Истинската приватизация е пазарна
Светослав Лучников, депутат от ОДС, пред "Капитал"
Вие сте един от основните опоненти на работническо-мениджърската приватизация в ОДС. Какви са аргументите ви за тази позиция?
- Аз не съм някакъв отявлен противник на работническо-мениджърската приватизация, защото в рамките на този закон, както е създаден, тя намира своето място. Аз съм поначало противник на основната идея за този вид приватизация, която е заложена в действащия Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. За мен, ако искаме да имаме наистина едно ефективно и пазарно раздържавяване, трябва да се положи пазарен принцип. На всички предприятия, вече преобразувани в търговски дружества, акциите, респективно дяловете, да се обявят за продажба и да се продават по начина, по който се продават всякакви ценни книжа или участия в дружества - чрез свободно наддаване. Може да го извършват или борсата, или банките. Само по този начин може да стане едно точно определяне на стойността, едно състезание на всички претенденти и да се постигнат бързи и ефективни резултати в приватизацията. Нашият закон възприе поначало тази система, но някак си много я приглуши с възможностите да се извършват приватизационни сделки по взаимно съгласие - на извънконкурсно начало. Особено това е типично по отношение на така наречената работническо-мениджърска приватизация. Според чл.5 от закона работниците и служителите, които са работили известно време в едно предприятие, получават известни привилегии. По чл.25, ал.3 имат десетгодишно разсрочено плащане. И по чл.35 също има регламентация на мениджърските дружества. Според мен това фаворизиране е много благозвучно, защото даваме възможност на работническите колективи да получат собственост върху предприятието. Това обаче страшно ми напомня на едновремешното живковско решение за предаване на собствеността на работническите колективи, от което, разбира се, нищо не излезе. Сега може би ще излезе нещо, но не това, което се цели, а точно обратното. Работническо-мениджърската приватизация има две части. Едната е Р, което според мен е чист популизъм и демагогия - тоест да се изтъкват работническите участия. И второто, М - мениджърско, което може би е свързано до известна степен с пране на мръсни пари. И аз затова именно съм много скептичен към този тип приватизация. Затова и възразих, когато в парламента искаха да дадат възможност на работническо-мениджърските дружества, когато участват в приватизацията срещу инвестиционни бонове, техните бонове да се оценяват два лева за един.
Вие ли предложихте да отпадне тази преференция?
- Да. Аз бях причината да отпадне тази преференция, макар че много от привилегиите си остават. Аз нямам обширна информация, но от много места чувам оплаквания, че в тези дружества работниците се използват само за пълнеж. Всъщност основни двигатели са членовете на бордовете и управителите на дружествата, които получават лъвския пай за себе си. Получават ръководството на новосъздаденото дружество и манипулират неговата дейност, така че почти не остава нещо, което да се разпределя на работниците като дивидент. А те вдигат своите собствени заплати и доходи. Освен това нещо, което е още по-опасно и неприятно, са сигналите, че на много места има участие на скрити финансиращи организации или лица, които използват своите връзки с тези менижъри, които стоят отпред като фасада. И като имате предвид, че само 10% от цената се заплащат предварително, а другото се дава на кредит, така приватизационната сделка става още по-неизгодна за държавата. Аз затова навремето предложих няколко промени в закона, но те не бяха приети. А именно да се дава първоначално 20% от цената, да се съкрати срокът на разсроченото плащане на 5 години и да има изискване за участие на поне 50% от правоимащите вместо 20%, както е в момента. Според мен тези големи привилегии, които се създадоха, станаха предпоставка за използване на работническо-мениджърската приватизация за изпиране на мръсни пари.
Според вас как може да се спре работническо мениджърската приватизация, която практически е без конкуренция, в случаите,, когато става въпрос за атрактивни предприятия?
- Да, това е страшното - че тези дружества са без конкуренция. Сега с изключение на списъка за целева приватизация може да се купи едно предприятие при много облекчени условия и да се използва за съвсем други цели. Но така или иначе законът си действа, ние не можем да го променяме. Но може би по-стриктно трябва да се поставят изискванията към купувачите. Особено правилата на ведомствата за това кандидат-купувачите да докажат произхода на средствата.
Кои са основните идеолози на РМД в сегашния им вид в закона?
- Те са резултат от някакво съревнование по популизъм между двете основни парламентарни сили, което започна отдавна. В началото г-н Стефан Стоилов беше най-големият шампион на работническо-мениджърската приватизация. След това по едно време г-н Божков стана привърженик на този подход. Той си мислеше, че като се направи възможно само 20% от колектива да участва в РМД, ще се създадат конкурентни дружества. Оказа се, че това е вятър работа, защото всичко се води от този, който е в сегашния борд на директорите, от сегашните ръководители и това 20 на сто само ги улесни да участват по такъв свръхпривилегирован начин в раздържавяването.
Сега има ли отдръпване от идеята за работническо-мениджърска приватизация?
- Има известни възражения, които дори ги направи г-н Божков. Той излезе с един призив, че като не може по законен начин да се забрани тази приватизация, то мениджърите да се въздържат. Но според мен това е един платонически призив. А вече да се изменя законът просто е неудобно, защото толкова много приказки се изприказваха и толкова много промени се направиха, че този закон заприлича на решето вече. Няма здраво място по него. Въпреки всичко аз обичам да гледам на тези неща по-широко. Въпросът е да стане тази приватизация. Това, че някъде има известни отклонения, че може би някъде ще се допуснат известни непочтени действия, може би не е толкова важно.
Интервюто взе Лилия Здравкова.
Oсвен чрез РМД няма как да се приватизират 1200 предприятия
Никола Николов, председател на Комисията по икономическа политика към парламента, пред "Капитал"
Появява ли се напоследък политическа нагласа да се ограничат възможностите на работническо-мениджърските дружества за преференциално участие в приватизацията?
- Преференции за работническо-мениджърски дружества поне това Народно събрание още не е давало поради простата причина, че това са стари текстове в закона. Записали сме само, че тези дружества могат да използват като платежно средство инвестиционните бонове. Това обаче е общовалидно за всички участници в приватизацията. Специално подчертавам, че разсроченото плащане не е възникнало отсега. Безспорно е, че сега се заговори и беше споменато да бъде преоценен обхватът на работническо-мениджърската приватизация. Очевидно се има предвид обхватът на онези обекти, които могат да бъдат приватизирани по този начин. Работническо-мениджърската приватизация е особено подходяща и аз я разбирам само за около 1200 предприятия в България. В тях работят около 300 хил. души, които представляват 8-10% от собствеността в България. Тези предприятия в момента са в практически фалит.
Когато се говори за ограничаване на обхвата, това е въпрос на практика. Разбира се, за мен е необяснимо как работническо-мениджърският колектив на един голям хотел купува хотела. Очевидно е нормално приватизиращият орган да се съобрази с това, че работническо-мениджърският колектив на един хотел не е подходящият субект на приватизацията.
В закона ясно е записано как, по какъв ред кандидатстват купувачите. По какъв начин Агенцията за приватизация може да каже на тези дружества, че те не могат да участват в приватизацията?
- Има законов начин да го каже, особено като имаме предвид каква е целта на приватизацията. Безспорно целта е чрез смяна на собствеността да се получи по-добро и заинтересовано управление. За приватизиращия орган е лесно да прецени, че за едно малко предприятие няма друг шанс, освен работниците и мениджърите да го купят и да го управляват. Това е доста социална приватизация, защото тя цели главно запазване на работните места и именно това е заинтересоваността на хората, които участват в РМД. Разбира се, аз считам, че трябва високо да бъде оценена и ролята на мениджърите. Аз считам, че в България има 200-300 топмениджъри и две-три хиляди, които са сносни и могат да управляват българската икономика правилно, особено ако са и собственици на това, което управляват. Това е механизмът, по който би следвало да се продават малки предприятия, защото чрез приватизацията създаваме малки и средни собственици, градим гръбнака на гражданското общество. В многобройните си срещи в страната за малките и средните предприятия съм срещал изказвания от типа: "Във Враца има двеста цеха. Ако искаш да влезеш и да работиш в тях, това е невъзможно - винаги ще ти създават пречки. Да ги купиш - още по-големи пречки. Но ако влезеш и ги разбиеш, като откраднеш нещо от тях, си безнаказан. " Това е големият проблем. А чрез работническо-мениджърската приватизация можеш и да преструктурираш и да създадеш заинтересован собственик. Няма прекъсване в управлението на предприятието. Показателно е, че всички предприятия, при които е прекъсната управленската им традиция, боледуват два, три, пет, десет месеца, но във всички случаи боледуват. Когато са управлявани правилно, разбира се. Когато са управлявани престъпно, както е в повечето случаи, е ясно за какво става дума. Никога няма да се съглася, че този вид приватизация е неподходящ. Може би той е неподходящ, съотнесен към съответни обекти. Не може работническо-мениджърския колектив на "Ривиера" да купи "Ривиера". За мен там има нещо, което не е както трябва. Не може да се атакува обаче принципът заради практиката. Има ли освен това друг, по-подходящ купувач за остатъчните акции, когато собственикът на мажоритарния пакет например не участва в приватизацията? Аз съм си направил труда да изискам една справка от приватизиращите органи и се оказа, че в огромното мнозинство за остатъчните пакети от масовата приватизация обикновено участват два работническо-мениджърски колектива, защото те искат да имат свой човек в управлението на дружеството, да виждат какво става и все пак да имат някакъв глас. Така че за тези пакети не виждам кой друг ще участва. И опитът е такъв. Още един ефект, за който можем да разсъждаваме, е, когато за предприятието наистина няма никакъв интерес, затова го купува РМД. То може също да е заинтересован посредник по продажбата - тоест да го препродаде, като намери инвеститор, на когото да препродаде акциите на РМД, за да го накара да инвестира или да го привлече да участва с оборотни средства. Говори се, че чрез последните промени в закона ние практически сме отворили пътя за РМД. До момента на последните промени в закона за приватизацията нямаше никаква регулация на работническо-мениджърските дружества, сиреч не се знаеше какво става, ако някой купи акции от самото РМД. Не ставаше ясно дали можеш да включиш някой след приватизацията. Сега сме регулирали това, за да не могат извън лицата, които имат права, да се прехвърлят акции и дялове на дружеството повече от 30%. Ако работническо-мениджърското дружество наистина намери сериозен инвеститор и му прехвърли по-голямата част от собствените си акции, естествено отпада преференцията за разсрочено плащане и цената се доизплаща. Това е много естествен път да намериш инвеститор, когато държавата не е успяла да го намери по много причини. Връзката между създаване на средна класа и приватизацията е една-единствена - работническо-мениджърските дружества. Ние директно правим заинтересовани собственици, макар и с някои недостатъци, разбира се - с разпръсната собственост и това, че нямат пари да инвестират. Инвестиционен интерес отвън безспорно има, но при нашия свит пазар интересът на голям инвеститор може да бъде само към някакви стратегически предприятия, които имат предимства да са в България - тоест да имат суровини и да се ползват от не толкова ограничителните разпоредби за защита и охрана на труда и за защита на околната среда. Той идва заради това, че в България има до сто големи и стратегически предприятия - само за тях ще има големи инвеститори, за всички останали ще са някакви други купувачи. Има 1200 или 2000 предприятия, за които е ясно, че няма по какъв друг начин да се приватизират, освен чрез РМД.
Въпросът е как приватизиращите ведомства могат да разграничат тези предприятия от онези, за които РМД пречат на навлизането на инвеститори?
- Пак повтарям, това е въпрос на различна практика. РМД е подходящо например за машиностроителни предприятия с кооперирани поръчки за някой голям завод, какъвто е най-често срещаният случай на тези 1200 предприятия. Очевидно тези колективи ще успеят да го управляват и да работят в него като истински собственици. Там, където добавената стойност се прави главно от уменията на работниците, там РМД би било добър инвеститор. Българската индустрия работеше като социална структура. В много малки градчета се разкриваха цехове на големи заводи и те правеха кооперирани доставки към големия завод. Благодарение на това имаше обикновено и професионално училище, което готвеше кадри за съответния цех. Там цели поколения висококвалифицирани работници работеха едно след друго. Това особено важи за военнопромишления ни комплекс. А сега тяхната съдба е, че повечето от тези цехове са затворени.
Не може ли с цел да се разграничат отделните случаи да бъде регламентирано, че когато има кандидат, който не е РМД, отпадат преференциите на РМД?
- Съгласен съм, че това е правилен подход, но това би следвало да бъде практика на приватизиращите ведомства, а не да се правят промени в закона. Освен този естествен път има и още един начин да се ограничава участието на РМД в приватизацията. В списъка за целева приватизация са включени по-голямата част от големите и от касовите продажби и тогава според закона дружествата нямат право на разсрочено плащане.
На какво се дължи реакцията на президента срещу РМД и подкрепата на това становище от страна на министър-председателя?
- Аз не мога да си обясня на какво се дължи поведението на президента. А министър-председателят според мен съвсем ясно каза, че РМД са с ограничен обхват. Той според мен точно това, което досега говорихме, е имал предвид.
Един от аргументите срещу работническо-мениджърската приватизация е, че тя може да се използва от инвеститори, които имат пари, но искат да използват разсроченото плащане.
- Първо, тези дружества не могат да продадат придобитите от тях акции, второ, не могат да продават от собственото си дружество над 30% от капитала. Аз съм съгласен, че има и схеми за заобикаляне на ограниченията, но защо тези дружества да не могат да заложат собствените си акции, за да вземат пари. Работническо-мениджърското дружество също поема риск, защото купува нещо, върху което още няма собственост, акциите му са джиросани, обаче са заложени срещу бъдещите плащания. Рискът за този инвеститор ми се струва доста непреценен. Някой отпуска пари само срещу уменията на РМД да управлява предприятието, респективно проекта, в който са решили да участват. Не знам защо у нас сценариите винаги са песимистични. Не знам защо трябва да се предпазваме от този тип приватизация само защото някой искал чрез нея да заобиколи закона. Когато някой решава да ползва РМД в някакъв свой проект, това може да е положително, просто в проекта да се изискват много пари, да се реши, че ще се купи на разсрочено плащане предприятието, а тези свежи пари ще влязат в него, за да започне да работи. За мен това е положителният сценарий. В края на краищата нали крайната цел на приватизацията е предприятията да започнат да се управляват от заинтересовани собственици.
Спорната работническо-мениджърска приватизация
Работническо-мениджърските приватизации станаха актуални в средата на миналата година, когато на касови купувачи започнаха да се продават все по-малко предприятия. Макар че възможността работническо-мениджърските дружества да плащат разсрочено беше записана в закона доста преди правителството на СДС да дойде на власт, предишните управляващи избягваха да се възползват масово от нея. Една от вероятните причини е, че социалистите по принцип трудно се решаваха на приватизация, а друга е просто самите кандидат-купувачи да не са оценявали достатъчно възможностите, които им се дават в закона. Освен всичко друго обаче в закона за приватизацията бяха извършени и някои промени, които отредиха доста по-съществено значение на работническо-мениджърските дружества (РМД) и фокусираха общественото внимание върху тях. Най-съществената промяна, направена от сегашните управляващи, е, че в списъка на правоимащите, които могат да учредяват РМД, влязоха управители, контрольори, членове на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети, за които няма изискване да са били на поста си поне една година. Така автоматично стана възможно току-що сменените директори веднага да учредят РМД и да приватизират предприятието. Другата промяна в закона беше свързана с втората вълна на раздържавяването срещу инвестиционни бонове. На приватизационните фондове не беше разрешено да акумулират бонове, а тази възможност беше дадена единствено на пенсионните фондове и на работническо- мениджърските дружества. Тъй като засега законът за допълнителното пенсионно осигуряване все още не е приет, единствените дружества, които остават с възможност да набират бонове, са РМД.
С последните промени в закона за приватизацията на РМД беше дадена наистина уникална възможност. Към момента на емитирането на втора вълна инвестиционни бонове те ще бъдат единствените юридически лица, които имат право да набират бонове, тъй като засега пенсионните фондове все още не са регламентирани. Според закона инвестиционните бонове (както и реституционните компенсаторни записи и компенсационните бонове, които трябва да се трансформират в инвестиционни бонове) могат да се използват като платежно средство за приватизационни сделки. Освен това специално за лицата, които могат да станат учредители на РМД, законът предвижда те да имат право след еднократното прехвърляне на бонове от роднини да внесат и техните бонове в РМД. По този начин дружествата ще могат да разполагат с допълнителен безплатен ресурс, който ги прави още по-конкурентни кандидат-купувачи.
За няколко месеца безспорен фаворит по продадени предприятия на работническо-мениджърски дружества стана Министерството на промишлеността.
Според информация от ведомството от началото на годината досега плащанията от работническо-мениджърски дружества са около 61% от общия размер на договорените суми. На второ място по брой на сделки с РМД определено е Агенцията за приватизация. Тя обаче е със значително по-добри показатели, що се отнася до финансовите резултати като цяло.
Мениджърска приватизация винаги е съществувала.
Работническо-мениджърската приватизация е процес, при който работещите в едно държавно предприятие стават негови собственици. В самото начало обаче, когато нормативната уредба не беше много подробна, сделките бяха просто мениджърски. Шефове на държавни компании (като правило печеливши) в резултат на доброто познаване на предприятието и на контактите, които са натрупали по време на работата си в него, измисляха схеми, за да го придобият. Към днешна дата резултатът в почти всички от тези случаи е, че дружеството продължава да работи по-добре отпреди, укрепва и носи значителни приходи на новите си собственици. В този период на първи стъпки в приватизацията въобще на тези случаи се гледаше по-скоро като на далавера, а не като на нормална сделка, при която държавата е била сменена от заинтересован да управлява частен собственик. Причина за отрицателната обществена настройка до голяма степен беше фактът, че парите, с които шефовете на предприятията тогава плащаха, не са били техни. Схемите, за да получи държавата цената за предприятието, са или средствата по някакъв начин да бъдат отклонени от самото предприятие, или купувачите да получат кредит срещу акциите, които ще придобият в дружеството.
Първата покупка на голямо и атрактивно предприятие от мениджърите му беше осъществена в началото на 1994 г. за строителната фирма "Сиконко", от която 80% бяха продадени на фирма "Сиберия" ЕООД. Поради спецификата на тогавашното законодателство фирмата купувач от своя страна беше собственост на група шефове в "Сиконко". Към момента частното дружество е една от най-големите строителни фирми в България и е с доста добри финансови резултати, особено след учредяването на приватизационния фонд "Сиконко инвест". Скандали с приватизацията на "Сиконко" нямаше, вероятно защото тази сделката беше от първите и темата беше доста нова.
Следващата сделка обаче - за Химимпорт, определено е най-интересната (а може би и най-успешната като резултат) в историята на мениджърската приватизация. Едновременно с това тя беше съпроводена с огромни скандали преди подписването й. В края на същата година (1994) "Химимпорт инвест" купи 58.7% от капитала на външнотърговската компания срещу 7 млн. долара. Дружеството купувач, което още тогава беше наречено работническо-мениджърско, беше собственост на около 60 висши служители на Химимпорт начело с директора Бело Белов. "Химимпорт инвест" плати по тази сделка 10% от договорените 7 млн. долара в кеш, а останалата сума трябваше да заплати с облигации по държавния дълг. Приватизационната сделка беше подписана от тогавашния директор на Агенцията за приватизация Ренета Инджова, но надзорният съвет на АП отказа да я одобри с мотива, че цената е прекалено ниска и липсва декларация за произход на средствата от страна на купувача. Малко по-късно обаче надзорниците одобриха сделката.
Скандалите за "работническите" приватизации.
В първите години на приватизацията основните поводи за скандалите с работническо-мениджърски приватизации бяха ниските цени, на които дружествата сменяха собственика си. Всъщност обществеността и досега не може да възприеме принципа, че всяка успешна приватизационна сделка може да бъде само добра и не трябва да се оспорва или разваля. Защото крайната цел е не толкова приток на пари, колкото подобряване на управлението в предприятията. Скандалите продължиха да се разрастват освен в направлението ниски цени и заради появата на конкуренция. Само това, че за едно дружество има повече от един кандидат-купувач, често предизвикваше публични обвинения.
Първите преференции за работническо-мениджърските дружества се появиха във вариант на закона от 1994 г., когато се даде възможност на правоимащите да купуват пакети от акции за определен по-дълъг период от време. Със следваща, доста обширна поправка на закона управляващата тогава социалистическа партия създаде текст в закона, според който дружествата на работещите в държавните предприятия имаха право на десет години разсрочено плащане по приватизационните сделки. За разлика от предишните текстове обаче собствеността върху продавания пакет от предприятието се прехвърляше изцяло в момента на подписването на сделката. Което представлява и зародишът на работническо-мениджърското дружество в сегашния му вид. За един от водещите идеолози на този тип преференции се смята небезизвестният бивш депутат от БСП Ангел Димов. Това никак не е случайно, защото принципите, залегнали в основата на българските РМД, в голяма степен се припокриват с тези на кооперативното движение, материализирани в най-голяма степен при прочутите орсовки. Орсовизацията на индустрията е най-опасната тенденция при разрастващата се употреба на РМД в приватизацията. За идеологията на БСП това беше изключително приемлива конструкция, защото това беше начинът едно предприятие да бъде едновременно приватизирано и да не е частно. Както и при орсовките, и при РМД шефът е всичко, но той е заложник на две неща - на колектива си и на държавата. При земеделските кооперации държавата присъства като източник на несекващи субсидии, а при работническата приватизация - като кредитор по неизплатената собственост.
И въпреки всичко това при Виденов РМД не се разпространиха масово, защото частната собственост не се разпространяваше масово. Като цяло социалистите се бояха от приватизацията, защото създава отношения, които режат корените на тяхната замътена идеология. Многобройните сблъсъци на интереси между различните лобита в партията допълнително блокира процеса. Имаше, разбира се, и истински икономически интереси на структури, които просто добре използваха управлението на Беров и Виденов и човешките слабости на хората във властта. През 1995 г., по времето на социалистическото правителство, стана може би най-голямата (не като цена) сделка с РМД. "ГБС приват" успя да купи гиганта Главболгарстрой. Мениджърите на най-голямата българска строителна фирма ползваха кредит за сделката от Булбанк.
Когато в закона за приватизацията започнаха да се появяват първите преференции за работническо-мениджърски колективи, се появиха и друг тип скандали. След сключването на сделката често се оказваше, че зад дружеството на работещите в предприятието стои някаква икономическа структура. В голяма част от случаите това бяха банки. Може би в най-много скандали с подобни приватизации беше свързано името на Първа частна банка. Освен отделни приватизационни сделки в един период от историята си ПЧБ финансира приватизацията на няколко шивашки предприятия и практически беше техен скрит собственик.
СДС - по-добрите РМД.
В доста от предизборните програми на сегашните управляващи имаше остра критика на провежданата от БСП работническо-мениджърска приватизация. Веднага след като дойдоха на власт, управляващите осъзнаха безизходността на ситуацията да се приватизира бързо в страна с неблагоприятен климат за външни инвестиции и липса на вътрешни ресурси. Така от нещо вредно РМД се превърна почти в панацея - единствения сигурен начин току-що назначените хора в бордовете на държавните предприятия да бъдат и техни собственици. Това беше и единственият що-годе пазарен начин да се възмездяват активите на новосформираната партия по места. Идеологически в работническо-мениджърската приватизация е съсредоточен потенциал, ако се приема, че тя спомага за възникването на активна и заможна прослойка от населението, за развитието на средната класа и насърчаването на предприемачеството, които са залегнали в основата на идеологията на сегашните управляващи - поне като лозунг. Една година по-късно някои от най-заслужилите РМД-дейци като вицепремиера Божков дадоха отбой заради зачестилите скандали покрай такива дружества. Пак по такива причини в приветствието на президента към правителството на Иван Костов по повод годишнината му имаше съвет да се преосмисли ролята на работническо-мениджърската приватизация.
В дългосрочен план за предприятия, към които няма инвестиционен интерес, е по-далновидно, вместо да се насърчават ръководствата им да ги крадат, да се оставят те да ги придобият и да ги управляват с грижата на добър стопанин. Въпросът е може ли това да се получи на практика. Първо, колкото и да е малка встъпителната вноска (примерно10%), тя трябва да дойде отнякъде. Общият случай е, че мениджърите са току-що назначени и нямат спестявания. Има два варианта за изход. Или на мениджърите да се даде време да натрупат "спестявания" - т.е. процесът да се забави, или някой да ги финансира за първата вноска. Точно тук възниква проблемът. РМД получава 100% на кредит цялото предприятие. Първоначалната вноска се плаща с парите на кредитора, останалите 90% от държавата. В българския случай вероятността екипът да е способен, добронамерен и независим, така че да изплати добросъвестно предприятието през следващите 10 години, е минимална. Чрез работническо-мениджърската приватизация върви един гигантски процес на натрупване на задължения към държавата, този път заради неплатена собственост.
Какво най-вероятно ще се случи. В един бъдещ ден, когато държавата се представлява от други политици или когато няма как да се продължат плащанията, ще се появи огромна вълна фалити на предприятия, които уж са били приватизирани някога. Така в един момент управляващите, които и да са те, ще се сблъскат с не една "Плама" и искат-не искат ще трябва да си вземат фалиралите вече дружества обратно. Работниците ще са собственици в нещо, но безработни. "На този етап не очакваме масови фалити на предприятия, приватизирани от Министерството на промишлеността", казва заместник-министърът на промишлеността Едит Гетова. Като продавач тя смята, че министерството винаги прави правилния избор и добра селекция на купувачи, които в дългосрочен план няма да се издънят. Очакванията са едно, гаранциите са друго нещо. На практика мениджърите няма как да гарантират бъдещите плащания освен с акциите на самото приватизирано предприятие. Такава е масовата практика. След като "продадените" акции не са платени и са заложени при държавата, чии са всъщност и не е ли това просто един по-сложен договор за управление с клаузи за придобиване на собственост.
Когато дойде на власт, СДС не се отказа от социалните идеи в законите, приети от предишните управляващи. Към момента приватизацията с работническо-мениджърски дружества набра скорост заради това, че темата беше подновена с няколко нови поправки в закона, които не измениха вида на досегашните преференции, но разшириха кръга на лицата, които могат да участват в този тип дружества. С появата на повече сделки с работническо-мениджърски характер започнаха да се появяват и доста неуспешни приватизации. Отлагането на приватизацията им обаче във всички случаи влияе лошо върху състоянието на дружествата. В друга част от случаите сделките се оспорват, което има дори по-лош ефект от това въобще да не бяха сключвани.
В началото на януари "Черно море хотел мениджмънт" АД спечели търга за 58% от капитала на тризвездния "Интерхотел Черно море" във Варна, след като за втори път се оказа единственият кандидат, явил се пред тръжната комисия. "Черно море хотел мениджмънт" купи мажоритарния дял по началната тръжна цена в размер на 5.4 млн. долара, което прави цена за една акция 54.45 долара. Месец след сделката икономическата полиция във Варна започна проверка на произхода на средствата на "Черно море хотел мениджмънт", паралелно се водят дела между дружеството и неговите кредитори.
Друга приватизация, която от дълго време не може да завърши с успех, е продажбата на 55% от капитала на "Слънчев ден" АД. Работническо-мениджърското дружество "Слънчев ден инвест" АД - Варна, беше обявено за победител в конкурса, където минималната цена беше 5.7 млн. долара. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация обаче не одобри приватизационния договор със "Слънчев ден инвест" с основния мотив, че бизнеспрограмата на купувача е нереална и той няма да може да погасява плащанията си по сделката с печалбата на комплекса. Цената, която кандидат-купувачът даде, беше над три пъти по-висока от минималната, вероятно заради възможността, която се дава от закона за разсрочено плащане. "Слънчев ден инвест" обаче заведе дело, защото според юристите на дружеството не е незаконно да се отхвърля купувач с мотива, че е ясно, че не може да си погасява плащанията. След този съдебен спор продажбата на комплекса отново се отдалечава в бъдещето. Един от слуховете във връзка с непрекъснато провалящата се приватизация на "Слънчев ден" е, че това е начин на сегашните мениджъри да се задържат максимално дълго на местата си.
Този случай е добър пример за целите, за които могат да се използват разпоредбите на закона за приватизацията в настоящия му вид. Причината за спирането на тези приватизации обаче едва ли е само в желанието на управляващите да продават перфектно. Като допускат подхода да преценяват по целесъобразност дали едно РМД заслужава да спечели сделката, приватизиращите ведомства дават поле и за съмнения, че могат да преценяват и в зависимост от други фактори. Както например в случая с туристическия комплекс "Слънчев ден", за който се знае, че имаше сериозен интерес и от други кандидат-купувачи.
Парите във времето.
Друг основен принципен проблем със сделките с РМД е как се оценяват размерите на офертите спрямо конкурентите, които плащат цялата сума в началото. Агенцията за приватизация първа започна да прилага таблица за дисконтиране до сегашна стойност на оферираниата от РМД сума, за да ги направи сравними с тези, които плащат ефективно и веднага. Това обаче отнема най-сериозната преференция по закона за приватизация за този тип дружества. Приватизиращите ведомства се разделиха на две - някои начело с Агенцията за приватизация сконтираха офертите на РМД, но повечето, водени от промишленото министерство, спазваха стриктно буквата на закона.
Възможностите, които законът даде на РМД, ги направи най-конкурентоспособния кандидат-купувач по приватизационни сделки. В някои случаи за приватизацията на дадено дружество се появяваха по две или повече РМД. В крайна сметка не е важно какви са правилата, важно е да са стабилни и да важат за всички. След смяната на ръководството на Агенцията за приватизация новият изпълнителен директор Захари Желязков не се чувствал обвързан с методиката за дисконтиране на Александър Съботинов. Председателят на надзорния съвет на агенцията Асен Дюлгеров официално заяви за "Капитал", че практиката с дисконтиране не се прилага от два месеца при водене на преговори с потенциални купувачи. При конкурсите обаче реалността е друга. Например при сделката за "Тракия папир" - Пловдив, при РМД с оферта 9.430 млн. долара, разсрочени за осем години, и кешов купувач за 7.777 млн. долара спечели кешовият купувач. Очевидно субективното тълкуване на закона според случая продължава. Продължава да няма и ясни, еднозначно определени конкурсни условия. Мечтата на всеки приватизатор в крайна сметка е решението да зависи от него, а не от някакви условия. Ясно е защо.
Фундаменталният проблем при РМД е нееднозначното и често променящо се отношение към тях, както и ролята, която им се отдава. Световната банка директно каза, че предпочита по-малко, но по-качествени сделки. Явно се има предвид, че в българския случай сделките с тези дружества не са точно приватизация или не водят до ефекта, който се цели с нея. Не водят до нови свежи инвестиции, не променят и не подобряват управлението, изключително тромави са откъм прехвърляне на собствеността и начините на вземане на решения. С условностите около тях РМД са удобни за приватизиращите органи при някои сделки да прикрият истинския собственик (въпреки усложнения правен механизъм), като намалят първоначалната му цена.
От друга страна, освен заради идеологическите мотиви и възмездяването на политическия актив РМД могат да са действително полезни като тип приватизация при продажбите на малки и средни предприятия, за които няма друг инвеститорски интерес. За такива предприятия усилията да се продадат на стратегически инвеститор или да се управляват от друг биха били твърде големи. Трябва обаче тези предприятия да се конкретизират, да излязат едновременно в процедура и за тези от тях, за които няма друг интерес, да се продават или дори подаряват на мениджмънта. За всички е ясно, че освен да са ползвани за чисто статистически цели, работниците така или иначе нямат нищо общо с този процес. Те са важни и заради още едно нещо - дават благозвучното "Р" в името на българското приватизационно чудо РМД.
Какво е РМД.
Текстовете в закона, от които произтича особеният статут на работническо мениджърското дружество (РМД), са свързани с възможността за този тип дружества да ползват разсрочено плащане за срок от 10 години с едногодишен гратисен период. Според закона при сключването на приватизационния договор РМД трябва да плати първоначална вноска в размер на 10 на сто от цената.
Едно дружество може да ползва преференциите за разсрочено плащане, ако към момента на учредяването му в него участват поне 20% от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие. Останалите лица, които могат да имат участие в РМД, са правоимащите по чл. 5 ал. 2 на закона, в които влизат освен настоящите служители на дружеството и бивши служители, управители, контрольори, членове на съвета на директорите и на управителните съвети и др. Две е повече от едно
Това, изглежда, ще важи и след разцепването на Мул- тигруп. Още когато стана ясно, че Илия Павлов маха Радослав Ненов от позицията изпълнителен директор в групировката, се подразбра, че това няма да е обичайната тиха раздяла с поредния втори. Явно или неявно до Илия Павлов във времето винаги е имало някой, който най-добре пасва на моментните приоритети на структурата и е с най-добри контакти във властта и службите. През тази роля са преминали десетина човека, между които скандалните Фатик Тюркмен и Марио Пеев, Иван Миронов, Димитър Иванов. Един след друг те си отиваха. Продължително време Радослав Ненов се смяташе за икономическия мозък на агресивната група фирми, мислителя на схеми, които апаратът на Павлов обезпечаваше с всички средства, до които умът е достигнал.
За пръв път Илия Павлов не се разделя с човек, а с екип. Точно това му изигра лоша шега с преврата в приватизационния фонд на "Мулти". Жалкото в случая е, че двамата великани - Ненов и Павлов, в класическите мулташки традиции се борят за нещо, което не принадлежи на никого от тях - "Ем Джи Елит холдинг" е собственост на над 103 000 души. Каквото да им се случи с парите на фонда, за тези хора това ще остане урок по капитализъм, защото в крайна сметка те съзнателно направиха избора си, доверявайки боновете си на бившия фонд "Мултигрупелит" - българската американска мечта.
Всъщност последиците за групировката може да са още по-трагични, ако на базата на "Ем Джи Елит холдинг" Радослав Ненов създаде по-добрата Мултигруп. Тогава освен с неприязънта на правителството на Костов структурите на "Мулти" ще трябва да се борят и с предатели наскоро излезли от техните редици. Ще има преброяване и на политическите лобита, защото Мултигруп 2 на бившия синдикалист Ненов ще бъде предпочетен източник на пари за закуски на доста от сегашните политически приятели на мултаците. На България обаче два "Мултигруп"-а ще й дойдат малко множко.
Следствието обезлюдява
Вълна от оставки заля НСлС и следствените служби в страната след оповестяването на обновения проект за промяна на Закона за съдебната власт, който тайно беше депозиран в деловодството на парламента пет минути преди края на работния ден на 22 май. Миналата сряда Висшият съдебен съвет одобри молбите за напускане на 27 души от следствените органи. Без ръководство остана Столичната следствена служба, след като нейният шеф Николай Петров, който е и зам.-директор на НСлС, каза сбогом на правосъдната система. Вкупом напуска и целият трети отдел на националното следствие, който се занимава с тежките престъпления в икономическата сфера. "Днес трябваше да разпиша постановление за арест на известен собственик на фалирала банка, но няма на кого да възложа следственото дело", оплака се главният прокурор Иван Татарчев миналата сряда. "И аз ще си подам оставката, ако повече от половината от колегите ми в НСлС напуснат", обяви зам.-директорът на службата Румен Георгиев. "Все пак не може капитанът да напуска кораба с първата лодка", смята той. "Страхувам се, че като се прибера в кабинета си, на бюрото ще ме чака нова камара от оставки", сподели пък шефът на окръжното следствие във Велико Търново Радко Христов.
Причината за масовото бягство на следователите от правораздавателната система са радикалните предложения на СДС-депутата Иван Димов как да се ремонтира структурата на предварителното производство. "Проектът е писан с явна ненавист към следствените органи", обяви Румен Георгиев.
Националната следствена служба да се видоизмени в бюро за специализирано разследване, което обаче не е автономно съдебно съдебно звено, а е понижено до структура към Върховния касационен съд с ранг на апелативен съд и прокуратура, предвиждат предложенията на депутата Иван Димов. Началникът на бюрото за специализирано разследване няма да се назначава с президентски указ по предложение на ВСС, както беше за шефа на НСлС. Той ще може да предлага кадрови промени само в своята структура, но не и за по-ниските нива на следствието. Дейността на бюрото трябва да се контролира от председателя на Върховния касационен съд. Шефовете на окръжните съдилища пък ще предлагат за назначаване, повишаване, понижаване и наказване началниците на районните и окръжните следствия, заместниците им и техните подчинени. Председателите на районните съдилища да ръководят и контролират дейността на следователите при съда, предлага също Иван Димов. Началници на следствени служби няма да могат да делегират свои правомощия на заместниците, ако това изрично не е споменато в закон, предвижда още проектът за промяна на съдебния закон.
Конфликтът със следователите до известна степен придоби и трудово-правни измерения. Вместо да вдигне възнагражденията на съдиите до нивото на следователите, Иван Димов предлага да се премахнат добавките за хората на Бойко Рашков, които взимат допълнителни пари наравно с кадровите офицери от армията и полицията. Законопроектът лишава и напускащите следователи със стаж над 20 години от досегашните 20 брутни заплати. Отпада текстът на закона, според който хората от националното следствие "запазват досегашните си права относно категорията на труд, паричните добавки за прослужени години и звания, добиване право на пенсия, както и размера и реда за получаване на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор".
Прокуратурата също се преобразува от обособено съдебно звено в структури към съответните съдилища. Главна прокуратура се разделя на прокуратура към Върховния административен и Върховния касационен съд. Всички магистрати от Главна прокуратура и Прокуратура на въоръжени сили, които са навършили пенсионна възраст, ще бъдат освободени. Запазва се обаче разпоредбата на съдебния закон, че прокуратурата е единна и централизирана, всеки прокурор е подчинен на висшестоящия, а всички заедно - на главния. Иван Димов обаче предлага да отпадне възможността прокурори с по-висок ранг да могат да извършват действия от компетенция на по-нисшестоящите, писмено да спират и отменят техни разпореждания.
С предложения законопроект се ликвидира военната колегия на Върховния касационен съд. Заличава се и Прокуратурата на въоръжените сили като обособена военизирана част от Главна прокуратура. Иван Димов предлага още гражданската или наказателната колегия на Върховния касационен съд да бъдат лишени от възможността да сезират Конституционния съд на свое общо събрание, ако някой нормативен акт противоречи на основния закон на страната ни. За сметка на това колегиите на Върховния административен съд запазват това си правомощие.
Шефовете на районните, окръжните и апелативните съдилища вече трябва да изпращат годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет чрез неговия председател, тоест чрез министъра на правосъдието. На всеки шест месеца те трябва да предоставят на инспектората към правосъдното министерство информация за образуването и движението на преписките и делата на подопечните си съдии, прокурори и следователи. Годишен доклад вече ще трябва да пише и главният прокурор, който ще се отчита през 12 месеца за свършеното от неговите подопечни към Върховния административен и Върховния касационен съд.
Накратко
Президентът Петър Стоянов свиква Консултативния съвет за национална сигурност на редовно заседание на 3 юни. "Регионалната сигурност на Балканите - европейската отговорност на България" е темата, която ще обсъдят членовете на съвета.
Националният център по наркомания съобщи, че броят на наркоманите в България нараства непрекъснато. Евроексперти са установили, че превантивните програми в училищата увеличават интереса към дрогата. Страната ни ще се включи в проектите на програма ФАР за намаляване търсенето на наркотици. За реализирането им Европейската комисия е отпуснала над два милиона екю.
Депутати от руската Държавна дума посетиха България по покана на парламентарната група за приятелство между двете страни. Делегацията, водена от Владимир Лисенко, се срещна с колеги в НС, а на разговорите в Комисията по външна политика парламентаристите обсъдиха възможностите за облекчаване на митата на български стоки на руския пазар.
Комисията "Антимафия" да разследва незаконните строежи на Витоша, поиска БСП-депутатът Георги Божинов. Според министъра на околната среда Евдокия Манева ново строителство няма. Извършват се реконструкции на хотелските комплекси "Златните мостове", "Копитото" и "Щастливеца", при които има допуснати нарушения на законите за териториалното и селищно устройство и за опазване на околната среда.
Провинциално
Изказването на Ричард Холбрук, бивш заместник държавен секретар на САЩ, бивш специален пратеник за Босна и настоящ в Кипър, прозвуча шоково за българското обществено мнение. Ако по нещо в България има мнозинство, което не се налага с хватки да бъде проброявано и споявано - това е Македония. Общество, което вече е чуло от президента си, че Македония е "най-романтичната част от нашата история", абсолютно ще скокне възмутено, когато някой отвън се произнесе, че можем да поискаме за себе си част от Македония, тъй като "българите смятат, че между тях и македонците няма разлика". Подобно предположение за българина звучи като грозно обвинение, макар че в случая не е такова. В политическата практика и в медийното пространство на западните страни сценариите-хипотези са последна мода. И даже не толкова мода, а по-скоро стимул за мозъчна атака, която трябва да роди и решение. По това, че САЩ и европейските им партньори в момента усилено търсят оптималното решение на косовската криза никой не трябва да има съмнение. От тази гледна точка буквалното възприемане на екстравагантни хипотези е провинциална реакция.
Вместо да се втурват в емоционални, недомислени и елементарни обяснения като това, че Холбрук е приятел на Милошевич, българските политици трябва да си дадат сметка, че по отношение на Македония държавната ни политика сънува сладки сънища. Ако се събуди, ще осъзнае, че романтиката на миналото и сантиментът не са достатъчни за една умна и далновидна политика. Както само и позоваването на първенството ни при признаването на независимостта й. Чудесен аргумент, но също от вчера.
Днес има мълчание и отлагане на най-парливите въпроси, включително този за езика, който автоматично се свързва с проблема за признаването на нацията. Звучи също толкова богохулно, колкото и сценарият на Холбрук, но е корава хапка, която не може до безкрайност да бъде предъвквана. Още по-вредно е, ако си помагаме и с лимонада като "патриотична външна политика". Вече беше официално съобщено, че нашата страна има четири варианта за разрешаване на проблема. Може би е време обществото да научи повече за тях. Най-малкото заради това психически да се подготвя с реалността, че е време за раздяла с романтиката.
Тогава ще надживее и провинциализма.
Реквием за националното следствие
Докато политиците разпалено мереха остротата на своите езици в дебат за престъпността, българското правораздаване постепенно започна да губи най-рутинираните си специалисти в разследването на тежки престъпения. Съзнателно или не, синьото юридическо юпи Иван Димов постави точка в историята на Националната следствена служба. Покрай, общо взето, логичната идея "да направи съдебния процес център на правораздаването" депутатът от СДС постигна и един доста неприятен страничен ефект - унижи следователския елит.
Предложението за промяна на Закона за съдебната власт повече напомня закон за лустрацията - да се изчистят всички стари кадри в правораздаването от времето на Главно следствено управление към Държавна сигурност и единния следствен апарат. Идеите засягат най-вече материалното благосъстояние на старите кадри в системата, защото им отнемат привилегиите, които те получават наравно с офицерите от армията и полицията, и добавките при напускане. Първоначално афишираното намерение беше да се издигне авторитетът на съдийската професия. Провъзгласеният за архитект на съдебната реформа и син фаворит за главен прокурор обаче избра по-лесния за управляващите начин - да понижи възнагражденията на следователите, вместо да вдигне заплатите на съдиите. Вероятно извинението му ще бъде универсалната формула за такива ситуации - "стискайте зъби, защото сме в борд". Вместо да изчистят некачествения човешки материал от системата, тези мерки ще прогонят от следствието онези експерти, които са се отдали на работата си и разчитат единствено на своите заплати. Хората на Темида, които злоупотребяват със служебното си положение и се прехранват от часпром, надали ще се впечатля дори да орежат напълно трудовите им възнаграждения.
Бъдещето ще покаже дали прочистването на правораздаването е било необходимо или не. Въпросът е какво ще стане, докато това бъдеще стане настояще. Трансформирането на Националната следствена служба в Бюро за специализирано разследване, което е подчинено на Върховния касационен съд, неминуемо ще създаде вакуум в системата. Следователите-ветерани ще си отидат, а техните наследници ще трябва да се учат на принципа на опитите и грешките. И когато те наберат достатъчно изстрадан опит, ще дойде следващото политическо мнозинство. А то неминуемо ще има нови идеи как да се правораздава.
Шефът на "БГ план" заведе дело срещу следствие и прокуратура
Шефът на взаимозастрахователна кооперация "БГ план" Пламен Миронов и административният директор Константин Георгиев съдят Главна прокуратура и Националната следствена служба за по 31 милиона лева. Искът е за нанесени морални и материални щети вследствие на ареста им по обвинение в убийството на бившия зам.-министър на културата Ламбо Кючуков. Делото е заведено в Софийски градски съд под No0413. През август 1996 г. прокуратурата прекратява наказателното производство срещу Миронов и Георгиев поради недоказаност на обвинението. Не са намерени категорични доказателства, че двамата са извършители на престъплението. "Прокуратурата и следствието нямат категорични доказателства, че ние сме извършители на престъплението. Да направят справка с конституцията, където пише, че всеки е невинен до доказване на противното", коментира Пламен Миронов. Въпреки липсата на доказателства други версии за престъплението не е имало.
Шефовете на "БГ план" обвиняват магистратите в многобройни нарушения. Освен това на двамата арестанти били предлагани сделки за освобождаване от ареста. Миронов обаче отказа да назове точни имена и суми. Според него преследването им е продукт на нечии интереси и това се дължи на балканското отношение към успеха на другите. Пламен Миронов смята, че това са първите заведени искове и ще последват още. Той не отрече, че ще заведе дело и срещу Нестор Несторов, който през февруари 1996 г. обявява пред медиите, че Миронов и Георгиев са убийците на Ламбо Кючуков. "Този човек е институция и думите му се превърнаха в норма", коментира шефът на "БГ план" и добави: "Хора с такава голяма власт не могат да си позволят такова поведение."
Попитан за отношението си към гражданския иск на шефа на "БГ план" главният прокурор Иван Татарчев е заявил, че всеки, който е бил задържан неоснователно, има право да претендира пред държавата за вреди.
Командос и инструктор загинаха при скок с парашут
Антитерорист от Специализирания отряд за борба с тероризма и инструктор по парашутизъм от авиационната база на Министерството на отбраната загинаха при парашутни скокове в района на Врана на 27 май. Главен сержант Николай Василев и старши сержант Росен Стоянов са извършвали тренировъчен полет с хеликоптер Ми-17 на авиоескадрилата на националната служба "Жандармерия".
Причините за трагичния инцидент все още се изясняват. Първоначалните версии бяха, че основните парашути не са се отворили или двамата антитерористи са заплели въжетата на парашутите си и не са имали време да отворят резервните. По последни данни високата скорост на хеликоптера и положението му във въздуха, при което двамата се ударили в колесника и са загубили съзнание, е причина за нелепата смърт на командосите.
IFC е готова да инвестира $ 95 млн. в "Девня - цимент"
На 29 май т.г. съветът на директорите на Международната финансова корпорация (IFC - член на групата на Световната банка) даде разрешение корпорацията да инвестира до $ 95 млн. за реконструкция и разширение на "Девня - цимент".
Общата стойност на проекта е $ 244.1 млн. Предвижда се той за бъде изпълнен на два етапа. На първия етап ще се осъществи модернизация и частично разширение на съществуващата мощност. В резултат се очаква намаляване на производствените разходи за сметка на частично преминаване от мазут към по-евтино твърдо гориво и намаляване запрашаването до равнището на одобрените от Световната банка норми. Този етап включва и строителство или придобиване на три циментови терминала в Западна Европа - най-вероятно по един във Франция, Испания и Португалия. На втория етап е планирано въвеждането в експлоатация на нова линия за производство на цимент с капацитет 1 млн. тона годишно на основа на сухия процес. След пълната реализация на проекта общата производствена мощност на "Девня - цимент" ще достигне 2.3 млн. тона годишно. Увеличеното в резултат на проекта производство ще бъде предназначено главно за износ. Очаква се износът на цимент да нарасне на 600 000 тона през 2000 г. и да се поддържа на равнище 1 800 000 тона годишно от 2002 г. насетне.
Частниците оспорват проектозаконите за далекосъобщенията и за медиите
Представителите на 10 граждански сдружения и шефът на БНР Александър Велев внесоха в комисията за медии и култура своите възражения и забележки към внесения от правителството законопроект за радио и телевизия. Повечето изразиха опасенията си, че новият закон дава прекалено големи права на държавата, което поставя в неравностойно положение държавните и частните медии. Освен това между двата закона - за далекосъобщенията и за медиите, има разминавания, които затрудняват процедурата по получаване на лиценз. Всички сдружения представиха в писмена форма своите становища, които би трябвало да вземат предвид от комисията, която ще заседава следващата седмица в присъствието на вицепремиера Веселин Методиев.
"Няма синхрон между двата закона. Има различен подход в изготвянето на медийния закон и закона за далекосъобщенията. Първият е по-гъвкав, докато това не може да се каже за втория. Основният проблем, който ще възникне за частните радиоразпространители, е, че трябва да минат през тежката процедура, за да получат концесия и два лиценза. А това противоречи на българската конституция", каза председателят на сдружението на българските частни радиостанции Петър Пунчев.
Мексико отново е в смог
Министерството на здравеопазването в Мексико предложи да бъдат намалени праговите стойности за обявяване на екологична тревога в столицата Мексико, след като за четвърти пореден ден градът осъмна затиснат от смогови пари.
Отровният въздух и задушаващият пушек от горски пожари принудиха властите в столицата да продължат извънредното положение и в събота, което го превръща в най-дългото такова. Смогът заплашва живота на близо 18 милиона жители на мексиканската столица. Министерството на здравеопазването одобри по-строги критерии за обявяване на тревога, като намали показателите на озона и твърдите частици във въздуха, при достигането на които се обявява извънредно положение. Между останалите мерки за намаляване на замърсяването е изтеглянето на половината от сегашните 3 милиона коли в столицата, а 60 000 фабрики бяха принудени да намалят производството си с една трета. На децата се забранява да излизат от класните стаи, докато са в училище.
Последният път, когато Мексико сити наложи подобни петдневни ограничения, бе през октомври 1996 г. Местните вестници пишат, че ако извънредното положение продължи и през почивните дни, това ще бъде най-дългото последователно обявяване на екологична тревога.
МВФ ще обсъжда ситуацията в Индонезия
Топекспертът на МВФ по азиатските въпроси Хюбърт Найс заяви в събота, че няма причина да се съмнява в прогнозите на икономистите, които твърдят, че икономиката на Индонезия през 1998 г. ще претърпи спад от над 10%.
Найс беше на четиридневно посещение в засегнатата от азиатската финансова криза страна, за да установи как вървят нещата след подадената оставка на президента Сухарто и встъпването в длъжност на новия президент Юсуф Хабиби. Според него бордът на Международния валутен фонд трябва самостоятелно да реши дали да поднови спрените плащания по заема, отпуснат на Индонезия, но каквото и решение да вземе, то трябва да бъде оповестено възможно най-скоро.
Найс, който е директор на Азиатско-тихоокенския отдел в МВФ, трябва да докладва за резултатите от посещението си в понеделник пред управителния борд на организацията във Вашингтон. Препоръките, дадени от него, ще са от решаващо значение за подновяване на траншовете от 41.2 милиарда долара одобрен заем за Индонезия. Найс допълни на дадената от него пресконференция, че въпреки че няма причини да се съмнява в прогнозите на индонезийски икономисти за спада в икономиката, МВФ ще изпрати собствен екип експерти, които да направят свое изследване на макроикономическите показатели.
Косовските албанци окуражени от Клинтън
Лидерите на косовските албанци заявиха в петък, че се чувстват успокоени от думите на президента Бил Клинтън, който им обещал да не се повтори кървавият сценарий от Босна в южната сръбска провинция. Ветон Сърой от щаба на албанците заяви, че те се надяват на по-нататъшно укрепване на сигурността в района, преди да започнат нови разговори със сръбското правителство. Според него ситуацията в момента наподобява "първите етапи на война".
Сърой, който е присъствал на срещата между лидера на косовските албанци Ибрахим Ругова и Бил Клинтън в Лондон, каза още, че албанците са удовлетворени от сериозната загриженост на Съединените щати и решеността за действие по повод кризата в Косово.
Ибрахим Ругова също даде кратко изявление след срещата си с Бил Клинтън, в което обясни, че е настоял Вашингтон да засили присъствието си в региона, за да намали напрежението и да помогне за защитата на неговия народ. "Също така смятаме, че най-доброто решение за бъдещето на Косово е то да се превърне в независима и неутрална държава, допълни лидерът на албанците. Не се очаква обаче подобно поведение да спечели симпатии сред високопоставени американски политици, защото, въпреки че САЩ са за широка автономия на провинцията, те не подкрепят исканията на албанската общност за независимост.
Министър-председателят не получил факти за корупция в кабинета
Министър-председателят Иван Костов не получи факти за корупция от Георги Димитров, написал статията "Въпросът е дали управляващите помпат балон, или изливат основи", съобщи правителствената информационна служба. Вместо факти Георги Димитров представи резултатите от свое социологическо изследване, проведено сред 450 човека в София. Например един от задаваните въпроси е "Ако в средствата за осведомяване бъде изнесена документална информация за корупция на висш политик, ще се изненадате ли, ако тя се отнася за... " и са изредени имената на министрите от кабинета.
Уважавам социологията и използвам в работата си социологически проучвания, заяви министър-председателят. Но всички разбират, че не е възможно конкретен човек да бъде обвинен в корупция на базата на социологически проучвания.
Корупцията е достатъчно сериозен проблем, ето защо към обвинения в корупция следва да се подхожда сериозно, с конкретни факти и доказателства, е мнението на министър-председателя. На въпроса за сравнение на резултатите от представеното проучване с тези от периода декември 1996 г. г-н Георги Димитров съобщи, че подобни съпоставими проучвания тогава не са правени. Тоест той не може да направи сравнението, което си е позволил в статията.
"Овергаз" строи както трябва, законът е лош
Наскоро в пресата се появиха дописки, които внушаваха на читателя, че "Овергаз" строи "незаконно" газопроводи в страната. Същите инспектори, които шест години приемаха строежите й за законни, днес изведнъж промениха мнението си. А единствената газова форма, правеща нещо реално в България, чака съдът да се изкаже, за да продължи да модернизира държавата. Защо стана така и добре ли е това за българската демокрация, както би казал Александър Йорданов. Нека да видим.
След 27 април публиката и в партера, и в ложата въздъхна с облекчение. Пиесата "Газова война" завърши с хепиенд. Вицепремиерът Бакърджиев вече се обръщаше към шефа на "Газпром" с "Рем Иванич", а част от ръководството на Булгаргаз дипломатично бе скрито зад кулисите.
Така, празнувайки разрешението на газовата криза у нас, пропуснахме втория план. А там се разиграва сюжетът, който пряко засяга живота ни. Защото не можем да кажем, че геополитическите разбърквания на картите са ежедневна грижа на българина. Как ще се отоплява обаче, как ще пести енергия и колко ще му струва това е въпрос, с който наистина си ляга и става.
Огромният парадокс, който винаги стряска западняка, у нас е защо повече от 20 години ползваме природен газ за големите ни заводи, а в бита, административните сгради и търговските обекти, където основно минава животът на хората, газификация няма. Продължаваме да ползваме неефективното и по-скъпо централно парно отопление, което вече държавата все по-трудно дотира. В това отношение Турция ни изпревари мащабно, макар че доскоро не знаеше какво е природен газ. Днес ние сме страна, която продължава да гледа на себе си само като на транзитна територия между Русия и Турция.
В същото време се предвижда увеличение на доставките за България с близо 2 милиарда кубика. Как ще се реализират те, като нямаме развит вътрешен газов пазар? Това е въпрос, който все още никой от тълпите журналисти, чакащи полетите от Москва на летището, не задава на правителствените хора. А без разрешението на този въпрос не можем да изпълним европейските стандарти. Възможността за избор на енергия (азбучна истина е, че газът е най-екологичното, най-комфортното и едно от най-евтините горива) е безспорно условие за европеизирането ни. Наскоро Обединена Европа прие правила за либерализирането на газовия си пазар. Ние още не можем да съчиним азбуката, с която ще пишем правилата за газифицирането си. През последните месеци Държавната инспекция по териториалноустройствен и строителен контрол спря няколко обекта с участието на "Овергаз" под предлог, че не са изпълнени изискванията на закона. Законът обаче (ЗТСУ) е от 1973 г. и когато са го писали, не са допускали, че един ден България ще бъде газифицирана, и то в постсоциалистически условия. Текстът не дефинира газопроводите като вид строеж и собственост, не дава правилата за изграждането им по един безспорен и недвусмислен начин. С това се съгласяват и технократите, които трябва да строят, и общинарите, от които зависи модернизацията на селищата, а и част от самите строителни инспектори. Един лош закон и една лоша нормативна уредба, които спират модернизирането на страната. Защото от тях зависи не само газификацията на селищата ни. Всеки инфраструктурен проект ще се сблъска с празнотите и противоречията в нормативната ни уредба, щом започне изпълнението му. А това предстои за БТК, която ще бъде приватизирана скоро, за НЕК, ВиК, за кабелните телевизии.
Блокирана днес работа на "Овергаз" няма да улесни влизането на конкуренти, ако някой допуска такива мотиви. "Овергаз" по принцип не се притеснява от конкуренция, а я желае, защото нейното влизане ще циментира някакви правила. Сега обаче никой няма да дойде да инвестира в капиталоемки и бавновъзвращаеми проекти като газифицирането, при положение че не знае утре кой чиновник ще го спре и чия собственост е това, което строи, в което влага милиони долари.
"Това, което направихме, е изражение на усилията да имаме поведение на европейски страни", гордо съобщи вицепремиерът Бакърджиев след подписването на договора с Вяхирев. Днес, след отшумяването на фанфарите, се вижда, че ако правителството не създаде бързо европейски условия за всеки сериозен инвеститор в инфраструктурата, ще си останем с усилията.
"ХЛАПЕТА"
Вероятно познавате този филм. Двайсет и четири часа от живота на група американски хлапета. Двайсет и четири часа, в които нищо не се случва, освен че няколко тийнейджъри успяват да се заразят от СПИН, преди да са успели да завършат дори прогимназия. Тотална празнота, запълвана и осмисляна единствено със секс и дрога. Това съществуване кара един от героите в крайна сметка да заключи, че СПИН-ът не е най-големият проблем за него. И че той по-скоро би се отказал от живота си, отколкото от секса. Ако сте гледали филма, най-вероятно сте се запитали кога видяното ще се превърне в реалност и у нас. И на второ място - дали знаете наистина какво точно правят вашите деца, докато вие се мъчите да им осигурите прехрана, образование и по-добра житейска перспектива?
И въпреки че постоянно се оплакваме от недостиг на пари (за каквито и да било разходи), оказва се, че не това е, което ни кара да се страхуваме истински. И каквото и да е материалното ни състояние, едва трима от всеки десет столичани определят като реална опасност пред децата в България невъзможността за завършване на образование поради липса на средства. Същата е ситуацията и с втората след образованието светая светих за българина - здравето (при това здравето на детето му). Отново само трима допускат, че у нас е възможно дете да не получи здравна помощ поради липса на финансови средства. Тези мнения едва ли са провокирани единствено от наличните "безплатни" образователна и здравна системи. Те по-скоро са резултат от сравнението с дрогата. Защото, ако набирането на финансови средства все пак е по силите ни, то по отношение на наркотиците май свикнахме да разчитаме единствено на божията милост.
Преди десетина години неформалните групи бяха вариант за осмисляне на съществуването на онова поколение. Да си припомним, че неговите идоли и до днес пеят "Бира, секс и рокендрол" (а не "Дрога, секти, алкохол... "). Неформал понастоящем звучи зловещо и се свързва или с духовно (секти), или с физическо насилие (скинхедс). А като финален щрих идва и страхът ни от самите нас. Всеки втори столичанин поставя родителите измежду най-опасните насилници, осем от всеки десет интервюирани преценяват, че за опазването на детските права може да се разчита повече на закона, отколкото на родителя.
В крайна сметка в деня на детето отново ще запалим фаровете. И ако това не ще опази децата ни от дрога и секти, поне за един ден ще ги опази от нас. А ние нека в този ден да размислим: няма ли нещо у нас самите, което в крайна сметка ги кара да стават "хлапета"?
Данните са от представително за столицата проучване, проведено от агенция ALPHA RESEARCH LTD. в периода 25-28 май по поръчка на в. "Капитал".
От "Червения ъгъл" на "Китайски квартал"
"Китай е велика страна с богата и горда история и силно бъдеще. За добро или зло тя ще играе много голяма роля за оформянето на ХХI век."
Бил Клинтън, октомври 1997 г. Невръстна пионерка пие кока-кола. Знойна реклама, хвалеща трайността на джинси "Ливайс" се простира до лозунг "Още 200 години живот за комунистическата партия". Извитият покрив на пагода мери ръст с индустриален комин и панелни жилищни блокове. Това е Китай, "една държава - две системи".
Понятието Китай всъщност е съставено от Китайска народна република, Специален административен район Хонконг (който на 1 юли миналата година премина под юрисдикцията на КНР, след като 150 години е бил британски), Макао (китайска територия под португалска администрация - връщането на острова на хазарта на Китай ще стане на 31 декември 1999 г.), провинция Тайван (болното място) и автономна област Тибет (засега проблемите на далай-лама са по-близки на актьора Ричард Гиър, отколкото на китайските управници).
Китай е огромен - по площ е приблизително колкото цяла Европа, разположен върху четири часови зони. В страната, изобретила хартията, барута, книгопечатането и компаса, живеят около 1.3 милиарда души. Неотдавна правителството е изкусурило правила, отказващи семействата от идеята за повече от едно дете.
Пекин е столицата на КНР. Мащабите там са стряскащи: просторни булеварди, щедро разлят бетон, никнещи всекидневно небостъргачи. Пейзажът е доста любопитен - наред с нерадостните места и сокаци има и ултрамодерни сгради, скъпи магазини и лъскави реклами. Все пак преобладава
Хората са зле облечени, средната жилищна площ е 20 кв. м, има квартали без ВиК - само с по една баня и една тоалетна за цял комплекс. Отделно е доста прашно и въздухът е мръсен като нашия. Градският транспорт в Пекин включва метро, автобуси и тролеи. Тълпите по спирките и менгемето във возилата също сме ги виждали.
При влизането в столицата първото, което се вижда, разбира се, са колоездачите. Драконът - символ на китайската нация, спокойно може да бъде заместен от велосипеда. Голяма част от 12-милионното население на Бейджин (на китайски Северна столица) е избрало да върти педалите като най-удобния, евтин и екологично чист начин за придвижване. На седалките могат да се видят и доста дами в плюш и коприна, както и мъже в костюми. Когато вали, всички намятат специални мушами в сигнални цветове - дъждобраните са с такава кройка, че да покриват ръцете на кормилото, а отзад висят точно до калника. Тогава китайците се носят по пътищата като клонинги на Батман.
Колелата не са точно такива, каквито сме свикнали да си ги представяме. Велосипедите на китайците са еволюирали до гарсониера, магазин или тежкотоварен плац. Освен три- и четириколки потомците на дракона яхат колела с кош и други прикачени екстри - платнена тента, широка дъсчена платформа или внушителни надстройки, теглени от велосипедиста. "Охлюв"- решенията са причина из улиците на Пекин да се забелязват стърчащите пети на подремващи във велохралупата си китайци. Преди това те вероятно са хапнали морски дарове от съседната мобилна сергия, която представлява малко по-голяма от машина за пуканки будка, прикрепена отново към колело. Ахнал веднъж пред тези конструкторски чудесии, чужденецът по-лесно възприема гледката на цяло семейство в един велосипед. На другия - холната гарнитура.
Свободата на придвижване (с която китайците все още имат проблем, ако става дума за задгранични пътувания) въобще не се отнася до колоезденето. По пекинските улици основният трафик е от серийното превъплъщение на изобретението с педали на Старли. Въпреки че "Фолксваген" сглобява в Китай "Пасат" и "Сантана", в градския ефир се носи главно звукът от
По кръстовищата е много интересно, защото редом с автомобилите чака и купчината спици. Водачите на велосипеди са истински богове в застопоряването - едни провлачват крак в шпиц, други артистично се премятат през рамката с ножица.
Колелата са такава напаст, че на входа пред един от платените пекински паркове има забранителен велознак. Затова пък вътре пърпорят автомобили.
Китайците обичат градините. Цветята са навсякъде, като най-грижливо подредени и отгледани във фигури са в парковете. Нацията на Мао е униформена точно колкото японската, но не изглежда толкова скована от табута. Задружността на потомците на дракона може да бъде трогателна - всяка сутрин, около 6 часа, в голям столичен парк се изсипват бюлюк съкварталци, които правят ведрина на подходяща музика. По-късно в градската градина остават само хлапетии, търкалящи се в тревата, рибари, наклякали около местната вада, тийнейджъри, демонстриращи източни бойни умения, мандарини - ветерани на медитацията, хора, които разхождат пернати в клетка. Между другото китайците изключително почитат птиците. Затова пък лаещите четирикраки май са по-популярни в книгите с готварски рецепти, отколкото на каишка. Да имаш куче в Китай е доста трудно. (Разбираемо, при положение че китайският председател Дзян Дзъмин признава, че всяка сутрин се събужда с мисълта как ще изхрани милиардните си поданици.) Имало и такъв закон, който забранява отглеждането на домашни любимци, надвишаващи 30 сантиметра. Добродушното предположение на европееца, че това е, за да не станат кучетата по-високи от хората, не е правилно. Китайците са височки, особено в Пекин.
Жителите на Хонконг са от по-дребните. Или може би само изглеждат така на фона на архитектурните мастодонти. Третият по големина международен банков център напомня Ню Йорк, Токио и всички останали островърхи мегаполиси. Стъкло, алуминий, "Макдоналд'с", дизайнерски магазини, скъпи коли, холивудски маниер на живот. Специалният административен район Хонконг има собствен основен закон. Един от принципите, записани в него, гласи, че "социалистическата система и политика няма да се прилагат в Хонконг, а съществуващата там капиталистическа система и начин на живот ще останат непроменени за 50 години".
Китай е разнолик. Сувенирен за чужденците контраст е този между столицата Пекин и най-големия китайски град Шанхай. Някогашното рибарско селище днес е шестият по големина град в света (14 млн. жители) след Токио, Ню Йорк, Сао Пауло, Мексико, Бомбай.
Шанхай е невероятен. Въпреки стройните билдинги и стъклени палати там мирише на Европа. Уличната цветнотия, растенията, гъстотата са елементи от шанхайския уют.
Животът кипи и късно вечер. И е светло като ден - първо грейват улични арки от електрически крушки в различни бои, грамадните реклами започват да намигат, включва се и неонът. Впечатлението е като от заря или бенгалски огън. За разлика от Пекин, който след 22.00 часа е безлюден, в Шанхай това е времето, когато всички излизат на веселба или просто да се разтъпчат. Шанхай (известен като бардака на Изтока) е разположен в делтата на река Яндзъ. Негова емблема е крайбрежната улица покрай река Хуанпу. Гъмжилото там е като в Ноевия ковчег - туристи, търговци, влюбени, мимове, тежкари, просяци. Във въздуха се носи колониалният дух и затова е лесно да си представиш как по моста се разхождат джентълмени в рединготи и дами с дантелени чадъри. Полифонията на мобилни телефони и бийпъри обаче бързо те изтръгва от видението в черно-бяло. Стряскащ е и
В Шанхай секретарка печели не по-малко от $500 на месец. За сравнение в Пекин средната работна заплата е около 80 долара (1 долар е около 8 китайски юана). Дрехите и обувките не са по-скъпи, отколкото в България, само дето фирмените магазини и изборът са объркващо големи.
В Китай е почти невъзможно да срещнеш продавач, служител или друг вид местен жител, който да говори друг език освен родния си диалект и официален китайски. За тях английският е много екзотичен и труден, затова дори тези, които твърдят, че спийк инглиш, имат проблем с комуникацията. Иначе китайците са много и в услужливостта си далеч не изглеждат толкова формални, колкото японците.
Киловати и килограми
При производството на електроенергия от ТЕЦ и АЕЦ съществува т.нар. охладителен контур. В него циркулира промишлено чиста, студена вода. Тя охлажда кондензаторите на централата, затопля се, отдава получената "излишна" топлинна енергия в охладителна кула, река или езеро и отново повтаря безброй пъти същия цикъл. Губи се част от енергията на горивото и се изразходва енергия за помпирането. Процесът охлаждане струва пари, които буквално отиват на вятъра или в реката. Това е известно отдавна, счита се за неизбежно зло, с него са се примирили. Но не навсякъде!
Това изобилие от неизползвана топлинна енергия е дало основание на проектанти, ръководители и даже на правителството да предложат схеми и създадат документи за евентуалното й използване. Така например с постановление на Министерския съвет 155/17.12.1975 г. се предвижда само към АЕЦ "Козлодуй" да се изградят оранжерии (т.80 - 1380 дка, т.81 - 4500 дка) и рибарник (т.88 - 20 дка). Отделно за ТЕЦ в страната. Досега обаче по различни причини нищо от това не е направено.
Междувременно в света - след нас - започнаха и въведоха в експлоатация съоръжения за оползотворяване на топлинната енергия на охладителния контур на ТЕЦ в Русия: статия "Електроенергия, топла вода и вкусна риба" (сп."Паралели" бр.38/1980 г.), статия "Килограми и киловати" (сп."Наука и техника" бр.33/1985 г.) и на АЕЦ: в Япония - статия "Атомна риба на пазара" (в."Правда" бр.117/27.04.1990 г.), в Германия - АЕЦ "Нойрат".
Предлагам понастоящем в новите политически, икономически, научни, екологически и пр. условия под ръководството на Комитета по енергетика или на Националната електрическа компания да бъде създаден програмен колектив от наши и чужди учени - специалисти с различен профил, който да проучи основно проблема, да изготви разработка и да излезе с изводи и препоръки.
Готов съм със своите знания и материали по проблема да взема участие в разработката.
Инж.Борис Левтеров - бивш проектант от "Енергопроект"
Софийските улици - обществени кучешки тоалетни
Като продължение на темата за бездомните кучета бих допълнила: на тях поне няма как да им се сърдим. Те са безпризорни, безстопанствени, неприучени и неконтролирани от никого. Какво да кажем обаче за другите - домашни питомци, любимци и т.н. Те поне си имат господари и възпитатели. Да, ама изглежда, че тях не е имало кой да възпита и приучи на елементарна хигиена. Дали пък и те не си вършат така и малката, и голямата работа - насред хола, в спалнята, та дори и в кухнята. Само така мога да си обясня ширещата се напоследък гледка - кучета палаво да си влизат и излизат в магазини с хранителни стоки. Млади девойки и възрастни дами - с недоумяващ поглед и необяснимо възмущение се отнасят към всяка забележка (в повечето случаи от клиенти, а не от продавачи!) да оставят питомците си навън. Бях свидетел как веднъж едно такова "гледано" куче си качи лапите върху щанда. Слава богу, човекът отдавна не си ходи на ръцете и все пак - яде от тях, нали?! Може би такива кучета с лапи подават храна на стопаните си след завръщане от разходка?! С две думи - докато не започнат да се налагат високи глоби за всякакво замърсяване на тротоари и градинки (а за гастрономи - да не говорим!), ще продължаваме да размазваме кучешки мръсотии по улиците и да си въобразяваме, че сме станали европейци!
Росица Алексиева.
София.
Недопустимо е да се пише за българската история с пренебрежение
Пиша ви по повод една публикация от бр.19, 18-24.V.1998 г., озаглавена с автор Боян Владимиров.
Сентенциите за историята са много. За съжаление повечето от тях са измислени от философи, а не историци и отразяват актуални за времето на авторите им схващания. Мисля, че подобни мисловни напъни карат прибързано да мерим със собствения аршин хора, живели преди хиляди години, имащи съвсем различен начин на мислене и ценностна система.
Вярно е, че Св.Константин-Кирил Философ е сред първите дипломати на византийския двор. Възлагани са му мисии при хазарите и арабите именно с цел приобщаване към християнството и следователно към византийската, а не европейската култура. Император Михаил III изпраща блестящия столичен книжовник в Моравия със задачата за създаването на славянската писменост и разпространението й сред западните славяни. Мотивите са чисто политически - продиктувани от борбата за църковна власт над славяните от Средна Европа. Глаголицата, създадена от Константин-Кирил, е едно от оръжията на Византийската империя за културна асимилация, но същевременно е пригодена към звуковите особености на славянския език. "Хуманността" на тези мотиви никога не е била обект на обсъждане в сериозната историческа литература.
Присъствието на Климент, Наум и Ангеларий в българската държава следва да се разглежда по различен начин. Изгонени от Великоморавия, те са лишени и от протекцията на императора. Възползвайки се от техния опит, княз Борис I им възлага задачата да разпространят новосъздадената азбука и сред българското население. Един от мотивите е, че наистина гръцките букви, ползвани до този момент, не са пригодни за българския език. Доказателство за това е, че дотогава всички официални хански надписи, открити върху камък, са на гръцки език. Изключение прави само един военен надпис от Плиска.
Глаголицата на Кирил и Методий е използвана сравнително кратко. Създадената от Св.Климент Охридски кирилица не следва да се разглежда като азбука на славянския език (още едно клише), а на българския. Съставена въз основа на гръцката азбука, тя не издига никакви стени, а напротив - един от способите, чрез които българската държава ще оказва своето културно влияние над съседните народи. На създадената в България кирилица ще пишат сърби, власи, молдовци, руси и др. Може и пресилено да звучи, че "българите са цивилизатори на славянския свят", но чрез кирилица именно те разпространяват християнската книжнина в целия Балкански регион.
Смешно е, когато човек с мислене от края на двадесети век осъжда действията на друг от края на девети. По същия начин цели епохи бяха заклеймени, като регресивни и античовешки. Не мисля, че трябва да се спори дали покръстването е далновиден акт с оглед приемането на България в цивилизования свят. Показателен е примерът с чешкия княз Бржевой, на когото, бидейки езичник, му сервирали да се храни на земята при посещенията му в столицата на християнската Германска империя. След приемането на християнството и въвеждането на кирилицата България не издига никакви стени между себе си и Византия. С този период се бележи началото на взаимодействието с византийската култура и теологическа мъдрост, военно и държавно устройство, власт - неща, които ще следват България през най-бляскавите моменти в следващите петстотин години. С оглед на това не звучат несъстоятелно думите на "смелия придворен идеолог" Константин Преславски, че "народите без писмена са мъртви..."
Разбира се, никога няма да разберем напълно причините, довели до християнизация и българска писменост. Каквито и да са те обаче, последиците ги оправдават напълно. Дори и онзи акт на "държавна измяна" между другото осъждан остро от водещи историци като П.Мутафчиев или В.Златарски. Но със средствата на владетел от IХ в. княз Борис няма друг начин за разправа с недоволните боили. Самите техни действия са противоречие на строгите разбирания за българска ханска власт. Все пак този акт остава изолиран в цялата ни история на фона на клади и ешафоди из цяла "цивилизована" Европа.
Изразявам искрено учудване, че "Капитал", един сериозен вестник, дава място на подобни нихилистични прояви като тази статия. Независимо че почти цялата българска история е омърсена от идеология и фалшификации, някои събития и личности не могат да бъдат подлагани с лека ръка на критичен анализ. Недопустимо е да се пише за българската история с пренебрежение и прийоми от лексиката на леки жълти списания, още повече на страниците на авторитетни издания, спечелили доверието на своите читатели.
Боян Думанов.
София.
Летният хит на "Раковски" 134: "Кмете, кмете..."
Екип от сини депутати ще бистри варианти за административно-териториалната реформа под началството на вицепремиера Бакърджиев. В обсъждането ще бъдат привлечени още деветимата областни управители, СДС-кметовете и министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Групата трябва да се произнесе и по възможностите за промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация и в Закона за местните избори. Комисията трябва да е готова с решения, които да предложи за обсъждане на Националния съвет на СДС. Тематичното му заседание е на 16 юни, точно седмица след многозначителната дата на деветоюнския преврат от 1933 г. Месец след като "Капитал" пръв съобщи идеята селските кметове да бъдат назначавани, прованс-дискусията става все по-гореща.
СДС възнамерява да прекрои административно страната, като увеличи тройно броя на досегашните девет области. "Обособяването на 28 области е необходима крачка за осъществяване на прагматична регионална политика", каза преди време вицепремиерът Евгений Бакърджиев. В момента контролът на областните управители върху всичките им подопечни общини се размивал - това е един от най-шумните аргументи в полза на промените в административно-териториалното устройство. Новите териториални единици ще са етажирани на областен управител, който се назначава от изпълнителната власт, и избираеми кмет на общината и общински съвет. Областната администрация трябва да провежда политиката на изпълнителната власт в синхрон с общинската администрация по думите на Бакърджиев.
Намерението за функционално преразграфяване на областите някак остана в сянката на хрумването селските кметове в населени места до 4000 жители да бъдат назначавани, а не пряко избирани. Политологът Деян Кюранов предупреди, че осъществяването на подобна идея ще е атентат срещу демокрацията.
Наред с успеха на валутния борд връщането на земята е залогът на кабинета "Костов", още повече че това беше едно от първите му предизборни обещания. Администрацията ще се облегне на спуснатия отгоре апарат за ускоряването на поземлената реформа.
Доводите, с които СДС защити отпадането на директния вот за селски кметове, са, че така ще се спестят пари, ще се подобри координацията с областната администрация и ще се ускори връщането на земята. Не толкова официалната цел е да бъдат отстранени партийните секретари и да се осигури шанс на изпълнителната власт да централизира управлението, за да направи реформите и да пресече играта на местните интереси.
Година преди приоритетните за СДС местни избори около 190 от 260-те общини продължават да са с кметове социалисти. Същевременно синята партия има доста рехави селски структури. Спуснати от града кметове със синя благословия могат да помогнат за конструирането на организацията надолу по паланките.
На кантара са няколко възможни начина за чиновническо определяне на кметове на малки селища. Единият е кметовете да бъдат избирани от общинските съвети или от общинския кмет, другият - да "подписват" трудов договор направо с областния управител.
Изпълнителният орган на СДС проведе и тематично заседание с участието на кметове от 22 общини, шефове на общински съвети и областни началници. От тях 99% одобрили идеята за административно деление на 28 области. Малко по-предпазливо локалните чиновници приеха и варианта с назначенията на кметове.
"В Народен съюз имаме позиция, че кметовете, макар и на малки населени места, не трябва да бъдат назначавани. Иначе доста голяма маса избиратели остават без възможност да изявят своите предпочитания. Добре е да се придържаме към демократичното начало - избор", каза за "Капитал" Стефан Савов, лидер на Демократическата партия. Съпредседателката на Народен съюз Анастасия Мозер също се обяви против недемократичното назначаване на кметовете.
Разбира се, има и нюанси. Идеята още е в насипен вид и СДС не е формулирал решения. Но коалиционните му партньори изглеждат склонни да обсъждат вариант, при който изборът на кметове на някои малки населени места да бъде двустепенен, т.е. с вота за общински съвет селяните да му даряват правото да назначава техния кмет. Договорката от Каденабия за запазване на формулата ОДС на предстоящите местни избори вероятно ще еволюира в конфигурации, които отчитат специфичните позиции на отделните коалиционни партньори.
Съображения против плана а ла Кимон Георгиев изказа и вицепрезидентът. "Демокрацията означава разширяване на местното самоуправление и право да избираш. Другото е много сериозно залитане и не знам какви съображения могат да го оправдаят. Аз съм против назначаването на кметове - сега трябва да се опитаме да спечелим доверието и местните избори, вместо да назначаваме", заяви Тодор Кавалджиев пред "Капитал". Вторият човек от Бялата къща подхвърли идеята "жителите в много малки селища от по 100-200-300 души да се групират и да си избират един общ кмет".
Скоро след като Евгений Бакърджиев рекламира идеята за провинциални нововъведения, се появи съобщението, че смолянската организация на СДС е против назначаването на кметове. "Опровергахме го това нещо. На регионален съвет миналата седмица решихме да изпратим до НИС пет предложения: да има 28 области, в това число и смолянска; областният управител да бъде назначаван от Министерския съвет; кметът на общината да бъде избиран; броят на бъдещите общински съветници да бъде намален; кметовете на населени места да бъдат назначавани по предложение на кметовете на общината", съобщи за "Капитал" секретарят на СДС в Смолян Янева. Сините от града на планетариума размислили, че в много малките селища (100 души) трудно може да се намери подходящ кандидат за кмет, затова избрали да подкрепят идеята на "Раковски" 134.
Вариантът с ликвидирането на една от формите на самоуправление допада и на останалите политически представителства на СДС в страната. "Така или иначе правата на жителите не се нарушават - те си избират общински съветници и кмет на общината. Не може гласоподавателите от едно малко село да диктуват - те са доста манипулируеми, затова кметските наместници трябва да бъдат назначавани. Защо сме "за" ли? Ами, смяната на един кмет сега се извършва по много мъчна процедура, благодарение на правосъдието и прокуратурата (местните партийци до един са "в час" на столичните повели - бел. авт). Кметските наместници трябва да бъдат назначавани, за да са хора дейни, които са образовани, милеят за селата и не са корумпирани", каза си урока Коджабашев от СДС - Сливен.
