева на 75 млн. лева и на 50 млн. лева за износителите. Отнета беше и възможността на фирмите да се регистрират доброволно, когато оборотът им за последните 12 месеца е под този праг. "... Тези лица се оказват в положението на крайните потребители - реални платци на данъка. Те нямат право на данъчен кредит за платения от тях данък, нито могат да издават данъчни фактури... На практика това води до т.нар. ефект на кумулиране на данъка - действителният краен потребител на стоката (който е и действителният платец на данъка, макар и да не е данъчно задължено лице) ще заплати по-голям размер на данък върху добавената стойност във всички случаи, когато във веригата от сделки със съответната стока или услуга (или суровините и материалите за нея) участва нерегистрирано по този закон лице, в сравнение със случаите, когато всички лица са регистрирани по закона", пише Татарчев. Според него това противоречи на второто изречение от член 19, ал.2 от конституцията, който задължава законодателя да защитава потребителя. Противоречи и на първото изречение от този текст, защото потенциалните клиенти, регистрирани по ДДС, нямат интерес да купуват стоки и услуги от нерегистрирани лица, което поставя последните в неравнопоставено положение и практически изтласква от оборота на стоки и услуги дребните и средните производители и търговци, смята главният прокурор. Според него "еднакви правни условия за стопанска дейност" ще бъдат създадени само ако се запази правото на доброволна регистрация. Главният прокурор оспори и изискването на закона нерегистрирани вносители да плащат ДДС, защото така се стеснява кръгът на лицата, на които те могат да продадат стоката си.
Отнемането на правото на доброволна регистрация предизвика може би един от най-сериозните спорове в парламентарната група на Съюза на демократичните сили при гласуването на промените в закона за ДДС през есента на миналата година, въпреки че тази промяна беше въведена (от 1 януари 1998 г.) при по-ранната промяна на закона от лятото на 1997 г. Доброволната регистрация не беше върната заради големите усилия на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев и под влиянието на министъра на финансите Муравей Радев. Благодарение на прага и задължителната дерегистрация броят на регистрираните по ДДС фирми намаля почти два пъти - от над 100 хил. в края на 1997 г. до сегашните около 54 хил. На задължителната дерегистрация се дължат и немалка част от постъпилите до момента около 580 млрд. лева от данък върху добавената стойност. Доказателство за това е фактът, че постъпленията от ДДС нарастват с намаляващи темпове и не могат да се сравняват с големия приток на пари от първите два месеца на годината. При дерегистрацията фирмите трябва да платят 22% върху всичките си налични активи.
Задължителната дерегистрация беше въведена по настояване на Международния валутен фонд. Целта беше да се намали броят на регистрираните фирми, тъй като беше ясно, че данъчната администрация просто не е в състояние да обслужва толкова много фирми и да се справи с неправомерното теглене на данъчен кредит. Така със законодателни мерки беше решен чисто административен проблем. Заради фирмите-фантоми пострадаха и дребните данъкоплатци. Вместо да бъде създадена информационна компютърна мрежа и да бъде преструктурирана данъчната администрация, дребните фирми бяха принудени да правят "кухи" обороти или пък да излязат от системата, което за някои от тях беше равносилно на фалит. Няма данни дали неправомерното теглене на данъчен кредит е намаляло от началото на годината. Това се дължи на новата схема, по която се възстановява данъчният кредит.
Критериите на МВФ не съвпадат с критериите, по които ще отсъдят конституционните съдии. Още повече че някои източници сочат, че на семинара в Сандански представителите на фонда са били склонни да оттеглят изискването си да няма доброволна регистрация. Причината е, че тяхната идея е да се повиши събираемостта и данъкът да се администрира по-лесно.
БНБ предвижда облекчения за междубанковото кредитиране
Централната банка подготвя за окончателна редакция новата наредба 7, която трябва да замени сегашната за големите и вътрешните кредити на банките. Въпреки настояването на банкерите ограниченията за големите кредити да бъдат преразгледани, това надали ще залегне в готвените промени на банковия закон. Позицията на международните институции и "Банков надзор" е, че проблемът с отпускането на по-значителни по размер кредити е в ниския собствен капитал на банките, а не в регулациите. Новата наредба също не предвижда облекчения с изключение на междубанковата търговия на депозити.
За междубанковите кредити със срок до една година няма да важат стандартните ограничения за големи кредити. Междубанковите кредити с падеж до пет работни дни например въобще няма да се отчитат при пресмятането на експозициите и лимитите. "Безсмислено е за такива кратки срокове да се прилагат правилата за големите кредити", коментира представител на БНБ, ангажиран с изготвянето на документа. От Асоциацията на търговските банки също настояха за подобни облекчения, тъй като строгите изисквания на практика блокират междубанковия пазар на депозити, който пък е изключително важен за регулиране на ликвидността в системата.
Кредитите между банките със срок до година също ще са на специален режим. Те ще се считат за големи и ще подлежат на специален контрол само ако надхвърлят 50% от собствения капитал на банката, а не 10%, както е общият режим за останалите експозиции по закона за банките. Междубанковити кредити със срок до година няма да могат да надхвърлят 125% от собствения капитал на отпускащите ги институции, а общата сума на тези кредити в една банка не може да е над 40 пъти собствения капитал. В общия режим горните ограничения са съответно 25% и осем пъти собствения капитал.
В наредбата се уточнява, че ограниченията за големите кредити ще важат само за тази част от тях, която не е провизирана с първокласни обезпечения. Тя ще важи за всички банки, включително и клоновете на чуждестранните финансови институции независимо дали те са освободени от изискването за капиталова адекватност. Това вероятно е свързано и със залегналата идея в готвената нова наредба 2 за разрешенията, издавани от централната банка. В нея се предвижда всички клонове на чужди банки да имат собствен капитал от 10 млрд. лева.
Пакистан с наложени санкции
Пакистан започва да чувства засилващия се световен натиск след проведените от него 5 подземни ядрени опита в четвъртък, ответна реакция на индийските тестове преди две седмици. Освен Съедините щати, които веднага наложиха икономически санкции на страната, към наказателните мерки в петък се присъедини и Япония. Няколко други държави пък заявиха, че ще преразгледат своите програми за отпускане на помощи на Пакистан.
Япония, която е най-големият финансов донор и търговски партньор на Пакистан и е единствената страна, потърпевша от ядрено нападение, заяви, че налага санкции на Исламабад, подобни на тези, приложени срещу Индия. "Опитите на Пакистан са в противоречие със споразумението за забрана на ядрените опити и са напълно неприемливи. Ето защо възнамеряваме да вземем необходимите мерки срещу Пакистан, заяви премиерът Риутару Хашимото.
Япония е втората по големина световна политическа сила, която се присъединява към санкциите. "Исламабад не ни остави друг избор, освен да наложим икономически наказания", каза в кратко изявление президентът на САЩ Бил Клинтън след съобщението на Пакистан в четвъртък за провеждането на пет ядрени опита в отговор на същия брой индийски експерименти по-рано този месец.
Международната общност напразно се опитва да разубеди Пакистан, който за последните 50 години, откакто получи своята независимост, е водил три войни с Индия. Клинтън каза, че е много разочарован от взетото в Исламабад решение, с което е загубил "безценната възможност" да получи от Вашингтон икономическа помощ и гаранции за сигурността си. "Въпреки че Пакистан не беше първият, който започна, две лоши грешки не могат да направят едно добро нещо, заключи американският президент.
В четвъртък имаше признаци, че Пакистан се готви за още един ядрен тест, но високопоставен служител от пакистанското правителство заяви, че по-нататъшни експерименти не са планирани. Американски източници твърдят, че в Пакистан готвят втора ракетна площадка за извършването на допълнителен опит, но че процесът се наблюдава внимателно. Пакистанският финансов министър Шартай Азиз заяви, че страната му може да живее с икономическите санкции. Той оправда извършването на тестовете, които определи като задължителни след предприетите подобни от Индия. В същото време подчерта, че Пакистан не се готви за надпревара във въоръжаването. Азиз изчислява, че страната му ще изгуби близо 1.5 милиарда от отказани заеми през тази година, които възнамерява да компенсира със затягане на бюджетните разходи в план, който ще обяви след две седмици. Пакистан обяви извънредно положение след провеждането на опитите, като чрез ограничаването основните права на гражданите се надява да заглуши недоволството, което се очаква след налагането на санкциите.
Виктор Орбан - изборът на новото поколение
Триумфът на Виктор Орбан на унгарските избори преди седмица бележи една от най-драматичните смени на поколенията в посткомунистическите страни от Централна и Източна Европа. Орбан премина само за десет години през всички звена на политиката - от активист на радикално антикомунистическо студентско движение до водач на десноцентристката Унгарска гражданска партия. Сега 34-годишният юрист по образование е на път да измести като премиер служилия четири години на този пост 65-годишен Дюла Хорн.
Пътят към славата на Орбан започна през 1989 г., когато на повторното погребение на Имре Наги, екзекутираният през 1956 г. министър-председател, призовава за изтегляне на съветските войски от унгарска земя. През 1989 г. спечелва стипендия от финансиста от унгарски произход Джордж Сорос за изучаване на английска либерална политика в Оксфорд. Обучението му обаче е прекъснато през 1990 г., когато е избран за депутат в унгарския парламент. Унгарската гражданска партия не се представя убедително на изборите през 1990 г. и 1994 г., но след като през 1993 г. Орбан поема кормилото, успява да я превърне в партия с широка обществена подкрепа, обединяваща поколенията. Промяната на курса, предприета от Виктор Орбан, и често автократичния му стил на управление отблъсква по-либералните му поддръжници, но опитите му да обедини целия десноцентристки спектър дори на тази цена се оказват печеливша стратегия пред избирателите.
Орбан е селско момче, на което не са били спестени трудните условия на живот и по-твърдите методи на възпитание - за пръв път прекарват течаща вода в дома му, когато е на 14 години. Роден е в село в централна Унгария на около 60 километра от Будапеща. Майка му е логопед, а баща му агроном. Може би заради начина, по който е отгледан, Орбан запазва частично недоверие към интелектуалните кръгове в Будапеща. Тези му схващания отделят партията от предишните й либерални съюзници, като Съюза на свободните демократи, например. Докато те работеха в сътрудничество със социалистите през изминалите четири години, Орбан се ориентира към коалиране с националистическата десница.
"Исма" купи "Интеркварц" за една марка
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация (АП) одобри продажбата на 73% от софийския завод за синтетични кристали "Интеркварц". Мажоритарен собственик на дружеството става българската фирма "Исма" ЕООД. Цената по сделката е една марка, но "Исма" ЕООД поема ангажимента да изплати всички дългове на "Интеркварц". Това е първата сделка по новите правила за водене на преговори на АП, според които предприятията в тежко финансово състояние могат да бъдат продавани без съобразяване с размера на оценката или, с други думи - за един лев.
Заводът има дългове в размер на 24 млн. долара, 750 хил. марки и 35 млн. лв. "Сделката е малко особена, защото купувачът е длъжен в едномесечен срок да представи писмено споразумение с кредиторите на предприятието. Едва след това ще му джиросаме акциите", заяви председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров. Той допълни, че в края на миналата година "Интеркварц" е сключил споразумение с държавата да уреди задълженията си, но досега не е изпълнявал ангажиментите си по него.
Накратко
Комисията по ценните книжа и фондовите борси издаде разрешение за извършване на дейност като инвестиционно дружество от затворен тип на бившия приватизационен фонд "Златен лев". Това е първият издаден досега лиценз за инвестиционно дружество. Според информация на комисията още четири бивши приватизационни фонда са подали заявления за издаване на такъв лиценз. Това са бившите фондове "Надежда", "Калиман", "Семеен" и "Индустриален".
Агенцията за приватизация подписа миналия четвъртък договор за посредничество по пула "Химическа промишленост" с италианската компания "Финломбарда". Избраният приватизационен агент се ангажира до 11 месеца да продаде или да предложи програма за преструктуриране за четирите предприятия в пула.
Работническо-мениджърското дружество "Лейди София 96" купи миналия четвъртък остатъчния пакет от "Лейди София" АД. Предприятието е известно като производител на дамски чорапи. "Лейди София 96" е купило 24.14% от фабриката срещу 919 272 долара, от които 10% бяха платени веднага в брой, а остатъкът ще бъде изплащан на девет равни годишни вноски след едногодишен гратисен период.
"Стелар" все повече отстъпва от сделката за "Химко"
През миналата седмица изтече ултимативният срок, който изпълнителният директор на Агенцията за приватизация (АП) Захари Желязков даде на канадската фирма "Стелар глобал корпорейшън", за да се яви на заключителна среща за договаряне на продажбата на "Химко" - Враца. В противен случай, според шефа на приватизиращото ведомство той щял да вземе решение за прекратяване на преговорите с избрания купувач. Отначало изглеждаше, че публичното изявление на Желязков е имало ефект, защото се очакваше на 28 май представители на канадската фирма по тяхно искане да проведат срещата в АП. Пресцентърът на агенцията съобщи обаче, че ден преди това срещата отново е била отложена от страна на "Стелар".
Продажбата на химическия завод във Враца зацикли още в края на миналата година, когато, въпреки че "Стелар" беше класирана на първо място, стана ясно, че договор няма да бъде подписан скоро. В продължение на няколко месеца двете страни преговаряха за окончателната цена, за схемата на плащането, за допълнителни гаранции и др. Канадците дори прибягнаха до помощта на сключения вече договор за МДК, като поискаха от АП да подпише подобни клаузи. По време на тези междинни етапи Захари Желязков обяви, че проблемът бил основно в подписването на газовото споразумение с Русия, което по-късно също не успя да стане фактор за финализирането на сделката. Надеждата за сключване на сделка почти угасна, когато канадците след последния тур преговори преустановиха напълно контактите си с АП.
През миналата седмица АП, която очевидно вече сериозно се съмнява в намеренията на "Стелар глобал корпорейшън", поиска от компанията в срок до 4 юни да внесе 5 млн. долара депозит по сметката на агенцията в Булбанк. Нормалната практика по приватизационните сделки е кандидатите да докажат сериозността на намеренията си с банкова гаранция. Искането на депозит от "Стелар" би могло да означава, че АП досега не е получила банкова гаранция от избрания купувач.
Историята на преговорите за "Химко" и особено развитието на събитията от миналата седмица правят все по-съмнителна възможността за успех на сделката. Поведението на отговорните приватизатори вече издава желанието им сделката да се сключи колкото може по-бързо, като отстъпките имат все по-малко значение. "Ако се яви купувач за "Химко", готов да плати веднага, сделката ще бъде сключена с него", каза вицепремиерът Александър Божков преди заминаването си за Канада в началото на миналата седмица. Там той взе участие в конференция, на която представи възможностите за инвестиции у нас. Преди да замине, вицепремиерът заяви, че в Канада ще се срещне с представители на "Стелар". "Ще разговаряме, за да разберем ще инвестират ли, разполагат ли с необходимите средства", каза Божков. Поведението на вицепремиера обаче прилича по-скоро на опит да разбере действителните намерения на канадската компания, като отиде при тях поради причина, че те не идват сами.
Министърът на промишлеността вероятно е прав да се заеме лично с подписването на сделката за "Химко", защото през последните седмици поведението на канадците все повече прилича на "даване на задна скорост". Интернет страницата на "Брейч кепитъл корпорейшън" (Braich Capiatl Corporation) , към чиято структура принадлежи избраният купувач на "Химко" - "Стелар глобал корпорейшън" (Stellar Global Corporation), престана да съществува през миналата седмица. На нейния адрес се появи съобщение, че в момента по страницата се правят промени, а който желае да установи контакт с холдинга, може да го направи на посочен адрес. При опит за изпращане на съобщение на адреса обаче се оказва, че търсеният файл изобщо не съществува. Сайтът на "Брейч кепитъл корпорейшън" беше създаден в началото на тази година, когато компанията заяви и други намерения за инвестиции в България освен чрез приватизацията на "Химко". "Химко" и стъкларският завод "Дружба" бяха посочени на трето и четвърто място сред петте инвестиционни проекта на "Брейч кепитъл корпорейшън". Изчезването на страницата вероятно има само два възможни изхода - тя или никога повече да не се появи, или да се появи, но "Химко" и "Дружба" да не присъстват сред инвестиционните проекти на холдинга.
Ако агенцията не успее в най-скоро време да продаде "Химко" на канадците, става доста по-вероятно да не може да го продаде и на друг или поне не на тази цена. С всеки изминал ден финансовото състояние на химическия завод се влошава заради лошата конюнктура на пазара на карбамид. Изпълнителният директор на "Химко" Емануил Рафаилов за пръв път даде през миналата седмица официални изявления за приватизацията на предприятието. Той обяви пред БТА, че дружеството е декапитализирано и има около 50 млрд. лв. дългове. От тях 34 млрд. лв. са към Булгаргаз, който засега се е съгласил да не спира подаването на газ за комбината. Това означава, че общата сума на дълговете вече е по-голяма от първоначалната оценка на "Химко", която според Рафаилов е около 45 млрд. лв. Едновременно с това миналия четвъртък по БТА излезе съобщение, че управителният и надзорният съвет на "Химко" обсъждат четири варианта за излизане от тежката финансова криза. Според съобщението дружеството най-вероятно ще спре производството от 1 юли за три месеца, за да намали загубите си, а през това време ще се извърши основен ремонт на инсталациите.
Рублата става поредната жертва на азиатската криза
Когато през есента на миналата година до Русия достигна азиатската финансова криза, тя беше посрещната със спокойствие и дори с известна радост, като доказателство за принадлежността към световните валутни пазари. На пръв поглед Русия нямаше от какво да се притеснява - 24.55 милиарда долара валутни резерви, стриктна монетарна политика от страна на финансовото министерство и Централната банка (ЦБ), насочена към снижаване на инфлацията, подкрепа от страна на Международния валутен фонд и Световната банка. Седем месеца по-късно положението е значително променено. След три резки снижения на борсовите котировки и цените на държавните ценни книжа през октомври, януари и май Русия е заплашена от девалвация на националната си валута и най-често задаваният въпрос вече не е дали тя ще се състои, а кога и с колко.
От юли 1995 г. рублата принадлежи към валутите с полуфиксиран курс, който може свободно да се колебае в коридор, определен от Централната банка. Финансовата стабилизация към края на 1997 г. подтикна ЦБ да определи темповете на изменението му през следващите три години. Според плановете й до края на века равновесният курс ще бъде 6.2 рубли за долар и ще може да се изменя до 15% в двете посоки, като за 1998 г. планираният средногодишен курс е 6.1 рубли.
Първите коментари за възможно рязко обезценяване на рублата се появиха през зимата, когато в резултат на масовата продажба на държавни облигации (известни като ГКО-ОФЗ) и рубли от страна на чужденците ЦБ беше принудена да вдигне основния лихвен процент от 28% на 42% и да използва 2.4 милиарда долара от валутните си резерви за покриване на увеличилото се търсене на валута. Пазарите на ценни книжа бяха пред пълен крах - доходността на облигациите достигна 40% при инфлация от 10%, а котировките на акциите паднаха до нивата си от началото на 1997 г. В началото на март списание "Форбс" публикува статия на американския икономист Стив Ханке, в която той обяви рублата за следващата жертва на серията от девалвации в Югоизточна Азия. Според него непоносимо високата реална лихва няма да задържи чуждестранните инвеститори, а липсата на желание за реформи в парламента оставя два изхода - ново увеличаване на лихвите и окончателно съсипване на бюджета или девалвация. Прогнозите на Ханке, че в средата на годината валутните резерви на ЦБ ще достигнат критично равнище, се потвърдиха през април, когато за първи път стойността на притежаваните от чужденци ГКО-ОФЗ надхвърли общите валутни резерви на ЦБ.
Неприятностите, които азиатската финансова криза донесе на Русия, бяха засилени от падането на световните цени на петрола, природния газ, никела, алуминия и други суровини, които представляват около 60% от руския експорт. За първите три месеца на годината стойността на износа спадна с повече от 10% и ако цените се запазят на сегашните си нива, това ще лиши износителите от 7 милиарда долара. Спадането на експорта ще влоши текущия баланс на Русия, който след няколко години профицит през тази ще регистрира дефицит.
Плачевното състояние на обществените финанси принуждава правителството да сключва заеми с международни организации и други държави. Подписаното споразумение с Лондонския клуб на кредиторите позволи на Русия да отложи до 2002 г. плащанията по главниците на основната част от 140-милиардния си външен дълг, но това не решава проблема с изплащането му. Според премиера Сергей Кириенко след 2002 г. за обслужването на външния дълг ще са необходими 70% от разходната част на бюджета.
Още по-трагично е положението с вътрешния дълг. От средство за финансиране на бюджетния дефицит държавните облигации се превърнаха в тежко бреме и заплаха за бюджета. В ГКО-ОФЗ са съсредоточени 65% от средствата на банките и облигациите застрашително взеха да приличат на финансовите пирамиди, ограбили средствата на много руснаци в началото на 90-те. Увеличаването на доходността по облигациите принуждава правителството да използва новите емисии единствено за плащанията по старите и дори да разчита на външни кредити за погасяването им. Въпреки многомесечните усилия ЦБ и Министерството на финансите не могат да наложат на пазара по-дългосрочни емисии. В момента общата стойност на ГКО-ОФЗ от 50 милиарда долара представлява приблизително 10% от БВП и надхвърля годишните данъчни постъпления.
"Изплюйте се в лицето на този, който ви говори за девалвация", заяви председателят на ЦБ ден след като ОЛП беше повишен от 30% на 50%, следвайки падането на цените на ГКО-ОФЗ. Арогантността на Дубинин по-скоро говори за опънати нерви, отколкото за голямо спокойствие в разгара на новия финансов трус. Допреди няколко месеца девалвация минаваше за мръсна дума сред финансовите власти, а споменаването й беше табу. Сега вече открито се коментира възможността от девалвация, макар и с уточнението "при никакви обстоятелства", като се споменават различни числа - 10, 20 и дори 30%, с колкото поевтиня рублата на 11 октомври 1994 г. при най-голямото си еднодневно обезценяване.
Продължаващият спад на финансовите пазари принуди ЦБ да увеличи на 27 май ОЛП от 50% на 150% - рекорден скок в руската история. При последния аукцион на ГКО-ОФЗ доходността на 10-месечните облигации достигна 61%, като правителството трябваше да отпусне 2.5 милиарда рубли от бюджета, за да покрие плащанията по ценните книжа с падеж в същия ден. На вторичния пазар доходността на ГКО-ОФЗ се изстреля до 100 - 140%, достигайки равнища от периода преди президентските избори през пролетта и лятото на 1996 г. Особено тежък удар през последните седмици понесе пазарът на корпоративни книжа. Само за май индексът на Руската търговска система, на която се извършват основната част от сделките, загуби повече от 40% от стойността си и за първи път от ноември 1996 г. падна под 190 пункта. Според вицепремиера Немцов борсовият спад е свалил 13-14 милиарда долара от пазарната капитализация на руските компании. Не издържа и валутният пазар - търсенето принуди ЦБ да изразходва повече от 500 милиона долара от резервите си, спаднали до 15.5 милиарда долара, от които около 5 милиарда в злато.
Според Дубинин майските събития са поредната спекулативна атака срещу рублата и отговорни за нея са инвестиционни компании, които помагат на правителството при емисията на еврооблигации. Управителят на ЦБ не се реши да назове конкретните компании, но ако твърденията на Дубинин отговарят на истината, виновниците трябва да се търсят сред J.P. Morgan, SBC Warburg, Deutsche Morgan Grenfell, CS First Boston. Други потърсиха причините в изтеглянето на средства от т.нар. emerging markets в резултат на безредиците в Индонезия, мрачните прогнози за икономиката на Хонконг и очакваното повишаване на лихвения процент от американската Федерална резервна система. Подобни обяснения изглеждат повърхностни и неточни в момент, когато в сила влезе закон за ограничаване на чуждестранното участие в РАО "Е С России", в една от големите банки, "Токобанк", беше въведено външно управление, а надеждите за икономически ръст през 1998 г. бяха погребани след десетдневната миньорска стачка.
Най-важната задача сега пред президента Борис Елцин и правителството е да върнат доверието на чуждестранните инвеститори, които не могат да бъдат привлечени само от високите лихвени проценти по облигациите. Това, което може да успокои чужденците, са гаранции за сигурното финансиране на бюджета, т.е. навременно събиране на данъците и стабилността на рублата. Изгледите за увеличаването на данъчния дял в бюджета не изглеждат розови, след като данъчният кодекс най-вероятно няма да бъде приет до разглеждането на новия бюджет. Данъчните служби вече обявиха, че постъпленията през април са намалели в сравнение с миналата година и няма изгледи тенденцията да се промени през май.
Провалът на продажбата на петролната компания "Роснефт" поради липса на заявки допълнително увеличава натиска върху бюджета, защото очакваните от продажбата 2.1 милиарда долара са заложени в бюджета и трябваше да бъдат получени до началото на юли. Като изход от положението правителството реши драстично да намали бюджетните разходи. Президентът подписа указ с мерки, които трябва да спестят на страната 40 милиарда рубли до края на годината. В скоро време той трябва да одобри и програма, която ще донесе на държавната хазна 10 - 14 милиарда рубли, част от които ще отидат за погасяване на вътрешния дълг. Решаващо значение за съдбата на рублата ще има поведението на МВФ и Световната банка, които са здраво обвързани със съдбата на руските реформи. Изпълнителният директор на фонда Мишел Камдесю вече похвали правителството и ЦБ за енергичните им действия и обяви, че никаква криза не съществува. Той обеща, че през следващата седмица ще бъде отпуснат чаканият транш от 670 милиона долара, но за спасяването на рублата ще бъде необходима по-голяма ангажираност на международните институции.
Вече се обсъжда създаването на антикризисен фонд с начален размер 5 милиарда долара, с чиято помощ ще бъдат изкупувани държавните облигации. Готовността на международния спекулант Джордж Сорос да участва във фонда показва, че руската криза е на път да се превърне в събитие от световен мащаб. Вълната от девалвации, тръгнала от Азия, вече напира на вратата на Европа и ако Русия не издържи, последвалото бедствие ще връхлети с пълна сила върху Източна и Централна Европа.
"Елкабел" - Бургас вече е изцяло приватизиран
Целият пакет от 522 213 акции на бургаската фирма "Елкабел", обявен за публично предлагане в началото на годината, вече е в частни ръце след продажбата на голям пакет от около 189 хиляди акции на неизвестен засега инвеститор в края на миналата седмица. Сборният пакет от останалите акции в двата инвестиционни посредника, пласиращи емисията - "Елана" и БРИБанк, се изтъргува на цена 17 000 лева за акция, като общата сума на извършените през деня сделки е в размер на 3.369 млрд. лева. С тази рекордно висока по обем сделка приключи първичното предлагане на пакета от акции, представляващ 60% от капитала на "Елкабел", което все още остава единственото предприятие на официалния пазар на "Българска фондова борса - София". Сделката беше извършена в последния възможен ден преди обявеното от съвета на директорите на борсата временно спиране на търговията с акциите на "Елкабел" поради предстоящото общо събрание на 5 юни. След приключването на търговията възможностите за по-нататъшно преразпределение на дяловете са минимални. Относно досегашното разпределение на собствеността със сигурност може да се каже единствено, че "Ем Джи Елит холдинг" (бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит") в момента притежава малко над 30% от капитала. Това означава, че фондът е придобил около десет процента от пакета, предназначен за публично предлагане. Уверенията на сменения в началото на миналата седмица управителен съвет на фонда са, че те са уведомили комисията в срок за придобиването на 30% от капитала на "Елкабел". Тази информация беше потвърдена и от комисията по ценните книжа, но не е било спазено задължението за търгово предлагане към останалите акционери при придобиване на 25% от капитала (чл. 97 от ЗЦКФБИД), което е и причината за извършваната от комисията проверка в "Ем Джи Елит холдинг".
Притежателите на останалите пакети трудно могат да бъдат установени с точност. Информацията, изтекла от управителния съвет на фирмата миналия месец, че Мултигруп вече има над 50% от капитала, трудно може да бъде смятана за актуална, тъй като дори това да е било така, след последните събития около "Ем Джи Елит холдинг" от този дял трябва да бъде изваден пакетът на фонда. Неизвестният засега чуждестранен акционер притежава около 22% от акциите, но според брокери освен закупения през последния ден пакет предварително са били купени акции, представляващи около 4% капитала. Неофициалната информация е, че остатъчният пакет от акциите на "Елкабел" е купен от американски инвестиционен фонд, като не се изключва и вероятността той да е свързан с чужда фирма, заинтересувана от по-силен оперативен контрол върху дейността на бургаската фирма. Сравнително голяма част от акциите - между 5 и 9% от капитала, се намират у индивидуални акционери и са придобити по линия на масовата приватизация и при преференциални условия.
Ядреният клуб прие шести член
Човечеството живее толкова отдавна с хипотетичната ядрена заплаха, че вече не я чувства. Разбудиха я подновените опити на Индия. Поне в едно те свършиха полезна работа - нагледно доказаха, че опасността от термоядрен Армагедон не е някаква фикция от времената на Студената война. Ядреният век все още не е приключил.
Серията от взривове в пустинята Раджастан превърнаха Индия в поредната ядрена сила половин век след онзи първи взрив в американската пустиня край Лос Аламос. Сега Делхи разполага с макар и малък, но оперативен термоядрен арсенал. Кое наложи тази стъпка, която толкова контрастира с постконфронтационната обстановка в света? Индия реши да избере най-краткия път към извоюване на статут на велика сила въпреки риска от изолация. Подобен избор бе предвидим и дори предсказан от редица експерти, но не и от ЦРУ, което постави Клинтън в конфузна ситуация. Когато се търсят мотивите за действията на Делхи, обикновено се изтъкват регионалните предизвикателства и комплекси на азиатския колос. Публична тайна бе, че Пакистан и Индия са в надпревара за ядрено преимущество и се причисляват наред с Израел към така наречените прагови държави. Споменава се и индийското чувство на непълноценност спрямо другия могъщ съсед - Китай, от когото претърпя поражение в граничния конфликт от 1962 г. Въпросът е дали сега, след индийските взривове, субрегионът е станал по-сигурно място, както считат индийските стратези и политици. Може с достатъчна доза увереност да се предвиди, че и Пакистан ще направи всичко възможно, за да влезе в ядрения клуб, преди да бъде принуден да се присъедини към Всеобщия договор за забрана на ядрените опити.
Индийските взривове възродиха и най-мрачните сценарии за разпространение на ядрените оръжия. Другата неофициална ядрена сила - Израел, вече разполага според експерти със стотици ядрени глави от типа "Нагасаки" (20 килотона). Нещо повече - изчислява се, че Тел Авив е в състояние да произведе и термоядрена бомба с мощност над 200 килотона. (Security dialogue, March 1997, p.35-36). Може да се припомни и фактът, че в близкото минало необявен кандидат за ядрени лаври бе и ЮАР, която по експертни оценки още преди две десетилетия разполагала с няколко ядрени устройства, а през 1979 вероятно е извършила ядрен взрив в района на Южна Атлантика. Към този списък може да се добави и Бразилия, за която е известно, че през 1990 г. е строила шахта за изпитание на ядрено устройство някъде в джунглите на Амазонка.
Разширяването на ядрения клуб чрез включването на нови играчи от третия свят е поредният бумерангов ефект на въвеждането на "голямата бомба" в политиката на силови баланси. Все още обаче широката общественост не си дава сметка за огромните рискове, което крие подобно операционализиране на ядрената заплаха. И те не произтичат единствено от способността на една или друга страна да упражнява ефективен контрол върху своите бомби, а от самата "теоретична" възможност за тяхното използване.
Проявите на термоядрен национализъм отново лансират дебата относно допустимостта от използването на ядрената заплаха като средство на външната политика - регионална или глобална. В последния брой на специализирания "Бюлетин на атомните учени" (The Bulletin of the Atomic Scientists, May/June 1998) бившият командващ стратегическите военновъздушни сили на САЩ ген. Лий Бътлър повдига завесата за един от най-ревностно пазените тайни на конфронтационния период. Потресаващото от разкритията на един от онези, които е имал възможността да наблюдава отвътре създаването на най-смъртоносния арсенал в световната история, е, че в крайна сметка трупането на ядрени оръжия не увеличава сигурността, а я прави многократно по-уязвима. Всъщност, твърди генералът, ядрената надпревара между САЩ и СССР може да се оприличи на съвременна свещена война, която има своите жреци, но малко здрав смисъл. Самите стратези на ядреното възпиране изхождат от погрешни постулати. Те са дефинирани от ген. Бътлър в четири пункта:
Веднъж взета на въоръжение, тази стратегия изисква постоянното усъвършенстване и увеличаване на потенциала на унищожение. "Превратните аксиоми на възпирането доведоха дотам, че складирането на десетки хиляди атомни бомби бе възприето като оправдано", твърди ген. Бътлър.
При това в годините на студената война стратегията на ядреното възпиране като част от комплекса на конфронтацията между двете световни системи е още по-рискована и поради факта, че комуникациите между Белия дом и Кремъл са изключително подвеждащи. "Всъщност, твърди ген. Бътлър, това бе диалог между глухи. " Докато американците живеят с упованието, че ядрената война ще бъде избягната, съветските лидери били убедени, че такава война може да им бъде натрапена и следователно не трябва да бъде загубена. Тази комбинация поставя светът в екстремни ситуации, за чийто първообраз може да се счита кубинската криза.
Едва ли има основание да се смята, че националистическите режими днес, подгрявани от религиозна нетолерантност, която не отстъпва на идеологическата, ще проявят по-голяма далновидност или хладен разум, отколкото протагонистите на студената война.
Увеличаването на ядрените държави контрастира и с позитивните тенденции за ограничаване възможността за заплаха с термоядрено оръжие след отмирането на съветската система. Конфликтът в Залива бе последният, при който бяха правени спекулации за евентуалната му употреба. Всъщност все по-очевидно е, че характерът на предизвикателствата за международната сигурност предполага използването единствено на конвенционални сили. Преди всичко с отпадането на конфронтацията Изток - Запад развитите демокрации нямат ядрен противник. От началото на 90-те руските ракети вече не са насочени срещу западни страни и опасността по-скоро произтича от хипотетичната възможност за злоупотреба с руските арсенали. Затова и партньорските взаимоотношения между САЩ и Русия поставят особен акцент върху необходимостта от гарантиране контрола на Москва върху тях. Засега преобладават оптимистичните оценки. Гостувалият неотдавна у нас шеф на военния комитет на НАТО ген. Науман потвърди, че според западните стратези днес Русия упражнява нужния контрол върху своите ядрени арсенали.
От друга страна, успехите на САЩ и на съюзниците им в Залива и в Босна убедително показват, че няма регионален конфликт, който да не може да бъде овладян с помощта на усъвършенстваните конвенционални оръжия. Самата вътрешна еволюция на Североатлантическия договор е в посока към миротворчески и мироподдържащи операции, които ще се осъществяват от мобилни тактически сили за бързо реагиране. С други думи, средствата за сигурност все повече ще се нагаждат към променения характер на предизвикателствата в посткомунистическия период.
Гореказаното още веднъж показва жизнената необходимост от ратифицирането от Русия на договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (ОСВ-2). Самият факт, че руската Дума непрекъснато отлага този акт, показва, че в тази страна не са изживени старите амбиции за запазване на статута на свръхсила на Москва в ущърб на международната сигурност, както и на сигурността на самата Русия.
Съкращаването на арсеналите и прекратяването на опитите с ядрено оръжие са двете страни на жизненоважен процес, който би ни извел от тресавището на гарантираното взаимно унищожение. Две години преди края на хилядолетието обаче все още няма основание за особен оптимизъм.
Биохим иска БКК да премахне наложените кредитни ограничения
Наложените кредитни ограничения на Биохим са се изчерпали като ефект в края на 1997 г., заявиха от ръководството й след общото събрание на банката в четвъртък. Рестрикциите бяха наложени през юли миналата година, като изискването е кредитният портфейл на банката да не надхвърля достигнатия към 31 март 1997 г. обем. Това ограничи отпускането на нови кредити в рамките на погасените главници по вече предоставени заеми. Оборотният портфейл от кредити, с които банката реално е на пазара в момента, е около 20 млрд. лв., обясниха шефовете й. Ограничения намаляват доходността на Биохим, каза изпълнителният й директор Цветан Цеков.
Въпреки предвиденото в дневния ред увеличение на капитала общото събрание не гласува промяната му. "Решението на Банковата консолидационна компания е да не се увеличава капиталът, защото в Биохим предстои да влезе международен мениджмънт", заяви председателят на управителния съвет на банката Евгени Чачев. В момента има 11 сериозни заявки от европейски банки, които се обсъждат в БКК. "Най-късно в началото на есента се очаква той да бъде определен", каза г-н Чачев. Екипът няма да е напълно чуждестранен, ще работи с част от българския екип.
Чистата печалба на Биохим за 1997 г. е 991 млн. лв., като 248 млн. лв. от нея отиват във фонд "Резервен", а останалите 743 млн. лв. се отнасят в допълнителния капитал. Размерът на собствения капитал на банката е 35.157 млрд. лв. към края на 1997 г., като основният е 16.7 млрд. лв. Предоставените кредити на нефинансови институции като дял в актива на банката са се свили от 30% в началото на годината до 13.6% в края й.
Предоставените на банки и други финансови институции депозити са стигнали до 25% като дял в актива на банката. Вземанията са главно от чуждестранни банки, като депозитите във валута са нараснали от 4.5 млрд. лв. на 104.5 млрд. лв. В анализа на приходите и разходите на банката се обяснява, че курсовите разлики заемат основен дял от финансовите приходи на банката и като дял те са 86%.
Биохим е поддържала голям дял от актива си в парични средства и държавни ценни книжа. Вложенията в ДЦК са заемали най-висок относителен дял в актива, като нарастването им спрямо 1996 г. е 2.5 пъти. Поддържането на значим обем от левови ДЦК е било свързано с обслужването на големи парични потоци от бюджетни средства. Увеличението с 96% по балансова стойност на валутните ДЦК пък идва главно от гаранционните книжа с номинал 22.4 млн. долара, с които Биохим бе оздравявана миналата година. В отчета на банката се отбелязва, че най-голям дял от извънредните приходи в размер на 41.6 млрд. лв. заемат приходите от целевото финансиране по програмата за стабилизация на банката. Паричните средства са заемали средномесечно 20% от актива й. Това изразява стремежа на банката да не допуска ликвидни затруднения.
Накратко
Работническо-мениджърското дружество "Птиком агро" - Етрополе, придоби пакет от 22 307 акции на "Птиком" ЕАД - Монтана, за сумата от 500 571 щатски долара. Пакетът представлява 21% от капитала на дружеството. Съгласно договора, сключен между работническо-мениджърското дружество и Агенцията за приватизация, 10% от покупната цена трябва да бъде внесена в брой, останалите 90% - на девет равни годишни вноски с едногодишен гратисен период, като 70% от сумата може да бъде платена в ЗУНК-облигации.
Министерството на промишлеността смени досегашния шеф на "Хлебна мая" - Русе, Атанас Доросиев. На негово място е назначен досегашният член на борда на директорите Людмил Гълъбов. В същото време шефът на Централна кооперативна банка Стоян Александров обяви, че е възможно банката да финансира работническо-мениджърската приватизация на единственото у нас предприятие за производство на хлебна мая.
Събрания на пълномощниците избраха нови съвети на директорите на новообразуваните рудодобивни предприятия в Рудозем, Мадан и Златоград, които се отделят от досегашната фирма ГОРУБСО. Съгласно разпорежданията на финансовото министерство директорите се избират от пълномощници, избрани от колективите на рудоуправленията. Съгласно договореностите между колективите и министерството такива събрания трябва да бъдат проведени в осемте предприятия, които ще наследят досегашното ГОРУБСО.
Балансовата печалба на "Новотел Пловдив" за първото тримесечие на 1998 г. е 47 млн. лева според информация на съвета на директорите на хотела. Дружеството има задължения от 540 хиляди френски франка към френската фирма "Акор", която е носител на знака "Новотел", вземанията му са в размер на 173 хиляди долара от страна на бивши наематели. Проведеното миналата седмица общо събрание на новотела е третото за тази година, след като предишните две бяха отменени по съдебен път.
До две седмици ще станат ясни посредниците на 15 общински предприятия
Общо 21 оферти са подадени от фирми, които кандидатстват за посредници при приватизацията на първите пет пула със софийски общински фирми, съобщиха от Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП). Кандидатите всъщност са по-малко от 21, тъй като някои от фирмите са играли за няколко пула едновременно, стана ясно след отварянето на пликовете. За следващите три пула офертите за посредници ще се приемат до 5 юни.
За първите пет пула най-голям е интересът към този, в който са фирмите Софстрой, "Средец" и "Хлебни изделия - Възраждане". За него са подадени общо осем оферти. Пет фирми кандидатстват за пула, включващ дружествата "Чистота", "Форум" и МДЗ "Драговищица". Три предложения са подадени за пула, който включва Ремонтстрой, "Триадица", "Паркинги и гаражи", толкова са кандидатите и за пула, в който са Технострой, МИУ, "Фина механика". Най-слаб е интересът към групата фирми "Сирена", "Въжени линии" и "Кулинар", където са постъпили само две оферти. Имената на кандидатите за посредници все още не се съобщават, тъй като през тази седмица СОАП заедно с комисията, която отговаря за избора на консултантите, ще разглеждат офертите. Окончателното решение ще се вземе до две седмици от Столичния общински съвет.
Кандидатите за посредници не са от големите консултантски фирми, обясниха запознати с офертите. Интерес е проявен предимно от местни оценителски колективи в съдружие с правни кантори. Сред тях са "Български имоти", "Триада консултинг" и др. Единствената чуждестранна фирма, подала документи за участие в конкурса, е германската "Роланд Бергер енд партнерс", която кандидатства едновременно за два пула, съобщи източник от СОАП. Същата фирма беше избрана в края на миналата година от държавната Агенция за приватизация за посредник при продажбата на ДЗУ - Стара Загора и още четири големи дружества от електрониката и машиностроенето. Сред кандидатите за консултанти за общинските пулове е и общинската фирма "Софийски имоти". Компанията беше учредена, за да събере атрактивни столични имоти и с тях да създаде гаранционен фонд за кредити на общината, да взима общински имоти, да инвестира средства в обновяването им и след това да ги продава на по-високи цени и т.н.
Със сигурност вече може да се прогнозира, че общинската фирма ще получи пуловете, за които кандидатства, твърдят запознати. "Имаме опита в управление на общинската собственост, което намалява и срока за продажбата на предприятията, а можем да си позволим по-ниски комисиони", е сигурен за избора и Тошко Добрев, изпълнителен директор на "Софийски имоти". Всъщност това са и критериите за подбора на посредниците.
По принцип общинската фирма е нормално търговско дружество и няма пречка то да консултира и общинската приватизация, още повече когато е избрано в конкурентна среда според обявените критерии. Остава обаче възможността общината като собственик на капитала на "Софийски имоти" да влияе върху работата му. Фирмата може така да подготви оценката да определи критериите към купувачите, че да предопредели сделката.
Може и страхът от подценяване на общинските фирми е накарал СОАП да обмисли възможността да се поставят минимални цени на продаваните фирми, след като избраните посредници извършат оценки на активите им.
Въпреки че процедурите на пуловата приватизация вече са тръгнали, все още не е сигурно, че посредниците ще се справят бързо, което ще постави под съмнение смисъла от създаването им. Те тепърва ще се сблъскват с трудности при реституцията на едрата градска собственост.
"Варненска корабостроителница" планира емисия облигации
"Варненска корабостроителница" възнамерява да емитира четиримесечни облигации с максимална годишна лихва в размер на 3% над доходността на сравними държавни ценни книжа, съобщиха от предприятието. Предложението на управителния съвет трябва да бъде одобрено от общото събрание на дружеството, насрочено за 29 юни 1998 г. Основен акционер в корабостроителницата е държавата със 75%, което означава, че за вземане на решението е достатъчно одобрението на Министерството на промишлеността.
Според проекторешението на управителния съвет на корабостроителницата планираната облигационна емисия е за обща сума от 4.6 млрд. лева. Според юристи обаче емисия в толкова висок размер противоречи на ограничението в Търговския закон, според което дружествата нямат право да пускат облигации с обща стойност над половината от внесения капитал. На практика това означава, че максимално допустимият размер на облигационната емисия на корабостроителницата е малко над един милиард лева. Една от възможностите за по-голяма емисия е тя да бъде гарантирана от банка. Това обаче трудно би могло да стане, като се имат предвид нежеланието на банките да отпускат кредити и тежкото финансово състояние на корабостроителницата. За 1997 г. отчетената загуба е 8.196 млрд лева. Според запознати загубата е резултат от неосчетоводени курсови разлики от 1996 г. и от неизгодни търговски договори отпреди година и половина. Другата хипотетична възможност за пускане на емисия с по-голям размер ще се появи, ако бъде отменено ограничението за пускане на емисия до 50% от внесения капитал.
При всички случаи, ако общото събрание на акционерите одобри емисията, това не означава, че в близко бъдеще може да се очаква първата емисия корпоративни облигации на българския пазар на ценни книжа. Според брокери такава емисия ще бъде атрактивна поради скорошния падеж (особено ако корабостроителницата гарантира плащането по облигациите с предварително сключени договори с гарантирани плащания) и по-високите лихви спрямо тези за ДЦК. Облигационната емисия освен това може доста да подобри финансовото състояние на "Варненска корабостроителница", която има остра нужда от краткосрочни оборотни кредити. Емисия облигации с 8% годишна лихва освен това ще бъде по-изгодна от банков кредит за самото предприятие, защото осигурява финансов ресурс на по-ниска цена.
Двадесет и пет процента от капитала на "Варненска корабостроителница" бяха раздържавени по линия на масовата приватизация. Най-голям дял спечели бившият приватизационен фонд "България" (сега "България холдинг"), който притежава около 18% от капитала на дружеството. Останалите акции са собственост на индивидуални акционери, а малка част (0.5%) са в портфейла на "Ем Джи елит холдинг". Акциите на корабостроителницата, предлагани на тръжните сесии при първата вълна на масовата приватизация, бяха доста търсени благодарение на добрите финансови резултати за 1995 г. и заради предположенията, че бързо ще се намери купувач за корабостроителницата.
В момента приватизационен посредник за варненската корабостроителница е консорциумът DFC, който консултира и приватизацията на корабостроителниците в Русе и Бургас. Мнението на приватизационните посредници е, че състоянието на варненската фирма е най-добро сред трите предприятия. В началото на годината ръководството на фирмата обяви, че голямата докова камера на завода е напълно ангажирана с поръчки до края на века в резултат на договор с полското морско параходство за строеж на общо шест 42 000-тонни кораба. Към по-малотонажните кораби, произвеждани от завода, има интерес от купувачи от съседни страни и от Далечния изток. Авансовото плащане при тези сделки е около 30 - 35% от крайната цена, като за поръчката на шестте големи кораба е било договорено авансовото плащане да достигне 55% от цената.
Еврото ще преобрази Европа
Никой вече не се съмнява, че единната европейска валута ще бъде въведена навреме и че начинът, по който се прави бизнес на Стария континент, коренно ще се промени. Всяка компания в страните от Европейския съюз, и не само в него, ще изпита на гърба си, за добро или лошо, влиянието на новата валута. Променят се изцяло начинът на ценообразуване, стойността на производството, определянето на работните заплати - всичко, свързано с бизнеса.
С въвеждането на еврото в краткосрочен и дългосрочен план перспективите за корпоративните приходи са по-скоро лоши, докато в дългосрочен план компаниите ще трябва да се справят с проблеми с конкурентоспособността, каквито никога преди това не са стояли пред тях. Глобализацията на пазарите вече накара много компании да намалят разходите си и да консолидират операциите си, а въвеждането на единната европейска валута ще засили този процес.
Едно от най-видимите и бързи проявления на еврото ще бъде появата на ценови разлики в продукти, продаващи се на територията на цяла Европа ефект, който европейските икономисти наричат ценова прозрачност. Поради различията в нивата на данък добавена стойност националното разпределение на доходите и продуктивността цените на стандартни продукти, например бутилка минерална вода, ще варират значително в отделните държави, достигайки до 50 процента разлика в цената. В доклад на Европейската комисия от февруари се казва, че разликите в цените на определен модел автомобили ще достигнат до 20 процента след въвеждането на единната валута. Другият проблем при ценообразуването идва от конвертирането на националните валути в евро - за един продукт, който струва 10 германски марки например, цената му в евро ще бъде нещо подобно на 7.6 евро. Повечето експерти смятат, че проблемът ще се решава, като цената в евро ще бъде закръглявана към най-близката сума в евро, нагоре естествено.
Европа ще стане свидетел на едно своебразно ново велико преселение - корпорациите ще бъдат принудени да пренасочат част от производството си и новите си инвестиции към страни с по-ниска цена на труда. Дори на територията на Европейския съюз цената на разходите за работна ръка са доста различни на национално ниво - най-евтиният труд е в Португалия и Гърция, а най-скъпият - в Германия. Надницата за един час труд на германски работник на поточна линия е 27.50 долара, докато същият работник в Португалия взема едва 5.90 долара на час. Големият въпрос тук е свързан с това дали въвеждането на единната валута ще доведе до значителни транснационални инвестиции в рамките на Европейския съюз, които в крайна сметка да доведат до изравняване на разходите за работна ръка на територията на целия континент - процес, който в значителна степен почти е приключил в Съединените щати.
Ако процесът върви нормално, това ще означава, че нивото на заплатите в производствения сектор на страни като Испания, Португалия и Гърция ще върви нагоре, докато работниците в страни като Германия, Франция и Великобритания вероятно ще трябва да се откажат от претенции за по-високи заплати в замяна на сигурност за работните си места. Това пък ще означава, че вместо работниците да търсят работа на територията на целия континент, за определени региони работните места ще дойдат сами под формата на преместване на производството и откриване на нови производства.
Другата тенденция ще бъде свързана с бум на корпоративните сливания, особено в сферата на финансовите услуги. Процесът вече започна с рекордното за Европа сливане на швейцарските банки Union Bank of Switzerland и Swiss Banking Corp, а общата стойност на корпоративните сливания в Европа през миналата година достигна рекордното ниво от 419 милиарда долара. Много експерти са на мнение, че Европа влиза в епоха на консолидация, подобна на тази, която преживя американската индустрия в началото на века - глобализацията, информационните технологии и единната европейска валута ще бъдат движещите сили на този процес. Повечето големи европейски корпорации гледат на въвеждането на еврото като на шанс да увеличат пазарния си дял и да подобрят конкурентоспособността си, което естествено ще доведе след себе си вълна от сливания и поглъщания на компании. Освен това европейските корпорации, особено финансовите, ще трябва да се конкурират с американските и японските гиганти, което допълнително ще ускори процеса.
Емитирането на дългови инструменти и търговията с тях ще се превърне в основния бизнес на европейските финансови пазари, а стартирането на европейския валутен съюз ще създаде втория по големина световен дългов пазар, където веднага ще се втурнат всички световни инвеститори. Инвеститорите вече атакуваха европейските пенсионни фондове, разчитайки на това, че националните правителства няма да могат да поемат разходите по пенсионно осигуряване и че въвеждането на еврото ще доведе до либерализация на европейската пенсионна индустрия. Люксембургската банкова индустрия например, която се намира под натиска на други световни финансови центрове, вече обяви, че пенсионните фондове ще бъдат най-важният пазарен сегмент след въвеждането на единната валута.
След въвеждането на европейския валутен съюз европейският пазар на конвертируеми облигации, който е на стойност 70 милиарда долара, ще преживее истински бум. Конвертируемите облигации обикновено позволяват на инвеститорите да вземат акции на компанията - издател на облигациите, при фиксирана цена, която обикновено е с премия под моментната цена на акциите и поради тази причина облигациите често имат по-нисък купон. Въвеждането на единния пазар обаче доведе до появата на огромен брой нови дългови инструменти, търгуващи се на борсите и на извънборсовия пазар. Такива са например обратно конвертируемите облигации, които са с много висок купон, понякога до 9-10 процента, и които имат пут-опция (пут-опцията дава право да се купуват акции) върху акции на някоя много голяма и стабилна компания.
Надеждите, че въвеждането на единната валута ще доведе до съживяване на фрагментираните капиталови пазари на континента, са огромни, а при най-добрия вариант еврото ще избави корпорациите от политическа и национална намеса в тяхната дейност. Около 200-300 големи корпорации вероятно ще съставят сърцето на паневропейския пазар - в обозримо бъдеще малките и средните компании ще останат предимно локални или регионални. Доказателство за това е и поведението на лондонския борсов FTSE 100 - през миналата година индексът, в който са включени доста международни големи компании, се покачи с 29 процента, докато FTSE 250, където влизат и много средни по големина компании, се покачи едва с 10 процента. Освен това въвеждането на единната валута ще отговори и на въпроса кой борсов индекс ще доминира на общия европейски пазар - лондонският FTSE, парижкият CAC 40 или франкфуртският DAX.
Всъщност всичко това е въпрос на бъдещето - в момента Европа като цяло, дори ако за Европа се приемат страните от Европейския съюз, си остава разделена в много отношения. Факт е например, че половината от пазарната капитализация на западноевропейските компании е извън Европа. Освен това валутните позиции и превалутирането за още доста време ще остане като проблем във Великобритания, Швейцария и други европейски страни - отделен въпрос е, че Япония, най-големият държател на долари след Съединените щати, отказва да превалутира резерва си. Традиционният френски социализъм е още един проблем за еврото и eвропейския валутен съюз, имайки предвид, че Германия и Франция се борят за лидерското място в процеса на създаване на единен пазар.
Все още твърде много битки предстоят, типичен пример бе изборът на Вим Дуизенбург за управител на бъдещата Европейска централна банка - той зае поста си след странен и смешен компромис между Германия и Франция, които се договориха, че Дуизенбург ще се оттегли от поста в полза на френския кандидат Жан-Клод Трише след изтичането на половината от мандата му. Но каквито и битки да очакват създаването на eвропейския валутен съюз, неоспоримият факт е, че компаниите, инвеститорите и потребителите със сигурност ще са сред победителите.
Българските брейди-книжа възстановиха позиции
През изминалата седмица дълговите инструменти на страните в преход бяха силно повлияни от задълбочаването на икономическата криза в Русия.
След като Moody's Investors Service понижи кредитния рейтинг на Русия, инвеститорите масирано скъсяваха позициите си в книжа на страни в преход.
Първоначалният шок имаше известно въздействие и върху цените на българските книжа, които поевтиняха значително в средата на седмицата, но продажбите бяха сравнително ограничени като обем, което позволи на IAB и DISC да възстановят позициите си в петък следобед.
Според проучване на Merill Lynch спредовете при търговията с български брейди-книжа са били относително тесни в сравнение с руските PRINS и бразилските C-бондове, което доказва, че инвеститорите са оптимистично настроени за макроикономическото развитие на България независимо от икономическия срив в Русия.
Българските книжа се котираха с 9.5 на сто по-скъпо от началото на годината, което е най-голямото относително поскъпване на дългов инструмент от всички останали страни в преход.
В началото на миналата седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 79.750 цента, в средата на седмицата търсенето достигна до нива 77.500 цента, а в нейния край котировките купува се върнаха на нивата от 79.750/80.125 цента. Облигациите, заменили просрочените плащания IAB, се котираха в началото на седмицата по 76.000 цента, спаднаха до 74.000 цента, за да стигнат в края на периода до 76.125 цента. Облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB поевтиняха от 66.250 цента в началото на седмицата до 65.625 в петък следобед.
Според дилъри през текущата седмица българските брейди-облигации ще поевтинеят в резултат на задълбочаването на кризата в Русия, ако правителството на Сергей Кириенко не постигне споразумение с МВФ за спешно финансиране, което да стабилизира в краткосрочен план икономиката на страната.
Крахът на японската икономика ще удължи агонията на Азия
След студения душ за японските банки, дошъл от агенцията за определяне на кредитния рейтинг Moody's, която коригира низходящо рейтингите на банките, и сривът на йената до най-ниското ниво от седем години насам - 138.80 йени за долар, в началото на миналата седмица общността на оптимистите за скорошното излизане на Япония от икономическата криза, която все повече придобива характеристиките на рецесия, съвсем изтъня.
Кредитният рейтинг на пет от най-големите банки в Япония - Bank of Tokyo Mitsubishi, Dai-Ichi Kangyo Bank, Sakura Bank, Industrial Bank of Japan и Sumitomo Bank, бе коригиран в посока занижаване на 27 май от американската Moody's, а за други четири - Long-Term Credit Bank of Japan, Asahi Bank, Fuji Bank и Tokai Bank, подобна мярка е много вероятно да последва в следващите няколко дни. Причината е в огромните отрицателни финансови резултати, отчетени от банките за финансовата 1997 г. Загубата на ползващата се с репутацията на най-стабилната японска финансова институция в условията на тежка и продължителна икономическа стагнация, Bank of Tokyo Mitsubishi, е 6.8 млрд. долара - загуба, непозната досега в корпоративната история на страната на изгряващото слънце. Sumitomo Bank и Fuji Bank приключиха финансовата 1997 г. със загуби съответно от 4.9 и 3.8 млрд. долара. Загубите са резултат от заделените провизии за покриване на крупните лоши кредити, потънали в източноазиатските икономики в търсене на по-висока възвращаемост от тази в Япония, и сектора на недвижимото имущество, където цените се сринаха с около 78% през последните шест години.
До намаляването на кредитния рейтинг на банките можеше да не се стигне, ако под натиска на международната финансова общност управляващите в Япония не дерегулираха, макар и частично, финансовата индустрия на страната от 1 април 1998 г. Дотогава условието даден кредит да бъде класифициран като лош бе в продължение на шест месеца кредитополучателят да не плаща лихви по получения заем. Съкращаването на този срок наполовина вследствие на приравняването на японското банково счетоводство към международните счетоводни стандарти очерта една далеч по-драматична за местните банки картина на процентното присъствие на лошите и несъбираеми кредити в общия дял на отпуснатите заеми.
Тенденцията за плавно обезценяване на йената спрямо американския долар, която повече от година и половина се радваше на топъл прием от политиците и големия бизнес в Япония, се оказа не толкова желана в началото на миналата седмица. В условията на рязко свиване на вътрешното потребление неатрактивни инвестиционни инструменти в един силно регулиран финансов сектор, лихви по депозитите в търговските банки от 0.3 - 0.35% и безумни инфраструктурни правителствени проекти, в осъществяването на които само управляващите виждаха стимулиращ ефект за реалния сектор, единствено високият ръст на японския износ, резултат не толкова от качествата на японските продукти, колкото от слабата йена, можеше да забави навлизането на икономиката във фазата на рецесията. Това обяснява пасивността на финансовото министерство и централната банка, чиито анемични интервенции на валутния пазар през последните месеци имаха за цел да осигурят плавната обезценка на йената.
Новите по-ниски нива на японската парична единица са следствие от трансфера на огромни капиталови потоци на японски банки, застрахователни компании, пенсионни фондове и физически лица към "Уолстрийт", американски взаимни фондове и фондовите пазари на Европа, станал възможен след 1 април пак благодарение на либерализацията на финансовия сектор. В същата посока оказа въздействие и натискът на бизнесобществото за намаляване на лихвените равнища, с което да се стимулира икономическата активност в Япония. Вследствие на очакванията на инвеститорите за по-ниски лихви доходността на дългосрочните дългови правителствени книжа падна до рекордните 1.21%. За да повиши атрактивността на японските държавни ценни книжа за чужденци премиерът Хашимото и финансовото министерство обсъждат възможността от 1 април 1999 г. доходите от лихви по японските дългови инструменти да бъдат освободени от данъци.
Днешната угриженост на японците не е породена от нивото на разменния курс на йената спрямо долара, а от скоростта, с която японската парична единица уверено върви надолу. В тази връзка действията на японската централна банка под строгия контрол на министерството на финансите оттук нататък ще са свързани със затварянето на йената в тесни граници около 138 йени за долар - ниво, което удовлетворява и Вашингтон - силният долар е най-ниската цена, която американците трябва да платят, за да предпазят икономиката си от прегряване. Следователно могат да се очакват съвместни валутни интервенции на Bank of Japan и Федералния резерв.
Временното действие на промените в подоходните данъци и закъснялото им приложение поставят съмнения пред ефективността на частичната данъчна реформа. Оптимистичните прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за ефекта от намаляването на подоходните данъци с 4 трилиона йени за период от две години върху потреблението в Япония не се споделят от обикновените японци. Според анализ на ОИСР финансовият пакет на стойност 16 трилиона йени (117 млрд. долара), одобрен от правителството на Риутару Хашимото в края на април, ще повиши вътрешното потребление с 0.75 - 1.25% до края на настоящата година. Японският всекидневник "Йомиури шимбун" публикува на страниците си от 28 май социологическо проучване, резултатите от което сочат, че две трети от японците са скептично настроени относно успеха на правителствената инициатива за редуцирането на данък общ доход с близо 30 млрд. долара. Повече от 53 на сто от японците са заявили, че няма да потребят допълнителните средства от по-ниските данъци, които за четиричленно семейство се изчисляват средно на 72 хил. йени или 521 долара (138 йени за 1 долар).
Изглежда, че рецесията няма алтернатива за японската икономика. Една слаба икономически Япония и в частност силно девалвирана йена (150 йени за долар към средата на годината) означава удължаване на агонията на икономиките в Югоизточна Азия и наливане на дефлация в глобалната икономика.
Сделката със "Стоманени тръби" беше събитието на седмицата
През втората седмица от регистрирането на всички дружества от масовата приватизация на пода на "Българска фондова борса - София" продължи тенденцията да се регистрират все по-големи изтъргувани обеми от ценни книжа. Истинските причини за регистрираните рекордни обеми на свободния пазар са в прехвърляните през борсата големи пакети от акции на дружества, за които до този момент това не е било възможно. Според брокери твърде е възможно разпределението да приключи и отново да бъдат регистрирани значително по-ниски обеми от акциите на традиционно търгуваните дружества. Най-големият прехвърлен пакет през борсата за миналата седмица е пакет от 350 813 акции на "Стоманени тръби" на обща стойност 2.120 млрд. лева. Пакетът представлява максимално допустимият за придобиване от приватизационен фонд дял от 34% от капитала на предприятието. Първоначално той беше придобит от приватизационния фонд "Албена инвест" и впоследствие прехвърлен чрез блокова сделка на символичната цена от 371 лева за акция. Трансферът става само дни след като бе провален търгът за продажбата на остатъчния държавен дял от 237 315 акции (23% от общия капитал) на минимална цена от 1.926 млн. долара. Борсовата цена на пакета е над два пъти по-ниска от обявената на търга цена от 14 605 лева за акция, но и тази цена не може да бъде приемана за реална, тъй като големината на пакета практически изключва вероятността за външна намеса при прехвърлянето.
Регистрираните през последните две седмици разлики между най-високите и най-ниските цени за акция се дължат на факта, че прехвърлянето на някои от големите пакети се регистрира на изкуствено висока цена с цел избягване на чужда намеса при регистрирането. Поради тази причина появяването на по-висока или по-ниска цена при акциите на по-слабо търгуваните дружества невинаги е показателно за някаква промяна в истинската им стойност за момента. Такива примери на Българска фондова борса има много, като не е рядкост да има регистрирани през един ден сделки на едно и също дружество, регистрирани с огромни разлики в цените. Според брокери цената зависи изцяло от характера на сделката и предварителната договорка между страните, още повече че на свободния пазар липсват ограниченията, които са въведени на по-горния официален сегмент за максимално допустимо движение на цените в един работен ден. Такива примери могат да се видят дори при сделки с акциите на сравнително силно търгувани дружества като "Полимери" - Девня, където единични сделки бяха регистрирани на близо двойно по-висока цена от около 22 хиляди лева. Същото може да се проследи и при сделките с акциите на "Агробиохим", където продадените през седмицата 5503 акции бяха регистрирани на цени от 7000 до 20 000 лева за акция.
Цените на акциите на повечето традиционно търгувани дружества на пода на БФБ леко паднаха с изключение на акциите на 'Агрополихим", които регистрираха ръст около 160% спрямо средната цена от предишната седмица. Всъщност борсовата статистика ясно показва, че има само една сделка на такава висока цена с пакета около 5000 акции и всички останали сделки с малки пакети са на предишните нива около 7900 лева за акция. Друг голям пакет беше този на "Подемстроймаш", спечелен от бившия приватизационен фонд "Индустрия" (сега "Индустрия холдинг") на първия и втория централизиран търг на масовата приватизация на обща стойност около 230 милиона лева, който премина два пъти през борсата с разлика от две хиляди лева на акция.
Що се отнася за ситуацията на официалния пазар на фондовата борса, след изчерпването на първичното предлагане на акциите на "Елкабел" едва ли може да се очакват сделки с големи пакети от акции, освен ако някой от играчите, придобил голям пакет от акции, не постигне предварителна договореност за продажба и единственото място, на което това може да стане, е фондовата борса. Очакванията са за по-слаб интерес от дребни инвеститори към "Елкабел" за известен период от време, тъй като сегашното преразпределение на дяловете очевидно е приключило и само появата на стратегически инвеститор може да съживи пазара.
Акциите на Нефтохим бяха най-търгуваните книжа на борсата
Голям интерес към акциите на Нефтохим беше отбелязан миналата седмица, след като през борсата преминаха близо 27 хиляди акции на фирмата на обща стойност 740 милиона лева. Увеличението е значително спрямо изтъргуваните количества акции спрямо миналата седмица, когато около 5800 акции на обща стойност около 164 милиона лева смениха собствениците си чрез фондовата борса. Въпреки повишените обеми средната цена на акция остана с лека промяна. Въпреки че тези обеми на са измежду най-големите регистрирани досега на борсата, това е своеобразен рекорд поради това, че досега големите обеми, регистрирани на борсата, се дължаха на прехвърляне на големи пакети, а не на някаква усилена търговия в резултат на повишен инвеститорски интерес. През изтеклата седмица основания за такова повишение дадоха съобщенията на посредниците по приватизацията на Нефтохим, консултантската фирма "Артур Андерсен", че е вероятно скорошно финализиране на приватизацията на бургаската рафинерия. Досега официално интерес към купуване на предлаганите до 75% от рафинерията са заявили няколко петролни фирми, между които Роснефт и Royal Dutch Shell. Според друга появила се през седмицата информация най-вероятният кандидат за купувач е друга руска петролна фирма - "Лукойл". Шансовете сделката да бъде финализирана и скоро да има нов собственик на рафинерията очевидно са повишили оптимизма на играчите на пазара. Все пак цената на акциите остана без особена промяна, което говори, че предлагането на тези акции е достатъчно голямо. Задържането на цените около 28 хиляди лева за акция може да бъде обяснено както с общия спад в цените на всички акции през последните няколко седмици, така и с разпределението на отделните дялове от целия пакет от 25% от Нефтохим, предложен за масова приватизация. По-голямата част от четиринадесетте бивши приватизационни фонда, които придобиха акции от Нефтохим от масовата приватизация, притежават малки пакети от около 1% от общия капитал. Индивидуални акционери общо притежават малко над 3% от акциите.
През миналата, седмица стана известна датата на която е насрочено общото събрание на акционерите на дружеството - 24 юли 1998 г. Според внесения проект за дневен ред на събранието ще бъде обсъдено решение за ползване на инвестиционен кредит за изграждане на инсталация "Каталитичен реформинг - 2". В края на април немската фирма "Манесман" спечели търг за проектиране, доставка на оборудване и технически надзор на една от основните инсталации на бургаската рафинерия, от чието модернизиране зависи преминаването на производство на безоловен бензин. На събранието ще бъде обсъдено и прекратяването на участието на Нефтохим в няколко дружества. Това са българо-руското дружество "Нефтопласт" - Средец (където Нефтохим има 52% участие), външнотърговското дружество "Биокем" (където Нефтохим е акционер заедно с повечето големи български химически фирми), и няколко други дружества. Общото събрание трябва да се произнесе и по предложението да се изкупи делът на "БЗК" АД - София (в несъстоятелност), в "Нефтоимпекс" ЕООД, капиталът на което изцяло ще принадлежи на Нефтохим. В момента Нефтохим е собственик на над 90% от капитала на фирмата, занимаваща се с внос и износ на течни и газообразни горива.
Шефовете на фонда на Мултигруп бяха сменени със скандал
Бившият приватизационен фонд "Мултигрупелит", сега "Ем Джи елит холдинг", вече е с ново ръководство, след като в началото на миналата седмица двама от надзорниците на фонда обявиха, че на свое заседание са избрали нов председател на надзорният съвет и нов управителен съвет. Новите членове на управителния съвет са петима, като единственият запазил мястото се е главният редактор на в."Пари" Евгени Петров, съучредител на фонда. От съвета са заличени Бояна Попова, Милена Дичева, Ивайло Божков, Румен Павлов и Николай Вълканов, а новите лица са Валентин Ангелов, Александър Митрев, Николай Баханов, Евелина Пашова и Станимира Пашова. Решението е взето с гласовете на двама от надзорниците - Радослав Ненов и Иван Колев, бивши вицепрезиденти на "Мултигруп - България холдинг", които Илия Павлов наскоро отстрани от управлението на групировката. Те от своя страна отстраниха Илия Павлов от поста председател на НС на "Ем Джи елит холдинг" и го направиха редови член-надзорник. За нов шеф на надзорния съвет е избран досегашният заместник Радослав Ненов, а всички промени в ръководството на холдинга са регистрирани във фирменото отделение на Софийски градски съд на 20 май и са вписани в съдебните регистри.
Промените в управлението на "Ем Джи елит холдинг" станаха повод тлеещият до момента конфликт между Илия Павлов и Радослав Ненов да стане явен. Стана ясно, че президентът на Мултигруп и доскорошната му дясна ръка ще делят активите на групировката и приватизационният фонд ще бъде важен елемент от сделката. Това, че холдингът "Ем Джи елит" се оказа в центъра на конфликта, е обяснимо с оглед на активите, които притежава. Според различни експертни становища оценката на активите на приватизационния фонд варира между 15 и 25 млрд. лева.
Ден след като Ненов и Колев обявиха официално кадровите промени в надзорния и управителния съвет на "Ем Джи елит холдинг", Илия Павлов обяви за нищожни решението на надзорниците и направената съдебна регистрация. Аргументите са, че според устава на дружеството само председателят, т.е. Илия Павлов, може да свика заседание на надзорния съвет. По това време обаче той е извън страната и твърди, че дори не е уведомен за заседанието. Ненов и Колев обявиха, че всеки от тях, включително и Павлов, е получил покана по факса. Редовността на свикването на заседанието е възловият въпрос, който ще определи дали решенията на двамата надзорници са законни, или ще бъдат отхвърлени. Този спор най-вероятно ще се решава в съда.
Според публикуваното мнение на Павлов нарушенията при смяната на ръководството са поне три - не е била спазена процедурата за свикване, нарушени са били правилата на провеждане на заседанията на съвета, има съмнения в легалността на начина, по който промените са били вписани в съдебните регистри. Според Иван Колев обаче смяната е юридически издържана и най-силният аргумент в полза на това е фактът на вписване на новия надзорен съвет в съдебните регистри, което само по себе си легитимира напълно както извършените персонални промени в надзорния съвет, така и избрания от него почти изцяло подменен управителен съвет на холдинга.
В отсъствието на председателя Илия Павлов другите двама членове са изменили първо чл.9 от правилника. Според него всички съществени организационни промени в съвета могат да се извършват само чрез единодушно решение на членовете на съвета. С направените промени в правилата вместо единодушие се изискват две трети от гласовете, т.е. наличието на двама от общо тримата членове е било достатъчно за смяна на управителния съвет. Като причина за подмяната на управителния съвет Радослав Ненов посочи някои нарушения на бившите управители. "Изключително важни решения, свързани със структурната политика на фонда, а след това на холдинга "Ем Джи елит", бяха взети без санкцията на надзорния съвет. Поради тази причина само от продажбата на акциите на "Булгартабак холдинг", които бяха в портфейла на бившия фонд (тя е извършена на 6 март 1998 г.), към момента загубите за "Ем Джи елит холдинг" поради разлика в пазарни цени са 1 милиард и 391 милиона лева. Как е взето и кой е санкционирал такова решение на мен не ми е известно. В същото време бяха направени няколко покупки на пакети акции със свързани с Мултигруп лица, примерно един пакет от 31 680 акции от "Химко" - Враца, с разлика в цените от тогавашните пазарни цени 3850 лева на акция, с което също черно на бяло фондът е ощетен с около 122 милиона лева. И когато някои хора решат да четат правилници и казуистиката, касаеща свикването на събранията, да прочетат раздела в правилника за работа на управителния съвет, където изрично е казано, че всяка една транзакция, касаеща 0.5 процента от активите на фонда, трябва да бъде съгласувана с надзорния съвет. Който покаже, че аз или Иван Колев сме съгласували подобни операции, просто лъже или е фалшифицирал подписите. Между другото имам информация, че от петък се работи по този въпрос. Но всичко трябва да бъде подкрепено с доказателства, а мястото, където се дават доказателства, е едно", каза Радослав Ненов.
Според бившия изпълнителен директор на холдинга Милена Ферер посочената сделка с пакета на Булгартабак, както и самото решение за продажба на всички придобити от централизираните търгове и блокови сделки акции на Булгартабак (общо около 92 хиляди акции, представляващи 3.7% от капитала) са били съгласувани с всички членове на надзорния съвет. "Имахме устно одобрение от всеки един от тях за тези сделки, както и писмени одобрения за други извършени от нас сделки с пакети, целящи преструктуриране на портфейла на холдинга", каза пред "Капитал" г-жа Ферер. "Освен това ние сме спазили и правилника, тъй като нито една от сделките не надвишава 0.5% от активите на холдинга. Що се отнася до другите обвинения, не сме правили покупки на акции чрез фондовата борса (където е единственото място, на което е възможно да се направи такава покупка) на цени, по-високи от пазарните. Имаме покупки на акции на ОЦК и "Химко", но и в двата случая на цени под пазарните за момента. Точните цени са за "Химко" - 36 690 лв. за акция, и за ОЦК - 54 676 лв. за акция. ".
Още от самото начало на конфликта всяко публично изявление на двете страни неизменно съдържаше и изричното уверение, че интересите на акционерите на холдинга (общо над 103 хиляди) и започналото преди два месеца изплащане на дивидентите за 1997 г. чрез Кредитна банка няма в никакъв случай да бъдат засегнати от започналите юридически спорове.
Институцията, която е призвана да защитава интересите на дребните акционери - Комисията за ценни книжа и фондови борси, не взе отношение по спора и остави без последствия искането на стария управителен съвет да се блокират до изясняване на казуса сделките с активи на фонда. "Това е частноправен спор и комисията не може да се намесва", заяви за "Капитал" шефът й Радослав Цончев. Най-съществено от гледна точка на стоте хиляди акционери в холдинга е дали новите шефове ще започнат да продават активи и на каква цена (виж таблицата). Много от участията на фонда са в предприятия, контролирани общо с групировката, но са възможни всякакви комбинации.
Въпреки това за редовия акционер едва ли е станало понятно кой точно свиква обявеното в края на миналата седмица общо събрание на холдинга, насрочено за 6 юли тази година. Съобщението за свикване на общо събрание на акционерите на "Ем Джи Елит холдинг" беше обнародвано в петъчния брой на Държавен вестник. Редакционната проверка установи, че то е било дадено за публикуване от сменения на 18 май управителен съвет. Общото събрание, ако такова бъде проведено, е единственият бърз и сигурен начин, по който уволненият мениджмънт може да се върне, а Ненов и Колев да бъдат извадени от надзорния съвет. Независимо кога, със сигурност сблъсък между враждуващите лагери на общо събрание ще има и той ще бъде предшестван от подготовка по набирането на пълномощни и изкупуването на акции.
Според юристи публикуването на такова съобщение може да бъде направено от уволнените управители без особени формалности. Събранието обаче може да се проведе на насрочената дата 6 юли само в случай, че новият управителен съвет (който е легитимният управителен орган на холдинга след вписването на промените в съдебните регистри) не обнародва друго съобщение, с което да отмени събранието.
Ако въпреки всичко такова общо събрание бъде проведено, неговите решения могат лесно да бъдат оспорени по съдебен път. Единственият начин насроченото за 6 юли общо събрание изобщо да се проведе е да бъде постигнато съгласие с новия управителен съвет, при което предишните управители трябва да се съгласят и с решенията, взети от събранието. Другият вариант е сменените шефове да успеят да съберат 10% от акционерите и да свикат общо събрание, което е малко вероятно поради огромния брой дребни акционери на холдинга.
Промяна на сегашното положение би могла да настъпи само ако обжалването на решението за вписване, внесено от стария управителен съвет, бъде одобрено от съда. Единствен законен разпоредител с активите на фонда в момента обаче е вписаният в регистрите на фирменото отделение управителен съвет, т.е. този, който е вписан на 20 май от Колев и Ненов. Според юристи в конкретния случай фактът, че има нарушение на правилника за работа на надзорния съвет, не може да бъде причина за отмяна на извършената регистрация, тъй като този правилник има юридическа сила единствено за вътрешното разпределение на функциите, правата и задълженията между вече избрани от общото събрание на акционерите членове. Документът, който единствен определя легитимността на даден избор, е уставът на дружеството, който се гласува пряко от общото събрание на дружеството.
От юридическа гледна точка казусът, възникнал след смяната на управителния съвет, не може да бъде тълкуван еднозначно. От една страна, в тази част от устава, която регламентира функциите на надзорния съвет, изрично се указва, че единствено председателят на надзорния съвет свиква и ръководи заседанията на надзорния съвет, което е и главният аргумент на оспорващите съдебното решение. От друга страна, самият факт, че в надзорния съвет има лице, изпълняващо функциите на заместник на председателя му, дава определени допълнителни правомощия. Те обаче не са ясно дефинирани в устава, а само в правилника. Така например при възникването на извънредна ситуация, в която избраният председател се намира в състояние, в което не може повече да изпълнява функциите си, при такова тълкуване на устава на практика заседание на надзорния съвет не може да бъде свикано. Според юристи решението на съдията по този случай трудно може да се атакува независимо от това в чия полза е то. Не е изключено обаче при разглеждане на делото в следваща инстанция да има и друго тълкуване на разпоредбите в устава на фонда - крайното решение на съда по този случай да бъде политическо, в зависимост от това чии позиции и лобита ще надделеят, тези на Илия Павлов или на Радослав Ненов. Засега няма признаци, че двамата са склонни да сключат някаква сделка за сфери на влияние с фонда, макар че такава развръзка е възможна във всеки момент.
Марката поевтиня под натиска на руската криза
Основните фактори, които определяха тенденциите на световните валутни пазари, бяха засилването на финансовата дестабилизация на Русия и повишаването на напрежението в азиатско-тихоокеанския регион, след като Пакистан демонстрира ядрения си потенциал с пет атомни взрива.
В началото на периода вниманието на инвеститорите беше концентрирано предимно върху търговията долар/йена. Японската валута започна седмицата на 136.85/90 за долар. Във вторник йената се срина до 137.65/70 за долар, след като финансовият министър на САЩ Робърт Рубин заяви, че нива от 140-150 йени за долар са в рамките на нормалното и не биха предизвикали сериозни сътресения. Изказването на Рубин бе сериозен завой в американската позиция спрямо съотношението долар/йена, тъй като доскоро САЩ притискаха японското правителство да повиши вътрешното си потребление и с повишаване на цената на националната си валута да ограничи износа на японски стоки за американските пазари. Според експерти отстъплението на САЩ и приемането на слабата йена е предизвикано от опасността от задълбочаване на рецесията в Япония, която би имала катастрофални последици в световен мащаб.
Долар/марка остана стабилен в началото на седмицата на нива 1.7663/68, тъй като Bundesbank остави без промяна репо-лихвите на 3.30 на сто годишно.
В средата на седмицата задълбочаването на азиатската криза и опасенията, че руското правителство няма да успее да овладее икономическия спад в страната, сериозно подкрепиха долара. В сряда руската централна банка повиши драстично лихвите за рефинансиране със 100 пункта до 150 процента, за да спре спада на доверието в рублата. Според експерти отчаяната стъпка на централната банка може само да отложи, но не и да спре рецесията в страната.
Това беше сериозен удар и срещу марката, тъй като Германия има най-голяма експозиция като кредитор на Русия от всички развити индустриални страни. Германската валута поевтиня до 1.7797/02 за долар при затварянето на европейските пазари в сряда.
В четвъртък доларът получи допълнителна подкрепа от решението на Пакистан да извърши пет ядрени опита в отговор на ядрените опити на Индия през предходните седмици. Доларът поскъпна до 1.7830/40 марки и 138.20/27 йени. "Опити с ядрено оръжие означава нестабилност, а тогава отговорът на всички проблеми е инвестиция в деноминирани в долари активи", заяви Ник Шамим от ANZ Investmenty Bank.
В края на седмицата Moody's Investors Service заяви, че понижава кредитния рейтинг на Русия на В1 от Ва3, а Япония съобщи, че безработицата в страната е достигнала рекордно високите 4.1 процента за април.
Това утвърди позициите на долара на нива 1.7878 марки и 139.20 йени с потенциал за пробив на нивото 1.79 марки и 140 йени през текущата седмица.
Марката падна под 995 лева
През изминалата седмица левът се търгуваше на нива 994.90/5.20 за марка и според дилъри основният купувач на марки през периода е била БНБ на фиксирания си спот-курс от 995 лева. През седмицата левовата ликвидност на пазара беше силно понижена поради предстоящата регулация на минималните задължителни резерви на банките.
Ниското търсене на валута принуди някои от банките, които трябваше да обслужват междуфирмени разплащания през периода, да си осигуряват левове с продажби на марки под 995 лева. Спрямо долара левът започна седмицата на 1754 премина през 1767 в сряда и достигна до 1775 при затварянето на пазара, следвайки поскъпването на щатската валута спрямо марката на световните пазари.
Очаква се до 3 юни, когато изтича крайният срок за регулация на минималните резерви, левът да запази относително високите си нива спрямо марката, а след това търговията да се консолидира на нива 995.50-996 лева за марка, тъй като в банковата система ще постъпят бюджетни средства за месечното касово плащане на пенсии и социални помощи.
Междубанковите лихви рязко се повишиха
Лихвите по междубанковите депозити започнаха седмицата на 2.8-3.0 на сто годишно за овърнайт депозити и 3.3-3.5 процента за депозити със срок за една седмица.
В средата на периода лихвите се повишиха съответно до 3.0-3.2 и 3.5-3.7 процента.
Основната причина за високите лихвени нива бе предстоящата регулация на минималните задължителни резерви на банките - 3 юни, което съвпадна по време и със счетоводното приключване на месеца от крайните клиенти.
В края на периода регулацията на текущата ликвидност на повечето банки не им позволи да предоговарят стари депозити и овърнайт лихвите се повишиха до 3.6 на сто в петък, с което финансирането в левове стана по-скъпо от междубанковите депозити в марки, които се търгуваха на 3.4 процента.
Дилъри очакват лихвите да останат високи в началото на текущата седмица, а прогнозата за периода след изтичането на срока за регулация на резервите е за понижаване на цената на овърнайт депозити до 2.0-2.5 на сто годишно.
Накратко
До края на година Ирак ще изнася по 1.6 млн. барела дневно суров петрол.
Външният министър на Ирак Мохамед Саед Алсахаф заяви в четвъртък, че Ирак има възможност да повиши износа на петрол от страната над 3 млрд. долара през следващите шест месеца. В началото на юни Ирак ще преустанови да изнася суров петрол за няколко дни поради технически причини. През април Ирак е изнасял по 1.6 млн. барела дневно. Според експерти на международната организация експортът на петрол от Ирак през 1998 г. няма да надвиши 1.6 млн. барела дневно. При настоящите цени на петрола на световните стокови борси, ако Багдад продължи да изнася по 1.6 млн. барела дневно, приходите от продажби в периода до края на годината ще възлязат на 3.2 млрд. долара.
ООН разреши на Багдад да продава петрол на стойност до 5.25 млрд. долара на всеки шест месеца. Подобни приходи при капацитета на производствените мощности на Ирак могат да бъдат достигнати единствено ако цената на петрола се повиши драстично.
Късно в петък Ирак предостави на генералния секретар на ОНН Кофи Анан новия дистрибуционен план, съобразен с условията на сделката петрол срещу храна, който според наблюдателите ще получи одобрението на ООН. В Багдад очакват Съветът за сигурност към ООН да приеме резолюция, по силата на която Ирак ще внесе нова техника на стойност 300 млн. долара за обновяване на инфраструктурата на петролната индустрия. Новите съоръжения ще бъдат заплатени с петрол.
Покупки на инвестиционни фондове повишиха цените на медта.
Фючърсите на мед се повишиха на сутрешната сесия в петък на борсата в Ню Йорк в резултат на покупки на инвестиционни фондове, покриващи къси позиции. По-късно през деня червеният метал поевтиня леко. Юлските срочни контракти се търгуваха в границите 76.20 - 78.70 цента за либра и затвориха на 76.85 цента за либра, което ниво е с 0.55 цента над цената при затварянето на борсата в четвъртък.
В периода 8 - 28 май световните запаси от мед са се свили с 32 хил. тона, достигайки 343 597 т. Това е най-ниското ниво, регистрирано от септември 1997 г. насам.
Цената на златото се понижи.
Силният американски долар на валутните пазари, продажбите на злато от Русия с цел набавяне на конвертируема валута и резкият спад на търсенето на благородния метал в Азия натиснаха надолу цените на златото в петък.
Най-силно търгувани на нюйоркската стокова борса бяха августовските срочни контракти, които поевтиняха с 60 цента спрямо фиксинга за деня и затвориха на 295.60 долара за тройунция. Търговията с тези фючърси в последния ден от миналата седмица се движеше в интервала 295.30 - 297 долара за тройунция. Юнските фючърси се понижиха с 1 долар за тройунция до 292.70 долара.
