Г-н Димитров, как изглеждат нещата в България отвън година след като кабинетът Костов пое управлението на страната?
- Вън от съмнение е, че интересът към България е повишен. Има очевидни постижения, които правят силно впечатление. В България в момента има финансова стабилизация - нещо, което само по себе си не прави хората щастливи и не решава всички икономически проблеми, но без него не е възможно те да бъдат решени. Второто е, че пладнешкият грабеж, който наблюдавахме между 1993 и края на 1996 г., е спрян. Разбира се, има много проблеми. Има да се решават въпроси с още съществуващата корупция на някои нива - нещо, което е факт навсякъде в бившите социалистически държави, пък и не само в тях. Но така или иначе нещата са несравними - на грабежа, характерен за комунистическите правителства на Беров и на Виденов, е сложен край. Говори се много за валутния борд и неговото успешно приложение като за история на успех и бих казал, че това е основният контекст, в който се споменава името на България. Не е без значение и фактът, че правителството успя да се ангажира с борбата с организираната престъпност и вече се виждат някои резултати. Групировки със съмнителна репутация в момента губят позиции по драматичен начин. Колкото и болезнен да е фактът, че като че ли зачестяват престрелки, това само показва, че комфортът на тези групировки, на хората, които се занимаваха с грабене, е нарушен. Без съмнение са и резултатите във външната политика. Мисля, че репутацията на България сериозно се засилва. Инициативите, които тя поема на Балканите, се забелязват и отчитат като нещо много положително. Имаше табиет да се говори за България като за остров на стабилността на Балканите - ние вече не сме това. Превръщаме се във фактор за стабилността на Балканите. За хората, които наблюдават България, е важно обстоятелството, че тя има правителство, което е едновременно стабилно и решително. Нещо, което дава сигурност, че то ще има сили да продължи и да довърши реформите. Другото, не по-малко важно, е усещането, че българската нация е готова да понесе и преживее неизбежните трудности, докарани на страната и от комунистическия режим, и от последните комунистически правителства. В тази готовност на хората наблюдателите виждат гаранция за успех. Важното е, че такава нагласа има и тя е, повярвайте ми, една от най-силните карти на България пред света. Положението несъмнено е много тежко, но перспективата е добра и посоката е правилна.
Още с първите действия на кабинета се наложи паралелът с вашето правителство като първото демократично избрано правителство на СДС. След година управление кое е повече - приликите с вашия кабинет или отликите с Виденовия?
- Много е трудно да се говори по този начин за нещата. Все пак това са два кабинета, които се развиват в различни исторически моменти. Проблемът, който стоеше пред моя кабинет, беше опитът мафията да започне активна дейност и разграбване на държавата, от една страна. От друга, нашето усилие да спрем това и да придвижим напред реформите. Ситуацията беше различна, конюнктурата в парламента - абсолютно различна, и т.н. Кабинетът на Иван Костов започна в момент, когато нещата бяха изключително тежки и когато очакванията от правителството бяха много притесняващи - хората бяха свикнали, че правителството граби. Затова и с въвеждането на валутния борд кабинетът на Иван Костов даде знак, че е правителството, което смята да работи честно и открито.
Какви слабости отчитате?
- Никога не можах да доставя удоволствие на хора, които мислят с комунистическите стандарти за правенето на критика и самокритика. Трябва да се разбират реалностите. Ако говорим за проблемите, които стоят пред правителството, то единият естествено е то да успее да се справи с корупцията - онова, което организираната престъпност генерираше на различни нива. Много сложна е задачата да се преодолее тромавостта на бюрократичната система. Също много важен е проблемът с ускоряването на приватизационните процеси. Въпросът е какво искаме повече - да направим бум, който след това да гръмне, или да придвижим нещата напред. Може би малко по-бавно, но с такава невъзвратимост, че да не сме изправени пред риска от нови провали в икономиката.
Смятате ли за правилно впечатлението, че България няма ясна политика спрямо САЩ, а приоритетът във външнополитическата й ориентация е европейски?
- Противопоставянето на Америка и Европа за мене е чудовищна нелепост. САЩ са една от държавите, които ни тласкат да отговорим на изискванията за пълноправно членство в ЕС. НАТО е формация, която съществува на базата на общите позиции на САЩ и Европа. Нормално е да има противоречия между една или друга страна, но България изобщо не е тази, която ще ги решава. Интересите на България са в унисон с очакванията, които имат към нея и САЩ, и ЕС. Намирам всякакви опасения, че България може да се отклони от Европа, ако здраво се свърже със САЩ, за идиотски. Така че, за бога, нека да оставим тези измислени противопоставяния и да се опитаме да мислим в понятията на това, което се нарича атлантически свят. За България е важно да се знае, че е страна, която принадлежи към атлантическия свят. Той е и от двете страни на Атлантика - и в САЩ, и в Европа.
Смятате ли, че залогът на успешното управление е силната, добре структурирана партия и как гледате на това, което стана със СДС - превръщането му в партия, изграждането на структури на всички нива?
- Аз съм човекът, който комай беше най-обвиняван през годините в това, че превръща СДС в партия, забележете - не че иска да го превърне, а го превръща. В известен смисъл СДС беше партия още преди взимането на тези решения. Имал съм моменти, когато съм спорил с Иван Костов относно това дали един или друг подход е най-ефикасният. В крайна сметка практиката решава нещата. Виждам, че на практическо равнище резултатът е добър, т.е. няма заплахи за единството на СДС, няма сили, които да са провокирани по някакъв начин да го разцепят, следователно тази действия са правилни и уместни. Естествено едно управление трябва да бъде стъпило върху контакта с хората, да черпи от хората своята законна власт и да има канала на комуникация с тях. Трябва да знае, че това, което прави, е това, което те искат, защото те го избират не за да бъде много велико, а за да отстоява техните интереси и желания. В този смисъл партийната структура е нещо, което помага. Тя не е единственият способ, но е важен елемент в цялата система от комуникационни канали, които управлението трябва да има с нацията си. В този смисъл партийната структура не може да си позволи да бъде разпасана.
Има ли СДС кадрови проблем?
- Разбира се, има. СДС винаги е имал кадрови проблеми и ще продължава да има и в бъдеще. Проблемът е свързан с уменията да се промоцират хора, подходящи за определена дейност и да им се възложи доверие. В затвореното общество, каквото беше българското, критериите за това кой колко чини бяха поставени на съвършено нелеп и неразбираем принцип. Другото нещо е, че поради липсата на достатъчно канали за изява политиката се оказа едно от основните поприща, в които човек може да покаже, че струва.
Въпросът е как да стане така, че да има някакви критерии, по които да се пълни политическият асансьор, без там да преобладават чисто партийните кариеристи?
- Хората, които влизат в политиката, са много амбициозни и трябва да бъдат, иначе не могат да правят добре политика. Що се отнася до критериите, аз винаги съм бил краен противник на едни такива листчета, на които пише първо, второ и трето, и ти виждаш, че те са чудесни, за да бъде избран човек за, да речем, някаква техническа дейност. Но пък нямат нищо общо с ефикасността, с поемането на отговорност, със способността да се вземат решения, да се съобразява общественото мнение и т.н., неща, които са важни в политиката. Политиката е преди всичко поемане на отговорност - това не го пише в никоя автобиография.
Вие управлявахте в условията на много силна опозиция. Сега силна опозиция липсва - може ли това да се превърне в проблем?
- Не. Мисля, че не може. Защото опозиция, колкото и да е разпиляна и неефикасна в момента, съществува. Но на тези предизвикателства, които срещаме в момента, опозицията просто не може да отговори. Това не означава, че трябва да се вайкаме за това, че опозицията била слаба. Опозицията е такава, каквато може да бъде. Когато му дойде времето опозицията да бъде по-силна, т.е., когато предизвикателствата пред обществото станат такива, че тя може да предложи нещо смислено, тя сама ще се покаже - това е демокрацията. Сега да се вайкаме и да искаме управляващите винаги да бъдат с двама повече, отколкото опозицията, и силите им да са почти еднакви, това са чисто формални подходи към демокрацията, които нямат нищо общо с реалността. Демокрацията означава общественото мнение да бъде готово да чуе опозицията. Ама когато тя му говори глупости, естествено е, че няма да я слуша.
Здравословен ли е медийният комфорт, в който управлява правителството на Иван Костов?
- Не съм сигурен, че това е точно така, защото журналистиката не е спряла от време на време да подръфва някого - в крайна сметка това й е работата. Е, голяма част от вулгарностите, които аз помня, слава богу, ги няма. От друга страна, не е редно, при положение че в страната става нещо положително, да се пише само отрицателно. Ясно е, че България върви напред. С цената на много страдания за хората, но това е цената, която се плаща не заради правителството на Иван Костов или за неговите черни очи, а за бъдещето на всички.
Интервюто взе Ива РУДНИКОВА.
Първата година на управляващите: Гив ми файв!*
Първите дванадесет месеца от управлението си правителството отбеляза с тържествено заседание в резиденция "Бояна". Придошлите в дом No 2 министри мереха популярност с посрещащия ги на вратата по анцуг и джапанки Христо Стоичков (б.а.понякога Камата и другите национали спят в хотелската част от випаджийския комплекс като на лагер).
Преди да стане време да насядат зад табелките с имената си в залата, министрите, областните управители, шефовете на комитети, агенции и комисии радостно си побъбриха. Между другото, на фанфарната сбирка не присъстваха коалиционните партньори Мозер и Савов. Оказа се, че лидерите на Народен съюз не са си получили поканите - били се загубили някъде по трасето. Топсоциалистите също отсъстваха и затова Костов им сложи диагноза "провинциализъм". Иначе в боянските коридори струеше добро настроение.
Някои от държавниците бяха "закопчани" от медиите за изявления по случай рождения ден на ОДС-управлението или по не чак толкова актуални теми. "Просто приватизацията си върви. Съветвам ви днес да видите във вестниците проучването на общественото мнение. Доверието в институциите е 60%. Работниците в "Плама" са отговорни хора, аз ги познавам", отвръщаше вицепремиерът Александър Божков на безразборния интерес.
Междувременно управляващите се групираха като в калейдоскоп на събеседници по желание - така заместник промишленият министър Марин Маринов си говореше с прекия си началник Божков, с шефа на търговското ведомство Валентин Василев и данъчната гуру Дора Андреева. Председателят на парламентарната икономическа комисия Никола Николов обменяше мисли с транспортния министър Краус, а министър Надежда Михайлова убиваше време с колегата си Евгений Бакърджиев. Силуетът на Марин Маринов се открои и в компанията на Краус. Без да попълва валенции, край асансьора стоеше столичният кмет Стефан Софиянски. Малко по-късно бившият служебен премиер завърза разговор с президента Петър Стоянов. После някой извика, че премиерът пристига, групите по интереси се разпаднаха и всички заедно влязоха в залата.
Министър-председателят беше посрещнат с бурно ръкопляскане и уважително ставане на крака на няколко души. Иван Костов поиска от колегите си да му позволят да покани президента и председателя на Народното събрание да заемат местата си. "Приема се", пошегуваха се администратори, преди Петър Стоянов и Йордан Соколов да седнат от двете страни на премиера.
"За една година може да се разбере дали се върви по правилния път. Бихме били доволни да чуем оценките, вижданията за нашата работа от президента", каза мениджърът на държавата. Държавният глава започна с признанието, че по пътя към празничния форум мислел дали може да каже нещо, което не е казвал, нещо оригинално. "Помислих си, че не мога - значи правителството неведнъж е давало повод да бъде оценявано", заключи Петър Стоянов. По думите на президента "това правителство върна доверието към България от страна на света", за което заслужава похвалата и най-високата оценка на българското общество. "Реформата ще успее, когато растежът бъде подплатен с надеждата на обществото да изкара реформата докрай. Това е новото, голямото предизвикателство, което стои пред правителството", каза Стоянов. След това репортерите бяха помолени да напуснат.
След по-малко от час вратите на залата отново се отвориха - висшите държавни чиновници наизлязоха усмихнати, като си разменяха реплики "честито" и "успех" и се тупаха по рамото. Журналистите бяха поканени, за да чуят и те юбилейните оценки и напътствия.
Президентът Стоянов повтори класацията на правителствените постижения - върнатото доверие на света към България, финансовата и макроикономическа стабилизация, която превръща страната в сериозен и надежден партньор. Държавният глава попълни и графа "има какво да се желае". Той призова за по-благоприятен климат за чуждите инвестиции, по-решителна и ясна приватизация, дори с преразглеждане на ползата от т.нар. работническо-мениджърска приватизация, преосмисляне на данъчната политика спрямо малкия и средния бизнес. Президентът препоръча тригодишното споразумение със Световната банка да бъде преведено на езика на всекидневието, така че всеки българин да може да планира и прогнозира доходите и живота си. Стопанинът на "Дондуков" 2 маркира отново приоритета - борбата с престъпността и корупцията.
На свой ред Костов обясни, че правителството ще положи всички усилия да докаже пред международните финансови институции необходимостта от намаляване на данъците, за да се стимулира растежът на икономиката. Премиерът каза, че ДОД ще бъде преоформен, обхватът на работническо-мениджърската приватизация ще бъде променен и тя ще се прилага само там, където не работят другите форми на раздържавяване. "Приватизацията в момента се забавя, за да бъдат поверени големите предприятия на утвърдени международни консултанти", съобщи министър-председателят и потвърди, че в момента всички усилия на правителството са насочени към разработването на стратегия за борба с престъпността.
"Бих посочил една слабост, която се появи след 30 април, след подписването на договора за газа. Самочувствието на някои министри се повиши и диалогът с медиите започна да се води от по-високо ниво. Но отново ще скъсим дистанцията, ще ни мине", беше критичен премиерът. Той обясни, че който работи, греши и че е десет пъти по-добре грешките да идват от работата, а не от бездействието. "Най-важното нещо, на което всички министри отговарят, е да носят в себе си волята за промени, да бъдат отговорни", каза Костов. След това всички се почерпиха с шампанско.
Датата завърши със среща на премиера, министри и ОДС-депутати с фенове в НДК. Прекъсван от взривни скандирания "браво" и "СДС", министър-председателят успя да каже на хората, че правителството се е преборило с посредниците на властта. "Тези, които засегнахме, ни обвиняват, че концентрираме много власт, но това е доказателство, че сме успели да утвърдим авторитета на държавните институции", заяви Костов. Той обеща кабинетът да се пребори да се създаде авторитет на съдебната власт и в България да има правораздаване. "Ако правителството се пребори с престъпността, това ще е доказателство, че и политиците са чисти и не са свързани с корупцията", чу електоратът.
Юбилеят продължи с всемедийно честване.
*Give me five! - от англ. буквално: дай ми пет - популярен сред тийнейджъри, спортисти и др. възглас, придружен от звучно плясване на дланите. Най-често символизира отбелязана точка или друг вид общ успех.
Мутрите отново напомниха за себе си През последните няколко месеца на повърхността отново избиха тревожните симптоми, които ни припомнят "най-добрите" години на борческите структури. Лозунгите, че организациите на мутрите са на колене и са на изчезване, ще трябва да претърпят известна редакция. Последният щрих към тези съждения поставиха бившите членове на "Клуб 777" в Пловдив.
Убийството на Николай Марински-Калата и раняването на един от бившите членове на "Клуб 777" Стоян Ненчев-Цеко в дискотека "Домби" от бившия полицай Георги Тодоров-Шилето е поредното доказателство, че повърхността е само привидно спокойна. Проблемът не е толкова в нагнетеното напрежение през последните седмици, когато загина полицай, беше нападната журналистка и беше убит застраховател. Проблемът е, че борците пак са тук и пак са същите.
Стрелбата в бара на гребния канал в Пловдив е само поредното доказателство. За съжаление то не е единственото.
След показното убийство на Петко Петков-Патерицата на 20 март стрелбата срещу Стоян Ненчев-Цеко, който също е бивш член на "Клуб 777", и неговия приятел Калата е третият удар само за три месеца. Патерицата беше застрелян в джипа си на път към дома си от наемни убийци. Според полицейски източници убиецът е вече известен и се издирва, а предполагаемата причина за смъртта на бившия борец е сделка с цигари с Украйна.
Параноичните конструкции, че двете "седмици" са обстрелвани от бившето ченге Георги Тодоров-Шилeто след тайна сбирка в курорта "Свети Кирик", където се обсъждала легализацията на бизнеса на бившите пловдивски борци, че бившето ченге е обмислило всичко предварително, че има някакъв заговор, не издържат на логиката на елементарните факти. Стрелбата в "Домби" в Пловдив си е чиста проба натрупване на обстоятелствата - разчистване на сметки и отмъщение, но показва, че нищо не се е променило в живота ни. Самата престрелка е била предопределена от неколкогодишна битка между "седмиците" и бившия полицай.
Според първата версия Георги Тодоров-Шилeто влязъл в заведението на гребния канал миналата събота, насочил се към барплота и хладнокръвно стрелял първо в Цеко, след това - в Кало. Куршумът му минал на около 3 сантиметра от сърцето на Стоян Ненчев и се забил в ключицата. Попадението в Кало обаче било точно и той издъхнал на път за болницата. След стрелбата Шилeто напуснал бара, необезпокояван от никого. Според полицейски източници той е вече в Македония, откъдето ще се прехвърли в Италия.
Според другата версия обаче Шилeто седял на бара заедно със свой приятел, когато Цеко и Николай Марински влезли вътре подпийнали. Още като забелязали на бара бившето ченге, те започнали да си разменят реплики с него. Шилeто и приятелят му станали да си ходят, когато били нападнати от бившите борци. Двамата се счепкали с Шилeто и паднали в едно от сепаретата. Тогава Шилeто извадил пистолета и стрелял. Без значение коя от версиите е по-вярна, случаят има предистория, но тя не е в тайна сбирка на "Свети Кирик". Бившите борци от "Клуб 777" наистина са били в курортния комплекс, но за да празнуват рождения ден на съпругата на свой дългогодишен треньор по борба. Цеко и Калата са се връщали точно от това празненство.
Враждата между седмиците и Шилeто не е от вчера. Още след като напуска полицията, бившият полицай е пребит от убитите по-късно Георги Калапатиров-Италианеца и Петър Петров-Патерицата. Двете седмици дори се издирваха от полицията през 1995 г. заради този побой. Впоследствие бившият сержант от сектор "Издирване" няколко пъти е бил пребиван от хора на "седмиците". За последен път - месец, преди да стане убийството в "Домби".
Историята на "седмиците" е добър пример за това как една групировка юридически се разпада, но практически връзките и методите й остават. И Георги Калапатиров-Италианеца, и Петър Петров-Патерицата, и Стоян Ненчев-Цеко напускат официално "Клуб 777" със съдебно решение още на 14 септември 1994 г. Тримата обаче продължават като представители на различни столични групировки, тъй като контролират Пловдив и Пампорово. Софиянци са принудени да работят заедно с тях заради монопола, който те държат в града на тепетата. Непрекъснатите битки между бившите "седмици" и бившето ченге Георги Тодоров-Шилето, който също работи за различни столични групировки, са били точно защото Цеко и Калата не са допускали никой друг в бизнеса, който са контролирали. Твърди се, че побоят над бившето ченге от "седмиците", предхождащ убийството в "Домби", е бил заради конфликт за проститутките в "Новотел "Европа".
В края на април в къмпинг "Каваците" край Созопол беше зверски пребит небезизвестният в Бургас Андон Петров-Кабата. Около 14 часа на 24 април седем човека с железни пръти потрошават бившия боксьор пред административната сграда на къмпинга, качват се в БМВ-то му и изчезват. Кабата остава да лежи в кръв. След няколко часа бандитите са задържани от бургаската полиция. В багажника на една от колите са открити автомат "Калашников", 2 пушки помпи, металните пръти със засъхнала кръв по тях. Според официалната сводка на МВР част от задържаните гравитират около Първа частна милиция в Бургас и ВИС-2 в София. Вътрешното министерство е използвало евфемизма "гравитират", защото трудно може юридически да докаже, че хората, които пребиват Андон-Кабата, всъщност са много близки до вече бившата застрахователна компания. А един от задържаните е голям приятел на шефа на ВИС-2 Георги Илиев. Бивши охранители искрено възкликнаха, като разбраха какъв арсенал е открит в побойниците, с репликата:"Тия да не си мислят, че сме още в 1993 г. " Доста по-късно се разбра, че побоят над Кабата е бил чиста наказателна акция заради негови прегрешения към ВИС. А местните започнали на шега да наричат лобното място на Андон Петров "Кабаците".
След като бандата беше арестувана в неделния 26 април, в сградата на Националната служба за борба с организираната престъпност са били привикани всички лидери на известни силови застрахователни компании и са били принудени да подпишат нищо незначеща декларация, че няма да правят вече така. Мнозина от тях били учудени какъв е смисълът от това нещо, след като босът на ВИС-2 Георги Илиев не отрекъл, че арестуваните са негови хора, но поискал това да бъде доказано, твърдят източници от спецслужбата.
Само преди три седмици от ареста в Шумен излезе под гаранция акционерът в СИК и "Интергруп" Стоил Георгиев. Той беше арестуван в Шумен през февруари заедно с бивш полицай и варненски мутри заради рекет и побой над местен бизнесмен в едно заведение. В бронирания му мерцедес бяха открити вещи на пребития, а случаят дълго не слиза от страниците на шуменската преса. По този повод вътрешният министър Богомил Бонев отново обвини прокуратурата, че пуска на свобода обвинени за рекет. Но това си остана поредния изстрел във войната между МВР и Татарчев.
Тези случки са известни на обществото. Използвам тях за илюстрация, защото в тях са замесени все популярни личности от борческите групировки. Настрана остават бомбените атентати в заведения, убийствата на бизнесмени, приватизатори, грабежите и т.н. Скрити остават и събитията от сенчестия бизнес, за които обществото няма достатъчно информация. Разкритията по различни въоръжени грабежи и убийства сякаш разбиват теорията, че те се извършват от отломки на силовите застрахователи, които са били прокудени. Вярно е, от друга страна, че рекетът и силовото застраховане вече ги няма в онази уродлива форма, но те естествено започнаха да отмират заради мутацията в по-интелигентни проявления.
Дори по чисто екстериорни белези мутрите се завръщат в началото на лятото - същите лимузини, неухапани от "Комар"-и, със същите тъмни стъкла, които уж бяха забранени, същата дразнеща агресия по заведенията и демонстрация на същата безнаказаност. С идването на лятото започва активизирането на областите, където борческите групировки имат сериозни бизнесинтереси. Туристическият сезон е едва пред прага си, пиковите дни на селскостопанските борси предстоят, търговията с горива и алкохол и т.н също се възражда, тук-там разкритията на контрабанда по границата показват, че и тази практика не е прекратена.
Закриват Главна прокуратура и националното следствие
Главна прокуратура и Националната следствена служба да бъдат закрити, а структурите на прокуратурата и следствието да бъдат приведени в съответствие с конституцията, предложиха в петък депутати от СДС. Мнозинството внесе поправка в Закона за съдебната власт пет минути преди 18 часа в петък - крайния срок в деловодството на парламента. Законът предстои да бъде гласуван на второ четене в парламента.
В конституцията не се говори за структура като Главна прокуратура и Национална следствена служба е мотивът на вносителите, който многократно бе заявяван в дебата за неефективността на наказателния процес. Още при гласуването на промените на закона на първо четене се заговори, че мнозинството ще предложи закриването на ведомствата на Татарчев и Рашков, тъй като те не съществували в основния закон. Там се говори само за главен прокурор и това, че следствените органи са в системата на съдебната власт. Промяната на Закона за съдебната власт спестява на мнозинството нуждата за промяна на конституцията, за да се реформира правораздавателната система. На първо четене идеите на СДС-юристите не бяха предложени, но бяха многократно коментирани в медиите и предизвикаха различни реакции. Главният прокурор Татарчев и шефът на следствието Бойко Рашков направиха миналата седмица совалка сред опозиционните парламентарни сили, за да разберат дали опозицията ще подкрепи промените в Закона за съдебната власт. За да не издаде какви точни ще бъдат те, депутатите от СДС ги внесоха секунди преди да изтече последният срок на 22 май.
Промяната в Закона за съдебната власт не означава, че Иван Татарчев няма да бъде повече главен прокурор на републиката. Изглаждаме противоречието в Закона за съдебната власт, където пише, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, аргументират се сини юристи. Това означава, че висшите прокурори ще отидат съответно към Висшия касационен и Висшия административен съд. Ще се отнеме и възможността на по-горестоящи прокурори да отменят постановления на по-нисшестоящи в йерархията, каквато често беше практика в България.
Следователите пък ще бъдат към съдилищата на първа инстанция, както е записано в чл. 3 на Закона за съдебната власт. Така съдът ще наблюдава предварителното производство, а не прокурорът, както беше досега. Освен това няма да има централизирана шапка, която да изземва делата на следователите от окръжните следствени служби. Тези промени ще позволят съдопроизводството в България да бъде поставено на състезателно начало, прокурорът да бъде само обвинител, а не "цар на предварителното производство". Национално бюро за разследване ще поеме особено тежките дела, свързани с наркотици, тероризъм, крупни финансови престъпления и поръчкови убийства. Така голяма част от специалистите в Националната следствена служба щели да бъдат преназначени там, за да не бъдат загубени с опита си за системата. Според идеята на мнозинството тези промени в Закона за съдебната власт налагат и промяна на Наказателно-процесуалния кодекс, което ще реформира изцяло съдебната система у нас. Председателят на Народното събрание Йордан Соколов вече каза, че още в началото на есенната сесия на парламента ще бъде внесен изцяло нов НПК.
Промените в Закона за съдебната власт обаче няма да влязат веднага, а три месеца след приемането им. Обичайната практика е 3 дни след публикуването в Държавен вестник, ако няма изрично упоменат срок. Така депутатите ще имат възможност да подготвят и гласуват новия НПК. Промените ще влязат в сила едновременно.
През май догодина водата в София ще се даде на концесия
След 13 месеца водата в София трябва да се отдаде на концесия. Това предвижда договорът, който столична община сключи през миналата седмица с международната консултантска и одиторска фирма PriceWaterhouse (PW), която ще консултира процедурата по концесионирането на ВиК мрежата, както и избора на фирмата концесионер.
При отдаването на водата на концесия избрана фирма ще получи права да поддържа и експлоатира ВиК мрежата на столицата. Концесионерът ще се ангажира да направи необходимите инвестиции, за да поднови ВиК инфраструктурата, което ще намали загубите в системата. А това в бъдеще би трябвало да намали себестойността на водата. През първите години обаче цената на водата ще се повиши при равни други условия заради големите инвестиции. Изчисленията на общината, съгласувани с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), показват, че след отдаването на ВиК мрежата на концесия кубик вода плавно ще поскъпне до около 33 цента. В момента водата струва около 20 цента на кубик, а след ревалоризация на активите на ВиК дружеството цената ще достигне 30 цента, обясниха от компанията. Операторът ще вложи свежи пари и в оборудването на пречиствателните станции, което ще подобри и качеството на водата.
С концесията общината се освобождава от поддръжката на ВиК системата. Поради липса на средства и досега кметството не полагаше особени грижи за мрежата и я ремонтираше само аварийно. Общината запазва собствеността върху ВиК мрежата и за срока на концесията контролира оператора по договора.
Все още няма други общини, които да са стартирали процедури по отдаване на ВиК мрежата на концесия. В голяма част от общините все още тече преструктурирането на ВиК дружествата от държавни в общински фирми. Тези процедури се финансират със заем от Световната банка (така нареченият воден заем).
Компанията консултант беше избрана след конкурс на ЕБВР, която от самото начало е гарант по процедурата за избор на оператор на водата в столицата. От 30 кандидат-посредници до последния кръг от преговорите комисия на ЕБВР и Столична община допусна четири компании. Това са PriceWaterhouse, Charterhouse bank, KPMG - Белгия, холандската ING Barings and Mott Macdonald. "В оферта на PW най-добро впечатление направи вниманието, което те отделят на техническото изследване на системата, почти 50 на сто от времето и парите, както и опитът им", обясни зам.-кметът по инвестиции на София Иван Гечев.
Консултантът ще получи за сделката за концесията комисиона от 750 000 ЕКЮ, от които 650 000 ЕКЮ ще са от ФАР, а общината ще осигури останалите 100 000 ЕКЮ. Кметството ще изпълни ангажимента си като заделя една две години по 1.7 лв. на кубик от цената на водата в специална сметка.
В следващите два месеца консултантът трябва да разработи доклад за състоянието на ВиК мрежата в столицата. В началото на септември трябва да са готови т.нар. преквалификационни документи, в които окончателно да се посочат критериите за фирмите, които ще кандидатстват за концесията. През октомври ще се издадат тръжните документи и през февруари догодина ще се избере концесионерът. Сделката трябва да се финализира през май. При изготвянето на тръжната документация PW ще се движи в
Предвижда се концесията за водата да се даде за срок от 15 до 25 години, за което време операторът трябва да покрие инвестиционните си разходи. Общината е поискала тълкуване на Закона за общинската собственост, за да се изясни точно въпросът със срока за концесия. В нормативния документ е записано, че "срокът за предоставяне на концесия не може да бъде по-дълъг от 15 години след сключване на договора. Срокът може да бъде продължен със съгласието на страните по договора след решение на общинския съвет. Общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от 25 години".
"При по-дълъг срок цената на водата ще поскъпва по-плавно. Ако се възприеме срокът от 15 години и след това се удължи с още 10 години, концесионерът ще си избие инвестициите през първите 15 години и след това ще продължи да си получава цената на водата, без да прави инвестиционни разходи", обясни Гечев.
Цената на метала "удари" "Кремиковци"
"Кремиковци" свива производството на метали с 10-12 на сто, съобщиха от предприятието. "Следващите три-четири месеца ще бъдат най-черните в историята на комбината заради световната криза в търговията с черни метали", заяви шефът на дружеството Дилян Димитров. В края на миналата и началото на тази година са правени сделки с горещо валцувана стомана по цени над 280 долара на тон. В момента цената на тон е от 205 до 235 долара.
Най-голямо значение в продуктовата листа на "Кремиковци" имат горещо валцуваните рулони, защото се продават на най-добра цена. В същото време при тях спадът на цените е най-голям. "Кремиковци" все още задържа продажбите на горещо валцувани рулони около най-високото ценово равнище, но очакванията са, че в следващите месеци те ще се продават и под 225 долара. За да избегне по-големи загуби, предприятието намалява производството и паралелно започва капитален ремонт на първа доменна пещ, който ще продължи 8-10 месеца. През май произведеният чугун ще бъде с 20 на сто по-малко от произведения през април. Очаква се общият спад за годината да не бъде повече от 10-12 на сто.
Ниските цени на металите вече дават отражение върху финансовите резултати на комбината. Според данни на ръководството при общо 2.8 милиарда лева печалба за миналата година сега за първите четири месеца тя е едва 697 милиона лева. Не е ясно обаче дали върху тазгодишния резултат е дала отражение преоценката на активите и в каква степен. Какво ще стане през лятото, когато се очаква ново свиване на производството?
Досега "Кремиковци" е получавал обикновено 50 на сто от цената на продаваните метали предварително. Заради стагнацията търговците от няколко месеца отказват да плащат авансово продукцията и нареждат плащането едва след като си приберат парите от крайните купувачи. По този начин парите от продажбите идват с 15 - 25 дни закъснение, което може да бъде компенсирано само с банкови заеми. За да не бъде нарушен ритъмът на производство, е договорена кредитна линия за 6 милиона долара от Булбанк, съобщи Дилян Димитров. Краткосрочни заеми са теглени също от Биохим, Първа източна международна банка и от швейцарската Ю Би Ес (UBS).
Колебанията в цените на металите не са единствената предпоставка за очакваните черни дни на българските металургични заводи. Лошата пазарна конюнктура завари "Кремиковци", "Стомана" - Перник, и "Промет" - Дебелт, непреструктурирани. Не беше направено почти нищо за оптимизирането на производството, за намаляването на неговата енергоемкост и за редуциране на огромния персонал. Програмата за преструктуриране на отрасъла, която беше готова още в средата на миналата година, предвижда около 50% съкращаване на мощностите и реконструкция най-вече в областта на енергоспестяващите технологии. Засега обаче този документ влиза в употреба само когато трябва да убеждаваме евроемисарите, че променяме индустрията. В същото време държавата на практика продължава да поема голяма част от разходите на дружеството, като толерира неплащането на природния газ. Само за миналата година металургичният комбинат дължи над 40 млрд. лв. на Булгаргаз, т.е. не е платило близо 60 на сто от доставените количества газ. Това дълго време помагаше на стоманодобивния комбинат да поддържа ниски цени на продукцията и по този начин да запази позициите си на европейския пазар. След заплахата от ЕС за антидъмпингови мерки стоманодобивът ни беше принуден да приеме "джентълменското споразумение" за ограничаване на износа. Ако междувременно беше предприето необходимото и за редуциране на мощностите, най-вероятно предприятието щеше да бъде по-добре подготвено да понесе сегашния ценови шок и последвалото свиване на пазара. Това отново показва, че проблемите на българската металургия няма да бъдат решени с опитите за субсидиране чрез опрощаване на стари задължения и освобождаване от данъци, както се предвижда в одобрения от правителството законопроект за преструктуриране на отрасъла.
Почти сигурно е, че проблемите при продажбите на метали и неефективната структура ще се отразят негативно и при предстоящата приватизация на металургичните ни заводи въпреки уверенията на Дилян Димитров, че двата процеса не са взаимно свързани. Засега най-сериозен интерес към приватизацията на "Кремиковци" проявява индийската фирма "Испаат", съобщиха от рководството. Водени са разговори и с представители на американските фирми "Ю Ес стийл" и "Женева стийл", както и с "Фьост Алпине" /Австрия/. Консултантите от "Аткинс интернешънъл" предлагат да се съкрати процедурата, като представят на потенциалните купувачи предварителен информационен меморандум на "Кремиковци", съдържащ само технически и правен анализ. Инвеститорите ще получат разрешение сами да проверяват на място финансовото състояние на комбината чрез собствени одиторски екипи. Според Дилян Димитров тази схема ще позволи продажбата на "Кремиковци" да бъде завършена до края на това лято, а не чак догодина. Очаква се в близките дни да бъдат обявени търгове за тръбопрокатния завод, феросплавния завод, рудника, социалните дейности и други обекти, които ще се приватизират отделно от комбината.
Тръгна услугата "всичко от една ръка" за инвеститори
През миналата седмица правителството се опита да докаже на големите инвеститори, че могат да разчитат на спасение от бюрокрацията, като одобри междуведомствена група за институционална подкрепа на немския търговски концерн "Метро". Това означава, че вместо да обикалят с въпроси и молби всички министерства и ведомства, които имат отношение към техния инвестиционен проект, представителите на "Метро" ще се обръщат само към междуведомствената група. Това е първата стъпка към осъществяването на идеята големите инвеститори в България да ползват т.нар. услуга one-stop-shop, или всичко от една ръка. Според Закона за чуждестранните инвестиции тя е достъпна само за компаниите, които осъществяват приоритетни инвестиционни проекти. Такива проекти се определят по три показателя - вложения над 5 млн. долара, създаване на поне 100 нови работни места или инвестиране в региони с безработица над средната за страната.
"Метро" обяви, че ще инвестира 181 млн. марки за построяването на хипермаркети в София и големите градове. Това е типичен пример за т.нар. инвестиция на зелено, при която чуждестранна компания от самото начало цялостно изгражда дейността си. Председател на междуведомствената група за "Метро" е шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ) Илиян Василев, а останалите са шефове на отделите за чужди инвестиции в отделните министерства. На 30 октомври Василев трябва да докладва пред правителството за резултата от работата на групата.
"Чуждите инвеститори проявяват голям интерес към процедурата за създаване на междуведомствена група за институционална подкрепа", заяви пред "Капитал" Илиян Василев. В АЧИ са внесени още няколко проекта на външни инвеститори, за които те настояват за междуведомствени работни групи. "Има един за 200-300 млн. долара, но ние трябва да проучим проектите", каза още шефът на АЧИ.
За да се улесни прилагането на данъчните преференции за приоритетни проекти, АЧИ е предложила нова промяна в Закона за чуждестранните инвестиции. При приемането му не е било съобразено, че скоро след това предстои отмяна на Закона за данък върху печалбата, и затова данъчното преотстъпване за чуждите инвеститори не е било подробно уредено. Идеята е в Закона да се добави текст, че редът за преотстъпването на данъка върху печалбата за приоритетни проекти ще бъде описан в наредба към закона. С промяната в закона ще се изясни и точно кои инвестиции ще се вземат предвид, за да се смята проектът за приоритетен. Идеята е да се отчитат инвестициите в машини, съоръжения, сгради и ограничените вещни права върху недвижими имоти, но не и придобиването на акции и дялове от предприятия и на ДЦК. По този начин ясно ще се запише, че инвестициите чрез приватизация не са критерий за приоритетен проект. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции е внесен за съгласуване в заинтересованите министерства. Очаква се парламентът да приеме промените в закона до края на годината.
Ще заместят ли компенсационните бонове земята
Доколко компенсационните бонове ще могат равностойно да заместят истинската земя, не стана ясно и след като правителството прие Наредбата за условията, сроковете и реда за издаване и получаване на поименни компенсационни бонове. По закон хората, чиито земи и гори не могат да бъдат върнати в реални граници и размери, имат възможност да изберат - да получат като обезщетение компенсационни бонове или земя от общинските поземлени фондове.
Боновете могат да се използват за участие в търгове за държавни земи и гори, в приватизацията и за купуване на прилежащи земи около сгради и съоръжения, закупени от ТКЗС в ликвидация. Тепърва обаче ще се уточнява колко земя и гори ще се продават от Държавния поземлен фонд и горския фонд, както и колко държавни активи ще бъдат предложени за приватизация чрез бонове. Някои от текстовете в наредбата вероятно ще бъдат оспорени от юристите, тъй като противоречат на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Според наредбата компенсационни бонове ще могат да получават собствениците на земи и гори, на които собствеността не може да се възстанови. Право на бонове имат и бивши собственици на земи, които не могат да им се върнат в пълен размер, за застроени земеделски земи и гори, както и имоти, конфискувани с вече отменени присъди. С компенсационни бонове ще се обезщетяват и бивши собственици, чиито имоти са послужили за погасяване на български дълг към Гърция, но не са получили облигации, както и тези, които не са получили парично обезщетение по Закона за уреждане на собствеността в Южна Добруджа.
Ако бившият собственик на земята е починал, бонове получават наследниците. Компенсационните бонове могат да се издават и на чужденци, но само по наследство. Според наредбата те могат да избират между това да ги прехвърлят на роднини по права линия или "да се разпореждат с тях като инвестиционни бонове". По този начин за първи път с нормативен акт се дава възможност и на чужденци да участват в масовата приватизация у нас. Това обаче противоречи на закона за приватизация, където е записано, че "право да придобиват и да се разпореждат с инвестиционни бонове имат само български граждани".
Поименните компенсационни бонове се заявяват в 14-дневен срок от получаване на уведомлението на поземлената комисия, че земята не може да бъде възстановена.
Паричното обезщетение за земята се определя от поземлените комисии в едномесечен срок от влизането в сила на тази наредба, а за горите - до шест месеца от решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост. Стойността на земите по спогодбата "Моллов - Кафандарис" ще се преизчислява в бонове в тримесечен срок след подаване на заявката за обезщетение.
Стойността на земята за обезщетяване се трансформира в компенсационни бонове. Ако например подлежащата на възстановяване земя е оценена на 100 хиляди лева, то правоимащият ще получи бонове с номинал 100 хиляди единици. Тези 100 хиляди единици се приравняват на 100 хил. лева при участието в приватизационни търгове или в търгове за държавна земя.
Държавата още не е определила окончателно каква част от земята от Държавния поземлен фонд ще бъде предложена на търговете. Не е приета и наредбата за механизма, по който ще се наддава за държавните ниви. "Земята ще се пуска на части, а не наведнъж, защото връщането й върви с различна скорост в отделните землища", обясни зам.-министърът на земеделието Георги Каркъмов. Това означава, че първи ще бъдат търговете за земи в райони, където земеразделянето вече е приключило. Има съмнение, че боновете ще бъдат похарчени по най-ефективния за хората начин - с много бонове да се купят малко декари земя от недобра категория.
Дължимото обезщетение за земята, която не може да бъде върната, ще се изчислява по нова Наредба за текущите пазарни цени на земеделските земи. Освен с коефициенти за местонахождение, площ, поливност и др. показатели, началните цени на декар земя ще се коригират с т.нар. коефициенти за пазарни аналози. Те ще отразяват текущия размер на наема, арендата и сделките със земеделски земи в региона. Така определена, стойността на имотите ще се преизчислява в бонове към момента на издаването им. По тази методика ще се смятат и началните тръжни цени на земята от Държавния фонд. Според експерти има опасност при превръщането на земята в бонове да бъде загубена част от стойността им. Тъй като сега липсва реален пазар и земята е евтина, коефициентът за пазарен аналог всъщност ще намали и цените на невърнатите имоти. След време, когато има реален пазар и цените скочат, със същите бонове вече ще може да се купи по-малко земя.
С изменение в закона за приватизация компенсационните бонове бяха приравнени към инвестиционните бонове, с които може да се участва в публичните търгове за държавни предприятия, в работническо-мениджърски дружества и в доброволните пенсионни фондове. "Нищо чудно да се получи инфлация на инвестиционните бонове, тоест да има много бонове, а зад тях да стоят далеч по-малко държавни активи", изказа опасения депутат от икономическата комисия към парламента. Проблемът идва и от общите текстове в ЗСПЗЗ, където е разрешено дори собственици, които могат да си получат земята, да предпочетат боновете. Същият текст е записан и в наредбата за боновете. При предварителното съгласуване той е бил оспорен от Министерството на финансите с аргумента, че "разширяването на кръга от лицата, които могат да получат компенсационни бонове вместо земя, не е обезпечено от финансова страна". Възражението на финансовото министерство идва да покаже, че нещо в самата философия на закона е сбъркано, защото боновете би трябвало да са крайна форма на обезщетение, когато земята не може да бъде възстановена по други пътища.
Наредбата предвижда бонове да получат и всички правоимащи, които не са заявили пред поземлените комисии по какъв начин желаят да бъдат обезщетени. Според юристи това противоречи на закона, където е казано, че начинът за обезщетяване се определя само с писмено искане на собствениците до поземлените комисии.
На пазара след време ще излязат и компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи по т.нар. закон "Лучников", които също ще могат да се трансформират като инвестиционни бонове.
Земята в Държавния поземлен фонд.
Около 3 милиона декара е земята, която не може да се върне на бившите й собственици. В момента в Държавния поземлен фонд има малко по-малко от 2.6 милиона декара земя, от които 1.5 милиона декара е обработваемата. Осемстотин и петдесет милиона декара се предвижда да бъдат предложени на търговете за покупка чрез компенсационни бонове, а част от тях ще се отдават под наем на безимотни стопани.
Компенсационните бонове като платежен инструмент.
Компенсационните бонове са безналични платежни средства, но не са ценни книжа по Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Паричният размер на дължимото обезщетение и броят компенсационни бонове, на които се равнява, се нанасят като наличност в "удостоверение за притежаване на поименни компенсационни бонове". То е вид чекова книжка или разплащателна сметка, издадено в два екземпляра на химизирана хартия. Удостоверенията ще се отпечатват под контрола на Министерството на финансите и ще са безплатни за гражданите. Те няма да се възстановява при унищожаване, загубване или кражба. Данъчното третиране на компенсационните бонове не е изяснено в ЗСПЗЗ, но могат да се приемат текстовете на Закона за облагане на доходите на физически лица, според които за доход не се смята полученото при продажба или замяна на реституирано имущество.
Съдбата на Нефтохим се решава в Русия
"Лукойл" е готова да участва в изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис. Това заяви в сряда вицепремиерът Евгений Бакърджиев. След среща с представители на руската частна петролна компания Бакърджиев обяви пред журналисти, че тя е сред кандидатите за инвеститори в българо-гръцкото трасе.
"Няма да инвестираме в петролопровода Бургас - Александруполис, той не представлява интерес за нас, защото е икономически неизгоден", заяви две седмици преди това шефът на "Газпром" Рем Вяхирев.
На какво се дължи този дисонанс в отношението на двете големи компании, които от няколко месеца си партнират като кандидати за купуването на "Роснефт"? Защо "Газпром" ненадейно заяви липса на интерес към петролопровода? Според участници в преговорите между България, Гърция и Русия по петролопровода от самото им начало в тях неизменно са участвали експерти на "Газпром", а "Лукойл" не е проявявал интерес.
Съобщението на Бакърджиев изчерпва напълно официалната информация за проведената среща и за предложенията на "Лукойл". Неофициално се твърди, че полуинкогнито тук е бил вицепрезидент на руската компания, че е ставало въпрос за конкретни интереси и проекти, които не се изчерпват с участие в изграждането на нефтопровода.
Хората на "Лукойл" са представили пред вицепремиера стратегията на компанията в балканския регион. Нефтеният конгломерат проявява интерес към всички дейности и проекти, свързани с доставката, транспортирането, преработката и търговията със суров петрол и петролни деривати. В този смисъл петролопроводът е само елемент от стратегията на нефтената компания за навлизане в Източна Европа и разработването на балканския петролен пазар. Стъпването в България е необходима крачка за успешното реализиране на този проект. Още повече че "Лукойл" малко късно насочи вниманието си към този регион, където "Шел", "Бритиш петролиум", "Аджип", "Елф Акитен", "Мобил" и руската "Роснефт" вече имат трайно присъствие в доставките на суров петрол и/или дистрибуцията на нефтопродукти.
Въпросът е защо е тази тайнственост около презентацията на балканските проекти на "Лукойл". Обясненията са две - предстоящата приватизация на "Роснефт", която ще предреши развитието на тези планове, и деликатното равновесие на интересите в алианса "Лукойл" - "Газпром" - "Роял Дъч/Шел" - един от основните кандидат-купувачи на държавната нефтена компания на Русия.
Твърде е възможно сделката за голямата руска петролна компания да приключи още в края на тази седмица. Руското правителство предложи за продажба 75% плюс една акция от капитала на "Роснефт". В края на седмицата изтича срокът за подаване на заявките и руското правителство трябва да обяви новия собственик, ако бъде одобрен такъв. Условното наклонение идва от високата цена, която правителството определи за обявения за продажба пакет. Първоначално ставаше въпрос за цена около 1.6-1.7 млрд. долара. Преди няколко месеца кабинетът обяви, че няма да продаде планирания пакет за по-малко от 2.1 млрд. долара.В края на седмицата ще стане ясно какъв е резултатът от наддаването. Ако някой от кандидатите плати определената от правителството цена, със сигурност ще получи "Роснефт", прогнозират наблюдатели. Във всички други варианти изходът засега е неясен, т.е. няма гаранции, че пакетът от "Роснефт" може да бъде купен от купувача, посочил най-висока цена, но под определения от правителството таван. Това най-вероятно е причината да не се прибързва с огласяването на проекти, реализирането на които е в пряка зависимост от приватизацията на "Роснефт". Такъв е случаят с балканската стратегия на "Лукойл".
Компанията е един от основните кандидати за раздържавяването на "Роснефт" в партньорство с "Роял Дъч/Шел" и "Газпром". Най-силният конкурент на тази група беше съдружието между "Бритиш петролиум" и "Сиданко" (ОНЕКСИМ банк). За придобиване на държавното участие в "Роснефт" ще наддава и "Юкос", която неотдавна се обедини със "Сибнефт". Според наблюдатели обединяването ще повиши шансовете на "Юкос" и "Сибнефт" в конкуренцията с алианса "Шел" - "Газпром" - "Лукойл" и другия силен конкурент - групата "Бритиш петролиум" - "Сиданко". Наскоро "Лукойл" и "Сиданко" обаче обявиха, че се сдружават, което вероятно ще компенсира изоставането на "Лукойл" и може би ще увеличи отново шансовете на сдружението с "Шел" и "Газпром" в приватизацията на "Роснефт".
И трите компании имат интереси в Централна и Източна Европа и в частност на Балканите. Логично е да се предполага, че ако успеят да реализират сделката с "Роснефт", този алианс ще продължи и в по-нататъшното експлоатиране на открилите се пред нея възможности за разработване на южноевропейското направление на петролния пазар. В същото време обаче те се оказват в позицията на конкуренти на същия този пазар.
През последните години се наблюдава траен интерес на големите петролни компании към Централна и Източна Европа. Причината е, че докато на западноевропейския пазар се наблюдава пренасищане, Централна и Източна Европа сега се отварят за търговията с нефтопродукти. "Бритиш петролиум" и "Шел", успешно реализират проекти за разширяването на дейността си, свързана с преработка на петрол, в Централна и Източна Европа. "Шел" има около 70 бензиностанции в балтийските държави и в Румъния. "Шел" заяви, че възнамерява да открие около 60 обекта за преработка в Хърватско в рамките на 5 години. България е удобен трамплин за реализирането на тези проекти. След сделката с "Литекс" от началото на годината "Шел" притежава у нас 61 бензиностанции и заяви намерение всяка година да ги увеличава с по 10-15. От холандско-британската компания заявиха, че проявяват интерес и към приватизацията на Нефтохим и държавната дистрибуторска компания "Петрол". Само няколко месеца след това "Лукойл" заявява интерес към подобни проекти. Наскоро бе съобщено, че "Лукойл" може да участва в търга за чешката държавна петролна компания. "Лукойл" купи и една от големите рафинерии в Румъния - "Петротел". Компанията е заявила намерение да купи рафинерии в Гърция, Македония, Албания и Сърбия.
Приватизацията на "Роснефт" е от съществено значение. Първо, заради огромния й резерв от проучени подземни запаси на нефт, които по оценката на руски специалисти ще й позволят и в бъдеще да претендира за лидерство в Русия. Второ, "Роснефт" в съдружие с "Шел" държи 7.5 % от Каспийския петролопроводен консорциум. Ако това участие се обедини с участията на "Лукойл" ("Лукарко" - "Лукойл" плюс "Аларко" има 12.5% в КПС) и с 24-те процента на руската държава, то ще има решаващ глас при решаването на въпроса за посоката на трасето за транспортиране на каспийския нефт. При реална възможност да се затвори веригата добив - транзит - преработка - дистрибуция "Лукойл" - "Шел" ще бъдат мотивирани да обединят гласовете си и да използват влиянието си пред руското правителство за това.
За България подобно решение също е изгодно, защото чрез големия инфраструктурен проект се привличат външни инвестиции, създават се възможности за развитие на пристанищната инфраструктура, като в същото време се създават предпоставки държавата най-сетне да се освободи от задължението да поддържа на системи все по-закъсващата бургаска рафинерия. От около 360 млрд. лв. загуби в публичния сектор у нас около 140 млрд. лв. са загуби на Нефтохим, показва последната статистика за състоянието на икономиката.
На 22 април миналата година Агенцията за приватизация откри процедура за раздържавяване на до 75% от акциите на бургаската рафинерия. След това приватизацията на Нефтохим като че ли беше забравена. Признаци за раздвижване по този проект се появиха едва в края на миналата година. Тогава АП избра инвестиционен посредник, който трябва да продава рафинерията - "Артур Андерсен". Той трябва да намери инвеститори и за търговската фирма "Петрол".
Засега консултантите демонстрират нежелание за коментар на касовата продажба, като се ограничават с обсъждането само на някои общи правила и цели при раздържавяването в петролната индустрия. Пазарът обаче реагира на предлагането на акции на Нефтохим. Двайсет и пет процента от дружеството станаха частна собственост чрез приватизацията с инвестиционни бонове. Още в края на миналата година ПФ "Нефтохим инвест" продаде 1 милион акции от своя пакет. В началото на тази година ПФ "Албена инвест" и ПФ "Труд и капитал" продадоха целите си пакети с акции от Нефтохим. Според борсови експерти съществуват три варианта - спекулативни покупко-продажби на фирми, които разчитат на покачване на цените на акции след касовата продажба, интерес от западни портфейлни инвеститори или покупки от стратегически инвеститор.
Ако спечелят "Роснефт", "Лукойл" - "Шел" - "Газпром" най-вероятно ще наддават и за Нефтохим и за включването в трансграничния инфраструктурен проект. Ако загубят, позициите на руския пазар ще се преподредят и със сигурност някой от новите силни играчи - "Юкос/Сибнефт" или "Сиданко" и западните им партньори ще наместят в стратегията си и българската рафинерия. Купуването на Нефтохим ще бъде добра сделка, ако се реализира чрез някой от формираните стратегически алианси между руски и западни петролни компании и финансови институции. Един от най-реалистичните варианти е това да стане чрез "Роснефт" след приватизацията на руския държавен нефтопроизводител.
Странно е, че през последните месеци всеки от участниците в сдружението действа самостоятелно по енергийните проекти. Обясненията могат да бъдат две. Първият вариант е, че има някакъв конфликт на интересите на трите компании и отношенията между тях охладняват, т.е. всяка работи за себе си, а не за алианса. "Газпром" и "Шел" стигнали до конфликт заради газовите проекти и опита на "Шел" да измести газовия концерн от инфраструктурните проекти през България, твърдят експерти. Сам Вяхирев намекна за това, като заяви, че не му е необходимо никакво патньорство с "Шел" за реализиране на транзитните проекти. Предимството на "Шел" в дистрибуцията на нефтопродукти пък е сериозна пречка за навлизането на "Лукойл" на този пазар. Ако "Лукойл" играе сам за рафинериите, той има интерес и да развива дистрибуторска мрежа в региона, което води до сблъсък с "Шел", която има същите намерения.
Другият вариант е, че "Газпром", "Лукойл" и "Шел" са стигнали до предварително споразумение и вече са разпределили сферите на своите интереси в региона. "Газпром" контролира проектите за транзит на газ и развиването на вътрешните пазари, т.е. дистрибуцията до краен потребител в балканските страни. За "Лукойл" е определен секторът на петрола в частта на големите инфраструктурни проекти за транзит, преработването и търговията с нефтопродукти на едро. За "Шел" при този вариант остават участието в проекта за транзит на газ от Туркменистан и Иран към Европа и инвестициите в мрежи от бензиностанции.
Каквато и да е схемата на интересите, едно е ясно - след приватизацията на "Роснефт" някои от замрелите приватизационни и инфраструктурни проекти или ще се задвижат бързо, или напълно ще отпаднат от листата на стратегическите планове на страната ни.
Седем са кандидатите за приватизационен агент на Булгартабак
Седем са кандидатите за консултанти по продажбата на "Булгартабак холдинг", съобщиха от Агенцията за приватизация. Оферти са подали "Дрезднер Клайнуърк Бенсън" (Dresdner Kleinwork Benson ) - Лондон, която участва в конкурса в консорциум с "Кредитанщалт инвестмънт банк" (Creditanstalt Investmentbank - CAIB) - Виена, "Риджънт пасифик корпорит адвайзъри" (Regent Pacific Corporate Advisory Ltd.), "Мерил Линч" ( Merrill Lynch), Ю Би Ес (UBS) в консорциум с "Райфайзен инвестмънт" (Raiffeisen Investment), "Банкърс тръст" (Bankers Trust), "Уест мърчант банк" (West Merchant Bank Ltd.) и "Номура интернешънъл" (Nomura International Plc.).
В края на април беше обнародвано решението на Агенцията за приватизация да се открие процедура за раздържавяването на държавното участие в тютюневия холдинг. В момента държавата държи над 93.02 на сто от капитала в "Булгартабак холдинг". В структурата на Булгартабак има 22 дружества за преработка на тютюн и производство на цигари. В тях участието на холдинга е между 71% и 99.95%. Останалото е частно акционерно участие, придобито при приватизацията чрез инвестиционни бонове или чрез закупуване на акции от емисията през 1994 г. В края на миналата година стартира програмата за преструктуриране на "Булгартабак холдинг".
Капиталът на холдинга беше увеличен от 2 464 325 000 лв. на 7 122 000 000 лв. Увеличението бе поето изцяло от принципала - Министерството на търговията и туризма, което апортира в капитала на холдинга пакетите акции, които държавата притежаваше в дъщерните дружества на холдинга. По този начин държавата прехвърли на холдинга акциите си в дъщерните фирми, а срещу това получи същия размер акции в холдинга. Според експертите централизацията на управлението в "Булгартабак холдинг" е необходима предпоставка за приватизацията му като цяло, а не на парче.
До момента все още не е определен методът за приватизация на Булгартабак. Това ще се реши, след като се чуят препоръките на консултанта. Сред нашите тютюневи и борсови експерти най-подходящата схема е пускането на акции на холдинга на международния фондов пазар. Обсъждана е възможността акции на холдинга да се пуснат на четири фондови борси - в Москва, Лондон, Франкфурт и София.
Едно от предложенията за раздържавяването на "Булгартабак холдинг" е това да стане по модела на френския тютюнев монополист СЕИТА. При него се предвижда ограничение за придобиването на акции от едно лице. Това е защитна мярка срещу враждебни наддавания за придобиване на контролния пакет акции от конкурентен производител. Смята се, че за българските условия това ограничение трябва да бъде в рамките на 10%, т.е. да не се продават на едно лице повече от 10% от акциите на холдинга.
Извън общата схема за приватизация на "Булгартабак" останаха предприятията в Гоце Делчев и Видин. За тях беше обявена процедура за приватизация, преди да влезе в сила схемата с увеличаването на капитала и прехвърлянето на държавното участие на холдинга. Сега държавата държи в двете фабрики съответно 51.04% и 28.19%. Преговорите с потенциалния купувач на "Гоце Делчев БТ" засега обаче не дават резултат. Няма яснота какво ще се прави, ако в крайна сметка не се постигне съгласие между единствения кандидат-купувач "Сокотаб" и Министерството на търговията и туризма, на което АП делегира правата за договаряне на сделката. Засега не се знае дали двете самостоятелни дружества ще бъдат обект на внимание за бъдещия консултант, или той ще се занимава само с холдинга.
Според стратегията за развитие на капиталовия пазар, приета от Съвета по структурна реформа през април, дружествата, чиито акции бъдат предложени на международни борси (сред тях е и Булгартабак), трябва да се листират и в България. Идеята на Българската фондова борса е да бъдат пуснати поне 10% от акциите на тези предприятия. Листването на "Булгартабак холдинг" у нас най-вероятно също ще бъде възложено на бъдещия консултант.
"Булгартабак холдинг" приключи 1997 г. с брутна печалба над 162 млрд. лв. Чистата печалба на холдинга за миналата година надхвърля 94 млрд. лв. За 1996 г. брутната печалба е 18 млрд. лв., а нетната - около 10 милиарда. През миналата година холдингът е внесъл в държавния бюджет над 233 млрд. лв. WestMerchant Bank Ltd (WMB) е инвестиционна банка, дъщерна компания на Westdeutsche Landesbank - третата по големина банкова група в Германия с обща сума на активите над 297.9 млрд. долара. WestMerchant е специализирана в търговия на капиталовия пазар, в областта на корпоративните финанси, финансиране на бизнеспроекти и на експорт.
Creditanstalt Financial Group през последните години акцентира главно върху разширяването на дейността си в Централна и Източна Европа. В момента тя е инвестирала повече от 200 млн. долара в този регион и има офиси в 15 европейски страни, включително Беларус, България, Хърватско, Чехия, Словакия, Унгария, Македония, Полша, Румъния, Русия и Словения. Creditanstalt Investmentbank е дъщерна компания на Creditanstalt Financial Group и е една от водещите инвестиционни банки в Централна и Източна Европа. Предлага консултации в областта на сливанията и поглъщанията на компании, приватизацията и създаването на смесени дружества, брокерски услуги, проучване на нови емисии, търговия с ценни книжа, както и създаване на управление на инвестиционни и приватизационни фондове.
Bankers Trust New York Corporation е водеща компания за финансови услуги на клиенти от всички основни финансови центрове по целия свят. Нейното дъщерно дружество Bankers Trust Company е основано през 1903 г. и е сред най-големите търговски банки на САЩ. Bankers Trust директно или чрез своите клонове осигурява заеми и други форми на кредит, урежда финансиране, а на капиталовите пазари се занимава със застраховане и търговия. Bankers Trust работи на повече от 80 пазара за лихви, валути, акции и стоки по целия свят както за индивидуални, така и за институционални клиенти.
UBS е инвестиционна банка, световен лидер в международната търговия с акции. UBS има връзки с повече от 1700 институции в целия свят, които са източник на търсене за клиентите на компанията. През 1997 г. на UBS са се падали 12.45% от международното предлагане на акции.
Dresdner Kleinwork Benson - през 1997 г. на нея са се падали 4.84% от международното предлагане на акции.
Merrill Lynch е водеща в световен мащаб компания за финансов мениджмънт и консултантски услуги с присъствие в 43 страни на шест континента. Тя обслужва индивидуални и институционални клиенти в областта на финансовото планиране, търговията с ценни книжа и валутната търговия, застраховането, предоставя консултации и услуги като инвестиционна банка, предоставя кредити. Meriil Lynch управлява активи на свои клиенти на обща стойност над 1 трилион долара.
Regent Pacific Corporate Advisory е дъщерна фирма на Regent Pacific Group. Холдингът предлага финансови консултации и се занимава с управление на активи, портфейлни инвестиции, търговия с ценни книжа, бизнесанализи, мениджмънт в условия на криза. През 1997 г. е управлявала повече от 2.5 млрд. долара. Regent Pacific в превод означава мирен пълномощник.
Пазарът е най-добрият регулатор на зърнения проблем
Осма година поред подробно се обсъждат причините, породили различните по форма катаклизми в т.нар. български зърнен пазар, и на следващата година отново ни изненадва някой "непредвиден" проблем. Реколта '97 не прави изключение. Още преди жътвата правителството предвидливо се погрижи да осигури пари за изкупуването чрез банкови кредити, които покриваха цялата стойност на представените фактури, вкл. 22% ДДС и транспортните разходи за 50 км. Беше приета и минимална изкупна цена за защита на производителите, а по-късно и временни отклонения от стандарта, за да бъде изкупено максимално количество хлебно зърно, включително и покълнало. Мерките се предприеха с мотива да не се повтори зърнената криза от 1995-1996 г. и пшеницата да остане в страната. Възникнаха обаче нови, не по-малко сериозни трудности. Намаленото потребление на зърно в страната, както и възможността за задоволяване на потребностите на множество частни фурни със значително по-евтино брашно, произведено на ишлеме в страната, се съчета със значителен спад в цените на пшеницата и царевицата на международните пазари. Това направи нашето зърно, стартирало с цена около 130 долара за тон и натрупало към тях транспортни разходи, разходи по съхранение и начислени лихви по банковите кредити за закупуването му, непродаваемо и в страната, и зад граница. Оттук дойдоха и проблемите с връщане на кредитите и банките с основание започнаха да се тревожат за парите си. Неиздължаване за над 100 млрд. лв. може сериозно да застраши стабилността на банковата система. В тази почти невъзможна ситуация би било логично да се вземат светкавични мерки за свеждане на загубите до минимум и да се започне
За съжаление обаче всички участници са държавни организации (държавни изкупвателни фирми, държавни банки и Министерството на земеделието), известни с липсата на гъвкавост и решителност. Освен това вече има подсъдим министър на земеделието и е разбираемо защо министър Върбанов предпочита да успокоява с обещания за износ и приватизационни сделки.
Обявеният износ на 100 хиляди тона хлебна пшеница по сегашните международни цени (по офертите, получени в Министерството на земеделието) едва ли ще реши проблема с кредитите. Дори да допуснем, че бъде взето решение за износ и се подпишат договори, кой ще поеме загубите между себестойността на пшеницата и продажната цена. Осъществяването на износа изисква значителни разходи по транспортирането на пшеницата до пристанището и натоварването й на кораби. Такива средства потенциалните износители нямат и при сегашната им кредибилност е малко вероятно да ги получат на кредит. Освен това се наблюдава нещо странно - текат преговори между чужди фирми - потенциални износители, и много ограничен кръг потенциални продавачи - само държавни фирми. Едно, че
Посочван източник на средства е и приватизацията на обособени части - похвално начинание, което обаче е продължителен процес и няма да осигури навреме необходимите средства. Същевременно след ревалоризацията стойността на ДМА стана твърде висока и на интерес се радват само най-изгодните и печеливши обекти. Те пък минават по приватизационна схема работническо-мениджърски дружества, от което кешовото постъпление е само 10%. Надеждата на министерството е обектите да бъдат продадени заедно и със скъпото зърно, което допълнително усложнява задачата.
В тази ситуация перспективата за изкупвателна кампания '98 не е оптимистична. Банките ще имат сериозни задръжки. Достатъчно ясно се каза, че кредити за изкупуване по старата схема няма да се дават. Малко вероятно е да се предоставят пари и на старите длъжници, каквито са държавните фирми в бранша. Свитото търсене и голямото предлагане на зърно ще доведе до спадане на пазарната цена. През юли и август вероятно
Единственото, което в бъдеще може да предпази земеделските производители и търговците от такива кризи, е разработването и провеждането на цялостна и последователна аграрна политика, съобразена с реалностите. Намеренията на правителството, и в частност на Министерството на земеделието, са да позволи на пазарните принципи да станат основният регулатор на зърнения бизнес. Държавата смята да осъществи това със закона за зърното. Целите му са да регламентира правилата за функциониране на зърнения пазар и да ограничи ролята на държавата до контролна.
Първият механизъм за регулиране на зърнения пазар, който ще се регламентира в закона, е
То би трябвало да позволи на правителството да контролира участниците на пазара, без пряко да участва в търговията. Лицензираните търговци ще имат възможност сами да взимат икономическите решения, като носят цялата отговорност. Така управлението ще се подчинява на икономическата логика, а няма да обслужва конюнктурни интереси. Лимитираният брой участници ще позволи да се следи коректността на изпълнение на сделките и да се осигури необходимото доверие между контрагентите по сделките.
Вторият основен момент в закона е създаването на т.нар. публични складове, които ще бъдат под непосредствения контрол на специализирана агенция. Складовете трябва да бъдат лицензирани за дейността си, което предполага да изпълнят множество изисквания - качество на съхранение, сигурност и коректност - колкото е внесено, толкова да бъде достъпно винаги за изнасяне, предварително декларирана цена на съхранението и т.н. За внесеното зърно складовете трябва да могат да издават складови разписки.
Складовите разписки са третият основен момент в закона. По аналог със страните, които отдавна са въвели този инструмент в практиката си, разписките би трябвало да се търгуват свободно и да бъдат гарантирани с реално съхранявано зърно с предварително известно качество. Особено важни са две възможности, които създават разписките: доколкото зад разписката стои реален актив със сравнително добра ликвидност, то тя може да се използва за
В САЩ, Канада и др. този вид обезпечения се ползват с голямо доверие и без да има други обезпечения. В САЩ се стига до отпускане на кредит в размер до 90% от текущата стойност на актива. Ако у нас се приеме, че таванът на кредита може да бъде 50-60% от текущата пазарна стойност, това би позволило да се намери рефинансиране за производителите на зърно без изричната необходимост да се продаде веднага.
Производителят не трябва да продава веднага, за да се рефинансира. Той има възможност да изчака по-благоприятна пазарна конюнктура и да продаде зърното на по-добра цена. Обикновено през декември-януари цената на зърното по света е най-висока. У нас бе така през тази година, когато през януари се сключваха реални сделки при цена 240 хил. лв. за тон без ДДС. Ако обещаният закон бе приет и хората подготвени да го прилагат, то производителите имаха реален шанс да избегнат рекета на свръхпредлагането и ограниченото платежоспособно търсене. Това е изгодно и за кредитиращите институции.
Първо, те няма да предоставят 122% ресурс срещу 100% гаранция, която при понижаване на цената, както стана тази година, да спадне под 80%. При системата за складови разписки през 1998 г. при залагането на разписка за 1 тон с пазарна стойност 175 хил. лв. производителят ще може да тегли кредит от 87 хил. лв. при 50% или 105 хил. лв. при 60% гаранция. Във всички случаи банката ще може да следи внимателно за конюнктурата на пазара и при падане на цената може да разполага с достатъчен резерв за маневриране, включително предсрочна продажба на залога без опасност от загуби. От своя страна производителят, който запазва собствеността си върху залога, може да продължи своята производствена дейност до новата реколта без затруднения. Същевременно той може да продаде продукцията си в момент на добра конюнктура на вътрешния пазар или за износ.
Много важно е, че с въвеждането на този инструмент зърненият пазар от кампаниен става непрекъснат. Това може в значителна степен да помогне за изглаждане на големите колебания в цените, от които еднакво губят и производителите, и потребителите. Складовите разписки улесняват търговията и с факта, че качеството е предварително известно и няма нужда от допълнително окачествяване по време на преговори.
Освен това финансовият ресурс се предоставя на доказани производители. Досегашната практика на ДФ "Земеделие" да се дават пари в аванс срещу светли обещания доказа своята несъстоятелност. Получилите пари по неизвестно защо именуваните "фючърсни договори" правят всичко възможно да не изпълнят своите задължения. Непрекъснато се публикуват данни за злоупотреби - надписване на декари, укриване на добиви и т.н. И досега фондът си търси парите, раздадени през периода 1995-1997 г. Самата складова разписка е един удобен инструмент за търгуване и би могла да помогне за повишаване ликвидността на спот-пазара. Доколкото качеството на зърното зад складовата разписка е предварително известно, то тя е много подходящ инструмент за развитие на фючърсен пазар - така необходим на банкери, производители и търговци, а ако щете, и на администратори.
Хебросбанк остава със стария си капитал в очакване на купувачи
Акционерният капитал на "Хебросбанк" ще остане 10.4 млрд. лв. Това стана ясно след проведеното общо събрание на банката в края на миналата седмица. Акционерите отмениха решението за увеличение на капитала на банката от 10.4 млрд. лв. на 14.4 млрд. лв. с акции, които трябваше да се пуснат на борсата заедно с дял на Банковата консолидационна компания за още 4 млрд. лв. Международните финансови институции се възпротивиха на такъв подход, като настояха първо да се намери стратегически инвеститор за банката. Опасенията на МВФ бяха, че борсата не е най-добрият начин за формиране на цена на акциите на банката поради неинформираност на дребните купувачи.
Собственият капитал на банката е 23.8 млрд. лв., като тук са включени и 3.5 млрд. лв. (1.25% от балансовите активи на банката) от фонд "Резервен", неразпределената печалба от миналата година в размер на 947 млн. лв. и преоценъчният резерв от ревалоризацията на активите, който е 9 млрд. лв. Към 30 април тази година балансовото число на Хебросбанк възлиза на 295.8 млрд. лв. Банката има 5.8 млрд. лв привлечени средства от финансови институции и 193.2 млрд. лв. от нефинансови инстиуции и други клиенти. Според отчета за приходите и разходите към същата дата банката има 101.2 млрд. лв. финансови приходи и финансови разходи, възлизащи на 86.7 млрд. лв. Финансовата институция е платила задължения към бюджета за 217.6 млн. лв. Акционерите на банката приеха и промени в надзорния съвет на финансовата институция. На мястото на Мария Колева бе избрана Мариела Ненова - шеф на Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на финансите.
Накратко
На заседание, проведено миналата седмица, Министерският съвет реши да започне процедурата по подготовка на бюджета за следващата година. В тази връзка до 15 юни Агенцията за приватизация, министерствата на търговията, труда и регионалното развитие и БНБ ще трябва да представят във финансовото министерство прогнозите и становищата, свързани с проекта. Не по-късно от месец след тази дата ще бъде съгласувана методиката за взаимоотношенията между общинските и републиканския бюджет за 1999 г. Според министъра на финансите Муравей Радев се очаква проектобюджетът да бъде внесен в парламента до края на октомври. Правителството е одобрило и отчета за изпълнение на бюджета за миналата година. Приходите са 32.7 на сто от БВП, а разходите 35.1 на сто. Дефицитът за миналата година представлява 2.5% от брутния вътрешен продукт на страната.
Кредитният рейтинг на София ще се прави от "Стандарт енд Пууърс", съобщи кметът на София Стефан Софиянски. Решението е съгласувано с Министерството на финансите и БНБ. Изборът е направен между "Стандарт енд Пуурс" и "Муудис". Столичният кмет бе заявил, че очаква рейтинг от В+. Френската "Париба" бе избрана за посредник при емитирането на еврооблигациите на столичната община. Еврооблигационната емисия ще бъде на стойност 50 млн. долара или 100 млн. марки. Парите ще бъдат вложени в инфраструктурата на столицата. Разходите по емисията се поемат от френската банка.
"Райфайзенбанк България" повишава основния си капитал на 30 млрд. лв. чрез капитализиране на 10 млрд. лв. от печалбата на банката за 1997 г. в размер на 10.063 млрд. лв. Това ще стане чрез увеличение на номиналната стойност на издадените поименни акции, обяснява управителният съвет на "Райфайзенбанк България" в прессъобщение. Решенията са взети на общо събрание на банката на 15 май във Виена.
Капиталът на банката към 31.12.1997 г. е бил 16.700 млрд. лв., уточниха от институцията. За изпълнителен директор и член на управителния съвет на банката е избран Момчил Андреев. В средата на май "Райфайзенбанк България" откри офис в Русе. Това е вторият офис на банката извън София след открития през юли миналата година в Сливен.
Еврооблигациите - сега или никога
"В подходящ момент ще емитираме облигации на европейските валутни пазари", заяви заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски в петък. Нито той, нито който и да е от представителите на правителството се ангажира с конкретен срок. Естествено е по този въпрос да има известни търговски тайни, но се създава впечатлението, че правителството като че ли остави тази тема на заден план. Започна да се разпространява мнението, че въобще не се налага да емитираме еврооблигации. От друга страна обаче, вече е крайно време на международните финансови пазари да се появят новоемитирани български книжа.
Конюнктурата по пазарите е такава, че цената, която може да бъде постигната, ще бъде по-добра дори от предложеното от консултантите при избора им през есента на 1997 г. Тогава предложенията бяха между 260 и 360 базисни пункта над доходността до падежа на американски държавни книжа със същия срок.
Международните инвеститори са готови да купуват нови български книжа. Така България ще капитализира всичките положителни новини, които светът чува за нея, от смяната на управляващото мнозинство и преодоляването на кризата. Брейди-облигациите не са привлекателни за чуждите инвеститори и заради недотам добрата си ликвидност, и заради дългия си матуритет, и не на последно място заради високите си цени. Купувачите се наситиха на брейди-книжата независимо от коя страна са емитирани. На много места по света се обсъждат схеми за емисия на нов дълг, с който да бъдат изкупени обратно брейди-облигациите. На международните пазари напоследък се наблюдава отлив от българските книжа към други по-динамични нови книжа. Изобщо глобалната тенденция е към замяна на стар с нов дълг.
Емисията на еврооблигации има и друго преимущество - въпреки че в момента България няма непосредствена нужда от валута, до края на годината парите ще са необходими. По неофициални и неокончателни изчисления дупката в платежния баланс е около 250 млн. долара. По предварителните планове как да се запълни недостигът трябваше да се решава на среща на донорите. Тя обаче може да се състои едва след като разговорите с Международния валутен фонд по тригодишното споразумение са в достатъчно напреднала фаза и е ясно на какво финансиране можем да разчитаме по него. На предишната среща на донорите през ноември в Брюксел се смяташе, че следващото събиране ще е някъде през март-април 1998 г. Сега обаче е повече от ясно, че среща на донорите може да има най-рано някъде през късната есен. Това би поставило на изпитание състоянието на платежния баланс, въпреки че поевтиняването на петрола би трябвало да намали малко дупката.
Емисията на български облигации е практически задължително условие за появата на български общински банки или фирми на международните пазари. И то при сегашното нежелание на българските банки да отпускат кредити. Досега само Столичната община е заявила открито желанието си да емитира облигации на стойност 50 млн. долара. Други общини също се интересуват от тази възможност за финансиране. При компаниите засега няма открито проявен интерес. Те по-скоро биха могли да излязат на пазара на дългове, като лихвата на държавните облигации ще бъде като база за тяхната лихва и като оценка за риска в България.
Общо взето, вариантите са три - да емитираме по най-бърз начин, през есента или в началото на следващата година. Никой не може да прогнозира какви ще бъдат пазарните условия, ако се забавим, но при всички положения лихвите по щатските книжа няма да паднат повече. Що се касае до положителните вести от България, те вече се изчерпват. Чужденците вече усещат, че приватизацията у нас нещо се позабави, и това се възприема като отрицателен сигнал.
Ако емисията се отложи, ще трябва наново да се свърши голяма част от подготвителната работа, а друга част да се осъвремени значително. Това изисква допълнителни финансови средства.
Основен аргумент против бързото емитиране на облигации е, че в момента страната няма нужда от привлечените средства. При високите цени на брейди-книжата на България отпада възможността за обратно изкупуване с получените от продажбата на евробоновете средства. Вероятността от недостиг в платежния баланс, а и несигурността от разговорите с международните финансови институции са в полза на по-бързото емитиране. Неотдавна и Световната банка, и Международният валутен фонд сигнализираха, че приватизацията и структурните реформи не вървят с необходимата скорост. Това обикновено означава, че ще бъдат поставени конкретни, но трудноизпълними условия за раздържавяване.
Вицепремиерът Александър Божков след завръщането си от годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие намекна, че ще чакаме да ни повишат рейтинга и тогава ще емитираме еврооблигации. Едва ли обаче може да очакваме значително повишаване на рейтинга ни, след като през април Фитч ИБКА даде рейтинг Б плюс на България, "Муудис" продължават да държат на своя Б 2, макар и с перспектива за повишение. Все още не са се произнесли от "Стандарт енд Пуурс", но едва ли те ще дадат повече от Б2-Б1. Наблюденията на търговците на пазарите на еврооблигации обаче показват, че поне що се отнася до България, рейтингът няма значение. В момента доходността на IAB-облигации и очакваната доходност на еврооблигациите е под доходността по дълговите книжа на Русия, която е с по-висок рейтинг от България. Което означава, че доверието в нашите дългови инструменти е по-високо и България се смята за относително сигурен кредит.
Пак при завръщането от Киев министърът на финансите Муравей Радев заяви, че решението трябва да се вземе от Съвета по валутна политика. По всяка вероятност то ще трябва да получи и формалното одобрение на правителството. В бюджета за 1998 г. е предвидено да постъпят книжа с равностойност 200 млн. долара. Пак според министъра на финансите Съветът по валутна политика ще се събере в най-скоро време, въпреки че официално няма данни за подобно заседание.
Процедурата оттук нататък изисква да се изчистят всички правни формалности по емитирането, включително да се подготви окончателният вариант на проспекта, и облигационният заем да се ратифицира от парламента. След това трябва да се направи 2-3 седмици роуд-шоу - български представители заедно с консултантите от "Джей Пи Морган" и "Мерил Линч" ще обиколят в този кратък срок финансовите столици на света, за да представят емисията. Оттук нататък вече от консултантите ще зависи денят, в който България ще излезе на международните пазари.
Банката на Васил Божков се влива в Кредитна банка
Първото обединение на частни банки може да стане факт след по-малко от месец. Миналата седмица в Държавен вестник излезе обява за общото събрание на Кредитна банка, в днения ред на което се предвижда вливането на Българска търговска и индустриална банка (БТИБ) в нея. Решението трябва да бъде взето официално на 22 юни, закогато е насрочено събранието. Акционерите на БТИБ също трябва да вземат подобно решение, като по неофициална информация обявата за свикване на общо събрание, на което въпросът ще е включен в дневния ред, вече е подготвена и изпратена в Държавен вестник. Ако вливането бъде одобрено и от БНБ, каквото е изискването на банковия закон, БТИБ ще престане да съществува, а нейните акционери ще получат акции от банката на "Мулти". Засега не е известно дали замяната на акциите ще стане едно към едно, или вливането ще се предшества от пазарна оценка на двете банки, която да определи друго съотношение.
БТИБ е регистрирана през 1994 г. и в момента основният й капитал е 10 млрд. лева, но от него реално внесени са едва 1.4 милиарда. Счита се, че банката е контролирана от структури около бившия член на Г-13 и официално бивш хазартен бос Васил Божков. Формално акционерите на банката са над 20 фирми и физически лица. Въпреки че наскоро Божков неофициално обяви, че капиталът на банката ще бъде попълнен от досегашните й акционери, това очевидно се е оказало по-неизгодното и скъпо решение за него. Вливането очевидно е наложено от изтичането на срока, в който всички банки трябва да имат собствен капитал от 10 млрд. лева. Намирането на инвеститори, които да вкарат свежи пари в банките, явно не е лесна задача, въпреки че доброволни решения, подобни на това между БТИБ и Кредитна банка, не се очакваха. Учудващо е преди всичко това, че Божков и шефовете на Мултигруп са успели да се споразумеят кой какво влияние ще запази в Кредитна банка, какъв дял от нея ще държи и по колко свои хора ще лансира в ръководството й. Ако се съди по размерите на банките, както и на собствените им капитали, би трябвало делът на хората около Божков да е незначителен от гледна точка на прокарваните бъдещи решения. Кредитна банка е с напълно внесен капитал от 15 млрд. лева, а активите й в края на март надхвърлят 140 милиарда. Банката на "Мулти" обаче също има изгода от вливането най-малкото заради присъединяването на още едно силно лоби, което да я пази от набези. Засега и от двете финансови институции се въздържат от допълнителни коментари.
Неофициално се твърди обаче, че вливането не е съвсем сигурно, тъй като банката на Божков водела преговори и с турската "Демирбанк". Тя отдавна проучва възможностите за започване на операции в София.
Пощенска банка увеличава капитала си на 12 млрд.лева.
14.287 млрд. лева е чистата печалба на Пощенска банка за 1997 г., съобщи председателят на съвета на директорите Владимир Владимиров след общото събрание на институцията в петък. Печалбата на банката преди облагане е била 24.156 млрд. лева, платените данъци възлизат на 9.869 млрд. лева.
9.579 млрд. лева от нетната печалба отиват за увеличение на капитала, който от 2.421 млрд. лева става 12 млрд. лева. Превръщането на част от печалбата в капитал става чрез издаване на нови акции, които се разпределят между акционерите съразмерно участието им. От 484 104 броят на акциите се увеличава на 2 400 000. "Това означава, че за една година имаме пет пъти ефективност на акционерния капитал", заяви Владимиров. 78.23% от капитала на "Пощенска" са притежание на Банковата консолидационна компания (БКК), ДСК, ДЗИ, "Български пощи" и БТК държат 5.03%, НДК - 1.65%. Балансовото число на банката в края на миналата година е било 430.875 млрд. лева при 110 млрд. лева за 1996 г. "Основните пласменти на нашите ресурси бяха в три активни операции", обясни председателят на "Пощенска". Държавните ценни книжа са заемали 26.6% от активите на банката. Подобно и на други търговски банки, при Пощенска се наблюдава нисък дял на дадените кредити в общата сума на активите и висок дял на предоставени депозити в други банки. Кредитите заемат 10% от актива на банката, докато рефинансирането на български и чужди банки като дял от актива е 44%. От общо депозираните средства в банки 90% са в чужди институции.
"Тази консервативност намалява печалбата на банката, но ние предпочитахме стабилността пред по-големите печалби", обясни Владимиров. 99.11% от кредитния портфейл на банката са редовно обслужвани кредити.
В момента банката има нова стратегия, която предвижда увеличение на кредитирането и намаляване на пластмента в чуждестранни банки. До края на годината "Пощенска" предвижда да удвои кредитния си портфейл. Това е препоръката и на БКК, уточни Владимиров. Все още обаче не раздаваме въпросните кредити, а само работим по тях, уточни шефът на банката. "Ние няма да ги дадем, докато "Номура" не каже "да". Според Владимиров "Номура" е кандидатът с най-големи възможности за покупка на Пощенска банка.
"В седмицата по пет пъти се срещаме с "Номура", каза той. В момента чуждият инвеститор одобрявал актуализираната структура на "Пощенска". С идването на "Номура" банката ще излезе на токийската борса, заяви Владимиров.
Сред другите основни показатели ръководството на банката изтъкна капиталовата адекватност от 18.2% за 1997 г. при изисквана 8%.
Банката ще предоговаря отношенията си с "Български пощи", заяви шефът на "Пощенска". Банката има представителства в 2792 пощенски станции. "До 1 юли бизнесът беше много изгоден, защото плащахме 1.7% на пощите от парите, които привличат", каза Владимиров. Това не се усещаше при високата лихва, но сега тя падна, а банката продължава да плаща същия процент, обясни той. Освен намаление на процента "Пощенска" смята да стимулира и превръщането на срочните депозити, които й излизат най-скъпо, в текущи.
Костов на път да уреди и дълга към Италия
България е на път сериозно да подобри отношенията си с Европа, след като миналата седмица италианският премиер Романо Проди се ангажира за бързо разрешаване на двустранните финансови проблеми. До края на месеца Проди обещал да изпрати отговор на нашето предложение за уреждане задълженията на Стопанска и Минералбанк към Институто банко ди Торино. При завръщането си от срещата на Световната търговска организация в Женева премиерът Иван Костов заяви, че задълженията на страната ни са 65 млн. германски марки. Според други източници обаче реалната сума, за която претендират италианците, е около 110 млн. марки, тъй като премиерът не брои начислените лихви и задълженията, които още не са с настъпил падеж. По-голямата част от тези пари са отишли през Стопанска банка за покупка на прословутата линия "Даниели" на "Камет".
Неуредените финансови взаимоотношения между Италия и България не би трябвало да попречат на получаването на втория транш от заема от Европейския съюз, заявил италианският премиер. Заемът е от 250 млн. екю. Първият транш от 125 млн. екю беше получен през февруари. За да получим втората половина, България трябваше да постигне "значителен напредък" в двустранните преговори с Германия, Италия и Испания. Проблемът с Германия вече беше решен, след като България обеща да върне 334 млн. марки през следващите 20 години. Това са задължения по търговското салдо на страната ни с бившата ГДР, които възлизаха на над 500 млн. преводни рубли. Остава да бъде постигнато споразумение и с испанците, които настояват за около 36 млн. долара кредит, който през Минералбанк бил използван от Български морски флот за покупка на кораби.
Неуредените финансови отношения на България с Испания и Италия се превърнаха в досадна пречка и в редица други случаи. Под тяхно влияние представителите на Европа поставяха този проблем като условие пред редица международни организации, включително Международния валутен фонд и Световната банка.
Проблемът е, че тези дългове не могат да бъдат признати като държавни, защото те са вземани от автономни търговски компании през автономни банки. Позицията на Италия и Испания е, че тези заеми са отпускани на държавни дружества, като те са застраховани в съответните агенции. Това допълнително увеличава натиска за приемането им като държавен дълг. От друга страна България не би могла да направи политическа отстъпка и да ги признае за държавен дълг и защото това би поощрило и други кредитори да поискат парите си от фалиралите Стопанска банка и Минералбанк.
Оттук и възможностите за уреждане на проблема са крайно ограничени. На италианците беше прледложено да изчакат осребряването на активите на двете банки и ако полученото е недостатъчно, да се търсят други начини за обезщетяване. Не се изключва и прехвърлянето на дълга към крайните получатели на кредита. Винаги остава възможността да се трансформира дългът в собственост или в самите банки, или в някое българско предприятие, най-вероятно пак крайният получател на кредита, макар че за банките, които бяха обявени във фалит подобни процедури са доста усложнени. Съществува макар и неясната възможност да бъде създадено дружество с капитал, равен на задълженията. Идеята е то да играе ролята на агенция за застраховане на вноса и инвестициите на италиански фирми.
Проблемът сигурно ще се реши по политическа линия - по подобие на немския дълг. Той беше уреден след посещение на премиера в Германия и разговори с канцлера Хелмут Кол и финансовия министър Тео Вайгел. Сега пак премиерът проби по политическа линия. А подробностите ще бъдат уредени от експертите.
БНБ се принуди да издаде банкерски сертификат на човек от ЕБВР
Представителката на ЕБВР в Обединена българска банка (ОББ) и в Българска инвестиционна банка (БИБ) Сали Уорън най-после е получила сертификат за банкер в България. Това съобщиха източници от ОББ в края на миналата седмица. Новината бе потвърдена и от кабинета на подуправителя на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор" Емилия Миланова. Според наредба No 20 на централната банка молби за сертификати се пращат до нея. Наредбата бе приета от БНБ в края на юли 1997 г., за да се уредят изисквания в закона за банките към членове на управителен съвет или на съвет на директорите. Те трябва да имат висше икономическо или юридическо образование, гласи първото условие в закона.
"Висшето образование на г-жа Уорън е руска филология", уточниха източници от ОББ. Въпреки това тя имала много допълнителни квалификации, близки до изискванията на закона. От кабинета на Емилия Миланова обясниха, че Сали Уорън е дала данни за хорариуми, но не уточниха какви и дали се считат за висше образование. От биографичната справка на г-жа Уорън, предоставена на медиите при сключване на сделката за покупка на ОББ от ЕБВР, Булбанк и "Опенхаймър и ко", става ясно, че тя е магистър от Стандфордския университет и бакалавър от Колеж "Суортмор", но без да е посочено по какви специалности. Прави впечатление, че в СV на другите чужденци, които влязоха в съвета на директорите на приватизираната ОББ, освен степента е вписан и видът образование. Майкъл Стентън (представител на "Опенхаймър и ко" в ОББ) е магистър по бизнесадминистрация, Пиер Мелингър (ЕБВР) е завършил право, Джефри Йън Конър ("Опенхаймър и ко") - право и информатика. Всички те, както и избраните тогава българи в съвета на директорите - Чавдар Кънчев, Стилиян Вътев, Радка Тончева, Олег Недялков и Венцислав Антонов, към началото на 1998 г. вече са били сертифицирани, става ясно от публикация на в."Банкеръ" по това време. Българските представители в ОББ са завършили Университета за национално и световна стопанство, т.е. имат нужното образование.
Въпреки че г-жа Уорън не отговаря на изискването на закона за банките, тя е с много голям опит, твърдят в банковите среди. Това се потвърждава и от дългия списък на институциите, в които тя е работила, посочени в биографичната й справка. Въпреки това даването на сертификат на г-жа Уорън означава, че законът е тълкуван по различен начин, т.е. към кандидатите се прилага двоен стандарт. Едно доказателство в това отношение е бившият управител на БНБ Любомир Филипов, който е с математическо образование и заради това няма сертификат.
Неофициално се твърди, че един от аргументите на г-жа Уорън да получи сертификат бил, че и други банкери чужденци, работещи у нас, не отговарят на исканото от българския закон образование. В банковите среди не е тайна фактът, че преди да склони, "Банков надзор" бил подложен на неколкомесечен натиск от страна на ЕБВР за сертификата на г-жа Уорън.
Недоволството в банковите среди от двойния стандарт, приложен от БНБ, ще се реши, ако се приеме предложението на Асоциацията на търговските банки за промени в закона за банките. Идеята е централната банка да издава сертификати и на лица без икономическо или юридическо образование, но с дългогодишен стаж в банковата система и висока степен на квалификация, придобита с допълнително икономическо или юридическо обучение. Международните финансови институции също повдигнаха този въпрос в края на миналата година. Те настояваха за чужденците, които по линия на приватизацията или мениджърски контракти стават банкови шефове, изискванията за образование да не са толкова педантични. Тогава обаче нашите институции БКК и БНБ не бяха склонни да преразглеждат изискванията за образователен ценз на банкерите.
Възраждането на републиката
Ако юнионистите от Северна Ирландия се нуждаят от основателна причина да гласуват с да за мирното споразумение в края на седмицата, те трябва само да погледнат на юг. Ако успеят да надмогнат историческите си предразсъдъци, те ще открият, че държавата, от която се страхуват по рождение, се е превърнала в съсед за завиждане. Там, където преди виждаха селяни и слепи поклонници на папата, сега има лимузини "Мерцедес" и заводи за микрочипове. Страната на производители на картофи се превърна в нация, пиеща вино. Ирландската република е вече икономически независима и няма нужда от размирните шест провинции на Ълстър.
Два референдума се провеждат на 22 май в Ирландия, от двете страни на границата. Бяхме свидетели на противостоящите кампании в Ълстър на Иън Пейсли и неговите юнионисти и тази на Дейвид Тримбъл, Тони Блеър и Бил Клинтън. Въпреки това от най-голямо значение за мира на ирландския остров не е гласуването на север, а в самата република. Очаква се чрез вота си гражданите й официално да се откажат от законните си претенции към северната провинция. Текстът в ирландската конституция, засягащ Ълстър, ще бъде променен в дух на самоуправление на провинцията и собствено решаване какъв да е бъдещият й статут. За държава, която от създаването си живее в разделение, това е историческа крачка напред - ИРА загуби и дано юнионистите могат да го оценят.
Според социологическите проучвания близо три четвърти от гласоподавателите ще излязат от сянката на миналото. Окончателните резултати могат да бъдат и още по-високи. Показателен е фактът, че промените се водят от правителство, което е роднински свързано със създателите на конституцията и са подкрепяни от почти цялата опозиция. Преди 10-15 години подобен референдум би бил губеща карта - емоционалната привързаност щеше все още да е по-силна от факта, че Ълстър никога няма да бъде поместен в единна ирландска държава. Сега обаче реалността е различна - отговорът на въпроса защо тепърва ще бъде търсен.
