Парламентът официално смени шефовете на статистиката
В средата на миналата седмица парламентът официално взе отдавна предизвестеното решение да бъдат сменени шефовете на Националния статистически институт. Поста на Захари Карамфилов ще заеме Александър Хаджийски, досегашен депутат от групата на СДС и член на Комисията по икономическа политика. За негови заместници депутатите избраха Екатерина Арнаудова и Иларион Иларионов. По време на дебатите за нов председател на НСИ Жорж Ганчев, подкрепен от Венцеслав Димитров, предложи в ръководството да влезе и Величка Рангелова, която преди време напусна скандално института поради несъгласие с методите на работа в него.
След продължилото повече от четири часа обсъждане стана ясно, че основният довод на мнозинството за кадровата промяна е неверността и непълнотата на информацията, която статистическият институт представя. Освен това липсвали данни за сенчестата икономика в страната. Мотивите са известни още от дебата в Икономическата комисия на парламента за отчета на института за миналата година, който не бе приет. Освен това сините депутати обърнаха внимание, че в отчета за миналата година разходите за командировки фигурират с много по-голяма сума, отколкото разходите за научна дейност и дори планов ремонт.
Старото ръководство на НСИ бе защитено от Венцеслав Димитров, който изтъкна, че за да се твърди, че едни данни са неверни, трябва да има друг източник на информация и да е доказано, че неговата информация е вярната. Освен това статистическият институт не бил виновен за недостатъчната информация, защото било в пълното право на правителството да поиска необходимите му справки. Парламентарната група на демократичната левица пък изказа своята благодарност на вече старото ръководство на НСИ, което изпълняваше тази функция от създаването на института съгласно приетия Закон за статистиката през 1991 г. Колкото повече - толкова повече
До миналата седмица над 700 дружества бяха регистрирани на неофициалния сегмент на "Българска фондова борса - София" и броят им продължава да се увеличава. Това е част от кампанията на управляващите да създадат пазар в България и да защитят дребните акционери. Вече единственият начин инвеститорите да си купят пакет дори и от най-незначителното предприятие е през борсата. Процедурата е следната. Купувачът и продавачът се договарят за цената, а после отиват при някой инвестиционен посредник. Изповядват се пред него като пред нотариус и той свършва останалата работа. По време на борсовата сесия той пуска една котировка продава за хикс лева и едновременно с това една котировка купува пак за хикс лева. И да иска някой друг да купи, няма да има време. Все пак трудно е да се добереш до някой от двата компютъра. През това време двете оферти се срещат и край на сделката.
Всеки изминал ден носи рекордни обороти на борсата, защото всеки ден все повече дружества се регистрират на нея. Освен този небивал успех за българската борсова търговия изискването всички дружества от масовата приватизация да се продават единствено на борсата постигна и още нещо. Повиши се интересът към две досега подценявани институции - Комисията по ценните книжа и Централния депозитар. През последните две седмици пред техните сгради се наблюдаваха огромни опашки, на които служители в публични дружества чакаха за регистрация, защото иначе - глоба. Стигна се дотам, че този, който се пререждаше, рискуваше да му скъсат огромната папка с трудно събрани документи.
Но какво лошо има във всичко това! Колкото повече - толкова повече, както е казал Мечо Пух.
Валути от всички страни, съединявайте се
Желанието на Европа да притежава валутна стабилност не е от скоро. Някои виждат първите наченки на подобни проекти още през XIX век - латинският монетарен съюз, германското валутно обединение, златният стандарт. Те се оказват неуспешни, защото монетарната политика се провежда от няколко центъра, което рано или късно разкъсва съюза. Валутните сътресения през 20-те и 30-те години на нашия век дават допълнителен тласък на идеята за обединяване на валутите и някаква степен на интеграция. Втората световна война дава своето отражение на финансовата обстановка в Европа. По ирония на съдбата първата стъпка към интеграция на континента е мотивирана отвън - през 1948 г. се създава Организацията за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС), която има пълномощията да разпредели американската помощ по плана "Маршал".
Следващата голяма стъпка към интеграцията е очертаването на дефиницията за Общия пазар и постепенното му изграждане през 50-те години. През 1951 г. Белгия, Холандия, Франция, Люксембург, ФРГ и Италия се събират в столицата на Франция, където подписват Парижкия договор. Според неговите клаузи шестте държави обединяват своите ресурси от въглища и стомана в общ пазар, контролиран от независима наднационална организация, създавайки по този начин Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Поощрени от ефективността на обединението, още на следващата година европейските държави се опитват да изработят план за Европейска общност за сигурност. Проектът за политическа интеграция обаче явно е дошъл преди времето си и завършва с неуспех. Отново в областта на икономиката са следващите интеграционни стъпки - през 1955 г. на конференцията в Месина същите шест страни учредяват Европейската икономическа общност, а през 1957 г. се обединяват и в областта на ядрената енергетика, създавайки Европейската общност за атомна енергия (Евроатом). Така идва историческата 1958 г., когато трите европейски структури се обединяват под името Европейска общност (ЕО) и подписват Римския договор - първият документ, който обширно поставя основите на европейската интеграция.
По това време Бретънуудската система на фиксирани разменни курсове все още изглежда в добра форма. В края на 60-те обаче краят й неумолимо приближава - отчасти заради войната във Виетнам инфлацията пълзи застрашително нагоре. Поскъпването на германската марка и девалвацията на френския франк през 1968-69 г. разклаща стабилността на останалите европейски валути. Тревогата на страните от континента кара канцлера на ФРГ Вили Брандт да актуализира плановете за европейско валутно обединение. По негова поръчка премиерът на Люксембург Пиер Вернер изготвя през 1970 г. доклад, който начертава валутно обединение на три етапа, което да приключи до 1980 г. То много напомня на Маастрихтския договор - крайната му цел е свободно движение на капитал и фиксиране на валутните курсове. Докладът "Вернер" получава одобрението на държавните глави през 1979 г., но явно също е преждевременно роден - колапсът на Бретънуудската система и петролната криза задълбочават валутните трусове и спират развитието на проекта. Въпреки това Европа въвежда система на ограничено фиксиране на валутите към германската марка, наречена още "змия в тунел" заради движението, което наподобяват валутите, вариращи в определени граници. Съществуването й е доста незадоволително и злополучно, след като Великобритания се присъединява през май 1972 г. само за да напусне след шест седмици, а Франция и Италия влизат и излизат два пъти.
"Змията" е последвана от нов проект за европейска валутна стабилност. През 1978 г. канцлерът на ФРГ Хелмут Шмидт и президентът на Франция Валери Жискар Д'Естен въвеждат Европейската валутна система (ЕВС), като през 1979 г. всички страни, членки на ЕИО, с изключение на Великобритания се присъединяват към включващия се в нея механизъм на разменните курсове (МРК). Механизмът ограничава варирането на валутите до 2.25% от фиксирани стойности. Като резултат МРК ражда и нова валута - екю, което в превод означава европейска парична единица ( ECU - European Currency Unit ). Екюто всъщност само по себе си не е същинска валута, а кошница от дванадесет национални валути и съдържа например 62 германски пфенига, 1.33 френски франка и 152 италиански лири. Съществуването на МРК също не остана безпроблемно, въпреки че въдвори значителна финансова стабилност на континента в периода на най-продължителния икономически растеж на Европа от 1945 г. Франция и Италия неколкократно обезцениха валутите си, а Париж при социалиста Франсоа Митеран заплаши няколко пъти да извади страната от валутната система. Оставането на Франция се дължи немалко и на финансовия министър Жак Делор, който след няколко години в ролята си на президент на Европейската комисия в Брюксел отново извади от праха идеята за единна валута.
Основните европейски играчи се оказват готови за следващата стъпка в процеса на интеграцията. Още през 1986 г. е приет Единният европейски акт (Single European Act), който предвижда завършването на единното европейско икономическо пространство до 1992 г. и прави поправки в Римския договор в посока постигане на общ финансов европейски пазар. Жак Делор отива още по-далече, като през 1988 г. изготвя доклад, който предвижда тристепенно въвеждане на единна европейска валута. През 1989 г. на срещата си в Мадрид европейските лидери се съгласяват да започнат първия етап - либерализация на капиталовите пазари. Докладът "Делор" става основата на договора от Маастрихт, който е подписан в началото на 1992 г. Ратификацията му преминава много трудно и влиза в сила едва на първи ноември 1993 г. Междувременно първоначалният отрицателен вот на датчаните довежда през 1992 г. до спекулативни атаки срещу валутния механизъм, които довеждат до изключването на италианската лира и наскоро присъединилия се паунд и в края на краищата до увеличаване на процента на колебание на валутите до петнадесет. Въпреки това след влизането си в сила Маастрихтският договор довежда до стабилизация на финансовите пазари. В него са включени редица дати и срокове, които очертават втория и третия етап на въвеждането на единна валута, която получи името евро. Поставят се изрични макроикономически критерии пред държавите, които искат да влязат в европейския валутен съюз. Учредява се европейски валутен институт, който следеше практическата подготовка за обединението и през май 1998 г. се преобразува в Европейска централна банка - независимото финансово тяло, което ще има правомощия да управлява цялата монетарна политика на континента.
История на интеграцията.
Преходът към еврото ще е плавен
Румен Аврамов, член на управителния съвет на БНБ, пред в. "Капитал"
Какви са най-общите последици за България от въвеждането на еврото?
- Създаването на еврозоната се вписва в преследването на изконната мечта на икономистите - да се сътвори устойчива международна парична система. С такава цел са възниквали златният стандарт, Бретън-Уудската система, Европейската парична система... В крайна сметка икономиката винаги търси ако не глобални, то поне локални стабилни системи с ограничени валутни рискове. С еврото се отива по-далече, отколкото всичко, което се е правило след края на Втората световна война. В този смисъл предимствата за България са общите предимства от появата на зона на по-голяма валутна стабилност и от възникване на нова значима световна валута за световната търговия или за световните финансови пазари. До нас възниква капиталов пазар, който в перспектива вероятно ще бъде сравним по обем, ликвидност и разнообразие на инструментите с американския. Появява се огромен пазар на стоки и услуги, който е напълно прозрачен в ценово отношение и където изчезва бариерата на валутните курсове. Всичко това не може да не е положително и за участниците в българския стопански живот.
Но за България има и нещо значително по-важно. Чрез паричния съвет ние сме вече в парична уния със зоната на еврото. Днес най-добре се усещат предимствата от обвързването към марката, които не бяха толкова очевидни преди година. В Литва например (също държава с паричен съвет) се наложи превключване от долара, за който беше вързана тяхната валута, към еврото. При тях се получи разминаване между първоначалния избор на резервна валута и политическото и икономическо желание за присъединяване към ЕС. Това неудобство, което може да има много сериозни практически последици, е избегнато за България.
Какво следва за стратегията на България за присъединяване към ЕС от това, че от 1 януари 1999 г. единадесет европейски държави ще имат обща валута?
- Преди всичко да поставим събитията в тяхната естествена последователност. Еврото е общата валута на страни, членки на ЕС, и в този смисъл членството в съюза е задължителното условие за каквато и да е по-нататъшна стъпка за присъединяване към еврозоната. След като една страна се присъедини към ЕС и декларира намеренията си да приеме еврото, тя трябва да покрие съответните условия. Едва тук идва моментът за знаменитите критерии от Маастрихт, които представляват макроикономическата част от условията. Но освен тази част има и многобройни задължителни институционални изисквания. Присъединяването към ЕС и към еврото са два последователни процеса, подчинени на различни, макар и донякъде свързани, критерии.
Всяка страна, която в момента на присъединяването си към ЕС (или като негова членка) не отговаря на критериите от Маастрихт, ще има да премине през известен преходен период на приспособяване. Такъв например е днешният статут на Гърция, която иска да приеме еврото, но не отговаря на критериите, въпреки че е член на ЕС. През такъв междинен период вероятно ще минат след присъединяването си всички днешни асоциирани членове на ЕС, в това число и България.
Дава ли паричният съвет определени предимства в тази стратегия?
- Сам по себе си паричният съвет по никакъв начин не е условие нито за влизане в ЕС, нито за присъединяване към евро-зоната, но той може да се превърне в косвено предимство най-вече за съкращаване преходния период между членството и приемането на еврото. Безусловно е, че паричният съвет налага политика, която е съзвучна с критериите от Маастрихт. В по-общ смисъл тя е съзвучна с днешната глобална икономическа парадигма на фискален консерватизъм, приета и в Европа, и в САЩ. Паричният съвет въведе в България именно такива принципи на стопанската политика, които страните, приели еврото, са си наложили доброволно. С режима на паричен съвет ние се отказахме от пряко финансиране на бюджета, намаляваме дефицитите и държавния дълг, ограничаваме паричния си суверенитет, лишаваме се от инструмента на валутния курс. Нещо повече - ние използваме за резервна валута паричната единица (еврото), която би се превърнала в национална парична единица, когато влезем в евро-зоната.
Така действието на паричния съвет до момента на присъединяване на България към ЕС би осигурило при равни други условия и при изпълнение на всички останали критерии определени макроикономически предимства. Всичко, което трупаме като култура на макроикономическа стабилност, може да се окаже благоприятно в момента, в който България бъде приета в ЕС. То би могло да съкрати този неизбежен преходен период, през който България вече като член на съюза ще се подготвя за влизане в еврозоната. Очевидно е, че до това все още далечно бъдеще предстоят огромни структурни, институционални и културни промени.
Може ли България да избира момента за връзване на лева към еврото в рамките на преходния период от 1 януари 1999 г. до 1 януари 2002 г. ?
- Това не е възможно. От 1 януари 1999 г. националните валути от евро-зоната престават да съществуват самостоятелно, независимо че те ще могот да бъдат употребявани в разплащанията и през преходния период. Тези национални валути придобиват статута на деноминации на еврото, т.е. те се превръщат в подразделения на общата европейска валута.
Отношението между еврото и марката например няма да е отношение между две валути с фиксиран курс. То ще е отношение подобно на това между лева и стотинката. Между тях са изключени спекулации. Както обичат да казват в Брюксел, спекулациите марка - евро ще са толкова невъзможни, колкото спекулации между цента и долара.
Това събитие, което ще се случи на 1 януари догодина, е предвидено в закона за БНБ. В чл.29 е казано, че в момента, в който еврото стане законно платежно средство в Германия, официалният курс на лева към него се определя през курса на марката към еврото, който ще бъде необратимо фиксиран на 31 декември 1998 г. Това изключва ли спекулации по отношение на курса лев -евро и натиск за девалвация?
- Такава възможност е напълно изключена. Въвеждането на еврото по никакъв начин не може да стане повод за промени във фиксирания курс на лева. Просто през преходния период на съжителство на марката и еврото (до 1 януари 2002 г.) ще има освен досегашния фиксиран курс от 1000 лв. за марка и фиксиран курс на лева към еврото. За кешовите операции до 1 януари 2002 г. курсът към марката ще продължи да е единственият от практическо значение, тъй като едва на тази дата еврото ще се появи физически под формата на банкноти и монети. На гишетата на БНБ ще продължат да се обменят без ограничения германски марки. В същото време на междубанковия пазар БНБ ще има законовото задължение да обменя неограничено по фиксирания курс както марки, така и евро.
Необходима ли е подготовка от страна на БНБ и банките във връзка с въвеждането на еврото?
- В БНБ се работи по всички технически решения, които трябва да се вземат преди края на годината. БНБ ще има и ясна политика за подпомагане на търговските банки и населението при въвеждането на еврото. Разбира се, търговските банки трябва да определят сами собствената си стратегия към еврото.
По всичко изглежда, общата валута ще се наложи по-бързо в международните транзакции и в националния паричен оборот на страните от зоната, отколкото се очакваше преди няколко месеца. Колосално е усилието, което се прави в Европа и за образоване на публиката, и за улесняване на този преход. Прави се всичко възможно на битово равнище въвеждането на еврото да е несъбитие за участниците в икономическия живот.
Подобно усилие, макар и в по-малък мащаб, предстои (или вече се извършва) и в България. При всички случаи на появата на новата световна валута следва да се гледа не като на сътресение, а по-скоро като на разнообразяване на възможностите за управление на ресурсите.
Какво например ще стане с депозитите в германски марки?
- Естествено, при желание на депозитора ще се запазят докато съществува и марката т.е. до началото на 2002г. Това означава, че за широката публика практическите последствия след 1 януари 1999г. ще са относително ограничени. При безналичните разплащания ще има всички възможности да се използва и еврото. Ще се появи опцията за откриване на сметки в евро, за конвертиране в евро на сметките, деноминирани в някоя от 11те валути и пр. Това вече ще зависи от политиката на търговските банки.
Няма ли да има напрежение за българската икономика, ако прогнозите за силно евро се окажат верни?
- Това е същият риск, който би съществувал при прекалено силна марка. Той е извън обсега на контрол на българската икономика и икономическа политика - това би бил напълно екзогенен шок за България. Но да не забравяме, че през изтеклата година марката се обезцени спрямо долара, което по-скоро позволи известно смекчаване на ефекта от въвеждане на паричния съвет.
Има предположения, че в началния период Европейската централна банка може да се престарае, за да докаже силата си като нова институция и привързаността си към твърда антиинфлационна политика. От друга страна, мнозина смятат, че необходимост от това няма да има просто защото еврото вече ще е прието от пазарите и няма да се налагат допълнителни политически и икономически усилия, за да се поддържа убедеността, че то е една напълно пълноценна валута.
Какъв ще е глобалният ефект от въвеждането на еврото?
- С появата на нова обща валута Европа дълбоко се променя. На фона на съмненията и скептицизма, които преобладаваха през последните години, успешното налагане на еврото издига престижа на европейската идея. Случва се нещо реално. Нещо замислено като почти утопична перспектива преди много години, днес може да се види и да се пипне. Това е положителното послание, което този месец (въпреки споровете около Европейската централна банка) беше особено силно и мисля, че ще прозвучи още по-силно на 1 януари 1999 г. Разбира се, експериментът е толкова сложен, че неизвестности неизбежно остават. Колкото и мощен интегриращ фактор да е единната валута, Европа ще продължи да е икономическо пространство на отделни нации и региони. А това означава запазване на различия между национални икономики и най-вече национални политики.
Неслучайно най-солидни гаранции бяха търсени за озаптяване на фискалната политика. Именно тя е най-политически чувствителна и най-силно подложена на прякото влияние на политиците. "Пактът за стабилност", който беше приет от членовете на ЕС, означава, че те са длъжни да следват фискална политика, която балансира бюджета, като при надхвърляне на 3% дефицит се налагат парични санкции. Въпреки че това е разписано на хартия, различията в конюнктурата няма да бъдат изгладени и няма да може да се постигне един напълно синхронен цикъл. Да се опитваш да постигнеш единен цикъл в единадесет национални държави е по-трудно отколкото в 50 американски щата, независимо че и в двата случая има единна валута.
С въвеждането на еврото европейските страни доброволно се ограничават в паричния си суверенитет, в използването на валутния курс и във фискалната си политика. А това означава, че цялата тежест по адаптацията към изменящите се условия ще трябва да се пренесе към по-голяма гъвкавост на всички останали компоненти на икономическата политика, на пазарите и на конкуренцията. В рамките на новия общ европейски пазар с обща валута културата на икономическо поведение все повече ще се доближава до англосаксонския модел с неговата пределно изострена конкурентна среда, индивидуализъм, свобода на пазарите и силни корпоративни институции. В известен смисъл това ще е най-голямото пречупване на европейските традиции. Много е вероятно икономическият пейзаж в Европа да стане значително по-англосаксонски, отколкото досега, при парадокса, че самата Англия все още не е в еврозоната. (Тя рано или късно ще се присъедини към нея.)
Погледнато от Америка, еврото е първото реално предизвикателство към долара след края на войната. От друга страна, за всички американски участници на глобалните пазари това събитие е по-скоро предизвикателство с новите си възможности, които те няма да закъснеят да оползотворят.
Какво ще стане, ако еврото не успее?
- В него са инвестирани толкова значителни средства и политически капитал, че нещата да се превърнат в необратими. Разбира се, в историята няма вечни парични системи. Но след успешен старт еврото ще се самоподдържа от две страни. Едната е собствената му привлекателност. Другата е ужасът от колапса. Това е както при ефекта от ядреното оръжие - който го притежава, е заложник и на драматичните последици от използването му, защото последиците (за всяка отделна страна и за системата като цяло) от евентуално оттегляне на дадена държава биха били много по-катастрофални от оставането й дори при значителна цена. Формално приет и разписан сценарий за излизане от зоната на еврото не съществува. Хипотетичните последици са предмет на интелектуални упражнения, но не и на политически решения. Всичко е направено, за да се внушава (и настина да се постигне) необратимост на процеса. Тук мощно присъства незримото равновесие на доверието и на страха от неуспех, което крепи всички стабилни парични системи, в това число и паричния съвет.
Световъртеж
В кавалкадата от чествания, които цяла седмица на всякакви нива и в цялата страна отбелязваха едногодишното управление на кабинета, се чу само една публично призната слабост. И то... лично от премиера: правителството получило "моментен световъртеж" след подписването на договора за газа с Русия и известно време някои министри се държали с медиите високомерно.
"Ще ни мине", пошегува се Костов.
Правителството е в правото си да се чувства като истински победител. Цяла година по-грижливо от всичко останало то отглеждаше медийния си образ, сега той дава златен плод - високия рейтинг.
На терена е пренаселено с клакьори, но никакъв смислен опонент не се снишава дори по ъглите на обществения живот. Задълбочена критика идваше от малко места, а и някои от опонентите бяха от политолози с "лиценз за критика", издаден от мнозинството.
На този фон всяка фраза извън дитирамбите обикновено звучи като ерес. На някои хора им се привиждат и по-страшни неща. Готови са - ако се получи - да натикат подобно "непочтително" отношение към властта в графата заговор. Дръзналите да се усъмнят в безпогрешността на министрите задължително трябва да се почувстват виновни.
Алпинистите знаят, че най-опияняващ е световъртежът, когато катерачът е стигнал върха. Но както в алпинизма, и в политиката има изкачвания и слизания. За да може да изкачи повече от един връх в кариерата си, опитният политик трябва да знае как да слиза. Политиците еднодневки могат да си позволят да се опияняват от победите и висините. Трезвите политици, каквито всички се надяваме да ни управляват, се ръководят от здравомислие и почтен скептицизъм.
Изпълнителната власт не е непрекъснат възход, а и правителството засега е много далече от върха. По пътя има тръни и свлачища, но и подготовката на държавноуправленските ни катерачи издиша. Та световъртежът освен от високото, идва и от умора.
Бел. ред. По покана на премиера Иван Костов в Министерския съвет се състоя среща със социолога Георги Димитров, на която присъства и главният редактор на в. "Капитал" Иво Прокопиев. Повод за срещата беше интервюто на г-н Димитров в "Капитал", озаглавено "Въпросът е дали управляващите помпат балон, или изливат основи", и последвалото телевизионно предаване "Екип 4". Преподавателят по социология в Софийския университет пое ангажимент в едноседмичен срок да предостави на премиера информация и факти, подкрепящи твърдението му за големи размери на корупцията при сегашното управление. Премиерът Костов ще направи публично изявление, след като получи информацията.
България - в периферията на евро-царството
В началото на следващата година единадесет европейски държави ще имат нова, обща валута, наречена евро. Евротериторията ще включва Германия, Белгия, Люксембург, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Холандия, Австрия, Португалия и Финландия. Всички тези държави ще се откажат от националните си валути, от автономна парична и фискална политика. До края на 2001 г. техните валути ще се ползват единствено като различни парични знаци на еврото. Банкнотите и монетите евро ще се появят едва в началото на 2002 г. и шест месеца по-късно националните европейски валути ще престанат да се признават за платежно средство. В междинния период никой няма да бъде задължаван да ползва еврото в разплащанията, но то ще се признава за платежно средство и никой няма да може да откаже приемането на плащане в евро.
Създаването на нова световна валута - първи сериозен конкурент на американския долар, при това толкова близо до България, неизбежно ще промени деноминацията на българските пазари, на външнотърговския обмен, на валутния резерв, на спестяванията.
Еврото става резервна валута.
Първият непосредствен, макар и технически, ефект за България от въвеждането на еврото ще бъде привързването на лева към новата валута вместо към изчезващата германска марка. Така еврото ще се превърне в резервна валута на борда, съответно БНБ ще е задължена да поддържа валутния си резерв предимно в евро, както и при поискване да заменя левове срещу евро и обратно по твърд курс. С други думи, в правилата на борда няма промяна, тя е само в котвата, към която се прикрепя левът. До края на 2001 г. БНБ ще продължи да обменя на гишетата си левове срещу марки по досегашния курс 1000 лева за марка, тъй като банкнотите евро физически все още няма да съществуват. При безкасовата обмяна на левове в резервната валута обаче това ще бъде еврото.
Промяната сама по себе си няма да има икономически ефект, тъй като курсът лев - евро ще отговаря точно на съотношението марка - евро, което безвъзвратно ще бъде фиксирано на 31 декември тази година. В закона за БНБ е казано, че когато законно платежно средство в Германия стане еврото, официалният курс на лева към него ще се определи, като се умножи курсът, по който марката се конвертира към евро, по курса лев - марка, който е 1000. Централната банка официално ще обяви курса лев - евро в началото на следващата година и най-вероятно промяната ще бъде отразена в закона. Отсега не може да се каже колко лева ще правят едно евро. Едно евро ще бъде равно на едно екю, което е кошница от 12 европейски валути, участващи с различни тежести в нея. Ако се допусне, че съотношенията на европейските валути към долара останат постоянни до края на годината, тогава (виж таблицата за изчисляване на курсовете към еврото) едно евро ще е приблизително равно на 1.964948 досегашни марки. Тоест едно евро ще е приблизително равно на 1965 лева. Това съотношение ще се промени и ако британският паунд и датската крона изменят значително стойностите си спрямо другите европейски валути. Двете са включени в екюто и по начина, по който ще се определят курсовете на останалите валути към него, ще имат влияние.
Всичко това само технически има значение за България и най-голямото неудобство в него е, че курсът на лева към резервната валута надали ще е кръгло число. По-важното е, че политическите сили ще подкрепят официалното въвеждане именно на този курс, който се изчислява спрямо марка - евро. Презавързването към новата валута е удобен повод, за да се лансират идеи за девалвация на лева и такива почти със сигурност ще има. Всяка същинска промяна на стойността на лева към резервната валута обаче е изключително опасна за борда и това надали ще позволи да се стигне до подобни решения.
Истинските ефекти.
Избирайки еврото като резервна валута, България поема същия тип рискове, които пое преди година, избирайки германската марка вместо долара. Нашата икономика ще реагира на всяка промяна във външната стойност на еврото (към долара или йената например) и затова успехът на единната европейска валута е важен и за България. Ако преди промените в местната среда зависеха от политиката на немската централна банка и правителството, сега благоприятните или не толкова промени във всяка от 11-те страни, влизащи в евро, косвено ще влияят върху българската икономика в една или друга степен. Евентуално раздуване на бюджетния дефицит в Италия примерно ще се възприеме като неблагоприятно за общата валута, евентуално ще я обезцени спрямо долара и на практика ще доведе до поскъпване на долара спрямо лева. С две думи, всяко засилване на еврото спрямо останалите валути ще е свързано с напрежение за българската икономика, защото ще направи по-неконкурентни доларовите износители - "Булгартабак", ОЦК - Кърджали, МДК - Пирдоп, "Химко"- Враца - все огромни предприятия със значителен дял в износа и съответно със значение за търговския баланс. (В дългосрочен план това може би ще отпадне като значим проблем, особено ако борсовите котировки на важни за нашата икономика суровини започнат да се правят в евро или ако все повече съседни държави използват новата валута при търговските договори и разплащанията.) Опасностите за еврото пък са потенциален източник на инфлация. Най-добрият вариант, разбира се, е стабилна европейска валута, която да осигури стабилност и за отворената българска икономика. Въпреки скептичните коментари по повод на еврото през последните години все повече икономисти, а и пазарите, очакват то да успее и дори да бъде по-силно спрямо долара, отколкото е сега германската марка.
Неизвестността на грандиозния проект ще бъде компенсирана от премахването на валутните рискове както в зоната на еврото, така и за всички, търгуващи с нея, включително и България. Тъй като стокообменът по чисто географски причини е съсредоточен в Европа, Русия и бившите републики и арабските страни, българската външна търговия ще бъде значително облекчена от избягването на валутните рискове.
Както търговците и производителите, така и гражданите още в началото на следващата година ще могат да откриват сметки в евро, както и да извършват плащания в новата валута (когато се допускат валутни разплащания по принцип). Някои от чуждите банки в България вече обявяват какви нови продукти ще предложат във връзка с въвеждането на еврото. По принцип банките би трябвало да осигурят възможности за трансформиране на депозитите от германски марки примерно в евро, вероятно ще се появят продукти, в които ще се поддържат едновременно свързани сметки и в двете деноминации и т.н.
Ще стане ли еврото и българска валута (краят на валутния борд).
Дори българският лев някой ден да бъде заменен с общата европейска валута евро, това надали ще се случи в близките 10-15 години. България просто ще трябва да извърви всички стъпки на реформата, да оприличи икономиката си на нещо, в което пазарните механизми са основен двигател, а продукцията е конкурентна, защото в цената й не тежат заплати на излишни работници или пиляна енергия. С две думи, България първо трябва да се подготви за влизане в Европейския съюз (тоест да може да оцелее на високата конкуренция), да бъде приета и едва тогава ще започне да трупа история на стабилност, за да кандидатства за еврозоната.
Това би бил и естественият край на валутния борд и частното връщане към класическата централната банка, която пак ще трябва да подчини политиката си на европейската. Всяко предсрочно излизане от борда и, още повече, загърбване на политиката, която той налага, ще бъде доста рисково за икономиката и със сигурност ще забави интегрирането й с европейската. Влизането на България в еврозоната, разбира се, зависи и от външни фактори, от успеха на самия проект, от приоритетите на европейските страни (дали ще търсят стабилност преди разширяването примерно), във всичко това може да има чисто политически мотиви.
Доста по-реалната задача засега е обществеността да осъзнае и възприеме новата валута, която може да се превърне и в нов световен фактор. В България например досега преди всичко доларът беше валутата, възприемана като средство за спестяване и за задържане на богатството. Това е някакъв исторически, може би културен феномен, който би могъл да бъде или да не бъде преодолян. В този смисъл българската подготовка за еврото едва сега започва.
*Курсът на английската и ирландската лира е в брой долари за единица, затова за тези две валути в колона "В" стойността е равна на А*В, а колона Г=(USD/ECU)/Б. USD/ECU=1,116384.
Фиксингът на британската лира и ирландската лира е обърнат и изразява на колко долара се равнява единица от тези валути. При втората стъпка числото се изчислява с точност до шестия знак след десетичната запетая. В преходния период разменните курсове на валутите ще се изчисляват през екю. Например ако трябва да се изчисли курсът германска марка/италианска лира, ще се мине първо през екюто.
Информация. Повече информация
Представете си, че сте американски журналист от водещо бизнессписание. Поръчват ви да направите обширно приложение за България. И вие започвате. Най-добронамерено. Идвате в България и искате най-обикновен списък с имената на най-големите български компании (нямате особени претенции по какъв критерий са ранжирани те). Как ли ще се почувствате, ако разберете, че едва ли някой в България може да ви предостави достоверен списък с имената на 30-те най-големи български компании? И сигурно ще ви е трудно да разберете как така достоверността на официалните статистически данни е примерно 34%, актуални са примерно към 1995 г. и за капак - достъпът до тях се брани със зъби и нокти от държавните чиновници.
Ако всичко това ви се случи (а то се случи, макар и не на вас), сигурно ще приемете с разбиране смяната на шефовете на Националния статистически институт (НСИ), която парламентът направи през миналата седмица. Едва ли обаче ще приемете с разбиране, ако отново дойдете в България след една година и отново няма кой да ви даде списъка на Топ 30 сред българските фирми.
Достоверната информация е първото нещо, което е необходимо на всеки, който иска да погледне в хоризонт, по-далечен от утре, независимо дали планира държавен бюджет, платежен баланс, семейни финанси, печалба от квартално кафене или пътуване до Каспичан. В България обаче с пълна сила се прилага правилото, че в навечерието на 21 век информацията е най-скъпата стока, което си е вярно освен в случаите, когато става дума за публична информация, изготвяна от държавни служители.
Управляващите са в пълното си право да изберат нови шефове на националната статистика, но същевременно би трябвало да се чувстват задължени да проконтролират има ли ефект от смяната. Най-малкото защото основният мотив за кадровите рокади бе "невярната и непълна информация, която НСИ дава".
А иначе проблемът стои с пълна сила не само за НСИ, а за почти всички държавни ведомства. И не само за тях. По времето, когато депутатите избираха нови шефове на статистиката, на кръгла маса за едногодишната дейност на кабинета високопоставени служители в Световната банка, БНБ, Агенцията за чуждестранни инвестиции и изпълнителната власт се надпреварваха да акцентират върху нуждата от премахване на пречките за достъп до информация на всички нива. И в следващия момент, когато един от тях бе помолен да представи някои прогнозни макропараметри за България през следващите години, той надълго и нашироко успя... да не каже нито едно число.
Накратко
В началото на юни министрите на външните работи на страните от Централноевропейската инициатива (ЦЕИ) ще подпишат декларация за кризата в Косово, застрашаваща стабилността в региона. Проектът на документа беше изготвен по време на консултациите в София между политическите директори на външните министерства на страните от ЦЕИ.
Британска интерпарламентарна делегация, водена от депутата от Лейбъристката партия Кевин Байрон, посети България. На срещите с председателя на НС Йордан Соколов и депутати са обсъдени възможностите за сътрудничество и насърчаване на инвестициите.
Смъртното наказание ще бъде отменено, когато настъпи промяна в криминогенната обстановка, заяви премиерът Костов. Според него обществеността в България в момента няма да приеме такава мярка.
До месец Чехия може да ни върне контрабандиста Боян Петракиев-Барона. До тогава Върховният съд на Чехия трябва да се произнесе по екстрадицията на известния наш трафикант на гориво. Пражкият съд вече е уважил искането на Главна прокуратура Барона да ни бъде върнат, но Петракиев е обжалвал пред по-горна инстанция.
Депутати и министри няма да имат паво да участат в управителния съвет на бъдещата Национална здравноосигуритела каса. Това предвижд Законът за здравното осигуряване, който беше приет от парламента миналия петък. Ограничението се отнася и за медици, които имат договор с касата.
Свещеници искат обединителен събор до месец
До месец да се свика обединителен църковно-народен събор, реши 6-ата национална свещеническа конференция. Тя беше организирана от Движението за единение на българската национална църква на отец Спас Михайлов и за първи път събра на едно място привържениците на двата алтернативни синода.
Участието на 600 свещеници от цялата страна показа нарастващата необходимост от диалог по църковните проблеми. Освен въпроса за разкола в православната църква, който разпали страстите на враждуващите страни и породи взаимни обвинения в комунизъм и предателство, ниското заплащане на свещениците беше другият основен проблем, на който бяха посветени разискванията в залата. Всички участници в конференцията се обединиха около искането за справедливо решаване на социалните проблеми на църковните служители. Предложенията за намеса на държавните органи в проблемите на църквата срещнаха бурен отпор от залата. Президентът Стоянов да стане гарант за провеждането на обединителния събор беше друга идея, която беше отхвърлена. Конференцията даде на архиереите срок до 20 юни да организират събора, в противен случай духовниците демонстрираха готовността си сами да се заемат с неговото организиране и провеждане.
Депутатите избраха членове на комисията "Антимафия"
Пет месеца след като парламентът прие доклада на комисията "Антимафия", депутатите попълниха нейния състав. Миналия четвъртък Народното събрание реши тя да се състои от 13 депутати на квотен принцип - председател е шефът на парламента Йордан Соколов, шестима са представителите на СДС, трима са от БСП и по един от Народен съюз, ОНС и евролевицата. Избраният състав в общи линии повтаря този на временната комисия "Антимафия" с малки изключения. Така шефката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова стана зам.- председател, а Йордан Цонев, Никола Николов, Христо Бисеров, Светослав Лучников и Теодосий Симеонов са представителите на СДС. Всички те оглавяват и по една комисия в Народното събрание. Вторият заместник на Соколов в "Антимафия" е депутатът от БСП Любен Корнезов, който беше и във временния състав. Татяна Дончева и Йордан Школагерски са другите двама от БСП. Последният сменя Николай Добрев от временната комисия "Антимафия". Петя Шопова е представител на евролевицата, Касим Дал на ОНС и Стефан Личев на Народния съюз.
Мнозинството не прие предложенията юристката от евролевите да стане зам.-председател на комисията, каквато тя беше преди. След черната седмица, когато беше застрелян полицай, нападната журналистка и убит застраховател, в пресата се промъкнаха основателни въпроси защо комисията "Антимафия", която би трябвало да се занимава с борбата срещу престъпността, не е попълнена. На практика възможностите на комисията са неограничени - тя може да изисква информация от всички органи на държавната власт и това я прави всесилна.
Хванаха и пуснаха заподозрян за нападението над Ани Заркова
НСБОП арестува заподозрян за нападението над журналистката от в. "Труд" Анна Заркова. На 16 май в ареста на Националната следствена служба е бил закаран Петър Стоянов Пеков. Според версията на полицията 25-годишният софиянец лиснал киселината върху лицето на Заркова заради скандалното уволнение на баща си от полицията. Майор Стоян Андреев от Първо столично РПУ е бил дисциплинарно уволнен заради скандал с шефа на коректорите на в. "Труд" Евгени Ангелов, а Заркова е автор на статията за това. Петър Петков беше освободен от ареста на НСлС в сряда, тъй като следователите не успели да съберат достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинение. Свидетелят, който трябвало да разпознае нападателя, припаднал преди очната ставка. Спецченгета обаче смятат, че подозренията срещу Петър Петков все още не са отпаднали, защото по-късно свидетелят го посочил, но разпознаването не било по регламента и не можело да се използва в съдебната зала. Полицията работела по още 4 версии за атентата срещу Анна Заркова.
Наградиха застъпници на гражданското общество
Българското сдружение за честни избори и граждански права (БСЧИ) и сдружение Старт за ефективни граждански алтернативи (СЕГА) бяха отличени от Европейския съюз и САЩ за приноса си в изграждане на гражданското общество в България. Наградите са общо петдесет за цяла Европа и се присъждат по повод 50-ата годишнина от създаването на плана "Маршал" и 40-ата годишнина от подписването на Римския договор.
БСЧИ са отличени за упоритостта, с която насърчават и обучават българските граждани да гласуват свободно. Средствата от наградата (20 000 долара) те ще вложат в регионални проекти. Сдружение СЕГА получиха признанието заради инициативите си, свързани със социалното приобщаване на ромите в Пловдив, София, Сливен и Лом. С двадесетте хиляди долара СЕГА ще дадат шанс на млади хора в неравностойно положение да получат образование.
Наградите бяха връчени от посланика на САЩ г-жа Ейвис Боулън и от ръководителя на делегацията на Европейската комисия Жак Вюненбюрже. Домакинът на официалната церемония, британският посланик в България Роджър Шорт, обясни, че те се дават на организации или на отделни личности, които с дейността си са допринесли за ускоряване и утвърждаване на демократичните процеси в своите страни.
Съветникът по дълга пристигна
В средата на миналата седмица в България пристигна Джеймз Стюарт, който ще бъде щатен съветник по управлението на дълга към финансовото министерство. Той е служител на американското финансово министерство и със съдействието на международните финансови институции беше определен като помощник за въвеждането на ефективна система у нас, с която по-добре да се управляват външните и вътрешните задължения на страната. Програмата е двегодишна, като първоначалният мандат на Стюарт е една година. Той ще се помещава във финансовото министерство в новосъздадения отдел, който ще се занимава с управлението на дълга.
Пристигането на щатния съветник е във връзка с изискванията, записани в писмото за намерения, подписано при посещението на мисията на МВФ през февруари. В него се споменава, че трябва да се подобри контролът над бюджетните приходи и разходи, както и на извънбюджетните сметки. След като Министерството на финансите и БНБ най-накрая успяха да изградят система за наблюдение на ръста и плащанията по външния дълг, МВФ подчерта, че тя трябва да обхване не само външните дългове, които са държавни или държавно гарантирани, но и тези на частни лица. Това би дало възможност на правителството да анализира предстоящи промени в платежния баланс и с това да съобразява политиката си.
Отлага се смесеното дружество за халите
Има законодателни пречки, които на този етап не позволяват общината да учреди смесеното дружество за изграждане на Централните софийски хали с израелската фирма "Ащром груп". Халите са паметник на културата, а според Закона за общинската собственост паметниците на културата, които се стопанисват от общината, са публична общинска собственост. Според нормативния документ това означава, че с халите като публична общинска собственост не могат да се извършват разпоредителни сделки, тоест не могат да се апортират в капитал на дружества, не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права. "Решението на проблема е да се поправи Законът за общинската собственост, като паметниците на културата се отпишат за обекти публична собственост", каза Асен Дюлгеров - главен секретар на общината. Надеждите на общинарите са, че промените в закона ще минат в парламента през юни, когато ще се сключи и учредителният договор с "Ащром груп". Дотогава щели да се водят преговори по детайлите от сделката.
В края на април общината реши да създаде смесено дружество с израелската "Ащром груп", което да довърши Централните софийски хали. Одобрената оферта на израелската фирма предвижда общината да участва с 34 на сто в капитала на дружеството, а след завършване на обекта делът на кметството да може да падне до 25 на сто. Фирмата ще се ангажира и с инвестиции от около 4.5 млн. долара, които са необходими за реконструкцията на халите.
Първата изложба в България, посветена на Интернет
Изложбата, наречена "България в световната информационна мрежа Интернет", ще се проведе от 27 до 30 май 1998 г. в националния музей "Земята и хората". Изложбата е организирана от TopTeam Co. - българско издателство, което издава списанията BYTE Bulgaria и WEB.BG и вестници INTERNET и ComputerNews. Идеята е да се популяризира глобалната информационна мрежа и услугите, предлагани от българските доставчици на Интернет.
Всеки посетител ще може лично да изпробва възможностите на Интернет, качеството на връзката, предлагана от конкретен доставчик, и да се запознае с различни услуги като изработване и поддръжка на Web-страници, електронна поща, видеоконферентна връзка, частни виртуални мрежи, електронно банкиране и др. На изложението участват всички основни Интернет-доставчици от цялата страна, както и организации, които предлагат хардуер или софтуер за работа или осъществяване на връзка към най-голямата световна глобална мрежа. Общият брой на участниците е 42.
Ирландците одобриха споразумението за Северна Ирландия и Република Ирландия
В петък избирателите от двете страни на границата, разделяща Северна Ирландия от Република Ирландия, участваха в първото общо гласуване, провеждано на ирландския остров от 1918 г., когато ирландските националисти, спечелили с голямо мнозинство изборите, оповестиха независимостта на голяма част от ирландския остров от Лондон.
Предварителните резултати от допитването сочат, че 70 - 75 на сто от гласувалите в Северна Ирландия одобряват мирното споразумение, изковано в началото на април. По-силна се оказа подкрепата за договореното на гласоподавателите в Република Ирландия - около 95% от участвалите в референдума казаха да на мирната инициатива. Според BBC 80% от правоимащите да гласуват в Севера са упражнили това свое право.
Резултатите показват значителна разлика между волята на католиците, които силно подкрепят сделката - сложна форма от многобройни компромиси, която запазва връзките между Северна Ирландия и Великобритания и урежда присъединяването на британската провинция към Република Ирландия, и пробритански настроените протестанти в Северна Ирландия.
"За всички е ясно, че споразумението има своите противници", каза за ирландската телевизия RTE професорът по политология в Queen's University в Белфаст Пол Бю. "Гласувах за споразумението, защото мисля, че твърде дълго време казвахме не. Днес е моментът да кажем да, сподели за Ройтерс Луис Макдоналд, протестантка от Белфаст. Полицейски патрули охраняваха избирателните пунктове в двете Ирландии. Няма данни за безредици през изборния ден.
Официалните резултати ще бъдат обявени в късния съботен следобед. Постигнатото в края на миналата седмица е най-значителната промяна в политическия статус на Северна Ирландия след разделянето на остров Ирландия през 1921 г. Земетресение от 6.8 по скалата на Рихтер разтърси Боливия
Повече от 50 души загинаха, а други 140 са ранени след силно земетресение в петък в централната провинция Кочабамба в Боливия. Според правителствен източник около 100 са изчезналите сред руините. Природното бедствие бе най-силно усетено в градовете Аикуиле и Тотора, където загинаха съответно 39 и 6 местни жители. Други две жертви са открити в разстоянието между тези два града. Повечето от къщите в историческите боливийски градчета са построени от традиционните кирпичени тухли. Кметът на Кочабамба Джони Ферел каза, че по всяка вероятност жертвите ще се окажат повече след приключването на спасителните операции на специалните екипи. Над 30 жилища са изравнени със земята. Говорител на правителството нарече случилото се "голяма национална трагедия".
Земетресението е от 6.8 степен по скалата на Рихтер с епицентър на около 400 км югоизточно от столицата Ла Пас и е регистрирано малко след полунощ на 22 май. Президентът на страната Уго Бансер и министърът на отбраната Фернандо Киефер посетиха пострадалите райони и обещаха финансова помощ за семействата на загиналите и за възстановителните дейности. Местна радиостанция обяви, че няколко хиляди войници са били мобилизирани да подпомогнат спецекипите в разчистването на развалините.
През 1994 г. едно от най-силните земетресения в световната история разтърси Боливия. Земетресението бе толкова мощно, че бе усетено дори и в Канада.
Как да подобрим качеството на висшето образование?
Не е тайна за никого качеството на висшето образование в България. Причините за това са много, но най-важно е как да извадим висшето образование от дупката, в която то е попаднало. Как може да стане това?
Тъй като висшето образование е стока, можем да подобрим качеството му, създавайки конкуренция. Именно свободната конкуренция между пазарните агенти подобрява качеството на предлаганите продукти. Конкуренцията трябва да бъде на няколко нива - студенти, преподаватели и университети.
На първо място поставям конкуренцията между студентите. Трябва да се въведе така нареченото прекласиране в края на всяка учебна година. По този начин само най-добрите студенти ще ползват привилегията държавата да им плаща таксата за обучение. Тази привилегия трябва да се заслужи.
На второ място, студентите трябва да имат правото да си избират един от няколко преподаватели по даден предмет. Така се създава конкуренция между преподавателите и само най-добрите ще останат. Заплатата на всеки преподавател трябва да се определя въз основа на броя на студентите, на които преподава.
На трето място, студентите трябва да имат правото свободно да се местят в друг университет, запазвайки същите привилегии - държавна поръчка, редовно обучение (няма никакво значение дали цялата държавна поръчка за студентите по икономика ще бъде в София, Варна или Свищов; достатъчно е качеството на образованието да е по-високо в съответния университет). По този начин се формира конкуренция между ВУЗ-овете. По-добрите ВУЗ-ове ще имат повече студенти, следователно повече приходи. Така би могла да се определя и таксата за обучение: по-добрите ВУЗ-ове ще имат по-висока такса и обратно.
Според мен единствено формирането на свободен пазар на стоката, наречена висше образование, ще повиши качеството на образователния продукт, предлаган в България.
Иван Б.Ботушев студент III курс, ИУ Варна.
Южният парк и мястото на хотел "Хилтън"
"Град, който има планина, е нещо специално."
Желанието за застрояването на входа на Южния парк - II част, въпреки многобройните аргументи против строителството на това място, показва, че София е управлявана от бюрокрация, която преувеличава влиянието на комерсиализма и пренебрегва значението на социалния ефект в противоречие с разбирането, че строителството е социално, а не икономическо явление.
Ефектът от конкретното пренебрегване на природните дадености е резултат от едностранчивост в управлението на града и незачитане основните цели на градоустройството - съхраняване на живота, територията, енергията и урбанистиката. Съществуват достатъчно изследвания в областта на практическата климатология, климатологията на града и микроклимата, с които да бъде подкрепена прогнозата за негативното влияние на строителството върху тази част на града. Докато емоционално-естетическото въздействие не може да бъде оспорено и с научни аргументи.
През 60-те години паркът е проектиран като зелен коридор, който да снабдява центъра на столицата с чист въздух направо от Витоша. На това място като по улей между кв. "Лозенец" и кв. "Иван Вазов" винаги струи поток от планински въздух, наситен с аромата на планински билки, и безпрепятствено достига до сърцето на града. И това е естественият начин за дишането му. Само зеленината може да поддържа температура равна на въздушната, докато всички останали повърхности, според качествата си, се нагряват и увеличават така наречената ефективна температура. Това е причината пейките около НДК да остават празни в горещините. Ефектът не остава затворен в това пространство, а има тенденция на разширяване към центъра, където пак поради географските дадености въздухът е най-замърсен.
С построяването на хотел и на застилащите повърхности около него - паркинги, улици и площадки, същият ефект ще се усили. Без съмнение градската температура ще се повиши, така както застрояването по рида Лозенец, където е имало гъста гора, оказва влияние върху климата на града като цяло. Интересно защо градското управление остава безчувствено и несъобразително в този нестихващ процес на уплътняване на градската структура от десетина години насам?
Южната ос на града не е приумица, нито резултат от възторга на шепа ентусиазирани лаици, а историческа и географска даденост, съхранена през вековете до построяването на НДК. След построяването му идеята за построяване на хотела ще бъде поредното загърбване на Витоша по тази Южна ос. Обемът на НДК видимо отпраща в далечна Витоша. Ефектът се наблюдава още от бул. "Витоша", а новото строителство съвсем ще смали внушението, което излъчва групата на кв. "Лозенец" с парка и реката в основата му на фона на планината.
В исторически аспект основни постулати в управлението на града са били планината (божеството Скомбър), реката (божеството Ескус), минералните извори (Асклепий) и земята (градската богиня с крепостна колона на главата). Историческите начала са пренебрегнати. Днес няма нито една минерална баня, реките текат зловонно в каменни корита, строителството се извършва дори в ливадите, в които подпочвените води са почти до повърхността на земята. По този повод известният английски градостроител Питър Кук беше казал: "Очарователно е, че толкова близо до София имате планина. Бих упрекнал архитектите от предишното поколение. Какво са правили? Та планината е била там през цялото време, а те изобщо не са се съобразявали с това. Град, който има планина, е нещо специално."
Арх.Теменужка Чамова, София.
Нужен ли е закон за енергийната ефективност?
В обществото вече започна дебатът за това нужен ли е отделен закон за енергийната ефективност, какво трябва да съдържа той и каква трябва да бъде държавната политика в тази област. Може би трябва да припомним, че през 1992 г. кабинетът на Филип Димитров взе решение за създаване на агенция за енергийна ефективност, която обаче няколко месеца по-късно беше закрита от правителството на Беров. В началото на 1997 г. правителството на СДС отново създаде такава агенция и в програмата на правителството залегна намерението да се развива енергийна ефективност. Същевременно Румен Овчаров от БСП нарече този подход вятър и мъгла.
Всъщност в цял свят съществува конфликт на интереси между тези, които произвеждат енергията и я продават, от една страна, и тези, които я консумират, от друга.
Едните са заинтересовани да произвеждат колкото се може повече енергия и да я продават на колкото се може по-изгодна за тях цена, за да реализират печалби. Това е напълно нормално. За тях енергийната ефективност се разбира като ефективна енергетика, т.е. с колкото се може по-малко разходи да се произведе колкото се може повече енергия и да се реализира по-голяма печалба от продажбата й.
От другата страна стоят потребителите, които се нуждаят от енергия, за да произвеждат стоки и услуги, а също и крайните консуматори, които имат интерес за задоволяване на своите нужди да купуват колкото се може по-малко енергия и на колкото се може по-ниска цена.
Има и трети аспект на въпроса и това е разумното използване на енергийните източници, които не са неизчерпаеми. Това е въпрос както на енергийна стратегия, така и на стратегия за развитието на икономиката като цяло. Тук се появява и въпросът за т.нар. алтернативни или възстановяеми източници на енергия - водна, вятърна, слънчева, биогаз, биомаса и др. Само че изградената на тяхна база енергетика има същите характеристики в обществените отношения като конвенционалната енергетика, т.е. тя се се стреми да продава колкото се може повече енергия и е заинтересована да намира консуматори.
Обществото е заинтересувано от разумно балансиране на този конфликт на интереси. Такъв баланс може да се постигне само чрез приемането на закони. Ефективното производство и пренос на енергия са от интерес за производителите на енергия - особено ако системата не е монополна и има конкуренция между различни енергопроизводители. В някои западни страни, в които има конкуренция, се стига дотам, че производителите, за да запазят пазара, който имат, инвестират в енергийна ефективност при потребителя, което им излиза по-изгодно от увеличението на енергопроизводството. Най-често обаче компаниите производители отделят суми за рекламиране на увеличеното енергопотребление, за да си увеличат пазара. В този случай е нужен закон, изпълняван от институции и служби вън от енергийната система, който да защити интересите на консуматорите.
В България предстои реформа в енергийния сектор, при която трябва да се вземат предвид въпросите на енергийната ефективност. Страната ни внася голяма част от енергоресурсите, което е допълнителен довод, за да се обърне внимание както на ефективността на енергопроизводството, така и на ефективността от енергопотреблението, а и на алтернативната енергетика. Петролната криза през седемдесетте години доведе до увеличаване на ефективността на производството в западните държави, т.е. увеличаване на произведения продукт, без да се увеличи консумацията на енергия. Това се оказа печелившо и тласна икономиките на тези държави напред.
Лъчезар Тошев, София.
Професия - антитерорист
Те са хора "без лице". Името им смразява кръвта и на най-дръзкия гангстер. Обикновено ги наричат барети или качулки. А всъщност истинското им название е Специализиран отряд за борба с тероризма или просто СОБТ.
До 10 ноември 1989 г. съществуването на командосите е забулено в мъгла и секретност. Сред хората витаят слухове за барети с най-различен цвят - червени, зелени, сини, дори черни. Дори и в момента продължават да се разпространяват най-различни митове и легенди за дейността, преживелиците и възможностите на спецчастите към МВР. Истината е, че цветът на баретата няма никакво отношение към това дали някой е антитерорист или не. Екипите на СОБТ винаги се появяват там, където е най-горещо - независимо дали става дума за арест на кримибос от калибъра на Роко и Барона, освобождаване на заложници или охрана на силно застрашена ВИП-персона. За страничния наблюдател обаче те винаги си остават само хората с маските.
Идеята за сформиране на български екип за борба с тероризма се ражда доста преди падането на Живков - в края на 70-те и началото на 80-те години. Специализираният отряд е създаден с указ на Държавния съвет от 10 декември 1979 г. За 18-годишната си история СОБТ е ръководен от шестима титулярни шефове. В момента началник на антитерористите е полк. Филко Славов.
Специализираният отряд за борба с тероризма се смята за поделението с най-висока бойна готовност у нас. Може би точно затова то предизвиква страх не само у престъпниците. За броени минути то може да достигне и овладее всяко ключово ведомство или учреждение в столицата - парламент, президентство, Министерски съвет, МВР, Министерство на отбраната, електронните медии, дори ако бъде завзето от терористи. Точно затова лоялността на командосите към демократично избраното държавно ръководство е поставена на първо място и в Закона за МВР е написано, че антитерористите действат единствено по заповед на вътрешния министър.
Правомощията на служителите от СОБТ също са изрично заковани в Устройствения закон на вътрешното ведомство. Задача номер едно на отряда е неутрализирането на терористични групи на българска земя. Тъй като обаче страната ни не е от държавите, които имат сериозни проблеми с въоръжени конспиратори, основната дейност на щурмоваците е да задържат, неутрализират или ликвидират престъпници, които оказват въоръжена съпротива. Освен това командосите на МВР поемат защитата на обекти от стратегическа важност или на личности, които могат да стана обект на терористичен акт. Охрана от баретите са ползвали бившите вътрешни министри Виктор Михайлов и Николай Добрев, главният прокурор Иван Татарчев, шефът на Булгаргаз Васил Филипов. Посланикът на Израел у нас Давид Коен също се доверява единствено на родните антитерористи.
Първата операция на баретите има по-скоро забавно-драматичен характер. Годината е 1982. Санитари се опитват да приберат в психодиспансера буйстващ пациент в столичния квартал "Бъкстон". За нещастие лудият се оказва човек с добри физически данни и майстор на хладното оръжие. Той разхвърля настрани хората в престилки, награбва брадва и започва да я върти наляво-надясно със завидна лекота. Психиатрите и техните подчинени побягват в паника. Пациентът пък се залоства в жилището си. "Ще сцепя главата на първия, който се опита да влезе", крещи с цяло гърло психичноболният. Пристигналите служители на полицията също се виждат в чудо, защото не искат да стрелят по развихрил се луд. На помощ идват баретите. Командосите избират един от най-едрите си колеги, който да проникне първи в помещението. Щурмовакът избива с рамо врата и открива автоматичен огън със своя "Калашников". Пълнителят обаче е зареден с халосни патрони. За няколко секунди лудият застива от ужас. Това обаче е достатъчно втори командос да го напръска със сълзотворен газ. "Как ме прекарахте! Къде са дупките от куршумите", тюхка се вече окованият психар. Така безкръвно завършва бойното кръщение на антитерористите.
Най-голяма операция на баретите преди 10 ноември обаче е залавянето на членове на западногерманската терористична групировка "Баадер - Майнхоф", от която по-късно се отцепват придобилите печална известност леви екстремисти "Фракция Червена армия". Терористите са арестувани в Слънчев бряг след съвместна разработка на Държавна сигурност и спецслужбите на ФРГ. Хората от "Баадер - Майнхоф" решили да поотдъхнат от конспиративната си дейност на родното Черноморие. Докато те кротко се излежавали на плажа, наблизо "случайно" минал западногермански агент, който почивал у нас. Бдително разпознал отколешните си врагове и известил своите шефове. Те от своя страна натиснали Държавна сигурност за съдействие. Левите конспиратори попаднали почти неподготвени в ръцете на българските командоси. По случая с терористите от "Баадер - Майнхоф" дори беше заснет един от първите български соцекшъни - "Горещи следи".
Може би се чудите къде са скрити антитерористите? Забелязвали ли сте високата бетонна ограда с телена мрежа на изхода на София по магистралата към Пловдив? Може би сте се питали какво се крие зад кльона срещу входа на резиденция "Враня"? Повече не се чудете - това е базата на баретите. Специализираният отряд за борба с тероризма може би е единственото поделение у нас, което няма почти никакви лимити за боеприпаси. Няма почти никакви ограничения и за разхода на гориво. "В крайна сметка ние трябва да покриваме територията на цяла България. Би било безумие някоя задача да се провали, защото бензинът ни е свършил", споделя шефът на баретите полк. Славов.
Специализираният отряд за борба с тероризма е разделен на четири щурмови звена. Хора от СОБТ дежурят 24 часа и по всяко време може да бъдат вдигнати на бойна нога. Останалите командоси са на нормален работен ден - от 8 сутринта до 5 вечерта. Всеки антитерорист обаче получава индивидуално средство за комуникация и може да бъде извикан в поделението по тревога.
Антитерористите са оборудвани с бойна техника, която е достатъчна за малка гражданска война. Те разполагат с тежко щурмово въоръжение - вертолети, бронетранспортьори, гранатомети РПГ-7, снайперови пушки "Щайер" и "Драгунов", автомати "Калашников" 7.62 и 5.45, картечни пистолети "Стечкин" или "Щайер", пушки тип "помпа". Освен това всеки десантчик получава личен многозаряден пистолет и револвер. Неизменна част от екипировката на антитерористите са и парашутното, алпийското и водолазното оборудване.
Поделението на СОБТ не може да се оплаче от липса на кандидати за работа. Поклонници на рейнджърския бит всекидневно се тълпят пред поделението на баретите във Враня. "Има дни, когато пред портала се събират по 200-300 души", споделя командирът на поделението полк. Славов. Малцина обаче са онези, които успяват да осъществят своя рамбовски блян. От 100 кандидати обикновено се класират не повече от двама-трима. Антитерористите се подбират основно измежду служителите на МВР, войниците от специални поделения към Министерство на отбраната (парашутисти, разузнавачи и т.н.) и изявените спортисти. Бъдещият антитерорист трябва да премине през седем изпитания, преди да бъде одобрен. Първият кръг е интервю с комисията. На него се проверява дали кандидатът отговаря на кадровите и психологическите изисквания, за да е барета. След това той е подложен на функционален тест за физическа годност в националния спортен център "Дианабад". Едва след него започват физическите изпитания. Първото от тях е така нареченият тест на Купър - 3.2 км крос за 12.5 мин, 60 м спринт - за 7.8 сек, 16 набирания, 12 коремни на висилка, 45 лицеви опори, 6 секунди катерене по върлина и скок от място на разстояние от 2.60 м. "Всеки от моите подчинени не само може да подобри тези резултати, но и да покрие няколко пъти по-високи нормативи", похвали се шефът им полк. Славов. Следващото препятствие пред бъдещия щурмовак е психомоторният тест. През него преминават само между 5 и 10 на сто от хората. Инструкторът показва 10 различни елемента (като бягане по греда, катерене по въже или прескачане на препятствие), които трябва да се запомнят и изпълнят от изпитвания. Ако и това не сломи кандидата, той отива на проверка в психолабораторията на МВР. След като се докаже, че човекът е със здрави нерви, той отива за втори път на медицински преглед - този път в болницата на МВР. Ако и медиците с пагони кажат, че е годен за командос, той достига последния кръг - разговор с шефовете на поделението. Там той трябва да убеди своите бъдещи командири, че наистина има дух на барета.
След като бъдат приети на работа, антитерористите минават 9-месечен курс на обучение, преди да влязат в щурмова група. Обучението на всеки командос започва с теоретичен и практически курс по превземане на сграда, автомобил, автобус, влак, самолет и кораб. Тренировките по щурмуване на превозни средства се правят в самото поделение на баретите. Полигонът на качулките е пълен с разнебитени автомобили, камиони и автобуси, които попадат под огъня на трениращите. "Взимаме счупени превозни средства от различните държавни автопаркове", споделят барети. Служителите от СОБТ разполагат дори със стар вагон, където изпробват своите тактики срещу похитители на влакове. Симулациите по обезвреждане на авиопохитители пък се отработват на софийското летище на бракуван Ту-154 и от време на време - на действащи машини. Освен тренировки по комбат-стрелба (огън по подвижни цели, от прикритие, в движение и т.н.), антитерористите минават и спецкурс по ръкопашен бой. Бойните техники са разработени на базата на карате, кикбокс и джу-джутцу. На всеки три месеца и новобранците, и "старите" минават на периодични изпити по физическа и психическа годност. Ако не покрият норматива, те се пренасочват към други служби на МВР.
След като приключи 9-месечният курс на обучение, новоизпечените десантчици се назначават в някоя щурмова група. Първоначалните им задачи са прости - да охраняват общежитията, да пазят джиповете при операция, да отцепват периметъра при операция. Прохождащите командоси чиракуват около година по преценка на прекия си командир. След това те могат и да бъдат включени и в реален екшън. "Антитерористът достига максимума на своите възможности, след като има зад гърба си 4-5 години стаж", твърдят ветераните в бранша.
Алтернативната информация - новото лице на новинарската конкуренция
Наличието на конкурентни източници на информация е отличителна характеристика на всяко демократично общество. Законовата гаранция обаче за равнопоставеност и свобода на изразяване на словото в отделните медии, макар и изключително важна, не е единствената предпоставка за плурализъм. Не по-малко значение има самото приучаване на гражданите да търсят, съпоставят и анализират информация от различни, често противоречащи си взаимно източници, защото за разлика от комунистическата идеология, която проповядваше, че има "една (обективна) реалност, един хегемон, едно (научно) отражение на действителността", при демокрацията съществуват множество конкуриращи се картини на социалния свят. И както борбата за тяхното налагане, така и умението за ориентиране в тях предполагат изграждането на различни от тоталитарните ценностни рефлекси.
Доверието към дадена медия, постигнато в една плуралистична среда, в която човек има възможност и способност да избира, е нещо съвсем различно от сляпото доверие, основаващо се на смътното чувство, че няма "на кого другиго да се довериш" или пък, че "не си струва да се доверяваш на никого". На 59 на сто от столичани е присъщ този, общо взето, безкритичен и слабо диференциран поглед към разнородните новинарски емисии в софийския ефир. Двадесет и осем на сто обаче започват да улавят нюансите на казаното, непоказаното и недоизказаното и да формират едно далеч по-избирателно и аналитично поведение към телевизионната информация. Редовните зрители на новинарската емисия на "Нова телевизия"- "Календар", се нареждат вече на второ място след тези на "По света и у нас". Дори най-прясната новинарска конкуренция - "Извън стандарта", се радва на около 27 на сто зрителски интерес. Най-забележителното обаче е, че всеки десети столичанин следи повече или по-малко редовно всички новинарски емисии в софийския ефир. Нещо повече, колкото по-висока е "разграничителната способност" на зрителите спрямо новинарските акценти, толкова по-интензивно следят те конкурентите на "По света и у нас".
Така търсенето на алтернативна информация, макар и все още недоминиращо сред масовия зрител, постепенно трасира пътя за постигане на ново равнище на конкуренция (а защо не и за налагането на нови стандарти) между родните "създатели на образи".
Данните са от представително за столицата проучване, проведено от социологическата агенция Alpha Research в периода 19 - 21 май по поръчка на в. "Капитал".
Обединението на левите - между Костов и компартията
В началото на седмицата лидерите на БСДП и евролевицата заедно участваха в заседание на ръководството на социнтерна. В това мечтаещите обединение на левицата сигурно са видели добър знак. Със сигурност обаче те са избързали с преценките си, неслучайно Александър Томов и Петър Дертлиев се разминаха във ВИП-а на софийското летище.
В средата на седмицата пък по повод годишнината на синьото управление евролевицата, БСП и ОНС подписаха нещо като споразумение за... бойкот на изказванията в парламента, защото нямали време за критики. Вестник "Дума" оптимистично възкликна: "Опозицията бойкотира кабинета", което вероятно трябваше да означава - обединената опозиция е създадена. В същото време за сметка на тишината в залата трите партии решиха да вдигнат шум в кулоарите с искане за сваляне на правителството. Това едва ли би заинтригувало някого, ако гласовете против Костов не бяха произнесени в един глас. Целите обаче бяха твърде различни. "Позитано"20, след като написа поредния си документ, в който заклейми дясното антисоциално управление, премина към "курс на сваляне на правителството". Томов както винаги бе иносказателен - евролевият лидер патетично призова Костов да не мълчи срещу критиките, иначе щял да чуе отговорите наесен. За коя есен става въпрос, не е съвсем ясно, но евролевицата явно доста се окуражи от слуха, че местните избори може да бъдат слети с предсрочни парламентарни. Но на въпроса дали евролевицата ще се присъедини към призива на БСП, от "Съборна"7 засега предпочитат да отговарят двусмислено.
Отдавна левите стратези от Вацев до Райчев повтарят, че Иван Костов ще обедини левицата. Обясненията са основно две - страхът от синьото управление ще консолидира социалистите или пък самият лидер на СДС ще си откърми опозиция. Костов обаче не се трогна особено от разпадането на формалното реформаторско мнозинство, а подкрепата за Първанов мина в графата партийни закачки. Въпреки че левите цяла година са в ъгъла, до момента това не им е помогнало много, за да се консолидират. Споровете за това кой е по-истински опозиционер постоянно се разгарят, а БСП и евролевицата дори не допускат БСДП до обединението, докато не напусне парламентарната група на СДС.
Последната тактика, която възникна в мозъчните тръстове на аленеещите партии, е "взаимодействие на прагматична основа". Не е много ясно какво точно е прагматичното в политиката на "Позитано"20, но опитите продължават. Сигурно затова Петър Дертлиев казва, че "зад думичката прагматизъм най-често се крие кариеризъм".
Единственото, което до известна степен успя да накара левите в парламента да действат, ако не заедно, то поне в една посока, бе проектът на СДС за назначаване на кметовете в малките населени места. Местните избори са най-близкият политически хоризонт, на който разклоненията на социдеята могат да разчитат. Но до обединена позиция не се стигна - социалистите четоха хартата за местно самоуправление, Томов се оплака в социнтерна, а от ОБТ заявиха, че Костов се страхува от местните избори.
Междувременно борбата продължава с удари под кръста. Евролевицата отказва да си говори сериозно с БСП, докато столетницата не изчисти идеологическия си облик, защото евролевите не знаели с кого си имат работа. Според Томов "въпросът каква партия е БСП се подменя с безпринципни компромиси", което не спомагало за намирането на общ език.
Темата за отделянето на най-носталгичната част от столетницата е болезнена за "Позитано"20. Въпреки че Георги Първанов често повтаря, че трябва да се извършат радикални промени в партията, едва ли той ще предприеме по-крайни стъпки. Това би дало силен коз в ръцете на Виденов и Премянов, за да атакуват "февруарците" в партията. Иначе социалистите бяха обнадеждени от писмото на Петър Дертлиев, в което призова всички леви формации да седнат на една маса и да разговарят. Самият той бе посрещнат с бурни аплодисменти от делегатите на последния конгрес на БСП. Те обаче явно не бяха схванали какво точно им говори старият социалдемократ. Дертлиев каза, че няма да се обединява с партия, в която съжителстват мафиотският капитал, носталгично настроените хора и тези, които се опитват да изглеждат модерно. Едва ли БСП ще направи тази жертва, не само поради опасността да се разцепи - все пак основният електорат на социалистите са по-възрастни хора, които естествено са останали с поглед в миналото.
Борбата за титлата най-автентичен социалдемократ и следователно модерен социалист се води на полето на социнтерна. Присъствието там е не само престижно, но и дава възможност за много контакти в чужбина, които са на особена почит в България. БСДП, която е член на международната организация, отдавна е ухажвана да даде път на БСП или пък на евролевицата. Столетницата обаче събра достатъчно много негативи до момента и едва ли се надява кандидатурата й да бъде разгледана в скоро време. За сметка на това евролевите вече участват в заседания, макар и като гости. Александър Томов с известно ехидство изтъква неприемането на БСДП в Партията на европейските социалисти, тъй като хората на Дертлиев са в парламентарна група с християндемократите от СДС. По големият медиен шум, който вдигат евролевите срещу правителството, евентуалното им приемане в социнтерна през следващата година няма да е учудващо. Председателят на БСДП определя активността на евролевите като "идейно-политически бизнес", но засега тактиката на бялата лястовица успява.
Това наистина е проблем за социалдемократите, за които присъствието в международната организация е от голямо значение и може би единствен политически капитал. Депутатите от БСДП обаче твърдо не искат да напускат СДС и на националния съвет на партията в събота и неделя ще се чуят доста гласове за свалянето на д-р Дертлиев от председателският пост.
В хаоса на левите изгледите за близко сътрудничество засега са само между БСДП и ОБТ. За да противодейства на поредната разделителна тенденция в и без това свитата БСДП, Петър Дертлиев се опита да намери съюзници, които в най-малка степен да накърняват идеологическия облик на партията му. Обединеният блок на труда на Кръстьо Петков е идеалният партньор. ОБТ, който все още търси лицето си, не може да наложи негативен отпечатък върху чувствителните социалдемократи. Лидерът на БСДП подчертава, че Кръстьо Петков има добри управленски идеи. Малко преди това бившият председател на КНСБ предложи да се реституира собствеността на старите кооперации и популярни банки, които да се превърнат в база на социалдемокрацията. За БСДП-дейците това е мехлем за ушите, като се знае безпаричността на старите дисиденти. Освен това синдикалното родословие на ОБТ поне нагледно обещава да привлече електоралната маса, която БСДП все повече губи с намаляващото число хора, помнещи славното минало. Задаващите се местни избори са добър шанс за това. "Синдикалната" партия отдавна има претенции към местната власт, където лесно може да спечели гласове чрез профсъюзната си връзка.
Не е ясно обаче дали бракът по сметка ще излезе успешен, като се знае опърничавият характер на д-р Дертлиев и афинитетът към лидерството на д-р Кръстьо Петков.
Ще разрешат ли изборите в Македония езиковия й спор с България
В продължение на пет месеца българското правителство твърдеше, че езиковият спор с Македония е на крачка от разрешаването си.
Само преди седмица стана ясно, че позициите на правителствата в София и Скопие са се отдалечили твърде много една от друга. Става дума за правителствата, а не за държавите, защото този път има опасност езиковият спор да се превърне в междупартиен с всички произтичащи от това опасности. Стане ли дума обаче за посредничеството на трета страна, и македонското, и българското правителство са категорично против, отговаряйки със странен оптимизъм: "И сами ще си се оправим! ".
Западноевропейците биха отминали с незаинтересованост абсурда на ситуацията, отдавайки го на балканските нрави, ако и двете страни не стояха пред вратата им, твърдо убедени, че принадлежат към демократичното семейство на европейските народи. Опасното в случая е, че езиковият спор беше сведен окончателно от междудържавно на вътрешнополитическо равнище. Нещо повече - той е на път да се превърне в партиен въпрос.
Наскоро българският премиер не отрече, че правителството му ще изчака изборите в Македония. "Медийна пропаганда на сили, които са обвързани с остатъците от комунистическия режим" - така определи Иван Костов позицията на управляващите в Македония социалисти. За никого не са тайна добрите отношения на СДС с македонската опозиция в лицето на ВМРО-ДПМНЕ и по-точно с водача й Люпчо Георгиевски. С други думи, българското правителство се надява, че македонската опозиция ще спечели изборите и добрите й приятелски отношения със СДС ще разрешат междудържавния езиков спор. Дори и да се окаже успешен, този вариант носи рискове. Известно е, че дадена политическа сила се държи по един начин в опозиция и по друг, когато дойде на власт. Без пропагандните лозунги на предизборната кампания, основани понякога на голото отрицание на противниковата страна, притисната от реалностите, бившата опозиция, взела властта, променя или пък забравя за някои от обещанията си. Да приемем, че добрите отношения между СДС и партията на Люпчо Георгиевски все пак се окажат основа за разрешаване на езиковия спор. Колко дълго може да издържи едно междудържавно споразумение за национален въпрос, основано на партийно приятелство?
Докато едното от двете правителства е на власт? А след това? Между другото подобен вариант вече беше разигран и той доказа своята безперспективност: сключените от правителството на Любен Беров договори на български и македонски език не разрешиха езиковия спор. Напротив, задълбочиха го, защото за Скопие това е пример, който оправдава позицията му, а за българското правителство - прецедент, извършен от една чужда му политика. За окончателното разрешаване на езиковия спор е необходим национален консенсус и в двете държави. А такъв консенсус липсва. Нито българите в по-голямата си част са готови да признаят съществуването на македонски език, опасявайки се от бъдещи претенции за македонско малцинство, нито пък македонците са готови да се откажат от идеята за собствен език, защото за тях той е гаранция за призната национална идентичност.
Крайните позиции могат да бъдат преодолени единствено чрез постигане на компромис. И ако той не може да бъде намерен, защо тогава да не се потърси помощ от трета страна? Защо и Скопие, и София се страхуват от привличането на посредник, като например европейска организация, в която и двете държави членуват или пък чакат да бъдат приети? Наскоро германски политик изрази възмущението си от това, че само в рамките на една седмица двама държавници от Македония и от България са му представили един и същ компромисен вариант, обвинявайки другата страна в това, че не е съгласна да го приеме. Ето защо в Западна Европа трудно се ориентират в забуления с неясноти езиков спор между България и Македония. Едно от условията за членство в ЕС обаче са добрите междусъседски отношения. Едва ли е нужно да споменавам, че десетки договори между България и Македония са все още неподписани заради езиковия спор. Само че официалната позиция и на България, и на Македония по този повод се мени съобразно вътрешнополитическата ситуация. Българското правителство предложи компромис под формата на 12 варианта. Само преди месец македонският външен министър заяви в Бон, че е готов да се съгласи с един от тях, т.е. вариантът на договорите за България да се подписва на български език и на официалния език в република Македония, по силата на член 7 от конституцията й. До компромис обаче така и не се стигна. Сега не само България, но и ЕС ще изчаква изборите в Македония. И след тях обаче гаранции за разрешаване на езиковия спор няма. Няма и изгледи за търсене на посредник. София се страхува, че това ще урони авторитета й и ще накара Запада да си помисли, че двете държави не са способни да уредят проблемите си сами. Само че това отдавна е ясно на всички. "Фактът, че ЕС и НАТО поставят разрешаването на спора като условие за по-тясна интеграция на България и Македония в тези организации, няма нищо общо с посредничество", заяви македонският външен министър.
Със странно единство и София, и Скопие виждат в посредничеството опасност от вмешателство. Посредничество обаче означава ясно изразени пред световната общественост позиции и търсене на компромис. А той, защо да не го кажем направо, е резултат и на натиск от трета страна, заинтересована от добрите отношения между двете държави. Никой не кани в къщата си скарани съседи.
Идва ли ледников период за юридическия "Джурасик парк"
"Наказателното правораздаване е неефективно и трябва да се промени. " За това са категорични повечето магистрати независимо към кое съдебно звено принадлежат. Разбирателството по този въпрос обаче засега си остава заклинание без голяма практическа стойност. Магистратите продължават да се разкъсват между очевадната истина, че веригата на правораздаването се къса още в началната фаза, и фобията от каквито и да е промени.
Съдии, прокурори и следователи упорито чертаят демаркационни линии помежду си. Мастити магистрати от цялата страна се събраха миналия понеделник в НДК, за да си изяснят какво куца в наказателния процес. Съюзът на съдиите покани на срещата представители на всичките съдебни звена, законодателната и изпълнителната власт. Вместо да потърсят някакъв експертен компромис обаче, спорещите магистрати предпочетоха да разменят остри и ефектни реплики помежду си, както и да се окопават в позициите си.
Драматичният сблъсък между юридическите специалисти обаче само дава зелена улица на политиците да направят това, което са си наумили. Председателят на парламента Йордан Соколов дори удостои с личното си присъствие магистратската среща, за да уведоми дискретно хората на Темида какво ги очаква. "Обществото не е доволно от правораздаването. Не знам съдебната власт да е била упрекната за това, че е свършила нещо", обяви парламентарният шеф. Според него съдът трябва да има водещо начало в наказателния процес. "Прокуратурата още не се е променила и, както казва един колега, си остана от сталински тип", каза Соколов. Той смята, че главният прокурор трябва да е към Върховния касационен съд (ВКС). "Прокурорите от Главна прокуратура няма да се съкращават, но единствено Татарчев трябва да може да подписва като последна инстанция актовете на обвинението", твърди председателят на Народното събрание и добавя, че "прокуратурата има 12-13 степени и ако само едно от тези нива се съгласи да постанови определено решение, се получава пробив в системата". За сметка на това по всяка вероятност сините парламентаристи ще запазят Националната следствена служба, но вероятно след някаква поне козметична интервенция. "Трябва да има служба, която да разследва тежките престъпления, но тя трябва да е нормативно уредена. Не може шефът на НСлС да бъде приравнен с главния прокурор и председателя на ВКС и това обезателно трябва да се преразгледа", допълни Соколов. Парламентарният шеф намекна и че закриването на военната колегия към ВКС вече не е дискусионен въпрос. "Военната колегия е в нарушение на конституцията. Делата срещу хората с пагони трябва да се гледат от наказателните отделения на Върховния касационен съд", заключи новопроизведеният шеф на парламентарната комисия "Антимафия".
Със своето политизирано изказване Йордан Соколов разби наченките на експертен диалог между магистратите. След твърдата позиция на парламентарния председател прокурорите и следователите приеха доста резервирано изложенията на преподавателката по право в Софийския университет доц. Екатерина Трендафилова, която излезе с няколко радикални, но иначе доста рационални предложения. Според нея съдът трябва да стане основният субект на процеса, а предварителното производство да стане само подготвителна фаза. Дейността на органите по разследването трябва да е насочена единствено към това дали прокурорът трябва да се ангажира с повдигане на обвинение пред съда или не. "Структура като НСлС трябва да има, но само за тежките престъпления, които обезателно трябва да се разследват от юристи", смята преподавателката от СУ. Структури, подобни на българското национално следствие, имало в страни като Германия, Швеция и Финландия. Останалата работа трябва да се извършва от полицейските органи, смята доц. Трендафилова.
За сметка на това обаче почти всяка крачка на репресивните органи трябва да подлежи на съдебен контрол. За целта към съдилищата трябва да се назначат съдии по предварителното разследване. В условията на минипроцес те ще следят оперативните работници да не нарушават човешките права. Тези магистрати ще се произнасят не само по мерките за неотклонение, но и за настаняването в психодиспансер, проникването в жилища, изземването на вещи при обиск и т.н.
Минипроцес пред съдията по предварителното разследване трябва да узаконява и самопризнанията на разкаялите се бандити, смята още доц. Трендафилова. Така според нея ще се избегнат подозренията, че показанията са изтръгнати с насилие. Предпроцесните магистрати трябва да разпитват и свидетелите, които по една или друга причина не могат да се явят в съдебната зала - когато става дума за чуждестранни туристи, болни хора и т.н.
"В новия НПК трябва да се върви от сега действащия инквизиционен процес към по-засилено състезателно начало", смята доц. Трендафилова. При инквизиционния процес повечето материали се събират от следователя и прокурора, докато при състезателния решението на съда зависи от способността на прокуратурата и адвоката да защитят тезите си в залата.
Според преподавателката по право крайно време е да се въведе и различна процедура за отделните видове престъпления. "Не може наказателният процес да преминава по един и същ начин и за крадеца на 10 кила картофи, и за извършителя на крупна икономическа измама", смята тя. Според нея заслужава да се помисли и по въпроса за въвеждането на извънсъдебно споразумение, което масово се ползва в САЩ. При него престъпникът и прокурорът се договарят за по-лека от предвидената присъда в замяна на отказ от процес със съдебни заседатели и сътрудничество с органите на правораздаването. За да одобри извънсъдебно споразумение обаче, съдът трябва да прецени три неща - дали обвиняемият доброволно се отказва от публичен процес, дали той съзнава последствията от това и дали прокурорът има достатъчно доказателства в защита на тезата си.
Друга алтернативна форма на правораздаване, с която може да се облекчи процесът, е така наречената наказателна заповед, смята доц. Трендафилова. С нея съдията по предложение на прокурора по своя преценка може да санкционира обвиняемия с глоба, като заповедта се изпраща по пощата, ако нарушението е леко. Ако санкционираният не обжалва наказанието в определения срок, то влиза в сила. Ако обаче не се чувства виновен, има право на пълен съдебен процес.
Абстрактните разсъждения на правните теоретици обаче, изглежда, не успяха да повлияят достатъчно на практикуващите магистрати и особено на прокурорите и следователите. Повечето от тях виждаха реалните проблеми на правораздаването у нас не толкова в лошата нормативна база, колкото в слабата организация и липсата на средства за дейността им. "Натоварването на прокурорите не позволява по-голяма бързина на процеса. Прокурорите от Главна прокуратура имат по 2-3 дела седмично във Върховния касационен съд", твърди прокурорът от Главна прокуратура Петър Райков. "Сегашният НПК води до задръстване на разследващите органи. "В Пловдив сме затрупани със 17 000 дела, едва в последните месеци успяхме да ги свалим до около 14 000. Следователят обаче не може да поеме повече от 60 дела годишно и това беше по времето на социалистическото съревнование", подкрепи го апелативният прокурор на Пловдив Росен Димов. "По света няма толкова бумащина и формализъм. В Холандия например обвинителният акт е само бланка, която се попълва от прокурора", допълни той. Формализмът пък прави българското правораздаване не само тромаво, но и едно от най-скъпите в Европа. "Най-важното е повече да се обичаме помежду си", завърши в стил "Джон Ленън" обвинителят.
За разлика от него зам.-шефът на Националната следствена служба Румен Георгиев обвини управляващите, че разглеждат правораздаването като каубойски филм. "Наказателният процес не е уестърн, където добрият гони лошия и хепиендът настъпва, когато отрицателният герой влезе в затвора или бъде застрелян. Това няма нищо общо с това, което ние сме учили в юридическия факултет", отсече той. "Разбирам, че управляващите са в цайтнот. На политиците им трябват промени веднага. Все пак сме с неколкостотин закона назад от обединена Европа. Но все пак не споделям гледната точка на г-н Соколов", каза още заместникът на Бойко Рашков. "Ако утре закрием следствието, ще бъде ли полицията достатъчно юридически подготвена, за да поеме нашата работа", присъедини се към него шефът на окръжното следствие в Пловдив.
"Тревожно е, че се действа само под обществен натиск. Промените в правораздаването вървят единствено по линията на засилената наказателна репресия, а не към превенция на престъпността. Сега атаките са срещу следствието и прокуратурата, но ще стигнем и до съда", присъедини се и началникът на Главно управление на местата за лишаване от свобода Здравко Трайков. Той се опасява, че следващият етап ще е остър критичен анализ за работата на съдилищата. "Магистратите ще бъдат упреквани, че налагат недостатъчно тежки наказания и че оправдават хора", смята шефът на затворите. Председателят на 2-ро наказателно отделение на Върховния касационен съд Румен Ненков пък упрекна прокурорите и следователите, че се оставят да бъдат манипулирани.
Докато съдебните атове се ритат, синьото мнозинство продължава да действа, както си е наумило. През тази седмица в парламента трябва да се разгледат промените в Закона за съдебната власт. Депутатът от СДС Иван Димов, който при пълна секретност разработва още предложения за преструктуриране на правораздаването, уважи магистратския форум. Той обаче не пожела да сподели вижданията си за новото устройство на съдебната власт. Зам.-министърът на правосъдието Никола Филчев пък усилено пише свой вариант на Наказателно-процесуалния кодекс в условията на гъста информационна мъгла, съобщи източник от столичната съдебна палата. Така дебатът за правораздаването бавно, но сигурно заобикаля хората на Темида.
Партийната структура не може да си позволи да бъде разпасана
Филип Димитров пред в. "Капитал"
