Декларацията балансира политическите контрасти между България и Китай .
По време на проведената през април седма сесия на междуправителствената смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество представителите на България и Китай разгледаха възможността за сътрудничество в областта на производството на кисело мляко, вино, електро- и мотокари, металорежещи машини, товарни автомобили.
"Създаването на смесени предприятия за тези производства предлага възможности, при които двете страни взаимно си осигуряват достъп до нови пазари. Чрез експортна продукция на смесените предприятия България може да осигури достъп до пазарите на Европейския съюз, ЦЕФТА и другите страни, с които имаме сключени споразумения за свободна търговия, а Китай би могъл да осигури достъп до пазарите на азиатско-тихоокеанския форум за икономическо сътрудничество", каза Петър Стоянов пред китайските бизнесмени. Президентът говори за т.нар. стратегически алианси - по-висша степен на joint venture, при която, без да е нужно да има обща собственост, едната страна участва с ноу-хау, другата произвежда, а третата се ангажира с маркетинга. Един от примерите, с който българският държавен глава илюстрираше тази формула, беше с киселото мляко: още през юли миналата година е подписано споразумение за изграждането на завод за производство на кисело мляко в Китай от страна на България съвместно с японската фирма "Мейджи милк продъктс".
От срещата с председателя на Държавния съвет (функционално - премиер-бел. авт.) Джу Жундзи излезе предложението от китайска страна в България да бъде построено смесено гигантско предприятие за производство на домакински електроуреди за износ за трети държави.
Все по-популярна в Китай става програмата за здравословно хранене. Консумацията на вино става все по-голяма, защото има тенденция за превръщането на питието на Бакхус в част от хранителния режим. Представителите на българския бизнес видяха възможност да намерим ниша в необятния китайски пазар главно с кисело мляко, млечни продукти и вино. "Говорено е конкретно. Има някои идеи за износ на наливно вино", каза за "Капитал" шефът на БТПП Божидар Божинов с уточнението, че детайлите и сроковете за "завъртането на колелото" са въпрос на време и договаряне между съответните български и китайски фирми. Според председателя на търговско-промишлената палата селекцията на нашите бизнесмени в делегацията е била направена така, че да кореспондира браншово с търсенето и предлагането на необятния китайски пазар. След разговорите на българските предприемачи с колегите им в Шанхай, Пекин и Хонконг новини се очакват и в областта на производството и търговията с бяла техника, концентрати за консервната промишленост, текстилната индустрия, софтуера. Не е изключено източните бизнесмени да инвестират в инфраструктурни проекти в България.
"Визитата на това ниво пречупи нещата, създаде по-добро отношение към нас, от което фирмите трябва да се възползват", коментира представител на деловите среди.
На бизнесобяд, организиран от Хонконгския съвет за развитие на търговията, Петър Стоянов заяви, че националната ни икономика предлага на чуждите инвеститори варианти за намаляване на производствените разходи чрез използване на свободни производствени капацитети и квалифицирана работна сила. Стоянов рекламира успеха на реформите в България и финансовата стабилизация и говори за нуждата от дългосрочни инвеститорски ангажименти, които могат да допринесат за сполуката на икономическия растеж у нас. Като държавен глава той гарантира политически необратимостта на промените и призова източните бизнесмени да бъдат сред първите, които инвестират в България.
В речта си Виктор Функ, председател на Хонконгския съвет за развитие на търговията, потвърди, че разположението на България като порта към Каспийския регион и мост между ЕС и славянските страни я прави привлекателно място за онези, които търсят търговски и инвестиционни възможности на европейските и балканските пазари.
"В Китай чужда фирма можеш да направиш с 150 000-200 000 долара, като тя се ползва с по-големи права от местните фирми, които се занимават с внос и износ. Данък печалба се движи между 10% и 30%", разказа български бизнесмен.
Партийно строителство за собствена употреба
Април с право може да бъде наречен месец на българското партийно строителство. Тази година се отчете с два проектозакона за политическите партии: на евролевицата и на ВМРО.
Според първия деветдесет и шест машинописни реда, включващи седемнадесет члена и три параграфа преходни и заключителни разпоредби, са достатъчни за правното уреждане на създаването, финансирането и контрола върху дейността на политическите партии. Семплият и лек текст е толкова подвеждащ, че неизкушените с основание ще се запитат защо досега законът не е приет на две бързи четения през ден, та поне да се отхвърли малко работа. Може би защото председателят на Народното събрание (в съответствие с правилника) е определил Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията за водеща по разглеждане на проектозакона.
Политическото ежедневие на консолидираните демокрации е оцветено с банални примери за противозаконни финансови трансфери в полза на политически партии и множество скандални процеси. Дълъг списък от политици - републиканецът Никсън, социалистът Гонсалес или либералът Ламбсдорф, са "жертва" на незаконно финансиране на партийни каси и кампании. Някои - пряко, други - косвено. Нарицателен е примерът на италианските партии, вкупом разпределяли в черни каси комисиони от всяка общинска поръчка, при това "справедливо", т.е. пропорционално на броя на общинските съветници. За да избегне срещите с италианските магистрати, Бетино Кракси, мозъкът на системата, наречена tangentopoli, ще трябва да доживее дните си в Тунис. В афери се замесват и леви, и десни политици, но най-вече управляващи. В историята на новите демокрации засегнати от подобни скандали са и Клаус и дори цялата политическа класа в Русия.
Лаконичният проектозакон на евролевицата логически последователно определя в първа глава режима на учредяване, или, както досега се наричаше,
Предложено е усложнение на процедурата чрез включване на два нови документа, необходими за регистрация пред Софийския градски съд: нотариално заверен списък с персоналните данни на не по-малко от 10 000 членове на партията - български граждани с избирателни права, и регистрации на местни организации в не по-малко от 2/3 от общините в страната. Въпреки че изискваният минимален брой партийни членове сам по себе си впечатлява, технологията на нотариално заверяване на списъци с персонални данни на няколко хиляди лица е твърде мъглива. Текстът не посочва ограничения, свързани с повторения, частични или преобладаващи, между един или повече списъци, нито пък как точно ще се установява истинността на обстоятелството "членуване в дадена партия". Освен това някой извън този проектозакон, трябва да определи какви точно трябва да са персоналните данни на един нотариално-списъчно заверен партиен член.
Втората условна бариера е не по-малко странна. Регистрация на местните организации на която и да е партия съществува само във вътрешнопартийните документи. Нотариатите, изглежда, ще трябва да заверяват извлечения от документацията на организационните отдели на нерегистрираните още партии. Да не говорим за това, че партийните устави определят какво точно означава местна организация и нищо не може да попречи в един устав да се постанови индивидуално учредяване на местна организация, което обезсмисля тази втора "бариера".
Веднъж обаче регистрирана, партията може да бъде разпусната или да прекрати дейността си само с решение на Софийския градски съд. Основание за такова решение съдът може да почерпи от чл.6 на проектозакона, който определя за такива случаите на дейност, противоречаща на конституцията и законите, и според обособен текст, когато е нарушен Наказателният кодекс. Дори и на конгрес партията да реши да се саморазпусне, тя ще си отиде от реалния политически свят, но не и от съответния съдебен регистър.
В мотивите на проекта обстойно е пояснено, че съществуващият режим на регистрация е твърде либерален и е отживял времето си и според вносителите не отговаря на потребностите на "нормалното структуриране на политическото пространство в България". Странно е, че точно евролевицата се е нагърбила със задачата да определи числовите параметри на "нормалността на структурирането". Може би трябва да се запитаме дали нормите на този проектозакон не нарушават правото на сдружаване и какво би било мнението на конституционните съдии.
У нас са регистрирани повече от двеста партии, но в избори се случва да участват с обособени листи около четиридесет, т.е една от всеки пет. Самото наличие на голям брой неучастващи на избори партии разграничава юридически регистрираните от реално (политически или в по-тесен смисъл електорално) съществуващите. Практиката от последните години доказва, че има поне три категории партии - самостоятелни участници в изборите (например евролевицата), партии с коалиционни функции (в частност съпридружени) и такива, които не участвуват и вероятно няма да участвуват никога в избори.
Ограниченията за регистрация подменят задачата да се намали броят на участващите в изборите със задачата да се изработи законова дефиниция на партия, модел за която е партийното битие на вносителите на проектозакона. По-смислено би било да се регулира броят на електоралните партии.
Няма съмнение, че са наложителни известни ограничения в свободния режим на регистрация за участие в изборите. И това ще се постигне с добре обмислени промени в избирателните закони. Значително по-либерален е подходът при определяне на правилата за
Недобронамереният прочит на чл.11 (за недържавното финансиране на политическите партии) би извадил от текста следната дефиниция на това що е партия у нас: конгломерат от интереси, свързани с приходи от движими и недвижими вещи, собствена дейност, интелектуална собственост, кредити от финансови институции, дарения, завещания и членски внос. Личният принос към партийното добруване може да се изрази в еднократен жест на стойност не по-голяма от 100 млн. лв., но тъй като такова право се дава и на юридически лица, нещата са по-скоро условно ограничени.
Вярно е, че се поставя таван на общото годишно недържавно финансиране - то не може да бъде по-голямо от една четвърт от годишното бюджетно финансиране, зависимо от своя страна от броя на депутатските места. Без съмнение един сръчно и предприемчиво управляван партиен бюджет, поласкан с толкова свобода за инициатива, за няколко години би превърнал партията в корпорация. Може би е по-смислено да се изработи нещо като общ закон за митата и... партиите и така да се въведе в норма практикуваното през последните години паразитиране на политиката и партиите върху икономиката. Ще си бъде принос отвсякъде. Досега никой у нас дори не е дръзвал да изработи фундаменталния закон за Солунската митница.
Вторият законопроект също е белязан от приоритетите на вносителя, този път ВМРО. В предложената процедура на регистрация последователно е изведен принципът на "националния суверенитет". По ирония на обстоятелствата тук негов стожер се предвижда да бъде Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Всяко кандидатстващо за регистрация партийно ръководство ще трябва да представи в това министерство нотариално заверена декларация, че партията отговаря на условията на членове 1-3 от проектозакона. В тях най-любопитно звучи забраната да се извършват "действия срещу единството на българската нация". Едва ли е време точно в периода на хармонизация на вътрешното законодателство с европейското да се налагат норми, характерни за т.нар. националистични демокрации. Конституционните гаранции, които сами по себе си са обект на критики, са повече от достатъчни, за да бъдат подсилвани с мъгляви норми за национално единство.
В раздела за финансиране на партиите логиката на деление е финансиране на избирателни кампании, субсидиране на депутатските кабинети и годишно финансиране на парламентарната партийна група и партийния секретариат. Знаем какво означава парламентарна група, но какво е "парламентарна партийна" - не съвсем. Може би и тук аналогиите със статуса на ВМРО в коалицията СДС са и мотив, и обяснение. В чл.10 се използва и понятието парламентарно представена партия, което от гледна точка на съществуващата коалиционна практика винаги е създавало проблеми.
Проектозаконът на ВМРО включва и много прагматични текстове: определени тавани за индивидуални дарения от физически и юридически лица, за анонимните дарения, за разходите за представителни нужди от бюджетната субсидия, забраната да се ползва финансиране от търговци, извършващи игри на късмета или щастието, и др. Смело звучи член 15, според който политическите партии могат да бъдат дори заличавани от регистъра при установено нарушаване на разпоредбите на закона. Ако стане норма, значението му може да е революционно.
И двата проекта са много силно белязани от интересите на вносителите. Може би е време не малките или възникващите, а водещите партии да се произнесат по проблемите на партийното строителство, защото те могат доста по-лесно да постигнат консенсус.
Татарчев и Бонев - последните екшън-герои
В края на седемгодишния си мандат антикомунистът Иван Татарчев направи безпрецедентна постъпка - подаде ръка на БСП. Главният обвинител отиде на крака на социалистите, които искат да защитят съдебната система и самия него. А само допреди година Татарчев ги наричаше комунисти и разбойници, правеше постъпки за отнемане на депутатските им имунитети. Прокурорът-харамия обаче не спря дотук и заедно с шефа на следствието Бойко Рашков седна да изпие по едно турско кафе с лидера на ОНС Ахмед Доган.
Политическите партии отново се сетиха за престъпността едва след убийството на полицая Васил Ценов и покушението срещу журналистката Анна Заркова. Депутатите от опозицията поискаха извънреден парламентарен дебат по проблемите на подземния свят. Мнозинството им отказа под предлог, че се опитват да извадят евтини политически дивиденти, тъй като обсъждания по проблема имало през декември. Опозицията пък се зарече да използва конституционната процедура - една пета от депутатите да поискат свикване на парламента за извънреден дебат в седемдневен срок. Темата, около която са се обединили ОНС, БСП и евролевицата, е "Кризата в отношенията между изпълнителната и съдебната власт".
СДС веднага заподозря опонентите си, че действат популистки и се опитват да атакуват правителството на Костов. Въпросът можел да се разглежда в комисията "Антимафия" и това да е достатъчно. Комисия обаче още не съществува. В петък премиерът Иван Костов заяви направо - дебат ще има, но този дебат ще бъде за това кой иска престъпниците да бъдат осъдени и кой иска те да се разхождат по улиците.
Макар и доста спорно от морална гледна точка, управляващите винаги използват чувствата на обществото след поредица от убийства, за да постигнат някаква цел. Специално убийствата на полицаи винаги са ставали параванът, зад който мнозинството във всяко народно събрание прокарва идеите си по проблемите на сигурността. Представително за столицата изследване на агенция "Алфа рисърч" нагледно показва настроенията сред хората. На въпрос коя е главната причина за смъртта на полицаи 33% посочват агресивността на престъпниците и само 20 на сто смятат, че причината е некомпетентност на полицейските шефове, 69% от запитаните искат смъртна присъда за авторите на предумишлени убийства, а 72% са против оставката на Богомил Бонев.
На този етап е твърде вероятно СДС да успее да прокара идеите за закриване на Главната прокуратура и Националната следствена служба чрез промяна на Закона за съдебната власт. Крайният срок за внасяне на нови поправки изтича на 22 май. Нещо повече - премиерът Костов заяви, че готви стратегия за борба с престъпността. В нея ще залегне изработването на нови Наказателен, Наказателно-процесуален и Гражданско-процесуален кодекс. Министър Богомил Бонев намекна същото в парламента в петък: "Единствено съдът трябва да бъде арбитър в един процес", което вероятно ще рече, че следователите ще преминат към съдилищата и ще се превърнат в съдия-следователи, а прокуратурата няма да има пълен контрол над предварителното производство.
Депутатите от БСП подозират, че мнозинството избягва дебата за престъпността, за да внесе тихомълком предложенията си в последния момент. От години обаче политическите маневри провалят всеки опит за промени в правораздаването. Бившият правосъден министър Младен Червеняков, който и сега е в редиците на БСП, беше стигнал дори до еретичната идея главният прокурор да е към Министерството на правосъдието, а следствието - към МВР. Той обаче не успя да намери подходяща законова формулировка, която да стане без промяна на конституцията. Заради теснопартийните си интереси БСП радушно прие декомунизатора Татарчев и шефа на НСлС. По-дребните представители на опозиционния ландшафт като ОНС, евролевицата, а дори и Народен съюз също се опитват да ударят джакпота от подкрепата за Главната прокуратура и националното следствие. Доган недвусмислено заяви, че "парламентът трябва да защити съдебната система".
Управляващите също действат по инерция. Това, че парламентарната структура по проблемите на организираната престъпност е само на хартия, поражда съмнението, че мнозинството не гори от желание народни избраници от целия партиен спектър да си пъхат носа в тази проблематика с повишен обществен интерес. Създава се усещането, че управляващите загърбват един от основните си приоритети - борбата с престъпността, в името на кадровите боричкания помежду си. Мнозинството и в момента системно отклонява исканията за дебат в комисията "Антимафия" по проблемите на престъпността. А повечето българи добре знаят първата аксиома на всеки добър бюрократ - ако искаш да блокираш работата по даден въпрос, създаваш работна група за решаването му.
Идеята на Татарчев да потърси контакт с отколешния си враг БСП вероятно е била продиктувана и от скандала във Висшия съдебен съвет миналата сряда, когато съдийското лоби демонстративно напусна заседанието и отказа да подкрепи прокурори и следователи. Кадровиците на магистратурата не гласуваха предложена от Татарчев декларация с политически привкус, която осъжда нападките на Бонев и изпълнителната власт срещу органите на предварителното производство. Вътрешният министър не само обяви, че смъртта на полицая Васил Ценов трябва да тежи на съвестта на Татарчев и Рашков, но обвини в корупция и проваляне на мегадела прокурора от Главната прокуратура Михаил Дойчев. Татарчев пък квалифицира своя подчинен като "добър професионалист" и се закани да съди вътрешния министър за оклеветяване на длъжностно лице (Дойчев се смята за един от хората, които имат силно влияние върху главния прокурор).
На същото заседание на ВСС Татарчев успя да погоди номер на съдиите - прокара за свой заместник съдията от Върховния касационен съд Божидар Колев. За него се твърди, че също гравитира към поддръжниците на обвинител номер едно. Това недвусмислено показва, че главният прокурор няма никакво намерение да се предава, а точно обратното - продължава да се обгражда с лоялни хора. Те ще останат на ключови места в системата и след края на неговия мандат. Странното е, че кадровият ход беше направен в отсъствието на председателя на Върховния касационен съд Румен Янков, който е началник на Божидар Колев, не споделя вижданията на Татарчев за устройството на правораздаването и в някои отношения подкрепя предложенията на мнозинството.
Това, което донажежило отношенията между съдиите и хората на Рашков и Татарчев, отново е така наречената кърджалийска връзка. Преди една година точно тя подпали войната между МВР и прокуратурата. На скандалното заседание на ВСС миналата сряда окръжният прокурор на Кърджали Лазар Базлянков предложил юрисконсултът на кърджалийското кметство да поеме пост в районната прокуратура. Назначението вероятно е щяло да мине безболезнено през съдебния съвет, ако преди това Базлянков не поискал свободна бройка за младши прокурор да се преобразува в щат за районен обвинител. Веднага след това дошла и кандидатурата на общинския юрист с 10-месечен стаж за новооткритото място. Членове на ВСС вдигнали скандал, защото заподозрели, че Базлянков пробутва правния спец на Расим Муса. Окръжният прокурор на Кърджали стана основно действащо лице в аферата "Роко", след като беше обвинен от МВР в нерегламентирани контакти с главатаря на местния подземен свят Ерджан Рашид. Роко пък се смята за особено близък до общинското ръководство след победата на Расим Муса в изборите за кмет на Кърджали. В нощта след вота десетки жители на Кърджали стават свидетели как Роко крещи по улиците: "Спечелихме изборите! Градът е мой! ". Дори след заключението на специалната комисия на ВСС по случая, че "става дума за нерегламентирани контакти, петнящи доброто име на съдебната власт", Татарчев не пожела да санкционира прокурора Базлянков.
По всяка вероятност разправиите във ВСС ще дадат основание на МВР отново да изкара на бял свят "кърджалийската следа" срещу главния прокурор. Засега вътрешното министерство печели медийния блицкриг срещу прокурори и следователи и успява да задържи рейтинга им катастрофално нисък. От своя страна Рашков и Татарчев не съумяват да подобрят своите връзки с обществеността и да посочат провалите на МВР. Неумел опит в тази насока беше докладът за полицейското насилие, който обаче остана скрит от повечето медии и видя бял свят в доста осакатен вид. Вместо да се поучат от това, двамата магистрати постоянно се обиждат на журналистите и ги обвиняват в цензура.
Трагичните събития от миналата седмица и медийната капитулация на следствието и прокуратурата ще развържат ръцете на законодателя. След съкрушаващата PR-офанзива Богомил Бонев не може да бъде отстранен, без да стане национален герой. Опонентите му в сините редици вероятно ще тушират задълго апетитите си за постове в МВР.
Има какво още да се желае от правителствения закон за медиите
Младен Влашки, депутат от парламентарната Комисия по културата и медиите, пред "Капитал"
Миналата седмица в парламентарната Комисия по културата и медиите започна обсъждането на проектозакона за радиото и телевизията. Има ли от какво да се страхуваме в него?
- Нека думата не е страх, а дискусия. Това са механизмите на финансиране на обществените телевизии и вероятно онази част от проектозакона, която се занимава с общите положения, където попадат някои основни програмни принципи и задълженията за журналистите. В тези два пункта на всяка цена трябва да има дискусия. Онова, което отличава проекта от един европейски закон, е начинът, по който те са структурирани. Обикновено в европейските закони тази обща глава е разделена на няколко отделни глави - програмни принципи за обществени оператори, програмни принципи за кабелни оператори и т.н., защото тези принципи не могат да съвпадат. Като отделна глава в европейските медийни закони (за да се подчертае важността на акта) се отделя обратната връзка със зрителите. Правото на зрителите и слушателите да изказват своето мнение и да осъществяват контакт с радио- и телевизионните станции. И при нас го има, само че то е в общите положения.
Какво е новото в него в сравнение със сегашния закон и внесените по-рано проекти?
- По-новото е търсенето на отговор на няколко въпроса. И те според мен са следните: ще се изясни ли кой кой е в българския медиен ландшафт, колко програми ще можем да гледаме и слушаме и какво ще плащаме за това. В тази посока този проектозакон категорично и ясно дава възможности за ясни отговори. Първият отговор е в процедурата на лицензиране. Позволява се човек да бъде лицензиран да създава телевизионна или радиопрограма и да сключи договор с друго лице, което пък е лицензирано да разпространява програми. В този смисъл има механизми на взаимодействие в Закона за радио и телевизия и закона за далекосъобщенията, които би трябвало, да не бъдем големи оптимисти, но в рамките на една година да доведат до следното: хората във всяко едно населено место да знаят колко радиостанции могат да слушат в определения момент в това населено място, колко телевизионни програми могат да гледат в това населено място, да знаят колко от тях те ще могат да хващат с обикновени антени, т.е. по ефирен път, и колко от тях ще могат да гледат чрез кабел.
Второто - финансирането. Тук идва големият проблем - ясно и категорично проектозаконът казва, че ще се плащат такси. Тази схема обаче засега е обща и се нуждае от дискусия и прецизиране.
Едно от обвиненията на колегата ви от евролевицата Димо Димов беше, че проектът предвижда медиите да станат наистина обществени чак през 2006 г., защото тогава ще са минали следващите парламентарни избори и по този начин СДС ще си запази контрола върху медиите дотогава?
- Това са повече политически атаки, отколкото някакво реално експертно мислене. Онова, което вероятно е добре хората да знаят, е, че законът не позволява да се задава въпросът защо трябва да плащам, ако не гледам тези обществени телевизии. Важно е да се знае, че тук действа един принцип, нека да го наречем, на социална солидарност, в който принцип таксите, които се плащат, спомагат за това, когато пожелаеш да гледаш едни медии, които предполагаш, че са свободни, вярваш, че са свободни, просто да можеш да ги гледаш. В областта на таксите законът предвижда по-еволюционна политика - по-малки суми, които се натрупват, а това, мисля, има социален ефект. Една проста сметка обаче показва, че през 2003 г. в този фонд при така описаните обстоятелства ще има 50-70 млрд. лева. Без да коментираме много или малко е това, ще предложа едно сравнение. Австрийските радио и телевизия са създавали своите програми с финансов ресурс от почти милиард и половина германски марки. Какво означават в европейския контекст 50-70 млн. марки. Нещо, което трябва да се отбележи, е, че вътре в проектозакона съществува отделна глава за БНР и БНТ, докато останалите медии биха могли да се профилират по общите положения на закона. Основните три кита, на които стоят тези медии, са описани и зададени тук. Аз веднага казвам обаче, че в някои пунктове като че ли има необходимост от доизкусуряване, добавяне на отделни дребни детайли в една посока, за да не се създават колебания при тълкуването. Необходимо е някои норми да бъдат още по-категорично описани. В този смисъл по философията на закона като цяло не би трябвало да имаме някакви забележки, но по прецизирането на отделни текстове, които ярко, контрастно да очертаят тази философия, има какво да се пожелае.
В кои части на закона най-много има нужда от корекции?
- Мисля, че в текстовете за рекламата, телевизионния пазар и спонсорството няма какво да се добави. Веднага обаче бързам да кажа - има един текст (чл. 90), който безкрайно е заинтригувал онези хора, които се занимават с икономиката на медиите. В него пише, че общото времетраене на рекламата не може да надвишава за БНТ 15 минути на денонощие и 4 минути на час, а за БНР - 6 минути на час. За останалите обществени оператори 6 минути на час. Това се превърна в голям проблем. Тук много голяма част от тези електронни медии, които сме свикнали да наричаме частни, търговски, застават срещу този текст и казват БНР и БНТ да нямат приходи от реклами. Разрешение на спора в европейски аспект дава четвъртата европейска министерска конференция за масмедийната политика в Прага през 1994 г. и нейната резолюция "Бъдещето на общественото радиоразпръскване". Там всички европейски министри са сложили подписите си под твърдението, че обществените радио- и телевизионни оператори имат правото да се финансират и от такси, и от бюджет, и от реклама. Въпросът е обаче в какви пропорции. У нас една група хора иска да застане срещу това общоевропейско мнение и да каже: "Не, рекламата изчезва абсолютно! " Пак да бъдем по-европейци от европейците... Рекламата е едно от нещата, срещу което протестират частните оператори. Вече има критики и срещу лицензирането, и срещу финансирането. За лицензирането критиките са, че, първо, процедурата е много тромава, второ, че правителството е концентрирало в себе си цялата власт по даване на лицензите.
- В Закона за радиото и телевизията има режим на лицензиране на радио- и телевизионни оператори, което означава, че определени юридически лица могат да получат разрешението да произвеждат програми. Законът за далекосъобщенията вече говори за лица, които могат да разпространяват тези програми, т.е., ако едно юридическо лице иска да произвежда програма и да я разпространява, то трябва да получи лицензия за програма и разрешение за разпространение по закона за далекосъобщенията. Това, което свързва двата закона, е всъщност един орган, който е описан в закона за далекосъобщенията, а не в Закона за радио и телевизия - Държавната комисия по далекосъобщенията. Значи и в единия, и в другия случай, след като НСРТ издаде програмната лицензия, в която са указани примерно как би трябвало да изглеждат основните моменти в програмата на производителя, тя отива в този държавен орган, но този орган всъщност не я променя, не я дискутира, не я обсъжда, той просто издава документ.
Не може ли да откаже?
- Не може. Това е всъщност смисълът. Моето лично отношение по въпроса е, че МС трябва да се произнася в подобни сфери. Правителството в този случай е официална институция, която се доверява на експертните звена като НСРТ, като комисия по далекосъобщенията, и то в края на краищата с авторитета, който има, застава зад вече определените от експертите мнения. Няма абсолютно нищо лошо, че в тази ситуация подредбата в българския медиен ландшафт ще мине през авторитета на МС. Нямам опасения поради това, че в проекта има много ясно вписани механизми докъде и как може да се разпростира една програма. В този смисъл даже и правителството не би могло да застане срещу нещата, които са в закона.
Да си представим, че този закон се приемеше в предишното НС, при предишното правителство. Щяхте ли да подкрепите текстовете, които дават такава власт на Министерския съвет?
- Първо, това е невъзможно, защото, когато човек чете онзи, стария закон, закона на Клара и види какви препоръки са правени от европейците и види как те са видоизменени вътре в текста на закона, който излиза накрая, започва да мисли, че има някакъв друг умисъл. Честността на сегашния проектозакон е, че европейските норми и стандарти просто са възприети едно към едно. Във Франция и Германия например медиите се контролират от държавни органи, но там никой не изпитва тоя панически страх от държавния орган, както у нас. Тук това се превръща в някакъв ужасен страх, който веднага подсказва нечестната мисъл или мисленето в посока, че служенето на държавата неминуемо е свързано със служене на теб самия, на някакви интереси, т.е. при нас права и интереси просто се преплитат. Този страх, много нашенски и български, вероятно има основание да съществува. Тук непрекъснато търсим в държавата постоянно някакъв издевател над нас! А тя е нещо, което трябва да помага на своите граждани. Докато не престане у нас андрешковският комплекс, съдия-изпълнителят, бирникът да е някакъв ужасен човек, просто няма спасение. Тогава каквито и сложни механизми да се правят за някакви независими уж органи, то винаги ще се мисли, с тоя тип мислене, каква полза ще извлечем от това. Аз самият никак не се притеснявам от това, че определени неща могат да бъдат наричани държавни. Стига, разбира се, държавната машина да е наистина европейска, в смисъл, че помага на гражданите, а да не е някакъв азиатски тип, в който държавната машина всъщност потъпква гражданите. Има и още нещо, на което трябва да се обърне внимание. В Европа понятието регион се цени изключително високо, защото хората си дават сметка, че това всъщност ще държи в равновесие цялата система. Самото понятие регион и регионално е изключително важно.
Какво е състоянието в момента в България? Мислене в тази посока няма. Напротив, в България по една унаследена традиция има център, столица и провинция. Ако се погледнат новините на БНТ, ще видим, че в тях, които имат задължението да бъдат национални новини, т.е. да запознаят целия народ с всички онези факти, които са важни за държавата, за нацията, ще видим, че доста често засягат съседа до нас, но той всъщност е софийският съсед. В проектозакона този момент е оставен да се решава вътре в самите рамки на БНТ и БНР, т.е. той не е законово определен и аз мисля, че тук има какво да се прави в тази посока.
Връща ли се страхът
Застреляха полицай, обезобразиха с киселина журналистката Анна Заркова, убиха застрахователен шеф, истински, не силов. Вътрешният министър Бонев сигурно не е имал такава черна седмица в живота си. Войната между институциите в държавата загрубя, нападките между прокуратурата, следствието и МВР преминаха всякакви граници. Натрупаната отрицателна енергия между Бонев, Татарчев и Рашков се изля отново в личностни нападки, от което доверието в тях стремително започна да пада. Погледнато отстрани, черната серия насилие и препирни между институциите дойде като бомба с часовник за годишнината на правителството. Пресилено е да се търси връзка между събитията или сценарий за дестабилизация, но със сигурност те нагнетиха напрежението между МВР и прокуратурата до крайност.
Първо шефът на следствието и главният прокурор внесоха в парламента и правителството данни за полицейското насилие. Сред оплакалите се от полицията е и известният бандит Злати Златев-Златистия, който беше ранен, след като застреля човек в центъра на Дупница. И тъй като нещастието никога не идва само, ден по-късно в центъра на София от престъпник беше убит полицаят от Пето РПУ Васил Ценов. Богомил Бонев обяви, че смъртта на полицая трябва да тежи на съвестта на Иван Татарчев и Бойко Рашков, на което главният прокурор отговори по навик, че ще го съди за клевета, и повтори дежурните си квалификации за вътрешния министър. Колеги на убития полицай събират подписка за оставките на главния прокурор и на шефа на следствието. Бонев обяви, че ще пази двамата от справедливия гняв на полицаите. Военната прокуратура образува следствие за това как е била проведена полицейската акция. Премиерът Костов призова за възмездие.
Два дни след това неизвестен заля със сярна киселина журналистката Анна Заркова на спирка в жк "Младост". Престрелките между трите институции преминаха в истерия, когато Бонев обвини прокурора от Главната прокуратура Михаил Дойчев в корупция. Татарчев пак изпя "арията на клеветата". Бонев пък подмени цялото ръководство на РДВР - Варна.
Миналия четвъртък от упор пред дома му беше убит шефът на застрахователно дружество "Енергия" Венцислав Танчев. Юристът няма нищо общо със силовите застрахователи, тъкмо обратното. По същото време журналистите предприеха мълчалив протест срещу личностните нападки между Бонев, Татарчев и Рашков. Те отказаха да дават думата на тримата, когато говорят един срещу друг. Премиерът Иван Костов също призова репортерите да не дават микрофоните на тримата.
Пак в четвъртък Иван Татарчев и Бойко Рашков се срещнаха с опозицията, която поиска дебат за престъпността. Главният прокурор и следовател номер едно направиха нещо повече - след разговора си с ОНС те отидоха на крака и влязоха в стаята на парламентарната група на БСП. Ако за Бойко Рашков това не е нещо ненормално, патологичният антикомунист Иван Татарчев вероятно се е сгънал надве, за да го направи. Оказа се, че опозицията си е говорила с двамата за доклада им за полицейското насилие. И оттам не излезе рационално предложение.
В петък Богомил Бонев отговори на питане в парламента как е била проведена акцията, при която беше застрелян полицаят Васил Ценов. Нямало грешки в изпълнението на операцията, само бандитите били тежко въоръжени и готови да убиват.
Напрежението в обществото отново се връща, което показва, че спокойствието или е било крехко, или е било илюзорно. Това показва, че симулациите на активност и постоянното търсене на оправдание повече не могат да продължават. Пак се заговори за желязна ръка, а електоратът настоява за крути мерки. Точно когато беше времето в отчета си правителството да обяви, че "държавата е отвоювана от бандитите", престъпниците напомниха за себе си. С тях на улицата се върна и страхът.
Световната банка отпуска 16 млн. долара за екопроект в МДК
Световната банка одобри кредит за България в размер на 16 млн. долара, съобщиха от офиса на банката във Вашингтон. Парите са предназначени за пилотен проект за възстановяване на околната среда в района на МДК - Пирдоп. Проектът ще намали екологичните рискове, причинени от минали замърсявания на околната среда в МДК, ще улесни частните инвестиции в комбината и ще помогне за подобряването на екологичната производствена дейност на завода, е мнението на специалистите.
Проектът ще се реализира в няколко етапа. Първият - "аварийна възстановителна програма", съответства на критичния екологичен риск в МДК, свързан с нестабилното състояние на езерото, което е било използвано за съхраняване на полутечни отпадъци от киселинния завод и е силно замърсено, обясняват от Световната банка. Езерото е препълнено и пропуска вода, като заплашва да прелее или да разбие преградната стена. Съществува риск отпадъците в него да потекат в реките към резервоара на Тополница, който е основният източник на питейна вода за региона. Първият етап е насочен към стабилизирането на стената.
Вторият етап е насочен към преодоляване на последиците от минали екологични щети. Той предвижда да бъдат идентифицирани всички твърди отпадъци, почвата и веществата, засегнати от замърсяването. Трябва да бъде намерено постоянно решение за очистване на съществуващото езерце с наслагване на твърда кал. Предвижда се също да се направят подобрения в устройството за съхранение на метален прах, стърготини и други странични продукти от дейността на МДК. В проекта е предвидено да се разшири пространството за съхранение на отпадъци и да бъде възстановено старото сметище за метален прах и стърготини. Общата стойност на проекта е 25 млн. долара. Българското правителство ще осигури 5.7 млн. долара, а 3.3 млн. долара ще бъдат осигурени от Националния доверителен екофонд към Министерството на околната среда и водите. При сделката за МДК за първи път бе приложен модел, при който в договора изрично се записва ангажиментът на правителството за очистване на миналите замърсявания. Според министъра на екологията Евдокия Манева този модел ще се прилага в бъдеще и при други приватизационни сделки, където стои проблемът със старите екологични щети.
"Петреко" иска по-голям процент в концесията за "Галата"
"Петреко" ще се оттегли от проекта за разработване на газовото находище край Галата, защото не харесва Булгаргаз за партньор, съобщи източник от Варна. Според него "Петреко" настоявала 50-процентното участие на българската държава в концесията за проучване и добив да бъде прехвърлено на "Дав - България", а не на националната газова компания. Според близък до "Дав" източник причината била в това, че "Петреко" не е сигурен във финансовите възможности на Булгаргаз и в способността на газовата ни фирма да осигури своя дял от средства, необходими за реализирането на проекта. Според изчисленията на експерти на "Петреко" общата сума, която трябва да се осигури за разработването на находището, е 60 млн. долара. Половината от тях трябва да осигури Булгаргаз.
От офиса на "Дав" в София отрекоха, че "Петреко" има намерение да се оттегли от проекта. "Нямаме нищо против Булгаргаз. Проблемът е, че още не е обявено търговско откритие. А не могат да се делят участия за разработването на нещо, което официално не съществува", заяви служител от офиса на "Дав", която според газови експерти представлява "Петреко" в България.
Според утвърдената процедура, за да се обяви търговско откритие, трябва да има разработен проект. Предишният оператор "Тексако", който продаде участието си на "Петреко", е представил предпроектно проучване и е ангажирал фирма, която да разработи окончателния проект. Според наши експерти той вече е готов. Едва след като този проект бъде представен на българското правителство и получи одобрение от Министерския съвет, може да бъде обявено търговско откритие. Това става автоматично със самия акт на одобрението, обясняват нашите специалисти. Проблемът според тях не е в процедурата, а в опитите на "Петреко" да блокира прехвърлянето на участието на държавата на Булгаргаз.
Според експерти от Булгаргаз това находище има стратегическо значение за страната и за бизнеса на газовата компания. Това значение се определя не толкова от количеството на локализираните запаси от природен газ в него, колкото от възможността да се използва след изчерпването на запасите като подземно газохранилище. Според геоексперти геоложката структура у нас не дава голям избор от места, където би могъл да се съхранява природен газ.
На базата на разработката Interconnection Study по регионалната програма на ФАР още през 1994 г. ЕС посъветва България да увеличи капацитета на подземното съхраняване на природен газ с 1.5 млрд. куб. м до 2000 г. и с 1.9 млрд. куб. м до 2010 г., припомнят газови експерти. Разширяването на капацитетните възможности за съхраняване на газ е особено необходимо във връзка с бъдещите проекти за транзит от Русия за Турция и от Туркменистан за Европа. Основното предназначение на подземните хранилища е да осигуряват транзитните количества. Изискванията са между 10% и 30% от годишната консумация на газ в страната да бъдат осигурени като запас в газохранилища.
Преди около три месеца Булгаргаз заяви официално кандидатурата си за получаване на държавния дял в концесията и представи в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) необходимите документи за одобряване от чуждестранните партньори - "Петреко" и ОМВ. Управляващият директор на "Петреко" Дейвид Арчър е заявил на среща с представители на Булгаргаз, че одобрява финансовите възможности за участие на газовата фирма в проекта. Според хора от Булгаргаз това е заявено и пред представители на екологичното ведомство. Би трябвало МОСВ отдавна да е поискало писмено заявление от "Петреко" за финансовата приемливост на Булгаргаз, смятат в газовата фирма. До този момент такова заявление няма. Междувременно политически емисари шетат по етажите на властта и лобират за "Петреко". Един от тях е Александър Томов, който през последната година проявява изключителна активност по всички енергийни въпроси и сделки. Според някои източници за каузата на "Петреко" и "Дав" са ходатайствали и чужди посланици в България. Хора от бранша напомнят, че "Петреко" и конкурентът на Булгаргаз "Дав - България" са всъщност дъщерни фирми на английската "Дав груп". Това се потвърждава и от референцията, издадена от "Клейнуърд бенсън лимитид" - инвестиционна банка от групата на Дрезднер банк. Това обяснява желанието на "Петреко" да си партнира не с Булгаргаз, а с "Дав - България" - по този начин на практика
Постоянното изтъкване на "заплахата" за напускане от страна на "Петреко" или ОМВ не е документирана никъде писмено и може да се приема като средство за упражняване на натиск. В ековедомството тези твърдения обаче, изглежда, се приемат напълно сериозно. Това личи от предложението на Манева до премиера Иван Костов.
Според екоминистъра оттеглянето на "Петреко" няма да се отрази добре на имиджа на България пред други инвеститори. Затова като възможност за излизане от кризата се предлага участията да бъдат преразпределени. Според схемата на Манева "Петреко" и ОМВ трябва да получат допълнително по 10%, при което участията им в концесията ще станат съответно 50% и 20%. В този случай държавното участие се намалява на 30% и екоминистърът предлага то да бъде прехвърлено на Булгаргаз.
Според световната практика, когато икономиката на едно находище не е благоприятна, може да се направи жест за стимулиране на инвеститорите, като се предоговорят участията, обясняват експерти. Те припомнят обаче, че само преди няколко месеца "Ентърпрайз ойл" със същите аргументи поиска увеличаване на участието си в концесията за проучване и добив в блока край Ропотамо, но беше отрязана от ековедомството без много церемонии.
Застрелян беше шефът на застрахователно дружество "Енергия"
Трийсет и три годишният изпълнителен директор на застрахователно дружество "Енергия" беше убит с един куршум от упор в четвъртък сутринта. Венцислав Димитров Танчев излизал от дома си на ул. "Симеоновско шосе" No 85, когато неизвестен засега убиец го застигнал малко преди да се качи в служебния си автомобил, и изстрелял един куршум в главата му. След това убиецът побягнал между сградите и изчезнал. Шофьорът на Танчев се опитал да го преследва, но пистолетът му засякъл. Полицията открила торбичката, с която престъпникът прикривал пистолета си. Съседка на застрахователя видяла убиеца и дала описание в МВР. Според други показания той дебнел жертвата си няколко дни преди това. Убиецът бил около 30-годишен, среден на ръст, с къса кестенява коса и скулесто лице, облечен в зелена връхна дреха на сиви ивици.
Все още няма категорични версии за смъртта на застрахователя. Венцислав Танчев не беше мутра. За разлика от силовите застрахователи, където убийствата могат да бъдат обяснявани по доста начини, нищо от битието на Танчев не предполагаше подобна развръзка. Той беше отлично подготвен юрист, уважаван сред застрахователите. Работил е в управление "Язовири и каскади" от 1992 г. в системата на НЕК и е един от идейните създатели на "Енергия холдинг". Той е бил шеф на "Миньорско застрахователно дружество", което създава през 1994 г. Дружеството е в структурата на холдинг "България", като в него акционер е и ЕАД "Въглища холдинг". Миньорското застрахователно дружество извършвало застраховка на имущество и живот. Като браншова организация в него са били направени и застраховките на мини "Бобовдол". Дружеството е изплатило обезщетенията на семействата на загиналите миналата година в Бобовдол миньори. След влизането в сила на новия закон то се слива със ЗАД "Енергия", която е собственост на НЕК и ЗПАД "България". Танчев бил от малкото хора, които отговаряли на изискванията за изпълнителен директор, и бил избран за директор на застрахователното дружество. ЗАД "Енергия" от своя страна е акционер в приватизационен фонд "Енергоинвест", чийто шеф е бившият шеф на НЕК Никита Шервашидзе. Танчев е акционер в "Енергия холдинг", чийто контролен пакет се държи от "България холдинг" и застрахователното му дружество. Освен това той е съдружник и управител на фирмите Би Ви Ейч и "Ведит - Танчев и съдружие", които се занимават с консултации и дребна търговия.
Близки на Танчев отхвърлиха идеята той да има някакво отношение в момента към прекратяването на скандалните договори на "Язовири и каскади" с фирми на Иво Карамански и Димитър Джамов. Бившият юрисконсулт отдавна нямал нищо общо с това управление на НЕК. Отпада и версията, че е възможна външна намеса заради застраховки на енергоносители. "Енергия" не се занимавало с подобна дейност, в която са замесени украински и турски групировки. Сред застрахователите се говори, че с част от печалбите на ЗД "Енергия" са били купени недвижими имоти, където е възможно да са нарушени нечии интереси. Възможно е застрахователно дружество "Енергия" да е препречвало интересите на други големи застрахователи, които са имали желание да покрият частта от пазара, която е приоритет на дружеството. В борда на директорите на застрахователно дружество "Енергия" влизат председателят на борда на директорите на НЕК Константин Шушулов, Кирил Гегов - заместник-председател на Комитета по енергетика, и главният секретар на същия комитет Тафрова, а в консултатвния съвет участва лично Иван Шиляшки.
Вероятна версия е Танчев да е бил пречка за сключването на застрахователен договор.
От застрахователен холдинг "България" разпространиха официално съобщение, че не смятат убийството за свързано с дейността на застрахователно дружество "Енергия", което е от системата на холдинга. Колегите на Танчев и приятелите му бяха в недоумение какво може да е предизвикало показното убийство.
Световната банка иска по-бърза комерсиализация на БДЖ
БДЖ все още не е постигнала необходимото ниво на пътническите тарифи, е една от предварителните оценки на мисията на Световната банка, която през миналата седмица направи преглед на изпълнението на плана за преструктуриране на железниците. "Бележката на банката е предпоставка за поредна стъпка за увеличаване на цените на жп транспорта", коментира транспортният министър Вилхелм Краус. По план цените на билетите трябваше да се увеличат с 15% от първи юни и след това от октомври, но сега много е възможно цените да скочат и по-рано, и то с повече от 15%. "Годишното поскъпване на билетите няма обаче да надскочи обявените 80-85%", коментира Краус. Има обаче разминаване между експертите на Световната банка и финансистите на БДЖ за досегашния процент на поскъпване на билетите. Според банката досега цените на билетите са скочили само с 30 %, а БДЖ твърди, че реализираното до момента увеличение е 50 %. Процентите тепърва ще се преизчисляват и едва тогава ще стане ясно колко още ще трябва скочат жп пътуванията. При предните два скока на цените на жп транспорта не беше отчетена преоценката на активите на националния жп превозвач. Новите цени на влаковете вече ще отчетат и по-високите амортизации, признаха от транспортното ведомство. Ако амортизациите на активите в пътническите превози обаче се разпределят в пълна степен в цените на билетите, това означава нови 28-30% по-скъпи билети, пресмятат финансисти от железниците. В БДж за подобно увилечение не споменават.
"Ходът на изпълнението на проекта като цяло дава основание да приемем, че имаме положителен сигнал за преструктурирането на компанията", е оценката на Световната банка. "Не сме отправили нови предложения към БДЖ, продължаваме да работим по показателите от цялостната ни програма, но имаме и препоръки", заяви Адриана Дамянова, ръководител на екипа по инфраструктурни проекти към мисията на Световната банка у нас.
Световната банка настоява незабавно да се започнат преговори за изготвянето на план-договора между държавата и БДЖ за следващата година. Идеята е новите договорености да се отразят в проектобюджета за 1999 г., където ще се определи и държавната субсидия за железниците за догодина. "С новия план-договор най-вече трябва да се изчистят отношенията на БДЖ с държавата в ролята й на клиент", обясни Симеон Евтимов, зам-генерален директор на железниците. Съвсем точно трябва да се предефинира държавната поръчка към железниците, тоест да се определи доколко държавата ще натоварва БДЖ със социални функции и кои услуги пък БДЖ ще може да предоставя като нормално търговско дружество. Това най-вече важи за закриването на второстепенните губещи линии, което може да стане само с правителствена подкрепа. За целта до края на месеца министър Краус ще внесе в правителството докладна за възможностите за поддържане на 19 линии, а закриването им ще се решава след това от междуведомствен съвет.
Банката иска и по-бърза приватизация на губещите железопътни предприятия и заводи. В момента те са 13 и носят около 8 милиона долара загуба на година. "Съгласихме се със Световната банка до юни 1999 г. да има качествена промяна и в тази насока", обясни Краус. В министерството вече има писма за намерения за участие в приватизацията на железопътните заводи в София, Бургас, Първомай, за ремонтно-възстановителното предприятие в София и софийския завод за автоматика и телемеханика.
Подмяната на подвижния състав на железниците и релсовия път, другият хроничен проблем на железниците, не върви с предвидените темпове, са отчели от Световната банка. По плана за преструктуриране през тази година трябва да поднови около 110 километра релсов път. Парите обаче ще стигнат за подмяна на около 50 км. Голяма част от средствата за ремонти се пренасочват за покриване на текущите разходи на железниците. На път е и да отпадне една от основните пречки от началото на 1998 при вноса на оборудване по линия на оздравителната програма на железниците. Според новия Закон за ДДС (ЗДДС) от началото на 1998 железниците трябва да плащат ДДС при вноса на оборудването, което при предвидените доставки за годината означава нови разходи за БДЖ около 16.7 млн. долара. След намесата на министър Краус се очаква при промяната в Закона за акцизите в преходните и заключителните му разпоредби да се впишат поправки в ЗДДС, с които да се възстановят преференциите.
Бартерът отново е на мода в енергетиката
След периода на Румен Овчаров бартерът като че ли беше изваден от обращение като форма на разплащане в енергийната система. НЕК и Булгаргаз още не могат да си оправят сметките по металните бартери, още не е изяснено напълно кой, колко и какво е отвлякъл при тези сделки, а хора от правителството отново демонстрират афинитет към натуралната размяна, и то в големи международни проекти.
В четвъртък от Министерския съвет съобщиха, че по време на срещата си с министъра на външните работи на Турция Исмаил Джем вицепремиерът Евгений Бакърджиев е обещал подкрепа на турската холдингова компания "Джейхан" за участието й в реализирането на инфраструктурни проекти у нас. Като конкретен пример е посочено заявеното от "Джейхан" намерение да изгради отсечката Оризово - Капитан Андреево, която е част от транзитната магистрална мрежа на България.
По този повод стана известно, че в началото на април председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки и вицепрезидентът на турския холдинг Али Челен са подписали документ, който определя като възможно "Джейхан" да изгради автострадата между Оризово и Капитан Андреево на бартер.
В предварителния договор се предвижда да бъде разработена схема за частично или пълно разплащане на строителството с електроенергия, съобщиха от Министерския съвет.
Преди да бъде подписан документът, представителите на холдинга са се срещнали с ръководството на Главно управление на пътищата. Двете страни са обсъдили общите положения на бъдещото сътрудничество и реализацията на пътния проект, гласи официалната информация за срещата. Между "Джейхан" и ГУП също е подписан документ за разбирателство. Турският холдинг и Главно управление на пътищата са се споразумели да проведат допълнителни консултации преди началото на тръжната процедура за одобряване на изпълнител на проекта. Комитетът по енергетика е изразил готовност да участва в допълнителните консултации, за да се конкретизират тристранните отношения, съобщават хора от енергийното ведомство.
При срещата си с турския външен министър Бакърджиев специално подчерта, че предварителният договор между холдинга и Комитета по енергетика е добър пример за бъдещо сътрудничество. Според вицепремиера, ако един такъв модел се окаже успешен, той може да бъде приложен и при строителството и на останалите трансевропейски магистрали в България, както и на енергийни обекти.
Освен към отсечката Оризово - Капитан Андреево "Джейхан" проявява интерес и към изграждането на каскадата "Горна Арда" и строежа на две топлоцентрали в Пазарджик и Хасково. Холдингът предлага да осигури 300-500 млн. долара собствени средства за финансиране на проектите. България ще плати за строежите с износ на 600-800 мегавата електроенергия годишно за пет години, предвижда проектът на енергийното ведомство и турския холдинг.
По този повод обаче възникват няколко въпроса. Първо, изборът на изпълнител на такива проекти по принцип става чрез търг. Предварителните договорености за бартерно разплащане явно целят да дадат определено предимство на офертата на турския холдинг. Въпросът е обаче
Първо, изобщо не е ясно какво отношение има Националната електрическа компания към изграждането на транзитните пътища. Все едно ГУП да има задължение да строи електрически централи.
Възможностите да се осигури финансиране за строежа на автомагистрали са различни. Първата е със собствени средства на ГУП, т.е. на държавата. Такива няма. Другата възможност е с банкови кредити, които ГУП би могъл да връща от таксите за преминаване по аутобана. Третата възможност е да се привлече външен инвеститор, който да получи концесия или по форми на схемата ВОТ да си възстанови инвестицията и съответната печалба от експлоатацията на магистралата, т.е. пак от таксите за преминаване. В бъдеще пътуването по класни пътища при всички случаи ще струва пари, както е по цял свят.
В случая с "Джейхан" тези утвърдени в световната практика схеми за финансиране на капиталоемките инфраструктурни проекти се изместват от една доста странна комбинация на плащания чрез строителни услуги и доставки. Проблемът при бартера е, че е почти невъзможно да се установи по категоричен начин каква е точната стойност на едната и на другата стока.
От турска страна обаче неведнъж от най-високо равнище, включително и при посещението на министър-председателя Йълмаз, беше подчертано, че ТЕАШ иска дългосрочен договор с НЕК - за 5 или 10 години, за износ на 600-800 мегавата годишно, за което ще плаща на НЕК във валута. По този повод наскоро у нас беше Илхами Юстахин, началник на управлението за разпределение на мощности в ТЕАШ. ТЕАШ поиска износът да се увеличи от 300 на 500 мегавата още през ноември т.г., когато започва зимният сезон. За целта Турция ще направи необходимото за разширяване на района, който може да се захранва с енергия от НЕК.
Съществена подробност е, че нашата енергийна система не работи в паралел с турската, и възможностите за увеличаване на износа са ограничени. Дори ако се реализират проектите за разширяване на експортните възможности, то ще бъде в оптимални размери и едва ли ще надвишава съществено договореното с ТЕАШ. Нито един от тези проекти обаче не може да стане в рамките на една-две години.
Изводът е, че в договореностите между Шиляшки и "Джейхан" става въпрос за електроенергията, която НЕК договаря с ТЕАШ. Холдингът просто ще се включи в сделката като посредник.
Тогава схемата е следната. "Джейхан" прави пътища, но не получава нищо от ГУП. НЕК произвежда електроенергия и я изнася по договора с ТЕАШ. ТЕАШ плаща на "Джейхан". Така ГУП си получава пътя, ТЕАШ - електричеството, Джейхан - парите. Не е ясно само
Подобна схема за бартер беше замислена по едно време и за Булгартабак. Тютюневият холдинг трябваше да плаща с цигари част от доставките на газ. Не беше ясно обаче кой ще плаща на Булгартабак. Впоследствие се разбра, че схемата предвиждала холдингът да си получава парите от предприятията, потребители на газ. От тези потребители Булгаргаз в момента не може да си събере близо 400 млрд. лв. Едно от обясненията на такива мероприятия е, че правителството иска да си осигури и за в бъдеще възможност за скрито държавно субсидиране на индустрията, изпомпвайки печелившите фирми. След като бе източен Булгаргаз, явно идва ред и на НЕК. Другият вариант е, че просто се осигуряват възможности за печалба на посреднически фирми. А в енергетиката става въпрос наистина за големи пари.
Проваля се GSM-кредитът за внос на соев шрот
След близо седем месеца протакане вече почти е ясно, че сделката за внос на соев шрот от САЩ по програмата за гарантиране на експортните кредити GSM-102 ще се провали. По тази програма трябваше да внесем 3000 тона соев шрот за 5 млн. долара. Договорът за финансирането и доставката бе подписан в края на септември миналата година, а държавата гарантира кредита.
От българска страна контрагенти по сделката са Техноимпортекспорт като фирма вносител и "Юнионбанк", която по споразумение с правителството бе определена да обслужва вноса. Вносителят Техноимпортекспорт (ТИЕ) бе посочена и наложена от търговското министерство без какъвто и да е конкурс. Зам.-министърът на търговията Александър Тасев тогава обясни, че са искали да имат по-голям контрол върху сделката и затова са избрали Техноимпортекспорт. Фирмата е изцяло държавна и това създавало по-голяма сигурност, че ведомството ще може да управлява сделката и да не се допусне провал. Още повече че предишната година пак заради наши пропуски пропуснахме възможността да се възползваме от друга кредитна линия по същата програма на Департамента по селско стопанство на САЩ. Резултатът от надзора на държавата обаче и този път се оказа лош.
Техноимпортекспорт вини американската фирма износител "Сита" за провала.
"След изменения в условията на акредитива, който Техноимпортекспорт откри в полза на "Сита", соевият шрот трябваше да се натовари до 15 март. Срокът на акредитива изтичаше на 30 март. На 10 март получихме факс от американската компания, че корабът със суровината е на път. При нас обаче не дойде никакъв официален документ от капитана на кораба за движението му. В периода след съобщението, че корабът е отплавал, американската фирма поиска и промяна в акредитивните условия в най-важната им част - гаранциите за качество и фитосанитарен контрол. В акредитивните условия бяхме посочили, че искаме 4 SGS сертификати, а те настояха за сертификати на "Тионвил". След направени консултации с Министерството на търговията и земеделието решихме да не променяме условията по акредитива. На 30 март, когато срокът на акредитива изтече, "Сита" все още не беше представила експортните си документи в обслужващата я "Ситибанк". Въпреки формалното изтичане на срока на акредитива 10 дни по-късно "Сита" е внесла документите си в банката и тя ги е приела. "Ситибанк" ни уведоми официално, че връща нередовните документи на "Сита", и акредитивът бе закрит", коментира изпълнителният директор на ТИЕ Грета Дончева.
От посолството на САЩ се въздържаха да коментират въпроса чия е вината да се провали сделката. "Извън това, че Корпорацията за стоков кредит чрез Департамента за селско стопанство на САЩ осигурява гаранции на американските банки, които кредитират сделките за износ, всичко останало е просто една търговска сделка", коментираха случая от Американската селскостопанска служба към американското посолство в България. Каквото и да се е случило, след като договорът е бил подписан, е въпрос на отношение между двата контрагента, смятат американците.
Едва ли е случайно обаче, че и в двата случая, когато опитахме да се включим в програмата GSM
При сделката за соевия шрот отново бе посочена, а не избрана, държавна фирма, която да реализира вноса. Проблемът с обслужващата банка се повтори във всичките му детайли. Техноимпортекспорт не разполага нито с достатъчно активи, нито с необходимата сума, за да гарантира кредита според изискванията на Закона за банките. Фирмата наистина има около 6 млн. долара в Булбанк, но те отдавна са блокирани като обезпечение по други кредити. Булбанк, която бе одобрена от страна на САЩ, отново отказа да обслужва доставката, други държавни банки също отказаха въпреки сравнително малкия размер на кредита този път. За обслужваща банка бе определена "Юнионбанк".
Вторият проблем е липсата на опит на Техноимпортекспорт в сделки от такъв характер. Според търговски експерти това е особено важно в търговията със селскостопанска продукция, особено при соевия шрот. Това е стока, чийто пазар е много динамичен. Освен това соевият шрот е с голям обем, има специфични изисквания за съхранение и в същото време не може да стои дълго на склад, тъй като се разваля бързо. Техноимпортекспорт не разполага нито с необходимата складова база, нито със специалисти, които да са наясно с търговията с този продукт. Когато се сключва договорът, шефката на ТИЕ е отскоро във фирмата и едва ли е била наясно с какво точно се натоварва. Проблемът е, че и след това продължава упорито да настоява за реализирането на сделката дори когато около Нова година цената на соевия шрот на международните борси падна много. Сделката е сключена при 300 долара на тон. В края на годината цената падна на 200 долара на тон, а сега е около 170 долара на тон. Според наши борсови експерти в договора не е предвидена защитна клауза, която да коригира цената според котировките на пазара. Шефката на ТИЕ твърди, че била предвидена такава възможност и цената била предоговорена при последното изменение на акредитивните условия през март според котировките на Чикагската стокова борса. Тя обаче отказа да посочи конкретната цена, по която щеше да влезе соевият шрот у нас. Целта на сделката със соевия шрот беше той да се достави на много по-ниски цени и по този начин да се поевтини месото.
Не е ясно какво точно ще ни струва неуспешният опит да се включим в американската програма. Откриването на акредитива, агентирането и други дейности по сделката са свързани с известни разходи. Нищо не се знае и за кораба. От разговорите с шефката на ТИЕ не стана ясно пътува ли корабът или не. Ако той пристигне, това също е пари. Интересно е кой ще плаща тези разходи.
Тази сделка досега можеше да е реализирана и да е изпълнила задачата си, ако беше договорена и реализирана по утвърдените в пазарната практика процедури, т.е., ако вносителят беше избран при състезание на оферти, а не по някакви измислени критерии за сигурност. Още повече че в този бранш има отдавна утвърдени частни фирми, които имат необходимите познания и контакти, за да гарантират успеха на сделката с много по-голяма сигурност, отколкото надзорът на държавата.
Като променя акцизите НС нарушава закона
"Данъчните приходи се определят по силата на действащите данъчни закони към датата на влизане в сила на годишния закон за държавния бюджет."
Закон за устройството на държавния бюджет.
Допълнителни справки за промените на цените на акцизните стоки като следствие от поправките в Закона за акцизите поискаха депутатите от бюджетната комисия на парламента през миналата седмица преди първо четене в пленарна зала. Промените в данъчния закон обаче принципно противоречат на Закона за устройството на държавния бюджет, според чиито разпоредби данъчните закони не би следвало да се поправят в течение на годината, за да не се нарушат планираните приходи в бюджета. В интерес на истината предлаганите промени са напълно в духа на синхронизиране на законодателството ни с европейското, но може би би било добре да станат преди приемането на бюджета за догодина. Най-малкото не върви депутатите да нарушават закони, приемани от самите тях.
При равни други условия новите ставки на акцизите ще увеличат цените на най-употребяваните цигари и спиртни напитки и ще намалят цените на качествените марки, които предимно са от внос. "При постоянно потребление през последните години ценовите движения ще доведат до свиване на местното производство за сметка на увеличението на вноса" - с този аргумент председателят на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев изиска няколко варианта за ставки на акциза и справки с конкретни изчисления за вероятните изменения в цените. Депутатите от комисията принципно подкрепиха предложението на финансовото министерство с 5 гласа за от 9 гласували. Евентуални промени в предложените ставки се предвиждат между двете четения в парламента. Експертите от министерството предлагат акциз за цигарите с филтър в размер на 30% от продажната цена плюс 3 лв. на бройка (къс). Досега те се облагаха с една процентна ставка от 60 на сто. Първоначалният вариант на закона е предвиждал ставката да бъде 10%, на което не са се съгласили от "Булгартабак холдинг". Последните размери на акциза са по предложение на търговския министър Валентин Василев. При равни други условия промените биха довели води до 30-50% увеличение на цените на най-употребяваните цигари, сочат изчисленията на финансовото ведомство. "Не можем да прогнозираме изменението на цените на вносните цигари, тъй като сега те се внасят и продават на нереално ниски цени" бе отговорът на въпроса на г-н Цонев дали вносните цигари няма да се окажат по-конкурентоспособни от родното производство. Статистиката показва, че само 2% от приходите от акцизите от тютюневи изделия се падат на вносните цигари. Недоволството на депутатите предизвика и предстоящото увеличение на акциза на най-търсените ракии. Покачването ще е до 320 лв. Акцизът за луксозните ракии ще намалее в границите от 18 до 1806 лв. МВФ даде поредните траншове (за последно на доверие)
Международният валутен фонд отпусна на България последните два транша от петото стенд-бай споразумение. В петък бордът на директорите на фонда одобри третия преглед на стенд-бай споразумението с нашата страна. Траншовете са по 62.2 млн. специални права на тираж. Това прави общо около 165 млн. долара. Очаква се до две седмици да пристигне шефката на мисията на фонда за България Ан Макгърк за преговори вече по тригодишното споразумение.
Петият транш се дава на база резултатите към 31 декември 1997 г., а шестият - на база 31 март 1998 г. Съществуваха известни опасения, че няма да получим веднага петия траш, а е възможно той да бъде отложен за по-късно или изобщо включен вече в тригодишното споразумение. Недоразумението дойде от известното забавяне на заседанието за третия преглед. По първоначални сметки той трябваше да бъде още през средата на февруари. Тогава обаче мисията на Макгърк си тръгна, като остави куп задачи. Четвъртия транш щяхме да получим едва след като ги изпълним, без да е необходимо специално заседание на борда на директорите. Нещата обаче се провлачиха. Въпреки че имаше готови проекти, с голямо забавяне бяха приети законите за гарантиране на депозитите и за Държавната спестовна каса. Още се точи подписването на договорите с посредниците за пуловата приватизация. До последния момент се уточняваха подробностите по преференциите, дадени в закона за чуждите инвестиции. Това наложи влизането на третия преглед в борда на директорите. Петият транш изостана и съвпадна с шестия, който по график беше предвиден за средата на май.
Директорите на фонда похвалиха напредъка в България и постигнатата финансова стабилизация, доброто поведение на бюджета, ниската инфлация. Те обаче изразиха известни опасения от забавянето на приватизацията и структурните реформи в реалния и банковия сектор. Действително приватизираните държавни активи се качиха от 5% в края на 1996 г. на 20% в края на 1997 г., но в момента те са 27%. Директорите признали, че голяма част от забавянето е поради външни за властите причини и поради липса на административен капацитет. Във Вашингтон обаче смятат, че първоначалната скорост на реформите се е позабавила и е загубена част от ускорението.
Друг укор на МВФ е неконтролираното увеличаване на работните заплати. В края на 1997 г. възнагражденията са достигнали предкризисните нива от октомври 1996 г. Проблемът е, че заради амортизационната политика през 1997 г. много предприятия излязоха на печалба, което ги извади от регулациите. Въпреки че в началото на годината средната заплата падна от 125 на 117 долара, нарастването й излиза от контрола на правителството и това продължава да тревожи фонда. Тази тенденция се смята за доста голяма опасност за развитието на икономиката. Увеличаването на заплатите при равни други условия води и до намаляване на конкурентността на българския износ, което е пагубно за малка държава като България. Във Вашингтон смятат, че не би могъл да бъде постигнат растеж на икономиката при това непрекъснато нарастване на заплатите, което в много случаи не е свързано с увеличаване на производителността. Според тях растежът би могъл да дойде от структурните реформи и увеличаването на износа, а не от увеличаването на търсенето.
Отстъпление от първоначално договорения график има и при приватизацията на банките. До средата на май трябваше вече да са избрани посредниците за Булбанк, "Експрес" и Хебросбанк. Досега са събрани само кандидатите за Експресбанк, но не е посочен никой от тях. Процедурата за Хебросбанк, изглежда, ще се забави до края на годината.
Фондът много отблизо ще следи и събирането на вземанията на топлофикационните и водоснабдителните дружества, Булгаргаз, НЕК и други големи доставчици. Във Вашингтон настояват и за закриване на максимален брой извънбюджетни сметки. Все още е неясен ефектът от данъчната реформа. Няма никакви стъпки към подобряване дейността на данъчната администрация. МВФ смята за основен проблем в средносрочен план множеството приоритети, които България се стреми да следва, вместо да се съсредоточи към нещо по-реално и да насочи усилията си към постигането му.
Ан Макгърк вероятно ще пристигне в България в началото на юни за преговори по тригодишното споразумение. Изоставането в приватизацията и тук може да доведе до проблеми. Доскоро се смяташе, че преговорите ще приключат бързо и бордът на директорите ще може да го обсъжда още през юли. През седмицата обаче постоянният представител на МВФ в София Питър Стела намекна, че може да има забавяне. "Няма да се изненадам, ако преговорите по средносрочната програма не завършат през юни", каза той. МВФ последва Световната банка и отправи, макар и деликатен, намек, че нещата не стоят толкова розово. Макар че за пръв път България приключва изцяло едно стенд-бай споразумение, това е резултат повече на изпълнени в миналото ангажименти. Бъдещите преговори по тригодишното споразумение не се очертават да бъдат леки. При всички положения фондът вече ще гледа много по-прецизно изпълнението на програмата и ще настоява за много по-стриктно спазване на условията и особено на структурните реформи.
Костов обеща съдействие на Форин офис за оръжейната афера
България стриктно спазва всички ограничения, наложени от Съвета за сигурност на ООН, включително оръжейното ембарго за Сиера Леоне, заяви в петък в парламента министър-председателят Иван Костов. Той отговори на въпрос на депутата Жорж Ганчев по повод на публикациите в британския печат за износ на българско оръжие в Сиера Леоне с посредничеството на британската компания "Съндлайн интернешънъл".
Предполага се, че двата "Боинг"-а са собственост на компанията "Ибис еър", която е специализирана в операции в зони на военни действия. Като нейни най-големи клиенти се сочат правителствата на няколко африкански държави, сред които е и Сиера Леоне. Сред фирмите, с които работи, били "Съндлайн интернешънъл" и "Екзекютив оуткамс", които са собственост на "Ибис еър", твърдят запознати.
В момента в Англия се провежда разследване дали сделката е реализирана с разрешение на властите.
Скандалът с доставките на българско оръжие за Сиера Леоне се превръща в сериозна
"Таймс" публикува снимки, на които се вижда фрегатата "Корнуъл" от кралските военноморски сили в пристанището на Фрийтаун. На борда й е кацнал хеликоптер на "Съндлайн интернешънъл", съобщиха информационните агенции. Този хеликоптер според информациите е разнасял оръжието, което е доставено от България. Според твърдения на военното министерство в Лондон фрегатата е изпълнявала само хуманитарна мисия.
Фирмата "Съндлайн" твърди, че не е нарушила ембаргото на ООН, тъй като е доставила оръжие за законно избрания президент на Сиера Леоне Ахмад Кабах. Той бе свален от власт през 1997 г. с военен преврат, предвождан от майор Джони Пол Корома. След преврата на бунтовниците на Корома ООН с резолюция 1132 наложи оръжейно ембарго за Сиера Леоне.
Правистите на компанията доставчик и на правителството си противоречат в тълкуването на тази резолюция. Според първите тя забранява само доставки за хунтата на Корома, т.е. наложеното от ООН ембарго не се нарушава, ако доставките са предназначени за каузата на законно избрания президент. Юристите на правителството обаче смятали, че резолюцията се отнася за цялата Сиера Леоне, обявиха информационните агенции.
Според някои от тях голяма част от доставките всъщност отишли в нигерийски военни части от общоафриканските сили, които се намесили в отстраняването на майор Корома.
В американската преса също се появиха съобщения, че оръжието за неотдавнашния контрапреврат в Сиера Леоне е било закупено от България. Според кореспонденция от Лондон във в. "Ню Йорк таймс"
Според "Ню Йорк таймс" за изпълнението на тази мисия частната армия в "Съндлайн интернешънъл" е получила 10 милиона долара за въоръжение и подготовка на частите, които да върнат Кабах на власт. Твърди се обаче, че наемната армия е внесла в страната огромно количество нападателни оръжия, минохвъргачки и боеприпаси, изчислявани на повече от 100 тона и в нарушение на оръжейното ембарго, наложено от ООН срещу Сиера Леоне, се казва в кореспонденцията от Лондон.
Според съобщения в пресата оръжията за операцията на "Съндлайн" са били закупени в България и са товарени за Сиера Леоне на летището в Бургас, твърди "Ню Йорк таймс". Авторът на статията, която сочи България като доставчик на оръжието за контрапреврата въпреки ембаргото на ООН, е Реймонд Бонар, съобщи БТА. Неотдавна той отново замеси името на България в оръжейния бизнес. В "Ню Йорк таймс" Бонар помести статия за газовите пистолети, конфискувани на някои международни летища, които според него са произвеждани в България.
Комисията за контрол и разрешение на търговските сделки с оръжие и със стоки с възможна двойна употреба при Министерството на търговията и туризма не е получавала, не е разглеждала и
"България не е изнасяла военна продукция за Сиера Леоне. Считаме за неправдоподобно, че е възможно да бъде натоварено и изнесено голямо количество оръжие, без да бъде забелязано и санкционирано от митническите власти", посочи Костов.
Остава въпросът дали не е изнесено българско оръжие за друга африканска страна, от която това оръжие евентуално да е експортирано за Сиера Леоне. Според Костов при този случай България не носи вина и отговорност. При износа се иска сертификат за краен получател, издаден от Министерството на отбраната на съответната страна с условие, че оръжието е единствено за нуждите на ведомството и няма да бъде продавано на трети физически или юридически лица без разрешение на компетентните български власти, обясни министър-председателят. Той заяви, че ако британското правителство се обърне официално към българските власти за изясняване на случая, комисията за контрол и разрешение на търговските сделки с оръжие и със стоки с възможна двойна употреба ще съдейства за разкриването на истината.
До този момент обаче имаме основание да смятаме, че това е пореден опит за дискредитиране на страната и водената от нея отговорна външна политика, заяви премиерът Иван Костов.
Темпът на приватизацията може да се окаже не слаб, а трагичен
Прехвърляне на данни от "Аксес" в "Ексел" направи икономиката с 8% по-частна
Точно колко процента от държавните активи са продадени е главният въпрос, на който управляващите трябва да отговорят, за да може да се направи точна оценка за хода на реформата. Прост въпрос с много труден отговор. Като се отговори на него, може да се разбере и какви са темповете на раздържавяването. Световната банка упорито твърди, че не получава такава информация, а Агенцията за приватизация твърди, че дава. Приватизиращите ведомства обаче или не искат, или не могат да дадат реален отчет за хода на приватизацията. Вместо това,
"Трябва да поднеса големи извинения за една грешка в процента на раздържавените активи", заяви през миналата седмица Захари Желязков. Делът на раздържавените активи не бил 33%, както беше обявил самият той преди две седмици, а приблизително 27-28%. "Голяма грешка е допусната в информацията, подадена от Центъра за масова приватизация. ЦМП е продал приблизително 11-12%, а е казал 18-19%. Грешката е чисто техническа, някаква колона е мръднала с един ред нагоре или надолу", допълни успокояващо Желязков. Самият той обаче сигурно е безразличен към факта, че за раздържавените активи по пътя на масовата приватизация отдавна се твърди, че са около 10%, и е очевидно, че ако ЦМП днес е изпратил данни с някакви 18-19%, явно нещо не е наред. Както се изрази шефът на ЦМП Любомир Георгиев - глупава грешка, която станала, като премествали таблиците от "Аксес" в "Ексел" (програмни продукти под Windows - бел.авт.).
"По споразумението ФЕСАЛ 1 се смята, че едно предприятие е продадено, ако над 67% от акциите или дяловете му са станали частни. Тъй като засега няма нови договорки по ФЕСАЛ 2, ние не сменяме методиката за изчисление", каза пред "Капитал" Илейн Патерсън, която е изпълняваща длъжността представител на Световната банка в България. За база се приема стойността на дълготрайните активи на държавните предприятия към 31 декември 1995 г., която тогава е била 580 млрд. лв. Идеята на международната финансовата институция е ясна и логична. Едно предприятие може да бъде частно само тогава, когато държавата не може да блокира управлението, като държи пакет от 34% или повече процента от капитала. Според Захари Желязков последната сметка на раздържавените активи е направена по методиката на Световната банка. "За да я обясня просто и ясно - когато продаваме под 67%, се брои колкото сме продали; когато продаваме над 67% се брои за 100%". Простата методика на Желязков всъщност не е вярна или поне се различава от тази на Световната банка, защото Световната банка брои 100% раздържавени активи, когато от дадено дружество са продадени 67% от капитала, но брои 0%, когато са продадени по-малко, например 51% от някое дружество. Така че както 33-те процента на Захари Желязков са съмнителни, така и 27-28% също могат да се оспорват.
Всъщност въобще не е ясно какви числа точно събира Агенцията за приватизация и какви числа й дава Центърът за масова приватизация. След като се изчислят по метода на Световната банка активите, които са продадени чрез масова приватизация, се получава следният резултат. Малко под 5% от активите на всички предприятия в списъка за масова приватизация (които очевидно са значително по-малко от всички държавни активи към 1995 г.) са били раздържавени. Тоест чрез боново раздържавяване са продадени по поне 67% от дружества, чиято сума на активите представлява около 4-5% от сумата на активите на всички дружества от списъка за масова приватизация.
Когато ЦМП отчита 11-12%, очевидно в тях се смятат и активите на предприятията, в които са били раздържавени срещу бонове под 67% от акциите на дружествата.
Сметката се изкривява съществено само ако се сметнат активите на гиганти като "Полимери" например, който беше в списъка за масова приватизация с 67%, но само около 55% бяха купени. Друго интересно предприятие е "Елкабел", което беше в списъка с 25%, но дори и след пласирането на огромна част от държавния пакет на борсата, все още под 60% от капитала са частни, което по методиката на Световната банка го прави 0% приватизирано. В ЦМП вероятно събират и по 25% от активите на приватизираните срещу бонове дялове от "Соди", МДК, "Химко". Ясно е, че след като някои от тези дружества вече са били приватизирани касово над 67%, те един път се смятат от АП за 100% приватизирани активи, а допълнително се смятат и процентите от тях, раздържавени срещу инвестиционни бонове. За тези предприятия пък има и елемент на двойно броене.
Всъщност между последните сметки на Захари Желязков и реалния процент на раздържавените активи със сигурност има поне 7-8% грешка, която се получава от това, че едни и същи активи (раздържавени срещу инвестиционни бонове) се смятат двойно. Така че реалният процент в най-добрия случай е някъде между 15 и 22%. А не 27-28% както се твърди.
Обект на съвсем други размишления са евентуални
"Точният разчет по принцип е невъзможен. Никой по света не може да прецени съотношението между стойност на акции и активи, които стоят зад тях", коментира в началото на тази година Димитър Бъчваров, шеф на отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет. Той допълни, че по принцип приватизацията ще приключи, когато последната акция на държавата бъде продадена. И понеже това твърдение със сигурност е вярно, от гледна точка на сегашното състояние на нещата истинското раздържавяване все още може да се приеме за далечно събитие.
В началото на мандата си управляващите обявяваха невъзможни темпове на приватизация, които щели да постигнат. До края на тази година около 60% раздържавени активи (спрямо първоначалната стойност на държавните активи), а до края на другата година поне 80%. Сега вече вицепремиерът Божков не крие, че 50% до края на тази година са просто невъзможни. Неговата заместничка Едит Гетова пък започна да дава изявления от типа: "Великобритания раздържави 18% от държавната собственост за 18 години, а ние сега трябва да раздържавим едва ли не 100%. " Захари Желязков започна отбоя с твърдението, че над 30% от държавните активи в приетата база са от предприятия, които са трудно приватизируеми или не подлежат на приватизация. Сред тях били НЕК, атомната електроцентрала, топлоцентралите, далекопроводите, газопреносната мрежа, БДЖ, Булгаргаз. "Не бива да изваждаме тези обекти от активите, подлежащи на приватизация, но трябва да се отчете, че са трудно приватизируеми", допълни Желязков.
Ситуацията би била значително по-оптимистична, ако настоящото забавяне се дължи на факта, че в момента активно се подготвят договори с приватизационни посредници. В случай че всичко с тях върви добре, през следващата година би трябвало да има сериозен скок в раздържавяването. Досега обаче никой посредник няма сериозен напредък. Засега само се подписват договори и се провеждат конкурси, но не се е стигнало дори до етап определяне на метод за продажба. А вече започна да става ясно, че и посредниците не са всесилни и те нерядко имат по-големи възможности от АП да правят маркетинг на предприятията.
Васил Божков съвсем превзе "Бул инс"
Застрахователно дружество "Бул инс" проведе първото си редовно годишно общо събрание, след като в края на миналата година се вля в Българска презастрахователна компания. Новата компания запази името "Бул инс". За 1997 г. обединените дружества са заделили резерви в размер на 600 млн. лв., а брутният им премиен приход възлиза на 1.2 млрд. лв. Българска презастрахователна компания беше основана от "Булстрад" и МИК (което по-късно се вля в Булстрад) и множество други малки застрахователни компании. Групата на "Булстрад" държеше малко под 50% от дружеството. След вливането на "Бул инс" обаче най-вероятно в обединената компания контролът се държи от фирми, свързани с Васил Божков и "Нове холдинг". Това се потвърждава и от състава на директорския съвет на обединеното дружество. В него влизат Васил Божков, Павлин Неделчев (който работи в неговите структури), Димитър Симеонов и от страна на Булстрад - шефът на държавната компания Румен Янчев и бившият представител на финансовото министерство в нея Иван Василев. На събранието миналата седмица Василев беше изваден от съвета на директорите, а на негово масто беше избран Никола Абаджиев. Той оглавява свързания отново с Божков социалноосигурителен фонд "Сила". Според официалните обяснения в новото "Бул инс" има само четири големи български акционери с по 5% от капитала. Това са СОФ "Сила", Еврофутбол, Булстрад и "Нове холдинг". Председателят на съвета на директорите Павлин Неделчев обясни, че над 60% от акциите се държат от чуждестранни юридически лица, но отказа да уточни кои са те.
"Бул инс" имал договорка за съвместна работа с "Тракия инс", "Търговско застраховане" и ЗК "Гарант". Тези дружества могат да работят за "Бул инс" като застрахователни посредници, в случай че не получат лиценз, обясни Неделчев.
Застрахователите са заплашени от закъсняла данъчна активност
Главно управление "данъчна администрация" е инструктирало подчинените си при проверки в застрахователните дружества да проверяват дали те са плащали данък върху резервите си за предходните години. Това на практика означава, че данъчните ще искат да обложат застрахователните компании за рeзервите, които по принцип (но не и според законодателството ни в предишните години) би трябвало да се отчитат като разход по дейността им. И то за няколко години назад. Ако се стигне до прилагането на такова решение, това ще е повод за сериозни скандали. Проблемът е, че след премахването на монопола на ДЗИ (1991 г. с приемането на конституцията) специален закон за застраховането беше приет едва миналата година. През това време наистина нямаше законово основание застрахователните дружества да отчитат резервите си като разход, но те го правеха по аналогия с ДЗИ, чийто закон все още действаше, и разчитаха, че държавата няма да ги накаже за това нарушение, тъй като самата тя е неизрядна, отказвайки да уреди дейността им. Това би било и справедливото решение. Ако законът въпреки това бъде спазен, работещите от няколко години застрахователни дружества ще трябва да плащат неуредените данъчни задължения, при това с лихвата за забава, която до средата на миналата година беше равна на основния лихвен процент + 0.05% дневно. В момeнта текат данъчни проверки в редица застрахователни дружества, които да установят какъв ще бъде размерът на евентуално данъчно задължение. Проверките ще са за периода до приемането на Закона за застраховането и приемането на новите данъчни закони.
Практически, ако се стигне до прилагане разпореждането на данъчните, ще трябва да се върнат всички опериции по заделянето на разходи за резерви през миналите години, те да се включат във финансовия резултат и да се обложат. От гледна точка на справедливостта обаче данъчните ще трябва да отчитат и освобождаваните от застрахователните дружества през годините резерви, които по принцип са били включвани като приход и съответно облагани.
Застрахователните резерви на дружествата са специфичен елемент на тяхната дейност. Национален счетоводен стандарт регламентира записването им в графата разходи. Смисълът на заделянето им е да осигурят фонд, от който дружествата да могат да изплащат щети по евентуално настъпили застрахователни събития. Преди приемането на Закона за застраховането действащите тогава дружества са заделяли резервите си според правилата на специален счетоводен стандарт и нормативни документи, издадени от Министерството на финансите. Застрахователите обясняват освен това, че при добро желание и с тълкуване може да се намери законово основание да не бъдат облагани със задна дата.
По всяка вероятност дирекцията за застрахователен надзор ще подкрепи дружествата, които контролира. "Не е редно те да плащат за това, че държавата дълго време не уреждаше застрахователния пазар", коментираха от дирекцията. Извън принципния проблем може да възникне и друг, също толкова сериозен. Ако се стигне до изпълнеието на заповедта на данъчните, по-старите компании ще имат и сериозни затруднения по плащането на новоустановените дългове към хазната. Ако не фалират, компаниите със сигурност ще изпитат ликвидни затруднения. Балансовите данни за минали години на една от първите частни застрахователни компании показват, че задължението й за 1993, 1994, 1995 и 96-та години би възлизало на над 3 милиарда. Въпреки инфлацията, която реално е свила значимостта на данъчни проблем тази сума е доста внушителна.
ДЗИ-тата получиха застрахователен лиценз
Националният съвет по застраховане одобри лицензирането на двете дружества в структурата на бившия Държавен застрахователен институт. "Считано от 13 май, ДЗИ ЕАД и ДЗИ АД са вече официално лицензирани застрахователи", заяви Христо Христов, директор на Дирекцията за застрахователен надзор. След официалното лицензиране на застрахователно дружество "Орел" дружествата на ДЗИ са първите, чиито документи са одобрени от Националния съвет по застраховане.
След като от ДЗИ се отдели дружество с име ДЗИ АД, което се занимава с общото застраховане, ДЗИ ЕАД извършва само застраховки "Живот", както и презастраховане. Новото дружество е с капитал 10 млрд. лв, 95% от който е притежание на ДЗИ ЕАД, а останалите 5% - на ДСК. В края на миналата година капиталът на ДЗИ ЕАД бе увеличен от 35 млрд. лв. на 38.6 млрд. лв. За да продължи оформянето на холдинговата структура, ръководството на най-голямата държавна застрахователна компания е решило до края на годината да отдели още едно дружество, което да поеме животозастраховането, а ДЗИ ЕАД да се занимава само с търговска дейност.
В петък миналата седмица директорът на ДЗИ Борислав Михайлов и шефът на застрахователния надзор Христо Христов посетиха парламента, като не пожелаха да коментират повода за това. Христов е разговарял с министъра на вътрешните работи Богомил Бонев, най-вероятно във връзка с предстоящото лицензиране на още куп застрахователни компании, между които и преродени някои от бившите силови. Христов обясни, че засега документите на други дружества не са внесени в Националния съвет по застраховане, така че до издаването на още лицензи отново ще има пауза.
Държавният застрахователен институт трябва да завърши преструктурирането си до края на годината. "Предвиждаме в структурата ни да се създаде и още едно дружество - "ДЗИ инвест", което ще бъде инвестиционен посредник", обясни Борислав Михайлов. То ще кандидатства за първичен дилър на ценни книжа и ще се грижи за управлението на портфейла на другите ДЗИ.
Брутният премиен приход на целия институт за миналата година възлиза на 49 млрд. лв. Основна част от него, 32 на сто, се пада на автомобилното застраховане следвано от дългосрочното животозастраховане с 24%. В сравнение с резултатите от 1996 г., когато брутният премиен приход бе в размер на 11.2 млрд. лв., има номинално увеличение повече от четири пъти. Общият размер на изплатените обезщетения възлиза на 22 млрд. лв., поравно разпределени между животозастраховането и общото застраховане. Резервите към 31 декември миналата година възлизат на 90 млрд. лв., заделени за пренос-премиен резерв и за математически резерв по животозастраховането. За 1996 г. тази сума е 38 млрд. лв., което представлява 150 на сто номинално увеличение на резервите за 1997 г. спрямо 1996 г. Продажбата на Пощенска банка е на път да се отложи
Банковата консолидационна компания (БКК) може съвсем скоро да започне разговори за продажбата на Пощенска банка с Националната банка на Гърция и Американската застрахователна компания, тъй като преговорите с "Номура интернешънъл" се проточват доста дълго време. Това заяви изпълнителният директор на БКК Петър Жотев при завръщането на българската делегация от срещата на ЕБВР в Киев. "В случай че преговорите не доведат в скоро време до успешен край, ние ще бъдем принудени да се обърнем към останалите фирми, представили конкурентни оферти, и да започнем едновременни преговори", каза Жотев. На 18 март БКК си постави срок от 90 дни за продажбата на банката и той изтича в средата на юни. "Държим да приключим своевременно сделката", каза той. БКК има право да се обърне към другите кандидати.
Изпълнителният директор на Пощенска банка Владимир Владимиров заяви: "Няма обективни причини да се развали сделката и ние се надяваме, че в началото на юни тя ще се подпише."
Въпреки че за причина за започване на преговорите с другите кандидати беше изтъкнат проблемът с проточването на преговорите, то явно е резултат от различия между БКК и "Номура" - нещо, което отрекоха от международната компания. Няколко дни преди това той заяви, че проблемът не е в цената. От думите му би могло да следва, че "Номура" опитва да промени някои от първоначалните условия. Това вероятно не засяга плащането, което щяло да бъде в кеш и накуп. Според офертата, която БКК прие, цената на сделката трябваше да е "със 100 хиляди долара по-висока от най-доброто конкурентно предложение", тоест "Номура" би трябвало да плати около 24.6 млн. долара за 78-процентния пакет на БКК в Пощенска.
При пристигането си от Киев обаче Жотев изненадващо заяви: "Аз бих предпочел да се обърнем към фирмите, които са представили три от четирите най-добри оферти, и да преговаряме едновременно. " Целта била преговорите да са не с един предпочитан купувач, а да има конкурентност по време на разговорите.
Такова евентуално решение на директорския съвет на БКК би имало интересни последствия, тъй като шефът на Националната банка на Гърция у нас Христос Кацанис заяви, че след първоначалния си неуспех с Пощенска интересът им към банковата приватизация е намалял. Това изказване обаче предшестваше изявлението на Жотев. Ако позицията на гръцката банка все пак не се промени, БКК ще разглежда направо третата класирана оферта - на Американската животозастрахователна компания АЛИКО съвместно с гръцката Евробанк. Точно преди Нова година консолидационната компания направи компромис в условията по продажбата на Пощенска, като удължи срока за подаване на оферти, за да се включи и тази на американците. Тогава се говореше, че те са се ползвали с благосклонността на вицепремиера Александър Божков и кръга около "Отворено общество", макар че подобна информация не се потвърди официално.
Няма причина да започнат преговори с другите кандидати Клер Уилямс, шеф на "Инвестиционно банкерство" в "Номура интернешънъл".
Имате ли противоречия с БКК в преговорите за продажба на Пощенска банка?
- Ние сме доволни от начина, по който протичат преговорите, и смятаме, че сделката ще се подпише в рамките на поставения от БКК 90-дневен срок, който изтича в средата на юни. Както при всички международни преговори от този тип, има различни юридически детайли, които трябва да се обсъдят, но всичко върви гладко и ние сме сигурни, че ще приключи добре.
Тогава как ще коментирате изказванията от българска страна, че преговорите не вървят добре?
- Ние имахме много ползотворен разговор с г-н Жотев миналия петък, преди той да замине за срещата на ЕБВР, и се надяваме, че в близките дни ще продължим по същия начин.
Притеснявате ли се, ако започнат преговори и с останалите кандидати за Пощенска банка?
- Вярваме, както беше казано в началото, че БКК няма да води паралелни преговори. Това ще стане, когато и ако преговорите с "Номура" се провалят. Доколкото те все още продължат, не виждаме причина да се започнат преговори с останалите потенциални купувачи. Когато става въпрос за голяма приватизационна сделка, не е необичайно всички да очакват нещата да вървят зле, хората просто не вярват, че тя ще върви гладко.
Клинтън отпразнува въздушния мост за Западен Берлин
Президентът на САЩ Бил Клинтън произнесе хвалебствено слово за американските пилоти, които пробиха съветската блокада на Берлин преди 50 години в най-голямата въздушна операция. В пищна церемония Клинтън се здрависа с пилотите на "Захарния бомбардировач", който пускал дъвки и шоколад на децата в обсадения град. Самолетите са пренасяли всичко - от сухо мляко до частите на цяла електрическа централа.
Бил Клинтън и Хелмут Кол си припомниха как през 1948 г. Сталин отряза всички пътища към съюзническите зони от Берлин и как спектърът на комунизма обхванал половин Европа. "Краят на тази сянка беше убежището на летище "Темпелхоф". То се превърна в последното бойно поле на Втората световна война и първото на студената война, заяви Клинтън пред около 7000 души в германския град.
Другият проблем, който вълнуваше американския президент, бе подновената надпревара във въоръженията в Южна Азия, след като получи сведения от американски източници, че Пакистан може да има собствено ядрено оръжие и да проведе самостоятелни ядрени тестове в отговор на петте опита, извършени от Индия тази седмица. Администрацията във Вашингтон не се подвоуми да наложи незабавни санкции на Индия. Клинтън заяви по повода: "Въпреки всички обещания ние не живеем в свят, свободен от заплахи."
По време на церемонията по случай 50-годишнината от въздушния мост над Западен Берлин Клинтън посети самолета С54, наречен "Дух на свободата", който пренесъл тонове хуманитарна помощ, опазила жителите на града от гладна смърт. "Поздравявам берлинчани, каза Клинтън в приветственото си слово, най-ценният товар не е била хуманитарната помощ, която са носели самолетите, а надеждата, която е подхранвал ревът на самолетите и е подсещал хората, че Берлин не е сам. " Канцлерът Кол отдаде чест на британските и американските пилоти, които са направили близо 277 000 полета и са понесли над 70 жертви.
Руски свят
Колко е нужно на руската външна политика, за да обърка плановете на Запада? Ако мярка за влиянието на голямата руска страна бе този показател, Русия с право може да се нарече това, което в момента твърди, че е - велика сила. Въпреки това, въпреки всички досегашни "гафове" - предлагайки собствено посредничество в Ирак насред караницата за инспекциите на оръжейни инспектори от ООН, помощта към Индия и Иран да построят свои собствени ядрени установки, отказът да приложи натиск върху Сърбия за положението в Косово, продажбата на ракети за гръцката част на разделения Кипър, Русия все още не изглежда доволна от себе си. Тя се чувства пренебрегната в един доминиран от Америка свят. Чувства се втора класа, а иска да е първа в един равнопоставен свят. Тогава защо да я спираме?
Въпреки добрите си намерения да направи един по-балансиран свят, поведението на Русия напоследък изглежда повече като трупане на точки, отколкото оформяне на по-добър свят. Една евентуална жертва на това положение може да бъде скоро създаденият Съвет НАТО - Русия. Ако Русия е наистина заинтересована да изгради нова система за сигурност в Европа, това е мястото да го направи.
БКК официално се отказва да пуска акции на Хебросбанк на борсата
Капиталът на Хебросбанк най-вероятно ще бъде увеличен за сметка на печалбата й от миналата година и преоценъчния резерв, формиран от ревалоризацията на активите към 31 декември. През тази седмица предстои общо събрание на банката, на което ще бъде отменено решението от края на януари за увеличение на капитала с 4 млрд. лв. с издаване на акции, които се предвиждаше да бъдат пуснати на борсата. Тогава Банковата консолидационна компания (БКК), която държи над 98% от капитала на "Хеброс", възнамеряваше да продава на борсата и част от своя пакет с номинална стойност 4 млрд. лв., и така общата емисия да е за 8 млрд. лв. По този начин капиталът на пловдивската банка трябваше да достигне 14.4 млрд. лв. (при досегашен размер 10.4 милиарда). Тази схема се провали, защото Международният валутен фонд не подкрепи идеята да се пускат акции на борсата, преди да е намерен стратегически купувач за основен пакет в банката.
На събранието тази седмица се очаква увеличението на капитала все пак да остане в сила и "Хеброс" да постигне 14.4-те милиарда със собствени ресурси. По предварителна информация чистата печалба на банката за миналата година е 4.3 милиарда, но след заделянето на провизии тя ще може да насочи за увеличението на основния си капитал не повече от 1 милиард. Останалото ще трябва да се покрива от преоценъчния резерв. Недостатъкът на тази схема е, че тя нищо не променя. Капиталовата база на Хебросбанк ще остане същата, тъй като на практика няма да има вливане на свежи пари.
