Това е недемократично пренаписване на договора с избирателите, възразиха независими експерти. Според тях цената, която управляващите обмислят, е прекалено висока за постигането на политическите им цели. Ако задачата е да направим поземлената реформа, то назначението не е единственият технически начин тя да бъде изпълнена. Можеш да санкционираш с минимален бюджет тези от селските кметове, които не връщат земята и не правят реформи, е единият от вариантите, подсказани на вицепремиера Бакърджиев от политолози.
Патриотичната политика като борба с действителността
Косово не бива да получава независимост, за да не настане масово прекрояване на границите на Балканите. До това изречение може да се сведе позицията, която в сряда защити Ричард Холбрук - бившият заместник държавен секретар на САЩ, бивш специален пратеник в Босна и настоящ пратеник в Кипър. Според Холбрук, ако Косово стане независима държава, в нея ще поискат да влязат и албанците от Македония. Албания пък, според Холбрук, може да реши да присъедини към себе си самото Косово като част от Велика Албания, а Гърция от своя страна може да си поиска част от Южна Албания, "където живеят 300 000 гърци". В тази поредица Холбрук вкара и България, приписвайки й вероятността да поиска за себе си част от Македония, тъй като "българите смятат, че между тях и македонците няма разлика".
Запитани от радио Би Би Си, от Белия дом отговориха, че "схващанията на Холбрук по някои балкански проблеми в никакъв случай не отразяват официалното становище на САЩ".
Запитан от българските медии, премиерът Иван Костов каза, че "мнението на Холбрук е лично и не ангажира позицията на САЩ". Костов добави още едно изречение: "Аз обаче се сещам, че Холбрук е много близък приятел на Милошевич, и почвам да си разсъждавам в тази посока."
Ако се фиксираме върху мотивацията на Холбрук със същата лекота, с която той чертае прогнози, причините за неговите думи може да се окажат най-малко две. Едната е той наистина да смята, че обособяването на нова държава ще породи реални нови войни на Балканите. Втората е той да смята, че обрисуването на едно катастрофално бъдеще ще помогне на американските политически кръгове да вземат решение за военна намеса в Косовския конфликт.
Какъвто и да е отговорът обаче, не това е първостепенният за България въпрос. Далеч по-съществена за нас е друга мотивация на Холбрук - тази, която го накара да спомене конкретно България в поредицата страни с териториални претенции.
Вън от съмнение е, че схванато в буквалния смисъл, твърдението на Холбрук е нелепо - България няма нито намерение, нито възможност да поведе военни действия, с които да присъедини към себе си каквато и да било част от която и да било съседна държава.
Ричард Холбрук обаче е високопоставен американски политик и познавач на Балканите, а не случайно лице, безгрижно раздаващо оценки за международното положение. На този етаж на политиката, на който работи Холбрук, думите имат не само цена и тежест. Те имат и основание. Политик от ранга на Холбрук никога не би си позволил непремерени твърдения, пропукващи се и при най-слаба атака. А в конкретния случай българското правителство има на разположение само един коз - протеста. Липсва му основният коз - аргументът. Нито Холбрук, нито който и да било друг високопоставен политик щеше да си позволи да впише България в прогноза като тази, ако самата българска политика по отношение на Македония беше недвусмислена. Тя обаче не е. България призна държавата Македония, но и до днес отказва да подписва договори на македонски език. Общество и правителство единодушно защитават тезата за историческа несправедливост, без да могат да посочат какво означава това твърдение в практиката.
Правителството на Филип Димитров беше първото и последното, което погледна на темата Македония от позициите на днешния ден. Всички предишни и всички следващи почерпиха най-вече в историята аргументи за съвременни политически решения.
Миналата година под егидата на президента учени от БАН и Софийския университет написаха проект за национална доктрина. В нея те казваха, че България граничи със себе си и че националният идеал на ХХI век трябва да бъде неосъщественият национален идеал от ХIХ век. След като проектодоктрината беше вече тиражирана, името на президента наистина спря да се споменава. Но от него се очакваше повече от мълчание, защото този текст, с който учените обикалят страната и говорят в препълнени зали, позволява тълкувание за желание за ревизия на границите.
Преди три месеца премиерът обяви, че езиковият спор между България и Македония е "съчинен" в Македония. Критикуван за тази своя позиция, преди седмица Костов каза, че "българската външна политика е патриотична", защото "следва националните интереси". Премиерът нямаше време да съпостави патриотизма, който води до добросъседски отношения, с патриотизма, който води до вярност към историята. Развивайки тази теза,
Историческият факт няма как да се промени: македонската нация е продукт на Комунистическия интернационал. Постепенното насилствено сърбизиране на езика е процес, който всеки среднограмотен езиковед би могъл да докаже. Това че огромна част от българския народ възприема болезнено темата Македония е очевидно. Достоверният разказ за нейната история обаче беше само едната страна от политиката, която се очакваше след падането на Берлинската стена. Другата беше едно просто изречение - че политиката е дейност, която не подменя реалности, а си служи с тях. Македонският език е реалност въпреки неговата история. Македонската нация също е реалност, поне откакто сме признали правото на самоопределение. Освен реалности обаче нацията и езикът са атрибути на държавността - същата държавност, която България официално призна преди шест години.
Българо-македонският спор не е уникален в Европа, а решението на подобни конфликти вече стана универсално - участниците в него не потулват историческите факти, но водят политика, адекватна на датата в календара. Унгария сключи безпрецедентно споразумение с Румъния. Чехия призна пред Германия вината си за судетските немци. Тези решения бяха също толкова непопулярни за съответните общества, колкото в България би било признаването на македонския език. Една от мотивациите гласеше, че Унгария и Чехия се стремят към членство в НАТО и ЕС, а в тези организации не приемат страни с влошени междусъседски отношения.
Новата българска дипломация многократно обяви и неведнъж доказа, че България участва не в конфликти, а в тяхното разрешаване. Напълно вярно е обаче, че ако тази теза правителството защити и в "случая Македония", то
В този случай на помощ на българската дипломация може да дойде само публично изразената обратна логика: може ли България да съчини и наложи друг език вместо този, несъществуващия, в Република Македония? Очевидно не може. Може ли България да превземе физически Македония, за да слее народа й с еднонационалната българска държава? Да се надяваме, че никой не го и иска. Любопитно е тогава какъв отговор ще дадат преводачите на историческия романтизъм в съвременни условия на един много прост въпрос - какво точно предлагат, щом то не се казва адекватност?
Преди две години в отдела по комуникации на Европейската комисия направиха експеримент. Решиха да изработят карта на света, като очертаят контурите на страните не според размера на територията им, а според бързината на транспорта им. Тоест колкото по-бързи бяха влаковете, колкото повече магистрали имаше дадена страна, толкова по-малка я рисуваха на картата и обратното. "Най-малките" страни на тази своеобразна карта се оказаха Франция и Германия, а "най-големи" - Албания и България. Един от работещите в отдела каза, че още по-страшно ставало, ако същата карта се направи въз основа на скоростта на междудържавните транспортни отношения - в този случай България, Македония и Албания просто "изземвали" цялата европейска територия.
Няма влак между България и Македония. И магистрала няма, нищо че президентът Желев ни включи в изграждането на коридор номер 8. Просто няма на какъв език да се подпише договорът между двете страни. Това е най-добрият пример за това как историята от източник на познание се превръща в победител на реалността.
Аргументът, че македонският език не съществува, е аргумент на специалисти по историческа граматика и по история на Балканите. Той не може да е аргумент на съвременната българска дипломация. Защото тя стъпва на единствения възможен и изцяло достатъчен документ за подобен род отношения - документа, в който признава една държава и започва дипломатически отношения с нея. Няма никакъв друг аргумент за каквото и да било. Останалото е история.
Дебатът за престъпността и "Кавказкият тебеширен кръг"
Когато един министър-председател и шеф на управляваща партия постави въпроса "днес ще разберем кой иска бандитите да бъдат съдени и кой иска те да се разхождат безнаказано по улиците", става напълно излишно да се спори от парламентарната трибуна. Поставена така еднопланово, темата дава две възможности - или да кажеш, че си за, или против. Второто не е много препоръчително.
Така обсъжданията за борбата с престъпността миналата сряда в Народното събрание имаха единствено политически смисъл, но не и принципна стойност, защото дебат за мащабите, причините и начините за овладяване на процеса на практика нямаше. Освен това този парламент вече няколко пъти е посвещавал тематични заседания на криминалните проблеми в държавата. Затова обсъжданията в сряда се изродиха в махленска кавга и елементарни и изтъркани лафове от селски вечеринки, които всекидневниците публикуваха охотно на страниците си. Драгият зрител и уважаемият читател запомниха четири "основни" неща - че престъпниците са в редиците на БСП, а премиерът спи в едно легло с бивш партиен секретар, че Татарчев бърза да изпие първата си водка в два часа следобед, че Татяна Дончева прекалено често се застоява в кабинета на Бойко Рашков. И че реформаторското мнозинство е живо. Премиерът явно много държи на това реформаторско мнозинство, щом след всяко гласуване на решение в парламента го повтаря отчетливо.
Нито един от държавниците, които се качиха на трибуната, не проведе спор по същество. Точно обратното, всички започнаха да се правят на остроумни за сметка на политическите си опоненти и задълбаха в битови подробности. Истинските проблеми на борбата с престъпността останаха съвсем настрани и само тук-таме се появяваше някаква мъглява идея.
В крайна сметка смисълът от всички приказки се измерва в две посоки. Първата, основна, е, че този дебат трябваше да прокара безпроблемно промените в Закона за съдебната власт, които бяха предложени миналата седмица от сините депутати. С разискванията по борбата с престъпността бяха затвърдени всички изказани досега в пресата съмнения, обвинения и мотиви. Те обаче отдавна бяха експонирани и дори преекспонирани в публичното пространство, затова, поставена по този начин, темата беше вече консумирана. Ако се направи внимателен прочит на стенограмата на дебата в парламента, ще се види, че дискусията всъщност беше много по-близо до формулировката, която предложи опозицията - конфликтите между съдебната и изпълнителната власт. Тон за това даде самото изказване на премиера Костов. "Ние очакваме да видим наказани банкери, защото тогава те са извършили престъпление по Наказателния кодекс... да се оптимизира структурата и дейността на съдебната власт и другите правоохранителни органи и т.н. ", заяви лидерът на СДС и с това се започна. Депутатите от мнозинството отново припомниха откъде идва организираната престъпност, а от левицата казаха къде отива. Татарчев от своя страна се почувства длъжен да отговори на нападките и припомни биографиите на Бонев, Костов и своята. Драгомир Драганов от евролевицата реши да бъде по-оригинален и предаде папка с фирми, които са крали и за които твърди, че са свързани със СДС, а премиерът ги даде на главния прокурор. Така професорът отговори и на повика на премиера, когато се говори за корупция в редовете на управляващите, доказателствата да са годни за съда или поне да има документи. Министрите Гоцев и Бонев пак изсипаха справки кой престъпник, къде и кога е бил пуснат. И така като памфлет премина седемчасовият дебат по най-острия проблем на обществото. Не се получи нито обсъждане за слабостите в борбата с престъпността, нито пък ефективно се постави начало на обсъждане на реформата в правораздавателната система.
Накрая бяха предложени решение на парламента, внесено от СДС, и декларация, внесена от лидера на социалистите Първанов, но подписана от 84 депутати от БСП, ОНС и евролевицата. Накрая 159 народни представители гласуваха за решението, 51 против и 7 се въздържаха.
СДС все постигна целите си. Първо, получи явна "поръчка от парламента да реформира "радикално" (не ефективно, както предлагаше евролевица), съдебната власт. Именно затова мнозинството настояваше за решение на парламента, което прави заявените намерения задължителни за народните представители, а не декларация, чийто смисъл е по-скоро пожелателен. СДС пак демонстрира пред своите избиратели готовността да се бори с престъпността, прехвърли донякъде отговорността на други за това, че бандитите все още се разхождат по улиците и управляващите не са изпълнили едно от основните предизборни обещания - да вкарат банкерите и кредитните милионери в затвора и да отвоюват държавата от бандитите. Отклони вниманието и от все по-често чуващите се обвинения за корупция в редиците на управляващитe.
Вторият успех за сините е чисто политически - зародилата се идея за обединена опозиция чрез подписаната декларация на Първанов, Луджев и Томов за борба с престъпността беше разбита още в самото начало. Този политически успех на Костов обаче беше предизвестен. Същият театър се разигра и при гласуването за Концепцията за национална сигурност. И евролевицата, и ОНС тогава, както и сега, остро критикуваха концепцията, но накрая гласуваха "за". СДС приложи и тогава, и сега елементарния номер с приемането на редакционните промени в решението на парламента, предложени от евролевицата (в този случай те се изразяваха в добавката "и европейските стандарти"). За хората на Томов това беше достатъчно да вдигнат ръка в подкрепа. Мнозинството позволиха на "лястовичките", от една страна, да изглеждат значими в собствените си очи, а от друга, да не отиват в лагера на БСП. Последното би било фатално за имиджа на евролевицата заради социалдемократическата ориентация на партията им и миналата партийна принадлежност на голяма част от тях. Предвид на демонстрираната готовност на зам.- председателя на евролевицата Петя Шопова да бъде лоби на съдебната власт в парламента обаче подобен вот не изглежда много почтен. Още повече и скрепен с подписа на евролевите депутати под декларацията на Първанов. Както и по време на гласуването на Концепцията за национална сигурност, и сега се заговори, че Александър Томов всъщност е изтъргувал подкрепата на евролевицата срещу някакви обещания на Костов. Той дори се обадил от Москва в своята парламентарна група, за да им напомни как трябва да гласуват, а след острото си изказване Драгомир Драганов много бързо се съгласи с някаква си стилистична редакция на решението.
За подкрепата на Обединението за национално спасение пък се твърди, че заслугата била лично на Ахмед Доган. Подписът под декларацията от страна на ОНС е на Димитър Луджев. Лидерът на ДПС, който губи все повече почва под краката си в електорален план, има интерес от затопляне на отношенията със СДС. Между другото винаги, когато БСП, евролевицата и ОНС сближат позициите си по даден въпрос, Костов се стреми да ги раздели с всички средства.
Смисълът на така полученото стратегическо мнозинство е именно прокарването на промените в Закона за съдебната власт. Тъй като е ясно, че те ще засегнат не само централите на прокуратурата и следствието в столицата, но и по места, Костов търси подкрепа на партиите, които имат по-силно присъствие в провинцията и в малките градове. Затова му се наложи да употребява миналия понеделник красноречието си на съвместното заседание на парламентарните групи на СДС и Народен съюз, за да получи подкрепа на партньорите си.
"Кавказкият тебеширен кръг" е пиеса на Брехт. Методът на Брехт е отчуждението както на самите герои в пиесата, така и на артиста от своята роля. Част от героите в "Кавказкия тебеширен кръг" са дребни бандити, самоизолирали се от обществото и от себе си, всеки от тях преследва свои цели и не чува това, което му говорят другите. Тази политическа пиеса се игра в парламента в сряда под името "Дебат за борбата с престъпността".
След падането на завесата премиерът Иван Костов прочете справка за пуснатите от прокурори бандити на свобода пред журналисти.
To be continued... "Мулти" има конкурент на битака за политици
Да освиркаш политик в България си е нещо като национален спорт. Когато политикът е Ахмед Доган и мястото е Джебел, нещата обаче доста се променят. Районът на Кърджали винаги се е смятал за крепостта на ДПС и реакцията срещу несменяемия лидер на движението показва, че нещо се е объркало. И това едва ли са само предпочитанията на българските турци.
По същото време приватизационният фонд "Ем Джи елит холдинг", бившият "Мултигрупелит", се разцепи. Дългогодишните партньори на Илия Павлов Радослав Ненов и Иван Колев избраха собствена писта в бизнеса или по-скоро излязоха на пистата до него. Кой е по-бърз?
Съвпадението между лица и факти във времето може би е случайно. Но последствията от тях едва ли. "Случайните" събития в българската политика традиционно имаха мултипривкус. Всяко преструктуриране на парламентарно пространство обикновено минаваше през бизнесинтересите на основния член на бившето Г-13.
Към кого ще поемат досегашните защитници на "националния капитал" е все още рано да се каже. Сигурното е само, че пътят им ще бъде определян от възможностите на основния спонсор. Дали той ще е "Мулти" или "Ем Джи елит холдинг" зависи от финансовата мощ, стратегическите планове и не на последно място от личната тактика и амбициите на хората, които ги оглавяват.
Илия Павлов засега остава централната фигура в групировката, но вече управлява бизнеса от Щатите, където кандидатства и за американско гражданство. Сякаш бившият борец остави нещата в ръцете на новите мениджъри, както сам обяви. Това поведение е и слабост, и предимство. "Новите лица" на "Мулти" - Спартак Жаров и Светослав Йорданов, не са публични фигури, не притежават личния информационен ресурс на Ненов и това прави отсега политическото им обкръжение рехаво. Самото назначаване на Йорданов може да се окаже гаф, защото се твърди, че е по-близък до Ненов, отколкото до работодателя си Павлов. Всички обаче се единодушни, че тази победа на "бюрократите" (на Николай Вълканов) над "технократите" (на Радослав Ненов) е поредно изпразване на "Мулти" откъм съдържание.
След първоначалните аванси Илия Павлов само веднъж си позволи да атакува лично правителството на Костов през декември, когато изходът от газовата война все още бе неясен. След това основното острие в атаката Радослав Ненов премина на друга работа, но пак в системата. Изглежда, на Ненов това не му допадна, още повече че опитът за отстраняването му беше разтълкуван като поредното разграничаване с миналото, а знае се, че Павлов и Ненов имат твърде много общи спомени от това време. И не само спомени.
Радослав Ненов отговаряше за регионалните структури на Мултигруп и има доста повече контакти и влияние от Павлов в политическите кръгове. И това не е случайно. Преди да стане вице на "Мулти", той беше вицепрезидент на "Подкрепа" в апогея на синдиката. Самият той не отрича, че е на малко име с основните фигури в българския политически живот. А "Подкрепа" продължава да е зад него. Според мнозина Радослав Ненов е мозъкът на Мултигруп, ако изобщо тези две неща са съвместими.
През Ненов мина цесията Булгаргаз - "Химко", изявленията за корупция по случая "Хардланд". Със сигурност е ясно, че има още твърде много контакти в държавното управление, ако се съди по изпреварващата му информация. Ненов обаче събра доста негативи след директната си конфронтация с Иван Костов и ще му бъде доста трудно да консолидира солидно политическо лоби около себе си. Но в същото време винаги ще се намерят хора, които ще се нуждаят от "свежи пари" за поредната предизборна кампания, а според Ненов финансите на фонда, който управлява, са в отлично състояние.
От появата си в общественото пространство "Мулти" следваше ясна тактика - не успя да създаде собствена политическа формация и поради това предпочиташе да си "пазарува" политици в парламента по същия начин, по който "пазаруваше" шефове на предприятия, министри и зам.-министри за собствените си структури.
Мрежата на групировката беше хвърлена над всички парламентарно представени партии, където с едно-две "изтъкнати" имена се задействаше всеки скандал, полезен за "национално отговорните капиталисти". В това отношение Венцеслав Димитров е истински шампион. Негова беше и идеята за експертно правителство по време на кризата миналата зима. Но Луджев също може да претендира за подобно първенство.
Сега, след трусовете в "Мулти", е естествен въпросът каква роля ще бъде дадена на мултиполитиците. И какви пари.
Най-големи промени ще претърпи и без това нестабилната конструкция на ОНС.
След като месеци наред убеждаваше (предимно собствените си симпатизанти), че всъщност ОНС не е креатура на Мултигруп, Доган обяви Илия Павлов за най-големия бизнесмен в страната и поиска парламентарна анкетна комисия да разследва атентата срещу него. Дори заяви, че би бил горд, ако "нашите депутати са креатура на Мултигруп". Нещо, което лидерът на ДПС никога преди не си бе позволявал да каже открито. Просто нещата се изостриха, а ОНС-политиката заприлича на изказването на Илия Павлов, че "Мултигруп е мишена, защото е алтернатива".
И ОНС се активизира срещу този, който мяташе стрелите. На мушката бе взет Богомил Бонев, който трябваше да олицетвори синия приятелски кръг. По същото време се събуди и Татарчев - той размаха подправени призовки по случая "Боровец", а ОНС прати подписка до главния прокурор по сделката с "Хардланд". Дори Александър Томов, който иначе не обича името му да се споменава до това на Мултигруп, реши да се върне в ролята си на газовик и също подхвана "Хардланд". Този път Сокола не успя да прояви фантазия и обяви, че отношението към "Мулти" е... тенденциозно. Доган опита и друга тактика - започна да обикаля из малките парламентарни групи. Лидерът на ДПС вероятно много е разчитал на Народния съюз, който първи приюти мултиполитиците. НС обаче доста добре осъзнава положението си в ОДС и до нещо повече от разговори не се стигна.
Идеята за коалиция, в която да се обединят Либерален съюз "Нов избор" (Луджев) и Либерален форум (включващ Либералнодемократична алтернатива на д-р Желю Желев и Радикалдемократическата партия на д-р Кирил Бояджиев) датира още от началото на 1997 г. Преди месец "ненадейно" се стигна до договорката за съставянето на новата формация, която да се яви на местните избори догодина.
Александър Каракачанов вече реши да напусне "спасителите". Зеленият политик обяви, че неговата организация ще се яви самостоятелно на идващите през 1999 г. избори. На какво разчита бившият градоначалник на София не е много ясно, но е сигурно, че в ОНС Каракачанов изпадна в изолация. Публичната причина бе твърде високата законодателна активност на екодепутата, който не бил съгласувал закона за кредитните милионери с колегите си в коалицията. Не е много ясно дали Каракачанов е засегнал особено много Мултигруп, за които отдавна е известно, че нямат навика да връщат взетите пари, но охлаждането в отношенията е видимо. Затова пък Каракачанов успешно си партнира с различни "обединители" на БСП с мултипроизход. Все още не е ясно на кого ще залага Илия Павлов, но е сигурно, че Радослав Ненов няма да заложи на ОНС. За него това е "куха и безсмислена структура" и няма политическо бъдеще. Но това не означава, че няма да застане зад определени фигури от формацията.
Нервни реакции от процесите в "Мулти" имаше и в евролевицата. В началото на годината Томов беше особено активен в газовата баталия и подкрепяше пазарното поведение и ненамесата на държавата в газовия пазар. Пазарните играчи според Томов явно бяха Мултигруп и "Овергаз". По-късно обаче Сашо Дончев спря подкрепата си за вестника и списанието "Сега", издавани от съпартийците на Томов Андрей Райчев и Кънчо Стоянов. Така че Томов също трябва да се огледа за нови спонсори. Но ако се има предвид това, че по ямболската линия на "7 М" Томов е свързан с Ненов чрез двамата собственици на компанията, за него няма да се тревожим.
Със сигурност наследниците на мултиимперията няма да прибягват отново до експерименти от рода на движението "Гергьовден" или пък нов Патриотичен блок. Патриотичните игри вече също не са на мода, да не говорим за Българския социално-либерален съюз на Александър Маринов.
С изключение на любимите за Мултигруп служебни кабинети ползата от партийното лоби не бе особено голяма за групировката. Самото идентифициране с нея вече пораждаше най-малкото недоверие, а за връзки с властта просто не можеше да се говори.
Сегашното "Мулти", делено на "Мулти" и "Ем Джи елит холдинг", носи в себе си един абсурд. По стечение на обстоятелствата за "Мулти" и съответно за Илия Павлов остават пасивите на компрометираното име на групировката. Докато Радослав Ненов, който се компрометира лично във войната с правителството на Костов, се снабди с бизнес без биография.
Затова за групировките ще стане извънредно важно не само преразпределението на политиците, но и създаването на новия медиен образ на наследниците на "националния капитал". Досега групировката доста изоставаше от другите си конкуренти от Г-13. Опитът с вестник "България" завърши плачевно, а агенция "Балкан" не успя да се наложи като особено достоверен източник. Все пак агенцията е единственият останал медиен капитал за Мултигруп. Там търканията тепърва предстоят. Шефът Дончо Иванов се смята за човек на Радослав Ненов и не е много ясно дали "Балкан" ще остане под контрола на Илия Павлов. Сигурно затова се породиха и слуховете, че "честният частник" Блъсков се завръща на вестникарския фронт с парите на Ненов. Като ще е групировка - да е. Мултигруп прилича на тоталитарна държава, където решенията се вземат еднолично
Радослав Ненов, председател на надзорния съвет на "Ем Джи Елит холдинг" и бивш вицепрезидент на "Мултигруп - България" АД, пред в. "Капитал"
Досега всички, които бяха отстранени от управлението на Мултигруп, си отиваха тихомълком. Каква е причината за шумното ви оттегляне с Иван Колев - защото сте двама, защото сте силни, или е плод на недомислие?
- Първо, аз смятам, че няма шумно оттегляне. Нормално е, след като четири години си бил изпълнителен директор на една значителна структура, да обясниш мотивите за своето решение. Второ, това, че сме двамата с Иван Колев, е, бих казал, символично. Ние работим като двойка и в компанията. А във връзка с вашия въпрос дали е недомислица, недомислени бяха някои от изявленията във вестниците, които говореха за преврати, за контрапреврати и т.н. Няма нищо подобно, има най-обикновен житейски опит и избор за работа в определена област.
Преди време вие изгонихте Димитър Иванов, който също беше вицепрезидент на групировката. Сега Николай Вълканов изгони вас. Не прилича ли Мултигруп твърде много на държавна организация с тези боричкания по върха на управлението?
- Първо, Мултигруп е компания, която има своя капиталова структура. Поради тази причина смените в управителните органи на една капиталова структура могат да бъдат предизвикани единствено и само от нейния собственик. Тоест този, който твърди, че аз съм изгонил Димитър Иванов, просто не познава механизмите на вземане на решения в Мултигруп. Второ, който твърди, че Николай Вълканов ме е отстранил сега, просто не знае, че Николай Вълканов не може да бъде Радослав Ненов. Той не може да го замества във функционален план по простата причина, че нашите специалности са съвършено различни и нашите бизнесинтереси са съвършено различни. Колкото до това дали прилича на политическа структура, по-скоро прилича на една тоталитарна държава, където еднолично могат да се вземат решения, нищо повече.
Грешката на Мултигруп, а и на други представители на т.нар. едър бизнес, е, че се изживяват в повечето случаи като политици. Как ще разделите след разцепването на Мултигруп политическото лоби на групировката в лицето на ОНС?
- Вие казвате твърдения, които са ваша априорна теза. Първо, не считам, че в Мултигруп хората, които са управлявали или ще управляват, се изживяват като политици. Напротив, аз влязох в Мултигруп през 1994 г., след като бях буквално отвратен от ситуацията в политическото пространство на държавата. Имах време в моята младост да се изживявам като синдикалист и поради сложността на времето отчасти да се занимавам и с политика. Поради тази причина, говоря в личен план, аз никога не съм се изживявал като политик и като изпълнителен директор на Мултигруп, и като председател на управителния му съвет. Какво си мислят другите едри бизнесмени - това си е тяхна работа. Втората теза е, че Мултигруп се разцепва. Тя според мен също е погрешна. "Мултигруп - България" е холдинг и компанията като цяло абсолютно, сто процента, запазва своята капиталова структура, своите активи, разбира се, и своите пасиви. Ако имате предвид промяната в ръководството на "Ем Джи Елит", това не може да бъде разцепване, тъй като Мултигруп никога не е притежавала значителни капитали в тази компания. Тя е сто процента публична компания и най-големият акционер има не повече от половин процент от дяловете. "Ем Джи Елит" не се нуждае от политическо лоби. Поради тази причина не смятам да деля с когото и да е политическите му лобисти.
С кого ще бъде Сашо Дончев - с вас или с Илия Павлов?
- Това е въпрос към Сашо Дончев. С кого ще бъде той - не знам. Но трябва да ви кажа, че в никакъв случай нещата на този свят не са поставени в алтернативна форма - няма винаги само черно, няма винаги само бяло. Сашо има съвместна компания с Мултигруп, с която той е партньор. И аз никога не бих изисквал от него да се раздели със своя партньор, защото аз съм го взел навремето в Мултигруп и съм му предложил това партньорство. Сашо Дончев няма никакво отношение към "Ем Джи Елит холдинг" и поради тази причина бизнесотношенията ни могат да бъдат свързани с трети или четвърти проект. Времето ще го покаже.
Бизнесът на Сашо Дончев обаче е свързан с Русия, а е известно, че силата на Иван Колев е международната търговия и особено руското й направление. Това няма ли да помогне за сближаването?
- В ситуацията, в която се намира българският пазар, е ясно, че единствената алтернатива за пълнокръвна работа на предприятията, респективно на дяловите участия, които холдингът има в тях, е в активизирането на външноикономическите връзки. Иван не е само тесен специалист по отношение на Русия. Той се е занимавал и с евроинтеграция, и с всички тези процеси, които тепърва предстоят пред измъчената ни икономика. Разбира се, той ще бъде изключително важен и полезен за холдинга именно в това си амплоа, в огромния си професионален опит и значителните си контакти.
А кой е по-напред в битката за любовта на Костов - Сашо Дончев, Мултигруп или вие с Иван Колев вече като шефове на "Ем Джи Елит холдинг"?
- На този свят аз обичам само няколко човека. Това бяха покойните ми родители, синът ми и жена ми. Не деля никаква любов с никого.
Тогава за благоразположението на правителството в чисто икономическите му измерения?
- Винаги съм бил противник на получаването на държавни индулгенции. Мисля си, че в България има достатъчно бизнес и не е необходимо да бъде сапортиран непременно от отделни личности от правителството или от някой негов висш представител. Поради тази причина "Ем Джи Елит холдинг" като една публична структура ще се бори за бизнеспространството в страната, а не за сърцата на управляващите.
След като взехте ръководството, смятате ли, че може да има някакви проблеми с дивидентите по тази причина?
- Аз не поемам никакво ръководство. Аз си оставам в старата позиция на член на надзорния съвет, а ръководството се поема от новоизбрания управителен съвет, който ще формира свои предложения. Хората, които се занимават с бизнес и се интересуват от процесите в бившите приватизационни фондове, както и акционерите във фонда обаче трябва да бъдат абсолютно сигурни в неговите много здрави бизнеспозиции. Бих казал предварително, въпреки че не е редно да декларирам това, че пазарната стратегия на фонда ще осигури по-високи дивиденти, отколкото бяха раздадени тази година.
Възможна ли е все пак сделка с Илия Павлов за холдинга "Ем Джи Елит"?
- Никой не е отнел правата на Илия Павлов по отношение на неговото изборно място в надзорния съвет на "Ем Джи Елит холдинг". Напротив, той е абсолютно пълноправен член и може да дава становища, да предлага проекторешения, решения, стига те да бъдат приети по съответния ред. Поради тази причина няма място за такъв компромис. Компромисът би бил друг - ако се приеме за нещо нормално един наложил се стил на работа, който не отговаря на правилниците, приети от общото събрание или от управителните органи на "Ем Джи Елит холдинг".
Става въпрос за сделка, при която да се разберете с Илия Павлов кой какво ще вземе при раздялата. Едната от възможностите е той да ви остави изцяло управлението на "Ем Джи Елит", вие да не се бъркате в работите на Мултигруп.
- Това не е сделка, това е право. Илия Павлов е собственик на Мултигруп и никой не може да му отнеме тази собственост, както и само общото събрание може да промени моята позиция на член на надзорния съвет на "Ем Джи Елит холдинг", а в момента - на председател на този съвет.
Смятат ви за човек, който причинява вреди на Мултигруп заради двете войни с правителствата - за цесията по вземанията на Булгаргаз от "Химко" и за сделката на Булгаргаз с "Хардланд инвестмънт". Съгласувахте ли тази своя позиция по двата случая с Илия Павлов или действахте напълно самостоятелно?
- Конфронтация с правителството около сделката на Булгаргаз с "Хардланд" не е имало. Конфронтация имаше около принципите на разпределение на доставките на природен газ. В това направление аз не съм работил, тъй като имахме вътрешно разпределение - с газовия бизнес се занимаваха точно определени хора. Тоест аз не мога да бъда упрекнат за вземането на някои решения. Колкото по отношение на "Химко", сделката за комбината в никакъв случай не е причинила загуби за Мултигруп. Напротив - печалбите са толкова внушителни, че трудно могат да си ги представят някои хора. Но е смехотворно да се говори, въпреки че не отричам - аз съм идеологът на тази сделка, че Илия Павлов не е бил в течение по простата причина, че под договора с Булгаргаз стои неговият, а не моят подпис.
Притеснявате ли се самият вие от нещо, което сте подписали през последните четири години?
- Категорично не.
Римейк на скандала "Интраком" няма да има
Миналия вторник съдийката от Софийския градски съд (СГС) Олга Керелска написа определение, според което образуваното по искане на градска прокуратура дело за обявяване за нищожен на договора между "Интраком" и Българския спортен тотализатор (БСТ) "следва да бъде прекратено". Решението на съда е следствие от искането на Софийската градска прокуратура (СГП) да бъде заличена като страна по това дело и на нейно място да бъде конституирано финансовото министерство. Мотивите на прокуратурата за оттеглянето й е промяната на чл. 27 от Гражданско-процесуалния кодекс, който в новата си редакция не й позволява да защитава държавния интерес по собствена инициатива. Преди последните промени в ГПК чл. 27 позволяваше на прокуратурата да бъде страна по дела, "когато намери, че това се налага за защита на държавния или обществен интерес". Именно тази промяна дава основание на съдийката да уважи първата част от иска на софийската прокуратура, но мотивът на г-жа Керелска да откаже конституирането на финансовото министерство като страна по делото на мястото на СГП не е известен.
Ден след решението на съда два всекидневника излязоха със сензационни заглавия на първите си страници - "Интраком" взе тотото" и "Държавата губи тотото без бой". Позовавайки се на определението на СГС, в."Демокрация" стигна до извода, че "Софийският градски съд обрича на изтичане от държавния тотализатор към Гърция 22 млрд. лв. " От страниците на вестника градският прокурор Нестор Несторов предупреди, че "спешно трябва да се промени законът (ГПК, бел.ред), иначе всички ще пием по една студена вода" и че Министерството на финансите не може да заведе наново дело от името на държавата.
Твърденията, че договорът на "Интраком" едва ли не започва да действа след решението на СГС, обаче са абсолютно неверни. Изпълнението на какъвто и да било договор между две страни не може да спре вследствие на това, че някой оспорва в съда неговата валидност. Така че договорът между "Интраком" и БСТ може да бъде прекратен само с решение на съда, а такова няма. Единствената причината той да не се изпълнява досега е издаденото през февруари миналата година постановление на Нестор Несторов, с което шефът на СГП забрани на тотализатора да извършва финансови трансфери към фирмите "Интраком" и "Интралот" до второ нареждане. Мотивът за постановлението на Несторов беше ревизионен акт на БСТ, от който според него "става ясно, че договорните отношения са причинили щети на нашата страна". Този мотив все още е валиден и постановлението е в сила, така че "Интраком" не взема тотото, засега.
Другият неоспорим факт е, че определението на СГС за прекратяване на делото все още не е в сила. Едва на 2 юни изтича седемдневният срок, в който решението на съда може да се обжалва пред Софийския апелативен съд и дотогава то не е в сила. Още миналия вторник прокурорката от градска прокуратура, която работи по делото, заяви, че ще подаде жалба до апелативния съд или ще помоли финансовото министерство да обжалва решението. По всяка вероятност обаче Комитетът за физическо възпитание и спорт и Министерството на финансите няма да обжалват решението на съда и ще предпочетат да заведат ново дело за обявяването на нищожен на договора с "Интраком". Според юристи твърденията на градския прокурор Нестор Несторов, че МФ не може да заведе ново дело от името на държавата, са неоснователни, така че министерството вероятно ще направи постъпки пред съда още следващата седмица. Дали ще бъде образувано ново дело за обявяването за нищожен договора между "Интраком" и тотализатора, или финансовото министерство ще бъде конституирано по старото дело на мястото на прокуратурата, няма никакво значение, а още по-малко някакво отношение към изпълнението на договора за компютризация на БСТ.
Договорът с гръцката групировка "Интраком" беше подписан тайно на 12 септември 1996 г. в Гърция. От влизането в сила на този 12-годишен договор БСТ се задължава на всеки 15 дни да плаща на "Интраком" 5% от общите приходи на тотализатора. Освен тези 5% до септември тази година "Интраком" трябваше да получава всеки месец допълнително 10% от увеличението на брутните приходи през текущия месец в сравнение със средния месечен доход на тотото през 1994 г.(за сравнение месечните приходи на тотото през 1994 г. са около 145 млн. лева, а в началото на 1997 г. - над 316 млн., курсът на долара в края на 1994 г. е 66 лева, бел. ред). През следващите седем години на договора базата за тези отчисления е 1995 г., а за последните две години - 1996 г. Така че по клаузата "10% от увеличението" тотализаторът е бил задължен да преведе на "Интраком" 17 млн. лв. още в началото на октомври 1994 г. Официално съобщеният мотив за подписването на втория контракт с "Интраком" беше решението на Арбитражния съд в Париж от 18 юли 1995 г., с което БСТ беше осъден да плати щети на "Интраком" около 6.5 млн. долара плюс лихви още от 1993 г. заради това, че едностранно е прекратил първия договор с гръцката компания за компютризация на тотализатора. Първият договор е бил прекратен от българска страна, тъй като експертите на тотото установяват, че фишовете на "Интраком" могат да се фалшифицират. През септември 1997 г. обаче Софийският градски съд не призна решението на Арбитражния съд в Париж, с което спря неговото изпълнение. Още през октомври миналата година главният прокурор заяви, че смята новият договор с "Интраком" за нищожен.
Администрирането на цените блокира пазара на газ
От 1 юни Булгаргаз ще начислява при продажбата на природния газ за вътрешния пазар не досегашните 4%, а 11% надценка. Това предвижда поправка в Наредбата за образуване и прилагане на пределни цени на природния газ, която Министерският съвет прие в понеделник. Мотивите на отрасловото ведомство - Комитета по енергетика, и ресорния вицепремиер Евгений Бакърджиев са, че по този начин ще се създаде възможност за увеличаване на печалбата на компанията и покриване на действителните й разходи за поддръжка на вътрешната газопроводна система. Досега надценката на Булгаргаз е 7565 лв. за 1000 куб. метра при разходи на компанията от 12 285 лв. Въпреки увеличаването на търговската надценка природният газ на вътрешния пазар ще поевтинее, твърдят от КЕ. Вместо по 238 906 лв. за 1000 куб. метра газът ще се продава по 211 820 лв. за 1000 куб. метра, сочат вносителите. Според тях при това положение търговската надценка в парично изражение ще бъде 17 206 лв. за 1000 куб. метра и това до значителна степен ще покрие разходите на Булгаргаз.
По-вероятно е да се случи обратното - приходите на компанията да се намалят поради свиване на потреблението и засилената неплатежоспособност на основните потребители на газ - торовите заводи, нефтохимията и металургията, които и без това са на ръба на фалита.
Според сметките, които прави правителството, въпреки високата надценка цената за крайните потребители на Булгаргаз реално ще се намали с 11.34%. Тези сметки обаче са верни, докато международните цени на петрола и течните горива пазят сегашните си ниски стойности. Започне ли повишаване на цените на петрола, цената, по която получаваме газа на Исакча, веднага ще скочи, защото формулата за формиране на доставните цени е в пряка зависимост от международните цени на нефтопродуктите.
Дори и да няма промени в цените на нефта и неговите деривати, соченото от правителствените хора снижаване на вътрешната цена на газа се оказва напълно недостатъчно за съживяването на дейността на производствените предприятия. Показателен е примерът с "Химко" - Враца. Непосредствено след като бяха огласени новите цени, от предприятието, заявиха, че намаляват производството. В момента "Химко" работи с 50 на сто от капацитета си. През следващите месеци предприятието ще свие дейността си до границата на технологичния минимум. По сметки на експерти, ако работи на пълни обороти, до края на годината задълженията на врачанския комбинат към Булгаргаз ще стигнат 117 млрд. лв. "Кремиковци" и Нефтохим са в дълбока финансова криза, топлофикациите така и не се научиха да плащат за газа. Така че не е ясно от кого ще получава Булгаргаз увеличената надценка. Преди година-две националната газова компания продаваше на българските потребители по 6-6.5 млрд. куб. метра газ годишно. Сега потреблението е 4.5 милиарда и по-всичко изглежда, че ще продължи да пада. Страничният ефект е, че при някои от предприятията като "Химко" цената на газа ще има решаващо значение за реализирането на приватизационните сделки.
Правителството предвижда ефектът от евентуалното увеличение на доставната цена да се тушира с помощта на
Най-вероятното обяснение за определянето на високата търговска надценка е желанието на правителството да покрие с печалбата надутите разходи и загубите на газовата фирма.
По данни от Комитета по енергетика Булгаргаз е приключил миналата година с печалба от 3.2 млрд. лв. В същото време задълженията на дружеството към държавния бюджет вече доближават 500 млрд. лв. Задълженията към доставчици са над 23 млрд. лв. Вземанията на газовата фирма надхвърлят 336 млрд. лв. По-голямата част от тях са от неплатен природен газ. Колкото и да е голяма надценката обаче, тя няма да реши проблема с несъбраните вземания на компанията от индустриалните фирми и топлофикациите.
Надценката, която утвърдиха министрите за Булгаргаз, не важи за дистрибуцията на природен газ по тръбите с ниско налягане, т.е. за фирмите, които ще доведат природния газ до крайния консуматор в селищата. "На този етап не считаме за целесъобразно да се изменя размерът на търговската надценка за дистрибуция на природен газ ниско налягане", пише в доклада си до Бакърджиев шефът на КЕ Иван Шиляшки. Аргументът на Шиляшки е, че в тази мрежа се дистрибутира по-малко от 1% от реализирания природен газ в страната. Този подход означава, че отрасловото ведомство е задраскало от приоритетите си газифицирането на бита и на обществения сектор. Този приоритет обаче продължава да стои в енергийния раздел на програмата на Костов. Плюсовете на градската газификация са високата екологичност и почти пълната липса на загуби при преноса по мрежата.
Между 11 и 13% трябва да бъде надценката за дистрибуцията в мрежата за ниско налягане, за да се осигури изплащането на инвестираните средства в 15-годишен период, сочат сметките на експерти от бранша. Ако към високата надценка за Булгаргаз се прибавят още 11-12% за дистрибуторите в селищата, газът ще стане непродаваем за българския потребител. Вариантът е да се даде възможност за преки доставки, които да не минават през националната газова фирма, т.е. да се създаде реален газов пазар. Това обаче остава само хипотеза, докато "Газпром" държи монопол върху доставките.
През 1994 - 1995 г. имаше бум в регистрацията на фирми с предмет на дейност газификация и търговия с газ и към края на периода те вече надхвърляха 60-70. В момента повечето от тях са ликвидирани или със замразена дейност. С изключение на няколко дребни фирми единственият сериозен играч в този бизнес сега е "Овергаз", чрез която инвестира "Газпром". Сметките показват, че в този сектор могат да инвестират само външни фирми, които имат стратегически интерес да разработват почти девствения български пазар и могат да осигурят необходимото финансиране. Още повече че, за да се стимулира бедният български потребител, трябва да му се осигурят възможности за разсрочено изплащане на съоръженията. Според шефа на "Овергаз" Сашо Дончев съоръженията за газифициране на жилището ще струват на средностатистическото българско семейство между 1000 и 1200 долара. "Овергаз" например вече залага в дългогодишната си програма проекти за лизинг на газови съоръжения и производство на по-евтини съоръжение в България. Според хора от МС конкурент на фирмата на Дончев могат да бъдат фирми с опита и финансовия ресурс на "Шел", "Рургаз" и "Винтерсхал". За да се привлекат обаче външни инвеститори, е необходимо да се създаде благоприятен инвестиционен климат. Всеки външен инвеститор, проявил интерес в тази област, се сблъсква с непреодолими противоречия в законодателството, с остарелия и несъвършен закон за териториалното и селищното устройство, с липсата на специален закон за енергетиката, на диференцирани цени за потребителите и на каквито и да е правила и воля за създаването на енергиен пазар.
Калкулация за прогнозна цена на природния газ и търговската надценка от 1 юли 1998 г. Левовата равностойност на валутата е изчислена при курс 1800 лв./$.
Конституционният съд може да върне поземлената реформа в 1991 г. Поземлената реформа може да бъде върната в стартовата й позиция заради дело, заведено в Конституционния съд (КС) по искане на Иван Татарчев. Становище до съда в този дух гласува парламентарната Комисия по земеделие. Главният прокурор настоява да бъдат обявени за противоконституционни текстове от действащия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), с които се ограничава размерът на земята, която гражданите могат да си получат обратно от държавата.
Атакуваният от Татарчев текст е в чл.10, ал.8 от закона и гласи, че се "възстановяват правата на собствениците на земеделски земи до размерите, определени по отменените чл.8, ал.1 и чл.10 от Закона за трудовата поземлена собственост", приет през 1946 г. Според нормативния акт, гласуван в зората на социализма, правото на собственост върху земеделска земя на едно семейство се ограничава до 200 дка. Изключение е предвидено само за пет околии в Добруджа - добричка, балчишка, дуловска, генералтошевска и тервелска, където максималният размер е до 300 дка. От препратката в закона към нормативния акт от 1946 г. става ясно, че на гражданите не може да бъде възстановявана земя над тези граници. За останалата собственост е предвидено обезщетяване с компенсационни бонове. В мотивите си пред КС Татарчев е посочил, че с ограничаването на размера на върнатата земя се нарушава конституцията, според която "правото на собственост се гарантира и защитава от закона" и "частната собственост е неприкосновена".
Препращането към стария закон е било продиктувано от хаоса в правния мир, който самият той е създал, обясниха експерти. Земята над 200 и 300 дка след 1946 г. е била национализирана и включвана в държавния поземлен фонд. По данни на МЗГАР, представени и пред КС, отнетите по този закон земеделски земи са общо 804 542 дка. Според други източници обаче национализираните имоти са много повече. Така например в статия в "Работническо дело" от 1959 г., озаглавена "Историческата победа в земеделското стопанство", тогавашният министър на земеделието и горите Иван Пръмов заявява, че от едрите собственици са били иззети над 2.5 милиона дка.
По силата на същия закон от 1946 г. през годините са били оземлени 128 000 безимотни семейства, като общо раздадената земя е 1.4 млн. дка, сочи справката на аграрното министерство. Оземлените след 1946 г. са заплащали на държавата получената земя и имат документи за имотите. Сегашният ЗСПЗЗ признава и тяхното конституционно право на собственост.
На практика част от земеделската земя е била нормативно удвоена, коментират експерти. Според тях няма как и едрите земевладелци да си получат цялата собственост, и оземлените след 1946 г. да не загубят земите си. Заради този класически "параграф 22" в родното земеделие още при първата редакция на сегашния закон за земята, гласуван през 1991 г., са били въведени ограниченията за размера на възстановените земи. Впоследствие се реши бившите собственици да получават компенсационни бонове. Правото на собственост се зачита, но е трансформирано в право на обезщетение. Подобна трансформация на права има и в закона "Лучников", и в закона за приватизация.
"Добър или лош, законът се прилага и по неговите разпоредби вече седем години тече поземлена реформа", посочи депутат от парламентарната Комисия по земеделие, според когото искането на Иван Татарчев е абсурдно. По данни на агроведомството около 74 на сто от земята вече е възстановена, а за 21 на сто от върнатите имоти са издадени и нотариални актове. Никой не знае колко разпоредителни сделки са били извършени през последните години и каква част от земята вече е собственост на трети лица. Според депутатите, ако сега КС отмени оспорените текстове, проблемът не може да бъде разрешен без нова национализация. Отделен въпрос е колко би струвал на данъкоплатците един нов старт на поземлената реформа, като се имат предвид милиардите, похарчени досега за земеразделителни планове, делби на имотите и други дейности по връщането на земята.
През 1995 г. Конституционният съд образува аналогично дело по ЗСПЗЗ по искане на бившия президент. Според Желю Желев текстът на тогавашния чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ стеснява кръга на земите, върху които се възстановява собствеността. По това дело парламентарната Комисия по земеделието твърди в изрично становище до КС, че ако КС обяви за противоконституционен законовия текст, "той ще спре възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ". На което съдът противопоставя аргумента, че "противоконституционността на една законова норма е факт, чието съществуване или несъществуване не може да бъде обвързано с прагматични съображения от различен характер. В установяването на този факт КС се ръководи единствено от конституцията". И обявява въпросния текст за противоконституционен.
Национализацията на чуждестранни инвестиции може да струва скъпо на държавата
Тихомълком пред българската приватизация се изправя един на пръв поглед изненадващ проблем - отчуждаването и национализацията на чуждестранни инвестиции. Националното законодателството не съдържа понятието национализация. Що се отнася до отчуждаването, то се допуска при строго определени в конституцията и закона хипотези, и то само по отношение на недвижими имоти и вещни права върху тях. Така според чл.17 от конституцията частната собственост е неприкосновена, а принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. От своя страна, според чл.26 на Закона за чуждестранните инвестиции (ЗЧИ) имоти на чуждестранно лице могат да се отчуждават само въз основа на закон за особено важни нужди на държавата, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, и то след предварително и равностойно обезщетение по пазарни цени. На пръв поглед засилената защита по ЗЧИ е напълно безполезна по две причини - първо, тъй като в преобладаващите случаи чуждестранните лица не придобиват собственост пряко, а чрез местни дружества, приватизирани или създадени за целта, и второ, защитата на правото на собственост не е равно на защита на инвестицията (последната може изобщо да не е свързана със собственост или вещни права). Дори и без да се нарушава правото на частна собственост, инвестицията може да бъде засегната от действия на държавата. Типичен пример за
Не по-малко сериозно са засегнати чуждестранните инвестиции, свързани с наем, съвместна дейност или други дългосрочни договори с чуждестранни лица или дружества на чуждестранни лица. Така според параграф 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) срочните договори за наем, аренда или съвместна дейност, имащи за предмет недвижими имоти, собственост на държавата или общините или на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, се смятат за безсрочно сключени от момента на приемане на решение за приватизирането. На наемателите и арендаторите се дава достатъчно дълъг срок за приключване на започнатите дейности, за да не понесат щети от преждевременното прекратяване на договора, но този срок не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Какви ще са последиците, ако шестмесечният срок не е достатъчен, законът мълчи. Когато по този ред се прекратяват договори за търговски или производствени обекти, този срок в никакъв случай няма да е достатъчен, тъй като По този начин международните договори за закрила на инвестициите, по които България е страна, защитават не само правата на собственост, но и всякакви други права и законни интереси, придобити от резиденти на едната договаряща страна в другата. Без никакво съмнение в тази категория попадат освен правото на ползване върху недвижими имоти, така също правата, произтичащи от договори за наем, аренда, съвместна дейност, франчайзинг и т.н.
При това под отчуждаване и национализация международните договори разбират не само преки действия на законодателната или изпълнителната власт, а така също всякакви "...мерки, имащи последствия, равни на национализация или отчуждаване... " (Израел, Великобритания, Турция и др.). Без съмнение като такива мерки ще бъдат квалифицирани както преходните разпоредби на законите за държавната и общинската собственост, така и прословутият параграф 7 от ЗППДОП досежно автоматичното прекратяване на договорите за наем и аренда или разрешението на органа по чл. 3 от ЗППДОП за прекратяване на други сделки. По същия начин като мерки, еквивалентни по своите резултати на отчуждаване или национализация, ще бъдат квалифицирани и всякакви действия за отнемане на разрешения за определена дейност въз основа на последващи изменения на законодателството - в областта на хазарта, свободните безмитни зони, валутната търговия и др. Общото при всички споменати по-горе хипотези е, че в резултат на промени в законодателството или на действия на изпълнителната власт - започване на процедура за приватизация, даване на разрешение за прекратяване на договори, отнемане или въвеждане (и недаване на лицензи), се преустановява или обезсмисля съществуването на едно законно функциониращо предприятие, при което инвеститорът (български или чуждестранен) губи както вложените средства, така и очакваните печалби.
За разлика от българския инвеститор, който може да разчита най-много на обезщетение за вложените средства, чуждестранният инвеститор под покровителството на съответния международен договор има право да получи и всички пропуснати печалби или пазарната стойност на предприятието, преди да се приеме съответната мярка. Така според договора с Великобритания инвеститорът, засегнат от мярка, еквивалентна на отчуждаване (например разрешение от органа по чл. 3 от ЗППДОП за разваляне на договор), "има право на "незабавно, адекватно и ефективно обезщетение", равно на стойността на предприятието преди налагане на мярката. Такава стойност по метода на дисконтираните парични потоци ще бъде чистата печалба на предприятието до уговорения срок на договора, намалена с лихвата за периода. (В един от известните случаи става дума за сума, надхвърляща 15 млн. долара, която е с 1/2 по-висока от реалната приватизационна цена по сделката, довела до разваляне на договора с чуждестранния инвеститор). Освен пряката защита на чуждестранния инвеститор голяма част от договорите предвиждат същата
Проблемът се задълбочава и от обстоятелството, че почти всички международни договори за закрила на инвестициите съдържат и клауза за най-благоприятно третиране. Това означава, че чуждестранният инвеститор ще може да ползва дефиницията за инвестиция и степента на закрила не само по междудържавния договор със страната, на която е резидент, но и определенията и защитата по всички други договори, които България е сключила.
Практическият извод от изложеното е, че следва да се очакват серия от международни процеси срещу държавата за пълно обезщетяване на чуждестранни лица или техни дружества, засегнати от законите за собствеността, разпоредбите относно прекратяване на договори в процеса на приватизация или други промени в законодателството, както и действия на изпълнителната власт. Някои от тези спорове ще бъдат на много голяма стойност с вероятност да погълнат целия финансов резултат на приватизационната сделка. Другият извод е, че онова, което не е позволено по отношение на чуждестранния инвеститор, не би следвало да е позволено и по отношение на родния.
Повечето плажове останаха за второ раздаване
От общо 18 плажа във Варненско след търг на областната управа са избрани фирмите, които да стопанисват 11 от тях през предстоящия летен сезон. В Бургаския регион от общо 33 плажа са определени ползватели само на 10. Плажовете, за които на търг не се явят кандидати, ще се предложат на фирми след преки преговори, предвижда Наредбата за условията и реда за предоставянето и осъществяването на дейности и услуги на морските плажове. Ако останат нереализирани плажове, наредбата предвижда задължителните дейности по обезопасяване, чистота и медицинско обслужване да се възлагат на фирми, които ще ги извършват с пари на областните управи.
Фирмите, които ще вземат плажовете, се задължават да осигурят за своя сметка задължителните дейности и задължителните услуги, в които влиза предоставянето на чадъри, шезлонги и др., осигуряването на плажа с тоалетни, съблекални, душове и разносната търговия. За всички тези услуги фирмите ще могат да ползват и подизпълнители, обясниха от областните управи.
Причините, поради които за плажове от първи път не се явиха кандидати, могат да се търсят основно в две посоки. Първата е невъзможността от част от плажовете да се изкарват добри пари, с които да се покриват разходите по поддръжката им и да остава печалба. В бургаския район като традиционно неатрактивни се определят плажовете на юг в гр. Царево, с. Лозенец, с. Сарафово край Бургас. По варненското крайбрежие това са пясъчните ивици в Каварна и Шабла.
Втората е самата наредба за избор на стопаните на плажовете, те нямат интерес да се явяват на търгове и да чакат преговорите, тъй като при второ обявяване началната тръжна цена на плажа пада, както и нараства възможността администрацията "да предпочете" една фирма пред друга. "Това е възможно, ако фирма си харесва плаж и иска да го вземе без конкуренция, но тогава рискува на търга да се яви друга фирма и тя да изпусне", обясняват висши чиновници от областните управи.
"Има интерес към преговорите и даже вече има депозирани оферти", обясни зам. областният управител на Бургас Янчо Ангелов. Това идва да покаже, че част от плажовете все пак са атрактивни и само въпрос на тънки сметки е участието на фирмите в търга или в преговорите.
Първоначалната липса на интерес към част от плажовете може и да е заради високи начални тръжни цени. И от двете областни управи обаче заявиха, че по-скоро са се стремели да смъкнат цените, за да привлекат фирмите, а после наддаването да покаже колко струва плажът. "Няма методика, по която да изчисляваме цените и която да гарантира, че това са най-реалните цени", бързат да признаят от областните управи. Затова обаче допринесе и строителното министерство, което, вместо с наредбата да конкретизира методиката, даде неясната формулировка, че "началната тръжна цена се определя, като се отчитат възможностите за формиране на доходите от предоставените търговски услуги". А за възможностите пък да се гледат местоположението, атрактивността и посещаемостта на плажа. Двете областни администрации обаче не за първи път получават подобни указания и не за първи път не могат да ги приложат. Оттам не знаят как да си набавят информация, а и не могат да контролират приходите на фирмите.
Напрежението около "Плама" вещае и екологична катастрофа
Опасност от екологична катастрофа хвърли в паника Плевен и селищата от региона, след като през изминалата седмица напрежението в "Плама" продължи да ескалира. След последните събития остава впечатлението, че емоциите на протестиращите работници може всеки момент да излязат извън контрол.
Работниците в рафинерията, които временно бяха спрели гражданското си неподчинение, прекратиха на 20 май работата за един час и заявиха, че ще увеличават протеста си всеки ден с по един час. Миналия понеделник те напуснаха работните си места и пренесоха мълчаливия си протест пред административната сграда на "Плама". Затворен беше и цехът за разфасовка на масла, който единствен работеше ефективно до момента. При инсталациите и пречиствателната станция останаха да дежурят по списък само 300 работници с цел избягване на аварии. Нефтохимиците заплашиха, че ако не бъдат приети от министър-председателя Иван Костов, ще оставят рафинерията без надзор.
Под заплахата за опразване на "Плама" от Районната инспекция по околната среда и водите алармираха, че това ще предизвика катастрофа с непредвидими последици. Изоставянето на инсталациите ще доведе до преливане на басейните с нефтопродукти към близката река Вит и вододайната зона на Плевен. Ще се създаде и опасност от безконтролно изпускане на отровни газове в атмосферата, заявиха еколозите. Апокалиптичната картина беше допълнена след факса на "Енергоснабдяване", че може да последва спиране на тока в рафинерията заради натрупани 114 милиона лева дългове към фирмата. Още същия ден по заповед на кмета Румен Петков беше обявено извънредно положение. В готовност бяха приведени РДВР, "Гражданска защита", противопожарната охрана, "Бърза помощ".
Премиерът Иван Костов прие представители на протестиращите работници в сряда. След срещата стана ясно, че правният отдел на Министерския съвет ще се запознае с изпълнението на приватизационния договор от 1996 г. и ще излезе със становище по него. Пред Иван Костов по непотвърдена официално информация работниците от рафинерията отново са поискали разваляне на сделката, дори ако за това се налагат спешни законови промени. От правителствения пресцентър съобщиха, че премиерът е възложил на заместник-министъра на промишлеността Едит Гетова да проведе разговор с представители на "Евроенерджи" и мажоритарния му собственик "Герезон ентърпрайзис", "за да се запознае с намеренията на фирмата за бъдещето на "Плама", като подчертае сериозността на ситуацията и отговорността за всички негативни последици, които "Евроенерджи" носи като мажоритарен собственик и управляващ рафинерията".
Срещата обаче така и не се състоя. На официалното писмо с покана от промишленото ведомство от офиса на "Евроенерджи" отговориха с факс, че управителят Тимоти О 'Нийл няма да дойде, тъй като е твърде ангажиран. Отново неофициално се разбра, че бившият представител на Европейската банка за възстановяване и развитие у нас и сегашен управител на "Евроенерджи" е настоял да разговаря по въпросите около "Плама" само с вицепремиера Александър Божков след неговото завръщане от Америка. На следващия ден на пресконференция Едит Гетова заяви, че среща трябва да има най-късно този вторник и ако това не стане, държавата ще се намеси по-активно. Възможно е "Плама" дори да бъде затворена, ако опасността от екологични последици налага това, допълни тя. "Надали някой може да си позволи лукса да проявява открито неуважение към България", посочи Едит Гетова.
Покрай разразилите се за пореден път страсти в "Плама" от промишленото министерство опитаха да изкарат новия собственик на "Евроенерджи" главен виновник за бедите на рафинерията, защото упорито отказвал да даде отговор на въпроса смята ли да инвестира в "Плама" или не. За страничните наблюдатели така и не стана ясно защо се налагаше в продължение на месеци държавата в лицето на Александър Божков да налага никому неизвестни офшорни фирми с екзотични имена за купувачи на рафинерията. Всъщност през последните дни се разбра, че никой в Министерството на промишлеността не знае за извършената вече смяна на собственика на "Евроенерджи" (а оттам и на "Плама"). Доказателство за това са изявленията на самия Александър Божков отпреди седмица, когато при завръщането си от Лондон изрази недоволство, че сделката за "Плама" все още се бави. Преди това на семинар също Божков обясни на журналистите, че огласеното прехвърляне на дялове в скандалния холдинг представлява изкупуване на различни негови израстъци от страна на дъщерната фирма на "Стелар глобъл".
Собствеността върху "Плама" беше прехвърлена на 23 април тази година, когато фирмено отделение на Софийския градски съд вписа в търговския регистър прехвърлянето на дяловете на три дружества от "Евроенерджи холдинг" ООД на кипърската офшорна фирма "Герезон ентърпрайзис лимитид". С вписването бяха заличени като съдружници в скандалния холдинг фирмите "Джи Би Ем холдинг" ООД, "Г.В. С. холдинг" ООД и "Коларов и съдружие" ООД, които според съдебното решение прехвърлят изцяло дяловете си на новия съдружник. Едновременно с това съдът регистрира и увеличение на капитала на "Евроенерджи" от 1.5 милиона лева на 150 милиона лева и заличи като управители на холдинга Атанас Минчев Коларов, Васил Стефанов Генчев и Иван Борисов Михайлов. На тяхно място бяха вписани имената на канадските граждани Тимоти О'Нийл и Кендис Селби.
"Герезон ентърпрайзис" (GEREZON ENTERPRISES Ltd.) е създадена на 9 януари 1998 г. в столицата на Кипър Никозия. Според преписа на съдебното решение за регистрацията на фирмата в кипърския съд нейни директори са Стелиос Триантафиллидес и Арта Антониоу, а Тимоти О'Нийл е само упълномощен представител. От документите не става ясно дали "Герезон" е дъщерна фирма на "Стелар глобъл", както се твърди у нас. За адрес на фирмата е посочен само офисът на "Прайс Уотърхаус" в Никозия, а в Интернет липсва страница на нейното име.
От справка във фирменото дело на "Евроенерджи" става ясно, че освен "Герезон ентърпрайзис" в момента съдружници в "Евроенерджи холдинг" са още фирмите "Сауд ал Джабер лимитид", "Мълуей инвестмънт" и "Ги Ги енд Ти лимитид". При увеличението на капитала те са запазили номиналния размер на дяловото си участие и така кипърската фирма е станала почти пълен собственик на холдинга с 14 885 от общо 15 000 дяла. Това означава, че всички активи и пасиви на "Евроенерджи" вече са поети от неизвестната "Герезон ентърпрайзис".
Събитията от последните седмици не показват, че кипърската офшорна фирма, която купи "Плама", има сериозни намерения (или възможности) да пусне в действие "Плама". Защо тогава беше нужна тази сделка, се питат вече не само работниците в рафинерията, а отговорът на въпроса може да се окаже твърде неприятен не само за тях. Всеизвестно е, че "Евроенерджи" и "Плама" са едни от най-големите кредитни милионери. С операцията по т.нар. изкупуване на "Евроенерджи" на името на фирма-фантом се прехвърлят и задълженията на холдинга. От приложения към фирменото дело протокол става ясно, че на проведено на 13 март т.г. общо събрание на "Евроенерджи" тримата бивши управители Атанас Коларов, Васил Генчев и Иван Михайлов са били освободени от отговорност за времето, в което са управлявали холдинга. Вече не носят отговорност и бившите управители на шестте ЕООД, включени в структурата на холдинга - "Евроенерджи ойл", "Евроенерджи травъл", "Евроенерджи комерс", "Евроенерджи експлорейшън", ""Евроенерджи импорт - експорт" и "Евромак".
Досега единствено от австрийската банка "Централ вексел унд кредит банк АГ" са заявили намерение да обжалват регистрираните от съда промени в структурата на "Евроенерджи". Банката има да получава 7 милиона долара, които са били отпуснати на единия от съдружниците в "Евроенерджи" - "Сауд ал Джабер". Фирмата е регистрирана в град Уилмингтън, щата Делауер (САЩ), през 1988 г. и се смята, че неин собственик е Атанас Коларов. По силата на обезпечителна заповед на съда от 19 март т.г. върху дяловете на фирмата-длъжник е бил наложен запор. След увеличението на капитала нейните 33 на сто от холдинга вече са паднали под 1 процент и това сериозно накърнява интересите на банката, заяви пред "Капитал" адвокатът Александър Георгиев, който е пълномощник на австрийската кредитна институция.
Накратко
Четири милиарда лева загуба отчете Първа източна международна банка за 1997 г. вследствие на 4.9 млрд. лева, заделени за провизии, стана ясно след общото събрание на банката в петък. Акционерите са решили да компенсират загубата от преоценката на банковите активи. Ревалоризацията е позволила на банката да задели 5 млрд. лева като преоценъчен резерв. Капиталовата адекватност на банката в края на 1997 г. е била 12%. 10.07 млрд. лева е ефективно внесеният капитал на ПИМБ, съдебно регистрираният е 25 млрд. лева. Две руски компании притежават по 5% от капитала на банката, още 3% държи руска банка. Активите на банката възлизат на 95 млрд. лева. 60-70% са вземанията от нефинансови институции.
Финансовото министерство проведе аукцион за обратно изкупуване на седемгодишни лихвоносни облигации. Целта била да се използва част от натрупания напоследък бюджетен излишък за намаляване на вътрешния дълг на аукциона са били изкупени обратно книжа с обща номинална стойност от 13 млрд. лева при средна цена 100.03 лева на 100 лева номинал. От същата емисия в обращение са останали облигации с номинална стойност 9.32 млрд. лева.
В специално писмо до медиите "Номура интернешънъл" заяви твърдото си убеждение, че съвсем скоро и спазвайки предварително определените срокове, сделката по приватизацията на Българска пощенска банка ще бъде финализирана успешно. Според хора от банката през последните седмици представителите на лондонския офис са били в непрекъсната връзка с управляващите "Пощенска" и са дискутирали непосредствените планове за развитието й. Междувременно в БКК се проведе още един кръг преговори с "Номура", след които беше обявено, че изходът от сделката ще е ясен до дни.
Министерството на финансите е изпратило официално писмо до синдиците на търговските банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност, с което ги уведомява, че до 30 юни те трябва да прехвърлят всички сметки на физически и юридически лица, защитени по силата на стария Закон за държавна защита на влогове и сметки в търговските банки. Разпратено е и писмо до изпълнителните директори и синдиците на банки, които изплащат депозитите, което ги уведомява, че от 1 юли 1998 г. министерството спира да емитира гаранционни държавни ценни книжа. Решението е взето във връзка с влизането в сила на новия Закон за гарантиране на влоговете на граждани.
Три фирми са допуснати до търга за строеж на РВД-център
Само три фирми са допуснати за участие в международния търг за изграждане на втория етап от центъра за ръководство на въздушното движение - София, съобщи източник, близък до Министерството на транспорта. Оферти са представили шест чуждестранни и четири български фирми. Почти всички външни кандидати са отпаднали поради нередовни документи. Според участници в конкурса това е станало поради необичайно усложнените изисквания към тръжната документация и бюрократизираната процедура, които затруднили външните кандидати.
До участие в международния търг са допуснати българските Главболгарстрой и "Монолит" и консорциум с участието на германския строителен концерн "Валтербао", АББ и българската "Инос 1". Според хора от отрасловото ведомство не е изключено отново да се повтори миналогодишният скандал между участниците в търга. Проблемът е в това, че сградата на РВД е от малките проекти с осигурено финансиране от близо 45 млн. долара и конкуренцията между кандидатите за изпълнители е много силна.
Първият етап на проекта, който включваше изграждане на сградата на РВД, приключи в края на миналата година. Финансирането от 10 млн. долара беше осигурено от Европейската инвестиционна банка. Обявеният от РВД търг беше спечелен от фирма "Инос 1". Това стана повод за ожесточени нападки от страна на елиминираните конкуренти ГУСВ, "Сиконко" и "Главболгарстрой", която специално за тази цел направи консорциум с ферма "Метални конструкции".
Вторият етап е за довършване на сградата и ще струва около 35 млн. долара. Финансирането отново се осигурява от Европейската инвестиционна банка. Проектът трябва да бъде завършен в рамките на около една година, припомнят експерти.
Една от допуснатите до търга фирми е в списъка на кредитните милионери, има висящи изпълнителни дела и неуредени задължения към бюджета, съобщиха хора от строителния бранш. Съгласно инструкциите за провеждане на търга този кандидат трябва да бъде отстранен веднага и да не се допуска изобщо за участие в търга. Вместо това тръжната комисия, която явно разполага с информация по този въпрос, обаче е оставила тази фирма в списъка на допуснатите до търга кандидати и се е задоволила само с изпращането на писмено запитване до БНБ, Главна прокуратура и Министерството на правосъдието.
Прегледът на списъка на кредитните милионери показва, че от трите допуснати до търга български фирми само Главболгарстрой фигурира в списъка на кредитните милионери. Посочено е, че строителната компания дължи 837 млн. лева на ТСБанк. Данните обаче са към края на октомври миналата година.
След като приключи строежът на сградата, ще бъде обявен търг за третия етап от проекта - доставка и монтаж на оборудване за ръководството на въздушното движение. За този търг ще се конкурират главно фирми от военноелектронната индустрия. Големи концерни от авиационната индустрия, ВПК и електрониката вече проявяват интерес към обема на поръчката и възможностите за участие в търга.
В суматохата и БНБ застана между Костов и Татарчев
Скандалите в съдебната система внезапно се отплеснаха и в посока на централната банка, след като миналата седмица в пререканията между Костов и Татарчев влезе името на оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова. Всъщност самият премиер неволно постави началото на тази тема, след като в началото на седмицата, посветена на престъпността, разпространи специално съобщение, че подкрепя Миланова при нападките на прокуратурата. Предисторията е в това, че шефът на фалиралата Капиталбанк Ангел Първанов чрез двама от акционерите на банката заведе граждански дела срещу Миланова. Обвиненията срещу нея са за нанесени щети от това, че не е признала увеличението на капитала на банката и е отнела лиценза й. Същите акционери са отправили тъжби и до Софийска градска прокуратура, в резултат на което срещу Миланова е започнала проверка, прехвърлена впоследствие в Главна прокуратура.
"Татарчев няма да пропусне шанса да атакува Миланова, тъй като е общоизвестно, че тя е близка до Костов", коментираха източници от съдебната система. Това твърдение беше преповторено по някакъв начин и от БСП-депутатката Татяна Дончева, която по време на цирковия дебат за престъпността заяви: (към премиера) "Поели сте ангажимент БНБ и "Банков надзор" да осигурят... експертна помощ в рамките на предварителните проверки. Аз мога да ви дам по една от тези преписки какво е отговорила вашата приятелка Емилия Миланова, след като 6 месеца се държи искането да помогне за една експертиза по няколко банкови операции във връзка с "Кристалбанк" (вероятно иска да каже Капиталбанк - бел. ред.) и Добруджанска банка. Изходящото искане от следствието е с дата 23 септември 1997 г. Отговорът на "Банков надзор" е от 18 март 1998 г. и там се казва: важно е да се отбележи, че БНБ не е орган на съдебната власт, за да ни ангажирате с експертизи."
В същия ден от седмицата самият Татарчев потвърди, че лично е ангажиран в разпрата около Миланова, като заяви, че подуправителят на БНБ носи вина за фалита на Капиталбанк, като е попречила на английска фирма - акционер в банката, да преведе суми, с които би могла да я оздрави. Най-интересното е, че около Капиталбанк всъщност не се е появявала английска фирма и е твърде възможно Татарчев да се е объркал с подобна ситуация в друга банка. Така или иначе от тази грешка става ясно, че проблемът всъщност не е в конкретните решения на Миланова.
Нездравословното забъркване на БНБ в политическата тупурдия хем стана случайно, хем беше подготвяно. Всъщност хронологията на събитията е горе-долу следната. В последните месеци на миналата година БНБ отне лицензите на Добруджанска банка и Капиталбанк. Интригата беше, че законът изискваше това да стане още на първи септември, но "Банков надзор" започна преговори с акционерите на двете банки, в които те обещаха да внесат пари, за да спасят институциите си. Собственикът на Добруджанска банка Красимир Михайлов наистина извади няколко милиарда, но проблемът с чистотата на тези пари се виждаше с просто око. В крайна сметка Михайлов окраде доста благодарение на съратничеството си с мъжа на бившата шефка на ДСК Бистра Димитрова. Всичко това принуди БНБ все пак да приключи с Добруджанската банка, в резултат на което "излъганият" Михайлов стигна до персонални заплахи към Миланова, на която за известно време дори беше осигурена въоръжена охрана. Още тогава се чу, че Михайлов освен всичко друго сондирал възможностите да използва позициите си в прокуратурата и враждата на Татарчев с Костов за натиск над Миланова.
Случаят с Капиталбанк е подобен. Там Ангел Първанов успя да покаже счетоводно подобряване на показателите си, но БНБ не прие капиталът на банката да се води увеличен за сметка на вземания на акционерите й към самата нея. С две думи, тогава фирми около бившия съдружник на Първанов - Красимир Стойчев, успяха да "изкупят" дългове на Капиталбанк от други финансови институции (с огромни дисконти - до 80%) и ги изтъргуваха с акционерите на банката. Така Стойчевите фирми уж върнаха кредитите си към Капиталбанк, а фирмите около Първанов се сдобиха с вземания срещу банката, с които увеличиха капитала й. БНБ оспори именно тази част от операциите, а заповедта на Миланова, с която те се сторнират, стана повод за граждански искове за щети, оценени на около 270 млн. лева, и сезиране на прокуратурата лично срещу нея.
Размятането на тези истории сега беше предопределено, въпреки че и двата случая са още от края на миналата година. Случайният елемент в пускането на историята в оборот е, че преди няколко дни управителният съвет на БНБ разпратил специално писмо до главния прокурор, президента, премиера, председателя на парламента и др. В него се разказва историята около Капиталбанк, споменава се, че Миланова е викана многократно на разпити в прокуратурата, и в крайна сметка се казва: "Настояваме да извадите извършваната от Вас проверка от контекста на личните действия на доц. д-р Емилия Миланова, тъй като това са действия на подуправител на БНБ, зад които застават всички членове на управителния съвет на БНБ. " Писмото било подготвено преди няколко седмици, но по чисто административни причини се появило едва сега. Така пък се стигна до реакцията на премиера Костов, за когото публичната защита на Миланова обслужва и позиционната му борба с Татарчев. В смисъл, че е очебийно нелепо прокурорите да се занимават с шефа на "Банков надзор" (сегашния), вместо да разнищват банковите кражби. Нагнетяващото интригата обстоятелство е, че БНБ, вярна на неадекватната си медийна политика, допусна в публичното пространство защитата на Миланова да се появи не от името на централната банка, а от премиера. Това само подхрани недоуменията и възможностите да се спекулира с приятелството му с шефката на "Банков надзор".
"Управителният съвет на БНБ, избран от Народното събрание и Президента на Република България, категорично заявява, че не приема опитите за намеса в неговата работа от страна на органите на прокуратурата, когато те очевидно не са предизвикани от грижа за държавния и обществения интерес" Този абзац също е част от писмото на централната банка до държавните институции и, изглежда, е предизвикано не само от случая "Капиталбанк", но и от малко по-дълго развивани отношения с прокуратурата. Като се почне от тупурдията около изготвянето на списъците с кредитните милионери и се стигне до очакванията на прокурорите "Банков надзор" да подготви едва ли не и обвинителните актове срещу банкерите. Междувпрочем оказа се, че прокурорката Мария Каменска, която изрично се споменава в писмото на БНБ като човека, разпитвал Миланова и неправомерно назначавал експертизи за състоянието на Капиталбанк, също се чувства неестествено в цялата полуполитическа интрига. "Не съм водила следствено дело срещу подуправителя на БНБ Емилия Миланова, аз съм прокурор, който се занимава само с граждански дела", обясни тя. "Викала съм Миланова веднъж в края на декември, когато ми беше разпределено делото по тъжбите на акционери на "Капиталбанк". Прокурор Каменска заяви още, че жена с положението на Емилия Миланова не трябвало да се разкарва по полицейски участъци, и затова я поканила просто на разговор и това станало още през януари. Впоследствие преписката била изпратена в Главна прокуратура, където други прокурори започнали да разпитват оглавяващата надзора. Не е известно дали след всичко това ще се стигне до следствени дела срещу Миланова. Прокурорите обаче изглеждат твърдо намерени да използват случая Капиталбанк. За 10 юни е насрочено дело, с което те ще атакуват по реда на надзора решението за обявяване на спорната банка в несъстоятелност.
Разнопосочните заяждания, резултат от политическите разстановки, в крайна сметка не са толкова незначителни за БНБ и повдигат куп проблеми. Преди всичко само след месец "Банков надзор" може би ще трябва да вземе нови решения за отнемане на банкови лицензи. При утъпканата възможност това лесно да бъде обструктирано от прокуратурата обаче се създават предпоставки БНБ да се влияе и от аргументи, различни от търсенето на стабилност в банковата система. Самата Миланова, която логично избегна публично да се меси във вихрещата се около нея история, заяви, че "прокурорският проблем" няма да повлияе да бъдещите решения на БНБ. "Не е редно обаче дейността на централната банка да бъде блокирана по този начин", каза тя.
В статута на шефа на "Банков надзор" по принцип има предпоставки за напрежение. Стремейки се да премахнат колективната отговорност на управителния съвет на БНБ, депутатите гласуваха, че шефът на надзора персонално ще отговаря за взетите от него решения. Единствено гуверньорът преподписва решенията за даване или отнемане на банкови лицензи. В банковия закон освен това се предвижда най-конфликтните актове на БНБ да са необжалваеми, което обяснява и появата на дела персонално срещу шефа на надзора.
"Фърст файненшъл" търси купувач за "Нова Деница"
Дружеството "Нова Деница" АД, което наследи бившето българо-германско дружество "Аско - Деница", завършва 1997 г. с 22.385 млн. лева печалба, отчетоха шефовете й пред общото събрание на акционерите в петък. Печалбата на дружеството идва главно от извънредни приходи (отписани задължения) - 1.258 млрд. лева, както и заради неревалоризирани валутни задължения, докладва одиторката. Приходите от дейността на дружеството изостават от разходите. Дружеството има около 24 млн. лв. несъбрани вземания от доставчици, които са получавали пари авансово.
През 1995 г. "Нова Деница" стана правоприемник на немско-българското дружество "Аско - Деница", което се създава през 1991 г. между "Аско дойче каухаус" и български държавни и общински търговски фирми. Дружеството най-напред се учредява като смесена фирма между немците и ДФ "РУМ Деница", в която влизат двата големи магазина "Деница" в столицата. По-късно към "Аско Деница" са привлечени и търговски фирми от провинцията. Това са "Нармаг" в Кюстендил и Габрово, "Витрейд" - Видин, "Интерпред" - Стара Загора, "ДТФ - Благоевград", "Тедимпекс" - Хасково. Дружествата придобиват 49% от капитала на "Аско - Деница" срещу апортна вноска - учредяване на вещно право на ползване за 70 години на основните си обекти. Немците записват 51% от капитала срещу задължение за внасяне на парична вноска от 3 млн. марки. "Аско дойче кауфхаус" обаче не спазва този ангажимент по учредителния договор. В същото време почти безплатно ползва търговските бази, за да продава стоките си, и изнася приходите през мениджърски договори за управление, за консултации. Това всяка година води фирмата до загуба и ощетява акционерите с апорта. Те не получават дивиденти от акциите си, лишени са и от доходите си от експлоатацията на общо 32 655 кв. м търговска площ, а връщат и взети инвестиционни кредити за строителството на магазините. По експертни сметки за шестте години около 1.5 млн. долара са пропуснатите ползи на държавата и общините от неполучени наеми.
През 1995 г. немците се оттеглят и продават участието си на фирмата на Ангел Първанов "Фърст файненшъл" АД. И досега не е известно на каква цена Първанов е купил акциите в "Аско - Деница". Самият той заяви, че е бил заблуден. "Сделката беше сключена, без да се прецени финансовото състояние на "Аско - Деница", обясниха пред акционерите в петък и шефовете на дружеството. Още в годината на сделката Държавен финансов контрол прави ревизия на дружеството и задължава "Фърст файненшъл" да внесе невнесения от немците капитал. Вноската на германците от 3 млн. марки се преизчислява по курс от 1991 г. и капиталът на "Нова Деница" се попълва с 51 млрд. лева. Дружеството завежда дело срещу немската фирма за възстановяване на сумата. "По време на съдебните дела "Аско дойче кауфхаус" бе купена от "Метро" и вече няма към кого да отправим претенциите си", обясни на акционерите шефът на "Нова Деница" Манол Курдаланов. В правото обаче е безспорно, че фирма се купува с активите и пасивите й, което значи, че "Метро" трябва да поеме задълженията на "Аско дойче кауфхаус". От 1995 г. досега "Нова Деница" не е събрала и голяма част от вземанията си от доставчици. Пак заради това, че "фирмите вече не съществуват".
Така след немците и "Фърст файненшъл" не подобрява финансите на търговската верига. Фирмата на Първанов се стреми да избие парите си от лошата инвестиция и да печели от имотите. В момента около 39% от обектите в "Нова Деница" се отдават под наем за печеливши дейности - заведения, бингозали. Мажоритарният акционер междувременно вече проучва и оферти за продажба на акциите си в "Нова Деница". Напоследък се говори, че Ангел Първанов ще изнася бизнеса си в чужбина и че търговската верига "Стамбули" иска магазините. Първанов отрече, че плановете за изтегляне на бизнеса в чужбина засягат акционерното му участие в "Нова Деница", но потвърди интереса на "Стамбули". "Стамбули" се обърна към мен, но все още няма нищо конкретно", обясни шефът на "Фърст файненшъл".
През миналата година огромните валутни задължения на дружеството не бяха потвърдени от кредиторите - банки и фирми доставчици, заради което съгласно счетоводните нормативи те не се ревалоризират. Това спести около 7 млрд. лв. загуба на фирмата и я спаси от фалит. През 1998 г. обаче ревалоризацията ще е неизбежна, което кара още отсега управителите на фирмата да търсят изход чрез отписване на част от задълженията. Фирмата вече има едно отписано задължение от австрийската фирма А.Р. М. Р, която чрез цесия получава дължимите от "Нова Деница" вноски по кредит към Капиталбанк.
Ако фирмата бъде обявена в несъстоятелност, вещното право на ползване на търговските обекти се погасява и имотите се връщат на собствениците им. Такова е желанието на държавата и на общините. Несъстоятелността обаче може да се поиска само от кредиторите.
Салдото по текущата сметка е отрицателно в края на март
В края на първото тримесечие за пръв път от началото на 1996 г. БНБ отчете отрицателно салдо по текущата сметка на платежния баланс. Това се дължи главно на големите лихвени плащания по външния дълг, които са типични за началото на годината. За разлика от друг път обаче салдото по търговския баланс и по услугите не може да компенсира плащанията за лихви, които възлизат на 206.7 млн. долара. В тази сума влизат и платените през месец януари лихви по българските брейди-облигации в размер на 135.5 млн. долара.
За първите три месеца на тази година стойността на износа превишава тази на вноса само с 62 млн. долара. Износът възлиза на 1079.3 млн. долара, вносът - на 1017 млн. долара. В сравнение с първото тримесечие на миналата година износът е намалял със 105 млн. долара, а вносът се е увеличил със 140 млн. долара спрямо същия период. Нарастването на вноса се дължи най-вече на повишената покупателна способност на българското население в сравнение с началото на миналата година. Лошата новина обаче е, че и износът като цяло е намалял в сравнение с първото тримесечие на миналата година. Това се дължи най-вече на ниската конкурентоспособност на българското производство, което е следствие от фиксирания вследствие на въведения борд валутен курс и неефективността на производството.
Платежният баланс на България за първото тримесечие като цяло е положителен заради нетното влизане на валута по капиталовата сметка. Това обаче е резултат изключително на заемите, отпускани от международните институции, а не на подобряване на инвестиционната среда у нас. Капиталовата сметка е с положително салдо от 148.5 млн. долара за първите три месеца на годината. Най-голям принос за това имат получените средносрочни и дългосрочни заеми през периода, които възлизат нетно на 106 млн. долара. За съжаление преките инвестиции в България за този период възлизат само на 66.4 млн. долара, което е доста малко в сравнение с тримесечията след въвеждането на борда миналата година. Увеличението на валутния резерв на БНБ е с 87 млн. долара, което е многократно по-малко от увеличенията през последните тримесечия на миналата година.
Икономиката е зле
Първите статистически данни за икономиката през тази година са по-скоро лоши, отколкото добри. Тя, изглежда, все още не може да "свикне" с валутния борд, защото предприятията не успяват да работят ефективно - не могат да снижат разходите си, не уволняват излишните работници, продължават да задлъжняват - към банките и помежду си.
Миналата седмица Националният статистически институт разпространи изследване, според което половината от държавните предприятия са на загуба за първото тримесечие, въпреки че като цяло държавният сектор отчита нетна печалба от 100 млрд. лева. Спирането на "производството на загуби" всъщност е добър показател за това върви ли т.нар. структурна реформа. Конкретните данни за икономиката обаче изостават от оптимизма за възстановяването й.
Дори в разработката на статистиците се споменава, че шефовете на предприятията вече са "по-умерено оптимистични, отколкото през предходните няколко месеца". Това усещане, изглежда, започва да обхваща и чуждите инвеститори и международните институции, които лекичко започват да коригират очакванията за ръста на икономиката през тази година.
Както печалбите, така и загубите във все още преобладаващата държавна част от икономиката остават силно концентрирани. Данните например показват, че на десетте предприятия с най-голяма печалба се дължат почти три четвърти от 294-те милиарда обща печалба на държавния сектор. Половината от оперативния положителен финансов резултат обаче идва от енергийните производства, което при структурните проблеми на енергетиката не е много обнадеждаващо. Под 10% от печалбите са в хранително-вкусовата и тютюневата промишленост. Статистиците не посочват в кои сектори на икономиката е концентрирана реализираната през тримесечието загуба, която общо е 194 млрд. лв. Само 2 на сто от държавните предприятия дават 70% от тази загуба, като всяко от тези дружества е с над 1 млрд. лв. "на червено" от януари до март.
Едно от обясненията за недотам радващите първи данни за икономиката през тази година е, че след преоценката на дълготрайните си активи предприятията започват да отчитат по-големи амортизационни разходи и това влошава резултатите им. Все още оскъдните данни за промишлеността обаче сочат и по-дългосрочни неблагоприятни тенденции, които трудно се връзват с очакванията за икономически растеж. Основните проблеми на икономиката остават в сила - предприятията като цяло губят външни пазари, приходите им от продажби спадат, ликвидността им е ниска, задлъжнялостта (включително помежду им) - висока. Всичко това си е резултат от куп стари навици, които само се затвърждават при зациклянето на приватизационните процедури - предприятия продължават да работят само защото трябва да работят, излишни работници не могат да бъдат уволнявани заради непипнатия кодекс на труда или заради изнудването на синдикатите, краде се, не се плаща на доставчици и т.н.
Това, че половината държавни предприятия губят, казано просто, означава, че те все още не работят ефективно, а и тази загуба увеличава рисковете за бюджета. При тази "инфраструктура" е обяснимо защо никой не кредитира икономиката.
Очевидно за да промени тенденцията, правителството все пак ще трябва да се съсредоточи преди всичко в продажбата на предприятията, развитието на капиталовите пазари и търсенето на чуждестранни инвеститори, за да постигне ръст на икономиката.
Проблемът, изглежда, е най-сериозен в промишлеността, която по принцип дава около една трета от брутния вътрешен продукт. Данните на статистиката показват, че през април продажбите на промишлените предприятия спадат с 5% спрямо април 1997. Още повече че от януари насам тази тенденция се влошава. Шефовете на предприятията отбелязват, че нивото на поръчките продължава да е слабо. Данните доста недвусмислено показват и че предприятията, които допреди години са били гръбнакът на икономиката все по-малко могат да продават продукцията си в чужбина. При фиксирания валутен курс българските стоки стават все по-скъпи навън и за да могат да бъдат продавани въобще, цената им трябва да се изчисти от всякакви излишни разходи. Това очевидно не се прави (или ако е направено, предприятията просто трябва да се затворят), защото спадът на продажбите на промишлена продукция в чужбина е катастрофален - с цели 27% от април 1997 до април 1998. Това е най-силно изразено в основните валутоносещи отрасли за българската икономика - производството на рафинирани нефтопродукти, черната и цветната металургия и др. Промишлените предприятия са разширили продажбите си единствено на вътрешния пазар, но това се дължи главно на повишената консумация на напитки, тютюни, шивашки изделия, хартия и др. Всички проблеми на икономиката и управляващите се проявяват накуп при една от българските "перли в короната" (по Божков - бел. ред.) - "Химко", Враца. Забавена приватизация, декапитализация заради високите цени на суровината, нарастващ дълг към банки и доставчици, осезаем спад на експорта. Има реална опасност предприятието да преустанови работа, за да спре да трупа нови загуби.
Като цяло през април продажбите на дребно на вътрешния пазар нарастват с 15% спрямо април 1997, а за четирите месеца от началото на годината - с 8.6% спрямо същия период на миналата. Нищо чудно последващи статистически данни да покажат, че лекото повишаване на реалните доходи (на което не е ясно дали съответства ръст на брутния вътрешен продукт) се насочва към потребление на вносни стоки.
Всички тези проблеми вече започват да се отразяват и в данните за платежния баланс към края на март. Там се вижда, че разликата между стойността на внесените и изнесените стоки и услуги става все по-малка и че износът постепенно намалява. Заради големите лихвени плащания през първите три месеца на годината салдото по текущата сметка е отрицателно за пръв път от две години насам. В същото време заради непрозрачната среда, корупцията и лошия климат това не се компенсира в същата степен с приходи от чуждестранни инвестиции, както беше през втората половина на миналата година.
Пак ще падат банкови лицензи
